Поучително да се наблюдава колко специалисти експерти по конституционно право се нароиха напоследък – като започнем от председателя на парламента, Цецка Цачева, преминем през Асен Агов и кой ли не от подкрепящите властта политически партийки отломки, та се стигне до министъра на отбраната, Аню Ангелов.

Този последният, се обяви във вторник, 16 март, за преминаване на разузнаването на подчинение към изпълнителната власт. Ангелов уточни, че прави коментара си в лично качество и това не представя вижданията на цялото правителство. В момента военното разузнаване е на прякото подчинение на Министерството на отбрана, а Националната разузнавателна служба /НРС/ е под шапката на президентството.

Както казваше мъдрата ми баба: като говори в лично качество да си отиде в къщи и да го прави пред огледалото. А не, срещу заплата от данъците на гражданството да се занимава с конституционни промени.

„Пряко избран премиер може да изпълнява функциите на държавен глава”, обяви и „топ-юристът” Иван Груйкин, прочул се с личния си принос за разединение на българската църква. Както се казва и Груйкин може да почете още малко от дебелите учебници то право, но не го прави.

Няма да се впускам в безмисленото ограмотяване на някои днешни така наречени политици, дали президентът е институция, или не. И оттук дали се води институционална война или не се води такава. Ще кажа само, че президентът не е институция, а има по-скоро представителни функции. Самата председател на парламента, Цецка цачева нарече президента – институция, което от камбанарията на нейната битност в момента е неприемливо, но от битността й от предишната й професия, като общински юристконсулт – е напълно нормално.

Който не вярва – да отвори Конституцията и да прочете какво пише там по темата.

Поучително е да се слуша Цецка Цачева – председателят на парламента тръгна да определя правомощията на президента – какво има право, и какво няма право да върши държавният глава.

Според действащата Конституция,

Глава трета.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 62. /1/ /Предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 12 от 2007 г./ Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

...............................

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

1. представлява Народното събрание;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

6. организира международните връзки на Народното събрание.

..........................

Чл. 84. Народното събрание:

1. приема, изменя, допълва и отменя законите;

2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните данъци;

4. насрочва избори за президент на републиката;

5. приема решение за произвеждане на национален референдум;

6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър-председателя;

8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, определени със закон;

9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми;

10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея;

12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

13. дава амнистия;

14. учредява ордени и медали;

15. определя официалните празници;

16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;

17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

............................................................

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

6. се отнасят до основните права на човека;

7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;

8. изрично предвиждат ратификация;

9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.

(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

.................................................................

Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.

..................

Чл. 98. Президентът на републиката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание;

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание;

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Някой да е намерил в цитираните текстове задължение на президента да ходи в парламента – за да му задават въпроси, и да дава обяснения?

Някой да е прочел в цитираните от мен конституционни текстове, че председателят на парламента определя правомощията на държавния глава?

Има ли правомощия президентът да критикува слабости в кабинета?

Има – когато се изказва за работата на правителството, която засяга неговите избиратели.

Конституцията предвижда изрично в специална разпоредба, че президентът може да се обръща към народа и Народното събрание.

Но Конституцията не указва държавният глава да прави оръщението си когато управляващата политическа партия и нейното парламентарно представителство го поиска.

Президентът информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия. Пише го в Основния закон.

Къде в десетките интервюта против настоящия президент депутатите виждат осъществяване на законодателна власт и парламентарен контрол? Или вероятно бъркат държавния глава с министър или със Закон?

Председателят Цецка Цачева има право да:

представлява Народното събрание; да предлага проект за дневен ред на заседанията; да открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им; да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; да обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание; да организира международните връзки на Народното събрание.

В кое от тези действия, по-точно казано правомощия има записано: Цачева може да определя и окачествява действията на държавния глава, съобразно взети партийни решения в политическата сила, към която принадлежи?

„... Като председател направих изявление, а не пресконференция, в което от името на Народното събрание /НС/, като единственият орган в републиката, който по Конституция би могъл да стартира процедура, търсеща отговорност на президента.

Но дали към момента на пресконференцията Народното събрание бе упълномощило Цачева да прави от името на всички депутати изявление за стартиране на процедура по търсене на отговорност от президента?

Дебат в парламента по темата, към 14 март, т. г. все още не се е състоял. Предавам Стенограмата от разговора с известни съкращения, като подчертаното в нея е мое и отговаря на случаите, когато е несъстоятелно като твърдение от юридическа гледна точка.

Да се обърнем към точните думи на Цачева, казани в ефира на Българско национално радио, и предаването „Неделя 150” на 14 март в разговор с журналистката Лили Маринкова:

Какво означава президентът, който излъчва

по същество противоречиви послания?

Водеща: Добър ден на г-жа Цачева, председател на Народното събрание. Вие сте в особено положение да говорите като човек, който има партийна принадлежност, т. е. някои неща, които защитавате, вече го направихте от позиция на вашата политическа сила, и от друга страна – като председател.

Цецка Цачева: Кои според Вас съм защитила от името на политическата сила, от която произтичам?

Водеща: Имаме предвид Вашата пресконференция.

Цецка Цачева: До момента единствените действия, които съм предприела, са само от името на Народното събрание и с оглед неговата компетентност като централен орган по Конституция на държавността в републиката. Не съм си позволила нито една реплика, нито едно действие в качеството ми на политически принадлежаща към партия ГЕРБ.

Водеща: Имах предвид пресконференцията Ви от миналата събота, когато изразихте желанията на управляващата партия да получите един запис, който да бъде прошнурован и прономерован и да бъде действителният запис...

Цецка Цачева: Нещата стоят в друга хронология и в друга последователност. Първо, като председател направих изявление, а не пресконференция, в което от името на Народното събрание /НС/, като единственият орган в републиката, който по Конституция би могъл да стартира процедура, търсеща отговорност на президента, исках да бъдат изяснени фактите в тяхната пълнота. ПП ГЕРБ се произнесе чрез нейната Изпълнителна комисия едва след като имахме предоставени официалната стенограма на хартиен и на звуков носител. Така че много държа на това разграничение. Аз действам, и позицията ми е последователна, само от името на НС, даваща си сметка, че в него то е съставено от ПГ от различни политически партии.

Водеща: Надявам се, че е така и разбира се, като говорим за това, Вие може да смятате, че тук не цари някаква опасност, някаква тревога от това напрежение между различните власти, защото е доказано, че гръмотевиците между тези върхове, от гледна точка на демокрацията, само оглеждат техните действителни силуети. От друга страна – бихме искали да знаем как Вие смятате – дали подлежи действително на контрол от парламента президентът?

Цецка Цачева: За да се отговори на този въпрос, трябва да си припомним с няколко думи какво представлява президентската институция, съгласно действащата българска Конституция /подчертаното е мое, тъй като в Конституцията никъде не е указано, че президентът е институция. – бел. Л. М./. Безспорно, че президентът олицетворява единственото на нацията. В този смисъл – неговата власт е по-скоро морална и успоредно с безспорно представителната му функция, която той осъществява навън, в международен план на държавата и с ангажиментите му към националната сигурност, другата му функция е по-скоро арбитражна. Той трябва да действа като един умиротворител, като един посредник между различните власти, тъй като той няма пряка компетентност във всяка една от властите, но той би могъл със своите действия и обръщения да влияе върху работата на тези власти. Тук обаче Конституцията предвижда изрично в специална разпоредба, че президентът може да се обръща към народа и Народното събрание.

И оттук следва въпросът, считате ли, че действията на президента в последните му няколко публични изяви – от огласяването на Стенограмата и от тази пресконференция, която направи, са в посока на умиротворител на нацията, на балансьор между различните политически сили и между различните власти?

Водеща: Ако не искате директен отговор, аз бих Ви отвърнала с въпрос: на какво отдавате тази негова радикализация, ако така се изразим? Защото много преди това, месеци наред, той не е реагирал на публикации или неща, уронващи евентуално неговия имидж. На какво го отдавате?

Цецка Цачева: На незачитане на централната роля, която парламентът, в условията на парламентарна република, има и в злоупотреба с правомощия, които са му дадени по Конституция. Какво означава президентът, който излъчва по същество противоречиви послания – веднъж казва: правителството на Бойко Борисов е без алтернатива. И в същото време атакува двамата вицепремиери в това правителство – финансовия и вътрешния министър. Има ли такива правомощия да прави президентът? Категорично няма. Той не отговаря за политиката, която се води. Той може със свои мнения, становища – тогава, когато се искат, но той не може да става инициатор, по сега действащата Конституция, на подобни процеси, каквито той стартира. Какво се цели зад всичко това – аз не мога да ви кажа, защото за разлика от него, аз не зная как се прави това. Ползвам аргумент от неговата стенограма. Явно някъде, на някакво друго ниво има някакви схеми, които се разиграват, но аз много държа, като председател на НС, стриктно да се спазва Конституцията и да се знае в условията на парламентарна република къде е мястото на президента и къде е мястото на парламента? Какво означава, в неговата пресконференция, сега на ход е другата сграда? За коя друга сграда има предвид г-н Първанов? Той няма преки взаимоотношения с изпълнителната власт. Той трябва да балансира между различните власти. Сега на ход е НС.

Водеща: И измества.

Цецка Цачева: И то защото така е по българската действаща Конституция в момента. Именно, за да можем да сме наясно от какви принципни позиции изхождаме, в сряда, на 17 март, съм инициирала една публична дискусия в парламента с тема „Държавна власт – правомощия и взаимодействие, компетенции и взаимодействие и българските практики по прилагането на държавната власт в условията на парламентарната република”. Но такива акции, защото за мен това е акция, която провежда президентът в момента, не считам, че са по посока на онова, което Конституцията му разписва като правомощия.

Водеща: Току-що казахте, че той действа неконституционно, антиконституционно.

Цецка Цачева: Ако зад моите думи Вие сте направили този извод, искам да заявя, че какво мисля аз или останалите 239 народни представители, всеки един поотделно е без значение, защото дали действията на президента са конституционни, или провоконституиционни, следва да бъде решено или ще се реши от Конституционния съд на Република България. Дори да бъда конституционен съдия, каквото качество аз нямам, без значение е отделно мнение. Трябва да бъде постановено решение на колективния орган на Конституционния съд. И в този смисъл такава хубава българска практика, разбира се, всеки е свободен да изказва свои съждения, но разсъждения от типа: решението ще бъде постановено при резултат девет на три, предварително да се излагат какви са становищата на магистратите, считам, че е неуважение и към Конституционния съд, който е призван в условията на парламентарната република да упражнява този висш контрол върху спазването на конституционните разпоредби.

Водеща: Т.е. и да не гадаем ли? Въобще никакви коментари и изключвате как биха действали?

Цецка Цачева: Не, всеки един е свободен да гадае, както казвате вие, но не считам, че това е полезно с оглед ситуацията, в която се намираме. Аз твърдя, че тук е необходимо отговорно говорене, което във всички случаи означава зачитане на институциите и персонално на личностите, които олицетворяват тези институции. Но след нещата са стигнали до тук, трябва, според мен да се произнесе и да се приложи процедурата такава, каквато е тя.

Водеща: Щом като пледирате за тази хармония във властите, как се отнасяте към вътрешния министър, който се превърна в опонент номер едно на Висшия съдебен съвет /ВСС/ и най-основен техен критик? Сега, разбира се, наближава поредна среща. Г-н Цветанов не сваля гарда от ВСС и общо от съдийската общност. Мислите ли, че това е по разписание?

Цецка Цачева: Съдебната система в България е независима, но това не означава, че във взаимодействието с останалите две власти, т. е. НС, законодателната и изпълнителната, правомощията на магистратите са такива, че те не отговарят за своите действия. В обществото има натрупани много негативи към тази система, за което мен в личен план много ме боли, защото аз все още се имам за част от тази система, в смисъл, че съм юрист и познавам, смея да твърдя, добре работата на съдиите, на прокурорите, на колегите адвокати, не оправдавам явна и директна намеса на изпълнителна над законодателна власт или пък на президента... Т. е. на... И на президента в съдебната власт... Аз не съм адвокат на г-н Цветанов и не бих могла, като представляваща НС, да давам становища, защото ще изпадна сама аз в противоречие с това, което говоря. Но във всички случаи е нужно да има диалог, защото само чрез диалога биха могли да бъдат изведени онези принципни различия, които в момента пречат за една радикална промяна в съдебната система.

Водеща: Как се отнасяте към това очакване за техническия доклад, който предстои да бъде даден на България от гледна точка на извършеното в областта на правосъдието и разбира се, борбата с организираната престъпност?

Цецка Цачева: Аз нямам информация за съдържанието на доклада, нито официално, нито неофициално. Но ако смея да изразя едно предположение, имайки предвид, че в отговор на критиките от миналото лято, беше създадена една междуведомствена работна комисия, която стартира с едни 57 мерки за преодоляване на критиките по този доклад и съобразявайки законодателната дейност до момента на парламента, както и че идната седмица за второ гласуване влизат промените в НК и в НПК, аз считам, че до момента, така, както тези мерки бяха разписани по програмата във времето, се изпълняват. И ако обективно, в което не се съмнявам, се отразяват процесите, които вървят в обществено-политическия живот в страната, очаквам един добър доклад.

Водеща: Тоест съумява ли България, така да се каже – да поправи представите, които е създавала в рамките на предишното управление, да възвърне доверието, че има воля за преборване с престъпността и корупцията?

Цецка Цачева: Категорично да. Аргументи в полза на това мое твърдение мога да изведа и от наскоро приключилото официално посещение на председателя на Европейския парламент г-н Бузек, който даде много висока оценка и на НС, ние бяхме домакин на това посещение, и в разговор с премиера на усилията, които прави правителството в посока изчистване имиджа, името на България в международен план. Тук трябва да споделя и една обективна констатация, че към 3-ти март, тогава, когато проведохме среща и президента г-н Първанов, г-н Бузек изрази задоволството си от добрия диалог, който имаме властите в страната. Няколко дни по-късно този диалог вече не е факт.

Водещ: Искате да кажете, че това е било, за да разруши представата на г-н Бузек, диалогът се разрушава заради завист на някого, че е била произнесена тази комплементарна оценка?

Цецка Цачева: Не, ни най-малко. За мен нещата се случиха от не добри съвети, може би, от екипа на президента, които му дадоха този съвет и извършиха тази дейност да се публикува в сайта на президентството в раздел „Речи и изявления”, текст, който беше наименован „стенограма”. Той не съдържа нито реч, нито изявление на президента, защото... пак се връщам на онзи текст от Конституцията, който казва, че подобни обръщения президентът може да отправя към гражданите и в НС, но не по такива механизми и процедури, силно казано, каквито се използват за внушения, далече надхвърлящи предмета на срещата, която е била уговорена и се е състояла в президентството.

Водеща: Сега, един друг въпрос, свързан с тежестта, авторитета на управляващата партия. До каква степен тя вече не се поддава на контрола на председателя си Борисов, който каза, че искал тази процедура да не бъде възприета, но неговото... парламентарното присъствие на ГЕРБ е надделяло. Мислите ли, че той вече не е популярен в редиците на ГЕРБ?

Цецка Цачева: Така зададен въпросът изисква еднозначен отговор, който аз от позицията на председател на НС няма как да направя.

Водеща: Нали Ви интересува здравето на парламента? Ето един проблем.

Цецка Цачева: Но като член на тази партия, аз категорично отричам подобни внушения, тъй като те не почиват на никаква реална основа. Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ е колективният орган, в който се вземат решенията, политическите решения на партията. Там се чуват различни мнения, претеглени „за” и „против”. Аз не съм член на Изпълнителната комисия, поради което не мога в детайли да коментирам какво точно е било изявлението на министър-председателя, но аз споделям неговата позиция, изразена няколко дни по-късно в Бургас, че работа на правителството в момента е да изпълнява програмата в условия на криза. Това, което той върши... Тъй като казусът вече не между изпълнителната власт и президентството, взаимоотношенията в момента са президент – НС. В този диалог, който вече не е диалог, а се тръгва към съвсем специфична процедура, Министерският съвет /МС/ и в персонален план – министър-председателят няма роля, тъй като по Конституция за него не се предвиждат конкретни правомощия в тази ситуация.

Водеща: Оценявам Вашата грижа да преместите окото на циклона на площад „Народно събрание”, но от гледна точка на това, което ще изпълните в парламента, мислите ли, че ще има недостиг на юридически мотиви, на юридически аргументи, чисто юридическата обосновка на нещо, което иначе представлява задача на всеки български властник – повече публичност, повече документи или пък стенограми, или дискусии на вниманието на журналистите и на медиите?

Цецка Цачева: Аз бих се съгласила с това, ако президентската институция даде гласност на всички видове стенограми от записи, които са се водили там. В този ред на Вашите разсъждения подкрепям една такава позиция, но виждате, че не се прави, обратното – казва се, че едва ли не след две години ще бъдат показани стенограмите от разговорите по тройната коалиция или разговорите с Путин на тема енергетика и т.н. Така че тук не става въпрос за прехвърляне окото на циклона, а става въпрос за спазване на компетентности по Конституция.

Водеща: Г-жо Цачева, колко Ви е заплатата като председател на НС?

Цецка Цачева: Три средни заплати в публичния сектор, съгласно статистическото изчисление за предхождащото тримесечие...

Водеща: Да, сложно е.

Цецка Цачева: ... увеличено с 55 на сто по член пети от икономическите правила на Правилника за организацията и дейността на НС.

Водещ: Не, не формулата, а колко получихте? Защото имаше един разговор, който беше постфактум, както повечето неща, свързани с ГЕРБ, те са след като вече се е изразило някакво негативно становище. Това беше заради изявлението на Яне Янев, който говори за повишените заплати на народните представители, но той спомена, че вашата действителна заплата е някъде около 6000 лева.

Цецка Цачева: Считам, че институцията НС, която аз представлявам, и усилията, които прави съставът на 41-то НС не заслужават такова неглижиране на дейността и такъв битовизъм във взаимоотношенията между гражданите и народните представители. Категорично не е вярно, че аз получавам 6000 и по тази тема бихме могли да разговаряме, но не по начин да ангажираме изцяло хората. Защото е несериозно тогава, когато си избран, тогава, когато има вътрешен устройствен, нормативен акт, който урежда взаимоотношенията, да отиваме на ниво чист популизъм...

Водеща: Какво друго е, освен популизъм, Вие да се намесите, след като вече става явен общественият... неблагоприятната обществена картина на това съобщение, че на депутатите тайно и полека нарастват техните доходи, поради възприетата формула...

Цецка Цачева: Има известен елемент на истина в това, което казвате. Трябваше да направим изпреварващо, след като видяхме какъв е статистически размерът на увеличението с тези 37 лева на месец, до които всъщност се свежда казусът. Така или иначе, не сме го направили. Но принципът - по-добре късно, отколкото никога за мен е по-верният, още повече, че и парламентаристи от състава на предишното НС ме убедиха, че всъщност само за първото тримесечие на календарна година се получава този минимален скок в размера на възнагражденията. Второ, трето и четвърто тримесечие те са много по-ниски от това, което е за първото тримесечие.

Водеща: Едва ли ще бъде само негова от гледна точка на общественото внимание, което винаги е било много критично, дали народните представители са в състояние да извървят многострадалния път, който имат повечето българи от гледна точка на рестрикции, които следват. Иначе, същото е и за ГМО. Дори и сега да пледира парламентарната комисия за категоричното им забраняване, гражданските организации искат, включително и Вашата оставка, включително и на министъра на екологията, тъй като Вие действахте отново след събитията.

Цецка Цачева: Гражданските организации доказват, че в България вече можем да говорим за активни граждани, защото понятието гражданско общество като цяло е нещо много по-различно. Когато обаче гражданите са активни, те трябва да имат и достатъчно информация и известна компетентност по въпроси, които се обсъждат. В конкретния случай, след срещата, която проведох с академик Съботинов и с представители на академичната мисъл, специалисти в тези сфери, аз стигнах до категоричния извод, че ние като общество, в това число и аз, в личен план нямаме достатъчно информация за ползите и вредите от ГМО... ние наистина постфактум връщаме закона, в някои отношения отстъпваме от позицията на министерството, но това ще бъде дотам и дотолкова, докато получим съответната санкция от ЕС. Защото и позицията на г-н Борисов, и моята позиция е, че в момента трябва да бъде поет този риск, докато нямаме механизми, нямаме категоричното становище на специалистите, че чрез специализирани лаборатории, чрез едни стриктно прилагани процедури съществува пълна гаранция за чистотата на българската природа и за здравето на българските граждани.

Водеща: Благодаря за участието на г-жа Цецка Цачева, председател на НС.

В България трансплантираните и раковоболните са подложени на дискриминация,  и мъчителна смърт. Те нямат право на избор, как, колко да живеят - нямат право да се лекуват. Имат едно единствено право - да умрат рано поради липса на възможности за лечение...

В българската Конституция е записано:

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

.................................................................

Чл. 52.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.

(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

(4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи.

Този член и текстовете към него трябва да бъдат окачени в заседателната зала на Министерския съвет и по време на заседанията на правителството, министърът на финансите и този на здравеопазването няма да е лошо да си припомнят тези, конституционни права...

Седмици наред на пресконференции и в парламента се дискутира драмата с липсата на възможност за лечение на български граждани с трансплантирани органи и раково болни.

Не отварям тук дума за децата с редки заболявания, за отнетите права на инвалиди да ползват помощта на асистент, не говоря даже за унизителното отношение, което държавата има към свои граждани с увреждания, които в мнозинството си са лишени от правото на труд и достоен живот.

Много от изброените от мен българи търсят закрила в Комисията за защита от дискриминация, но тя може единствено да реши дали са налице дискриминация и нарушени права.

След като съответните граждани, за които държавата не се е погрижила да спази конституционните им права получат решението на Комисията за защита на дискриминация, могат да се обърнат към съда – процедура изключително дълга и тромава. Чак след последното произнасяне на магистратите, правата на тези дискриминирани българи останали без защита и санкции за виновните институции и длъжностни лица – чак тогава тези граждани може да потърсят правата си в съда в Страсбург!

Няма да вървя и проследявам пътя към Ада, на който са подложени български граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания – тук ще изложа единствено какво конкретно се случва с тях и живота им по вина на държавата, които заради злощастната йезуитщина на депутати в българския парламент са поставени в условия, различни от тези на останалите редови граждани в страни-членки на Европейския съюз.

Къде е началото и къде краят на тази омерзителна ситуация – това ще бъде тема на следващите редове:

Краят на историята....

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

Лекарите, които взеха участие в въпросната пресконференция бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите!

По време на редовния петъчен парламентарен контрол, министърът на здравеопазването Стефан Константинов заяви от парламентарната трибуна, че генериците по никакъв начин не поставят здравето на трансплантираните в риск и подчерта, че те съдържат същата активна субстанция както и оригиналният продукт!

„Никакви опасни лекарства не се предлагат и ничий живот не е застрашен, най-малко пък на трансплантираните. Който ви е предал информацията ви е заблудил”.

Това каза министърът на здравеопазването, гинекологът Стефан Константинов в отговор на въпрос на народния представител от „Коалиция на България" Мая Манолова, която попита за двете нови лекарства за пациентите с трансплантации, които са влезли в позитивния лекарствен списък и ще бъдат заплащани от Здравната каса.

„Истината е че проблем има. Хората с трансплантации ще бъдат принудени да променят лечението си", категорична бе депутатката Мая Манолова. Тя цитира мнението на националния консултант по трансплантации, както и на други водещи специалисти, които казват, че в 27 до 28 на сто от случаите, когато се използва генерик, а не оригиналното лекарство, това води до проблеми.

„Даваме парите за повече хора да се лекуват. Въпросът е дали трябва най-бедната държава да купува най-скъпото лечение", изтъкна Константинов и предложи на Манолова да потърси информация в интернет.

Министър Константинов „пропусна” в изложението си от трибуната на парламента факта, че в държави като Дания и Испания, приложението на генерични имуносупресори в областта на трансплантацията е изрично забранено с административен акт, а в другите европейски държави тяхната употреба е сведена до 3 на сто от всички лекарства.

„Аргументите им за това са чисто научни и медицински, а именно: няма достатъчно клинични данни за ефективността на генеричните имуносупресори в областта на трансплантологията (напротив - практиката показва точно обратното), както и не са налице новите изисквания, приети от Европейската Лекарствена Агенция и Европейското Дружество по Органна Трансплантация, касаещи лекарствата с тесен терапевтичен индекс, каквито са имуносупресорите”.

В този смисъл и преминаването от едни медицински продукти към други, с недоказани качества и ефективност, ще доведе единствено и само до по-лоши медицински показатели, а от там и до увеличаване разходите за здравната ни система, обясняват още от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.

Няма да коментирам тук арогантността на един министър и то на здравеопазването – нито ще се спирам на голословните му твърдения, които също не идват от специалист, какъвто той категорично не е в проблема, а от един бивш провинциален, неизвестен с кой знае какви професионални постижения гинеколог...

Новите медикаменти досега не са прилагани на трансплантирани пациенти у нас. Лекари предупреждават за възможни рискове. Европейската практика е смяната на лекарства да става само по медицински показания.

Европейската практика – ще се върна към този израз малко по-късно, за да стане ясно откъде и откога идва погазването на правата на българските граждани в здравеопазването, защо не се спазват европейските директиви, както и защо в страната няма европейски проекти и оперативни програми в ресор „Здравеопазване”.

Какво имаме налице дотук:

Ето какво е записано в основния закон по проблема:

Чл. 28.

Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.

Чл. 29.

(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.

Христина Димитрова от Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания заяви:

„Държим, когато се сменя една терапия това да става само с медицински критерии... искам като пациент, когато се чувствам добре с един медикамент, той да не се сменя”, настоя тя.

От Българското дружество по трансплантология не са принципно против навлизането и употребата на генерични лекарства. Според тях обаче, за да се гарантира безопасността и ефективността на генеричното заместване, следва да се осигури адекватна регулация на този процес. От дружеството се опасяват в ефикасността на генериците в трансплантологията.

„Не повече от 600 са трансплантираните у нас”, по думите на професор Никола Владов от Българското дружество по трансплантология. Той подчерта, че няма конкретни изследвания за "вредата и ползата" от генериците, но според него съществува съществен риск при замяната на оригиналния медикамент с генерик да пострада здравето на пациента - от инфекции в организма до загуба на присадката.

От Българското дружество по трансплантология настояват за допълнителни медицински проучвания за изясняване на ползите и ограниченията на генеричните имуносупресори. Според лекарите, неконтролируемото навлизане на генерици, ще доведе до значително по-лоши медицински резултати и едновременно с това до по-големи финансови разходи за здравната ни система.

Лечението само на една допълнителна тежка реакция на отхвърляне при замяна с генерик ще струва повече от разликата в цената на генеричния и оригиналния имуносупресор.

Редове от пресата:

Пациенти, претърпели трансплантации, започват да отхвърлят органите след замяна на предписаните им лекарства с генерични имуносупресивни медикаменти.

Това обявиха на пресконференция от Националната асоциация на трансплантираните, Алианс на трансплантираните и оперираните и Българска асоциация за закрила на пациентите.

В нея взеха участие и лекари от болница „Св. Екатерина". Всички те бяха единодушни, че заместващите препарати създават риск за здравето и живота на пациентите...

... Евгени Георгиев, председател на Алианс на трансплантираните и оперираните, който е с трансплантирано сърце, разказа, че състоянието му се е влошило след преминаването на генерици. Откакто започнахме да пием иноватини лекарства се вижда какво се случва. Започнахме да отхвърляме органите, посочи той...

... Заедно с представители на други пациентски организации Георгиев набеляза основните проблеми, произтичащи от замяната на оригиналния продукт с генерик. На първо място заместващите препарати не са тествани на трансплантирани пациенти и деца, тоест липсват проучвания за евентуални негативния ефекти. По данни на Георгиев има и смъртен случай на дете, което е починало след преминаване на по-евтиното лечение.

Д-р Незабравка Чилингирова от болница „Св. Екатерина", отговаряща за списъка с пациентите, нуждаещи се от присаждане, съобщи, че през последните три години има зачестяване на случаите на отхвърляне на органи. По думите й, рискът е особено голям при сърдечно трансплантирани, както и когато генерикът започне да се приема веднага след операцията.

Това изнесе на 7 ноември Полина Тодорова в news.bg

На 24 октомври, Комисията по позитивния лекарствен списък публикува изменение на списъка, с което два от съществуващите генерични микофенолата за пациенти с трансплантации са вписани с нови, по-ниски цени.

И тъй като Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ финансира на 100 на сто само цената на най-евтиния продукт от дадена група медикаменти, трансплантираните пациенти, които използват което и да е от другите лекарства в групата, са изправени пред трудния избор - да сменят терапията си или да доплащат за досегашното си лекарство.

Да сменят терапията си...

След като стана ясно какво са замислили чиновници от министерство на здравеопазването, лекари от Дружеството по трансплантология излязоха със становище, според което смяна на терапията трябва да става само по медицински, а не по финансови показания. В противен случай се рискува присаденият орган да бъде отхвърлен, смятат специалистите.

Както българските, така и световните лекари - трансплантолози са категорични, че използването на генерични имуносупресори при трансплантирани пациенти води до отхвърляне на присадения орган в 27 на сто от случаите, предупредиха от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания в опит да се спре това безумно решение и да се предотвратят смъртни случаи вследствие на отхвърляне на трансплантиран орган!

На пресконференция бе изнесен и следният пример: от 5 месеца Орлин Ангелов е с присаден бъбрек. За да не бъде отхвърлен органът, мъжът приема т.нар. имуносупресори. За продължи безплатната терапия, трябва или да смени лекарствата, или да доплаща разликата в цената. За всяко едно от тях - по около 100 лева.

Според него хората, които са трансплантирани срещат доста финансови трудности. Не малка част от тях са с ТЕЛК решение и трудно си намират работа, а разходите по лечението и поддържането на добро състояние са значителни.

Какво казва Конституцията по този въпрос:

Чл. 48.

(1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

Но как да се труди на добре платена работа един пациент с трансплантиран орган, след като трябва да си почива, да живее при щадящ режим и да успява да тича по десетки инстанции, за да докаже, че е още с трансплантирания орган и се нуждае от следващия Протокол за отпуснати лекарства?

Безработицата в България е висока, за пациенти с трансплантирани органи, раковоболни и прочие хронично болни с тежки заболявания – работа няма! Да не говори за избор на работа и работно място!

Преди два месеца журналистката Мартина Бозукова от Медиапул публикува следния случай:

Заради отпуск на лекари-консултанти пациенти с редки болести и с трансплантации не са получили нужните им лекарства... За да получат от аптеките лекарствата си, които се поемат от Здравната каса, пациентите трябва да имат заверени протоколи. Протоколите се заверяват от комисии в НЗОК, в които има както служители на касата, така и външни консултанти. Заради отпуските на въпросните външни консултанти през август, някои протоколи не били заверени, обясниха от Здравната каса...

... Ваня Добрева, болна от акромегалия и председател на Асоциацията на страдащите от редки болести, заяви пред БНР, че на 16-ти септември е трябвало да й бъде поставена последната инжекция, но протоколът й все още не е одобрен.

“В нашия случай се получава повишаване на растежния хормон, което води до образуване на злокачествени образувания и до сърдечно-съдови заболявания. Това са тежки заболявания и в повечето случаи дори оставането без лекарства за много малък период е смъртоносно“, каза тя.

Радка Йорданова от Асоциацията на трансплантираните във вторник е дала последните налични лекарства на чернодробно трансплантираната си двегодишна дъщеря...

“Не може един човек само да разписва тези протоколи. Ако не дай си боже нещо се случи, не го пожелавам на никого, какво правят всички тези трансплантирани?Трябва ли да се стигне до отхвърляне на органи или до някой нещастен случай, за да се обърне внимание на тези хора. Ако детето не получава лекарствата си, рискът от отхвърляне на присадения орган е много голям“, коментира Йорданова пред БНР.

Как биха реагирали гърците, французите, германците, англичаните, ако живота и здравето им са застрашени от чиновническо безхаберие и малоумие?

Нима е толкова трудно за една държава  и нейното правителство да спазва конституционните права на гражданите си и да не ги дискриминира, особено когато иде реч за живота и оцеляването им?

От края към началото на тази история или в Договора, който подписа Кунева няма глава Здравеопазване!

Колцина от българите са наясно, че водещата преговорния процес при бъдещото присъединяване на България към Европейския съюз, Меглена Кунева не е преговаряла по глава Здравеопазване, защото такава глава в Договора за присъединяване – няма!

Единствената глава от договора за България, в която се споменава нещичко за здравето на българите е Глава 23 наречена

Защита на потребителите и тяхното здраве

{edocs}sdrave-ec-1.doc,600,400,link{/edocs}

В тази глава правата на пациентите липсват като защита или ангажимент на държавата и то съвсем конкретно.

В едно от последните интервюта на българския премиер, Бойко Борисов дочух нещо твърде любопитно по време на гостуването му в предаването „Панорама” на Българска национална телевизия на 4 ноември 2011 г.:

Бойко Борисов: ...Както винаги съм казвал, че благодарение на царя хората видяха моята работа, харесаха ме. Винаги съм казвал, че няма по-добър дипломат, нямаше по-добър избор за президент на България. Ако царят беше президент, за Шенген въобще нямаше да си помисли Холандия да ни спира. И съм сигурен, че холандската кралица щеше лично да се намеси, сигурен съм. Няма среща в света, която да съм провел и в края на нея да не ме попитат как е царят, добре ли е, с какво се занимава? А Жан Клод Юнкер – шефът на Еврозоната и премиер на Люксембург, като беше тук каза: „Вие имате диамант, не го ползвате”.

За какъв цар говори Борисов по Конституция след като България е република?!

За какъв „диамант” иде реч – за онзи ли, който получи земи, имоти и гори и съди държавата в България и Страсбург за щети?

Май някой нещо много се е объркал!

Дали е Борисов, или Жан Клод-Юнкер – няма да коментирам, но тези процедури далеч не се случват толкова лесно: Симеон Борисов – президент, холандската кралица оказва натиск над правителството си за прием на България в Шенген – това даже в детската градина няма да мине за сериозно!

Така нареченият „диамант” направи и причини толкова поразии на страната по време на управлението си, че едва ли скоро ще бъдат преодолени!

Една от тези поразии е, че Меглена Кунева преговаряше на тъмно с ЕС по Договора за присъединяване и постави пред свършен факт българите след подписването му! Нещо, което в други цивилизовани страни-членки на ЕС няма как да се случи!

По този повод в българския парламент са се запазили стенограми, в които четем:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти, показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – на тъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Това е най-скандалния случай, с който се узаконява дискриминация от парламента над всеки един български гражданин – депутатите лишават българите от правото да знаят и да съгласни с начина, по който ще живеят те и поколения след тях!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

Това е краят на историята за тотална дискриминация и нарушаване на правата на българските граждани да се лекуват, да получат от държавата адекватна помощ при лечението си и най-важното право – да живеят!

Дали причината за това се крие във факта, че в договора за присъединяване на България към ЕС е липсвала глава Здравеопазване, или разковничето е в нежеланието на управниците да се ангажират със спазване на конституционните права на своите болни граждани - вероятно истината е някъде по средата.

Факт е обаче и обстоятелството, че според европейското право,

Всяка държава-членка отговаря за прилагането /транспониране в определените срокове, спазване и правилно прилагане/ на правото на ЕС в своя вътрешен правен ред.

По силата на договорите Европейската комисия следи за правилното прилагане на правото на ЕС. Когато дадена държава-членка не спазва това право, Европейската комисия разполага със собствени правомощия /иск при неизпълнение на задължения/, предвидени в член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 141 от Договора за ЕОАЕ, за да опита да сложи край на нарушението и да сезира, ако това е необходимо, Съда на ЕС.

„Неизпълнение“ означава, че дадена държава-членка не спазва своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Неизпълнението може да е резултат от извършено действие или от неизвършено такова. „Държава“ означава държавата-членка, която нарушава правото на ЕС, независимо кой орган – централен, регионален или местен, е отговорен за неизпълнението.

Комисията за защита от дискриминация в България съблюдава спазването на конституционните права, европейските норми на спазване на правата на гражданите. Съдът в България също разглежда случай на дискриминация и нарушени права на граждани с трансплантации, раковоболни и деца с редки заболявания. но всичко изброено по-горе изисква време, месеци, години, а когато даден пациент трябва да се лекува по предписание на лекарите - времето не е най-доброто за оздравяването и оцеляването на нуждаещите се от лечение.

Именно времето е факторът, който скъсява живота, когато пациенти, лишени от средства за закупуване на лекарства и провеждане на необходими медицински процедури очакват държавата да се отнесе към тях съобразно Конституцията и европейските норми за лечение и оказване на помощ.

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий”, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

„Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.

Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…”

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо...

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството - 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

{edocs}nova zora2.doc,600,400,link{/edocs}

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. "Нова Зора", който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, "Хроники" успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края...

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство - /обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив - Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия/.

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”...

... като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути...

...докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост...

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

• Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;
• В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;
• Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;
• Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;
• 70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?

Продължение от 26 април

Има ли разлика на политиката, водена преди 10 ноември 1989 година и политиката, водена след свалянето на ТодорЖивков от правителствата на различни партии по отношение на външния дълг и получаването на дължимите суми. Ще започна с една новина от последните часове: България, в лицето на своя премиер, Бойко Борисов опрости в движение 75 процента от външния дълг на Сирийската арабска република! Ето обяснението на Борисов по този акт:

{edocs}ntv.doklad-27-04.doc,600,400,link{/edocs}

Кой, къде и кога, на какво основание опрости 58 млн долара от дълга на Сирия

С Решение на Министерския съвет ли е станало? С Решение на парламента, след като по Конституция България е парламентарна република? Имало ли е дебат за това опрощение, излагани ли са мотиви България да се лиши от тези $ 58 млн?

Според все още действащата Конституция на РБ и текстове от нейния:

Чл. 85.

(1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;

2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;

3. предвиждат коригиране на границата на Република България;

4. съдържат финансови задължения за държавата;

5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;

В друга глава на Конституцията:

Глава пета

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 105.

(1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.

..................................

(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

...................................................

Чл. 106.

Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.

Решение на правителството аз така и не срещнах. Не чух и по време на разговора на премиера Борисов с водещата Лора Крумова някакви силни доводи, аргументи за това опрощение.

Не чух и МС да е решавал да се опрощава дълга на Сирия, нито пък беше изтъкнато, че парламентът е гласувал подобно нещо.

Остава това опрощение да е еднолично решение на някого много високо във властта, което няма как да е в съзвучие с Конституцията.

В момент, когато парламентът съвсем правилно ще проверява загубите на България от сделката за външния дълг, която проведе Милен Велчев, да се подаряват милиони на една богата държава като Сирия звучи доста нелепо.

В момент когато инвалиди са лишени от безплатен транспорт, от личен асистент /даже и болните от множествена склероза – бел. Л. Б./, за да се понапълни празната хазна на Симеон Дянков – точно в този момент да се опрощават десетки милиони граничи с престъпно поведение на властимащи.

Даже Живков не си позволяваше подобни „подаръци” и за всяко решение за кредит, отпускан на страна от Третия свят Решаваше Бюрото на Министерския съвет.

Вярно е, че в Доклада на Временната анкетна комисия на 39-то ОНС за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави има раздел озаглавен: ”Кредити, отпускани на трети държави по идеологически причини”. Както вече бе отбелязано в един от предните материали по темата, публикувани в бюлетина “Позиция”, трудно е да се каже, че друг подход за отпускане на кредити е съществувал изобщо. Защото мъчно можем да си представим дълбокия икономически замисъл на кредитите, отпускани на държави като Сомалия – страна, чиято централна власт постоянно е разтърсвана от междуособиците на племенните вражди, незатихнали и до ден днешен или на тези дадени на Конго, Бангладеш и Гвиана, заемащи челните места в десетката на най-бедни страни в света.

{edocs}doklad-dalg-mai.pdf,600,400,link{/edocs}

Освен Доклада, чието съдържание предоставяме на нашите читатели, в други документи, намиращи се в Министерство на финансите, архива на Политбюро, Секретариата и Валутната комисия на ЦК на БКП, в архива на Министерския съвет, БНБ, бившата Българска външнотърговска банка, понастоящем Булбанк, както и държаве архив отделните решения на Бюрото на министерския съвет са коментирани подробно:

{edocs}dokumenti-1.doc,600,400,link{/edocs}

Като теглим чертата, засега…

Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./.

Това далеч не е целият списък с държави-кредитополучатели...

Това бе на пръв поглед задължението на една група държави, към които България 20 години не предяви никакви претенции за връщане на външния дълг.

"Ние, държавниците, партийните ръководители в социалистическите страни сме и стопански дейци - заявява Тодор Живков на среща на бизнесмени от Изтока и Запада, състояла се във Варна на 11 май 1982 година. Запазили са го документите от това събитие. - Ние непосредствено участваме в изграждане на управлението на икономиката, а понякога се вмесваме толкова пряко в работата на стопанските дейци, че им създаваме трудности - хвали се правешкият диктатор. - Изобщо излиза, че аз съм и бизнесмен...".

"Човекът всичко” го наричаше интелигенцията с горчива ирония. /В годините на своето властване Живков се писа и писател, и художник, и какво ли не. "Достатъчно бе да излезеш от шумата, да разкажеш, че си носил хляб или да си стрелял  гората - шегуваха се шепнешком простосмъртни българи - и не ти трябва университет. Какъвто се наречеш, където те сложат или изпратят - все ставаш." Абсурдно тъжно, но вярно./.

Какво показваха цифрите?

Документите, с които имах възможност да се запозная сочеха, че Министерството на икономиката и планирането ТРИ пъти е връщало изчисленията за темпа на растеж на националния доход за 1988, докато вместо реалните 2,4 на сто не били записани 6,2 на сто. Как иначе генералният секретар и държавен глава щеше да твърди, че се развиваме "с най-високи темпове в света"?

Този епизод прилича ли ви на друг подобен от сегашно време?

Според Справка, изготвена единствено за лично ползване на най-високо партийно равнище, през 1980  салдото на търговския баланс в конвертируема валута е +965,8 млн. щатски долара, а националният доход е 5, 7 на сто. Ето числата, които съдържаше тази Справка за 1986, 1988 и 1989. Салдото на търговския баланс в конвертируема валута е било съответно: - 1094, -1189 и -921 /в млн. щатски долари/. Така се стига до 1989 година, когато националният доход е - 0,3 на сто!

Външният дълг на България се натрупа от ФАКТИЧЕСКОТО намаляване на валутните постъпления от износа и то при реално и непрекъснато увеличаващи се валутни разходи в и за държавата. Срещу долари се внасяше: фуражно зърно, торове, селскостопански стоки, произведения на леката промишленост. Казано с прости думи: това, което до момента е носило валута ОТ износ, в един момент започва да гълта валута ЗА внос.

Друг неблагоприятен фактор, който предшестваше събитията от 1989 г. бе, че намаля производството на редица основни стоки като: стругове, трактори, кранове, валцувани черни метали, хладилници, пишещи машини, азотни и фосфорни торове, карбамид и още много други.

Защо изреждам тези печални за икономиката ни факти? Защото зад тях стоят известни имена от хора в Политбюро на ЦК на БКП, така също и известни имена от Министерския съвет /членове на различни правителства/, имена на членове от комисии и институции – всички те довели до хаоса и икономическото ни затъване. Може ли днес всичко да се приписва на историческата ни обреченост от годините след края на Втората световна война и 9 септември 1944 година, на "Великата" сила - Съветския съюз, на попадането ни в социалистическата икономическа общност? Кой и как отиграваше на българска територия проблемите, за да стигнем дъното?

Защо бе закрит Комитетът за държавен и народен контрол?

Погледнато реално, този Комитет /КДНК/ беше органът, който извършваше проверки по сигнали за икономически престъпления. Така например точно този Комитет е сигнализирал, че 243 милиона долара е стойността на закупените с валута машини и съоръжения, които не са били въведени в действие за първото полугодие на 1988 г.. Установено е било и че други 548 милиона долара е стойността на частично използваните машини и съоръжения. Не би било пресилено ако се каже, че България натрупа своя външен дълг, без да изгради възможности и условия за неговото постепенно погасяване.

КДНК бе закрит, голяма част от архива му от извършени проверки бе разпилян, друга част бе внимателно прибран. Така и вълкът се оказа сит и агнето цяло - виновниците бяха прикрити, а разследвания повече не се предвиждаха, поне в близките няколко години след 1989. След което бе създадена Сметната палата.

*        *        *

Помня деня, когато в ръцете ми попадна писмо с гриф "Строго поверително”. Писмото е било изпратено до БНБ от висшия комунистически функционер, другаря Кирил Зарев, от съдържанието на което писмо му става ясно, че се създава Валутен фонд от следните източници: сумите от реализирана продажба на злато, сребро и монети, от годишния дивидент за участието на БНБ в капитала на МБИС, МИБ и банката за международни плащания в Базел, а също така и от печалбите на банките в Бейрут.

След това писмо се откриват валутни сметки на БНБ в преводни рубли и долари, като за записванията по валутните сметки на БНБ е решено да се уведомява чрез поверителната служба, Софийския градски клон на БНБ. Поверителни преводи, аналитични сметки и опитен служител за работа със строго поверителни материали - така се започва.

След 14 години

членът на Политбюро, другарят Гриша Филипов получава Докладна записка от председателя на БНБ Васил Коларов, в която пише: "По решение на висшите партийни и държавни органи беше създаден фонд "Валутен" към БНБ, по който да се отнасят постъпленията в несоциалистическа валута от лихви по установения ред".

Каква е причината Коларов да се обърне към Гр. Филипов? До края на 1982 година отчисляваните средства от печалбата на фонд "Кредитиране в лева" са осигурявали заплащането на откупената валута. Със завишаване на процента за данъчно облагане на печалбата от 70 на 80 на сто /от 1 януари 1983 година /полагащите се отчисления за фонда вече не са в състояние да осигурят закупуването на валутата. Как да се покрива недостигът?

"...След изчерпването на тези средства предлагам покриването на недостига да става от печалбата на банката, преди нейното облагане с данък върху печалбата. Председател В. Коларов." "Съгласен" е резолирал Гриша Филипов. Като се краде от държавата - ще се ощетява държавата. Гениално!

*        *        *        *

Нямаше икономическо решение, взето без знанието и участието на Тодор Живков сочат документи и свидетели. Валутната комисия и партийно-държавната Комисия по научно-техническата политика при ЦК на БКП са два от факторите, вземали решения и давали мнения по решаването на основни проблеми от икономиката на България. Тези две комисии са давали насоки на научно-техническата политика на страната, както и на валутното финансиране на важни отрасли. Решения със строго поверителен характер - а всъщност, погледнати днес - ПРОТИВОЗАКОННИ.

Документи и факти за огромни щети и пропуснати ползи за държавата сочат вина и за хора, които десетилетия наред са присъствали най-високо както в партийната йерархия, така и в изпълнителната власт, е това са: Гриша Филипов, Милко Балев, Пенчо Кубадински, Огнян Дойнов, Дража Вълчева, Димитър Стоянов, Васил Цанов, Емил Христов, Атанас Малеев, Ангел Цанев, Станко Тодоров, Георги Атанасов, Петко Данчев, Андрей Луканов, Тано Цолов, Григор Стоичков, Тодор Божинов, Станиш Бонев, Стоян Овчаров, Стоян Марков, Иван Пръмов, Стамен Стаменов, Тончо Чакъров, Върбан Джамбов. Подписите на тези хора стояха под едни или други недалновидни решения и когато става дума за конкретизиране на размера на личната и персонална отговорност, нещата като че ли се преливат, тъй като веднъж едни са подписвали недалновидни решения, а при друг случай - същите хора са сигнализирали за недалновидност.

Изброените от мен хора не са лична моя прищявка, истината е че те бяха посочени от Комисията по разследване на причините, довели страната до тежка политическа и икономическа криза в резултат от управлението на тоталитарния режим към Великото народно събрание.

Дали действията на тези високопоставени български граждани са били самоцел, некомпетентност, липса на професионализъм или са били налице и други фактори за крайните негативни резултати. Не може да не се вземе в предвид, че ролята и правата на Министерския съвет и парламента по Живково време са били силно принизени, те или са изпълнявали вече взети решения от Политбюро на ЦК на БКП, или даже не са питани и решенията направо са отправяни за изпълнение - свидетелстват документи и хора, запознати с механизма на властването от тези години.

Валутната комисия

/Живков я оглавява от 1977 до 1986/, като разрешаваше изразходването на валутни средства и вземаше решения по валутния план на страната. Преките щети от безобразията й, по документи до които се добрах са:

Предоставени кредити на арабски страни - от 966 вал. лв стигат до 3082 млн валутни лева;

Малка, но съществена подробност бе, че за всичко, написано в първата част на това разследване, документи и решения от най-високи етажи на властта от периода на управлението на Живков издирвах в продължение на месеци. Вярно - Живков не бе вече на власт, но хора, близки до него и хора, участвали в отстраняването му се бяха погрижили голяма част от документацията да изчезне. Причината бе една и съща - да изчезнат имената на замесените в икономически несполучливи решения, стрували на държавата - милиони в долари. "Строго секретно", "Поверително", "Само за служебно ползване" с тези грифове документите придобиваха конфиденциален характер. Дали средствата за производство принадлежаха на държавата или срастването на единствената управляваща партия с държавата изместваха стопанина и собственика? Интересно е тук да припомня отново прозрението на Сталин, според който на даден етап на развитие, "Държавата отмира, загубвайки своето значение".

Проверка в архива на Министерския съвет /МС/ ми показа "полезността" на решенията, подписани от Георги Атанасов като председател на МС. Част от тях имат своя влог към натрупания външен дълг - тъй като това са отпусканите безвъзмездни помощи и заеми на страни като Никарагуа, Ангола, Етиопия, /за което стана дума в началото натази книга, в главата “Милиони за смърт и вяра в комунизма” – бел. моя/. Сумите са заеми и са били разсрочвани в годините на плащане, факт, който не навежда на мисълта, че България е печелела от тази дейност. Не бива да се пропуска фактът, че именно Георги Атанасов е човекът, който прекъсва дебатите по оставката на Живков на пленума на 10 ноември 1989 г. и обявява да се гласува незабавно оттеглянето на Първия.

Ето част от тези решения, и опрощения на кредити, на които се натъкнах докато разследвах темата с натрупания външен дълг. Решения, под които бе подписът на Георги Атанасов:

С други решения /номера:103 от 24. 04. 1987 г., 27 от 28. 01. 1987 г., 20 от 3. 02. 1988 г., 120 от 28. 07. 1989 г., 73 от 23. 03. 1987 г., 16 от 16. 01. 1987 г., 260 от 29. 12. 1987 г., 142 от 9. 08. 1987 г., 17 от 16. 01. 1987 г., 140 от 16. 07. 1986 г., 206. От 21. 10. 1986 г., 200 от 10. 10. 1986 г., 21 от 19. 01. 1987 г., и №В-2 от 28. 08. 1986 г., не друг, а Георги Атанасов дава своя личен дял в предрешаването на важни събития от сферата на икономическия живот на държавата, като в крайна сметка резултатът е – щети изагуби в милиони долари. Какво имам в предвид: по отношение на Никарагуа – от една страна отлагане на всички плащания, дължими към 31 1988 г. и то за период 1989 – 1991 г., а от друга – увеличаване с 20 млн долара на кредитната спогодба за доставка на специално имущество. Пак на Никарагуа е отпуска безвъзмездна помощ в размер на 5 млн лв годишно за две години. И ако на Етиопия помощта е за подпомагане на населението, застрашено от глад и суша, то за Ангола се продължава срока на валидност на Спогодба за погасяване на кредит – без да се погасява.

Не само страни от Третия свят са били обект на щедрост по решения на МС, носещи подписа на Г. Атанасов – премиерът Атанасов има дял и в изтичането на капитали към задгранични фирми и то няколко години преди 10 ноември 1989 г., т. е. точно в периода на активно натрупване на външния дълг на България.

Настоящето е в резултат на миналото. Какво предстои да се случи в бъдеще – има го в миналото и това, на което сме свидетели днес. Тук публикувах част от миналото, както и доклада на една Временна комисия в 39-ото народно събрание. От усилията по тези документи – засега резултатът е нулев.

Даже още по-лошо – продължава опрощаването на кредити и дългове спрямо държави, за които не е проблем да ни се издължат.

Всички помним уверенията на Соломон Паси, че включването ни в една чужда война в Ирак ще помогне да си върнем заем от 3, 4 млрд долара. Поредната лъжа, на поредния барабанчик на Белия дом ни остави с пръст в уста.

С дълга ни „платихме” свободата на българските медици от Либия...

А с другите дългове – какво трябва да очакваме? Управниците ни да правят подаръци без причина и с нелепи аргументи?

Оставям темата за външния дълг отворена, защото тепърва по нея ще има много да се случи и още повече да научим...

Сайтът News.bg съобщи, на 9 юни, как повече от час президентът Георги Първанов и финансовият министър Симеон Дянков са обсъждали къде е мястото на Пакта за финансова стабилност.

Държавният глава е изразил мнение, че мястото на Пакта не е в Конституцията, а в устройствения закон за държавния бюджет. Осен това той заявил пред финансист номер едно, че е голям привърженик на финансовата стабилност на държавата.

Припомняме, че срещата в президентството се състоя по молба на финансовия министър, за да запознае държавния глава с пакта...

След срещата Симеон Дянков посочи, че може да се доизчистят някои идеи, предложени от него в пакта. Пактът за финансова стабилност е необходим, категорично заяви Дянков и допълни, че е склонен да отложи разглеждането на пакта за след изборите, за да е сигурен, че бурните предизборни страсти няма да повлияят на пакта.

News.bg съобщи и че час след като финансовият министър Дянков бе при президента Първанов, държавният глава е приел и делегация на БСП.

Социалистите категорично са заявили пред Първанов своята позиция против Пакта за финансова стабилност... Пактът е против нормалната логика правителството да се избира с „50 плюс 1" процента, а след това да му се налага допълнително ограничение по основни параметри на политиката, смята Георги Кадиев.

По думите му няма европейски регламент, който да налага подобни конституционни промени... Кадиев смята, че с предложения Пакт за финансова стабилност Дянков прави опит да се разпише като човек, който е променил Конституцията на България.

На днешното заседание на Министерския съвет, 9 юни, не е било обсъждано предложението за повишаване на минималната работна заплата от 240 на 270 лева.

Финансовият министър Дянков обясни, че преди да бъде одобрено от кабинета, увеличението трябва да влезе в Тристранния съвет. Това ще стане следващата седмица. Скокът на най-ниските заплати с 15  на сто ще струва на бюджета близо 20 милиона лева до края на годината. Той е опит да се компенсира инфлацията, а също и покачването на някои основни цени на хранителни продукти и на горивата от началото на годината.

Неяснотатата около индексацията на пенсиите остава - все още не е сигурно дали ще има пари за всички.

Опасен ли е Симеон Дянков за държавата? Това попита в предаването „Дискусионно студио” журналистът Велизар Енчев на 8 юни.

Седмици наред Симеон Дянков облъчва българските пенсионери и други граждани с какви ли не приказки. Поведение, достойно за да бъде пратен на медицинска комисия, която да провери психологическия му статус, тъй като е министър на финансите и в ръцете му са икономиката, финансите, туризмът, транспорта, енергетиката, и по-късно прибавените задължения за българите в чужбина и Държавния архив!

Първо беше казано на гражданството, че бъдат увеличени всички пенсии, след това беше уточнено, че увеличението на пенсиите ще засегне само най-ниско платените български пенсионери, след това беше казано, че няма да има увеличение на пенсиите, а ще има само пенсионна добавка, сега има нови три варианта и тези варианта изглеждат така:

Вариант №1 – увеличават се пенсиите с от 10 до 45 лева, като най-голяма ще е добавката за най-ниските пенсии. Този вариант вероятно ще отпадне, защото срещу него е самият Симеон Дянков!

Вариант №2 -  да се помисли за по-сериозна индексация, но само за най-бедните пенсионери. Така за всичките около 2 милиона и 200 000 пенсионери в България може да се окаже, че пари – няма, а има пари само за 500 000 пенсионери, чийто пенсии са между 115 и 170 лева. Този вариант е под въпрос...

Вариант №3 – той е може би най-възможен: това е увеличението да се сметне по така нареченото швейцарско правило, към половината от годишната инфлация за 2010 година да се прибави 1,2 от ръста на средния осигурителен доход и при него, пенсиите за всички ще се увеличат с под три процента, което означава пенсиите да се увеличат с 4-5 лева. И този вариант бил от най-реалистичните, тъй като този вариант бил подкрепян от синдикатите – така поне пише днес / 8 юни – бел. Л. М./в. „24 часа”, който се позовава на много достоверни източници.

След изброените варианти, се налага на предупредя, че както вървят нещата министър Тотю Младенов може да отнесе поредната вина за Дянковата некадърност...

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, член 100,

Осъвременяване на пенсиите

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

Т. е. всяка година според този член 100, на 1 юли, пенсиите се осъвременяват и това се извършва ежегодно, а не защото Дянков е решил, заедно с премиера Борисов да го направи сега, а не на есен, когато щяло да се изтълкува като предизборен популизъм!

Борисов беше раздразнен от изявите на други политически лидери по темата за вдигането на минималната работна заплата и подчерта, че още от месеци включително и пред медиите е казвал, че ще иска от вицепремиера през юни разчети за минималната работна заплата и пенсиите. Според него е било ясно, че тази тема ще бъде на дневен ред.

Но тази тема е на дневен ред, не защото Борисов и Дянков са го решили, а защото е записано в Кодекса за социално осигуряване!

Е, кой тогава иска да се прави на известен и да го показват по телевизията?

Дянков се е объркал и приема българите за нискоинтелигентни и като хора, които са неграмотни, не четат и той може да си ги върти на пръста! Но дали е така?

Централна емисия на БНТ от 8 юни „По света и у нас”, Симеон Дянков:

„Диференцирана добавка на пенсиите – това е дискриминация!”

Не е дискриминация да се оцелява със 130 спрямо тези които вземат пенсии от 500 и 700 лева? И какво дискриминация точно „бори” Дянков с партенката за дискриминация и еднаква добавка за всички пенсионери? Става дума за достойни старини, за онзи период от живота на българите, когато те се приравнени като статус и всички са в пенсия.

А сега вижте и четете какво каза за министъра на финансите Симеон Дянков проф. Рачо Петров при разговора си с Велизар Енчев в „Дискусионно студио” на Национална телевизия СКАТ:

„Господин Дянков се държи арогантно с българските избиратели, при това забравяйки, че той, самият не е депутат... запознах се с някои материали и идеи на г-н Дянков в миналоседмичната „Панорама” и други – разпространени след това... се наложи да се запозная с въпроса кой, в крайна сметка е господин Дянков....

Няма нито един закон, нито един член, нито една точка, която да регламентира образованието на министър, т. е. на тези, които участват в изпълнителната власт на България. Оказва се, че можеш да бъдеш дори министър-председател без да имаш дори висше образование ... да не говорим за по—далече защото мога да представя съвсем конкренти примери... Тогава се наложи да видя кой в крайна сметка е господин Дянков... какво в крайна сметка се появява в Интернет за г-н Дянков... и се сблъсках с неща, които дори за елементарната математика представляват скандал.

Г-н Дянков е завършил, по това, което самият той, или някой, който много го обича, е завършил през 89-та година езикова гимназия в Ловеч. Между някои от материалите той е роден на 13 юли в София, според други – е роден в Ловеч. Завършил е нормално езиково училище 1989-та година и е попаднал във ВИИ „Карл Маркс”, с написаното вътре – най-добрата оценка в България... за приемните изпити... за времето, влизащите във ВИИ „Карл Маркс” са освободени от военна служба за вреимето, в които следват във висшето учебно заведение... г-н Дянков в 1990 заминава във Виена и влиза във Виенския институт, но след един семестър година напуска Виенския институт и отива в Свободния университет в Берлин. Там издържа до 1990 година, след което отива в Питсбърг, където, за да се получи първата степен от следването, /според сайта на университета в Питсбърг/, трябва да имате 8 години, или четири семестъра в университета в Питсбърг. Това означава, че ако сте дошли в 1991 година, 1995 година вие сте завършили по регламента със степен „бакалавър”... За да бъдете мастърс /магистър/, защото без мастърс не можете да бъдете „доктор”, така, както Дянков се представя в сайта /на министерство на финансите – бел. Л. М./ – трябва да изкарате още четири семестъра, или още две години в университета. Т. е. елементарната математика показва, че вие трябва да следвате 6 години и в 1997 година вие бихте завършили съсс званието „мастърс”, и да можете да станете евентуално за година – година и половина „доктор”.

Дянков е записал, че е „доктор” в два университета – в Мичиганския и в университета в Питсбърг.

Тогава как тогава Дянков през 1995 година вече е на работа в Световната банка, като какъв? Никъде поне в материалите не се показва за какво става въпрос... работил ли е г-н Дянков в Световната банка – да, работил е и е освободен поради лоши показатели, по време на опитите, за да бъдат преструктурирани, респективно, подобрени възможностите на държави от Африка, в това число и в Източна Европа, говоря за Грузия. Заповедта е абсолютна реалност и е освободен от това ...

Как ще влезе през 1995 година в Световната банка, с какъв ценз ще влезе, освен ако не е заемал някаква друга, техническа длъжност?

Това е елементарна математика – роден е през юли 70 година, значи през 1995 година е бил 25-годишен, и макар че по всички показатели изглежда като че ли е гений, засега, практически това не се потвърждава...

...въпросът, който се тълкува поначало..., г-н Дянков е работил отдела, ..., много се извинявам, някои хора в България сериозно забравят, че в обикновената практика, заместник-началниците на отдели се водят като вицепрезиденти, в случая – някакъв заместник-началник на отдел, и няма нищо общо с вицепрезидент на банката.

Междувпрочем, банката, Световната се управлява от Борд, който зависи от размера на участието в капитала в банката, и той се управлява от Съединените щати, Германия, Япония, Русия, ...също така, и така нататъка...

... господин Дянков се е ангажирал и е бил, с цялата тази ангажираност в Световната банка, за преустройство на икономиките на страните, които преминават в пазарна икономика. При това са били определени критерии, въз основа на които, съответните страни и в Африка е трябвало да се оценяват до каква степен са подходящи, за да се направи тази, или друга реформа. Резултатите са ...ясни, скоро имаше големи неприятности в Грузия за това, че те не могат да държат повече този президент, който донесе страшно главоболия на Грузия.

Да оставим тези неща: въпросът е един, от един друг аспект, и тука в нашата Конституция има сериозен пропуск. За да кандидатствате за президент в България, трябва да сте били в последните години жител на България, да сте живели в България. Сега питам обаче съвсем друго нещо – какво би трябвало да се направи за тези, които нямат един час работа в България, не познават в никакъв случай икономиката на страната, и не могат по никакъв начин да направят, каквито и да е изводи добре ли е, развива ли се, какво става с тази икономика.

Тук се откроява и един друг елемент, който за съжаление е много важен, но никой не обръща внимание. Ако разгледаме държавата България като едно предприятие, всяко предприятие има един директор.., технически директор,...един технолог, и разбира се и счетоводител. Извинявам се, аз имам зад себе си 40 години производствена практика и не знам случай, в който главният счетоводител да определя начина и действие на фабриката, или на което и да е предприятие, с което да бъде така, че то да е ефективно и резултатно, като се определя преди всичко от производствена номенклатура, от качество на произвежданата продукция и така нататъка. Т. е. той получава финансови резултати, които трябва съответно да осчетоводи и осигури съответните ресурси и така нататъка.

За съжаление г-н Дянков няма и хабер от понятие, той не е работил и един час в производствено предприятие, и изобщо в някаква икономическа единица. Световната банка използва, така да се каже, теоретическата му подготовка... но аз пак обръщам внимание..., ако всичко се движеше така розово, в момента САЩ нямаше да имат 14 хиляди милиарда, повтарям, 14 хиляди милиарда държавен дълг!

Ако всичко беше блестящо и без проблеми, в САЩ нямаше да има нужда в 2008 година, и 2009-та година Барак Обама, като президент на САЩ да се намесва, и да иска включването на държавата за спасяването на предприятията, които щяха да падат по линията на доминото...”

Дянков обича да казва, че е поклонник на неолиберализма, на разрушителната икономика...

Веднъж ли премиерът и след него министър Дянков нарушиха Конституцията?

Проф. Рачо Петров обясни следното: според Основния закон, сключването на международни договори, при които се изисква изменение на Конституцията, трябва да да бъде предшествано от промени, гласувани в парламента. При полагането на подпис върху искането на влизане в Пакта за евро+, такова „влизане” и „гласуване” в зала – нямаше!

Кого ползва следващият Пакт, наречен Пакт за финансова стабилност, който ще наложи промени в Конституцията и е лично съчинение на министър Симеон Дянков?

В това „съчинение” се повтарят редица договори и вече действащи документи, които диктуват европейските правила и сега представляват задължение на европейската общност./Маастрихстките ограничения, свързани за влизане в Еврозоната и редица други подобни. /бел. Л. М./.

В европейската общност – ЕО, е забранено нормативно държавите да имат по-голям дефицит от три процента. Една Германия, една от най-могъщите икономически, държави в ЕО, дефицитът не е слязъл никога под нивото 3,9 процента, заради това, защото и германците имат редица проблеми с банките и финансовите институции, които имат в момента 2 хиляди милиарда държавен дълг и ако не се беше намесила държавата, щеше да се срути цялата финансова система. В Германия беше прието ограничение за увеличаване на дълга на страната, тъй като той практически достигна граница, която е недопустима по-нататъка да тежи върху врата на данъкоплатците, разбира се и на бъдещите поколения.

В Пакта за финасова стабилност на Дянков има един, съвършено некоректно посочен елемент. В ЕО ДДС представлява една величина, която за всяка една от страните, съобразно определени правила, които тя за себе си е намерила за целесъобразни, е въвела различен данък добавена стойност за различните продукти. Единствено в България и в още една-две страни този данък е еднакъв за всички видове продукти. Представяте ли си с този еднакъв размер на ДДС да обремените както храната за животни, така и детската храна...

В този момент, когато говорят за пенсиите, а хората нямат с какво да преживяват, не им е все едно 6 или 8 на сто е ДДС върху храната, или 20 процента, както е сега... Не е все едно дали храната и стоки от първа необходимост са обложени с 20 на сто, а всеки ден например не се купува автомобил, и там не е от такова значение размера на ДДС...

Защо Симеон Дянков толкова държи и настоява да се приеме Пакта за финансова стабилност? Каква е причината?

Какво не е известно на гражданството за Дянков?

Проф. Рачо Петров, уважаван български икономист отвори „Кутията на Пандора” пред журналиста Велизар Енчев: „Един семестър в Питсбърг е 7 500 долара, за да бъде обезпечена хотелска база, храни и за таксата в университета. 8 семестъра по 7, 500 правят 60 000 долара. Още седем семестъра, за да се стигне до докторска титла правят над 100 00 долара".

Кой спонсорира това пребиваване на Дянков в Питсбърг и откъде са идвали тези пари – в многобройните взаимнопротиворечащи си биографии, Дянков не обелва и дума за това. Споменаха се фондации на г-н Кокалис, фондация „Знаме на мира” на Людмила Живкова /покойният Иван Славков казваше приживе за Дянков: Абе, този е наше момче!”, имайки в предвид, че съпругата му е подпомогнала Дянков чрез фондацията си да замине само след един семестър в ВИИ „Карл Маркс”, и отложена военна служба, заради приема там, за Виенския университет! – бел. Л. М./.

Конституцията трябва да изисква не пет години, че е живял в България някой, който иска да се кандидатира за президент например, а ясно и точно да каже дали е работил в България. В това отношение има пропуски.

Държавната ни икономика и финанси нямат нужда от туристи, с езикови познания, нямат нужда от аспиранти, които нямат понятие от спецификата на българската икономика и финанси, да идват тук и да си правят експерименти, нещо като лабораторни експерименти върху стопанството ни, защото това един ден ще има много тежки последици и скъпо ще се плаща от гражданите.

Един младеж от провинцията през 1989 година, на 18 години, когато няма понятие от случващото се в страната, намира начин да избегне казармата, с кандидатстване в икономически институт, изтрайва един семестър в него и заминава, уреден с височайши протекции на член от фамилия Живкови за чужбина, като престоява по една година във Виенския, и една година в Свободния университет в Западен Берлин /тогава/, се озовава в Америка, в Питсбърг, където вече учи четири години, спонсориран, неизвестно от къде и от кого.

Какво знае той за българската икономика и финанси след доста противоречивата си „професионална” биография, завръщайки се след 20 години, още по-неизвестно от кого предложен на бъдещия премиер, който ще бъде издигнат от американците – той не знае НИЩО! Той не идва, за да работи в полза на финансите и икономиката на страната – той идва да избива провинциалните си комплекси и да експериментира каквото му хрумне на българска почва!

Кой ще отговаря и ще потърси наказателна отговорност на Симеон Дянков след пребиваването му в правителството на ГЕРБ за хаоса, бъркотиите и щетите в икономиката и финансите на България?

Кой ще си поиска „възвръщаемост” на инвестициите, вложени в четиригодишното обучение на Дянков, от кого е зависим той, в чия зависимост ни поставя и нас, българските граждани със своята некомпетентност?

Страната ни се намира на последно място на БВП и в твърде незавидно състояние днес, когато половината мандат на Дянков е изтекъл.

Човек, който е учил да прави дребни счетоводни сметки няма понятие и не се интересува от развитие на пазарна икономика, за да се изправи държавата ни на крака.

Кой инвеститор ще се хвърли да пилее пари в страна, където министри от правителството нямат представа от приоритети за създаване на пазарноориентиран продукт, конкурентен за външния пазар. Инвеститорите избягаха и даже не се обръщат да погледнат назад, защото техните посленици в София са чули и следили изявленията на Дянков по различни телевизии и по различни поводи:

„Неговият прапрадядо Михо Минков-Гълъба е бил търговец от чорбаджйски род и депутат в Първото велико народно събрание, заседавало, веднага след приемането на Търновската конституция от Учредителното събрание, по избирането на български княз” – Уикипедия.

Кой се интересува и какво общо има прапрадядо му на Дянков с неговата професионална компетентност днес – никой не се интересува и този факт, ако е достоверен, нищо общо с това, което прави днес праправнукът му.

Много е важно, че при кандидатстването си в ВИИ, Дянков изкарал най-високи оценки на приемния изпит за цялата страна и за това е вписано в биографията му!

В интервю за в. "168 часа" от 8-14 януари 2010 г. Дянков казва: „Искам да уточня, че не живея в представителната част на Бояна и сам си плащам за всичко - храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко.“ Е тогава, къде живее този гений, може би в мазето на Боянския комплекс?

Сайтът „Хроники” е готов да публикува на първата си страница квитанции и фактури за един месец на Дянков за: храна, ток, парно, вода, гледачка, наем.

Из биографията на Дянков в Уикипедия:

„През 1991 г. заминава за Питсбърг, където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в Университета в Питсбърг. По-късно получава степен „доктор на икономическите науки“ от Мичиганския университет.

Питаме: кога и как се случват тези чудеса по дати, тъй като в Питсбърг Дянков е учил четири години, достатъчмно за да стане бакалавър, а за докторат, се изискват още три години до магистър и след това се работи по докторска дисертация.

Питаме кога, къде и какви теми е защитил Симено Дянков за:

Магистър, за доктор в Питсбърг, и за доктор в Мичиган.

Нали, според биографията му от 1995 е на работа в Световната банка, а за четири години най-много да се стигнал до бакалавър!

В България всичко минава за истина, освен истината

Ето част от едно разследване на „Хроники”:

На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

Уважаеми господа,

По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН показа, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка, само функционален имунитет.

Някой брои ли колко лъжи изскочиха досега, около житието на Симеон Дянков?

Дано денят 9 юни се запомни с това, че съчинението на министъра на финансите ще отиде към домашен архив - за спомен как е искал да променя Конституция на държавата ни.

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

Не питам защо главният прокурор Борис Велчев мълчи, след като Прокуратурата е част от съдебната система и отговаря за досъдебното производство, а в момента съдът се тресе от обвиненията и нападките на МВР, и лично на  премиера.

Не питам дали гласуваните набързо промени в Закона за културното наследство имат връзка с мълчанието на Велчев. С поредното ритуално измиване на ръцете, без да е Пилат Понтийски.

Парламентът удължи срока за идентификация и регистрация на движими културни ценности - а както е известно Велчев е колекционер и тези промени няма как да не го вълнуват лично и силно.

Не питам защо министърът на вътрешните работи ката ден разказва СРС-ета от малкия екран или радио с национален обхват, за да ни убеди колко самоотвержено се бори с организираната престъпност. Някой да му образува проверка за това? Единствената полза от всекидневното му неколкократно явяване, е човек да си пие под час лекарствата щом го зърне.

Не питам защо Прокуратурата образува досъдебно производство срещу „неизвестен извършител” за издаване на държавна тайна и съобщаване на секретна информация. Всички знаем, че Симеон Дянков го направи от трибуната на парламента и сигналът на социалистите за това деяние беше срещу него – тогава защо Дянков да е „неизвестен извършител”? Или докато установяват кой е известният „неизвестен извършител”, хората ще трябва да си мислят, че Прокуратурата нещо върши? Това откъдето и да го погледне човек си е предизвестен нулев резултат и още по-предизвестено нулево внасяне на Обвинителен акт в съда...

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов си говори където свари как имало оперативна информация за мокра поръчка за премиера. Такива неща разнасят ли се по улиците? Толкова ли е лесно?

Някой да е чул в друга държава зам.-главен прокурор да си говори по новините как някой искал да застреля американския президент, като че ли съобщава числата от тотото? Или в новини в Гърция, Франция, Великобритания да се тръби, че имало мокри поръчки срещу кралица, премиери или президенти?

Твърдо – никой не е чул или видял.

Бойко Найденов не върши случайни неща – той се самоопредели с това изявление на коя страна е. На страната на силните на деня, както обикновено. Тогава има ли смисъл да питам каквото и да било?

Закони се променят, мандати – свършват, а чупките в кръста и посоката им наместват нещата по местата им.

Не питам защо зам.-главният прокурор Бойко Найденов бе лично предпочитание, избор и назначение на бившия главен прокурор Никола Филчев...

Както не питам и защо малко преди да изтече мандатът му Филчев отстрани от поста на градски прокурор на София Бойко Найденов и командирова на негово място Камен Ситнилски.

Не питам защо Бойко Найденов побърза да си вземе седмица болничен и обясни, че Висшият съдебен съвет е този, който решава подобни кадрови рокади.

Казват, че по Конституция съдебната власт била независима и всякаква намеса и натиск върху нея са противоконституционно деяние. Вярно е, но какво от това? Кой се интересува от Конституцията?

Не питам защо и с какви пари ще превеждат на английски доказателствата по делото за двете акции гордост на Цветанов – казват, че са били 13 тома!

Не питам и има ли друга държава, чийто премиер да  праща на ФБР и Европол да оценяват събрани доказателства и решение на съда по мерки за неотклонение.

Не питам защо съдът реши да освободи задържаните по акция „Килърите”, както не питам дали акциите в САЩ носят название „Убийците”. Явно министър Цветанов иска да ни покаже колко обича анлгийския език, обича го даже повече от българския... дали го владее добре – това е друга тема.

Та, не питам защо съдът не уважи доказателствата по „Килърите” – съдия Лада Паунова /автор на книга за организираната престъпна група – бел. Л. М./ го каза точно и ясно: „Законът ни казва кои са годните доказателства”.

Освен ако МВР-министърът иска той да е закона и той да казва кои доказателства стават, и кои – не.

А защо не при арест да се чете направо присъда? Така доказателствата ще отпаднат като препъникамък за предварителното производство. Тогава няма да се търсят преводачи, няма да се пращат материали на ФБР и Европол...

Господин министър-председател,

Федералното бюро за разследване  или ФБР, /Federal Bureau of Investigation, FBI – бел. Л. М./ е федерална полицейска сила и разузнавателна агенция, която е основният разследващ орган на Министерството на правосъдието на САЩ.

На Министерство на правосъдието на САЩ, а не на Република България, освен ако вече не сме станали поредния щат на Съединените американски щати – без да знаем.

Глава 28 от действащия Наказателен кодекс /U.S. Code/, параграф 533, който ѝ легитимира пълни правомощия да разкрива престъпления срещу Съединените щати и други федерални закони, дават на ФБР правомощие и отговорност да разследват специфични престъпления.

Но престъпления срещу САЩ, а не в България.

Понастоящем ФБР разследва нарушения в над 200 категории на т. нар. федерални престъпления, но няма правомощия да се произнася по решения на българския Апелативен съд по мерки за неотклонение.

Тогава като как ще се пращат на ФБР преведени на английски, събрани от МВР доказателства по дела, които трябваше да произведат от Цветан Цветанов я един нашенски Джовани Фалконе, я един - Антонио ди Пиетро. Откога вътрешните досъдебни производства и мерки за неотклонение са в прерогативите на една институция като американското ФБР?

Да не би това да е някакъв нов брюкселски повей в борбата с организираната престъпност? Ама САЩ не са член на Европейския съюз все пак...

И да не забравяме, че Фалконе се бореше срещу Томазо Бушета и други подобни, а в България полицията се бори срещу съдиите и техните решения...

Европол, господин министър-председател,

е полицейска агенция на Европейския съюз и координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност.

Сред приоритетите на Европол са: борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари.

В кой точно от така изброените приоритети попадат трите съдии, които определиха мерки за неотклонение на задържаните по операция „Килърите” – подписка. Къде е тук тероризмът, къде е превенцията на нелегалната търговия с оръжие, къде е борбата с наркотрафика, какво общо има детската порнография и прането на пари?

Не питам, гаосподин премиер, кой Ви, посъветва да формулирате заканата си, че ще изпращате на ФБР и Европол превеждащите се вече на английски материали, с доказателства по „Килърите”.

Който и да е той – подхлъзнал Ви е и Ви е пратил за зелен хайвер.

Господа управляващи,

Питам, каква е целта на гнева и заканите ви към съдиите, след като бяха пуснати с мярка за неотклонение „подписка”, задържаните по „Килърите”?

Да сплашите съдиите? Да ги направите по-сговорчиви, за да отговарят решенията им на очакванията ви?

С каква цел размахвате парламента, който трябвало да се постарае да направи законодателни промени относно съдебната власт?

Може ли всички съдии да бъдат освободени, уволнениили подменени?

Ще стигнат ли кадрите от Симеоново, за да заемат съдийските места и да отсъждат по желание на изпълнителната власт? Очевидно няма да стигнат.

Тогава какво следва?

Не питам какво следва – времето ще покаже...

Афишираната пресконференция на кандидата за президент Алексей Петров като „взривоопасна”, се оказа сапунен мехур, който се пукна в първите секунди от началото й.

Според това, което чухме и видяхме, явно някой се е подиграл силно на Петров и екипа му, тъй като репортерите, които си загубиха времето да отидат и присъстват на тази пресконференция умряха от скука!

Бившият служител на ДАНС поиска налагане на мораториум на политическите партии, смяна на модела на държавно управление, отмяна на чл. 12, който забранява на гражданските сдружения да участват в политическия живот на държавата и създаване на механизми за пряко участие на гражданите във властта, т.е. представителната демокрация да бъде заменена с пряка демокрация.

Да си правиш експерименти да подменяш действаща Конституция във време на предизборна кампания, да занимаваш гражданството и журналистите с общи фрази и втръснали клишета за прехода, да го засипваш с анонимни послания и прочие несъстоятелни теми в момент, когато хората са на улицата, без работа, без достъп до здравеопазване, с ипотеки и гладни си е доста смело начинание – да не кажа направо – безумно!

Да поискаш отмяна на чл. 12, в момент, когато болшинството от населението на страната е отчаяно, обезверено, гневно и няма представа какъв ще бъде утрешния ден – си е меко казано, ритуално самоубийство!

Да говориш за подмяна на политическия модел когато затъваме ката ден в безпардонна диктатура на силата, арогантния непрофесионализъм и липсата на законност – вместо да се съсредоточиш върху настоящето, разпада на икономиката, безотрадното бъдеще и непоносимо настояще – даже не е вид лудост.

„Екипната работа, заяви кандидатът за поста на  президента Алексей Петров, е единствената алтернатива на овластения краен  индивидуализъм”.

Петров заяви недвусмислено, че е убеден, че неговият екип е алтернативата на злоупотребата с власт и гаранцията срещу развихрянето и „невежеството на един авторитарен водач”, но едно е да си убеден, друго е да можеш да промениш нещата, трето и четвърто е да си с харизма на лидер и да караш хората да те слушат и вярват.

Един авторитарен водач, двама авторитарни водачи – заяви Петров пред репортерите. Абе, Петров, този авторитарен водач няма ли си име? Или ще продължаваме да си говорим с недомлъвки и да се оставим да ни заливат с анонимни обвинения?

Да не би да те е страх? Има една приказка за ходенето в гората и страха от мечки...

Ако Алексей Петров се бои да говори с имена и конкретни факти – какво остава на редовия българин тогава? Той какво ще прави – ще се бои да мисли?

Екипът на Алексей Петров обяви, че стартира подписка, в която ще очаква гражданите да изложат мнението си по проблемите, които Петров и хората му са решили да поставят на дневен ред в държавата.

Загледах се в този кандидат за президент с желание да науча защо не е убедителен и ми мина мисълта, че всичко, което той сподели на „взривоопасната” пресконференция не е в дневния ред на гражданството!

Подмяна, падение, самозабрава на един авторитарен водач във властта, злоупотребата на хора от най-близкото обкръжение с власт, незачитане на закони и Конституция, еднолични решения на авторитарния премиер – толкова трудно ли беше Петров да говори конкретно за грешките и несъстоятелните решения и действия на хора от управляващите.

Толкова ли не се намери кой да му каже на Петров, че с трици маймуни не се ловят...

Да не отварям дума за трудното дишане на самия Алексей Петров докато говори – преди време приех, че нещо не е добре и затова говори откъслечно, насечено, а оттам и звучи неубедително.

След време пак го заслушах и приех, че се вълнува от необходимостта да говори и затова диша трудно и думите му почти не се чуват ясно.

На 7 септември установих, че Алексей Петров не притежава дарбата да ораторства, да говори ясно, да звучи убедително и да громи опонентите си ПОИМЕННО и да привлича и задържа вниманието на слушатели и зрители.

"Партиите трябва да бъдат лишени от привилегиите, които сами са си раздавали щедро вече 67 години.

Те трябва да бъдат поставени на едно и също ниво с гражданите и с всички техни форми на сдружаване", обяви съекипничката на Петров, Душана Здравкова.

Тя посочи, че в момента властта произтича от партиите и се упражнява от тях. Здравкова за пореден път подчерта, че партийният модел у нас е изчерпан.

Само няколко въпроса към Алексей Петров и екипа му: партиен плурализъм ли ще напълни хладилника на избирателите, мораториум върху политическите партии и "техните привилегии" ли ще им осигури работа, осигуряване на пряк достъп на гражданите до управлението на държавата ли ще пребори партийната олигархия от различните партии и движения?

Не споря, че сегашното статукво трябва да се подмени, не съм против това политическата класа от последните 20 години да слезе от сегашната политическа сцена, но въпросът е кой ще остане на нея и какво ще свърши там?

Наскоро се шегувахме с едно изискване на столично такси, което беше поръчало на наша приятелка да излезе и да го чака на ъгъла на „Сливница” и „Димитър Петков”. Та излязла тя на ъгъла, но таксите се позабавило заради задръстванията и едно циганче я приближило и попитало: „Како, ти курва ли си?”

Приятелката ни едва не припаднала, поогледала дрехите си – семпло елегантни, а любопиткото продължил да си говори с нея: „Защото те гледаме, че стоиш тука на ъгъла и чакаш. А на този ъгъл стоят нашите...”

Т. е. всеки може да застане на ъгъла, но зависи кой какво ще прави там...

Толкова за „взривоопасната” пресконференция на Алексей Петров – какво ми остава, освен да го попитам: „Кой ти намокри барута, Петров”, че взрив нямаше и не се чу?

Решено ли е кого издигат за кандидат президент, от ГЕРБ – вероятно – да. Източници от централата на управляващата партия твърдят, че вариантът – Бойко Борисов – президент не е загърбен все още...

И тук започват грешките, които допуснаха повечето анализатори – вариантът Николай Младенов да стане премиер! Вариант, който има много плюсове в стратегията на премиера Борисов и вариант, който извън границите на България би се приел, най-малкото, защото нито Европейският съюз, нито Еврокомисията, нито САЩ се интересуват в момента толкова от това кой ще поеме правителството в случай, че Борисов все пак се кандидатира за президент!

Веднага бързам да уточня, че Николай Младенов няма как да бъде издигнат за кандидат на ГЕРБ за държавен глава, най-малкото защото не му достигат шест месеца за възраст!

В другите изисквания, погледнато отвън – Младенов се вписва, тъй като като един напорист кариерист Младенов мина предвидливо за има-няма някакви си 10-15 години през: СДС, две години в Европарламента като депутат, две години министър на отбраната и също две години министър на външните работи.

Добре редена биография...

Това е така нареченият му политически път, въпреки че Младенов се превърна в забележим едва в двете години мандат на ГЕРБ с хулите и разсипването на родната дипломация.

Ако трябва да бъде по-обстойна той бе в дъното на масовите чистки на дипломати от кариерата, на закриването на посолства, на продажба на дипломатически имоти и най вече на приемането на противоконституционни промени в Закона за дипломатическата служба!

Странно е, че въпреки че ГЕРБ открито се обявяват против членове на партията, комунисти, и прочие – никой не се впечатлява от здравата комунистическа закваска на самия Младенов, който според публикувана биография в интернет е:

Скандалите с разграждането на дипломацията

С пуберитетните си изблици да се доказва, че няма нищо общо с личното си минало в биографията, Младенов бе сред шестте външни министри на страни-членки на ЕС, които поискаха от Европейската комисия да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма.

Разбира се на европейско равнище не приеха напъните на Младенов, които направиха и страната ни за смях и това предложение бе отхвърлено.

Благодарение на така афиширано мразената от Николай Младенов Държавна сигурност, той, заедно с татко си, обиколи три посолства, което му даде възможност да изучи чужди езици и създаде контакти.

След като завършва УНСС, Младенов получава магистърска степен по военни науки от Кралския колеж, Лондон, като не е ясно дали изобщо е ходил войник.

Между 1996 и 1998 г. заема поста програмен директор на фондация "Отворено общество", София. Следва длъжност като програмен координатор в Социалния отдел за България на Световната банка. През 1999 основава Европейския институт в София и е негов директор до 2001.

От 2005 до 2007 работи като консултант на Световната банка. Международния републикански институт и Националния демократически институт в България, Афганистан, Йемен и други страни от Близкия изток. През 2006 е съветник към парламентарните комисии по отбрана и външна политика и сътрудничество с Иракския парламент.

В кандидатската листа на партия "ГЕРБ" за изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ е регистриран под номер 3. Като депутат в ЕП Младенов е член на комисиите по вътрешен пазар и защита на потребителите, външна политика, подкомисията за сигурност и отбрана. Също така е първи заместник председател на делегацията на ЕП за отношения с Ирак и член на делегациите за Израел и Афганистан.

Биография, редена с далечен прицел и то не лично от Младенов, както би се досетил всеки – да не отварям дума, че на изброените длъжности, заемани главно, за да се впишат в биографията му, той не се помни да е свършил кой знае какви успешни дела!

Защо изброявам всички тези грижливо избрани места, на които е прелитал и престоявал за кратко Младенов: причината е, че някои от бюрократите в Брюксел приемат, че в международната политика – важи закона „че натрупванията водят до качествени изменения”.

Така в България, едно недоразумение си позволи да унижава авторитетни дипломати от кариерата с някакви хвърлени в пространството, несъществуващи обвинения за комунистическа принадлежност и работа в интерес на

На Стената на плача

бивши тайни служби!

За Избирателния Апокалипсис в дипломацията „Хроники” разясни кой къде, как и защо реши да сложи кръст на тази толкова необходима за една държава структура.

Младенов стигна дотам, да излъже на всеослушание, по телевизията, че баща му, бил дипломат от кариерата, след като служебното положение на родителя на това създание никога не е бил дипломат, а единствено шифровчик към ДС!

Не отварям дума за десетките му сериозни гафове като външен министър, тъй като за тях може да се напише сериал с много сезони.

Малко гафове на сина на полка в правителството

На 28 юни, като външен министър, Младенов отиде на екскурзия в Бенгази и призна бунтовниците за легитимна власт в Либия?! Такава вопиюща инфантилност и липса на професионализъм не е имало в историята на държавата още от следдеветосептемврийските времена!

Но, нека да сме наясно: тук не става дума за слезли от шумата партизани, а дете на шифровчик, минало през Отворено общество и Световна банка, което няма никакво оправдание за неграмотността си по отношение на Конституцията и законите в страната.

Върхът че, че Младенов направи това „признание” от името на България!

Друг гаф на Младенов предизвикващ недоумение е мигът, в който той обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция!

Младенов естествено не мисли, че в един момент производството на ток ще спре и тогава пак ще се изпълняват договорите за износ на ток, а строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало...

Така и не се разбра кой скри поканата за държавния глава за инагурацията на Дилма Русеф, но факта, че това е външнополитическо събитие говори, че глупотевините са дошли откъм Външно министерство.

Няма нормална държава в света, в която външният министър да говори унизително за държавния глава и това да отива към архив!

Оглушките на Младенов и Цветанов за “българската следа” в трафика на органи,

за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания и изчезването на хора.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната политика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово, за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Сред отвлечените е имало и българи, но това явно не се оказа достатъчен повод за Младенов да вземе отношение по проблема.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Неясно защо Младенов реши, че Доклад озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово” не заслужава внимание и реакция?!

Друг сериозен гаф на Младенов е позорното му отношение към страната ни, свързан с така наречения Димитър Паница. Вместо да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов, вместо да обяви Паница за персона нон грата заради „приноса” му по изфабрикуването на така наречената българска следа - по повод смъртта на Паница, Николай Младенов го извиси като велик българин, и едва ли не – възрожденец, и то на сайта на подопечното му министерство!!

На кого служи този външен министър – дотук по цитираните примери – не на родината ни, тогава в чий интерес работи той във всички точки по света и в страната?

За завръщането на един българин от чужбина, д-р Атанас Кръстев, обвинен в шпионаж и опит за уронване на престижа на Джамахирията, Младенов впрегна целия си екип, за да бъде изваден от затвора Кръстев и върнат в България!

Младенов развълнувано влетя в залата на парламента на 17 юни, по време на парламентарния контрол, прекъсна го, за да съобщи „успеха” си! Впоследствие този българин се оказа със нееднозначна репутация и необяснимо защо лично Младенов се бе ангажирал с връщането му в страната!

От министерството държали случая със задържания д-р Кръстев в тайна. „Имахме канал, по който работехме от много рано, и ако бяхме дали публичност, това щеше да ни ограничи да маневрираме”, обясни пред медиите Младенов. През това време той няколко пъти разговарял лично с премиера на джамахирията Ал Багдади Али ал Махмуди. Имало е разговори и с кабинета на сина на Кадафи - Сейф ал Ислам.

Д-р Кръстев работел от години в Либия като лекар и бил завеждащ ортопедичното отделение в болницата в град Мсалата. При рутинна проверка на 17 март от колата му бил иззет преносим харддиск!

Либийските служби намерили в паметта снимки на военни кораби на джамахирията. 12 дни по-късно бил претърсен и домът на сънародника ни. Тогава го прибрали уж за справка, а в домашния му компютър били намерени и сателитни снимки, свалени от сайта Google Maps, които също се сторили подозрителни на либийците.

Със случая бил ангажиран и адвокат Осман Бизанти, който защитаваше и излежалите общо 8 години по либийските зандани наши медици.

След контакти от българска страна се стигнало до освобождаването на Кръстев. Чернева обясни, че обвиненията срещу него все пак не са свалени.

Паспортът на лекаря останал някъде по арестите, което наложило спешно да да му бъде издаден пасаван. До границата с Тунис освободеният българин бил закаран с въоръжена либийска охрана.

Кого освободи Младенов от затвора Джудейда?

Според български медии, освободеният от затвора в Либия д-р Атанас Кръстев  мамил пациенти и колеги с пари. Вземал дребни суми назаем, но после забравял да върне борча. Заради мошеничествата преди няколко години окръжната прокуратура в Пловдив издала заповед медикът да бъде задържан под стража. Вместо арест докторът се покрил в Либия...

В същото време, в Гърция пак Младенов е оставил от два месеца на произвола на съдбата шестима български моряци  - натопени от корабособственика българин, с контрабандни цигари, „важна държавна поръчка”.

Нито корабособственикът е разпитан за контрабандата, нито на българите се оказва каквато и да било помощ! Стигна се дотам, говорителката на Външно, Весела Чернева да заяви, че МВнР няма юридическо основание да помогне на моряците ни в Гърция!?!!

В нарушение на Конституцията моряците ни са оставени без пари, без помощ от посолството, без лекарства и се стигна дотам – една телевизия да събира пари да праща свои репортери в помощ на моряците ни!

Ще спра тук с припомнянето на „постиженията” на Николай Младенов, когото някои стратези сочат за кандидат за премиер, в случая, че Бойко Борисов се кандидатира за президент!

Защо точно Младенов?

Този въпрос си биха задали мнозина и с право.

Младенов е един от най-толерираните министри в кабинета – спомнете си безпрецедентната сватба, която му разреши Бойко Борисов, а освен това му стана и кум!

Младенов е министърът, който си позволи да нарича инакомислещите „боклук”!

Ако се вземе в пред вид миналото на Младенов като секретар на Учкома на ДКМС на Първа английска гимназия – то този израз не би следвало да изненадва никого!

И все пак – защо Младенов?

Най-малко защото две години вече двамата вицепремиери си мерят влиянието в кабинета и пред премиера, а Младенов е дисциплиниран и не допуска подобни волности, именно затова е удобен!

Закъснението с издигането на кандидатпрезидентската кандидатура на ГЕРБ

Беше интересно в началото, след това даде храна на политолози и анализатори да гадаят в очакване, но както е казал народът: „Прекален светец и Богу не е драг!”

Гражданството сякаш загуби първоначалната инерция от загадката, и това забавяне вече взе да омръзва и да намалява интереса към управляващите.

Защо ГЕРБ закъсня и трябваше ли толкова да отлага оповестяването на своя кандидат за държавен глава?

На Стената на плача

На принципа на казаното от мъдреца Станислав Лец „Ако маймуните бяха станали хора по-късно, щеше да се спести много човешка кръв!” – тези, които дърпат конците в ГЕРБ вероятно са прави да изчакват, Но...Но дали подобно послание ще бъде разтълкувано правилно от избиратели и политически опоненти?

Сред избирателите вече се чуват мнения, че ГЕРБ не издига кандидата си, защото се пазели от дългосрочна критика, а това няма как да е печелившо за хората на Борисов и Цветанов в бъдещата кандидат президентска кампания!

От друга страна Николай Младенов е одобрен от външни стратези, което е повече от достатъчно за Борисов, докато наблюдава противопоставянето „Цветанов – Дянков”, за да го постави на своя пост при евентуално участие в президентските избори!

Още няколко дни и ще научим дали източниците ни са били прави!

Дали въпреки всичко, и защо пък не – Бойко Борисов ще се кандидатира за държавен глава?

Да не забравяме, че честната дума липсва от речниците на политиците и идеалите все пак, не са за идеалисти...

Помните ли Славейковата поема „Изворът на Белоногата?” – за вградената сянка на Гергана, за да е здрав градежът?

По Конституция всяко правителство има четиригодишен мандат – на 26 юли чухме от една депутатка от управляващото мнозинство да ни заплашва от трибуната на парламента, че те ще управляват четири мандата!

Същият ден информационни агенции, радиа и телевизии разпространиха новината, че до есента университетската болница “Царица Йоанна“ няма да приема нови болни за химиотерапия, за да завърши лечението на старите!

Химиотерапията е лечение на злокачествени тумори, спират процеса на клетъчно деление и така убиват делящите се клетки.

Химиотерапията е един от основните методи на лечение във всички стадии на злокачествените тумори - от най-ранния до последния метастатичен стадий.

Три месеца се отлага лечение на раковоболни, за да минели терапия по-стари отложени раковоболни!?

Три спортни зали ще се строят от испански фирми, доведени от Христо Стоичков, новият спортно-технически директор на Ростов на Дон!

Вече има построена спортна зала в която НЯМА СТАНДАРТНА ПЪТЕКА ЗА ЛЕКА АТЛЕТИКА – не достигат четири метра!

Най-хвалената магистрала, откривана два пъти се руши – а премиерът обяви, че вече открива нова!

Какво могат да очакват от премиера раково болните?

{edocs}rak-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

Какво означава за един раковоболен /дете, жена, мъж/ да чака лечение – не дни, не седмици, а месеци? Чул ли е, знае ли, наясно ли е някой от смешниците в коридорите на властта, които ни заплашват с безкрайно управление виковете  от нечовешките болки на онкоболни, изпитвал ли е някой от тях ужаса от липса на лекарства и терапия?

Непрестанни раздиращи, нечовешки болки, които не спират, докато човек е в съзнание. Болки, с ясното съзнание, че ще продължат и ще се усилват до прага на смъртта, болки, които водят към неизбежния край, болки, които означават, че без лечение и лекарства - единственият изход е близката смърт.

И тези непоносими болки, появили се от липса на лечение, от липса на лекарства, от липса на пари, и не на последно място и от липса на милосърдие и държавническа грижа трябва да спрат в мига, когато чуем, че:

На входа на лагерите на смъртта пише „Работата прави човека свободен!” и лагерниците са били използвани за работа – тежка, непосилна, но животоспасяваща!

Там животоспасяващи са били и крематориумите, тъй като са спасявали мъчениците на нацизма от живота.

Влезли веднъж в лагер обречените и нарочени за унищожение имали един път – или в дима от комините на крематоруима, или от куршума на легерната охрана.

Къде живеем ние – без работа, с мизерни пенсии, заплати, без средства за лекарства, за лечение, за оцеляване – в територията на страна,в която животоспасяващо е да спре животът.

По чия воля попаднахме в този плен – по силата на конюнктура, която определя кои да бъдат властимащите.

Може да липсват средства за лечение на косопад, може да няма пари за консумативи за избелване на зъби, но животоспасяващо лечение, животоспасяващи лекарства и животоспасяваща, работеща апаратура за раково болни – НЕ МОЖЕ ДА ЛИПСВАТ!

Раково болните не са единствените тежко болни в България – списъкът е дълъг и то с хронични тежки заболявания от всички възрастови групи – от парализирани, с инсулт, инфаркт, диабетноболни, носители на вируси на СПИН, хепатит В, хепатит С, цироза, муковисцидоза... Много са, както е голям и броят на болните граждани от тежки, хронични, нелечими заболявания.

Има министър на здравеопазването, има министерство с дирекции, управления, отдели – пълни с чиновници.

Има Национална здравно-осигурителна каса с отделяни немалки суми от всеки един българин цял живот.

Има клинични пътеки.

Има търгове за лекарства.

Има поръчки – внос, мрежа от дистрибутори, аптеки.

Има болници с клинични пътеки, има лекари, медицински персонал...

Само НЯ-МА  ЛЕ-ЧЕ-НИЕ ЗА ОНКОБОЛНИ!

И докато в парламента, министерства се разхождат някакви министри, правят се заседания, премиерът пътува с фалкона си из родината и извън нея – в десетки , до стотин хиляди домове – лежат болни от рак, с нечовешки болки, осъзнали, че няма да бъдат лекувани, няма да получат необходимата химиотерапия, няма да получат животоспасяващата лъчетерапия.

Когато дойдат болките – лекарите казват, че лечението ще е по-трудно и сложно.

След оперативното отстраняване на рака ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пристъпва към:

-химиотерапия, лъчетерапия; медикаменти, обезболяващи, животоспосяващи, за да получи шансът да живее оперираният от рак още години.

Без лечение, лекарства и лъче- и химиотерапия – продължаването на живота, пълното излекуване СЕ ОТМЕНЯ!

Кой, кои са тези, които в България определят кой да продължи да живее, кой да се излекува и кой да си отиде в адски мъки като лишат раковоболните от средства, апаратура, медикаменти?

Кои са те и кой им дава право да решават кой да живее и кой да си отиде рано и в нечовешки болки?

Една спортна зала може да почака, една магистрала може да се строи с пари от Европа, но болните от рак, не могат да чакат лечение.

Отложеното лечение приближава смъртта! Смърт преждевременна, жестока, с нечовешки мъчителни дни преди края.

Как се живее с непоносимата болка?

Как се живее с безсилието да помогнеш на детето си, на сестра, брат, майка, баща, любим съпруг или съпруга като нямаш срества да го заведеш в чужбина на лечение?

Как се живее с мъките на близки, любими същества, за които си наясно, че са обречени на нечовешки болки и предизвестен край?

Как се приема да живееш с гаснещия живот и надежда?

В българската литература има една поема „Изворът на Белоногата” – за поверието да се вгражда сянка на жив човек  в строеж, за да бъде здрав строежът.

Колко сенки на раковоболни деца, жени и мъже, ще вградят в магистрали и спортни зали глухите и слепите от властта, за да им са здрави строежите?

Колко сенки на нелекувани тежко болни деца, жени и мъже вграждат в харчовете си като чиновници?

Колко сенки на живи хора ще вградят с политиката си на цинизъм и липсващо милосърдие в мандата си, за да оцелеят в коридорите на властта?

Страшно е човек да си го представи, но те, овластените газят върху съдбите на живи хора, за да вървят нагоре и оцеляват в политиката. Да не би преди да влязат във властта да ги оперират и отстраняват милосърдието им?

Сещам се за Либия – Либия е една социална държава, с висок стандарт на живот, либийците не работят, там работят чужденци. Либийците има безплатни лекарства, безплатно лечение, даже безплатно лечение зад граница – Либия не решава социални проблеми с войната, но при победа на така наречените бунтовници – либийците ще загубят всичко това, което имат днес като социални придобивки.

Раковоболните в България за пореден път са изложени на гаврата на властимащите, като им се отнема правото на лечение.

А право е налице, когато човек получава възможност да се лекува...т. е. получава право на живот и то се дава веднъж!

Държавата намали с 50 на сто парите за спешната помощ, хемодиализа, ТЕЛК и психиатрична помощ, без да даде обяснение на болниците защо се орязват средствата за гарантираната по закон медицинска помощ. Това означава, че парите за спешна помощ вече са изхарчени, тъй като сме в края на осмия месец на бюджетната година, а за нови едва ли ще стане дума...

След като през месец юли сумите бяха орязяни 50 на сто, друго не можеше и да се очаква. По Конституция изброените по-горе дейности са гарантирани като медицинска помощ и се осигуряват на всеки гражданин, независимо дали той има здравни осигуровки или не. Държавните болници получават парите за тях чрез субсидия, превеждана от здравното министерство. Тези пари покриват освен дейността по хемодиализата, психиатричната помощ, работата на ТЕЛК и част от спешната помощ - прегледите, изследванията и лечението на пациенти, които са имали нужда от тях, но не е било необходимо да бъдат хоспитализирани. Ако те бъдат приети в болницата, за тях вече плаща здравната каса.

Откакто Симеон Дянков пое финансите на държавата, пари на лечебните заведения се превеждат с по 2-3 месеца закъснение и сумите са силно орязяни...

Както е тръгнало в скоро време спокойно ще можем да кажем:

Във връзка със здравната реформа, Синодалното издателство пусна от печат второ издание на книгата „Ще се видим ли на оня свят с нашите близки и мили”. И ако това минава в кръга на черния хумор, то днешна публикация на Associated Press дава много отговори за въпроси за хала на родното здравеопазване:

Румъния и България са с "най-болните" системи за здравеопазване в ЕС

Associated Press

24 Август 2010

Без хирургически конци, без основни консумативи, остър недостиг на персонал, катастрофална хигиена – и накрая пожар, който уби пет преждевременно родени бебета в Румъния, пише Associated Press в коментар за системите за здравеопазване в Румъния и България, публикуван във вторник.

Румънските болници бяха истински кошмар при комунизма. Но две десетилетия след свалянето на предишния режим и четири години след присъединяването си към Европейския съюз Румъния остава една от най-бедните страни в Европа – и това се отразява в плачевното състояние на болниците, посочва АР.

В годишния доклад за Румъния Европейската комисия посочва, че "две трети от анкетираните твърдят, че са давали пари на медицински персонал, а 81 на сто твърдят, че допълнителното заплащане до голяма степен определя начина, по който са лекувани".

В съседна България, още една от бедните страни в ЕС, пациентите също често плащат за медицински консумативи, лекарства и за преференциално отношение в болниците.

"Типични форми на корупция в болниците са подкупите, за да се осигури приемане на лечение или за купуване на консумативи и лекарства. Уреждат се и дарения за болници, плаща се допълнително за лечение и операции", изтъква АР, като цитира местни наблюдатели на проблемите, свързани с корупцията.

И в Румъния, и в България, средната продължителност на живота е 73 години, с пет години по-малко от средното за Европейския съюз. И нещата май ще стават още по-зле, посочва АР.

По данни на румънското министерство на здравеопазването 8000 лекари са подали молба за разрешение да работят в чужбина. И това става в момент, когато Колегията на лекарите в Румъния обяви, че броят на лекарите трябва да бъде удвоен, за да се постигне средното европейско ниво за брой пациенти на един лекар.

В България условията са почти същите. Източник от асоциацията на българските медицински сестри съобщил за АР, че в болниците, където работят по-малко квалифицирани медицински сестри, смъртността е по-висока.

И в Румъния, и в България лекарите гледат навън - към Великобритания, Испания или Гърция, където средните лекарски заплати са поне пет пъти по-високи, посочва АР.

"Некомпетентност, безразличие и безотговорност, взети заедно, се равняват на престъпление", заявил за агенцията член на счетоводния екип от букурещката болница, в която изгоряха живи новородените. "Виновни са и лекарите, и сестрите, и охраната, и електротехниците, и липсата на средства - виновна е цялата система".

По БТА

Как ще свърши всичко това, след като в България има няколко милиона хронично болни, над 200 000 диабетноболни, над 150 000 заразени с хепатит В и С, не броя над милион деца, безработни, над два милиона пенсионери и деца...

Без пари здравеопазване - няма. даже и да се закриват болници, даже и да се режат парите за здраве, даже и да не се ползват милионите внесени здравни осигуровки. А невнесените - а хората, които нямат никаква възможност да си внасят осигуровките тъй като са загубили работата си?

Закрие ли се здравеопазването ще да спре живота. Другият вариант е да се върнем към пещерите - при лечители, знахари и билкари.

Според процедурата, предвидена в чл. 86, ал. 3 от Правилника за работа на Народното събрание. Тя е, че министър председателят, който не е отговорил в законния срок, предвиден в нашия правилник, на въпроси и питания, е длъжен да се яви лично пред Народното събрание и да даде обяснение за неизпълнение на своето задължение.

Малцина от българските граждани знаят, че Борисов продължение на 40 дни не се явява в парламента, за да отговаря на въпроси и питания на депутати. Сроковете, посочени в Правилника на парламента, а той има силата на закон, са 14 дни за питане с възможност за отлагане от 7 дни, т. е. Борисов нарушава този правилник като го пренебрегва и не се съобразява с него! Не говоря за скандалното му отсъствие от последния вот на недоверие, който бе поискан от опозицията – тогава ГЕРБ си позволи нещо недопустимо: гласува си да не се включват радиото и телевизията за да предадат вота, тъй като имало обявен национален траур. В същото време ГЕРБ не пожела да отложи вота заради националния траур!

Както е тръгнало, ще дойде ден, когато парламентът ще се събира само за сесии, когато трябва да се гласуват закони или законодателни промени, както беше по времето на управлението на Тодор Живков...

Правилника не допуска премиерът да преценява дали да се явява в парламента или не – според Правилника премиерът Е ДЛЪЖЕН да се явява пред депутатите при възникване на необходимост.

Какво си позволява Бойко Борисов, как прави ГЕРБ предизборна кампания ще научите в част от стенограмата от 15 юли 2011, от нея ще стане как управляващите си позволяват да нарушават забраната за финансиране на политически кампании от юридически лица и наложения лимит, таван на даренията на политически кампании от физически лица.

Схемата е проста – премиерът играе на „вързано”, винаги печели защото никой не би посмял да го победи. След това спечеленото се раздава на избирателите:

Това е разговорът за кебапчета, „вързано”, предизборни сбирки на ГЕРБ и илюстрация кой от потилиците как се държи в парламента, за да защитава интересите на гражданите, които са гласували за отделните депутати и политически сили:

{edocs}borisov-parlament1.doc,600,400,link{/edocs}

На вниманието на министър-председателя Бойко Борисов

Кой управлява държавата? Правителството? Не.

Бойко Борисов – също не.

България е република с парламентарно управление.

Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията.

Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Обяснявам за премиера и някои от министрите му:

Суверенитет -

Мъжки род, употребява се само в мъжки род и единствено число.

Означава:

1. Право на върховна власт.

2. Независимост от чужда власт.

Из "Конституция на Република България"

Глава първа

Основни начала

Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.

(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.

Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

...........................

Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.

..........................................................

Чл. 11 (2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.

.......................................

Чл. 84. Народното събрание:

................................................................

6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;

Работодател на министър-председателя е Народното събрание и той се отчита пред него, а не депутатите му дължат сметка или дават отчет.

Не е работа на министър-председателя да определя или коментира действията на депутатите, на тях сметка може да им търсят избирателите.

В деня на гласуване на вота на недоверие, премиерът Бойко Борисов се възмути от трибуната, че депутатите от ПГ на ДПС и на Синята коалиция напуснаха залата, след като народните представители гласуваха и не приеха вота на недоверие към правителството. Той също най-демонстративно си тръгна, след като на предишни вотове изобщо не се бе вясвал в парламента. Депутатът Михаил Миков го убеди да се върне в залата, и тъй като на балкона имаше някакви европейски чиновници, Борисов се направи на обиден, но се върна!

Правителството на Бойко Борисов очаквано оцеля и при третия вот на недоверие, а Борисов обяви, че ще се кандидатира за втори мандат като министър-председател. Слеуд гласуването той се изправи на трибуната и изигра ролята на сговорчивия, меко критикуващ, премиер – нещо, което напоследък не му се беше случвало. Причината за това бе, че заседанието се предава по радиото и телевизията и освен гражданите, то се наблюдаваше и от дипломати от посолства на страни-членки на Европейския съюз.

"Какво е това поведение – за две години веднъж да дойдеш в парламента за пет минути, да те снимат и да си отидеш", попита премиерът и допълни, че ГЕРБ не се нуждае от гласовете на ДПС на президентските избори, както се нуждаели левицата и сините.

"Аз считам, че е цинично, и благодаря на вашата Парламентарна група, г-н Станишев, че вие останахте", обърна се към лидера на БСП премиерът. „Ахмед Доган за какво дойде, да се подпише първи за вота и после да стане и да тръгне.”

Бойко Борисов каза по повод идването на Ахмед Доган в парламента: "Това ли е събитието в една държава - че един депутат е дошъл на работа?". Министър-председателят призова представителите на медиите да отидат и да питат тези, които са говорели за Конституция, за спазване, за правов ред "да ви обяснят, защото ние сме всеки ден тук".

„Следващият път, когато правите вот, аз няма да дойда!”, закани се премиерът на депутатите, като че ли конституционно са равнопоставени и каквото е задължена да прави едната страна в лицето на изпълнителната власт, това трябва да върши и другата – представена от депутатите!

Премиерът подложи на критика и лидера на ДСБ Иван Костов, че постъпил с ГЕРБ както навремето с НДСВ, като я тласнал да направи коалиция с БСП и ДПС.

По-нататък в речта си  той благодари на независимите депутати от "различни партии", които подкрепили правителството му. Не бе забравена и "Атака" и "принципната" подкрепа на хората на Волен Сидеров.

Тук му е мястото да припомня една невероятно неграмотна от гледна точка на Конституцията реч, по отношение на Главния прокурор и председателя на Върховния съд. Ето това изявление, което гъмжи от грешки и юридически безумни твърдения, на които всеки студент първа година право би се веселил.

Подчертаното е мое.

Много би ми се искало, парламентът да попита, защо след като ние помолихме няколко пъти, на лични срещи, главният прокурор и председателя на ВКС по дела, по които ОЛАФ е разследвал, дал е всичките данни, в държави от Европейския съюз са получили присъди – тук това не пожелахте да го направите!

Да ги повикате тези хора и да ги попитате: Защо? – тогава ще разбера, че това е конструктивно.

Данни от ОЛАФ не означава доказателства. А доказателства - не винаги се покрива с "годни доказателства".

Какво казва законодателят:

• Парламентът не може да търси сметка на Главния прокурор за това дали по определени дела е имало осъдителни присъди или не.
• ОЛАФ е дал данни, а не доказателства.
• Присъди не издават Главният прокурор и предсидателят на Върховния касационен съд, а съдиите по делото.
• Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители и не могат да бъдат привиквани от депутатите, за да им се търси сметка!

Продължение на изявлението на Борисов:

"...Когато там / в доклада на ЕК – бел. Л. М./ са посочени примери, които вие прекрасно знаете, питате за кадрови назначения, еми, най-важните длъжности в съдебната система – с цялото ми уважение, не искам да коментирам качествата, защото те са добри хора, но факта, че двамата президентски съветници – единият е шеф на прокуратурата, другият – шеф на ВКС. Ми, айде да говориме за назначенията от „а” до „я” и тогава аз ще го разбера. Има теми, по които знаете, че ще се съгласиме и ние, и вие, и можеме да ги направиме! Ма що само половината от тях казахте, или част, която ви е изгодна...

Член 129

(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране...

Т. е. президентът няма никакъв пръст в назначаването на двама свои съветници на други длъжности, особено ако единият от тях е в момента на назначението конституционен съдия!

В същото време, съдията от СГС Владимира Янева, семейна приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов бе предложена от членовете на ВСС Костадинка Наумова, Петър Стоянов, Стефан Петров, Мая Кипринска и Цони Цонев.

И тук, Стефан Петров, председател на Комисията за конфликт на интереси, и едновременно с това в един по-ранен етап – лично предложил Янева за поста шеф на СГС, си позволи да обяви, че при Янева няма конфликт на интереси!!! И то преди тя да бъде проверена за такъв конфликт!?

А кое беше другото безпринципно назначение на човек на Цветан Цветанов: за председател на върховния административен съд бе предложен и избран Георги Колев, със завършено юридическо образование в Симеоново и без да има и и ден опит в административното правораздаване.

Янева бе наказана след назначението си и с влезе в неврологично отделение за лечение – така тя започна стажа си като председател на най-големия съд в страната!

Продължение на изявлението на Борисов:

Това, което нас ни касае като правителство, на първо време, е че продължава политическата воля и иксаме да го направиме, и ето, това е оценено, и и ето сега ви казвам - искаме да го направиме...

Дайте да накараме ВСС, което не сме го избрали ние – не сме. Дайте да накараме ВСС, дайте да накараме, прокуратурата, полицията, съда – всички, защото в Доклада пише България – там не съ-ъ-ъ.. и това, че е конкретен вече, е само хубаво. Защото ни дава възможност на ..., защото и аз със радост ще участвам в подобен формат, ако ме поканите – съда, прокуратурата, правителството, и ни сложите пред вас, и ни зададете точките в докладите! Например, Борисов, Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин.

Защото и вашата партия не го подкрепи – само че в препоръките го има! Тогава ние трябва да кажеме всичко – ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме, ако – не, да отговориме, че парламентът с тези, тези, тези неща не иска да го направи!

Това е конструктивно, госпожа Нинова опозиция и кабинет, когато касае европейски въпроси! А не да вадите данни, които сега Дончев ще излезе и ще ви Каже, че не е така, както преди малко го казахте!

Чуйте видеофайла на това изказване:

• Няма как парламентът да повика прокуратура, съд, полиция и премиер да отидат в парламента и да им поиска да направят нещо;
• Няма как парламентът да задава точките от Доклада на прокуратура, съд, полиция;
• Няма законова причина парламентът /законодателната власт в държавата/ да попита и иска сметка на премиера: Вие какво ще направите като председател на ГЕРБ за приемането на закона за конфискуването на имуществото, придобито по престъпен начин. Най-малкото, защото това не е негова работа. Той нищо не прави за приемане на даден закон – законът се приема от парламента;
• Няма законово основание изпълнителната власт да казва: ако ще приемаме такъв закон и го иска Брюксел – да го приемаме!
• Брюксел не може да иска и казва какъв закон да се приема в една държава, освен тези, които се променят в съответствие с европейското законодателство и се превръщат част от българското;
• Не може и да се дава отчет на Брюксел какви закони приема или не парламентът в една суверенна страна-членка;
• Не може да се ходи и да се клевети в ЕК дали някой иска да се приемат дадени закони, а тези, които не искат - да се клеветят пред Брюксел.

На 27 юли сутринта, в твпредаване на тв7, Бойко Борисов отново повтори в по-различен вариант критиките си към депутати от парламента:

Водещ: Как да няма? Това са опоненти, врагове смъртни, а вчера бяха срещу вас?

Бойко Борисов: Първо, аз се надявам да не загубим време, защото ми се иска послания да изпратим към хората. Защото в най-тежката финансова и икономическа криза, в която виждате, че банкрутират държави, колоси започват да се клатят, империи ...

Водещ: Америка ще фалира всеки момент.

Бойко Борисов: Да се занимаваме с това хора на прехода, 22 години в политиката- е унизително дори за мен, а и за държавата. Представяте ли си в Бундестага да е...

Водещ: Хелмут Кол?

Бойко Борисов:... да се радват, че един депутат в продължение на две години е отишъл за първи път на работа.

Водещ: Не са се радвали. Отразяването на новината не е радост.

Бойко Борисов: Най-голямата новина беше, че г-н Доган е отишъл на работа за две години.

Водещ: Това вече е новина, но не е радост. Може да е тъжна новина.

Бойко Борисов: Просто тя е гротескна, не е тъжна. Аз винаги съм казвал, г-н Великов прочете няколко извадки от „Работническо дело” от 1989-1990 година, когато вече е съществувало СДС като партия, г-н Костов какво е писал и сега точно се повтаря сценарият...

... Даже не могат и да ме ядосат. Видяхте,че в понеделник те дори не можаха да си съберат кворум опозицията. Не знам дали българските граждани разбраха какво стана. След като ГЕРБ не се регистрира в НС, тези, които искат да свалят ГЕРБ, не могат дори да започнат събранието, не могат да започнат заседанието. Ако бяхме постъпвали така, просто нямаше да има вот. Наложи се аз да отида, да ги помоля колегите да се регистрират, за да могат да се изприказват. Защото всичкото това, което беше вчера, да се изприказват...

От думите на Борисов става ясно, че той е подметнал на депутата Великов да цитира "Работническо дело"!

Дебатите по вота премиерът на страната определя с израза: "да се изприказват".

Оставям на читателите на сайта да си направят изводите от казаното по-горе.

Европейската комисия уличи Николай Младенов и ГЕРБ в говорене и политика по отношение на дипломацията на границата на Лъжата!

"Досието" в Държавна сигурност не е критерий за работа в Европейската комисия! Така отговарят еврокомисарите на 13 юли 2011 г. на писмен въпрос на българския евродепутат Кристиан Вигенин, по внесените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба.

Опитът и личните качества на кандидатите са основният критерий, по който Европейската комисия подбира служителите си. Това заяви генералният секретар на комисията Катрин Дей в отговор на въпрос за българските дипломати, свързани с бившата Държавна сигурност, на изслушване в Комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент в Брюксел.

Катрин Дей беше попитана от депутат от Европейската народна партия как Брюксел се подсигурява срещу наемането на служители, свързани с бившите комунистически тайни служби и дали такива хора биват назначавани в евроинституциите.

Опитът и компетентността са в основата на критериите, които ценят в ЕК, а що се отнася до работата с поверителна информация, която е част от работата на дипломатите ЕК свързва с разрешение за достъп, но не с лустрационни текстове в Закона, както в случая с българските дипломати прокара външният министър Николай Младенов.

Това, на което държат и оценяват в ЕК е служители със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти за тази професия.

Тaка отговарят от Европейската комисия на писмения въпрос на българския евродепутат Кристиан Вигенин относно внесените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба. С него изрично се изключена възможността граждани, принадлежали към службите за сигурност на Република България преди 1989 г., да заемат определени длъжности в Министерството на външните работи.

Комисията потвърждава, че е достатъчно условие кандидатите от всички национални дипломатически служби на държавите-членки да са „граждани не ЕС, да притежават необходимия образователен ценз, да са способни да работят на изискваните езици и да имат съответния опит, който да отговаря на длъжностната характеристика".

Изискванията, които ЕК има за Европейската служба за външна дейност са, освен попълването на декларация, „да премине проверка за сигурност, ако не притежава разрешение за достъп до секретни материали на съответното ниво, съгласно съответните разпоредбите за сигурност".

„Как премиерът Борисов продължава да търпи тези акции, които се пишат на неговата сметка„ задава въпрос Вигенин по повод получения писмен отговор от ЕК.

„Подведен ли е или е дал външната политика на външна концесия?" пита Вигенин.

Категорично убедена съм, че всичко свързано със саморазправата и тоталното съсипване на българската дипломация е нещо, което се извършва със съгласието на премиера Бойко Борисов, както и с натиска от страна на посланик Уорлик и неговата страна – САЩ.

В подкрепа за това ще припомня, че посланикът посъветва правителството: „Българското правителство трябва само да се справи с въпроса за посланиците - агенти на бившата Държавна сигурност.”

Справянето е ясно и привидно правителството го извършва само – за тези които изобщо вярват на това.

„С посланиците, агенти на бившата ДС, трябва да се разделим” - недвусмислено заяви премиерът Бойко Борисов.

На другия ден след получения и оповестен отговор от ЕК до Вигенин, 14 юли, – Младенов бе в парламента за второто четене на Закона за дипломатическата служба. И тъй като между първото и второто четена на този Закон редица събития показаха ще се върна към дебатите по Закона и какво се случи във външната ни политика:

Афганистан

На 29 юни научихме, че Съединените щати започват да се изтеглят от Афганистан – Барак Обама даже направи Обръщение към нацията.

Посланието на Обама бе: „По-малко да обръщаме внимание на проблемите на света – повече да се концентрираме на проблемите у дома!”

Часове след това Обръщение, Великобритания, Германия и Франция веднага се присъединиха към това решение и обявиха, че започват поетапно да изтеглят своите войски.

Младенов потъна в мълчание, в очакване неговите господари от САЩ или „Отворено общество” чрез посланика Уорлик да сведат инструкции по това какво поведение трябва да имаме по проблема.

На 14 юли, началникът на отбраната генерал Симеон Симеонов изпрати с тържествен ритуал в град Стара Загора, 21-вия български контингент за участие в операцията на Международните сили за поддържане на сигурността (ISAF) в Кабул, Афганистан.

Либия и ние

На 28 юни италианският външен министър поиска бомбардировките на НАТО над Либия по хуманитарни причини да спрат.

Как реагира правителството на България: българският външен министър отскочи на еднодневна екскурзия до Бенгази и призна бунтовниците за легитимно правителство в либийската държава. Даже и въпреки че самите либийци още не са институционалиризали тези бунтовници!

Призна бунтовниците от името на България, без решение на МС, без дебат или декларация на парламента – частно, по време на екскурзия Младенов си послужи с името на страната ни в това признание!

На 29 юни в българският парламент Външно министерство прокара промени в Закона за дипломатическата служба като част от битката срещу несъществуващата отдавна в публичното пространство бивша Държавна сигурност и нейните служители или сътрудници дипломати, както и тези, които са работили за Военното разузнаване.

Всъщност главната причина за тези промени е: промените в Закона за дипломатическата служба разширяват личните правомощия на външния министър за сметка на Атестационната комисия, на Постоянния секретар на министерството, който е с четиригодишен мандат, на така наречения Колегиум в МВнР, който извършва атестации в самото МВнР. Всички тези комисии имат строго експертен характер, с промените в Закона ЕКСПЕРТНОТО НАЧАЛО се поставя в пълно подчинение на ПОЛИТИЧЕСКОТО НАЧАЛО в лицето на министъра на външните работи – експертите няма да имат думата в МВнР!

С тези промени единствено и еднолично министърът ще има думата, а експертите ще бъдат в негово подчинение – променя се балансът между политическо и експертно! Това, за което 2 седмици по-късно ЕК даде коментар и пояснение, но в обратна посока – ЕК заяви писмено, че опитът и личните професионални качества трябва да са определящи и водещи в избора на кадри в дипломацията.

След промените:

В България няма Закон за лустрация, лустрация не предвижда и действащата българска Конституция... Въпреки това мнозинството от ГЕРБ гласува за лустрационните поправки в Закона за дипломатическата служба.

Ето какво каза в пленарна зала на първо четена на поправките в Закона за дипломатическата служба Младенов:

„Законът предвижда да не се назначават на публични длъжности по чл. 3, ал. 1, т. 23, 26 и 28 – това са тези длъжности, които в Закона за досиетата, за разкриване на достъпа до архивите на Държавна сигурност са обявени като публични в системата на Министерството на външните работи. Тази поправка, както и другите, свързани с темата, а именно създаването на условия при постъпване в службата служителите да предоставят писмено съгласие за извършване на проверка по същия закон или валиден документ за вече така извършена проверка целят няколко неща.

На първо място те целят да защитят Българската дипломатическа служба и оттам българската държава от неудобството да обясняваме пред света защо сме изпратили да ни представляват в страни хора, чиито досиета могат да бъдат прочетени в Интернет, откъдето може да бъде установено колко години и какъв период те са работили именно срещу държавата, в която са акредитирани в момента.

Започвам с това, защото смятам, че след като Законът за достъп до архивите на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия беше приет от предходното Народно събрание по начина, по който този закон е написан, нямаме друг избор освен това, което правим в момента. Така че цялата отговорност за последствията на тази поправка е изцяло в ръцете на тройната коалиция, която ни постави в законово положение, което не прави разлика между хора, които са били щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност, което не дава никаква възможност на министъра на външните работи да преценява кога и по какъв начин са нарушени интересите на българската национална сигурност или българските интереси пред света в обявяването на тези досиета.

..........................................

Закон, който казва, че всеки документ в архивите е публичен и в момента всеки един от нас, от вас може да провери в Интернет и да прочете всички тези досиета.

Искам още веднъж да припомня, че през последните 20 години 40% от посланиците на Република България са били щатни или не служители на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. В момента, в който тези досиета стават публични и всеки един може да ги прочете в Интернет, както това е в момента, се създава изключително голямо неудобство за българската държава. Мисля, че ние не можем да бъдем последната страна, единствената страна в Централна и Източна Европа, която не е намерила отговор на въпроса по какъв начин прекъсва тези връзки.

..............................................

Не може българската държава да си позволи да не реагира, когато стане ясно, че тези обвързаности в системата са създали един стъклен похлупак над българската дипломатическа служба, който пречи на цяло поколение да се развива в нея. От хората, които в средата на 90-те години са влезли с първите конкурси в Министерството на външните работи, са останали да работят единици. Много са напуснали, защото не са издържали „натиска” на системата, в която са били принудени да функционират.

...........................................................

Надявам се, че в рамките на следващите една до две седмици ще имаме възможност, ако има някакви пропуски, те да бъдат отстранени, ако има някакви допълнения, те да бъдат направени, но с промяната на този закон да се позволи и българската Дипломатическа служба да започне да работи в голяма степен през следващите месеци и следващите години като Дипломатическа служба на страна – членка на Европейския съюз, а не страна, която тепърва смята да бъде членка на Европейския съюз. Благодаря.

Така започна приемането на първо четене на Закона за дипломатическата служба.

Две седмици по-късно научихме, че ако Младенов претендира България да миа дипломатическа служба на страна-членка на ЕС, то би следвало да не приема лустрационните поправки, подчиняването на експертинте комисии еднолично на него... Уви, ЗДС мина и на второ четене и бе приет!

По-долу давам със съкращения част от Стенограмата от дебата, защото малцина научават истинските цели на управляващите, как говорят, позициите им - а те не винаги са за пред хора:

{edocs}docieta-1.doc,600,400,link{/edocs}

Къде са европейските партньори, които недоволствали от българските дипломати разузнавачи?

Кога и кои са недоволствали – не трябва ли България като страна-членка да се съобразява с позицията на Европейската комисия?

Не си ли създаде синът на шифровчика, работил за Сорос и Световната банка Закон, за лична употреба.

„Ваше Превъзходителство, г-н министър-председател!” така се обърна митрополит Дометиан към премиера Бойко Борисов на пресконференцията в Министерския съвет на 4 юли, дадена по случай 40 години от интронизацията на патриарх Максим.

В Тълковния речник „превъзходителство” е „Титла на коронована особа или на други високопоставени в служебната йерархия лица”.

Да е станал през почивните дни Борисов коронована особа – няма как най-малко защото щеше да оттекне надлъж и нашир по света, а пък на всичкото отгоре сме и република според Основния закон.

Да е бил произведен в посланик – също не се е чуло и няма как, тъй като това не се случва бързо във времето. А обръщения към посланици с „Ваше Превъзходителство” същестуват, но това е друга тема.

Остава митрополитът да е имал в предвид факта, че Борисов е премиер, но тогава няма причина да „товари” обръщението „ господин министър-председател” с Ваше Превъзходителство”!

Доколко е е „високопоставено в служебната йерархия лице” Бойко Борисов след като заема поста министър-председател и дали това е най-високопоставеното в държавната йерархия лице?

Какво казва по този повод Конституцията на Република България:

Според:

Чл. 1.

(1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Т. е. „Превъзходителство” би следвало да е народът, независимо, че упражнява своята власт чрез парламента.

Самият парламент заседава по искане на Министерския съвет например гласи един от текстовете в Конституцията. Т. е. главата на Министерския съвет, т. е. премиерът може да иска от парламента, но не и да му нарежда!

Президентът, който е държавен глава и олицетворява единството на нацията, след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство. Т. е. премиерът не е над президента, въпреки че държавният глава няма кой знае какви правомощия.

„Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите – е записал законодателят в Основния закон, но след като назначава и освобождава зам-министри, самият министър-председател НЕ Е най-високопоставен в служебната йерархия на изпълнителната власт, тъй като всеки нов министър за правителството се освобождава и назначава, т. е. гласува от парламента!”

Тогава каква бе причината Бойко Борисов да бъде наречен в рамките на държавата ни „Ваше Превъзходителство” не е ясно освен факта, че на Борисов му стана много драго от това обръщение?

Законова причина – няма, а по-скоро някакво митрополитско „изхвърляне”, което или е самоинициатива, в което дълбоко се съмнявам, или му е подшушнато от някой служител натегач в Протокола на Светия Синод! А това вече е смешно, да не кажа жалко!

Негово „Превъзходителство” Бойко Борисов не измени на традицията да се оплаче от опозицията на духовниците и гостите:

-        Въпреки че бяхме упреквани от опозицията, че даваме толкова пари, аз мисля, че те са малко, защото в църквата българските граждани стават по-добри и вярата им и не на последно място и моралът им се увеличават със сигурност, когато дойдат на вашите служби.

Самият митрополит Дометиан се присъедини към желаната и любима на Борисов посока на разговор:

„ Защото вашето семейно възпитание и християнска вяра сте всадили в сърцето и вашия ум. Вие сте този който дава на светата ни църква да преувеличава своята дейност с част от хазната, така да се каже на народа, но разпределен така, че да се почуства разположението към тази духовна майка светата ни православна църква.”

Тук категорично няма да се съглася с Доматиан, тъй като не съм чула представител на българската православна църква да говори загрижено с Борисов за тежкото положение на над 2/3 от българите, не съм чула и да искат от премиера болните да получат възможност да се лекуват, а бедните да оцеляват...

Църква не е да плащаш за всяко свои доближаване до вярата, а още по-малко пък развяване на знамето на православната вяра, в скъпи, златотъкани одежди, возейки се с мерцедеси.

Познавам лично и неведнъж съм била на гости на грузинския патриарх Негово Преосвещенство „Иллия Католикос” в Тбилиси. Този свят човек бе съпричастен с народа си, когато президентът Звияд Гамсахурдия бе извикал чеченци да стрелят срещу собствения му народ! Той гладуваше с надежда, че гражданската война ще спре! На службата на 7 януари 1992 година партиархът припадна от глада и не успя да дослужи и завърши церемонията. Поведение – непонятно за българския патриарх и голяма част от митрополитите ни...

Христос е бил с една риза на Кръста на Голгота, когато са го разпънали... Кое от деянията на нашите митрополити е в съзвучие с желанието на Иисус да нахрани гладните и излечи болните?

И още нещо по повод „Превъзходителството”...

На службата в „Александър Невски” „Негово Превъзходителство” не присъства, тъй като щеше да се получи конфузна ситуация. Според канона последният български цар Симеон Саксокурготски прочете Символ верую, тъй като църквата почита два пъти помазания монарх като най-висш богомолец – така възникна ситуация „превъзходителствата” да станат повече...

Официален обяд в столичен хотел събра гостите за честванията на 40-годишнината от избирането на патриарх Максим. Дали на участниците не им приседна от гастрономичните изкушения след като отвън, мнозинството българи гладуват и живеят в лишения, за да оцелеят?

Едва ли.

Не стига, че бяха хвърлени маса пари във време на жестока финансова криза в държавата за отбелязване на тази годишнина, не стига, че чужди православни църкви бяха изпратили нисък ранг свои представители, и нямаше нито един патриарх с трън да завъртиш, а това говори за отношението им към това събитие, ами и роден митрополит цъфна с обръщение „Ваше Превъзходителство” към премиера Бойко Борисов!

Странното е друго че самият Борисов не се почувства в небрано лозе от това обръщение и си го прие като нещо закономерно!

Публикуваме мнението на професор Кръстьо Петков със съдействието и съгласието на автора й, тъй като с нея даваме трибуна  една аргументирана професионално позиция. В българския печат подобни мнения са рядкост.

След предаването по БНТ "Референдум" получих десетки обаждания по телефона и писма от зрители. Темата: "За или против Фискален борд /чрез промени в конституцията/" очевидно раздвижи духовете сред експерти, политици, граждани. Екипът, в който участвах, заедно с Проф. Боян Дуранкев и д-р Любомир Христов, отстояваше позиция против Дянковия Борд; отборът на пазарните фундаменталисти: Ганев, Ангелов, Богданов бяха твърдо "за", в т.ч. и за промени в основния закон.
а другия ден министър Дянков се срещна с президента на България Георги Първанов и получи категоричен отказ за подкрепа на екстравагантната инициатива. Негативна беше и реакцията на група експерти и депутати от БСП. Часове след това г-н Дянков заяви, че отлага предложението си за периода след изборите през есента. Тоест- за неопределено време.
Може ли този акт да се третира като победа на разума и икономическата логика? Според мен, да!Ще се обоснова защо...

Не е тайна, че лобито на неолибералната школа е изключително силно и активно в България. То се създаде още в началото на прехода, чрез финансираните от Джордж Сорос експертни мрежи /структури от типа "Тинк-тенк"/. Участниците в прехода от политическия елит, синдикатите и бизнеса, гражданските организации неведнъж са яли попарата на пазарните фундаменталисти.Да не говорим за гражданите и домакинствата, средния и малкия бизнес, превърнати в опитни зайчета на непрекъснати монетарни експерименти.

Отначало ролята на лобистите беше главно коригираща и просветителска-трябваше да лансират идеи, проекти и анализи, подпомагащи трансформацията на постсоциалистическата икономика на пазарна основа. Както се видя, тази войнствена кохорта от млади или идейно пребоядисани експерти пропагандираха един /според тях безалтернативен/ модел на пазарно стопанство- неолибералната ортодоксия. Шокова приватизация и форсирана либерализация на цените, тотална дерегулация на трудовия пазар, слаба/малка държава и неограничена свобода на бизнеса, крайно ниски/символични данъци и осигурителни вноски-това е част от инструментариума на ултра-неолибералните анализатори и лобисти, действащи на българска почва.

Ако инициативите им се изчерпваха само с пропагандна дейност, бедата щеше да е пренебрежимо малка. Но пазарните фундаменталисти и техните ментори, ползвайки се от подкрепата и на МФИ, проявиха завиден управленско-политически апетит. Те инициираха нови политически проекти /по-късно трансформирани в партии/, работеха върху проекто-закони, съветваха пряко премиери и министри.Фактът, че съветваха и леви/социалистически правителства, и либерали, и христяндемократи може да звучи странно, но е верен /той заслужава отделно внимание и по-пространен политологичен анализ/.

После дойде време и за тотална експанзия в медиите. Отначало- като гост-коментатори с алтернативни и екстравагантни възгледи; после, след като олигархичните и корпоративни кръгове в България придобиха контрол върху водещите медии,пазарните фундаменталисти се превърнаха в директни проповедници на абсолютно свободния пазар и в гневни/агресивни критици на всички специалисти, които се осмеляваха да заемат критична позиция спрямо експериментите на МВФ и Световната банка в източноевропейската икономическа зона.

Тази еволюция на момчетата от "люпилнята на Сорос" /заимствам израза от статия в един национален всекидневник/ може да се проследи в детайли в книгата на Достена Лаверн "Експерти на прехода". Никак не е случайно, че нейната публикация от 2010 г., изчерпана буквално за месеци, се превърна в обект на некоректно охулване от засегнатите персони /някои от тях, за съжаление, си позволиха да изкажат обидни квалификации за самия автор-явен признак, че са били засегнати на "болното място"/.

След това кратко въведение ще се върна към въпросния дебат. За онези, които са свикнали да възприемат аналитично позициите на един или друг специалист / което означава- да видят и неговия институционален бекграунд / вероятно е станало ясно още в началото, че целият екип на пазарните фундаменталисти изпълняваше ролята на колективен говорител и пропагандатор на министър Дянков В хода на дискусията обаче се разбра /след един точен "изстрел": въпрос на Любомир Христов към Богданов/, че идеята за Фискален борд е възникнала първоначално в лагера на неолибералните лобисти; после- по незнайни канали, е била припозната от неуморния експериментатор Дянков; от тази трансформация печелят и двете страни: лобистите, защото са успяли да внушат една фундаменталистка идея на човек, облечен във власт /което си е постижение за всеки посветен на дълга мисионер/; Дянков, защото получава шанс да се изяви отново като първопроходец и отличник на десния финансов фронт в Европа /това пък е неговата мания, формирана още докато е бил дребен, пътуващ мисионер на СБ/.

Затова смятам, че оттеглянето на законопроекта за Фискален борд е победа на разума над ирационалното мислене и поведение.Разбира се, заслуга за поражението, което претърпяха Дянкови компания, имат и няколко други институции и организации- синдикатите и президентът, ДСБ и ДПС /заели категорачна позиция против проекта в последния момент/, икономисти от академичните среди...

Победата е още по-значима, като се има предвид, че внесеният законопроект на практика преследваше и промяна в политическото устройство на държавата - елиминиране на инициативите и функциите на изпълнителната власт и общините при проектирането и изпълнението на данъчни политики. В условия на криза подобна промяна е крайно опасна!

В политическия и парламентарния дебат винаги е възможно една идея, претърпяла неуспех, да бъде възродена отново. Така е и с въпросния проект за Фискален борд. Посветените в европейските процедурни и политически маневри знаят, че подобен Борд е свързан пряко с друг стратегически проект: Пакт "Евро плюс", в който България, чрез своя премиер, вече е дала предварително /и прибързано/ съгласие да участва. Независимо, че нашата страна не е член на Еврозоната!!! Независимо и от унизителните условия за присъединяване към въпросния дискриминационен Пакт /по този въпрос вече писах неколкократно в Блога/.

Затова темата за финансовата стабилизация- с или без промени в конституцията, като национална политика или като задължение на бедните и периферни страни към големите/богатите държави в клуба "ЕС", ще продължи да е актуална още месеци наред.

---------------
ПП. Част от колегите, реагирали на предаването "Референдум" по БНТ, ми обърнаха внимание върху факта, че резултатите от мнението на т.нар. голямо жури са манипулирани. Как? Чрез задаване на подвеждащи, неточни или чисто сугестивни въпроси.
С това се повдига още една голяма тема-за коректността на данните, когато се ползват методи за сондиране на общественото мнение /било при електорални изследвания, при текущи сондажи или при оценки на словесни двубои от типа "Референдум"/.
Въздържам се постфактум да коментирам тази част от споменатото телевизионно предаване /вместо това публикувам извадки от писма, които получих от проф. Иван Ангелов и от Никола Ников-експерт от Русе/.
Не мога да отмина с мълчание обаче факта, че вместо Голямото жури да беше питано за фискалния борд, иницииран от Дянков, въпросите се отнасяха до това-искат или не финансова стабилност телевизионните зрители. Отделно стои проблемът за информираността на масовата публика относно стратегическите варианти за постигане на финансова стабилност, процедурите за конституционни промени, фискалните политики и прочее. Финансовото образование по начало е крайно ниско сред гражданите, които не се занимават специално с тази материя.

* * *

Извадка от писмото на проф. Иван Ангелов:

"Направи ми впечатление грозната манипулация с показването на мнението на голямото жури. В началото болшинството от около 70-75% беше в подкрепа на въпроса:Подкрепяте ли поддържането на финансова стабилност? Това беше нормален отговор. При второто му показване в края към него бяха добавени и думите "чрез включване в конституцията" с приблизително същите отговори. Това обаче са съвсем различни неща. Не знам защо не реагирахте?"

Извадка от писмото на Никола Ников:

"За това / има се предвид манипулацията с резултатите от допитването до Голямото жури-КП/ спомогна твърде много съдържанието на поставените въпроси, едната част от които не отговаряше на същността на проблема и объркваше зрителите, а другата част насочваше в погрешна посока дебатите.

Вижте как абсурдно звучат въпросите:

1. Смятате ли, че с промени в Конституцията трябва да се гарантира финансовата дисциплина в държавата?

2. Какво гарантира пактът за финансова стабилност – ниски данъци и по-ниски лихви по кредитите или замразени доходи и пречка за реформи на правителствата в бъдеще?

Тези въпроси отразяват ли политическата същност на инициативата на министър Дянков, онази политическа същност, която е свързана с тиха и законово регламентирана промяна на конституционно установения политически режим в Република България?

Пактът за финансова стабилност, предлаган от Симеон Дянков като вечен данъчен статут в Република България, възпроизвежда в масов мащаб имуществено разслоение в страната и несправедливо разпределение на националното богатство, на произведения национален продукт, което се явява главна причина за възникване на обществено икономическите и политическите кризи: справка – Голямата Депресия в САЩ и причините за нея. С този Пакт страната ни се обрича на перманентна криза, от която няма измъкване с политически средства – олигархията винаги ще може да купи 81 народни представители, щом сега купува 161!"

Реших да публикувам текста на "Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България", заедно с мотивите и пълен списък на подписалите се депутати поради две важни причини:

Първо, този документ е и ще остане едно срамно петно в историята на новия парламентаризъм в България. От текстовете на предложените законодателни промени и мотивите личи, че депутатите са проявили пълна некомпетентност по една сложна икономическа и финансова материя, чиято правна уредба поражда огромни рискове за суверенитета на българската държава;
Второ, списъкът на депутатите,подписали законопроекта заслужава да бъде видян от българските граждани -данъкоплатци и гласоподаватели.И не само видян, а и преценен от гледна точка на предизборните обещания и ангажименти, които всеки от народните представители и номиниралата го партия са поели само преди две години. Тогава нямаше и помен от намерения за промени в основния закон на страната, които да я направят нетен донор на други държави в ЕС, изпаднали в тежка дългова криза /практически финансов фалит/. Нито пък е ставало дума България да се откаже от воденето на активна фискална и бюджетна политика в условията на задълбочаваща се икономическа криза.
Иска ми се да вярвам, че отговорност за опита да се загърбят националните икономически интереси, което се доказва от внесения законопроект, рано или късно ще се потърси.Срещу проекта "Фискален борд" на гастролиращия финансов статистик Симеон Дянков вече се изказаха синдикатите, президентската институция, ДСБ, БСП, множество независими експерти. Следователно, шанс за предотвратяване на поредния опасен експеримент има!

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект

ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(обн., ДВ, бр. 56 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2003 г., бр. 18 от 2005 г., бр. 27 от 2006г.; Решение № 7 на Конституционния съд на Република България от 2006 г. - бр. 78 от 2006 г.; бр. 12 от 2007 г.)

§ 1. В чл. 4 се създава ал. 4:
„(4) Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”

§ 2. В чл. 81:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 3. В чл. 87 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон.”
2. Създава се ал. 3:
„(3) Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”
Заключителна разпоредба

§ 4. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г.

КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Световната финансова и икономическа криза и неблагоразумните фискални политики в голяма част от държавите-членки на Европейския съюз в периода на икономически подем доведоха до значително влошаване на фискалните позиции.
Предлаганите изменения и допълнения в Конституцията са продиктувани от необходимостта от осигуряване на приемственост във фискалната политика и за гарантиране спазването на чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз за референтните стойности за бюджетния дефицит и държавния дълг.
І. В глава първа „Основни начала” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 4, като се създаде ал. 4, която гласи: „Република България провежда предвидима, последователна и устойчива фискална политика.”.
През годините на прехода фискалната политика често се оказваше заложник на конюнктурни политически решения, които не винаги отчитаха реалното състояние на икономиката и очакванията за нейното развитие в средносрочен план. Липсата на приемственост във фискалната политика, както и вземането на решения за определени разходни политики, без да се държи сметка за многогодишното им влияние за държавата, особено характерно за периода преди избори, забавяше процеса на провежданите структурни реформи и водеше до несъответствие между обещанията на правителствата и възможностите на бюджета.
Уроците от края на миналия век и особено финансовата и икономическата криза от 1996-1997 г. затвърдиха необходимостта от провеждането на благоразумна фискална политика. Валутният борд създаде благоприятна среда за развитието на икономиката, като беше гарант за финансовата стабилност и оказа дисциплиниращо въздействие върху фискалната политика.
През първото десетилетие на новия век фискалната политика на България беше ключов фактор за устойчиво развитие. Като цяло страната постигна значителен напредък по отношение на дългосрочната макроикономическа стабилност и ускорен икономически растеж. Формира се фискална политика, която възприе за основни ценности ниските данъци, ограничаване преразпределителната роля на държавата на нива около 40 на сто от БВП и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж.
Последвалата финансова и икономическа криза доведе до нарастване на несигурността и влошаване на очакванията за глобалното икономическо развитие.
В страната са налице всички шансове с благоразумна политика да се излезе успешно от кризата и бързо да се възстанови икономическият растеж. Настоящата ситуация, както и предизвикателствата, пред които е изправена българската икономика изискват силна консолидация на политическите решения, в която и опозиционните партии да поемат своята отговорност за развитието на страната, не просто за преживяване на кризата, а за подобряване на перспективите на икономическо развитие.
ІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни чл. 81 с нова ал. 3, която гласи: „Закони, с които се установяват нови видове данъци върху доходите или печалбите, или се променят данъчните ставки на съществуващите данъци върху доходите или печалбите, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предложението за промяна е продиктувано от необходимостта за изграждане на предвидима и устойчива данъчна среда. Разнопосочната промяна в размера на ставките на данъците върху доходите и печалбите в една държава създава неувереност за инвеститорите, което ги прави по-предпазливи при вземане на инвестиционни решения.
Основните данъчни фактори, които оказват влияние върху инвестиционните решения на предприемачите, са данъчната система (законодателство и администрация), данъчните ставки и данъчните преференции. При вземане на решение дали да инвестира инвеститорът се интересува основно от това какви ще са тези данъчни ставки в следващите години, а не в текущата, защото в общия случай възвръщаемостта от инвестицията (печалбата) не се реализира незабавно, а след години. Предложеното изменение ще даде по-голяма сигурност за инвеститорите относно запазване на данъчната тежест чрез необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа при промяна на данъчните ставки.
Политиката по отношение на данъчните ставки е една от най-важните политики, провеждани от държавата, защото чрез нея държавата осигурява информираност за преразпределянето на финансов ресурс от икономиката към публичния сектор. Данъците върху доходите и печалбите представляват основният фискален инструмент за насърчаване инвестиционната активност на инвеститорите – местни и чуждестранни.
Провежданата данъчна политика в България през годините в областта на тези данъци е политика на постепенно намаляване на данъчната тежест. Данъчната ставка на корпоративния данък от 40% през 1993 г. се намаляваше през годините, за да достигне в момента най-ниското равнище в Европейския съюз – 10%. Подобна е данъчната политика в областта на данъците върху доходите на физическите лица през годините, като заместването на прогресивното облагане с пропорционално (плосък данък 10%) е допълнителен стимул за икономическите субекти физически лица да реализират допълнителни доходи, отчитайки по-ниската пределна ставка, с която се облагат те, спрямо ставката при прогресивното облагане. Политиката на намаляване на данъците върху доходите и печалбите доведе до нарастване на облагаемите печалби/доходи през годините както поради привличането на нови инвеститори, така и поради реинвестирането на по-голям дял от печалбата след данъчно облагане отново в бизнеса. Тази данъчна политика доведе и до намаляване дела на сивата икономика, пряко доказателство за което е запазването на данъчните приходи, въпреки по-ниските данъчни ставки.
Аналогични са мотивите по отношение въвеждането на нови данъци върху доходите и печалбите, защото инвеститорите се интересуват от общата данъчна тежест, която ще бъде понесена от тях за извършените инвестиции.
ІІІ. В глава трета „Народно събрание” на Конституцията се предлага да се допълни ал. 2 на чл. 87, като накрая се добави „при спазване на допустимия размер за бюджетното салдо, определен със закон” и да се създаде ал. 3, която гласи: „ Закони, с които се изменя или допълва законът по ал. 2 в частта за допустимия размер на бюджетното салдо, се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.”.
Предлага се допустимият размер на бюджетното салдо, при който Министерският съвет изготвя и внася в Народното събрание годишния законопроект за държавния бюджет, да бъде установен в закон. Допустимият размер на бюджетното салдо се отнася за бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма, а не по републиканския и по държавния бюджет. В закона ще се предвиди дефицитът по Консолидираната фискална програма да не надвишава 2 на сто от БВП. Предвижда се промени в този допустим размер на бюджетното салдо да се приемат с квалифицирано мнозинство от две трети от всички народни представители.
Благодарение на строгата фискална дисциплина, независимо от влошената международна икономическа среда, България поддържа сравнително ниски нива на бюджетния дефицит. В последните десет години бюджетният баланс на консолидираното правителство по методологията на ESA 95 е положителен - средно 0,2 на сто от БВП. По-значително е отклонението през 2009 г., когато бюджетното салдо беше отрицателно в размер на 4,7% от БВП, поради което срещу страната започна процедура по прекомерен бюджетен дефицит.
Предложените промени са в подкрепа на стремежа за поддържане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво в дългосрочен план, като не се допуска дефицит над 2 на сто от БВП. Това е буфер, който дава по-голяма сигурност за спазване на референтната стойност за бюджетния дефицит, съгласно Пакта за стабилност и растеж и избягване на политически манипулации.
IV. Предлага се промените в Конституцията на Република България да влязат в сила от 1 януари 2012 г.
Всички предложени изменения и допълнения несъмнено са в учредителната власт на 41-то Народно събрание.

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – ВНОСИТЕЛИ:

1. ЦЕЦКА ЦАЧЕВА ДАНГОВСКА
2. КРАСИМИР ЛЮБОМИРОВ ВЕЛЧЕВ
3. ДИМИТЪР БОРИСОВ ГЛАВЧЕВ
4. ВАЛЕНТИН АЛЕКСИЕВ НИКОЛОВ
5. ПАВЕЛ ИЛИЕВ ДИМИТРОВ
6. СНЕЖАНА ГЕОРГИЕВА ДУКОВА
7. ТОДОР АТАНАСОВ ДИМИТРОВ
8. МЕНДА КИРИЛОВА СТОЯНОВА
9. АНАСТАС ВАСИЛЕВ АНАСТАСОВ
10. ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ СТОЕВ
11. ПЛАМЕН ДУЛЧЕВ НУНЕВ
12. ИВАН ДИМИТРОВ ИВАНОВ
13. ДИМИТЪР НИКОЛОВ ЛАЗАРОВ
14. ИВАН СТЕФАНОВ ВЪЛКОВ
15. КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ ЦИПОВ
16. ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА ТАНЕВА
17. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ ПЕТРОВ
18. СТОЯН ЯНКОВ ГЮЗЕЛЕВ
19. ВЯРА ДИМИТРОВА ПЕТРОВА
20. СТАНКА ЛАЛЕВА ШАЙЛЕКОВА
21. ГИНЧЕ ДИМИТРОВА КАРАМИНОВА
22. НИКОЛА ИВАНОВ БЕЛИШКИ
23. ЮЛИАНА ГЕНЧЕВА КОЛЕВА
24. КРАСИМИРА ЩЕРЕВА СИМЕОНОВА
25. ТАНЯ ДИМИТРОВА ВЪЖАРОВА
26. РУМЕН ИВАНОВ ИВАНОВ
27. ЕМИЛ ДИМИТРОВ КАРАНИКОЛОВ
28. ДЖЕМА МАРИНОВА ГРОЗДАНОВА
29. СТЕФАНИ МИХНЕВА МИХАЙЛОВА
30. СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА НАЙДЕНОВА
31. РУМЕН СТЕФАНОВ СТОИЛОВ
32. СВЕТЛИН ДИМИТРОВ ТАНЧЕВ
33. ЕМИЛ ДЕЛЧЕВ ДИМИТРОВ
34. ДИАН ТОДОРОВ ЧЕРВЕНКОНДЕВ
35. ЛЮБОМИЛА СТАНИСЛАВОВА СТАНИСЛАВОВА
36. ГЕОРГИ ИВАНОВ АНДОНОВ
37. ВЛАДИМИР ЦВЕТАНОВ ТОШЕВ
38. ЛЮБЕН ПЕТРОВ ТАТАРСКИ
39. МИХАИЛ НЕНОВ НИКОЛОВСКИ
40. ЕМИЛ ДИМИТРОВ ГУЩЕРОВ
41. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ТОШЕВ
42. КРАСИМИР НЕДЕЛЧЕВ МИНЧЕВ
43. МОНИКА ХАНС ПАНАЙОТОВА
44. ИРЕНА ЛЮБЕНОВА СОКОЛОВА
45. ДАНИЕЛА ДИМИТРОВА МИТКОВА
46. ДАНИЕЛА АНАСТАСОВА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
47. ДОБРОСЛАВ ДИЛЯНОВ ДИМИТРОВ
48. АЛЕКСАНДЪР РУМЕНОВ НЕНКОВ
49. АНАТОЛИЙ ВЕЛИКОВ ЙОРДАНОВ
50. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ АТАНАСОВ
51. ИЛИЯ ИВАНОВ ПАШЕВ
52. СИЛВИЯ АНАСТАСОВА ХУБЕНОВА
53. МИТКО ЖИВКОВ ЗАХОВ
54. ТЕОДОРА РАДКОВА ГЕОРГИЕВА
55. СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ ИВАНОВ
56. ПЕТЪР МЕТОДИЕВ ПЕТРОВ
57. СТЕФАН ГОСПОДИНОВ ГОСПОДИНОВ
58. НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ КОСТАДИНОВ
59. ЕМАНУЕЛА ЗДРАВКОВА СПАСОВА
60. ЕМИЛ ЙОРДАНОВ РАДЕВ
61. ЙОАНА МИЛЧЕВА КИРОВА
62. ГАЛИНА СТЕФАНОВА МИЛЕВА-ГЕОРГИЕВА
63. ЛИЛИ БОЯНОВА ИВАНОВА
64. ДАНИЕЛА МАРИНОВА ПЕТРОВА
65. ЗОЯ ЯНЕВА ГЕОРГИЕВА
66. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДАСКАЛОВ
67. ГЕНОВЕВА ИВАНОВА АЛЕКСИЕВА
68. ИВО ТЕНЕВ ДИМОВ
69. НИКОЛАЙ ПЕТКОВ ПЕТКОВ
70. КОСТАДИН ВАСИЛЕВ ЯЗОВ
71. ИВАН ДЕЧКОВ КОЛЕВ
72. ИВЕЛИН НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ
73. МАРИО ИВАНОВ ТАГАРИНСКИ
74. ДАРИН ВЕЛИЧКОВ МАТОВ
75. ДИМИТЪР АСЕНОВ КОЛЕВ
76. ТОДОР ДИМИТРОВ ВЕЛИКОВ
77. ГЕОРГИ ИВАНОВ ИКОНОМОВ
78. ЛЪЧЕЗАР БОГОМИЛОВ ИВАНОВ
79. ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ ЦЕКОВ
80. ИВАН ПЕТРОВ ИВАНОВ
81. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ЧУКАРСКИ
82. ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ
83. ДЕСИСЛАВА ВЪЛЧЕВА АТАНАСОВА
84. ЦВЕТАН ЕМИЛОВ СИЧАНОВ
85. НЕЛИ ИВАНОВА КАЛНЕВА-МИТЕВА
86. ВЛАДИСЛАВ ЕВГЕНИЕВ ДИМИТРОВ
87. КАМЕН МАРИНОВ ПЕТКОВ
88. СТЕФАН ИВАНОВ ДЕДЕВ
89. ВЕЛИЧКА НИКОЛОВА ШОПОВА
90. ФАНИ ИВАНОВА ХРИСТОВА
91. АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ СТОЙКОВ
92. ЦВЕТОМИР ЦВЯТКОВ МИХОВ
93. ДАНИЕЛ ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
94. МИРОСЛАВ НИКОЛОВ ПЕТКОВ
95. ДИМИТЪР ИВАНОВ АВРАМОВ
96. ГАЛИНА ДИМИТРОВА БАНКОВСКА
97. АСПАРУХ БОЧЕВ СТАМЕНОВ
98. БОРИС КРУМОВ ГРОЗДАНОВ
99. НИКОЛАЙ ХИНКОВ РАШЕВ
100. КРАСИМИР ПЕТРОВ ПЕТРОВ
101. ИВАН ТОДОРОВ ИВАНОВ
102. ВАЛЕНТИН ТОНЧЕВ МИКЕВ
103. СВЕТОСЛАВ ТОНЧЕВ ТОНЧЕВ
104. АТАНАС СТАНКЕВ КАМБИТОВ
105. ЖИВКО ВЕСЕЛИНОВ ТОДОРОВ
106. ИСКРА ФИДОСОВА ИСКРЕНОВА
107. ИВАН АТАНАСОВ АЛЕКСИЕВ
108. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ ПЛАЧКОВ
109. ВАНЯ ДОНЕВА ГЕОРГИЕВА
110. ХРИСТИНА ИВАНОВА ЯНЧЕВА
111. ИВАН ЙОРДАНОВ БОЖИЛОВ
112. СВЕТОСЛАВ НЕДЕЛЧЕВ НЕДЕЛЧЕВ
113. ПЛАМЕН ТАЧЕВ ПЕТРОВ
114. НЕДЯЛКО ТЕНЕВ НЕДЯЛКОВ
115. ЦВЕТА ВЪЛЧЕВА КАРАЯНЧЕВА
116. ЯНКО ИВАНОВ ЗДРАВКОВ
117. ХРИСТО ДИМИТРОВ ХРИСТОВ
118. КИРИЛ БОЯНОВ КАЛФИН
119. СВЕТОМИР КОНСТАНТИНОВ МИХАЙЛОВ
120. НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ
121. СВИЛЕН НИКОЛОВ КРАЙЧЕВ
122. ЯНЕ ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ
123. КРИСТИЯНА МЕТОДИЕВА ПЕТРОВА
124. БИСЕРКА БОРОВА ПЕТРОВА
125. ЕМИЛ ГЕНОВ ВАСИЛЕВ
126. ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ ТЕРЗИЙСКИ
127. КАСИМ ИСМАИЛ ДАЛ
128. КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ
129. АНТОНИЙ ЙОРДАНОВ ЙОРДАНОВ
130. НИКОЛАЙ ГОРАНОВ КОЦЕВ

Разпределение по комисии
Временна комисия за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, вх. № 154-01-50. Внесен на 26 май 2011 година от група народни представители.

Вчера, 5 май, агенция CROSS съобщава, че министърът на финансите Симеон Дянков нямал американско гражданство, като се позовава на посолството на САЩ в България:

„Симеон Дянков не е американски гражданин. Това показва проверка в архивите на посолството на Съединените американски щати в София, на Държавния департамент и на Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите. Проверката е направена във връзка с големия медиен интерес, предизвикан от спекулациите с гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

В писмото от генералния консул на САЩ в България до министър Дянков е посочено, че: „Архивите на това посолство, Държавния департамент и Департамента по вътрешна сигурност във Вашингтон бяха прегледани и не съдържат никакви данни или информация, че Вие - Симеон Денчев Дянков - сте гражданин на Съединените щати."

В публикацията се говори за „спекулации с гражданството на вицепремиера, както са се изразили от подопечното на Дянков, МФ.

Още миналата година започнах да проучвам този въпрос, след като в авторитетното списание Правен Свят, брой 9/2009 година прочетох един текст, подписан с името Саша Щерева, в който дословно е казано следното:

Най-важният министър

26 август 2009  | Саша Щерева | 1270 прочитания | 6 коментара
Роден е на 13.07.1970 г. в София. Завършва езикова гимназия в Ловеч. През 1989 г. е приет специалност международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс" (дн. УНСС) с най-висок  успех, но не след дълго се премества във Виенския университет, а след това – в Свободния Университет на Западен Берлин. През 1991 г. заминава за Питсбърг. И трите чужди университета са от среден порядък в световните класации. Например бизнес училището на Питсбърг е на 45-то място в САЩ за 2008 г., което не е лошо класиране. (В САЩ сега има 4183 университета и колежи).

Дянков има докторска степен по икономика от Университета на Мичиган в Ан Арбър. Този университет, според най-авторитетните класации, се колебае между 38 и 18-то място сред   университетите в САЩ – (2007 г. – 38-мо, и 2008 г. – 18-то). Но бизнес училището му е на изключително престижното 9-то място в САЩ за 2008 г., заемало е и 4-то място през 1998 година.

Любимият икономист на новия ни финансов министър е Нобеловият лауреат Фридрик Хайек, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар. А любимата икономическа теория – за съзидателното разрушение (creative dеstruction) на Йозеф Шумпетер, за начина, по който предприемачите с нови и по-добри идеи изместват монополисти от пазара. В своя статия в съавторство с икономиста Георги Ангелов, публикувана в българската преса тази пролет, Дянков пише: "Стигаме до извода, че една реформа за намаляване на осигурителните вноски с 7,5 процентни пункта – от 31,3% до 23,8% – ще доведе до 130 хиляди новосъздадени или запазени работни места и 0,5% повишение на годишния растеж на БВП."

След сформирането на новото правителство в пресата се появиха публикации, че Симеон Дянков има двойно гражданство – българско и американско. Самият той заяви, че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията. Чисто формално, избирането му за министър е в нарушение на основния ни закон. Друг е въпросът, че това е нецелесъобразен конституционен текст – чл.110 гласи, че министри могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители. По този повод от пресслужбата на финансовото министерство разпространиха в началото на август следната официална декларация: "Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ. /подчертаното е мое – бел. Л. М./

Назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната."

Оттук нататък започнаха странностите около този текст и първата странност бе свързана с името на авторката – Саша Щерева.

Лично се обадих на главната редакторка на списанието, Гергина Банкова, за да попитам за тази авторка и къде мога да я намеря, но Банкова заяви, че не знае коя е Саша Щерева, въпреки че е разписала текста за печат! Допускам, че причината за тази частична „амнезия” на Банкова е моето обяснение, че търся Щерева по повод темата с гражданството на Симеон Дянков...

Поводът за търся самата Щерева бе да уточня, дали Дянков сам е казал пред микрофона на журналистката, автор на материала, „че ще се откаже от американското си гражданство, за да изпълни изискването на Конституцията”, въпреки че когато един журналист пише: „той заяви” това означава точно и само, че въпросният човек е казал именно цитираните думи.

В текста на Саша Щерева има едно тъпо и юридически неиздържано разсъждение, цитирано в писмо на МФ, че Дянков е бил с дипломатически статут, докато е работел в Световната банка. Става дума за същия текст, който се цитира като становище  на МФ и в новината на агенция CROSS.

На запитване във връзка с гражданството на Симеон Дянков, от Министерство на финансите отговарят на в. „Струма” и сп. „Правен свят” следното:

http://www.asengenov.com/2009/09/blog-post_22.html

Уважаеми господа,

По повод публикуваното във в. “Струма” /стр. 1, 03.08.2009 г./ мнение на г-н Антон Сираков за гражданството на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дяков и в дух на колегиалност, ви предоставям позицията на Министерството на финансите.

Г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Както без съмнение знаете, Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ.

Като директор на дирекция “Връзки с обществеността и протокол” в Министерството на финансите ви уверявам, че назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.

Проверка в Устава на ООН, Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните организации, както и член 57 от Устава на ООН установи, че Симеон Дянков би следвало да е имал функционален имунитет, който се дава за мандат на служители, докато са на трудов договор с организацията /в случая Световната банка – бел. Л. М./. Освен това има и друг вариант за даване на еднократен функционален имунитет на лице, то се прави във връзка с дадено събитие.

Експерт по международно право поясни, че американците не признават приравняване на функционалния имунитет с дипломатическия.

От всичко изложено дотук става ясно, че Дянков няма как да е имал дипломатически имунитет, а е имал, докато е бил на трудов договор в Световната банка /ако изобщо е бил назначен – бел. Л.М/, само функционален имунитет.

Всъщност в биографичната справка поместена в „Правен Свят” данни за работата на Дянков в Световната банка няма, например до кога е бил там...

Загубването на американско гражданство не може да настъпи автоматично. То се постановява с акт на овластения за това държавен орган на САЩ, при спазване на определена със закон процедура, коментира казуса бивш съдия от Конституционния съд. При отказ от американско гражданство се произнася и Държавният Департамент, като издава съответен акт.

Остават няколко неизяснени въпроса: бил ли е изобщо Дянков американски гражданин, и ако е бил – докога е продължило това.

Другият въпрос е: в случай, че Дянков някога е бил американски гражданин, има ли акт на Държавния департамент за отказа му.

Следващият неясен въпрос е: коя е авторката на материала за Симеон Дянков в сп. Правен свят – брой 9/2009 г., и защо главният редактор Гергина Банкова заяви, че не я познава.

Да не говоря и за нелепите твърдения на МФ – когато го питат за това дали дянков е бил американски гражданин да отговаря: той е имал дипломатически имунитет с Световната банка! Още повече, че стана ясно, че Дянков НЕ Е имал дипломатически, а евентуално само функционален имунитет!

Някой някъде, за нещо лъже и увърта – кой и за какво – едва ли ще стане ясно.

Два пъти вече в парламента мнозинството отхвърля Отчетния Доклад на Комисията за защита от дискриминация. Освен това отхвърляне, бяха направени опити Комисията да бъде закрита, намален бе броят на членовете й, а юристите от „Магнаурската” школа на управляващото мнозинство приравниха КЗД с регулаторен органи – т. е. орган, който издава лицензи! Нещо като комисията за издава лиценз за дискриминация по...

С аргументи от рода на: „Нищо не сте работили, защото тази Комисия е пълна с турци!”, „Вие споменахте, че комисията била надпартийна и деполитизирана. Вие като говорите тези работи не знам вярвате ли си?! Днеска се наслушах на много такива неща. За каква деполитизирана комисия говорите пред всички? В управлението на тази комисия има само ваши партийни кадри – бивши, настоящи депутати и т.н.! За каква надпартийна, деполитизирана комисия говорите? Всички комисии, които защитавате вече два месеца – вие не ги защитавате като дейност, а защитавате вашите кадри, които са вътре. Създавали сте комисии само и само, за да им търсите някаква работа…”, и т. н., и т. н.

Преди празника 24 май, една Стенограма от заседание на правителстото бе цитирана в повечето медии, но само по темата за мечките и опасността, която създават за живота на хората.

Пропусната бе една крилата фраза на министър-председателя Бойко Борисов, която обяснява защо всъщност Комисията за защита от дискриминация е подгонена от изпълнителна и законодателна власт…

Заседанието е на Министерски съвет, предавам онази част от неговата стенограма, която се отнася до Комисията за защита от дискриминация:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

19 май 2010 г.

Заседанието започна в 10.05 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов

..............................................................................

Точка 26

Проект на Решение за оттегляне на законопроект, внесен за разглеждане в Народното събрание

Точка 32

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация

(Точки 26 и 32 се обсъждат заедно.)

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Господин министър-председател, тъй като внесеният законопроект предизвика дебат и при обсъждането му в Комисията по правни въпроси в Парламента, ставаше въпрос за намаляване от 9 на 5 члена на регулаторния орган на комисията за защита от дискриминация, ние го оттегляме, за да прецизираме текстовете и в точка 32 предлагаме по-прецизни текстове в този законопроект. Затова оттегляме този законопроект.

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Чудесно, тъй като тук в този закон, ако отпадне 9-членният състав, може да влезем в колизия, а в същото време виждате, че европейските депутати от БСП и ДПС, от коалицията между двете партии, се опитват да атакуват през Европейския парламент правителството за неща, които са видни, че трябва да се направят, именно затова в точка 32 се предлага Решение за одобряване проект на Закон за изменение на Закона за защита от дискриминация.

Става въпрос за Комисията по защита на дискриминацията. Това е комисията, която, когато бяхме опозиция, ме глобяваше мен. Това е комисията, но ние проявяваме отново своята изключителна толерантност, така че предлагам да приемем и точка 26, и точка 32.

................................................

В края на октомври миналата година мнозинството отхвърли Доклада за дейността на звеното за 2008г. с мотива, че тя не е свършила достатъчно работа. Предлагам на вниманието на читателите на сайта двете стенограми от парламента, в които става ясно кой, как и защо отхвърли Доклада на КЗД.

{edocs}ksd-nc-01.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}ksd-nc-1.doc,600,400,link{/edocs}

С Решение на №6 на Конституционния съд по конституционно дело №5 от 11 ноември 2008 година, конституционните съдии, в мотивите си определят Комисията за защита на конкуренцията като правоприлагащ орган, отнасят тълкуването си и към Комисията за защита от дискриминация.

Правни аргументи ли стоят в основата на оспорването на съществуването на Комисията за защита от дискриминация, или причината за атаките към нея се крие в нещо друго? Като отговор може да се приеме както репликата на премиера Борисов на заседанието на Министерския съвет, която цитирах по-горе.

В парламента отново избухна скандал с обиди и в основата беше  второто отхвърляне на Отчета на Комисията за защита от дискриминация. В свое изявление Волен Сидеров се обяви срещу самата комисия /председателствана от Кемал Еюб – бел. Л. М./. Лидерът на „Атака” обяви, че няма как да бъде приет Доклад на орган, който не върши никаква работа.

Ивелин Николов от БСП репликира Сидеров, че както е тръгнало, ще бъдат закрити всички комисии в България и се пошегува: „Един фюрер, една държава”.

Обидните реплики между АТАКА, БСП и ДПС и хаос в залата принудиха Цецка Цачева да даде извънредна почивка. Волен Сидеров обвини ДПС, че са антибългарска партия, а Михаил Миков нарече „Атака” „ксенофобска формация”. „Тези хора са нервни истерични и когато излязат на трибуната не си мерят приказките. Затова ги съветвам следващите 3-4 години да не излизат на трибуната и да не се излагат”, коментира действията и изявленията на депутатите от БСП, Волен Сидеров.

„Не възприемам каквото и да каже г-н Сидеров за обидно, аз мисля, че той е в противоречи със собствената си персона”, каза Михаил Миков.

Обект на гнева на Сидеров станаха и журналистите, които той обвини, че ходят в парламента, не за да вършат работа.А ето обяснението, което дава депутатът Волен Сидеров в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!” на 25 май т. г.:

Водещ: Попитах Ви, защото искам с това да направим преход към... Сега ще пуснем част от едни събития, миналата седмица беше в българския парламент, от четвъртък, когато си разменихте остри реплики с опозицията, по-специално Михаил Миков от БСП. Нека видим. Става дума за Комисията по дискриминация и това, което се случи след това.

Волен Сидеров: Михаил Миков често пъти се изказва не добре изтрезнял и тоя път мисля, че беше също в такова състояние, както и Ивелин Николов, който е известен по-скоро с фамилията Махмурлиев и с това, че бие шамари на свои съпартийци пред централата. Тези хора, понеже сега се намират в дълбок политически срив, вътрешни разпри, много често са нервни, истерични и когато излязат на трибуната, не си мерят приказките. Затова ги съветвам да така за известно време, може би в следващите три-четири години да не излизат на парламентарната трибуна, защото просто, когато излизат там, се излагат.

Водещ: Точно, човек да си помисли, че сте влязъл в правата вяра и сте смирен, както звучахте до преди малко и изведнъж...

Волен Сидеров: Какво значи смирен? В политическата битка има такива моменти, в които... и те са задължителни в парламента. Навсякъде се случват. Междувпрочем вашите колеги като питаха защо сме удряли по банките, когато...

Водещ: Така е, удряхте по банките.

Волен Сидеров: ... така, когато Михаил Миков от трибуната започна да обижда партия „Атака”.

Водещ: Той каза, че сте ксенофоб, антисемит.

Волен Сидеров: Да, с известните нали употребявани няколко пъти досега нападки, които не са верни. Тази практика е европейска практика. В Европарламента това удряне по банките се използва много често. Когато една група има обструкции към нещо...

Водещ: Не е съгласна.

Волен Сидеров: Да. Поначало парламентът е място на сблъсък и на идеи, и на политически виждания. Да се смята, че там трябва да се плува в някакъв елей така и всички да са...

Водещ: Културни.

Волен Сидеров: ... културни като в манастир, това не е, не може да бъде.

Водещ: Добре де, ама на „пияница” да се обиждате...

Волен Сидеров: Това беше отговор на обиди. Аз не нападам първи. Отговарям обикновено на нападки. В случая и Миков, и преди това Четин Казак използваха трибуната, използваха дискусията. Защото в дискусията ние взехме позиция, че тази Комисия за защита на дискриминацията е излишна...

Водещ: Трябва да бъде закрита.

Волен Сидеров: ... защото тя дублира много функции, които са... Т. е. дублира положения от Конституцията. Освен това говорим за икономии, говорим за съкращаване. Не само тя. Има много агенции и комисии, които според нас трябва да бъдат закрити и това ще спести доста пари. Това те го превърнаха, понеже там специално Четин Казак изразяваше виждането на хора, които си пазят топлите места там. Той тръгна с обиди – каква е партията ни, ксенофобска, не знам си каква, антиевропейска и антидемократична. Значи това са думи, които той каза за една легитимно избрана парламентарна сила. Аз не мога да не реагирам като лидер на тая сила.

Водещ: Вие реагирахте и за още нещо. И то беше свързано, много въпроси имам и част от тях са свързани и с Комисията за контрол на ДАНС. Дано ни стигне времето. Но понеже това беше любопитно - подразни ви изказването на Ахмед Доган в Джебел, в което той така демонстрира едно политическо самочувствие за това, че без ДПС управление не може. Защо това се случва, при положение, че правителството е друго, ДПС не е в управление, а вие сте стабилен партньор на това правителство?

Волен Сидеров: Ами точно затова.

Водещ: Означава ли това, че има някакви тайни договорки?

Волен Сидеров: А не, напротив. Точно затова се случва. Аз тази реч на Доган я приемам като проява така на отчаяние. Защото явно сред неговите хора и кръговете на ДПС, които са по места, които бяха свикнали да получават материални облаги от това, че са във властта, за тях настъпва един друг период. И те вече започват да недоволстват спрямо лидера, ръководството си и да казват – какво става, тука досега имаше, течеше един поток паричен, сега спира да тече. Защото те тогава го насочваха изкуствено. И това явяване на Доган аз го приемам като един такъв успокоителен акт. Да отиде, да им каже: Ето тука съм, не съм изчезнал някъде. Нещо такова. Но мен там ме подразни много повече друго – присъствието на турски депутати и кметове. И аз го казах това от трибуната, когато разменихме..., беше полемиката с Четин Казак. Казах му – кажете ми, вие ми отговорете по-скоро защо турски депутати и турски кметове присъстват на митинг на ДПС, да не би да сме станали провинция на Турция? Той на този въпрос нямаше отговор. А продължи с нападките, че сме антиевропейски. Вероятно това е много европейски жест – да присъстват кметове на чужда държава, не член на ЕС на митинг на водеща се за българска политическа сила. Ето тези са въпросите, които поставям. Но естествено за медиите много по-интересни са острите реплики, които си разменяме с Миков или ако има някакви квалификации. И това е неизбежно в политическата битка. Тук въпросът е все пак по същество да ги поставим нещата. Аз например видях, че много от вашите колеги не бяха в залата по време на така да го кажем нашата полемика. И после питаха – ама какво стана вътре. Прочетох и така много фактологически неверни информации...

Водещ: Е, тук ги уточнихте, тача че...

Волен Сидеров: Да, всъщност това беше отговор на обиди. Защото те когато няма какво да кажат, започват да обиждат – вашата партия е еди-каква си. понеже техните са чисти, кристални, прекрасни. А, и това, което добавих е, че те са наследници на терористични организации и двете партии, и БСП, и ДПС. Така че, ако обичат, да не използват повече това клише, защото то не ги спасява и не им дава аргумент.

Странно е Комисията, която отхвърли носенето на забрадки в българските училища да се свързва с интересите на Турция, турци и Движението за права и свободи. Да не говорим, че в една държава, в която всички са български граждани – да се говори за турци като част от населението й, а най-малкото нелепо.

Малцина днес си спомнят, че именно ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ бе в дъното на делата в Комисията по дискриминация, по така наречените "дела за забрадки". В тези дела министърът на образованието, Даниел Вълчев зае позиция, удобна на ДПС, което бе смешно, тъй като самите политици от Движението останаха встрани от проблема тогава.

Спорът в едно смолянско училище по възникнал прецедент - ученички да посещават занятията не с определената от действащия правилник униформа, а със забрадки и дълго ритуално облекло възникна в момент, когато Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/ - гр. Смолян, подава жалба до Народното събрание на Република България. В тази жалба ОИРК, твърдеше, че въз основа на вътрешни правилници в някои учебни заведения е въведена съзнателно задължителна ученическа униформа, за да се изключи възможността ученички с ислямско вероизповедание да носят установеното от Корана задължително облекло. Неносенето на такова облекло по принцип изключвало принадлежност към исляма, обърнаха тогава внимание от ОИРК в жалбата си.

Жалбоподателите от ОИРК твърдяха в документа, че това е "дискриминация с криминален характер".

След близо тригодишно настояване на партия „Атака”, Смолянският окръжен съд най-сетне реши да отнеме регистрацията на Обединението за ислямско развитие и култура /ОИРК/, действащо на територията на Средните и Западните Родопи.

Пита се: виновна ли е КЗД, след като тя, със свое решение се обяви против действия на ОИРК и след това ОИРК бе закрита.

Вярно, че решението на КЗД против жалба на ОИРК е конкретно и юридически обосновано, но по логиката на някои лидери на Атака, излиза, че с решението на КЗД срещу действията на ОИРК по налагането на забрадки в български училища, тази Комисия е близка до партньора на ГЕРБ - „Атака”?

Цяла Европа е парализирана от хаоса, който предизвика вулканичен облак от Исландия. 200 милиона на ден са загубите от отменени полети. Както е тръгнало – в скоро време, цифрата ще стигне 1 млрд евро загуби.

Как се държат в подобна тежка ситуация висши чиновници, спрямо озовалите се в капана на невъзможността да пътуват български граждани.

В предаването „Неделя 150” на Българско национална радио, с водеща Лили Маринкова, министърът на външните работи, Николай Младенов даде меко казано нелепи обяснения, за това как реагира подопечното му ведомство в така създалата се ситуация.

Невероятната трактовка на министъра на външните работи, Николай Младенов по разбирането как държавата ще се погрижи за своите граждани бе толкова изумителна, че не се вписа нито в действащата в страната Конституция, нито в също неотменения Закон за защита от дискриминация.

Ето въпроса на водещата Лили Маринкова за това как може да помогне и се погрижи МВнР за българските граждани, които са се оказали в много затруднено положение, след парализирането на въздушния транспорт, получено от вулканичния облак от Исландия, и отговора на министър Младенов:

Л. Маринкова: В състояние ли е българското Външно министерство да помогне на своите граждани, които имат проблеми с пътуванията тези дни и премеждията, в които са попаднали заради кризата с въздухоплаването. Какви са възможностите?

Н. Младенов: Освен ако организирано не избутаме облака в друга посока – не виждам по какъв начин можем да помогнем. Това, което се опитахме вчерашния ден да направим, поне да идентифицираме тези, представители на държавната администрация, които са в командировки в Европа, като започнете от министри и завършите с държавни служители, които по една или друга причина са някъде, в момента, заседнали по летищата - да ги свържем с българските посолства в страните, за да могат да им окажат така макар, и най-елементарното съдействие, като им помогнат да намерят хотел... Имаме механизъм, по отношение на държавните служители, които се намират в официални командировки, изпратени от българската държава.

Но за всички останали, единственият пробив, мисля, и доста съществен беше, решението, и то... ъ-ъ-ъ, с българско участие, така, много сериозно, поискано от нас, Сърбия да разреши пътуването през този период през своите граници, само за този период на кризата с лични карти и то за граждани на Европейския съюз. Това е позволило хора, да се върнат към България и заседнали тук – да пътуват към дома си. Но в тази криза, това е максималното, което може да се направи и препоръката ми към всички би била, постепенно, поетапно, по начина, който намерят да се придвижват, избягвайки, ъ-ъ-ъ, така безкрайните изчаквания на въздушния транспрот, защото и в момента, в който небето над Европа се отвори, предполагам, ще продължи, така, сложния процес, на изчистване на чакащите пътници...”

За сведение на министър Николай Младенов, ще цитирам и текст от Закон за защита от дискриминация, в чиято Глава първа, наречена Общи положения е записано:

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

.............................................

Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.

Към тези цитати бих добавила и какво казва Конституцията по тези въпроси, та да му светне на така наречения дипломат №1, че не може да дели правата на българите според това, дали са държавни служители, или са частни лица. Щом един гражданин на Република България има нужда от помощ, извън границите на държавата – от съответните консулски служби и посолства са задължени да окажат на тези български граждани помощ, и то такава, каквато биха оказали и на командировани държавни служители!

КОНСТИТУЦИЯ

Глава първа

ОСНОВНИ НАЧАЛА

.................................................

Чл. 5.

(1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.

................................................

Чл. 6.

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7.

Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

....................................

Глава втора

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 57.

(1) Основните права на гражданите са неотменими.

(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

......................................

Глава пета

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

......................................

Чл. 109.

Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.

Едва ли ще кажа нещо ново, като припомня на настоящият министър на външните работи, че не може да се кълнеш в Конституцията и да не я спазваш. Някак, не върви!

Всеки български гражданин, дори и тези от Бившата югославска република Македония, които имат български паспорти, имат права, които някакъв мандатен министър не може да нарушава, като дели българските граждани зад граница на такива, на които МВнР ще помага и оказва съдействие, защото са държавни служители, и други, които МВнР ще остави сами да се оправят в премеждията в които са попаднали. Освен, ако не се казват Спаска Митрова например.

Държавните служители, пък били те и министри, не са повече хора от редовите данъкоплатци. МВнР не е ведомство, създадено, за да обслужва единствено държавни служители зад граница.

По логиката на Младенов, на избори трябва да гласуват само държавни служители, щом само те имат право на помощ от българските консулства зад граница... И само държавните служители трябва да плащат данъци.

Министърът на външните работи е този, който получава заплата всеки месец, заедно с подопечните си чиновници, от данъците на целокупния български народ.

Ето защо, е скандално, един министър да си позволява коментари от рода на:  „Освен ако организирано не избутаме облака в друга посока – не виждам по какъв начин можем да помогнем...”

Вярно е, че моралът пада във все по-удобни постели, но не скъсаха ли политиците ни с практиката да обявяват редовия български гражданин за персона нон грата? Това май Европейският съюз не го предписваше...

Когато парламентът злоупотребява с мнозинството гласове на депутати, от правителствената партия и подкрепящата я за няколко гласа друга политическа сила – дебати по законодателството няма смисъл да се водят, тъй като те са обречени. Внесеният текст, независимо дали е необходим, незцависимо дали е съобразен с Конституцията, независимо дали съответства на приетия Закон за държавния бюджет, независимо дали нарушава ратифицирани конвеции от Европейското и международното законодателство – този внесен текст се приема.

Брилянтен пример за това е приетият Изборен кодекс, който осигурява служебна победа на управляващите на предстоящите избори.

Друг не по-малко христоматиен пример са лобистките промени в сега съществуващото законодателство, и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които легитимират специализирания съд.

Текстове, които могат да минат като Решения на Министерския съвет се внасят като закони, а в същото време Министерският съвет си присвоява правото да решава въпроси, които са от прерогативите парламента или президента.

Изброеното е една много малка част от стила на управление на правителството на ГЕРБ, което придружено с арогантността, недосегаемостта, безнаказаността и улична бруталност превърна парламента в цирк, изявите на министри от кабинета в блудкава клоунада.

В това отношение премиерът дава тон с широко медийно отразяваните си участия във футболни мачове, по време на които

Показателен пример в това отношение е приемането на Закон за предоставяне на помощ за оздравяване на холдинг “Български държавни железници” ЕАД., от приемането на който е интересен дебатът, тъй като с казаното по време на този дебат става ясно, че докато ГЕРБ е на власт, тази политическа сила ще си прави каквото си иска, независимо дали е в рамките на закона, или – не.

За първи път българският парламент прие Закон с два члена! Това е Законът за предоставяне на помощ за оздравяване на холдинг “Български държавни железници” ЕАД.

Инициаторът на тази “законотворческа” смехория е не друг, а познайте кой – министърът на финансите Симеон Дянков!

За еднократно превеждане на сумата от 140 милиона от държавата на БДЖ – се приема Закон! Цял закон за един паричен превод!

Един ден, когато внуците ни започнат да изучават така наречения демократичен преход, има да се чудят на начина по който са управлявали правителствата две десетилетия след свалянето на Тодор Живков и най-колоритно и поучително ще им бъде да учат на режима на ГЕРБ!

Ето какво се чу по време на дебата при приемането на този”закон” на първо четене:

{edocs}bdgto.doc,600,400,link{/edocs}

Една държава, в която:

Въпросът е: има ли смисъл да се губи парламентарно време в дискусии, по закон, който така или иначе ще бъде приет?

Кой е по-, по-, най-...държавният глава или премиерът – това в момента е темата на деня. Не кризата, не тоталното обедняване на населението, не свитото потребление, не невъзможността хората да се лекуват, не растящата безработица, не увеличението на фирмените фалити.. А кой е по-, по-, най-...държавният глава или премиерът. Това е въпросът - на самия премиер.

Лекари освиркваха премиера на Извънредния си събор – здравният министър отлетя по правата, с обвинения, които са били отдавна готови.

Публикувана бе Стенограмата на президента от разговора му с министъра на финансите Симеон Дянков – ГЕРБ поде наказателна акция за отстраняване на президента. Въпреки, че след разговора Дянков излезе, видимо доволен и каза на журналистите пред президентството, че разговорът му с държавния глава е бил конструктивен.

Обвинен бе държавният глава, че е стенографиран записа, въпреки че стенографката е била на 60 см от Дянков, а самият той е натискал копчето и е светвала червена лампичка преди да вземе думата.

Дянков бе повишен в ранг на правителство, на институция, и премиерът заяви, че президентът е нападнал правителството с публикуването на Стенограмата.

Заради скромният му интелектуален потенциал Дянков реагираше като слон в стъкларски магазин. Заради лошо сглобения бюджет 2010 от Дянков, в момента страната е на дъното е се удря в дъното поради липса на по-ниско падане на икономиката и финансите.

Провала на Дянков с предизвиканата криза бе покрит със смокиновия лист на импийчмънта. Работодатели, синдикати, написаха антикризисни мерки, а Дянков ги представи в хвалебствено слово за премиера Борисов в парламента.

Тези дни бе повдигнато обвинение срещу Алексей Петров за секретния доклад, въпреки че преди поне 6 месеца премиерът го похвали за същото, че е лоялен гражданин!

„Хвали ме Усто, ке те разкинем!” казват македонците! Който не успява ежечасно да изразява почитта си към кабинета „Борисов” – е враг! Добре е да се помни и да не се забравя.

Който получава заплата, по-висока от премиера – е враг в кризата! Заплатата му се намалява – независимо дали има законови основания, или – не.

Всички сме длъжни да забравим, че министъра на финансите днес казва едно, утре – друго, след това прави – трето. Длъжни сме да забравим, че сам Дянков не си беше платил осигуровките, въпреки че отговаря за това в държавата. Длъжни сме да приемем, че Дянков и фамилия живеят в Бояна, за да е „под ръка” министърът финансист на премиера. Не може да питаме кой им плаща охраната, транспорта, прислугата. А и да питаме, едва ли някой ще ни отговори. Въпреки, че заплатите на министри, депутати ип рочие политици излизат от джоба ни.

Няма да получим отговор и отчетност за цената на транспорта на Дянков – по въздух, или по земя. Месечно.

Няма да получим отговор и отчетност за цената на лечението на сина на Дянков, който е чужд гражданин, а към момента на лечение, след злополуката – баща му не си беше платил осигуровките.

За Дянков важи член 32 от Конституцията – за показваните на видеофилмчета на МВР, разпространени по медиите, полуголите момичета от някакъв бар, или проснатите по лице при арест – този член не важи. Някой да е чул да питат задържания: съгласен ли си да бъдеш записан по време на ареста? Или определените за задържане нямат граждански права, още преди съдът да се е произнесъл с осъдителни присъди.

А човешките права? Ама те ще бъдели обвинени...

„Тези, които са очаквали, че със серия инициативи ще ми затворят устата – бъркат” – обяви президентът Георги Първанов по повод гласуването в парламента по инициативата на управляващите от ГЕРБ за неговото предсрочно отстраняване от поста. Стенограма от цялата пресконференция на държавния глава може да намерите на сайта:

Стенограма от пресконференцията на президента Георги Първанов от 1 април 2010 г.

Както вече отбелязах, в деня на гласуването за предсрочно освобождаване на президента от поста му, в парламента се проведе дебат и по антикризисните марки, докладвани от министъра на финансите, Симеон Дянков. Сам Дянков настоя дебатът да се излъчва пряко по БНТ и БНР. С това свое желание, финансист №1 отвори вратата за още една интрига от страна на правителството срещу Първанов, тъй като двете събития съвпаднаха по време.

С коментар по темата от президентките изявления в централната емисия „По света и у нас” бе включен премиерът Бойко Борисов по телефона. Видимо раздразнен Борисов от това, че Дянков е бил пренебрегнат за сметка на излъчването на живо на пресконференцията на президента, той заяви в разговор с водещата Добрина Чешмеджиева /изказът на премиера е предаден автентично, със известни съкращения/:

БНТ: Добър вечер, господин премиер!

Борисов: Добър вечер.

БНТ: Видяхте ли в думите на президента протегната ръка и желание за възобновяване на диалога между институциите?

Борисов: Ползвайки неговото жонглиране с думите видях протегната ръка, само че с шпага вътре. В нея. Защото... той продължи... да говори и аз аплодирам това негово качество, защото ние имаме нужда от диалог, имаме нужда от опозиция, имаме нужда от различни мнения, от които аз се вслушвам... както виждате ние приехме вчера 60 мерки със синдикатите, работодателите, бизнес, индустриалците – всички! Моя въпрос и питане е: защо той мълча всичките тези години? Завчера, когато с Главния прокурор обсъждахме днешната акция по съдията, военния министър и всички останали, ние безкомпромисно, започнахме битката с организираната престъпност и с корупцията. Нещо, което го нямаше. И всеки ден има арести, десетки и стотици хиляди левове, милиони... И това е най-голямата антикризисна мярка, която аз съм обещал на народа! И тя е безспорна! Искам да питам само, когато се дават тези оценки за мене, за несправяне с кризата, а в същото време ще седнеме на една маса да работиме, искам само да питам: защо президентът не направи такива... като, подчертавам, аплодирам това, че сега говори – то ми е нужно, и го приветствам... Защо той не говори за заменките на гори? За заменките на земеделска земя, която вече е застроена. Защо не говори, и защо подписаха „Бургас-Александрополос”, след като населението не го искаше, а и екологическа оценка няма... Защо не говори за далаверите в Цанков камък? Защо не говори за далаверите в „Белене”? Защо мълча, когато като върховен главнокомандващ на въоръжените сили са подписвали договор за тези, виждате, самия ... експертите от НАТО, вашите журналисти го казват, че е абсолютно глупава сделка! За над 100 милиона лева, на които, авансово 40 милиона веднага са платени, а другите, трябва да ги платя аз сега! Това правителство...

.... Ако президентът иска нормално отношение между институциите – няма това как да стане, като казва, че Борисов не се справя!

БНТ: Господин Борисов...

Борисов: ... затова аз считам, затова аз считам, че днеска, за пред публиката, президента казва, ето аз съм много човечен, аз съм миролюбив, аз съм... заради държавата – подавам ръка! Точно обратното, отново той нанесе поредния си удар – нападайки правителството! Мълчейки през тези години, сега той през ден дава оценка на кризисните ни мерки, а 4 години на Тройната коалиция – нито веднъж за изброените далавери!

БНТ: Господин премиер, по всички въпроси, които Вие зададохте и казахте, че търсите отговор, моля Ви, много кратко, в едно изречение – според Вас, ако диалогът ви не върви, от какъв диалог има нужда сега България? Моля Ви да ми отговорите кратко.

Борисов: Ще го кажа простичко: всеки да си гледа неговата къщичка! Президентът издава укази, ние да си реализираме мерките, когато има нарушения, или когато има критики – добре дошли са... И аз винаги съм бил, и забележете, през тези седем месеца, за които говори – аз бях на всичките му мероприятия: кръгли маси срещи с бизнеса, съвети, сиреч – аз съм бил този, който е за диалога! Извинявайте, дори и Вашто поведение сега! Два часа излъчвате директно президента днеска, а мен ме включвате по телефона! А би трябвало Националната телевизия да бъде равноправна за всички!

БНТ: Господин премиер! Ние вчера излъчвахме и дебата за импийчмънта цял ден...

Борисов: Да, това е парламента! Това е най-висшата институция на парламентарната република! А кабинетът е третата институция – мисля че неправилно направихте забележката! Използвам случая да кажа, че сме направили утре неработен ден, и всички християни трябва с мъка, да бъдеме заедно с мъките на нашия Господ, а след това пожелавам на всички весели великденски празници...

*        *        *        *

Той трябва да бъде с най-висока заплата, с предимство при излъчване по телевизията. Той, а не някакъв президент в държавата!

Това не беше ли по времето на... Не, не беше, даже тогава не беше.

Великден свърши и като така, денят след празниците следваше да бъде ознаменуван с интервю с министър-председателя Бойко Борисов. Интервюто бе озаглавено от съответната медия „Този път службите успяха да документират как всъщност се провалят делата”.

Денят бе 5 април и няколко милиона зрители чуха новите тезиси на властта – по Нова телевизия, в предаването "Здравей, България".

Арестите от дните преди Великден, оставката на министър Божидар Нанев, президентът, близостта на Борисов с Алексей Петров – актуални теми бяха подбрани внимателно, съгласувани и прецезирани.

Предавам с незначителни съкращения интервюто на министър-председателя с водещата Лора Крумова:

.......................

Бойко Борисов, министър-председател

Водеща: Ще се пребори ли правителството с престъпността и кризата. Това е темата, която сега ще дискутираме. Директно включване правим от резиденция „Бояна”, където ще разговаряме с министър-председателя Бойко Борисов. Добър ден.

Бойко Борисов: Добър ден.

Водеща: Миналата седмица беше доста активно във всеки един смисъл. Ще припомня само част от събитията. Имаше дебати за предсрочно освобождаване на президента, няколко знакови ареста. Единият беше коментиран до преди малко, свързан с Николай Цонев – бивш министър на отбраната. Също така във Варна се извършиха няколко ареста – председател на Общински съвет. Оставка на ваш министър на здравеопазването, след като я поискахте, става въпрос за г-н Божидар Нанев. По-силно ли е управлението след миналата седмица?

Бойко Борисов: Първо – Христос Воскресе.

Водеща: Во истина Воскресе.

Бойко Борисов: Да си пожелаем всички да сме по-добри и по-смирени, по-успешни след този християнски празник. Що се касае до темите, които изброихте, това са неща, които ние сме обещали в предизборната кампания. Това са неща, които и аз самият мога най-добре. Така че МВР, прокуратурата, службата, ДАНС поработиха доста и мисля, че добре документираха това, което правеха. Аз само бих искал да Ви обърна внимание на нещо. Всъщност една от брънките или защо обвинението беше насочено в посока как чрез подкуп се проваля едно дело и то точно в тази фаза между МВР, прокуратурата и съда. Много пъти всички сме се питали как може 20 години полицията да не събере годни доказателства по делата. И ако има нещо по-характерно, защото аз мисля, че това нито е първият министър, нито ще е последният, това е именно как в досъдебната фаза се прави така, че делото още като отиде в съда – да падне. Ето за това идват и условни присъди, ето за това идват и оправдателни присъди. Сиреч, когато вече делото е в съда, то е опорочено с провала на доказателствата. За това аз се радвам, че този път службите успяха да документират как всъщност се провалят делата.

Водеща: Преди малко тук бяха Емил Спахийски и Николай Свинаров, бившият министър на отбраната. И Емил Спахийски, колегата ни от вестник „Сега” разказа, че е имало политически натиск и то от различни посоки, да бъдат спирани публикации, свързани с Николай Цонев през последните пет години. Николай Свинаров каза, че ако е имало политически чадър, той вероятно не е бил само от НДСВ, а от трите формации в коалицията. Вашият коментар? Докъде може да стигне делото с Цонев?

Бойко Борисов: Аз мисля, че съм се произнесъл за Тройната коалиция, че тя е пагубна и престъпна. Дори преди няколко дни, когато си разменихме реплики с президента Първанов, имах точно това предвид, че като върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България, както сега той се интересува за всички мерки, които ние правим, абсолютно правилно и аз приветствам такова поведение, но то веднага води до въпроса защо не го е правил през тези пет години, които Вие казахте. Така че надявам се този път всички да си получат и възмездието, и справедливостта, която хората искат.

Водеща: Споменахте президента. Миналата седмица неговото име се завъртя отново в публичното пространство. Този път покрай темата, свързана с процедура по предсрочно освобождаване, която в парламента премина само под формата на един дебат, който не събра необходимите гласове. Според вас успешно ли беше?

Бойко Борисов: 155 гласа от 219. Това според мен е достатъчно сериозно да се погледне на този процес, че не бива така да се прави повече.

Водеща: Необходима ли беше според Вас темата за предсрочно освобождаване на президента да бъде вкарана в парламента в този момент?

Бойко Борисов: Тя изигра една положителна роля. Първо, всички по-внимателни ще бъдат и към нарушаване на Конституцията, и второ, видя се, че РЗС е партия на Тройната коалиция. Защото едно е да си говориш по медиите каквото ти дойде на ум, а съвсем различно е когато трябва да вдигнеш ръка в парламента, просто да дезертираш оттам. И отнякъде, от някой офис да се обаждаш. Така че според мен има дисциплиниращ ефект.

Водеща: Т.е. намирате го за положително?

Бойко Борисов: Да. Защото по тази тема трябваше да се изговорят нещата. Те се изговориха и се надявам оттук нататък да се работи по-спокойно.

Водеща: За съжаление обаче не бяхме свидетели на кой знае колко високо ниво дебати в парламента във връзка с тази тема и беше коментирано, че мотивите са доста слаби. Като отговор обаче президентът даде една поредна пресконференция, в която ви призова да дадете отговори във връзка с вашите връзки с Алексей Петров. Проследил сте може би, ако не гледайки пресконференцията, то поне в публичното пространство това, което е излязло. Какво можете да отговорите?

Бойко Борисов: По това време на деня съм на работа и нямам възможност да гледам няколкочасови пресконференции. Много пъти аз съм казвал, че от 1983 година с Петров сме съотборници в националния отбор по карате, във Федерацията по карате и за разлика от президента, аз когато имам възможност да направя каквото и да било, и с това ще започна, с политическата воля да не спирам службите да работят по когото и да било в България, независимо от това дали ми е бил съотборник, приятел. Ето това е разликата точно между мен и тях. Който е престъпил закона, си носи своята отговорност, независимо дали преди 25 години сме спали в една стая, когато сме били по лагерите, спортните лагери. Нарушил ли е някой закона, или по-точно службите поднесат ли ми документи за реализация на когото и да е в държавата, аз пиша отгоре „да”. И то не е тайна. А когато бях главен секретар и простреляха Алексей Петров, всички служители в МВР знаят, че аз ходех на тези престъпления и в първите часове, особено когато има оживели след престрелка, сме използвали винаги докато са в шок, говорят повече и казват по-интересни неща, отколкото като им мине.

Водеща: Т.е. вие искате да кажете, че от изследователска гледна точка сте отишъл, а не заради приятелство да го видите в болница. Защото президентът всъщност намекна подобно нещо.

Бойко Борисов: Аз съжалявам, че президентът си служи с намеци, но когато има прострелян жив и иска да говори. Ето давам пример, само преди няколко месеца имаше пребита манекенка, която пожела да разговаря или с мен, или с министър Цветанов. Тогава хората са уплашени и най-добре могат да насочат следствието по верните следи.

Водеща: Т. е. казвате, че тогава сте отишъл не за да видите какво е състоянието на Алексей Петров в болницата, а за да видите дали може той да ви насочи към верните следи. Така ли?

Бойко Борисов: Разбира се. И президентът би трябвало да знае следния факт, че сега, когато имаме политическа воля и службите са дошли при мен с подготвени документи за арест и реализация, аз не съм ги спрял. А четири години предишното правителство толерира подобна дейност. Така че, според мен, той би трябвало като държавен глава да ни поздрави за всичко това, което се прави в страната. Защо прескачате случая във Варна? Аз мисля, че това е също изключително знаков случай, за който години наред не са предприети никакви мерки.

.................................................

Водеща: Понеже минавате през няколко теми, нека ги върна малко. Споменахте „Цанков камък”. Сигурно сте попаднал на коментара, поне през пресата, на Ахмед Доган по повод „Цанков камък”. Вашият коментар?

Бойко Борисов: Ако можете да ми кажете. Не съм чел трудовете, нито научните му разработки. Явно вие ги четете.

Водеща: Чета ги много, да, много внимателно. Във връзка с „Цанков камък” той извади след това едно отворено писмо, което беше към Валерия Велева, тук няма да Ви вкарвам в коментар. Но в това отворено писмо за посредничеството си по проекта „Цанков камък” Ахмед Доган беше достатъчно категоричен, от страна на ДПС също беше казано от Камен Костадинов, че едва ли не Ахмед Доган е бащата на алтернативната енергия в България и че там нямало нищо нередно около хонорара, който е получил.

Бойко Борисов: А, че мандатоносителя, който е ДПС, който е възложил на бившия премиер Станишев да е премиер, взима близо два милиона за консултации. И това ако е практика, сега всеки министър, или аз, можем да взимаме милиони за консултации и това да считаме, че е правилно. Напротив, аз бих искал да започна от дълбочината на процеса за енергийната стратегия. Тъй като особено от БСП много обичат да говорят за стратегии. Много обичат за програми да говорят. Ако вземеш енергийната стратегия на България. Имаш АЕЦ „Козлодуй”, тръгват да правят втора „Белене”, наливат милиарди вътре и в същото време вече по сметки за близо един милиард лева, почваш да изграждаш „Цанков камък”, който ще ти даде 8% енергия от единия само от четирите реактори, които в бъдеще България ще има. Къде е изгодата? В същото време в нашите общини се пука асфалта от това, че е на по 30 години и трябва основна рехабилитация на 5000 километра поне път, 5000 километра, повтарям, не отиват и забождат близо един милиард в „Цанков камък”. Е къде им е стратегията? Защо им е?

Водеща: Миналата седмица още нещо любопитно се случи, любопитно от медийна гледна точка, неприятно от гледна точка на управлението на страната, бившият вече, но тогавашен министър на здравеопазването също беше замесен в случай за неизгоден договор. Божидар Нанев подаде оставка след като вие я поискахте. Два въпроса, които са важни. Единят е свързан с това кой ще е неговият наследник и вторият – какво очаквате от него в реформата на здравеопазването?

Бойко Борисов: За съжаление истерията, която имаше за лекарства за свински грип доведоха до подписване на подобен договор от министър Нанев. След като службите ми доложиха, че според тях има нарушение, аз съм го разпоредил и то вече влезе в прокуратурата. Но в сряда на Министерски съвет ще обсъдим кандидатурата на новия министър и съответно в следващите дни ще го вкараме в парламента. Но в сряда на Министерски съвет ще обсъдим кандидатурата на новия министър и съответно в следващите дни ще го вкараме в парламента. А какво очаквам от него? Очаквам да е много по-бърз в реформата, защото министър Нанев в един момент беше малко плах. Огромната съпротива, която имаше от бих казал хора, на които преди всичко статуквото им харесва – трябват ни още 300 млн. – държавата дава 300 млн.; трябват ни още 200 млн. – държавата дава 200 млн. лв. Аз съм убеден, че в следващите седмици ще дадем пример и за подобно отношение. Но повтарям. Очаквам от него бързина и решителност в здравната реформа.

Водеща: Накрая – съвсем кратък отговор Ви моля да дадете. Бяха приети антикризисните мерки на правителството след като доста бяха обсъждани, доста от тях бяха отхвърлени. До колко време трябва да се усети да речем положителен ефект от тях и тъй като бяха обявени за временни – след два месеца ще има ли нови мерки? И това да е финалът ни.

Бойко Борисов: Първо, нека да имаме предвид, че антикризисни мерки е трябвало да се вземат преди две години. Сега са кризисни мерки. Освен това – това, че ние ги обсъждаме с всички съсловия, мисля, че е положително и то дава възможност максимално да защитим интереса на всички хора. Проблемът е, че всеки ден възникват и излизат анекси, които са скрити от държавата. Отделните министерства са си подписвали към основните договори анекси, ставали са както прословутото „Водно огледало” в Кърджали – от 8 на 80 млн., други от 7 на 70 и изведнъж сега, когато започват да излизат на балансите за плащания, просто ги няма реално тези пари. Те не са били включвани – нито 2008-ма, нито 2009-та, а и ние сега поради това, че не ги знаем – не са в бюджета.

Водеща: Въпросът беше – кога ще усетим ефекта от тези мерки, които приехте миналата седмица?

Бойко Борисов: Аз се надявам и сега доста, и вчера бяха в Севлиево, наблюдавам хората. Надявам се негативен ефект да няма повече върху тях. Това да е дъното на кризата. Защото, повтарям, ако не съумеем с тези мерки, не намерим допълнителни буфери, ще бъде по-лошо.

Водеща: Накрая, как ще коментирате така в последно време непрекъснатите атаки на БСП към приятелката ви Цветелина за начина, по който е натрупала богатството?

Бойко Борисов: Първо, те нека да кажат какви са им основанията. Мисля, че от безизходицата си от престъпленията, които са направили, те опират пак до някакъв личен мотив. Всеки, който ме познава и знае реалностите, знае колко не е вярно това, но оставям на тяхната съвест. А и как да Ви кажа? За мен се знае кой ми е приятел или кой не ми е приятел. Много бих искал да знам, примерно на лидера на БСП приятел, приятелка ли има, за да може и нашите младежки структури да се поинтересуват има ли конфликт на интереси, защото Станишев 4 години е бил на власт и е можел да възложи каквито иска проверки, на които иска служби, да извика банков надзор и ако има за една стотинка някакво нарушение, а той знае, че няма, да го е направил. Аз знам и всички, които знаят истината и за моето семейно положение, и за това какво и как правя и се занимавам, са наясно в лъжите им и знаят, че аз нямам приятели и на никого не съм помогнал.

Водеща: Тази седмица ще имате в Прага среща с американския президент. Очаквания от тази среща?

Бойко Борисов: Когато завърши, ще Ви кажа.

Водеща: Е, все пак?

Бойко Борисов: Но като гледам надписите, които излизат на вашия монитор, във Варна Гуцанов е от най-близките – ама слагам думата „близост” – на лидера на БСП и на някои от младежката им организация. И не само на него. Те са много близки.

Водеща: Какво следва от това?

Бойко Борисов: Ами, всички са в ареста с постоянна мярка.

Водеща: Не, не. От тази близост има предвид.

Бойко Борисов: Облагодетелстване.

Водеща: Казвате, че Гуцанов чрез Сергей Станишев се е облагодетелствал?

Бойко Борисов: Това го казват съдиите вече, тъй като мина постоянната мярка.

Водеща: Което означава ли, че ще има обвинения съответно и към други хора от БСП – на по-високо ниво? В това число Станишев.

Бойко Борисов: Прокурорът във Варна работи добре и мисля, че когато и съдът даде постоянна мярка, това означава, че доказателствата са добри.

Водеща: Това не беше отговорът на въпроса. Съвсем на финала.

Бойко Борисов: Да, да. Съвсем на финала. Всеки, който е пипал в кацата с меда, ще понесе своята отговорност.

Водеща: Има сигнали, че Сергей Станишев също е правил това, така ли?

Бойко Борисов: Това е един от най-близките му – три пъти повтарям думите „близък човек” – Гуцанов – член на Висшия партиен съвет, председател на партията в морската ни столица.

Водеща: Добре. Благодаря Ви за това директно включване. Това беше министър-председателят Бойко Борисов – директно от Резиденция „Бояна” – за темите, свързани с арестите през изминалата седмица, за антикризисните мерки, за идеята за предсрочно освобождаване на държавния глава и за арестите във Варна.

Новите следвеликденски тезиси на властта

Който не слуша и критикува член на правителството – се отстранява, а даже и неуспешното отстраняване е урок, „че повече не бива така да се прави повече”.

Всички трябва да бъдат по-внимателни при нарушаване на Конституцията.

Някои действия на властта имат дисциплиниращ ефект.

Когато е на работа, премиерът няма възможност да гледа няколкочасови пресконференции. Особено ако те са на държавния глава. Но след работа премиера го избират по телефона и на живо пита как така се предпочита президента за двучасово излъчване, а не премиера!

Не атакувай приятел/ка на премиера, дори с цвете, без да си обяснил какви са ти основанията за това!

Той няма приятели, и няма да има.

Той, на никого не е помагал – и едва ли ще помага.

Поука: днес може да си зад стола и да пазиш Първия в държавата – утре може да се озовеш на мястото му. Като Първи в държавата.

Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително.

Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха.

Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава.

Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми дами и господа,

Драги сънародници,

Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат.

Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференция.

Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата. Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така - до края.

Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша, коригирайте ме, съдете ме, ако не, някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията.

Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам - „Проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, затварям скобата и цитата, тоест в самите мотиви се подчертава институционалният характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че, позоваването на чл. 32 от Конституцията е крайно неуместно.

„По начина на водене на разговора и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков” - пише строго в мотивите.

Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор - отново подчертавам - няма нито една обидна дума. Той бил „конструктивен” - по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос - кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкоз по стенограмата.

Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират - забележете - в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт.

Смятам, че това е малко постничко. И искам да обърна внимание, че моята „вероломна” - по израза на самия премиер дейност - датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това по-късно, ако, разбира се, има интерес.

Ние направихме един контентанализ на дебата и, очаквано, най-често срещаната дума във вчерашната парламентарна дискусия беше „конституция”. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи, по-скоро той беше деформиран.

Когато стана дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата. „Президентът да издаде Указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет.” Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от юли 2008 г.? Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента.

И тогава не бяха чели Конституцията, и сега очевидно не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност - публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в "Държавен вестник". Не знам как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна.

Всъщност в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях. В тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според четворната коалиция е да се определят - забележете - „границите на легитимното президентско говорене”.

А така! Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам. Защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот.

Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че са вдъхновение на новата, ако не четворна, то „4 минус” коалиция. Защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери - не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате срещу похода срещу Първанов? Цитирам по памет, това е смисълът.

Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента, още далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като „коалиция на мразещите”.

Никой държавник – нито президент, нито премиер, нито който и да е – има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза. Защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде.

Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решение №25 от 1995 г. на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ.

От вниманието на авторите на мотивите е убягнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения.” Текст, достатъчно категоричен, който, както казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд.

По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.” А от мен ще допълня, че очевидно при нас има едно разделение на труда – президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието.

Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 г. в сградата на парламента, аз заявих: „Впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.”

Неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите, колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен - същите думи, които и сега чувам – че губя парламентарно време? И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видят, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне дотук.

Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът за формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми. А двойният стандарт отдясно е очевиден. Защото, надявам се, мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „Аз съм седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия. Но именно заради Конституцията, заради прекия избор на президента, ще се противопоставям на всеки опит за посегателство върху авторитета на институцията.

Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколни, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал-майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си, не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов, да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под, своего рода, стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент.

Личните отношения, уважаеми дами и господа журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Нерядко се налага събиране на непримиримости. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното, ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията.

Българската конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието.

През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от “Дондуков” 2. От направения анализ на експерти, от близо 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите неутрални.

Помня добре първите 9 месеца на 2006 г., когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет.

Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото.

Не само че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение, много са случаите, в които аз съм се намесвал в търсенето на убедителни, трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история - учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем, има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и в бъдеще, защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо веднъж завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече че ние така и не изработихме ефективни механизми за решаване на социални конфликти.

Имаше в тези мотиви и обвинения към вицепрезидента г-н Ангел Марин, които, забележете, се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място.

А що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос.

Искам да кажа, да повторя, защото това съм го казвал и друг път - може би някои се дразнят прекалено много от доброто ми, бих казал, перфектно взаимодействие с вицепрезидента г-н Марин вече девета година, за разлика от онова, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода.

Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвяните вчера правила, специални правила за провеждането на дебата, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрана факта, че мнозинството не може да осъществи, да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени.

И сега, няколко думи по кризата.

Първо, да повторя, защото преди малко го казах и на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки, от онова, което видях в медиите, не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент, то съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но съм длъжен да споделя няколко неща.

Първо, да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимно изключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често, непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление, защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим неуспехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени 8 месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така, защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа, бодряшките прогнози, направени от финансовия министър.

По-голямата част от т.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година, независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, в социалната сфера като цяло.

Другото ми опасение, дано да бъда опроверган, е, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които, надявам се, да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор.

И най-сетне, нека да кажа и това – в Европа, когато се прави поредният антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 г., на това на какъв приоритет ще се заложи, кои ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. И мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил заклеймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, потискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса.

И най-сетне, отново ще кажа - изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас.

Благодаря ви.

Емилия Караабова, вестник „Труд”: Господин Президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че „Яне спаси президента”, като става въпрос не толкова до спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му изобщо не се стигна до Конституционния съд.

И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували Вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по 4 проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева.

Благодаря Ви.

Георги Първанов: Да чуем повече въпроси.

Надежда Василева, БНТ: Господин Президент, казахте, че президентът и премиерът не трябва да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?

Георги Първанов: Казах не.

Виктория Петрова, бТВ: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция – ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега?

Нели Тодорова, БНР: Добър ден. Господин Президент, моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки, ако мога, ще цитирам точно, от депутати от ГЕРБ. Връзката е Президент - Държавна сигурност - Яне Янев - ДАНС и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата.

И другият ми въпрос е може би за по по-важното – икономическата програма. Вие казахте, че я подкрепяте, когато четохме за нея вчера. Но тя залага 1 милиард и 600, а днес, преди мъничко, стана ясно, че дупката в бюджета е 1 милиард и 400. Достатъчно ли е това или трябват някакви по-решителни стъпки? В смисъл според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки.

Диана Кънчева, вестник “24 часа” : Господин Президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да пише изрично: „Президентът да не е бил сътрудник на Държавна сигурност.” Бихте ли подкрепил една такава поправка?

И вторият ми въпрос – бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин, дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че Вие сте единственият държавен глава в Европейския съюз, който се ползва с 50 на сто неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България за работата на президентската институция как го разчитате Вие?

И вторият ми въпрос е какъв според Вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?

Георги Първанов:

Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някой друг, отколкото към мен. Помня много тежки думи. Има много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това.

Защо и как не се разбраха? Това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам.

Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия. И аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите.

Що се отнася до хонорара на Доган, доколкото знам, има два сигнала до прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай.

Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева. Но ще кажа две думи. За съжаление много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода. И това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо.

Как да възстановим диалога? Тук и Националната телевизия, и бТВ питат в една посока.

Вижте, ние, президентството и правителството, и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения. Но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси.

Вече казах, че очевидно така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е - това го казах и миналия път, да не се повтарям - да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите, и тогава ще може да се търсят - да се надявам да не сме закъснели прекалено много - някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим, и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и Европейския съюз. Затова аз приветствам идеята, и тя дано да се реализира, много отдавна апелирам за това бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса. Защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща.

Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи. Но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза.

По отношение на т.нар. досиета - отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 г. Там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говореха отдясно, подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 г. Далеч преди обявяването, преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Тоест хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76:24.

Когато става дума за вицепрезидента, по мнението на моите юридически експерти втори указ не е необходим, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но ако в. "24 часа" или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли да коментират и по-подробно този въпрос.

По тезата за това, че след като „половината от депутатите са "против", значи президентът няма парламентарното доверие”. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155. Става дума за едно парламентарно мнозинство.

На мен ми стига фактът, че ето, в една импровизирана подписка, буквално за ден и половина, не повече от два, са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде десет пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото въпросът беше етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това. Нямат умора моите опоненти.

Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и за някакво старо, псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите - „Парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока”. Само че, може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страните - членки на Европейския съюз, когато трябваше да осигурим членството ни в Евросъюза и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите.

Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Имам една теза, която пак ще повторя тук. Аз не се притеснявам от това да бъда застъпник за това да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи. Защото от това България печели. Печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация.

Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставили, да са водили битка срещу Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и Европейския съюз. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.

Милена Минчева, вестник “Стандарт”: Господин Първанов, искам да Ви питам съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала Ви отправи за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на разпродажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия. Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два - три пункта, в които аз вече съм говорил - за начина на преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен, и евентуално за правото на законодателна инициатива, по което може да се спори - засега аз съм 50 на 50. Но това е тема за друг дебат. Сега, в условията на криза, мисля да не се занимаваме с този въпрос.

Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност, доколкото успявам да следя работата на парламента. За първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента.

Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло. Не само по отношение на предишните политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежко падналия морален авторитет на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес, първо, в очите на населението. Знам го, защото за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм бил с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и в редица други случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат - това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато в 2005 г. нямаше реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията.

Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация, с някоя сделка, то също тя нека да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия. Оттам-нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава.

Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива. Но това е работа на изпълнителната власт. Тук, при нас, може да се координира тази дейност. Нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото, защото ние имаме най-ниския бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 г. Има срив даже в това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани, полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещия да получава жилище! Ако няма фонд, няма да дадеш. Но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо е тази рестрикция по отношение само на военнослужещите?

Има и други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях.

Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби, но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, но в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той просто не е наясно за какво става дума.

Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите промени. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Ще Ви върна към антикризисните мерки, господин Президент, които вие подкрепихте, тези, които бяха огласени сега от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод, но в този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика?

И ако позволите, още един въпрос, понеже стана дума за случая с "Държавен вестник". И днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил Вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в "Държавен вестник". Според нея казусът се използва чисто популистки. Вашата проверка какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата, като промени в законодателството имам предвид?

Георги Първанов: Вижте, не бива и, даже мога да кажа, няма да допусна политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един-единствен случай, защото наистина той дълбоко ме засегна. Тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук-нататък премиерът решава с кого и как да работи.

Не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат. Ако става дума за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Ако обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. Но в случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знам, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент.

Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, как ще коментирате тезата, че със станалото в последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също, бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива. Още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция, когато имаме различия.

Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос. Ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея, за известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.

Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин Президент, нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандатът Ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката?

Благодаря.

Полина Паунова, вестник “Монитор”: Добър ден, господин Президент, имам два въпроса към Вас. Първият, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше?

И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между Вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи, ще публикувате ли стенограми?

Георги Първанов: Първо, на въпроса на списание „Тема”. Аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи или гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Много бих се радвал, ако имаме все по-развито гражданско общество, защото има нужда от това отчетливо да се чува гласът на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за генномодифицираните организми. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че, аз ще работя за това, без да имам претенцията за някаква определяща роля.

За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Много от вас са и парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал - ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС, и този, който е бил началник на ръководителя на ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на октопода. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг – това от едната страна. От другата страна кой беше? Поинтересувайте се, има специалисти.

Хайде да видим на следващия етаж какво става. Октоподът не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операцията „Наглите”, приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам-нататък имам чувството, че нещата почват да се размиват. „Лапачи”, „Факири”, не е необходимо да има такава показност, когато става дума за акция на улицата с джебчиите. Не аз съм го казал това. Марк Грей – говорителят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия: „По-малко популизъм, повече честни доказателства.” Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.

Диана Радева, ПРО БГ: Добър ден, господин Президент. Всъщност Вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент, когато каза, че когато 162-ма депутати от Народното събрание искат импийчмънт на един президент, може би и той трябва да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли, открихте ли у себе си такава „мъничко вина”?

И вторият ми въпрос е по повод антикризисните мерки – въпросната 60-а мярка. Подкрепяте ли и нея, тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ? Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но, доколкото помня, това е мярката на Дянков, приносът на Дянков за болничните.

Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговаряме по тях. Разбира се, сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели, никога не съм и не бих си позволил да пристъпя конституцията. Първо, защото това не е в моята природа и, второ, защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т. н. Слава Богу, това при мен не се е случило.

Тази прословута мярка, както реагираха и социалноангажираните организации, и работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което ми беше съобщено като сметки. Но все пак, признайте на г-н Дянков правото „да отбележи гол в продължението”, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.

Веселка Венкова, вестник “Дума”: Струва ми се за пръв път казахте антипрезидентска коалицията „четири минус”. Затова тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидатпрезиеднтската кампания 2011. Според Вас, успешна ли беше тази първа нейна стъпка?

И вторият ми въпрос е във връзка с Вашето изявление в зала „Мати”. Защо сега, по време на криза, е неразумно да се свиква Велико народно събрание. Вие казахте: защото може да се състои от неподходящо мнозинство. Въпросът ми е – кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото май и през 1990 г. не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап. Благодаря.

Георги Първанов: Става дума за това, че няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в Българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло, визията на отделните партии е трудно съвместима, когато става дума за елементарни въпроси. А когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото народно събрание предполага една такава стъпка, дано не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск.

А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико народно събрание, което ще има основна, да не кажа единствена цел, да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени в конституцията, това е излишен лукс. Аз не коментирам по същество промените, които би трябвало да се направят.

Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска коалиция сега може да се превърне в президентска, с оглед на изборите 2011 г. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различни начини ще осъзнаят своите интереси в тази година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама, като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори. Но отново подчертавам, защото съм го казвал – тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.

Валерия Касиян, BNEWS: Господин Президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов?

И още нещо, току-що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коалиция, която, както сам припомнихте, по слуховете Вие сте неин архитект. Благодаря.

Георги Първанов: Може ли да Ви задам един въпрос за доизясняване, той е към цялата аудитория? Да знаете един факт, който да потвърждава моето отношение като на архитект на тройната коалиция, освен даването на мандата?

Валерия Касиян: Споменавам го, защото Вие сам го напомнихте в началото на изложението си. Затова казах по слуховете, които ….

Георги Първанов: Аз Ви благодаря. Това беше важно уточнение. Такива факти няма. Но когато нещо се изрече стотици и хиляди пъти, то може да се приеме за даденост.

Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Вървят едни процеси, много динамични, за които аз се информирам от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.

Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин Президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите Ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата?

Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между Вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като Ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу Вас.

И ако позволите, един страничен въпрос, понеже не сте го коментирали - как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая “Спаска Митрова”, не се ли действаше постфактум?

Благодаря.

Георги Първанов: Вижте, отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на премиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моите очаквания. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и в САЩ, впрочем, темата заетост е №1 в антикризисните програми и политики на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока.

Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно.

Казвате, че има привиден - аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позиции, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът ми, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък ще участвам в привиден диалог.

Що се отнася до случая “Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите, защото се надявах, че тази наша активност - не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външното министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност. Но трябва да се признае, със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая не прояви никакво разбиране. И както виждате, това е един от многобройните факти, далеч не единственият, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, за нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти и, въпреки всичко, от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.

Пламена Тодорова, вестник “Телеграф”: Само един уточняващ въпрос. Казахте, че Вашите юристи са Ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че вторият указ за делегиране на права към г-н Марин при втория Ви мандат е бил нужен?

Георги Първанов: Аз вече казах, нека да спорят юристите, аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указът от 2002 г.

Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски истински случай.

През 1998 г. бях уволнен по дисциплинарен ред от Българската армия с указ на тогавашния президент. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това.

Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който да отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.

Георги Първанов: Ако искате, можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 г., дами и господа, е безсрочен, там не съм записал „от - до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос.

Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставяни в хода на този дебат. Имаше, например, нека да го кажа и това, една инсинуация на г-н Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в Държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя г-н Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през д-р Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези, сигурно 25, години по едни и същи правила и г-н Агов е гостувал десетки пъти, не толкова на мен, колкото на предишните президенти, и знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.

Силвия Георгиева, вестник “Сега”: Искам да Ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирахте така остро, когато, например, тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас?

И още един въпрос, свързан с Вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали през прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на Вашите спонсори?

Благодаря.

Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация, ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва, проверява, сериозно проверява. Искам да видя, и то не само за фондациите, но защо поне този морален жест, тази морална стъпка не я направят хората с фамилни фондации. Да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето, сега предстои нов процес на раздържавяване, да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша, чудесно, значи те са чисти.

За тройната коалиция аз съм се изказвал многократно и както Вашият вестник е отразявал, в т.ч. и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето - Първанов критикува, защото иска да се върне в БСП, или пък, че иска да създаде нова партия, тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата 8-5-3 на разпределение на постовете!?

Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, но нека да го припомня, защото имаше един момент, в който така, на око, бяха разпределени около стотина милиона. Стотина милиона бяха разпределени на око по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който най-рязко критикува. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Ами случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете? Нека да не изреждам всичко, но има много случаи на такова противопоставяне.

Идеята, че има война между институциите върви от август 2002 г. до края на 2008 г., най-малко. Мога да ви дам цялата хроника, защото поддържам добре архива си.

Мария Матеева, вестник “Класа”: Господин Президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка и има ли алтернатива евентуално?

Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих и миналия път - по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струват достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие.

Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис. Но истинското лидерство означава в един момент да се каже - освен това, е необходимо да се направи и друго.

Никола Лалов, “Медиапул”: Искам да Ви попитам Вие като главнокомандващ удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната и модернизацията, която е извършена до момента?

Имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС и защо до момента не изпълнихте обещаното от Вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?

Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и, второ, коректно, точно - както го и прави, даже в много по-голяма степен от някои членове на НАТО - да изпълнява своите съюзнически ангажименти.

Има още много какво да се направи за Българската армия.

Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално.

Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения. Но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците.

Трябва да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак като депутатите от ГЕРБ - защо не предприехте законодателна инициатива? Как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили, моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти и тези варианти са в касите. Просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме.

Но разберете, има нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий. Това проблемът на чие подчинение да бъдат службите да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е дали ще има промяна в статуквото. Дали да бъдат повече към президента, или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещия вариант в България.

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, да Ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?

Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път, няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията, на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори. Те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството, и толкова.

Що се отнася до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но трябва да знаете, че конкретните параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда, сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас -Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение. Нищо повече няма да откриете.

Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила, общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици.

Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот. Да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.

Емилия Караабова, вестник “Труд”: Господин Президент, към днешна дата може ли да кажете имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението си да качите стенограмата от разговора Ви с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе, включително, и до прецедент, като искането за импийчмънт?

Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограми. Защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща. Но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков? Категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща? Да изляза и да разкажа, след което ще излезе някой – ако не вицепремиерът, то някой от неговите PR-и – и да каже: не, това не е точно; интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин е да се публикува едно към едно казаното. И нито за миг не съжалявам. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, пак бих го решил по същия начин.

Благодаря ви.

Приятен ден на всички.

Днешното изслушване на министъра на финансите Симеон Дянков за антикризисните мерки на правителството бе включено на пряко предаване по БНТ и БНР. Това решиха депутатите по предложение на Искра Фидосова, съобщи Агенция „Фокус”. Причината е, че в същото време бе обявена пресконференция на държавния глава и неговите думи трябваше да бъдат заглушени от вицепремиера Дянков. Човекът, който осем месеца проспа, че в държавата има договори за 2, 160 млрд, необезпечени като заплащане. Човекът, който направи бюджет без да отдели в него средства за антикризисни мерки, човекът, който излъга Европа, че България е с най-ниския бюджетен дефицит и само след месец стана ясно, че дефицитът е бил поне 10 пъти по-голям – този човек използва йезуитски депутатите от мнозинството, за да бъде предаван пряко по БНР и БНТ! Всъщност Дянков си поиска пряко излъчване за неговото четене на антикризисните мерки, които му написаха синдикати и работодатели!

С чужда пита – помен прави - казва народът. Написаха му домашното, и той поиска цял народ да го слуша!

Парламентът гласува, но БНР и БНТ излъчиха пресконференцията на държавния глава! Оставям темата без коментар и минавам към дебатите по мотивите за отстраняване на президента.

Читателите на сайта „Хроники” са интелигентни и затова ще публикувам най-съществаната част от прозвучалите изказвания от парламентарната трибуна по исканото отстраняване на президента. Изводите оставям на тях:

От мухата – слон или какво казаха вносителите на мотивите и опонентите им

Ето по-съществените цитати на народните избраници от несъстоялото се мнозинство:

"Атакувайки министър Дянков и министър Цветанов, президентът ясно осъзнава, че атакува цялото правителство. Подобна атака не е водена нито към правителството на Сакскобургготски, нито към правителството на Станишев", коментира съпредседателят  на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. - Пред журналисти в кулоарите на парламента депутатът на Бойко Борисов каза: „Това са неща, които явно са маниери в политиката. Точно затова винаги съм се отвращавал от някои действия на политици. Тук обаче вие само можете да направите една връзка, която сутринта ми подсказаха ваши колеги – „президентът - тайните служби - Яне Янев - Алексей Петров - ДАНС”. Може би там някъде се крие разковничето - защо г-н Янев го няма днес. Притеснява ме едно и би трябвало цялата гражданска общественост да го притеснява и то е, че не дай си Боже, все още, ако тези, които управляваха 20 години държавата скрити, това са бившите структури на Държавна сигурност, чрез този акт показват, че отново управляват държавата. Това ще е лошо”, обясни Велчев.

„Трябва ли да напомня думите на Овчаров на техния пленум, на който каза - „Създадохме РЗС и направихме грешка”? Вие сега направете сметка дали сега Шесто не се връща обратно... Не бих искал да съм на мястото на президента и да давам обяснения, че 155 народни представители са против или за снемане на доверието от него. Това е един морален акт. Ако бях на негово място щях да си тръгна”, каза още Велчев.

Като главнокомандващ на българската армия президентът Георги Първанов е разпродал паметници на културата. Това заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

По думите му има много неща, които трябва да се завършат като разследване и обвинения срещу Първанов. Той добави, че трябва да им се обърне внимание, а да не се оставят така.

Гласувайте за отстраняването на Георги Първанов. С тези думи председателят на ПГ на "Атака" Волен Сидеров се обърна към председателя на БСП Сергей Станишев от парламентарната трибуна, предаде репортер на Агенция “Фокус”. „Вашият президент ви предаде, затова и вие така слабо го защитавате тук. Този човек ви предаде и вас като партия. Той направи най-голямата интрига във вашата партия срещу вас г-н Станишев. Прокара разделителната фигура във вашата партия и вкара марионетката си Румен Петков”, коментира Сидеров.

Депутатът се извини на слушателите и зрителите на БНТ и БНР „за това мъчение, което са преживели, защото е наистина мъчение да слушаш каканиженето на бившите управляващи”. „Вие откраднахте, не „Атака”. Вашите опити да дискредитирате партия „Атака”, която не е корумпирана, могат да говорят само едно, че действията на службите са правилни”, заяви Сидеров. Трябва да има все повече осъдени ваши министри, заместник-министри и министър-председатели, защото само така може да ви се затвори устата, заяви той.

СДС ясно заявява, че за нас основният мотив е скриването от страна на президента на неговата принадлежност към Държавна сигурност /ДС/, от което всичко е следствие, добави Мартин Димитров от Синята коалиция. Той уточни, че всякакво определяне, че това отстраняване е заради отношението на президента към правителството категорично не съвпада с тяхната позиция.

От парламентарна зала бе изгонен социалистът депутат Антон Кутев. Кутев поиска лично обяснение от лидера на "Атака" Волен Сидеров, след негово изказване, от което се обидил, "че социалистите са деца и внуци на тези, които са убивали хората в комунистическите концлагери".

"Не може Волен Сидеров да нарече мен и моите роднини убийци и аз да нямам право на реплика на това. Може ли именно Сидеров да се окаже моралният съдник? Човекът, който замерваше с кюфтета стюардесите в немския самолет, човекът, който е известен с магистрала "Тракия" и с това, че бие къде който срещне, човекът, който изнудваше след това Павел Чернев, за да го покрие. Съжалявам, но моите предшественици са Филип Кутев, художничката Надежда Кутева, Елена Кутева - професор в консерваторията. Това не може да свърши така. Това е потъпкване на демокрацията, което рано или късно ще доведе до диктатура. За сега все още е мека, просто защото Бойко Борисов не може да стигне до тежка диктатура. Той ще падне от власт преди да е въвел тежката диктатура", каза още Кутев, цитиран от "Фокус".

„За нас няма съмнение, че такова нарушение е извършено. Това заяви от парламентарната трибуна, по време на дебатите за искането за импийчмънт на президента, депутатът от ГЕРБ Тодор Димитров

Димитров отправи редица въпроси, на които трябва да се даде отговор по време на дебата. Сред тях са: Равнопоставено ли е президентството с останалите държавни органи на управление и техните администрации? Нормално ли е взаимодействието между институциите? Има ли изземване на компетентности на президента в нарушение на Конституцията? Използва ли властта президента за лични цели?

„За първи път в българската история е внесено такова искане в парламента, коментира Димитров. Неоспорим е фактът, че 162 народни представители подкрепят искането за отстраняване на президента, което сочи най-малкото недоверие на депутатите към президентската институция, допълни депутатът от ГЕРБ.

„Искането за отстраняването на президента е изключително сериозна работа и затова не можем да премълчим или да подминем с усмивка това свободно съчинение, наречено мотиви”, обърна внимание на колегите си депутати Любен Корнезов от БПС. Той определи мотивите като опасни, тъй като икономическата криза лесно можела да се превърне в политическа.

„Президентът е обвинен че е нарушил 12 текста от Конституцията. „Конституцията не е готварска книга, че всеки да се рови в нея и да търси, каквото му е угодно. Това са юридически абсурди”, възмути се Корнезов от парламентарната трибуна.

По думите му - има правило в древността, че това, което не забранено, е разрешено. Абсурдно е да се забрани на президента да публикува стенограмата. Няма нарушение на чл. 32 от българската Конституция, заяви Корнезов.

Георги Марков е казал, че мотивите съдържат т.нар „кандидат-студентски бисери”. Това искане с тези мотиви е неоснователно - подчерта Корнезов, според Агенция „Фокус”.

„Един президент може да наруши Конституцията преди всичко с актовете - указите, които той издава – пояснил Корнезов, който бе преди време съдия в Конституционния съд. - Президентът Първанов е издал 303 указа, които са напълно неоспорими. В обвинителните мотиви се твърди, че срещата с министър Дянков има личен характер, но това не е така, защото преди срещата Дянков е чакан от над 30 журналисти, срещата се провежда в официалната зала, а Дянков е натиснал копчето само на 2 метра от стенографа.

„Има едно вярно изречение във вашите мотиви и то е „Симеон Дянков е символ на това управление”, отбеляза депутатът от БСП, Корнезов. - Дръжте си символа. Аз съм сигурен, че тук ще се намерят народни представители, които да купят еднопосочен билет на Симеон Дянков, заяви Корнезов и уточни:

„Днес не ни трябват битки, войни между институциите. На нас ни трябва битка срещу кризата... Не е адекватно поведението на вицепремиера Дянков в шоуто, който внуши позорни обстоятелства, което е престъпление по Наказателния кодекс. Този, който нарушава, извършва правонарушение, иска сега отстраняването на президента. Народът е казал „Крадецът вика – Дръжте крадеца” – така обърна внимание върху несъстоятелността на мотивите и искането за отстраняване Любен Корнезов.

Дянков е институция, Дянков е правителството – който не го е осъзнал – за негова сметка си е.

Президентът се е изказвал критично и срещу правителството на Сакскобургготски, и срещу правителството на Станишев, но ако някой неиска да види и чуе това – то означава, че президентът не е критикувал никого другиго освен правителството на ГЕРБ.

„В Конституцията има забрани – никой не може да бъде записван без неговото знание или чрез изричното му съгласие”. Несъстоятелен и несериозен е аргументът, че Симеон Дянков е знаел, че натискайки бутона, е записван, отбеляза депутатът от ГЕРБ Павел Димитров в отговор на Корнезов.

„Истинските мотиви са политически и те бяха казани открито от министър-председателя на страната г-н Борисов”, коментира мотивите за отстраняване на президента бившият премиер и настоящ депутат, Сергей Станишев. „Президентът се опитал да критикува стълба, символа на управление бих добави и слънчицето на премиера – Симеон Дянков, каза той по време на дебата в парламента.

„Щом един президент може да бъде свален за това, какво остава за обикновените граждани – лекарите, фермерите, съдиите и пр. Жалкото обаче е, че аз не си измислям, а просто цитирам ежедневието на този кабинет”, каза Станишев.

„Направо си приемете Закон за защита на държавата. Не случайно вашият лидер лансира тази идея преди месеци. Променете и Конституцията и запишете, че България се управлява от Цветанов, Борисов и Дянков...”

Депутатът от ПГ на „Атака” Станислав Станилов каза: „Президентът може да си отиде с този импийчмънт. Може и да не си отиде. Той ще си отиде обаче завинаги от политическата сцена”. „...Той никога няма да се появи повече на политическата сцена, защото се държа като предател на собствения си народ”, коментира Станилов.

Иван Костов, лидер на ДСБ заяви по време на дебата: „... президентът Първанов се представи като алтернатива на политическата власт. Като истински сътрудник на Държавна сигурност, той е записал Дянков... Дянков никога не е казвал, че Първанов е млад милиардер”, подчерта Костов и определи това твърдение като „пълни глупости”. "Причината да се води този дебат е самият Първанов – Гоце”, допълни Костов.

Депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев заяви по време на дебата: „Говорейки за единството на нацията възникват въпроси по отношение на г-н Първанов, както и по отношение на БСП. Къде беше президентът Първанов, когато на България бяха спрени еврофондове за над 1.8 млрд. лв., от които 800 млн. лв. безвъзвратно загубени? Къде беше президентът Първанов, когато се подписа т.нар. „Голям шлем”? Знаем, че го договаряше в пиано-бар „Синатра”. Къде е записът от пиано-бар „Синатра”? Нали това би трябвало да бъде разговор по официални държавни дела”, посочи Мавродиев. По думите му, когато са се потопили милиарди левове в поляната наречена „Белене” президентът не е коментирал икономическия ефект и ползите за данъкоплатците. Депутатът попита къде е бил президентът при проекта „Цанков камък”, когато са били платени 60 млн. евро за инфлационни добавки...”

Проведените дебати трябва да се изучават в училищата – така реално учениците ще научат как в парламента се губи скъпо парламентарно време, платено от джоба на гражданството. Ще научат и как се защитават интересите на избирателите, как се мисли за тяхното настояще и бъдеще.

Парламентът гласува с „за” 103 гласа, 8 „против” и 5 „въздържали се” Дянков да звучи по националното радио и Националната телевизия. В ефира звуча и бе гледан президентът от пресконференцията, която даде.

Чудни дела се случват в тази държава: Един Призрак броди между институциите –

Призракът на една Поправка. Поправка, която се поправя сама, в нарушение на Закона, пренебрегвайки процедура по Правилник, след което същата тази Поправка пак сама се обнародва в „Държавен вестник”!

Може да живеем в 21 век, но вчера научих, че на Велики понеделник вече било категорично доказано как една Поправка сама се е поправила, в нарушение, и без процедура, а след това сама се намърдала в „Държавен вестник”!

Така на практика една нищо и никаква Поправка принуди пресцентърът на парламента да обнародва съобщение, председателят на парламента да пише на държавния глава, че ще използва правото си на законодателна инициатива и ще тегли ножа на неизвестно откъде появилата се Поправка.

Каква е поуката от тази съвременна Приказка /не по Андерсен:

Вярно е, че само заради някаква си Поправка председател на парламента не си посипва главата с пепел, особено ако е с прясна прическа от фризьора, който работи само с марка “Solingen”. Вярно е също така и че вече е налице обнародвана Поправка в „Държавен вестник”, и то след като държавният глава е подписал Указ и в който Указ въпросната Поправка липсва!

Към верните неща ще прибавя и, че призрачната Поправка не е била гласувана от депутатите.

Всичко това е разбираемо – както се казва човешко е да се греши, още повече, когато някаква, неизвестно откъде взела се Поправка си се самообнародва без да се интересува дали е гласувана и дали президентът вече не е пописал Указ, в който тя липсва в нормативния документ.

Странно е друго, по Конституция, в

Глава трета.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

.................................

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

1. представлява Народното събрание;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

6. организира международните връзки на Народното събрание.

Аз лично не намерих, а още по-малко пък прочетох друг освен председателят на парламента да е отговорен за „обнародване на решенията, удостоверяване с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове”.

Твърденията за обнародван "нелегален" закон в Държавен вестник са несъстоятелни, написа в съобщение Пресцентърът на парламента.

Председателят на НС разпореди издаването на извънреден брой на „Държавен вестник” – с каква цел се прави това след като няма обнародван „нелегален” брой? Да не би да е някаква Великденска благотворителност отпечатването на този допълнителен брой – и кой ще плати все пак загубите по отпечатването на цял брой? Призракът на Поправката може би?

Тъжно е Призракът на една Поправка да помрачава светлите дни на Великата Седмица. Тъжно е, когато си виновен, когато си направен за смях – да излизаш с мотив с подтекст: „Моля другарко, аз се изпуснах, но и други деца, в предишни години са се подмокряли!”

Да спориш с Призрак вместо да замълчиш!

... От радиото долита новата песен на Миро, посветена на нискочели, провинциални таланти, дошли да завладеят столицата в риалити шоу:

Тъпа съм, но ми е весело!

Много съм тъпа, но вече съм в София!

Аз съм тъпа, тъпа съм аз!

Хубаво ми е - другото ми име е: Тъпа!

Симеон Дянков трябва да понесе санкции заради неплатените си здравни вноски, каза премиерът Бойко Борисов в Бургас, предаде радио „Фокус” - Бургас. По непотвърдена информация министър Дянков се оказа с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не бил плащал здравни вноски близо 9 години.

Министър-председателят Бойко Борисов каза, че това не е редно и изрази предположение, че министър Дянков ще си понесе санкциите и ще си ги плати веднага в брой.

Какво става в тази държава? Този, който гони гражданите да си плащат осигуровките, така както американската армия гонеше виетнамци, за да ги прави демократи - та този същият, назначен за министър на финансите сам не плашал осигуровки! И това ако не е скандал - здраве, му кажи!

И какви точно санкции ще ти понесе Дянков? Ще си плати с лихвите със задна дата, или ще го трудоустроят в портиер на Националната агенция по приходите?

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева съобщи тази сутрин в кулоарите на парламента, че няма да има анкетна комисия, която да проучи случая с разпространената стенограма от срещата на президента Георги Първанов и министъра на финансите Симеон Дянков. Това си го знаехме и без Цачева да ни отваря очите! Според Цачева, по Конституция и по действащия правилник за работата и дейността на Народното събрание не съществувала такава процедура.

Следващата стъпка е ПГ на ГЕРБ да предприеме предвидените в чл. 103 от Конституцията на България действия по внасяне на проект за решение за предсрочно прекратяване на правомощията на президента, обясни още Цачева.

Алинея първа от този член гласи, че президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това, се казва в конституцията.

След това Конституционният съд трябва в едномесечен срок за разгледа обвинението срещу президента и ако бъде установено, че той е извършил нарушение, правомощията му се прекратяват.

Ако се окажело, че Симеон Дянков е записван без неговото изрично съгласие. можело да бъде поискан импийчмънт. Това бе в основата на обвиненията на ГЕРБ спрямо държавния глава, въпреки че преди всяко свое изречение по време на разговора си с президента Симеон Дянков е натискал копчето, за да светне червената лампичка и чак тогава е започвал да говори... това откъдето и да го погледне човек не прилича на „записван без негово изрично съгласие”!

Явно, излизайки от президентството и след като бе огласена Стенограмата, Дянков отново е заблудил другарите си, като е заел позата на обидена гимназистка с твърдението, че видите ли – някой тайно го записвал, а той, бедният даже не предполагал!

От майка сме родени все пак, бе Дянков, нито един от нас не е жертва на аборт, за да ни пробутваш подобни истории!

Реално погледнато, нещата опряха до медицински заключения и най-добре бе да потърсим и мнението на психиатър ... Намерихме го при д-рът психиатър Николай Михайлов.

Нова телевизия, изживяваща се като най-„смелата” сред телевизиите с национален обхват неизвестно защо не пусна на сайта си видеозапис на разговора на Лора Крумова с д-ра психиатър Николай Михайлов и социолога Живко Георгиев, в който прозвучаха нелицеприятни квалификации за вицепремиера Симеон Дянков.

„Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично.”

Потърсих интервю на д-р Николай Михайлов по темата и го намерих в „Новините днес”, където той е разговарял с журналистката Павлина Живкова. Пускам разговора с малки съкращения:

Д-р Николай Михайлов: Първанов не показа сила, а насилие

- Формалният повод за избухването на скандала между Дянков и Първанов бе изявлението на финансовия министър, че „Първанов не е млад милионер“. Защо президентът този път реагира така остро?

- Намекът на Дянков, че Първанов не е млад, но може и да е милиардер е нещо средно между несръчна шега и политическа глупост. Не вярвам това да е комплот. Дянков е художествено завършен чиновник от Световната банка, природно протоколиран да се държи уставно и да чака периодични повишения. Борисов му действа развращаващо, обаче. Чувства се длъжен да бъде „варварин”, безцеремонен мъж с бицепс на езика /Комарницки/. Склонността му да имитира Борисов го превръща в рецидивист на неуместни остроумия. Произведе шедьоври на лошия вкус. Тази публична неадекватност, комбинирана със славата му на фанатично стиснат финансов министър, го прави удобна мишена за атакуване на управлението. Дянков е политически маргинал, лесен за шамаросване гастрольор на българската политическа сцена. Президентът се изкуши да покаже мощ, като стовари върху нещастния финансист цялото лукавство на своята администрация. Левицата в лицето на Първанов наби десницата в лицето на Дянков. На този етап символично.

- Какво има на втори план в този скандал?

- Първанов нанесе удар в стила на опозиционен лидер, на богатир на лявата идея. С бухалка и подслушвателно устройство. Класически подход. На втори план са корпоративните интереси, АЕЦ Белене, политиката и геополитиката.

- Ще има ли победител или и двете страни ще загубят?

- Чу се,че президентският екип предприел покушението срещу Дянков е празнувал резултата в "Син сити". Ако това е вярно, веселието ми се струва прибързано. Оттук нататък ще инкасират щети, нека имат търпение да ги дочакат. Акцията е реализирана като активно мероприятие и издава умора на Първанов да изобразява президент на всички българи. Нещо повече и по-лошо - операцията „Стенограма” превръща подозрението за склонност на президента да действа отмъстително и даже подло, в добре обосновано убеждение. Дянков е превърнат в жертва, в бито от хулигани момче. Това ще му събере известни симпатии, от нещо подобно на състрадание. Това, което показа Първанов не е сила, а насилие. Свидетели сме на неомутренска вълна, на реабилитация на директното действие и активните мероприятия. Дясното на Борисов и лявото на Първанов са феномени на политическа деградация, а не ново начало. Няма в тази работа Европа, а Балкански полуостров. Мръсната игра деморализира и натрупва омерзение. Първанов ще спечели от процедура за предсрочно отстраняване. Трябва да оставят стенограмата му при впечатлението за подлост на постъпката, без да правят опит да я превръщат в мотив за импичмънт, защото това е невъзможно. Тези, които ще настояват за предсрочно отстраняване ще работят за Първанов. Ако това е Костов, ще го прави съзнателно.

- Колко сериозен и дълбок е според вас сблъсъкът между Първанов и Борисов и какво може да е развитието му?

- Изглежда, че политическата поляризация, от тук нататък ще бъде олицетворявана от тези двама души. Станишев е дисквалифициран като опозиционен лидер. Сблъсъкът между президента и премиера залепва Костов за Борисов и прави неговата макиавелистка игра на „управляваща опозиция” невъзможно упражнение. Така до президентските избори. Но тъй като в българската политика всичко е по възхитителен начин безпринципно, не бива да се изключва и нов прилив на национално отговорно уважение между Първанов и Борисов. В перспективата на президентските избори Борисов няма интерес от изтощаващ сблъсък, но затова пък Първанов няма шанс извън този сблъсък. След тази стенограма, Първанов е лидер на национал-популистката левица със всички следствия, произтичащи от това патетично обстоятелство.

- Възможно ли е скандалът да се окаже начало на битката за наследник на Първанов, в която е възможно да участва и самият Борисов?

- Всичко зависи от развитието на кризата и от адекватността на управлението. Ако положението се влоши до социални напрежения, номинацията на Борисов ще се изтълкува като бягство. Ако Цветанов стане президент, в края на това управление Първанов ще има на мушката един отслабен, може би пародиен Борисов. Първанов ще развие мощна ляво-популистка реторика на ревизор на прехода и архитект на лявата държава. Ще иска да чете икономическите досиета на Костов,а Костов ще го нарича Гоце. Борисов отново ще бъде човекът от подземието, този път обогатен с управленски провал, ако ще има провал. Ще играят на ангели и демони, на гърба на амортизираната публика. Меглена Кунева ще изобразява европейска фея между персонажи на Кустурица. Населението ще се утешава с българското оперно чудо.

Други изявления на д-р Михайлов окончателно оформят картинката по казуса „Президент-правителство на ГЕРБ” и икономическата ситуация в страната. Намерхиме ги в сайта на „Гласове”, ето част от тях:

Вицепремиерът Цветанов явно е набрал много голяма инерция да го играе силен, настъпателен и безпощаден. Не пропуска момент да прави енергични изявления, изпълнени с категорични декларации за намерения и зле прикрити заплахи. Остро реагира той и след като беше огласена стенограмата от разговора между президента и финансовия министър. На въпрос дали се готвят да искат импийчмънт на президента, Цветанов не отговори конкретно, но заяви, че може и да се върви към избори, ако се наложи. Неразумно.

*           *           *

Изключително остра декларация по същия повод пусна управляващата партия ГЕРБ. Шефката на парламента Цецка Цачева пък изиска записите от срещата. Ако се окажело, че Симеон Дянков е записван без неговото изрично съгласие. можело да бъде поискан импийчмънт. Да се публикува разговор с Дянков - че това си е държавна измяна бе! Такава изцепка можеше да има някакъв положителен ефект през август-септември м. г., но сега, когато рейтингът на правителството върви надолу, а този на Симеон Дянков гони онзи на Волен Сидеров и Иван Костов, това настъпление е обречено на провал.

*           *           *

По-първите партийци в ГЕРБ пробват кризисен пиар в слаба позиция. Вече и в България има предостатъчно примери за безперспективността да се брани пробита политическа фигура, защото тя неминуемо повлича след себе си целия отбор. Естествено беше Георги Първанов да се възползва и да натрие нахалния нос на командирования от САЩ, почти всеки би се възползвал. Бойко Борисов не трябваше да урежда срещата, Симеон Дянков не трябваше да отива и да мрънка при президента.

*           *           *

С тази истерична акция само наливат вода в мелницата на президента и изчерпват и без друго неголемия си политически ресурс. Теоретически могат да предизвикат импийчмънт и да отстранят Първанов, но ще дойде Марин и това не им решава никакъв въпрос. Населението не е настроено на обичайния сеирджилък, цели големи социални групи стават все по-недоволни от политиките на властимащите, а върхът на кризисните явления в икономиката и обществото тепърва ще бъде достигнат.

*           *           *

Накрая премиерът отново ще избере да се договори с президента и всички ревящи срещу Първанов ще станат смешни. Вече се е случвало. Не им ли минава през главите на умниците от ГЕРБ и крепители в Народното събрание, че премиер и президент може още от началото са се договорили да изпържат нетърпимия вече гастрольор от Световната банка?

*           *           *

Назряха сериозните конфликти на различни социални прослойки и групи с управляващите. Изчерпа се търпението на бизнеса и синдикатите към правителството. Фирмите не само не са склонни да дадат 10% отстъпка за забавените плащания на държавата, но смятат и да си поискат сумите с лихвите. С отказа си да плаща задълженията си, с арогантния си натиск за тези отстъпки в полза на длъжника в лицето на държавата Борисов и Дянков напълно сриват напъните си да представят правителството като принципно и последователнно. Вече се виждат последствията във вид на свиваща се предприемаческа активност и фалити на фирми, съответно и на безработица реално около 15 на сто и гонеща според синдикатите 20 на сто. Последното число е критичното за социалното спокойствие в страната.

Масово брожение тръгна сред малки фирми и счетоводители заради указание на НАП, което ги задължава да плащат доста по-високи осигуровки от 1 януари 2010 г. Този подход на финансовия министър неизбежно ще вкара голям брой фирми в зоната на мрака или поне в сивия сегмент. Няма как Дянков да изтръска повече приходи от предишните по такива некоректни начини, които се използват от грабители като монополистите от електроразпределителните дружества и доставчиците на вода. Глупост след глупост прави този човек...

Докато сервираха зрелище на гражданството, в парламента партньорите „Атака” и ГЕРБ кръстосаха шпаги по закона за нотариусите. Зрънцето на раздора се оказа основателното искане на хората на Сидеров нотариусите да носят отговорност за законността на извършваните от тях сделки. Може би така, както е във Франция, където нотариусите носят имуществена, финансова и наказателна отговорност за некоректно сключени сделки.

Човек трябва да остави всичко и да следи непрекъснато какви ги вършат в парламента, в правителството и къде ли още не политиците...

Всичко е възможно – стига да си жив и да няма къде да бягаш!