Tag:русия

Вчера завърши разказа за моето пътуване до Грузия в дните на Рождество Христово. След като се върнах в България - напрежението в тази прекрасна страна отново покачи градус: принуденият да напусне държавата президент Звияд Гамсахурдия се бе върнал. Лидерите Китовани, Йоселиани и Чантурия канят бившият министър на външните работи на СССР, Едуард Шеварднадзе да се върне в родината си и кандидатства за президент.

Ще минат месеци: Шеварнадзе ще нарече опозиционните лидери и военните формирования "криминални структури.
Един от лидерите ще загине от изстрелите на терористи - това е темата на разказа оттук нататък. Тема, в която има борби за влияние, борби за пътя на Каспийския нефт, самоубит политик от службите по сигурността.

Ирина Саришвили - Чантурия
, съпруга на Гия Чантурия, когото терористи разстрелват 1994 година и бе ранена в атентата срещу съпруга й, е нападната девет години по-късно. Много хора през 1994 виждат в Чантурия, човекът, достоен да замести Едуард Шеварднадзе, като лидер на Национално-демократическата партия в Грузия. След смъртта на Чантурия, на 3 декември 1994 година пред дома му, съпругата му оглавява партията, но след опита за нападение срещу нея самата - тя напуска лидерския пост.

Какво се е случвало в Грузия след моето заминаване?

Времето е на нелегалния петролен бизнес - основната причина за чеченската война. Времето е за влияние върху политиката на Грузия от страна на САЩ и Русия. Времето е за овладяване на напрежението в Закавказието...

Чеченци са поддръжниците на грузинския президент Звияд Гамсахурдия, в събитията в края на декември 1991 година. Някои руски изследователи твърдят, коментирайки събитията от Кървавата Коледа, че Китовани понесъл тогава големи загуби от жива сила на Националната гвардия, която ръководел, обстрелвайки Дома на правителството. Същият Дом, където се бяха скрили Звияд и поддръжниците му. Липсата на подготовка за бойни действия била причината за тези загуби според същите изследователи, чийто анализи четях след завръщането си от Грузия. Потресен от загубите, Китовани бил готов да пусне Звияд с парите извън Грузия. Бойците на Джаба Йоселиани от формированието "Мхедриони" се присъединили към желанието на Китовани да пусне Звияд да избяга. Бях свидетел на тези събития. Звияд избяга - Йоселиани и Чантурия бяха на свобода и в последните дни на декември 1991 бе сформирано временно правителство начело с Тенгиз Сигуа, а също така и Военен съвет, в който членуваха Йоселиани и Китовани. На 6 януари Гамсахурдия избяга от страната с милиони долари и рубли.

Йоселиани

Джаба Йоселиани бе поел според същите аналитици отговорността за стрелбата на митинга на метростанцията Дидубе в руския печат, въпреки че аз бях свидетел как на момчетата му раздаваха халосни патрони и ги учеха да стрелят във въздуха.

След бягството на Гамсахурдия от затвора изниква идеята да се повика Шеварднадзе, като авторитетен политик, който да помогне да бъде призната Грузия като независима държава. Разговорът на Йоселиани с Шеварднадзе трае пет минути. Шеварднадзе пита каква е ситуацията в Грузия, след което Йоселиани му казва следното: "Господин Едуард, защо да пускам в игра Нодия /местен футболист - бел. Л. М./, когато в отбора ми е Пеле". Така образно Йоселиани кани горбачовия външен министър да се върне в Грузия. На следващия ден Шеварднадзе излиза със свое Обръщение към грузинския народ, в което нарича току що приключения преврат - народна революция. Тази неискреност не се харесва на Китовани и Сигуа - те усещат, че връщането на Шеварднадзе няма да е за добро. Стига се дотам, че когато връщането е вече необратимо, двамата опозиционери са били готови да отстранят физически Йоселиани, само и само, за да попречат на това завръщане.

Йоселиани приема спокойно несъгласието им и в телефонен разговор с Шеварднадзе му казва: "Решавайте, или сега - или никога".

В утрото на 7 март 1992 година, от тбилиското летище излита ТУ-154 с нарочно подставени пътници, сътрудници на републиканската прокуратура, на които е заръчано да изкупят всички билети за този рейс. В същия ден самолетът довежда в Тбилиси Шеварднадзе и съпругата му.
На тбилиската аерогара, на стълбичката на самолета Шеварднадзе са посрещнати от Джаба Йоселиани и възторжена тълпа тбилисци. Скоро след това Шеварднадзе оглавява Държавния съвет на Грузия, а негов заместник става Йоселиани. Сигуа остава на креслото на премиер на Грузия, Китовани продължава да заема поста вицепремиер и министър на отбраната.
Оттук нататък властта на Шеварднадзе се опира единствено на авторитета на Йоселиани, което не се харесва особено на Шеварднадзе - изборите за парламент са насрочени, Сигуа и Китовани предчувстват края на политическата си кариера и се замислят за изход от ситуацията. На 14 септември гвардейците на Китовани навлизат в територията на Абхазия, и лидерът Ардзинба призовава народа си на война. Загубата в тази война е началото на края на отношенията на Йоселиани с Шеварднадзе. Шеварднадзе не се нуждае повече от авторитета и поддръжката на Йоселиани и е на крачка да стане легитимно избрания държавен глава на държавата. На негова страна са силовите структури, Йоселиани е разочарован от Шеварднадзе, когато той го отдалечава от себе си, а и затова, че е не прозрял по-рано, като Китовани и Сигуа играта на бившия съветски първи дипломат. На свой ред Джаба Йоселиани публично започва да иска ограничаване на пълномощията на Шеварднадзе - страната е на прага на нови избори. Междувременно на 22 февруари е отменена съветската конситуция и е възстановена тази на Грузия от 1921 година. В този момент вече мнозина се боят от укрепването на властта на човека на Москва, Шеварднадзе. На 29 август 1995 година, в деня когато Шеварднадзе излиза за обвявяването на новата Конституция, някаква кола се движи плътно до неговия автомобил и се взривява бомба. Шеварднадзе се спасява по чудо. За автори на терористичния акт са обвинени Джаба Йоселиани, а също така и мининстърът на националната сигурност, Игор Георгадзе, който успява да избяга овреме в Москва. Йоселиани остава единственият набеден за взрива, съден е и получава присъда от 12 години. От затвора, Джаба иронично ще каже: "Навярно Шеварднадзе си мисли, че аз съм врана и мога да живея 200 години." Скоро след това той и останалите набедени за заговорници са амнистирани, но Джаба вече е със сериозно влошено здраве.

Китовани

генерал Тенгиз Китовани "Едуард Шеварднадзе ще бъде съден като престъпник - заявява бившият министър на отбраната от началото на 90-те години, генерал Тенгиз Китовани. Китовани е фигурата, която изиграва ключова роля, заедно с Йоселиани в довеждането на власт на Шеварднадзе, след което обаче техните пътища се разделят. Шеварднадзе вече нарича Китовани "най-злия враг на грузинския народ".

"Оставам враг единствено на сегашния корумпиран режим в Тбилиси, който се оглавява от Едуард Шеварднадзе - заявява в интервю за руската преса Китовани. - Този президент ще бъде съден като престъпник за Абхазия, за чеченците, за това, че предаде Русия, за сълзите на нашите гладни деца. Руският и грузинският народ са братски народи - заявява Китовани и война между тях не може да има." Докато Китовани дава интервюто си на 18 септември 2002 година, доверени лица на Шеварднадзе водят преговори, с цел да намерят трета страна, която би била готова да приеме чеченските бойци, намиращи се на грузинска територия.

"Преди три години аз предупреждавах за опасността, която носят въоръжените чеченски бандитски формирования в Панкиси /Има такова дефиле - бел. Л. М./. Тогава Шеварднадзе отричаше факта, че терористите /чеченските банди - бел. Л. М./ се намират на територията на Грузия. Той бе готов да ги използва така, че в лицето на Русия да създаде външен враг и по този начин да укрепи нестабилното си управление в държавата..."

Китовани е за провеждането на силна антитерористична операция със силите на руската армия, тъй като бандитите са се пребазирали във вътрешните райони на Грузия..
Като какъв човек приемат грузинците след време, завърналият се от Москва Шеварднадзе - народът го нарича "хитра лисица", той като той е много внимателен в избора си на приятели и врагове. Шеварднадзе разиграва като основен свой коз, поддръжката на САЩ, срещу силно влошените отношения на Грузия с Русия.

За САЩ Грузия е удобна геостратегически за разполагане на военни американски бази, насочени срещу Русия и бившият външен министър на Горбачов не чака дълго, за да се включи в играта на американските интереси. Междувременно, вместо нещата в държавата да се успокоят - 800 000 грузинци напускат родината си в търсене на по-добър живот.
"Путин и Шеварднадзе трябва да седнат на масата за преговори, но не за сметка на народа на Грузия - заявява генерал Тенгиз Китовани. - Аз ще бъда противник на Шеварднадзе цял живот, защото заради този човек страда моята родина, а към това се прибави и неговата вина за смяната на отношението на Русия към Грузия... Ако Путин зависеше от американците, колкото Шеварднадзе, то те тогава щяха да се договорят и намерят общ език, но явно за руския президент няма подобна зависимост...
Шеварднадзе ще трябва да носи отговорност за вината си по разрастващата се криза с Русия и икономическия провал на развитие, който е факт за времето на неговото управление, но дали това ще се случи в близко време - аз не съм уверен - признава с горчивина генералът."
"Съюзът на националната гвардия е политическа организация обединяваща бивши войници и офицери - пояснява Китовани. - Ние сме действащата опозиция на режима на Шеварднадзе. Нашата цел е да дойдем на власт и поведем Грузия по мирен демократичен път, но за целта искаме оставката на президента и провеждане на предсрочни избори."

Грузинските специални служби организират шест пъти опити за покушение за отстраняването на генерал Тенгиз Китовани - последното е през 1999 в Австрия. Китовани е наясно, че е набелязан от режима на Шеварднадзе, но твърди, че не се страхува от него. " Нека Шеварднадзе се бои от мен" - заявява генералът по повод заплахите и опитите за покушение над него.
Началникът на антитерористичния център към Министерството на националната сигурност, Леван Кенчадзе коментира веднага интервюто на Китовани, като отхвърля категорично, че има 1 500 чеченски бойци в Ахметския район. Той признава единствено за опити на чеченци да навлязат в страната с цел да извършват терористични актове и създадат безредици.

*   *   *

Избягалият в Москва Георгадзе живее под засилена охрана, Шеварднадзе твърди, че са му известни връзките на Китовани с Федералната служба за безопасност на Русия и ГРУ. Според него, тези служби са помогнали на Китовани при остраняването на Гамсахурдия!

За още една смърт обвинява на глас бившият министър на отбраната на Грузия, Китовани Едуард Шеварднадзе. През февруари 2002 година е намерен мъртъв секретарят на Съвета по сигурността, Нузгар Саджая. "Имам информация, че Саджая не се е самоубил, а е бил убит - заявява Китовани, коментирайки тази смърт. - Саджая беше човек с проруска ориентация и работеше за запазване на добросъседските отношения на Грузия с Русия, а в този момент Шеварднадзе се беше заиграл с чеченците, с цел да отслаби Русия. Саджая се е опитал да разубеди Шеварднадзе, да не участва в подобна опасна игра, но явно не е успял да направи нищо. Убиват го." На това обвинение на Китовани Шеварднадзе не отговаря и не реагира.



Така равносметката от довеждането на Шеварднадзе на власт в Грузия е следната: Йоселиани е отдалечен от властта и след времето, прекарано в затвора по обвинение, че е организирал бомбения атентат срещу Шеварднадзе излиза с амнистия и много разклатено здраве. Китовани е низвергнат като криминален престъпник и не спира да се противопоставя на Шеварднадзе. 1994 година Чантурия е застрелян уж при терористичен акт, е съпругата му е ранена. Причината: Гия Чантурия е бил единственият, много сериозен опонент на Шеварднадзе за президентското кресло. Разигравайки картата с влияние в Абхазия и Осетия срещу Русия - Шеварднадзе продължава и извън Грузия да укрепва властта си.

Народът гладува, има режим на тока, магазините са празни, спекулата се шири, 800 000 грузинци напускат родината си.
След повторно завръщане в Грузия Звияд Гамсахурдия загива при неизяснени обстоятелства. Икономически страната е в колапс. За влияние в нея се борят САЩ и Русия. Откъде да мине петролопроводът от Каспийския нефт, какви да бъдат отношенията на Грузия с Осетия и Абхазия, каква да бъде съдбата на чеченците - в Грузия - напрежението и хаосът продължават да владеят страната.

Следва продължение
 
Грузия, война За три дни Съветът за сигурност се събра и заседава четири пъти за консултации по нападението на Грузия над Южна Осетия, което за този орган е прецедент, коментираха дипломати. На последното заседание на Съвета за сигурност, което телеканалът Вести" излъчи на живо, постоянният представител на Русия, Виталий Чуркин определи действията на Грузия като етническа чистка. Чуркин подчерта, че Грузия провежда геноцид в Южна Осетия, като се позова на факти от мястото на събитията.

"Всичко, което се случва днес не е случайно или неочаквано - поясни Чуркин на заседанието на Съвета за сигурност. Той напомни, че Русия нееднократно е обръщала внимание на "опасната ситуация, която се създава около Абхазия и Южна Осетия", "многократно е привличала вниманието на това, че Грузия се въоръжава с активно темпо и се снабдява с тежко въоръжение. - На 7 август, буквално в този ден, когато са се разгърнали военните действия на Грузия против Южна Осетия, е завършило мащабно съвместно американско-грузинско военно учение, в което са взели участие около 100 американски военнослужещи. Обучението и въоръжението във въпросните учения са в значителна степен от американски и израелски военни и грузинските им колеги веднага са се възползвали от подготовката, която са получили - каза Чуркин. " На нас не ни се иска да мислим, че именно САЩ са дали зелена светлина на последвалите авантюристични действия на грузинското ръководство" - отбеляза вчера постоянният представител на Русия в Съвета за сигурност, Чуркин.
В изложението си по време на четвъртото заседание на СС на ООН, Виталий Чуркин обърна внимание на това, колко е изненадан от реакцията на Тбилиси, когато президентът Дмитрий Медведев отказал да разговаря с президента Михаил Саакашвили.
"Кой приличен човек би разговарял сега с президента на Грузия? - запита Чуркин риторично. До последния момент Саакашвили ни уверяваше, че и в мислите си не би използвал сила против собствения си народ. Такива изявление Саакашвили даваше и пред световната общественост."

Грузия е световен рекордьор по нарастване на военния бюджет, който за последните 30 години се е увеличил 30 пъти. Сега ние разбираме защо се случва това... Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че преговори с Грузия за Южна Осетия може да се водят единствено след извеждането на грузинските войски и подписване на съглашение за неизползване на сила.
Говорейки за грузинската агресия Чуркин съобщи, че в момента на нейното начало, миротворците са се свързали с Министерството на отбраната на Грузия. "Представител на МО на Грузия заяви, че те са започнали война против Южна Осетия - каза Чуркин и припомни за заявлението на Грузия за "възстановяване на конституционните порядки". "Това бе война против собствения си народ - подчерта Чуркин. По неговите думи грузинските военни са изтрили от лицето на земята Цхинвали и 10 села, използвайки установки "Град". С "Град" са стреляли грузинските войски и срещу руските миротворци - поясни Чуркин.
Той охарактеризира действията на Грузия в Южна Осетия като етническа чистка. "От 120 000 население повече от една четвърт се превърнаха в бежанци. Етническа чистка ли е това или не? Загинаха 2000 души мирно население. Колко още трябва да бъдат убити, за да се определи това като етническа чистка" - попита Чуркин останалите участници в заседанието.
Американският представител Залмай Халилзад апострофира Чуркин с пример, че в състоялия се същия ден /на заседанието - бел. Л. М./ телефонен разговор между министъра на външните работи, Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ, Кондолиза Райс, Лавров е настоял, че Михаил Саакашвили трябва да си върви и че Русия се стреми едва ли не да свали от власт настоящият режим в Грузия.

"Аз съм обнадежден от факта, че вие публично говорите за това - му отговори Чуркин. Предполагам, че вас вече тази идея ви е заинтересувала. Ние сме готови да внесем случилото се в Международния наказателен съд." За 36 часа Лавров е разговарял с Райс 5-6 пъти, поясни Чуркин, а и президентът Медведев разговаря с Буш,което е нормално в подобна ситуация.

"Президентът на Грузия Михаил Саакашвили не може да бъде считан за партньор, заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. - Ако грузинските войски се изтеглят от Южна Осетия, между Грузия и Южна Осетия ще бъде подписано съглашение за неизползване на сила, мирът ще бъде възстановен, независимо от по-нататъшната съдба на Михаил Саакашвили", заяви Лавров. "Човекът, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", е бил категоричен министърът.
По отношение на намесата на Русия в конфликта, руският постоянен представител Виталий Чуркин заяви в прякото предаване на заседанието на Съвета за сигурност: "Не можехме да оставим цивилното население в Южна Осетия и нашите миротворци там без защита. Чуркин призна, че за целта са използвани допълнителни сили от Русия.
"Не можехме просто да избягаме, както направиха едни други миротворци в Сребреница," поясни руският дипломат, като припомни неспособността на холандския миротворчески контингент да защити през лятото на 1995 г. от босненските сръбски сили населението на мюсюлманския анклав.
"Не окупираме Южна Осетия," подчерта Чуркин. Той уточни, че Русия е било длъжна да защити населението на Южна Осетия, от което 90 на сто са с руски паспорти.
Грузия е "готова да подпише документ за неизползване на сила", заяви вчера в интервю за Си Ен Ен грузинският президент Михаил Саакашвили. Саакашвили се похвали в отговор на зададен му от телевизия Си Ен Ен въпрос дали Тбилиси желае САЩ да окажат на страната военна помощ във връзка с конфликта в Южна Осетия, че страната му е способна да се защитава сама.
"Ние сме малка страна и е налудничево да се смята, че можем да се мерим с военната мощ на Русия. Най-важното обаче сега е да се спре с военните действия", каза Саакашвили.
"Необходимо е да прекратим военните действия. Нямаме нужда от нови военни действия. Необходимо е да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме прекратяването на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила и невъзобновяване на военните действия. Готови сме да бъдем толкова гъвкави, колкото е възможно. Длъжни сме да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства", заяви Саакашвили.

Няколко часа преди това интервю, в друго свое изявление грузинският президент Михаил Саакашвили призова НАТО и ООН "да спрат руската агресия" в Грузия в интервю за регионален германски вестник, предаде Франс прес.
В интервю за "Райн цайтунг" Саакашвили изрази мнение, че е "морално задължение на НАТО и на ООН да спрат руската агресия". "Не става дума само за това да се говори за сдържаност. Наши граждани умират. Руските танкове могат да стигнат само за час и половина от Цхинвали в Тбилиси", допълни той.
30000 напуснали домовете си разрушени от грузинските военни, над 2000 убити граждани на Южна Осетия и над 100 загинали миротворци - това са засега официално съобщените цифри от "възстановяване на конституционните порядки", което предприе Саакашвили. Жертвите сред руските войски са 15 убити и 150 ранени, докато Грузия е дала 50 жертви и 450 ранени.
Телеканалът "Вести" излъчи вчера разкази на очевидци, за това как жена, излязла от подземията на Цхинвали, където малко оцелелите му жители се крият вече пети ден, била застреляна в главата от грузински снайперист. А жената тръгнала да търси вода.
Грузинските военни са разрушили и единствената фурна на Цхинвали и населението загива от глад, затворено в капан в подземията. Нито може да излезе навън, нито има вода и храна, за да остане в укритията. Това споделиха очевидци пред камерите на "Вести". Хората се страхували да ползват мобилни телефони, защото апаратурата на американските военни ги засичала и тутакси се откривал огън от грузинската артилерия по мястото, откъдето е било обаждането. В същото време грузински военни минавали и хвърляли гранати в подземията, където се криели оцелелите от ада на обстрела.

"Всичко е разрушено - камък върху камък не остана - разказа за LIFE.RU една от бежанките, останали в града, Тамара. - Много убити има навън и по пътищата. Толкова е страшно! Цяла седмица вече сме в подземията и бункери- хората умират от глад и от жажда".
200 тона хуманитарна помощ, продоволствия и 16 тона медикаменти замина вчера от Владикавказ за столицата на Южна Осетия. Телевизионни камери на успели да достигнат до Южна Осетия журналисти показа как автоколона с помощта си проправяше път към сринатия до основи град. Цхинвал, така вече наричат жителите на Южна Осетия руините, останали от столицата им, за да няма името на столицата им грузинско звучене. "Установки за филтриране на водата, електрогенератори - всичко, което може да помогне на първо време заминава за Южна Осетия, съобщи за "Вести" Сергей Шойгу, министър на извънредните ситуации. Помощите са изпратени по поръчение на президента Медведев."
В лагера за бежанци Алагаир, който се намира на самата граница с Южна Осетия, спасили се жители от Цхинвал и околните села не могат да се успокоят заради издирването на техни близки, изчезнали по време на военното нападение на Грузия над Южна Осетия. Лагерът е побрал 500 души, главно жени и деца, спасили се още след първите удари и обстрел на грузински войски върху Цхинвал. Мнозина са успели да избягат от домовете си без дрехи и без документи. Пристигащите бежанци са толкова много, че мястото в Алгаир не е н състояние да ги побере.

Зад гърба на всеки от бежанците има по една драма или трагедия - една от жените е е загубила бременната си дъщеря още в началото на грузинския обстрел, друга по време на бягството е изгубила сина си в тълпата. Списъци на изчезнали се попълват непрекъснато по няколко пъти на ден.
Президентът на непризната република Абхазия Сергей Багапш заяви пред Интерфакс вчера, цитиран от българската агенция"Фокус", че след трагичните събития в Цхинвали международната общност трябва да признае независимостта на Южна Осетия и Абхазия. "Действията на Грузия в Южна Осетия могат да бъдат определени изключително като геноцид срещу осетинския народ. Мисля, че след тези трагични събития никой по света не трябва да храни илюзията, че Абхазия и Южна Осетия ще могат да съществуват с Грузия в единна държава", подчерта Багапш.
"Цхинвал, това е трагедия на Русия, трагедия на Кавказ, трагедия на Грузия и би се превърнало в трагедия за Европа, ако не бяха са намесили руските миротворци" - заяви в Съвета за сигурност Виталий Чуркин, като предложи да се създаде самостоятелен трибунал за грузинските действия в Южна Осетия, за които вече имало събрани достатъчно факти, свидетелства и видеоматериали.
"На нас ни е необходимо да спрем бойните действия, не ни трябват нови военни действия - призна вчера Саакашвили. - На нас ни е нужно да ги спрем и да възстановим мира. Ние обявяваме за прекратяване на огъня и сме готови да подпишем документ за неизползване на сила... ние трябва да възстановим мира и да спрем тези безсмислени, жестоки и съвършено неприемливи убийства".
Заповядалият агресията призова да се спре изпълнението на заповедите му и да спрат убийствата?
Сред мъртвите грузински военни са били идентифицирани азиатски и афроамерикански наемници съобщи военният експерт Заур Алборов за канала "Вести". "Може да са наемници, а е възможно и да са били военни американски инструктори" - коментира откритието Алборов.
В късните часове вчера стана ясно, че Русия е бомбардирала грузинска военна база, Коджори, която се намира близо до столицата Тбилиси. Атаки на военни бази, и блокада, за да не се доставя оръжие на Грузия нито по земя, нито по море или въздух - това е миротворческата тактика на Русия след налудничавото нападение, което Грузия извърши над Южна Осетия.
В зоната на грузинско-абхазкия конфликт са разположени допълнителни руски войски към Колективните сили на ОНД за поддържането на мира, съобщи Интерфакс. Според помощник-командващия Колективните сили на ОНД за поддържането на мира по информационно осигуряване Александър Новицкий "частите на руските войски от състава на въздушнодесантните войски са разположени в зоната на конфликта с цел, да се изключи повтарянето на ситуацията с миротворците в Южна Осетия, да се възпрепятства военната агресия на Грузия против Абхазия, да не се допусне хуманитарна катастрофа, да се изключи провокация срещу миротворческите сили".
Вчера, след като докладва на държавния глава на Русия, Дмитрий Медведев за мерките, които са предприети за оказване на максимална помощ на населението в Южна Осетия, Владимир Путин за пореден път се обърна към ръководството на Грузия с призива за прекратяването на огъня, който беше открит в "нарушение на всички предишни договорености за мир". Според Путин агресивните действия на Грузия в региона ярко са показали какво стои зад активните стремежи на страната да се окаже в редиците на НАТО. Не желанието да участва в разработването и поддържането на система за международна сигурност, а това да "въвлече и други страни и народи в своите кървави авантюри"- това е истинската цел на грузинските власти, заяви Владимир Путин, цитиран от "Росийская газета".
Снощи късно стана ясно, че властите в Грузия не позволяват на руските граждани да напуснат страната. Това съобщи само час след полунощ руското електронно издание "Газета Ру". Според роднините на руските туристи, те бивали задържани от полицията в страната, като след проверка на документите им биват връщани на мястото на отпътуването им.
Грузия и Русия са се договорили за неизползването на авиация в зоната на конфликта, предаде "Газета Ру". В хода на преговорите между руските миротворци и грузинската страна е било постигнато съглашение за недопускането на използване на авиация в зоната на конфликта. В преговорите са взели участие командващият миротворческите сили Сергей Чабан и губернаторът на региона Мегрелия - Горна Сванетия Заза Горозиа.
Постигнато е било и споразумение руските миротворци да продължат да контролират 12-километровата зона за сигурност, а на територията на Галския и Зугдидския район да бъдат разположени допълнителни сили.
В първите минути на днешния ден, "Първи канал" съобщи, че всички ранени и пострадали от Южна Осетия вече са прехвърлени във Владикавказ. Около 100 души вече са поместени в болниците в столицата на Северна Осетия.

*   *   *

Дали може да се вярва на Саакашвили, че иска да спре войната, която сам запали? Да не забравяме, че само няколко часа след поредното постигнато съглашение за мир, Грузия нападна Южна Осетия. Грузинците започнаха своите удари срещу Южна Осетия с установки "Град", с танкове и тежка артилерия - както срещу мироопазващите сили, така срещу мирното население.
"Военният бюджет на Грузия за 2007 г. е $194,5 млн., което е повече от тези за трите предходни години, взети заедно. Такива разходи са позволили на Грузия активно да закупува оръжие и военна техника", съобщи директорът на Центъра за анализ на стратегии и технологии Руслан Пухов на "Първи канал" на руската телевизия.
Според центъра Грузия е купила в Босна и Херцеговина партида далекобойни 262-милиметрови реактивни системи за залпов огън /РСЗО/ М-87 "Оркан". Освен това в Израел са били закупени седем РСЗО GradLAR, способни да стрелят едновременно в 13 посоки на разстояние до 45 км, в Чехия - шест РСЗО RM-70.
Също така в Украйна и в Чехия от 2004 до 2006 г. Грузия е купила 86 танка Т-72, 52 бронирани машини БМП-2 и 30 бронетранспортьори БТР-80, както и самоходни гаубици САУ-2С3 "Акация". Част от танковете Т-72 е модернизирана до ниво SIM 1, тоест снабдени са с навигационни приемници, системи за връзка и топловизори, позволяващи да се вижда целта в пълна тъмнина.
Мобилността на грузинската пехота се осигурява с над 400 наскоро закупени украински камиони КрАЗ и японски пикапи Toyota Hilux. Мотопехотата е въоръжена с американски винтовки М-4, автоматически гранатомети АГС-17 "Пламя", купени в Украйна, противотанкови реактивни комплекси "Фагот", произведени в България по лицензи още от съветски времена.

България е една от страните, които въоръжава Грузия, съобщи вчера руският "Първи канал". Според руската телевизия предвид събитията в Южна Осетия Грузия е закупила допълнителна военна техника. Страните, които снабдяват Грузия с оръжие, са на първо място САЩ, след това Украйна и България, както и други.
За първите три денонощия на руско-грузинско-осетинския конфликт Грузия е задействала две трети от своята 34-хилядна армия, в това число и три от четирите бригади, подготвени от израелски и американски инструктори, както части със специално предназначение. От руска страна в боевете участват мотострелковите и танковите полкове на 58-а армия, по един полк от 7-а Тулска и 76-а Псковска въздушнодесантна дивизия, както и доброволческите формирования от Северна Осетия и Дагестан.
Южна Осетия мобилизира над три хиляди души, повечето от които, според договора, са се намирали далеко от границата в района на Джава.
В момента огънят в Цхинвали е прекратен, са съобщили за Интерфакс от Обединения щаб на Смесените сили по поддържането на мира в зоната на грузинско-осетинския конфликт.
"Не се водят бойни действия в града, въпреки че зад пределите на града, в южна посока, се чуват изстрели", съобщи представител на миротворците.
Външните министри на Русия и Грузия Сергей Лавров и Ека Ткешелашвили са започнали вчера, на 10 август преговори във връзка със ситуацията в Южна Осетия, съобщава УНИАН.
По време на телефонен разговор от руска страна са били посочени фактите за наличието в конкретни райони на град Цхинвали на грузински сили, които продължават да водят бойни действия. Във връзка с това е била подчертана абсолютната необходимост за пълно изтегляне на грузинските въоръжени сили от зоната на конфликта, за да може преговорите да продължат.
Освен това руската страна е обърнала вниманието на грузинския външен министър върху изявлението на държавния министър Темур Якобашвили за това, че грузинската страна няма намерения да отстъпва от зоната на конфликта, което влизало в противоречие със заявлението на грузинското ръководство за състоящото се изтегляне на грузинските войски от Южна Осетия.
Г-жа Ека Ткешелашвили е обещала на руския си колега да уточни ситуацията и е изразила разбирането си на руската позиция относно стъпките, които трябва да предприеме официално Тбилиси.
Първоначалното отношение на Запада по отношение на действията на руските миротворци и руски войски в Южна Осетия, в отговор на грузинската агресия от 7 август, вчера започна да се променя. Руският външен министър Сергей Лавров разговаря с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер предаде Интерфакс, като по телефона двамата са обсъдили ситуацията в зоната на грузинско-осетинския конфликт и по-точно перспективите за нейното урегулиране, съобщиха от руското външно министерство за медиите.
Щайнамйер е изразил сериозна загриженост за развитието на ситуацията в региона, като е проявил разбиране към подходите на Русия по отношение на урегулирането на конфликта. Двамата министри са се договорили да продължат да поддържат контакт.

"У президента на Грузия има хипертрофирано тщеславие - заяви известната телевизионна водеща Тина Канделаки в личния си блог от 10 август, изказвайки отношението си към грузино-абхазкия конфликт. - За никого не е тайна, че народът на Грузия не поддържа президента Саакашвили. Нима сме виновни за това, че Бог ни е дал президент, който започна война не само с Осетия, но и със собствения си народ? Неведнъж съм казвала на нашия президент, гледйки го в очите старата грузинска пословица, че "Царства времето, а не царят." Аз смятам, че нашето търпение се изчерпа и живеещите по цялото земно кълбо грузинци е крайно време да изразят своя протест против действията на Саакашвили и да разкажат какво всъщност върши този тиранин.
Мобилизация на запасняци, обявяване на 15 дневно военно положение - са първите "мерки", които предприе Саакашвили в търсене на мирно разрешаване на конфликта! Тази реалност грузинският президент едно да говори, а обратното да върши започна да създава напоследък много наприятности на западните му приятели и САЩ. САЩ дадоха да се разбере, че няма да се намесват в грузинско-руските отношения след агресията, която извърши Грузия над Южна Осетия. "Саакашвили не трябва да си прави илюзии, че може да победи в една война Русия" - предупредиха от Вашингтон своето протеже.

Член кореспондентът на Руската академия на науките и директор на Института по руска история, проф. Андрей Сахаров заяви вчера, че Саакашвили е един Сталин след това, което е извършил в Южна Осетия...

Още за американската военна помощ и объркването на Запада по отношение на агресията, която нареди Саакашвили, още за това, какво се случва зад кулисите на събитията - четете утре.
В Грузия са изключени всички руски канали, телефонните връзки са много лоши и е наложено информационно затъмнение от началото на военната агресия. Защо в Европа някои дипломати приемат Южна Осетия и Абхазия като част от териториалната цялост на Грузия, след като в тези държави има миротворци на ООН. Дали Русия ще изправи пред Международния съд Михаил Саакашвили, кога най-сетне Съветът за сигурност ще изрази своето отношение по грузинско-осетинския конфликт - всичко това ще може да намерите само тук, на този сайт.

 

Решението за мястото и времето на погребение на руския народен артист Вячеслав Тихонов все още не е прието, съобщи днес сутринта зетят на големия актьор, Николай Вороновский.

„Не зная откъде и защо много средства за масова информация съобщиха, че поклонението пред актьора и неговото погребение ще се състоят днес – обясни зетят на Вороновский. По-вероятно е това да се случи утре, но е възможно да бъде и в другиден, защото московските власти все още не са дали официално разрешение за мястото, където Вячеслав Тихонов да бъде погребан, заяви пред „Интерфакс” Вороновский. Стигнало се е дотам, че много московчани, слушайки съобщения по радиото или телевизиите в понеделник вече пристигнали на мястото на предполагаемото поклонение пред актьора.

Любимецът на десетки милиони зрители, актьорът Вячеслав Тихонов почина в петък на 82-годишна възраст. В последно време той е имал проблеми с тежко сърдечно заболяване и не напускал провинциалната си къща. Като причина за смъртта на актьора в края на миналата седмица бе съобщено, че е получил инфаркт.

Часове по-късно радио „Эхото на Москва” съобщи, че утре, в 11 часа московско време се очаква да се проведе в Голямата зала на Централния дом на киното поклонението на Тихонов. Това съобщили пред Интерфакс от Съюза на руските киноматографисти, като било уточнено, че след това актьорът ще бъде погребан на Новодевичето гробище. За да се случи това, се очакваше досега единствено подписът на московския кмет Юри Лужков.

Малко по-късно „Вести” предаде, че на траурната церемония по погребението на актьора ще присъстват само негови близки.

В края на ноември, Тихонов е бил приет по спешност в московска клиника и му е била направена операция, съобщи „Вести”. По-късно той е починал, тъй като възрастта му попречила да я понесе съобщи „Российская газета”.

http://www.rg.ru/sujet/3985.html

Актьорът Вячеслав Тихонов имаше син Владимир от брака си с актрисата Нона Мордюкова, който почина преди години. След тази трагедия, въпреки усилията на дъщеря му Анна и други негови близки и колеги от киното, Тихонов реши да се усамоти в провинцията.

От „Война и мир, до „17 мига от пролетта”, от „Ще доживеем до понеделник”, до „Белия Бим, Черното ухо”, от „ТАСС е упълномощен да заяви” до „Да убиеш Дракон” – Тихонов изигра десетки запомнящи се роли, превръщайки се в част от живота и спомените на няколко поколения.

Филмът „Война и мир” донесе и наградата „Оскар” на времето – факт, който не е толкова известен.

Мълчанието на Вячеслав Тихонов говореше повече от който и да било монолог, а тази дарба не е присъща на всеки актьор.

Все още се разказва как Сергей Бондарчук отказвал да приеме Тихонов за ролята на княз Болконски за филма „Война и мир”, тъй като искал тя да бъде изиграна от Инокентий Смоктуновски или Олег Стриженов. Колега на Бондарчук тогава го убедил, че точно Тихонов е верният човек, който ще направи блестящо ролята, както се и случило по-късно.

В едно от малкото дадени от него интервюта, актьорът разказва, как в болничната му стая навремето нахлул Владимир Жириновски, който веднага започнал да го уговаря да стане част от неговата партия. „Все пак аз имам инфаркт, а не мозъчно сътресение” отвърнал Тихонов на Жириновски с характерната си сдържаност.

Тихонов си отива след една цяла плеяда от руски актьори от една епоха на съветското кино като: Олег Ефремов, Михаил Улянов, Станислав Ростоцки, Нона Мордюкова, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин и още много други големи имена.

Без тези актьори руското кино няма да е същото, а съвсем различно.

 

Агенция "Фокус"

Трасето на неосъществения проект Москва. България заяви, че във вторник е направила превод на средства в сметката за погасяване на дълга по проекта за строителство на петролопровода Бургас – Александруполис, съобщи официалният представител на „Транснефт” Игор Демин, цитиран от руските агенции "Прайм" и РИА Новости РИА Новости във вторник, на 7 февруари 2012 г..

 

Симеон Дянков - министър на финанситеНовината за изплатените 12.6 млн. лв. борч по петролния проект, от който София се отказа, дойде в деня, в който на посещение в Москва са министрите на финансите Симеон Дянков и на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Двамата се срещнаха с руския енергиен министър Сергей Шматко и в рамките на разговора е бил заявен превода на парите.

„В хода на преговорите стана дума за Бургас-Александруполис, и бяха изказани вече чути позиции. Освен това, българската страна заяви, че днес са били преведени парите за пълното погасяване на дълга”, заяви Демин.

 

„Транснефт” все още не е получила потвърждение за превода на средствата.

Към края на миналата година общият дълг на България за проекта е близо 6 млн. евро.

Българските власти през декември заявиха намерението си да прекратят междуправителственото споразумение по проекта за строителство на трансбалканския петролопровод. Тогава министърът на финансите Дянков съобщи, че правителството на страната е взело решение да прекрати участието си в проекта, смятайки го за икономически неизгодно.

Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи, заяви финансовият министър Симеон Дянков в Министерския съвет. - Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис".

Всички, които сме ходили на училище сме наясно, че зад фразата „Работили сме една година с международни компании, правни юридически кантори, означава много платени пари от нашия джоб, а не от джоба на Дянков!

Цяла година да ангажираш международни компании и правни, юридически кантори – това са си купища пари, откъдето и да го погледне човек!

Това се случи преди два месеца...

Бойко Борисов, премиерОще по-рано, премиерът Бойко Борисов направи далеч по-артистични изявления:

„Подписвали са ги на коляно в пиано-бар...”

А в Русе, където Борисов присъства на откриването на ремонтираната сграда на операта, направо го удари на шеги и закачки: „Моите уважения към господин Шматко, пожелавам му весела Коледа и честита Нова година. Един лев няма да вземат за "Бургас - Александруполис".

И тези шеги чухме след изявлението на руския министър на енергетиката Сергей Шматко, че Русия ще изчисли разходите по проекта за строителство на петролопровода "Бургас - Александруполис" и ще ги представи за погасяване на българската страна!

Хронологично:

  • на 13 декември заседанието на компанията за "Бургас - Александруполис" се отложи;
  • два дни по късно Москва официално получи отказа на България от Бургас-Александруполис;
  • след това Гърция поиска да върне България в "Бургас - Александруполис" и малко преди Коледа от правителството на Борисов заявиха, че оттеглянето ни от "Бургас-Александруполис" нямало да повлияе на газовите преговори с Русия!

Не че такива преговори се водят интензивно, но Някой Нещо трябваше да каже.

Игрички на правителствено равнище

На 7 декември 2011 година на заседание на Министерския съвет в т. 39 е разискван проблемът с отказа на България от проекта „Бургас - Александруполис”:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на

Министерския съвет

7 декември 2011 г.

Заседанието започна в 10.35 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

.......................................................................

Точка 39

Проект на Решение за предприемане на действия по прекратяване участието на Република България в Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис, сключено на 15 март 2007 г., и проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговско дружество

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Споразумението между правителството на Руската федерация, правителството на Република България и правителството на Гръцката република за сътрудничество в строителството и експлоатацията на петролопровода Бургас – Александруполис е сключено на 15 март 2007 г. Страните изразяват взаимните си очаквания относно петролопровода Бургас – Александруполис през годините на консултации помежду си и с участващите международни нефтени компании и в свързаните тристранни документи, включително следните:

Първо, на 12 април 2005 г. правителствата на трите държави подписват Меморандум за сътрудничество за реализацията на проекта за нефтопровод Бургас – Александруполис, който отразява взаимните очаквания на правителствата, включително по отношение на „екологична безопасност, надеждност и икономическа изгода” на Проекта и неговата очаквана „икономическа привлекателност и конкурентоспособност в сравнение с алтернативните маршрути за транспорт на нефта в този регион”.

Второ, на 4 септември 2006 г. държавните и правителствените глави на трите страни излизат с обща Декларация за сътрудничество в сферата на енергетиката, изразяваща „тяхната решимост за по-нататъшно насърчаване на взаимното сътрудничество в тази сфера на равноправна и взаимноизгодна основа”.

Трето, на 15 март 2007 г. трите правителства подписват междуправителствено споразумение, като потвърждават взаимното си желание „да развиват сътрудничеството си в тази област на равноправна и взаимноизгодна основа” и се съгласяват, че „при реализирането на настоящото Споразумение … най-ефективна форма за финансиране на строителството на петролопровода представлява принципът на „проектно финансиране”, който се препоръчва от Страните за използване в съответствие с международната практика.

Четвърто, на 18 януари 2008 г. въз основа и в съответствие с разпоредбите на междуправителственото споразумение, „което дава основната правна рамка по международното право за изпълнението на проекта от правна, търговска и техническа гледна точка”, е подписано Споразумение на акционерите относно Проект за Нефтопровод Бургас .- Александруполис (Споразумение на акционерите), което води до учредяването на Международната проектна компания („Транс.Болкан Пайплайн” (МПК) в Кралство Нидерландия, съгласно Споразумението на акционерите. Дяловото участие е разпределено както следва:

- 51% руски консорциум между „АК Транснефт”, „Роснефт” и „Газпром нефт”;

- 24,5% - „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, еднолична собственост на държавата, в което правата на държавата се упражняват от министъра на   финансите;

- 24,5% - гръцки консорциум „Хелпе-Траки” – 23,5% и гръцката държава – 1%.

Пето, за по-нататъшното развитие на Проекта, Споразумението на акционерите специално изисква Акционерите да се съгласят, че Проектът е осъществим и приемлив за банката”. По този начин Споразумението на акционерите изразява взаимните очаквания на трите правителства при подписване на междуправителственото споразумение, че осъществимостта и приемливостта от банка на Проекта ще бъде преценено и че Проектът няма да бъде реализиран, ако всички страни не се съгласят за това.

Впоследствие става ясно, че Проектът, както бе замислен, не е търговски осъществим и приемлив за банката. Финансовият съветник Сосиете Женерал представи проучване и препоръки въз основа на проектно финансиране без право на регрес (non-recourse project financing), при което единствен източник за изплащане на заема за финансирането на проекта са приходите от проекта. Тези препоръки бяха отхвърлени от Руския Акционер, тъй като ако необходимата за проектното финансиране тарифа е основана на разходите, то тя не би била конкурентоспособна. Беше също обяснено, че не е възможно да бъдат получени гарантирани доставки на петрол за петролопровода Бургас – Александруполис. Също така бе допълнително показано, че Проектът не би могъл да приложи конкурентоспособна тарифа и същевременно да бъде печеливш, че единственият начин за осигуряване на финансиране е проектът да бъде контролиран от „Транснефт”, вместо да бъде на равноправна и взаимноизгодна основа, и че реализирането на Проекта въз основа финансиране без право на регрес е невъзможно поради пазарните условия. Също бе прието, че Петролопроводът Бургас – Александруполис не може да бъде икономически осъществим сам по себе си.

В светлината на това развитие е видно, че Петролопроводът Бургас – Александруполис, както е замислен по междуправителственото споразумение, не е търговски осъществим и не може да бъде развит при съгласуваните условия. Макар „Транснефт” да е предложил само да предостави необходимото финансиране за проекта, за това „Транснефт” би поискал контрол върху управлението на целия проект, залог върху собствеността, както и право да поеме собствеността и експлоатацията на Проекта, в случай, че проектната компания не направи дължимите плащания по заема от „Транснефт”. „Транснефт” би бил заемодател и доставчик на нефт, както и би имал пълен контрол върху проекта. „Транснефт” би имал сериозен конфликт на интереси, включително и контрол върху това, дали би настъпило неизпълнение по заема, което би довело до прехвърляне изцяло на собствеността върху проекта към „Транснефт”. По този начин „Транснефт” предлага да осъществи проекта, но при условия, различни от вече уговорените.

Предвид на изложените обстоятелства, намирам, че правителството на Република България следва да прикани другите две страни да прекратят междуправителственото споразумение по взаимно съгласие на трите правителства и да информира другите две правителства, че ако не се стигне до споразумение, българската страна се оттегля от междуправителственото споразумение след изтичането на 12 месеца.

Същевременно е необходимо и уреждане на правоотношенията между акционерите в компанията. В момента компанията извършва дейности по финансово-икономически, технически, правни и екологични анализи, предпроектни проучвания и други, които се финансират от акционерите чрез вноски от тяхна страна.

Българският акционер – „Проектна компания нефтопровод Бургас – Александруполис – БГ” ЕАД, е внесъл вноската за финансиране на дейността на компанията за 2008 г. в размер на 1 425 410 евро. Съгласно Споразумението на акционерите, при неплащане на вноските от страна на акционер, другите акционери могат да предоставят средствата под формата на заем при лихвен процент LIBOR плюс 3 процентни пункта. До момента вноските, които не са платени от „Проектната компания нефтопровод „Бургас – Александруполис” БГ” ЕАД, възлизат на общо 6 380 788 евро.

За уреждане на тези задължения към другите акционери и към Проектната компания е необходимо капиталът на дружеството да бъде увеличен чрез издаване на нови 128 000 броя акции с обща номинална стойност 12 800 000 лв. Посочената сума ще покрие всички горни задължения. С цел осъществяване на предлаганото увеличаване на капитала на българския акционер, предлагам на Вашето внимание проект на постановление, с което необходимите за това средства ще се осигуряват по бюджета на Министерството на финансите.

Средствата, предмет на постановлението, няма да увеличат разходната част на държавния бюджет, с други думи, няма да са дефицит, тъй като същите представляват операции, свързани с финансирането, по смисъла на чл. 1, ал. 5 от Закона за държавния бюджет за 2011 г. и се класифицират като елементи на паричния поток, а не като допълнителни бюджетни кредити, по смисъла на Закона за устройство на държавния бюджет. В този смисъл не е необходимо към проекта да бъде изготвена финансова обосновка, тъй като неговото приемане няма да има пряко или косвено отражение върху държавния бюджет

Благодаря.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 39.

Отказът от осъществяването на проекта стана месец след като министерството на околната среда одобри екодоклада на инвеститора - "Транс Болкан пайплайн".

Трансбалканският петролопровод „Бургас-Александруполис” имаше за основна задача разтоварване на Босфора и Дарданелите, чиято проходимост бе затруднена поради големия брой петролни танкери. Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Предвиждаше се, че изпомпване в тръбата на големи количества руски и казахстански петрол, доставени до Бургас от Новоросийск. Освен това, тези количества трябваше да бъдат транспортирани в Гърция, откъдето част тях да получи гръцка рафинерия, а друга част от количествата, натоварени на танкери да се отправят към пристанищата на Средиземно море.

Действителният капацитет на петролопровода се очакваше да бъде до 50 млн тона петрол годишно, а печалбата за България се изчисляваше на 35 млн евро от транзита.

Новината за спирането на българското участие в проекта „Бургас-Александруполис” дойде на фона на изявлението на евродепутата Ивайло Калфин, който съобщи следното:

Ивайло Калфин, евродепутат„България няма да получи парите по предприсъединителна програма ИСПА за 2011 г. за изграждане на газовите връзки с Румъния и Гърция”. Калфин получи тази информация от Европейската комисия в отговор на негово питане.

Трайчо Трайков заяви по повод тиражираните твърдения за изпълнението на междусистемната газова връзка с Гърция, че не отговарят на истината.

Припомняме, на 6 декември евродепутатът ни Ивайло Калфин заяви в Брюксел, че на негов въпрос от ЕК отговорили, че България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Газовите връзки с Гърция и Румъния обаче не са сред проектите по ИСПА, показва проверка в списъка с финансирани обекти. Те трябва да бъдат изградени с пари от Брюксел, но по плана за възстановяване от финансовата и икономическата криза, приет през 2009 г.

България нанесе удар на плановете на Москва да увеличи енергийните си продажби в Европа, като обяви, че ще прекрати по финансови причини споразумението за тръбопровод, по който руски петрол трябваше да достига до Гърция, коментира вестник „Вашингтон пост”.

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Анализатори предполагаха, че България е искала да прекрати проекта под претекст за опасността за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, но екологичната оценка за проекта се оказа добра!

"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза веднага след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ.

„Няма разумно обяснение за решението за отказа от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. От момента на научаването за това решение си задавам въпроса какви са плюсовете за България и не откривам какво ще спечели България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият икономически и енергиен министър и депутат от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров във връзка с решението на правителството за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Ако допуснем, че това е заплаха за екологията на България – ОВОС-ът е отрицателен, няма заплаха.

А не е ли заплаха да транспортираш въглероден диоксид по подобни тръби от басейна на „Марица-Изток” в Северна България, да го вкарваш някъде под земята и там да го съхраняваш? Това не е ли заплаха? Търсенето на шистов газ в цяла Североизточна България не е ли заплаха? Това, че "Нефтохим-Бургас" и сега има нефтопроводи, по какво се отличава от нефтопровода „Бургас-Александруполис”? Това са имагинерни заплахи, които са измислени, за да настроят определени среди срещу този проект”, заяви Петър Димитров.

Дилетантски изявления на Борисов година преди отказа от участието в „Бургас-Александруполис”, или

защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов преди година и половина /11 юни 2010 г./на среща с посланици на страни-членки на ЕС в резиденцията на испанския посланик.

Странното след новината за отказа бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета!

Странно и необяснимо бе и друго, че след като на 10 март 2010 г. бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД.

На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.

Два месеца по-късно от първото наливане на 50 000 лева и месец след наливането на още 150 000 лева премиерът сви платната и отстъпи от този проект...

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той недолюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Българският финансов министър Симеон Дянков, станал на 10 март основен преговарящ по проекта от българска страна, не стъпи на разговорите с другите двама партньори - Русия и Гърция, за което ведомството му, Министерство на финансите разпространи даже съобщение до медиите предварително!

Спомням си, че в Гданск, на 1 септември 2009 г., на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от трите енергийни проекта бихме се отказали. Тогава премиерът не отговори нищо ясно и конкретно.

Защо бяха преведени 200 000 бюджетни средства на един проект, който Симеон Дянков и правителството не са искали да бъде осъществен?

Къде отидоха тези пари и за какво?

„Бургас-Александруполис”, както и конкурентният петролопровод „Самсун-Джейхан”, бе предназначен за транспортирането на петрол по суша, като се заобиколят претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, предаде РИА Новости.

Отказвайки участие в „Бургас-Арександруполис” България отвори пътя на турския проект за претролопровод „Самсун Джейхан” – кой и колко спечели от това, което загуби България?

Като теглим чертата – какво остава?

Разтакаване на руската страна и шикалкавене пред Гърция – това бе поведението на българското правителство на ГЕРБ по „Бургас-Александруполис”.

Хвалбите, че България няма да плати нито лев се оказаха лъжи – България не само че плати вече 12 млн лева, но и в двете години мандат на кабинета на ГЕРБ бяха дадени допълнително още 200 000, чиято съдба не е известна!

България загуби 35 млн чиста пара годишно от транзит и показа на държави като Гърция и Русия, че на нея, като на бизнес партньор може да се разчита колкото на ланския сняг!

ЕС няма да ни даде пари за изграждане на междусистемни газови връзки с Гърция и Турция – противно на твърденията на управляващите от ГЕРБ – тогава какво следва?

Ще си останем с лъжите на хора от правителството и ще се чудим оттук нататък как да връзваме всяка година бюджета!

Не знам как се нарича подобна политика – за първи път се сблъсквам с подобно поведение на правителствени чиновници!

Наред е провалът на другите два енергийни руско-български проекта: АЕЦ „Белене” и „Южен поток”, които правителството също няма намерение да започва!

Въпрос на време е те да бъдат спрени – щетите отново ще плащаме ние, отново ще спечелят други държави – Румъния и Гърция, а ние ще наблюдаваме как едно национално безотговорно правителство ни тика към тотално отравяне на земя, вода и население с някакво проучване и добив на шистов газ на американската фирма „Шеврон”!

Защо българското правителство се отказа от "Бургас-Александруполис"?

Ще преведа като пример следните аргументи: нашата страна се отказа от участие в петролопровода, а Турция ще прокара своя Самсун-Джейхан!

Кой надделя на решението на българското правителство за този отказ? Естествено САЩ, тъй като интересите на Анкара са им по-скъпи от тези на София.

Кой е човекът на Вашингтон в кабинета - Симеон Дянков и той игра твърдо, смука пари колкото можа от проекта, внушаваше на премиера Борисов да шикалкави, и след това обяви отказа от участие в петролопровода!

Няма аналог в международните търговски отношения на такова арогантно поведение, каквото страната ни чрез чиновници в правителството демонстрира пред страни като Гърция и Русия!

Коментарът оставям на читателите.

 
Продължение от 11 август

Грузия, война "Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.

Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война.
Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия.
Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор.
Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци.
Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру.
Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти.
Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие.
"Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..."
В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци.
В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия.
Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня.
Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:


"Риториката на студената война няма да мине в този случай - казва Олмонд. - Би било грубо опрощение да се приеме само Русия като единствен виновник в конфликта в Южна Осетия. Ето защо за Запада е по-добре да стои по-далече от случващото се.
За мнозина картината за това как руските танкове са пресекли границата в тези августовски дни е като спомен от ехото на Прага 1968 година. Това е рефлексът на студената война, който е толкова силен, че и след две десетилетия отстъпление на Русия от предишните бастиони, заблуждава. Не всяко събитие на територията на бившия Съветски съюз е повторение на съветската история.
Конфронтацията между Русия и Грузия в Южна Осетия, която извънредно много се изостри, по-скоро има общи черти с войната на Фоклендските острови от 1982 година, но в никакъв случай с периода на студената война.
Във времето, когато аржентинската хунта се наслаждаваше на одобрението на народа си за това, че е имала възможност да си върне Фоклендите без кръвопролитие, Хенри Кисинджър предвиди съвършено неочаквания военен отговор на Англия със следния коментар: "Нито една велика държава не отстъпва завинаги".
Възможно е днес Русия да е спряла дългото отстъпление на Москва, което започна при Горбачов.
В края на 1990 година, когато СССР беше слаб, съветската армия излезе от страните на Източна Европа, които бяха откровено недоволни от факта на нейното присъствие като гарант на непопулярния комунистически режим. Тази тема се разпространи навсякъде в новите републики и продължи в периода на президентстването на Путин, когато руската армия напусна даже базите в Грузия.
За повечето руснаци, това обширно геополитическо отстъпление от територии, които са били част от Русия и то задълго, по време на комунистическата власт не донесе никаква изгода в отношенията със Запада. Колкото повече Русия отстъпваше, толкова повече западните съюзници обвиняваха Кремъл в имперски амбиции!
Днес, за разлика от страните в Източна Европа, в такива самопровъзгласили се държави като Южна Осетия или Абхазия, руските войски се ползват с успех. Портретът на Владимир Путин може да се види по-често, отколкото портрета на президента на Южна Осетия, бившия шампион на СССР по борба, Едуард Кокойта. Руснаците се възприемат от местното население като защита от поредната етническа чистка от страна на грузинците.
През 1992 г. Шеварднадзе се опита с помощта на Запада да върне тези региони под контрола на Грузия. Войната на тогавашния грузински президент се превърна в бедствие за неговия народ, тъй като донесе около 300 000 и повече бежанци от "прочистените", метежни райони. За осетинците и абхазците това бяха зверски чистки, проведени от грузински войници, и оставиха у тях тежки спомени.
Михаил Саакашвили направи малко за бежанците, даже когато дойде на власт в началото на 2004 година - ги прогони от общежитията в центъра на Тбилиси, за да освободи място за строежи. Той похарчи и 70 на сто от бюджета на Грузия за армията. Така се стигна до началото на конфликта, когато Саакашвили реши да демонстрира сила и мощ.
Саакашвили изпрати свои войници в Ирак и Афганистан с цел да стане Грузия член на НАТО и беше твърдо уверен, в поддръжката на Америка. Улиците на Тбилиси са пълни с потрети на Буш младши, рамо до рамо с грузинското му протеже. Булевард на името на Джордж Буш води към аерогарата в Тбилиси. Въпреки това, Саакашвили пренебрегна и забрави мисълта на Кисинджър: "Великите държави не жертват себе си заради съюзници". Допускам, че и неговите неоконсервативни съюзници във Вашингтон също са забравили това. Остава му да се надява, което не носи практически нищо.
Саакашвили се сблъска с икономическа криза в страната си, с разочарованото общество. От времето на така наречената "Революция на розите" клановете, бедността, характеризиращи ерата на Шеварднадзе не са изчезнали. Обвиненията в корупция и връзки в полза на клана на майка му, наред с обвиненията за фалшифициране на изборите, доведоха до масови демонстрации против Саакашвили през ноември миналата година.
Неговите безжалостни сили за сигурност - обучени, въоръжени и финансирани от Запада - биха протестиращите. Естествено е президентът сега да очаква, че нападението над общогрузинския враг в Южна Осетия ще сплоти хората около него, поне в краткосрочна перспектива.
През септември миналата година президентът Саакашвили внезапно промени отношението си към своя най-близък съюзник, министъра на отбраната Иракли Окруашвили. Те започнаха да се обвниняват взаимно във връзки с мафията и получаване на незаконни доходи от контрабанда. Каквато и да е истината, фактът, че хора, възприети от Запада като герои от постшеварднадското прочистване се обвиняват един друг в ужасни престъпления, трябва да изостри вниманието на западните държави при избора на герой в кавказката политика.
Западните коментатори днес упорито се придържат към опростенческата представа за Русия от времето на студената война и как тя притиска малката Грузия. Да не говорим, че всеки, който е наясно с манталитета на Кавказ знае, че държава, която си позволява да провокира жертви, от ръката на Големия съсед, може утре да стане също толкова отвратителна и по отношение на своите васали. Национализмът на малката държава едва ли може да се промени в милосърдие.
Най-лошото в случая е, че поддържаните от Запада програми по обучение и въоръжение в задния двор на Русия не съдействат за мира и стабилността, още повече, когато става дума за поддръжка на такива яростни и самовлюбени местни лидери като Саакашвили.
Самият Саакашвили пък приема от своя страна поддръжката на Запада като задължителна гаранция даже по време на криза, която бе провокирана от самия него и собствените му действия.
Допускам, че той е разчитал скъпоструващият нефтопровод, преминаващ през негова територия, заедно със съветниците от НАТО и войниците му, да успеят да предотвратят военната реакция на Русия по повод неговото нахлуване и агресия в Южна Осетия. Тези сметки на Саакашвили се оказаха катастрофално неверни. Ето защо въпросът сега пред Саакашвили е, дали е възможно да се ограничи конфликтът или ще бъде въвлечен Западът. Това очакване го довежда до отчаяние с неизвестността си и вероятността да бъде оставен сам.
Досега Западът оперираше с радикално различни методи при разкола на Балканите, където прозападни микродържави вече откриват свои посолства. В Кавказ, където границите разчертани от Сталин са считаха за неприкосновени - нещата са коренно различни.
На Балканите Западът поддържаше разпада на многонационалната Югославия, и това доведе до ситуация на признаване на Косово през февруари тази година. Щом такава малка страна като Черна гора, където властва мафията може да бъде призната от Запада, то защо проросийски настроените, непризнати държави да не могат да се стремят към независимост?
С извънредно сложния си национален състав, Грузия е като един "съветски съюз" в минимодел.
Западът с готовност призна правото на неруските републики на отделяне от СССР през 1991 година, какъв е смисълът тогава да се настоява негрузинците да останат в състава на микроимперията, която по волята на съдбата се оказа и прозападна?
Национализмът на другите народи може да се сравни с чужда любовна интрига или по-точно с кучешка свада, нещо, в което мъдрите хора не бива да се намесват. Войната в Кавказ никога няма да бъде просто и само кръстоносен поход на западни държави, а от друга страна - те нуждаят ли се изобщо от война в случая?"



Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви.
Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...
".
"Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система...

Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?"
"Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори".

Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин.
През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци.
"На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски.
В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!"
Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната.

А ето и отражението на войната в чуждата преса:

  • Март Лаар написа в "The Wall Street Journal" - "Няма разлика мажду хитлеровска Германия и сталинска Русия".

  • "Сблъсъкът в Грузия - урок за САЩ за ролята на Русия" - отбеляза и "The New York Times".

  • "Бъдещето на Саакашвили: избор между Международния трибунал и съдът на линча" - Регнум.

  • Саакашвили: "Русия води война в нас, на наша територия" - BBCRussian.

  • "И кой ще поиска да воюва с Русия?" - попита "Christian Science Monitor".

  • "Ако на Запада се наложи да избира между Москва и Тбилиси..." - "Le Monde".

  • "Ще разбере ли Запада, че мир не е възможно да се купи, търгувайки със суверенитета на уязвими държави?" - "The Washington Post".

  • "Малките войни имат една особеност - превръщат се в големи" - написа "The Times".

  • "Саакашвили реши, че САЩ му дадоха карт бланш" отбеляза "Liberation".

  • "Саакашвили отвори вратите на Ада" отбеляза естонското издание "Postimees" в публикацията си "Грузинското де жа вю".

  • "Обзървър"" - посъветва политиците - "Да оставим геополитиката и да помислим за хората".


Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие.

Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите


"Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й".
Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това.
Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът.

Владимир Путин и ситуацията


"Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ.
Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция."

*   *   *


Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война.
"Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили.
По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци...
Коментарът е излишен.
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Как продължи колебанието на Запада за урегулиране на конфликта?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
  • На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.
Следва продължение...
 

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

 

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1144

Турция все повече загърбва светския си характер и гледа назад към ислямизмаВъз основа на провежданата от нея външна политика, Турция би могла да се определи като „атлантоцентрична” държава. Анкара е верен съюзник на западния блок и усърдно работи за присъединяването си към ЕС. След провъзгласяването на Република Турция, страната никога не е участвала във войни, с изключение на „миротворческата” операция на остров Кипър, през 1974. Във външната си политика, Турция винаги е смятала за свой приоритет запазването на мира и стабилността. В същото време, макар че по степен на наситеност на дипломатическите си срещи винаги е влизала и влиза в десетката на най-активните страни в света, тя дълги години старателно избягваше да поема смели инициативи, опасявайки се да не се стори на останалите прекалено ангажирана с някаква кауза. В същото време, още от времето на Османската империя, турското Външно министерство е известно с висококвалифицираните си елитни кадри.

Понякога, прозападната политика на Турция излизаше извън разумните рамки. Както се казва в известната поговорка, страната опитваше да се прави „на по-голям католик от папата”, или поне така изглеждаше. Особено демонстративно бяха укрепвани отношенията със САЩ при управлението на Демократическата партия (през 50-те години на ХХ век), на Тургут Йозал (през 80-те и началото на 90-те), както и на сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Понякога Турция толкова яростно защитаваше американските интереси, че дори участва заедно със САЩ в редица регионални военни операции. Решението на Демократическата партия за изпращане на турски военен контингент в Корея, политиката, опитваща се да вкара Турция в Първата война в Залива, както и усърдието, демонстрирано от ПСР, да прокара през Великото национално събрание резолюцията от 1 март 2003 (разрешаваща на САЩ да използват турската територия за атаката си срещу Ирак), която обаче така и не бе одобрена от него, са доказателства за това. За същото впрочем свидетелстват и активно налаганите през последните години промени в политическия дневен ред на Турция по отношение на кюрдския проблем и Армения.

Във външната политика е важно да се съхранява баланса между силата, възможностите, изгодата и целите. Необходимо е да се запазва хармонията и равновесието между основните елементи на силата – политически, икономически, военни и обществено-културни. Много важно е географското положение. Задължително условие е и обединяването на обществото и на общественото мнение около определена идея, с други думи гарантирането на националното единство. Външната политика е сфера, изискваща продължителни предварителни размишления и анализи и малко говорене, т.е. умение да си държиш езика зад зъбите. Страните, притежаващи днес широки политически хоризонти, първоначално е трябвало дълго (и без особено да привличат вниманието на останалите) да подготвят пътищата за реализация на своето политическо решение. За успешното прокарване на една политика е необходимо всички онези, които я поддържат, да имат обща изгода, общи интереси и общи дивиденти. Само емоциите и голото вдъхновение не са достатъчно за реализацията и. Защото дипломацията се основава, най-вече, на сътрудничеството, общата изгода и печалба. Разбира се, общите исторически и културни връзки, както и чувствата, са много важни условия, но със сигурност не са достатъчни. Лансирайки една или друга инициатива, никога не бива да се забравя за реалностите. Инициативата изисква наличието на визия за света, която да я подхранва, а също политическа воля, лидер, кадри, интелектуален фундамент, програма и народ, който също я подкрепя. Правилното планиране и действие също са задължителни условия за успеха в прокарването и.

Плюсове и минуси на новата турска външна политика

През последните години Турция постигна национално единство по отношение на осъществяваната външна политика и нейните приоритети. Вътре в страната не се очертава каквото и да било неприемане и съпротива срещу тази политика. В същото време, както изглежда, продължава да липсва ясно решение на въпроса, дали Турция ще се превърне в регионална сила или център на целия регион, в глобален играч или пък в център на всички игри, в „ос”, „крило” или „мост”. Нещо повече, Турция е изправена пред сериозна дилема по такива въпроси като светско устройство или ислям, Запад или Изток, членство в ЕС или лидерство в Близкия Изток. А това силно затруднява  предприемането на конкретни стъпки, изработването на позиции и вземането на решения. Така, преди приемането на едно или друго решение често възникват съмнения, как биха реагирали на това САЩ или ЕС. Или пък, дали предприетите от страната стъпки няма да бъдат неправилно изтълкувани? Затова, в някои сфери Турция все още не играе ролята, която би могла, задоволявайки се само с функциите на одобрен от Запада посредник. В същото време, след като упорито не се възприема като потенциален член на ЕС, страната се принуждава да обърне поглед на Изток. С други думи, въпреки всички уверения за наличието на „мултицентрична визия за глобалната политика, многостранност, многомерност, стратегическа дълбочина, нулеви проблеми със съседите, проактивна външна политика, лидерство, водене на собствени игри и самостоятелен избор на ролята в тях и решаване на всички проблеми с посредничество”, на практика, пред Турция продължава да стои съвсем реалният проблем за избора на пътя, по който възнамерява да върви.

Анкара отправя правилна и справедлива критика, посочвайки, че „Европейският съюз няма да може да се превърне в глобален играч, ако не приеме Турция”. Но въпреки твърденията на Брюксел, че вратата за ЕС не е затворена за страната, никой там не е склонен да приеме необходимостта от преразглеждането на Митническия съюз между Съюза и Турция, да не говорим, че германският канцлер Меркел открито декларира нежеланието на страната си да види Турция в ЕС. Турския външен министър твърди, че „Турция е основния играч в Близкия Изток”, но в същото време резултатите от посредническите и усилия не потвърждават тези думи. Така, Турция беше принудена да приеме и се примири с това, че през юли 2003 в северния иракски град Сюлеймания, американските части арестуваха турски военни, демонстративно нахлузвайки чували на главите им. По-късно Анкара беше принудена да гласува за избирането на датския премиер Расмусен за генерален секретар на НАТО, въпреки че толкова гневно го критикуваше заради допуснатата публикация на карикатури на пророка Мохамед и откритата му подкрепа за телевизионния канал на терористичната Кюрдска работническа партия (РКК). Турция бе принудена да подкрепи коалиционните сили по време на наскоро приключилото нападение срещу Либия, макар че малко преди това демонстрираше възмущението си от тези действия, задавайки въпроса, „какво прави НАТО на територията на суверенна Либия?”. По време на вълненията и революционната вълна в арабските държави, Турция реагира с голямо закъснение, отправяйки обръщение (и то едва след като бяха проведени телефонни разговори с Белия дом) към лидерите на Египет, Либия и Сирия. Всичко това стана причина както за критики от страна на Запада, така и за обвинения, че Анкара води политика на двойните стандарти, а също за съмнения доколко арабският свят уважава Турция.

Въпреки това, сегашното турско ръководство постоянно декларира, че страната вече играе ключова роля в световната политика. В потвърждение на тези думи се прокарва тезата за „невероятната активност на двустранните и многостранни контакти”, множеството международни конференции и срещи, които организира страната, наситената програма на посещенията в чужбина, осъществявани от президента, премиера и външния министър, както и нарастващият външнотърговски оборот на Турция. В своята външна политика, Анкара се стреми да бъде буквално навсякъде, демонстрирайки желание да участва в решаването на всякакви проблеми. Стига се дотам, да се чуват твърдения, че Турция щяла да стане архитект на новия ред в Близкия Изток. Често се споменава и фактът, че за първи път в историята, Турската република си е поставила толкова мащабни външнополитически цели, формирала е собствена визия и мисия. Външният министър Давутоглу често подчертава, че по въпросите на външната политика страната „не е моноцентрична, а мултицентрична”. Само че още когато беше главен съветник на премиера Ердоган, т.е. преди да заеме сегашния си пост, той посети САЩ, където се срещна с президента Обама, и тогава заяви, че между предпочитанията и приоритетите на САЩ и Турция във външнополитическата сфера има пълно съвпадение. Между другото, в Турция и днес има достатъчно политолози, дипломати, професори, журналисти и военни, които споделят тази теза.

Истината обаче е, че между реалностите и намеренията липсва подобно съвпадение. Нещо повече, в конкретния случай, между възможностите и желанията съществува истинска пропаст. Турция си въобразява, че онова, за което мечтае и, което топли сърцето и, е реално постижимо. Което пък води до това, че често изглежда в очите на останалите, като „благороден, но заблуден мечтател”. Последните провали в опитите на страната да стане посредник за помиряването между Фатах и ХАМАС в Палестина, приключили с това, че не Турция, а Египет постигна тази цел, а турците трябваше да се задоволят само с ролята на почетни гости на масата за преговори, или пък склонността на Анкара да приеме на своя територия бази (радарна система – б.р.) от т.нар. система за ПРО на САЩ – всичко това породи сериозни съмнения, доколко убедителна и ползваща се с уважение е „новата външнополитическа роля” на Турция.

Фактите противоречат на декларациите, думите и старателно създавания имидж на страната. Макар турските официални лица да твърдят, че осъществяват важни и големи (дори и в глобален мащаб) стъпки във външнополитическата сфера, или пък, че световните сили не са склонни да предприемат каквито и да било политически инициативи без да се посъветват с Анкара, реалностите са много далеч от това. Истината е, че стъпките на Турция към Близкия Изток бяха осъществени не самостоятелно и не напук на САЩ и ЕС. Точно обратното, те бяха направени със знанието и по инициатива на Вашингтон и Брюксел. Западът би искал да види Турция като свой „говорител” и представител в държавите от Изтока, възприемайки Анкара като посредник в създаването на контакти с такива държави и организации, като Иран, Сирия, ХАМАС и Хизбула. Той предпочита да използва Турция като „транслатор” на своите мисли и желания към тях. И това предпочитание намери отклик в сърцата на „неоосманците”, управляващи страната. В същото време, самата Турция, която се старае да се превърне в действена сила на Балканите, в Близкия Изток и Кавказ и придава особено значение на развитието на отношенията си с африканските държави и ролята си на Черния континент, мечтае да стане проводник на идеите на тези страни към Запада, така че интересите и желанията съвпадат именно в тази точка. Популярността на турския премиер в арабските страни, вдигналата толкова шум негова изява в Давос и рязката критика срещу Израел след нападението срещу кораба „Мави Мармара”, отправил се за сектора Газа, формират погрешна представа и преувеличават ролята на Турция и способността и да успее да изпълни тази политическа роля. Освен това, ако се вгледаме в историята, ще видим, че Турция печели най-голяма популярност и уважение в арабския свят с приемането на Конституцията след младотурската революция през 1908, след национално-освободителната война през 20-те, след военната операция в Кипър през 70-те, както и след отказа на Великото национално събрание да приеме предложената от правителството резолюция за предоставяне на националната територия за американското нахлуване в Ирак, през март 2003. Тоест, всеки път, когато Турция предприема реални стъпки срещу Запада, влиянието и, както и уважението към нея в Близкия Изток нараства. И това не е нещо ново.

Реалностите не съвпадат с намеренията

Стремежът на Турция да си извоюва статут на регионална сила, да получи лидерски позиции в Близкия Изток и да стане член на ЕС е само едната страна на медала, но има и друга – доколко са реални възможностите за осъществяването на тези желания. Да, провежданата от Анкара външна политика не е насочена против или в разрез с интересите на САЩ и ЕС, но специалното внимание към Близкия Изток и превръщането му в приоритет на турската външна политика поражда у тях известни съмнения, че Турция може би действа против Запада или пък, че води някаква собствена „тайна игра”. Редица турски стъпки в източна посока пораждат тревога и съмнения в западните столици, провокирайки твърдения, че Турция е променила основната ос на своята геополитика.

За хиперболизираната роля на Турция в източната политика сериозна вина имат и турските медии, които представят тези процеси като нещо ново и невиждано преди. Съвършено необосновано и преувеличено е да се твърди например, че Турция за първи път в историята играе толкова важна глобална роля на световната сцена или пък, че за първи път е започнала да отделя внимание на своето историческо наследство, на географското и геополитическото си положение и на стратегическата дълбочина на вземаните от нея решения. Несъмнено, наситеният график на пътуванията в чужбина на турския външен министър е много важен в условията на стремително променящия се свят и регионалните промени. Същото се отнася и за известното нарастване на политическата тежест на Турция в Близкия Изток, както и за вниманието, отделяно от Анкара на африканските държави. Дори и ако не ни донесе дивиденти в краткосрочен план, то със сигурност ще се окаже сериозно вложение в бъдещето на страната. Само че това съвсем не означава усилване на ролята и политическата тежест на Турция в глобален план. Защото във външната политика, също както и в другите сфери, оценка на успехите може да се прави, едва след постигането на определени резултати.

Ще отбележа също, че отварянето към света не е някакво собствено изобретение или избор на Турция по отношение на нейната външна политика. За укрепване на отношенията с Африка работи не само Анкара. Всички повече или по-малко сериозни държави, които биха искали да играят някаква по-забележима роля, също го правят. Разбира се, съобщенията за предприетите стъпки във външната политика, осъществените контакти и откриването на нови дипломатически и търговски представителства в чужбина следва да се възприемат еднозначно положително, тъй като всичко това е изключително важно във външнополитическата сфера, където резултатите стават ясни не в краткосрочна, а в дългосрочна перспектива, само че това одобрение следва да е предпазливо и премерено. Задължително и неотменимо условие за гарантирането на стабилен резултат е контактите да се поддържат постоянно, страните добре да се опознаят, а дипломатическите контакти да бъдат подкрепени и от задълбочаване на икономическите, културни, научни, спортни, туристически и други връзки.

От друга страна, стремейки се да се превърне в реална и действена сила в Близкия Изток, Турция не отделя необходимото внимание на развитието на контактите с тюркския свят. Анкара, която установи тесни и постоянни контакти с Иран и Сирия, затвърди диалога с ХАМАС и дори демонстрира загриженост за положението на суданския дактатор Ал-Башир, като понякога е склонна да продължава тези игри, дори с цената да си навлече гневните коментари и критики на „западните съюзници”, и чиито близки отношения с редица близкоизточни режими продължават да пораждат напрегнато внимание в западноевропейските столици, пое риска да изостри отношенията със своя най-близък съюзник в тюркския свят – Азербайджан. Популярността, с която се ползват сегашните турски лидери на улиците в Близкия Изток, липсва по улиците на Баку. Да не говорим, че тази популярност въобще не помогна за да бъдат защитени правата на туркмените в Северен Ирак. Не трябва да забравяме, че в много близкоизточни столици, не сред обикновените хора, а сред експертите и дипломатите, съществуват сериозни съмнения, кои от стъпките на Турция са изцяло дело на Анкара и кои са подсказани от Вашингтон. В същото време е факт и, че много страни от Близкия Изток, имащи сериозни проблеми със САЩ, предават посланията си за тях с посредничеството на Турция.

Що се отнася да реализацията на ключовата външнополитическа постановка за „нулеви проблеми със съседите”, за това, като минимум, е необходимо желанието на самите съседи да нямат проблеми в региона. Защото подобна политика не може да се реализира с едностранни усилия и успехи. За да се превърне в реална сила в посредническите преговори, Турция трябва да може не само да покани страните на масата за преговори, но и да ги удържи на нея, докато не бъде постигнато приемливо и взаимноизгодно решение, както и да притежава мощни политически и икономически лостове за да ги склони да приемат това решение. От друга страна, ако не се е превърнала в достатъчно мощна и влиятелна във външнополитическата сфера сила, Турция няма да може да постигне някакви сериозни успехи в посредническите преговори. Защото, икономически и политически, Турция се оказва прекалено „открита” за регионалните и глобални влияния. Така например, посредническите усилия между Сирия и Израел, Иран и САЩ, Русия и Грузия, Пакистан и Афганистан и Индия и Пакистан се увенчаха с известен успех само в преговорите между Пакистан и Афганистан. Във всички останали случаи не беше постигнат никакъв позитивен резултат. Приказките за „имперското наследство”, съпредседателството в проекта „Алианс на Цивилизациите” и този за Големия Близък Изток и външната политика, вдъхновена от идеите на „неоосманизма”, не съответстват на вътрешната политика и, най-вече, на икономическата ситуация в страната.

Турция не може да разчита да се сдобие с някаква по-сериозна тежест и уважение в очите на САЩ и ЕС, впрочем, тя едва ли може да разчита на значимо място и сред новите възходящи сили на Изтока – Русия, Китай, Индия и Иран, тъй като и сред възходящите евразийски сили са налице сериозни съмнения относно надеждността на Турция, заради тесните и отношения със Запада. Ето защо, дори разширяването и укрепването на икономическите връзки с Изтока засега не води до очаквания ефект във външнополитическите контакти с тях. Турският капитал и турската икономика не могат да се развиват толкова независимо от Запада, както турската външна политика, въпреки активното задълбочаване на икономическите отношения с Изтока и най-вече с Русия и въпреки че Турция вече е търговски партньор №1 на руснаците, измествайки Германия. Наред с това, важен проблем е и, че Турция не разполага със сериозна национална отбранителна доктрина.

Турция между Атлантика и Евразия

Но, освен че Турция не разполага със стабилна, основаваща се принципите на взаимната изгода политика спрямо държавите от Запада, тя не провежда и сериозна и ясно изразена евразийска политика. Идеите, които се лансират напоследък в турското общество, не излизат извън рамките на чисто интелектуалните инициативи, т.е. не се прехвърлят на ниво национална политика. САЩ искат Турция да участва в евразийската политика от името на Вашингтон и да действа в интерес на Съединените щати - нещо повече, при нужда тя трябва да играе ролята на своеобразен американски „троянски кон”. ЕС пък иска Турция, която не е богата на енергийни ресурси страна, да се превърне в енергиен коридор за потока от енергоносители към европейските пазари. Брюксел обаче категорично не желае превръщането на Турция в сериозна стратегическа сила. В същото време, от самото начало на своята национална революция, ръководена от Ататюрк, Турция демонстрира, че може успешно да се превърне в „регионоцентрична” сила, което днес е в пълна хармония с евразийската идея. Защото Евразия е регион, свързващ Европа и Азия, т.е. регион, отговарящ на целите и интересите на Турция. Страната е разположена в самия център на Евразия. И, ако гледаме на света през призмата на възможностите, които тя притежава, формулирайки стратегия за бъдещето и, става ясно, че Турция е длъжна да бъде силна, активна и действена именно в Евразия, да създава съюзи и да провежда диалози, като по този начин излезе на челни позиции в региона.

За постигането на тази цел Турция разполага с необходимата историческа платформа и политически потенциал. Така например, отношенията между Русия и Турция през последния близо един век винаги са били добри, такива са и днес. По време на войната между Грузия и Русия, през 2008, твърдата турска позиция, че следва да се спазва договора от Монтрьо за Проливите, бе оценена по достойнство от Москва. Ако по отношение на договора от Монтрьо интересите на Турция и САЩ си противоречат, тези между Турция и Русия напълно съвпадат. Черноморските политики на двете страни, в общи линии, също съвпадат и са хармонични една спрямо друга. Така например, като член на НАТО, Турция категорично се обявява против влизането на Грузия и Украйна в пакта, въпреки че активно развива отношенията си и с двете държави. По този въпрос, Москва мисли по същия начин като Анкара. Да не забравяме също, че като член на НАТО, но не и на ЕС, най-сериозните проблеми на Турция са именно тези с държавите от Запада. Да вземем например, европейската позиция по арменския въпрос, по проблемите с Гърция във връзка с Кипър, по отношение опитите на Константинополската патриаршия да се превърне в екуменически център или пък европейската подкрепа за кюрдските терористи. С намесата си във вътрешните работи на Турция, западните сили се позиционират като основни противници на нашата страна, още повече че активно се бъркат във всички споменати по-горе въпроси. Така, много бързо стана ясно, че турската инициатива за отваряне на границите с Армения, която бе лансирана с прякото внушение а САЩ и ЕС, нанася най-голяма вреда на самата Турция, тъй като доведе до рязкото влошаване на отношенията и с Азербайджан. Тайните преговори с Армения, провеждащи се в Швейцария, както и последвалите политически инициативи и контакти изостриха отношенията с Баку. И, ако си припомним, че освен богатите исторически, културни, духовни, родствени и географски връзки Турция и Азербайджан са свързани и с активни икономически отношения, ще ни стане по-ясно, каква голяма цена трябваше да плати Анкара за грешката си. Така, Азербайджан, който продаваше на Турция петрол на преференциални цени, след влошаването на отношенията между двете страни, започна да го продава на същата цена като на всички останали, което увеличи турските разходи с 1,5 млрд. долара годишно. На всичкото отгоре, заради арменските обструкции и допълнителни искания, самият въпрос за отваряне на границата с Армения се оказа в задънена улица.

Силната обвързаност на Турция със Запада, членството и в НАТО и страстното желание да бъде приета в ЕС не и дават възможност да предприема самостоятелни и решителни стъпки по евразийските въпроси. Западът с всички сили пречи на Турция, с нейната националистическа и „анкароцентрична” визия, да се ангажира по-сериозно с тюркския свят, той иска от нея да прави само такива стъпки, които са изгодни най-вече на самия Запад. Тъкмо поради това, в доклада на Rand Corporation („Troubled Partnership U.S.-Turkish Relations in an Era of Global Geopolitical Change on the U.S.-Turkey Relationship") от 2010 се твърди, че „Турция категорично не бива да се превръща в модел за своя регион”. Резюмирайки накратко позицията на САЩ и ЕС, тя е следната: ако Турция осъществява прозападна/посредническа мисия в Евразия, без да излиза от рамките на влиянието на САЩ и ЕС, Западът няма да и пречи. Той обаче би се обявил против, ако Турция се опитва да установи от свое собствено име по-сериозни отношения с най-древните сили в Евразия, т.е. с тюркския свят. Един от най-влиятелните хора във външната политика на САЩ – Збигнев Бжежински, неслучайно беше казал, че „този, който господства в Евразия, господства в света”. Днес в този регион се води гигантска игра. Всички знаем, че в продължение на столетия той беше арена на борба между големите имперски сили. И причината е, че 70% от населението на планетата, 60% от глобалния БВП и ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани именно тук. Шестте държави, които най-силно изпъкват в света (след САЩ разбира се), са разположени именно в Евразия. Над двайсет милиона души загинаха именно в този регион по време на Втората световна война и последвалите конфликти. Русия, Китай, Индия, Пакистан и Израел разполагат с ядрени оръжия, а Иран продължава да реализира ядрените си разработки.

Когато говорим за Евразия, първото, което ни идва на ум, са Европа и Азия, но да не забравяме, че по-голямата част от Европа, на практика, представлява голям полуостров на Азия. Тези велики и древни континенти винаги са си влияели взаимно и това е исторически факт. От 149-те милиона квадратни километра суша на планетата, 52 млн. кв. км са разположени именно в Евразия, което е над 1/3 от цялата суша. Двете най-големи държави в този регион – Китай и Русия, имат обща граница с дължина 4300 км. Може да се приеме, че понятието Евразия включва географската цялост на континентите Европа и Азия, т.е. може да се смята, че Евразия е регион, чиято западна граница е Европейския съюз и който на изток се простира до Индия и Китай, но при всички случаи Турция и Русия са центровете на Евразия. Русия, след разпадането на СССР, и дори при наличието на ЕС и НАТО, исторически си остава най-голямата евразийска сила. И, ако отново се обърнем към историята, ще видим, че сближаването между Турция и Русия ще бъде от полза и в интерес и на двете държави, докато напрежението и конфликтната ситуация между тях ще са от полза само за големите западни сили. Когато говорим за Турция и Евразия, неизбежно възниква и въпросът за енергийните ресурси. Ако очертаем кръг с диаметър хиляда мили с център Турция, ще видим, че ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани и се добиват от недрата на този регион. Турция има специален статут за държавите от Южен Кавказ, Каспийския басейн и Централна Азия, при това тя разполага с огромен експортен потенциал – от хранителни продукти до текстил и от битова техника до автомобили. В същото време, Турция консумира полезните ресурси, добивани от недрата на този регион, и най-вече петрол и природен газ. Нещо повече, тя разполага със стратегически важни тръбопроводи за транзитирането им на западните пазари. И, ако си припомним, че Китай вече постави на дневен ред изграждането на Нов Велик път на коприната, съвместно с всички страни от региона, става ясно, колко много може да направи Турция, въз основа на своите възможности, за успеха на този проект. Невероятно стремителните темпове на икономически растеж на Китай и формирането на Евразийското пространство, възникнало след разпадането на Съветския съюз, са двете най-големи промени в този регион.

На всички исторически етапи Евразия запазва своята значимост и важност и традиционно е арена на стълкновения и борба между великите сили. Но стартиралият с падането на Берлинската стена през 1989 и разпадането на Варшавския пакт и продължил с приключването на ерата на студената война в началото на 90-те и разпадането на СССР през 1991 политически процес отново изведе Евразия на челни позиции. За Евразия започна да се говори все повече и все по-силно, тя се оказа в центъра на най-ожесточените политически дебати. Тези стремителни промени, започнали през 90-те години, допълнително ускориха процеса на глобализация, стартирал в световната политика от края на 80-те. САЩ, които след разпадането на Съветската империя останаха единствената суперсила, обърнаха погледа си към Евразия. В тази връзка, следва да признаем, че Евразия е ключът към ХХІ век, определящо направление за развитието на света и своеобразен „пътеводител” в сферите на политиката, икономиката, военното дело и общественото устройство. Огромните източници на енергия, които владее, я превърнаха в арена на най-фундаменталното и най-ожесточено съперничество и борба. В същото време, Евразия е география на богатството и бедността, на нестабилността, но в същото време – и на колосалния потенциал на възходящите и укрепващи сили и на забавящите темпото сили на застаряващата „класическа Европа”. Тук са разположени страни, които трети сили отчаяно се стремят да тласнат в междуособна борба една срещу друга, провокирайки разпадането им на части, нестабилност и конфликти, тук впрочем са разположени и някои от въпросните „трети сили”, стремящи се към това. Тук има държави, отчаяно нуждаещи се от енергоносители, както и изключително богати страни, разполагащи с такива енергоносители в изобилие. Тук има държави, които са сред най-важните съюзници на САЩ, но тук са и техните най-силни противници. Събитията в региона директно се оказват в зоната на влияние на всички регионални и глобални отношения, противоречия, разделения и раздели, обединения и съюзи, но, в същото време, самите тези събития също влияят върху тях. В тази връзка, не може да се подценява геополитическото значение на Евразия, богатството и на енергоносители, нейният икономически потенциал и изключителното и стратегическо положение, а също наличието, от една страна, на стремително увеличаващите мощта си държави, като Китай, Русия, Индия и Иран, а от друга - на „пропаднали държави”, като Ирак и Афганистан, окупирани от САЩ. С други думи, Евразия, с нейния крехък и свръхчувствителен силов баланс, е арена на най-жестокото глобално съперничество.

Пътищата за формиране на великите сили, пътищата за превръщането в регионална сила, пътищата на икономическото развитие – всички те минават през Евразия. Както е известно, в противовес на проекта за Големия Близък Изток, прокарван от САЩ, евразийските сили лансираха собствена алтернатива. За целта, през 1996, Русия и Китай, както и присъединилите си към тях Казахстан, Киргизстан и Таджикистан създадоха активно развиващата се днес Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), към която, през 2011, се присъедини и Узбекистан. Тази организация се превърна в най-големия съюзник на евразийските сили. ШОС е формация, създадена вследствие необходимостта от решаване на граничните въпроси и взаимната помощ в сферите на отбраната и укрепването на сигурността, която много бързо разшири обхвата си с още много други сфери на сътрудничество – от икономиката до културата, и се оказа изключително успешен проект както в регионален, така и в глобален мащаб. Тя демонстрира, че регионалните сили могат да действат заедно по въпросите за предотвратяване на етническите и религиозни сблъсъци и разпространението на оръжията за масово поразяване, решаването на екологичните проблеми и тези с тероризма, т.е. по практически всички международни проблеми, изброени в различните международни харти. Общата площ на държавите-членки на ШОС се равнява на 60% от територията на Азия и Европа.

Евразия като историческа и политическа реалност за Турция

Турските политици много обичат да се нагърбват с ролята на „политически мостове”. Не бива обаче да забравяме, че тези мостове могат да бъдат използвани и от други сили. Мостът не може да се дефинира сам, той следва да бъде дефиниран. Мостът не може да се построи сам, той трябва да бъде построен. Мостът не може да придава форма, вие самите следва да му придадете необходимата форма. Ето защо Турция трябва най-сетне да осъзнае, че тя самата е една от централните държави в света, но след като го осъзнае, не бива и да губи представа за реалностите в този свят. Тоест, когато се обърне към тюркския свят, тя не трябва да изглежда като „мечтателна и романтична любителка на приключения”, а, преди всичко, като умна и мъдра държава. Турция ще трябва на всеки етап да подпомага и подкрепя тюркоезичните републики, без при това да натрапва на никоя от тях статута си на „по-голям брат”. Тя следва да притежава цялата достъпна и информация за тюркоезичните държави, да разполага с проекти и готови инициативи, да дефинира краткосрочни, средно и дългосрочни стратегии, най-вече в икономиката, енергетиката, културата, образованието, спорта и науката. Вниманието на Турция към тюркския свят не бива да бъде насочено против трети държави. Не следва да се дават обещания, които Анкара няма да може да изпълни, т.е. трябва да се избягват прекалено мащабните ангажименти. Действително, всички тюркоезични републики се формират на общата основа на тюркската култура, но наред с многото общи и еднакви неща, между тях съществуват и много сериозни различия във възприятията, коментарите и подходите и това не бива да се забравя. Решаването на проблемите с различията в използваните азбуки, сближаването на правните системи и усилията за създаване на митнически съюз могат да се окажат сериозни стъпки в тази посока.

Турция трябва да се откаже от съперничеството, от името на Запада, с една толкова важна политическа сила в този регион, като Иран, с който тя, исторически, винаги си е съперничела. Както и да престане непрекъснато да се нагърбва с посреднически мисии, пак от името на Запада. Тя следва да търси взаимната полза, надеждното съседство и сътрудничество на основата на уважението и ненамесата във вътрешните работи на всеки от партньорите. Турция трябва много сериозно да се замисли за евентуалното си присъединяване към ШОС и да направи първата стъпка в тази посока, като стане държава-наблюдател. При това обаче, тя следва да предложи и създаването на нови обединения, от типа на проекта за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), където Турция е водеща държава. Анкара трябва да се стреми към формирането на дългосрочни съюзи като се постарае да ги ориентира към по-далечна перспектива, защото краткосрочните инициативи блестят ярко, но гаснат бързо, подобно на горяща сламка, и нерядко водят до сериозната загуба на доверие към страната ни. С други думи, Турция, формулирайки такъв сценарий за своята външна политика, който да е ориентиран към Евразия, следва отново да постави на дневен ред регионоцентричния антиимперски модел на Ататюрк, базиращ се на взаимното доверие на всички страни, уважение към техните интереси и защита на потиснатите и бедстващи народи.

Литература:

1. Ahmet Davutoglu, “Stratejik Derinlik”, Ure Yayinlari;, Istanbul, 2009.

2. Aleksandr Dugin, “Moskova – Ankara Ekseni”, Kaynak Yayinlari, Istanbul, 2007.

3. Cuneyt Ulsever, “Yeni Osmanlicilik ve Kurt Acilimi”, Kirmizi Kedi Yayinlari, Istanbul, 2001.

4. Graham Fuller, “Yeni Turkiye Cumhuriyeti”, Timas Yayinlari, Istanbul, 2008.

5. Mehmet Perincek, “Avrasyailik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2006.

6. Suat Ilhan, “Turklerin Jeopolitiki ve Avrasyacilik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2005.

----------------------------------------------

* Авторът е доцент в Университета Мармара в Истанбул, Турция

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, война С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1163-ikonomicheskiqt-rust-v-rusiq-kontrastira-s-krizata-v-evropa

Канцлерът Меркел и руският президент Медведев пускат газопровода Руската икономика продължава да демонстрира резултати, напълно съответстващи на пазарните очаквания. Според статистическата служба на Руската Федерация „Росстат”, през 2011 БВП на страната е нараснал с почти 5%, в сравнение с 2010, което дава много сериозни аргументи на смятания за фаворит на предстоящите президентски избори Владимир Путин да твърди, че икономическото положение на руснаците ще се подобри още повече, ако именно той победи през март 2012.

Основният показател, който трябва да бъде следен внимателно през следващите месеци, са корпоративните инвестиции. Обявеният наскоро ръст от 7,7% в тази сфера, в сравнение с 2010, показва, че компаниите отново са започнали да инвестират в руската икономика, след свиването на инвестициите, фиксирано в края на 2010.

Впрочем, подобряването на ситуацията в потребителския сектор се дължи на няколко фактора. Средните заплати бяха повишени, а безработицата намаля от 6,5% до 6,3%. Така, през ноември 2011 средните работни заплати нараснаха със 7,1%, отчитайки инфлацията. На свой ред, тя намалява, като през ноември беше 6,8%, а в края на 2011 падна до 6,5%, по оценка на Barclays Capital.

Руският БВП нараства по-бързо от този на Бразилия, която е един от четирите най-големи развиващи се пазари. Имайки предвид всичко това, както и фактът, че на запад от Русия продължава да се вихри тежка икономическа криза, не е чудно, че шансовете на Путин да бъде отново избран за президент силно нарастват. Въпреки опитите за ерозиране на неговата популярност, след протестите на избирателите от опозиционните политически партии във връзка с уж опорочените парламентарни избори през декември 2011, според авторитетната частна социологическа агенция „Левада-център” партията на Путин „Единна Русия” продължава да е предпочитана от голямото мнозинство руснаци.

Междувременно, в началото на новата 2012 инвеститорите в Ню Йорк бяха заети с масовото изкупуване на руски акции, като оживената търговия доведе до това, че цената на акциите на предложения на борсата фонд Market Vectors Russia (RSX) нарасна от 4,22%, достигайки 27,16 долара за акция.

 
"Грузия загива. Като държава тя сега не съществува. Освен вас никой не може да извади Грузия от кризата, и да въведе ред." Така Едуард Шеварднадзе описва началото на обратния си път към родината и молбите, които отправяли към него интелектуалци и политици.

"Аз разбирах и друго: в Грузия след свалянето на Гамсахурдия, властта се бе оказала в ръцете на така наречения Военен съвет, оглавен от генерал Китовани." Тези признания на бившия съветски външен министър Шеварднадзе са направени в Абхазия Инфо, преди две години, в навечерието на Коледа.
"Китовани никога не бе имал нищо общо с политиката, но оглавената от него Национална гвардия фактически контролираше положението. Джаба Йоселиани - човек сам по себе си нелош, бе крадец, но днес бе създал въоръжените отряди "Мхедриони". Сигуа нямаше достатъчно опит - такова бе и обкръжението на тези тримата, никой извън Грузия не желаеше да има нищо общо с тях. Тогава те се сетиха за мен. Два пъти долетя Китовани, молеше ме да се върна, а на каква длъжност? Той нищо не предложи. "Вие сте длъжен да бъдете в Грузия - казваше той... След това пристигна Сигуа, а Йоселиани всеки ден звънеше - ако има някой, който желаеше искрено моето завръщане, то това бе Джаба. Крадецът си е крадец, не можеш да зачеркнеш такъв епизод от живота си, но той бе човек образован и мислещ. Йоселиани ми казваше: "Нашата родина загива. Аз ще Ви позвъня кога трябва да дойдете...не бързайте. Джаба позвъни след 10 дни: "Ето сега Вие трябва да се върнете, след това ще бъде късно, по-рано не биваше." И тогава аз заминах, просто заминах, без да зная с какво ще се занимавам. Назначиха ме за председател на Държавния съвет, но що за дължност е това? Не си главнокомандващ, армията не е на твое подчинение - някакви решения мога да вземам, но това е второстепенно и затова не биваше да продължава дълго." Шеварднадзе звъни на Ханс Дитрих Геншер, външен министър на Германия, с когото са работили с години заедно за едни и същи цели. "Мога още сега да пристигна при тебе, му отговаря Геншер, но сътрудничество между държавите ни докато ти не бъдеш легитимен ръководител - няма да се получи. Почти същото Шеварднадзе чува и от Джеймс /Джими/ Бейкър, /държавен секретар на САЩ в 1992 година - бел. Л. М/.

Тогава завърналият се Шеварднадзе насрочва избори и ги провежда, в същото време в Закавказието се води война, но народът отива и гласува.

Интересен е споменът на Шеварднадзе за намесата на Русия по приключване на войната в Абхазия. Елцин звъни на Шеварднадзе и му казва, че трябва да се сложи край на войната в Абхазия. "Ако Русия поиска, може да стане много лесно приключването на военния конфликт - твърди Елцин пред Шеварднадзе. - Ето защо аз предлагам следното: заминете вие сам, аз ще позвъня на Ардзимба /Владислав Ардзимба - президент на Република Абхазия - бел. Л. М./ и ще съберем ръководителите на всички републики в Северен Кавказ, които също участваха във войната."

"Елцин откри въпросното заседание и обяви: "Трябва да се приключи абхазката война - разказва Шеварднадзе този епизод. - Изказа се един втори, трети - всички са съгласни с Елцин, единствен против бе Ардзимба.

"Аз говорех - той не се съгласяваше - спомня си Шеварднадзе този момент. - Елцин го взе под ръка, отведе го настрана и му каза нещо. "Добре аз съм съгласен - заяви Ардзимба след като се върна при останалите участници в заседанието. Елцин ме повика и ние си подадохме ръце с Ардзимба, Елцин скрепи нашето ръкостискане и обяви: "Войната в Абхазия свърши!" "И какво последва? - продължава Шеварднадзе разказа си. - Ние вече нямахме там войски, само някакви защитници. Още щом момчетата разбраха, че от Москва са предали, че на войната се слага точка, те започнаха да напускат позициите си. Само седмица по-късно започна настъпление с участие на доброволци от Русия. Това бяха бойци, преминали през военна подготовка, бяха им раздали оръжие и всичко необходимо. И няколкостотин чеченци се изправиха срещу останалите наши бойци, батальонът на Басаев. Знаете ли какво вършеха? Отрязаха една човешка глава и след това играха с нея футбол!"
Това признание на Шеварднадзе завършва с едно заявление на Грачов, като министър на отбраната на Русия: "Абхазия ние не можем да оставим, защото тогава губим Черно море."

На практика какво се случва след промените? Русия губи всички пристанища в Прибалтика, губи Крим, Одеса, Севастопол, само Новоросийск им остава и то с не толкова добро пристанище... И ето Грачов си признава, че Русия трябва да завземе Абхазия и там да построи пристанище, от гледна точка на интересите на Русия - Грачов е бил прав."

Това интервю Шеварднадзе дава след решението си да се оттегли от властта.

Във всяка война има мирис на петрол

След отделянето на някои бивши руски републики, битката за Каспийския нефт и кой ще сложи ръка на тръбите, откъде да минат - подпалиха множество регионални военни конфликти. Борбата за чеченския нефт смени много пъти играчите, запазиха се единствено интересите. Около Дудаев и Радуев се въртяха хора с много пари и още по-големи политически възможности. На ръководството на Русия се налагаше да води борба с така наречените петролни генерали, които не се спираха пред незаконните операции и парични трансфери. В регистрираната чеченска Грознефтгаз, контролният пакет акции поема Роснефт, със съпричастието на Кремъл. Роснефт поема и добива на нефт, докато преработката, остава за Грознефтгаз. Бързите печалби са в добива и експорта, докато преработката, както е известно е свързана с допълнителни разходи за поддръжка и ремонт на съоръженията и бавно възвръщане на инвестициите.. Нелегалните, необявени доходи от добив и износ на нефт, намесата на бивши военни в бизнеса с петрол са в основата на нестихващите военни чеченски конфликти и сблъсъците в Ингушетия и Осетия - с това са наясно както Москва, така и Грузия. Кога Русия и Грузия ще подобрят отношенията си, кога в района на Закавказието ще настъпи мир, който ще даде възможност на Грузия да дръпне напред в развитието си? Отговорите са в каспийския нефт. Няма свидетелства, които да потвърдят, че причина за нахлуването на руски или грузински войски е чеченският нефт. А ето, че с времето стана ясно, че Чечения има пряко отношение към разразилата си дипломатическа схватка между Русия и САЩ по контрола над бъдещия маршрут на каспийския нефт. Още през 1992 година представители на мощни западни нефтени компании лансират идеята за евентуална възможност каспийският нефт да се транспортира от Баку през територията на Турция до Джейхан. Мнозина от познавачите по геополитика и глобални интереси в бизнеса, прозряха в тези планове за транспортиране, че започва голяма игра за каспийския нефт, дотолкова, доколкото Русия би работила за пренасочване на тръбопровода и пускане по него на каспийски нефт. След като става ясно че този маршрут минава през територията на Чечня, лидерът на която се обявява за пълна независимост, не бе трудно да се допусне, че заради голямото количество нефт Москва ще се разправи с размирната република, а успоредно с това и с несговорчивия чеченски генерал. Стига се дотам Москва и Азърбейджан да подпишат съглашение за транспортиране на каспийския нефт през руска територия. Не е трудно да се предположи, че точно каспийският нефт повлиява и на решението за разполагане на руски войски в Закаваказието. През август 1996, когато в Грозни се водят боеве, президентът на Държавната нефтена компания на Азърбейджан Натиг Алиев заявява, че изострянето на ситуацията в Чечня ще доведе до това, Азърбайджан да ускори работатат по строителството на алтернативен западен маршрут, който да минава през Грузия. Това охлажда за момент отношенията с Москва, което е обяснимо след като са замесени много пари и за Русия е важно да бъде пуснат в действие час по-скоро планирания от Кремъл тръбопровод. В духа на това, което е казвал сър Уинстън Чърчил, че няма вечни приятели, а само вечни интереси - през ноември 1996 Москва кани чеченския премиер Аслан Масхадов на преговори по редица проблеми, в това число и решаване на въпроса с транспортирането на каспийския нефт. Усетил уязвимостта на Кремъл, Масхадов поставя условие: ще дойде в Москва, ако бъде подписан Указ за извеждане на последните руски части - 101 и 205 бригади. Съпротива на това условие оказва оглавяващият Министерството на вътрешните работи на Русия, Анатолий Куликов, като заминава за Варшава. Така през нощта на 22 и 23 ноември един от заместниците на Куликов се подписва под Указа. В два часа през нощта факс на въпросния Указ пристига в Грозни, а в три часа през същата нощ е занесено копие на самия Масхадов. На сутринта пристигналият от Москва самолет отвежда на борда си чеченската делегация.

Така въпросът с тръбопровода е решен, а през септември 1997 Русия, Азърбейджан и Чечня подписват договор за транзит на каспийски нефт през Новоросийск. С охраната на тръбите се заема батальон от 400 души чеченци, ръководен от близкия до Масхадов Муса Чалаев. Цяла година договорът се спазва стриктно, докато от август 1998 неочаквано спират паричните постъпления от Москва...
Следват отново преговори, игри на високо правителствено равнище, Евгени Примаков подписва разпореждане от 1 декември 1998 да се изплатят незабавно задълженията към чеченската страна, но то не е изпълнено! Следващото разпореждане също не довежда до трансфер на задълженията от Кремъл към чеченската страна. Пет месеца Москва не изпълнява задълженията си да плаща нефта...
Стига се дотам охранителите чеченци, неполучили с месеци заплати, компенсират това с кражби от тръбопровода. Сигурността на нефтопровода е застрашена. В същото време печеливш се оказва тръбопроводът, преминаващ през територията на Грузия.

Когато Примаков успява да уреди частично погасяване на дълговете на Москва към чеченската страна, кражбите не само на транзитния нефт, но и от добива вече процъфтяват. Едни групи от охранителите се специализират по отговорността за безопасна доставка на нефт, други зад граница уреждат схемата за реализацията му. В крайна сметка, докато Москва не изпълнявала задълженията си да плаща, схемата за реализация зад граница на краден нефт като законно добит - процъфтява.

Какво се случваше в Грузия, докато траеше битката за Каспийския нефт?

Убит ли е бил Звияд Гамсахурдия или сам е потърсил смъртта? Едно свидетелство от това време дава отговор на този въпрос.

"Звияд беше добър християнин, и никога не би посегнал на живота си - разказва пред медиите министърът на външните работи Мурман Оманидзе, близък на министъра на сигурността, Игор Гиоргадзе. Той привежда следния пример: "'Тогавашният министър по сигурността, веднъж ми каза: бях обкръжил Звияд Гамсахурдия, можех да го заловя и заведа в Тбилиси. Позвъних на Шеварднадзе и попитах как да постъпя. "Той на мен в Тбилиси не ми е нужен - отвърнал Шеварднадзе и затворил телефона. Присъдата му беше прочетена - си прави извод Оманидзе след реакцията на Шеварднадзе.

По указание на Шеварднадзе е запален домът-музей на Константин Гамсахурдия /поет и преводач на Шекспир/ бяха убедени грузинците, с които говорех по телефона, докато все още имаше връзка с Тбилиси.

Трябва ли да се признаят Южна Осетия и Абхазия? Китовани днес е категорично против, той е убеден, че това са грузински територии и един ден, рано или късно те ще се обединят.
Малцина знаят, че като млад Китовани е бил арестуван и разпитван от министъра на вътрешните работи на съветска Грузия, Едуард Шеварднадзе. Арестът е извършен след инсценирана автомобилна катастрофа, при която обаче загиват двама души. "Падна ли ми момче!" казва тогава Шеварднадзе на 29 годишния Китовани, след което Тенгиз е осъден и попада в затвора. Всъщност далечната цел на инсценировката е бащата на Китовани, който е гонен, преследван и затварян по политически причини, и преди, и след смъртта на Сталин... Така започва това познанство. Свидетелите на катастрофата умират при неясни обстоятелства, а в колонията, където е въдворен Китовани охраната се опитва да го застреля, но куршумът убива друг затворник!

Шеварднадзе е играч от кремълска величина. Още с идването си той отстранява, тези, които го вкарват във властта - с помощта на Китовани и Йоселиани сваля Сигуа, а след това с помощта на Йоселиани е отстранен и Китовани. Най-накрая идва редът на самия Йоселиани, когото Шеварднадзе вкарва в затвора по фалшиво обвинение и присъда от 11 години.

"Шеварднадзе можеше да направи от Грузия Швейцария, но така и не е пожела! - се шегува Джаба Йоселиани, който е известен с чувството си за хумор. По време на жестоката енергийна криза през 1994 Йоселиани повдига духа на отчаяните грузинци: "Дайте да преживеем зимата, а напролет всички ще си направим снимка!"

Колоритна личност, смесица между Сирано дьо Бержерак и Д Артанян - така описват грузинските журналисти идолът на младите и интелигeнцията в Грузия. Приживе Джаба обичал да казва: "Бил съм в много затвори в живота си и всеки нов надзирател, който ме посрещаше, имаше лицето на тогавашния генерален секретар или действащия президент."

В 5 часа сутринта на 4 март 2003 година, Джаба Йоселиани умира след прекаран инсулт, инфаркт и мозъчен оток. Не помага двучасовата операция и борбата на лекарите за живота му, в реанимацията Джаба остава в кома, на командно дишане и така напуска този свят.

Съветски крадец, доктор изкуствовед, театровед, драматург, командир, писател, обвинен в заговор и опит за покушение над президента Шеварднадзе, в опит и за държавен преврат - Йоселиани бе кумир на младите хора в Грузия, на интелигенцията, на няколко поколения грузници, една светла обаятелна, за някои противоречива личност, която имах щастието като журналист да познавам. Патриарх Илиья II Католикос  води лично службата по траурната церемония. Тбилиси почернява от народ, в деня на погребението му. Прахът му почива в Дидутския пантеон на обществените личности, редом с Тенгиз Абулазде и легендарния спортен коментатор и народен артист, Котэ Махарадзе.

Защо не спира процесът на изостряне на отношенията между Русия и Грузия?
В това някои наблюдатели съзират желание на Грузия да въвлече САЩ и Запада, като защита от домогванията на Русия.
Южна Осетия и Абхазия се превръщат с времето в зони на замразени конфликти, които във всеки един момент могат да се възобновят. Близостта им с Грузия, фактът, че това са бивши грузински територии усложява нещата, но пък дава възможност на опонентите на Грузия да използват Абхазия и Южна Осетия като средство за въздействие срещу самата нея. Причината за това бе във факта и че Грузия се превърна в територия за транзит на нефт и тръбопроводът заобикаля Русия. По петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан каспийският нефт достига световните пазари. Предстои завършването и на газопровода Шахдениз-Тбилиси-Ерзерум, който е част от проекта "Набуко". Борбата за влияние на енергийните пазари е приоритетна и е винаги в дъното на военни конфликти, борби за независимост, суверенитет и геополитическо превъзходство и политически смени по върховете на властта.

В тази борба над 20 години имах възможността да проследя десетки човешки съдби на страната с най-слънчева душевност - Грузия. За тях бе и моят разказ.
 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край

 

Актрисата фойерверк, първа и единствена, един непрестанен вихър от сила, енергия и страст да живее, обича и играе - се отиде от този свят от силен пристъп на остра сърдечна недостатъчност, 76 години и потопи милиони свои почитатели, колеги и близки в скръб.

Вечерта на 30 март актрисата неочаквано се хванала за сърцето и се свлякла на пода в безсъзнание, като успяла само да каже, че изпитва силна болка и не може да диша!

Извиканата от съпруга й Бърза помощ, успяла да пристигне с 22 минути закъснение заради задръствания. Повече от половин час лекарите се борили да върнат сърдечния ритъм, но не успели. “След толкова време няма смисъл да се правят каквито и да било усилия – обяснили те, тъй като мозъкът й е бил дълго време без кислород!” Лекарите казали още, че тя си е отишла от този свят мигновено и не се е мъчила.

Час преди своя край Гурченко се шегувала с кореспондента на “Росийския газета” за смъртта, в телефонен разговор.

Научили ужасната вест, почитателите й започнали още през нощта да носят цветя пред дома й и това продължило и на 31 март.

“Стопроцентова актриса”, “гениална”, олицетворение на женствеността” – потресен съм, че за миг изгубих човек, оцицетворение на любов, женственост и красота – потресен бе от вестта нейният близък приятел Борис Мойсеев.

“Тя мислеше само за ролите си, за своята игра и това създаде много проблеми в семейството и, но Люся продължаваше напред, убедена, че пътят й е сцената каза режисьорът Никита Михалков.

Един от нейните верни приятели, актьорът Олег Басиашвили, който изигра с Гурченко назабравимия филм “Гара за двама” коментира загубата потресен: “Никога не съм мислил, че Люся може да умре! Все ми се струваше, че тя ще бъде вечна!” напускайки живота, тя остави в непрежалима загуба всички: зрители, артисти, колегите си. Въпреки да кажа така – преклонната й възраст, тя бе съхранила юношеския ентусиазъм с който ни превъзхождаше всички и на естрадата, ив киното, и в театъра. Ако се вземат всичките й роли ще се види, че нито една от тях не повтаря друга”.

Друг голям руски актьор, Валентин Гафт също бе шокиран от вестта за смъртта на Гурченко: “Ние всички трябва да се учим от такива, като Людмила, отбеляза той. – Трябва да я помним в противен случай ще потънем в пошлост. А най-същественото и непонятно оттук нататък е – как ще продължим без нея. Да се замени тя е невъзможно, тъй като не приличаше на никой друг – бе уникална, неповторима, неподражаема...

И това, което се случва сега след като вече я няма е някакъв ужас, толкова енергия, колкова кипяща сила, борбеност, носеше тя в себе си като заряд за живота...Сега, когато осъзнаваме, че я няма вече – че именно с нея се случи да си отиде – и то докато все още имаше сили и бе в полет – оставя за нас нещо много тъжно.”

Президенът на Русия Дмитрий Медведев написа в съболезнователна телеграма своите дълбоки и искрени съболезнования на близките на актрисата: “С дълбока скръб научих за загубата на изключителната актриса Людмила Марковна Гурченко. Нейната смърт е неизмерима загуба за родната култура. Людмила Гурченко беше истинска народна артистка, любима на много жители на страната – подчертал Медведев в телеграмата си. – нейното обаяние, ярък, многостранен талант, майсторския професионализъм създадоха в театъра и киното незабравими образи. Людмила Гурченко вече не е сред нас, но останаха добрите й роли и светлите спомени за нея.”

Актрисата Людмила Гурченко ще бъде погребана на 4 април в Новодевичето гробище до колегата и приятеля си актьорът Олег Янковски.

 

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

  • В хода на първата официална среща на двамата премиери на 1 септември 2009, в Гданск, Владимир Путин поиска да получи ясен отговор за намеренията на българското правителство по реализирането на проекта "Бургас-Александруполис" и изрази недоумението си от липсата на напредък по петролопровода.
  • На проведената на 9 октомври среща на министър Трайков с представители на българските министерства, които имат отношение към проекта, както и с ръководството на международната компания “ Транс Болкан Пайплаин“ бе декларирано, че за момента няма особени причини България да не продължи проекта "Бургас-Александруполис" и бе защитена технологията за разтоварване на танкерите чрез буйове, а не в пристанище
  • "Ние сме за европейско, а не за руско или друго развитие на България" - обясни новият премиер на Република България, Бойко Борисов след завръщането си от Брюксел. Какво ли е да определяш еднолично бъдещето на цяла държава? - вероятно има тръпка в това...
  • В края на март правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означаваше, че този проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб и верен следовник на Световната банка и Сорос.
  • В средата на юни 2010 министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС която се състоя в резиденцията на испанския посланик в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му!

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

  • Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.
  • Според думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.
  • Министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали...”
  • Странно и необяснимо е, че след като на 10 март 2010 бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.
  • На 10 март бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а по-късно стана ясно, че това са били действия за хвърляне на прах в очите на Русия и Гърция.
  • Какво ще се случи с парите, които държавата вложи в това дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства обясниха като напълно нормална реакцията на изненада, с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

  • След като гърците засилиха работата по този проект и заявиха, че разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.
  • Прекратяването на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, заяви руският енергиен министър Сергей Шматко.
  • Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.
  • Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.
  • След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

  • На заседанието на правителството от 10 март, бе решено да бъдат предоставени 50 хил. лв. от републикански бюджет за прехвърлянето на 50 хил. акции от акционерното дружество към министерството на регионалното развитие "Техноекспорт" към министъра на финансите. Акциите са 100 процента от държавния дял /"Проектна компания нефтопровод Бургас - Александруполис – БГ"/ в международната проектна компания за нефтопровода.
  • На медиите бе разяснено още тогава, че целта е да се оптимизира вземането на решения при управлението и финансирането на българското участието в проекта за строителство и експлоатация на петролопровода, обясни Дянков след заседанието на кабинета. По този начин в максимална степен щеше се гарантира българският интерес при реализацията на инфраструктурното съоръжение, добави министърът.
  • По същия начин би следвало да запитам от март до септември какво стори Симеон Дянков като основен преговарящ по този проект, още повече, че бяха преведени пари за закупуване на акции в размер на 50 000 лева.
  • На 14 юли Министерският съвет реши да отпусне още 150 хил. лв. за оперативната издръжка на създадената проектна компания от българска страна. Парите бяха отделени чрез увеличение на капитала на дружеството.
  • България има задължения от 4.690 млн. eвро към "Транс Балкан пайплайн", за които се разбра през есента на 2009 г.  Държавата дължи и вноска от 1.225 млн. eвро за първото тримесечие на 2010 г. По тези дългове Дянков не е обелил нито дума досега, наскоро стана известно, че задълженията на страната ни от 4.690 млн. eвро са били платени от другите двама партньори в проекта - Русия и Гърция. Те поеха задълженията на България с уговорката, че страната ще възобнови отново плащанията си
  • Съдбата на петролопровода „Бургас-Александруполис” беше обсъдена в Москва на 8-9 септември 2010 г. от руски и български официални представители в пореден опит за започване на дълго отлагания проект, написа изданието „New Europe”.
  • Българският финансов министър Симеон Дянков, който бе и основен преговарящ по проекта от българска страна, не счете за нужно да присъства на разговорите!
  • Макар и без участието на българския основен преговарящ, срещата беше фокусирана върху предложението на руската компания „Транснефт” да финансира проекта. Представители на изпълнителната власт в България неведнъж  подчертаваха, че страната ни все още има опасения за тръбопровода, които освен с екологичен и социален, са и с финансов характер.
  • Транснефт" да финансира строителството на петролопровода "Бургас -Александруполис" бе предложението на Москва, представено пред българска делегация в руската столица в разговорите на 8-9 септември 2010 г.
  • Представителят на България в проектната компания Румен Порожанов бе посочил в руската столица, че "Транс Болкан пайплайн" ще разработи детайлите по икономическите проблеми, за да може да се анализира икономическата изгода за страните.
  • Още в началото на юли т. г. финансовият министър Симеон Дянков, който лично отговаря за нефтения проект, заяви, че руският партньор е предложил предвидената в споразумението схема за проектно финансиране да бъде заменена с предоставяне на корпоративен заем. След това изявление финансовият министър Дянков коментира, че би било подмяна на междуправителственото споразумение за изграждането на тръбопровода и би отворило вратичка за излизане на страната от проекта, в чиято икономическа изгодност правителството на ГЕРБ все още не е убедено.
  • В същото време руското издание oilru.com предаде, че от “Транснефт“ са съобщили за отсъствието на разбирателство с България по проекта. А в кулоарите на Байкалския икономически форум вицепрезидентът на компанията “Транснефт“ Михаил Барков Барков заяви, че българската делегация за срещата в Москва е трябвало да се води от Симеон Дянков, „но от българска страна решили да понижат нивото на участие в мероприятието“.
  • Да влагаш пари и то от държавния бюджет в проект, който не е ясно ще се осъществи ли, да определяш за основен преговарящ по даден проект, човек, който е против руско-българските енергийни проекти – какво е това, как се нарича?
  • И кой ще провери къде отидоха близо 200 000 лева, вложени в проекта „Бургас-Александруполис” – налага се министърът на финансите Симеон Дянков да обясни защо бяха преведени тези 200 000 лева и каква е съдбата им в момента.
  • Все пак върховна глупост бе да се влагат пари за загубена кауза и по този начин да ги замразяваш на фона на опосталелия ни бюджет!
  • За „Бургас-Александруполис” още от средата на март м. г. беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на минис