Три момента бяха запомнящи се за правителството в края на изминалата седмица последната преди преди Коледа:

Събития твърде неочаквани, ако ги свържем с резултатите от изборите и убеждението на управляващата клика на ГЕРБ, че народът ги обича, одобрява политиката им и ги иска още във властта.

С гласовете на гласувалите 40 на сто български граждани бе извършена тотална манипулация, което при вот се нарича фалшификация на изборите и резултатите от тях.

Дали изборите 2011 не бяха загубени от ГЕРБ и точно това прикриха манипулациите и отказът да бъдат касирани те?

Абсурдно би било да приемем, че една кметица на София бе избрана действително, след като се бе извила опашка от чакащи председатели на изборни секции с чували бюлетини пред зала „Универсиада”, а в същото време вътрешният министър обяви, че кметът на София е от ГЕРБ! При все още непреброени бюлетини!

„Изборите приключиха. Нека сега да се концентрираме върху това, което да се прави по места за в бъдеще. В условията на криза всички заедно трябва да работим”. Това заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в отговор на въпрос на депутата от Коалиция за България Георги Пирински.

Пирински обяви от парламентарната трибуна по повод случващото се по време на Избори 2011: „На много места в страната сплашване, мутри с черни джипове плашеха гласоподавателите да дадат вота си за кандидатите на управляващата партия ГЕРБ”.

„Г-н Пирински, призовавам ви да не поставяме повече въпроса с изборите, защото както казахме – те вече са отминали и цифрите говорят за това кой е победител”, добави още вътрешният министър.

След изборите тутакси се появиха и клакьори като юристът Александър Джеров, който макар и професор произнесе абсурдното:

„Щеше да бъде срам за България - да бъдат отменени изборите за президент, защото веднага щяха да кажат „Ето, в България до къде я докарахме – не могат да си изберат законно и един президент”. Това е удар срещу България и слава Богу, че Конституционният съд не възприе аргументацията в жалбата...

... „По този начин изборът приключва. Хората си дадоха вота, бяха преброени гласовете, ЦИК обяви своето решение. Конституционният съд потвърди това решение и разговорът приключва. Имаме си конституционно законно избран президент и вицепрезидент за следващите години”, коментира проф. Александър Джеров.

Намирате ли разлика между казаното от Цветанов и думите на Джеров? Вероятно с начина на изказ, свързан с разликата в интелигентността.

Дали опозицията ни ще бъде в състояние да се бори за предсрочни избори, или отново ще чакаме и оставим времето да реши това, което законите и гражданите не успяха?

България заема 52-ро място по индекс на демокрация в годишната класация на авторитетния институт The Economist Inteligence Unit. С този показател България влиза в категорията с проблематична демокрация.

Изследването е по поръчка на списание "Икономист". В него се изследва състоянието на демокрацията в 167 държави по света.

Критериите, по които са оценявани държавите включват въпроси относно честното и свободно провеждане на избори, сигурността на гражданите, свободата на словото, намесата на външни фактори в управлението на страната и др. Фактори по които властимащите няма как да измислят опровержение. И реакциите на гражданството не закъсняха:

• освиркаха премиера Бойко Борисов в Разград, където на 25 септември бе отишъл, за да присъства на футболен мач между местния „Лудогорец” и Левски”;

• освиркваха премиера в Пловдив, където той заведе целия кабинет на „изнесено заседание”;

• освиркваха го в любимата му зала „Арена Армеец”, на състезание по Световен шампионат по мотокрос.

Пропускам освиркването в зала „Универсиада”, което правителството лекомислено пренебрегна в след изборната нощ, А това освиркване беше знаково, тъй като беше съчетано с викове „Мафия”.

Арогантността на кабинета вече бере горчиви плодове още повече след стачката в БДЖ и демонстрираното безпардонно отношение на ръководството на Холдинга и още по-безпардонното изявление на Симеон Дянков, че печелившата част от БДЖ – „Товарни превози” ще се продава – което означаваше, стачкувайте си – ние си продаваме и железници в България може и да няма?

Уви, това не бе единствената арогантност на управниците: те излъгаха най-нагло зърнопроизводителите с над 200 млн преди изборите, които след вота бяха оттеглени.

Правителството на ГЕРБ се отнесе твърде високомерно и към синдикатите и дадени обещания за пенсионната възраст, като пренебрегна всичко обещано и самоволно, газейки закони си прие исканата от Дянков по-висока възраст за пенсиониране. По същия начин премина и гласуването в парламента на бюджет 2012, който е като домашно на повтарач счетоводител. Със самоувереността, че са недосегаеми от ГЕРБ отхвърлиха ветото на президента за пенсионната възраст, наричайки тъпите си и необосновани промени, правени на крак – „пенсионна реформа”.

Цялото това дефилиране на пожарникарско-физкултурната клика доведе до последните събития: освиркване, спонтанно недоволство от гражданството, които вече не крият недоволството си и ясно го изразиха в подигравките по връчване на титла „почетен член на СБХ” на Борисов, устремът му да стане „Футболист на годината”, а в различни градове на страната горяха всяка нощ автомобили, въпреки задържани заподозрени.

Диктатурата на тъпоумието, простащината, и безпардонността, съчетани със самодоволство и управленска слепота вече очертават пътя назад и надолу за едно управление на организирана престъпност, съчетано с еднолична диктатура.

Да се подиграваш на цели съсловия, обричайки ги на мизерия е не само недалновидно, но е рисково хлъзгаво за една власт. Студенти, съдии, адвокати, пенсионери, лекари, инвалиди, полицаи, железничари, хронично и тежкоболни, военни, ДАНС, зърнопроизводители, безработни са като цифра доста повече от числото на обявените за гласували в полза на властимащите. А тези, които са се излъгали да пуснат гласа си за ГЕРБ – то със сигурност вече горчиво съжаляват за това и едва ли ще повторят.

В тази обстановка, обслужващи властта журналисти не крият пристрастията си и изпадат в жалко ситуации в разговор за властта и бъдещето на нацията. Показателно в това отношение е, страданието на Бареков, симптоматични са напъните на една Люба Кулезич, Мирослава Кортенска и още от така наречената медийна "колегия".

Тези, които леят дитирамби за режима на ГЕРБ получават бонбонче и други облаги, тези, които си позволяват да я критикуват и задават неправилни въпроси – или остават без работа, или галениците на управляващата клика ги нападат ката ден с каквото могат.

Така се стигна до освиркването от страна на 10 000-дната публика в зала „Арена Армеец” колчем се споменеше името на премиера или финансовия министър Дянков. Организаторите на шоуто „Нощта на скоковете” явно не се усетиха от закономерността и при всяко споменаване и повтаряне на името на премиера беше съпътствано с бурно освиркване.

По този повод председателят на Българската федерация по мотоциклетизъм Богдан Николов оцени публиката като "тъпа". Защита за Борисов се опита да изрази и Румен Петков, но нещо не му се получи и освиркването продължи.

Да не уважаваш законите в държавата, която ръководиш, да обиждаш и назидаваш парламента, който те е назначил за премиер, да приемаш желаното за действително и да си високомерен с гражданите на страната и тегобите им, да налагаш мнение и решения еднолично, да не се интересуваш от общественото мнение – това поведения рано или късно щеше да получи своя негативен резултат. И ето, той е налице: освиркване, протести, палежи, неподчинение – това се очакваше. Явно в книжката за Винету липсва законът, че физическите натрупвания водят до качествени изменения.

Резултатите от изследването, поръчано от „Икономист” обединяват държавите в 4 категории – абсолютни демокрации, проблемни демокрации, смесени режими и авторитарни режими.

България е сред страните с проблемна демокрация: като Португалия /27-мо/, Южна Африка /28-мо/, Франция /29-то/, Словения /30-то/, Италия /31-во/, Гърция/32-ро/. Полша е на 45-то място, Унгария на 49-то, Хърватия - 53-то, Румъния - 59-то място. Македония е на 73-то място, а Черна гора на 74-то, Албания на 87-мо място и е вече в списъка със смесен режим, където влизат още и Турция - 88-мо място, Босна и Херцеговина - 95-то и Ирак на 112-то място.

Накъде се е запътило това правителство след „съкрушителната” си „победа” на изборите 2011? Посоката е една – назад и надолу, обратното броене започна с манипулираните избори на Цветан Цветанов...

За ускорението в падането на ГЕРБ от власт ще помогнат не яловата опозиция, не критиките, които режимът на ГЕРБ пренебрегва, а финансовото фиаско на ЕС са факторите, които, съчетани с бюджета на Дянков ще удари непоклатимата власт на диктатурата на Борисов.

Защо освиркват Борисов след като „народната любов” гласува за него?

Защо го освиркват където се появи, след като политиката, която води била правилна?

Опасно близо с Иван Костов или къде си тръгнала, Диана Н.?

Административна реформа – не се извършва, здравната беше отложена, в образованието нещата са трагични, правителството не се справя със задължението си да осигури спокойствие и ред в държавата, борбата с престъпността е все още в лозунгите и декларациите на учтивост от страна на висши чиновници от американската администрация...

Вижте разговора на Диана Найденова с Иван Костов:

{edocs}kostov-diana-1.doc,600,400,link{/edocs}

Илюзиите на властта – дали управляващата клика ще осъзнае най-после, че илюзиите не са реалност, а нещо, което не съществува?

Кой до кого беше опасно близо - май Диана Найденова опасно не си направи правилно сценария, изправяйки се пред Костов, щом си позволи да го манипулира. Него, този, който е създал манипулациите във властта!

За съжаление на Найденова и тази, които й дават интифа да се държи като възпитателка с един политик от ранга на Костов, точно с него тя не трябваше да рискува и да говори неща от рода на:

...Когато чуете бившия премиер, какво си мислите?

... с Вас ще затворим календара на 2011-а, винаги, когато говорите от парламентарната трибуна, говорите сякаш сте ментор. Давате не просто съвети, Вие казвате как трябва да се постъпи ... Така не се държи никой друг лидер, впрочем...

или

Водещ: Вие искате ли да бъдете полезен на правителството или искате да демонстрирате, че сте по-компетентен от настоящия министър-председател?

Иван Костов: Няма нужда да демонстрирам, че съм по-компетентен. Аз мисля, че това се вижда. Няма нужда да се демонстрира.

...

...Не мисля, обаче, че държавник от Вашето качество трябва да казва това от национален ефир, при все, че неколкократно шефът на Централната банка е заявявал, че тези банки са самостоятелни само по себе си, оттук капитали не се изтеглят. Защото, знаете, че банка се убива с вестник...

И прочие и прочие...

Ех, Диана, къде остана "опасното" ти близо, когато се озова до политик от ранга на Иван Костов!

Някой знае ли защо Петър Стоянов не се видя с държавния секретар Хилъри Клинтън при посещението й на 5 февруари 2012 година?Не се чу нищо, но и с просто око бе видно, че Стоянов бе отсвирен от мероприятието без каквито и да било притеснения за домакините!

Явно слагането на сегашните управляващи не хвана декиш и нападките на Стоянов срещу вече бившия президент също не свършиха работа, след като в деня на визитата Стоянов доста отчаяно даде някакво изявление, че ще изпрати на Хилъри Клинтън SMS!

Случайно ли бе това или съгласието Стоянов да не се пречка е било двустранно?

Та Стоянов се засини да обяснява как той е бил героят, който не взел папката на Николай Добрев и след това треперил от смелостта на решението си! И всичко това Стоянов направи, за да уязви президента Георги Първанов и да угоди на ГЕРБ, но напразно...

Много са хората, които знаят, че нищо подобно не се е случило – даже насрочването на консултативния съвет за национална сигурност е предложил Добрев, според документи, но Стоянов едва ли е чувал за всички тях!

Ето как сътвори поредната история за 4 февруари Петър Стоянов по Нова телевизия:

{edocs}petar-1.doc,600,400,link{/edocs}

И лидер не ставаше от Стоянов!

Ще припомня един случай – в ранното лято на 2007 година, председателството на Европейската народна партия /ЕНП/ ще предложи на бюрото на ЕНП да изключи СДС от редиците си, тъй като имаше някакви неразбории и те бяха свързани със самия Стоянов.

Стоянов бе забравил, че още на 15 декември 2005 година е било взето решение в ЕНП да не се сключват двустранни споразумения с английските консерватори от партиите-членки на ЕНП. СДС е било част от това решение, а самият Стоянов даже присъствал на въпросното заседание. Присъединяването към дадена фракция на една политическа сила като СДС /колкото и малобройни да се избирателите й вече/ си е откъдето и да го погледне човек промяна на политиката на самото СДС. При подобна ситуация се отваря вратата и новите фракционери се озовават от другата й страна. Т. е. самоизключват се. Самоизключват се поради глупостта на партийния си лидер да се прави на фракционер в ЕНП, разчитайки на ревизия на вече взетото решение относно консерваторите. А от Стоянов ревизионист фракционер не става и това е видно с просто око.

Стоянов се престори на смел и задръсти медиите с приказки от рода на: "Не можем да допуснем към нас да се държат като към провинени ученици", "Този тон е съвършено недопустим", "Нямаме никакво намерение да се държим като ученици към учители. СДС е партия. Партия, която е управлявала, която е известна и в Европа, и в света". "Крайно време е да лансираме свое самочувствие, своите тези, своите идеи, а не непрекъснато някой да ни казва какво са решили от Брюксел, защото така не могат да се защитават българските интереси..."

"СДС има една основна задача - да защитава интересите на българските граждани, а не да угажда на чиновниците в Брюксел, пък било то и шефове на ЕНП", посочи Петър Стоянов, с което надхвърли и най-смелите представи за нелогично поведение на европейски партиен лидер.

Възможно е Стоянов и да е прав, тъй като усетил огромния гаф, тутакси извади от кошницата популистки фрази от рода на: "Мисля, че всички граждани на ЕС вече са наясно. Европа се промени. Европейският съюз също трябва да се промени. Европейците започват да негодуват срещу голямата бюрокрация, срещу това определено желание за централизация, срещу желанието да се регулира всичко, срещу мачкането на конкуренцията вътре в ЕС. Българският национален интерес например диктува да има отворени европейски пазари, нашите работници да ходят свободно в Испания и Англия. Точно това искаме в движението заедно с Дейвид Камерън и мисля, че това отговаря на българския национален интерес. И няма партия в света, която може да ми наложи нещо друго, защото СДС има своя физиономия", поясни Петър Стоянов. Т. е. физиономията на лидера е в момента физиономия на самото СДС. Интересно.

".... Ще се държим абсолютно достойно и няма да позволим върху СДС да се оказва никакъв натиск. Това разбира се не означава, че обявяваме война на ЕНП. Ние ценим и уважаваме ЕНП. Но ЕС не е Съветският съюз. В ЕС отстояваш интересите си мъжки и с аргументи", коментира още лидерът на СДС.

Т. е. както сегашният лидер на СДС забрави да регистрира в съда партията, на която е начело, така и Стоянов бе на път да закопае същото това СДС, заради криворазбраното си самолюбие!

Смешното в тази история дойде, когато стана ясно, че лидерът на СДС сам си уреди да води листата и хората около него му се подчиниха. Освен водачество в листата, Стоянов летя до Брюксел, а съпругата Стоянова зад океана да събират подкрепа и овации - с тази забележка, че в САЩ Антонина Стоянова бе посрещната не от Бил или Хилъри Клинтън, а от щерката Челси - което, откъдето и да го погледне човек си е жива подигравка.

Челси – Клинтъновата дъщеря прие бившата българска Първа дама – е как тогава Петър Стоянов можеше да очаква 2012 година да го пуснат да се навърта около Хилъри Клинтън по време на посещението й на 5 февруари 2012!

Като съм започнала да припомням, ще спомена и друго: веднага след като Петър Стоянов се оттегли от зам-министерския пост в министерство на правосъдието, един ден, отидох в известната Орбита и там имаше някакви офиси, където са били настанени хора на Тенчо Тенев, известен като Свинаря в повечето вестникарски публикации.

В друг офис отворих, търсейки мой познат и видях Петър Стоянов, за когото охраната навън ми обясни, че той работел там в офисите на Тенчо Тенев!

Припомних си тази среща, когато един син депутат Шишков заговори за контрабанда и че Тенев бил свързан с финансирането на БСП! Що щеше тогава Петър Стоянов в офис на Тенев – това той никога не обясни.

Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв - януари-февруари 1997 година

За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжата колчем дойде тази дата.

Коя е причината да твърдя това?

Как се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:

Наказателен кодекс на Република България:

ОСОБЕНА ЧАСТ

Глава първа.

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

Раздел I.

Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.

Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.

Чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. (2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Какво се случваше всъщност пред парламента в студените дни преди 4 февруари?

В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!"

Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат.

Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция."

Евегени Бакърджиев:

"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха няколко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..."

Хем депутати в джипове, хем оръжие в същите джипове?!

21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване:

"Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодекса на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество."

Не зная кой и как е успял да заблуди Йордан Василев за случилото се на 4 февруари, но ето истината, която събрах аз, докато разследвах тези драматични за страната дни:

"Най-опасно е за държавата да продължат безвластието и агонията” казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов.

Но да карам поред:

на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента.

Въпреки събитията и решението на кабинета „Виденов” да се оттегли от властта, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов

– това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и ги прави смешни и ненужни. На извънредно закрито заседание на Министерския съвет, Жан Виденов се сеща за все още действащия президент Желю Желев:

ЖАН ВИДЕНОВ: Ще ви съобщя две информации. Едната е, че депутатите от опозицията са казали, че са съгласни да стоят в парламента и да не излизат, ако трябва и дни наред, докато се приеме декларацията. Може така да са решили тактически, а може и малко да са се поуплашили от тъмнината. Това обективно намалява вероятността за атака. Навън са излезли всички охранителни сили. Това означава, че нахлулите в сградата на парламента са изтласкани навън. Хората са извън кордона. Това е хубава новина. До няколко часа може би ще успеят да освободят охраняемия периметър около сградата на парламента.Над летището има мъгла и самолетът, с който пристига президентът Желев от Париж, не може да кацне. Бих попитал дали министър Червеняков като министър на правосъдието и като човек, който има известен контакт и авторитет пред президента Желев, дали желае да отиде да го посрещне? С него да разговаря по конституционно-правните въпроси и по въпросите на обществения ред.Може би да помолим и министър Илчо Димитров да отиде на летището. А може да отиде и госпожа Ирина Бокова.

Часове по-късно Червеняков докладва:

МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Ние с господин Стамен Стаменов отидохме на летището, за да предложим на президента да се свика Консултативният съвет. Но по чиста случайност не можахме да разговаряме с него. Позицията ни е ясна. Проблемът е политически. Като правителство можем да отстояваме единствената позиция, че общественият ред и законността в страната следва да бъдат спазвани. Ще вземем всички необходими мерки в тази насока.

....................

/В кабинета на господин Жан Виденов влезе господин Георги Ламбов - секретар на МВР./

ЖАН ВИДЕНОВ: Господин Ламбов, правителството обсъжда проект на решение, с който ще ви запознаем.Молим ви накратко да ни запознаете с обстановката около парламента. Господин Павлов беше вече тук и направи кратка информация. Ще ви помолим да ни информирате за настъпилите изменения в последния час.ГЕОРГИ ЛАМБОВ: Ситуацията се мени с минути, поради което не знае какво точно е в момента.Вътре в зоната има 2300 души полицаи и служители на МВР. В парламента има 20 пожарникари, 50 души специализиран отряд и 100 от Вътрешни войски. Входовете са блокирани. Възможно е излизането само през малкия служебен вход. Хората се намират горе на стълбите пред официалния вход. Не успяваме да ги изтласкаме. Пред вратите има полицаи. Възстановен е кордонът, но парапети няма.Единственото място за щурмуване е през градинката. Депутатите няма откъде от друго място да излязат. В 2,30 часа ще имаме подкрепа от около 300 души, които ще бъдат от провинцията. Ще се опитаме от двете страни да щурмуваме, за да осигуриме възможност на депутатите да се качат на три автобуса. Ще ги закараме в някое наше поделение или във Военната академия. Имаме трасета до нашите поделения и Специализирания отряд за борба с тероризма.Непрекъснато получаваме подкрепление.Имаме проблеми с оборудването на хората. Не достигат щитове и шлемове.

На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев (чиито мандат на демократично избран президент изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на Българската социалистическа партия (БСП) мандат за съставяне на ново правителство, а опозицията обявява начало на национална политическа стачка, призовава към гражданско неподчинение и организира протестно шествие срещу Народното събрание, което завършва с окупация и нападение над сградата на парламента.

След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!?

На кого – на правителството в оставка? Не звучи сериозно, но затова пък раздухваните протести пред парламента трябва да откажат БСП от следващо правителство, а сините работят да получат парламентарно мнозинство в следващия парламент при едни предсрочни избори.

Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната!

В страната се вихрят събития, чийто втори план остава някак на заден план и без коментар.

На 19 януари 1997 г. новата президентска двойка полага клетва в парламента. Току що заклелият се президент дръпва една реч в духа на: Да свалим правителството, другари!

Ето я:

ПРЕЗИДЕНТ ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател на Народното събрание!

.................

През последните дни законодателният орган на България е в центъра на общественото внимание. Всички видяха и осъзнаха, че в паметната нощ на 10 срещу 11 януари беше наранена сградата на Народното събрание. Но сякаш малцина си спомниха, че през последните години за съжаление беше нараняван неведнъж и духът на българския парламентаризъм. (Ръкопляскания от опозицията) Парламентът на една държава не се гради от тухли и вар, а от съгласието между управляващи и управлявани. Именно това съгласие беше разрушено.

Последните дни ни помогнаха да видим още нещо, което усетих и по време на предизборната кампания. То е, че в България има една нова воля - волята за промяна. Тя изведе хората на улицата. Българският народ беше достатъчно търпелив, за да поиска тази промяна едва сега. Но я поиска особено категорично. Въпросът е: готови ли сме ние, българските политици, да осъществим такава промяна.

Сега хората искат това, което не получиха през 1990 г.

Първо, истински пазарни реформи и възможности за индивидуално развитие и мотивация за труд тук, в България.

Второ, отговорни политици, които да управляват страната. А това означава, че онези, които я ограбват, които злоупотребяват с властта, трябва да бъдат наказани. (Продължителни ръкопляскания)

И трето, ясна идея за това къде сме, накъде искаме да върви България сега, догодина, след десет години, през следващия век. Ние, уважаеми госпожи и господа, днес трябва да изберем, веднага, незабавно между илюзиите на миналото и предизвикателствата на бъдещето.Нямаме време! Трябва да направим верния избор - да изберем европейския тип цивилизация, да изразим волята си и да изградим предпоставките за интегрирането ни в Европейския съюз и НАТО. (Бурни ръкопляскания от опозицията и единични - от мнозинството)

Не ще се уморя да повтарям: погледнете страните, в които емигрират децата ни. И ако всичко друго изглежда на мнозина доста абстрактно, то бъдещето на децата винаги е било основна грижа на нас, българите. А те, децата ни вече посочиха каква да бъде България. Ако искаме децата ни да останат при нас и да работят за страната ни, трябва да им предложим общество, в което те мечтаят, в което те искат да живеят. Трябва да им помогнем да изберат България! (Продължителни ръкопляскания)

Днес се обръщам към вас, убеден, че страната има нужда от предсрочни парламентарни избори и нов обществен договор. (Ръкопляскания от опозицията) Избори, които ще донесат повече съгласие в обществото. Избори, които ще позволят на новите управляващи, заедно с хората залели улиците и тези, които са по домовете си, да осъществим болезнените, но спасителни икономически реформи.==

.......................

България иска избори час по-скоро. България трябва да получи тези избори. Ние повече нямаме право да пропиляваме гигантската човешка енергия. Аз съм сигурен, че хората няма да ни позволят каузата на България да се провали отново. И ако сега сме свидетели на упадъка на българската икономика, новината, уважаеми госпожи и господа, е, че моралът на българския народ днес е във възход. (Продължителни ръкопляскания) И ние няма да намерим по-добър повод за ново начало на изтерзаната българска демокрация. И тогава с нас ще бъдат всички български граждани, защото всички те искат по-добър живот. Вижте новото мнозинство. Лицето му е младо, мисълта му е чиста, желанието му за промяна е неистово.

Нека ние, българските политици, се вслушаме в неговия глас. Всеки може да сгреши, но да упорства и да не признава своите грешки е привилегия само на безотговорния или недобросъвестния политик. А аз вярвам в разума и политическата отговорност на всички в тази зала. Убеден съм, че всеки един от народните представители поставя бъдещето на България над собствения си и партийния си интерес. Странно е защо тогава този български парламент не успя да открие цели две години спасителната за България формула...

Петър Стоянов иска избори, той не иска да даде мандат на друго правителство на БСП да продължи да управлява. Налице са: изкуствено предизвикана инфлация, протестите на улиците, започнали от 19 декември 1996 година, кога ако не сега сините ще могат да вземат внушително парламентарно мнозинство?

Два дни по-късно, на заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

След седмица, на 27 януари 1997 година от ДСК са изтеглени 1,5 млрд лева.

Как бе предизвикана инфлацията?

Преди събитията заем от голяма чуждестранна банка е бил преведен на България, ноняколко дни след това при премиера Виденов са отишли хора от същата банка и са му паказали три или четири сметки в чужбина, на които са били изнесени парите от въпросния заем!

Точно тогава Жан Виденов осъзнава, че събитията по сваляне на правителството и пречките да се създаде ново са добре организирани...

Още повече, че той е успял да върне 2, 5 млрд от външния дълг на България!

На 28 януари 1997 година Петър Стоянов връчва мандат на Николай Добрев за съставяне на правителство.

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997

политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

На 20 май 1999 г., американският посланик Ейвис Т. Боулън пише до вдовицата на починалия две години по-рано Николай Добрев:

„Не бях в София по времето, когато съпругът Ви почина, така че ще получите това писмо със закъснение. Независимо от това бих искала да Ви поднеса най-искрените си съболезнования на Вас и на цялото Ви семейство.

Имах възможността да се срещна със съпруга Ви няколко пъти от началото на престоя си тук и тези срещи винаги бяха много интересни.

Всички ние, които бяхме в България по време на кризата в началото на 1997 година ще запомним смелото решение, взето от съпруга Ви на 4 февруари. България му е много задължена за това и аз съм сигурна, че той ще остане в историята като човек, който е имал проницателността и куража да предприеме една оспорвана стъпка, която предотврати проливането на кръв.

С дълбоко съчувствие към Вас и цялото Ви семейство.”

За какво ще му е задължена България на Николай Добре,в след като според Петър Стоянов, 15 години по-късно, не Добрев се отказал, а той се опънал и не взел папката с правителството?

„Нито имам съзнанието на спасител, нито греха на предател. Аз взех най-доброто за страната решение с разчет, че недоброжелателните и идейно ослепени политически сили може да ме упрекнат за това” – коментира Добрев връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП. /в. „Капитал”, Лилия Филева, Йово Николов/.

Ако сам не е взел решението пред Стоянов – защо Добрев ще коментира случилото се така?

Да се оневини? Но докато е жив Стоянов не смее да обели и дума за 4 февруари 1997 г.

Проф. Андрей Пантев, акад. Антон Дончев, поетът Евтим Евтимов – много са интелектуалците, което оценяват жеста, решението на Добрев да върне мандата – нито един от тях не предполага даже, че щом затвори очи Добрев, Петър Стоянов ще запретне ръкави да пренаписва историята!

„Той плати с живота си каузата на България”! – написа Ива Николова във в. „Сега”.

И още, и още политици, интелектуалци и журналисти – всички бяха наясно, че Добрев е отишъл при Петър Стоянов, за да върне мандата.

По-важни са природата на България – заяви премиерът Борисов, че отговорил на Хилъри Клинтън по темата проучване и добив на шистов газ. Дали мораториумът за проучване и добив ще продължи, или от ГЕРБ ще намерят вратичка за прокарване на интересите на американската „Шеврон” – времето ще покаже...

След като Иван Костов прокара Декларация в парламента, с която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване и прекрасно обслужи съседна Турция, в четвъртък миналата седмица, в навечерието на идването на Държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън, той за втори път тръгна да се харесва на чуждите господари с внасяне на Проекторешение за отмяната на проучването и добива на шистов газ в България.

Явно бившият Командир е много отчаян, щом тръгна на такива рискови стъпки в политическото си поведение, още повече, че социолози вещаят, че това негово пребиваване в парламента ще му е за последно.

Партийката на Костов спря включването на България в газопровода „Син поток” и той мина покрай нас, същата му партийка е радетел за спиране на съвместните енергийни проекти с Русия – „Южен поток” и „Белене” под предлог, че трябва да бягаме от руската енеригйна зависимост!

Той, който приватизира и продаде „Нефтохим” в Бургас на руската компания „Лукойл”, не  спира да се прави на русофоб с надеждата, че САЩ ще се погрижат за неговото депутатско дълголетие и в следващия парламент!

Костов не се интересува от това, че спирайки един „Южен поток” и заместването му с добив на шистов газ ще превърне поне ¼ от страната ни в пустиня и негодна за живеене, поради отравяне на водата и почвата-не отварям дума за земетръсния риск?

За него е важно единствено да отстоява американските интереси, да отстоява интересите на Република Турция и неговото лично благополучие!

Само че според информация на Дарик радио, министър-председателят Бойко Борисов заяви на пресконференцията в Министерски съвет, която дадоха двамата, че „... природата и екологията са на първо място за България. Докато не убедим обществото, че няма опасност, не можем да вървим напред, същото бих казал за атомната енергия.”

Клинтън и Борисов са обсъдили енергийни теми, но премиерът е бил категоричен, че засега мораториумът върху проучванията за шистов газ у нас остава.

Държавният секретар похвали България за начина, по който се справила с комунизма, но дали нейната страна се е справила с някои комунистически порядки?

Пресен пример имаме от 1 февруари, когато бе изслушването от представители на американския Конгрес за ползите и вредите от добива на шистов газ. На това заседание бе окован и изведен от залата с белезници известният кинорежисьор документалист Джош Фокс, автор на филма „Gasland” /номиниран за „Оскар” миналата година – бел. Л. М./ само защото искал да заснеме със своята камера изслушването в Конгреса на САЩ. В Щатите добива на шистов газ е забранен в 4 щата, сред които и Ню Йорк.

Освен това забрана за проучване и добив на шистов газ има във Франция и нарушителите се наказват със затвор, във Великобритания – също.

Корпорацията  “Шеврон” беше осъдена от Еквадор да заплати 8.6 милиарда долара признати искове от общо 28 милиарда предявени, заради замърсяването на басейна на Амазонка, при сондажи за проучвания за добив на нефт и газ. Шеврон обаче няма да плати нищо защото решението на еквадорския съд според корпорацията е... незаконно. Журналистите често наричат този регион “Амазонския Чернобил”. Потресаващ факт е, че процесът се е водил в продължение на 18 години, след като в резултат от замърсяването се унищожава не само природата, но умират над 1400 местни жители, а около 30 000 са с влошено здравословно състояние. Основните заболявания вследствие на тази екологична катастрофа са – рак, кожни и тежки респиратовни заболявания. Твърди се, че за получаване на правото на лиценз в Еквадор “Шеврон” са заплатили 12.9 милиона долара за лобиране.

За същия режисьор министър Трайчо Трайков обяви по телевизията на всеослушание, че се е извинил за твърденията във филма – цинична лъжа, която показа докъде се простира моралът на Трайков и откъде започват интересите му.

Изключително важно  е да се знае следното:

1. За добиването на шистов газ са необходими огромни количества вода която е смесена със силно токсични и доказано канцерогенни химикали, тази вода трябва да се изпомпи и изхвърли някъде. Това някъде ще бъде тук в България или в Черно море което ще стане неизползваемо за какъвто и да било туризъм.

2. Шистовият газ не излиза на повърхността само по предварително прокопаните канели, а си пробива път по всякакви пукнатини в земята така че е напълно сигурно че газа примесен с канцерогенни химикали ще достигне до водните хоризонти и ще ги замърси.

Ако си мислите че риска е до някъде оправдан от евентуалните приходи които ще превърнат България в нещо като балкански Кувейт спомнете си случая с концесията на  “Дънди – прешъс метал” от Канада, дадена от правителството на Сакскобурготски, според договора с която 95% процента от златото добито от находището в Крумовград остава за Дънди, а за България 5% и тотално отровена природа.

Нещо предстои да се случи в „Труд”, „24 часа” и „168 часа” след продажбата им...

Продажба и покупка на едни от най-тиражните вестници в българското медийно пространство в навечерието на изборите? Има ли връзка? Германска медийна групировка продава на дъщерната фирма на австрийска компания, с инвестиции в медии в Холандия – най-тиражните български вестници – „24 часа” и „Труд”, както е седмичникът „168 часа”.

Кой купува печатни издания, пък били те и най-тиражните в една държава преди избори, за да запазел плурализма и свободата на словото, които присъстват по-своему в двата български вестника? И то в условия на рязък спад на тиражите на печатните издания и бурното навлизане на интернет медиите? Кой го прави и то преди избори и то не безплатно? В чия полза от политическия спектър?

Малко от бурното минало...

Какво ще каже днешният зам.-главен прокурор и шеф на Следствието Бойко Найденов, бивш софийски градски прокурор за един от новите собственици на пресгрупата, Любомир Павлов? Та нали преди пет години Найденов издаде заповед за арест на Павлов за 72 часа, тогава председател на Надзорния съвет на Общинска банка за престъпна безстопанственост и престъпление по служба?

Всъщност акции на банката бяха прехвърлени дотолкова, че в един момент Общинска банка притежаваше 70 на сто от акциите, но на практика нямаше блокираща квота, тъй като член на УС на „Софстрой” купи акции, но с една подробност – че въпросният гражданин се оказал, близък на съпругата на Павлов. Оттук нататък думата за решения на Общинска банка щеше да има не друг, а самият Павлов! Стигна се дотам прокурорът Найденов да прикани Любомир Павлов да възстанови предишното разпределение на акциите!

От ареста Павлов се озова в болница, и не след дълго видимо се оттегли от хоризонта.

Все пак четири години преди този арест и обвинения, Любомир Павлов преживя тежка катастрофа на магистрала „Тракия”, от която по чудо оцеля!

По историите с ареста от 2005 година, самият Любомир Павлов си нае за адвокат известният Илиян Василев, благодарение на защитата на когото доста граждани с тежки обвинения оттърваха затвора?

Павлов има едно интересно пътуване до Русия от 1997 година за някаква съвместна дейност на общинската банка или застрахователна компания, за което изведнъж спря да се говори.

Павлов не говори и за времето на Краун медия и защо свърши толкова бързо.

Къща на Ривиерата, натиск на Иван Костов съпругата на Павлов Диляна Грозданова да не работи в БНТ, син, който учи в Лондон и още много интересни факти от семейството на Павлов-Грозданова излязоха преди време.

Към днешна дата

Според изнесеното на пресконференцията от новите собственици на 15 декември – връзка на сделката с изборите нямало, защото преговорите по покупката започнали още преди година. Плоско и неубедително.

Симптоматично, на пресконференцията, двамата главни редактори – Тошо Тошев и Венелина Гочева бяха поставени встрани от новите собственици, отделно от тях. Тошев – видимо недоволен, Венелина – с лице, които не изразява нищо.

Христо Грозев, легитимирал се като един от собствениците на новата пресгрупа, идващ от регистрираната във Виена компания "BG Printinvest GmbH" призна, че преди сделката са били водени преговори с ТВ Европа, но невъзможността да се излъчва ефирно ги принудила да се откажат от идеята.

Вчера "ВАЦ Медиа Груп" и "БГ Принтинвест" /дъщерна на виенската „БГ Принтинвест ГмвН” обявиха, че са подписали споразумение за продажба и покупка на всички активи на германската медийна група в България. На пресконференция днес, Грозев изброи активите, които са били закупени подробно – списанията на пресгрупата, печатницата и фирмата за разпространение „Стрела”, но той и останалите нови собственици отказаха да съобщят стойността на сделката, позовавайки се на искането на ВАЦ за запазване на конфиденциалност на сумата.

Сред новите собственици е: Любомир Павлов, лекар, но по-известен като бивш член на СДС, съпруг на журналистката Диляна Грозданова и дете на активни борци, заедно с брат си Юлий Павлов, работеше в Столична община. В края на миналия век Павлов се опита да се прави на вестникар с в. „Експрес”, което се оказа несполучливо.

Дружеството, нов собственик на вестниците от пресгрупата, е австрийско, инвестира в медийни проекти в Холандия, и в него учредители са: Карл Хабсбург /управител/, Даниел Руц и вече споменатия Христо Грозев. Към него като собственици се прибавян Огнян Донев от Соффарма, но тук участва като физическо лице, както и Любомир Павлов.

Апропо, през месец август 2008 г. бе съобщено, че Любомир Павлов влиза като акционер във „Соффарма”...

обявиха, че ще оставят шефовете на двете медии, но не уточниха като какви, Огнян Донев обяви, че участва в сделката като физическо лице,

Една медия е професионална когато се сменя собствениците но не и политиките – каза пред Сашо Диков все още главния редактор на „24 часа”, Венелина Гочева. - Аз съм човек който казва истината, Много искам новите собственици да бъдат добри като предишните от ВАЦ и да правят по-добър мениджмънт препоръча Гочева и по повод ширещото се мнение, че върви с победителите и хората от върховете на властта уточни: „Това че отразяваш един премиер не значи, че се слагаш”.

Дали е случайно тогава, че днес няма и ред в „24 часа” по освиркването на зам.-министъра на културата Митко Тодоров, което се случи за първи път откакто ГЕРБ е на власт? Мястото на освиркването бе залата, където се състоя концерт на ФСБ и се случи когато зам.-министърът реши да прочете приветствие от премиера Бойко Борисов! За това първо за ГЕРБ освиркване няма и ред в „24” часа” днес...

Другият главен, Тошо Тошев каза на Сашо Диков: „Аз нямам началник и съм главен редактор и ще бъда главен редактор, докато ме оставят да работя... Нахлуването на Интернет бие всички медии, Създава се ново поколение на читатели и потребители – става една Вартоломеева история...

Тошев допълни: „Аз твърдя, че моят вестник, на който аз съм главен редактор не се слага на никого....”

Ще продаде ли дяла си от 6,7 процента – Тошев призна, че още не е решил, но решението му зависело от това какво ще му предложат новите собственици.

Христо Грозев, един от новите собственици каза след пресконференцията – трудно се управлява медия по време на криза. Той обясни, че в Грузия, с приятели са създали две музикални радиа – едното от които е било младежко.

Каква ще е съдбата на двата вестника след смяната на собствениците, ще има ли съкращения на колеги журналисти? Ще запазят ли главните си редактори? Ще има ли сливане на вестниците, най вече след изборите?

Грозев заяви: „Ние започнахме тази сделка преди една година – не знам как изборите могат да повлияят на случващото се. По-скоро е реално, вестниците да са тези, които могат да повлияят на бъдещите избори...

На въпрос как приема днешния министър-председател Грозев не пожела да каже какво мисли за Бойко Борисов.

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий”, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.

„Диалог под сатъра на импийчмънта няма да има”,

„2010 година ще бъде също година на кризата в България”,

„Големият въпрос е - кога олигарсите станаха такива”,

„Никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване”,

„Аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблем, да се търси първосигнало врагът, извън онзи, който е отговорен за този неуспех”, „Симеон Дянков се превърна в символ на това управление”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”,

„Не ни трябват битки между институциите, а ни трябва битка с кризата”, „Правителството трябва да бъде поздравено за отпушването на еврофондовете”, „Не може да се води антикризисна политика на парче”,

„Не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако нямаме ясни цели и не знаем посоката”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”

и прочие, и прочие.

Всичко това бе казано от държавния глава днес, на продължителна пресконференция в Гербовата зала в президентството. Събитието се проведе при голям медиен интерес. Очакваше се държавният глава да коментира въпроси, свързани с антикризисната политика, подготовката на българската позиция по Стратегия “Европа 2020”, както и отношенията между институциите.

Ето Стенограмата от тази пресконференция, както и въпросите, които бяха зададени от журналистите и отговорите, които получиха те.

Пресконференция на президента Георги Първанов на тема: българската позиция за стратегия „Европа 2020 година” и отношенията между институциите

12 март 2010 | Агенция "Фокус"

Водещ: Уважаеми колеги журналисти, дами и господа, добре дошли на днешната пресконференция на президента на републиката. Темите на пресконференцията бяха обявени предварително, но все пак да ги припомня накратко. Това са мерките за справяне с икономическата криза, подготовката на българската позиция за стратегия „Европа 2020 година”, както и отношенията между институциите. Благодаря на всички за големия интерес към днешното събитие. То ще протече в две части. Най-напред президентът Георги Първанов ще направи встъпително изявление, след което ще имате възможност да зададете и вашите въпроси. Благодаря ви. Ако обичате, нека да чуем най-напред президента, след това ще отговорим на всички въпроси.

Георги Първанов: Уважаеми дами и господа, тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим една рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както впрочем го правят много интензивно в Европа през последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцента на моето встъпление с риск да разочаровам някого. Защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември, да припомня, че тогава инициирахме един дебат по необходимите антикризисни мерки с доклад от експерти, характеризиран впрочем доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел. Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на една цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото, и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите. В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България, накъде след кризата?” Поставих тази тема защото от месеци наред в Европа наистина набира сила дебатът по стратегическия документ „Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата – към каква икономика да се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието му до 2020 г., какъв модел на социална политика да следваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020. Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия „Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и за това не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация. Но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документа. Т.е. не може да се води антикризисна политика на парче под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изхода от кризата – от стратегията „България 2020” в „Европа 2020”. За това и тези стратегически търсения в рамките на ЕС не би трябвало да са нещо абстрактно, отдалечено, чуждо за нас. Защото би било много лошо, ако отгоре, от Брюксел в случая, ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние до колко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем до тук, да коментираме единствено това – постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия. Ще отворя още една скоба, по време на тази няколкодневна визита в Брюксел, основната тема на разговора ми с европейските лидери, знаете че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистанцията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да останем в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. За това аргументът дайте първо да преборим кризата, а после ще му мислим, е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение. Нещо повече, управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то, ще използвам един жаргонен израз, не бъде комуникирано. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнес, с хората, ако не се обясняват тези мерки и ако я няма обратната връзка. Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април изтича срокът на действие на приетите от Министерски съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на 1 април, друг каза средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с това, което съм казал през септември, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго. Казвам го не, за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръх оптимистични пропагандни хипотези. Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога. Първо – тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките, имам предвид лошите кредити. Второ – замразяването на дейността, нарастването на фалитите и оттук безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството. Трето – спадането на потреблението и жизнения стандарт. На практика дами и господа, се консумира известното нарастване на доходите от последните години. Четвърто – критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и прочее. Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във връзките й измерения – финансовото, става дума за обема на приходите. Знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка. Второ, икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само тези, които са най-уязвими, тези социални групи, но най-вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес. Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика, важният и бих казал ключовият въпрос за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход. В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, от хора от самото производство, аз настоявах да има една активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите. Защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва. И не е необходимо да дойдат от МВФ да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем 2%, около 1,8 по данните, с които разполагам, това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата. А не като изпреварваща политика за подкрепата на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме. Сигурно един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече образно казано /.../. Безработицата навлиза в двуцифрени измерения. Затова аз мисля, че ако се преосмислят нещата вместо да се вземат решенията постфактум под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока и социално-икономическа, по-добре да се възприеме един активен изпреварващ подход. Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение. Първо, вече казах, не разплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение възстановяването на ДДС и коректно изпълнението на договорите за обществените поръчки, в това число и проекти, финансирани по европейски фондове и програми. Не решаването на този проблем в края на 2009 година според работодателските организации, според експерти е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за не изплащането на работните заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които ще позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицит. Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп за кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение е направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя не е достатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията на достъп, особено за споменатите малки и средни предприятия. Което, разбира се, трябва да бъде съпътствано с една много строга, ефективна организация за използването на средствата и за техния контрол. Трето, споделям изразените позиции на представителите на бизнеса и на работодателските организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравно-осигурителната вноска от 8 на 10%. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя. В никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от НЗОК ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал. Четвърто, в тази връзка възниква и въпросът за подхода към здравната реформа. И то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ на всички български граждани. Смятам за необходимо да се предостави и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, което да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги.

Нормативно да бъде гарантиран един адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден. Да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги. Да се създадат благоприятни условия и стимули за развитието на допълнителното здравно осигуряване. Пето, по същата причина, че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите лица от 260 на 420 лева. Шесто, септемврийският ни дебат постави проблема за социалната цена на антикризисната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъжданата, макар и не толкова гласово у нас, стратегия „Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещания от правителството, 150 000 нови работни места – при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни, при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да се стимулира бизнеса, да се създадат нови работни места. Резултатът, за съжаление, е налице – вместо нови работни места, имаме над 100 000 нови безработни и още може би 200 000, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с единия крак навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени. В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. Седмо, оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по отпушването на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има сериозни проблеми при този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд за покриването на ДДС по националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговора на министъра на земеделието, който звучеше, струва ми се, обнадеждаващо, и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати. Както и по проектите по ОП „Околна среда” и „Регионално развитие” за подпомагане финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране по разходите на обслужване на дълга им към Фонд „Флаг”. Защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение участието на средствата на общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за общинското финансиране масово започват да текат 2011-2012 година. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансиране. Няколко думи на финалната част по българската позиция за стратегия „Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия „2020 година”. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане, надявам се да има конкретен, видим, значим резултат. Макар че откровено казано, не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите на един или друг министър само. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната, и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в ЕС на базата на реалната оценка на това, как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от брутния вътрешен продукт на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се заделят 0,3%. Как ние ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката? Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива, като 75%-на заетост на населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%. Аз вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари, когато започнахме подготовката на стратегия „2020”, спомняте си добре, поканихме министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи една стратегия, един документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции, ще изразява единната ни воля. И второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа. Защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява надолу по места. И най-вече, този документ трябва да бъде изработен при една максимално мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите, това е смисълът и на моето послание. И съвсем в заключение: уважаеми дами и господа, аз смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждане на България на една качествено нова позиция след кризата. Благодаря.

Водещ: Колеги, заповядайте за въпроси. БТВ бяха първи, след това в. „Труд”. Рада Домусчиева. Заповядайте.

Рада Домусчиева: Бих ви помолила за коментар все пак на политическия скандал, на политическите аспекти на този скандал и също за това какво смятате вие за искането за вашето отстраняване? И още един въпрос имам. Как ще коментирате вие идеята на осем икономически организации да започне приватизация на дялове от електроенергийните предприятия, които в момента са в забранителния списък? Благодаря.

Георги Първанов: Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока. Преди всичко ми е струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурно ние сме на път да влезем в Книгата на Гинес по брой искания за импийчмънт на президент. Защо тръгва тази поредна атака? Спомняте си преди месеци, сигурно беше месец ноември, имаше едно подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт, без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят. Седнаха, помислиха и извадиха темата за моя отказ да реагирам светкавично на искането на министър Желева за уволнението на двама български посланици. Сега вече вероятно мнозина от вас не си спомнят и повода, и самата си случка. Аз си мислех тогава, че едва ли би могло да се измисли по-нелеп повод за отстраняването на президента, но признавам, че последните няколко дни ме опровергаха. За какво става дума? Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси, по темата стенограмите, но мисля, че тук политическият дебат е сведен едно деловодно, архиварско отношение. Всички действия в тази посока са ясно регламентирани в законите, достъпа до обществената информация и много други, по които ще се изкажат юристите. Г-н Дянков беше при мен в качеството му на вицепремиер и министър. Като такъв е заявил срещата. Аз лични отношения с г-н Дянков нямам и не бих искал да имам. Още повече че настоя за такава среща и самият министър-председател. Нямаше по-лесен начин, уважаеми дами и господа, от това истината да излезе наяве от публикацията на стенограмата 1:1. Така, както го правят в Министерски съвет. Някой питал ли е предишните кабинети дали да публикува техните стенограми? Не и не го смятам за необходимо. Титулярът, ръководителят решава. Разбира се, в рамките на закона. Там, където няма класифицирана информация и няма лични данни, проблем няма. Но, забележете, тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуване на стенограмата, проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серия от лъжи по отношение на президентската институция. Иначе самият разговор вие сте го чели, мнозина от вас са го чули, е разговор, в който няма една обидна дума. Понеже говорим за честа и достойнството. За разлика от събеседникът ми тогава и от много български политици, вие знаете не по-зле от мен, аз никога, дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни думи и квалификации. Независимо дали става дума за отделни личности или за цели социални групи. Трябва ли да припомням колко много се обогати българският политически речник в последните месеци благодарение на личния принос на няколко души? Аз ще запазя този стил. Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен, беше конструктивен, както каза и самият министър. Така че не виждам аргументите на тези, които сега го защитават. Иначе по повод на стенограмата съм готов да говоря много днес, но тук има една книга, една от многобройните книги, които сигурна вие познавате, „Стенограмите на Кисинджър”. Свръхсекретните стенограми. Това е част от търсенето на истината и на повече прозрачност. Разбира се, атаката срещу президентската институция намери в това повод. Ако не беше това, щяха да се намерят други поводи. Атаката на случая на г-н Костов и на ГЕРБ е не само защото г-н Дянков е стълбът на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Има видим успех в антикризисната политика на правителството, и го казвам със съжаление. Отново искам да кажа – аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблеми, да се върви по линия на най-елементарната, на първосигналната реакция и да се търси врага, извън онзи, който е отговорен за този неуспех. Иначе оставам с впечатлението, че единствената последователно следвана антикризисна мярка на правителството е импийчмънта на президента. Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх към различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители. Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем в българските условия – да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане. Четох тези дни, тъй като не успях да го проследя директно, изказване на г-н Иван Костов, той казва нещо от този род, като прогноза за гласуването в парламента - с едно гласуване ние ще забраним на президента да публикува стенограми, ние ще му покажем къде е мястото му. Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от два милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство взети заедно. Да не говорим за твърде скромното, символично, семпло присъствие на самия Иван Костов в парламента. Да е ясно нещо – президентът, в случая аз бях много коректен тогава, когато имаше искания за стенограми, за информация и ще запази тази своя коректност към българския парламент, защото ние тук имаме високо чувство на държавност, на уважение към институциите. Тази институция не подлежи на парламентарен контрол и нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост. Впрочем, малко ми е странно за това, че шефът на българския парламент, председателят г-жа Цачева на няколко пъти беше въвлечена в това да представя партийните позиции на управляващата формация. Припомнете ми друг подобен случай в историята на българския преход. Толкова.

Водещ: Продължаваме по-нататък. Вестник „Труд”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, бих искала да ви попитам следното нещо. Вие казахте, че основната ви цел и основната цел на държавата би трябвало да бъде преодоляване на кризата. Как обаче ще бъде преодоляна кризата, при положение, че има война между институциите? И в тази връзка искам да ви попитам – какъв е вашият сценарий, вашето виждане за преодоляване на това напрежение между институциите – вашата, на президента и правителството? Бихте ли коментирали идеята на премиера Бойко Борисов за едновременно подаване на оставки от ваша страна и от негова и отиване към предсрочни избори? Много ви благодаря.

Георги Първанов: Чуха се доста тежки думи, уважаеми дами и господа. Пак се заговори за война между институциите. Спомням си, че имаше едно изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшето офицери от моя екип. Не е добре, когато от най-високо място, при всяка реплика и знак за различие звучат такива, доста тежки думи. Само преди броени дни аз имах възможността да докажа на практика готовността си за взаимодействие с правителство и парламента. Визитата в Брюксел, в която нямаше нюанс, нямаше нотка на различие между президента и другите участници в делегацията. Не искам да връщам лентата назад, има много вътрешни примери за едно подобно добро взаимодействие, не за някакъв сговор, не за нещо тайно, за принципно взаимодействие, което става пред всички вас и резултата му вие може да оцените. Струва ми се, че в този случай премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на една линия, образно казано на Костовизацията на българския парламент, на управлението изобщо. Така си обяснявам и това, което той беше казал някъде, че е бил на различно мнение, но групата гласувала в полза на отстраняването. Не знам дали това е част от някаква стратегия. Самият премиер трябва да прецени какво му носи това. Разбира се, важно е да мислим сега, в разгара на този проблем за неговия изход. Аз съм за възобновяване на диалога между институциите, защото това няма алтернатива. Но нека да се разберем, диалог под, извинявайте за израза, сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде изтеглено това искане, ако не бъде прекратена процедурата, тогава ние просто ще работим в друг режим. Президентската институция ще продължава да работи еднопосочно с всички български институции за отстояване на националните интереси за решаването на конкретната задача. От нас политика на инат няма да се очаква. Напротив, тогава, когато става дума за разумни, за добри, за перспективни неща, аз ще бъда един от първите адвокати. Но това не означава... Всъщност, както и да се развиват отношенията в диалог или в продължаване на напрежението, това не снема необходимостта да има коректив, така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения. Това е демокрацията.

Водещ: БНТ. Заповядайте.

Сашо Диков: Ще имаме ли възможност и ние да зададем въпросите си?

Водещ: Разбира се. Г-н Диков, ние в президентството не делим медиите на правилни и неправилни.

Сашо Диков: Ще имам ли възможност и аз да задам моите въпроси, г-н президент?

Водещ: Разбира се, г-н Диков.

Георги Първанов: Г-н Диков, по моя препоръка след Националната телевизия ще ви дадем думата на вас.

Сашо Диков: Благодаря ви.

Георги Първанов: Моля.

Журналист: Благодаря ви, г-н президент. На мен ми се иска първо, ако може, да уточним как вие оценявате позицията на премиера Бойко Борисов в целия конфликт? Вие загатнахте малко вашата позиция. Смятате ли, че е необходима среща между вас двамата, помирителна среща, на каквито сме били свидетели след всеки един конфликт откакто Бойко Борисов е премиер? И след това – оценявате ли като грешка това, че вие разпространихте тази стенограма? Защото след нейното разпространяване всъщност дебатът наистина се измести от антикризисната политика към, както вие го нарекохте, на деловодско ниво? И третият ми въпрос – от ГЕРБ съзряха в изваждането на стенограмата ваша стратегия за ваш политически проект след като приключи мандатът ви на президент?

Георги Първанов: Пак ще кажа, дами и господа. Аз просто не вярвам, че г-жа Фидосова е наложила темата за импийчмънта против волята на министър-председателя. Помирителна среща не е необходимо. Срещи, разговори, съвместна работа по тези конкретни въпроси трябва да има, не заради самоцелното помирение. Аз бягам от тази дума, просто защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помирявам. Но безусловно има нужда от взаимодействие. Това взаимодействие беше накърнено от едно доста тежко искане от страна на парламентарното мнозинство. Но ние така или иначе ще трябва да седнем и да работим заедно. На ход е отсрещната сграда, тя трябва да прецени какъв ще бъде режимът на нашето взаимодействие. Аз чух пак така в репликите, които валят от всички посоки тезата, че министър-председателят е имал в джоба си оставката. Имам чувството, не знам какво има в джобовете си, естествено, но имам чувството, че и в който и джоб да бръкне, вади импийчмънт. Искам да се сложи край на това. Още повече че става дума за нелепи неща. Отново ще кажа – огласяването на стенограмата беше единственият начин да се покаже цялата истина, едно към едно, всяко преразказване, всяко прессъобщение, всяка нотация ни вкарваше в схемата да се обясняваме дали диалогът е бил конструктивен, дали е станало недоразумение, предизвикано от авторите на предаването или пък някой друг е виновен. Не, ето, моля. Това би трябвало да го приветствате вие, журналистите и всички онези, които се борят за повече прозрачност в обществото. Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект. Забележителното е, че отново атаката в тази ниша започна от министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, както беше и при предишния път. И мисля, че не би трябвало да говори за политически проекти. Единственият може би шеф на политическа партия, който е министър на вътрешните работи, тъй като аз в европейски, пък може би и в световен мащаб не се сещам за друг подобен случай. Защото той е и патрон на ДАНС. И аз питам тук няма ли едно доста тревожно срастване на политическата власт със силовите органи. И на този фон той ме пита, не ме пита, обезценява моята позиция сега с нещо, което щяло да става в далечното бъдеще. Впрочем министър Цветанов ме атакува и за изваждането на стенограмите. Той беше първият и намирам за не много мъдро и това, че точно човекът, който искаше да слуша всички телефони, да следи всичко в интернет, да следи обществото като цяло, той да протестира против една рутинна управленска практика. Изобщо аз смятам, че дебатът трябва да се води по същество, не с някакви отвлечени, мними, хипотетични контрааргументи. Ако нещо от онова, което съм казал, не му харесва, моля. Заповядайте, г-н Диков.

Сашо Диков: Г-н Първанов, много ви благодаря, аз можеше формално да бъда отстранен от тази пресконференция, тъй като не спазих срока за акредитация, така че благодаря и на г-жа Башлиева и лично на вас може би.

Георги Първанов: Аз лично настоях.

Сашо Диков: Така и предположих. Защото тя каза нека да се допитам, така и предположих. Благодаря ви. Имам следните въпроси. Първо, ако бъдете уличен в лъжа по който и да е въпрос, ще си подадете ли оставката. Второ, кога ще отговорите на петте въпроса, поставени от ГЕРБ към вас, предполагам, че ги познавате въпросите, ако не ги, тука аз, разбира се, имам един наръчник. Трето...

Георги Първанов: Ако искате, може да ме питате за някое въпросче. Надценявате ме, ако мислите, че помня всички въпроси.

Сашо Диков: Едното е записвани ли са чужди дипломати и бихте ли публикувал всички стенограми, включително и разговора си с Путин. Само така на едро нахвърлям. Трето, обвинихте г-н Дянков и моите колеги от „Шоуто на Иван и Андрей”, че г-н Дянков, цитирам: „Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването, аз съм наясно с този род предавания, аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака – и малко по-надолу – Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че вие сте част от него – и на две страници по-нататък – знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай.” Разбирате, че ако не представите доказателства за предварителен сценарий за цялата тази работа, с извинение, ще станете смешен в очите на немалко хора. И накрая, ще кажете ли каква е истината за фамозния овен или козел архар на вашия лов, по време на вашия лов. Убихте ли го този козел, какво става на 7 ноември рано сутринта, благодаря?

Георги Първанов: Вие привнасяте един характерен елемент в нашата пресконференция. Да започна отзад напред. Не съм убил архар. Произведохме новина, нали? Второ, вече започвайки отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега. В това число и пред съпругата ми, която стои отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.

Сашо Диков: ... да се знае, ако някой, аз или който и да е било, ви уличи, ще си подадете ли оставката. Това е въпросът.

Георги Първанов: Такава хипотеза няма, защото няма възможност да бъда уличен в лъжа.

Сашо Диков: След като няма възможност...

Георги Първанов: Не, нека да не водим тук тогава този разговор. Отговорих ви, струва ми се достатъчно ясно. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество и пред всички вас и държа на тази своя почтеност и за в бъдеще. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заекът, г-н Диков.

Сашо Диков: Цитирате Доган.

Георги Първанов: Моля?

Сашо Диков: Цитирате Доган, това е цитат на Доган. По повод неговите двама депутати. Когато започна /.../, и той така каза. Вие цитирате...

Георги Първанов: Нещо не мога да разбера. Но все пак вие поставихте един сериозен въпрос за водените стенограми. Сериозен, защото го превърнаха такъв хората от мнозинството. Иначе той е много елементарен. Той е въпрос на установена практика. На нормативни документи, установена практика от началото на прехода. Практика, която е еднаква за Президентство, парламент и Министерски съвет. Всички разговори, уважаеми г-н Диков, които се водят с държавните глави и правителствени такива в рамките на пленарните заседания, се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил оттатък, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае три президента след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставам настрани факта, че тези стенограми, тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация. На разговорите на четири очи с държавници и с посланици, и го казвам това заради наглата лъжа и пошлостта на Асен Агов, на тези разговори присъстват по един чиновник и от двете страни, който записва, прави паметна записка, също част от идеята за паметта, за онова, което се случва в отношенията между една или друга държава. Не може Иван Костов да не ги знае тези работи. Ако не ги е правил, пак казвам, това е голям грях към идеята за държавността.

Има и друг тип въпроси, вие не ги поставяте, но други ваши колеги питат ще публикувате ли стенограмите от формирането на тройната коалиция. Даже един депутат от мнозинството каза да се публикуват и стенограмите от формирането на правителството 2002 г. Кое правителство от 2002-а сме го формирали? Аз бях избран след формирането на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но това в кръга на шегата. Ще направя всичко възможно, дами и господа, за да се публикуват тези стенограми в рамките на мандата ми. Не сега защото има натиск, от разговорите, които е имало по тези няколко кръга на формирането на правителство на тройната коалиция. Тези хора, които са участвали в подобен род консултации. Защото на тези консултации знаете ли какво става? Там се обсъждат правните основания за формирането на правителството, там се обсъжда готовността на една или друга формация да прави или да участва в кабинета. Или ако трябва образно да кажа, разговорът там се свежда до това: Рапорт даден, рапорт приет. Няма интрига. И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Ще четете стенограмите и ще видите, че там червената нишка на разговорите е била да се направи бързо, ефективно, силно правителство, което да вкара България в ЕС тогава, когато бяхме пред критичен минимален срок да постигнем тази цел. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. Но това беше заложена във формулата на разпределението на министерските кресла, това беше заложено в конкретни механизми. Така че няма как тези неща да са се обсъждали в стенограмите в подобни дискусии. Ето и още един блъф. Ще го разсеем и това. Съвсем коректно и спокойно. Ще оставя, уверявам ви, най-добрия архив на президентска институция в момента, в който напусна тази сграда. Богат, подреден и той ще бъде предаден надлежно на държавните архиви, така както са направили впрочем и предишните президенти. Сега, когато говоря за възможен сценарий, сценарий има всяко предаване. Аз нямам никакви упреци към предаването. Имам предвид за сценария на самия екип на г-н Дянков. Г-н Дянков не за първи път организира подобни провокативни действия към президентската институция. И в хода на разговора тези неща са припомнени. Но не искам повече да ги коментирам.

Сашо Диков: Тук става дума за атака, г-н президент, извинявам се много. (...) в смисъл на дирижиран сценарий. Ето „аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака”. Обвинението е ясно и недвусмислено.

Георги Първанов: Нямам съмнение, че това е подготвена атака на г-н Дянков. Бях достатъчно ясен, изслушахме ви. Вие отнехте половината от времето на пресконференцията.

Водещ: Продължаваме по-нататък с въпросите. Българско национално радио. Виждам всички останали медии, ще ви дам думата след това.

Журналист: Г-н президент, като ултиматум ли трябва да бъдат възприемани вашите думи, че ако не бъде изтеглено искането за импийчмънт, ще работите по друг режим и какъв точно режим ще предприемете към другите институции? Искам да ви върна и към въпроса на колегата от БНТ за това дали смятате да правите партия. Тъй като споменахте, че целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа еднополюсен модел, нещо, което вие казахте, че няма да допуснете. Дали това някой няма да го разчете отново като заявка за политически формат, който се готвите да направите? Благодаря.

Георги Първанов: Не, ще го разчете, разбира се. Всеки има право да чете и думите на президента по какъвто си иска начин. И аз нямам съмнение, че ще има разночетене и на този етап. Но аз съм пределно ясен. И искам веднъж завинаги да се разбере, че това, което правя в следващата година и половина, до края на мандата, ще бъде свързано с ангажиментите ми като държавен глава. Какво ще правя след това, си е моя работа.

Не, не като ултиматум. Това, което казвам, е една реалистична оценка на ситуацията. Няма да допусна да се водят преговори или разговори, които могат да имат двуличен характер. А в момента имаме точно такава ситуация. Ние просто ще си вършим работата. Имаме ангажименти, които са общи за всички български институции. Образно казано, всеки ще си носи раницата, всеки ще си изпълнява ангажиментите и надявам се в крайна сметка по силата на математическата логика да имаме събиране на векторите в една посока, в една цел.

Водещ: „24 часа”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, във всичките години, в които сте в политиката, най-различни медии са се упражнявали на гърба на вас и на вашето семейство и са писали какви ли не неща. Защо точно сега решихте да реагирате толкова остро и да разбираме ли, че оттук нататък при всеки слух и непроверена информация вие ще си търсите правата по друг начин?

Георги Първанов: Да. Сигурно, ако някога се направи изследване за това кой в каква степен е бил обект на подобни публикации и коментари с жълт характер, ще попадна в челото. За съжаление не само аз, но и моята фамилия - съпруга, децата, родителите ми. Но така е, когато няма възражения срещу онова, което правим в политиката, се търсят други начини за атака. Аз не знам кога и как са хванали тази дезинформация в шоуто, аз съм я идентифицирал много отрано. И тя още от самото начало се свързваше с името на Симеон Дянков. Не реагирах, защото това беше в жълтата част на медийното пространство. Там са се появявали и доста по-мръсни неща за нас. В случая обаче става дума за нещо друго. Аз съм участвал в много предавания, може да се шегуваме, колкото си искаме. Но един финансов министър да каже подобно нещо по отношение на президента, специално на президента. Забележете, там не ставаше дума за гражданина Първанов. Там се говореше за президента в контекста на правените проверки. Извинявайте, поне това съм длъжен да защитя. И по тая линия ще си водя битката докрай. Не слухове, всякакви подобни инсинуации. Жалко е и не бих искал да ангажирам президентската институция със сигнали до съдебната власт, но някога мога да защитя името си и по този начин.

Водещ: Нова телевизия. Заповядайте.

Журналист: Благодаря ви. Аз съм тука по един личен въпрос всъщност. Тъй като г-н Диков зададе първия ми въпрос. Вторият много важен въпрос, тъй като сте бил в подобна шоу програма по конкурентната ни медия, а ние ви каним много активно от първия ден на нашето шоу, възнамерявате ли скоро да ни бъдете гост? Съвсем лично. И между другото само да добавя във връзка с „Европа 2020”, че е много хубаво, тук е много хубаво да има безжичен интернет.

Георги Първанов: Ето това е едно разумно предложение. Бих ви гостувал, разбира се, в тази гореща ситуация сами разбирате, че няма как да стане това.

Сашо Диков: Не разбираме, г-н президент. Точно заради горещата ситуация не разбираме. Разбираме, че там, където ви се кланят, е нормално да отидете. Той дойде да се поклони човекът, (...)

Водещ: Г-н Диков, бихте ли оставили думата и другите да зададат своите въпроси?

Георги Първанов: Г-н Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как вие се кланяте, но не правя политика от това.

Сашо Диков: Кога съм се кланял? Нещо сте се объркали.

Водещ: Вестник „Стандарт”.

Журналист: Г-н президент, вие казахте, че сте за възобновяване на диалога между институциите. Какъв е според вас полезният ход и кой трябва да направи първата крачка? Искам още нещо да ви питам – г-н Борисов обади ли ви се след изнасяне на стенограмата, имал ли сте разговор с него? благодаря ви.

Георги Първанов: Да. Във времето около публикуването на стенограмата ние си контактувахме няколкократно. Какъв е характерът на този разговор, няма да коментирам, защото не е коректно, не е редно, поне не е в моя стил. Как би могло да стане – отново искам да кажа, има много важни теми, по които ние трябва да седнем и да говорим. Вземам за пример съдебната власт. Една тема, по която има дори обща воля да се направи Консултативен съвет по национална сигурност. Така в хода на работата ние трябва да сближаваме позициите и да търсим изход от тази ситуация. Но отново искам да кажа, че никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване. След като мине въпросът пред Конституционния съд, тогава вероятно ще седнем на чисто и ще анализираме ситуацията.

Водещ: Следващата заявка. Заповядайте за въпрос.

Владислав Велев, Дарик радио: Г-н президент, казахте, че правителството трябва да предприеме т. нар. помирителен ход. Как си го представяте вие точно, като какво? Освен това, разкритикувахте много досегашната икономическа политика, кризата се задълбочава, според вас, но какво ще стане, ако правителството продължи по този начин. Вие какъв ход имате, за да повлияете по някакъв начин върху това, дори те да приемат някои от идеите, които вече разкритикуваха в икономическия доклад от миналата година?

Георги Първанов: Вижте, те решават какво ще възприемат, а не само от мен. В обществото ни в момента има много разумни работещи идеи. Във всеки случай, ние сме в дефицит от време. Да чуят работодателите, ако не искат да чуят президентските експерти, да чуят синдикатите, там има много силни идеи, гъвкави, разумни, прагматични решения. Когато говоря за това, че другата сграда е на ход, другите сгради и институции са на ход имам предвид основно, отново ще подчертая, това искане за отстраняване. В момента то тегне на отношенията ни и няма какво повече да го коментираме.

Водещ: Заповядайте.

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал. Затова, когато Иван Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е, кой вкара Алексей Петров в ДАНС и кой го изпрати в „Кремиковци”. Кой даде на олигарсите банките, кой им даде да правят пътищата, кой реализира всички тези проекти. Включително и до последното правителство, аз не се фиксирам върху един премиер. За прословутите заменки – ами, да ги изкараме да ги видим, да не размиваме нещата, да видим кой реално какво е спечелил. Това е голямата политика, другото са недомлъвки, клюкарски работи. Иначе това за вътрешния министър наистина показва едно изключително ниво.

Водещ: Продължаваме по-нататък – вестник „Земя” мисля, че колежката.

Журналист: Господин президент, струвате ми се доста миролюбив спрямо сградата отсреща. Следователно тази криза, сегашната, няма да доведе вероятно до правителствена такава. Остава тогава въпросът, кога ще си ходи Дянков? Другият въпрос е, ако Дянков не си отиде и нещата продължат натам, накъдето ги виждате вие, а и не само – през последните дни редица работодателски организации, синдикати, експерти, банковите среди се обадиха също, може би отиваме към парламентарна криза или към служебно правителството преди това? Как изглеждат нещата сега, в този момент, през вашия поглед?

Георги Първанов: Вижте, министър-председателят решава какво да прави с министрите си. Ако мога да формулирам тук пред вас, за да разтоварим малко обстановката, една формула, мисля, че продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на времето на присъствието на министър Дянков във финансовото министерство, без, разбира се, да надценявам ролята на субективния фактор. Понеже се чу действително заплахата, а и в публичното пространство витае все по-осезателно идеята за предсрочни избори, имам предвид от мнозинството, искам ясно да кажа, още повече, че такава идея се чу, че ние всички трябва да подадем заедно оставки и да се явим на изборите отново. И това е един легален импийчмънт, защото аз няма право да се кандидатирам отново за президент, т.е. най-лесният начин да ми се прекрати мандата е да се договорим да отидем заедно на изборите. И какво следва от това, какви избори, моля ви се, в разгара на тази криза? Аз може да критикувам правителството или отделен министър, но смятам, че в момента не може да има по-добро решение от това правителство. Аз не мога да си представя, че едно служебно правителство, благодаря за възможността да си подбера хората за един екип, не мога да си представя, че служебно правителство може да подготви, и което е особено важно, да реализира, защото служебното правителство е с вързани ръце в една подобна антикризисна политика. Така че да си избием тези неща от главата и да се хващаме на работа. Нека веднъж завинаги да се разбере – политиката не са само избори и скандали. Качеството на един политик си личи от това, доколко може да прави управленска политика. Не толкова, дали може да печели избори, още по-малко, дали може да провокира скандали. Така че да зачеркнем темата за предсрочните избори и наистина да правим политика, която да използва последния шанс, влакът отминава.

Водещ: Останаха ли незададени въпроси, колеги? Заповядайте.

Боряна Конова: Господин президент, тъй като почти се опитахте да отговорите на въпроса ми, кога според вас ще излезем от икономическата криза, може ли да развиете този въпрос? Вторият ми въпрос е, тъй като увеличаването на здравните осигуровки няма как да не мине през парламента, склонен ли сте да наложите вето на подобни промени в законодателството? И днес зам.-министър Владислав Горанов е коментирал и въпроса за въвеждането на постоянни здравни вноски, т.е. постоянна сума за здравноосигурителните вноски на лицата, за които държавата плаща – деца, пенсионери и т.н. Как ще коментирате подобна идея отново от страна на финансовото министерство и кога смятате, че трябва да стане актуализацията на бюджета и можем ли да очакваме юли месец? Благодаря ви.

Георги Първанов: Само да не пропусна, понеже вашият въпрос ме подсети, че изтървах отговора на един въпрос за приватизацията. Първо, искам да кажа, че по всички икономически въпроси аз се изказвам само тогава, когато съм си сверил часовника с моите експерти. Но априори, без подобни консултации, мога да кажа, че да правиш подобна приватизация в условията на криза, не го смятам за много далновидно. Не съм сигурен, че това е най-добрият начин да запълним дупката в хазната, защото това ще ни се върне в момент, в който излизаме от кризата, особено когато става дума за сферата на енергетиката. Ако знаех кога ще излезем от икономическата криза, ако не Нобелова награда, то поне някакъв български вариант на такава награда би трябвало да получа. Аз разсъждавам по принцип, разсъждавам на базата на конкретните критерии, които се развиват като негативна тенденция за България. Ние ще можем да направим вярната прогноза за изхода от кризата, за времето на изхода едва тогава, когато имаме повтаряеми критерии, има няколко критерии, по които тази оценка се прави. Когато видим няколко последователни периода да има повтаряемост на тези критерии, позитивни, разбира се, тогава можем да си позволим да направим и една такава прогноза. Но без съмнение няма да звучи нереалистично, ако кажа, че всъщност 2010 година ще бъде също година на кризата в България. По отношение на здравните осигуровки, дали ще наложа вето, аз не мога да прогнозирам как бих реагирал. Принципната ми позиция беше много категорична. Разбира се, има една друга принципна позиция, която аз обичам да повтарям – данъчната политика е работа на правителството. Можем да спорим много, надявам се при сериозни аргументи, надявам се, при необходимата чуваемост, но би било лошо, ако президентът започне да пише данъчните закони на правителството. Затова отговорът е по-скоро „не”. Разбира се, надявам се да бъдат чути възраженията на работодатели, на синдикати, на всички онези, които се изказаха в дискусията, и тази идея да не се развие в законодателното пространство. По същия начин отговарям и на въпроса за изказването на зам.-министъра. Не познавам, признавам, не успях да се запозная с неговата теза. Като ч изчетем, ще преценя как да реагирам. Важно е, разбира се, и президентът реагира тогава, когато има закон, когато има действие на ниво правителство. Не очаквайте от мен да коментирам всеки зам.-министър. Зам.-министърът е експерт и той може да си позволява да формулира всякакви дискусионни идеи.

Водещ: Може ли да вървим към края на пресконференцията, един-два въпроса максимум още. Заповядайте – Мариела Балева, след това и на вас ще ви дам думата.

Мариела Балева: Господин президент, вие допуснахте възможността за евентуален разнобой между Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, но смятате ли, че ако Бойко Борисов действително е изпуснал властта в ГЕРБ, може да се стигне до някаква катастрофа? И другото – как намирате възможността управляващите да искат да възпитават президента две години преди края на мандата му? И ако позволите, ще инициирате ли референдум за генномодифицираните организми (ГМО)?

Георги Първанов: Вижте, тезата, че има разминаване в позицията на премиера и на парламентарната му група, дойде от самия него или поне така неговите думи бяха изтълкувани от медиите. Аз съм скептик, аз по-скоро смятам, че министър-председателят си владее групата. И слава Богу, така би трябвало да бъде. Това, което констатирах, е въздействието на един друг лидер върху парламентарното мнозинство, респективно върху групата на ГЕРБ, но не искам да се връщам към тази тема. Аз не очаквам от там да дойде нестабилност. Нещо повече, никога не е имало такава солидна парламентарна подкрепа за един кабинет. Това предполага непопулярни мерки, възможност да се наложат непопулярни мерки. Отварям скоба, припомням своята готовност да заставам, да подкрепям подобни непопулярни мерки когато става дума за национални цели, когато става дума за неизбежни мерки. Що се отнася до ГМО аз обявих своята позиция, ако законът върви в този вариант, в който той тръгна и който излезе от второто четене в комисията, този закон, тези промени не са добри за България. Тези промени не са добри с оглед да развиваме идеята, на която аз държа, биологично земеделие е нашата страна. Аз продължавам да държа на идеята си за България свободна от ГМО. Ако бъде приет законът в този му вид аз ще наложа вето. Ако ветото бъде отхвърлено ще поискам референдум, който може да бъде съпътстван от една подписка за подкрепа на инициативата.

Водещ: И последен въпрос наистина, ако много настоявате.

Журналист: Ще ви помоля да коментирате – бяхте разкритикуван по отношение на това, че е записван разговора със Симеон Дянков без негово знание и, че е публикувана стенограмата отново без негово знание. Как ще коментирате това от етична гледна точка? Любопитно ми е още – сам ли взехте решението да бъде публикуваната стенограмата и ако не кой ви посъветва? И ще ви помоля, ако позволите да ви върна към въпроса на колегите във връзка с бъдещи планове за сформиране на нова политическа сила, не получих еднозначен отговор – имате ли такива планове? Благодаря ви.

Георги Първанов: След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е президент на републиката, защото понякога се пише по инерция президентството. Няма президентство, има президент. Що се отнася към този случай, отново искам да ви върна към това, ако искате след края на пресконференцията заповядайте в тази зала, в която се провеждат срещи и заседания, в която журналистите са присъствали и снимали хиляди пъти, на която стенографката стой отсреща точно срещу събеседника. Самият събеседник стои на 20-30 см от мен и сам по своя воля натиска едно червено копче не за да включи високоговорител, защото разбирате, че се чуваме добре и без усилвателна уредба, а за да се включи в записа. Това е 20 години. никой досега не е бил изненадан. Изненадан беше единствено г-н Дянков. Но изненадата не е в това, изненадата е, че беше показан в цял ръст. Иначе понеже говорите за стенограми, а защо никой не реагира когато публикувахме стенограмата на 4 февруари? Що тогава нямаше искане за импийчмънт, дами и господа?

Сашо Диков: /.../ че Симеон Дянков сам се е записал и /.../.

Георги Първанов: Не става дума за записване, а за водене на стенограма. Точно така - натиснал е копчето, влезте, г-н Диков, и вижте как стават тези работи. Ще ви обяснят тук хората от администрацията, това е много елементарно. Стотици не десетки лидери, политици, бизнесмени, синдикалисти, всички са идвали и са участвали в подобен род разговори. Така е по цял свят. Така е вероятно и в съседната сграда. Не мога да си представя, че разговорите на министър-председателя не се стенографират... Идват синдикалистите и обсъждат. Нима за това не се води стенограма? Това ми звучи недалновидно от управленска гледна точка.

Сашо Диков: Знаел ли е Дянков, че е записван или не е знаел? Минете на въпроса.

Георги Първанов: Аз хиляда пъти ви го обясних, пак един и същи въпрос. Не може да не е знаел, защото той сам се е включил в този разговор, в тази стенограма. Благодаря ви. Други въпроси има ли?

Водещ: Няма повече въпроси. Благодаря на всички за вниманието. Закривам пресконференцията.

Министър-председателят Бойко Борисов пак се скара на целокупното население по телевизията: започна от водещия, че не казва „добро утро”, след като за Него, премиера е „добър ден”.

За пореден пътпремиерът Борисов нашамари всички, които го критикуват, обвиняват, не оценяват, не мислят като него и не разбират какво щастие е да той да  управлява държавата.

Място на драмата:

07 декември 2010, Нова телевизия, „Здравей, България”, водещият Витомир Саръиванов разговаря с премиера

{edocs}b.b-ntv-7.12.2010.doc,600,400,link{/edocs}

След това се пренесе към Иван Костов и Мартин Димитров, които „се редували... единият ден говорел глупостиКостов, другият – Мартин Димитров”!

Каква дързост! Някакви политици си позволяват да хвърлят сянка на съмнение върху министрите, които той е избрал с искане да ги смени!

Щом не го харесват – значи са тъпи – това е положението! Може би трябва да питаме сутрин, обед и вечер: „Може ли да Ви харесваме, но не съвсем, господин премиер?”

И забележете стилът Му – хем не ги слуша, хем твърди, че се редуват и говорят глупости?! Е това вече е класика – макар и от Банкя, но определено е класика!

Той вчера бил в Бургас, пуснал един воден цикъл на хората за цели 42 милиона! Ще купи и автобуси, тролейбуси, прескочил да провери четвърти лот на Ямбол-Карнобат! А през това време някакви си, които той не слуша, но знае, говорят глупости редувайки се! Ово е стандарт- както се казваше в онзи виц!

Пък и защо трябва да знае какво си говорят някакви си? Къде е той, къде са те!? Те не го подкрепили за бюджета на Дянков, а той ще ги слуша! Айде няма нужда!

Витомир С. не издържа и протича министрите, за да не губи време Борисов да ги чете! И без да иска припомня за „онази история с Околовръстното” – историята, в която колите плуваха по скъпоизградената Южна дъга, че и каяк мина тържествено по вълничките!

„Няма по-хубаво шосе от Околовръстното” изригва Бойко Борисов, премиерът де, – е, валяло, заляло го, кал се събрала – нали са го изчистили – толкова ли не могат да примижат Костов и Димитров?! Какви хора, бе!

20 години нямало строително разрешение дори, а сега се строят магистрали, строят се спортни зали – какво искат тези двамата!

Оттук нататък разговорът минава като при ясновидките на Сашо Диков – „Кажи ми какво става, за да ти позная!”

И – имаме новина, по-скоро пак повтаряме любима теза на премиера: ами Костов и Димитров искали да имат министри в правителството – там ги стягал чепикът! Колко лесно и колко просто е...

Номерът е познат – синьо-червено и пак синьо-червено?!

Кинодейците искали Вежди рашидов да си ходи – Борисов не знаел каква уговорка имат. Пари са им дадени, с дежурното 10 млн повече, напрежение – няма. Тогава какво? При премиера кинодейците ходели винаги доволни – какво тогава?

А кинодейците знаят ли, че са ходили винаги доволни при Борисов? Чували ли са, знаят ли, че винаги са били изключително доволни – тогава какво? Май не.

Менистърът на транспорта Александър Цветков бил за смяна. Защо? Че сега идвал заем от Световната банка? Лошо ли е?

А кой ще плаща този заем, с каква лихва ще е?

Абе, граждани, заемът ще е срещу реформи!

Че то има ли такива заеми? Да не плащаш, а само да правиш реформи и заемът ти да се стопи като дълг? Заем се плаща, но, млъкни сърце!

Не дразнете министър-председателя!

Защо да маха транспортния министър Цветков – защото слънцето изгрява и залязва? Хайде, стига глупости! Че Цветков натисна РВД и РВД даде пари под масата на Симено Дянков да си върше гащ..., не гащите, а бюджетния дефицит – да му е по-малък! Затова ли да се уволнява Цветков?

Цветков да бъде уволнен? Защо? За това, че е пробутал личния си шофьор Кикарин на сладка длъжност и заплата в РВД, а те пък не го познавали! Сефте плащат на някой дето не става за определена длъжност – личен шофьор на министър е, това не е ли повече от ценз и опит?

Е, беше на косъм Цветков за проверка, но ДАНС клекна и нещата се разсъхнаха!

Да маха министър Игнатов заради БАН. Че БАН е черна дупка, каза го любимецът на Борисов – Дянков. А дупката какво може да бъде освен черна? Тогава кой иска да спори?

Какво лошо има в това, че БАН си отива? Ами нали правят реформа? Така че не е закриване на БАН, а реформа. След реформата – няма да има БАН, но те ще са си виновни!

Какъв случай, каква „Калина Илиева”? Това е приключено когато е разбрал! А защо не е разбрал повече от година? Защо тя ги направи луди с лъжите си?

Случаят е приключен – детето се роди, тя е уволнена, защото е лъгала – какво още? Нещата са приключени – т. е., според Борисов, те не са се случили, както с присъдите е – отиваш за свидетелство за съдимост и ти дават бележка да чисто съдебно минало. Ама че си лежал за измами, за кражби в особено големи размери – времето чисти всичко!

Ама че той лично подписал да я назначат, все пак таткото е сточиен пожарникар – това няма значение! То е в миналото! Таткото отива в пенсия, докторите с фалшивите медицински на Илиева няма да ги търсят прокурори  и това е! Чиста работа! Няма човек на поста заеман с филшива диплома – няма проблем!

При Него идват хиляди предложения за назначения – той ги подписва и толкова! Да ги брои ли, какво да ги прави преди да ги подпише? Да не би да е виновен, че е подписал! Измиваш си ръцете и точка!

Това са изсмукани скандали от пръстчетата на тези, които Го критикуват! От фалшивата диплома на Калина Илиева не е произлязло някакво вредно влияние! Какво тогава?

От Брюксел си мълчали – тогава какво толкова е станало?

Само че от Брюксел не си мълчат и ОЛАФ се отрече от нея! Не искат да бъдат свързвани с нея! Само че в утринния час Вие, г-н премиер не го знаехте, или греша?

Тогава да не държим този скандал във въздуха – така ли ни посъветвахте, Борисов?

Ами върнете я, господин премиер тогава на работа! Метнете червения килим и я върнете във фонд „Земеделие”! Защо да не продължи да прави всички луди с лъжите си, с доносите си?!

Върнете я, и Румяна Желева върнете! И проф. Борисова върнете – само й кожете да нек ритикува Дянков, че пак ще излети! Връщайте ги, не ги изоставяйте!

Сигурно го е яд Иван Костов, че Южната дъга е станала прекрасно! Околовръстното беше с кокошкарници,  народът пъплеше по него, а сега плува! Тогава какво искат повече?

Станишев и тройната коалиция този път не са виновни за бебето на Калина – когато то е заченато са били в оставка. Но... Станишев да се извини за предизборния клип, че го свързаха с Костов! А ето, ГЕРБ дойде на власт, но не получи Костов! Кога ще се извини Станишев? Какво чака?

2012 метрото ще излезе с хиляди паркинги! Как точно с хиляди – вервайте и не питайте, че пак ще ни скочат!

Заводът за боклук? Направен е много скъп – но не ГЕРБ го е направил! Да е ясно!

Ето Барозу пишел писма непрекъснато, за да не вземе някой да нападне Борисов и правителство за този завод! Какво повече?