Tag:сащ
|
По-късно днес Морнингстар ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, външнополитическия му секретар Тихомир Стойчев и съветника му по икономическите въпроси Евгени Ангелов. Очаква се Морнингстар да разговаря и с министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, а утре - с премиера Бойко Борисов. Очаква се пратеникът на Клинтън да се опита да убеди българските власти, че е безопасно проучването за наличие на шистов газ. Явно фактът, че българският парламент наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ за американците не означава нищо! Протестите на българските граждани, подписката против шистовия газ – също не означава нищо! Що за сервилност демонстрират родните политици пред някакъв вашингтонски чиновник, та той си разрешава да пренебрегва волята на парламента, на гражданите и да идва в страната ни по болезнената тема? Държавният секретар на САЩ, Хилари Клинтън, лобира за развитието на добива на шистов газ в България по време на посещението си в страната през миналия уикенд, две седмици след като българският парламент наложи мораториум върху сектора, в който американската компания „Шеврон” има засилено участие, предаде „ЕруоAктив”.
В момента за да задоволи енергийните си нужди България зависи от Русия за 89 на сто от петрола, 100 на сто от природния газ и 100 на сто от ядреното гориво, което страната използва. „Ние сме партньори в подпомагането на България да добие енергийна независимост и сигурност, както и да защитим красивата българска природа”, посочи Клинтън. И как трябва да добие енергийна независимост България? С проучване и добив на шистов газ? За Щатите е вредно за България - не?! Ето една любопитна информация, която публикува на 8 февруари 2012 news.bg. В нея четем следното: Добивът на шистов газ не е съвсем безопасен за околната среда и това се потвърждава от ново решение на правителството на САЩ, което ще изисква фирмите, добиващи газ по този метод, да разкриват какви химикали използват при хидравличния фракинг по време на работа из обществени терени.
Според изявлението на премиера Бойко Борисов след посещението на Хилари Клинтън, той й е отказал твърдо на Клинтън за шистовия газ, но според мнозина – той е бил доста хлъзгав в отказа си, като си оставил за целта и доста вратички за бъдещо падане на мораториума върху проучването и добива на шистов газ. В България все още не са се оправили с Протокола при подобни посещения, камо ли да имат политиците ни ресурс да откажат на Вашингтон Шеврон да добива шистов газ. Едно смехотворно посещение за домакините Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън дойде у нас по покана на външния министър Николай Младенов, което си е в реда на нещата, най-малкото защото един външен министър се срещна с друг външен министър. Какво направи впечатление: Клинтън слезе от самолета в някакво умопомрачително сако, с велурени ботуши, без грим и с вдигната коса, като че ли отива да изхвърли боклука. Познавачи дипломати твърдят, че съпругата на Бил Клинтън била в депресия, затова изглеждала толкова необичайно. Не се наемем да гадая дали причина за нейната депресия е оплакването й дни преди да кацне у нас, че руският външен министър Сергей Лавров не й вдигнал телефона! Каквато и лична причина да има една особа като Хилари Клинтън, за да е потисната, то екипът, който я придружава няма как да е потиснат и поста, който заема я задължава да изглежда най-меко казано приемливо, а не като облякла се на тъмно. Ще се добива ли шистов газ в България бе един от ключовите въпроси. Ето какво заяви на съвместната пресконференция Хилари Клинтън:
Домакинът Бойко Борисов отговори:
А ето и коментарът на Велизар Енчев в неговото Дискусионно студио по НТ СКАТ: „Борисов е уведомил американската страна, че има решение на парламента, който налага мораториум върху проучването и добива на шистов газ, но както ни бе демонстрирано – американската страна е приела този факт само за сведение и продължава с натиска си! Първи натиск – изявлението на Х. Клинтън, че следващата седмица след посещението й, в България идва нейният специален пратеник, за да ни обяснява „ползите” от шистовия газ и какви модерни технологии имат те, а ето пояснението и на американския посланик в България, затова, че има технологии, които могат да ни гарантират безопасно извличане на шистовия газ, безопасно за водните извори и за земетресенията, които се случват в някои части на Великобритания – по-точно в северните й части, заради което тези проучвания там бяха забранени! На другата сутрин след 5-часовото посещение, посланикът на САЩ Джеймс Уорлик цъфна в БНТ и даде пространно интервю за причините Клинтън да посети България и се спря подробно на енергийните теми:
Губерния ли сме или поредният американски щат? Днес, 9 февруари пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, за да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи! Откога Николай Младенов разбира от проучване и добив на шистов газ, та той ще говори с Морнингстар? Ясно е, че тук става дума за демонстративен натиск на Щатите върху България да вземе политическо решение за дейността на Шеврон! Какво ни внушава Уорлик, че ние сме васал, поредният щат или какво точно – след като въпреки казаното от премиера Борисов, американците продължават да работят по премахването на мораториума върху проучването и добива на шистов газ, който прие българският парламент! Постигна ли Бойко Борисов нещо с отказа за премахване на мораториума, след като натискът върху изпълнителната власт продължава? Мнозина останаха с впечатление, че Борисов е проявил твърдост към Хилари Клинтън, но последващите действия на Уорлик с пряка намеса във вътрешните работи на страната ни, както и анонсираното посещение Морнингстар показаха, че американците изобщо не са обърнали внимание на казаното от премиера и не са го взели на сериозно!
Пари за междусистемни връзки ЕК заяви, че няма да даде, но Плевнелиев вероятно не е чул! Колкото до дежурните дрънканици на клишета, крайно време е президентът да влезе в час и да престане с този начин на изказ по теми, които не влизат в неговите правомощия. Формално погледнато, Плевнелиев се превърна в туристически гид на Клинтън по време на нейното 5-часово посещение – нещо недопустимо от протоколна гледна точка! Първо – Хилари Клинтън е дипломат №1 в правителството на Щатите и един президент като българския стои по-високо по ранг от нея. Второ – Плевнелиев закачливо заведе Клинтън до прозореца в стаята, в която е прие, за да й обясни къде какви старини има под земята. Тук идва един логичен въпрос: трябва ли да приемаме безрезервно сигналите и напътствията от Вашингтон, при положение, че България е страна-членка на Европейския съюз, а в момента в ЕК се дискутира темата за шистовия газ?? Идва ми наум и едно твърдение на един бивш български президент, Петър Стоянов: „България е твърде малка страна”, или друго: „Заложници сме на чужда воля!” Наследява ли се сервилността на родните политици пред чужди държави, или е заразителна във високите коридори на властта? Продължение от 11 август "Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война. Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия. Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор. Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци. Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру. Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти. Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие. "Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..." В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци. В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия. Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня. Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:
Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви. Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...". "Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система... Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?" "Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори". Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин. През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци. "На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски. В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!" Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната. А ето и отражението на войната в чуждата преса:
Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие. Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите "Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й". Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това. Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът. Владимир Путин и ситуацията "Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ. Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция." * * * Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война. "Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили. По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци... Коментарът е излишен.
Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции. Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си. Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес. Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.
Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика. От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости. „Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове. В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите. Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила. Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?
Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”. Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”. „... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция. По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж. Нито арестът, нито екстрадирането се случиха... Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП. „Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”. Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани. Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”. Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен. „Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент. „Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN. Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс. Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат. „САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП. „Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”. Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”. „Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.
Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”. САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак. В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна. Неласкави квалификации както за американските противници, така и за съюзниците на САЩ По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”. В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории". Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа". Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре. Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории. В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман. По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания. Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си. „Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф” На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон. Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”. В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън. Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът. В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”. Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик. Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”. 11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”. Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация. САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство. Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света. Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН. САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък. Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни. Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс". Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс. Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”. От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон. Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС. „Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той. Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация. Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация. На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ. На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”. Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”. В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън. Балканите в „Уикилийкс” Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина. Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната. „Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи. В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар. „В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата. Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън". Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”: На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО. Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането. Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи. Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система. САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни . За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор. Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика. Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона. САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи. По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма. Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери. Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от сайта"Уикилийкс" секретни документи. Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс". Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му. Няма зло, което да трае вечно, Продължение от 12 август
На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози. Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС. На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия. "Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина". След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера. Шестте стъпки към мира
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл. "Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата. Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев. На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор. "Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев. "До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози. Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден. "Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има. Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава! Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти. Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев. "Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия." Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение. Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози. Саакашвили промени договореностите На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия. Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема. Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни. Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски. "Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич. Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали. Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша." Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид." Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО. "На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия. Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС. Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости. Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони." "Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида. Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори. "Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс". "След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават. Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той. "Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън". Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс. Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС. Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване. Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия. Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски! На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент! Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира. Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици. Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления. Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.
Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.
Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.
Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни. Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.
По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости. РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.
Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир. Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан. Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.
Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово. Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел. В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ. Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата. Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос
Прогнозата ми отпреди година, че
Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши. През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване. Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста: „Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012) След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“. Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието. Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт. След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите. Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“. В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им. „Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността. „Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят. Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет. Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“. На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно. „Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012) Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата. Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията. Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция. Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат: Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 ) САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона. „Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл. И така – Какво се случи? С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене? Така ли е наистина? Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?! Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”. Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна. Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък: Започва периодът на Ислямският неолиберализъм. За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например. Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите… Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а! Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде… Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1144
Понякога, прозападната политика на Турция излизаше извън разумните рамки. Както се казва в известната поговорка, страната опитваше да се прави „на по-голям католик от папата”, или поне така изглеждаше. Особено демонстративно бяха укрепвани отношенията със САЩ при управлението на Демократическата партия (през 50-те години на ХХ век), на Тургут Йозал (през 80-те и началото на 90-те), както и на сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Понякога Турция толкова яростно защитаваше американските интереси, че дори участва заедно със САЩ в редица регионални военни операции. Решението на Демократическата партия за изпращане на турски военен контингент в Корея, политиката, опитваща се да вкара Турция в Първата война в Залива, както и усърдието, демонстрирано от ПСР, да прокара през Великото национално събрание резолюцията от 1 март 2003 (разрешаваща на САЩ да използват турската територия за атаката си срещу Ирак), която обаче така и не бе одобрена от него, са доказателства за това. За същото впрочем свидетелстват и активно налаганите през последните години промени в политическия дневен ред на Турция по отношение на кюрдския проблем и Армения. Във външната политика е важно да се съхранява баланса между силата, възможностите, изгодата и целите. Необходимо е да се запазва хармонията и равновесието между основните елементи на силата – политически, икономически, военни и обществено-културни. Много важно е географското положение. Задължително условие е и обединяването на обществото и на общественото мнение около определена идея, с други думи гарантирането на националното единство. Външната политика е сфера, изискваща продължителни предварителни размишления и анализи и малко говорене, т.е. умение да си държиш езика зад зъбите. Страните, притежаващи днес широки политически хоризонти, първоначално е трябвало дълго (и без особено да привличат вниманието на останалите) да подготвят пътищата за реализация на своето политическо решение. За успешното прокарване на една политика е необходимо всички онези, които я поддържат, да имат обща изгода, общи интереси и общи дивиденти. Само емоциите и голото вдъхновение не са достатъчно за реализацията и. Защото дипломацията се основава, най-вече, на сътрудничеството, общата изгода и печалба. Разбира се, общите исторически и културни връзки, както и чувствата, са много важни условия, но със сигурност не са достатъчни. Лансирайки една или друга инициатива, никога не бива да се забравя за реалностите. Инициативата изисква наличието на визия за света, която да я подхранва, а също политическа воля, лидер, кадри, интелектуален фундамент, програма и народ, който също я подкрепя. Правилното планиране и действие също са задължителни условия за успеха в прокарването и. Плюсове и минуси на новата турска външна политика През последните години Турция постигна национално единство по отношение на осъществяваната външна политика и нейните приоритети. Вътре в страната не се очертава каквото и да било неприемане и съпротива срещу тази политика. В същото време, както изглежда, продължава да липсва ясно решение на въпроса, дали Турция ще се превърне в регионална сила или център на целия регион, в глобален играч или пък в център на всички игри, в „ос”, „крило” или „мост”. Нещо повече, Турция е изправена пред сериозна дилема по такива въпроси като светско устройство или ислям, Запад или Изток, членство в ЕС или лидерство в Близкия Изток. А това силно затруднява предприемането на конкретни стъпки, изработването на позиции и вземането на решения. Така, преди приемането на едно или друго решение често възникват съмнения, как биха реагирали на това САЩ или ЕС. Или пък, дали предприетите от страната стъпки няма да бъдат неправилно изтълкувани? Затова, в някои сфери Турция все още не играе ролята, която би могла, задоволявайки се само с функциите на одобрен от Запада посредник. В същото време, след като упорито не се възприема като потенциален член на ЕС, страната се принуждава да обърне поглед на Изток. С други думи, въпреки всички уверения за наличието на „мултицентрична визия за глобалната политика, многостранност, многомерност, стратегическа дълбочина, нулеви проблеми със съседите, проактивна външна политика, лидерство, водене на собствени игри и самостоятелен избор на ролята в тях и решаване на всички проблеми с посредничество”, на практика, пред Турция продължава да стои съвсем реалният проблем за избора на пътя, по който възнамерява да върви. Анкара отправя правилна и справедлива критика, посочвайки, че „Европейският съюз няма да може да се превърне в глобален играч, ако не приеме Турция”. Но въпреки твърденията на Брюксел, че вратата за ЕС не е затворена за страната, никой там не е склонен да приеме необходимостта от преразглеждането на Митническия съюз между Съюза и Турция, да не говорим, че германският канцлер Меркел открито декларира нежеланието на страната си да види Турция в ЕС. Турския външен министър твърди, че „Турция е основния играч в Близкия Изток”, но в същото време резултатите от посредническите и усилия не потвърждават тези думи. Така, Турция беше принудена да приеме и се примири с това, че през юли 2003 в северния иракски град Сюлеймания, американските части арестуваха турски военни, демонстративно нахлузвайки чували на главите им. По-късно Анкара беше принудена да гласува за избирането на датския премиер Расмусен за генерален секретар на НАТО, въпреки че толкова гневно го критикуваше заради допуснатата публикация на карикатури на пророка Мохамед и откритата му подкрепа за телевизионния канал на терористичната Кюрдска работническа партия (РКК). Турция бе принудена да подкрепи коалиционните сили по време на наскоро приключилото нападение срещу Либия, макар че малко преди това демонстрираше възмущението си от тези действия, задавайки въпроса, „какво прави НАТО на територията на суверенна Либия?”. По време на вълненията и революционната вълна в арабските държави, Турция реагира с голямо закъснение, отправяйки обръщение (и то едва след като бяха проведени телефонни разговори с Белия дом) към лидерите на Египет, Либия и Сирия. Всичко това стана причина както за критики от страна на Запада, така и за обвинения, че Анкара води политика на двойните стандарти, а също за съмнения доколко арабският свят уважава Турция. Въпреки това, сегашното турско ръководство постоянно декларира, че страната вече играе ключова роля в световната политика. В потвърждение на тези думи се прокарва тезата за „невероятната активност на двустранните и многостранни контакти”, множеството международни конференции и срещи, които организира страната, наситената програма на посещенията в чужбина, осъществявани от президента, премиера и външния министър, както и нарастващият външнотърговски оборот на Турция. В своята външна политика, Анкара се стреми да бъде буквално навсякъде, демонстрирайки желание да участва в решаването на всякакви проблеми. Стига се дотам, да се чуват твърдения, че Турция щяла да стане архитект на новия ред в Близкия Изток. Често се споменава и фактът, че за първи път в историята, Турската република си е поставила толкова мащабни външнополитически цели, формирала е собствена визия и мисия. Външният министър Давутоглу често подчертава, че по въпросите на външната политика страната „не е моноцентрична, а мултицентрична”. Само че още когато беше главен съветник на премиера Ердоган, т.е. преди да заеме сегашния си пост, той посети САЩ, където се срещна с президента Обама, и тогава заяви, че между предпочитанията и приоритетите на САЩ и Турция във външнополитическата сфера има пълно съвпадение. Между другото, в Турция и днес има достатъчно политолози, дипломати, професори, журналисти и военни, които споделят тази теза. Истината обаче е, че между реалностите и намеренията липсва подобно съвпадение. Нещо повече, в конкретния случай, между възможностите и желанията съществува истинска пропаст. Турция си въобразява, че онова, за което мечтае и, което топли сърцето и, е реално постижимо. Което пък води до това, че често изглежда в очите на останалите, като „благороден, но заблуден мечтател”. Последните провали в опитите на страната да стане посредник за помиряването между Фатах и ХАМАС в Палестина, приключили с това, че не Турция, а Египет постигна тази цел, а турците трябваше да се задоволят само с ролята на почетни гости на масата за преговори, или пък склонността на Анкара да приеме на своя територия бази (радарна система – б.р.) от т.нар. система за ПРО на САЩ – всичко това породи сериозни съмнения, доколко убедителна и ползваща се с уважение е „новата външнополитическа роля” на Турция. Фактите противоречат на декларациите, думите и старателно създавания имидж на страната. Макар турските официални лица да твърдят, че осъществяват важни и големи (дори и в глобален мащаб) стъпки във външнополитическата сфера, или пък, че световните сили не са склонни да предприемат каквито и да било политически инициативи без да се посъветват с Анкара, реалностите са много далеч от това. Истината е, че стъпките на Турция към Близкия Изток бяха осъществени не самостоятелно и не напук на САЩ и ЕС. Точно обратното, те бяха направени със знанието и по инициатива на Вашингтон и Брюксел. Западът би искал да види Турция като свой „говорител” и представител в държавите от Изтока, възприемайки Анкара като посредник в създаването на контакти с такива държави и организации, като Иран, Сирия, ХАМАС и Хизбула. Той предпочита да използва Турция като „транслатор” на своите мисли и желания към тях. И това предпочитание намери отклик в сърцата на „неоосманците”, управляващи страната. В същото време, самата Турция, която се старае да се превърне в действена сила на Балканите, в Близкия Изток и Кавказ и придава особено значение на развитието на отношенията си с африканските държави и ролята си на Черния континент, мечтае да стане проводник на идеите на тези страни към Запада, така че интересите и желанията съвпадат именно в тази точка. Популярността на турския премиер в арабските страни, вдигналата толкова шум негова изява в Давос и рязката критика срещу Израел след нападението срещу кораба „Мави Мармара”, отправил се за сектора Газа, формират погрешна представа и преувеличават ролята на Турция и способността и да успее да изпълни тази политическа роля. Освен това, ако се вгледаме в историята, ще видим, че Турция печели най-голяма популярност и уважение в арабския свят с приемането на Конституцията след младотурската революция през 1908, след национално-освободителната война през 20-те, след военната операция в Кипър през 70-те, както и след отказа на Великото национално събрание да приеме предложената от правителството резолюция за предоставяне на националната територия за американското нахлуване в Ирак, през март 2003. Тоест, всеки път, когато Турция предприема реални стъпки срещу Запада, влиянието и, както и уважението към нея в Близкия Изток нараства. И това не е нещо ново. Реалностите не съвпадат с намеренията Стремежът на Турция да си извоюва статут на регионална сила, да получи лидерски позиции в Близкия Изток и да стане член на ЕС е само едната страна на медала, но има и друга – доколко са реални възможностите за осъществяването на тези желания. Да, провежданата от Анкара външна политика не е насочена против или в разрез с интересите на САЩ и ЕС, но специалното внимание към Близкия Изток и превръщането му в приоритет на турската външна политика поражда у тях известни съмнения, че Турция може би действа против Запада или пък, че води някаква собствена „тайна игра”. Редица турски стъпки в източна посока пораждат тревога и съмнения в западните столици, провокирайки твърдения, че Турция е променила основната ос на своята геополитика. За хиперболизираната роля на Турция в източната политика сериозна вина имат и турските медии, които представят тези процеси като нещо ново и невиждано преди. Съвършено необосновано и преувеличено е да се твърди например, че Турция за първи път в историята играе толкова важна глобална роля на световната сцена или пък, че за първи път е започнала да отделя внимание на своето историческо наследство, на географското и геополитическото си положение и на стратегическата дълбочина на вземаните от нея решения. Несъмнено, наситеният график на пътуванията в чужбина на турския външен министър е много важен в условията на стремително променящия се свят и регионалните промени. Същото се отнася и за известното нарастване на политическата тежест на Турция в Близкия Изток, както и за вниманието, отделяно от Анкара на африканските държави. Дори и ако не ни донесе дивиденти в краткосрочен план, то със сигурност ще се окаже сериозно вложение в бъдещето на страната. Само че това съвсем не означава усилване на ролята и политическата тежест на Турция в глобален план. Защото във външната политика, също както и в другите сфери, оценка на успехите може да се прави, едва след постигането на определени резултати. Ще отбележа също, че отварянето към света не е някакво собствено изобретение или избор на Турция по отношение на нейната външна политика. За укрепване на отношенията с Африка работи не само Анкара. Всички повече или по-малко сериозни държави, които биха искали да играят някаква по-забележима роля, също го правят. Разбира се, съобщенията за предприетите стъпки във външната политика, осъществените контакти и откриването на нови дипломатически и търговски представителства в чужбина следва да се възприемат еднозначно положително, тъй като всичко това е изключително важно във външнополитическата сфера, където резултатите стават ясни не в краткосрочна, а в дългосрочна перспектива, само че това одобрение следва да е предпазливо и премерено. Задължително и неотменимо условие за гарантирането на стабилен резултат е контактите да се поддържат постоянно, страните добре да се опознаят, а дипломатическите контакти да бъдат подкрепени и от задълбочаване на икономическите, културни, научни, спортни, туристически и други връзки. От друга страна, стремейки се да се превърне в реална и действена сила в Близкия Изток, Турция не отделя необходимото внимание на развитието на контактите с тюркския свят. Анкара, която установи тесни и постоянни контакти с Иран и Сирия, затвърди диалога с ХАМАС и дори демонстрира загриженост за положението на суданския дактатор Ал-Башир, като понякога е склонна да продължава тези игри, дори с цената да си навлече гневните коментари и критики на „западните съюзници”, и чиито близки отношения с редица близкоизточни режими продължават да пораждат напрегнато внимание в западноевропейските столици, пое риска да изостри отношенията със своя най-близък съюзник в тюркския свят – Азербайджан. Популярността, с която се ползват сегашните турски лидери на улиците в Близкия Изток, липсва по улиците на Баку. Да не говорим, че тази популярност въобще не помогна за да бъдат защитени правата на туркмените в Северен Ирак. Не трябва да забравяме, че в много близкоизточни столици, не сред обикновените хора, а сред експертите и дипломатите, съществуват сериозни съмнения, кои от стъпките на Турция са изцяло дело на Анкара и кои са подсказани от Вашингтон. В същото време е факт и, че много страни от Близкия Изток, имащи сериозни проблеми със САЩ, предават посланията си за тях с посредничеството на Турция. Що се отнася да реализацията на ключовата външнополитическа постановка за „нулеви проблеми със съседите”, за това, като минимум, е необходимо желанието на самите съседи да нямат проблеми в региона. Защото подобна политика не може да се реализира с едностранни усилия и успехи. За да се превърне в реална сила в посредническите преговори, Турция трябва да може не само да покани страните на масата за преговори, но и да ги удържи на нея, докато не бъде постигнато приемливо и взаимноизгодно решение, както и да притежава мощни политически и икономически лостове за да ги склони да приемат това решение. От друга страна, ако не се е превърнала в достатъчно мощна и влиятелна във външнополитическата сфера сила, Турция няма да може да постигне някакви сериозни успехи в посредническите преговори. Защото, икономически и политически, Турция се оказва прекалено „открита” за регионалните и глобални влияния. Така например, посредническите усилия между Сирия и Израел, Иран и САЩ, Русия и Грузия, Пакистан и Афганистан и Индия и Пакистан се увенчаха с известен успех само в преговорите между Пакистан и Афганистан. Във всички останали случаи не беше постигнат никакъв позитивен резултат. Приказките за „имперското наследство”, съпредседателството в проекта „Алианс на Цивилизациите” и този за Големия Близък Изток и външната политика, вдъхновена от идеите на „неоосманизма”, не съответстват на вътрешната политика и, най-вече, на икономическата ситуация в страната. Турция не може да разчита да се сдобие с някаква по-сериозна тежест и уважение в очите на САЩ и ЕС, впрочем, тя едва ли може да разчита на значимо място и сред новите възходящи сили на Изтока – Русия, Китай, Индия и Иран, тъй като и сред възходящите евразийски сили са налице сериозни съмнения относно надеждността на Турция, заради тесните и отношения със Запада. Ето защо, дори разширяването и укрепването на икономическите връзки с Изтока засега не води до очаквания ефект във външнополитическите контакти с тях. Турският капитал и турската икономика не могат да се развиват толкова независимо от Запада, както турската външна политика, въпреки активното задълбочаване на икономическите отношения с Изтока и най-вече с Русия и въпреки че Турция вече е търговски партньор №1 на руснаците, измествайки Германия. Наред с това, важен проблем е и, че Турция не разполага със сериозна национална отбранителна доктрина. Турция между Атлантика и Евразия Но, освен че Турция не разполага със стабилна, основаваща се принципите на взаимната изгода политика спрямо държавите от Запада, тя не провежда и сериозна и ясно изразена евразийска политика. Идеите, които се лансират напоследък в турското общество, не излизат извън рамките на чисто интелектуалните инициативи, т.е. не се прехвърлят на ниво национална политика. САЩ искат Турция да участва в евразийската политика от името на Вашингтон и да действа в интерес на Съединените щати - нещо повече, при нужда тя трябва да играе ролята на своеобразен американски „троянски кон”. ЕС пък иска Турция, която не е богата на енергийни ресурси страна, да се превърне в енергиен коридор за потока от енергоносители към европейските пазари. Брюксел обаче категорично не желае превръщането на Турция в сериозна стратегическа сила. В същото време, от самото начало на своята национална революция, ръководена от Ататюрк, Турция демонстрира, че може успешно да се превърне в „регионоцентрична” сила, което днес е в пълна хармония с евразийската идея. Защото Евразия е регион, свързващ Европа и Азия, т.е. регион, отговарящ на целите и интересите на Турция. Страната е разположена в самия център на Евразия. И, ако гледаме на света през призмата на възможностите, които тя притежава, формулирайки стратегия за бъдещето и, става ясно, че Турция е длъжна да бъде силна, активна и действена именно в Евразия, да създава съюзи и да провежда диалози, като по този начин излезе на челни позиции в региона. За постигането на тази цел Турция разполага с необходимата историческа платформа и политически потенциал. Така например, отношенията между Русия и Турция през последния близо един век винаги са били добри, такива са и днес. По време на войната между Грузия и Русия, през 2008, твърдата турска позиция, че следва да се спазва договора от Монтрьо за Проливите, бе оценена по достойнство от Москва. Ако по отношение на договора от Монтрьо интересите на Турция и САЩ си противоречат, тези между Турция и Русия напълно съвпадат. Черноморските политики на двете страни, в общи линии, също съвпадат и са хармонични една спрямо друга. Така например, като член на НАТО, Турция категорично се обявява против влизането на Грузия и Украйна в пакта, въпреки че активно развива отношенията си и с двете държави. По този въпрос, Москва мисли по същия начин като Анкара. Да не забравяме също, че като член на НАТО, но не и на ЕС, най-сериозните проблеми на Турция са именно тези с държавите от Запада. Да вземем например, европейската позиция по арменския въпрос, по проблемите с Гърция във връзка с Кипър, по отношение опитите на Константинополската патриаршия да се превърне в екуменически център или пък европейската подкрепа за кюрдските терористи. С намесата си във вътрешните работи на Турция, западните сили се позиционират като основни противници на нашата страна, още повече че активно се бъркат във всички споменати по-горе въпроси. Така, много бързо стана ясно, че турската инициатива за отваряне на границите с Армения, която бе лансирана с прякото внушение а САЩ и ЕС, нанася най-голяма вреда на самата Турция, тъй като доведе до рязкото влошаване на отношенията и с Азербайджан. Тайните преговори с Армения, провеждащи се в Швейцария, както и последвалите политически инициативи и контакти изостриха отношенията с Баку. И, ако си припомним, че освен богатите исторически, културни, духовни, родствени и географски връзки Турция и Азербайджан са свързани и с активни икономически отношения, ще ни стане по-ясно, каква голяма цена трябваше да плати Анкара за грешката си. Така, Азербайджан, който продаваше на Турция петрол на преференциални цени, след влошаването на отношенията между двете страни, започна да го продава на същата цена като на всички останали, което увеличи турските разходи с 1,5 млрд. долара годишно. На всичкото отгоре, заради арменските обструкции и допълнителни искания, самият въпрос за отваряне на границата с Армения се оказа в задънена улица. Силната обвързаност на Турция със Запада, членството и в НАТО и страстното желание да бъде приета в ЕС не и дават възможност да предприема самостоятелни и решителни стъпки по евразийските въпроси. Западът с всички сили пречи на Турция, с нейната националистическа и „анкароцентрична” визия, да се ангажира по-сериозно с тюркския свят, той иска от нея да прави само такива стъпки, които са изгодни най-вече на самия Запад. Тъкмо поради това, в доклада на Rand Corporation („Troubled Partnership U.S.-Turkish Relations in an Era of Global Geopolitical Change on the U.S.-Turkey Relationship") от 2010 се твърди, че „Турция категорично не бива да се превръща в модел за своя регион”. Резюмирайки накратко позицията на САЩ и ЕС, тя е следната: ако Турция осъществява прозападна/посредническа мисия в Евразия, без да излиза от рамките на влиянието на САЩ и ЕС, Западът няма да и пречи. Той обаче би се обявил против, ако Турция се опитва да установи от свое собствено име по-сериозни отношения с най-древните сили в Евразия, т.е. с тюркския свят. Един от най-влиятелните хора във външната политика на САЩ – Збигнев Бжежински, неслучайно беше казал, че „този, който господства в Евразия, господства в света”. Днес в този регион се води гигантска игра. Всички знаем, че в продължение на столетия той беше арена на борба между големите имперски сили. И причината е, че 70% от населението на планетата, 60% от глобалния БВП и ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани именно тук. Шестте държави, които най-силно изпъкват в света (след САЩ разбира се), са разположени именно в Евразия. Над двайсет милиона души загинаха именно в този регион по време на Втората световна война и последвалите конфликти. Русия, Китай, Индия, Пакистан и Израел разполагат с ядрени оръжия, а Иран продължава да реализира ядрените си разработки. Когато говорим за Евразия, първото, което ни идва на ум, са Европа и Азия, но да не забравяме, че по-голямата част от Европа, на практика, представлява голям полуостров на Азия. Тези велики и древни континенти винаги са си влияели взаимно и това е исторически факт. От 149-те милиона квадратни километра суша на планетата, 52 млн. кв. км са разположени именно в Евразия, което е над 1/3 от цялата суша. Двете най-големи държави в този регион – Китай и Русия, имат обща граница с дължина 4300 км. Може да се приеме, че понятието Евразия включва географската цялост на континентите Европа и Азия, т.е. може да се смята, че Евразия е регион, чиято западна граница е Европейския съюз и който на изток се простира до Индия и Китай, но при всички случаи Турция и Русия са центровете на Евразия. Русия, след разпадането на СССР, и дори при наличието на ЕС и НАТО, исторически си остава най-голямата евразийска сила. И, ако отново се обърнем към историята, ще видим, че сближаването между Турция и Русия ще бъде от полза и в интерес и на двете държави, докато напрежението и конфликтната ситуация между тях ще са от полза само за големите западни сили. Когато говорим за Турция и Евразия, неизбежно възниква и въпросът за енергийните ресурси. Ако очертаем кръг с диаметър хиляда мили с център Турция, ще видим, че ¾ от световните запаси от енергоносители са концентрирани и се добиват от недрата на този регион. Турция има специален статут за държавите от Южен Кавказ, Каспийския басейн и Централна Азия, при това тя разполага с огромен експортен потенциал – от хранителни продукти до текстил и от битова техника до автомобили. В същото време, Турция консумира полезните ресурси, добивани от недрата на този регион, и най-вече петрол и природен газ. Нещо повече, тя разполага със стратегически важни тръбопроводи за транзитирането им на западните пазари. И, ако си припомним, че Китай вече постави на дневен ред изграждането на Нов Велик път на коприната, съвместно с всички страни от региона, става ясно, колко много може да направи Турция, въз основа на своите възможности, за успеха на този проект. Невероятно стремителните темпове на икономически растеж на Китай и формирането на Евразийското пространство, възникнало след разпадането на Съветския съюз, са двете най-големи промени в този регион. На всички исторически етапи Евразия запазва своята значимост и важност и традиционно е арена на стълкновения и борба между великите сили. Но стартиралият с падането на Берлинската стена през 1989 и разпадането на Варшавския пакт и продължил с приключването на ерата на студената война в началото на 90-те и разпадането на СССР през 1991 политически процес отново изведе Евразия на челни позиции. За Евразия започна да се говори все повече и все по-силно, тя се оказа в центъра на най-ожесточените политически дебати. Тези стремителни промени, започнали през 90-те години, допълнително ускориха процеса на глобализация, стартирал в световната политика от края на 80-те. САЩ, които след разпадането на Съветската империя останаха единствената суперсила, обърнаха погледа си към Евразия. В тази връзка, следва да признаем, че Евразия е ключът към ХХІ век, определящо направление за развитието на света и своеобразен „пътеводител” в сферите на политиката, икономиката, военното дело и общественото устройство. Огромните източници на енергия, които владее, я превърнаха в арена на най-фундаменталното и най-ожесточено съперничество и борба. В същото време, Евразия е география на богатството и бедността, на нестабилността, но в същото време – и на колосалния потенциал на възходящите и укрепващи сили и на забавящите темпото сили на застаряващата „класическа Европа”. Тук са разположени страни, които трети сили отчаяно се стремят да тласнат в междуособна борба една срещу друга, провокирайки разпадането им на части, нестабилност и конфликти, тук впрочем са разположени и някои от въпросните „трети сили”, стремящи се към това. Тук има държави, отчаяно нуждаещи се от енергоносители, както и изключително богати страни, разполагащи с такива енергоносители в изобилие. Тук има държави, които са сред най-важните съюзници на САЩ, но тук са и техните най-силни противници. Събитията в региона директно се оказват в зоната на влияние на всички регионални и глобални отношения, противоречия, разделения и раздели, обединения и съюзи, но, в същото време, самите тези събития също влияят върху тях. В тази връзка, не може да се подценява геополитическото значение на Евразия, богатството и на енергоносители, нейният икономически потенциал и изключителното и стратегическо положение, а също наличието, от една страна, на стремително увеличаващите мощта си държави, като Китай, Русия, Индия и Иран, а от друга - на „пропаднали държави”, като Ирак и Афганистан, окупирани от САЩ. С други думи, Евразия, с нейния крехък и свръхчувствителен силов баланс, е арена на най-жестокото глобално съперничество. Пътищата за формиране на великите сили, пътищата за превръщането в регионална сила, пътищата на икономическото развитие – всички те минават през Евразия. Както е известно, в противовес на проекта за Големия Близък Изток, прокарван от САЩ, евразийските сили лансираха собствена алтернатива. За целта, през 1996, Русия и Китай, както и присъединилите си към тях Казахстан, Киргизстан и Таджикистан създадоха активно развиващата се днес Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС), към която, през 2011, се присъедини и Узбекистан. Тази организация се превърна в най-големия съюзник на евразийските сили. ШОС е формация, създадена вследствие необходимостта от решаване на граничните въпроси и взаимната помощ в сферите на отбраната и укрепването на сигурността, която много бързо разшири обхвата си с още много други сфери на сътрудничество – от икономиката до културата, и се оказа изключително успешен проект както в регионален, така и в глобален мащаб. Тя демонстрира, че регионалните сили могат да действат заедно по въпросите за предотвратяване на етническите и религиозни сблъсъци и разпространението на оръжията за масово поразяване, решаването на екологичните проблеми и тези с тероризма, т.е. по практически всички международни проблеми, изброени в различните международни харти. Общата площ на държавите-членки на ШОС се равнява на 60% от територията на Азия и Европа. Евразия като историческа и политическа реалност за Турция Турските политици много обичат да се нагърбват с ролята на „политически мостове”. Не бива обаче да забравяме, че тези мостове могат да бъдат използвани и от други сили. Мостът не може да се дефинира сам, той следва да бъде дефиниран. Мостът не може да се построи сам, той трябва да бъде построен. Мостът не може да придава форма, вие самите следва да му придадете необходимата форма. Ето защо Турция трябва най-сетне да осъзнае, че тя самата е една от централните държави в света, но след като го осъзнае, не бива и да губи представа за реалностите в този свят. Тоест, когато се обърне към тюркския свят, тя не трябва да изглежда като „мечтателна и романтична любителка на приключения”, а, преди всичко, като умна и мъдра държава. Турция ще трябва на всеки етап да подпомага и подкрепя тюркоезичните републики, без при това да натрапва на никоя от тях статута си на „по-голям брат”. Тя следва да притежава цялата достъпна и информация за тюркоезичните държави, да разполага с проекти и готови инициативи, да дефинира краткосрочни, средно и дългосрочни стратегии, най-вече в икономиката, енергетиката, културата, образованието, спорта и науката. Вниманието на Турция към тюркския свят не бива да бъде насочено против трети държави. Не следва да се дават обещания, които Анкара няма да може да изпълни, т.е. трябва да се избягват прекалено мащабните ангажименти. Действително, всички тюркоезични републики се формират на общата основа на тюркската култура, но наред с многото общи и еднакви неща, между тях съществуват и много сериозни различия във възприятията, коментарите и подходите и това не бива да се забравя. Решаването на проблемите с различията в използваните азбуки, сближаването на правните системи и усилията за създаване на митнически съюз могат да се окажат сериозни стъпки в тази посока. Турция трябва да се откаже от съперничеството, от името на Запада, с една толкова важна политическа сила в този регион, като Иран, с който тя, исторически, винаги си е съперничела. Както и да престане непрекъснато да се нагърбва с посреднически мисии, пак от името на Запада. Тя следва да търси взаимната полза, надеждното съседство и сътрудничество на основата на уважението и ненамесата във вътрешните работи на всеки от партньорите. Турция трябва много сериозно да се замисли за евентуалното си присъединяване към ШОС и да направи първата стъпка в тази посока, като стане държава-наблюдател. При това обаче, тя следва да предложи и създаването на нови обединения, от типа на проекта за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), където Турция е водеща държава. Анкара трябва да се стреми към формирането на дългосрочни съюзи като се постарае да ги ориентира към по-далечна перспектива, защото краткосрочните инициативи блестят ярко, но гаснат бързо, подобно на горяща сламка, и нерядко водят до сериозната загуба на доверие към страната ни. С други думи, Турция, формулирайки такъв сценарий за своята външна политика, който да е ориентиран към Евразия, следва отново да постави на дневен ред регионоцентричния антиимперски модел на Ататюрк, базиращ се на взаимното доверие на всички страни, уважение към техните интереси и защита на потиснатите и бедстващи народи.
Литература: 1. Ahmet Davutoglu, “Stratejik Derinlik”, Ure Yayinlari;, Istanbul, 2009. 2. Aleksandr Dugin, “Moskova – Ankara Ekseni”, Kaynak Yayinlari, Istanbul, 2007. 3. Cuneyt Ulsever, “Yeni Osmanlicilik ve Kurt Acilimi”, Kirmizi Kedi Yayinlari, Istanbul, 2001. 4. Graham Fuller, “Yeni Turkiye Cumhuriyeti”, Timas Yayinlari, Istanbul, 2008. 5. Mehmet Perincek, “Avrasyailik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2006. 6. Suat Ilhan, “Turklerin Jeopolitiki ve Avrasyacilik”, Bilgi Yayinevi, Ankara, 2005. ---------------------------------------------- * Авторът е доцент в Университета Мармара в Истанбул, Турция Няма зло, което да трае вечно, С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна. Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно. Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт. Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко. Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам. Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи. Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях: Жертви, помощи, бежанци, реакции Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска. Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози. След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях." Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта. Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов. Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата." Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им. Разследването, разрухата, възстановяването "Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин."Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт." При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени. Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее." Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец". Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008."Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети." "Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят." Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад. Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът. Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал". В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война." Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса." В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата. В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия. Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна". Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО. На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война. "Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия". 24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт. Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс. "Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости. Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава... Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му. Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции. Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов. "Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население." В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията. Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия. Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи. "Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали. Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ. "В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница. Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти. Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
Електронното издание abcnews.go.com/ На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември. Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.
Сайтът на "Ал Джазира" Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен. “Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.
Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан. Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата. По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан. С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.
Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година. Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?! Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г. По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви. Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията. Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите. Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда! При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си. Кристиян Аманпур чете новината по abc.news
Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души. При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място. Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП. Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа. Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран. Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно. Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията. Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници. Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва. Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи. За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс. В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение. Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор. Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен. Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините. Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година. Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки. Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани. Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.
По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца. Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт. Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта. Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара! Сайтът Медияпул публикува следното: “Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ. Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан. От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно. Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес. Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен. Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.” Димата Руснака бил американски гражданин
Биволъ.бг Сайтът е получил изключителните права да публикува секретните грами на американските дипломати от Уикилийкс В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [05SOFIA766] посланик Джеймс Пардю се безпокои от предстоящото спиране на финансирането от САЩ за реформата в българската съдебна и правоохранителна система. Пардю предлага програмата за съдействие от САЩ да продължи и изтъква няколко аргумента за това.
Българската криминална дейност вече има директно и нарастващо отражение върху САЩ, което ще продължи след присъединяването. Българската организирана престъпност оперира в САЩ в няколко сфери: трафик на дрога, трафик на хора и проституция. Част от българския бизнес, който е свързан с организираната престъпност и с прането на пари също проявява активност в САЩ. Високопоставени бизнесмени, за които се смята, че са продължение на българската организирана престъпност и индивиди, за които има данни, че са на водещи позиции в българската мафия непрекъснато търсят начин да влязат легално в САЩ - подчертава Пардю. Не е сигурно, че след 2007 г. ЕС ще е чувствителен към американските интереси в сферата на престъпността. Присъединяването не е панацея и реформите трябва да продължат, смята посланикът. Той изтъква, че над 30 поръчкови убийства са извършени за последните две години, а властите показват слаби възможности за намеса. Двама от убитите са американски граждани: Илия Павлов и основателят на СИК Димитри Минев (Димата Руснака).
Представители на посолството настойчиво са притискали българското правителство да вземе мерки, а посланикът публично е изказвал притеснения за слабостите на българската правоохранителна система и е критикувал прехвърлянето на отговорността за провалите между полицията, съда, разследващите и прокурорите. Шест години по-късно и три години след ефективното членство на България в ЕС, критиките към България продължават да са същите. Тази седмица в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС остро критикуваха България и Румъния за несправяне с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.
До този момент нито един от големите босове на организираната престъпност изброени в доклада на Пардю не е в затвора. Нещо повече, одиозни фигури като босовете на ТИМ и Васил Божков - Черепа се радват на държавни протекции и са недосегаеми за правосъдието. Фирмите на Васил Божков директно усвояват пари на европейските данъкоплатци, получавайки обществени поръчки в строителството на пътища, което е финансирано от Европа, а фирмите на ТИМ осъществяват общи проекти с европейски грандове като Луфтханза и Фрапорт. ---------------------------------------------- Няколко изречения за коментар Не само Димата Руснака е имал чуждо гражданство и любимецът на американското посолство днес, министър Цветан Цветанов би следвало да знае това. Интересно защо никой не пише за един друг чужд гражданин - Н. Г., който е гражданин на Франция 4 също е любим на американската администрация, тъй като получава съдействие в износа на оръжие? Този "французин" се превърна в класика на прехода, тъй като стана любим на всички правителства - но никой не пише за това, освен в началните материали, които публикуваха "Гардиан", "Телеграф" по грами на WikiLeaks... "Хроники"
„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“ Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възторжени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица. Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият. В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори. Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!” Сбогом, демокрацийо! Амин! ————————————
„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“ Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу… ————————————
Прочетено във в. „Индипендънт” Цената на новата демокрация? „Голдман Сакс“ завладява Европа Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация
Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“. Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини. Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос. В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия. Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той. Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“. Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането. По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти. Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото. Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия. Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“. Брокерите на банката разработиха редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.
„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“. Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“. Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус. „Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън. Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ. Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират. Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери? Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1163-ikonomicheskiqt-rust-v-rusiq-kontrastira-s-krizata-v-evropa Руската икономика продължава да демонстрира резултати, напълно съответстващи на пазарните очаквания. Според статистическата служба на Руската Федерация „Росстат”, през 2011 БВП на страната е нараснал с почти 5%, в сравнение с 2010, което дава много сериозни аргументи на смятания за фаворит на предстоящите президентски избори Владимир Путин да твърди, че икономическото положение на руснаците ще се подобри още повече, ако именно той победи през март 2012.Основният показател, който трябва да бъде следен внимателно през следващите месеци, са корпоративните инвестиции. Обявеният наскоро ръст от 7,7% в тази сфера, в сравнение с 2010, показва, че компаниите отново са започнали да инвестират в руската икономика, след свиването на инвестициите, фиксирано в края на 2010. Впрочем, подобряването на ситуацията в потребителския сектор се дължи на няколко фактора. Средните заплати бяха повишени, а безработицата намаля от 6,5% до 6,3%. Така, през ноември 2011 средните работни заплати нараснаха със 7,1%, отчитайки инфлацията. На свой ред, тя намалява, като през ноември беше 6,8%, а в края на 2011 падна до 6,5%, по оценка на Barclays Capital. Руският БВП нараства по-бързо от този на Бразилия, която е един от четирите най-големи развиващи се пазари. Имайки предвид всичко това, както и фактът, че на запад от Русия продължава да се вихри тежка икономическа криза, не е чудно, че шансовете на Путин да бъде отново избран за президент силно нарастват. Въпреки опитите за ерозиране на неговата популярност, след протестите на избирателите от опозиционните политически партии във връзка с уж опорочените парламентарни избори през декември 2011, според авторитетната частна социологическа агенция „Левада-център” партията на Путин „Единна Русия” продължава да е предпочитана от голямото мнозинство руснаци. Междувременно, в началото на новата 2012 инвеститорите в Ню Йорк бяха заети с масовото изкупуване на руски акции, като оживената търговия доведе до това, че цената на акциите на предложения на борсата фонд Market Vectors Russia (RSX) нарасна от 4,22%, достигайки 27,16 долара за акция. Няма зло, което да трае вечно, Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите." За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли? Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде. Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия. Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи". Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията. Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него. Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия! Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати. На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно. Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите". В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне! В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал... Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри. "Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание. "Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря. Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива. Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им. Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност. Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ. Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс. Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос. Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент. Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота. Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн. В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим". В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници. Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия. "В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости. "Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия. "Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък". Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник. Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл. Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ. Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе. Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца. "Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва: "Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!" Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното. И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!" Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август. Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си. В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала. "Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!" Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението. На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли... "Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили". Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни. Край Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1165-2012-godinata-na-talibanite Няма значение, че китайците смятат 2012 за година на дракона. За Съединените щати това ще бъде „годината на талибаните”.Новата 2012 започна със сензационно „изтичане” на информация от висшите правителствени среди във Вашингтон към медиите: оказва се, че администрацията на Барак Обама подготвя предаването, на правителството в Кабул, на един от лидерите на Движението Талибан молла Мохамед Фазъл, който през последните девет години беше затворник в американската база Гуантанамо в Куба. Според високопоставени американски чиновници, Фазъл може да бъде освободен (или пък прехвърлен в Катар) в отговор на отдавнашното искане на Кабул и като своеобразен „жест, целящ укрепване на доверието”, който трябва да покаже на талибаните, че намеренията на САЩ към тях наистина са сериозни.
Днес, когато европейците са обзети от страх за съществуването си заради изключително тежката икономическа криза, на Обама ще се наложи да използва целия си чар за да не бъде изоставен в Афганистан от своите съюзници от НАТО. А за целта ще му се наложи да ги убеди, че има светлина в края на тунела, по който ги е повел. Срещата в Чикаго просто няма правото да се провали, както стана с двете предишни – в Истанбул, на 2 ноември 2011, и на втората конференция в Бон, на 2 декември. Междувременно обаче, атмосферата в региона около Афганистан става все по-застрашителна. Москва нанесе съкрушителен удар по плановете на САЩ и секретаря на НАТО Андерс Фог Расмусен, в които Централна Азия се разглежда тактически като „заден двор” за операциите в Афганистан (ако в отношенията между Съединените щати и Пакистан настъпи критичен момент), а стратегически – като площадка за голямата игра срещу Русия, Китай и Иран.
Последното изречение не може да не предизвика известна ирония, тъй като правителството на Обама съвсем наскоро взе решение да предостави на Узбекистан военна помощ – в рамките на пълната промяна на политиката си в региона – с цел да привлече на своя страна тази ключова централноазиатска държава и да ерозира позиците на ОДКС. За ужас на Вашингтон обаче, узбекистанският президент Ислам Каримов не само че присъства на срещата на ОДКС в Москва, но и подкрепи взетото там решение на организацията. По този начин, Москва ясно дава на Вашингтон да разбере, че на монопола му за решаването на конфликтите в Афганистан следва да се сложи край. Впрочем, САЩ имат избор: или отново да се борят за приятелството на Пакистан, убеждавайки Исламабад да отвори транспортните коридори, които са затворени вече повече от месец или пък, като вариант, да се разчита на Северния коридор, използван сега за снабдяване частите на НАТО, и за изтеглянето на личния състав и армейското имущество от Афганистан. Решението на ОДКС надвисна, подобно на дамоклев меч, над американската база в Манас – стратегически въздушно-транспортен възел, намиращ се край столицата на Киргизстан Бишкек. Засега все още няма доказателства, че Русия и Пакистан за започнали да действат в тандем, макар че външният министър Сергей Лавров отдели специално място на Пакистан в изявлението си за приоритетите на руската външна политика през 2012.
За Русия и постсъветските централноазиатски републики, Фазъл също е одиозна личност, включително и защото отговаряше за връзките между Движението Талибан, Ал Кайда и местните и филиали, като например Ислямското движение на Узбекистан (ИДУ) и чеченските бунтовници. Освен това, той отговаряше за стратегически важната афганистанска провинция Кундуз, граничеща със „слабините” на Централна Азия – именно там беше базата му, заедно с тази на водача на ИДУ Джума Намангани, през октомври 2001, когато САЩ започнаха интервенцията си в Афганистан. Но тъй като Фазъл принадлежи към епохата „преди клана Хаккани”, възниква въпросът дали въпросният клан, който днес формира гръбнака на оглавеното от талибаните въстание, чиято опорна база са племенните зони в Северен Пакистан, ще бъде склонен да признае „старшинството” на Фазъл и да му отстъпи ръководството? Възможно е, в тази връзка, на Пакистан да се наложи да преразгледа приоритетите в своите „стратегически активи”, а това е своеобразно минно поле. Освен това, да не забравяме Катар, който все повече се изявява в ролята на най-близкия, след Израел, съюзник на САЩ в Близкия Изток. Правителството на Обама очевидно е впечатлено от демонстрираните от Катар, на толкова различни „бойни полета” като Либия, Египет и Сирия, умения при взаимодействието с „Мюсюлманските братя” и други, смятащи се за „автономни”, ислямистки групировки, както и от помощта оказана на САЩ за бързия преход на Близкия Изток в „правилната историческа посока”. Белият дом се надява, че ако предаде Фазъл в ръцете на доказалите възможностите си катарци, той набързо може да бъде префасониран в „ислямски политик от новата ера на демокрация”. Както изглежда, Фазъл е получил съгласието на америакнците да включи и молла Омар в предстоящите официални преговори за мир в Афганистан с участието на талибаните. Фазъл се ползва с авторитет в опълчението на талибаните и те лесно ще склонят да организират завръщането му в голямата политика. Връзките му с ислямистките формации в Пакистан, както и с пакистанското разузнаване пък могат да се окажат полезни при оказване на необходимия натиск върху Исламабад за да бъде принуден да съдейства за успеха на мирните преговори под егидата на САЩ или поне да не ги провали. Истината е, че Фазъл е идеалната противоотрова срещу иранското влияние в Афганистан. След като премине съответната обработка в Катар, той има всички шансове да се превърне в доверен партньор на Вашингтон в голямата игра на американците, особено ако т.нар. „арабска пролет” обхване и Централна Азия, давайки възможност за смяна на властта в държавите от региона и превръщането им в „ислямски демокрации”. Освен това Вашингтон може да повери именно на Фазъл задачата на убеди Движението Талибан да не превръща в проблем намерението на САЩ да създадат и поддържат в Афганистан мрежа от военни бази. И все пак, дали този план ще сработи? Междувременно, пакистанците вече изстреляха първия си „новогодишен” залп срещу плановете на САЩ – в началото на януари 2012 говорителят на Министерството на външните работи в Исламабад Абдул Басит заяви, че: „Гарантирането на сигурността и стабилността на Афганистан е невъзможно без участието на Иран. За възстановяването на сигурността и оздравяването на Афганистан се налага да отделим необходимото внимание и да се доверим на Иран, тъй като без сътрудничеството с него е невъзможно налагането на тенденцията за установяване на сигурност и стабилност в дългосрочен план”. Между другото, когато Басит произнасяше тези думи, за своеобразен фон му послужи шума от изстрелването, от една секретна площадка, на иранската крилата ракета „Кадер” („Могъщ”), което недвусмислено демонстрира, че Техеран действително е в състояние да блокира стратегическия Ормузки пролив. Басит е добър дипломат и отлично знае, че от Доха да Ормузкия пролив има само 547 км по права линия. Тоест, в Доха Фазъл едва ли може да се чувства в безопасност. * Авторът и индийски дипломат от кариерата, представлявал е страната си в Русия, Южна Корея, Шри Ланка, Германия, Афганистан, Пакистан, Узбекистан, Кувейт и Турция Някак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.Това гласуване показа, че мнозинството от народните представители действат машинално и не са достатъчно исторически и геополитически грамотни. Тук, на този и мейл адрес можете единствено да намерите и прочетете имената на депутатите, гласували унизителната и позорна Декларация, с която се заявява, че е имало етническо прочистване. Имената бяха пуснати единствено от НТ СКАТ. Безобидно ли е да си съсед на Турция и да служиш на нейните интереси? Че Турция е далеч от понятието правова държава е известно отдавна – обвиненията в нарушаване на човешки права от Амнести интернешънъл по отношение на политиката, която водят различни турски правителства са много и не спират през годините. В тази граничеща с България държава няма малцинства – в нея не можеш да си друг освен турчин. Прословутата Рамкова конвенция за малцинствата не е подписана от Турция. В същото време официална Анкара вдига много врява когато отвори дума за българите мюсюлмани и използва всеки един удобен момент да информира световното обществено мнение, че у нас има огромни малцинства от „турци”, които били дискриминирани. С Турция като първа опора на НАТО в региона нито един български външен министър не смееше през така наречения демократичен преход да се държи като представител на суверенна държава. За разлика от водената политика „изуй гащи” по отношение на разузнаването и дипломацията ни, Турция се подигра на малоумието на българските решения за осветляване на дипломатите разузнавачи, но продължи да държи своите у нас. В България работеше Мехмед Гюджюк, като посланик, кадрови офицер на турското разузнаване МИТ, и то по времето, когато сегашният турски президент Абдуллах Гюл бе външен министър /2006 година/. По негово време Турция не спря да се меси безнаказано във вътрешните работи на България и чрез своите хора в политическата сила ДПС да прокарва своите интереси. 2006 година Абдуллах Гюл бе в София на натовски форум и използва случая да покани на таен обяд в столицата бившия земеделски министър Нихат кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Касим Дал, като демонстративно игнорира поканата на лидера на ДПС Ахмед Доган в боянската му къща. През главата на Доган, Гюл отиде в Кърджали на среща, на която присъстваха само трима турски журналисти! В Кърджали Гюл покани скрити и явни врагове на Доган сред които Раиф Мустафа - - зам.-вътрешен министър, Хасан Азис тогава кмет на Кърджали, Бахри Юмер – кмет на Джебел и областен шеф на ДПС, както и депутати, показали разграничение от лидера си. ![]() В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис, Лютфи Местан и Касим Дал, на която среща той е разяснил новата посока, която поема Анкара спрямо нейните хора в българската политика Снимката е от в. "Монитор" Защо припомням този случай, разказван на времето във в. "Монитор" от Добромир Задгорски – на този обяд и на друга среща в София, в конспиративна квартира на турска фирма, Гюл разяснява на българските си протежета, че с апетитите си за постове компрометират усилията на турското правителство да поддържа своя сигурна „пета колона” в България. Гюл не пропуска да обясни, че за неговото правителство в Анкара се очертава нова перспектива – да работи с чисто български лобита на Анкара, като по този начин се завоалират не само ДПС, но и агентурният апарат на турското посолство в София. Не е тайна, че Турция среща реални трудности с приема в Европейския съюз, 2012 година започна за официална Анкара с много трудности. Босненско сръбският лидер Милорад Додик обяви, в последните дни на 2011, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик. В своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт. На фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година. В момента, в който Франция обяви, че предстои да приеме и гласува Проектозакон за арменския геноцид, официална Анкара предприе безпрецедентни мерки френската държава. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.„Този проектозакон е насочен пряко срещу Турция, турската нация и турската общност във Франция и ние го приемаме като враждебен”, заяви Ердоган е писмо до френския държавен глава. „Искам да стане ясно, че ако тези усилия стигнат докрай, последствията за отношенията ни с Франция във всички области ще бъдат тежки и непоправими”, предупреди още Ердоган. Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви още през октомври 2011 г., че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му. Така се почна... Турският президент Абдуллах Гюл отправи призив към Франция да отмени законопроект за арменския геноцид колкото е възможно по-скоро, предаде АФП. Гюл заяви, че планираното законодателство е неприемливо. „Не е възможно за нас да приемем този законопроект, който ни отрича свободата да отхвърляме несправедливостта и неоснователните обвинения, насочени срещу страната и народа ни”, гласеше част от изявлението на Гюл. Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви: „Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”. Френските депутати приеха Закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа турският вицепремиер Бюлент Арънч, предаде АФП. Реджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швейцария забраниха носенето обществени места на бурки и никаб като част от традиционното мюсюлманско облекло. В България се правиха неистови усилия да се разреши забулването на жени, изповядващи исляма, но Комисията по дискриминация спря този процес по редица заведени дела. За никого не е тайна, че разграденият двор на разузнаването ни, съчетан с усилията на правителството на Ердоган да върне Турция към исляма. Гласуваната Декларация от българския парламент, предложена лично от Иван Костов предстои да създаде редица проблеми на българската държава – нещо, което народните избраници едва ли ги вълнува. 122 000 изселници от България в Турция имат право да съдят българската държава за социални права, пенсии и други обезщетения, които им се предлагат след срамното приемане на Декларацията от 11 януари. България се самоосъди и даде международно-правна легитимация на всички, които желаят – дали ще е Организацията Ислямска конференция при определени условия, дали ще е Република Турция при евентуално обтягане на двустранните отношения да сезират Трибуналът в Хага за извършване на етническо прочистване. 18 февруари 2010 година, Бойко Борисов отговори на въпрос дали ще гласуват депутатите от ГЕРБ идеята на Иван Костов за възродителния процес, след като Комисията по правата на човека в българското Народно събрание вече я бе приело: „Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме в тези мракобесни времена, те нищо няма да ни донесат. Най-много някоя съдебна процедура в съда в Страсбург...” Борисов не е наясно, че Трибуналът в Хага се занимава с такива престъпления като етническо прочистване, геноцид и прочие, а не съда в Страсбург... Национално самоунижение „Избиването на 500 000 арменци е някъде далече в историята” – каза Иван Костов. А изгонените българи от Източна Тракия? А българските бежанци – колко години трябва да минат, за да се намери българско правителство, което да уреди дължимите милиони на изгонените български бежанци? След приемането на тази Декларация тракийските бежанци едва ли ще могат вече да получат каквото и да било от Република Турция. Потъпкана бе българската история, документирано бе национално унижение. Изселниците в Турция имат двойно гражданство – българско и турско – в Турция българското гражданство не им се признава, но в същото време турската държава прекрасно си дава сметка за това, че с тези свои граждани тя има свои хора в Европейския съюз, където тя лично не е приета. Откъде дойде изведнъж предложението за гласуване на срамната Декларация? Ще припомня, следното: веднага след приемането на позорния документ, Франс прес съобщи, че САЩ се надяват Франция и Турция да намалят ескалацията на скандала след приемането на френски закон, забраняващ отричането на арменски геноцид. Това предаде АФП, позовавайки се на високопоставен американски дипломат. „Ние очевидно искаме да видим, че има добри отношения между Франция и Турция, надяваме се те да разрешат различията помежду си. И двете страни са силни партньори и съюзници на НАТО”, заяви анонимният представител на САЩ. Въпреки този призив, след вота на френския Сенат, Анкара незабавно прекрати военните отношения между двете страни и предупреди за „непоправими щети” върху двустранните отношения. Отзвукът от гласуваната декларация На специална пресконференция на 24 януари 2012 година, председателят на федерация „Справедливост – България” Сезгин Мюмюн, и представители на изселническата организация Бултюрк подкрепиха декларацията, с която НС осъди възродителния процес като форма на етническо прочистване. От своя страна представители на партия НФСБ и журналисти от ТВ СКАТ изразиха своето несъгласие с антибългарската декларация. На пресконференцията присъства посланикът на Република Турция и тя се проведе часове след гласуването от френските депутати на Проектозакона за арменския геноцид! Пълен видеозапис на пресконференцията може да видите и чуете на първа страница на „Хроники”. На тази пресконференция, умишлено информационно затъмнена от целия български печат и електронни медии, изселнически организации благодариха от името на Турция на Иван Костов и Бойко Борисов за гласуваната в интерес на Анкара Декларация, с която се определя така нареченият възродителен процес като етническо прочистване! България бе уличена в етническо прочистване – и то с гласуване на български депутати в българското Народно събрание на една позорна Декларация! “Искаме извинение от България заради Възродителния процес“, обяви на въпросната пресконференция председателят на Федерация “Справедливост – България“ Сезгин Мюмюн. Мюмюн допълни още, че години наред е търсил политик който е “истински патриот, и който да прокара декларацията в парламента“. „Няма да позволим на някои политически партии и някои медии да злоупотребяват с това, което ние искаме” – заяви водещият пресконференцията Сезгин Мюмюн. „Няма да позволим”, „няма за позволим”, „няма да позволим” повтаряше Мюмюн, неизвестно в какво качество! Кой е Сезгин Мюмюн и как Иван Костов стигна дотам да допре до неговите услуги Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на Движение "Демократично крило" /ДДК/. 2007 година „През годините Сезгин Мюмюн гравитираше около ДПС, ГЕРБ, а сега се е присламчил към ДСБ, на Иван Костов... ... Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден, коментира бившият депутат от ДПС, Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). - Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари”, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай в пресата. През 2007 година Бойко Борисов присъства на учредяването на федерацията на Сезгин Мюмюн. Мюмюн бе авторът на скандалните изявления, че ДПС са финансирали предизборната кампания на „Атака". 7 февруари 2009 Районният съд в София постанови наказателна присъда срещу Сезгин Мюмюн за клевета – глоба от 7500 лв. и порицание. Присъдата на Мюмюн е в резултат на съдебен иск на партийния лидер Волен Сидеров. Сидеров заведе дело за клевета след публикация във в. “168 часа“ в началото на 2007 г., в която Сезгин Мюмюн твърдеше, че партия “Атака“ е получила 1 600 000 лв. от ДПС. Ръководителят на Националния защитен център “Справедливост“ Сезгин Мюмюн твърдеше, че в пощенската му кутия е пуснат документ, в който се посочва, че ДПС е дало 1.6 милиона лева на “Атака“ преди последните парламентарните избори. Стана скандал, оказа се, че документът е фалшив, и така името на Мюмюн навлезе трайно в публичното пространство с факта, че документът не само бе огласен, но и бе даден на Прокуратурата като... сигнал! До този човек допряха Иван Костов и Бойко Борисов, за да увеличат своето електорално влияние и спечелят благоволението на съседна Турция! „Днес вече българските турци могат да бъдат спокойно, че никой няма да посегне на свободите им” – прочете на пресконференцията някакъв документ Сезгин Мюмюн. С Декларацията парламентът върна политическите права и свободи на българските мюсюлмани – заяви Мюмюн. Самият Иван Костов се оказа на въпросната пресконференция в небрано лозе, нещо, което се вижда от видеозаписа. Той мълчеше и се оглеждаше гузно. "Защо когато имаше цялата власт в ръцете си 1997-2001, той не прокара тази Декларация, а го прави чак сега" – попита на пресконференцията Стефан Солаков, журналист от НТ СКАТ. „Етническо прочистване” – този термин присъства в гласуваната Декларация. Във така наречения възродителен процес загинаха няколко души, докато едно етническо прочистване сочи за избиване на огромен брой мирно население. „Има ли знак за равенство на в броя на жертвите в едно действително етническо прочистване и това, което се споменава в Декларацията?” запита журналистът Велизар Енчев. „Държим да се действа в рамките на законите на двете страни" – обясни представител на изселници от Турция. Законите в Турция и България са твърде различни – както вече споменах - Турция не е приела Рамковата конвенция за малцинствата, докато в България тя бе приета. „Нещата могат от различни ъгли да се гледат и различно да се тълкуват, така че подробностите ще покаже времето – обясни изселник. – Ако се има в предвид физическата действителност разбира се – не. Но психологическите травми, които се получиха през това време – разбира се дадохме и жертви, но като бройка...може да са малко. Но не можем да отричаме една действителност, която сме живели...” Изселникът отмина с мълчание въпроса на Енчев защо не се разграничат от формулировката „етническо прочистване” като невярна и заяви запъвайки: „Ние сме за прочистване на предразсъдъците между различните етноси – ние сме за да се повиши доверието между хората, така че да могат хората спокойно да заживеят съвместно! Така че ние сме за просперитета на България. Ние искаме да живеем в България такива, каквито се чувстваме...” Кой не живее от българските мюсюлмани спокойно? Да не би у нас да има Арабска пролет, да не би тълпите да са на площада? Или срещу тях има насочени танкове? В Турция не е възможно български журналисти да отидат и направят пресконференция по въпроси, които касаят арменци и тракийски бежанци и кога най-сетне турската държава ще изплати дължимото на наследниците на тези прогонени от земите си хора. Тази декларация е едно доказателство, че България е достатъчно правова държава – заяви представител на изселническа организация. Външното министерство на Турция побърза да коментира след гласуването на Декларацията от българския парламент, че възродителният процес е престъпление срещу човечеството „С тази Декларация ние махаме тежестта на българския народ – обясни Мюмюн. Защо трябва да отричаме това, което се е случило в миналото?” Ще искат извинение от България обясниха изселниците на пресконференцията, използвайки гласувания документ от някои български депутати. А дали турските терористични организации ще се извинят на жертвите и близките им от атентата на гара Буново? Мюмюн не пожела да коментира и приетият от Френския парламент закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид – в българското народно събрание в един ден беше гласувано отхвърляне на арменския геноцид и по-късно бе приета Декларацията, която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване! Иван Костов мълчеше, турският посланик и неговите придружители мълчаха, обявеното присъствие на турския депутатът Рафат Саид, бивш офицер от Генералния щаб на турската армия, специалист по психологически операции и медии така и не се състоя. Костов слушаше до известно време пресконференцията, докато в един момент стана и си тръгна без да каже и дума, оставяйки нещата в ръцете на Сезгин Мюмюн и изселниците от Турция. Разтегливото понятие „възродителен процес” в годините Иван Костов бил математик – как да повярвам като една проста сметка показва, че не може да смята до 10! Пример: в края на 1984 и 1985 година сменят имената на българските мюсюлмани. Пет години те чакат, за да се възмутят 1989 година и да поемат към Турция! Пет години дупка в понятието „възродителен процес”, какво и как ще обясни Костов това? Второ: 1992 година – ДПС внася учители по турски за българските мюсюлмани, защото те не го знаят! Така България става единствената държава в света, в която религията определя етноса – абсурд, който никой не изследва! Парламентът излъчва Временна анкетна комисия, която проверява сигналите за турцизиране на българските мюсюлмани, но Докладът е спрян и събраните в него документи и свидетелства не виждат бял свят! Анкетната комисия в парламента е избрана да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област". Българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./. Ето кой от депутатите какво изрече в парламента по време на дебата по предложената от Иван Костов Декларация за възродителния процес, че бил етническо прочистване! {edocs}stenogr-dps-1.doc,600,400,link{/edocs} Преди да се гласува Декларацията, депутатите от партия „Атака” напуснаха залата. Тук ще попитам следното: Нима никой от така наречените ни политици не е чувал, че турският политик Тургут Йозал наричаше бежанците от България в лагера Гебзе „свине”? На митинги Сюлейман Демирел призоваваше "Войската да тръгне към София!" Тиражираха се слухове за разрушени джамии, за трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварваха да излъчват "достоверни" данни! Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен. След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън". Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. бе спряна няколко месеца по-късно от отказа и невъзможността на самата Турция да поеме огромния човешки поток. И тогава започна обратната вълна - връщането по родните места, есента на същата 1989 бе белязана от пътуването на десетки бивши изселници, на цели семейства от Турция към България. През октомври 1989 г. Турция затвори границите си за изселници - мнозина, продали всичко останаха в България. Държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския. Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./. Така на практика се получи парадокс: хем сме еднонационална държава, хем се сдобихме с някакво, признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство. Най-подробно документално разследване за така наречения възродителен процес ще намерите в сайта: Жестоки игри – от първа до седма част За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история Ще научите и колко са жертвите от двете страни в този така наречен възродителен процес. Ще прочетете, че на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Ще научите и за жертвите, дадени от страна на български християни и български мюсюлмани. Твърде малко се говори за това, че още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове. Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Още малко история за неграмотните ни депутати За да има ефект орезиляването на страната, се раздухваха скандали в различни европейски градове. С големи усилия бяха неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/. В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани. Само за две години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/. При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарече българските турци свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбеляза в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за някакво турско малцинство в нашата държава - бел. Л. М./. Защо точно сега и защо Иван Костов се хвана за темата „възродителен процес”? С този ход лидерът на партийката ДСБ изпревари управляващите от ГЕРБ и другите политически сили като ДПС пред Анкара. С един куршум Костов улучи два заека – той се превърна в доверено лице както на Щатите, така и на Анкара, а това е важен фактор в бъдещото му оцеляване като депутат в България! Иван Костов показа, че е последният от българските политици, който се интересува от защита на националните интереси на държавата. А защо депутатите от ГЕРБ се хванаха на неговата въдица като инициатор на позорния документ – това тепърва предстои да научим. „За да стане господар, политикът се прави на слуга.“ – пише генерал Шарл дьо Гол. В случая с Иван Костов той имаше избор да предаде страната или избирателите си – избра своето оцеляване. Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП. Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус. Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им. След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74". Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости. "Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия. Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност." Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите Какво сочат документите Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения. След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ... Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН. Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия. Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия". В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство. На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република. Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна. На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия. На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия. На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение. През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града. Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи. След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници. Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински. Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия. В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие. След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта. Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия "Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу. Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света". Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света. От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru "Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха". "Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва". Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия. Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост "Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи." Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли. На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..." "Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство... Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..." "Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск". Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света? Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет? Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан? Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически? Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад? Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово? Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка? Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни. Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”. Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост". Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение. Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани. Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:
Част втора.
|
Днес, 9 февруари пристигна специалният пратеник на Хилари Клинтън Ричард Морнингстар, който щял да говори за шистовия газ с външния министър Николай Младенов, съобщи американското посолство пред БНР, а не Министерство на външните работи!
Редом до българския премиер Бойко Борисов, Клинтън направи кратко обръщение към българската преса, подчертавайки нуждата на страната да постигне по-голяма енергийна независимост.
Това предвижда проектонаредба, разработена от вътрешното министерство, пише
„… Ние сме партньори в напредъка на енергийната независимост и сигурност на България и в опазване на красивата българска природа. Ние, когато демонстрираме безопасността на технологиите, тогава вече ще преследваме едновременно и двете цели. И ще бъдем рамо до рамо с българския народ и правителство, когато те работят за осигуряване на енергия на достъпни цени, която удовлетворява вашите нужди. Ще изпратя своя специален пратеник господин Ричард Морнингстар / отговарящ за евразийската енергетика – бел. Л. М./ по въпроси на евразийската енергетика идната седмица, който ще проведе разговори на експертно ниво за това как ние можем да помогнем повече за опазване на вашата околна среда и за постигане на енергетичните ви цели.
„...Обсъдихме въпроса с шистовия газ. Просто искам да го коментирам, за да намалим въпросите по него. Както и госпожа Клинтън каза, това, което го поставих като тема е, че българската природа, българската екология и оставането на България и природата й в състояние, в което следващите поколения ще могат да я ползват, е на първо място. След това са финансово-икономическите ползи. Именно затова се договорихме всички най-добри специалисти, нови технологии – всичко, което излиза в тази област, да бъде презентирано и българският народ да може да го чува. Дотогава мораториумът е в сила, факт, именно за да сме гарантирали, че екологията и природата на България ще бъдат чисти...”
Другото, което направи впечатление по време на това посещение на Клинтън бе, че държавният глава Росен Плевнелиев я прие и й гарантира по една от темите, че страната ни ще работи по три основни приоритета в тази област, които ще бъдат следвани - енергийна ефективност, енергийна независимост и енергийна либерализация. Подчертано е било значението на изграждането на междусистемните газови връзки със съседните държави.
"Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.
Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „
След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.










Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.
Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.
Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.
Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на 

Въз основа на провежданата от нея външна политика, Турция би могла да се определи като „атлантоцентрична” държава. Анкара е верен съюзник на западния блок и усърдно работи за присъединяването си към ЕС. След провъзгласяването на Република Турция, страната никога не е участвала във войни, с изключение на „миротворческата” операция на остров Кипър, през 1974. Във външната си политика, Турция винаги е смятала за свой приоритет запазването на мира и стабилността. В същото време, макар че по степен на наситеност на дипломатическите си срещи винаги е влизала и влиза в десетката на най-активните страни в света, тя дълги години старателно избягваше да поема смели инициативи, опасявайки се да не се стори на останалите прекалено ангажирана с някаква кауза. В същото време, още от времето на Османската империя, турското Външно министерство е известно с висококвалифицираните си елитни кадри.


"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.
Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .
Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.
В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [
Информация от институционален източник, че Димитри Минев е гражданин на САЩ не беше излизала досега в публичното пространство.
През юли 2005 посланик Пардю изпраща
Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.
Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.
Руската икономика продължава да демонстрира резултати, напълно съответстващи на пазарните очаквания. Според статистическата служба на Руската Федерация „Росстат”, през 2011 БВП на страната е нараснал с почти 5%, в сравнение с 2010, което дава много сериозни аргументи на смятания за фаворит на предстоящите президентски избори Владимир Путин да твърди, че икономическото положение на руснаците ще се подобри още повече, ако именно той победи през март 2012.
Няма значение, че китайците смятат 2012 за година на дракона. За Съединените щати това ще бъде „годината на талибаните”.
Без съмнение, администрацията на Обама няма търпение да започне да действа. Остават по-малко от четири месеца
Неочаквани промени в геополитическото
съотношение на силите внесе срещата на държавите от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), провела се на 20 декември
На фона на всички тези събития, евентуалното освобождаване на Фазъл от Гуантанамо е ловък ход на Вашингтон, целящ ерозията на очертаващото се в региона единодушие по въпросите, касаещи Афганистан. Правителството на Обама разчита да пусне лисицата в курника. Фазъл е сред най опитните командири на талибаните. Той още от първите дни беше редом с водача на движението молла Омар и заемаше ключови постове в командването на армията на талибаните. Фазъл бързо се превърна в любимец както на молла Омар, така и на Междуведомственото разузнаване на Пакистан и „завръщането му у дома” вероятно ще ги зарадва. От друга страна, той е виновен за избиването на хиляди афганистански „хазарейци” (мюсюлмани-шиити) през 1998-2001 и, вероятно, е отговорен за екзекуцията на осем ирански дипломати в Мазари Шариф, важен град в Северен Афганистан. Фазъл е изключително омразна фигура за иранците и връщането му може да охлади сериозно пакистанско-иранските отношения (които преживяха подем през последните години), както и да постави Исламабад в деликатно положение пред водача на талибаните молла Омар.
Някак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.
В своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.
Реджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.