Министър-председателят Георгиос Папандреу е изправен пред бунт в собствената си партия тази сутрин, на 3 ноември, след завръщането си от среща с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отбеляза в. "Катимерини".

Референдум или оставка на кабинета след вот - кое е по-вероятното след срещите на гръцкия премиер в Кан - това само близките часове могат за осветлят.

В същото време едно е да се оказва натиск и налагат решения, а съвсем друго е какво мислят гърците, които не са народ, на който ще се диктува и вменяват решения, още повече, когато те са свързани с начина им на живот.

След бурната нощ на срещи и натиск, в Кан на срещата на Г 20 стана ясно, че министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, придружавал Папандреу на среща в кулоарите на преговорите на Г-20 в Кан, беше този, който пръв декларира своето противопоставяне на идеята за референдума, но скоро е бил последван от други, като всички те, депутати и трима министри са се е разграничили от обявения от премиера Папандреу референдум и Гърция вече е близо до разпад на властта.

Двама зам.-министри и министърът на земеделието и развитието Костас Скандалидис са се разграничили след Кан от Папандреу съобщава изданието.

Към разделението в кабинета са се присъединили и някои депутати от ПАСОК, въпреки че Папандреу замина за срещата на върха в Кан, след пълно единодушия на правителството си по темата за подлагане на референдум на мерките по обявения от лидерите в Еврозоната спасителен план.

Лисабонският договор в сегашното си състояние не предвижда една държава да може да напусне Еврозоната, без да излезе и от Европейския съюз, заяви говорителка на Еврокомисията, съобщи БГНЕС.

„Гръцкото място в Еврозоната е историческа победа за гръцкия народ, която не може да бъде поставяна под въпрос… това не може да зависи от референдум", заяви Венизелос в изявление след преговори с представители на Г20 в Кан, но това далеч не означава, че връщайки се в Атина Венизелос ще бъде посрещнат с лаврови венци!

Според в."Катимерини" сред министрите, изразили съмнение в смисъла от референдум, са още Костас Скандалидис - министър на земеделието, Фофи Генимата - зам.-министър на образованиеето, Пантелис Економу зам.-министър на финансите и министърът на строителството и развитието - Михалис Хризохоидис.

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС", заяви Каролина Котова на пресконференция и допълни: "Това е актуалното положение". Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., въвежда за първи път клауза за излизане от ЕС. За сметка на това в този договор не фигурира клауза за излизане от Еврозоната припомни БГНЕС.

Гърция не се отказва от референдума,  а спасителният план ще бъде замразен,  - това стана ясно тази нощ в Кан, от разговорите, които са водили лидери на страни-членки на Еврозоната с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и финансовия му министър Венизелос.

Референдум или излизане от Еврозоната – това бе ултиматумът, който бе поставен на гръция министър председател Георгиос Папандреу тази нощ от лидери на страни-членки в Еврозоната.

Замразяване на спасителния план и опрощаването на 100-те милиарда за Атина, или допитване до гръцкия народ за мерките на Еврозоната.

Късно в понеделник Папандреу обяви, че планира референдум за спасителния план, което предизвика срив на пазарите и яростни критики от страна на политици от ЕС.

Европейските лидери на страните-членки в Еврозоната приеха , че обявеният и подкрепен от цялото гръцко правителство Референдум подлага на съмнение планът на Еврозоната за справяне с кризата чрез опрощаване на 50 на сто от гръцкия дълг, подкрепа за банките за облекчаване на загубите им и значително засилване на спасителния фонд за еврото.

Тутакси заваляха заплахи от страна на европейските колеги на Папандреу:

Френският премиер Франсоа Фийон изрази съжалението си от едностранното решение на Гърция да проведе референдум за спасителния пакет от ЕС и настоя гърците бързо да кажат дали искат да запазят еврото, предаде АФП.

„Разбира се, при демокрацията винаги е легитимно да се обърнеш към гражданите. Но ние съжаляваме, тъй като това е едностранно решение по проблем, който включва всички партньори на Гърция”, каза Фийон пред френския парламент.

„Гърците трябва да кажат бързо и без всякаква неопределеност дали искат да запазят мястото си в еврозоната или не”, подчерта френският премиер, цитиран от АФП.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа се нуждае от яснота от Гърция за това как страната планира да изпълни съгласувания нов пакет за помощ от ЕС, предаде АФП.

„За нас важни са действията. През миналата седмица договорихме програма с Гърция. Германия иска тази програма да бъде реализирана. В тази връзка ние се нуждаем от яснота и именно затова ще говорим довечера с гръцкия премиер Георгиос Папандреу”, заяви Меркел.

Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети посочи на 2 ноември, че въпросът, който трябва да бъде зададен на гърците по време на предложения от гръцкия премиер референдум, следва да се отнася до желанието на страната да остане в еврозоната, предаде АФП.

„Мисля, че гръцкият народ трябва да знае, че референдумът не е за това „съгласни ли сте със сключеното споразумение”, а „искате ли да останете в еврозоната”, посочи Леонети.

„Фактът, че и фондовите пазари, и европейските колеги реагираха с ужас на предложението на Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за последното споразумение за спасяването на Гърция сам по себе си не е доказателство, че гръцкият премиер е направил грешка. Месеците на масови протести са достатъчно доказателство за това, че гръцкото население има проблеми с преглъщането на горчивия хап, изписан от Европейския съюз”, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Гръцкото правителство и европейският проект страдат от криза на легитимността. Референдум за последния спасителен пакет може да позволи на гръцките граждани да вярват, че не са просто наблюдатели и жертви на кризата.

Внезапното предложение на Папандреу да проведе референдум е грешка. Гръцките граждани заслужават да кажат своето мнение по въпроса с кризата. Но по-добрият начин да се насърчи общественият дебат би бил да се проведат избори.

Този коментар на „Файненшъл таймс” е в унисон с изявлението на опозицията, че е против референдума и сигналите й, че е готова на предсрочни избори като настоя за оставката на правителството!

На срещата на Г 20 се очаква европейските партньори на Гърция да окажат натиск върху премиера Георгиос Папандреу да внесе за гласуване спасителния план за Атина в гръцкия парламент, преди провеждането на референдума, предаде АФП, позовавайки се на европейски правителствен източник.

„Искаме да се уверим, че Гърция спазва ангажиментите си, за да можем да деблокираме следващия транш от международния заем, който вече е обещан на Атина”, посочи източникът. Гърция има нужда от средствата на ЕС и МВФ, за да избегне фалита в следващите седмици.

Както е известно лидерите на Франция, Германия, ЕС и МВФ ще се срещнат с Папандреу в Кан, след като гръцкият премиер вся паника с новината за провеждането на референдум относно втория спасителен план за Гърция.

За ЕС не беше трудно да наложат на Дейвид Камерън да се откаже от референдум, на който гражданите на Великобритания да изразят своята воля дали искат да останат в ЕС или страна да излезе от Евросъюза, но с гърците това не би могло да се случи и те ясно го показаха в последните месеци с непрекъснатите стачки и протести в столицата и други градове в страната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че последствията от евентуално отхвърляне на спасителния план за Гърция на референдума в страната може да има невъзможни за предсказване последствия, предаде АФП.

„Без съгласието на Гърция за програма на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-болезнени, особено за най-уязвимите групи на обществото. Последствията ще бъдат невъзможни за прогнозиране”, коментира Барозу при пристигането си в Кан за двудневната среща на върха на европейските лидери от Г 20, където се очаква главната тема на форума да бъде проблемът с гръцкия дълг и реалната опасност от нова кризисна вълна за световната икономика.

Както стана ясно, в нощта на 2 срещу 3 ноември, френския президент Никола Саркози е организирал среща на еврозоната за ситуацията в Гърция, в която са взели участие: германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, pредседателят на ЕК Жозе Барозу, шефът на МВФ Кристин Лагард, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Евангелос Венизелос.

На тази среща Саркози е заявил, че Гърция трябва да реши дали иска да остане в Еврозоната, като предупредил недвусмислено Папандреу и финансовият министър на Гърция, че страната им няма да получи допълнително спасително финансиране от ЕС и МВФ, докато не се съгласи да се придържа към спасителния план на ЕС, който беше съгласуван миналата седмица.

Докато гръцкото правителство реши дали ще се съгласи да отложи референдума, предварително отпуснатата помощ ще бъде замразена – са били категорични лидерите на Г 20.

Основната опозиционна консервативна партия в Гърция заяви, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу е "опасен и трябва да си върви", предава агенция АПА.

"Папандреу представи Гърция като страна, която има съмнения за оставането си в ЕС и еврозоната", заяви говорител на партията "Нова демокрация".

МВФ и ЕС заплашиха да задържат помощта от 8 милиарда евро след заявлението на гръцкия премиер за провеждане на референдум, отбеляза на 3 ноември „Гардиън”. Гърция е изправена ултиматум, че няма да получи повече пари от ЕС и МВФ, докато гърците на гласуват за приемането на кризисните мерки, чието въвеждане е част от спасителния пакет.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви в Кан, в навечерието на срещата, че членството на Гърция в еврозоната е поставено на карта. Преди изказването си той проведе извънредна среща с водещи европейски лидери, сред които - френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Напъните на гръцката опозиция да свали кабинета на Папандреу ще доведе единствено до дестабилизация на страната и усилване на кризата в нея, чрез евентуална смяна на властта с послушно за Брюксел правителство. Това далеч не гарантира, че протестите и стачките щес прат и гърците ще се примирят с наложените от ЕС силно рестриктивни мерки.

Т. е. дали ще има стачки и протести при Папандреу, или протестите ще продължат при следващото правителство – гаранция за спокойствие в гръцката държава няма как да се предвиди.

Инфарктната среща в Кан се провежда на фона на загубата на самата Меркел от влиянието си в Германия, където над 50 нас то от гражданите не са съгласни с трети неин мандат.

Саркози също е към края на управлението си, да не отварям дума за нестабилната американска финансова система и икономика.

Няма как анализаторите и стратезите на заздравяване на Евросъюза да не си дават сметка, че Европа олевява, кризата изкара на улиците гражданите от мното европейски държави.

Ето защо стабилността на ЕС едва ли ще бъде „спасена” с ултиматуми и смяна на властта в една Гърция. Още повече, че и други страни като Италия, португалия, Испания са нестабилни.

Да се вярва на тезата, че един Барозу ще вразуми гърците, или един Саркози ще ги сплаши  означава, че в Брюксел не са наясно с нрава и душевността на гръцкия народ.

Още повече, че гърците не са единствените недоволни от рецесията и нестабилността на еврото...

За северноафриканските подвизи на европейските лидери даже няма да отварям дума – те са наясно, че хвърлиха пари на вятъра в усилие да спечелят битки, които предватилено бяха предизвестено загубени като последстия  и резултати.

Но – това предстои...

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф”

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.

Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

„Напоследък им стана навик – излизат и ми коментират действията публично!” каза премиерът Бойко Борисов за Синята коалиция в интервю тази сутрин с водещата Лора Крумова.

Водеща Лора Крумова: Продължаваме с една от темите, които са водещи и за пресата днес, свързани с посещението на Бойко Борисов и българска делегация в Лондон. Тази нощ делегацията се завърна. Част от това, което разбрахме през информационния поток, е, че май ще произвеждаме електромобили, че в разговорите на премиера с британския му колега Гордън Браун е станало въпрос за икономически теми и икономическо сътрудничество. Също така по стара традиция премиерът пътува с шефовете на специалните служби. Те имаха срещи в британската МИ-6. Имаме възможност в момента да включим Бойко Борисов, който мисля, че още не е спал, нали така, г-н Борисов? В колко кацнахте? Чувате ли ни добре?

Бойко Борисов: Сега Ви чух.

Водеща: Добре. Да започнем с това, да ни кажете, в тези икономически теми всъщност, както ще се развие в отношенията между България и Великобритания и кое беше най-важното, което се случи по време на срещите Ви в Лондон?

Бойко Борисов: Що се касае до инвестициите, които всички се надяваме да са по-големи за следващия период, особено след излизане от кризата, по-интересно е за електромобилите, които ще се произвеждат в Стара Загора, тъй като това е не само интересно като тема, а е и една новост, която се надявам в следващото десетилетие да има по пътищата на България и в Европа, разбира се, като пазар.

Водеща: Карал ли сте някога електромобил?

Бойко Борисов: Карал съм електрокар.

Водеща: То е същото, предполагам?

Бойко Борисов: По принцип е същото, само че тези са за четири човека, от 300 до 600 км имат пробег от едно зареждане и максимална скорост от 110-115 км/ч. Така че според мен за градски условия особено ще бъдат много подходящи.

Водеща: Това е намерение или ще се случи и до колко време?

Бойко Борисов: Не, те са в България и днес имат среща с кмета на Стара Загора, тъй като в този регион искаме да бъде направена тази инвестиция.

Водеща: Това е хубаво. А кога карахте електрокар, спомняте ли си?

Бойко Борисов: Като бригадир.

Водеща: Добре. Какво друго? Част от срещите бяха със специалните служби, българските специални служби с британските МИ-6. Излезе една информация, която е свързана с това, че през последната година много от западните служби не са искали да работят с българските тайни служби. Кои точно западни държави отказаха да работят с българските?

Бойко Борисов: Аз от две не само централи, от техните посланици пряко ми е казано, че една година близо преди изборите буквално им е казано, че не желаят да работят с България, докато не си въведат ред, особено в една от службите. За радост, и бившите ми контакти, които имам с тези хора, и добрите операции, които се направиха в МВР, това, че около ДАНС спря да се шуми, и повтарям, най-вече това, че хората там ни познават, работили са с нас и сега просто беше много приятно...

Водеща: Две държави – Великобритания и САЩ, това ли са държавите?

Бойко Борисов: Тъй като аз много внимателно ползвам думите си, за да няма след това и дипломатически проблем, две са държавите, които са ни заявили, че това е било и е бил предупреден премиерът Станишев за това лично, но да вървим напред. Освен разузнавателните и контраразузнавателните централи, знаете, че ние поставихме въпроса и онзи ден, бяха водещи офицери, директор на операции на DIA, на американската централа. Конгресът до края на тази година ще приеме това, което още като главен секретар имах, Регионалният център от Истанбул и от Атина да дойде в София, където му е мястото.

Водеща: Това е малко по-специализирана тема...

Бойко Борисов: Не, не е специализирана.

Водеща:...която може би е по-разбираема в средите, в които и Вие бяхте доскоро. Защо е тази предпазливост?

Бойко Борисов: Ще Ви го кажа с по-простички думи, да го разберете и Вие. Това е най-голямата служба, това са най-големите централи за борба с наркотрафика в света.

Водеща: Добре, любима тема ви е това.

Бойко Борисов: Да, разбира се.

Водеща: Но защо сте толкова предпазлив, когато говорите за това, че две държави не са искали да работят с нашите тайни служби?

Бойко Борисов: Ако е трябвало да го кажат на глас, те са щели да го кажат на глас.

Водеща: Очевидно това, че отивате с трите български специални служби, с представители там, означава, че Великобритания е била една от двете държави. Коя е другата?

Бойко Борисов: Знам, че сега имаме реална възможност и Сокър центърът да бъде в София. Това е службата и комплектът от служби, които се борят срещу организираната престъпност във Великобритания, така че в България можем да направим действително няколко много мощни центрове, през които да се работи по наркотрафика, организираната престъпност на Балканите, не само в България. Затова е толкова важно да дойдат в София.

Водеща: Добре, малко повече тогава ни кажете за срещата с Гордън Браун? Заговори се за това, че той се е изразил положително, че може би сме готови за Еврозоната.

Бойко Борисов: Знаете, че Великобритания изпусна техния дефицит, на 13 на сто са. Много мощна атака има от опозицията срещу г-н Браун поради тази причина. Ето, за тези, критиците на българското правителство, вчера видяхте, Еврокомисията на Румъния й наложи максимум за една година да си въведе ред във финансите и да наставят до 3 процента дефицита. Така че виждате, тези, които ни подбутваха и публично ни обясняваха, че трябва да отидем над 3 на сто дефицит, всъщност са ни карали да скочим и ние в този казан и България също да бъде сочена с пръст, когато ние искаме да покажем, че сами можем да дисциплинираме и да управляваме така, както са изискванията на Европейската комисия. Така че, в това отношение действително има завист към нас, защото и Великобритания, разбира се, се старае максимум да намали дефицита си. Говорихме с него за четвъртък, Съвета, знаете, че тогава в Брюксел. И първата точка е именно какво ще се прави, как ще се излиза от финансово-икономическата криза. Така че тогава ще имам възможност да чуя какво ще споделят колегите. И втората е Копенхаген – изводи и да се върви напред относно климатичните промени.

Водеща: Добре, кажете обаче малко по-подробно, той изрази надежда, че България е готова за Еврозоната, така ли?

Бойко Борисов: Днес, когато излезе и тяхното прессъобщение, надявам се да го има това вътре в него. Но иначе имаме пълна подкрепа и всички считат, че ние не бива да страдаме заради това, че нашите съседи, в случая Гърция и Румъния, са по-назад в решаване на проблемите с дефицита. Ние сме си изпълнили критерия и както и г-жа Меркел, си спомняте, каза в Германия, трябва да има справедливо отношение към България. Това, че ние сме в момента най-дисциплинирани, но за сметка на това в много сектори кризата се отразява много силно именно заради целта да бъдем пуснати в Еврозоната, трябва да получи своя материален израз и да ни поканят.

Водеща: Това означава ли, че отново ще извадите кандидатурата на Илиян Михов?

Бойко Борисов: Първо на Вас ще кажа, когато я извадя.

Водеща: Задължително трябва.

Бойко Борисов: Разбира се.

Водеща: Но все пак не отговорихте на въпроса.

Бойко Борисов: Когато трябва, аз ще изляза и ще Ви кажа, на този етап не е необходимо.

Водеща: Това не е особено конкретен отговор, г-н премиер.

Бойко Борисов: Много конкретен е.

Водеща: Не дава яснота за това, дали отново ще бъде изведена напред тази кандидатура, след като тук се противопоставиха, в България, да кажем, сините.

Бойко Борисов: Нито едно противопоставяне не е повлияло на неназначаването на г-н Михов. Вече за кой ли път обясних, че ако го бях назначил днес, той трябваше да ползва поне по 20 дни безплатен отпуск всеки месец, за да отиде да си довърши до юли лекциите, които има в Сингапур, като декан има ангажименти там. Той и сега заедно с Любо Христов и Кристалина Георгиева е съветник в моя кабинет. Така че повтарям, в момента това не е необходимо, стане ли необходимо, ще ви информирам.

Водеща: Добре, колко пъти чухте „Congratulation” или бяхте загубен в превода? Кажете си честно.

Бойко Борисов: Няколко пъти – и за това, което сме правили в службите, и за това, което сме правили сега, и за дефицита до 3 на сто.

Водеща: Чухте три пъти „Congratulation”?

Бойко Борисов: Щом ме питате.

Водеща: Бяхте ли загубен в превода в определен момент? Разбрах, че си носите в личния автомобил думички на български и на английски, глаголи, носихте ли си ги в Лондон?

Бойко Борисов: Аз нямам личен автомобил.

Водеща: Добре, служебен.

Бойко Борисов: Да.

Водеща: Носихте си българо-английски разговорник?

Бойко Борисов: Не. Знаете, на такива срещи всеки говори на родния си език от уважение към страната си, първо.

Водеща: Добре. Докато Ви нямаше, междувременно тук в България се случиха няколко любопитни неща. Едното от тях беше реакцията на сините спрямо ветото на президента по Закона за отбраната и това, че Вие подкрепихте президента, беше посрещнато много остро от страна на Синята коалиция. Казват, че се държите, да кажем, нелогично и непоследователно, след като вашите хора от ГЕРБ са подготвяли някакви промени по Закона за отбраната, да се появявате след срещата си с президента, ръкостискате се и казвате, че ще подкрепите президента за неговото вето?

Бойко Борисов: Кой го казва това?

Водеща: Имена ли искате?

Бойко Борисов: Да, разбира се.

Водеща: Мартин Димитров от Синята коалиция, съпредседател на Синята коалиция.

Бойко Борисов: Аз не мога да разбера защо не ми го казват на мен.

Водеща: Изненадан ли сте?

Бойко Борисов: Не съм изненадан, просто това им стана навик напоследък – излизат и ми коментират действията публично. Единственото, което ми е като обяснение, че по този начин искат да привличат общественото внимание. А иначе аз много ясно казах и на моите хора в парламента, а и на президента – самият аз ми се бият думите „министър на отбраната” и „началник на отбраната. Кой е по-големият началник – министърът на отбраната или началникът на отбраната? И се съгласих да има щаб. Освен това, пък президентът се съгласи предложенията за промени в ръководния състав на армията да не стават само по предложение на началник щаба, а да може и министърът да ги прави. Давам пример времето, когато бяхме в МВР – министърът сменяше директорите на национални служби, а главният секретар даваше предложенията за зам.-директорите на национални служби. Така че нямаше никакъв спор. И другото беше за митингите пред парламента, Министерския съвет и Президентството да станат не 25 м, а 20 м. Така че съжалявам, че за всяко мое действие се налага след това да го доконкретизирам.

Водеща: Защо обаче в последния момент подкрепяте президента за неговото вето?

Бойко Борисов: Не, не подкрепям президента, просто този закон, в тази му част, в това наименование е минал без да го прочета, без да разбера за него.

Водеща: Въпреки че Вашите хора са работили по него?

Бойко Борисов: Тяхната логика е била такава. Считам, че спокойно може да се сложи думичката „щаб”. Защото и преди малко, като ви гледах новините – министърът на отбраната и началникът на отбраната. Кой е по-важен за слушателя или за зрителя – министърът или началникът? Просто едното конкретизира, че става въпрос за висшата професионална длъжност.

Водеща: Грубо казано, отхвърляте тезата, че, така да се каже, има споразумение или търгуване по тази тема с президента? Защото там се прокрадна идеята, че може би, защото се засягат правомощията на президента, затова се налага това вето.

Бойко Борисов: Аз все пак напомням на Вашите зрители, че говорим за правомощия по време на война. Ние докараме ли я да има война, с президента не само че няма да се бием кой да има правомощията, всеки ще иска другият да издава такива заповеди. Така че дори и темата в случая за изземване на правомощия, не само че не е валидна, а е дори малко смешна. Но нека не си губим времето с такива празнодумства, защото това е действително да се търси под вола теле, да се конфронтират институции и да си хабим енергията. От срещата с Гордън Браун стана ясно едно – техният приоритет е Турция, те подкрепят Турция за Европейския съюз. И в случая тук имаме общ интерес – това е проектът „Набуко” като приоритетен на Европейския съюз. Г-н Браун пое ангажимент в четвъртък, заедно с мен и Ердоган да станем мотор на движение на този проект. И не на последно място, и двете големи партии, които знаете, след 12 седмици влизат в избори, и г-н Браун, лидер на социалистите, и г-н Хейг, министърът на външните работи в сянка, на консерваторите, поеха темата за пазара на труда, за българите, които знаете, че има рестрикции там, няма да бъде вкарвана в обращение в предизборната им борба. Точно обратното, ще се помъчим да извадим България от този списък.

Водеща: Последно да Ви питам, появи се информация в британските медии за това, че имало някакъв напредък по разследването на убийството на Георги Марков?

Бойко Борисов: Бившите ми колеги, както Вие ги наричате, с чувство на дълг и към българската общественост, и към паметта на Георги Марков, ги помолих поне колегиално да проверят и да ни кажат имат ли нещо в архивите, могат ли да ни помогнат, за да се опитаме да придвижим това дело напред.

Водеща: И какво ви казаха?

Бойко Борисов: Казаха – ще видим.

Водеща: Какво ви казаха?

Бойко Борисов: Ще видим. Ще погледнат в архивите, да.

Водеща: Добре. Купихте ли си нещо от Лондон?

Бойко Борисов: Не, защото нямаше време.

Водеща: Добре, лек ден Ви желая. Благодаря.

Интервю на премиера Бойко Борисов пред bTV в предаването „Тази сутрин”

Репортер: Премиерът Бойко Борисов изгледа изслушването в Европейския парламент. Остана доволен, без да е изненадан от резултата.

Бойко Борисов: Тук е въпрос на психика. И на реакции.

Репортер: Какво си мислите, сбъркахте ли при предишния си избор или просто беше стечение на обстоятелствата?

Бойко Борисов: Не, не съм сбъркал, просто бяха създадени такива условия, че нашият кандидат беше поставен в много тежка ситуация. Месеци наред преди това се водеше кампания срещу нея. И тя не издържа.

Репортер: Чувахте ли се с нея скоро?

Бойко Борисов: Надявам се да се възстанови от това, което й беше причинено. Животът не свършва с един невзет изпит.

Репортер: Напоследък двама души, които вие сте поканили за ваши съветници, единят за министър без портфейл, след дебат между политическите сили, в един момент се оттеглиха. Това е плод на какво?

Бойко Борисов: Първо, дайте да започнем с Илиян Михов. Световен капацитет, безспорен. Всеки, който би се упражнявал по неговото име да му види публикациите, да му види рефератите. Въпросът кога да дойде е само моя работа и аз преценявам кога да го направя. Що се касае до г-н Парамов, то е много елементарно. Особено по спорни теми на мен ми трябва дебат. И то ми трябват инакомислещи от хората в правителството, за да е възможно да стане спор, да мога да слушам. И аз не виждам никаква драма в това на половин щат да имаш такъв човек. Благодаря му, че подаде оставка, за да не им даваме среда да се изказват. Всичко, което пречи на работата или става генератор да ми се източва енергия и целеустременост от важните теми, които сме си поставили, аз го махам веднага. За да няма дебат по него.

Репортер: Вашият подход е – имате различни кандидатури, различни личности и ги пускате. Който издържи, издържи.

Бойко Борисов: Това е тактика във всички големи компании или отбори в света. Никой не купува 11 футболисти. Купуват по 26, 27, 30 футболисти и то по двама или трима на един пост. Има хора, които никога няма да надскочат пределите на България като знания, умения и авторитет и това ги дразни.

Репортер: Вие с чуждите езици как се справяте на този етап?

Бойко Борисов: Справям се прекрасно, защото, виждате практиката в Европейския парламент е всеки си говори на неговия език. Така че изобщо не се усеща необходимост да знаеш чужд език. Разбира се, аз си комуникирам прекрасно с хърватите, с македонците, руснаците, което пък не могат да правят другите. Да имаш какво да кажеш. Ако имаш какво да кажеш, както и Ердоган ме разбра, както и Меркел ме разбра, и Саркози ме разбра, и Берлускони ме разбра, и Ромпуй ме разбра, и г-н Барозу ме разбра, става лесно.

Репортер: Трябва да благодарите на преводачите защото вероятно си давате сметка какъв дебат предизвика вашата реч в Германия и реплики от типа „шменти капели”.

Бойко Борисов: Има неща, които няма как да бъдат обяснени. Това, което убягна от вас, защото виждам, че това ви е впечатлило, беше, че на тази среща беше и един много поставен министър в оставка от социалистите. И аз бях принуден, всъщност поставих си го него за цел и си дебатирах изцяло с него. Мисля, че нямаше тема, по която да може да ме обори.

Репортер: Не че омаловажавам посланията ви, но просто истината е, че вие сте труден за превеждане и ви сравняват с Тодор Живков и неговия изказ. Вие как гледате на това?

Бойко Борисов: С кой ли не са ме сравнявали. Аз истински съжалявам, че не слушах майка ми, Бог да я прости, в това отношение, която ме беше записала на френски си спомням, плащаше в ония бедни времена такси да ходя частно да уча. Аз ходех да ритам топка. Ако имах време сега, макар че можете да направите експеримент, в колата имам една кутия. На нея съм си написал на листчета глаголи, думи изречения.

Репортер: На английски?

Бойко Борисов: На английски. И си запаметявам и наизустявам.

Репортер: Например?

Бойко Борисов: Много. Сега ще е смешно още повече да казвам, но така, като се говори бавно, разбирам какво казват. Или най-малкото веднага ми се наострят ушите. Но за тези, които биха искали да чуя, да им кажа. Чуя ли “Congratulation, Borisov”, не слушам нататък. И това го помня още, знам в МВР особено като шефовете на други служби идваха и казваха за дадена операция “Congratulation, general”, знам, че нататък няма какво да слушам.

Репортер: Изненадан ли сте, че Юри Галев е общински съветник от „Атака”?

Бойко Борисов: Мога да кажа, че съм изненадан, защото обикновено се подбират общински съветници. Някой път обаче печеленето на избори или на гласове на всяка цена, за да се постигне по-добър резултат от политическите партии впоследствие ни изиграва и тези лоши шеги.

Репортер: Случаят с Юри Галев показва ли по някакъв начин това, за което много се говори, че хора, които са криминално проявени, имат влияние в различни групировки и метаморфозите на групировките, са пряко ангажирани в предизборни кампании, подпомагат политически партии и след това получават в замяна я общински места, я нещо друго.

Бойко Борисов: Безспорно е, че всеки гледа да се легитимира и да изчисти образа си и всичко, което има. В ГЕРБ ние сме се старали и неслучайно нашите са най-евтините кампании, предизборни. Доказано в пъти, в пъти, пъти най-евтино. Защото по никакъв начин не сме си го позволили да го правим. Преди и при нас са идвали. Емисари, всички, отвсякъде. Това, което чух от Волен Сидеров е, че той се разграничи от този избор.

Репортер: Смятате ли, че е възможно, чисто теоретично, че да е знаел?

Бойко Борисов: В ГЕРБ имаме това предимство пред другите партии, че и аз, и Цветанов, Нунев, Иван Петров, Танов, Румен Миланов, хора, които са депутати или министри, прекрасно познават контингента. И това нямаше как да се случи. Волен Сидеров може и да не е знаел просто. Питате ме, не ми е работа да им се меся в работата на която и да е партия. И аз никога не го правя.

Репортер: Смятате ли вие лично, сега вече мина известно време от разкритията по „Наглите”, мислите ли, че това е организацията, или че има още едно ниво, което става недосегаемо по обективни причини?

Бойко Борисов: Ваши бяха и няколко седмици преди това репортажите, които правехте и гледах предаването. Вие видяхте, че почти при всички отвличания или магистрални грабежи извършителите много ехидно питат: защо не дойде Бойко да ви помогне? Е, помогнах им. Добре им помогнах. Разбира се, така си правя могъщи врагове защото те го приемат лично, а то не е. Те действат малко като клетките на Ал Кайда. По този начин те си комуникират помежду си. Те се знаят. И тук дали го има този общ център или го няма, според мен е дискусионен. Защото може в дадени неща да са координирани, други не.

Репортер: Вече познавате добре реалностите като министър-председател. Погледът ви е отвисоко и в много широк диапазон.

Бойко Борисов: Не знам дали по-добре познавам реалностите от времето, когато бях главен секретар. Така че, това, че е по-високо не значи, че виждаш по-добре. Може и обратното, виждаш по-малки неща.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1138-der-spiegel-gernmasnkata-ikonomika-zalaga-na-putin

Икономическата и финансова криза в света и в Европа се разраства с изключително бърз темп. Липсата на достатъчно ефективни антикризисни политики в САЩ, дълбоката дългова криза обхванала Еврозоната и отраженията й в световната банкова система – очертава твърде нестабилна, рискова и даже опасна икономическа, социална и политическа картина в целия свят.

България въобще не е застрахована и запазена от този икономически и финансов ураган, както управляващите в страната се опитват да представят ситуацията пред българските граждани.

България още от 2008 година се движи зад вълната и кривата на необходимите и адекватни политически и икономически отговори на кризата.

Декоративният и закъснял опит на правителството на Станишев изразен в някои антикризисни мерки представени на 7 страници не повлия въобще на срива на българската икономика в периода 2008-2009. Срамежливите, колебливи и в много голямата си част противоречиви антикризисни мерки на правителството на ГЕРБ представени на три етапа се намират по същество в политическия и икономически вакуум, тъй като никой днес, включително и самият премиер не знае, какво от неговите три плана е реализирано, какво остава да се реализира и какви са дотук ефектите. Това закъснение, тази неразбраност на характера на кризата и проявена колебливост и некомпетентност в нейната терапия, ни струват и ще ни струват безкрайно скъпо.

Разбира се, не ни е необходимо да чакаме нито финансовият ни министър, нито министър-председателят да ни кажат какви са ефектите. Всеки български гражданин, всяко домакинство, всеки бизнес – ги усеща и разбира на живо. Евростат ги каза, повтори и потрети. България е страната в ЕС с най-голяма степен на обедняване и с най-голям риск за засилване на процесите на обедняване. Но, не пиша този материал, за да споря със статистическите шамани на сегашното българско правителство. Не, че такъв спор би им харесал.

Пиша с огромна тревога, повтарям нарочно някои неща, които съм казвал многократно и преди, защото в тази „перфектна буря” просто не е възможно и е страшно опасно, икономическият, социален и финансов кораб на България да плава без компас, без пристанище, без посока. Опасно е за България.

Да, времето за радикални действия бе вчера, но сме длъжни да се опитаме, виждайки какво се случва около нас, а и със самите нас – да предприемем радикални мерки и политики за предотвратяване на идващата нова фаза на финансовата криза.

А тази фаза се очертава да бъде твърде тежка. Рецесията се завръща вече в най-силните икономики в света и със сигурност на европейска сцена. Като се има предвид, че твърде слабо бе реформирана банковата система, прекалено изкривената фискална консолидация, срещу която най-сетне се изказа и новият председател на МВФ, Кристин Лагард, козметичните опити на ЕС и на ЕЦБ да спасяват Гърция и останалите изпаднали в криза икономики – ясно е, че периода след 2008 година не бе използван, за да може „болният” поне малко да се възстанови и неговата „имунна система” да не бъде толкова лесно податлива на ударите на кризата.

Политическото и финансово доверие е почти изчерпано. Изчерпано в САЩ, изчерпано в Европа, където опитите на Меркел и Саркози да „кърпят” с парите на европейските данъкоплатци гръцката икономика се оказаха безсилни пред аргументите на реалността. Европа върви към пълна банкова криза. Засега френските банки са в нейния фокус, заради експозицията им в гръцки облигационни книжа на стойност над 57 милиарда щатски долари, както и гръцките банки, но тази криза вероятно ще обхване и много други банки.

Цената на акциите на BNP Paribas SA само вчера спадна с над 12% заради слуховете, че банката е изправена пред сериозни трудности в своя ликвиден профил.

От няколко дни, американските финансови фондове започнаха рязко да редуцират инвестициите си в германски, френски и испански банки. Даже самите европейски банки вече изпитват недоверие една към друга и започнаха да изтеглят част от техните средства от европейската банкова система. Днес, Европейската Централна Банка официално съобщи,че ще заеме 575 милиона долара на две европейски банки, което ясно означава, че те просто няма откъде другаде да решат своите ликвидни проблеми. Самите гръцки банки притежават над 40 милиарда евро гръцки държавен дълг. Ако те поемат загубите на тези ценни книжа, то това би било равно на целия капитал държан от страна на тези банки. Множество институции, фирми и отделни вложители започнаха да си изтеглят депозитите от банките.

Независимо от политическите успокоявания, сегашното продължаване на тази финансова агония е немислимо. Затова, срещата следващата седмица на МВФ и на Световната Банка във Вашингтон (23-25 септември) е изключително важна, защото тя би могла да отпуши важни решения, включително и за подготвяната следваща среща на Г-20.

Моето мнение е, че Гърция следва да спре плащанията по своите задължения (да обяви фалит), за да може да спре политическото и социално разрушаване на страната, разрушаване, което ще повлияе на цяла Европа. Независимо от финансовите инжекции и двата големи плана на ЕЦБ и на МВФ, Гърция не може да си изплати дълга. Тези инжекции само стимулират една още по-силна рецесия в гръцката икономика, а като се направят всички калкулации и анализи, ясно се вижда, че ако Гърция изпълни всички изисквания към нея, към края на 2012 г. съотношението на нейния дълг към БВП ще е още по-голямо отколкото тази година. А и както много сериозни анализатори отбелязват, безсмислено е да се дават пари на Гърция, за да може тя да си плаща заемите дадени от германски банки.

За съжаление, подобна е ситуацията в Португалия, Ирландия, Испания, Италия, Белгия и вече ударите на финансовата криза започват силно да се чувстват и във Франция. Всичко това не може да не „светва червена лампа” в България, където над 85% от банковата ни система е собственост на чужди европейски банки.

Не може да има никакво съмнение, че рецесията в Европа и в света ще се отрази силно на растежа на българската икономика, както от гледна точка на потенциала за експорт, така и от гледище на привличането на чужди инвестиции, кредитния климат в страната и всичко останало. Националната ни валута е вързана за еврото и това може да се окаже друг сериозен фактор, на фона на това което се наблюдава вече в Европа – на „бягство” на капитали от континента.

Абсолютно съм убеден, че преди внасянето на проектобюджет 2012 за обсъждане в Парламента, следва да бъде поискано от всички парламентарни групи – изслушване на Отчет от страна на правителството по повод на кризата в Европа и хода на прилагане (с актуализиране) на антикризисните мерки на изпълнителната власт. Би следвало в този план да бъде поискано изслушване на председателя на БНБ по отношение на реалното състояние на българските златни резерви, както и на валутния ни резерв.

В този материал аз съзнателно не искам да предписвам действия, които считам за абсолютно необходими от страна на правителството, тъй като се намираме в предизборен период и всякакви подобни неща биха се счели за вид пропаганда и кампания.

Това не ми пречи, разбира се, да посъветвам себе си, както и всички приятели, че поради изключителния характер на икономическите и финансови събития, които стават около нас, а бих казал и с нас, съветвам СЕБЕ СИ (нарочно използвам този израз) да държа колкото се може повече пари в кеш (ако имам тази възможност), а не в банкови депозити.

Предвид на опасния характер на европейската дългова и банкова криза, считам, че кеш следва да се държи в левове, щатски долари, британски лири и швейцарски франкове. Съветите за кеш във валути от Азия или в норвежски крони, засега аз лично по редица съображения ги отклонявам.

За златото, вече имах на няколко пъти възможносттта да изкажа моите лични съображения.

Не бих на никаква цена инвестирал в акции или в държавни облигации. Писмата, разпращани до хора в България от страна на един бивш министър и сега шеф на компания за управление на активи, който агитира за закупуване на гръцки държавни облигационни книжа, за мене следва да са обект на прокуратурата. Да агитираш някой сега да купи от тебе гръцки държавни ценни облигации – е просто измама на хората, при положение, чете са изтеглени от пазарите, а на вторичния пазар, тяхната стойност вече е дисконтирана с над 63%.

Така че, съветвам към максимално внимание, защото навлизаме в период, в който благосъстоянието на всеки ще бъде за пореден път експозирано на големи опасности.

От тази гледна точка, в такъв период, аз лично искам да се уповавам на реални, осезаеми, веществени пари, а не на виртуални пари, независимо от обещаваните лихви по депозити.

С това, завършвам моят коментар само засега. Но, обсъждането на тази тревожна тема ще продължи.

Лондон, 14 септмври 2011

------------------------------------------------

* Проф. Димитър Иванов е макроикономист, роден в Русе, а в момента е старши съветник в съвета на директорите на Gerken Capital Associates в Сан Франциско. Преподавател в британски и други университети, консултант по стратегическите инвестиции в Централна и Източна Европа.

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица „Financial times”.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският „Die Presse” написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

„Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз” – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник „Haaretz”.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

На 20 септември след обяд, от Берлин, където се намира кандидатът за президент на управниците от ГЕРБ – „Плевнелиев-Попова”, за среща с канцлера на Германия, Ангела Меркел дойде новината, че Меркел, по време на посещението на турския президент Абдуллах Гюл е направила неочаквано и шокиращо изявление, като заявила „Германия е официално против присъединяването на Турция към Европейския съюз”!

В нарушение на всякакви протоколни изисквания по време на официално посещение на много високо равнище, да не се съобщават скандални и неочаквани новини, или когато се налага – това да се прави конфиденциално, или въобще да не се прави, Меркел си позволи да говори направо на Гюл, като допълни, че „Германия е против пълноправното членство на Турция, но не иска да загуби един толкова важен партньор”, поради което защити идеята за привилегировано сътрудничество на Турция с ЕС!

Меркел е пояснила пред госта си, че ЕС трябва да открие начини за по-задълбочено икономическо сътрудничество с Анкара, но дистанцира това пояснение: не в политически смисъл, и още веднъж – не, като пълноправно членство на Турция в Евросъюза!

Защо точно сега, по време на подобно официално посещение Ангела Меркел извади този коз, след като в последните месеци нейната християндемократическа политическа сила непрекъснато коментира казуса с приема на Турция – причината би следвало да се търси вероятно в това, че ХДС понесе поражение от социалдемократите и то в Берлин!

Така коментира изненадата от думите на канцлера Меркел коментаторът Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио” на НТ СКАТ.

Ще припомня, че Турция официално подаде молба за членство още през 1987 година, но беше призната за страна кандидат за членство едва през 1999 година по време на срещата в Хелзинки. Оттогава преговорите „Турция-ЕС” са в безтегловно състояние.

От своя страна президентът Абдуллах Гюл Гюл призова Турция да бъде оставена да приключи преговорния процес с ЕС и след като затвори всички предприсъединителни глави, тогава да се дебатира за членството й.

„Ако се смята, че Турция е една тежест, тогава ние със задоволство няма да станем част от ЕС. Може и турският народ да не пожелае пълноправно членство след приключване на преговорите", бе отговорът на Гюл.

Той изрази позиция, че на този етап страната не желае да се откаже от намерението си за членство в Евросъюза.

Какво се случи на 20 септември – Меркел игра ва банк и изрече официално това, което се говореше досега от ХДС. Направи го по време на четиридневното официално посещение на турския президент Гюл!

В същото време – симптоматично или не съвсем, по време на това ключово изявление на Меркел, в германската столица Берлин се намираше кандидатът за държавен глава Росен Плевнелиев, и то по покана на фондация „Конрад Аденауер”, за да участва в дискусия.

В Берлин Плевнелиев се срещна с члена на Външната комисия на германските християндемократи Грунд Манфред, с който, според БТА, са обменили, информация за случващото се в България.

Предстоеше Плевнелиев да се срещне с канцлера Меркел и на тази среща бе обявено, че ще бъдат обсъдени: предстоящите избори, кризисните процеси в Гърция и Европейския спасителен фонд, както и основни въпроси, свързани с икономическото развитие на двете страни.

Ще подмина засега слабата подготовка на Плевнелиев за общуване с един такъв държавник като Меркел, ще подмина, пак само засега колко е бос кандидатът за държавен глава на ГЕРБ Росен Плевнелиев по въпросите на дипломацията и историята на международните отношения, а това без спор щеше да му попречи да говори адекватно по темите, които предстоеше да бъдат дискутирани с германския канцлер!

Да се върнем само на събитията около отлагането на приема на страната ни в Шенген и огромния гаф на Плевнелиев, гарниран с лъжа по отношение на посланика на Холандия ще е напълно достатъчно, за да бъде ясно, че за Плевнелиев влизането в един такъв разговор с Меркел ще е повече от несериозно и рисково. Да не говорим за това, че изпращането на един човек с абсолютно никаква подготовка в областта на международните отношения и дипломацията е обидно за самия домакин Меркел!

Но кой да им каже на Борисов и Николай Младенов, като се знае тяхната „подготовка” в тези проблеми!

Сериозният въпрос тук е: какво ще може да каже Росен Плевнелиев за позицията и думите на канцлера Меркел, и категоричното й противопоставяне на приема на Турция в ЕС - ще обсъди ли адекватно проблема Плевнелиев с Меркел?

Ще обсъди ли Плевнелиев с канцлера Меркел позицията на ГЕРБ по приемането на Турция в ЕС, след като неговият „попечител” Борисов нееднократно заявява, че неговото правителство е за безусловна подкрепа на приема на Турция в Европейския съюз!

Очевидно, в бързането да събере червени точки за Плевнелиев от междунардни изяви, ГЕРБ го натресе в една доста деликатна ситуация, изпращайки го точно при канцлера Ангела Меркел.

Изненада ли беше изявлението на канцлера Меркел?

Да не забравяме, че преди няколко дни германското Външно министерство порица изявлението на турския министър-председател Ердоган, в което той заплаши Република Кипър за това, че си позволявала да изследва своя териториален шелф, за да търси газ и нефт, тъй като се оказа, че имало залежи на тези ценни суровини.

Европейският съюз призова Турция да се въздържа от заплахи във връзка със спора за желанието на Кипър да започне добив на газ, предаде тогава АФП.

„Призоваваме Турция да се въздържа от всякакви заплахи и възможни действия, които биха могли да се отразят негативно на добрите междусъседски отношения и на мирното решение на граничните спорове”, заяви говорителят на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън.

Във връзка с огласеното започване на търесене на природен газ и нефт в териториалния шелф на Кипър, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган контрира, че Анкара също ще започне „много скоро” сондиране за природен газ край бреговете на Кипър, предаде АФП.

Премиерът предупреди още, че източната част на Средиземно море „ще бъде под постоянното наблюдение на турски фрегати, нападателни кораби и турските ВВС”.

„Тази икономическа зона е спорна”, подчерта Ердоган.

„Ако кипърските гърци предприемат действия в рамките на обявените по-рано срокове, тогава ние също ще започнем аналогична дейност още на следващата седмица”, подчерта турският министър на енергетиката Танер Йълдъз и допълни, че турските плавателни съдове към шелфа ще бъдат съпроводени от кораби на военноморските сили на страната.

Турция не признава Кипър като суверенна държава, а подкрепя непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република. Експертите смятат, че споровете около разработването на шелфовите находища могат да се отразят негативно върху разрешаването на кипърския конфликт.

Освен реакцията спрямо търсенето на газ и нефт от страна на Кипър, турският заместник-премиер Бесир Аталей заяви, цитиран от държавната Анадолска агенция и Ройтерс, че ще замрази отношенията си с ЕС, ако на Кипър бъде дадено ротационното председателство през 2012 г.,.

Без спорно е, че Турция и по-точно премиерът Ердоган се опитват да бъдат решаващ фактор както в Близкия Изток, така и на Балканите, а защо не и в Европейския съюз!

Засега стоят два въпроса, които се нуждаят от отговор:

Трябва ли България официално да подкрепи позицията на Ангела Меркел, която на 20 септември официално се противопостави на членство на Турция в Европейския съюз, след този неочакван развой на събитията?

Ще трябва да чуем и как ще реагира Цецка Цачева на подписката на НТ СКАТ и ВМРО, която събра против това членство 318 000 подписа против подкрепа за влизане на Турция в ЕС.

Как ще реагира Цачева, след като главният външнополитически партньор на ГЕРБ Германия, официално заяви в лицето на канцлера Ангела Меркел че Турция НЕ МОЖЕ да бъде член на ЕС.

Надявам се скоро да научим ще си позволи ли Цецка Цачева искането с тази подписка на референдум, а тя е задължена да подложи на гласуване в пленарна зала това искане, или ще постъпи както  в случая с връщането на питането на Михаил Миков към Николай Младенов за приема на България в системата Шенген.

При всичко случило се и случващо се – пътуването на Росен Плевнелиев до Германия май ще се окаже поредният препъни камък на този почти назначен от ГЕРБ президент!

Публикува се с любезното съдействие на списание “Геополитика”, партньор на сайта “Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi52010/965-v-bydeshte-ni-ochakvat-oshte-poveche-krizi

Световно известният американски икономист Нуриел Рубини е роден през 1959 в Истанбул, в семейството на ирански евреи-търговци. Израства в Турция, Иран, Израел и Италия (където през 1982 завършва Университета Бокони в Милано). През 80-те се установява в САЩ и защитава докторска степен по икономика в Харвардския университет. През 90-те години е преподавател в Йелския университет, където изследва кризите на развиващите се пазари - Мексико и азиатските държави, през 1997-1998, Бразилия, Русия и Аржентина, през 2000. Според него, общото при тях е, че малко преди настъпването им всичките държави са имали голям търговски дефицит. Професор Рубини прогнозира и финансовата криза в САЩ, изтъквайки като причина за нея тогавашния рекорден държавен дефицит на САЩ от 600 млрд. долара и кредитния бум, породен от намаляването на лихвения процент до минимален от Федералния резерв, през 2003. Мнозина известни икономисти обвиняват Рубини, който в момента е преподавател в Нюйоркския университет, в спекулативност и смятат, че голямата му популярност е резултат на емоционалното влияние на масовите медии върху Уолстрийт и европейските финансови центрове. Междувременно, в началото на 2010, той лансира поредната си "апокалиптична прогноза", че еврото ще се срине и изчезне като "резервна валута" на долара. Нуриел Рубини е автор на няколко книги, по-известни от които са „Новата международна финансова архитектура”, „Политическите цикли и макроикономиката” и „Отговорът на възходящите икономики на кризата”.

Интервюто на американския икономист Рубини е дадено пред "Der Spiegel".

-          Наричат Ви „доктор Апокалипсис”, защото предсказахте сегашната криза в момент, когато мнозина други икономисти преливаха от оптимизъм. Продължавате ли да гледате песимистично на бъдещето на световната икономика?

-          Преди всичко, държа да подчертая, че не съм вечния песимист и невинаги говоря негативно за бъдещето. Обратното, държа правилно да оценявам ситуацията. Но, наблюдавайки сегашната икономическа картина в света, наистина виждам на хоризонта много тъмни облаци.

-          Според МВФ, икономическата активност отново набира скорост, като прогнозите са, че през 2010 ръстът ще достигне 4%. Може би е време да се прекръстите от „доктор Апокалипсис” на „доктор Просперитет”?

-          Аз съм реалист и виждам само отделни светли петна в някои страни, като например Китай, Индия и Бразилия. А останалите? Икономическото възстановяване на САЩ върви много вяло. Япония все още не е излязла от комата, а Европа е застрашена от повторно свличане в блатото на кризата. Старият континент не е защитен, той е уязвим и може отново да затъне в рецесия. Още преди сътресенията в Гърция, перспективите не бяха особено оптимистични, а сега ръстът в еврозоната изглежда още по-близо до нулата.

-          Какво мислите за „гръцката опасност”?

-          Пазарите са силно разтревожени от ситуацията в тази страна, но истината е, че това е само върха на айсберга. Все по-често, специалистите изразяват тревога за състоянието на пазара за ценни книжа в държави, като Великобритания и Ирландия. Проблеми ще си имат дори САЩ и Япония, което е свързано с огромния им бюджетен дефицит. Това може и да не се случи през 2010, но с течение на времето те неизбежно ще се сблъскат с тези проблеми. Впрочем, в САЩ и днес има огромни бюджетни проблеми в такива щати като Калифорния, Невада, Аризона, Ню Йорк и Флорида. Като най-много ме тревожат нарастващите бюджетни дефицити и огромните държавни дългове.

-          Правилно ли постъпиха МВФ и ЕС, като решиха да подпомогнат Гърция със 110 млрд. евро?

-          Според мен, това само ще удължи гръцката агония с около година. Страхувам се, че Гърция, най-вероятно, не просто страда от липса на достатъчна ликвидност, а направо е неплатежоспособна. И няма как да решим проблема, като даваме на една неплатежоспособна страна пари и я принуждаваме да прави болезнени съкращения. Дори ако данъците бъдат увеличени, а разходите – орязани, съвсем не е задължително, че в резултат Гърция ще стане по-конкурентоспособна. Обратното, производството може да намалее, безработицата да нарасне, а пазарният дял може да бъде загубен. Тоест, необходим ни е „план Б”.

-          И какъв следва да е той?

-          Трябва да се започне с превантивно преструктуриране на дълга. Необходимо е да намерим правилното решение на проблема, което да е приемливо и за длъжниците, и за кредиторите. Освен това се налага да разработим бюджетни и данъчни корекции за други държави от еврозоната, като Португалия и Испания например.

-          Вярвате ли, че германското правителство ще се съгласи с това?

-          Истината е, че над 300 милиарда евро от гръцкия държавен дълг принадлежат най-вече на президентите на различни финансови институции от Германия, Франция и Швейцария. Те ще трябва да се откажат от част от тях. И без това загубихме много време, игнорирайки кризата в Гърция. Без наличието на такъв План Б, ако Гърция фалира, ще последва ефект на доминото, като ударите по Испания, Португалия и други части от еврозоната ще се окажат много бързи и опасни. С течение на времето, подобно развитие може да доведе до разпадане и на самата еврозона.

-          Дали германският канцлер Ангела Меркел, която не реагира достатъчно бързо на кризата, не влоши ситуацията?

-          Така е. ЕС загуби няколко скъпоценни месеца, докато работеше по финансовия пакет за Гърция. Отчасти, това се дължеше на политическата съпротива в Германия срещу отпускането на тази помощ. Вътрешната политика на Германия и нарастването на скептицизма по отношение на европейския валутен съюз, доведоха до забавяне при вземането на политическите решения, което пък навреди на усилията за ограничаване на кризата в Гърция и не позволи да бъде предотвратено разпространяването и в други части на еврозоната.

-          Смятате ли, че европейският валутен съюз беше грешка?

-          Не бих си позволил толкова категорична оценка. Не изключвам обаче, че може би беше грешка в него прибързано да бъдат допуснати толкова много страни. Ако вместо това първо беше създадено ядро от държави, които са по-хомогенни, в икономически план, и по-разумни – във финансов, и са склонни решително да осъществяват необходимите структурни реформи, валутният съюз щеше да е по-успешен. Проблемът е, че ако една страна е част от него, тя вече не може да го напусне, а ако все пак го направи това би имало крайно негативни последици.

-          Основният проблем днес е дълговата криза. Преди това пък станахме свидетели на банкова криза. А още по-рано, на криза на ипотечните кредити. Трябва ли да започнем да свикваме, че ни очакват още кризи ?

-          Страхувам се, че да. В последната си книга показвам, че кризите са интегрална част от структурата на капиталистическата ДНК. Тоест, те не са изключение, а по-скоро правило. Много жизненоважни за капитализма елементи, като например иновациите и рисковете, също много често провокират кризи. И това, през което току що преминахме, в бъдеще може отново да се стовари върху нас и то с далеч по-голяма сила.

-          Тоест, смятате че кризите са неизбежни.

-          Те не са неизбежни. Но, ако погледнем назад в историята, ще видим, че се повтарят едни и същи схеми и закономерности: прекалено либерална кредитно-парична политика, уязвимост заради прекалено големия дял на кредитните средства, както и слабо държавно регулиране. Предстои ни отново да го видим и в бъдеще. Впрочем, възможно е в бъдеще да се сблъскаме с още повече кризи.

-          Съществува ли някакъв общ сценарий за тези кризи?

-          Няма идентични кризи, но много от тях си приличат. Има етап на ръст и раздуване на балоните, после балоните се пукат и настъпва крахът. Хората виждат как нараства стойността на определени активи (например на недвижими имоти или акции) и ги използват като гаранция и вземат прекалено много кредити, затова и делът на кредитния капитал във финансовата система нараства. А след като балонът се спука, стойността на тези активи пада и хората се оказват затънали до шия в блатото с всичките тези кредити, които не са в състояние да изплащат.

-          Как може да се познае фиктивното повишаване на борсовата конюнктура?

-          Трудно. Винаги гледам с подозрение на твърденията на някои експерти, че този път всичко ще бъде различно, че иновациите радикално ще променят начина ни на живот и работа и всичко това ще доведе до дългосрочен и мащабен ръст на реалното богатства. По времето на технологичния балон имаше хора, които дори пишеха книги със заглавия от типа на „Dow Jones 36 000” (очевидно се има предвид книгата „Dow 36,000: The New Strategy for Profiting From the Coming Rise in the Stock Market” на Джеймс Гласмън и Кевин Хасет, появила се през 1999 – б.р.) .

-          В момента прекалено много пари отиват за суровини, като петрола или медта. Това ли е следващия балон?

-          Възможно е. Струва ми се, че това не се дължи на търсенето, а просто ликвидните средства се ориентират към суровинните стоки. Което предизвиква у мен сериозно безпокойство: изглежда си въобразяваме, че можем да спасим глобалната икономика, заливайки света с огромно количество ликвидност. Тоест, на път сме да направим същата грешка, като по време на предишния кризисен цикъл.

-          Каква би могла да е алтернативата на програмите за стимулиране и намесата на централните банки? Защото, ако оставим всичко на пазара, светът рискува да попадне в капана на спада.

-          Така е. Само че трябва да се действа много внимателно и предпазливо, освен това не бива да се движим прекалено дълго по този път. Иначе се появява риск от създаването на банки и компании – зомби, чиито живот ще се поддържа изкуствено. Вижте какво става с банковия сектор. Започнахме с това, че обявихме проблема за прекалено сериозен за да се провалим при решаването му. Затова, в частност, отговорът на кризата включваше разширяването на финансовата консолидация. Така, JP Mogan сe сдоби с Bear Stearns, а Bank of America – с Merrill Lynch. В резултат от което днес финансовите ни институции са дори повече отпреди. И тези окрупнени институции знаят, че ако сбъркат отново ще бъдат спасени.

-          Може би подобни прекалено големи и недобре функциониращи институции би трябвало да се разделят на части?

-          Защо не? Трябва да изтощим противника си. Официалното отношение бе следното: необходимо е да се формулира режим за решаването на проблема с цел контролиран спад на напрежението и ограничаване на тяхната дейност. Безпокои ме обаче следното – как може контролирано да бъдат закрити такива глобални финансови институции, като Goldman Sachs или Morgan Stanley, в разгара на поредната криза? Това е прекалено рисковано и в крайна сметка ще се наложи отново да ги спасяваме.

-          Как обаче да определим, кой от тях е прекалено голям?

-          Ако трябваше да определям параметрите на някоя системно важна институция, аз, разбира се, щях да помисля първо за размерите на нейните активи и пасиви, като дял от финансовата система и БВП. Разбира се, важни са и размерите на съотношението между кредитния и акционерния капитал, както и сумата на дълговите задължения – не само балансовите, а и задбалансовите. От значение е също, колко критично важна е въпросната институция за системата на разчетите и плащанията. Тоест, в крайна сметка излиза, че е прекалено сложно да бъдат определени тези институции.

-          Американският президент Барак Обама прокара планове за финансово реформиране, включително т.нар. „правило на Волкър” (под това име е известно предложението на американския икономист и бивш шеф на Федералния резерв Пол Волкър банките да не могат да осъществяват спекулативни инвестиции, които не са в полза на клиентите им – б.а.) и други регулиращи постановки за ограничаване размерите на банките. Налага ли се още по-радикално регулиране на банковия сектор?

-          Това е добро начало, но ми се струва, че се нуждаем от по-радикални мерки. Съвършено очевидно е, че моделът на „финансовия супермаркет” не проработи. Имам предвид институцията, където на едно място е концентрирано всичко: търговски банкови операции, инвестиционните операции, хеджовите фондове, застраховките и маса други банкови услуги, което ги прави твърде сложни, объркани и неуправляеми. Нито един генерален директор не може да ефективно да ръководи подобна институция. Затова всичко следва да се раздели на части. Ако имате много различни институции, които извършват различни видове финансови услуги, нито една от тях няма да е от критично значение за съществуването на цялата система.

-          Преди почти сто години правителството на САЩ раздели на части Standart Oil. В крайна сметка обаче, тези части станаха по-големи от оригинала.

-          Всъщност, предлагам нещо подобно на закона Глас-Стийгъл, налагащ определени ограничения върху търговските и инвестиционни операции. Тоест, връщане към правилата, които съществуваха преди десетина години. Тогава те показаха добри резултати.

-          Какви други финансови реформи смятате за наложителни?

-          Пазарите на вторичните ценни книжа следва да станат по-прозрачни, а повишаването на ролята на ценните книжа, като форма на заимстване, трябва да се регулира по-строго. Финансовите институции следва да променят системите си за компенсация така, че да не игнорират дългосрочните интереси. А пък рейтинговите агенции трябва да бъдат накарани да променят бизнес-моделите си, така че вече да няма проблеми с конфликтите на интереси.

-          За съжаление, реализацията на подобни, далеч отиващи реформи днес изглежда доста утопична?

-          Аз и не очаквам, че идеите ми ще бъдат реализирани на практика по време на сегашната криза. Може би ще се наложи да изчакаме следващата и тогава на масата ще бъдат поставени дори и по-радикални предложения. Тревожи ме друго. Ако не създадем система, в рамките на която кризите да се случват по-рядко, следващият път негативната реакция към пазарно ориентираната икономика, реформите, глобализацията и свободната търговия, на която сме свидетели напоследък, може още повече да се усили. Поуката е следната: ако в бъдеще се разрази още една криза, тя ще бъде още по-жестока от предишната, още по-разрушителна и скъпоструваща за всички онези мерки, които са ни необходими: приходи, заетост, просперитет, бюджетни излишъци. И ние просто не можем да го допуснем.

-          Предложенията Ви за реформи се базират на опита от сегашната криза. Дали обаче те ще помогнат за предотвратяването на бъдещи кризи от всякакъв вид?

-          Не сме в състояние да направим така, че кризите напълно да изчезнат. Но, ако съумеем да постигнем те да се разразяват по-рядко и да са по-малко опустошителни, това наистина ще бъде победа.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2010/972-nato-novite-ramki-na-starata-strategiq

Американският президент Барак Обама пристигна на срещата на високо равнище в на лидерите на страните-членки на Алианса в Лисабон и заяви, че САЩ няма да изоставят Афганистан

Както е известно, през май 2010, в Брюксел, експертната група (т.нар. „група на мъдреците”) на НАТО, начело с бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, публикува обзорния си доклад (1). Той беше изготвен по молба на генералния секретар на пакта Андерс Фог Расмусен (2), в рамките на стартиралия през лятото на 2009 процес на подготовката на нова Стратегическа концепция на Северноатлантическия алианс, която трябва да бъде приета на срещата на върха в Лисабон, през ноември 2010.

Предишните две концепции

Берлин и Париж се разбраха по въпроса за ядрените оръжия в Лисабон писа в. "Фигаро"

Концепцията от 2010 ще бъде третата по ред, разработена и приета от НАТО след края на студената война. След краха на Съветския съюз и изчезването на заплахата от голяма война с Варшавския пакт, Северноатлантическият алианс бе принуден да търси нови основания за съществуването, както и нови ориентири. Първата официална (и първата, станала публично достояние) концепция на алианса, след разпадането на комунистическия военен блок, беше приета през ноември 1991, в Рим (3). Впрочем, този документ с програмен характер, до голяма степен, бе приет по принуда. Появата му беше тясно свързана с изчезването на СССР н необходимостта алиансът да се ориентира в политическото пространство на посткомунистическа Европа. Макар в концепцията да се посочваше, че „доминиращата в миналото заплаха вече не съществува” (4), в нея са констатираше, че рисковете за съюзниците от НАТО продължават да съществуват и имат разнообразен и многопосочен характер.

За разлика от документа от 1991, втората публична концепция на НАТО, чието приемане, през 1999, съвпадна с 50-годишния юбилей на организацията, със сигурност не беше прост обзор на ситуацията. Напротив, тя представляваше целенасочена политическа програма за бъдещото развитие на военния блок, основаваща се на десетилетния опит от едноличната доминация на алианса в сферата на европейската сигурност и политика в новата обстановка, когато част от съществуващите политически структури (ОССЕ) се маргинализираха, а други все още бяха в зародиш (като например Европейската политика за сигурност и отбрана на ЕС) (5).

Русия и НАТО укрепиха взаимно доверието си на срещата в Лисабон

Участието на НАТО в дезинтеграцията на остатъчна Югославия и намесата във вътрешните и работи, както и използването на военна сила срещу Белград, без съответните санкции на ООН, отразяваха стремежа на алианса да участва в решаването на всички по-важни въпроси в Европа, включително и да налага едностранно (т.е. под свой контрол и следвайки собствения си сценарий) решението на някои от тях. Слабостта на Русия и неспособността и да влияе сериозно върху политическите процеси на Стария континент през 90-те години на миналия век, допълнително стимулираха военно-политическите амбиции на НАТО. В резултат от това, алиансът не само започна все по-уверено да интегрира нови страни-членки (6), но и да възприема нови функции. Новите задачи на НАТО бяха фиксирани в Стратегическата концепция от 1999, като най-сериозни последици за международната общност имаха две от постановките в този документ: на първо място, констатацията, че сферата на отговорност на Северноатлантическия съюз се е разширила отвъд границите на държавите-членки и, на второ място, новото тълкуване на ролята на Съвета за сигурност на ООН при използването на сила в една или друга точка на света.

Тези две политически нововъведения бяха реализирани на практика по време на Косовската криза – както през 1998, така и десет години по-късно, през 2008 (7).

Присъединяването на нови членове и включването на цяла Източна Европа в сферата на интереси на пакта, поемането на несвойствени преди нови функции (защита на демокрацията, намеса в конфликти и силово налагане на мира, „хуманитарни интервенции” и т.н.), както и повишаване политическата роля на организацията – всичко това стана част от програмата на НАТО за първото десетилетие на ХХІ век.

В същото време, събитията от 11 септември 2001 внесоха известни корекции в по-нататъшната трансформация на пакта, тъй като той – в лицето на най-значимия си участник – САЩ, се сблъска лице в лице с терористичната заплаха, която преди това (макар че се споменаваше сред предизвикателствата за сигурността на членовете на НАТО), се смяташе по-скоро за второстепенна. Това принуди пакта светкавично да вземе решение за влизане в сила на прословутия чл.5 на Вашингтонския договор, което не му се бе налагало дори в най-тежките периоди на студената война. Последвалите събития (глобалната война с тероризма, обявена от американския президент Буш-младши, чиито съставни елементи бяха интервенциите в Афганистан и Ирак) изправиха членовете на НАТО пред редица трудни въпроси.

На първо място, Северноатлантическият алианс, който е ориентиран най-вече към класическата защита на членовете си, просто се оказа неподготвен за войната с тероризма и на собствената си територия. На второ място, войната в Ирак показа, че политическото единство на пакта не е чак толкова здраво. На трето място, включително и въз основа на балканския си опит, НАТО започна да претендира не само за изключителна роля в сферата на евроатлантическата сигурност, но и все по-откровено да демонстрира глобални политически амбиции.

Последното имаше две основни измерения: географско и функционално. Най-добрият пример за географското разширяване на присъствието на НАТО извън пределите на Европа са операциите в Афганистан. Пак случващото се в тази страна илюстрира и опитите на алианса да си присвои функциите на глобален миротворец – там НАТО за първи път използва традиционно предназначения за реализацията на чл.5 отбранителен потенциал за да започне военни действия в една голяма неевропейска държава (8).

През 2009, т.е. след петгодишно присъствие на частите на НАТО в Афганистан (предишните няколко години там имаше само американски военни), стана очевидно (включително и за ръководството на пакта), че алиансът все повече се превръща в заложник на политическите си амбиции. Опитът показва, че НАТО, която по характера си е класическа отбранителна военна организация, не може, в сегашния си вид, да осъществява ефективна борба с тероризма, да води война с бунтовниците и, едновременно, да изпълнява миротворчески и хуманитарни функции. На концептуално равнище, сегашният военен и политически инструментариум на пакта не отговаря на съвременните предизвикателства и задачи, които той самият си поставя. Големият въпрос в случая е, доколко бе оправдано излизането на НАТО извън границите на традиционната му сфера на влияние, или поне отвъд границите на Европа. Не по-малко важно за членовете на алианса е, дали НАТО ще остане ефективен военно-политически съюз, ако разширяването му продължи (на Балканите – с присъединяването на Босна, Македония и Косово, или на Изток – с интегрирането на Украйна и Грузия).

Иранските ракети, партньорството на Русия с Алианса, как ще свърши войната в Афганистан, изграждането на противоракетен щит, който да защити страните-членки, борбата с тероризма и киберпрестъпността - това бяха част от темите на срещата на лидерите от страните-членки в НАТО отбеляза в. "Дер Щандарт"

Тоест, съвсем очевидно е, че за НАТО е назрял въпросът за адаптирането му към новата среда на сигурност, включително уточняване пътищата за реализацията на все още неохладените политически амбиции на организацията, и създаването на оперативен потенциал, позволяващ активното присъствие на НАТО на глобално равнище. Именно с тази цел, през лятото на 2009 беше стартиран процесът на формулиране на нова стратегическа концепция, като приемането на окончателния и вариант бе предшествано от появилия се, през май 2010, доклад на „групата на мъдреците”. Много от идеите и предложенията, лансирани в него, вероятно ще влязат в обновения концептуален документ на НАТО.

Фундаменталните направления на новата доктрина

В публикувания през май доклад на групата, ръководена от Мадлин Олбрайт, е представен не само обзор на основните направления на географската, функционалната и военната трансформация на НАТО на сегашния етап, но се съдържат и практически препоръки за укрепване и повишаване политическата роля на пакта в системата на международната сигурност. Ако обобщим основните идеи на авторите му, новата НАТО би следвало да изглежда по следния начин.

Прословутият чл.5, предвиждащ организиране на колективна отбрана при нападение срещу един от членовете на Северноатлантическата организация, си остава фундаментален стълб на алианса и през ХХІ век (9). В същото време обаче, НАТО се изправя пред нова задача – осигуряване на защита от нетрадиционни предизвикателства и заплахи, като например: оръжията за масово поразяване, терористичните и кибер-атаките, както и „предотвратяване незаконното прекъсване на основните маршрути за доставки” (10). Не се уточнява какви именно доставки се имат предвид, но, наред с „пиратите” и „терористите”, в случая може да става дума и за държави, като Русия например, която през последните десетина години неведнъж бе обвинявана от Запада, че използва енергоносителите си като инструмент за натиск (например в хода на „газовите” войни с Украйна и Беларус).

НАТО си остава регионална организация, но интересите на алианса се разпростират върху целия свят – както в сферата на сътрудничеството, така и на предотвратяването на кризи. А за да може и занапред да преследва интересите си на международно ниво, се предлага пактът да продължи политиката на „отворени врати”, разширявайки мрежата на партньорство с всички желаещи. Това партньорство следва да се превърне в ключов инструмент за създаването на мрежа от съюзници из целия свят.

Политиката на „отворени врати” се прокламира едновременно с новата идея, че за държави, като Грузия и Украйна, не е задължително да станат членове на алианса, за да могат да участват в неговите проекти – включително във войната в Афганистан, където и Тбилиси, и Киев вече са изпратили свои войници.

Що се отнася до ключовия въпрос за отношенията между НАТО и Русия, групата на Олбрайт предлага те да се градят на принципа за „предпазливото сътрудничество”, базирано на прагматизма. Москва очевидно вече не се смята за враг на пакта, но това не означава, че в Брюксел допускат някой ден и руснаците да се присъединят към него. В същото време, „мъдреците”, на практика, отхвърлят идеята на руския президент Медведев за подписването на нов Договор за европейската сигурност, констатирайки, че ЕС и НАТО следва и занапред да си останат основните „стълбове” на сигурността в Европа. Тоест, идеята на Медведев се тълкува от тях, изключително като опит за ограничаване ролята и влиянието на пакта на Стария континент.

Освен това НАТО си оставя възможността да използва т.нар. „ядрен чадър”, поделяйки „ядреното бреме” между всичките си страни-членки. По този въпрос, „мъдреците” очевидно се противопоставят на Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Норвегия, които напоследък все по-активно прокарват идеята за изтеглянето на всички американски ядрени оръжия от Европа (11).

НАТО подкрепя разполагането на елементи на американската Система за противоракетна отбрана (ПРО) в Европа и призовава Русия да сътрудничи с алианса по този въпрос, т.е. на практика и предлага да подкрепи американския проект за ПРО, който, според мнозина в Москва (а и не само там), е насочен точно срещу нея.

Като цяло, докладът на „групата на мъдреците” отразява по-скоро интересите на най-силния член на алианса – САЩ. Което можеше да се очаква. Макар че групата включва дванайсет души, фактът, че я оглави именно смятаната за „ястреб” в родината си Мадлин Олбрайт, нямаше как да не се отрази и на съдържанието на документа. Проамериканският характер на доклада се набива на очи в редица аспекти, като започнем от тези, свързани с разполагането на елементи на системата за ПРО на САЩ и запазването на американския ядрен арсенал в Европа, и свършим с оценката за отношенията с Русия. По редица въпроси, позицията на водещите европейски държави-членки на НАТО (Франция, Германия и т.н.) силно се разминава с официалната гледна точка на Белия дом. На практика обаче, тези различия не са отразени в документа, като изключим споменатата по-горе постановка за разширяването на пакта. Според нея, за да станеш част от доминираната от НАТО политическа „координатна” система, вече не е задължително да си член на алианса – достатъчно е да участваш в програми, реализирани в тясно сътрудничество и партньорство с него. Тази формулировка донякъде отменя актуалността на въпроса за членството на Украйна и Грузия в НАТО, стига разбира се да бъде официално включена в новата стратегия, при приемането и през ноември.

Доста странно звучи тезата на авторите на доклада за регионалния характер на НАТО, което най-вероятно е своеобразен реверанс към европейските партньори, които не са склонни да подкрепят превръщането на пакта в „световен полицай”. На практика обаче, декларираният регионален характер няма да пречи на НАТО да преследва глобалните си цели, в контекста на предотвратяване на заплахите, актуални най-вече за САЩ, и кризите, които биха могли да представляват пряка и косвена опасност за членовете на организацията или нейните партньори. Както изглежда, разширяването и укрепването на това партньорство ще бъде сред приоритетните задачи на НАТО през следващото десетилетие.

Мястото на Афганистан в новата стратегия

Войната, която САЩ и НАТО (под чието командване са частите на Международните сили за подпомагане на сигурността - ISAF) водят вече девет години в Афганистан, продължава да се смята за най-голямото предизвикателство пред пакта (12). То е свързано не само със заплахата от поражение на американците и съюзниците им в тази война, която не е изчезнала напълно, но и с онези недостатъци от военен и граждански характер, които се проявиха в хода на сраженията и текущата дейност на коалиционните сили (и доведоха до скандалната конфронтация между президента Обама и командващия ISAF генерал Маккристъл, завършила със замяната му от генерал Питреъс). Сред другите предизвикателства са и политическите разногласия между членовете на НАТО не само относно по-нататъшната съдба на мисията на ISAF и нейните срокове и мащаби, но и за последиците от афганистанската война за имиджа на пакта.

Напоследък мнозина анализатори разсъждават за това, как участието в афганистанската война ще се отрази на новата Стратегическа концепция на НАТО, очаквайки от нея отговор на въпроса, дали НАТО следва и занапред да участва в подобни операции и, ако това е така, с какви сили, при какви условия и в какви географски рамки. Сериозният анализ обаче изключва толкова често повтаряната от противниците на НАТО теза, че войната в Афганистан, по един или друг начин, ще съдейства за разпадането на Северноатлантическата организация. Тя е толкова нелепа, колкото и хипотезата на онези западноевропейски и американски експерти, твърдящи, че именно афганистанската война е била причината за разпадането на Съветската империя. Също толкова невярно впрочем, е и лансираното от редица американски медии и доста популярно сред европейския политически елит твърдение, че в Афганистан се решава съдбата на НАТО. Прокарването на тази идея започна още по времето на президента Буш-младши, но и днес администрацията на Обама продължава да използва този мит в диалога с партньорите си от пакта.

Няма съмнение, че афганистанската война силно навреди на имиджа на НАТО, тъй като контрастът между официално декларираните цели и реалните резултати е прекалено очевиден. Истината обаче е, че дори евентуалният провал на пакта в Афганистан не би поставил под съмнение съществуването на НАТО, макар че вероятно би довел до съществени корекции при осъществяване на военната и функционалната му трансформация. Нещо повече, военната кампания на пакта в Афганистан допълнително ускори разработването на новата Стратегическа концепция. Затова е по-правилно да се твърди, че натрупаният в Афганистан опит постави на дневен ред въпроса за по-нататъшната адаптация на ролята, целите, задачите, инструментите и механизмите на НАТО (която бе създадена в зората на студената война) към средата на сигурност в началото на второто десетилетие на ХХІ век.

Препоръките, представени от Мадлин Олбрайт и колегите и на генералния секретар на НАТО, се базират на анализа на военния, гражданския и политическия опит, натрупан от алианса в Афганистан. Какво конкретно предлагат те?

На първо място, въпреки официално декларираните отбранителни функции и регионален характер на НАТО (13), при възникване на заплаха за сигурността на отделен член или група членове на алианса, или пък на пряко нападение срещу тях, организацията си запазва правото да прибегне до ответни мерки във всяка точка на света. Което означава, че ще може да използва превантивни мерки, включително и военни. Тоест, при възникване на ситуация, като тази в Афганистан например, НАТО може отново да се ангажира в преки военни действия.

На второ място, ситуацията, формирала се след 11 септември 2001, силно притесни алианса, който бе принуден да прибегне до чл.5 и да окаже (първоначално на ниво отделни страни-членки, а след това и на цялата организация) значителна подкрепа на САЩ. Афганистанската кампания излезе доста скъпо на членовете на пакта – както по отношение на човешките, така и на финансовите загуби. При това тези загуби нарастват с всяка изминала година. Достатъчно е да погледнем динамиката на нарастване числеността на военния корпус. Ако през януари 2007, числеността на ISAF беше 35,5 хиляди души, през юни 2010 той е около 120 хиляди (14). Миналата 2009 се оказа „най-кървавата” за НАТО, като още през есента броят на загиналите бойци от ISAF надхвърли човешките загуби за цялата 2008. Между другото, това е една от причините редица експерти на пакта да се обявят за по-широкото използване на чл.4 на Вашингтонския договор, позволяващ на алианса активно да се позиционира като форум за политически консултации, целящи предотвратяването и разрешаването на вече съществуващи кризи.

В Афганистан, Северноатлантическият пакт еднолично пое отговорността за международната миротворческа операция, но изпълнението на свързаните с нея икономически и хуманитарни задачи очевидно се оказват непосилни за него. Формулираната от Брюксел стратегия (т.нар. „триада”) – сигурност, управление, развитие (15) – не може да се реализира изцяло, тъй като два от компонентите и имат граждански характер, а алиансът не разполага с достатъчно опит и навици за постигането им. Всъщност, само един от елементите и – сигурността – е от компетенциите на НАТО, макар че и нейната реализация от корпуса на ISAF поражда много въпроси, а създаването на боеспособна афганистанска армия и полиция изисква значителни усилия и много повече време, отколкото се предполагаше преди. Що се отнася до другите два компонента – изграждането на демократични граждански институции и социално-икономическото развитие на страната, те са прерогатив на други международни и регионални структури, докато задачата на НАТО е да гарантира само съответните условия за реализацията им.

Опитът на НАТО в Афганистан демонстрира нагледно, че поне засега пактът, нито по характера си, нито по отношение на своята функционална, професионална и идеологическа готовност, е в състояние да осъществява миротворчески мисии. В тази връзка е особено важна препоръката на авторите на доклада НАТО да се откаже от пагубната практика на „едноличното миротворчество”, тъй като „алиансът в никакъв случай не може да бъде единственото решение за всички проблеми на международната сигурност”. Тоест, при по-сложните случаи, освен НАТО, към усилията за разрешаване на кризите следва да бъдат привличани и други международни и регионални структури. Пряко отражение на негативния афганистански опит е и настоятелната препоръка на авторите на доклада да се въведе ред във военното командване на мисиите и операциите извън традиционната сфера на отговорност на пакта. В рамките на мисиите, подобни на тази в Афганистан, императивно се налага единно командване, минимизиране на националните инструкции за поделенията с общо командване, ограничаване на жертвите сред мирното население и т.н.

С други думи, афганистанският опит не убеди НАТО да се откаже от глобалните си миротворчески амбиции, които алиансът, стимулиран от „успехите” си на Балканите, започна активно да демонстрира в края на 90-те години на миналия и началото на новия век. Все пак, този негативен опит в сферата на „посткризисния мениджмънт”, към която НАТО демонстративно се насочи след срещата на върха в Прага, през 2002 (16), принуждава пакта да коригира амбициите си в посока към по-безопасната политическа сфера. В това отношение е показателно предложението да се разшири сферата на приложение на чл.4 (17), с цел да се избегне влизането в действие на чл.5. Освен това, „мъдреците” настоятелно препоръчват в новата Стратегия все пак да се формулират параметрите и критериите за използване ресурсите на НАТО отвъд границите на традиционната зона на отговорност на пакта. Участието на НАТО в една или друга операция или мисия трябва да се определя, преди всичко, от степента и характера на заплахата, която представлява за алианса конкретната ситуация, от наличните ресурси, както и от редица други съображения, не на последно място сред които е „съответствието на международните норми” (18).

Последната постановка е особено интересна, във връзка с опита на НАТО от водените военни действия на територията на остатъчна Югославия, без санкцията на ООН. От една страна, тя може да означава, че след Косово и Ирак, привържениците на получаването на международни санкции за осъществяването на военни операции извън традиционната сфера на отговорност на пакта, все пак са надделели. От друга обаче, в Афганистан НАТО също не разполага с мандат за осъществяване на военна операция. Такъв мандат на ООН имат само силите на ISAF. НАТО пое командването на тези сили еднолично, като само уведоми за това международната общност с писмото на тогавашния генерален секретар на пакта лорд Робъртсън до генералния секретар на Световната организация Кофи Анан.

Заключение

Макар докладът на „групата на мъдреците” да има само препоръчителен характер, няма съмнение, че по-голямата част от него ще влезе в новата Стратегическа концепция. При всички случаи, направените от групата на Олбрайт препоръки отразяват политическите настроения в алианса и основните тенденции в по-нататъшната концептуална еволюция на НАТО, където се запазват само второстепенни и минимални по същността си разногласия по отделните въпроси, на фона на почти пълното единодушие по отношение необходимостта да се съхрани пактът, като такъв. Докладът акцентира върху ролята на Северноатлантическия алианс като фундаментален „стълб” на архитектурата на европейската сигурност. Тоест, НАТО официално декларира ангажираността си не само с проблемите на собствените си членове и съседите си, а и с тези в целия останал свят. И колкото да не се харесва това на потенциалните съперници на пакта (като Китай, Русия или Иран), поне през следващите десет години те ще трябва да се съобразяват с факта, че НАТО ще продължи да претендира за ключова роля не само в Европа, но и в други региони на планетата, където те също имат свои интереси.

Бележки:

1. NATO 2020: Assured Security; Dynamic Engagement. Analyses and Recommendations of the Group of Experts on a New Strategic Concept for NATO, 17 May 2010.

2. На 1 август 2009, бившият датски премиер Андерс Фог Расмусен смени на поста Генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.

3. Подготвената, паралелно с концепцията, Директива за използване на военна сила от алианса (“MC Directive for Military Implementation of the Alliance’s Strategic Concept, MC 400) беше, и досега си остава, секретен документ.

4. Цит. по: Данилов Д.А. Еволюцията на НАТО в контекста на европейската система за сигурност //Европа: вчера, днес, утре// Институт за Европа на РАН, М., Издателство “Икономика”, 2002., С. 645.

5. За отправна точка в развитието на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) се смята френско-британската среща в Сен-Мало, 4 декември 1998, на която президентът на Франция Жак Ширак и британският премиер Тони Блеър решиха, че ЕС трябва да располага със собствени военни сили.

6. През март 1999 членове на НАТО станаха Полша, Чехия и Унгария.

7. На 17 февруари 2008, парламентът на Косово обяви областта за независима държава, т.е. за излизането и от юрисдикцията на Сърбия. Много страни побързаха да признаят тази квазидържава, сред тях немалко членове на НАТО, включително България. И макар че до днес редица страни от алианса (Испания, Турция, Италия, Канада) продължават да не признават независимостта на Косово, като цяло, може да се говори за пълна политическа подкрепа за Прищина от страна на НАТО.

8. Анализът сочи, че всички документи на НАТО, приети между 2003 и 2009, са концептуално свързани с идеята за миротворческата мисия в Афганистан.

9. Северноатлантически договор. Вашингтон. Федерален округ Колумбия, 4 април 1949 //Справочник на НАТО, Отдел за обществена информация, Брюксел, Белгия, 2006, С. 437-440.

10. NATO 2020: Assured Security; Dynamic Engagement. – P. 9.

11. Der Spiegel, 26.02.2010.

12. Военната операция на САЩ в Афганистан “Несъкрушима свобода” стартира през октомври 2001. Едва през август 2003 Северноатлантическият пакт oфициално пое ръководството на съюзническите сили, създадени в съответствие с резолюцията на СС на ООН № 1386, от 20.12.2001. До този момент обаче, поне десетина членове на алианса – включително Великобритания, Холандия, Турция, Германия и др., по един или друг начин, подкрепяха активно американците, в рамките на т.нар. “антитерористична коалиция”, а военните и други структури на НАТО бяха привлечени към планирането на операциите и разгръщането на военния корпус на територията на Афганистан.

13. NATO 2020: Assured Security; Dynamic Engagement. – P. 33.

14. http://www.isaf.nato.int/troop-numbers-and-contributions/index.php)

15. За първи път тези три компонента бяха дефинирани като основни направления на политиката на афганистанското правителство в т.нар. “Афганистански пакет” (The Afghan Compact)– петгодишнният план за комплексно развитие на Афганистан, приет в рамките на Лондонската конференция за Афганистан, през февруари 2006. На официално равнище, тази “триада” беше приета като основа на политическата стратегия на НАТО на срещата на върха в Рига (ноември 2006). След това, тя се споменава в практически всички документи на алианса за Афганистан.

16. На срещата на върха в Прага, през ноември 2002, която стана знакова за трансформирането на алианса, бяха взети важни решения в областта на укрепване на миротворческия елемент в дейността на НАТО. Виж: Срещата в Прага и трансформирането на НАТО. Справочник, NATO Public Diplomacy Division, Brussels. 2003. 188 с.

17. Чл.4 гласи, че страните-членки на НАТО винаги ще се консултират помежду си, ако, според някоя от тях, териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на някоя членка на организацията бъдат застрашени. Северноатлантически договор. Вашингтон. Федерален окръг Колумбия, 4 април 1949 // Справочник на НАТО, Отдел за обществена информация, Брюксел, Белгия, 2006. – С. 438.

18. NATO 2020: Assured Security; Dynamic Engagement. – P. 33.

* Българско геополитическо дружество

Като гледам и слушам напоследък, на гражданството сервират, без да го има в менюто – арести с присъди. Това ли ще оправи кризата, в която е набутана страната? – А какви са икономическите решения, кой и как ще плати икономическата  и финансова криза, как ще се подобри състоянието на хората, какво става с детските надбавки и редовното им получаване? Защо бяха отрязани 7000 болни деца, при положение, че има 20 000 деца с увреждания? Защо личните асистенти на хората с увреждания бяха намалени три пъти? Нима някой е чул болен с множествена склезора да стане и затича сам?

Нима социалните проблеми са леви аргументи? Ами да седне премиерът Борисов и да го каже на хората открито, а не да занимава гражданството с това, че седял сам като куче в Бояна и вече нямал приятели!

Ако ще си говорим за кучета – на път сме да преминем на кучешка храна.

За заместника на Дянков, Владислав Горанов това със социалните проблеми било пикантерията на деня! Пикантерия било, че жизненият стандарт на мнозинството българи пада главоломно – било чрез безработица, било чрез невъзможност да си купуват храна, да плащат данъци, кредити, осигуровки, било чрез факта, че нямат пари, за да се лекуват, или да купуват редовни лекарства за хроничните си заболявания.

В дефицита влизат действително извършени разходи и действително сертифицирани дейности, а не бъдещи, в прогнозни периоди, разходи и договори с фирми.

На всичко дотук, а то е много повече, бих казала на министър Дянков познатото „Виж ми окото!” и си пусни любимата песен на вожда на комунистическия пролетариат Георги Димитров – „Хей, тамо лодка!”, защото Големият кораб отмина.

По грешка, маскирани въоръжени мъже арестуваха Човека глас преди Евровизията, въпреки че тази година той не участва в нея! Оказа се, че го сбъркали с някой от „Недосегаемите”!

Я да бяха объркали адреса на Елтън Джон при задържане, и да нахлуят, и го метнат с мъжа му на пода! После Цветанов и цялото МВР имаше да плащат, с години стреса им! А не депутатът Павел Шопов да се майтапи и да разправя, че грешката с ареста на Краси Аврамов била „приятелски огън”!

Вече имаме случай - кредит към банка да се издължава с живи прасета. Националната агенция по приходите пък тръгна да продава луксозни коли а докато си играеха на кино от МВР, да записват на видео като СРС арести - учителка обра банка! Някой да е чул или чел, че СРС-та да се монтират и и редактират, или пък да се пускат по телевизията и интернет? Само редактирането да вземем – това си е откъдето и да го погледнеш – подправяне на доказателства! Според българското законодателство, което все още полицията не е отменила.

Какво да се прави се подменя с кой е виновен.

За престъпник едва ли не нарочиха и сливенския кмет Лечков, който се отнесъл, според полицаи, неуважително към тях!

Какво става в тази държава, бе! На комисариат го превърнаха! И ние какво – да прегърнем ролята на поручик Галицин ли?

{youtube}r-iRpRUxYKY{/youtube}

Вярно е, че Дянков свикна да си пълни хазната с пари от РВД, но като слушам новините, че вулканичен облак е затворил небето за полети над голяма част от Европа. Ако на този облак му хареса нашето небе и спре за известно време прелитането и кацането на самолети над България – какво правим с бюджетния дефицит на Дянков? Откъде ще гепи „приходи”?

Инвестициите са намалели с 20 пъти! Кой ще инвестира, след като не могат да си прибират ДДС-то с години? Ето и „Бритиш тобако” си стяга куфарите и напуска родината ни, тъй като го метнали с някакви си 35-40 милиона невърнато ДДС, да не отварям дума за ставките на акциза, с който са го извозили, променяйки го, когато и на колкото си искат! Казано на жаргон.

За жаргон все още не задържат, нали?

И да продължа с цигарите – като покачиха акциза какво стана – увеличиха сивата икономика и свиха приходите в бюджета. Това стана. Да върви Дянков пред огледалото и да се целува сам за „брилятните” си идеи!

Правителството възнамерява да смъкне с 3 пункта ДДС през 2011 г. - с тази новина се опита да зарадва бизнеса премиерът Бойко Борисов, който се включи в работния обяд на Американската търговска камара в Шератон, малко преди Коледа. Борисов наблегна на отговори на зададените му въпроси, без да и хапне залък.

Премиерът оправял държавата на гладно – това е един от любимите хитове на властта от топ класацията ГЕРБ. Само че от това „оправяне” гражданството е гладно, а до 2011 не знам кой ще устиска да чака! Все пак народ е това, а не Принцесата от приказките, да й подадеш вретеното да се убоде, за да заспи 100 години, и след това да си правиш каквото ти душа иска!

"Аз не закусвам и не обядвам, вие хапвайте", подканил с усмивка домакините си министър-председателят Борисов, застанал на трибунка с микрофон пред хората от Американската търговска камара. Шегички!

На тази среща в Шератон, макар и гладен, Борисов успокои мениджмънта на "Бритиш американ тобако", че ще си дочакат 45 милиона лева от акциз и ДДС! "Парите са изхарчени, няма ги, много разчитам на приходите, които идват. Надявам се януари и февруари да се разплатим" - успокои тогава отчаяните чужденци българският премиер.

Кой ти стои в държава, в която се живее по мотото на последното изречение от романа „Граф Монте Кристо” – „Чакай и се надявай!” Няма кой, затова инвестициите се свиха 20 пъти.

Как да ни приемат в Европа като нормална страна-членка, след като най-големия рекетьор и мошеник е държавата, която най-безпардонно не връща ДДС, не прави разплащания за вече свършена работа, а в същото време праща маскирани, въоръжени мъже, да те мятат на пода по корем, да ти слагат белезниците и след това да ти нахлузват качулката ЗАРАДИ ДДС!

Досега рефренът беше: хеликоптери, фрегата и еърбъси, които отпадали, тъй като нямало пари за купуването им. На фона на неосъществените покупки, премиерът описваше как България била заобиколена от мафии и добре организирана престъпност, и по съседство на Балканите, и през Черно море!

Е, кой е луд да дойде да инвестира при този пейзаж! Кой е луд да пристигне с парите си, за да се подложи на Дянковите перверзии за невръщане на ДДС, орязване и бавене на разплащания и непредвидено увеличаване на акциза?

Още помня емблематичния репортаж на Ива Капкова за срещата на премиера Борисов с представители на Американската търговска камара. Тогава Борисов заяви:

„Белгийският премиер пита кога ще ми дадеш парите за фрегатите, където съм ти дал. Берлускони пита - кога ще ми платиш хеликоптерите. Добре, че президентът Саркози каза - добре, хайде, разбирам, няма да ги взимаш корветите, ама платете си хеликоптерите", оплака се премиерът на американците. И добави, че на всичкото отгоре сега и Еърбъс ще изплаща.

"Само г-жа Меркел и Саркози ходят с еърбъси на срещите на върха, другите ходим с малки самолетчета. Сега и аз да се изтъпаня там с Еърбъс, не върви по време на криза. Да ти е неудобно, пет души да слизат от него.", нареди откровения Бойко Борисов.

Откъде идва Злото: от ниската приходна част на бюджета, от виртуалните суми по някакви договори, които били сключени, ама трябвало да се разплащат през годините, или от липсата на два милиарда във фискалния резерв, които никой не казва къде са отишли, или за какво са похарчени.

Правителството одобри пакет от мерки, изработени от синдикати и работодатели – от мига на одобрението – тези мерки по закон се превърнаха в политика на кабинета „Борисов”.

Колкото до здравната реформа – за нея, в 60-те антикризисни мерки изобщо не става дума. Кабинетът стартира здравната реформа така, както я разбира: закри болници, без каквато и да било обосновка за възможност на живеещото наблизо население да ползва при необходимост други лечебни заведения. Крещящ пример в това отношение е болницата в община Дряново, където живеят 100 незрящи жители. И как си ги представя Симеон Дянков тези незрящи, щом някой получи инфаркт, или инсулт, или даже си счупи крак? Да тръгне из Дряново, чукайки с белия бастун да търси телефон, да звъни за хеликоптер и да чака да му пратят? А номерът с хеликоптера едва ли ще се случи... То беше само на приказки и се прави само за неслучайни лица от изпълнителната власт.

Или незрящите ще се наредят като Самуиловите воини в редичка и ще тръгнат към близкия град с болница, като оставят на всеки 10, един, с поне 15 диоптъра да ги води?

Вероятно Дянков и младежите около него разбират здравната реформа като: да не превеждаш пари по 2-3 до 4 месеца на болници и лекари, на фирми за консумативи?

Или самовъзвеличилите се финансисти, в чийто ръце за жалост се намираме, виждат в подмяната на министъра на здравеопазването – здравна реформа?

А може би са убедени, че бъдещият здравен министър, за какъвто обявиха проф. Анна-Мария Борисова като я обявят за темерут, и здравната реформа ще тръгне. Само че и тук удариха на камък, а самата Борисова, като разбра, че с Млечната песничка няма да спечели поддръжници - вече обърна страницата и опроверга премиера си, че е темерут: „Аз съм очарователна за годините си и се усмихвам!”! Не че очарованието и усмивката лекуват, или отпушват превеждането на пари в болници, към лекари и фирми, но поне премахва за малко тягостното чувство, че са ни обрекли на елиминиране...

Бюджет 2010 е на ГЕРБ и няма как да се получи, вината за него да се прехвърли върху предишно правителство.

Време е да се направи разлика между финансова криза, икономическа криза или социална криза – в която всъщност се намира страната.

Две седмици синдикати и работодатели писаха и брисаха антикризисни мерки за Дянков – сега излиза, че тези мерки отиват в кошчето, и авторите получават ролите на Измамените камили! А Дянков, за да замете провала си, ще дроби мерките и ще ги внася в парламента по една, по две, с предложения за изменение в съответните закони. Така Дянков се надява да отбие атаките на опозицията и сините, която при внасяне на блок на всички мерки, така както са приети от правителството – биха тръгнали на компактна масирана атака срещу него и срещу кабинета...

Всички помним как министър Симеон Дянков биеше тъпана, че за първи път от 20 години бил писан такъв хубав бюджет – т. е. излиза, че всички финансови министри преди него са били тъпи, некадърни, а слава Богу той се явил като птицата Феникс от пепелта и ни спасил с Бюджет 2010! Само че...

Само че Дянков не трябва да забравя, че Иван Костов е бил два пъти финансов министър през тези 20 години и веднъж премиер!

Да не се получи утре, към очакваното извинение от финансовия министър, за което настояват сините, да се прибави и още едно...

Дянков не трябва да разчита, че никой няма да му иска сметка за 1, 4 млрд бюджетен дефицит за двата месеца от 2010-та, а за март вероятно сумата ще набъбне до 1,6 млрд.! Само за два месеца! И като се прибави към това и липсата на други 2 млрд от фискалния резерв – всъщност за какъв отличен и най-нисък бюджетен дефицит се биеше в гърдите Дянков? Май и тази история е на път да се разсъхне...

И двата милиарда, неизвестно къде и защо потънали, внезапно да се проясни, че не са същите два милиарда, които приписват на предишни правителства от необезпечени договори. А както е известно, заради партенката с тези договори, внушиха на премиера да привиква в Министерския съвет чиновници и да ги разпитва.

Къде е заровено Кучето – в оскъдните бюджетни приходи, в раздутите бюджетни разходи, или в някакви липсващи, неизвестно за какво изхарчени 2 милиарда /които подчертавам дебело, не са от подписани договори и анекси – бел. Л. М./?

Износът се покачвал – похвали се Дянков. Кой да му отвори учебника и да му покаже, че от износ няма приход, а само върнато ДДС! А нашият износ, ако може да се говори за такъв е предимно от ишлеме.

Сгрешени ли бяха параметрите в приходната част на Бюджет 2010? Не се ли заложиха твърде много, и твърде необосновано, стабилни приходи – което днес вече се вижда, че не идват?

В края на миналата седмица, зам.-министърът на финансите Анна Михайлова е присъствала в Брюксел съвещание на Икономическия и финансов комитет, който подготвя решенията на Екофин, и там е извадила същия довод, че едва ли не били скрити договори и затова му се получавал такъв дефицит на Дянков! И от Брюксел евродепутати питали – да се смеят ли да плачат ли!

Със смехотворната си теза, въпросното лице Михайлова, заемащо поста на зам.-министър на финансите е изложила страната си пред финансовите министри на другите държави, а такъв прецедент в ЕС досега не е имало!

Правителството не обича стенограми, но тази с „Бойко Борисов разпитва чиновници” излезе! Независимо, че получените „свидетелски показания” от разговори или разпити нямат никаква правна стойност и не могат да послужат, и се уважат от нито един съд. Сайтът „Хроники” вече обърна внимание на Прокуратурата, че тези показания, независимо от подписаните клетвени декларации, дадени от чиновниците – нямат никаква правна стойност!

Ако разпитаните чиновници са съобщили нещо, което да послужи реално за оформяне на обвинителна теза, а именно, че са налице нарушения за каквито Дянков тръби вече повече от седмица – тези нарушения се констатират по съответния законов ред, от съответните, оторизирани за това компетентни органи. И в случай, че са налице нарушения – прокурорът повдига обвинения по длъжностните лица и ги внася в съда.

Какво се получава напоследък – вместо следствие и прокуратура да работят, а не министър-председателят да разпитва чиновници, докато бюджетът се срива, икономиката не работи, здравеопазването е в колапс – финансов и структурен, и прочие, и прочие несвършени дейности. С една реч – затъваме по гръцки.

Как би погледнала Европа на обстоятелстото, че докато се срива бюджетът – премиерът разпитва в кабинета си чиновници!

Днес премиерът Бойко Борисов заяви, цитиран от Дарик радио, че смята, че досегашният му опит на полицай и кмет е антикризисна мярка и именно този опит му помогнал да разпитва чиновници в кабинета си в Министерски съвет.

" ... аз имам трудов стаж и като полицай, и като кмет. Още като кмет в моя кабинет правихме арести, има вече осъдителни присъди по тях. Спомняте си „Трамкар” и много други такива, разследванията ми в „Топлофикация”, в много общински фирми, има осъдителни присъди. Така че разбирам я, мога я тази работа. Тя е най-антикризисната мярка, защото не можеш да пълниш хладилника на хората, след като не си хванал тези, които са го изпразвали, и които пак ще го изпразнят", каза Борисов.

Спомнете си, как преди два дни маскирани, въоръжени мъже нахлуха в касите на ЕВН, където хората плащаха сметките си и взеха акъла на редовните платци. Повечето от хората ги помислиха за бандити и бяха готови доброволно да се метнат на земята и да се подчиняват! – Извинете – това ставаше при арестите на нарочени за задържане...

„Прокуратурата не проверява събраната информация от спецагенти на ДАНС след влизането им в клиентски центрове на електроразпределителното дружество ЕВН в шест града в Югоизточна България”. Това обясни министърът на енергетиката и туризма Трайчо Трайков в кулоарите на парламента днес, цитиран от Дарик радио. Попитан дали ДАНС, която е проверявала инвестиционната политика на ЕВН, е открила нередности, Трайков отговори, че не се е интересувал. Според него, спецагентите провели в клиентските центрове "опознавателна среща".

Два милиарда в бюджета ги няма, но не защото имало необезпечени подписани договори – изхарчени ли са? Няма ги. Не защото някой е плащал стари задължения – два милиарда липсват от резерва. По Закона за бюджета – няма такова харчене. Защо вместо да се измислят виновници – не седнат да проверят какви ги върши министърът на финансите, шефът на БНБ?

България няма бюджет! Дупката в приходите само за два месеца е 1,4 млрд, а за март, април изтича... И твърде странно, същата по размер сума от два милиарда ги няма в бюджета – призна го сам Дянков, когато заговори за дупка в бюджета от два милиарда от необезпечени финансово договори!

Ама нали стана ясно, че тези необезпечени финансово договори, подписвани от предишни правителства не са отворили дупката в бюджета от два милиарда!

Така че Дянков нека си го каже: къде са двата милиарда от бюджета. Тези, за които говори и той самият. Защо направо Цветан Цветанов не прати на летището да го посрещнат от Мадрид юнаците с маски и автомати за „опознавателна среща”?

Колкото до чакалня и Еврозона – Дянков да забрави за това. Никой не си мята сам таралеж в гащите.

Както е тръгнало – направете анкета и ще видите, че мнозинството българи смятат, че арестите са мярка срещу кризата. Само че от арести може да останеш без врата и с охлузвания, да получиш разтегнато сухожилие и прочие, но това няма да напълни автоматично хладилника. Нито ще покрие сметки, кредити, данъци.

„Ако мечтите бяха коне – просяците щяха да яздят!” – казва популярна английска поговорка. При нас нещата са на обратно – от мечтите на един набеден финансист с монтански корен, учил зад океана – сме на път да станем просяци. Конете се отлагат.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2010/986-ochertavashtata-se-rusko-germanska-geopoliticheska-os