Как ще се върне президентът от САЩ като обеща да пътува само на запад?

От бившия комсомолец от Благоевград Росен Плевнелиев – Васко да Гама едва ли ще излезе, още повече, че каквото е имало да се открива по земното кълбо, вече е открито...

Държавният глава ще присъства на срещата на върха на НАТО на 20 и 21 май.

След първото заседание на страните-членки на НАТО в Чикаго, българският президент и външният министър Николай Младенов потвърдиха една новина:

„За нас също така е важно, че обявихме междинната способност на системата за противоракетната отбрана. България подкрепя тази инициатива и ще работи за нейното финализиране на територията на всички държави, които участват в програмата”, отбеляза държавният глава.

В речта си на срещата на върха Плевнелиев зави, че България подкрепя инициативата за интелигентна отбрана. „Това означава, че всяка една от държавите в региона трябва да се научи да специализира, но и заедно да бъдат по-силни”, обясни държавният глава.

„100 процента от територията на България е покрита от първата фаза на противоракетната отбрана (ПРО) на НАТО, заяви министърът на външните работи Николай Младенов след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. „В 17.05 часа (1.05 часа българско време) точно обявихме, че първият етап на противоракетната отбрана на НАТО за европейската територия на алианса вече действа. Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения. На този първи етап страните, които участват в рамките на европейския континент са Турция, Румъния, Италия, Испания, Полша, които със своите способности и със своите територии позволяват реално цялата територия на България да бъде защитена от нова заплаха, която може да се появи от регионите на нестабилност”, обясни външният министър.

Кой кога и на какво основание взе решение българска територия да бъде покрита с ПРО – така и не стана ясно.

Само четири европейски държави – Румъния, Италия, Испания и Полша са предоставили своята територия за разполагане на ПРО. Турция, от която едва 3 процента са европейска територия също участва в тази инициатива.

Политическите решения, които бяха взети преди две години в Лисабон, вече са операционализирани в реални измерения, рече външният министър Младенов. Да не би българският парламент да се е преместил в Лисабон да решава, или са го закрили, поради факта, че други решават за България в португалската столица?

Далеч съм от пуберитетния възторг на държавния ни глава, че Барак Обама му казал преди началото на срещата на върха: „Справяте се много добре. Последните данни, които имам са блестящи. Пожелавам ви успех”.

Причината за това е проста: едно потупване по рамото на Обама и седмична разходка в Щатите на държавния глава струва доста на българските данъколтаци, които тънат в мизерия и се борят за оцеляване! Това ли означава американското „добре се справяте?”

Ами да го поканим президента Обама в едно средностатическо безработно от три години българско семейство, да се храни веднъж на ден и да го видим колко ще издържи доволният от успехите ни президент на САЩ!

Народът е казал, че ситият на гладния не вярва, но да се говори така за България, в която само шепа хора живеят нормално е повече от цинизъм!

Тъпа интрига против Оланд развърза отново езика на българския президент:

Както е известно, щом спечели изборите, френският президент Франсоа Оланд заяви, че ще спази обещанието си и ще изтегли френските войски от Афганистан.

По този повод, Плевнелиев заяви, че в първата сесия на срещата на НАТО не е обсъждана позицията на Франция за по-ранното си изтегляне от Афганистан. Той подчерта, че няма промяна в плана за изтегляне на българския контингент. „Нашата позиция е много ясно комуникирана по всички нива. Ние сме прозрачен и търсен партньор. Ние не изненадваме неприятно нашите съюзници, напротив те могат да знаят и да бъдат сигурни, че когато кажем нещо, ще го изпълним. Ако искаме да променим нашата стратегия по какъвто и да било начин, първите, които ще разберат за нея, са не само българските граждани, но и нашите партньори.”

Колцина от българските граждани са чули за покриване на 100 процента от българската територия с ПРО? Дали е в състояние превъзбуденият от чикагския въздух Плевнелиев да отговори на този въпрос? Да не отварям дума за това, че е твърде лош тон, да даваш сигнал към ръководството на една организация като Алианса, че дадена страна-членка е изненадала неприятно съюзниците!

България е търсен и желан партньор, защото още преди от НАТО или САЩ да са отворил уста, родните политици вече са съгласни!

„Приехме основните моменти за това къде иска да бъде НАТО през 2020 г., каза президентът Росен Плевнелиев след първата сесия на срещата на върха на алианса в Чикаго. Държавният глава обясни, че на първата сесия е била приета декларацията за способностите на НАТО, както и докладът за отбранителните способности на алианса.

Дали има нещо, свързано с Алианса, което Плевнелиев и Младенов да не са приели?

Цинизмът „Либия”

В деня след първото заседание на срещата на върха на НАТО, Росен Плевнелиев е държал реч пред журналисти и е подчертал, че е важно да се работи заедно за партньорство с държавите. Освен това българският държавен глава е заявил: „Видяхте колко успешно си партнираме и в Афганистан, и в операциите в Либия, но все пак НАТО и 28-те членки трябва да се фокусират върху собствените си възможности. Именно това е програмата НАТО 2020”, обясни Плевнелиев.

В какво се изрази „успешното” партньорство в Либия: - при въздушните удари на НАТО в Либия миналата година са били убити 72 цивилни, съобщи международната организация за защита на човешките права Хюмън райтс уоч, цитирана от Ройтерс.

Организацията обвини Алианса, че отказва да обяви истинския размер на "страничните щети", нанесени по време на кампанията за сваляне на бившия либийски диктатор Муамар Кадафи.

В доклад на Хюмън райтс уоч, основаващ се на разследване на бомбардирани обекти, извършено преди и след края на бунта в Либия, се посочва, че сред цивилните жертви има 20 жени и 24 деца.

Организацията призова НАТО да изплати компенсации на цивилните жертви и да разследва някои от нападенията на натовски самолети, при които вероятно са били допуснати нарушения на официално дадения мандат на военната коалиция, сформирана с решение на Съвета за сигурност на ООН.

"Разрешени са нападения само срещу военни обекти. Все още без отговор остават въпросите, свързани с редица инциденти, при които не е ясно какви са били бомбардираните от НАТО обекти", заявил пред журналисти Фред Ейбрахам, специален съветник на Хюмън райтс уоч и един от основните автори на доклада.

За сравнение ще цитирам ответната страна: според НАТО, операцията в Либия, която приключи на 31 октомври миналата година, е била изключително успешна и е доказателство за способността съюзниците в Алианса да действат координирано в рамките на ограничена кампания.

Самолети на Алианса извършиха 26 хиляди полета, в това число 9600 бойни мисии и унищожиха 5900 обекта. Пак според оценките на експерти от Алианса, "операцията в Либия бе извършена с безпрецедентно високо внимание и прецизност и отговаряше на норми, които надхвърлят изискванията на международното хуманитарно право".

НАТО реагира на доклада на Хюмън райтс уоч с твърдението, че "бе направено всичко възможно да се намали рискът за цивилното население, но в условията на сложна военна кампания този риск никога не може да бъде сведен до нула", посочва Ройтерс.

Загрижеността, която предизвиква броят на цивилните жертви при нападенията на НАТО в Либия, може да ограничи възможностите на Алианса да участва в бъдещи операции извън територията на страните членки.

„Истината е, че войните на бъдещето, дай Боже да не се случват, но те със сигурност предопределят възможностите на държавите да се координират и да се кооперират, включително и на бойното поле – коментира Плевнелиев вещо бъдещето. - Със сигурност световната финансова и икономическа криза няма да попречи на твърдата решимост на държавите-членки да изграждат своите отбранителни способности в един бързо променящ се свят”, подчерта президентът.

Някой ще каже ли колко ще ни струва продължаващият престой в Афганистан?

България ще бъде полезна с инструктори, които могат да дадат ценен опит на държавата Афганистан в изграждането на нейните отбранителни способности, каза Плевнелиев. Още не е уточнено колко български инструктори и как ще участват в Афганистан след 2014 г. „Силите на държавите на НАТО, както и на държавите-партньори в Афганистан, ще се оттеглят съгласно графиците, които са приети. България има своята стратегия и тя е приета от Народното събрание. Не предвиждаме да има каквито и да било промени в този график”, каза Плевнелиев. „В момента афганистанските сили са вече 180 000. Трябва да се увеличат до около 330 000. Това ще струва пари. Около 4 милиарда долара е предварителният бюджет на годишна база. Всяка една от държавите ще участва съобразно възможностите си, като това вече е договорено, за да се подкрепят афганистанските сили за сигурност след 2014 г. За България е една абсолютно разумна сума, която не бих могъл още да уточня, но в рамките на конференцията ще стане окончателно ясна”, посочи президентът.

Ще попитам по друг начин: колко е „разумната” сума за престоя ни в Афганистан?

И разумна за кого е тя: за безработните, за децата с редки заболявания, които не се включени в Здравната каса, разумна за празната ни хазна, за вечно развалящият се апарат за лъчелечение, или разумна за Росен Плевнелиев, който с няколкото си луксозни къщи си е надживял на масрафа и е много далеч от живота на редовия българин?!

„Участието на България в Афганистан е голям успех”, подчерта държавният глава и изрази съжаление за жертвите, които страната ни даде в тази мисия.

А за цивилните жертви, убити невинни при бомбардировките на НАТО? И това ли е „голям” успех за България? За тях няма ли президентско съжаление?

Официалното откриване на срещата на върха на ръководителите на страните-членки на Алианса започна с възпоменателна военна церемония в памет на загиналите в мисии на НАТО...

А възпоменателна церемония за жените и децата, които бяха убити от самолети на НАТО? За тях нямаше възпоминание...

Такава не бе предвидена.

"Ние трябва да сме много благодарни, защото печелим много. В момента над 30 държави имат балистични ракети. Много от тези държави не са членки на НАТО. Всяка една от тях може да сложи в балистичните ракети каквото си пожелае – химически оръжия и какво ли още не”, поясни президентът Росен Плевнелиев.

Аз лично - не мога да намеря причина да съм благодарна, не виждам и какво печеля от разполагането на ПРО...

Как бяха представени отделните ръководители на страни-членки на Алианса на американския президент и генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен за снимка: двамата стояха на една сцена и отстрани им пускаха един по един държавните ръководители. Първи бе Франсоа Оланд, който бе протоколно сдържан.

След него се появи Росен Плевнелиев, който твърде дълго се здрависва с Обама, като държеше да му каже нещо на английски преди снимката, за което се наложи да се вдигне на пръсти...

За какво точно трябва да сме благодарни и на кого, след като ще си плащаме?

И ще бъдем застрашени, но както твърди държавният ни глава - защитени...

Какво печелим с разполагането на ПРО на българска територия?

Противоракетният щит ще се командва от базата Рамщайн в Германия и засега се сочи като негова цена около 200 милиона евро.

Любопитно е какво написа „Икономист” по въпроса:

"...В продължение на 20 години НАТО ухажваше Кремъл, но с разочароващ резултат. Многократно Алиансът уверяваше, че не приема Русия като заплаха и дори се отказа да разположи ядрени оръжия в страните, които някога са били част от Съветската империя. Всъщност, толкова ревностно се стремеше НАТО да не обиди Русия, че през първите няколко години след присъединяването на новите си членове през 2004 година, Алиансът не правеше никакви планове в тяхна защита.

И въпреки това, поведението на Русия спрямо НАТО става все по-лошо. Началникът на генералния щаб на руската армия Николай Макаров наскоро открито заговори за удар срещу бъдещите американски противоракетни съоръжения в Полша и Румъния. Съвсем демонстративно Русия проведе военни тренировки по границата си с балтийските страни, които са и най-уязвимите членове на НАТО. Завърналият се в Кремъл Владимир Путин отново се озъби на Запада. Той няма да присъства на срещата на НАТО, която ще се проведе в Чикаго следващата седмица /както и на срещата на Г8, въпреки че за негова угода домакините преместиха разговорите на осемте страни от Чикаго в Кемп Дейвид/...

... Какво трябва да бъде направено? Никой не се противопоставя публично на сегашното положение. Но зад кулисите някои виждат сделка – Вашингтон спира да се пречка на Русия в Европа, в замяна на това Кремъл отстъпва по теми, които са важни за САЩ, като например новото споразумение за ядрените оръжия. Това може да изисква от САЩ пълна промяна в плановете им за противоракетна защита, както и да се откажат от базите в страни от бившия СССР.

Противоракетната отбрана, която САЩ създават в Европа, след пет-шест години може да наруши стабилността в този регион и да представлява заплаха за сигурността на Русия, заяви началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Николай Макаров пред журналисти в Брюксел след края на заседанието на Съвета Русия-НАТО от края на април, предаде РИА Новости.

„Създаваната противоракетна отбрана след 2017-2018 г. може да наруши стабилността в Европа и да представлява заплаха за сигурността на Русия”, подчерта Макаров.

За да се демонстрира какво влияние е оказала кризата на въоръжените сили на страните от НАТО, често се споменава само едно число. Министърът на отбраната на САЩ Леон Панета го назова по време на Мюхненската конференция по сигурността, провела се през февруари. Пентагонът ще икономиса 487 млрд. евро. Това е почти 70 процента от военния бюджет на Русия, който за 2011 г. бе 71 млрд. долара.

Разработките в сферата на хиперзвуковото оръжие, които САЩ могат да завършат до 2015 г., представляват особена опасност за Русия, заяви пред журналисти руският вицепремиер Дмитрий Рогозин, цитиран от РИА Новости.

„Апробираните до настоящия момент в САЩ напредничави решения им отварят перспективата за преминаване от демонстрационни прототипи към създаването на бойна многофункционална ракета до 2015-2018 г.”, посочи Рогозин. Той подчерта, че тези разработки представляват „особена опасност от гледна точка на отбранителната способност на Русия”.

Русия и САЩ – двете суперсили работят в интерес на сигурността си, и сигурността на останалите държави в Европа и света.

Владимир Путин не замина за Чикаго, а изпрати там високопоставен представител на руското външно министерство, който се очакваше да вземе участие в специалната среща за Афганистан, която ще се състои като част от предстоящата среща на НАТО в Чикаго, макар доскоро в Москва да не бързаха да приемат предложението на натовците.

За Чикаго се очакваше да замине директорът на втори департамент „Азия” в МВнР, специалният представител на руския президент за Афганистан Замир Кабулов, твърдеше информиран източник на в. „Комерсант” в навечерието на срещата.

Що се отнася до срещата на Г8, за там замина руският премиер Дмитрий Медведев.

Първото посещение в чужбина през новия президентски мандат Владимир Путин вероятно ще е следващия месец в Китай, след като бе решено да пропусне срещата на Г8 в САЩ, предаде АФП. Визитата на 5-7 юни ще включва разговори с китайския президент Ху Цзинтао и участие в срещата на Шанхайската организация за сътрудничество - ШОС.

Посещението в САЩ трябваше да включва и „разчупващ леда” разговор с президента Барак Обама, но от Кремъл обявиха, че Путин ще е твърде зает със „довършителните щрихи” по съставянето на новото правителство.

В отговор на разполагането на НАТО-вските ПРО, Русия разположи в Калининград ракети „Искандер” от най-ново високотехнологично ниво за своя защита.

Къде е България в тази игра на нерви, която на всичкото отгоре струва немалко милиони? Засега е покрита територията на страната ни на 100 процента с ПРО – добре, че все пак го научихме, макар и от Чикаго!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1223-podhodyt-na-moskva-tbilisi-i-vashington-kym-regionalnoto-statukvo-v-kavkaz

Както е известно, отношенията между Русия и Грузия продължават да се намират в състояние на своеобразна студена война, в чиито рамки двете страни отстояват правата и интересите си по основните регионални проблеми. Така, грузинското ръководство, в характерната за него PR-форма, се стреми да привлече вниманието на западните си партньори към проблема за т.нар. „сепаратистки региони” (т.е. обявилите се за независими държави Абхазия и Южна Осетия) и „окупационната политика” на Русия на територията на въпросните региони. Периодично звучащите от Тбилиси декларации и PR-акции не могат обаче да прикрият реалните подходи на основните играчи към ситуацията в региона.

Руският подход

Русия продължава да акцентира върху необратимостта на появата върху политическата карта на Черноморско-Кавказкия регион на две нови държави, чиито народи са се възползвали от исконното си право на самоопределение и собствена държавност. На сегашния етап, руската позиция по отношение грузинско-осетинския и грузинско-абхазкия конфликт се заключава в признаване независимостта на Южна Осетия и Абхазия и оказване на сериозна помощ за изграждането на новите им държавни структури, дори ако (както например в случая с Южна Осетия) впоследствие народите им предпочетат да вземат други политически решения относно политическия си статус.

В принципния подход на Москва към необратимостта на новия южноосетински и абхазки политически статут извън рамките на държавния суверенитет на Грузия можахме да се убедим за пореден път на 7 май 2012, т.е. в първия ден от новия шестгодишен мандат на руския президент Путин. В издадения от него указ „Относно мерките за реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация” се съдържа препоръка към Министерството на външните работи „активно да съдейства за утвърждаването на Абхазия и Южна Осетия като съвременни демократични държави, укрепване на международните им позиции и гарантиране на сигурността и социално-икономическото възстановяване на двете държави”.

Впрочем, Русия не се задоволява само с издаването на подобни укази, формулиращи доктриналните външнополитически постановки, няколко месеца преди презентацията на новата версия на Концепцията за руската външна политика. Москва активизира контактите си на най-високо държавно равнище с Абхазия и Южна Осетия, което, в частност, намери израз в срещите на президента Путин с президентите на Абхазия и Южна Осетия, на 11 и 12 май 2012. Знаковият характер на тези срещи беше подчертан не само в разговорите между държавните глави на трите държави, но и на фона на руските планове за интеграцията на Абхазия и Южна Осетия в междудържавните структури, действащи в постсъветското пространство, и в навечерието на проведената в Москва на 15 май 2012 юбилейна сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан), посветен на 20-годишнината от подписването на Договора за колективна сигурност и 10-годишнината от създаването на самата организация.

Грузинският подход

В същото време, на сегашния етап, външнополитическите действия на Грузия имат демонстративно-пропаганден характер, в чиито рамки в лексикона на управляващите в Тбилиси са се утвърдили такива стереотипни изрази като „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия” или „руският окупационен режим на грузинските територии”. Сегашните управляващи в Грузия прекалено често използва термина „окупация”, превръщайки го в една от външнополитическите си постановки, целящи да бъде убеден Западът в правото на режима да възстанови суверенитета си в „сепаратистките региони”. Разбира се, тези опити са напълно в прерогативите на Тбилиси, но истината е, че те не осигуряват на Грузия никаква реална полза, поне що се отнася до основната и цел – преразглеждането, от страна на заинтересованите играчи, на досегашните им позиции.

Освен това, грузинското ръководство използва в дипломатическата си реторика по отношение на Русия понятия като „едностранна конструктивност”, с която се обозначават такива слабо значими на практика инициативи, като отмяната на визовия режим за руските граждани, при влизането им на грузинска територия. При това обаче, съзнателно се премълчава фактът, че в съответствие с грузинското законодателство, властите в Тбилиси могат да привличат към наказателна отговорност граждани на други държави, позволили си да посетят Абхазия или Южна Осетия без предварителното разрешение на грузинското Външно министерство. Между другото, тази санкция в грузинското законодателство произтича от един закон с много показателно наименование – „За окупираните територии”.

Интересно е да отбележим и, че грузинските власти започнаха да употребяват дипломатически клишета, като споменатата по-горе „едностранна конструктивност”, едва след като изминаха няколко години от разпалената от самите тях война през август 2008, завършила с поражението им. Когато въпросната „конструктивност” трябваше да се демонстрира на практика, а не само на думи, като не се допуска бомбардирането на мирно население (и то през нощта) или обстрелът с тежка военна техника на позициите на руските миротворци в зоната на конфликта, Тбилиси предпочиташе да използва друг тип реторика, наблягаща на „силовото възстановяване на конституционния ред на собствената си територия”.

В тази връзка, прагматична разсъждаващите грузински политици (най-вече от опозицията) с основание отбелязват, че „не може да се говори така с Русия” и, че „трябва да си знаем цената и мястото” (според бившия председател на грузинския парламент, а днес водач на опозиционното „Демократично движение – Единна Грузия” Нино Бурджанадзе).

Американския подход

Що се отнася до САЩ, те следват един по-скоро прагматичен курс по отношение на руско-грузинския спор, който обещава да се проточи. Прагматизмът на Вашингтон се изразява в изключването дори на намеци за евентуална конфронтация с Москва заради грузинските претенции спрямо Абхазия и Южна Осетия. Наистина, партньорските отношения с Тбилиси задължават Вашингтон и съюзниците им да призовават от време навреме Москва да преразгледа решението за признаване независимостта на бившите грузински автономни републики, както и да ограничи военното си присъствие в Абхазия и Южна Осетия. САЩ обаче не възнамеряват да отидат по-далеч от това, нито пък са склонни да прибягват до „окупационната реторика”, използвана от Тбилиси. Тоест, опитват се да действат рационално. Във Вашингтон са съвършено наясно, че една държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена суперсила, никога няма да се откаже от взетото решение по такъв принципен въпрос, като признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен това американците разбират, че призивите към Москва да премахне руските военни бази на териториите на двете нови кавказки държави нямат шанс за успех, предвид сегашния баланс на силите и влиянието в региона. Прагматизмът на САЩ цели реализацията на собствените им интереси за създаването в Южен Кавказ на постоянен фактор на дразнение за Русия, без обаче да бъде провокирана руската страна да използва силови методи за премахването на въпросния фактор. Американците много сериозно инвестираха (както във външнополитически, така и в чисто материален план) във формирането на „грузинския фактор”, като постоянен дразните на Русия, за да преразгледат този си подход, без да получат равностойна (или близка до това) компенсация в региона. Именно това, на практика, обяснява и активната PR-кампания на грузинския режим по руското направление. Евроатлантическите партньори възлагат на сегашното управление в Тбилиси задачата да действа като дразнител на Москва и цялата външнополитическа реторика, както и конкретните действия на кръга около президента Саакашвили са подчинени на тази задача.

Прагматизмът на САЩ изпъква и в контекста на категоричния отказ на официален Вашингтон (поне на сегашния етап) да подкрепи грузинските опити за ускоряване евроатлантическата интеграция на страната и очертаването на каквито и да било конкретни срокове за това. Това неведнъж беше заявявано от САЩ на грузинското ръководство, но очевидно обстоятелствата изискваха публичното акцентиране на американската позиция и тъкмо това обяснява недвусмислените изявления по този повод на редица представители на Държавния департамент, направени само няколко дни преди поредната среща на НАТО в Чикаго. САЩ не са готови да обсъждат конкретни срокове за присъединяването на Грузия към НАТО, но ще продължат да подпомагат Тбилиси в усилията му да покрие критериите за членство в пакта, както заяви на 10 май 2012 в Комисията по външна политика на Сената помощникът на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън. Той напомни и за предишните изявления на американската администрация, че на срещата на НАТО в Чикаго (на 20-21 май) няма да се обсъжда членството на Грузия в Алианса.

Заключение

Общата схема на руско-грузинското взаимно противопоставяне в региона и на заинтересованото участие на САЩ, като ангажиран наблюдател, преследващ собствени геополитически интереси в Черно море и Южен Кавказ, може да се сведе до запазването на статуквото, установено в резултат от военната ескалация в региона през август 2008. Нито Русия, нито САЩ са склонни към реално преразглеждане на това статукво, тъй като са наясно за несъизмеримо по-големите рискове от подобно преразглеждане, в сравнение с потенциалните външно- и военно-политически печалби, което то би могло да им донесе. На практика, Русия няма да спечели кой знае колко от евентуална промяна в баланс на силите и влиянието в региона, макар да е очевидно, че оставането на власт на сегашните откровено антируски настроени управляващи в Тбилиси няма как да не поражда раздразнение в Москва.

На свой ред, САЩ в още по-голяма степен не са заинтересовани от преразглеждането на статуквото в северната част на Южен Кавказ, защото то би могло до доведе пълния провал на възприетия от тях курс към изграждането на линия, ограничаваща руското влияние в зоната между Черно и Каспийско море (Румъния и Турция – Грузия - Азербайджан) и загубата на инвестираните в „грузинския фактор” външнополитически и финансов капитал.

-----------------------------------------------------

* Авторът е известен арменски геополитически експерт

Кой как, кога и с какво помогна на еди-кой си да влезе във властта.

Бившият шеф на Външното разузнаване Бриго Аспарухов отново изплува от мътилката на политическата сцена с новина: бил помогнал на днешния премиер Бойко Борисов да влезе във властта!

А къде беше досега Аспарухов и как пази такава тайна толкова време?

Не знам дали президентът има политически проект за включване във властта след изтичането на мандата му, днес чух и разбрах, че близкият до Величеството, Симеон Борисов и до Атанас Тилев Аспарухов си търси за пореден път място под слънцето.

Да не забравяме, че именно Аспарухов бе в дъното на плана за ДАНС и сливане на някои спецслужби, с цел изземване от държавния глава на контрола над тях.

Къде ли не се появяваше и след това изчезваше Аспарухов в годините на прехода? Ако една реч на Александър Лилов пусна гилотината на МВР, но Бриго Аспарухов го стори за външното разузнаване, под вещото ръководство на бившия президент Желев.

Все още Аспарухов дължи отговор къде са имената на поне 62 разузнавачи, разстреляни в годините, за да си отидат с тях тайните, които са носили в себе си.

Чистката във Външното разузнаване извърши Бриго, по негово време /септември 1991 до 6 март 1997 година, когато е освободен-бел. Л. М./бе извършена ако не от него лично, то с негово съгласие.

По време на мандата му гръмна скандала с „Оня списък”, който принуди много дипломати да се върнат преждевременно в България. Заслужава си да се разгледа обстойно „приноса” на Бриго Аспарухов за съсипсването на външното ни разузнаване, което после продължи при избраника на Петър Стоянов – Димо Гяуров.

Изчезването на досието на Атанас Тилев също е „принос” на Аспарухов в най-новата ни история.

Недалновидните решения за външната политика би следвало да са вземани с негово знание и съгласуване.

Износа на капитали след 10 ноември 1989 година и съдбата на парите в задграничните дружества също са една от „задачите” на Аспарухов.

Политическата му биография може да бъде продължена в годините с:

Факта, че през 1997 г. става съучредител на   Движението за единство и развитие на БСП. На следващата година, на 43-тия конгрес на БСП Аспарухов е избран за член на  Висшия съвет на БСП.

През юни 2001 г. е избран за депутат от листата на Коалиция за България в 39-ото Народно събрание, където е член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

През октомври 2000 г. Аспарухов бе обвинен в длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 2 и 3 от Наказателния кодекс. Според Прокуратурата, като шеф на Националната разузнавателна служба Аспарухов е превишил правата си, когато през юни 1993 г, нарушавайки закона, е разпоредил да се унищожи оперативният отчет и архивните материали на секретен сътрудник на ДС с агентурно име "Румянцев". Под името “Румянцев” се крие бившият шеф на Банка за земеделски кредит - Атанас Тилев. Към онзи момент е действало Постановление № 61 на МС, според което унищожаването на подобна документация е забранено. Единствено Главното управление на архивите при Министерския съвет е можело да разреши подобно действие, но както стана ясно, разрешение  за случая “Румянцев” не е издавано.

/Случайно ли Аспарухов унищожи досието на агента „Румянцев”? Бившият шеф на НСР работи в една от фирмите на Тилев в България - "ДАРУ Консулт". Той е член и на борда на директорите на "Дару кар"...- бел. Л. М./.

След като Аспарухов става депутат Военноапелативният съд прекратява делото заради имунитета му и повече не го подновява.

През юни 2001 г. Бриго Аспарухов е избран за депутат в 39-ото Народно събрание с листата на „Коалиция за България”.

Две години по-късно, през 2003, по време на управлението на НДСВ Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател се опитва да го назначи за съветник по националната сигурност, но тази идея се посреща на нож от гражданството и опозицията, особено във връзка с възможността за получаване на достъп до класифицирана информация от ЕС и НАТО на човек, тясно обвързан със системата на Държавна сигурност, и най вече като човек, обвиняван в злоупотреба със служебно положение.

На 1 септември 2007 г., по време на традиционния национален събор на БСП на връх Бузлуджа е представен официално като кандидат-кмет на БСП за София в предстоящите местни избори. Губи изборите още на първи тур от кандидата на ГЕРБ Бойко Борисов.

А днес той се появи в Нова телевизия, за да ни обясни, че едва ли не той, лично е дал хляба и пътя в политиката на премиера Бойко Борисов?

Дали това е така, публикувам с известни съкращения интервюто на Бриго Аспарухов:

Цветанов ставал много опасен за премиера?

Бившият шеф на разузнаването ли даде пътя и хляба

на премиера Бойко Борисов?

Нова телевизия, „Здравей, България”

Водеща Лора Крумова: Гледате „Здравей, България”. Гостува ни Бриго Аспарухов, бивш директор на Националната разузнавателна служба. Вчера... Добро утро.

Бриго Аспарухов: Добро утро.

Водеща: Вчера Димитър Луджев заяви, че президентът Първанов е поръчителствал и е подпомогнал влизането на Бойко Борисов в политиката, като според бившия вицепремиер, Първанов е потърсил съдействие от Вас, а Вие е трябвало да лобирате пред Симеон Сакскобургготски за това и ние решихме да Ви поканим да си кажете.

Бриго Аспарухов: Коя камера работи? Тази?

Водеща: Всички. Стенографираме целия разговор.

Бриго Аспарухов: Добре. Обръщам се към камерата. Декларирам, че съм съгласен да бъда записван и да бъда излъчван в ефир директно в това предаване.

Бриго Аспарухов: ...в последно време... започва да става на мода и това съгласие за запис и за излъчване. Сега, сериозно на темата. Аз не гледах предаването, в което Димитър Луджев, уважаваният от мен бивш министър на отбраната, е казал това нещо, но си спомням, че 2007 година и това по повод кметските избори тогава за София аз казах, че съм помогнал на г-н Борисов да започне работа в МВР, тоест да реализира детската си мечта да се върне отново в системата на МВР. И това е истина. Наистина разговарях с тогавашния премиер Сакскобургготски, изразих моето мнение, той го възприе и така Бойко Борисов започна като Главен секретар втория етап от кариерата си в МВР. Това, което мога да кажа към днешна дата, е, че изборът ми е бил правилен, целият народ го призна, избирайки го и за премиер. Така че моите кадрови качества се оказаха верни и правилни.

Водеща: Въпросът е как Ви хрумна тази идея да отидете при Симеон Сакскобургготски. Действително президентът ли беше човекът, който Ви насочи към тази мисъл?

Бриго Аспарухов: Първанов беше тогава лидер на БСП, той си имаше други ангажименти, но Бойко Борисов изрази пред мен категоричното си желание да се върне в системата и то на този пост и помоли за съдействие, такова му беше дадено от моя страна. Така че други отговори на този въпрос няма.

Водещ: Защо помоли Вас?

Бриго Аспарухов: Аз мисля, че Бойко Борисов има невероятни вродени качества. Има качествата да усеща като всеки капан, реагира адекватно, изпреварва събитията, изобщо една динамична личност, която се оказа и интересна отгоре на всичко. Сега, друга е темата докъде ще стигне по този тежък за него път. Аз лично се радвам, че стигна до тук. Но капаните по пътя, по който върви, са невероятно много, много сложни, много тежки, и мисля, че съм един от малкото хора, които го познават добре.

Водеща: От кога се познавате?

Бриго Аспарухов: Немного отдавна, но все пак успях да хвана неговата вътрешна нагласа, неговите качества, неговите слабости и ако до вчера темата с президента и публикуваната стенограма за разговора със Симеон Дянков, което вълнува цялото общество последните седмици, дни, беше интересна, от снощи тя вече не е интересна, защото Бойко Борисов заяви, че е изпратил Симеон Дянков с бялото знаме при президента и той няма никакъв ход вече, на ход са другите. Отново виждаме, че той умело прехвърля отговорността вече върху други. По-интересно е обаче, ако преминем и към тази тема за Георги Първанов, че по време на пресконференцията той каза нещо много важно, и не само едно, много неща бяха важни, тя беше силна пресконференция, но акцентира върху две лица...

Водеща: Цветанов и Дянков.

Бриго Аспарухов: ... в качеството им на министри и вицепремиери. Интересен е въпросът защо го прави. Именно президентът защо? За Дянков имам отговор. Дянков е едно бреме, в добрия смисъл на думата го казвам, за премиера, защото трябва да го наблюдава много внимателно и да заглажда негови изяви, негови отношения с определени хора, институции и прослойки от нашето общество. Докато с министър Цветанов нещата са малко по-сложни. Бойко Борисов може на Дянков да му нарежда, може да му отменя решения, може да му се поскарва от време на време, тоест контролът върху него е по-сигурен, докато с Цветанов нещата стоят по на друга плоскост и си мисля, че той започва да става по-интересен за Бойко Борисов, но и в известна степен човек, който има вероятност да претърпи и развитие в бъдеще. Заговори се за кандидат за президент, не го приемам много сериозно, но все пак се лансира и такава теза.

Водеща: Мислил Сте по тези въпроси.

Бриго Аспарухов: И защо Бойко търси някакъв начин и виждам някакво странно съвпадение. Първанов подава топката за Цветанов, Борисов някак си мълчаливо я поема, не реагира върху тези упреци.

Водеща: За какво Ви говори това?

Бриго Аспарухов: Говори ми, че има нужда от подкрепа в отношенията си с Цветанов. Тоест той започва да става потенциално опасен в бъдещото си развитие за самия премиер.

Водеща: А защо...

Бриго Аспарухов: Не искам това да прозвучи, че виждате ли, Цветанов и Бойко Борисов, има напрежение, те декларират постоянно добро отношение, но властта променя хората до неузнаваемост и понякога завършва с неочакван край... Трябва да търсим и да наблюдаваме отговор на този въпрос.

Водеща: Да изчистим няколко неща обаче. Ще Ви върна само няколко изречения назад. Защо тогава Борисов потърси Вас, за да лобирате пред тогавашния премиер?

Бриго Аспарухов: Защото като охранител тогава на Симеон Сакскобургготски, той имаше пряко наблюдение върху хората, които контактуват със Симеон, с кандидата за премиер тогава, в последствие и премиер, аз имах късмета да имам добри отношения със Симеон, имах добър диалог.

Водеща: Беше голям скандал, когато той искаше да Ви прави свой съветник.

Бриго Аспарухов: А, ето един момент - много интересен. Тогава е имало разговор между Бойко Борисов, Васил Василев и президента Първанов по повод моето назначение. Естествено те са се обявили против. Знам, у нас е прието да се казва, че ако направиш добро на човек е добро. Аз помагам на един човек, той след това се обявява срещу този, който му е помогнал. Говоря за Бойко. Но дали има стенограма от този разговор, единият в качеството на главен секретар, другият е бил в качеството на Директор на национална полиция, домакинът в качеството си на държавен глава на България и се води един разговор, който...

Водеща: В Президентството ли е бил разговорът?

Бриго Аспарухов: ... не е разговор за това дали ще ходят на футболен мач и какъв е бил резултатът, а се води разговор за това дали един човек, когато премиерът иска да назначи за свой съветник по националната сигурност, става или не става. Много ми е любопитно, ако има такава Стенограма, да бъде публикувана и да я прочетат всички. Тогава се намесва и Пардю, бившият посланик на Америка. Също изразява несъгласие. Да оставим намесата във вътрешните работи. Има ли стенограма от този разговор и какво казва Пардю? Защото президентът казва, че има перфектен архив, който ще остане в наследство след него. Аз му вярвам. Той е историк, знае как става подреждането на архив, оформянето, какво трябва да остава. Любопитно ми е да го прочета, но това е личен въпрос...

Водеща: Добре, де, но сигурен ли сте и за такава среща? Тоест откъде знаете за това, че е имало такава среща?

Бриго Аспарухов: Знам. Откъде знам? Беше съобщено в пресата. Освен това самият Бойко Борисов излезе при Вашия колега, бивш, Коритаров и каза да си подам оставката. Аз не бях назначен, не знам коя оставка трябваше да си подавам тогава, но отново подчертавам това е личен въпрос, да не занимаваме публиката с него.

Водеща: А тогава, при положението че казвате, че Вие сте помогнал, но не Първанов Ви е помолил за това, Вие сте помогнал за назначаването на Борисов, тогава защо...

Бриго Аспарухов: Не, не. Уведомих след това Първанов, че...

Водеща: ... вчера Луджев каза подобно нещо? Каза, че...

Бриго Аспарухов: У нас всеки измисля някакви свои тези. Тази теза сега е интересна в контекста на онова, което се случи между Първанов и най-общо казано кабинета чрез Симеон Дянков. По-важен е въпросът накъде върви след тази пресконференция политическата реалност у нас. Пресконференцията на Георги Първанов беше много значима, много важна. Всички онези, който умеят да анализират, слушали са я, виждат онова, което аз говорех единствен преди 4-5 месеца, че предстои да се реализира нов политически проект.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Има.

Водеща: Извън БСП?

Бриго Аспарухов: Има, защото липсата на опозиция и от ляво, и от дясно, води до слабост в кабинета. Няма коректив. Може ли да продължи дълго време това? Ако продължи, жалко за България. Трябва да има и алтернатива. Аз лично я виждам, откровено казано, в лицето на Първанов.

Водеща: С нов обаче проект, извън БСП?

Бриго Аспарухов: Един проект с БСП, един ляв сериозен проект, в лявото пространство, но с основен играч най-голямата партия, стълбът в лявото пространство е БСП. Дали това се харесва, на много хора дори да не се харесва, това е факт. Ляв проект без БСП трудно може да бъде реализиран.

Водеща: Добре. Вие бяхте много разочарован тогава след кандидат-кметските избори. Смятахте, че БСП са ви похарчили по-скоро...

Бриго Аспарухов: Не, не. Тогава Ви казах в прав текст, още в НДК, че БСП изживява вече тежка криза. Вие като че ли го приехте малко, че съм под влияние на емоциите от загубените избори... Но виждате сега, че това е била много трезва преценка и много хора не вярваха, че БСП тръгва към една криза, която може би ще бъде оприличена на кризата в СДС. Аз не считам, че ще се стигне до там, докъдето стигна СДС, няма да има разцепление в БСП, но лявото търпи постоянно развитие, изпадайки и в кризи включително. Сега БСП е в криза. Съжалявам, че тя е свързана с поведението на лидера на партията... Това трябва да мине през оставка на лидера. Аз съм казвал неведнъж и точно тук...

Водеща: На Първанов.

Бриго Аспарухов: Може би. Може би... Първанов е един утвърден политик. За държавния глава само уважение и много внимателно трябва да се изкажем, да се изказваме всички, а не безцеремонно и с обидни квалификации, на каквито са носители включително и министри в днешния кабинет. Аз считам, че... Първанов е опитен политик, един от малкото политици, броящи се на пръстите на едната ръка в България, с доказани качества, умерен тон, умерено поведение, балансиран и с много познания.

Водеща: Бихте ли участвал в такъв проект?

Бриго Аспарухов:... Аз лично, засега нямам решение. Но считам, че нищо не е изключено. Човек има право на избор във всеки етап от своята възраст и развитие.

Водеща: Тоест може и да Ви привлече такава идея?

Бриго Аспарухов: Политиката като аналитична дейност винаги ме е привличала. Но прието е да се казва, че политиката е мръсна работа. Да, тя е мръсна работа, ако се върши от мръсни хора. В политиката трябва да попадат по-морални, тази категория с морала знаем всички, че няма точно определени дефиниции, но все пак има общоприети критерии на поведение на един човек. Досега аз не съм нарушил тези критерии и считам, че и в политиката трябва...

Водеща: Икономическите досиета. Така наречените. Президентът повдигна тази тема. Каза, че естествено те не са подредени в папки, но че в службите трябва да има следи и информация за тях и насочи към приватизацията вчера...

Бриго Аспарухов: Тези служби, всеки откъдето дойде започва да си вади службите отляво, отдясно, отгоре, отдолу. Чух Виза Недялкова скоро, в едно предаване каза – стига с тези генерали, изказват се винаги, постоянно те са в ефир, постоянно. Да, защото обществото 20 години не се умори и видни политици като Иван Костов например да казват, че за всички са виновни генералите от Държавна сигурност – за прехода, за залеза, за лошо време, за икономическите сривове, за разграбването на държавата. Добре, тогава да мълчим ли? След като ни обвиняват за всичко – ние трябва да говорим. И говорим на разбираем език. Между нас няма кръстници, като както се опитаха да назоват Любен Гоцев например. Бивш външен министър. Бивш министър на вътрешните работи, дипломат, изведнъж – хоп, кръстник. Смешно. Икономическите досиета. Да, има много информация, но за какво се обяви десницата? Край, точка, стига. Било каквото било, дайте да гледаме напред. Тоест не пипайте досиетата. Може ли да бъде стигнато до истината, ако тези досиета, условно говорим за досиета, ако тази информация бъде прегледана отново.

Водеща: Как мислите?

Бриго Аспарухов: Да, възможно е. Въпросът е, че в тези информации всички политически цветове се забелязват ярко и няма да знаем кого да накажем. Всичко е един тюрлю гювеч, както се казва на хубав турски език.

Водеща: Тоест може да излязат имена, които са на хора, близки до президента Първанов...

Бриго Аспарухов: Могат да излязат имената при всички.

Водеща: ... и имена, близки до Иван Костов...

Бриго Аспарухов: Да, трябва да го кажа категорично.

Водеща: ... защото те в момента си разменят престрелки?

Бриго Аспарухов: И покрай всички кабинети. Всички кабинети са вътре в кюпа.

Водеща: Какво казвате – че политиците са помагали на различни хора да натрупат финансова мощ, за да подкрепят партиите им?

Бриго Аспарухов: Абсолютно сигурно е това. Разбира се, че е така.

Водеща: И за това нещо има следи в службите?

Бриго Аспарухов: Кажете ми как се вадят такива огромни средства по време на най-драстичната политическа изява – изборите. Откъде пристигат тези средства, когато знаем бюджетът какво дава на утвърдените политически субекти? Да не би тези, които дават парите, да ги дават, защото им харесва Иван Костов или Филип Димитров, или Жан Виденов, или не знам още кой се изпробва върху българската снага през тези 20 години, да я изнасилва и да я лъже, не е ли време вече трезво и разумно да погледнем? Погледнете последния случай „Кремиковци”. Няма виновни. Обвиняват един. Александър Томов. Не, че е невинен, но къде беше Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, покойният, Захари, за съжаление му забравих името в момента, на агенцията за приватизация, бившата по времето на Костов, когато „Кремиковци” беше взет за 1 лев? Тогава, поради това, че се спекулира с една фирма, в която и аз имах поглед върху нея, написахме едно писмо до Иван Костов, Муравей Радев, Александър Божков, че това е измама, че приватизацията се опорочава на „Кремиковци” и вие, ако продължите по този път, „Кремиковци” ще стигне до такъв социален взрив в близките години, какъвто не е познат у нас дори с плана Плевен от...

Водеща: Това писмо трябва да е картотекирано също някога.

Бриго Аспарухов: Но това писмо е картотекирано, намира се в Министерския съвет, има входящ номер, никакъв отговор. А виждате, че злата прогноза преди 10 години – 1999 година се оказа вярна и сега самият Костов твърди, че той е девица невинна. Извинявайте, такъв цинизъм в твърдения на един политик и не само по този повод – „Кремиковци”, аз не съм наблюдавал.

Водеща: Добре, благодаря ви за това участие. Много въпроси повдигнахте... Ще трябва да каним още хора. Благодаря.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1202

Както е известно, именно Катар изигра една от ключовите роли за падането на стария си идеологически противник Муамар Кадафи. На пръв поглед изглеждаше, че разполагайки с армия от само 12 300 души, страната не може да разчита на успех във военен сблъсък. Разбира се, няколкото стотин катарски военни, изпратени в Либия в подкрепа на бунтовниците, нямаше как да прекършат армията на диктатора, без помощта на авиацията на НАТО. Впрочем, истината е, че участието им в либийските събития имаше второстепенно значение. Далеч по-важна роля изиграха дипломатическите усилия, финансовата подкрепа и умело осъществената от Доха информационна война срещу режима в Триполи. Така, въздушната операция на НАТО срещу Либия се предшестваше от замразяването на членството и в Арабската лига и то тъкмо по инициатива на Катар. Именно в Доха се обсъждаше стратегията за свалянето на Кадафи, там бяха съгласувани и промените в нея, след като стана ясно, че процесът ще се проточи.

Немалка роля изигра и катарската финансова подкрепа както за действията на бунтовниците, така и на Запада. За целта Катар се възползва от редица посредници, чиито услуги, както стана ясно по-късно, са били плащани именно от Доха. Между другото, едно от обясненията, защо, въпреки огромните разходи, НАТО нито за момент не намали темпото и мащаба на нанасяните въздушни удари срещу Либия, са именно катарските пари. Благодарение на тях, Алиансът покри част от разходите по свалянето на Кадафи. Освен това, именно Катар, с неговия телевизионен канал „Ал Джазира”, се превърна в един от основните центрове на информационната война срещу либийския диктатор.

Следващата мишена: Сирия?

В момента емирът на Катар Хамад бин Халифа ат-Тани, опитвайки се да използва набраната инерция, активно работи за свалянето и на сирийския президент Асад. Вече станахме свидетели на успешната реализация на първия етап от изолирането на Сирия в арабския свят. Ат-Тани е сред най-гръмогласните критици на масовите нарушения на човешките права в тази страна, опитвайки се да концентрира в собствените си ръце осъществяването на всички, насочени срещу режима в Дамаск, инициативи. Показателно е, че емирът не се поколеба лично да се появи в сирийската столица само за да предложи на Асад очевидно неизпълним ултиматум, обвързан с последващи „наказателни мерки” на Арабската лига. Целият спектакъл целеше да демонстрира значимостта на малкия Катар в арабския свят и да създаде впечатление, че именно той задава тона в региона. Показателно е също, че поне засега, Доха съумява да постигне целите си. По странен начин, дори държавите, чиито отношения с емира на Катар са, меко казано, сложни (като Алжир и Судан например) в случая играят по неговата свирка. Самият Ат-Тани въобще не крие, че е готов да финансира и свалянето на Асад, обявявайки готовност да отдели за евентуална военна операция срещу сирийския режим 100 млрд. долара.

Тоест, активността в Африка, съвсем не отменя ангажиментите на катарците и в Близкия Изток. В тази връзка си струва да припомня и финансирането на ХАМАС, чиито емисари (по молба на катарските си спонсори) усилено прехвърляха оръжие за либийските бунтовници, както и случващото се в Йемен, където Доха непрекъснато се самопредлага за посредник между управляващите и опозицията, като паралелно финансира протестиращите в Сана. Последното, разбира се, цели максималното ерозиране позициите на Саудитска Арабия, за която Йемен е нещо като васална държава. Тук обаче, както и в целия Близък Изток, освен със саудитците, Катар се сблъсква с друг много сериозен съперник в лицето на Турция. Доказателство за това е решението на водачите на ХАМАС да предпочетат покровителството на Анкара, автоматично прекъсвайки отношенията си с Доха. Което беше поредния сигнал за Катар, че трябва да се отнася по-внимателно към «националната специфика» в региона.

Напоследък, повечето анализатори предпочитат да акцентират върху евентуалния бъдещ сблъсък между двамата «гиганти» в Близкия и Среден Изток, в лицето на Турция и Иран, игнорирайки малкия, но изключително богат Катар. Разбира се, сред причините за това е неизмеримо по-големият военен потенциал на първите две държави, но, както вече споменах, през ХХІ век все по-важна роля играе финансовата мощ, особено ако е съчетана с правилно стратегическо мислене. Малките размери на Катар, както и недостатъчната му военна мощ, го принуждават да бъде изключително гъвкав при избора на своята стратегия и тактика, както и своевременно да ги трансформира, което дава на Доха определени предимства пред основните и конкуренти.

При всички случаи обаче, тази гъвкавост си остава ограничена от идеологията. За разлика от китайците например, които държат единствено на икономическата целесъобразност, катарците са прекалено обвързани от религиозните догми и изпитват патологичен страх от разширяване на шиитското влияние в региона. Затова те предпочитат да «инвестират» почти изключително в «Мюсюлманските братя», докато светските организации, в най-добрия случая, играят само спомагателна роля в стратегията им. Отлична илюстрация за това беше вече споменатото посещение на катарския емир Ат-Тани в Дамаск, където, по поръчение на Арабската лига, обсъжда механизмите за установяване на диалог между режима и опозицията. Доброто настроение на емира и оптимизма, демонстриран от него след срещата му с Асад, породи зле прикрито раздразнение сред сирийската опозиция. Всъщност причината за подобно поведение е проста: катарците са наясно, че в момента водеща роля в организацията на протестите в Сирия играят не просто «светските елементи», а най-вече комунистите и други местни левичари. Тъкмо това обяснява и примирителния тон използван тогава от Доха, където (както впрочем и в Ер Риад, и в другите монархии от Залива) залагат на съвсем други сили за свалянето на сирийския режим и изчакват те да наберат достатъчно мощ за да оглавят бунтовете.

„Британският модел” като основа на стратегията на Доха

Както е известно, в основата на катарския възход е не петролът, а природният газ. Залагайки върху производството на втечнен газ, страната се превърна в най-важния енергиен партньор за Запада. В същото време, наличието на гигантски финансови средства, получени от продажбата на „синьото злато”, подхранва амбициите на Катар да се превърне в лидер не само на арабския, а и на мюсюлманския свят.

Тази тенденция започна да се очертава още в средата на 90-те години. Оттогава насам катарският елит не само съумява правилно да инвестира в националната икономика, разчитайки в бъдеще да използва тези средства като политически лост, но и много умело внедрява челните западни постижения, включително в медийната сфера. Така, през 1996 Ат-Тани се сдоби с мощен собствен „рупор” в лицето на телевизия „Ал Джазира”. Създаването и развитието на този проект с помощта на британски мениджъри е сред основните компоненти на катарския успех. Телевизията се превърна в изключително мощно оръжие на информационните войни, водени от Катар, и днес внушенията и дори откровените фалшификации на „Ал Джазира” се приемат с доверие дори от онази част на арабското общество, която е скептично настроена към западните медии.

Тенденцията към превръщането на Катар в поредния силен регионален играч се засили още повече в началото на 2000-те, когато Доха активно започна да установява контакти и връзки с ръководството на Африканския съюз, както и с редица политически фактори в Близкия и Средния Изток.

Наистина, поне засега, непримиримите ислямисти продължават да смятат катарския емир за „слуга на Запада”, но това, което чуват и възприемат, докато гледат „Ал Джазира”, напълно отговаря на стремежите им. И, като последица от това, мнозина от тях биват принудени да се примирят с „прозападните тежнения” на катарския владетел. Впрочем, както е известно, пробен камък за това, доколко един или друг мюсюлмански лидер е повлиян от ислямизма, е отношението му към Палестина и Израел. В това отношение, позицията на Ат-Тани е показателна – ще припомня само установените през последните години тесни връзки с ХАМАС.

Впрочем, катарският елит поддържа такива връзка с мнозина военни командири и опозиционни лидери в държавите от Близкия и Средния Изток. Нещо повече, следвайки примера на Великобритания, Катар съзнателно превърна територията си в своеобразен „резерват” за всевъзможни политически имигранти, разчитайки да ги използва в бъдеще за реализацията на собствените си интереси. Както показа обаче, ликвидирането, преди няколко години, на един от водачите на чеченските ислямисти Зелимхан Яндарбиев, подобна политика може да провокира напрежение в отношенията на Доха с големите сили. В тази връзка ще припомня, че през 2004 Катар не само освободи руските граждани, обвинени за покушението срещу Яндарбиев, но и беше принуден да съгласува с Москва действията си в газовата сфера, където двете страни са конкуренти. Впрочем, имайки предвид, че газовият пазар е доста по-малък, отколкото петролния, Русия и Катар имат възможност съвместно да влияят върху ценообразуването на синьото гориво. В тази връзка си струва да си припомним и катарската инициатива за създаването на „газова ОПЕК”.

Катарските „модернисти”и саудитските „догматици”

Сред първите стъпки на Катар като самостоятелен играч в глобалната политика, беше сравнително неотдавнашният опит за отстраняване от власт на суданския президент Омар ал-Башир. И въпреки че всички поставени цели не бяха реализирани, все пак беше постигнат определен резултат: Катар демонстрира собствената си значимост не само в очите на арабския свят, а и на Запада, който не спира да критикува остро суданския лидер, обвинявайки го за кръвопролитието в Дарфур.

Катарските амбиции обаче, очевидно са в разрез с това, което прави Саудитска Арабия. Напоследък Риад се чувства все по-засенчен от Доха, благодарение на умелата и политика. Най-предизвикателните, от саудитска гледна точка, стъпки на Катар са дипломатическият му „флирт” с Иран, както и намесата в Йемен. Макар че на думи, Доха се представя за посредник в усилията за урегулиране на йеменската криза, истината е, че тя активно подкрепя местната антисаудитски настроена опозиция. При това не светската, от района на Таиз, а далеч по-радикалната от движението „Ислах”, която действа в столицата Сана.

Ат-Тани много умело се опитва да възседне ислямистката вълна в региона, разчитайки, че когато светските режими паднат, именно той ще може да обере лаврите, изпреварвайки Саудитска Арабия, и така да превърне страната си, ако не в главния, поне в един от главните центрове на арабско-мюсюлманския свят.

В същото време консерватизмът на саудитските лидери ги лишава от възможността да маневрират, както и от немалко потенциални съюзници. Разбира се, благодарение на невероятните си финансови възможности, саудитците продължават успешно да създават уахабитски „клетки” из целия мюсюлмански свят. За разлика от тях обаче, катарците не работят само с маргиналните елементи и опозицията. Практиката показва, че те са готови да търсят изгода както от контактите с ислямистката опозиция, така и с противопоставящите и се светски власти.

Тоест, Катар, на практика, работи с всички, които могат да са му от полза. За разлика от саудитците, Ат-Тани много лесно променя тактиката си в глобалната игра. За това например говорят тесните му връзки със сегашния светски режим в Алжир. На пръв поглед, алжирският президент Бутефлика не се различава особено от Кадафи или Асад, в очите на Доха. За откровения ислямист Ат-Тани, той би трябвало дори да е по-лош от тях, защото активно се бореше и продължава да се бори с ислямизма. Именно алжирската подкрепа беше сред факторите, позволили на Кадафи да се съпротивлява толкова дълго. Въпреки това, Ат-Тани усилено ухажва Бутефлика, като поне два пъти годишно го посещава лично и дори ходи с президента на лов със соколи, демонстрирайки „специалните си отношения” с него. Възниква въпросът, защо му е на емира да се унижава пред „узурпаторите” и враговете на „истинската вяра”? Ами защото Ат-Тани иска изгодно да инвестира в петролно-газовия комплекс на Алжир. В тази сфера, Катар може да се превърне в сериозен конкурент на стария си съюзник – Франция, която също силно се интересува от алжирските енергоносители.

Двата стълба на катарската експанзия

Ако в случая със спомената по-горе инициатива на Катар за създаване на т.нар. «газова ОПЕК» е налице откровен опит за конкуриране на саудитците (противоборството с които е сред основните принципи на новата катарска стратегия), този с появата на телевизията «Ал Джазира» демонстрира, че катарците в редица отношения вече са изпреварили «консерваторите» от Риад, които, до голяма степен, са загубили чувството си за реалност, заради закостенялата си обвързаност с религиозните догми. Всъщност, ако анализираме внимателно стратегията на Доха за превръщането на Катар в регионална суперсила, ще видим, че тя се основава на «творческата интерпретация» на стратегиите, формулирани и използвани навремето от водещите западни държави. Така, решението на катарците да осигурят убежище на толкова много опозиционни лидери от региона, силно напомня сходната британска практика (неслучайно в момента в Лондон спокойно си живеят огромен брой хора, обявени за международно издирване). В случая с «Ал Джазира» пък, няма как да не си припомним американската телевизия CNN, за която един известен политолог беше казал, че „е в състояние сама да спечели всяка война”. Същото се отнася и за „Ал Джазира”. Благодарение на гигантските финансови вложения и усилията на наетите от катарците британски мениджъри, тя се превърна в един от основните инструменти на катарската геополитика в мюсюлманския свят. На свой ред, същият този мюсюлмански свят се сдоби, в нейно лице, с първата в историята си „собствена” телевизия, излъчваща това, което иска да чуе и види огромното мнозинство араби, без значение, дали става дума за истинска или изкривена информация. От времето на американската интервенция в Ирак, „Ал Джазира” активно печелеше аудитория, което и позволи, с началото на „арабската пролет”, да се откаже от официално декларираната безпристрастност, ангажирайки се с откровено тенденциозна пропаганда. Впрочем, следва да се признае, че катарците съвсем точно бяха прогнозирали стремежите на огромната си телевизионна аудитория в арабско-мюсюлманския свят, характерно за която е изостреното чувство на „национално унижение и обида” по отношение на „коварните империалисти и ционисти”. Между другото, именно на него разчиташе и Ал Кайда, в чиито рупор, де факто, се беше превърнала за известен период от време „Ал Джазира”, тъй като през въпросния период именно „мрежата” на Бин Ладен съумя да обедини най-пасионарната част от арабския свят, готова да отправи открито предизвикателство към „новите кръстоносци”.

Пропагандата и финансите са двата стълба, на които се основава експанзията на Катар, който, поради малките размери и недостатъчната си военна мощ, не може да си позволи откритото „дрънкане на оръжие”. Всъщност, истината е, че силовите методи, като средство за разширяване на собственото си влияние, все повече остават в миналото, заедно с мнозинството арабски диктатори. Тоест, пред държавите, претендиращи за сериозна геополитическа роля, остават две възможности: или да се снабдят със собствено ядрено оръжие, или да разчитат на финансовата си мощ. За Катар, второто очевидно е за предпочитане, още повече, че местният елит силно се различава от саудитските си „братя” по своя почти „американски” бизнес нюх и прагматичност: катарците на наясно, че атомната бомба, освен че е много скъпа, трудно може да се използва в текущата политика, докато всеки има нужда от пари. През миналата 2011, като последица от т.нар. „арабска революция”, повечето режими от региона съвсем осезателно го усетиха на собствения си гръб. Оттук и стремежа към привличането катарски инвестиции в националната им икономика, тъй като мнозинството арабски държави не разполагат с достатъчно собствени енергоносители.

В същото време е ясно и, че парите не решават всичко, те могат да гарантират само краткосрочни изгоди и лоялност, докато в Доха оперират с такива понятия като „вечност”. Катарците съумяха много точно да схванат основната тенденция в развитието на политическата ситуация в Близкия Изток, където в момента се осъществява смяна на елитите. Всички т.нар. „революции” са само видимата част на фундаменталните политически трансформации, на които е подложен мюсюлманския свят и на чието начало станахме свидетели през 2011. При това, арабските държави са просто „първите лястовици”, защото е налице мащабен процес на замяна на авторитарните диктатури с не по-малко авторитарни „демокрации”, отразяващи интересите на новата възходяща сила – т.нар. „меки” или „умерени” ислямисти. Защото именно те са на път да сменят светските диктатори, които тотално се провалиха в опитите си за „органично съчетаване на европейските и ислямските ценности”. Горчивата истина е, че европейските ценности тотално бяха отхвърлени от мнозинството араби, които иначе са привързани към безплатното „социално подпомагане” и свободата на изразяване, но само за себе си, и никак не са склонни да толерират свободното изразяване на другите, нито да демонстрират толерантност към другите религии, също както и към правата на жените, например. Това за първи път изпита на гърба си иранския шах, в края на 70-те, и, както става ясно, през последвалите над 30 години нещата не са се променили особено. Оттук и необходимостта от нова „универсална идеология”, която да представлява своеобразен хибрид между „западната демокрация” и ислямските ценности. Именно тази идея се лансира днес от умерените ислямисти, в лицето на „Мюсюлманските братя”, а пък катарците се опитват да оглавят това движение.

Това впрочем, обяснява и противопоставянето между Доха и Риад, тъй като саудитците очевидно не са склонни да се променят и така сами си копаят гроба. Риад продължава да разсъждава с понятията на отиващия се арабския свят, опитвайки се да го „консервира”. Между другото, самият саудитски режим също е анахронизъм, характерен за отиващата си политическа епоха в арабския свят с всичките му диктатори, като засега го спасяват само огромните му финансови възможности. Само че, както показа либийският пример, то вече не е достатъчно за да му гарантира оцеляване. Следствие от това е изострящата се борба между прагматичните уахабити, в лицето на Катар и „ретроградните” уахабити, олицетворявани от Саудитска Арабия. На фона на тези нови процеси в мюсюлманския свят, ролята на Ал Кайда, която доскоро се смяташе за „острието на копието” на саудитците, рязко спада. Вместо радикалите, на преден план излизат умерените ислямисти, което дава определени предимства на катарците, тъй като умерените ислямисти са техни тактически съюзници. При това, Доха отчита негативния опит на саудитските си конкуренти и се старае максимално да завоалира „идеологическия аспект” в своята политика, съзнателно избягвайки публичната пропаганда на уахабизма и отказвайки се от компрометиралата се практика да се използват различни благотворителни организации за радикална пропаганда и превеждане на финансови средства за терористите в различни „горещи точки” на света. И, както изглежда, повечето европейски държави вече са се хванали на тази въдица.

Катар, като конкурент на Китай в Африка

Свалянето на Кадафи радикално промени ситуацията в Африка. Заплахите, свързани с ислямистите, нараснаха, достигайки качествено ново ниво. Както е известно, благодарение на старите си връзки с редица африкански политици и редовната финансова помощ, която им оказваше, либийският диктатор играеше доста важна роля на Черния континент. Там той подкрепяше светските режими, изповядващи панафриканизма, които след смъртта му се оказаха сами срещу „джихадистките” формации.

Имайки предвид, че през февруари 2011 беше свален друг недобре настроен към Катар политик – египетският президент Мубарак, Доха се оказа почти без съперници в арабския свят в опитите да си извоюва ключови позиции в иконономиката на Африка. Въпреки важната си политическа роля на континента, Алжир очевидно не може да се смята за сериозен конкурент на катарците в икономическата сфера. Не бива да се съмняваме обаче, че „нишата” освободена от Кадафи, съвсем скоро ще бъде запълнена. Защото катарският емир използва парите от продажбата на енергоносители не само в подкрепа на ислямските радикали и за свалянето на светските режими, а и ги влага в интересуващите страната му индустриални отрасли. И на първо място, в суровинния, за който Африка е своеобразна „обетована земя”.

Със свалянето на Кадафи и благодарение недалновидната позиция на някои западноевропейски държави, Доха спечели много важен „рунд” от битката си за Черния континент. Беше премахнат основният и конкурент в Африка, разполагащ с достатъчно ресурси за да „спонсорира” половината африкански държави. Заедно с либийския диктатор изчезна и основният му инструмент за влияние, в лицето на многобройните фондации и банки, чието място постепенно се заема от катарците. Вследствие на това можем да очакваме ускорената „ислямизация” на континента и усилване влиянието на Катар в Африканския съюз. Впрочем, африканската експанзия на катарците също ги отличава положително от саудитците. За разлика от тях, Доха не се съсредоточи единствено върху битката за стратегическите зони в Близкия и Средния Изток, а превърна в един от основните си приоритети именно Африка, имайки предвид гигантските запаси от полезни изкопаеми и логистичното бъдеще на континента. Намесата в Судан беше първата пробна стъпка на Катар, в хода на която започна да се формира и стратегията му по африканското направление. В резултат се появи и хибридният модел (съвместно с Африканския съюз) на т.нар. „катарска инициатива”, в чиито рамки, освен постигането на помирение между враждуващите страни в суданската провинция Дарфур, беше изпробван и механизмът на взаимодействие на Катар с африканските лидери. И след като именно по това направление Доха се сблъска със скритото противодействие на Кадафи, за катарците окончателно стана ясно, че докато „лудият полковник” продължава да управлява в Триполи, шансовете им за успех в Африка остават минимални. Те много бързо си направиха необходимите изводи, използвайки и натрупалите се в Европа антипатии към либийския диктатор. Междувременно (или по-скоро съвсем навреме) започна и т.нар. „арабска пролет”. Така, катарците набързо се отърваха от двамата си най-опасни конкуренти на африканския континент и днес са много по-свободни в действията си там.

Разбира се, остава им да преодолеят влиянието на „панафриканизма” сред сегашното ръководство на Африканския съюз, в лицето на Табо Мбеки (първият му председател през 2002-2003) и Жан Пинг (секретар на Комисията на АС в момента). До голяма степен, именно те провалиха опитите на Доха да стане посредник за разрешаването на дарфурската криза. Затова именно в тази посока ще се разгори основната битка. Като и тук можем да очакваме, че основни съюзници на катарците ще се окажат французите, а привържениците на „афроцентризма” вероятно ще се ориентират към Китай, тъй като той е най-големия инвеститор на континента, а в битката с Доха именно парите ще са от най-голямо значение.

Затова не бива да очакваме, че Черният континент ще се окаже лесна „плячка” за катарците. Китай, който притежава несравнимо по-големи възможности (включително финансови) и при това не е склонен да натрапва на своите африкански партньори собствената си идеология, очевидно разполага с по-печеливши позиции там, особено в дългосрочен план.

Сега нека разгледаме основните направления на катарската експанзия в Африка.

Суданското направление

В средата на октомври 2011 суданският президент Ал-Башир посети Катар, където се срещна и преговаря с емира Ат-Тани. Двамата обсъдиха тежката икономическа ситуация в Судан, както и военните действия в единствената петролна провинция на страната Южен Кордофан, на границата с обявилия независимост през 2011 Южен Судан. Те спорадично се прехвърлят и в съседната провинция Сини Нил, където през есента на миналата година се сблъскаха части на суданската армия и наскоро избрания за губернатор Малик Агар. В крайна сметка, правителството в Хартум въведе военно положение в провинцията и назначи на мястото на Агар генерал Яхия Мохамед Хеир за военен губернатор. Това кара мнозина експерти да смятат, че вероятността от нов въоръжен сблъск между Северен и Южен Судан е доста голяма.

Предвид всичко това, посещението на Ал-Башир в Доха трябваше да реши две задачи: Катар е готов да инвестира в суданската икономика 200 млн. долара, което е от голяма значение за Хартум заради сложната ситуация в страната. Освен това, инвестициите ще бъдат обвързани с определени гаранци, което пък ще позволи на Катар да подкрепи в бъдеще Судан, при евентуален конфликт с Южен Судан (да не говорим, че ще ерозира доминиращите китайски позиции в суданската икономика).

Алжирското направление

Въпреки че Алжир се отнася сдържано към новите либийски власти, като открито критикува легализирането в управленските структури на страната на бойци и водачи на „Ал Кайда в ислямски Магреб” (АКИМ), именно позицията на Катар, който осъществява сериозни инвестиции в алжирската икономика, смекчи отношението на Алжир спрямо либийския Преходен национален съвет. Разбира се, това не означава, че на неформално равнище Алжир няма да продължи да противодейства на ислямистите в ПНС.

Либийското направление

Позициите на прокатарските сили в новото либийско ръководство са доста сериозни. Към тях можем да причислим министъра на информацията Махмуд Шаман (член на Директорския съвет на „Ал Джазира”), както и правосъдния министър Мохамед Амалаки. Междувременно, с окончателния разгром на верните на Кадафи сили, с много голяма тежест се ползват военните командири от Бенгази, които още дълго време ще оказват изключително влияние върху разположението на политически сили в страната. Става дума, преди всичко, за водачите на т.нар. „Движение за отбрана 17 февруари” и подкрепящите го военни командири, които също са част от катарското „лоби”.

Накрая, да не забравяме, командващия въоръжените сили на ПНС Али Белхадж, за чиито тесни връзка с „Ал Кайда” отдавна предупреждаваха американските специални служби. Той произхожда от Мисурата и първоначално беше тясно свързан с британците, които подготвяха отрядите му. Радикалните възгледи на Белхадж обаче, поставиха под въпрос тези връзки и, според някои експерти, той най-вероятно ще се ориентира или към Анкара (имайки предвид турските корени на значителна част от населението на Мисурата), или към Катар, който е основния спонсор на всички радикали в Либия.

Туниското направление

Катар е доста активен и в Тунис. Неслучайно, именно след преговорите, които води с катарския престолонаследник принц Тамим Бен Хамад ат-Тани, началникът на туниския генерален щаб Рашид Аммар реши да се ангажира с доставките на оръжие за либийските бунтовници.

Активната, дори хиперактивна и агресивна външна политика на Катар в районите на Магреб и Сахел привлича вниманието на анализаторите върху това, какво точно се опитва да постигне емирът Ат-Тани в Северна Африка. Очевидно е, че амбициите му неминуемо ще се сблъскат с противодействието на европейците и най-вече на французите. Очевидно е също, че изтласканият временно от Либия Китай също няма да допусне това да му се случи и в други африкански държави. При всички случаи обаче, действията на Катар и политиката му през последната година впечатляват с мащабите и обхвата си.

Последиците от катарския възход за ЕС

Междувременно, Западът, който използва Катар, като „инструмент” за постигане на целите си в Либия, рискува да се сблъска с редица неприятни последици. Сега Доха се опитва да затвърди резултатите от победата си, което не може да не притеснява Европейския съюз. Защото след убийството на Кадафи, противниците му започнаха да се боричкат за властта в страната, а катарският емир се опитва да използва ситуацията за да подчини Либия, макар че това е в очевиден разрез с интересите на Франция, с която Катар е доста силно обвързан икономически.

Както е известно, в Либия Западът залага на „либералния” гръбнак на Преходния национален съвет, докато катарците предпочитат ислямистите. Доха продължава да ги финансира и снабдява с оръжие и ислямските радикали вече започват да концентрират в ръцете си все повече власт. Катарците обаче не се задоволяват с това и открито се месят във формирането на структурите на изпълнителната власт в Либия. След като техните протежета получиха ключови политически постове (това особено ясно си личи ако видим списъка на новото общинско ръководство в Триполи), Доха се опитва директно да ги поучава, как точно да изграждат „нова Либия”.

Разбира се, това дразни немалко хора в либийския Преходен национален съвет. Така, смятаният за „водач на либералите” и проводник на западните интереси в страната Али Тартуни директно даде да се разбере, че катарците, „трябва да се научат да чукат на вратата преди да влязат, а не обратното”. Това беше ясен сигнал за западните му покровители, които вече не можеха да гледат равнодушно, как Катар безпрепятствено утвърждава влиянието си в Либия. Неслучайно, през октомври 2011, френският президент Саркози се срещна тайно с катарския емир Ат-Тани за да му предаде желанието на западните държави занапред „да координира по-тясно действията си в Либия с Преходния национален съвет”.

Разбира се, емирът не може да си позволи тотално да игнорира интересите на Запада. В същото време обаче, той очевидно не възнамерява изцяло да се подчини на исканията, предадени му от Саркози. Още повече, че, на първо място, налице е взаимна зависимост между Катар и западните му партньори: Ат-Тани е напълно наясно, колко е важен катарският газ за ЕС. На второ място, конфронтацията между Катар и Запада изглежда най-малкото преждевременна, когато на дневен ред е свалянето на режима в Сирия.

В същото време, следва да признаем, че позицията на Катар очевидно е по-печеливша, отколкото тази на французите например. При това нещата не опират само до това, че на думи катарският емир може да обещае на Париж всичко, което се иска от него, но на практика да продължи тайно да подкрепя либийските ислямисти. В тази връзка, нека си припомним, че НАТО отдавна прекрати операцията в Либия, докато стотици катарски военни още се намират в страната и оказват сериозно влияние върху хода на събитията в нея. Всичко това обяснява и нарастващото безпокойство за случващото се в страната след падането на Кадафи, особено във Вашингтон. В това няма нищо чудно, тъй като, както вече посочих по-горе, „либийският проект”, поне до момента, е най-успешния в рамките на усилията на Доха за прокарване на своите политически и икономически интереси в Африка. При това, той не е само успешен, а и системообразуващ за цялата по-нататъшна външнополитическа активност на Катар.

В тази връзка си струва още веднъж да обърна внимание на «късогледата» позиция на същия този Париж, който се опитва да използва катарците като «таран» за прокарване на интересите на Черния континент, очевидно противопоставяйки този алианс, на разширяващата влиянието си Турция (френско-турските отношения напоследък силно се влошиха). Анкара, която доказва на практика привлекателността на своя модел на развитие, се предпочита от много мюсюлмански държави, които не са склонни да се подчиняват на уахабитските постулати. В същото време, усилвайки позициите на Катар (а заедно с това и тези на ислямистите) на африканския континент, Париж рискува появата на изключително обширна зона, враждебно настроена към всички принципи на «европейската демокрация». Тоест, катарският «зъл дух» всеки момент може да излезе от «бутилката», доказателство за което е и случващото се в Либия.

----------------------------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.

Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!

САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

Само ден след като държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън направи неочаквано посещение в Триполи и заяви: „Надяваме се, че Кадафи в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него” - полковникът е мъртъв!

„Надяваме се, че той в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него”, заяви ръководителят на американската дипломация в обръщение към местни студенти.

Катарският телевизионен канал „Ал Джазира” излъчи видеокадри, на които се вижда все още живият Муамар Кадафи, обкръжен от бойци на либийския Преходен национален съвет, предаде РИА Новости.
На кадрите се вижда, че лицето на сваления 69-годишен бивш лидер на страната е изцапано с кръв и той се опитва да се съпротивлява на заловилите го хора, докато някой го удря с пистолет по главата. Този видеозапис потвърждава, че Кадафи все още е бил жив, когато е попаднал в плен на бойците на официалните власти.

На 20 октомври по обяд, информационните агенции съобщиха, че след падането на последната крепост на либийския лидер Кадафи, град Сирт, той е бил заловен, тежко ранен в двата крака. Новината бе разпространена от агенция Ройтерс.

Малко по-късно бе съобщено от Националния преходен съвет пред euronews, че Муамар Кадафи е мъртъв, а тялото му е било откарано в Мисрата!

Според представител на ПНС Кадафи е починал от раните си по време на залавянето. Служител на НАТО е заявил, че организацията в момента се опитва да потвърди смъртта:

"Ясно е, че случилото се е много важно развитие на събитията, което ще отнеме време, за да бъде потвърдено. Ако информацията за смъртта на Кадафи е вярна, то това наистина е исторически ден за народа на Либия. "

Един служител на НПС е съобщил за euronews, че Кадафи е бил ударен в крака и главата, докато се е опитвал да избяга с конвой, който е бил атакуван от самолети на НАТО.

Новините за залавянето и последвалата смърт на полковник Кадафи се е появила веднага след като станало ясно, че началникът на въоръжените сили на Кадафи, Абу Бакр Юнис също е бил убит в атаката, а неговият бивш говорител Муса Ибрахим, е бил заловен.

Кадафи взе властта в Либия през 1969 г., припомня euronews, но той беше свален в Априлското въстание февруари срещу четиридесетилетното му управление.

Медията припомня също така, че Международният наказателен съд през юни издаде заповед за арест на Кадафи и сина му Сейф ал Ислам, чието местонахождение все още е неизвестно.

Часове по-късно Sky News съобщи, че синът на Кадафи, Сейф ал Ислам е все още на свобода в южната част на либийската пустиня.

Бившият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и тежко ранен, съобщават от Преходния национален съвет/ПНС/ на Либия, предаде АФП.

„Той е заловен. Кадафи е тежко ранен, но все още диша”, посочи представителят на новите либийски власти Мохамед Леит.

Междувременно министърът на отбраната на Муамар Кадафи – Абу Бакр Юнис, е бил убит в конвоя, при сраженията за град Сирт.

„Кадафи е убит близо до родния му град Сирт” – съобщи и в. Telegraph, като оставя съмнение за начина по който е настъпила смъртта на полковника.

Според в. Telegraph един от бойците е крещял: „Край на Кадафи! Ние отмъстихме, нека върви в Ада!”

Държавният департамент на САЩ съобщи, че не може да потвърди, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен, предаде агенция Ройтерс.

„За момента не можем да потвърдим медийните информации”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Бет Госелин.

Агенция Франс прес разпространи фотография, на която се предполага, че е раненият либийски лидер Муамар Кадафи. Снимката е направена с мобилен телефон по време на задържането на Кадафи в Сирт.

Сенаторът от Републиканската партия, Джон Маккейн е заявил по повод новината: „Смъртта на Кадафи бе краят на първата фаза на революцията в Либия”, и призовал за по-тесни връзки между Вашингтон и Триполи.

Telegraph съобщава и за смъртта досега на по-известни личности, свързани с вече бившия либийски лидер Кадафи: Мутасим Кадафи, пети син полковника, е намерен мъртъв в Сирт, според АФП и кореспондента за Близкия Изток на телевизия Al-Hurra – Ричард Спенсър, Муса Ибрахим, говорител на Кадафи, Ахмед Ибрахим, братовчед на Кадафи и съветник, и Абу Бакр Юнис, бивш министър на отбраната: убит, както бе потвърдено вече в конвоя на Кадафи.

Убитият син на Кадафи, Мутасим, бе съветник на баща си по националната сигурност. Негова снимка с днешния държавен секретар Хилъри Клинтън бе придобила особено популярност напоследък в така наречената дипломация на Джамахирията.

Репортерът на Telegraph Бен Фармър дълго време се водеше за единственият западен журналист, който проникна в сайта на Кадафи, и потвърди смъртта и залавянето на много близки до полковника сътрудници.

Боец на ПНС, свидетелства, че е видял, залавянето на Кадафи разказва Sky News. „Той го удари с обувката си” /една от най-тежките обиди в ислямската вяра/, пояснява боецът, след което завършва, че полковникът е бил прострелян веднъж в главата и по веднъж на всеки крак.

„Ако Кадафи е мъртъв, се решава проблемът със съдебния процес, но ние никога не може да научим истината за Локърби и други престъпления”, пише за Telegraph коментаторът Даниел Ноулс.

От НАТО официално е било потвърдено, че негови самолети са бомбардирали конвоя около 8.30 местно време.

Близката до Кадафи телевизия Ал-Libiya отрече той да е бил заловен или мъртъв, като нарече твърденията на представители на ПНС и НАТО неоснователни.

Други, близки до полковника тв канали също отричат новините за смъртта му, цитирани от в. Telegraph.

Бойци на ПНС са съобщили, че са видели тежко ранения Кадафи, който кървял силно в униформа в цвят каки и тюрбан.

Съобщено бе от ПНС, че либийската телевизия ще покаже по-късно снимки на мъртвия Кадафи.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен в двата крака, предаде ВВС, позовавайки се на представителя на Националния преходен съвет на Либия Абдел Маджид.

Кадафи е бил задържан в родния си град Сирт, докато частите на новите либийски власти установиха пълен контрол над Сирт.

Кореспондентът на ВВС в Сирт Габриел Гейтхаус съобщи следното:

„Говори с човек, който каза, че докато са го пленили, Кадафи размахвал златен пистолет...”

Според ВВС, самолети на НАТО са бомбардирали конвой, в който са пътували Кадафи и негови приближени.

20-годишният Мохамед, войник от силите на Преходния национален съвет на Либия (ПНС), е съобщил, че е участвал в залавянето на сваления либийски лидер Муамар Кадфи в град Сирт, предаде Би Би Си.

Кадафи се е укривал че е открил Кадафи да се укрива в тръба в Сирт. Когато Мохамед се обърнал към него, полковникът казал просто: „Не стреляй”.

По последни данни полковникът е мъртъв и е бил застрелян в главата.

От британското министерство на отбраната съобщиха, че не са разполагали с предварителна информация, че полк. Муамар Кадафи се е намирал в бомбардирания от НАТО конвой, предаде ВВС.

Въздушният удар на НАТО доведе до залавянето и смъртта на сваления либийски лидер.

„Той /конвоят/ беше избран за мишена въз основа на това, че беше последният конвой с поддръжници на режима, напускащ Сирт”, заяви говорител на британското министерство. В удара не са участвали бойни самолети на британските ВВС, а само разузнавателни машини.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е убит и тялото му е откарано в град Мисрата, е потвърдил говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали пред телевизия Sky News.

„Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви Берасали.

Според полевия командир Абдел Басет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Представител на ПНС е заявил: „Кадафи срещна съдбата си... Ние съобщаваме на света, че Кадафи е убит от ръцете на революцията... Това е исторически момент Това е краят на тиранията и диктатурата...

„Бъдещето на Муамар Кадафи трябва да бъде решено от народа на Либия”, смята руският президент Дмитрий Медведев, предаде Интерфакс.

„Разчитаме, че в Либия ще настъпи мир и всички, които управляват държавата, могат да постигнат споразумение за конфигурацията на властта. Що се отнася лично до съдбата на Кадафи, то тя трябва да бъде решена от либийския народ”, заяви Медведев по време на пресконференция в Москва.

Холандският премиер Марк Руте потвърди слуховете, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е пленен, като същевременно подкрепяща режима либийска телевизия отхвърля информацията, съобщава АФП.

„Съобщенията, размножавани от лакеите на НАТО за пленяването или смъртта на брата-лидер Муамар Кадафи, нямат основание”, съобщи телевизия „Ал Либия”. Според съобщението на медията Кадафи е „в добро здраве”.

Часове след вестта за залавянето му ранен, новината за смъртта му все още не бе потвърдена официално. Въпреки това от ЕС дойде следната информация:  „Новините, че Кадафи е загинал в акция в Сирт означават още и край на „репресиите, които либийския народ е понасял твърде дълго”, заяви Ван Ромпой в съвместно изявление с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че не може да потвърди или отхвърли информацията за смъртта на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, но ако това е вярно, то тя би въздъхнала с облекчение, защото още едно препятствие е преодоляно, написа в. Guardian, който потвърди, че полковникът е мъртъв.

Изданието показва и видео със залавянето на Кадафи от бойците на ПНС.

Арабската телевизия Al Jazeera е излъчила кадри, които според медията показват как тялото на убития полковник Муамар Кадафи бива влачено по земята, предаде ВВС.

„Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали Берасали.

Според него бившият либийски лидер е бил прострелян при опит да избяга от град Сирт.

Информацията за това как точно е загинал Муамар Кадафи обаче остава  противоречива – часове след залавянето му.

Първата страница на Al Jazeera.

Според полевия командир Абделбасет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Други източници съобщават, че Кадафи е бил застрелян от снайперист.

Все още информацията за смъртта на сваления либийски лидер не е потвърдена официално. Очаква се съвсем скоро ръководителят на Преходния национален съвет на Либия Мустафа Абдел Джалил да направи официално изявление.

Към края на деня на 20 октомври все още се чакаше официалното изявление на Представител на ПНС.

През това време лекар, работещ в болницата в Мисрата съобщил, че бившият либийски лидер Муамар Кадафи е бил прострелян в главата и в стомаха  и е починал от огнестрелни рани. Това бе съобщено от болницата, където е било закарано мъртвото тяло на полковника. Новината бе съобщена от телевизия Al Jazeera.

Според лекаря, тялото на Кадафи в момента е в морга в Мисрата, на около 200 км източно от Триполи.

Все още не е известно къде ще бъде погребан Муамар Кадафи.

Починал или убит – това е един от въпросите, който едва ли ще получи своя отговор скоро. Отговор няма да получим и за истината за самолетната катастрофа в Локърби.

В реч пред стените на Белия дом американският президент Барак Обама посочи, че ликвидирането на Кадафи оправдава колективните военни действия на западните страни и подчерта, че сега либийците имат шанс да се превърнат в една „демократична и толерантна нация”.

Доколко това ще се случи, след като тези, които започнаха военният конфликт в Джамахирията са в дълбока финансова и икономическа криза. Да не говорим за САЩ, държавата с най-висок дълг в размер на над 13 трилиона, откъдето тръгна световната криза, което вече години не може да бъде овладяна.

Все още за част от международните експерти, участието на авиацията на НАТО в събитията Либия е твърде спорно, съгласно действащото международно право.

Да се бомбардира конвой, в който има и цивилни е меко казано извън всякакви норми на нормално поведение, в нарушение на член 2 от Устава на ООН, който гласи:

2. Да развива приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, както и да предприема други подходящи мерки за укрепване на световния мир.

В този смисъл действията на авиацията на НАТО са престъпление, тъй като за бомбардировките на тази авиация не е достатъчна единствено приетата Резолюция на ООН, а и мандат, даден от Съвета за сигурност за въпросните действия в Либия на самолетите на Алианса.
Такъв мандат от Съвета за сигурност не беше даден за Ирак, такъв мандат за агресивна намеса на НАТО на сръбско-косовската граница също липсва!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1207-2012-godinata-na-golemiq-strah

Ако се вгледаме в най-знаковите събития на миналата 2011, можем да стигнем до малко неочакван извод, а именно, че те са своеобразен пролог към далеч по-мащабни трансформации. Още повече, че мнозинството от тях са свързани, пряко или косвено, помежду си. Като от всяко можем да си направим определени изводи.

Водещите събития през 2011

Характерна за 2011 беше системната активност, демонстрирана от САЩ, Великобритания, Франция и глобалните мрежови структури и насочена към преформатиране на Близкия Изток. В резултат бяха свалени (Хосни Мубарак, Бен Али) и дори ликвидирани (Муамар Кадафи) лидери, които до последния момент се смятаха за големи приятели на Запада и се ползваха с пълното му доверие и благоразположение. Съществуващата доскоро система за колективна сигурност, под егидата на ООН, вече едва ли може да се смята за реално функционираща. Защото, през миналата 2011,  дори и „мирните” санкции се оказваха основание за бомбардировки, а ерозиращият държавните устои ислямски тероризъм, открито биваше финансиран и подкрепян от редица водещи държави в Западна Европа и Близкия Изток.

Така, авоарите на слабите държави се оказаха собственост на силните, в същото време никой не възнамерява да разследва сериозно извършените в хода на „демократизацията” убийства на обикновени граждани, държавни лидери и членове на семействата им. Всички тези промени бяха наречени „арабска пролет”. Не е ясно, какво точно са имали предвид организаторите на тази основна тенденция за миналата 2011 (защото, както е известно, бунтовете започнаха през зимата), затова пък е съвсем ясно, че „пролетта” ще продължи и през 2012, като наред са Сирия, Иран, Алжир и дори някои зони, извън арабския свят.

Хаосът в Близкия Изток усили позициите на радикалните ислямистки течения, които не страдат от липсата на оръжие, човешки ресурси и финансови средства. Те вече нямат конкуренти в огромните и безконтролни пространства, които през миналата година направиха голяма крачка назад, към регреса и феодализма. Междувременно, обхванатата от „революционния пожар” територия непрекъснато се разширява и днес терористични действия на верска основа се извършват в огромна зона от Нигерия до Казахстан.

Непрекъснато усилващият се през 2011 натиск върху Сирия и Иран може да доведе, през 2012, до голяма война в Средиземно море. При това, не е изключено тя да се окаже ядрена и дори да стане своеобразен пролог към нова световна война. В нея със сигурност биха били въвлечени Иран, Сирия, Ирак, Турция, монархиите от Персийския залив, Израел и САЩ. Подобно развитие обаче, директно би застрашило централноазиатските постсъветски държави и техните основни партньори – Русия и Китай. Нещо повече, дори „ограничен” удар срещу Иран е в състояние да провокира сътресение на петролните пазари и мощна вълна от паника, допълнително усложнявайки възстановяването на глобалната икономика.

Развитието на американската система за ПРО доведе до края на „презареждането” в отношенията между Вашингтон и Москва. Разполагането на нови противоракетни бази и радарни комплекси провокира нарастване на недоверието. Включването на Черно, Балтийско и Северно морета в зоните на патрулиране на американските бойни кораби, участващи в ПРО, пък макар и под предлог Европа да бъде защитена от „евентуална агресия от страна на Иран или Северна Корея”, също няма да съдейства за укрепването на стабилността през 2012. Впрочем, аналогична ситуация се заформя и около Китай, в разултат от американската стратегия за геополитическо обкръжаване на Пекин.

През 2011, глобалната енергетика също започна да дрейфува. Аварията в атомната електроцентрала „Фукушима 1” доведе до още по-голямо нарастване значението на традиционните енергоносители.В отношенията между страните-доставчици и потребители, разположени в различни географски зони и имащи различни геополитически „симпатии”,  се породи ново напрежение. Налице са опити за съхраняване на сега действащите маршрути на транзита на енергоносители, както и да се наложат нови, с оглед да се използва променилата се икономическа карта на света за постигането на политическо превъзходство. Не бива да се съмняваме, че споровето за цената на петрола и природния газ и маршрутите на транзита им ще бъдат не по-малко остри, отколкото бяха през 2011.

Заради неспособността на европейските лидери да вземат ефективни решения бързо и координирано, кризата на Еврозоната постепенно навлезе в глуха улица. Станахме свидетели на серия от скандални оставки – постовете си напуснаха премиерите на Италия и Гърция. Европейската банка изразходва огромни средства, без въобще да е сигурна за резултата от това, а междувременно „епидемията” засегна всички държави на континента. Така, през 2012, трансформацията на ЕС става неизбежна, като въпросът е само, в каква точно плоскост ще се осъществи – т.е. дали ще се променят значително границите на еврозоната, или промените ще засегнат самата политическа същност на Съюза. През 2012 върху проблемите на целия ЕС допълнително ще се насложат и вътрешните проблеми на отделните му членове, свързани както с насрочените избори (Франция), така и с общото изчерпване на наличните резерви.

Финансовите проблеми на ЕС за известно време отклониха вниманието от тревожните симптоми, очертали се в САЩ, които също се нуждаят от сериозно осмисляне. Американският държавен дълг достигна немислими доскоро размери, а поредният таван от 15,2 трилиона долара, поставен след ожесточените спорове през август 2011, съвсем скоро ще трябва отново да се повиши. Впрочем, внимателният анализ сочи, че подобни повишения скоро ще започнат да се правят на всеки три месеца. В края на декември 2011, държавният дълг на САЩ достигна 100,012% от БВП, което вече е критичен показател.

Предвид така очерталата се ситуация, не може да се изключи, че САЩ ще се опитат да решат икономическите си проблеми с военно-политически средства. Още повече, че всички сравнително мирни и „меки” механизми за преориентацията на капиталовите потоци към Съединените щати вече изглеждат изчерпани.

Междувременно, проявите на кризата в САЩ демонстрираха на света възможностите на движенията от типа на „Окупирай Уолстрийт”, зародило се в Америка и прехвърлило се оттам в останалия свят (сходни движения се появиха в Италия и Гърция), демонстрирайки растящата пропаст между най-богатите слоеве на населението и останалите граждани. Друг символ на миналата 2011 стана изключително мащабното използване на Интернет и информационните технологии, известно като „туитър-революции”, от Лондон до Кайро.

На фона на проявите на кризата в САЩ и ЕС, принудени да решават остри вътрешноикономически и социални проблеми, качествено нарасна влиянието на Китай. Китайският юан вече се разглежда като възможно и дългоочаквано попълнение на валутната кошница на МВФ, а Пекин усилено модернизира армията и флота си (първият му самолетоносач вече е приет на въоръжение). Китайските инвеститори проникват все по-дълбоко на европейските и световни пазари, включително в наукоемките и високотехнологични отрасли. Полагат се мащабни усилия за превръщането на страната във финансов и делови център на света до 2020-2025. Паралелно с китайския възход, укрепват и всички останали държави от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР). Бразилия например, за първи път изпревари Великобритания по БВП, като вече е на шесто място в световната йерархия по този показател.

Наред с глобалните феномени, които, най-вероятно ще продължат развитието си и през 2012, придобивайки обаче нов облик, следва да отбележим и качествено новият етап в интеграцията на Русия, Беларус и Казахстан, чиито правителства създадоха Митнически съюз, съумяха да отхвърлят огромна работа по хармонизиране на правните си системи и формираха над национални органи за управление на бъдещото общо икономическо пространство. Създавайки това пространство, Минск, Москва и Астана са в състояние и да го превърнат в самодостатъчен световен център, да възстановят разрушените след разпадането на Съветската империя инфраструктурни, индустриални и социокултурни връъзки и така да посрещнат достатъчно подготвени и укрепнали новите глобални предизвикателства.

Какво да очакваме през 2012?

В навечерието на новата 2012, проблемите на еврото, опасността от дезинтеграция на ЕС и заплахата от нови големи войни в Близкия Изток, Централна Азия, Африка и други места по света, родиха мрачно звучащия поздрав „Happy New Fear” (буквално, „Честит нов страх”). Всъщност, истината е, че преди дванайсет години, в навечерието на настъпването на новия век и новото хилядолетие, и без това крехкият световен ред окончателно загуби устойчивостта си. За да бъде стабилно едно общество, то трябва да бъде интегрирано от общопризнати закони и институции, а пък ако става дума за международна общност – от международно право и международни институции. От момента, когато значима група от обществото започна публично да не приема неговите закони, започва и дезинтеграцията на въпросното общество. А пък, когато става дума за група държави и за световната общност, започва процес на глобална дезинтеграция.

Когато през 1999 НАТО стартира бомбардировките на остатъчна Югославия, загрижена за съдбата на косовските албанци и отказвайки да се съобрази с международното право, започна дезинтеграцията на все още съществуващия тогава световен ред. След това станахме свидетели на военната интервенция в Ирак, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, под оказалия се фалшив предлог (изтъкнат от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни), че местният диктатор Саддам Хюсеин разполага с ядрено и химическо оръжие. Това окончателно ерозира устоите на международната общност. Днес, когато както международното право, така и международните институции, на практика, не функционират, мнозина смятат, че сме на прага на епоха на локални войни и глобален хаос.

Последната Коледа в обединена Европа?

Междувременно, освен икономическите проблеми, разтърсващи ЕС, нарастват настроенията против доминиращата роля на Германия в Съюза. В ролята на основни „идеолози” на този процес се изявяват националистическите десни партии, отстояващи върховенството на националните суверенитети спрямо общоевропейските принципи на т.нар. „общ дом”. Като най-странен, на фона на сегашните противоречия в ЕС, изглежда фактът, че именно новите членове на Съюза, които най-много спечелиха от присъединяването си към него, сега не са склонни да платят за това, жертвайки дори малка част от своята самостоятелност, а пък „гръбнакът” на ЕС, в лицето на Германия и Франция, които през всичките тези години плащаха за да гарантират относителното благополучие на новите членове, са готови да продължат да го правят.

Всъщност, истината е, че така изглежда само на пръв поглед. Защото съществуването на Еврозоната е изгодно най-вече на държавите-износителки, а това са именно Франция и Германия. Именно те изтласкваха от пазарите на малките европейски държави местните производители със своите по-качествени и поевтинели, благодарение на общата валута, стоки. Интересно, защо това се премълчава от повечето икономисти в Гърция, Италия, България и другите европейски държави, ударени особено тежко от кризата, чиито резултати могат да ликвидират не само Еврозоната, а и самата обединена Европа? В този смисъл Великобритания, която на практика, вече се откъсна от Европа, е на път да се превърне в заразителен пример за останалите.

Отказът на Дейвид Камерън да финансира европейския икономически стабилизационен фонд направи невъзможно британското участие в новите политически инициативи, целящи промяната на европейската конституция и, следователно, поставя под въпрос самото съществуване на ЕС. Едно е ясно: за първи път в следвоенната история Европа рискува да се превърне от стабилизиращ в разрушителен фактор в световната политика. И, ако прословутата европейска „политическа коректност” все още ограничава възхода на националистическата десница в такива държави като Унгария, Белгия или Холандия, след евентуалното изчезване на „обединена Европа” това ще се промени. Вероятно, когато вместо безцветната баронеса Аштън настъпи времето на новото поколение политици-националисти като Марин льо Пен например, някои ще съжаляват за лишения от всякаква харизма „президент на ЕС” Херман ван Ромпой. Впрочем, както беше казал навремето Лех Валенса, „Плюсовете на ЕС си имат своите минуси”.

Войните през 2012

На 27 декември 2011, бившият Върховен комисар на ООН по човешките права, а днес президент на Международната група за предотвратяване на кризи Луиз Арбър, публикува в американското списание Foreign Policy статия, озаглавена „Войните през следващата година”. В нея тя изброява десет войни, които, при наличието на определени условия, могат да избухнат през 2012. И тъй като от списъка и излиза, че някои държави ще участват едновременно в няколко войни, нека се опитаме да го систематизираме.

Най-голямата заплаха - Близкият Изток

Арбър прогнозира, че в този традиционно взривоопасен регион могат да избухнат едновременно две войни. Всъщност, дори и само един от прогнозираните от нея военни конфликти да стане факт, във военните действия неизбежно ще бъдат въвлечени практически всички държави от региона. Според Луиз Арбър, свалянето на сирийския диктатор Башар Асад може да провокира военен сблъсък с участието на „Хизбула", Сирия, Иран и Израел.

На свой ред този многостранен конфликт спокойно може да се окаже началото на Трета световна война. Оказалата се в центъра на противоречиви политически и военни интереси Сирия може да се превърне в детонатор на „иранската бомба”, независимо дали тя има, или пък не, своя ядрена „версия”. Интересно е, че в коментарите си многобройните привърженици и противници на нанасянето на „превантивен” удар срещу Иран въобще не споменават правните аспекти на подобна стъпка. Дискутират се само възможностите и последиците от евентуален израелски удар, както и ролята на САЩ в предполагаемите събития. Никой не възнамерява да иска съгласието на Съвета за сигурност на ООН, тъй като е очевидно, че най-малкото двама негови членове – Русия и Китай, ще наложат вето.

В тази ситуация следва да отдадем дължимото на Иран, който се възползва от „съвета”, даден му преди две години от известния американски геополитик (и шеф на агенция Стратфор) Джордж Фридмън, и демонстрира готовност да блокира Ормузкия пролив, през който минават около 40% от световните петролни доставки. И така, от десетте прогнозирани от Луиз Арбър войни, две трябва да избухнат в Близкия Изток. Като вероятността от подобно развитие е доста висока, може би с уточнението, че вместо две локални, можем да очакваме една пълномащабна война, която постепенно да придобие глобален характер.

Какво да очакваме в Средния Изток?

Двете войни, за които Арбър прогнозира, че ще избухнат в този регион (в Афганистан и Пакистан) вероятно също следва да разглеждаме като една. Въпросните две държави са толкова тясно свързани в исторически, политически, етнически и религиозен план, че всяка война, която избухне в едната, моментално ще се прехвърли и във втората. Афганистан, който американците скоро се готвят да изоставят трудно може да бъде наречен истинска държава. Талибаните въобще не са победени и в момента правителството на Карзаи дори не толкова преговаря, колкото се пазари с тях (естествено за сметка на САЩ), като куфарчетата с долари първо се разпределят сред правителствените чиновници, а оттам (вече доста олекнали) продължават към лагерите на бунтовниците. Ако преди НАТО плащаше данък на афганистанските бунтовнически командири за да пропуснат керваните с военна техника, продоволствие и оборудване  за частите на ISAF в страната, сега им плащат за същото, но в обратната посока. Разривът в отношенията между САЩ и Пакистан също не подобри положението на частите на алианса. Сега, товарният транзит през пакистанска територия е почти прекратен и изтеглянето на войските и бойната техника от Афганистан се превръща в доста сериозен проблем за НАТО. Ако добавим към това и пакистанския ядрен арсенал, вътрешната нестабилност в страната и огромното влияние на талибаните, става ясно, че избухването на нова война в региона е твърде вероятно и, ако тя наистина избухне, няма да е по-малко опасна от тази в Близкия Изток.

Локалните войни

Колкото и цинично да звучи, някои от прогнозираните от президента на Международната група за предотвратяване на кризи войни едва ли ще имат подобно глобално значение. Арбър, в частност, предрича избухването на въоръжени конфликти най-вече в Африка - в Конго, Бурунди, Кения, Сомалия и Тунис, както и в Йемен. Според нея, могат да се очакват войни и в Мянма, в Централна Азия и дори във Венецуела. Впрочем, някои от прогнозите и звучат съмнително, докато други изглеждат напълно вероятни, при всички случаи обаче, изброените по-горе потенциални въоръжени конфликти едва ли ще са чак толкова опасни, колкото този в Средния и, особено, в Близкия Изток.

Към глобална дезинтеграция?

Анализирайки резултатите от случилото се през 2011, следва да признаем, че толкова висока турбулентност в сферата на международните отношения не е имало отдавна. И дори ако само десет процента от прогнозираните не само от Луиз Арбър, а и от мнозина други политолози, събития наистина се случат, ни очаква изключително трудна година. Между другото, кой знае защо, Арбър не споменава нищо за Ирак, където ситуацията е нажежена до краен предел, нито пък за Египет, където се очертава превръщането на „революцията” в перманентна.

Но най-неприятното в цялата тази ситуация е, че международните институции, международното право и международните алианси се разпадат. Вероятно за първи път след края на Втората световна война, човечеството се оказва толкова разединено и неподготвено за съвместни действия срещу заплахите и предизвикателствата на бъдещето, при това разединено по почти всички възможни признаци – религиозен, финансов и идеологически. Затова е твърде вероятно в обозримо бъдеще да се наложи принципът „всеки за себе си”. Старият световен ред се руши, а нов липсва, дори и само като проект. Разбира се, остава ни да се надяваме на нещо по-добро, но истината е, че би било крайно лекомислено, да не се готвим за по-лошото възможно развитие.

------------------------------------------------

* Европейски център за политически прогнози

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1205-siriq-iran-i-siloviqt-balans-v-sredniq-iztok

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

В отделни срещи с посланика двете дами са подчертали, че както решението, така и моментът на обявяването му са чувствителна информация. В дипломатически доклад на Байърли от София, който е класифициран като секретен е записано, че Поптодорова и Янкулова трябва да бъдат стриктно защитени (strictly protect) [08SOFIA185].

Официалният анонс вероятно ще бъде направен на срещата на върха на НАТО в Букурещ, започваща на 2 април 2008, но засега България "пази решението строго секретно" - уточнява Байърли.

Макар, че има още време докато Министерски съвет формално гласува и не е изключена вероятността "да се стъпи накриво", американците не вярват, че България ще се откаже да изпрати още войници след получения позитивен анонс от посланика и зам.-министъра.

Решението за увеличаването на контингента в Кандахар с 50 души в крайна сметка не беше обявено на срещата на върха в Букурещ, а два месеца по-късно. Правителството на Тройната коалиция взе решение на подпис на 10 юни 2008.

Американски официални лица са оказали продължителен натиск над правителството, за да увеличи контингента в Афганистан. Тази политика се отплаща сега - пише още посланикът и прави подробен преглед на българския ангажимент в Афганистан с жива сила и техника.

В края на грамата Байърли хвали Станишев, Калфин и Първанов за "истинското лидерство", което са демонстрирали с одобряването на новата мисия и поддържането на курс "про-НАТО" в управляващата коалиция.

В публикуваните от Wikileaks 251 хиляди дипломатически телеграми указанието "strictly protect" се среща 1881 пъти. В докладите изпратени от София то се открива 8 пъти, като само в три грами източниците, подлежащи на стриктна защита, са български официални лица.

Името на посланик Поптодорова се появява като източник, който трябва да се защити и в друга конфиденциална грама, свързана с преговорите за проекта Южен Поток [07SOFIA611]. Поптодорова и други официални лица са изказали притеснение, че България се ангажира в още един двустранен енергиен проект с Русия.

От по-рано публикувана грама [03SOFIA88] стана ясно, че през 2003 г. тогавашният шеф на Генералния щаб и сегашен шеф на президентския кабинет, ген. Никола Колев е предоставил на САЩ секретен доклад за корупция в Министерството на отбраната няколко месеца преди докладът да стигне до прокуратурата. Посланик Родерик Мур отбелязва, че Колев трябва да бъде стриктно защитен. След разкритието Никола Колев отказа коментар, но от ДАНС съобщиха, че проверяват случая.

Пред Биволъ посланик Поптодорова заяви, че се е запознала с текста на грамата и няма коментар по него. Соня Янкулова, която беше заместник в Министерството на отбраната, а после стана заместник-министър в МВР не беше открита за коментар.

Потърсен за коментар Сергей Станишев каза, че "правителственото решение е взето когато е взето, през юни", а преди това е имало обсъждане и консултации на различни нива. Той не си спомни правителството да е дало мандат на Поптодорова и Янкулова за такова "ранно уведомяване" на американците, но не изключи тяхната инициатива да е одобрена от преките им ръководители по това време: Ивайло Калфин и Веселин Близнаков. Станишев изказа задоволство, че правителството му се е показало като предвидим и надежден партньор на мисията на НАТО в Афганистан, като в същото време е положило максимални усилия да запази живота и здравето на българските рейнджъри, които за разлика от румънските им колеги не са участвали в бойни действия.

Биволъ се свърза и с Ивайло Калфин, но до редакционното приключване на публикацията не беше установена обратна връзка, за да коментира съдържанието на грамата.

S E C R E T SOFIA 000185 
 
SIPDIS 
 
SIPDIS 
 
E.O. 12958: DECL: 03/27/2017 
TAGS: PGOV PREL MARR BU
SUBJECT: BULGARIANS TO ANNOUNCE NEW AFGHAN DEPLOYMENT AT 
NATO SUMMIT 
 
REF: 07 SOFIA 1371 
 
Classified By: Charge d'Affairs, a.i. Alex Karagiannis for reasons 1.4 
(b) and (d) 
 
¶1.  (S)  Summary: Bulgaria is set to announce a decision to 
deploy an additional 50 soldiers to take over the Entry 
Control Point Number Four mission at Kandahar Airfield.  It 
is keeping this decision under tight wraps for now.  We 
expect the formal decision will  be made just before the NATO 
Summit, and the announcement itself probably in Bucharest by 
the Prime Minister.  Both Ambassador Poptodorova in 
Washington and Deputy Defense Minister Yankulova (strictly 
protect) have foreshadowed this outcome and the sensitivity 
of the decision and announcement timing.  The new deployment 
will increase the number of Bulgarian troops in Kandahar to 
270 and the number in Afghanistan to 467.  Taking 
responsibility for Entry Control Point Number Four will be 
the Bulgarian's first mission in Regional Command - South 
(RC-S) outside a protected perimeter.   Possible additional 
contributions such as Operational Mentor and Liaison Teams 
(OMLT) and/or a Role Two Military Medical Treatment Facility 
are unlikely to be included in this round, but remain 
possibilities for 2009.  End Summary. 
 
A DIFFICULT DECISION 
--------------------------------------------- -------- 
 
¶2.  (S)  U.S. officials have exerted steady pressure on the 
Government of Bulgaria for months to increase its Afghan 
contribution with a sizable new contingent.  It is now paying 
off.  While a formal decision is not yet taken, the signs 
point to the deployment of an additional 50 soldiers for the 
Entry Control Point Number Four mission at Kandahar Airfield. 
 Both Bulgarian Ambassador Poptodorova and Deputy Defense 
Minister Yankulova have acknowledged this in separate 
meetings with U.S. officials.  The decision must be formally 
approved by the Council of Ministers before it is official. 
This is lined up for just before the NATO Summit. 
 
¶3.  (S)  The decision to accept this new mission in 
Afghanistan demonstrates significant political leadership by 
Prime Minister Sergei Stanishev and his Deputy Prime Minister 
and Minister of Foreign Affairs Ivailo Kalfin.  Current 
deployments to Afghanistan are unpopular and the ruling 
coalition is under increasing pressure to focus its energy 
and resources on domestic concerns.  Having more than 
quintupled its troops in Afghanistan in 2007, many in the 
Bulgarian government had said further increases were 
impossible.  Moreover, the Bulgarian Armed Forces itself is 
in a state of transition: this is its first year as a fully 
professional military and it was recently announced that 
approximately 8,000 positions and three bases will be 
eliminated in an effort to streamline and modernize the 
military.  Short of funds and under pressure from the 
populist GERB party, the ruling Bulgarian Socialist Party has 
tried to hunker down to avoid or delay additional commitments 
to Afghanistan.  Steady U.S. and NATO engagement, combined 
with Bulgarian leaders, commitment to meet NATO obligations 
and be seen as a reliable partner in international security, 
were instrumental in turning that around. 
 
EXPANDING COMMITMENT TO REGIONAL COMMAND - SOUTH 
--------------------------------------------- -------- 
 
¶4.  (S)  Currently, the bulk of Bulgaria's 417 soldiers in 
Afghanistan are in RC-S where a 219-soldier infantry company 
guards the inner perimeter of Kandahar Airfield.  The 
additional 50 troops, who will be responsible for one of the 
two main entry control points to the Airfield, will be able 
to work in complement with the soldiers of the infantry 
company already manning the perimeter watch towers. 
 
¶5.  (U)  The remaining 198 Bulgarian soldiers in Afghanistan 
consist primarily of a mechanized company and a mechanized 
platoon operating in Kabul, two military medical teams in 
Herat and one in Kabul, and two Land Forces officers embedded 
in the Hungarian PRT in Pol-e Khomri. 
 
¶6.  (U)  In September 2006, Bulgaria provided a 70-person Air 
Traffic Control contingent at Kabul International Airport, 
which was eventually relieved by a Czech contingent.  In 
2004, Bulgaria donated T-62 tank ammunition, D-30 artillery 
ammunition, machine guns and military compasses to the Afghan 
National Army. 
 
 
MORE TO COME? 
--------------------------------------------- ------ 
 
¶7.  (S)  Besides the Entry Control Point mission, we have 
consistently pressed Bulgaria to contribute two Operational 
Mentor and Liaison Teams (OMLTs) and a Role Two Military 
Medical Treatment Facility.  Both of these options are still 
on the table, but it appears unlikely that the Bulgarians 
will volunteer next week to take on either of these new 
missions in addition to the ECP.  Intensified NATO engagement 
with the Bulgarians in the form of high-level contact or 
working-level OMLT briefs would help bring Bulgaria closer to 
acceptance of these new roles. 
 
COMMENT 
--------------------------------------------- ------ 
 
¶8.  (S)  While a formal decision is still days off, and there 
is still some scope for a mis-step, we would be surprised if 
Bulgaria does not come through.  Too much is at stake after 
they signaled positively.  Approval for the ECP mission shows 
genuine leadership by the PM and Deputy PM/FM (and President 
as commander in chief who has to sign off on any overseas 
deployments) to sustain the pro-NATO course of the ruling 
coalition on security affairs.  It will also signal to the 
public that last year's troop increases were not a one-off 
event, but part of long-term and deepening commitment to ISAF 
and Afghanistan.  End Comment. 
Beyrle

Коментар на "Хроники"
Коя е Елена Поптодорова - дъщеря на един професионален търговец, 
Борислав Поптодоров, който почина, работейки в едно магазинче метър 
на метър 
и слагаше капси на колани, за да си изкара някой и друг лев към пенсията.
Преводачка на Живков, Огнян Дойнов и Луканов, омъжена от Живков 
в тогавашния хотел
"Балкан", днес "Шератон"... 
Борислав Поптодоров беше към Първо Главно управление на Държавна 
сигурност - и за да избяга от тази негова част от биографията, Елена от БКП 
се прехвърли в НДСВ и след това в ГЕРБ!
Мнозина си спомнят как Поптодорова се хвърляше да целува генерал Колин 
Пауъл из коридорите на Белия дом, засвидетелствайки верност и преданост 
към Щатите - нещо, което нито един посланик над руга държава 
не си позволяваше!
Тя поддържа добри контакти и с републиканци и с демократи, защото ...не се
знае кой ще отиде в Белия дом при следващите президентски избори!
Досега не се е чуло Поптодорова е е направила нещо добро в полза на
родината си, от позицията на посланик в САЩ...
Какъв е изводът за днес - премиер ни е бодигардът на Тодор Живков, 
а преводачката му е посланик в САЩ!

Снимка на Елена Поптодорова от годините, когато работеше като преводачка на Живков.
Снимката е взета от:

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

Руските войски за въздушно-космическа отбрана вече дават бойни дежурства съобщи в. „Российская газета”.

На 29 ноември, в най-западната част на Русия, при личното присъствие на президента Дмитрий Медведев на бойно дежурство застъпи нова радиолокационна станция в Калининград, която покрива цялата територия на Европа и Атлантическия океан, съобщи „Российская газета”.

Радиолокационната станция по проекта „Воронеж-ДМ” не е нова за Русия. Две станции вече функционират като част от системата за предупреждение за ракетно нападение. Но калининградската станция има особено място, тъй като тя е насочена към Европа, обхващайки целия континент, а също така и Атлантическия океан. В нея предстои да бъдат разположени ракети „Искандер”. Радиолокационната станция е способна едновременно да удържа до 500 обекта.

Русия ще трябва да предприеме ответни мерки, ако през следващите 8-10 години не бъде постигнато споразумение за европейската система за противоракетна отбрана (ЕроПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на среща със свои поддръжници, предаде РИА Новости.

„Ако през следващите осем, девет или десет години не успеем да се договорим по някои параметри с нашите партньори, то ще трябва да извършим редица принудителни стъпки. Нашият отговор на европейската ПРО ще има поетапен характер”, каза Медведев.

Президентът на Русия Дмитрий Медведев лично даде нареждане за въвеждане в бойния състав на системата за предупреждение за ракетно нападение към новата радиолокационна станция в Калининградска област след като говорителят на държавния департамент Марк Тонър поясни в специално изявление, САЩ все още се надяват да убедят Русия, че тяхната система за противоракетна отбрана не е заплаха за руските интереси и сигурност и напомнят, че американските власти са открити за сътрудничество.

Президентът добави, че радио-локационната станция /РЛС/ в Калининград има мирен характер, но е способна и да решава задачи, които ще намалят съответния потенциал на Северноатлантическия алианс.

Русия се надява, че западните партньори на страната ще разберат преминаването в бойно дежурство на радиолокационната станция (РЛС) в Калининградска област като готовност на Москва за адекватен отговор на заплахите от страна на противоракетната отбрана (ПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на съвещание с ръководството на въоръжените сили, предаде РИА Новости.

„Разчитам, че тази стъпка ще бъде възприета от западните ни партньори като първи сигнал за готовността на Русия за адекватен отговор на заплахите, които системата за ПРО носи за нашите стратегически ядрени сили”, каза Медведев.

Той посочи, че ако руският сигнал не бъде чут, то ще бъдат предприети строги мерки за противодействие и разполагане на ударна групировка.

Медведев подчерта, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, а не от „празни приказки”.

На 29 ноември стана ясно, че Русия и НАТО са се договорили да си сътрудничат по проекта за ЕвроПРО на срещата в Лисабон през 2010 г., но преговорите са в застой заради отказа на САЩ да предоставят юридически гаранции, че разгръщащата се система не е насочена срещу руските сили за сдържане.

Русия и САЩ преминаха точката, след която преговорите по проблемите около европейската ПРО на практичка са станали безперспективни, каза ръководителят на отдела за геостратегии в академията на геополитически проблеми Пьотър Белов.

„Плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана са един от главните проблеми в руско-американските отношения, и точката на необратимост именно по проблемите на ЕвроПРО вече е премината”, смята Белов.

Мнението му по въпроса се споделя и от директора на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев. „Русия и САЩ вече нямат възможност да се договорят. Реални предпоставки за сътрудничество няма”, коментира той.

САЩ са готови да продължат преговорите с Русия за европейската противоракетна отбрана (ПРО), но нямат намерение да се отказват от плановете си в тази сфера, заяви заместник-ръководителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Бен Родс след срещата между президентите на Русия и САЩ и призна, че „страните остават на различни позиции по този въпрос”, предаде ИТАР-ТАСС.

Родс допълни, че Вашингтон ясно е заявил на Русия, че работата по тази система за ПРО отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ и техните съюзници в НАТО. „Ние ще продължим работата в тази насока”, подчерта високопоставеният представител на Белия дом.

Новата станция в Калининград е първата симетрична стъпка на руската страна в отговор на плановете на САЩ и НАТО за разгръщане на система за противоракетна отбрана в Европа. На 23 ноември, в специално обръщение, Медведeв посочи, че Русия е принудена да предприема специални мерки. Една от тези мерки е и предсрочното въвеждане в бойния състав на калининградската станция, която засега трябваше да се намира на опитно-боево дежурство.

„Радиолокационната станция предупреждава за ракетни атаки и осигурява защита на нашите интереси в най-ракетоопасното направление”, заяви руският президент на среща с ръководството на въоръжените сили на страната. При това той даде да се разбере, че Русия продължава да е готова да използва уникалните възможности на тази станция с партньорите за противодействие на евентуална ракетна заплаха.

„Упорството на американската администрация за инсталиране на елементи на ПРО на територията на някои традиционни и нови съюзници на Вашингтон вече се превръща в нож с две остриета. От една страна, руският отговор се очертава повече от твърд. От друга, тези съюзници вече имат нежелани от тях външнополитически проблеми, които при евентуална ескалация на напрежението лесно могат да застрашат националната им сигурност” коментира д-р Георги Коларов в news. bg.

„...от Техеран дадоха да се разбере, че отговорът на отдавна готвените американски и израелски атаки ще бъде разрушаване на елементите на ПРО, разположени в съседна Турция – продължава коментара си Коларов. - Ако припомним и думите на шейх Хасан Насралла, че „удар срещу Иран ще доведе до тотална война в региона", става ясно, че подобен ход на Вашингтон, или Йерусалим би бил много рискован. Самите заплахи вече са в състояние да заставят Анкара да преосмисли своето решение за разполагане на тези елементи. Особено на фона на обтегнатите турско-американски отношения през последните години и опитите за сближаване с Техеран...

... турско-иранското сближаване (като елемент от неоосманистката външна политика) беше планирано именно с цел да се съсредоточат силите за борба с кюрдските партизани, като се спечели и подкрепата на съседите. А сега приемането на елементите на ПРО на турска територия разваля всичко. Тоест, турските ръководители и дипломати са на кръстопът - Вашингтон или Техеран.

Американците продължават да се правят на изненадани и от твърдата руска реакция, която не може да се смята единствено за предизборна пропаганда. Защото около отпора срещу разполагането на елементите на ПРО в близост до границите на Руската Федерация в руското общество има консенсус.

Най-ясно и точно, освен президентът Дмитрий Медведев, позицията на „Единна Русия" изрази постоянният представител в НАТО Дмитрий Рогозин /макар, че преди това назначение, представляваше друга партия/. Той разказа в ефир как е успял да се пошегува с американските си колеги в Брюксел, като им задал следния въпрос: „Представете си, че утре долети звездолет от Марс и марсианците решат да спасяват иранците (като първите звездобройци на Земята), натоварвайки ги и преселвайки ги на своята планета. Тогава вече няма да има нито Иран, нито иранци, нито иранска ядрена програма. В такъв случай ще инсталирате ли ПРО?"

Американците в типичния за тях откровен стил, характерен за представителите на една велика нация, отговорили: „Да, ще инсталираме!" Без коментар!

... Всъщност, ответните мерки вече се предприемат пише политологът Георги Коларов*. - Планира се разполагането на ракети „Искандер" в Калининградската област, които ще са в състояние да ударят полския град Слупск (избран от американците за терен), преди още поляците да са се усетили. Освен това в областта ще бъде построена изключително мощна радиолокационна станция, която ще обхваща цяла Европа, включително и България. Такива ще има още две - в Краснодарския край и на Тихоокеанското крайбрежие...”

Остава да зададем въпроса: да не би да се връщат годините на Студената война, меренето на мускули на две суперсили и то в условия на тотална финансова и икономическа криза в света?

Разликите в едно подобно предположение този път са твърде осезаеми:

САЩ и ЕС имат НАТО, докато Русия отговаря с ШОС /Шанхайска организация за сътрудичество/ и ОДКС.

В ШОС членуват: Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия и общата територия обхваща 60 процента от Евразия. ШОС не е военен блок, главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

ОДКС е Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз. В нея членуват: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а по-късно се присъединяват: Азербайджан, Беларус и Грузия.

Срещу тези два съюза е НАТО, която вече обеднява, води безсмислени войни за САЩ и комплексите на лидери на страни от ЕС. Достатъчно е да прибавя, че Соломон Паси плака при приема на България в НАТО...

Но светът се променя и бъдещето е все по-тревожно и неясно.

След една седмица ще се решава в Брюксел съдбата на Европейския съюз в условията на кризата и рецесията.

--------------------------------------

*Георги Коларов - е д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.

Завършил е "Социология на политиката "в СУ "Св. Климент Охридски", където е преподавал курсовете "Латинска Америка в международните отношения” и "Политически идеологии и течения в Латинска Америка".

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”.

В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка".

В периода 1995-1998 година е експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата "Латиноамериканската левица" има две издадени книги – "Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо" с приложение "Наръчник на терориста” и "Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма".

В ръкопис е третата му книга - "Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти".

Американският посланик Джеймс Уорлик завел и върнал със  самолет на американското правителство, българския държавен глава Росен Плевнелиев до Афганистан и обратно! Научихме го случайно докато се съвземахме от неясно анонсирано посещение на президента в Афганистан, посещение, което бе обявено като неочаквано.

Дипломати от кариерата обясниха за „Хроники”, че такъв вид посещение, такова понятие за визита на държавен глава в чужда държава няма в дипломатическия протокол! Известни засега са: официално и работно посещение, но неочаквано – не е известно като вид височайша визита.

С непринудена откровеност президентът Росен Плевнелиев довери в предаването „На 4 очи” с водеща Цветанка Ризова, че работел от първия ден на високи обороти!

Ето още едно признание на Плевнелиев, която явно не отговаря съвсем на истината:

„Аз знам какво пише в Конституцията и понеже съм дисциплиниран човек, я спазвам. Надявам се, че и останалите ще я спазват. Но истината е, че да, президентът може да бъде много полезен. Още повече тогава, когато не само България, а всички европейски, че и световни държави, търсят правилните модели на финансиране, правилните приоритети. Светът се променя динамично и ние трябва да сме адекватни...”

Като вземем „високите обороти” на работа на Плевнелиев и свършеното от него напоследък, ставна ясно, че той все още не е влязъл в час, екипът му – също.

Какво имам в предвид

Дали екипът на Плевнелиев, дали неговата все още отличаваща се непросветеност, дали контактите му с министри са причината той да бъде въвлечен в гафове и конфузни ситуации – това тепърва ще се изяснява с течение на времето. Но да дам думата на самия Плевнелиев:

Росен Плевнелиев: Най-често се чувам с министъра на външните работи и с министъра на отбраната. Все пак моят профил се промени.

Водещ: Правилно. Това е по Конституция.

Росен Плевнелиев: Но иначе работя с всички други министри по проекти. Тогава, когато е необходимо, разбира се, се чуваме. С премиера по традиция веднъж в седмицата също.

Водещ: Само веднъж в седмицата?

Росен Плевнелиев: Е, веднъж в седмицата мисля, че е добре. Говорим си сериозно по всякакви теми. Последният път ми се обади от Тунис и каза: „Имаш ли нещо против да поканя президента, той е дисидент, изключително интересен човек”. Аз му бях много благодарен. Защото тогава, когато координираме действията си, нещата се получават по-добре.

Водещ: Борисов пита „може ли”. Това е много странно.

Росен Плевнелиев: Все пак поканата беше от негово и от мое име. Човекът се обади от там. Аз бях много щастлив. Между другото, така се прави външна политика.

Така определено не се прави външна политика бих опонирала аз, така се импровизира във външната политика, когато се учиш в движение и нямаш понятие от правила, дипломатически протокол и прочие задължителни познания.

Та какво казал на Плевнелиев премиерът Борисов? Че президентът на Тунис е изключително интересен човек и дисидент? Възможно е да го е казал, но докато Борисов беше в Тунис и агитираше домакините си, че сирийският президент Асад трябва да се оттегли от поста си, като причина за жертви и кръвопролития, ядосали Запада, информационните агенции съобщиха следното:

Тунис има готовност да предложи убежище на сирийския президент и семейството му като част от мирно споразумение за край на конфликта в Сирия. Това съобщи тунизийският президент Монсеф Марзуки пред вестник „Ла Прес”, цитиран от агенция АПА. „Ла Прес” заяви на сайта си, че Марзуки е отправил предложението си в интервю, което ще бъде публикувано в сряда.

Миналата седмица Тунис беше домакин на срещата на „Приятели на Сирия”.

С това съобщение представите на Плевнелиев за ръководителите на Тунис рухват под тежестта на непринудения гаф! „Приятели на Сирия” не включва представители на опозицията, а хора от обкръжението на самия недолюбван сирийски президент, Асад.

Та, хубаво си координират действията президент и премиер, но не е лошо и някой да ги подготви за геополитическите динамични промени, които те явно не сколасват да научат.

Гафът с Тунис е малкият Дявол

и той показа, че така НЕ СЕ ПРАВИ външна политика!

Водещ:... Кажете защо отидохте в Афганистан. Каква беше целта на визитата ви?

Росен Плевнелиев: Исках да бъда заедно с нашите войници в един тежък момент на ескалация, след като на 21 февруари, за съжаление, по погрешка бяха изгорени няколко копия от Корана. Исках да бъда заедно с тях, разбира се, на националния празник и на този толкова български празник 1 март. Отидох там и защото за мен е важно като върховен главнокомандващ да видя и да тествам как работи системата и армията във възможно най-тежките моменти - там на фронта, където се води реална война. И резултатът е блестящ.

Водещ: В какъв състав отидохте, кой беше с вас, господин президент?

Росен Плевнелиев: Бяхме там с министъра на отбраната, със заместник-началника на отбраната и с началника на моя кабинет. И отново искам да кажа – в многократните срещи, които ние имахме с представители на правителството на Афганистан, с президента на Афганистан, с доста министри, с говорители на парламента, с някои от генералите, които управляват операциите, с главнокомандващи на силите на НАТО. Аз съм горд с това, което нашите войници правят там.

Водещ: С какво летяхте само кажете?

Росен Плевнелиев: С много най-различни средства. Между другото, искам да ви кажа, че бях малко като в „Междузвездни войни”. Когато кацнете на летището в Кандахар, около вас има целия военен арсенал, който можете да си представите. Има безпилотни машини; има самолети, които излитат вертикално; има бойни, има транспортни. Аз бях наистина там, където на фронта...

Водещ: В американски самолет ли летяхте или не?

Росен Плевнелиев: А, питате ме как летях от София.

Водещ: Да, от София.

Росен Плевнелиев: От София до Афганистан и от Афганистан обратно летях със самолет на американското правителство.

Водещ: Посланик Уорлик беше ли с вас?

Росен Плевнелиев: Посланик Уорлик беше с нас. Категорично да.

Президентът на суверенна България летял със самолет на американското правителство, както какъв се е качил на тази самолет Плевнелиев? Като генералгубернатор на колониална на Щатите България?

Що за безобразие и национално унижение е тази визита на Плевнелиев – чуждият посланик да го води и връща на самолет на правителството на чуждата държава като куфар?

Президентът на една държава се вози на самолет с отличителните знаци на страната, на която е държавен глава! А не с зам.-началник от министерство и своя началник на кабинета да посещава българските войници, които участват в една война на НАТО, след като мисията е легитимирана с Резолюция 1386 от 20 декември 2001 година на Съвета за сигурност на ООН и се различава от нормалните мисии на ООН, тъй като не е мироопазваща, а мисия за налагане на мир под ръководството на участващите държави.

Резолюция 1386 постанови създаването на ИСАФ /International Security Assistance Force/, съгласно Глава VII от Хартата на Обединените нации като по този начин разрешава употребата на въоръжена сила за постигане целите на мисията.

Да сте чули или чели, да е имало друг президент на държава, който да лети със самолет на чуждо правителство до Афганистан на НЕОЧАКВАНО посещение? Няма.

Но какво друго да очакваме от президент на страната, който съветва в Студентски град да има баланс между учене и свободно време, като мярка за борба с криминални прояви? Та в Студентски град се колят, г-н Плевлениев, - какъв баланс, какво свободно време, какво учене?

Какво свърши Плевнелиев в Афганистан?

При неочакваното си посещение в Афганистан, президентът Росен Плевнелиев е провел среща и с командващия силите на ISAF ген. Джон Алън, на която е бил обсъден досегашния принос на българския контингент и предстоящите пред него задачи.

Работа на министъра на отбраната по-скоро, тъй като в Афганистан не се води война, в която България да е страна.

По време на неочакваното си посещение в Афганистан, Плевнелиев се е срещнал с афганистанския си колега Хамид Карзай, за да обсъди „разширяването на двустранните отношения и сътрудничеството” между двете страни. Карзай е помолил българския си колега да улесни обучението на афганистански студенти, които учат в България на разноски на афганистанската държава, предимно в области като медицина и инженерство.

България може да строи болница в столицата на Афганистан - Кабул, а афганистанската страна има готовност да предостави мястото за нея. Това е станало ясно по време на срещата на президента Росен Плевнелиев с президента на Ислямска република Афганистан Хамид Карзай. Държавният глава е на работно посещение в азиатската държава, съобщиха от прессекретариата на президентството със закъснение, въпреки че работата му по време на визитата се състоеше в разговори за бъдеща болница, построена от България, разговори за евентуални студенти от Афганистан, които да учат у нас, и разговори с колегата на Плевнелиев, Хамид Карзай за възможности за реализиране на двустранни бизнес инициативи, изтъкване на повишения интерес в последните месеци от страна на български фирми за развитие на бизнесконтакти и търговско-икономически отношения с Афганистан. Плевнелиев е изразил готовност да съдейства за насърчаване на българските компании да работят по-активно с афганистански бизнесмени!

И как по-точно ще работят – с работно време между отделните бомбени атентати? Или като приятели на Щатите, които след поругаването на Корана са силно недолюбвана страна в Афганистан?

След регулярното посещение в Брюксел, това посещение на Плевнелиев е второто зад граница – на дали бе точно посещение или нещо друго, щом като бе заведен с министъра на отбраната до Афганистан с американски самолет, от американският посланик в София, на американски разноски?

Що за падение и унижение бе тази визата за българския държавен глава, за суверенната българска държава, член на Европейския съюз?

Да не би пък в Афганистан Плевлениев да отиде, за да изпълни секретна американска мисия, тъпо завоалирана от недомлъвки и гафове? И все пак - той е държавен глава - нека да си знае задълженията и правата, тъй като е президент на суверенна страна и ако трябва да отиде някъде зад граница, то нека посещението му да не е толкова неясно организирано и платено с пари на американските данъкоплатци!

Следва продължение

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1196-dvaiset-i-petata-sreshta-na-vyrha-na-nato-v-chikago

Сърбия винаги е виновна, България е лоша, а за албанците в така наречената Македония или добро, или нищо

Министърът на вътрешните работи на Македония Гордана Янкулоска съобщи на 1 май, че убийците на петимата рибари край язовира на село Смилковци са арестувани. В хода на разследването са задържани близо 20 души, радикални ислямисти. Според Янкуловска те са действали на територията на Пакистан и Афганистан на страната на талибаните, участвали са и в атаки срещу силите на НАТО.

Голямо количество оръжие отри македонската полиция при арестуването на заподозрените за убийството на петимата рибари край Скопие, предаде електронното издание на македонския вестник ”Дневник”. Според източници от МВР - у арестуваните били открити автоматична пушка, взривно устройство, четири пистолета, муниции, пълнители, десет униформи, маски, радиовръзки, десетина хиляди евро и компютри. Акцията на полицията "Монструм" се е провела на няколко места в скопските квартали Шуто оризари, Чаир, Ченто.

МВР на Македония показа нов видеоматериал от операция „Монструм”, при която бяха арестувани предполагаемите извършители на петорното убийство край Скопие по Великден. На записа се вижда оръжието, открито у арестуваните, както и албански символи и надписи УЧК.

Ще припомня, че УЧК е съкращение от албанското название на Армията за освобождение на Косово, както и Армията за национално освобождение – инициатор на въоръжения конфликт в Македония през 2001 г.

Убийствата

Смъртта на жертвите, четири от които момчета на възраст между 18 и 20 години, предизвика бурни протести заради подозренията за етнически мотив.

Жертвите на петкратното убийство край Скопие от 14 април били случайно избрани, а целта на екзекуторите била разпространяване на страх и несигурност сред населението в Македония – съобщиха от МВР на Македония.

Между диктата и страха

Твърде зле прозвуча еврокомисарят по разширяване Щефан Фюле, когато призова за запазване на спокойствието в Македония, като изтъкна, че е особено важно всички да се въздържат от посочване на убийците.

Асошиейтед прес промени националността на петимата рибари, убити край Скопие, съобщи Канал 5. Според македонската телевизия, агенцията по неясни причини е направила тази грешка, в деня, в който е получила наградата „Пулицър”. „Освен конфузията, която се създаде сред македонците и албанците в диаспората, фалшивата новина увеличи страха сред македонската общественост, че убийството на петимата рибари е част от някакъв международен заговор и предизвика емоционална болка у семействата на убитите”, коментира Канал 5.

Седмица след жестокото убийство на петимата рибари край Скопие все още нямаше изявление на лидерите на албанските партии в Македония, писа македонският вестник “Дневник”. Изданието посочи, че Али Ахмети, Мендух Тачи и Руфи Османи не са дали никакво изявление, а неотдавна след убийството на двамата албанци в Гостивар са били част от протестите и са посетили семействата на жертвите.

Албанският премиер Сали Бериша осъди петкратното убийство край Скопие, написа македонският ”Утрински весник”.

„Имаме контакти с македонските власти. Убийството на петимата рибари е престъпление. Неприемливо е обаче намерението за колективно обвинение. Извършителите на убийството трябва да бъдат открити и наказани”, заяви Бериша. По думите му мира и стабилността на Македония са от национално значение за албанците.

Косовският премиер Хашим Тачи призова гражданите на Македония да покажат мъдрост, зрялост и толерантност, след петкратното убийство край Скопие, съобщи македонският вестник “Вечер”. Тачи призова гражданите на Македония да не се подават на провокациите на онези, които искат дестабилизация на страната.

Албанският премиер Бамир Топи, който е на посещение в Скопие, побърза да обвини Сърбия, че изпраща злонамерени послания във връзка с убийството на петимата рибари край Скопие,

Къде се случиха събитията, които ни карат да се замислим

– на запад от българската граница, в БЮРМ, или Бившата югославска република Македония.

На 12 април, в навечерието на Великден, петима граждани на Македония бяха разстреляни в упор с три различни оръжия, край малък язовир – четирима младежи и по-възрастен мъж, вероятно свидетел на разстрела на четиримата.

Неизвестна досега Армия за освобождение на окупираните албански земи /АООЗ/ от Косово даде ултиматум на македонското правителство до две седмици да се оттегли от „окупираните и колонизираните албански земи”, в противен случай - ще нападне македонските полицейски и военни структури.

Ултиматумът предаде електронното издание Плюс инфо, като се позова на портала на албански език, Порталб. В съобщението от групировката, издадено след спешно заседание на Генералния щаб на АООЗ в Митровица се посочваше, че в БЮРМ всеки ден се нарушават правата на албанците. Блокирани са албански села и никой от корумпираните политици в етническа Албания не реагира.

„Предупреждаваме просръбското правителство на Никола Груевски, че има срок от две седмици да се оттегли от окупираните албански земи”, се казваше в изпратеното съобщение.

„Ние няма да седим със скръстени ръце, а ще отвърнем на огъня с огън – пише в съобщението на АООЗ, ще отмъстим за нашите братя – око за око.”

„...когато в окупираната етническа Албания се извършват неправди с местното, албанско население, когато албанци биват убивани в терористични актове – албанските политици /членовете на АООЗ явно имат в предвид етническите албанци в македонското правителство-бел. Л. Б./, избират мълчанието и игнорирането на такива събития...”

"В нашата страна всеки ден се нарушават правата на албанците. Правителството на Груевски, изповядва сърбофилска идеология и атакува невинни албанци. Много албански селища са блокирани от славянските македонци и никой от корумпираните политици в Албания не реагира на това, тъй като те са се продали и са предатели на родината” – отбелязва генералния щаб на Армията в Съобщението си.

Авторите на въпросния документ нападат и Гърция, като наричат гърците шовинисти, които според тях живеели на албанска територия като колонизатори.

Членовете на АДДЗ обещават да работят за обединението на Албания, след като повече от едно десетилетие албанците са запазили мира на Балканите, жертвайки свободата, но обищават скоро това да се промени!

Две седмици дадоха авторите на Съобщението на правителството /без да се уточнява кое-бел. Л. М./, за „да се установи контрол в земите на Северна Митровица, или в противен случай ще има атаки срещу сръбските паралелни структури на цялата територия на Косово."

Македонският вътрешен министър Гордана Янкуловска предупреди, че има опасност от нов междуетнически конфликт, който може да бъде предизвикан от убийствата на петима македонци, предаде ИТАР-ТАСС.

Телата на четирима младежи и по-възрастен мъж бяха открити в района на Железарското езеро, близо до столицата Скопие. Ръцете на четири от жертвите са били завързани, а телата са били наредени едно върху друго до изоставен автомобил. Петата жертва бе открита на около 100 метра от останалите. Петорното убийство предизвика притеснения от възраждане на етническия конфликт между македонското население и етническото албанско малцинство в страната, както бе през 2001 г.

В знак на протест заради страшното клане жителите от околните села поставиха барикади и настояха за незабавно откриване на убийците. Полицейското присъствие в района бе засилено.

Първоначалните предположения бяха, че деянието е извършено от няколко души.

Не се съобщаваше какви са мотивите за престъплението, но жертвите бяха определени като православни и че са застреляни от албанци. Убийците са използвали открадната кола, с фалшиви регистрационни номера съобщиха разследващите. Първоначално разпространените предположения на полицията бяха, че убийците са напуснали Македония веднага след престъплението според македонския в. „Дневник”.

За разкриване на убийствата спешно е бил създаден Щаб, състоящ се най-малко от 100 души специалисти и експерти – кои чужди специални служби са били привлечени за сътрудничество МВР на Македония не бе уточнено.

Два дни след погребението, 1000 души се събраха на протестно шествие в Скопие, за което нямаше разрешение от полицията. То беше организирано чрез социалните мрежи.

Според информация на агенция „Ройтерс", пред парламента младежите излязоха и със запалени свещи в памет на разстреляните, скандирайки националистически, антиалбански лозунги. Полицейски спецчасти се опитаха да прекратят акцията, но протестиращите са започнали да хвърлят камъни и различни предмети по полицаите.

Сблъсъци между протестиращи и полиция попречиха на младежите да преминат моста „Гоце Делчев”, тъй като намиращия се наблизо битпазар бил населен предимно с етнически албанци.

„Опитът показва, че на Балканите такива сериозни неща винаги се случват с помощта на чужди служби, които са враждебно настроени към определена държава или, най-малкото, играят двойна роля – заяви Дарко Яневски във в. „Нова Македония.

А бъдещето?

„Македония трябва сама да си решава проблемите. Не съм оптимист за нейното бъдеще. Това каза в предаването „Неделя по три” на Българската национална телевизия Красимир Узунов, президент на Информационна агенция „Фокус”.

„Това е - кантонизиране, федерализация, последващо разделяне след конфедерация. Кантонизацията приключи през февруари 2001 година, с гражданската война, която в Скопие не искат да наричат така. Ако сме приключили периода на кантонизиране, сега вървим към федерализация” – коментира той.

Федерализацията ще дойде, защото в предишното управление на Никола Груевски, когато Демократичният съюз за интеграция е имал 18 депутати, те са поставили въпроса – в двата кантона да се инвестира общо, парите да стигат заедно, и колкото се инвестира в източния, толкова да се инвестира и в западния кантон. Месец преди изборите – четири албански партии поставиха общи искания, независимо кой ще влезе в парламента. Това означава, че има една хомогенна позиция – коментира той.

„Защо говоря за конфедерация – 1996 година, когато се запознах с Арбен Джафери, той ми каза, че бъдещето на тази държава е да има два парламента – парламент, който се избира пряко, и парламент на националностите” – добави Узунов.

„Трябва да се занимаваме с това, което се случва на Западните Балкани. За съжаление България има една – не искам да кажа импотентна, но доста незаинтересована позиция към това, което става на запад от нас. Освен откритите източници, на нас започва да ни липсва оперативната информация, защото т.нар. специални служби са в невероятна криза. Липсват ни познания, липсва ни анализа, който може да покаже накъде ще вървят нещата на запад от нас”, коментира Красимир Узунов.

Албанската мафия подготвя война в Македония, съобщи сръбският вестник ”Курир”, като се позова на неназовани източници от разузнаването. Според изданието, по този начин престъпниците искали да подсигурят пазар на наркотици и да осъществят своята идея за Велика Албания. Експерти коментирали, че убийството на петимата рибари край Скопие било само увод в по-голям въоръжен конфликт, който би могъл да започне скоро.

Януш Бугайски от Al Jazeera Balkans излезе със своя версия за трагедията:

„Топлата пролет заплашва да се превърне в още по-топло лято, тъй като напрежението в Македония расте след убийството в стил екзекуция на петима невъоръжени македонци. Поредицата от инциденти с насилие, които се случиха тази година, изглеждат като преднамерени провокации с цел да се дестабилизира страната, като се предизвика открит сблъсък между славяните и албанците.

Но кой би имал най-голяма полза от македонската катастрофа? Спекулациите във връзка с извършителите и планиралите междуетническото насилие се увеличават, но досега няма твърди доказателства кои са виновниците.

„Откриването на заподозрените за убийството на петимата рибари край скопското село Смилковци отговори на въпроса, който е актуален през последните няколко години: Дали в Македония влизат радикални структури, които изкривяват картината за традиционния ислям”, коментира на 2 май македонският вестник “Дневник”. Изданието посочва, че редица световни медии досега са писали, че в Македония се разпространява радикален ислям. Преди две години американското списание „Уикли стандарт” свърза нападението на атентатор самоубиец в Швеция, със запалването на мюсюлманския храм Арабати-баба теке в Тетово. Храмът е център на суфитите и беше цел на нападение от страна на уахабитите, които имат влияние върху Ислямската религиозна общност в Македония. Британския „Съндей таймс” от своя страна писа, че уахабитите контролират четири джамии в Македония.

„Тук има свързване на две неща – екстремизъм, свързан с косовските събития и религиозен фанатизъм. Редица експерти досега предупреждаваха, че има екстремистки и фундаметналистки групи, които действат в Скопския, Кумановския и Липковския регион”, заявил бившият вътрешен министър Павле Трайянов, чиято партия Демократичен съюз е част от управляващата коалиция в Македония.

Албанците в Македония няма да приемат колективна отговорност за убийството на петимата рибари от Скопие заявиха от управляващия Демократичен съюз за интеграция /ДСИ/, написа на 2 май македонският ”Утрински весник”. Според говорителя на ДСИ Буяр Османи, албанците са били заинтересовани повече от който и да е за решаване на престъплението.

„Албанците не могат да приемат отговорност за убийство на деца – престъпление което не се среща досега в тяхната история”, заявил Османи.

„Всички се надяваме, че МВР има аргументи сериозно да подкрепи информации за радикалния ислям и задържаните при операция „Монструм”, каза в интервю за Агенция “Фокус” журналистът Бранко Героски, главен редактор в македонския вестник „Фокус” и анализатор в портала „Плусинфо”.

По думите на Героски – след операцията и задържането на 20 души, от една страна има успокоение в обществото, че виновните за петорното убийство ще бъдат наказани. „От друга страна, има определено безпокойство, тъй като според министъра на вътрешните работи Гордана Янкуловска - става дума за група, която е действала от позициите на ислямския радикализъм, което е първи случай в Македония”, каза Героски.

В отговор, вътрешният министър Янкулоска заяви: „МВР има материални доказателства за всички арестувани и твърди, че те са извършителите за делата, за които се обвиняват”. Тя допълни, че имената на преките извършители на убийството ще бъдат съобщени след разпита при съдия следовател.

„МВР си свърши работата, на ред е съдът”,

заяви Гордана Янкуловска.

„Прокуратурата в Македония повдигна вчера обвинение в тероризъм срещу петима души, двама от които се издирват и вероятно са избягали в Косово, съобщи тя, цитирана от агенциите. - Те са заподозрени в жестокото убийство на петимата македонци на 12 април край столицата Скопие. Задържаните трима заподозрени са обвинени в тероризъм, съучастничество в тероризъм и незаконно притежаване на оръжие. Двама от обвинените, за които са предполага, че са извършили убийството, са съответно на 30 и 20 години. Те са жители на Скопие. Останалите са на 21 и 17 години. Срещу други десет лица е повдигнато обвинение, че са помагали и прикривали извършителите на убийството. За тях е поискан по-кратък срок на задържане”.

Министър Янкуловска повтори, че всички задържани са радикални ислямисти.

Ислямизмът настъпва

Управляващият либийски Преходен национален съвет отмени член от закона за политическите партии, с който се забраняват политическите формации, основани на религиозна, племенна или расова идеология, предаде АФП на 2 май.

Египетските салафити ще подкрепят на предстоящите в края на май президентски избори един от бившите лидери на движението „Мюсюлмански братя” Абдел Монейм Абу ал Футух. Решението е било взето в събота, след гласуване в съвета на старейшините на организацията "Ад Даава ас Салафия" /Салафитски призив/, обединяваща последователите на най-радикалното движение в исляма, предаде ИТАР-ТАСС на 29 април.

До издигането на кандидатурата му, 60-годишният Абдел Монейм Абу ал Футух е заемал втория по значение пост в движението „Мюсюлмански братя”, но решението му да се кандидатира се размина с позицията на ръководството на движението, което зае позиция, че няма да издига свой кандидат за президент.

На българска територия...

Активисти на ПП ГЕРБ в област Кърджали бяха сред гостите на Третия редовен конгрес на младежката организация на управляващата Партия на справедливостта и развитието /АК/ в Турция, който се проведе от 26 до 30 април в столицата Анкара, съобщи ГЕРБ на своя сайт.

В дните на форума Ервин Хасан и Наим Наим осъществиха контакти с централното ръководство на младежката структура, присъстваха на официална закуска с министъра по европейските въпроси Егемен Багъш в централата на партията и на вечеря, дадена от кмета на Анкара Мелих Гьокчек. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган възвръща ислямистите във властта, като сеотдалечава от заветите на Кемал Ататюрк, радетелят на светска турска държава.

За тази партия и младежките и структури е от особено значение да се прониква в политическите структури на съседни балкански държави и да се създават контакти с бъдещи политици.

„Над 1 000 делегати от всички краища на страната, близо 50 000 симпатизанти и млади политици от 50 държави се включиха в работата на конгреса, на който Партията на справедливостта и развитието избра за нов младежки лидер Зафер Чубукчу и гласува нов централен съвет”, разказаха младите членове на ГЕРБ - Наим Наим и Ервин Хасан. По думите им, кулминацията на форума е била речта на премиера Ердоган, която е фокусирала вниманието в продължение на час и половина. Министър-председателят на Турция, който е основател и лидер на управляващата партия е похвалил блестящата кадрова политика на младежката структура, високото ниво на подготовка на нейните членове и стройната организация на работа.

ГЕРБ-ерите разказали, че на конгреса са имали възможност да се срещнат и разговарят с млади политици от балканските държави, Европа, Азия, Африка и Америка, които са споделили с тях положителните си оценки за стабилността на България и нейния европейски път на развитие.

Преди две седмици авторитетното издание „Икономист” публикува следното:

„...Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Тя иска да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата...

... Критиците посочват, че проблемът не е в подаръка, а в този, който то дава. „Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат. Прокуратурата в Кьолн искаше да го обвини за насаждане на насилие срещу християните и евреите, но не можа да докаже нищо по-лошо, освен твърденията, че те ще свършат в ада. Делото бе прекратено през януари...

... Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент...

... Арид Ука, който уби двама американски войници през миналата година, е имал контакти в интернет с групи, подобни на тази на Абу Наги. Когато избухна спорът заради раздаването на копията на Корана, поддръжниците на инициативата публикуваха видеозапис, в който се проклинат критикуващите журналисти, които са наречени „маймуни и прасета”.

Фундаменталистите са доволни от смяната на вниманието от техните идеи към техните права. „Къде е религиозната свобода? Къде е вашата демокрация”? Тези въпроси се задават във видеозапис, публикуван на уебсайта на „Истинската религия”...”

Държавният министър за ЕС Егемен Багъш заяви по време на посещението си в Швейцария, че отрича твърденията за арменския геноцид.

"Сега съм в Швейцария и открито заявявам, че няма арменски геноцид. Ако искат нека да ме арестуват" - каза Багъш.

По време на разговор с журналисти на Багъш му бе припомнено, че по-рано Швейцария е приела закон подобен на този приет от френския сенат и криминализиращ отричането на арменските твърдения за събитията от 1915та година.

Политически удобно може би е да се флиртува с ислямисти политици, но не винаги тези контакти свършват благоприятно за политици от друга религия е показала историята.

Никой не е застрахован религиозните различия да прераснат в политическа агресия за власт.

Македония е свеж пример за това.

В тържествената си годишна реч пред Конгреса "За състоянието на Съюза", американският президент Барак Обама обяви, че САЩ ще изтеглят войските си от Ирак до края на месец август 2010 г. и се очаква да започнат изтеглянето на бойните си подразделения от Афганистан през юли 2011 г.

„Тази война свърши и нашите войници се връщат у дома" бяха точните думи на Обама пред Конгреса. Така едно от предизборните обещания на Обама е на път да бъде изпълнено.

Няколко дни преди тази реч на американския президент в. „Ню Йорк Таймс” написа: „Избиването на талибански бойци няма да бъде достатъчно. Ако има някаква надежда да бъдат разгромени бунтовниците, афганистанското правителство ще трябва да убеди голям брой бойци да свалят оръжието...”

Докато световните информационни агенции разпространяваха новината за речта на Обама, в БНТ, новоизбраният министър на отбраната Аню Ангелов направи следното изказване:

„... в момента нашият фронт е в Афганистан – не толкова в Косово, не толкова в Босна, преди всичко в Афганистан. Много хора задават въпроса, защо сме там, аз ще оставя наистина на политиците да обяснят защо сме там. Искам обаче да поставя така въпроса – че хората, които са там, отиват да изпълнят своя дълг. Те не отиват само за пари, както много хора си мислят, виждате по различни страници на вестници, че едва ли не отиват само за пари, да се върнат, да си купят половин панелка и т.н. ...”

От кога един министър на отбраната няма обеснение какво търсят български войници в чужда държава? Какъв дълг изпълняват в тази страна българските бойци, освен дълга да нахрянат семйствата си, с цената на живота си?

Няма да сравнявам равнището на Барак Обама и Аню Ангелов, новият така наречен министър на отбраната. Нито ще започвам спор доколко е необходимо в условия на тежка финансова криза, България да дава пари за едно НАТО-вска авантюра, само защото не трябвало да се делим от другите страни-членки на НАТО!

Какво се случи на Франция и Саркози след като те обявиха, че повече няма да изпращат войници в Афганистан? Нищо.

Франция се обяви и против войната в Ирак и сега французите са добре дошли в тази държава, докато ние загубихме над два милиарда от невърнатия си външен дълг от Ирак!

Какво се случи когато италианският премиер Силвио Берлускони заяви на Джордж Буш, че ще изтегли войските си от Ирак? Нищо не се случи.

"Канада няма да продължи мисията си в Афганистан, дори ако президентът на САЩ Барак Обама я помоли за това”, заяви говорителят на канадския премиер Стивън Харпър, цитиран от Асошиейтед прес. И какво се случи след това на Канада? Отново нищо.

Само тези три примера са достатъчни за да оборя нашият нов министър на отбраната, но както се казва – къде е Вашингтон, къде е Париж, а къде – Хасково!

За какво е учил въпросният генерал толкова години след дипломата за инженерство по радиоелектроника, за какво е завършил – завършил Военната академия „Г. С. Раковски”, Военната академия на Генералния щаб в Москва, курс за офицери в Колежа на НАТО в Рим? За какво е бил аташе по отбраната в Кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като е тръгнал на 67 години тепърва да си играе на политик?

Надявам се поне, че генералът не е приел поста на министър с ясното съзнание, че ще работи за собствена кариера, а че ще даде всичко от себе си за интересите на българското общество!

В този дух на размисъл, новини и факти, ще се върна малко назад в годините и ще припомня на генерал Ангелов едни не толкова достойни за България събития:

Преди няколко години, президентът Георги Първанов хвърли поредния орден "Стара планина" на вятъра, когато награди с най-високото българско отличие бившият държавен секретар на Джордж Буш, Кондолиза Райс. Същата Райс, която не само, че не оправи проблема с визите, както очакваха мнозина българи, но и се оказа, че е забравила, че идва в България за втори път, и че вече е била на посещение у нас! Толкова незначителни сме за някакви висша чиновничка от администрацията на Белия дом, че даже не си ни спомня!

На церемонията по връчването на най-високия български орден, Райс отбеляза, че е изключително доволна, че е успяла да изиграе роля за решаването на "този кошмар, който изживяха българските медици и палестинския лекар". В какво се е състояла тази спасителна роля на Райс за медиците ни, така и не стана ясно.

"За САЩ е важно участието в разрешаването на подобни хуманитарни казуси", заяви държавният секретар на САЩ, като удобно "пропусна" спомена за двамата обезглавени български шофьори в Ирак, по спасяването на които от Белия дом не си мръднаха пръста. Райс "пропусна" и факта, как ни бяха извити ръцете да получим едва няколкостотин милиона от иракския външен дълг, вместо полагащите ни се над 2 милиарда долара.

Като говорим за този дълг, ще припомня, че другият партньор на САЩ на Балканите, Турция, получи дълга си във вид на петрол, който продаде и осребри добре тези дълго време замразени пари.

Сервилността на политиците ни при посещението на Кондолиза Райс, Буш, Клинтън бяха безгранични и унизителни. За сравнение ще припомня как държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс бе възпрепятствана да отиде в Ливан. "Кондолиза Райс не е добре дошла в Ливан, преди да има прекратяване на огъня" заявиха по този повод премиерът на Ливан, Фуад Синиора и други официални представители на ливанските власти, цитирани от Ройтерс.

Преди време вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън призна, че НАТО не печели войната в Афганистан! Ние, като страна, участник в конфликта пращаме войници и мълчим, за да не вземе да се обиди някой от Големите братя!

Кога ще доживеем родните политици да се държат достойно, а не сервилно? Кога ще доживеем политиците ни да казват истината, а не манипулирани измислици на чужда пропаганда?

В годините на престой в Белия Дом на Джордж Буш, почти не се споменаваше фактът, че Бен Ладен е влязъл в историята през далечната 1979 като партизанин, работещ с ЦРУ, в защита на Афганистан от нахлуващите съветски войски. Без значение дали е бил антикомунист или е надделяло желанието му да няма неверници в ислямския свят. Години наред бе известно, но не се говореше за това, че именно Бен Ладен е предупредил саудитския крал, че Саддам Хюсеин ще нападне Кувейт.

Чувал ли е генерал Ангелов за времето, когато в Белия дом никой не искаше да си спомня за "Ю Ес Ей Тудей" и изказването на един американски боен командир в Афганистан от 11 ноември 2001 г.? Изказване, в което боецът призна, че залавянето на Осама бен Ладен не е било сред мисиите на операция "Трайна буря". Намери се и сътрудник на генерал Франк, който допълни ни в клин, ни в ръкав: "Ако утре сутринта някой ни каже, че Осама е мъртъв, това не означава, че сме приключили с Афганистан".

Нищо не е само черно, и само бяло

Докога ще продължи демонизирането на исляма като сатанински терористичен култ, или ще доживеем времето, когато ще се постигне някакъв що годе приемлив баланс в замяната на Осама с вече мъртвия Саддам и Ирак, който бе разрушен? Само времето може да даде смислен отговор.

Америка енергично подкрепяше Саддам Хюсеин във войната срещу Иран. "Войната е вариант, при който няма печеливши, а всички са губещи" припомни Гор Видал, но никой от администрацията в Белия дом не пожела да го чуе.

Един друг мит за противопоставянето на Израел на Иран също звучеше години наред твърде еднозначно. Истината бе, че Израел бе използван за канал, по който се извършваха тайни доставки на оръжие на Иран, факт, който навремето "Лос Анджелис Таймс" и "Чикаго трибюн" през месеците април и май на 1986 година не спестиха на американското правителство.

В момента бившият британски премиер Тони Блеър се явява пред Комисията „Чилкот” и дава обяснения за за въвличането на Обединеното кралство във войната в Ирак. Бившият премиер Блеър е разпитван от специалната комисия, оглавявана от сър Джон Чилкот, заради съмнения, че е подвел парламента за причините за въвличане на страната във войната в Ирак.

Британската преса отбеляза, че много след като инвазията в Ирак е била факт, бившият британски външен министър Джак Стро предупредил през 2002 г. със секретно писмо премиера Тони Блеър, че законността на бъдещата военна операция в Ирак е съмнителна, съобщи в. "Сънди таймс". Писмото на Джак Стро ще бъде ключово веществено доказателство в разследването на комисията "Чилкот" за участието на Великобритания в конфликта в Ирак.

По повод явяването на Блеър пред Комисията „Чилкот”, в. „Уолтстрийт джърнал” написа, че Блеър е обещал помощ за войната в Ирак много преди избухването й, като гарантирал пред Щатите бъдещата подкрепа на Великобритания.

Според допитване на института YouGov, 52 на сто от анкетираните 2033 британци смятали, че Блеър ги е "подвел нарочно" с твърденията за наличието на оръжия за масово унищожение в Ирак, които така и не бяха открити.

Великобритания приключи военното си участие в Ирак през юли 2009 г. Конфликтът предизвика бурни обществени протести, след като в хода на войната загинаха 179 британски военнослужещи.

Та думата ми бе, че от същия този Ирак, в който така и не бяха открити оръжия за масово унищожение, днешният президент на Щатите Барак Обама изтегля американските войски.

В България – новият военен министър подкара мандата си с приказката - „С чужда пита – помен...” и седна да ни убеждава, че няма значение, че сме в криза, и харчим пари за една чужда война в Афганистан. Важното било да не се делим от НАТО!

Векът на официалната измама

Халфорд Макиндер: “Онзи, който управлява информационното пространство, владее и геополитическото пространство.”

Помните ли, откъде тръгна голямото съмнение и до днес пълнещо страниците на конспиративните медии за това, че всъщност американците никога не са стъпвали на луната? Че цялото кацане и разходките по лунната повърхност е една бутафория и глобална измама и е снимано в някой холивудски кинопавилион?

И наблюдателните скептици имаха право. Поне донякъде. Поне по отношение на това, което дълго ни показваха по телевизиите и ние трябваше да ръкопляскаме. Това, което ни показваха беше фалшиво. Измама. Наистина бе снимано в кинопавилион, сред декори и на изкуствено осветление. При това, недообмислено. Непрецизирано докрай. Със сенки на астронавтите от повече от едно слънца и развяващо се от лунния вятър знаме…
Но те продължаваха да го показват, демонстрирайки тапегьозлък и инат. Минаха години. Десетилетия. И накрая почнаха да си признават. Парче по парче. С половин уста. Половината истина, т.е. че половината е измама.
Човекът се казваше Стенли Кубрик. Един от най-знаменитите американски кинорежисьори. Той го беше снимал. По поръчка на американското правителство. И никога не го призна. Така си и отиде.
А истината беше проста и глупава, по човешки. Прескъпите камери се скапали във вакуума и лунния студ. На земята се получили мътни с нищо не впечатляващи кадри. Как да ги излъчат! Излагация голяма. Проектът на века! Най-големият удар срещу смъртния враг СССР – и какво – нищо не говореща мътилка от сенки! Не и на американците тия! Да се повтори всичко! В кинопавилион! Да го направи най-добрият режисьор – цветно, ярко като американското знаме…
Това беше началото… Или може би още 50 години по-назад? Когато едно радиопредаване подлуди Америка с „Войната на световете”?
Няма голямо значение датата. По-важното е, че официалните носители на информацията – медиите станаха дотолкова вездесъщи, че заявиха, че могат да обръщат историята като палачинка. Дали го правят и днес? Ето ви истории от последния час. Може би в тях е отговора.

1.

ТУРСКАТА „БЪЛГАРСКА СЛЕДА”

Ярослава Танкова – топ-дезинформатора на в.„Комсомолская правда” наклевети България заради турски северно-кипърски фалшив алкохол-убиец и ужасяващото оттегляне на турската държава от контрола за здравето на хората!

През последната седмица българските медии оглушиха публичното пространство със „сензацията”, че фалшиво българско уиски е причинило смъртта на няколко руски туристи по турските курорти. Както обикновено става никоя от тези медии не си направи труда да се позарови по-надълбочко в темата, за да се увери, че писаното е истина. Дори и две-или три медии само, които все пак бяха се поразмърдали и открили факти, които много сериозно противоречат на сензацията, не направиха никакви изводи и не заявиха твърда позиция, че тази сензация е под много сериозен въпрос. Впрочем, това не е изненада за никой сериозен наблюдател, защото огромната маса от българските медии се правят от хора, които са на светлинни години далеч от журналистически професионализъм и намирайки си добре или зле платено място под слънцето, не успяват да надскочат интригантството и сплетните на един дълбоко вмирисан провинциализъм. Така се формира и националния нихилизъм у българина.

Предисторията

На 27 май 2011 голяма група руски туристи отива на увеселение на яхта край турския курорт Бодрум, което е част от закупения им туристически пакет. На борда обилно ги черпят с уиски марка „Мистър Бурдон”. Още на другия ден повечето от тях се чувстват зле, а 20 руснаци се озовават и в болница. Част от тях биват настанени в интензивното, а две от туристките умират. Последно, в началото на юли се спомина в турската болница и петата жертва от масовото метаноловото натравяне, младата красавица Виктория Николаева, която така и не дойде в съзнание, след като изпадна в дълбока кома.

Направеното веднага след случая разследване в което взеха участие и турските власти установи, че натравянето е вследствие на метилов алкохол, превишаващ 3 пъти нормата. Изследването на Министерството на земеделието на Турция установява, че въпросният метонол се е съдържал във фалшивото уиски, сервирано на борда на туристическата яхта. Според властите, турската фирма Жасмин е внесла уискито от Северен Кипър, окупиран от Турция. На свой ред фирмата Бирлик ГИДА, регистрирана в Анкара е продала 12 000 бутилки на местния пазар.

Според в.Хабер Тюрк турската полиция е установила, че посочения адрес на регистрация е фиктивен, а фирмата Бирлик ГИДА е фантом. Турският министър на културата и туризма пък изсипа люти закани пред в. Хюриет: „Турция започна разследване веднага след инцидента и виновните ще бъдат жестоко наказани.” Разбира се, нищо подобно не се случи. Една от „мерките” на министъра бе да се задължат местните туристически компании да уведомяват туристите за местата откъдето могат да си закупят качествен алкохол и храна. Както ще стане дума малко по-нататък, и това остана само празни приказки.

Междувременно, кореспондентът на в. Комсомолская правда в Никозия Кирилл Антонов полага огромни усилия да издири севернокипърската турска фирма Жасмин, производител на отровния алкохол, но удря на камък. В официалния списък с лицензирани производители такава фирма няма. Абсолютно непозната е и в търговската мрежа. По всичко личи, че това е една от множеството нелегални фирми за алкохол в Северен Кипър, споделя кореспондентът.

Така се стига до изпращането на специалната кореспондентка на Комсомолская правда – Ярослава Танкова в Турция за подробно разследване на трагедията. Танкова открила смъртоносното уиски в местните хотели, с което щедро били черпени туристите. Въпреки декларациите на турските власти, че отравянето на руснаците са „единични случаи“, турските продавачи и барманите в хотелите потвърдили, че употребата  на ментетата процъфтява заради високите данъци.

След емоционално описаната за пред читателите на тиражния московски вестник цяла мелодрама „под прикритие”, московската журналистка успяла да закупи от бара на турски хотел 4 бутилки (голям подвиг, няма що!?) от същото уиски-убиец с което обилно черпели руските туристи в хотела. Само че обилно го разреждали с… водка. Дали, заради по-голяма печалба или от страх, че могат да отровят още някого, не става ясно. И тук следва

„сензационното” разкритие:

На етикета на уискито пишело на турски „Mister Burdon/Blended whisky. Направено от малц, спирт и дестилирана вода. Произвежда се в България с разрешението на Министерството на земеделието №…“ (защо ли номерът на разрешение бива скрит от вестника!?) Течността била дадена за експертиза в московска лаборатория и резултатите излезли „сензационни“ според в. Комсомолская правда, без да съобщи подробности. Според Танкова с това „уиски“  българите са причинили смъртта на петима души от Русия.

Ето затова говорих в началото – провинциализмът в мисленето и липсата на професионализъм, не са патент само на българските медии. Това московско девойче Ярослава, явно не е и чувало, за основополагащия принцип на агенции като Ройтерс, че една новина се публикува само когато е потвърдена от три независими източника. Но къде ти…

Тъкмо обратното.

Първо самите турски власти на базата на официалната търговска документация посочват ясно и категорично като страна на произхода Северен Кипър.

Второ, турската полиция установява (а и собствения кореспондент на същия вестник!) че както вносителят, така и проиводителят са фирми фантоми, от добре известната с нелегалното си производство на алкохол Северно-кипърска турска република.

Трето, в България не се произвежда уиски с марка Mister Burdon , бе официално обявено от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас. От Патентното ведомство също отрекоха подобно наименование да е регистрирано както у нас, така и на територията на ЕС. По данни на Агенция „Митници“ пък нито една каса с наше уиски не е изнесена за Турция.

Разбирате ли, какво означава простотия и психиатричен стремеж към сензация! На етикета пишело, че е произведено в България и хоп – цял свят гърми! Интересно, ако аз напиша в сайта си, че московчанката Ярослава Танкова, в тендежерата си под налягане е сварила и изяла 13 турски бебета, дали в. Комсомолская правда ще го публикува, като неоспорима истина?!

Майната й на Танкова и на Комсомолская правда и на нашите малоумни търсачи на сензации.

Turkish Connection

Това, което според мен е най-отвратителното в случая е друго – сигурно сте отбелязали, че когато се случва трагедията през м. май, никой не търси „Българска следа”. Следователно, по това време на етикета на въпросното уиски все още не е пишело, че е произведено в България. Как така се оказва, че само след два месеца, същото уиски продължава спокойно да се разпространява из турските курорти, леейки се като из ведро, но вече с надписа „Произведено в България” ?!? Лудият му „български” производител е решил да обере лаврите за петимата мъртви руснаци, самообявявайки се на всеослушание?

Или пък някой в Турция (със или без мълчаливото съгласие на хора от секретни организации) е решил да пренасочи вниманието от и без това окаяната в международна изолация северно-кипърка турска република към „българската следа”. Доста по-логично, нали! А и при наличието на орди от дупедавци и национални охрачватели в псевдо-българските медии, колко му е…

Светът и без това е свикнал с „българските следи”. Онази с папата, всъщност, откъде тръгна? Ще ме подсетите ли? Не беше ли пак от Турция?! Отврат…

2.

НАТО срещу Либия

Без да се впускаме в коментари, какво точно става в Либия, в частност в Триполи, бих искал да ви насоча внимание към нещо, което не се съмнявам сте схванали още в края на миналата седмица. Изведнъж, така наречените бунтовници от Бенгази се разшаваха и за нула време превзеха цяла Либия, за още едно нула време се втурнаха в Триполи, Убиха един-двама синове на Кадафи, арестуваха още няколко и проникнаха в резиденцията на полковника, където разбира се, него го нямаше. Специалистите по пиар на НАТО пък изчислиха, че Либия е превзета от бунтовниците на 98.5%, а най-клакьорските медии неистово заквичаха: Кадафи паднаааа!..

После в понеделник се оказа, че то не било танкове, а било компоти и не биле за износ, а за внос…, както се казваше в прочутия виц за Радио Ереван. Триполи, дето беше съвсем превзет, се оказа, че малко не е съвсем, после стана много не съвсем. А във вторник арестуваният според единомислието и единогласието на бунтовниците и уж сериозна институция като Международния съд в Хага, син ан Кадафи Сейф ал Ислам се появи пред възторжена тълпа столичани и за голямо нещастие на натовските медийни стратези и пред камерите на агенция Ройтерс и предложи да се разходят заедно по улиците на Триполи за да се опитат да намерят заедно бунтовници…

Както се казва – нищо ново под слънцето. Обикновени информационни войни, в които лъжата е обърната в истина чрез авторитета на традиционните медии. Тук сме ви подбрали няколко информации, които най-добре ще ви покажат за какво точно става дума и може би защо! Да ви обяснявам повече ще обидя интелигентността ви. Приятно четене.

Какво „ГОВОРИ МОСКВА”?

Руските телевизии отказват да покажат видеокартина от Триполи от независими източници, дори и да им е предоставена безплатно!

„Ние показваме картина от Либия, единствено от потока, който разпространяват западните информационни телеагенции. Руски оператори там няма. Дори ни е забранено да ползваме картина, която могат да ни изпратят наши местни кореспонденти” – са заявили пред Ал. Григориев от Аргументы.ру хора от един от най-големите руски телеканали.

По думите на отговорен редактор във въпросния канал „буквално преди няколко дни ни позвъни човек от когото винаги сме получавали картина и кратък текст за новините и ни предложи безплатно да ни прехвърли чрез спътник свой видеосюжет. Обясни ни, че в центъра (на Триполи) всичко е спокойно, на Зеления площад няма никакви опозиционери, само местни жители и то без оръжие.”

„Когато доложих за това на ръководството, ми бе заявено, че „категорично вземаме само западен видеоматериал. Това е политиката ни!”. Наложи се да се откажа” – завършва редакторът.

От друг федерален телеканал, също са потвърдили пред Аргументы.ру, че „ние купуваме само картина с победи на опозицията. Други кадри ни е забранено да вземаме, дори и безплатно. Забранено ни е да вземаме и кадри с убити и ранени по време на авионападенията на НАТО над Триполи”. Редакторът е подчертал, че с такава цензура не се е сблъсквал от времето на втората война в Чечения.

Валентин ВАЦЕВ пред БНР:

Обсадата на Триполи от опозиционните сили е медийна постановка. Това заяви преподавателят по геополитика Валентин Вацев в предаването „Преди всички“ на БНР.

Това е било много нервен и смел опит от страна на френски, британски и може би американски командоси да предизвикат съответния информационен повод, а ако могат и да убият Кадафи – още по-добре. Това е работата на командосите, а завземането на град не е работа на командоси, а на армия. Никаква армия не е влязла в Триполи, каза още Вацев.

Той беше категоричен, че Кадафи и синовете му не са убити, макар че не се знае къде са. Не са арестувани. Ако бяха арестувани щяха да ги покажат досега 48 пъти, каза преподавателят по геополитика.

Запада живее много отдавна в т.нар. общество на спектакъла. В Катар е изграден макет на центъра на Триполи и там се снимат окървавени трупове и ликуващи младежи, каза Вацев.

Експертът обясни, че в Триполи не може да има опозиция. Триполи, като столичен град, е очистен много отдавна от всякаква възможност за съпротива срещу Кадафи. В Триполи са активирани дълбоко законспирираните бойни групи на НАТО – 6-7 групи от по десетина командоси. Това са бойни групи, които имат специални цели, специални обекти. Възстановиха интернета и потекоха огромно количество видеоматериали, така да се каже с медийни средства се ловува много удобно. НАТО бърза да свърши войната в Либия до средата на другия месец. Най-късно до другия месец Съвета за сигурност на ООН трябва да даде мандат на НАТО за наземна намеса в Либия за уреждане на въпроса, обясни Вацев.

Той заяви, че около Триполи има плътна информационна завеса. Правителството на Кадафи живее в 19 век. Те нямат усет за медийна война, те дори не опровергават много често, обясни Валентин Вацев.

Според Вацев предстои световният видеобмен да покаже окървавени и разчленени трупове, дело на кръволока Кадафи, който продължава да унищожава народа си. Преходното демократично правителство на въстаниците отправя отчаян призив към световната демократична общественост за военна помощ, което ще даде възможност на ръководството на НАТО, със съгласието на САЩ, да поискат спешно преразглеждане на последната резолюция и приемането на нова резолюция, която ще даде възможност на силите на НАТО, които вече са в Триполи, да работят законно. А целта е да се присвои петролното поле около Бенгази. Това ще стане вероятно, но за тази цел трябва да намерят Кадафи реално, а не на макет в Катар, да го убият и по някакъв начин да се разберат с племената, които го поддържат твърдо и категорично. Ще стане това, че либийският петрол ще стане достъпен, съвсем достъпен и безплатен, предимно за Франция, каза Вацев.

Сейф ал Ислам пред агенция Ройтерс:

„Първо искам да отрека всички слухове. НАТО и Западът имат модерни технологии и блокират и заглушават комуникациите. Изпращат съобщения към либийския народ чрез мрежата. Спряха излъчването на държавната телевизия, създадоха медийна и електронна война за да разпространят страх и хаос в Либия. Те също докараха саботьори по море и с цивилни коли за да създадат неразбории Виждате как либийския народ се надига за да прекъсне гръбнака на бунтовниците, предателите и бандитите. Сега ще минем през горещите точки в Триполи за да видите, че ситуацията е добра и всичко е наред. Искаме да уверим света, че ситуацията в Либия е отлична, слава богу. Сега ще обиколим тези части на Триполи, където се твърди, че се водят боеве.”

Този видеоматериал на агенция Ройтерс бе публикуван на 23.08.2011 в 10:47 на сайта dnes.bg, до редакционното приключване на настоящата публикация 24.08.2011 в 20:00 ч. няма нито кадър от видеорепортаж от Триполи. Вместо него се появи следното съобщение:

Верни на Муамар Кадафи военни държат насила в хотел в Триполи 35 чужди журналисти, сред които и от арабските страни, съобщи телевизия „Ал Арабия“.

Журналистите са блокирани в хотел „Риксос“ още от предишната нощ – понеделник срещу вторник, след като синът на Кадафи Сейф ал Ислам се появи публично.

Журналистите казаха, че им е било разрешено да излязат заедно със Сейф ал Ислам на улицата, да го снимат и да предадат информацията за това.

След това на журналистите е било предложено да се върнат в хотела.

Оттогава те не могат да излязат от сградата.

Те твърдят, че всеки, който се опита да излезе от хотела, попада под автоматичен огън.

И така, държат ги насила вътре, но няма проблеми да излязат навън, защото иначе няма как да знаят, че всеки, който излезе навън попада под автоматичен огън.

Изключително удобна „новина”, защото иначе ще се наложи да обясняват защо няма кадри от улиците на Триполи…

Двама американци обясняват защо има или няма Арабска пролет

Американците са особено известни с култови фрази, главно от филми, за които шапка им свалям. Гоненето на афористичност в най-кратката възможна форма наистина ги е превърнало в майстори. Тук ще се вържа за един от най-светлите примери, който невероятно ярко осветлява днешната ни тема:

Истината е някъде там!

Да, нещастната бита, ругана, преследвана, възхвалявана, издигана в култ истина е неизвестно точно къде, особено когато става дума за глобална политика, стратегии и интереси на световните метрополии. А когато в играта се включат големите комерсиални медии и на сцената излезе г-жа Манипулацията с голямата баданарка, започвам да си мисля, че истината дори не е някъде там, а най-вероятно е натикана в кофата с мръсната вода, където под окъсаната стирка, никой няма да я търси.

Тук ви представям своеобразна ревизия на темата за онова, което наричат Арабската пролет, нещо, което и да го има и да го няма успя да навърти вече поне 6 месеца медиен животец.

Ще ви припомня само, че веднага след първите сензационни акорди за ставащото в Тунис, Египет, Йемен, Либия и прочее, в „Десант” публикувах анализа „Сорос нагази и Арабия”, където с достатъчно аргументи и цифри ви показах, кой стои зад подготовката на новия кръг нежни революции, както се опитваха да ги представят големите медии, насочвайки аналогии със случилото се преди двайсет години в Източна Европа.

Тук ще можете да прочетете последната статия на един от сериозните играчи в американския стратегически мозъчен тръст Джордж Фрийдман. Тонът вече е различен. Опитният шеф на популярната интелектуална собственост от Тексас – Стратфор, без да го признава директно, се опитва да замаже конфуза, търсейки под вола телета, кенгура и мечето панда за да обясни някак си по-приемливо за американското ушенце, защо Западът претърпя невиждана катастрофа при най-мащабния си досега опит да неоклониализира арабската дъга. Гарантирам ви, че гърчовете и пируетите му ще ви доставят истинска наслада.

Другият автор е много светла личност, и колкото светла, толкова и скандална, защото никога не си оставя магарето в калта, като за целта с цялата си тържествена осанка на професор по международно право се навира в най-големите жеги по планетата, за да събере информация от първа ръка. Франклин Ламб естествено не печели овации на червения килим, защото обикновено измъква истината от кофата и както си е непрана и ухаеща на злачни миризми я размахва под напарфюмираните носове на манипулаторите.

Впрочем, убедете се сами.

Аз само отново ще ви припомня едно изказване, което има пряка връзка с темата:

Владислав Тодоров, културолог:

„Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.

============================

Преразглеждане на арабската пролет

Джордж Фрийдман

Стратфор

Джордж Фрийдман е основател и шеф на частната разузнавателна агенция Стратфор, базирана в Остин, Тексас. Специалист по геополитика, близък до Пентагона.

На 17 декември 2010 г. Мохамед Буазизи, туниски уличен търговец се самозапали в знак на обществен протест. Самозапалването отключи размирици в Тунис и в края на краищата доведе до падането от власт на президента Бен Али. Това бе последвано от вълнения в редица арабски страни, които световната преса нарече „Арабската пролет“. Стандартният анализ на ситуацията бе, че потисническите режими седят върху вулкан на либерално-демократичните недоволство. Вярваше се, че Арабската пролет е политическа въстание на масите, искащи либерално-демократични реформи и че това въстание, подкрепено от западните демокрации, ще генерира радикални политически промени в целия арабски свят.

Сега, повече от шест месеца след началото на Арабската пролет, е важно да се направи равносметка на това, което се случи и това, което не се случи. Причините за широките вълнения излизат извън рамките на арабския свят, макар че, очевидно, динамиката в този свят е важна и сама по себе си. Въпреки това, вярата в Арабската пролет помогна да се оформи европейската и американската политика в региона и света. Ако предположенията за това, през януари и февруари се оказаха недостатъчни или дори погрешни, то това ще има регионални и глобални последици.

Важно е да се започне с факта, че до този момент, нито един режим в арабския свят не е паднал. Хора като Бен Али Тунис и египетския президент Хосни Мубарак бяха заменени, но самите режими, които представляват същината на управлението, не са се променили. Някои режими попаднаха под масирана атака, но не паднаха, както е в Либия, Сирия и Йемен. И в много страни като Йордания размириците никога не достигнаха размер на реална заплаха за режима. Моделът на бърз и пълен колапс, който видяхме в Източна Европа през 1989 г. с падането на комунизма не се състоя в арабския свят. Още по-важно, промените на режимите, които биха могли да настъпят от гражданските войни в Либия и Сирия няма да са изразително победни, нито категорично демократични, а тези, които са демократични очевидно няма да бъдат либерални. Митът, че във всеки либиец е заложен френския републикански копнеж да диша свободно е съмнителна до крайност.

Да вземем случая с Мубарак, който бе принуден да подаде оставка и впоследствие, изправен пред съда, въпреки че режимът – режимът на управление, в които военните остават основен арбитър на държавата – си остава непокътнат. Египет се ръководи от комитет на висши военни, всички от които са били част от режима на Мубарак. Идват избори, но опозицията е дълбоко разделена между ислямистите и секуларистите, личностни и идеологическите различия, от своя страна разединяват и тези фракции. Вероятността за появата на силен президент-демократ, който да контролира ленивите министри в Кайро, националната сигурност на страната и военния апарат е нищожна, и египетските военната хунта вече е предприела действия за потискане на всяка фигура, която е твърде радикална и твърде непредвидима.

Важният въпрос е защо тези режими успяха да оцелеят. В една истинска революция, режимът губи силата си. Анти-комунистическите сили събориха полското комунистическото правителство през 1989 г., независимо от разединението в средите на опозицията. Установените режими не са в състояние да определят собственото си бъдеще, да не говорим за бъдещето на техните страни. Преходът бе започнал, но те ​​нямаха контрол върху него. По същия начин, през 1979 г., когато бе свален на шаха на Иран, неговите военни и службите за сигурност не бяха тези, които управляваха прехода, след като шахът напуска страната. Тъкмо те бяха изправени пред съда. Имаше вълнения в Египет през януари и февруари 2011 г., но идеята, че те са с размера на революция изненада Египет, поставяйки въпросът – как всъщност изглежда една революция.

Оформянето на западния речитатив

Имаше три принципа за оформянето на западния речитатив за Арабската пролет. Първият е, че тези режими са изключително непопулярни. Вторият е, че опозицията представлява волята на по-голямата част от народа. Третият е, че веднъж започнали безредиците не могат да бъдат спрени. Добави към всичко това, че идеята, че социалните медии улесняват организирането на революцията и убеждението, че регионът е в разгара на радикална трансформация, всичко може лесно да бъде разбрано.

Тъкмо в Либия, че тези твърдения създадоха най-сериозните проблеми. Тунис и Египет не са били обект на сериозно външно влияние. Либия стана фокус на значителна западна намеса. Муамар Кадафи управлява Либия в продължение на почти 42 години. Той не би могъл да управлява толкова дълго без съществена подкрепа. Това не означава, че той има подкрепата на мнозинството (нито пък, че той я няма). Това просто означава, че оцеляването на режима му не е в интерес само на шепа хора, но че голяма мрежа от либийци, които са се възползвали от управлението на Кадафи, и биха загубили много, ако той падне. Затова те са готови да се борят за неговия режим.

Опозицията срещу него бе реална, но твърдението, че тя представлява преобладаващото мнозинство от либийския народ е съмнително. Много от лидерите са били част от режима на Кадафи, и е съмнително, че те биха били избрани на държавни постове, заради тяхна лична непопулярност. Други са били членове на племената, които бяха против режима, но не особено приятелски настроени едно към друго. Според митологията на Арабската пролет, Източната коалицията представлява обединения гняв на либийския народ срещу потисничеството на Кадафи. Кадафи беше слаб и изолиран, разчитащ на армия, която все още му бе лоялна и можеше да причини ужасно отмъщение на либийския народ. Но ако Западът можеше да демонстрира способността си да предотврати клането в Бенгази, военните щяха да разберат собствената си изолация и да се предадат на бунтовниците.

Нещата обаче не се случиха по този начин. Първо, режимът на Кадафи бе подкрепян от повече от „просто една шепа хора”, които тероризират населението. Той е със сигурност брутален режим, но не е оцелял в продължение на 42 години само поради тази причина. Той има значителна подкрепа в армията и сред основните племена. Дали това означаваше, че е мнозинство е точно толкова неясно, колкото и дали Източната коалиция е мнозинство. Но със сигурност това бе значителна група с много за губене, ако режимът падне. Така че, противно на очакванията на Запада, режимът продължава да се бори и да има лоялността на значителен брой хора. Междувременно, Източната коалиция продължава да оцелява под закрилата на НАТО, но не е в състояние да формира единно правителство или да свали Кадафи. Най-важно, винаги е било съмнително твърдението, че това, което ще се появи, ако бунтовниците нанесат поражение на Кадафи ще бъде демократичен режим, да не говорим за либерална демокрация, и това става все по-очевидно с продължаването на войната. Който и да  замени Кадафи няма категорично да го превъзхожда, а това говори много за ситуацията.

Много подобен процес върви и в Сирия. Там, правителство на малцинството алевити, на семейството Асад, което управлява Сирия вече 41 години, е изправено пред въстание, ръководено от мнозинството сунити, или поне някои сегменти от тях. Отново, предположението е, че режимът е нелегитимен и затова слаб и ще се разпадне срещу съгласувана съпротива. Това предположение се оказа погрешно. Режимът на Асад може и да е правителство на малцинството, но то има значителна подкрепа от военните, предимно алевитски офицери, командващи съставената от наборници-сунити армия. Военните се облагодетелстваха значително от режима на Асад – всъщност, той ги доведе на власт. Единственото нещо, което управляващата фамилия трябва да прави е да са внимателни, за облагите на военните и службите за сигурност, за да останат те лоялни към режима. Досега успяват. Единствената опасност за режима е, ако вследствие на нарастващото натоварване на доминираната от алевитите армия доведе до пукнатини, както в рамките на алевитската общност, така и в самата армия, вследствие на което се стигне до военен преврат.

От друга страна, тези арабски лидери нямат къде да отидат. Висшето ръководство на армията може да бъде съдено в Хага, а по-ниските чинове ще са обект на бунтовническо възмездие. Има правило във войната, че винаги трябва да се даде на врага възможност да се оттегли. Поддръжниците на Асад, като поддръжници на Кадафи и поддръжниците на Али Абдула Салех в Йемен, нямат място за отстъпление. Така че те се бият вече в продължение на месеци, и не е ясно, дали ще капитулират в скоро време.

Чуждите правителства, от САЩ до Турция, изразиха раздразнението си от сирийците, но никой сериозно не планира интервенция. Има две причини за това: Първо, след намесата в Либия, всички станаха по-предпазливи, когато се говори за слабост на арабските режими, и никой не иска наземна конфронтация с отчаяните сирийски военни. Второ, наблюдателите са станали предпазливи в твърдението, че широко разпространените размирици представляват народна революция или че революционерите непременно искат да се създаде либерална демокрация. Сунитите в Сирия, може и да искат демокрация, но те ​​биха могли да бъдат заинтересовани в създаването със сунитска „ислямска“ държава. Знаейки, че е важно да внимаваш какво си пожелаваш, изглежда всеки отправя сурови предупреждения към Дамаск, без да прави нещо друго.

Сирия е интересен случай, защото вероятно е единствената актуална тема по която Иран и Израел са солидарни. Иран е дълбоко сраснат с режима на Асад и се притеснява от нарастването на сунитската власт в Сирия. Израел е също толкова дълбоко загрижен за режима на Асад – един познат и управляем дявол, от гледната точка на Израел – би могъл да се срине и да бъде заместен от сунитски ислямски режим с тесни връзки с Хамас и каквото е останало от Ал Кайда в Леванта. Това са страхове, не убеденост, но страховете ги правят солидарни.

Геополитическа значимост

От края на 2010 г. станахме свидетели на три вида на въстания в арабския свят. Първите са тези, които почти изметоха режима. Вторият са тези, които смъкнаха ръководителите, но не промениха начина, по който страната се управляваше. Третите са тези, които се превърна в граждански войни, като в Либия и Йемен. Налице е също така интересен случай в Бахрейн, където режимът бе спасен от намесата на Саудитска Арабия.

Трите примера, не означават, че липсва недоволство в арабския свят или пък желание за промяна. Те не означава, че промяната няма да се случи, или че недоволството няма да набере достатъчно сила, за да свалят режимите. Те също така не означават, че това, което се появи след режимите ще бъдат либерално-демократични държави, угодни на американците и европейците.

Въпросът не е дали човешките права са важни, но дали подкрепа на безредиците в репресивните държави автоматично защитава човешките права. Важен пример е Иран през 1979 г., когато опозицията на потисничество от правителството на шаха се възприема като движение към либералната демокрация. Това, което последва, може да са били демократично, но едва ли либерално. В действителност, много от митовете на Арабската пролет имат своите корени в иранската революция от 1979, а по-късно през 2009 в Зеленото движение на Иран, когато едно дребно въстание, лесно смазано от режима, бе масово разглеждано като голяма опозиция и широка подкрепа за либерализация.

Подкрепата за човешките права изисква безмилостна яснота – кого подкрепяме и какви са шансовете му. Важно е да запомните, че не западните поддръжници на човешките права страдат от последиците от неуспяло въстание, граждански войни или революционни режими, които са се ангажирали към каузи, различни от либералната демокрация.

Един погрешен прочит на ситуацията, също може да създаде ненужни геополитически проблеми. Падането на египетския режим, малко вероятно, такъв какъвто е в този момент, ще бъде също толкова вероятно да генерира ислямистки режим както и либерална демокрация. Оцеляването на режима на Асад може да доведе до повече клане, отколкото сме виждали и много по-здрава основа за Иран. Нито един режим не е паднал след Арабската пролет, но когато това се случи, ще бъде важно да се помни 1979 и убеждението, че нищо не може да бъде по-лошо от шаха на Иран, морално или геополитически. Нито едното, нито другото се оказаха верни.

Това не означава, че няма хора в арабския свят, които искат либералната демокрация. Това просто означава, че те не са достатъчно мощни, за да свалят режими или да запазят контрола над новоустановените режими, дори ако са успели. Арабската пролет е преди всичко грунд за пожелателно мислене пред лицето на реалния свят.

===============================

Край на играта за бунтовниците в Бенгази –

либийските племена се подготвят да се намесят

Франклин Ламб

Форин Полиси Джърнъл

Франклин Ламб е специалист по Близкия Изток, професор по международно право, особено силен с това, че е полеви анализатор – т.е. прекарва значително време на място, в горещите точки за които пише.

На 30 юли – денят преди в тази 97,5% мюсюлманска страна да започне свещения месец Рамадан, говорителят на НАТО – Роланд Лавойе неумело се опитваше да обясни на журналистите в хотел Риксос и по света защо се налага НАТО да бомбардира три телевизионни кули в Триполи, убивайки трима журналисти/техници и ранявайки 15 други. Както повечето хора намиращи се в момента в централните части на Триполи, аз бях събуден към 1:50 през нощта от първата от общо девет експлозии, три от които аз самия наблюдавах от своя балкон на около 800 ярда и видях как една от кулите бива взривена на парчета. По четирилентовата магистрала непосредствено пред хотела и под балкона ми, която върви успоредно на бреговата ивица аз видях два автомобила, които лудо завиваха наляво и надясно, бързайки, вероятно опитвайки се да избегнат натовска ракета, страхувайки се, че те самите може да станат мишена.

Според натовският говорител Лавойе, гледането на правителствената телевизия от населението на Либия и следователно слушането на терористични съобщителни публични услуги отнасящи се до въпроси като наличието на бензин, разпределяне на храна за Рамадан, емисии за местата, които да се избягват заради скорошни бомбардировки на НАТО, молитви и лекции на шейхове върху морални и религиозни въпроси по време на Рамадан, както и таблици с времената за молитва, детски програми и др. трябва да се спре незабавно.

Причината да се бомбардира либийската правителствена телевизия, според НАТО е, че либийският лидер Кадафи е давал интервюта и е държал речи след поредните бомбардировки, които отскоро включват и болници, складове за храна за Рамадан, главната водопреносна система на страната, университет, частни домове и повече от 1600 други цивилни обекти. НАТО вярва, че предотвратяване на използването от Кадафи на либийските обществени честоти влиза в рамките на резолюции 1970 и 1973, обхватът на които бе разширен до неузнаваемост от техния първоначален замисъл. Говорителят на НАТО твърди, че либийското ръководство използва телевизионните съоръжения, за да осуети „хуманитарната мисия“ на НАТО, и за пореден път „поставя под риск живота на цивилното население“.

Официалните либийски лица признават, че използват медията за комуникация с населението, включително опитвайки се да подтикнат към племенно обединение, да проведат диалог с тези, базирани в Бенгази, които всички тук наричат „натовските бунтовници“, да убеждават за незабавно спиране на огъня и да – за призив към всички либийци да се съпротивят на това, което повечето хора тук, включително полковник Кадафи наричат „натовска кръстоносна агресия“. В западна Либия, а дори и в източна, според многото наскоро дезертирали бунтовници, пристигащи всеки ден, смятат, че НАТО е загубило респекта на тази страна, на Африка, на Близкия Изток и все повече на международната общност. Причините са добре познати тук и включват серийните фалшиви обяснения и описания за това какво се случи през Февруари в районите на Бенгази и Мисрата.

В допълнение, натовските бомбардировки се увеличиха с приблизително 20% след 25 Юли и ще продължат да се увеличават, според френския министър на отбраната Жерард Лонгет, който, заедно с английския си колега Лиам Фокс, докато публично говорят, че НАТО трябва да продължи с бомбардировките, в частни разговори споделят своята фрустрация от убийството на бунтовническия лидер Абдул Фатах Юнис. Това убийство, според либийските власти, най-вероятно е извършено от бунтовническите командири на Юнис или от Ал Каида. Двамата министри са споделяли, че чустват, че бунтовническото командване в Бенгази е пред колапс. Така смятат и много от лидерите на НАТО, както и от администрацията на Обама.

Бивш високопоставен член на Либерално-демократичната партия на Великобритания – сър Мензис Кембъл отправи призив към правителството на острова да преосмисли своето вмешателство във войната в Либия. Кембъл заяви, че Великобритания трябва да предприеме „цялостно преразглеждане“ на своето участие в конфликта на НАТО в Либия след убийството на опозиционната фигура Юнис и трябва „да помисли относно край на играта с този конфликт“.

Един поддръжник на либийското правителство, който тъкмо пристигна в Триполи твърди, че е прекарал 2 месеца в Бенгази в ролята на връзка между НАТО и бунтовниците. Той разказа на съсредоточената си публика в хотела тази седмица много подробности за това, което той твърди, че е фрустрация на НАТО от влошаването, корумпирането и некомпетентността на техния „тим“ на изток, както и за становището на ЦРУ, че „Ал Каида ще изяде Махмуд Джибрил и цялото бунтовническо ръководство като ифтар за Рамадана през Август. Те просто изчакват правилната възможност да направят драматичния си ход и да вземат контрола.“

Само фанатиците на „хуманитарната интервенция“ може сериозно да са обмисляли модел на продължителна и кървава сухопътна война, необходима, за да се спечели властта. По този начин, да се заложи на съюз с НАТО, сега изглежда е било обречено от самото начало, въпреки че НАТО определяше правилата на играта.

Силата, която бързо навлиза в този конфликт е ръководството на либийските, повече от 2000 племена. В серия от срещи в Либия, Тунис и на други места, Племенният Съвет говори убедително и изгражда политически блок, който изисква край на това либийци да убиват либийци.

Смятаното за най-голямо либийско племе са Обейди, към които принадлежи семейството на Юнис. Някои племенни лидери и членове се заклеха да отмъстят на бунтовническите водачи и докато носеха ковчезите на Абдул Фатах и неговите двама спътници повтаряха скандирайки, под погледа на бунтовническите сили за сигурност, „кръвта на мъчениците няма да отиде напразно“.

Племенният съвет на Либия издаде манифест, от който става ясно, че имат намерение да сложат край на конфликта, да помогнат да се изпъдят „кръстоносците на НАТО“, да постигнат реформи, докато подкрепят правителството на Кадафи, базирано в Триполи. Преди края на Рамадан, те възнамеряват да спрат либийската криза, дори ако трябва да съберат своите стотици хиляди активни членове и да маршируват до Бенгази.

НАТО, според различни академици от университетите Ал Насър и Ал Фатах и според Племенните водачи, изглежда учудващо невежо и дори пренебрежително относно племената на тази страна и историческата им роля във времена на кризи и чуждестранна агресия и окупация. Един племенен водач, добре познат на Италия е Омар Муктар, чийто образ в една нагла ирония сега се опитват да ползват  като пиар „натовските бунтовници“.

Докато НАТО и неговите поддръжници планират своя „край на играта“, те може би ще искат да вземат предвид някои извадки от манифеста на Либийския Племенен Съвет, издаден на 26 Юли. Говорейки от името на 2000-те племена на Либия, Съветът издаде Прокламация, подписана от голямо множество племенни водачи от източна Либия (където е и Бенгази).

„С това писмо към забележителната Африканска среща на най-високо равнище (всъщност срещата е втората индо-африканска среща на високо ниво с участието на индийския премиер и премиерите на 43 африкански държави – линк), проведена в Адис Абеба, видните от източните племена на Великата Джамахирия потвърждават своето пълно отхвърляне на така наречения Преходен Съвет в Бенгази, който не е бил номиниран, нито избран от племенните представители, а по-скоро наложен от НАТО.“

„Това, което се нарича Преходен Съвет в Бенгази е наложено от НАТО върху нас и ние напълно го отхвърляме. Демокрация ли е да налагаш хора с въоръжена сила върху хората на Бенгази? Много от техните лидери не са даже либийци или от либийски племена, а идват от Тунис и други страни.“

„Племенният Съвет потвърждава своето продължаващо сътрудничество с Африканския Съюз по отношение на отправените предложения за помощ да се предотврати агресията върху либийския народ“…

„Племенният Съвет осъжда кръстоносната агресия срещу Великата Джамахирия осъществена от НАТО и арабските регресивни сили, която е смъртна опасност за либийските цивилни, продължавайки да ги избива, докато НАТО бомбардира цивилни обекти.“…

„Ние не приемаме и няма да приемем друга власт и авторитет от тези, които сме избрали с нашата свободна воля, и които са Народния Конгрес и Народните Комитети и популярното обществено ръководство,(бързам да поощря критиците на „диктатора Кадафи“ и изобщо – „диктатура ли е Либия“ да се запознаят с устройството на тази държава), и ще се противопоставим с всички достъпни средства на натовските бунтовници и тяхните кланета, насилие и осакатяване на трупове. Ние възнамеряваме да се противопоставим с всички достъпни нам средства на натовските кръстоносни агресори и техните назначени лакеи.“

Според представител на Върховния Племенен Съвет на Либия – „Племената на Либия до днес не се бяха изцяло присъединили към отблъскването на натовските агресори. Днес го направихме и това трябва да послужи за знак към НАТО, че ние няма да спрем докато те не напуснат нашата страна и ние ще се погрижим те никога да не се върнат.“

Статията на Фр. Ламб е подготвена за печат от Богдан Николов http://brink.blog.bg

Оглушките за “българската следа” в трафика на органи, за която се споменава в Доклада на Дик Марти продължават, а това също е вид организирана престъпност, свързана с отвличания.

Членове ли сме на Съвета на Европа или да? Външната политика на България е уникална, така както е триж по-уникална и “борбата” с организираната престъпност на властта.

И външната полотика на България, и борбата с организираната престъпност се водят по съвети извън границите на държавата, или от активни чужди посланици като този на САЩ например.

Зимната пленарна сесия на Съвета на Европа – няколкодневно събитие, което липсваше от родните медии и най вече официозните...

На 25 януари Комитетът по правни въпроси и права на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа - ПАСЕ прие в Страсбург, на своята зимна сесия Резолюция за незаконния трафик на органи в Косово, в която бе отбелязано, че се изисква високо ниво на подкрепа за международни и национални разследвания за изчезвания на хора, трафик на органи, корупцията и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политическите среди в Косово,

за престъпления, извършени в резултат на конфликта в Косово.

Комитетът по правни въпроси и правата на човека на ПАСЕ заяви, че разполага с множество доказателства и свидетелства, потвърждаващи, че сръбски и косовски албанци да били държани като затворници в контролирани тайни места за задържане от Армията за освобождение на Косово /АОК/.

Карта, от сръбския печат, указваща местата, където са крити пленници и отвлечени хора преди да бъдат взети от тях органи за трафика

Там въпросните затворници са бил подлагани на нечовешко и унизително отношение преди да изчезнат съвсем.

В периода за вземането на човешки органи и трафика им, който съвпада с този от края на въоръжените конфликти, от някои затворници са били изваждани органи в клиника на албанска територия, за да бъдат пратени в чужбина за трансплантация.

Решението за резолюцията бе взето въз основа на Доклада на Дик Марти /Швейцария, Алианс на либералите и демократите за Европа - ALDE/, който е озаглавен “Нечовешко третиране на хора и незаконен трафик на човешки органи в Косово”. Асамблеята поиска последващи разследвания за идентифициране на тайните центрове за задържане, под контрола на Армията за освобождение на Косово /АОК/, за безследно изчезнали хора, международни престъпни групи и политически кръгове, свързани с търговия на човешки органи.

Сесията призова ЕУЛЕКС, мисията на ЕС в Косово, да даде ясен мандат, средства и високо равнище на политическа подкрепа, необходими за изпълнение “изключително важната и сложна задача”, която би разкрила какво се е случвало по време на войната от 1999 година в Косово. Подчертана бе необходимостта от ефективни мерки за защита на свидетелите.

Резолюцията призовава албанските власти и администрацията в Косово да "сътрудничат безрезервно" с ЕУЛЕКС, или всяка друга международна организация, упълномощена да разбере истината за престъпленията, свързани с конфликта в Косово, независимо от произхода на заподозрени или жертви.

Парламентарната асамблея обединява 318 членове от националните парламенти на 47 държави-членки на Съвета на Европа.

По време на зимната сесия на ПАСЕ, сръбският президент Борис Тадич призовава за колективни действия срещу организираната престъпност

Организираната престъпност е отклоняване на демокрацията и европейските страни трябва да действат заедно, за да я ликвидират, предупреди сръбският президент Борис Тадич парламентаристите в Страсбург.

Тадич призова за незабавно, пълно и независимо съдебно разследване на обвиненията.

"Въпросът с жестокостите, извършени по време на конфликта и след края на конфликта, както и въпроса за организираната престъпност, е тази, която може да водят до корозия на нашите демокрации и живота на нашите деца", предупреди той.

Огромно мнозинство от 169 гласа за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие резолюцията за „Разследване на обвиненията за нехуманно отношение на хора и незаконна търговия на човешки органи в Косово”, пише днес, на 26 януари сръбският вестник ”Политика”. Против резолюцията са гласували 8 депутати и 14 са били въздържани. Резолюцията била приета с малки изменения в заглавието, с което се е съгласил и докладчикът Дик Марти. От 19 поправки, които били предложени от албанските депутати, 18 били отхвърлени. Изданието посочва, че без изменения са приети и констатациите за вмешателство на косовските ръководители, включително и премиерът Хашим Тачи в престъпни деяния. За време на дебата Марти е искал няколко пъти думата.

„Да не забравяме, че свидетелите на престъпленията са били убивани, което е най-лошото престъпление срещу справедливостта”, изтъкнал Марти.

Представители на НАТО в Косово заявиха, че са започнали разследване по повод изтичането на секретни документи на международните миротворчески сили КФОР, в които косовският премиер Хашим Тачи е определен като основен играч в престъпния свят, предаде РИА Новости.

В понеделник, в навечерието на заседанията на зимната сесия на Съвета на Европа, британският вестник „Гардиън” публикува статия, позоваваща се на секретни документи на НАТО, които свидетелстват за това, че САЩ и други западни държави в течение на години са поддържали Тачи, знаейки за криминалните му връзки.

Засега ще спра дотук с работата на зимната сесия и ще цитирам какво писа английският “Гардиан”:

Докладът установява Хашим Тачи като "голяма риба" в организираната престъпност, писа изданието. Министър-председателят на Косово, Тачи бе обвинен в престъпни връзки и действия според тайни документи и западни военни доклади на НАТО, изтекли в "Гардиън".

Авторът Пол Луис отбелязва, че документи на НАТО, с гриф “Строго секретно” посочват, че САЩ и други западни сили, които подкрепят правителството на Косово прекрасно са знаели за престъпните връзки на Тачи и то в продължение на няколко години.

Това е потвърдил за “Гардиан” и друг висш политик във връзка с колебанията в Косово по отношение на евентуални връзки на лидера на Армията за освобождение на Косово /АОК/ с албанската мафия. Същият политик посочи, че мафията е упражнявала значителен контрол върху самия Тачи.

Същите документи, изтекли към изданието свидетелстват, че САЩ и КФОР са получавали подробна информация за организирани престъпни мрежи в Косово въз основа на доклади от западните разузнавателни служби и информатори. Географското разпространение на различни мрежи на престъпни групи в Косово също било изяснено на въпросните получатели на секретна информация от САЩ и КФОР.

Очаква се Съветът на Европа, официално да изиска разследване на твърденията, че Тачи е бил начело на "мафиотски тип" мрежа контролираща контрабанда на оръжие, наркотици и човешки органи по време на периода 1998-99 година от войната в Косово.

Твърденията за трафик на органи се съдържат в официално разследване, публикувано миналия месец от човешки права от докладчика Дик Марти, припомня Луис в публикацията си.

Неговият доклад обвини Тачи и няколко други високопоставени личности, които са работели в АОК за връзки с организираната престъпност. Докладът на Марти предизвика голяма дипломатическа криза при появата си, когато данни за него изтекоха в "Гардиън" миналия месец декември 2010 година.

Докладът, който споменава името на Тачи, го свързва с упражнявано "насилие и контрол" върху търговията с хероин, и като че ли потвърждава опасенията, че след приключването на конфликта със Сърбия, е била ръководена банда, убивала сръбски пленници, от които са вземани за  продажба бъбреци за черния пазар на човешки органи.

Косово функционира като протекторат на ООН от края на войната в Косово до 2008 г., когато той официално обяви независимост от Сърбия, припомня Пол Луис в “Гардиан”.

Тачи, който бе преизбран за министър-председател миналия месец, е бил силно подкрепен от силите на НАТО. Неговото правителство отхвърли Доклада Марти, като част заговор на Сърбия и Русия за дестабилизиране на младата държава.

Въпреки тези твърдения на Тачи и хората му, най-новата "изтекла" информация от мироопазващите сили на КФОР, отговарящи за сигурността в Косово, потвърдили, че е било образувано "вътрешно разследване" по "изтеклата" информация, която се позовава главно на разузнавателни оценки направени около 2004 г., около възникналото напрежение с етнически сърби и безредици в Косово.

В документите, “изтекли” към “Гардиан”, Тачи се определя като една от  "големите риби" в организирани престъпни кръгове. Такъв също е Халити, бивш ръководител на логистиката за АОК, който сега е близък съюзник на премиера и старши депутат в неговата партия, пише изданието. Същият Халити, който се очаквало да бъде сред официалните лица в делегация на Косово в Страсбург, е играл водеща роля в търсенето на възможности и начини да се подкопае Докладът Марти публично.

Въпреки това, документи и доклади на разузнаването на НАТО сочат, че зад неговата роля да опровергае свършеното от Дик Марти, Халити играел днес важна роля като политик - загърбил миналото си на високопоставен в йерархията на организираната престъпност фактор, оказвал значителна власт и влияние над министър-председателя на Косово.

Описвайки го като "силата зад Хашим Тачи", един доклад се посочва, че Халити има силни връзки с албанската мафия и тайните служби на Косово. След края на войната източниците на пари пресъхнали и Халити развил организираната престъпност в голям мащаб като я олицетворил с политика  на държавата.

Халити бил свързан със занимаващи се с проституция, търговия с оръжие и наркотици, като за целта използвал хотел в столицата Прищина, като своя оперативна база.

Официално, Халити бил известен като политически и финансов съветник на министър-председателя Тачи, но според документите, вероятно е бил "реалният бос" в отношенията.

Пол Луис пише, че Халити използва фалшив паспорт за пътуване в чужбина, и имал черен печат за няколко страни, включително и САЩ, според доклад.

Името на Халити се свързвало с твърденията за заплахи към политически опоненти в Косово и две предполагаеми убийства, датиращи от края на 1990 г., когато вътрешни борби в АОК вътрешни борби довели до множество убийства.

Едното убийство, свързвано с Халити било на политически противник, който бе открит "умрял от границата с Косово", очевидно след спор с Халити. “Гардиан” дава описание и на други съмнителни убийства - на един млад журналист в албанската столица Тирана.

Позовавайки се “изтекли документи” на разузнаването на САЩ и НАТО, както и доклади на ФБр и МИ5, изданието пише и за зловещо убийство, докато съквартирант на Халити е бил самият Тачи преминете към държавата.

Халити се споменава в доклада на Марти, включен в списък на близки съюзници на Тачи, свързани със случаи на "убийства, арести, побои и разпити", извършени по време и веднага след края на войната, под личния надзор на Халити.

Самият Халити не бил намерен за коментар от Пол Луис, но в интервю за балканска медия, той отхвърлил истиността на Доклада на Марти като го определил като “политически” и предназначен за дискредитиране на АОК!

"Не бях изненадан от Доклада” – казва Халити, като определя “нападките” в него за очаквани.

Халити признал, че вероятно Съветът на Европа ще приеме Резолюция, която ще предизвика разследвания от страна на ЕС, обезпечени от мисията на ЕУЛЕКС в Косово.

"Мисля, че ЕУЛЕКС е компетентен разследващ орган", казва в интервюто си Халити.

В отговор на твърденията, изнесени в докладите на разузнаването на НАТО, говорител на  правителството на Косово заяви: "Това са твърдения, че са разпространяващи се повече от десетилетие, и като за последно  рециклирани от Дик Марти в Доклада му. Те се основават на фалшиви слухове и умишлено разпространявани от сръбското разузнаване... Въпреки това, премиерът Тачи призова за разследване от EULEX и на няколко пъти потвърди пълната си готовност за сътрудничество на правоприлагащите органи по тези скандални и клеветнически твърдения... Правителството на Косово продължава да подкрепя укрепването на върховенството на закона в Косово, и ние с нетърпение очакваме чрез сътрудничеството на нашите международни партньори да бъде гарантирано, че престъпността няма място в развитието на Косово."

Пътят към Страсбург

Повече от две години бяха необходими, за да се стигне до разследване на трафика на органи в Косово и темата да стигне до сградата в Страсбург, служеща за седалище на Съвета на Европа.

Официалното разследване на трафика на органи в Косово беше предизвикано от разкритието на бившия главен прокурор за военни престъпления в Хага Карла дел Понте, която каза, че са били възпрепятствани да разследва обективно жестокостите, извършени от Армията за освобождение на Косово.

Нейните най-шокиращи разкрития за непотвърдена информация за АОК и убийства на пленници, заради вземане на органите им, подтикнаха официално запитване от страна на Комисията по правните въпроси и правата на човека, като по случая бе определен за докладчик Дик Марти.

Окончателният Доклад, публикуван миналия месец, потвърди, че съществуват редица доказателства, че командири на АОК са вкарвали контрабандно пленници през границата в Косово, за да се вземат органите им за черен трафик.

Откритията на Дик Марти, които бяха предмет на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа станаха повод да се отиде по-далеч, като бе обвинен премиера на Косово и няколко други висши фигури в участие в организираната престъпност през последните десет години.

Още след излизането на официалния Доклад на Марти за Косово, той бе одобрен от Комитета по правните въпроси и правата на човека.

Още тогава, на 17 декември 2010 година Пол Луис писа в “Гардиан” за фактите в документа.

На среща в Париж, на Комисията по правни въпроси призова за разследване на "доказателства от изчезване на хора, трафик на органи, корупция и тайно споразумение между организирани престъпни групи и политически среди в Косово", разкрити след две години разследване на Дик Марти.

В доклада, който бе получен от "Гардиън" веднага след появата му се твърдеше, че Хашим Тачи, който бе преизбран за премиер на изборите в неделя, е бил "шеф" на мафията като организирана престъпна група, занимаваща се с трафик на оръжие, наркотици и човешки органи.

Освен Тачи в Доклада са посочени и няколко други висши фигури в правителството на Косово.

Тачи отхвърли констатациите в Доклада като неоснователни и пристрастни, а неговото правителство направи изявление, в което се казва, че тези обвинения са били разследвани няколко пъти преди и не се основават на реални факти.

Косовското правителство официално заяви пред Асошиейтед прес, че Тачи се е свързал с юристи и възнамерява да съде за клевета Марти и "Гардиън" през искове.

Във връзка с това, по време на пресконференция, Марти заяви, че по време на неговото проучване било открито, че разузнавателните служби са знаели за връзките между висши служители в Косово и организираната престъпност.

"Много хора не искат да говорят. Видях в очите на много хора, страх и ужас” разказа Марти пред журналистите на пресконференцията. - В същото време ние открихме, че тези неща са били известни на повечето разузнавателни служби в редица държави, открихме, че фактите са известни и на полицията и не са тайна за много хора.”

Марти добави: "Мисля, че сме събрали и имаме достатъчно материал, за да се оправдае най-накрая едно разследване, дълбоко, сериозно и независимо, и, преди всичко, създадохме сигурност и условия за свидетели, които да говорят за случилото се без да се страхуват за живота си."

Очаквайте подробности

Нова междуконтинентална балистична ракета на руснаците с невероятни екстри, включая стелт-покритие прави смехотворен американския ПРО щит в Европа

На смяна на караула в ракетните войски на Руската федерация до 2020 година ще застъпи ново попълнение, което ще замени знаменитите СС-18, известни в НАТО като „Сатана”, в руска кодировка като като РС-20 „Войвода”. За целта във военния бюджет на Москва са заделени над 27 милиарда долара, които ще послужат за разработка на нови технологии нужни за новото ракетно оръжие-чудо, което засега си няма дори име.

От немногословните изявления на някои официални лица и кратки информации във вестниците обаче се оформя следната характеристика за нововъведението:

Междуконтинентална балистична ракета от ново (пето) поколение
Ще бъде най-ефективният носител на ядрено оръжие в света
Ракетата ще носи 15 ядрени бойни блока с индивидуално насочване
Обсегът й ще е практически до всяка точка на северното полукълбо
Ще е със стелт-покритие – неуловима за радарите
Недосегаема за всички съществуващи и перспективни системи за ПРО при скорост над 10 км/сек

„Баща” на новата ракета съвсем не изненадващо е Юрий Соломонов, генерален конструктор на балистичните ракети „Булава” и „Топол-М”, след като генералният конструктор на РС-20 (СС-18) Владимир Уткин се спомина през 2000 г.

Разработката на новата ракетна система ще приключи около 2013 г., а до 2020 г трябва да влезе на бойно „дежурство” в руската ракетна отбрана. Това, което пусна с половин уста генералният конструктор за новата ракета бе: ”Американската система за противоракетна отбрана в момента не е способна да сваля балистични ракети, летящи със скорост десет километра в секунда. Тази задача технически е нерешима, заяви Соломонов, решението на задачата по разпознаване на бойните глави сред масата от различни цели е „невъзможно“.
Към тези нерадостни за Пентагона факти генералният директор на производителя „Корпорация Рособщемаш“ Артур Усенков добави, че новата ракета ще е способна да пробива всички съществуващи и перспективни системи на противоракетната отбрана.

Впрочем, за да се ориентираме поне за минималните възможности на новата суперракета на руснаците можем да направим един паралел със действащата в момента нейна предшественичка РС-20, известна повече като СС-18 „Сатана” за която има доста подробна информация.

Ето как я описва в една своя статия о.р.полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ:

„…Бойните характеристики на „Сатана”, която има максимална далекобойност 11 000 км, дължина 34,3 м, диаметър 3 м, обща мощност на ядрените бойни части, монтирани в 8,8-тонната глава 20-25 мегатона, гаранционен срок на експлоатация 10-15 години, с възможност да бъде продължен до 25-30 години.

Под земята, на дълбочина около 50 м, в шахти, са монтирани капсулите с ракетите и командният пункт. Ракетчиците могат да престоят в автономен режим поне 45 денонощия. Подземното съоръжение издържа пряко попадение на атомна бомба. Всяка шахта е закрита със 120-тонен капак. По време на проверки капакът се отваря бавно от хидравлика, а при внезапен боен старт се отстранява (изстрелва) мигновенно от мощен барутен заряд.

„Сатана” е уникална машина. Ако по позиционния район бъде извършено ядрено нападение, ракетата може да излети веднага след взрива. Покрита е с тъмна топлозащитна обвивка от специален материал, която облекчава преодоляването на прашния облак след ядрения взрив и изглежда като черна мълния. Лети през ядрената „гъба”, датчиците постоянно фиксират нивото на радиацията и системата за управление се изключва, за да не бъде поразена от лъчението. Двигателите продължават да работят, ракетата бързо набира височина, радиацията намалява или изчезва, автоматиката на системата за управление се включва и при необходимост коригира траекторията чрез специални двигатели. В определен момент бойната глава се отделя и от нея се пръсват 10 бойни части с ядрени заряди, всеки от които има мощност на двеста Хирошими и поема към предварително указаната в програмата цел. Издигайки се на голяма височина, те се движат в „облак” от около 40 лъжливи цели, които практически не се идентифицират от радарите и създават у противника пълна илюзия, че срещу него се движат истински бойни глави с ядрени заряди. За да бъдат унищожени, е необходимо пряко попадение. Но истинските ядрени бойни глави са прикрити от масивна броня с добавен уран-238, изключително тежък и плътен метал. Такава броня не може да бъде „поразена” от лазерен лъч. Във всеки случай не и от лазери, построени в близките 30 години. Не може да бъде унищожена системата за управление на полета на „Сатана” и нейните бойни глави от импулси електромагнитно излъчване, тъй като всички системи са дублирани освен с електронни и с пневматични автомати. Тогава срещу всяка „Сатана” американците трябва да изстрелват десетки антиракети. Но дори в този случай част от бойните глави на ракетата, все едно, се промъкват към целта.
От тези ракети не съществува защита…“

Предполага се, че едва ли новата ракета ще отстъпва по нещо на предходничката си. По-скоро притежавайки всички описани дотук характеристики, ще има и качествено нови възможности за които руснаците естествено ще пазят мълчание.
Във всички случаи това означава едно – американският проект за противоракетен щит на Европа е не повече от една бутафория, ако някой отвъд океана или в …Източна Европа си въобразява, че може да го активира срещу Русия.