Tag:мартин борилски
|
продължение от 21 май 2009 г. Скандални пропуски и грешки в мотивите на съдиите, допуснати противоречия, съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата - това е малка част от причините Върховният касационен съд да отмени оправдателните присъди Георги Желязков и Стоян Стоичков по убийството на Мартин Борилски и да върне делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане. ВКС направи заключение, че Шуменският окръжен съд и Апелативният съд във Велико Търново са се произнесли: в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от тази на подсъдимите, са приели върховните магистрати. Още един интересен факт: мотивите на Шуменския окръжен съд не са достъпни в интернет, въпреки изискването на Висшия съдебен съвет всички съдебни актове да се качват в мрежата. Председателят на ШОС, Нели Братанова отказва да даде копие на присъдата на автора на документалния филм за убийството на Мартин Борилски, Росен Босев, отказва да застане и пред камера. След обжалването на решението на ШОС, делото отива в Апелативния съд във Велико Търново. На него присъства и френският посланик Етиен дьо Понсен, който както предшествениците си иска да е наясно как се развиват нещата. Френският интерес по това дело продължава - това се оказва и малшанс за този, който е извършил престъпление във Франция. Посланикът е неприятно изненадан от липсата на интерес в обществеността. В залата, където се провежда съдебното заседание, той заварва много малко хора, липсват и журналисти. За Апелативния съд във Велико Търново са достатъчни осем месеца, за да потвърди оправдателните присъди за Г. Желязков и Ст. Стоичков. Решението е дълго повече от 30 страници и е пълно с нелепи грешки и заключения. Ето някои от тях: За взетия мобилен апарат на жертвата. „Общото обаче е, че млади хора, завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи, едва ли не с улични похвати." За намерения с пропитата кръв на Борилски пуловер на Желязков. „Ако подсъдимите бяха автори, те не биха оставили собствени дрехи, с примеси от тяхна, и кръв на пострадалия в жилището, при напускането". За втората версия, в която двамата подсъдими твърдят, че са били свидетели на сбиване на французите с Мартин. „В картината на сбиването има толкова конкретика, че цялата тази събитийност не би могла да бъде измислена като защитна позиция". За измислените още двама непознати французи, оставени в жилището с Мартин. „Желязков предава и една вербална комуникация, която не би могла да бъде измислена /тя е житейски логична/ тъй като пострадалият е адвокат, работи във френска адвокатска кантора, и би могъл да има всякакви взаимоотношения с клиенти, с други лица, а такива взаимоотношения биха могли да бъдат и с финансов оттенък". След убийството, кабинетът на Мартин е бил обискиран, компютърът му е бил иззет и проверен, разпитани са били негови колеги, и разследващите френски криминалисти са установили по безспорен начин, че Мартин не е имал достъп до по-„тежки" дела. Нищо не дава основание да се приема и твърди, че именно заради съдебната практика на кантората е възможно някой да посегне на някого. Такъв прецедент поне до убийството в тази, а и други адвокатски френски кантори не е имало! Все пак Мартин е бил стажант и изобщо не е имал възможност да взема каквито и да било отговорни, важни решения, свързани със съдебната практика на кантората. Традицията за фирмата е била стажантите по-скоро да проучват съдебната практика и то, работейки в екип. Налице са освен необосновани и нелогични твърдения от страна на двамата подсъдими, така и необяснимо поведение от тяхна страна след като напускат жилището и страната. Факт е, че Желязков и Стоичков по никакъв начин не съобщават на никого за случилото се, а още по-малко пък правят някакъв опит да го предотвратят. Нито във Франция, нито в България те не предприемат каквото и да било, за да помогнат да се разкрие поне какво се е случило, за да бъдат заловени евентуалните извършители. Вместо това - двамата българи правят всичко възможно да се разграничат, за да не бъдат свързани с престъплението: от смяната на дрехите и къпането в жилището на Мартин, до бягството от Франция, без изгледи за обратно връщане. Какво всъщност издиша във втората версия на подсъдимите? Първата версия на двамата подсъдими по убийството на Мартин Борилски е, че Георги Желязков видял за последно Борилски два месеца преди инцидента, тъй като малко преди това се записал в университета на Мартин и понякога искал учебни материали от него. Признанието Желязков прави в качеството си на свидетел пред френски криминалисти и български следовател - Пламен Райчев, в сградата на варненското следствие. В почивката Желязков внезапно изчезва и чак след дълго убеждаване, баща му го връща. Тогава му вземат слюнка за ДНК-проба. От взетата слюнка е направен ДНК-анализ и сравнението с пробите, взети от местопрестъплението показват, че кръвта по намерените там панталони и пуловер принадлежи на Желязков.Защо бяга Желязков-син в почивката? Защо баща му се разплаква и моли следователя Райчев да се измисли нещо, като „неизбежна самоотбрана"? Георги Желязков, който току що е записал право, бяга от Франция с мобилния телефон на Мартин, изоставяйки свои книги, вещи и дрехи. В България той е разказал на баща си какво се е случило и остава в родината си, като и двамата мълчат и не дават знак, по какъвто и да било начин, че зад Георги в Париж е останал трупът на жестоко убит негов съгражданин. Желязков-баща не е изненадан от идването на френските криминалисти и това, което му съобщават. Той по-скоро търси изход от ситуацията за своя избягал син. Избягал два пъти: веднъж от Париж в нощта на убийството, и втори път от сградата на Варненското следствие в почивката на провеждания разпит. Впоследствие французите пращат у нас събраните материали по разследването. Върховната касационна прокуратура изисква от следствието всички папки. Повече от 10 месеца делото изчезва и разследването спира. Питат французите, пита следователят Пламен Райчев - какво става с делото, къде е. Въпросите им остават без отговор. Чак когато едни от най-големите издания във Франция публикуват материали за този скандален случай, в един от кабинетите във ВКП е открито делото, но в него липсват част от ДНК-анализите. Следователят си прави самоотвод, а французите съобщават, че имат резултатите от изчезналите ДНК-анализи и странната им липса няма да е проблем. Тогава се появява и още един интересен факт, за извършване на друго престъпление от Георги Желязков: неправомерно полагане на подпис, с цел получаване на чужди документи за самоличност. Една от следователките, поели делото обяснява как година преди убийството на Мартин, Георги Желязков е подал заявление в полицията във Варна от името на Веселин Димитров за удължаване срока на паспорта му. Седмица по-късно пак той взел новия документ, като се подписал на документите за заявление и получаване на паспорта вместо Димитров. Последното е доказано от графологична експертиза. Как и кога се минава към вариант „Б" - защита от пет мастити адвокати в съд, който е във влиянието на варненската съдебна власт - мястото, където Желязков-баща е силен. Две съдебни инстанции оправдават подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, което възмущава дълбоко френската страна, представителите на която са хвърлили труд, средства и умения при събирането на доказателствата и уточняването на уликите от местопрестъплението. Необходима е още една крачка и оправданите Желязков и Стоичков я правят: излизат с втора версия, за присъствие на двама непознати французи, които били Мартин още в тяхно присъствие, и останали с Борилски, и след като българите напуснали жилището. Двудневен оглед на местопрестъплението, внимателно изследване на жилището на убития Мартин Борилски дава на разследващите френски криминалисти единствено ДНК-следи от двамата българи, обвинени за убийството и от хазаина на жертвата - Себастиян Проази. /Проази в нощта на убийството не е бил в жилището. - бле. Л. М./ Нито една епително клетка, нито един отпечатък или част от отпечатък не са открити в апартамента на Борилски, въпреки втората версия на подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков, че когато са си тръгнали от апартамента, там останал Марти и двамата непознати французи, които вероятно са го убили по-късно същата нощ. Какво липсва в казуса „Борилски" Две български съдебни инстанции не полагат и най-малко усилие, за да установят каква е причината Желязков-син и Стоичков да търсят настоятелно Мартин Борилски преди убийството. Това обстоятелство, подкрепено от редица телефонни обаждания в жилището на Мартин, остава някак встрани от делото, а точно то е много важно, за да се стигне до мотива на престъплението.Мотив на престъплението липсва - това е един от основните доводи на защитата. А такъв мотив липсва само, защото две съдебни инстанции не желаят да го конкретизират, въпреки събраните доказателства от френските криминалисти. Най-кратко мотив може да бъде търсенето на пари от двамата българи. Много свидетели, български студенти от Ница и Монпелие говорят за това, че Желязков и Стоичков упорито са търсили Мартин и че са търсили пари. При уликите, намерени на местопрестъплението е намерена карта VISA в окървавения панталон на Желязков, която в бързината да се окъпят и напуснат жилището, двамата подсъдими забравят. Съпровождащите престъплението други нарушения на закона също са важни, но първите две съдебни инстанции ги пренебергват. Става дума за изваждането на паспорт на името на Веселин Димитров и вземането на документа от Желязков. След това - Стоичков преминава границата с фалшиви документи. Двамата подсъдими твърдят, веднъж, че са познавали бегло Борилски, а в други показания - за тях той вече е близък приятел. Всъщност адвокатът на семейството на Борилски, Петър Величков смята, че не е без значение фактът, че Мартин е изкарал стаж при Желязков-баща и е получил добра препоръка от него. Според Величков, твърде вероятно е, точно това обстоятелство да са се опитали да осребрят добре двамата българи - Желязков и Стоичков. Както стана дума вече, двамата са без пари в мига, в който търсят настоятелно Мартин преди убийството му. Какво насочва Желязков и Стоичков към втората версия за убийството на Мартин? Това е малък детайл, който убягва на двете съдебни инстанции. В показанията си пред френската полиция, съсед на Борилски съобщава следното, че е чул скандал с викове, който затихва и изведнъж някой извиква на френски: „Не прави така!" Това е идеален повод Желязков и Стоичков да отидат на вариант „Б" с версията, че в жилището имало още двама мъже, непознати французи, които се карали с Мартин и дори се сбили с него, и тях двамата. „Не прави така!", извикано на фрески се оказва удобна фраза, тъй като логично, ако Мартин се е карал с двама си съграждани едва ли някой от тях би викал на френски. Впоследствие се оказва, че въпросният съсед живеел доста далеч от жилището на Борилски и викът е дошъл отвън , а не от жилище в кооперацията на жертвата. Важното е, че фразата е била записана като свидетелство и е могла да бъде използвана. Допълнена от пуснатата димка за някакво обаждане от непознат мъж на испански, със заплахи да се мълчи за случилото се в жилището на Мартин -вече би следвало да сглоби картината на достоверност на втората версия за наличието на двама непознати французи. Само че обаждането е проверено обстойно и се оказва блъф. БТК не е засекла подобно обаждане и налице е единствено писмено изложение на въпросния разговор! Два от крепежните елементи на втората версия за прехвърляне на вината за убийство на двама непознати французи са сериозно компрометирани. Към тази ситуация се прибавя и отказът на българския съд да изслуша френските следователи, работили по делото, с аргумент, че според действащия Наказателно-процесуален кодекс в България не се допуска подобна възможност. След приемането на нашата страна за член на Европейския съюз обаче, това влиза в противоречие с Европейската конвенция за правата на човека. Поведението на съдебните власти в България провокира френските криминалисти и съдия-следователи да се замислят сериозно за провеждане на паралелен процес по убийството на Борилски във Франция. Франция е решена да възобнови процеса по това особено садистично убийство, след като девет години французите са чакали българските им колеги магистрати да си свършат работата по събраните доказателства и свидетелски показания. Французите са впечатлени и от страха на някои свидетели да дадат показания, заради влиянието, което има в съдебните среди бащата на единият оправдан бивш подсъдим, Георги Желязков. Възобновяване на делото в Париж означава и че е налице отказ на Франция да признае съдебните актове на българските съдилища в Шумен и Велико Търново. На 29 април т. г. Върховният касационен съд отмени оправдателните присъди на Георги Желязков и Стоян Стоичков и върна делото за ново разглеждане във Велико Търново. Ще дочакат ли французите края на тази сага, или ще започнат паралелния процес в Париж? В близките седмици това ще стане ясно. Какво е упоритостта и професионализма за постигане на справедлив процес и присъди на французите, освен малшанс някой да бъде убиец във Франция. продължение от 20 май 2009 г. Ще се измъкнат ли безнаказано, оправданите за убийството на Мартин Борилски двама негови съграждани? Ще успее ли българската съдебна система поне в този случай да се държи по европейски, пренебрегвайки шуробаджанащината, магистратските своеволия и корупцията? Или ще чакаме паралелният процес, който предстои да направят французите по това жестоко престъпление, за да довършат урока си по работеща съдебна система. „Обезпокоява ме една епидемия, която се получава напоследък сред българските съдии - епидемия за отвод", заяви Константин Пенчев, председател на Върховния административен съд /ВАС/ в предаването „Денят започва" по БНТ. Точно такава епидемия съпровожда и безкрайните отлагания, с години, на делото за смъртта на българина Мартин Борилски във Франция. В случая отводите са не само на съдии, но и на прокурори. Странното обаче е, че въпреки отводите, съдът, в който се правят те, решава, един от подсъдимите за това жестоко убийство да не бъде екстрадиран във Франция! Другият странен факт свързан с отводите и същия съд е, че подсъдимият, когото съдиите не пускат да бъде екстрадиран, кара стажа си след като завършва право точно при тях! Софийска районна прокуратура изготви доклад за дейността си. Информация от този Доклад изтече в медиите, които стана повод Главният прокурор на Републиката, Борис Велчев да изрази своето недоволство от това. Изтичането на информация е характерно за разсипаната българска съдебна система - информация изтича от МВР към медиите, информация изтича и от Прокуратура, специални служби, заседания на парламентарни комисии. Едва ли някой се съмнява, че изтичането на информация е свързано с ширещата се корупция в съдебната система, един от факторите, който я блокира и прави неработеща. И тук стигам до следващата слабост на родното правосъдие - дали е надеждна защитата на свидетели по определени дела. Заради изтичане на информация, единственият защитен свидетел по делото срещу Златко Баретата е бил разкрит. Това призна лицето, условно наречено Георги, в интервю за „Нова телевизия". След задържането на Златомир Иванов, въпросният свидетел Георги решава да приеме предложението на прокуратурата да свидетелства за поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят и да влезе в програмата за защита на свидетелите. Според свидетеля, показанията му засягали освен поръчкови убийства на знакови фигури в подземния свят, ставало дума и за поръчителство, извършители, оръжие и други данни. И точно след подобни показания информация за него изтича и свидетелят е разкрит! „В България да си защитен свидетел е само термин и държавата по никакъв начин не може да те защити", обяснява Георги пред сайта bgВЕСТИ.com. - Спрямо мен беше взета една единствена мярка - смяна на местоживеене. Хората на Баретата ме намериха и ми се обаждаха да ми кажат, че ще избият фамилията ми до девето коляно. Стана ясно, че се знае къде съм, срещу кого давам показания, даже и какви са ми показанията", споделя свидетелят. Скандалът е голям, но тъй като се случва в България, той едва размърдва пластовете в Министерство на правосъдието и Главна прокуратура. Оказва се, че свидетелят е бил настанен в хотел, но без физическа охрана, и там научил, че вече не е анонимен. След като самоличността и местонахождението му били разкрити, свидетелят е получил заплахи за живота си, затова сам се е отказал от програмата за защита на свидетелите, в която бил включен. Защитеният свидетел би трябвало да е анонимен и да фигурира само като номер без име в следственото дело срещу Златомир Иванов -Баретата за престъпна група, извършила поръчкови убийства и разпространяваща наркотици, обясниха източници от Прокуратурата. Нищо чудно защитеният свидетел действително да е бил анонимен и да е фигурирал само като номер без име и така да е бил разкрит на заинтересованите лица. Това стеснява много кръгът от заподозрени и ако от Прокуратурата се заемат с разследване на осветяването на този свидетел - изобщо няма да им е трудно даоткрият виновния. Как е разкрита самоличността на така нареченият защитен свидетел, Георги, дал толкова важни показания срещу Златко Баретата и защо не е охраняван, въпреки заплахите за живота му, разследващите отказаха да коментират. Главният прокурор обеща да провери дали има изтичане на информация - нещо, което е ясно и без той да го обещава! Далеч по-нелепо и смешно бе изказването на министъра на правосъдието, Миглена Тачева, която, вместо да се скрие от журналистите поне докато трае проверката, си позволи да говори назидателно на събралите се репортери, като им поясни, че програмата за защита на свидетели не се коментирала! Отводи на съдии и прокурори, спиране на дело от движение, изтичане на информация, осветяване на защитен свидетел - всички тези скандални „качества" на родната съдебна система съществуват и едва ли ще бъдат преборени скоро. Изборих ги телеграфно, защото в делото по убийството на 24-годишния българин Мартин Борилски тези скандални явления са ежедневие, а един от ключовите свидетели по това дело, дал показания пред френските криминалисти в Монпелие не скрил, че се страхува да говори, тъй като бащата на присъствалия в жилището на жертвата по времето на убийството, Георги Желязков, бил много влиятелен в средите на Следствието и Прокуратурата във Варна! Свидетелят от Монпелие, който се страхува да говори, казва и защо. Това е първата брънка от събития и абсурди в делото „Борилски". След това започват да се трупат факти и действия, в които неслучайни, могъщи люде, магистрати се хвърлят на амбразурата да попречат да се стигне до правосъдие, независимо, че става дума за убийство, извършено по особено жесток начин, а не за обир на „Плод-зеленчук"! Свършват ли си французите работата? „Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж". До този извод стига Главният съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, при който до този момент двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получават оправдателни присъди.Оневиняването им от Апелативния съд във Велико Търново през декември предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас Етиен дьо Понсен прие оправдателните присъди с голямо учудване и неразбиране. Този финал на делото дойде, след като френските власти предадоха на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков, като: косми, намерени в двете ръце на убития, дънки и панталони с кръв по тях. Взет бе и материал изпод ноктите на жертвата. Извършеното във Франция прецизно разследване установи, че следите върху веществените доказателства съвпадат с ДНК-профилите на варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, изолирани от тяхна слюнка в България. У Георги Желязков по-късно бе намерена кредитна карта на жертвата. Желязков и Стоичков попадат сред заподозрените заради телефонни разговори, водени в деня на убийството. От един и същи уличен телефон в Париж, многократно са набирани номера на жертвата, търсена е лелята на Желязков в Монпелие, звъняно е и на домашния телефон на Желязков-баща във Варна. Френските криминалисти установяват, че след убийството двамата българи са се изкъпали в банята в жилището на убития. Желязков оставил там панталона си и си тръгнал с панталон на Борилски, взет от гардероба му. По-късно панталонът е намерен във Варна. Взет е и купеният наскоро мобилен телефон на жертвата. На взетия мобилен телефон на убития вече Борилски, двамата сменили СИМ-картата и по целия път звънят от него, без да знаят, че обажданията могат да се идентифицират и с уникалния номер на апарата. Всичко това е доказано от следствието във Франция. Според френските разследващи и според българската Национална следствена служба, доказателствата са напълно достатъчни двамата да получат осъдителни присъди и тук идва голямото НО... Обратът в случая „Борилски" - след седем години „амнезия" Седем години делото се влачи и разтакава. Едва в едно от последните заседания по делото, след седем години мълчание, Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона получават просветление и „проговарят" за „събитията" около убийството! Те признават, че са били във Франция, по думите им, вечерта на убийството. Признават, че са имали среща с Мартин пред кантората, в която той работи. Разказват, че оттам, с такси отишли до дома на Борилски, пред който ги чакали двама едри французи, облечени с костюми. Петимата се качили в квартирата на Борилски.Петимата - това е цифрата на присъствалите, вечерта на убийството в апартамента на жертвата. Спирам тук, за да изнеса някои факти, на които Шуменският и Великотърновският апелативен съд не обръщат внимание В един момент петима мъже се намират в стая в жилището на Борилски и двама от тях нанасят побой на Мартин. Шуменският окръжен съд записва, че докато по-ниският непознат французин нанасял 10-15 удара с нож на Борилски и дълбоко порязал Желязков, другият седял, пушел и четял. За Шуменския съд - побойникът е единият непознат. Съдът във Велико Търново представя свое, ново виждане за тази конфликтна ситуация - "в един момент петима души са били в стаята на пострадалия и две неизвестни лица са нанасяли побой". Нападателите от един стават двама, при това и двамата, ангажирани пряко в нападението върху Борилски и подсъдимите... Налице е тежко противоречие в мотивите. Очевиден е стремежът на въззивния съд да хиперболизира заплахата, за която говорят подсъдимите, променяйки "в движение" позицията си за броя на нападателите и съотношението на силите между тях и нападнатите. По този начин Апелативният съд допуска и още едно противоречие. На стр.17 от решението той отбелязва, че "лицето и ръцете на Мартин са целите в кръв" и " в тази конфликтна ситуация двамата подсъдими разбираемо, шокирани и уплашени напускат квартирата". На следващите стр. 18 и стр.19 може да се прочете, че "няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи", обстановката "резултативно се е успокоила" и "еднозначният извод, който следва да се направи, е, че подсъдимите са оставили пострадалия и двамата нападатели след един побой, но не толкова тежък и с рани, които не само, че са повърхностни, но не са и смъртоносни." Станалото в квартирата на Борилски според съда е шокирало до паника подсъдимите, но в същото време не ги е обезпокоило! Този логически парадокс няма обяснение в мотивите на обжалваното решение, поради което в тях не могат да се открият обстоятелствата, които съдът намира за установени. Цитирам тези извадки от Решението на Върховния касационен съд, за да илюстрирам само два от противоречивите и абсурдни изводи, които присъстват в мотивите към решенията на Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд по делото „Борилски". Според Окръжния съд в Шумен и закъснялата със седем години памет на двамата подсъдими - Желязков и Стоичков: Мартин Борилски дошъл към 20.45 часа на въпросната среща. Подсъдимите искали да се почерпят някъде набързо, за да имат време да хванат влака за Монпелие. Решили това да стане близо до жилището на пострадалия. Качили се в такси, в което неизвестно защо и срещу какво Мартин Борилски предоставил мобилния си телефон "Ериксон" /доста скъп - бел. Л.М./ на Желязков и то без да изтрие или прехвърли данните за служебни телефонни контакти в другия си мобилен апарат. Пред входа на блока подсъдимите видели, че двама мъже се насочват към тях. Мартин Борилски казал, че трябва да им даде нещо. Подсъдимите пожелали да изчакат, но Мартин настоял да се качат. Подсъдимите влезли в жилището и видели, че единият от непознатите седи, пуши и чете от разтворена папка, а другият и Борилски са прави. Желязков отворил гардероба, за да си вземе якето, неизвестно кога очакачено там, и тогава чул седналият мъж да казва на френски на Борилски, че е закъснял и не му дава всички документи, за които са платени много пари. Борилски отговорил, че бърза, а има и приятели на гости, и предложил да се видят на другия ден, за да се уточнят. Тогава същият мъж казал :"Няма утре, сега връщай парите". В този момент Желязков усетил, че някой го блъска в гръб и залитнал. Когато се обърнал, видял, че това е Борилски, ударен от по-ниския мъж, който държал нож. /Тъп нож е за рязане на хартия - с такъв нож никой, тръгнал да убива не се въоръжава предварително - бел. Л. М./. С ножа, по-ниският непознат французин замахвал към главата на Борилски и му нанасял удари, а той се опитвал да се предпази с ръце. Желязков бил ударен с юмрук в гърдите, но успял да се приближи и хванал ножа с ръка, при което усетил парване. Нападателят го съборил по гръб, а Борилски паднал върху него. Намесил се и Стоичков, който помогнал на Желязков и Борилски да станат, а през това време нападателят продължил да нанася удари на пострадалия с ножа. Подсъдимите възприели не по-малко от 10-15 удари срещу Мартин Борилски. Тогава другият непознат казал на френски: "Спрете, достатъчно, ще се намери решение", при което нападателят преустановил боя. Двамата непознати наредили на подсъдимите да се измият, преоблекат и да се махнат бързо. Заплашили ги, че ако разкажат на някого, ще ги намерят и убият. Борилски и Желязков влезли в банята. Там Мартин казал, че ще се оправи с непознатите и няма нищо страшно. Желязков превързал порязания си пръст. Двамата със С. Стоичков се преоблекли, а съблечените дрехи оставили в жилището на Борилски. Побързали да излязат, като Стоичков се отправил към асансьора, а Желязков тръгнал по стълбите. Поели към гарата пеша. По пътя Желязков сменил превръзката на кървящия пръст и казал на Стоичков за заканата. /Въпреки че няколко реда по-горе съдът записва как двамата непознати французи заплашили двамата напускащи жилището на Мартин! - бел. Л. М./. Желязков се сетил едва при пристигането, че е забравил да извади картата на Борилски от мобилния телефон и да вземе зарядното устройство. На следващия ден - 19. 07. 2000 г., той звънил на Борилски четири пъти, но не успял да се свърже... Съдиите в Шумен и Велико Търново не изискват да се уточни:
Защитата на двамата подсъдими твърди, че липсва установен мотив у подсъдимите за извършване на убийството. Тук отношение има изясняването на причината защо двамата подсъдими се връщат в Париж. Двете съдебни инстанции в Шумен и Велико Търново безкритично приемат обяснението на Желязков и Стоичков, че това се е налагало, за да може спешно Желязков да получи заем от свидетелката Н. Съдът не съпоставя тези обяснения с показанията на въпросната свидетелка, нито с показанията на друга свидетелка, която заявила, че предния ден е заела пари на подсъдимия Желязков по молба на баща му, за да може синът му да се върне в България! Т. е. заем е бил даден преди заминаването в Париж и твърдението на Желязков, че причината е да получаване на бъдещ заем - не отговаря на истината. Никой не обръща внимание на това противоречие. Ето някои от основните твърдения на защитата:
Необяснимо защо Окръжният съд в Шумен включва във веществените доказателства, по искане на защитата и съобщение за някакво обаждане, което е било до единия от подсъдимите, и в което обаждане мъжки глас, на испански заплашил двамата да си мълчат, за да не „отидат на гости при Мартин", не скрил изненадата си, че не са задържани! Съдът използва това доказателство, въпреки че е било установено от БТК, че такова обаждане не е имало, и че вместо звукозапис било налице единствено писмено документиране на обаждането. Съобщено бе, че по случая започва разследване от Военна прокуратура. Подсъдимите по делото - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, бяха оправдани от първите две инстанции - Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд. Върховният касационен съд върна на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски, съобщи БТА. В решението си Шуменският окръжен съд три пъти е посочил различни часове на напускане на квартирата на Борилски в Париж от двамата подсъдими. Това изтъкна прокурор Атанас Гебрев във ВКС и настоя за връщане на процеса. В решенията си двете инстанции са пропуснали факти и са изопачили други, каза прокурор Гебрев. Оказа се, че ДНК анализите на кръвта и космите, намерени в дома и под ноктите на жертвата Мартин Борилски, съвпада с ДНК на Желязков, а пробите на Стоичков - с тези от други предмети в стаята на убития. Френският защитник Ерик Морен, който представлява майката на жертвата, не скри, че е изненадан, че тези експертизи не са взети под внимание при двете дела, водени у нас. След заседанието на ВКС стана ясно още и че съдиите от Шуменския съд и този във Велико Търново са направили различни тълкувания на показанията на съседката Мария Бури - веднъж, че подсъдимите не били при Мартин в момента на убийството, втори път - че се борили с убиеца, заедно с него. Българските съдии не проявяват интерес и защо двамата подсъдими закъсняват седем години с просветлението, че други двама непознати мъже също били в жилището на Мартин и точно те вероятно са го убили. Съдиите от Шумен и Велико Търново не се интересуват и как хем българите били прогонени от французите от жилището на жертвата, хем имали време да се преоблекат и измият? Родните магистрати пропускат и факта, че двамата българи имат време да се преоблекат преди бягството от жилището му, но нямат време да уведомят, макар и анонимно уведомили полицията за случилото се. Не се обаждат и на близките на приятеля си. Пропуснато е и да се уточни как френските криминалисти получават ДНК-следи от двамата българи, а от французите, останали в апартамента с Мартин, не се намира нито една улика. Нима френските разследващи са се стремили да изолират единствено ДНК на Желязков и Стоичков от местопрестъплението? И работили толкова прецизно, че да пренебрегнат ДНК-следи от другите двама, а да оставят за делото само ДНК-следи на Желязков и Стоичков? По време на двукратното съдебно оневиняване на Георги Желязков и Стоичков, съдиите в Шумен и Велико Търново не търсят обяснение защо Георги Желязков се връща внезапно и окончателно в България, като оставя свои вещи, дрехи и книги в чуждата държава, и никога вече не заминава във Франция? Версията на защитата е, че той не успял да се адаптира в чуждата държава. Но да хукнеш да се връщаш, оставяйки основни лични вещи, такова бягство далеч не навежда на мисълта, че е поради неуспешна адаптация или силна носталгия! Никой не търси отговор на въпроса и защо Георги Желязков бяга от Националната следствена служба в почивката на разпита, след като е невинен? Следва продължение продължение от 19 май 2009 г. На 12 юни т. г. Френският апелативен съд ще реши дали във Франция ще се проведе паралелен процес за убийството на българския студент Мартин Борилски. Това стана ясно вчера от изявление на френския адвокат на семейството на убития българин, Ерик Морен пред БНР. Морен уточни, че при евентуален процес във Франция, подсъдимите вече ще бъдат трима, тъй като за съучастие в престъплението ще бъде привлечен и българинът Веселин Димитров, който е дал паспорта си с виза за престой във Франция на подсъдимите, за да могат да ги използват. Както вече стана ясно от новините в последните дни, Върховният касационен съд - ВКС, върна за ново разглеждане делото за убийството на Мартин Борилски. Върховните съдии отмениха частта от решението на Апелативния съд във Велико Търново, в която подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков бяха признати за невинни по обвинение в убийство по особено жесток и мъчителен начин. Подсъдимите, а не съдът, са ръководили делото за убийството на студента Мартин Борилски в Париж. Това бе впечатлението и на главния съдебен инспектор Ана Караиванова, която лично е проверила хода на процеса, след като двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков получиха оправдателни присъди. Оневиняването на подсъдимите от Апелативния съд във Велико Търново предизвика острата реакция от страна на Франция, чийто посланик у нас, негово превъзходителство Етиен дьо Понсен изрази учудване и неразбиране. Реакцията на посланика дойде след като от години е ясно, че френските власти са предали на България утежняващи вината доказателства срещу Георги Желязков и Стоян Стоичков. Оправдателната присъда бе произнесена близо 9 години след престъплението, като този период двамата подсъдими никога не са били задържани и изпращани в затвора. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се самосезира по делото заради големия обществен интерес, но най-вече и заради острата позиция на Франция, която настояваше казусът да фигурира в последния доклад на Брюксел за правосъдие и вътрешния ред у нас. Посочените от френските обвинители заподозрени в извършване на убийство по особено жесток начин, Георги Желязков, Стоян Стоичков бяха пуснати под гаранция срещу 2000 лева, а безпрецедентен колективен отвод си направиха прокурори и 11 варненски съдии от Варненския съд. Един от абсурдите, който потресе френските съдебни власти по този случай бе, че в дългия период от девет години, бе налице и замразяване на разследването в Прокуратурата, заради приятелски отношения на бащата на единия подсъдим с бившия Главен прокурор, Никола Филчев. Казусът "Борилски" стана причина на 28 януари 2003 година, по време на визитата си в София, френският вътрешен министър Никола Саркози тогава, директно да попита МВР-шефа Георги Петканов докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Чак след това се стигна до преразпределяне на делото в Шумен. За българските магистрати, ангажирани със случая „Борилски" се оказа недостатъчно и неубедително както наличието на веществените доказателства, намерени на местопрестъплението, така и намерените у Желязков телефон на убития Мартин Борилски и негова кредитна карта. След разпита на анонимния свидетел в Монпелие, който наведе френските криминалисти в много важна посока, френските криминалисти преминаха към търсене на самия Георги Желязков, името на когото бе споменато в разпита в Монпелие. Що се отнася до другия заподозрян от французите, Стоян Стоичков - Барона, официалната справка сочеше на този етап, че той дори не е излизал от България! В същото време, ден преди заминаването на Желязков и Стоичков за Франция, паспортът на В. Димитров е бил обявен за откраднат. Разследващите във Франция установяват, че издирваният от тях Георги Желязков се връща в България 10 дни след убийството, със самолет и билет, купен в деня на заминаването му. Французите научават и, че няколко дни след завръщането си, Желязков напуска страната в посока Сърбия, с автомобил, за да се върне ден по-късно обратно. Защо анонимният свидетел, когото французите разпитват в Монпелие се страхува да говори и иска защита? Младежът съобщава на разпитващите го френски криминалисти, че Георги Желязков е син на бившия зам.-началник на Варненското следствие, Борислав Желязков, който след като напуска службата си става един от най-влиятелните адвокати по наказателни дела във Варна. /Желязков е бил защитник на английския запалянко Майкъл Шийлдс, който бе съден за опит за убийство.-бел. Л. М./ Синът на бившия зам.-началник на варненското следствие, Георги е бил съден през 1990 за кражба на велосипед, но към датата на убийството на Борилски, той е с чисто съдебно минало, като реабилитиран по право. С наличното техническо оборудване и внедрени технологии, французите установяват, че фабричният и-мей номер на изчезналия мобилен апарат на Мартин Борилски е бил засечен на територията на България на 3 август 2000 г., а три дни по-късно, на 6 август, същият апарат е бил използван със SIM-карта, принадлежаща на гражданина Георги Желязков. Разследването установява категорично, че телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли, и в Монпелие - на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли, часове след убийството на Мартин, Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие, заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч., тъй като пътувал без билет... Аргумент за оправдаването на Желязков, години по-късно от българския съд е, че съдът свързва именно това нощно пътуване с показанията на някакъв съсед на Борилски, Паскал Муно, който свидетелства, че чул викове на френски "Не го прави!" във времето след полунощ на 19 юли 2000 г., т. е., когато е било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място, във влака за Монпелие. Интересен факт, който не бива да се пренебрегва е следният: Георги Желязков прекъсва следването си във Франция и то най-неочаквано, след датата на убийството на Мартин Борилски, и след заминаването си повече не се връща в тази държава. Според Обвинителния акт на френския съдия-следовател Корин Гьоцмав и прецизните ДНК-експертизи, приложени като доказателства, Георги Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но също така самият той е бил ранен по време на извършването на тези удари. ДНК на Желязков криминалистите откриват под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната. ДНК следи на варненеца, смесени със следи от жертвата, са открити в петна от кръв върху дръжката на вратата на банята и върху вътрешната част на вратата на стенен шкаф в дома на Борилски. Освен това ДНК на Желязков е открита и върху петна от кръв върху три от дрехите, намерени и иззети от мястото на престъплението - два панталона и блузон. Тези факти сриват категорично твърдението на Желязков, че за последен път видял Мартин два месеца преди убийството. Българското „съдействие" по делото „Борилски" Оказва се и че чутите от съседа Паскал Муно викове не идвали от етажа на Борилски в сградата, а някъде отвън, нещо, на което българският съд не „обръща" внимание.Девет години след убийството „отказалия" се от следване във Франция, Георги Желязков завършва право във Варненския свободен университет и започва работа в кантората на баща си. Неговата приятелка работи в кантората на сестрата на министъра на държавната администрация, Николай Василев. Връзки с властта, спокойствие и съдебен комфорт - това е ежедневието на заподозрения в убийство Георги Желязков, пуснат срещу парична гаранция от едва 2000 лева. Французите настояват за съдействие от българска страна, за да бъде открит Георги Желязков. Следствената поръчка е възложена на следователя от Националната следствена служба, Пламен Райчев. Върховна касационна прокуратура възлага на Райчев определени следствени действия, свързани с претърсване на дома на Желязков, за което са уведомени Варненската прокуратура и полиция. Из филма на re:tv: „Всички, като разбраха къде ще бъде претърсването направо изпаднаха в шок - обяснява следователят Райчев пред камерата. - „Бащата на туй момче, всички нас ни е учил" - казват колеги на Желязков-баща. - Работили сме с него, съдиите също са негови ученици... просто това ще бъде голям шок за този човек!" Доказателства при претърсването разбира се не са открити. Шок ли е било за Борислав Желязков претърсването на дома му по подозрение за участие в убийство на неговия син? Та нали именно бащата на Георги е бил съвсем наясно какво се е случило и за какво иде реч след като синът му се връща от Франция и прекъсва следването си? Нали именно бащата е звънял на анонимния свидетел, когото разпитват френските криминалисти в Монпелие, с настояване да изпрати пари на Георги, но на друго име? Нали точно анонимният свидетел споделя с криминалистите, че е много наплашен и че бил принуден да изключи мобилния си телефон, за да не вдига на непрекъснато звънящия Желязков-баща? Нали точно по време на изключването на телефона въпросният свидетел получава заплашителни съобщения от бащата на Георги Желязков? Следователят Райчев споделя, че докато вървяли с французите, Желязков-младши и полицията по коридорите на Варненското следствие, му направило впечатление как младежът поздравявал непрекъснато, излизащи от стаите колеги на баща му „Чичо, еди-кой си, здравей!", „Лельо еди-коя си, здравей!" И как не - младежът минава покрай бившите подчинени на баща си... Желязков-младши оставя впечатление на силно притеснен по време на разпита у следователя Райчев и френските му колеги. Той разказва, че е видял жертвата два месеца преди смъртта му и оттогава не го е виждал. Разпитаният изобщо не знае, че са засечени движението му след убийството, обажданията, които той е извършил преди убийството близо до дома на Мартин и след това - със своя СИМ-карта, от мобилния на жертвата... Младежът не си дава сметка, че е оставил следи под ноктите на жертвата, че негова кръв е на местопрестъплението, че по панталоните има епителни клетки с негова ДНК. Представите на Желязков-младши са свързани с българските начини за разследвания на криминални престъпления, които изключват прецизност, бърз ДНК-анализ, както и използването на високи технологии за комуникационни проучвания за телефонни разговори от улицата и с чужд, откраднат мобилен апарат. Българинът изобщо не допуска, че от справка от френските железници, френските криминалисти имат данни за неговото нощно пътуване до Монпелие и то часове след убийството. Желязков е категоричен - видял е Мартин два месеца преди смъртта му, бил е в жилището му, много преди той да бъде умъртвен. В един момент разпитът прекъсва с искане за почивка и след това, когато френските разследващи настояват разпитът да продължи се оказва, че заподозреният е изчезнал безследно от сградата на Следствието. Желязков дава противоречиви показания на разследващите българин следовател и френски съдия-следователи от показанията, дадени от другия заподозрян, Стоян Стоичков-Барона. Стоичков пък отрича категорично да е бил във Франция, разчитайки на факта, че на граничния контрол няма следи от негово преминаване. Барона също не знае, че на мястото на убийството също е оставил свои следи от ДНК, които френските криминалисти могат да установят без проблем. Бащата на Желязков също е разпитан, но допуска неизбежна отбрана, въпреки че жертвата е открита с вързани на гърба ръце, и убита с 93 удара с нож за рязане на хартия, и премазано лице от гира. По време на разпита на Желязков-младши е взета негова ДНК, каквато ДНК е взета и от Барона. Експертите са категорични - двата панталона, намерени на местопрестъплението, кръвта, намерена под ноктите на Борилски е на Желязков-младши. Възможността друг човек да е оставил тези следи според френските експерти е едно на 15 трилиона, заключението е, че възможността ДНК - профилът да е на друг, а не на Георги Желязков е 1:15 037 000 000 000., докато за втория подсъдим, Стоян Стоичков, съотношението е 1:236 400 000 000. „Практически не е възможно други да са оставили следи в апартамент N 157 на ул. "Льокурб" 74 в Париж, опръскани като кланица в кръв. Следи имало и по панталоните на двамата, кръвта плискала по крачолите им, а не е капала", пишат в заключението си експертите на научната полиция към Криминалната бригада в Париж. Материалите по делото вече са 60 тома. Френските съдебни лекари са преброили 93 прободни рани по тялото на Борилски - от 0.5 до 4 см всяка. По главата раните са 14, в шията -13, девет са по лицето, дълбока рана има върху брадичката и устата на Мартин Борилски. Лицето на жертвата просто е кълцано. Оръжието е метален нож за рязане на хартия. 10 са прободните рани в гърба, 20 в лявата част на гръдния кош, 5 в коремната област. Борилски се е отбранявал с ръце, преди да го вържат. Хващал ножа с длани, от което тях патолозите констатират 8 рани. „Смъртта е настъпила от кръвоизлив, вследствие на засягане на сънната артерия и яремната вена", пише в съдебната експертиза. Един от разбилите вратата пожарникари припада от видяното на местопрестъплението! След взетия ДНК от Желязков и направените сравнения с ДНК-следите от местопрестъплението, френските криминалисти са категорични, че в нощта на убийството, Георги Желязков е събул своя панталон и го е оставил в жилището на Мартин, като след това е обул панталон на жертвата и е напуснал жилището на убития... Само прецизността и високия професионализъм и добросъвестност на криминалистите във Франция довеждат до първоначалното заключение, че двамата българи попадат сред заподозрените поради многобройните телефонни разговори, които водят в деня на убийството. Това разказва пред журналисти братът на жертвата Камен Борилски, който работи в Германия. От уличен телефон в Париж, незапознатите с най-новите достижения за експертизи в криминалистиката на Франция, Желязков и Стоичков, многократно набирали номера на Борилски, звънили и на лелята на Георги в Монпелие, както и на домашния телефон на бащата на Желязков във Варна. Може би най-фаталната грешка, която правят Желязков и Стоичков, е, че прибират купения наскоро мобилен телефон на жертвата, като сменят СИМ-картата и по целия път обратно се обаждат от него, без да подозират, че и тези обаждания могат да се засекат, идентифицират и очертаят в маршрут. Точно тези доказателства и прецизните, професионално направени изследвания на френските криминалисти категорично опровергават твърденията на двамата българи, че не са били в жилището на Борилски в нощта на убийството и че нямат нищо общо със случилото се. Една от кредитните карти на убития е намерена във Варна, в един от подсъдимите констатират фреските криминалисти. Един от свидетелите - Николай Цаневски, студент в Ница и приятел на Мартин, твърди, че двамата обвиняеми имали финансови проблеми и взели около 12-20 хил. франка от друг техен колега - Ивайло Ганчев, след което му предложили в замяна на дълга да му предоставят фалшиви документи... Българският вариант „Б" в разследването При така събраните доказателства от френска страна, вместо да помогнат, българите минават към друг вариант на поведение. Делото „Борилски" изчезва и то след като е изискано от Върховна касационна прокуратура. По това време Главен прокурор е варненецът Никола Филчев, близък приятел на Желязков-баща, но в този момент никой от българите не се замисля върху възможността за конфликт на интереси. Тези понятия все още са непознати за България. Напразно следователят Райчев търси делото, напразно пише официално писмо до ВКП с искане то да бъде намерено. От своя страна, французите питат какво става с делото.Френските власти очакват логично да бъде образувано дело от събраните от тях доказателства, питат и са в недоумение от забавянето и случващото се: като се започне с „изчезването" на Желязков-младши в дън земя и то по време на разпита, та до изчезването на делото за убийството на Мартин Борилски! Французите пишат официални писма с питания какво става и защо се бавят нещата? Все пак те са разследвали с години, хвърлили много сили, познания, усърдие и средства в събирането на улики за разкриването на това тежко криминално престъпление. Ето защо и поведението на българските им колеги е необяснимо и абсурдно! Точно тогава, два от най-големите вестника „Льо монд" и „Фигаро" излизат с публикации за случая с „изчезналото" дело по убийството на Мартин Борилски в България! Френският в. "Фигаро", в своя статия от 13 септември 2002 г. пише, как френските криминалисти тръгнали по следата на убийството, която ги отвела на 2500 км от Париж, на брега на Черно море. "Противно на техните очаквания, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Предполагаемите убийци на българския студент вероятно се радват на тайнствено покровителство в страната си", заключава в. "Фигаро". „Някои магистрати смятаха, че след като е убит българин, то френската страна няма да е толкова настоятелна в този процес!" - сподели преди няколко години мой източник от Националната следствена служба. - Нещата придобиха скандален оттенък, когато стана ясно, че реакцията на българската съдебна система е неадекватна и то след като, макар и по косвен начин - стана ясно, че е замесен човек от нейните среди. Това бе брилянтно разпъване на чадър над заподозрян в убийство, и то откровено институционално разпъване на чадър!" След скандала във френската преса, която разкрива ужасяващи подробности по убийството и цитира събраните улики, умишленото протакане на делото в България и демонстрираното нежелание на българските съдебни власти случаят да бъде решен в нормални срокове, и в рамките на закона - на заподозрените - Георги Желязков и Стоян Стоичков е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". Само че мярката трае едва броени часове и Варненският окръжен съд светкавично я заменя с гаранция от 2000 лв. на всеки от двамата заподозрени. На практика, заподозрените се оказват на свобода и реалните действия по делото намаляват с отдалечаване на случая във времето. Неизпълнени съдебни поръчки за десети път отлагат процеса... Осем години прокурори и съдии хвърлят отводи, а заподозрените в убийство се разхождат на свобода. По подсъдност, делото за жестокото убийство на 24-годишния Мартин трябваше да се гледа в Окръжния и след това в Апелативния съд във Варна като втора инстанция. Вместо това обаче, с разпореждане на ВКС, делото бе разпределено в Шуменския окръжен съд. Причината са масовите отводи от страна на прокурорите и магистратите в морската столица. На 4 ноември 2002 г., с писмо до ВКП цялата варненска прокуратура дружно се отказа от участие в процеса. Постъпката им бе последвана и от отводи на 11 съдии. Началото на процеса беше преди пет години, след като стартира на 22 февруари 2004 г. в Шумен. Поради тежестта на извършеното престъпление и обществения интерес той се разглежда от петчленен съдебен състав. Още в началото очаквано, делото внезапно зацикля и е отлагано цели осем поредни пъти. По време на процеса защитата на обвиняемите оспорва събраните от френските криминалисти доказателства, тъй като те противоречали на българския НПК. След четиригодишна агония, най-после на 27 март 2008 г. Шуменският окръжен съд произнася дълго чаканата присъда. Обвиняемите Георги Желязков и Стоян Стоичков са напълно оправдани по повдигнатото им от прокуратурата обвинение. Въпреки че според френските криминалисти, уликите срещу заподозрените са достатъчни за съдебно решение, санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото също са изпълнени с доказателствен материал. След произнесената присъда, съдията по делото Нели Братанова е избрана по-късно за председател на Шуменския окръжен съд! Парадоксите в българската съдебна система След „изгубването" на делото е констатирано, че липсват част от ДНК анализите, факт, който ще стане известен едва шест години по-късно, по време на съдебно заседание. Защитата на Желязков и Стоичков ще се позове именно на тази „липса", за да изгради своята защитна теза!Според официална версия, докато делото се води „изчезнало", то събира прах на бюрото на прокурор от Върховна касационна прокуратура... Следователят Пламен Райчев се оттегля от случая и делото е разпределно на две млади следователки от НСлС, които привличат като обвиняеми Желязков и Стоичков. При опит да бъдат разпитани, двамата обаче спират да дават обяснения пред разследващите, като твърдят, че уплашени, без да уточняват от какво или от кого. Явно в поведението им предстои промяна... В края на 2002 година в България пристигат отново френски криминалисти и е разпоредено подслушване на телефоните на двамата заподозрени. Нито един доклад от това подслушване обаче, не е докладван на двете следователки. От МВР-Варна докладват в един момент, че на телефона на Стоичков е било получено анонимно обаждане на испански език, със заплаха да внимават какво говорят, за да не отидат при своя приятел Мартин! Насрещна проверка обаче установява, че в БТК не е регистрирано подобно обаждане, а е налице единствено някакъв запис? В практиката на съдебната система в България няма случай, в който абсолютно всички съдии и прокурори от един съд да си направят колективен отвод с мотив, че са в изключително близки отношения с родителите на подсъдим! Въпреки този колективен отвод, малко по-късно съдии от същия съд разглеждат и отхвърлят френско искане за екстрадиция на Георги Желязков. Такъв отказ е налице отново и през 2007 година, седем години след убийството! Парадокс е и, че завършилият междувременно право Георги Желязков кара своя стаж във Варненския съд, същият съд, в който съдии са си направили колективен отвод да водят процес срещу него. Това е същият съд, който въпреки колективния отвод на съдии и прокурори е отказал на два пъти и екстрадиция на Георги Желязков във Франция. Всичко се случва по човешки и колегиално. С годините едни свидетели „забравят" подробности по случая, друга част от свидетелите, които са изключително важни за установяване на истината - не дават показания. Призовки се изпращат на свидетели във Франция малко преди срока на предстоящо провеждане на заседания, заседания се насрочват през необяснимо дълги периоди от време. Пет известни софийски и варненски адвокати са ангажирани със защитата на пуснатите срещу парична гаранция, подсъдими за особено жестоко убийство, Желязков и Стоичков. Наблюдаващ прокурор се разболява, друг назначен обвинител дори не се явява дори при прочитането на оправдателната присъда, а изпраща своя заместник. Страхът и предпазливостта вземат връх в този случай пред смаяните френски следователи и криминалисти... В продължението четете за обрата в така нареченото френско дело и какво доведе до оправдаването на двамата подсъдими за убийството на Мартин Борилски. Нима доживяхме Темида да „прогледне" за убийството на Борилски? Девет години след жестоко отнетия живот на българина Мартин Борилски в Париж, най-после Върховният касационен съд върна делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане съобщи БТА вчера. След девет години борба, въпреки че бе налице безупречно френско разследване, двамата предполагаеми убийци - Георги Желязков и Стоян Стоичков се разминаваха в правосъдието, като бяха оправдани от две съдебни инстанции: Шуменския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд. Случаят с това жестоко убийство се превърна в образец за това как не работи българската съдебна система. Френският посланик Етиен дьо Понсен бе възмутен от крещящите противоречия в действията и заключенията на българските магистрати, които не взеха в предвид съществени факти по престъплението. Девет години делото „Борилски" бе влачено по съдилищата в очакване на справедливост и правосъдие. Години наред от Европейската комисия повтарят в докладите си за България колко лошо работят българската правосъдна система, и български магистрати. Години наред българската страна недоволства, че европейците са строги и предубедени и не виждат усилията на България. Тази публикация ще покаже, че еврокомисарите имат право. Според апелативният прокурор по делото „Борилски", Борис Миновски, налице били съществени нарушения, които налагат отмяна на решението на Великотърновския апелативен съд и връщането му за ново разглеждане. Прокурорът допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция. Малшансът да бъдеш убиец във Франция... Колко души работят по едно разследване във Франция? Това трудно може да се установи със сигурност. Затова пък ще опиша какво е разкрито от французите по това убийство, и нека всеки читател си направи сам изводите колко души са работили, с какво оборудване, с какви научни познания и с каква прецизност.След 18 юли 2000 година, Криминалната бригада към Френската съдебна полиция поема случая по убиството на българина Мартин Борилски. За начина, по който френските криминалисти работят, може да се четат с години лекции на родните дознатели, след които има и хора без юридическа подготовка и професионален стаж. Запознати с работата на френските съдия-следователи поясниха, че когато в Криминалната бригада в Париж се получи сигнал за извършено престъпление, местопроизшествието се посещава както от служители на Бригадата, така и от експерти от Научната полиция. Огледът на жилището, където е бил намерен убит 24-годишният Мартин Борилски продължава два дни! За сравнение ще спомена, че в Бояна, когато бе открит мъртъв началникът на кабинета на Ахмед Доган, Ахмед Емин, на втория час от посещението на дознателите, Главният комисар на МВР, Павлин Димитров съобщи пред медиите, че се касае за самоубийство! Гаф, какъвто нито една уважаваща себе си подобна институция по света не би допуснала! След това скандално изявление на Димитров, наистина бе обявено, че Ахмед Емин се е самоубил, но колцина повярваха в това! В случая „Борилски" двама или трима служители на Криминалната полиция разпитват съседите за „първи впечатления" от престъплението. 93 прободни рани преброяват патолозите от Съдебна медицина. Част от нараняванията са защитни, разследващите правят извод, че пострадалият се е борил с ръце с нападателите си. Главата на жертвата е разбита с гира установяват криминалистите и в съдебна мадицина. Причината за смъртта е остра кръвозагуба... Кой е убитият Мартин Борилски? Един от най-успешните студенти по право, който след магистратурата по търговско право става асистент в Сорбоната, и е приет за стажант в една от най-големите международни кантори в Париж. За да се издържа докато учи, Мартин е работил и в Макдоналдс, спо.делят негови френски приятели. Криминалистите научават, че седмица преди да бъде убит, Мартин си купува нов мобилен апарат, в който прехвърля всичките си контакти. Този апарат разследващите не откриват. Днес в 21 век, престъпленията неминуемо имат и една техническа част, която изисква все повече познания в сферата на комуникациите и интернет технологиите, а за това вече работи така наречената Научна полиция към Криминалната бригада. Специализирано звено, което е запознато и непрекъснато усъвършенства познанията си с най-новите достижения на науката и практиката. Документален филм на re:tv с автор Росен Босев за случая разкрива, че разследващите са проучили обстойно обажданията към Мартин Борилски и са се натъкнали на телефонни обаждания от улични автомати в Париж. Трасиран е и маршрутът на тези обаждания в деня преди убийството, както и в деня преди самото престъпление. Обажданията са били извършвани около квартирата на Борилски. Прави се детайлна проверка, поискани са и телефонни разпечатки, които показват, че същият човек, търсил Мартин е звънял и на телефонни номера в България, на български студенти в Париж, Ница и Монпелие. Френските разследващи полицаи откриват, че в дните преди престъплението, във Франция са пристигнали Георги Желязков и Веселин Димитров от Варна. Впоследствие се оказва, че с паспорта на Веселин Димитров всъщност във Франция е пристигнал Стоян Стоичков - Барона. Два дни оглед на местопроизшествието, иззети са вещи, които са изпратени в лаборатория за ДНК анализ, където всякакви следи от кръв, пот и епителни клетки по предмети, иззети от дома на убития Мартин Борилски могат с голяма точност да изолират уникален ДНК-профил на човекът, който ги е оставил. Не е научна фантастика, а реалност това, което съобщавам тук. Ако в България си имаме министър на вътрешните работи, издигнат на този пост от партийна номенклатура и заради юридическото си образование и законодателен стаж в парламента, то във Франция стотици съдия-следователи, полицаи, научни работници експерти работят, за да бъде разкрито дадено престъпление и то в база и с оборудване, за които в нашата страна може единствено да се мечтае. Ще спомена само, че новина за нашите медии наскоро беше, когато на полицейско управление на МВР премиерът занесе компютри! Да не споменавам, че ДНК-експертиза пътува зад океана заедно с един друг МВР-министър Румен Петков, за да бъде разкрит убиецът на сестри Белнейски от Пазарджик, но впоследствие стана ясно, че труповете на двете момичета са били измити веднага след престъплението! Тук, на тази електронна страница аз разследвах и изнесох скандалните факти как едно момче, убито от нахлули полицаи е било идентифицирано по документи и майка му не беше допусната до тялото му цели 21 дни след смъртта му! Какво разкриват рутинно френските криминалисти? Два панталона с епителни клетки от зоната на триене, намерени на местопрестъплението дават ценна информация на разследващите следователи от Криминалната френска полиция. Те установяват следи от трима човека с помощта на експерти от Централа на Националната дирекция на Научно-техническата полиция в Лион, Франция. По панталоните е открита кръвта на убития Борилски. Под нотките на жертвата пък експерти откриват кръв, като ДНК анализът показва, че тя е на собственика на един от изоставените панталони. Кръв от същия човек е намерена на дръжката на банята, както и по част от дрехите...От намерените на местопрестъплението фасове, е открита ДНК на трети човек, което ДНК се оказва на един от предишните наематели на апартамента на Борилски. Криминалистите научават, че Мартин е пренаел квартирата от този наемател с уговорката, че може да я ползва, когато самият Мартин не е там. Разследващите уточняват, че намерените в кошчето за боклук фасове са били изхвърлени около седмица преди убийството! Няма да коментирам как се установява с професионална прецизност точно такъв факт... Цитирам го само, за да стане ясно с какво усърдие и професионализъм са работили френските криминалисти, разследващи случая „Борилски". Доказва се също така и, че въпросният французин не е бил в деня на престъплението в квартирата! Разследващите не се задоволяват с резултатите от иззетите от местопрестъплението дрехи и се съсредоточават върху данните за изчезналия телефон на жертвата. Когато започват да работят в тази посока, криминалистите получават подробна разпечатка от този изчезнал апарат и разбират, че телефонът е бил активиран само ден след убийството, от района на френския град Монпелие, а две седмици по-късно, и от България! Установено е даже, че апаратът е бил използван със СИМ-карта на името на българина от Варна, Георги Желязков! Само наличието на името на град монпелие дава основание разследващите да изискат данни за всички произшествия, случили се в нощта на убийството и след това за немалкия район от Париж до Монпелие! Мащаби на проучване, от които на човек му спира дъхът... Проучени са влакове, самолети, визи, магистрали, прегледани са стотици съобщения от полицейските сводки и за най-малките нарушения! В многобройните справки фигурира и глоба наложена на българин, в нощния влак между Париж и Монпелие! За сравнение само ще спомена, че в България, такива детайлни справки просто липсват, да не споменавам и че да се синтезират и съберат подобни данни е труд къртовски, тъй като неминуемо някой я във влак, а от магистрала, я от летище няма да си е свършил работата, или просто няма да е въвел данни за нарушение! Та нима ще забравим как след като изгоряха живи хора във влака София-Кардам, и то без шанс да се спасят, колко месеца бяха необходими, за да се уточни кой, кога и дали е затворил вратата на вагона и не я е отворил след като е избухнал пожарът, довел до мъчителната смърт на девет пътници! Връщам се към разследването на случая „Борилски", тъй акто криминалистите се натъкват на справка от влак, която сочи, че е била наложена глоба на лице, с името Георги Желязков. Детайлно французите разкриват оттук нататък, че същият Желязков е кацнал със самолет в Париж, звънял е на Борилски в дните около смъртта му от различни телефонни улични кабини около жилището му! Как би могло да бъде разкрито подобно нещо в България? Никога и никак. Криминалистите във Франция проучват детайлно лицето Георги Желязков и фиксират негови контакти в град Монпелие, департамент Еро. Тук в Монпелие разследването търси да установи контактите на българина от Варна, Георги Желязков. Оказва се, че българските студенти в този град често менят адресите на квартирите си, но това не пречи на криминалистите за няколко дни да научат неоходимото им за разследването. Монпелие е град с население около 300 000 души и родно място на италианския поет Петрарка. Намерени са десетина студенти от Варна и са разпитани. /Явно в този град има адресна регистрация по местоживеене, за разлика от градовете в България след 1989 година - бел. Л. М./ Адресната регистрация помага на криминалистите да работят бързо и ефективно, и така се натъкват на студент, който, както се оказва е разговарял както с Желязков, така и с Борилски. Студентът е намерен и задържан за разпит за 48 часа в местната полиция. По време на разпита нак риминалистите прави впечатление, че студентът всячески избягва да споменава името на Желязков, въпреки че говори за много от колегите си български студенти. Криминалистите му показват снимка на Желязков, но разпитваният отказва да говори, тъй като уточнява, че бащата на въпросния мъж от снимката бил влиятелен човек в България, а момчето имало там семейство и не скрива, че се страхува от влиятелния баща на Желязков... 20 години след падане на Берлинската стена, 20 години от началото на българския преход един български студент говори на френски криминалисти за страха си от влиятелния баща на издирван за убийство негов колега! „Влиятелният" баща според момчето, работил в полицията и понастоящем бил адвокат на хора, чийто дела не били особено ясни и чисти. Според задържания, Георги Желязков използвал властта на баща си, за да прави „мръсно" на всички. Французите скриват името на въпросния свидетел след чутото от него по време на разпита, съобразявайки се с опасенията му. Разпитаният разказва дава данни за Желязков на криминалистите, как се движел с лице, с прякор Барона, като последният едва ли не прислужвал на Желязков и носел багажа му. Пред студента, Георги Желязков не скрил желанието и необходимостта бързо да напусне Париж, когато му позвънил по мобилния телефон. Няколко дни по-късно варненецът, когото френските криминалисти разпитват обяснява, че е направил връзка между желанието на Желязков да напусне бързо Париж и вестта за убийството на Мартин във френската столица! Разпитваното момче признава, че е имал обаждане и от бащата на Желязков, по време на което въпросният „влиятелен" в България човек поискал да прати пари за сина си, но на името на въпросното момче без да обясни причините за това. Момчето прави своите връзки със събитията - обажданията на Желязкови, баща и син и вестта за убийството на Борилски и изключва изплашено мобилния си телефон, като през времето, в което апаратът му е бил изключен на него се получават съобщения от бащата на Желязков, който го питал директно дали не се крие от него нарочно! Показанията на този свидетел дават възможност на френските разследващи да започнат да сглобяват картината около събитията около смъртта на Борилски. Признанията на това момче се оказват изключително ценни и бих казала - ключови, но до ден-днешен, девет години след убийството, той не е потърсен за разпит от българските магистрати. Точно този свидетел дава и своя версия за случилото се, все пак той познава и Мартин, и Георги Желязков, а е имал и обаждания, и впечатления от бащата на Желязков. Накратко казано той е наясно за какво иде реч. Версията на студента, когото криминалистите подробно разпитват е следната: Мартин е бил почтен като човек и в никакъв случай не би се забъркал в нечисти комбинации, но е бил притиснат от убийците и заради отказа си на нещо, поискано от тях, е бил жестоко убит. Френските криминалисти намират за няколко дни този свидетел, разпитват го и гарантират анонимността му. В същото време, българските власти не дават никакви гаранции за сигурността на този българин, не успяват да го призоват редовно, нито пък показват каквото и да било желание да получат от него информация по случая. При това положение, няма как този свидетел да бъде полезен за разкриване на убийството на Мартин, т. е. човек неволно стига до заключението, че българските власти не са имали каквото и да било желание да разкрият убийците на Борилски. Френският адвокат на семейството на убития Борилски, Ерве Морен споделя във филма на re:tv, че българските власти не са направили абсолютно нищо, за да улеснят работата на френския съдия-следовател за изясняване на случая „Борилски". У Морен остава впечатлението и за нещо повече, че в България определено се пречи, а не се помага, тъй като не се отговаря на официалните запитвания на френската страна по случая, или когато все пак българите отговарят, то те умишлено бавят своите отговори. Налице е съвсем отчетливо нежелание от българска страна, случаят с това тежко престъпление да бъде обективно разкрит. Тогава трябва ли да се изненадваме, че Великотърновският апелативен съд допуска съществени нарушения при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата? Трябва ли да се изненадваме от факта, че в нарушение на принципа за издирване на обективната истина и изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването, от анализа са изключени редица обстоятелства, свързани с версии, различни от версията, съобщена от подсъдимите? Великотърновският апелативен съд априори изключва възможността подсъдимите да са имали мотив за убийството на Борилски и то в извънправни аргументи - съдът се позовава на репутацията на учебното заведение, в което подсъдимите са учили! Родните магистрати изобщо изключват даже каквото и да било изследване на финансовото положение на подсъдимите към момента на убийството. Вчера, при съдебното заседание на ВКС, прокурорът по делото допълни, че съдът е направил неправилно правни изводи и е изопачил факти, събрани от разследването във Франция. Аргументите на защитата по заседанието на ВКС бяха следните:
След вчерашното заседание, делото по случая „Борилски" се връща във Великотърновския съд, но ще се гледа от друт съдебен състав. Решението на ВКС не подлежи на обжалване. Утре ще продължа с начина, по който френските криминалисти разкриха кой уби българския студент Мартин Борилски. Работата на френските експерти е полезна, но и показателна, тъй като сравнена с българските традиции и условия на полицейско разследване ни дава да осъзнаем горчивата истина, че сме на светлинни години от французите по отношение на разследване, съд, правосъдие. Малшанс ли е да убиеш във Франция - ще продължа да търся отговор на този въпрос и утре. Следва продължение „Бяха нарушени правата на моя клиент и то от съда! – заяви адвокатът на Стоян Стоичков, Юлиян Георгиев в сутрешния блок на БНТ. – Клиентът ми прие с потрес, че е осъден и присъдата е затвор... Как, какво прави си е негово лично решение... при всяко положение имаш право да се браниш, когато са нарушени правата ти... Аз бях с моя клиент пред съда, говорих с него и по GSM-а, това може да се види по разпечатките... В конкретния случай ние бяхме изненадани от присъдата на съда...” Стоян Стоичков е единият от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски в Париж. Убийство, извършено по особено жесток начин. Всъщност адвокатът на Стоян Стоичков не е бил с клиента си пред съда, както той заяви в предаването „Денят започва” на БНТ, тъй като в последното съдебно заседание, на което са произнесени присъдите е съобщено, че двамата подсъдими „са закъсали с автомобил” в снега, някъде при Търговище! Десет години продължи съдебната сага по убийството на българина Мартин Борилски. Тялото на младежа бе намерено в квартирата му в Париж, с 93 прободни рани, а черепът му - смазан с тъп предмет. Убит по особено жесток начин” бе заключението на съдебните лекари в Париж. Френските криминалисти правят големия пробив в разследването след като приключват с щателното „пресяване" на всички българи, с които Мартин Борилски приживе е поддържал контакти. Следите водят към двама българи - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Безспорно установено е, че Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, които във фаталния 18 юли 2000 г. многократно търсят жертвата по телефона, пристигат във Франция четири дни по-рано - на 14 юли, с полет на авиокомпания „Балкан". На 28 юли обаче във Варна се прибира само Желязков, докато Стоичков напуска Франция, прекосява половин Европа и се връща в България с фалшив паспорт, издаден на името на друг бивш студент в Париж - Веселин Димитров. Проведените във Франция експертизи са установили, че ядрената ДНК на Георги Желязков, изолирана от слюнката му в България е идентична с ДНК номер 1 от квартирата на убития студент, а ДНК-то на Барона с ДНК номер 2. Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков е едно на 15 трилиона, а в случая със Стоян Стоичков - Барона вероятността за друг човек е едно на 236 милиарда. Според заключението на съдебните медици Мартин Борилски до последно е водил борба за живота си, като е хващал ножа с голи длани и е „посрещнал" множество удари с ръце. В заключението на патоанатомите се казва, че смъртта е настъпила от силен кръвоизлив вследствие на засягане на сънната артерия и на яремната вена.
На мястото на престъплението френските криминалисти откриха множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочват като извършители на убийството Желязков и Стоичков.
Защитата на двамата осъдени не е съгласна с френските разследващи "Няма доказателства двамата подсъдими да са извършили убийството, а само за присъствието им в квартирата на Борилски. Липсата на следи от други хора в квартирата е негативно обстоятелство, което не може да послужи за осъдителна присъда", заяви тя. В пледоарията си Ина Лулчева заяви, че френската полиция е намерила дрехи с кръв и е казала ''Ето това е убийството и това са обвиняемите'', но тази версия е неприемлива. Съдебно-медицинската експертиза и експертизата на веществените доказателства не са годни да определят авторството”, според Лулчева. Защитничката допълни, че от Стоян Стоичков не е открита кръв, а само ДНК от потта на неговите дрехи. Тя също допълни, че в екстремна ситуация, те не са имали възможност да огледат обстановката около тях, поради което се разминават показанията им. ''Раните по лицето са опит за унижение, а не опит за убийство'', така обясни Лулчева обезобразяването на лицето на Мартин Борилски. Според нея Стоичков не е познавал Борилски и нямал причина да го убива. „Обвинението почива изцяло на предположения, няма преки доказателства за убийството, няма очевидци. Обясненията се потвърждават, но това е убийство за мъст, а не просто причиняване на смърт”, категорична бе Лулчева. "Подсъдимите са лишени от право на справедлив процес, при положение, че последните две седмици се говори от посланици, министри и прочее, че те трябва да бъдат осъдени, защото са виновни", заяви адвокатът на Георги Желязков Ина Лулчева. Адвокатът на защитата Юлиян Георгиев заяви в своята пледоария по делото „Борилски”, че за да има доживотни присъди, те трябва да се произнесат, когато се намерят извършителите. Той каза пред съда, че от него се изисква съдийско решение, а не човешко. „Присъдата трябва да се вземе тогава, когато има доказателства, които се наслагват и такива доказателства няма”.
Няма да влизам в спор със защитника на Стоян Стоичков, по казуса дали съдът може да се прозинася по мярката за задържане – тъй като точно съдът се произнася по мерките, даже и в досъдебното производство. „По последни официални данни двамата осъдени на затвор убийци на българския студент във Франция Мартин Борилски - Георги Желязков и Стоян Стоичков, не са напуснали страната легално”, съобщи преди да замине за Великобритания вътрешният министър Цветан Цветанов. Франция все пак е демокрация. И не ни съдят в Страсбург за това. „Убийците са идентифицирани и аз се радвам за семейството на Мартин Борилски” – коментира след като съдът се бе произнесъл посланикът на Франция, г-н Етиен дьо Понсен пред в. „24 часа”. Що се отнася до изчезването и на двамата подсъдими и обявеното национално издирване г-н Понсен поясни:
Въпреки произнесените присъди в България – процесът във Франция продължава. Франция не е снела издирването, което бе обявила навремето за двамата заподозрени в убийството на Мартин Борилски и то важи все още. Подробности по френското разследване може да прочетете в следните материали на сайта: 1.Малшансът да бъдеш убиец във Франция... 2.Малшансът да бъдеш убиец във Франция... 3. Малшансът да бъдеш убиец във Франция... 4.Малшансът да бъдеш убиец във Франция... Стоян Стоичков е един от двамата осъдени за убийството на българина Мартин Борилски и в момента той е обявен за национално издирване заедно със съучастника му, Георги Желязков. Снимки на Желязков и Стоичков вече са във всички ГКПП и РПУ в страната. Ако до 30 дни те не бъдат арестувани у нас, започват да ги издирват и полициите от всички държави в Европа. Чрез Интерпол българите ще бъдат търсени и по света. “Още в съдебното заседание в четвъртък се усъмних, че нещо не е наред. Председателят на състава Милчо Ванев няколко пъти попита адвокатите дали имат връзка с подсъдимите, но те твърдяха, че са разговаряли и се намират някъде край Търговище”, разказа пред “24 часа” апелативният прокурор Борис Миновски. Съдът обаче приел, че присъствието на Желязков и Стоичков не е задължително при гледането на делото на втора инстанция, и обявил присъдата - 19 години затвор за Георги Желязков и 17 години за Стоян Стоичков. Въпреки осъдителните присъди Желязков и Стоичков все още са на свобода. Те не присъстваха на заседанието под претекст, че автомобилът им се е развалил на път за Велико Търново. С определение от 4 февруари Апелативният съд измени наложената им мярка за неотклонение от „парична гаранция" в „задържане под стража". Определението не подлежи на обжалване. Според присъдата, Георги Желязков и Стоян Стоичков ще изтърпяват наказанието при първоначално строг режим и трябва да платят 120 хил. лева на близките на убития студент, както и разноските по делото. И така, след десетгодишна съдебна сага, и произнесени присъди, двамата българи, обвинени за убийството на Мартин Борилски получиха общо 36 години затвор. Съдът измени техните мерки за неотклонение и разпореди ареста им. Ако Георги Желязков и Стоян Сточиков бъдат намерени и са в страна от Европейския съюз, те незабавно ще бъдат приведени в затвор във Франция, тъй като Франция не е отменила тази мярка за тях и тя е още в сила. Ако двамата осъдени вече са в страна, от която не могат да бъдат екстрадирани, то тогава ще се направи искане и при желание на съответната държава, те ще бъдат върнати, или – не. Що се отнася до твърдението на министъра на вътрешните работи, Цветан Цветанов, че двамата не са напуснали страната, ще припомня, че единият осъден за убийството на Борилски, бе влязъл навремето във Франция с фалшифициран паспорт. „Ако магистратите не са им забранили да напускат страната, двамата може да са в чужбина – коментираха в дните на национално издирване полицаи. - При европейска заповед за арест и за тях ще стане по-лошо. Тогава ще ги вкарат във френски затвор и ще трябва да излежат цялата френска присъда". Издирването продължава... Бившият министър Джевдет Чакъров излъгал, че едно от критите писма на Европейската комисия било публикувано на сайта на Министерството на околната среда! Това съобщи от тв-ефира сегашното ръководство на Министерство на околната среда и водите – МОСВ. И какво от това? Може – лъже, кой ще му направи нещо на Чакъров? Ще го накажат за лъжата ли? Или ще го санкционират заради критите писма от ЕК? Как точно ще го накажат: на колене, върху царевични зърна, и с вдигнати ръце, или с 10 тояги на голо? И на децата е ясно, че предишното правителство е крало, крило, но пък си е спретнало закон да не съдят никого от управляващите! И да променят закона днешните управници от ГЕРБ – все тая, не могат да го приложат със задна дата! Тогава кого ще съдят, кого ще вкарват в затвора? От министрите – със сигурност -никого! Виж от другите – Маргините са на разположение, е, поне единият брат от Мариновите все за нещо е на топло. Другият се спаси, тъй като бе наясно, че пак нещо бродират с бели конци около доказателства и свидетели. Нали поне това обещаха днените управници – да няма лъжи? Е, тогава защо непрекъснато ни повтарят как ще вкарат този, или онзи от Станишевите министри в затвора? Ще ги вкарат, ама не в тоя живот... „Правителството на ГЕРБ бе избрано, за да даде справедливост, но виждаме, че справедливостта чрез възмездие за най-наглите през последните 8 години няма. Няма и обрат в противодействието на кризата”. Изводите са на ръководството на Демократи за силна България, което на свое заседание направило анализ на приоритетите за настоящата година. Кой ако не депутатите на Иван Костов, т. е. депутатите от ДСБ не знае, че правителство справедливост и възмездие не дава? Нали затова са в парламента – нали затова са законодатели – да различават съдебна от изпълнителна власт? Тогава за какво иде реч откъм тъмносините – или, те действат на принципа да се намираме на приказки? В неделя, 24 януари т. г. министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов каза в Берлин, пред български журналисти следното: „Очакваме всеки момент да бъдат внесени обвинителните актове за министри от бившия кабинет и за бивши държавни служители, които бяха на отговорни постове.” Кратко и ясно, но дълбоко заблуждаващо. Да се вее байряка за внесени обвинителни актове, от които ще има присъди – разбирам, но да си играем на внасяне на обвинителни актове, съдебни заседания, отлагания на дела и накрая да излезе едно голямо нищо – това вече ще изнерви гражданството. Най-малкото, защото са го подготвяли и подгрявали с разни очаквания месеци наред. Пред германските си колеги от Министерство на вътрешните работи, българският вътрешен министър Цветанов декларира категорично, че „българското правителство има политическа воля да се справи с корупцията и с организираната престъпност. Една от мерките в тази насока са промените в НК и НПК...” Никой не оспорва волята на настоящето българско правителство, нито отрича някой усилията да се противодейства на корупцията, НО... С още действащия Закон за амнистията няма как да бъде осъден министър, за влизане в затвора пък изобщо не говорим! Това последното е все едно – да чакаш от умрял – писмо! Така че, като теглим чертата какво излиза, че все трябва да се започне отнякъде, и все някога позорните текстове от Закона за амнистията трябва да бъдат отменени, и министри, депутати, и представители на съдебната власт в България, рано или късно ще трябва да бъдат приравнени с обикновените данъкоплатци, и оттук да бъдат съдени на общо основание. Ако това не се случи с политическата воля на законодателите от настоящето парламентарно мнозинство, оставаме на варианта: да се подмятат дела като тези за: смъртта на „Чората”, вината на Маргините за всичко, което се случва в подземния свят, липсата на присъди за убийството на Мартин Борилски, вината на Валентин Димитров за безобразията в „Топлофикация”, и някои други от редовните съдебни дъвки на обществеността. Засега е сигурно, че скоро няма да научим защо не бе заведена прокурорска преписка по безобразията на старото ръководство на Фонда за лечение на деца в чужбина. А за този Фонд се оказа, че са налице смъртни случаи на болни деца, докато са чакали бюрокрацията на бившето ръководство на Фонда да отпусне средства за лечение. И докато болни деца умирали пред очите на родителите си, във Фонда кътали милиони неизвестно с каква цел... Няма да научим скоро и какво се случи с автокатастрофата, която предизвика бившият председател на парламента Борислав Великов, който при неправилно изпреварване и висока скорост уби един обикновен човек, тръгнал на работа. Едва ли ще има вкарани с обвинителни актове в съда бивши служители на Фонда за трансплантации, където броят на починалите чакащи на 1000 е 160 болни пациенти. Никой няма да си направи труда и да изчисли с колко е бил съкратен живота на чакащи раковоболни, докато да се ремонтира апарата за лъчетерапия, или се получи разрешение за един или друг противотуморен, лечебен препарат, който се плаща от Здравната каса. В България педофилите ги осъждат условно, ако изобщо се стигне до присъда. В България най-чистия начин да убиеш човек е или да му пуснеш глутница помияри, или да го сгазиш с автомобил. В България могат да ти откраднат с измама и фалшиви пълномощни хотел и съдът да се произнесе, че крадците са собственици на имота. В България е възможно да застрелят сина ти и да не ти разрешат да го видиш в продължение на 22 дни - поне за идентификация. В България, върху земята ти, е възможно, толериран от властта бизнесмен да си построи 3 безмитни бензиностанции и ти, истинският собственик никога да не влезеш във владение на собствеността си. В България – всичко е възможно, а това, което е пропуснато да се случи, го уреждат прокуратурата и съдът. Това е причината на 24 януари, в неделя, прокурор и компютърни специалисти да се радват като деца от решението на съда да остави зад решетките заловените педофили... И трябва ли да се изненадват в Европа от гореизброените случаи и факти? Едва ли. Та нали не друг, а държавата рекетира бизнеса да приеме дължимите суми за вече свършена работа с 10 на сто отстъпка! Вместо да ги върне на фирмите със законно начислената лихва? Същата тази държава рекетьор може да отпечата ценни книжа или облигации и ги даде на бизнесмените заради получените по-малко пари. Та нали не друг, а парламентът прие поправки на Закона за митингите и шествията, според които, протести може да има далеч от сградите на институциите и митингите оттук нататък ще се ограничават само в определени за целта зони! Т. е. според законодателната, изпълнителната и съдебната власт в България гражданството им служи, а не те, трите власти служат на гражданството! |
|
|