Tag:президент

Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

 

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

 

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.


 

„Диалог под сатъра на импийчмънта няма да има”,

„2010 година ще бъде също година на кризата в България”,

„Големият въпрос е - кога олигарсите станаха такива”,

„Никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване”,

„Аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблем, да се търси първосигнало врагът, извън онзи, който е отговорен за този неуспех”, „Симеон Дянков се превърна в символ на това управление”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”,

„Не ни трябват битки между институциите, а ни трябва битка с кризата”, „Правителството трябва да бъде поздравено за отпушването на еврофондовете”, „Не може да се води антикризисна политика на парче”,

„Не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако нямаме ясни цели и не знаем посоката”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”

и прочие, и прочие.

Всичко това бе казано от държавния глава днес, на продължителна пресконференция в Гербовата зала в президентството. Събитието се проведе при голям медиен интерес. Очакваше се държавният глава да коментира въпроси, свързани с антикризисната политика, подготовката на българската позиция по Стратегия “Европа 2020”, както и отношенията между институциите.

Ето Стенограмата от тази пресконференция, както и въпросите, които бяха зададени от журналистите и отговорите, които получиха те.

Пресконференция на президента Георги Първанов на тема: българската позиция за стратегия „Европа 2020 година” и отношенията между институциите

12 март 2010 | Агенция "Фокус"

Водещ: Уважаеми колеги журналисти, дами и господа, добре дошли на днешната пресконференция на президента на републиката. Темите на пресконференцията бяха обявени предварително, но все пак да ги припомня накратко. Това са мерките за справяне с икономическата криза, подготовката на българската позиция за стратегия „Европа 2020 година”, както и отношенията между институциите. Благодаря на всички за големия интерес към днешното събитие. То ще протече в две части. Най-напред президентът Георги Първанов ще направи встъпително изявление, след което ще имате възможност да зададете и вашите въпроси. Благодаря ви. Ако обичате, нека да чуем най-напред президента, след това ще отговорим на всички въпроси.

Георги Първанов: Уважаеми дами и господа, тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим една рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както впрочем го правят много интензивно в Европа през последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцента на моето встъпление с риск да разочаровам някого. Защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември, да припомня, че тогава инициирахме един дебат по необходимите антикризисни мерки с доклад от експерти, характеризиран впрочем доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел. Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на една цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото, и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите. В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България, накъде след кризата?” Поставих тази тема защото от месеци наред в Европа наистина набира сила дебатът по стратегическия документ „Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата – към каква икономика да се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието му до 2020 г., какъв модел на социална политика да следваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020. Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия „Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и за това не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация. Но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документа. Т.е. не може да се води антикризисна политика на парче под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изхода от кризата – от стратегията „България 2020” в „Европа 2020”. За това и тези стратегически търсения в рамките на ЕС не би трябвало да са нещо абстрактно, отдалечено, чуждо за нас. Защото би било много лошо, ако отгоре, от Брюксел в случая, ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние до колко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем до тук, да коментираме единствено това – постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия. Ще отворя още една скоба, по време на тази няколкодневна визита в Брюксел, основната тема на разговора ми с европейските лидери, знаете че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистанцията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да останем в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. За това аргументът дайте първо да преборим кризата, а после ще му мислим, е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение. Нещо повече, управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то, ще използвам един жаргонен израз, не бъде комуникирано. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнес, с хората, ако не се обясняват тези мерки и ако я няма обратната връзка. Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април изтича срокът на действие на приетите от Министерски съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на 1 април, друг каза средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с това, което съм казал през септември, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго. Казвам го не, за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръх оптимистични пропагандни хипотези. Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога. Първо – тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките, имам предвид лошите кредити. Второ – замразяването на дейността, нарастването на фалитите и оттук безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството. Трето – спадането на потреблението и жизнения стандарт. На практика дами и господа, се консумира известното нарастване на доходите от последните години. Четвърто – критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и прочее. Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във връзките й измерения – финансовото, става дума за обема на приходите. Знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка. Второ, икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само тези, които са най-уязвими, тези социални групи, но най-вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес. Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика, важният и бих казал ключовият въпрос за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход. В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, от хора от самото производство, аз настоявах да има една активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите. Защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва. И не е необходимо да дойдат от МВФ да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем 2%, около 1,8 по данните, с които разполагам, това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата. А не като изпреварваща политика за подкрепата на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме. Сигурно един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече образно казано /.../. Безработицата навлиза в двуцифрени измерения. Затова аз мисля, че ако се преосмислят нещата вместо да се вземат решенията постфактум под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока и социално-икономическа, по-добре да се възприеме един активен изпреварващ подход. Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение. Първо, вече казах, не разплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение възстановяването на ДДС и коректно изпълнението на договорите за обществените поръчки, в това число и проекти, финансирани по европейски фондове и програми. Не решаването на този проблем в края на 2009 година според работодателските организации, според експерти е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за не изплащането на работните заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които ще позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицит. Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп за кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение е направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя не е достатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията на достъп, особено за споменатите малки и средни предприятия. Което, разбира се, трябва да бъде съпътствано с една много строга, ефективна организация за използването на средствата и за техния контрол. Трето, споделям изразените позиции на представителите на бизнеса и на работодателските организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравно-осигурителната вноска от 8 на 10%. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя. В никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от НЗОК ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал. Четвърто, в тази връзка възниква и въпросът за подхода към здравната реформа. И то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ на всички български граждани. Смятам за необходимо да се предостави и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, което да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги.

Нормативно да бъде гарантиран един адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден. Да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги. Да се създадат благоприятни условия и стимули за развитието на допълнителното здравно осигуряване. Пето, по същата причина, че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите лица от 260 на 420 лева. Шесто, септемврийският ни дебат постави проблема за социалната цена на антикризисната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъжданата, макар и не толкова гласово у нас, стратегия „Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещания от правителството, 150 000 нови работни места – при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни, при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да се стимулира бизнеса, да се създадат нови работни места. Резултатът, за съжаление, е налице – вместо нови работни места, имаме над 100 000 нови безработни и още може би 200 000, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с единия крак навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени. В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. Седмо, оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по отпушването на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има сериозни проблеми при този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд за покриването на ДДС по националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговора на министъра на земеделието, който звучеше, струва ми се, обнадеждаващо, и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати. Както и по проектите по ОП „Околна среда” и „Регионално развитие” за подпомагане финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране по разходите на обслужване на дълга им към Фонд „Флаг”. Защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение участието на средствата на общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за общинското финансиране масово започват да текат 2011-2012 година. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансиране. Няколко думи на финалната част по българската позиция за стратегия „Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия „2020 година”. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане, надявам се да има конкретен, видим, значим резултат. Макар че откровено казано, не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите на един или друг министър само. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната, и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в ЕС на базата на реалната оценка на това, как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от брутния вътрешен продукт на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се заделят 0,3%. Как ние ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката? Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива, като 75%-на заетост на населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%. Аз вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари, когато започнахме подготовката на стратегия „2020”, спомняте си добре, поканихме министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи една стратегия, един документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции, ще изразява единната ни воля. И второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа. Защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява надолу по места. И най-вече, този документ трябва да бъде изработен при една максимално мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите, това е смисълът и на моето послание. И съвсем в заключение: уважаеми дами и господа, аз смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждане на България на една качествено нова позиция след кризата. Благодаря.

Водещ: Колеги, заповядайте за въпроси. БТВ бяха първи, след това в. „Труд”. Рада Домусчиева. Заповядайте.

Рада Домусчиева: Бих ви помолила за коментар все пак на политическия скандал, на политическите аспекти на този скандал и също за това какво смятате вие за искането за вашето отстраняване? И още един въпрос имам. Как ще коментирате вие идеята на осем икономически организации да започне приватизация на дялове от електроенергийните предприятия, които в момента са в забранителния списък? Благодаря.

Георги Първанов: Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока. Преди всичко ми е струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурно ние сме на път да влезем в Книгата на Гинес по брой искания за импийчмънт на президент. Защо тръгва тази поредна атака? Спомняте си преди месеци, сигурно беше месец ноември, имаше едно подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт, без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят. Седнаха, помислиха и извадиха темата за моя отказ да реагирам светкавично на искането на министър Желева за уволнението на двама български посланици. Сега вече вероятно мнозина от вас не си спомнят и повода, и самата си случка. Аз си мислех тогава, че едва ли би могло да се измисли по-нелеп повод за отстраняването на президента, но признавам, че последните няколко дни ме опровергаха. За какво става дума? Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси, по темата стенограмите, но мисля, че тук политическият дебат е сведен едно деловодно, архиварско отношение. Всички действия в тази посока са ясно регламентирани в законите, достъпа до обществената информация и много други, по които ще се изкажат юристите. Г-н Дянков беше при мен в качеството му на вицепремиер и министър. Като такъв е заявил срещата. Аз лични отношения с г-н Дянков нямам и не бих искал да имам. Още повече че настоя за такава среща и самият министър-председател. Нямаше по-лесен начин, уважаеми дами и господа, от това истината да излезе наяве от публикацията на стенограмата 1:1. Така, както го правят в Министерски съвет. Някой питал ли е предишните кабинети дали да публикува техните стенограми? Не и не го смятам за необходимо. Титулярът, ръководителят решава. Разбира се, в рамките на закона. Там, където няма класифицирана информация и няма лични данни, проблем няма. Но, забележете, тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуване на стенограмата, проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серия от лъжи по отношение на президентската институция. Иначе самият разговор вие сте го чели, мнозина от вас са го чули, е разговор, в който няма една обидна дума. Понеже говорим за честа и достойнството. За разлика от събеседникът ми тогава и от много български политици, вие знаете не по-зле от мен, аз никога, дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни думи и квалификации. Независимо дали става дума за отделни личности или за цели социални групи. Трябва ли да припомням колко много се обогати българският политически речник в последните месеци благодарение на личния принос на няколко души? Аз ще запазя този стил. Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен, беше конструктивен, както каза и самият министър. Така че не виждам аргументите на тези, които сега го защитават. Иначе по повод на стенограмата съм готов да говоря много днес, но тук има една книга, една от многобройните книги, които сигурна вие познавате, „Стенограмите на Кисинджър”. Свръхсекретните стенограми. Това е част от търсенето на истината и на повече прозрачност. Разбира се, атаката срещу президентската институция намери в това повод. Ако не беше това, щяха да се намерят други поводи. Атаката на случая на г-н Костов и на ГЕРБ е не само защото г-н Дянков е стълбът на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Има видим успех в антикризисната политика на правителството, и го казвам със съжаление. Отново искам да кажа – аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблеми, да се върви по линия на най-елементарната, на първосигналната реакция и да се търси врага, извън онзи, който е отговорен за този неуспех. Иначе оставам с впечатлението, че единствената последователно следвана антикризисна мярка на правителството е импийчмънта на президента. Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх към различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители. Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем в българските условия – да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане. Четох тези дни, тъй като не успях да го проследя директно, изказване на г-н Иван Костов, той казва нещо от този род, като прогноза за гласуването в парламента - с едно гласуване ние ще забраним на президента да публикува стенограми, ние ще му покажем къде е мястото му. Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от два милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство взети заедно. Да не говорим за твърде скромното, символично, семпло присъствие на самия Иван Костов в парламента. Да е ясно нещо – президентът, в случая аз бях много коректен тогава, когато имаше искания за стенограми, за информация и ще запази тази своя коректност към българския парламент, защото ние тук имаме високо чувство на държавност, на уважение към институциите. Тази институция не подлежи на парламентарен контрол и нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост. Впрочем, малко ми е странно за това, че шефът на българския парламент, председателят г-жа Цачева на няколко пъти беше въвлечена в това да представя партийните позиции на управляващата формация. Припомнете ми друг подобен случай в историята на българския преход. Толкова.

Водещ: Продължаваме по-нататък. Вестник „Труд”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, бих искала да ви попитам следното нещо. Вие казахте, че основната ви цел и основната цел на държавата би трябвало да бъде преодоляване на кризата. Как обаче ще бъде преодоляна кризата, при положение, че има война между институциите? И в тази връзка искам да ви попитам – какъв е вашият сценарий, вашето виждане за преодоляване на това напрежение между институциите – вашата, на президента и правителството? Бихте ли коментирали идеята на премиера Бойко Борисов за едновременно подаване на оставки от ваша страна и от негова и отиване към предсрочни избори? Много ви благодаря.

Георги Първанов: Чуха се доста тежки думи, уважаеми дами и господа. Пак се заговори за война между институциите. Спомням си, че имаше едно изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшето офицери от моя екип. Не е добре, когато от най-високо място, при всяка реплика и знак за различие звучат такива, доста тежки думи. Само преди броени дни аз имах възможността да докажа на практика готовността си за взаимодействие с правителство и парламента. Визитата в Брюксел, в която нямаше нюанс, нямаше нотка на различие между президента и другите участници в делегацията. Не искам да връщам лентата назад, има много вътрешни примери за едно подобно добро взаимодействие, не за някакъв сговор, не за нещо тайно, за принципно взаимодействие, което става пред всички вас и резултата му вие може да оцените. Струва ми се, че в този случай премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на една линия, образно казано на Костовизацията на българския парламент, на управлението изобщо. Така си обяснявам и това, което той беше казал някъде, че е бил на различно мнение, но групата гласувала в полза на отстраняването. Не знам дали това е част от някаква стратегия. Самият премиер трябва да прецени какво му носи това. Разбира се, важно е да мислим сега, в разгара на този проблем за неговия изход. Аз съм за възобновяване на диалога между институциите, защото това няма алтернатива. Но нека да се разберем, диалог под, извинявайте за израза, сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде изтеглено това искане, ако не бъде прекратена процедурата, тогава ние просто ще работим в друг режим. Президентската институция ще продължава да работи еднопосочно с всички български институции за отстояване на националните интереси за решаването на конкретната задача. От нас политика на инат няма да се очаква. Напротив, тогава, когато става дума за разумни, за добри, за перспективни неща, аз ще бъда един от първите адвокати. Но това не означава... Всъщност, както и да се развиват отношенията в диалог или в продължаване на напрежението, това не снема необходимостта да има коректив, така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения. Това е демокрацията.

Водещ: БНТ. Заповядайте.

Сашо Диков: Ще имаме ли възможност и ние да зададем въпросите си?

Водещ: Разбира се. Г-н Диков, ние в президентството не делим медиите на правилни и неправилни.

Сашо Диков: Ще имам ли възможност и аз да задам моите въпроси, г-н президент?

Водещ: Разбира се, г-н Диков.

Георги Първанов: Г-н Диков, по моя препоръка след Националната телевизия ще ви дадем думата на вас.

Сашо Диков: Благодаря ви.

Георги Първанов: Моля.

Журналист: Благодаря ви, г-н президент. На мен ми се иска първо, ако може, да уточним как вие оценявате позицията на премиера Бойко Борисов в целия конфликт? Вие загатнахте малко вашата позиция. Смятате ли, че е необходима среща между вас двамата, помирителна среща, на каквито сме били свидетели след всеки един конфликт откакто Бойко Борисов е премиер? И след това – оценявате ли като грешка това, че вие разпространихте тази стенограма? Защото след нейното разпространяване всъщност дебатът наистина се измести от антикризисната политика към, както вие го нарекохте, на деловодско ниво? И третият ми въпрос – от ГЕРБ съзряха в изваждането на стенограмата ваша стратегия за ваш политически проект след като приключи мандатът ви на президент?

Георги Първанов: Пак ще кажа, дами и господа. Аз просто не вярвам, че г-жа Фидосова е наложила темата за импийчмънта против волята на министър-председателя. Помирителна среща не е необходимо. Срещи, разговори, съвместна работа по тези конкретни въпроси трябва да има, не заради самоцелното помирение. Аз бягам от тази дума, просто защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помирявам. Но безусловно има нужда от взаимодействие. Това взаимодействие беше накърнено от едно доста тежко искане от страна на парламентарното мнозинство. Но ние така или иначе ще трябва да седнем и да работим заедно. На ход е отсрещната сграда, тя трябва да прецени какъв ще бъде режимът на нашето взаимодействие. Аз чух пак така в репликите, които валят от всички посоки тезата, че министър-председателят е имал в джоба си оставката. Имам чувството, не знам какво има в джобовете си, естествено, но имам чувството, че и в който и джоб да бръкне, вади импийчмънт. Искам да се сложи край на това. Още повече че става дума за нелепи неща. Отново ще кажа – огласяването на стенограмата беше единственият начин да се покаже цялата истина, едно към едно, всяко преразказване, всяко прессъобщение, всяка нотация ни вкарваше в схемата да се обясняваме дали диалогът е бил конструктивен, дали е станало недоразумение, предизвикано от авторите на предаването или пък някой друг е виновен. Не, ето, моля. Това би трябвало да го приветствате вие, журналистите и всички онези, които се борят за повече прозрачност в обществото. Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект. Забележителното е, че отново атаката в тази ниша започна от министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, както беше и при предишния път. И мисля, че не би трябвало да говори за политически проекти. Единственият може би шеф на политическа партия, който е министър на вътрешните работи, тъй като аз в европейски, пък може би и в световен мащаб не се сещам за друг подобен случай. Защото той е и патрон на ДАНС. И аз питам тук няма ли едно доста тревожно срастване на политическата власт със силовите органи. И на този фон той ме пита, не ме пита, обезценява моята позиция сега с нещо, което щяло да става в далечното бъдеще. Впрочем министър Цветанов ме атакува и за изваждането на стенограмите. Той беше първият и намирам за не много мъдро и това, че точно човекът, който искаше да слуша всички телефони, да следи всичко в интернет, да следи обществото като цяло, той да протестира против една рутинна управленска практика. Изобщо аз смятам, че дебатът трябва да се води по същество, не с някакви отвлечени, мними, хипотетични контрааргументи. Ако нещо от онова, което съм казал, не му харесва, моля. Заповядайте, г-н Диков.

Сашо Диков: Г-н Първанов, много ви благодаря, аз можеше формално да бъда отстранен от тази пресконференция, тъй като не спазих срока за акредитация, така че благодаря и на г-жа Башлиева и лично на вас може би.

Георги Първанов: Аз лично настоях.

Сашо Диков: Така и предположих. Защото тя каза нека да се допитам, така и предположих. Благодаря ви. Имам следните въпроси. Първо, ако бъдете уличен в лъжа по който и да е въпрос, ще си подадете ли оставката. Второ, кога ще отговорите на петте въпроса, поставени от ГЕРБ към вас, предполагам, че ги познавате въпросите, ако не ги, тука аз, разбира се, имам един наръчник. Трето...

Георги Първанов: Ако искате, може да ме питате за някое въпросче. Надценявате ме, ако мислите, че помня всички въпроси.

Сашо Диков: Едното е записвани ли са чужди дипломати и бихте ли публикувал всички стенограми, включително и разговора си с Путин. Само така на едро нахвърлям. Трето, обвинихте г-н Дянков и моите колеги от „Шоуто на Иван и Андрей”, че г-н Дянков, цитирам: „Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването, аз съм наясно с този род предавания, аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака – и малко по-надолу – Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че вие сте част от него – и на две страници по-нататък – знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай.” Разбирате, че ако не представите доказателства за предварителен сценарий за цялата тази работа, с извинение, ще станете смешен в очите на немалко хора. И накрая, ще кажете ли каква е истината за фамозния овен или козел архар на вашия лов, по време на вашия лов. Убихте ли го този козел, какво става на 7 ноември рано сутринта, благодаря?

Георги Първанов: Вие привнасяте един характерен елемент в нашата пресконференция. Да започна отзад напред. Не съм убил архар. Произведохме новина, нали? Второ, вече започвайки отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега. В това число и пред съпругата ми, която стои отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.

Сашо Диков: ... да се знае, ако някой, аз или който и да е било, ви уличи, ще си подадете ли оставката. Това е въпросът.

Георги Първанов: Такава хипотеза няма, защото няма възможност да бъда уличен в лъжа.

Сашо Диков: След като няма възможност...

Георги Първанов: Не, нека да не водим тук тогава този разговор. Отговорих ви, струва ми се достатъчно ясно. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество и пред всички вас и държа на тази своя почтеност и за в бъдеще. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заекът, г-н Диков.

Сашо Диков: Цитирате Доган.

Георги Първанов: Моля?

Сашо Диков: Цитирате Доган, това е цитат на Доган. По повод неговите двама депутати. Когато започна /.../, и той така каза. Вие цитирате...

Георги Първанов: Нещо не мога да разбера. Но все пак вие поставихте един сериозен въпрос за водените стенограми. Сериозен, защото го превърнаха такъв хората от мнозинството. Иначе той е много елементарен. Той е въпрос на установена практика. На нормативни документи, установена практика от началото на прехода. Практика, която е еднаква за Президентство, парламент и Министерски съвет. Всички разговори, уважаеми г-н Диков, които се водят с държавните глави и правителствени такива в рамките на пленарните заседания, се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил оттатък, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае три президента след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставам настрани факта, че тези стенограми, тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация. На разговорите на четири очи с държавници и с посланици, и го казвам това заради наглата лъжа и пошлостта на Асен Агов, на тези разговори присъстват по един чиновник и от двете страни, който записва, прави паметна записка, също част от идеята за паметта, за онова, което се случва в отношенията между една или друга държава. Не може Иван Костов да не ги знае тези работи. Ако не ги е правил, пак казвам, това е голям грях към идеята за държавността.

Има и друг тип въпроси, вие не ги поставяте, но други ваши колеги питат ще публикувате ли стенограмите от формирането на тройната коалиция. Даже един депутат от мнозинството каза да се публикуват и стенограмите от формирането на правителството 2002 г. Кое правителство от 2002-а сме го формирали? Аз бях избран след формирането на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но това в кръга на шегата. Ще направя всичко възможно, дами и господа, за да се публикуват тези стенограми в рамките на мандата ми. Не сега защото има натиск, от разговорите, които е имало по тези няколко кръга на формирането на правителство на тройната коалиция. Тези хора, които са участвали в подобен род консултации. Защото на тези консултации знаете ли какво става? Там се обсъждат правните основания за формирането на правителството, там се обсъжда готовността на една или друга формация да прави или да участва в кабинета. Или ако трябва образно да кажа, разговорът там се свежда до това: Рапорт даден, рапорт приет. Няма интрига. И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Ще четете стенограмите и ще видите, че там червената нишка на разговорите е била да се направи бързо, ефективно, силно правителство, което да вкара България в ЕС тогава, когато бяхме пред критичен минимален срок да постигнем тази цел. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. Но това беше заложена във формулата на разпределението на министерските кресла, това беше заложено в конкретни механизми. Така че няма как тези неща да са се обсъждали в стенограмите в подобни дискусии. Ето и още един блъф. Ще го разсеем и това. Съвсем коректно и спокойно. Ще оставя, уверявам ви, най-добрия архив на президентска институция в момента, в който напусна тази сграда. Богат, подреден и той ще бъде предаден надлежно на държавните архиви, така както са направили впрочем и предишните президенти. Сега, когато говоря за възможен сценарий, сценарий има всяко предаване. Аз нямам никакви упреци към предаването. Имам предвид за сценария на самия екип на г-н Дянков. Г-н Дянков не за първи път организира подобни провокативни действия към президентската институция. И в хода на разговора тези неща са припомнени. Но не искам повече да ги коментирам.

Сашо Диков: Тук става дума за атака, г-н президент, извинявам се много. (...) в смисъл на дирижиран сценарий. Ето „аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака”. Обвинението е ясно и недвусмислено.

Георги Първанов: Нямам съмнение, че това е подготвена атака на г-н Дянков. Бях достатъчно ясен, изслушахме ви. Вие отнехте половината от времето на пресконференцията.

Водещ: Продължаваме по-нататък с въпросите. Българско национално радио. Виждам всички останали медии, ще ви дам думата след това.

Журналист: Г-н президент, като ултиматум ли трябва да бъдат възприемани вашите думи, че ако не бъде изтеглено искането за импийчмънт, ще работите по друг режим и какъв точно режим ще предприемете към другите институции? Искам да ви върна и към въпроса на колегата от БНТ за това дали смятате да правите партия. Тъй като споменахте, че целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа еднополюсен модел, нещо, което вие казахте, че няма да допуснете. Дали това някой няма да го разчете отново като заявка за политически формат, който се готвите да направите? Благодаря.

Георги Първанов: Не, ще го разчете, разбира се. Всеки има право да чете и думите на президента по какъвто си иска начин. И аз нямам съмнение, че ще има разночетене и на този етап. Но аз съм пределно ясен. И искам веднъж завинаги да се разбере, че това, което правя в следващата година и половина, до края на мандата, ще бъде свързано с ангажиментите ми като държавен глава. Какво ще правя след това, си е моя работа.

Не, не като ултиматум. Това, което казвам, е една реалистична оценка на ситуацията. Няма да допусна да се водят преговори или разговори, които могат да имат двуличен характер. А в момента имаме точно такава ситуация. Ние просто ще си вършим работата. Имаме ангажименти, които са общи за всички български институции. Образно казано, всеки ще си носи раницата, всеки ще си изпълнява ангажиментите и надявам се в крайна сметка по силата на математическата логика да имаме събиране на векторите в една посока, в една цел.

Водещ: „24 часа”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, във всичките години, в които сте в политиката, най-различни медии са се упражнявали на гърба на вас и на вашето семейство и са писали какви ли не неща. Защо точно сега решихте да реагирате толкова остро и да разбираме ли, че оттук нататък при всеки слух и непроверена информация вие ще си търсите правата по друг начин?

Георги Първанов: Да. Сигурно, ако някога се направи изследване за това кой в каква степен е бил обект на подобни публикации и коментари с жълт характер, ще попадна в челото. За съжаление не само аз, но и моята фамилия - съпруга, децата, родителите ми. Но така е, когато няма възражения срещу онова, което правим в политиката, се търсят други начини за атака. Аз не знам кога и как са хванали тази дезинформация в шоуто, аз съм я идентифицирал много отрано. И тя още от самото начало се свързваше с името на Симеон Дянков. Не реагирах, защото това беше в жълтата част на медийното пространство. Там са се появявали и доста по-мръсни неща за нас. В случая обаче става дума за нещо друго. Аз съм участвал в много предавания, може да се шегуваме, колкото си искаме. Но един финансов министър да каже подобно нещо по отношение на президента, специално на президента. Забележете, там не ставаше дума за гражданина Първанов. Там се говореше за президента в контекста на правените проверки. Извинявайте, поне това съм длъжен да защитя. И по тая линия ще си водя битката докрай. Не слухове, всякакви подобни инсинуации. Жалко е и не бих искал да ангажирам президентската институция със сигнали до съдебната власт, но някога мога да защитя името си и по този начин.

Водещ: Нова телевизия. Заповядайте.

Журналист: Благодаря ви. Аз съм тука по един личен въпрос всъщност. Тъй като г-н Диков зададе първия ми въпрос. Вторият много важен въпрос, тъй като сте бил в подобна шоу програма по конкурентната ни медия, а ние ви каним много активно от първия ден на нашето шоу, възнамерявате ли скоро да ни бъдете гост? Съвсем лично. И между другото само да добавя във връзка с „Европа 2020”, че е много хубаво, тук е много хубаво да има безжичен интернет.

Георги Първанов: Ето това е едно разумно предложение. Бих ви гостувал, разбира се, в тази гореща ситуация сами разбирате, че няма как да стане това.

Сашо Диков: Не разбираме, г-н президент. Точно заради горещата ситуация не разбираме. Разбираме, че там, където ви се кланят, е нормално да отидете. Той дойде да се поклони човекът, (...)

Водещ: Г-н Диков, бихте ли оставили думата и другите да зададат своите въпроси?

Георги Първанов: Г-н Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как вие се кланяте, но не правя политика от това.

Сашо Диков: Кога съм се кланял? Нещо сте се объркали.

Водещ: Вестник „Стандарт”.

Журналист: Г-н президент, вие казахте, че сте за възобновяване на диалога между институциите. Какъв е според вас полезният ход и кой трябва да направи първата крачка? Искам още нещо да ви питам – г-н Борисов обади ли ви се след изнасяне на стенограмата, имал ли сте разговор с него? благодаря ви.

Георги Първанов: Да. Във времето около публикуването на стенограмата ние си контактувахме няколкократно. Какъв е характерът на този разговор, няма да коментирам, защото не е коректно, не е редно, поне не е в моя стил. Как би могло да стане – отново искам да кажа, има много важни теми, по които ние трябва да седнем и да говорим. Вземам за пример съдебната власт. Една тема, по която има дори обща воля да се направи Консултативен съвет по национална сигурност. Така в хода на работата ние трябва да сближаваме позициите и да търсим изход от тази ситуация. Но отново искам да кажа, че никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване. След като мине въпросът пред Конституционния съд, тогава вероятно ще седнем на чисто и ще анализираме ситуацията.

Водещ: Следващата заявка. Заповядайте за въпрос.

Владислав Велев, Дарик радио: Г-н президент, казахте, че правителството трябва да предприеме т. нар. помирителен ход. Как си го представяте вие точно, като какво? Освен това, разкритикувахте много досегашната икономическа политика, кризата се задълбочава, според вас, но какво ще стане, ако правителството продължи по този начин. Вие какъв ход имате, за да повлияете по някакъв начин върху това, дори те да приемат някои от идеите, които вече разкритикуваха в икономическия доклад от миналата година?

Георги Първанов: Вижте, те решават какво ще възприемат, а не само от мен. В обществото ни в момента има много разумни работещи идеи. Във всеки случай, ние сме в дефицит от време. Да чуят работодателите, ако не искат да чуят президентските експерти, да чуят синдикатите, там има много силни идеи, гъвкави, разумни, прагматични решения. Когато говоря за това, че другата сграда е на ход, другите сгради и институции са на ход имам предвид основно, отново ще подчертая, това искане за отстраняване. В момента то тегне на отношенията ни и няма какво повече да го коментираме.

Водещ: Заповядайте.

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал. Затова, когато Иван Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е, кой вкара Алексей Петров в ДАНС и кой го изпрати в „Кремиковци”. Кой даде на олигарсите банките, кой им даде да правят пътищата, кой реализира всички тези проекти. Включително и до последното правителство, аз не се фиксирам върху един премиер. За прословутите заменки – ами, да ги изкараме да ги видим, да не размиваме нещата, да видим кой реално какво е спечелил. Това е голямата политика, другото са недомлъвки, клюкарски работи. Иначе това за вътрешния министър наистина показва едно изключително ниво.

Водещ: Продължаваме по-нататък – вестник „Земя” мисля, че колежката.

Журналист: Господин президент, струвате ми се доста миролюбив спрямо сградата отсреща. Следователно тази криза, сегашната, няма да доведе вероятно до правителствена такава. Остава тогава въпросът, кога ще си ходи Дянков? Другият въпрос е, ако Дянков не си отиде и нещата продължат натам, накъдето ги виждате вие, а и не само – през последните дни редица работодателски организации, синдикати, експерти, банковите среди се обадиха също, може би отиваме към парламентарна криза или към служебно правителството преди това? Как изглеждат нещата сега, в този момент, през вашия поглед?

Георги Първанов: Вижте, министър-председателят решава какво да прави с министрите си. Ако мога да формулирам тук пред вас, за да разтоварим малко обстановката, една формула, мисля, че продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на времето на присъствието на министър Дянков във финансовото министерство, без, разбира се, да надценявам ролята на субективния фактор. Понеже се чу действително заплахата, а и в публичното пространство витае все по-осезателно идеята за предсрочни избори, имам предвид от мнозинството, искам ясно да кажа, още повече, че такава идея се чу, че ние всички трябва да подадем заедно оставки и да се явим на изборите отново. И това е един легален импийчмънт, защото аз няма право да се кандидатирам отново за президент, т.е. най-лесният начин да ми се прекрати мандата е да се договорим да отидем заедно на изборите. И какво следва от това, какви избори, моля ви се, в разгара на тази криза? Аз може да критикувам правителството или отделен министър, но смятам, че в момента не може да има по-добро решение от това правителство. Аз не мога да си представя, че едно служебно правителство, благодаря за възможността да си подбера хората за един екип, не мога да си представя, че служебно правителство може да подготви, и което е особено важно, да реализира, защото служебното правителство е с вързани ръце в една подобна антикризисна политика. Така че да си избием тези неща от главата и да се хващаме на работа. Нека веднъж завинаги да се разбере – политиката не са само избори и скандали. Качеството на един политик си личи от това, доколко може да прави управленска политика. Не толкова, дали може да печели избори, още по-малко, дали може да провокира скандали. Така че да зачеркнем темата за предсрочните избори и наистина да правим политика, която да използва последния шанс, влакът отминава.

Водещ: Останаха ли незададени въпроси, колеги? Заповядайте.

Боряна Конова: Господин президент, тъй като почти се опитахте да отговорите на въпроса ми, кога според вас ще излезем от икономическата криза, може ли да развиете този въпрос? Вторият ми въпрос е, тъй като увеличаването на здравните осигуровки няма как да не мине през парламента, склонен ли сте да наложите вето на подобни промени в законодателството? И днес зам.-министър Владислав Горанов е коментирал и въпроса за въвеждането на постоянни здравни вноски, т.е. постоянна сума за здравноосигурителните вноски на лицата, за които държавата плаща – деца, пенсионери и т.н. Как ще коментирате подобна идея отново от страна на финансовото министерство и кога смятате, че трябва да стане актуализацията на бюджета и можем ли да очакваме юли месец? Благодаря ви.

Георги Първанов: Само да не пропусна, понеже вашият въпрос ме подсети, че изтървах отговора на един въпрос за приватизацията. Първо, искам да кажа, че по всички икономически въпроси аз се изказвам само тогава, когато съм си сверил часовника с моите експерти. Но априори, без подобни консултации, мога да кажа, че да правиш подобна приватизация в условията на криза, не го смятам за много далновидно. Не съм сигурен, че това е най-добрият начин да запълним дупката в хазната, защото това ще ни се върне в момент, в който излизаме от кризата, особено когато става дума за сферата на енергетиката. Ако знаех кога ще излезем от икономическата криза, ако не Нобелова награда, то поне някакъв български вариант на такава награда би трябвало да получа. Аз разсъждавам по принцип, разсъждавам на базата на конкретните критерии, които се развиват като негативна тенденция за България. Ние ще можем да направим вярната прогноза за изхода от кризата, за времето на изхода едва тогава, когато имаме повтаряеми критерии, има няколко критерии, по които тази оценка се прави. Когато видим няколко последователни периода да има повтаряемост на тези критерии, позитивни, разбира се, тогава можем да си позволим да направим и една такава прогноза. Но без съмнение няма да звучи нереалистично, ако кажа, че всъщност 2010 година ще бъде също година на кризата в България. По отношение на здравните осигуровки, дали ще наложа вето, аз не мога да прогнозирам как бих реагирал. Принципната ми позиция беше много категорична. Разбира се, има една друга принципна позиция, която аз обичам да повтарям – данъчната политика е работа на правителството. Можем да спорим много, надявам се при сериозни аргументи, надявам се, при необходимата чуваемост, но би било лошо, ако президентът започне да пише данъчните закони на правителството. Затова отговорът е по-скоро „не”. Разбира се, надявам се да бъдат чути възраженията на работодатели, на синдикати, на всички онези, които се изказаха в дискусията, и тази идея да не се развие в законодателното пространство. По същия начин отговарям и на въпроса за изказването на зам.-министъра. Не познавам, признавам, не успях да се запозная с неговата теза. Като ч изчетем, ще преценя как да реагирам. Важно е, разбира се, и президентът реагира тогава, когато има закон, когато има действие на ниво правителство. Не очаквайте от мен да коментирам всеки зам.-министър. Зам.-министърът е експерт и той може да си позволява да формулира всякакви дискусионни идеи.

Водещ: Може ли да вървим към края на пресконференцията, един-два въпроса максимум още. Заповядайте – Мариела Балева, след това и на вас ще ви дам думата.

Мариела Балева: Господин президент, вие допуснахте възможността за евентуален разнобой между Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, но смятате ли, че ако Бойко Борисов действително е изпуснал властта в ГЕРБ, може да се стигне до някаква катастрофа? И другото – как намирате възможността управляващите да искат да възпитават президента две години преди края на мандата му? И ако позволите, ще инициирате ли референдум за генномодифицираните организми (ГМО)?

Георги Първанов: Вижте, тезата, че има разминаване в позицията на премиера и на парламентарната му група, дойде от самия него или поне така неговите думи бяха изтълкувани от медиите. Аз съм скептик, аз по-скоро смятам, че министър-председателят си владее групата. И слава Богу, така би трябвало да бъде. Това, което констатирах, е въздействието на един друг лидер върху парламентарното мнозинство, респективно върху групата на ГЕРБ, но не искам да се връщам към тази тема. Аз не очаквам от там да дойде нестабилност. Нещо повече, никога не е имало такава солидна парламентарна подкрепа за един кабинет. Това предполага непопулярни мерки, възможност да се наложат непопулярни мерки. Отварям скоба, припомням своята готовност да заставам, да подкрепям подобни непопулярни мерки когато става дума за национални цели, когато става дума за неизбежни мерки. Що се отнася до ГМО аз обявих своята позиция, ако законът върви в този вариант, в който той тръгна и който излезе от второто четене в комисията, този закон, тези промени не са добри за България. Тези промени не са добри с оглед да развиваме идеята, на която аз държа, биологично земеделие е нашата страна. Аз продължавам да държа на идеята си за България свободна от ГМО. Ако бъде приет законът в този му вид аз ще наложа вето. Ако ветото бъде отхвърлено ще поискам референдум, който може да бъде съпътстван от една подписка за подкрепа на инициативата.

Водещ: И последен въпрос наистина, ако много настоявате.

Журналист: Ще ви помоля да коментирате – бяхте разкритикуван по отношение на това, че е записван разговора със Симеон Дянков без негово знание и, че е публикувана стенограмата отново без негово знание. Как ще коментирате това от етична гледна точка? Любопитно ми е още – сам ли взехте решението да бъде публикуваната стенограмата и ако не кой ви посъветва? И ще ви помоля, ако позволите да ви върна към въпроса на колегите във връзка с бъдещи планове за сформиране на нова политическа сила, не получих еднозначен отговор – имате ли такива планове? Благодаря ви.

Георги Първанов: След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е президент на републиката, защото понякога се пише по инерция президентството. Няма президентство, има президент. Що се отнася към този случай, отново искам да ви върна към това, ако искате след края на пресконференцията заповядайте в тази зала, в която се провеждат срещи и заседания, в която журналистите са присъствали и снимали хиляди пъти, на която стенографката стой отсреща точно срещу събеседника. Самият събеседник стои на 20-30 см от мен и сам по своя воля натиска едно червено копче не за да включи високоговорител, защото разбирате, че се чуваме добре и без усилвателна уредба, а за да се включи в записа. Това е 20 години. никой досега не е бил изненадан. Изненадан беше единствено г-н Дянков. Но изненадата не е в това, изненадата е, че беше показан в цял ръст. Иначе понеже говорите за стенограми, а защо никой не реагира когато публикувахме стенограмата на 4 февруари? Що тогава нямаше искане за импийчмънт, дами и господа?

Сашо Диков: /.../ че Симеон Дянков сам се е записал и /.../.

Георги Първанов: Не става дума за записване, а за водене на стенограма. Точно така - натиснал е копчето, влезте, г-н Диков, и вижте как стават тези работи. Ще ви обяснят тук хората от администрацията, това е много елементарно. Стотици не десетки лидери, политици, бизнесмени, синдикалисти, всички са идвали и са участвали в подобен род разговори. Така е по цял свят. Така е вероятно и в съседната сграда. Не мога да си представя, че разговорите на министър-председателя не се стенографират... Идват синдикалистите и обсъждат. Нима за това не се води стенограма? Това ми звучи недалновидно от управленска гледна точка.

Сашо Диков: Знаел ли е Дянков, че е записван или не е знаел? Минете на въпроса.

Георги Първанов: Аз хиляда пъти ви го обясних, пак един и същи въпрос. Не може да не е знаел, защото той сам се е включил в този разговор, в тази стенограма. Благодаря ви. Други въпроси има ли?

Водещ: Няма повече въпроси. Благодаря на всички за вниманието. Закривам пресконференцията.

 

Още не засъхнали раните на удобно ранимия Симеон Дянков от опита му да се прави на това, което не е, и ето ти: нов скандал! В него отново бе даден урок по възпитание на чувствата.

Най-силното въздействие, най-добрия аргумент е човек сам да прочете разговор между двама политики – без редакторска намеса, без коментар. Публикуваме разговора в студиото на „Неделя 150” от неделя, 7 март, в което водеща бе журналистката Лили Маринкова. Участват: Волен Сидеров, лидер на АТАКА и Татяна Дончева – стенограмата му е от Агенция „Фокус”, която своевременно пусна разговора на своята електронна страница.

Волен Сидеров и Татяна Дончева за скандала между институциите

07 март 2010 | 12:53 | БНР, „Неделя 150”

Волен Сидеров, лидер на „Атака” и Татяна Дончева, БСП, водеща Лили Маринкова

Водещ: Сега Волен Сидеров за това, което вече е обявено от вестник „Стандарт”, че ако държавният глава нарушава Конституцията ГЕРБ, Костов и „Атака” са готови за импийчмънт, това гласи подзаглавието на вестник „Стандарт” днес. Тоест вашата колективна воля, така да се каже, е вече обсъдена?

Волен Сидеров: Преди въпросът за така наречения импийчмънт, искам да кажа няколко думи за същината на проблема, тук не става дума за разправия или за някакъв дуел между министър и президент. Тук става дума за опит за дестабилизация на България от страна на този, който трябва да държи най-много на стабилността на управлението – държавният глава. Тук става дума за една интригантска атака срещу правителството от страна на Георги Първанов, която има за цел да дестабилизира управлението и страната. На кого служи това? Този философски основен въпрос трябва да си го задаваме винаги. Това служи на мафията, с която днешното правителство се опитва да се разправи. Ние точно затова една от сериозните причини, заради която подкрепяме това правителство. Мафията с Октопода явно бърка интересите на много хора в ловната дружинка на господин Първанов и той реагира с една контраатака, преди да станат ясни неговите връзки с олигарси, които са част от Октопода. За мен това е обяснението на това сценично изпълнение, което Първанов направи през последните ден-два.

Водещ: Тоест вие смятате, че задълбочаването на антикорупционните действия на правителството, би могло да засегне отивайки по-навътре хора, които са така да се каже, под неговата закрила?

Волен Сидеров: Именно. Точно това да добавим, че през последните дни стана ясно, че могат да бъдат разкрити имената на български олигарси, които имат сметки в Швейцария. И по моя неформална информация, там могат да се забележат и да излязат наяве хора, които са свързани с господин Първанов, включително негови спонсори. И аз мисля, че той е уплашен от тези предстоящи вероятни разкрития. Започна тази атака и превърна в център на внимание, една несъществуваща реплика на господин Дянков, защото аз се запознах с неговото участие в шоуто, той не е казвал такива думи, заради които реагира президента. При това положение има два варианта – или пресслужбата на президента е изключително некадърна, което между другото не е далеч от истината. Но по-вероятно, за мен е, че тук от една несъществуваща фраза се прави скандал. Тоест повод се взима само от това участие на Дянков в шоуто, за да се направи една атака срещу правителството, срещу цялата политика. Вие виждате, че в стенограмата Първанов се занимава с политическа пледоария. Той не изяснява толкова отношенията си с министър Дянков, колкото цялостната политика на правителство. С други думи той е против тази политика, с други думи той, Първанов, той не е съгласен с оценката на Еврокомисията, на световни агенции, които дадоха по-висок кредитен рейтинг на България и не е съгласен с президентът на ЕС, който наскоро каза за първи път, че България е вече в една доста по-добра позиция като член на ЕС. Всички тези положителни оценки на Евросъюза, на Брюксел, се разминават с мнението на Първанов. Както знаем това, което искат нашите партньори от Евросъюза е България да се справи с корупцията и с мафията. Това върви в момента. Това е реформата, която се движи в момента, която сега с много усилия, с много рискове се върши от правителството на ГЕРБ, на Бойко Борисов. Точно това плаши, дразни, тревожи Първанов и той реагира по този начин...

Водещ: Господин Сидеров, малко по-късно пак ще ви чуя. Сега Татяна Дончева, която влага съвсем друга аргументация на събитията от петък, следобед, от петък по обяд, когато беше срещата между президентът и Симеон Дянков.

Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка, която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка – министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания – как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си – съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Водещ: Вие смятате, че...

Татяна Дончева: Между другото, Дянков е рисков министър и аз напоследък все по-често си мисля, че това не е несъзнателно арогантно поведение, че такава насока са му дали, пак тези PR-и, някой да бъде лошото и доброто ченге с президента, някой да бъде лошото и доброто ченге със Станишев, с Яне Янев, с всякакви влиятелни фигури.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Водещ: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Татяна Дончева: ... Може да изглежда като добър замисъл, но не мисля, че има добри резултати. Волен Сидеров чух какво каза...

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, много ви моля...

Водещ: Кажете.

Волен Сидеров: Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

Татяна Дончева: Моля ви се, това нещо от Симеон Дянков го чуваме ежедневно.

Волен Сидеров: Това е /.../ смисъл на упражнението.

Татяна Дончева: Оставете господин Сидеров, на вас и на вашата политическа перспектива действията ви.

Волен Сидеров: Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Татяна Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, дайте да прекратим...

Водещ: Само за момент.

Татяна Дончева: Няма нужда да говорите успоредно с мен.

Водещ: Само за момент. Един последен въпрос...

Волен Сидеров: ... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици...

Татяна Дончева: Извинявайте, госпожо Маринкова, не мога...

Волен Сидеров: ... На хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Водещ: Това е абсолютно излишна разправия. Само един въпрос към двама ви. Вярвате ли...

Волен Сидеров: ... Защото вие дадохте медийно време два пъти повече, не знам защо, на госпожа Дончева, която...

Татяна Дончева: Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Водещ: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Татяна Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво. Аз...

Водещ: Това беше...

Татяна Дончева: ... Съм събеседник, който е поканила водещата на предаването, и ако вие имате два грама, не възпитание, човешко отношение към останалите индивиди, различни от вас, просто няма да изговорите това, което изговаряте, като ме смятате за провален и какъвто и да било... Не преговаряйте с мен, не се съобразявайте с мнението ми, но недейте да го натрапвате на слушателите, не се дръжте просташки.

Водещ: Смятам, че нашата добронамереност е явна, а ние просто каним хора от най-широкият спектър, за да могат да коментират и хора, които различно тълкуват една тема, която ще се полемизира, безспорно, в България в следващите дни. Разбира се, че нямаме никаква избирателност, а се отнасяме добронамерено към всяка теза.

 

Има ли смисъл да започвам с вица, че Меглена Кунева – момичето на Барозу мадам „yes” – или както стана известна в битността си на еврокомисар, не избрала за кандидат за неин вицепрезидент Даниел Вълчев, защото бил по-красив и по-суетен от нея?

Важното в цялата тази кандидатпрезидентска плява, която ни залива Кунева да бъде прогонена от българската политическа сцена, барабар с мераците си. Причини за това – дал Господ, а що се отнася до Кунева – ние, българите разполагаме единствено с причини, и то много, за да й видим гърба.

Ще припомня едно съвсем скорошно изказване на евродепутата Слави Бинев в Канал 3, когато той, в разговор с колегата Сашо Диков разказа нещо изумително: как в празната зала на Европейския парламент били само Кунева и Николай Младенов и разговаряли помежду си... на английски! Даже ударенията в имената си те слагали съгласно чуждия език:

Чуйте видеофайла от този разговор, който така и не беше публикуван никъде.

Причините: след края на разговора – ще бъдете наясно.

Слави Бинев разкри нови черти от лицето Кунева в този разговор:

Меглена Кунева би била един прекрасен президент за себе си, само за себе си, и само за себе си, даже не знам дали и за своето семейство. е един само за себе си. Тя е един маркетингов продукт и само, който не е работил се нея – може да има добро мнение за нея... Тя имаше едно високомерно отношение към всякакви други българи... Тя е единственият вариант, който би ме накарал да мисля кой е по-лошия вариант за президент – Бойко Борисов или Меглена Кунева... Тя за мене би била най-лошият избор след Бойко Борисов за България... Тя не ни зачиташе нас за хора, европейските депутати – българи...

Преди няколко седмици EurActiv написа коментар под заглавие „Момичето на Барозу се кандидатира за президент”.

Авторът, Георги Готев представя Кунева с нейните заклинания: че известността й като човек с опит и контакти в Брюксел може да й даде решаващо предимство в бъдещата кампания и евентуален президентски мандат.

Кунева влезе в номинациите за президентските избори с една лъжа: че е кандидат на гражданите”! Кой граждани, тези, които тя насади на пачи яйца с водените преговори с ЕС на тъмно, или гражданите, за които единственият й реален принос засега е, че се уреди с добра заплата от Брюксел.

Или гражданите, които лиши от работеща, модерна атомна централа и с това нанесе на икономиката на страната им – щети в милиарди.

Кои граждани представлява Кунева – тези, върху чиято съдба тя изгради имидж, членство в Управителния съвет на френска банка, и които лъга, че защитава като потребители?

Снахата на Живковия земеделски министър Иван Пръмов предвидливо загърби ударилата дъното по рейтинг царска партия и се дистанцира от нея – за да не губи по точки.

Източници, които поискаха анонимност съобщиха за „Хроники”, че лошото настроение на Бойко Борисов в последния месец имало две причини: ултиматум да не се кандидатира за президент на предстоящите избори и – да не напада персонално Кунева.

Да не забравяме какъв горчив залък е това за Борисов, който категорично не подкрепи Кунева за втори мандат като еврокомисар.

Задкулисни информатори от „Позитано” заяви за „Хроники”, че социалистическата партия ще подкрепи Кунева и няма да я напада в кампанията, а при евентуален балотаж – ще предостави гласовете си за нейната кандидатура.

Станишев потвърди тази информация и на 12 юли по време на редовната пресконференция говори със суперлативи за Кунева като кандидат за президент...

„Хроники” отдавна внимателно следи всички действия на Кунева, които са меко казано, насочени последователно и неотклонно ПРОТИВ националните интереси на страната ни.

Всяко действие на Кунева, всеки следващ пост носеше единствено беди на българите и дивиденти на самата нея.

Едни от най-скандалните нейни действия са свързани със спирането на АЕЦ „Козлодуй” като добре работеща и надеждна централа и пряката й работа като главен преговарящ по отделните глави с Европейския съюз.

Само заради тези две причини, в друга държава Кунева би била съдена, осъдена и изхвърлена на бунището на политиката.

Към тези две скандални дейности на Кунева ще прибавя и третата – тази, свързана с битността й на еврокомисар за правата на потребителите.

Кое е скандалното тук: ще отмина смехотворния й принос, че да сигнализира за нередностите в китайските играчки, говоренето й, колко силно да се слуша музика, закъснялото предупреждение, че ни мамят банкерите оставиха някаква значима следа в съзнанието на българите или представляват съществен принос за страната.

Същественото в случая е, че Кунева не поиска от българския парламент да обмисли и гласува наказателни текстове и промени в НК и НПК, които да гарантират действителна защита в случаи, когато се нарушават правата на потребителите и това им струва пари и нерви.

В този смисъл и дейността й на еврокомисар бе по-скоро бледа и с пожелателен характер, но пък й осигури добра заплата.

Или накратко казано: тя не свърши НИ-ЩО!

Високомерието на Кунева не е нещо ново – Момичето на Барозу, както я нарече един европейски вестник отдавна има високо самочувствие, обратно пропорционално на интелекта и морални и етични ценности, които притежава. Кариеризмът, болната амбиция за някои може да са качества, но когато те носят беди и щети на една държава – то логично те трябва да бъдат разгледани в съдебната зала.

Ще започна „представянето” на стъпките на Кунева до включването й в кандидатпрезидентската кампания, а изводите ще оставя на читателите на „Хроники”:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – натъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

===================

ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 11 май 2005 г.

Открито в 8,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!

Съобразно приетата вчера програма за работата на Народното събрание за тази седмица откривам днешното ни заседание с дълбокото убеждение, че то ще остане като бележита дата в историята на българския парламент.

Първа точка от тази програма е:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРОТОКОЛА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И ДОГОВОРЕНОСТИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АКТА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, предвидено като т. 1 в нашия дневен ред е най-значимият законодателен акт, който парламентът на демократична България е призван да приеме след гласуването на Конституцията на Република България през 1991 г. Този договор регламентира европейското бъдеще на България.

Радваме се, че законопроектът за ратифициране се обсъжда в Деня на Св. св. Кирил и Методий, чиято творба въз основа на специална декларация, приложена към Договора за присъединяване, се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. (Ръкопляскания. Всички стават прави. В залата влиза хор “Космически гласове”, който изпълнява Химна на Република България. Ръкопляскания.)

Процедурата по обсъждането и гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз бе уточнена на вчерашното заседание на Народното събрание.

Пристъпвайки към нейното прилагане, давам думата на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски като вносител на законопроекта.

Заповядайте, господин премиер. (Ръкопляскания.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, господин президент, Ваше Светейшество, господин главен мюфтия, уважаеми дами и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства!

Съгласно Конституцията на Република България внасям за ратифициране от Народното събрание Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април т.г.

Госпожи и господа народни представители, днес вие не само ще вземете поредното парламентарно решение. Днес вие ще покажете волята си на политици, които са отговорни за своите действия и за бъдещото на страната ни!

В многобройните страници на договора има не само цифри и факти. Там са резултатите от упорития труд на експерти, дипломати, институции, на много хора. Тези страници са защитеният национален интерес и ключът към модерното ни европейско бъдеще! Това е една постигната цел на България, един изпълнен ангажимент пред нашите сънародници.

Вие знаете, че винаги съм поставял националните приоритети над всичко, затова оттук искам да благодаря на онези, които осъзнаха исторически важния момент за Родината и поставиха нейното бъдеще по-високо от партийния интерес.

Сега повече отвсякога е важно да сме сплотени около крайната цел – пълноправното ни членство. Намираме се в етап, в който всичко зависи от самите нас, от нашите усилия и воля за успех, ето защо трябва да посветим останалото време до 2007 г. само на едно – продължаване на започнатите реформи.

Всички ние сме нетърпеливи да усетим в ежедневието си ползите от приобщаването ни към европейското семейство, затова нека максимално да използваме всяка минута, всеки ден оттук нататък, за да постигнем тази цел!

Ние показахме на нашите европейски партньори и най-вече на себе си, че можем да успяваме и че България е държава, изградена върху европейските принципи и стандарти. Постигнатото трябва да ни дава самочувствие и да ни мотивира още по-силно да продължим работата си.

Тук, в парламента, са събрани представители на различни политически сили, всяка от които има своите съмишленици в европейските структури. Нека в името на общата цел всички ние да вървим заедно и да работим за доброто на България! Считам, че нашите сънародници очакват от всички ни именно това, а не разединение и пренасяне на вътрешната предизборна и политическа надпревара извън пределите на страната ни и в ущърб на националния ни интерес.

Уважаеми госпожи и господа! Казвал съм тук и друг път, че България е в светлината на прожекторите и е наблюдавана от всички европейски институции. Такива са правилата за страните-кандидатки. Наша е отговорността обаче за това какъв образ си изграждаме пред останалите държави. Наша е отговорността!

Искрено вярвам, че преодолените трудности и постигнатите успехи още повече ще ни сплотят, за да работим за изграждането на една модерна и просперираща Родина! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: .....

Заповядайте, госпожо Банкова. (Шум и реплики в залата.)

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, категорично подкрепям процеса на евроинтеграция, подкрепям усилията България да бъде достоен и равноправен член на Европейския съюз. Гласувах обаче “против”, защото не мога да приема чл. 30 от договора, който цитирам: “България се обвързва с окончателното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.”.

Не приемам непрозрачния начин, по който бяха водени преговорите с Европейския съюз. България е единствената страна сред кандидатките за членство, в която нямаше обществен дебат, не се проведе референдум, обществото и парламентът не получиха информация за ангажиментите, които поехме. Всъщност, гласувах не против евроинтеграцията като процес, а защото не приемам предателството спрямо АЕЦ “Козлодуй”. Според най-добрите ядрени специалисти в Европа реакторите в Козлодуй са напълно безопасни и могат да работят пълноценно до 2035 г. Партньорската проверка, която правителството прикри, също потвърди изправността на реакторите. Оказа се, че българското правителство не е депозирало в Европейския съюз искане за удължаване на сроковете за експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Можем да гадаем дали кабинетът не е осребрил капитулантската си позиция по отношение на АЕЦ “Козлодуй”.

Длъжна съм да повторя обаче, че от затварянето на тези реактори България ще загуби над 9 млрд. долара. За тези огромни загуби Европейският съюз ни компенсира само с 210 млн. евро. Аз не мога да приема това. Не мога да се съглася с милиардите загуби за България.

Считам, че българският парламент трябва да защитава българските национални интереси, а не интересите на чужди държави и корпорации. Българските национални интереси трябва да стоят над всичко! Благодаря.

......................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирилов.

Не виждам желаещи за реплика.

Заповядайте за изказване, господин Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като оставям настрана процедурните несъобразности, при които се предлага вземането на това решение, аз искам на свой ред сериозно да възразя срещу един негов елемент – това е обсъждането на Закона за ратификация на присъединителния договор да бъде сведено до декларативни изказвания от 10 минути от името на парламентарните групи.

Сериозният аргумент срещу това предложение, както и господин Лютфи имаше нужда от сериозни аргументи, се съдържа и това е очевидно, той е саморазбиращ се в значимостта на ратификационния акт, който се очаква да приеме утре Народното събрание, значението на този ратификационен закон само по себе си и значението на договора, който подлежи на ратификация. Едва ли има смисъл да се убеждаваме, че не само с оглед на неговите размери като количество, но особено неговото значение, и това, че той в най-голяма степен ще въздейства върху всеки и върху всичко в нашия обществен живот, икономически живот и дейност на институциите. Едва ли има смисъл да си доказваме едни на други, че всичко това има нужда от по-голямо отговаряне, особено когато става дума това да стане пред цялото българско общество.

В този смисъл, господин Илчев, не става дума за равнището на маслеността в млякото, а в още по-малка степен става дума за гроздовата ракия и шкембе чорбата. Става дума за присъединяването ни към Европейската конституция, става дума за напасване на нашето общество към един функциониращ механизъм с различни сериозни юридически измерения, някои от които започват да действат веднага, за други трябва да се готвим в периода до датата на ефективното встъпване. Това не става с изказвания от по пет минути.

Онзи ден и във Временната комисия, която се явява водеща по повод на този ратификационен закон, имаше опит да свърши това също за пет минути.

Пак ще кажа, не става дума за нещо, което може да бъде продадено на българската общественост като черна кутия, но не черна кутия като записвачка в самолетите, а в онова значение на това понятие, което знаем, че прави нещо, че дава някакъв резултат, но не знаем какво има вътре и как функционира.

Ние нямаме право да продаваме Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като черна кутия, дори обвита в жълта панделка. Длъжни сме да говорим за този договор пред българската общественост и това в най-голяма степен сме длъжни да направим, когато го ратифицираме. Това е форма на съгласие, това е израз на нашия парламентаризъм, а не това, което пише в чл. 1, ал. 2 на Конституцията. В Конституцията може да пише всичко. Но ако ние пренебрегваме и ако смятаме по примера на господин Казак, че да увеличаваш парламентарния контрол е нарушение на правилника, значи сме далеч от разбирането за парламентаризъм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.

=============================

Изводите и коментарите от изнесеното по-горе оставям на читателите на „Хроники”.
 

Стройна организация от роднински връзки, елиминиране на десетки хиляди гласоподаватели и накрая - кой да е президент решава Върховният съд, а не избирателите на Съединените щати

В нощта на изборите 2000 година всичко изглежда ясно. В Ню Йорк Ал Гор е най-вероятният победител, щатът Ню Джърси дава предимство на Гор, прогнозите на наблюдателите са, че Ал Гор ще победи в Делауеър. Си Би Ес Нюз прекъсва програмата си, за да съобщи нещо много важно - щатът Флорида е гласувал за Ал Гор. Си Ен Ен също съобщава, че Ал Гор е победил и във Флорида, след което по Фокс Нюз обявяват за победител в надпреварата за президент другия кандидат - Фокс Нюз съобщава победа на Джордж У. Буш във Флорида, което значи, че той ще е новият президент... Новият президент, другият победител, след като Ал Гор вече е чул резултатите и е изрекъл: "Бог да ви благослови, Флорида!"

Какво всъщност се случва в изборната нощ

Всички, които в телевизията следят изборите и постъпващите резултати от гласуването заявяват: всички ние сгрешихме като прогнозирахме победа на Ал Гоб във Флорида. Това беше наша грешка.

Посипването на главите с пепел е ненужно, тъй като никой от журналистите в телевизионните канали не носи вина за "така наречената грешка". Тогава, в изборната нощ малцина са посветени във факта, че човекът, който обявява Буш за победител по Фокс Нюз е не друг а първият братовчед на Джордж Буш-младши, Джон Елис, който е дежурен редактор в тази телевизия. Елис взема решението еднолично и обявява Буш за победител във Флорида, което го прави и победител в изборите за президент на САЩ.

Към този немаловажен факт се прибавят и два други: братът на Буш, Джеб, е губернатор във Флорида, а преброител е председателят на предизборната кампания на Младши. Това се оказва предостатъчно като начало, резултатите в медийното пространство да се обърнат в полза на Джордж Буш и нещата да поемат към крайната цел - Джордж Уокър Буш-младши да стане 43-ят президент на САЩ и то като кандидат от Републиканската партия.

Тези избори са наречени най-оспорваните избори в историята на САЩ, а следва и повторно преброяване на бюлетините на ръка, подадени в щата Флорида. Ако Върховният съд на САЩ се произнася в полза на Буш като откаже ръчното преброяване на спорните бюлетини, това ще бъде краят на изборната борба за Гор, подчертава в тези напрегнати часове главният адвокат на демократа Дейвид Бойз. Освен това се очаква да бъдат излъчени 25-те представители на Флорида в Избирателната колегия, която на 18 декември да се събере, за да определи бъдещия американски президент. Докато адвокатите на двамата претенденти се готвят да се явят пред Върховния съд, за да защитят аргументите си относно ръчното преброяване на бюлетините, магистратите решават да бъде преустановено броенето им, започнало само ден преди това.

Междувременно проучване на Си Ен Ен, Ю Ес Ей тудей и Галъп показва, че болшинството от американците се доверяват на Върховния съд на САЩ като инстанция, която ще вземе правилното решение. Други 17 на сто от анкетираните обаче вярват повече на Конгреса.

Най-гледаните телевизии Си Ен Ен, Ен Би Си и Ей Би Си предават 24 часа само информация за хода на преброяването. Обстановката се нажежава от множеството коментари на представители на двете партии. Демократите обвиняват противниците си в нелоялни действия и изборджийски номера, а републиканците подканят опонентите си да отстъпят в оспорването на резултатите. Вероятно нарочно подбрани, коментарите на граждани по телевизията са изцяло в тона "да свършват по-бързо, ставаме за резил".

Една от основните причини за проточилото се преброяване е архаичната избирателна система, наложена от Джеферсън преди повече от 200 години, за да се направи компромис между интересите на малките и големите щати. Според избирателните правила, всеки щат, дори и район, сам си определя процедурите за гласуване. На някои места се използват автомати за броене на гласовете, които изискват специални бюлетини. Гласуваш, като перфорираш бюлетината срещу името на кандидата. Една от изтъкнатите грешки е, че при печатането на бюлетината разместили леко името и отвора за перфорация. Другаде пък, причина за преразглеждането и касирането на част от резултатите е неспазената традиция имената на двата основни конкурента да се изписват най-отгоре: отляво републиканеца, отдясно - демократа, което объркало хората.

В битката се намесва и съдебната система: водещите в гласовете републиканци оспорват правото на опонентите си да искат ново преброяване. Един съдия постановява, че са валидни само тези обжалвания на резултатите, които са подадени до 17.00 часа в съответния ден. Демократите обжалват това решение и съдът от по-горна инстанция определя, че е неправомерно да се стопира искането за повторно преброяване. Републиканците контрират, като предизвикват друго решение, според което резултатите от повторните преброявания не бива да се считат за официални. С други думи - който броил, броил...

"Така че Америка не можа да си избере президент по модела, който сме свикнали да асоциираме с нея - бързина, ефикасност, енергичност, демократичност. Консервативните традиции наистина са белег за идентичност, но за да останеш лидер на съвременния динамичен глобален свят, трябва да си по-гъвкав. Мисля, че американците разбраха това, а те умеят да вземат поуки и да ги правят решения". Това е коментарът на Явор Димитров от Лексингтън за събитието.

Според коментари на наблюдатели и анализатори, тези избори са най-проблемните и с огромен потенциал за манипулиране. Появава се информация за 60 000 загубени бюлетини, за предварително заложени по 2000 гласа в полза на Буш в електронните системи за преброяване.

Джордж Буш официално е обявен за победител на изборите за президент на САЩ. Щатският секретар на Флорида Катрин Харис прави това, след като получава резултатите от окръзите, където се е извършвало повторно ръчно преброяване. Преднината на Буш е 537 гласа, при почти 6 милиона гласували. Буш обаче ще трябва да изчака изхода от серия съдебни искове, преди да може да се нарече президент на САЩ. След като за трети път през последните две седмици бе обявен за победител в щата Флорида, на чиито гласове в момента се крепи изборът на 43-ия американски президент, губернаторът на Тексас веднага излиза с кратка реч, в която обявява, че изборите са свършили, и благодари за оказаната му чест. "Гласовете бяха броени, пак броени и преброени на ръка и е време те да се зачетат", казва Буш, като призовава Гор да се откаже от съпротивата. Буш ентусиазирано добавя, че е време да се мисли за гладък преход между администрациите. Чиновниците във Вашингтон обаче хладно заявяват, че пари и помещения за преходна администрация за момента няма да бъдат отпуснати.

Отказа ли се Гор лесно?

Джо Либерман, кандидат-вицепрезидентът на Ал Гор, нанася най-тежкия удар върху надеждите на Буш за скорошен успех, като казва, че тъй като броенето е било непълно и неточно, той и Гор нямат друг избор, освен да го оспорят по съдебен ред. Той намеква, че Катрин Харис е побързала да удостовери изборите, за да се хареса на Буш, на чиято кампания във Флорида тя е съпредседател. Най-големият окръг във Флорида, Маями-Дейд, решава, че не може да свърши броенето на ръка навреме, и така по всяка вероятност демократите загубват хиляди гласове, неотчетени върху зле продупчени бюлетини. Катрин Харис усложнява още повече нещата, като отказва да зачете резултатите от Палм Бийч, защото преброителите изтървали крайния срок с няколко часа. Според информация на сп. "Тайм", отхвърлените резултати от Палм Бийч са могли да обърнат нещата, като дадат Флорида на Гор със 192 гласа предимство.

Кои бяха бюлетините, които са отхвърлени?

Грег Паласт, редактор за списанието Harper's, световно известен разследващ журналист, пръв разкрива крупните манипулации на президентските избори през 2000 за предаването "Нощни новини" на Би Би Си. /Паласт е автор на бестселъра "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари", публикуван и в България, а също и на документалния филм "Богатствата на семейство Буш" - бел. Л. М./.

Правителствени експерти по статистика, които се занимават отдавна с проблема на "фирата" в избирателния процес, са изчислили, че 54 на сто от бюлетините, хвърлени на боклука, са гласовете на черни гласоподаватели. Как може 2 милиона бюлетини да станат негодни? Не като забравиш да ги сложиш в хладилника. Случаен белег, блокирала машина, двукратно перфорирана карта ще свършат работа. Лесно е да си изгубиш гласа, особено когато някои политици желаят да го изгубиш.

Докато разследвах за телевизията на BBC преброяването на гласовете във Флорида през 2000 г., разказва Паласт, видях от първа ръка как се играе играта на негодност, която афро-американските гласоподаватели бяха предварително набелязани да изгубят. Във Флорида, окръг Гадсдън има най-голям процент черни гласоподаватели и съответно, най-голям процент на негодност. Един на всеки 8 гласа, подадени през 2000 г., не е преброен. Много гласоподаватели пишат на ръка "Ал Гор". Оптическата преброяваща машина отхвърля автоматично тези бюлетини, защото "Ал" е "случаен белег".

В съседния Талахаси, столицата на щата, негодност на гласове почти няма: всеки подаден глас е преброен. Разликата? В окръг Талахаси - населен преди всичко с бели - белият гласоподавател поставя бюлетината си директно в оптичните скенери. Ако те регистрират "случаен знак", гласоподавателят получава веднага нова бюлетина с указания как да я коригира. С други думи, в белия окръг, ако направиш грешка, получаваш друга бюлетина. В черния окръг, ако направиш грешка и бюлетината ти се изхвърля.

Комисията за защита на гражданските права на Съединените щати разравя вонящия куп отхвърлени гласове и заключава, че от 179 855 бюлетини обявени за невалидни от чиновниците във Флорида, 53 на сто са гласове на гласоподаватели афро-американци. Във Флорида такъв глас е 10 пъти по-вероятно да бъде отхвърлен от този на белия гласоподавател. Членът на Комисията за защита на гражданските права Кристофър Едли, наскоро назначен за декан на юридическия факултет на Калифорнийския университет в Бъркли, провежда флоридското изследване в национален мащаб. Неговият екип установява смущаващия факт, че станалото във Флорида е типично за страната. Филип Клинкнър, статистикът, който работи върху разследванията на Едли, констатира: "Изглежда, че около половината от всички негодни бюлетини в САЩ, около 1 милион гласове, са подадени от цветнокожи гласоподаватели". По време на президентските избори през 2000 г. гласовете на 1,9 милиона американци не бяха преброени. Техническият термин е "негодни гласове". Купчината бюлетини, изхвърлени на бунището, имаше определено тъмно оцветяване: около 1 милион - половината от отхвърлените гласове, са гласове на афро-американци, макар те да представляват едва 12 на сто от всички избиратели.

Тъжният за демокрацията в САЩ финал

В деня, в който съвместната сесия на Конгреса и на Сената трябваше да потвърди резултатите от изборите, Ал Гор, в двойната си роля на бивш вицепрезидент и председател на Сената, ръководи заседанието, което официално щеше да обяви Джордж У. Буш за новия президент. Ал Гор е принуден да заяви: Въпреки че съм дълбоко несъгласен с решението на съда, аз го приемам. Това, от което имаме нужда сега е обществено съгласие. Имаме нов избран президент.

Ако някой конгресмен искаше да повдигне възражение, законът изисква, той да има писмената подкрепа на поне един сенатор. В залата звучи: "Г-н Президент... имам възражение и безспорни доказателства, искам да повдигна възражение заради големия брой доказателства за нарушения, умишлени измами и потискане гласа на избирателя ..." На изказващия се напомня, че съгласно глава 18, раздел 3 от кодекса на СAЩ, дебати не са разрешени по време на съвместната сесия.

Друго възражение е в писмен вид, подписано от няколко конгресмени от камарата на представителите, но не и от член на Сената.
Следва възражение, подписано от няколко членове от камарата, както и от двадесет и седем хиляди гласоподаватели от област Дювал, от които шестнайсет хиляди афро американци, лишени от правото на глас в последните избори. Възражението не е подписано от член на Сената,

И пак възражение, от името на многото различни общности в страната и по специално, от 9-ти конгресен окръг - няма подпис на сенатор... От името на 16 000, на 27 000 избиратели - но винаги без подпис от сенатор.
Това продължава доста дълго и повтарящо се.

Всички американски гласоподаватели осъзнават, че Върховният Съд, а не народа на Съединените Щати, са решили президентските избори от 2000 година. Нито един сенатор не подкрепя афро-американците в тези избори. На конгресмените афроамериканци, кито един след друг оставят своите писмени възражения бед подпис на сенатор, им е казано да си седнат и да мълчат.

- Отнемам Ви думата...
- Отнемам ви думата.

В деня на церемонията по встъпване в длъжност на Джордж У. Буш, десетки хиляди американци изпълват улиците, в последен опит да си възвърнат това, което им беше отнето. Те замеряха лимузината на Буш с яйца и успяха да спрат церемониалния парад. Първоначалният план Буш да излезе от лимузината, за да стигне традиционно пеша до Белия дом е отменен. Лимузината на Буш дава газ и изчезва, за да се предотвратят още по-големи безредици. Никой президент в историята на Съединените щати не е посрещан по този начин в деня на влизането си в длъжност.

Защо бе избран Буш - това е друга тема, но събитията, които последваха неговото избиране за президент на САЩ показаха, че е имало защо да се употребят толкова организирани усилия в преброяването и даването на правилен краен резултат - Америка започна войни, които не завърши, цената на петрола скочи, терористи така и не бяха заловени и наказани.

Поучително е да се припомня как бе избран президентът на страната с най-големи претенции за демокрация в началото на 21 век. Още повече, че и у нас предстоят избори след пет дни.
 
Десет дена вече министърът на вътрешните работи, вицепремиер и зам.-лидер на ГЕРБ, Цветан Цветанов откакто замълча по темата за „спечелване на президентските избори от ГЕРБ”. Тъкмо на 4 септември т. г. Цветанов се изцепи във Варна на форум на младежката структура на партията си, че президентските избори ще бъдат спечелени от ГЕРБ, а и поне половината от местните, и замлъкна по темата!

Не веднъж или дваж имената на Цветан Цветанов и Бойко Борисов бяха спрягани за кандидати за президент на ГЕРБ, не веднъж, или два пъти в медиите се провеждаше кампания какво би станало, ако... И нещата спираха, както и започваха.

В същото време приятелите на управляващите от „Атака” категорично дадоха знак, че Волен Сидеров ще се кандидатира на изборите за държавен глава догодина... А лидерът на „Атака” даже поиска тези избори да са наесен!

Само че...има една малка подробност: настоящият президент, Георги Първанов, който кара втори мандат е жив и здрав и издържа на искането на ГЕРБ и другите сам да се оттегли...

При това положение сметките и мераците на управляващите, че ще променят състава на Конституционния съд, ще закрият Комисията за защита от дискриминация, че ще изберат нов Висш съдебен съвет... удариха на камък и бяха отложени за времето, в което трябва да се състоят по Конституция.

След година и три месеца управление на ГЕРБ, власттта вече започна да осъзнава, че ако продължава така, шансовете да спечели президентските избори намалява като при скачените съдове: с увеличаването на времето на управление намаляват изгледите ГЕРБ да има свой човек в Президентството!

Така след внимателен анализ, на едни хора, /но не от ГЕРБ/ и на едно място /но не в Банкя или Бояна/ се се стигнало до идеята: кандидат на ГЕРБ за бъдещите президентски избори да е Кристалина Георгиева, настоящ еврокомисар по хуманитарна помощ!

Кандидат, който няма да има проблеми с чуждите езици, с комуникациите, ще е различна от управляващите по това, че не е била във властта. Кандидат, който е диалогичен, има доверието на една институция като Световната банка, има натрупан опит зад граница, има предимството да бъде издигната не по партийни заслуги, а че е чела лекции във водещи университети в цял свят, кандидатствала и постъпва в Световната банка през 1993 г. като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия.

От 1998 г. Георгиева последователно е директор в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие. От март 2008 г. е вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка.

Тя беше извадена като пожарен, резервен и спасителен вариант за кандидат за еврокомисар след резила на Румяна Желева от изслушването от Комисията по развитие към Европейския парламент...

От Кристалина Георгиева едва ли се че чуе това, което каза днес премиерът Бойко Борисов в САЩ: „България може да изхрани света”, „Неформално тук, докато съм в Ню Йорк, почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят",  или „До 5-6 години ще станем средноевропейска държава!”

Няма обяснение защо не министър-председателят Бойко Борисов, а Кристалина Георгиева се появи при пожарникарите – все пак Борисов е учил за огнеборец, а не Георгиева!

На 14 септември т. г. пожарникарите обявиха символичен и безсрочен протест заради условията на труд! Тук е мястото за запитам: от колко време е в политиката Борисов? От 2001 е главен секретар на МВР, след това бе градоначалник на столицата – как толкова години той не направи нищо за подобряване на материалната база на събратята си по професия – пожарникарите?

И още един въпрос ще задам: ако в десетина сгради в столицата избухнат пожари на високите етажи – от десетия нагоре, как ще гасят пожарникарите, с какво ще се качват дотам? А на по-високите етажи?

И още: не е ли сега съратникът и другар по партия на Борисов министър на вътрешните работи и ресорен вицепремиер? Защо на него поне Борисов не нареди да се подобрят техниката, оборудването, материалната база на пожарната?

Или Бог високо – Борисов далеко?

Затова и питам: след повече от година във властта, с над милиард лева на лично разположение, защо премиерът не промени нищо в материалната база и оборудването, защо не подмени техниката на пожарникарите?

След това отклонение ще се върна на идеята на едни хора, прокарана при една среща, на едно място, но зад граница – кандидатът за президент на България догодина да е Кристалина Георгиева!

Друг въпрос е как са приели и погледнали на това Цв. Цветанов и Б. Борисов...

Особено, ако им е напомнено, че президент не се става като тръшкаш хора за арест на земята по лице и снимаш с видеокамера! Ако им е казано, че нямат опит в международните комуникации /изключая редовното потупване по рамото от посланика на САЩ или шефа на ЦРУ – Леон Панета – бел. Л. М./.

Или им е разяснено, че чуждите езици, дипломатическия протокол и прочие - не са им силната страна...

На върха на властта е самотно, мястото там е малко и от падането – боли... По всичко, което се случва напоследък личи, че България, макар и страна-членка на Европейския съюз ще се „управлява” от Световната банка и други подобни, неевропейски структури.

Някои родни политици смята, че е върхът да седят на два стола – този на ЕС и този на САЩ, но от това неминуемо се пада на земята.

Докато Бойко Борисов открива детски градини, реже ленти на различни обекти, даже и на такива със започнало строителство при управлението на Тройната коалиция, Кристалина Георгиева е далеч по-близо до проблемите на хората и по-пряма:

„Проблемът не е в това дали са ни хубави стандартите, проблемът е в това дали имаме добър контрол тези стандарти да се спазват. И на тази тема моето пожелание и към министър Плевнелиев, и към правителството като цяло е много сериозно да се отнесе към този въпрос за оценка на това колко надежден е контролът. При мен бяха от Строителната камара, дойдоха да се видим в Брюксел и разговаряхме точно на тази тема. И те казаха така: „Ние, като строители знаем, че в България имаме стандарти и ако те се спазват, т.е. ако се налива... точно този цимент, който е по стандарта и се слага това желязо, което е по стандарта, да, София няма никакъв проблем и ще издържи. Но когато ги попитах – вие сигурни ли сте в контрола, те бяха малко по... малко по-меко отговаряха...

... Когато бях в Чили, това, което най-силно ме впечатли, е колко сериозно там се изпълняват мерките по безопасност и колко действително от президента надолу тази тема за проверките, за това да се доверяваме, но и да проверяваме колко силно това стои. Това, което аз разбрах от разговора със Строителната камара е, че те... преди няколко години е взето решение да се приватизира контролът, той сега е в частни ръце. В това няма нищо лошо. Лошото е, че когато сме в криза и частните фирми се конкурират, за да спечелят поръчки да осъществяват контрол, те как могат да се конкурират, като свиват цените. А как свиваме цените, като намаляваме посещението на място. Работата по хартиите върви, но това да стъпим на място... И заради това аз използвам това, че вие ми задавате този въпрос публично да кажа – важно е да погледнем дали нашата система на контрол е достатъчно надеждна, за да гарантира безопасността на българските граждани...”

Не звучи като: „Ще ви построя магистрала „Тракия”, за да си ходят българите до морето!” или „Кой ви построи този булевард?”

Идеята Кристалина Георгиева да е кандидатът за следващ президент все още е сурова. За целта ще е необходимо нейното съгласие, двамата първи в ГЕРБ, Борисов и Цветанов да преглътнат този горчив хап и изчистването, и уточняването на още други, по-малки, и по-незначителни обстоятелства.

Що се отнася до сметките на „Атака”, ДСБ, СДС, БСП и ДПС – те като нищо може да излезе, че са правени без кръчмаря!

 

Министър-председателят Борисов:

Кои искат вот? Тези, които са подсъдими половината...

Бойко Борисов: Трябва да имаш време да четеш интервюта. Аз имам тактика от спорта, която си е прилагам в живота до ден-днешен. Никога не се интересувам от другите отбори. Подготвям си моя и се явявам. Така че другите не ме интересуват.

Водещ: Държавният глава не е политически субект, отбор, държаният глава е институция.

Бойко Борисов: Той е политически субект. И това, че е държавен глава... беше до преди няколко месеца сега вече е политически субект и всички знаем, но се правите, че не знаете, че прави политически проект. Кого лъжете – себе си, мен, хората. Няма лошо. Просто аз когато правих политически проект, излязох, заявих го с гражданско сдружение, с партия и казаха, че след две, три, четири, пет години ще правим това, това и това...

... Ако вие сте от името на президента тук да си говорим за него, да отивам да си върша работата.

Провалени политици искат вот. Той не чете вестници, а само спортните страници... Кой иска вот на недоверие? Половината предишен кабинет, който е подсъдим, с повдигнати обвинения и вече влизат в съда.

И какво от това?

А той е направил правителство на малцинството. С малцинство управлява във времето на финансова и икономическа криза, за да спаси държавата, а някакви си бивши управляващи, които ще бъдат подсъдими, искат вот?!

И какво от това?

От 1 януари ще се въведе ред, защото в момента се прави електронна карта, правят се много неща, намалява се броят на леглата, следболничната, доболничната помощ, куп неща се правят в здравното министерство. Те щели да започнат да дават резултати след 1 януари. И сега давали над 1.3 милиарда за здравеопазване. Малко ли е? Така че...

Сега ще се въведе ред. 20 години не е въвеждан ред...

Кои планови операции са спрени?

Това, че се харчат парите не както трябва и повече отколкото трябва... Ще се въведе ред. В много неща въведоха вече ред, ще въведат и тук...

Нека и лекарите, и всички да знаят, че в условията на финансова и икономическа криза, когато не са вдигнали основните данъци, оставили са 10 процента плосък данък и 20 процента ДДС, а всички други държави около нас го направиха, вдигнаха данъците, няма откъде да се изкопаят пари. Толкова пари има, с толкова разполагат...

В условията на финансова и икономическа криза всички държави около нас са се срутили, ние сме остров на стабилност в тази изключително тежка ситуация, и в тази ситуация се строи метро за над един милиард евро, строи се спортна зала, за каквато са мечтали българите 20 години. Няма спортна зала в България, където да дойдат да играят големите първенства...

... Строят магистралите. Строят „Люлин”, „Марица”, „Тракия”. „Тракия” от 64-та година е започната, но Неговото правителство шще я направи, ще я направи в средата на 2012 година. Какво повече да направи?

Южната дъга – кога щеше да я има, ако не беше той?

Ако този вот мине, той ще изтегли ГЕРБ от парламента... Какво следва в условията на зима и финансова и икономическа криза? Месеци без правителство, спиране на фондовете, спирането на парите от Брюксел, идването на Доган, Станишев и компания пак...

Няколко месеца служебно правителство, назначено от президента?

И какво от това?

През зимата... И какво от това?

И кои са експертите на президента?  Половината зам.-министри, които се провалиха в предишното правителство...

Той чете само спортните страници. Знае всеки един какво ще напише.

Бойко Борисов: Аз знам, че манталитетът на българина е такъв, че държавата му е длъжна да му осигури образование, да му осигури за децата здравеопазване, да му осигури сигурност, да му осигури магистрали, но той да не си плаща данъците. И обикновено тези, които не ги плащат, най-много говорят и те най-много недоволстват. А това, че близо 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки – това е същинският проблем, не си плащат здравните осигуровки, но като отиде в болницата казва – аз имам претенции да ме лекувате по европейски. Откъде парите като не си плащате?

Да спрем за малко...

Не манталитетът, а Конституцията гарантира образование.

И какво от това?

Здравеопазване за децата и то без платно – има го, даже министърът на финансите не плати и стотинка на „Пирогов” затова, че спасиха живота на сина му...

И какво от това?

Той пак им даваше 60 на сто от парите и то с 2-3 месеца закъснение.

!,7 млн не плащали здравни осигуровки – а министърът на финансите кога се сети да платис воите неплащани с години?

Едно е да си безработен и да нямаш пари за осигуровки, друго е – да плащаш и пак да не те приемат в болница ако не си спешен! Трето е болницата да има получени навреме пари за лекарства и заплати на лекарите, четвърто и пето е – изобщо да няма болници като се закрият съществуващите. А болните от тези градчета и селища да не могат да пътуват до място с болница, тъй като транспортният министър им е закрил автобусната линия!

И какво от това?

После – едно е да си циганин и да ти откажат лечение, а друго е да си българин и изобщо да не припариш в болница, защото зад тебе няма катун да те защити, няма фондации, няма Страсбург...

Няма идеология. Няма интереси...

С една дума – това, което тези правителства преди тях са ликвидирали, то не спи, то е умряло. И сега Той и Те много бързо ще направят икономиката жизнена, за да дадат на частния сектор възможност да работи...

Апропо, платиха ли на фирмите задълженията забавени повече от година? Предложиха им 10 на сто по-малко заплащане и такса 7 на сто за Банката, която харесва Дянков...

Банка ли казахме? Банките са стабилни. Вярно, че в районния съд има Стена на плача на длъжници, които ще останат без покрив заради неплатени вноски – от безработица или заради високите лихви.

И какво от това?

Банките са стабилни и точка.

Сега е важно на ниския доход да не му дадеш висока сметка. Когато тръгнат доходите, тръгне икономиката и тръгне държавата напред...

И то благодарение на тях и на Него.

Ние имаме най-ниските данъци в Европа. За какви данъци ми говорите сега? Защото искате да кажете – вдигате данъци. България има най-ниските данъци в Европа.

Кой още не го е чул – всеки ден се повтаря това!

Доган щял да унизи България в Страсбург? Г

Голяма работа!

Той ни съди в Страсбург.

И какво от това.

{edocs}btv-bojko-12-09.doc,600,400,link{/edocs}

Някой да каже за Негова грешка?

Каква грешка, няма такова нещо!

Не му казвайте, господин премиер, казвайте Му: Боже!

 
На 53 годишна възраст в дома си в Лондон почина известният бизнесмен и бивш опозиционен кандидат за президент на Грузия - Аркадий /Бадри/ съобщи Нюз ру. Патаркацишвили е преживявал силно събитията в Грузия и според един от лидерите на грузинската обединена опозиция той е станал жертва на режима на Михаил Саакашвили, а сърцето му просто не издържало на тревогите, които са му се струпали напоследък заради действия на Главната прокуратура в Грузия.

Информацията за смъртта на бизнесмена политик беше потвърдена и от представители на пресслужбата на Патаркацишвили, както и от членове на основаната през януари от негови съратници в Тбилиси партия "Наша Грузия". Във връзка със съобщението, че Патаркацишвили е починал от сърдечен пристъп, съратниците на починалия заявили пред ИТАР ТАСС, че никога не са чували от Бадри оплаквания за някакво заболяване.
Дългогодишният делови партньор на Бадри, Борис Березовски, който в момента живее в Лондон също е потвърдил за Интерфакс кончината на грузинския бизнесмен. "Бадри умря около 11 часа вечерта лондонско време - е заявил Березовски. Смъртта му беше съвсем неочаквана и сега с това се е заела лондонската полиция."

Тук трябва да напомня, че на 16 януари Градският съд на Тбилиси излезе с решение за двумесечен предварителен арест на предприемача опозиционер. Но тъй като Патаркацишвили се е намирал зад граница, решението на съда беше произнесено задочно.
Главна прокуратура на Грузия обяви преди време Бадри за издирване. В разпространеното съобщение на прокуратурата се казваше, че "решението за издирване е взето, тъй като бизнесменът не се явявал в следствието". Прокурори заявиха, че формално за процедурата, на първо време било необходимо да се определи местонахождението на Патаркацишвили, което впоследствие би могло да прерасне в искане за екстрадиция до съответната държава.
Бадри Патаркацшвили бе организаторът на демонстрациите и митингите на опозицията в Тбилиси в края на миналата година, когато вълненията принудиха президентът Михаил Саакашвили да обяви предсрочни президентски избори.
Патаркацишвили бе привлечен към отговорност в качеството си на обвиняем по заговор срещу държавната власт в Грузия, както и "в подготовка на нападение на политическо длъжностно лице, и подготовка на терористичен акт."
От 3 ноември миналата година Патаркацишвили се намира в чужбина, но и оттам той водеше предизборна кампания и по данни на ЦИК получи на изборите 1,7 процента гласове.
В края на декември бе съобщено, че Патаркацишвили се е опитал да подкупи директора на Специалния оперативен департамент на министерството на вътрешните работи на Грузия, Ираклий Кодуа, за организиране на евентуален бъдещ преврат. Предприемачът обещал на високопоставения чиновник за целта 100 млн долара възнаграждение. Дело по този заговор било образувано на 17 декември м.г. Миналата седмица в Грузия се разгоря голям скандал, свързан с публикация в местния вестник "Алия" на запис на разговор на Патаркацишвили и Ираклий Кодуа. Голяма част от разговора е по вътрешногрузински работи, но в разговора има и откъс с неща, касаещи руски проблеми. Списанието "Комерсант-Власт", анализирайки стенограмата от този разговор излезе с коментар, че "Путин няма да прости на грузинските власти факта на въпросната публикация и то точно преди президентските избори."

Всъщност такава връзка е нелепо да се прави, тъй като президента Владимир Путин няма да се явява на тези избори, но както казва, приятелят на Бадри Борис Березовски: "Парите правят всичко". Част от тази стенограма се появи и в сайта "Компромат ру". При внимателно четене на текста ставало ясно, че руският превод на стенограмата не съвпадал с грузинския оригинал, коментираха експерти в Тбилиси. Затова пък правела впечатление една закономерност в публикуваната версия - наличие на откъси, твърде оскърбителни за президента Путин. Специалисти допускат, че е възможно правоохранителните органи в Грузия изкусно да са добавили в текста особено обидните пасажи, за да скарат Патаркацишвили с Кремъл. Припомням, че в своята опозиционна дейност против грузинския президент Саакашвили, Бадри се разграничи категорично от явната неприязън на Саакашвили към Кремъл.
Роден в религиозно еврейско семейство, Патаркацишвили не е пропускал да посещава Синагогата, съобщиха различни издания. Въпрки това, той разочарова много своите близки, като сключва брак с руско православно момиче.

Противоречива фигура, опозиционер, който действаше главно от чужбина, главен опонент на Михаил Саакашвили, в биографията си Патаркацишвили има твърде противоречиви моменти. Приятел с един от главните отявлени врагове на Владимир Путин, Патаркацишвили не отиде приживе на конфронтация на руския президент.

Случаен сърдечен проблем или "намеса" в ранната смърт на бизнесмена, приятел на Борис Березовски - това тепърва ще се разследва и уточни. Твърде вероятно е след изказването на Березовски за подозрителна смърт, краят на Патаркацишвили да бъде приписан на Владимир Путин, въпреки че открито срещу бизнесмена предприемач бе не Путин, а грузинският президент Саакашвили.
Има ли криминални периоди в краткия живот на опозиционера Патаркацишвили, с кои афери се свързваше неговото име приживе. Всичко това очаквайте в следващите дни.
Истина ли е откъсът от разговора на Патаркацишвили с Ираклий Кодуа, който бе огласен и засяга пряко президента Путин, - това също ще бъде тема на следваща публикация.

Ето част от този разговор, за който както споменах по-горе има подозрения в манипулативна намеса и силно разминаване с грузинския оригинал: "
"Бадри Патаркацишвили: Аз искам да ти разкажа епизод от своя живот. Може би си чул, но аз доведох Путин в политиката. Как го доведох? Той беше в Санкт Петербург, работеше като заместник на Собчак... /Анатолий Собчак - кмет на Санкт Петербург, преподавател на сегашният приемник на Путин Дмитрий Медведев в Юридическия факултет - бел. Л. М./- Путин ходеше с един зацапан зеленикав костюм. Когато Яковлев спечели изборите пред Собчак, Яковлев предложи на Путин да остане, но Путин постъпи по мъжки и не остана, тръгна си от кметството заедно със Собчак. По два пъти на ден ми звънеше и молеше: "Бадри, изпрати ме в Москва, не искам да оставам тук." Аз отидох при Бородин - Пал Палич, който тогава беше на работа при Елцин, добър младеж, мой приятел. Отидох и му разказах за Путин... Позвъних и на Путин, и той дойде, и в същия ден стана директор на Федералната служба за безопасност, а след време и премиер." Според грузинския печат от последната седмица, стенограмата с разговора е била изнесена от офиса на партията на Патаркацишвили "Наша Грузия", а партийни съратници на вече починалия бизнесмен имали намерение да предоставят записа в Държавния департамент на САЩ, като компрометираща грузинска информация, стана ясно след като разговорът беше публикуван.
Кое е истина, и кое манипулация в историята с Бадри Патаркацишвили и Владимир Путин? Все пак Путин от директор на ФСБ стана съветник на Съвета за сигурност на Русия и чак тогава - министър-председател. Разликата от двете събития е в месеци. Другия слаб момент от разговора на Патаркацишвили е, че при преместването на Путин в Москва първоначално той е заемал второстепенни длъжности в администрацията на Елцин и то преди да бъде назначен за директор на ФСБ. Патаркацишвили "пропуска" и че след августовския преврат Путин напуска КГБ.

Днес анализатори на случилото се коментират - дали и внезапната смърт на Патаркацишвили ще бъде приписана на отиващия си руския президент?

 

Преодолееш ли неистовата страст към материалното, ставаш свободен – тези думи на поета Петко Братинов си спомних, когато цяла седмица в родния парламент цареше обичайната суета на новопръкнали се, известни единствено на близките си депутати. Този път суетата бе около паметта на починалия бивш депутат Веселин Бончев и дилемата дали да се отдаде почит към паметта му с минута мълчание, или да се подмине този тъжен факт като че ли нищо не се е случило.

Надделя второто: минута мълчание в парламента така и не се състоя и споменаването на случилото се останало затворено в рамките на председателския съвет. Т. е. съветът на председателката Цецка Цачева.

На настоятелното ми питане: да не би Веселин Бончев да е обявен негласно за дисидент на управниците от ГЕРБ – отговорът на чиновник от парламента бе – мълчание.

Вярно е, че позицията на Бончев бе България да има своята енергетика, както е вярно и че новият Голям брат отвъд океана дава мило и друго да ни навре в блатото на мизерията и безнадеждността.

Вярно е, че около борбата за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” Веселин Бончев бе в непрекъсната връзка с видни експерти като ядрения специалист Петер Кошел. Той доведе докладчика за България и депутат в Европейския парламент, Джефри ван Орден в България, където на Кръгла маса с кмета на София Бойко Борисов и президента Георги Първанов обсъдиха вариантите и последиците около изключването на Първа Атомна централа.

Когато Бончев вече не беше депутат, лично, на свои разноски пътуваше и правеше срещи с европейски висши чиновници като ги уведоми за престъплението, което една корумпирана клика от родни и европейски политици извършваше, като принуди България да спре работещи и обезопасени по всички технологични изисквания реактори на АЕЦ „Козлодуй”.


Среща в Европейския парламент в Брюксел на Веселин Бончев с Джефри ван Орден и Иван Иванов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй"

Снимката е предоставена от журналистката от в. "Труд", Мариела Балева

Веселин Бончев бе този, който съобщи, че Романо Проди е разкрил, как един не толкова почтен еврочиновник - Гюнтер Ферхойген е излъгал и подменил Доклада за атомната централа, за да бъде тя спряна и да заработи далеч по-опасната румънска на Черна вода.

Веселин Бончев ангажира за каузата „Козлодуй”: Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, председателя на енергийната комисия към Европейския парламент, Тери Уин, проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори, а президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, лично пристигна на посещение у нас и посети атомната ни централа.

И за паметта на този бивш депутат и голям българин, председателката Цецка Цачева реши, че не е необходимо да почете с минута мълчание под предлог, че за целта било нужно предложение от действащ депутат. А може би група депутати?

Не съм в състояние да споря с логиката на настоящата председател на парламента Цецка Ц. по темата кого трябва да почетат депутатите с минута мълчание и кого – не. Все пак нейната логика произхожда от мисленето на общинския юристконсулт от провинцията в каквато битност тя работеше преди да се засели в столицата.

На председателката Цецка Цачева, която навърта трудов стаж удряйки звънеца на парламента, ще кажа: „Всички сме смъртни, всички ще отидем един ден на едно място” – въпросът е какво оставяш след себе си и какво се пише докато си на земята.

В събота, последния ден на юли, докато приятели и близки на бившия депутат Веселин Бончев скланяха глава пред тленните му останки, една непозната жена дежурно е нареди на опашка и остави цветя от името на парламента.

Напомни ми стиховете на Петко Братинов „Преди сълзата да застине”:

.......................

Двата карамфила

на паважа

светеха

със росните си мигли.

Щяха

непременно да ги смажат.

Никой

не посегна да ги вдигне.

Аз ги взех.

Не питах паметта си

кой ги е захвърлил

през нощта.

Стига предразсъдъци за щастие.

Вземат се

и хвърлени цветя.

Не отричам – някой изплакна гузната си съвест със закупен и изпратен по предназначение регулярно букет с надпис, седмица след смъртта и минути преди ковчегът на Веселин Бончев да поеме по своя последен път...

Дните минават и се питам: дали щяха да изключат от ГЕРБ партийката Цачева, ако беше произнесла в залата „Минута мълчание” и депутатите бяха постояли изправени 60 секунди?

Лидерът й и патрон, който в момента е премиер също не спомена името на починалия Веселин Бончев... Дали зад мълчанието на такива височайши фигури в партийната йерархия на властимащите не се крие едно негласно отричане от позицията, която имаха ГЕРБ-ерите по енергетиката и принципите, които отстояваше години наред Веселин Бончев?

Месеци наред управниците се цупеха на държавния глава за това, че не им играе по свирката и не скланя да си вземе багажа от президентството и да им освободи поста. Но същият този президент, при вестта за края на Веселин Бончев седна и написа съболезнователно писмо и се постара вдовицата му да го получи веднага с цветя.

Тогава струва ли си хората на Ц. Цачева и Борисов да се сърдят на Георги Първанов, че в конкретни ситуации реагира по-човешки от тях?

Нима така наречените политици от ГЕРБ са на един акъл с хората на Станишев, Доган и прочие светло-, тъмно- сини депутати по отношение на направеното от Веселин Бончев в интерес на България?

Борис Христов, един голям български поет, който отказа висока награда наскоро, написа преди време следния стих:

Искам да капна от моите сълзи

в окото, което ръждясва.

*        *        *

Разказвайки тази история ще кажа, че е утешение все пак, че мандатът на един парламент има край, както е имал и начало.

От поне две и половина десетилетия си повтарям цитат на великия Кърт Вонегът, от неговата „Съдби, по-лоши от смъртта”:

„Но най-тежкото му престъпление е нарушаването на един закон, който напечатан би изглеждал така: „Чудовищните грешки на вашето собствено правителство не трябва да бъдат третирани с неуважение до момента, в който нанесените поражения не станат абсолютно непростими, неразбираеми и неподлежащи на никаква поправка“.

Свободни ли са днешните политици?

Отговорът е едва ли, за да не е направо "не". Човек ще изгуби доста време да брои колцина от тях са свободни и не се интересуват от материалното. За какво друго биха попаднали в политиката, в парламента, освен за себе си и собствените си интереси?

Непочетеният бивш депутат Веселин Бончев бе свободен човек, човек над материалното, човек, който милееше и работеше за България. Тогава трябва ли да очакваме днешните депутати да го разберат? Или да го почетат, като техен колега?

Председателката Цецка Цачева даде своя отговор с непочтителното мълчание пред паметта на Веселин Бончев. И никакви закъснели цветя с надпис не могат да изтрият тази липса на почит!

Джефри ван Орден, съмишленик на Бончев казваше за политическите нрави на родните пишманполитици: "У вас е като блато с алигатори!...

А винаги, след избори е едно и също...

 

При добре организиран „засилен” медиен интерес Бойко Борисов представи кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ – Росен Плевнелиев-Маргарита Попова и заяви, че за следващият мандат ще се кандидатира той, лично.

Защо чак на 4 септември ГЕРБ оповести своите кандидати?

Обяснението на Борисов бе, че чакал ремонта на офиса на ГЕРБ да свърши, - въпреки че той не стъпи на откриването му.

Обяснението на Цветан Цветанов бе, че точно на 4 септември преди 10 години той се запознал с Бойко Борисов и затова на тази дата обявявали кандидатите си за държавен глава!

Представете си какво ще се случи на датата, на която Цветанов е срещнал за първи път Веселин Маринов, или на датите, на които е купувал всеки свой апартамент от шестте, които има!

И така дочакахме да чуем кои са хората на ГЕРБ за кандидат президентската надпревара:

Афишираният като най-добрия министър в правителството на Борисов и известна с провалената съдебна система чак в Европа, това са двамата кандидати, които управниците издигат за президентството. Логика – не търсете – тъй каза Бойко Борисов.

Борисов не пропусна да демонстрира самохвално-суетното и втръснало на всички обяснение: „Няма да крия, че много се дразнех, години наред, на ваште въпроси, щот на какъвто и пост да съм бил сте ме питали кога ще се кандидатирам за президент. И искам да ми върнете сега жеста – нареди на събралите се журналисти Борисов - и от днес нататъка да започнете да питате лидерите на другите партии за следващия президентски мандат, коя ще е тяхната кандидатура. Щот следващите президентски избори ГЕРБ ще има кандидат и това съм аз. И сега, всички вие ми го дължите, всички вие, които поне по 100 пъти всяка медия ми е задавала въпроса, да задавате на сини, червени, зелени виолетови... кой ще е кандидат президент!

Оказа се, че до последно ГЕРБ е обмислял решението:

„...Днеска в два часа, независимо, че имахме готовност, водихме последния разговор с Росен, за да му кажа окончателно, че той ще е нашия кандидат. Защото няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент. Главен секретар, кмет, премиер, лидер на партията, която е постигнала тези успехи, побеждавала е на тези избори... – изброи Борисов част от работните си места, като пропусна времето, когато беше охрана на Тодор Живков и Симеон Борисов. - ...И аз се надявам с днешното обявяване да спрете да унижавате президентската институция!” скара се Борисов на репортерите в залата.

Май забрави услужливо премиерът как преди две години отиде без президента в Гданск и обяви, че „там не канели ченгета”, визирайки президента Първанов и връзката му с Държавна сигурност за която е писал рецензии по така наречения „македонски въпрос”!

Или Борисов забрави как министрите му Николай Младенов и Цветанов един през друг се надпреварват да цитират псевдонима, с който Георги Първанов е фигурирал в архивите на ДС?

Е, кой прави опити да унижава президентската институция?

Що се отнася до досадата как 10 години са го питали дали ще се кандидатира за президент – ще му припомня, че в последните 10 години, два мандата държавен глава стана с мажоритарен избор Георги Първанов и то с над 2 млн гласа, толкова, колкото ГЕРБ не успя да вземе на нито един вот досега!

Та ще попитам отново: кой му досаждал на Бойко Борисов по 100 пъти да го пита дали ще се кандидатира за президент в последните 10 години и по какъв повод? Че защо ще го питат такова нещо след като в тези 10 години Борисов беше Главен секретар на МВР, кмет и премиер?

Истина е, че минути преди пресконференцията по представянето, Борисов и Плевнелиев говорили на 4 очи, след което гардове на НСО отпрашили до дома на министъра, взели му костюм, риза, обувки и вратовръзка и ги отнесли светкавично в Бояна. Там, според в. „24 часа” Плевнелиев се облякъл и двамата се запътили към НДК.

До последния момент Борисов обяснявал, че все още се колебае между Плевнелиев и Цветан Цветанов, който също заслужавал много. В крайна сметка Борисов заключил, че вицето му е по-нужен в правителството, и така Плевнелиев се оказал кандидатът за президент!

Много мъка се усещаше в гласа и очите на премиера, че не той е кандидатът, но категоричната забрана, която дошла отвън и отвисоко, за която „Хроники” писа преди време, се оказала решаваща...

Неизвестно защо Цветанов изнесе биографични данни не за кандидатите, които предстоеше да бъдат представени, а за...премиера Борисов и неговите успехи в познатия стил с демонстрация на неясен изказ и непознаване на значението на думите в българския език. Предавам думите на Цв. Цветанов дословно:

„Искам да благодаря на всички български граждани в това, което правеше премиера Борисов като Главен секретар и всъщност беше най-одобрявания български политик, въпреки че поста, който заемаше не беше политически.

2005 година напусна Главния секретар като длъжност, и от 2005 година кандидатства на частичните избори на местен вот в София. Това, което успя да направи безапелационно на балотажа, резултат 70 на 30 срещу кандидат на БСП.

Всички тези, които повярваха, че нещо можем да направим е благодарение на авторитета, който имаше премиера Борисов. Всички слагаха името на премиера Борисов, че ще потърси израстване като президент, но той е отговорен човек и винаги го е заявявал, че когато е започнал даден мандат, той иска да го изкара, за да може да свърши това, за което хората са го избрали...”

Много болка, много мъка се е събрала във факта, че Борисов не е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава – това показа пресконференцията по представянето на други двама кандидати на ГЕРБ – Плевнелиев и Попова... Почти като при Моканина на Йовков...

Никой не знае какво пише в Конституцията за правомощията за президента и вицепрезидента, даже Маргарита Попова говори неща, които ще направи като вицепрезидент, въпреки, че същите тези обещания не са в унисон с Конситуцията!

И така, какво пише в Конституцията:

Глава четвърта

Член 98

Президентът на републиката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

========================================

Чл. 100.

(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.

(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Чл. 101.

(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.

(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 102.

(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

1. назначава служебно правителство;

2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

3. разпуска Народното събрание;

4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;

5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;

6. насрочва избори и референдум;

7. обнародва законите.

Чл. 103.

(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.

(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Чл. 104.

Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Изнасям тези текстове, защото оттук нататък ще се наслушаме и четем как нито един от властимащите: министри, премиер, кандидати за президент не знаят какво е записано в Основния закон. Или може би заблуждават избирателите, разчитайки на тяхната доверчивост?

Оказа се, че 24 часа след като бяха обявени кандидатурите на Плевнелиев и Попова за президентството, 70 на сто от гражданите също не са наясно какво има право и какво – не да върши един президент и един вицепрезидент!

Защо харесват в родния град Гоце Делчев Росен Плевнелиев за президент, ето какво показа Би Ти Би:

"Тука всички се гордеят с него, защото от малък е бил за пример момчето, в целия град каквото да се говори за него са все хубави неща... – заявява един съгражданин на Плевнелиев - Бил е винаги за пример – винаги подстриган, ноктите – изчистени хубаво. После се вдигнаха в Благоевград. Татко му стана там инспектор в Благоевград и там завърши", разказа той. Аспарух мисли, че Плевнелиев е "кадърен и за президент да стане. С него толкова години се гордееха и в Германия, той се доказа и там, че е голям специалист и голям ум и с двете ръце казвам, че може да стане президент".

"Майка му беше учителка по математика и баща му. Бяха най – добрите математици, преподаватели", разказа друга комшийка. Въпреки, че бащата на министъра е бил учител по литература, в спомените на Карамфилка Бельова е останало друго. "

"Никога не е правил бели!", категоричен е Вангел Илчев, който е съученик на Плевнелиев, който с нескрита гордост се похвали, че са седели на един чин в училище. "Винаги за пример са го давали! Винаги спретнат с изрязани нокти", спомня си той и бърза да ни обясни, че в онези години на това се е държало много.

„Винаги подстриган, с изчистени, изрязани нокти... никога не правил бели...” – за това ли избират някого за президент?

Всъщност бащата на Плевнелиев не е бил учител по математика, а партиен функционер на омразната на Бойко Борисов, БКП, който за добра работа е изпратен в Благоевград! Далече е от учител по математика, нали?

Плевнелиев от своя страна е комсомолски секретар, т. е. ценен в резерва на компартията. Изстрелян от ракета носител Цветелина Бориславова и кръга „Капитал”,

„Проектът Плевнелиев” започва още преди 10 ноември – той е сред хората, които са готвени да управляват в България. Плевнелиев е комсомолският секретар, син на партийния функционер в Благоевградския комитет на партията. При правителството на Андрей Луканов фирмата на Росен Плевнелиев и Иван Тодоров/ известен алхолен бизнесмен/ получава лиценз за износ на строителни работници за Германия. Една година нито една друга фирма не получава подобен монопол...

„Дълбоко вярвам, че прогрес, развитие, успех може да има само, ако знаем къде искаме да отидем – каза Плевнелиев на пресконференцията по представянето. - ..когато начертаем пътя дотам, когато постигнем ясни приоритети, и когато работим неуморно. Моят живот е донякъде доказателство на това до момента. Аз съм роден в един малък град, щастливо детство, където съм бил част от хората и винаги ще ги разбирам. Аз съм син на двама учители, които ми дадоха трудолюбие и постоянство. Свърших математическата гимназия, бях най-добрия ученик, не се притеснявам да бъда лидер...Инженер по образование, човек, който е прагматичен, разбира от цифри, факти, търси смисъла и конкретни резултати. Човек на действието... Бях един от първите българи, които заминаха в чужбина, както и много други, тогава когато спах по паркинзите /множественото число е паркинги – бел. Л. М./през зимата в Германия, не очаквах, че седем години по-късно ще участвам в строителството на Райхстага, в строителството на сградата на канцлера Меркел. Но българите могат – те могат да успяват в чужбина...”

Не знам дали милиони се печелят със спане по паркингите, но той е в номенклатурата на компартията чрез комсомолското си секретарство, сред хората на Лазар Причкапов... бе съобщено в предаването „Дискусионно студио” на Велизар Енчев.

Но кой не е комунистически кадър: Кунева, Калфин ли?

Магистралите – кой колко построи...

Магистралите са стратегически приоритет още от времето на Тройната коалиция – независимо, че бе корумпирана, и Станишев я ръководеше лошо...

Правителството на Станишев е построило общо 104 км магистрали /Карнобат-Бургас, Оризаре –Чирпан, Перник-Диканя, от Чирпан разширението до Стара Загора, Харманли-Любимец. Оставени са 19 км в строеж и други 14, които са започнати.

Правителството на Бойко Борисов отчете 55 км магистрали, а всички правителства досега направиха 177 км. Всъщност2/3 от тези 177 е построило правителството на Станишев, което не изключва, че е било корумпирано и с прочие сериозни недостатъци.

Друг балон с магистралите на Плевнелиев

През март еврочиновникът Карстен Расмусен отправи изключително остра критика към правителството и към министър Плевнелиев, като заяви, че се бавят плащанията от страна на ЕК поради непрецизна работа, а Плевнелиев прехвърли отговорността към Дянков.

Парите за магистрали не са европейски, магистралите, 2 млрд са пари вероятно взети от Сребърния фонд, от Здравния фанд от бюджета с уверенията, че ще се върнат от ЕК. Но дали изцяло, или отчасти...

В този смисъл може да се приеме, че в имиджа на Плевнелиев бяха наляти 2 млрд от строителството на магистрали.

Добър мениджър, брокер, или юрист, дипломат, международник?

Баща на нацията, обединител, лице на нацията, лидер – нито едно от тези понятия за поведение Плевнелиев НЕ Е. По това едва ли има спор.

Тихо говорене с клишета – не е качество на лидер.

Наличие на сериозен, институционален политически опит, институционална компетентност – къде са тези изисквания за качества на бъдещ държавен глава у Плевнелиев?

Какво каза Плевнелиев за себе си:

„Дълбоко вярвам, че като президент, и се ангажирам, че ще изградя президентската институция като един стратегически център на България за дефиниране на национална визия и приоритети. Гласът на президента е силен. Той може не само да постига консенсус по националните приоритети, но той може и да следи тяхното изпълнение. Това ще даде усещането на всички нас за прогрес и за развитие. Като президент ще бъда активен, действен, ще търся решения, ще търся смисъла. Не се впечатлявам от общи думи и високопарни лозунги. Впечатлявам се от конкретни резултати. Като президент, ако получа доверието на всички български граждани, ще работя за това те да формират дневния ред на българските институции и ще отключа техния път към институциите. Мога да ви кажа и какво няма да правя като президент. При всички случаи, няма да си мълча тогава, когато националните приоритети са в опасност. Давам пример – 2008 г. тогава, когато еврофондовете бяха спрени. При всички случаи, няма да политизирам, няма да политиканствам, няма да влизам в каквито и да било политически игри и интриги.”

Къде е плявата от клишета в тези думи? В подчертаното.

„Ще търся решения, ще търся смисъла” – не са ли намерени вече решенията и смисъла им – в Конституцията например?

„...ще работя за това те /гражданите/ да формират дневния ред на българските институции” – Как?

Къде, в какво е най-силен Плевнелиев: в хвалбите към Борисов.

И нека да кажа много ясно и категорично, че всъщност най-честен и най-почтен към вас е и самият премиер, който винаги ви разказва тези варианти – до последния момент мислех това, мислех онова. В крайна сметка това, което е важно, е, че самите ние с Маргарита Попова не само, че се чувстваме много добре подготвени, но и дълбоко вярваме, че това, което ще правим оттук нататък, е това, което вече правихме. За нас няма изненади. Много хора говорят за политика - голямата политика, високопарните думи. Истинската политика за нас е тази, в която ние можем да бъдем максимално полезни на хората и обществото. Това правихме досега, ще продължим да го правим...

... Партията има силен лидер и много ясни механизми за вземане на решение. Има Изпълнителна комисия, има председател на щаба, има лидер. Знаете, че аз никога не съм бил част и няма да бъда част от тези механизми на вземане на решение. Бях поканен като надпартиен, бях поканен като експерт. Това, което се случва в момента е, че аз получавам, заедно с Маргарита Попова, доверието на партията, на нейните органи, на всички нейни членове, на всички нейни симпатизанти.

Експерти, които работят за модернизацията на държавата – това ли е дейността на държавния глава по Конституция?

А къде остават националната сигурност, правомощията на върховен главнокомандващ, познаването на дипломацията и международните отношения?

Политик ли е Росен Плевнелиев – клишета и пак клишета?

„Моите деца трябва да продължават да тичат боси по тревата, а не да бъдат обградени от бодигардове...заяви Росен Плевнелиев пред Би Ти Ви. –

... Преди два дни отидохме на мач с моя син Филип и, разбира се, за нас е най-удобно, от /.../ парка, където живеем, до „Младост” с колата и след това с метрото, защото градът се задръства страхотно, когато има мач, още повече България-Англия. Така че се качихме на метрото. На отиване беше празно, на връщане беше тъпкано с хора, които вадиха фотоапарати, телефони, снимаха един министър, който се беше здраво наблъскал в тълпата...

„Водещ: С какво ще сте по-различен от Първанов?

Росен Плевнелиев: Вижте какво направихме в някои сектори в последните две години. Нека да говорим за прословутите магистрали, само с едно изречение. Ние визирахме до 2020 какво трябва да стане, за да имаме качествен пътен сектор. И не три магистрали до 2013, а 7, 7, /.../ - 7 магистрали, 7 скоростни пътя. Промяната в подхода, че това, което е национален приоритет, ние го съгласувахме с всички партии, с всички депутати, с всички региони. Където и да отида, в най-малкото кътче на България, хората казват: „Да, ние знаем – 7 магистрали до 2020 година”. И другото, след като зададохме националния приоритет и визия, ние изградихме институции, които да могат да ги изпълнят. И хоризонтът не е 2013 – 3, а 2017, дори не и 2020 – 2017 всичките. Това правихме ние – изграждахме институции, задавахме дългосрочни приоритети и дефинирахме конкретни приоритети във времето така, че хората да виждат, че има прогрес...

... Президентът е гарант, че ще има последователност в действията. И всъщност аз като президент ще бъдат този гарант, че не 3, а 7 магистрали ще станат до 2020 година…

… Росен Плевнелиев: Аз съм собственик на 5 къщи и тези къщи са отдавна час от моята декларация и те са публични. Подавани са към всички компетентни органи, които се занимават с това какво притежават политиците и то да бъде по правилата и прозрачно. Пет къщи – две в София, една в Черноморец, една в /.../, една в Гърция…”

В България се декларират имоти, но не се търси произход и доказване на парите за тези имоти.

Къщата в Черноморец е строена на скала, на територия, изключително държавна собственост.

А 12 милиона влог?

Произходът, произходът на парите – стъпка по стъпка м България не се изисква, не се търси, не се проверява.

Защо обръщам внимание на това? Защото Росен Плевнелиев си позволи да изрече една неистина – защо се срамува да признае, че е бил син на комунистически партиен функционер и е бил също така – комсомолски секретар? Защо?

Та премиерът Борисов навремето е напуснал МВР в знак на протест, че МВР се деполитизира и отпада ръководната роля на партията.

Политик ли е Росен Плевнелиев?

Ето първата му „политическа” проява”:

„Ние сме подготвени първи, докато нашите основни опоненти нямат още кандидатури за вицепрезидент, например от БСП. Това каза кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев при излизането си от ЦИК в предаването "Преди всички". Виждате, че ние сме готови, подредени, коректни, спрямо това, което законите казват и това, което българите очакват. Оттук нататък имаме ясна платформа и програма. Вървим напред,” каза Плевнелиев.

Това ли е важно – младежката ти организация да спи пред ЦИК, за да се регистрира ГЕРБ първа, при положение, че след приключване на регистрацията има жребий?!?

Експерт, богат, със семейни ценности:

„...Като малък аз съм закърмен именно в тези неща, които бяха около нас – геройството, дългът. Спомняте си като малки какви бяха учебниците, за какво си говорехме. Не вярвам, че хората в 21 век трябва да бъдат само търговци, бизнесмени. Вярвам, че трябва да даваме и вярвам, че трябва да имаме и обществена отговорност. Това ме мотивира страшно много...”

„Защо е важно един кандидат за президент да е политик, от една страна той олицетворява държавата, от друга – той трябва да се оправя с политиците – каза в интервю по БНР, политологът, доц. Татяна Буруджиева. – Експертността е най-незабележимото качество в едно такова състезание... Ако трябва да се готви в движение, ще изостанем още повече в международната политика, не защото международната политика се прави от президента, а защото той дава импулса на тази политика. Така че това, което може да се каже – един такъв президент, който ще трябва да минат години, за да го научат кой е... истината е, че международната политика остава основна посока на министъра на външните работи.

Второто нещо, което е, подозирам, че следващата седмица минимум, основното нещо, за което ще си говорим за рокадите в Министерския съвет, не звучеше добре, не направи добра услуга на кандидата на ГЕРБ. Като че ли тази кандидатура е част от едни рокади, отколкото голямата, силната, мощната кандидатура, която ГЕРБ ни караше да очакваме.

Самият факт, че се оказа, че това е човекът, който ще топли мястото на Бойко Борисов за следващия мандат, това също не е най-....

Това, заедно с факта, че кандидатурата е слаба като политика и политик, е ясно, че институцията президентство трябва да се превърне в поредния стожер, както Народното събрание се превърна наиззпълнителната власт. И тука вече ясно имаме вече ясно заявена политика и мисля че кандидатпрезидентската кампания ще се върти точно около това...”

Лидер или Послушен ще е Плевнелиев?

Дали  в унисон с очакванията в ГЕРБ той ще изпълнява партийните повели?

Какъв ще бъде балотажът на вота?

„Единовластието и липсата на демокрация, е изключително в ползването на институции, в които не си овластен...”

Много проблеми има в организацията и подготовката на тези избори – много сигнали има в тази посока – за различни цифри по ГРАО и НСИ по броя на българските граждани, за съвместяването на постовете шеф на предизборен щаб и министър на вътрешните работи от един и същи човек, проблеми има и в начина, по който се взема властта, в начина по който се представят нещата на хората, начина на мислене, който се оформя в България – някой друг да мисли вместо българина – това няма нищо общо с демокрацията коментира Татяна Буруджиева.

Росен Плевнелиев: Аз вярвам в доброто. Разбира се, аз съм християнин, но вярвам в доброто....

Имам своите собствени критерии кое е добро и кое лошо. Не съм ударил никой, не съм набил никой, не съм написал донос срещу никой, не съм бил агресивен, което не означава, че не съм бил силен и изискващ, когато трябва.

Бил съм лош тогава, когато ме лъжат и тогава, когато ми подменят ценностите. Тогава, когато с интриги и с всякакви дребни заигравания не се фокусират върху смисъла...

... Аз ще продължавам да правя това, което съм правил и последните две години. Работихме много. Аз бях лидер не на една, а на няколко индустрии и преди това. Но откакто станах министър наистина поех много по-големи ангажименти...

Познавам икономиката, познавам вече администрацията, знам тя как работи, как не работи. Знам колко е важно да подобрим бизнес средата, имиджа, репутацията на държавата. Имам конкретни решения за това. Чувствам се изключително подготвен и полезен и мотивиран...

... Много пъти съм казвал „не” на премиера. Сигурен съм, че съм казал повече пъти „не” на премиера, отколкото, примерно, Калфин на Първанов.

От друга гледна точка, само да си допълня мисълта, съм му много благодарен за подхода и на него и на партията...

............................................

Водеща: Аз искам да питам и за германските паркинги.

Росен Плевнелиев: Първо отговарям за германските паркинги. Германските паркинги са много уютни. Доста време съм спал в тях, доста години поред. Там имаше, разбира се, понеже бяха и за ТИР-аджии, имаше хубави тоалетни, имаше душове за по една марка къпането. Така че моя милост...”

Експерт, послушен, отличник, подстриган, винаги с чисти, изрязани нокти ...

А лидерството?

Отново доц. Татяна Буруджиева: „Обединителят на нацията трябва да има поне една характеристика – и то е характеристика на водач, на лидер на човек, който формира политика и виждане..Само един човек, който има собствена кауза, който вярва и гори в тая кауза, а не чака по телефона някой да ... в какво да вярва, какво да каже – да се превърне в обединител. Лично за мене такава фигура няма на тези избори и те ще се превърнат в избор на по-малкото Зло или не дотам голямото Добро, но ...”.

Министър Росен Плевнелиев президент? Не знам дали децата на Плевнелиев ще тичат боси по тревата, но съм наясно, че той ще влезе съвсем бос и без капчица компетентност в президентството.

Ще си припомним ли след пет години заглавието на един разказ на Щастливеца „Нещо шумолеше, ама какво беше”?

 

Това ли му е приказката на Цветанов като министър, или като шеф на предизборен щаб на управляваща партия: Моля, не ме карайте да коментирам Гоце!

Това ли е толерантността, цял министър да размахва вместо отговор някакви, според него единствено обидни инсинуации?

Господин Цветанов, пиша Ви бавно, защото съм убедена, че схващате трудно: в ДС се ангажираха умни, вещи люде, начетени, а не прости.

За тази кауза трябваха аргументи, знания, а не елементарно послушание както това на Филип Димитров!

Едно е да си домакин в ДС, а различно е да пишеш анализи и рецензии по даден проблем... Спирам дотук засега, с ясното съзнание, че Цветан Цветанов и ГЕРБ няма как да предложат кандидат за президент човек, който ще може да спечели два мандата при мажоритарно гласуване! Та настоящия държавен глава, /с всичките му грешки, допуснати в двата мандата – бел. Л. М./събра два пъти повече гласове от целокупната партия ГЕРБ!

Обществена тайна е, че българският министър на вътрешните работи не умее да си служи с родния език грамотно, не познава значението на думите, не употребява подходящите слова или изрази на място, прекалява с дължината на изреченията, докато се стигне до изгубване на смисъла на негово изречение...

„Аз мисля, че сме в кампания за избор на президент на страната, а не в кампания за изпращане на сегашния президент – започна отговорът си Цветанов на въпрос как ще коментира  изявление на държавния глава за слогана на ГЕРБ. – Моля, не ме карайте да коментирам Гоце по начин, по който не смятам, че трябва да го правя! Това е част от историята на България, с 10-годишното присъствие в президентската институция на агента на Държавна сигурност, но аз смятам, че това, което се предлага днес на избирателите – нека да концентрираме вниманието си върху политиките, посланието, които ще бъдат направени от всички кандидат президентски двойки. Защото за мен това е важно – какво ще изберем за бъдещето на България, а не това, което имахме днес /и все още имаме, Цветанов! – бел. Л. М./ със сегашния президент.

Мисля, че, това, което ще направи изпълване със съдържание президентската институция, мисля, че ще го видите в мандата на президентската двойка от партия ГЕРБ. Защото искаме да имаме спазване на Конституцията и разбира се уважение на българския парламент, все пак ние сме парламентарна държава и смятам че функциите на президент трябва да бъдат за консолидиране и за консенсус във всички политики с национално и геостратегическо значение.

Президентът на България трябва да отваря варти – вие ми говорите за президент, който всъщност кажете ми колко врати е отвори в десетгодишния си мандат. Той на моменти затвори, но не и да отвори...

...Знаете колко беше изприказвано за други химнове, които бяха написани...

Ние сме политиците, които предлагат политики – самоласкае се физкултурникът, който го играе полицай в държавата ни, без да знае, че в правописния речник на българския книжовен език, думата „политика” НЯМА МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛОООО!

НЯМА ТАКАВА ДУМА ПОЛИТИКИ!

И още нещо, какви политики ще бъдат направени от бъдещите президент и вицепрезидент, след като такава дума няма! А и правомощия за политика няма държавният глава, той е по-скоро с представителни функции и някои задължения, но не и с възможност за правене на „политики”, извинете ме за тази липсваща в езика и речника Цветанова дума!

Химнове – при проверка в правописния речник и за тази Цветанова дума излиза следния надпис: Няма намерени подобни думи в речника.

В Конституцията, която Цветанов под път и над път тръби да се спазва пише:

България е република с парламентарно управление.

Т. е. не е парламентарна държава, както иска да ни внуши МВР-министъра!

Кой да му каже на бащата на три деца от една жена, че трябва да говори само с думи, които познава като значение и начин на употреба?!

Министър сте Цветанов – малко грамотност не е излишна!

И още нещо: имахме днес е странно да се изговаря, или имаш в момента нещо, щом казваш днес, или си имал в минало свършено време! Но съчетанието имахме днес – не върви, най-малко, защото все още имаме президент, който завършва втория си мандат!

Да слуша човек на селски панаир да говори по подобен начин – неграмотно, човек може да прояви разбиране, но министър да се изказва така – даже не е смешно, срамно е!

Като изрича „Моля не ме карайте да коментирам Гоце!” питам този така наречен министър, по-добре ли се почувства, по-умен ли се усети, по-възвишен вероятно, може би?

Вероятно, може би – чух да употребява един заместник на МВР-министъра, но при подобни люде, когато се стигне до напрежение – най-много да скъсат менискус!

„Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка” – твърди Станислав Лец и е прав.

За Него може да се говори единствено с отрицателни суперлативи, но само за Него ли?

По време на кампанията Цветанов обяви, че щял да излезе в отпуск – а сега, когато ни залива с имена на кандидат кметове, открива офис на ГЕРБ като се здрависва със свещеника!?! В отпуск ли е Цветанов, или си работи като министър, водещ предизборна кампания на управляващата ГЕРБ?

Какви кандидати за държавен глава ни очакват за вота?

Няколко сайта публикуваха, че вероятната двойка на ГЕРб ще е „Росен Плевналиев-Маргарита Попова”, което тутакси ме навежда на мисълта, че ще се наслушаме на клишета от Плевналиев, когото хич не го бива да говори и омайва избирателите.

Ако Цветанов разчита на избираемост за вярност към вожда – то това е доста несигурна вероятност за спечелване на изборите за държавен глава от ГЕРБ.

Плевналиев не е Кастро – едва ли има някой, който се съмнява в това . Той не е оратор, не е човек, който се говори твърдо, с огънче в очите, по-скоро е тих, кротък и говорещ тихо чиновник... Ако това е убедително – здраве му кажи!

Да погледнем и другите кандидати за държавен глава: Ивайло Калфин, Кунева, Волен Сидеров, Алексей Петров, Румен Христов... Кой беше Румен Христов?

Някакъв, когото обичали американците – е, дотам ли я докарахме, те да обичат вместо нас?

А другите – защо искат да се борят за президент на страната и смятат, че са заслужили??

Един, прочул се с разполагане на американските бази, друг – със спирането на АЕЦ „Козлодуй”, трети – бивша барета, задържан зрелищно и многозначително мълчалив, четвърти – класически хамелеон, кандидатстващ по право да продължи присъствието си в политиката, пети – изваден от нафталина на прехода, шести..., седми... шоуто е ясно отсега.

И все пак, дали всичко е опорочено, предизвестено и непоправимо пошло?

Отговор ни дава едно интервю, дадено от човек, който говори без клишета, остро и е безкомпромисен – това е професор Николай Василев!

Но... дали избирателят ни е дозрял да чуе и види подобно поведение и истини – съмнявам се! На родния избирател му дай: филии с мас, скъсани гуменки, заплашително говорене на опонентите, и най вече: омраза към комунистите! А къде са комунистите?

Май все още инерцията на най-малкото съпротивление, късата памет и безкритичността властва в държавата ни. Това ще се окаже решаващо както за този кандидат на изборите, така и за нас, като нация.

Това обяснява наличието в кандидат президентската листа на имена, известни и неизвестни, като: кандидатът на управниците от ГЕРБ, Ивайло Калфин, Миглена Кунева, Алексей Петров, Румен Христов и още знайни и незнайни кандидати за поста държавен глава.

Той не се старае да се харесва – професор е, възнамерява да разрови злоупотребите на прехода, престъпленията, извършени в последните 22 години.

То срещу Живков всеки може да ругае, най малкото, защото е в Отвъдното, но да обявиш, че ще настъпваш политици престъпници по мазола, ще им искаш сметка, за грабежите, за износа на капитал в чужбина, за незаконно обогатяване от присъствие във властта, против олигарсите е, против случващото се в мандата на посланик Уорлик!

Ще го разберат ли българите? Не е излъскан – по-скоро е гневен и е убеден, че хайдутите в политиката нямат място с алчността си, обогатяването си и ненаказуемостта си!

Но най-добре е да се види интервюто на проф. Николай Василев:

Проф. Николай Василев: Имам право да посегна на статуквото

30 август 2011 06:58

Клуб „1 ноември

Едно от нещата, които тормозят психиката на българина, дразнят го и не му дават покой, това е чувството, че няма възмездие, че няма правосъдие, казва проф. Николай Василев, който бе издигнат като кандидат за президент от инициативен комитет. „Нямам основен опонент, всички са ми опоненти, защото са продукти и крепители на статуквото. А аз искам да го разруша", допълва той. Какви са основните му идеи? Как изглежда политиката днес?

Това става ясно в интервю на Цветана Георгиева от Информационна агенция КРОСС

Издигнахте кандидатурата си за президент с идеята за граждански трибунал, който да разгледа злоупотребите на прехода. Не е ли твърде закъсняла тази идея? С 22 години?

Настина, много е закъсняла. Но не съм виновен аз. Около мен има експертни групи, които могат да направят дълга и подробна програма, но считам, че не е необходимо. Достатъчна е ударна програма от 5-6 точки, които да стигнат до хората. Една от тях е тази идея. Както е изложена, идеята поражда не само въпроса защо толкова късно, но и дали изобщо е необходимо, дали няма да има пак някакъв Народен съд. Трибунал звучи зловещо. Не е приятна дума. В архивите на специалните органи има документация, която доказва престъпленията на много хора, които сега са укрити. Има възможност чрез публични обсъждания, участие на експерти, открити процеси тези престъпници, тези тарикати на прехода да бъдат изправени пред юридическа и гражданска форма, пред която да отговарят за престъпленията си. Ще се съгласите с мен, че едно от нещата, които тормозят психиката на българина, дразнят го и не му дават покой, това е чувството, че няма възмездие, че няма правосъдие. Има хора, които се награбиха с нашите пари - неморално и незаконно. Народът иска възмездие. Аз мога да направя това, защото съм един от малкото, ако не единственият, който не се е обогатил от властта. Бил съм по високите етажи на властта шест години, но не съм взел нито стотинка. И цял живот съм живял почтено. Погледнете другите кандидати - кой може да каже, че е живял цял живот почтено.

Желанието за възмездие ли е основната причина да се впуснете в битката за президент. И кой е основният Ви опонент на изборите?

Нямам основен опонент, всички са ми опоненти, защото са продукти и крепители на статуквото. А аз искам да го разруша. Много от тях има качества, но няма нито сили, нито моралното право да посегнат на статуквото. То ни проваля и тегли България към дъното. Възмездието не е мотивът. В последния момент успяхме да регистрираме инициативния комитет за издигането ми. Изчаквахме, наблюдавахме какви кандидати биват номинирани. В цялата тази палитра липсваше автентичният кандидат на гражданското общество, който няма да се грижи за партии и олигарси, за еврочиновници и банки, а за хората. Нито един от тях не обещава това, което аз казвам, че ще направя - за гражданския трибунал, за одържавяване на монополите, които години наред изнасят пари за чужбина. От България изтичат 4 млн. лв. годишно от монополи, филиали на банки и какво ли още не. Защо тези пари не остават в България?

Кое считате за основно предимство на изборите?

Тръгвам напред с биографията си, а не с приказки. Минал съм през властта - министър, вицепремиер, депутат. И продължавам да си живея в „Мусагеница" и да съм преподавател в университета. Аз излизам със своя живот.

Ще се понрави ли на много българи идеята ви за национализиране на стратегически отрасли от икономиката? Кои отрасли имате предвид?

Смятам, че ще срещне. Колко хора плачат от мобилните оператори? До сега не съм видял човек да иска да се запази някои ЕРП. В одържавяването и раздържавяването не трябва да се влагат идеологически моменти - тези на социализма и капитализма. След Втората световна война във Франция и други европейски държави минава мощна вълна на одържавяване на отрасли. Направили са го, за да са се измъкнат от кризата, а не заради някаква идеология. Има и държавни монополи, които трябва да бъдат дисциплинирани- като Топлофикация. Монополите трябва да се поставят под контрол и да променят работата си, за да са от полза на хората.

Защо искате американският посланик Джеймс Уорлик да напусне страната ни? Има ли други такива дипломати?

Засега не. Уорлик поисках да си тръгне преди година, когато откри паметник в двора на посолството на американските летци, които са загинали на територията на България по време на Втората световна война. Това са свалените летци, които са бомбардирали София и много други градове, които са хвърляли бомби над цивилни обекти и са убили около 2000 граждани. Те не са военни, защитавали някаква територия. Срамно и нахално е да им се прави паметник. Тук вече трябва да добавим и непрекъснатите му намесвания във вътрешните работи на една суверенна държава - той съветва, препоръчва, критикува. Всеки ден е в медиите. Има и артистични заложби, както знаем. Някои от нещата, които е казвал, са верни. Някои от критиките му са верни. Но той трябва да се държи по протокол, а не като генерал- губернатор.

Как виждате днешната политическа класа и какво трябва да се промени?

Много неща трябва да се променят. Не знам вече дали това е възможно. Първата вълна управленци беше от средите на неформалните дисиденти. При нея и корупцията все още беше в минимални размери, струва ми се. Това, което дойде после - състоя се хайдутизацията на политическата класа. Корупцията проникна отгоре до долу. В правителството на Филип Димитров знаех, че има двама корумпирани министри, които си имат цена. За правителството на Любен Беров бяха шестима, в това на Жан Виден - седем. Иван Костов изчисти наведнъж десет души, голяма част от тях заради корупция. Корупцията нараства с всяко ново правителство. Все повече и повече. За щастие има и изключения. Второто, което дойде, е мутризацията на политиката. Навъдиха се едни спортисти, физкултурници, бабаити. Те започнаха да диктуват дневния ред на обществото и еволюцията на самата политическа класа. Кой е най-силният управленец в България? Бойко Борисов. Кой е най-силният му опонент? Алексей Петров. Две мутри, като тръгнали да се бият, го правят с флашки, СРС-та, бомби. Това са техните методи. Политическата класа се разправят не през медиите, а с флашките. Бойко Борисов е човек със страшно много качества. За някои от тях го уважавам. Аплодирам някои негови действия и решения. Ти си министър-председател и трябва да ходиш с костюм, вратовръзка и коса, а не стриган като бабаит и да поклащаш рамене. Симпатично е, мъжкарско е, но не върви. Той има амбиция да остане в историята - с нещо, което може да се пипне и да се види. Това са материалните неща, които той изгражда. Няма лошо да искаш да останеш в историята, но с амбиции светли, а не болезнени - за самоизтъкване. Има и такива, които вършат работа, но са марионетки.

Ще го разбират ли българите – те си решават.

 

Дочакахме! След 20 години стана ясно, че ако другите правителства са крали, харчили, правили калпави закони и рушили, то с идването на ГЕРБ за България „започва” летоброенето! Научихме го от интервю на премиера по Нова телевизия в предаването "Здравей, България!"

{edocs}boiko-4.doc,600,400,link{/edocs}

Те са най-реформаторското правителство, написаха си и Отчетен доклад в този смисъл – самооцениха се, както се казва. И то високо!

Затова министър-председателят взема най-голямата заплата в държавата и всички трябва да се равняват по неговите пари. Независимо дали са хирурзи и дали оперират сърце, присъждат бъбрек, или спасяват живота на дете, независимо дали водят самолети в небето, по 12 наведнъж и отговарят да не ги сблъскат – командата е равнис по парите на Борисов и толкова...

Последният Доклад от Брюксел премиерът Борисов не иска да го коментира, защото там е записано: „Има воля – няма резултати!”

Що се отнася до отчета на властта – такива сме ги чели и гледали едно време във в. „Работническо дело” – всичко е гладко и на висота!

След мандата, ако го изкарат те, ако го остискаме и ние и оцелеем – правителството щяло да се гордее и хвали с борбата с престъпността, корупцията, с метрото, с магистралите.

Това добре, но...

Борбата с престъпността нещо се закучи при събиране на доказателствата и оттук – присъди няма.

Метрото се прави и жителите на София пътуват по 2 часа от една точка в столицата до друга и то върху разядени улици с дупки, дълбоки до 50-80 сантиметра! Не че не плащат най-високите данъци в страната, не че разбиват колите и нервите си – често да караш кола при дъжд или по тъмно по софийските улици е равносилно на самоубийство...

Престъпността и борбата с нея за пореден път са за определени хора – а кражбите по селата или кварталите, убийствата и насилието над възрастни хора – там няма тема за сценарий и видео – тогава защо да се ангажира властта?

Друго си е да нахвърляш по земята с ръце на гърба за белезници 5-6 души и маскирани и тежковъоръжени да ги държат на прицел докато ги закопчават – има си зрелище, има ли и ефект! Какъв ефект има в убита самотна старица, в обрани къщи, в пребити възрастни селяни – там няма хляб за сценарий и снимки...

„Вчерашната операция на МВР и ето видяхте, че само един ден след като бяха пуснати по едната операция се издъниха – операция „Всичко коз”. Изтеглиха още над половин милион от парите на данъкоплатците...” обясни премиерът Борисов „резултата” от пуснатите от съда задържани. Всъщност тези, които са „изтеглили” над половин милион е един човек, който ако бъде проверен, ще каже защо е изтеглил парите.

От БАН щели да стачкуват, но без основание. Учените заявили, че наесен ще протестират...
Къде го дават протести, без да са съгласували с виждането на премиера Борисов нещата?

Първо,с поред премиера: от БАН няма за какво да стачкуват и второ: ако ще го правят, да го правят веднага, а не наесен!

... тези господа от БАН да искат да стачкуват, макар че нямат основание. А и доста, така, е смешно за мен, ще стачкуваме, но септември. Защо не стачкувате днес в август. Аз съм на работа, ще ви посрещна, ще си кажете проблемите. Сега първо ще ходим на море, пък после ще стачкуваме, така ли излиза.

На какво море ще вървят учените, след като са докарани до просешка тояга? За какво говори министър-председателят, след като учените ще трябва да спрат да са учени, оттук нататък те ще се наложи да се откажат да откриват, за изследват, да изобретяват?

Имали идеи, били на прага на откритие? Че кого го е еня за това? Да си пишат у дома откритията, да изобретяват при домашни условия откритията си, да оставят записки от идеите си, от изследванията си – пък може някой внук или правнук да ги издаде или предложи на държава, в която не дерибействат комплексирани министри и висши чиновници...

Голямото Опукване на пари на данъкоплатци

Съдиите, лошите съдии – взели 13-та и 14 заплата! Да го разказваш това на гладния, безработен и мизерстващ народ е все едно да подклаждаш огъня до бензиностация!

А премиите на екипа на министър Симеон Дянков? А възнагражденията на близки и любими на властта от Управителни и Надзорни съвети? Тези пари съизмерими ли са с трудовото възнаграждение на премиера?

Да пестим пари на данъкоплатците – всички са „за”, но тогава що щат още в Бояна Дянков и фамилия? На чии разноски живеят там?

Че има в правителството факири – за това никой не спори. Журналистката Соня Колтуклиева  попита как министър Дянков със заплата от 3 182 лева изплаща ипотека за къща на стойност 2, 5 милиона?

Сайтът Bulgaria News попита: защо административната съветничка на Симеон Дянков, 26-годишната Ирина Велкова бе за два дни в Брюксел и изхарчи, или както премиерът Борисов казва опука 1500 лева на данъкоплатците?

Радетелят на неплащането Дянков си позволи да отиде на концерта на Елтън Джон със служебното си ауди, карано от служебния шофьор в извънработно време. Борисов мълчи.

Защо самият Борисов отиде в Лондон преди време с 13 души на борда на правителствения самолет за еднодневна рутинна среща с британския премиер Гордън Браун, който си отиваше от властта?! Може би за да съпреживее колективно емоциите от футболния мач „Челси” - „Арсенал” в братската полицейска компания на министъра на вътрешните работи, на шефовете на ДАНС, ГДБОП и НРС. Или може би за да получи едно рамо от МI-6 за акция „Октопод”, защото часове след завръщането му от британската столица на 9 февруари беше арестуван неговият стар враг Алексей Петров?!

Физическо ликвидиране на Борисов? Това е несериозна, лятна новина коментира бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров. Но новината бе пусната на медиите с надежда, все някой да се разтревожи от нея...

Премиерът не я коментира, но затова пък я обясни:

„Тя отговаря на въпроса на вашата колежка, защо сме най-реформаторското правителство. Защото за първи път се бръкна в канчето на всички, които през последните години източват държавата. Виждате във всяка, във всяка област има схема, която ние разкриваме, по която се крадат пари...

Но пари, крадени от други политици – а сегашните кражби? Те ще се разкриват от следващите управници...

Лот от магистрала ”Тракия” току що открит вече имал нужда от ремонт за поне 10 млн лева!

Виновен е Станишев!

„Станишев е направил калпава магистрала и я открил и то за много пари, аз трябва да обясня защо е калпав, така ли?... Ще поправям поредното безобразие, които са направили батко, братко и там всичките на Станишев протежета. И като отидат на Бузлуджа ще им го напомним пак...

... Лошо е, че трябва да им поправяме и магистралата. Поправяме магистрала „Люлин”, поправяме магистрала „Марица” в момента, за да я пуснем, поправяме мостът „Брюксел”, който беше ремонтиран само преди 6-7 години по времето на Николай Василев и НДСВ.” рече премиерът Борисов.

Когато рейтингът застине – мишената е президентът

Докладът от Брюксел призна волята на кабинета за борба с организираната престъпност, но не видя резултати.

Различни състави на съда пускаха обявени предварително за престъпници задържани с по-леки мерки за неотклонение.

Когато рейтингът на властта увехне и няма с какво да се полива, на помощ идват скандали със съда или с президента. Този път нещата явно са били доста увехнали, щом управниците прибегнаха и до двете.

Докато от една страна министърът на вътрешните работи обясняваше как съдиите не стават за нищо и поне 5 на сто от тях били свързани с престъпници, от другата страна, едновременно с горния скандал, министърът на отбраната Аню Ангелов реши да заслужи червена точка като приплъзне в последния момент на президента неподходящо предложение за шеф на Военното разузнаване.

Историята с кандидатурата на шеф на Военното разузнаване мина по познатия сценарий – съобщаваш неприемлив кандидат в последния момент, за когото си сигурен, че няма да бъде одобрен от държавния глава, пускаш го на заседание на кабинета и чакаш инициативата ти да бъде оценена...

Още по Гергьовден генерал Ангелов се пробва за скандал пред държавния глава, като не прие висши назначения в армията. Там нещата се разсъхнаха и скандалът не избухна.

Този път Ангелов заложи на няколко предпоставки;

  • заложи на външен човек, а не както говорили с президента;
  • не съгласува кандидатурата с президента, въпреки Конституцията;
  • подаде името за бъдещ шеф на ВР, след като президентът научи това от пресата;
  • направи предложение в последния момент, не изчака отговор и внесе кандидатурата в Министерски съвет!

На възмущението на президента, че действа без да зачита конституционното право на държавния глава да назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на Министерски съвет, Ангелов отговори:

„Моето задължение за предварително съгласуване с президентската институция не е по Конституция, нито съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили. То е въз основа на един член от Устройствения правилник на МС, така че щом МС взе решение да приемем това предложение, за мен поне МС се е съгласил с невъзможността да чакаме 26-ти. Знаете, че повечето министри са в отпуска, включително и аз от онзи ден”, каза Аню Ангелов.

„Очевидно министърът грубо е подвел Министерски съвет и се опитва да заблуди обществото”, обяви президентът, като уточни, че той като върховен главнокомандващ назначава, а не приподписва като деловодител решението на МС”.

Румяна Желева може да се е скрила на сянка и да попълва пропуските си по георграфия, международно право, история и дипломация, но синдромът „Румяна Желева” действа все още.

Министър-председателят, който не пропуска да въвежда ред и дисциплинира, този път се включи солидарно с генерал Ангелов в атаката срещу Георги Първанов:

„... Аз пак питам, нали ние предлагаме. Ние не сме деловодители... Нека да разнищим думата. Кабинетът предлага, президентът утвърждава и подписва. Министърът е преценил, че това е човекът и го е предложил. Какво е скандалното...

... Той президентът с кой ли министър няма проблем. Аз не се занимавам с неговите съветници.... Той непрекъснато обсъжда моите министри, а в същото време ни напомня, че е върховен главнокомандващ, няма лошо, но той беше върховен главнокомандващ и в предишните четири години.

И сега като върховен главнокомандващ би трябвало да похвали правителството, че отделихме 270 милиона лева да платим вересиите пак на предишното правителство. Нека върховният главнокомандващ, президентът Първанов след като е против това назначение. Ние приемаме, че той има право на своята позиция, в същото време да ни каже защо 2009 година в началото са изтеглени всичките пари от военния бюджет на военно министерство. Уж да се платят хеликоптерите и самолетите. Опукани са тогава от военния министър още преди ние да дойдем на власт. Сегашното правителство вчера дава 264 милиона за нещо, което те просто са трябвали да си платят. Така, че президентът като е казал „А”, да каже и „Б”. Да каже браво на Бойко, браво на правителството, че тези, които лъжеха военни, че бяха взели на вересия техника военна, сега те платиха и фрегати и самолети, вертолети в условията на криза...”

Президентът, според премиера, като върховен главнокомандващ трябва да каже защо били изтеглени всички пари от военния бюджет на МО за 2009!

А защо президентът да не каже и как изчезнаха парите му от президентската сметка при Дянков?

Грешка! Президентът трябва да отговаря само за времето при други правителствени мандати, а не за сега управляващите!

Президентът трябва да отговаря за какво ли не, случило се по време на неговите два мандата, а премиерът трябва да само да задава въпроси, но не и да дава отговори за корупцията по време на Симеон Борисовото правителство, в което днешният премиер бе Главен секретар.

Така че никой да не пита за приватизацията на БТК, за корупцията на царидворците в РВД, за вината по спирането на АЕЦ „Козлодуй”, за приватизацията на ЕРП-етата – тези теми касаят мандата на Борисов като Главен секретар на МВР и въпроси не се желателни!

Апропо, наскоро премиерът Борисов заяви, че ипотеките, които взели с Цветан Цветанов в името на ГЕРБ за по около 440 000 лева са били изплатени!

Любопитно е да се прочетат декларациите пред Сметната палата на политиците, човек научава доста за живота.

Как се изплаща такава ипотека за по-малко от година? Как Цветанов се сдоби с шест апартамента и колко от тях са от последно време! Как Цветанов изплати ипотеката за изборите и плаща два кредита: ипотечен и лизингов на стойност съответно 59 000 лв. и 24 500 евро.

Как министърът на вътрешните работи има министърът има влогове: 46 600 в лева и 20709 в евро и не ги е пипнал докато е изплащал ипотеката за изборите? Според подадената декларация Цветан Цветанов не се разпорежда с акции и ценни книжаа повечето имоти са били придобити през 2008 година!

Рентабилно ли е и държавнически обосновано ли е цели футболни отбори по численост да пътуват с премиера Борисов и самолета му на сметка на данъкоплатците?

Колко души на Станишев върнаха хората на Борисов на работа, уволнявайки други без причина?

Те, от ГЕРБ ни строят магистрали, метро, борят бандитите – но ние сме на улицата, в мизерия, без възможност за лечение и прехрана.

Разговорът тепърва започва...

 

Източник от ГЕРБ потвърди наша информация, че ръководството на политическа партия ГЕРБ готви рокади по върховете на властите. Една от промените предстояло да бъде смяна на председателя на парламента Цецка Цачева с нейната съпартийка Искра Фидосова. Бил обсъждан вариант Цачева да оглави Върховния административен съд, чийто председател Константин Пенчев пък се готвел за омбудсман. Мандатът на самия Пенчев изтичал през март 2011 година.

Сегашният омбудсман, Гиньо Ганев, чийто мандат изтича тази година нямал намерение да сдава поста, но засега това не се обсъждало като проблем за управляващите. Ганев имал намерение да изкара още един мандат като омбудстман, което Законът за омбудсмана, в неговата Глава втора, член осми позволява. В същото време аргументът на ГЕРБ бил, че възрастта на Ганев, над 80 г., била достойна за оттегляне от поста, а не за повтаряне на мандата.

Що се отнася до Константин Пенчев, той в последно време коментирал правилно всички идеи на юридическата „Магнаурска” школа на ГЕРБ /название, което сайтът „Хроники” възприе предвид демонстрираните решения, закони и тълкувания на номративни документи от Монтанско-Плевенска област – бел. Л. М./. търкуманията на Пенчев за съмнения в корумпираност на съдиите, или правилността на проверките за магистрати и тяхната „чистота” от гледна точка на корупция или неправомерни действия при изпълнение на служебните задължения са достойно за дисертация на тема „Как не остава във властта”.

Част от депутатите от ГЕРБ недоволствали за идеята Фидосова да седне на стола на Цачева, имайки предвид властния й характер и налагане на мнение, които били характерни за парламентаристката, бивш нотариус, но това едва ли щяло да се вземе в предвид при провеждането на евентуалните размествания.

Да сложи ръка на Върховния административен съд /ВАС/ и ВКС/ е важен елемент от дългосрочната стратегия на управляващите за оставане във властта, тъй като в Конституционния съд засега пробив е невъзможен, предвид президентската квота. Както е известно, Конституционният съд не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията. Т. е. КС като независим орган мо