Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

„Първанов извади късмет, за да бъде президент два мандата”, „...не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата”,” Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете”..., „Аз очаквах президентът да се извини, че е участвал при съставянето на тройната коалиция...”, „Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа”, „...българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството, никой не ги пита”..., „Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки”, „...в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения...”, „...ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий”, „Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС”.

Законът не е върховна власт, а йерархията е по-важна от честта.

Тук ще се наложи да припомним на другия вицепремиер, Цветан Цветанов, че "Дългата война с думи и писания ще завърши с удари"?

ГЕРБ започва подписка срещу президента Първанов бе последната новина от съботния ден. Тук ми идва на ум мисълта на Нинус Несторович: „Другарят Тито обичаше лова, жените и пътешествията, а ние обичахме другаря Тито!”

Към днешна дата би Несторович би следвало да звучи така: другарят Дянков обичаше бюджетният дефицит, вдигането на данъци и осигуровки, а ГЕРБ обичаше другаря Дянков.

„Няма съзидание без разрушение” – казал го е Председателя Мао...

*             *           *

Много неща изговори в събота вицепремиерът и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов от ефира на „Дарик Радио”. Предаването бе на Кирил Вълчев, „Седмицата”. Казаното от Цветанов в известен смисъл надмина многозначителните недомлъвки на неговия колега Симеон Дянков. От друга страна Цветанов с партиен апломб отвори война на съдебната система, на президента и на кого ли още не. Но най-силният аргумент са думите. Ето защо предлагаме със съкращения разговора на Кирил Вълчев с министър Цветанов:

Водещ: Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в „Седмицата” на Дарик радио. Добро утро, г-н Цветанов.

Цветан Цветанов: Добро утро.

Водещ: Остава ли решението на ГЕРБ да предложи отстраняването на президента заради нарушения на Конституцията?

Цветан Цветанов: Нищо не се е променило в последните няколко дни, за да промени позицията си Политическа партия ГЕРБ, а и това е решение, което е взето от Изпълнителната комисия, което вече беше прието и от Парламентарната група /ПГ/ на Политическа партия /ПП/ ГЕРБ, и започваме процедурата от другата седмица със съответните подписи, които са необходими...

... Колегите в парламента ще започнат да водят консултации с останалите политически партии, които също ще се присъединят към тази подписка.

Водещ: Импийчмънта остава, въпреки протегнатата ръка с изказването, че президентът иска правителството на Бойко Борисов да успее и то е най-доброто решение? В момента не може да има по-добро решение от това правителство, каза Георги Първанов.

Цветан Цветанов: Да, но прочетете в един от вестниците, мисля, че беше „24 часа” или „Труд”, където казва: пожелавам успех на Бойко да успее без Цветанов и Дянков. Което малко не кореспондира с изразената позиция за успеха на това правителство.

Водещ: Бойко Борисов съгласен ли е? Има ли противоречия в партията ви? Защо той мълчи по тази тема?

Цветан Цветанов: Вижте, тук има доста също спекулации, които се изписаха и се изприказваха. когато взехме колективното решение на ПП ГЕРБ, на Изпълнителната комисия. Знаете, че председател на Изпълнителната комисия това е самият председател на партията, г-н Борисов, така че в тази посока...

Водещ: Той беше? И гласувахте ли? Как го решихте? С вдигане на ръка?

Цветан Цветанов: С вдигане на ръка... Не е с вдигане на ръка, но...

Водещ: Или питахте – има ли „против”, и никой не е бил?

Цветан Цветанов: Не, просто против... Нямаше човек, който да каже „против”...

... В дискусията, която оформихме в Изпълнителната комисия, всеки имаше право да си изкаже мнението. След това всички се консолидирахме около взетото решение да започне процедурата. И това е съвсем нормално.

Водещ: Добре де, от къде идва това, даже „Дума” го има под глава тази седмица. Пише: „Борисов губи влияние в ГЕРБ” и го цитира как казва, че той лично е бил „против” импийчмънта.

Цветан Цветанов: Нали не смятате, че това, което пише в „Дума”, ще кореспондира с истината?

Водещ: Ама той каза нещо такова – че той бил против.

Цветан Цветанов: Това беше повече интерпретиране на това, което е казал, отколкото това, което бяхме взели като решение и това, което сме коментирали всички членове на Изпълнителната комисия, включително и ...

Водещ: Тази линия за противоречия в парламентарната ви група продължава всъщност и Кушлев в „24 часа” тази седмица. Той казва: оставят комисията ни слаба, защото Бойко Борисов има съпротива в собствената си парламентарна група.

Цветан Цветанов: Няма такова нещо. Просто това... Какво трябва да кажа, за да ви опровергая в това, което в момента ме питате? Аз смятам, че бъдещето и всичко, което ще постига ПП ГЕРБ, ще доказва целостта на парламентарната група и целостта на българското правителство.

Водещ: Как разбирате фразата, че диалог под сатъра на импийчмънта не може да има? Това може да означава вето върху основни, ако не и всички закони, които се опитва да прокарва управляващото мнозинство, публични изяви в България, в чужбина на президента?

Цветан Цветанов: Много е неприятно, когато президентът на страната, който трябва да бъде обединител на нацията и трябва да бъде надпартиен, заеме подобни позиции и подобна терминология: със сатъри и с война, с промяна на поведението. Просто това са недопустими неща според мен днес, когато България е страна-членка на Европейския съюз /ЕС/, и отдавна сме се разделили с това, което беше преди 1989 година. Но явно може би президентът, възпитаник на БКП, все пак са останали някои неща, които все още биха могли да провокират подобно мислене. Уверявам ви, че в никакъв случай не сме имали някакви намерения да стартираме процедура за импийчмънт, ако не беше поведението, което беше доста провокативно, на президента, и точно със срещата, която беше организирана между премиера, президента, за да отиде г-н Дянков и да се изчисти този въпрос, който..., не зная и дали сте гледали самото предаване, в което участва г-н Дянков, нямаше чак такъв умисъл, за който президентът възприе, и започна тази атака, персонална, към Дянков. И тук е много важно обаче, когато човек чете стенограмата, да види, че на четири-пет места президентът казва, че в качеството си на гражданин, а не в качеството си на президент разговаря с Дянков. След това обаче минава в позиция на говорене, че е президент, и в неговото си качество. И това, което беше разпространено в публичното пространство от стенограмите и това, което президентът казва, че е практика за президентската институция, ние не сме го видели като практика за всички останали разговори, които са водени с други министри, или с /.../ на тройната коалиция?

Водещ: Смятате ли, че ще издържат юридическите аргументи на ГЕРБ пред Конституционния съд? Практиката на този съд, както и на съда в Страсбург, е, че публичните личности са длъжни да търпят нарушаване на личната им сфера в много по-голяма степен от гражданите.

Цветан Цветанов: Начинът, по който беше направено това, смятаме, че е нарушена Конституцията. Това е основният закон в държавата. Така че не бихме могли да приемем за аргумент практиките в президентската институция да са над основния закона на държавата, докато...

Водещ: Вие като примерно си записвате заседанията на Министерския съвет /МС/, това в някаква наредба ли е решено? Давате преди всяко заседание всеки от министрите съгласие, че ще бъде записан или стенографиран, или е дадено общо съгласие какъв е редът?

Цветан Цветанов: Ние сме взели колективно решение заседанията на МС да бъдат публикувани в интернет. След като приключи заседанието, стенограмата се качва... Водещ: Вие в Министерството на вътрешните работи, когато се срещате например с друг министър, имате ли практика да се водят поне паметни записки – какво сте обсъдили, когато става дума за важни, от обществен интерес въпроси?

Цветан Цветанов: Паметна записка си води всеки един, участвайки в такава среща. И аз си водя паметни записки. И министърът, който...

Водещ: След това ги давате и се съхраняват в министерството, или?

Цветан Цветанов: Не, след това това нещо по никакъв начин не би могло да излезе в публичното пространство, така че в тази посока ние казваме, че публикуването в публикуването в публичното пространство без съгласието на другата страна, в случая на г-н Дянков, това е нарушаване на основния закон.

Водещ: Да.

Цветан Цветанов: И тук вижте, тук има малко и морален аспект. Дори мога да кажа, че специално в този случай, тук повече говорим за етика, за възпитание, за морал, така че в тази посока смятам, че съвсем основателно е процедурата, която предприе ПГ на ПП ГЕРБ, и това, което ще реализираме.

Водещ: Да, но вие се позовавате директно на член 32-ри от Конституцията, който беше тълкуван от правозащитници с голям авторитет в България като Михаил Екимджиев, Александър Кашъмов, че в никакъв случай не означава правилото, че личният живот на гражданите е неприкосновен, защото това гласи основният текст на член 32-ри, че по тази логика и личният живот на министрите е неприкосновен, а камо ли пък техният обществен живот, за който има нарочен закон даже – за достъп до информацията, свързана с него.

Цветан Цветанов: Вижте, пак казвам, е за разговора, който е проведен, за това, че не е уведомен господин Дянков, че ще бъде публикувана тази стенограма.

Водещ: Той бил натискал сам копчето, обясни вчера президентът, за да се записва.

Цветан Цветанов: Значи копчето, когато го натискаш, ти е за да се чува по-добре в залата. То това е в голямата си част ефектът от тези копчета, когато се натиска на дадените микрофони. Така че в тази посока аз съм убеден, че това и което господин Дянков е казал, никой не е оставал с впечатлението, че това се записва и ще бъде публикувано в публичното пространство. А другото, което е, че самата неравнопоставеност на този диалог. Защото министър Дянков можеше да отиде и с неговия екип, след като президентът се явява с неговия екип на тази среща. Срещата е била с добронамереност от страна на господин Дянков. И дори, ако погледнете, как влезе в президентската институция, какъв беше неговият коментар. И когато излезе от президентската институция, той каза „Имахме един конструктивен диалог”. След това обаче, малко по-късно президентската институция излиза с цялата тази стенограми и оттам вече се създаде това впечатление...

Водещ: Големият въпрос...

Цветан Цветанов: Четейки цялата стенограма, особено в края й, това е недопустимо политически послание за една независима президентска институция.

Водещ: Големият въпрос е смятате ли, че поводът, който ГЕРБ използва, а именно записването на срещата между две личности, представляващи институция и предоставянето на информация в пълен обем за тази среща, е наистина разумно и ще работи за практиката в България? Защото, ако президентът бъде наистина отстранен заради това, това ще бъде един прецедент в практиката на демократичните държави. Конкретният повод...

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, приемете го, хайде, аз ще вървя и в една друга хипотеза. Миналото лято бяха проведени парламентарните избори. Имаме извадка и представителност на българското общество в българския парламент. Днес българският парламент просто ще покаже така един вот на доверие или на недоверие към държавния глава. България...

Водещ: Т. е. вие няма да се хванете толкова на член 32-ри...

Цветан Цветанов: ... България е парламентарна република. И смятам, че няма нищо лошо парламентът, а и по Конституция знаете, че както всички министри, така и министър.председателят, отиваме и се отчитаме в българския парламент.

Водещ: Т. е. господин Цветанов, вие ще предложите на българското общество дебат изобщо за президента Георги Първанов, а не само за частния случай дали правилно или неправилно, конституционосъобразно е записал...

Цветан Цветанов: В този дебат, който няма начин да не бъде проведен сред гражданското общество, при всички положения ще бъде всичко свързано с моралните качества на българския държавен глава.

Водещ: И какво мислите вие за моралните качества на българския държавен глава?

Цветан Цветанов: Ами всичко това, което ще даде като оценка българското общество. Аз не искам да бъда човекът, който ще дава оценка на тези качества на държавния глава, защото в края на краищата държавният глава е легитимно избран от българските граждани. И, ако се върнем във времето назад, какви ситуации имаше около неговия избор, той просто извади невероятен късмет, за да бъде президент два мандата.

Водещ: Първанов е президент по късмет?

Цветан Цветанов: Ами аз определено мога да кажа така, защото...

Водещ: А не защото има качества? Това ли казвате?

Цветан Цветанов: ... защото противоборството, което се оформи на президентската кампания първия мандат, когато беше на Първанов, знаете, че беше между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Следващата, вторият мандат на президента Първанов беше всъщност липсата на силна кандидатура, която да обедини в общи линии демократично мислещите български граждани в център-дясно и просто късметът беше в посока на президента. Но когато говорим за неща, които все пак са свързани с морала, с авторитета, с поведението на един държавен глава, аз... остава като усещане на голяма част от българските граждани. Президентът се държи все едно, че тези 20 години той е живял накъде другаде. Той не е бил част от политическата класа. Той не е бил от всичко от тези процеси, които са се правили в България през последните 20 години. И той излиза и казва „Тук политиката е слаба, тук няма нищо, тук няма никакъв напредък”. Нека да се върнем малко по-назад. Знаем, че в момента и в доклада, който има от ЕК преди, се цитират две имена за липсата на политическа воля и нереформираната съдебна система, която всъщност и до ден днешен нямаме решение дали са виновни или не, Людмил Стойков и Марио Николов. Людмил Стойков беше човекът, който финансира кампанията на президента. И президента никъде не чухме неговото разграничаване или връщане на тези пари. Другото, което също е много важно според мен, което наблюдавахме и в една трагедия, която беше между София и Кардам, когато пътува влака. Знаете, колко невинни български граждани загинаха. Имаше траур в страната. По същото време това, което излезе в местни и регионални вестници, къде се намира държавният глава.

Водещ: Къде е?... Каква информация имате, къде се е намирал? Защо тогава не се изясни тоя въпрос?

Цветан Цветанов: Не, това, което излезе. Аз цитирам регионален вестник в Благоевград, където излезе, че бил на лов по това време и т.н. Другото, което е много важно, не чухме оценката на президента за тройната коалиция. Защото критиките на ЕК, оценката на българското общество беше точно идентична с оценката на ЕК и на Държавния департамент...

Водещ: Всичко това го изброявате, за да обосновете тезата, че президентът няма морални качества да бъде президент?

Цветан Цветанов: Президентът просто не слага нещата обективно на масата и, когато днес има критики към българското правителство, защо не казва защо се стигна дотук? Защо не казва къде отидоха излишъците от 2008 година, 4 милиарда лева, при положение, че предстоеше да започне сериозната икономическа криза, която всъщност стана...

Водещ: Вие сте приел един внимателен изказ, след като вчера президентът

каза, че вашият език е недопустим за един вътрешен министър. По повод на, пак цитат, вие наричал ли сте го „Гоце” в друго интервю?

Цветан Цветанов: Ако президентът изслуша това, което съм говорил в сайта на Николай Бареков, това, което е като въпроси и като отговори, ще види, че просто няма това, което беше заедно като въпрос на самата пресконференция.

Водещ: Бихте ли нарекли президента „Гоце”?

Цветан Цветанов: Президентът с псевдонима „Гоце”, от това, което е като принадлежност към бившата Държавна сигурност, не е псевдоним, който го е дал Цветанов или го е дал някой друг. Това е псевдоним, който е даден от службите и който всъщност той по някакъв се свързва с президента Първанов. Така че в тази посока е бил и моят отговор, който съм давал. Така че за мен човек не би трябвало да бяга от това, което всъщност е негово. А и той е съпричастен към цялостното...

Водещ: Т. е. „Гоце” е негово?

Цветан Цветанов: Ами на кой е? На вас казва ли ви някой „Гоце”? Вие имали ли сте псевдоним в службите? Не, нали?

Водещ: Ще платите ли цената на Яне Янев - Велико народно събрание за неговите 8 гласа, които ще позволят парламентът да изпрати въпроса за импийчмънта в Конституционния съд?

Цветан Цветанов: Създаването на проекта ГЕРБ никога не сме говорили за това, че разговори, които се водят с която и да било политическа партия, трябва да има някаква цена. Това не е пазар. Това не е дай си ми парцалките, ето ти парите. Това е несериозно. Или имаш позиция, която да кореспондира с твоята евроатлантическа ориентация, с ценностите на център-дясно и на голямото европейско семейство, към което ГЕРБ принадлежи, към Европейската народна партия, или просто си някакъв рекетьор в политически план като политически субект в България.

Водещ: А награждава ли ГЕРБ тези, които напускат Яне Янев? Новина от седмицата, че Димитър Абаджиев ще представлява България в „Набуко”?

Цветан Цветанов: Аз не смятам, че трябва да пренебрегваме качествата на който и да било български гражданин. Така че когато се прецени, че някой човек има качествата и може да бъде използван в интерес на държавата, не виждам нищо лошо. Така че в тази посока, не бих го приел като награда или като нещо, което ГЕРБ прави. За мен е важно да има принципност във всичко, което държавата прави.

Водещ: Очаквате ли депутати от БСП да гласуват „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Вътрешно съм убеден, че някои биха гласували, но естествено, че когато се прави явен вот, ако бъде направен такъв, знаете, че подписите трябва да бъдат с подписите на /.../.

Водещ: Ще водите ли такива консултации с такива депутати от БСП?

Цветан Цветанов: Не, но подписката ще бъде отворена, така че ако има някой смелостта да...

... подпише – няма проблем. Но съдейки от това, което наблюдавам през последните няколко месеца и обещанията, които бяха дадени от г-н Миков, когато си сдавахме, когато аз приемах поста от него. Той каза, че в негово лице ще имам пълна подкрепа за всички законодателни инициативи, които се правят в интерес на МВР. Трябва да ви кажа, че когато сме говорили по тази тема след това, той вика: нали разбираш, че все пак аз съм...

Водещ: И очаквате той да гласува „за” импийчмънта?

Цветан Цветанов: Не, не, не. Тогава той каза, вика: аз се придържам към решението, което взима политическата партия. Така че в тази посока, малко е вероятно, но смятам, че вътрешно има хора, които може би мислят по този начин.

Водещ: Сега, вие поискахте оставка на Георги Първанов, преди да говорите за импийчмънт. Това предполага, че си имате кандидат за президент. Кой е кандидатът за президент на ГЕРБ?

Цветан Цветанов: Вижте, аз няма да говоря за оставка, защото от вчера, когато правихме заседанието на Изпълнителната комисия, така се майтапехме, че всъщност трябва да си зашием джобовете, защото президентът вчера каза, че от всеки джоб на премиера може би не оставка, а импийчмънт излиза. Така че, за да няма спекулации, се майтапехме, че ще си зашием джобовете.

Водещ: Кой е кандидатът, г-н Цветанов, за президент, на ГЕРБ? Големите, сериозните партии в демократичния свят много по-рано обявяват своите кандидатури, те правят обширни кампании. Великите нации даже знаят години напред какъв ще бъде сблъсъкът за лицето, което ще ги олицетворява. Не е нормално ГЕРБ да не казва коя е фигурата, която ще поеме президентския пост.

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа към настоящия момент, е, че ГЕРБ ще има своята кандидатура и президентът на България 2011 година ще бъде представител на ПП ГЕРБ.

Водещ: Има ли някой, който по става от Бойко Борисов за президент? Има ли някой, който да е над Бойко Борисов, така да се каже, в редицата на официалните лица, представляващи България?

Цветан Цветанов: В кръга на шегата, когато Руми Желева беше казала, че нейният наследник ще бъде по-красив, по-умен. И когато го питаха премиера, в едно предаване беше, и той каза: има ли по-достоен и по-красив и по-умен от мен, в кръга на шегата, естествено. Вижте...

Водещ: Е, има ли? Аз пък без шега ви питам. Има ли по-умен ли и по-красив за президент на България от Бойко Борисов?

Цветан Цветанов: ПП ГЕРБ има много достойни хора, които могат да бъдат издигнати.

Водещ: По-добър президент ли ще бъде Ангел Марин в следващите 1,5 година, почти две?

Цветан Цветанов: Трябва да ви кажа, че аз Ангел Марин не го бях виждал от кампанията, когато участваше с президента Първанов. Видях го в едно предаване, в „Сеизмограф”. И молбата ми към президентската институция – ако имат възможност, повече да го показват. Повече да участва в публични дебати.

Водещ: В смисъл, че е много добър или в смисъл, че колкото повече го показват, по-зле за тях?

Цветан Цветанов: Не, това показва каква... Тогава вече ще може да се направи разликата между бъдещият вицепрезидент и сегашния.

Водещ: Това, да не би вие да се кандидатирате за вицепрезидент?

Цветан Цветанов: Такива теми въобще не са коментирани към настоящия момент в партията. Това ви казвам – че сме се концентрирали към успешното управление и връщане на доверието. И това, което получаваме вече, дори и днес във вестниците - оценката от Държавния департамент, смятам, че имаме вече една положителна оценка за дейността на българското правителство и срещите, които правим с българските избиратели, въпреки трудностите, с които се срещаме, въпреки непопулярните мерки, които се предприемат, много е важно да се положи основата за една по-дългосрочна перспектива, а не да въведем един хаос, един популизъм, който няма да доведе до нищо добро за държавата.

Водещ: Остава ли Симеон Дянков министър на финансите?

Цветан Цветанов: Просто не мога да разбера логиката за задаването на подобен въпрос към мен...

... Симеон Дянков, както и всички колеги, министри, с капитана на отбора г-н Борисов – това е един сплотен екип и колектив. И към настоящия момент не виждам никакви основания за някаква смяна.

Водещ: На вас да ви се извини, например, за нещо, свързано с парите? Как? Нали призова президента, финансовият министър, да се извини на другите министри.

Цветан Цветанов: Вижте, аз очаквах...

... Аз очаквах подобно извинение да направи президентът при вчерашната си пресконференция – за това, че е участвал при съставянето на тройната коалиция, че се е предоверил в добронамереността, която може би е имал, при съставянето на това правителство и компрометирането на това правителство с действията си, и с корупционните практики и схеми, и с невъзможността да се противодейства на организираната престъпност и корупцията. Очаквах също от президента да има извинение не само за парите, които вие казвате, че Дянков трябва, защото Дянков дава пари от възможния наличен финансов ресурс, който има днес в държавата. Така че парите не стигат за нито едно ведомство, не стигат, да се покрият абсолютно всички нужди на всички социални слоеве от обществото. Но за мен е важно все пак президентът, и очаквах да даде някаква оценка поне за това, което направи МВР в последните няколко месеца. Защото отвличанията, които бяха един изключително лош имидж за страната ни, в рамките на 2,5 години имаше 19 отвличания. Когато беше задържана тази група, не чухме нищо, което да бъде в подкрепа. Когато задържахме Октопода, не чухме нищо, което да бъде в тази посока като подкрепа. И не мога да разбера президентът желае ли, иска ли сигурност и спокойствие за обществото, или се разграничава от мерките, които предприема МВР?

Водещ: Има ли връзка президентът с Октопода? Теза, между впрочем, развита от подкрепящия ви Волен Сидеров.

Цветан Цветанов: Вижте, все пак аз съм и министър на вътрешните работи и не бих искал да давам конкретна оценка в тази посока.

Водещ: Е, ама това почва да прилича като „Млад милиардер ли е?” и Дянков казва, нищо не казва. Не иска да даде оценка милиардер ли е. Сега ви питам дали е вярно връзката, която прави Волен Сидеров с Октопода..

Цветан Цветанов: Вижте, г-н Вълчев, г-н Вълчев...

Водещ: Вие викате: няма да кажа. Което е горе-долу същото.

Цветан Цветанов: Аз благодарих на европейските посланици, благодарих на американския посланик, защото те бяха хора, които също както и голямата част честни, стойностни българи искат реалната промяна в България. Подобна подкрепа не получихме от президента. Аз това само мога да кажа, което сме констатирали, и което и вие като водещ журналист сте усетили в...

Водещ: Преди три седмици той даде интервю за „Седмицата”. Тогава го питах и той каза, че изцяло ви подкрепя, без връзка с посланиците.

Цветан Цветанов: Да, но вие го питахте, нали, за да го каже това нещо. А нямаше примерна позиция. Защото посланиците никой на ги пита българските граждани, които постоянно пишат писма поздравителни към министерството в тази посока, никой не ги е питал. Така че ние се нуждаем от някаква обективна оценка, която също дава едва морална подкрепа на всички служители в МВР...

Водещ: Той зададе въпроси към вас. Например да обърнете внимание на Костов, който да каже дали познава братя Маргини, кога олигарсите станаха такива. Защото всъщност, каза президентът, и скандалът, който се..., това е и скандалът, който се разгаря. Всички мълчат. Обаче ключът е отварянето на икономическите досиета. Трябва компетентните служби да имат информация. „Затова, когато Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е кой вкара Петров в „Кремиковци”, кой вкара олигарсите в банките, кой им даде да строят пътища, включително до последното правителство, иначе думите на министъра показват изключително ниво”.

Цветан Цветанов: Господин Вълчев, така, както го четете и ако някой слуша, но не познава, че това е президентът на страната, или не, в смисъл да знае, че е президентът, но не знае откога е президент на страната, човек ще остане с впечатлението, че това е оценка на първите три месеца на президента, встъпвайки като президент на страната. Президентът Първанов в тези 20 години той е част от целия политически процес, който е бил в държавата. Аз пак повтарям, той се държи все едно 20 години не е живял в България и в момента идва и дава оценка за сегашното състояние на държавата и вината, която я вменява на днешното българско правителство за невъзможността да се справи с икономическата криза. Ама къде беше той през тези 20 години? Той беше лидер на БСП, той беше част от целия политически живот на страната. И последните 8 години той е президент на странната.

Водещ: Заложник ли е ГЕРБ и Борисов на Иван Костов, на една линия на „костовизацията” на българския парламент и управление?

Цветан Цветанов: Това също е несериозно. Защото, ако говорим за подобна зависимост, сами разбирате, че тази зависимост щеше да бъде проличена още в предизборната кампания. Вие знаете, че Политическа партия ГЕРБ е взела своето политически решение от 2007-ма, когато участва за първи път в европейските избори и впоследствие местните. След това вече частични местни на места, парламентарните и за Европейски парламент 2009-та. Ние сме участвали самостоятелно и не сме приели съвместното участие в изборите с която и да е било политическа партия.

Водещ: Какво мислите за Иван Костов, господин Цветанов?

Цветан Цветанов: Ами Иван Костов е бивш премиер на страната, лидер на една политическа формация, която е парламентарно представена...

Водещ: Това е по справка в „Уикипедия”. Това не е какво вие мислите.

Цветан Цветанов: ... парламентарно представена в българския парламент.

Водещ: Да, това не е мисъл. Това е факт. А каква е оценката ви за Иван Костов? Съвпада ли или е противна на оценките, които дава Георги Първанов, говорейки за икономическите досиета?

Цветан Цветанов: Вижте, всеки един, който участва в политическия живот през последните 18-20 години, малко или много той носи политическа вина за всичко, което беше допуснато да се случи в държавата. Защото...

Водещ: Т.е. имате близост с оценката на презимената, че Костов е виновен?

Цветан Цветанов: ... защото, ако всичко беше нормално, ако политическите партии бяха на мястото си, може би днес нямаше да бъда в това студио и преди три и половина години нямаше да бъдат създадени условията за създаването на един нов политически проект, който стана първа политическа сила още от самото учредяване. И първото й участие на избори само месеци, след като беше учредена политическата партия. Така че в тази посока аз винаги съм казвал, че за последните 20 години хората, участващи в политиката, трябва винаги, когато започват да говорят, с едно извинение към българското общество за грешките и слабостите, които са допуснати.

Водещ: Понеже аз ви питах за Костов, вие казвате „Костов да се извини”.

Цветан Цветанов: Не, аз казвам комплексно за всички, които са участвали в политическия преход през последните 20 години. Това е...

Водещ: Включително и за Костов. Вие говорите за него не като за партньор, ами като да се извинява.

Цветан Цветанов: Вижте, аз също, когато се срещнем с избирателите...

Водещ: И вие се извинявате.

Цветан Цветанов: ... също се извинявам, ако има някъде, където сме допуснали грешка. Защото...

Водещ: Той къде е допуснал грешка?

Цветан Цветанов: ... защото, недейте да смятате, че ние като политическа партия сме безгрешни и няма да допускаме някъде грешки в управлението. Въпросът е...

Водещ: За какво да се извини Иван Костов? Нека да изчистим въпроса, защото вчера президентът много..., колкото пъти каза „Дянков”, толкова пъти каза „Костов”. В тая връзка да изясним Костов. За какво трябва да се извини Иван Костов?

Цветан Цветанов: Аз се чувствам леко пренебрегнат от вашата оценка, защото не беше...

Водещ: Да, споменаваше ви. Наистина не ги преброих, но имам чувството, че останахте на второ-трето място.

Цветан Цветанов: ... не беше малко споменавано и моето име. Защото така, задавайки въпроса, нали ме правите малко по-незначим в изказа на президента вчера и оценката му.

Водещ: А за вас е много важно да бъдете значим в изказа на президента ли?

Цветан Цветанов: Ами все пак дава персонализация, да.

Водещ: Какво да се извини Иван Костов, казвате?

Цветан Цветанов: Вижте, нека да не бъда човекът, който да дава какъв да бъде подходът към всеки един политик като извинение към българското общество...

Водещ: Защото казахте „Да се извинява Първанов” без никакви съмнения нали.

... Може би не ме разбрахте. Аз ви питах за Иван Костов, а вие заговорихте за извинение, да кажете той какво да се извини.

Цветан Цветанов: Ама той трябва да каже за какво да се извини. Защо аз трябва да го казвам?

Водещ: Съгласен ли е министърът на вътрешните работи полицаите да започнат да си плащат здравните осигуровки сами вместо държавата?

Цветан Цветанов: Това е тема, която снощи беше дискутирана също на Изпълнителната комисия. Смятам, че дебатът, който ще се води в българския парламент, ще се вземе действително най-балансираното и възможно правилно решение. Защото за мен като министър на вътрешните работи, естествено, че не приемам подобен подход. Но...

Водещ: Т. е. вие сте против предложението на Симеон Дянков държавните, сред които са и полицаите, да започнат да си вадят от заплатите,защото вие няма да им ги увеличите, нали, да си вадят от заплатите за здравни вноски?

Цветан Цветанов: Симеон Дянков даде като възможна алтернатива откъде могат да бъдат съборни тези 350 милиона.

Водещ: И вие за коя от двете възможности сте тогава? Частниците да платят?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента аз бих изразил лично мнение.

Водещ: Какво е вашето мнение? То има две възможности. Първата, която породи моментално на следващия ден огромни заглавия „Обикновените хора ще платят, властта няма да плаща”, защото това беше първият вариант – 2 процента за целия частен бизнес, без държавата.

Цветан Цветанов: Не приемам подобни заглавия...

Водещ: Другият вариант пък става на други яден – тия, дето са държавните служители, всички пък те ще плащат вече, кеш ще вадят от собствената си заплата. Това са вариантите.

Цветан Цветанов: Аз пак повтарям, че в момента мога да изразя лично мнение.

Водещ: Да, какво е вашето лично мнение?

Цветан Цветанов: Аз ще защитавам позицията служителите на МВР да не плащат тези си осигуровки. Но пак казвам, че ще се съобразя с колективното решение и дебатът, който ще се води...

Водещ: Това означава, че частният бизнес целият ще трябва да плати по време на криза.

Цветан Цветанов: Просто ще се търси някакъв разумен подход в тази посока.

Водещ: То има ли разумен? Аз не искам да съм на ваше място, за да взимам решение по този въпрос.

Цветан Цветанов: Вижте, в момента...

Водещ: Кой е разумният?

Цветан Цветанов: Разумният е, че държавата не трябва да допусне да влезе в един голям дефицит. Затова тези пари трябва да бъдат намерени и тези пари трябва да се осигурят, но без да се дестабилизира финансовата дисциплина и това, което сме очертали като рамка, да не минем дефицит, който всъщност ще ни въведе в една спирала, която ще ни доближи до Гърция.

Водещ: И той има две решения. Вие казвате, че полицаите не трябва да си платят те осигуровките. Това означава, че ще си платят всички други.

Цветан Цветанов: Нека все пак да приключи дебатът и когато се вземе окончателното решение от българския парламент, тогава мисля, че ще можем да говорим по същество.

Водещ: Ще се срещнете ли с Висшия съдебен съвет /ВСС/, г-н Цветанов? Другата... Даже вие по принцип ще се срещнете все някога. Може да се разминете по някой коридор. Става дума, другата седмица ще отидете ли на заседанието им?

Цветан Цветанов: Аз просто ще видя как е програмата ми, защото аз съм казал, че в подходящо време и за двете страни няма да се срещнем и да разговаряме.

Водещ: Подходящо ли е, другата сряда или четвъртък заседаваше ВСС?

Цветан Цветанов: В момента си преправям малко програмата. Ако...

Водещ: Преправяте я, за да идете?

Цветан Цветанов: За да отида. Но не бих могъл да обещая днес, защото все пак трябва да имам потвърждение от поетите ангажименти, които имам отпреди седмици.

Водещ: Как ВСС е свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че имах много конструктивен разговор със Съюза на съдиите и трябва да ви кажа, че в голямата си част ние всъщност реално нямаме различия. Оценката, тяхната, за ВСС в общи линии се препокрива и с това конструктивно говорене, което...

Водещ: Т. е. и съдиите, Съюзът на съдиите казват, че ВСС е абсолютно компрометиран, това са вашите думи, и свързан с Октопода?

Цветан Цветанов: Вижте, в момента ние имаме един ВСС, който всички разбраха за него като институция с Красьо Черния – че той е имал определен брой представители във ВСС. Срещу определена сума той може да направи добри кадрови назначения. Това е в основата като усещане в обществото, че има нещо, което е или корупционно, непрозрачно и ние не сме убедени дали всички съдии или всички ръководни органи в съдебната система са избрани по възможно обективен, принципен критерий, така че в тази посока е останало подобно усещане и в много съдии, с които аз съм се срещал, които определено ме подкрепят във всичко това, което съм казал и което правя. Така че в тази посока, има, може би, много неща, които биха могли да бъдат изговорени...

Водещ: Някакви факти имате ли за тази връзка с Октопода, или говорите... Защото има пак две възможни обяснения: Октопод като едно общо понятие за мафиотски свързаности в държавата, без да се концентрираме върху конкретната операция „Октопод”... ,

Цветан Цветанов: Само мога да ви кажа, че...

Водещ: ... или че Алексей Петров е родил ВСС, защото нали ако Октопод е родил ВСС, трябва, може да го кажем и така: Петров роди ВСС. Кое от двете?

Цветан Цветанов: Може да приемем, че Петров по някакъв начин, а и Красьо Черния по някакъв начин са имали определено влияние във ВСС.

Водещ: Алексей Петров е имал влияние... А има ли връзка между Алексей Петров и Красьо?

Цветан Цветанов: Вижте, това, което не бих могъл да споделям, е това, което зная в детайли, защото все пак в голямата си част моите изводи са и на база информацията, която съм имал. Но сами разбирате, че не бих могъл да конкретизирам или да говоря в тази посока. Аз смятам, че след като има усещане в обществото за нещо, което е непрозрачно, нещо, което е нечисто, трябва да се търси формата, с помощта на всички институции да се изчистят подобни съмнения.

Водещ: Т. е. не можете да споделите информацията, че Красьо и Алексей Петров са имали връзки, или не можете да споделите информация дали са имали връзки?

Цветан Цветанов: Нека да оставим на конструктувния диалог, който ще има във ВСС, да си поговоря с тях, да обясня моите притеснения, моите виждания и оценката, която има от редови съдии и голяма част от служителите.

Водещ: Ама ако те са част от Октопода, вие какво ще си говорите с тях?

Цветан Цветанов: Ами аз затова казвам, че...

Водещ: Това е все едно да идете да си говорите с Алексей Петров сега.

Цветан Цветанов: Ами вижте, това е легитимна институция. За мен обаче това, което, първото, което ще разговарям с тях, е, че писмото, което го изпратиха към мен, беше доста некореспондиращо с добрия тон за един конструктивен диалог.

Водещ: Лоши обноски, вдигане на пръст – това са ваши изрази в отговор на това писмо.

Цветан Цветанов: Да, това е... Писмото, предполагам, че сте го прочели. В една трета от него се говори точно за октоподи, за всичко това, което е като лош имидж за ВСС. И в края на писмото има едно изречение, в което казват: все пак да говорим и за връзките, за координацията между ВСС и МВР.

Водещ: Ще прекрати ли ГЕРБ мандата на ВСС?

Цветан Цветанов: Е, това не мога да го взема аз като решение. Това е дискусия, обсъждания...

Водещ: Смятате ли, че трябва да стане това?

Цветан Цветанов: Ами вижте, когато говорим за една реална съдебна реформа, която трябва да бъде проведена, смятам, че с помощта на съдиите, които биха могли да инициират някакви предложения, които да бъдат разумни за действително реалната реформа, която трябва да бъде направена, и спокойствието и сигурността...

Водещ: Аз четох вече за такива идеи – квоти от общите събрания по места да избират например членовете на съвета; да намалее или да изчезне квотата на парламента; всяка квота да кадрува в своята област...

Цветан Цветанов: В момента мога да кажа, че...

Водещ: ... т. е. прокурори да избират прокурори, съдии – съдии.

Цветан Цветанов: В момента няма конкретна, ясна позиция в тази насока и затова не бих искал да говоря каквото и да било.

Водещ: Ще продължите ли да се изказвате по конкретни дела, което като че ли най-дразни съдиите?

Цветан Цветанов: Разбира се. Аз смятам, че в това няма нищо лошо, защото сами разбирате, че когато говорим за борба с престъпността, и пак ще дам един пример, който дори и вчера колегите на отчета на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност”, знаете за съвместната операция между ГДБОП и колегите ни от Германия. До Щутгарт бяха заловени трима български граждани с две скениращи устройства, с лаптоп конфигурация, заготовки за кредитни карти. Колегите от Германия са казали, че за тези деяния тези лица може би ще получат от шест до седем години ефективна присъда. И колегата, началникът на сектора, който е за фалшификациите, стана и каза: г-н министър, подобна операция с много по-големи количества скениращи устройства бяха задържани лицата, получиха от три до шест месеца условна присъда. Това е просто разликата и затова всъщност ние се стараем максимално да обновим контактите с евроатлантическите партньори и когато говорим за трансгранична организирана престъпност, естествено, че е по-добре да се направи престъплението в чужбина, защото знаем, че там просто лицата ще бъдат съдени много по-бързо, много по-ефективно и по този начин ще бъдат извадени от обществото, за да тормозят гражданите и страните от ЕС. Дори давам за пример вчерашната операция, която беше реализирана във Варна. Имаме подобна, идентична ситуация, каквато имахме в Германия. Ето, давам ви един такъв пример, ако искате след няколко месеца...

Водещ: Там хващат, също във Варна такива с...

Цветан Цветанов: Във Варна хванахме със скениращите устройства, с камерите, с лаптопа 83 000 лева кешови пари, които са с малък номинал, защото знаете, че когато се теглят от банкоматите, винаги парите са в по-малък номинал...

Водещ: И сега вие предлагате да видим какво ще направят германците и какво ще направят българите с една и съща работа.

Цветан Цветанов: Да сравним, да, да, и какво ще направят... Вижте, ние сме страна-членка на Европейския съюз и не смятам, че тежестта на наказанието, което е в Германия, и тежестта на наказанието, което е в България, трябва да бъде доста различно и доста несъответстващо на това, което е за развитите страни от Европейския съюз.

Водещ: Пускат Гейзо от ареста. Това е същият този Гейзо, да припомним на слушателите, дето вие твърдите, че не е бил в Германия, а че си е турил фалшиви печати, че е излязъл, когато стана магистралният обир, при който полицията, хвана обирджиите и пусна някои.

Цветан Цветанов: Да. Точно така и обвинението към него е точно за...

Водещ: Да, ама Сливнишкият съд, става дума за в Сливница съда, районният, казва, ами, вече повече от месец не се появява нищо ново, каква е причината да бъде държан той в ареста?

Цветан Цветанов: Ами, то няма какво повече да се появи относно фалшифицирането на документа. Имаме насрещната проверка от сръбските власти, че подобно лице не е минавало в часа...

Водещ: Не е влизал.

Цветан Цветанов: ... и в датата, когато беше сложен печатът от българска страна. Естествено, че след това експертизата показа, че печатите, които бяха на паспорта на Гейзо, са фалшиви. Какво повече бихме могли да представим и те да почнат да...

Водещ: Не трябва ли това да влиза веднага в съда?

Цветан Цветанов: Просто съдиите са тези, които решават.

Водещ: Защото пък вашият колега, министърът на правосъдието казва мерките за неотклонение не са присъди. Те не трябва да заместват, както свикна българското общество да заместват осъждането.

Цветан Цветанов: Специално за групата Гейзо и Крокодила, неговия брат, това е група, която знаете, че е съпричастна към въоръжените грабежи. Има едно престъпление, което те имат една присъда, която е издадена - 12 години. След това...

Водещ: И впрочем тази седмица мисля, че Върховният касационен съд върна делото...

Цветан Цветанов: След това, да, върна делото...

Водещ: ...за ново разглеждане, защото апелативният ги беше оправдал.

Цветан Цветанов: Апелативният ги беше оправдал и тук вече възниква въпросът за промяна на показанията на защитените свидетели. Защото и в днешните публикации във вестниците пише, че осъществената комуникация между Крокодила и защитените свидетели, след това те са си оттеглили свидетелските показания. Естествено е, че под въздействието на страха и на заплахите, естествено, че оправдавам тези свидетели, които някога просто решават да се откажат, защото просто са загубили доверие в българската правораздавателна система. Затова...

Водещ: Вярно ли е, че Станишев може да не бъде обвинен за изчезването на секретен доклад на ДАНС, защото той можело и да е бил откраднат от Алексей Петров, както пишат вестници през седмицата? И се прави връзка с намерени и други документи на ДАНС в офиса на Петров, басейна "Спартак".

Цветан Цветанов: Не бих казал, че премиерът Станишев трябва да бъде оправдан по този начин, както вие се изразявате. Защото има хронология на приемането на документи, които са с класифициран гриф, и по този начин той трябва по същия начин да има подпис на човека, който приема документа. Просто премиерът Станишев явно не е запознат с боравенето на подобни документи. От небрежност може би в по-голямата си част той е върнал документа като един нормален, рутинен, явен документ, който се смята, че по този начин той се изчиства от него. Но подписът, който стои за приетия документ, и липсата на подпис, че е върнат този документ, говори, че премиерът е нарушил закона.

Водещ: Тоест вие очаквате обвинение?

Цветан Цветанов: Тук вече нека все пак прокуратурата да прецени и съдът да е този, който да реши.

Водещ: Ще има ли втора серия на "Октопод"?

Цветан Цветанов: Това, което в момента имам постоянно като питания от цялата страна, е подобни Октоподи да има и във всички градове на страната. Защото се създава едно усещане в хората, срастване на олигарси, на бизнеса, на хора, които по някакъв начин дирижират и контролират цялото функциониране на местната власт. Така че в тази посока съм поставил определени задачи към всички областни директори, защото корупцията и генерирането на сериозен финансов ресурс става от злоупотреби по Закона за обществените поръчки, в местната власт, изпълнителната власт.

Водещ: Ще използвате ли незаконно придобити данни от швейцарски банки за гонене на данъчни длъжници? За наказателни преследвания и разследвания.

Цветан Цветанов: Всичко, което може да ни подпомогне в разследването на даден вид престъпление или злоупотреби от български граждани към финансовата система на страната, естествено, че ще се възползваме и от партньорството с евроатлантическите партньори.

Водещ: Подобни аналогии веднага могат да се направят, президентът може да каже, всичко, което ще помогне на обществото да бъде запознато по-добре, независимо че ГЕРБ казват, че не е законно и противоконституционно, трябва да бъде използвано. Значи, това е голям въпрос, той и в Германия се води този дебат, може ли да вземеш откраднати данни от швейцарска банка и да започнеш да ги развяваш като доказателства срещу някой? Тоест едно престъпление да се превръща във...

Цветан Цветанов: Да сте видели някъде някой да ги развява тези данни? Не, нали? Така че има си...

Водещ: Тоест няма да бъдат използвани тези данни в България...

Цветан Цветанов: Има си оперативни способи, има си оперативно сътрудничество с евроатлантическите ни партньори. Така че ние в много от случаите работим точно по информация и насрещни проверки, които с тяхна помощ ние правим, за доста български граждани.

Водещ: Дебатът на парламента ще бъде вот на доверие за парламента, като обобщение. Цветан Цветанов.

Цветан Цветанов: Ето това смятам, че е една новина от днешното ми участие в Дарик. Когато сме заедно, мисля, че винаги има подобни новини, които излизат.

Водещ: Цветан Цветанов, вицепремиер, щях да кажа, вицепрезидент, но вие казахте, че нямате тези амбиции. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, специален гост на „Седмицата”.

„Диалог под сатъра на импийчмънта няма да има”,

„2010 година ще бъде също година на кризата в България”,

„Големият въпрос е - кога олигарсите станаха такива”,

„Никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване”,

„Аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблем, да се търси първосигнало врагът, извън онзи, който е отговорен за този неуспех”, „Симеон Дянков се превърна в символ на това управление”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”,

„Не ни трябват битки между институциите, а ни трябва битка с кризата”, „Правителството трябва да бъде поздравено за отпушването на еврофондовете”, „Не може да се води антикризисна политика на парче”,

„Не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако нямаме ясни цели и не знаем посоката”,

„Искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто”

и прочие, и прочие.

Всичко това бе казано от държавния глава днес, на продължителна пресконференция в Гербовата зала в президентството. Събитието се проведе при голям медиен интерес. Очакваше се държавният глава да коментира въпроси, свързани с антикризисната политика, подготовката на българската позиция по Стратегия “Европа 2020”, както и отношенията между институциите.

Ето Стенограмата от тази пресконференция, както и въпросите, които бяха зададени от журналистите и отговорите, които получиха те.

Пресконференция на президента Георги Първанов на тема: българската позиция за стратегия „Европа 2020 година” и отношенията между институциите

12 март 2010 | Агенция "Фокус"

Водещ: Уважаеми колеги журналисти, дами и господа, добре дошли на днешната пресконференция на президента на републиката. Темите на пресконференцията бяха обявени предварително, но все пак да ги припомня накратко. Това са мерките за справяне с икономическата криза, подготовката на българската позиция за стратегия „Европа 2020 година”, както и отношенията между институциите. Благодаря на всички за големия интерес към днешното събитие. То ще протече в две части. Най-напред президентът Георги Първанов ще направи встъпително изявление, след което ще имате възможност да зададете и вашите въпроси. Благодаря ви. Ако обичате, нека да чуем най-напред президента, след това ще отговорим на всички въпроси.

Георги Първанов: Уважаеми дами и господа, тази пресконференция беше замислена доста отдавна с идеята да направим една рекапитулация, да осмислим или дори да преосмислим антикризисната си политика и да хвърлим един поглед напред в следващото десетилетие, както впрочем го правят много интензивно в Европа през последните няколко месеца. Затова и тези теми ще бъдат акцента на моето встъпление с риск да разочаровам някого. Защото смятам, че това е най-важно и защото това е израз на последователността в действията на президентската институция от септември месец, през януари до ден днешен. Казах септември, да припомня, че тогава инициирахме един дебат по необходимите антикризисни мерки с доклад от експерти, характеризиран впрочем доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел. Тогава поставих настоятелно въпроса за обвързването на мерките на антикризисната ни политика с формирането на една цялостна визия за следкризисното развитие на страната. Подчертах, че не е възможно ефективното противодействие на кризата, ако не знаем посоката, ако нямаме формулирани ясни цели и приоритети към каква икономика, към какъв модел на икономическо развитие се стремим. Защото, и по това мисля, че всички сме съгласни, кризата коренно промени условията, променя и ще промени изходните равнища след излизането от кризата, когато и да се случи това. Условията и ресурсите за предишното състояние на близо десетилетие растеж са вече изчерпани. Самият модел на растеж и за България, и за Европа е изчерпан според мнозина от експертите. В края на януари продължих тази тема чрез дискусията „България, накъде след кризата?” Поставих тази тема защото от месеци наред в Европа наистина набира сила дебатът по стратегическия документ „Европа 2020”. Искам да ви обърна внимание, че на сайта на президентската институция са публикувани основните тематични области на дебата – към каква икономика да се стремим, каква да бъде структурата, защото очевидно ще се наложи преструктуриране на българската икономика, кои да бъдат новите източници на растежа и развитието му до 2020 г., какъв модел на социална политика да следваме и ще се опитаме да изградим, защото и това е другият много важен акцент в работата по европейската стратегия 2020. Тези дни научихме, че кабинетът ще приеме нов пакет от антикризисни мерки. Дочу се и екстравагантната идея за Закон за кризата. Научихме, че е одобрена и рамковата позиция на България по стратегия „Европа 2020”. Аз не познавам документите, проектите, впрочем, и за това не би било коректно да коментирам нещо, за което нямам информация. Но за мен въпросът на въпросите е за съдържателната връзка между двата основни документа. Т.е. не може да се води антикризисна политика на парче под натиска на обстоятелствата. Трябва да е ясно, че антикризисните мерки и действия ще бъдат ефективни, само ако са част от тази стратегия за изхода от кризата – от стратегията „България 2020” в „Европа 2020”. За това и тези стратегически търсения в рамките на ЕС не би трябвало да са нещо абстрактно, отдалечено, чуждо за нас. Защото би било много лошо, ако отгоре, от Брюксел в случая, ни се спуснат някакви параметри, друг е въпросът ние до колко бихме могли да ги постигнем, и ние стигнем до тук, да коментираме единствено това – постижими ли са параметрите, свързани с устойчивия растеж, с интелигентния растеж в българските условия. Ще отворя още една скоба, по време на тази няколкодневна визита в Брюксел, основната тема на разговора ми с европейските лидери, знаете че имах възможността да срещна практически всички европейски лидери на институции, беше за това как да се скъси дистанцията между България, между новите страни-членки и старите, страните с развити икономики. Защото най-голямата заплаха за нас, дами и господа, е след края на кризата ние да останем в още по-отдалечената периферия. Заплаха за Европа е да има Европа на три писти, на няколко етажа и т.н. За това аргументът дайте първо да преборим кризата, а после ще му мислим, е неработещ. Кризата трябва да се управлява, а не да се оставяме на нейното течение. Нещо повече, управлението на кризата не може да бъде ефективно, ако то, ще използвам един жаргонен израз, не бъде комуникирано. Казано с други думи, ако всеки ден не се води необходимият диалог с бизнес, с хората, ако не се обясняват тези мерки и ако я няма обратната връзка. Няколко думи за антикризисната политика към днешна дата. На 27 април изтича срокът на действие на приетите от Министерски съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика. Очевидно е, че в следващите месец и половина няма как да се излезе от икономическата криза. Аз не искам да коментирам различните мнения и хипотези, прогнози, които бяха направени от представители на управляващото мнозинство, в това число и от членове на самия кабинет, защото един каза на 1 април, друг каза средата на юни, а пък министър-председателят заяви, че това е криза, непозната от времето на войната. Моята прогноза, която впрочем кореспондира с това, което съм казал през септември, че поради самия модел на българската икономика, кризата у нас ще бъде по-дълбока и ще продължи по-дълго. Казвам го не, за да плаша, а за да погледнем реалността в очите, да не градим антикризисните си мерки и политика на свръх оптимистични пропагандни хипотези. Има няколко конкретни индикатори, които не могат да не събудят тревога. Първо – тази задлъжнялост, вътрешният дълг между държавата и фирмите, между самите фирми, между гражданите и банките, имам предвид лошите кредити. Второ – замразяването на дейността, нарастването на фалитите и оттук безработицата в секторите и регионите, най-силно засегнати от кризата, особено промишлеността и строителството. Трето – спадането на потреблението и жизнения стандарт. На практика дами и господа, се консумира известното нарастване на доходите от последните години. Четвърто – критичното състояние на някои социални системи и институции, закриването на училища, болници и прочее. Без да влизам в детайли по анализа на всеки един от тези индикатори, ще трябва да призная, че кризата не само не отслабва, но и се задълбочава във връзките й измерения – финансовото, става дума за обема на приходите. Знаете, че през януари сме на червено, през февруари може би ситуацията ще бъде още по-тежка. Второ, икономическото измерение. Спадът на икономиката като цяло продължава, макар че според някои има занижени темпове. И социалното измерение – това, че кризата засегна не само тези, които са най-уязвими, тези социални групи, но най-вече много сериозно страда и малкият и средният бизнес. Това е обективната страна. Стои въпросът обаче за субективния фактор, за ефекта от следваната политика, важният и бих казал ключовият въпрос за оценката на положението, в което се намираме. Тук е отговорът на въпроса за правилността на политиката, която се следва. За мен все по-ясно става, че е необходимо преразглеждане на досегашната антикризисна политика, че е необходим нов план за действие. Не само заради формалното изтичане на предишните мерки. Необходим е друг подход. В тази връзка отново ще върна лентата назад, за да припомня, че на базата на този антикризисен доклад, подготвен от учени, бизнесмени, от хора от самото производство, аз настоявах да има една активна антикризисна политика чрез стимулиране на фирмите и потребителите, производството и потреблението. Държавата има различни инструменти за това. Тогава аз предложих да има един минимален структурен дефицит, дефицит в разумни граници, който да даде глътка въздух на бизнеса и гражданите. Защото реалността изисква да бъдем гъвкави. Иначе бюджетният дефицит и без това набъбва. И не е необходимо да дойдат от МВФ да ни го кажат. Реално твърде вероятно е да стигнем 2%, около 1,8 по данните, с които разполагам, това е дефицит, който обаче се формира под натиска на обстоятелствата. А не като изпреварваща политика за подкрепата на бизнеса и гражданите. Тогава настоявахме за изпреварващо разплащане на държавата с фирмите. Боя се, че твърде много закъсняхме. Сигурно един цял цикъл, много важен цикъл в развитието на бизнеса, на всяка една отделна фирма. Цената на това закъснение е много висока, защото една не малка част от икономиката ни вече образно казано /.../. Безработицата навлиза в двуцифрени измерения. Затова аз мисля, че ако се преосмислят нещата вместо да се вземат решенията постфактум под натиска на реалността, когато цената ще бъде все по-висока и социално-икономическа, по-добре да се възприеме един активен изпреварващ подход. Няколко проблеми е крайно време да намерят своето разрешение. Първо, вече казах, не разплатените просрочени плащания към бизнеса по отношение възстановяването на ДДС и коректно изпълнението на договорите за обществените поръчки, в това число и проекти, финансирани по европейски фондове и програми. Не решаването на този проблем в края на 2009 година според работодателските организации, според експерти е една от основните причини за тази междуфирмена задлъжнялост, за фалитите на фирми, за уволнението на персонала, за не изплащането на работните заплати. Очакванията за по-високи приходи в началото на годината, които ще позволят да се извършат разплащанията на натрупаните задължения, не се оправдаха. Сега, макар и със закъснение, този въпрос ще трябва да намери решение. Дано не съм лош пророк, но мисля, че при така очертаващата се ситуация става вече неизбежна актуализацията на бюджета. Стремежът поне трябва да бъде тя да е в рамките на посочения критерий за дефицит. Второ, ще посоча необходимостта от осигуряване на по-приемливи условия, един по-лесен достъп за кредитен ресурс на малките и средни предприятия. Крачка напред в това отношение е направена чрез Българската банка за развитие, но според мен тя не е достатъчна. Необходимо е увеличение на ресурса и подобряване на условията на достъп, особено за споменатите малки и средни предприятия. Което, разбира се, трябва да бъде съпътствано с една много строга, ефективна организация за използването на средствата и за техния контрол. Трето, споделям изразените позиции на представителите на бизнеса и на работодателските организации и искам да изразя своето несъгласие с предложението за увеличаване на здравно-осигурителната вноска от 8 на 10%. Това не е антикризисна мярка, а натоварва допълнително работника и работодателя. В никакъв случай не гарантира в условията на кризата събираемост на очакваните допълнителни приходи и предоставянето, което е особено важно, на по-качествени медицински услуги. Вярно е, че допълнително поисканите средства от НЗОК ще доведат до дефицит, но той може да бъде осигурен в рамките на критерия за него и за сметка на депозираните средства на здравната каса в БНБ, за което многократно съм настоявал. Четвърто, в тази връзка възниква и въпросът за подхода към здравната реформа. И то от гледна точка на гарантиране конституционното право за навременна и качествена медицинска помощ на всички български граждани. Смятам за необходимо да се предостави и публично да се обсъди национална здравна карта или програма за преструктуриране, което да гарантира правото на равен достъп до качествени медицински услуги.

Нормативно да бъде гарантиран един адаптивен период за преструктуриране на болничния сектор, за да могат, уважаеми дами и господа, общините, които успеят да отговорят на критериите, да получат финансиране за преструктуриране на медицинските заведения. Практически сега такъв срок не беше даден. Да се ускори процесът по въвеждането на прозрачен и предвидим механизъм за договарянето на цените и обемите на здравните услуги. Да се създадат благоприятни условия и стимули за развитието на допълнителното здравно осигуряване. Пето, по същата причина, че не е антикризисна мярка, не подкрепям и вече увеличения значително минимален месечен осигурителен доход на самоосигуряващите лица от 260 на 420 лева. Шесто, септемврийският ни дебат постави проблема за социалната цена на антикризисната политика. Този въпрос, който е основен за президента Обама, за президента Саркози, за всички европейски лидери, който е ключов в споменатата, обсъжданата, макар и не толкова гласово у нас, стратегия „Европа 2020”. Тогава конкретният ми въпрос беше как ще бъдат открити тези обещания от правителството, 150 000 нови работни места – при тези съкращения в администрацията, някои от които неизбежни, при отсъствието на достатъчно регулаторни механизми, с които да се стимулира бизнеса, да се създадат нови работни места. Резултатът, за съжаление, е налице – вместо нови работни места, имаме над 100 000 нови безработни и още може би 200 000, ако се вярва на синдикалните експерти, които са с единия крак навън. Не броя нерегистрираните, защото там е много трудно да се прецени. В тази връзка подкрепям позицията на синдикатите, че е необходимо да се реализира комплекс от мерки за осигуряването на по-голяма гъвкавост и сигурност на трудовите пазари. Седмо, оценявам високо предприетите действия и постигнатите резултати по отпушването на еврофондовете. Правителството, мнозинството трябва да бъде поздравено за това. При усвояването на средствата от ЕС считам, че има сериозни проблеми при този процес най-вече в общините. Необходимо е да се осигурят средства за съфинансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд за покриването на ДДС по националния план за развитие на селските райони. Периферно дочух днес в парламентарния контрол отговора на министъра на земеделието, който звучеше, струва ми се, обнадеждаващо, и ако наистина се работи в тази посока, ще се радвам да има конкретни резултати. Както и по проектите по ОП „Околна среда” и „Регионално развитие” за подпомагане финансово слабите общини чрез напълно или частично компенсиране по разходите на обслужване на дълга им към Фонд „Флаг”. Защото тяхното неосигуряване ще постави под съмнение участието на средствата на общините по отделните програми на ЕС. Не трябва да се забравя, че крайните срокове за общинското финансиране масово започват да текат 2011-2012 година. В тази връзка при намалената приходна база на общините все по-актуален става въпросът и за финансовата децентрализация и източниците на финансиране. Няколко думи на финалната част по българската позиция за стратегия „Европа 2020”. Само след една седмица, уважаеми дами и господа, в Брюксел ще има обсъждане вече на един напреднал вариант на стратегия „2020 година”. Аз не знам каква е българската позиция. Знам, че вчера е имало обсъждане, надявам се да има конкретен, видим, значим резултат. Макар че откровено казано, не мога да си представя, че нещо такова може да се работи в лабораторните условия, в кабинетите на един или друг министър само. Защото, отново казвам, става дума за фундаментални стратегически въпроси, става дума за начина на развитие, за модела на българската икономика, за равнището на заетост, за инвестициите в образованието и научната, и развойна дейност, за енергийните ни показатели, равнище на доходи и т.н. При това ние трябва да направим тези прогнози и трябва да намерим своето място в ЕС на базата на реалната оценка на това, как ще изглежда България и българската икономика на изхода от кризата. Давам ви за пример проблема с изискването 3% от брутния вътрешен продукт на страните от ЕС да отиват за инвестиции в научната и развойната дейност. У нас в момента за наука и изследвания се заделят 0,3%. Как ние ще съумеем да преодолеем тази огромна разлика, ако искаме да имаме интелигентен растеж, ако не искаме да сме отново на опашката? Нека да не забравяме, че сред европейските цели има и такива, като 75%-на заетост на населението между 20 и 64 години. У нас равнището на заетост в този възрастов диапазон е 60%. Аз вече ви напомних за това обсъждане, което организирах на 22 януари, когато започнахме подготовката на стратегия „2020”, спомняте си добре, поканихме министър-председателя, икономическия екип, представители на българския парламент, много бизнесмени, хора на науката с идеята да се направи една стратегия, един документ, който наистина ще има консолидираната подкрепа, ще бъде формиран при взаимодействието на всички български институции, ще изразява единната ни воля. И второ, което е не по-маловажно, ще има широката обществена подкрепа. Защото много лесно е ние да спуснем един документ, който да се изпълнява надолу по места. И най-вече, този документ трябва да бъде изработен при една максимално мобилизирана експертна подкрепа. Нямам самочувствието, че най-добрите експерти са в президентството, въпреки че работят перфектно. Надявам се и в Министерския съвет да не смятат, че само там е концентриран този експертен потенциал. Сега е моментът наистина да се опрем на знаещите и можещите, това е смисълът и на моето послание. И съвсем в заключение: уважаеми дами и господа, аз смятам, че не ни трябват битки между институциите, трябва ни битка с кризата. Нека да насочим енергията си не в междуособни сблъсъци, а за извеждане на България на една качествено нова позиция след кризата. Благодаря.

Водещ: Колеги, заповядайте за въпроси. БТВ бяха първи, след това в. „Труд”. Рада Домусчиева. Заповядайте.

Рада Домусчиева: Бих ви помолила за коментар все пак на политическия скандал, на политическите аспекти на този скандал и също за това какво смятате вие за искането за вашето отстраняване? И още един въпрос имам. Как ще коментирате вие идеята на осем икономически организации да започне приватизация на дялове от електроенергийните предприятия, които в момента са в забранителния списък? Благодаря.

Георги Първанов: Не съм се и надявал да избегнем горещата тема. Съзнателно обаче не исках да я включвам в това свое изложение. Ще отговоря на всички ваши въпроси в тази посока. Преди всичко ми е струва, че искането за импийчмънт е просто едно продължение на шоуто от началото на март. Не е нещо ново. Сигурно ние сме на път да влезем в Книгата на Гинес по брой искания за импийчмънт на президент. Защо тръгва тази поредна атака? Спомняте си преди месеци, сигурно беше месец ноември, имаше едно подобно искане. Тогава лидери на мнозинството обявиха, че ще искат импийчмънт, без обаче да бяха измислили темата, по която ще го направят. Седнаха, помислиха и извадиха темата за моя отказ да реагирам светкавично на искането на министър Желева за уволнението на двама български посланици. Сега вече вероятно мнозина от вас не си спомнят и повода, и самата си случка. Аз си мислех тогава, че едва ли би могло да се измисли по-нелеп повод за отстраняването на президента, но признавам, че последните няколко дни ме опровергаха. За какво става дума? Аз няма да коментирам, освен ако няма допълнителни въпроси, по темата стенограмите, но мисля, че тук политическият дебат е сведен едно деловодно, архиварско отношение. Всички действия в тази посока са ясно регламентирани в законите, достъпа до обществената информация и много други, по които ще се изкажат юристите. Г-н Дянков беше при мен в качеството му на вицепремиер и министър. Като такъв е заявил срещата. Аз лични отношения с г-н Дянков нямам и не бих искал да имам. Още повече че настоя за такава среща и самият министър-председател. Нямаше по-лесен начин, уважаеми дами и господа, от това истината да излезе наяве от публикацията на стенограмата 1:1. Така, както го правят в Министерски съвет. Някой питал ли е предишните кабинети дали да публикува техните стенограми? Не и не го смятам за необходимо. Титулярът, ръководителят решава. Разбира се, в рамките на закона. Там, където няма класифицирана информация и няма лични данни, проблем няма. Но, забележете, тук беше подменена темата на дебата. Проблемът не е в публикуване на стенограмата, проблемът беше в това, че се показа истинският образ на една лъжа или може би на една тенденция, серия от лъжи по отношение на президентската институция. Иначе самият разговор вие сте го чели, мнозина от вас са го чули, е разговор, в който няма една обидна дума. Понеже говорим за честа и достойнството. За разлика от събеседникът ми тогава и от много български политици, вие знаете не по-зле от мен, аз никога, дами и господа, не съм си позволявал подобни обидни думи и квалификации. Независимо дали става дума за отделни личности или за цели социални групи. Трябва ли да припомням колко много се обогати българският политически речник в последните месеци благодарение на личния принос на няколко души? Аз ще запазя този стил. Пак казвам, разговорът беше строг, но беше интелигентен, беше конструктивен, както каза и самият министър. Така че не виждам аргументите на тези, които сега го защитават. Иначе по повод на стенограмата съм готов да говоря много днес, но тук има една книга, една от многобройните книги, които сигурна вие познавате, „Стенограмите на Кисинджър”. Свръхсекретните стенограми. Това е част от търсенето на истината и на повече прозрачност. Разбира се, атаката срещу президентската институция намери в това повод. Ако не беше това, щяха да се намерят други поводи. Атаката на случая на г-н Костов и на ГЕРБ е не само защото г-н Дянков е стълбът на правителството и идеолог на икономическата му политика. Цялата кампания е, защото Симеон Дянков се превърна в символ на това управление. Има видим успех в антикризисната политика на правителството, и го казвам със съжаление. Отново искам да кажа – аз искам кабинетът на Бойко Борисов да успее. Но не искам, когато има проблеми, да се върви по линия на най-елементарната, на първосигналната реакция и да се търси врага, извън онзи, който е отговорен за този неуспех. Иначе оставам с впечатлението, че единствената последователно следвана антикризисна мярка на правителството е импийчмънта на президента. Целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа страх към различните социални групи. Спомнете си тона към лекарите, към академичния състав, към кметовете, към земеделските производители. Иначе в чисто политически план целта е да се поддържа еднополюсен модел. В световната политология има такова понятие, но мисля, че можем да го пренесем в българските условия – да не се допусне разномислие и алтернативност. Няма да стане. Четох тези дни, тъй като не успях да го проследя директно, изказване на г-н Иван Костов, той казва нещо от този род, като прогноза за гласуването в парламента - с едно гласуване ние ще забраним на президента да публикува стенограми, ние ще му покажем къде е мястото му. Не е познал г-н Костов. Моето място тук е решено от два милиона избиратели. Впрочем, може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство взети заедно. Да не говорим за твърде скромното, символично, семпло присъствие на самия Иван Костов в парламента. Да е ясно нещо – президентът, в случая аз бях много коректен тогава, когато имаше искания за стенограми, за информация и ще запази тази своя коректност към българския парламент, защото ние тук имаме високо чувство на държавност, на уважение към институциите. Тази институция не подлежи на парламентарен контрол и нашата сговорчивост и коректност не бива да се тълкува като слабост. Впрочем, малко ми е странно за това, че шефът на българския парламент, председателят г-жа Цачева на няколко пъти беше въвлечена в това да представя партийните позиции на управляващата формация. Припомнете ми друг подобен случай в историята на българския преход. Толкова.

Водещ: Продължаваме по-нататък. Вестник „Труд”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, бих искала да ви попитам следното нещо. Вие казахте, че основната ви цел и основната цел на държавата би трябвало да бъде преодоляване на кризата. Как обаче ще бъде преодоляна кризата, при положение, че има война между институциите? И в тази връзка искам да ви попитам – какъв е вашият сценарий, вашето виждане за преодоляване на това напрежение между институциите – вашата, на президента и правителството? Бихте ли коментирали идеята на премиера Бойко Борисов за едновременно подаване на оставки от ваша страна и от негова и отиване към предсрочни избори? Много ви благодаря.

Георги Първанов: Чуха се доста тежки думи, уважаеми дами и господа. Пак се заговори за война между институциите. Спомням си, че имаше едно изказване на един от мъдрите хора на 20 век, който казваше, че войната е нещо прекалено сериозно, за да го оставим на генералите, да ме извинят висшето офицери от моя екип. Не е добре, когато от най-високо място, при всяка реплика и знак за различие звучат такива, доста тежки думи. Само преди броени дни аз имах възможността да докажа на практика готовността си за взаимодействие с правителство и парламента. Визитата в Брюксел, в която нямаше нюанс, нямаше нотка на различие между президента и другите участници в делегацията. Не искам да връщам лентата назад, има много вътрешни примери за едно подобно добро взаимодействие, не за някакъв сговор, не за нещо тайно, за принципно взаимодействие, което става пред всички вас и резултата му вие може да оцените. Струва ми се, че в този случай премиерът Борисов и ГЕРБ стават заложник на една линия, образно казано на Костовизацията на българския парламент, на управлението изобщо. Така си обяснявам и това, което той беше казал някъде, че е бил на различно мнение, но групата гласувала в полза на отстраняването. Не знам дали това е част от някаква стратегия. Самият премиер трябва да прецени какво му носи това. Разбира се, важно е да мислим сега, в разгара на този проблем за неговия изход. Аз съм за възобновяване на диалога между институциите, защото това няма алтернатива. Но нека да се разберем, диалог под, извинявайте за израза, сатъра на импийчмънта не може да има. Ако не бъде изтеглено това искане, ако не бъде прекратена процедурата, тогава ние просто ще работим в друг режим. Президентската институция ще продължава да работи еднопосочно с всички български институции за отстояване на националните интереси за решаването на конкретната задача. От нас политика на инат няма да се очаква. Напротив, тогава, когато става дума за разумни, за добри, за перспективни неща, аз ще бъда един от първите адвокати. Но това не означава... Всъщност, както и да се развиват отношенията в диалог или в продължаване на напрежението, това не снема необходимостта да има коректив, така, както аз не се притеснявам от критики, нося на критики, така и в правителството трябва да свикнат на едни подобни отношения. Това е демокрацията.

Водещ: БНТ. Заповядайте.

Сашо Диков: Ще имаме ли възможност и ние да зададем въпросите си?

Водещ: Разбира се. Г-н Диков, ние в президентството не делим медиите на правилни и неправилни.

Сашо Диков: Ще имам ли възможност и аз да задам моите въпроси, г-н президент?

Водещ: Разбира се, г-н Диков.

Георги Първанов: Г-н Диков, по моя препоръка след Националната телевизия ще ви дадем думата на вас.

Сашо Диков: Благодаря ви.

Георги Първанов: Моля.

Журналист: Благодаря ви, г-н президент. На мен ми се иска първо, ако може, да уточним как вие оценявате позицията на премиера Бойко Борисов в целия конфликт? Вие загатнахте малко вашата позиция. Смятате ли, че е необходима среща между вас двамата, помирителна среща, на каквито сме били свидетели след всеки един конфликт откакто Бойко Борисов е премиер? И след това – оценявате ли като грешка това, че вие разпространихте тази стенограма? Защото след нейното разпространяване всъщност дебатът наистина се измести от антикризисната политика към, както вие го нарекохте, на деловодско ниво? И третият ми въпрос – от ГЕРБ съзряха в изваждането на стенограмата ваша стратегия за ваш политически проект след като приключи мандатът ви на президент?

Георги Първанов: Пак ще кажа, дами и господа. Аз просто не вярвам, че г-жа Фидосова е наложила темата за импийчмънта против волята на министър-председателя. Помирителна среща не е необходимо. Срещи, разговори, съвместна работа по тези конкретни въпроси трябва да има, не заради самоцелното помирение. Аз бягам от тази дума, просто защото аз не съм предизвикал по никакъв начин конфликт, за да се помирявам. Но безусловно има нужда от взаимодействие. Това взаимодействие беше накърнено от едно доста тежко искане от страна на парламентарното мнозинство. Но ние така или иначе ще трябва да седнем и да работим заедно. На ход е отсрещната сграда, тя трябва да прецени какъв ще бъде режимът на нашето взаимодействие. Аз чух пак така в репликите, които валят от всички посоки тезата, че министър-председателят е имал в джоба си оставката. Имам чувството, не знам какво има в джобовете си, естествено, но имам чувството, че и в който и джоб да бръкне, вади импийчмънт. Искам да се сложи край на това. Още повече че става дума за нелепи неща. Отново ще кажа – огласяването на стенограмата беше единственият начин да се покаже цялата истина, едно към едно, всяко преразказване, всяко прессъобщение, всяка нотация ни вкарваше в схемата да се обясняваме дали диалогът е бил конструктивен, дали е станало недоразумение, предизвикано от авторите на предаването или пък някой друг е виновен. Не, ето, моля. Това би трябвало да го приветствате вие, журналистите и всички онези, които се борят за повече прозрачност в обществото. Чух тези реплики, които традиционно обвързват моята позиция с възможен политически проект. Забележителното е, че отново атаката в тази ниша започна от министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, както беше и при предишния път. И мисля, че не би трябвало да говори за политически проекти. Единственият може би шеф на политическа партия, който е министър на вътрешните работи, тъй като аз в европейски, пък може би и в световен мащаб не се сещам за друг подобен случай. Защото той е и патрон на ДАНС. И аз питам тук няма ли едно доста тревожно срастване на политическата власт със силовите органи. И на този фон той ме пита, не ме пита, обезценява моята позиция сега с нещо, което щяло да става в далечното бъдеще. Впрочем министър Цветанов ме атакува и за изваждането на стенограмите. Той беше първият и намирам за не много мъдро и това, че точно човекът, който искаше да слуша всички телефони, да следи всичко в интернет, да следи обществото като цяло, той да протестира против една рутинна управленска практика. Изобщо аз смятам, че дебатът трябва да се води по същество, не с някакви отвлечени, мними, хипотетични контрааргументи. Ако нещо от онова, което съм казал, не му харесва, моля. Заповядайте, г-н Диков.

Сашо Диков: Г-н Първанов, много ви благодаря, аз можеше формално да бъда отстранен от тази пресконференция, тъй като не спазих срока за акредитация, така че благодаря и на г-жа Башлиева и лично на вас може би.

Георги Първанов: Аз лично настоях.

Сашо Диков: Така и предположих. Защото тя каза нека да се допитам, така и предположих. Благодаря ви. Имам следните въпроси. Първо, ако бъдете уличен в лъжа по който и да е въпрос, ще си подадете ли оставката. Второ, кога ще отговорите на петте въпроса, поставени от ГЕРБ към вас, предполагам, че ги познавате въпросите, ако не ги, тука аз, разбира се, имам един наръчник. Трето...

Георги Първанов: Ако искате, може да ме питате за някое въпросче. Надценявате ме, ако мислите, че помня всички въпроси.

Сашо Диков: Едното е записвани ли са чужди дипломати и бихте ли публикувал всички стенограми, включително и разговора си с Путин. Само така на едро нахвърлям. Трето, обвинихте г-н Дянков и моите колеги от „Шоуто на Иван и Андрей”, че г-н Дянков, цитирам: „Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването, аз съм наясно с този род предавания, аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака – и малко по-надолу – Защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че вие сте част от него – и на две страници по-нататък – знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай.” Разбирате, че ако не представите доказателства за предварителен сценарий за цялата тази работа, с извинение, ще станете смешен в очите на немалко хора. И накрая, ще кажете ли каква е истината за фамозния овен или козел архар на вашия лов, по време на вашия лов. Убихте ли го този козел, какво става на 7 ноември рано сутринта, благодаря?

Георги Първанов: Вие привнасяте един характерен елемент в нашата пресконференция. Да започна отзад напред. Не съм убил архар. Произведохме новина, нали? Второ, вече започвайки отпред назад, ако имате начин да ме уличите в лъжа, направете го сега. В това число и пред съпругата ми, която стои отзад, ако имате нещо по-особено да питате, но не ми задавайте хипотетични въпроси.

Сашо Диков: ... да се знае, ако някой, аз или който и да е било, ви уличи, ще си подадете ли оставката. Това е въпросът.

Георги Първанов: Такава хипотеза няма, защото няма възможност да бъда уличен в лъжа.

Сашо Диков: След като няма възможност...

Георги Първанов: Не, нека да не водим тук тогава този разговор. Отговорих ви, струва ми се достатъчно ясно. Бил съм достатъчно честен и почтен пред българското общество и пред всички вас и държа на тази своя почтеност и за в бъдеще. Не разчитайте, че от този храст ще изскочи заекът, г-н Диков.

Сашо Диков: Цитирате Доган.

Георги Първанов: Моля?

Сашо Диков: Цитирате Доган, това е цитат на Доган. По повод неговите двама депутати. Когато започна /.../, и той така каза. Вие цитирате...

Георги Първанов: Нещо не мога да разбера. Но все пак вие поставихте един сериозен въпрос за водените стенограми. Сериозен, защото го превърнаха такъв хората от мнозинството. Иначе той е много елементарен. Той е въпрос на установена практика. На нормативни документи, установена практика от началото на прехода. Практика, която е еднаква за Президентство, парламент и Министерски съвет. Всички разговори, уважаеми г-н Диков, които се водят с държавните глави и правителствени такива в рамките на пленарните заседания, се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил оттатък, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае три президента след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставам настрани факта, че тези стенограми, тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация. На разговорите на четири очи с държавници и с посланици, и го казвам това заради наглата лъжа и пошлостта на Асен Агов, на тези разговори присъстват по един чиновник и от двете страни, който записва, прави паметна записка, също част от идеята за паметта, за онова, което се случва в отношенията между една или друга държава. Не може Иван Костов да не ги знае тези работи. Ако не ги е правил, пак казвам, това е голям грях към идеята за държавността.

Има и друг тип въпроси, вие не ги поставяте, но други ваши колеги питат ще публикувате ли стенограмите от формирането на тройната коалиция. Даже един депутат от мнозинството каза да се публикуват и стенограмите от формирането на правителството 2002 г. Кое правителство от 2002-а сме го формирали? Аз бях избран след формирането на правителството на Симеон Сакскобургготски. Но това в кръга на шегата. Ще направя всичко възможно, дами и господа, за да се публикуват тези стенограми в рамките на мандата ми. Не сега защото има натиск, от разговорите, които е имало по тези няколко кръга на формирането на правителство на тройната коалиция. Тези хора, които са участвали в подобен род консултации. Защото на тези консултации знаете ли какво става? Там се обсъждат правните основания за формирането на правителството, там се обсъжда готовността на една или друга формация да прави или да участва в кабинета. Или ако трябва образно да кажа, разговорът там се свежда до това: Рапорт даден, рапорт приет. Няма интрига. И проблемът на тройната коалиция не е в начина на нейното формиране. Ще четете стенограмите и ще видите, че там червената нишка на разговорите е била да се направи бързо, ефективно, силно правителство, което да вкара България в ЕС тогава, когато бяхме пред критичен минимален срок да постигнем тази цел. Проблемът на тройната коалиция е в политиката, която правеше след това. Но това беше заложена във формулата на разпределението на министерските кресла, това беше заложено в конкретни механизми. Така че няма как тези неща да са се обсъждали в стенограмите в подобни дискусии. Ето и още един блъф. Ще го разсеем и това. Съвсем коректно и спокойно. Ще оставя, уверявам ви, най-добрия архив на президентска институция в момента, в който напусна тази сграда. Богат, подреден и той ще бъде предаден надлежно на държавните архиви, така както са направили впрочем и предишните президенти. Сега, когато говоря за възможен сценарий, сценарий има всяко предаване. Аз нямам никакви упреци към предаването. Имам предвид за сценария на самия екип на г-н Дянков. Г-н Дянков не за първи път организира подобни провокативни действия към президентската институция. И в хода на разговора тези неща са припомнени. Но не искам повече да ги коментирам.

Сашо Диков: Тук става дума за атака, г-н президент, извинявам се много. (...) в смисъл на дирижиран сценарий. Ето „аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака”. Обвинението е ясно и недвусмислено.

Георги Първанов: Нямам съмнение, че това е подготвена атака на г-н Дянков. Бях достатъчно ясен, изслушахме ви. Вие отнехте половината от времето на пресконференцията.

Водещ: Продължаваме по-нататък с въпросите. Българско национално радио. Виждам всички останали медии, ще ви дам думата след това.

Журналист: Г-н президент, като ултиматум ли трябва да бъдат възприемани вашите думи, че ако не бъде изтеглено искането за импийчмънт, ще работите по друг режим и какъв точно режим ще предприемете към другите институции? Искам да ви върна и към въпроса на колегата от БНТ за това дали смятате да правите партия. Тъй като споменахте, че целта е президентът да бъде държан в шах и да се поддържа еднополюсен модел, нещо, което вие казахте, че няма да допуснете. Дали това някой няма да го разчете отново като заявка за политически формат, който се готвите да направите? Благодаря.

Георги Първанов: Не, ще го разчете, разбира се. Всеки има право да чете и думите на президента по какъвто си иска начин. И аз нямам съмнение, че ще има разночетене и на този етап. Но аз съм пределно ясен. И искам веднъж завинаги да се разбере, че това, което правя в следващата година и половина, до края на мандата, ще бъде свързано с ангажиментите ми като държавен глава. Какво ще правя след това, си е моя работа.

Не, не като ултиматум. Това, което казвам, е една реалистична оценка на ситуацията. Няма да допусна да се водят преговори или разговори, които могат да имат двуличен характер. А в момента имаме точно такава ситуация. Ние просто ще си вършим работата. Имаме ангажименти, които са общи за всички български институции. Образно казано, всеки ще си носи раницата, всеки ще си изпълнява ангажиментите и надявам се в крайна сметка по силата на математическата логика да имаме събиране на векторите в една посока, в една цел.

Водещ: „24 часа”. Заповядайте.

Журналист: Г-н президент, във всичките години, в които сте в политиката, най-различни медии са се упражнявали на гърба на вас и на вашето семейство и са писали какви ли не неща. Защо точно сега решихте да реагирате толкова остро и да разбираме ли, че оттук нататък при всеки слух и непроверена информация вие ще си търсите правата по друг начин?

Георги Първанов: Да. Сигурно, ако някога се направи изследване за това кой в каква степен е бил обект на подобни публикации и коментари с жълт характер, ще попадна в челото. За съжаление не само аз, но и моята фамилия - съпруга, децата, родителите ми. Но така е, когато няма възражения срещу онова, което правим в политиката, се търсят други начини за атака. Аз не знам кога и как са хванали тази дезинформация в шоуто, аз съм я идентифицирал много отрано. И тя още от самото начало се свързваше с името на Симеон Дянков. Не реагирах, защото това беше в жълтата част на медийното пространство. Там са се появявали и доста по-мръсни неща за нас. В случая обаче става дума за нещо друго. Аз съм участвал в много предавания, може да се шегуваме, колкото си искаме. Но един финансов министър да каже подобно нещо по отношение на президента, специално на президента. Забележете, там не ставаше дума за гражданина Първанов. Там се говореше за президента в контекста на правените проверки. Извинявайте, поне това съм длъжен да защитя. И по тая линия ще си водя битката докрай. Не слухове, всякакви подобни инсинуации. Жалко е и не бих искал да ангажирам президентската институция със сигнали до съдебната власт, но някога мога да защитя името си и по този начин.

Водещ: Нова телевизия. Заповядайте.

Журналист: Благодаря ви. Аз съм тука по един личен въпрос всъщност. Тъй като г-н Диков зададе първия ми въпрос. Вторият много важен въпрос, тъй като сте бил в подобна шоу програма по конкурентната ни медия, а ние ви каним много активно от първия ден на нашето шоу, възнамерявате ли скоро да ни бъдете гост? Съвсем лично. И между другото само да добавя във връзка с „Европа 2020”, че е много хубаво, тук е много хубаво да има безжичен интернет.

Георги Първанов: Ето това е едно разумно предложение. Бих ви гостувал, разбира се, в тази гореща ситуация сами разбирате, че няма как да стане това.

Сашо Диков: Не разбираме, г-н президент. Точно заради горещата ситуация не разбираме. Разбираме, че там, където ви се кланят, е нормално да отидете. Той дойде да се поклони човекът, (...)

Водещ: Г-н Диков, бихте ли оставили думата и другите да зададат своите въпроси?

Георги Първанов: Г-н Диков, успокойте се малко. Аз също съм виждал как вие се кланяте, но не правя политика от това.

Сашо Диков: Кога съм се кланял? Нещо сте се объркали.

Водещ: Вестник „Стандарт”.

Журналист: Г-н президент, вие казахте, че сте за възобновяване на диалога между институциите. Какъв е според вас полезният ход и кой трябва да направи първата крачка? Искам още нещо да ви питам – г-н Борисов обади ли ви се след изнасяне на стенограмата, имал ли сте разговор с него? благодаря ви.

Георги Първанов: Да. Във времето около публикуването на стенограмата ние си контактувахме няколкократно. Какъв е характерът на този разговор, няма да коментирам, защото не е коректно, не е редно, поне не е в моя стил. Как би могло да стане – отново искам да кажа, има много важни теми, по които ние трябва да седнем и да говорим. Вземам за пример съдебната власт. Една тема, по която има дори обща воля да се направи Консултативен съвет по национална сигурност. Така в хода на работата ние трябва да сближаваме позициите и да търсим изход от тази ситуация. Но отново искам да кажа, че никакви компромиси не могат да се правят, докато върви искането за отстраняване. След като мине въпросът пред Конституционния съд, тогава вероятно ще седнем на чисто и ще анализираме ситуацията.

Водещ: Следващата заявка. Заповядайте за въпрос.

Владислав Велев, Дарик радио: Г-н президент, казахте, че правителството трябва да предприеме т. нар. помирителен ход. Как си го представяте вие точно, като какво? Освен това, разкритикувахте много досегашната икономическа политика, кризата се задълбочава, според вас, но какво ще стане, ако правителството продължи по този начин. Вие какъв ход имате, за да повлияете по някакъв начин върху това, дори те да приемат някои от идеите, които вече разкритикуваха в икономическия доклад от миналата година?

Георги Първанов: Вижте, те решават какво ще възприемат, а не само от мен. В обществото ни в момента има много разумни работещи идеи. Във всеки случай, ние сме в дефицит от време. Да чуят работодателите, ако не искат да чуят президентските експерти, да чуят синдикатите, там има много силни идеи, гъвкави, разумни, прагматични решения. Когато говоря за това, че другата сграда е на ход, другите сгради и институции са на ход имам предвид основно, отново ще подчертая, това искане за отстраняване. В момента то тегне на отношенията ни и няма какво повече да го коментираме.

Водещ: Заповядайте.

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал. Затова, когато Иван Костов говори за Алексей Петров, моят въпрос е, кой вкара Алексей Петров в ДАНС и кой го изпрати в „Кремиковци”. Кой даде на олигарсите банките, кой им даде да правят пътищата, кой реализира всички тези проекти. Включително и до последното правителство, аз не се фиксирам върху един премиер. За прословутите заменки – ами, да ги изкараме да ги видим, да не размиваме нещата, да видим кой реално какво е спечелил. Това е голямата политика, другото са недомлъвки, клюкарски работи. Иначе това за вътрешния министър наистина показва едно изключително ниво.

Водещ: Продължаваме по-нататък – вестник „Земя” мисля, че колежката.

Журналист: Господин президент, струвате ми се доста миролюбив спрямо сградата отсреща. Следователно тази криза, сегашната, няма да доведе вероятно до правителствена такава. Остава тогава въпросът, кога ще си ходи Дянков? Другият въпрос е, ако Дянков не си отиде и нещата продължат натам, накъдето ги виждате вие, а и не само – през последните дни редица работодателски организации, синдикати, експерти, банковите среди се обадиха също, може би отиваме към парламентарна криза или към служебно правителството преди това? Как изглеждат нещата сега, в този момент, през вашия поглед?

Георги Първанов: Вижте, министър-председателят решава какво да прави с министрите си. Ако мога да формулирам тук пред вас, за да разтоварим малко обстановката, една формула, мисля, че продължителността на кризата ще бъде правопропорционална на времето на присъствието на министър Дянков във финансовото министерство, без, разбира се, да надценявам ролята на субективния фактор. Понеже се чу действително заплахата, а и в публичното пространство витае все по-осезателно идеята за предсрочни избори, имам предвид от мнозинството, искам ясно да кажа, още повече, че такава идея се чу, че ние всички трябва да подадем заедно оставки и да се явим на изборите отново. И това е един легален импийчмънт, защото аз няма право да се кандидатирам отново за президент, т.е. най-лесният начин да ми се прекрати мандата е да се договорим да отидем заедно на изборите. И какво следва от това, какви избори, моля ви се, в разгара на тази криза? Аз може да критикувам правителството или отделен министър, но смятам, че в момента не може да има по-добро решение от това правителство. Аз не мога да си представя, че едно служебно правителство, благодаря за възможността да си подбера хората за един екип, не мога да си представя, че служебно правителство може да подготви, и което е особено важно, да реализира, защото служебното правителство е с вързани ръце в една подобна антикризисна политика. Така че да си избием тези неща от главата и да се хващаме на работа. Нека веднъж завинаги да се разбере – политиката не са само избори и скандали. Качеството на един политик си личи от това, доколко може да прави управленска политика. Не толкова, дали може да печели избори, още по-малко, дали може да провокира скандали. Така че да зачеркнем темата за предсрочните избори и наистина да правим политика, която да използва последния шанс, влакът отминава.

Водещ: Останаха ли незададени въпроси, колеги? Заповядайте.

Боряна Конова: Господин президент, тъй като почти се опитахте да отговорите на въпроса ми, кога според вас ще излезем от икономическата криза, може ли да развиете този въпрос? Вторият ми въпрос е, тъй като увеличаването на здравните осигуровки няма как да не мине през парламента, склонен ли сте да наложите вето на подобни промени в законодателството? И днес зам.-министър Владислав Горанов е коментирал и въпроса за въвеждането на постоянни здравни вноски, т.е. постоянна сума за здравноосигурителните вноски на лицата, за които държавата плаща – деца, пенсионери и т.н. Как ще коментирате подобна идея отново от страна на финансовото министерство и кога смятате, че трябва да стане актуализацията на бюджета и можем ли да очакваме юли месец? Благодаря ви.

Георги Първанов: Само да не пропусна, понеже вашият въпрос ме подсети, че изтървах отговора на един въпрос за приватизацията. Първо, искам да кажа, че по всички икономически въпроси аз се изказвам само тогава, когато съм си сверил часовника с моите експерти. Но априори, без подобни консултации, мога да кажа, че да правиш подобна приватизация в условията на криза, не го смятам за много далновидно. Не съм сигурен, че това е най-добрият начин да запълним дупката в хазната, защото това ще ни се върне в момент, в който излизаме от кризата, особено когато става дума за сферата на енергетиката. Ако знаех кога ще излезем от икономическата криза, ако не Нобелова награда, то поне някакъв български вариант на такава награда би трябвало да получа. Аз разсъждавам по принцип, разсъждавам на базата на конкретните критерии, които се развиват като негативна тенденция за България. Ние ще можем да направим вярната прогноза за изхода от кризата, за времето на изхода едва тогава, когато имаме повтаряеми критерии, има няколко критерии, по които тази оценка се прави. Когато видим няколко последователни периода да има повтаряемост на тези критерии, позитивни, разбира се, тогава можем да си позволим да направим и една такава прогноза. Но без съмнение няма да звучи нереалистично, ако кажа, че всъщност 2010 година ще бъде също година на кризата в България. По отношение на здравните осигуровки, дали ще наложа вето, аз не мога да прогнозирам как бих реагирал. Принципната ми позиция беше много категорична. Разбира се, има една друга принципна позиция, която аз обичам да повтарям – данъчната политика е работа на правителството. Можем да спорим много, надявам се при сериозни аргументи, надявам се, при необходимата чуваемост, но би било лошо, ако президентът започне да пише данъчните закони на правителството. Затова отговорът е по-скоро „не”. Разбира се, надявам се да бъдат чути възраженията на работодатели, на синдикати, на всички онези, които се изказаха в дискусията, и тази идея да не се развие в законодателното пространство. По същия начин отговарям и на въпроса за изказването на зам.-министъра. Не познавам, признавам, не успях да се запозная с неговата теза. Като ч изчетем, ще преценя как да реагирам. Важно е, разбира се, и президентът реагира тогава, когато има закон, когато има действие на ниво правителство. Не очаквайте от мен да коментирам всеки зам.-министър. Зам.-министърът е експерт и той може да си позволява да формулира всякакви дискусионни идеи.

Водещ: Може ли да вървим към края на пресконференцията, един-два въпроса максимум още. Заповядайте – Мариела Балева, след това и на вас ще ви дам думата.

Мариела Балева: Господин президент, вие допуснахте възможността за евентуален разнобой между Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, но смятате ли, че ако Бойко Борисов действително е изпуснал властта в ГЕРБ, може да се стигне до някаква катастрофа? И другото – как намирате възможността управляващите да искат да възпитават президента две години преди края на мандата му? И ако позволите, ще инициирате ли референдум за генномодифицираните организми (ГМО)?

Георги Първанов: Вижте, тезата, че има разминаване в позицията на премиера и на парламентарната му група, дойде от самия него или поне така неговите думи бяха изтълкувани от медиите. Аз съм скептик, аз по-скоро смятам, че министър-председателят си владее групата. И слава Богу, така би трябвало да бъде. Това, което констатирах, е въздействието на един друг лидер върху парламентарното мнозинство, респективно върху групата на ГЕРБ, но не искам да се връщам към тази тема. Аз не очаквам от там да дойде нестабилност. Нещо повече, никога не е имало такава солидна парламентарна подкрепа за един кабинет. Това предполага непопулярни мерки, възможност да се наложат непопулярни мерки. Отварям скоба, припомням своята готовност да заставам, да подкрепям подобни непопулярни мерки когато става дума за национални цели, когато става дума за неизбежни мерки. Що се отнася до ГМО аз обявих своята позиция, ако законът върви в този вариант, в който той тръгна и който излезе от второто четене в комисията, този закон, тези промени не са добри за България. Тези промени не са добри с оглед да развиваме идеята, на която аз държа, биологично земеделие е нашата страна. Аз продължавам да държа на идеята си за България свободна от ГМО. Ако бъде приет законът в този му вид аз ще наложа вето. Ако ветото бъде отхвърлено ще поискам референдум, който може да бъде съпътстван от една подписка за подкрепа на инициативата.

Водещ: И последен въпрос наистина, ако много настоявате.

Журналист: Ще ви помоля да коментирате – бяхте разкритикуван по отношение на това, че е записван разговора със Симеон Дянков без негово знание и, че е публикувана стенограмата отново без негово знание. Как ще коментирате това от етична гледна точка? Любопитно ми е още – сам ли взехте решението да бъде публикуваната стенограмата и ако не кой ви посъветва? И ще ви помоля, ако позволите да ви върна към въпроса на колегите във връзка с бъдещи планове за сформиране на нова политическа сила, не получих еднозначен отговор – имате ли такива планове? Благодаря ви.

Георги Първанов: След като не получавате такива отговори, не задавайте повече въпросите. В тази сграда, в тази институция решенията ги вземам аз. Затова институцията е президент на републиката, защото понякога се пише по инерция президентството. Няма президентство, има президент. Що се отнася към този случай, отново искам да ви върна към това, ако искате след края на пресконференцията заповядайте в тази зала, в която се провеждат срещи и заседания, в която журналистите са присъствали и снимали хиляди пъти, на която стенографката стой отсреща точно срещу събеседника. Самият събеседник стои на 20-30 см от мен и сам по своя воля натиска едно червено копче не за да включи високоговорител, защото разбирате, че се чуваме добре и без усилвателна уредба, а за да се включи в записа. Това е 20 години. никой досега не е бил изненадан. Изненадан беше единствено г-н Дянков. Но изненадата не е в това, изненадата е, че беше показан в цял ръст. Иначе понеже говорите за стенограми, а защо никой не реагира когато публикувахме стенограмата на 4 февруари? Що тогава нямаше искане за импийчмънт, дами и господа?

Сашо Диков: /.../ че Симеон Дянков сам се е записал и /.../.

Георги Първанов: Не става дума за записване, а за водене на стенограма. Точно така - натиснал е копчето, влезте, г-н Диков, и вижте как стават тези работи. Ще ви обяснят тук хората от администрацията, това е много елементарно. Стотици не десетки лидери, политици, бизнесмени, синдикалисти, всички са идвали и са участвали в подобен род разговори. Така е по цял свят. Така е вероятно и в съседната сграда. Не мога да си представя, че разговорите на министър-председателя не се стенографират... Идват синдикалистите и обсъждат. Нима за това не се води стенограма? Това ми звучи недалновидно от управленска гледна точка.

Сашо Диков: Знаел ли е Дянков, че е записван или не е знаел? Минете на въпроса.

Георги Първанов: Аз хиляда пъти ви го обясних, пак един и същи въпрос. Не може да не е знаел, защото той сам се е включил в този разговор, в тази стенограма. Благодаря ви. Други въпроси има ли?

Водещ: Няма повече въпроси. Благодаря на всички за вниманието. Закривам пресконференцията.

Още не засъхнали раните на удобно ранимия Симеон Дянков от опита му да се прави на това, което не е, и ето ти: нов скандал! В него отново бе даден урок по възпитание на чувствата.

Най-силното въздействие, най-добрия аргумент е човек сам да прочете разговор между двама политики – без редакторска намеса, без коментар. Публикуваме разговора в студиото на „Неделя 150” от неделя, 7 март, в което водеща бе журналистката Лили Маринкова. Участват: Волен Сидеров, лидер на АТАКА и Татяна Дончева – стенограмата му е от Агенция „Фокус”, която своевременно пусна разговора на своята електронна страница.

Волен Сидеров и Татяна Дончева за скандала между институциите

07 март 2010 | 12:53 | БНР, „Неделя 150”

Волен Сидеров, лидер на „Атака” и Татяна Дончева, БСП, водеща Лили Маринкова

Водещ: Сега Волен Сидеров за това, което вече е обявено от вестник „Стандарт”, че ако държавният глава нарушава Конституцията ГЕРБ, Костов и „Атака” са готови за импийчмънт, това гласи подзаглавието на вестник „Стандарт” днес. Тоест вашата колективна воля, така да се каже, е вече обсъдена?

Волен Сидеров: Преди въпросът за така наречения импийчмънт, искам да кажа няколко думи за същината на проблема, тук не става дума за разправия или за някакъв дуел между министър и президент. Тук става дума за опит за дестабилизация на България от страна на този, който трябва да държи най-много на стабилността на управлението – държавният глава. Тук става дума за една интригантска атака срещу правителството от страна на Георги Първанов, която има за цел да дестабилизира управлението и страната. На кого служи това? Този философски основен въпрос трябва да си го задаваме винаги. Това служи на мафията, с която днешното правителство се опитва да се разправи. Ние точно затова една от сериозните причини, заради която подкрепяме това правителство. Мафията с Октопода явно бърка интересите на много хора в ловната дружинка на господин Първанов и той реагира с една контраатака, преди да станат ясни неговите връзки с олигарси, които са част от Октопода. За мен това е обяснението на това сценично изпълнение, което Първанов направи през последните ден-два.

Водещ: Тоест вие смятате, че задълбочаването на антикорупционните действия на правителството, би могло да засегне отивайки по-навътре хора, които са така да се каже, под неговата закрила?

Волен Сидеров: Именно. Точно това да добавим, че през последните дни стана ясно, че могат да бъдат разкрити имената на български олигарси, които имат сметки в Швейцария. И по моя неформална информация, там могат да се забележат и да излязат наяве хора, които са свързани с господин Първанов, включително негови спонсори. И аз мисля, че той е уплашен от тези предстоящи вероятни разкрития. Започна тази атака и превърна в център на внимание, една несъществуваща реплика на господин Дянков, защото аз се запознах с неговото участие в шоуто, той не е казвал такива думи, заради които реагира президента. При това положение има два варианта – или пресслужбата на президента е изключително некадърна, което между другото не е далеч от истината. Но по-вероятно, за мен е, че тук от една несъществуваща фраза се прави скандал. Тоест повод се взима само от това участие на Дянков в шоуто, за да се направи една атака срещу правителството, срещу цялата политика. Вие виждате, че в стенограмата Първанов се занимава с политическа пледоария. Той не изяснява толкова отношенията си с министър Дянков, колкото цялостната политика на правителство. С други думи той е против тази политика, с други думи той, Първанов, той не е съгласен с оценката на Еврокомисията, на световни агенции, които дадоха по-висок кредитен рейтинг на България и не е съгласен с президентът на ЕС, който наскоро каза за първи път, че България е вече в една доста по-добра позиция като член на ЕС. Всички тези положителни оценки на Евросъюза, на Брюксел, се разминават с мнението на Първанов. Както знаем това, което искат нашите партньори от Евросъюза е България да се справи с корупцията и с мафията. Това върви в момента. Това е реформата, която се движи в момента, която сега с много усилия, с много рискове се върши от правителството на ГЕРБ, на Бойко Борисов. Точно това плаши, дразни, тревожи Първанов и той реагира по този начин...

Водещ: Господин Сидеров, малко по-късно пак ще ви чуя. Сега Татяна Дончева, която влага съвсем друга аргументация на събитията от петък, следобед, от петък по обяд, когато беше срещата между президентът и Симеон Дянков.

Татяна Дончева: Смятам, че Волен Сидеров сериозно се напъва да даде трактовка, която смята за приемлива за правителството. Понеже в българската политика сме царе да даваме изключително сложно обяснение на прости неща и на гафове, аз ще се въздържа да направя точно това. Става дума за много проста случка – министър Дянков вмени на президента, че е милиардер. Дали бил казал първата реплика, дали не я бил казал, дали било съзнателно, несъзнателно, това е общо взето второстепенно. Дали президентът е трябвало да вложи толкова патос, това също е второстепенно. Още общо взето трябва да е ясно, че никъде в цивилизования свят не може да има отношения и разговори между хора, заемащи ключови длъжности в държавата, които да ги злепоставят по този елементарен начин. И когато е направен гаф, трябва да се намери начин да се излезе от него. Това, което се вижда до тук е, че правителството реши, че това е колосална атака срещу него, което е глупост. Това е просто гаф на министър Дянков, който той много нескопосано в разговора с президента е решил замете, но правейки президента на глупак. Но който и да е на мястото на президента, в чисто човешки план, няма да допусне това. И ако Дянков е имал елементарното мислене да смята, че ще стане така е просто недалновиден човек. На всичките останали тълкувания – как президентът и неговите спонсори са партньори, ловни, и т.н., знаем че президентът ходи на лов, ходи на лов с олигарси, като излязат притежатели на сметки в Швейцария и негови спонсори, като не могат да си докажат законните доходи, това ще бъде повод за друга атака срещу президента. В момента става дума за една проста случка, която обаче е показателна за това правителство. Много силна намеса на PR-и, които смятат че определят посоката на правителството, и което е много глупаво само по себе си – съдържанието на разговора говори много за всеки човек, който прочете разговора и стенограмата в нея. Когато искат да си изяснят отношенията те го правят това спокойно и добронамерено, дори когато е лицемерно, дори когато е предизвикано от производствена, в кавички, необходимост. Това е и няма защо от цялата тази случка да се прави дестабилизация на правителството. Самото правителство обаче по начина, по който влиза в ситуацията и настоява на своето, рискува да се дестабилизира само, благодарение на неадекватната си реакция, което също е познато, случвало се е в световната политика. Когато си неадекватен на някаква случка, може от глупава ситуация да си направиш голяма беля.

Водещ: Вие смятате, че...

Татяна Дончева: Между другото, Дянков е рисков министър и аз напоследък все по-често си мисля, че това не е несъзнателно арогантно поведение, че такава насока са му дали, пак тези PR-и, някой да бъде лошото и доброто ченге с президента, някой да бъде лошото и доброто ченге със Станишев, с Яне Янев, с всякакви влиятелни фигури.

Волен Сидеров: В ефир ли съм?

Водещ: Да, ще кажете, сега ще кажете.

Татяна Дончева: ... Може да изглежда като добър замисъл, но не мисля, че има добри резултати. Волен Сидеров чух какво каза...

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, много ви моля...

Водещ: Кажете.

Волен Сидеров: Не искам да ме коментират провалени политици. Ако това е целта на предаването ви, аз не мога да разбера, поканете Йоло Денев, Йоло Денев и Татяна Дончева са едно. Не мога да разбера тази ваша политика да се правят коментари върху лидери на парламентарни групи от хора, които са провалени политици.

Татяна Дончева: Моля ви се, това нещо от Симеон Дянков го чуваме ежедневно.

Волен Сидеров: Това е /.../ смисъл на упражнението.

Татяна Дончева: Оставете господин Сидеров, на вас и на вашата политическа перспектива действията ви.

Волен Сидеров: Вашето мнение, госпожо Дончева, не интересува абсолютно никой. Може да отидете да го споделите в кварталната месарница, това може да направите.

Татяна Дончева: Поканили са ме като събеседник и мисля, че трябва да бъдете достатъчно възпитан. Ако нямате задръжки, аз не съм виновна затова. И би трябвало да проявите, според мен, едно джентълменство.

Волен Сидеров: Госпожо Маринкова, дайте да прекратим...

Водещ: Само за момент.

Татяна Дончева: Няма нужда да говорите успоредно с мен.

Водещ: Само за момент. Един последен въпрос...

Волен Сидеров: ... Няма нужда да включваме коментар на моите думи от провалени политици...

Татяна Дончева: Извинявайте, госпожо Маринкова, не мога...

Волен Сидеров: ... На хора от улицата, за мен това е некоректно. Ако имате нещо да ме питате, заповядайте.

Водещ: Това е абсолютно излишна разправия. Само един въпрос към двама ви. Вярвате ли...

Волен Сидеров: ... Защото вие дадохте медийно време два пъти повече, не знам защо, на госпожа Дончева, която...

Татяна Дончева: Искам нещичко преди това... Можете ли да ми позволите, изключвайки господин Сидеров да довърша фразата си?

Водещ: Кажете, Татяна. Да, слушаме ви, кажете.

Татяна Дончева: Не съм достатъчно възвишена да се напия в самолета на „Луфтханза”, да правя скандал на немската полиция и от тази работа се изкарвам политически репресирана. Ако смятате, че политическото величие на един депутат може да се изрази по този начин, аз ви свалям шапка, нямам разговор с вас, защото не съм дорасла, в кавички, до това ниво. Аз...

Водещ: Това беше...

Татяна Дончева: ... Съм събеседник, който е поканила водещата на предаването, и ако вие имате два грама, не възпитание, човешко отношение към останалите индивиди, различни от вас, просто няма да изговорите това, което изговаряте, като ме смятате за провален и какъвто и да било... Не преговаряйте с мен, не се съобразявайте с мнението ми, но недейте да го натрапвате на слушателите, не се дръжте просташки.

Водещ: Смятам, че нашата добронамереност е явна, а ние просто каним хора от най-широкият спектър, за да могат да коментират и хора, които различно тълкуват една тема, която ще се полемизира, безспорно, в България в следващите дни. Разбира се, че нямаме никаква избирателност, а се отнасяме добронамерено към всяка теза.

Цветанов продължава да си разчиства пътя към властта

В първия ден на работната седмица премиерът Бойко Борисов се раздели с още един свой съветник, генерал Румен Миланов, като го уволни на два пъти в разстояние на няколко часа! Как се случи това:

„Министър-председателят Бойко Борисов освободи Румен Миланов като съветник в политическия му кабинет и секретар на Съвета по сигурността, съобщиха от правителствената информационна служба. - Румен Миланов остава директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет /БОРКОР/ със задача да ускори и активизира работата му. Това гласеше първоначалното съобщение от правителствената пресслужба.

Това са съветници в моя кабинет, които съм преценил, че към момента не могат да ме съветват и търсим по-бързо и оперативно ниво”, това каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти в парламента по повод отстраняването на съветниците Румен Миланов и Кирчо Киров, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Генерал Румен Миланов бе назначен освен за съветник по сигурността, както и за шеф на службата за борба с корупцията по високите етажи на властта, БОРКОР на 17 февруари 2011 година. Тази структура, така и не тръгна, но назначените в нея получаваха заплати и си раздадоха бонуси!

/Дългогодишният кадрови офицер от МВР Миланов заемаше високи постове в системата на вътрешното ведомство и службите за сигурност. През 1997 г. бе зам.-директор на Националната полиция, през 1999 г. зае директорския пост в жандармерията. От 2000 г. Миланов бе шеф на НСБОП, а от 2005 г. до 2007 г. оглави НСО, след което бе пенсиониран – бел. Л. М./.

„Работата, особено в БОРКОР, не ме задоволява, искаме да има по-добри резултати.

И тук дойде противоречието в оповестеното от Борисов уволнение  – от една страна правителствената информационна служба съобщи, че генерал Румен Миланов остава директор на БОРКОР, докато от друга – премиерът Борисов изтъкна като причина за уволнението на Миланов, че не е доволен от работата му в БОРКОР, която бездейства повече от година?!

Няколко часа по-късно бе съобщено на медиите, че генерал Миланов е освободен и от поста шеф на БОРКОР! Явно някой в Министерския съвет бе забелязал противоречието между думите и действията на премиера Бойко Борисов и бе нанесъл корекции...

Какво бе общото в двете уволнения – разминаванията, противоречията и недомлъвките...

След като в последния ден на миналата седмица бе уволнен съветникът по сигурността към кабинета на министър-председателя, генерал Кирчо Киров, днес, на 23 април, понеделник бе отстранен и следващият генерал, който бе съветник по сигурността!

И двамата генерали бяха освободени без мотиви от постовете си.

И двамата генерали Цветанов в своето обкръжение свързвал неведнъж с покровителство от  президента Георги Първанов.

Генерал Кирчо Киров бе шеф на Националната разузнавателна служба и бе взет веднага след освобождаването му за поста съветник на Бойко Борисов.

Претекстът Киров да си отиде от съветническия пост бе, че имало Доклад за НРС, с констатирани в него финансови нарушения.

Премиерът обяви, че лично е разговарял с генерал Киров и му е искал обяснения за констатациите в Доклада за НРС. В същото време генералът съобщи в интервю, че ИЗОБЩО не е виждал Бойко Борисов и недоумява защо е отстранен!

Къде е истината в това поредно уволнение?

Генерал Румен Миланов се занимаваше освен с БОРКОР и с въпросите по сигурността, и по-точно с подготовката на законовата уредба - всички спецслужби да минат под една шапка, тази на Министерския съвет.

Тук следва да се търси причината за неговото уволнение...

Кое реши уволнението на генерал Миланов? Фактът, че той даде няколко интервюта, в които обясни, че стяга министерство на спецслужбите и може да го оглави като трети вицепремиер! Миланов се появи в няколко медии и призна, че идеята е залегнала като промяна в новия закон за националната сигурност, който се подготвял от няколко месеца.

Тук вече генерал Миланов настъпи мотиката...

Според вижданията на генерал Миланов, ГДБОП трябвало да бъде извадена от МВР и да премине в ново сформираното ведомство, в което се очаквало да влязат още: ДАНС, Национална разузнавателна служба и Военното разузнаване. Идеята била всички спецслужби да са в една институция.

Очаквано, вицепремиерът Цветан Цветанов бе силно подразнен от концепцията за обединение на бъдещите специални служби под ръководството на генерал Миланов.

Раздразнението на МВР-министъра дойде: първо, заради идеята да се изземе ГД БОП от него и второ, заради опасността един Румен Миланов, а не той, да стане вицепремиер по сигурността в държавата!

Цветан Цветанов замълча, но пусна други да се разправят с идеите на генерал Миланов. Пред столичен вестник зам.-вътрешният министър Веселин Вучков нарече проекта на генерал Миланов „необмислени упражнения по теми като Закон за сигурността”. „Признавам – коментира Вучков, отдавна не бях чел подобна нормотворческа смес: разпокъсани текстове, неясни цели, незадоволени амбиции”.

Оказа се, че по проекта, който Вучков си позволи да коментира са работили и бившият шеф на ДАНС и настоящ началник на кабинета на президента Росен Плевнелиев - Цветлин Йовчев. Потърсен за коментар, ген. Миланов, който бе в чужбина, бе искрено учуден от изразеното мнение на Вучков. "Да дадеш черновата на някого и той да я извади на бял свят. Това е долно", реагира гневно генералът пред "Стандарт". Миланов обясни, че проектът, който цитира Вучков, е чернова и в него се посочват само варианти.

Ще повторя обяснението на министър-председателя за уволнения на двамата му генерал съветници: „Това са съветници в моя кабинет, които съм преценил, че към момента не могат да ме съветват и търсим по-бързо и оперативно ниво”, каза той по повод уволнението на Румен Миланов и Кирчо Киров.

И тук стигаме до още едно противоречие: на генерал Кирчо Киров Борисов не е възлагал каквито и да било задачи като съветник по сигурността за трите месеца престой в Министерския съвет, съобщиха запознати.

Що се отнася до Румен Миланов – той стъпи в една територия, която Цветан Цветанов негласно бе приел за своя, територията на спецслужбите и бъдещето им развитие и подчинение в държавата.

В случая с отстраняването на генерал Кирчо Киров, Цветанов отиде при него лично, за да го уведоми, че ще бъде отстранен, докато за Миланов бе обществена тайна, че вицепремиерът не го е долюбвал особено.

В сряда, на 25 април предстои да се проведе заседание на Консултативния съвет по национална сигурност/КСНС/ при президента, на което основна тема се очаква да бъдат реформите в сектора „Сигурност”. Това е причината преди заседанието да гърмят бушони и да се отстраняват хора, които могат да застрашат влиянието на вицепремиера Цветан Цветанов в този сектор – коментираха експерти за „Хроники”.

Три били законопроектите по сигурността засега: устройствени закони за Националната разузнавателна служба /НРС/ и за Националната служба "Охрана" /НСО/.

Третият законопроект бил основният и най-оспорван от политици, експерти по сигурността и юристи - той трябвало да уреди подчинението на събраните в едно разнородни спецслужби, като се обхване цялата разузнавателна общност, в това число и ДАНС. Вече имало съгласие от страна на президента Росен Плевнелиев НРС да мине към изпълнителната власт, а НСО да остане към президента, но съществувало и виждане всички спецслужби да бъдат иззети от държавния глава.

Да не забравяме факта, че лидерите на различните, парламентарно представени политически сили също ще имат думата в законодателното уреждане на бъдещето на специалните служби, въпреки че с настоящето мнозинство на ГЕРБ в Народното събрание, всякаква битка за спецслужбите е обречена.

Освен влияние в сектора „Сигурност”, в държавата се очаква Цветан Цветанов да настани и лансира свои хора на различни постове в спецструктурите, докато стане възможно лично той да поеме ръководството на спецслужбите, коментираха хора, запознати с амбициите на министъра на вътрешните работи. Едно от доверените лица на Цветанов за изпълнение на тази цел бил директорът на ГД БОП, Станимир Флоров, който веднъж бе отхвърлен като кандидат за шеф на ДАНС лично от премиера.

Вземайки спецслужбите, Цветанов щял да поеме всички лостове в управлението на държавата, а това била неговата крайна цел в политиката.

Още по темата очаквайте в следващите дни.

Има ли смисъл да започвам с вица, че Меглена Кунева – момичето на Барозу мадам „yes” – или както стана известна в битността си на еврокомисар, не избрала за кандидат за неин вицепрезидент Даниел Вълчев, защото бил по-красив и по-суетен от нея?

Важното в цялата тази кандидатпрезидентска плява, която ни залива Кунева да бъде прогонена от българската политическа сцена, барабар с мераците си. Причини за това – дал Господ, а що се отнася до Кунева – ние, българите разполагаме единствено с причини, и то много, за да й видим гърба.

Ще припомня едно съвсем скорошно изказване на евродепутата Слави Бинев в Канал 3, когато той, в разговор с колегата Сашо Диков разказа нещо изумително: как в празната зала на Европейския парламент били само Кунева и Николай Младенов и разговаряли помежду си... на английски! Даже ударенията в имената си те слагали съгласно чуждия език:

Чуйте видеофайла от този разговор, който така и не беше публикуван никъде.

Причините: след края на разговора – ще бъдете наясно.

Слави Бинев разкри нови черти от лицето Кунева в този разговор:

Меглена Кунева би била един прекрасен президент за себе си, само за себе си, и само за себе си, даже не знам дали и за своето семейство. е един само за себе си. Тя е един маркетингов продукт и само, който не е работил се нея – може да има добро мнение за нея... Тя имаше едно високомерно отношение към всякакви други българи... Тя е единственият вариант, който би ме накарал да мисля кой е по-лошия вариант за президент – Бойко Борисов или Меглена Кунева... Тя за мене би била най-лошият избор след Бойко Борисов за България... Тя не ни зачиташе нас за хора, европейските депутати – българи...

Преди няколко седмици EurActiv написа коментар под заглавие „Момичето на Барозу се кандидатира за президент”.

Авторът, Георги Готев представя Кунева с нейните заклинания: че известността й като човек с опит и контакти в Брюксел може да й даде решаващо предимство в бъдещата кампания и евентуален президентски мандат.

Кунева влезе в номинациите за президентските избори с една лъжа: че е кандидат на гражданите”! Кой граждани, тези, които тя насади на пачи яйца с водените преговори с ЕС на тъмно, или гражданите, за които единственият й реален принос засега е, че се уреди с добра заплата от Брюксел.

Или гражданите, които лиши от работеща, модерна атомна централа и с това нанесе на икономиката на страната им – щети в милиарди.

Кои граждани представлява Кунева – тези, върху чиято съдба тя изгради имидж, членство в Управителния съвет на френска банка, и които лъга, че защитава като потребители?

Снахата на Живковия земеделски министър Иван Пръмов предвидливо загърби ударилата дъното по рейтинг царска партия и се дистанцира от нея – за да не губи по точки.

Източници, които поискаха анонимност съобщиха за „Хроники”, че лошото настроение на Бойко Борисов в последния месец имало две причини: ултиматум да не се кандидатира за президент на предстоящите избори и – да не напада персонално Кунева.

Да не забравяме какъв горчив залък е това за Борисов, който категорично не подкрепи Кунева за втори мандат като еврокомисар.

Задкулисни информатори от „Позитано” заяви за „Хроники”, че социалистическата партия ще подкрепи Кунева и няма да я напада в кампанията, а при евентуален балотаж – ще предостави гласовете си за нейната кандидатура.

Станишев потвърди тази информация и на 12 юли по време на редовната пресконференция говори със суперлативи за Кунева като кандидат за президент...

„Хроники” отдавна внимателно следи всички действия на Кунева, които са меко казано, насочени последователно и неотклонно ПРОТИВ националните интереси на страната ни.

Всяко действие на Кунева, всеки следващ пост носеше единствено беди на българите и дивиденти на самата нея.

Едни от най-скандалните нейни действия са свързани със спирането на АЕЦ „Козлодуй” като добре работеща и надеждна централа и пряката й работа като главен преговарящ по отделните глави с Европейския съюз.

Само заради тези две причини, в друга държава Кунева би била съдена, осъдена и изхвърлена на бунището на политиката.

Към тези две скандални дейности на Кунева ще прибавя и третата – тази, свързана с битността й на еврокомисар за правата на потребителите.

Кое е скандалното тук: ще отмина смехотворния й принос, че да сигнализира за нередностите в китайските играчки, говоренето й, колко силно да се слуша музика, закъснялото предупреждение, че ни мамят банкерите оставиха някаква значима следа в съзнанието на българите или представляват съществен принос за страната.

Същественото в случая е, че Кунева не поиска от българския парламент да обмисли и гласува наказателни текстове и промени в НК и НПК, които да гарантират действителна защита в случаи, когато се нарушават правата на потребителите и това им струва пари и нерви.

В този смисъл и дейността й на еврокомисар бе по-скоро бледа и с пожелателен характер, но пък й осигури добра заплата.

Или накратко казано: тя не свърши НИ-ЩО!

Високомерието на Кунева не е нещо ново – Момичето на Барозу, както я нарече един европейски вестник отдавна има високо самочувствие, обратно пропорционално на интелекта и морални и етични ценности, които притежава. Кариеризмът, болната амбиция за някои може да са качества, но когато те носят беди и щети на една държава – то логично те трябва да бъдат разгледани в съдебната зала.

Ще започна „представянето” на стъпките на Кунева до включването й в кандидатпрезидентската кампания, а изводите ще оставя на читателите на „Хроники”:

Гаврата с българските депутати и народ – преговори на тъмно

Стенографските протоколи са запазили как Кунева се подигра на българите, като ги лиши от възможността да знаят какво ни очаква в Европейския съюз по отделните глави.

Няма европейска държава, която да не е знаела какво се преговаря, какво се приема при разглеждането на отделните глави от Присъединителния договор!

Една Полша води дебати за земеделието си, други държави проведоха референдуми по главите и условията за членство в ЕС – единствено българските граждани бяха държани на тъмно от това какво преговаря еднолично Кунева!

Нито парламент, нито политически партии знаеха какво се случва при преговорите, които води Кунева! На никого не бе дадена думата – така нареченият цар, учил неизвестно какво, за да оглави държавата и се присвои земи и имоти показа в деня на ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, че за него българите са някаква тълпа, която няма думата.

Ето част от Стенограмите от парламента от деня преди ратификацията и от деня, в който бе извършена самата ратификация:

СЕДЕМДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ

София, вторник, 10 май 2005 г.

Открито в 14,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Откривам днешното заседанието.

Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.

Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.

Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.

====================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Соколов.

Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Присъединявам се към становището на господин Соколов.

Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.

Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.

Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?

Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?

Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!

Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – натъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.

Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)

Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.

И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

Думите на Стела Банкова остават глас в пустиня. Никой не я подкрепя, никой не смее да се присъедини към казаното от нея...

Най-значимият законодателен акт в най-новата история на страната, се извършва от висшия законодателен орган – Народното събрание с апломб и без да е известно какво се ратифицира!

Подчертаното в словото на Симеон Борисов е мое.

===================

ЧЕТИРИСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 11 май 2005 г.

Открито в 8,01 ч.

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (звъни): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!

Съобразно приетата вчера програма за работата на Народното събрание за тази седмица откривам днешното ни заседание с дълбокото убеждение, че то ще остане като бележита дата в историята на българския парламент.

Първа точка от тази програма е:

ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРОТОКОЛА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И ДОГОВОРЕНОСТИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АКТА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.

Ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, предвидено като т. 1 в нашия дневен ред е най-значимият законодателен акт, който парламентът на демократична България е призван да приеме след гласуването на Конституцията на Република България през 1991 г. Този договор регламентира европейското бъдеще на България.

Радваме се, че законопроектът за ратифициране се обсъжда в Деня на Св. св. Кирил и Методий, чиято творба въз основа на специална декларация, приложена към Договора за присъединяване, се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. (Ръкопляскания. Всички стават прави. В залата влиза хор “Космически гласове”, който изпълнява Химна на Република България. Ръкопляскания.)

Процедурата по обсъждането и гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз бе уточнена на вчерашното заседание на Народното събрание.

Пристъпвайки към нейното прилагане, давам думата на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски като вносител на законопроекта.

Заповядайте, господин премиер. (Ръкопляскания.)

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, господин президент, Ваше Светейшество, господин главен мюфтия, уважаеми дами и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства!

Съгласно Конституцията на Република България внасям за ратифициране от Народното събрание Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април т.г.

Госпожи и господа народни представители, днес вие не само ще вземете поредното парламентарно решение. Днес вие ще покажете волята си на политици, които са отговорни за своите действия и за бъдещото на страната ни!

В многобройните страници на договора има не само цифри и факти. Там са резултатите от упорития труд на експерти, дипломати, институции, на много хора. Тези страници са защитеният национален интерес и ключът към модерното ни европейско бъдеще! Това е една постигната цел на България, един изпълнен ангажимент пред нашите сънародници.

Вие знаете, че винаги съм поставял националните приоритети над всичко, затова оттук искам да благодаря на онези, които осъзнаха исторически важния момент за Родината и поставиха нейното бъдеще по-високо от партийния интерес.

Сега повече отвсякога е важно да сме сплотени около крайната цел – пълноправното ни членство. Намираме се в етап, в който всичко зависи от самите нас, от нашите усилия и воля за успех, ето защо трябва да посветим останалото време до 2007 г. само на едно – продължаване на започнатите реформи.

Всички ние сме нетърпеливи да усетим в ежедневието си ползите от приобщаването ни към европейското семейство, затова нека максимално да използваме всяка минута, всеки ден оттук нататък, за да постигнем тази цел!

Ние показахме на нашите европейски партньори и най-вече на себе си, че можем да успяваме и че България е държава, изградена върху европейските принципи и стандарти. Постигнатото трябва да ни дава самочувствие и да ни мотивира още по-силно да продължим работата си.

Тук, в парламента, са събрани представители на различни политически сили, всяка от които има своите съмишленици в европейските структури. Нека в името на общата цел всички ние да вървим заедно и да работим за доброто на България! Считам, че нашите сънародници очакват от всички ни именно това, а не разединение и пренасяне на вътрешната предизборна и политическа надпревара извън пределите на страната ни и в ущърб на националния ни интерес.

Уважаеми госпожи и господа! Казвал съм тук и друг път, че България е в светлината на прожекторите и е наблюдавана от всички европейски институции. Такива са правилата за страните-кандидатки. Наша е отговорността обаче за това какъв образ си изграждаме пред останалите държави. Наша е отговорността!

Искрено вярвам, че преодолените трудности и постигнатите успехи още повече ще ни сплотят, за да работим за изграждането на една модерна и просперираща Родина! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

================

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: .....

Заповядайте, госпожо Банкова. (Шум и реплики в залата.)

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, категорично подкрепям процеса на евроинтеграция, подкрепям усилията България да бъде достоен и равноправен член на Европейския съюз. Гласувах обаче “против”, защото не мога да приема чл. 30 от договора, който цитирам: “България се обвързва с окончателното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.”.

Не приемам непрозрачния начин, по който бяха водени преговорите с Европейския съюз. България е единствената страна сред кандидатките за членство, в която нямаше обществен дебат, не се проведе референдум, обществото и парламентът не получиха информация за ангажиментите, които поехме. Всъщност, гласувах не против евроинтеграцията като процес, а защото не приемам предателството спрямо АЕЦ “Козлодуй”. Според най-добрите ядрени специалисти в Европа реакторите в Козлодуй са напълно безопасни и могат да работят пълноценно до 2035 г. Партньорската проверка, която правителството прикри, също потвърди изправността на реакторите. Оказа се, че българското правителство не е депозирало в Европейския съюз искане за удължаване на сроковете за експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Можем да гадаем дали кабинетът не е осребрил капитулантската си позиция по отношение на АЕЦ “Козлодуй”.

Длъжна съм да повторя обаче, че от затварянето на тези реактори България ще загуби над 9 млрд. долара. За тези огромни загуби Европейският съюз ни компенсира само с 210 млн. евро. Аз не мога да приема това. Не мога да се съглася с милиардите загуби за България.

Считам, че българският парламент трябва да защитава българските национални интереси, а не интересите на чужди държави и корпорации. Българските национални интереси трябва да стоят над всичко! Благодаря.

......................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, господин Кирилов.

Не виждам желаещи за реплика.

Заповядайте за изказване, господин Арабаджиев.

АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.

Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като оставям настрана процедурните несъобразности, при които се предлага вземането на това решение, аз искам на свой ред сериозно да възразя срещу един негов елемент – това е обсъждането на Закона за ратификация на присъединителния договор да бъде сведено до декларативни изказвания от 10 минути от името на парламентарните групи.

Сериозният аргумент срещу това предложение, както и господин Лютфи имаше нужда от сериозни аргументи, се съдържа и това е очевидно, той е саморазбиращ се в значимостта на ратификационния акт, който се очаква да приеме утре Народното събрание, значението на този ратификационен закон само по себе си и значението на договора, който подлежи на ратификация. Едва ли има смисъл да се убеждаваме, че не само с оглед на неговите размери като количество, но особено неговото значение, и това, че той в най-голяма степен ще въздейства върху всеки и върху всичко в нашия обществен живот, икономически живот и дейност на институциите. Едва ли има смисъл да си доказваме едни на други, че всичко това има нужда от по-голямо отговаряне, особено когато става дума това да стане пред цялото българско общество.

В този смисъл, господин Илчев, не става дума за равнището на маслеността в млякото, а в още по-малка степен става дума за гроздовата ракия и шкембе чорбата. Става дума за присъединяването ни към Европейската конституция, става дума за напасване на нашето общество към един функциониращ механизъм с различни сериозни юридически измерения, някои от които започват да действат веднага, за други трябва да се готвим в периода до датата на ефективното встъпване. Това не става с изказвания от по пет минути.

Онзи ден и във Временната комисия, която се явява водеща по повод на този ратификационен закон, имаше опит да свърши това също за пет минути.

Пак ще кажа, не става дума за нещо, което може да бъде продадено на българската общественост като черна кутия, но не черна кутия като записвачка в самолетите, а в онова значение на това понятие, което знаем, че прави нещо, че дава някакъв резултат, но не знаем какво има вътре и как функционира.

Ние нямаме право да продаваме Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като черна кутия, дори обвита в жълта панделка. Длъжни сме да говорим за този договор пред българската общественост и това в най-голяма степен сме длъжни да направим, когато го ратифицираме. Това е форма на съгласие, това е израз на нашия парламентаризъм, а не това, което пише в чл. 1, ал. 2 на Конституцията. В Конституцията може да пише всичко. Но ако ние пренебрегваме и ако смятаме по примера на господин Казак, че да увеличаваш парламентарния контрол е нарушение на правилника, значи сме далеч от разбирането за парламентаризъм. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.

=============================

Десет дена вече министърът на вътрешните работи, вицепремиер и зам.-лидер на ГЕРБ, Цветан Цветанов откакто замълча по темата за „спечелване на президентските избори от ГЕРБ”. Тъкмо на 4 септември т. г. Цветанов се изцепи във Варна на форум на младежката структура на партията си, че президентските избори ще бъдат спечелени от ГЕРБ, а и поне половината от местните, и замлъкна по темата!

Не веднъж или дваж имената на Цветан Цветанов и Бойко Борисов бяха спрягани за кандидати за президент на ГЕРБ, не веднъж, или два пъти в медиите се провеждаше кампания какво би станало, ако... И нещата спираха, както и започваха.

В същото време приятелите на управляващите от „Атака” категорично дадоха знак, че Волен Сидеров ще се кандидатира на изборите за държавен глава догодина... А лидерът на „Атака” даже поиска тези избори да са наесен!

Само че...има една малка подробност: настоящият президент, Георги Първанов, който кара втори мандат е жив и здрав и издържа на искането на ГЕРБ и другите сам да се оттегли...

При това положение сметките и мераците на управляващите, че ще променят състава на Конституционния съд, ще закрият Комисията за защита от дискриминация, че ще изберат нов Висш съдебен съвет... удариха на камък и бяха отложени за времето, в което трябва да се състоят по Конституция.

След година и три месеца управление на ГЕРБ, власттта вече започна да осъзнава, че ако продължава така, шансовете да спечели президентските избори намалява като при скачените съдове: с увеличаването на времето на управление намаляват изгледите ГЕРБ да има свой човек в Президентството!

Така след внимателен анализ, на едни хора, /но не от ГЕРБ/ и на едно място /но не в Банкя или Бояна/ се се стигнало до идеята: кандидат на ГЕРБ за бъдещите президентски избори да е Кристалина Георгиева, настоящ еврокомисар по хуманитарна помощ!

Кандидат, който няма да има проблеми с чуждите езици, с комуникациите, ще е различна от управляващите по това, че не е била във властта. Кандидат, който е диалогичен, има доверието на една институция като Световната банка, има натрупан опит зад граница, има предимството да бъде издигната не по партийни заслуги, а че е чела лекции във водещи университети в цял свят, кандидатствала и постъпва в Световната банка през 1993 г. като икономист по околната среда за Европа и Централна Азия.

От 1998 г. Георгиева последователно е директор в Източна Азия, в отдела по околна среда, в московското представителство на банката и във вицепрезидентството по устойчиво развитие. От март 2008 г. е вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка.

Тя беше извадена като пожарен, резервен и спасителен вариант за кандидат за еврокомисар след резила на Румяна Желева от изслушването от Комисията по развитие към Европейския парламент...

От Кристалина Георгиева едва ли се че чуе това, което каза днес премиерът Бойко Борисов в САЩ: „България може да изхрани света”, „Неформално тук, докато съм в Ню Йорк, почти всички шефове на служби в Щатите ще дойдат да ме видят",  или „До 5-6 години ще станем средноевропейска държава!”

Няма обяснение защо не министър-председателят Бойко Борисов, а Кристалина Георгиева се появи при пожарникарите – все пак Борисов е учил за огнеборец, а не Георгиева!

На 14 септември т. г. пожарникарите обявиха символичен и безсрочен протест заради условията на труд! Тук е мястото за запитам: от колко време е в политиката Борисов? От 2001 е главен секретар на МВР, след това бе градоначалник на столицата – как толкова години той не направи нищо за подобряване на материалната база на събратята си по професия – пожарникарите?

И още един въпрос ще задам: ако в десетина сгради в столицата избухнат пожари на високите етажи – от десетия нагоре, как ще гасят пожарникарите, с какво ще се качват дотам? А на по-високите етажи?

И още: не е ли сега съратникът и другар по партия на Борисов министър на вътрешните работи и ресорен вицепремиер? Защо на него поне Борисов не нареди да се подобрят техниката, оборудването, материалната база на пожарната?

Или Бог високо – Борисов далеко?

Затова и питам: след повече от година във властта, с над милиард лева на лично разположение, защо премиерът не промени нищо в материалната база и оборудването, защо не подмени техниката на пожарникарите?

След това отклонение ще се върна на идеята на едни хора, прокарана при една среща, на едно място, но зад граница – кандидатът за президент на България догодина да е Кристалина Георгиева!

Друг въпрос е как са приели и погледнали на това Цв. Цветанов и Б. Борисов...

Особено, ако им е напомнено, че президент не се става като тръшкаш хора за арест на земята по лице и снимаш с видеокамера! Ако им е казано, че нямат опит в международните комуникации /изключая редовното потупване по рамото от посланика на САЩ или шефа на ЦРУ – Леон Панета – бел. Л. М./.

Или им е разяснено, че чуждите езици, дипломатическия протокол и прочие - не са им силната страна...

На върха на властта е самотно, мястото там е малко и от падането – боли... По всичко, което се случва напоследък личи, че България, макар и страна-членка на Европейския съюз ще се „управлява” от Световната банка и други подобни, неевропейски структури.

Някои родни политици смята, че е върхът да седят на два стола – този на ЕС и този на САЩ, но от това неминуемо се пада на земята.

Докато Бойко Борисов открива детски градини, реже ленти на различни обекти, даже и на такива със започнало строителство при управлението на Тройната коалиция, Кристалина Георгиева е далеч по-близо до проблемите на хората и по-пряма:

„Проблемът не е в това дали са ни хубави стандартите, проблемът е в това дали имаме добър контрол тези стандарти да се спазват. И на тази тема моето пожелание и към министър Плевнелиев, и към правителството като цяло е много сериозно да се отнесе към този въпрос за оценка на това колко надежден е контролът. При мен бяха от Строителната камара, дойдоха да се видим в Брюксел и разговаряхме точно на тази тема. И те казаха така: „Ние, като строители знаем, че в България имаме стандарти и ако те се спазват, т.е. ако се налива... точно този цимент, който е по стандарта и се слага това желязо, което е по стандарта, да, София няма никакъв проблем и ще издържи. Но когато ги попитах – вие сигурни ли сте в контрола, те бяха малко по... малко по-меко отговаряха...

... Когато бях в Чили, това, което най-силно ме впечатли, е колко сериозно там се изпълняват мерките по безопасност и колко действително от президента надолу тази тема за проверките, за това да се доверяваме, но и да проверяваме колко силно това стои. Това, което аз разбрах от разговора със Строителната камара е, че те... преди няколко години е взето решение да се приватизира контролът, той сега е в частни ръце. В това няма нищо лошо. Лошото е, че когато сме в криза и частните фирми се конкурират, за да спечелят поръчки да осъществяват контрол, те как могат да се конкурират, като свиват цените. А как свиваме цените, като намаляваме посещението на място. Работата по хартиите върви, но това да стъпим на място... И заради това аз използвам това, че вие ми задавате този въпрос публично да кажа – важно е да погледнем дали нашата система на контрол е достатъчно надеждна, за да гарантира безопасността на българските граждани...”

Не звучи като: „Ще ви построя магистрала „Тракия”, за да си ходят българите до морето!” или „Кой ви построи този булевард?”

Идеята Кристалина Георгиева да е кандидатът за следващ президент все още е сурова. За целта ще е необходимо нейното съгласие, двамата първи в ГЕРБ, Борисов и Цветанов да преглътнат този горчив хап и изчистването, и уточняването на още други, по-малки, и по-незначителни обстоятелства.

Що се отнася до сметките на „Атака”, ДСБ, СДС, БСП и ДПС – те като нищо може да излезе, че са правени без кръчмаря!

Министър-председателят Борисов:

Кои искат вот? Тези, които са подсъдими половината...

Бойко Борисов: Трябва да имаш време да четеш интервюта. Аз имам тактика от спорта, която си е прилагам в живота до ден-днешен. Никога не се интересувам от другите отбори. Подготвям си моя и се явявам. Така че другите не ме интересуват.

Водещ: Държавният глава не е политически субект, отбор, държаният глава е институция.

Бойко Борисов: Той е политически субект. И това, че е държавен глава... беше до преди няколко месеца сега вече е политически субект и всички знаем, но се правите, че не знаете, че прави политически проект. Кого лъжете – себе си, мен, хората. Няма лошо. Просто аз когато правих политически проект, излязох, заявих го с гражданско сдружение, с партия и казаха, че след две, три, четири, пет години ще правим това, това и това...

... Ако вие сте от името на президента тук да си говорим за него, да отивам да си върша работата.

Провалени политици искат вот. Той не чете вестници, а само спортните страници... Кой иска вот на недоверие? Половината предишен кабинет, който е подсъдим, с повдигнати обвинения и вече влизат в съда.

И какво от това?

А той е направил правителство на малцинството. С малцинство управлява във времето на финансова и икономическа криза, за да спаси държавата, а някакви си бивши управляващи, които ще бъдат подсъдими, искат вот?!

И какво от това?

От 1 януари ще се въведе ред, защото в момента се прави електронна карта, правят се много неща, намалява се броят на леглата, следболничната, доболничната помощ, куп неща се правят в здравното министерство. Те щели да започнат да дават резултати след 1 януари. И сега давали над 1.3 милиарда за здравеопазване. Малко ли е? Така че...

Сега ще се въведе ред. 20 години не е въвеждан ред...

Кои планови операции са спрени?

Това, че се харчат парите не както трябва и повече отколкото трябва... Ще се въведе ред. В много неща въведоха вече ред, ще въведат и тук...

Нека и лекарите, и всички да знаят, че в условията на финансова и икономическа криза, когато не са вдигнали основните данъци, оставили са 10 процента плосък данък и 20 процента ДДС, а всички други държави около нас го направиха, вдигнаха данъците, няма откъде да се изкопаят пари. Толкова пари има, с толкова разполагат...

В условията на финансова и икономическа криза всички държави около нас са се срутили, ние сме остров на стабилност в тази изключително тежка ситуация, и в тази ситуация се строи метро за над един милиард евро, строи се спортна зала, за каквато са мечтали българите 20 години. Няма спортна зала в България, където да дойдат да играят големите първенства...

... Строят магистралите. Строят „Люлин”, „Марица”, „Тракия”. „Тракия” от 64-та година е започната, но Неговото правителство шще я направи, ще я направи в средата на 2012 година. Какво повече да направи?

Южната дъга – кога щеше да я има, ако не беше той?

Ако този вот мине, той ще изтегли ГЕРБ от парламента... Какво следва в условията на зима и финансова и икономическа криза? Месеци без правителство, спиране на фондовете, спирането на парите от Брюксел, идването на Доган, Станишев и компания пак...

Няколко месеца служебно правителство, назначено от президента?

И какво от това?

През зимата... И какво от това?

И кои са експертите на президента?  Половината зам.-министри, които се провалиха в предишното правителство...

Той чете само спортните страници. Знае всеки един какво ще напише.

Бойко Борисов: Аз знам, че манталитетът на българина е такъв, че държавата му е длъжна да му осигури образование, да му осигури за децата здравеопазване, да му осигури сигурност, да му осигури магистрали, но той да не си плаща данъците. И обикновено тези, които не ги плащат, най-много говорят и те най-много недоволстват. А това, че близо 1.7 милиона души не си плащат здравните осигуровки – това е същинският проблем, не си плащат здравните осигуровки, но като отиде в болницата казва – аз имам претенции да ме лекувате по европейски. Откъде парите като не си плащате?

Да спрем за малко...

Не манталитетът, а Конституцията гарантира образование.

И какво от това?

Здравеопазване за децата и то без платно – има го, даже министърът на финансите не плати и стотинка на „Пирогов” затова, че спасиха живота на сина му...

И какво от това?

Той пак им даваше 60 на сто от парите и то с 2-3 месеца закъснение.

!,7 млн не плащали здравни осигуровки – а министърът на финансите кога се сети да платис воите неплащани с години?

Едно е да си безработен и да нямаш пари за осигуровки, друго е – да плащаш и пак да не те приемат в болница ако не си спешен! Трето е болницата да има получени навреме пари за лекарства и заплати на лекарите, четвърто и пето е – изобщо да няма болници като се закрият съществуващите. А болните от тези градчета и селища да не могат да пътуват до място с болница, тъй като транспортният министър им е закрил автобусната линия!

И какво от това?

После – едно е да си циганин и да ти откажат лечение, а друго е да си българин и изобщо да не припариш в болница, защото зад тебе няма катун да те защити, няма фондации, няма Страсбург...

Няма идеология. Няма интереси...

С една дума – това, което тези правителства преди тях са ликвидирали, то не спи, то е умряло. И сега Той и Те много бързо ще направят икономиката жизнена, за да дадат на частния сектор възможност да работи...

Апропо, платиха ли на фирмите задълженията забавени повече от година? Предложиха им 10 на сто по-малко заплащане и такса 7 на сто за Банката, която харесва Дянков...

Банка ли казахме? Банките са стабилни. Вярно, че в районния съд има Стена на плача на длъжници, които ще останат без покрив заради неплатени вноски – от безработица или заради високите лихви.

И какво от това?

Банките са стабилни и точка.

Сега е важно на ниския доход да не му дадеш висока сметка. Когато тръгнат доходите, тръгне икономиката и тръгне държавата напред...

И то благодарение на тях и на Него.

Ние имаме най-ниските данъци в Европа. За какви данъци ми говорите сега? Защото искате да кажете – вдигате данъци. България има най-ниските данъци в Европа.

Кой още не го е чул – всеки ден се повтаря това!

Доган щял да унизи България в Страсбург? Г

Голяма работа!

Той ни съди в Страсбург.

И какво от това.

{edocs}btv-bojko-12-09.doc,600,400,link{/edocs}

Някой да каже за Негова грешка?

Каква грешка, няма такова нещо!

Не му казвайте, господин премиер, казвайте Му: Боже!

Преодолееш ли неистовата страст към материалното, ставаш свободен – тези думи на поета Петко Братинов си спомних, когато цяла седмица в родния парламент цареше обичайната суета на новопръкнали се, известни единствено на близките си депутати. Този път суетата бе около паметта на починалия бивш депутат Веселин Бончев и дилемата дали да се отдаде почит към паметта му с минута мълчание, или да се подмине този тъжен факт като че ли нищо не се е случило.

Надделя второто: минута мълчание в парламента така и не се състоя и споменаването на случилото се останало затворено в рамките на председателския съвет. Т. е. съветът на председателката Цецка Цачева.

На настоятелното ми питане: да не би Веселин Бончев да е обявен негласно за дисидент на управниците от ГЕРБ – отговорът на чиновник от парламента бе – мълчание.

Вярно е, че позицията на Бончев бе България да има своята енергетика, както е вярно и че новият Голям брат отвъд океана дава мило и друго да ни навре в блатото на мизерията и безнадеждността.

Вярно е, че около борбата за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” Веселин Бончев бе в непрекъсната връзка с видни експерти като ядрения специалист Петер Кошел. Той доведе докладчика за България и депутат в Европейския парламент, Джефри ван Орден в България, където на Кръгла маса с кмета на София Бойко Борисов и президента Георги Първанов обсъдиха вариантите и последиците около изключването на Първа Атомна централа.

Когато Бончев вече не беше депутат, лично, на свои разноски пътуваше и правеше срещи с европейски висши чиновници като ги уведоми за престъплението, което една корумпирана клика от родни и европейски политици извършваше, като принуди България да спре работещи и обезопасени по всички технологични изисквания реактори на АЕЦ „Козлодуй”.

Среща в Европейския парламент в Брюксел на Веселин Бончев с Джефри ван Орден и Иван Иванов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй"

Снимката е предоставена от журналистката от в. "Труд", Мариела Балева

Веселин Бончев бе този, който съобщи, че Романо Проди е разкрил, как един не толкова почтен еврочиновник - Гюнтер Ферхойген е излъгал и подменил Доклада за атомната централа, за да бъде тя спряна и да заработи далеч по-опасната румънска на Черна вода.

Веселин Бончев ангажира за каузата „Козлодуй”: Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, председателя на енергийната комисия към Европейския парламент, Тери Уин, проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори, а президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, лично пристигна на посещение у нас и посети атомната ни централа.

И за паметта на този бивш депутат и голям българин, председателката Цецка Цачева реши, че не е необходимо да почете с минута мълчание под предлог, че за целта било нужно предложение от действащ депутат. А може би група депутати?

Не съм в състояние да споря с логиката на настоящата председател на парламента Цецка Ц. по темата кого трябва да почетат депутатите с минута мълчание и кого – не. Все пак нейната логика произхожда от мисленето на общинския юристконсулт от провинцията в каквато битност тя работеше преди да се засели в столицата.

На председателката Цецка Цачева, която навърта трудов стаж удряйки звънеца на парламента, ще кажа: „Всички сме смъртни, всички ще отидем един ден на едно място” – въпросът е какво оставяш след себе си и какво се пише докато си на земята.

В събота, последния ден на юли, докато приятели и близки на бившия депутат Веселин Бончев скланяха глава пред тленните му останки, една непозната жена дежурно е нареди на опашка и остави цветя от името на парламента.

Напомни ми стиховете на Петко Братинов „Преди сълзата да застине”:

.......................

Двата карамфила

на паважа

светеха

със росните си мигли.

Щяха

непременно да ги смажат.

Никой

не посегна да ги вдигне.

Аз ги взех.

Не питах паметта си

кой ги е захвърлил

през нощта.

Стига предразсъдъци за щастие.

Вземат се

и хвърлени цветя.

Не отричам – някой изплакна гузната си съвест със закупен и изпратен по предназначение регулярно букет с надпис, седмица след смъртта и минути преди ковчегът на Веселин Бончев да поеме по своя последен път...

Дните минават и се питам: дали щяха да изключат от ГЕРБ партийката Цачева, ако беше произнесла в залата „Минута мълчание” и депутатите бяха постояли изправени 60 секунди?

Лидерът й и патрон, който в момента е премиер също не спомена името на починалия Веселин Бончев... Дали зад мълчанието на такива височайши фигури в партийната йерархия на властимащите не се крие едно негласно отричане от позицията, която имаха ГЕРБ-ерите по енергетиката и принципите, които отстояваше години наред Веселин Бончев?

Месеци наред управниците се цупеха на държавния глава за това, че не им играе по свирката и не скланя да си вземе багажа от президентството и да им освободи поста. Но същият този президент, при вестта за края на Веселин Бончев седна и написа съболезнователно писмо и се постара вдовицата му да го получи веднага с цветя.

Тогава струва ли си хората на Ц. Цачева и Борисов да се сърдят на Георги Първанов, че в конкретни ситуации реагира по-човешки от тях?

Нима така наречените политици от ГЕРБ са на един акъл с хората на Станишев, Доган и прочие светло-, тъмно- сини депутати по отношение на направеното от Веселин Бончев в интерес на България?

Борис Христов, един голям български поет, който отказа висока награда наскоро, написа преди време следния стих:

Искам да капна от моите сълзи

в окото, което ръждясва.

*        *        *

Разказвайки тази история ще кажа, че е утешение все пак, че мандатът на един парламент има край, както е имал и начало.

От поне две и половина десетилетия си повтарям цитат на великия Кърт Вонегът, от неговата „Съдби, по-лоши от смъртта”:

„Но най-тежкото му престъпление е нарушаването на един закон, който напечатан би изглеждал така: „Чудовищните грешки на вашето собствено правителство не трябва да бъдат третирани с неуважение до момента, в който нанесените поражения не станат абсолютно непростими, неразбираеми и неподлежащи на никаква поправка“.

Свободни ли са днешните политици?

Отговорът е едва ли, за да не е направо "не". Човек ще изгуби доста време да брои колцина от тях са свободни и не се интересуват от материалното. За какво друго биха попаднали в политиката, в парламента, освен за себе си и собствените си интереси?

Непочетеният бивш депутат Веселин Бончев бе свободен човек, човек над материалното, човек, който милееше и работеше за България. Тогава трябва ли да очакваме днешните депутати да го разберат? Или да го почетат, като техен колега?

Председателката Цецка Цачева даде своя отговор с непочтителното мълчание пред паметта на Веселин Бончев. И никакви закъснели цветя с надпис не могат да изтрият тази липса на почит!

Джефри ван Орден, съмишленик на Бончев казваше за политическите нрави на родните пишманполитици: "У вас е като блато с алигатори!...

А винаги, след избори е едно и също...

Знаменателно или случайно – точно преди да бъдат обявени първите резултати от проведените избори за президент на РФ, телеканал ОРТ пусна емблематичния филм: „Москва не вярва на сълзи”. Това може да даде много поводи за коментари, но важното от събитията на 4 март в Русия са фактите:

Председателят на Централната избирателна комисия на Русия /ЦИК/ Владимир Чуров обяви Владимир Путин за избран президент на първи тур въз основа на предварителните резултати от изборите, предаде РИА Новости. По данни на ЦИК след обработването на 99,5 на сто от избирателните протоколи Владимир Путин печели 63,71 на сто от гласовете. Втори е кандидатът на комунистите, Генадий Зюганов със 17,19 на сто, а трети – Михаил Прохоров със 7,86 на сто от гласовете.

Владимир Жириновски е получил подкрепа от 6,23 на сто от избирателите, а Сергей Миронов от 3,85 на сто.

Премиерът на Русия Владимир Путин, който победи на президентските избори в неделя, заяви, че ще нареди на Централната избирателна комисия (ЦИК) внимателно да провери всички възможни нарушения по време на гласуването, предаде РИА Новости.

„Все още не съм разговарял с председателя на ЦИК, но подобен разговор ще се състои. Ще го помоля внимателно да провери всички възможни нарушения”, каза Путин по време на среща с трима от останалите кандидати за президентския пост.

Владимир Путин, който победи на президентските избори на 4 март, подкрепи идеята на бизнесмена Михаил Прохоров да създаде партия и му предложи конструктивно сътрудничество, предаде Интерфакс.

„Смятам, че ако реализирате плановете си за създаването на партия, имаме основание за контруктивен диалог”, каза Путин по време на среща с Прохоров.

Съперници на Путин обявиха, че не са съгласни, че изборите са били честни. Кандидатът на комунистите Генадий Зюганов заяви още вечерта на изборния ден - "изборите бяха нелегитимни, нечестни и непрозрачни".

Михаил Прохоров, който бе обявил, че ще мине 11 на сто в крайния резултат  и ще спечели третото място, също заяви, че изборите са били нечестни, но "все пак съзнателно се включих в игра по чужди правила".

След обявяването на резултатите стана ясно, че балотаж няма да има.

Вечерта на изборния ден бе ознаменувана с голям митинг на привърженици на Владимир Путин, Манежния площад бе изпълнен с празнуващи, като цифрата се определя от наблюдатели на над 100 000 души.

Путин отиде на митинга пред Кремъл веднага, след като бяха обявени предварителните данни за победата му на изборите за президент.

Както и преди четири години звучеше песента на група Любе "Батяня-комбат". Както и преди четири години тандемът заедно се качи на сцената. На сцената излязоха двамата първи руски държавници: сегашният президент Дмитрий Медведев и победителят – премиерът Владимир Путин:

„Днес за нас е един много хубав ден. Благодарим ви, че подкрепихте нашия кандидат Владимир Владимирович Путин, благодарим ви, че бяхте с нас, благодарим ви, че сега сте тук – заяви настоящият президент Дмитрий Медведев. – Нашият кандидат уверено води и аз не се съмнявам, че ние ще победим. Ние ще победим и тази победа е много нужна за всички нас. Тя е нужна на страната ни, тя е нужна на всеки един от нас, и ние тази победа няма да отстъпим на никого. Тази победа ни е необходима, за да бъде страната ни съвременна, силна, независима...”

Путин бе далеч по-емоционален: „Скъпи приятели, Аз искам преди всичко да благодаря на всички граждани на Руската федерация, но особена благодарност искам да изразя на всички тук, които се събрахте днес за да изразите подкрепата си за нас. Благодарен съм на всеки гражданин на страната...

... Благодарен съм на всеки, който каза „да” на велика Русия. Попитах ви преди време: Ще победим ли? Да, ние победихме, победихме в открита и честна борба, и това не бяха само избори за президент на Велика Русия, това бе много важен тест за всички нас, за целия народ. Това бе тест за политическа зрелост, за независимост, защото ние показахме, че никой нищо не може да ни налага. Никой и нищо. Ние показахме, че т.нар. варианти и сценарии в Русия не минават. Това показахме днес. Нашите граждани показаха ясно, че могат да отличат желанието за напредък, обновление от политическите провокации, които имат една-единствена цел -  да бъде разрушена руската държавност и узурпирана властта. Руският народ показа, че такива варианти и сценарии на нашата земя не минават.

Днес победихме и нашата победа е чиста, предстои ни да работим открито и усилено... Да се обединим около интересите на нашия народ и родина! Обещах ви да победим – ние победихме! Слава на Русия!"

Владимир Путин, управлявал Русия в епоха, през която стабилността беше възстановена, но свободите ограничени, изглежда печели президентските избори с лекота, но си връща Кремъл в непредсказуеми нови времена, коментира АФП.

Не е учудващо за бивш офицер от КГБ, който някога оплака разпадането на СССР като „геополитическа трагедия”, Путин не показва признаци за смекчаване на твърдото му управление или настояването му, че Русия трябва да е велика и страховита сила.

Освен това той може и да посочи своя голям успех – относителната икономическа стабилност, пропъдила финансовия кошмар от 90-те, и подновяването на националната гордост на руснаците, изпитващи носталгия по СССР.

Руският премиер Путин разказа, че очите му по време на митинга на Манежния площад в Москва действително са сълзили, но това е било заради вятъра, предаде РИА Новости.

„Вятърът беше, вятъра. Истински /сълзи/ от вятъра”, каза той в разговор с поддръжници в предизборния му щаб.

Владимир Жириновски и Сергей Миронов в телефонни разговори поздравиха Владимир Путин с победата на изборите за президент на Русия, предаде РИА Новости. Премиерът Путин е разговарял с двамата по телефона, след като се е върнал от митинга на Манежния площад в своя предизборен щаб.

„Предложенията ви сме ги реализирали до голяма степен”, е казал руският премиер в разговора с лидера на ЛДПР, допълвайки, че предстои много работа и е нужна „консолидация на парламента и цялото общество”.

В разговора си с Миронов Путин е подчертал, че „там, където съвпадаха нашите цели и програми, ще се надяваме на вашата подкрепа”.

Смешен плач и прагматични прогнози

Най-вероятният вариант за развитие на събитията, според професора в Руския държавен хуманитарен университет Сергей Черняховский, е при който настоящият премиер Владимир Путин става президент не само в резултат на изборите от 4 март, но и след бъдещите избори през 2018 г., но този си мандат той няма да изкара докрай.

Според политолога има три възможни варианта.

Първият е т. нар. усреднен – Путин изкарва целия си мандат, явява се на следващите избори, побеждава, а след около три години се оттегля от властта. Вторият сценарии – негативния – е когато при системата му на управление след половин година народът започва да живее по-лошо и след три години се оттегля. А положителният, третият вариант, би бил ако той изпълни всичко обещано и действително осигури качествен напредък, и тогава ще изкара и двата мандата”, обрисува пред РИА Новости Черняховский възможностите за развой на събитията.

Кремъл постави уеб-камери в избирателните секции, за да се пребори с измамите. Тези уеб камери разбиха очакванията на международни наблюдатели и опозиция, че изборите ще са нечестни и манипулирани.

На всяка камера всеки можеше да види в реално време как протича гласуването и по-късно – броенето на бюлетините. Това нововъведение бе последният удар върху скептиците и враговете на Путин.

От мига, в който стана ясно, че Владимир Путин печели изборите с голяма разлика пред останалите си опоненти и няма да има балотаж, започнаха и мрачните прогнози за времетраенето на мандата му, който щял да бъде предсрочно прекратен от народното недоволство!

Западни издания стигнаха и по-далече, като сравниха дълголетието във властта на Путин с годините на управление на Брежнев!

Неделя вечерта беше „моментът Брежнев” за Владимир Путин. Това е моментът, в който той престана да бъде просто избран лидер, а се насочи към доживотно президентство, коментира британският вестник „Гардиън”. След като заобиколи правилата като неохотно прие премиерския пост, Путин сега може да продължава да управлява. Брежнев беше начело 18 години, Сталин -31. Въпреки слуховете за революция пред стените на Кремъл, кой би заложил, че Владимир няма да изравни постижението на Леонид?

Гласуването, което по-скоро бе коронация, се отличаваше от предишните руски избори в едно отношение. След общественото недоволство, последвало след парламентарните избори през миналия декември, Путин нареди поставянето на камери във всички 91 000 избирателни секции в страната.

Международни наблюдатели отбелязаха откритостта и прозрачността на гласуването на провеждащите се президентски избори в Русия, съобщи РИА Новости.

„Посетих два избирателни участъка, видяното от нас много ни впечатли и зарадва. Самият процес на гласуване бе напълно открит и прозрачен. Ние обърнахме внимание на уеб-камерите, както и поразговаряхме с наблюдателите. Избирателите, които влизаха в секциите, бяха особено доволни”, заяви депутатът в Европейския парламент от Италия Елизабет Гардини на пресконференция в Москва.

„Всичко, което се случва, е на нивото на моята страна. Този експеримент с уеб-камери представлява голям интерес и ще ми бъде особено интересно да видя резултатите от него”, добави депутатът.

Владимир Путин ще се върне в Кремъл, след като предварителните резултати му отреждат над 60 на сто от вота на президентските избори, обвързани с обвинения за фалшификации, съобщи вестник “Индипендънт”. Резултатът никога не е бил под съмнение.

„Няма да има честни избори, но ние не трябва да отстъпваме. Честни избори трябва да е постоянното ни мото за години напред”, каза Михаил Горбачов, последният съветски лидер, след като гласува в Москва. Но към 2012 година в Русия никой не обръща внимание на Горбачов!

Алексей Навалний, активистът срещу корупцията, станал де факто лидер на „неорганизираната” опозиция, каза, че протестите на опозицията ще бъдат „мирни, но мощни”. Той заяви, че настоява за нови парламентарни избори до една година и нови президентски избори до две години – искане, с което Путин е изключено да се съгласи.

В Москва, очевидно манипулиране на гласуването, като през декември, липсваше. Но наблюдатели твърдят, че все пак е имало множество нарушения, включително гласуване от един човек по няколко пъти и подхвърляне на бюлетини.

Владимир Путин ще бъде безспорният лидер, абсолютният повелител на Кремъл след убедителната си победа на президентските избори в Русия, коментира испанският вестник „А Бе Се”. Путин спечели изборите с над 63 на сто от гласовете. Далече зад него остана лидерът на комунистите Генадий Зюганов с близо 17 на сто.

Целта на бъдещия руски президент бе да спечели още на първи тур. Това означава, че той е безспорният лидер на страната. Ако Путин отново победи на следващите избори, то той ще остане в Кремъл до 2024 година, като тогава ще е на 71 години.

Владимир Путин за трети път става президент на Русия, написа „Ди Велт”. От президент към премиер, към президент, руският лидер бележи ясна победа на президентските избори.

Новият президент на страната за първи път има мандат от шест години според промяна на Конституцията, което е с две години увеличение в сравнение с предишния мандат.

Според основния закон Путин може отново да бъде избран за президент за последователен мандат през 2018 г.

Руските президентски избори са били „наклонени” в полза на Владимир Путин по време на кампанията, обяви Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Същевременно преброяването на гласовете е било белязано от нередности, съобщават в изявление наблюдатели на организацията, цитирани от АФП.

„Условията за кампанията са били ясно наклонени в полза на Владимир Путин’, гласи изявлението.

А ето е едно от най-злостните предвиждания от дните преди вота – то е на Семьон Новопрудский, Газета.ру:

„...Русия я няма вече, а постсъветската – още. Има само територия, географски координати. А Путин не просто управлява тази несъществуваща, измислена страна, но прави всичко възможно, за да не се появи никаква реална Русия.

Всъщност, самият Путин е представител на типичните съветски хора и, след като получи властта и собствеността, се опитва, експлоатирайки същите съветски митове, да не даде никога никому и нищо. Но крещящият в хода на днешната президентска кампания проблем с отсъствието на единна гражданска нация превъзхожда по мащаби и значение за бъдещето на страната проблема на един конкретен човек, вцепил се в мъртва хватка за своя държавен пост.

Огромна наивност е да се смята, че Путин е кандидат на въображаемата партия на стабилността. Тъкмо обратното. Да се консервира днешната ситуация е невъзможно – просто защото все повече руснаци вече даже физически не живеят в съветския свят, където липсваха интернет, възможност да се пътува в чужбина, както и повечето днешни продукти и предмети. Именно опитът да се направи това води до политически сътресения.

На тези президентски избори ни се налага да избираме между началото на дългия процес на формиране на постсъветска Русия - като нова държава със свои икономически, политически и социални приоритети, нова ценностна система – и продължаване на разпада на най-големия отломък от СССР.

Да се стабилизира състоянието на политически труп, с което се занимаваше и продължава да се занимава действащата власт (по-точно, в което опакова перманентния процес на разграбване на остатъците от страната), е безсмислено. Все едно, трупът няма да възкръсне. Никакъв Евразийски съюз, никакво Единно икономическо пространство няма да станат реинкарнация на СССР. Русия не може безкрайно да паразитира върху остатъците от съветската промишленост, откритите в съветски времена находища на петрол и газ и съветските идеологически клишета за интригите на външните врагове, които ни пречат да постигнем разцвет. Ние не сме империя и не сме национална държава, не сме монархия и република, не сме Третият Рим и Третият свят, не сме Азия и не сме Европа. Разбира се, външният смисъл на днешните протести е естественото желание да видят на власт друго лице.

Владимир Путин още веднъж ще стане президент на Русия. Въпреки това времето му изтича – пророкува два дни преди вота сп. „Икономист”.

В деня на вота, когато стана ясно, че Путин печели със значителна преднина пред останалите си съперници, същото издание, „Икономист” отново се опита да порокува, като написа, че това е началото на края на Путин.

На агенция Асошиейтед прес й се привидяха масови следизборни безредици и полицейски натск за потушаването им – нищо от това не се случи.

„Ню Йорк Таймс”:написа: „Вотът изглежда сигурен за Владимир Путин, но несигурността в Русия остава”.

Владимир Путин се връща в Кремъл при съвсем други условия, отбеляза френският Le Figaro. Пиер Руселен коментира, че победата му е била предварително уредена с отсяването на кандидатите.

"Новата опозиция не бе в състояние да закара Путин на втори тур, но ще му се наложи да съобрази с нея. Това е движение на новата градска средна класа, която със съществуването си отразява главното достижение на путиновата епоха - руското общество излезе от съветската нищета, но протестира срещу закостенелостта на политическата система", пише в статията.

Авторът изтъква, че "реформирането на Русия предполага отвореност към света и отказване от остарелите представи на Студената война, които се оказаха отново в центъра на външната политика на Кремъл".

Избирателната комисия в Чечня вече е обработила всички бюлетини на изборите за президент на Русия. За Владимир Путин в Чечня са гласували 99,76% от избирателите, предаде Интерфакс.

Руските избиратели в Лондон и Токио предпочетоха Прохоров пред Путин. Михаил Прохоров е спечелил най-много гласове на руските граждани, които са гласували за президент в избирателната секция в американската столица Вашингтон, предаде РИА Новости.

Първи поздравления

Китайският президент Ху Дзинтао поздрави Владимир Путин за победата му на руските президентски избори. Това съобщават от китайското външно министерство, цитирани от

АФП.

Путин си възвърна руския президентски пост, който заемаше от 2000 до 2008 г., след което беше четири години премиер. Путин спечели почти 64 % от вота. Венецуелският президент приветства в неделя победата на Владимир Путин на руските президентски избори. Уго Чавес заяви, че ще задълбочи "стратегическите" отношения между двете страни, предава АФП.

Венецуелското външно министерство съобщи, че Чавес лично е поздравил сегашния премиер Путин, наричайки го "водеща сила на стратегическите отношения" между двете страни.

Сърбите в Северно Косово в неделя вечерта отбелязаха успеха на Владимир Путин на изборите за президент на Русия, предаде РИА Новости, позовавайки се на сръбски медии.

В сръбската част на най-големия град в областта, Косовска Митровица, хора с руски и сръбски знамена започнаха да обикалят с автомобили централните улици скоро след пристигането от Москва на новината, че Путин води на изборите.

Събралите се в града хора скандираха „Сърбия – Русия”.

Германия иска да работи съвместно с идващия на власт руски президент Владимир Путин, заяви германският външен министър. Гидо Вестервеле обяви, че Берлин иска и увеличаване на стратегическото партньорство с Москва, предава АФП.

Вестервеле добави, че Германия би искала да си сътрудничи с Путин „конструктивно”.

Това е първата реакция от Берлин, откакто Путин беше обявен за победител на президентския вот в Русия в неделя.

„Русия е била, и остава партньор от централна важност за Германия и Европа. Поради това ние искаме да продължим и да задълбочим бъдещото партньорство с Русия”, се казва в писмено изявление на Вестервеле.

Министър-председателят Бойко Борисов изпрати поздравителна телеграма до Владимир Путин по повод избирането му за президент на Руската федерация, съобщиха от правителствената информационна служба. Премиерът поднася своите искрени пожелания за успешна и ползотворна дейност в името на благото на руските граждани, за мира и сътрудничеството в Европа и в света.

Президентът Росен Плевнелиев изпрати поздравително писмо до Владимир Путин по повод избирането му за президент на Руската федерация, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

„Вярвам, че заедно ще успеем да дадем принос за развитието на приятелските българо-руски отношения и сътрудничество, които се основават на историческата и културната близост между нашите два народа. Убеден съм, че ще работим в интерес на дългосрочните отношения между България и Русия във всички области, на основата на прагматичния диалог, откритостта, партньорството и взаимния интерес”, заявява в писмото си българският държавен глава.

Докато ЕС и САЩ изчакват крайните резултати, осъзнали, че Арабска пролет в Русия така и не се състоя, тепърва започват анализите от проведения вот и прогнозите за бъдещето на Русия с президент Владимир Путин.

Ако той продължи започнатото – ще изпадне в капана, който му заложиха критиците му на Запад. Ако тръгне към реформи и нови прагматични решения – успехът му ще е гарантиран...

По време на речта на победителя в изборите Владимир Путин в очите му се появиха сълзи - той ги обясни със силния вятър, но истината е, че Москва не вярва на сълзи и иска работа, работа и смели решения за реформи в името на стабилността и просперитета.

Кой е Владимир Путин – справка (Агенция „Фокус”)

Агенция "Фокус" / Русия

Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (сега Санкт Петербург). През 1975 година завършва Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет.

По разпределение е назначен на работа в органите за държавна сигурност. В периода 1985-1990 година работи в ГДР.

През 1990 година става помощник-ректор на Ленинградския държавен университет по международните въпроси, а след това съветник на председателя на Ленинградския градски съвет.

От юни 1991 година е председател на Комитета по външни отношения на кметството в Санкт Петербург. Едновременно с това през 1994 година става първи заместник-председател на правителството на Санкт Петербург.

През август 1996 година Путин става заместник-управляващ делата на президента на Русия. От март 1997 година е назначен за заместник-ръководител на президентската администрация, началник на Главното контролно управление на президента на Русия.

От май 1998 година е първи заместник-ръководител на администрацията на президента на Русия.

През юли 1998 година е назначен за директор на Федералната служба за сигурност на Русия, а през март 1999 година става секретар на Съвета за сигурност на Русия.

През август 1999 година е назначен за премиер на Русия, а на 31 декември 1999 година става изпълняващ длъжността президент.

На 26 март 2000 година Владимир Путин е избран за президент на Русия и официално встъпва в длъжност на 7 май същата година.

На 14 март 2004 година е избран за президент на Русия за втори мандат.

На 28 май 2008 година с указ на президента Дмитрий Медведев е назначен за премиер на Русия.

Кандидат на икономическите науки.

Владее немски и английски език.

Женен е за Людмила Александровна Путина. Имат две дъщери – Мария (родена 1985 г.) и Катерина (родена 1986 г.).

А ето и биографията на втория класирал се на президентските избори в Русия:

Михаил Прохоров – милиардерът-кандидат президент

04 март 2012г., Агенция "Фокус" / Русия

Михаил Прохоров е роден на 3 май 1965 година в Москва. Баща му Дмитрий е бил началник на Управлението за международни връзки на Държавния комитет за спорт на СССР. Майка му се е занимавала с научна дейност в Московския институт за химически материали.

След като завършва училище, Михаил Прохоров постъпва в Московския финансов институт. След отбиване на военната си служба той продължава обучението си във Факултета за международни икономически отношения.

Прохоров завършва университета с отличие и започва работа в Международната банка за икономическо сътрудничество. В периода 1992-1993 година е председател на Управителния съвет на „Международната финансова компания”. 1993-1998 година е председател на Управителния съвет на „ОНЕКСИМ Банк”, а от 1998 година е президент на банката.

През 2001-2007 година Михаил Прохоров е начело на „Норилский никел”. В този период компанията става водещ доставчик на никел в света. Освен в развитието на компанията Прохоров активно влага пари в спорта, което позволява на баскетболния отбор ЦСКА два пъти да е шампион на Евролигата.

През 2004 година създава Благотворителен фонд за културни инициативи, който се управлява от сестра му Ирина.

През май 2007 година Прохоров основава частния инвестиционен фонд „Група ОНЕКСИМ”. Сред активите на групата са „Полюс золото”, РБК, „Ренесанс капитал” и др.

От октомври 2008 година е президент на Съюза по биатлон на Русия.

Михаил Прохоров отделя много време за спортни занимания – кикбокс, уиндсърфинг, баскетбол.

В периода юни-септември 2011 година е председател на политическата партия „Право дело”.

Михаил Прохоров е трети по богатство в Русия и на 32 място в света, според класацията на списание „Форбс” за 2011 година, със състояние в размер на 18 милиарда долара.

При добре организиран „засилен” медиен интерес Бойко Борисов представи кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ – Росен Плевнелиев-Маргарита Попова и заяви, че за следващият мандат ще се кандидатира той, лично.

Защо чак на 4 септември ГЕРБ оповести своите кандидати?

Обяснението на Борисов бе, че чакал ремонта на офиса на ГЕРБ да свърши, - въпреки че той не стъпи на откриването му.

Обяснението на Цветан Цветанов бе, че точно на 4 септември преди 10 години той се запознал с Бойко Борисов и затова на тази дата обявявали кандидатите си за държавен глава!

Представете си какво ще се случи на датата, на която Цветанов е срещнал за първи път Веселин Маринов, или на датите, на които е купувал всеки свой апартамент от шестте, които има!

И така дочакахме да чуем кои са хората на ГЕРБ за кандидат президентската надпревара:

Афишираният като най-добрия министър в правителството на Борисов и известна с провалената съдебна система чак в Европа, това са двамата кандидати, които управниците издигат за президентството. Логика – не търсете – тъй каза Бойко Борисов.

Борисов не пропусна да демонстрира самохвално-суетното и втръснало на всички обяснение: „Няма да крия, че много се дразнех, години наред, на ваште въпроси, щот на какъвто и пост да съм бил сте ме питали кога ще се кандидатирам за президент. И искам да ми върнете сега жеста – нареди на събралите се журналисти Борисов - и от днес нататъка да започнете да питате лидерите на другите партии за следващия президентски мандат, коя ще е тяхната кандидатура. Щот следващите президентски избори ГЕРБ ще има кандидат и това съм аз. И сега, всички вие ми го дължите, всички вие, които поне по 100 пъти всяка медия ми е задавала въпроса, да задавате на сини, червени, зелени виолетови... кой ще е кандидат президент!

Оказа се, че до последно ГЕРБ е обмислял решението:

„...Днеска в два часа, независимо, че имахме готовност, водихме последния разговор с Росен, за да му кажа окончателно, че той ще е нашия кандидат. Защото няма по-естествено, няма по-естествено от това, аз и днес да съм кандидат за президент. Главен секретар, кмет, премиер, лидер на партията, която е постигнала тези успехи, побеждавала е на тези избори... – изброи Борисов част от работните си места, като пропусна времето, когато беше охрана на Тодор Живков и Симеон Борисов. - ...И аз се надявам с днешното обявяване да спрете да унижавате президентската институция!” скара се Борисов на репортерите в залата.

Май забрави услужливо премиерът как преди две години отиде без президента в Гданск и обяви, че „там не канели ченгета”, визирайки президента Първанов и връзката му с Държавна сигурност за която е писал рецензии по така наречения „македонски въпрос”!

Или Борисов забрави как министрите му Николай Младенов и Цветанов един през друг се надпреварват да цитират псевдонима, с който Георги Първанов е фигурирал в архивите на ДС?

Е, кой прави опити да унижава президентската институция?

Що се отнася до досадата как 10 години са го питали дали ще се кандидатира за президент – ще му припомня, че в последните 10 години, два мандата държавен глава стана с мажоритарен избор Георги Първанов и то с над 2 млн гласа, толкова, колкото ГЕРБ не успя да вземе на нито един вот досега!

Та ще попитам отново: кой му досаждал на Бойко Борисов по 100 пъти да го пита дали ще се кандидатира за президент в последните 10 години и по какъв повод? Че защо ще го питат такова нещо след като в тези 10 години Борисов беше Главен секретар на МВР, кмет и премиер?

Истина е, че минути преди пресконференцията по представянето, Борисов и Плевнелиев говорили на 4 очи, след което гардове на НСО отпрашили до дома на министъра, взели му костюм, риза, обувки и вратовръзка и ги отнесли светкавично в Бояна. Там, според в. „24 часа” Плевнелиев се облякъл и двамата се запътили към НДК.

До последния момент Борисов обяснявал, че все още се колебае между Плевнелиев и Цветан Цветанов, който също заслужавал много. В крайна сметка Борисов заключил, че вицето му е по-нужен в правителството, и така Плевнелиев се оказал кандидатът за президент!

Много мъка се усещаше в гласа и очите на премиера, че не той е кандидатът, но категоричната забрана, която дошла отвън и отвисоко, за която „Хроники” писа преди време, се оказала решаваща...

Неизвестно защо Цветанов изнесе биографични данни не за кандидатите, които предстоеше да бъдат представени, а за...премиера Борисов и неговите успехи в познатия стил с демонстрация на неясен изказ и непознаване на значението на думите в българския език. Предавам думите на Цв. Цветанов дословно:

„Искам да благодаря на всички български граждани в това, което правеше премиера Борисов като Главен секретар и всъщност беше най-одобрявания български политик, въпреки че поста, който заемаше не беше политически.

2005 година напусна Главния секретар като длъжност, и от 2005 година кандидатства на частичните избори на местен вот в София. Това, което успя да направи безапелационно на балотажа, резултат 70 на 30 срещу кандидат на БСП.

Всички тези, които повярваха, че нещо можем да направим е благодарение на авторитета, който имаше премиера Борисов. Всички слагаха името на премиера Борисов, че ще потърси израстване като президент, но той е отговорен човек и винаги го е заявявал, че когато е започнал даден мандат, той иска да го изкара, за да може да свърши това, за което хората са го избрали...”

Много болка, много мъка се е събрала във факта, че Борисов не е кандидатът на ГЕРБ за държавен глава – това показа пресконференцията по представянето на други двама кандидати на ГЕРБ – Плевнелиев и Попова... Почти като при Моканина на Йовков...

Никой не знае какво пише в Конституцията за правомощията за президента и вицепрезидента, даже Маргарита Попова говори неща, които ще направи като вицепрезидент, въпреки, че същите тези обещания не са в унисон с Конситуцията!

И така, какво пише в Конституцията:

Глава четвърта

Член 98

Президентът на републиката:

1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание.

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

========================================

Чл. 100.

(1) Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България.

(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.

(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.

(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.

Чл. 101.

(1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.

(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.

Чл. 102.

(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.

(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.

(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:

1. назначава служебно правителство;

2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;

3. разпуска Народното събрание;

4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;

5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;

6. насрочва избори и референдум;

7. обнародва законите.

Чл. 103.

(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.

(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.

Чл. 104.

Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.

Изнасям тези текстове, защото оттук нататък ще се наслушаме и четем как нито един от властимащите: министри, премиер, кандидати за президент не знаят какво е записано в Основния закон. Или може би заблуждават избирателите, разчитайки на тяхната доверчивост?

Оказа се, че 24 часа след като бяха обявени кандидатурите на Плевнелиев и Попова за президентството, 70 на сто от гражданите също не са наясно какво има право и какво – не да върши един президент и един вицепрезидент!

Защо харесват в родния град Гоце Делчев Росен Плевнелиев за президент, ето какво показа Би Ти Би:

"Тука всички се гордеят с него, защото от малък е бил за пример момчето, в целия град каквото да се говори за него са все хубави неща... – заявява един съгражданин на Плевнелиев - Бил е винаги за пример – винаги подстриган, ноктите – изчистени хубаво. После се вдигнаха в Благоевград. Татко му стана там инспектор в Благоевград и там завърши", разказа той. Аспарух мисли, че Плевнелиев е "кадърен и за президент да стане. С него толкова години се гордееха и в Германия, той се доказа и там, че е голям специалист и голям ум и с двете ръце казвам, че може да стане президент".

"Майка му беше учителка по математика и баща му. Бяха най – добрите математици, преподаватели", разказа друга комшийка. Въпреки, че бащата на министъра е бил учител по литература, в спомените на Карамфилка Бельова е останало друго. "

"Никога не е правил бели!", категоричен е Вангел Илчев, който е съученик на Плевнелиев, който с нескрита гордост се похвали, че са седели на един чин в училище. "Винаги за пример са го давали! Винаги спретнат с изрязани нокти", спомня си той и бърза да ни обясни, че в онези години на това се е държало много.

„Винаги подстриган, с изчистени, изрязани нокти... никога не правил бели...” – за това ли избират някого за президент?

Всъщност бащата на Плевнелиев не е бил учител по математика, а партиен функционер на омразната на Бойко Борисов, БКП, който за добра работа е изпратен в Благоевград! Далече е от учител по математика, нали?

Плевнелиев от своя страна е комсомолски секретар, т. е. ценен в резерва на компартията. Изстрелян от ракета носител Цветелина Бориславова и кръга „Капитал”,

„Проектът Плевнелиев” започва още преди 10 ноември – той е сред хората, които са готвени да управляват в България. Плевнелиев е комсомолският секретар, син на партийния функционер в Благоевградския комитет на партията. При правителството на Андрей Луканов фирмата на Росен Плевнелиев и Иван Тодоров/ известен алхолен бизнесмен/ получава лиценз за износ на строителни работници за Германия. Една година нито една друга фирма не получава подобен монопол...

„Дълбоко вярвам, че прогрес, развитие, успех може да има само, ако знаем къде искаме да отидем – каза Плевнелиев на пресконференцията по представянето. - ..когато начертаем пътя дотам, когато постигнем ясни приоритети, и когато работим неуморно. Моят живот е донякъде доказателство на това до момента. Аз съм роден в един малък град, щастливо детство, където съм бил част от хората и винаги ще ги разбирам. Аз съм син на двама учители, които ми дадоха трудолюбие и постоянство. Свърших математическата гимназия, бях най-добрия ученик, не се притеснявам да бъда лидер...Инженер по образование, човек, който е прагматичен, разбира от цифри, факти, търси смисъла и конкретни резултати. Човек на действието... Бях един от първите българи, които заминаха в чужбина, както и много други, тогава когато спах по паркинзите /множественото число е паркинги – бел. Л. М./през зимата в Германия, не очаквах, че седем години по-късно ще участвам в строителството на Райхстага, в строителството на сградата на канцлера Меркел. Но българите могат – те могат да успяват в чужбина...”

Не знам дали милиони се печелят със спане по паркингите, но той е в номенклатурата на компартията чрез комсомолското си секретарство, сред хората на Лазар Причкапов... бе съобщено в предаването „Дискусионно студио” на Велизар Енчев.

Но кой не е комунистически кадър: Кунева, Калфин ли?

Магистралите – кой колко построи...

Магистралите са стратегически приоритет още от времето на Тройната коалиция – независимо, че бе корумпирана, и Станишев я ръководеше лошо...

Правителството на Станишев е построило общо 104 км магистрали /Карнобат-Бургас, Оризаре –Чирпан, Перник-Диканя, от Чирпан разширението до Стара Загора, Харманли-Любимец. Оставени са 19 км в строеж и други 14, които са започнати.

Правителството на Бойко Борисов отчете 55 км магистрали, а всички правителства досега направиха 177 км. Всъщност2/3 от тези 177 е построило правителството на Станишев, което не изключва, че е било корумпирано и с прочие сериозни недостатъци.

Друг балон с магистралите на Плевнелиев

През март еврочиновникът Карстен Расмусен отправи изключително остра критика към правителството и към министър Плевнелиев, като заяви, че се бавят плащанията от страна на ЕК поради непрецизна работа, а Плевнелиев прехвърли отговорността към Дянков.

Парите за магистрали не са европейски, магистралите, 2 млрд са пари вероятно взети от Сребърния фонд, от Здравния фанд от бюджета с уверенията, че ще се върнат от ЕК. Но дали изцяло, или отчасти...

В този смисъл може да се приеме, че в имиджа на Плевнелиев бяха наляти 2 млрд от строителството на магистрали.

Добър мениджър, брокер, или юрист, дипломат, международник?

Баща на нацията, обединител, лице на нацията, лидер – нито едно от тези понятия за поведение Плевнелиев НЕ Е. По това едва ли има спор.

Тихо говорене с клишета – не е качество на лидер.

Наличие на сериозен, институционален политически опит, институционална компетентност – къде са тези изисквания за качества на бъдещ държавен глава у Плевнелиев?

Какво каза Плевнелиев за себе си:

„Дълбоко вярвам, че като президент, и се ангажирам, че ще изградя президентската институция като един стратегически център на България за дефиниране на национална визия и приоритети. Гласът на президента е силен. Той може не само да постига консенсус по националните приоритети, но той може и да следи тяхното изпълнение. Това ще даде усещането на всички нас за прогрес и за развитие. Като президент ще бъда активен, действен, ще търся решения, ще търся смисъла. Не се впечатлявам от общи думи и високопарни лозунги. Впечатлявам се от конкретни резултати. Като президент, ако получа доверието на всички български граждани, ще работя за това те да формират дневния ред на българските институции и ще отключа техния път към институциите. Мога да ви кажа и какво няма да правя като президент. При всички случаи, няма да си мълча тогава, когато националните приоритети са в опасност. Давам пример – 2008 г. тогава, когато еврофондовете бяха спрени. При всички случаи, няма да политизирам, няма да политиканствам, няма да влизам в каквито и да било политически игри и интриги.”

Къде е плявата от клишета в тези думи? В подчертаното.

„Ще търся решения, ще търся смисъла” – не са ли намерени вече решенията и смисъла им – в Конституцията например?

„...ще работя за това те /гражданите/ да формират дневния ред на българските институции” – Как?

Къде, в какво е най-силен Плевнелиев: в хвалбите към Борисов.

„И нека да кажа много ясно и категорично, че всъщност най-честен и най-почтен към вас е и самият премиер, който винаги ви разказва тези варианти – до последния момент мислех това, мислех онова. В крайна сметка това, което е важно, е, че самите ние с Маргарита Попова не само, че се чувстваме много добре подготвени, но и дълбоко вярваме, че това, което ще правим оттук нататък, е това, което вече правихме. За нас няма изненади. Много хора говорят за политика - голямата политика, високопарните думи. Истинската политика за нас е тази, в която ние можем да бъдем максимално полезни на хората и обществото. Това правихме досега, ще продължим да го правим...

... Партията има силен лидер и много ясни механизми за вземане на решение. Има Изпълнителна комисия, има председател на щаба, има лидер. Знаете, че аз никога не съм бил част и няма да бъда част от тези механизми на вземане на решение. Бях поканен като надпартиен, бях поканен като експерт. Това, което се случва в момента е, че аз получавам, заедно с Маргарита Попова, доверието на партията, на нейните органи, на всички нейни членове, на всички нейни симпатизанти.”

Експерти, които работят за модернизацията на държавата – това ли е дейността на държавния глава по Конституция?

А къде остават националната сигурност, правомощията на върховен главнокомандващ, познаването на дипломацията и международните отношения?

Политик ли е Росен Плевнелиев – клишета и пак клишета?

„Моите деца трябва да продължават да тичат боси по тревата, а не да бъдат обградени от бодигардове...заяви Росен Плевнелиев пред Би Ти Ви. –

... Преди два дни отидохме на мач с моя син Филип и, разбира се, за нас е най-удобно, от /.../ парка, където живеем, до „Младост” с колата и след това с метрото, защото градът се задръства страхотно, когато има мач, още повече България-Англия. Така че се качихме на метрото. На отиване беше празно, на връщане беше тъпкано с хора, които вадиха фотоапарати, телефони, снимаха един министър, който се беше здраво наблъскал в тълпата...

„Водещ: С какво ще сте по-различен от Първанов?

Росен Плевнелиев: Вижте какво направихме в някои сектори в последните две години. Нека да говорим за прословутите магистрали, само с едно изречение. Ние визирахме до 2020 какво трябва да стане, за да имаме качествен пътен сектор. И не три магистрали до 2013, а 7, 7, /.../ - 7 магистрали, 7 скоростни пътя. Промяната в подхода, че това, което е национален приоритет, ние го съгласувахме с всички партии, с всички депутати, с всички региони. Където и да отида, в най-малкото кътче на България, хората казват: „Да, ние знаем – 7 магистрали до 2020 година”. И другото, след като зададохме националния приоритет и визия, ние изградихме институции, които да могат да ги изпълнят. И хоризонтът не е 2013 – 3, а 2017, дори не и 2020 – 2017 всичките. Това правихме ние – изграждахме институции, задавахме дългосрочни приоритети и дефинирахме конкретни приоритети във времето така, че хората да виждат, че има прогрес...

... Президентът е гарант, че ще има последователност в действията. И всъщност аз като президент ще бъдат този гарант, че не 3, а 7 магистрали ще станат до 2020 година…

… Росен Плевнелиев: Аз съм собственик на 5 къщи и тези къщи са отдавна час от моята декларация и те са публични. Подавани са към всички компетентни органи, които се занимават с това какво притежават политиците и то да бъде по правилата и прозрачно. Пет къщи – две в София, една в Черноморец, една в /.../, една в Гърция…”

В България се декларират имоти, но не се търси произход и доказване на парите за тези имоти.

Къщата в Черноморец е строена на скала, на територия, изключително държавна собственост.

А 12 милиона влог?

Произходът, произходът на парите – стъпка по стъпка м България не се изисква, не се търси, не се проверява.

Защо обръщам внимание на това? Защото Росен Плевнелиев си позволи да изрече една неистина – защо се срамува да признае, че е бил син на комунистически партиен функционер и е бил също така – комсомолски секретар? Защо?

Та премиерът Борисов навремето е напуснал МВР в знак на протест, че МВР се деполитизира и отпада ръководната роля на партията.

Политик ли е Росен Плевнелиев?

Ето първата му „политическа” проява”:

„Ние сме подготвени първи, докато нашите основни опоненти нямат още кандидатури за вицепрезидент, например от БСП. Това каза кандидат-президентът на ГЕРБ Росен Плевнелиев при излизането си от ЦИК в предаването "Преди всички". Виждате, че ние сме готови, подредени, коректни, спрямо това, което законите казват и това, което българите очакват. Оттук нататък имаме ясна платформа и програма. Вървим напред,” каза Плевнелиев.

Това ли е важно – младежката ти организация да спи пред ЦИК, за да се регистрира ГЕРБ първа, при положение, че след приключване на регистрацията има жребий?!?

Експерт, богат, със семейни ценности:

„...Като малък аз съм закърмен именно в тези неща, които бяха около нас – геройството, дългът. Спомняте си като малки какви бяха учебниците, за какво си говорехме. Не вярвам, че хората в 21 век трябва да бъдат само търговци, бизнесмени. Вярвам, че трябва да даваме и вярвам, че трябва да имаме и обществена отговорност. Това ме мотивира страшно много...”

„Защо е важно един кандидат за президент да е политик, от една страна той олицетворява държавата, от друга – той трябва да се оправя с политиците – каза в интервю по БНР, политологът, доц. Татяна Буруджиева. – Експертността е най-незабележимото качество в едно такова състезание... Ако трябва да се готви в движение, ще изостанем още повече в международната политика, не защото международната политика се прави от президента, а защото той дава импулса на тази политика. Така че това, което може да се каже – един такъв президент, който ще трябва да минат години, за да го научат кой е... истината е, че международната политика остава основна посока на министъра на външните работи.

Второто нещо, което е, подозирам, че следващата седмица минимум, основното нещо, за което ще си говорим за рокадите в Министерския съвет, не звучеше добре, не направи добра услуга на кандидата на ГЕРБ. Като че ли тази кандидатура е част от едни рокади, отколкото голямата, силната, мощната кандидатура, която ГЕРБ ни караше да очакваме.

Самият факт, че се оказа, че това е човекът, който ще топли мястото на Бойко Борисов за следващия мандат, това също не е най-....

Това, заедно с факта, че кандидатурата е слаба като политика и политик, е ясно, че институцията президентство трябва да се превърне в поредния стожер, както Народното събрание се превърна наиззпълнителната власт. И тука вече ясно имаме вече ясно заявена политика и мисля че кандидатпрезидентската кампания ще се върти точно около това...”

Лидер или Послушен ще е Плевнелиев?

Дали  в унисон с очакванията в ГЕРБ той ще изпълнява партийните повели?

Какъв ще бъде балотажът на вота?

„Единовластието и липсата на демокрация, е изключително в ползването на институции, в които не си овластен...”

Много проблеми има в организацията и подготовката на тези избори – много сигнали има в тази посока – за различни цифри по ГРАО и НСИ по броя на българските граждани, за съвместяването на постовете шеф на предизборен щаб и министър на вътрешните работи от един и същи човек, проблеми има и в начина, по който се взема властта, в начина по който се представят нещата на хората, начина на мислене, който се оформя в България – някой друг да мисли вместо българина – това няма нищо общо с демокрацията коментира Татяна Буруджиева.

Росен Плевнелиев: Аз вярвам в доброто. Разбира се, аз съм християнин, но вярвам в доброто....

Имам своите собствени критерии кое е добро и кое лошо. Не съм ударил никой, не съм набил никой, не съм написал донос срещу никой, не съм бил агресивен, което не означава, че не съм бил силен и изискващ, когато трябва.

Бил съм лош тогава, когато ме лъжат и тогава, когато ми подменят ценностите. Тогава, когато с интриги и с всякакви дребни заигравания не се фокусират върху смисъла...

... Аз ще продължавам да правя това, което съм правил и последните две години. Работихме много. Аз бях лидер не на една, а на няколко индустрии и преди това. Но откакто станах министър наистина поех много по-големи ангажименти...

Познавам икономиката, познавам вече администрацията, знам тя как работи, как не работи. Знам колко е важно да подобрим бизнес средата, имиджа, репутацията на държавата. Имам конкретни решения за това. Чувствам се изключително подготвен и полезен и мотивиран...

... Много пъти съм казвал „не” на премиера. Сигурен съм, че съм казал повече пъти „не” на премиера, отколкото, примерно, Калфин на Първанов.

От друга гледна точка, само да си допълня мисълта, съм му много благодарен за подхода и на него и на партията...

............................................

Водеща: Аз искам да питам и за германските паркинги.

Росен Плевнелиев: Първо отговарям за германските паркинги. Германските паркинги са много уютни. Доста време съм спал в тях, доста години поред. Там имаше, разбира се, понеже бяха и за ТИР-аджии, имаше хубави тоалетни, имаше душове за по една марка къпането. Така че моя милост...”

Експерт, послушен, отличник, подстриган, винаги с чисти, изрязани нокти ...

А лидерството?

Отново доц. Татяна Буруджиева: „Обединителят на нацията трябва да има поне една характеристика – и то е характеристика на водач, на лидер на човек, който формира политика и виждане..Само един човек, който има собствена кауза, който вярва и гори в тая кауза, а не чака по телефона някой да ... в какво да вярва, какво да каже – да се превърне в обединител. Лично за мене такава фигура няма на тези избори и те ще се превърнат в избор на по-малкото Зло или не дотам голямото Добро, но ...”.

Министър Росен Плевнелиев президент? Не знам дали децата на Плевнелиев ще тичат боси по тревата, но съм наясно, че той ще влезе съвсем бос и без капчица компетентност в президентството.

Ще си припомним ли след пет години заглавието на един разказ на Щастливеца „Нещо шумолеше, ама какво беше”?

Това ли му е приказката на Цветанов като министър, или като шеф на предизборен щаб на управляваща партия: Моля, не ме карайте да коментирам Гоце!

Това ли е толерантността, цял министър да размахва вместо отговор някакви, според него единствено обидни инсинуации?

Господин Цветанов, пиша Ви бавно, защото съм убедена, че схващате трудно: в ДС се ангажираха умни, вещи люде, начетени, а не прости.

За тази кауза трябваха аргументи, знания, а не елементарно послушание както това на Филип Димитров!

Едно е да си домакин в ДС, а различно е да пишеш анализи и рецензии по даден проблем... Спирам дотук засега, с ясното съзнание, че Цветан Цветанов и ГЕРБ няма как да предложат кандидат за президент човек, който ще може да спечели два мандата при мажоритарно гласуване! Та настоящия държавен глава, /с всичките му грешки, допуснати в двата мандата – бел. Л. М./събра два пъти повече гласове от целокупната партия ГЕРБ!

Обществена тайна е, че българският министър на вътрешните работи не умее да си служи с родния език грамотно, не познава значението на думите, не употребява подходящите слова или изрази на място, прекалява с дължината на изреченията, докато се стигне до изгубване на смисъла на негово изречение...

„Аз мисля, че сме в кампания за избор на президент на страната, а не в кампания за изпращане на сегашния президент – започна отговорът си Цветанов на въпрос как ще коментира  изявление на държавния глава за слогана на ГЕРБ. – Моля, не ме карайте да коментирам Гоце по начин, по който не смятам, че трябва да го правя! Това е част от историята на България, с 10-годишното присъствие в президентската институция на агента на Държавна сигурност, но аз смятам, че това, което се предлага днес на избирателите – нека да концентрираме вниманието си върху политиките, посланието, които ще бъдат направени от всички кандидат президентски двойки. Защото за мен това е важно – какво ще изберем за бъдещето на България, а не това, което имахме днес /и все още имаме, Цветанов! – бел. Л. М./ със сегашния президент.

Мисля, че, това, което ще направи изпълване със съдържание президентската институция, мисля, че ще го видите в мандата на президентската двойка от партия ГЕРБ. Защото искаме да имаме спазване на Конституцията и разбира се уважение на българския парламент, все пак ние сме парламентарна държава и смятам че функциите на президент трябва да бъдат за консолидиране и за консенсус във всички политики с национално и геостратегическо значение.

Президентът на България трябва да отваря варти – вие ми говорите за президент, който всъщност кажете ми колко врати е отвори в десетгодишния си мандат. Той на моменти затвори, но не и да отвори...

...Знаете колко беше изприказвано за други химнове, които бяха написани...

Ние сме политиците, които предлагат политики – самоласкае се физкултурникът, който го играе полицай в държавата ни, без да знае, че в правописния речник на българския книжовен език, думата „политика” НЯМА МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛОООО!

НЯМА ТАКАВА ДУМА ПОЛИТИКИ!

И още нещо, какви политики ще бъдат направени от бъдещите президент и вицепрезидент, след като такава дума няма! А и правомощия за политика няма държавният глава, той е по-скоро с представителни функции и някои задължения, но не и с възможност за правене на „политики”, извинете ме за тази липсваща в езика и речника Цветанова дума!

Химнове – при проверка в правописния речник и за тази Цветанова дума излиза следния надпис: Няма намерени подобни думи в речника.

В Конституцията, която Цветанов под път и над път тръби да се спазва пише:

България е република с парламентарно управление.

Т. е. не е парламентарна държава, както иска да ни внуши МВР-министъра!

Кой да му каже на бащата на три деца от една жена, че трябва да говори само с думи, които познава като значение и начин на употреба?!

Министър сте Цветанов – малко грамотност не е излишна!

И още нещо: имахме днес е странно да се изговаря, или имаш в момента нещо, щом казваш днес, или си имал в минало свършено време! Но съчетанието имахме днес – не върви, най-малко, защото все още имаме президент, който завършва втория си мандат!

Да слуша човек на селски панаир да говори по подобен начин – неграмотно, човек може да прояви разбиране, но министър да се изказва така – даже не е смешно, срамно е!

Като изрича „Моля не ме карайте да коментирам Гоце!” питам този така наречен министър, по-добре ли се почувства, по-умен ли се усети, по-възвишен вероятно, може би?

Вероятно, може би – чух да употребява един заместник на МВР-министъра, но при подобни люде, когато се стигне до напрежение – най-много да скъсат менискус!

„Не всяка сива маса има нещо общо с мозъка” – твърди Станислав Лец и е прав.

За Него може да се говори единствено с отрицателни суперлативи, но само за Него ли?

По време на кампанията Цветанов обяви, че щял да излезе в отпуск – а сега, когато ни залива с имена на кандидат кметове, открива офис на ГЕРБ като се здрависва със свещеника!?! В отпуск ли е Цветанов, или си работи като министър, водещ предизборна кампания на управляващата ГЕРБ?

Какви кандидати за държавен глава ни очакват за вота?

Няколко сайта публикуваха, че вероятната двойка на ГЕРб ще е „Росен Плевналиев-Маргарита Попова”, което тутакси ме навежда на мисълта, че ще се наслушаме на клишета от Плевналиев, когото хич не го бива да говори и омайва избирателите.

Ако Цветанов разчита на избираемост за вярност към вожда – то това е доста несигурна вероятност за спечелване на изборите за държавен глава от ГЕРБ.

Плевналиев не е Кастро – едва ли има някой, който се съмнява в това . Той не е оратор, не е човек, който се говори твърдо, с огънче в очите, по-скоро е тих, кротък и говорещ тихо чиновник... Ако това е убедително – здраве му кажи!

Да погледнем и другите кандидати за държавен глава: Ивайло Калфин, Кунева, Волен Сидеров, Алексей Петров, Румен Христов... Кой беше Румен Христов?

Някакъв, когото обичали американците – е, дотам ли я докарахме, те да обичат вместо нас?

А другите – защо искат да се борят за президент на страната и смятат, че са заслужили??

Един, прочул се с разполагане на американските бази, друг – със спирането на АЕЦ „Козлодуй”, трети – бивша барета, задържан зрелищно и многозначително мълчалив, четвърти – класически хамелеон, кандидатстващ по право да продължи присъствието си в политиката, пети – изваден от нафталина на прехода, шести..., седми... шоуто е ясно отсега.

И все пак, дали всичко е опорочено, предизвестено и непоправимо пошло?

Отговор ни дава едно интервю, дадено от човек, който говори без клишета, остро и е безкомпромисен – това е професор Николай Василев!

Но... дали избирателят ни е дозрял да чуе и види подобно поведение и истини – съмнявам се! На родния избирател му дай: филии с мас, скъсани гуменки, заплашително говорене на опонентите, и най вече: омраза към комунистите! А къде са комунистите?

Май все още инерцията на най-малкото съпротивление, късата памет и безкритичността властва в държавата ни. Това ще се окаже решаващо както за този кандидат на изборите, така и за нас, като нация.

Това обяснява наличието в кандидат президентската листа на имена, известни и неизвестни, като: кандидатът на управниците от ГЕРБ, Ивайло Калфин, Миглена Кунева, Алексей Петров, Румен Христов и още знайни и незнайни кандидати за поста държавен глава.

Той не се старае да се харесва – професор е, възнамерява да разрови злоупотребите на прехода, престъпленията, извършени в последните 22 години.

То срещу Живков всеки може да ругае, най малкото, защото е в Отвъдното, но да обявиш, че ще настъпваш политици престъпници по мазола, ще им искаш сметка, за грабежите, за износа на капитал в чужбина, за незаконно обогатяване от присъствие във властта, против олигарсите е, против случващото се в мандата на посланик Уорлик!

Ще го разберат ли българите? Не е излъскан – по-скоро е гневен и е убеден, че хайдутите в политиката нямат място с алчността си, обогатяването си и ненаказуемостта си!

Но най-добре е да се види интервюто на проф. Николай Василев:

Проф. Николай Василев: Имам право да посегна на статуквото

30 август 2011 06:58

Клуб „1 ноември

Едно от нещата, които тормозят психиката на българина, дразнят го и не му дават покой, това е чувството, че няма възмездие, че няма правосъдие, казва проф. Николай Василев, който бе издигнат като кандидат за президент от инициативен комитет. „Нямам основен опонент, всички са ми опоненти, защото са продукти и крепители на статуквото. А аз искам да го разруша", допълва той. Какви са основните му идеи? Как изглежда политиката днес?

Това става ясно в интервю на Цветана Георгиева от Информационна агенция КРОСС

Издигнахте кандидатурата си за президент с идеята за граждански трибунал, който да разгледа злоупотребите на прехода. Не е ли твърде закъсняла тази идея? С 22 години?

Настина, много е закъсняла. Но не съм виновен аз. Около мен има експертни групи, които могат да направят дълга и подробна програма, но считам, че не е необходимо. Достатъчна е ударна програма от 5-6 точки, които да стигнат до хората. Една от тях е тази идея. Както е изложена, идеята поражда не само въпроса защо толкова късно, но и дали изобщо е необходимо, дали няма да има пак някакъв Народен съд. Трибунал звучи зловещо. Не е приятна дума. В архивите на специалните органи има документация, която доказва престъпленията на много хора, които сега са укрити. Има възможност чрез публични обсъждания, участие на експерти, открити процеси тези престъпници, тези тарикати на прехода да бъдат изправени пред юридическа и гражданска форма, пред която да отговарят за престъпленията си. Ще се съгласите с мен, че едно от нещата, които тормозят психиката на българина, дразнят го и не му дават покой, това е чувството, че няма възмездие, че няма правосъдие. Има хора, които се награбиха с нашите пари - неморално и незаконно. Народът иска възмездие. Аз мога да направя това, защото съм един от малкото, ако не единственият, който не се е обогатил от властта. Бил съм по високите етажи на властта шест години, но не съм взел нито стотинка. И цял живот съм живял почтено. Погледнете другите кандидати - кой може да каже, че е живял цял живот почтено.

Желанието за възмездие ли е основната причина да се впуснете в битката за президент. И кой е основният Ви опонент на изборите?

Нямам основен опонент, всички са ми опоненти, защото са продукти и крепители на статуквото. А аз искам да го разруша. Много от тях има качества, но няма нито сили, нито моралното право да посегнат на статуквото. То ни проваля и тегли България към дъното. Възмездието не е мотивът. В последния момент успяхме да регистрираме инициативния комитет за издигането ми. Изчаквахме, наблюдавахме какви кандидати биват номинирани. В цялата тази палитра липсваше автентичният кандидат на гражданското общество, който няма да се грижи за партии и олигарси, за еврочиновници и банки, а за хората. Нито един от тях не обещава това, което аз казвам, че ще направя - за гражданския трибунал, за одържавяване на монополите, които години наред изнасят пари за чужбина. От България изтичат 4 млн. лв. годишно от монополи, филиали на банки и какво ли още не. Защо тези пари не остават в България?

Кое считате за основно предимство на изборите?

Тръгвам напред с биографията си, а не с приказки. Минал съм през властта - министър, вицепремиер, депутат. И продължавам да си живея в „Мусагеница" и да съм преподавател в университета. Аз излизам със своя живот.

Ще се понрави ли на много българи идеята ви за национализиране на стратегически отрасли от икономиката? Кои отрасли имате предвид?

Смятам, че ще срещне. Колко хора плачат от мобилните оператори? До сега не съм видял човек да иска да се запази някои ЕРП. В одържавяването и раздържавяването не трябва да се влагат идеологически моменти - тези на социализма и капитализма. След Втората световна война във Франция и други европейски държави минава мощна вълна на одържавяване на отрасли. Направили са го, за да са се измъкнат от кризата, а не заради някаква идеология. Има и държавни монополи, които трябва да бъдат дисциплинирани- като Топлофикация. Монополите трябва да се поставят под контрол и да променят работата си, за да са от полза на хората.

Защо искате американският посланик Джеймс Уорлик да напусне страната ни? Има ли други такива дипломати?

Засега не. Уорлик поисках да си тръгне преди година, когато откри паметник в двора на посолството на американските летци, които са загинали на територията на България по време на Втората световна война. Това са свалените летци, които са бомбардирали София и много други градове, които са хвърляли бомби над цивилни обекти и са убили около 2000 граждани. Те не са военни, защитавали някаква територия. Срамно и нахално е да им се прави паметник. Тук вече трябва да добавим и непрекъснатите му намесвания във вътрешните работи на една суверенна държава - той съветва, препоръчва, критикува. Всеки ден е в медиите. Има и артистични заложби, както знаем. Някои от нещата, които е казвал, са верни. Някои от критиките му са верни. Но той трябва да се държи по протокол, а не като генерал- губернатор.

Как виждате днешната политическа класа и какво трябва да се промени?

Много неща трябва да се променят. Не знам вече дали това е възможно. Първата вълна управленци беше от средите на неформалните дисиденти. При нея и корупцията все още беше в минимални размери, струва ми се. Това, което дойде после - състоя се хайдутизацията на политическата класа. Корупцията проникна отгоре до долу. В правителството на Филип Димитров знаех, че има двама корумпирани министри, които си имат цена. За правителството на Любен Беров бяха шестима, в това на Жан Виден - седем. Иван Костов изчисти наведнъж десет души, голяма част от тях заради корупция. Корупцията нараства с всяко ново правителство. Все повече и повече. За щастие има и изключения. Второто, което дойде, е мутризацията на политиката. Навъдиха се едни спортисти, физкултурници, бабаити. Те започнаха да диктуват дневния ред на обществото и еволюцията на самата политическа класа. Кой е най-силният управленец в България? Бойко Борисов. Кой е най-силният му опонент? Алексей Петров. Две мутри, като тръгнали да се бият, го правят с флашки, СРС-та, бомби. Това са техните методи. Политическата класа се разправят не през медиите, а с флашките. Бойко Борисов е човек със страшно много качества. За някои от тях го уважавам. Аплодирам някои негови действия и решения. Ти си министър-председател и трябва да ходиш с костюм, вратовръзка и коса, а не стриган като бабаит и да поклащаш рамене. Симпатично е, мъжкарско е, но не върви. Той има амбиция да остане в историята - с нещо, което може да се пипне и да се види. Това са материалните неща, които той изгражда. Няма лошо да искаш да останеш в историята, но с амбиции светли, а не болезнени - за самоизтъкване. Има и такива, които вършат работа, но са марионетки.

Ще го разбират ли българите – те си решават.

Дочакахме! След 20 години стана ясно, че ако другите правителства са крали, харчили, правили калпави закони и рушили, то с идването на ГЕРБ за България „започва” летоброенето! Научихме го от интервю на премиера по Нова телевизия в предаването "Здравей, България!"

{edocs}boiko-4.doc,600,400,link{/edocs}

Те са най-реформаторското правителство, написаха си и Отчетен доклад в този смисъл – самооцениха се, както се казва. И то високо!

Затова министър-председателят взема най-голямата заплата в държавата и всички трябва да се равняват по неговите пари. Независимо дали са хирурзи и дали оперират сърце, присъждат бъбрек, или спасяват живота на дете, независимо дали водят самолети в небето, по 12 наведнъж и отговарят да не ги сблъскат – командата е равнис по парите на Борисов и толкова...

Последният Доклад от Брюксел премиерът Борисов не иска да го коментира, защото там е записано: „Има воля – няма резултати!”

Що се отнася до отчета на властта – такива сме ги чели и гледали едно време във в. „Работническо дело” – всичко е гладко и на висота!

След мандата, ако го изкарат те, ако го остискаме и ние и оцелеем – правителството щяло да се гордее и хвали с борбата с престъпността, корупцията, с метрото, с магистралите.

Това добре, но...

Борбата с престъпността нещо се закучи при събиране на доказателствата и оттук – присъди няма.

Метрото се прави и жителите на София пътуват по 2 часа от една точка в столицата до друга и то върху разядени улици с дупки, дълбоки до 50-80 сантиметра! Не че не плащат най-високите данъци в страната, не че разбиват колите и нервите си – често да караш кола при дъжд или по тъмно по софийските улици е равносилно на самоубийство...

Престъпността и борбата с нея за пореден път са за определени хора – а кражбите по селата или кварталите, убийствата и насилието над възрастни хора – там няма тема за сценарий и видео – тогава защо да се ангажира властта?

Друго си е да нахвърляш по земята с ръце на гърба за белезници 5-6 души и маскирани и тежковъоръжени да ги държат на прицел докато ги закопчават – има си зрелище, има ли и ефект! Какъв ефект има в убита самотна старица, в обрани къщи, в пребити възрастни селяни – там няма хляб за сценарий и снимки...

„Вчерашната операция на МВР и ето видяхте, че само един ден след като бяха пуснати по едната операция се издъниха – операция „Всичко коз”. Изтеглиха още над половин милион от парите на данъкоплатците...” обясни премиерът Борисов „резултата” от пуснатите от съда задържани. Всъщност тези, които са „изтеглили” над половин милион е един човек, който ако бъде проверен, ще каже защо е изтеглил парите.

От БАН щели да стачкуват, но без основание. Учените заявили, че наесен ще протестират...
Къде го дават протести, без да са съгласували с виждането на премиера Борисов нещата?

Първо,с поред премиера: от БАН няма за какво да стачкуват и второ: ако ще го правят, да го правят веднага, а не наесен!

... тези господа от БАН да искат да стачкуват, макар че нямат основание. А и доста, така, е смешно за мен, ще стачкуваме, но септември. Защо не стачкувате днес в август. Аз съм на работа, ще ви посрещна, ще си кажете проблемите. Сега първо ще ходим на море, пък после ще стачкуваме, така ли излиза.

На какво море ще вървят учените, след като са докарани до просешка тояга? За какво говори министър-председателят, след като учените ще трябва да спрат да са учени, оттук нататък те ще се наложи да се откажат да откриват, за изследват, да изобретяват?

Имали идеи, били на прага на откритие? Че кого го е еня за това? Да си пишат у дома откритията, да изобретяват при домашни условия откритията си, да оставят записки от идеите си, от изследванията си – пък може някой внук или правнук да ги издаде или предложи на държава, в която не дерибействат комплексирани министри и висши чиновници...

Голямото Опукване на пари на данъкоплатци

Съдиите, лошите съдии – взели 13-та и 14 заплата! Да го разказваш това на гладния, безработен и мизерстващ народ е все едно да подклаждаш огъня до бензиностация!

А премиите на екипа на министър Симеон Дянков? А възнагражденията на близки и любими на властта от Управителни и Надзорни съвети? Тези пари съизмерими ли са с трудовото възнаграждение на премиера?

Да пестим пари на данъкоплатците – всички са „за”, но тогава що щат още в Бояна Дянков и фамилия? На чии разноски живеят там?

Че има в правителството факири – за това никой не спори. Журналистката Соня Колтуклиева  попита как министър Дянков със заплата от 3 182 лева изплаща ипотека за къща на стойност 2, 5 милиона?

Сайтът Bulgaria News попита: защо административната съветничка на Симеон Дянков, 26-годишната Ирина Велкова бе за два дни в Брюксел и изхарчи, или както премиерът Борисов казва опука 1500 лева на данъкоплатците?

Радетелят на неплащането Дянков си позволи да отиде на концерта на Елтън Джон със служебното си ауди, карано от служебния шофьор в извънработно време. Борисов мълчи.

Защо самият Борисов отиде в Лондон преди време с 13 души на борда на правителствения самолет за еднодневна рутинна среща с британския премиер Гордън Браун, който си отиваше от властта?! Може би за да съпреживее колективно емоциите от футболния мач „Челси” - „Арсенал” в братската полицейска компания на министъра на вътрешните работи, на шефовете на ДАНС, ГДБОП и НРС. Или може би за да получи едно рамо от МI-6 за акция „Октопод”, защото часове след завръщането му от британската столица на 9 февруари беше арестуван неговият стар враг Алексей Петров?!

Физическо ликвидиране на Борисов? Това е несериозна, лятна новина коментира бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров. Но новината бе пусната на медиите с надежда, все някой да се разтревожи от нея...

Премиерът не я коментира, но затова пък я обясни:

„Тя отговаря на въпроса на вашата колежка, защо сме най-реформаторското правителство. Защото за първи път се бръкна в канчето на всички, които през последните години източват държавата. Виждате във всяка, във всяка област има схема, която ние разкриваме, по която се крадат пари...”

Но пари, крадени от други политици – а сегашните кражби? Те ще се разкриват от следващите управници...

Лот от магистрала ”Тракия” току що открит вече имал нужда от ремонт за поне 10 млн лева!

Виновен е Станишев!

„Станишев е направил калпава магистрала и я открил и то за много пари, аз трябва да обясня защо е калпав, така ли?... Ще поправям поредното безобразие, които са направили батко, братко и там всичките на Станишев протежета. И като отидат на Бузлуджа ще им го напомним пак...

... Лошо е, че трябва да им поправяме и магистралата. Поправяме магистрала „Люлин”, поправяме магистрала „Марица” в момента, за да я пуснем, поправяме мостът „Брюксел”, който беше ремонтиран само преди 6-7 години по времето на Николай Василев и НДСВ.” рече премиерът Борисов.

Когато рейтингът застине – мишената е президентът

Докладът от Брюксел призна волята на кабинета за борба с организираната престъпност, но не видя резултати.

Различни състави на съда пускаха обявени предварително за престъпници задържани с по-леки мерки за неотклонение.

Когато рейтингът на властта увехне и няма с какво да се полива, на помощ идват скандали със съда или с президента. Този път нещата явно са били доста увехнали, щом управниците прибегнаха и до двете.

Докато от една страна министърът на вътрешните работи обясняваше как съдиите не стават за нищо и поне 5 на сто от тях били свързани с престъпници, от другата страна, едновременно с горния скандал, министърът на отбраната Аню Ангелов реши да заслужи червена точка като приплъзне в последния момент на президента неподходящо предложение за шеф на Военното разузнаване.

Историята с кандидатурата на шеф на Военното разузнаване мина по познатия сценарий – съобщаваш неприемлив кандидат в последния момент, за когото си сигурен, че няма да бъде одобрен от държавния глава, пускаш го на заседание на кабинета и чакаш инициативата ти да бъде оценена...

Още по Гергьовден генерал Ангелов се пробва за скандал пред държавния глава, като не прие висши назначения в армията. Там нещата се разсъхнаха и скандалът не избухна.

Този път Ангелов заложи на няколко предпоставки;

На възмущението на президента, че действа без да зачита конституционното право на държавния глава да назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и да удостоява с висши военни звания по предложение на Министерски съвет, Ангелов отговори:

„Моето задължение за предварително съгласуване с президентската институция не е по Конституция, нито съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили. То е въз основа на един член от Устройствения правилник на МС, така че щом МС взе решение да приемем това предложение, за мен поне МС се е съгласил с невъзможността да чакаме 26-ти. Знаете, че повечето министри са в отпуска, включително и аз от онзи ден”, каза Аню Ангелов.

„Очевидно министърът грубо е подвел Министерски съвет и се опитва да заблуди обществото”, обяви президентът, като уточни, че той като върховен главнокомандващ назначава, а не приподписва като деловодител решението на МС”.

Румяна Желева може да се е скрила на сянка и да попълва пропуските си по георграфия, международно право, история и дипломация, но синдромът „Румяна Желева” действа все още.

Министър-председателят, който не пропуска да въвежда ред и дисциплинира, този път се включи солидарно с генерал Ангелов в атаката срещу Георги Първанов:

„... Аз пак питам, нали ние предлагаме. Ние не сме деловодители... Нека да разнищим думата. Кабинетът предлага, президентът утвърждава и подписва. Министърът е преценил, че това е човекът и го е предложил. Какво е скандалното...

... Той президентът с кой ли министър няма проблем. Аз не се занимавам с неговите съветници.... Той непрекъснато обсъжда моите министри, а в същото време ни напомня, че е върховен главнокомандващ, няма лошо, но той беше върховен главнокомандващ и в предишните четири години.

И сега като върховен главнокомандващ би трябвало да похвали правителството, че отделихме 270 милиона лева да платим вересиите пак на предишното правителство. Нека върховният главнокомандващ, президентът Първанов след като е против това назначение. Ние приемаме, че той има право на своята позиция, в същото време да ни каже защо 2009 година в началото са изтеглени всичките пари от военния бюджет на военно министерство. Уж да се платят хеликоптерите и самолетите. Опукани са тогава от военния министър още преди ние да дойдем на власт. Сегашното правителство вчера дава 264 милиона за нещо, което те просто са трябвали да си платят. Така, че президентът като е казал „А”, да каже и „Б”. Да каже браво на Бойко, браво на правителството, че тези, които лъжеха военни, че бяха взели на вересия техника военна, сега те платиха и фрегати и самолети, вертолети в условията на криза...”

Президентът, според премиера, като върховен главнокомандващ трябва да каже защо били изтеглени всички пари от военния бюджет на МО за 2009!

А защо президентът да не каже и как изчезнаха парите му от президентската сметка при Дянков?

Грешка! Президентът трябва да отговаря само за времето при други правителствени мандати, а не за сега управляващите!

Президентът трябва да отговаря за какво ли не, случило се по време на неговите два мандата, а премиерът трябва да само да задава въпроси, но не и да дава отговори за корупцията по време на Симеон Борисовото правителство, в което днешният премиер бе Главен секретар.

Така че никой да не пита за приватизацията на БТК, за корупцията на царидворците в РВД, за вината по спирането на АЕЦ „Козлодуй”, за приватизацията на ЕРП-етата – тези теми касаят мандата на Борисов като Главен секретар на МВР и въпроси не се желателни!

Апропо, наскоро премиерът Борисов заяви, че ипотеките, които взели с Цветан Цветанов в името на ГЕРБ за по около 440 000 лева са били изплатени!

Любопитно е да се прочетат декларациите пред Сметната палата на политиците, човек научава доста за живота.

Как се изплаща такава ипотека за по-малко от година? Как Цветанов се сдоби с шест апартамента и колко от тях са от последно време! Как Цветанов изплати ипотеката за изборите и плаща два кредита: ипотечен и лизингов на стойност съответно 59 000 лв. и 24 500 евро.

Как министърът на вътрешните работи има министърът има влогове: 46 600 в лева и 20709 в евро и не ги е пипнал докато е изплащал ипотеката за изборите? Според подадената декларация Цветан Цветанов не се разпорежда с акции и ценни книжаа повечето имоти са били придобити през 2008 година!

Колко души на Станишев върнаха хората на Борисов на работа, уволнявайки други без причина?

Те, от ГЕРБ ни строят магистрали, метро, борят бандитите – но ние сме на улицата, в мизерия, без възможност за лечение и прехрана.

Разговорът тепърва започва...

Източник от ГЕРБ потвърди наша информация, че ръководството на политическа партия ГЕРБ готви рокади по върховете на властите. Една от промените предстояло да бъде смяна на председателя на парламента Цецка Цачева с нейната съпартийка Искра Фидосова. Бил обсъждан вариант Цачева да оглави Върховния административен съд, чийто председател Константин Пенчев пък се готвел за омбудсман. Мандатът на самия Пенчев изтичал през март 2011 година.

Сегашният омбудсман, Гиньо Ганев, чийто мандат изтича тази година нямал намерение да сдава поста, но засега това не се обсъждало като проблем за управляващите. Ганев имал намерение да изкара още един мандат като омбудстман, което Законът за омбудсмана, в неговата Глава втора, член осми позволява. В същото време аргументът на ГЕРБ бил, че възрастта на Ганев, над 80 г., била достойна за оттегляне от поста, а не за повтаряне на мандата.

Що се отнася до Константин Пенчев, той в последно време коментирал правилно всички идеи на юридическата „Магнаурска” школа на ГЕРБ /название, което сайтът „Хроники” възприе предвид демонстрираните решения, закони и тълкувания на номративни документи от Монтанско-Плевенска област – бел. Л. М./. търкуманията на Пенчев за съмнения в корумпираност на съдиите, или правилността на проверките за магистрати и тяхната „чистота” от гледна точка на корупция или неправомерни действия при изпълнение на служебните задължения са достойно за дисертация на тема „Как не остава във властта”.

Част от депутатите от ГЕРБ недоволствали за идеята Фидосова да седне на стола на Цачева, имайки предвид властния й характер и налагане на мнение, които били характерни за парламентаристката, бивш нотариус, но това едва ли щяло да се вземе в предвид при провеждането на евентуалните размествания.

Да сложи ръка на Върховния административен съд /ВАС/ и ВКС/ е важен елемент от дългосрочната стратегия на управляващите за оставане във властта, тъй като в Конституционния съд засега пробив е невъзможен, предвид президентската квота. Както е известно, Конституционният съд не може да упражнява контрол по отношенията решенията на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, нито по отношение на подзаконовите нормативни актове, дори те да противоречат на Конституцията. Т. е. КС като независим орган може да да обезпечи върховенството на Конституцията спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на Републиката, но само дотук.

Една от пречките, която стои на пътя на ГЕРБ в кадруването на съдебната система е Висшия съдебен съвет и нежеланието на неговите членове да се съобразят с идеите и целите на управниците в момента. Това бе повод да възникнат крамоли между министъра на вътрешните работи и членовете на ВСС, в които министърът загуби. Засега. И по тази причина тръгна на вариант създаване на извънреден съд...

Къде е разковничето на недоволството на МВР-министъра? В начина, по който се избира състава на съвета. Във ВСС членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание, а останалите единадесет – от органите на съдебната власт. Мандатът на изборните членове на ВСС е пет години, като същите не могат да бъдат преизбирани за два последователни мантата.

Този начин на избор е и източник на непресъхващата омраза, която имат управляващите към настоящия президент, опитът за отстраняването на когото претърпя неуспех.

С един свой президент от ГЕРБ щяха да решат много от проблемите си в съдебната власт и кадрите в нея – уви, това не се случи.

Меракът на ГЕРБ да кадрува в съдебната система и да остави на високи постове в държавата свои ключови членове е една от движещите сили на събитията в държавата, а неин главен идеолог е самият министър на вътрешните работи: Цветан Цветанов.

Тази информация за евентуални бъдещи рокади ни бе потвърдена от два независими източника, но нещата са все още в развитие и все още предстои да се избистрят конкретните решения.

Какво съдържаше анализът на „Икономист” за България, та толкова много раздразни жителя на Банкя, и днешен български премиер Бойко Борисов. Като за начало изданието начена с една китайска поговорка: „Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите?”,

„Българите гласуваха мускулестият бивш полицейски началник Бойко Борисов да им стане премиер. Той им бе обещал, че няма да жали никого и нищо в борбата с организираната престъпност. Със сигурност успя да постигне нещо различно...”

Така започва статия за България на британското списание “Икономист” под заглавие “Да пазиш пазителите”. И продължава с извода, че „цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък, все още слабо върховенство на закона и дори наченки на полицейска държава”.

Факт е, че борбата с престъпността донесе очаквани дивиденти, тъй като в България има натрупан много негативизъм по отношение на престъпността, Друг въпрос е начинът, по който тази борба се води, тъй като всяка стъпка накриво девалвира резултата и предопределя крайния очакван ефект за строго, справедливо наказание на престъпилите закона.

А предозирането на така щедро афишираната борба с престъпността, замени основната политика, с която се очакваше да занимава кабинета „Борисов”.

Има ли смисъл да питаме дали България е полицейска държава, след като сам министър-председателят заяви: „Хората ме избраха защото съм полицай и за да съм полицай”, което на практика натовари двойно сигналите, които излъчва правителството за полицейски действия, методи и начини на комуникация. А в едно правителството се сблъскаха двама с функции на вътрешен министър. Получи се прецедент за гласувалите за ГЕРБ, нещо като в онази реклама: гласуваш за едно, получаваш две...

Изземането на чужди функции се превърна в типична за властта вирусна инфекция: сам министър-председателят си позволи да разследва и води разпити в кабинета си на чиновници от държавната администрация като ги караше да подписват показания и прочие.

В същото време МВР-министърът, вицепремиерът Цветан Цветанов реши да кадрува в съдебната система като сипеше обвинения и съмнения в лоялност, срещу магистрати.

Избирателите на ГЕРБ получиха нагледно учебно помагало, което социологът Андрей Райчев формулира в предаването на Мира Баджева „Отпечатъци” пос ледния начин: „Властта е страшна, престъпността намалява и се покрива”, но дали това издържа в съда? Времето показва, че не.

Заловените по време на полицейски акции с видеокамера, викове, просване на пода и поставяне на белезници, рано или късно излизат от ареста и причините, които са ги вкарали на топло не издържат в съда.

Следващата серия на властта започна с разговора на пристигналия в страната, прясно избран шеф на ЦРУ, Леон Панета, който, стъпвайки на българска земя забрави, че е шпионин и в основата на работата му са тайните, и секретите на Белия Дом и тръгна да дава публични интервюта като току що пръкнала се холивудска звезда!

Арогантност или непринудено весело поведение показа Панета пред журналистите?

Панета обърка протокола, като предаде на българското правителство много поздрави от президента Барак Обама! Конфузната ситуация шеф на ЦРУ да предава на политически ръководител на една държава, политически поздрави от президента на САЩ се нареди до поредния прецедент от мандата на това управление. А в същото време аджамиите на ГЕРБ в изпълнителната власт ръкопляскаха с едва сдържано вълнение, потни длани и влажен поглед!

O sancta simplicitas! /О свещена простота! – бел. Л. М./. Errare humanum est. /Човешко е да се греши. – бел. Л. М./, но дали това бе грешка?

Трябва ли да се учудваме, че именно демократът Панета, избран преди броени дни за шеф на ЦРУ остави при гостуването си в България дузина гафове, след като именно Панета бе шеф на кабинета на Бил Клинтън, когато Клинтън имаше неблагоразумието да се сближи с Моника Люински! А от това „сближаване” стана световен скандал в администрацията на Белия дом...

В неделя, в предаването „Отпечатъци” проф. Михаил Константинов припомни как навремето главният прокурор Никола Филчев донесъл поздрави от Владимир Путин, което е почти толкова, но далеч не толкова скандално. Тогава журналистите викнаха в хор срещу тази история – сега, след като стана дума за ЦРУ и САЩ гилдията замълча и едва ли не замърка в краката на властта?

Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика, гласи латинска сентенция. /Quod licet Jovi, non licet bovi. – бел. Л. М./. Важното е да се открие причината на случващото се, и защо така се случват нещата – оттам нататъка е лесно.

В. „Труд” се позова на свой източник, присъствал на разговора на 27 май между Панета и Борисов, според когото “по време на срещата е станало дума и за политическия проект на президента Георги Първанов”.

Това предизвика съответните трусове във властта:

На питането от президентството за това, дали е обсъждан българският президент на срещата „Панета-Борисов”, началникът на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова, която не е присъствала на разговорите „Борисов-Панета” отговори така:

„Аз не виждам с какво шефа на ЦРУ може да се заинтересува от проекта на президента. Посещението от страна на ЦРУ е знаменателно. Толкова време се отправяха критики към България, че не се справя с корупцията, с организираната престъпност, а сега се каза, че вече има напредък и това се отчита".

Напредък в кое? В наименованието на полицейските акции, в арестите без налични доказателства, в тиражирането на видеофилми от арестите по телевизиите?

Другото твърдение на Бъчварова по темата бе доста арогантно и безпочвено: „...това, че Панета не се е срещнал с българския президент, може би е симптоматично, "може би няма за какво да разговаря с него".

Как с едно минаване за два дни шеф на ЦРУ променя облика на България и тя вече се приема като „страна, която се справя с корупцията” е въпрос с повишена трудност, даже за екснотаруис, настоящ депутат и шеф на Правна комисия, Фидосова. Та досега няма нито един осъден, нито един задържан с крясъци и заплахи, който да не е излязъл от ареста, няма нито един от истинските виновници за икономическото състояние на държавата в последните поне 10 години, който да е вкаран на топло!

Но мълчи, сърце, както е казал Поетът.

Босото откъм протоколни знания правителство, во главе с премиера, даде следния отговор на медиите по темата „Гостуване на шефа на ЦРУ”, воден от принципа „Казах това и с това спасих душата си”:

“Досега няма случай директор на ЦРУ да бъде два дни в една страна и да се съгласи да говори пред медиите.” – похвали се премиерът Борисов.

Ще отмина без коментар този факт и ще се спра на въпроса:

имаше ли намеса във вътрешната политика на България от страна на висши служители от ЦРУ

по време на посещението на Леон Панета или не. Ще дам два факта и ще оставя читателите сами да си направят изводите...

“Ти си лидерът на България и си сред най-добрите политици в Европа - казал шефът на ЦРУ Леон Панета на премиера Бойко Борисов по време на срещата им. - Ти си лидер, който ни трябва! Искаме да те подкрепяме максимално.”

В същото време директорът на службата по събиране на тайна информация в ЦРУ - Майкъл Сълик, директно заявил на Борисов: “Ти си бъдещето, кажи как да ти помагаме. Всичко друго /в смисъл като вътрешнополитическа конфигурация - б. р./ е опасно в този момент.”

Странно е министър-председател на страна-членка на Европейския съюз да се радва като дете на подкрепа идваща от ЦРУ и САЩ! Но пък от друга страна как да не си изкара Леон Панета една уникална мускатова ракия от личната колекция на Борисов за такива думи?

Наясно ли е шефът на ЦРУ, че в България полицаите все още работят с папки, без база данни до всеки служител, без високи технологии при разкриването на престъпления, без връзка: митница, данъчни, съд, прокуратура, МВР, общини, нотариат например?

Заведе ли министър Цветан Цветанов Панета в районно управление на МВР, за да види при какви условия полицията бори бандитите?

Защо, вместо да водят Панета на кръчма с пари от нашите данъци, не поясниха на шефа на ЦРУ, че България има крещяща нужда от апаратура, софтуер, компютри – а в бюджета на Дянков няма пари?

Защо вместо от Пентагона да ни пращат стари замразени меса със син оттенък при подмяна на хранителния резерв на американската армия, „приятелите” ни от Щатите не вземат да изпратят техника, ноу хау за бързо създаване и идентифициране на базите данни за пръстови отпечатъци и характеристики на автоматично оръжие, налично на територията на страната?

Да не забравяме, че Щатите си печатат долари, и външният им дълг се измерва в трилиони, а ние сме във Валутен борд!

Натискам ли Ви, попита чрез началника на кабинета си Борисов медиите. А нима такъв въпрос не е натиск? Очакването бе да се отговори правилно и в срок.

„Натискам ли ви?” попита българският министър-председател Борисов след като преди броени дни каза: „... снощи /вечерта на 5 май - бел. Л. М./ "Шоуто на Слави" беше отвратително. Толкова помия се изля по мен в национална телевизия - аз можех отдавна да го приключа, но считам, че не е демократично"...

Шефът на ЦРУ и премиерът си говорили за „Октопод”

научиха медиите. Не каза ли  журналистът Сашо Диков преди време, че „Октопод” в съдебната зала нямало? Нямало връзки между отделните арестувани, нямало данни за организирана престъпна група... Тогава за какво са си говорили апропо шефът на ЦРУ и премиерът? Каквото е казано от двете страни, официално.

Нещо като онзи стар виц: „Колко е 2+2”?

и отговорът, „Колкото каже Ватикана...”

„Посещението на шефа на ЦРУ показва мнението и високата оценка, която се дава на правителството” – заяви Румяна Бъчварова, въпреки че посещение на ЦРУ в други случаи, в други точки на света през годините, обикновено е имало летален изход за местното население...

По американския закон, има изискване от Държавния департамент да се разсекретява и осигурява свободен достъп до архивите след 30-годишен период. Най-новата история показва, че навремето администрацията на президента Рейгън блокира едно такова решение, защото не е искала обществото да научи какво се е случило в Гватемала през 1954 г. и в Иран през 1993 г. А превратът в Гватемала, според Стивън Шлезинджър, един от авторите на книгата „Горчив плод”, е един от най-черните периоди в историята на ЦРУ.

В Гватемала ЦРУ е действало като управление на Белия дом, при провеждането на акции с „приемлива опровержимост” смята Шлезинджър. При доказана вина, традицията е винаги да се намерят престъпни елементи в управлението, които да отнесат последствията от случилото се, шегува се на границата на истината авторът на „Горчив плод”.

От друга страна не е далеч от истината съмнението, че ЦРУ и Белия дом са различни и разделено далечни институции. Почти няма операция на ЦРУ, в неговата история, която да е извършена без одобрението на Белия дом, така че Панета можеше да поздрави Борисов от Обама, но не и да се съобщава това публично предвид разностранния характер и функции на двете институции.

Не твърдя, че на администрацията на президента на САЩ е било в различни случаи лесно без ЦРУ – да вземем случая „Милошевич”, в който този политик бе раздухан като сатрап, престъпник, и едва ли не замесен в масови убийства!

Изправен пред съда в Хага, Милошевич не можа да бъде обвинен за геноцид, тъй като администрацията на Белия дом даже и с помощта на ЦРУ не можа да открие директни заповеди, свързващи Милошевич с най-големите престъпления, извършени някога на територията на Босна.

Едно е Държавният секретар Хенри Кисинджър да каже: „Бий по всичко. Всичко, което лети, върху всичко, което се движи”, а съвсем друго – да беше намерен поне един документ с подписа на Милошевич за унищожение на мирно население в Босна.

Лошото е друго, че историята понякога се подиграва със съдбата на населението на дадена държава, като поставя на най-високи постове не толкова интелигентни политици. Президентът на САЩ, Роналд Рейгън смяташе, че построено летище в Гренада „може да бъде тълкувано единствено като проекция на съветска и кубинска власт в региона”.

Както коментира проф. Чомски този случай: „Човек, който може да повярва, че въздушна база в Гренада може да бъде изпозвана за атака срещу САЩ не е достоен и за посмешище”.

Кой ни похвали и от какво са радостни и щастливи в Министерския съвет?

„... да започнеш и да провеждаш агресивна война означава да имаш моралните качества на най-отявлен престъпник”. Казал го е в своята реч при откриването на Нюрнбергския процес главният американски обвинител, Роберт Джексън. Думи, за които в последните години изреклият го щеше да отговаря пред съда в САЩ.

Да не забравяме, че днешното мото на Белия дом е „Престъпленията са нещо, което другите извършват, а не ние”.

Замисля ли се някой от властта в българската държава кой днес ни е Големият брат?

Във „Форийн Афеърс”, /журнал на Министерството на външните работи – бел. моя Л. М./, Семюел Хентингтън /авторът на „Сблъсъкът на цивилизациите”-бел. Л. М./  написа, че по-голямата част от света гледа на Съединените щати като на „престъпна суперсила” и „единствената най-голяма заплаха за техните общества”.

Бори ли се с реалните престъпници ГЕРБ?

Ще отговоря с едно сравнение: ГЕРБ се бори с истинските престъпници толкова, колкото правоохранителните органи в САЩ се изправиха срещу корпорациите Халибъртън и Бехтел, подпомогнали унищожаването на Ирак с парите на американските данъкоплатци. И след това започнаха да го възстановяват със същите източници на финанси!

За агресията в Ирак навремето авторите и участниците в тази война можеха да бъдат съдени в един Нюрнберг, докато за същата агресия американците по днешните стандарти се самоопределиха като миротворци?

Агресия за ресурси, или агресия за установяване на демокрация.

По-скоро причината за нахлуването в Ирак бе първата, като на САЩ не беше достатъчно да владее и разработва петролните залежи, на САЩ бе нужно да ги управлява!

Колкото някой намери и осъди крадците на Пенсионния фонд в България, толкова и Великобритания осъди бившия си министър-председател Тони Блеър за това, че подкрепи Буш в лъжите за наличие на оръжие за масово унищожение в Ирак! А Ирак не беше заплаха за сигурността на САЩ и не разполагаше и с оръжия за масово унищожение!

Ако продължим по тази линия стигаме до

Осама бин Ладен и причината той да се превърне в антиамериканец

около 1991 година. Една от основните причина за това дава проф. Чомски: САЩ и Саудитска Арабия отказаха на Бин Ладен да води джихад срещу Саддам Хюсеин по време на Първата война в Залива!?

И пак да запитам: страна-членка на Европейския съюз ли сме, или поредният американски щат на Балканите?

Посещението на шефа на ЦРУ показва мнението и високата оценка, която се дава на правителството – заяви Румяна Бъчварова.

Както обичаше да казва баба ми: хак ни е!

Сценаристите на сериала с интриги на властта пусна следващата серия. Отново в Шоуто на Иван и Андрей в Нова телевизия. Този път министърът на вътрешните работи, Цветан Цветанов бе този, който пусна духа от бутилката:

На въпрос на водещите Двама мъже и половина – Иван и Андрей какво мисли за Първанов, Цветанов отговори:

“Мога да кажа за бъдещата работа на следващия. Смятам, че той няма да бъде обвързан с определени кръгове, няма да има съветници, които са част от странни сдружения, които са свързани и с “Октопода”, и това, което мога да кажа е, че президентът на страната трябва да бъде обединител на нацията. Президентът на страната трябва да бъде този, който винаги да е инициатор на просперитета и възможните дискусии, които биха могли да доведат до точно тази съмишленост на всичките институции”.

Последва въпрос – означава ли, че настоящият президент е свързан с кръгове?. “Нещо да съм казал за сегашния? Това е като добри препоръки към следващия”, отговори Цветанов.

Премиерът замълча одобрително след двузначните изявления на любимия си министър.

Очаквано, от пресцентъра на държавния глава последва съобщение - прессекретарят на държавния глава, Бойка Башлиева обяви: “От изявлението на министъра се разбра защо Бойко Борисов няма да се кандидатира за президент – защото той е човекът, който има най-пряка връзка с Октопода чрез съвместната си фирма с Алексей Петров”.

“Ако президентската институция продължи да говори в същия дух, ще си ревизирам решението за кандидат-президента на ГЕРБ – тутакси пусна заплахите си премиерът Борисов. - Ако съм искал да стана президент, щях да се изправя на изборите срещу Първанов... Но ако Първанов продължи да говори така, ще променя мнението си”, заяви Борисов от отговор на съобщението на пресцентъра на държавния глава.

В сюжета се включи и MBMD, като услужливо побърза да обяви, че по рейтинг Цветанов вече задминава своя вожд, министър-председателя Бойко Борисов с цели 4 пункта!

„Ще опера аз на тия 20-годишни синдикати, на президента, и на всичките тея от БСП, за 20 години мошениците и от Синята коалиция – това, което са направили. Отивам и протестирам от другата страна. Казал съм: „Веднага избори!”

Да излиза и Първанов, и всичките – избори! Отказваме се ние от мандата, той – от мандата и решаваме проблема! Ако има такъв!

А такива: ще има стачки, ще има... аз нямам грам вина за това което съм наследил! И няма да допусна да ми вменят тая вина! Стачки – заповядайте!

Заповядайте, оправете!”

Думите са на министър-председателя Бойко Борисов и бяха излъчени като цитат на седмицата в предаването „На 4 очи”.

Министър-председателя все по-лесно взе да се изнервя. От всичко. И много бързо.

Икономическата криза е факт. Финансовата криза за България  също е факт. Преди да поеме тежестта да състави правителство, министър-председателят си даде сметка какво поема и в какво време ще управлява – въпреки това състави правителство.

Едно е да обещаеш на избори, дрего е да спечелиш с тези обещания, теро и четвърто е да управляваш, като забравиш какво си обещал...

Из интервюто за в. „24 часа” на премиера Борисов:

„... кой премиер ще дойде на власт и веднага ще намали пенсиите, да изкара пенсионерите на улицата и да те обвинят, че ги уморяваш от глад? Затова искам българските пенсионери да знаят, че тези високи пенсии, колкото и да им се виждат малки, в сравнение с БВП - те са много големи. Парите, които изкарват работещите хора или икономиката, са много по-малко от това, което бихме разпределяли за пенсии.

... слушах едни анализатори вчера сутринта...

... Ще стоя, както стоях като кмет на София до тогава, докато не си свърших работата. Това искам да знаят. И понеже ГЕРБ е голяма партия, за радост Цветанов много добре се движи, сиреч имаме и други фигури, които могат да победят на президентски избори, мога да си остана премиер, както си останах първия път кмет...

... Сега ще остана премиер докрая. Ако исках да бягам, още миналата година нямаше да съставям правителство с несигурни партньори в парламента и щях да предизвикам предсрочни избори, а сега щях да имам мнозинство от 2/3”.

На 2 май, министър-председателят Бойко Борисов заяви:

„ ...при евентуален вот на недоверие, ще извада ГЕРБ от парламента и ще им гледам сеира на всичките тези. Как ще обяснят на тоя народ, че ще ги оставят и в политическа криза след това. „При вот на недоверие Като не ви харесва управлението на ГЕРБ, търсете вот на недоверие. ГЕРБ няма да участва при взимането на решения в парламента", каза Борисов.

Към сериозните послания, премиерът не забравя да пусне и шеги за народа:

На манастира в Гигинци „Св. Св. безсребърници и чудотворци Кузмаи Дамян”, Бойко Борисов обяви, че след три дни министрите ще се вземат важни решения за антикризисните мерки и народът ще остане доволен от тях:

„В сряда ще предложа мерки, които смятам, че ще остане народът доволен.”

Борисов разгледа новостроящия се корпус на храма "Св. Св. Козма и Дамян" и почете събора на село Гигинци, който се провежда традиционно на тази дата от 50 години.

"Правиме го за вас, за нас и за началника горе, защото ни гледа какво правиме. А всички ние трябва да го уважаваме началника, така че приятен събор, да сте живи и здрави, наздраве и тея, дето пият, да не карат”, заръча премиерът.

На призива на Сергей Станишев от 1 май за оставка, премиерът отвърна:

„Не им обръщайте внимание! Кабинет, който половината са разследвани, половината ще отидат в затвора след това... Не им обръщайте внимание – те бъркат първи май с първи април!”

Поучително е и да се прочете и как пести време, и средства премиерът Бойко Борисов от интервюто в „24 часа”, дадено на 4 май 2010 г.. На въпрос, че лети прекалено много, отговорът на премиера бе:

- Първо, навсякъде в света премиерите ползват такъв транспорт, защото времето е ценно. Второ, поради мерките за сигурност се налага да бъде осигурен ескорт. По-евтино излиза така, по-бързо и по-безопасно.

Единственият компромис, който няма да правя, каквото и да говорят, е свързан с моята безопасност.

Затова има правителствен авиоотряд, не съм го измислил аз. Затова предишното правителство ни е набутало да плащаме стотици милиони за правителствени самолети. Ако не са били нужни и ги няма, тогава нямаше да летим с тях. Нека не бъда по-свят от папата. Когато касае сигурността и времето, което мога да спестя, мога да определям кога и как да летя. Още повече, когато с мен са по двама-трима министри плюс офицерите от НСО, по закон пътува и доктор, преводач. Много по-евтино е вместо 10 или 15 коли да пътуват, отивам, свършвам работа и по най-бързия начин се връщам. Не се налага да нощувам в много от случаите...”

В навечерието на Гергьовден, се появи поредната интрига власт – президент. В нея едни влязоха, други излязоха... Досущ като призива на френския поет и есеист Пол Валери: „От теб зависи дали ще мълча, или ще говоря. Приятелю, не влизай без желание!”

Така е с недоносените новини: днес един ще е кандидат за президент, утре – лидерът му, номерът е: винаги да е виновен настоящият президент или всички  останали. И ако може държавният глава – да си ходи предварително, преди края на мандата, тъй като опитите за импийчмънт не минаха...

Какво остава на данъкоплатеца: като се наиграят и наприказват импийчмънтците челници – връща се новината, откъдето е излязла – да се доизноси.

За някои люде, уви това не е възможно.

В последно време ушите ни хванаха мазоли да слушаме колко е смел, безстрашен и единствен първенец в национален мащаб е министър-председателят Бойко Борисов! Само едно не ми е ясно: като е толкова смел, безстрашен и чист, този наш министър-председател, защо веднага не обяви, че се кандидатира за президент и не посочи кой ще го замести на премиерския пост.

Да търпиш експериментите на Симеон Дянков над търпението и жизнеустойчивостта на българите, като министър на финансите – действително се изисква голяма смелост. Но тук помага фактът, че Борисов хал хабер си няма от икономически мерки и финансови инструменти за една държава, която е в криза като България, и явно това помага на премиера да мисли и си вярва, че Симеон Дянков е правилният човек за справяне на страната ни в кризата.

Другата писта, по която обича да ни пуска Борисов е да ни занимава със себе си:

За “епохалното” строителство, което ГЕРБ прави, завършвайки крайните отсечки на построени от други правителства магистрали, за това, че лиши болни, нуждаещи се от трансплантация, за да построи спортна зала, премиерът е неудържим в самохвалството:

„Много ни атакуваха за тази зала, за магистралите, но виждаме, едно по едно, нещата стават. В света хората, за разлика от България, оценяват и ни дават такова състезание”. Борисов заяви, че в залата вече се провеждат тренировки. „Във Варна преди две години казах, че докато не направя зала, аз в ложата няма да седна”...

Вярно е, че България получи правото да организира финала на европейския квалификационен турнир по волейбол за Олимпиадата през 2012 година, но струваше ли се точно сега това изграждане, при положение, че фондът за трансплантации в чужбина бе закрит, и много деца и млади хора няма да успеят да пораснат и получат шанс, излекувани да изживеят живота си?

Ако се заслуша човек в думите на премиера ще чуе десетки пъти повтарящо се “в пъти, в пъти”, или “милиарди”, или всичко, което той и правителството правят е “за първи път”, и даже, че столичното метро ще има “хиляди подземни паркинги”!?...

Той е готов да провери дали действително социалнослабите са зле, и докато проверяват сяда и разказва каква отсечка е открил този ден.

"Днес откриваме отсечка, в която се вливат 400 милиона лева в инфраструктурата – казва Борисов. - Откриват се работни места. Всичко това, като се задвижи в тази и следващата година – това са пари, милиарди, които влизат в държавата. Това ще даде възможност след това да се вдигнат и пенсиите, и заплатите”, каза още Борисов, цитиран от Фокус.

Как от вкарани 400 милиона за магистрала се откриват конкретно работни места и къде, как и от какво, по какъв механизъм в държавата влизат “пари, милиарди” – това също не е ясно. Не е ясно и на самият Борисов, но защо пък да не го каже, нали го слушат журналисти, телевизиите снимат, а посланиците на чужди държави ще го чуят! Това е крайната цел, а не невъзможното влизане на милиарди в държавата и още по-абсурдното от илюзорното влизане на милиарди, ще се вдигат пенсии и заплати!

За първи път сме имали узаконена магистрала в 21 век!

Виж ми окото, Борисов! Ами като ти се е паднало да довършват с по 20, или 16 км вече построени магистрали в края на 20 век, естествено, че в 21 век ще ги откриваш, режеш лентички и узаконяваш!

Независимо, че след фанфарите за откриване на Южната дъга на околовръстния път на столицата, при първия дъжд, хората извадиха и плуваха по Южната дъга с кану!

Добре че преди години в Банкя се е пръкнал Бойко Борисов, та да ни урежда с магистрали, спортни зали – е, поне тези, които останаха живи от мизерията, глада и липсата на нормално здравеопазване!

Само че лъжите за построяване на Дунав мост 2 бяха на Петър Стоянов, един провален политик, чийто брат е евродепутат от ГЕРБ в момента! Или Борисов не е чул това?

“...знам кой на кого е слуга в тези социологически агенции, никога не съм им вярвал. Аз имам моя социология, това е, като вървя по улиците или като отивам някъде, как хората ме посрещат, какво казват" – твърди Борисов пред Цветанка Ризова.

Само че той не върви по улиците, не среща хора, защото е непрекъснато или в лимузината, или лети с фалкона, вместо да се вози...

Така е с нашия смел и всеотдаен премиер – Ризова го пита за полицейското насилие, той й отговаря за СРС-та!

{edocs}boko-na4 o4i.doc,600,400,link{/edocs}

Или на въпрос за Шенген, отговаря:

“Ами, като ги закараме сега на границата, те по същия начин се радват и виждат, че имат надеждна европейска граница. И ако вие не ни задавате по този начин въпроса и мисля, че повече няма да ни го задавате...”

Не е точно отговор, но кое от думите му е? Ако има нещо, няма нищо, казваше един старшина от годините на тоталитарното минало.

Борисов отново показа, че няма понятие от проблемите по закриване на следствието и бърка следователи с дознатели!?!

“Европа беше тази, която настояваше да се махне следствието... Добре, ако дознателите не са добри, прокурорите нали са добри?”

Как не се намери някой да обясни на Борисов, че прокуратурата готви обвинителния акт, съгласно събраните от дознателите доказателства? А, какъвто Обвинителен акт внесеш – това можеш да очакваш от съда, казват врели и кипели юристи, коментирайки физкултурните изпълнения на МВР-министъра Цветан Цветанов да обвинява за щяло и нещяло съда.

“...Аз не мога да отговоря за качеството и подготовката на прокурорите. Няма как да кажа. Миналата година ми извиха ръцете...” оплаква се Бойко Борисов на Цветанка Ризова.

Не извиваха ли ръце само хората на Цветанов в държавата, и то като нахлуят маскирани някого да задържат с пистолети и картечници?

Всъщност при откриването на магистрала "Люлин", ръце извиваха полицаите на протестиращите младежи от СИЛА срещу високите цени на горивата и ниските пенсии и заплати. Тях ги биха с палки, неизвестно защо, по чие нареждане и при положение че не правеха нищо нередно, а няколко души бяха заведени и в полицейското Шесто управление! Това насилие Нова телевизия показа в репортаж!

И една лъжа изскочи от разговора в студиото на предаването “На 4 очи”:

“... дадох им 13 и 14 заплата, смисъл – разпоредих на Дянков да преведе парите. И те бяха единствените, прокурорите и съдиите, които си взеха и 13 и 14 работна заплата.”

Истината е, че нищо не е давал Борисов на съдиите и прокурорите, а Дянков беше този, който блокира на своя глава парите на съдебната власт, за да показва мускули и “кой разпределя порциите”, както казваше Доган... Парите си бяха на магистратите и по закон са недосегаеми – допълнително никой, а още по-малко Борисов е давал нещо на работещите в съдебната власт!

Той, смелият премиер заяви, че 12 години в публичното пространство "само го спрягат за президент". И на него всяка година му е омръзнало да обяснява. На предишните президентски избори като кмет на София Борисов посочи като причина да не се кандидатира и липсата си на опит в политиката. Днес каза, че има всичко и затова вижда страх в неговите опоненти, който го забавлява.

"За това до август – септември ще ги оставя ей така да им видя акъла. Това е точната дума", каза министър – председателят. Той изтъкна, че преди една година ГЕРБ първа е обявила кандидата си за президент – Цветан Цветанов. След това обаче, по думите на премиера от всички страни го е заляла "помия" - човекът, който се бори срещу престъпността. Не ме интересува. Каквото искат това да правят, каза премиерът за това дали очаква компромати срещу него, ако се кандидатира за президент.

Само, че сметките не излизат – 12 години да го спрягат за президент означава, че от 1999 година той се кандидатира, или го кандидатират за поста на държавен глава?

Това ознавача, че докато Петър Стоянов си е приключвал мандата, Борисов вече е бил спряган – само дето ние не сме чули и е бил избран за два мандата Георги Първанов!

И как такъв кандидат като Бойко Борисов е бил спряган за президент, а един Георги Първанов спечели два манадата с пряко гласуване? С гласове повече отколкото ГЕРБ например събра на последните парламентарни избори? За втория си мандат, издигнат от Инициативен комитет, Първанов събра 2 050 488 гласа, при 1 677 870 гласа за ГЕРБ на последните парламентарни избори!

За първия мандат с пряко гласуване Първанов взе 2 043 443 гласа, .

На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР и е повишен в звание „полковник“ от МВР.

В началото на 2002 година с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“. Вероятно за това Борисов мрази сегашният президент, за това, че му е присвоил званието “генерал-майор” и по-късно – генерал-лейтенант”?

Партията на Борисов, ГЕРБ, е регистрирана през 2006 година – въпросът е тогава как ги навъртя 12 години премиерът като “спряган за президент” към днешна дата – 16 май, 2011!

В тази държава ли се е случвало това – цели 12 години Борисов да го спрягат за президент и никой да не чуе?

Откъде ще ги вземе министър-председателят, засилил се в сънищата си да бъде и държавен глава, тези 2 милиона избиратели? От 2-та милиона пенсионари, който мизерстват? От над 1 млн безработни, коите не знаят какво ще им донесе следващият ден и единственото, с което го “хранят” от ГЕРБ са репортажите за магистрали, лакърдиите за спортни зали, и успехи?

А цитираните по-горе 3 млн са във възраст на гласуване и те имат до себе си семейства, които едва ли обичат толкова много премиера, колкото той сам обича себе си и валстта?

Така че, като е толкова смел, безстрашен и чист Борисов, защо не признае, че ще се кандидатира за президент и да го направи?

Най-тъпият въпрос за анкета в медия бе зададен в деня на Победата – 9 май т. г. от телевизията на брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил. В момента Емил е евродепутат от ГЕРБ и така спаси фамилията от проверки – за това, как се промени социалния статус на фамилия Стоянови: синът на Петър Стоянов да учи в Лондон в скъпо учебно заведение с такса, достатъчно висока, за да се сети човек, че не е от заплатата на държавния глава.

От както влязоха в политиката Стоянови, братът на президента – се сдоби с телевизия, Петър и Антонина Стоянови – придобиха жилище в центъра на столицата, и прочие, и прочие. При това положение, единственият начин да избегне проверки за промяната на социалния статус на фамилията бе, президентския брат да яхне новопръкналата се партия ГЕРБ.

Ето въпросът, който зададе на своите зрители на 9 май, тв Европа. Това е въпросъту който спокойноможе да оглави класацията за най-тъпо питане на деня:

Въпросът на деня

РЕДНО ЛИ Е В ДЕНЯ НА ЕВРОПА ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ДА Е НА ПОСЕЩЕНИЕ В МОСКВА?

•          ДА / 55%

•          НЕ / 45%

За да отговорите на Въпроса на деня и да дадете вашия отговор, изпратете SMS на номер 1915 за всички мобилни оператори в страната с текст DA или NE (Цена на SMS с ДДС: 1,20 лева).

Всяка седмица един от всички участвали с отговор на Въпроса на деня ще спечели голяма награда от ТВ Европа. Всеки понеделник в предаването "Под Лупа " се тегли победителя. Наградата тази седмица е:

ЛУКСОЗЕН МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН

Кой да обясни на напъналите се да се харесат на ГЕРБ и Щатите така наречени телевизионери, че президентът Първанов не беше на посещение, а бе поканен на тържествения Парад на победата?

Както се казва със същия апломб телевизия Европа можеше да запита:

Явно според телезивия Европа, ако не е канен премиерът Борисов, а е предпочетен президентът – всичко, което се случва трябва да се приема като нередно?

Явно в телевизия „Европа” не са чували, че тържествено заседание в чест на 65-та годишнина от Победата над фашизма се проведе в Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Решението за това бе прието още на 3 март, когато Общото събрание одобри, по инициатива на Русия, резолюция, за провеждането на заседанието. Съавтори на резолюцията станаха повече от 70 делегации, в това число държавите от ОНД и всички страни от антихитлеристката коалиция.

В този ред на мисли, тв Европа например можеше да попита: редно ли е САЩ да дължат на ООН стотици милиони долари и да се разсейват?

Хубавото на Парада на победата бе фактът, че военнослужещи от четири страни, членуващи в НАТО /Великобритания, Франция, САЩ и Полша/, маршируваха по Червения площад за първи път по време на най-големия военен парад след рухването на СССР.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви пред АФП, че Израел ще издигне „монумент на победата” в чест на усилията на Червената армия за победа над нацистка Германия.

Вярно е, че френският президент Никола Саркози отмени посещението си в Русия за отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война, за да се концентрира върху финансовата криза в ЕС, както е вярно и, че с няколко дни размишления едва ли Саркози ще е човекът, който ще оправи батака в ЕС.

Със същото извинение и италианският премиер Силвио Берлускони не се появи на Червения площад, въпреки, че доскоро тичаше към Кремъл, даже и неканен, колчем станеше дума за преговори за газ.

За сведение на тв Европа:

на 9 май, в Москва държавни глави и премиери на различни държави застанаха на трибуната до президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Сред тях бяха: германският канцлер Ангела Меркел, израелският президент Шимон Перес, президента на Сърбия – Борис Тадич, на Азербайджан – Илхан Алиев, на Китай – Ху Дзинтао, президентите на Абхазия, България, Виетнам, Гърция, Латвия, БЮРМ, Монголия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора, Чехия, Естония, Южна Осетия.

В марш на Червения площад преминаха военнослужещи от Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Украина и Молдова. След тях дойде ред на поляци, американци, британци и французи. Тук бе и легендарната ескадрила "Нормандия-Неман", както и американско съединение на сухопътните войски, бойния път на което е свързан с легендарната среща на съюзниците на река Елба и откриването на втори фронт.

От Великобритания в руската столица маршируваха гвардейците на елитния Уелски полк, олицетворяващ военния контингент на Обединеното кралство, който е взел преди 65 години участие в бойните действия на Втората световна война. Достолепно се отличаваше и ротата на почетния караул на Въоръжените сили на Полша.

Всички участници в Парада на победата бяха преветствани с бурни аплодисменти от ветерани от войната, дипломатическия корпус в Москва, официалните лица на десетки държави, пристигнали специално за честването на 65-годишния юбилей и от зрители...

Но къде ти някаква махленска телевизия, слугуваща на властта, ще отрази обективно подобни събития от новините?

Съвсем в тон с русофобското поведение на въпросната медия бяха и репликите на премиера Борисов по време на разговора му с Диана Найденова в „Опасно близо” на bTV:

Б. Б.: Къде са тези четири милиарда? Вие виждали ли сте ги някъде?

Д. Н.: Белене?

Б. Б.: А, в оня гьол там!

Д. Н.: Гьол ли е?

Б. Б.: Гьол. Един гьол.

Д. Н.: Какво ще правиме с тоя гьол, впрочем?

Б. Б.: Два милиарда са за този гьол.

Д. Н.: Ама, какво ще правиме?

Б. Б.: Нищо. Това е на Орешарски и Станишев...

Д. Н.: Да де, обаче, руснаците искат да им кажем „да” за Белене...

Б. Б.: „Да” за какво?

Д. Н.: ... за да го строим...

Б. Б.: ... с какво?

Д. Н.: Не знам, Вие кажете, нали чакахме един европейски инвеститор...

Б. Б.: Нали много знаете? Нали много знаете и ме питате, какво щели да кажат Орешарски и Станишев? Това значи да включиме още два милиарда, за да почнеме да го строиме. Откъде?

От първи септември 2009 г., седем месеца Москва чака правителството на ГЕРБ да каже: ще се строи ли „Белене”, или се отказваме. На срещата в Гданск преди седем месеца Бойко Борисов каза на руския премиер Владимир Путин, че ще се запознае с енергийните проекти, въпреки, че прекрасно е знаел за какво става дума.

Оттогава седем месеца кабинетът „Борисов” шикалкави и не дава еднозначен отговор на руската страна за енергийните проекти, които не само че са подписани на междудържавно равнище, но и носят неустойки при отказ от реализацията им.

Големия брат, САЩ натисна управниците ни и започнаха увъртанията – не искаме руската страна да ни дава два милиарда, мълчим за поръчаното от руснаците оборудване, което сега ще се наложи да се пренасочва към други строежи на руски атомни централи по света, увъртаме, че чакаме европейски инвеститори...

За „Бургас-Александруполис” нещата се решиха още щом проектът мина към министерството на Дянков – и тутакси стана ясно, че няма да го бъде.

За „Южен поток” също мълчахме, докато Австрия Франция, Сърбия, Турция, Румъния и кой ли още не се включи към него. Заради тази Андрешковска хитрост ще плащаме 800 млн евро неустойки на Русия за Белене, при положение, че нямаме пари. Ще се наложи да се свързваме с байпаси към Гърция и Сърбия за газ, но колко по-скъпо ще ни го продават: за това силно се мълчи.

„Белене” е одобрена от Европейския съюз. Проектът е доста напреднала фаза и оттук насетне ни започват неприятностите. Кой ще ни спаси от плащане на неустойки? Дянков, Световната му банка, Сорос, или еврокомисията? Само ще припомня, че не напразно навремето Белград и Москва прогониха Сорос заради негови машинации.

И на децата е ясно, че към днешна дата Европейският съюз е обърнал страницата и не желае да се конфронтира с Русия. Единствено атрактивният президент на САЩ се опитва да го прави от време на време, но нещо не му се получава.

Когато ГЕРБ се появи на политическата сцена – никой не изясни идеологията на тази политическа сила. Сега, след 10 месеца управление можем убедено да кажем, че една от отликите на ГЕРб е русофобството...

Дано поне си струва напъните на новоизлюпилите се политици...

„Няма да допусна държавата да изпадне в положението на Гърция или на други държави от Европейския съюз” – заяви премиерът.

„Следващата седмица ще стане ясно дали ще се вдига ДДС”, каза премиерът Бойко Борисов пред журналисти. – Според министър-председателя до тази мярка ще се стигне, ако другите мерки за събираемост ще окажат недостатъчни. Борисов уточни, че имало предложение за 23 на сто, дори за 24 на сто ставка на ДДС.

По повод заканата на синдикатите за стачка, премиерът предложи прекратяване на неговия и на президентския мандат и нови избори

Да излезем на битка сега, прикани пред “Всеки ден” премиерът Бойко Борисов. Призивът му бе отправен към президента Георги Първанов, но самият Борисов бе провокиран от синдикатите, които обявиха, че са готови за стачка. Министър-председателят предложи да бъде прекратен както мандатът на президента, така и неговият и да се свикат нови избори.

„Всеки ден някой ме плаши със стачка. Аз повече няма да търпя това. Омръзна ми да търпя чужди грехове”, каза той.

“Първанов е върховен главнокомандващ на армията, а ние всеки ден откриваме върли далавери там. Това на какво прилича?, възмути се Бойко Борисов. Да не се е родил днес?, попита министър-председателят събраните журналисти. - Откъде накъде за 8 месеца ще съм виновен за всичко? - продължи премиерът.

Работникът няма да получава пари за третия ден от болничните, а старите отпуски ще се чистят до края на тази година. Това предвиждат промените за натрупани отпуски и заплащане на болничните, които правителството разгледа на свое заседание, но не прие изцяло и отложи за следващия път гласуването им.

Проектът за промени в Кодекса за социално осигуряване предвижда първите два дни от болничния да се поемат от работодателя, като първият се заплаща в пълния размер на заплатата, а вторият – 60 на сто. Третият ден остава за сметка на работника, от четвъртия ден заплащането ще поеме Националният осигурителен институт.

Според проекта, натрупаните отпуски ще се чистят само до края на тази година, като само 10 дни ще се прехвърлят за следващата.

Във фирми, в които всички с натрупани отпуски излязат, за да си ги ползват, работодателите ще се наложи да наемат допълнителни работници, за да не спре работният процес.

Според синдикатите, ощетен от тези мерки ще е работникът, нещо, което те не са съгласни да приемат. Заради пет процента злоупотребяващи с отпуски, за да получат заплатите си по тях, не може да страдат всички, които не са си ползвали овреме отпуските.

Същото е с болничните – заради някакъв минимален процент на злоупотребяващи – да страдат всички.

По проблема с отпуските стана ясно, че работодателите настояват проблемът с натрупаните отпуски да се удължи поне още с една година.

Синдикатите заплашиха със стачка, ако предложенията на Дянков за начина на изплащане на болничните минат на редовното заседание на Министерския съвет.

Премиерът вчера, на 26 април, изпусна нервите си и по темата с ЕРП-тата.

„В момента електроразпределителните дружества се проверяват детайлно, заради стотиците жалби на потребители”, коментира във Варна Бойко Борисов. Той не изключи вероятността договорите с некоректните инвеститори да бъдат прекратени.

„Ако не влязат в час, ще ги сменим. Просто те трябва да разберат, че потребителят, сиреч българинът, е техният данъкоплатец”, категоричен бе Борисов.

За да се приемат и влязат в действие 60-те антикризисни мерки, ще се наложи да се променят поне 26 закона в парламента. Това на прима виста е заключението на синдикални експерти.

В същото време, докато министри и премиер се упражняват в действия за пълнене на хазната, шефът на Националната агенция по приходите, Красимир Стефанов обяви, че са събрани едва 26 на сто от предвидените постъпления.

Във всички браншове твърдят, че има огромен спад в продажбите и в заетостта в сравнение с предишните две години.

Към 17 април са събрани 600 млн по-малко ДДС обясни Стефанов в сутрешния болк на БНТ, „Денят започва”. Очакваният корпоративен данък е с 240 млн по-малко.

„Писна ми всеки ден някой да ме плаши със стачка. Аз нямам грам вина за това, което съм наследил, каза още той. - Добре дошли са! Аз ще протестирам на другия тротоар”, добави премиерът по адрес на синдикатите. Според него те са мълчали през последните четири години. „Ще обера аз за тези 20 години, това което са направили синдикатите, президентът, всички мошеници от БСП и Синята коалиция”, каза още Борисов.

Днес от Синята коалиция поискаха Борисов да отиде в парламента и да обещае, че няма да се вдига ДДС-то. Сините призоваха премиера и за още нещо - да спре строежа на Спортната зала в София, която ще струва около 100 млн. лв., както и да се отложи създаването и финансирането на т. нар. български Лувър.

Кое крив – кой – прав...

Антикризисните марки ще действат и след кризата. Срокът на орязаните болнични ще се удължи до 2001 година. Три нови данъка се превръщат в постоянни.

Преразказ по досъдебни производства и невлезли в съдебна фаза, обвинителни актове, изсипани цифри, някои от които не са дадени конкретно, а само като съобщение за цифри.

Недоказани обвинения, визиращи единствено мандата на правителството на Тройната коалиция, като неизвестно по каква причина са „пропуснати” факти за злоупотреби по време на мандатите на правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.

Обвинения за ударни разходи от бюджета, които не се уточнява за какво са били похарчени.

Мълчание по темата какво е състоянието в момента на бюджетния дефицит, къде са отишли над милиард и 400 милиона от хазната.

Мълчание по провала на акцията” скрити договори – дупка от 2,4 млрд. в бюджета”, акция, която се срути под напора на логиката, че от скрити договори няма как да се отвори дупка в бюджета, ако по тях не са извършени плащания!

Мълчание обви и темите за: неразплатени над милиард задължения за вече свършена работа на фирми; забавянето с над три месеца на плащания, предвидени в бюджета за болници и лекари, невърнато ДДС, чийто окончателен размер даже не е ясен!

Депутатите от мнозинството спретнаха Комисия, която излезе с Доклад за управлението на предишното правителство. В парламента бе изчетено Резюме на Доклада и се проведе разгорещена дискусия.

Пресцентърът на ПП ГЕРБ разпространи резюмето на Доклада на временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев.

През последната година от управлението на кабинета Станишев са сключени 150 договора, за които нямало осигурено финансиране, на стойност 2,158 млрд. лв. В Доклада се казва, че предходното правителство е успяло за кратко време да изхарчи огромен ресурс за проекти. Много от разходите са направени на ръба на закона. Правителството на Тройната коалиция през ноември и декември 2008 успява „ударно да похарчи огромен ресурс”, което стопява фискалния резерв с 30 процента. Всички разходи били извършени по непрозрачен начин. Голяма част от тези разходи можело да бъдат спестени особено в условията на настъпваща криза. В периода на последната година от управлението на кабинета Станишев са налети големи суми в държавни предприятия като Български енергиен холдинг, Българскa банка за възстановяване и развитие, каза Стоян Мавродиев при представянето на резюмето на доклада пред депутатите.

Пълният текст на  резюмето на доклада на депутата Стоян Мавродиев

{edocs}doklad_draft_resume_21_04.pdf,600,400,link{/edocs}

Човекът на Световната банка, името на най-добрия, в някаква класация, всъщност никой не попита: писал ли е някога държавен бюджет, мъжът, на когото премиерът има най-голямо доверие?

Май не. По-скоро твърдо „не”, в противен случай самият Дянков щеше да се похвали, че не му е първият държавен бюджет...

И все пак, нека да започнем от начало...

Симеон Дянков – финансистът „реформатор”

Кой е финансовият министър на държавата в сегашния кабинет? Човек, който прави най-добрия бюджет, човекът, който, според негова собствена самооценка направи така, че България да е най-добре във финансово отношение, сравнена с други европейски държави.

Вярно е, че на два пъти твърденията на Дянков се разминаха с уточненията, които съобщи Европейската комисия, за което сайтът „Хроники” писа подробно:

Получила ли е България отлична оценка на Конвергентната си програма? Първия път новината съобщи Дянков, но впоследствие бе опроверган от Еврокомисията.

Последва второ съобщение за добра оценка на Конвергентната програма, което съобщи премиерът, но то дойде едва вчера, на 26 април, а първото твърдение за отлична оценка дойде от Дянков на 17 април, когато това изобщо не се беше случило!

Преди пет седмици председателят на парламента оправда зам.-министър председателя Симеон Дянков, за това, че не се явява в Народното събрание, за да отговори на актуални въпроси за икономическото и финансово състояне на държавата, какво е заварил в хазната от предишното правителство и как се осъществява приходната част от неговия Бюджет 2010 в условията на криза. Дянков бе попитан и за събираемостта, бюджетният дефицит, антикризисните мерки на правителството – все теми, които за пореден път бяха поставени на дневен ред в парламента.

Сравнението на Стенограмата от 14 април и Доклада на депутата от ГЕРБ, Стоян Мавродиев от 22 април показва доста любопитни разминавания, както и още по-любопитни „пропуски”!

Доколко изреченото в парламента кореспондира с истината, може без проблем да се прочете в Стенограмата на парламента от

{edocs}sten-cd-ek-14-04-2010.doc,600,400,link{/edocs}

Симеон Дянков не дойде от Световната банка. Той е напуснал работата си в банката почти два години по-рано... какво е правил и къде,

Четете утре

Трите поправки в Наказателно-процесуалния кодекс: за въвеждане на фигурата на „резервен защитник”, за повдигане на обвинения и издаване на осъдителна присъда само по специални разузнавателни средства и свидетелски показания на неизвестен за защитата свидетел, с тайнствена самоличност са оспорени от президентско вето. Точно тези поправки станаха повод опозицията да напусне залата по време на пленарното заседание в знак на протест по въвеждането им.

Стенограма от дискусията по поправките може да прочетете в:

Превръща ли се България в полицейска държава?

В своя декларация, Общото събрание на адвокатурата остро протестираха срещу "абсолютно неприемливите предложения" на Министерството на правосъдието още след първото четене на поправките.

Адвокатската общност протестира срещу вкарването на фигурата на "резервния защитник", възможността да се постановяват присъди въз основа на тайни доказателства и премахването на правото на обвиняемия да поиска вкарване на делото в съда, ако разследването продължи повече от две години.

Повече правомощия за прокуратурата, сред които е възможността да протестира решенията за връщане на делото за доразследване – това ли измислиха за свое оправдание депутатите по афишираната борба с оранизираната престъпност?

Предложените и приети поправки от управляващото мнозинство в парламента ще създадат възможност за издаване на множество осъдителни решения срещу България на Съда по правата на човека. Ясно е и на студентите по право.

Извинението на управляващото мнозинство, че поправките били заради препоръките на Европейската комисия и имали за цел да се преодолеят бавността и формализмът в досъдебното производство – не издържаха пред адвокатската общност.

В мотивите на ветото президентът обърна внимание на факта, че поправката в НПК, която вкарва фигурата на "запасен“ защитник "противоречи на чл. 6, т. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право “да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор”.

Днес 10-20 на сто от специалните разузнавателни средства влизат като доказателства в съда. Преди 7-8 години се използваха едва между 2 и 3 процента. От днес нататък всеки трябва да внимава, тъй като само от подслушване, проследяване и невъзможността да разбереш кой около теб е служител под прикритие – може да си докараш с лекота обвинение и присъда. Даже неуместна шега по телефона може да даде повод на полиция и прокуратура, да я превърне в основание за задържане и предявяване на обвинение!

Какво се случва в правния мир? Приемане на поправки, за да може органите от доразследването да имат възможност да работят по-ефективно в борбата срещу бандитите, или самоцелни промени в НПК, за да се дадат повече права на МВР и обвинението?

В заседание, при приемане на така наречените поправки в НПК, се оказа, че са били отменени текстове, приети от комисията на Съвета на Европа.

„Осъждане с тайни доказателства и показания на анонимни свидетели” – на кого напомня това? На онзи период от най-новата история, когато Ленин и Сталин вкарваха в концентрационни лагери невинни? Нима, вървейки напред, летим назад със страшна сила?

В коя държава министърът на вътрешните работи ще оправдае полицаи, съдени за убийство на гражданин при задържане и това ще остане без последствия за министъра?

Директорът на Европол Роб Уейнрайт поздрави вчера, на 7 април вътрешния министър Цветан Цветанов за работата му! Дали господин Уейнрайт е осъзнал на какво ръкопляска? На арест с опряно дуло на пистолет в тила? На производство на видеоклипчета от арести и обиски, които след това се оказва, че са били прах в очите на гражданството?

Директорът Уейнрайт изрази задоволство от постигнатите резултати в общите усилия в борбата с организираната престъпност – само че замълча дали е налице поне един краен резултат с осъдителна присъда.

Оказва се, че с думите и поведението си директорът на Европол изпадна в дълбоко противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, както и с позицията в присъдите на съда в Страсбург!

Важното е, че изявленията на шефа на Европол огряха душата на Цветанов! Правомерни или не, да му е комфортно на министъра поне!

Другият еталон за борба с организираната престъпност – САЩ също търпи критики, които такива влюбени в тази дръжава като премиера и МВР-министъра едва ли осъзнават.

Преди три години, големият американски актьор, Робърт Редфорд алармира: „Много съм загрижен за страната си и като режисьор се чувствам длъжен да правя филми, които да карат хората да се замислят за някои неща – най-вече за това какви сме и дали можем да се променим. Моралът в САЩ е почти изчезнал. Лъжата е неизменна част от политиката. Сплашването се е превърнало в стратегия на държавниците, а това не е здравословно... Единственият ми проблем е, че обичам Америка – призна актьорът. - Обичам я толкова много, че не мога да гледам какво правят с нея разни хора”.

Наскроро прочетох интересно признание:

„Ние наблюдаваме смущаващи съвпадения… Все по-ниски морални стойности и политически комфорт в страната, свръхсамоувереност и свръхпредставена армия в чужди държави, както и финансова безотговорност на централното правителство. ” Признание, което без проблем би могло да се отнесе към България, но в случая това се оказаха думи на Главния ревизор на САЩ Дейвид Уокър, човек известен с независимостта си, който направи интересен паралел между заника на Римската империя и ситуацията в Съединените американски щати от последните години.

/Цитатът е от Валентин Фъртунов, и е от неговия сайт с геополитически анализи - http://valentinfortunov.com/. Фъртунов е журналист, писател и издател, а сайтът му си заслужава да се чете, тъй като е още една позиция в морето от еднакви публицистични сайтове. – бел. Л. М./.

Тази вечер българският премиер Бойко Борисов ще се срещне в Прага със свои колеги и американския президент Барак Обама. Това, за което девет месеца Борисов ни надува главите – харчовете в повече и безогледно, всъщност е традиционен стил на Белия дом, но българският министър-председател едва ли ще седне да разкритикува Обама за западането на икономиката на САЩ.

Подслушване и ПОДСЛУШВАНЕ

Преди две години, Секретен доклад, изготвен от експерти на шест страни-членки на ЕС, предложи създаването на антитерористичен пакт с Вашингтон. Целта бе Пактът да включва обмяна на информация между разузнавателните органи на 27 държави-членки на ЕС.

Докладът бе изготвен от вътрешните и правосъдните министри на Германия, Франция, Швеция, Португали, Словения и Чехия, и бе изготвен в името на отстояване на необходимостта от по-силна връзка между ЕС и САЩ, за да се подобри борбата с тероризма, съобщи тогава „Гардиън”.

У нас се вдигна шум около законодателните текстове за правото на МВР да следи интернет. Днес сме с приети поправки в НПК, които узаконяват подслушването в много по-широк периметър. Никой не протестира вече за поправките, които също узаконяват подслушването. Само президентът наложи вето със съответните мотиви.

Дали ще мине ветото, по кого ще се равняват управниците ни – по ЕС или по САЩ, това предстои да разберем.

Станислев Лец бе написал: „Човекът не е самотен. Та нали все някой го наглежда!”

Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително.

Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха.

Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава.

Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми дами и господа,

Драги сънародници,

Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат.

Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференция.

Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата. Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така - до края.

Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша, коригирайте ме, съдете ме, ако не, някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията.

Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам - „Проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, затварям скобата и цитата, тоест в самите мотиви се подчертава институционалният характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че, позоваването на чл. 32 от Конституцията е крайно неуместно.

„По начина на водене на разговора и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков” - пише строго в мотивите.

Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор - отново подчертавам - няма нито една обидна дума. Той бил „конструктивен” - по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос - кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкоз по стенограмата.

Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират - забележете - в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт.

Смятам, че това е малко постничко. И искам да обърна внимание, че моята „вероломна” - по израза на самия премиер дейност - датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това по-късно, ако, разбира се, има интерес.

Ние направихме един контентанализ на дебата и, очаквано, най-често срещаната дума във вчерашната парламентарна дискусия беше „конституция”. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи, по-скоро той беше деформиран.

Когато стана дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата. „Президентът да издаде Указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет.” Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от юли 2008 г.? Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента.

И тогава не бяха чели Конституцията, и сега очевидно не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност - публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в "Държавен вестник". Не знам как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна.

Всъщност в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях. В тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според четворната коалиция е да се определят - забележете - „границите на легитимното президентско говорене”.

А така! Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам. Защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот.

Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че са вдъхновение на новата, ако не четворна, то „4 минус” коалиция. Защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери - не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате срещу похода срещу Първанов? Цитирам по памет, това е смисълът.

Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента, още далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като „коалиция на мразещите”.

Никой държавник – нито президент, нито премиер, нито който и да е – има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза. Защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде.

Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решение №25 от 1995 г. на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ.

От вниманието на авторите на мотивите е убягнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения.” Текст, достатъчно категоричен, който, както казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд.

По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.” А от мен ще допълня, че очевидно при нас има едно разделение на труда – президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието.

Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 г. в сградата на парламента, аз заявих: „Впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.”

Неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите, колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен - същите думи, които и сега чувам – че губя парламентарно време? И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видят, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне дотук.

Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът за формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми. А двойният стандарт отдясно е очевиден. Защото, надявам се, мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „Аз съм седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия. Но именно заради Конституцията, заради прекия избор на президента, ще се противопоставям на всеки опит за посегателство върху авторитета на институцията.

Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколни, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал-майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си, не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов, да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под, своего рода, стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент.

Личните отношения, уважаеми дами и господа журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Нерядко се налага събиране на непримиримости. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното, ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията.

Българската конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието.

През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от “Дондуков” 2. От направения анализ на експерти, от близо 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите неутрални.

Помня добре първите 9 месеца на 2006 г., когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет.

Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото.

Не само че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение, много са случаите, в които аз съм се намесвал в търсенето на убедителни, трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история - учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем, има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и в бъдеще, защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо веднъж завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече че ние така и не изработихме ефективни механизми за решаване на социални конфликти.

Имаше в тези мотиви и обвинения към вицепрезидента г-н Ангел Марин, които, забележете, се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място.

А що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос.

Искам да кажа, да повторя, защото това съм го казвал и друг път - може би някои се дразнят прекалено много от доброто ми, бих казал, перфектно взаимодействие с вицепрезидента г-н Марин вече девета година, за разлика от онова, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода.

Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвяните вчера правила, специални правила за провеждането на дебата, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрана факта, че мнозинството не може да осъществи, да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени.

И сега, няколко думи по кризата.

Първо, да повторя, защото преди малко го казах и на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки, от онова, което видях в медиите, не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент, то съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но съм длъжен да споделя няколко неща.

Първо, да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимно изключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често, непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление, защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим неуспехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени 8 месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така, защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа, бодряшките прогнози, направени от финансовия министър.

По-голямата част от т.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година, независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, в социалната сфера като цяло.

Другото ми опасение, дано да бъда опроверган, е, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които, надявам се, да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор.

И най-сетне, нека да кажа и това – в Европа, когато се прави поредният антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 г., на това на какъв приоритет ще се заложи, кои ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. И мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил заклеймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, потискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса.

И най-сетне, отново ще кажа - изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас.

Благодаря ви.

Емилия Караабова, вестник „Труд”: Господин Президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че „Яне спаси президента”, като става въпрос не толкова до спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му изобщо не се стигна до Конституционния съд.

И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували Вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по 4 проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева.

Благодаря Ви.

Георги Първанов: Да чуем повече въпроси.

Надежда Василева, БНТ: Господин Президент, казахте, че президентът и премиерът не трябва да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?

Георги Първанов: Казах не.

Виктория Петрова, бТВ: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция – ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега?

Нели Тодорова, БНР: Добър ден. Господин Президент, моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки, ако мога, ще цитирам точно, от депутати от ГЕРБ. Връзката е Президент - Държавна сигурност - Яне Янев - ДАНС и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата.

И другият ми въпрос е може би за по по-важното – икономическата програма. Вие казахте, че я подкрепяте, когато четохме за нея вчера. Но тя залага 1 милиард и 600, а днес, преди мъничко, стана ясно, че дупката в бюджета е 1 милиард и 400. Достатъчно ли е това или трябват някакви по-решителни стъпки? В смисъл според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки.

Диана Кънчева, вестник “24 часа” : Господин Президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да пише изрично: „Президентът да не е бил сътрудник на Държавна сигурност.” Бихте ли подкрепил една такава поправка?

И вторият ми въпрос – бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин, дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че Вие сте единственият държавен глава в Европейския съюз, който се ползва с 50 на сто неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България за работата на президентската институция как го разчитате Вие?

И вторият ми въпрос е какъв според Вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?

Георги Първанов:

Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някой друг, отколкото към мен. Помня много тежки думи. Има много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това.

Защо и как не се разбраха? Това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам.

Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия. И аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите.

Що се отнася до хонорара на Доган, доколкото знам, има два сигнала до прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай.

Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева. Но ще кажа две думи. За съжаление много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода. И това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо.

Как да възстановим диалога? Тук и Националната телевизия, и бТВ питат в една посока.

Вижте, ние, президентството и правителството, и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения. Но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси.

Вече казах, че очевидно така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е - това го казах и миналия път, да не се повтарям - да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите, и тогава ще може да се търсят - да се надявам да не сме закъснели прекалено много - някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим, и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и Европейския съюз. Затова аз приветствам идеята, и тя дано да се реализира, много отдавна апелирам за това бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса. Защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща.

Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи. Но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза.

По отношение на т.нар. досиета - отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 г. Там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говореха отдясно, подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 г. Далеч преди обявяването, преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Тоест хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76:24.

Когато става дума за вицепрезидента, по мнението на моите юридически експерти втори указ не е необходим, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но ако в. "24 часа" или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли да коментират и по-подробно този въпрос.

По тезата за това, че след като „половината от депутатите са "против", значи президентът няма парламентарното доверие”. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155. Става дума за едно парламентарно мнозинство.

На мен ми стига фактът, че ето, в една импровизирана подписка, буквално за ден и половина, не повече от два, са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде десет пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото въпросът беше етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това. Нямат умора моите опоненти.

Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и за някакво старо, псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите - „Парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока”. Само че, може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страните - членки на Европейския съюз, когато трябваше да осигурим членството ни в Евросъюза и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите.

Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Имам една теза, която пак ще повторя тук. Аз не се притеснявам от това да бъда застъпник за това да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи. Защото от това България печели. Печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация.

Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставили, да са водили битка срещу Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и Европейския съюз. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.

Милена Минчева, вестник “Стандарт”: Господин Първанов, искам да Ви питам съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала Ви отправи за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на разпродажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия. Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два - три пункта, в които аз вече съм говорил - за начина на преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен, и евентуално за правото на законодателна инициатива, по което може да се спори - засега аз съм 50 на 50. Но това е тема за друг дебат. Сега, в условията на криза, мисля да не се занимаваме с този въпрос.

Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност, доколкото успявам да следя работата на парламента. За първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента.

Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло. Не само по отношение на предишните политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежко падналия морален авторитет на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес, първо, в очите на населението. Знам го, защото за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм бил с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и в редица други случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат - това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато в 2005 г. нямаше реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията.

Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация, с някоя сделка, то също тя нека да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия. Оттам-нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава.

Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива. Но това е работа на изпълнителната власт. Тук, при нас, може да се координира тази дейност. Нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото, защото ние имаме най-ниския бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 г. Има срив даже в това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани, полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещия да получава жилище! Ако няма фонд, няма да дадеш. Но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо е тази рестрикция по отношение само на военнослужещите?

Има и други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях.

Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби, но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, но в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той просто не е наясно за какво става дума.

Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите промени. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Ще Ви върна към антикризисните мерки, господин Президент, които вие подкрепихте, тези, които бяха огласени сега от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод, но в този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика?

И ако позволите, още един въпрос, понеже стана дума за случая с "Държавен вестник". И днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил Вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в "Държавен вестник". Според нея казусът се използва чисто популистки. Вашата проверка какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата, като промени в законодателството имам предвид?

Георги Първанов: Вижте, не бива и, даже мога да кажа, няма да допусна политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един-единствен случай, защото наистина той дълбоко ме засегна. Тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук-нататък премиерът решава с кого и как да работи.

Не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат. Ако става дума за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Ако обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. Но в случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знам, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент.

Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, как ще коментирате тезата, че със станалото в последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също, бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива. Още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция, когато имаме различия.

Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос. Ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея, за известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.

Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин Президент, нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандатът Ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката?

Благодаря.

Полина Паунова, вестник “Монитор”: Добър ден, господин Президент, имам два въпроса към Вас. Първият, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше?

И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между Вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи, ще публикувате ли стенограми?

Георги Първанов: Първо, на въпроса на списание „Тема”. Аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи или гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Много бих се радвал, ако имаме все по-развито гражданско общество, защото има нужда от това отчетливо да се чува гласът на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за генномодифицираните организми. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че, аз ще работя за това, без да имам претенцията за някаква определяща роля.

За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Много от вас са и парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал - ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС, и този, който е бил началник на ръководителя на ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на октопода. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг – това от едната страна. От другата страна кой беше? Поинтересувайте се, има специалисти.

Хайде да видим на следващия етаж какво става. Октоподът не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операцията „Наглите”, приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам-нататък имам чувството, че нещата почват да се размиват. „Лапачи”, „Факири”, не е необходимо да има такава показност, когато става дума за акция на улицата с джебчиите. Не аз съм го казал това. Марк Грей – говорителят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия: „По-малко популизъм, повече честни доказателства.” Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.

Диана Радева, ПРО БГ: Добър ден, господин Президент. Всъщност Вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент, когато каза, че когато 162-ма депутати от Народното събрание искат импийчмънт на един президент, може би и той трябва да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли, открихте ли у себе си такава „мъничко вина”?

И вторият ми въпрос е по повод антикризисните мерки – въпросната 60-а мярка. Подкрепяте ли и нея, тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ? Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но, доколкото помня, това е мярката на Дянков, приносът на Дянков за болничните.

Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговаряме по тях. Разбира се, сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели, никога не съм и не бих си позволил да пристъпя конституцията. Първо, защото това не е в моята природа и, второ, защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т. н. Слава Богу, това при мен не се е случило.

Тази прословута мярка, както реагираха и социалноангажираните организации, и работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което ми беше съобщено като сметки. Но все пак, признайте на г-н Дянков правото „да отбележи гол в продължението”, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.

Веселка Венкова, вестник “Дума”: Струва ми се за пръв път казахте антипрезидентска коалицията „четири минус”. Затова тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидатпрезиеднтската кампания 2011. Според Вас, успешна ли беше тази първа нейна стъпка?

И вторият ми въпрос е във връзка с Вашето изявление в зала „Мати”. Защо сега, по време на криза, е неразумно да се свиква Велико народно събрание. Вие казахте: защото може да се състои от неподходящо мнозинство. Въпросът ми е – кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото май и през 1990 г. не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап. Благодаря.

Георги Първанов: Става дума за това, че няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в Българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло, визията на отделните партии е трудно съвместима, когато става дума за елементарни въпроси. А когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото народно събрание предполага една такава стъпка, дано не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск.

А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико народно събрание, което ще има основна, да не кажа единствена цел, да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени в конституцията, това е излишен лукс. Аз не коментирам по същество промените, които би трябвало да се направят.

Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска коалиция сега може да се превърне в президентска, с оглед на изборите 2011 г. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различни начини ще осъзнаят своите интереси в тази година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама, като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори. Но отново подчертавам, защото съм го казвал – тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.

Валерия Касиян, BNEWS: Господин Президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов?

И още нещо, току-що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коалиция, която, както сам припомнихте, по слуховете Вие сте неин архитект. Благодаря.

Георги Първанов: Може ли да Ви задам един въпрос за доизясняване, той е към цялата аудитория? Да знаете един факт, който да потвърждава моето отношение като на архитект на тройната коалиция, освен даването на мандата?

Валерия Касиян: Споменавам го, защото Вие сам го напомнихте в началото на изложението си. Затова казах по слуховете, които ….

Георги Първанов: Аз Ви благодаря. Това беше важно уточнение. Такива факти няма. Но когато нещо се изрече стотици и хиляди пъти, то може да се приеме за даденост.

Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Вървят едни процеси, много динамични, за които аз се информирам от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.

Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин Президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите Ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата?

Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между Вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като Ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу Вас.

И ако позволите, един страничен въпрос, понеже не сте го коментирали - как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая “Спаска Митрова”, не се ли действаше постфактум?

Благодаря.

Георги Първанов: Вижте, отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на премиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моите очаквания. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и в САЩ, впрочем, темата заетост е №1 в антикризисните програми и политики на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока.

Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно.

Казвате, че има привиден - аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позиции, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът ми, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък ще участвам в привиден диалог.

Що се отнася до случая “Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите, защото се надявах, че тази наша активност - не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външното министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност. Но трябва да се признае, със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая не прояви никакво разбиране. И както виждате, това е един от многобройните факти, далеч не единственият, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, за нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти и, въпреки всичко, от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.

Пламена Тодорова, вестник “Телеграф”: Само един уточняващ въпрос. Казахте, че Вашите юристи са Ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че вторият указ за делегиране на права към г-н Марин при втория Ви мандат е бил нужен?

Георги Първанов: Аз вече казах, нека да спорят юристите, аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указът от 2002 г.

Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски истински случай.

През 1998 г. бях уволнен по дисциплинарен ред от Българската армия с указ на тогавашния президент. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това.

Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който да отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.

Георги Първанов: Ако искате, можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 г., дами и господа, е безсрочен, там не съм записал „от - до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос.

Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставяни в хода на този дебат. Имаше, например, нека да го кажа и това, една инсинуация на г-н Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в Държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя г-н Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през д-р Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези, сигурно 25, години по едни и същи правила и г-н Агов е гостувал десетки пъти, не толкова на мен, колкото на предишните президенти, и знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.

Силвия Георгиева, вестник “Сега”: Искам да Ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирахте така остро, когато, например, тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас?

И още един въпрос, свързан с Вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали през прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на Вашите спонсори?

Благодаря.

Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация, ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва, проверява, сериозно проверява. Искам да видя, и то не само за фондациите, но защо поне този морален жест, тази морална стъпка не я направят хората с фамилни фондации. Да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето, сега предстои нов процес на раздържавяване, да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша, чудесно, значи те са чисти.

За тройната коалиция аз съм се изказвал многократно и както Вашият вестник е отразявал, в т.ч. и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето - Първанов критикува, защото иска да се върне в БСП, или пък, че иска да създаде нова партия, тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата 8-5-3 на разпределение на постовете!?

Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, но нека да го припомня, защото имаше един момент, в който така, на око, бяха разпределени около стотина милиона. Стотина милиона бяха разпределени на око по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който най-рязко критикува. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Ами случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете? Нека да не изреждам всичко, но има много случаи на такова противопоставяне.

Идеята, че има война между институциите върви от август 2002 г. до края на 2008 г., най-малко. Мога да ви дам цялата хроника, защото поддържам добре архива си.

Мария Матеева, вестник “Класа”: Господин Президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка и има ли алтернатива евентуално?

Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих и миналия път - по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струват достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие.

Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис. Но истинското лидерство означава в един момент да се каже - освен това, е необходимо да се направи и друго.

Никола Лалов, “Медиапул”: Искам да Ви попитам Вие като главнокомандващ удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната и модернизацията, която е извършена до момента?

Имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС и защо до момента не изпълнихте обещаното от Вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?

Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и, второ, коректно, точно - както го и прави, даже в много по-голяма степен от някои членове на НАТО - да изпълнява своите съюзнически ангажименти.

Има още много какво да се направи за Българската армия.

Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално.

Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения. Но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците.

Трябва да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак като депутатите от ГЕРБ - защо не предприехте законодателна инициатива? Как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили, моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти и тези варианти са в касите. Просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме.

Но разберете, има нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий. Това проблемът на чие подчинение да бъдат службите да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е дали ще има промяна в статуквото. Дали да бъдат повече към президента, или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещия вариант в България.

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, да Ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?

Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път, няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията, на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори. Те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството, и толкова.

Що се отнася до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но трябва да знаете, че конкретните параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда, сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас -Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение. Нищо повече няма да откриете.

Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила, общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици.

Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот. Да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.

Емилия Караабова, вестник “Труд”: Господин Президент, към днешна дата може ли да кажете имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението си да качите стенограмата от разговора Ви с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе, включително, и до прецедент, като искането за импийчмънт?

Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограми. Защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща. Но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков? Категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща? Да изляза и да разкажа, след което ще излезе някой – ако не вицепремиерът, то някой от неговите PR-и – и да каже: не, това не е точно; интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин е да се публикува едно към едно казаното. И нито за миг не съжалявам. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, пак бих го решил по същия начин.

Благодаря ви.

Приятен ден на всички.

Предателството на Юда, 30 сребърника и целувка, последвани от Тайната вечеря и Горчивата чаша, която изпива Исус в Гетсиманската градина...

Едно е да говориш много, а друго е – да кажеш нещо. В Декларацията на управляващата партия ГЕРБ пише: „...политическо говорене на президента в нарочно организираната от него пресконференция налага дебат в Народното събрание за правомощията му в парламентарната република”.

Ясно и просто! Говориш не в партийната линия – заминаваш на процедура за отстраняване!

Поучително и здравословно е да слушаш или четеш Евангелие от Матея, а друго е да осъзнаеш колко горчиви истини съдържа то.

На връх Велика Сряда, в парламента се води дебат за отстраняване на президента, по мотиви от управляващите от ГЕРБ.

А Велика Сряда олицетворява Предателството, това е денят, в който Юда Искариот отива при първосвещениците и ги пита: Какво ще ми дадете, та да ви Го предам?

Първосвещениците му предлагат 30 сребърника.

Кой кого предаде, кой предложи сребърниците, кой ги получи и защо – какво стои зад съшитите с бели конци мотиви за отстраняване на президента, кой бе зад кулисите на събитията и оттам дърпаше конците на хората от ГЕРБ – това всеки може сам да си потърси и намери обяснение и отговор.

Случайно ли искането за отстраняване на държавния глава съвпадна с приемането на антикризисни мерки от правителството, които премиерът Бойко Борисов сам определи като КРИЗИСНИ?

Защо се стигна до Предателство, до сребърници?

Кой бе предаден, какво бе предадено. Кой предстои да изпие горчивата чаша след целувката на Юда – колцина ще оцелеят след така приетите мерки?

Колцина ще продължат живота си след като миналата година дадоха гласа си, за да бъдат управлявани от ГЕРБ? Колцина оцеляват на прага на мизерията и глада, в невъзможност да работят, да се хранят, да се лекуват? С колко ще се увеличат те след приетите анти/прокризисни мерки?

ПРО-кризисни означава – в полза на кризата!?

На следващия ден, Велики Четвъртък е Тайната вечеря и времето на самото Предателство, Тайната вечеря, след която Исус излиза в Гетсиманската градина, където е посочен с целувка от Юда. Това е времето, в което Петър се отрича три пъти от Учителя си, три пъти преди да пропеят първи петли!

Не е ли народът, българското гражданство Учителя на политиците? Учител, който предстои да бъде разпнат?

Какво пишат за Тайната вечеря и Предателството Матей, Марк, Лука и Йоан:

На тая вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник.

Колко много омраза, въртене на празни обороти и загуби от ненужни действия в парламента щяха да бъдат избегнати, ако депутатите бяха прочели Матея:

17. А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?

18. Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си.

19. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

20. А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика;

21. и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде;

22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?

23. А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде,

24. прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

25. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

На Велики Четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие /Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26/.

Моление Господне в Гетсиманската градина. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина (Мат. 26:36-46, Лук. 22:39-46, Иоан 18:1), дето се молил до идването на предателя:

33. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

34. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

35. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

36. След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля.

37. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

38. Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене.

39. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

40. И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

41. Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

42. Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

43. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали.

44. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.

45. След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници;

46. ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.       Моление Господне в Гетсиманската градина

47. И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни.

48. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

49. И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

50. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.

51. И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

52. Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат;

Които се залавят за нож, от нож ще погинат...

Казал го е Исус – след целувката на Предателството, след като са се отрекли три пъти от него...

В наши дни научихме, че изпратеният от Америка

Дянков е правителството, Дянков е институция! Който не иска да се съобрази с това е аут!

Какво каза министър-председателят:

„Кой пръв нанесе удара? Кой пръв започна да харчи време и енергия на държавата да говориме по този начин. Това, което се случва сега в парламента е реакция, на атаката, която президента, заедно с ДПС и БСП направиха срещу правителството. Процедурата, която е в парламента е вследствие на неговата нападка срещу правителството. Без да даде оценка за предишното...”

Журналистите тичаха между правителство и президентство – въпрос към президента:

- След няколкодневно безпрецедентно искане за импийчмънт на президента, запознахте ли се с мотивите?

- Отдавна съм запознат. Ще ги коментирам, когато те бъдат дебатирани в парламента, тогава, когато бъдат обусловени в изказванията на депутатите. На този етап това, което мога да кажа, е, че този материал се очертава като единствената възможна антикризисна мярка, като единственият документ, който обединява четворната коалиция и нейните лидери - Борисов, Костов, Сидеров и Янев. Осем месеца те не намериха време, не намериха сили, не намериха експертен ресурс, за да се обединят около най-необходимите, належащи, неотложни мерки за изхода от кризата и за една по-леко поносима социална цена на тази криза.

Думите на президента провокираха реакция на министър-председателя, пред bTV той заяви, че искането за импийчмънт е в отговор на атаките на Георги Първанов срещу правителството, мотивите на Борисов се „разширяваха” с всеки изминал ден, след всяко интервю в централна новинарска емисия:

- Кой пръв нанесе ударите? И ще го поправя - те не са антикризисни мерките, те са кризисни мерки. Навремето когато е трябвало да има антикризисни мерки, сиреч, да не се наливат пари в "Цанков камък", да не се наличав пари в „Белене”, да не се подписва „Бургас-Александруполис”, защото няма как да стане поради липсата на екологична оценка, когато е трябвало да се правят буфери, да се спре харченето при военните, при строителството, навсякъде където са подписани договори за 2 милиарда и 160 млн лева, които в момента ни вадят на свръхдефицит, и не дават възможност на България да кандидатства за еврозоната, тогава е трябвало да се говори за антикризисни мерки, каза премиерът Борисов.

- Вие се опитахте да запазите една дистанция по импийчмънта?

- И продължавам да я пазя, Считам, че рано или късно държавният глава ще разбере, че нападките срещу правителството във време на криза не помагат на никого.

- Не ни ли злепоставя тази процедура пред Европа?

- Именно затова не мога да си обясня защо президентът нападна правителството.

Президентът реши да бъде по-конкретен:

„В момента правителството е абдикирало от подготовката на антикризисните мерки. Това каза президентът Георги Първанов, цитиран от Агенция "Фокус". По думите му държавата е загубила 8 месеца, които са фатални както за бизнеса, така и за българското население. Първанов беше категоричен, че именно това е големият проблем на България.

"Осем месеца управляващите не намериха сили, време и експертен ресурс да се обеднят върху най-належащите мерки за една по-поносима социална среда в тази икономическа криза",

заяви държавният глава.

Кой какво каза в парламента по време на дебата по мотивите на ГЕРБ, Синята коалиция и „Атака” с искане за отстраняване на президента, четете:

Дянков поиска да заглуши президента по БНТ и БНР! Не успя

Чудни дела се случват в тази държава: Един Призрак броди между институциите –

Призракът на една Поправка. Поправка, която се поправя сама, в нарушение на Закона, пренебрегвайки процедура по Правилник, след което същата тази Поправка пак сама се обнародва в „Държавен вестник”!

Може да живеем в 21 век, но вчера научих, че на Велики понеделник вече било категорично доказано как една Поправка сама се е поправила, в нарушение, и без процедура, а след това сама се намърдала в „Държавен вестник”!

Така на практика една нищо и никаква Поправка принуди пресцентърът на парламента да обнародва съобщение, председателят на парламента да пише на държавния глава, че ще използва правото си на законодателна инициатива и ще тегли ножа на неизвестно откъде появилата се Поправка.

Каква е поуката от тази съвременна Приказка /не по Андерсен:

Вярно е, че само заради някаква си Поправка председател на парламента не си посипва главата с пепел, особено ако е с прясна прическа от фризьора, който работи само с марка “Solingen”. Вярно е също така и че вече е налице обнародвана Поправка в „Държавен вестник”, и то след като държавният глава е подписал Указ и в който Указ въпросната Поправка липсва!

Към верните неща ще прибавя и, че призрачната Поправка не е била гласувана от депутатите.

Всичко това е разбираемо – както се казва човешко е да се греши, още повече, когато някаква, неизвестно откъде взела се Поправка си се самообнародва без да се интересува дали е гласувана и дали президентът вече не е пописал Указ, в който тя липсва в нормативния документ.

Странно е друго, по Конституция, в

Глава трета.

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

.................................

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

1. представлява Народното събрание;

2. предлага проект за дневен ред на заседанията;

3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при провеждането им;

4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове;

5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание;

6. организира международните връзки на Народното събрание.

Аз лично не намерих, а още по-малко пък прочетох друг освен председателят на парламента да е отговорен за „обнародване на решенията, удостоверяване с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове”.

Твърденията за обнародван "нелегален" закон в Държавен вестник са несъстоятелни, написа в съобщение Пресцентърът на парламента.

Председателят на НС разпореди издаването на извънреден брой на „Държавен вестник” – с каква цел се прави това след като няма обнародван „нелегален” брой? Да не би да е някаква Великденска благотворителност отпечатването на този допълнителен брой – и кой ще плати все пак загубите по отпечатването на цял брой? Призракът на Поправката може би?

Тъжно е Призракът на една Поправка да помрачава светлите дни на Великата Седмица. Тъжно е, когато си виновен, когато си направен за смях – да излизаш с мотив с подтекст: „Моля другарко, аз се изпуснах, но и други деца, в предишни години са се подмокряли!”

Да спориш с Призрак вместо да замълчиш!

... От радиото долита новата песен на Миро, посветена на нискочели, провинциални таланти, дошли да завладеят столицата в риалити шоу:

Тъпа съм, но ми е весело!

Много съм тъпа, но вече съм в София!

Аз съм тъпа, тъпа съм аз!

Хубаво ми е - другото ми име е: Тъпа!

Той е законът, гласът на премиера, Йерихонската тръба на министър Симеон Дянков – той всичко, което ние не сме. Един политически номад, прескачал от партия в партия умело като Стефка Костадинова, се взе напоследък насериозно и в няколко интервюта указа кой да контролира Националната разузнавателна служба, къде му е мястото на президента, в мандат, в който премиерът винаги има право.

Генерал Ангелов, министърът на отбраната произнесе преди две години: „МС трябва да прекрати вземането на решения” и с това прибави червени точки по пътя към бъдещ министерски пост.

Бивш зам.-началник на Генералния щаб, аташе по отбраната на България във Великобритания и началник на ВА "Г.С. Раковски", председател на Центъра за изследване на националната сигурност – поучително е да се наблюдава как човек може да се променя в годините, като се върти на пета по посока на слънцето.

Във времето генерал-лейтенантът и инженер Аню Ангелов бе о. р., директор „Международни програми на АЗКОН - Асоциацията на завършилите колежа по отбраната на НАТО - България”, военен експерт Ангелов.

За кратко през 2002 г. докато е директор на дирекция "Планиране на отбраната" в Министерството на отбраната, в изследване, поръчано от тогавашния министъра на отбраната Николай Свинаров /НДСВ/, Ангелов препоръчва драстични промени в дейността на военното командване, сред които и навлизането на пряк контрол на цивилните върху кадруването в армията. Веднага след това Ангелов е освободен от длъжност без мотиви, а слухове в Генщаба свързаха уволнението с Доклада изследване.

Всъщност, за тези, които са работили с Ангелов през годините, генералът е възпитаник на Академията на руския генерален щаб, а по време на правителството на СДС, пак той бе един от най-яростните противници на военната реформа и в частност на възприетия курс за членство на България в НАТО. Поради явното саботиране на реформата, Ангелов бе отстранен от поста си и изпратен за военен аташе, макар че никъде по света бивши зам.- началници на ГЩ не се изпращат за военни аташета. За този период в биографията на генерал не се говори вече на глас.

Малцина помнят, че в един момент от трудовата си и политическа биография, генерал Ангелов се кандидатира за депутат, издигнат от партията на Александър Томов. Без да е завършил колежа на НАТО в Рим, Ангелов стана заместник-шеф на Асоциацията на завършилите колежа. Една от армейските шеги по този повод е, че тази Асоциация се състои от офицери, завършили Колежа в Рим и от такива като Аню Ангелов, завършили Военната Академия на Руския ГЩ.

При правителството на НДСВ Аню Ангелов се самолансира като експерт на величеството от Мадрид, и успя да влезе отново в Министерство на отбраната.

БКП, БСП, ГОР, ГЕРБ – политическо номадство, черта пътя на генерала, а това, както е известно, е полезно за портфейла.

В годините генерал Аню Ангелов успя да произнесе и други удобни изречения:

„Не зная как и от какви съображения бе продиктувано политическото решение българската армия да стане напълно професионална от 1 януари 2008 г. Но това решение налага кардинални изменения в планираното развитие на въоръжените сили. Съкращенията не се влияят от стратегическите цели на отбраната”...

„...всяка държава поддържа армия, каквато може да си позволи...”

„... ускоряването на професионализацията на БА бе политическо решение, взето без да се отчитат реалните условия. Сега берем плодовете на недостатъчното вглеждане в бъдещето. Има прибързване в решението за съкращения, без закономерно изследване на пътищата за засилване на привлекателността на военната служба. За заплата 400-500 лв. ще работят само слабо квалифицирани хора, безработни и прочие”...

„Ще ви посъветвам да слушате какво ви говорят премиерът, военният министър и командирите...

Тези дни, Аню Ангелов, вече като военен министър замина в Пловдив, за да успокои военните, че заплатите им ще се запазят, в случай, че правителството реши хората с пагон сами да си плащат социалните и здравните осигуровки.

Два дни поред униформените от пловдивския гарнизон протестираха мълчаливо заради намерението на правителството да въведе изискването войската да си плаща социалните и здравните осигуровки, а не държавата.

„Може да се откажем от други разходи, но ще заплатим обезщетенията. Поемам цялата отговорност”, обяви Ангелов пред военните от Пловдивския гарнизон.  Министърът успокои военните, които пушиха протестно...

„На никого не мога да забраня да пуши, още повече, че и аз съм пушач на лула. Но ще Ви посъветвам да слушате какво ви говорят премиерът, военният министър и командирите, а не да се увличате по медиите”, призова Ангелов.

В същото време генералът призна, че в някои военни поделения електроразпределителни дружества са спрели тока, въпреки, че бивало да го правят, защото са елементи от националната сигурност.

Това каза генерал Ангелов в Пловдив, а какво каза в българско национално радио, в интервю с водещата Лили Маринкова – прочетете сами. Ето част от разговора състоял се в „Неделя 150” на 21 март:

Водеща: Много интензивна седмица откъм съобщения за министъра на отбраната г-н Ангелов. Аню Ангелов е в студиото и той обеща определен процент съкращения на администрацията в ръководеното от него министерство, както и запазване на заплатите на военните. 31 процента съкращения на администрацията. Също така г-н Аню Ангелов не се противопостави на възможността и военнослужещите да протестират, както това се случи вчера...

Аню Ангелов: Добър ден на Вас и на вашите слушатели. Нито аз, нито някой от ръководството на Министерството на отбраната събира информация поради простата причина, че с измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на военнослужещите е забранено да се събират и да участват в митинги на политически сили, подчертавам, само, когато са в униформа. Така че Вие не може да разберете дали са 300 или трима, или 3 000.

Водеща: Може би сте щастлив в това отношение, защото ...

Аню Ангелов: Не става въпрос за щастливост, а трябва да става въпрос за това, че трябва да се намери някаква форма, когато има, бих казал, провокации, спрямо справедливостта на определени решения, да се дава възможност по някакъв начин да се изяви и отношението на общественото мнение в рамките на армията. Няма нищо чудно в това...

Водеща: Едно е общественото мнение, друго са протестиращите.

Аню Ангелов: Какво значи общественото мнение? И протестиращите изразяват част от общественото мнение. Така че във всички случаи трябва да отбележа, че военнослужещите нямат право нито на стачки, даже за разлика от полицаите нямат право на синдикати, нямат право на никакви колективни трудови договори. Това е единствения начин, по който те могат да изразят по някакъв начин своето отношение ...

Водеща: Вашият сегмент, казвате, от граждански настроени Ваши подчинени, които са оформили по този начин протеста си?

Аню Ангелов: Всички военнослужещи са граждански настроени. Те са и граждани на България...

.........................

Водеща: Не е въпросът в това, въпросът е в абсурдността на ситуацията.

Аню Ангелов: Абсурдността на ситуацията се състои в следното...

Водеща: В какво?

Аню Ангелов: Прави се едно изявление. Медиите разчитат на това изявление и в същото време този въпрос въобще не е обсъждан в правителството. Това е проблемът. Въобще не е обсъждано в правителството по какъвто и да е начин – на оперативно заседание, на официално заседание, както щете. Даже и аз не знаех, че такова нещо се готви. Аз знаех, че има определена морална необходимост те да поемат своите лични вноски от здравните осигуровки, но в замяна на това трябва да получат някакви компенсации.

.......................

Водеща: Но сега, когато действително предстои в МС да обсъждате, Вие ще пледирате за това, че не е възможно да бъдат отнети тези пари от военнослужещите?

Аню Ангелов: Може да се въведе заплащане на личните вноски, но със същата сума трябва да се компенсира съответно и намаляването на заплатите на военнослужещите и то е много просто...

Водеща: Но, ако се компенсира, каква е ползата за фиска...?

Аню Ангелов: Аз не се занимавам с фиска. Нека го кажат финансовите органи... Вижте, когато се дава, трябва да се мисли. Когато нещо дава държавата, трябва да се помисли. Защото много трудно се отнема това, това, което е дадено...

... Аз съм направил всичко необходимо, за да може Министерството на отбраната по някакъв начин, бих казал по магьоснически начин да се вмести в рамките на бюджета за 2010 година. Няма друго министерство, което да е ощетено с половин милиард лева в сравнение с миналогодишния си бюджет. Такова министерство няма. И затова са и тези съкращения в администрацията...

......................

Водеща: Като говорим за стила да се разпространяват множество съобщения преди окончателното обсъждане в правителството, одобрявате ли този подход? До каква степен той може да бъде полезен?

Аню Ангелов: Вижте, когато някой каже нещо в лично качество, например, аз направих едно изказване по отношение бъдещето на разузнавателната общност и дали да има разузнавателна общност или да няма, аз изрично подчертах, че го правя в лично качество като експерт какъвто съм работел в продължение на седем години като бях освободен от армията... Въпросът е по този начин да се постави проблемът. Аз не го поставих като министър на отбраната. Аз считам, че това е правилният министър. Ако всеки един министър не от качеството на министър, а от качеството на човек, който живее с проблемите на обществото, постави някакъв проблем и пред медиите включително, то той го поставя, за да се помисли по този проблем, да се намери някакво решение...

Водеща: Когато става дума за орязване на социални права...

... на привилегии или пък на доходите, това звучи като, как да кажа, гилотина, която е надвиснала над обществото и изглежда доста страшно.

Аню Ангелов: Аз не исках да коментирам този въпрос още миналата седмица поради простата причина, че няма никакъв факт. Има едно изявление и това е. И затова посъветвах всички, които... Към мен бяха отправени много въпроси, над 1000 въпроса от различни структури на армията...

Водеща: Веднага ви се обадиха?

Аню Ангелов: Ами, разбира се. И по имейли и информация, която те си обсъждат самите поделения тия мерки. Когато се прави това се нагнетява напрежение. На никого не беше нужно това напрежение...

... Ние сме в дълбока криза и аз затова като зам.-министър и сега като министър приех тези драстични съкращения в бюджета на МО с една единствена мисъл, че наистина и МО и МВР трябва да работят в условията на криза. От това по-голяма кризисна мярка аз не виждам. Антикризисна мярка,  да се поправя.

Водеща: Какво е състоянието на подписката на подготовката за парламентарна процедура за отнемане правомощията на президента? Мотивите, казват, че тайнствено били вписани в петък и това е станало на съвещание на политическите партии в НС. Но имам чувството, че има известно затихване на темата. Поне официално никой не се явява да обясни мотивите ви. Какво мислите за това?

Аню Ангелов: Нямам представа точно какво се пише по отношение на импийчмънта и какви мотиви... Не съм участвал в това дело. И не е моя работа. То е на равнище на законодателната власт. Що се касае обаче до фигурата на президента ще изкажа едно свое лично мнение – един пряко избран президент е абсолютно нормално да има много големи правомощия не само по отношение на въоръжените сили като върховен главнокомандващ, но и други аспекти. В същото време правомощията на такъв президент трябва да бъдат характерни за една президентска република. Взетото междинно решение още на кръглата маса между две /.../ страни, тогава БКП и СДС, някак си и агнето цяло и вълкът сит доведе до това състояние. Доведе до състояние когато 20 години една разузнавателна служба работи без закон, работи по едни правила, които са в устав на тогава председател-президент г-н Младенов. Това е абсолютно недопустимо. В света няма такава разузнавателна служба, която да работи без законови правила, без закон. Службата, която е под мое подчинение – Военна информация има цял раздел поне три клаузи, които са фиксирани в Закона за отбраната и въоръжените сили и тя работи по закон. Там е казано, че трябва да има правилник. Този правилник се приема и обсъжда по определен начин и утвърждава. Докато за Националната разузнавателна служба аз не знам какъв... правилник кой го е утвърдил, кой ръководи тази служба всъщност, за кого тя работи. Това също е много важно.

Водеща: Очевидно, че това е една конфликтна точка между Изпълнителната власт и българския президент. До каква степен обаче вие като човек, който е пледирал за законова промяна, може да сметнете, че това е усложнило отношенията или е предизвикало сегашната криза - радикализирането на президента и критиките му към определени лица?

Аню Ангелов: Ако имате предвид закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили единственото нещо, което касаеше правомощията на президента беше прието от неговото отлагателно вето и аз не считам, че със Закона за отбраната и ВВС се е създала обстановка за някаква конфронтация между изпълнителната, законодателна власт и президента. Нищо вярно няма в това.

Водеща: Все пак отнемането на правомощията върху Национално разузнавателната служба или пък службата за охрана би било много...

Аню Ангелов: Аз не съм говорил за такова отнемане.

Водеща: ... болезнено.

Аню Ангелов: Не, не, нищо подобно. Аз говоря за това, че в цял свят след 11 септември бяха създадени т. нар. разузнавателни общности. Е, сега в момент пред президента на САЩ един човек отговаря за достоверността на цялата информация, независимо на чия подчиненост са те, дали са на президента, дали са на министъра на отбраната, дали е ЦРУ, дали е Федералната служба за разследване и т.н. Затова и аз за това пледирам, да работят координирано, да работят с една-едничка цел да доставят необходимата информация на всички, и то координирано пак. Тука не съм поставил въпроса конкретно за подчиненост. Но тя възниква естествено. Има ли президентът апарат, с който да ръководи тази разузнавателна общност, кой е този апарат, кой поставя задачи и кой контролира изпълнението на тия задачи от подчинената разузнавателна служба? Ето това са въпросите, които трябва да се изяснят.

Водеща: Как предполагате, че се осъществява, с какъв апарат?

Аню Ангелов: О, не зная. Зная само че ни се поставят задачи от почти всички институции, включително и от изпълнителната власт. Но въпросът е следният, пред кого се отчита. Както знаете, съвсем наскоро беше създадена Специална подкомисия, ако не се лъжа, към Комисията по вътрешна сигурност и отбрана, която ще се занимава с контрола, парламентарния контрол върху работата на тази служба. Досега такава комисия нямаше и тя не подлежи на парламентарен контрол, не подлежеше.

Водеща: Да, но Вие във Ваше изказване споменавате, че трябва да представите стратегия за национална сигурност до края на месец май.

Аню Ангелов: Не аз, това е работна група, която се ръководи от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветанов и там участват на ниво зам.-министри и зам.-министърът на отбраната. Аз нямам това задължение. Но работя усилено в тая насока, да се изпълни това решение на изпълнителната власт, това е заповед на министър-председателя... Крайно време е да имаме стратегия за национална сигурност.

Водеща: Въпросът е дали това е един реалистичен срок, тъй като взаимоотношенията между президента и изпълнителната власт не са в най-добрата форма. А за да се случи това с предоставянето на тази стратегия, би трябвало да има диалог и да кажем, че Първанов доброволно ще приеме създаването на новата структура.

Аню Ангелов: Аз въобще не смятам, че в този президентски мандат могат да настъпят някакви съществени промени в подчинеността на службите. Зная отношението и на президента, и на неговата институция по отношение на този въпрос, зная, че това е въпрос, който и той обсъжда... Тази стратегия ще бъде обсъждана на ниво неправителствени организации, ще бъде обсъждана на ниво сигурност в Консултативния съвет за национална сигурност, където са представени всички парламентарно представени политически сили. Така че ще се отчете всяко едно мнение. Аз по принцип споделям становището, че трябва да имаме една разузнавателна общност, която да се координира от изпълнителната власт, тъй като изпълнителната власт е факторът, който определя външната политика на държавата. Така е по Конституция, член 105, алинея 1. Изпълнителната власт е онази власт, която ръководи въоръжените сили, и в тази връзка ми се струва по-нормално, ясно е, че изказвам, пак повтарям, лично мнение като експерт, че разузнавателната общност в огромното число от парламентарни републики е подчинена на изпълнителната власт.

Водеща: Този въпрос, г-н Ангелов, също може да бъде решен конюнктурно, от гледна точка на близостта на президентските избори идната година. Ако ГЕРБ преценява, че няма шанс да спечели президентския пост, би могла да пледира за такава свръх концентрация на разузнавателни служби и информация.

Аню Ангелов: Абсолютно недопустимо е решенията в областта на националната сигурност да се взимат на основание на конюнктурата. Така беше това решение взето едно време на кръглата маса и във Великото народно събрание. Така че такава беше тогава конюнктурата, президентът от една политическа сила, правителството от друга политическа сила. Когато се ръководим от конюнктурата, националната сигурност страда. В това можете да бъдете убедена.

Водеща: Като казвате лично мнение по тази тема, допускате ли, че Националната разузнавателна служба, колкото и да Ви е убягнало от вниманието как става контролът върху нея, може да се занимава и с политически задачи?

...........

Аню Ангелов: Знаете ли, това е може би недостатък и на българския език, в английския език има няколко значения на думата „политика” и те са обозначени с различни думи. В случая става дума за отбранителна политика, за политика в областта на националната сигурност, за политика, която осигурява националната сигурност, и това е също политика. Така че като кажем, че разузнавателната общност ще изпълнява политически задачи, при всички случаи, но това е в смисъла на секторната политика...

... След като информацията отива при всички, и при президент, и при изпълнителна власт, и при председател на Народното събрание, и при отделните министри, които са в системата за национална сигурност, ми се струва, че при всички случаи една от тези институции ще намери къде е това във вашия смисъл политическото, което тази служба върши. Но точно това е роля на парламентарния контрол, където има представени в тази комисия и хора от опозицията. Така че има лостове, които могат да накарат тази разузнавателна общност да работи по един прозрачен и надежден начин.

... не трябва да чакаме да се случи нещо от рода на 11 септември, после да кажем видите ли, някой си имал информация за нещо, но не е представил на еди-кой си, а еди-кой си не е взел решение за еди-какви си мерки и се е случило това, което стана на 11 септември. Какъвто беше случаят на Доклада на комисията конкретно по разследване на атаките срещу Световния търговски център.

... Никой не е застрахован, трябва да Ви кажа.

Водеща: Т. е. Вие смятате, че централизираната информация, хипер централизираната информация би предпазила обществото от терористи? От хаотични удари?

Аню Ангелов: Тук не става дума за централизация как се добива информацията. Става дума за координация на анализа на информацията, т. е. никой не трябва да крие определена информация от някакви егоистични цели на конкретното ведомство, което ги е добило. Това е смисълът. Т. е. тази информация трябва да циркулира независимо кой я е добил и как я е добил, по какви начини, трябва да се анализира и да се координира от един център.

Водеща: А не да се депонира в някаква централа, която е непокътната.

Аню Ангелов: Точно така, това е смисълът, аз затова казвам не говоря за агенция, не говоря за структура, а говоря за общност, разузнавателна общност... в момента такъв център не се вижда поне.

Водеща: Във Ваш интерес е като човек, който работи с върховния главнокомандващ, да кажете дали кризата е преодоляна или преодолима, или ще се стигне действително до радикализация?

Аню Ангелов: Аз нямам причини да съм недоволен и мисля, че и президентът няма причини да е недоволен от взаимодействието конкретно между Министерство на отбраната и президентската институция. Ние се срещаме, разговаряме и в края на краищата стигаме до определени решения...

Водеща: Още една хипотеза, изразена покрай активното търсене на олигарси. Както обещават от правителството или както пък се закани върховният главнокомандващ, т. е. българският президент, че ще разкрие икономическите досиета на прехода. Кажете моля Ви къде би могла да бъде депонирана подобна информация? Самият Първанов каза, че не се съхранява в президентството.

Аню Ангелов: Ако питате за Министерството на войната, и в Министерството на войната аз поне нямам такава информация. Но имаме много информация за различни корупционни практики и вземаме много строги мерки срещу подобни практики. Създали сме механизъм, някои законови промени въведохме за антикорупционна политика в тая област. Това е между впрочем още едно ограничение на правата на военнослужещите. Вижте какво сме въвели в закона. Военнослужещ на ръководна длъжност, който е имал някакви взаимоотношение по отношение на т. нар. тендъри, т. е. на предложения, които се отправят към бизнеса за определени обществени поръчки, няма право три години след това, след като се освободи от армията, да работи към такива фирми, които имат обществени поръчки с Министерство на отбраната. Това може ли да си представите такова ограничение на правата някой друг да има?

Водеща: А би трябвало?

Аню Ангелов: А би трябвало, да, съгласен съм.

Водеща: А възможно ли е Националната разузнавателна служба да е тази, която да таи информация за икономическите досиета на прехода?

Аню Ангелов: Едва ли. Всяка разузнавателна служба работи от вътре на вън, а не, искам да кажа, че тя се стреми да защити интересите на страната и националната сигурност, работейки извън границите на страната, извън територията. Но в рамките на Държавна сигурност, общо взето, тъй като те са били именно подразделения от една и съща структура, никой не знае къде могат да бъдат тия икономически досиета. Аз лично съм скептик, че някъде има досиета за това нещо. Ако за това има досиета, това трябваше да бъде направено още веднага след Великото народно събрание. Но никой не искаше да го прави тогава. И сега предполагам не могат да се намерят такива досиета. Досие какво означава? Една папка с файлове вътре, било то електронни, било то с документи вътре. Къде ще намерите документи, както някой си представя, за куфарчета, къде ще намерите документи за каквото и да било? Просто това е една задача, която граничи според мен с невъзможното.

Водеща: Въпреки това има добросъвестни журналисти и следователи, които се опитват да вържат нишките. Например изнасянето на капитали чрез външнотърговските дружества и т.н.

Аню Ангелов: Да, за тях се говори много години. Но нещо конкретно аз не съм чул и видял...

Не чулия и не видял генерал министър Аню Ангелов, може да се обърне към архива на парламента, където имаше няколко комисии по повод търсенето на информация за икономическите досиета на прехода.

В парламента, избран с мнозинство на НДСВ, бе създадена и Комисия, която дискутира книгата, която написах за външния дълг – „Външния дълг и 10 ноември 1989 г. – в документи и факти”, в търсене на милионите, изнесени от държавата.

Повече, в случай, че се интересува генералът може да научи и от депутата Лъчезар Тошев...

Понякога животът ни сблъсква с феномена :”Език мой – враг мой”. Дали генерал Ангелов го усети докато разговаряше с журналистката Лили Маринкова?

По повод протестите на военнослужещите, още на другия ден министърът на отбраната генерал Ангелов каза коренно различни неща от говореното от него в Пловдив:

bTV, „Тази сутрин”, водеща Ана Цолова, разговорът публикуваме със съкращения:

Водеща: Министърът на отбраната Аню Ангелов ни е на гости. Добро утро.

Аню Ангелов: Добро утро.

Водеща: Вече са успокоени военните, няма да плащат те здравните и социалните си осигуровки...

... Как обаче ще коментирате факта, че подобна идея – заплащане от военни, полицаи и т.н. – държавни чиновници – плащане от техния джоб на осигуровките беше хвърлена в публичното пространство преди да е отговорена и решена от кабинета?

Аню Ангелов: Наистина е така. Все пак от морална гледна точка би следвало всички граждани на Република България да си заплащат здравните осигуровки, поне в тази част, в която и останалите плащат. Но това би трябвало да се направи във време, когато не е криза...

............

Водеща: Тест ли беше това или подхвърлена реплика, случайно.

Аню Ангелов: Така се получи, защото възникна напрежение и трябваше и аз, и вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветанов да обясняваме...

... Имаме достатъчно други проблеми, та този проблем ни дойде съвсем в излишък. В смисъл, че трябваше да обясняваме нещо, което не е нито проект на закон, нито е проект на постановление на Министерски съвет. Това е една идея, изказана наистина от един министър.

Водещ: Това беше мисъл на финансовия министър.

Аню Ангелов: Да. Но в края на краищата то не беше обсъждано в правителството. Затова и обясненията бяха такива...

...........

Водеща: Ще има ли съкращения в армията? В администрацията разбрахме, след малко ще Ви питам и за това.

Аню Ангелов: В армията тази година нищо няма да става, с изключение на висшите командни звена. Висшите командни звена ще трябва да съкратят своя състав с близо 25 на сто, даже някои и с повече...

... Например за Сухопътните войски това означава с около сто човека. За Щаба на сухопътните войски.

... А също и останалите щабове, особено ВВС, ВМС. Аз съм им възложил като задача да следят своя състав не повече от 2 на сто за ВВС и ВМС от личния състав, който командват.

..............

Водеща: Какъв ще бъде процентът съкращения в администрацията?

Аню Ангелов: Над 30 процента ще бъде в администрацията съкращението...

... налагат го редица решения на предишното правителство, с което непрекъснато се е увеличал броят на държавните служители и е стигнал до едно невъобразимо ниво – 1432-ма, това е, много пъти съм го казвал, два пъти колкото сумата от администрацията на МО на Белгия и Холандия взети заедно. А ние имаме същата армия почти...

... Те са доста хора, които недостатъчно ефективно работят, не могат да си запълнят работното време.

Водеща: Какво правят – пият кафета по цял ден?

Аню Ангелов: Най-различни неща правят.

Водеща: Какво правят? Във „Фейсбук” стоят?

Аню Ангелов: Каквото правят държавни служители, когато няма работа. Има много структури... Създадена е една Изпълнителна агенция от 800 души – „Социални дейности”. Това е абсолютен разкош. Същото това нещо можеше да се управлява от 500 човека.

... Най-важното в тези условия е да се намерят достатъчно средства за текуща издръжка на армията, за бойната подготовка на армията...

Водеща: Има ли например вещи, ремонти, мебели и всичко останало, което беше купувано и на което ние ставахме свидетели – едни мивки за не знам си колко хиляди лева, едни тенджери под налягане за не знам си колко...

Аню Ангелов: Е, да, огромно разточителство бих казал.

... Вижте, в края на краищата то е вече направено, построено, не можем да започнем да махаме луксозните вани...

... служителите на МО се хранят в стол при много добри условия, при много добри цени. Бих казал, че аз трудно мога да се добера до стола, поради наплива от хора, който има, а пък не искам да пререждам никой.

Водеща: Не изпращате ли някой да Ви пази място в стола?

Аню Ангелов: Не. Не искам да пререждам никой. Аз обикновено и не се храня на обяд. За мен е важно за армията и за МО да излизат съществените неща в медиите, а не от рода на това, че имало розови БМВ-та, че имало подобни столове, които всъщност са нещо добро...

... Най-големият проблем е ежемесечно да намерим необходимите средства, колкото и малко да са те, да ги разпределяме по най-правилния начин и както в една бедна къща, в едно бедно семейство... Досега сте работили по друг начин и по сто милиона са ви давали от излишъка, например, в края на годината, прекрасно, строите много хубави военнопочивни домове, те плащат 35 на сто военнослужещите, министерството плаща 65 на сто от цената на почивката и т. н., и т. н. Много хубави неща, когато семейството е богато, но когато семейството е изключително бедно, както ние сме сега в момента, останалите неща трябва да се насочат натам...

... Даже ни беше спрян токът на Централния команден пункт на ВВС, което е абсолютно нарушение и заплаха за националната сигурност, защото ние участваме в общата система на НАТО... Сега пък спират в Пловдив тока. Опитвам се да им обясня, че имаме затруднения, имаме начин да намерим как да се разплатим, не сме само ние единствените длъжници, естествено, но чуваемостта общо взето е слаба...

Член на НАТО, на когото спират тока, намалена армия до численост колкото е футболна агитка – пращаме в Афганистан, плащаме за това пращане...

Какво правим в Афганистан още? Нали един външен министър твърдеше, че влезем ли в НАТО, ще потекат инвестиции като река?

Де ги тези инвестиции? И кой ще инвестира в инфраструктура, в която дупките по пътища и магистрали са повече от звездите в небето? А има дупки, в дълбочината на които - можеш да поставиш фотьойл?

Важното е да се упражняват министрите в логорея – това не яде, ни – пие.

На Симеон Дянков му трябва време – това е голата истина, и никакви фокуси, били те: отстраняване на президента, връщане към миналото, вадене и развяване на изтъркани лозунги няма да помогнат. Защото освен време, на Дянков му трябват и знания, а точно това на човека от Световната банка май му липсва. Засега Дянков е полегнал на тезата, че „битието определя съзнанието”, но това също е несигурно, поне за българина, който е пословично търпелив.

С „Няма да платим” се управлява до време. След това нещата стават взривоопасни и завършват логично: винаги се плаща неплатеното, по един или друг начин. От едната или от другата страна.

Случайно ли Дянков пусна духа от бутилката в някакво треторазредно шоу на медия с национален обхват? Вече започвам да се съмнявам и аз. Много по-лесно беше след шоуто Дянков да влезе в Президентството и да каже: „Не съм казал думите, които ми пришиха, но поднасям извиненията си заради това, че позволих да се създаде впечатление за обидни, неверни недомлъвки”.

Просто и ясно. Дянков не го направи. Защо? Заради съзнанието, че нещата с лъжите за финансова стабилност всеки момент ще излязат наяве? Заради заплахата да се разбере, че бюджетът му не чини и пет пари, заради скрития бюджетен дефицит, който май ще се окаже поне 6 до 8 пъти по-голям? Причини дал Бог, но май Дянков призна някъде, че не е религиозен...

Къде е резервът на НЗОК? Да не би да е отишъл при изчезналия Пенсионен фонд, който го хвана липсата веднага щом Живков си отиде?

В Европа и Америка държавите подпомагат бизнеса, у нас финансовото министерство му е турило възглавницатавърху лицето и е седнало върху нея, докато бизнеса спре да ритка с краченца.

И изведнъж: президентът го било страх да не го свалят! Да не би някой да бърка нещата, защото страх определено има, но това е страхът от неспособността да се овладее кризата. И този страх и безпомощност избива в слаби сценарий на предизвикване на институционална дестабилизация.

На Дянков му е трудно: затова един ден въвежда двойно осигуряване за малкия бизнес, след това го маха, един ден иска 2 процента увеличение на здравните осигуровки, а като преспи се сеща, че може да вдигне и необлагаемия минимум на фирмите. Тогава му светва, че е нагласил държавата на дузпата, тъй като на нея ще се наложи да плаща увеличени здравни осигуровки за държавни служители, пенсионери, полиция, военни, деца и прочие...

Не е лесно – топката да ти е на дузпата и ти да не можеш да я биеш, а само да я съзерцаваш!

Колкото и да се надяваше Дянков, историята с президента съвсем обърка нещата! По Конституция нямаш право да записваш, но по Решение на Конституционния съд – имаш. Още повече, когато иде реч за протоколиране на разговор между държавен глава и министър в президентството.

Партийците от ГЕРБ обявиха, че са нарушени правата на Дянков, тъй като бил записван без негово знание! А когато е натискал червената лампичка – знаел ли е за какво го прави? Останал с впечатление, че натиска копче, за да се чува по-добре в залата!

Абе, Дянков, това да не ти е приказката на Шарл Перо за Червената шапчица – натискаш, за да се чувало по-добре! Глухи ли е имало на разговора с президента? Или залата е била №1 в НДК? Що не идеш да ги разправяш тея на гувернантката в Бояна?

А пишещото момиче на 80 см от теб – то какво е правило? Драскало си е нервно върху листчета може би? Драскало си е без повод! Ами те щяха да го изгонят бе! Как така ще оставят някой да си драска без повод и ще ти слуша резила?

Та да си дойдем на думата: противоконституционно е да се записва без знание на отсрещната страна. Само че отсрещната страна е знаела прекрасно какво се случва, въпреки че отрича...

Другото – това с публикуването на Стенограмата. Ами нали на излизане Дянков каза, че разговорът с президента бил конструктивен? Що да не пуснат един конструктивен разговор в медиите тогава? Къде му е тук лошото?

Защо е тази патаклама? Защо са тези нерви? Не може така, бе!

Заплакал ми Дянков ще пее някога народът, лошо ли ще е? В песен ще го обезсмърти народът, и то приживе!

Няма виновни – има конструктивен разговор, скрит бюджетен дефицит, който вече избива на светло и един бюджет, който ти къса сърцето с неизпълнимостта си.

На Дянков му трябва време – тъкмо започна изпълнението на тезисите на Световната банка за закриване на училища и болници. Населението ще се разреди, селищата ще опустеят обезлюдени и от страна-членка, една сутрин ще се събудим територия в Европейския съюз...

Кеф им американски бази, кеф им хранилища за ядрени отпадъци, кеф им територия, засята с ПРО! И най-много тук-таме някой изостанал гражданин да се появи, оказал се по-упорит от останалите няколко милиона.

Лошо ли е?

На Дянков му трябва време...

Стенограма, аудиозапис и придружително писмо за срещата между министър Симеон Дянков и президента Георги Първанов бяха изпратени от Президентството до Народното събрание и председателя на парламента Цецка Цачева, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

Дали е дал съгласие министър Симеон Дянков за това срещата да се записва попита председателят на парламента Цецка Цачева и... надявам се не чака отговор. Най-малкото защото в случая няма никкаво значение какво е дал и какво не е дал Дянков – все пак Първанов и Дянков са се срещнали, за да разговарят по лична молба на министъра на финансите в президентството и когато заявиш желание за такава среща – написваш си домашното и отиваш подготвен. А не после, след като Стенограмата от записа бъде пусната в медиите – да се вдигат писъци до небесата за нарушени права по Конституция.

Все пак Симеон Дянков само е разговарял с държавния глава, и при това не насаме – т. е. никой не го е държал под бюрото и не го е третирал като Моника Люински все пак. Министърът е бил приет подобаващото уважение, което предполага поста му в правителството.

Всички телевизии показваха когато и колкото им скимне, в централните новинарски емисии видеозаписи за нахлуване на барети, за тръшване на мъже по пода, за извиване на ръце при арестите, около които министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов се изживяваше  като инспектор Катани.

Видеокадри, поръчани за PR на МВР показваха полуголи момичета, жени, снимаха операторите на МВР, въпреки че борбата с организираната престъпност изобщо не им го налагаше. Снимаха, въпреки че не питаха за съгласие, никого от заснетите не питаха или предупреждаваха, снимаха МВР-камерите, въпреки че видеоматериалите не бяха нужни за предварителното производство, снимаха, въпреки че в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ подобни ситуации са разрешени, по установен ред и форма и най вече след като се прецени, поиска съгласие ... и т. н., и т. н.

Кого попитаха дали е съгласен да бъде сниман с видеокамера: мъжете, които барети тръшкаха на земята, за да им закопчават белезниците зад гърба, или полусъблечените момичета, които известно е как са си изкарвали хляба?

Или щом са заподозрени, щом са нарочени – снимаш и излъчваш по телевизията? Независимо, че съдът веднага или след време ще пусне задържаните, независимо, че съдът няма да уважи заподозрените в евентуални престъпления.

Само че, в България никой не може да бъде обявяван за престъпник, ако няма влязла в сила присъда! И – тогава какво правим? Какво е налице?

Непрекъснато, хронично, нарушение на Конституцията.

Снимаха видеоператори на МВР унижение на хора от тежко въоръжени и екипирани барети – снимаха, без да са питани въпросните граждани дали са съгласни, снимаха, за да се рекламира един МВР-министър и това трябваше да предизвика аплодисменти сред гражданството и европейските партньори. Очакванията за аплодисменти не се сбъднаха. Не се чу и викане на бис, въпреки че за по-сигурно показваха полуголите момичета и по телевизията на поне 1,5-2 млн зрители...

В същото време пространството бе раздрано от силен писък, че министърът на финансите бил едва ли не опозорен с оповестяването на Стенограма от негов разговор с президента!

За неразрешено видео – може, но за стенограма, от която се вижда колко може да бъде жалък един шоуотворко – не може?

Народният мъдрец го е казал, когато се оплакваш от едното, дай си сметка за другото!

Какво ни поднесоха в първите дни на март политиците – вопли за това, как за някакъв финансист от класации имало Конституция и позоваване на текста от член и алинеи за задължително искане на съгласие за запис и снимки. За великия финансист – Конституцията на Република България действала, а за останалите граждани – мъже, жени – няма Конституция. Така се оказва май.

Да пищиш като щипана булка за това, че е излязло черно на бяло скимтенето ти, увъртването, подсмърчането пред държавния глава – независимо кой е той в момента. Да се вади Конституция, за да се уязвява президента, за това, че е оповестил разговор с министър и то не секретен – какво се опитват да ни внушат управляващите? Че едни са хора, но други са много по хора? Това ли е внушението?

Да, ама ще си говориме за  несъпоставимост – единият е избран мажоритарно за втори мандат, а другият е назначен. Май няма база за сравнение...

Да не отварям дума за това, че и ние сме ходили на училище, и ние четем Конституцията, но там е записано също така и друго:

Глава първа

ОСНОВНИ НАЧАЛА

Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

................

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

.................

Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.

И тук спирам, за да задам малко въпроси:

След като България е правова държава, която се управлява според Конситуцията и законите на страната

• Как държавата гарантира достойнството и правата на личността, като  тръшка при полицейски операции на земята граждани, като заснема без съгласието на тръшнатите тази употреба на сила, извиване на ръце, заснемане на полуголи жени, и прочие, и прочие...
• Как всички граждани са равни пред Закона, след като един министър ще се явява като по-равен от другите с демонстрацията на арогантно поведение да обижда, да обрича на мизерия и нищета цели професионални съсловия?
• Как всички граждани са равни пред Закона, след като един министър си позволява да рекетира откровено фирми, на които държавата дължи пари?
• Как всички сме равни според Основния закон, след като ни управлява финансист, който си позволява да удържа противозаконно суми, дължими за вече свършена работа, позволява си да оставя хронично тежкоболни без личен асистент, обрича тежкоболни без лекарства и без възможност да си набавят лекарства на бавен, но сигурен геноцид?
• Как всички сме равни по Конституция, след като незрящи граждани се оставят без болница и без медицинска помощ?
• Как сме равни по Конституция след като законодатели, и представители на изпълнителната власт демонстрират и налагат ограничения съобразно политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние?
• Как точно държавата ще отговаря за вреди, причинени от незаконните задържания на дължими в срок милиони за детски надбавки, социално слаби, хроничноболни, лекари и болници?
• Как точно държавата гарантира правото на труд, след като оставя без законно изработени суми фирми, лекари, медици и те са принудени да фалират?

Само Конституционният съд е компетентен да се произнесе има ли нарушение на Конституцията от страна на президента Георги Първанов с огласяването на Стенограмата от разговора с министър Симеон Дянков – или няма.

Министър Дянков е гледал стенографката как си води записки от разговора, но излизайки от срещата с държавния глава обяви, че не е бил предупреден!

Свикнали сме министър Дянков да говори на границата на лъжата: свикнахме същият да се изхвърля с безпардонни обиди, несъстоятелни обвинения, а след това премиерът Бойко Борисов да отива на „родителска среща” и да се извинява на засегнатите.

И още нещо: наемите паднаха, а министър Симеон Дянков все още си живее с американката и дечица в Бояна! Докога? И за чия сметка?

Хайде като сме за прозрачност, да даде Симеон Дянков отчет как с една министерска заплата плаща заеми в Щатите, сметки за храна на семейството, осигуровки, и може да си позволи да наеме прислуга, детегледачка, шофьори, охрана, на които да плаща заплати и осигуровки? Та този Дянков наистина ще се окаже магьосник?

Аз съм данъкоплатец, но Красимир Стефанов не е е приел, за да се поинтересува как си плащам данъците сметките, лекарствата. Стефанов приема само Васил Найденов. Че с какво Васил Найденов е по-равен от мен? Аз винаги си декларирам доходите и подавам в срок данъчна декларация, докато за Найденов се оказа, че пет години не е подавал Декларация изобщо!

Така, както Декларация е подавал в годините и един друг певец – с артистичен псевдоним Азис.

По Конституция трябва да уважавам председателя на парламента Цецка Цачева – уважавам я, като оглавяваща институцията, но като партийна креатура, като избирателно спазваща Конституцията – моите извинения, но...нещо съм разсеяна напоследък.

Очаквам аудиозаписа от срещата с президента и при техническа възможност ще го оглася, за да се чуе що за министър са ни трапосали в това правителство.

Чух, че в американските шоупрограми било възможно, това, което се случи в „Шоуто на Иван и Андрей”. Да, но тук не е Америка, а България. И ако ще правим сравнения, искам да видя в коя шоупрограма консевративните американски твцензори ще пуснат една майка, пък било тя и чалгаидолът Сашка Васева от Дупница – да седи на диванче на сцената и полуголи мъжаги, кръшно кършейки се ще си търкат и навират в лицето й, пакетите си!

Никой няма нищо против шоупрограмите, те идеално пасват за социален отдушник, но когато сценариите и хумора в една или две, излъчвани в национален обхват шоупрограми имат клозетни внушения – мерси, казвам аз на такива шоу-програми.

Мерси на програми, в които диалози между магистрални девойки и мъжаги се приемат за връх на сценарната мисъл! Мерси на диалозите за френска любов, в които водещото е кой, как, къде и колко гълтал! Много забавно е, няма що!

Мерси на шоупрограми, които сами се ракламират и обявяват за институция с някакъв неизвестно откъде придобит висок рейтинг!

И нека си дадем сметка, че ако някой си бе позволил в шоу, като горецитираните да изрази подозрение, че еди кой си министър го докарвал с тембъра на гласа на младия Парцалев, или пък друг изрази съмнение – дали пък този висш държавен чиновник не е с една топка, откъдето да му идва фалцетът... питам: щеше ли да скача председател Цецка Цачева и да иска да се спазва Конституцията?

Щеше ли въпросният министър с пресипнало гласче да иска извинение и обяснение от изреклите подозрението? Щеше ли въпросният висш държавен чиновник да потърси санкции за обида и клевета!

Момент – ставаше дума само за съмнение, и евентуално подозрение, а не за конкретно набеждаване все пак... Приемете го като лек опит за пример как един министър няма място в шоупрограми със съмнителен естетичен и от нравствено естество критерий.

Ама той отишъл с добри намерения, но бил паднал и го ритали в президентството еди кой си – сполучливо образно се изрази Иво Инджев за сцената:

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?

СИМЕОН ДЯНКОВ: За да се помъча и да Ви помоля...

Прав е Инджев за случая в президентството, но да го бяха изнесли като е паднал извиняващият се. Все пак всички видяхме и прочетохме, че лицето, което си пада по тъпоумни и дебелашки шеги в шоупрограми влезе при държавния глава свеж като портокал, а след половин час изхвърча оттам едва семка!

Вярно е и едва ли ще се намери някой да ми опонира – президентът Георги Първанов не е Сергей Станишев. Поне припозналият се  като Брад Пит с очила го разбра..., че и усети, май.

То не бяха изпразвани сметки на президентството, уж по грешка! То не бяха жълти статии за любовници на държавния глава, докато съпругата му е болна от ...

То не бяха подгравки, то не бяха изпровизации – е, и малкото камъче обръща колата.

Когато искаш да сразиш някого – бъди му равностоен и намери сериозни аргументи, съветват стратези. Обратното е: доброволни, почти ритуално самоубийство.

„Светът и България ще живеят в условията на глобална криза поне още 10-15 години” - обяви международният финансов експерт проф. Димитър Иванов, бивш икономически съветник на президента Георги Първанов на дискусия в София, по време на мандата на управление на Тройната коалиция. „Кризата ще продължи до установяване на нов финансов ред, а това ще отнеме много години”, каза икономистът, като припомни, че голямата депресия в САЩ е продължила от 1929 до 1941 година.

Проф. Иванов подчерта, че в началото на кризата е било голяма грешка да се търсят решения "на парче", а не на цялата система. В България, посъветва той, правителството не може да се лиши от антикризисна програма, въпреки че преди избори промени се правят много трудно.

Един от факторите за криза у нас, според проф. Иванов е бързото повишаване на задлъжнялостта на домакинствата, Четири от всеки пет домакинства у нас ще издържат само месец и половина със спестяванията си, ако останат без работа и без доходи, посочи икономистът. Премиерът Сергей Станишев сам обяви, че огромната част от влоговете на гражданите са по 4000-5000 лв., припомни той. Той подчерта, че по света лихвите по кредитите и цените на имотите падат, докато лихвите у нас растат и ще растат, което значи, че обслужването на кредитите ще става все по-трудно.

Като реална причина за кризата в България лондонският преподавател изтъкна увеличените цени на енергийните ресурси, транспорта и водата. Според него е проблем и високият процент на разходите за храна, който дават българските домакинства - около 37-40 на сто, докато за страните от Западна Европа този дял е около 8 на сто от постъпленията в семействата.

Икономистът подчерта, че по света инфлацията се забавя, а в България потребителските цени продължават да се покачват, въпреки че оправданията с петрола отпаднаха. Поскъпването на храните в България на годишна база е над 25 на сто, което е много тревожно.

Общите ефекти от кризата в България вече се усещат - има криза на пазара на имоти, свиване на благосъстоянието на населението, застой на икономическата активност и кредитната дейност, както и реална опасност от фалити на фирми и свиване на заетостта. Проф. Димитър Иванов прогнозира спад в цените на имотите с 15-20, който спад вече е факт, както и намаляване на стойността на спестяванията с 20 на сто. Към тези два фактора следва да прибавим и тежките проблеми с кредитната задлъжнялост...

Това бяха прогнозни виждания на проф. Димитър Иванов. Преди няколко дни професорът бе в студиото на Канал 3 и разговаря с водещия Сашо Диков, като по време на интервюто, лондонският икономически експерт оповести и днешната си позиция за кризата в България.

Ето какво написа по-късно по темата проф. Димитър Иванов:

България мина през пет, шест, седем трудни години на две правителства, които доведоха страната до кризата. Не само до икономическата, но до едно рухване на политически, културни, на морални ценности. Тройната коалиция по същество развали международния имидж на България в Европа. Европа спря да вярва на България като член на съюза. Блокираха ни европейските фондове и т.н. В този смисъл изборите през миналото лято бяха решаващи и трябва според мен по достойнство да отчетем въпроса с приключването на управлението на тройната коалиция. Тоест идването на власт на ГЕРБ, макар и в едно правителство на малцинство, бих казал е много важно за държавата. Много важно за излекуване на страната от две правителства - царското и на тройната коалиция, които създадоха действително една системна криза в цялата страна.

Аз съм уверен, че министър-председателят и членовете на екипа му разбират предизвикателствата пред България. Правителството се създаде действително много бързо - за да започне да работи в името на намаляване на щетите от кризата. Но там е работата, че нищо съществено - според мен, в тази област не беше свършено.  Това, на което аз държах и продължавам да държа, считам, че България все още няма - една силна национална, антикризисна програма. Приета с национален консенсус, приета от всички политически сили, закрепена със закон на българския парламент. Национална антикризисна програма, която да покрива всички основни елементи на българската действителност. Основното е: Първо, отблокиране на запушените кредитни потоци към фирми, към домакинства, към публичен сектор и т.н. Но.... - нямало пари. няма пари. Това не е така. Защото тази криза е уникална, но за нея има някакви уроци. И това са уроците на Великата депресия, които големите страни - от Америка, през Великобритания, Франция, Германия, го направиха. Те решиха, в условията на криза, да отпушат бюджетните си дефицити, за да могат да активизират икономическите си. Ние какво трябваше да направим днес?

Вижте какво се получава - казваме, че общините са в огромен бюджетен дефицит, фирмите са в дефицит, домакинствата са в дефицит, твоето семейство е в дефицит, а финансовият министър какво казва: „Държавата няма бюджетен дефицит, имаме абсолютен бюджетен баланс". Къде е този балансиран бюджет? На витрината. Той не съществува, налице са абсолютно колапсирали публични сектори - здравеопазване, образование, инфраструктура, вътрешна сигурност.

Откъде да вземем парите - има минимум два сигурни източника. Пактът за стабилност и развитие на Европа дава възможност на страните-членки да ползват до 3 процента бюджетен дефицит. Значи ние в момента изстискваме, ние сме хванали за гушата една икономика, в която няма бизнес, всичко е замряло - има

абсолютна кредитна пустиня, кредитно засушаване. И на фона на всичко това финансовият министър й казва - танцувай! Е как да танцува, „откъде" да танцува?! За да се пъчим, че икономически сме стабилни?

Аз твърдя, че ние нямаме финансова стабилност, защото това е фалш. Ние имаме издънени публични сектори от години. Ако утре дойде на власт едно честно правителство, няма начин - няма начин, страната да не влезе за 4-5-6 години в дефицит, докато се излекува, докато достигнем един стандарт на живота, който да съответства на средноевропейските страни. Няма как, ние да не поддържаме бюджетен дефицит.

Говоря за задължителния според споразумението с Европейския съюз процент между нула и три. Ние в момента сме на „нулата". Но това „на нулата" е най-ниската стойност, а три процента от 60 милиарда - не са малко пари. Така че - това е единият начин за осигуряването на необходимите на страната средства. Вторият ресурсно възможен източник - всички наши съседи отидоха да търсят и ползват финансова помощ и от МВФ. Това беше записано и в предизборната програма на ГЕРБ, такива им бяха идеите тогава.

Дянков дойде с една ортодоксална икономическа философия, която е остаряла, овехтяла във времето. Тя не работи в тази страна. В момента Дянков лекува една дългосрочно болна икономика с краткосрочни мерки - с аспирин! Това не може да се получи. Ние имаме натрупан дълг на равнище на реалната икономика, на микроикономиката, който в момента представлява 137-140 милиона от БВП на цялата страна! Дълг на домакинствата, дълг на фирмите, дълг на публичния сектор, дълг на регионите. България се намира в огромна дългова криза на равнище микроикономика. А Дянков ми казва - на равнище макроикономика ние сме „абсолютно фини".

Тука не оценявам персоналните характеристики на г-н Дянков. Аз считам - и откровено го казвам, че провежданата от него, тъй като той е вицепремиер на икономическия блок на правителството, „икономическа” политика, не е антикризисна. Обратно - това е политика, която засилва кризата. Политика, която поставя българската икономика на колене.

И колкото по-бързо премиерът и ръководството на ГЕРБ се ориентират в това, колкото чуват по-добре честните хора, които искат, и експертите да ги посъветват какво се случва - толкова по-добре, не за ГЕРБ, а за България. Първо, трябва да се актуализира бюджетът по един съвършено друг начин. Философията, по която този бюджет беше създаден и приет, е тотално погрешна. Второ, антикризисната програма, която представи Дянков и която беше приета на заседание на Министерския съвет, е програма, която лекува, опитва се, да лекува с индиректни мерки. Но тя не носи никакви резултати. Още веднъж искам да обърна внимание - няма начин да раздвижим икономиката без решаване на въпроса за ликвидната, дълговата криза, в която са изпаднали фирми и домакинства. Докато той не се реши, у нас ще продължат техните фалити, ще се засили криминогенната обстановка. Защото хората нямат пари! Пледирам преди всичко за абсолютно активизиране на вътрешната икономика на страната. То трябва да дойде от отпускане на бюджетен дефицит в рамките на разрешените три процента. Той може бъде един, един и половина, едно цяло и седем, но това са пари, които ще отидат за публични и инфраструктурни проекти, в които ще се влее работна сила. От тази безработна работна сила, която в момента се чуди какво да прави.

Считам, че няма да се мине - и се подписвам под това, без свеж финансов ресурс отвън. Няма да минем без това нещо, колкото и да не ни се иска. Имахме възможност - не става въпрос да се изпадне под влиянието на МВФ. Той има нов инструментариум, с който ние можем да работим - т. нар. „гъвкаво финансиране".

И няма нищо срамно в това да го поискаме - поискаха го най-големите страни. За разлика от всички останали, България при управлението на Сергей Станишев не приложи никакъв фискално-стимулационен план. Така че ние сме си в правото, почти единствените сме без такъв план, без истинска антикризисна програма за развитието на икономиката. Обратно - ние сме удушили икономиката й казваме - танцувай! Или на още по-прост език - каниш ме у вас на гости, питам - къде да си измия ръцете, казваш - там, но мивката ми не работи. Отиваме да хапнем нещо - отгоре тече, дъжд - казваш покривът ми е нещо пробит, обаче заявяваш - Митко, аз съм финансово абсолютно стабилен, нямам никакви заеми. Къщата ми продънена, но заеми нямам - това е реалната ситуация на България в момента. Така че, този „приоритет" на Дянков е абсолютно фалшив. Той е погрешен, води България към катастрофални икономически последици. Катастрофални - и най-сериозно предупреждавам за това.

Ние трябва да подпомогнем домакинския сектор и фирмите да излязат от тази дългова криза. Ние не можем да допуснем ситуация, при която на хората жилищата им ще бъдат отнемани от банките, ще остават на улицата, фирмите ще се затварят, ще стигнем до масови фалити. Не можем, тъй като това означава тотално замразяване на потреблението, на търсенето. Това означава смърт за българската икономика. Ние сме страна, която има възможно най-нисък социален стандарт в европейското семейство. И вместо след кризата да изпреварим с едни рамене последните, ние ще се окажем на още по-голяма дистанция от тези, които са пред нас. Това аз лично смятам, че никое сериозно правителство не може да го допусне.

Трябва да се намерят мерки, механизми за спасяване на семействата, които са изпаднали в дългови задължения. Особено семейства, при които не става въпрос за богатства, за по 5-6 апартамента, а за хора с един единствен апартамент, който го делят млади, стари и т.н. Този кредитен бум, за който нито политици, нито Централната банка, нито банкова система предупредиха. Обратно - лъжеха хората и те се подлъгаха и сега фактически какво правят? Всичките им спестявания, всичко отива за изплащане на заеми по едни изключително високи лихви. А това, върху което те изплащат тези заеми е вече девалвирало като актив - днес не могат да го продадат по стойността, която беше вчера. Тоест по дефиниция тоя човек е вече под водата или това семейство.

Затова трябва да се потърси национално решение - заедно със социалното министерство, с банките, преструктуриране на задължения. Трябва да се отиде на продаване на всички лоши дългове. Има технически предложения, има решения... Чуха се и по време на дискусията „България - накъде след кризата" /бел. ред. - проведена на 22 януари в НДК/.

Но този вид събирания на икономисти, на специалисти, трябва да ги и прави правителството, трябва да ги прави и Дянков. Не съм чул досега Дянков да събере икономическата наука. Не съм чул той да събере икономическия елит на нацията. Страната се тресе, светът се тресе от изключително сложна криза. Криза, която може да стане и геополитическа. Процес на консултации не върви, няма национално съгласие, няма консенсус, мозъкът на нацията да бъде впрегнат в служба на тази нация - няма го това нещо! Това ме безпокои, това ме тревожи. Крайно време е да разделим фактите от илюзиите. И фактите са такива, че те са просто страшни и всеки българин, който обича страната си трябва да ги види. Да види, че тази политика, с която в момента финансовият министър, или икономическият блок на правителството, се мъчат да намалят щетите от кризата е тотално погрешна и тя ще доведе страната до още по-катастрофални последици. Не може да работи икономиката - тя е спряла, сектор след сектор се взривява.

Хората не могат да издържат да си плащат задълженията, фирмите не могат да си плащат задълженията. Нещо повече - държавата не си плаща спрямо фирмения сектор задълженията! За каква модерна европейска икономика става дума, за какво „утре" на българската икономика, когато действително днеска не знаем дали ще достигнем това утре, дали ще оживеем утре?

Ако приемем, че в нашата страна домакинствата са болни икономически, фирмите са болни, публичният сектор е болен - можем ли да считаме, че банковата система е цъфтяща?

Ние видяхме, че се срутиха световни банки - огромни имена с живот над векове, изчезнаха. Виждаме, че се срутиха даже най-сигурните инвестиции в света, цените им паднаха - американските ценни книжа. Американците, след идването на Обама, направиха свой национален тест за здравословността на американската банкова система. Ние от гражданско сдружение ГЛАС предложихме у нас да стане същото. Без тест, по девет основни критерия да се провери в прецизна мониторингова обстановка „здравето" на всяка една българска банка. Като казвам „българска" нека да не забравяме, че по същество ние нямаме нито една такава банка. Което е още по-голяма опасност, защото не дай Боже, утре банките-майки да решат нещо да продават ние може да се окажем без собствена банкова система. И това е много голям въпрос за България. Затова казвам, че нещата не могат да се гледат само в краткосрочния план на Дянков. Не може ти да се надяваш, че оценките на твоето дете в училище ще се повишат, ако продадеш коженото палто на жена си.

-------------------------------------------------------------------------------

* Заглавието е оригинално и е взето от написаното от проф. Димитър Иванов, който бе гост в предаването на Сашо Диков „5 за 4" по Канал 3 от 22 януари 2010 г. Предаваме написаното от проф. Иванов без намеса, още повече, че методите и вижданията на министъра на финансите Симеон Дянков все по-често са обект на критики и недоверие. – бел. Л. М.

Проф. Димитър Иванов работи в Лондон и е известен икономист и финансист, председател на Гражданско сдружение ГЛАС.