Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1223-podhodyt-na-moskva-tbilisi-i-vashington-kym-regionalnoto-statukvo-v-kavkaz

Както е известно, отношенията между Русия и Грузия продължават да се намират в състояние на своеобразна студена война, в чиито рамки двете страни отстояват правата и интересите си по основните регионални проблеми. Така, грузинското ръководство, в характерната за него PR-форма, се стреми да привлече вниманието на западните си партньори към проблема за т.нар. „сепаратистки региони” (т.е. обявилите се за независими държави Абхазия и Южна Осетия) и „окупационната политика” на Русия на територията на въпросните региони. Периодично звучащите от Тбилиси декларации и PR-акции не могат обаче да прикрият реалните подходи на основните играчи към ситуацията в региона.

Руският подход

Русия продължава да акцентира върху необратимостта на появата върху политическата карта на Черноморско-Кавказкия регион на две нови държави, чиито народи са се възползвали от исконното си право на самоопределение и собствена държавност. На сегашния етап, руската позиция по отношение грузинско-осетинския и грузинско-абхазкия конфликт се заключава в признаване независимостта на Южна Осетия и Абхазия и оказване на сериозна помощ за изграждането на новите им държавни структури, дори ако (както например в случая с Южна Осетия) впоследствие народите им предпочетат да вземат други политически решения относно политическия си статус.

В принципния подход на Москва към необратимостта на новия южноосетински и абхазки политически статут извън рамките на държавния суверенитет на Грузия можахме да се убедим за пореден път на 7 май 2012, т.е. в първия ден от новия шестгодишен мандат на руския президент Путин. В издадения от него указ „Относно мерките за реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация” се съдържа препоръка към Министерството на външните работи „активно да съдейства за утвърждаването на Абхазия и Южна Осетия като съвременни демократични държави, укрепване на международните им позиции и гарантиране на сигурността и социално-икономическото възстановяване на двете държави”.

Впрочем, Русия не се задоволява само с издаването на подобни укази, формулиращи доктриналните външнополитически постановки, няколко месеца преди презентацията на новата версия на Концепцията за руската външна политика. Москва активизира контактите си на най-високо държавно равнище с Абхазия и Южна Осетия, което, в частност, намери израз в срещите на президента Путин с президентите на Абхазия и Южна Осетия, на 11 и 12 май 2012. Знаковият характер на тези срещи беше подчертан не само в разговорите между държавните глави на трите държави, но и на фона на руските планове за интеграцията на Абхазия и Южна Осетия в междудържавните структури, действащи в постсъветското пространство, и в навечерието на проведената в Москва на 15 май 2012 юбилейна сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан), посветен на 20-годишнината от подписването на Договора за колективна сигурност и 10-годишнината от създаването на самата организация.

Грузинският подход

В същото време, на сегашния етап, външнополитическите действия на Грузия имат демонстративно-пропаганден характер, в чиито рамки в лексикона на управляващите в Тбилиси са се утвърдили такива стереотипни изрази като „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия” или „руският окупационен режим на грузинските територии”. Сегашните управляващи в Грузия прекалено често използва термина „окупация”, превръщайки го в една от външнополитическите си постановки, целящи да бъде убеден Западът в правото на режима да възстанови суверенитета си в „сепаратистките региони”. Разбира се, тези опити са напълно в прерогативите на Тбилиси, но истината е, че те не осигуряват на Грузия никаква реална полза, поне що се отнася до основната и цел – преразглеждането, от страна на заинтересованите играчи, на досегашните им позиции.

Освен това, грузинското ръководство използва в дипломатическата си реторика по отношение на Русия понятия като „едностранна конструктивност”, с която се обозначават такива слабо значими на практика инициативи, като отмяната на визовия режим за руските граждани, при влизането им на грузинска територия. При това обаче, съзнателно се премълчава фактът, че в съответствие с грузинското законодателство, властите в Тбилиси могат да привличат към наказателна отговорност граждани на други държави, позволили си да посетят Абхазия или Южна Осетия без предварителното разрешение на грузинското Външно министерство. Между другото, тази санкция в грузинското законодателство произтича от един закон с много показателно наименование – „За окупираните територии”.

Интересно е да отбележим и, че грузинските власти започнаха да употребяват дипломатически клишета, като споменатата по-горе „едностранна конструктивност”, едва след като изминаха няколко години от разпалената от самите тях война през август 2008, завършила с поражението им. Когато въпросната „конструктивност” трябваше да се демонстрира на практика, а не само на думи, като не се допуска бомбардирането на мирно население (и то през нощта) или обстрелът с тежка военна техника на позициите на руските миротворци в зоната на конфликта, Тбилиси предпочиташе да използва друг тип реторика, наблягаща на „силовото възстановяване на конституционния ред на собствената си територия”.

В тази връзка, прагматична разсъждаващите грузински политици (най-вече от опозицията) с основание отбелязват, че „не може да се говори така с Русия” и, че „трябва да си знаем цената и мястото” (според бившия председател на грузинския парламент, а днес водач на опозиционното „Демократично движение – Единна Грузия” Нино Бурджанадзе).

Американския подход

Що се отнася до САЩ, те следват един по-скоро прагматичен курс по отношение на руско-грузинския спор, който обещава да се проточи. Прагматизмът на Вашингтон се изразява в изключването дори на намеци за евентуална конфронтация с Москва заради грузинските претенции спрямо Абхазия и Южна Осетия. Наистина, партньорските отношения с Тбилиси задължават Вашингтон и съюзниците им да призовават от време навреме Москва да преразгледа решението за признаване независимостта на бившите грузински автономни републики, както и да ограничи военното си присъствие в Абхазия и Южна Осетия. САЩ обаче не възнамеряват да отидат по-далеч от това, нито пък са склонни да прибягват до „окупационната реторика”, използвана от Тбилиси. Тоест, опитват се да действат рационално. Във Вашингтон са съвършено наясно, че една държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена суперсила, никога няма да се откаже от взетото решение по такъв принципен въпрос, като признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен това американците разбират, че призивите към Москва да премахне руските военни бази на териториите на двете нови кавказки държави нямат шанс за успех, предвид сегашния баланс на силите и влиянието в региона. Прагматизмът на САЩ цели реализацията на собствените им интереси за създаването в Южен Кавказ на постоянен фактор на дразнение за Русия, без обаче да бъде провокирана руската страна да използва силови методи за премахването на въпросния фактор. Американците много сериозно инвестираха (както във външнополитически, така и в чисто материален план) във формирането на „грузинския фактор”, като постоянен дразните на Русия, за да преразгледат този си подход, без да получат равностойна (или близка до това) компенсация в региона. Именно това, на практика, обяснява и активната PR-кампания на грузинския режим по руското направление. Евроатлантическите партньори възлагат на сегашното управление в Тбилиси задачата да действа като дразнител на Москва и цялата външнополитическа реторика, както и конкретните действия на кръга около президента Саакашвили са подчинени на тази задача.

Прагматизмът на САЩ изпъква и в контекста на категоричния отказ на официален Вашингтон (поне на сегашния етап) да подкрепи грузинските опити за ускоряване евроатлантическата интеграция на страната и очертаването на каквито и да било конкретни срокове за това. Това неведнъж беше заявявано от САЩ на грузинското ръководство, но очевидно обстоятелствата изискваха публичното акцентиране на американската позиция и тъкмо това обяснява недвусмислените изявления по този повод на редица представители на Държавния департамент, направени само няколко дни преди поредната среща на НАТО в Чикаго. САЩ не са готови да обсъждат конкретни срокове за присъединяването на Грузия към НАТО, но ще продължат да подпомагат Тбилиси в усилията му да покрие критериите за членство в пакта, както заяви на 10 май 2012 в Комисията по външна политика на Сената помощникът на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън. Той напомни и за предишните изявления на американската администрация, че на срещата на НАТО в Чикаго (на 20-21 май) няма да се обсъжда членството на Грузия в Алианса.

Заключение

Общата схема на руско-грузинското взаимно противопоставяне в региона и на заинтересованото участие на САЩ, като ангажиран наблюдател, преследващ собствени геополитически интереси в Черно море и Южен Кавказ, може да се сведе до запазването на статуквото, установено в резултат от военната ескалация в региона през август 2008. Нито Русия, нито САЩ са склонни към реално преразглеждане на това статукво, тъй като са наясно за несъизмеримо по-големите рискове от подобно преразглеждане, в сравнение с потенциалните външно- и военно-политически печалби, което то би могло да им донесе. На практика, Русия няма да спечели кой знае колко от евентуална промяна в баланс на силите и влиянието в региона, макар да е очевидно, че оставането на власт на сегашните откровено антируски настроени управляващи в Тбилиси няма как да не поражда раздразнение в Москва.

На свой ред, САЩ в още по-голяма степен не са заинтересовани от преразглеждането на статуквото в северната част на Южен Кавказ, защото то би могло до доведе пълния провал на възприетия от тях курс към изграждането на линия, ограничаваща руското влияние в зоната между Черно и Каспийско море (Румъния и Турция – Грузия - Азербайджан) и загубата на инвестираните в „грузинския фактор” външнополитически и финансов капитал.

-----------------------------------------------------

* Авторът е известен арменски геополитически експерт

Нищо не спря правителството на Никола Саркози в действията му по екстрадиране на български и румънски цигани. На 19 август, първите цигани бяха качени на самолет за Румъния... Първият самолет с експулсирани роми излетя от френския град Лион, с 60 души на борда съобщи АFP.

Всякакви странични явления от рода на: „възмущение”, „риск от популистки залитания”, обвинения в „ксенофобски реакции”, безспокойство, предупреждения от Европейската комисия - Франция „ да спазва правилата” за защита на европейските граждани, или, че „Франция трябва да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани” останаха глас в пустиня.

Изявлението на говорителя на европейския комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг, че се признава правото на всяка държава да ограничава свободата на движение при определени обстоятелства бе напълно достатъчно, за да попари и блокира надеждите на някои отявлени защитници на правата на циганите, че ще ще могат да живеят във Франция, така както го правят в своите страни.

Декларираното изявление, че „Европейската комисия винаги е защитавала и продължава да защитава необходимостта от социална интеграция” на ромите във всички страни от ЕС увисна някак във въздуха, в който вече се бе издигнал първият самолет с експулсирани от Франция цигани.

Според информация, предоставена на МВнР от компетентните френски институции, български граждани, които пребивават незаконно във Франция – т. е. са просрочили безвизовия си престой, извършват незаконна трудова дейност или са извършили закононарушения, ще бъдат връщани в България. Това съобщиха от Министерство на външните работи. На първо време това ще се отнася предимно за граждани, живеещи в незаконните гета в Сен – Дени, Париж, Есон, Морски Алпи.

„Недопустимо е страна с богата култура и силна икономика като Франция да връща по родните им места ромите”. Това каза за радио “Фокус”- Видин Донка Панайотова, председател на неправителствената организация "Дром". Тя поясни, че е силно възмутена от действията на правителството на френския президент Никола Саркози. „Той трябваше да предприеме други мерки, имайки предвид, че те са бедни и в тежко състояние...”

„Това, което направи Франция е възмутително и ние неправителствените организации подготвяме писмо-декларация, в която ще изразим нашето мнение", каза още председателят на „Дром” Панайотова.

Манталитетът, че всички са ни длъжни се превръща в опасност за останалите страни-членки на Европейския съюз. Да развяваш знамето на бедността, след като в страната са постъпили стотици милиони за интеграция на циганите е малко да се каже нагло. Но след като Прокуратурата не посяга към тези огромни разхищения, за да могат политиците да разчитат на циганите по време на избори – то тогава защо трябва да се изненадваме на думите на тази жена от „Дром”.

Франция показа как се спазват законите в страната и как се осигурява спокойствието на гражданите й – за разлика от ситуацията в България – да речем...

„Мерките на френските власти за премахването на незаконни лагери са напълно в съответствие с европейските правила и не накърняват с нищо свободата на движение на гражданите на ЕС, така, както това е зададено в договорите”, излезе с изявление на френското външно министерство. Посочено беше и че европейска директива „предвижда изричното ограничаване на правото на свободно придвижване с цел осигуряване на обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве”. Изявлението дойде в отговор на призива на ЕК към Франция да спазва правилата относно свободата на движение и установяване на европейските граждани при екстрадирането на ромите към Румъния и България.

Децата не трябва да „служат за алиби” на ромите, които искат да останат във Франция, нито да бъдат използвани за трафик или просия. Това заяви днес френският държавен секретар за семейството Надин Морано във връзка с днешното изпращане на роми в Румъния, предаде AFP.

Запитана за бъдещето на децата, които са ходили на училище във Франция, но ще бъдат експулсирани, Морано отговори: „Ще тръгнат на училище в собствената си страна, не само във Франция има учебни заведения”.

„Децата не трябва да служат за алиби”, заяви още Морано, като подчерта: „Ако искаме прилична, човешка и уважителна имиграция, трябва да дадем на тези семейства средства за тяхната интеграция”. Това е важно, защото „когато няма сполучлива интеграция, тогава има условия за престъпност”, допълни държавният секретар.

Първата група роми се завърна в Румъния от Франция привечер на 19 август. Десетки мъже, жени и деца слязоха от самолета, който кацна на летище „Аурел Влайку” в Букурещ, носейки своя багаж. Румънски ром, на име Габриел, заяви, че е живял в югоизточния град Гренобъл, заедно със съпругата си и двете си деца.

„Беше много тежко, ние бяхме под напрежение през цялото време от властите”, заяви Габриел.

На 19 август Франция върна в Румъния около 60 румънски роми, които доброволно да се съгласили да се приберат в родината си. Очаква се общо в Румъния да се завърнат общо 93 роми с два полета от Париж и Лион.

Усилията на френските власти за експулсирането на ромите от Франция и политическите изявления, които бяха направени по този повод, обиждат пътуващите хора. Въпреки че са френски граждани, живеещите на път хора също подлежат на по-специално отношение от страна на властите, написа в. La Depeche.

Номадите протестират срещу действията на полицията, която ги гони от паркингите и полята, когато се настанят там. Те съзнават, че бивакуването на тези места е незаконно, но нямат избор. Общините, които са с население над 5000 души, са задължени да разполагат с къмпинг, който може да посреща каравани. Въпреки това много от френските общини нарушават тази разпоредба, тъй като нямат такива съоръжения.

Раздразнени от отношението на властите и от липсата на алтернатива, пътуващите хора обмислят в знак на протест да блокират летищата и входовете на големите градове.

Във вторник френските власти обявиха връщането на 700 български и румънски роми до края на месец август. Това „доброволно напускане” предизвика разгорещена полемика във Франция и в чужбина, но това не спря правителството да експулсира циганите от територията на страната до тяхната родина.

Според румънските власти още 132 роми ще напуснат утре Франция, а на 26 август ще бъде извършен третият превоз на 160 румънски роми, пише френският вестник „le Parisien”.

На 30 август двама румънски секретари ще посетят Париж, за да разговарят с френските си колеги относно въпроси, свързани с политиката към малцинствата.

Никой в Европа не защитава интересите на ромската общност. Липсва европейски защитник на ромите, пише в коментарен материал на чешкия вестник „Pravda”.

Европейската комисия така и не успя да създаде работеща стратегия по отношение на ромите, а се задоволи единствено с необвързващи препоръки към страни-членки на ЕС по отношение на ромите и да насочи парите на данъкоплатците към т. нар. „решаване на ромския проблем”. Средствата трябва да се изразходват за приобщаване, образование и адаптация на пазара на труда, но крайният резултат е неграмотност, зависимост и социално изключване на ромите в Европа, отбелязва изданието.

Страните „домакини” и страните „изпращачи” се обвиняват взаимно за неразрешените проблеми на ромските имигранти, които заливат Запада. „Домакините” призовават ЕС да приеме задължителен „план за действие”, тъй като според тях изразходването на 13,3 милиарда евро, отпуснати за периода 2007-2013 година за социална подкрепа на ромите, е неадекватно, пише унгарският ежедневник „Népszabadság”.

Франция ще започне депортирането на роми в рамките на акцията срещу нелегалните ромски лагери в страната. 79 роми, които са се съгласили да се върнат в родината си доброволно, са получили по 300 евро, за да се приберат в Румъния, съобщи и белгийският вестник „Le Soir”.

Около 700 роми ще напуснат Франция до края на месец август отбеляза на 19 август изданието. Във връзка със събитията, румънският министър на външните работи Теодор Баконши заяви, че се безпокои от възможността за увеличаване на популизма и ксенофобията.

Европейската комисия се задоволи единствено да обяви, че следи отблизо ситуацията, като еврокомисарят по правосъдие, основни права и гражданство,  Вивиан Рединг предупреди Франция да спазва правилата.

Изгонването на циганите от Франция е силно критикувано – написа австралийският „Herald sun”. Изданието и „Adelaide nou” отбелязаха в изданията си от последните два дни, че критиките в Европа се увеличили неимоверно много след решението на Франция да изпъди стотици роми, като Румъния е предупредила за ксенофобски реакции, а ЕС е призовал Франция да се подчини на миграционните правила.

„Френското правителство заяви, че от четвъртък и петък ще започне изгонването към Румъния и България на около 700 роми, които пребивават незаконно във Франция – отбеляза „Adelaide nou” и дава пример с румънския външен министър Теодор Баконши, който е заявил, че е обезпокоен от риска от „ксенофобски реакции”.

Действията на Франция по отношение на стотиците роми, които френските власти планират да изселят от страната, ще бъдат следени от Европейската комисия, предаде BBC.

Европейските чиновници искат да се убедят, че Франция ще съблюдава принципите за свобода на придвижването на европейските граждани допълни BBC.

На 18 август AFP отбеляза, че циганите, които ще бъдат екстрадирани от Франция, в по-голямата си част са граждани на България и Румъния, т. е. на ЕС. Те обаче не могат да пребивават свободно в друга страна от евросъюза повече от 3 месеца, а достъпът им до френския пазар на труда е временно ограничен, поясни АФП. В рамките на споменатите 3 месеца те могат да бъдат експулсирани, ако нарушат обществения ред или представляват „неразумно голяма тежест за системата за социално подпомагане”.

За да упражняват професия във Франция румънците и българите трябва да притежават документи за престой и разрешително за работа. Има 150 професии, които са отворени за гражданите на двете страни във Франция. Ако не разполагат с изискваните документи, те могат да бъдат експулсирани чрез „задължение да напуснат френската територия”, което им дава срок от един месец да напуснат страната.

В поход срещу несигурността в страната френският министър на вътрешните работи Брис Отфьо направи гръмко изявление за връщането на роми в Румъния, чиито катуни бяха разрушени през това лято. От своя страна, френският министър за имиграцията Ерик Бесон побърза да омаловажи операцията, като заяви, че в нея няма „нищо изключително”, коментира френският вестник „LExpress”.

Стотици роми ще бъдат експулсирани от Франция в четвъртък в рамките на лятната кампания на президента Никола Саркози срещу нелегалните ромски лагери, съобщи на 18 август белгийският вестник „La Libre Belgique”.

Общо около 700 роми ще бъдат върнати в родните си страни до края на месеца, обяви френският министър на вътрешните работи Брис Ортефьо. До момента полицията е затворила 51 нелегални ромски лагера. Два полета ще върнат ромите в Румъния и България на 19 и 26 август. Насрочен е и трети полет за края на септември.

На 18 и 19 август и ежедневникът Le Figaro, посвети свои материали на експулсирането на български и румънски цигани от Франция.

Експулсиране на хора в рамките на Европейския съюз?

Има ли дискриминация в експулсирането на циганите от Франция?

Има ли двоен стандарт в коментарите поведението и изявленията на страни-членки на Европейския съюз, по отношение на циганите? Когато те са в страни от Източна Европа – се пращат комисари, които да следят за правата им, а когато са в държави като Франция – ги експулсират?

Пред Агенция „Фокус” социологът Кольо Колев, коментира казуса така:

„Има престъпления, има наказания а експулсирането е вменяване на групова вина на определени хора. Всеки от тях, ако има някаква вина, той трябва да бъде съден, осъден, да си понесе наказанието, но експулсирането е един рецидив от далечното минало”, заяви Колев. По думите му е очевидно, че има двоен стандарт от страна на Европа. Спрямо никоя останала група не се приемат групови санкции, а всеки получава индивидуално наказание”, отбеляза социологът.

„Нещата не ми звучат нито европейски, нито демократично, нито правно регламентирани. Забележете, че има европейска директива за свободно движение на хора, но по-специално не се отнася за едни хора. Очевидно европейското общество като цяло не е готово да изпълнява собствените си директиви...

... Да, тези хора са мръсни, част от тях правят бели, но независимо от това те са европейски граждани и спрямо тях би следвало да се прилагат всички закони и директиви в европейската общност”, коментира Колев. -

... Ако той е извършил престъпление, трябва да си понесе санкциите в рамките на общността, на страната, в която го е извършил”, обясни социологът. Според него е напълно възможно след като се върнат ромите от чужбина да се увеличи престъпността, но е несериозно да го твърдим предварително. „Има някакви хора, които биват експулсирани, значи те са престъпници. Аз не съм видял някъде да се твърди, че тези хора са престъпници. Дори самите експулсиращи твърдят, че те създават проблеми, а не толкова, че са престъпници”, посочи Колев. Дори когато се върнат ромите в България, ако крадат, просят или проституират, има закони и ще си получат съответните наказания за престъпленията, изтъкна социологът.

„Прикриват се зад разни фрази от типа „всяка страна има право сама да си урежда законодателството...”, но експулсирането като форма на санкция ми изглежда безобразие. Това нарушава върховенството на правото. Човек трябва да носи санкции за това, което е извършил.

В България никой от държавната и общинска администрация не прави нищо за социализирането на циганите сред останалото население. Те живеят и действат безнаказано, с убеждението, че всички са им длъжни.

Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа Томас Хамарберг призова западноевропейските страни да се откажат от принудителното връщане на ромите в Косово, пише днес сръбският вестник ”Блиц”. Той смята, че страните трябва да избягват политиката, която влошава ситуацията.

„Голям брой роми от Косово бяха принудени да избягат, за да преживеят, което доведе до загубване или унищожаване на техните лични документи”, изтъкна комисарят Хамарберг. Удобно или...?

*        *        *

След безредиците и насилието над полицаи в Централна Франция от страна на цигани преселници, френският президент Никола Саркози разпореди разтурването на 300 незаконни катуна на територията на Франция като част от борбата на правителството срещу престъпността и бе взето решение за „почти незабавното” екстрадиране на цигани от България и Румъния, които са престъпили закона!

За разлика от изпълненията с оплаквания до ООН и прочие при събарянето на незаконни постройки на цигани в България, Европейската комисия обяви, че Франция е свободна сама да решава дали да експулсира от своята територия роми от други страни от ЕС, които нарушават закона, съобщи АFP.

„Страната сама може да решава. Това е френски въпрос, така че ние не се намесваме”, заяви говорител на еврокомисаря по правосъдието Вивиан Рединг, която бе предупредена, че може да става дума за дискриминация на ромите.

Всъщност ЕК е наясно, че по данни на френските власти повечето от циганите преселници от Румъния и България се занимават с контрабанда, принуждаване към просия на деца, проституция и други престъпления.

Над 250 моторни превозни средства блокираха мост на пътя до град Бордо и демонстрираха недоволство и неподчинение след като френските власти премахнаха временни катуни на цигани преселници от България и Румъния. Твърдостта на френското правителство е нагледен урок за българските власти как трябва да се постъпва спрямо това малцинство, което живее и се движи на ръба на закона, известно като силно криминализиран контингент.

След приемането на България и Румъния в Европейския съюз, на практика циганите имат право да пребивават във Франция, но само ако имат визи и работят.

В края на юли т. г. във Франция възникнаха сериозни стъкновения между цигани преселници от Източна Европа и местната полиция. Медиите публикуваха случаи за нападения над полицейски участъци в градчето Сен Енян Централна Франция от маскирани цигани при които са били нанесени щети над сгради и подпалени автомобили.

Безредиците бяха предизвикани от инцидент, при който циганин бе застрелян от полицаи, след като ги блъснал с автомобила си.

Незабавно бе свикано извънредно съвещание на министрите от кабинета, след което министърът на вътрешните работи на Франция обяви, че половината от незаконните цигански катуни в страната ще бъдат премахнати до три месеца, а българските и румънските цигани ще бъдат изпратени у дома, ако нарушават закона, предаде АFP.

Крайните реакции на българските цигани бяха като ехо от случилото се миналата година в началото на септември в Бургас, когато след петгодишна борба в съда и преминаване през всичси законови процедури - на общината бяха издадени от съда съответните документи за разчистване на незаконно заграбени от цигани общински и частни терени. Тогава циганите замеряха полицаите с камъни, а някои от жените циганки заплашваха, че ще извадят децата си и ще ги запалят.

Напрежението се подсилваше от местни цигански лидери, които заливаха тълпата с уверения, че години наред  ромите били лъгани от всеки, който идва на власт, че къщите им ще бъдат узаконени и никой няма да ги събори.

„Това ли е властта? Това ли е лицето на държавата? Досега всички казваха, че ще намерят разрешение на въпроса, а ги оставиха на улицата. Някои са родени тук. Колко министри, колко зам.-министри си направиха заменки и гори си взеха. Нима останахте на тези цигани тука, които са бедни? Кажете ми сега тези хора къде да отидат”, говореше разпалено пред т-в-камерите и репотерските микрофони циганският лидер Румен Чолаков. Ромите викаха, че тук са родени и по адресна карта и регистрация се водят на тези адреси. „Аз съм 60-годишна, тук съм израснала. Плащаме редовно тока, чешмата. Всичко плащаме”, питаше възрастна циганка без да обръща внимание на обясненията, че пребивават там незаконно и са строили върху чужди терени.

Жива верига от жители в кв. „Горно Езерово” в Бургас спряха автомобила на кмета на града Димитър Николов, който заедно с представители на Дирекция „Национален строителен контрол” /ДНСК/ и полицията пристигна в квартала за премахването на 27 незаконни постройки и бе посрещнат от тълпите цигани с викове: „Защо гласувахме за вас”, „Господ да ви убие”!

Припомням тези примери, защото в София също имаше решение на Върховния съд за бутане на циганските постройки въврху чужди терени в кв. „Баталова воденица” и тогава кметът на столицата, днешен премиер Бойко Борисов спря изпълнението на съдебното решение, вероятно, за да не изгуби бъдещи избиратели.

Около изпълнението на влезлите в сила съдебни решения за събаряне на незаконни цигански постройки, фондация „Романи бахт” писа до ООН че събарянето е дискриминационно и нарушава правото на неприкосновеност на личния живот.

Естествено във въпросното писмо до ООН, фондацията „пропусна” да напише, че живеят върху заграбени чужди терени и са строили незаконно, като не са спазвали най-елементарни закони. ООН така и не научи, че хигиената и начинът на живот във въпросните цигански гета са струпани бе изградена канализация, под всякакви норми за хигиена и изисквания за здравославен и цивилизован начин на живот.

Службата на Върховния комисар по правата на човека към ООН изпрати писмо до община Бургас, в което се изказва становище, че планираното събаряне на незаконните постройки, обитавани от цигани, е противозаконно, коментирайки наличието на над 300 бараки, в които живеят цигани. Сградите обаче няма никаква документация, нито законово основание да бъдат построявани. От ООН написаха, че това е нарушаване на правата на човека и дори расова дискриминация.

Във връзка със събитията около Бургас, Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността /ЕКРН/ настоятелно препоръча на българските власти да предприемат всички мерки за борба срещу формите на антисемитизъм, която се препоръчва в Обща политическа препоръка № 9 относно борбата срещу антисемитизма.

Къде са милионите за интеграция на ромите?

Отговор на тои въпрос може да получим колкото ще получим и отговор на въпроса кой ограби Пенсионния фанд от времето на Тодор Живков. Затова пък по темата се чуват доста любопитни факти, както това се случи тази сутрин в предаването на Нова телевизия „Здравей, България!”

Участие взеха: Цветелин Кънчев, лидер на Евророма и Румян Русинов, председател на Центъра за публични политики и застъпничество

Къде са отишли милионите от Европеийския съюз за интеграция на циганите едва ли ще получи отговор, тъй като не е ясно даже колко са тези милиони.

За периода 1991-2005 тези пари бяха над 400 милиона долара – обяви Цветелин Кънчев в студиото на Нова.

Български ли е проблемът с циганската интеграция или след влизането на страната ни в Европейския съюз вече е общоевропейски?

Защо президентът Саркози се реши на тази стъпка – да бъдат експулсирани циганите от Франция – за вдигане на рейтинга, или заради реални проблеми,у които създаваха тези цигани във Франция?

Всъщност Саркози доказа на практика, че да се лежи на варианта: най-развитата демокрация в Европа, Френска революция, „Свобода, равенство, братство” е загубена кауза и не върши работа.

Вътрешният министър на Франция обяви, че през лятото са били премахнати 51 от общо 600 незаконни лагера с цигани в цялата страна. В същото време мнозинството цигани, които вече се експулсират или предстои да напуснат Франция са с неуреден статут: без работна виза и са приели парична помощ от 300 евро /100 евро за малолетно дете/ в замяна на доброволно връщане според изявление на министъра за имиграцията Ерик Бесон.

Над 500 фондации, занимаващи се с интеграция на циганите са изсмукали въпросните неизвестно колко европейски милиони, както е факт, че в тези организации няма и по един циганин.

Десетки програми, стратегии, концепции са били създадени, за да се изсмучат милионите за интеграция на циганите и резултатът е нулев.

„Нека Франция да ни покаже как се интегрират роми” – предложи депутатът от „Атака”, Десислав Чуколов. – А у нас тези фондации /занимаващи се с интеграция на циганите – бел. Л. М./ трябва да бъдат на публичен отчет и личното състояние на ръководителите им трябва да е публично.”

„Трябва да се прави разлика между роми и роми – коментира проблемите Румян Русинов. – Значи наши роми във Франция и Испания, които са стотици хиляди, допринасят за брутния вътрешен продукт на страните, в които работят...”

Тук спирам тирадата на Русинов с известната приказка: ”Посмали малко!”, защото едно пеленаче, или непълнолетно циганче, което е заведено да краде или проституира в дадена европейска държава няма как да допринася за БВП на съответната европейска държава...

Според фондация „Дром”, даде пример Цветелин Кънчев, изчислената издръжка на едно циганче бе по-голяма от издръжката на студент в Харвард.

Да не отварям приказка за това, как навика на циганите да усядат на чужди земи и спретват извън правилата паянтови постройки може да минава в България, но в другите европейски държави, където законите не са само на хартия – не върви...

Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1207-2012-godinata-na-golemiq-strah

Ако се вгледаме в най-знаковите събития на миналата 2011, можем да стигнем до малко неочакван извод, а именно, че те са своеобразен пролог към далеч по-мащабни трансформации. Още повече, че мнозинството от тях са свързани, пряко или косвено, помежду си. Като от всяко можем да си направим определени изводи.

Водещите събития през 2011

Характерна за 2011 беше системната активност, демонстрирана от САЩ, Великобритания, Франция и глобалните мрежови структури и насочена към преформатиране на Близкия Изток. В резултат бяха свалени (Хосни Мубарак, Бен Али) и дори ликвидирани (Муамар Кадафи) лидери, които до последния момент се смятаха за големи приятели на Запада и се ползваха с пълното му доверие и благоразположение. Съществуващата доскоро система за колективна сигурност, под егидата на ООН, вече едва ли може да се смята за реално функционираща. Защото, през миналата 2011,  дори и „мирните” санкции се оказваха основание за бомбардировки, а ерозиращият държавните устои ислямски тероризъм, открито биваше финансиран и подкрепян от редица водещи държави в Западна Европа и Близкия Изток.

Така, авоарите на слабите държави се оказаха собственост на силните, в същото време никой не възнамерява да разследва сериозно извършените в хода на „демократизацията” убийства на обикновени граждани, държавни лидери и членове на семействата им. Всички тези промени бяха наречени „арабска пролет”. Не е ясно, какво точно са имали предвид организаторите на тази основна тенденция за миналата 2011 (защото, както е известно, бунтовете започнаха през зимата), затова пък е съвсем ясно, че „пролетта” ще продължи и през 2012, като наред са Сирия, Иран, Алжир и дори някои зони, извън арабския свят.

Хаосът в Близкия Изток усили позициите на радикалните ислямистки течения, които не страдат от липсата на оръжие, човешки ресурси и финансови средства. Те вече нямат конкуренти в огромните и безконтролни пространства, които през миналата година направиха голяма крачка назад, към регреса и феодализма. Междувременно, обхванатата от „революционния пожар” територия непрекъснато се разширява и днес терористични действия на верска основа се извършват в огромна зона от Нигерия до Казахстан.

Непрекъснато усилващият се през 2011 натиск върху Сирия и Иран може да доведе, през 2012, до голяма война в Средиземно море. При това, не е изключено тя да се окаже ядрена и дори да стане своеобразен пролог към нова световна война. В нея със сигурност биха били въвлечени Иран, Сирия, Ирак, Турция, монархиите от Персийския залив, Израел и САЩ. Подобно развитие обаче, директно би застрашило централноазиатските постсъветски държави и техните основни партньори – Русия и Китай. Нещо повече, дори „ограничен” удар срещу Иран е в състояние да провокира сътресение на петролните пазари и мощна вълна от паника, допълнително усложнявайки възстановяването на глобалната икономика.

Развитието на американската система за ПРО доведе до края на „презареждането” в отношенията между Вашингтон и Москва. Разполагането на нови противоракетни бази и радарни комплекси провокира нарастване на недоверието. Включването на Черно, Балтийско и Северно морета в зоните на патрулиране на американските бойни кораби, участващи в ПРО, пък макар и под предлог Европа да бъде защитена от „евентуална агресия от страна на Иран или Северна Корея”, също няма да съдейства за укрепването на стабилността през 2012. Впрочем, аналогична ситуация се заформя и около Китай, в разултат от американската стратегия за геополитическо обкръжаване на Пекин.

През 2011, глобалната енергетика също започна да дрейфува. Аварията в атомната електроцентрала „Фукушима 1” доведе до още по-голямо нарастване значението на традиционните енергоносители.В отношенията между страните-доставчици и потребители, разположени в различни географски зони и имащи различни геополитически „симпатии”,  се породи ново напрежение. Налице са опити за съхраняване на сега действащите маршрути на транзита на енергоносители, както и да се наложат нови, с оглед да се използва променилата се икономическа карта на света за постигането на политическо превъзходство. Не бива да се съмняваме, че споровето за цената на петрола и природния газ и маршрутите на транзита им ще бъдат не по-малко остри, отколкото бяха през 2011.

Заради неспособността на европейските лидери да вземат ефективни решения бързо и координирано, кризата на Еврозоната постепенно навлезе в глуха улица. Станахме свидетели на серия от скандални оставки – постовете си напуснаха премиерите на Италия и Гърция. Европейската банка изразходва огромни средства, без въобще да е сигурна за резултата от това, а междувременно „епидемията” засегна всички държави на континента. Така, през 2012, трансформацията на ЕС става неизбежна, като въпросът е само, в каква точно плоскост ще се осъществи – т.е. дали ще се променят значително границите на еврозоната, или промените ще засегнат самата политическа същност на Съюза. През 2012 върху проблемите на целия ЕС допълнително ще се насложат и вътрешните проблеми на отделните му членове, свързани както с насрочените избори (Франция), така и с общото изчерпване на наличните резерви.

Финансовите проблеми на ЕС за известно време отклониха вниманието от тревожните симптоми, очертали се в САЩ, които също се нуждаят от сериозно осмисляне. Американският държавен дълг достигна немислими доскоро размери, а поредният таван от 15,2 трилиона долара, поставен след ожесточените спорове през август 2011, съвсем скоро ще трябва отново да се повиши. Впрочем, внимателният анализ сочи, че подобни повишения скоро ще започнат да се правят на всеки три месеца. В края на декември 2011, държавният дълг на САЩ достигна 100,012% от БВП, което вече е критичен показател.

Предвид така очерталата се ситуация, не може да се изключи, че САЩ ще се опитат да решат икономическите си проблеми с военно-политически средства. Още повече, че всички сравнително мирни и „меки” механизми за преориентацията на капиталовите потоци към Съединените щати вече изглеждат изчерпани.

Междувременно, проявите на кризата в САЩ демонстрираха на света възможностите на движенията от типа на „Окупирай Уолстрийт”, зародило се в Америка и прехвърлило се оттам в останалия свят (сходни движения се появиха в Италия и Гърция), демонстрирайки растящата пропаст между най-богатите слоеве на населението и останалите граждани. Друг символ на миналата 2011 стана изключително мащабното използване на Интернет и информационните технологии, известно като „туитър-революции”, от Лондон до Кайро.

На фона на проявите на кризата в САЩ и ЕС, принудени да решават остри вътрешноикономически и социални проблеми, качествено нарасна влиянието на Китай. Китайският юан вече се разглежда като възможно и дългоочаквано попълнение на валутната кошница на МВФ, а Пекин усилено модернизира армията и флота си (първият му самолетоносач вече е приет на въоръжение). Китайските инвеститори проникват все по-дълбоко на европейските и световни пазари, включително в наукоемките и високотехнологични отрасли. Полагат се мащабни усилия за превръщането на страната във финансов и делови център на света до 2020-2025. Паралелно с китайския възход, укрепват и всички останали държави от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР). Бразилия например, за първи път изпревари Великобритания по БВП, като вече е на шесто място в световната йерархия по този показател.

Наред с глобалните феномени, които, най-вероятно ще продължат развитието си и през 2012, придобивайки обаче нов облик, следва да отбележим и качествено новият етап в интеграцията на Русия, Беларус и Казахстан, чиито правителства създадоха Митнически съюз, съумяха да отхвърлят огромна работа по хармонизиране на правните си системи и формираха над национални органи за управление на бъдещото общо икономическо пространство. Създавайки това пространство, Минск, Москва и Астана са в състояние и да го превърнат в самодостатъчен световен център, да възстановят разрушените след разпадането на Съветската империя инфраструктурни, индустриални и социокултурни връъзки и така да посрещнат достатъчно подготвени и укрепнали новите глобални предизвикателства.

Какво да очакваме през 2012?

В навечерието на новата 2012, проблемите на еврото, опасността от дезинтеграция на ЕС и заплахата от нови големи войни в Близкия Изток, Централна Азия, Африка и други места по света, родиха мрачно звучащия поздрав „Happy New Fear” (буквално, „Честит нов страх”). Всъщност, истината е, че преди дванайсет години, в навечерието на настъпването на новия век и новото хилядолетие, и без това крехкият световен ред окончателно загуби устойчивостта си. За да бъде стабилно едно общество, то трябва да бъде интегрирано от общопризнати закони и институции, а пък ако става дума за международна общност – от международно право и международни институции. От момента, когато значима група от обществото започна публично да не приема неговите закони, започва и дезинтеграцията на въпросното общество. А пък, когато става дума за група държави и за световната общност, започва процес на глобална дезинтеграция.

Когато през 1999 НАТО стартира бомбардировките на остатъчна Югославия, загрижена за съдбата на косовските албанци и отказвайки да се съобрази с международното право, започна дезинтеграцията на все още съществуващия тогава световен ред. След това станахме свидетели на военната интервенция в Ирак, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, под оказалия се фалшив предлог (изтъкнат от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни), че местният диктатор Саддам Хюсеин разполага с ядрено и химическо оръжие. Това окончателно ерозира устоите на международната общност. Днес, когато както международното право, така и международните институции, на практика, не функционират, мнозина смятат, че сме на прага на епоха на локални войни и глобален хаос.

Последната Коледа в обединена Европа?

Междувременно, освен икономическите проблеми, разтърсващи ЕС, нарастват настроенията против доминиращата роля на Германия в Съюза. В ролята на основни „идеолози” на този процес се изявяват националистическите десни партии, отстояващи върховенството на националните суверенитети спрямо общоевропейските принципи на т.нар. „общ дом”. Като най-странен, на фона на сегашните противоречия в ЕС, изглежда фактът, че именно новите членове на Съюза, които най-много спечелиха от присъединяването си към него, сега не са склонни да платят за това, жертвайки дори малка част от своята самостоятелност, а пък „гръбнакът” на ЕС, в лицето на Германия и Франция, които през всичките тези години плащаха за да гарантират относителното благополучие на новите членове, са готови да продължат да го правят.

Всъщност, истината е, че така изглежда само на пръв поглед. Защото съществуването на Еврозоната е изгодно най-вече на държавите-износителки, а това са именно Франция и Германия. Именно те изтласкваха от пазарите на малките европейски държави местните производители със своите по-качествени и поевтинели, благодарение на общата валута, стоки. Интересно, защо това се премълчава от повечето икономисти в Гърция, Италия, България и другите европейски държави, ударени особено тежко от кризата, чиито резултати могат да ликвидират не само Еврозоната, а и самата обединена Европа? В този смисъл Великобритания, която на практика, вече се откъсна от Европа, е на път да се превърне в заразителен пример за останалите.

Отказът на Дейвид Камерън да финансира европейския икономически стабилизационен фонд направи невъзможно британското участие в новите политически инициативи, целящи промяната на европейската конституция и, следователно, поставя под въпрос самото съществуване на ЕС. Едно е ясно: за първи път в следвоенната история Европа рискува да се превърне от стабилизиращ в разрушителен фактор в световната политика. И, ако прословутата европейска „политическа коректност” все още ограничава възхода на националистическата десница в такива държави като Унгария, Белгия или Холандия, след евентуалното изчезване на „обединена Европа” това ще се промени. Вероятно, когато вместо безцветната баронеса Аштън настъпи времето на новото поколение политици-националисти като Марин льо Пен например, някои ще съжаляват за лишения от всякаква харизма „президент на ЕС” Херман ван Ромпой. Впрочем, както беше казал навремето Лех Валенса, „Плюсовете на ЕС си имат своите минуси”.

Войните през 2012

На 27 декември 2011, бившият Върховен комисар на ООН по човешките права, а днес президент на Международната група за предотвратяване на кризи Луиз Арбър, публикува в американското списание Foreign Policy статия, озаглавена „Войните през следващата година”. В нея тя изброява десет войни, които, при наличието на определени условия, могат да избухнат през 2012. И тъй като от списъка и излиза, че някои държави ще участват едновременно в няколко войни, нека се опитаме да го систематизираме.

Най-голямата заплаха - Близкият Изток

Арбър прогнозира, че в този традиционно взривоопасен регион могат да избухнат едновременно две войни. Всъщност, дори и само един от прогнозираните от нея военни конфликти да стане факт, във военните действия неизбежно ще бъдат въвлечени практически всички държави от региона. Според Луиз Арбър, свалянето на сирийския диктатор Башар Асад може да провокира военен сблъсък с участието на „Хизбула", Сирия, Иран и Израел.

На свой ред този многостранен конфликт спокойно може да се окаже началото на Трета световна война. Оказалата се в центъра на противоречиви политически и военни интереси Сирия може да се превърне в детонатор на „иранската бомба”, независимо дали тя има, или пък не, своя ядрена „версия”. Интересно е, че в коментарите си многобройните привърженици и противници на нанасянето на „превантивен” удар срещу Иран въобще не споменават правните аспекти на подобна стъпка. Дискутират се само възможностите и последиците от евентуален израелски удар, както и ролята на САЩ в предполагаемите събития. Никой не възнамерява да иска съгласието на Съвета за сигурност на ООН, тъй като е очевидно, че най-малкото двама негови членове – Русия и Китай, ще наложат вето.

В тази ситуация следва да отдадем дължимото на Иран, който се възползва от „съвета”, даден му преди две години от известния американски геополитик (и шеф на агенция Стратфор) Джордж Фридмън, и демонстрира готовност да блокира Ормузкия пролив, през който минават около 40% от световните петролни доставки. И така, от десетте прогнозирани от Луиз Арбър войни, две трябва да избухнат в Близкия Изток. Като вероятността от подобно развитие е доста висока, може би с уточнението, че вместо две локални, можем да очакваме една пълномащабна война, която постепенно да придобие глобален характер.

Какво да очакваме в Средния Изток?

Двете войни, за които Арбър прогнозира, че ще избухнат в този регион (в Афганистан и Пакистан) вероятно също следва да разглеждаме като една. Въпросните две държави са толкова тясно свързани в исторически, политически, етнически и религиозен план, че всяка война, която избухне в едната, моментално ще се прехвърли и във втората. Афганистан, който американците скоро се готвят да изоставят трудно може да бъде наречен истинска държава. Талибаните въобще не са победени и в момента правителството на Карзаи дори не толкова преговаря, колкото се пазари с тях (естествено за сметка на САЩ), като куфарчетата с долари първо се разпределят сред правителствените чиновници, а оттам (вече доста олекнали) продължават към лагерите на бунтовниците. Ако преди НАТО плащаше данък на афганистанските бунтовнически командири за да пропуснат керваните с военна техника, продоволствие и оборудване  за частите на ISAF в страната, сега им плащат за същото, но в обратната посока. Разривът в отношенията между САЩ и Пакистан също не подобри положението на частите на алианса. Сега, товарният транзит през пакистанска територия е почти прекратен и изтеглянето на войските и бойната техника от Афганистан се превръща в доста сериозен проблем за НАТО. Ако добавим към това и пакистанския ядрен арсенал, вътрешната нестабилност в страната и огромното влияние на талибаните, става ясно, че избухването на нова война в региона е твърде вероятно и, ако тя наистина избухне, няма да е по-малко опасна от тази в Близкия Изток.

Локалните войни

Колкото и цинично да звучи, някои от прогнозираните от президента на Международната група за предотвратяване на кризи войни едва ли ще имат подобно глобално значение. Арбър, в частност, предрича избухването на въоръжени конфликти най-вече в Африка - в Конго, Бурунди, Кения, Сомалия и Тунис, както и в Йемен. Според нея, могат да се очакват войни и в Мянма, в Централна Азия и дори във Венецуела. Впрочем, някои от прогнозите и звучат съмнително, докато други изглеждат напълно вероятни, при всички случаи обаче, изброените по-горе потенциални въоръжени конфликти едва ли ще са чак толкова опасни, колкото този в Средния и, особено, в Близкия Изток.

Към глобална дезинтеграция?

Анализирайки резултатите от случилото се през 2011, следва да признаем, че толкова висока турбулентност в сферата на международните отношения не е имало отдавна. И дори ако само десет процента от прогнозираните не само от Луиз Арбър, а и от мнозина други политолози, събития наистина се случат, ни очаква изключително трудна година. Между другото, кой знае защо, Арбър не споменава нищо за Ирак, където ситуацията е нажежена до краен предел, нито пък за Египет, където се очертава превръщането на „революцията” в перманентна.

Но най-неприятното в цялата тази ситуация е, че международните институции, международното право и международните алианси се разпадат. Вероятно за първи път след края на Втората световна война, човечеството се оказва толкова разединено и неподготвено за съвместни действия срещу заплахите и предизвикателствата на бъдещето, при това разединено по почти всички възможни признаци – религиозен, финансов и идеологически. Затова е твърде вероятно в обозримо бъдеще да се наложи принципът „всеки за себе си”. Старият световен ред се руши, а нов липсва, дори и само като проект. Разбира се, остава ни да се надяваме на нещо по-добро, но истината е, че би било крайно лекомислено, да не се готвим за по-лошото възможно развитие.

------------------------------------------------

* Европейски център за политически прогнози

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1218-pet-prichini-za-razpadaneto-na-evropa

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1175

Ню Йорк, на 19 септември т. г.... Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Ню Йорк:

Тя, втори път посланик в САЩ, Елена Поптодорова е „успяла да разбие една много плътна и делова програма на министър-председателя...”

Тя споделя пред сънародниците ни, че иска да каже три лични неща и се надява да бъде разбрана и извинена от премиера Борисов...

Лични? Три? Иска разбиране? Надява се на извинение?

Всъщност дали не й е достатъчно, че отново е назначена там, на този пост? Все пак и двамата са работили при Тодор Живков – Елена в по-ранен етап, Б. Борисов – години по-късно, когато Живков е свален и Елена от своя страна търси себе си в различни партии...

Идва 2001 и Симеон Борисов, когото някои наричат цар, въпреки че е партиец и бъдещ министър-председател ги „събира”: Елена П. В ролята на дипломат и Б. Борисов – като главен секретар на МВР...

Чудни са делата ти, „Господи!” казваше баба ми.

Елена Поптодорова: „В друго измерение, министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие...”

Тя е трогната от сърдечния прием, който е имала в Ню Йорк и в Америка!?

Ню Йорк не беше ли в...? Не той беше в САЩ. Докъде може да доведе вълнението човек, особено ако е Елена Поптодорова, и още по-особено ако е втори път посланик!

Да плаче ли човек, да се смее ли?

Важното е, че Елена П. е прозряла /за разлика от Тодор Живков навремето/, че „стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави..., специално тези със САЩ, са уникално необходими и полезни за бъдещето на България.

По нетрадиционен начин Елена П. представя хвалебствено гербаджията Радослав Точев: „...трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация.

Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде...

... България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене.”

Явно липсата на качествени успокоителни си е казала думата.

Елена е неудържима: „...имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения...”

Най-после съдбата взема думата на Поптодорова!

И започва да говори Той, министър-председателят! Да беше жив Живков – щеше да му завиди:

„...Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света...

... Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите!

... Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ...

... като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя!

... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната.

Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...

Пълния текст на срещата препечатваме от в. „Сега”:

{edocs}b.b.-ny-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Коментарът е излишен.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1190-bivshiqt-shef-na-mosad-efraim-halevi-siriq-trbqva-da-ostane-v-ruskata-sfera-na-vliqnie

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1186-sasht-i-kitai-v-bitkata-za-afrika

Информационният повод: НАТО на съд в Белгия за военни престъпления:
Дъщерята на полк. Муамар Кадафи заведе в Белгия дело за военни престъпления срещу НАТО. Айша Кадафи изтъкна, че Алиансът съзнателно е бомбардирал граждански цели, при което е загинала дъщеря й и други членове на семейството. Искът се отнася до удара на НАТО на 30 април в Триполи, при който са били убити най-младия син на Кадафи и трима негови внуци.

Решението на НАТО да атакува цивилна цел в Триполи е военно престъпление, заяви Люк Бросоле, един от адвокатите на Айша. Искът е заведен пред прокуратурата в Брюксел, тъй като адвокатите на Айша Кадафи твърдят, че НАТО е под юрисдикцията на белгийските съдилища, защото главната квартира на Алианса е в Брюксел.

От резиденцията на Кадафи в Триполи, която редовно става цел на атаките на НАТО, са останали само развалини. Унищожени са практически всички сгради, показано беше на кореспондентите на международната преса в Триполи. Показано им е било и тяло, представено като жертва на бомбардировките. Според охраната има още хора под развалините, но не успяват да стигнат до тях.
Същевременно либийската държавна телевизия показа кадри от среща между Кадафи и племенни лидери, протекла вчера на неуточнено място. Кадрите показват Кадафи с тъмни очила и джелаба (традиционна роба) да посреща племенните водачи в малка стая без прозорци. Според водещия срещата е била вчера. Кадафи за последен път бе показан по телевизията на 30 май.
„Нямаме друг избор: ние ще останем в страната си, живи или мъртви“, каза Кадафи и призова поддръжниците си да се съберат пред комплекса Баб ал Азизия. Ние сме по-силни от вашите ракети, по-силни от вашите самолети, а гласът на либийския народ е по-силен от експлозиите, заяви Кадафи с характерния си пламенен тон. Той добави, че е готов да изпрати от 250 000 до 500 000 въоръжени либийци, които да прочистят страната от „въоръжените банди“, както той нарича бунтовниците, сражаващи се срещу режима му. Без значение дали ще умрем мъченически, дали ще ни убият, или ще се самоубием, за нас е важен нашият дълг към историята, каза още Кадафи и поиска да разбере защо бомбардировките продължават.
Изказването на либийския лидер продължи по-малко от пет минути.

И още няколко реда от информационния поток:

Либийският говорител Муса Ибрахим:
Вчера (във вторник б.р.) НАТО пусна около 60 бомби в Триполи, при което 31 души бяха убити, а десетки са ранени. НАТО проведе омразно нападение. Ударите бяха срещу жилищния комплекс на Кадафи в центъра на столицата, източното й предградие Таджура и пътя към летището южно от Триполи.

Адмирал Джампаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО:

СПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
В осемте изречения от изявлението на господин адмирала е събрана или цялата глупост на света, или цялата му наглост. Забележете още първите две изречения – хем „вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия”, хем „алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви” !?!? Какво, НАТО да не се превърна в църква, в някакво сектанско сборище!? Като нямаш достоверна информация – вярваш, уповаваш се на вярата!? И за капак на всичко, „знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността” – и как точно го знаеш, преподобни адмирале, ваше високо преосвещенство!? Нали нямаш достоверна информация!? Как се връзва тогава четвъртото изречение „при ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност”? С много вяра, пост и молитви вероятно?И отново, и отново да запитам – как точно, според църквата НАТО, се връзват бомбардировките върху ЖИЛИЩНИ СГРАДИ в Триполи с подкрепата за резолюция 1973 в трите й части –

1) Чрез бомбардиране на жителите на либийската столица се налага забранена за полети зона? (Вероятно столичните жители владеят левитацията или пък са нов модел трансформъри, като от прословутата холивудска продукция, че както си вървят към кварталния магазин да си купят хляб, от веднъж се превръщат в свръхзвукови изтребители…)

2) Чрез бомбардирането на Триполи се осъществява оръжейното ембарго!? ( Не знаех, че в супермаркетите на Триполи се продават ракети земя-въздух!!! Трябва да скокна дотам да си купя, че гларусите непрекъснато ми крадат луканката от балкона…)

3) Чрез бомбардирането и убийствата на хиляди жители на либийската столица се осъществят мерките за защита на цивилното население ( Трябваше предварително да ни обясните ваше високо преосвещенство, че триполчани до един са войници, лейтенанти, капитани, генерали, че щом се роди бебе, му се присвоява сержантско звание, че всъщност Триполи само изглежда като нормален град, а всъщност е една голяма шашма – супервоенна база, тъпкана с милиони войници и оръжия, а това, което се вижда е камуфлажен купол, произведен в Китай за карнавала на дракона…)

НЕСПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
Предавам се. Идеята, че НАТО е църква, не беше ме спохождала досега, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. При туй, трябва да е някаква сектанска църква, щото по принцип народите, що са му паство са християнски и един мюсюлмански за цвят, така да се каже.

Което ме навежда на мисълта, че ватиканският папа и една дузина православни патриарси, плюс турските ходжи имат проблем. По енориите им се е пръкнала невярна ерес при това, доста добре въоръжена. Не съм много силен в каноничните спорове, но според негово високо преосвещенство адмирал Джанпаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО, вярата сред енориашите в новата сектанска църква е много силна. Ние вярваме, казва преподобния адмирал, ние вярваме, казват Саркозитата, Обамите и прочее Берлусконита. Ние вярваме, пригласят им лустросаните медийни хорове отсам и оттатък океана.

И това е една страшна вяра, спрямо която ислямския джихад ми изглежда лигаво-сантиментален. Вяра, въоръжена до зъби с огромни национални армии, най-модерни изтребители, самолетоносачи, спътници и каквото ви дойде наум. И всичката тая озъбена, настръхнала смъртоносна камарила не се нуждае от логика, истина и справедливост.

Тя има Вяра.

Ние вярваме, бум – един жилищен блок в Триполи е сравнен със земята с всичките му заспали малки и големи човечета.

Ние вярваме, бум – 12 дечица в Афганистан са изпепелени.

Ние вярваме, бум-бум-бум – хиляди тонове бомби с обеднен уран, засяват рак и генетични увреждания за много десетилетия напред в сръбско и западно българско…

Майката му е да вярваш, нали така, г-да дърдорковци за демокрация! Всичко друго е бошлаф….

Както е тръгнало, Македония може и да кандиса за проблема с името, като отстъпи, само и само, за да влезе в НАТО и Европейския съюз! Днешната преса в западната ни съседка се върти около тази дилема, като ту обвинява политиците си, ту двойнственото отношение на Брюксел към темата.

И това се случва след като Скопие попита на страниците на „Утрински весник”: „Колко струва битката за името?”, „Прехвърля ли се битката за името от дипломацията към парите?”,  „Колко струва войната в двете страни и най-вече колко струват техните лобистки групи”?

Дилемата за спора с името е била отворена от вицепремиера Васко Наумовски, който посочил, че Докладът на Центъра за стратегически и международни студии от САЩ е финансиран с гръцки пари. Изявлението предизвика бурна реакция, тъй като Центъра работи за една от най-влиятелните политически групи в света, с 220 члена и огромна мрежа на университетски сътрудници, които анализират и коментират различни теми за предлагане на мнения и решения, по въпроси свързани с сигурността, регионалната стабилност, икономическата интеграция. Сред тези сътрудници са такива имена като: Хенри Кисинджър, Джеймс Шлезингър, Уилям Коен, Збигнев Бжежински и други големи умове и авторитети от външната политика на САЩ”, съобщи вестникът.

Преди два дни министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле се срещна с македонския си колега, Антонио Милошоски, на която среща Милошоски в търсене на подкрепа по спора за името е заявил, че за да бъде деблокирана македонската евроинтеграция и тръгне процесът на присъединяване е необходимо да бъде приложен словенско-хърватският подход – спорът за името с Гърция да бъде решаван паралелно с преговорите за членство в Съюза. Вестервеле се е въздържал от пространни коментари и е посочил от своя страна, че е необходимо Македония да поддържа диалога с Гърция.

Милошоски се е опитал да представи пред Вестервеле спорът с името с Гърция като локален и двустранен, но е признал в същото време, че позицията на Македония е двустранните проблеми да не се внасят в ЕС. Милошоски не е пропуснал в типичен за Скопие стил да напомни, че „този принцип важи за някои, за други не”, визирайки Гърция.

Манипулациите и подмятанията са като слънцето и въздуха за скопските политици. В деня, в който Вестервеле се срещна с Милошоски, пресата не пропусна да припомни, че официална София бави отговора по Споразумението за добросъседски отношения.

От мига, в който гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и страната трябва да се присъедини към Европейския съюз час по-скоро политиците в Скопие развиха невиждана активност. Като за начало неназовани техни дипломати припомниха, че София мълчи, пет месеца след като получи забележките от Македония за Споразумението за добросъседски отношения.

„Все още нямаме отговор, а от българското Министерство на външните работи заявяват, че все още разглеждат забележките и се консултират”, заявили от македонското МВнР за „Утрински весник”.

„Въпреки, че и двете страни са мълчаливи, отказа на България да обяви дали ги приема или не е сигнал, че не харесва отговора. Очакваше се той да бъде доставен при посещението на президента Георги Първанов в Македония в края на август, но това не стана. Отговор няма да има и през есента, тъй като българският премиер Бойко Борисов няма да посети Македония”, коментира вестникът, цитиран от Агенция „Фокус”.

„Споразумението за добросъседство България го представи като продължение на Декларацията за приятелство, подписана от двете правителства, в което се избягва споменаването на македонски език и нация. Според мнението на експерти, София настоявала на копиране на временното споразумение между Македония и Гърция, с които България, с междудържавен договор, ще обвърже Македония с определени гаранции, които ако не бъдат изпълнени ще й позволят да упражнява натиск или да наложи вето за членството в НАТО и ЕС.

В предложеното споразумение от България имало 21 точки, от които шест са били спорни за Македония. От македонското МВнР не искали да открият какъв отговор са доставили, но според запознати с българското предложение не можело да се говори за изграждане на отношения на добри и еднакви помежду си съседи. За това говорел и текстът, според който ще се изграждат двустранни отношения върху факта, че България е член на ЕС и НАТО, а Македония е страна със стратегическа цел в тези организации”, пише „Утрински весник”.

Познатата агресия на Скопие е като циклофрения, ту избухва, ту спира най-неочаквано. То не бяха подигравки, че българите решавали проблема с раждаемоста с даването на гражданство! То не беше забраната македонски граждани да влизат в страната с коли с българска регистрация, ако не са пререгистрирани до крайния срок – 30 септември! То не бяха изпълнения, че България искала да регистрира ракията си като свой национален продукт!

От 1 октомври, петък, македонските митничари започнаха да спазват правителствената разпоредба за пререгистрация на автомобилите и много македонски граждани бяха принудени да оставят личните си автомобили от българската страна на границата, тъй като не очаквали, че веднага ще се въведат строгите мерки, още повече, че таксата за пререгистрация била твърде висока за редовите македонски граждани. Мярката не се отнасяла само за колите с българска регистрация, но и за тези с регистрация от други европейски държави.

Що се отнася до ракията, за регистрацията на която щели да претендират освен Македония, и Сърбия, и Унгария, и Словения! Според Страхина Гюрчанин, ръководител на Групата за национална марка, „ракия” било общо название на този вид продукт и трудно би било да бъде защитен на национално равнище, а още по-трудно – на световно.

Няма обяснение защо западните ни съседи непрекъснато си измислят някакъв филм и ни вкарват в него, вместо да решат проблемите си с името например.

„Гърция изразходва много енергия и дипломация за това кой е виновен за липсата на решение в спора за името, вместо да се съсредоточи върху това как да стигнем до по-близки позиции”, заяви преди време македонският външен министър Антонио Милошоски, според електронното издание Кирилица.

Всъщност изразходването на енергия и дипломация и въртенето на празни обороти е приоритет на Скопие, а не на официална Атина, но типично за политиците на Македония е да прехвърлят върху чужд гръб собствената си непохватност в международните отношения.

Новата тема на македонската преса е предположението, че политиците им се опитват Македония да получи покана за членство в ЕС и НАТО и дата за преговори с ЕС с името БЮРМ, но го правят като тренировка, за „вътрешна употреба”! В. „Време” пише, че „С това управляващите целят да създадат впечатление, че са посветени на решаването на проблема, докато според анализатори ставало дума за наивна кампания.

Темата за започване на преговори и вземане на дата с името БЮРМ присъства и в останалите македонски ежедневници.

„Утрински весник” нарича използването от Македония на името БЮРМ в усилието да

„пробие” блокираните възможности за преговори и членство в ЕС и НАТО като „план Б”.

„Не може изведнъж да се извади от джоба такова предложение. За да бъде приемливо за международната общност, трябва да има определени условия и да бъде подготвен теренът за това”, заявява неназован дипломатически източник за изданието.

„Битка на два фронта” така определя вестник „Нова Македониjа” инициативата на политиците от Скопие да се „промъкне” страната в преговорния процес за ЕС и НАТО.

Историята с използване на сегашното име на държавата като временно за преговорния процес, дойде от президента Георге Иванов и министърът на отбраната Зоран Коняновски, които първи заявиха, че Македония може да стане член на ЕС и НАТО с името БЮРМ.

След това заявление, международните представители в Македония призоваха страната да води по-активна политика за решаване на проблема с името, а словенският посланик Алан Бергант препоръча: „Македония да вложи максимални усилия и да бъде по-активна в искането за намиране на компромисно решение с Гърция.”

Все в тази посока в. ”Нова Македониjа” отбеляза, че страната води битка за името на два фронта, От една страна водела преговори, а от друга - съдела Гърция пред Международния съд в Хага.

Единственото издание, което припомна как в действителност стоят нещата е „Вечер”, който цитира американският посланик Филип Рийкър, според когото на срещата на върха на Алианса в Букурещ, позицията на Алианса била ясна -  страната не може да получи покана, докато не реши проблемът с името.

Има логика в това, Македония за седне на масата на преговори за ЕС и НАТО с името БЮРМ, още повече, че тя присъства официално в ООН с него. И тук идва закономерният въпрос: а какво ще правят българските политици, които избързаха по съвет на официален Вашингтон да признаят Македония с това име и първи?

Във българското Министерство на външните работи прекрасно знаят, че страни, докато България и САЩ, признават самонаименованието на държавата Република Македония, на името на историко-географската област, но други като Гърция и повечето страни от Европейския съюз, използват името Бивша югославска република Македония /БЮРМ или FYROM от английски - the Former Yugoslav Republic of Macedonia/, което се използва за временно наименование на държавата, до разрешаване на текущия спор за нейното име.

Освено това съществува уточнение, че името е временно и западната ни съседка е приета за член на ООН под името БЮРМ.

БЮРМ или Република Македония е кандидат-член на НАТО и на Европейския съюз, който замрази от 1 януари 2007 г. приемането на нови членове за неопределено време Заради спора за името на Република Македония с Гърция, на 3 април 2008 г. в Букурещ, страната не получи покана за членство, докато този въпрос не бъде уреден между двете държави.