Tag:ес

Министър-председателят Георгиос Папандреу е изправен пред бунт в собствената си партия тази сутрин, на 3 ноември, след завръщането си от среща с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отбеляза в. "Катимерини".

Референдум или оставка на кабинета след вот - кое е по-вероятното след срещите на гръцкия премиер в Кан - това само близките часове могат за осветлят.

В същото време едно е да се оказва натиск и налагат решения, а съвсем друго е какво мислят гърците, които не са народ, на който ще се диктува и вменяват решения, още повече, когато те са свързани с начина им на живот.

След бурната нощ на срещи и натиск, в Кан на срещата на Г 20 стана ясно, че министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, придружавал Папандреу на среща в кулоарите на преговорите на Г-20 в Кан, беше този, който пръв декларира своето противопоставяне на идеята за референдума, но скоро е бил последван от други, като всички те, депутати и трима министри са се е разграничили от обявения от премиера Папандреу референдум и Гърция вече е близо до разпад на властта.

Двама зам.-министри и министърът на земеделието и развитието Костас Скандалидис са се разграничили след Кан от Папандреу съобщава изданието.

Към разделението в кабинета са се присъединили и някои депутати от ПАСОК, въпреки че Папандреу замина за срещата на върха в Кан, след пълно единодушия на правителството си по темата за подлагане на референдум на мерките по обявения от лидерите в Еврозоната спасителен план.

Лисабонският договор в сегашното си състояние не предвижда една държава да може да напусне Еврозоната, без да излезе и от Европейския съюз, заяви говорителка на Еврокомисията, съобщи БГНЕС.

„Гръцкото място в Еврозоната е историческа победа за гръцкия народ, която не може да бъде поставяна под въпрос… това не може да зависи от референдум", заяви Венизелос в изявление след преговори с представители на Г20 в Кан, но това далеч не означава, че връщайки се в Атина Венизелос ще бъде посрещнат с лаврови венци!

Според в."Катимерини" сред министрите, изразили съмнение в смисъла от референдум, са още Костас Скандалидис - министър на земеделието, Фофи Генимата - зам.-министър на образованиеето, Пантелис Економу зам.-министър на финансите и министърът на строителството и развитието - Михалис Хризохоидис.

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС", заяви Каролина Котова на пресконференция и допълни: "Това е актуалното положение". Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., въвежда за първи път клауза за излизане от ЕС. За сметка на това в този договор не фигурира клауза за излизане от Еврозоната припомни БГНЕС.

Гърция не се отказва от референдума,  а спасителният план ще бъде замразен,  - това стана ясно тази нощ в Кан, от разговорите, които са водили лидери на страни-членки на Еврозоната с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и финансовия му министър Венизелос.

Референдум или излизане от Еврозоната – това бе ултиматумът, който бе поставен на гръция министър председател Георгиос Папандреу тази нощ от лидери на страни-членки в Еврозоната.

Замразяване на спасителния план и опрощаването на 100-те милиарда за Атина, или допитване до гръцкия народ за мерките на Еврозоната.

Късно в понеделник Папандреу обяви, че планира референдум за спасителния план, което предизвика срив на пазарите и яростни критики от страна на политици от ЕС.

Европейските лидери на страните-членки в Еврозоната приеха , че обявеният и подкрепен от цялото гръцко правителство Референдум подлага на съмнение планът на Еврозоната за справяне с кризата чрез опрощаване на 50 на сто от гръцкия дълг, подкрепа за банките за облекчаване на загубите им и значително засилване на спасителния фонд за еврото.

Тутакси заваляха заплахи от страна на европейските колеги на Папандреу:

Френският премиер Франсоа Фийон изрази съжалението си от едностранното решение на Гърция да проведе референдум за спасителния пакет от ЕС и настоя гърците бързо да кажат дали искат да запазят еврото, предаде АФП.

„Разбира се, при демокрацията винаги е легитимно да се обърнеш към гражданите. Но ние съжаляваме, тъй като това е едностранно решение по проблем, който включва всички партньори на Гърция”, каза Фийон пред френския парламент.

„Гърците трябва да кажат бързо и без всякаква неопределеност дали искат да запазят мястото си в еврозоната или не”, подчерта френският премиер, цитиран от АФП.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа се нуждае от яснота от Гърция за това как страната планира да изпълни съгласувания нов пакет за помощ от ЕС, предаде АФП.

„За нас важни са действията. През миналата седмица договорихме програма с Гърция. Германия иска тази програма да бъде реализирана. В тази връзка ние се нуждаем от яснота и именно затова ще говорим довечера с гръцкия премиер Георгиос Папандреу”, заяви Меркел.

Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети посочи на 2 ноември, че въпросът, който трябва да бъде зададен на гърците по време на предложения от гръцкия премиер референдум, следва да се отнася до желанието на страната да остане в еврозоната, предаде АФП.

„Мисля, че гръцкият народ трябва да знае, че референдумът не е за това „съгласни ли сте със сключеното споразумение”, а „искате ли да останете в еврозоната”, посочи Леонети.

„Фактът, че и фондовите пазари, и европейските колеги реагираха с ужас на предложението на Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за последното споразумение за спасяването на Гърция сам по себе си не е доказателство, че гръцкият премиер е направил грешка. Месеците на масови протести са достатъчно доказателство за това, че гръцкото население има проблеми с преглъщането на горчивия хап, изписан от Европейския съюз”, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Гръцкото правителство и европейският проект страдат от криза на легитимността. Референдум за последния спасителен пакет може да позволи на гръцките граждани да вярват, че не са просто наблюдатели и жертви на кризата.

Внезапното предложение на Папандреу да проведе референдум е грешка. Гръцките граждани заслужават да кажат своето мнение по въпроса с кризата. Но по-добрият начин да се насърчи общественият дебат би бил да се проведат избори.

Този коментар на „Файненшъл таймс” е в унисон с изявлението на опозицията, че е против референдума и сигналите й, че е готова на предсрочни избори като настоя за оставката на правителството!

На срещата на Г 20 се очаква европейските партньори на Гърция да окажат натиск върху премиера Георгиос Папандреу да внесе за гласуване спасителния план за Атина в гръцкия парламент, преди провеждането на референдума, предаде АФП, позовавайки се на европейски правителствен източник.

„Искаме да се уверим, че Гърция спазва ангажиментите си, за да можем да деблокираме следващия транш от международния заем, който вече е обещан на Атина”, посочи източникът. Гърция има нужда от средствата на ЕС и МВФ, за да избегне фалита в следващите седмици.

Както е известно лидерите на Франция, Германия, ЕС и МВФ ще се срещнат с Папандреу в Кан, след като гръцкият премиер вся паника с новината за провеждането на референдум относно втория спасителен план за Гърция.

За ЕС не беше трудно да наложат на Дейвид Камерън да се откаже от референдум, на който гражданите на Великобритания да изразят своята воля дали искат да останат в ЕС или страна да излезе от Евросъюза, но с гърците това не би могло да се случи и те ясно го показаха в последните месеци с непрекъснатите стачки и протести в столицата и други градове в страната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че последствията от евентуално отхвърляне на спасителния план за Гърция на референдума в страната може да има невъзможни за предсказване последствия, предаде АФП.

„Без съгласието на Гърция за програма на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-болезнени, особено за най-уязвимите групи на обществото. Последствията ще бъдат невъзможни за прогнозиране”, коментира Барозу при пристигането си в Кан за двудневната среща на върха на европейските лидери от Г 20, където се очаква главната тема на форума да бъде проблемът с гръцкия дълг и реалната опасност от нова кризисна вълна за световната икономика.

Както стана ясно, в нощта на 2 срещу 3 ноември, френския президент Никола Саркози е организирал среща на еврозоната за ситуацията в Гърция, в която са взели участие: германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, pредседателят на ЕК Жозе Барозу, шефът на МВФ Кристин Лагард, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Евангелос Венизелос.

На тази среща Саркози е заявил, че Гърция трябва да реши дали иска да остане в Еврозоната, като предупредил недвусмислено Папандреу и финансовият министър на Гърция, че страната им няма да получи допълнително спасително финансиране от ЕС и МВФ, докато не се съгласи да се придържа към спасителния план на ЕС, който беше съгласуван миналата седмица.

Докато гръцкото правителство реши дали ще се съгласи да отложи референдума, предварително отпуснатата помощ ще бъде замразена – са били категорични лидерите на Г 20.

Основната опозиционна консервативна партия в Гърция заяви, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу е "опасен и трябва да си върви", предава агенция АПА.

"Папандреу представи Гърция като страна, която има съмнения за оставането си в ЕС и еврозоната", заяви говорител на партията "Нова демокрация".

МВФ и ЕС заплашиха да задържат помощта от 8 милиарда евро след заявлението на гръцкия премиер за провеждане на референдум, отбеляза на 3 ноември „Гардиън”. Гърция е изправена ултиматум, че няма да получи повече пари от ЕС и МВФ, докато гърците на гласуват за приемането на кризисните мерки, чието въвеждане е част от спасителния пакет.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви в Кан, в навечерието на срещата, че членството на Гърция в еврозоната е поставено на карта. Преди изказването си той проведе извънредна среща с водещи европейски лидери, сред които - френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Напъните на гръцката опозиция да свали кабинета на Папандреу ще доведе единствено до дестабилизация на страната и усилване на кризата в нея, чрез евентуална смяна на властта с послушно за Брюксел правителство. Това далеч не гарантира, че протестите и стачките щес прат и гърците ще се примирят с наложените от ЕС силно рестриктивни мерки.

Т. е. дали ще има стачки и протести при Папандреу, или протестите ще продължат при следващото правителство – гаранция за спокойствие в гръцката държава няма как да се предвиди.

Инфарктната среща в Кан се провежда на фона на загубата на самата Меркел от влиянието си в Германия, където над 50 нас то от гражданите не са съгласни с трети неин мандат.

Саркози също е към края на управлението си, да не отварям дума за нестабилната американска финансова система и икономика.

Няма как анализаторите и стратезите на заздравяване на Евросъюза да не си дават сметка, че Европа олевява, кризата изкара на улиците гражданите от мното европейски държави.

Ето защо стабилността на ЕС едва ли ще бъде „спасена” с ултиматуми и смяна на властта в една Гърция. Още повече, че и други страни като Италия, португалия, Испания са нестабилни.

Да се вярва на тезата, че един Барозу ще вразуми гърците, или един Саркози ще ги сплаши  означава, че в Брюксел не са наясно с нрава и душевността на гръцкия народ.

Още повече, че гърците не са единствените недоволни от рецесията и нестабилността на еврото...

За северноафриканските подвизи на европейските лидери даже няма да отварям дума – те са наясно, че хвърлиха пари на вятъра в усилие да спечелят битки, които предватилено бяха предизвестено загубени като последстия  и резултати.

Но – това предстои...

 

Какво се случи на 17 ноември в българския парламент: след шестчасови дебати,  депутатите приеха Бюджет 2012 на първо четене с гимнастически похвати на съгласие. Обсъждането премина без участието на по-голямата част от министрите.

Премиерът за пореден път не уважи парламента!

Истината е, че независимите депутати и тези от РЗС на Яне Янев спасиха приемането на Бюджета за 2012 на първо четене. Със 127 гласа „за” и 82 гласа „против” мнозинството наложи един от най-противосоциалните бюджети, приемани през последните 20 години!

ГЕРБ отново заложиха на популизма за лошата финансова криза в Европа и света и колко е стабилна България, като прокараха тихомълком и увеличение на възрастта за пенсия с една година от 1 януари 2012.

„Вероятността за рецесия в Европа е голяма – „авторитетно” заяви от трибуната Симеон Дянков, въпреки че това го съобщи преди няколко дни еврокомисарят Оли Рен. – Всички очаквания за 2012 година са променени в посока надолу – изми си ръцете финансовия министър с евронесгодите. – В тази прогноза, ЕК е благосклонна към България, нашият очакван ръст е реализиран на 3, 7 процента за 2012 на 2, 2 процента... по който показател страната ни се нарежда на пето място в Европа...”

Т. е. какво каза Дянков, препредавайки мнението на Брюксел за българите: „Мрете, но с добри показатели и така ще бъдете за пример!”

Позиция, твърде изгодна както за Дянков, така и за премиера му Бойко Борисов: „ЕС да ни харесват, а колко ще си отидат от глад, безработица, самоубийства и липса на лечение – няма значение! Важното е Вашингтон и Брюксел да ни харесват и да са доволни от нас!”

„Когато през септември министри подписват, правителството подписва Споразумение със земеделски производители за това какви са ангажиментите на държавата към тях, за 500 милиона лева, а месец по-късно – естествено след изборите, министърът на финансите заявява: „Аз се отказвам от това Споразумение, от моя подпис – за каква политика можем да говорим?!” – попита от трибуната Станишев, но никой не намери за нужно да се засрами и му даде отговор.

Янев и депутатите му подкрепиха Бюджета, въпреки че преди изборите беше тръгнал да уволнява Бойко Борисов!

„Каква е алтернативата и кой би могъл да бъде носител на тази алтернатива особено в условията на разрастващата се тежка финансова криза в Европа” – развика се от трибуната Янев.

Бюджет 2012 беше приет с приоритетно финансиране на силовите министерства, въпреки обратните твърдения на управляващите, че ще предпочетат да дадат пари за образование и здраве!

За първи път откакто ГЕРБ е на власт всички парламентарни групи извън партия ГЕРБ се обявиха против този Бюджет!

Очаквано, но не и законосъобразно, ръководството на парламента в лицето на Цецка Цачева и мнозинството от депутатите от ГЕРБ си уредиха първото четене на Бюджет 2012 да се гледа при пълно информационно затъмнение и при закрити врати!

Нечуван скандал, който, също очаквано не бе отразен в официозните медии на ГЕРБ, тези на издателя Пеевски!

Преди дни Евростат публикува заключение, че българската икономика се намира в изключително тежко състояние, въпреки хвалбите на Симеон Дянков!

Социалистите обявиха, чрез председателя на социалната комисия в парламента Драгомир Стойнев, че по никакъв начин няма да приемат Бюджета на Националната осигурителна каса и Бюджета на Република България за 2012 година, който бе внесен от министъра на финансите Симеон Дянков, след одобрение от правителството.

Драгомир Стойнов заяви, че „в този бюджет, за пръв път, по безпрецедентен начин, се отнемат социални права от всички групи – говорим за хората с увреждания, говорим за безработните, хората в предпенсионна възраст, за майките, родителите с деца, за пенсионерите.  Нито една група няма да спечели от този бюджет! Напротив, пенсионерите ще бъдат най-ощетените, защото те отново ще трябва да платят кризата. Покупателната им способност ще намалее, за три години тя е намаляла с 27 процента.”, каза още Стойнов.

От БСП подчертаха, че и тази година няма да има повишение на пенсиите или поне индексация на пенсиите и предложиха на премиера да живее един месец със средна пенсия.

Какво друго скандално разкри Драгомир Стойнев:

„Второ, което бих искал да споделя с вас е, че се развенчава митът за добра пенсионна реформа, спомняте си много добре как министър-председателят обикаляше всички студиа и показваше една графика и казваше: „....виждате ли отсега нататък пенсионната реформа ще подобри живота на пенсионерите....” Нещо повече – тази пенсионна реформа не само, че е провалена, но по никакъв начин няма да доведе до увеличаване на пенсиите, до финансова стабилност на пенсионната система, и до намаляване на зависимостта на пенсионната система от държавния бюджет.

Спирайки се на пенсионерите – и тази година, за трета поредна година няма да има осъвременяване на пенсиите, швейцарското правило няма да важи, също така няма да има осъвременяване на пенсиите спрямо инфлацията. Нещо повече, запазва се и нивото на минималната пенсия – 138, 06 лева, и предлагам министър-председателят да поживее един месец с пенсионер, за да разбере как той преживява с 138, 06 стотинки.

Второто, което прави впечатление – политиката относно майките и родителите с деца – обезщетението за отглеждане на дете остава 240 лева, при положение, че имаме скок на минималната работна заплата на 280 лева, и при положение, че уж очакваме тя да се вдигне на 290 лева – знаете вече никой не вярва в обещанията на това правителство. Но къде е проблемът, проблемът е, че преди две седмици правителството прие линия на бедност 260 лева! Това означава, че българските деца отсега трябва да свикват с недохранването, мизерията и бедността.

Другото, което прави впечатление е, че без да са консултирани социалните партньори се вдига стажът в сектор „Сигурност” с две години! Само че не знам дали министърът на вътрешните работи е запознат, или той не е запознат, защото той бе зает с предизборната кампания, но аз имах среща със синдикатите от сектор „Сигурност”, които ми заявиха в прав текст, че вече има 7000 човека, които са навършили този стаж за пенсиониране! Т. е. ако бъде въведено това положение от 1 януари 2012 година, тези 7 000 човека веднага ще се пенсионират!

Това означава, дами и господа, че тъй като те ще се пенсионират по сега действащото законодателство и ще получат по сега действащото законодателство, че веднага някой тряБа да осигури приблизително 200 милиона лева за министерството на вътрешните работи.

За безработицата в този Бюджет вече никой не вярва на министъра на труда и социалната политика. Нещо повече, има противоречие в това, което се представя от НОИ, които говорят за намаляване на осигурените лица, и за намаляване на приходите от осигуровки, и  в същото време министърът говори как безработицата от 9, 4 процента ще стигне 9 процента!

Дамо че питам аз – в тези девет процента влизат ли тези 2000 човека, които ще бъдат съкратени ожт БДЖ, влиза ли общинската администрация, която трябва да бъде съкратена с 15 процента, както нареди г-н финансовият министър - ако иска обищнската администрация да получава помощ от държавата! Не разбира се, която ясно означава, че няма да има пари за безработица за всички, които остават на пазара на труда!

Но най-страшното е, че пенсионната реформа отново зависи от държавата! Трансферът в държавния бюджет да покрие приходите, които не са събрани – нараства! Трансферът нараства до 527 милиона и достига космическите 1, 900 милиона лева, което ясно, че бъдещата пенсия замиси от правителството! Че се руши доверието в държавното обществено осигуряване! Вече никой не знае каква пенсия ще получава в бъдеще и хората си задават въпроса „Защо е нужно да плащаме осигуровки?”

Нещо повече, ние сме категорично против този държавен бюджет, защото той се съсредоточава единствено върху РАЗХОДНАТА си част!

Не за да се оптимизират разходи, което са неефективни, а се отнемат социални права, намаляват се разходите и никой не мисли за увеличаване на приходите!

Многократно, със законодателни инициативи ние сме настоявали да увеличаване на максималния осигурителен доход!

Защо го правим – крайно време е и богатите хора са бъдат съпричастни с кризата. Време е този, който получава по-висока заплата, да плаща и по-високи осигуровки! Не може вече четири години максималният осигурителен доход да бъде равен на 2000 лева!

По това наше искане вече имаме и подкрепата на синдикатите, от ГЕРБ все още не могат да го приемат и прехвърлят отговорността и тежестта върху най-слабите..

Отново бедният човек трябва да поеме тежестта на кризата, отново бедният човек трябва да плаща цената на кризата, а богатият човек него никой не го закача! Защо?, Защо, питам аз, защо с лека ръка се отказваме от 100 милиона още в Бюджета на Общественото осигуряване?

Преди две години още ние предложихме увеличаване на вноската за фонд „Безработица”, виждам, че и сидникатите са подели тази тема, но тогава, ако ни слушаха управляващите – нямаше да се стигне дотук!

Това са приблизително 160 милиона лева, които ги отхвърляме така, с лека ръка! Вярно е, послушаха ни за удължаване на трудовия живот, именно за този бонус, който се дава от 3 на 4 процента – така, че хората след като навършат пенсионна възраст – да остават на работа!

За съжаление, това е хубава мярка, но в тази криза тя няма да действа по една съвсем проста причина – първото, което е ВИСОКА БЕЗРАБОТИЦА!

Няма конкретна политика, от страна направителството, финансово обоснована, която да увеличава парите за активни мерки за пазара на труда!

Ние продължаваме да разчитаме на европейските средства, които, в този бюджет 500 милиона – не могат да бъдат усвоени!

...да се вдигне четири пъти усвояемостта – това няма как да стане! Парите от ЕС, за пореден път се опитваме да обясним на министъра на труда – не могат да заместят националното финансиране!

Парите от ЕС подпомагат националното финансиране, защото там се действа на проектен принцип – за съжаление нямаме разбиране по тази тема.

Безработните хора се увеличават, бедността и мизерията са чест гост във всяко българско домакинство, за децата никой не мисли, при положение, че имаме демографски проблем, дечографски срив!

За пенсионерите отдавна се знаеше, че са лош човешки материал /тук Стойнев припомня едно изказване на Бойко Борисов в Чикаго/, всеки трети млад човек е без бъдеще в тая страна и не виждам къде е социалната политика на това правителство!

Между другото в Конституцията е записано, а и вие знаете, че България е социална държава! Крайно време е с политикатаи с мерките, които имаме да докажем, че България е социална държава!

Правителството – разбирам, че са некомпетентни да събират приходи, важното е бизнесът да бъде отговорен, относно плащането на осигуровки! Не може те с лека ръка да казват – дайте да вдигаме възрастта и стажа и така решаваме проблема на пенсионната система!

Вдигането на стажа и възрастта не е решило проблема в нито една държава-членка на ЕС! Нека работодателите да кажат как изпълняват своите ангажименти към обществото, така че да намалее сивият сектор! Някой задава ли този въпрос на работодателите – никой!

Важното е, че има едни бедни хорица – тях можем да ги мъчиме, да ги товариме, да им увеличаваме данъците – и в крайна сметка – едни и същи хора са виновни за кризата, едни и същи хора са потърпевши от кризата!

Не може със здравеопазването да се работи, да се действа на пазарен принцип! Ние искаме качествено здравеопазване – всички искаме да знаем защо си плащаме осигуровките за здравеопазване, искаме по-добър достъп – този бюджет не отговаря на нашите изисквания!

Оше повече, че знаете – бяха откраднати парите на Здравната каса, и това, което аз знам, че се обсъжда вече в Министерство на финансите – е как да се платят „облигациите на Милен Велчев” и от сега ще ви кажа: отговорът е като се открадне Сребърният фонд!  Защото Сребърният фанд изцяло покрива разходната част на тези облигации.

Сребърният фонд нали щеше да се инвестира в някакви ценни книжа.. да сте чули нещо по този въпрос? ...Сребърният фонд ,който беше съдздаден от предишното правителство и който има 1, 700 млрд, за да подпомага пенсионната система, евентуално, защото се надявам да не се случи – ще бъдат използвани за плащане на падежа на облигациите следващата година.

Имам информация, че това се дебатира във тесен кръг във финансовото министерство...”

Ако се повиши националният осигурителен доход на толкова, колкото получават Искра Фидосова и Цецка Цачева, те ще започнат да получават с 400 лева по-малка заплата! – направи съобщение и депутатът Антон Кутев.

Ситият на гладния не вярва.

Защо не избирем шведският модел – парламентът да има един държавен автомобил – за председателя.

Защо не сме като Гърция – църквата да е държавна, а имотите й и банковите й сметки в страната и чужбина да отидат в хазната, за спасението на България?

Защо българските политици не са държавници, защо за пореден път имаме правителство, създадено заради егото и комплексите на един самовлюбен, не достатъчно образован икономически и финансово човек?

Вместо Дянков да отговори на питанията на депутати от опозицията къде са парите от Резерва на Здравната каса, той вече крои планове да обсеби и Сребърния фонд?!

Настоявам депутатите да приемат лична наказателна отговорност за министри и държавни служители, които с недалновидните си действия са нанесли щети и разруха на държавата!

Изразът „колективна отговорност няма” да отпадне и отговорността за решения и прокарване на определена политика да се персонифицира!

Първи в списъка от сега поставям Симеон Дянков!

 

Маджарският килим на Виктор Орбан смути овчедушието на евростадото и вбеси метрополиите отсам и оттатък океана

Валентин ФъртуновСъбитията в Унгария в последната година за първи път от доста време предизикаха по отношение на една нация небивало единодушие на запад, което само по себе си вече се явява доста сиптоматично за развиващите се в Унгария процеси.  В същото време, следя с любопитство новинарския поток от последната седмица за да установя, че хилядите информации носени от големи и малки медии в крайна сметка се свеждат до два-три варианта на една и съща мантра – „тежка финансова криза, форинтът се срина с 15%, кредитният рейтинг е на ниво „кошче за боклук“ (ВВ+)“.

С други думи, моя милост, след целодневно ровене, включително и в специализирани източници, така и не можах да намеря някакво разумно обяснение на тази „много тежка финансова криза“, освен аматьорски възгласи , че Виктор Орбан бил посегнал на независимостта на Централната банка на Унгария. Нещо, което сами разбирате не би могло да бъде причина за опустошителна финансова криза и нуждата от заем от МВФ в размер на 15 – 20 милиарда евро…

Стоп! А дали не може наистина да бъде!? Дали не могат просто зверски да накажат Орбан за независимостта му, за отстоявания от него суверенитет? При положение, че продукцията на по принцип жилавата експортно-ориентирана унгарска икономика е 80% износ към пазарите на ЕС! А в тази посока, не по-малко красноречиви са изказванията и действията на унгарския министър-председател по отношение не просто на Централната банка, колкото на банките въобще. Да си припомним, че Унгария взе 20 милиарда евро през 2008 г. от МВФ. Но когато през 2010 г. на власт дойде формацията ФИДЕС на Орбан, новият премиер отхвърли продължаване на споразумението с МВФ, защото „не желаем да отдаваме икономическия си суверенитет на международните финансисти“.

Ех, уважаеми читатели, не е зле, при тоталното затъмнени на реалната информация, оттук-оттам успухме да изцедим доста солидни аргументи за да изясним произходящото. Една страна ориентирана почти изцяло към алъш-вериш с евросъюза задължително пада в кереча, в момента в който ЕС е обрулен от люта финансова чума. Когато тази страна, скандално, дори бих казал еретично отхвърля зависимостта си от международното банково чудовище и посяга на свещените крави на днешния западен либерализъм – банките, не само, че няма да й помогнат, но ще направят всичко възможно да и наврат главата в тинята, колкото се може по-надолу…

Но, ще кажете вие, защо е цялата тая галиматия? Правилно, просто трябва да започнем отначало.

С идването си на власт ФИДЕС и нейният лидер, разполагайки с убийствено квалифицирано мнозинство в парламента само да година и половина прокараха без всякакви усложнения стотици закони. Цялата тая законотворческа треска завърши с промяна на конституцията, при което повечето наблюдатели извеждат едни и същи акценти за най-важното:
- Названието Република Унгария изчезва и страната официално се нарича Унгария.
- Според новата конституция „отговорните за комунистическите престъпления“, извършени до 1989 година от ръководителите на сегашната Социалистическа партия (бивши комунисти), могат да бъдат съдени.
Религия:
- В новата конституция се въвежда изричното позоваване на „Господ“: „Господ да благослови унгарците“. В преамбюла се говори за Бог и християнството като обединяващи фактори на нацията. Критици на текста смятат, че това е дискриминационно към последователите на други религии и атеистите. В преамбюла се сливат в едно цяло политическата нация и етническата нация.
- Религиозните общности, които получават субсидии от държавата, намаляват от 300 на 14.
Избирателен закон:
- Новият закон предвижда изборите за парламент да бъдат само на един тур за 199 депутати вместо досегашните 386.
- Право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина (обвиняват Орбан за стремежи към Велика Унгария).
Управление:
- Мандатът на заемащите важни държавни постове в икономиката, правосъдието, полицията и армията се увеличава до девет или 12 години. Това означава, че евентуално ново правителство на друга политическа сила ще бъде принудено да работи с враждебно настроен държавен апарат.
Икономика и финанси:
- Законът за „финансовата стабилност“ определя в основния закон на страната единна ставка от 16% за подоходния данък.
- Създава се бюджетен съвет, в който влизат трима души, назначени от премиера, който пък ще има правомощията да налага ветото си върху проектобюджета.
- Форинтът става по конституция национална валута и поради това евентуално присъединяване на Унгария към еврото (Будапеща си е поставила тази задача на хоризонта на 2020 година) ще трябва да се одобри от две трети от депутатите.
- Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се вдига от 25 на 27 на сто.
Общество:
- Конституцията постановява, че ембрионът е човешко същество от самото забременяване.
- Конституцията повелява, че бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключвайки хомосексуалните бракове.
- Според закон бездомниците могат да бъдат осъдени на затвор. (част от меркитесрещу циганския паразитизъм)
Държавни медии:
- Радиото и телевизията и информационната агенция МТИ се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, ръководен от близък на премиера Виктор Орбан.
- На единственото опозиционно радио Клубрадио бяха отнети честотите.

Към всичко това, задължително трябва да добавим и историята с килима!

През миналата година бе ред на Унгария да председателства ЕС. Това председателство започна бурно. Не бе затихнал скандала с орбановите реформи, накърняващи според ЕК правата на медиите, когато в Европейския парламент започна друг скандал. Този път, заради килима, донесен от Унгария в дар на Съвета на Европа, по повод унгарското председателство в ЕС. Килимът не бе лош – 202 кв. метра, стойност 160 хил. евро, истинско произведение на изкуството в чиито 23 сегмента са изобразени най-важните етапи от унгарската история и т.н. Но главното е в центъра на килима – там е изобразена карта на Маджарското кралство – историческата Унгария от 1842 г.  И скандалът гръмна – обвиниха Орбан във великодържавен шовинизъм и опит да се преодолее Трианон. Става дума за загробващия за маджарите договор от Трианон след Първата световна война съгласно който от победена Унгария бяха откъснати 2/3 от територията й. От икономическа гледна точка обаче, катастрофата за Унгария едва ли има аналг в Европа  – унгарците губят 58% от железопътната си мрежа, 60% от шосейната, 84% от горския си ресурс, 83% от желязната си руда, 43% от обработваемата земя, 29% от въглищата и т.н.

Паралелно с килима, бе взето и правителствено решение за ускорено издаване на унгарско гражданство на 5 милиона унгарци живещи зад граница.

С две дучми, Виктор Орбан, нарита глобалистите, „забрани“ зловещия мултикултурализъм и защити унгарските национални интереси. Това са смъртните му грехове. Ех, покрай сухото, гори и мокрото, попрекали с контрола върху медиите и не само, но това според мен е по-скоро тактически ход – да си остави мегдан за маневри, когато го притиснат съвсем – да даде малко заден.

И знаете ли, кое е най-веселото в цялата тази история – мисля си, че в момента Сорос газ пикае, защото Виктор Орбан започва политическата си кариера като … соросов стипендиант в Оксфорд, в изучаване на политически науки….

 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1166-bylgarskata-peshka-v-evropeiskite-energiini-igri

Макар с гордост да отбелязваме, че България e третия по големина износител на електроенергия в ЕС (след Франция и Чехия), оказа се, че бяха достатъчни само четири дни стачка в Мини Марица Изток за да спрем всякакъв износ на ток за чужбина, а поне според министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, ако стачката беше продължила още няколко дни, това би поставило под въпрос и нормалното електроснабдяване в страната. Тоест, стачката беше поредното доказателство, че България прогресивно губи позиции на европейския енергиен пазар и, ако тенденцията се запази, е на път да се превърне от износител в потребител на вносна електроенергия. А сред причините да се стигне дотук е негативната или най-малкото двусмислена позиция към редица големи енергийни проекти, чиято реализация трябваше да ни направи „регионален енергиен център” (или поне така си въобразявахме доскоро).

Спекулациите за съдбата на АЕЦ Белене

На първо място сред тях е проектът за АЕЦ Белене, чиято съдба продължава да е неясна, макар за пореден път да чухме уверенията на премиера Борисов, че в рамките на следващите няколко седмици ще се изясни, дали централата все пак ще се строи, като това ще зависи от преценката за нейната ефективност и безопасност.

Въпросът за безопасността на една атомна електроцентрала действително е изключително важен, само че, както показват заключенията от проведените „стрес-тестове”, поръчани от ЕС след тежката авария в японската атомна електроцентрала „Фукушима 1”, и съществуващата АЕЦ Козлодуй, и площадката на бъдещата АЕЦ Белене са абсолютно безопасни и могат да издържат на всякакви природни бедствия, а също да не допуснат изтичането на радиоактивни вещества при евентуална тежка авария.

Така, от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) бяха категорични, че площадката на АЕЦ "Белене" може и трябва да бъде използвана за строителството на атомна електроцентрала и убедено отхвърлиха внушенията, че районът е сеизмичен и може да се стигне до тежки аварии. Според директора на козлодуйската АЕЦ Сергей Цочев, с АЯР никога не е бил обсъждан въпросът за строителството на нов реактор в централата, затова и по време на тестовете не е проведено изпитание за изграждането на нов реактор в АЕЦ Козлодуй

Тестовете обаче показват, че и АЕЦ Козлодуй, и намираща се все още в проектна фаза АЕЦ Белене биха издържали най-силното възможно в нашия район земетресение. Впрочем, освен за издръжливост при земетресения, стрес тестовете доказаха и устойчивостта на реакторите при наводнения. Те сочат например, че при внезапно скъсване на хидросъоръжението "Железни врата" на границата между Румъния и Сърбия максимално възможното повишаване нивото на река Дунав е 32 метра, докато нивото на площадката на АЕЦ "Козлодуй" е 35 метра над морското равнище, т.е. тя не може да бъде залята. Тестовете доказват също, че сега действащата българска ядрена централа има необходимата устойчивост на съоръженията при загуба на електрозахранване, както и достатъчна готовност за управление на тежки аварии.

Тоест, въпросът за безопасността, на практика, не стои, затова нека разгледаме проблема за ефективността на АЕЦ Белене. Както заяви преди няколко дни, в интервю за в-к „Класа” шефът на Българския атомен форум Богомил Манчев, европейски инвеститор е готов да инвестира до 51% от българската част на проекта за втората ни атомна електроцентрала. По-късно премиерът Борисов съобщи, че финландската компания „Фортум” е поискала да купи 20%-ов дял от АЕЦ „Белене”. Според него, интерес е обявила и френската компания „Алтран технолоджи“, макар все още да няма яснота какво може да бъде участието и в проекта (според Манчев, става дума за 10%). Ако това се окаже вярно, то би отстранило всички препятствия през изграждането на втората атомна електроцентрала. Освен, разбира се, ако тези препятствия не са свързани нито със сигурността, нито с ефективността на централата, а имат чисто политически характер. Според редица авторитетни български и чуждестранни експерти, върху България се оказва силен натиск от Брюксел (а вероятно и от Вашингтон) да спре изграждането на АЕЦ Белене по една единствена причина – че то ще стане с руски технологии и, вероятно, с руски пари.

Тоест, в момента единственият проблем на втората българска атомна електроцентрала е политически, а от гледна точна на безопасността и ефективността, експертните анализи сочат, че изграждането и определено има смисъл. Към същото мнение, впрочем, се придържат и представителите на британската банка HSBC, която е консултант на проекта.

Забавянето може да обезмисли проекта за АЕЦ Белене

И така, става ясно, че проектът за втората българска атомна електроцентрала е рентабилен и ефективен. Впрочем, тъкмо това е и причината руснаците да демонстрират готовност да инвестират в него. Само че колкото повече се бавят практическите стъпки по реализацията на проекта, толкова по-голяма е вероятността, че ще настъпи момент, когато рентабилността му вече няма да е гарантирана.

Навремето, когато беше даден старт на проекта, той изпреварваше сходните проекти на съседните ни държави с три до пет години. Имайки предвид обаче, как се развиват работите в румънската АЕЦ Черна вода (чиито трети и четвърти реактор следва да влязат в действие през 2015), както и фактът, че Турция се готви да изгради, до 2023, цели три АЕЦ (включително, както смятат някои, в Инеада, на 12 км от границата с България, докато другите две са в Аккую - с руски технологии, и край Синоп – с японски), може да настъпи момент, когато икономическата ефективност на инвестициите в българския проект вече няма да е толкова очевидна.

Ако управляващите най-сетне престанат да протакат реализацията на проекта за АЕЦ Белене, тя все още има шанс да бъде първата нова централа в региона, при това в период, когато на пазара има голям дефицит на електроенергия. Ако обаче нещата се забавят още няколко години, това вече няма да е така.

На второ място, по отношение на АЕЦ Белене има много висока степен на готовност за реализацията и, тъй като руската страна (както подчертава и шефът на „Росатом” Сергей Кириенко) не е спирала производството на необходимото оборудване, което в основни линии е готово, също както и съответната документация. При това е много важно, че разходите са направени по старите цени, т.е. изграждането на централата ще ни излезе много по-евтино, отколкото ако се прави нов проект. В този смисъл, пред АЕЦ Белене има две възможности – или готовото оборудване остава запазено за българския проект и тогава правителството следва да го плати, или пък договорът може да бъде анулиран, като руснаците ще продадат същото оборудване на други потребители по новите цени. Ако обаче някой ден българската страна отново реши, че все пак се нуждае от това оборудване, то ще бъде произведено отново, само че по нови и най-вероятно, доста по високи цени. Засега, докато все още са валидни старите срокове и старите цени, проектът действително е много рентабилен. Както посочва в тази връзка Кириенко, „готов съм да се обзаложа, че толкова изгодно предложение, като нашето, България няма вече да получи от никого другиго”.

Има ли жизнеспособна алтернатива

За това, как може да приключи евентуален опит за отказ от всички досегашни споразумения с Москва за изграждането на АЕЦ Белене и възлагане на строежа и на други компании, показва случващото се в Литва, където, след закриването на АЕЦ Игналина (на 31 декември 2009), страната се оказа в пълна зависимост от руските газови доставки. При това, както стана ясно съвсем наскоро от изявлението на Жозе Барозу, ЕС няма намерение да покрие всички разходи за извеждане от експлоатация на централата, въпреки че то беше сред условията за приемане на Литва в Съюза.

На първо място сред мерките, които правителството във Вилнюс реши да предприеме за преодоляване на енергийната си зависимост от Москва, фигурира ускореното изграждане на новата Висагинска атомна електроцентрала, която ще бъде разположена в близост до досегашната. Проектът за нея се разработва поне от десетина години, като в него първоначално участваха три енергийни компании (литовската Lietuvos energija, естонската Eesti energia и латвийската Latvenergo), а по-късно към тях се присъедини и полската Pge (Polska grupa energetyczna). През декември миналата година обаче, шефът на Pge Томаш Задрога внезапно заяви, че поляците се отказват от проекта заради „неприемливите на този етап условия”. Както признават шефът на проекта Римантаск Виткус, както и стратегическите инвеститори от японската компания Hitachi-General Еlectric, това не просто ги е изненадало неприятно, но поставя под въпрос и бъдещето на новата АЕЦ.

Атомните електроцентрали в Европа

Атомните електроцентрали в Европа

Колко би ни струвал отказът от атомна енергетика?

Едва ли малобройните, но доста гласовити противници на атомната енергетика у нас и, в частност, на изграждането на АЕЦ Белене, са наясно, какво би ни струвал евентуалният отказ от нея. Можем да добием обаче, известна престава за това, ако видим прогнозите за енергийното бъдеще на Германия, която, както е известно, реши да се откаже постепенно от своята ядрена енергетика. Според члена на Съвета на директорите на немския гигант Сименс Михаел Зюс, който отговаря за енергийните технологии в компанията, до 2030, това ще струва над 1,7 трилиона евро, което се равнява на две трети от годишния БВП на най-мощната европейска икономика. Зюс твърди, че тази оценка се базира на очакваното повишаване стойността на електроенергията заради планираното от германските власти рязко увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници. Разходите биха намалели до 1,4 трлн. евро, само ако правителството в Берлин допусне по-широкото използване на природен газ за производство на електроенергия, подчертава членът на Директорския борд на Сименс. А заключението му е, че „Германия винаги е изпълнявала целите, поставени пред нейната индустрия. Но, ако новата енергийна стратегия се провали, това би нанесло тежък удар по авторитета на страната ни като високоразвита индустриална нация”.

По отношение на България, чиито възможности са безкрайно по-малки от германските, евентуално решение да се откаже от проектите си в сферата на ядрената енергетика (т.е. от АЕЦ Белене), да не говорим, за АЕЦ Козлодуй, би било равносилно на самоубийство.

---------------------------------------------------------

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

Убитото живородено бебе се оказа мъртвороден плод! Няма виновни за предварителните обвинения и полицейско насилие

Министърът на вътрешните работи и вицепремиер в кабинета ГЕРБ , Цветан Цветанов смрънка нещо в коридора на парламента...

Едно и също ли е от трибуната на парламента, в пряко излючване по националното радио и телевизия да обвиниш и осъдиш лекари, а след това, някъде в полутъмния коридор на Народното събрание да се извиниш, но само няколко души репортери да те чуят?

Парламентът не изслуша министъра на вътрешните работи по случая с преждевременното раждане на мъртвия плод в болницата в Горна Оряховица, защото нещо в изслушването се разсъхна...

Според депутатите от ГЕРБ не е имало кворум и затова изслушването не се е осъществило. Според опозицията – версията е обратната. За какво става дума и дали трябва да има оставки на хора от правителството за случая в болницата в Горна Оряховица?

Истината бе, че депутатите от ГЕРБ не позволиха да бъде изслушан министър Цветан Цветанов, въпреки че още предишния ден опозицията настоя за това!

Цветан Цветанов беше в пленарната зала, но депутатите от ГЕРБ разиграха някакво тъпо театро и вместо изслушване на Цветанов, ГЕРБ наложи обсъждане и гласуване на Наказателно-процесуалния кодекс!

Медии облъчваха гражданството със съобщения от рода на:

  • Министър Цветанов ще дойде в парламента в следобедните часове;
  • Министър Цветанов ще бъде в парламента след приключване на точките от дневния ред;
  • Депутатът социалист Антон Кутев предложи почивка, докато Цветанов дойде в пленарна зала;
  • Временна анкетна комисия, която да изиска файловете от използваните СРС-та по случая в Горна Оряховица поиска народният представител от РЗС Яне Янев;
  • Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов пристигна в Народното събрание;
  • Когато пожелае министър Цветанов, ще се изправи в залата и ще говори - обясни председателят на парламента Цецка Цачева и ГЕРБ наложи да се премине към следващата точка от дневния ред – Наказателно-процесуалния кодекс;
  • Депутат Мая Манолова предложи да бъдат прекъснати дебатите по промените в НПК и да бъде изслушан министър Цветанов;
  • Председателят на парламента Цачева обясни, че правилникът не кореспондира с нейното предложение и Цветанов не застана на трибуната. Цачева обясни, че министрите могат да вземат отношение, когато пожелаят, а до момента министър Цветанов не бил заявил подобно желание;
  • Депутатът Петър Курумбашев предложи изслушването на министъра да бъде предавано пряко по БНТ и БНР, както е било в случая с изчитането на СРС-етата. Предложението бе отхвърлено;
  • Курумбашев настоя депутатите да имат възможност да му зададат въпроси, а не явяването на Цветанов да премине като изслушване, и предложи всяка парламентарна група да има възможност да му зададе по два въпроса. Предложението пак бе отхвърлено;
  • След като опозицията се увери, че Цветанов няма да се появи на трибуната и депутатите от ГЕРБ правят всичко възможно това да не се случи – напуснаха залата;
  • Обявено бе, че “поради липса на кворум” изслушването няма да се състои!

Фидосова и Цветанов – за всичко е виновна опозицията! Даже когато и ГЕРБ има вина!

За провала на изслушването на вътрешния министър Искра Фидосова обвини опозицията, която била изнервена заради неподготвеността си за парламентарния дебат. Тя категорично отхвърли обвиненията, отправени към ГЕРБ, в опит за туширане на участието на Цветанов по въпроса. Според нея включването му е било въпрос на време и гласуването на няколко останали члена от Кодекса!?

Самият МВР-министър Цветан Цветанов, който изпълняваше главната рола в тъпото театро с престой в парламента също мина границата на приличието, като след отпадане на изслушването му с процедурни хватки на депутатите му, той обясни за медиите, че нямало да иска експертиза от чужбина щом тази у нас показала, че бебето е било мъртвородено.

Отговор кое в крайна сметка е наложило подслушването на лекарите и какъв е резултатът от тези действия на МВР - така и не беше даден.

Вътрешният министър стигна дотам да заяви, че е усетил неуважение от групите, които са напуснали заседанието, и откри популизъм в действията им!?!

Цветан Цветанов очаквано отказа да коментира петорната експертиза, като се самооневини с факта, че лекарите през цялото време говорели в СРС-етата за жив плод...

Цветанов категорично отрече да е оказван натиск на лекарите – т. е. задържането с белезници без оказана съпротива и събличането на лекарката са били в реда на нещата!

Това, с което щях да започна и щях да завърша, е да изкажа едно голямо съжаление към всички лекари, които са се почувствали засегнати. Искам да се извиня на всички, които са се почувствали засегнати”, каза той пред случайно намиращи се в кулоарите на парламента журналисти.

МВР-министърът обясни, че не е направил по-рано изказването си в парламента, защото в този момент са се приемали важни законодателни текстове.

/Всъщност той бе поканен не за изказване, а за изслушване! -бел. Л. М./

Цветанов се разпростря в обяснение, като каза още, че всичко, което е направено, е било само и единствено, за да бъдат събрани достатъчно доказателства по случая в болницата в Горна Оряховица.

На въпрос защо са подслушвани лекарите, той отговори така: "В България с идването на ГЕРБ на власт има основни акценти в борбата с организираната престъпност и корупцията. И в този смисъл се придържаме към законите и даването на разрешение за Специални разузнавателни средства от българските съдии и не бих искал да коментирам в детайли".

Другата страна в несъстоялото се изслушване

А ето и обяснението на лидера на ДСБ Иван Костов, дадено на 23 декември в студиото на Нова телевизия, в предаването “Здравей, България!”

{edocs}zb.zb.bebe-3.doc,600,400,link{/edocs}

  • Какво се разигра около този скандал и какво се прикри след него?
  • Защо спря дискусията по темата за един от най-големите гафове на властта?
  • ГЕРБ се опита да излезе от скандала с лъжи и криеница, разчитайки на задаващите се коледни и новогодишни празници...

В началото бе преждевременното раждане на недоизносен мъртвороден плод

На 30 ноември в полицията във Велико Търново се получава оперативна информация, че на 28 ноември следобяд е родено дете в седмия месец, впоследствие умишлено умъртвено от лекарския екип, който го е израждал. Това предаде Агенция “Фокус”, но данни за източника на тази оперативна информация липсваха. Месец по-късно не е известно кой дръпна килимчето на няколко министри от властта.

След получаването на оперативната информация четирима лекари от болницата в Горна Оряховица са задържани в болницата и изведени с белезници, въпреки че не са оказали съпротива. Явилата в полицейското управление и то доброволно лекарка е била съблечена, събута и оставена боса на цимента, докато полицайка с найлонова ръкавица проверила телесните кухини на лекарката, под зорките погледи на присъстващи служебни лица.

Унижението на лекарката

“Не съм се отрекла и за секунда от първоначалните си показания.” Това заяви пред “Труд” д-р Катя Гецова от Г. Оряховица, която бе сред задържаните медици по казуса с обявеното за умишлено умъртвено бебе”.

Поводът бе изявлението на главния секретар на МВР Калин Георгиев пред БНТ, че разполага с показания от повторния разпит на д-р Гецова, при който тя отрекла, че е събличана гола.

Пред “Труд” лекарката обясни, че при повторните разпити в полицията поискали да уточни кога е била оставена гола - преди задържането ли, или по време на разпитите. “Много настояваха да се уточни това, въпреки че за мен няма никакво значение. Това стана преди арестуването ми. Появиха се две униформени жени и ме накараха да смъкна всички дрехи. След това едната надяна найлонова торбичка на едната си ръка. Това е процедура за туширане на телесните кухини. Представяте ли си какво е изживяването от тази процедура? Тотално унижение!”, разказва с разтреперан глас д-р Гецова.

Дни по-късно полицайката е пенсионирана набързо, вместо наказана за действията й.

Министърът на вътрешните работи обяви война на лекарското съсловие

“...умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница” – това е формулировката за случая в болницата в Горна Оряховица, който отекна силно по върховете на властта. Формулировката е изречена от министъра на вътрешните работи от трибуната на парламента на 3 декември 2010 г. в петък.

В този скандал министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветанов наруши закона и въпреки, че в България магистратите все още познават Закона за специалните разузнавателни средства, Закона за класифицираната информация, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, никой не реагира на тези нарушения!

МВР-министърът се появи в парламента и прочете “изразително” някакви СРС-та, правени неизвестно по какъв повод. В изчитането той не спести и Ах! Ох – междуметия и препинателни знаци...

Няма такава държава – министър на вътрешните работи се появи в Народното събрание и се направи на прокурор, съдия, неонатолог, гинеколог, патолог, за да прочете някакви СРС-ета, за които не беше ясно дали са правени по този случай, законно ли са се озовали в него, след като вече вървеше досъдебно производство и дали не се четат избирателно...

След “литуратурното четене, МВР-министърът обвини четирима лекари по СРС-етата, осъди ги с прочетените назидателно и почти изразително пред депутатите разговори, постави даже диагноза на случая – и всичко това Цветанов направи единствено с капацитета на висшето си образование по физкултура.

“Аз смятам, че в момента няма как да обявим всичко, което имаме като доказателства, но съм убеден, че в рамките на ден или два ще бъде ясно абсолютно всичко и тогава смятам, че някои ще се срамуват от това, което се разигра в Горна Оряховица.... от страна на тези доктори...

... Защото, когато имаш едно новородено бебе, когато то е живо, ние сме длъжни да положим максимални усилия - едно като държава и едно като доктори, които са положили Хипократовата клетва, че трябва да се грижат.

Бебето е било живо. Оттам нататък - нека всеки да си направи изводите за всички тези обвинения, които бяха казани вчера към прокуратурата и към МВР. Това каза в кулоарите на НС заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

/В Закона за СРС-та е записано, че който използва информация, събрана със СРС-та, се наказва с лишаване от свобода. Законът предвижда три години лишаване от свобода за разгласяване на данни от СРС-та и от 1 до 5 г. за длъжностно престъпление-бел. Л. М./.

Преди и след четенето на СРС-етата от трибуната на парламента

Преди

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Позволявам си да предложа да бъда изслушан първо по темата, която в последните няколко дни е най-актуална за обществото, а тя е за всичко, което се случи в една болница в Горна Оряховица.

Във връзка с широкия обществен резонанс, и с всичко това, което беше казано по адрес на Министерството на вътрешните работи и на българската Прокуратура, започна процедура по декласифицирането на информация, с която да мога днес да ви запозная публично.

В тази връзка с искане от прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация, която е свързана с досъдебното производство във връзка със съмненията и доказателствата, които са събрани за умишленото умъртвяване на едно живо родено бебе в Горнооряховската болница.

Много ще Ви моля за в бъдеще – нека да се придържаме към нормални етични норми на поведение, защото сами разбирате, че има разследвания, които не могат да бъдат оповестявани, информация, свързана с разследването, което тече по дадени криминални случаи.

Молбата ми е към вас, защото все пак всички ние като представители както на изпълнителната, така и като представители на законодателната власт, трябва не да говорим за полицейщина в страната, а всички да се стремим към гарантиране правовия ред и към това – който нарушава законите на страната да понесе своята отговорност за това, което е направил и е причинил.

Искам да бъда съвсем ясен и конкретен в това, което ще ви прочета. Това са разговори от досъдебното производство, които касаят дейността на тези доктори, които казаха, че са били задържани и че вървим към полицейщина спрямо българските лекари.

Няма българин, който да не се нуждае от професионализма на лекарите. Няма българин, който да не оценява това, което правят българските лекари, но всичко това минава през призмата на разбирането, че всеки един от тях трябва да се придържа към Хипократовата клетва и всеки един трябва да проявява максимален професионализъм и това, че трябва да дава всичко от себе си, за да запази живота и да даде шанс на всеки един новороден живот.

Уважаеми дами и господа, ще започна с това, за което ви казах, защото по досъдебното производство беше казано много.

Това, което имаме като безспорни доказателства е от ехографа, от видеозона, който е направен, детето е на 23 седмици и 5 дни към дата 17.11.2010г.

Разговорите, които текат като комуникация между докторите, които са били нощна смяна, и ръководството на болницата аз ще ги оставя без коментар. Нека от тях си направят изводи всички тези, които говориха по адрес на МВР и на Прокуратурата тези дни.

С искане от Прокуратурата във Велико Търново е декласифицирана информация – този израз е много важен. От него става ясно, че хем Прокуратурата иска декласифициране на СРС-етата, хем те се озовават в ръцете на вътрешния министър Цветанов, който ги прочита назидателно в парламента! И още нещо необяснимо – от кого е искала Прокуратурата във Велико Търново декласифициране на СРС-етата – от себе си ли? Защото по закон те се декласифицират от Прокуратурата!

Не за първи път Цветанов говори неразбираемо, но в случая с Горна Оряховица той надминава сам себе си, тъй като изрича абсурдни твърдения от трибуната на парламента, а те се стенографират и всеки може да установи за какво непознаване на българския език иде реч...

След

МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Какво общо има арестът с това?

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ти нали си бил в полицията!

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има много общо, господин Миков. Ако от това, което в момента Ви прочетох, Вие не можете да си направите изводите какво се е случило в тази болница, как едно живо бебе умишлено е умъртвено и не му е даден шанс, не са положени необходимите усилия от държавата, от експертизата на тези медици, то аз искам да Ви пожелая само едно – да не Ви се случва подобно нещо на Вас или на Ваши близки! Защото момичето, което е родило това дете, е имало желана бременност. В продължение на това, което се е случило в тези разговори, коментарът е, че тя е доста разнервена, доста агресивна, ако разбере за онова, което се е случило. И Вие казвате: „Какво се е случило?!” Ами нали трябва да извършиш необходимите процесуално-следствени действия, да бъдат разпитани всички, които имат отношение към това, което се е развивало като събитие и действие, последващите разговори, които са водени за промяната на поведението и фалшифицирането на всичко това, което беше лансирано в публичното пространство. И всичко това бе възприето от някои депутати за истина.

Искам да благодаря на лекарите от политическа партия ГЕРБ, че вчера не се присъединиха и не се поддадоха на тази манипулация, с която беше хвърлено в заблуждение българското общество. Защото винаги парламентът е органът, който може да изслушва всеки министър по всеки въпрос. Министърът винаги ще дойде и ще каже каквото е необходимо. Но не мога да приема за необходимо и за удачно да се говорят подобни неща и да се хвърлят такива обвинения към българската прокуратура и българската правоохранителна система!

Уважаеми депутати, ако някъде във времето в този 20-годишен период това е било нормално да се случи, било е нормално да не се разследва, то днес, когато имаме каквато и да било информация, всеки сигнал трябва да бъде проверен и да се търси отговорност на онзи, който е извършил тези престъпления.

Знам, че ще има много питания и много политическо говорене. Затова се придържах към текстовете от разговори. Затова те са така неразбираеми за прочитане. Но исках да ви дам цитати, за да си изградите сами изводите и да си направим препоръки за бъдещ период от време.

Аз винаги съм на ваше разположение, когато има подобни въпроси.

Вие ме обвинихте за полицейското насилие за конкретни случаи. Аз дойдох и бях изслушан. Казах конкретни неща за всичките лица, върху които беше оказано полицейско насилие, че бяха криминално проявени, занимаваха се с наркоразпространение, занимаваха се със сводничество, занимаваха се с всичко, което е престъпление от Наказателния кодекс...

.......................................

И в подкрепата, която получаваме от парламента на България във връзка с променящото се законодателство, се водим само от една-единствена цел и един-единствен интерес – да защитим интересите на всички български граждани и да гарантираме спокойствието и сигурността както на страната ни, така и на Европейския съюз, тъй като сме страна – членка на Европейския съюз.

Искам да чуя след това изказванията и обвиненията на депутати от Синята коалиция. Надявам се, че от това, което чухте и разбрахте, може би ще кажете истината – дали подкрепяте това, което беше казано вчера, или днес имате вече друга позиция. Аз не съм визирал никой поименно. Само казвам какво беше казано вчера и колко много енергия и емоции се изразходваха при говоренето по полицейщината.

Уверявам ви, че каквото и да кажете, ние ще продължим по същия път. Винаги ще заставам зад професионалните действия на българската полиция! Винаги ще работим в синхрон с българската прокуратура, за да документираме и събираме необходимите доказателства за извършваните престъпления на територията на страната! Това е правова държава, това е правов ред! И аз смятам, че ние като част от изпълнителната власт го дължим на българските граждани, на българския данъкоплатец и на Европейския съюз! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Синята коалиция има думата Ваньо Шарков.

ВАНЬО ШАРКОВ (СК): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Първо искам да Ви кажа, господин министър, че думата „полицейщина” не е използвана в тази декларация нито един път!

Второто, което искам да Ви кажа, е, че в тази декларация се казва, че независимо коя политическа сила управлява, никой няма право да се отнася към лекарите като към престъпници по презумпция. Това, за което ние протестирахме вчера, беше нещо съвсем различно. Абсолютно категорично заставаме зад това, че всички престъпници в тази държава трябва да бъдат наказвани. Защото иначе няма да имаме правов ред.

Също искам да кажа онова, с което не съм съгласен. Не съм съгласен, че една лекарка с 36-годишен стаж, която вероятно няма никаква връзка или ако има връзка, то тя не е човекът, умъртвил бебето, съгласно доказателствата, с които казвате, че разполагате. А един лекар да бъде събличан гол, към него да има такова отношение – с това не сме съгласни! Хващайте ги, затваряйте ги, съдете ги! Но в крайна сметка не може да се постъпва по един груб нецивилизован начин с тези хора! Благодаря.

Той винаги е прав, дори когато греши...

На 18 декември 2010 г., четири дни преди излизането на съдебно-медицинската експертиза, в предаването на Дарик радио, “Годината” министър Цветанов продължава да е категоричен по отношение на случая “Горна Оряховица”:

{edocs}zb.zb.-bebe-2.doc,600,400,link{/edocs}

20 декември 2010 г., БНТ, "Денят започва", ден преди да излезе експертизата по случая с бебето

Цветан Цветанов, вицепремиер и министър на вътрешните работи обяснява за случая в Горна Оряховица

Водещ: Добре, както каза и премиерът, разбирам ви, щом някой е във властта, трябва в края на краищата да бъде следен, дори, каза той, и мен да ме следят и да ме подслушват. Но много ви критикуват за това, че се решихте да огласите точно едно СРС от трибуната на парламента. Защо наистина? Знаете, става дума за случая в Горна Оряховица. И това ви навлече много критики.

Цветан Цветанов: Отново тук политическият популизъм и политическата възможност политиците да правят интерпретация на събития и факти доведе дотам, че трябваше да бъде оповестено съдържанието на тези специални разузнавателни средства, като естествено ние преди това сме се ръководили дали ще бъде нарушен общественият, разследващият елемент на това досъдебно производство и естествено националните интереси. След като нямаше абсолютно никаква пречка, тази информация беше декласифицирана и затова беше прочетена. Защото представете си, че тази информация я има в службите и ние не сме предприели необходимите действия. Бяха разпитани докторите, оттам вече се започна едно политическо говорене за това как и по какъв начин са били разпитвани и естествено, че трябваше да има някаква ответна реакция, за да излезе истината и да бъдат запознати всички с това, което е съдържание на тези разговори, които са водени. Аз не смятам, че е направено нещо лошо, а просто е излязла самата истина и всеки един може да си направи равносметка на това кой какво говори, кой какво защитава и кой за какво се бори.

Водеща: Всъщност знаете ли какви са резултатите от петорната съдебно медицинска експертиза, която се очаква да бъде готова днес?

Цветан Цветанов: Не, днес, доколкото разбрах, ще бъде оповестена, но съдържанието на текстовете на разговора, който беше оповестен, и това, което имаме като разпити, трябва да ви кажа, че всичко, което сме предприели като действия, ние просто бяхме длъжни да го направим. Защото в противен случай означава, че ние просто прикриваме престъпление, което според мен е недопустимо.

Водещ: Една хипотеза. Ако тази експертиза оневинява по някакъв начин лекарите, вие готов ли сте да си подадете оставката. Между впрочем преди няколко дни Иван Костов в прав текст каза, че ако вие сте се направили на съдебен експерт и сте изнесли невярна информация, би трябвало да си подадете оставката.

Цветан Цветанов: Не, не съм се направил на съдебен експерт. Казахме, че имахме съдържание на разговор, който показа кой какво е правил, и за мен е нелогично на 17-ия или 20-ия час ти да водиш разговори, че едно дете още мърда, още е живо, не е сложено в кувьоз и не е извикан специалист, за да прегледа това дете и да му се окаже най-необходимата и важна медицинска помощ. Защото, когато се ражда едно дете и когато в документите към края на разговора, който се води вече някъде на 20-ия час, се говори, че то трябва да бъде премерено и трябва да бъде под 500 грама, сами разбирате, че това не кореспондира с реалните факти. Защото трупчето на детето е седемстотин и няколко грама и другото, което е, че на 17-ия или на 18-ия час ти да слагаш едно трупче в един кувьоз кажете ми каква е логиката. Ето аз не съм специалист и вие не сте специалисти, но нормално ли е едно трупче, което претендираш, че е родено мъртво, ти ще го слагаш в кувьоз, за да го стоплиш и да му дадеш някакъв начин на живот. Така че това са нещата, които мога да кажа. И всичко, което сме предприели като действия е на база информацията, с която сме боравили. Така че на господин Иван Костов мога да му кажа, че всичко, което в момента упражнява като говорене, повече го отдавам на чисто политически елемент за всичко това, което се тиражира и това, което беше оповестено и от премиера само преди няколко дни.

“Умишлено умъртвеното живородено бебе” както Цветанов назоваше цели три седмици случая в Горна Оряховица, се оказа мъртвороден абортиран плод заключиха петима съдебно-медицински експерти.

Ето разговора на съдебния лекар Станислав Христов с водещата Анна Цолова в предаването на bTV “Тази сутрин”

{edocs}zb.zb.bebe-1.doc,600,400,link{/edocs}

Едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс, твърдеше Цветанов където седне и стане

Това убеждение на вътрешния министър рухна в момента, в който излезе петорната съдебно-медицинска експертиза.

“Мен ме е срам за всичко това” каза и здравният министър Стефан Костадинов, който освен всичко друго бе и гинеколог по специалност!

На 21 декември 2010 г. – експертизата доказа без спор и категорично, че плодът е бил мъртъв още в утробата на майката. И тогава започна Голямото шикалкавене на Цветан Цветанов...

Синята коалиция, Коалиция за България и ДПС настояха министърът на вътрешните работи незабавно да дойде в пленарна зала и да даде обяснение за съдебно-медицинската експертиза за случая в Горна Оряховица, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов предложи председателят на НС Цецка Цачева да покани Цветан Цветанов веднага в залата, за да даде обяснение за плода, за който вътрешният министър е твърдял, че е умишлено умъртвен от лекарите. Костова заяви, че в медиите е излязла информация за резултатите от съдебно-медицинската експертиза, според която бебето е родено мъртво.

„За да не продължава тази държава да се люлее по този скандален начин, да дойде и да прочете тази експертиза. Моля ви за яснота. Народните представители от Синята коалиция искат яснота по случая”, заяви от трибуната Костов.

Втората част на скандала

Съдебномедицинската експертиза по случая в Горна Оряховица е била готова от 18 декември и е крита три дена. Това каза съпредседателят на „Синята коалиция” Иван Костов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Кой, как и защо е крил тази експертиза – така и не стана ясно и никой не пое отговорността да обясни.

Аутопсията и множество хистологични и химични изследвания

доказват, че бебето е родено мъртво!

Преди документите да достигнат до Прокуратурата, те вече бяха в ръцете на Цветан Цветанов, който веднага обърна плочата, в търсене на начин да се оневини.

  • “Трябва да се прегледа всичко, което е предадено като експертиза”.
  • “Това, което имахме като резултат от прилаганите специалните разузнавателни средства (СРС), на нас не ни оставаше нищо друго, освен да направим това, което предприехме като действия под ръководството на Прокуратурата. Това каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов пред журналисти в Министерски съвет в коментар на експертизата по случая с починалото бебе в Горна Оряховица, предаде репортер на Агенция „Фокус” . Всички български граждани станаха свидетели на пряката реч от проведените разговори между докторите, като паралелно с това се видя какви са действията на докторите при раждането на едно дете, което към началото на проведените разговори говорим за жив плод, а когато говорим след 17-20-ия час вече се говори как да бъдат неглижирани и манипулирани действията на докторите”, каза министърът.
  • “Всички чуха пряката реч от проведените разговори...”

Пряка реч няма как да се чуе, тя се чете от литературни герои...

Справка:

Пряка реч – думи, изрази и реплики на литературни герои, изява на техни мисли и преживявания или реакция на чувства и преживявания на други участващи лица в произведението. Освен в емоционални реакции и реплики изявява се и във форма на монолог и диалог. При пряката реч е допустимо литературният герой да използва своеобразна лексика (чуждици, провинциализми, варваризми). Важно качество на пряката реч е динамизмът.

Из литературен сайт на Николай Пеняшки/

Но да не се взираме в интелектуалните напъни на министъра на вътрешните работи, а се върнем за миг в темата с:

деня на изслушването, който така и не се състоя

Министърът на вътрешните работи ще дойде на 22 декември в пленарна зала в следобедните часове, за да бъде изслушан от депутатите.

Според агенция “Фокус”, Депутатите отхвърлиха на два пъти по-рано предложението, направено от заместник-председателят на ПГ на „Коалиция за България” Ангел Найденов да бъде изслушан министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Найденов заяви, че това е един прецедент, който е имал шокиращо въздействие и се е превърнал в една от най-грозните манипулации в НС.

„Ние днес трябва да заявим, че специалните разузнавателни средства не могат да превръщат пленарната зала в една грозна сцена от един кошмарен филм”, заяви той. По думите му тази информация не може да бъде средство за натиск.

Според лидера на РЗС Яне Янев председателят на Народното събрание не е получил задоволителен отговор той се обърна към Цецка Цачева с думите: „Позволявате Цецо да се подиграва с народното представителство. Това не го е правил никой”...

Стига!

би извикал всеки, който има търпението да прочете всичко за случилото се около един аборт с мъртвороден плод.

Стига – би извикал всеки, когото са облъчвали с подробности по този случай, но нека не забравяме, че всеки един от нас може да бъде проснат на пода и закопчан с белезници!

Всеки един може да бъде осъден само със СРС-ета и анонимен свидетел!

И става все по- вълнуващо...

На това разчита Цветанов, на това разчита ГЕРБ – гражданството да изгуби търпение и да захвърли всичко!

Защото е Коледа, защото идва Новата 2011 година, защото хладилниците са празни, подаръците малки, пътуванията в курортите в чужбина и у нас са сведени до по-малко от 10 на сто!

А Коледа и Нова година няма да отменят липсата на работа, огромните неизплатени кредити, ипотеките, които всеки миг ще оставят семейства на улицата...

По домовете е студено, лекарствата са скъпи, за болници мнозина не смеят и да мислят, но кой го е грижа?

Заминалият за Бразилия премиер, за да се снима и отърка в лидери на държави от всички континенти при инагурацията на Дилма Русеф? Едва ли.

Депутатите на управляващите, които си уредиха дълга празнична отпуска?

Никой от политиците не го е грижа за това какво се случва с гражданството в тези празнични дни.

Затова се обърнете към най-близките си приятели, към семействата си и и си спомнете, че единственото, което има значение е, да се обичаме...

 

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления.

Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.

Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.


Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.

Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни.

Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.

Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.

По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости.

РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.

Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан.

Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.

Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена за наказване на военнопрестъпниците, извършили престъпления срещу човечеството, по време на войните в бивша Югославия.

Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово.

Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел.

В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ.

Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата.

 

В България трансплантираните и раковоболните са подложени на дискриминация,  и мъчителна смърт. Те нямат право на избор, как, колко да живеят - нямат право да се лекуват. Имат едно единствено право - да умрат рано поради липса на възможности за лечение...

В българската Конституция е записано:

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

.................................................................

Чл. 52.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Този член и текстовете към него трябва да бъдат окачени в заседателната зала на Министерския съвет и по време на заседанията на правителството, министърът на финансите и този на здравеопазването няма да е лошо да си припомнят тези, конституционни права...

Седмици наред на пресконференции и в парламента се дискутира драмата с липсата на възможност за лечение на български граждани с трансплантирани органи и раково болни.

Не отварям тук дума за децата с редки заболявания, за отнетите права на инвалиди да ползват помощта на асистент, не говоря даже за унизителното отношение, което държавата има към свои граждани с увреждания, които в мнозинството си са лишени от правото на труд и достоен живот.

Много от изброените от мен българи търсят закрила в Комисията за защита от дискриминация, но тя може единствено да реши дали са налице дискриминация и нарушени права.

След като съответните граждани, за които държавата не се е погрижила да спази конституционните им права получат решението на Комисията за защита на дискриминация, могат да се обърнат към съда – процедура изключително дълга и тромава. Чак след последното произнасяне на магистратите, правата на тези дискриминирани българи останали без защита и санкции за виновните институции и длъжностни лица – чак тогава тези граждани може да потърсят правата си в съда в Страсбург!

Няма да вървя и проследявам пътя към Ада, на който са подложени български граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания – тук ще изложа единствено какво конкретно се случва с тях и живота им по вина на държавата, които заради злощастната йезуитщина на депутати в българския парламент са поставени в условия, различни от тези на останалите редови граждани в страни-членки на Европейския съюз.

Къде е началото и къде краят на тази омерзителна ситуация – това ще бъде тема на следващите редове:

Краят на историята....

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Лекарите, които взеха участие в въпросната пресконференция бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите!

По време на редовния петъчен парламентарен контрол, министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви от парламентарната трибуна, че генериците по никакъв начин не поставят здравето на трансплантираните в риск и подчерта, че те съдържат същата активна субстанция както и оригиналният продукт!

„Никакви опасни лекарства не се предлагат и ничий живот не е застрашен, най-малко пък на трансплантираните. Който ви е предал информацията ви е заблудил”.

Това каза министърът на здравеопазването, гинекологът Стефан Константинов в отговор на въпрос на народния представител от „Коалиция на България" Мая Манолова, която попита за двете нови лекарства за пациентите с трансплантации, които са влезли в позитивния лекарствен списък и ще бъдат заплащани от Здравната каса.

„Истината е че проблем има. Хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си", категорична бе депутатката Мая Манолова. Тя цитира мнението на националния консултант по трансплантации, както и на други водещи специалисти, които казват, че в 27 до 28 на сто от случаите, когато се използва генерик, а не оригиналното лекарство, това води до проблеми.

„Даваме парите за повече хора да се лекуват. Въпросът е дали трябва най-бедната държава да купува най-скъпото лечение", изтъкна Константинов и предложи на Манолова да потърси информация в интернет.

Министър Константинов „пропусна” в изложението си от трибуната на парламента факта, че в държави като Дания и Испания, приложението на генерични имуносупресори в областта на трансплантацията е изрично забранено с административен акт, а в другите европейски държави тяхната употреба е сведена до 3 на сто от всички лекарства.

„Аргументите им за това са чисто научни и медицински, а именно: няма достатъчно клинични данни за ефективността на генеричните имуносупресори в областта на трансплантологията (напротив - практиката показва точно обратното), както и не са налице новите изисквания, приети от Европейската Лекарствена Агенция и Европейското Дружество по Органна Трансплантация, касаещи лекарствата с тесен терапевтичен индекс, каквито са имуносупресорите”.

В този смисъл и преминаването от едни медицински продукти към други, с недоказани качества и ефективност, ще доведе единствено и само до по-лоши медицински показатели, а от там и до увеличаване разходите за здравната ни система, обясняват още от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Няма да коментирам тук арогантността на един министър и то на здравеопазването – нито ще се спирам на голословните му твърдения, които също не идват от специалист, какъвто той категорично не е в проблема, а от един бивш провинциален, неизвестен с кой знае какви професионални постижения гинеколог...

Новите медикаменти досега не са прилагани на трансплантирани пациенти у нас. Лекари предупреждават за възможни рискове. Европейската практика е смяната на лекарства да става само по медицински показания.

Европейската практика – ще се върна към този израз малко по-късно, за да стане ясно откъде и откога идва погазването на правата на българските граждани в здравеопазването, защо не се спазват европейските директиви, както и защо в страната няма европейски проекти и оперативни програми в ресор „Здравеопазване”.

Какво имаме налице дотук:

  • Липса на клинични тестове за ефекта от смяната на едни лекарства с други при пациенти с трансплантирани органи – което накратко се определя като „посегателството върху човешкия живот”, „подлаган на мъчение, на жестоко, отношение”, определения, които са залегнали в действащата българска Конституция и създаването на ситуации, при които въпросните определения са налице се определя като вид дискриминация спрямо една немалка група български граждани;
  • Смяна на лекарства поради финансова изгода за държавата.

Ето какво е записано в основния закон по проблема:

Чл. 28.

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.

(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Христина Димитрова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания заяви:

„Държим, когато се сменя една терапия това да става само с медицински критерии... искам като пациент, когато се чувствам добре с един медикамент, той да не се сменя”, настоя тя.

От Българското дружество по трансплантология не са принципно против навлизането и употребата на генерични лекарства. Според тях обаче, за да се гарантира безопасността и ефективността на генеричното заместване, следва да се осигури адекватна регулация на този процес. От дружеството се опасяват в ефикасността на генериците в трансплантологията.

„Не повече от 600 са трансплантираните у нас”, по думите на професор Никола Владов от Българското дружество по трансплантология. Той подчерта, че няма конкретни изследвания за "вредата и ползата" от генериците, но според него съществува съществен риск при замяната на оригиналния медикамент с генерик да пострада здравето на пациента - от инфекции в организма до загуба на присадката.

От Българското дружество по трансплантология настояват за допълнителни медицински проучвания за изясняване на ползите и ограниченията на генеричните имуносупресори. Според лекарите, неконтролируемото навлизане на генерици, ще доведе до значително по-лоши медицински резултати и едновременно с това до по-големи финансови разходи за здравната ни система.

Лечението само на една допълнителна тежка реакция на отхвърляне при замяна с генерик ще струва повече от разликата в цената на генеричния и оригиналния имуносупресор.

Редове от пресата:

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

В нея взеха участие и лекари от болница „Св. Екатерина". Всички те бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите...

... Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните, който е с трансплантирано сърце, разказа, че състоянието му се е влошило след преминаването на генерици. Откакто започнахме да пием иноватини лекарства се вижда какво се случва. Започнахме да отхвърляме органите, посочи той...

... Заедно с представители на други пациентски организации Георгиев набеляза основните проблеми, произтичащи от замяната на оригиналния продукт с генерик. На първо място заместващите препарати не са тествани на трансплантирани пациенти и деца, тоест липсват проучвания за евентуални негативния ефекти. По данни на Георгиев има и смъртен случай на дете, което е починало след преминаване на по-евтиното лечение.

Д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина", отговаряща за списъка с пациентите, нуждаещи се от присаждане, съобщи, че през последните три години има зачестяване на случаите на отхвърляне на органи. По думите й, рискът е особено голям при сърдечно трансплантирани, както и когато генерикът започне да се приема веднага след операцията.

Това изнесе на 7 ноември Полина Тодорова в news.bg

На 24 октомври, Комисията по позитивния лекарствен списък публикува изменение на списъка, с което два от съществуващите генерични микофенолата за пациенти с трансплантации са вписани с нови, по-ниски цени.

И тъй като Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ финансира на 100 на сто само цената на най-евтиния продукт от дадена група медикаменти, трансплантираните пациенти, които използват което и да е от другите лекарства в групата, са изправени пред трудния избор - да сменят терапията си или да доплащат за досегашното си лекарство.

Да сменят терапията си...

След като стана ясно какво са замислили чиновници от министерство на здравеопазването, лекари от Дружеството по трансплантология излязоха със становище, според което смяна на терапията трябва да става само по медицински, а не по финансови показания. В противен случай се рискува присаденият орган да бъде отхвърлен, смятат специалистите.

Както българските, така и световните лекари - трансплантолози са категорични, че използването на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти води до отхвърляне на присадения орган в 27 на сто от случаите, предупредиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в опит да се спре това безумно решение и да се предотвратят смъртни случаи вследствие на отхвърляне на трансплантиран орган!

На пресконференция бе изнесен и следният пример: от 5 месеца Орлин Ангелов е с присаден бъбрек. За да не бъде отхвърлен органът, мъжът приема т.нар. имуносупресори. За продължи безплатната терапия, трябва или да смени лекарствата, или да доплаща разликата в цената. За всяко едно от тях - по около 100 лева.

Според него хората, които са трансплантирани срещат доста финансови трудности. Не малка част от тях са с ТЕЛК решение и трудно си намират работа, а разходите по лечението и поддържането на добро състояние са значителни.

Какво казва Конституцията по този въпрос:

Чл. 48.

(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Но как да се труди на добре платена работа един пациент с трансплантиран орган, след като трябва да си почива, да живее при щадящ режим и да успява да тича по десетки инстанции, за да докаже, че е още с трансплантирания орган и се нуждае от следващия Протокол за отпуснати лекарства?

Безработицата в България е висока, за пациенти с трансплантирани органи, раковоболни и прочие хронично болни с тежки заболявания – работа няма! Да не говори за избор на работа и работно място!

Преди два месеца журналистката Мартина Бозукова от Медиапул публикува следния случай:

Заради отпуск на лекари-консултанти пациенти с редки болести и с трансплантации не са получили нужните им лекарства... За да получат от аптеките лекарствата си, които се поемат от Здравната каса, пациентите трябва да имат заверени протоколи. Протоколите се заверяват от комисии в НЗОК, в които има както служители на касата, така и външни консултанти. Заради отпуските на въпросните външни консултанти през август, някои протоколи не били заверени, обясниха от Здравната каса...

... Ваня Добрева, болна от акромегалия и председател на Асоциацията на страдащите от редки болести, заяви пред БНР, че на 16-ти септември е трябвало да й бъде поставена последната инжекция, но протоколът й все още не е одобрен.

“В нашия случай се получава повишаване на растежния хормон, което води до образуване на злокачествени образувания и до сърдечно-съдови заболявания. Това са тежки заболявания и в повечето случаи дори оставането без лекарства за много малък период е смъртоносно“, каза тя.

Радка Йорданова от Асоциацията на трансплантираните във вторник е дала последните налични лекарства на чернодробно трансплантираната си двегодишна дъщеря...

“Не може един човек само да разписва тези протоколи. Ако не дай си боже нещо се случи, не го пожелавам на никого, какво правят всички тези трансплантирани?Трябва ли да се стигне до отхвърляне на органи или до някой нещастен случай, за да се обърне внимание на тези хора. Ако детето не получава лекарствата си, рискът от отхвърляне на присадения орган е много голям“, коментира Йорданова пред БНР.

Как биха реагирали гърците, французите, германците, англичаните, ако живота и здравето им са застрашени от чиновническо безхаберие и малоумие?

Нима е толкова трудно за една държава  и нейното правителство да спазва конституционните права на гражданите си и да не ги дискриминира, особено когато иде реч за живота и оцеляването им?

От края към началото на тази история или в Договора, който подписа Кунева няма глава Здравеопазване!

Колцина от българите са наясно, че водещата преговорния процес при бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, Меглена Кунева не е преговаряла по глава Здравеопазване, защото такава глава в Договора за присъединяване – няма!

Единствената глава от договора за България, в която се споменава нещичко за здравето на българите е Глава 23 наречена

Защита на потребителите и тяхното здраве

{edocs}sdrave-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

В тази глава правата на пациентите липсват като защита или ангажимент на държавата и то съвсем конкретно.

В едно от последните интервюта на българския премиер, Бойко Борисов дочух нещо твърде любопитно по време на гостуването му в предаването „Панорама” на Българска национална телевизия на 4 ноември 2011 г.:

Бойко Борисов: ...Както винаги съм казвал, че благодарение на царя хората видяха моята работа, харесаха ме. Винаги съм казвал, че няма по-добър дипломат, нямаше по-добър избор за президент на България. Ако царят беше президент, за Шенген въобще нямаше да си помисли Холандия да ни спира. И съм сигурен, че холандската кралица щеше лично да се намеси, сигурен съм. Няма среща в света, която да съм провел и в края на нея да не ме попитат как е царят, добре ли е, с какво се занимава? А Жан Клод Юнкер – шефът на Еврозоната и премиер на Люксембург, като беше тук каза: „Вие имате диамант, не го ползвате”.

За какъв цар говори Борисов по Конституция след като България е република?!

За какъв „диамант” иде реч – за онзи ли, който получи земи, имоти и гори и съди държавата в България и Страсбург за щети?

Май някой нещо много се е объркал!

Дали е Борисов, или Жан Клод-Юнкер – няма да коментирам, но тези процедури далеч не се случват толкова лесно: Симеон Борисов – президент, холандската кралица оказва натиск над правителството си за прием на България в Шенген – това даже в детската градина няма да мине за сериозно!

Така нареченият „диамант” направи и причини толкова поразии на страната по време на управлението си, че едва ли скоро ще бъдат преодолени!

Една от тези поразии е, че Меглена Кунева преговаряше на тъмно с ЕС по Договора за присъединяване и постави пред свършен факт българите след подписването му! Нещо, което в други цивилизовани страни-членки на ЕС няма как да се случи!

По този повод в българския парламент са се запазили стенограми, в които четем:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти, показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – на тъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Това е най-скандалния случай, с който се узаконява дискриминация от парламента над всеки един български гражданин – депутатите лишават българите от правото да знаят и да съгласни с начина, по който ще живеят те и поколения след тях!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

{edocs}dogovor-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

Това е краят на историята за тотална дискриминация и нарушаване на правата на българските граждани да се лекуват, да получат от държавата адекватна помощ при лечението си и най-важното право – да живеят!

Дали причината за това се крие във факта, че в договора за присъединяване на България към ЕС е липсвала глава Здравеопазване, или разковничето е в нежеланието на управниците да се ангажират със спазване на конституционните права на своите болни граждани - вероятно истината е някъде по средата.

Факт е обаче и обстоятелството, че според европейското право,

Всяка държава-членка отговаря за прилагането /транспониране в определените срокове, спазване и правилно прилагане/ на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред.

По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия /иск при неизпълнение на задължения/, предвидени в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 141 от Договора за ЕОАЕ, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС.

„Неизпълнение“ означава, че дадена държава-членка не спазва своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Неизпълнението може да е резултат от извършено действие или от неизвършено такова. „Държава“ означава държавата-членка, която нарушава правото на ЕС, независимо кой орган – централен, регионален или местен, е отговорен за неизпълнението.

Комисията за защита от дискриминация в България съблюдава спазването на конституционните права, европейските норми на спазване на правата на гражданите. Съдът в България също разглежда случай на дискриминация и нарушени права на граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания. но всичко изброено по-горе изисква време, месеци, години, а когато даден пациент трябва да се лекува по предписание на лекарите - времето не е най-доброто за оздравяването и оцеляването на нуждаещите се от лечение.

Именно времето е факторът, който скъсява живота, когато пациенти, лишени от средства за закупуване на лекарства и провеждане на необходими медицински процедури очакват държавата да се отнесе към тях съобразно Конституцията и европейските норми за лечение и оказване на помощ.

 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1144

Турция все повече загърбва светския си характер и гледа назад към ислямизмаВъз основа на провежданата от нея външна политика, Турция би могла да се определи като „атлантоцентрична” държава. Анкара е верен съюзник на западния блок и усърдно работи за присъединяването си към ЕС. След провъзгласяването на Република Турция, страната никога не е участвала във войни, с изключение на „миротворческата” операция на остров Кипър, през 1974. Във външната си политика, Турция винаги е смятала за свой приоритет запазването на мира и стабилността. В същото време, макар че по степен на наситеност на дипломатическите си срещи винаги е влизала и влиза в десетката на най-активните страни в света, тя дълги години старателно избягваше да поема смели инициативи, опасявайки се да не се стори на останалите прекалено ангажирана с някаква кауза. В същото време, още от времето на Османската империя, турското Външно министерство е известно с висококвалифицираните си елитни кадри.

Понякога, прозападната политика на Турция излизаше извън разумните рамки. Както се казва в известната поговорка, страната опитваше да се прави „на по-голям католик от папата”, или поне така изглеждаше. Особено демонстративно бяха укрепвани отношенията със САЩ при управлението на Демократическата партия (през 50-те години на ХХ век), на Тургут Йозал (през 80-те и началото на 90-те), както и на сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Понякога Турция толкова яростно защитаваше американските интереси, че дори участва заедно със САЩ в редица регионални военни операции. Решението на Демократическата партия за изпращане на турски военен контингент в Корея, политиката, опитваща се да вкара Турция в Първата война в Залива, както и усърдието, демонстрирано от ПСР, да прокара през Великото национално събрание резолюцията от 1 март 2003 (разрешаваща на САЩ да използват турската територия за атаката си срещу Ирак), която обаче така и не бе одобрена от него, са доказателства за това. За същото впрочем свидетелстват и активно налаганите през последните години промени в политическия дневен ред на Турция по отношение на кюрдския проблем и Армения.

Във външната политика е важно да се съхранява баланса между силата, възможностите, изгодата и целите. Необходимо е да се запазва хармонията и равновесието между основните елементи на силата – политически, икономически, военни и обществено-културни. Много важно е географското положение. Задължително условие е и обединяването на обществото и на общественото мнение около определена идея, с други думи гарантирането на националното единство. Външната политика е сфера, изискваща продължителни предварителни размишления и анализи и малко говорене, т.е. умение да си държиш езика зад зъбите. Страните, притежаващи днес широки политически хоризонти, първоначално е трябвало дълго (и без особено да привличат вниманието на останалите) да подготвят пътищата за реализация на своето политическо решение. За успешното прокарване на една политика е необходимо всички онези, които я поддържат, да имат обща изгода, общи интереси и общи дивиденти. Само емоциите и голото вдъхновение не са достатъчно за реализацията и. Защото дипломацията се основава, най-вече, на сътрудничеството, общата изгода и печалба. Разбира се, общите исторически и културни връзки, както и чувствата, са много важни условия, но със сигурност не са достатъчни. Лансирайки една или друга инициатива, никога не бива да се забравя за реалностите. Инициативата изисква наличието на визия за света, която да я подхранва, а също политическа воля, лидер, кадри, интелектуален фундамент, програма и народ, който също я подкрепя. Правилното планиране и действие също са задължителни условия за успеха в прокарването и.

Плюсове и минуси на новата турска външна политика

През последните години Турция постигна национално единство по отношение на осъществяваната външна политика и нейните приоритети. Вътре в страната не се очертава каквото и да било неприемане и съпротива срещу тази политика. В същото време, както изглежда, продължава да липсва ясно решение на въпроса, дали Турция ще се превърне в регионална сила или център на целия регион, в глобален играч или пък в център на всички игри, в „ос”, „крило” или „мост”. Нещо повече, Турция е изправена пред сериозна дилема по такива въпроси като светско устройство или ислям, Запад или Изток, членство в ЕС или лидерство в Близкия Изток. А това силно затруднява  предприемането на конкретни стъпки, изработването на позиции и вземането на решения. Така, преди приемането на едно или друго решение често възникват съмнения, как биха реагирали на това САЩ или ЕС. Или пък, дали предприетите от страната стъпки няма да бъдат неправилно изтълкувани? Затова, в някои сфери Турция все още не играе ролята, която би могла, задоволявайки се само с функциите на одобрен от Запада посредник. В същото време, след като упорито не се възприема като потенциален член на ЕС, страната се принуждава да обърне поглед на Изток. С други думи, въпреки всички уверения за наличието на „мултицентрична визия за глобалната политика, многостранност, многомерност, стратегическа дълбочина, нулеви проблеми със съседите, проактивна външна политика, лидерство, водене на собствени игри и самостоятелен избор на ролята в тях и решаване на всички проблеми с посредничество”, на практика, пред Турция продължава да стои съвсем реалният проблем за избора на пътя, по който възнамерява да върви.

Анкара отправя правилна и справедлива критика, посочвайки, че „Европейският съюз няма да може да се превърне в глобален играч, ако не приеме Турция”. Но въпреки твърденията на Брюксел, че вратата за ЕС не е затворена за страната, никой там не е склонен да приеме необходимостта от преразглеждането на Митническия съюз между Съюза и Турция, да не говорим, че германският канцлер Меркел открито декларира нежеланието на страната си да види Турция в ЕС. Турския външен министър твърди, че „Турция е основния играч в Близкия Изток”, но в същото време резултатите от посредническите и усилия не потвърждават тези думи. Така, Турция беше принудена да приеме и се примири с това, че през юли 2003 в северния иракски град Сюлеймания, американските части арестуваха турски военни, демонстративно нахлузвайки чували на главите им. По-късно Анкара беше принудена да гласува за избирането на датския премиер Расмусен за генерален секретар на НАТО, въпреки че толкова гневно го критикуваше заради допуснатата публикация на карикатури на пророка Мохамед и откритата му подкрепа за телевизионния канал на терористичната Кюрдска работническа партия (РКК). Турция бе принудена да подкрепи коалиционните сили по време на наскоро приключилото нападение срещу Либия, макар че малко преди това демонстрираше възмущението си от тези действия, задавайки въпроса, „какво прави НАТО на територията на суверенна Либия?”. По време на вълненията и революционната вълна в арабските държави, Турция реагира с голямо закъснение, отправяйки обръщение (и то едва след като бяха проведени телефонни разговори с Белия дом) към лидерите на Египет, Либия и Сирия. Всичко това стана причина както за критики от страна на Запада, така и за обвинения, че Анкара води политика на двойните стандарти, а също за съмнения доколко арабският свят уважава Турция.

Въпреки това, сегашното турско ръководство постоянно декларира, че страната вече играе ключова роля в световната политика. В потвърждение на тези думи се прокарва тезата за „невероятната активност на двустранните и многостранни контакти”, множеството международни конференции и срещи, които организира страната, наситената програма на посещенията в чужбина, осъществявани от президента, премиера и външния министър, както и нарастващият външнотърговски оборот на Турция. В своята външна политика, Анкара се стреми да бъде буквално навсякъде, демонстрирайки желание да участва в решаването на всякакви проблеми. Стига се дотам, да се чуват твърдения, че Турция щяла да стане архитект на новия ред в Близкия Изток. Често се споменава и фактът, че за първи път в историята, Турската република си е поставила толкова мащабни външнополитически цели, формирала е собствена визия и мисия. Външният министър Давутоглу често подчертава, че по въпросите на външната политика страната „не е моноцентрична, а мултицентрична”. Само че още когато беше главен съветник на премиера Ердоган, т.е. преди да заеме сегашния си пост, той посети САЩ, където се срещна с президента Обама, и тогава заяви, че между предпочитанията и приоритетите на САЩ и Турция във външнополитическата сфера има пълно съвпадение. Между другото, в Турция и днес има достатъчно политолози, дипломати, професори, журналисти и военни, които споделят тази теза.

Истината обаче е, че между реалностите и намеренията липсва подобно съвпадение. Нещо повече, в конкретния случай, между възможностите и желанията съществува истинска пропаст. Турция си въобразява, че онова, за което мечтае и, което топли сърцето и, е реално постижимо. Което пък води до това, че често изглежда в очите на останалите, като „благороден, но заблуден мечтател”. Последните провали в опитите на страната да стане посредник за помиряването между Фатах и ХАМАС в Палестина, приключили с това, че не Турция, а Египет постигна тази цел, а турците трябваше да се задоволят само с ролята на почетни гости на масата за преговори, или пък склонността на Анкара да приеме на своя територия бази (радарна система – б.р.) от т.нар. система за ПРО на САЩ – всичко това породи сериозни съмнения, доколко убедителна и ползваща се с уважение е „новата външнополитическа роля” на Турция.

Фактите противоречат на декларациите, думите и старателно създавания имидж на страната. Макар турските официални лица да твърдят, че осъществяват важни и големи (дори и в глобален мащаб) стъпки във външнополитическата сфера, или пък, че световните сили не са склонни да предприемат каквито и да било политически инициативи без да се посъветват с Анкара, реалностите са много далеч от това. Истината е, че стъпките на Турция към Близкия Изток бяха осъществени не самостоятелно и не напук на САЩ и ЕС. Точно обратното, те бяха направени със знанието и по инициатива на Вашингтон и Брюксел. Западът би искал да види Турция като свой „говорител” и представител в държавите от Изтока, възприемайки Анкара като посредник в създаването на контакти с такива държави и организации, като Иран, Сирия, ХАМАС и Хизбула. Той предпочита да използва Турция като „транслатор” на своите мисли и желания към тях. И това предпочитание намери отклик в сърцата на „неоосманците”, управляващи страната. В същото време, самата Турция, която се старае да се превърне в действена сила на Балканите, в Близкия Изток и Кавказ и придава особено значение на развитието на отношенията си с африканските държави и ролята си на Черния континент, мечтае да стане проводник на идеите на тези страни към Запада, така че интересите и желанията съвпадат именно в тази точка. Популярността на турския премиер в арабските страни, вдигналата толкова шум негова изява в Давос и рязката критика срещу Израел след нападението срещу кораба „Мави Мармара”, отправил се за сектора Газа, формират погрешна представа и преувеличават ролята на Турция и способността и да успее да изпълни тази политическа роля. Освен това, ако се вгледаме в историята, ще видим, че Турция печели най-голяма популярност и уважение в арабския свят с приемането на Конституцията след младотурската революция през 1908, след национално-освободителната война през 20-те, след военната операция в Кипър през 70-те, както и след отказа на Великото национално събрание да приеме предложената от правителството резолюция за предоставяне на националната територия за американското нахлуване в Ирак, през март 2003. Тоест, всеки път, когато Турция предприема реални стъпки срещу Запада, влиянието и, както и уважението към нея в Близкия Изток нараства. И това не е нещо ново.

Реалностите не съвпадат с намеренията

Стремежът на Турция да си извоюва статут на регионална сила, да получи лидерски позиции в Близкия Изток и да стане член на ЕС е само едната страна на медала, но има и друга – доколко са реални възможностите за осъществяването на тези желания. Да, провежданата от Анкара външна политика не е насочена против или в разрез с интересите на САЩ и ЕС, но специалното внимание към Близкия Изток и превръщането му в приоритет на турската външна политика поражда у тях известни съмнения, че Турция може би действа против Запада или пък, че води някаква собствена „тайна игра”. Редица турски стъпки в източна посока пораждат тревога и съмнения в западните столици, провокирайки твърдения, че Турция е променила основната ос на своята геополитика.

За хиперболизираната роля на Турция в източната политика сериозна вина имат и турските медии, които представят тези процеси като нещо ново и невиждано преди. Съвършено необосновано и преувеличено е да се твърди например, че Турция за първи път в историята играе толкова важна глобална роля на световната сцена или пък, че за първи път е започнала да отделя внимание на своето историческо наследство, на географското и геополитическото си положение и на стратегическата дълбочина на вземаните от нея решения. Несъмнено, наситеният график на пътуванията в чужбина на турския външен министър е много важен в условията на стремително променящия се свят и регионалните промени. Същото се отнася и за известното нарастване на политическата тежест на Турция в Близкия Изток, както и за вниманието, отделяно от Анкара на африканските държави. Дори и ако не ни донесе дивиденти в краткосрочен план, то със сигурност ще се окаже сериозно вложение в бъдещето на страната. Само че това съвсем не означава усилване на ролята и политическата тежест на Турция в глобален план. Защото във външната политика, също както и в другите сфери, оценка на успехите може да се прави, едва след постигането на определени резултати.

Ще отбележа също, че отварянето към света не е някакво собствено изобретение или избор на Турция по отношение на нейната външна политика. За укрепване на отношенията с Африка работи не само Анкара. Всички повече или по-малко сериозни държави, които биха искали да играят някаква по-забележима роля, също го правят. Разбира се, съобщенията за предприетите стъпки във външната политика, осъществените контакти и откриването на нови дипломатически и търговски представителства в чужбина следва да се възприемат еднозначно положително, тъй като всичко това е изключително важно във външнополитическата сфера, където резултатите стават ясни не в краткосрочна, а в дългосрочна перспектива, само че това одобрение следва да е предпазливо и премерено. Задължително и неотменимо условие за гарантирането на стабилен резултат е контактите да се поддържат постоянно, страните добре да се опознаят, а дипломатическите контакти да бъдат подкрепени и от задълбочаване на икономическите, културни, научни, спортни, туристически и други връзки.

От друга страна, стремейки се да се превърне в реална и действена сила в Близкия Изток, Турция не отделя необходимото внимание на развитието на контактите с тюркския свят. Анкара, която установи тесни и постоянни контакти с Иран и Сирия, затвърди диалога с ХАМАС и дори демонстрира загриженост за положението на суданския дактатор Ал-Башир, като понякога е склонна да продължава тези игри, дори с цената да си навлече гневните коментари и критики на „западните съюзници”, и чиито близки отношения с редица близкоизточни режими продължават да пораждат напрегнато внимание в западноевропейските столици, пое риска да изостри отношенията със своя най-близък съюзник в тюркския свят – Азербайджан. Популярността, с която се ползват сегашните турски лидери на улиците в Близкия Изток, липсва по улиците на Баку. Да не говорим, че тази популярност въобще не помогна за да бъдат защитени правата на туркмените в Северен Ирак. Не трябва да забравяме, че в много близкоизточни столици, не сред обикновените хора, а сред експертите и дипломатите, съществуват сериозни съмнения, кои от стъпките на Турция са изцяло дело на Анкара и кои са подсказани от Вашингтон. В същото време е факт и, че много страни от Близкия Изток, имащи сериозни проблеми със САЩ, предават посланията си за тях с посредничеството на Турция.

Що се отнася да реализацията на ключовата външнополитическа постановка за „нулеви проблеми със съседите”, за това, като минимум, е необходимо желанието на самите съседи да нямат проблеми в региона. Защото подобна политика не може да се реализира с едностранни усилия и успехи. За да се превърне в реална сила в посредническите преговори, Турция трябва да може не само да покани страните на масата за преговори, но и да ги удържи на нея, докато не бъде постигнато приемливо и взаимноизгодно решение, както и да притежава мощни политически и икономически лостове за да ги склони да приемат това решение. От друга страна, ако не се е превърнала в достатъчно мощна и влиятелна във външнополитическата сфера сила, Турция няма да може да постигне някакви сериозни успехи в посредническите преговори. Защото, икономически и политически, Турция се оказва прекалено „открита” за регионалните и глобални влияния. Така например, посредническите усилия между Сирия и Израел, Иран и САЩ, Русия и Грузия, Пакистан и Афганистан и Индия и Пакистан се увенчаха с известен успех само в преговорите между Пакистан и Афганистан. Във всички останали случаи не беше постигнат никакъв позитивен резултат. Приказките за „имперското наследство”, съпредседателството в проекта „Алианс на Цивилизациите” и този за Големия Близък Изток и външната политика, вдъхновена от идеите на „неоосманизма”, не съответстват на вътрешната политика и, най-вече, на икономическата ситуация в страната.

Турция не може да разчита да се сдобие с някаква по-сериозна тежест и уважение в очите на САЩ и ЕС, впрочем, тя едва ли може да разчита на значимо място и сред новите възходящи сили на Изтока – Русия, Китай, Индия и Иран, тъй като и сред възходящите евразийски сили са налице сериозни съмнения относно надеждността на Турция, заради тесните и отношения със Запада. Ето защо, дори разширяването и укрепването на икономическите връзки с Изтока засега не води до очаквания ефект във външнополитическите контакти с тях. Турският капитал и турската икономика не могат да се развиват толкова независимо от Запада, както турската външна политика, въпреки активното задълбочаване на икономическите отношения с Изтока и най-вече с Русия и въпреки че Турция вече е търговски партньор №1 на руснаците, измествайки Германия. Наред с това, важен проблем е и, че Турция не разполага със сериозна национална отбранителна доктрина.

Турция между Атлантика и Евразия

Но, освен че Турция не разполага със стабилна, основаваща се принципите на взаимната изгода политика спрямо държавите от Запада, тя не провежда и сериозна и ясно изразена евразийска политика. Идеите, които се лансират напоследък в турското общество, не излизат извън рамките на чисто интелектуалните инициативи, т.е. не се прехвърлят на ниво национална политика. САЩ искат Турция да участва в евразийската политика от името на Вашингтон и да действа в интерес на Съединените щати - нещо повече, при нужда тя трябва да играе ролята на своеобразен американски „троянски кон”. ЕС пък иска Турция, която не е богата на енергийни ресурси страна, да се превърне в енергиен коридор за потока от енергоносители към европейските пазари. Брюксел обаче категорично не желае превръщането на Турция в сериозна стратегическа сила. В същото време, от самото начало на своята национална революция, ръководена от Ататюрк, Турция демонстрира, че може успешно да се превърне в „регионоцентрична” сила, което днес е в пълна хармония с евразийската идея. Защото Евразия е регион, свързващ Европа и Азия, т.е. регион, отговарящ на целите и интересите на Турция. Страната е разположена в самия център на Евразия. И, ако гледаме на света през призмата на възможностите, които тя притежава, формулирайки стратегия за бъдещето и, става ясно, че Турция е длъжна да бъде силна, активна и действена именно в Евразия, да създава съюзи и да провежда диалози, като по този начин излезе на челни позиции в региона.

За постигането на тази цел Турция разполага с необходимата историческа платформа и политически потенциал. Така например, отношенията между Русия и Турция през последния близо един век винаги са били добри, такива са и днес. По време на войната между Грузия и Русия, през 2008, твърдата турска позиция, че следва да се спазва договора от Монтрьо за Проливите, бе оценена по достойнство от Москва. Ако по отношение на договора от Монтрьо интересите на Турция и САЩ си противоречат, тези между Турция и Русия напълно съвпадат. Черноморските политики на двете страни, в общи линии, също съвпадат и са хармонични една спрямо друга. Така например, като член на НАТО, Турция категорично се обявява против влизането на Грузия и Украйна в пакта, въпреки че активно развива отношенията си и с двете държави. По този въпрос, Москва мисли по същия начин като Анкара. Да не забравяме също, че като член на НАТО, но не и на ЕС, най-сериозните проблеми на Турция са именно тези с държавите от Запада. Да вземем например, европейската позиция по арменския въпрос, по проблемите с Гърция във връзка с Кипър, по отношение опитите на Константинополската патриаршия да се превърне в екуменически център или пък европейската подкрепа за кюрдските терористи. С намесата си във вътрешните работи на Турция, западните сили се позиционират като основни противници на нашата страна, още повече че активно се бъркат във всички споменати по-горе въпроси. Така, много бързо стана ясно, че турската инициатива за отваряне на границите с Армения, която бе лансирана с прякото внушение а САЩ и ЕС, нанася най-голяма вреда на самата Турция, тъй като доведе до рязкото влошаване на отношенията и с Азербайджан. Тайните преговори с Армения, провеждащи се в Швейцария, както и последвалите политически инициативи и контакти изостриха отношенията с Баку. И, ако си припомним, че освен богатите исторически, културни, духовни, родствени и географски връзки Турция и Азербайджан са свързани и с активни икономически отношения, ще ни стане по-ясно, каква голяма цена трябваше да плати Анкара за грешката си. Така, Азербайджан, който продаваше на Турция петрол на преференциални цени, след влошаването на отношенията между двете страни, започна да го продава на същата цена като на всички останали, което увеличи турските разходи с 1,5 млрд. долара годишно. На всичкото отгоре, заради арменските обструкции и допълнителни искания, самият въпрос за отваряне на границата с Армения се оказа в задънена улица.

Силната обвързаност на Турция със Запада, членството и в НАТО и страстното желание да бъде приета в ЕС не и дават възможност да предприема самостоятелни и решителни стъпки по евразийските въпроси. Западът с всички сили пречи на Турция, с нейната националистическа и „анкароцентрична” визия, да се ангажира по-сериозно с тюркския свят, той иска от нея да прави само такива стъпки, които са изгодни най-вече на самия Запад. Тъкмо поради това, в доклада на Rand Corporation („Troubled Partnership U.S.-Turkish Relations in an Era of Global Geopolitical Change on the U.S.-Turkey Relationship") от 2010 се твърди, че „Турция категорично не бива да се превръща в модел за своя регион”. Резюмирайки накратко позицията на САЩ и ЕС, тя е следната: ако Турция осъществява прозападна/посредническа мисия в Евразия, без да излиза от рамките на влиянието на САЩ и ЕС, Западът няма да и пречи. Той обаче би се обявил против, ако Турция се опитва да установи от свое собствено име по-сериозни отношения с най-древните сили в Евразия, т.е. с тюркския свят. Един от най-влиятелните хора във външната политика на САЩ – Збигнев Бжежински, неслучайно беше казал, че „този, който господства в Евразия, господства в света”. Днес в този регион се води гигантска игра. Всички знаем, че в продължение на столетия той беше арена на борба между големите имперски сили. И причината е, че 70% от населението на планетата, 60% от глобалния БВП и ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани именно тук. Шестте държави, които най-силно изпъкват в света (след САЩ разбира се), са разположени именно в Евразия. Над двайсет милиона души загинаха именно в този регион по време на Втората световна война и последвалите конфликти. Русия, Китай, Индия, Пакистан и Израел разполагат с ядрени оръжия, а Иран продължава да реализира ядрените си разработки.

Когато говорим за Евразия, първото, което ни идва на ум, са Европа и Азия, но да не забравяме, че по-голямата част от Европа, на практика, представлява голям полуостров на Азия. Тези велики и древни континенти винаги са си влияели взаимно и това е исторически факт. От 149-те милиона квадратни километра суша на планетата, 52 млн. кв. км са разположени именно в Евразия, което е над 1/3 от цялата суша. Двете най-големи държави в този регион – Китай и Русия, имат обща граница с дължина 4300 км. Може да се приеме, че понятието Евразия включва географската цялост на континентите Европа и Азия, т.е. може да се смята, че Евразия е регион, чиято западна граница е Европейския съюз и който на изток се простира до Индия и Китай, но при всички случаи Турция и Русия са центровете на Евразия. Русия, след разпадането на СССР, и дори при наличието на ЕС и НАТО, исторически си остава най-голямата евразийска сила. И, ако отново се обърнем към историята, ще видим, че сближаването между Турция и Русия ще бъде от полза и в интерес и на двете държави, докато напрежението и конфликтната ситуация между тях ще са от полза само за големите западни сили. Когато говорим за Турция и Евразия, неизбежно възниква и въпросът за енергийните ресурси. Ако очертаем кръг с диаметър хиляда мили с център Турция, ще видим, че ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани и се добиват от недрата на този регион. Турция има специален статут за държавите от Южен Кавказ, Каспийския басейн и Централна Азия, при това тя разполага с огромен експортен потенциал – от хранителни продукти до текстил и от битова техника до автомобили. В същото време, Турция консумира полезните ресурси, добивани от недрата на този регион, и най-вече петрол и природен газ. Нещо повече, тя разполага със стратегически важни тръбопроводи за транзитирането им на западните пазари. И, ако си припомним, че Китай вече постави на дневен ред изграждането на Нов Велик път на коприната, съвместно с всички страни от региона, става ясно, колко много може да направи Турция, въз основа на своите възможности, за успеха на този проект. Невероятно стремителните темпове на икономически растеж на Китай и формирането на Евразийското пространство, възникнало след разпадането на Съветския съюз, са двете най-големи промени в този регион.

На всички исторически етапи Евразия запазва своята значимост и важност и традиционно е арена на стълкновения и борба между великите сили. Но стартиралият с падането на Берлинската стена през 1989 и разпадането на Варшавския пакт и продължил с приключването на ерата на студената война в началото на 90-те и разпадането на СССР през 1991 политически процес отново изведе Евразия на челни позиции. За Евразия започна да се говори все повече и все по-силно, тя се оказа в центъра на най-ожесточените политически дебати. Тези стремителни промени, започнали през 90-те години, допълнително ускориха процеса на глобализация, стартирал в световната политика от края на 80-те. САЩ, които след разпадането на Съветската империя останаха единствената суперсила, обърнаха погледа си към Евразия. В тази връзка, следва да признаем, че Евразия е ключът към ХХІ век, определящо направление за развитието на света и своеобразен „пътеводител” в сферите на политиката, икономиката, военното дело и общественото устройство. Огромните източници на енергия, които владее, я превърнаха в арена на най-фундаменталното и най-ожесточено съперничество и борба. В същото време, Евразия е география на богатството и бедността, на нестабилността, но в същото време – и на колосалния потенциал на възходящите и укрепващи сили и на забавящите темпото сили на застаряващата „класическа Европа”. Тук са разположени страни, които трети сили отчаяно се стремят да тласнат в междуособна борба една срещу друга, провокирайки разпадането им на части, нестабилност и конфликти, тук впрочем са разположени и някои от въпросните „трети сили”, стремящи се към това. Тук има държави, отчаяно нуждаещи се от енергоносители, както и изключително богати страни, разполагащи с такива енергоносители в изобилие. Тук има държави, които са сред най-важните съюзници на САЩ, но тук са и техните най-силни противници. Събитията в региона директно се оказват в зоната на влияние на всички регионални и глобални отношения, противоречия, разделения и раздели, обединения и съюзи, но, в същото време, самите тези събития също влияят върху тях. В тази връзка, не може да се подценява геополитическото значение на Евразия, богатството и на енергоносители, нейният икономически потенциал и изключителното и стратегическо положение, а също наличието, от една страна, на стремително увеличаващите мощта си държави, като Китай, Русия, Индия и Иран, а от друга - на „пропаднали държави”, като Ирак и Афганистан, окупирани от САЩ. С други думи, Евразия, с нейния крехък и свръхчувствителен силов баланс, е арена на най-жестокото глобално съперничество.

Пътищата за формиране на великите сили, пътищата за превръщането в регионална сила, пътищата на икономическото развитие – всички те минават през Евразия. Както е известно, в противовес на проекта за Големия Близък Изток, прокарван от САЩ, евразийските сили лансираха собствена алтернатива. За целта, през 1996, Русия и Китай, както и присъединилите си към тях Казахстан, Киргизстан и Таджикистан създадоха активно развиващата се днес Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), към която, през 2011, се присъедини и Узбекистан. Тази организация се превърна в най-големия съюзник на евразийските сили. ШОС е формация, създадена вследствие необходимостта от решаване на граничните въпроси и взаимната помощ в сферите на отбраната и укрепването на сигурността, която много бързо разшири обхвата си с още много други сфери на сътрудничество – от икономиката до културата, и се оказа изключително успешен проект както в регионален, така и в глобален мащаб. Тя демонстрира, че регионалните сили могат да действат заедно по въпросите за предотвратяване на етническите и религиозни сблъсъци и разпространението на оръжията за масово поразяване, решаването на екологичните проблеми и тези с тероризма, т.е. по практически всички международни проблеми, изброени в различните международни харти. Общата площ на държавите-членки на ШОС се равнява на 60% от територията на Азия и Европа.

Евразия като историческа и политическа реалност за Турция

Турските политици много обичат да се нагърбват с ролята на „политически мостове”. Не бива обаче да забравяме, че тези мостове могат да бъдат използвани и от други сили. Мостът не може да се дефинира сам, той следва да бъде дефиниран. Мостът не може да се построи сам, той трябва да бъде построен. Мостът не може да придава форма, вие самите следва да му придадете необходимата форма. Ето защо Турция трябва най-сетне да осъзнае, че тя самата е една от централните държави в света, но след като го осъзнае, не бива и да губи представа за реалностите в този свят. Тоест, когато се обърне към тюркския свят, тя не трябва да изглежда като „мечтателна и романтична любителка на приключения”, а, преди всичко, като умна и мъдра държава. Турция ще трябва на всеки етап да подпомага и подкрепя тюркоезичните републики, без при това да натрапва на никоя от тях статута си на „по-голям брат”. Тя следва да притежава цялата достъпна и информация за тюркоезичните държави, да разполага с проекти и готови инициативи, да дефинира краткосрочни, средно и дългосрочни стратегии, най-вече в икономиката, енергетиката, културата, образованието, спорта и науката. Вниманието на Турция към тюркския свят не бива да бъде насочено против трети държави. Не следва да се дават обещания, които Анкара няма да може да изпълни, т.е. трябва да се избягват прекалено мащабните ангажименти. Действително, всички тюркоезични републики се формират на общата основа на тюркската култура, но наред с многото общи и еднакви неща, между тях съществуват и много сериозни различия във възприятията, коментарите и подходите и това не бива да се забравя. Решаването на проблемите с различията в използваните азбуки, сближаването на правните системи и усилията за създаване на митнически съюз могат да се окажат сериозни стъпки в тази посока.

Турция трябва да се откаже от съперничеството, от името на Запада, с една толкова важна политическа сила в този регион, като Иран, с който тя, исторически, винаги си е съперничела. Както и да престане непрекъснато да се нагърбва с посреднически мисии, пак от името на Запада. Тя следва да търси взаимната полза, надеждното съседство и сътрудничество на основата на уважението и ненамесата във вътрешните работи на всеки от партньорите. Турция трябва много сериозно да се замисли за евентуалното си присъединяване към ШОС и да направи първата стъпка в тази посока, като стане държава-наблюдател. При това обаче, тя следва да предложи и създаването на нови обединения, от типа на проекта за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), където Турция е водеща държава. Анкара трябва да се стреми към формирането на дългосрочни съюзи като се постарае да ги ориентира към по-далечна перспектива, защото краткосрочните инициативи блестят ярко, но гаснат бързо, подобно на горяща сламка, и нерядко водят до сериозната загуба на доверие към страната ни. С други думи, Турция, формулирайки такъв сценарий за своята външна политика, който да е ориентиран към Евразия, следва отново да постави на дневен ред регионоцентричния антиимперски модел на Ататюрк, базиращ се на взаимното доверие на всички страни, уважение към техните интереси и защита на потиснатите и бедстващи народи.

Литература:

1. Ahmet Davutoglu, “Stratejik Derinlik”, Ure Yayinlari;, Istanbul, 2009.

2. Aleksandr Dugin, “Moskova – Ankara Ekseni”, Kaynak Yayinlari, Istanbul, 2007.

3. Cuneyt Ulsever, “Yeni Osmanlicilik ve Kurt Acilimi”, Kirmizi Kedi Yayinlari, Istanbul, 2001.

4. Graham Fuller, “Yeni Turkiye Cumhuriyeti”, Timas Yayinlari, Istanbul, 2008.

5. Mehmet Perincek, “Avrasyailik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2006.

6. Suat Ilhan, “Turklerin Jeopolitiki ve Avrasyacilik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2005.

----------------------------------------------

* Авторът е доцент в Университета Мармара в Истанбул, Турция

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, война С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

Нищо не спря правителството на Никола Саркози в действията му по екстрадиране на български и румънски цигани. На 19 август, първите цигани бяха качени на самолет за Румъния... Първият самолет с експулсирани роми излетя от френския град Лион, с 60 души на борда съобщи АFP.

Всякакви странични явления от рода на: „възмущение”, „риск от популистки залитания”, обвинения в „ксенофобски реакции”, безспокойство, предупреждения от Европейската комисия - Франция „ да спазва правилата” за защита на европейските граждани, или, че „Франция трябва да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани” останаха глас в пустиня.

Изявлението на говорителя на европейския комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг, че се признава правото на всяка държава да ограничава свободата на движение при определени обстоятелства бе напълно достатъчно, за да попари и блокира надеждите на някои отявлени защитници на правата на циганите, че ще ще могат да живеят във Франция, така както го правят в своите страни.

Декларираното изявление, че „Европейската комисия винаги е защитавала и продължава да защитава необходимостта от социална интеграция” на ромите във всички страни от ЕС увисна някак във въздуха, в който вече се бе издигнал първият самолет с експулсирани от Франция цигани.

Според информация, предоставена на МВнР от компетентните френски институции, български граждани, които пребивават незаконно във Франция – т. е. са просрочили безвизовия си престой, извършват незаконна трудова дейност или са извършили закононарушения, ще бъдат връщани в България. Това съобщиха от Министерство на външните работи. На първо време това ще се отнася предимно за граждани, живеещи в незаконните гета в Сен – Дени, Париж, Есон, Морски Алпи.

„Недопустимо е страна с богата култура и силна икономика като Франция да връща по родните им места ромите”. Това каза за радио “Фокус”- Видин Донка Панайотова, председател на неправителствената организация "Дром". Тя поясни, че е силно възмутена от действията на правителството на френския президент Никола Саркози. „Той трябваше да предприеме други мерки, имайки предвид, че те са бедни и в тежко състояние...”

„Това, което направи Франция е възмутително и ние неправителствените организации подготвяме писмо-декларация, в която ще изразим нашето мнение", каза още председателят на „Дром” Панайотова.

Манталитетът, че всички са ни длъжни се превръща в опасност за останалите страни-членки на Европейския съюз. Да развяваш знамето на бедността, след като в страната са постъпили стотици милиони за интеграция на циганите е малко да се каже нагло. Но след като Прокуратурата не посяга към тези огромни разхищения, за да могат политиците да разчитат на циганите по време на избори – то тогава защо трябва да се изненадваме на думите на тази жена от „Дром”.

Франция показа как се спазват законите в страната и как се осигурява спокойствието на гражданите й – за разлика от ситуацията в България – да речем...

Франция срещу Европа?

„Мерките на френските власти за премахването на незаконни лагери са напълно в съответствие с европейските правила и не накърняват с нищо свободата на движение на гражданите на ЕС, така, както това е зададено в договорите”, излезе с изявление на френското външно министерство. Посочено беше и че европейска директива „предвижда изричното ограничаване на правото на свободно придвижване с цел осигуряване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве”. Изявлението дойде в отговор на призива на ЕК към Франция да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани при екстрадирането на ромите към Румъния и България.

Децата не трябва да „служат за алиби” на ромите, които искат да останат във Франция, нито да бъдат използвани за трафик или просия. Това заяви днес френският държавен секретар за семейството Надин Морано във връзка с днешното изпращане на роми в Румъния, предаде AFP.

Запитана за бъдещето на децата, които са ходили на училище във Франция, но ще бъдат експулсирани, Морано отговори: „Ще тръгнат на училище в собствената си страна, не само във Франция има учебни заведения”.

„Децата не трябва да служат за алиби”, заяви още Морано, като подчерта: „Ако искаме прилична, човешка и уважителна имиграция, трябва да дадем на тези семейства средства за тяхната интеграция”. Това е важно, защото „когато няма сполучлива интеграция, тогава има условия за престъпност”, допълни държавният секретар.

Първата група роми се завърна в Румъния от Франция привечер на 19 август. Десетки мъже, жени и деца слязоха от самолета, който кацна на летище „Аурел Влайку” в Букурещ, носейки своя багаж. Румънски ром, на име Габриел, заяви, че е живял в югоизточния град Гренобъл, заедно със съпругата си и двете си деца.

„Беше много тежко, ние бяхме под напрежение през цялото време от властите”, заяви Габриел.

На 19 август Франция върна в Румъния около 60 румънски роми, които доброволно да се съгласили да се приберат в родината си. Очаква се общо в Румъния да се завърнат общо 93 роми с два полета от Париж и Лион.

Усилията на френските власти за експулсирането на ромите от Франция и политическите изявления, които бяха направени по този повод, обиждат пътуващите хора. Въпреки че са френски граждани, живеещите на път хора също подлежат на по-специално отношение от страна на властите, написа в. La Depeche.

Номадите протестират срещу действията на полицията, която ги гони от паркингите и полята, когато се настанят там. Те съзнават, че бивакуването на тези места е незаконно, но нямат избор. Общините, които са с население над 5000 души, са задължени да разполагат с къмпинг, който може да посреща каравани. Въпреки това много от френските общини нарушават тази разпоредба, тъй като нямат такива съоръжения.

Раздразнени от отношението на властите и от липсата на алтернатива, пътуващите хора обмислят в знак на протест да блокират летищата и входовете на големите градове.

Във вторник френските власти обявиха връщането на 700 български и румънски роми до края на месец август. Това „доброволно напускане” предизвика разгорещена полемика във Франция и в чужбина, но това не спря правителството да експулсира циганите от територията на страната до тяхната родина.

Според румънските власти още 132 роми ще напуснат утре Франция, а на 26 август ще бъде извършен третият превоз на 160 румънски роми, пише френският вестник „le Parisien”.

На 30 август двама румънски секретари ще посетят Париж, за да разговарят с френските си колеги относно въпроси, свързани с политиката към малцинствата.

Никой в Европа не защитава интересите на ромската общност. Липсва европейски защитник на ромите, пише в коментарен материал на чешкия вестник „Pravda”.

Европейската комисия така и не успя да създаде работеща стратегия по отношение на ромите, а се задоволи единствено с необвързващи препоръки към страни-членки на ЕС по отношение на ромите и да насочи парите на данъкоплатците към т. нар. „решаване на ромския проблем”. Средствата трябва да се изразходват за приобщаване, образование и адаптация на пазара на труда, но крайният резултат е неграмотност, зависимост и социално изключване на ромите в Европа, отбелязва изданието.

Страните „домакини” и страните „изпращачи” се обвиняват взаимно за неразрешените проблеми на ромските имигранти, които заливат Запада. „Домакините” призовават ЕС да приеме задължителен „план за действие”, тъй като според тях изразходването на 13,3 милиарда евро, отпуснати за периода 2007-2013 година за социална подкрепа на ромите, е неадекватно, пише унгарският ежедневник „Népszabadság”.

Франция ще започне депортирането на роми в рамките на акцията срещу нелегалните ромски лагери в страната. 79 роми, които са се съгласили да се върнат в родината си доброволно, са получили по 300 евро, за да се приберат в Румъния, съобщи и белгийският вестник „Le Soir”.

Около 700 роми ще напуснат Франция до края на месец август отбеляза на 19 август изданието. Във връзка със събитията, румънският министър на външните работи Теодор Баконши заяви, че се безпокои от възможността за увеличаване на популизма и ксенофобията.

Европейската комисия се задоволи единствено да обяви, че следи отблизо ситуацията, като еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство,  Вивиан Рединг предупреди Франция да спазва правилата.

Изгонването на циганите от Франция е силно критикувано – написа австралийският „Herald sun”. Изданието и „Adelaide nou” отбелязаха в изданията си от последните два дни, че критиките в Европа се увеличили неимоверно много след решението на Франция да изпъди стотици роми, като Румъния е предупредила за ксенофобски реакции, а ЕС е призовал Франция да се подчини на миграционните правила.

„Френското правителство заяви, че от четвъртък и петък ще започне изгонването към Румъния и България на около 700 роми, които пребивават незаконно във Франция – отбеляза „Adelaide nou” и дава пример с румънския външен министър Теодор Баконши, който е заявил, че е обезпокоен от риска от „ксенофобски реакции”.

Действията на Франция по отношение на стотиците роми, които френските власти планират да изселят от страната, ще бъдат следени от Европейската комисия, предаде BBC.

Европейските чиновници искат да се убедят, че Франция ще съблюдава принципите за свобода на придвижването на европейските граждани допълни BBC.

На 18 август AFP отбеляза, че циганите, които ще бъдат екстрадирани от Франция, в по-голямата си част са граждани на България и Румъния, т. е. на ЕС. Те обаче не могат да пребивават свободно в друга страна от евросъюза повече от 3 месеца, а достъпът им до френския пазар на труда е временно ограничен, поясни АФП. В рамките на споменатите 3 месеца те могат да бъдат експулсирани, ако нарушат обществения ред или представляват „неразумно голяма тежест за системата за социално подпомагане”.

За да упражняват професия във Франция румънците и българите трябва да притежават документи за престой и разрешително за работа. Има 150 професии, които са отворени за гражданите на двете страни във Франция. Ако не разполагат с изискваните документи, те могат да бъдат експулсирани чрез „задължение да напуснат френската територия”, което им дава срок от един месец да напуснат страната.

В поход срещу несигурността в страната френският министър на вътрешните работи Брис Отфьо направи гръмко изявление за връщането на роми в Румъния, чиито катуни бяха разрушени през това лято. От своя страна, френският министър за имиграцията Ерик Бесон побърза да омаловажи операцията, като заяви, че в нея няма „нищо изключително”, коментира френският вестник „LExpress”.

Стотици роми ще бъдат експулсирани от Франция в четвъртък в рамките на лятната кампания на президента Никола Саркози срещу нелегалните ромски лагери, съобщи на 18 август белгийският вестник „La Libre Belgique”.

Общо около 700 роми ще бъдат върнати в родните си страни до края на месеца, обяви френският министър на вътрешните работи Брис Ортефьо. До момента полицията е затворила 51 нелегални ромски лагера. Два полета ще върнат ромите в Румъния и България на 19 и 26 август. Насрочен е и трети полет за края на септември.

На 18 и 19 август и ежедневникът Le Figaro, посвети свои материали на експулсирането на български и румънски цигани от Франция.


Експулсиране на хора в рамките на Европейския съюз?

Има ли дискриминация в експулсирането на циганите от Франция?

Има ли двоен стандарт в коментарите поведението и изявленията на страни-членки на Европейския съюз, по отношение на циганите? Когато те са в страни от Източна Европа – се пращат комисари, които да следят за правата им, а когато са в държави като Франция – ги експулсират?

Пред Агенция „Фокус” социологът Кольо Колев, коментира казуса така:

„Има престъпления, има наказания а експулсирането е вменяване на групова вина на определени хора. Всеки от тях, ако има някаква вина, той трябва да бъде съден, осъден, да си понесе наказанието, но експулсирането е един рецидив от далечното минало”, заяви Колев. По думите му е очевидно, че има двоен стандарт от страна на Европа. Спрямо никоя останала група не се приемат групови санкции, а всеки получава индивидуално наказание”, отбеляза социологът.

„Нещата не ми звучат нито европейски, нито демократично, нито правно регламентирани. Забележете, че има европейска директива за свободно движение на хора, но по-специално не се отнася за едни хора. Очевидно европейското общество като цяло не е готово да изпълнява собствените си директиви...

... Да, тези хора са мръсни, част от тях правят бели, но независимо от това те са европейски граждани и спрямо тях би следвало да се прилагат всички закони и директиви в европейската общност”, коментира Колев. -

... Ако той е извършил престъпление, трябва да си понесе санкциите в рамките на общността, на страната, в която го е извършил”, обясни социологът. Според него е напълно възможно след като се върнат ромите от чужбина да се увеличи престъпността, но е несериозно да го твърдим предварително. „Има някакви хора, които биват експулсирани, значи те са престъпници. Аз не съм видял някъде да се твърди, че тези хора са престъпници. Дори самите експулсиращи твърдят, че те създават проблеми, а не толкова, че са престъпници”, посочи Колев. Дори когато се върнат ромите в България, ако крадат, просят или проституират, има закони и ще си получат съответните наказания за престъпленията, изтъкна социологът.

„Прикриват се зад разни фрази от типа „всяка страна има право сама да си урежда законодателството...”, но експулсирането като форма на санкция ми изглежда безобразие. Това нарушава върховенството на правото. Човек трябва да носи санкции за това, което е извършил.

  • За колко престъпления като убийства, кражби, насилие, и нанасяне на тежки и средни телесни повреди циганите в България получават присъди? Ако изобщо се стига до съд...
  • Циганското малцинство в мнозинството си е криминален контингент, който е ниско образован или изобщо не е образован. Циганите в България изключително рядко работят...
  • Поради тези особености: липса на образование и липса на работа циганите в България извършват много често престъпления.
  • Циганите в страната ни парадират със специфичния си начин на живот – преселването и заемането на чужди територии върху които строят без разрешения жилища. Повечето от циганите не плащат осигуровки, данъци, ток, парно, вода.

В България никой от държавната и общинска администрация не прави нищо за социализирането на циганите сред останалото население. Те живеят и действат безнаказано, с убеждението, че всички са им длъжни.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг призова западноевропейските страни да се откажат от принудителното връщане на ромите в Косово, пише днес сръбският вестник ”Блиц”. Той смята, че страните трябва да избягват политиката, която влошава ситуацията.

„Голям брой роми от Косово бяха принудени да избягат, за да преживеят, което доведе до загубване или унищожаване на техните лични документи”, изтъкна комисарят Хамарберг. Удобно или...?

*        *        *

След безредиците и насилието над полицаи в Централна Франция от страна на цигани преселници, френският президент Никола Саркози разпореди разтурването на 300 незаконни катуна на територията на Франция като част от борбата на правителството срещу престъпността и бе взето решение за „почти незабавното” екстрадиране на цигани от България и Румъния, които са престъпили закона!

За разлика от изпълненията с оплаквания до ООН и прочие при събарянето на незаконни постройки на цигани в България, Европейската комисия обяви, че Франция е свободна сама да решава дали да експулсира от своята територия роми от други страни от ЕС, които нарушават закона, съобщи АFP.

„Страната сама може да решава. Това е френски въпрос, така че ние не се намесваме”, заяви говорител на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг, която бе предупредена, че може да става дума за дискриминация на ромите.

Всъщност ЕК е наясно, че по данни на френските власти повечето от циганите преселници от Румъния и България се занимават с контрабанда, принуждаване към просия на деца, проституция и други престъпления.

Над 250 моторни превозни средства блокираха мост на пътя до град Бордо и демонстрираха недоволство и неподчинение след като френските власти премахнаха временни катуни на цигани преселници от България и Румъния. Твърдостта на френското правителство е нагледен урок за българските власти как трябва да се постъпва спрямо това малцинство, което живее и се движи на ръба на закона, известно като силно криминализиран контингент.

След приемането на България и Румъния в Европейския съюз, на практика циганите имат право да пребивават във Франция, но само ако имат визи и работят.

В края на юли т. г. във Франция възникнаха сериозни стъкновения между цигани преселници от Източна Европа и местната полиция. Медиите публикуваха случаи за нападения над полицейски участъци в градчето Сен Енян Централна Франция от маскирани цигани при които са били нанесени щети над сгради и подпалени автомобили.

Безредиците бяха предизвикани от инцидент, при който циганин бе застрелян от полицаи, след като ги блъснал с автомобила си.

Незабавно бе свикано извънредно съвещание на министрите от кабинета, след което министърът на вътрешните работи на Франция обяви, че половината от незаконните цигански катуни в страната ще бъдат премахнати до три месеца, а българските и румънските цигани ще бъдат изпратени у дома, ако нарушават закона, предаде АFP.

Крайните реакции на българските цигани бяха като ехо от случилото се миналата година в началото на септември в Бургас, когато след петгодишна борба в съда и преминаване през всичси законови процедури - на общината бяха издадени от съда съответните документи за разчистване на незаконно заграбени от цигани общински и частни терени. Тогава циганите замеряха полицаите с камъни, а някои от жените циганки заплашваха, че ще извадят децата си и ще ги запалят.

Напрежението се подсилваше от местни цигански лидери, които заливаха тълпата с уверения, че години наред  ромите били лъгани от всеки, който идва на власт, че къщите им ще бъдат узаконени и никой няма да ги събори.

„Това ли е властта? Това ли е лицето на държавата? Досега всички казваха, че ще намерят разрешение на въпроса, а ги оставиха на улицата. Някои са родени тук. Колко министри, колко зам.-министри си направиха заменки и гори си взеха. Нима останахте на тези цигани тука, които са бедни? Кажете ми сега тези хора къде да отидат”, говореше разпалено пред т-в-камерите и репотерските микрофони циганският лидер Румен Чолаков. Ромите викаха, че тук са родени и по адресна карта и регистрация се водят на тези адреси. „Аз съм 60-годишна, тук съм израснала. Плащаме редовно тока, чешмата. Всичко плащаме”, питаше възрастна циганка без да обръща внимание на обясненията, че пребивават там незаконно и са строили върху чужди терени.

Жива верига от жители в кв. „Горно Езерово” в Бургас спряха автомобила на кмета на града Димитър Николов, който заедно с представители на Дирекция „Национален строителен контрол” /ДНСК/ и полицията пристигна в квартала за премахването на 27 незаконни постройки и бе посрещнат от тълпите цигани с викове: „Защо гласувахме за вас”, „Господ да ви убие”!

Припомням тези примери, защото в София също имаше решение на Върховния съд за бутане на циганските постройки въврху чужди терени в кв. „Баталова воденица” и тогава кметът на столицата, днешен премиер Бойко Борисов спря изпълнението на съдебното решение, вероятно, за да не изгуби бъдещи избиратели.

Около изпълнението на влезлите в сила съдебни решения за събаряне на незаконни цигански постройки, фондация „Романи бахт” писа до ООН че събарянето е дискриминационно и нарушава правото на неприкосновеност на личния живот.

Естествено във въпросното писмо до ООН, фондацията „пропусна” да напише, че живеят върху заграбени чужди терени и са строили незаконно, като не са спазвали най-елементарни закони. ООН така и не научи, че хигиената и начинът на живот във въпросните цигански гета са струпани бе изградена канализация, под всякакви норми за хигиена и изисквания за здравославен и цивилизован начин на живот.

Службата на Върховния комисар по правата на човека към ООН изпрати писмо до община Бургас, в което се изказва становище, че планираното събаряне на незаконните постройки, обитавани от цигани, е противозаконно, коментирайки наличието на над 300 бараки, в които живеят цигани. Сградите обаче няма никаква документация, нито законово основание да бъдат построявани. От ООН написаха, че това е нарушаване на правата на човека и дори расова дискриминация.

Във връзка със събитията около Бургас, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ настоятелно препоръча на българските власти да предприемат всички мерки за борба срещу формите на антисемитизъм, която се препоръчва в Обща политическа препоръка № 9 относно борбата срещу антисемитизма.

Къде са милионите за интеграция на ромите?

Отговор на тои въпрос може да получим колкото ще получим и отговор на въпроса кой ограби Пенсионния фанд от времето на Тодор Живков. Затова пък по темата се чуват доста любопитни факти, както това се случи тази сутрин в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!”

Участие взеха: Цветелин Кънчев, лидер на Евророма и Румян Русинов, председател на Центъра за публични политики и застъпничество

Къде са отишли милионите от Европеийския съюз за интеграция на циганите едва ли ще получи отговор, тъй като не е ясно даже колко са тези милиони.

За периода 1991-2005 тези пари бяха над 400 милиона долара – обяви Цветелин Кънчев в студиото на Нова.

Български ли е проблемът с циганската интеграция или след влизането на страната ни в Европейския съюз вече е общоевропейски?

Защо президентът Саркози се реши на тази стъпка – да бъдат експулсирани циганите от Франция – за вдигане на рейтинга, или заради реални проблеми,у които създаваха тези цигани във Франция?

Всъщност Саркози доказа на практика, че да се лежи на варианта: най-развитата демокрация в Европа, Френска революция, „Свобода, равенство, братство” е загубена кауза и не върши работа.

Вътрешният министър на Франция обяви, че през лятото са били премахнати 51 от общо 600 незаконни лагера с цигани в цялата страна. В същото време мнозинството цигани, които вече се експулсират или предстои да напуснат Франция са с неуреден статут: без работна виза и са приели парична помощ от 300 евро /100 евро за малолетно дете/ в замяна на доброволно връщане според изявление на министъра за имиграцията Ерик Бесон.

Над 500 фондации, занимаващи се с интеграция на циганите са изсмукали въпросните неизвестно колко европейски милиони, както е факт, че в тези организации няма и по един циганин.

Десетки програми, стратегии, концепции са били създадени, за да се изсмучат милионите за интеграция на циганите и резултатът е нулев.

„Нека Франция да ни покаже как се интегрират роми” – предложи депутатът от „Атака”, Десислав Чуколов. – А у нас тези фондации /занимаващи се с интеграция на циганите – бел. Л. М./ трябва да бъдат на публичен отчет и личното състояние на ръководителите им трябва да е публично.”

„Трябва да се прави разлика между роми и роми – коментира проблемите Румян Русинов. – Значи наши роми във Франция и Испания, които са стотици хиляди, допринасят за брутния вътрешен продукт на страните, в които работят...”

Тук спирам тирадата на Русинов с известната приказка: ”Посмали малко!”, защото едно пеленаче, или непълнолетно циганче, което е заведено да краде или проституира в дадена европейска държава няма как да допринася за БВП на съответната европейска държава...

Според фондация „Дром”, даде пример Цветелин Кънчев, изчислената издръжка на едно циганче бе по-голяма от издръжката на студент в Харвард.

Да не отварям приказка за това, как навика на циганите да усядат на чужди земи и спретват извън правилата паянтови постройки може да минава в България, но в другите европейски държави, където законите не са само на хартия – не върви...

 

Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“

Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възторжени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица.

Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият.

В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори.

Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!”

Сбогом, демокрацийо! Амин!

————————————

Дуайт Айзенхауер:

„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“

Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу…

————————————

Прочетено във в. „Индипендънт”

Цената на новата демокрация?

„Голдман Сакс“ завладява Европа

Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.

Марио Монти

Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“.

Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия.

Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той.

Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“.

Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането.

По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти.

Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“.

Брокерите на банката разработиха  редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.

„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“.

Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“.

Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

„Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън.

Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1163-ikonomicheskiqt-rust-v-rusiq-kontrastira-s-krizata-v-evropa

Канцлерът Меркел и руският президент Медведев пускат газопровода Руската икономика продължава да демонстрира резултати, напълно съответстващи на пазарните очаквания. Според статистическата служба на Руската Федерация „Росстат”, през 2011 БВП на страната е нараснал с почти 5%, в сравнение с 2010, което дава много сериозни аргументи на смятания за фаворит на предстоящите президентски избори Владимир Путин да твърди, че икономическото положение на руснаците ще се подобри още повече, ако именно той победи през март 2012.

Основният показател, който трябва да бъде следен внимателно през следващите месеци, са корпоративните инвестиции. Обявеният наскоро ръст от 7,7% в тази сфера, в сравнение с 2010, показва, че компаниите отново са започнали да инвестират в руската икономика, след свиването на инвестициите, фиксирано в края на 2010.

Впрочем, подобряването на ситуацията в потребителския сектор се дължи на няколко фактора. Средните заплати бяха повишени, а безработицата намаля от 6,5% до 6,3%. Така, през ноември 2011 средните работни заплати нараснаха със 7,1%, отчитайки инфлацията. На свой ред, тя намалява, като през ноември беше 6,8%, а в края на 2011 падна до 6,5%, по оценка на Barclays Capital.

Руският БВП нараства по-бързо от този на Бразилия, която е един от четирите най-големи развиващи се пазари. Имайки предвид всичко това, както и фактът, че на запад от Русия продължава да се вихри тежка икономическа криза, не е чудно, че шансовете на Путин да бъде отново избран за президент силно нарастват. Въпреки опитите за ерозиране на неговата популярност, след протестите на избирателите от опозиционните политически партии във връзка с уж опорочените парламентарни избори през декември 2011, според авторитетната частна социологическа агенция „Левада-център” партията на Путин „Единна Русия” продължава да е предпочитана от голямото мнозинство руснаци.

Междувременно, в началото на новата 2012 инвеститорите в Ню Йорк бяха заети с масовото изкупуване на руски акции, като оживената търговия доведе до това, че цената на акциите на предложения на борсата фонд Market Vectors Russia (RSX) нарасна от 4,22%, достигайки 27,16 долара за акция.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край

 
„Твърд” вариант за решение на циганския проблем вече е предприела Румъния, България има великолепно решение, но кой ще го осъществи?

Операция „Бесарабия – земя на циганите”?

Румъния e предприелa план за масово преселване на циганите в Молдова. Това заключение е на пратеници на Социалдемократическата партия на Молдова, съобщава NEWSru.com, позовавайки се на молдовски източници.
Представители на молдовската СДП съобщиха на представителя на ЕС в Молдова Дик Лоренц, че румънските власти целенасочено изпращат цигани в Молдова. Според пратениците на Социалдемократическата партия това, което се случва в Молдова, не е нищо друго освен „тайно преселение на цигани“ от Румъния в Бесарабия.
„Голям брой румънски граждани – етнически роми, които дойдоха в Молдова, се установят в различни села и малки градове, в областите Кахул, Хинчести и Унжени, заобикаляйки столицата на нашата страна“ – казва говорителката на СДП Татяна Ница.
Според нея, изселническата служби за ромите от гр. Галац, оказват поддръжка за издаването на документи за самоличност и паспорти, за преминаване на държавната граница между Румъния и Молдова.
Представителят на делегацията на ЕС Дик Лоренц отговори, че той не може да коментира по въпроса за заселването на ромите, защото Молдова не е член на ЕС и това може да се разглежда като пряка намеса в делата на Република Молдова.
Изданието напомня, че в страните от ЕС живеят от 9 до 12 милиона роми. Повечето от тях са в Румъния – 1.9 милиона души. (Над 10% от населението), България (750 хил.), Испания (700 хил.), Унгария (600 хил.), в Словакия и Сърбия (500 хил.), Франция (310 хил.) и Чехия (275 хил.).
Изданието посочва още, че през 2010 г. Европа бе потресена от скандал във Франция, където президентът Никола Саркози заповяда да бъдат изпратени обратно в България и Румъния няколко хиляди роми. Тъй като депортираните се връщаха отново обратно, Министерството на вътрешните работи на Франция разработила специален закон, забраняващ това на циганите. Според правозащитници, правата на ромите са нарушени в почти всички европейски страни. Например, във Финландия, Министерството на вътрешните работи подготви закон, забраняващ просията. В Унгария, възходът на национализма доведе до депортирането на роми от няколко села. В България наскоро премина вълна от погроми (!?! – Бел.ред.).
Както беше съобщено по-рано от медиите, редица страни от ЕС – особено Франция и Италия – са предложили властите на ЕС да се замислят за организирано преместване на ромите на територията на бившия Съветски съюз. По-специално, се предлага да се обсъди този въпрос с Русия през 2012 година. Въпреки това, нито една страна от бившия Съветски съюз не е изразила публично и официално съгласие да приеме „ненужните“ на Европа цигани.

Бесарабските българи

А сега нека ви цитирам едно изявление на Светлана Филипова – председател на фондация „Бесарабски българи” пред агенция Фокус от миналата година (2010), което ще ни насочи към същинската част на тази тема.
Въпрос: От какво имат нужда бесарабските българи, когато се завърнат в прародината си?
Светлана Филипова: „Страхотно би било да имаме някакъв интеграционен център, който да включва информация за къщи, които се дават под наем от собственици, за села, в които кметовете искат да им пристигнат няколко семейства – земеделци, животновъди и т.н. Този център да има връзка с всички структури и да помага, да направлява какви документи трябва да се подадат, как да се намери жилище под наем и работа естествено… Но бесарабските българи като дойдат, имат нужда от всичко, от първа помощ – дрехи, одеала, възглавници. Хората, когато идват оттам, не носят такива работи, тоест им предстои всичко да купят. Ние се занимавахме с осигуряването на тези неща от първа необходимост преди, но нямаме склад, налагаше се да обикаляме с коли. Но в бъдеще бихме искали да сключим договор с Български червен кръст и те да помагат с тези неща – за осигуряване на постелно бельо, чинии, прибори, всичко, както и да кандидатстваме за такива европроекти…
…Пак казвам – проблемът е интеграцията. Щом България дава българско гражданство, трябва да използва ресурса, който пристига. Ние ги губим. Сега покрай икономическата криза, заради това, че много от тях не знаят към кого да се обърнат, как да се интегрират и заминават. Познавам няколко семейства, които преди години са дошли в България, не можаха да се интегрират, продадоха всичко и се върнаха обратно в Молдова.”

И така, мисля, че идеята ви е ясна – съществува реална възможност за България да реши отведнъж, не един, а цели

Два остри и болезнени проблема:

– какво да правим с огромната маса нежелаещи да се интегрират в българското общество цигани
– как да спасим и интегрираме огромната маса наши сънародници в Бесарабия, подложени на системна асимилация
Демографската сметка е следната – циганите в България са около 700-800 хиляди, от които една част вече са се интегрирали в обществото в някаква степен успешно и не се явяват социален проблем. Каква част са интегриралите се е трудно да се каже и можем само да гадаем. Но в този случай, наличието на законен дом и постоянна работа би могло да служи за критерий.
Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души. Отделно има още 151 596 души, които са тюркоезично българско население – гагаузи. В общ план, българското етническо присъствие в Бесарабия по официални данни, може да се оцени на 380 000 човека. От този брой, в Молдова живеят около 100 хиляди българи, останалите са в украинската част на Бесарабия.
Тихото разгръщане на операцията „Бесарабия – циганска земя” от страна на Румъния е ясен знак, че идеята за обособяване на циганска държава в Европа си пробива път. Първата й шумна легитимация бе в изказването на председателят на Словашката национална партия Ян Слота: „Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”. В Европа, това заявление, не само, че не получи никаква реакция, в това число и упреци, но и скоро след него, от няколко водещи страни в ЕС се обявиха изключително твърди мерки срещу циганската напаст.
Всичко това ме кара да мисля, че вече съществува най-малкото, мълчаливо съгласие в Европа в тази посока. Изтеклата в медиите информация за френско-италиански демарш към ЕК, което цитирах по-горе, показват, че вероятно не става дума само за мълчаливо съгласие.
В тази обстановка пред България се явява значителна възможност да изпълни изцяло или частично сериозни национални задачи. Преселването на неинтегрираните масиви цигани в Молдова, ако даде господ, е сравнително лесна задача, като се има предвид, че съществуват индикации, че европейските грандове биха ни съдействали да прехвърлим циганите си зад еврограницата. Защото те са косвена заплаха и за тях . Ако изтеклата информация за „Бесарабия – земя на циганите” се потвърди, това означава, че ще има и необходимото финансиране. В същото време, този процес обезателно следва да бъде обвързан с европомощи и за връщане на бесарабските българи в родината, защото те ще освободят жизнено пространство за циганите.
Ще отворя скоба за да посоча, че геополитически погледнато, трябва да се постигне съгласие с Русия за подобен проект. Румъния – очевидно вече е „за”. Колкото до самата Молдова, това е държавица, която едва се крепи на ръба, без всякаква визия и просто може да бъде „купена” от ЕС за целта.
Втората част от този план обаче е значително по-трудна. Преместването и особено интегрирането на нашите бесарабски сънародници във фатерланда изисква изключително задълбочена и широкомащабна работа от страна на целия комплекс държавни органи, включително законодателни промени. Светлана Филипова изрично го подчертава – основният проблем е проблемът за интегрирането на сънародниците ни. Но тя казва и нещо, което е много важно – бих казал, най-важното – кметовете да се интересуват от семейства земеделци и животновъди. А профилът на голяма част от бесарабските българи е точно такъв. Тези наши сънародници биха могли да влеят нов живот на стотици отмиращи български села. Те могат да станат основата за възраждането на българското земеделие. Стотици хиляди селски имоти в България са запуснати и се саморазрушават, милиони декари земя пустеят в буренаци. Нещата просто трябва да се стиковат и нашите бесарабски сънародници, не само ще се завърнат в родината, но и могат да станат ядрото, които да доведе до отблъскване на България от дъното и нов спасителен национален подем. Но за това трябва да се приложи радикален подход – държавата трябва да предостави безвъзмездно минимум собственост на завърналите се в родината – дом, земя и безлихвен кредит, като за целта се изкупят пустеещи имоти от собствениците и се създаде държавен земеделски фонд.
Подобен план е в състояние да проработи, но както казах, изисква много работа от държавното управление.
Може ли настоящото управление да се справи с тези жизнено важни задачи. Дълбоко се съмнявам. С разпадането на ГЕРБ обаче има всички шансове в управлението да влязат сериозни национално-отговорни сили които ще трябва незабавно да се заемат с проблема, защото шансовете са много големи, ако умно се използват европейски фондове, които съм убеден ще се отворят за подобен проект.

 

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сер