Той не рита футбол, или ако го прави, не вика телевизията да го заснеме за поколенията.

Той не произнася присъди, нито пък се прави на лекар, обиждайки всички български лекари…

Той разграничава доносници от разузнавачите, работили за интересите на националната сигурност.

Той не приема дилетанти в управлението на държавата да се упражняват в политици.

Той е историк и помни. Чел е много, а не единствено “Винету” и спортните страници на вестниците... когато говори няма едро написани страници, а участва интелигентно в диалога.

Той не умилява гражданството с детски спомени, нито пък флиртува с електората с разказчета за детството си.

То не ходи на почивка с Веселин Маринов, за да се топят заедно в минералните басейни на Велинград. Два мандата не му поръча песен за президентството, не вика репортери да го снимат как тича...

На 22 декември сутринта той, президентът, нарече нещата с истинските им имена и предизвика истинска буря в държавата ден преди Бъдни вечер с интервю в националната телевизия. По този повод премиерът хвана скорострелно самолета и се върна в родината, за да отговори на критиките на държавния глава. Гъста мъгла спря този устрем на министър-председателя и той бе принуден да кацне в Пловдив!

Извиканите журналисти напразно го чакаха в залата за пресконференция на летище “София”... Дано този път в РВД да няма скандал за мъглата, подобен на този, който навремето избухна. Тогава премиерът Борисов пътува 40 минути от Горна Оряховица с фалкона и заради военни учения, летя по-дълго, което разяри и шефа на правителствения отряд... Вълнения...

А той, българският държавен глава иска България да има наука, здравеопазване, пенсионери, които не трябва да търпят унижения в есента на живота си, нито да има болни деца, които са обречени да не пораснат заради липса на средства.

Той не се хвали, че е доверен човек на чужди спецслужби!

Президента на Република България няма да присъства на инагурацията на бразилския президент Дилма Русеф, защото министърът на външните работи определял кой да отиде!?! По същия начин и така наричащият се цар се бе опитал да го игнорира от подписването на документа за влизане на България в Европейския съюз…

Да не припомням как премиерът отиде в Гданск за отбелязване на годишнината от началото на Втората световна война и също скри поканата за държавния глава, обяснявайки, че там премиери и президенти не искали присъствие на ченгета!?!

Въпросът е с колко души делегация ще замине Бойко Борисов за Бразилия, след като според него 40 души делегация е нормална цифра за придружители на министъра на културата на филмов фестивал!

Въпросът е и по колко души делегация пътуваха с премиера за Рим, какво върши министърът на финансите Симеон Дянков при пътуванията си зад граница и най вече тези, при които бе само с бившата си съветничка...

Денят 22 декември обещава да отвори буря в държавата, след като президентът даде интервю за хала, на който се намира държавата и обяви, че имаме нужда от друг премиер!

Тази вечер, в 18 часа вицепремиерът Цветан Цветанов ще говори в парламента, извикан от депутати, след като стана ясно, че скандалът с Горно Оряховската болница се изчерпва с мъртвороден плод от аборт!

Той, президентът, не гледа в паницата на други институции, подминава дребните заяждания и гледа на тях като на филма: “Да разлаем кучетата”.

Един бивш асистент по политикономия на социализма обяви, че Германия не искала страната ни в Шенген заради принадлежността на посланика към разузнаването! Асистент, който услужливо забрави как се прегръщаше с Хашим Тачи, когото Доклад на Съвета на Европа свърза с търговия за човешки органи, наркотрафик и търговия с оръжие!

Човек не трябва да надскача сянката си…

{edocs}ku4etata-1.doc,600,400,link{/edocs}

Отворено писмо

до Кристина Патрашкова,

изпълнителен директор и главен редактор на в. „Галерия”

Всяко издание има право да избира темите си и да отстоява позициите си.

Всяко уважаващо името си издание подписва текстовете, които пуска на страниците си.

Всяка медия, която претендира да е професионална, цитира колеги журналисти като се позовава на името им и изданието в което е излязъл взетия чужд текст.

Това са част от законите на професията журналист, които каквото и да е времето – ги спазват. Нарича се въпрос на себеуважение и професионализъм.

Сайтът „Хроники” задължително цитира имената на авторите, част от публикациите, които цитира, както и показва публикациите, в изданията, на които се позовава.

На 13 декември т. г. „Хроники” публикува разследване със заглавие: „Очаква се МВР-министър Цветанов да сложи ръка на съда” на своята първа страница.

Три дни по-късно, на 16 декември в. „Галерия” изплагиатства дословно публикацията на „Хроники” със съкращения, като някои от фактите са препечатани на принципа Copy-Paste.

Крадците на публикации и чужд труд от в.„Галерия” са имали наглостта да копират без изменения някои азбаци и факти, а на други места са променяли набързо думи и словосъчетания. Така се е стигнало до абсурдни твърдения от рода на това, че съпругът на героинята на публикацията от „Хроники” заемал най-високоплатената държавна служба, бидейки зам.-генерален директор на „Ръководство на въздушното движение”!

По-нататък в откраднатото от „Хроники” и съкратено  разследване плагиатът от в.„Галерия отново изтърсва великата глупост, че „най-скъпо платеният” се разписвал срещу десетки хиляди лева заплата!

В опитите за преиначаване на крадения текст галеристът-плагиат е стигнал дотам, че е цитирал факт, който бе известен единствено на „Хроники” и ограничен кръг близки на героинята на публикацията, съдията от Наказателна колегия, Владимира Янева Янева -  Манолева. Става дума за посещението на семейството в Рим, в състава на делегицията на премиера Бойко Борисов, където Янева-Манолева само влязла при папата, докато съпругът й – не.

И още нещо, ако действително галеристът-плагиат наистина бе контактувал с близки на фамилия Манолеви, то той нямаше да измисли версията, че те „гравитирали” към близкия кръг на вицепремиера Цветанов, тъй като това не е вярно. Манолев рита често футбол с Цветанов, което е доста повече от една гола, измислена, и съшита с бели конци от плагиатското въображение на „автора” от в. „Галерия” - „гравитация”.

След като читатели ме информираха за кражбата на в.„Галерия”, звънях и говорих два пъти с Кристина Патрашкова (главен редактор на въпросната медия), за да искам обяснение за случилото се.

Първия път чух мрънкане и оправдание, че не знаела кой го е направил, защото не се занимавала точно с този брой!

Обещанието на Патрашкова да провери и ме уведоми как се е случило плагиатството като ми позвъни – тя не изпълни.

При второто ми позвъняване – отговорът отново бе мрънкане и обещание за проверка...

Трети път нямам навика да звъня на някого, който явно няма доблестта да си признае и да поеме отговорност за случилото се. Ето защо реших да разкажа тази история, защото да се краде от колега и да се ползва чужд труд е най-малкото мерзко и е далеч от професионалната етика.

В същия брой на в.„Галерия”, с голяма изненада прочетох „откровенията” на Кристина Патрашкова на втора и трета страница, как колегите от гилдията не приемали вестника й и само няколко души от тях се „престрашили” да са съпричастни към позицията на изданието.

Рецидив

Не за първи път работещ във в. „Галерия” си позволява да краде текст! Силно казано пишещият там Валентин Бояджиев навремето открадна от сайта Хроники илюстрации на Смъртния акт на Иван Тодоров- Горуня и предсмъртното му писмо! Ведно с текста под нея!

Кражбата на факсимилето на смъртния акт на Горуня от Валентин Бояджиев бе извършена по времето когато същия работеше за в.Уикенд. Датата на кражбата е в броя от 27 септември – 3 октомври 2008 година, факсимилета от които може да видите по-долу.

{edocs}Gorunq_Weekend.pdf,600,400,link{/edocs}

Самият документ (смъртният акт на Горуня) излезе във в. „Демокрация” на 8 април 1993 година, под заглавие "Горуня е починал в "Пирогов” - и то след като го получих лично предишния ден, издаден официално от община „Красно село” на 7 април 1993 година!

Откраднатото факсимиле на копието на смъртния акт на Горуня бе цитирано 13 години по-късно, на 12 октомври 2006 година в сайта „Хроники”, в разследване на смъртта на Горуня! И две години по-късно, и 15 години след издаването му, този смъртен акт бе публикуван в работещия тогава в „Уикенд” Валентин Бояджиев!

6.За партията и живота на един Луканов
5.За партията и живота на един Луканов
4.За партията и живота на един Луканов

Явно кражбата на снимката на смъртният акт, Валентин Бояджиев не му бе достатъчна и той открадна и част от публикуваното от мен предсмъртно писмо на Горуня и също го пусна в в.„Уикенд”.

Предсмъртното писмо бях получила лично от сина на Горуня, Тодор Тодоров през 1993 година, когато правех своето разследване и тогава публикувах първа  истината за смъртта на баща му!

{gallery}gorunq{/gallery}

Аз, като единствена представителка на сайтът „Хроники”, смятам, че винаги съм била коректна и обективна и съм поколението журналисти, което се топи все повече и повече.

Смятах че Кристина Патрашкова, е също от това поколение и съм изненадана, че точно тя си позволи да пренебрегне труда на свой колега, след като е бил плагиатстван от издание в което тя е изпълнителен директор и главен редактор!

Един главен редактор трябва да знае, какво се пише във вестника му, а не да оправдава кражбата мълчаливо...

Очаква се опит на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов да извади дама коз от ръкава си, и да я сложи на възлов пост в съда, съобщиха два независими източника за „Хроники”.

Въпросната дама, бе сред кандидатите за освободения пост председател на Софийски градски съд и е съдията от наказателна колегия - Владимира Янева Янева-Манолева, съпруга на добрия приятел на Цветанов Илия Манолев*.

Софийски градски съд е важен в съдебната система, тъй като там се гледат най-тежките дела от Наказателната колегия, а освен това се решават и споровете между фирми.

Името на съдия Владимира Янева, Янева – Манолева бе сред споменатите кандидати за поста председател на Софийски градски съд, освободен от училия в Полицейската академия в Симеоново право, Георги Колев. Другият кандидат за освободения стол на Колев бе: Десислав Любомиров, като имаше очаквания в надпревата да се включат бившият председател на СГС Светлин Михайлов и бившата председателка на Търговското отделение на съда Жаклин Комитова.

Янева е била в плановете на Цветан Цветанов, споделиха запознати, но когато бе избран времено изпълняващ длъжността председател на СГС– Янева-Манолева бе оставена в сянка за по-големия и траен избор - да заеме освободения пост на бившия председател на СГС, Георги Колев.

Ще се отклоня за малко от Янева, за да уточня, че Георги Колев, който бе назначен за председател на Върховния административен съд като единствен кандидат, подкрепян от Искра Фидосова и Цветан Цветанов, никога не се е занимавал с никога не се е занимавал с гражданско и административно право. Съдия от 2000 г., преди това, Колев беше следовател и прокурор, заместник на бившия шеф на Софийската районна прокуратура Славчо Кържев. Преди да оглави СГС, Георги Колев ръководеше наказателната му колегия и бе заместник на Светлин Михайлов.

Да оглави Специализирания съд или да бъде назначена за председател на Софийски градски съд – това е дилемата, която Цветанов се кани да разреши с доверения си съдия – Янева-Манолева, съпругата на добрия му приятел, Илия Манолев.

Семейство Манолеви имаше щастието да отиде до Рим с министър-председателя Бойко Борисов и семейният им приятел Цветанов. Участник от тази екскурзия твърди, че само съдия Манолева влязла при Негово Светейшество папа Бенедикт XVI.

Коя е съдия Владимира Янева Янева-Манолева?

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Темата бе твърде скандална и бе дълго време в полезрението на ЕС.

Под заглавие: 20 депутати, 41 съдии, 32 - ма кметове и още 20 прокурори с неверни данъчни декларации, общо 174 висши държавни чиновници бяха подали неверни данъчни декларации, съобщи тогава шефът на Сметната палата Валери Димитров. сайтът „Фрог нюз” публикува пълният Списък на Сметната палата, където под номер

36 четем: Владимира Янева Янева – Манолева, Съдия СГС, Подала уведомление. Не е декларирала ипотека на апартамент с площ  107,25 кв.м. в гр. София за обезпечаване на банков кредит в размер на 50 000 евро.

Сред депутатите се открояваха имената на Борислав Ралчев, Васил Иванов - Лучано, Нихат Кабил, зам.- министър Нина Радева, Росен Владимиров, Фидел Беев, Юнал Тасим и зам. министър на културата Явор Милушев.

Сред магистратите преобладаваха имена на съдии и прокурори, най вече от провинцията. Седем следователи също бяха подали неточни данъчни декларации, както и един областен управител.

Специализирания съд или СГС ще иска Цветанов да оглави неговото протеже?

Наскоро се гласуваха промени в Закона за съдебната власт на първо четене, като 16 декември тази седмица в Комисията по правни въпроси в парламента, като първа точка в дневния ред е записано:

Това е същият този препъни камък за управляващото парламентарно мнозинство от ГЕРБ, който вече месеци не може да мине и да се приеме. Сам премиерът Бойко Борисов сподели в интервю с Екип 5 от 8 декември т. г. по темата:

Водещ: Това е така. Така беше в началото, но вие имате отстъпление, г-н Борисов. Аз имам усещането, че България губи битката с престъпността. Не кабинета, не МВР, не съдии, не прокуратура, всички ние. Вече като се стигне до последното освобождение, хората вече си казват: „Нищо не излезна от тази работа”.

Бойко Борисов: Затова, спасението е в специализирания съд и в понеделник всичките мерки, които и ЕК ги одобрява, и ги толерира, и в понеделник даже завчера, с Кристалина Георгиева се чухме, тя буквално ми каза: „Виж, моля ти се, проконтролирай следващия понеделник парламента да ги приеме така, както са внесени от МС, защото това се наблюдава в момента изключително силно в Брюксел”.

Въпросните промени в ЗСВ, структурен за съдебната система са внесени от Министерски съвет в парламента под № 002-01-78, на 10.09.2010 г. Ще се приемат ли промените така, както настоява еврокомисарят по бедствията Кристалина Георгиева – времето ще покаже.

В момента ВСС е от 22-ама души, а не в пълния си 25-членен състав. Мнозинството в парламента държи две от местата от квотата си празни вече повече от година. Така е удобно за управляващите да се разграничават от решенията, които вземат тези представители на съдебната власт, за да могат после да бъдат хулени и обвинявани.

Мястото на председателя на ВАС, който е член на съвета по право ще се заеме от човек на Цветанов. В същото време ГЕРБ „притиска” магистратите с искане да бъдат проверени за принадлежност към спецслужбите на бившата Държавна сигурност, което би им дало или отнело достъп до класифицирана информация в пряката работа.

На финалната права преди гласуване за второ четене е проект, който предвижда създаването на специализиран съд, както и други структурни реформи в системата. Промените са своеобразен лост за натиск над членовете на съвета /половината от които са избрани от тройната коалиция/. ГЕРБ не е попълнил все още две места със свои хора в съвета засега, а с промените  и след промерка в ДАНС ще се прецезира според разбиранията на Цветанов, кой от магистратите да има допуск до класифицирана информация, и кой – не.

Оттук нататък дилемата е къде да сложи Цветанов своя човек - постоянна длъжност председател на СГС или да оглави бъдещия Специализиран съд? Като нека не забравяме, че Венецианската комисия не хареса идеята за Специализиран съд първоначално...

По закон съдебната власт е независима, но последното назначение във ВАС доказа, че има и политически сметки в кадровите решения. Един съдия може да е добър и принципен, неподкупен и далеч от политиката, но когато висш политик взема в ръце планирането кого и къде да се сложи – то тогава нещата придобиват подозрителен привкус.

Досега, за година и половина във властта, ГЕРБ показа, че все още важат приятелствата и близките отношения при отделни назначение на високи и добре платени постове.

В случай, че тази операция на вицепремиера и министър на вътрешните работи успее, то тогава никой няма да обвинява полицията и дознанието в нефелното събиране на доказателства, тъй като делата ще минават през съда по мед и масло.

-----------------------------------------

* Съпругът на Манолева също е с физкултурно образование като вицепремиера и министър на вътрешните работи, но това не му пречи да заема много добре платения пост на зам.-генерален директор на административна дейност в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Въпросният Цветанов приятел бе назначен на този пост, въпреки че няма грам опит и подходяща професионална квалификация за това.

Илия Манолев, според запознати с биографията му, е минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

Манолев има и две следдипломни квалификации: едната е с физкултурна тематика, а втората е в УНСС: „Международно икономическо сътрудничество”. Освен това Манолев има и удостоверения за професионална квалификация от ВИПОНД на МВР и НАТО.

Кой близки до Станишев и Симеон Борисов хора се върнаха в РВД на работа и без конкурси ще публикуваме в следващите дни.

1. писателят Алек Попов

2. ВЛАДИМИРА ЯНЕВА-МАНОЛЕВА

3. главният секретар на Министерския съвет Росен Желязков

4. началникът на политическия кабинет на министър-председателя Румяна Бъчварова

5. неизвестен

6. народният представител Иван Костов

7. народният представител Алиосман Имамов

8. народният представител Менда Стоянова

9. бившият министър без портфейл Божидар Димитров

10. министърът на външните работи Николай Младенов

11. преводач

12. министър-председателят Бойко Борисов

13. Негово Светейшество Папа Бенедикт XVI

14. вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов

15. министърът на културата Вежди Рашидов

16. скулпторът Величко Минеков

17. кметът на София Йорданка Фандъкова

18. народният представител Петър Курумбашев

19. Видинският митрополит Дометиан

20. представителят на Католическата църква в България отец Румен Станев

21. композиторът Стефан Димитров

22. ученичката от Свищовската търговска гимназия "Д. Хадживасилев"

Диана Христова

23. художникът Захари Каменов

Днес колеги от в. „Сега” написаха за „прочулото се с огромните си луксове Ръководство на въздушното движение” /РВД/. Поводът е, че вчера кабинетът поиска от някои държавни предприятия, които са успели да отчетат печалба, вноски в милиони за бюджета. Министърът на финансите Симеон Дянков не можа да каже нито кои, нито колко са тези фирми, нито точно каква сума ще влезе в бюджета. Държавните предприятия ще трябва да внесат в бюджета 50 на сто от печалбата си за 2008 г., след облагането с данъци, и по 35 на сто от резервите си.

Не съм привърженичка на пролетарската концепция всички да са равни и бедните да вземат от богатите, но тъй като става дума за „огромни луксове” на едно предприятие, ще се опитам да уточня за какви „луксове” иде реч.

Един от „огромните луксове” в РВД е, че служителите му умират млади, заболяват от изтощение и не доживяват до пенсия. Ще спомена имената на само трима от отишлите си без време: Емил Ценов - на 52 години, Чавдар Соколов - на 53 години, Любен Цонев - на 54 години и твърде младият Димитър Рачев. Всеотдайни, посветили се на професията си мъже, отишли си без да дочакат пенсия, оставили семействата си, защото работата им е изключително много натоварена, и "изяжда" вътрешно хората. Много от ръководител полетите в РВД са с тежки заболявания, освободени са по медицинска годност и ги спират от дейността им, тъй като след 50 годишна възраст настъпват рискове за тях самите. Димитър Рачев стана жертва на тежка катастрофа, бързайки за работа...

Откъде идват парите на РВД? Държавното предприятие събира пътни такси за аеронавигационно обслужване за използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.

Основните приходи на ДП РВД са от пътните такси, фактурирани и събрани от Евроконтрол, съгласно клаузите на Многостранното споразумение за пътните такси. Освен от пътните такси дейността на ДП РВД се финансира и от средства по кредити, лихви по депозити, помощи, дарения, обучение и квалификация и други услуги, свързани с предмета на дейност.

ДП РВД не получава финансиране от държавния бюджет. Набраните средства се разходват за издръжка на дейността на ДП РВД, за придобиване на активи, за дейности по търсене и спасяване, за повишаване на квалификацията и програми за подготовка на персонала, за програми за подобряване на националната система за аеронавигационно обслужване и за задължения по международни договори и др.

Република България е член на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ по силата на присъединяване към Чикагската конвенция.

Република България е член на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването /ЕВРОКОНТРОЛ/ от 1 юни 1997 г. ЕВРОКОНТРОЛ е създадена по силата на Международна конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплването, подписана през 1960 г. Република България се е присъединила към тази конвенция със закон за ратифицирането й, приет от 37-то Народно събрание на 30 януари 1997 г. Със същия закон е ратифицирано и Международното споразумение за пътните такси. ЕВРОКОНТРОЛ изпълнява задачи по осигуряване на безопасно аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства. В тази връзка ЕВРОКОНТРОЛ реализира Европейската програма за управление на въздушното движение /ЕАТМР/.

Дейностите в ДП РВД по осигуряване на безопасността на обслужваното въздушното движение, мерки за намаляване на риска от реализиране на авиационни събития, това са нещата, които имат най-висок приоритет, което е нормално за работещите в предприятието.

Тук трябва да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Това са правилата и изискванията на европейските партньори на РВД.

Срещу имуществото на ДП РВД не може да се насочва принудително изпълнение и за ДП РВД не може да се открива производство по несъстоятелност. Това е правило и не се нарушава.

Само едно не са предвидили от ЕВРОКОНТРОЛ – нареждането да се пълни държавният бюджет с пари от РВД. Според логиката на някои политици – държавният бюджет не финансира РВД, но РВД е „длъжно” да финансира гордостта на Симеон Дянков, за да е бюджетът ни в челната класация на бюджетите на други европейски държави. Така вместо реинвестиции за рехабилитация, обучение, нова апаратура, преквалификация, свързана с последните изисквания за безопасност на въздушното движение,  пари ще отидат за бюджетни харчове. Въпрос на гледна точка.

И още нещо за лукса в РВД, който стана повод да се подхвърлят неистини на журналисти. Още помня как служители от Министерство на транспорта и синдикалисти разказваха, как през м. февруари 2004 г., по време на почивка семейството на бившата вече депутатка Милена Милотинова, нейният съпруг, бившият областен управител на Перник, Димитър Колев вдига скандал, защото нямало кой да му сготви и предложи вечеря в столовата след 22 часа. Става дума за столовата на Учебно-възстановителната база в Банско на РВД, където би следвало да почиват диспечери, компютърни специалисти – главно служители на РВД.
Има и един друг пример с „огромен лукс на РВД”: това са: катастрофата на бившия министър на транспорта, Пламен Петров /сниман на яхтата в Монако - бел. Л. М./ с автомобил на РВД с джип "Мерцедес-ML" собственост на РВД на 8 април 2003 струва 6 000 поети от държавното предприятие. По тази катастрофа прокуратурата не се самосезира за проверка и обвинение.

Така се случи и с друга катастрофа на същия "състезател" с джип "Рейндж Роувър", където ремонтът на автомобила струваше 15 000.

Освен, че си е позволяваше да кара скъпи автомобили на държавно предприятие, Пламен Петров ги зареждаше с целогодишни зелени карти, изплащани от РВД на „Петрол” и „Шел” – карти, които позволявали зареждането да става неограничено, както в страната, така и в чужбина. Картите вървели с автомобилите. С такава карти Петров си е позволявал да зарежда и друг скъп, каран от него автомобил - служебен мерцедес на известна фирма, която бе предоставила на министъра колата си за посещение в Анталия - Турция, посещение, което в никакъв случай не било служебно. Тези примери са свързани с лукс, но нямат нищо общо със служителите на РВД, а както е традицията в китната ни родина – прокуратурата е в будна кома за безобразията на политици.

За служителите на РВД остава „луксът” да работят изключително професионално, компетентно, за да кацат самолетите, а да не се разбиват...

Съдийка поиска писмо от МВР, че не е роднина на Цветанов написа Елена Енчева във в. “Труд”. Всъщност въпросната съдийка е кандидат за поста председател на Софийски градски съд и се казва Владимира Янева Янева-Манолева. Тя не е роднина на Цветанов, нито пък МВР има в базата си данни кой на кого е кумувал, че да издава бележка. Янева-Манолева прекрасно знае, че заедно с нейния съпруг – Илия Манолев, са семейни приятели на МВР-министъра и евентуално назначение на Владимира Янева на поста председател на СГС ще е начин Цветанов да контролира този съд.

Преди две седмици, сайтът “Хроники” бе единствената медия в страната, която прогнозира, че вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов е на път да сложи ръка на съда! Днес това е на път да се случи - в редица медии излезе като официална информация, че на първо място сред кандидатите за председател на Софийски градски съд е името на съдия Владимира Янева Янева-Манолева, човекът на Цветанов!

Сайтът “Хроники” няма нищо против съдия Янева-Манолева, нито спорим, че е възможно тя да притежава професионализъм и качества да заеме тази длъжност, но има факти, които смущават.

В студиото на предаването “Нека говорят”, премиерът Бойко Борисов обясни своята теза за това, дали близки на хора от властта трябва да се ползват с протекции. Той сподели с водещия Росен Петров следното за своята сестра:

Бойко Борисов:... Аз съм най-лош за близките ми хора. Просто, съжалявам, че така, но ... Ето и самият факт. Тя си е най-обикновен доктор. Занимава се с такива малки бебета, като се родят. Микропедиатър, мисля, че се казва. Цяла нощ обикаля по къщите, я викат. Даже, на Пламен Юруков, когато беше на СДС шеф и опонент, се оказа, че тя му гледа и двете деца, ги консултира вече и на голяма възраст като са станали. В смисъл, те са на 10-12-14 години, не си спомням на колко. Рядко работлива. И самият факт, че би могла да отиде и в Министерството на здравеопазването. Заслужава го. на 54-55 години е. Но не отива. Дори и когато я бяха писали да отиде командировка някъде, аз я спрях. Казах, како, ако искаш ще ти дам пари и аз, и ти ще си събереш и ще отидеш на екскурзия. Не искам заради едно такова нещо да ти създадат проблем. И факт е, че си сто и там.

Но това е виждането на Борисов за собствената му сестра, а тук иде реч на съпруга на близък приятел на Цветан Цветанов – Илия Манолев, който е съпруг на първата кандидатка за председател на Софийски градски съд – Владимира Янева, Янева Манолева.

Преди две седмици, след като излезе разследването на “Хроники” за опита на Цветанов да сложи ръка на съда, уреждайки назначението на Владимира Янева-Манолева за председател на СГС, източници от РВД, където съпругът на съдия Янева-Манолева, Илия Манолев заема поста на зам.-генерален директор съобщиха, че Манолев е бил бесен на публикацията!

Софийски градски съд е важен в съдебната система,

тъй като там се гледат най-тежките дела от Наказателната колегия, а освен това се решават и споровете между фирми.

Ще припомня, че съдия Владимира Янева, Янева – Манолева бе сред споменатите кандидати за поста председател на Софийски градски съд, освободен от училия в Полицейската академия в Симеоново право, Георги Колев. Докато Колев получи назначението си във Върховния административен съд, Манолева бе държана в сянка, като коз на Цветанов за бъдещо назначение в Софийски градски съд.

Не е ясно дали премиерът Бойко Борисов е наясно, но семейство Манолеви го придружаваха по време на воаяжа му до Рим, като Янева-Манолева даже влезе да целуне ръка на Негово Светейшество, папа Бенедикт XVI.

Съдия Янева-Манолева не може да се оплаче, че не й върви в кариерата.

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Сред тези трима съдии бе въпросната съпруга на Цветан Цветановия приятел, Илия Манолев – Владимира. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система – без да обявява конкурс и да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, приети току що.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Тези назначения бяха в полезрението на Европейския съюз дълго време поради появилото се недоволство в средите на магистрати. Т. е. като погледнем годината на това назначение на съдия Янева-Манолева, вътрешният министър и кадровик на ГЕРБ, Цветан Цветанов няма как да е недоволен от мандата на Тройната коалиция и случващото се в съда.

Втория факт, който бележи биографияа на съдия Янева-Манолева е следният: Сметната палата публикува списък на политици, съдии, прокурори, кметове за попълнени невярно данъчни декларации. На 36 позиция в този списък е името на Цветан Цветановото протеже за оглавяване на СГС – съдия Владимира Янева-Манолева. Нищо лично, но подобен документ на Сметната палата е официален и няма как да бъде пренебрегнат!

Ако номерът за назначение на съдия Владимира Янева-Манолева в СГС не мине, Цветанов си е подготвил и резервен вариант: остава Специализираният съд, където съдия Янева-Манолева също може да бъде полезна на семейния приятел и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов.

В случай, че планът на вицепремиера и министър на вътрешните работи се осъществи, и негов човек успее да стане важен фактор в Наказателната колегия на съда, то и на децата е ясно, че тогава никой няма да обвинява полицията и дознанието в нефелното събиране на доказателства, тъй като делата ще минават през съда по мед и масло.

Дали нещата се случват така, както прогнозирахме?

Ще припомня, че съпругът на съдия Янева-Манолева, който е с физкултурно образование като вицепремиера и министър на вътрешните работи, заема много добре платения пост на зам.-генерален директор по административната дейност в Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Защо не?

Илия Манолев, според запознати е минал през ВИФ „Г. Димитров”, както наричаха навремето Националната спортна академия, след което работи като учител по физкултура в ССТ „Тимирязев” град Сандански. 11 години Манолев е в частния сектор като управител на фирма, оттам отива за 8 години в Гранична полиция до 2009 година, след което птичето му кацва на рамото и той става зам.-генерален директор по административната дейност в ДП „РВД”.

И сега да изпълним едно старо обещание на “Хроники” за кадровата политика в РВД и то в навечерието на изборите

Още с встъпването си в длъжност, министърът на транспорта Александър Цветков обеща да сложи ред в ДП “РВД” и месеци след като се съставен кабинета “Борисов” уволни генералния директор на РВД, Емануил Радев, и заместникът му по техническата дейност Михаил Михов /близък с депутата социалист Атанас Мерджанов/.

Самият министър даде интервю по темата:

- Преди време назначихте проверка в РВД, какви изводи направи тя?

- Известно е, че в РВД се изплащат високи възнаграждения, това не е случайно - начинът на финансиране в това дружество е по-особен, тъй като то се издържа от таксите на авиопревозвачите. Затова си и позволяват високи заплати, още повече, че спецификата на работата изисква много висококвалифицирани кадри. Но проблемът е, че използвайки тези условия, на много постове там са назначени хора, които нямат нищо общо с основния предмет на дейност на това дружество и са назначени там без необходимата квалификация и без да са полезни за дружеството.

Освен това са направени някои разходи, които са недопустими. Например твърде голям брой закупени нови автомобили, без в същото време да се отделят средства за техническото оборудване за основната дейност. Представете си - предлагат за купуване столове на цена, която лично мен ме озадачи - по 4000 лв. бройката. Това е абсолютно разхищение, което не мога да допусна. Така че одитният доклад и тези констатирани нарушения са причината за отстраняването на предишния шеф на дружеството Емануил Радев.

Направена бе проверка и излезлият от нея одитен доклад установиха, че по време на мандата на Емануил Радев са били направени недопустими разходи - купувани са били твърде много нови автомобили, а не са отделяни средства за техническо оборудване, необходимо за основната дейност. Наред с това капиталовата програма на предприятието за първите десет месеца на 2009-а е била изпълнена под 7 на сто.

Странно и необяснимо тогава е защо пак и с благословията на Александър Цветков, новият генерален директор Диян Динев, върна на работа уволнените Е. Радев и М. Михов, без конкурс и на постояннен договор. Тук ще вметна, че съпругата на Радев - Даниела Радева, също се труди в РВД, като за да стане това възможно, в длъжностната й характеристика не е вписано изискването на висше образование - каквото тя няма?!

Цяла година и половина ГЕРБ проглуши ушите на гражданството как мрази тройната коалиция и по-конкретно всеки свързан с бившият премиер Сергей Станишев, а тези “силни” чувства на управляващите отекнаха и в Брюксел, където вече е прехвърлен на работа човекът на социалистите Емануил Радев, като предстои и съпругата му скоро да го последва.

“РВД се е превърнало в семейно-партийна фирма, в която са назначени огромен брой служители, които нямат нищо общо с въздушното движение и са на високи заплати – заяви преди време министърът на транспорта Александър Цветков, човекът, който върши лично това, от което се възмущава. Дружеството акумулира сериозни суми и е в най-добро финансово състояние, така че може да си го позволи. За съжаление, кадровата политика през последните години довежда дотам, че в РВД хората, които не разбират от дейността, са повече от тези, които разбират.

Миналата година министър Александър Цветков заяви пред в. "Банкер": "Проверяваме имало ли е злоупотреби и в РВД". Днес, година по-късно мога да му припомня, че злоупотребите в РВД, могат да се свържат главно с неговото име, тъй като той, си позволи волността да назначи личния си шофьор Йордан Кикарин на работа в РВД.

Кадровите закачки на министъра Цветков бяха наскоро тема на в. "Банкер"

Освен публикуваното в седмичника, и други документи от Министерство на транспорта извадиха на показ една от най-ярките кадрови закачки на Цветков и тя е, че личният му шофьор се води на работа в РВД, без да е стъпвал там и никой от служителите на ДП РВД не го познава.

Как един шофьор, който носи покупките и се грижи за децата на министър Александър Цветков и успява да работи като:

• технически сътрудник в ремонт и изграждане на пътна инфраструктура в Столична община от октомври 2007 до август 2009 г.;
• заема длъжността "главен специалист" в Дирекция "Стопанска дейност и управление на собствеността" без конкурс от септември 2009 г.;
• шофьор в МТИТС;
• председател на Комисия, назначен със заповед на министър Александър Цветков, показана по-долу - РД от 14 - 6/8 януари 2010 г.;
• "младши специалист" в ДП РВД от 28.12.2009 г., в отдел "Помощни и обслужващи дейности", със заплата само с 10% по-малка от тази на генералния директор на РВД и с финансови екстри, като: талони за безплатна храна на стойност 400 лв. месечно, бензин, около 150 лв. месечно, пари за закупуване на официално облекло, с цел поддържане на добър външен вид - веднъж годишно.

След публикацията във в. “Банкер” по лично разпореждане на министъра на транспорта са били уволнени хора, заподозрени, че имат нещо общо с публикацията. И тук отново се появява името на приятеля на Цветан Цветанов - Илия Манолев. Манолев се е позовал на разпореждането на Цветков да уволни определените служители, въпреки безспорните им професионални качества заради съмнения, че стоят зад публикацията в “Банкер” – нещо, което не отговаря на истината. Тази саморазправа е в разрез с твърденията на премиера Борисов, че на ГЕРБ са нужни млади, образовани хора, и че неговото правителство не проявява към хората реваншизъм като ги гони на улицата – само заради евентуални подозрения, че са съпричастни за някаква публикация...

Що се отнася до семействеността и заканата на министър Цветков, че ще я ликвидира в траспортните предприятия, явно твърденията му са нищо повече от откровени лъжи. В РВД работи съпругата на доверения човек на социалистите, Емануил Радев, Там работи и Венета - съпругата на главен комисар и шеф на ГД БОП, Станимир Флоров, там работи и без никаква основателна причина и личният му шофьор Йордан Кикарин, дъщерята на секретарката на министър Цветков – Теодора Николова. Връх в назначенията на Цветков, освен Кикарин, е и уреждането на приятеля на министър Цветан Цветанов – Илия Манолев, както вече споменах, съпруг на кандидатката за поста председател на СГС, Владимира Янева-Манолева.

Задават се избори...

Предизборно ГЕРБ ще има шанса още веднъж да смени генералния директор на РВД. Всеки момент се очаква се настоящият генерален директор Диян Динев на РВД да отпътува за Европа, съобщиха преди две месеца от Министерство на транспорта. Там той щял да заеме най-късно до м. февруари висок пост в Евроконтрол. Динев е протеже на бившия генерален директор на РВД, Цветан Дилов, който откакто ГЕРБ са на власт, кадрува в предприятието по връщането на хора на социалистите и царедворците на работа.

В този смисъл е интересно, кого ще назначи транспортният мчинистър Александър Цветков на този пост, след като и децата знаят, че от РВД властта може да точи милиони безконтролно и безнаказано, както това стори министърът на финасите Симеон Дянков, за да си стъкми бюджетния дефицит.

Задават се избори - за пред Европа трябва да сме челници с осъдителни присъди, а бюджетният дефицит трябва да бъде малък, за да не отнесем наказание от Европейската комисия.

Малцина българи са наясно какво става зад кулисите на властта: приятели и съпругите им получават важни постове. В друг ресор трябва да е сигурно, че ГЕРБ ще може да взема пари, по почина на министър Дянков.

И ако все още се намира някой да твърди, че ГЕРБ били против социалистите - не му вярвайте! Царедворци и социалисти се връщат на работа, без конкурси и на постоянни договори!

Децата на хора, дръзнали да критикуват властта биват изхвърлени на улицата, за да няма критики, а само хвалебствия!

Нищо ново под слънцето.

Пореден сериозен инцидент в БДЖ, докато министърът на транспорта събира журналисти и ги черпи за сметка на РВД във ведомствената станция на предприятието в Банско, докато им раздипля как ще прави бизнескласа във влаковите композиции на БДЖ!

Тази сутрин в района на гара Драгоил, два влака са се сблъскали челно. Тежко са пострадали машинистите, от пътниците бе съобщено за 13 души пострадали. Към мястото на катастрофата са изпратени линейки и екипи на „Гражданска защита”. Министерство на здравеопазването съобщи за 15 души пострадали от инцидента, а два часа по-късно цифрата нарасна на над 25 ранени!

Пътниците са били накарани да слязат от композицията и са стояли на дъжда и в студа, като им е било казано, че ще е добре да си извикат близки, които да ги транспортират! За пострадалите, особено за тези с фрактури и открити рани е било съобщено, че ще има линейки!

В същото време министърът е обяснил пред журналисти, че е организирано извозването на пътниците със съдействието на Гранична полиция до гара Драгоман. Всички пътници са превозени към гара Драгоман, а от там се извозват с автобус към София, който е на БДЖ", каза още Цветков, ксоето бе опровергано от потърпевши в обедната емисия "Новини" на bTV.

По първоначални данни инцидентът е станал около 07.50 часа когато идващ влак от Сърбия, Белград-София тръгнал от Калотина-запад, на излизане от гара Драгоил, на изходния сигнал се е ударил в служебен влак, който вози всяка сутрин служители от Драгоман. От първоначалните обяснения на жпслужители от гара Драгоил стана ясно, че служебният влак е бил намалил скоростта и почти спрял, като всъщност скоростта на сблъсъка е останала единствено тази, на движещия се насрещен влак от Белград.

БНР, „Хоризонт” съобщи, че пострадалите са с различна степен на травматични увреждания и по първоначални данни са без опасност за живота. Осигурен е зелен коридор за транспортирането им в лечебни заведения в София. Част от тях са получили необходимата помощ на мястото на инцидента и във филиала на Спешна медицинска помощ в Сливница.

До 10.30 часа в Спешното приемно отделение на УМБАЛСМ „Пирогов” са постъпили 22 души, пострадали при влаковата катастрофа край гара Драгоил със сравнително леки наранявания на крайниците и главата. Между ранените е и машинистът на сръбския влак. Спешните екипи са извършили обстойни прегледи и изследвания.

Шестима от пострадалите пътници са транспортирани и приети във ВМА, други от пострадалите палучават медицинска помощ във филиала на Спешна помощ в Сливница.

90 души са пътували в международния влак Белград – София, който се сблъска челно със служебен пътнически влак с един вагон на БДЖ, са съобщили за Агенция „Фокус” от БДЖ.

Същият източник е информирал агенцията, че няма данни колко са пътувалите служители в машината на БДЖ. На мястото на инцидента е заминал веднага изпълнителният директор на компанията Пенчо Попов. Уточнено бе, че сред 90-те пътници в международния влак има чешка група.

Обещано бе във включване на живо в сутрешното предаване на bTV „Тази сутрин”, че ще бъде осигурено извозването с автобуси на пътниците на международния влак до София.

По първоначални данни, ударът между влаковете е бил със скорост 50 км в час.

Това е втори инцидент в разстояние на няколко дни, който се случва с БДЖ. Преди два дни, в. „Труд” в кореспонденция на Теменужка Йоцова съобщи, че четирима ревизори на вагони от жп гарата в Мездра са предотвратили обгазяване и евентуална експлозия с непредвидими последствия в железничарския град!

Инцидентът е станал около 8 ч в петък, 1 октомври. По време на рутинна проверка на влакова композиция ревизорите Стефан Йорданов, Владимир Вълков, Ангел Вутов и Венцислав Кънчев забелязват, че има изтичане на газ от 2 вагона от товарния влак. Железничари първо усетили миризмата, после чули и леко свистене. Те незабавно алармирали Транспортна полиция, “Бърза помощ”, Гражданска защита и пожарната. Рискът от инцидент бил още по-голям, защото цистерните, които изпускали газ, се намирали само през един коловоз от интензивно използваните от пътнически влакове перони. Дори случайно хвърлен фас през прозореца на преминаващ влак можел да вдигне във въздуха и гарата, и част от центъра на Мездра. Можело да има и жертви - по това време през гарата преминават 2 експреса от и за София, както и бързият влак от Видин към столицата. Това била причината районът веднага да бъде отцепен. При изключителни мерки за сигурност цистерните с пропан-бутан били извадени от товарната композиция и преместени на 19-и глух коловоз.

"Труд" съобщи и за друга жестока жп катастрофа на 25 септември, при която дерайлира товарен влак със скрап в Полски Тръмбеш и блокира жп трафика между Русе и Горна Оряховица. Инцидентът станал, докато композицията влизала в жп гарата в града. Локомотивът, движещ се от Русе към Перник, бил с 15 вагона, като част от тях били натоварени със скрап. След завой три от вагоните изхвръкнали от релсите, преобърнали се и тонове желязо се изсипали върху линиите.

Служители от гара Драгоил и източници от Министерство на транспорта съобщиха за „Хроники”, че трети влак е преминал преди инцидента без разрешение и имало вече версия, че именно той предизвикал объркване в системата на управление. Единият от двата катастрофирали влака е бил предупреден секунди преди катастрофата за опасността и е успял да намали максимално и спре, поради което ударът не е бил фатално силен. Министър Цветков призна съобщеното от неговите подопечни от министерството в интервю за „Преди всички” по „Хоризонт”, но не пропусна да омаловажи инцидинта, като обясни, че "за щастие нямало загинали"?!

Това изявление на министър Цветков напълно кореспондира с публикуваното на сайта на подопечното му министерство съобщение:

Министър Цветков представи телефон за безплатни съвети на пострадали при катастрофи.

В обедната си емисия bTV излъчи репортаж, от който бе видно, че министърът на транспорта Александър Цветков е употребил случилото се за PR-акция, а не в интерес и оказване на помощ на пострадалите пътници.

Сред пострадалите, по данни на телевизията е имало хора с фрактури и само случайно преминаващи автомобили и човешкото милосърдие ги е спасило да не висят на пътя в студа и дъжда. Група деца от Габрово, които са се връщали от Чехия са се били събудили и това, според разказа на пътничка ги е спасило да не изпопадат при удара.

Част от пътниците от катастрофиралия влак са били посрещнати от екип на bTV, една от жените, която е пътувала във влака разказа: "Ние бяхме в трето купе, с мен пътуваха петима сръбски студенти, които учат в София и Велико Търново..., В момента на удара единият студент извика: "Краката ми отидоха!" и започна да пищи силно! Виждам, че по мен тече кръв, много се уплаших, една врата беше паднала и затиснала едно момиче... казаха да излезем на шосето и започнаха да извозват тежко ранените, а ние стояхме под дъжда. Такъв дъжд валеше и дойде един служебен бус и началника на митницата... И ние питаме: Защо трябва да чакаме толкова, да влизаме навътре да не ни вали дъжда, и той тогава: "Вие да се радвате, че съм ви отпуснал моя служебен бус!" /като че ли го е донесъл от къщи!/, за да се придвижите, защото няма превоз!"

Репортерът на bTV е оставил пътниците чакащи, на Централна гара, някой да им осигури транспорт за родните места и крайните точки на пътуване, които така и не са успели да стигнат.

Тук му е мястото да спомена друга безумна инициатива на министъра на транспорта, показана в сайта на министерството му:

Министър Цветков разпореди в гарите и влаковете да бъдат поставени плакати за безплатните консултации за жертви на катастрофи

Преди време в печата се появиха публикации, че министър Александър Цветков е разследван от ДАНС - вицепремиерът Цветан Цветанов замълча и не коментира съобщенията, а премиерът Бойко Борисов не отрече, че проверяват Цветков.

Защо министърът на транспорта се хързулна по мотото на Надежда Михайлова да храни журналисти, защо си позволява да го прави на чужда сметка – РВД е държавно предприятие, но не взема и стотинка от бюджета, както и трябва ли да поставят камери, които да снимат и Александър Цветков какви ги върши в битността си на министър на транспорта – от днес започваме да публикуваме факти и документи, за да покажем на премиера Бойко Борисов, че правилно е поискал да разследват министър Александър Цветков от ДАНС, и че има неща, които даже и министър-председателят не знае за своя подопечен, тъй като Цветков ги върши зад гърба му!

Ще започнем с факта, че на сметка на държавно предприятие РВД /единственото, което не взема и стотинка от бюджета, поради специалния си статут -бел. Л. М./, министър Цветков си е спретнал Семинар за обсъждане на проблемите на транспорта, с журналисти и своите подчинени - зам.-министър Камен Кичев или продавачът на самолетни билети, както го наричат на галено в министерството на името на предишната му дейност, зам-министър на транспорта, Ивайло Московски, с ресор - информационни технологии и съобщенията, европейски програми и проекти, и евроатлантическо сътрудничество и Първан Русинов, заместник - министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с ресор информационни технологии и съобщения.

Станцията на РВД в Банско, както неведнъж съм писала е за рехабилитация на работещите в РВД и там храната и спането не се плащат!

Това се ползваше по откат от един предишен министър, човек на Симеон Борисов, наречен Пламен Петров, който освен, че прекарваше времето си в трошене на скъпи автомобили на РВД, които никога не плащаше, водеше в Банско и когото свари, а и уреждаше "царски" приближени да спят, почиват и ядат на корем, в Банско, барабар със съпруги, деца, де що е челяд...

Та след като обсъди Цветков с журналисти проблемите на транспорта, продължиха влаковите инциденти, и едва ли скоро ще спрат!

Четете още:

Горя пътническия влак София-Бургас – никой не го съобщи!

Министърът на транспорта – министър на криеницата

Руски туристи това лято? Само през крив макарон

Палежи, физически удари, нарязване на гуми, запалени български камиони, чупене на стъкла, огледала, фарове. Зачестиха случаите на нападения над български шофьори, които преминават през Гърция в района на пристанищата Игуменица и Пирея, както и в участъци в района на Атина. Няма ден без насилствено задържане на водачи, заплахи за физическа саморазправа, палежи на тежкотоварни превозни средства, нарушаване на целостта на товарите, блокада на пътищата от гръцките стачници!

Пловдивски превозвачи вече отказват да пътуват до Гърция. Гръцката полиция не прави нищо за това, което се случва с нашите шофьори в Гърция. Това каза пред журналисти Илиян Филипов, собственик на голяма транспортана фирма по време на провелата в Пловдив среща между на министъра на транспорта Александър Цветков и засегнатите от действията на гръцките стачници шофьори, предаде репортер на радио “Фокус” - Пловдив. По думите на собственика на фирмата гърците мародерстват с българските шофьори, заплашват ги и така са подложени на постоянен стрес по време на работа. Филипов каза още, че вече е получил няколко отказа от свои служители да пътуват до Гърция с камионите си, тъй като камионите им продължават да се спират от стачкуващите гърци и не се знае кога ще бъдат пуснати. Гърците отварят товарните помещения на камионите, влизат вътре, а отговорността е изцяло на нашите шофьори, допълни собственикът на пловдивската фирма. Той каза, че не могат да си позволят да спрат тези превози, тъй като над 600 души ще останат без работа.

А министър Цветков? Той си наместил очилцата, гледайки разбиращо и толкова! За такова министерстване вески е готов да бъде с неговата заплата!

Министърът пристигна в Пловдив, за да се срещне с български превозвачи, които претърпяха загуби вследствие на нападенията над техни камиони на гръцка територия. На срещата присъстваха и представители на Българският съюз на товарни превозвачи. По време на срещата български превозвачи обявиха, че има още случаи на пострадали в Гърция български превозвачи.

Представител на пазарджишка фирма се оплака, че има един опожарен товарен автомобил и редица случаи на нападнати шофьори от пазарджишки фирми.

Министър Цветков коментира, че е притеснен от действията на гръцките превозвачи. Според него, явно българските им колеги са най-сериозната им конкуренция. Предстои либералиция в Гърция и очевидно това силно притеснява гръцките превозвачи, но те не бива да пренебрегват основните правила в Европейския съюз. Видно е, че в Гърция не са свикнали с европейското поведение, въпреки са членове на съюза преди нас, коментира още транспортният министър и изрази притеснение, че напрежението може да ескалира. Министърът на транспорта Александър Цветков обяви още, че ще поиска среща с гръцкия консул.

Той е слушал превозвачите, кимал разбиращо с глава, коментирал, че е притеснен от действията на гръцките превозвачи, че не се държат като европейци! Това вероятно е голямо постижение на превозвачите – да запознаят министъра със събития, които са известни още от зимата и които започнаха отново преди пет дена! Сега, след пет дена той щял да потърси гръцкия консул! И като го намери какво? Консулът ще уреди нещата?

Или консулът ще отиде при гърците, за да говори с тях да бъдат европейци? А стачниците щели да пратят пари и обезщетения на българските си колеги може би?

Или заплатата на този министър на транспорта, политик от общинарски тип, ще остане невзета заради несправяне с работата? Както се случи с проф. Борисова?

Забил се е човекът в автопрегледите и даването на шофьорски книжки, камери ще слага, за да стресне корумпираните и повтарящите се проблеми на превозвачите не са му първа грижа!

Българският съюз на товарните превозвачи вече поиска помощ от държавата заради нападенията срещу български камиони на територията на Гърция.

"Сериозно сме обезпокоени от факта, че гръцките превозвачи изливат стачните си вълнения като нанасят сериозни щети на български автомобили, в това число палежи, физически удари, нарязване на гуми, чупене на стъкла, огледала, фарове. Зачестиха случаите на нападения над български шофьори, които преминават през Гърция в района на пристанищата Игуменица и Пирея, както и в участъци в района на Атина", се посочва в писмото на браншовата организация.

От съюза съобщиха, че възнамеряват да инициират протестен поход към всички КПП към Гърция, в знак на съпричастност с пострадалите български превозвачи и останалите "потърпевши от безчинствата на стачниците и безхаберието на гръцката държава".

Единствената институция, която реагира адекватно на това писмо и съобщенията за нападения над български шофьори в съседна Гърция бе Министерство на външните работи! Той изпрати нота до Посолството на Република Гърция в София нота, в която българската страна изразява дълбоката си загриженост във връзка със зачестилите напоследък инциденти с български камиони и техните водачи, извършващи превози на територията на Гърция. В нотата бе отбелязано, че формите на протест, които нарушават фундаментални права и свободи на други граждани на ЕС и засягат основополагащите принципи на Свободния пазар на Общността, са неприемливи.

МВнР настоя за незабавна намеса на гръцката полиция, която да предотврати актовете на посегателства срещу личността и имуществото на българските превозвачи.

Българската страна изрази категоричното си несъгласие с подобни действия и заяви, че подобно поведение от страна на гръцките граждани е недопустимо. „Настояваме гръцките власти да предприемат необходимите действия за справяне с изключително усложнената обстановка”, се посочва още в нотата.

29 септември, БНТ, „Денят започва”:

Водещ: Ние вчера се свързахме с говорителя на гръцката полиция Танасис Кокалякис. Ето какво каза той по този въпрос:

Танасис Кокалякис: Точен брой на случаите с насилие над български шофьори на ТИР-ове и нападения над товарни автомобили не мога да ви дам. Това са инциденти, които достигат до полицията, само ако са получени сигнали от шофьорите.

Репортер: Как върви разследването на последния случай на нападнат български шофьор в Кавала?

Танасис Кокалякис: Издирват се още четирима души по случая. Когато сме се натъквали на такива ситуации, където е упражнявано насилие, винаги сме се намесвали, оттам нататък обаче пътищата на Гърция са много, няма полиция абсолютно навсякъде, за да контролира до най-малката подробност какво се случва по пътищата, къде може да има хора, които изведнъж и по свои подбуди започват да хвърлят камъни и други предмети срещу камионите. И тук не става въпрос само за камионите с българска регистрация, а за ТИР-ове, които според стачниците извършват саботаж на стачните им действия...

Често полицаите не реагират и се обръщат с гръб, за да не виждат нападенията, тъй като по места имат и роднински връзки със стачкуващите.

И така: Миролюб Столарски, председател на Асоциацията на сдруженията в автомобилния транспорт уведомява Минстерство на транспорта, Министерството на транспорта уведомява от своя страна Министерство на външните работи, което пък пуска нота до гърците.

А кой и кога уведоми Брюксел за случващото се?

След като еврокомисарите се „разтревожиха” за накърнените права на цигани да пътуват – дали този път ще се трогнат от нападания над превозвачи, които си изкарват хляба почтено?

И какво се случва със свободната търговия, свободното придвижване на хора и стоки?

Българският превозвач е един от най-конкурентоспособните в ЕС, това значи ли, че германските и испанските превозвачи трябва да чупят камионите и да блокират пътищата? Гърция е единствената държава в ЕС, която не допуска чужди превозвачи на своята територия да се регистрират и да работят.

За разлика от Гърция, в България има регистрирани гърци фирми и никой не ги напада и наранява...

Държавата се грижела за българите, които са в беда зад граница – твърдеше премиерът Борисов. Тогава що ще министърът му на транспорта тук и още не е заминал по пътищата на гърция, та да види с очите си какво се случва с транспортните фирми и превозвачите?

Е, може някой да му забие шамар в мелетата по пътищата, но нали е министър? Ще се оплаче, ще стане скандал, че може, и нападенията да спрат?

А от България и баба знае да прави срещи и да слуша, кимайки разбиращо, зад очилцата!

Но какво да очакват хората от транспортния министър, след като направи за свой заместник един продавач на самолетни билети?

Какво да очаква човек от този министър, след като говори на границата на лъжата при уволнението на генералния директор на РВД, и то толкова далеч от истината говори, че новият генерален отрече твърденията на министър Цветков за причините за тази смяна!

Още за министъра на транспорта от общинска величина...

И как не спазва разпорежданията на своя началник, министър-председателя Бойко Борисов очаквайте по-късно! Както би казала баба ми: той работи, за да нарушава заповедите на премиера, заплаа получава даже за това!

Очаквайте подробности!

Забавени с месеци плащания, отложени плащания, нерегламентирани местения на различни парични средства от една сметка в друга, рекет на фирми за дължими пари по вече свършена работа – дълъг е списъкът от хватки, с които министърът на финансите Симеон Дянков лавираше, за да демонстрира пред ЕК и премиера Борисов, че всичко с финансите на държавата е наред! Въпреки това нещата стигнаха до актуализация на бюджет 2010 г. - до неплатени десетки и по няколко стотици милиони, прибиране на рекет от фирми, на които държавата дължи пари за свършена работа.

Министърът на здравеопазването проф. Анна-Мария Борисова извърши „грях” като разкри, че екипът на дянков с месеци бави определянето на цените на различните клинични пътеки, за да може реално да започне реформата в здравеопазването. И по тази причина тя бе уволнена! Цените все още не са направени...

В първия Бюджет 2010, който Дянков написа през живота си липсваха: антикризисни мерки на правителството „Борисов” със средства за преодоляването им, и механизми за покриване на дупката от някакви два милиарда, които били по договори от старата власт, според твърдения на кабинета „Борисов”?

Всъщност такива договори така и не бяха открити, но бяха обявени чак няколко месеца след влизането и приема на бюджет 2010... Договори, които никой не видя, договори, плащането по които не беше заложено в Бюджет 2010 – т. е. нямаше как от тях да се е отворила дупка в бюджета!

Една от „гениалните” идеи на Дянков бе да „отвори очите на премиера Борисов, как ръководител полетите в РВД получавали високи заплати!

Интригата РВД

Министър Симеон Дянков направи интригата, като наля масло в огъня за в пъти по-високи заплати, защото от РВД не искаха да му подарят значителна част от печалбата! И то след като за РВД това е противозаконно, а пък и вече печалбата му беше обложена веднъж с данъци както си му е редът!

Вярно е – заплатите на ръководителите на полети са по-високи от премиерската, но статутът на РВД, вътрешните правила на IATA и начинът на формиране на заплатите в това предприятие обуславят този размер. И обосновката за високите заплати на ръководител полети е в отговорността им в пряката работа – отговорност, каквато едва ли има всяка минута от работното си време който и да е министър от кабинета, отговорност, каквато едва ли имат депутатите. Това е отговорността да се водят по дузина самолети в различни коридори и височини едновременно и безопасно, така, че нито един от тях да не падне или се сблъска с другите, които летят в момента в българското небе.

Тези, които бъркат РВД с КАТ би следвало да правят малката, но съществена разлика, че едните контролират автомобилите на земята, а другите – самолетите във въздуха.

„Небесните” катаджии от РВД говорят перфектен английски, говорят и английски, какъвто да разбират при разговор с всеки един от командирите полети – с наречие, развален, английски от Карибите, английски, какъвто не всеки англичанин би разбрал веднага. А да водиш самолет и говориш с пилота, така че да те разбере, далеч не е като езиковите ти познания да се изчерпват с „"Congratulation”! В РВД езиковото „разбирателство” е въпрос на секунди за правилна реакция – правилна езиково, правилна и компетентна по отношение на безопасността на полетите в съответния участък. Обратното е - сигурна смърт поне на няколкостотин пътници и разбит самолет!

Да си пред радара при непрекъснат и значителен растеж на обслужвания въздушен трафик, в увеличени нива на безопасност, не е като да риташ футбол с Иван и Андрей, или да играеш тенис с противник, който не смее да спечели, защото си премиер!

Парите на РВД не принадлежат на държавата!

Не защото бюджетът не дава стотинка за РВД, а защото правилата на РВД са такива: правила, които задържат печалбите и правят възможно непрекъснатото модернизиране на системите за управление на въздушното движение. Задръжаните средства на РВД дават възможност за равнопоставено участие на страната ни във водещите европейски и световни организации в областта на авиацията, тъй като непрекъснато се въвеждат и усвояват високи технологии.

България е част от европейското Единно небе – това дали Симеон Дянков го е чувал? Оперативната система за управление на въздушното движение SATCAS разполага с авангардни високотехнологични функционалности - обемът на обслужвания въздушен трафик може да нараства и реално нараства, но това никога не е за сметка на качеството на безопасността на полетите. В РВД и ежечасната дейност на авиодиспечерите няма норма, няма фиксирани цифри за обслужвани полети – има само едно: всеки самолет да прелети безопасно над българска територия или да кацне също така – без аварийно и запазвайки живота на пътниците си.

Дянков умело използва липсата на яснота по статута на РВД за премиера и направи каквото успя!

Откъде идват парите на РВД?

Като казвам, че РВД не взема и стотинка от бюджета на държавата, то трябва да изясня и откъде идват парите на РВД.

Държавното предприятие събира пътни такси за аеронавигационно обслужване за използването на радионавигационни средства и полетно обслужване в зоната на летищата и за аеронавигационно обслужване при прелитане в обслужваното въздушно пространство на Република България.

Основните приходи на ДП РВД са от пътните такси, фактурирани и събрани от Евроконтрол, съгласно клаузите на Многостранно споразумение за пътните такси. Освен от пътните такси, дейността на ДП РВД се финансира и от средства по кредити, лихви по депозити, помощи, дарения, обучение и квалификация и други услуги, свързани със специфичния предмет на дейност.

Целенасочено се криеше от Борисов, че

ДП РВД не получава финансиране от държавния бюджет. Набраните средства от дейността му се разходват за издръжка на дейността на ДП РВД, за придобиване на активи, за дейности по търсене и спасяване, за повишаване на квалификацията и програми за подготовка на персонала, за програми за подобряване на националната система за аеронавигационно обслужване и за задължения по международни договори и др.

ДП РВД осигурява непрекъснато обслужване на въздухоплавателните средства над площ от приблизително 145 000 кв км от един районен контролен център - /РЦ за ОВД/ - София. През 2008 г. от РВД са обслужени над 500 000 прелитащи полети на граждански въздухоплавателни средства, без закъснения, или от предизвикани от оперативни ограничения.

През натоварения летен период за едно денонощие се обслужват около 1200 прелитащи въздухоплавателни средства. Районният център за обслужване на въздухоплавателните средства - София има капацитет за едновременна работа на 11 граждански сектора и 2 сектора за гражданско-военна координация.

500 000 полета за година, при силно намалелия състав на ръководител полети, при наличието на незаети места, при високата цифра на изтичане на квалифицирани кадри в чужбина, при високата смъртност, при условие, че авиодиспечерите рядко се пенсионират и умират млади от свръхнапрежението на професията. Наясно ли бе финансистът с голямо „Ф”, Дянков, че още малко текучество от РВД към чужбина и ще трябва България да затвори небето си?

Някой насочи Бойко Борисов да погледне в паничката на ръководител полети в РВД и да заяви на всеослушание, че най-високата заплата ще взема той и всички останали заплати трябва да са под неговата!

Република България е член на Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/ по силата на присъединяване към Чикагската конвенция. Много преди да сме били страна членка на Европейския съюз или НАТО.

Република България е член на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването /ЕВРОКОНТРОЛ/ от 1 юни 1997 г. А ЕВРОКОНТРОЛ е създадена по силата на Международна конвенция за сътрудничество в областта на въздухоплването, подписана през 1960 г. Република България се е присъединила към тази Конвенция със Закон за ратифицирането й, приет от 37-то Народно събрание на 30 януари 1997 г. Със същия закон е ратифицирано и Международното споразумение за пътните такси. ЕВРОКОНТРОЛ изпълнява задачи по осигуряване на безопасно аеронавигационно обслужване на въздухоплавателните средства. В тази връзка ЕВРОКОНТРОЛ реализира Европейската програма за управление на въздушното движение /ЕАТМР/.

На вниманието на финансиста с главно „Ф” Дянков и неговия настойник и премиер:

Дейностите в ДП РВД по осигуряване на безопасността на обслужваното въздушното движение, мерки за намаляване на риска от реализиране на авиационни събития, това са нещата, които имат най-висок приоритет, което е нормално за работещите в предприятието.

Тук се налага да направя важно уточнение: държавно предприятие "РВД" не формира печалба, а реинвестира парите, които получава от такси на прелитащи и кацащи самолети, както и за обучение на кадри например, за истинска рехабилитация на своите служители. Това са правилата и изискванията на европейските партньори на РВД. Правила, които България е длъжна да спазва, тъй като сме страна-членка на ЕС, а не град Банкя или Монтана.

Срещу имуществото на ДП РВД не може да се насочва принудително изпълнение и за ДП РВД не може да се открива производство по несъстоятелност. Това е правило и не се нарушава.

Само едно не са предвидили от ЕВРОКОНТРОЛ – нареждането да се пълни държавният бюджет с пари от РВД. Според логиката на някои политици, които вероятно са наясно, че държавният бюджет не финансира РВД - РВД е „длъжно” да финансира гордостта на Симеон Дянков, наречена „нисък бюджетен дефицит”.

Но да се върна към днешното приемане на първо четене на Бюджет 2011 година. Ето мнението на икономисти, експерти, политици от различен цвят за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, бюджетът на НОИ, финансовата политика на министър Дянков и какво заложи той в новия Бюджет 2011 без да слуша никого:

Правителството прие бюджета на НОИ със знаменателното изречение на премиера:

„Много остро ще бъде всичко насочено срещу нас, но точната дума е да не ви пука”.

{edocs}mc-borisov-20.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Другото, което министър-председателят ни вмени бе „забравете лошия Дянков!”

Поучително е да се прочетат целите дебати в правителството по политиката, която ще имат към осигуровките, здравеопазването и социалните дейности.

{edocs}borisov-pensii-mc-20.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Държавата поиска да вземе професионалните пенсионни фондове

и да ги влее в НОИ с аргумента, че така „спасява” парите на народа!

И то след като 20 години нито едно правителство не потърси виновниците да изчезне държавният пенсионен фонд, парите, от който не бяха в торби на Централна гара, а в банка.

Тогава как българинът да се довери на държавата, респективно на управниците?

Премиерът заяви, че е готов да излезе и да къса и той както лекарите скъсаха споразумението си с правителството...

Само че Борисов овреме си даде сметка, че премиерското късане е нещо коренно различно – той ще трябва да се оттегли от властта, барабар с партията си ГЕРБ.

Междувременно се появи интервю с икономическия експерти проф. Димитър Иванов по темата за бюджета и политиката, която прокарва Симеон Дянков.

{edocs}d.ivanov-bnt-19.10.2010.doc,600,400,link{/edocs}

Бюджет 2011 е скандален и никой здравомислещ човек няма да го подкрепи – каза в студиото на БНТ депутат Мая Манолова.

Здравеопазване и социална политика в бюджет 2011

{edocs}byudjet2011-zdrave i pensii.doc,600,400,link{/edocs}

„Според мен няма депутат, който да е отговорен пред своите избиратели, пред себе си и пред своето семейство, който да подкрепи този скандален бюджет. С него по един скандален начин се одържавяват 1 милиард и 500 милиона - пари от българските граждани за здраве. Те просто изчезват. . . – каза Мая Манолова.-... те изчезват яко дим без всякаква следа. Редно беше според мен да им устроим поне едно сбогуване на тези пари, предвид и рефрена, който цяла година поддържаме - къде са парите от здравната каса. Беше ясно. . . беше нужно да стане ясно къде отиват тези пари, а не в необятното царство на финансовия министър Дянков. Поне такъв би следвало да бъде ангажиментът към

хората, които честно са си плащали здравните вноски. Но това не се случва. Това е според мен просто пладнешки обир. Освен това здравноосигурените лица ги чака и следваща екстра - те вече освен за собствения си риск болест, ще трябва да плащат и на здравнонеосигурените спешната помощ, психиатричната помощ, хемодиализите, лекарствата на онкоболните. . .

Ако теглим чертата какво остава: няма реформа, но се спират пари, и то пари на здравоосигурените – Дянков и тук, както и в науката да.ейства нап ринципа си: Като не им даваме пари, ще се самозакрият...

{edocs}zdrave-byudjet-nova.doc,600,400,link{/edocs}

И така, имаше ли днес дебати по Бюджет 2010 преди гласуването му на първо четене?

Всъщност имаше изказвания на депутати от опозицията, на които министър Дянков не счете за нужно да отговори и си ги пусна покрай ушите...

Както Биволъ вече писа, през 2007 г. Янева и Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

Оказва се, че "Метрон" е купила терена върху който е построена сградата от общинското дружество "Софийски имоти". В Имотния регистър липсват данни каква е стойността на сделката.

Това е втората допирна точка между дружеството и семейната приятелка на Цветан Цветанов. Тя беше избрана от ВСС за шеф на Софийски градски съд, който съгласно НПК е единственият компетентен да гледа дела срещу действащи министри.

Първата допирна точка е през 2002 г., когато Янева е представлявала фирма на баща й Яне Янев при покупката на два магазина в София от "Софийски имоти".

След разкритията на Биволъ за завидното имотно състояние на Янева, която успява да се сдобие със 6 имота като начинаещ съдия, сайтът Медияпул съобщи, че Янева е докладчик по едно от делата за "Софийски имоти", но не си е дала отвод.

Според Наказателно-процесуалния кодекс съдия, съдебен заседател или прокурор трябва да бъдат отведени от съдебното заседание, ако при определени "обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото".

Новоизбраната шефка на СГС обаче не счита, че се намира в конфликт на интереси и не възнамерява да подаде оставка, а етичната комисия на ВСС отказа да разгледа казуса.

Скандалът около избора на Янева и последвалите разкрития за конфликт на интереси ескалира поради нежеланието на ВСС да се сезира за казуса и опитите му да замаже нередностите. Съюзът на съдиите в България призова за оставки и реформиране на ВСС.

В ход са и две граждански акции, една от които е инициирана от Биволъ, с призиви по SMS и мейл до членовете на ВСС да подадат оставки.

Уволнен бе генералният директор на Ръководство на въздушното движение Георги Ангелов и на негово място бе назначен Диян Динев. Какво остана скрито в тази рокада и кадрова промяна ли бе това, или разправа? За начало ще сравня два факта: уволнението на Георги Ангелов бе извършено по факса от Министерство на транспорта, докато на новия шеф на РВД бе нужен цял месец платен отпуск, за да наобиколи определени фактори в ГЕРБ, да „целуне ръка”, както казва народът и да заслужи назначението си.

Промените по върха в РВД бяха белязани и от друго обстоятелство: зам.-министърът на транспорта Камен Кичев бе в Москва, за да разреши появили се противоречия с колегите си от руското Министерство на транспорта по провеждането на летните чартърни полети от „България еър” и от руската столица се обади да даде „едно рамо” на новото назначение в РВД с думите „сега РВД ще тръгне в правилна посока”. Неприятното в случая е, че докато Кичев правеше поредния плонж пред управляващата ГЕРБ да оправдава смяната на шефа на РВД преди да му е изтекъл мандата, провали основната задача, с която бе командирован в Москва – да „спаси чартъра с руски туристи”. В този смисъл и командировката на зам.-министъра на транспорта Камен Кичев се превърна в откровена екскурзия, по която пътни, дневни и прочие раздходи отново са от джоба на нищо неподозиращия български данъкоплатец.

„Когато има бизнес интерес и инвестиции, разстоянията между страните ни се скъсяват”, заяви днес министър-председателят Бойко Борисов при срещата си с бразилския министър на външните работи Селсо Аморим и е прав. Само че тази крилата мисъл на вожда на ГЕРБ вече няма да важи за транспортната част в отношенията на България с Русия, тъй като в тях вече ще липсват бизнесинтересите, инвестициите, пазарите и най вече руските туристи за родното Черноморие.

„Русия ще одобри програмата за редовни полети на авиокомпания "България Ер" от Варна и Бургас до Новосибирск за целия летен сезон”. Това съобщи за Mediapool зам.-министърът на транспорта Камен Кичев, докато бе в Москва на среща по проблема с руския си колега – зам.-министъра на транспорта Валерий Окулов.

Всъщност истината се оказа точно обратната и приказките на Кичев  за одобрена програма за редовни полети се озоваха на границата на лъжата, за което свидетелстват редица публикации в различни издания на руската преса.

Какво остава на родните туроператорски фирми: да целунат премиера по челото с благодарност за изявленията му, че загърбваме енергийните проекти с Русия и че Русия не е член на Европейския съюз, а ние като държава сме с евроатлантическа насоченост. Оттук нататък туроператорите ни, които ще останат с пръст в уста по брой отказали се руски туристи и ще вървят напред, „в правилната посока”, както указа зам.-министърът на транспорта, Камен Кичев от Русия докато правеше коментар за уволнението на шефа на Ръководство на въздушното движение, Георги Ангелов.

Като причина за отстраняването на назначения ог ГЕРБ Георги Ангелов зам.-министърът на транспорта Камен Кичев изтъкна и „неизпълнение на капиталовата програма” по време на неговото ръководство на предприятието.

Дали това твърдение на Кичев отговаря на истината? Защо ГЕРБ замени в Управителния съвет на РВД шефката на Пощенска банка Петя Димитрова, с общинарката Искра Иванова Ангелова-Костова, общински съветник от политическата група на ГЕРБ в Столична община, председател на Комисията към Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.

Каква е връзката между Комисията към Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на общинско равнище и едно държавно Ръководство на въздушното движение остава загадка?

Как УС „подпомогна” уволнението на Георги Ангелов – това са теми, които тепърва ще бъдат разисквани. Най-малкото защото от Министерството на транспорта нямаха готови отговори за смяната на шефа на РВД в първите часове на рокадата.

Източници на сайта „Хроники” от транспортното ведомство съобщиха, че смяната на Ангелов е била провокирана от факта, че от ГЕРБ целят на стъпят на врата на синдикатите в РВД и да диктуват заплати, социални придобивки и прочие детайли от възнагражденията на авиодиспечери и ръководител полети. Нещо, което докато Георги Ангелов бе начело на РВД нямаше да бъде възможно, тъй като той неведнъж е показвал на транспортен министър и обкръжение, че държи на кадрите си и няма да позволи да бъдат орязани заплатите или социалните им придобивки.

Вчера в министерство на транспорта се е състояла първата среща на синдикатите на РВД с министъра и нещата не са завършили добре и сопред очакванията на министъра. Очаква се нова среща, но засега е сигурно едно: от министерство на транспорта са категорични, че заплати, социални придобивки и прочие задължителни за тежката професия на авиодиспечери и ръководител полети са трън в очите на управниците и предстои те да бъдат сериозно орязани и отменени.

Да се върна към нарочения за „професионалист” по темата транспорт, бивш представител на австрийските авиолинии, Камен Кичев и как той загуби преговорите, които се състояха в Москва на 21 и 22 юни. След „екскурзията на държавна сметка” на Кичев до руската столица, стана ясно, че българските власти не са успели да договорят отмяна на забраната за полети от Новосибирск за Варна и Бургас за българската авиокомпания „България еър”, което е звучна плесница в лицето на залинелия ни туризъм. Това от своя страна ще доведе до ръст на цените за полети до България за руските граждани, тъй като „България еър” летеше по най-изгодните тарифи за туристи.

Полетите Новосибирск-Бургас и Новосибирск-Варна трябваше да започнат от първото десетдневие на юни и да продължат до средата на септември. Въпреки това, въпреки че новосибирският туроператор „Акрис” активно е продавал билети за първия полет Новосибирск-Бургас, от Росавиация са отказали да издадат разрешение за осъществяване на полета.

Периодът от юни до средата на септември – това е периодът на летния туристически сезон, в който туристическите компании по морето много разчитаха именно на руски туристи.

„България остана без въздух” под това заглавие „Росийская газета” пусна водещ материал, в който коментира:

„Връщането на руските туристи, включително и на децата, каращи детски лагери в България, е поставено под въпрос. Същото важи и за полетите на туристи от Русия към България....

... поредните преговори между българската и руската страна са завършили неизгодно за българската авиокомпания, която превозваше по най-изгодни за потребителите тарифи.

Преди седмица стана ясно, че под заплахата да не могат да излетят от България са няколко хиляди руски туристи от Новосибирск и Москва. Най-големи проблеми има за „морските” дестинации Бургас и Варна.

В случая проблемът не е с последствията на финансовата криза. Още от началото на летния сезон България имаше всички шансове да се нареди сред лидерите от страните, привлекли руските туристи, заедно с Турция, Египет и Гърция.”... отбелязва изданието.

България еър няма да лети до Сибир, с подобен коментар вестник „Коммерсант” описва руско-българския транспортен конфликт, като припомня, че седмица по-рано шефът на гражданска въздухоплавателна администрация, Тилко Петров заплашил руската страна, че ще бъдат спрени полетите на руския авиопревозвач „Сибир” от Варна и Бургас докато се разглеждал разрешителния режим от руското Министерство на транспорта на авиокомпания „България еър”.

Авиопревозвачът „България еър” получи отказ дори за еднични разрешителни, нужни за транспортирането до България на пътниците, които вече са си закупили билети. Тях е готова да превози авиокомпания „Сибир”, по на по-висока цена. Заради позицията на „Сибир”, която определена за превозвач до България, цените е трябвало да повишат и руските чартърни компании, което може да намали привлекателността на България като туристическа дестинация за руски туристи.

По данни от миналата година на Националния статистически институт в България са летували над 210 000 руски туристи, което тази година едва ли ще се случи.

Докато зам.-министърът на транспорта Кичев е бил в Москва, Русия и България са постигнали принципна договореност за замяна на съгласуваните маршрути на „България еър” от Перм с полети от Новосибирск. Изменението се очаква да бъде финализирано в хода на консултации, предвидени за октомври, което де факто проваля летния туристически сезон през тази година за осигурени руски туристи.

*        *        *

Отдихът на десетки хиляди руснаци в България е в опасност да бъде провален, с това заглавия и изданието „Новая газета” коментира провала на преговорите, на които замина Камен Кичев.

По този повод „Хроники” пита: ще получава ли Камен Кичев пълния размер на заплатата си, след като е провалил преговорите за чартърни полети за този летен сезон или ще бъде приложена върху трудовото му възнаграждение мярката на Симеон Дянков?

В министерство на транспорта дългогодишни служители често се забавляват с „номенклатурното чедо” Камен Кичев и с обсъждането какви и чии деца получаваха топли служби в задгранични дружества, като това на австрийските авиолинии? И дали един търговски пътник на кремове и тоалетна вода има достатъчно професионални качества да ръководи предприятие за производство на козметични продукти, визирайки спорната квалификация на зам.-министъра си, Камен Кичев.

Какво бе „пропуснато” в уволнението на шефа на РВД, Георги Ангелов?

На въпрос на сайта „Хроники” до пресцентъра на МТ, ще бъде ли преназначен сваленият от поста Георги Ангелов на друга длъжност, съобразно професионалната си квалификация, отговорът от МТ бе, че никой не бил длъжен да намира работа на сменения шеф на РВД, независимо, че в предприятието имало свободни места за ръководител полети и вървели конкурси. Вчера сутринта „Хроники” получи потвърждение, че смяната на Георги Ангелов не е кадрови проблем, а по-скоро разправа, тъй като той, по указание от най-високо място било наредено той да не бъде преназначен! Тук ще припомня, че самият Ангелов остави на работа бившия  генерален директор Цветан Дилов, остави на работа и съпругата на един от следващите генерални директори – Емануил Радев, разказаха за „Хроники” служители от транспортното министерство.

Какво стои зад смяната на шефа на РВД: според някои издания, това е било вследствие на високите заплати, които се получавали в предприятието и недоволството на премиера, че в държавата някой взема повече пари от него самият.

Изданията „пропускат” факта, че заплатата на вече бившия шеф на РВД бе намалена от министъра на транспорта преди няколко месеца.

Днес се оказва, че с намаляването на заплатата на бившия шеф на РВД е бил даден старт на операцията по отстраняването му от поста. Дали новият шеф на РВД Динев ще получава намалената заплата на предшественика си – това е въпрос, който предстои да научим малко по-късно, тъй като в Транспортното министерство все още нямаше яснота по въпроса.

Причината винаги е в парите

Всички правителства в България от последните 20 години знаят, че да се източва РВД е почти толкова безпроблемно и чисто, колкото безнаказано е да убиеш човек на пътя при пътно-транспортно произшествие. Дали пък зад саморазправата с шефа на РВД ГЕРБ не си осигурява пари за задаващите си избори, или отново ще се работи за пълнене на пробития бюджет на министър Дянков – във всички случаи щом една кадрова смяна се превърне в откровена саморазправа, то замислите на политиците навеждат на други внушения.

От РВД правителството на Жан Виденов взе 6 млн, за да подпомогне авиокомпания „Балкан”, от РВД вземаше и правителството на Иван Костов, и това на Симеон Сакскобургготски – да не отварям темата за безплатните почивки на политици, семействата им и прочие лица на базата на РВД в Банско. База направена, за да релаксират авиодиспечери и ръководител полети от тежкия труд пред радарите.

Нито едно от излизащите издания след смяната на шефа на РВД не зададе въпроса защо бе отстранен шефът на РВД преди да е изтекъл мандата му, нито едно от тях не потърси причината за саморазправата във факта, че министър Симеон Дянков взе с голям натиск и неправомерно близо 200 млн от РВД преди нова година и тази година също получи милиони от РВД, които обаче не бяха толкова много.

Други източници от Министерството на транспорта потвърдиха пред „Хроники”, че отстраняването на шефа на РВД и замяната му с друг била началото на плана за предстоящото намаляване в пъти на заплатите на авиодиспечерите и ръководителите на полети – нещо, което вече бившият шеф на РВД нямаше да допусне, тъй като в професионалния си път извървял всички нива в йерархията и бил наясно какво струва на колегите му да отговарят всяка минута за живота на пътниците в поне 10-12 самолета във въздуха.

С орязването на заплатите на ръководител полетите и авиодиспечерите Симеон Дянков разчитал да получи още пари в бюджета си и освен това се очаквало това да има дисциплиниращ ефект за тези служители – потвърдиха пред „Хроники” дългогодишни служители на транспортното министерство.

Ще напълни ли някога министърът на финансите бюджета си и ще достигне ли до приемлив бюджетен дефицит след събитията в РВД – това тепърва предстои да научим.

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

Иван Костов? Да дадем думата на Едвин Сугарев, който след избора на Георги Първанов за президент подава оставката си като посланик с мотива, че не желае да работи с бивш комунист.

19 април 2005  - поредната обществена фигура, срещу която насочва стрелите си Едвин Сугарев е Иван Костов, като пише до него Открито писмо, разпространено включително и в интернет. В това пространно писмо, придружено с множество приложения /част от които с гриф "Строго секретно"/ той обвинява Костов за:

• загубата на изборите през 2001 г.,
• за приватизацията на БГА “Балкан”,
• за договора за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД,
• за източването на РВД,
• за сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит,
• за сделката с “Плама” ЕАД,
• за двете фондации, свързвани с неговото име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от съпругата на Костов Елена, и политическата фондация “Демокрация”.

Фондация "Бъдеще за България"

Основана на 12 декември 1996 г. под съпредседателството на съпругата на президента Стоянов - Антонина Стоянова, съпругата на премиера Костов - Елена Костова, и съпругата на тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски  - Алиса Софиянска. През 1998 г.  Антонина Стоянова се оттегля и самостоятелно учредява и председателства фондация "Ценности".

Постепенно и Алиса Софиянска, без да го афишира, се оттегля от активна дейност в "Бъдеще за България", която оттогава досега се свърза само с името на Елена Костова. Във фондацията заедно с Елена Костова работят и съпругата на Красимир Стойчев - Слава, и на ексминистъра на държавната администрация Марио Тагарински - Вяра.

Повече за „Бъдеще за България” може да прочетете тук

http://www.omda.bg/bulg/news/party/Budeshte_za_Bulgaria.htm

"Бъдеще за България", че е получавала пари от фирма, свързана с КГБ и руската мафия.

На 4 април 1997 г.фондацията "Бъдеще за България" е получила по сметката си в БНП - Дрезднербанк, София, като "помощ" 80 000 USD от регистрираната в Швейцария фирма "Теленорд", зад която стои Григорий Лучански. От банковите документи става ясно, че доларите са преведени чрез Банк фюр Хандел унд Ефектен" В суифта е написано и предназначението им: "Подкрепа за благотворителната организация "Бъдеще за България". В списъците на спонсорите на фондацията, с които "Труд" разполагал", не фигурирали за 1997 - 1998 г. имената "Теленорд" и Лучански. В издадената за 1998 г. книжка на фондацията се представят набраните за 1997-1998 г. суми - общо 4 629 257 лв. За миналата година фондацията е отчела, че в нея са влезли 5 176 105 лв., информира "Труд".

В края на май 2000 г. Елена Костова обяви, че няма да публикува списък на дарителите на "Бъдеще за България, тъй като в страната нямало такъв почин. Тя отрече всички намеци за рекетиране на български фирми и лобиране, като нарече подобни слухове за "приказки на волнодумци". На въпроси на журналисти дали при нея идват "мръсни пари" г-жа Костова отговори за медиите, че проверява произхода на парите на дарителите си. Имаме си начин, тайна е, заяви тя в интервюта за пресата. На 8 септември 2000 г. Елена Костова официално призна, че "Бъдеще за България" е получила пари от Лучански.  Фондацията съобщи, че на 4 април 1997 г. са постъпили 80 000 щатски долара, равни на 127 992 000 стари лева, дарение от фирма "Теленорд", и са изразходвани за летни лагери на деца от 41 домове за сираци и социално слаби семейства.

Едвин Сугарев разпространи отворено писмо до Иван Костов,

след като преди вече бе предупредил, че ако бившият премиер, бивш лидер на СДС и сегашен лидер на Демократи за силна България не напусне политиката до 25 април, ще извади необорими и съкрушителни факти за него. В 43 страници Сугарев припомни изказвания на бившия премиер и лидер на СДС и ги противопостави на по-сетнешните му действия, описва скандални сделки и оценява ролята на Костов от 1989 година насам.

„Г-н Костов, нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС, защото това е каузата, която потъпкахте, и политическият дух, който поругахте", започва писмото на Сугарев.

„Обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Тогава какво търсехте вие там в течение на толкова години? Нарекохте Софиянски „помияр", защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото.

От днес, в продължение на няколко дни започвам публикацията на пълния текст на писмото, защото дава много отговори и връща в паметтта важни факти от годините на преход:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Иван Костов

I.

Г-н Костов, горните редове са единствената причина да напиша това открито писмо. Правя го, защото смятам, че има една граница, отвъд която арогaнтността и лицемерието просто не могат да бъдат търпяни – защото търпимостта ни прави съучастници, създава тяхната жизнена среда, превръща паметта и историята в тяхна територия. Нямате моралното право да претендирате нито за каузата, нито за политическия дух на СДС – защото това е каузата, която потъпкахте, и политическия дух, който поругахте.

Цялата история на СДС е минала пред очите ми – покрай трудно извоюваните победи видях и какви ли не предателства, подмяна на ценности, продажба на съвести, търговия с доверието на хората. Всички те бледнеят пред стореното от Вас – и като последствия, и като морална нечистоплътност. Не знам друг подобен случай в политическата ни история – един лидер да обяви създадената от самия него партия, издигнала го на най-високия пост в държавата и положила цялата възможна политическа мощ в ръцете му – за мъртва; след това без притеснения да я напусне и да създаде нова, опитвайки се по всякакъв възможен начин да приватизира избирателите й, да обсеби всичките й политически активи и да й остави в наследство собствените си пасиви. И да я хули ежедневно, систематично и безскрупулно – като че ли не е част от неговото собствено минало.

Вие обявихте СДС за творение на Държавна сигурност. Странно: тогава какво търсехте Вие там в течение на толкова години? Кой Ви издигна като депутат, политически лидер, министър на финансиите и премиер; от чие име управлявахте четири години България – от името на ДС ли? Нарекохте Софиянски “помияр”, защото бил напуснал СДС и направил своя партия. Два месеца по-късно направихте същото. Вие какъв сте тогава, г-н Костов?

Мога да предположа обичайната Ви индулгенция, свързана с едно име – това на Надежда Михайлова. Трябва ли обаче да Ви напомня, че не сте първият, изразявал съмнения във водената от нея политика – макар и с коренно различни основания? Точно заради такива съмнения  и открито поставяне на въпроса за пасивността на СДС, аз бях подложен на нещо като другарски съд на заседанието на Националния съвет на 13 май 2003 г. – като в ролята на обвинител се вживя не г-жа Михайлова, а точно Вие и Вашите най-близки съмишленици. Тогава ме нарекохте “търговец с политическото тяло на СДС”. Твърдяхте, че винаги ще стоите зад нея, че който напада лидера, напада и самата партия. Няколко месеца по-късно вече я демонизирахте, стоварихте върху гърба й всички възможни грехове. Бяхте ли тогава търговец с политическото тяло на СДС, г-н Костов?

Пиша тези редове и по още една причина – заради хората, които Ви вярват. Между тях има много мои приятели – и разбира се, има такива, които ми бяха приятели, а сега ме ненавиждат. Разбирам техния ентусиазъм, тяхната вяра и тяхната надежда – и аз самият съм ги изпитвал, и аз съм ги парсонифицирал във Ваше лице. Разбира се, техният избор е свободен и тази свобода е свещена за всеки демократично мислещ човек – но те имат и правото да знаят за кого става дума, преди да отнесете тяхното доверие в небитието. А има много неща, които те не помнят и не знаят.

Не знаят, че когато обявявате 14-ти декември за реалния празник на демокрацията, а 10-ти ноември за празник на Луканов, пропускате факта, че тогава Вас Ви нямаше там – сред хората, обкръжили парламента. По това време, а и доста след това, още пишехте статии в органа на ЦК на БКП “Работническо дело”, в които се здрависвахте с перестройката.

Не знаят, че изобщо не бяхте член на СДС чак до началото на 1995 г., когато Ви избраха за лидер, поради което по време на самия избор се наложи някой да поеме вместо Вас политическата отговорност за Вашата кандидатура – и тази глупост сторихме аз и Стефан Софиянски.

Не знаят, че страхливо изчезнахте в нощта на 11 януари 1997 г. и дълго време никой не можеше да Ви намери никъде.

Не знаят, че бяхте против уличните шествия и протести и дълго трябваше да Ви увещаваме, преди да излезете на улицата.

Не знаят, че в най-критичния за България момент се колебаехте дали президента да върне проектокабинета на БСП или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.

Не знаят /или не помнят – все едно/ че първите си стъпки като министър-председател направихте заедно с Красимир Стойчев в качеството му на Ваш съветник: президент на втората по мощ икономическа групировка в зората на прехода, първи собственик на “Мобилтел” и кредитен милионер, чието дело услужливо бе спряно от излъчения с Ваша протекция главен прокурор.

Не знаят, че Вие дадохте разрешение за продажбата на “Мобилтел” на Майкъл Чорни и пак Вие му дадохте лиценза, благодарение на който компанията бе продадена за 800 милиона долара.

Не знаят, че всички, които днес наричате предатели, помияри и корумпирани, са всъщност Ваш персонален избор – включително Надежда Михайлова, която номинирахте за лидер веднага след своята оставка, но тя Ви отказа – на което се дължи и огромната Ви неприязън към нея.

Не знаят степента и мащаба на Вашите отговорности относно срамни сделки като тези с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива.

Не знаят причината за чудодейния просперитет на Славчо Христов и братя Джанкови, както и причините за пълната недосегаемост на контрабандисти от ранга на Самоковеца.

Не знаят още много други неща – а би трябвало да ги знаят, за да могат да поемат в пълна мяра отговорността за своя избор днес и за своето бъдеще утре.

Вие впрочем имате богат опит в обещаването на достойнство и морал в бъдеще време. “Ние няма да ви излъжем!” – това беше постоянния рефрен на митингите през зимата на нашето недоволство. Всички бяха с нас тогава – мръзнеха нощем по барикадите и Ви вярваха. Това бе разцъфването на СДС, оплождането му с жива гражданска енергия. Тогава можеше да се направи решителния прелом в гражданското съзнание на хората, да се съгради реално гражданско общество, да се създадат реални основания за национално самочувствие и гордост. Спомняте ли си студентите, г-н Костов? С техните феерични шествия и политически карнавали, с мъжеството, с което останаха на площада, за да посрещнат полицейските палки в нощта на 11 януари 1997 г.? Всички те Ви вярваха, но вярват ли Ви сега – и за колко от тях се сетихте по-късно? Колко от хилядите хора от митингите и барикадите потърсихте, след като дойдохте на власт? Питам Ви – защото те осъществиха българската революция – не Вие, не скроената по Ваш модел партия. Всички те се довериха на вашето “Ние няма да ви излъжем!” – и останаха излъгани.

Вие им обещахте, че виновниците за банковата криза, в която изчезнаха спестяванията на милиони българи, няма да останат безнаказани. Как изпълнихте това обещание? Колко банкери са осъдени за ограбените и изнесени от България седем милиарда – толкова поне са според сметките на избрания с Ваши протекции главен прокурор? Колко, кажете ми? Кой и как потърси следите от тези пари? Кой настоя да бъдат екстрадирани Атанас Тилев, Иван Миронов, Иван Китов и куп още банкови герои? Кой поиска техните имущества да бъдат конфискувани?

Никой. Не Вие във всеки случай. Знам предварително Вашия отговор: не можем да се бъркаме в работите на съдебната система. Можехте – когато ставаше дума да бъде назначен Филчев за главен прокурор. По този повод Александър Джеров е говорил с Вас, настоявал е да не правите тази глупост, разказал Ви е за какво чудо става дума. Без никакъв ефект, разбира се. Защото именно съдебната система бе най-плътно овладяната от ваши хора част от държавната власт. Трябваше ви прокурор, който да свърши това-онова. Например да прекрати делото “Сапио” и делото срещу Вашия личен съветник и приятел Красимир Стойчев за източване на 8,5 млн. долара от Капиталбанк – това видяха хората в отговор на Вашето обещание.

Обещахте да отворите досиетата. Наскоро четох някъде Ваше изказване: “Ние отворихме всички досиета.” По-опашата лъжа трудно може да бъде измислена. Не, далеч не отворихте всички. Някои отворихте, а някои покрихте. Над 60 имена изчезнаха от списъка на Богомил Бонев, когато ставаше дума за действащите народни представители. Знам какво ще ми отговорите – решение на КС и прочее. Само че, г-н Костов, Вие имахте цялата власт в ръцете си. Имахте правителство, имахте президент, имахте абсолютно парламентарно мнозинство. И изобщо не Ви беше нужен никакъв закон. Защото освен всичко имахте и решение на НС от 1993 г. – напълно валидно и никога неотменяно – съгласно което архивите на ДС не съставляват държавна тайна. Можехте чисто и просто да вземете няколко камиона и да пренесета досиетата от сградата на МВР в Държавния архив.

Можехте – но не го направихте. И вместо да се заемете с този проблем още с идването си на власт, Вие го направихте в края на мандата си. Заехте се с гласуване на сложни закони и формиране на двустепенни комисии. При обсъждане на законопроектите се съветвахте със специалните служби, наследили ДС – и най-често приемахте тяхната гледна точка, а не тази на вносителите – т.е. на Вашите депутати. Мислите ли, че всички са забравили анекдотичните слова, с които напъдихте Методи Андреев, след като загубихте изборите през 2001 г.? Тогава сте му казали следното: “Ти не разбра ли, че заради твоя закон загубихме изборите? Един милион ченгета гласуваха срещу нас...”

Не заради закона и не заради ченгетата изгубихте изборите, г-н Костов. Изгубихте ги заради това, че излъгахте хората. Те не очакваха чудеса от Вас. Знаеха, че ще бъде тежко, че няма да потекат реки от мед и масло. Но вярваха във Вас и вярваха в СДС заради каузата, за която днес претендирате – заради ореола на тази партия, припозната като въздаваща политическа справедливост. Именна на справедливост се надяваха, на откритост, на честно отношение, на реален и равноправен диалог. И именно това не получиха от Вас.

Не искам да бъда несправедлив: оглавяваното от Вас правителство постигна наистина много. Не само защото бе първото, което изкара пълния си мандат, но и защото осъществи бавените с години реформи и с това промени радикално България. Само че в политиката има два равностойни въпроса: първият е “какво”, а вторият е “как”. Първият маркира направеното от ОДС, а покрай него и Вашата собствена значимост – Вие наистина бяхте пред дедектора на историята и имахте всички шансове тя да Ви оцени по достойнство. Вторият обаче съдържа в себе си решението на един привиден парадокс: след един пълен и оценяван от всички като успешен мандат, Вие изгубихте 1 400 000 избиратели – това е най-голямата загуба в историята на СДС. Като съвсем не е вярно, че огромната част от тези хора били обаяни от магнетичното лустро на Симеон Втори. Той просто материализира протестния вот срещу Вашето правителство. Хората гласуваха не за него, а против Вас – против Вашия авторитарен стил на управление, против необяснимата Ви търпимост към корупцията, против деградирането на синята кауза до административна клика и партия на властта, против високомерието и арогантността на местните сини велможи, против необяснимото и показно забогатяване на техните избраници. Това е реалната истина за 2001 г. – а не насилените обяснения за тежестта на реформите и медийните войни срещу кабинета Ви.

Поражението през 2001 г. бе до голяма степен предпределено – от самия генезис на създадената от Вас партия. Бидейки убеден в победета на изборите през 1997 г., Вие се заехте преди всичко да овладеете СДС – да елиминирате всички, които по някакъв начин биха застрашили Вашето статукво, да изградите строго йерархизирана структура, подчинена единствено на Вашата воля. Това изискваше да бъдат отстранени всички дотогавшани лидери на партии на национално и местно равнище, всички местни координационни съвети да бъдт разформировани и на тяхно място да се изберат нови лидери, нови общински и областни ръководства. Каква по-удобна възможност да махнете неудобните и непокорните – и на тяхно място да поставите “свои хора” на всяко възлово място в новата партийна структура? Е – направихте го. Пример за което беше отстраняването на към 80% от депутатите в състава на парламентарната група на СДС в 37-то НС – впрочем единствената в цялата история на СДС, която не се разцепи. Мащабните йерархични размествания създадоха организационен вакуум, даващ възможности за безпроблемно вместване на тези, които виждаха в членството си само перспективен достъп до позиции в бъдещата власт – и позиции, годни за скорошно осребряване.

Нямаше как подобна ситуация да не остави огромен властв ресурс в ръцете на партийния апарат – т.е. на Христо Бисеров и неговите координатори. Така СДС се превърна в партия на властта, а самото и създавне – в механизъм за корумпиране на низовите й структури. В крайна сметка партията СДС имаше много малко общо със своите прототипи – коалицията СДС и СДС-движение, а политическият дух, за който говорите Вие, стана безприютен някъде в годините на Вашето управление.

Искате доказателства? Най-красноречивият пример е Бургас: там лидер на СДС стана Йордан Цонев, известен на своите съграждани като Данчо Ментата, а негов заместник – Венцислав Чамурджиев – фигура, свързвана директно с подземния свят, представител на “Аполо и Болкан” за бургаския регион. Кворумът за избор на ръководство на новата партия е подпълнен с мутри и проститутки, на хората се раздават предварително листчета с имената на “правилните” избранници. Голяма част от седесарите напускат събранието, но “нови лица” има предостатъчно. Седмица или две по-късно бях в Бургас на среща с обществеността – там новите “лидери” се появиха по средата на срещата и се държаха смайващо арогантно, а после хвърлиха бомбичка във фоайето. Дори моят бодигард /тогава бях охраняван от НСО/ се стресна дотолкова, че после написа специален доклад до своите началници. В резултат на всичко това: синият Бургас никога вече няма да бъде син. Както впрочем и синята Варна – провалена от друг Ваш персонален избор: подсъдимият днес Добрин Митев.

Още примери? Като водач на листата в 25 МИР на София отидох на отчетно-изборното събрание в община “Илинден”. Тези, които познавах добре от изборите през 1994 г. и с които бях работил рамо до рамо, напираха да влязат в залата, а някакви непознати за мен лица ги биеха. Оказа се, че част от съществуващите клубове на СДС били обявени за нелегитимни, а вместо тях били формирани други клубове, които светкавично били регистрирани от “Национална координация”. Принципът на подбора бил железен: все хора, получили я дюкянче, я магазинче от общината. И всичко това за да бъде избран Христо Христов за председател. Да – избраха го. При избора към половината присъстващи напуснаха залата. През нощта след избора запалиха колата на местния лидер на “Екогласност” Петър Железаров. Писах Ви дълго писмо по този повод. Не благоворихте да ми отговрите.

А знаете ли какъв бе прякорът на Христо Христов в “Илинден”? Викаха му “лудото Ице”. Занимаваше се с амбулантна търговия на чорапи и бельо. Вие го направихте депутат, след това шеф на бюджетната комисия в парламента, след това шеф на комисията по хазарта. А основното му достойнство беше, че някога сте били съвойници.

Така беше правена Вашата партия. /Не мога да кажа моята – защото не беше моя – не случайно станах неин член едва след като Вие престанахте да бъдете неин лидер./ По тертипа на новите структури в “Илинден” и принципа “За всекиго по нещо”. Този принцип бавно, но сигурно съсипваше СДС. Той изврати каузата и разпиля основният политически капитал на синята партия – нейният ореол като единствената, способна да въздаде политическа справедливост. Партията, която днес обявявате за мъртва.

Едва ли има смисъл да анализирам Вашето управление. най-кратката формула е: направихте много, но погубихте доверието на хората. Заради чорапите от 25 долара на Йордан Цонев, къщата на Бисеров, мискинлъците на Бакърджиев, фирмите на Краус и фамилия, просперитета на Славчо Христов и братя Джанкови. Заради мълчанието и премълчаването, заради високомерието и шуро-баджанашкия манталитет, които с охота търпяхте и култивирахте. И заради това, че вместо гражданско общество и реална демокрация правехте силна държава. Вместо да се преборите с администрацията и бюрокрацията, превърнахте самото СДС в техен политически представител. Вместо да дарявате свобода, налагахте ограничения и разрешителни режими. Най-точно от всички е изразил този парадокс покойния Светослав Лучников – един от най-достойните хора, които съм имал честта да познавам. Например:

“Последното управление на ОДС, въпреки че спаси страната от катастрофата, въпреки безспорните си успехи в областта на финансиите и външната политика, не само че не успя да запази, но направо ИЗГУБИ народното доверие. Този горчив факт трябва да се осъзнае. И вината за него честно да се признае.”

И още:

“...правителството на СДС не можа да излезе от дълбоките коловози на социалистическата рутина.”

И още:

“Запазвайки предимствата на бюрокрацията, партийните структури на ОДС бързо се сработиха с нея. Усвоиха и те връзкарството, клиентелизма и корупцията, възможностите за обогатяване, които бяха многократно нараснали в условията на реформиращото се стопанство.”

И още:

“Грешката започна отгоре. Най-отгоре.”

От Вас, г-н Костов.

Тези редове са написани през юни 2002 г. Озаглавени са: “Обединяването на десницата”. Изводът е категоричен: “Българската десница се нуждае от единство.” Днес Вие сте на диаметрално противопложни позиции. Единството е мръсна дума, а говорещите за него – предатели. Най-близките до вас хора при правенето на партията СДС пък са натрапени като низвергващ пример: вижте с кого се съюзявате: Бисеров, Бакърджиев, Антоан Николов. /Нищо, че никой не е и помислял да се съюзява персонално с тях – СДС просто проектираше обединението на всички партии в дясното пространство – и Вашата включително./ Само че всички тези хора са Ваш избор. Без изключение. Вие знаехте още през 1997 г., че Бакърджиев е корумпиран – документите за неговите подвизи в община “Изгрев” лежаха на бюрото Ви. Това не Ви попречи да го направите свой заместник. Вие превърнахте Бисеров в сив кардинал и гледахте безропотно как превръща координаторите си в политикономически брокери. Вие лично застанахте и зад кандидатурата на Софиянски за столичен кмет, и зад тази на Петър Стоянов за президент – знам го прекрасно, тъй като и в двата случая съм се консултирал с Вас преди обсъждането на тези кандидатури на партийно равнище. Много лесно е сега да кажете: аз нямам нищо общо с всичко това. Или както казва Вашият PR Найо Тицин – ние сме нова партия и затова не сме обременени с минало. Много лесно, но не и почтено.

Уви, не само единството е мръсна дума за Вас. Антикомунизмът, основната спойка в СДС още от създаването му, се превърна в мръсна дума тъкмо в периода на Вашето управление. По Ваше време бяха напъдени и репресираните – спомняте ли си за покойния Руслан Чилов например? Когато му върнаха апартамента, той го продаде и дари цялата сума – 49 хиляди долара – на СДС. А после нито Вие, нито Вашите министри искаха дори да го изслушат.

Вие сте и единственият син авторитет, от чиито уста се отрони предположението, че БСП е вече реформирана партия. И единственият лидер на дясна партия, който не само бе готов да подкрепи общо правителство с комунистите, но и начерта “пътна карта” за неговото съставяне – и влезе в директни преговори за неговия състав. Без никакво смущение подготяхте нов Отечествен фронт, а сега пак без никакво смущение твърдите, че БСП е основният Ви политически противник. Какъв противник, за Бога? Вие сте основният съюзник на БСП. Знаете много добре, че единственият шанс да се предотврети идването на власт на комунистите е да се създаде широка дясна коалиция и след това – дясноцентристко правителство. Но въпреки това правите всичко възможно да провалите и едното, и другото. Всъщност точно това и ще направите, ако случайно влезете в парламента. Няма да гласувате за правителство на БСП, но ще гласувате заедно с тях против създаването на дясноцентристко правителство. С което ще им поднесете властта на тепсия. Или ще създадете предпоставки за нов вариант на режим от типа на Беров. Това е Вашата мисия – и ако сте честен човек, трябва ясно да го кажете на хората, които ще гласуват за Вас.

Неотдавна заявихте, че можете да спрете и НДСВ, и БСП към властта. Достойна мисия, ако Вашата партия бе първата политическа сила в страната. Как смятате да постигнете тази си цел с евентуалните си 10 или 12 депутати? Очевидно има нещо сбъркано в тази логика – само че Вие не разчитате на логиката. Разчитате на магията, носена от Вашето име и славата Ви на човек, способен да управлява с твърда ръка; разчитате на тези, които не искат да мислят, а искат да бъдат водени; на тези, които провиждат във Ваше лице новият Стамболов; на тези, които се кълнат пред знамето във вярност към Вас и призовават проклятието да застигне всеки, който измени на клетвата. Внимавайте, г-н Костов. И аз твърде дълго вярвах във Вас. Но няма по-тежко изпитание за един политик от това да застане лице в лице с излъганата вяра. Затова пиша тези редове. Заради хората, които виждат във Ваше лице въплътената своя надежда. Заради възможността утре това въплъщение да се окаже поредния политически труп, а безприютната кауза да полети нанякъде като самотна пеперуда.

Утре – продължението на писмото

Ако авторитетът на един магистрат се определя от това чий семеен приятел е и кой от властимащите го толерира – то няма как да не се съглася със съдия Владимира Янева-Манолева, че има „безупречен” авторитет!

Семейна приятелка на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, заведена от министър-председателя Бойко Борисов при папата в Рим – само тези две обстоятелства са достатъчни, за да си позволи Янева-Манолева да твърди, че е с авторитет, и то не какъв да е, а безупречен!

В безпрецедентно интервю за bTV Янева ни показа недвусмислено, че е непоклатима пред законодателството и скандалите, че е недосегаема – каквото и да предизвиква нейното доказано СПОРНО назначение за председател на един от най-големите и важни съдилища – Софийския градски съд!

Във въпросното интервю, което зрителите на тази телевизия трябваше да изтърпят, семейната приятелка на министър Цветанов, недвусмислено показа, че ще работи така, както той разбира правосъдието!

{edocs}janeva-sad.doc,600,400,link{/edocs}

В интервюто си, което е емблематично за времената на сталинизма и култа към личността, семейната приятелка на вътрешния министър, едва ли не се обясни във вярност на патрона си като каза дословно следното:

„Цветанов ни дава глътка въздух, за да можем да си свършим това, което е необходимо...”

В това интервю, което може да се чуе тук или прочете по-долу Владимира Янева-Манолева „пропуска” няколко важни биографични момента, които аз ще й припомня:

На 1 юни 2006 година, трима съдии от Софийски районен съд /СРС/ обжалваха в пред Върховния административен съд /ВАС/ мълчаливия отказ на Висшия съдебен съвет /ВСС/ да обяви конкурс за свободни бройки. Вместо това ВСС извърши назначения 5 дни след въвеждането на конкурсното начало в съдебната система.

Припомням, че на 12 май, с влизането в сила на промените в Закона за съдебната власт /ЗСВ/ бе въведено изискването за задължителен конкурс за всички места в съдебната система, като промените в ЗСВ оставиха на Висшия съдебен съвет да назначава само шефове и зам.-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби.

ВСС, без да се съобразява с промените в Закона за съдебната власт, по време на заседанието си на 17 май, назначи 85 магистрати, без да се обявява конкурс за тези места! Та, на въпросното заседание, членовете на съвета назначиха на място в СГС съдията от СРС Владимира Янева – Манолева. Другите две предложения бяха отхвърлени, без да бъдат обявени мотиви...

Темата бе твърде скандална и бе дълго време в полезрението на ЕС.

Втори епизод:

Под заглавие: 20 депутати, 41 съдии, 32 - ма кметове и още 20 прокурори с неверни данъчни декларации, общо 174 висши държавни чиновници бяха подали неверни данъчни декларации, съобщи тогава шефът на Сметната палата Валери Димитров. сайтът „Фрог нюз” публикува пълният Списък на Сметната палата, където под номер 36 четем: Владимира Янева Янева – Манолева, Съдия СГС, Подала уведомление. Не е декларирала ипотека на апартамент с площ  107,25 кв.м. в гр. София за обезпечаване на банков кредит в размер на 50 000 евро.

Сред депутатите се открояваха имената на Борислав Ралчев, Васил Иванов - Лучано, Нихат Кабил, зам.- министър Нина Радева, Росен Владимиров, Фидел Беев, Юнал Тасим и зам. министър на културата Явор Милушев.

Сред магистратите преобладаваха имена на съдии и прокурори, най вече от провинцията. Седем следователи също бяха подали неточни данъчни декларации, както и един областен управител.

Около избора на Янева-Манолева стана ясно, че тя не е декларирала надлежно всичките си имоти, даже една година – 2010, не е подала и данъчна декларация!

На 30 септември 1999 г. Владимира Янева купува къща от 93.9 кв.м2 и парцела от 485 кв. м.2 под нея на ул. Виктор Григорович 28 (точно срещу Медицинска академия). Стойността на сделката е 18600 лв.

Декември същата година Янева продава на Владимир Чендов апартамент от 82.420 кв.м. на ул. Хубавка в София (кв. Гео Милев). Сделката е на стойност 46912 лв.

За деня на жената - 8 март 2000 г., Янева си прави подарък, като за 29500 лв. купува апартамент от 70 кв. м. в Зона Б5.

През 2007 г., заедно със съпругът си Илия Манолев теглят ипотечен кредит от 50 хил. евро от Пиреос Банк, като ипотекират апартамент и гараж в столичния кв. Стрелбище на ул. Нишава.

Самият апартамент е купен от строителя "Метрон Инжинеринг" през септември 2005 г. срещу 23884 лв.

През март 2010 г. Янева купува гаражна клетка в близост до жилището за 16 хил. лв.

За разлика от съпругата си, Илия Манолев е по-скромен в имотните сделки. През 2002 г. той продава на Иво Георгиев и Надежда Георгиева апартамент в Хаджи Димитър. Те купуват 71 кв. м. за 18 хил. лв., но жилището е ипотекирано в полза на Манолев, като ипотеката е отписана следващата годиниа. Иво Георгиев е бизнесмен свързан с варненската група ТИМ. Той е управител на хазартната фирма "Астера I", дъщерно дружество на свързаното с Химимпорт дружество "Св. св. Константин и Елена холдинг".

Имоти "укрити" от Сметната палата

През повечето от годините, когато е извършвала имотните сделки, Владимира Янева е била младши магистрат и не е ясно откъде има средства за сделките. Тя е пропуснала да обяви придобитите от нея имоти пред Сметната палата.

От достъпните декларации от сайта на палатата се вижда, че до 2009 г. тя е пускала само уведомления, т.е. че няма придобито ново имущество. Чак през април 2007 г. тя се сеща да обяви част от сделките, но избирателно. Освен това има разминаване между данните в нейната декларацията и тези в официалните регистри.

Пред Сметната палата, през април 2009 г. тя декларира, че през 2000 г. е купила апартамент от 70 кв.м. - това е жилището в Зона Б5. В този случай няма разминаване.

В същата декларация новоизбраната председателка на СГС описва и купената през 1999 г. къща и парцел срещу Медицинска акадамия, но посочва, че тя притежава само 1/3 от имотите, като другите 2/3 са съответно на майка и Лили Янева и баща й Яне Янев. В имотния регистър, такова вписано обстоятелство няма. Според Агенция по Вписванията само майка й - Лили Янева притежава 1/3 от имота, а баща й - не. От партидата на имота се вижда, че купувач е само Янева. И за този и за другия имот, като произход на средствата новата председателка на СГС посочва "дарения".

Пак в декларацията от 2009 г. тя посочва, че през 2005 г. със съпругът й са придобили и апартамента на Нишава, като за цена е посочено "23885", а източник - "заеми." Интересното е, че тя "пропуска" да обяви купения заедно с апартамента гараж.

Янева не подава декларация за 2010 г. и въобще не намира за необходимо да обяви купеният лично от нея втори гараж.

За всички тези факти и обстоятелства Янева-Манолева мълча и продължава да мълчи, като че ли на са се случили!

„Може би колегите са видели в мое лице най-добрият претендент за този пост. Нека погледнем и от тази страна нещата. Включването ми в този избор е довело до мисъл в тях, че аз съм най-вероятния претендент за градски съд” – казва Янева-Манолева без да крие колко високо се САМООЦЕНЯВА.

Бих приела това, ако на 2 юни, в парламента, като първа точка в дневния ред не беше записано гласуването на процедурни правила за избора. И точно тази точка извади наяве как действа режимът на ГЕРБ...

„Предлагам, в процедурните правила, които приемаме днес, да се посочи един основен критерий за кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет: приятелство с л