Tag:интерпол

Започна зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ/ в Страсбург. Основната тема по време на сесията ще бъде докладът на Дик Марти за търговията с човешки органи в Косово, който предстои да бъде разгледан утре и чието заглавие е: „Нехуманно отношение към хората и нелегална търговия с човешки органи в Косово”.

Разглеждането на Доклада е предвидено да бъде централна тема на заседанието. Очаква се пред членовете на ПАСЕ да говори и сръбският президент Борис Тадич отбелязва в броя си от понеделник сръбският в. “Политика”.

Друго сръбски издание “Вечерне новости” твърди, че в Доклада на Марти се съдържат достатъчно доказателства за повдигане на обвинения, но същото време обръща внимание, че този Доклад е предварителен по проблема.

Преди време, съдебният лекар Хосе Пабло Барайбар, който е работил в мисията на ООН в Косово /ЮНМИК - Временната административна мисия на ООН в Косово, съкратено ЮНМИК, на английски: United Nations Interim Administration Mission in Kosovo, UNMIK, е всъщност временната гражданска администрация в Косово под опеката на ООН. Мисията започва своята дейност на 10 юни 1999 г. с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН./ заяви, че в Германия, със съгласието на Хагския трибунал, са унищожени 400 ДНК проби на жертви от Косово. В интервю за швейцарския всекидневник "Време" Барайбар каза, че през 1999 г. германски полицаи в Косово събрали 400 ДНК проби и през 2002 г. той поискал тези проби за идентификация. Германците му отговорили, че пробите са унищожени, защото Хагският трибунал е разрешил това.

По думите му тогава е можело да започне разследване на изчезването на 470 души, повечето сърби, след идването на КФОР в Косово.

До началото на зимната сесия и след появата на Доклада на Дик Марти, “Вечерне новости” пусна публикации по зловещите събития: “Независимостта на сянката на престъпността”, “Семействата са в очакване на истината 12 години”, “Марти: “Тачи е трябвало да знае за тази търговия”, “Жълтата къща” и десетки други.

Днес, при откриване на зимната сесия на ПАСЕ Барайбар заяви, че Дик Марти ще представи Доклада си, в публиното пространство, но компетентните органи трябва да са достатъчно митивирани, тъй като ще се наложи да започнат разследване – в противен случай докладът си ще остане само един документ!

Барайбар, който през последните 20 години е работил като експерт на ООН в Руанда, Хаити, Босна, Хърватия и Косово, е бил шеф на Бюрото за изчезналите лица и за съдебна медицина, създадено към ЮНМИК, от 2002 г. до 2007 г.

Вестник "Време", цитиран от БТА, пише, че Барайбар е бил сред първите, които са били информирани за търговията с човешки органи.

"Когато дойдох в Косово през 2002 г. вече имаше информации за това, но два месеца по-късно източник ни каза съществуването на така наречената Жълта къща. Досието се състоеше от осем свидетелства на лица, които не се познаваха помежду си и които са откарвали затворниците до границата или до самата Жълта къща", каза той.

Като голям недостатък Барайбар сочи липсата на юридическа компетенция на ЮНМИК на територията на Албания и че е било невъзможно да се поиска такава.

Барайбар обвини Лулзим Баша, министър на вътрешните работи на Албания от това време, че е бил запознат с търговията с органи, защото е бил негов преводач по време на частно посещение в Жълтата къща!

Странното в цялата тази история е друго – мълчанието на деншните български управници по скандала с търговията на човешки органи и още по-голямото мълчание на политици от тъмносинята и светлосинята палитра на вътрешнополиическото ни пространство, които се прегръщаха и целуваха в Хашим Тачи по време, в което са били отвличани хора, за да им се вземат органите за трансплантация!

Борецът, на когото организираната пристъпност вадела разработки и компромати – така нареченият български министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов мълчи от мига на появата на Доклада на Дик Марти, докато излезе новината, че в Истанбул е бил задържан “Доктор Смърт” – Юсуф Сьонмез! Сьонмез тутакси призна, че са били водени преговори с частни клиники, чиито директори лекари, които работят в държавни болници в Косово, Македония, Албания и България!

Сьонмез свидетелства и че е съществувала мрежа от купувачи и брокери в България и Турция, които осъществявали пласирането на взетите от здрави и живи хора органи – защо Цветанов мълчи и се крие за отговор по този скандал?

Имение на бившия президент Сали Бериша недалеч от Тирана се е ползвало от Армията за освобождение на Косово като затвор по време на войната. Това е заяви за сръбския вестник ”Вечерне новости” 50-годишната Л.К. която водила разследване за случая. Досега жената е получавала много заплахи и поради тази причина си скривала самоличността. Според нея между затворниците е имало и роми, босненци, както и момичета от България и Румъния. Това написа „Вечерне новости” на 21 декември 2010 година в своя брой.

Какво направи той след появата на тази новина? Води ли се разследване на новината за трафика на човешки органи, която отразиха всички европейски издания, или от САЩ все още не са му щракнали с пръсти как да реагира?

Да припомня на Цветанов, че всеки може да завре бръмбари в родилно отделение с неизвестно каква цел, но да разследваш отвличания, изчезване на българи и да наредиш да се проучи дали това е имало връзка със зловещата търговия с органи – това вече е сериозна работа – нещо, с което Цветанов едва ли би се нагърбил!

България е член на Съвета на Европа от 1992 година – време, в което Цветанов едва ли е бил наясно какъв иска да стане...

А ето в съкратен вариант интервюто, което даде днес, на 24 януари Хосе Пабло Барайбар за сръбското издание “Вечерне новости”:

- Дали някои от информациите от Доклада на Дик Марти съвпадат с това, което Вие сте видели след пристагането си в Косово?

- Да и особено на тези събития и факти с които се сблъсках, и то след като непрекъснато се повтаряха и ги слушах... Например, че в Кукеш, за лагера... За него публично се говореше в Косово, вярно, че никой не приемаше чутото за истина, но след това видях гробовете. В един от тях погребаха неидентифицирано лице, което означава, че Марти е открил мястото Бичай около Кукеш.

Като цяло Докладът на Марти съдържа много неща, за които сме чували и виждали, и те не са нещо ново, но това, което Марти написа е много по-силно и по-свързано. Марти свърза всички факти и даде цялостна кратина на случвалото се в Косово, а това бе много важно!

- Марти ясно обозначава Хашим Тачи като мафиотски бос, Вие имахте ли тази информация, докато Сте били в Косово?

- Аз лично го направих: не съм от хората, които хвърлят някаква информация ей така, в публичното пространство. Едни казват нещо, че са видели, други – че имат доказателство за видяното. Но аз самият смятам, че Докладът на Марти се отличава точно с това, че цялостното му внушение се състои от серия разговори с различни хора, а това изисква и задължава да има по-нататъшно разследване.

Възможно е при разследването на Тачи да се подаже, че посоченото в Доклада не е вярно. Това е същността на проучването, което трябва да се направи: да се определи дали някой е виновен или не. В този смисъл смятам, че трябва да има спазване на правилата на наказателното разследване.

- ЕУЛЕКС наскоро повдигна обвинения срещу седем души за незаконна търговия с човешки органи в клиниката “Медикус”. Имали ли сте информация за това, докато бяхте в Косово?

- Бях слушал за търговия с човешки органи, но когато отидох в Косово, научих за клиниката “Медикус” и така се уверих в информацията. От медиите чух, твърденията за продажба на бъбреци и си помислих – какво съвпадение? Бях много изненадан.

- Според някои източници Вие сте създали Служба за безследно изчезналите лица в Косово, за да разберете какво се е случило с тях. Какви трудности имахте в Косово?

- Докато бях в Косово, информациите за изчезвания на хора - това бяха едни от най-пазените тайни, защото нямаше възможност да се намерят органи, които да започнат разследване. Звучи противоречиво и неубедително, но когато трябваше да започне разследване, то следваше да включи и преставители на бившата Армия за освобождение на Косово – тези, които работеха в тясно сътрудничество с ЮНМИК, за да бъде създадена изцяло нова администрация...Спомням си, че имахме проблем с това, особено когато открихме гроб във Волуяк на изчезнали хора и то седем години по-късно. Това бе шокиращо и за ЮНМИК.

И герои, и престъпници – това е истина, която се потвърждава, когато човек се озове на Балканите. За хората там аз бях и герой, и престъпник – за всички и за албанци, и за сърби. Но това, което днес мога да кажа е, че давах винаги всичко от себе си, за да помогна на семейства в нужда. Уважавах ги – независимо дали бяха сърби или албанци.”

Миналата седмица специалният докладчик на Съвета на Европа Дик Марти опроверга твърденията, че в Доклада си за проблемите с търговията с човешки органи в Косово директно е обвинил премиера на страната Хашим Тачи в участие в такава престъпна дейност, предаде РИА Новости.

„Ако внимателно прочетете доклада ми, ще видите, че там никъде не е казано, че господин Тачи директно е участвал в търговия с органи. Но много негови приближени хора са участвали и е трудно да се повярва, че Тачи не е чул нищо за това”, заяви Марти в интервю за косовска телевизия.

На 12 декември 2010 г. Марти публикува Доклад, в който се твърди, че в края на 90-те години Тачи е оглавявал престъпна група за поръчкови убийства, отвличане на хора и търговия с човешки органи.

Марти обяви публично своя доклад на 12 декември, а на 14 декември, поради проявения изключителен интерес, от Комитета по правните въпроси и правата на човека, съгласувано с председателя на Комитета по правни въпроси, Христос Пургуридес от Кипър, бе взето решение текстът на Доклада да бъде направен обществено достояние на интернет страницата на  Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Тексът бе обсъден от Комитета по правни въпроси и правата на човека на 16 декември в Парижкия офис на Съвета на Европа, Авеню Клебер 55, а в 14.30 същия ден Дик Марти даде пресконференция.

Вижте видеоконференцията, която даде Дик Марти след като бе огласен Докладът му.

Дик Марти заяви на пресконференцията, че Докладът е подготвен след няколкогодишно разследване, инициирано след твърденията на бившия прокурор на Трибунала за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която в своята книга посочва, че членове на Армията за освобождение на Косово (АОК) са убивали невинни граждани и след това продавали техните органи. Попитан дали има доказателства за своите твърдения, които са голямо обвинение към косовския премиер Хашим Тачи, който е един от лидерите на АОК, Марти отговаря: „За да се стигне до доказателства те трябва да се търсят. Проблемът е, че никой не ги търси, тъй като няма политическа воля”. То изтъкнал още, че е намерил редица свидетели и сигурно може да бъдат открити още.

Марти разпространи и Карта, която е направена във връзка с Доклада и която показва: Кахан /Cahan - АОК затворническия лагер в близост до фронтовата линия, който е бил временното място за разполагане на отвлечени затворници – бел. Л. М./, Кукеш /бивша фабрика за метални прегради, която се превръща в многофункционално съоръжение за силите на АОК – в това число най-малко две клетки за затворници – бел. Л. М./ и  Дуръс /място на АОК за тестване на пленниците, разположено в задната част на хотела в Дреница – бел. Л. М./. Дуръс е и в седалището на организацията на центъра за набиране на донори.

Местата са били използвани за задържане в Албания на отвлечените хора по специални канали и са били използвани от членове на АОК. В тях се е случвало това “нечовешко третиране на хора”, за което и Докладът на Марти. От юли 1999 г. до средата на 2000 г., десетки "изчезнали "лица са били държани в отделни места, които са представлявали специална мрежа. Предполага се, че всички са били убити. Малък брой от задържаните са станали "жертва на организираната престъпност", техните органи са били извлечени за използване от страна на организиран международен трафик на органи.

На картата са указани селищата в Косово и Албания, където са били местата за задържане на лица, изчезнали по време на войната в Косово: Бичай, Фушо-Круе, Бурел, Рипе.

На трето място в Картата на Дик Марти към доклада му са местата, където са били задържани “военнопленници” след края на конфликта, както и лица отвлечени и транспортирани по специално разработени канали, за да попаднат в съответните определени места, Показано е и движението по тези канали от едно населено място до друго, както и летището Ринъс Еърпорт до Тирана, от което са били транспортирани взетите човешки органи за трансплантация.

Отвлечените хора са влизали в Косово северно от Призрен към лагера Кукеш, и южно от Призрен към лагера Бичай.

Някои са били насочвани към Бурел и Рипе и Фушо Круе.

Интересна подробност от Доклада на Марти е цитираното в края на документа “Всички позовавания на Косово, независимо дали на територията, институции или население, в този текст трябва да се извършват в пълно съответствие с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и без да се засяга статута на Косово”.

След края на войната Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, според която Косово преминава под преходната юрисдикция на ЮНМИК и която овластява мироопазващата мисия на НАТО /КФОР/.

Почти веднага след това някои от завръщащите се косовски албанци извършват нападения срещу косовски сърби, предизвиквайки масово бягство на 200-280 хиляди сърби и друго неалбанско население.

В случай, че утре, 25 януари Комисията по правни въпроси и правата на човека към Съвета на Европа приеме Доклада на Дик Марти ще започнат обсъждания в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

През април 2008 година 17 парламентаристи подписаха Резолюция, с която се призовава да се разгледат някои от обвиненията в книгата на бившия главен прокурор на Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия Карла дел Понте. Така със случая се зае Комисията по правните въпроси и правата на човека.

Властите в Косово вече отхвърлиха обвиненията срещу Тачи като необосновани и клеветнически.

В същото време, в периода от 12 декември 2010 година до 24 януари – началото на Зимната сесия на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се случиха много събития, които отвориха неизвестни страници от трагедията, която се е разигравала преди 12 години само на 200 километра от българската столица, София:

  • Припомнена бе книгата на бившия Главен прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте, “Ловът. Аз и военните престъпници”;
  • Европейската преса посочи Тачи като бос на мафията;
  • Европейският съюз обяви, че е готов да проведе разследване на твърденията, че премиерът на Косово Хашим Тачи е участвал в трафик на органи и в други престъпления сред края на войната 1998-1999 година със Сърбия, съобщи АФП, но пет седмици по-късно такова разследване няма;
  • Прищина обвини Съвета на Европа в клевета;
  • Русия е сериозно обезпокоена от информацията, че сегашното косовско ръководство може да е било замесено в престъпления срещу човечеството. По този начин руският министър на външните работи Сергей Лавров коментира доклада на Съвета на Европа, в който се твърди, че премиерът на Косово Хашим Тачи е участвал в контрабанда на оръжие, наркотици и човешки органи;
  • Докладът на Дик Марти е пълен с лъжи и вреден за всички албанци в региона, каза Хашим Тачи;
  • Банкови сметки в Швейцария, Албания, Германия и други европейски страни, на който били прехвърляни парите от търговията с органи, може да послужат като доказателство на докладът на Съвета на Европа. Сметките са били открити от сръбската прокуратура за военни престъпления, но и американското ФБР, което разследвало финансирането на екстремни ислямистки групировки;
  • Първият ръководител на мисията на ООН в Косово /ЮНМИК/ и бивш министър на външните работи на Франция Бернар Кушнер заяви, че не са знаели нищо за търговията с органи;
  • Лондонският “Гардиан” съобщи за хирурга турчин Сьонмез, който е вадил органи от затворници в тайно място на АНО;
  • Бившият главен прокурор на Трибунала в Хага Карла дел Понте заяви, че "НАТО е съюзник на Армията за освобождение на Косово” /АОК/ и точно това е попречило да се разследва трафика на органи от Трибунала, въпреки открити мъртви човешки тела, от които липсвали органи. Бившата Главен прокурор подчерта, че е обнадеждена от доклана на Дик Марти;
  • Един от бившите шефове на полицията на ЮНМИК в Косово Стю Келок потвърди, че бившият шеф на мисията Бернар Кушнер е бил информиран редовно и със сигурност е знаел за действията на Тачи;
  • Редица правителства са знаели за търговията с органи в Косово. Това заяви докладчикът на Съвета на Европа Дик Марти в интервю за сръбския вестник ”Вечерне новости”. „Службите за сигурност са подготвяли доклади, които съм видял лично. Тези служби информираха и политическите власти в собствените страни. Има страни, чийто власти не било приятно да четат тези доклади. Но това не е свързано с моята работа, тъй като става дума за политически аспект”, изтъкна Марти;
  • Сърбия поиска да се разследва дейността на мисията на ООН в Косово;
  • Хашим Тачи сравни Дик Марти с Гьобелс;
  • САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Италия са знаели за търговията на органи в Косово, според американски дипломати на ООН и регионалният представител за северната част на Косово Джерард Галучи;
  • Специалната група на Мисията на Европейския съюз в Косово ЕУЛЕКС завърши на 8 януари 2011 г. предварителните изслушвания по делото за клиниката "Медикус", която се намира в Прищина и се е занимавала с незаконна търговия с човешки органи. До две седмици се очакват обвинения;
  • Заместник–прокурорът за военни престъпления на Сърбия Бруно Векарич заяви, че очаква Съветът на Европа да приеме доклада на Дик Марти за продажба на органи в Косово, за да може да бъде формирана комисия в рамките на Съвета за сигурност на ООН, която да контролира работата на прокурорите на терена;
  • До ареста на турския хирург Сьонмез в Истанбул се е стигнало, след като от Интерпол са излезли с искане за задържането му на базата на заповед за арестуването му, излязла в Косово;
  • Говорител на полицията на ЕС в Косово приветства ареста на Сьонмез, а прокурорът от ЕС Джонатан Рейтъл заяви, че бедни хора са били примамвани в Прищина с фалшивото обещание да им бъде платено за техните бъбреци. Пациенти от Канада, Германия, Полша и Израел са плащали суми, достигащи 90 хиляди евро за органите. Според Рейтъл Сьонмез е бил ключов участник в извършваните операции.

“Европейските партньори”, каже ли тази ключова фраза българският вътрешен министър и устата му залепва от сладост...

Къде беше Цветан Цветанов, когато от Интерпол задържаха хирургът оперирал хора, за да им извади органите?

Къде беше Цветанов, когато европейската преса писа, че в този зловещ трафик участие имат и българи?

Къде беше Цветков, когато европейската преса гърми за българки – жертви на АОК, които също са пострадали от трафика на човешки органи? Или отвлечени и изчезнали българи и българки, станали жертва на трафик на човешки органи не е в неговите приоритети – защото са редови български граждани, а не милионери?

Защо Цветанов не си кръсти полицейска акция “Тачи- трафик” та да се уверим, че все пак може да бъде и министър на вътрешните работи, а не обикновен четец на СРС-ета и водещ борба да завладее съда?

Той ни занимава от сутрин до вечер с интервюта, в които никога не дава конкретни отговори – било умишлено, било поради неумение да говори разбираем български език при довършване на изреченията си...

А утре, на 25 януари в Страсбург ще се обсъжда Доклада на Дик Марти!

Следва продължение

 
Продължение от 14 ноември 2006 година

Шефът на българския Интерпол Свилен Панайотов намери смъртта при неясни обстоятелства. Годината бе 1992 и в утрото на 6 юни Панайотов бе открит в локва кръв. Очевидци разказаха, че куршум е пробил лявото му слепоочие и бе излязъл на тила над дясното му ухо. Предположенията бяха, че смъртта е настъпила два дни по-рано. Втора дупка от куршум бе открита в тавана - в срещуположния край на стаята. Трета гилза бе намерена на пода, празна, търкулната така, че при първоначалния оглед не е била видяна.

На 4 юни, два дни преди смъртта си, Панайотов бе позвънил на приятел с уговорка за среща в събота, а Свилен е бил човек, който е държал на дадената дума. Предсмъртно писмо оставено от жертвата не бе намерено, в електронното му тефтерче, което бе купено от Канада имаше зашифрована информация. Разследващите смъртта на Свилен не са успели да намерят и установят шифъра и след като тефтерчето бе върнато на близките му, по невнимание информацията е била изтрита, ми довериха близки приятели на Свилен в далечната 1992 година.

Свилен е бил зад заключената врата на стаята си, когато е открит мъртъв, като ключът се е намирал отвътре в бравата, споделиха запознати с разследването негови приятели. Тази смърт обърка много българските висши полицаи, особено когато от Интерпол настояха да проведат собствено разследване на случилото се, настояване, което отложи траурната церемония и погребението му. Близки и приятели на Свилен бяха и все още са категорични, че Свилен не се е самоубил. Майка му е била пусната в моргата да види сина си едва седмица след смъртта му. Жената била потресена от огромните синини по гърдите му и разкъсвания на слабините му. Нараняванията, нанесени приживе според патолози останаха необясними и за тях не се говореше на глас.

Съкварирантът на Свилен, живеещ в съседна стая, бил изненадан, че той се е заключил след като никога не го е правел. Свилен нямал навика да пуска пердета и да затваря прозорците - даже спял на отворен прозорец и то по всяко време на годината, обстоятелства също необясними, тъй като мъртвият е бил намерен в стая със спуснати пердета и плътно затворени прозорци. Старно и необснимо обстоятелство бе е тива, че изстрелът не е бил чут, а според намерените при огледа следи, изстрелите са били поне два или три.

Странностите се увеличаваха с всеки изминал ден след смъртта на Свилен Панайотов. Запознати с ежедневието и навиците му твърдяха, че е изчезнало безследно неговото кафяво кожено куфарче, с което Свилен никога не се разделял. Това куфарче така и не бе открито.

Тези, които познаваха отблизо Свилен знаят, че Свилен не беше левичар, т. е. няма как да се е застрелял в лявото слепоочие, което бе констатирано безспорно. Жертвата е била винаги внимателна и толерантна към приятелите и близките си, ето защо няма обяснение как е посегнал на живота си, без дрехи, увит само в някакъв чаршаф, след като е знаел, че ще бъде открит в този вид.

В последния ден от живота му, бившата съпруга на Свилен му звънила и се уговорили да изведат двете деца в някаква вила извън града. Малката дъщеря на Свилен била с астма, но това още повече е било причина Свилен да не посяга на живота си, смятаха приятели на починалия.

В службата Панайотов не бил във възторг от началниците си, поради което кандидатствал за сформиращото се бюро на Интерпол у нас. В последните дни Свилен започнал да говори само за напускане, тъй като отдавна го канели на работа на служба на Интерпол във Франция.

Две седмици преди Свилен да си отиде от този свят, един от създателите на НЦБ на Интерпол напуснал след 17 години работа в системата на МВР. От Националната служба за сигурност /контраразузнаването/ предупредили Свилен да си мълчи. Свилен бил изкарал двумесечна специализация в Лион, откъдето даже пратили писмо на МВР-министъра Христо Данов, за да му благодарят, че изпратеният от него младеж се е представил много добре. По линия на Интерпол Свилен получавал запитвания от международната полиция и ровел сам в данните, като не разчитал на официалните източници. Твърде възможно е той да се е натъкнал на някакви нелицеприятни факти и данни, които били добре прикривани.

Смъртта на Свилен Панайотов съвпада с началото на управлението на правителството на СДС, като начело на което бил Филип Димитров. В този период по вестниците излизаха много материали за изнесени червени милиони зад граница, въпреки, че хората, които работели в и за задграничните дружества си мълчали и не смеели да се обадят. Тази версия обаче куца като евентуална причина за смъртта на Свилен Панайотов, тъй като самата държава разполагала с достатъчно данни за броя и местонахождението на задграничните дружества. Министър Румен Биков предложил в парламента Проект за програма за намиране на изнесените милиони зад граница, проект за установяване на парите на българската държава в задграничните дружества. Били разпоредени и ревизии на част от дружествата зад граница.

Била разпоредена и ревизия на изнесените два милиарда от държавата, което се случило малко преди обявяването на мораториум на плащанията по външния дълг в периода януари-март 1990 година. Резултатът от тази проверка обаче бил готов през месец май на следващата, 1993 година, т. е. пет месеца след като вотът на доверие, поискан от Филип Димитров сложил край на управлението на СДС. Така някак встрани останал резултатът от тази проверка както и дали са взети адекватни мерки по констатациите.

Но да се върна към 1992 година - това е времето, в което правителството на СДС правело на всяка крачка грешка, но пък това било съпътствано с реални опити да се установят много от липсващите милиони на държавата.

Времето на управленито на правителството на СДС било време, в което трафикът на наркотици едва прохождал за България, трафикът на български жени за проституция също бил в началото. Единственото нещо, от което се печелели пари в сивата икономика, това била контрабандата през граница на акцизни стоки. Дейност, която станала причина да започне и гангстерската война. През 1992 година, едва прохождащата и набираща скорост гранична контрабанда насочвала част от потоците пари към някои политици - но всичко това все още било в твърде ранен стадий.

Най-характерното за периодна на управление на СДС било обреченото търсене на държавните пари зад граница. Към някои от задграничните дружества, въпреки че били губещи, държавата продължавала да пренасочва пари. Директори на големи външнотърговски централи работели усилено зад граница по преливането на парите на задграничните дружества в други фирми, т. е. източването на държавните милиони било в ход.

Мнозина от търговските представители на големи фирми за външна търговия останали да работят зад граница, там ловко се прикривали следите от съществуването на задграничните дружества, още повече, че финансово фирмите не се отчитали на държавата, а и повече от тях водели двойно счетоводство.

Една от големите грешки на кабинета, ръководен от Филип Димитров била, че започнали действия по закриване на българското оръжейно производство, което било едно от сигурните печеливши пера за държавата. При свое посещение в арабския свят премиерът Димитров обещал, че България нама да продължи производството на износа на оръжие - стъпка, която дала възможност на редица американски фирми да заемат опразнената от българите ниша за оръжейна търговия. Друга много грешна стъпка на това правителство било решението да бъде закрито Министерството на външната търговия, с мотива, че там работели хора от комунистическата номенклатура. Останалите без работа служители на това министерство поели външнотърговската дейност, която ръководели в своя, частна полза. За себе си заработили и много от бившите търговски представители в чужбина, които в един момент също се оказали уволнени. Така на практика държавата доброволно и съвсем съзнателно се отказала от приходи във валута за няколко милиарда, като държавната външнотърговска дейност преминала в частни ръце и фирми. Голяма част от приходите във въпросните фирми поставили началото на криминалния капитализъм и първоначално натрупване на капитали на едно малцинство в българското общество. Свилен Панайотов е бил запознат из основи с тези процеси, разполагал е със сериозни данни, но преждевременната му смърт прекъснала този процес.

В годината на смъртта на Свилен скорост набирала и автомафията - износът на крадени коли и вносът на такива в държавата. Специално прието законодателство пък отворило широко врати за безпрепятствено навлизане на всякакви секти в държавата, което позволило да нахлуят и представители на чужди разузнавания, а дейността на въпросните секти много бързо започнала да се криминализира.

И последното, което би могло да доведе до смъртта на Свилен било формирането на различни криминализирани структури от бивши спортисти, които постепенно поемали трафика на крадени автомобили, трасфера на наркотици /тъй като в България в тази години не било развито добре пласирането на наркотици сред населението - бел . Л. М./и все още не регламентирания законно хазарт.

1992 година била времето, в което масови уволнения на служители от МВР станали причина те да започнат работа в споменатите по-горе групировки на бивши спортисти, като подпомагали със знания и връзки бизнеса им. 1992 година било времето на транзитното вкарване на големи количества акцизни стоки в страната, това било времето на данъчните измами и на появата и закриването на фирми еднодневки, които се появявали за броени месеци, източвали както е възможно държавата, натрупвали дългове от неплатени данъци, мита, такси и акцизи и след това много бързо били закривани и обявявали фалит. 1992 година била времето, в което чрез регистрирани кооперации и фондации могло безпрепятствено да се вкарват обмитени стоки за милиони. Държавата губела от този безмитен внос, а в държавата се натрупали парични наличности, които поставили началото на необходимостта от появата на десетки банки и финансови пирамиди.

Всичко изброено от мен по-горе е можело да стане причина и да доведе до преждевременната смърт за Свилен Панайотов, българинът, който работел за Интерпол. Той самият не само бил свидетел на процесите на криминализиране на икономиката на държавата, но и наблюдавал като всички българи как чрез липсващо законодателство се давала зелена улица на шепа люде да натрупат милиони. Разговорите, които имах през 1992 г., а и след това за смъртта на Свилен Панайотов винаги свършваха до едно, убеждението, че Свилен не се е самоубил. Той беше твърде млад и тези, които го познаваха бяха наясно, че Свилен никога не би изоставил децата и близките си, избирайки такъв ужасен край за себе си. Това убеждение вървеше успоредно с друго - Свилен е събирал и притежавал данни за процеси и хора, които доказвали източване на държавни милиони и преминаването им в частни ръце, както в България, така и извън нейните граници. Той знаеше много, бе твърде млад и жизнен, Свилен Панайотов бе пълен с енергия и убеждения, че на България й е нужно да се спрат някои процеси и хората, свързани с тях да получат заслуженото.

Ето защо Свилен Панайотов не бе удобен на властите и висшите кадри в Министерство на вътрешните работи. Удобно бе той да изчезне, а с него и това, което събираше и беше намерил, и констатирал. Така и стана - Свилен бе обявен за самоубиец, версия, която не бе приета от близките и приятелите му - той даже не бе изпратен с почести, тъй като МВР не изпращаше с почести, свои служители, посегнали сами на живота си. Остана надеждата, един ден причината и виновниците за смъртта му да бъдат открити и децата му да заживеят с мисълта, че техният татко, който ги е обичал толкова много, не ги е изоставил.

Така смъртта на Свилен Панайотов мина в графата на "другите убийства" от времето на прехода и промените. Една смърт, причинена по причини, възникнали от конкретни събития на самите "демократични" промени и то в условията на бързо криминализиране на държавата.

Следващите убийства от графата "други"

са на две барети и добилият печална известност случай "Белите брези". Случай, в който полицаи застреляха свои колеги в акция, организирана от висши чиновници на вътрешното министерство. За поделението във Враня отдавна бях чула, че с нечие негласно одобрение прибира временно тирове с контрабандни стоки или само стоки, внесени контрабандно. Аз самата стоях с часове пред входа на въпросното поделение на антитерористите с приятел от една от службите на МВР, и видях как в него влизат безпрепятствено лица и автомобили, нямащи нищо общо с дейността и подготовката на баретите. Така на практика се нарушаваше конфиденциалността на хората, които тренираха, и се подготвяха за борба с терористи. Всеки можеше да види лицата, да снима и изнесе безпрепятствено от поделението данни за мъжете, които работеха в това секретно поделение.

Скандалното положение да проникват на територията на поделението на баретите цивилни, а и криминално проявени лица, и да се внасят стоки с нерегламентиран произход се осъществяваше благодарение на вижданията на висшето ръководство на МВР тогава, в лицето на министъра му Виктор Михайлов, в лицето на висши полицаи от Дирекция на националната полиция и най вече от шефа на специализирания отряд на баретите, подполковник Красимир Петров.

За нетърпимоста в поделението на баретите, за смъртта на две от тях, смърт, която бе от графата "другите убийства" и за още скандални подробности и случаи, свързващи властта с хора от групировките четете утре.
 

„Бяха нарушени правата на моя клиент и то от съда! – заяви адвокатът на Стоян Стоичков, Юлиян Георгиев в сутрешния блок на БНТ. – Клиентът ми прие с потрес, че е осъден и присъдата е затвор... Как, какво прави си е негово лично решение... при всяко положение имаш право да се браниш, когато са нарушени правата ти... Аз бях с моя клиент пред съда, говорих с него и по GSM-а, това може да се види по разпечатките... В конкретния случай ние бяхме изненадани от присъдата на съда...”

Стоян Стоичков е единият от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски в Париж. Убийство, извършено по особено жесток начин.

Всъщност адвокатът на Стоян Стоичков не е бил с клиента си пред съда, както той заяви в предаването „Денят започва” на БНТ, тъй като в последното съдебно заседание, на което са произнесени присъдите е съобщено, че двамата подсъдими „са закъсали с автомобил” в снега, някъде при Търговище!

Десет години продължи съдебната сага по убийството на българина Мартин Борилски. Тялото на младежа бе намерено в квартирата му в Париж, с 93 прободни рани, а черепът му - смазан с тъп предмет. Убит по особено жесток начин” бе заключението на съдебните лекари в Париж.

Френските криминалисти правят големия пробив в разследването след като приключват с щателното „пресяване" на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Следите водят към двама българи - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано - на 14 юли, с полет на авиокомпания „Балкан". На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг бивш студент в Париж - Веселин Димитров. Проведените във Франция експертизи са установили, че ядрената ДНК на Георги Желязков, изолирана от слюнката му в България е идентична с ДНК номер 1 от квартирата на убития студент, а ДНК-то на Барона с ДНК номер 2. Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков е едно на 15 трилиона, а в случая със Стоян Стоичков - Барона вероятността за друг човек е едно на 236 милиарда.

Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е „посрещнал" множество удари с ръце. В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.

„ ...цяла Франция следи това дело дълго време, защото престъплението бе извършено във Франция и не можем да допуснем един млад българин, който и да е, и какъвто и да, разбира се, по националност, но в случая един изключително блестящ млад българин, бих казал забележителен в работата си, да бъде убит и да не се идентифицират убийците, виновниците – каза в интервю за в. „24 часа” френският посланик, г-н Етиен дьо Понсен. - И освен това следствието, разследването, беше извършено от начало до край от френската полиция. Това беше едно много трудно разследване. Когато беше намерено тялото, нямаше наоколо никакви, така, нямаше свидетели, Борилски не беше известен дори в сградата, в която е живял. Така че, започвайки буквално от нула, френската полиция, парижката полиция, която, смея да кажа, е една от най-добрите в Европа и в света, проведе едно изключително солидно разследване, което доведе до това да бъдат заподозрени за убийството тези две лица, които бяха избягали от Франция. Така че беше много важно българското правосъдие да вземе предвид това разследване и тези доказателства.”

На мястото на престъплението френските криминалисти откриха множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочват като извършители на убийството Желязков и Стоичков.

 

Защитата на двамата осъдени не е съгласна с френските разследващи

"Няма доказателства двамата подсъдими да са извършили убийството, а само за присъствието им в квартирата на Борилски. Липсата на следи от други хора в квартирата е негативно обстоятелство, което не може да послужи за осъдителна присъда", заяви тя. В пледоарията си Ина Лулчева заяви, че френската полиция е намерила дрехи с кръв и е казала ''Ето това е убийството и това са обвиняемите'', но тази версия е неприемлива. Съдебно-медицинската експертиза и експертизата на веществените доказателства не са годни да определят авторството”, според Лулчева.

Защитничката допълни, че от Стоян Стоичков не е открита кръв, а само ДНК от потта на неговите дрехи. Тя също допълни, че в екстремна ситуация, те не са имали възможност да огледат обстановката около тях, поради което се разминават показанията им. ''Раните по лицето са опит за унижение, а не опит за убийство'', така обясни Лулчева обезобразяването на лицето на Мартин Борилски. Според нея Стоичков не е познавал Борилски и нямал причина да го убива.

„Обвинението почива изцяло на предположения, няма преки доказателства за убийството, няма очевидци. Обясненията се потвърждават, но това е убийство за мъст, а не просто причиняване на смърт”, категорична бе Лулчева.

"Подсъдимите са лишени от право на справедлив процес, при положение, че последните две седмици се говори от посланици, министри и прочее, че те трябва да бъдат осъдени, защото са виновни", заяви адвокатът на Георги Желязков Ина Лулчева.

Адвокатът на защитата Юлиян Георгиев заяви в своята пледоария по делото „Борилски”, че за да има доживотни присъди, те трябва да се произнесат, когато се намерят извършителите. Той каза пред съда, че от него се изисква съдийско решение, а не човешко. „Присъдата трябва да се вземе тогава, когато има доказателства, които се наслагват и такива доказателства няма”.

„Не могат да решат задържане” бе становището на адвокат Георгиев след края на процеса и произнасянето на присъдите.

Апелативният съд е второинстанционна институция и тя няма право да постановява "задържане под стража", обясни Георгиев.

„Съдът наруши закона. Той не е инстанция, която може да постанови задържането на Желязков и Стоичков. Не може да постановява, че двамата нямат право да обжалват задържането си. По този начин се нарушават чл. 5 от българската конституция и чл. 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека обяснява защитникът на Стоичков, Юлиян Георгиев за в. „24 часа”. - ... Всеки има право да обжалва мярката си, но той е пълнолетен и прави това, което реши. Как ще постъпи, не мога да кажа. Аз съм адвокат по конкретно дело, а не в личния му живот. Клиентът ми над 7 г. се е явявал в следствието и съда и е бил процесуално изряден...

... Мога да кажа, че съдът във Велико Търново създаде един сложен казус, който няма аналог в съдебната ни практика. Готов съм да сезирам ВСС и Европейския съд в Страсбург, защото не е възможно само заради това, че постановяваш ефективна присъда на втора инстанция, да променяш мярката за неотклонение...

... ВКС ще трябва да се произнесе какво се е случило в късните часове на 4 февруари, за да нямат Желязков и Стоичков право на обжалване. Но ВКС може да каже, че по закон не е длъжен да гледа мерки за задържане, и цялата история да се превърне в Параграф 22.

... Мен не ме интересува кой се укрива. Съдебната охрана и полицията действат правилно по издирването, това им е работата. Те действат обаче законосъобразно на основата на незаконосъобразно решение. Нашият съд е длъжен да се съобрази на първо място с националното законодателство, което плюс това не противоречи на европейските норми”.

Няма да влизам в спор със защитника на Стоян Стоичков, по казуса дали съдът може да се прозинася по мярката за задържане – тъй като точно съдът се произнася по мерките, даже и в досъдебното производство.

„По последни официални данни двамата осъдени на затвор убийци на българския студент във Франция Мартин Борилски - Георги Желязков и Стоян Стоичков, не са напуснали страната легално”, съобщи преди да замине за Великобритания вътрешният министър Цветан Цветанов.

Франция все пак е демокрация. И не ни съдят в Страсбург за това.

„Убийците са идентифицирани и аз се радвам за семейството на Мартин Борилски” – коментира след като съдът се бе произнесъл посланикът на Франция, г-н Етиен дьо Понсен пред в. „24 часа”. Що се отнася до изчезването и на двамата подсъдими и обявеното национално издирване г-н Понсен поясни:

„... във Франция това нямаше да може да се случи, просто нямаше да може да се случи. Да, случва се, случва се на процеса обвиненият да дойде, свободно излиза от къщи и идва на процеса, но в този момент, в самото начало, когато има съмнение за убийство, те се пращат в арест, обвинените, за да могат да... за да може правосъдието да бъде сигурно, че те ще бъдат на разположение до края на процеса. Най-малко поне докато трае процесът, особено пък, когато става въпрос за такова сериозно престъпление, за убийство. Така че във Франция едно такова изчезване, да се върнем към двамата, просто... нали, колата им закъса в снега и т.н., това просто нямаше да се случи, това нямаше да се случи. И последен елемент е, че тяхното поведение, да изчезнат, е почти признаване на вина. Между другото те за втори път бягат, те избягаха от Франция веднага след... много бързо, веднага след престъплението, сега те бягат от процеса си, от собствения си процес и от собствената си страна...

... Във факта, че двамата осъдени по делото "Борилски" не могат да бъдат идентифицирани географски, аз виждам знак за виновност. Човек, който е невинен, не би избягал, не би се скрил... "Те вече са правили същото и преди, избягаха от Франция веднага след престъплението, когато имаше съмнения по техен адрес, след това избягаха и от френските полицаи, които бяха дошли да ги разпитват в България.

... Случаят "Борилски" е френско-български. Той не е изцяло от вътрешните, той е малко, така, в разкрачено положение между... защото френската полиция води разследването, престъплението се извършва във Франция. Франция има интерес, и то не откакто аз съм в мандат в България, а от 10 години. Г-н Саркози като министър на вътрешните работи беше дошъл в България през 2003 г. и той вече беше говорил за случая "Борилски", казвайки - това е случай, който изключително много ни интересува. Г-жа Рашида Дати, ексминистър на правосъдието, която беше в България, също изнесе този случай "Борилски". Това е френско-български случай, така че не мисля, че има такава намеса във вътрешните работи от наша страна...”

Въпреки произнесените присъди в България – процесът във Франция продължава. Франция не е снела издирването, което бе обявила навремето за двамата заподозрени в убийството на Мартин Борилски и то важи все още.

Подробности по френското разследване може да прочетете в следните материали на сайта:

1.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

2.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

3. Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

4.Малшансът да бъдеш убиец във Франция...

Стоян Стоичков е един от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски и в момента той е обявен за национално издирване заедно със съучастника му, Георги Желязков. Снимки на Желязков и Стоичков вече са във всички ГКПП и РПУ в страната. Ако до 30 дни те не бъдат арестувани у нас, започват да ги издирват и полициите от всички държави в Европа. Чрез Интерпол българите ще бъдат търсени и по света.

“Още в съдебното заседание в четвъртък се усъмних, че нещо не е наред. Председателят на състава Милчо Ванев няколко пъти попита адвокатите дали имат връзка с подсъдимите, но те твърдяха, че са разговаряли и се намират някъде край Търговище”, разказа пред “24 часа” апелативният прокурор Борис Миновски.

Съдът обаче приел, че присъствието на Желязков и Стоичков не е задължително при гледането на делото на втора инстанция, и обявил присъдата - 19 години затвор за Георги Желязков и 17 години за Стоян Стоичков.

Въпреки осъдителните присъди Желязков и Стоичков все още са на свобода. Те не присъстваха на заседанието под претекст, че автомобилът им се е развалил на път за Велико Търново. С определение от 4 февруари Апелативният съд измени наложената им мярка за неотклонение от „парична гаранция" в „задържане под стража". Определението не подлежи на обжалване.

Според присъдата, Георги Желязков и Стоян Стоичков ще изтърпяват наказанието при първоначално строг режим и трябва да платят 120 хил. лева на близките на убития студент, както и разноските по делото.

И така, след десетгодишна съдебна сага, и произнесени присъди, двамата българи, обвинени за убийството на Мартин Борилски получиха общо 36 години затвор. Съдът измени техните мерки за неотклонение и разпореди ареста им.

Ако Георги Желязков и Стоян Сточиков бъдат намерени и са в страна от Европейския съюз, те незабавно ще бъдат приведени в затвор във Франция, тъй като Франция не е отменила тази мярка за тях и тя е още в сила.

Ако двамата осъдени вече са в страна, от която не могат да бъдат екстрадирани, то тогава ще се направи искане и при желание на съответната държава, те ще бъдат върнати, или – не.

Що се отнася до твърдението на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, че двамата не са напуснали страната, ще припомня, че единият осъден за убийството на Борилски, бе влязъл навремето във Франция с фалшифициран паспорт.

„Ако магистратите не са им забранили да напускат страната, двамата може да са в чужбина – коментираха в дните на национално издирване полицаи. - При европейска заповед за арест и за тях ще стане по-лошо. Тогава ще ги вкарат във френски затвор и ще трябва да излежат цялата френска присъда".

Издирването продължава...

 
Powered by Tags for Joomla

Видео
You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.