Решението за мястото и времето на погребение на руския народен артист Вячеслав Тихонов все още не е прието, съобщи днес сутринта зетят на големия актьор, Николай Вороновский.

„Не зная откъде и защо много средства за масова информация съобщиха, че поклонението пред актьора и неговото погребение ще се състоят днес – обясни зетят на Вороновский. По-вероятно е това да се случи утре, но е възможно да бъде и в другиден, защото московските власти все още не са дали официално разрешение за мястото, където Вячеслав Тихонов да бъде погребан, заяви пред „Интерфакс” Вороновский. Стигнало се е дотам, че много московчани, слушайки съобщения по радиото или телевизиите в понеделник вече пристигнали на мястото на предполагаемото поклонение пред актьора.

Любимецът на десетки милиони зрители, актьорът Вячеслав Тихонов почина в петък на 82-годишна възраст. В последно време той е имал проблеми с тежко сърдечно заболяване и не напускал провинциалната си къща. Като причина за смъртта на актьора в края на миналата седмица бе съобщено, че е получил инфаркт.

Часове по-късно радио „Эхото на Москва” съобщи, че утре, в 11 часа московско време се очаква да се проведе в Голямата зала на Централния дом на киното поклонението на Тихонов. Това съобщили пред Интерфакс от Съюза на руските киноматографисти, като било уточнено, че след това актьорът ще бъде погребан на Новодевичето гробище. За да се случи това, се очакваше досега единствено подписът на московския кмет Юри Лужков.

Малко по-късно „Вести” предаде, че на траурната церемония по погребението на актьора ще присъстват само негови близки.

В края на ноември, Тихонов е бил приет по спешност в московска клиника и му е била направена операция, съобщи „Вести”. По-късно той е починал, тъй като възрастта му попречила да я понесе съобщи „Российская газета”.

http://www.rg.ru/sujet/3985.html

Актьорът Вячеслав Тихонов имаше син Владимир от брака си с актрисата Нона Мордюкова, който почина преди години. След тази трагедия, въпреки усилията на дъщеря му Анна и други негови близки и колеги от киното, Тихонов реши да се усамоти в провинцията.

От „Война и мир, до „17 мига от пролетта”, от „Ще доживеем до понеделник”, до „Белия Бим, Черното ухо”, от „ТАСС е упълномощен да заяви” до „Да убиеш Дракон” – Тихонов изигра десетки запомнящи се роли, превръщайки се в част от живота и спомените на няколко поколения.

Филмът „Война и мир” донесе и наградата „Оскар” на времето – факт, който не е толкова известен.

Мълчанието на Вячеслав Тихонов говореше повече от който и да било монолог, а тази дарба не е присъща на всеки актьор.

Все още се разказва как Сергей Бондарчук отказвал да приеме Тихонов за ролята на княз Болконски за филма „Война и мир”, тъй като искал тя да бъде изиграна от Инокентий Смоктуновски или Олег Стриженов. Колега на Бондарчук тогава го убедил, че точно Тихонов е верният човек, който ще направи блестящо ролята, както се и случило по-късно.

В едно от малкото дадени от него интервюта, актьорът разказва, как в болничната му стая навремето нахлул Владимир Жириновски, който веднага започнал да го уговаря да стане част от неговата партия. „Все пак аз имам инфаркт, а не мозъчно сътресение” отвърнал Тихонов на Жириновски с характерната си сдържаност.

Тихонов си отива след една цяла плеяда от руски актьори от една епоха на съветското кино като: Олег Ефремов, Михаил Улянов, Станислав Ростоцки, Нона Мордюкова, Сергей Бондарчук, Василий Шукшин и още много други големи имена.

Без тези актьори руското кино няма да е същото, а съвсем различно.

На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф”

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.

Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

Аматьорство и патриотизъм - контрасти

В утрото на 7 май, докато стара Европа си отдъхваше от избори в три държави /Франция, Гърция и Сърбия/, по традиция, в парадната резиденция на Големия дворец в Кремъл започна инагурацията на новоизбрания президент Владимир Путин. Сред гостите бяха: бившият канцлер Герхард Шрьодер, бившият италиански премиер Силвио Берлускони, класика на руската дипломация Евгени Примаков, първата жена космонавт Валентина Терешкова, бившият президент Михаил Горбачов и други представители на духовенството, науката, изкуството и културата, шефове на дипломатически мисии, журналисти - общо 3 000 поканени на тържествената церемония, както съобщи пресслужбата на Кремъл. Едни от гостите са били поканени служебно, докато на други е била отправена лична покана от Владимир Путин, уточни от руската столица пратеник на сайта „Хроники”.

Бившият италиански премиер Силвио Берлускони и бившият съветски лидер Михаил Горбачов бяха сред 3000 специални гости на церемонията по полагането на клетва от Владимир Путин като президент на Русия.

Берлускони беше един от най-близките европейски съюзници на Путин, преди да падне от власт миналата година, и вече поздрави руския лидер за избирането му по време на частно посещение в руски ски курорт след вота на 4 март.

Сред другите известни гости, събрали се в Големия кремълски дворец, беше и вдовицата на първия руски президент Борис Елцин - Наина, както и опонентите на току що проведените избори: милиардерът Михаил Прохоров, Генадий Зюганов и Владимир Жириновски.

По традиция на инагурацията няма действащи държавни глави на други държави, предаде АФП.

Инагурацията е определена като времетраене на 30 минути и точно толкова бе времето на полагането на клетвата, с всички действия по церемонията.

На две летища на Москва – правителственото Внуково 3 и международното – Внуково 2 приемаха гостите за тържествената церемония. Очакваха се германският канцлер Ангела Меркел, посланици на различни държави, както и членове на правителството, членове на Съвета на федерацията, депутати от Държавната дума, съдии, представители на различни институции в държавата.

Силно и кратко бе словото на Дмитрий Медведев, в което досегашният държавен глава пожела успех на следващия президент Владимир Путин. Медведев предупреди, че тероризмът остава голяма заплаха.

В присъствието на председателя на Конституционния съд на Русия Валерий Зоркин, Владимир Путин положи клетва.

Какво направи впечатление в тази клетва – в залата присъстваха представители на различни вероизповедания: изповядващи исляма, евреи, католици, православни. Въпреки че, в мнозинство, вярващите в русия са източно-православни, Владимир Путин се закле само върху Конституцията, с което показа, че е държавен глава на светска държава, в която не се поставят в неравностойно положение заради клетва върху Библията различните вероизповедания. Клетва единствено върху Конституцията би поставила в неравностойно положение граждани на държавата, които не са източно-православни и би ги дискриминирала по вероизповедание, обясни за сайта „Хроники” виден учен по международно право.

След встъпването си в длъжност, Владимир Путин обеща да направи всичко възможно да оправдае доверието на гражданите на Русия, предаде Интерфакс. „Встъпвайки в длъжност президент на руската федерация, разбирам цялата своя отговорност пред родината. Нейните интереси, сигурността, благополучието на гражданите винаги са били и винаги ще бъдат за мен над всичко. Ще направя всичко, за да оправдая доверието на милионите наши граждани”, каза новият руски държавен глава.

„Смятам за смисъл на целия ми живот и свой дълг да служа на отечеството, нашата родина, подкрепата на което ме е вдъхновявала и ми е помагала в най-трудните и сложни задачи”, подчерта Путин.

Държавният глава на Русия подчерта, че близките години ще бъдат определящи за развитието на страната и обеща да укрепва демокрацията и разшири участието на гражданите в управлението на страната.

Президентът на Русия Владимир Путин отбеляза заслужите на своя предшественик Дмитрий Медведев, който, по думите му, е осигурил приемственост и устойчиво развитие на страната, предаде РИА Новости.

„Днес ние имаме всичко за движение напред, за съзидание... Дееспособна и развиващата се държава, стабилна икономическа и социална основа, активно и отговорно гражданско общество. Аз виждам в това голямата заслуга на Дмитрий Медведев”, каза Путин.

След това Президентът на Русия и върховен главнокомандващ получи контрола на огромния ядрен арсенал на страната минути, след като положи клетва за третия си мандат. Церемонията по връчването на управлението на стратегическата ядрена сила на страната, или така нареченото ядрено куфарче от Дмитрий Медведев на Путин, бе наблюдавана от руския министър на отбраната Анатолий Сердюков.

Преносимото комуникационно устройство, носещо кодовото название „Чегет”, позволява на главнокомандващия на армията да издаде команди, които да доведат до ядрена атака срещу чужда държава. Системата е била разработена през 1983 г. и за първи път е използвана от съветския лидер Константин Черненко през 1984 г.

Куфарчето придружава руския президент при всичките му пътувания в чужбина.

След получаването на куфарчето, бившият и настоящият президенти на Русия излязоха във вътрешния двор на Кремъл, за да приемат тържествения парад на президентските военни части, в които има представители на различните родове войски.

Церемонията започна с прощаването на действащия държавен глава Дмитрий Медведев с Президентския полк на Съборния площад в Кремъл, предаде РИА Новости.

В присъствието на съпругата си, Владимир Путин присъства на молебена в Благовещенския събор в Кремъл, като службата отслужи патриархът Московски и на цяла Русия, Кирил.

Два часа по-късно, Владимир Путин, внесе писмено предложение до председателя на Държавната дума, Сергей Наришкин, в което предлага Дмитрий Медведев да бъде избран за премиер на Русия, предаде РИА Новости.

Кандидатурата на Медведев бе внесена за гласуване в Държавната дума /долната камара на руския парламент/ и предстои да бъде проведено извънредно заседание на Думата за гласуване на тази кандидатура.

До гласуването на кандидатурата на Дмитрий Медведев, длъжността и. д. премиер ще се изпълнява от досегашния вицепремиер, Виктор Зубков.

Във връзка с 67-мата годишнина от Великата отечествена война, президентът Путин разписа Указ за отпускане на еднократна сума на ветерани, вдовици на загинали, военнопленници, концлагеристи и инвалиди.

„Русия има велика история, и още по-велико бъдеще – каза в краткото си слово Владимир Путин – и ние ще работим за това с вяра в душата и чисти и искрени помисли”.

На последното заседание на руското правителство Владимир Путин благодари на министрите за съвместната работа и призна, че четирите години в статута му на премиер са били за него сложни. След преодоляването на кризата имах чувството, че съм попаднал на курсове за повишаване на квалификацията, призна новоизбраният президент на последното правителствено заседание. Следващото ще бъде вече с нов премиер, като се предполага, че това ще е Дмитрий Медведев.

Не утопия и популизъм, а шестгодишен работен план

Русия през третия президентски мандат на Владимир Путин ще изкорени бедността и ще превърне средната класа в социално мнозинство, като даде възможност на гражданите директно да участват в управлението на държавата чрез механизмите на интернет-демокрацията. По време на мандата ще започне създаването за 25 млн. високотехнологични работни места и ще повиши средната заплата до 40 000 рубли, ще запази безплатно образованието и медицинските услуги, ще превъоръжи армията и ще направи военната служба „пътуване към живота”, а не задължение.

Два часа по-късно, в българската столица София

се състоя отчета на 100-те дни на президентската двойка Росен Плевнелиев-Маргарита Попова, която след церемонията по инагурацията на Владимир Путин изглеждаше като читалищно тържество със слова, на което по традиция липсваше съпругата на държавния глава.

Отчетът на българския държавен глава ни припомни, неговото признание, че е преродена ирландска пастирка. Той отчете...съгласие с всичко, което бе пропуснал да одобри като решение или мероприятие на парламента и правителството. Т. е. отчете, че ще продължава да бъде послушен и съгласен!

На фона на растящата безработица, на фона на отрицанието от мнозинството български граждани по спирането на АЕЦ „Белене”, на фона на повсеместното недоволство по използването на Сребърния фонд от министър Симеон Дянков, на фона на растящата безработица, мизерия, и все по-трудно оцеляване – Росен Плевнелиев се похвали как се возил на самолета на американското правителство до Афганистан, защото било необходимо, и как ще се скъса от работа, за да осъществи програма 2020!

Плевнелиев похвали Закона за конфискация на имуществото без да е наясно, че всъщност той не бе проектозакона на вицепрезидента Маргарита Попова, а някакво съчинение на група депутати от ГЕРБ!

Часове след приемането на този Закон стана ясно, че опозицията ще го вкара в Конституционния съд. В същото време научихме, че такъв закон в Германия – няма, както липсва и в Щатите!

Тъкмо се опитвахме да забравим унизителното признание на някаква депутатка от ГЕРБ, че е докладвала на американския посленик за приетия закон, и хоп! – Плевнелиев взе, че го похвали!

Не се притесняваме да бъдем много активни, дори да допускаме грешки. Това каза президентът Росен Плевнелиев при отчет за първите 100 дни от встъпването си в длъжност, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Ще се работи на принципа – проба-грешка, било полезно!

„Работата ми по отношение на външната политика включва над 60 срещи с представители на над 20 държави – президенти, министър-председатели, министри, посланици, всеки божи ден, в президентската институция. Когато се говори за външна политика, за мен е важен неформалният подход. Ако във външната политика подхождаме само формално, аз се притеснявам че по този начин ще се отнасят и към нас – формално. По някой път дори грешките ни помагат да си свършим по-добре работата”, отбеляза Плевнелиев и припомни случая с грешката с чешкия президент. Седмица след срещата, имахме културна спогодба, каза президентът.

Какво друго ни остава освен да свикнем и приемаме за нормално незнанието на президента, неговата липса на елементарна подготовка преди срещи с други политици от чужди държави и нищо чудно някой ден да чуем как Плевнелиев нарича поредния президент Карабас- Барабас!

Не мина и без самохвалство

„Бях първият президент от държава-членка на НАТО, който посети Афганистан през февруари, в един много труден момент... сподели пред репортерите Плевнелиев. - Реших да отида именно в този момент. Ако трябваше да чакам два месеца, за да ми осигурят коридор, нямаше да съм там навреме. И днес да се наложи да го направя в труден момент, ще го направя. Важно да президентът да е там, когато има нужда от него. Благодаря на нашия контингент, каза държавният глава. Получих високи оценки за работата на нашия контингент”, допълни той.

Каква нужда имаше от него в Афганистан, кое бе нередното в този крещящо скандален полет – държавен глава да се вози на самолет на чужда държава – президентът така и не обясни.

Смешно е да се замазва гаф на президент от самия него с някакво полуизвинение, полуобяснение, полуподвиг!

Надявам се до края на мандата си настоящият държавен глава да научи в подробности, кое е прието и кое – не в Протокола в президентството, а и в Протокола на един държавен глава, за да не ставаме за смях!

Необяснимо защо между самохвалството и самоизвиненията, президентът обяви за успех очакването на Закони на НРС и НСО!?

Единственото нормално нещо, което се случи около Росен Плевнелиев бе, че на военния парад по случай Празника на българската армия бе поканен неговият предшественик, Георги Първанов.

За съжаление този парад свърши когато започна! Точно една цигара време както казват пушачите!

За още по-голямо съжаление, войниците бяха пълни, отпуснати, като взети от килера – всеки, който изгледа тържествения парад по случай инагурацията на руския президент ще констатира тези тъжни факти!

Вярно е, че като погледне човек министъра на отбраната, няма смисъл да търси как изглеждат войниците ни! Разликата не е кой знае каква!

И все пак: и Владимир Путин е президент на държава и Росен Плевнелиев е президент на държава!

Постът и в двете държави е еднакво висок, но... сравнението няма как да не натъжава!

Вижте церемонията по встъпването в длъжност на Владимир Путин.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1223-podhodyt-na-moskva-tbilisi-i-vashington-kym-regionalnoto-statukvo-v-kavkaz

Както е известно, отношенията между Русия и Грузия продължават да се намират в състояние на своеобразна студена война, в чиито рамки двете страни отстояват правата и интересите си по основните регионални проблеми. Така, грузинското ръководство, в характерната за него PR-форма, се стреми да привлече вниманието на западните си партньори към проблема за т.нар. „сепаратистки региони” (т.е. обявилите се за независими държави Абхазия и Южна Осетия) и „окупационната политика” на Русия на територията на въпросните региони. Периодично звучащите от Тбилиси декларации и PR-акции не могат обаче да прикрият реалните подходи на основните играчи към ситуацията в региона.

Руският подход

Русия продължава да акцентира върху необратимостта на появата върху политическата карта на Черноморско-Кавказкия регион на две нови държави, чиито народи са се възползвали от исконното си право на самоопределение и собствена държавност. На сегашния етап, руската позиция по отношение грузинско-осетинския и грузинско-абхазкия конфликт се заключава в признаване независимостта на Южна Осетия и Абхазия и оказване на сериозна помощ за изграждането на новите им държавни структури, дори ако (както например в случая с Южна Осетия) впоследствие народите им предпочетат да вземат други политически решения относно политическия си статус.

В принципния подход на Москва към необратимостта на новия южноосетински и абхазки политически статут извън рамките на държавния суверенитет на Грузия можахме да се убедим за пореден път на 7 май 2012, т.е. в първия ден от новия шестгодишен мандат на руския президент Путин. В издадения от него указ „Относно мерките за реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация” се съдържа препоръка към Министерството на външните работи „активно да съдейства за утвърждаването на Абхазия и Южна Осетия като съвременни демократични държави, укрепване на международните им позиции и гарантиране на сигурността и социално-икономическото възстановяване на двете държави”.

Впрочем, Русия не се задоволява само с издаването на подобни укази, формулиращи доктриналните външнополитически постановки, няколко месеца преди презентацията на новата версия на Концепцията за руската външна политика. Москва активизира контактите си на най-високо държавно равнище с Абхазия и Южна Осетия, което, в частност, намери израз в срещите на президента Путин с президентите на Абхазия и Южна Осетия, на 11 и 12 май 2012. Знаковият характер на тези срещи беше подчертан не само в разговорите между държавните глави на трите държави, но и на фона на руските планове за интеграцията на Абхазия и Южна Осетия в междудържавните структури, действащи в постсъветското пространство, и в навечерието на проведената в Москва на 15 май 2012 юбилейна сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан), посветен на 20-годишнината от подписването на Договора за колективна сигурност и 10-годишнината от създаването на самата организация.

Грузинският подход

В същото време, на сегашния етап, външнополитическите действия на Грузия имат демонстративно-пропаганден характер, в чиито рамки в лексикона на управляващите в Тбилиси са се утвърдили такива стереотипни изрази като „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия” или „руският окупационен режим на грузинските територии”. Сегашните управляващи в Грузия прекалено често използва термина „окупация”, превръщайки го в една от външнополитическите си постановки, целящи да бъде убеден Западът в правото на режима да възстанови суверенитета си в „сепаратистките региони”. Разбира се, тези опити са напълно в прерогативите на Тбилиси, но истината е, че те не осигуряват на Грузия никаква реална полза, поне що се отнася до основната и цел – преразглеждането, от страна на заинтересованите играчи, на досегашните им позиции.

Освен това, грузинското ръководство използва в дипломатическата си реторика по отношение на Русия понятия като „едностранна конструктивност”, с която се обозначават такива слабо значими на практика инициативи, като отмяната на визовия режим за руските граждани, при влизането им на грузинска територия. При това обаче, съзнателно се премълчава фактът, че в съответствие с грузинското законодателство, властите в Тбилиси могат да привличат към наказателна отговорност граждани на други държави, позволили си да посетят Абхазия или Южна Осетия без предварителното разрешение на грузинското Външно министерство. Между другото, тази санкция в грузинското законодателство произтича от един закон с много показателно наименование – „За окупираните територии”.

Интересно е да отбележим и, че грузинските власти започнаха да употребяват дипломатически клишета, като споменатата по-горе „едностранна конструктивност”, едва след като изминаха няколко години от разпалената от самите тях война през август 2008, завършила с поражението им. Когато въпросната „конструктивност” трябваше да се демонстрира на практика, а не само на думи, като не се допуска бомбардирането на мирно население (и то през нощта) или обстрелът с тежка военна техника на позициите на руските миротворци в зоната на конфликта, Тбилиси предпочиташе да използва друг тип реторика, наблягаща на „силовото възстановяване на конституционния ред на собствената си територия”.

В тази връзка, прагматична разсъждаващите грузински политици (най-вече от опозицията) с основание отбелязват, че „не може да се говори така с Русия” и, че „трябва да си знаем цената и мястото” (според бившия председател на грузинския парламент, а днес водач на опозиционното „Демократично движение – Единна Грузия” Нино Бурджанадзе).

Американския подход

Що се отнася до САЩ, те следват един по-скоро прагматичен курс по отношение на руско-грузинския спор, който обещава да се проточи. Прагматизмът на Вашингтон се изразява в изключването дори на намеци за евентуална конфронтация с Москва заради грузинските претенции спрямо Абхазия и Южна Осетия. Наистина, партньорските отношения с Тбилиси задължават Вашингтон и съюзниците им да призовават от време навреме Москва да преразгледа решението за признаване независимостта на бившите грузински автономни републики, както и да ограничи военното си присъствие в Абхазия и Южна Осетия. САЩ обаче не възнамеряват да отидат по-далеч от това, нито пък са склонни да прибягват до „окупационната реторика”, използвана от Тбилиси. Тоест, опитват се да действат рационално. Във Вашингтон са съвършено наясно, че една държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена суперсила, никога няма да се откаже от взетото решение по такъв принципен въпрос, като признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен това американците разбират, че призивите към Москва да премахне руските военни бази на териториите на двете нови кавказки държави нямат шанс за успех, предвид сегашния баланс на силите и влиянието в региона. Прагматизмът на САЩ цели реализацията на собствените им интереси за създаването в Южен Кавказ на постоянен фактор на дразнение за Русия, без обаче да бъде провокирана руската страна да използва силови методи за премахването на въпросния фактор. Американците много сериозно инвестираха (както във външнополитически, така и в чисто материален план) във формирането на „грузинския фактор”, като постоянен дразните на Русия, за да преразгледат този си подход, без да получат равностойна (или близка до това) компенсация в региона. Именно това, на практика, обяснява и активната PR-кампания на грузинския режим по руското направление. Евроатлантическите партньори възлагат на сегашното управление в Тбилиси задачата да действа като дразнител на Москва и цялата външнополитическа реторика, както и конкретните действия на кръга около президента Саакашвили са подчинени на тази задача.

Прагматизмът на САЩ изпъква и в контекста на категоричния отказ на официален Вашингтон (поне на сегашния етап) да подкрепи грузинските опити за ускоряване евроатлантическата интеграция на страната и очертаването на каквито и да било конкретни срокове за това. Това неведнъж беше заявявано от САЩ на грузинското ръководство, но очевидно обстоятелствата изискваха публичното акцентиране на американската позиция и тъкмо това обяснява недвусмислените изявления по този повод на редица представители на Държавния департамент, направени само няколко дни преди поредната среща на НАТО в Чикаго. САЩ не са готови да обсъждат конкретни срокове за присъединяването на Грузия към НАТО, но ще продължат да подпомагат Тбилиси в усилията му да покрие критериите за членство в пакта, както заяви на 10 май 2012 в Комисията по външна политика на Сената помощникът на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън. Той напомни и за предишните изявления на американската администрация, че на срещата на НАТО в Чикаго (на 20-21 май) няма да се обсъжда членството на Грузия в Алианса.

Заключение

Общата схема на руско-грузинското взаимно противопоставяне в региона и на заинтересованото участие на САЩ, като ангажиран наблюдател, преследващ собствени геополитически интереси в Черно море и Южен Кавказ, може да се сведе до запазването на статуквото, установено в резултат от военната ескалация в региона през август 2008. Нито Русия, нито САЩ са склонни към реално преразглеждане на това статукво, тъй като са наясно за несъизмеримо по-големите рискове от подобно преразглеждане, в сравнение с потенциалните външно- и военно-политически печалби, което то би могло да им донесе. На практика, Русия няма да спечели кой знае колко от евентуална промяна в баланс на силите и влиянието в региона, макар да е очевидно, че оставането на власт на сегашните откровено антируски настроени управляващи в Тбилиси няма как да не поражда раздразнение в Москва.

На свой ред, САЩ в още по-голяма степен не са заинтересовани от преразглеждането на статуквото в северната част на Южен Кавказ, защото то би могло до доведе пълния провал на възприетия от тях курс към изграждането на линия, ограничаваща руското влияние в зоната между Черно и Каспийско море (Румъния и Турция – Грузия - Азербайджан) и загубата на инвестираните в „грузинския фактор” външнополитически и финансов капитал.

-----------------------------------------------------

* Авторът е известен арменски геополитически експерт

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.
Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира

Саакашвили промени договореностите

• Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
• Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
• Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
• Има ли интереси Русия в Кавказ?
• Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
• Жените, децата и старците в тази война
• Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
• Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
• Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
• Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...

На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

В петък късно вечерта, бе извършен атентат по маршрута Москва-Санкт Петербург, докато влак №166, „Невски проспект” се е движил с 200 километра в час, като вследствие на поставеното взривно устройство влаковата композиция е дерайлирала и от това загинаха десетки пътници. Близо 100 бяха тежко ранени, а все още 25 от пътувалите се водят безследно изчезнали. До този момент от следствието са потвърдили смъртта на 26 души.

В град Твер, където са закарани телата на жертвите и част от пострадалите пътници, близки на загиналите вече разпознаха 21 от тях, предадоха РИА „Новости” и говорителят на областната администрация, Галина Федосеева, цитирана от Интерфакс. Оживелите пострадали от пътниците са настанени в болници, а списъкът им бе оповестен часове след взрива.

Взрив със 7 кг тротилов еквивалент е издълбал кратер с дълбочина метър и половина, докато влакът е преминал над бомбата със скорост около 200 километра в час съобщиха няколко руски ведии и телевизии в новините си. В резултат три вагона на композицията са дерайлирали. Взривното устройство, според „Газета ру” е било направено от комбиниран заряд, в състава на който е имало пластичен взрив.

«Невский экспресс» был взорван комбинированным зарядом - http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml

Първите съобщения след катастрофата бяха, че отговорност за взрива е поела ултрадясна организация съобщи още в събота изданието „Газета ру” - http://www.gazeta.ru/subjects/3291961.shtml#3292249. Есксперти коментираха, че радикални ислямисти са използвали празника Курбан Байрям, за да напомнят за себе си.

Сред версиите не се изключва вероятността, че цел на терористите са били пътуващите във влака висши чиновници – ръководителят на Руския Федерален резерв, Борис Евстратиков и сенаторът от Санкт Петербург – Сергей Тарасов.

http://www.gazeta.ru/politics/2009/11/28_a_3292177.shtml?incut1 – Вагон смерти

Освен това Интерфакс съобщава и за гибелта на зам.-началник на управление Людмила Мухина.

Адвокатът на Михаил Ходорковски, Михаил Грузд, който се оказал очевидец на катастрофата е разказал за изданието „Газета ру”/  http://www.gazeta.ru/news/seealso/1429411.shtml#1429954

за първите минути след взрива. Разказът на юриста е публикуван и в днешния брой на „Новая газета”.

Според Грузд, процесът на евакуация и оказване на първа помощ, сравнени с мащаба на трагедията били организирани неадекватно от руските власти. За получилите тежки травми нямало достатъчно медикаменти на местопроизшествието, а лекарите, които са пътували с влак №166 не достигнали. „Не изключвам възможността, че впоследствие може да се окаже, че значителна част от мъртвите не са починали в резултат на нанесените им травми, а заради не оказаната навреме медицинска помощ” са точните думи на защитника на олигарха Ходорковски.

Нещастието с влак №166, от което дерайлираха четири вагона, се е случило около 20 часа и 30 минути. В района не е имало добро покритие на мобилни оператори и връзката със спасителните служби е била установена трудно, но за по-малко от половин час в Москва вече са знаели за случилото се.

Да се прави политическа агитация на гърба на жертвите от тази трагедия за адвоката на Ходорковски е нормално. Но смъртта на 26 души не може да бъде повод за нападки още повече, че самият Грузд не съобщава никъде какво той като очевидец е сторил, за да помоне на пострадалите от взрива и дерайлирането на четири вагона...

Само часове след взрива, руските медии разпространиха и разговор между машиниста на композицията с диспечерите, от който става ясно, че катастрофата е била съпътствана от взрив, вследствие на който някои вагони просто се разпилели на части.

На мястото на катастрофата край гара Бологое, между Санкт Петербург и Москва, следователи и оперативни работници са намерили части от взривно устройство, се казва в доклад на руския президент Дмитрий Медведев, съобщи шефът на Федералната служба "Сигурност” Александър Бортников.

Руските разследващи екипи са поискали да проведат разпит на няколко души, които са били забелязани на мястото на влаковата катастрофа преди влака „Невски експрес” да дерайлира, предаде Би Би Си.

Министърът на вътрешните работи на Русия Рашид Нургалиев съобщи, че по пътищата между Москва и Санкт Петербург е организирана допълнителна охрана. „Ние следим цялата оперативна обстановка, организирахме редица допълнителни мерки, включително и охрана по пътищата”, уточни министърът, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Сред пострадалите при катастрофата на „Невски експрес” има шестима чужденци, съобщи пред журналисти руският министър на здравеопазването и социалното развитие Татяна Голикова, цитирана от РИА Новости.

Пострадали са един италианец, един белгиец, един азербайджанец, двама украинци и един жител на Беларус.

Премиерът на Русия Владимир Путин настоява да бъде обърнато особено внимание на пострадалите при катастрофата на пътническия влак „Невски експрес”, предаде РИА Новости.

„Путин поиска вниманието на всички членове на комисията да се насочи към необходимостта от оказване на максимална помощ на пострадалите хора и на роднините на загиналите. Те трябва да получат адекватна медицинска и психологическа помощ”.

Това е съобщил в неделя, на 29 ноември вицепремиерът на Русия Виктор Зубков след заседание на правителствената комисия.

Бившият руски военнослужещ Павел Косолапов, който е приел исляма, е основният заподозрян за атентата срещу влака "Невски проспект", при който загинаха десетки хора и почти 100 бяха ранени, съобщи вчера телевизия "Вести", която се позовава на следствието. Преди това отговорност за касапницата пое крайнодясното руско крило на международната неофашистка организация "Комбат 18". Това публикува днес на сайта си и българският „Медияпул”.

Атентатът бе извършен докато във влака са пътували 682-ма пътници. След първия фатален взрив е последвал и втори, който избухнал на същото място, но в събота и от него няма жертви.

Заподозреният Виктор Косолапов вече е издирван за взрива срещу същия влак "Невски експрес" през 2007 година, когато бяха ранени десетки хора. Според руското следствие той е бил близък помощник на убития чеченски терорист Шамил Басаев и е замесен в много бомбени атентати.

На пресконференция вчера, вътрешният министър Рашид Нургалиев описал пред журналисти външността му и добавил, че "събраната информация трябва да бъде проверена". Нургалиев разкри още, че на местопрестъплението "има много предмети, които дават насоката, по която може да бъде разкрито това престъпление". Вече е оформен кръг от заподозрени лица и се правят техни фотороботи.

Руските телевизии отмениха всички забавни предавания. Лекари се борят за живота на тежкопострадалите пътници от влака на смъртта №166. Тепърва очевидци ще разказват за трагедията, тепърва ще излизат и данни защо се стигна до нея...

Курбан Байрямът е мюсюлмански празник на жертвоприношението, в чест на приключването на хаджа – поклонението в град Мека, най-голямото годишно поклонение в света. На този празник се иска прошка от по-възрастните мюсюлмани, а курбанът се раздава на бедните.

Надявам се подозренията за жертвоприношение с взрива на влак №166, да не са свързани с този ислямски празник.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1222-paskal-bonifas-amerikanskata-sistema-za-pro-protivorechi-na-ideqta-za-sdyrjaneto

Актрисата фойерверк, първа и единствена, един непрестанен вихър от сила, енергия и страст да живее, обича и играе - се отиде от този свят от силен пристъп на остра сърдечна недостатъчност, 76 години и потопи милиони свои почитатели, колеги и близки в скръб.

Вечерта на 30 март актрисата неочаквано се хванала за сърцето и се свлякла на пода в безсъзнание, като успяла само да каже, че изпитва силна болка и не може да диша!

Извиканата от съпруга й Бърза помощ, успяла да пристигне с 22 минути закъснение заради задръствания. Повече от половин час лекарите се борили да върнат сърдечния ритъм, но не успели. “След толкова време няма смисъл да се правят каквито и да било усилия – обяснили те, тъй като мозъкът й е бил дълго време без кислород!” Лекарите казали още, че тя си е отишла от този свят мигновено и не се е мъчила.

Час преди своя край Гурченко се шегувала с кореспондента на “Росийския газета” за смъртта, в телефонен разговор.

Научили ужасната вест, почитателите й започнали още през нощта да носят цветя пред дома й и това продължило и на 31 март.

“Стопроцентова актриса”, “гениална”, олицетворение на женствеността” – потресен съм, че за миг изгубих човек, оцицетворение на любов, женственост и красота – потресен бе от вестта нейният близък приятел Борис Мойсеев.

“Тя мислеше само за ролите си, за своята игра и това създаде много проблеми в семейството и, но Люся продължаваше напред, убедена, че пътят й е сцената каза режисьорът Никита Михалков.

Един от нейните верни приятели, актьорът Олег Басиашвили, който изигра с Гурченко назабравимия филм “Гара за двама” коментира загубата потресен: “Никога не съм мислил, че Люся може да умре! Все ми се струваше, че тя ще бъде вечна!” напускайки живота, тя остави в непрежалима загуба всички: зрители, артисти, колегите си. Въпреки да кажа така – преклонната й възраст, тя бе съхранила юношеския ентусиазъм с който ни превъзхождаше всички и на естрадата, ив киното, и в театъра. Ако се вземат всичките й роли ще се види, че нито една от тях не повтаря друга”.

Друг голям руски актьор, Валентин Гафт също бе шокиран от вестта за смъртта на Гурченко: “Ние всички трябва да се учим от такива, като Людмила, отбеляза той. – Трябва да я помним в противен случай ще потънем в пошлост. А най-същественото и непонятно оттук нататък е – как ще продължим без нея. Да се замени тя е невъзможно, тъй като не приличаше на никой друг – бе уникална, неповторима, неподражаема...

И това, което се случва сега след като вече я няма е някакъв ужас, толкова енергия, колкова кипяща сила, борбеност, носеше тя в себе си като заряд за живота...Сега, когато осъзнаваме, че я няма вече – че именно с нея се случи да си отиде – и то докато все още имаше сили и бе в полет – оставя за нас нещо много тъжно.”

Президенът на Русия Дмитрий Медведев написа в съболезнователна телеграма своите дълбоки и искрени съболезнования на близките на актрисата: “С дълбока скръб научих за загубата на изключителната актриса Людмила Марковна Гурченко. Нейната смърт е неизмерима загуба за родната култура. Людмила Гурченко беше истинска народна артистка, любима на много жители на страната – подчертал Медведев в телеграмата си. – нейното обаяние, ярък, многостранен талант, майсторския професионализъм създадоха в театъра и киното незабравими образи. Людмила Гурченко вече не е сред нас, но останаха добрите й роли и светлите спомени за нея.”

Актрисата Людмила Гурченко ще бъде погребана на 4 април в Новодевичето гробище до колегата и приятеля си актьорът Олег Янковски.

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

Как ще реагира Гърция на този отказ,

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

България се отказва от „Бургас- Александруполис”. Причините - проектът е финансово неизгоден.

Решението беше обявено след края на заседанието на Министерския съвет от министъра на финансите Симеон Дянков, който застана с изменено лице пред ресорните репортери в Министерския съвет и съобщи следното:

България иска да напусне проекта по взаимно съгласие. Правителството ще запознае Гърция и Русия с решението на 14 декември - на общо събрание на проектната компания.

Според финансовия министър нямало опасност страната ни да понесе финансови санкции заради оттеглянето си.

Предварителните разчети сочели, че по тръбата трябва да преминават 35 милиона тона петрол годишно, а печалбата за България трябвало да бъде над 30 милиона долара на година.

Ако Русия и Гърция не се съгласят България да напусне по взаимно съгласие, тогава се оттегляме самостоятелно и ще платим 12 милиона лева - колкото е българският дълг съобщи Дянков.

Няма опасност от санкции заради решението на България да се откаже от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. Работили сме над една година с международни компании, правни юридически кантори, санкции България няма как да получи. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в Министерски съвет предаде репортер на Агенция „Фокус”. Тристраннното споразумение е между правителствата на Русия, България и Гърция за сътрудничество и строителство на петролопровода „Бургас-Александруполис”, сключено на 15 март 2007 година. България предлага то да бъде прекратено по взаимно съгласие.

Дянков съобщи, че МС е приел и постановление, в резултат на което ще се увеличи капиталът на българския акционер в международната проектна компания. Средствата в размер до 12.8 млн. лева ще се използват за уреждане на задълженията на дружеството към другите акционери и към международната проектна компания.

Другата информация, която научихме от Дянков бе че на правителственото заседание е бил приет текстът на писмата, с които страните ще бъдат информирани. Следващата сряда предстои годишното акционерно събрание, на което България ще излезе с тази позиция.

Пред събралите се репортери Симеон Дянков поясни:

„Това са вноски, които сме дължали 2009, 2010 и 2011 година. Досега това правителство не е плащало, предишното също не е платило последните си две вноски. Ние по този начин изчистваме всичките си задължения към проектната компания и оттук нататък не дължим никакви пари. При неналичие на възможност по първоначалното споразумение във финансовата част да се изпълни ние смятаме, че е редно да се прекрати дейността по този проект”, поясни Симеон Дянков.

Дянков увери, че няма опасност България да понесе финансови санкции заради оттеглянето си, тъй като страната е работила над една година в  проектната компания.  "Правната основа е на наша страна и с изчистване на задължението си ние няма да дължим пари", поясни той и напусна фоайето със същото изменено лице, наподобавайки ранния Бъстър Китън, като вземаше по две-три стъпала наведнъж.

Отказът от осъществяването на проекта става месец след като министерството на околната среда одобри екодоклада на инвеститора - "Транс Болкан пайплайн".

Какво не съобщи Дянков и се изясни по-късно през деня:

Русия и Гърция не знаят за решението на България

„Руската компания „Транснефт” до момента не е информирана за излизането на България от проекта”, заяви нейният говорител Игор Дьомин.

Той напомни, че "през ноември България одобри оценката на въздействието на околната среда, което е важен етап в рамките на взимането на решения за реализацията на проекта".

Дьомин отбеляза, че на 14 декември в Амстердам ще се състои заседание на надзорния съвет на съвместното предприятие за реализацията на проекта „Транс-Болкан пайплайн” и тогава най-вероятно България официално ще оповести отказа си.

Оказа се,че Гърция също не е наясно с решението на страната ни и досега не е получила официално съобщение от София. От гръцкото външно министерство отказаха коментар за момента.

Анализ, извършен от банката Societe Generale, показал, че проектът е икономически нецелесъобразен, казал представител на българското правителство, цитиран от Ройтерс. София за пореден път заяви, че строителството на тръбата създава рискове за околната среда и дразни хората като заплаха за риболова и туризма.

Трансбалканският петролопровод „Бургас-Александруполис” имаше за основна задача разтоварване на Босфора и Дарданелите, чиято проходимост бе затруднена поради големия брой петролни танкери. Петролопроводът, чията дължина трябва да бъде около 300 километра, е планиран да доставя руски и каспийски петрол към Европа, заобикаляйки проливите Босфора и Дарданелите.

Предвиждаше се, че изпомпване в тръбата на големи количества руски и казахстански петрол, доставени до Бургас от Новоросийск. Освен това, тези количества трябваше да бъдат транспортирани в Гърция, откъдето част тях да получи гръцка рафинерия, а друга част от количествата, натоварени на танкери да се отправят към пристанищата на Средиземно море.

Действителният капацитет на петролопровода се очакваше да бъде до 50 млн тона петрол годишно, а печалбата за България се изчисляваше на 35 млн евро от транзита.

Руски източници са цитирани от Ройтерс да съобщават, че София е спряла да инвестира в проект за петролопровод „Бургас-Александруполис” още през лятото на 2009 година. Досега България дължала 7 милиона долара за изграждането и още 12 милиона долара за подготовката на проекта.

Новината за спирането на българското участие в проекта „Бургас-Александруполис” дойде на фона на изявлението на евродепутата Ивайло Калфин, който съобщи следното:

„България няма да получи парите по предприсъединителна програма ИСПА за 2011 г. за изграждане на газовите връзки с Румъния и Гърция”. Калфин получил тази информация от Европейската комисия в отговор на негово питане.

Трайчо Трайков заяви по повод тиражираните твърдения за изпълнението на междусистемната газова връзка с Гърция, че не отговарят на истината.

Припомняме, на 6 декември евродепутатът ни Ивайло Калфин заяви в Брюксел, че на негов въпрос от ЕК отговорили, че България няма да получи полагаемите й се средства от европейския бюджет за 2011 г. по предприсъединителната програма ИСПА, както и годишната вноска за изграждането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Причината е, че 719,2 млн. евро от т. нар. общ трансфер ще бъдат разместени - ще се вземат от проекти, които се развиват по-бавно, в полза на такива, които са по-успешни. Според Калфин, 87 млн. евро за България и Румъния ще бъдат пренасочени, като само за страната ни сумата е 25 млн. евро.

Газовите връзки с Гърция и Румъния обаче не са сред проектите по ИСПА, показва проверка в списъка с финансирани обекти. Те трябва да бъдат изградени с пари от Брюксел, но по плана за възстановяване от финансовата и икономическата криза, приет през 2009 г.

България нанесе удар на плановете на Москва да увеличи енергийните си продажби в Европа, като обяви, че ще прекрати по финансови причини споразумението за тръбопровод, по който руски петрол трябваше да достига до Гърция, коментира вестник „Вашингтон пост”.

По-рано София многократно връщаше за доработване екологичната обосновка на проекта. Анализатори предполагаха, че България е искала да прекрати проекта под претекст за опасността за околната среда, за да не плаща неустойки на Русия и Гърция, но екологичната оценка за проекта се оказа добра!

Гърция все още не е получила официално съобщение от София за отказ от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, заяви говорителят на гръцкото външно министерство Григорис Делавекурас, предаде ИТАР-ТАСС.

Той посочи, че засега не може да коментира, тъй като позицията на София е станала ясна единствено от медиите.

От гръцкото министерство на околната среда, енергетиката и климатичните промени също заявиха, че не са получавали официална информация от България.

международната компания "Транс Болкан Пайплайн" Русия притежава 51%, а България и Гърция по 24.5 на сто. На заседанието на кабинета днес е решено от бюджета да се отпуснат 12.4 млн. лв., за да изчисти страната ни дължимите си вноски към проектната компания "Трансболкан Пайплайн".

Наскоро Москва обяви, че ще замрази проекта, но няма да се отказва от него, защото той има одобрението на Европа.

"Не сме видели разумна обосновка за проекта "Бургас-Александруполис" и нямаме намерение да изпълняваме самоцелни проекти", каза веднага след парламентарните избори през 2009 г. Росен Плевнелиев, преди още да бъде министър на МРРБ.

В последно време многократно имаше директни обвинения към България, че страната блокира проекта, което вече е факт.

„Няма разумно обяснение за решението за отказа от проекта за петролопровод „Бургас-Александруполис”. От момента на научаването за това решение си задавам въпроса какви са плюсовете за България и не откривам какво ще спечели България. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” бившият икономически и енергиен министър и депутат от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров във връзка с решението на правителството за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”. Ако допуснем, че това е заплаха за екологията на България – ОВОС-ът е отрицателен, няма заплаха.

А не е ли заплаха да транспортираш въглероден диоксид по подобни тръби от басейна на „Марица-Изток” в Северна България, да го вкарваш някъде под земята и там да го съхраняваш? Това не е ли заплаха? Търсенето на шистов газ в цяла Североизточна България не е ли заплаха? Това, че "Нефтохим-Бургас" и сега има нефтопроводи, по какво се отличава от нефтопровода „Бургас-Александруполис”? Това са имагинерни заплахи, които са измислени, за да настроят определени среди срещу този проект”, заяви Петър Димитров.

„От 1 януари 2013 г. България няма договор за доставка на газ, а при тези влошаващи се отношения с Русия има риск страната ни да остане въобще без такъв договор и да спре доставките и на газ в страната. А ние нямаме алтернатива за това, уточни депутатът.

Димитров отбеляза още, че това решение на кабинета и очакваната реакция от руската страна може да наруши и другите ни икономически и търговски взаимоотношения, като се има предвид, че Русия доставя ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”. „Можем дори да останем без ядрена енергетика”, заяви Димитров и допълни, че ситуацията е влошена от факта, че от Брюксел няма да дадат средства за изграждането на междусистемните газови връзки.

Финансовите загуби за България от решението на Министерския съвет да се откаже от проекта „Бургас-Александруполис” са безспорни, допълни той и припомни, че съакционери в международното дружеството вече са коментирали неустойки за страната ни в размер от 200 млн. до 1 млрд. – цифри, каквито Симеон Дянков не спомена!

„Бургас-Александруполис”, както и конкурентният петролопровод „Самсун-Джейхан”, е предназначен за транспортирането на петрол по суша, като се заобиколят претоварените черноморски проливи Босфор и Дарданели, предаде РИА Новости.

Какво бе проектът „Бургас-Александруполис” за правителството на ГЕРБ?

Едно две годишно шикалкавене, загуба в геополитически план на енергийно влияние и сигурност, влошаване на отношенията с Русия и Гърция и плащане на такси, задължения и неустойки, които тепърва предстоят.

Очаквайте историята на Голямото шикалкавене или какво загуби България в геополитически план с оттеглянето от „Бургас-Александруполис”, за да спечелят Турция и Румъния като енергийни трансфери към Европа.

В последните дни представителите на Белия дом работят в две посоки по отношение на Южна Корея, като и двете провокират мира и реакцията на официален Пхенян да се защити, като употреби оръжие! Предстоят преговори за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, в които ще участват и Китай и Северна Корея. Държавният секретар Хилъри Клинтън пристигна за форума, с намерение да убеди Китай да наложи натиск върху комунистическия си съюзник Северна Корея да играе по свирката на официален Вашингтон. Цел, която изглежда трудно постижима, предвид традицията, дипломатическия манталитет и разбиранията на официален Пекин.

Военни маневри и санкции – двете посоки, в които върви външно-политическия екип на президента Обама с нищо не допринасят за стабилизиране на мира в този район, а освен това пренебрегват изявлението на ООН от 9 юли т. г. по инцидента с южнокорейската корвета, която бе ударена от торпедо и остави на дъното 46 моряци.

Планираните съвместни военноморски учения на Южна Корея и САЩ са заплаха за световния мир, предупреди представител на Пхенян в навечерието на преговорите за сигурността в азиатско-тихоокеанския регион, които ще се състоят във виетнамската столица Ханой, предаде АФП.

„Подобни маневри поставят под огромна заплаха не само мира и сигурността на Корейския полуостров, но и световните мир и сигурност”, коментира Ри Тон Ир, говорител на севернокорейската делегация на срещата в Ханой.

Защо официален Вашингтон показва мускули на Русия, Китай и Северна Корея след като нажежената обстановка след потапянето на южнокорейската корвета затихна и получи своята международна оценка на високо равнище – това тепърва предстои да научим.

Днес, 21 юли, ИТАР-ТАСС предаде, че държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и министърът на отбраната на страната Робърт Гейтс са посетили  демилитаризираната зона, която разделя Корейския полуостров по 38-я паралел. Това посещение се тълкува еднозначно от междунардните наблюдатели, а именно, че се оценява като знак, демонстрация на подкрепа от страна на официален Вашингтон за отбранителната политика на Южна Корея, и за по-нататъшно укрепване на военния алианс между Вашингтон и Сеул. Така на практика Щатите показаха, че вземат страната на народа на Южна Корея, а Пхенян ще трябва да разчете посланието на Белия дом единствено като натиск за промяна на военния си курс и поемане към преговори с Юга.

В същото време, докато хората от екипа на американския президент Барак Обама размахват тоягата и моркова на официален Пхенян, държавният секретар Хилъри Клинтън обяви, че САЩ ще наложат нови санкции по отношение на Северна Корея, след потъването на южнокорейския военен кораб.

Възпиране на ядреното производство и въоръжаване, но на коя от двете Кореи?

AFP предаде, че Клинтън е обявила, че с мерките, които смятат да предприемат Щатите към Северна Корея целят „да бъде засилена нашата способност да предотвратим ядреното разпространение от страна на Северна Корея и да възспрем контрабандата извършвана от тях, която им помага да намерят финансиране за техните програми за въоръжаване”.

Преди два дни, на срещата на външните министри на АСЕАН / Асоциацията на страните от Югоизточна Азия/ Южна Корея поиска да бъде осъдена Северна Корея за торпедната атака довела до потъването на южнокорейската корвета през март и загубата на 46 моряци. На срещата на АСЕАН участваха представители на САЩ, Китай и Европейския съюз, и бе предложено, и прието от всички 10 страни членки  /Мианмар, Лаос, Тайланд, Камбоджа, Виетнам, Филипините, Малайзия, Бруней, Сингапур и Индонезия – бел. Л. М./ изявление, че АСЕАН иска свободен от ядрено оръжие Корейски полуостров бе отправен призив за подновяване на шестстранните мирни преговори „колкото е възможно по-рано”.

КНДР продължава и до този момент да отрича да е замесена в инцидента и заплашва с ответни действия в случай на санкции.

Миналата седмица официален Вашингтон бе разтревожен от статия в The New York Times, където бе публикуван коментар за намеренията на Южна Корея да преработва и използва повторно ядрено гориво.

Южна Корея, се посочваше във въпросната статия, която няма никакви петролни запаси, произвежда 40 на сто от електричеството си от атомни централи, а мястото за съхраняване на радиоактивното използвано ядрено гориво е на привършване. По тази причина южнокорейското правителство възнамерява да преработва използваните материали, като така ще си осигури гориво от ново поколение за атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложен в него, и ще намали отпадъците на склад.

И официален Сеул и официален Вашингтон са наясно, че на Южна Корея бе забранено да извършва такава дейност, според споразумение със САЩ от 1974 г. Плутоният, който се получава при преработката на използвано гориво може да се използва за атомни реактори, за което Южна Корея настоява, че е единствената й цел, но също може да се използва за направата на атомни бомби, както направи Северна Корея.

В деня на излизането на публикацията в The New York Times, армията на Северна Корея осъществи първите преговори с ръководеното от САЩ командване на ООН след потапянето на боен кораб на Южна Корея. Двете страни обсъдиха потъването на корветата „Чхонан” до погранично корейско селце в Жълто море.

Южна Корея, САЩ и други държави, позовавайки се на данните от многонационално разследване, обвиниха Севера за торпилирането на корветата, при което загинаха 46 моряци.

В същото време Пхенян яростно отрече да носи вина за инцидента и заплашва с военен отговор, ако бъдат направени опити да бъде наказан.

Израелският вестник „Yedioth Ahronoth” изнесе на електронната си страница, че армията на Северна Корея отново е поискала да проведе собствено разследване на потъването на южнокорейския военен кораб през март. По време на разговорите севернокорейската страна е настояла нейни експерти да бъдат допуснати до мястото на инцидента и да проверят резултатите от разследването, което сочело, че корабът е бил потопен от севернокорейско торпедо.

Срещата на севернокорейски военни и представители на военното командване на САЩ, в рамките на преговорите и разследването по потъването на южнокорейската корвета „Чхонан”, се проведе в град Пханмунджон, в демилитаризираната зона на границата между КНДР и Република Корея, предаде РИА Новости. Предложението за провеждане на срещата бе отправено на 9 юли от КНДР. Американската страна бе представена от полковник Кърт Тейлър, а севернокорейската от полковник Пак Ки-юн.

Подробности от срещата не бяха съобщени, но както е известно, на нея е била обсъждана подготовката за по-нататъшни преговори на ниво генерали.

Тук трябва да припомня, че севернокорейски представители седнаха на масата на преговори с американците, след като бяха поискали два дни по-рано отлагане на разговорите „по административни причини”.

Съветът за сигурност прие балансиран документ за инцидента с „Чхонан”

Съветът за сигурност на ООН осъди потъването на южнокорейския военен кораб, но не обвини директно Северна Корея за атаката, за което настояваха Сеул и Вашингтон.

В текста, одобрен от всички 15 членове на Съвета за сигурност на ООН, бе осъдена атаката, довела до потъването на кораба „Чхонан” в Жълто море. Подчертано бе, че подобни враждебни действия срещу Южна Корея не трябва да се повтарят, а също така бе отбелязано, че властите в Сеул са запазили сдържаност след случилото се.

Документът бе приет по различен начин от такива страни като Китай, Русия и от друга страна – Южна Корея. Китай изрази надежда, че изявлението на Съвета за сигурност на ООН по повод потъването на южнокорейската корвета „Чхонан” ще позволи затварянето на проблема и ще ускори възобновяването на шестстранните преговори за мира на Корейския полуостров.

Русия от своя страна изрази задоволство от позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, предаде ИТАР-ТАСС .

„Съветът за сигурност на ООН прие балансиран и консенсусен документ след продължителни и трудни преговори. Отразени са позициите на всички заинтересовани страни”, заяви говорителят на руското външно министерство Андрей Нестеренко.

Южна Корея приветства позицията на Съвета за сигурност на ООН във връзка с потъването на военния кораб „Чхонан” и призова Северна Корея да се въздържа от подобни провокации и да признае вината си за атаката, предаде AFP.

Преди официалното излизане на документа от СС на ООН, в. „Telegraph” пусна информация, че Съветът за сигурност на ООН ще осъди „нападението, предизвикало потапянето” на южнокорейския кораб Чонан, без да обвинява пряко Северна Корея за инцидента. 24 часа по-късно прогнозата на изданието бе факт, с изключение на „осъждането” на Северан Корея от Съвета за сигурност, което е твърде съществен факт.

На 9 юли т. г. Южна Корея обяви, че ще осъществи планирано военноморско учение със САЩ в Жълто море, за да отблъсне „провокацията” на Северна Корея, въпреки силните протести от страна на Китай. Предишния ден Китай предупреди САЩ и Южна Корея да не провеждат маневрите в близост до нейни води и ги призова да не изострят напрежението на Корейския полуостров, предаде AFP.

Сеул и Вашингтон решиха да проведат ученията, въпреки съпротивата на Китай. Ученията бяха планирани като демонстрация на сила след потъването на южнокорейския военен кораб „Чхонан”, за който инцидент Южна Корея обвини КНДР.

Първоначално се планираше ученията да се проведат през миналия месец в Жълто море, но бяха отложени за след решението на Съвета за сигурност на ООН за инцидента. В свое изявление Съветът за сигурност осъди атаката, но не обвини директно Северна Корея, което не бе прието добре от САЩ и Южна Корея, след което бе пренебрегнато и тълкувано от официален Вашингтон и Сеул както им изнася.

Китай поиска от САЩ и Южна Корея да не създават заплаха за безопасността на Пекин и да не нагнетяват обстановката в региона, заяви днес официалният представител на Министерството на външните работи на Китай Цин Ган.

„Нееднократно сме говорили за това, че сме категорично против това чуждестранни военни сили да извършват учения в Жълто море и да създават заплаха за сигурността на Китай. Надяваме се, че всички страни ще успеят да запазят хладнокръвие и да избегнат ескалация на напрежението в региона” - заяви говорителят на традиционния брифинг на МВнР на Китай.

По-рано на среща с чуждестранни журналисти директорът на Китайския институт за международни проблеми Цюй Сян отбеляза, че ежегодните военни учения на САЩ и Южна Корея се отразяват негативно на ситуацията в региона. В отговор на въпрос как възнамерява да действа Китай в случай на провеждане на учения, експертът заяви, че това ще зависи от това къде ще бъдат разположени чуждестранните плавателни съдове.

На 20 юли ударна група на ВМС на САЩ, начело с атомния самолетоносач „Джордж Вашингтон”, се насочи към бреговете на Южна Корея. Новината бе потвърдена от   Пенгагона, предаде ИТАР-ТАСС.

Очакванията са мащабните военноморски учения между САЩ и Южна Корея да започнат в неделя, 25 юли, в Японско море, предаде АФП, позовавайки се на съобщение на воденото от САЩ командване на ООН.

В ученията ще вземат участие около 20 кораба, 200 самолета и 8000 военнослужещи. Посочва се, че ученията от 25 до 28 юли целят да покажат, че двете страни са готови да отразят всяка евентуална заплаха от страна на Северна Корея.

Тук трябва да припомня, че въпреки настояването на официален Сеул, САЩ не върнаха името на Северна Корея в Списъка на държавите, спонсориращи тероризма, тъй като засега не били достатъчно основания за това. А липсата на „достатъчно основания” се появи, когато Съветът за сигурност излезе с изявление по инцидента с южнокорейската подводница.

Не е ясно още какъв ще е практическият резултат от посещението на Хилъри Клинтън в демилитаризираната зона на Корейския полуостров, но тя е уведомена в подробности, че пресата в Северна Корея написа преди две седмици: „В момента е „невъзможно да се предвиди, в какъв момент САЩ планират да нанесат ядрен удар срещу народната република”, което от своя страна е накарало Северна Корея да се възползва от своето законно право на създаване на сили за ядрено възпиране в отговор на „реална военна заплаха от страна на САЩ”.

През миналия 20 век, САЩ имаха горчив опит с Корейската война, когато Белия дом не успя да употреби ядрено оръжие заради силния натиск от страна на Съветския съюз. В резултат на войната загина много цивилно население /3,6 млн – бел. Л. М./, разрушени бяха редица градове. Тогава останаха двете Кореи – Южна и Северна, разделени от влиянието на САЩ и Съветския съюз.

За всяка една от така наречените Велики сили, корейският полуостров представлява стратегически и геополитически интерес, затова и всеки конфликт, или инцидент привлича намесата на големи държави като Китай, Русия и САЩ.

В първата си телевизионна изява преди няколко дни кубинският лидер Фидел Кастро обяви, че обвинява Вашингтон, че тайно е потопил южнокорейския кораб „Чхонан” в опит да разпалят враждебността между двете Кореи.

Разбира се подобно изявление трябва да бъде подкрепено със солидни доказателства, най вече заради сериозността на обвиненията. Кастро такива доказателства не цитира. В същото време кубинският лидер „пропусна” да коментира един от последните доклади на правозащитната организация „Амнести интернешънъл”, цитиран от BBC за Северна Корея, в който докумеунт твърди, че здравеопазването на Северна Корея е в много окаяно състояние и тъне в пълна разруха. На фона на действително безплатното и добре уредено здравеопазване в Куба, за което говори в един от документалните си филми и режисьорът Майкъл Мур.

BBC цитира, че Пхенян не може да осигури елементарна здравна помощ на жителите на страната. Хирургични операции се извършват без упойка, използват се нестерилизирани спринцовки и инструменти, върлуват епидемии, причинени от недохранване. Масово разпространена е туберкулозата заради липсата на храна.

Според доклада, който се основава на разкази на 40 севернокорейци, напуснали родината си в периода между 2004 и 2009 г., болниците почти не функционират. В проучването на "Амнести" са участвали и здравни работници, които са работили със севернокорейци.

Пхенян твърди, че осигурява безплатно здравеопазване на 23-милионното си население. Избягалите от страната обаче разказват, че в последните 20 години хората са принудени да си плащат за всички здравни услуги. Северна Корея харчи годишно по по-малко от 1 долар на човек за здравеопазване, показват данните на Световната здравна организация. Повечето хора са изключително бедни, за да плащат за лечението си, се казва също в доклада на "Амнести интернешънъл". Лошата хигиена в здравните заведения и липсата на медикаменти застрашават живота на много хора, предупреждават от правозащитната организацията. Пациентите са принудени да продават цигари, храна и алкохол, за да бъдат лекувани.

"Севернокорейците се нуждаят от спешна медицинска и продоволствена помощ, но тя не трябва да бъде използвана като футболна топка от страните донори", казва Катрин Бабър от "Амнести интернешънъл".

Преживяното преди 20 години даде отговор на въпроса колко струва скъпото въоръжаване на една страна с комунистически режим. Преживяха го и гражданите в бившия Съветски съюз, които трябваше да се редят на километрични опашки за елементарни храни и стоки.

Днес и двете Кореи имат възможност за производство на ядрено оръжие, а конфликт помежду им в никакъв случая няма да намали напрежението и опасността от ядрена война. Ето защо присъствието и интригите на високопоставени служители от Белия дом при един инцидент между Пхенян и Сеул само приближават възпламеняването на ядрената искра, нещо, от което целият свят може да се окаже необратимо застрашен.

Кому е нужно на 25 юли САЩ и Южна Корея да проведат военни учения с толкова масирано присъствие на кораби, самолети и военнослужещи?

Как ще спечели мирът от тези престоящи събития, в непосредствена близост до Северна Корея?

Какво търсят САЩ в тази част от света, след като десетилетия две изкуствено разделени държави трябва да бъдат място за сигурност, за да стане възможно един ден Корея да бъде една.

Малко ли изстрадаха десетилетия толкова поколения корейци от раздялата, невъзможността да бъдат с близките си и комунизма, който им бе наложен по независещи от тях обстоятелства?

На 19 октомври Амнести интернешънъл съобщава в свой доклад, че десетки държави от ЕС, САЩ, Русия са доставяли оръжие на диктаторските режими в навечерието на протестите в държави в Северна Африка.

Оръжейни трофеи за Близкия изток и Северна Африка са намерени като доказателство за добра търговия с оръжие, която са имали страни като Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен от 2005 година до наши дни.

Протестиращите са се натъкнали на испански касетъчни боеприпаси, които са били открити в Либия.

Държави като САЩ, Русия и редица европейски страни, сред които и България, са доставяли големи количества оръжие на свалените в 2011 година и определени като репресивни правителства от Близкия Изток и Северна Африка.

Въпросните държави доставчици са търгували с оръжие и боеприпаси, въпреки, че били налице данни за бъдещи протести, преврати, въстания и размирици, съобщава Амнести интернешънъл.

Разкритията сочат за слаб и неефективен контрол на износа на оръжие, както и къде, доколко и как се извършва глобалната търговия с него, подчертава Хелън Хюз в доклада на Амнести Интернешънъл.

"Правителствата, които сега твърдят, че са солидарни с хората в целия Близък изток и Северна Африка са същите като тези, които доскоро са доставяли оръжия, куршуми, и военни и полицейски оборудване, които са били използвани, за да убиват, нараняват в държави като Тунис и Египет, а дори и сега се използват от силите за сигурност в Сирия и Йемен” – отбелязва доклада.

Като основни доставчици на оръжие и боеприпаси за пет африкански държави са посочени: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Франция, Германия, Италия, Русия, Великобритания и САЩ.

Най-малко 11 държави са предоставяли военна помощ или са разрешавали износа на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване за Йемен, където около 200 протестиращи са загубили живота си през 2011 г.. Сред тях са България, Чешката република, Германия, Италия, Руската федерация, Турция, Украйна, Великобритания и САЩ.

Въпреки продължаващите брутални репресии срещу протестиращите, международната общност не успя да предприеме сериозни действия за спиране на оръжейните трансфери в Йемен.

Авторите на доклада отбелязват, че получаването на данни доставено оръжие за Сирия е трудно, но е известно, че най-големият доставчик на оръжие в Сирия е Руската федерация, твърди Амнести интернешънъл и се позовава на факта, че Русия не публикува годишен доклад за износа на оръжие, което означава, че трансферите й на оръжия в региона не може да бъде достоверно засечено.

Друга държава, който се споменава в доклада е Индия, която разрешила доставката на бронирани превозни средства до Сирия, докато Франция, в периода между 2005 и 2009 г. е продала много боеприпаси.

Във цитирания доклад "Амнести интернешънъл" определя 10 държави, чиито правителства са лицензирани за доставки на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване на либийския режим на полковник Муамар ал-Кадафи от 2005 г. като са цитирани: Белгия, Франция, Германия, Италия, Русия, Испания и Великобритания.

Испански касетъчни боеприпаси, МАТ-120, снаряди са били лицензирани за продажба през 2007 г., и същите са били намерени в либийския град Мисрата от "Амнести интернешънъл". Това оборудване вече е забранено от Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която Испания е подписала по-малко от година след предоставяне на касетъчните боеприпаси в Либия.

Голяма част от тежките оръжия, намерени в Либия от изследователи на "Амнести интернешънъл" са били произведени по време на съветската ера - руски или съветско производство, особено ракетите Град, които по своята същност са били безразборно и широко използвани и от двете воюващи страни по време на конфликта.

Някои от намерените боеприпаси са китайски, български и италиански, като противотанкови мини, ракетни предпазители и артилерийски установки.

Най-малко 20 са държавите, които са продавали и доставяли оръжия, боеприпаси, сълзотворен газ и други средства за борба с масови безредици, каквито бяха използвани в Египет.

САЩ е посочена като най-голямата  държава доставчик на оръжия и боеприпаси за държавите от Близкия изток и Северна Африка с годишен дял от 1,3 милиарда долара. Другите държави доставчици според доклада на Амнести интернешънъл са: Австрия, Белгия, България, Италия, Швейцария и Швеция.

Докладът посочва че пушки с опустошителен смъртоносни ефект са били широко използвани от силите за сигурност, както в Египет, така и в Бахрейн.

Амнести интернешънъл признава в доклада си, че международната общност предприела някои стъпки през 2011 година, за да се ограничат международните трансфери на оръжия за Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен. Но организацията признава, че въпреки съществуващия контрол върху износа на оръжие не е успяла да предотврати прехвърлянето на оръжия и боеприпаси през предходните години.

"Към ембарго на оръжие обикновено се пристъпва твърде късно, когато вече са налице кризи с правата на човека", коментира Хелън Хюз.

"Това, от което светът се нуждае е строга оценка за всеки отделен случай” се отбелязва в доклада. Необходима е също така и оценка на всяка сделка за доставка на оръжие, особено когато е налице значителен риск в съответната държава, че доставеното оръжие и боеприпаси могат да бъдат използвани за извършване или улесняване на сериозни нарушения на човешките права. В такива случаи съответните правителства трябва да спрат сделките – заключава Амнести интернешънъл в доклада си.

Крайно време е да се възобнови работата по проекта в ООН по отношение на доставките на оръжие и търговията с него – според проекта, ако най-големите оръжейни износители не приемат бъдещия проект след гласуването му и безразсъдно продължат "бизнеса си, както обикновено" – то това поведение ще подхранва други кризи, при които се нарушават правата на човека, такива, на които станахме свидетели в целия Близък изток и Северна Африка тази година – заключава Амнести интернешънъл. Това ще отнеме живота и разбие стотици хиляди човешки съдби, като ще се подкопае глобалната сигурност".

Бележка на „Хроники”.

Докладът на Амнести интернешънъл е интересен, но не ни съобщава нищо ново. Документът не уточнява дали държавата или частни фирми са търгували с оръжие и боеприпаси със страни от Северна Африка и Близкия изток. А това е съществен лемент за точност и коректност.

От друга страна липсват данни кой снабди протестиращите с оръжие, боеприпаси – кои бяха доставчиците след като даден конфликт в африканска държава вече бе факт.

Не без значение е и колко жертви от цивилното население бяха дадени от бомбардировките на страните на Алианса – техният живот също бе разбит и унищожен.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1205-siriq-iran-i-siloviqt-balans-v-sredniq-iztok

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1210

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

Руските войски за въздушно-космическа отбрана вече дават бойни дежурства съобщи в. „Российская газета”.

На 29 ноември, в най-западната част на Русия, при личното присъствие на президента Дмитрий Медведев на бойно дежурство застъпи нова радиолокационна станция в Калининград, която покрива цялата територия на Европа и Атлантическия океан, съобщи „Российская газета”.

Радиолокационната станция по проекта „Воронеж-ДМ” не е нова за Русия. Две станции вече функционират като част от системата за предупреждение за ракетно нападение. Но калининградската станция има особено място, тъй като тя е насочена към Европа, обхващайки целия континент, а също така и Атлантическия океан. В нея предстои да бъдат разположени ракети „Искандер”. Радиолокационната станция е способна едновременно да удържа до 500 обекта.

Русия ще трябва да предприеме ответни мерки, ако през следващите 8-10 години не бъде постигнато споразумение за европейската система за противоракетна отбрана (ЕроПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на среща със свои поддръжници, предаде РИА Новости.

„Ако през следващите осем, девет или десет години не успеем да се договорим по някои параметри с нашите партньори, то ще трябва да извършим редица принудителни стъпки. Нашият отговор на европейската ПРО ще има поетапен характер”, каза Медведев.

Президентът на Русия Дмитрий Медведев лично даде нареждане за въвеждане в бойния състав на системата за предупреждение за ракетно нападение към новата радиолокационна станция в Калининградска област след като говорителят на държавния департамент Марк Тонър поясни в специално изявление, САЩ все още се надяват да убедят Русия, че тяхната система за противоракетна отбрана не е заплаха за руските интереси и сигурност и напомнят, че американските власти са открити за сътрудничество.

Президентът добави, че радио-локационната станция /РЛС/ в Калининград има мирен характер, но е способна и да решава задачи, които ще намалят съответния потенциал на Северноатлантическия алианс.

Русия се надява, че западните партньори на страната ще разберат преминаването в бойно дежурство на радиолокационната станция (РЛС) в Калининградска област като готовност на Москва за адекватен отговор на заплахите от страна на противоракетната отбрана (ПРО). Това заяви руският президент Дмитрий Медведев по време на съвещание с ръководството на въоръжените сили, предаде РИА Новости.

„Разчитам, че тази стъпка ще бъде възприета от западните ни партньори като първи сигнал за готовността на Русия за адекватен отговор на заплахите, които системата за ПРО носи за нашите стратегически ядрени сили”, каза Медведев.

Той посочи, че ако руският сигнал не бъде чут, то ще бъдат предприети строги мерки за противодействие и разполагане на ударна групировка.

Медведев подчерта, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, а не от „празни приказки”.

На 29 ноември стана ясно, че Русия и НАТО са се договорили да си сътрудничат по проекта за ЕвроПРО на срещата в Лисабон през 2010 г., но преговорите са в застой заради отказа на САЩ да предоставят юридически гаранции, че разгръщащата се система не е насочена срещу руските сили за сдържане.

Русия и САЩ преминаха точката, след която преговорите по проблемите около европейската ПРО на практичка са станали безперспективни, каза ръководителят на отдела за геостратегии в академията на геополитически проблеми Пьотър Белов.

„Плановете на САЩ за създаване на система за противоракетна отбрана са един от главните проблеми в руско-американските отношения, и точката на необратимост именно по проблемите на ЕвроПРО вече е премината”, смята Белов.

Мнението му по въпроса се споделя и от директора на Центъра за обществено-политически изследвания Владимир Евсеев. „Русия и САЩ вече нямат възможност да се договорят. Реални предпоставки за сътрудничество няма”, коментира той.

САЩ са готови да продължат преговорите с Русия за европейската противоракетна отбрана (ПРО), но нямат намерение да се отказват от плановете си в тази сфера, заяви заместник-ръководителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Бен Родс след срещата между президентите на Русия и САЩ и призна, че „страните остават на различни позиции по този въпрос”, предаде ИТАР-ТАСС.

Родс допълни, че Вашингтон ясно е заявил на Русия, че работата по тази система за ПРО отговаря на интересите на националната сигурност на САЩ и техните съюзници в НАТО. „Ние ще продължим работата в тази насока”, подчерта високопоставеният представител на Белия дом.

Новата станция в Калининград е първата симетрична стъпка на руската страна в отговор на плановете на САЩ и НАТО за разгръщане на система за противоракетна отбрана в Европа. На 23 ноември, в специално обръщение, Медведeв посочи, че Русия е принудена да предприема специални мерки. Една от тези мерки е и предсрочното въвеждане в бойния състав на калининградската станция, която засега трябваше да се намира на опитно-боево дежурство.

„Радиолокационната станция предупреждава за ракетни атаки и осигурява защита на нашите интереси в най-ракетоопасното направление”, заяви руският президент на среща с ръководството на въоръжените сили на страната. При това той даде да се разбере, че Русия продължава да е готова да използва уникалните възможности на тази станция с партньорите за противодействие на евентуална ракетна заплаха.

„Упорството на американската администрация за инсталиране на елементи на ПРО на територията на някои традиционни и нови съюзници на Вашингтон вече се превръща в нож с две остриета. От една страна, руският отговор се очертава повече от твърд. От друга, тези съюзници вече имат нежелани от тях външнополитически проблеми, които при евентуална ескалация на напрежението лесно могат да застрашат националната им сигурност” коментира д-р Георги Коларов в news. bg.

„...от Техеран дадоха да се разбере, че отговорът на отдавна готвените американски и израелски атаки ще бъде разрушаване на елементите на ПРО, разположени в съседна Турция – продължава коментара си Коларов. - Ако припомним и думите на шейх Хасан Насралла, че „удар срещу Иран ще доведе до тотална война в региона", става ясно, че подобен ход на Вашингтон, или Йерусалим би бил много рискован. Самите заплахи вече са в състояние да заставят Анкара да преосмисли своето решение за разполагане на тези елементи. Особено на фона на обтегнатите турско-американски отношения през последните години и опитите за сближаване с Техеран...

... турско-иранското сближаване (като елемент от неоосманистката външна политика) беше планирано именно с цел да се съсредоточат силите за борба с кюрдските партизани, като се спечели и подкрепата на съседите. А сега приемането на елементите на ПРО на турска територия разваля всичко. Тоест, турските ръководители и дипломати са на кръстопът - Вашингтон или Техеран.

Американците продължават да се правят на изненадани и от твърдата руска реакция, която не може да се смята единствено за предизборна пропаганда. Защото около отпора срещу разполагането на елементите на ПРО в близост до границите на Руската Федерация в руското общество има консенсус.

Най-ясно и точно, освен президентът Дмитрий Медведев, позицията на „Единна Русия" изрази постоянният представител в НАТО Дмитрий Рогозин /макар, че преди това назначение, представляваше друга партия/. Той разказа в ефир как е успял да се пошегува с американските си колеги в Брюксел, като им задал следния въпрос: „Представете си, че утре долети звездолет от Марс и марсианците решат да спасяват иранците (като първите звездобройци на Земята), натоварвайки ги и преселвайки ги на своята планета. Тогава вече няма да има нито Иран, нито иранци, нито иранска ядрена програма. В такъв случай ще инсталирате ли ПРО?"

Американците в типичния за тях откровен стил, характерен за представителите на една велика нация, отговорили: „Да, ще инсталираме!" Без коментар!

... Всъщност, ответните мерки вече се предприемат пише политологът Георги Коларов*. - Планира се разполагането на ракети „Искандер" в Калининградската област, които ще са в състояние да ударят полския град Слупск (избран от американците за терен), преди още поляците да са се усетили. Освен това в областта ще бъде построена изключително мощна радиолокационна станция, която ще обхваща цяла Европа, включително и България. Такива ще има още две - в Краснодарския край и на Тихоокеанското крайбрежие...”

Остава да зададем въпроса: да не би да се връщат годините на Студената война, меренето на мускули на две суперсили и то в условия на тотална финансова и икономическа криза в света?

Разликите в едно подобно предположение този път са твърде осезаеми:

САЩ и ЕС имат НАТО, докато Русия отговаря с ШОС /Шанхайска организация за сътрудичество/ и ОДКС.

В ШОС членуват: Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизия и общата територия обхваща 60 процента от Евразия. ШОС не е военен блок, главните задачи за организацията са укрепването на стабилността и сигурността на територията на страните членки и борбата с тероризма, сепаратизма, екстремизма, наркотрафика, също развитието на икономическото сътрудничество, енергийното партньорство, както и научното, и културно взаимодействие.

ОДКС е Организацията на договора за колективна безопасност е военен съюз. В нея членуват: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан, а по-късно се присъединяват: Азербайджан, Беларус и Грузия.

Срещу тези два съюза е НАТО, която вече обеднява, води безсмислени войни за САЩ и комплексите на лидери на страни от ЕС. Достатъчно е да прибавя, че Соломон Паси плака при приема на България в НАТО...

Но светът се променя и бъдещето е все по-тревожно и неясно.

След една седмица ще се решава в Брюксел съдбата на Европейския съюз в условията на кризата и рецесията.

--------------------------------------

*Георги Коларов - е д-р по политология, експерт по проблемите на тероризма, латиноамериканист.

Завършил е "Социология на политиката "в СУ "Св. Климент Охридски", където е преподавал курсовете "Латинска Америка в международните отношения” и "Политически идеологии и течения в Латинска Америка".

Защитава дисертация по политология. Преподавал е политология във Варненския свободен университет.

Докторант е в Руския университет за дружба между народите "Патрис Лумумба”.

В Москва преподава "История на ляворадикалните движения в Европа и Латинска Америка".

В периода 1995-1998 година е експерт в направление "Психологическа отбрана" на Аналитичния отдел във военното министерство.

По темата "Латиноамериканската левица" има две издадени книги – "Мистика и тероризъм – кървавата смес на Сендеро Луминосо" с приложение "Наръчник на терориста” и "Латиноамериканската левица в края на 20. век – между сандинизма и сендеризма".

В ръкопис е третата му книга - "Левият екстремизъм в Латинска Америка – социално-политически аспекти".