Читатели допълниха темата за РВД - този Остров на съкровищата за всяка власт *Докато Прокуратурата мълчи, Станишев отиде на крака до РВД и летището, за да покаже своята подкрепа на началниците там

Вчера, на 13 септември моя колежка от в. "Политика" ми съобщи, че парламентарната комисия по корупция се е заела със случващото се в РВД и фактите, които изнесох в разследването си по темата. Информацията потвърдиха и двама мои източници от Народното събрание. Нещо е на път да се раздвижи...

По време на публикуването на отделните части на разследването за РВД на тази електронна страница, получих десетки мнения по темата от участници в събитията в РВД и от запознати с проблемите на това държавно предприятие. Някои от мненията бяха с имена, други получих анонимно, но след проверка, мога да потвърдя, че изнесеното в тях бе истина.

Ще започна с едно мнение, в което прочетох следното: "Поздравявам Ви за статията. Всичко, което Сте написали е вярно... При нужда мога да потвърдя всичко, което сте написали." Следваха адрес и телефони за връзка.

Друго писмо по разследването съобщаваше: "Материалите, които сте публикували за РВД са много интересни и в голямата си част верни. Сега Ви предлагам един друг поглед върху нещата:

Управителят на комплекса в Банско - Фурнаджиев има частен хотел до парка. Интересно дали дава пари за пране на бельото, за подмяна на чаршафи, кърпи и т.н., за покупка на хигиенни материали? Защо хотела на Фурнаджиев бе създаден по времето на строителството на новите къщи в комплекса на РВД.

Дъщерята на въпросният Фурнаджиев - Мария, работи също в РВД, а синът е Атанас Фурнаджиев от "Мото Пфое". Та на неговата жена бащата, е Миро Хлебарката от РВД. Има ли връзка триото: Фурнажиев-баща, Фурнажиев-син и Карл-Хайнц Пфое? С какво име се слави Фурнаджиев-баща в Банско? Защо служителите от комплекса треперят от Фурнажиев?" Все въпроси, на които засега нямам отговор."

Тук правя уточнение, че писмата публикувам без данните за податели, тъй като конфиденциалността на източниците ми, за мен, като автор е много важна.

"Здравейте,
Нещата, които чета тук няма как да проверя на друго място. Затова ги приемам така представени. Дано това не е истина, защото прави България смешна и жалка държавица. Иначе казано, сайта на г-жа Манолова е едно от местата, където проверявам същността на събитията в България.

Желая Ви успех!" бе още също писмо по разследването за РВД.

"Всичко е истина!", "Евалла", бяха кратки някои от отзивите. Докато един от тях бе сериозен и допълни темата: "Напълно Ви подкрепям, всичко публикувано от Вас е самата истина, няма лошо, че разни хора си назначили хората на работа. Въпросът е дали те могат да работят качествено или не стават за нищо, както сина на А. АТАНАСОВА /депутат от НДСВ - бел. Л.М./. Имате ли представа че получава немалка заплата, а не върши никаква работа и никoй не смее да го накаже или смъмри дори."

И още няколко писма:
"Като участник във финалния търг, когато бе одобрена Аления ... Въпреки изнесените подробности много срамни неща се премълчават и днес. Дано стигнете и до тях. Например - защо бе елиминиран "Мартин-Локхийд" без отваряне на офертата......Този център вече едва ли е нужен някому... Но ще се вложат още много пари..... С уважение..."

"Прочетох всичко... пазете се, създавате си много врагове, за които не подозирате!"

Ще спра с писмата, защото съдържанието им бе еднакво с това на публикуваните тук. И тъй като вече трети месец в страната се говори единствено за най-голямата разкрита афера, тази на "Топлофикация - София АД", ще си позволя да пусна едно сравнение, което също получих в пощата си, след публикуването на разследването за РВД.

Прилики и отлики в двете афери
1. Питане в Народното събрание на 18.01.2002. "…Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник директор. Как се казва сега директорът на РВД? …" Сегашният шеф на РВД смени много правителства, но той, също като задържаният в момента шеф на "Топлофикация" е несменяем.

2. Изказване след завършване на парламентарното разследване на РВД през 2002г. на министър Мутафчиев: "Защо да го сменяваме г-н Дилов, та той е толкова удобен?" Не бе уточнено за какво е удобен.

3. Изказване на министъра на транспорта и съобщенията, Петър Мутафчиев пред синдикатите на РВД, през месец май 2006. "Гордея се с изказванията си за Дилов пред НС. Няма да сменявам Дилов под натиск. Дилов има да си довърши работата."

Какво има да си довърши? Може би да сключи някой друг договор без търг с определена фирма, за изграждане на кула или за поредна модернизация на радарите с "Аления-Маркони" пак без търг? Наистина за подобни действия генералният директор Цветан Дилов се оказа незаменим и удобен. Никой не вярва, че от прокуратурата ще тръгнат да го разследват за 100 млн. или за 150 млн. щети.

4. Интересно против какво всъщност се обявява министър Мутафчиев. Против източването и съсипването на РВД, или против това да се прави от други министри.

Приликите
1. Всичко започва от едни добри намерения. Редовите служители имат нужда от масажи /за Топлофикация/ и активни почивки /за РВД/. Само те ли ги използват обаче или активните почивки за сметка на РВД ползват и висши държавни чиновници от всякакъв калибър: от секретарка, през депутати и говорители, та до министри, братовчеди и други подобни.

2. "Топлофикация" купува почивна база "Здравец", РВД разполага с почивни бази в Банско, на морето - "Локомотив" и въпреки това пръска милиони, за да наеме хотели като "Копитото" на Витоша и "Морска звезда" на брега на морето...

3. Шефът на "Топлофикация" имал резиденция в почивна база "Здравец", шефът на РВД има VIP апартамент в почивната база в Банско.

4. И на "Топлофикация" и на РВД са правени проверки, с цел прикриване на престъпления.

5. И в "Топлофикация" и в РВД има джакузита, джетове, джипове, яхти и други подобни.

6. И в "Топлофикация" и в РВД от 10 години се сменяват бордове, но директорите остават.

7. И в "Топлофикация" и в РВД директорите са в отлични отношения с министри, зам.- министри, депутати.

8. И в "Топлофикация" и в РВД директорите стават привърженици на тези партии, които идват на власт.

9. И в "Топлофикация" и в РВД работещите искат да не се източват и съсипват предприятията им, но няма кой да ги чуе.

10. И в "Топлофикация" и в РВД процесите отиват към съсипване. "Топлофикация" към обявяване в несъстоятелност, а РВД към обслужване на самолети само в зоната на летищата, поради факта, че потроши десетки милиони долари, но не подмени 20 годишните си радари и не успя да изгради конкурентно способен център за управление на полети.

Единствените разлики засега между "Топлофикация" и РВД са, че не са открити банкови сметки на шефовете на РВД в западни банки. Но такива не са и търсени.

След публикуването на разследването за РВД единствените, които се развълнуваха се оказаха работещите служители в това предприятие, служители в министерството на транспорта и съобщенията и служители в Главна въздухоплавателна инспекция.

Прокуратурата, в лицето на Главния прокурор Борис Велчев за пореден път обърна гръб на фактите за безстопанственост, източване и щети в милиони за едно държавно предприятие. Сам Велчев подчерта, че не му е известно в БСП да има корумпирани министри. Явно на Велчев му е известно само това, което той желае да му е известно. Засега в сметките за разследване на ведомството му не влиза РВД.

В същото време премиерът Станишев отиде на крака да открие новото летище заедно с министъра. Към тях в радостното събитие се присъедини и генералният директор на РВД, Цветан Дилов. Все пак радост е - България да пусне новото си летище. От друга страна - се задават избори и в парламента приеха, че спонсорите на партии могат да наливат пари колкото им душа иска. А РВД е богато предприятие и неведнъж се е притичало на помощ на политици.

Живеем във време, когато отношението към парите се промени и човек не получава пари заради труда си, а за да се направят повече пари. Например в политиката. Ето защо няма да има разследване и няма да се търси вина в РВД. Тъжно и вярно.

Два актуални въпроса от депутата Петър Мутафчиев от "Коалиция за България" разкриват характерни явления за времето на демократичния преход след 10 ноември 1989 г.. От тези зададени от трибуната на парламента питания става ясно как един политик може да мени позицията си в коренно противоположна и как министри могат да се измъкват без проблем от силата на закона.

Темата на двете питания са нарушения в държавното предприятие Ръководство на въздушното движение /ДП РВД/. Ето за какво иде реч:

Време и място на питанията: 39-о Народно събрание, 62 заседание, петък, 18 януари 2002 година. Актуалният въпрос на Петър Мутафчиев е към министъра на транспорта Пламен Петров, относно крупни нарушения в РВД. А ето и по-съществената част от самото питане:

"ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, моят актуален въпрос към Вас е: извършвана ли е проверка по Ваше нареждане на държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" във връзка с процедурите по избора и оценяването на офертите и подписване на договорите от ръководството на предприятието за периода 1997 - 2001 г.? Какви са, господин министър, констатираните нарушения? Какви мерки е предприело министерството за отстраняване на нередностите и разбира се за търсене на отговорност от виновните лица? Този въпрос Ви го задавам затова защото от 1998 г. досега българското общество беше скандализирано с крупни нарушения в държавно предприятие "РВД". И аз ще спомена само три от случаите, които намериха сериозно място в българските медии. Първият случай е със сключен договор - хотелския комплекс "Копитото" с едноличен търговец Пламен Найденов. Целта е рехабилитация на персонала на стойност 6 млн. 680 хил. долара. За няколко години. Но за това време излиза, че 1 кв. м от базата, която е предоставена за целия период на договора, струва 6 760 долара. Вторият случай. Закупуване по решение на Министерския съвет, със съгласие на Министерския съвет, на самолет "Фалкон 2000". Преди обаче да се закупи самолетът "Фалкон 2000", "РВД" закупува друг самолет "Фалкон 50", струва ми се. Той е предоставен на авиоотряд 28, за да се ползва от българското правителство. От сделката става ясно това, което беше публикувано, пак казвам, по медиите, че за 12 млн. близо е закупен "Фалкон 50". След това са дадени още 29 млн. долара, за да бъде закупен "Фалкон 2000". Целта е да се използва за облитане, тоест за настройка на апаратурата на "РВД". По данни на експерти, обаче, е ясно, че такъв самолет може да се закупи за 24 млн. долара. Тоест разликата за "Фалкон 2000" е близо 5 млн. долара, господин министър. Кой взе тези пари? И кой така безотговорно се отнасяше към държавните средства? Още нещо. След получаването на "Фалкон 2000" трябваше да бъде върнат, по договора има такава възможност, "Фалкон 50" и да се върнат съответно парите, тоест да се приспаднат парите 12 млн. долара. Извършено ли е това? И ако не, защо? Два фалкона ли са необходими за облитане? Още една сделка, където нещата са прекалено неясни и аз се надявам, че Вие ще ни дадете по-точна информация. Това е сключването на договор от фирма "Аления" за доставяне на радиолокационно оборудване за "РВД". Първо, не е ясно по какъв начин е подбрана точно тази фирма. Имало ли е конкретно техническо задание за конкурса, който е проведен? Аз разбирам, че май е било с преговори с потенциален купувач, то не е купувач, а фирма, която ще снабди оборудването. Интересно защо в периода на времето, след като офертата е била за 6 млн. долара, става 17 млн. евро. След това се налага още един анекс за 3 млн. за Бургас - за преоборудване. След това се плащат още 25 млн. евро на фирма "Аления". Спазени ли са правилата за обществените поръчки? Ще заработи ли техниката, внесена от "Аления" и работи ли в момента? С колко е закъсняло договарянето и изпълнението по договора? И какви неустойки държавата ще вземе от тази фирма, ако не си е изпълнила задълженията? С това приключвам, господин министър. Примерите могат да бъдат много. Аз се надявам, че Вие ще ни дадете точен отговор за щетите, които са нанесени на държавата и за мерките, които сте предприели спрямо отговорните лица. Благодаря ви." Министър Пламен Петров отговаря, че е разпоредил проверки на РВД, че са констатирани нарушения, които се изразяват горе-долу в следното: "Нарушение на Закона за обществените поръчки при сключване на посочените по-горе договори. Сключване на договори при цени, значително по-високи от пазарните. Разходване на средства за рехабилитационни и профилактично-оздравителни мероприятия на служители на ДП "РВД" не по предназначение.... Срещу вложените средства предприятието не получава собственост върху дълготрайни материални активи, а само ограничено право на ползване върху обектите... " И в този момент е дадена думата на Мутафчиев за реплика, в която се чуват следните факти: ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин министър, аз бих се съгласил с последното твърдение, че дейността на държавно предприятие "РВД" е от особена важност за Вас като министър, ако днес Вие бяхте уведомили народното представителство конкретно за нарушенията, които са извършени там. Вие казахте, че сте наредили финансова ревизия, цялостна финансова проверка на РВД, но не споменахте за нито едно нарушение и то в конкретните му размери. За съжаление, не споменахте нито едно от имената на виновните за тези сериозни злоупотреби с държавни средства. Това, господин министър, според мен се казва "прикриване". Обикновено прикриването е чадър над тези, които трябва съответно да понесат отговорността си. Вие казахте, че сте публикували всички тези данни в Бялата книга. Но нека не забравяме, че в Бялата книга няма нито едно име на виновен за ситуацията, в която се намираме. Не разбрах и друго, господин министър - Вие сезирали ли сте органите на база на финансовата ревизия, за да кажете, че сте изпълнили конкретно ангажимента си като министър, най-напред, и, второ, като политическо лице, тъй като НДСВ обеща преди изборите и с избирането на правителството, че ще се бори срещу корупцията в страната. Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? Аз разбирам, че Вие нямате право да правите промени, но пък в края на краищата какво направи Вашето министерство, за да предложите конкретни законодателни промени, за да се спре разграбването на РВД? Затова аз не мога да бъда доволен от отговора, който Вие ми дадохте. Благодаря."

Как се казва сега директорът на РВД, господин Мутафчиев?

Задавам този въпрос, защото 4 години по-късно в ситуацията на РВД не са настъпили кой знае какви промени. Възмутеният от разграбването на РВД тогава, депутат от "Коалиция за България" Петър Мутафчиев, днес е вече министър на транспорта, а Цветан Дилов, за когото Мутафчиев изрича сакралното питане все още си е генерален директор на РВД! Депутатът Мутафчиев, който е свързвал на времето разграбването на това държавно предприятие с Дилов, сега без промяна в ситуацията - с кого ли свързва нещата в РВД транспортният министър Петър Мутафчиев? И тъй като политиците имат навика да се изживяват като слънчогледи, ще се съсредоточа върху изводите от проверката, която тогавашния министър Пламен Петров цитира в отговор на питането.

Пламен Накев - председател и членове: Христо Моллов и Александър Недялков проверяват 6 нарушения, свързани със сключени сделки. Ето какво констатират при две от тях:

"I. Нарушения при учредяване в полза на Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" на право на ползване върху част от недвижим имот - хотелски комплекс "Копитото" на Витоша, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.

II.Нарушения при разходването и отчитането на разходите за рехабилитация на персонала на ДП "РВД", във връзка с договори за предоставяне на рехабилитационни и профилактично-оздравителни услуги с "Капси турс" ООД."

Какво е характерно за нарушенията в първия случай?

Сумите са платени авансово на 100 процента в рамките на 20 дни от сключване на сделките. В случая с "Копитото" не е извършено предварително проучване на бази за рехабилитация и пазарно проучване на цените на хотелските услуги при хотели с категория 3, 4 и 5 звезди.

Нарушен е Правилникът за набиране, разходване, отчитане и контрол на средствата, тъй като неговият член 5, ал.1, т.2 допуска придобиване само на дълготрайни материални активи. С два нотариални акта е учредено право на ползване на недвижим имот, който е бил в груб строеж и практически неизползваем по предназначението, за което е платено авансово. Реално ползването на хотелския комплекс "Копитото" започва през септември 2000 г., а учредяването на ползване на имота е било подписано на два пъти през 1997 и 1998 година. Година от мандата на управление на правителството на Иван Костов, когато неизгодната за държавата сделка се извършва под благосклонния поглед на транспортния министър Вилхелм Краус. Припомням етапите от израстването в кариерата му: шофьор, работа в гараж на общински транспорт, ресорен за транспорта в Столична община и министър.

Запознати със сделката експерти са в недоумение защо се купува право на ползване върху неизползваем имот към момента на сделката? Отговорът е елементарен: защото е трябвало някой бързо да финансира строежа и оборудването на обекта, собственост на едноличния търговец Пламен Найденов.
И РВД се явява като спасител и хвърля щедро 6 680 000 щатски долара. Тук веднага се налага да обърна внимание и че цената на въпросната сделка е икономически необоснована, тъй като при платени общо 6 680 000 за ползване на 988.02 кв. м. - стойността на кв. метър площ за ползване излиза 6 760.99 щатски долара!

Никой не обръща внимание върху следните смущаващи факти: а именно, че липсва адрес за кореспонденция на едноличния търговец, налице са различия в подписите и печатите на Пламен Найденов в различните документи, има грешки в ЕГН на търговеца в нотариалните актове и други договори, които нито един уважаващ професията нотариус не би допуснал съзнателно или несъзнателно. Още повече, че от другата страна на тази скъпо струваща на държавното предприятие сделка е самата държава в лицето на нейния принципал - Министерство на транспорта.

И още нещо: възмездното право на ползване за РВД е за срок от 8 месеца, считано от времето на подписване на договора, т. е. 1997 година, а реалната готовност на обекта за експлоатация е чак след три години - в 2000 г.! Т. е. авансиран е някакъв едноличен търговец - без търг, без конкурс, без каквато и да било финансова обосновка. Това се случва при подписване от страна на РВД на първия договор, когато са преведени 2, 3 млн долара. На следващата година е направен втори договор за учредяване на възмездно право на ползване за срок от 10 години на други стаи на "Копитото", като сумата вече е 4, 38 млн щатски долара. Т. е. веднъж може да се сгреши, но когато грешката се повтори - налице са основания за намеса от страна на прокуратурата спрямо виновните длъжностни лица.

И накрая ще завърша този скандален случай с уточнението, че след влизане в експлоатация на базата на "Копитото", въпросните стаи с толкова скъпо заплатено учредено право на ползване са били ползвани и от външни лица - за сметка на РВД.

Другият случай, който разглежда Комисията на Пламен Накев е по употребата и отчитането на разходи за рехабилитация на персонала на РВД с "Капси турс" и визира отново период съвпадащ с мандата на управление на Иван Костов. В този случай с договор е осигурена пакетна услуга за персонала на РВД, включваща нощувка, закуска и вечеря, за левовата равностойност от 70 до 90 щ. долара за денонощие в хотелския комплекс "Морска звезда" - Златни пясъци.

За сравнение ще цитирам оферти за почивка в курорта Анталия, където за седмица, срещу 150 долара на човек може да се почива при пълен пансион. В договора с "Капси турс" отново не е направено проучване на действащите ценови нива на хотелските услуги, предлагани в комплекс "Златни пясъци". Отново се поема почивката на външни лица на РВД за сметка на РВД. Общо, сумите, които РВД изплаща на фирма "Капси турс" ООД възлизат на 10 млн. 468 000 лева по три договора и тази сума е само и единствено за ползване на хотел "Морска звезда".

Договорът с "Капси Турс" също е сключен без търг или конкурс, като възможност за ползване на легловата база за отдих на служители на РВД. Според сумите, които са преведени на "Морска звезда" нощувката излиза $ 92 на човек. Сравнено с $ 30, цената, която се плаща в подобен хотел за чуждестранни туристи, се разбира тутакси, че става дума за трикратно по-високо плащане. От "Капси Турс" и "Морска звезда" за РВД остават две придобивки: милионите, платени за 1999 и 2000 г. и масажистът на хотела, който е назначен в РВД. Назначението на този служител /с икономическо образование и без ден стаж по специалността/ е било първоначално като специалист, а впоследствие като началник отдел "Финансово осигуряване".

Договорите по тези два случая: с "Копитото" и "Морска звезда" са били подписани от тогавашния генерален директор Живко Желязков и заместничката му Антонина Костова. В този период Цветан Дилов е все още заместник на Желязков. Защо не реагират министър Краус и министър Петров на разхищенията. Отговорът е в облагите, които ползват двамата министри за сметка на РВД. Ето част от фактите, които се отнасят до бившия транспортен министър Пламен Петров и бяха изнесени в печата, но прокуратурата не удостои с внимание. В тези събития няма колективни решения, а само съсипване на държавна собственост, така че, за Главния прокурор Борис Велчев едва ли ще е проблем да разпореди проверки:

На 8 април 2003 г. министър Пламен Петров предизвиква катастрофа в района на Драгалевци с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД. Щетите от катастрофата са в размер на 6 000 лева и са поети от РВД. В съставения акт за катастрофата е вписан като шофьор гражданинът Димитър Скорчев, който е нямал право да кара автомобила, тъй като не е служител на РВД или на НСО. При катастрофата, причинена от министър Пламен Петров е с щети и другият автомобил, чийто разходи по ремнота отново са поети от РВД.

Докато е министър, Пламен Петров кара и друга скъпа кола на РВД, джип "Рейндж Роувър". Този джип Петров също разбива и РВД е принудено да заплати 15 000 за ремонта и възстановяването му. Отново се повтаря комбинацията друг да поеме вината на министър Петров по разбиването на джипа, това е служител на НСО. С цел да бъдат прикрити следите от катастрофите, е разпоредено номерата на мерцедеса и Рейндж Роувъра да бъдат сменени, като служители на РВД съобщиха новите номера: С5825 КХ за мерцедеса и С 9175 МТ за джипа. В РВД тръгва слух, който е потвърден от близки до министър Петров,как той казал, че ще разпорежда смяна на номерата ако се наложи всеки месец, само и само да не се разчува за катастрофите му. Разходите по смяната на въпросните номера на разбитите автомобили на РВД са за сметка на предприятието.

Запознати със слабостите на въпросния, неизживял младежките си мечти министър споделиха, че на Петров е бил зачислен служебно автомобил беемве, на стойност около 200 000 лева. Служители на Министерство на транспорта споделиха, че и съпругата на Петров си е позволявала да кара мерцедеса на РВД, без да е служителка на РВД или МТ.

Байганьовското отношение на самозабравилия се министър проличава и когато става ясно, че освен, че си е позволявал да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, той ги е зареждал с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на Петрол и Шел - а тези карти позволявали зареждането да става неограничено както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си позволява да зареди и друг скъп каран от него автомобил, служебен мерцедес на известна фирма, която предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Така министърът си позволява да ползва поста си при посещение, което нямало връзка с РВД и зареждал със зелената карта на автомобил, собственост на РВД, т. е. за разходката е заплатено с една от международните карти на "Шел" - издадени на името на РВД.

Ето това са накратко част от причините министър Пламен Петров да си мълчи и да впише единствено в Бялата книга, гафовете от управлението на кабинета Костов и в частност, гафовете в областта на транспорта. Генерален директор на РВД, по времето на Пламен Петров е не друг, а въпросният Цветан Дилов - същият за когото в началото на този текст Петър Мутафчиев отвори приказка. Днес Мутафчиев е вече министър, и ще задам неговият въпрос: "Как се казва сега директорът на РВД"? Моят въпрос и по-различен, господин министре, защо още се казва така, къде изчезна възмущението Ви от този генерален директор? Или между Вас, Пламен Петров и Вилхелм Краус - няма разлика - вие всички обичате и прощавате прегрешенията на Цветан Дилов. Тогава защо беше това питане в парламента, защо беше това вдигане на врява около РВД?

Следва продължение...

Как се изграждаше Единния център за управление на въздушното движение, по който строеж всички виновни се оказаха невинни

Продължение от 23 август
Това е една история, която също както и останалите други около РВД е завлякла доста пари и е породила редица скандални моменти. Разликата е, че около другите истории в РВД, които се чуваха от парламентарната трибуна в питанията на двама народни представители от "Коалиция за България" - Петър Мутафчиев и Петър Димитров, темата по издигането на ЕЦ за УВД не стана обект на проверки и дебати. По тази причина ще припомня какво се случи около строителството на тази красива и огромна, със скъпи съоръжения сграда. Ето как вървеше изграждането на този най-голям на Балканите Единен център за управление на въздушното движение /ЕЦ на УВД/:

През1997 година Вилхелм Краус току що става министър на транспорта. Стремителното изкачване в кариерата му съвпада с времето за Търга за първа фаза на изграждането на ЕЦ за УВД. Краус не успява да се намеси в изхода на търга за първа фаза, така както той би искал и го разбира. Затова пък Краус, поел управлението на транспорта в държавата, спретва проверки, пресконференции, организирани инсинуации в проправителствения печат и с това забавя началото на строителството като го измества от месец май до 4 юли и по този начин една от основните строителни работи като изливане на бетон влиза в зимния сезон. Грубият строеж на обекта ЕЦ за УВД е на фаза приключване. Според договора за строителство с фирма ИНОС - 1 и в съответствие с подписан месец преди завършването на първата фаза акт Образец №4 /между РВД и ИНОС 1/ обектът е трябвало да бъде завършен в груб строеж на 4 юли. В началото на предишния месец, обаче - юни е подписан Анекс между инвеститора РВД и фирмата изпълнител на етапа с грубия строеж - ИНОС 1 за удължаване на срока по договора за изграждане с един месец. Този един месец на практика е твърде недостатъчен, като се има предвид, че изобщо не е била започната работа по пожарозащитата на конструкцията, времето за изпълнението на която е разчетено на 2 месеца. Определеният в Анекса 1 месец е нереален и заради надвишаването на количествата на извършваните СМР /строително-монтажни работи - бел. Л. М./ с 10 на сто. Всъщност по искане на инвеститора /РВД/ в процеса на работа СМР са надвишени с 10 на сто, без да се взема в предвид пожарозащитата. Първата фаза по предаване на обекта в груб строеж закъснява с три месеца и повлича след себе си и други закъснения.

Европа дава пари, за да ни интегрира в управлението на въздушното движение

За изпълнение на програма по хармонизиране на системата за управление на въздушното движение на Република България, с тази на европейските страни са отпуснати два заема от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ от по 30 млн екю, т. е. общо 60 млн. екю. Заемите са с правителствена гаранция и България поема задължението да съфинансира програмата. Част от програмата включва и изграждането на Единния център за Управление на въздушното движение. Неговото строителство започва през 1997 година, като грубото строителство завършва през 1998 година. През лятото на 1998 година се провежда конкурс за изпълнение на довършителните работи. На първо място е класирана фирма "Главболгарстрой" АД, но Европейската банка /ЕИБ/ не признава резултатите от конкурса и това забавя началото на следващия етап в строителството. Тогава РВД променя условията на том 1 на тръжните документи и без да обявява нова процедура, през м. декември същата година сключва договор за изпълнение на довършителните работи с "Главболгарстрой" АД, като цената на договора е 27 807 436 евро. Впоследствие "Главболгарстрой"АД изпълнява препроектиране на вече изпълнен груб строеж и цената на договора нараства с 13 488 688 евро, като от тях - 3 228 113.04 евро са за невключени в тръжните документи работи, т.е. има едно завишение с около 10 000 000 евро. Сроковете за строителство са удължени за разлика от първоначално приетите - но не е ясно какви ще са неустойките от това забавяне във времето.

Действащи лица и изпълнители на изграждането на ЕЦ на УВД

Освен нехайство около сроковете, държавата в лицето на министъра на транспорта В. Краус си позволява да се меси и в други области около строежа на ЕЦ на УВД. За главен експерт на обекта е избран Иван Иванов /В и К инженер/, в длъжностната характеристика на който е записано, че е "представител на министъра"! Всъщност той е кумец на Вилхелм Краус. Ив. Иванов с В и К образованието си е поставен от Краус да ръководи изграждането на една от най-сложните конструктивни системи в държавата /след НДК/. На практика Иванов е този, който взема решенията и се разпорежда на обекта със средствата на РВД - но в същото време нито Иванов, нито Краус носят някаква отговорност за последствията от провалянето по изграждането на обекта.

До 1 август 1997 обектът ЕЦ за УВД се ръководи от 7 души. След тази дата е уволнен целият състав на инвеститорското звено, което ръководи строителството на обекта и са назначени над 34 души. От новоназначените, едва10 души са наясно за какво става дума - останалите получават стриктно заплати. По около 2 милиона или 2 000 деноминирни лева на калпак месечно. След уволненията Иванов е вкаран в инвеститорска дирекция, която си има за ръководител, инженер Драганов. Ръководителят от своя страна си има заместник, който пряко се занимава със строителните работи и също така пряко отговаря за тях. Заместникът е и представител на инженера на обекта. Но на практика тези двама души заедно с директора на РВД от този период, носят цялата отговорност /юридическа и финансова/ по усвояване на средствата, отпуснати от Европейската инвестиционна банка за изграждане на обекта. Без да имат реална възможност и власт да вземат каквито и да било решения по това, за което отговарят. В крайна сметка, при несполука с крайния резултат за построен ЕЦ за УВД - изброените по-горе трима души ще бъдат тези, които ще го отнесат за провала и гафовете.

Началникът на обекта - Драганов се оказва научен сътрудник в БАН и в живота си никога не е ръководил строеж. Назначеният за експерт, който ръководи изготвянето на тръжната документация, някой си Г. Станчев, в живота си не е виждал тръжни документи и също е ВиК инженер. Министър Вилхелм Краус налага присъствието на английска консултантска фирма "Вектор" за упражняване на супервайзерски контрол на обекта. Представители на тази фирма обаче затрупват с доклади шефовете на РВД и самия министър Краус. В докладите си, англичаните твърдят, че са налице сериозни пропуски в изготвянето на тръжната документация по втория етап от строителството. Формално погледнато срокът за подаване на документите от фирми участнички е спазен, срокът за решение на Тръжната комисия е определен на 5 седмици, т. е. никой не взема под внимание написаното от наетите английски специалисти. А те струват на българския данъкоплатец около 1 500 английски лири на ден., т. е. англичаните присъстват за камуфлаж.

Представител на Евроконтрол за обекта споделя изумен, че докато в състава на първата Тръжна комисия, определила фирма ИНОС за изпълнител, превес са имали професионалистите, а са участвали и двама души от Евроконтрол. В следващата Тръжна комисия превес имат лаиците - счетоводители и юристи и не е допуснат нито един представител на английската фирма "Вектор", а още по-малко пък на Евроконтрол. Ръководството на обекта няма също представител в тази Тръжна комисия, изключая Краусовия родственик и протеже Ив. Иванов, което е определено прецедент, като се има в предвид професионалната му квалификация.

За началник приобектов склад, където се получава изключително сложно технологично оборудване, което от своя страна изисква поне елементарна техническа грамотност, е назначена 20 годишна девойка, с познания по испански език, средно образование и никаква практика за ръководство на приобектов склад. В склада за времето на следващия етап от изграждането на ЕЦ на УВД се е очаквало да минат материали за над 30 милиона долара!

В навечерието на търга по втората фаза,

за който стана дума по-горе, освен доклада със критики от англичаните от фирма "Вектор", адресиран до РВД и Министерство на транспорта, от Евроконтрол също дават критични становища и доклади до Транспортното министерство за състоянието на строителството на обекта и за качеството на тръжните документи по тази следваща фаза - никой не обръща внимание на забележките. По повод събитията около негативните констатации, експерти от Министерство на транспорта споделиха тогава пред мен, че договорът на английската фирма "Вектор" едва ли ще бъде продължен и за срока на втората фаза. Явно бе, че много нависоко в това министерство някой не искаше да има запознати с това, което се върши на обекта ЕЦ за УВД - така единствено може да се обясни фактът, англичаните да не бъдат включени в Тръжната комисия по втората фаза на строителството на ЕЦ за УВД.

Още едно доверено лице успява да настани министър В. Краус в РВД - това е Антонина Костова, зам.-директор на РВД по финансите, със заплата около 5 млн /5000 деноминирани лева/ месечно. Същата Костова се стимулирала парично и от Борда на директорите на летище "София" всеки месец. Ако има достатъчно време читателят, нека изчисли каква пенсия е заработвала с Краусова благословия въпросната гражданка Антонина К. - във всички случаи това е пенсия, на която би завидял всеки един депутат или министър!

Дотук се очертава ясно и неоспоримо едно: ръководството на РВД и това на обекта са били елиминирани нежно от транспортния министър В. Краус от подготовката на Тръжната документация по втората фаза чрез послушните нему лица. Малка групичка хора, подбрана от представителя на министъра Ив. Иванов и Антонина Костова, с главно действащо лице В и К инженера Г. Станчев работи по тази документация. Същата тази групичка взема решение да обедини всички довършителни операции по обекта, като слее архитектурните с инсталационните дейности. Това неминуемо ще доведе до две несполуки предупреждават специалисти: първо - срокът за изпълнение на строително-монтажните работи ще се удължи с най-малко 6 месеца и второ, ще се оскъпи самото строителство. Предварителното виждане, отстоявано от старото РВД-ръководство и уволнения от Краус състав на Инвеститорска дирекция е било за три фази на строителство - груб строеж, довършителни работи и инсталационни работи. Това виждане е имало за цел да се поевтини изграждането на обекта, като се остави главният изпълнител на строителните работи да провежда търговете под ръководството на инвеститора /РВД/ като търси оптимални срокове и цени от производител.

Тук непременно трябва да спомена, че докато не беше министърът на транспорта Краус в течение на нещата около изграждането на ЕЦ на УВД, "Главбулгарстрой" /основен спонсор на фондацията на съпругата на премиера Иван Костов "Бъдеще за България" - бел. Л. М./ загуби търга по първата фаза. Като компенсация за ГБС, на него се гледаше като на неоспоримия кандидат за изпълнител на строителните дейности на втората фаза. Това даваше на ГБС голяма сигурност, че ще спечели търга, потвърдиха още преди провеждането му запознати със ставащото в РВД и главно - Министерство на транспорта. Реално съществуваха два варианта за изход от търга по втората фаза за строителство на ЕЦ за УВД: или "ГБС" печели, след което сегашният изпълнител /ИНОС 1/ ще бъде изхвърлен от обекта, или - печели единствената немска фирма участник, на която пък подизпълнител е ИНОС 1.

ГБС бе предпочитана от министър В. Краус фирма - веднъж заради загубата на фирмата при първия търг и широко афишираното недоволство на транспортния министър около тази загуба. Тези предпочитания и недоволства навеждаха на мисълта само на едно - ако се осигурят пари за ГБС, тези пари /от комисионни/ ще са много и всички ще са доволни. Колкото до сроковете по строителството, които вече бяха удължени с Анекс - то за прикриване на тяхното закъснение тепърва се предвиждаше да се работи!

В крайна сметка, както вече споменах, търгът за доизграждане, за довършителните работи на ЕЦ за УВД спечелва "Главбулгарстрой", като елиминира сериозни европейски фирми. Европейската инвестиционна банка отказва да признае резултатите от конкурса, което силно смущава инвеститора РВД и ресорния министър Краус. Ето защо е предприета нетрадиционна стъпка: РВД променя тръжните документи и сключва договор без конкурс с ГБС- напук на европейските експерти, които настояват за почтен и обективен избор. Цената на договора е 27, 8 млн екю, но това очевидно не е достатъчно за ГБС, който прави препроектиране на вече построената сграда и прибира още 13 ,48 млн екю. Част от тези пари са за работа, която изобщо не е включена в тръжната документация.

По-горе вече споменах, че стойността на финансовия договор между ЕИБ и Република България за проекта ЕЦ на УВД е за 60 млн. екю. Целият проект за изграждането на ЕЦ е около 110 млн. щатски долара. По-далечната цел на изграждането на тази сграда е създаване на Единен балкански център за управление на въздушното движение - цел, която би оправдала разходите около строителството на ЕЦ за УВД.

В същото време италианците поканват балканските държави и ги събират на съвещание в Италия с намерение да съдействат да се създаде ЕЦ за УВД за Балканите на територията на град Бриндизи.

Как щяхме за изгубим приходи в десетки милиони долари

от такси за прелитащи и кацащи самолети над и на територията на нашата държава - без проблем е правилният отговор. Италия събира балканските държави, за да ги вкара в нейния си проект за ЕЦ за Югоизточна Европа, още повече, че италианците имат подкрепата за това свое начинание на правителството си. В парламента депутатът Петър Мутафчиев пита царският транспортен министър Пламен Петров защо се чака и какво се чака, та не се обяви и работи по перспективата България да стане ЕЦ за УВД на Балканите. На това питане Петров отговаря, че има вече подписан Протокол за разбирателство с италианската страна, според който Бриндизи и София ще управляват трафика в района на Югоизточна Европа, т. е. има отстъпление на държавата върху част от управлението на въздушното движение в района на Югоизточна Европа. Отстъпление, което ще донесе загуби за държавата ни и с което министърът се хвали от трибуната на парламента!

Така по време на мандатите на управление на Иван Костов и Симеон стана ясно, че управлението на транспорта в държавата е било поверено в ръцете на един безогледен към парите на Европа политик от общински калибър и друг управленец - лаик, любител на катастрофи с държавни автомобили и поклонник на почивка за сметка на държавно предприятие. Царският министър се снима на яхта в Монако, на която присъства и Иван Тодоров - Доктора /днес жертва на поръчково убийство - бел. Л. М./, вместо да направи всичко възможно България единствена да поеме трафика на самолети, като Единен балкански център на управление на въздушното движение. Вместо да защити националните интереси министърът на Симеон, Пламен Петров се хвали, че имало споразумение с италианците, което е ни повече, ни по-малко отстъпление от необходимата за защита на националните интереси позиция - България да води трафика на самолети за района на Югоизточна Европа.

Разказах тази поучителна история, за да добие читателят представа как в годините на демократичен преход за министри се назначаваха неподходящи люде, които нехаеха за мнението на Европа по случващото се в България и си позволяваха да правят каквото им душа пожелае. Те нехаеха и за националните интереси и за парите на държавата и най-вече за това, което щяха да оставят след себе си в ресора, който ръководеха. Вярно е, че в период на революционни промени всичко бе възможно, и все пак бе недопустимо да се пренебрегват с лека ръка елементарни изисквания и норми в професионални области като транспорта. Недопустимо бе да се пилеят от хора непрофесионалисти средства в милиони и резултатът да не интересува оторизираните от държавата висши чиновници.

След броени месеци България ще влезе в Европейския съюз и не е без значение с какво ще застанем редом до останалите държави-членки.

Следва продължение, в което ще стане дума за сагата около договора с Аления Маркони и всички нарушения и неблагополучия, свързани с нея. Ще стане дума отново за виновници, които са недосегаеми от закона.

Договорът на РВД с "Аления Маркони Системс" - да оставим документите да говорят

Продължение от 24 август

На 18 януари 2002 г. в 39-то Народно събрание,
Петър Мутафчиев задава актуален въпрос
към министър Пламен Петров,
в който казва и следното:
"…Аз само искам нещо да Ви напомня.
Договорът, който е подписан с "Аления",
е подписан от господин Цветан Дилов,
струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил
заместник-директор.
Как се казва сега директорът на РВД? …"

Аферата по сделката на РВД с "Аления Маркони Системс" е тясно свързана с:

• две парламентарни питания в Народното събрание,
• с част от изнесеното в Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобургготски,
• с Протокол от заседание на експертен технически съвет, на който се предлага закупуване на нови вторични и ъпгрейд на първичните радари на РВД, без провеждане на търг. Окончателната стойност на сключения договор надхвърля 14 милиона долара. Освен тези документи, към аферата "Сделка на РВД с Аления Маркони" е и
• Протокол от заседание на Комисията по оценка и класиране на постъпилите оферти за изграждане на Фаза - 3 на обект Единен център за управление на полетите - председател на Комисията е Цветан Дилов, сегашен генерален директор на РВД. След това класиране фирмата "Аления Маркони Системс" печели търга с първоначална офертна цена 17 млн. евро и срок за завършване - месец октомври 2003 година. До момента действието на договора не е приключило, а цената е надхвърлила 30 млн. евро. Закъснението е от три години.

Към документите, които са използвани в следващите части от това разследване са и:

• Протокол от заседанието на експертен технически съвет за определяне перспективите на бъдещото използване на радиолокационните средства за УВД и необходимостта от тяхната модернизация. Председател е сегашният генерален директор на РВД, Цветан Дилов.

По сделката с "Аления Маркони Системс" има извършена проверка и има

• Доклад от октомври 2001 г.. Проверката е разпоредена със заповед на министър Пламен Петров. Сред констатираните нарушения са и тези, свързани със сделката с "Аления Маркони Системс".
• Втори доклад, пак по заповед на министър Пламен Петров с разпореждане за проверка на финансовото състояние на ДП РВД излиза месец по-късно - ноември 2001 година. Констатациите по сделката с "Аления Маркони Системс" не са по-различни.

Някой от читателите ще си помисли, че след толкова документи по проверки и констатирани нарушения бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров е наказал някого от ръководството на РВД - блажени са вярващите! Или както казваха кофражистите на партийното строителство от годините на зрелия социализъм: генералният директор Цветан Дилов е бил облечен с политическо доверие от управляващото мнозинство на монархистите, а така се гради стабилност и сигурност. Вероятно това е причината Дилов да мине под идеологическия знаменател на НДСВ, в който основното правило е "Да излизаш сух от мокрото"! Все в този порядък е и фактът, че на празнуването на рождения си ден, Цветан Дилов кани в столичния Руския клуб "почти роднини", като Антон Станков, Николай Василев и други подобни креатури от телевизионните новини. Нали на рожден ден се канят най-близките, защото е личен празник? В такъв случай очаква ли някой днес, един началник като генералния директор на РВД да бъде подведен под отговорност? Да бъде обект на дознание и нездрав прокурорски интерес? Та нали ако влезе в съда дело с обвинения срещу шефа на РВД, Дилов ще среща в коридора на съдебната палата Антон Станков и онзи много висш магистрат, който го е посетил във Военна болница по време на лечението му?

Ето защо, след това отклонение ще продължа наивно и от сърце с девиза: "Да оставим документите да говорят!"

* * * * *

Място на действие - Тридесет и деветото Народно събрание, 405 заседание,
ден - петък, 1 октомври 2004 година
Заседанието е открито в 9,00 часа

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Силвия Нейчева и Веселин Черкезов

Председател Огнян Герджиков /звъни/: Откривам днешното заседание.

Председател Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър. Николай Василев, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, ще отговори на питане от народния представител Петър Димитров относно изпълнение на договора за доставка на технологично оборудване за новия Център на управление на въздушното движение в София.
Моля, господин Димитров, развийте Вашето питане в рамките на пет минути пленарно време.

Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги! Въпросът ми е от 21 януари, но аз не мисля, че е изтекла неговата актуалност. /Закъснението е от 9 месеца, колкото да се износи едно бебе - бел. Л. М./
Господин министър, въпросът засяга изграждането на система за управление в ръководство въздушно движение - София. Би могъл да се представи безкрайно сложен и там казусът действително е усложнен. Аз мисля да опростя нещата и да ги сведа до това, от което се интересуват хората.
За съжаление, от тази история лъха на корупция, лъха на национално унижение и, естествено, на загуби за България. Бедна България иска да има модерна система за управление на въздушното движение и да има модерен тренажор. Чест и слава на всяка държава, която в нашето икономическо състояние може да си го позволи! Провежда се търг с международно участие, в който, естествено, няма български участници - участват такива фирми като "Локхийд Мартин" от САЩ, "Рейтион" от Канада, "Еърсис" от Франция, "Аления Маркони Системс" от Италия. Всички други участници в търга предлагат системата да се изгради за 24 месеца. Единственият участник, който предлага системата да се изгради за 39 месеца, е "Аления Маркони Системс", която и печели търга. Разбира се, другите участници искат една реална цена от около 40 млн. евро. "Аления Маркони Системс" стартира с много привлекателната цена от 17 млн. евро. След това, при печеленето на търга цената става 26 млн. 490 хил. евро, а при подписването на договора цената става 29 млн. 557 хил. Малко по-късно ще спомена, че към днешна дата цената вече гони цената на конкурентите, но това е проблем, по който господин министърът очевидно ще внесе яснота.

Какви са сроковете, в които "Аления" се ангажира да изпълни и да внедри системата? Те са повече от оптимистични. През ноември 2001 г. трябва да е внесен симулатор. Февруари 2002 г. симулаторът трябва да е приет, август 2002 г. да е готова системата за управление на въздушното движение, април 2003 г. - приемане на място на системата, април 2003 г. Ноември 2003 г. - автоматизирана координация със съседни страни. Тоест, финалът би трябвало да бъде сложен през ноември 2003 г. Вече започва октомври, няма работеща система, няма работещ симулатор.

Интересното е, че след идването на власт на сегашното управление тръгва серия от изменения на договора. Има четири подписани анекса. Благодарение на тези анекси договорът вече не е същият. Естествено "Аления" може да претендира, че след като има изменения, това, което прави сега, е нещо друго и тя затова е закъсняла.

Интересно е и приемането на системата. През лятото на 2003 г. се правят заводски изпитания в Италия. Първият тест е пълен провал. Втори тест се прави по-късно и тогава се приемат в Италия. На 27 ноември 2003 г. се прави тест на място в България, системата блокира и спира. На 19 декември 2003 г. господин Николай Василев отстрани четирима висши служители на РВД, като ги обвини по националните медии в саботаж и четиримата бяха уволнени. След това бяха възстановени, вероятно господин Василев ще обясни какво се е случило. Февруари 2004 г. се прави втори тест на място, системата е приета. Имаше много фанфари, имаше пресконференция. Господин Василев обясни какъв огромен успех за България е това и как ще станем регионален център за управление на въздушното движение. Сега, предполагам, ще обясни как сме станали регионален център и как е внедрена системата.

В тази връзка задавам три въпроса:
1. Защо договорът между РВД и "Аления Маркони Системс" не е изпълнен и кой е отговорен за това закъснение?
2. Какъв е размерът на загубите за българската страна от закъснението?
3. Какви са неустойките, които "Аления Маркони Системс" дължи по този договор за закъснението и дали тези неустойки са поискани от "Аления"? Благодаря Ви.
Заместник-министър председател и мининстър на транспорта и съобщенията Николай Василев: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! В никакъв случай не твърдя, че всичко, което казвате, не е вярно. Напротив, много от нещата, от фактите, които Вие изложихте, са напълно правилни и Вашите оценки донякъде са справедливи.

Най-напред считам, че няма нищо лошо в това, че България се модернизира и иска да има съвременен център за управление на въздушното движение, който да е един от най-модерните в Европа и не само в Европа. Това не го казвам на шега. Лично съм посетил други центрове за управление на въздушното движение в много по-напреднали държави и наистина считам, че това е една област, в която България, освен че има изключително висококвалифицирани, признати в Европа специалисти, освен това в момента вече има и много добра технология. Центърът за управление на въздушното движение не само е една от най-модерните сгради в София, а освен това, особено след като приключи настоящият проект за модернизация, за въвеждане на новото оборудване и на новите софтуерни продукти, ще бъде един от най-добре работещите в цяла Европа. Наистина Вие сте прав, че за проекта има известно закъснение. Споменахте много дати, една от които беше април 2003 г. Тук, разбира се, няма смисъл да уточнявам, че съм министър на транспорта от юли 2003 г., но така или иначе с много усилия целият екип изведе проекта от почти задънена улица по различни причини.

Ще ви спомена няколко неща като обща информация за този проект. В изпълнение на Програмата за модернизация на Националната система за управление на въздушното движение, на 31 юли 2000 г. държавното предприятие "РВД" е сключило договор за доставка на технологично оборудване с италианската фирма "Аления Маркони Системс" - което Вие сам казахте. Съгласно договора се предвижда доставка на комплексна автоматизирана система за управление на полетите и радиолокационен симулатор за обучение на оперативния персонал. Европейският опит при изпълнението на проекти от подобен мащаб показва, че те винаги или почти винаги са свързани със значителни закъснения в изпълнението от страна на доставчика. Това наистина е жалко, но причината вероятно не е случайна. Става дума за доставка на изключително комплексни и сложни системи от най-висша трудност. Да се създаде център, който да управлява хиляди самолети едновременно - нещо толкова отговорно и важно, включително и по отношение на националната сигурност, явно е сложна задача. Това се дължи и на специфичните изисквания на всяка страна, които трябва да бъдат отчетени и интегрирани в основния продукт на производителя. Като примери за такива закъснения могат да бъдат посочени проектите, свързани с изграждането на нови центрове за управление на въздушното пространство в много големи европейски страни - например в Ланген - Германия, Малмьо - Швеция, в Лондон - Великобритания, в Будапеща и Букурещ - те са в нашия регион, където проектите бяха реализирани със закъснение от 2, 3, а понякога и много повече години. И ние ще имаме закъснение. Възможно е и ние се стараем то да бъде едно от най-малките в Европа.

За изпълнение на задълженията си по сключения с фирмата "Аления Маркони Системс" договор, в РВД са предприети всички необходими действия. Назначен е проектен екип от квалифицирани оперативни и технически специалисти от предприятието, които са подпомагани от консултантски екипи на Евроконтрол - това е европейската организация в Брюксел, и великобританската консултантска фирма "Вектор мениджмънт лимитид". До края на юли 2001 г., в резултат на усилията на техническите екипи на РВД и фирма "Аления Маркони Системс" са приключени работите по дизайна на системата в съответствие с тогавашния график.

Първата доставка по договора - това е за радиолокационния симулатор, не е осъществена в договорения срок през м. ноември 2001 г. във връзка с направеното през септември 2001 г. изменение на договора с цел модернизиране на доставения хардуер. Общоизвестно е, че в тази област всяка година на пазара излизат нови продукти със значително подобрени технически характеристики, тоест понякога системата започва да става морално остаряла, преди още да е инсталирана. Срокът е удължен с три месеца.

Тук ще пропуснем многото детайли, които Вие сам знаете и които прочетохте преди малко. Наистина следват няколко изменения на договора. Нека да стигнем до януари 2003 г., когато е взето решение за преминаване към частично приемане на доставеното оборудване. Този подход предвижда приемане и въвеждане в експлоатация на подсистеми и хардуер, доставени от подизпълнители на фирма "Аления Маркони Системс". Прилагането на този подход дава възможност на РВД да пусне Единния център за управление на въздушното движение в експлоатация на 17 април 2003 г. В периода до юли 2003 г., тоест преди промените в кабинета, са проведени редица срещи между представителите на РВД и фирмата "Аления Маркони Системс" и разменена значителна кореспонденция. В тези разговори напредък не е постигнат поради настояването на италианската страна за промяна на цената и сроковете на изпълнение на договора, преди те изобщо да продължат изпълнението на този договор.

Уважаеми господин Димитров, след като поех поста министър на транспорта и съобщенията, незабавно се запознах със съществуващите проблеми и предприех активни действия за тяхното разрешаване. С изненада и огорчение констатирах, че съществуват големи аналогии или паралели в неизпълнението на този договор и другия договор - за изграждане на летище София с друга строителна компания. Каквото може да се каже за единия договор и за неговото забавяне, същото може да се каже и за другия договор. Не случайно напоследък споделям, че едно от нещата, които съм научил в това министерство, е, че има представители на индустрии, които се занимават основно с удължаване на срокове и с настояване за повече финансови средства. Като принципал на РВД, като представител на българската държава, моята задача обаче е точно обратната - ако обичат изпълнителите да си изпълняват задълженията в срок и да не искат незаслужено повече пари от държавата.

На 27 ноември миналата година започна приемането на място на системата за управление на въздушното движение и на 18 декември 2003 г. завърши първият етап - приемане на функционалните тестове. Тестовете за приемане на място на първия етап приключиха в крайна сметка успешно на 27 февруари тази година. Вие сте прав, че те не приключиха без сътресения, без грешки и сривове. В началото на тази година при мен дойдоха едновременно представители на Управителния съвет на РВД, на Контролния съвет на РВД, както и ресорният заместник-министър и докладваха, че има проблеми с хора от персонала, които не само че не помагат - това е тяхната задача, да приключат успешно тестовете, а има данни, че саботират тези тестове. Тук много дълго може да се спори от експерти до каква степен са саботирали или не са саботирали и каква е тяхната мотивация. За мен не е важно дали тези четирима души ще работят в един или друг отдел на РВД. За мен е важно тази модернизация да приключи, защото тя е от изключително висока степен на национален интерес.

Защо е важно за България този проект да приключи? В момента е трудно да дам окончателна дата. Ние настояваме това да става по-бързо. Ако то не стане, държавата ще си събере неустойки. Ние предпочитаме не неустойките, а системата да заработи по-бързо. Предполагам, че това ще бъде през 2005 г."

* * * * *

А казват, че дните на парламентарен контрол били скучни! От отговора на министър Николай Василев лъсна истината, защо този чиновник става за всякакъв министър и защо го поставят в което и да е правителство. Той е усвоил умението да говори много без да казва нищо, да излиза сух от мокрото, да се оправдава колкото и глупаво и нелепо да звучи това и най вече - да слуша и да е послушен.

Следва продължение, в което ще довърша публикуването на отговора на министър Василев в парламента, ще стане ясно защо депутатът Петър Димитров не бе доволен от отговора на Василев, ще цитирам и онази част от Бялата книга, която издаде Симеон и се отнася до договора с "Аления Маркони", след което ще стане ясно какво е становището на експерти по тази сделка и какво губи държавата от нея. Ще стане дума и за това безопасно ли е да се правят непрекъснато промени в софтуера и ръководителите полети да ги тестват в реални условия. И още, и още много констатации, щети и нарушения, в които върви като тънка жълто-червено-синя линия управленческото поведение на генералния директор на ДП РВД - Цветан Дилов.

Неотдавна обвинител №1 Борис Велчев, който непрекъснато хвърля сили, за да убеди целокупното гражданство, че е радетел на Вятъра на промяната в Главна прокуратура и безмилостно ще бори корупцията и безстопанствеността на държавни висши чиновници, сподели, че му пречел казусът на колективната отговорност при вземане на решения. Случаите в РВД са в резултат на еднолично подписвани договори, решения, Анекси и трудният казус за прокурор Велчев липсва. Ето защо най-подробно изнасям, с документално подкрепени доказателства случаите на безстопанственост, нанесени щети на държавата, злоупотреба със служебно положение и още цял куп престъпления, които могат да бъдат проверени и разследвани.

Не че очаквам Главният прокурор да предприеме необходимите действия по въпроса....

Следва продължение...

Транспортният министър Мутафчиев организира война срещу авиодиспечерите и създаде работна група, за да замаже очите на премиера за гафовете в авиационната безопасност

В китайския език за думата криза
има посочени две значения:
опасност и възможност...

Китайска мъдрост

Хаос с мъглата паднала над София, затрудни приемането на полети и излитането на самолети от летище "София" в края на миналата седмица. Много от полетите бяха пренасочени към летищата Пловдив и Варна - проблемът с мъглата стовари част от дошлите за срещата на партията на европейските социалисти /ПЕС/ в България, не на летище "София", което, както споделиха приближени на социалиста и министър на транспорта все още, Петър Мутафчиев, довело лидерът му Сергей Станишев до гняв. За да замаже хилядите гафове, които съпътстват вече две години пребиваването му в транспортното министерство, и за да прикрие последиците от падналата мъгла и създалия се хаос, Мутафчиев подходил по комунистически с две решения: създал работна група и издал заповед за създаването на комисия.
Според информация на транспортното министерство, сформираната работна група от експерти на ведомството трябвало да анализира ситуацията с мъглата на столичното летище, което меко казано е пълна глупост.
По отношение на второто, не може да се отрече, че министърът има опит с комисиите. По паметливите си спомнят 2002 година и безхаберното участие на тогавашния депутат Мутафчиев в нарочно създадената от Народното събрание комисия за оценка на дейността на РВД.

Заповедта на Петър Мутафчиев е била издадена в последния работен ден на седмицата и с нея Мутафчиев разпоредил създаването на Комисия в състав: зам.-министър Даниела Никифорова, директорът на ГВА Захари Алексиев, директорът на РВД - Емануил Радев, шефът на летище "София" Пламен Станчев, служителят на ГВА Лилчо Лилов и двама пилоти от Съюза на летците от гражданската авиация.
Задачата на комисията е да извърши проверка спазват ли се изискванията за осигуряване на безопасност от страна на Ръководство на въздушното движение. Нещо като комисия от Нова телевизия да отиде да проверява БНТ дали работи професионално. С тази комисия Мутафчиев дал официален сигнал от високо за щурм срещу РВД... и си измил ръцете за пред премиера и лидер на социалистите Сергей Станишев.
Верни на традицията да осветяваме и тъмните ходове на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, тук, на електронна страница "Хроники" за пореден път направихме проучване и разследване на батаците и хаоса, възникнали в мъглата. Ето какво излезе на бял свят: Много медии написаха за системата на инструментално кацане ИЛС, но нито една не отдели и ред за проблемите с тази система. Според изискванията на Международната организация за гражданска авиация, ICAO, системата трябва да се проверява периодично. Когато срокът за поредното замерване наближил и започнали проверките се оказало, че има сериозни проблеми с апаратурата за измерване, монтирана на правителствения "Фалкон". Или както съобщиха запознати от ведомството на министъра, никой не може да каже годна или не е системата ИЛС, за което от министерство, ГВА и летище "София" силно мълчат. В авиацията действа едно правило - когато не можеш да удостовериш дали дадени системи работят както трябва, нормално е да ги спреш и да информираш ползвателите им. Тук министърът излязъл с хитрост от положението - увеличава срокът на годност с един месец. А след това, какво ще увеличи министър Мутафчиев питат се авиоексперти, настръхнали от безумните идеи на социалиста.

Сигурно причините за това състояние на нещата са много, но безспорно една от тях е показателна за царуващото безхаберие по отношение безопасността в родната гражданска авиация. От закупуването с пари на РВД на правителствения "Фалкон" всички полети за проверка на годността на самолетоводещите системи се извършват с него, тъй като на борда му е инсталирана скъпоструваща /около 3 млн. щ. долара/, високоточна и сложна апаратура за такива проверки. Навремето за тази цел в РВД съществуваше специализирано звено с обучен и сертфициран персонал, а самолетът и апаратурата се числяхаа в активите на РВД. По-късно самолетът беше предаден на Отряд 28, но апаратурата остана собственост на РВД и неговите специалисти се грижеха за експлоатацията и поддръжката й. Тук е моментът да спомена, че извършването на полети за проверка на авиационната техника е сериозен и доста доходен бизнес в целият свят. Очевидно апетитите са големи и разнолики, но така или иначе още от преди една ГВА е отправило искане към РВД да им бъде прехвьрлена собствеността върху апаратурата. От своя страна, ръководството на РВД в лицето на бившия генерален директор Цветан Дилов, тичайки преди вятъра, започва да налага политиката на закриване на звеното занимаващо се с облитане на техническите средства включително и ИЛС. Това е същият този Дилов, който заедно с Николай Василев се надпреварваха навремето да "снасят" новини за завьршването и пускането в експлоатация на системата на бившата Аления Маркони, днес SELEX, която все още не е завършена, а трябваше да бьде предадена още през 2003 год. Та, този Дилов, на когото вместо да му бъде потърсена отговорност за всичко, което натвори през петте години на управление, сега с протекцията на министър Мутафчиев е понижен в длъжност - директор на дирекция "Безопасност" в РВД. По ирония на съдбата, той би следвало да отговаря за полетите за проверка на годността на самолетоводещата техника и състоянието на апаратурата за извършване на тази проверка, но не би... Защото звеното в РВД вече го няма, хората са преназначени на други длъжности и не им влиза в задълженията да се занимават с досегашната си дейност, а в ГВА такова звено все още не е създадено. Така в резултат от лаишките напъни на транспортни началници, системата да не се поддържа, но експерти от МТ споделиха, че напоследък е давала дефекти, идвали са експерти от производителя /срещу заплащане/, коригирали са колкото могат дефектите и са си заминавали.
И тук стигаме до печалната истина: самолет имаме, апаратура имаме, подготвени хора имаме, а работата за която са платени фалкона и апаратурата, и продължават да се плащат много пари - стои несвършена. Да не говорим, че не е гарантирана безопасността на полетите, което, ако не е огромен гаф, здраве му кажи!
До тук говорих за системата ИЛС, която използват самолетите, кацащи на летище "София" от изток, но гробно мълчание цари за втората система ИЛС, тази която се използва, когато самолетите кацат от запад. От Станишев и медиите се крие, че системата за кацане от запад не работи все още, след като беше спряна с предписание от ГВА в началото на лятото. В тази електронна страница на няколко пъти беше повдиган въпросът защо не работи тази система, след като се задава сезонът на мъглите, а там нещата са банално прости. Причина са стари неизползвани съоръжения на военното министерство, което видите ли Министерство на отбраната нямало средства да махне. И е нямало сила, която да го накара, нищо че купуват за десетки милиони евро нови транспортни самолети за мисии зад граница, и отново се отваря "бездънната касичка" - РВД - то дало парите за махането на съоръженията на военните, но от тогава пък ГВА се бави с предписанието за пускане.
Реално и разумно би било да се спре ИЛС, но в същото време няма с какво да се установи доколко е годна системата за инструментално кацане. През дадения от Мутафчиев месец трябва да се установи дали е годна или не системата за инструментално кацане, като за целта най-добре би било да се покани външна фирма, която да извърши облитането. А с оправянето на бордната апаратура на фалкона - кой ще се заеме! И пак нещата опират до плащане.. .Авиоексперти питат, за какво е тази струваща около 3 млн. щ. долара сложна компютърна апаратура, след като няма кой да я обслужва технически грамотно.
В медиите, с цел, отвличане на вниманието разбира се, се заговори и за възможност за вдигане на категорията на летището, като бяха цитирани примери за Хийтроу, Ню Йорк, Париж. Вярно е, там категорията е по-висока, но там кацат самолети на всяка минута, летищните такси са по-високи - така, че да се вдига категорията на летището засега не е икономически изгодно, а и твърде трудно, предвид и безхаберието и некомпетентността на висши началници да се решават сериозни проблеми по безопасността - цитирани дотук.

Натрупването на скандални факти и тайни от Министерството на транспорта не свършва дотук. Наскоро Съюзът на летците от гражданската авиация е написал две гневни писма до министър Петър Мутафчиев, в които се цитират недостатъци в работата на РВД, но в споменатите недостатъци има и такива на самата Главна дирекция ГВА. Така всъщност се стига и до заповедта на Мутафчиев от 23 ноември т. г., петък, с която той създава комисия, която да проверява дали се спазват изискванията за осигуряване на безопасност от РВД. С тази своя заповед министърът пренасочва удара от гафовете върху авиодиспечерите и създава прецедент - летци да проверяват авиодиспечери. В работната група, чиито състав цитирах по-горе, няма нито един компетентен и добре запознат с пряката дейност на тези, които ръководят полети денонощно.
Председател на комисията е ресорната зам.-министърка Даниела Никифорова - онази с атрактивното хоби с папагалчета с кабинета!? Но кой трябваше да съдейства на Даниела Никифорова да се поставят на дневен ред и решат най-после проблемите на РВД - колежките й, Весела Господинова и Красимира Мартинова може би? Връзката на зам.-министър Весела Господинова е, че две години е председател на Борда на РВД и получава мнооого добра сума за това, но пък и хал хабер си няма от РВД-проблеми, а Красимира Мартинова е нейна предшественичка на този високоплатен пост. Въпросните дами, ако бяха компетентни, каквито далеч не са, щяха да сигнализират и съдействат например за продължилото безхаберие поне от 6 години в това предприятие, където основен акцент години наред бе пускането в експолатация на системата на бившата Аления Маркони, днес SELEX например.
По време на пребиваването на Мутафчиев и Никифорова с папагалчетата й в Министерство на транспорта, а и преди тях, не се обръщаше внимание на ежедневните на пръв поглед, "дребни" проблеми, стоящи пред ръководителите на полети. Към тази безумна ситуация се прибави и назначаването на Антон Джаджев /съпруг на шефката на пресцентъра на Министерския съвет, Таня Генова - Джаджева - бел. Л. М./, който е абсолютно бос в материята за авиационна безопасност, но на него му бе достатъчно, че е парашутист на самия Сергей Станишев в РВД - факт, пред който запознати с абсурдното назначение в България и Европа немеят и губят дар слово.
Не стига, че на съпруга на Генева бе намерена мнооого добре платена работа, ами към това се прибави и създаването на една напълно излишна в РВД - юридическа мегадирекция, за да приютява деца на хора от властта. А работата на Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение е все пак да ръководи полети!

Част от писмо на СЛГА до министър Мутафчиев

Но да се върна към двете гневни писма от СЛГА, в тях те заплашват, че ще информират останали техни колеги за не безопасното ръководене на полети и посочват няколко тежки и сериозни случаи при управлението на полети в района на летище София, които са могли да завършат трагично.

Защо министър Мутафчиев е създал комисия, макар и от некомпетентни хора да проверяват РВД - отговорите са повече от ясни: от една страна той хвърля прах в очите на премиера Станишев, пред когото парашутистът Джаджев винаги ще го подкрепи. От друга - Мутафчиев се застрахова при евентуална трагедия на летището да развее създаването на тази група и да си измие ръцете пред обществото като Пилат Понтийски. Третата причина министърът социалист да създаде комисия е да замаже очите и на СЛГА като използва недоволството им срещу РВД, заради което РВД той търпи много критики и понася неприятности вече втора година и от страна на EASA /Европейската агенция за авиационна безопасност/ и от страна на партията си, медиите и прочие...
Това, че с тази заповед за назначаване на тази безпрецедентна по състав комисия Мутафчиев създава антагонизъм в две от основните звена в професионалната авиационна гилдия, изобщо не стига до работещите все още клетки в сивото вещество на социалиста.
И служителите от ГВА, и настоящият директор на РВД, Емануил Радев, а и министърът прекрасно знаят, че има доста случаи, в които летците не са се държали коректно при изпълнение на полетите и са създавали сериозни затруднения на ръководителите на полети. За това има и документация и доказателства, но никой от кохортата на министъра лаик не желае да се съобразява с тези доказателства.
Налице е и безхаберие по отношение на системата за кацане от ГВА, където служителите не са достатъчно компетентни и не са си свършили работата, което също е усложнило безопасността на полетите.
Вместо да вземе спешни мерки за напуканата полоса на летище София, и за течащите му тавани, през които минават голяма част от кабелите на различни комуникации, бившият стюард и понастоящем директор на летището, Пламен Станчев също е член на комисията.
Все още стои на дневен ред, нерешен и проблемът с пътеките за рулиране, който е известен и на летци и на ръководители полети, и най вече на самия Станчев. Къде са кувейтската фирма, която щеше да оправя пистата, къде е строителят на летището Щрабаг? Защо за тях червения Мутафчиев не създаде досега работни групи и не поиска от правителството да се решат проблемите? Защо министърът не даде на прокурор виновните за днешното състояние на новото летище? Отговорът е във въпроса - защото Мутафчиев не иска да настъпва по мазола висши политици, замесени в аферата Щрабаг...
В почти всички медии си повтаряше тези дни като мантра, че е налице категория 2 за летище София и при хоризонтална видимост 350 метра и 30 метра вертикална - самолетите могат да кацат, но това далеч не е така. Вярно, удобно е за министъра на транспорта да се говори за тази категория и видимостите, но цитираните параметри важат единствено за кацане от изток!
От изток, както е известно съществува проблем с пътя, който проблем, Мутафчиев се опита да прехвърли на врага на соцпартията, столичния кмет Бойко Борисов, с налудничавата идея Борисов да вземел да построи друг път и реши проблема на летището. Кметът отговори много коректно на министъра, че ако му дадат пари, ще се заеме да направи въпросния път и така сложи точка на тъпия спор.
Малцина са тези, които знаят, че преди кацане или излитане с посока изток, полицаи спират движението и затварят пътя, като не пускат да минават автомобили и рейсове по него. Нещо като малка африканска идилия...
В края засега ще отбележа следното: положението с недостатъчната авиационна безопасност и липсата на възможност да се лети при мъгла и да не се пренасочват и анулират полети се дължи на изключително лошото управление на съществуващите ресурси, осигуряващи въпросната безопасност. За сведение на Петър Мутафчиев и Пламен Станчев ще кажа, че в цял свят собствеността на системите за инструментално "сляпо" кацане, светлинните и др. системи са на съответното летище. За прилагане на световния опит по този проблем изобщо не може и да се мисли, след като пистата е напукана, а таваните на аеропорта текат, което не пречи на Станчев да получава заплата всеки месец, да уволнява и да се прави на компетентен. А всички проблеми и разходи за самолетоводещите системи, радио и светлинно оборудване останаха на гърба на РВД.

На времето РВД имаше система ИЛС и негови служители компетентно си я проверяваха, докато сваленият генерален директор Дилов не проправи пътя да бъде закрито звеното, което извършваше въпросната дейност. Сега едни облитат, а други не поддържат технически изправна системата - тогава за каква безопасност да говорим! Може би за безопасността на социалиста Мутафчиев да си остане на топлото кресло? Но за неспособността му да бъде добър министър разбраха чак в ПЕС миналата седмица, когато им се наложи да кацнат в Пловдив... Тогава?
В момента в средите на експертите в авиацията върви залагане - кой е по-голямо бедствие за авиацията: Николай Василев или Петър Мутафчиев?

Към края на месец септември тази година се очаква откриване на завършената фаза 2 и фаза 3 от системата на "Аления-Маркони-Системс" и трябва да започнат тестовите изпитания. Системата ще се приеме от хора, които са я поръчали, съгласили са се да я купят и ако кажат: лоша е, ще излезе, че работят срещу самите себе си и са едва ли не престъпници.

В края на месец октомври тази година свършва мандатът на сегашния генерален директор Цветан Дилов. Това е главната причина от Министерство на транспорта и съобщенията /МТС/ и лично министър Мутафчиев да се изнервят от публикациите на разследванията в тази електронна страница.

За очакващите да настъпят кой знае какви промени ще уточня, че генералният директор Цветан Дилов си е осигурил протекциите на поредното правителство, протекциите на поредните висши магистрати и най вече протекциите на синдикалиста Константин Тренчев. И колкото и да се е опитвал днешният министър на транспорта Петър Мутафчиев да се бори срещу Дилов при предишното царско правителство, днес той е на коренно противоположно мнение и е готов да защитава лично същият този генерален директор Цветан Дилов. И не само да го защитава, но и да намери начин да продължи трудовият му договор в РВД. Тези дни от МТС изтече информация, на министъра не му било лесно да смени директора на РВД Дилов, защото бил безспорен специалист и познавал нещата. Мутафчиев не давал и дума да се издума пред него за решаване на този кадрови въпрос след месец. "Г-н Дилов е голям специалист и има да си довършва редица неща". Това е оправданието, което напоследък се лансира, както от министъра на транспрота, така и от членове на неговия Политически кабинет. Противно на тези виждания и планове на социалиста Мутафчиев - срещу него скочиха колеги от социалистическата партия с обвинения в неблагополучия по ръководените транспортни ресори. Появиха се разследванията за РВД и като капак на всичко - в парламента, Комисията за борба с корупцията реши да разгледа разследванията за РВД, публикувани в тази електронна страница. Това дойде в повече на пловдивския лидер на социалистите.

При смяната на ръководството на РВД през 2001 г. началниците от Министерство на транспорта твърдяха, че извършват така въпросната смяна, че да има приемственост между стари и нови шефове в РВД. От тази приемственост бе продължена традицията да се източват пари и средства с ущърб на РВД - в тази посока е най-крещящият пример с приетия фазов подход, който лиши от възможност за търсене на неустойки българската страна в договора с "Аления-Маркони - Системс" - неустойки за просрочено време по пускането на закупеното от тях оборудване и неустойки по оскъпяването на първоначално обявената цена от италианците. Фазовият подход, който даде възможност на "Аления" да доставя на части това, с което е готова - затрудни неимоверно много пряката работа на диспечерите в РВД, тъй като всекидневно възникваха и продължават да възникват проблеми, изменения, блокиране на системата. А основното предназначение в дейността на РВД е осигуряване на безопасността на полетите.

Така, освен че договорът с "Аления" не бе изпълнен в срока, посочен в офертата в търга, РВД е лишено от възможност да води арбитражни дела за евентуални неустойки. И към това неблагополучие се прибавя и фактът, че от РВД, вместо да си купят най-доброто, за да има българската държава претенции за регионален център в Югоизточна Европа за управление на полетите, РВД показа на другите участници в търга с "Аления" - французи и американци, че са играли в предрешен търг! Защото на практика спечелилата търга "Аления" достигна предложените от тях цени, /което все още не е окончателно - бел. Л. М./и пресрочи отдавна срока за крайно въвеждане на системата в експлоатация.

А как ще се превърне българското РВД в регионален лидер за управление на полети, след като предавателите на радарите са стари и непрекъснато имат нужда от ъпгрейд? След 11 септември всички служби в света затягат сигурността на управление на полетите и не пилеят пари за щяло и нещяло, но в това отношение българското РВД показа, че е бамбашка и няма аналог по връзки с политици, по необосновано източване и по пилеене на средства против законоустановените норми, разчитайки на лобита в изпълнителната власт, в парламента, в прокуратурата. Продължаващото източване на средства към български и чужди фирми е съпроводено с променени договори в полза на фирмите партньори на РВД и в ущърб на самото РВД.

Независимо от публикации, документални разследвания и конкретни сигнали до институции и ведомства, занимаващи се с правораздаване по нарушения в законността, след повече от 10 години стана ясно, че трите власти: изпълнителна, законодателна и съдебна не проявяват интерес да освободят виновници от ръководството на РВД, за да им бъде потърсена сметка. Оказа се, че представители от трите власти, независимо в кой мандат на партийно управление са, демонстрират нежелание да бъдат разследвани нарушенията и случаите на безстопанственост, извършени в РВД. Ето защо Докладите на две комисии, проверявали РВД по Заповед на съответния транспортен министър и излезли с констатации и препоръки, бяха внесени в Главна прокуратура и останаха без последствия. Ето защо и сигнали на депутати /включая и сегашния министър Мутафчиев/, заявени от трибуната на парламента също останаха без последствия за виновниците от ръководството на РВД.

Десет години след извършените действия,

свързани с безстопанственост, източване и нанасяне на щети, те не могат да бъдат огласени във вестниците с имената на служителите от Министерство на транспорта и съобщенията, РВД и ГВА, защото източниците се страхуват от гонения и разправа! Въпреки че тези служители са наясно, че всичко за което имат документи и свидетелстват е истина. Страхът все още владее хората и това бе причина аз да изнеса с името си факти от документи за събития в РВД.

В РВД имаше пари и възможност да си осигури най-хубавата техника в Европа, а всъщност бяха пропиляни средства и то в милиони евро и лева за система, коригирана, показала дефекти, блокираща, апаратура, нуждаеща се от постоянен ъпгрейд поради технологична старост и условия за работа, които са лоши за диспечерите. Тук имам в предвид липсващата кула на новото летище, недовършените пътеки за рулиране, недовършените оборудване и внедряване на системи за светлини, липса на маркировки, необходими при водене на самолети. И при тези условия и хвърлени милиони РВД и диспечерите му са длъжни денонощно да осигуряват безопасността на полетите на самолети, пълни с невинни хора.

На сегашния етап безопасността на полетите и подобряване на технологията на работа е необходимо спешно да се изработи стратегия за развитието на ДП РВД, съгласувана с министъра на транспорта. Необходимо е час по-скоро да се преразгледат договорите, анексите и допълненията по сделката на РВД с "Аления-Маркони-Системс" и реално да се прецени коя от заложените договорености е неизпълнима и вече безпредметна, да се извърши предоговаряне на сделката така, че да се даде възможност на РВД за по-строг контрол по крайната дата и качество на изпълнението. Необходимо е да се потърси възможност за компенсиране на докупения хардуер и софтуер за многорадарната обработка на системата "ARTAS" и оборудване за интерфеис "RMDCE", също за стотици хиляди евро. За се осигури парична компенсация и за докупения хардуер и разработен софтуер "СТОН", една допълнителна система, която работи като междинна между нашата и тази на съседните страни, една система, създадена, за да се елиминират пропуските в заданието и договора с "Аления". За да заработи системата за цялото въздушно пространство, то тя ще трябва да се доработи.

Необходимо е сегашното ръководство на РВД да внесе необходимите корекции и липси в системата, които се появиха след откриване на новата писта на летище София. Необходимо е да се модернизира радиолокаторът за обзор на летателното поле.

Необходимо е да се преодолее изоставането по сертифицирането на предприятието. Час по-скоро следва да се постигне яснота по проекта "Джустиниано", проект иницииран от италианците и подписан от Цветан Дилов. С него РВД се отказва да ръководи самолетите над 6000 метра, които представляват 90 на сто от полетите над България. Имаше натиск - отказано ли бе участие в този проект, който бе в защита единствено на италианците, които с него осигуряваха повече самолети за своята система в Бриндизи и повече приходи.

Стара традиция в авиацията, а и не само там е да се търси отговорност, когато се е случило непредотвратимото. Нека с тези публикации дадем сигнал да се прекъсне тази традиция.

България и Румъния ще ръководят заедно полетите на самолети, съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев в навечерие на заседанието на Българо-румънската транспортна комисия. На нея ще се обсъди създаването на нов функционален блок за ръководство на въздушното движение. Този център няма да е затворено пространство между България и Румъния, а ще се търсят и други партньори. Ако обаче италианският център "Бриндизи" поеме контрола над Балканите във високото въздушно пространство, за България ще остане само ръководството на движението под 10 хил. метра, което не е така печелившо. Тогава логично идва въпросът: за кое точно се хвали министър Мутафчиев?

Ако американците и французите се усетят за търга с "Аления"...

Политици и шефове в РВД тръбяха, че бързаме да сме първи на Балканите с Единен център за управление на въздушното движение, но избраха по-дългия срок на изпълнение на Аления-Маркони края на 2003г. За сведение, опреснявам паметта на министър Мутафчиев, офертата на американците бе в края на 2002 г. да се пусне системата да работи. Както се случи и при втора фаза, и тук крайната цена се удвои и стана съизмерима с офертите на загубилите търга французи и американци. А към днешна дата не е сигурно, дали са го и загубили, вероятно ако се прочете доклада на комисията от МТ, която прави проверка на РВД през 2002г. ще се изясни случилото се.

Дотук - каквото било, било, но 2002 г. дойде, а италианците бяха доникъде. Тогава, за да бъдат извадени от конфузната ситуация, че след декември 2003 г. няма да бъдат готови, сам генералният директор Цветан Дилов прави предложение с "Аления-Маркони" да се сключи фазов подход на изпълнение на договора /т.е. италианците да доставят поетапно това, с което са готови /. Вариантът с фазовия подход сеп риема и оправданието на ръководството на РВД е, че така щяло да се ускори изпълнението по договора, тъй като се задавала Олимпиадата в Гърция и нямало да можем да поемем трафика. По време на Олимпиадата диспечерите си работят със старата апаратура, а не с тази на "Аления-Маркони". Ефектът от фазовия подход е, че и досега, 2006 година, италианците не са предали системата и едва ли ще дължат някакви неустойки по забавянето, тъй като приемането на фазовия подход им измива ръцете от каквато и да било отговорност да спазват заявения краен срок - нещо, с което са спечелили търга пред останалите кандидати.

В сметките на РВД през 1997 г. имаше 130 млн. долара и от тогава всяка година постъпват по 60-70 милиона евро, но когато стане въпрос за радари и система за водене на самолети, Дилов "пести" пари. В същото време той не спря да тръби по медиите в стил "България на три морета", че България ще направи Единен център, който ще бъде Балкански център и ще управлява трафика и на съседите, а от там и ще прибира и техните приходи. Това освен, че раздразни македонци и румънци, ги амбицира и те си купиха и по-добри системи, и по-модерни радари. Междувременно българските планове за ЕЦ на Балканите се оказаха химера и към днешна дата, стана ясно, че Дилов е решил да прави Балкански съюз с Румъния, срещу другите. В това начинание той въвлече и министър Мутафчиев, за да му прави актив. Но ако се върнем в историята ще си спомним как за България свършват Балканските съюзи и може да предположим какъв ще е "активът" на министъра. Напоследък професионалистът Дилов е започнал да разбира, че не можеш да се предявяват претенции за регионален център с 20 годишни радари и система с куп кусури, ето защо той обърна позицията си и започна да прави изявления, че трафикът над България може да се ръководи от всяка точка на света. Както е тръгнало, не е далеч времето, когато РВД ще ръководи самолети в зоната на летищата и ще се лиши от 90 на сто от приходите си. Това ще е ролята на професионалиста, когото Мутафчиеф няма да сменя под натиск, а стъпка по стъпка ще оправя нещата. Като отчетем, че близо година Мутафчиев дори избягваше думата РВД, явно ще му трябва мандат от 45 години, но сега мандатите са по четири години, а на транспортните министри, както показва най новата ни история - по две.

Един от най фрапантните примери за професионализма на Дилов засега са: модернизацията на радарите без търг и търгът за трета фаза. И при двете той е председател на комисиите направили съответния избор. При модернизацията на радарите се прави Комисия от хора, повечето от които не работят на радарите и не ги интересува какви ще бъдат бъдещите проблеми. Самите италианци от монтажната група са казвали, че те са обиколили света да монтират радари, но никъде не им се е случвало да подменят само приемници, а да оставят старите предаватели, които са на 20 години. След време, италианците спират да говорят на тази тема, защото началниците им обяснили, че това се правело така, за да се избегне търг и покрай частичната модернизация на първичните радари да продадат три нови моноимпулсни радара, пак без търг. Трябва да припомним, че когато през 1994 г. РВД подмени само вторичните радари на трасовите комплекси, бе проведен търг и спечели американската фирма Кардион. Та от тогава там първичният радар е италиански, а вторичният - американски. Повече от сигурно е, че ако РВД бяха обявили търг за подмяна само на приемниците на първичните радари, то и други фирми освен "Аления- Маркони- Системс" щяха да участват.

Тези дни стана ясно, че министърът на транспорта бил разтревожен, защото от РВД изтичала информация. Мутафчиев обаче не уточни за кой период от време говори. За сегашния или за времето, когато той самият бе опозиционен депутат и от трибуната на парламента громеше управляващите за далавери в РВД. Тогава днешният министър на транспорта и съобщенията задаваше въпроса: " Кой е директор на РВД?" И сам си отговаряше: "Господин Дилов, който е подписвал договорите с "Аления" струва ми се". Тогава Петър Мутафчиев се е обаждал на хора в РВД с искане да му дават информация за далавери, защото правел много хубави питания на тема РВД и от Позитано 20 много му се радвали. От какво тогава се тревожи сега министърът? Излиза информация, част от която той е размахвал на политическите си противници.

Ако приемем, при договора с Копитото и с Главболгарстрой, че "приносът" на Цветан Дилов е безхаберие, че предприятието се източва, то при модернизацията на радарите и при трета фаза той прекрасно е разбирал /а и му беше казано /, че съсипва бъдещето на РВД. И в това отношение РВД е уникално.

Битката на социалиста Мутафчиев със синия финансист Муравей Радев

Имаше време - мандатът на управление на Иван Костов, когато областният лидер на БСП Петър Мутафчиев и ексфинансовият министър Муравей Радев близо седмица произвеждаха новини за народа. Тогава Мутафчиев храбро разкриваше факти за източените от РВД милиони с помощта на бившия син ковчежник, а Муравей още по-храбро отричаше, да е имало далавери.

Преди четири години

със 146 гласа "за", 40 "против" и 1 "въздържал се" парламентът изпрати на главния прокурор Никола Филчев Доклада на Временната комисия, която проучваше дейността на Ръководство на въздушното движение, както и констатациите на Сметната палата от 2000 година.

Шефът на палатата тогава, Георги Николов, който бе в парламента, каза, че неговите изводи напълно се покриват с констатациите на комисията. НДСВ, ДПС и БСП подкрепиха изводите в доклада, СДС - не. Документът обвиняваше бившите министри Вилхелм Краус и Муравей Радев в причиняване на значителни вреди за държавата.
В кулоарите на парламента остри реплики си размениха БСП депутатът Петър Мутафчиев, член на комисията, и ексминистър Муравей Радев. "Това е пладнешки грабеж!", скочи Мутафчиев в защита на позицията си по делата на РВД. Ето защо си струва да припомня на господина министъра, как като специалист по транспорта в миналото, в 39-то Народно събрание, г-н Мутафчиев не спестяваше критики за злоупотребите и нарушенията в сектора. Още се помнят питанията му към бившите му вече колеги Николай Василев и Пламен Петров за договорите на РВД с италианската фирма "Аления-Маркони Системс", подписан през ноември 2001 г., както и този за единнния Балкански център за управление на въздушното движение.

Временната анкетна комисия разглеждаше скандалното пилеене на милиони в РВД,

като се очакваше веднага след проверка на състоянието на държавното предприятие ръководство "Въздушно движение", Временната анкетна комисия да предложи преразглеждане на статута на държавното предприятие. Гласувано бе, докладът с нарушенията, извършвани в РВД в периода 1997-2001 година, да бъде представен на главния прокурор. Според доклада, бившият финансов министър Муравей Радев не е упражнявал оперативен и ефективен контрол, за да предотврати източването на средства от РВД. От своя страна, от парламентарната група на ОДС обвиниха председателя на Временната анкетна комисия - депутата от НДСВ, Никола Богданов Николов, че срещу него се води дело от РВД за 25,000 лева пропуснати ползи. Народният представител го отрече и обеща коментар по време на дебатите за РВД. Двама депутати от Временната анкетна комисия - Александър Арабаджиев и Петър Мутафчиев изпратиха тогава писмо до председателя на Сметната палата Георги Николов, в което отправяха запитване правена ли е била проверка за състоянието на РВД през 1999 г. по заповед на директора на палатата. Депутатите от "Коалиция за България" искаха да им бъдат предоставени констатациите на Сметната палата за РВД, ако е имало такава проверка. "До момента нямаме такъв отговор, а днес трябва да се състоят дебатите", заяви тогава социалистът Петър Мутафчиев.

Кога и за какво изтича давност по нередностите в РВД

По закупуването през 1998 г. без търг на три моноимпулсни радара и частична модернизация на първичните радари, за да има мотив да се избегне провеждането на търг, стойността на модернизацията, направена от италианската фирма "Аления- Маркони" е твърде висока. За провала на тази модернизация, 30 инженери пишат писмо, за което стана дума в предишната част на това разследване. Тогава се оказва, че Вилхелм Краус е бил подведен, че в РВД не се подменят радарите, а се прави някакъв ремонт и вместо да се спре предстоящата модернизация, тя се ускорява. По въпроса за радарите президентът Петър Стоянов дори привиква Краус. Негово е изречението, което казва на Краус пред човек от РВД: "И с радарите ли ще я караме, както с другите работи в РВД?" За сделката с радарите своевременно са били информирани икономическа полиция, прокуратура и следствие. В следствието, разследването за радарите е разделено на две части: закупуване на радарите без търг за 15 млн. долара и построяване на кула за 15 хиляди лв. Не трябва да се забравят разбира се проверката на МТ през 2001 година, изказванията на народния представител Петър Мутафчиев, сега министър на транспорта и бивш член на парламентарната комисия, разследваща РВД. Десетгодишната давност на описаното деяние за радарите изтича през 2008 година.

През 1998 г. се прави търг за довършителни строителни работи по сградата на Единния център. Печели го "Главбoлгарстрой" с най-ниска оферта от около 27 млн. евро. Следва препроектиране по искане на РВД и естествено корекции в цената, с която Главболгарстрой печели. Крайната цена е около 45 млн. евро. И далеч надхвърля скъпите оферти на другите участници в търга. Няма данни какво са направили прокуратура и следствие по този въпрос. Председател на Експертния съвет по договора е сегашният директор Дилов. По този договор има дадена негативна оценка от: Бялата книга на правителството на Симеон Сакскобурготски, проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания, докато БСП са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2008 година.

През 1999г. се провежда търг за трета фаза по изграждане на Единния център за УВД. Участват италианската фирма "Аления-Маркони", френската "Ерсис" и американската "Рейтион". Печели италианската фирма "Аления-Маркони" с оферта от 17 млн. евро. Следват познатите от втора фаза анекси за срокове и цени. При оферта за изпълнение на договора до 2003 г., същият и досега не е завършен, а сумата поизпълнението вече клони към 36 млн. евро и стана съизмерима с офертите на изгубилите търга американци и французи. Информацията от следствието е, че те не се занимават с трета фаза, тъй като те се занимават с нещо, което считат за престъпление едва, когато то е изконсумирано, а трета фаза все още продължава. Както вече стана дума, по искане на РВД през 2001 г. се сключва Анекс за фазов подход, чрез който се очакваше ускоряване на договора с "Аления". Ефектът от поискания фазов подход и то от РВД е единствено, че българската страна няма да получи неустойки за закъснението. Негативна оценка на този договор е дадена от: проверката на МТ през 2001г., многобройни депутатски питания докато са в опозиция. Десетгодишната давност на описаното деяние изтича през 2009 година.

През 2002 година РВД купува бившата почивна станция на БДЖ - "Локомотив" в курорта "Св. Константин и Елена" за около 10 млн. лева без проведен търг. От РВД са направени доста разходи по ремонт и оборудване, но не са правени проверки, за да не излезе нещо. Станцията все още не се експлоатира. Все пак до 2012 година - годината на поредното изтичане на давност има време.

Старите грехове още тежат

През 1991 година, от РВД са преведени 1 850 000 щ. д. на "Авиокомпания Балкан", за да може последната да закупи части на РВД за 75 000 щ. д. За какво е била нужна останалата преведена сума може да каже тогавашният директор на "Балкан", ако някой ден се върне от Америка, където се е пренесъл да живее. Може би с превода на тази сума се даде началото на края на "Балкан". Сумата от 1 600 000 щ. д. така и не бе върната на РВД. Как си е "свършила" по този превод и обосновката му, работата прокуратурата може да се разбере от писмо на Градска прокуратура с изходящ № 1648/98 от 1999 година. Благодарение на това, генералният директор на РВД тогава можа безпроблемно да дочака пенсия, да вземе многоцифрено обезщетение и да назначи сина си в РВД, като го запише като задочен студент в Техническия университет, в специалност РВД, където самият той преподаваше, когато нямаше работа в тренажорния комплекс.

От несъбрани аеронавигационни такси в периода 1992-1995 г. на стойност 16 000 000 щ.д., /за което аз писах тогава във в. "Демокрация" - бел. Л. М./, мнението на Градска прокуратура по този, а и по други въпроси за същия период е отразено в писмо с изходящ номер 2280/95 от 26. 04.1996 година. Тогава само американското посолство бе натрупало 4 милиона долара дълг към РВД.

През 1996 година Жан Виденов в качеството си на премиер изпраща писма до всички ръководители на държавни предприятия, в които им нарежда да изтеглят всички пари на ръководените от тях предприятия от определени банки, по приложен списък. В списъка фигурира и Елитбанк. В периода от деня на изходящия номер на това писмо от Министерския съвет и съответно, входящия му номер в РВД, РВД не само, че не тегли парите си, а внася нови 2 000 000 ш.д. в Елитбанк. Та в РВД първо внасят парите в Елитбанк, а след това завеждат писмото на Виденов. След фалита на банките ръководството на РВД започва да пише писма до Жан Виденов с искане за лично съдействие, да им помогне да си върнат парите от фалиралите банки. Няма данни какво е становището на прокуратурата по този въпрос.

Утре следва краят на това разследване

На пресконференция министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев изнесе пред журналисти манипулирани факти и данни * Желанието да се води борба с корупцията и злоупотребата със служебното положение той нарече спекулиране!

Продължение от 19 септември 2006 година
Днес министър Петър Мутафчиев заминава с генералния директор на РВД, Цветан Дилов за Румъния, за да подпишат, политически протокол, договореност за съвместна дейност. Това е съобщил вчера министърът на транспорта и съобщенията, Петър Мутафчиев. Експерти, по ресора на РВД твърдят, че румънците са дръпнали напоследък значително по-напред от българите в тази област.

Функционалният блок за управление на полетите, който щял да функционира по въпросното двустранно договаряне имал за цел да се противопостави на реалната опасност Италия да поеме обслужването на въздушното движение над Балканите. Мутафчиев е заявил, че проектът ще е отворен и за други страни от региона, като дал за пример Сърбия, която може да се впише успешно в него.

Помолен да коментира подадените сигнали в Парламентарната комисия по корупцията срещу Министерството на транспорта и съобщенията за предпоставки за източване на средства от държавно предприятие РВД, министър Мутафчиев коментирал по следния начин - всички случаи касаят предишни правителства и че той самият е поискал от председателя на комисията Бойко Великов справка за сигналите, която показала, че нито един от случаите не се отнася за сегашното ръководство на Министерството на транспорта, а това били средствата, дадени за средствата за сградата на "Копитото" и за системата "Аления". Мутафчиев е "пропуснал" да даде обяснения за бездействието на сегашния екип на МТС по нередностите в РВД, а бездействието също е изразено отношение по дадени проблеми.

Пред журналистите министърът подчертал, че в момента се прави пълен анализ на структурата и финансирането на РВД, както и за ползването на неговите почивни бази. Докладът трябвало да е готов до 30 септември и в тази връзка самият Мутафчиев съобщил, че са намалели нощувките на външни лица в станциите на РВД, както и че самият той не бил стъпвал в тях.
Така само 24 часа преди да отпътува за Румъния, Петър Мутафчиев заявявайки на нарочно свиканата пресконференция във ведомството му, че сигналите в Комисията за борба с корупцията са за сделки, извършени от предишни правителства, разгърнал една голяма неистина. Шефът на пловдивските социалисти и министър на транспорта Мутафчиев "забравил" периода, когато той, като народен представител задаваше въпроси и критикуваше случващото се в РВД.
Всъщност разликата е в характеристиката на властите, тъй като, ако сега Мутафчиев е в изпълнителната власт и е доволен от генералния директор Цветан Дилов и случващото се в РВД, то преди този мандат, пак същият социалист Мутафчиев пребивавайки в законодателната власт, задаваше неудобни въпроси за същия Цветан Дилов и скандалните финансирания по подписани договори от шефове на Ръководство на въздушното движение. Така само с една смяна на пребиваването на Мутафчиев от една власт в друга /от законодателна в изпълнителна - бел. Л. М./ той промени позицията си на 180 градуса за генералния директор на РВД и качествата му - от много критикуван, Дилов се превърна с магическа пръчка в "безспорен специалист, какъвто друг няма". Последното мнение е на политическия кабинет на министъра на транспорта и съобщенията. А казват, че не ставали чудеса? Толкова за това дали министър Мутафчиев се е намирал в някаква власт, когато е хвалел или недоволствал с критики по отношение на ген. директор на РВД, Цветан Дилов. Все пак Стенографските протоколи от заседанията на парламента в дните на парламентарен контрол все още са налице /както в парламента, така и в личния ми архив - бел. Л. М./. Тези протоколи пазят изречените думи, позицията на сегашния министър Петър Мутафчиев, каквото и да желае или не желае да си спомня той днес.

Ето защо фактът, че вчера Мутафчиев гарантира, че тези сигнали не засягат сегашното управление на Министерство на транспорта далеч не означава, че твърденията му не са на границата на лъжата, показват факти и документи от негови изказвания. Колкото до твърденията на Мутафчиев, че напоследък доста се спекулирало с информацията, с която се занимава парламентарната комисия по антикорупция, то шефът на пловдивските социалисти безспорно имаше в пред вид разследванията, публикувани на тази електронна страница, както и тези, които продължават да излизат. Дали изводите и констатациите на Комисии, създадени и работили със заповеди на бившия министър на транспорта от времето на царския режим, Пламен Петров са спекулации, меко казано е странно, точно социалистът Мутафчиев да си позволява да твърди, още повече, че именно той в мандата на предишния парламент задаваше актуални въпроси за случващото се в РВД. В тази посока е лош театър тепърва министърът да отправя запитвания към Комисията /по антикорупция - бел. Л. М./дали постъпилите сигнали засягат времето, в което той управлява министерството и да съобщава, че е получил отрицателен отговор!

Тук вчерашните изявления на Мутафчиев ме принуждават да припомня въпроса му, зададен по време на негово лично депутатско питане в парламента. Въпросът бе от цитат от питане на народния представител Петър Мутафчиев от 39-ото народно събрание, направено на 18 януари 2002 година и гласи дословно следното: "…Аз само искам нещо да Ви напомня. Договорът, който е подписан с "Аления", е подписан от господин Цветан Дилов, струва ми се. Господин Цветан Дилов е бил заместник-директор. Как се казва сега директорът на РВД? …" А актуалните питания на Петър Василев Мутафчиев бяха относно извършване на проверка по подписаните договори от Държавно предприятие Ръководство на въздушното движение и другият актуален въпрос - относно предложение за създаване на единен Балкански център за управление на въздушното движение. Така че, както се казваше в една рубрика от близкото минало "Архивите са живи" и нека един министър да не пренаписва случилото се преди няколко години, още повече, когато е с негово лично участие.

Вчера на пресконференцията си, министър Петър Мутафчиев направи още едно съобщение пред ресорните журналисти от вестници, телевизионни канали и радиа, а именно, че щял да изиска резултатите от проверката на комисията и лично ще ги предостави за проверка на главния прокурор. Към това съобщение бе и изводът му "Смятам, че съдебната система трябва да се занимава с корупцията в тези дружества". Тук не мога да не спра и да се поклоня на популизма на този висш държавен чиновник - то бива, бива, ама чак пък толкова - не е добре, господин министре! Та Вие прекрасно знаете, че още в мандата на предишния главен прокурор, Никола Филчев в Главна прокуратура постъпваха сигналите след проверките на двете комисии от 2002 година - едната, ръководена от Пламен Накев и другата, ръководена от Милан Маринов. Проверки, възложени, пак повтарям от Вашето ведомство! Малка част от въпросните действия на РВД присъстват и в така наречената Бяла книга на Симеон Сакскобургготски, която също е дадена овреме в Главна прокуратура и оставена, както предишните сигнали без последствия, т. е. без назначени проверки на изнесеното. А Бялата книга се появи в началото на управлението на НДСВ и мина под мотото - силен старт - слаб финал.

Още един сигнал за случвалото се в РВД е бил внесен в Главна прокуратура на 28 април 2006 година под номер 3096. По този повод е била проведена и среща на шефове на синдиката в РВД с прокурор Антонова. Оттогава, близо пет месеца - ни вопъл, ни стон. А във въпросния сигнал са изброени както отделни случаи на нередности и лицата, имащи пряко отношение към тяхното възникване, така и документи, които са пряко свързани със сигнала и ги има в наличност, както в РВД, така и в Министерство на транспорта и съобщенията.

Изброявам всички тези факти, не за да тревожа министър Мутафчиев, а за да му припомня събития и факти, които са се случили в последните няколко години, свързани с РВД и в които под една или друга форма той също е бил съпричастен. Не като министър, а като представител на законодателната власт. Белите петна в паметта на висшите държавни чиновници е добре да се запълват.

Последствията от едно документално разследване

Още в края на месец август започнах да публикувам части от документално разследване за случвалото се в РВД. В това документално разследване цитирах и списъка на служителите, които генералният директор Цветан Дилов е назначил без конкурс в ръководеното от него предприятие. Изброих поименно и хората от властта, които са почивали и ползвали базите на РВД, дадох примери как бившият транспортен министър Пламен Петров е трошил коли на държавното предприятие и колко са стрували тези негови приключения на РВД. Всичко това бе изнесено и публикувано тук и винаги може да се прочете в рубриката "Разследвания". От миналата седмица започнах изнасянето и на други факти по случващото се в РВД, по този повод, в парламента, Комисията за борба с корупцията реши да провери изнесеното в моите публикации. Тогава аз започнах ново изнасяне на данни и факти по нередности в ДП РВД, което вече е вбесило министър Мутафчиев и така се стигна до вчерашната пресконференция. В това, които изброих дотук няма нито следа от спекулации, а единствено и само желание новият обвинител №1 да разпореди на прокурорите да си свършат работата, което още отсега твърдя, че няма да се случи. Или ако се случи, то ще се имитира дейност, тъй като много висш магистрат е близък с генералния директор Цветан Дилов и го е посетил в болницата, където Дилов е бил известно време на лечение. Това вече бях споменала, но днес повтарям отново.

Едно от постоянните обвинения

на еврокомисарите към българската държава е за това, че борбата с корупцията не се води достатъчно ефективно. А какво освен борба с корупцията е веднъж завинаги да се разчисти РВД от виновници за нередности и сключени договори за милиони без проведени предварително търгове, както го изисква и законът. Какво освен борба срещу злоупотребите със служебно положение е, да се вземат еднолични решения за модернизация на радари и възлагане на поръчка за 15 млн. долара без търг, каквото решение е взел ген. директор Цветан Дилов?

Какво освен данни за злоупотреба със служебно положение

е да се уреждат деца и близки на депутати и други хора от властта с добре платена работа, с почивка в бази, в които не би следвало да почиват, да се дават автомобили на министър, който не е останал без служебен транспорт, да се поемат разходи и ремонти, неприсъщи и несвързани с дейността на едно държавно предприятие? Ето това изнесох в документално разследване, подобни данни ще продължа да изнасям, така, както съм правила досега като журналист. Така постъпват и други мои колеги - за да не се чудим защо Европа не ни вярва, че се борим и сме се справили с корупцията в държавата на всички равнища и във всички власти.

Понякога и проведен търг не е достатъчен

Договорът от изграждането на Единния център за управление на полети се отнася до довършителните работи от строителството на Единния център за управление на полетите. Проведеният търг се печели от Главбулгарстрой, който предлага най-ниска цена и най-къс срок на изпълнение. Веднага след търга обаче, "по искане на възложителя" /РВД - бел. Л. М./е направено препроектиране и други промени в договора, което е удвоило сумата, с която ГБС е спечелила търга. Удължен е бил и срокът на пускане на центъра в експлоатация, от което реално загубите са за РВД, а ползите - за шефовете, допуснали препроектирането и удължаването на срока. Решенията за препроектиране на сградата на ЕЦ за УВД е вземал зам.-директорът по оперативната дейност в годините 1997 - 2001., Цветан Дилов. Тук, по този договор, две комисии, назначени от МТС са направили препоръка за провеждане на експертизи за качествата на вложените материали и действителните им цени, както и гаранционните им срокове. Такива експертизи никой не е провел.

Третата фаза от изграждането на ЕЦ за УВД

включва радиолокационното и комуникационно оборудване, които пряко са свързани с работата на диспечерите в РВД. Три години след срока, предвиден в първоначалния договор все още той не е изпълнен, но затова пък цената по изпълнението е надвишила два пъти договорената /от 17 на 38 млн. евро - бел. Л. М./. Тестванията на технологичното оборудване досега са несполучливи, комисия с председател Милан Маринов констатира, че по време на търга по това оборудване са направени фалшификации...

Следва продължение

В края на миналата седмица в Министерството на транспорта и съобщенията е настъпила голяма суматоха в резултат на публикуваните тук части от поредното разследване за случващото се в Ръководство на въздушното движение, алармираха ме мои източници от това министерство. Самият министър Мутафчиев бил бесен и ругаел наляво и надясно, че излизат такива уличаващи го факти. Заместниците му се снишили и очаквали нарежданията му за ответен удар, но до края на деня, Мутафчиев, на когото всички журналисти му се виждали в черно и ги приемал като врага с пропуск, дал знак единствено за две неща: да му се разпечатат излезлите в тази електронна страница публикации и да мислят юристите му как могат да се разправят с подобни, дръзнали да хвърлят сянка върху партийния му облик журналисти. Освен това нечия гениална главица в министерството на транспорта и съобщенията родила следната спасителна идея: да се даде показна пресконференция за успехите и всички постижения, които МТС е надиплило в навечерието на влизането на България в Европейския съюз. Така, че днес в 11 часа, ако нямате някои спешно занимание, отидете в МТС, да за станете свидетели на афиширания триумф на Петър Мутафчиев и екип.

Що се отнася до искането на Мутафчиев да му се разпечатат публикациите от тази електронна страница, то се чувствам задължена да уведомя господина министъра за следното - на страницата има указан адрес за контакти, и както е прието, вместо да се вдигат скандали и хвърчат искри, да бяха пратили от Пресцентъра на МТС учтиво искане за съдействие и мигом щяха да получат разпечатани публикациите от разследванията. Така поне се постъпва в държавите, които вече са в ЕС.

И още нещо: в края на миналата седмица в медиите изтече съобщение, че налице е реална опасност някои от най-големите контейнерни оператори в света да зачеркнат пристанище Варна като място за бизнес. Причината за това са административни неуредици и липса на координация между държавата и бизнеса по отношение на обработката на контейнеровозите, превозващи стоки, подлежащи на ветеринарен контрол, като храни, напитки, животински субпродукти, суровини за хранително-вкусовата промишленост и много други. На практика едно оттегляне на най-големите контейнерни оператори ще означава загуба на значително количество товари, намалени приходи, увеличение на навлата, а оттам и на цените на храните. Ето това например е задача, която министър Мутафчиев би следвало да разреши, а не да води битки с вятърни мелници, доказвайки, че в транспорта всичко е наред и европейско. Но това са други теми...

Кои са хората, в чиито ръце са съдбините на транспорта и съобщенията?

Малцина знаят, че министър Мутафчиев всъщност е леяр по образование завършил с диплома на инженер металург. В натрупания му професионален опит веднага след като изкласява висшия институт, той тутакси започва работа като технолог, заместник-директор, директор в Завода за спирачни съоръжения към БДЖ. Междувременно върви и партийната му кариера като председател на Общинския съвет и съветник от листата на БСП в община Първомай. След това продължава като зам.-председател на регионалния съвет на БСП в Пловдивска област, и депутат в три парламента. В тези три парламента той е член на Комисията по местно самоуправление, зам.-председател на Комисията по транспорта, председател на Групата за приятелство с Йордания, зам.-председател на Групата за приятелство с Китай, и секретар на парламентарната група на Коалиция за България. Естествено при тази напрегната кариера единственият език, който успява да овладее министър Мутафчиев е руския.

Това е натрупаният професионален опит на училия, но неосъществен инженер металург в проблемите на транспорта. Налице е отново партийния избор за професионална кариера.

До министър Мутафчиев е заместничката му Даниела Никифорова, която отговаря за въздушния и водния транспорт. Никифорова се е изучила за счетоводител-финансист до магистратура, след което е работила като зам.-главен и главен счетоводител, началник на отдел "Планов", личен състав, депутат и така до поста зам.-министър с ресор воден и въздушен транспорт.

Весела Господинова е следващата заместничка на Мутафчиев и е с висше образование строителство и архитектура и редица специализации, които я правят по-адекватна към поверения й ресор.

Юджел Атилла е две висши образования - финанси и право.

Красимира Мартинова - е тази, която единствена има връзка с европейски институции и твърде вероятно е именно тя да е получила изчезналия Доклад на Европейската комисия по гражданско въздухоплаване.

Началник на кабинета на министъра, Пепа Моллова-Смоленова е доктор по философия, магистър по история и философия, секретар по международната дейност на Българската федерация по ловна стрелба и майстор на спорта - ловна стрелба, многократен балкански шампион в годините1978, 1980, 1981 и 1982.

Албена Лазарова, парламентарния секретар на МТС е магистър по право, магистър по руска филология, като от чертожник достига до сегашния пост с учение и различни квалификации.

Директор на "Връзки с обществеността" е Валентина Лулева, с българска, новогръцка филологии като образование и специализация - журналистика. Две години е отговорен секретар и главен редактор на информационно-издателския комплекс "Импулс", откъдето минава през Асоциация на Българските авиокомпании, за да заработи при министър Мутафчиев.

Това е екипът на Петър Мутафчиев, в чийто ръце са съдбините на родния транспорт, за професионализма на отделните му членове оставям всеки читател сам да си направи изводи, а аз ще продължа с разследването за РВД, което толкова развълнува самият министър и шеф на пловдивските социалисти - Петър Мутафчиев.

Дали кадрите решават нещо?

Често възникват въпроси кои са лицата, с пряко отношение и участие в случаите на безстопанственост и нанесени щети за милиони в държавно предприятие РВД. Тук ще започна с имената на бившите шефове Живко Желязков и Антонина Костова, които са управлявали и решавали проблемите в РВД в мандата си от 1997 до 2001 година. При тях започва драмата с "Аления Маркони системс" и комбинациите около радарите. Към тези двама бивши началници идва веднага името на сегашния генерален директор в РВД - Цветан Дилов, който е работил с Костова и Желязков и в момента продължава с всичка сила наченатото от тях дело. Дилов е служебното лице, което персонално като председател на Експертния съвет взема решението за модернизацията на радарите без търг.

Следващият виновник е Димчо Божков, който и до сега участва в Експертния съвет, взел решението за модернизацията на радарите без търг. За него запознати с проблемите на РВД и отношенията и договореностите по радарите потвърдиха, че точно Божков се е опитал да укрие от проверяващите комисии, назначени от министъра на транспорта, изплатените без основание на "Аления" четвърт милион долара. За това прегрешение преди четири месеца е бил уведомен писмено и устно и Главния прокурор на Република България, Борис Велчев.

Тук се нарежда и експертът по радиолокация, Димитър Добрев, който е лежал в затвора 1983-1990 г. заради закупените през 1982 година стари радари от "Селения" /старото име на "Аления" - бел. Л. М./ за РВД. Добрев е бил девет години експерт и ръководител на отдела за радиолокация, след което се изнася в родината на Джордж Буш в качеството си на регионален директор. Лична негова инициатива е модернизацията на радарите без търг. В момента Добрев живее в САЩ и продължава да работи като експерт.

След излизането на първите части от второто разследване за случващото се в РВД, продължиха да идват мнения и отзиви от читатели и да настояват да продължа да изнасям данни за пропилените милиони в РВД без последствия за виновниците. Ще дам едно сравнение за цените, които похарчи РВД и които се плащат за подобни действи в други държави. "Аления - Маркони - Системс" получи, както вече подчертах без търг поръчка за 15 милиона долара, като предавателите на първичните радари останаха старите, работили 20-25 години. В съседни държави, Македония например, си купиха чисто нови комплекти радари - първични и вторични за по 3,5 млн. Кой, как, и по каква причина си е позволил да пропилее в пъти повече милиони за оборудване, което може да се осигури срещу съвсем прилична сума - изнесох, като дадох имена и факти. Това явно не се видя достатъчно на Главния прокурор Борис Велчев, защото той не само, че не реагира на сигнала до него от април месец тази година, но запазва мълчание и по изнесените тук, документално подкрепени факти с имена и цифри. Междувременно сегашният генерален директор Цветан Дилов е направил опит да прехвърли отговорност на избрания в момента Управителен съвет, като е поискал УС да подкрепи приемането на поредната софтуерна версия от трета фаза. Припомням, че през 2001 г. именно Дилов сключва като генерален директор договор с Аления за фазов подход при изпълнение на трета фаза. По този начин крайният срок за завършване на протяжната сага "Договор с Аления" получи възможност за удължаване на крайния срок за завършване на сделката с РВД, без да се плащат неустойки от италианците. Та именно сега целта на Дилов е отговорността на бъдещите технически проблеми, които неминуемо ще възникнат да бъдат прехвърлени и поети от колективен орган, та ако някога се стигне до търсене на отговорност, то одобрението от УС ще мине като решение, което Дилов е бил длъжен да изпълни.

И за да бъдем прегледни и ясни, оттук нататък ще уточня по какви пера са пропилени милионите от РВД с усилията на ръководството му:

• По договорите с хотелите "Копитото" и "Морска звезда" - общо над 20 милиона - без проведен търг.
• За закупуване на три моноимпулсни радара и частична модернизация на петте първични от "Аления маркони" - 15 млн долара, без търг.
• Втора фаза по изграждане на Единен център - 45 млн долара, при спечелен търг за 27 млн и удължен срок за изпълнение.
• Трета фаза по изграждане на ЕЦ - досега са дадени 36 млн евро, при оферта на "Аления-Маркони-Системс" от 26,5 млн евро и срок за завършване до 2003 година. Все още не е завършен проектът.

Отделни факти от сделките и схемите за източване на РВД са били докладвани в парламент, министерство, МВР, Прокуратура, Национална следствена служба. Проверките в някои от тези ведомства, ако изобщо са започнали вървят и спират под натиск от лобитатта на Дилов и екип в Народното събрание, министерския съвет, прокуратурата и следствието. В същото време ръководството на РВД продължава да работи по старому и да прави разходи със същия размах, както през последните 10 години...

Следва продължение

Продължение от 15 септември 2006 година

Откриватели

Ще припомня как вчера обърнах внимание върху фанфарите около откриване на новото летище и колко гротескно и смехотворно бе това мероприятие. Всъщност управниците много обичат да откриват: когато беше премиер Иван Костов пристигна тържествено с антуража си и откри Единния център, т. е. водната стена, фонтанчето на ЕЦ, а вътре в свърхмодерната сграда нямаше нищо. Така беше и по време на царския режим - пристига Николай Василев и открива и той системата, а тя не работеше и в интерес на истината все още не работи. Та стигнахме до наши дни - прилъгаха младият Сергей Станишев и той да открива - този път ново летище, а то вътре работите наникъде. Недовършени, в сградата на летището липсва оборудване, залата за пътници, не работи - пристигащи и чакащи с в потрес къде да се насочат и откъде да минат. Окаченият таван си стои както си падна преди време. Само строителят липсваше, тъй като Щрабаг си вдигна багажа и се изнесе от този обект, където я свърши като кучето на нивата - общо взето. Но като разбра, че се колебаят от Министерството на транспорта и съобщенията дали да му дадат исканите още 15 млн евро допълнителни средства - австрийският строител Щрабаг отпътува и му видяхме гърба. Та думата ми беше, че министър-председателят хал хабер си нямаше, че му правят номер и им е необходимо неговото присъствие на откриване на летище, тъй като на транспортният министър и кохортата му напоследък сериозно се разклатиха краката и трябваше малко цимент - в случая - едно височайшо присъствие и нещата си заспаха - и за партия, и за присъствие в правителството. Откриватели.

Само че, Станишев така и не вдяна че го водят за парлама и че с откриването нещата ще минат отгоре-отгоре, без задълбочаване. А безобразията с новата писта бяха налице и продължават да са все така. Ескперти в строителството на летища и нови писти са наясно, че пътеките за рулиране си имат свои маркировки, най-различни, като основната е с боя с определен цвят. Тези маркировки указват на пилотите на кацащи и излитащи самолети, че тук трябва да вървят с летателната машина или там трябва да се насочат, и т. н., и т. н. Ето защо когато се затваря някоя от пистите задължително трябва да се изтрият маркировките, които са на нея и да се напишат няколко символа /хиксове с бяла боя например - бел. Л. М./, за да може отдалече пилотите да видят означенията и да знаят къде вече няма да минават и къде ще се насочват оттук нататък. Старата писта на летище София беше затворена, тя трябваше да е тази скоростна пътека за рулиране, един вид основна - което не се случи, защото в плана до 30 октомври тя не е описана, няма я, което означава, че ще става основна след това, кога точно, не е известно. Така на практика умни глави допуснаха - старата писта да се разрушава, за да се направи една пътека за рулиране, което е все едно да зариеш кладенеца преди да си изкопал нов.

Другото, което същите "умни глави" сътвориха около новата писта и старата, бе че вместо да използват всичко, което можеше да влезе в работа, например да се изтрият старите цифри и знаци, някой взел, че решил и го направили с някаква кафеникава боя, която поставена на пистата, дава лъжлива представа на пилотите отгоре, и когато слънцето идва под ъгъл - лявата да хванат или дясната пътека, а тя на практика е само една!

Говоря толкова подробно за този проблем, който не само, че е много важно да бъде правилно и овреме решен, но той е свързан с безопасността на полетите, а един полет приключва едва когато двигателите на летателната машина спрат на земята. Затова цитирах Сведението от 5 семтември т. г., което е официално, но вътрешно в РВД и в което е записано, че поради непроменена маркировка на перона на летище София, съгласно публикация на АИП /сборник по аеронавигационна информация и публикация, основната библия, която трябва да знаят и ползват пилотите, които идват или излитат тука - бел. Л. М./, където са посочени ясно правилата, по които се изпълнява излитане и кацане от и в България, и в която библия са указани митническите контроли, са вписани и изискванията, как точно да заходят за кацане, или след излитане какво трябва да правят. Та според това Сведение, макар и официално и вътрешно, екипажите на Еър Франс 2687 и на Еър България 437, отказали да рулират, а други екипажи са си поискали да им се подсказва за коя отсечка, как и какво - всичко това доведе до затруднения на работата на Ръководител полети на София - кула. А тези, които отказват да рулират, се е наложило с кола да ги разхождат и да им показват, това, което липсва в маркировките, защото е налице противоречие като печален резултат от несвършена работа.

Ето това е положението на новото летище София, където транспортни шефове си позволиха да разхождат премиера под обективите на телевизионните камери. Отвън - недовършени купища работи, вътре - разрушен таван и отново недовършени работи и неинсталирани системи и оборудване.

Ще бъде ли подновен договорът на генералния директор на РВД Цветан Дилов?

Договорите на работещите в РВД обикновено са петгодишни, а този на Цветан Дилов бе подписан на 30 или 31 октомври 2001 година, т. е. нищо чудно след малко повече от месец, РВД да си има друг генерален директор, във всички случаи назначен и одобрен от политическите сили. Подобно на висшите магистрати, които се назначават от Висшия съдебен съвет. Все пак не трябва да се забравя, че не друг, а самият Дилов има "в актив" свое изявление по телевизията, че полетите над българското въздушно пространство могат да се водят от всяка точка на Европа - т. е. може и без наш Единен център за управление на въздушното движение. Позиция доста странна, като се има в пред вид колко пари се пропиляха за строителството на ЕЦ на УВД, колко пари бяха похарчени за оборудване, внедряване на системата от "Аления Маркони системс" сегашна "SELEX", колко надежди остават неосъществени за превръщане на българския ЕЦ за УВД в единствен не само на Балканите, но и в Източна Европа. Необяснимо е, самият генерален директор на РВД да поставя под съмнение съществуването и функционирането на предприятието, в което той е начело. За подобно изявление може да е налице следната причина: прикриване на извършените злоупотреби в последните 10 години, продаване на безценица на имотите на РВД за рехабилитация на служителите и приключване на сагата "РВД" с фалит. Но това е само черен сценарий и аз не вярвам директорът Дилов да е имал в пред вид подобен сценарий за бъдещето на предприятието РВД.

Колкото до сегашния министър на транспорта и съобщенията, другаря Петър Мутафчиев, нарочен от някои свои другари от Висшия съвет на БСП за смяна, в момента той се окопава, сондира мнения и спасява собствения си пост, за да си върне доверието на партията. А че има за какво да се притеснява Мутафчиев - има. Като бивш зам.-председател на транспортната комисия в парламента, той е бил подробно и документално запознат с факта, че в ДП РВД за периода 1997-2001 г. /времето на управленския мандат на Иван Костов - бел. Л. М./ са били похарчени без търг или чрез съмнително проведени търгове над 100 млн долара грешни пари. Мутафчиев е бил в детайли запознат и с факта за две извършени проверки от министерството на транспорта, с уволненията, които са ги последвали, когато от длъжност са били освободени двама души от ръководството и за генерален директор се назначава Цветан Дилов с негов екип. Сегашният министър на транспорта е наясно и че вместо да разчисти РВД от последиците от дейността на уволнените ръководители от РВД, Дилов започва да действа в обратната посока - на прикриване на действията на предшествениците си, тъй като и той е имал дял в подписването и решаването на важни проблеми на РВД. Ето защо, ако някога управниците решат и разрешат да се приключи с проблемите на РВД, новият генерален директор трябва така да бъде подбран, че да е запознат с проблемите в предприятието от една страна и по никакъв начин да не е обвързан със сегашните шефове на РВД.

Делото за "Копитото" е в съда и е в ход

То се води от държавата, за лошо управление и благотворителността на транспортни шефове към едноличен търговец. За този вариант на рехабилитация, служителите в РВД научават от радиопредаване, в което бившата директор финансова дейност, Антонина Костова обяснява на водещия, че е бил сключен договор с хотел "Копитото" за 10 години за ползване на 10 или 20 стаи срещу сумата от 6-8 млн. долара. Дали е било изгодно да се дадат авансово тези милиони долари, при положение, че срещу сума от ? до 1 млн долара е можело да се купи цял хотел с толкова стаи в собственост.

След радиопредаването Костова извиква синдикатите и настоява те да се подпишат под декларация, че подкрепят социалната политика на ръководството на РВД. Синдикатите отказват и плащат за тази своя позиция при последвалите съкращения на персонала на РВД. Доводите на синдикатите тогава са сериозни: около "Копитото" няма спортни съоръжения, няма лифт, а в същото време РВД си има в собственост своя база за рехабилитация на служителите си в Банско. Най-сериозния довод обаче са цените, които се калкулират от този договор с предварително финансиране в пъти неизгодни за предприятието. Тук прибавям и факта, че след цели две години от авансовото финансиране на едноличния търговец "Найденов", хотелът на "Копитото" бе готов. Същата схема като с "Копитото" шефовете на РВД прилагат и към наемането на хотел "Морска звезда", където отново бяха дадени милиони, и служителите бяха задължени да почиват там, като за почивката на едно семейство за 10 дни пълен пансион, РВД е отпускало на собствениците на "Морска звезда" по 6000 лева! Пари, за които спокойно е можело служителите от РВД да почиват в който е да е европейски курорт. След като ръководството на РВД спира да задължава служителите си да почиват в "Морска звезда" няма случай някой да е отишъл там, на собствени разноски, разказаха работещи в РВД.

При "Копитото" ситуацията не е по-различна, освен плащането авансово за спане в бъдеще време за срок от 10 години, оказва се, че командировъчните отпускани от РВД на служителите не покриват храната в планинския хотел и се минава на вариант хранене, тип шведска маса, като храната на ден на човек излиза 90 лева! За да не секне посещаването на двата хотела от служители на РВД, а и за да оправдае хвърлените на вятъра милиони долари, ръководството на предприятието обявява, че е имало изискване от Евроконтрол, авиодиспечерите да почиват активно, в противен случай нямало да им се заверяват бриветите. Подобно изискване от Евроконтрол - няма и не е имало. Със същия довод командированите от провинцията се насочваха към Копитото, за да спят там, въпреки че размера на командировъчните за ден далеч не стига за храна. От РВД осъзнаваха, че трябва с цената на всичко да се осигурят хора в двата хотела, за да не лъсне истината, че са хвърлени милиони за неизгодна сделка.

Така докато в съда има дело по този вид източване и безстопанственост от бивши шефове на РВД, следващите ръководители на предприятието работят за удължаване на скандалния договор с "Копитото". Договор, според който цената на една стая е 460 лева и вече са хвърлени освен авансово дадените 6-8 милиона долара и други 25 милиона лева. Към тези огромни суми се прибавя и задължението след изтичане на договора, РВД да направи основен ремонт на хотела, което също ще струва следващите милиони, хвърлени на вятъра. Няма в Европа такъв случай, докато в съда се гледа дело за определен вид престъпление, това престъпление да продължава, със същите механизми и същите щети.

Не отварям дума за свикналите да почиват в двата хотела външни хора и семействата им, на които разходите се поемат от РВД. Затова пък ще спомена, че от Евроконтрол са с доста лошо впечатление от ръководството на РВД по отношение на огромните разходи и влошените показатели по т. н. ефективност. Вчера споменах, че Доклад на Еврокомисията за състоянието на Гражданската авиация на България е бил получен от Министерството на транспорта и скрит. Служители от транспортното ведомство предполагат, че покриването на доклада, съдържащ негативни оценки и констатации за несвършени предписания е скрит от високопоставена дама, бивша председателка на УС на РВД...

Следва продължение

Прокуратура и министър работят единствено за прикриване на щети и безстопанственост с бездействието си * Парламентарната Комисия по корупция се зае със случая - продължавам документалното разследване

Борбата с организираната престъпност и корупцията е на път да отключи шизофрения в изпълнителната власт. Пример за това е случващото се в държавното предприятие Ръководство на въздушното движение. За добро или за зло, парламентарната Комисия по корупция се зае със сигнала, който дадох от тази електронна страница с публикуваното документално разследване на скандални случаи на безстопанственост, злоупотреба със служебно положение, източване на средства и безхаберие. Ще следим заедно с многобройните читатели какво ще свърши Комисията по корупция по скандала "РВД", а през това време допълвам с нови данни и факти случващото се в предприятието.

За първи път в публичното пространство се съобщава днес и тук, че от Европейската комисия е получен Доклад за състоянието на Гражданската авиация на България. В документа са били посочени редица съществуващи слабости, но след превода Докладът е покрит и е изчезнал, като подписката в защита на АЕЦ "Козлодуй" - всички са наясно, че бе внесена, но никой не я видя от мига на внасянето в парламента. Потърсих чрез свои източници официално доклада на ЕК и в момента, в който го получа, най-същественото от него ще бъде публикувано тук. Запознати с изводите на еврокомисарите твърдят, че скриването на Доклада е било извършено, за да се избегне така нужната смяна на министъра на транспорта и съобщенията преди президентските избори.

Продължават безобразията в РВД

Според свидетелства на служители от РВД, за провеждащото се Европейско първенство по бокс това лято, по нареждане на зам.-генералния директор А. Джаджев предприятието е отпуснало микробуси за обслужване на участниците. Европейските изисквания към предприятие като РВД изключват и не допускат възможност за какъвто и да било вид спонсорство, а отпускането на рейсовете е ни по-малко, ни повече спонсорство на това спортно мероприятие. Спонсорство, по разпореждане на втория в ръководството на РВД шеф. На запознатите с проблемите на РВД е известно, че от Евроконтрол и ИАТА са против да има разходи не по предназначение, но безнаказаността, която се е настанила трайно в държавното предприятие отвързва ръцете на висши ръководители и те предприемат действия, каквито им душа поиска.

Другото залитане откъм РВД е свързано с отпускането на 60 000 лева, които да бъдат дадени за автопоход. В тази история е намесено името на министъра на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев, който е в Пловдивската партийна организация. Държавата се подчинява на партията в ущърб на държавно предприятие - защо ли махнаха член първи от старта Конституция?

В РВД върви като виц следният диалог: казали на министър Мутафчиев, че има документално разследване срещу шефове в РВД, толерирани лично от него, а той попитал:

- В кой вестник?
- В електронен сайт - бил отговорът.
- Е, сайт, няма значение, нали не е във вестник! - зарадвал се от сърце министърът.
От няколко седмици се провеждат 72-часови проби, по няколко пъти на ИЛС, прецизна система за кацане, която гарантира кацане на летателни машини при ниска или нулева видимост. РВД е дало предварително парите за пускане на системата, в размер на над 1 милион евро, пробите са минали, но системата не е пусната за работа. Важното е при "благотворителността" на РВД е да се гарантира даването на парите и ако може - предварително.

Сапунените мехури по откриването на новото летище

"Поради непроменена маркировка по перона на летище София, съгласно публикация на АИП на Република България, от 31 август 2006 година, екипажите на AFR2687 и LZB437 отказаха да рулират, а други екипажи искаха да им се подсказва за всяка отсечка, което доведе до затруднения в работата на РП от РМ "София-Кула". Това е записано като отчет на поредно диспечерско дежурство...

Още се помнят фанфарите около откриване на новото летище София, скрито зад кулисите на помпозно отразеното събитие останаха единствено скандални факти. Оказа се, че благодарение на бездействието на ръководството на РВД, около откриването на новата писта на летище София, е на път да възникне и вече е факт, остър проблем с безопасността на полетите. Причината е, че от съществуващата кула не се наблюдава новата писта, а това е известно от цели четири години! И въпреки дългия срок, не се построи нова кула, не се модернизира радиолокаторът за обзор на летателното поле. След откриване на летище София, строителят "Щрабаг" се изнесе, тъй като поиска 15 млн евро допълнително заплащане, не го получи и отпътува, оставайки в незавършен вид много от нещата по новото летище. Всички помним скандала с падналите тавани, но вместо санкции строителят продължи да работи по летището продължително и некачествено, като междувременно със съдействието на Николай Василев /когато замени министъра на транспорта Пламен Пертов - бел. Л. М./ "Щрабаг" получи неизвестно по каква причина, малко над милион евро!

В момента, когато австрийската строителна фирма "Щрабаг" поиска допълнително 15 млн евро, това искане бе съчетано и с настояване за удължаване на първоначално приетия срок на изпълнение. След поредното отлагане на пусковия срок на терминала, се стигна до становище, да се преговаря за извънсъдебно разрешаване на проблема. Компромис с качеството и безопасността на новото летище няма да има, бе категоричен министър Мутафчиев. Изпълнителят "Щрабаг" не конкретизира тогава публично иска си за допълнителни средства в размер на 15 милиона евро. Но фактите са си факти: част от окачения таван на откритата галерия към пътническия терминал се срути, а по една от пътеките за рулиране покритието потъваше. Некоректността на строителя пролича, когато "Трейс груп" напусна обекта след скандал и заведе дело, след като "Щрабаг" задържа банковата гаранция на фирмата за 2 млн. евро. "Балканстрой", която извърши строежа на стоманобетонните конструкции за терминала, все още не бе получила част от парите си. Но това остана в близкото минало. Сега предстои изграждане на нова диспечерска кула, която да обслужва без проблем новото летище - все още няма посочен и избран изпълнител, но със сигурност това ще е "Главбулгарстрой" - обзалагат се служители от РВД и Министерство на транспорта и съобщенията.

Следва продължение

Летище София ще приема самолети и в мъгла, заяви транспортният министър Петър Мутафчиев при отчета на двегодишната си работа. Според министъра на 30 август летището е било готово със системата за "сляпо кацане". До 27 септември летището трябва да получи трета категория. Мутафчиев посочи че вече са изчистени проблемите със софтуера на системата и светлините по пистата.

Това е вярно и не е вярно. Вярно е, че есента и зимата чукат на вратата, а това са сезони, през които мъглата е нещо обикновено. Вярно е, че европейската фирма "Талес" провежда тестове, и че на 11 април в. "Сега" писа, как през август месец т. г. пистата на летище София ще получи по-висша категория 3. Август мина, министърът остава оптимист - нищо не е променено.
Вярно е, че все още не са довършени пистовата система и рульожките, че системата за управление на полети "Аления Маркони" все още не е приета.
Вярно е, че около моста при заустването на Искър съществуват пукнатини, но за тях не се говори. А през зимата тези пукнатини ще се разширят. Вярно е, че директорът на летище "София", Пламен Станчев е издал специална заповед, въпросът с пукнатините да не се коментира, и е определил лицата, които не могат да отиват на пистата, защото ще видят състоянието й и напукването й. Вярно е, че преди 4 месеца не работеше и системата за кацане откъм града. Има система, но за кацане откъм града не работи.

Така че, не е само мъглата - новата категоризация на новото летище трябва да стане, но няма да може, поради съществуващото и добре познато от поредицата публикации в тази електронна страница безхаберие на антуража на министъра на транспорта.
Известно е, че системата за управление на полети SELEX трябваше да влезе в експлоатация през 2003 година, когато Петър Мутафчиев все още нямаше понятие, че съдбата ще го направи министър. Та тази система не е приета.
В същото време умни глави от РВД са стигнали до гениално решение - да бъде разработена друга, резервираща система, която да работи.

Явно някой е прекалено гладен, за да иска преди да бъде приета многострадалната система за управление на полети да се изгради резервна система и познайте - пак от "Аления"! Още се влачи вкарването в експлоатация на системата за управление на полети и вече се мисли как да се изгради резервна - пак от италианската "Аления".

На летище София и в РВД има много пари и те се харчат също така много.
Приеха смяна на антените на радарите, производство на "Аления", тъкмо ги смениха и още не бяха завършени тестовете на новите антени и направиха смяна с нови предаватели с нови антени. Но след подмяната на предавателите да се търси и обмисля възможност за подмяна обвързана с показалата неточност и непочтеност към партньора си РВД "Аления" е повече от дебилно. Вместо час по-скоро да се приключи с работата по приемането на системата за управление на полети, което се отлага с години, намерил се някой, на когото му щукнало в умната глава да направи дублиране на системата, тази все още неприетата! И то при положение, че системата на "Аления" показа, че не струва парите, които РВД щедро изсипа на италианците, с комисионни за съответните началници.
Вярно е, че през месец се прави подмяна на софтуера на системата за управление на полети, но министър Мутафчиев е над тези неща. И фактът, че най-важното - софтуера, с който работят диспечерите при управление на полетите, се подменя вече за кой ли път, е за него подробност от пейзажа.
Защо се търси и замисля дублиране на системата - вариантите са два: или за пари, защото някой все още е много гладен, или защото, тези, които са запознати с недостатъците на системата за управление на полети, /тази неприетата, на "Аления" - бел. Л. М./ търси подсигуряване и дублиране за по- сигурно. Дублиране, защото не вярват, системата на "Аления" да е достатъчно надеждна. Тогава идва въпрос: защо пак се гледа към "Аления" за изграждане на дублираща система? Защото в РВД са свикнали с недостатъците й? Или защото в РВД не могат да работят без проблеми. Защо да е лесно, като може да е много трудно?
Та, летище "София" щяло да получи категория, но как, след като преди седмици, август месец, при силните дъждове, летището отново не можеше да приема самолети заради влошена видимост. Мутафчиев обеща категория, но "забрави" за пътя, който минава наблизо и автобусът, който се движи по този път. А и пътят и автобусът не са от вчера, та човек като Мутафчиев да ги забрави, нищо, че не е роден в София.
Мутафчиев вероятно не знае, че преди около месец гръмнаха кабелите на пистовата система и рульожките. А това е сериозно, както всичко, което се случва на летището. И когато Мутафчиев казва, че прекатегоризацията ще е факт септември месец, тъй като единствената пречка бил пътят, той говори объркано и неясно. Поради незнание, или поради умора - Мутафчиев си знае защо. А единствената пречка е пречка от години, десетилетия насам известна. Не е от сега да рече човек. И приказките на министъра, че ако Столична община оправела проблема с пътя, нямало да има пречки за прекатегоризация са си тежки глупости, откъдето и да ги погледне човек.
Така че, нека Мутафчиев сложи ръка на развълнуваното си социалистическо сърце и се успокои - прекатегоризация за тази есен и зима - няма да има. И той си го знае от отдавна, но пусти мечти - понякога въображението му се отскубне и вземе, че говори и вижда невъзможни неща. Толкова много ги желае, че чак ги вижда осъществени. Затова и тази есен и зима ще има пренасочени полети, отложени кацания, опашки и недоволни псуващи пътници, бързащи да полетят или посрещнат някого.

И причината не е в общината и нежеланието й да затвори пътя от квартал "Христо Ботев" до Враждебна, причината е, че при изграждане на новата писта, министерството не е поискало да отчужди терена, по който минава пътят. Министерството не е помислило за изграждане на алтернативен път, който пак ведомството на Мутафчиев трябва да финансира.
Така че, когато министърът на транспорта казва, че общината отказва да затвори пътя, за да се оправела категоризацията на летището - то той говори на границата на лъжата. Причините са в нежеланието и несвършената работа на министерство на транспорта, а не в общината. Но избори идват - всичко може да се говори, особено когато министър социалист може да набеди невиновната столична общинска администрация.

Пак ще припомня на министър Петър Мутафчиев приказката за тъпото куче пазач, което лаело без причина. Идвали овчари, виждали, че няма причина за кучешкия лай и си отивали. Докато накрая го оставили да си лае, и тогава се появил вълкът и издушил стадото, барабар с лаещото без причина в мъглата куче.
Миналата година, когато се пренасочваха самолети, анулираха се полети, изнервени пътници чакаха и ругаеха всички началници в транспорта от министъра надолу, никой не каза защо и колко се проточи във времето пускането на Инструменталната система за кацане - ILS. Никой не обясни и друго, че покрай летището съществуват така наречените защитени зони, където не трябва да има други движещи се средства. В близост до пистата - има две махали и непрекъснато движещи се камиони и автобуси - което е опасно и недопустимо. В деня, когато трябваше да бъде открит терминалът, се оказа, че не са проведени всички мероприятия за премахване на източниците на смущения в защитените зони, а в прерогативите на летището е да изпълнява и не допуска преминаването в тези зони на смущаващи превозни средства.
Сега не е по-различно, само че министърът обвини общината, че не искала да затвори пътя. Вместо да си посипе главата с пепел, че от края на миналата година, досега не е отчуждил въпросния път и не е издействал финансиране за направа на обходен маршрут. Просто е, но някой трябваше да го свърши. А Мутафчиев се разсея. Министър е това, не е какво и кой да е.

Равносметката миналата година за 7 дни беше - 250 дестинации от летище София - отменени или пренасочени към други летища за седмица. Само в една събота софийското летище бе пренасочило към летище Пловдив 45 полета - 29 от тях кацащи, а 16 излитащи. Заради хаоса на софийското летище авиокомпаниите анулираха още 31 полета за два почивни дни. Мутафчиев забрави, че в края на годината откриха летището, а обявиха, че ще заработи през пролетта. Важно бе да се бие тъпана, че се режат лентички, да се ръкопляска, да снима телевизията.
Кувейтската фирма, изградила пистата, поиска неустойка и то за 19 милиона, тъй като работата й се усложнила от стара кариера за добив на инертни материали. Което означава, че около строежа на летището не е свършена много работа и по отчуждаването ни пътя и финансирането на друг, обходен и по решение на проблема със старата кариера за добив на инертни материали. Кадрите решават всичко. В случая с летище "София" точно кадрите на министър Мутафчиев не свършиха задълженията си, но да сте чули за прокурорска проверка или наказания. Няма да чуете - Главният прокурор се интересува само от определени, далечни от управляващите противозаконни деяния. Въпрос на предпочитание и избор.

В тази посока от РВД са се застраховали: синът на зам.-главният прокурор Камен Ситнилски работи като някакъв юрист в предприятието с най-високите заплати в страната. Да видим сега кой ще посмее да посегне на РВД-началниците!
За едни партията е майка, за населението - мащеха и така е открай време. Да вземем новия зам.-министър на финансите Кирил Желев. Докато беше член на Управителния съвет на РВД бе изпратен на държавни разноски за три месеца да учи в Лондон английски език на място. Финансирането на този хуманен проект е строго пазена тайна, въпреки че изтече информация от Министерство на транспорта, как билетите за пътуване са купени от РВД. А другите разноски на Кирил Желев по това обучение? Кой плати за това, че като малък бъдещият зам.-финансов министър не е ходил на алианс да учи чужди езици? Естествено не партията, не МТС, не лично Желев... Друг зам.-министър на финансите, Любомир Дацов, беше член на УС на РВД, а сега е председател на Контролния съвет на РВД. Човекът е финансист, но явно не му правят впечатление дългогодишните разходи на РВД по усвояване на системата за управление на полети на "Аления Маркони" - SELEX. А е финансист и следва да внимава за финансите на РВД.
Преди две седмици фирма "Скорпио", близка до зам.-министъра на вътрешните работи Камен Пенков спечели търга за охрана на сградите и съоръженията на РВД. Да му е честито на Пенков! Умен човек се оказа, па макар и зам.-министър на вътрешните работи. Да се бори за охрана в РВД, а не на някой дом за сирачета.
В Ръководство на въздушното движение, РВД още се помни как току що дошлите на власт царедворци си щипнаха от предприятието 46 млн от данък печалба и със задна дата 12 млн лева лихви. Въпреки, че това противоречи на Правилника на РВД и сродните му в Европа предприятия. Никой не върна парите.

Интересно е в РВД, за това неведнъж съм писала на тази електронна страница. Има пари - и за РВД и за хора на властта. Тук може да се напише докторат на тема: "Началниците в РВД като украса". Да рече да тръгне някой да търси и проверява законност или финансова отчетност в РВД - това си е диагноза. Задават се мъгли - пак ще пишем за отклонени за кацане полети, за анулиране на други, за пренасочване на трети.
Пак ще има хаос, въпреки че, има и министър на транспорта. А може би точно защото има министър на транспорта и то точно този министър, а не някой друг. Известно е, че с министър като Петър Мутафчиев човек никога не знае какво може да се случи с транспорта. Може да има безупречен транспорт, а може и безупречно той да бъде съсипан. Въпрос на гледна точка.

Какво ще помогне на управлението на полети като се зададат мъглите? Това е мътно и неясно. Каквито и да ги разправя на журналистите министърът. Каквото и да чака от нас Европейската общност, каквито и пари да налива... Тук, в България понятията за европейско, значимо, финансова отчетност и законност са разтегливи понятия. Затова и имаме такива министри като Петър Мутафчиев, които каквото и да правят, каквото и да не направят - все са си министри.

И на отиване и на връщане от Брюксел, министърът на транспорта Петър Мутафчиев пак се похвали с неща, които или не са за хвалба, или не са истина. След публикацията на "Хроники" "Станишев, лъжат те силно!" от 26 ноември т. г., министър Мутафчиев тръгвайки за Брюксел посъбра журналисти на изпроводяк и ги омая за пореден път с полуистини. "Системата за навигация за кацане при мъгла, която въведохме преди около 2 месеца, работи безпроблемно. Ако не я бяхме въвели, нито един самолет нямаше да може да кацне в условията на мъгли от предишните няколко дни." - заяви социалистът, в опит да опровергае публикацията на "Хроники", появила се в деня на неговото заминаване за Брюксел.

За стоварените в Пловдив европейски социалисти, дошли за срещата на ПЕС в София, за гнева на премиера Станишев по този повод, за хилядите гафове, които вече две години съпътстват неговото управление на транспорта - Мутафчиев замълча.
За назначения морски капитан в дирекция "Безопасност" на Ръководство на въздушното движение, за създадената работна група от експерти на ведомството, която да анализира ситуацията с мъглата на столичното летище, за създадената Комисия по негова заповед, която да провери спазват ли се изискванията по осигуряване на безопасност от страна на авиодиспечерите - Мутафчиев също не обели и дума, /виж Станишев, лъжат те, силно! - бел. Л. М./. Той замълча и за писмата на летците от гражданската авиация, замълча за двете инфарктни ситуации, възникнали на летището, които за малко са щели да завършат фатално.
На тръгване за Брюксел Петър Мутафчиев поясни на събраните за целта журналисти, че дали самолетът ще кацне в мъгла или не, не зависи единствено от оборудването на летището, а и от състоянието на самолета и уменията на самия екипаж да го приземят в гъста мъгла, което е брилянтно невежество, тъй като системата за инструментално кацане, на която той се позовава ИЛС, не се проверява периодично, както го изискват условията за безопасност и Мутафчиев прекрасно знае това.
Министърът на транспорта замълча и за факта, че втората система ИЛС, тази, която се използва, когато самолетите кацат от запад не работеше дълго време, след като беше спряна с предписание от ГВА в началото на лятото и от тогава ГВА се бавеше с предписанието за пускане.
Мутафчиев спести на репортерите, че звеното поддържало системата ИЛС в РВД е било закрито от бившия му генерален директор Цветан Дилов, а такова звено в ГВА все още не е създадено. Т. е. самолет имаме, апаратура имаме, подготвени хора имаме, а работата, за която са платени фалкона и апаратурата, и продължават да се плащат много пари - стои несвършена.
Социалистът спести на репортерите и, че все още не е пусната в експлоатация системата на бившата Аления Маркони, сега SELEX, на която би трябвало да работят в РВД. Както се казва - фирмата си смени името, но проблемът за авиодиспечерите си остана. На журналистите бе спестена истината за течащите тавани на новото летище София и за напуканата му писта, за претенциите на Щрабаг за доплащане в милиони, за проблема с пътеките за рулиране, който е известен на всеки работещ на аерогарата и кацащ там.
Що се отнася до кацането на самолети - министърът скри, или не е наясно, че при хоризонтална видимост 350 метра и 30 метра вертикална - самолетите могат да кацат, но цитираните параметри важат единствено за кацане от изток!

От изток, както е известно съществува проблем с пътя. Малцина са тези, които знаят, че преди кацане или излитане с посока изток, полицаи спират движението и затварят пътя, като не пускат да минават автомобили и рейсове по него. Нещо като малка африканска идилия...
"Виждате, че над 150 милиона евро се инвестираха в Летище София. Това са много средства, почти имаме ново летище с нов терминал, с нови писти. Вероятно 1999 година трябваше да се търси друг терен, където наистина метеорологичните условия са по-добри. Знаете, че мястото, където се намира летище София, е най-мъгливото място в равнината, така че това е големият проблем" - заяви в разговор с Кирил Вълчев министър Петър Мутафчиев, като не спомена за проблема с пътя, с напуканата писта, с течащите тавани и пътеките за рулиране.

"Почти имаме ново летище" - може би това е най-вярното, което се изпусна и каза в ефира на радио Дарик Мутафчиев. - Защото точно този израз "почти" включва безобразията около строежа на летището и останалите недовършени строителни дейности, както и безбройните дефекти, които вече се появиха след като Станишев преряза лентичката при откриването.
Два милиарда евро отпуска Европа за родния транспорт, но и това няма да помогне за безопасността на въздушния транспорт, след като в управлението му работиха такива титани на транспорта като Пламен Петров, Николай Василев и засега все още - Мутафчиев. Проблемът е в хората, които ръководят транспорта ни, и след това идва необходимостта да се вложат европари в този отрасъл на икономиката ни.

Така че, каквото и да говори министър Петър Мутафчиев за мъглата като транспортен проблем, преди мъглата определено стои проблемът с неговото лично и на екипа му присъствие в министерството. Ако това министър-председателят Станишев не е разбрал все още - Европа ще го разбере много скоро.