В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

Човек не цени това, което има. Така и с нас, българите – тръгнали да стачкуват срещу Партията, срещу ГЕРБ! Къде отиват те, бе?

Че ГЕРБ имал петима души достойни за президент! Добре, че избираме само един за поста...

Магистрала, която другите правят за 31 години – ГЕРБ я направи за шест месеца! Застанали едни синеблузи Борисов и Плевналиев да режат лентата на „Марица”, да им се ненагледа човек! Другите със сака, че вече си е хладно, а те – по ризи, горят вътрешно от гордост!

Хората трябвало да благодарят на Симеон Дянков, че отделил 36 милиона за пътния участък от бюджета!

Да ни го пусне Борисов Дянков и ще му благодарим, ех, как ще му благодарим! Ще му държи влага дълго време! Не го пуска обаче Борисов – не си го дава, даже за благодарности на електората! Ей, това не го разбирам...

А и за пътуването до Китай ще му благодарим, че заведе една млада жена до тази държава! Показа й: Пекин, Шанхай Тянжин! Още незавършила висше, неизкласила както се казва и вече съветник на вицепремиер – това е да си в ГЕРБ, па макар и младежкия!

Курумбашев нещо искаше да му се разяснява от какъв характер била командировката в Китай! Ами от емоционален хакатер, бе Курумбашев – ти не си ли обичал! „Човекът е влюбен!” както се изрази премиерът при Сашо Диков по темата.

Ама колко струвало пътуването – какво го интересува социалистът това? Да не би той да дава парите? Държавата ги дава, а общото и кучетата не го искат казват старите хора.

„Съгласно протокола” пише Дянков до социалиста Курумбашев, той бил придружен до Китай от младата си съветничка! „Съгласно протокола” такова нещо няма коментирали за сайта Bulgaria news дипломати, ама това е съгласно Дянковия протокол, който ние едва ли познаваме, бе, не съгласно другия, официалния протокол!

И после – човекът е спестил пари като е пуснал една девойка да го играе официална делегация в пътуването му в Китай!

Това е историята с упорството на Курумбашев да пита Дянков защо води недоучилата девойка от младежкия ГЕРБ в Китай! Ако сте съгласни с отговора на Дянков и позицията на Цачева, кажете „да”! Ако не сте съгласни – кой ви пита?

А Дянков е като Шива – е едната ръка приготви проекта за Бюджет 2011, с другата го внесе в правителственото заседание, с трета го даде на Цецка Цачева, с четвърта – написа отговор до Курумбашев, с пета даде пресконференция за проектобюджета – грешка, пресконференция се дава устно, а не с ръка!

Когато и да се живее думата „партия” е велика работа: и образование /ако такова ти липсва/, и възпитание, и начин да не те уволняват, и най вече да си живееш живота без проблеми!

Какво каза другаря Борисов в минутите след като уволни другарката професор Борисова: „...министърът трябва да има обществено доверие. С вчерашното прибързано, несъгласувано с мене, с парламентарната група – пускане в медийното пространство за 20-те процента доплащане, повтарям,  без да се потърси за такова тежко решение, то може и правилно да е,  може би е правилно, за дисциплиниране на системата, това трябваше да стане с цялата политическа воля и подкрепа на правителството – това не беше направено...

Къде е тръгнала без „обществено доверие”, къде е тръгнала със това загубено доверие, без да е съгласувала с парламентарната група” – без партията нищо не се прави! Това е истината. Апропо – другарката професор Борисова беше ли партийка или не беше? Да не би да не си е внесла членския внос навреме?

Днес нещата звучат по следния начин: партията е любов, партията е надежда, партията е вяра – както се пошегува един приятел като чу това: „А къде е майка им, София?”*

Кой е строил така магистрали? Опозицията пусна някакъв провокатор, който каза, че не са му плащали заплата от май месец! Кой ще му повярва? На лекарите не са им плащали от март и ако слушат и уважават Дянков – ще им платят другия март. Ако рекат да се правят на недоволни – може да почакат и до юни догодина! Трябва да благодарим на Дянков, а не да протестираме!

И дайте да се разберем за Дянков: Има лоши качества, които създават големи таланти. Казал го е не друг а великият Ла Рошфуко.

Гледам французите – 3 милиона са излезли на улиците, за да протестират за новия закон за пенсиите, който техните политици ще гледат след три дни! Ама това са французи – по тях ли ще се водим? Те резнаха главите на кралицата на краля си, и после танцуваха! А за едната религия – цяла нощ се клаха на Свети Вартоломей – по тях ли да се мерим?

И нашите хора излязоха на улиците, шествие направиха, но не за пенсиите, болниците, образованието, културата или някоя друга досадна причина – хиляди вървяха на шествие за въвеждане на богословие в училище! Това са християни, това са хора, религиозни – кротки и търпеливи. Почти като жертвеното агне по Гергьовден.

На университети им трябвали пари! Това ли ви е проблема, бе! Ами грейте се на слънце, нали науката е слънце, грее ви в душите, да ви грее и зимъска! Колко му е!

Програмата САПАРД е успешно приключена, толкова успешно, че Европейската комисия ще ни глоби 6,5 млн евро! Това е успех, а не като на предишните – блокараха им парите, и как казваше другарят министър-председател – и паспорти не им даваха за чужбина!

Гледам по новините  притича един човек с шайга грозде към другаря Борисов! И той веднага го разбра: взе шайгата и я даде на охраната, да я носят! Дето се казва, от вълнение даже не благодари на лозаря! Така е то, вълнението от срещите и любовта на хората така може да те стисне за гърлото, че и звук да не можеш да издадеш!

Вече години не спират да се заиграват с думата „интеграция”. Саркози не можа за интегрира циганите и ги изпрати по родните им места – да номадстват там като слязат от самолета!

Това с интеграцията не е лесна работа: моето куче, Харалампи, и то не иска интеграция! Като хване кварталните градинки, ходи го гони и наказвай! Взехме му намордник – чуе ли хайванчето: „Къде ти е намордника” и тутакси се скрива под масата – да пълзим, ако толкова сме настоятелни, за да го хванем. От зор, кръстихме намордника „фънди” – на кмета на София, сега, докато зацепи хайванчето, че става дума за намордника му – ще имаме спокойствие!

Домашен любимец, домашен любимец, но и той се изхитри, уж приятел на човека, уж, гледал благодарно и вярно! Вятър работа!

Сутринта му редя: „Яж, Харалампи, яж, и благодари на Бойко и Фандъкова, че ако те не бяха те – кой знае дали щеше да си живееш така европейски!” Говоря му аз, говоря, а той – лае на всяко изречение! Неблагодарна работа е този Харалапми! Вярно, от Плевен го взехме, миналия мандат много му се дразнехме, заради вътрешния министър, но сега? Румен Петков е отново на почит, председателя на парламента също е от Плевен – смеем ли да му се дразним на наш Харалампи?

Оня ден го разхождам и му говоря като на човек: „Да благодариш на партията, че се на почит и уважение! Паспорт си имаш, лекарства ваксини, храна – разхождат те когато ти скимне! Какво повече!”

А Харалампи пак излая! Един окъсанооблечен човек мърмореше на спирката: „Като сте си избрали пазвантинът на Тато да ви управлява, хак ви е!” Харалампи се ядоса и отиде, вдигна му крак... добре, че го издърпах! Не е човек това куче, все гледа то да има последната дума!

Та, да се върна на онова сравнение, че ГЕРБ правел за 6 месеца това, което другите партии – за 31 години! Иди, че кажи, че не е по Димитровски! Георги Димитров казваше: Това, което другите нации правят за 100 години, ние трябва да свършим за 10!” Май така беше! Скъсяваше ни живота той, сега пак ни го скъсяват – със сроковете на изпълнение.

И за домашно и размисъл:

Няма достатъчно проницателен човек, способен да разбере злото, което сам върши – пак Ла Рошфуко го е казал.

Венецуела излезе на първо място в света по запаси на нефт според най-новия доклад на ОПЕК за 2010 г., който допълва и актуализира информацията, представена на нашата диаграма от 2009 г

Според данните от края на 2010 година най-големите доказани запаси от нефт се намират във Венецуела – 296,5 млрд барела, свидетелствува статистиката на ОПЕК

Оценката на запасите бе увеличена с около 40% за една година, което позволи на Венецуела да изпревари предишния лидер – Саудитска Арабия, чиито запаси не са преразглеждани от 2009 г. и се оценяват на 264,5 млрд барела.

Това стана след като ОПЕК започна да включва в разчетите за Венецуела и нефтоносния пояс Ориноко.

Главният икономист на Центъра за международни енергийни изследвания в Лондон Лео Дролас отбелязва по този повод: „ОПЕК вече отчита и тежкия нефт. Но какво означава това? Инвестициите за разработка на тези находища са огромни и в сегашната ситуация Венецуела няма да ги получи. Запасите са фактически недостъпни.”

Разбира се, зад подобно становище не може да не заподозрем политически подбуди. Защото когато няма риба и ракът е риба. Още повече, технологиите бурно се развиват и когато другите запаси свършат и дойде времето на тежкия нефт, той няма да е недостъпен, гарантирам ви.

Разбира се, според оценките на Бритиш Петролеум, както е видно и от диаграмата, доказаните запаси на Венецуела възлизат на 211,2 млрд барела, а тези на Саудитите съвпадат с данните на ОПЕК – 264,5 млрд барела.

Доказаните запаси от нефт на Ирак за 2010 г. са нараснали с 24% – до 143,1 млрд барела, съобщи още ОПЕК. В Иран и Еквадор прирастът е съответно по 10% – до 151,17 млрд барела и 7,2 млрд барела.

Съвкупните доказани запаси от нефт в страните от ОПЕК са се увеличили с 12% – до 1,19 трилиона барела, с което делът на ОПЕК в световните запаси се е уголемил до 81,3% през 2010 г. спрямо 79,6% през 2009 г.

СВЪРШВА ЛИ НЕФТЪТ?

Следното изречение ще прочетете в един или друг вариант ако отворите специализираните страници на вестниците, интернет, ще чуете по радиа и телевизии:
При евентуално задържане темповете на добив на сегашните нива, то нефтът в световен мащаб ще стигне за още 42 години.
Вярно ли е това твърдение или не? Тук ще ви представим две алтернативни становища:

СВЪРШВА!
Геологът Колин Кембъл, работил за Texaco, BP и Aramco, твърди, че надценяването на находищата не е типично само за Саудитска Арабия. Според него 46% от числата в декларираните от ОПЕК ресурси са надути, ако не и умишлено подправени. Бившият високопоставен служител на френската компания Тотал – Жак Лаерер се присъединява към становището на Кембъл, обвинявайки в преувеличаване на представяните пред обществото нефтени ресурси не само нефтодобивните компании, но и държавите-производители. Като потвърждение на неяснотите и спекулациите в тази област се посочва направената наскоро преоценка на завишените разполагаеми запаси на Ройял Дъч/Шел. „Огласяването на реалните цифри би предизвикало страхотна паника на финансовите пазари”, отбелязва Кембъл, а Лаерер добавя – „Запознатите със ситуацията специалисти не могат да говорят открито, докато не излязат в пенсия”. По мнението и на двамата експерти, петролните компании трябва да прекратят употребата на термини като „доказани запаси”, „възможни” и „разчетни ресурси”, и да преминат към по-реалистични определния като „запаси, които могат да се усвоят за определен срок”.

Според тях голяма част от официално декларирания капацитет на находищата не може да бъде усвоена по чисто технически причини, като обемът на тези недостъпни към момента количества нефт често достигат 40% от общите залежи.
(Текстът е от статия на Георги Колев, автор на книгата Сълзите на дявола)

НЕ СВЪРШВА!
Нефтът не е възобновим ресурс и поради това по дефиниция той някой ден ще се изчерпи. Но този ден не се мержелее на хоризонта въпреки твърденията на един разрастващ се хор от вещатели, че вече сме достигнали световния връх на петролопроизводството. В техните възгледи обаче глобалният петролен ресурс е фиксиран като количество, а технологията е нещо статично. Всъщност и двете виждания са неверни. Фирми новатори инвестират във все по-качествени технологии за изследване на залежите и производството на нефт, като отместват върха на добива все по-далеч в бъдещето.

Основното тук е правилно да разбираме ролята на дефицита, ценовите сигнали и бъдещите технически нововъведения в извеждането на пазара на огромните оставащи въглеводородни резерви на света. Благодарение на научно-техническия напредък средното ниво на добив от световните петролни резерви нараства от 20% през по-голямата част от XX век до 35% днес. Това е похвален напредък. Но той също така означава, че две трети от известните петролни запаси са все още неизразходени. Най-голямо опровержение на предсказателите на петролния край представляват огромните залежи от неконвенционални въглеводороди. Тези запаси от битумни шисти, катранени пясъци и мазут могат да бъдат превърнати в горива, които да захранват днешните автомобили. Канада например разполага със залежи от катранени пясъци с по-голямо енергийно съдържание, отколкото целия петрол на Саудитска Арабия. Китай, Съединените щати, Венецуела и други страни също имат големи запаси от тези енергийни източници. Проблемът е в това, че конверсията се извършва на много по-висока екологична и икономическа цена, отколкото при използването на конвенционалния суров петрол. Но същите тези високи петролни цени, в които предсказателите съзират знак за скорошното привършване на петрола, също така създават силна мотивация за разработването на тези пълни с примеси залежи, както и за създаването на технологията, която ще ни позволи да ги извличаме по един по-хигиеничен начин.
(Мнението е на Виджай В. Вайтисваран, кореспондент на The Economist)

РАВНОСМЕТКА?
Всеки, който се опита на базата на предложените хипотези да тегли чертата и изведе червената нишка на проблема би бил доста нахален. Най-малкото, защото говорим за базов, есенциален проблем на човечеството. И все пак, не знам за вас, но у мен определено има изградено становище по тази дилема.

Не мога да приема аргументите на Вайтисваран, не само защото в тяхната основа лежи изцяло тотално дискредитираната в наше време икономическа експертиза и икономически модел, но и защото отдавна не възприемам нефта, като решение на човешките проблеми. В този смисъл, дори и да не свърши точно след 42 години, а след 142 – това не променя императива, че човекът трябва да се раздели с нефта и да намери алтернативни източници. И не само енергийни, бих казал да намери като цяло – технологическа и социална алтернатива. Предполагам, че знаете, че една автомобилна гума се произвежда от 30 литра нефт, че сме облечени и обути с „нефт” и т.н. Тъкмо изобилието от нефт и изобилието от възможности, които дава нефта са в основата на този самоубийствен бум и налагане на западния вълчи модел на свободния пазар, който безпардонно води до тотално прахосничество на ресурси, заобикаляща среда и в последна сметка до цивилизационно самоубийство. Най-лесното, не е задължително най-доброто!

Но да се върнем отново на частния проблем – свършва ли нефта. Според мен изводът е един във всички варианти – и да свършва и да не свършва трябва да му търсим заместител във всяко едно приложение. А при положение, че по-скоро свършва, отколкото обратното, едно е несъмнено – човечеството е пред епохални и критични решения за оцеляването си. А времето, времето както винаги е в дефицит…

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1126-globalnata-kriza-i-zalezyt-na-pazarniq-fundamentalizym

Въпросът, с какво настоящата световна икономическа криза е еднаква и с какво различна от предишните и, как да се поучим от това, се повдига нееднократно на различни научни дискусии и в медиите. Анализът на най-важните общи и специфични характеристики на сегашната криза е нужен не за да робуваме на едни или други използвани преди решения, а за осъзнаване на механизмите на самоорганизация и управление на сложните макросистеми. А оттук и за разработване на реални сценарии за намаляване степента на несигурност в световната финансова система и в националните икономики.

Най-често, на анализ се подлага тезата, че днешната криза е глобална финансова криза, но почти не се изследва защо тя е системна, структурна криза, т.е. защо е криза на системата и структурата на функциониране и регулиране на икономиката. За разлика от глобалността, обхващаща преди всичко хоризонталната характеристика на кризата, системността набляга на нейната вертикална характеристика, без да загърбва степента на взаимосвързаност в световното пространство. От тази позиция, кризите в пазарното стопанство е необходимо да се анализират и като

Циклични и структурни кризи

В най-общ план източник и на единия, и на другия вид кризи е в производствения процес и по-точно във времевия разрив между постъпването на ресурсите  в производството  и крайното и пълно реализиране  и потребление - тяхно и на произведените чрез тях стоки. Тази концепция се изследва  най-подробно  от британския учен и носител на Нобелова награда  за  1972 Джон Хикс  във фундаменталния му труд „Стойност и капитал” [1]. При цикличната  криза съвкупното търсене спада, като известна част от незавършеното производство и произведените стоки  става излишна, в резултат на ендогенни ефекти и произволни флуктации и ендогенни за конкретните производства фактори. Ако банките са кредитирали реалния сектор по време  на подема, първоначалният удар при  спада се поема от тях. Разривът при тези кризи  е сравнително неголям  и предоставените средства от банките на фирмите,  в по-голямата си част, се възвръщат, в резултат на вземаните от тях мерки.

Цикличните кризи са постоянен спътник на пазарното стопанство. Продължителността на цикъла обикновено е до 6-10 години. Управлението на риска се базира на възможността данните за събитията от ежедневието и за иновациите, подобряващи човешката дейност и производството, да се подлагат на статистическа обработка и прогнозиране. Затова тези кризи успешно се преодоляват чрез координация в управлението и преразпределянето на рисковете между фирмите, търговските банки и застрахователните компании.

Структурната криза е  такова състояние на макроикономическата система, при което голяма част от заетите по времето на подема  средства от банките (а защо не и чрез лостове за финансиране на собствен капитал) не могат да бъдат върнати по време на следващата фаза, при съществуващото равнище на технологиите и разделението на труда – вътрешно и/или международно. Нужно е време за промяна в цялостната структура от възпроизводствени фактори. Първите удари в ситуацията също се поемат от кредитните институции и другите организации – финансови посредници и холдинги, които се озовават в недостиг на средства с всички опасности  за фалит, поемайки рисковете от реалната сфера.

Анализът показва, че за последните сто години може да се говори за три по-големи, структурни кризи и една – квазиструктурна. Процесите на промяна и последиците при всяка структурна криза са от  производствено-технологически, управленски и социален характер, придвижващи пазарната икономика напред. Налице са също политически последици и съществено преразпределение на пласментните пазари.

Разграниченията между цикличните и структурните кризи, което правя с оглед на по-задълбоченото вникване в същността на съвременната криза, не означава, че алгоритмите на циклите, на дългосрочните вълни (по Кондратиев) и на т.нар. финансови „балони”, не са свързани помежду си или не се допълват в реалността. „Действителността - пише Джордж Сорос, анализирайки рефлексивността на решенията във връзка със сегашната глобална криза – винаги е по-сложна от опозициите, които вкарваме в нея. Последната криза може да се сравни със стогодишна буря. Редица кризи доведоха до нея. Те мога да бъдат сравнени с пет- или десетгодишни бури. Регулаторните органи, които се справяха успешно с по-малките бури, не постигнаха подобен успех, когато приложиха същите методи за да се справят и със стогодишната буря”.[2, стр.53]

Първата структурна криза от по-ново време, която най-често се анализира от учените-икономисти, е от края на ХIХ и началото на ХХ век и обхваща водещите страни в света. По онова време, в основните  технологически центрове (Великобритания, Германия и САЩ)  започва криза, породена от пренатрупване на капитали,   нова техника и технологии в добивната и преработващата промишленост със съответните затруднения  в пласмента на продукцията. Тези отрасли получават бурен разцвет през периода на растежа. Задържането на продажбите значително забавя връщането на кредитите и процесите на започналия научно-технически прогрес в тези  сфери, представляващи база за развитието на цялата икономика. Действията на банките и фирмите са разпокъсани. За САЩ всичко приключва благополучно със започването на Първата световна война и след създаването  на Федералната резервна система (ФРС), в качеството на  централна банка на страната. Тя осъществява централизираната емисия на пари  и регулирането на кредитната политика, като по този начин поема върху себе си и икономическите рискове, породени от възпроизводствения процес и натрупани дотогава в децентрализираната банкова система. За европейските страни  кризата  завършва с политическия и икономически разгром на Германия, налагането  на сериозни контрибуции и прекрояването на политическото и икономическото  пространство в Европа и  света в интерес на страните- победителки.

В частично  уравновесените, в резултат от преразпределението на пазарите, икономики настъпва бурен растеж. Стимулирането на съвкупното вътрешно търсене в САЩ,  чрез ФРС и банките, изпреварва темповете на икономическия растеж.  Това свръхликвидно търсене се насочва  от държавата към фондовите  пазари  и недвижимостите, с оглед развитие на инициативата и подпомагане на домакинствата. Във все още непреминалата  в равновесно състояние структура на икономиката съществено се изменя делът на отделни отрасли в БВП, структурата на себестойността и доходите.  Същевременно се проявява и емпиричната закономерност, при всеки  подем,  отделни сектори и производства да се оказват свръхинвестирани. Прекалената свръхликвидност, създавана в банките, на базата на емисиите, и служеща за кредитно стимулиране, се превръща  в източник на  създаване на  финансови “балони”. През 1927, в САЩ, най-напред се пука балонът между търсенето и предлагането на недвижимости, а през 1929 – балонът на фондовите пазари. Така започва Голямата икономическа криза (Голямата депресия), която в икономическата литература се разглежда като класически пример за структурна икономическа криза.

Първоначално, кризата върви по т. нар. дефлационен сценарий, т. е. цените на стоките падат,  а  властите  не вземат никакви мерки за подпомагане на стопанските структури. Така спадът в икономическия растеж е в рамките на 1% месечно и до  края на 1932  съвкупният натрупан спад на американския БВП достига  35-40%, в сравнение с периода преди кризата [3]. Силно намалялото търсене и цени значително забавят връщането на старите дългове. През 1932, общият размер на неизплатените кредити достига 250% от БВП на САЩ [2, стр.123].

По това време механизмите на паричната политика  за предоставяне  средства на частните  структури са ограничени  до оборотно кредитиране.  Инвестициите не са предмет на банково кредитиране, а на борсови операции, без банково участие. За спасяване на икономиките  се утвърждават триединните принципи на управление на стопанството, лансирани от Джон Кейнс: инвестиции, заетост и пари [4]. Бюджетните програми съдействат  основно за реализирането на  инфраструктурни   работи, но малко средства достигат до частния предприемачески сектор за нови технологии и производства. След кризата, стимулиращо иновационната активност равновесие реално настъпва едва с разрушаването на технологическите центрове в Германия, Япония и, частично, Великобритания и преразпределението на пласментните им пазари. На практика, Втората  световна война прекроява политическото и икономическото пространство, разпада се британската колониална система и се установява господството на щатския долар, като световна валута.

Възходящият тренд на водещите, активно регулирани от държавата, пазарни икономики (с циклични кризи в отделни страни и региони) продължава до седемдесетте години на ХХ век, когато бележи началото си мащабната, наричана от мен квазиструктурна криза на капиталистическата икономика. Тя се характеризира със спад на ефективността на капитала, но с незначителни фалити. Някои автори я наричат криза на държавната форма на регулиране, защото с приетите тогава мерки против нея започва възходът на новата неолиберална форма на устройство на икономиката.

Кризата се разгръща постепенно от момента на поява на първите и симптоми, през 1966, когато нормата на печалбата в САЩ, Великобритания, Германия и Франция започва дълъг път на снижаване [5, рис.3.1]. С пълна сила кризата се проявява през 1973, когато е налице и спад, и инфлация, нарастваща с неконтролирани ускоряващи се темпове (стагфлация). Окончателното разпадане на Бретънуудската система разтърсва из основи международните валутни и финансови институции. Кризата продължава до самия край на 70-те години.

Този път властите виждат потенциала на ситуацията, който води към излизане от кризата, не толкова в прякото стимулиране на мащабното нарастване на частното търсене, колкото в постигането на много по-пълна мобилност на капитала чрез значително намаляване на държавното макроикономическо регулиране, в това число във финансовата сфера. В САЩ например, държавата се оттегля от активен контрол в такива регулирани преди сектори като транспорта, комуникациите и енергетиката, и си оставя правото да се намесва в стопанската дейност само за намаляване на инфлацията – не и за безработицата. Приватизират се голямо количество държавни услуги, снижава се данъчното бреме за бизнеса и състоятелните лица. Същевременно, значителни правителствени поръчки се насочват към информационните технологии и за отбранителни програми.

Прилагането на тези монетаристични принципи, издигнати от Милтън Фридман [6] съвпадат по време със завършването на фазата на формиране на ядрото от базови (радикални) иновации[1], свързани с микроелектрониката и програмното осигуряване. Това е ядрото на технологическия фундамент на новата вълна на дългосрочно развитие, наречена по-късно вълна на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). През 70-те и 80-те години, за ценните книжа на фирмите–новатори в тази област се формира търсене от много инвеститори в реалния сектор. Натрупаните частни капитали от предишните години на подем и средствата от правителствените поръчки, при условията на вече създаденото технологическо ядро от ключови иновации и производства, бързо формират нови възпроизводствени вериги, нови отрасли и пазари.

В началото на 1990 фирмите от реалния сектор в САЩ вече са усвоили основните вътрешни технологически ефекти, обрали са „каймака” от използването на базовите иновации на микроелектрониката и програмирането, постигайки ръст на производството и ефективността: чрез широко разпространение на информационните технологии (ИТ) са автоматизирани всички ключови процеси на функциониране на производствения капитал, осигурена е интегрирана автоматизация на финансовия контрол и операционната дейност, свързана с веригите на доставка и отношенията между доставчици и клиенти. След краха на икономиките на бившите социалистически страни възникналите нови пазари в тях стават изключително удобни ниши за по-нататъшно разгръщане на дългосрочната вълна на развитие и за прилагане принципите и методите на неолибералната политика в практиката на управлението. Секторите на реалните икономики в тези страни, с остатъците си от монополистически структури и държавно регулиране, дори при бързо реализиране на мащабни приватизационни програми не биха могли да постигнат ефективно и догонващо техническо превъоръжаване в съответствие с новата вълна в САЩ и водещите пазарни икономики, но във финансовата сфера либералните икономически теории намериха добра почва и функционирането на финансово-банковите системи на тези страни бързо бе подключено към глобализирането на финансите в световен мащаб.

Сегашната криза като „патова ситуация” между два технологични фундамента на развитие

Начало на настоящата икономическа криза даде спукването на балона на ипотечния пазар в САЩ през 2007, което взриви формиралия се към това време финансов супербалон, отразяващ несиметричността, от обществена гледна точка, на разделението на труда и създавания от него продукт във водещата в света американска икономика. Още от самото начало на кризата, базирайки се на виждането за нея като резултат преди всичко на „пазарен фундаментализъм”, подробно анализирах генезиса и нейните социално-икономически аспекти и прояви в американската, световната и българската икономика [8]. Не по-малко важно е обаче да се анализира съвременната криза и в материално-технически и научно-технологически аспект, отново изхождайки от понятието „пазарен фундаментализъм”, което големият финансист и успешен предприемач Джордж Сорос [2] използва, за да дефинира доминиращата рефлексивна политика на финансовите власти след 80-те години като политика, третираща пазарите в качеството на автокорективни и прилагаща изключително монетаристични методи за въздействие.

След 1990, развитието на американската икономика навлезе в информационната епоха: новият технологически фундамент на микроелектрониката и програмното осигуряване започна да доминира, ИКТ започнаха да проникват във всички нейни и на обществото пори, а равнището на информираност на отделния човек и компаниите достигна небивала висота. Ключовите технологии на новата вълна все повече се обвързваха със сферата на обращение и, преди всичко, с борсовите и финансовите услуги. Получавайки от държавата достатъчно кредитни ресурси, финансовите институции, на базата на все по-усъвършенстваното програмно осигуряване, започнаха все повече да прилагат схеми на изпреварващо финансиране. В тях като обезпечение на кредита се ползват още неполучени „очаквани доходи”. По правило, по тези кредити се залагат акции на компаниите-кредитополучатели, като стойността на акциите непосредствено се свързва с величината на очакваните доходи, а размерът на кредита зависи от равнището на капитализация на компаниите. Тези схеми позволяват на предприемачите да започват нови проекти и поемат нови рискове, без да чакат да се откупят старите проекти. Това помага за ускоряване темповете на НТП.

За да намалят финансовите си рискове, кредиторите прехвърляха все по-голяма част от кредитите си на други инвеститори чрез хеджиране на риска, най-вече чрез секюритизация на дълговете, т.е. чрез пускане и разместване на пазара на нови производни ценни книжа – деривати. Когато възможността за продажба и купуване от нови инвеститори се оценява като положителна, свързаните с даден проект финансови рискове се категоризират като приемливи, независимо от реалната ефективност на проекта. Всичко това доведе до рязко повишаване на интегралната икономическа неопределеност в ускореното реализиране на НТП. Но той, грубо казано, постоянно не успяваше да се откупи. Пораждаха се нови надежди за бъдещи доходи и се стимулираше изпреварваща динамика на дълговете спрямо реалния икономически ръст. Иновационният потенциал постепенно, но последователно се насочваше не към иновации, свързани с по-нататъшното проникване в структурата на материята и постигане на нови технологии с по-ниска енерго- и обща ресурсоемкост, а към такива, свързани с тънкостите на програмното осигуряване и със спекулативните ефекти от информационното превъзходство над конкурентите. Ориентирите за конкуренция в реалния сектор излязоха извън рамките на отрасловата иновационна политика – рационализация на производството, качество на продукцията и услугите, нови технологии за преработка на суровините и ресурсоспестяване.

Чрез информационно-комуникационните технологии за капитала в САЩ се създадоха подходящи условия да може, изпреварвайки конкурентите, бързо да сменя формата си, т.е. да успява в реално време да се превъплъщава от едни активи в други. Тази свръхмобилност стана конкурентно преимущество на американския капитал и му позволи своевременно да намира и използва всякакъв род възможности, в това число спекулативни, независимо от това къде възникват. Нещо повече – съвременните компютърни програми позволяват да се „проиграват” уникални сделки за покупко-продажба на инвестиционни инструменти и, изпреварвайки пазара, да се играе на моментната разлика между доходността от купуваните акции и лихвата по кредита, получен за тяхното купуване. Със специален софтуер „финансов робот” може денонощно легално да се сканира световната финансова система, търсейки евтини кредити в едни зони и изгодни финансови инструменти - в други. Търсенето на приемливи варианти в тази посока, на практика, започна да става с електронна скорост и да придобива глобален характер. В условията на глобализацията именно изпреварващото използване на съвременни ИКТ във финансовата сфера позволи на американската икономика да се специализира и силно да изпревари другите в този кръг от услуги, които предоставя както на собствения, така и на чуждестранния капитал. Това съществено повлия върху международното разделение на труда.

С помощта на внедряването на ИКТ, финансовият бизнес в САЩ и водещите западни икономики постигна максимални преимущества пред държавния регулационен механизъм. Още в началото на 2000-те години много експерти изразяваха становище, че широкото използване от банките на компютърни технологии за секюритизация на дълговете поражда специфичен, синергетичен ефект и информационна асиметрия, които могат да дискредитират и дори да сринат пазара на ценни книжа. Именно неконтролираното нарастване на дълговете и многократното прилагане, от финансовите власти, на монетарни или фискални стимули за моментното спасяване на финансовите институции, застрашени от фалити при текущите балони, станаха онези „критически технологии”, които, от една страна, осигуриха финансово-икономическото доминиране на Съединените щати, а от друга – доведоха до експлодиране на супербалона при сегашната криза.

Структурната деформация на американската икономика и общество в резултат от „пазарния фундаментализъм” и „монетаристичното яхане” на научно-техническите новости най-ясно личи от следните факти и показатели:

-                      Общият размер на неизплатените кредити в САЩ, през 2008, достигна 365% от БВП, като в тях не се включват широко употребяваните дериватни финансови инструменти (при 250%, през 1932) [2, стр123];

-                      Рязко се влоши съотношението между показателите за средния годишен ръст на печалбата и работната заплата в частния сектор: за периода 2000-2007 те са съответно 8,2% към 1%, докато за периода 1979-1990 те са 2,6% към 1,7% [9];

-                      Печалбата на финансовия сектор, в процент от общата печалба на всички американски корпорации, нарасна от 14%, през 1981, на 39% - през 2001 и на около 50%, през 2007 [8, стр.10];

-                      Дългът на домакинствата в проценти от разполагаемия личен доход нарасна от 66% през 1980, на 91,1%, през 2000 и на 128,8%, през 2007. При това годишният реален медианен доход на домакинствата, отразяващ деловата активност (а в известна степен и реалния потенциал за платежоспособно потребителско търсене), през 2007 спадна под нивото на 2000. [10];

-                      Стремително нарасна общата величина на американския дълг, който към 2008, превиши 50 трилиона долара, или 90% от световния БВП. Дългът на федералното правителство, за 2000-2008, нарасна от 5,7 до 10,7 трилиона долара. Основни държатели на американски държавни облигации, към началото на кризата, са Китай (653 млрд. долара), Япония (585 млрд. долара) и нефтоекспортиращите държави [11]. С това световните дебаланси от капиталови потоци достигнаха критични предели, отслабването на привлекателността на американския долар като резервна валута се засили и назря необходимостта от по-бързо развитие на вътрешното потребление на страните с капиталов излишък (преди всичко Китай).

В тази ситуация, мерките, които предприеха САЩ и повечето страни в света след 2007-2008, въпреки разнообразието им, естествено се насочиха, преди всичко, към масирана държавна парична интервенция във финансовите институции – банки, ипотечни агентства, застрахователни компании и други. Ако не беше осигурена такова мощна държавна подкрепа, финансово-банковата система в повечето страни по света отдавна щеше да се срине с още по-тежки последствия за нея от тези през 1929-1933. Световната финансова система обаче остана нестабилна в самата си същност, понеже е изградена, по думите на Джордж Сорос, „на базата на фалшивата предпоставка, че финансовите пазари спокойно могат да се ръководят сами” [2, стр. 129], т.е. без при решенията да се отчита изключителното неравновесие, в което се намира цялата социално-икономическа система. Затова считам, че е нужен модел на функциониране и регулиране на съвременната икономика, по-добре обвързващ финансите с реалното производство, което, за разлика от глобално организираните финанси, се развива преимуществено в национални възпроизводствени вериги и контури.

В момента в САЩ и водещите световни икономики усилено се формира ядрото от технологии и опитни производства на настъпващата нова дългосрочна вълна на развитие. Това ядро може да се сведе до нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство. Преминаването от първата фаза, формираща ядрото на новия технологически фундамент на производство, към втората фаза на бърз растеж и масово тиражиране на новостите, се очаква в периода след 2015, когато, според прогнозите на Научния фонд на САЩ, годишният оборот от такива базови иновации на пазара ще достигне 1-1,5 трилиона долара [12]. За широкото им прилагане трябва да се постигне и съответна готовност на социално-икономическата среда за формиране на нови високоефективни възпроизводствени вериги около тях. Постигането на такава готовност е може би най-сложното предизвикателство пред властите и мениджърите във всички страни в стремежа за устойчиво развитие на националните и световната икономика.

В множество изследвания на водещи световни учени – Герхард Менш, Дмитрий Львов, Сергей Глазьев и др. [7;13], дългите цикли на развитие се разглеждат под формата не на „късчета” от вълни, а на S-образна, или логистическа крива. Фактически, те описват траекторията на жизнения цикъл на технологическия фундамент на производството[2]. На завършващия етап на предишния технологически фундамент възниква нов, а преходът от един жизнен цикъл към друг се характеризира с „технологически пат”, тоест закономерна пауза в постъпателното развитие на икономиката, време за структурно преустройство. Сегашният „пат”, по същество, е на границата между фундамента от технологии на микроелектрониката и програмното осигуряване и този на нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство. Предишният фундамент се градеше на достиженията на микроелектрониката в управлението на материалните процеси на „микронно” равнище, а сегашният фундамент – на използването на посочените по-горе базови иновации, опериращи на равнището на една милиардна от метъра. На новото нано-равнище се създава възможност да се променя молекулярната структура на веществото, да му се придават целесъобразни нови свойства, да се прониква и променя клетъчната структура на организмите. Разликата между двата технологически фундамента на производството, по същество, е в дълбочинното проникване на технологиите в структурата на материята и мащабите на обработка на свързаната с това информация. От тук е различна и ролята им за ефективността и устойчивостта на процеса на развитие. Днес кризата на фондовите пазари, спадът на производството и ръстът на безработицата, на базата на конкретни статистически изследвания, могат да се идентифицират като типични прояви на депресия по модела на дългите вълни, при смяна на технологическия фундамент на производство [14].

Съвременната криза, наред с влошаването на инвестиционния климат и намаляване разпространението на неефективни иновации, спомага за преориентиране на инвестициите към реални и свързани с научно-техническите тенденции активи. Затова, в редица икономики по света (не само водещите) се наблюдава тясна взаимосвързаност на мерките за изход от депресията с такива по създаването и разширяването на елементи от новия технологически фундамент. Изпреварващото усвояване на ключови производства, свързани с нанотехнологиите, клетъчните технологии и методите на генното инженерство, ще даде възможност на иновативните икономики да получат интелектуална рента в глобален мащаб и за нейна сметка да финансират по-натъшното разширено възпроизводство на новия фундамент. В такива ситуации, за всяка страна е много важно ясно да формулира своя национална стратегия. Тя трябва да отразява реалните и възможности за ускорено развитие на гребена на новата дългосрочна вълна на икономически растеж, на базата, първо на бързото формиране на опитни производства, свързани с ключовите иновации, и второ - на модернизация на отраслите, които разпространяват технологическия фундамент и могат да се разглеждат като носещи производства на вълната.

Известният руски учен академик Сергей Глазьев [15] разглежда като такива  „носещи” производства информационно-комуникационния сектор, електронната, атомната и електротехническата промишленост, фармацевтичната промишленост, слънчевата енергетика, ракетно-космическата промишленост; авио- и приборостроенето, клетъчната медицина и други. Сред „носещите” в новата вълна, той включва и редица водещи отрасли от предишната вълна, като образованието, здравеопазването (чиято ефективност ще нарасне многократно с използването на клетъчни технологии и методи за диагностика на генетични болести), селското стопанство (използващо достиженията на молекулярната биология и генното инженерство), а също химико-метеорологическия комплекс, строителството, авто- и корабостроенето, които широко ще използват създаваните нови материали с предварително зададени свойства. Към всичко това бих добавил като по-общо приоритетно направление и „пълномащабните технологии в тези области”. Големият въпрос е без да повтаряме другите, какви ще бъдат нашите приоритетни технологии в тези области, какво ще правим ние, което не умеят другите?

Изходът

Системно погледнато, в световното стопанство има капитали за повишаване икономическата активност на основата на новия технологически фундамент. Нужно е обаче, от една страна, преобразуване на световната финансова система в посока към развитие и по-добро съчетаване на глобалните, регионалните и националните регулатори, а от друга - такова преустройство на националните финансово-банкови институции, което да ги направи способни да управляват финансовите си дебаланси с осигуряване на рационално равнище на спестявания и на инвестиционна активност. Такова преустройство не може да не доведе обаче до намаляване ръста на потребление и промяна в спестяванията и държавните разходи във водещата световна икономика – американската, с възможно изостряне на социалните конфликти и отслабване на геополитическите и амбиции. Така че изходът от глобалната криза, в значителна степен, зависи от това, доколко САЩ ще се окажат способни на такова преустройство.

Заплахите за устойчивостта и по-нататъшното развитие световната икономика, в това число на САЩ и другите водещи в икономическо отношение страни оказаха силно въздействие върху членовете на Г-20, които още през ноември 2008 приеха безпрецедентна за периода на „пазарния фундаментализъм” Декларация за финансовите пазари и световната икономика. Тя изразява общо желание страните да обединят своите усилия за коригиране действията на пазарните сили и засилване ролята на държавите в новите сфери на дейност, породени от научно-техническия прогрес. Ще бъде неточно да цитирам една или друга част от системно разработената „Декларация”, тъй като мога да изкривя нейното комплексно значение – важното е мерките да бъдат изпълнени. Без преувеличение може да се каже обаче, че появата на „Декларацията” и решенията от следващите срещи на Г-20 свидетелстват не толкова за отричане на либерализма от страна на прагматизма, колкото, че се поставя начало на развитието на нова икономическа парадигма на ХХI век. Изходен момент на набелязаното са устойчивостта на световното стопанство и стабилността на развитие на националните икономики като гаранция за правата и свободите на гражданите. Общонационалните интереси определят формата за реализиране на частните интереси. Колкото повече пазар, толкова повече е нужно регулиране от страна на държавите и толкова по-голяма е отговорността им за векторите на икономическо и социално развитие на страните и регионите.

Сложно е да се прогнозират конкретните промени, които постепенно следва да настъпват в духа на „Декларацията”, още повече, че с отслабване на някои от проявленията на кризата, неизбежно се засилва сблъсъкът на стопанската практика с „пазарните фундаменталисти”. Очертават се обаче няколко посоки на активност, които е важно да отбележим:

-           Обсъждат се мерки за преобразуване на международната валутна система, чрез разширяване на валутите, включени в специалните права на тираж, включително с китайския юан. Тези права ще позволят да се постигне целенасочено международно кредитиране в посоки, където кредитите са най-необходими, а богатите страни, които не се нуждаят от допълнителни резерви, да прехвърлят дялове на нуждаещите се страни. Същевременно, това би позволило на долара да възстанови частично позицията си на предпочитана резервна валута, а на китайската икономика – да продължи възхода си като нов двигател в ръста на световното потребление.

-           Активно се дискутира цялостното преобразуване на международната валутна система чрез въвеждане на наднационална световна резервна валута, под контрола на световната икономическа общност, като за преходна мярка се предлага система от няколко регионални резервни валути при съответна реорганизация на МВФ и Световната банка. Тази идея се поддържа както от лидери на редица страни (например Нурсултан Назарбаев), така и от много икономисти със световно име, в т.ч. Нобелови лауреати по икономика (напр. „бащата” на еврото Робърт Мъндел) [16]. Смятам, че сериозността и остротата на предлаганото цялостно преустройство все още не се осъзнава от всички като изключително сложен проблем на преразпределение на икономическата власт между страните-лидери и затова то е по-трудно осъществимо (особено чрез бърза реализация) при съществуващите разделения на труда и тенденции в научно-техническото развитие.

-           Предлага се установяване на по-ясни и прозрачни правила за регулиране на пазара на сложни (вторични) финансови инструменти със създаване на контролирани площадки, например под формата на клирингови палати, където да се осъществява борсова търговия. Това ще касае преди всичко пазара на кредитни суапи. Същевременно, често се обсъжда и необходимостта от въвеждането на допълнителни данъци за определени спекулативни сделки.

-           Обсъждат се мерки за намаляване на възможностите за изкуствено надуване и сваляне на цените на енергоносителите (нефт), чрез периодичното им преразглеждане и фиксиране въз основа на по-добро балансиране интересите на производители и потребители.

-           Създават се нови финансови инструменти или се предлага връщане към изпитани преди инструменти, на базата на усъвършенстван мониторинг върху предлагането на парични средства и върху достъпа до кредити, в зависимост от настъпващи промени в настроението на пазара и от потенциални дисбаланси.

-           Обсъжда се намаляване на универсалността и връщане към по-добра специализация в дейността на банките и другите финансови институции, например по-добро разграничаване между инвестиционните и търговските банки с отделяне на търговията със собствени инструменти на различни пазари.

-           Разширява се действието на различни регионални финансови инструменти в пространства, които са достатъчно еднородни и близки по развитие, от социално-стопанска гледна точка. В последно време тази специфична тенденция в процесите на глобализация се засилва. В момента, в света действат над 30 интеграционни групировки с различен формат и се реализират около 80 регионални търговски споразумения.

-           Предприемат се мерки за по-добро обвързване на бюджетно-фискалната политика с банково-паричната политика в регионално-национален аспект[3]. Свидетелство за това е активизирането на усилията и действията по въвеждането на правила за дългосрочна финансова устойчивост на равнище държави и регионални съюзи (под формата на „пактове”, „бордове” и т.н.). При съвременната нестабилност обаче, те могат да бъдат успешни само ако дават възможност както за по-добра бюджетна дисциплина, в годишен план, така и за нужните в дългосрочен план по-добър бизнес-климат и инвестиционна активност.

-           Разширяване на държавната подкрепа за актуални образователни програми, стимулиране на заетостта, подкрепа за пенсионните и здравно-осигурителните фондове и за гарантиране на влоговете. Внедряват се нови форми на контрол на обществото върху качеството и ефективността на програмното бюджетиране и проектния мениджмънт при провеждането на различните политики на властта в социалната област и екологията.

Разгледаните направления и пакети от мерки, в обсъждането на много от които имах възможността непосредствено да участвам на различни международни форуми, не изчерпват системното преобразуване, от което се нуждае функционирането и регулирането на пазарната икономика днес. По всяко от тях са необходими допълнителни изследвания и моделиране, особено в контекста на конкретните национални икономики.. Смятам обаче, че те добре разкриват логиката и насочеността на промяната, която днес се очертава в системата на пазарната икономика. Така както след Великата депресия пазарната икономика излезе от кризата чрез модела на държавно регулиране от позициите на дългосрочното научно-техническо и социално развитие, така на съвременния етап може да се очаква по-нататъшно развитие на този остарял модел съобразно новите реалности, като модел на регулируема пазарна икономика от глобално-регионален характер. С това, още веднъж би се потвърдила общата закономерност за спиралообразно развитие на човешкото общество, доказваща неизбежното остаряване и смяна на всеки основен модел на развитие с предшестващ го модел, но вече съобразен с новото историческо равнище.

Бележки:

1. След Йозеф Шумпетер, в икономическата наука базови (първични или радикални) иновации се наричат тези, които създават основите за появяване и образуване на нови отрасли, пазари и нови видове професии. Те откриват ново поле за човешката дейност [7].

2. Някои автори вместо понятието “фундамент” използват понятието “сектор”, но то не отразява достатъчно добре клъстерния характер на явлението и неговата роля като локомотив на растежа.

3. По-подробно за изкуството на баланса между двете политики [17]

Източници:

[1] John Hicks, Value and Capital, 1939;

[2] Джордж Сорос, „Лекциите на Сорос в Централноевропейския университет”, С., Сиела, 2010;

[3] М. Хазин, http: / worldcrisis.ru/crisis, 22.09.2010;

[4] John Keynes , The General Theory  of  Employment, Interest and Money, 1936;

[5] Dumenil, Gerard and Dominique Levy, Capital Resurgent: Roots of the Neoliberal Revolution. Cambridge and London: Harvard University Press, 2004;

[6] Milton Friedman,  “The Optimum Quantity of Money”, 1969  и др.;

[7] Й. Шумпетер, „Теория экономического развития”, М., изд. Прогресс, 1982;

[8] Р. Георгиев, „Кризата изисква системна промяна”, С., 2010;

[9] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 1.14 и 1.1.4 (www.bea.gov);

[10] U.S. Bureau of Economics Analysis, 2008, таблица 2.1.; Federal Reserve System, таблица 2.100 (Бюро за икономически анализ www.bea.gov; Федерална Резервна система www.federalreserve.gov);

[11] www.vedomosti.ru - Электронное бизнес-издание совместно с "The Wall Street Journal" и "Financial Times", 19.11.2008;

[12] http://www.kapital-rus.ru/strateg_invest/element.php?ID=5863;

[13] С.Ю. Глазьев, „Теория дългосрочного технико-экономического развития”, М., ВлаДар, 1993;

[14] П.Ф. Андрукович, Долгосрочная и средносрочная динамика индекса Доу-Джоунса // Проблемьi прогнозирования, No.2, 2005;

[15] С.Ю.Глазьев, Мировой экономический кризис как процесс замещения доминирующих технологических укладов, сп. „Вопоросьi экономики”, No.3, 2009;

[16] Астанинский экономический форум I-IV, 2008-2011г. (www.aef.kz)

[17] Р.Георгиев, „Паричната политика като изкуство на баланса”, С., 2004

* Преподавател в СУ „Св.Кл.Охридски”, вицепрезидент на Международния съюз на икономистите (IUE)

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1082

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1113-2012-perfektnata-finansova-burq

Според финансовата институция новоизгряващите икономики от групата БРИК ще доминират над традиционното Г-7 още след средата на настоящото десетилетие

САЩ вече няма да са най-голямата икономика в света и ще отстъпят първенството си на Китай след не повече от 10 години гласи най-новата прогноза на Международния валутен фонд. Според финансовата институция първото място ще заеме Китай, чиято икономика се развива с изключително бързи темпове. Експерти от фонда дори отбелязват, че Вашингтон трябва незабавно да въведе ред в държавните финанси, да намали бюджетния дефицит и да забави ръста на държавния дълг, в противен случай китайската икономика реално ще задмине американската през 2016 г. – след само 5 години.
Втора по сила ще бъде Индия, а по своя общ БВП страните от БРИК – Китай, Индия, Русия и Бразилия ще надминат страните от Г-7. Анализът на МВФ се основава на сравнение на доходите и разходите на населението на всяка страна в реално изражение. Китайската икономика ще нарасне от 11,2 трилиона през тази година до 19 трилиона долара през 2016 г.

В същото време БВП на САЩ към 2016 г. ще бъде 18,8 трилиона долара в сравнение с очакваните 15,2 трилиона долара през 2011 г. Само до преди десет години американската икономика бе три пъти по-голяма от БВП на Китай. За този период обаче Китай успя са изпревари по-размер икономиките на Япония, Германия, Великобритания и Франция.

След тази прогноза на МВФ, това, което мнозина трезвомислещи коментатори предвиждат от доста години да се случи в следващите десетилетия изглежда ще бъде факт само след пет години – страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) ще доминират икономически над традиционните западни грандове от Г-7, а залезът на американската империя ще има точна дата в историята.

Освен другото, тази смяна на караула многозначително ще обяви и фиаското на западния икономически модел като цяло, доказвайки неоспоримо, че подобно обществено-икономическо устройство, основано изцяло върху дълга е несъстоятелно и поради това отмиращо.
Тази смяна в тежестта на геополитическите центрове в света не е новина за който и да е сериозен наблюдател с изключение на целокупната българска политическа върхушка от всички цветове, която поради липса на национална разузнавателна система (унищожена систематически от самата нея) и отсъствието на какъвто и да бил интелектуален капацитет, изглежда подреждаше в последните 20 години външнополитическите приоритети и ориентация на България на базата на манипулативната информация от големите комерсиални медии (почти без изключение чуждестранна собственост, западно свързана), при което закачи българската кола еднозначно за губещата композиция в един бурно развиващ се свят в който смяната на хегемона е предизвестена. Това разбира се, би било комично, ако не вещаеше трагични последствия за топящата се българска нация, изправена лице в лице с поредната и вероятно последната си национална катастрофа.

Българската икономика е отбелязала растеж от 0.5% през второто тримесечие спрямо първото, показвали актуализирани данни на Националния статистически институт. Технически това би трябвало да означава, че страната е излязла от рецесията, която започна в началото на миналата година. На годишна база обаче е налице спад от 1.4%. "За всички български граждани, както и за управляващите, тези цифри не са достатъчни, за да кажем, че животът ни се е променил", заяви премиерът Бойко Борисов по време на форум на статистическите служби в София, на който бяха изнесени и данните.

Според скромното мнение на редица доказани експерти и икономисти, чиито професионализъм „Хроники” цени и потърси, - единственият растеж в държавата би могло да бъде надигането на тревата от гроба, в който финансите и икономиката на България бяха запратени с лека ръка от един самообявил се за финансов експерт и господин Всичкомога. Този „експерти” ние редовите българи, който имаме злата участ да ни е министър на финансите и вицепремиер!

Днес на 1 октомври, последният ден от седмицата на правителството, научихме, че отговорът на въпроса на депутата Петър Курумбашев какво е правил министърът на финансите в Китай, придружаван от Ирина Велкова, след дълго отлагане от председателя на Народното събрание Цецка Цачева най-после е бил даден – писмено! Дано Курумбашев го огласи, все пак става дума за служебна информация все пак и действията на един министър, който си живее живота с парите на данъкоплатците, като обикаля Пекин, Тянжин и Шанхай, придружен от официалната си едночленна делегация, както писа сайтът Bulgaria news в свое нарочно разследване.

Господин премиер – миналата година, ние Вас, сега затова Вие нас!

Това е мотото, под което напоследък „Хроники” анализира „подвизите” на членове на кабинета. Още повече, че става дума за пари на данъкоплатци, а не за лични пари на министри! И тъй като данните и фактите, изнесени от Bulgaria news звучат убедително, то предлагам на вниманието на читателите по-съществените от тях, тъй като са скандални и заформиха лют спор и скандал в парламента кой кой е, кой какъв е и като какъв харчи пари и не отговаря на депутатски питания!

Както Bulgaria News първи писа, народният представител от Коалиция за България Петър Курумбашев... депозира на 20 септември в канцеларията на парламента актуален въпрос към министър-председателя Бойко Борисов „относно: посещение на българска делегация в Китай, 12-15 септември 2010 г.". В него се пита какъв характер е имало пътуването на българския финансов министър в Китай - официално или неофициално, кои и в какво качество са били придружаващите го лица, каква сума е изразходвана за посещението. На следващия ден парламентарната шефка Цецка Цачева връща актуалния въпрос с мотива, че той не отговаря на чл.82, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /подчертаванията са на „Хроники”/.

Въпросният член предполага следното: „... народните представители отправят до министър-председателя, заместник-министър председател или до министър въпроси от актуален характер, които представляват обществен интерес и са в техния ресор на управление или засягат дейността на възглавяваната от тях администрация. Алинея 2. гласи: „Към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството".

Според Цецка Цачева служебната командировка на вицепремиера на България, по време на която той официално представя страната ни, не „се отнася до дейността на правителството".

В новия актуален въпрос на народния представител Петър Курумбашев, с който Bulgaria News разполага, се уточнява следното: „Моля, г-н Дянков, да отговорите какъв характер е имало пътуването Ви до Китай (официално или неофициално), какви срещи сте провели, кои са били придружаващите ви лица и в какво качество? Каква е сумата, изразходвана за това посещение?"

Както Bulgaria News първи писа, вицепремиерът Симеон Дянков пътува в командировка до Китай от 12 до 15 септември в компанията на своя началник-кабинет в качеството му на вицепремиер, Ирина Велкова, доскоро недипломирана студентка по право. Официална информация за това пътуване не се появи никъде - нито в сайта на Министерски съвет, нито в сайта на Министерството на финансите. Служител на финансовото ведомство обясни пред репортер на Bulgaria News, че Симеон Дянков се е срещал с премиера и с финансовия министър на Китай. Потвърждение на това твърдение в китайските медии не беше открито.

В края на деня в сряда станало ясно, че Цецка Цачева е върнала и втория актуален въпрос на Петър Курумбашев...

... В писмото му, с което Bulgaria News разполага, се казва:

Относно: посещение на българска делегация в Китай, 12 - 15 септември 2010 г.:

"Уважаеми, г-н министър председател,

Според официални информационни източници, в средата на септември вицепремиерът и министър на финансите г-н С. Дянков е присъствал на Световния икономически форум в Тянжан, Китай. Не се споменава за придружаващи от българска страна високопоставени държавни лица, които да са взели участие в планираните срещи на г-н Дянков. Моля, господин министър-председател, да отговорите какъв характер е имало пътуването на българския министър на финансите в Китай - официално или неофициално, и кои и в какво качество са били придружаващите го лица? Каква е сумата, изразходвана за това посещение?"

Светкавично Цецка Цачева отговаря:

"Уважаеми г-н Курумбашев,

Вашият въпрос не отговаря на изискванията на чл. 82, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно което "към министър-председателя се отправят въпроси, които се отнасят до дейността на правителството.

Предвид на това, и на основание чл.94, ал.2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, връщам въпроса Ви, поради несъответствие с този правилник".

От кога Симеон Дянков не е член на правителството? Нима сме пропуснали тази добра новина?! Пита сайтът Bulgaria News.

Симеон Дянков да си в България!

Живее си живота чак дотам, че да не знаем плаща ли данък смет, или разноските по настаняването и обитаването му в Бояна са от нашия джоб!

ГЕРБ работел в прозрачност, ами като работи в прозрачност, защо досега Дянков не публикува фактурите за платен наем, ток, парно, вода,, данък смет и прочие разноски? Срамно ли е за него да се изправи пред опонентите си и да даде отчет на всички въпроси и писания в пресата? Или може би се взема за по-висш разум от редовите български граждани?

Въпросната Ирина Велкова, придружителката напоследък на Дянков у нас и в чужбина, която някои медии наричат началник на кабинета на министъра, а всъщност началникът е друг – даже не присъства с името, биографията, образованието и досегашния си трудов стаж в сайта. Да не би да й липсват? Или ги компенсира с членството си в младежкия ГЕРБ?

Да не би Симеон Дянков да е взел „под крилото си” членовете на младежкия ГЕРБ като ги разхожда у нас и в чужбина, съдейства им в пазаруването и прочие, пък ние да не знаем и всуе да се съмняваме в този човек, който според министър-председателя е чист на като кристал?

А всички знаем, че той, министър-председателят е готов да работи с „душа и сърце”, и каза в последното си интервю по Нова телевизия: „И се опитвам да реагирам в помощ на обществото. Ако това не се харесва, насила никой не иска да стои.”

Но той остава, стои и ще стои, с всички сили – не „насила”...

И продължава в същото интервю:

Бойко Борисов: Извинете, кои са тези хора? Кои са тези опоненти? Опонент е някой, който може или е свършил нещо в тази дейност.

Водещ: Това са политическите сили в парламента все пак.

Бойко Борисов: Това са политически сили с по 5-6 или 10 депутата. Политически сили, които тотално са се провалили по време на тяхното управление...”

А вечерта на предишния ден, в Централната емисия „новини” на bTV е сказал по адрес на опонентите си:

--...Тези които причиниха всичко това в здравеопазването?! Тези далавераджии, да искат вот на нашето правителство, които правиме всичко възможно да им оправиме батака. Това не само че е цинично, но ако приемеме, че им издържи вота, и трябва да дойдат на власт те, ами нали половината министри са им следствени, със се премиера им... От затвора ли ще ни управляват после? А, да си натискат, да не казвам какво да ни оставят да довършиме работата, да не бъдеме по-строги с тях в изказванията!... Те довлекоха всичко това в държавата! Какъв цинизъм – вот! На кои? Гайдарски ли, Желев ли, кои искат вота? Така че, пожелавам им успех на вота, ако има такъв, но като една приказка – „Не пожелавай жената на ближния, защото може да стане твоя. Да не им дам властта и да видим тогава какво ще я правят!

... защото знаят, че при тях спряха еврофондовете, при тях докладите от Европейския съюз бяха съсипващи, на половината от тях не им даваха визи да заминат в чужбина! Тези ли хора ще говорят за оставки? Ми ако сега ние се дръпнеме, защото аз можеше още да съм си кмет! Не забравяйте, поех цялата тази отговорност от държавата, за да избегнете кризата в Гърция! И това, което става в Румъния и в останалите държави... И България в момента е държавата с най-ниските данъци, държавата, която уважаваме!

Извод: не опонирай на Бойко Борисов, че се дразни и става гневен и неудържим!

* * *

Днес, петък, 1 октомври 2010 г. вицепримиерът и министър на финансите, Симеон Дянков внесе в парламента Проекта за Бюджет 2011.

По изтеклата много сериозна информация, че България може да бъде задължена да плаща на Европейския съюз 30 млн. евро като наказателен депозит заради високия си бюджетен дефицит и увеличените разходи в публичната сфера – ни вопъл, ни стон!

Тези строги санкции ще се прилагат като нови наказания за страните, които харчат прекалено много и нарушават изискването за дефиците в хазната на държавите-членки. Еврокомисията предлага страните-членки, които не спазват наложените правила, да бъдат задължени да заделят 0,2 процента от брутния си вътрешен продукт /БВП/. Тази мярка ще засегне страните, които не намаляват достатъчно бързо разходите си, за да върнат в средносрочен план бюджетния си дефицит под разрешения в ЕС лимит от 3 на сто от БВП.

Ако не го направят, срещу тях може да бъде предприета процедура за "прекомерен дефицит", каквато се предвижда сега за надхвърляне на 3-процентния лимит на дефицита.

В случай, че се приеме новото изискване, България ще трябва да направи депозит от 60 млн. лв. или 30 млн. евро. Мярката е безпрецедентна в европейското финансово законодателство, както безпрецедентно е управлението на финансите на цяла държава да се остави в ръцете на един саморекламиращ се финансист!

Цитат и реалност

Премиерът Бойко Борисов пред Нова телевизия: И ни предстои да открием на Евростат среща в София.

За разлика от министър-председателя Борисов, европейският комисар по икономическите и валутни въпроси Оли Рен разкри, че няколко са причините за мисията на Евростат у нас.

Първата е, че с известно закъснение България е уведомила комисията за промяната в бюджетните предвиждания за тази година.

И на второ място, липсва информация защо бюджетът за 2010 г. е преразгледан от балансиран бюджет до дефицит от повече от 3,8 процента /на начислена база/.

Преди бюджета

Преди внасянето на Бюджет 2011 в Народното събрание обаче финансовият ни министър, внесе в Министерски съвет тихомълком постановление, с което се отпускат 715 хил.лв., за да може държавата да придобие на цена 1 лв., 715 хил. акции от Българската фондова борса /БФБ/ и да стане с 51 на сто мажоритарен собственик. Предвид обстоятелството, че цената на 1 акция бе произволно определена от държавата, този акт на покупка може да се причисли за класически пример на принудителна национализация, който може да влезе в световната финансова история като едно от най-безмислените придобивания на активи от страна с пазарна икономика, написа Йосиф Аврамов на сайта Bulgaria news.

Ето още от анализа на Аврамов:

Защо обаче му е на Дянков държавна борса, вместо на нея да листва държавните дялове на редица доходоносни държавни монополисти, но очевидно той не иска прозрачната им приватизация? Догодина – ще видим, но не е изключена последваща приватизация на БФБ от фирма близка до ГЕРБ?!

В проекта за бюджет за 2011 г. обаче има много повече тревожни неща от национализацията на БФБ. Те недвусмислено са доказателство, че управляващото мнозинство от ГЕРБ и Атака (Синята коалиция засега се опитва да се разграничи от финансово-стопанската им политика) започва да проявява нервност и да се презастрахова срещу ново евентуално неизпълнение на Бюджет 2011. Затова и Министерството на финансите започва да планира „трупане” на дългове от следващата година (планирано е в доклада и разчетите на Бюджет 2011 емитиране на облигации на международните финансови пазари за 1 млрд.евро или 2 млрд.лв.). Това става, след като през 2010 г. се „стопи” наполовина фискалния резерв от 8,2 млрд.лв., оставен от предишния кабинет и той достигна санитарния минимум от 4,5 млрд.лв., а е опасно да слиза под него.

Очаква се у нас да пристигнат проверяващи органи от Европейската комисия и Евростат, които ще се заемат да проверят колко и как се изчислява бюджетния ни дефицит, както и финансовата ни статистика.

Заради бъдещите местни и президентски избори Дянков не трябва да продължава да си играе с търпението на българите, като им стяга примката около врата в здравеопазването и макар и с огромно закъснение ще се наложи да плати дължимите милиони, които стиска към фискалния резерв, за да се прави на отличник пред ЕК с нисък бюджетен дефицит.

Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов има неблагоразумието да отиде на събора на лекарите и го замериха с бутилка, заради безобразното бавене на плащанията от бюджета. Там Горанов каза нещо важно: той предложи на лекарите да им се плати през месец март догодина?!?, ако се съгласят да подпишат анекси, или чак през юни догодина, ако не подпишат! Т. е. Горанов каза в прав текст, че пари за здравеопазване в сегашния Бюджет 2010 няма, а с плащания чак след 6 или 9 месеца догодина правителството на ГЕРБ само разсрочва потъналите в нищета и мизерия, неработещи болници!

Тогава идва логичният въпрос: защо смениха министъра на здравеопазването? Защо назначават нов и Дянков говори за повече пари за здравеопазване днес, след като се кани да плаща догодина!

Другото безобразие на финансовия министър, от името на държавата

е свързано с неразплатените над 1,5 млрд. лв. на участвалите в обществени поръчки, в т.ч. и по европрограмите, фирми. Към 22 септември т. г. данните са, че са изплатени едва 212 млн, при положение, че фирмите оставят на посочената от правителството банка, 7 на сто от парите, които имат да получават от държавата за извършената услуга.

Връщат се принудително 10 на сто по-малко от дължимите суми на фирмите, като за закъснението не им се начисляват лихви! Така от тази безумна приумица на Дянков не постъпват приходи в бюджета, тъй като фирмите на които държавата дължи милони фалират. В съда вече има заведени дела, но резултатът от тях ще дойде след няколко години!

Другият отрицателен ефект от неиздължените плащания е увеличаването на вътрешния дълг, увеличаване на междуфирмените задължения, блокиране на икономиката, и повсеместен принудителен фалит на малки и средни фирми.

Ето защо вчера прозвуча като подигравка съобщението, че България имала 0,5 на сто растеж!

От тревата ще е, от тревата на гроба, в който Дянков запрати за има-няма и година българските финанси, икономика, образование, здравеопазване, малък и среден бизнес...

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1109-severniqt-marshrut-na-afganistanskiq-narkotrafik

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2011/1080-brics-i-sporovete-za-mqstoto-na-rusiq

Публикува се с любезното съдействие на списание “Геополитика”, партньор на сайта “Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi62010/991-sblijavaneto-mejdu-evropa-i-rusiq-plashi-vashington

Известният френски историк, демограф, социолог и политолог Еманюел Тод е роден през 1951 в Сен Жермен ен Лайе. Завършва политология в парижкия Институт за политически науки, след което защитава докторска дисертация в Кембриджкия университет. Известно време е анализатор на “Льо Монд”, след което се прехвърля в Националния институт за демографски изследвания (INED), в чието ръководство е и днес.

Тод придобива световна известност още на 25-годишна възраст, с книгата си „Окончателният провал: разпадането на Съветският съюз”, в която обосновава неминуемия крах на комунистическата империя, използвайки като аргументи редица статистически данни за нейната икономика и демографското и състояние. По-късно се посвещава на анализи на демографските проблеми и имингранските потоци в Европейския съюз.

През 1992, Еманюел Тод се обявява против Договора от Маастрихт за ЕС, но през 2005 подкрепя проекта за Конституция на Евросъюза и идеята за превръщането му в самостоятелен геополитически играч.

В книгата си „След империята: крахът на американския ред” (2001), френският учен прогнозира упадъка на САЩ, като единствена световна суперсила, и появата на многополюсен свят, с възхода на ЕС, Япония и Русия. В друг свой труд – „Среща на цивилизациите” (2007), писан съвместно с Юсеф Курбадж, Тод подлага на критика тезата на Самюел Хънтингтън за „цивилизационния сблъсък”, лансирайки, вместо това, хипотезата за постепенно сближаване на световните цивилизации.

-          Вярвате ли, че при управлението на президента Барак Обама, външната политика на САЩ претърпя принципна трансформация?

-          Принципната цел на американската външна политика е запазване глобалната доминация на САЩ и удържане на контрола над зоните, където е концентрирано световното богатство и производство. А техни ключови съюзници са Япония и европейските държави. Но, докато САЩ нямат проблеми с Япония, Европа, с нейните амбиции, създава сериозни главоболия на Вашингтон. Защото, ако САЩ загубят доминиращите си позиции в Европа, това ще означава и крах на самата американска империя. Истината е, че сегашният завой в американската външна политика не започна при Обама, а беше заложен още по времето на Буш-младши, когато Робърт Гейтс стана държавен секретар по отбраната. Обама просто продължи курса към корекция на скъпоструващия антируски курс и обяви прословутото „презареждане” на отношенията с Москва.

-          Какво повлия върху този избор?

-          Той е свързан с вътрешните потребности на развитието на САЩ. Дори на Буш му беше станало ясно, че Америка няма да може сама да се сражава на всички фронтове. В миналото и беше достатъчно наличието на комунизма и Съветския съюз, като олицетворение на злото. Буш обаче започна войните в Афганистан и Ирак и се изпокара с целия мюсюлмански свят. Тоест, започна да се държи като германския император Вилхелм ІІ, който, след смяната на Бисмарк, успява да влоши отношенията си с почти всички световни сили едновременно и, в крайна сметка, е обречен да загуби Първата световна война. Така че, освен сдържането на Русия, върху САЩ се стовариха редица нови задачи, свързани с военното и държавното строителство, за чиято реализацията те просто не разполагаха с необходимите средства. Обама лансира политиката на „презареждане” за да намали нивото на напрежението с Москва, която отдавна не представлява никаква заплаха за Запада.

-          Все пак, дали това е стратегически избор или просто тактически маньовър на САЩ?

-          В момента, във Вашингтон гледат сериозно на това, но не бива да храним  особени илюзии, защото сближаването с Москва не отменя курса на САЩ към глобална доминация. Още повече, че тъкмо демократите бяха главните идеолози и творци на свръхдържавата-империя. Докато, повечето републиканци бяха по-скоро изолационисти. Разбира се, не бива да пренебрегваме качествата на Обама, който несъмнено е умерен и рационален политик.

Днес обаче, на американския президент, освен добре звучащите декларации за „глобално ядрено разоръжаване”, се налага и да укрепва лидерските позиции на САЩ, оптимизирайки разходите за това. На фона на кризата окончателно се изясни, че американците не разполагат с ресурси за всички авантюри, в които ги забърка Буш-младши. Освен това прогнозите сочат, че не Русия ще бъде основния им съперник, а Китай. Тъкмо поради това бе взето решението за понижаване прага на взаимното ядрено сдържане и привличането на Москва към решаването на задачите в Афганистан и Азия, като цяло. И, в същото време, да се попречи на Русия да формира военни съюзи с Иран и същия този Китай, което би било много опасно за САЩ. Сега основната задача на Кремъл е да бъде нащрек и да съхрани мултивекторния характер на външната си политика.

-          Мнозина в Европа продължават да възприемат Русия като източник на заплахи и чуждо тяло на континента.

-          В повечето случаи анализите на руската проблематика в европейските и, в частност, френските медии се отличават със зле прикрита или открита русофобия. Вестник „Монд” е ярък пример за систематична дезинформация по отношение на Русия. Зад това стоят определени кръгове, които изпитват недоверие към тази държава и продължават да я смятат за „тоталитарна”. Макар че, двайсет години след краха на СССР, би било по-правилно тя да се дефинира като „незавършена демокрация”. Истината обаче е, че либералното обществено мнение в Европа сякаш е останало в ерата на студената война. В същото време, европейската политическа класа демонстрира далеч по-адекватно отношение към новите реалности. В момента, най-близо до правилния модел на изграждане отношенията с Русия е Германия. Берлин, много преди останалите, осъзна връзката между потребностите от руските суровини и енергоносители и необходимостта от пласиране на собствената продукция. Освен това, за да продължи постъпателното си развитие, Германия се нуждае от стабилност в Източна Европа. Строго погледнато, ако между Берлин и Москва е налице взаимно разбирателство, останалата Европа няма от какво да се безпокои.

-          Франция си остава сред ключовите партньори на Москва. В тази връзка, как оценявате еволюцията на френската външна политика към Русия?

-          Както е известно, Никола Саркози дойде на власт през 2007, използвайки в предизборната си кампания и откровено антируска реторика. Но след като влезе в Елисейския дворец, френският президент, който символизира края на „голизма” и се смята за проамерикански настроен, моментално върна отношенията с Кремъл в традиционно прагматичното им русло. На дневен ред днес е стратегическият диалог и дори закупуването на френски хеликоптероносачи „Мистрал” от руснаците.

-          Кога Европа окончателно ще обърне страницата на „студената война”?

-          Като цяло, не виждам кой знае какви проблеми в това отношение. Друг въпрос е, че посредством структурите на НАТО (и други подобни на тях) в Европа продължава да се насажда американският подход към диалога с Москва. Целта е изолацията на Русия от Европейския съюз. Според мен, САЩ са сериозно загрижени от това, че в Европа вече не възприемат руснаците като заплаха. Въпреки „презареждането”, Вашингтон се опитва да попречи на затоплянето в руско-европейските отношения. За да си остане незаменима за европейските си партньори, Америка се нуждае от поддържането на илюзията за наличието на заплаха от Изток. Нагледен пример за това, как САЩ използват историческите фобии на европейците, доскоро беше Полша. Ясно съзнавайки безсмислието на скъпоструващия си проект за ПРО, американците продължиха да ангажират европейските съюзници в своите антируски игри.

-          Тоест, едва ли можем да очакваме сериозни промени в това отношение?

-          Проблемът на Европа е, че тя не притежава самостоятелно геополитическо мислене. Не се очертава и някаква самостоятелна европейска външнополитическа концепция. Съзнавайки, че Русия не представлява никаква заплаха за тях, партньорите от ЕС все още не могат да се осмелят да преразгледат мястото и ролята на тази страна в международните отношения. Макар че, като цяло, от европейска гледна точка, историческата роля на Русия през миналия ХХ век е по-скоро положителна. Русия не осъществява агресия срещу Запада, освен това тъкмо тя спира нацистката военна машина. Да не говорим, че сталинският режим нанася повече вреда на самите руснаци, отколкото на който и да било друг. Днес, американците и руснаците следват собствени глобални стратегии. Докато ЕС все още не смее да заяви за себе си, като за самостоятелен геополитически играч. Германците изглеждат по-загрижени за външнотърговския си баланс и, подобно на японците, гледат да не се бъркат особено в международните проблеми.

-          Ами Франция, с нейната прехвалена дипломатическа традиция?

-          Ние все още разполагаме със собствени ядрени сили и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Въпреки това, при управлението на Саркози Франция почти напълно се отказа от претенциите си да бъде голяма сила, от самостоятелността и амбициите си. Връщането на Париж във военните структури на НАТО означаваше интегрирането на страната във фарватера на американската политика. Отделни елементи на независимото геополитическо мислене днес можем да открием само у Доминик дьо Вилпен - последният наследник на „голизма”, който обаче отдавна е извън реалната политика.

-          С подписването на Договора от Лисабон стартира изграждането на структурите на общата външна политика на ЕС. Доколко това може да помогне на Европа да се превърне в нов полюс на влияние в света?

-          САЩ съзнателно укрепват т.нар. атлантическа солидарност, като при това акцентират върху развитието на отношенията си с всеки европейски партньор поотделно. В тази връзка, един американски колега лансира парадоксална теза. Този човек е убеден, че изключително скъпата война в Афганистан преследва единствената цел да обвърже европейците към американския стратегически проект, колкото и обречен да изглежда той. В миналото се смятах по-скоро за евроскептик, но въпреки всичко вярвам в силната Европа. В същото време обаче, както показа и кризата на европейската финансова система, във връзка с фалита на Гърция, европейците все още не са се научили как да реагират на общите проблеми и да ги решават правилно.

-          В тази връзка, как оценявате интеграционните процеси в Източна Европа и бъдещето на ОНД?

-          Както в западната, така и в източната част на Стария континент се очертават тенденции, противоположни на онези, които доминираха в началото на 90-те години на миналия век. Тогава Съветският съюз се разпадаше, а Западна Европа обединяваше, под флага на ЕС, все нови държави. Сега обаче, евроинтеграцията очевидно е замряла, докато в постсъветското пространство постепенно се възражда сътрудничеството. Културната и езикова общност може да съдейства за новата интеграция на държавите от ОНД. Не бива да се изключва, че двете части на Европа, рано или късно, ще изравнят основните си показатели и ще могат да формират еднородно икономическо пространство.

Обединяващата роля на Русия в пространството на ОНД е обективна геополитическа реалност. Най-сетне всички осъзнаха, че окончателният разрив между Украйна и Русия би означавал за първата да изпадне в икономически колапс. Киев се стреми да съхрани политическата си самостоятелност, но при това за него е от жизнено значение да повиши нивото на икономическата си интеграция със своя източен съсед. Още по-драматично стоят нещата в Централна Азия. Обективно погледната, разпадането на Съветския съюз беше културна и социална катастрофа за региона. Не съм „колониалист”, но си спомням, че Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан и Киргизстан бяха създадени от Русия именно през съветския период и винаги са били едно цяло с нея.

Според мен, грузинският епизод беше повратен момент за цялата ОНД. Русия заяви за себе си като регионален лидер, който е готов и занапред да отстоява интересите си. Абсурдно е да се говори за някаква руска военна интервенция срещу Грузия. Все едно, Франция да реши да завоюва Монако. Най-важното в случая е, че събитията от август 2008 демонстрираха геополитическото отсъствие на САЩ от региона. Истината е, че Вашингтон може да оказва влияние в постсъветското пространство само, ако руснаците склонят да го допуснат там.

-          Колко силна, според Вас, е Русия?

-          Напоследък виждаме една Русия, която e укрепнала политически в зоната на традиционните си интереси, но все още е отслабена в демографски план. Републиките от бившия СССР, ако не броим прибалтийските, са заинтересовани от обединяващата политико-икономическа роля на Москва. От своя страна, Русия се нуждае от тях за да формира необходимата и демографска маса. Ако си представим заедно Русия, Казахстан, Украйна и Беларус, съвкупната им демографска и индустриална „тежест” ще бъде достатъчно голяма за да осигури самодостатъчното развитие на целия регион.

Днес Русия, със своите 140 милиона жители, постепенно се доближава до показателите на нормална европейска държава. Защото, в културен аспект, Русия винаги е била част от Европа в очите на Запада и само размерите на тази страна представляваха потенциална опасност за него. Днес възможността за интеграцията на Русия в общоевропейския контекст се възприема като нещо съвършено естествено. Още повече, че дори ако интеграционните процеси в постсъветското пространство се задълбочат, не може да става и дума за създаването там на нова унитарна държава, каквато беше СССР. И след като е така, значи двата процеса не си противоречат. Затова обръщането на Западна Европа към бившите съветски републики и, най-вече, към Русия е съвсем закономерно. Въпросът е само това по-скоро да бъде осъзнато от всички.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2011/1062-zalqzvashtata-imperiq

Въпреки ореола на всемогъщество, който проектират повечето световни империи, дори и беглият анализ на историята им показва, че всъщност става дума за доста крехки обществени организми. Екологията на мощта им е такава, че когато нещата действително тръгнат на зле, империите обикновено се разпадат дяволски бързо: на Португалската например за това и трябва само година, на Съветската – две, на Френската – осем, на Османската – единайсет, на Британската – осемнайсет, а що се отнася до САЩ, следвайки тази логика, на тях вероятно ще са им достатъчни 22 години, ако броим за начало на разпадането им критично важната 2003.

Началото на краха

Бъдещите историци вероятно ще акцентират върху прибързаното решение на администрацията на Джордж Буш-младши да нахлуе в Ирак, взето през същата тази година, определяйки го като началото на краха на Америка. Само че, вместо кръвопролитията, които бележат края на толкова много империи от миналото, когато горят градове и масово загиват мирни хора, крахът на Империята на ХХІ век може да се случи сравнително незабележимо, следвайки невидимия път на икономическата разруха или кибервойните.

Не бива да се съмняваме обаче, че когато глобалното господство на Вашингтон най-сетне приключи, всички американци, без изключение, ще почувстват на гърба си, какво означава загубата на имперската мощ. Както вече знаят от собствения си опит редица европейски държави, имперският упадък обикновено оказва поразително деморализиращ ефект върху обществото и често носи със себе си, като минимум в продължение на едно поколение, силното му обедняване. Докато икономиката постепенно „изстива”, политическата температура се повишава, което пък нерядко провокира сериозни вътрешни безредици.

Наличните данни за състоянието на икономическата, образователната и военната сфери сочат, че, що се отнася до глобалната мощ на САЩ, негативните тенденции ще започнат бързо да се обединяват в едно цяло към 2020, като, най-вероятно, ще наберат критична маса не по-късно от 2030. Американското столетие, толкова триумфално прокламирано в началото на Втората световна война, ще бъде грубо прекъснато към 2025 и може окончателно да се превърне в история след още пет години.

Показателно е, че през 2008 Съветът за национално разузнаване на САЩ за първи път призна, че глобалната мощ на Америка действително се движи по низходяща траектория. В един от периодичните си футуристични доклади, озаглавен „Глобалните тенденции 2025”, Съветът споменава за „безпрецедентно в световната история изместване на световното богатство и икономическа мощ от Запада към Изтока”, като основен фактор за упадъка на „относителната сила на Съединените щати, включително и във военната сфера”. Но, подобно на мнозина други експерти във Вашингтон, анализаторите на Съвета прогнозират едно твърде продължително и „меко” приземяване на американското глобално превъзходство и дори се надяват, че САЩ ще съумеят по някакъв начин задълго „да съхранят уникалния си военен потенциал и да продължат да проектират военна мощ на световната сцена”, още в течение на дълги десетилетия.

Всъщност, едва ли ще се окаже точно така. По текущи разчети, по отношение на икономическото производство, САЩ ще отстъпят на Китай (който вече е втората световна икономика) някъде към 2026, а на Индия – към 2050. По същия начин, китайските иновации, които вървят по възходяща траектория, ще си осигурят водещите позиции в сферата на приложната наука и военните технологии в периода между 2020 и 2030, т.е. тъкмо тогава, когато сегашната блестяща генерация американски учени и инженери ще се пенсионира, а доста по-зле образованото и подготвено младо поколение няма да успее да стане тяхна адекватна замяна.

Към 2020, според текущите планове, Пентагонът ще се опита да осъществи отчаян военен скок на умиращата империя. Тогава ще влезе в действие ново поколение челна космическа роботехнология, с която Вашингтон свързва последната надежда да съхрани своята глобална мощ, напук на изчезващото си икономическо влияние. През същата година обаче, глобалната мрежа от китайски комуникационни спътници също вече ще функционира с цялата си мощ, което ще осигури на Пекин независима платформа за разполагане на собствена космическа военна техника, както и достатъчно мощна комуникационна система за осъществяване на ракетни и кибер-атаки във всяка точка на света.

Все още прекалено подвластен на имперската си гордост, както навремето Уайтхол или Ке д’Орсе ( френското Външно министерство – б.р.), Белият дом, както изглежда, продължава да вярва, че упадъкът на Америка ще бъде постепенен, мек и частичен. В миналогодишното си обръщение към нацията, президентът Барак Обама увери американската общественост, че „никога няма да приеме второто място за САЩ”. Няколко дни по-късно, вицепрезидентът Джо Байдън осмя самата идея за това, че „ние сме обречени да изпълним прогнозата на историка Пол Кенеди, превръщайки се в провалила се велика държава, тъй като сме загубили контрола над икономиката си и сме допуснали недопустимо свръхнапрежение на възможностите си”. По същия начин, в ноемврийския брой на авторитетното списание Foreign Affairs, неолибералният гуру на американската външна политика Джоузеф Най разкритикува опасенията от икономическия и военен възход на Китай, отхвърляйки „лъжливите метафори за органичен спад” и отричайки, че глобалната мощ на САЩ наистина намалява.

Обикновените американци обаче, които виждат как работните им места се прехвърлят в чужбина, се придържат към по-реалистична гледна точка от самоуверените си лидери. Социологическите анкети, проведени през лятото на 2010, показват, че 65% от американците смятат, че страната им „преживява упадък”.

Австралия и Турция, които са традиционни американски съюзници, вече използват произведените си в САЩ оръжия за съвместни въздушни и военноморски учения с Китай. Най-близките икономически партньори на Америка вече се отдръпват от противопоставянето на Вашингтон срещу валутната политика на Китай. Когато президентът се върна от поредното си азиатско турне, в края на ноември 2010, резултатите от него бяха обобщени от New York Times в следната мрачна констатация: „Икономическите възгледи на Обама бяха отхвърлени от света: Китай, Великобритания и Германия отправят предизвикателство към САЩ, а търговските преговори със Сеул се провалиха”.

От историческа гледна точка, въпросът не опира до това, дали САЩ ще загубят ненадминатата си глобална мощ, а колко рязък и болезнен ще се окаже техният упадък. Затова, вместо на заблужденията на официален Вашингтон, нека се опрем на футуристичната методология на Съвета за национална разузнаване за да предложим четири реалистични сценария за това как глобалната американска мощ може се изпари през 2020-те години (плюс още четири съпътстващи оценки за това, на кой точно стадий САЩ се намират в момента). Тези бъдещи сценарии са: икономически спад, петролен шок, военни неприятности и Трета световна война. Макар че това, разбира се, не са единствените възможности, когато става дума за упадъка или дори за разпадането на Америка, те дават приблизителна представа, какво ни очаква в съвсем близко бъдеще.

Икономическият спад: текущата ситуация

Днес, господстващата позиция на Америка в глобалната икономика е застрашена от три неща: загубата на икономическо влияние заради намаляващия и дял в световната търговия, упадъкът на американските технологични иновации и ерозията на статута на долара като световна резервна валута.

Още през 2008, САЩ се свлякоха до третото място в списъка на световните износители на стоки, с дял от 11%, докато Китай имаше дял от 12%, а  ЕС - 16%. Няма никакви причини да се смята, че тази тенденция ще се промени.

По същия начин преживява упадък и американското лидерство в сферата на технологичните иновации. През 2008, САЩ продължаваха да заемат второ място след Япония, по брой на подадените патентни заявки (232 хиляди), но Китай вече им дишаше във врата със своите 195 хиляди, демонстрирайки смайващ ръст от 400%, в сравнение с 2000. Предвестник за по-нататъшното влошаване на ситуацията стана фактът, че през 2009 Съединените щати се оказаха на дъното на рейтинга, изготвен от Фондация „Информационни технологии и иновации” (Information Technology & Innovation Foundation), който обхваща общо 40 държави. Като САЩ демонстрираха особено негативни показатели по отношение на „промените” през последното десетилетие и „глобалната конкурентоспобност, базираща се на иновациите”. Илюстрирайки нагледно тази статистика, през октомври с.г. китайското Министерство на отбраната представи най-мощния суперкомпютър на планетата Tianhe-1A, който е толкова мощен, че по думите на един америка�