Tag:сащ

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1224-shistoviqt-balon-zashto-gazowata-revoliuciq-vse-oshte-ne-se-sluchva

Рафинерия на ExxonMobilОще в самото начало на т.нар. „шистова” революция Полша беше обявена за водещата държава в прогнозирания от мнозина бум на добива на шистов газ в Европа. Редица компании демонстрираха интерес към нейните запаси, а някои, като ExxonMobil например, дори започнаха проучването им. През май 2011, полски експерти обявиха, че страната разполага с резерви от шистов газ, които ще и стигнат за следващите 100-300 години. Пак тогава Управлението за енергийна информация към Департамента по енергетика на САЩ увеличи този срок до 400 години. Лично премиерът Доналд Туск коментира данните, заявявайки, че потенциалът на шистовите находища в страната му е надминал всички прогнози и обеща, че реалният добив на шистов газ ще започне още през 2014.

Неочаквано обаче, през февруари 2012, ExxonMobil обяви, че проучванията и не са потвърдили наличието на достатъчно големи запаси от шистов газ, за да започне промишления му добив. На този фон отново се заговори, че запасите от шистов газ в Европа могат да се окажат недостатъчни за да може ЕС да ограничи експанзията на руския газов гигант „Газпром”. Впрочем, експертите от ExxonMobil са предпазливи в коментарите си по темата, посочвайки, че добивът на шистов газ в Европа може да стартира едва след пет години и то не в Полша, а в Германия.

Колко и на каква цена?

Проучване за шистов газ, което отравя вода и земя необратимоВсъщност, проблемът с полските „супернаходища” е в това, че всички оценки на запасите от шистов газ в отделните райони на света дълго време се базираха на един единствен доклад от 1997, озаглавен „An Assessment of World Hydrocarbon Resources”.При това, авторът му – германският учен Ханс-Холгер.Рогнер, изрично подчертава, че цитираните в него данни са съвсем приблизителни. За да можем повече или по-малко точно да разсъждаваме за годните за добив (!) запаси от шистов газ на планетата, се налага да се инвестират милиарди долари за геологически проучвания. Тоест, нивото на геологическата яснота относно находищата на шистов газ беше и си остава твърде ниско.

Освен това, до 2006, практически никой не се занимаваше с индустриален добив на шистов газ, тъй като това беше твърде скъпо. Тоест, знаеше се за съществуването му, а в САЩ дори се осъществяваше добив на шистов газ, но в съвсем незначителни количества. Ситуацията се промени радикално след въвеждането на метода на хидравличното разбиване на пласта и хоризонталното сондиране. Тези методи, вече изпробвани в традиционния петролно-газов сектор, позволиха да се намали себестойността на шистовия газ. Тя обаче си остана доста висока, и въпреки държавната подкрепа за добива на шистов газ, не гарантираше сериозна печалба.

Между другото, въпросът за стойността на добива си остава ключов и днес. Според съществуващите оценки, дори в САЩ, т.е. в най-благоприятната зона за добив на шистов газ, този показател се колебае в границите на 150-200 долара. При това, европейските експерти са единодушни, че на Стария континент добивът на шистов газ ще бъде по-скъп , отколкото в САЩ. На всичкото отгоре, за разлика от обикновените газови находища, където могат да бъдат добити до 80% от запасите им, при тези на шистов газ могат да бъдат добити не повече от 20%. В същото време, изтощаването на находищата на шистов газ става много по-бързо (за 1-2 години), при това плътността на сондирането в шистовите слоеве е доста по-висока, отколкото при традиционния газов добив. С други думи, добивът на шистов газ е истинска златна мина за производителите на сондажно оборудване.

Тоест, непрекъснато повтарящите се лозунги за необходимостта от гарантиране на „енергийната сигурност” и „противопоставяне на руската газова експанзия” просто прикриват съвсем реални икономически интереси, които обаче не са тези на държавите-вносителки на природен газ. И тъкмо поради това, Франция, Германия и Великобритания не бързат и, на практика, избягват гръмките декларации по въпроса за добива на шистов газ.

Горящата вода от чешмата в район с добив на шистов газМежду другото, някои полски, а и български медии, обявяват всички противници на добива на шистов газ в Европа за „агенти на Газпром”. Дори на шефа на полския филиал на Greenpeace се наложи официално да опровергава обвинението, че руският концерн влияе върху дейността на ръководената от него организация. Затова си струва да се вгледаме по-внимателно в състава на апологетите на „шистовата революция”, както и в този на техните опоненти. В лагера на опонентите откриваме Франция и Германия, а в този на апологетите са Полша и донякъде Украйна. Последната наскоро обяви търг за предоставяне правото за проучване и разработка на две големи находища на шистов газ, твърдейки, че запасите на едното могат да достигнат 2 трлн. куб. м, а на второто - между 0,8 и 1,5 трлн. куб. м. Разбира се, необходими са инвестиции и то немалки – около 500 млн. долара. Правителството в Киев очаква в търга да се включат редица големи енергийни компании. Впрочем поляците също не се отказват, защото освен спомената по-горе ЕxxonMobil, проучвания на територията на страната извършват Chevron и ConocoPhilips. Още повече, че компанията SanLeon обяви, че е определила четири потенциални зони за добив на шистов газ в лицензирания участък Гора (след сондажите в находището Siciny), посочвайки, че е открила нов пласт, в който може да има шистов газ.

Проблемите с шистовия газ

Истината е, че ситуацията с шистовия газ никак не е проста. От една страна, американските експерти се опитват да отговорят на основния въпрос, касаещ екологията – опасно ли е хидравличното разбиване за околната среда. Този въпрос е изключително важен, да не говорим че е особено актуален именно за нас, европейците. Налице са предупреждения на експерти, както и доказателства за замърсяването на почвата и грунтовите води с веществата, използвани при хидравличния разрив (тук е мястото да припомня, че през 2005-2008 някои американски компании използваха за тази цел дизелово гориво). Неслучайно еколозите, а и не само те, толкова яростно протестират против добива на шистов газ. Както е известно, френската Национална асамблея забрани този добив на територията на страната, а в Германия и Великобритания се проведоха многобройни протестни акции срещу него.

Правителството в Берлин планира да разработи изключително сложни правила и норми за добива на шистов газ. Те ще включват забраната на хидравличното разбиване във вододайните зони, като нови разрешения за добив на шистов газ няма да се издават докато не бъде направена оценка на всички, свързани с този добив, рискове. Впрочем, компанията Wintershall прогнозира, че разработката на шистов газ в страната едва ли ще стартира преди 2020.

Междувременно, излишъкък от „обикновен” природен газ на американския пазар доведе до резкия спад на цената му, която на моменти стигаше до 70 долара за хиляда куб. м, т.е. 2-3 пъти по-ниска от себестойността на добива на шистов газ. В резултат от това, американската компания Cheasapeake Energy Corp (вторият най-голям производител на газ в САЩ и най-активния играч на пазара на шистов газ) обяви, че ще намали производството с 8%, а капиталовите си разходи за нови сондажи – с цели 70%. На свой ред, Statoil съобщи, че ограничава инвестициите си в най-голямото шистово находище в САЩ Марселъс (смятано за едно от най-добре проучените и богати на шистов газ в света).

Златното дъно

В самото начало на т.нар. „газова революция” се очакваше, че добивът на шистов газ ще доведе до свръх предлагане на енергийния пазар, в резултат от което цените ще тръгнат надолу и това ще удари по традиционните енергоносители (и техните производители и вносители). Никой тогава не си задаваше въпроса, как, при подобно развитие, много по-скъпият (в пъти) шистов газ ще може да избегне ценовия шок. Смяташе се, че технологичният прогрес ще направи шистовия добив по-рентабилен.

Това обаче засега не се случва, затова се използват други – в това число политически, механизми. Така, през февруари 2012 държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и специалният пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се появиха у нас, включително и за да накарат правителството в София да преразгледа наложената забрана върху добива на шистов газ (първите признаци, че това действително е на път да се случи, вече са налице).

Истината е, че (като изключим чисто геополитическите им съображения, свързани с ограничаване активността на руските енергийни компании в Европа и извън нея) САЩ просто искат да гарантират печалбите на своите сервизни компании, значителна част от чиито капацитет напоследък не се използва (и то именно заради спукването на „шистовия балон” в самата Америка). Ако Полша, Украйна или България наистина решат някой ден да пристъпят към индустриален добив на шистов газ, за целта ще им е необходимо и оборудване, и специалисти, и химикали? Които веднага ще им бъдат предложени от САЩ, срещу съответното заплащане разбира се.

---------------------------------------------------------------------------

* Център за национална енергетика

 
Продължение от 11 август

Грузия, война "Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.

Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война.
Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия.
Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор.
Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци.
Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру.
Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти.
Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие.
"Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..."
В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци.
В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия.
Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня.
Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:


"Риториката на студената война няма да мине в този случай - казва Олмонд. - Би било грубо опрощение да се приеме само Русия като единствен виновник в конфликта в Южна Осетия. Ето защо за Запада е по-добре да стои по-далече от случващото се.
За мнозина картината за това как руските танкове са пресекли границата в тези августовски дни е като спомен от ехото на Прага 1968 година. Това е рефлексът на студената война, който е толкова силен, че и след две десетилетия отстъпление на Русия от предишните бастиони, заблуждава. Не всяко събитие на територията на бившия Съветски съюз е повторение на съветската история.
Конфронтацията между Русия и Грузия в Южна Осетия, която извънредно много се изостри, по-скоро има общи черти с войната на Фоклендските острови от 1982 година, но в никакъв случай с периода на студената война.
Във времето, когато аржентинската хунта се наслаждаваше на одобрението на народа си за това, че е имала възможност да си върне Фоклендите без кръвопролитие, Хенри Кисинджър предвиди съвършено неочаквания военен отговор на Англия със следния коментар: "Нито една велика държава не отстъпва завинаги".
Възможно е днес Русия да е спряла дългото отстъпление на Москва, което започна при Горбачов.
В края на 1990 година, когато СССР беше слаб, съветската армия излезе от страните на Източна Европа, които бяха откровено недоволни от факта на нейното присъствие като гарант на непопулярния комунистически режим. Тази тема се разпространи навсякъде в новите републики и продължи в периода на президентстването на Путин, когато руската армия напусна даже базите в Грузия.
За повечето руснаци, това обширно геополитическо отстъпление от територии, които са били част от Русия и то задълго, по време на комунистическата власт не донесе никаква изгода в отношенията със Запада. Колкото повече Русия отстъпваше, толкова повече западните съюзници обвиняваха Кремъл в имперски амбиции!
Днес, за разлика от страните в Източна Европа, в такива самопровъзгласили се държави като Южна Осетия или Абхазия, руските войски се ползват с успех. Портретът на Владимир Путин може да се види по-често, отколкото портрета на президента на Южна Осетия, бившия шампион на СССР по борба, Едуард Кокойта. Руснаците се възприемат от местното население като защита от поредната етническа чистка от страна на грузинците.
През 1992 г. Шеварднадзе се опита с помощта на Запада да върне тези региони под контрола на Грузия. Войната на тогавашния грузински президент се превърна в бедствие за неговия народ, тъй като донесе около 300 000 и повече бежанци от "прочистените", метежни райони. За осетинците и абхазците това бяха зверски чистки, проведени от грузински войници, и оставиха у тях тежки спомени.
Михаил Саакашвили направи малко за бежанците, даже когато дойде на власт в началото на 2004 година - ги прогони от общежитията в центъра на Тбилиси, за да освободи място за строежи. Той похарчи и 70 на сто от бюджета на Грузия за армията. Така се стигна до началото на конфликта, когато Саакашвили реши да демонстрира сила и мощ.
Саакашвили изпрати свои войници в Ирак и Афганистан с цел да стане Грузия член на НАТО и беше твърдо уверен, в поддръжката на Америка. Улиците на Тбилиси са пълни с потрети на Буш младши, рамо до рамо с грузинското му протеже. Булевард на името на Джордж Буш води към аерогарата в Тбилиси. Въпреки това, Саакашвили пренебрегна и забрави мисълта на Кисинджър: "Великите държави не жертват себе си заради съюзници". Допускам, че и неговите неоконсервативни съюзници във Вашингтон също са забравили това. Остава му да се надява, което не носи практически нищо.
Саакашвили се сблъска с икономическа криза в страната си, с разочарованото общество. От времето на така наречената "Революция на розите" клановете, бедността, характеризиращи ерата на Шеварднадзе не са изчезнали. Обвиненията в корупция и връзки в полза на клана на майка му, наред с обвиненията за фалшифициране на изборите, доведоха до масови демонстрации против Саакашвили през ноември миналата година.
Неговите безжалостни сили за сигурност - обучени, въоръжени и финансирани от Запада - биха протестиращите. Естествено е президентът сега да очаква, че нападението над общогрузинския враг в Южна Осетия ще сплоти хората около него, поне в краткосрочна перспектива.
През септември миналата година президентът Саакашвили внезапно промени отношението си към своя най-близък съюзник, министъра на отбраната Иракли Окруашвили. Те започнаха да се обвниняват взаимно във връзки с мафията и получаване на незаконни доходи от контрабанда. Каквато и да е истината, фактът, че хора, възприети от Запада като герои от постшеварднадското прочистване се обвиняват един друг в ужасни престъпления, трябва да изостри вниманието на западните държави при избора на герой в кавказката политика.
Западните коментатори днес упорито се придържат към опростенческата представа за Русия от времето на студената война и как тя притиска малката Грузия. Да не говорим, че всеки, който е наясно с манталитета на Кавказ знае, че държава, която си позволява да провокира жертви, от ръката на Големия съсед, може утре да стане също толкова отвратителна и по отношение на своите васали. Национализмът на малката държава едва ли може да се промени в милосърдие.
Най-лошото в случая е, че поддържаните от Запада програми по обучение и въоръжение в задния двор на Русия не съдействат за мира и стабилността, още повече, когато става дума за поддръжка на такива яростни и самовлюбени местни лидери като Саакашвили.
Самият Саакашвили пък приема от своя страна поддръжката на Запада като задължителна гаранция даже по време на криза, която бе провокирана от самия него и собствените му действия.
Допускам, че той е разчитал скъпоструващият нефтопровод, преминаващ през негова територия, заедно със съветниците от НАТО и войниците му, да успеят да предотвратят военната реакция на Русия по повод неговото нахлуване и агресия в Южна Осетия. Тези сметки на Саакашвили се оказаха катастрофално неверни. Ето защо въпросът сега пред Саакашвили е, дали е възможно да се ограничи конфликтът или ще бъде въвлечен Западът. Това очакване го довежда до отчаяние с неизвестността си и вероятността да бъде оставен сам.
Досега Западът оперираше с радикално различни методи при разкола на Балканите, където прозападни микродържави вече откриват свои посолства. В Кавказ, където границите разчертани от Сталин са считаха за неприкосновени - нещата са коренно различни.
На Балканите Западът поддържаше разпада на многонационалната Югославия, и това доведе до ситуация на признаване на Косово през февруари тази година. Щом такава малка страна като Черна гора, където властва мафията може да бъде призната от Запада, то защо проросийски настроените, непризнати държави да не могат да се стремят към независимост?
С извънредно сложния си национален състав, Грузия е като един "съветски съюз" в минимодел.
Западът с готовност призна правото на неруските републики на отделяне от СССР през 1991 година, какъв е смисълът тогава да се настоява негрузинците да останат в състава на микроимперията, която по волята на съдбата се оказа и прозападна?
Национализмът на другите народи може да се сравни с чужда любовна интрига или по-точно с кучешка свада, нещо, в което мъдрите хора не бива да се намесват. Войната в Кавказ никога няма да бъде просто и само кръстоносен поход на западни държави, а от друга страна - те нуждаят ли се изобщо от война в случая?"



Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви.
Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...
".
"Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система...

Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?"
"Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори".

Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин.
През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци.
"На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски.
В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!"
Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната.

А ето и отражението на войната в чуждата преса:

  • Март Лаар написа в "The Wall Street Journal" - "Няма разлика мажду хитлеровска Германия и сталинска Русия".

  • "Сблъсъкът в Грузия - урок за САЩ за ролята на Русия" - отбеляза и "The New York Times".

  • "Бъдещето на Саакашвили: избор между Международния трибунал и съдът на линча" - Регнум.

  • Саакашвили: "Русия води война в нас, на наша територия" - BBCRussian.

  • "И кой ще поиска да воюва с Русия?" - попита "Christian Science Monitor".

  • "Ако на Запада се наложи да избира между Москва и Тбилиси..." - "Le Monde".

  • "Ще разбере ли Запада, че мир не е възможно да се купи, търгувайки със суверенитета на уязвими държави?" - "The Washington Post".

  • "Малките войни имат една особеност - превръщат се в големи" - написа "The Times".

  • "Саакашвили реши, че САЩ му дадоха карт бланш" отбеляза "Liberation".

  • "Саакашвили отвори вратите на Ада" отбеляза естонското издание "Postimees" в публикацията си "Грузинското де жа вю".

  • "Обзървър"" - посъветва политиците - "Да оставим геополитиката и да помислим за хората".


Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие.

Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите


"Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й".
Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това.
Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът.

Владимир Путин и ситуацията


"Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ.
Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция."

*   *   *


Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война.
"Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили.
По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци...
Коментарът е излишен.
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Как продължи колебанието на Запада за урегулиране на конфликта?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
  • На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.
Следва продължение...
 

Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени  чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции.

Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си.

Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес.

Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.

Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика.

От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости.

„Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове.

В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите.

Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила.

Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?

Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „Уикилийкс” Джулиън Асандж по дело за изнасилване, съобщи Би Би Си тогава.

След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.

Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”.

Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”.

„... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция.

По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж.

Нито арестът, нито екстрадирането се случиха...

Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП.

„Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”.

Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани.

Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”.

Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен.

„Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент.

„Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN.

Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс.

Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат.

„САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП.

„Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”.

Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”.

„Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.

Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”.

САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак.

В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна.

Неласкави квалификации както за американските противници,

така и за съюзниците на САЩ

По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”.

В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории".

Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа".

Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре.

Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории.

В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман.

По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания.

Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си.

„Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф

На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.


Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът.

В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”.

Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации

Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”.

Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация.

САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство.

Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света.

Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН.

САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък.

Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни.

Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс".

Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс.

Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом

Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”.

От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон.

Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС.

„Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той.

Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация.

Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация.

На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ.

На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”.

Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”.

В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън.

Балканите в „Уикилийкс”

Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина.

Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната.

„Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи.

В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар.

„В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата.

Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън".

Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”:

На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО.

Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането.

Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи.

Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система.

САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни .

За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор.

Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика.

Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона.

САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи.

По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма.

Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери.

Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от  сайта"Уикилийкс" секретни документи.

Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс".

Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1223-podhodyt-na-moskva-tbilisi-i-vashington-kym-regionalnoto-statukvo-v-kavkaz

Войната на Грузия срещу Южна Осетия и АбхазияКакто е известно, отношенията между Русия и Грузия продължават да се намират в състояние на своеобразна студена война, в чиито рамки двете страни отстояват правата и интересите си по основните регионални проблеми. Така, грузинското ръководство, в характерната за него PR-форма, се стреми да привлече вниманието на западните си партньори към проблема за т.нар. „сепаратистки региони” (т.е. обявилите се за независими държави Абхазия и Южна Осетия) и „окупационната политика” на Русия на територията на въпросните региони. Периодично звучащите от Тбилиси декларации и PR-акции не могат обаче да прикрият реалните подходи на основните играчи към ситуацията в региона.

Руският подход

Русия продължава да акцентира върху необратимостта на появата върху политическата карта на Черноморско-Кавказкия регион на две нови държави, чиито народи са се възползвали от исконното си право на самоопределение и собствена държавност. На сегашния етап, руската позиция по отношение грузинско-осетинския и грузинско-абхазкия конфликт се заключава в признаване независимостта на Южна Осетия и Абхазия и оказване на сериозна помощ за изграждането на новите им държавни структури, дори ако (както например в случая с Южна Осетия) впоследствие народите им предпочетат да вземат други политически решения относно политическия си статус.

В принципния подход на Москва към необратимостта на новия южноосетински и абхазки политически статут извън рамките на държавния суверенитет на Грузия можахме да се убедим за пореден път на 7 май 2012, т.е. в първия ден от новия шестгодишен мандат на руския президент Путин. В издадения от него указ „Относно мерките за реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация” се съдържа препоръка към Министерството на външните работи „активно да съдейства за утвърждаването на Абхазия и Южна Осетия като съвременни демократични държави, укрепване на международните им позиции и гарантиране на сигурността и социално-икономическото възстановяване на двете държави”.

Впрочем, Русия не се задоволява само с издаването на подобни укази, формулиращи доктриналните външнополитически постановки, няколко месеца преди презентацията на новата версия на Концепцията за руската външна политика. Москва активизира контактите си на най-високо държавно равнище с Абхазия и Южна Осетия, което, в частност, намери израз в срещите на президента Путин с президентите на Абхазия и Южна Осетия, на 11 и 12 май 2012. Знаковият характер на тези срещи беше подчертан не само в разговорите между държавните глави на трите държави, но и на фона на руските планове за интеграцията на Абхазия и Южна Осетия в междудържавните структури, действащи в постсъветското пространство, и в навечерието на проведената в Москва на 15 май 2012 юбилейна сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан), посветен на 20-годишнината от подписването на Договора за колективна сигурност и 10-годишнината от създаването на самата организация.

Грузинският подход

Проамериканската политика на грузинския президент Михаил Саакашвили не му донесе очакваните политически резултатиВ същото време, на сегашния етап, външнополитическите действия на Грузия имат демонстративно-пропаганден характер, в чиито рамки в лексикона на управляващите в Тбилиси са се утвърдили такива стереотипни изрази като „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия” или „руският окупационен режим на грузинските територии”. Сегашните управляващи в Грузия прекалено често използва термина „окупация”, превръщайки го в една от външнополитическите си постановки, целящи да бъде убеден Западът в правото на режима да възстанови суверенитета си в „сепаратистките региони”. Разбира се, тези опити са напълно в прерогативите на Тбилиси, но истината е, че те не осигуряват на Грузия никаква реална полза, поне що се отнася до основната и цел – преразглеждането, от страна на заинтересованите играчи, на досегашните им позиции.

Южен КавказОсвен това, грузинското ръководство използва в дипломатическата си реторика по отношение на Русия понятия като „едностранна конструктивност”, с която се обозначават такива слабо значими на практика инициативи, като отмяната на визовия режим за руските граждани, при влизането им на грузинска територия. При това обаче, съзнателно се премълчава фактът, че в съответствие с грузинското законодателство, властите в Тбилиси могат да привличат към наказателна отговорност граждани на други държави, позволили си да посетят Абхазия или Южна Осетия без предварителното разрешение на грузинското Външно министерство. Между другото, тази санкция в грузинското законодателство произтича от един закон с много показателно наименование – „За окупираните територии”.

Интересно е да отбележим и, че грузинските власти започнаха да употребяват дипломатически клишета, като споменатата по-горе „едностранна конструктивност”, едва след като изминаха няколко години от разпалената от самите тях война през август 2008, завършила с поражението им. Когато въпросната „конструктивност” трябваше да се демонстрира на практика, а не само на думи, като не се допуска бомбардирането на мирно население (и то през нощта) или обстрелът с тежка военна техника на позициите на руските миротворци в зоната на конфликта, Тбилиси предпочиташе да използва друг тип реторика, наблягаща на „силовото възстановяване на конституционния ред на собствената си територия”.

В тази връзка, прагматична разсъждаващите грузински политици (най-вече от опозицията) с основание отбелязват, че „не може да се говори така с Русия” и, че „трябва да си знаем цената и мястото” (според бившия председател на грузинския парламент, а днес водач на опозиционното „Демократично движение – Единна Грузия” Нино Бурджанадзе).

Американския подход

Що се отнася до САЩ, те следват един по-скоро прагматичен курс по отношение на руско-грузинския спор, който обещава да се проточи. Прагматизмът на Вашингтон се изразява в изключването дори на намеци за евентуална конфронтация с Москва заради грузинските претенции спрямо Абхазия и Южна Осетия. Наистина, партньорските отношения с Тбилиси задължават Вашингтон и съюзниците им да призовават от време навреме Москва да преразгледа решението за признаване независимостта на бившите грузински автономни републики, както и да ограничи военното си присъствие в Абхазия и Южна Осетия. САЩ обаче не възнамеряват да отидат по-далеч от това, нито пък са склонни да прибягват до „окупационната реторика”, използвана от Тбилиси. Тоест, опитват се да действат рационално. Във Вашингтон са съвършено наясно, че една държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена суперсила, никога няма да се откаже от взетото решение по такъв принципен въпрос, като признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен това американците разбират, че призивите към Москва да премахне руските военни бази на териториите на двете нови кавказки държави нямат шанс за успех, предвид сегашния баланс на силите и влиянието в региона. Прагматизмът на САЩ цели реализацията на собствените им интереси за създаването в Южен Кавказ на постоянен фактор на дразнение за Русия, без обаче да бъде провокирана руската страна да използва силови методи за премахването на въпросния фактор. Американците много сериозно инвестираха (както във външнополитически, така и в чисто материален план) във формирането на „грузинския фактор”, като постоянен дразните на Русия, за да преразгледат този си подход, без да получат равностойна (или близка до това) компенсация в региона. Именно това, на практика, обяснява и активната PR-кампания на грузинския режим по руското направление. Евроатлантическите партньори възлагат на сегашното управление в Тбилиси задачата да действа като дразнител на Москва и цялата външнополитическа реторика, както и конкретните действия на кръга около президента Саакашвили са подчинени на тази задача.

Прагматизмът на САЩ изпъква и в контекста на категоричния отказ на официален Вашингтон (поне на сегашния етап) да подкрепи грузинските опити за ускоряване евроатлантическата интеграция на страната и очертаването на каквито и да било конкретни срокове за това. Това неведнъж беше заявявано от САЩ на грузинското ръководство, но очевидно обстоятелствата изискваха публичното акцентиране на американската позиция и тъкмо това обяснява недвусмислените изявления по този повод на редица представители на Държавния департамент, направени само няколко дни преди поредната среща на НАТО в Чикаго. САЩ не са готови да обсъждат конкретни срокове за присъединяването на Грузия към НАТО, но ще продължат да подпомагат Тбилиси в усилията му да покрие критериите за членство в пакта, както заяви на 10 май 2012 в Комисията по външна политика на Сената помощникът на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън. Той напомни и за предишните изявления на американската администрация, че на срещата на НАТО в Чикаго (на 20-21 май) няма да се обсъжда членството на Грузия в Алианса.

Заключение

Общата схема на руско-грузинското взаимно противопоставяне в региона и на заинтересованото участие на САЩ, като ангажиран наблюдател, преследващ собствени геополитически интереси в Черно море и Южен Кавказ, може да се сведе до запазването на статуквото, установено в резултат от военната ескалация в региона през август 2008. Нито Русия, нито САЩ са склонни към реално преразглеждане на това статукво, тъй като са наясно за несъизмеримо по-големите рискове от подобно преразглеждане, в сравнение с потенциалните външно- и военно-политически печалби, което то би могло да им донесе. На практика, Русия няма да спечели кой знае колко от евентуална промяна в баланс на силите и влиянието в региона, макар да е очевидно, че оставането на власт на сегашните откровено антируски настроени управляващи в Тбилиси няма как да не поражда раздразнение в Москва.

На свой ред, САЩ в още по-голяма степен не са заинтересовани от преразглеждането на статуквото в северната част на Южен Кавказ, защото то би могло до доведе пълния провал на възприетия от тях курс към изграждането на линия, ограничаваща руското влияние в зоната между Черно и Каспийско море (Румъния и Турция – Грузия - Азербайджан) и загубата на инвестираните в „грузинския фактор” външнополитически и финансов капитал.

-----------------------------------------------------

* Авторът е известен арменски геополитически експерт

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира
  • "Първо. Да не се прибягва към използване на сила.
  • Второ. Окончателно да се прекратят всякакви военни действия.
  • Трето. Свободен достъп за хуманитарна помощ.
  • Четвърто. Въоръжените сили на Грузия да се завърнат към изходните си позиции.
  • Пето. Въоръжените сили на Руската федерация да се изведат на линията, предшестваща началото на бойните действия, като до създаването на международни механизми, руските миротворчески сили да приемат допълнителни мерки за сигурност.
  • И шесто. Поставяне на начало на международното обсъждане на въпроса за бъдещия статут на Южна Осетия и Абхазия, и пътища за обезпечаване на тяхната безопасност.
В случай, че грузинската страна е реално готова да подпише и действително да изведе войските си на изходни позиции, ще се изпълни това, за което се говори в упоменатите по-горе принципи, то пътят за нормализиране на обстановката в Южна Осетия е открит. "На ход е Грузия" - е отговорил Медведев.
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл.
"Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата.

Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев.
На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор.

"Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев.
"До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози.
Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден.
"Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има.

Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава!
Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти.
Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев.
"Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия."
Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение.
Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози.

Саакашвили промени договореностите


На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия.
Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема.
Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни.
Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски.
"Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич.
Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали.
Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша."
Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид."
Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО.
"На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия.
Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС.
Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости.
Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони."
"Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида.
Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори.
"Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс".

"След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават.
Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той.
"Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън".
Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс.
Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС.
Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване.

Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия.
Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски!
На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент!
Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира.
Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици.

Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
  • Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...


На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

 

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления.

Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.

Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.


Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.

Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.

Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни.

Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.

Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.

По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости.

РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.

Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.

Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.

Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан.

Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.

Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на ООН, създадена за наказване на военнопрестъпниците, извършили престъпления срещу човечеството, по време на войните в бивша Югославия.

Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово.

Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел.

В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ.

Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата.

 
Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
  • „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
  • интегрирайки се в
  • „Неоосманската доктрина” на Турция
  • и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
  • „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1222-paskal-bonifas-amerikanskata-sistema-za-pro-protivorechi-na-ideqta-za-sdyrjaneto

Паскал Бонифас, известен френски геополитикАмериканската система за противоракетна отбрана (ПРО) ще доведе до възобновяването на надпреварата във въоръжаването, твърди в един от последните броеве на Le Nouvel Observateur (1) известният френски геополитик Паскал Бонифас. Авторът, който е директор на Института за международни и стратегически изследвания (IRIS) в Париж, е познат у нас като автор на издадената в България преди няколко години книга „Съвременната геополитика”.

Според Бонифас, на срещата на НАТО в Чикаго (20-21 май 2012) са били дискутирани стари проекти, чието начало можем да открием още през 60-те години на миналия век. Тогава Москва и Вашингто създават системи за прехващане на балистични ракети на противника (АВМ), от които обаче се отказват след сключването на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (САЛТ-1) през 1972 заради огромната цена, свързаните с тях опасности и нереалистичността им, като цяло. Същия проект беше реанимиран през 80-те години от американския президент Роналд Рейгън, под названието „стратегическа отбранителна инициатива”, придобила впоследствие популярност като „звездни войни”.

ПРО на САЩВ края на 90-те години пък,т.нар. „отбранителни ракети” трябваше да се противопоставят на севернокорейската заплаха. Според професор Паскал Бонифас, сегашната американска идея за защита от евентуална иранска ракетна атака поражда много въпроси, а недостатъците и натежават над предимствата от нейното създаване.

„Истината е, че тази програма на САЩ означава възобновяване на надпреварата във въоръжаването и е безполезна, скъпоструваща и опасна – подчертава авторът в статията си в Le Nouvel Observateur – Тази система влиза в противоречие с идеята за сдържането, тъй като изхожда от презумпцията, че заплахата от предприемането на ответни действия е неефективна, в качеството си на средство за сдържане на потенциалния противник, и затова се налага да се създават системи за прехващане на ракети и защита”.

„Противоракетният щит никога няма да бъде абсолютно надежден. За да имаме пълна гаранция, трябва да сме сигурни, че нито една ракета на противника няма да го преодолее. От друга страна, откъде накъде Иран би изстрелял ракети срещу европейската или американската територия? Това би било самоубийство, имайки предвид възможните ответни мерки от страна на Запада – подчертава Паскал Бонифас – Целта на иранските лидери не е да загинат като мъченици, а да останат на власт, колкото се може по-дълго. Нима наистина се налага да се ангажираме с толкова скъпа и ненадежда програма, която при това отново ще породи напрежение в отношенията ни с Русия? По този въпрос не си струва да следваме сляпо онези кръгове в САЩ, които заиграват със страховете на хората, а трябва да разсъждаваме стратегически и да осъзнаем, че няма никакъв смисъл да работим за интересите на американския военно-индустриален комплекс”.

Бележки:

1.Виж http://leplus.nouvelobs.com/contribution/552634-un-bouclier-antimissile-contre-l-iran-un-systeme-contraire-a-l-idee-de-dissuasion.html

* Българско геополитическо дружество

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 13 август
Грузия, война С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.

Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна.

Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно.
Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт.
Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко.
Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам.
Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи.
Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях:

Жертви, помощи, бежанци, реакции

Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.
Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска.
Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози.
След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях."

Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта.
Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов.
Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата."
Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им.

Разследването, разрухата, възстановяването

"Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин.

"Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт."
При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени.
Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее."
Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец".

Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия

Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008.

"Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети."
"Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят."
Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад.
Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът.
Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал".
В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война."
Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса."

В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата.

В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия.
Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна".
Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО.
На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война.

"Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия".

24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт.

Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс.
"Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости.

Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава...

Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.
В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му.
Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции.
Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов.

"Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население."
В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията.

Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш

Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.
Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия.

Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи.
"Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали.
Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ.
"В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница.

Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти.

Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
  • Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?
  • Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
  • Още за жените, децата и старците в тази война
  • Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
  • Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...
Следва продължение...
 

Електронното издание abcnews.go.com/

На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти  в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември.

Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

Сайтът на "Ал Джазира"

Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен.

“Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.

Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан.

Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата.

По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан.

С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.

"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама.

Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година.

Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?!

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г.

По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви.

Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията.

Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите.

Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда!

При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си.

Кристиян Аманпур чете новината по abc.news

Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .

Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.

При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място.

Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП.

Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа.

Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран.

Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно.

Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията.

Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници.

Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва.

Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи.

За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс.

В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан  на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение.

Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор.

Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен.

Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините.

Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година.

Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки.

Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани.

Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.

Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.

По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца.

Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт.

Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта.

Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара!

Сайтът Медияпул публикува следното:

“Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ.

Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан.

От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно.

Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес.

Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен.

Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”

 

Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“

Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възторжени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица.

Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият.

В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори.

Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!”

Сбогом, демокрацийо! Амин!

————————————

Дуайт Айзенхауер:

„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“

Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу…

————————————

Прочетено във в. „Индипендънт”

Цената на новата демокрация?

„Голдман Сакс“ завладява Европа

Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.

Марио Монти

Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“.

Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия.

Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той.

Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“.

Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането.

По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти.

Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“.

Брокерите на банката разработиха  редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.

„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“.

Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“.

Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

„Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън.

Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1178

ПалестинаКакто е известно, САЩ и в миналото са предприемали опити за създаването на палестинска държава, затова, анализирайки тези опити в техния достатъчно широк диапазон, можем да отбележим, че независимо от различните подходи на Вашингтон към решаването на този проблем, американците винаги са били наясно, че създаването на палестинска държава е най-ефективното решение на проблемите пред САЩ в региона. В същото време, не решаването на този въпрос е фактор както на американската, така и на арабската политика.

Предишните опити за разрешаване на проблема

През предишния период на по-сериозни опити за разрешаване на палестинския проблем (1998-2000), които бяха предприети от администрацията на Бил Клинтън, на практика, беше разработен американско-израелски план за създаването на палестинска държава. Тя трябваше да представлява разпокъсано държавно образувание, разделено на четири обособени части, без да включва Йерусалим и без да разполага с каквито и да било сериозни водни източници и материална база за съществуването си. Американците и израелците залагаха на това, че палестинците постепенно ще се приспособят към пространството, включено в границите на автономията и с фактически оформилите се васални отношения с Израел.

Стената на плачаВъпросната „държава” включваше три анклава на Западния бряг и сектора Газа, в които живеят над 3,4 млн. души от общо 4,2 млн., живеещи на цялата територия на Палестина – т.е. в Израел и в автономията. Американско-израелските планове предполагаха и връщането в Палестина на не повече от 50 хиляди палестински бежанци, в рамките на определен период от време. Основните източници но вода, т.е. Тивериадското езеро и другите водоизточници, оставаха под контрола на Израел. Предвиждаше се палестинската държава да няма правото да разполага с пълноценни въоръжени сили, а само с въоръжена гвардия. На територията на предполагаемата палестинска държава не можеха да се заселват по-значително количество бежанци. В резултат от това, Палестинската държава би се оказала обречена на икономическа, а след това и на политическа интеграция с Израел, а населението и щеше да продължи да изпълнява ролята на източник на работна ръка за израелската държава. Освен това, арабският и ислямският свят биха загубили интереса си към нея, в качеството и на авангард, отстояващ мюсюлманските интереси в Йерусалим.

Ивицата ГазаСегашната администрация на Барак Обама, в която присъстват доста от хората на Клинтън, които няма как да бъдат подозирани в антипатия към Израел, вече е на финалната права на процеса по създаването на арабска държава в Палестина. Във всеки случай, водачите на палестинската автономия и мнозина други палестински политици, както впрочем и Израел, никога досега не са изглеждали толкова сигурни в тези намерения на САЩ. Впрочем, въпросните намерения бяха декларирани и от Джордж Буш-младши през 2001, непосредствено след влизането му в Белия дом. Предложението на Буш за създаване на „временна” или „преходна” палестинска държава дори бе изтълкувано навремето като опит за промяна в политиката на САЩ, в посока към нейната активизация и отказ от предишните „изолационистки” намерения на републиканската администрация. В същото време, това предложение потвърждаваше обявеният преди това от Белия дом курс към максимално дезангажиране от решаването на регионалните конфликти, ако те пряко не касаят американската национална сигурност. Въпреки че е доста трудно да вместим политиката на държава като САЩ в някакви тесни концептуални рамки, както и, че Съединените щати трябва активно да участват в световната и регионална политика, независимо от това коя е управляващата партия, все пак администрацията на Буш-младши поне първоначално показваше принципно отношение към външнополитическата стилистика, опитвайки се демонстрира традиционния републикански изолационизъм по много регионални проблеми. Следвайки този подход, САЩ се отказаха от концептуалните постановки на администрацията на Клинтън, т.е. отказаха се да станат активен участник в процеса на урегулиране, поемайки на практика цялата отговорност за резултатите от него. Вместо това Вашингтон даде възможност на Израел и палестинците сами да стигнат до някакво споразумение в резултат от продължителната и непродуктивна въоръжена конфронтация и ограничавайки американското участие до минимум.

Този подход трябваше да „освободи” САЩ от отговорността за развиващите се процеси, което пък да намали напрежението между Вашингтон и арабските държави. Предложенията на Буш-младши за „временната” палестинска държава целяха и създаването на по-благоприятни условия за бъдещата война с Ирак. Съзнавайки несъвместимостта на временните формати с политическата сложност на палестинския и иракския проблеми, САЩ не разглеждаха палестинския проблем, като ключов ограничител в реализацията на операцията им срещу Ирак. В случая, Вашингтон целеше създаването на нов политически фон, позволяващ въвличането на мнозинството арабски страни, европейските държави и Русия в съвършено безперспективния, нереалистичен процес на урегулиране, който обаче трябваше поне частично да намали напрежението в региона и враждебността на арабите към САЩ.

Тези подходи напълно устройваха Израел, който, на практика, получи възможност да продължи реализацията на плановете на Ариел Шарон в Палестина, свеждащи се до максимално ограничаване мощта на въоръжените палестински формации и тяхната инфраструктура, стимулиране масовата емиграция на палестинците и, в крайна сметка, склоняването на палестинската общност към сътрудничество с Израел. Неслучайно, предложението на Буш-младши беше предварително съгласувано с Шарон, а лансирането му стана възможно едва след като САЩ потвърдиха гаранциите си за сигурността и запазване военно-техническото превъзходство на Израел в региона. Това предложение показваше, че Вашингтон продължава да не гледа по един и същи начин на отношенията си със Израел и на тези с арабските държави и смята Израел за свой приоритетен геостратегически партньор в Близкия Изток.

След известното объркване, настъпило в еврейската общност в САЩ след трагичните събития от 11 септември, тя отново мобилизира значителните си лобистки възможности и изигра важна роля за приемането на въпросното решение от Буш-младши. Освен това, президентът не искаше да влиза в безпричинна конфронтация с еврейската общност, помнейки че навремето това имаше негативни последици за политическата кариера на баща му – президентът Буш-старши. И все пак, не еврейското лоби изигра основната роля за инициативата на Белия дом по палестинския въпрос, а ред други причини. Въпросното предложение на Буш-младши доста преди това и достатъчно детайлно беше осмислено и анализирано от водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ и не представляваше някакъв принципно нов и оригинален подход.

По същество, цялата политика на администрацията на Буш-младши през 2001-2002 беше насочена към реализацията именно на този подход. По-нататъшната американска политика, на практика, способства за забавянето на процеса на палестинското урегулиране, но след като вече бяха преминати всички възможни етапи, на президента Барак Обама се наложи да довършва несвършената от предшествениците му работа.

Защо Обама иска палестинска държава

Несъмнено политиката на Обама използва вече натрупания опит по урегулирането на палестинския проблем на администрациите на Клинтън и Буш-младши. Обама и американските демократи, като цяло, са напълно наясно, че създаването на палестинска държава с приемливи граници, територии и на приемливи политически условия е единствения изход от създалата се ситуация, която може да доведе до катастрофа в отношенията между САЩ и ислямския свят. При това, най-радикално настроени за бързото решаване на палестинския проблем са не толкова арабите, колкото съвсем други държави, които имат определени трудности в отношенията си с арабския свят, т.е. Иран, Пакистан и Турция. От времето на Никсън и Кисинджър (чиято политика доведе до помиряването на Египет и Йордания с Израел, като Тел Авив се съгласи на сериозни – най-вече териториални, отстъпки към Кайро) насам, САЩ за първи път оказват толкова силен натиск върху еврейската държава, особено по въпроса за изграждането на нови израелски селища, чието решаване е сред най-важните предварителни условия за създаването на палестинска държава. Следва да отбележим, че мнозина приятели на Израел и САЩ, представляващи влиятелни обществени групи и организации, включващи привърженици както на Демократическата, така и на Републиканската пария, заемат по палестинско-израелски проблем позиция, предполагаща значителни отстъпки от страна на Израел и създаването на палестинска държава.

Известно време изглеждаше, че политиката на Барак Обама се базира на стремежа проблемът да се реши, без да се отчитат интересите на онези, които традиционно се ползват с подкрепата на американските лобита, и затова е обречена на провал. Впрочем, възможно е тя наистина да бъде провалена, или заради действията на Израел, или пък на арабите и техните партньори, но истината е, че сегашната американска администрация е по-твърдо настроена от предшествениците относно необходимостта проблемът най-сетне да бъде решен. При това, не си струва да търсим в палестинската политика на Обама аналогии с политическите подходи на Клинтън или на Буш-младши, защото такива просто няма. САЩ са твърдо настроени да решат проблема и да създадат палестинска държава. От друга страна, на власт в Израел са ако не радикално, то умерено консервативни, по отношение на външната политика, сили. Съчетанието между двама такива политици, като Бенямин Нетаняху и Авигдор Либерман, въплъщава позицията на израелските „реалисти”, които са убедени, че този процес няма да гарантира мирното съществуване на Израел. Тези сили не са склонни да допуснат нито спирането на процеса на колонизация на Палестина от еврейските заселници, нито създаването на пълноценна палестинска държава. Израел обаче може да избегне последиците от палестинската политика на Обама само по два начина – или в резултат на война (при това, на мащабна война), която радикално да промени етническата карта на Палестина, или вследствие смяната на властта във Вашингтон.

На свой ред, администрацията на Обама вероятно смята, че в резултат от промените в хода на т.нар. „арабска пролет” (особено ако, след либийския, падне и режимът в Сирия) САЩ са постигнали оптималните рамки във взаимодействието си с арабските държави и по-нататъшното сближаване с тях едва ли е възможно. В момента, единственият сериозен проблем за Вашингтон в региона си остава Иран. В същото време, самата идея за евентуална атака срещу Иран изключва възможността за сериозно понижаване градуса на напрежението в Близкия Изток, не е реално да се разчита и, че арабските държави биха склонили да сътрудничат със САЩ за реализацията подобна операция. Навремето те направиха максимално възможното, като се отказаха да участват в антииракската коалиция, но в същото време не подкрепиха и Ирак, т.е. на практика одобриха намерението на САЩ да осъществят военна интервенция срещу тази страна. Евентуални допълнителни отстъпки от страна на САЩ към арабските държави, без решаването на палестинския проблем, изглеждат безсмислени и само отслабват позициите на Израел. Тоест, това не само че не открива пред американците някакви нови стратегически перспективи, но и вреди на военно-политическия потенциал на Израел, води до дестабилизирането на израелското общество и до ръст на антиамериканските настроения в страната, както и в цялата еврейска диаспора по света. Затова, за да могат да продължат да подкрепят Израел и занапред и, в същото време, да решат проблемите си с арабите, Съединените щати трябва да създадат някаква палестинска държава и, както се надяват във Вашингтон, по този начин да сложат точка на проблема.

Както е известно, през цялото управление на предишната американска администрация, водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ, както и мнозина видни политолози и наблюдатели в американските и европейски медии, се отнасяха доста скептично към ползата от подобни инициативи. В момента обаче, водещите американски партньори несъмнено подкрепят курса на Обама, макар да не демонстрират особен ентусиазъм по този повод. Междувременно, американската администрация проведе достатъчно широки консултации с европейските държави и Русия, опитвайки да си осигури безусловната им подкрепа и, в общи линии, действително я получи, макар че не всички сили в Европа са заинтересовани от урегулирането на палестинския проблем на всяка цена и под каквато и да е форма.

Заключение

В основата на предложението на Обама е концептуалната постановка за принципната невъзможност за осъществяване на диалог или установяване на отношения с организации, държави и политици, изповядващи или практикуващи, екстремизъм, радикализъм и тероризъм. А имайки предвид огромния потенциал от екстремизъм в Близкия Изток, пред САЩ стои трудната задача този потенциал постепенно да бъде намален и в крайна сметка ликвидиран. Американците се сблъскаха с проблемите, породени от екстремизма и радикализма в Афганистан, което беше важен урок за тях, демонстрирайки опасността и безперспективността на сътрудничеството с политически движения и режими, разполагащи с независими от Западната общност източници на финанси и въоръжение. Затова борбата с тези явления придобива огромно значение за САЩ. На този фон, дори толкова сложни и мащабни проблеми, като палестинския, придобиват съвършено локален, частен характер. Именно това, т.е. локализацията на подобни проблеми, които не са свързани пряко с проблемите на националната сигурност на САЩ, е една от задачите на американската външна политика. Нещо повече, Вашингтон се опитва, поне донякъде, да прехвърли част от бремето на отговорността за този тип проблеми на европейските си съюзници и на арабските държави. Идеалният вариант за САЩ би бил максималното локализиране на палестинския проблем и свеждането му до нивото на израелско-палестинските отношения, на фона на съвършено безсмислените, при това положение, действия и ангажираност на европейците, арабите и, може би, на Русия.

---------------------------------------------------------------

* Авторът е ръководител на Аналитичния център „Кавказ” в Ереван, Армения

 

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.

Бразилска пословица

Продължение от 14 август



Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите."

За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли?
Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде.

Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия.
Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи".
Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат

Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията.
Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него.
Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия!
Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати.
На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно.

Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите".
В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне!
В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал...

Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри.
"Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание.
"Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря.
Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива.

Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им.
Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност.
Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ.
Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс.
Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос.
Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент.
Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота.
Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн.
В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим".
В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници.
Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия.
"В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости.
"Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия.
"Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък".

Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник.
Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер.
Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл.

Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ.
Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе.

Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца.
"Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва:
"Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!"
Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното.
И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!"
Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август.
Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си.

В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала.
"Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!"
Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението.
На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли...

"Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили".
Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
  • Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
  • Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
  • Има ли интереси Русия в Кавказ?

Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни.
Край

 
Димата Руснака бил американски гражданин

Биволъ.бг

Сайтът е получил изключителните права да публикува секретните грами на американските дипломати от Уикилийкс

В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [05SOFIA766] посланик Джеймс Пардю се безпокои от предстоящото спиране на финансирането от САЩ за реформата в българската съдебна и правоохранителна система. Пардю предлага програмата за съдействие от САЩ да продължи и изтъква няколко аргумента за това.

Българската криминална дейност вече има директно и нарастващо отражение върху САЩ, което ще продължи след присъединяването. Българската организирана престъпност оперира в САЩ в няколко сфери: трафик на дрога, трафик на хора и проституция.

Част от българския бизнес, който е свързан с организираната престъпност и с прането на пари също проявява активност в САЩ. Високопоставени бизнесмени, за които се смята, че са продължение на българската организирана престъпност и индивиди, за които има данни, че са на водещи позиции в българската мафия непрекъснато търсят начин да влязат легално в САЩ - подчертава Пардю.

Не е сигурно, че след 2007 г. ЕС ще е чувствителен към американските интереси в сферата на престъпността. Присъединяването не е панацея и реформите трябва да продължат, смята посланикът.

Той изтъква, че над 30 поръчкови убийства са извършени за последните две години, а властите показват слаби възможности за намеса. Двама от убитите са американски граждани: Илия Павлов и основателят на СИК Димитри Минев (Димата Руснака).

Информация от институционален източник, че Димитри Минев е гражданин на САЩ не беше излизала досега в публичното пространство.

Представители на посолството настойчиво са притискали българското правителство да вземе мерки, а посланикът публично е изказвал притеснения за слабостите на българската правоохранителна система и е критикувал прехвърлянето на отговорността за провалите между полицията, съда, разследващите и прокурорите.

Шест години по-късно и три години след ефективното членство на България в ЕС, критиките към България продължават да са същите. Тази седмица в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС остро критикуваха България и Румъния за несправяне с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.

През юли 2005 посланик Пардю изпраща много подробен доклад за основните фигури на българската организирана престъпност. Няколко години по-късно подобен доклад изпраща и временно управляващия посолството на САЩ в София посланик Джон Ордуей.

До този момент нито един от големите босове на организираната престъпност изброени в доклада на Пардю не е в затвора. Нещо повече, одиозни фигури като босовете на ТИМ и Васил Божков - Черепа се радват на държавни протекции и са недосегаеми за правосъдието. Фирмите на Васил Божков директно усвояват пари на европейските данъкоплатци, получавайки обществени поръчки в строителството на пътища, което е финансирано от Европа, а фирмите на ТИМ осъществяват общи проекти с европейски грандове като Луфтханза и Фрапорт.

----------------------------------------------

Няколко изречения за коментар

Не само Димата Руснака е имал чуждо гражданство и любимецът на американското посолство днес, министър Цветан Цветанов би следвало да знае това.

Интересно защо никой не пише за един друг чужд гражданин - Н. Г., който е гражданин на Франция 4 също е любим на американската администрация, тъй като получава съдействие в износа на оръжие?

Този "французин" се превърна в класика на прехода, тъй като стана любим на всички правителства - но никой не пише за това, освен в началните материали, които публикуваха "Гардиан", "Телеграф" по грами на WikiLeaks...

"Хроники"

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1206

Известният американски политолог и специалист по международни отношения Арън Фридбърг е роден през 1956. Завършва Харвардския университет, а от 1987 е преподавател в Принстънския университет, където става професор през 1999. През различни периоди е член на Норвежкия нобелов институт и председател на Националното бюро за азиатски изследвания..

През 2003-2005, професор Фридбърг е съветник по националната сигурност към кабинета на американския вицепрезидент Дик Чейни. През 2006 е назначен в Консултативния съвет за прокарване на демокрацията към държавния секретар на САЩ.

Автор е на книгите „Ослабеният гигант: Британия и нейния упадък” и „В сянката на гарнизонната държава: американската голяма стратегия през студената война”. В последния си труд „Китай, Америка и битката за власт в Азия”, Фридбърг твърди, че САЩ не са в състояние да реагират достатъчно бързо на китайския възход, както и, че Пекин използва икономическото сътрудничество с Вашингтон за да укрепи своята стопанска и военна мощ, като целта е постигане на превъзходство в Азия.

Китайска опера, оцеляла през вековете

- В последната си книга, посветена на отношенията между САЩ и Китай, лансирате понятието congagement (съчетаващо думите containment, т.е. „сдържане”, и engagement, т.е. „взаимодействие” – б.р.). Бихте ли обяснили, какво точно имате предвид?

- Всъщност, това понятие беше лансирано от Залмай Халилзад (бивш посланик на САЩ в Афганистан – б.р.). Наистина думата не е много благозвучна, но отразява същността на реалната стратегия на САЩ през последните две десетилетия. Основната идея е, че следва да продължим политиката, съчетаваща двата елемента: взаимодействието (дипломатическо и икономическо) и, в същото време, дори не толкова „сдържането” (като това по време на студената война), колкото „балансирането”, т.е. работата по поддържане на такова силово равновесие в Източна Азия, което е благоприятно за Америка и съюзниците и.

В книгата си пиша за това, как тези два елемента се развиваха паралелно след края на студената война. Разположихме голямо количество войски в Тихоокеанския регион, укрепихме отношенията с традиционните си съюзници, като Япония и Южна Корея, а от 90-те години започнахме да формираме квази-съюзи с други държави, споделящи загрижеността ни по отношение на Китай. Тази американска стратегия има органичен характер: нейните два основни елемента се развиха отделно един от друг, но с течение на времето се преплетоха. В същото време съществува сериозен проблем относно точната и правилна пропорция, в която следва да се съчетаят тези два елемента.

- Как САЩ успяват да намерят правилния баланс в тази политика? Как следва да действат за да не провокират Китай?

- Всъщност, всеки стратег би следвало да си зададе въпроса: ако може обективно да се формулира идеалната политика, каква трябва да бъде тя?. В същото време обаче, той следва да е наясно, че вътрешните политически процеси могат да дебалансират и най-идеалната стратегия и то по много вреден и дори опасен начин. Според мен сме длъжни да продължим взаимодействието си – което, в общи линии, е много позитивно – но е необходимо да усилим ролята на противовеса в тази стратегия.

Китай - древност и съвременност в едноАмериканските стратези започнаха сериозно да разсъждават, как точно да направят това на границата между миналия и сегашния век. В книгата си цитирам четиригодишния преглед на отбраната от 2001, който трябваше да бъде публикуван скоро след 11 септември. В общи линии, той беше посветен на променящото се положение на САЩ в света, като в него голямо внимание се отделяше на предизвикателството, отправено от Китай. Според мен обаче, събитията от 11 септември промениха визията и отклониха вниманието ни от този задълбочаващ се проблем.

Правителството на САЩ отново започна да го разглежда сериозно в края на първото десетилетия на ХХІ век, само че тогава се случи друго неочаквано събитие – кризата от 2008, което отново затрудни мерките за съхраняването на благоприятния за Америка военен баланс. Междувременно, Китай непрекъснато укрепва във военно отношение, което е открито предизвикателство към американската позиция и съюзите, подкрепяни от САЩ.

Затова следва да укрепваме нашата страна в силовия баланс, тъй като китайците не спират за укрепват своята. Това е динамичен процес, в чиито рамки се налага да уравновесим мерките, които те предприемат, в името на стабилността и ограничаване на рисковете от неправилни оценки и конфликт.

Ако ме питате за влиянието на вътрешната ни политика върху стратегията на САЩ, лично аз съм загрижен по-скоро от обратното: тревожа се, че правим твърде малко за да поддържаме баланса и, че вътрешните ни политически процеси усилват тази тенденция. При всички случаи взаимодействието е по-лесно, отколкото уравновесяването. Още повече, че политиката на взаимодействие с Китай се ползва със сериозна подкрепа в деловите, академичните и дипломатическите кръгове.

Всички те подкрепят политиката на взаимодействие както по съвсем разбираеми стратегически причини, така и (в някои случаи) водени от тясно користни интереси, защото да си привърженик на взаимодействието обикновено се оказва по-изгодната позиция. От другата страна на това „уравнение”, не можем да открием кой знае колко привърженици на балансирането както в правителството на САЩ, така и извън него.

Междувременно, през последните 15 години Китай направи много за да разработи стратегия за успешно противодействие на нашите възможности. Китайците създадоха сравнително евтини асиметрични отговори на американската мощ. Те действаха умно и днес възможностите им са достигнали ниво, при което вече представляват сериозно предизвикателство към нашите позиции и провокират сериозни въпроси относно адекватността на сегашната ни доктрина.

Дискусията за т.нар. въздушно-морска война представлява началото на наистина мащабен отговор на Департамента по отбраната на китайските действия. Налага ни се наново да обмислим основите на военната си стратегия и този процес едва започва.

- Как влияе несигурността в американската икономика на страха, който изпитва Вашингтон от възхода на Китай? И дали загрижеността на САЩ от китайската военна мощ не е просто отражение на страха им от нарастващата икономическа мощ на Пекин?

- Сред известна част от американски елит е налице тенденция, без да се мисли, да се противодейства на всяка политика, която, според тези хора, би могла да разгневи Китай. Тоест, те се противопоставят на онова, което, според тях, би навредило на политическите ни отношения с Пекин, включително на някои мерки, които според мен следва да предприемем за да съхраним благоприятния за Америка силов баланс с Китай.

Връщайки се към въпроса ви, дали не се страхуваме да изгубим позициите си в света и дали не реагираме прекалено остро, водени от този страх, струва ми се, че потенциално подобен проблем действително съществува. Все пак, повече ме безпокои това, че загрижеността ни от китайските успехи на икономическия фронт е много по-силна и при това е по-зле обоснована, отколкото загрижеността ни от случващото се на стратегическия фронт. Политическата реклама в хода на изборната кампания през 2010, представяща Китай като нещо подобно на Япония от 80-те години, е добър пример за това.

Ако американската икономика продължи да нараства с 1,5% годишно, при запазване на сегашния висок процент безработица, още повече американци ще започнат да се страхуват от Китай, но не заради това, от което наистина би трябвало да се боим, и да тласкат правителството към провеждането на безполезна и дори вредна политика. При подобно развитие, това действително би могло да се превърне в проблем. При всички случаи, протекционизмът не е решение на икономическото предизвикателство, отправяно ни от Китай.

Лично аз виждам проблема по-скоро в стратегическата част на американско-китайския баланс. Да, действително следва да подредим собствения си дом, да балансираме бюджета, да харчим повече средства за научно-изследователски и опитно-конструкторски дейности и т.н. В същото време обаче, Китай още в съвсем близка перспектива ще се превърне в много сериозно военно предизвикателство за Америка.

Разбира се, не бива да изпадаме в паника и да преувеличаваме китайските възможности, но следва много сериозно да се замислим как да отговорим на нарастващата мощ на Китай. Виждам, в частност, че загрижени от все по-увереното поведение на Пекин през последните години и неговите дългосрочни намерения, другите азиатски държави много внимателно следят, как точно ще реагират САЩ.

Отговорът на този въпрос засега е неясен. Според мен, ни е необходим скъпо струващ и потенциално труден за самите нас отговор, тъй като в противен случай азиатските лидери ще се изкушат да преразгледат ползите от съюза си със САЩ. Навлизаме в много важен период. Очевидното предизвикателство от страна на Китай е отправено в момент, когато Америка трудно би могла да му отговори адекватно. Укрепването на китайската военна мощ и нарастващото самочувствие на Пекин съвпадат с период, в който собствените ни действия са затруднени от икономическата ситуация и войните, в които САЩ се забъркаха, далеч от своите граници. Въпреки това, при всички случаи бих предпочел да играем със собствените си, а не с китайските карти.

- Защо, според Вас, американците следва да се безпокоят за „активите” си в Тихоокеанския регион?

- Способността на САЩ да използват военна сила далеч от своите граници е от ключово значение за нашите съюзи. Развитието на китайските възможности може да неутрализира или значително да намали ползата от разположените извън страната американски военни контингенти и по този начин да ерозира вярата в съюзническите ни задължения. Защо трябва да се съобразяваме с това? Ами защото Азия вече се е превърнала в най-бързо развиващия се икономически регион на планетата. Там имаме приятели и съюзници, които подкрепяхме през последните 50-60 години, и присъствието ни се основава на политическите ни съюзи с малка група азиатски държави. Мощта ни в региона силно зависи от нашите отношения с Япония, Австралия, Южна Корея и някои други страни. Ние сме им необходими, те ни предоставят бази, благодарение на които поддържаме мощта си. Бихме могли да действаме и от разстояние, например от Хавайските острови и Гуам, но ако наистина искаме да играем важна роля в Източна Азия, се налага да присъстваме на място. В случая, едното подкрепя другото: за да присъстваме са ни необходими съюзи, а за да съществуват съюзите е необходимо да присъстваме в Азия.

Опасявам се, че ако военните ни позиции в региона бъдат ерозирани, съюзите ни ще отслабнат. Защото тези съюзи се базират на обещанията да защитим другите участници в тях и навремето те бяха приети сериозно, тъй като никой не се съмняваше в американската мощ. Но, ако представата за американската мощ се промени, нашето присъствие в региона може да отслабне, също както и влиянието ни върху хода на събитията.

При подобно развитие, като най-вероятен кандидат да замени САЩ в ролята на доминираща сила в Източна Азия се очертава Китай. Той няма да се опитва да завоюва съседите си, но ще разполага с решаващо влияние в региона, а това би имало много отрицателни последици за нашата сигурност и просперитет.

Не бихме искали да живеем в свят, в който Китай ще може да „огради” за себе си значителни части от този динамично развиващ се регион, затруднявайки възможностите за инвестиции на американските компании. Не искаме да живеем в свят, в който китайците ще са в състояние да наложат претенциите си практически върху целия район на Южнокитайско море и т.н.

Очертаващите се в момента тенденции не са никак благоприятни за САЩ. Боя се, че твърде късно осъзнаваме сериозността на проблема и отговорът ни може да провокира конфликт. Китай може да се изкуши от фалшивата представа за американската слабост, ние пък можем да реагираме на това по начин, който бързо ще доведе до ескалация на напрежението и открит сблъсък. Затова бих искал да сме нащрек и максимално мобилизирани, защото смятам, че именно това е най-добрия начин да бъде запазен мирът. В миналото неведнъж сме се забърквали във войни, именно защото не сме изпращали достатъчно ясни сигнали за своята сила и решителност.

В миналото, САЩ неведнъж са влизали във войни, защото нашите лидери, постфактум, са решавали, че даден регион или страна са прекалено важни за да ги оставим под контрола на някоя враждебна държава. Отличен пример за това е Корейската война. Преди избухването и, САЩ бяха обявили линията, която са готови да защитават, и която не включваше Южна Корея. Между другото това беше сред причините Китай и СССР да поощряват Северна Корея да нападне Южна. Но, когато това се случи, Вашингтон заяви, че то е недопустимо и отговори със сила.

- Наивни ли са онези американски политици и анализатори, които призовават Вашингтон да се отнася с доверие към Китай? И, ако е така, защо?

- Онези, които смятам за най-компетентни по отношение на Китай, не твърдят, че трябва да му вярваме, а че имаме много общи интереси. Да, ние не обичаме китайците, но сегашният китайски режим е предпазлив и предпочита стабилността. Затова е необходимо да работим по-активно в сферата на сходните интереси и така да интегрираме Китай в съществуващата международна система, което пък ще го направи заинтересован от нейната стабилност. Именно тази идея беше поставена в основата на концепцията за Китай като „отговорен акционер”, лансирана навремето от администрацията на Буш-младши.

Самият аз определям това, като „укротяването на Китай”, т.е. да накараме китайците да искат това, което ни е необходимо. Съмнявам се обаче, че ще успеем да го направим, отчасти защото не сме постигнали другата цел на американската стратегия – да съдействаме на тенденциите, водещи до вътрешната политическа либерализация на Китай. Преди двайсетина години мнозина смятаха, че икономическото развитие бързо ще доведе до осъществяването на фундаментални политически реформи, но политиката на Китай не се промени сериозно. Не мисля, че интересите на укрепващия авторитарен Китай ще съвпаднат с нашите, напротив, смятам, че, на практика, интересите ни се разминават.

Пекин с готовност си сътрудничеше с Америка, когато беше много слаб, но днес вече виждаме един Китай, осъзнаващ силата и възможностите си и затова склонен да постави под въпрос статуквото. Ще ви дам три примера. Първият е

старата китайска теза, че присъствието на САЩ в региона е нелегитимно и не е вечно. В крайна сметка, китайците биха искали САЩ или да се изтеглят, или значително да ограничат присъствието и влиянието си в него. Което би било голяма промяна на статуквото. На второ място, те искат да променят статуквото по отношение на Тайван. Ако това стане по мирен път, може би няма да е чак толкова страшно. Но китайското ръководство може да реши, че вече няма нужда да се примирява със съществуването на независим Тайван.

Третият проблем са претенциите на Пекин за Южнокитайско море. Китайското ръководство все по-открито и настойчиво декларира претенциите си в региона. Ако китайците постигнат това, което искат, тази част на света силно ще се промени. Пекин лансира собствена интерпретация на морските граници, твърдейки, че му принадлежи акваторията на 200 мили (332 км), а не само на 12 мили от брега. В този смисъл, Китай не е държава, подкрепяща статуквото, тя претендира за промени, които никак няма да се харесат на нас, американците.

САЩ разполага своите ПРО, за да затвърди политическото си влияниеСАЩ вложиха много средства и усилия в сферата на неразпространението на ядреното оръжие, разчитайки, че Китай ще им помогне да не допуснат Северна Корея да се сдобие с такова оръжие. Представата, че китайските интереси могат да съвпаднат с американските, се оказа погрешна. Впрочем, Китай би могъл да изиграе важна роля и за блокирането на иранската ядрена програма, но няма да го направи, защото интересите му са различни от нашите. Пекин има собствени интереси, в конкретния случай енергийни, които са по-важни за него от неразпространяването. В тази връзка ми се струва, че напоследък сред американските експерти по Китай се наблюдава промяна – мнозина от тях са все по-песимистично настроени и разтревожени от китайското поведение през последните години.

По какво се различава една забогатяла страна, увеличаваща своя военен потенциал, в хода на общата си модернизация, от онази, която мобилизира мощта си в името на някакви тъмни цели? Нерядко, за Китай се разсъждава именно по този начин: страната бързо увеличава мощта си и модернизира въоръжените си сили, и в това няма нищо чудно, имайки предвид икономическия му възход. Всичко това е истина, но то не означава, че няма основания за тревога. САЩ например, не изпитват подобна тревога по отношение на Индия, която също увеличава мощта си, а причината е, че Индия е демократична държава.

Тревожим се за Китай, защото там управлява авторитарен режим и не знаем, как той се готви да използва мощта си. Тази държава не е прозрачна, а подобни режими са склонни към агресия и се стремят да контролират обкръжението си, използвайки средства, които могат и да не ни харесат.

 
Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП.

Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус.
Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им.

След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74".

Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости.

"Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия.
Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност."
Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите
В Косово се призна правото на самоопределение - като до този момент правото на самоопределение се признаваше на колониални държави. До признаването, Косово бе автономна област от международно признатата, суверенна държава Сърбия, съгласно Устава на ООН.
На 17 февруари 2008 г. представителите на албанското етническо мнозинство в Косово /автономна област, съгласно действащата сръбската конституция от 2006 г.[1]/ я обявявиха за независима държава - акт, непризнат от Сърбия и част от международната общност. Редица страни, сред които и България, признаха Косово за независима държава. Всъщност правителството в Белград запази известна степен на контрол само върху анклавите, населени със сърби.[
Според международното право и Устава на ООН, признаването на една държава за международно призната и суверенна, се извършва след като е налице постановен от Международния съд акт и е налице съгласие на Съвета за сигурност на ООН.

Какво сочат документите

Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения.
След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право

В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ...

Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН.
Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия.
Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия".
В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство.
На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република.
Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна.
На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия.
На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия.
На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение.
През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града.
Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи.

След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници.
Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински.
Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия.
В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие.

След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта.

Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия

"Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу.
Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света".
Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света.
От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru
"Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха".
"Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва".
Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия.

Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия

Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост

"Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи."
Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли.
На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..."
"Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство...
Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..."
"Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск".

Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света?

Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет?

Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан?
Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически?
Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад?

Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово?
Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка?
Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни.
 

Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

  • Международният съд в Хага, е един от главните органи на ООН. Както е известно, в структурата на ООН се различават главни и помощни органи. Главни са предвидените в Устава на ООН органи: Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съветът по попечителство, Международният съд и Секретариатът;
  • Друг Международен съд в Хага е така нареченият Международен Трибунал, създаден с Резолюция на Съвета за сигурност на ООН за военни престъпления в бивша Югославия; Подобни съдилища за военни престъпления има в Руанда и Камбоджа;
  • Третият Международен съд в Хага е постоянно действащият Международен наказателен съд, създаден с Римския статут , може да разглежда деяния, които с международни договори са обявени за престъпления. В член 5 на така наречения Римски статут е определена юрисдикцията: геноцид, против човечеството, военни престъпления и престъплението агресия.

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

  1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

  1. Упражняване на правото на самоопределение по член 1, т. 2 от Устава на ООН;
  2. Разпадане на съществуващи държави на две или повече държави и прекратяване на съществуването на предишната държава – пример: Чехословакия на Чехия и Словакия;
  3. Сливане на две и повече държави в една, като предходните държави прекратяват съществуването си. Пример: Северен и Южен Виетнам във Виетнам, Източна и Западна Германия в Германия;
  4. Отделяне на територии от държава, която продължава да съществува. Сингапур от Малайзия.

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

  • Конститутивен, когато държава става в държава с пълен суверенитет, когато е призната от други държави;
  • Декларативен подход – когато се приема, че след като една държава е възникнала по легитимен начин – от момента на възникване става суверенна държава и по реда на член 2 от Устава на ООН се ползва със суверенно равенство по т. 1.

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.

 
Продължение от 27 август

Две важни събития белязаха вчерашния ден след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия: срещата на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ в столицата на Таджикистан, Душанбе и припомнянето на Договора от Монтрьо 1936 година на САЩ и НАТО, който е официалният документ, уреждащ нормативно движението на плавателните съдове през Босфора и Дарданелите. И двете събития оправдават предупреждението на министъра на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд, заявено по време на посещението му в Киев, че Западът не трябва да се стреми към изолация на Русия, тъй като това ще бъде "контрапродуктивно". "Изолацията няма да бъде приемлива", каза още Милибанд, допълвайки, че "Русия е тясно свързана със световната икономика".

Тази сутрин лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан започнаха работа по неформалната среща, както бе обявено предварително. Темата на срещата е ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия.
На пленарното заседание към дискусията се очаква да се присъединят и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президента на Афганистан, а също и представители на международни организации. По темата ще се дискутират въпроси на сигурността и социално-икономическото сътрудничество, съобщи телевизионният канал "Вести".

Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели.
ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки бе записано като цели и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, полагане усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далечноизточната алтернатива на Североатлантическия пакт. Има основание Милибанд да бъде неспокоен!
Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. Въпреки това ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която започна тази сутрин в Душанбе се предвижда да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширавяне на системата на международните връзки на ШОС.

Тук си струва да припомня и че през април 2006 година ШОС анансира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление.
Интересен акцент преди започването на сегашната среща на страните-членки на ШОС бе пускането на руско-китайски разговорник! Сегашният президент Дмитрий Медведев да първи път участва в качеството си на държавен глава на форум на ШОС. Медведев вчера вече има среща с председателя на КНР, Ху Дзинтао, съобщи снощи късно ИТАР-ТАСС. На тази среща Медведев е информирал Ху Дзинтао за ситуацията около Южна Осетия и Абхазия, като не пропуснал да поздрави Дзинтао за прекрасната организация на Олимпийските игри в Пекин, които току що завършиха.
На фона на току що започналата неформална среща на ръководители на страните-членки на ШОС, твърде гротескно прозвуча съобщението, че грузинският президент Михаил Саакашвили не е бил поканен на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия... Предложението на Полша и прибалтийските републики да бъде поканен президенът на Грузия Михаил Саакашвили на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия, беше отхвърлено от председателстващата ЕС, Франция, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на неназован сътрудник на Секретариата на Евросъвета. Срещата на държавни глави и ръководители на правителства на 27 страни-членки на ЕС се свиква по инициатива на френския президент Никола Саркози и темата е обстановката в Южна Осетия и Абхазия, съобщиха руски информационни агенции.

Българската агенция "Фокус" напомни, че в интервю за германското издание "Билд", грузинският лидер заявил, че няма намерение да напуска пределите на страната, защото се опасявал, че Русия няма да му позволи да се върне обратно. Саакашвили е изказал пред "Билд" предположение, че Русия може да затвори въздушното пространство на Грузия, така че той да не успее да се добере до Тбилиси. Именно поради това, е обяснил той, извънредната среща на ЕС ще бъде без негово участие!
Няма да коментирам неясните послания на Саакашвили и параноята му - за това си има психиатри и квалифицирани медицински специалисти, но опитът му да се измъкне от неловката ситуация да бъде отхвърлен от ЕС за кой ли път го направи смешен в очите на всички.

Докато в Душанбе, заседават лидери на страните-членки на ШОС, в Черно море се създаде ситуация, която твърде много напомня на кризата в Карибите от времето на Хрушчов и Кенеди. НАТО показа, че планира да създаде групировка от кораби в Черно море, която да превъзхожда потенциала на руския Черноморски флот. Върху това обърна внимание вчера бившият първи заместник на главното командване на ВМФ на Руската федерация, адмирал Игор Касатонов пред Интерфакс. Той коментира, че ако се наложи, Русия е в състояние да задейства всички видове въоръжени сили, в това число и авиацията си, но в същото време адмиралът е убеден, че насочването на кораби на НАТО в Черно море е по-скоро политическа стъпка, след която няма да последват военни действия.

"Възможността за нова Студена война между Запада и Русия е заплашително близо след вчерашните предупреждения от страна на Кремъл относно "пряк сблъсък" между американските и руски военни кораби в Черно море, пише днес вестник "Таймс". Агенция "Фокус" цитира говорителя на Владимир Путин, Дмитрий Песков, който заяви, че Русия "взема предпазни мерки" срещу американските и натовски военни кораби. "Надяваме се да не забележим сигнали на търсен пряк сблъсък," е добавил Песков в "Таймс".
"САЩ не могат да увеличават повече своята група морски съдове в Черно море бе категоричен вчера на пресконференция и зам.-началникът на Генщаба на въоръжените сили на РФ, генерал-полковник Анатолий Ноговицин. Максимално допустимият сумарен тонаж за флот на нечерноморски държави е 45 хиляди тона, според Договора от Монтьро от 1936 година. Ноговицин е обърнал внимание, че НАТО вече има в североизточния сектор на Черно море, десет кораба с близък до тази пределна граница сумарен тонаж и че поради тази причина не може да увеличава повече своето присъствие в района.

Черно море стана арена на противостояние на военноморските сили на най-големите държави в света, обръщат внимание много средства за масова информация. "Руските кораби изпълняват задача по поддържане на мира и стабилността в Абхазия и нейните териториални води - съобщи вицеадмирала и командир на новорусийската морка база, Сергей Меняйло.
Същевременно втори американски кораб, "Далас" навлезе вчера в пристанище Батуми на Грузия. Преди няколко дни в това пристанище пристигна и друг, трети американски плавателен съд, който САЩ изпратиха към бреговете на Грузия. Това бе флагмана на Шести американски флот на ВМС на Щатите, напуснал италианското пристанище Гаета, където са дислоцирани и други кораби на Шести флот, готови за направление към бреговете на Черно море.
В момента в черноморски води се намират общо 10 кораба на военноморските сили на НАТО, към които са причислени и испанския "Адмирал Хуан де Борбон", полския "Генерал Пуласки", немския "Любек" и други.
Генерал-полковник Ноговицин обърна внимание на пресонференцията вчера, че в условия на нарастване на групировката на ВМС на страни-членки на НАТО, руският флот пристъпва към проследяване на действията на натовските кораби и техния тонаж, най-малкото, за да се спазва Договора от Монтрьо от 1936 година.
Черно море и столицата на Таджикистан - това са двете точки, в които е съсредочотен тези дни интересът на световната политика, след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. В Душанбе на неформалната среща на страните-членки на ШОС, са събрани ръководители на държави на територията на които живее повече от половината население на земята, а това е факт, който няма как да бъде пренебрегнат от НАТО, ЕС и САЩ. От позициите и заключителния документ, с който предстои да излязат лидерите на ШОС зависи много. Това е първото послание, с което няма как да не се съобразят страните от Запада. Вярно е, че Китай не скри тревогата си от признаването на независимост на двете държави от кавказския район, но да не забравяме, че Китай има проблеми със статута наТибет и нямаше как да заеме друга индивидуална позиция. Дали едноличното становище на Пекин ще е различава от това на страните-членки на ШОС, сред които е и Китай - това тепърва ще стане ясно. Китай не може да не си дава сметка, че докато се готвеше за Олимпиадата, САЩ и Европа излизаха с призиви да се бойкотира събитието.

Обикновено на срещите на ШОС - повечето от разговорите са за икономика и финанси. Китай очаква газ от Узбекистан, темата за осигуряване на водни запаси също е важна за страните от Централна Азия.
"Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори, но аз смятам, че решението й за признаване на Южна Осетия и Абхазия е необмислено" - заяви амекиранският президент, Джордж Буш. - Ние очакваме от Русия да продължи да се придържа към международните си задължения и преразгледа своето необмислено решение". Дали обаче някой в Душанбе, на неформалната среща на страните-членки на ШОС ще обърне внимание на тези призиви на американския държавен глава - силно се съмнявам.
Федералният канцлер на Германия, Ангела Меркел продължава своето турне в Прибалтика и във всяка държава тя коментира ситуацията в Кавказ, като не пропуска да напомни нормите на мужденародното право. А къде бе Меркел, когато САЩ признаха Косово и Косово се самообяви за независима държава? Къде бяха "нормите на международното право", когато територия от суверенна Сърбия бе отделена чрез самопровъзгласяване в отделна държава? Маркел последва САЩ в тази авантюра и именно заради това днес тя не бива да говори за норми на маждународното право.

Някои особено емоционални западни политици призоваха към различни санкции спрямо Русия, но все по-често и все повече в официалните изявления на западни политици се промъкват тенденции да не се избързва и да се премислят реакциите спрямо Кремъл.
"Отношенията между Русия и някои основни европейски институции сега са особено крепки. В течение на 20 години ние ги създавахме, изграждахме, като преодолявахме много комплицирани ситуации и именно затова трябва да ги защитаваме" - заяви Франко Фратини, министър на външните работи на Италия. "Да се приема, че отново вървим към нова Студена война не е приемливо, защото ситуацията е различна и подобна аналогия не помага - отбеляза и депутатът от Европарламента, Джулието Киеза.

Министърът на външните работи на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер, въпреки че подкрепя Ангела Меркел, си позволи да бъде откровен: "Диалогът с Русия трябва да продължи, нищо друго не ни остава".
Защо цитирам тази промяна в някои западни държави към Русия, най-малкото защото тя е твърде показателна за това, че ЕС е показал на грузинския президент Саакашвили, че вече няма да е толкова подкрепян и 27-те са приели да обсъждат ситуацията в Южна Осетия и Абхазия без него.

"А какво щеше да бъде ако в последните десетилетия нас не ни съсипваше критиката? Тя ни заливаше даже тогава, когато ние отстъпвахме и ни говореха -вие сами нямате право на историческа инициатива. Даже когато ни поставяха тройка в атестата за зрелост на цивилизованост - коментира Наталия Нарочницкая, ръководител на отдел във Фонда "Институт за демокрация и сътрудничество" в Париж и президент на Фонда за историческа перспектива. - Повече на такъв език с Русия няма да може да се говори!"
Нещо се промени в света след признаването на Южна Осетия и Абхазия. Така например вчера някак незабелязано мина новината, че Северна Корея е спряла изваждането от строя на своите ядрени обекти. Такова решение срещна осъждането както на САЩ, така и на Русия. А подобни проблеми, по които позициите на двете страни съвпадат и по които те си сътрудничат не са малко. И сега, ако САЩ покажат, че не желаят това сътрудничество да продължи, те не дават друг избор на Кремъл, освен да постъпва като счете за необходимо, в защита на своите интереси.
"Контингентът на НАТО в Афганистан не може да работи успешно без подкрепата на Русия - счита постоянният представител на РФ в Алианса, Дмитрий Рогозин, съобщи вчера телеканал "Вести". - Без нашето съдействие предстои пълен провал, фиаско на тази кампания - предупреди на пресконференция в Москва, Рогозин. В същото време той отбеляза, че Русия е направила всичко възможно, за да съхрани това сътрудничество. - Ще бъде безумие, ако НАТО продължи да влошава отношенията си с Русия, подчерта Рогозин. Той напомни, че в момента всички товари на НАТО в Афганистан минават през Пакистанска територия, което е свързано с определени рискове и до 40 на сто от товарите или се губят или се ограбват по пътя. - Русия няма да сключва договори с НАТО за съглашение по използването на руската военно-транспортна авиация в интерес на Алианса - заяви постоянният представител на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Договорът за това Съглашение бе готов на 90 процента. Но как можем сега ние да вървим на такава договореност, ако след това се разбере, че нашите военно-транспортни самолети ще доставят така наречената "хуманитарна помощ", която сега доставят в Грузия военни кораби на САЩ?

Тук ще припомня, че от руска страна неведнъж обърнаха внимание на САЩ и НАТО, че са налице данни за "доставяне на хуманитарна помощ" с военни кораби, морски пехотинци и ракети "Пейтриът" и "Томахоук" на борда, което меко казано е неприемливо. "Да се съсредоточава военна ескадра, това е демонстрация на сила, и затова руска авиация няма да сътрудничи както досега" - бе коментарът на Розогин.
Енергокомпаниите на страните-членки на ШОС да увеличат сътрудничеството си е призовал Медведев в Душанбе. Руският президент е благодарил за подкрепата на страните-членки на ШОС по отношение на признаването от Кремъл на Южна Осетия и Абхазия. Това са първите новини от неформалната среша на ШОС.

Два огромни ядрени арсенала, повече от четири милиона военнослужещи - това са едни от поводите западната преса да определя ШОС като Анти-НАТО.
Когато коментирах, че с действията си Саакашвили ще попречи на американските планове за Иран, явно не съм взела в предвид обстоятелствата, че една такава пречка е най-малкото, което предстои след агресията, която Грузия предприе в Южна Осетия и Абхазия.

Днес вече се проясняват и други проблеми, които предстоят на НАТО, САЩ и ЕС. Това са бъдещето на САЩ в Афганистан, енергийното бъдеще на Европа, справянето на Запада със световната инфлация и икономически срив и това, както се оказва ще е само началото на трудностите, които се изправят пред Запада заради държавния глава на Грузия.

"Никой няма да може да разговаря вече с Русия както досега" - предрече Наталия Нарочницкая и е права, защото вече не става дума само за Русия, а и за други държави, чието значение за световната икономика и сигурност са от особено важно значение.

Може би Южна Осетия и Абхазия не са точно Косово като последици за света?
 

Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби.

Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана!

Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев.

Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов.

Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно.

Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен.

На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник.

За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора".

Чуждите служби – месят ли се в българската политика?

Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване.

Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни.

Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути!

Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов.

Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание.

Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор!

Малко предистория

На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво.

Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери.

Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”.

Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов.

Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница...

И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт.

Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо?

Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му.

Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици...

Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни.

Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват.

Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто.

В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев!

Тук идва ред и на една друга история:

Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни.

Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум".

Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест".

Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров?

Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров.

Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров!

Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво?

Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
 

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.


Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!


САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

 

Само ден след като държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън направи неочаквано посещение в Триполи и заяви: „Надяваме се, че Кадафи в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него” - полковникът е мъртъв!

„Надяваме се, че той в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него”, заяви ръководителят на американската дипломация в обръщение към местни студенти.

Катарският телевизионен канал „Ал Джазира” излъчи видеокадри, на които се вижда все още живият Муамар Кадафи, обкръжен от бойци на либийския Преходен национален съвет, предаде РИА Новости.
На кадрите се вижда, че лицето на сваления 69-годишен бивш лидер на страната е изцапано с кръв и той се опитва да се съпротивлява на заловилите го хора, докато някой го удря с пистолет по главата. Този видеозапис потвърждава, че Кадафи все още е бил жив, когато е попаднал в плен на бойците на официалните власти.

На 20 октомври по обяд, информационните агенции съобщиха, че след падането на последната крепост на либийския лидер Кадафи, град Сирт, той е бил заловен, тежко ранен в двата крака. Новината бе разпространена от агенция Ройтерс.

Малко по-късно бе съобщено от Националния преходен съвет пред euronews, че Муамар Кадафи е мъртъв, а тялото му е било откарано в Мисрата!

Според представител на ПНС Кадафи е починал от раните си по време на залавянето. Служител на НАТО е заявил, че организацията в момента се опитва да потвърди смъртта:

"Ясно е, че случилото се е много важно развитие на събитията, което ще отнеме време, за да бъде потвърдено. Ако информацията за смъртта на Кадафи е вярна, то това наистина е исторически ден за народа на Либия. "

Един служител на НПС е съобщил за euronews, че Кадафи е бил ударен в крака и главата, докато се е опитвал да избяга с конвой, който е бил атакуван от самолети на НАТО.

Новините за залавянето и последвалата смърт на полковник Кадафи се е появила веднага след като станало ясно, че началникът на въоръжените сили на Кадафи, Абу Бакр Юнис също е бил убит в атаката, а неговият бивш говорител Муса Ибрахим, е бил заловен.

Кадафи взе властта в Либия през 1969 г., припомня euronews, но той беше свален в Априлското въстание февруари срещу четиридесетилетното му управление.

Медията припомня също така, че Международният наказателен съд през юни издаде заповед за арест на Кадафи и сина му Сейф ал Ислам, чието местонахождение все още е неизвестно.

Часове по-късно Sky News съобщи, че синът на Кадафи, Сейф ал Ислам е все още на свобода в южната част на либийската пустиня.

Бившият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и тежко ранен, съобщават от Преходния национален съвет/ПНС/ на Либия, предаде АФП.

„Той е заловен. Кадафи е тежко ранен, но все още диша”, посочи представителят на новите либийски власти Мохамед Леит.

Междувременно министърът на отбраната на Муамар Кадафи – Абу Бакр Юнис, е бил убит в конвоя, при сраженията за град Сирт.

„Кадафи е убит близо до родния му град Сирт” – съобщи и в. Telegraph, като оставя съмнение за начина по който е настъпила смъртта на полковника.

Според в. Telegraph един от бойците е крещял: „Край на Кадафи! Ние отмъстихме, нека върви в Ада!”

Държавният департамент на САЩ съобщи, че не може да потвърди, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен, предаде агенция Ройтерс.

„За момента не можем да потвърдим медийните информации”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Бет Госелин.

Агенция Франс прес разпространи фотография, на която се предполага, че е раненият либийски лидер Муамар Кадафи. Снимката е направена с мобилен телефон по време на задържането на Кадафи в Сирт.

Сенаторът от Републиканската партия, Джон Маккейн е заявил по повод новината: „Смъртта на Кадафи бе краят на първата фаза на революцията в Либия”, и призовал за по-тесни връзки между Вашингтон и Триполи.

Telegraph съобщава и за смъртта досега на по-известни личности, свързани с вече бившия либийски лидер Кадафи: Мутасим Кадафи, пети син полковника, е намерен мъртъв в Сирт, според АФП и кореспондента за Близкия Изток на телевизия Al-Hurra – Ричард Спенсър, Муса Ибрахим, говорител на Кадафи, Ахмед Ибрахим, братовчед на Кадафи и съветник, и Абу Бакр Юнис, бивш министър на отбраната: убит, както бе потвърдено вече в конвоя на Кадафи.

Убитият син на Кадафи, Мутасим, бе съветник на баща си по националната сигурност. Негова снимка с днешния държавен секретар Хилъри Клинтън бе придобила особено популярност напоследък в така наречената дипломация на Джамахирията.

Репортерът на Telegraph Бен Фармър дълго време се водеше за единственият западен журналист, който проникна в сайта на Кадафи, и потвърди смъртта и залавянето на много близки до полковника сътрудници.

Боец на ПНС, свидетелства, че е видял, залавянето на Кадафи разказва Sky News. „Той го удари с обувката си” /една от най-тежките обиди в ислямската вяра/, пояснява боецът, след което завършва, че полковникът е бил прострелян веднъж в главата и по веднъж на всеки крак.

„Ако Кадафи е мъртъв, се решава проблемът със съдебния процес, но ние никога не може да научим истината за Локърби и други престъпления”, пише за Telegraph коментаторът Даниел Ноулс.

От НАТО официално е било потвърдено, че негови самолети са бомбардирали конвоя около 8.30 местно време.

Близката до Кадафи телевизия Ал-Libiya отрече той да е бил заловен или мъртъв, като нарече твърденията на представители на ПНС и НАТО неоснователни.

Други, близки до полковника тв канали също отричат новините за смъртта му, цитирани от в. Telegraph.

Бойци на ПНС са съобщили, че са видели тежко ранения Кадафи, който кървял силно в униформа в цвят каки и тюрбан.

Съобщено бе от ПНС, че либийската телевизия ще покаже по-късно снимки на мъртвия Кадафи.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е заловен и ранен в двата крака, предаде ВВС, позовавайки се на представителя на Националния преходен съвет на Либия Абдел Маджид.

Кадафи е бил задържан в родния си град Сирт, докато частите на новите либийски власти установиха пълен контрол над Сирт.

Кореспондентът на ВВС в Сирт Габриел Гейтхаус съобщи следното:

Говори с човек, който каза, че докато са го пленили, Кадафи размахвал златен пистолет...”

Според ВВС, самолети на НАТО са бомбардирали конвой, в който са пътували Кадафи и негови приближени.

20-годишният Мохамед, войник от силите на Преходния национален съвет на Либия (ПНС), е съобщил, че е участвал в залавянето на сваления либийски лидер Муамар Кадфи в град Сирт, предаде Би Би Си.

Кадафи се е укривал че е открил Кадафи да се укрива в тръба в Сирт. Когато Мохамед се обърнал към него, полковникът казал просто: „Не стреляй”.

По последни данни полковникът е мъртъв и е бил застрелян в главата.

От британското министерство на отбраната съобщиха, че не са разполагали с предварителна информация, че полк. Муамар Кадафи се е намирал в бомбардирания от НАТО конвой, предаде ВВС.

Въздушният удар на НАТО доведе до залавянето и смъртта на сваления либийски лидер.

„Той /конвоят/ беше избран за мишена въз основа на това, че беше последният конвой с поддръжници на режима, напускащ Сирт”, заяви говорител на британското министерство. В удара не са участвали бойни самолети на британските ВВС, а само разузнавателни машини.

Сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е убит и тялото му е откарано в град Мисрата, е потвърдил говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали пред телевизия Sky News.

Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви Берасали.

Според полевия командир Абдел Басет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Представител на ПНС е заявил: „Кадафи срещна съдбата си... Ние съобщаваме на света, че Кадафи е убит от ръцете на революцията... Това е исторически момент Това е краят на тиранията и диктатурата...

„Бъдещето на Муамар Кадафи трябва да бъде решено от народа на Либия”, смята руският президент Дмитрий Медведев, предаде Интерфакс.

„Разчитаме, че в Либия ще настъпи мир и всички, които управляват държавата, могат да постигнат споразумение за конфигурацията на властта. Що се отнася лично до съдбата на Кадафи, то тя трябва да бъде решена от либийския народ”, заяви Медведев по време на пресконференция в Москва.

Холандският премиер Марк Руте потвърди слуховете, че сваленият либийски лидер Муамар Кадафи е пленен, като същевременно подкрепяща режима либийска телевизия отхвърля информацията, съобщава АФП.

„Съобщенията, размножавани от лакеите на НАТО за пленяването или смъртта на брата-лидер Муамар Кадафи, нямат основание”, съобщи телевизия „Ал Либия”. Според съобщението на медията Кадафи е „в добро здраве”.

Часове след вестта за залавянето му ранен, новината за смъртта му все още не бе потвърдена официално. Въпреки това от ЕС дойде следната информация:  „Новините, че Кадафи е загинал в акция в Сирт означават още и край на „репресиите, които либийския народ е понасял твърде дълго”, заяви Ван Ромпой в съвместно изявление с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.

Американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че не може да потвърди или отхвърли информацията за смъртта на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, но ако това е вярно, то тя би въздъхнала с облекчение, защото още едно препятствие е преодоляно, написа в. Guardian, който потвърди, че полковникът е мъртъв.

Изданието показва и видео със залавянето на Кадафи от бойците на ПНС.

Арабската телевизия Al Jazeera е излъчила кадри, които според медията показват как тялото на убития полковник Муамар Кадафи бива влачено по земята, предаде ВВС.

„Кадафи е мъртъв, абсолютно мъртъв. Той е прострелян в двата крака и в главата”, заяви говорителят на Преходния национален съвет на Либия, Абдула Берасали Берасали.

Според него бившият либийски лидер е бил прострелян при опит да избяга от град Сирт.

Информацията за това как точно е загинал Муамар Кадафи обаче остава  противоречива – часове след залавянето му.

Първата страница на Al Jazeera.

Според полевия командир Абделбасет Харун Кадафи е убит при въздушен удар на НАТО.

Други източници съобщават, че Кадафи е бил застрелян от снайперист.

Все още информацията за смъртта на сваления либийски лидер не е потвърдена официално. Очаква се съвсем скоро ръководителят на Преходния национален съвет на Либия Мустафа Абдел Джалил да направи официално изявление.

Към края на деня на 20 октомври все още се чакаше официалното изявление на Представител на ПНС.

През това време лекар, работещ в болницата в Мисрата съобщил, че бившият либийски лидер Муамар Кадафи е бил прострелян в главата и в стомаха  и е починал от огнестрелни рани. Това бе съобщено от болницата, където е било закарано мъртвото тяло на полковника. Новината бе съобщена от телевизия Al Jazeera.

Според лекаря, тялото на Кадафи в момента е в морга в Мисрата, на около 200 км източно от Триполи.

Все още не е известно къде ще бъде погребан Муамар Кадафи.

Починал или убит – това е един от въпросите, който едва ли ще получи своя отговор скоро. Отговор няма да получим и за истината за самолетната катастрофа в Локърби.

В реч пред стените на Белия дом американският президент Барак Обама посочи, че ликвидирането на Кадафи оправдава колективните военни действия на западните страни и подчерта, че сега либийците имат шанс да се превърнат в една „демократична и толерантна нация”.

Доколко това ще се случи, след като тези, които започнаха военният конфликт в Джамахирията са в дълбока финансова и икономическа криза. Да не говорим за САЩ, държавата с най-висок дълг в размер на над 13 трилиона, откъдето тръгна световната криза, което вече години не може да бъде овладяна.

Все още за част от международните експерти, участието на авиацията на НАТО в събитията Либия е твърде спорно, съгласно действащото международно право.

Да се бомбардира конвой, в който има и цивилни е меко казано извън всякакви норми на нормално поведение, в нарушение на член 2 от Устава на ООН, който гласи:

2. Да развива приятелски отношения между народите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, както и да предприема други подходящи мерки за укрепване на световния мир.

В този смисъл действията на авиацията на НАТО са престъпление, тъй като за бомбардировките на тази авиация не е достатъчна единствено приетата Резолюция на ООН, а и мандат, даден от Съвета за сигурност за въпросните действия в Либия на самолетите на Алианса.
Такъв мандат от Съвета за сигурност не беше даден за Ирак, такъв мандат за агресивна намеса на НАТО на сръбско-косовската граница също липсва!

 

Конференция за Близкия изток, под контрола на ЗападаПубликува се с любезното съдействие наДържавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1207-2012-godinata-na-golemiq-strah

Ако се вгледаме в най-знаковите събития на миналата 2011, можем да стигнем до малко неочакван извод, а именно, че те са своеобразен пролог към далеч по-мащабни трансформации. Още повече, че мнозинството от тях са свързани, пряко или косвено, помежду си. Като от всяко можем да си направим определени изводи.

Водещите събития през 2011

Свалените от власт Саддам Хюсеин, Хосни Мубарак, и Муамар Кадафи. Хюсени - екзекуритан от така наречените Характерна за 2011 беше системната активност, демонстрирана от САЩ, Великобритания, Франция и глобалните мрежови структури и насочена към преформатиране на Близкия Изток. В резултат бяха свалени (Хосни Мубарак, Бен Али) и дори ликвидирани (Муамар Кадафи) лидери, които до последния момент се смятаха за големи приятели на Запада и се ползваха с пълното му доверие и благоразположение. Съществуващата доскоро система за колективна сигурност, под егидата на ООН, вече едва ли може да се смята за реално функционираща. Защото, през миналата 2011,  дори и „мирните” санкции се оказваха основание за бомбардировки, а ерозиращият държавните устои ислямски тероризъм, открито биваше финансиран и подкрепян от редица водещи държави в Западна Европа и Близкия Изток.

Така, авоарите на слабите държави се оказаха собственост на силните, в същото време никой не възнамерява да разследва сериозно извършените в хода на „демократизацията” убийства на обикновени граждани, държавни лидери и членове на семействата им. Всички тези промени бяха наречени „арабска пролет”. Не е ясно, какво точно са имали предвид организаторите на тази основна тенденция за миналата 2011 (защото, както е известно, бунтовете започнаха през зимата), затова пък е съвсем ясно, че „пролетта” ще продължи и през 2012, като наред са Сирия, Иран, Алжир и дори някои зони, извън арабския свят.

Хаосът в Близкия Изток усили позициите на радикалните ислямистки течения, които не страдат от липсата на оръжие, човешки ресурси и финансови средства. Те вече нямат конкуренти в огромните и безконтролни пространства, които през миналата година направиха голяма крачка назад, към регреса и феодализма. Междувременно, обхванатата от „революционния пожар” територия непрекъснато се разширява и днес терористични действия на верска основа се извършват в огромна зона от Нигерия до Казахстан.

Непрекъснато усилващият се през 2011 натиск върху Сирия и Иран може да доведе, през 2012, до голяма война в Средиземно море. При това, не е изключено тя да се окаже ядрена и дори да стане своеобразен пролог към нова световна война. В нея със сигурност биха били въвлечени Иран, Сирия, Ирак, Турция, монархиите от Персийския залив, Израел и САЩ. Подобно развитие обаче, директно би застрашило централноазиатските постсъветски държави и техните основни партньори – Русия и Китай. Нещо повече, дори „ограничен” удар срещу Иран е в състояние да провокира сътресение на петролните пазари и мощна вълна от паника, допълнително усложнявайки възстановяването на глобалната икономика.

Развитието на американската система за ПРО доведе до края на „презареждането” в отношенията между Вашингтон и Москва. Разполагането на нови противоракетни бази и радарни комплекси провокира нарастване на недоверието. Включването на Черно, Балтийско и Северно морета в зоните на патрулиране на американските бойни кораби, участващи в ПРО, пък макар и под предлог Европа да бъде защитена от „евентуална агресия от страна на Иран или Северна Корея”, също няма да съдейства за укрепването на стабилността през 2012. Впрочем, аналогична ситуация се заформя и около Китай, в разултат от американската стратегия за геополитическо обкръжаване на Пекин.

През 2011, глобалната енергетика също започна да дрейфува. Аварията в атомната електроцентрала „Фукушима 1” доведе до още по-голямо нарастване значението на традиционните енергоносители.В отношенията между страните-доставчици и потребители, разположени в различни географски зони и имащи различни геополитически „симпатии”,  се породи ново напрежение. Налице са опити за съхраняване на сега действащите маршрути на транзита на енергоносители, както и да се наложат нови, с оглед да се използва променилата се икономическа карта на света за постигането на политическо превъзходство. Не бива да се съмняваме, че споровето за цената на петрола и природния газ и маршрутите на транзита им ще бъдат не по-малко остри, отколкото бяха през 2011.

Заради неспособността на европейските лидери да вземат ефективни решения бързо и координирано, кризата на Еврозоната постепенно навлезе в глуха улица. Станахме свидетели на серия от скандални оставки – постовете си напуснаха премиерите на Италия и Гърция. Европейската банка изразходва огромни средства, без въобще да е сигурна за резултата от това, а междувременно „епидемията” засегна всички държави на континента. Така, през 2012, трансформацията на ЕС става неизбежна, като въпросът е само, в каква точно плоскост ще се осъществи – т.е. дали ще се променят значително границите на еврозоната, или промените ще засегнат самата политическа същност на Съюза. През 2012 върху проблемите на целия ЕС допълнително ще се насложат и вътрешните проблеми на отделните му членове, свързани както с насрочените избори (Франция), така и с общото изчерпване на наличните резерви.

Финансовите проблеми на ЕС за известно време отклониха вниманието от тревожните симптоми, очертали се в САЩ, които също се нуждаят от сериозно осмисляне. Американският държавен дълг достигна немислими доскоро размери, а поредният таван от 15,2 трилиона долара, поставен след ожесточените спорове през август 2011, съвсем скоро ще трябва отново да се повиши. Впрочем, внимателният анализ сочи, че подобни повишения скоро ще започнат да се правят на всеки три месеца. В края на декември 2011, държавният дълг на САЩ достигна 100,012% от БВП, което вече е критичен показател.

Предвид така очерталата се ситуация, не може да се изключи, че САЩ ще се опитат да решат икономическите си проблеми с военно-политически средства. Още повече, че всички сравнително мирни и „меки” механизми за преориентацията на капиталовите потоци към Съединените щати вече изглеждат изчерпани.

Междувременно, проявите на кризата в САЩ демонстрираха на света възможностите на движенията от типа на „Окупирай Уолстрийт”, зародило се в Америка и прехвърлило се оттам в останалия свят (сходни движения се появиха в Италия и Гърция), демонстрирайки растящата пропаст между най-богатите слоеве на населението и останалите граждани. Друг символ на миналата 2011 стана изключително мащабното използване на Интернет и информационните технологии, известно като „туитър-революции”, от Лондон до Кайро.

На фона на проявите на кризата в САЩ и ЕС, принудени да решават остри вътрешноикономически и социални проблеми, качествено нарасна влиянието на Китай. Китайският юан вече се разглежда като възможно и дългоочаквано попълнение на валутната кошница на МВФ, а Пекин усилено модернизира армията и флота си (първият му самолетоносач вече е приет на въоръжение). Китайските инвеститори проникват все по-дълбоко на европейските и световни пазари, включително в наукоемките и високотехнологични отрасли. Полагат се мащабни усилия за превръщането на страната във финансов и делови център на света до 2020-2025. Паралелно с китайския възход, укрепват и всички останали държави от групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР). Бразилия например, за първи път изпревари Великобритания по БВП, като вече е на шесто място в световната йерархия по този показател.

Наред с глобалните феномени, които, най-вероятно ще продължат развитието си и през 2012, придобивайки обаче нов облик, следва да отбележим и качествено новият етап в интеграцията на Русия, Беларус и Казахстан, чиито правителства създадоха Митнически съюз, съумяха да отхвърлят огромна работа по хармонизиране на правните си системи и формираха над национални органи за управление на бъдещото общо икономическо пространство. Създавайки това пространство, Минск, Москва и Астана са в състояние и да го превърнат в самодостатъчен световен център, да възстановят разрушените след разпадането на Съветската империя инфраструктурни, индустриални и социокултурни връъзки и така да посрещнат достатъчно подготвени и укрепнали новите глобални предизвикателства.

Какво да очакваме през 2012?

В навечерието на новата 2012, проблемите на еврото, опасността от дезинтеграция на ЕС и заплахата от нови големи войни в Близкия Изток, Централна Азия, Африка и други места по света, родиха мрачно звучащия поздрав „Happy New Fear” (буквално, „Честит нов страх”). Всъщност, истината е, че преди дванайсет години, в навечерието на настъпването на новия век и новото хилядолетие, и без това крехкият световен ред окончателно загуби устойчивостта си. За да бъде стабилно едно общество, то трябва да бъде интегрирано от общопризнати закони и институции, а пък ако става дума за международна общност – от международно право и международни институции. От момента, когато значима група от обществото започна публично да не приема неговите закони, започва и дезинтеграцията на въпросното общество. А пък, когато става дума за група държави и за световната общност, започва процес на глобална дезинтеграция.

Когато през 1999 НАТО стартира бомбардировките на остатъчна Югославия, загрижена за съдбата на косовските албанци и отказвайки да се съобрази с международното право, започна дезинтеграцията на все още съществуващия тогава световен ред. След това станахме свидетели на военната интервенция в Ирак, без санкция на Съвета за сигурност на ООН, под оказалия се фалшив предлог (изтъкнат от вицепрезидента на САЩ Дик Чейни), че местният диктатор Саддам Хюсеин разполага с ядрено и химическо оръжие. Това окончателно ерозира устоите на международната общност. Днес, когато както международното право, така и международните институции, на практика, не функционират, мнозина смятат, че сме на прага на епоха на локални войни и глобален хаос.

Последната Коледа в обединена Европа?

Междувременно, освен икономическите проблеми, разтърсващи ЕС, нарастват настроенията против доминиращата роля на Германия в Съюза. В ролята на основни „идеолози” на този процес се изявяват националистическите десни партии, отстояващи върховенството на националните суверенитети спрямо общоевропейските принципи на т.нар. „общ дом”. Като най-странен, на фона на сегашните противоречия в ЕС, изглежда фактът, че именно новите членове на Съюза, които най-много спечелиха от присъединяването си към него, сега не са склонни да платят за това, жертвайки дори малка част от своята самостоятелност, а пък „гръбнакът” на ЕС, в лицето на Германия и Франция, които през всичките тези години плащаха за да гарантират относителното благополучие на новите членове, са готови да продължат да го правят.

Всъщност, истината е, че така изглежда само на пръв поглед. Защото съществуването на Еврозоната е изгодно най-вече на държавите-износителки, а това са именно Франция и Германия. Именно те изтласкваха от пазарите на малките европейски държави местните производители със своите по-качествени и поевтинели, благодарение на общата валута, стоки. Интересно, защо това се премълчава от повечето икономисти в Гърция, Италия, България и другите европейски държави, ударени особено тежко от кризата, чиито резултати могат да ликвидират не само Еврозоната, а и самата обединена Европа? В този смисъл Великобритания, която на практика, вече се откъсна от Европа, е на път да се превърне в заразителен пример за останалите.

Отказът на Дейвид Камерън да финансира европейския икономически стабилизационен фонд направи невъзможно британското участие в новите политически инициативи, целящи промяната на европейската конституция и, следователно, поставя под въпрос самото съществуване на ЕС. Едно е ясно: за първи път в следвоенната история Европа рискува да се превърне от стабилизиращ в разрушителен фактор в световната политика. И, ако прословутата европейска „политическа коректност” все още ограничава възхода на националистическата десница в такива държави като Унгария, Белгия или Холандия, след евентуалното изчезване на „обединена Европа” това ще се промени. Вероятно, когато вместо безцветната баронеса Аштън настъпи времето на новото поколение политици-националисти като Марин льо Пен например, някои ще съжаляват за лишения от всякаква харизма „президент на ЕС” Херман ван Ромпой. Впрочем, както беше казал навремето Лех Валенса, „Плюсовете на ЕС си имат своите минуси”.

Войните през 2012

На 27 декември 2011, бившият Върховен комисар на ООН по човешките права, а днес президент на Международната група за предотвратяване на кризи Луиз Арбър, публикува в американското списание Foreign Policy статия, озаглавена „Войните през следващата година”. В нея тя изброява десет войни, които, при наличието на определени условия, могат да избухнат през 2012. И тъй като от списъка и излиза, че някои държави ще участват едновременно в няколко войни, нека се опитаме да го систематизираме.

Най-голямата заплаха - Близкият Изток

Арбър прогнозира, че в този традиционно взривоопасен регион могат да избухнат едновременно две войни. Всъщност, дори и само един от прогнозираните от нея военни конфликти да стане факт, във военните действия неизбежно ще бъдат въвлечени практически всички държави от региона. Според Луиз Арбър, свалянето на сирийския диктатор Башар Асад може да провокира военен сблъсък с участието на „Хизбула", Сирия, Иран и Израел.

На свой ред този многостранен конфликт спокойно може да се окаже началото на Трета световна война. Оказалата се в центъра на противоречиви политически и военни интереси Сирия може да се превърне в детонатор на „иранската бомба”, независимо дали тя има, или пък не, своя ядрена „версия”. Интересно е, че в коментарите си многобройните привърженици и противници на нанасянето на „превантивен” удар срещу Иран въобще не споменават правните аспекти на подобна стъпка. Дискутират се само възможностите и последиците от евентуален израелски удар, както и ролята на САЩ в предполагаемите събития. Никой не възнамерява да иска съгласието на Съвета за сигурност на ООН, тъй като е очевидно, че най-малкото двама негови членове – Русия и Китай, ще наложат вето.

В тази ситуация следва да отдадем дължимото на Иран, който се възползва от „съвета”, даден му преди две години от известния американски геополитик (и шеф на агенция Стратфор) Джордж Фридмън, и демонстрира готовност да блокира Ормузкия пролив, през който минават около 40% от световните петролни доставки. И така, от десетте прогнозирани от Луиз Арбър войни, две трябва да избухнат в Близкия Изток. Като вероятността от подобно развитие е доста висока, може би с уточнението, че вместо две локални, можем да очакваме една пълномащабна война, която постепенно да придобие глобален характер.

Какво да очакваме в Средния Изток?

Двете войни, за които Арбър прогнозира, че ще избухнат в този регион (в Афганистан и Пакистан) вероятно също следва да разглеждаме като една. Въпросните две държави са толкова тясно свързани в исторически, политически, етнически и религиозен план, че всяка война, която избухне в едната, моментално ще се прехвърли и във втората. Афганистан, който американците скоро се готвят да изоставят трудно може да бъде наречен истинска държава. Талибаните въобще не са победени и в момента правителството на Карзаи дори не толкова преговаря, колкото се пазари с тях (естествено за сметка на САЩ), като куфарчетата с долари първо се разпределят сред правителствените чиновници, а оттам (вече доста олекнали) продължават към лагерите на бунтовниците. Ако преди НАТО плащаше данък на афганистанските бунтовнически командири за да пропуснат керваните с военна техника, продоволствие и оборудване  за частите на ISAF в страната, сега им плащат за същото, но в обратната посока. Разривът в отношенията между САЩ и Пакистан също не подобри положението на частите на алианса. Сега, товарният транзит през пакистанска територия е почти прекратен и изтеглянето на войските и бойната техника от Афганистан се превръща в доста сериозен проблем за НАТО. Ако добавим към това и пакистанския ядрен арсенал, вътрешната нестабилност в страната и огромното влияние на талибаните, става ясно, че избухването на нова война в региона е твърде вероятно и, ако тя наистина избухне, няма да е по-малко опасна от тази в Близкия Изток.

Локалните войни

Колкото и цинично да звучи, някои от прогнозираните от президента на Международната група за предотвратяване на кризи войни едва ли ще имат подобно глобално значение. Арбър, в частност, предрича избухването на въоръжени конфликти най-вече в Африка - в Конго, Бурунди, Кения, Сомалия и Тунис, както и в Йемен. Според нея, могат да се очакват войни и в Мянма, в Централна Азия и дори във Венецуела. Впрочем, някои от прогнозите и звучат съмнително, докато други изглеждат напълно вероятни, при всички случаи обаче, изброените по-горе потенциални въоръжени конфликти едва ли ще са чак толкова опасни, колкото този в Средния и, особено, в Близкия Изток.

Към глобална дезинтеграция?

Анализирайки резултатите от случилото се през 2011, следва да признаем, че толкова висока турбулентност в сферата на международните отношения не е имало отдавна. И дори ако само десет процента от прогнозираните не само от Луиз Арбър, а и от мнозина други политолози, събития наистина се случат, ни очаква изключително трудна година. Между другото, кой знае защо, Арбър не споменава нищо за Ирак, където ситуацията е нажежена до краен предел, нито пък за Египет, където се очертава превръщането на „революцията” в перманентна.

Но най-неприятното в цялата тази ситуация е, че международните институции, международното право и международните алианси се разпадат. Вероятно за първи път след края на Втората световна война, човечеството се оказва толкова разединено и неподготвено за съвместни действия срещу заплахите и предизвикателствата на бъдещето, при това разединено по почти всички възможни признаци – религиозен, финансов и идеологически. Затова е твърде вероятно в обозримо бъдеще да се наложи принципът „всеки за себе си”. Старият световен ред се руши, а нов липсва, дори и само като проект. Разбира се, остава ни да се надяваме на нещо по-добро, но истината е, че би било крайно лекомислено, да не се готвим за по-лошото възможно развитие.

------------------------------------------------

* Европейски център за политически прогнози

 

Днес, според завърналия се в телевизионното пространство Николай Бареков, се очаква да бъдат разпитани в парламента „първата порция” от скандала около една среща от преди няколко години: тази на братя Галеви с тогавашния министър Румен Петков на басейна „Спартак”.

В Парламентарната комисия за контрол на ДАНС ще бъдат изслушани бившият министър на вътрешните работи Румен Петков и бившият директор на ГДБОП Ваньо Танов, във връзка с дейността на Алексей Петров в службите за сигурност.

Миналата седмица шефът на агенция "Митници" Ваньо Танов сензационно обяви по БНТ, че бившият вътрешен министър Румен Петков е посредничил между братя Галеви и Златко Баретата за разпределение на наркопазара у нас. Пак по БНТ вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов коментира, че това не е новина за него.

Освен това Сигналът на бившия вътрешен министър и депутат от БСП Румен Петков срещу вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и шефът на „Митници” Ваньо Танов е изпратен за възлагане на проверка на Софийска градска прокуратура.

Вчера Петков изпрати въпросния сигнал до главния прокурор с искане да се проверят внушенията на Цветанов и Танов, че докато е оглавявал МВР е посредничил между престъпни групи.

Пак днес доживяхме да чуем от бившата депутатка Татяна Дончева да защитава Румен Петков, с когото тя отдавна е в конфликт, предизвикан по негова вина!

Доживяхме и премиерът Борисов да нападне Румен Петков, който доскоро не излизаше от кабинета му покрай историята с провеждане на Формула 1 в България!

Защо се случиха всички тези събития, а както става ясно – задават се и още подобни?

Бившият вътрешен министър Румен Петков няма право да влиза на територията на САЩ. От посолството заявиха, че анулират визата на Петков въз основа на "информация, появила се във връзка с провеждано криминално разследване", без да се уточнява точно кое. Самият Петков отказа да коментира темата, но заяви, че дава съгласие да му бъде свален депутатският имунитет и усетил, че има сериозен медиен интерес към него и предложи да даде брифинг, но без право на въпроси...

Петков уведоми журналисти, че сезира Прокуратурата по внушения и твърдения, че е участвал в разпределянето на наркопазара у нас, които правели Цветан Цветанов и Ваньо Танов. Той обеща, че след като обвинението се произнесе по сигнала му, ще даде отговор на всякакви въпроси.

Бившият шеф на МВР поиска да получи официален отговор от институцията за оперативната му среща с така наречените братя Галеви, както и да бъде изяснен веднъж за винаги въпросът има ли информационно дело, послужило за разработка срещу Галеви е ако има такова дело съдържат ли се в него данни за разпространение на синтетични наркотици.

Всичко това се случи в обстановка на: оправдаването на Галеви от съда, скандалите, които предизвикаха: журналиста Юрген Рот, настоящият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, бившият главен прокурор Никола Филчев, бившият МВР-министър и днешен депутат Румен Петков, депутатите: Атанас Атанасов, Волен Сидеров, бившата депутатка Татяна Дончева, бившият шеф на ГД „БОП” и настоящ шеф на „Митници” – Ваньо Танов и още други лица от вътрешното политическото пространство.

Темите се движеха от: убийствата на бившият прокурор Николай Колев, ямболската адвокатка Надежда Георгиева до срещата на Галеви с Румен Петков в басейна „Спартак”, държан от Алексей Петров и забъркването на името на Петков от генерал Танов в преразпределението на наркопазара.

  • Защо точно тези теми и защо точно в настоящия момент?
  • Какви скандали изместиха гореизброените нови?
  • Какво трябваше да „пропусне” българският данъкоплатец, зает да чете и слуша въпросните скандали?

На тези въпроси ще се опитам да дам отговор в следващите дни с публикуване на коментари, факти и интервюта на замесените лица, споменати по-горе, и други, които изникват в процеса на развитие на скандалите.

Първото, което трябва тутакси да уточня е,

че официално няма криминално разследване срещу Румен Петков, т. е. съобщението на посолството на САЩ за пореден път е бягане пред вятъра.

Но какво можем да очакваме от едно посолство, в което в момента посланик е човек като Джеймс Уорлик, изживяващ се като генерагубернатор в България?

Какво друго можем да очакваме от едно посолство на страна, според която министър Цветан Цветанов е чист като сълза, невинен по презумпция и професионалист на поста, която заема?

Тук обвинения за имоти, придобити неизвестно как, това десетки хиляди от консултации, поръчани неизвестно от кого, това гафовете му, че обявява от малкия екран кой е виновен, кой е заподозрян, кой е корумпиран – вече ни стана ежедневие.

Я си представете за миг само някой от бившите министри на правосъдието на САЩ Рамзи Кларк или Уорън да бъде обвинен от действащия шеф на ЦРУ за заподозрян в две убийства! Какво би произтекло от това в Щатите?

Тези дни бе годишнината от убийството на американски президент Кенеди. Ще припомня как започна работата си Комисията Уорън по случая:

След убийството на Кенеди е създадена Комисия, която да разследва това престъпление. Тя е оглавена от Ърл Уорън, шеф на правосъдието. Нейни членове са: Алън Дълес, бивш шеф на ЦРУ, сенаторът Джералд Форд, банкерът Джон Маклой...

Три години след като е убит президентът Кенеди, следващият президент, Линдън Джонсън иска 9 милиарда за войната във Виетнам...

От Комисията Уорън така и не успяват да докажат, че Осуалд е стрелял от книгохранилището. От ФБР тестват пушката, за да проверят дали е възможно това, но нито един от тримата експерти не успява да докаже, че именно Осуалд е стрелял с въпросната пушка. Експертите твърдят, че Осуалд е стрелял три пъти с абсолютна точност по движещата се кола с президента Кенеди, съпругата му и губернатора. Стрелба с абсолютна точност от пушка с ръчно презареждане и то за по-малко от 6 секунди!

Средно добър стрелец успява да стреля само два пъти и първият изстрел ще е най-добър, а в случая с убийството на Кенеди – третият изстрел е най-точен, като тяхното твърдение е, че този трети куршум се е движил на... зиг-заг като е ударил Кенеди и губернатора Конъли седем пъти!

Пак стигнахме до Алексей Петров - какво не се споменава в днешните скандали?

По факта: бившият МВР-министър се среща с оперативно интересни лица в един декемврийски ден на 2006 година. Тук имаше подробности, които никой не анализира овреме.

Първоначално от ДАНС /начело с Петко Сертов-бел. Л. М./ съобщиха, че не знаят за такива срещи. По-късно Сертов „си спомни” за такива срещи и изпрати уточняващо писмо на вътрешната парламентарна комисия за срещи на Румен Петков с "оперативно интересни лица". Сертов не назова имена.

Логично идва въпросът: след като Петков се е срещнал с тези лица, които впоследствие се оказаха братя Галеви – защо първоначално Сертов е отговорил отрицателно и какво го е накарало по-късно да „се сети”?

Друг въпрос който не бива да се пренебрегва е: има ли пръст Алексей Петров в тези два отговора на Сертов, след като срещите на Румен Петков с Галеви са били на „негова територия” /на Алексей Петров – бел. Л. М./– къпалнята „Левски-Спартак”.

Освен това: срещата на оперативно-интересни лица с Румен Петков е била записана със СРС-та. Това бе изнесено в пресата. Тук обаче има няколко въпроса: кой е записал СРС-тата, след като срещата е била неофициална: БОП-а, МВР, ДАНС, частни лица или Алексей Петров?

И освен това: един запис ли е правен или няколко? Защо е записвана срещата след като не е била официална? Само видеозапис ли има на тази среща или съществува и аудиозапис?

Алексей Петров присъствал ли е на срещата или само е дал територия за провеждането й?

Има ли Петров запис от тази среща, след като бе обявено, че СРС-тата били изтрити?

Някой издаде Румен Петков за срещата му с Галеви. Издаде го на ДСБ. Пита се: кой издаде МВР-министъра на Станишев: хората на самия Петков или предоставилия територия за срещата, Алексей Петров чрез свои хора до ДСБ?

Служител от НСС докладва на Румен Петков за срещата? Т. е. Петков получава доклад за среща, в която той е участвал лично!

Още на 16 октомври 2008 година сайта „Хроники” изнесе доста факти около превърналата се в прословута среща на Румен Петков с братя Галеви на басейна „Спартак” под заглавие „Защо точно сега решиха да приберат братя Галеви?”

В предаването „На четири очи”, бившият министър на отбраната Николай Свинаров каза: "Въпросът за срещата на Румен Петков и братя Галеви е политически...  - Министър Петков каза, че са се срещали два пъти с братя Галеви, но втория път пред много други хора... Министърът е политическо лице и той не може да участва в никакви оперативни мероприятия... Ако действията на министър Румен Петков са били оперативни, братя Галеви не е трябвало да знаят за заснемането на филма," категоричен беше Свинаров в предаването на Нова телевизия.

Всъщност около "онази" среща с Галеви твърденията бяха, че на нея е била изнесена информация, касаеща евентуален атентат срещу български политик. Според приказливия генерал Ваньо Танов, подобна информация не бе постъпвала в нито една служба в МВР, и си останахме само с факта за срещата. Възможно е да са предотвратили впоследствие атентата срещу политика, но така и не разбрахме вече две години кой ще да е бил този "застрашен" човек!

Реакциите по тази среща са много интересни: първоначално Петко Сертов отрича тя да се е случила, след това признава за провеждането й.

Същото прави и Румен Петков: първоначално твърди, че записите от СРС-ета са унищожени, а днес той настоява те да бъдат извадени и анализирани: „Съжалявам, че записите вече не съществуват, защото щеше да стане известен още един участник в срещата - малкият ми син, който остана да ме чака в колата", поясни Петков навремето пред журналисти.

Галеви бяха оправдани от съда днес, въпреки словесните изцепки за успехи в борбата с организираната престъпност. Същите Галеви, за които Румен Петков първоначално отричаше, че се е срещал с думите: "Нямам навика да се срещам със Сульо и Пульо!", а по-късно стана ясно, че всъщност социалистът се е виждал и със Сульо и с Пульо...

И не само е отишъл да се види и разговаря с Галевите на басейна "Спартак", но тъй като на срещата да следят и подслушват са били и хора от служба "Външно наблюдение" и от НСБОП, в мига, в който БОП-аджиите разпознават пристигащите два джипа, с които се движи министърът на вътрешните работи Румен Петков - хукват да бягат от мястото!

Петков отхвърли навремето твърденията, че служителите на ДОИ, които са наблюдавали мястото, са се разбягали след появяването му край басейна "Спартак". "Срещата бе полезна, защото от нея последваха солидни резултати, но няма да кажа какви", завършваше със закачка поясненията си Петков пред репортерите.

„Понякога наказанието води до вина" написа класикът Станислав Лец.

„Има ответен удар от страна на Борисов и Цветанов срещу Румен Петков” каза изненадващо в студиото на bTV бившата депутатка и лидер на гражданското сдружение "Движение 21”, Татяна Дончева.

За срещата на Румен Петков с братя Галеви Дончева припомни нещо много съществено:

„За работата на вътрешното министерство по времето на Румен Петков е посветен целият този доклад, който сега може да бъде прочетен и да се види, че срещата с Галеви е една много малка част от него... дяволът е в детейлите, но мисля, че ние не трябва до такава степен да се фокусираме върху това може ли да обесим Румен Петков. Ние нес ме го обесили когато е било времето, обесили казвам в кавички...

... Самият Румен Петков е прав в едно – Цветан Цветанов и Бойко Борисов доста неблагодарно искат днес да го поставят до стената... Първо трябва да му благодарят за времето, той работи доста ефективно с тях. Той подпомагаше Бойко Борисов в първите му политически стъпки до възцаряването му на трона. Трябва да му благодарят – например, например, за реакцията му по публикациите срещу Бойко борисов в „Конгрешънъл Коутърли”, когато един американски журналист в издание на американския Конгрес започна публикации, обвинявайки държавата си и правителството си, че залага в развиващите се и други страни на хора, които очевидно не са достойни да получат доверието на американската държава... В момента в който излезе това нещо Румен Петков и Георги Първанов се впуснаха като Матросовци на амбразура, и в рамките на един час от всички радиа започна да се бълва, че такова нещо не може да се каже за Бойко Борисов, че това са зловредни публикации...

... Защо сега, след като се е случило това нещо, Бойко Борисов и Цветанов му отговарят днеска с такава "черна неблагодарност” на Румен Петков... Според мене Румен Петков е направил по отношение на тях нещо, което ние не знаем към момента..., което ги е предизвикало да го поставят на мястото му, което е неговото според тях и което е доста унизително за Румен.

По отношение на визата: право на всяка държава е да ви дава виза и да ви взема визата без да е дължна да обяснява. Това нито е санкция за държавата, нито е проява на отношение, нито е онова, което Бойко Борисов иска да го изкара...”

Румен Петков е ходил напоследък няколко пъти в Америка и дори има в една от фондациите си партньори, американци, бивши служители на ЦРУ.

„За Бойко Борисов, Румен Петков трябва да знае нещо, което се повтаря многократно. Бойко Борисов е злопаметен и зъл човек, който е бил особено безжалостен към хората, които знаят за него неща, които могат да го уличат в миналото му”, категорична бе Дончева пред Анна Цолова и Виктор Николаев в „Тази сутрин”. - Румен Петков има достъп до същите кръгове. Ако някой може да извади бившите мутренски кръгове, събиращи рекета по „Витошка” от ранната демокрация. Затова ги приравнявам по този начин, че си услужваха не в началото, а след 2003 година. И те и услужваха много ефективно”, каза още тя. - ... Проблемът на Петков, е следният, че Бойко Борисов се страхува от хора, които имат информация, която силно го уличава... Защо ви се вади този Сретан Йосич периодично?... Очевидно в момента става дума за няколко категорични неща. Първо ясен знак, че американското посолство не предпочита руските лимонки в кавички...

Втората обеца за Румен Петков е, че Румен Петков свърши доста неща за Америка... ... тя получава едни неща, които не е обезателно, че ще получи. Чуждата държава няма право да ги получи – не заради нещо друго, а защото ние поне в собствените си очи трябва да изглеждаме като независима държава. Може да не сме, но поне заради нас си самите...

...Аз мисля все пак, че има какво да им каже... на тези, които са неблагодарни към него в момента. Които го унижават и го унижават по този начин...

... Казано с думи прости, ако ми позволите- с две изречения. Каквото и да ви говори Румен Петков за срещата с Галеви каквито и смисли да й предава, има няколко безспорни факта, а те са следните:

  • Една част ви ги каза господин Атанасов;
  • ГД БОП води разработка, залага СРС-ета и хората се разбягват в момент в който става ясно, че на срещата идва министъра;
  • В ответ на това, вчера в. „24 часа” публикува един дълъг материал, че след един месец шефът на ДОИ е пенсиониран;
  • След един месец същото се случва и с шефа на НСС, Чобанов, който тъй или иначе оглавява службата, която прави проверка на лицето, назначено за връзка между Галеви и ръководството на Вътрешното министерство, и како не може да направи друго казва: „Няма да дадеме достъп до класифицирана информация на това лице”, което е присъствало месеци наред в оперативки на Главния секретар, включително и за производството и разпространението на дрога и всякаква друга. Не ми пришивайте никаква интрига – това са фактите! И в крайна сметка Чобанов заминава за Зимбабве, а Огнян Атанасов за неизвестно къде – в разпореждане.
  • Като всичко е било толкова за държавата, за Европейския съюз, за всичко друго – защо това се случва?”

Пак в „Тази сутрин” преди Татяна Дончева говори и генерал Атанасов, днес депутат от ДСБ каза във връзка със срещата на бившия МВР шеф Румен Петков в дупнишките Братя Галеви: “Вътрешният министър е политическа фигура, не може да върши оперативна работа... Когато се прави разработка с агент на службите, тя се уговаря и следи от оперативния му офицер. Не е ясно до сега кой е бил оперативния офицер на Алексей Петров”, наблегна Атанасов.

Според Атанасов историята за изчезналите СРС-та от срещата също е измислена, тъй като такива няма и никога не е имало.

„Историята, че срещата Румен Петков и Братя Галеви е била във връзка с интересите на МВР е съшита с бели конци”, категоричен е той. По думите му срещата между Петков и Галеви е била за уреждане и разпределение на силови групировки. На въпрос дали става дума за наркотици, Атанасов отговори, че не знае със сигурност, но все пак Дупница се свързвала със синтетичната дрога.

Как започна всичко у нас…

Скандалите започнаха с така нареченият „разследващ” журналист Юрген Рот, който преди два дни, пред “Deutshce Welle” Рот обяви, че вицепремиерът Цветанов му споделил, че бившият Главен прокурор Никола Филчев бил поръчал убийствата на ямболската адвокатка Надежда Георгиева и прокурора Николай Колев.

Ето част от разговора на Рот с Емилиян Лилов:

Юрген Рот: Филчев е поръчал убийството на Колев

Бившият главен прокурор Никола Филчев е поръчал убийството на прокурора Николай Колев, а "мократа поръчка" била изпълнена от групата около Алексей Петров. Дойче Веле научи това от германския разследващ журналист Ю. Рот.

Два дни след завръщането на Юрген Рот от България с него разговаря Емилиян Лилов:

„От разговор с министър Цветанов научих, че убийството на бившия прокурор Николай Колев е било поръчано от тогавашния главен прокурор на България Никола Филчев, и че самото убийство е било извършено от баретите на Алексей Петров", казва Юрген Рот.

И още едно поръчково убийство изглежда лежи на съвестта на Никола Филчев - това на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, която беше убита през февруари 2000 година в столичния квартал "Стрелбище". Германският журналист е научил от вътрешния министър Цветанов, че и това покушение е било поръчано от Филчев и изпълнено от баретите на Алексей Петров. Последният обаче е бягал от темата по време на срещата си с Юрген Рот...

Всичко това бе предмет на публикация на сайта „Хроники” преди няколко дни, озаглавена:

Обвини ли министър Цветанов бившият Главен прокурор за поръчител на две убийства или да?

В нея Цветанов потвърждава казаното от Рот, което е въз основа на негови прошепнати на ухо факти.

Интересно е и интервюто на генерал Ваньо Танов, този титан на НПК, дадено в БНТ на 19 ноември. В него Танов отново говори неподготвен по кражбата на златото, среброто и платината от митническия склад на летище София, като бърка член 109 от НПК ал /5/ и член 11 от НПК само с общо цитирания от него член 109.

А именно в член 111 от НПК, озаглавен Пазене на веществените доказателства е записано как точно да се съхраняват веществени доказателства. В този смисъл и разсъжденията му по темата, за това кое е знаел кода, къде са били ценните метали са абсолютно несъстоятелни.

Друга работа е изказването на Танов за Румен Петков, срещата му с братя Галеви и твърденията му за тази среща, които от днес, 25 ноември вече са обект на прокурорска проверка.

Ето частта от интервюто на генерала по БНТ:

{edocs}tanov-rumen-1.doc,600,400,link{/edocs}

Очаквайте, защо няма да има проверка в парламента на скандала, защо Главният прокурор Борис Велчев отказа да образува проверка за набеждаване на Цветанов и В. Танов, имало ли е или не СРС-ета на срещата, интервю с участници в срещата на басейн "Спартак", развитието на скандала!

 

На 19 октомври Амнести интернешънъл съобщава в свой доклад, че десетки държави от ЕС, САЩ, Русия са доставяли оръжие на диктаторските режими в навечерието на протестите в държави в Северна Африка.

Оръжейни трофеи за Близкия изток и Северна Африка са намерени като доказателство за добра търговия с оръжие, която са имали страни като Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен от 2005 година до наши дни.

Протестиращите са се натъкнали на испански касетъчни боеприпаси, които са били открити в Либия.

Държави като САЩ, Русия и редица европейски страни, сред които и България, са доставяли големи количества оръжие на свалените в 2011 година и определени като репресивни правителства от Близкия Изток и Северна Африка.

Въпросните държави доставчици са търгували с оръжие и боеприпаси, въпреки, че били налице данни за бъдещи протести, преврати, въстания и размирици, съобщава Амнести интернешънъл.

Разкритията сочат за слаб и неефективен контрол на износа на оръжие, както и къде, доколко и как се извършва глобалната търговия с него, подчертава Хелън Хюз в доклада на Амнести Интернешънъл.

"Правителствата, които сега твърдят, че са солидарни с хората в целия Близък изток и Северна Африка са същите като тези, които доскоро са доставяли оръжия, куршуми, и военни и полицейски оборудване, които са били използвани, за да убиват, нараняват в държави като Тунис и Египет, а дори и сега се използват от силите за сигурност в Сирия и Йемен” – отбелязва доклада.

Като основни доставчици на оръжие и боеприпаси за пет африкански държави са посочени: Австрия, Белгия, България, Чешката република, Франция, Германия, Италия, Русия, Великобритания и САЩ.

Най-малко 11 държави са предоставяли военна помощ или са разрешавали износа на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване за Йемен, където около 200 протестиращи са загубили живота си през 2011 г.. Сред тях са България, Чешката република, Германия, Италия, Руската федерация, Турция, Украйна, Великобритания и САЩ.

Въпреки продължаващите брутални репресии срещу протестиращите, международната общност не успя да предприеме сериозни действия за спиране на оръжейните трансфери в Йемен.

Авторите на доклада отбелязват, че получаването на данни доставено оръжие за Сирия е трудно, но е известно, че най-големият доставчик на оръжие в Сирия е Руската федерация, твърди Амнести интернешънъл и се позовава на факта, че Русия не публикува годишен доклад за износа на оръжие, което означава, че трансферите й на оръжия в региона не може да бъде достоверно засечено.

Друга държава, който се споменава в доклада е Индия, която разрешила доставката на бронирани превозни средства до Сирия, докато Франция, в периода между 2005 и 2009 г. е продала много боеприпаси.

Във цитирания доклад "Амнести интернешънъл" определя 10 държави, чиито правителства са лицензирани за доставки на оръжия, боеприпаси и свързаното с тях оборудване на либийския режим на полковник Муамар ал-Кадафи от 2005 г. като са цитирани: Белгия, Франция, Германия, Италия, Русия, Испания и Великобритания.

Испански касетъчни боеприпаси, МАТ-120, снаряди са били лицензирани за продажба през 2007 г., и същите са били намерени в либийския град Мисрата от "Амнести интернешънъл". Това оборудване вече е забранено от Конвенцията за касетъчните боеприпаси, която Испания е подписала по-малко от година след предоставяне на касетъчните боеприпаси в Либия.

Голяма част от тежките оръжия, намерени в Либия от изследователи на "Амнести интернешънъл" са били произведени по време на съветската ера - руски или съветско производство, особено ракетите Град, които по своята същност са били безразборно и широко използвани и от двете воюващи страни по време на конфликта.

Някои от намерените боеприпаси са китайски, български и италиански, като противотанкови мини, ракетни предпазители и артилерийски установки.

Най-малко 20 са държавите, които са продавали и доставяли оръжия, боеприпаси, сълзотворен газ и други средства за борба с масови безредици, каквито бяха използвани в Египет.

САЩ е посочена като най-голямата  държава доставчик на оръжия и боеприпаси за държавите от Близкия изток и Северна Африка с годишен дял от 1,3 милиарда долара. Другите държави доставчици според доклада на Амнести интернешънъл са: Австрия, Белгия, България, Италия, Швейцария и Швеция.

Докладът посочва че пушки с опустошителен смъртоносни ефект са били широко използвани от силите за сигурност, както в Египет, така и в Бахрейн.

Амнести интернешънъл признава в доклада си, че международната общност предприела някои стъпки през 2011 година, за да се ограничат международните трансфери на оръжия за Бахрейн, Египет, Либия, Сирия и Йемен. Но организацията признава, че въпреки съществуващия контрол върху износа на оръжие не е успяла да предотврати прехвърлянето на оръжия и боеприпаси през предходните години.

"Към ембарго на оръжие обикновено се пристъпва твърде късно, когато вече са налице кризи с правата на човека", коментира Хелън Хюз.

"Това, от което светът се нуждае е строга оценка за всеки отделен случай” се отбелязва в доклада. Необходима е също така и оценка на всяка сделка за доставка на оръжие, особено когато е налице значителен риск в съответната държава, че доставеното оръжие и боеприпаси могат да бъдат използвани за извършване или улесняване на сериозни нарушения на човешките права. В такива случаи съответните правителства трябва да спрат сделките – заключава Амнести интернешънъл в доклада си.

Крайно време е да се възобнови работата по проекта в ООН по отношение на доставките на оръжие и търговията с него – според проекта, ако най-големите оръжейни износители не приемат бъдещия проект след гласуването му и безразсъдно продължат "бизнеса си, както обикновено" – то това поведение ще подхранва други кризи, при които се нарушават правата на човека, такива, на които станахме свидетели в целия Близък изток и Северна Африка тази година – заключава Амнести интернешънъл. Това ще отнеме живота и разбие стотици хиляди човешки съдби, като ще се подкопае глобалната сигурност".

Бележка на „Хроники”.

Докладът на Амнести интернешънъл е интересен, но не ни съобщава нищо ново. Документът не уточнява дали държавата или частни фирми са търгували с оръжие и боеприпаси със страни от Северна Африка и Близкия изток. А това е съществен лемент за точност и коректност.

От друга страна липсват данни кой снабди протестиращите с оръжие, боеприпаси – кои бяха доставчиците след като даден конфликт в африканска държава вече бе факт.

Не без значение е и колко жертви от цивилното население бяха дадени от бомбардировките на страните на Алианса – техният живот също бе разбит и унищожен.

 

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-1-2012/1205-siriq-iran-i-siloviqt-balans-v-sredniq-iztok

Митинг в ТехеранВ края на декември 2011 американската армия приключи отстъплението си от Ирак. Тепърва ще обобщаваме последиците от това, като анализът трябва да засегне и потенциала за мащабно изместване на силовия баланс в региона, където Иран стремително се трансформира от маргинална в доминираща сила.

И след като този процес тече, САЩ и Израел се опитват да му се противопоставят. Проблемът се дискутира изключително интензивно в американската аналитична общност. Под въпрос е обаче, дали «контрамерките» на САЩ и Израел са в състояние да стабилизират региона, както и, колко далеч е готов да отиде Иран в отговор на тях.

Истината е, че Иран се беше подготвил за отстъплението на САЩ. И макар че иранците едва ли ще доминират тотално в Ирак, трябва да признаем, че Техеран ще разполага с огромно влияние в Багдад, даващо му възможност да блокира всички неизгодни за него иракски инициативи. И това влияние само ще се усилва в хода на продължаващото отстъпление на САЩ, особено когато окончателно се изясни, че тази американска политика няма да бъде прекратена. Иракските политици вече са осъзнали, че иранската мощ е съвсем близо, докато американската се отдалечава и става все по-неуместна.

При подобно разположение на силите, съпротивата срещу Иран става неефективна и опасна. Разбира се, някои, като например иракските кюрди, вярват, че след като имат американските гаранции и са налице значителни инвестиции на американски компании в кюрдския петрол, постигнатите споразумения ще бъдат спазени. Дори бегъл поглед върху географската карта обаче е достатъчен за да се убедим, колко трудно ще бъде за САЩ да ги изпълнят. Междувременно, режимът в Багдад арестува редица сунитски лидери, а пък шиитите (не всички от които са проирански настроени) са наясно с цената на прекалено ентусиазираната съпротива.

Сирия и Иран

Всички тези проблеми се усложняват допълнително от ситуацията в Сирия. Алауитското малцинство доминира в сирийското правителство от 1970 насам, когато бащата на сегашния президент, възглавяващ по онова време сирийските военновъздушни сили, овладя властта. Алауитите са ортодоксална мюсюлманска секта, близка до шиитите, и са около 7% от населението на страната, което е предимно сунитско. Поелият властта преди повече от 40 години алауитски режим е «насъристки» по характера си, което означава – светски, «социалистически» и крепящ се на военните.

Когато ислямът се очерта като реална политическа сила в арабския свят, сирийците (които междувременно се разграничиха от режима на Садат в Египет) откриха подходящ съюзник в лицето на Иран. Иранският ислямистки режим гарантира на сирийският светски режим своеобразен имунитет срещу шиитските фундаменталисти в Ливан. Освен това иранците подкрепиха Сирия в нейната експанзия в Ливан и, което беше още по-важно, за подчиняването на сирийското сунитско мнозинство от режима в Дамаск.

И Сирия, и Иран имат ключови интереси в Ливан. В началото на 80-те години, след революцията на Хомейни, иранците се опитаха да разширят влиянието си в ислямския свят, подкрепяйки радикалните шиитски групировки. Една от тях беше Хизбула. Сирия пък влезе в Ливан на страната на християните, противопоставяйки се на Организацията за освобождение на Палестина. Усещате ли цялата сложност на ситуацията?

Сирия смята Ливан за своя историческа провинция и се надяваше да наложи влиянието си в тази страна. С посредничеството на Иран, Хизбула се превърна в инструмент на сирийската стратегия в Ливан.

Пазарна улица в Дамаск, в мирно времеМеждувременно, Техеран и Дамаск формираха дългосрочен стабилен алианс, който продължава да съществува и днес. По отношение на сегашното въстание в Сирия, и саудитците, и турците, да не говорим за американците, заеха откровено враждебна позиция към режима на президента Башар ал-Асад, докато Иран е единствената регионална сила, която продължава да подкрепя сирийското правителство.

Впрочем, иранците имат достатъчно добра причина да го правят. Преди въстанието, отношенията между Сирия и Иран преживяваха известни колебания. Дамаск можеше да действа сравнително автономно в сделките си с Техеран и да използва иранските връзки в Ливан. В качеството си на важен източник на подкрепа за Хизбула, режимът на Асад многократно имаше възможност да изпробва на практика силата на организацията в Ливан, където сирийците играеха доминираща роля. Въстанието в Сирия обаче принуди Асад да се оттегли в глуха защита, принуждавайки го да поддържа още по-здрави връзки с Иран. Дамаск се оказа изолиран в сунитския свят, където и Турция, и Арабската лига са настроени против него. В същото време Иран (и, което е особено интересно – иракският премиер Нури ал-Малики) формира външната подкрепа за режима на Асад.

Досега сирийският президент сравнително успешно се съпротивляваше на враговете си. Макар някои сунити, заемащи ниски или средни позиции във военната йерархия на режима, решиха да го изоставят, армията не се разпадна, тъй като алауитите контролират ключовите и подразделения. Събитията в Либия показаха на сирийския лидер (както и на военното му обкръжение) какво точно го чака, ако претърпи поражение. В резултат военните се сплотиха около президента, а невъоръженото или зле въоръжено население, колкото и да е многобройно, не може да победи една дисциплинирана армия. Така че ключът към падането на Асад е евентуалното разцепление сред военните.

Но, ако Асад оцелее (а погледнато отстрани, поне в момента изглежда, че той ще оцелее), Иран ще се окаже победител. Ако пък Ирак се окаже под иранско влияние, а режимът на Асад (изолиран от повечето държави от региона, но подкрепян от Техеран) продължи да управлява в Дамаск, иранците ще разполагат със собствена сфера на влияние от Западен Афганистан до Средиземно море (и дори още повече, с помощта на Хизбула).

При това постигането на тази цел няма да изисква разгръщането на ирански конвенционални сили - оцеляването на Асад, само по себе си, ще се окаже достатъчно. Междувременно, перспективата за появата на ангажименти на Сирия към Иран открива възможността за разгръщане на иранската армия на запад, като тази възможност, сама по себе, ще има много значителни последици.

Ирак и съседните държави

Да приемем, че горната карта отразява съществуващата сфера на иранското влияние, до която опират северните граници на Саудитска Арабия и Йордания, както и южните граници на Турция. Остава неясно, доколко добре Иран може да използва тази сфера, т.е. какъв тип сила може да проектира върху нея. Сами по себе си, картите не дават яснота и разбиране относно потенциала за създаване на блок, доминиран от Техеран, който да обхваща достатъчно голяма стратегическа територия. Не бива да се забравя, че освен наличието на иранска мрежа от скрити военни инфилтранти, конвенционалните войски на Иран също са значителни. И макар че те не могат да се противопоставят ефективно на американските бронирани дивизии, суровата реалност е, че на територията между Иран и Ливан такива дивизии просто няма. Способността на Техеран да въведе свои сили в тази зона, на свой ред, увеличава рисковете за Саудитска Арабия. Затова цел на Иран ще бъде тези рискове да нарастват така, че Саудитска Арабия да стигне до извода, че сътрудничеството с Техеран е за предпочитане пред откритото противопоставяне. Промяната на картата би помогнала на иранците да го постигнат.

Съзнавайки това и опасявайки се от така очертаните перспективи, САЩ, Израел, Саудитска Арабия и Турция ще се стремят да вкарат иранците в ъгъла. При това, поне за момента, точката, в която Иран трябва да бъде блокиран, не е Ирак (където Техеран вече разполага с предимство), а именно Сирия. Ето защо, от гледната точка на американците и регионалните им съюзници, сирийските бунтовници трябва да направят всичко възможно за да свалят Асад.

Междувременно, през последните седмици сирийското бунтовническо движение придоби нови измерения. Досега най-активна беше опозицията, действаща извън Сирия, а и най-много репортажи за съпротивата срещу Асад се излъчваха от външните бази на опозицията. Мащабите на ефективната опозиция не бяха ясни. Разбира се, голяма част от сунитското мнозинство се противопоставя на режима. Само че пасивната опозиция и голите емоции не могат да свалят режими, съставени от хора, борещи се за живота си. Тоест, не беше ясно, дали реалната опозиция е толкова силна, както твърдеше външната пропаганда.

Нещата обаче започнаха да се променят, след като от края на ноември 2011 т.нар. Свободна сирийска армия (група дезертьори от сирийската армия, действащи от териториите на Турция и Ливан) заяви, че е организирала и осъществила атаки срещу правителствени учреждения, като се започне от една база на въздушното разузнаване (особено чувствителна точка, имайки предвид историята на режима) и се свърши с централата на управляващата партия БААС в една от областите около Дамаск. Това не са първите нападения, за които въоръжената опозиция поема отговорност, но около тях беше вдигнат голям медиен шум. Малко по-късно пък Свободната сирийска армия обяви, че вече има своя „революционна територия” около град Джебел ал Зауия в северозападната част на страната. Всъщност, най-важното в тези атаки, които иначе са доста незначителни и очевидно преекспонирани е, че показват желанието на част от дезертьорите да се сражават със силите на режима, вместо просто да избягат в Турция или Ливан и да си кротуват там. Интересно е, че тази активизация на въоръжената опозиция (както и появата на нови сили) се осъществява в период, когато отношенията между Иран, от една страна, и САЩ и Израел, от друга,  силно се влошават. Като поредното влошаване започна с обвиненията за разкрита тайна иранска операция за убийството на саудитския посланик в САЩ, последвани от твърдението на бахрейнското правителство, че ирански специални части готвят нападение срещу страната. Последва доклада на МАГАТЕ за прогреса, постигнат от Иран в създаването на ядрено оръжие, както и взривът от 19 ноември 2011 на една иранска ракетна база, който вероятно е дело на израелските специални служби. Независимо дали всичко това е истина, психологическият натиск върху Иран нараства и очевидно е организиран от някого.

От всички участници в тази игра, позицията, в която се намира Израел е най-сложна. Тази държава поддържа отдавнашни, макар и тайни, работни отношения със сирийците, коренящи се в някогашната им споделена враждебност към Ясер Арафат. За израелците, Сирия е „познатото зло”. Мисълта за появата на сунитски режим, контролиран от „Мюсюлманските братя” на североизточната им граница ги плаши и те със сигурност предпочитат Асад. Но, постепенно възприемайки промените в регионалния силов баланс, гледната точка на Израел също се променя. През последните години сунитската ислямистка заплаха отслабна в сравнение с иранската шиитска опасност. Затова, опитвайки се да прогнозират какво ги очаква в бъдеще, израелците вече се тревожат по-малко от евентуалната поява на враждебна сунитска сила в Сирия, отколкото от усилването на иранското присъствие по северната граница на Израел. Това обяснява, защо архитектите на израелската външна политика, като например военният министър Ехуд Барак твърдят, че „искат да видят бързото падане на режима”. Но без значение, какво развитие би предпочел Израел, той не може да влияе върху събитията в Сирия. Вместо това, Израел трябва да се приспособява към съществуващата реалност, в чиито рамки иранската заплаха радикално променя политиката в региона.

Иран, разбира се, е свикнал с психологическия натиск. Лично аз продължавам да вярвам, че иранците вероятно са близо до създаването на ядрено оръжие, което може да се взриви само при щателно контролирани условия, но способността им да създадат наистина стабилно и надеждно ядрено оръжие, което да може да функционира извън лабораторни условия, е много съмнителна. Защото това би изисквало инсталирането на крехката експериментална система върху преносното устройство с надеждата, че ще сработи. Това може и да стане, но е също толкова вероятно, че няма да се получи. Възможно е дори да бъде прехванато и така ще се окаже „casus belli” за нанасянето на контраудар. Всъщност, истината е, че най-голямата заплаха, свързана с Иран, не е ядрена. Тя може да придобие и ядрени измерения, но дори и без да разполага с ядрено оръжие Техеран си остава заплаха. Текущата ескалация е породена от решението на американците да се изтеглят от Ирак и беше ускорена от събитията в Сирия. Дори ако утре Иран реши да се откаже от ядрената си програма, ситуацията ще си остане сложна. В момента иранците разполагат със сериозно предимство, а САЩ, Израел, Турция и Саудитска Арабия отчаяно се стремят да променят това.

В тази част на света те могат да следват два стратегически курса: да продължат да засилват натиска върху Иран, за да му покажат колко уязвим е всъщност, и да свалят сирийския режим, за да ограничат последиците от иранското влияние в Ирак. Само че свалянето на правителството в Дамаск изглежда доста проблематично. В тази връзка ще припомня, че либийският лидер Муамар Кадафи вероятно щеше да оцелее, ако НАТО не се беше намесила. На теория, НАТО би могла да се намеси и в Сирия, но там ситуацията е много по-сложна. Нещо повече, повторна атака на НАТО срещу арабска държава, целяща свалянето на нейното правителство, може да има непредсказуеми последици, без оглед на страха, който арабите изпитват от иранците в момента. Войните винаги са непредсказуеми и със сигурност не са най-добрия избор.

Затова най-доброто решение за САЩ и съюзниците им в региона е оказването на скрита подкрепа на сунитската опозиция чрез Ливан и, възможно, Турция и Йордания. Интересно е, дали турците ще се намесят открито в Сирия. Много по-интересно обаче е, дали това ще сработи. Защото сирийското разузнаване, в продължение на десетилетия, активно се инфилтрираше в редовете на сунитската опозиция. Тоест, провеждането на тайна кампания срещу режима ще се окаже сложно, а и успехът изглежда съмнителен. И все пак, това е най-вероятният следващ ход. Той обаче няма да е последен. За да бъде поставен на място Иран, се налага да се направи нещо за промяната на политическата ситуация в Ирак. Само че, след изтеглянето си, Вашингтон загуби почти цялото си влияние в тази страна. Всички отношения, които американците градяха там, се основаваха на наличието на американска военна сила, в качеството на техен гарант. С изтеглянето на американците, основата на тези отношения рухна. Като дори по отношение на Сирия, силовият баланс започва да се променя.

В крайна сметка, пред САЩ има три възможни избора. Първият е да се примирят със ситуацията и се постараят да действат, съобразявайки се с нея. Вторият е да опитат да сключат сделка с Иран, която ще бъде много болезнена и скъпа за тях. А пък третият е да започнат война. Първият избор ще означава, че САЩ признават, че вече не могат да променят обстоятелствата, а трябва да се съобразяват с тях. Вторият зависи от това, доколко е заинтересован Техеран от сделка с американците. Третият пък изисква САЩ да разполагат с достатъчни сили за пълномащабна война, както и да могат да отразят ответните удари на иранците, в частност през Ормузкия пролив. Истината е, че и трите варианта са съмнителни и тъкмо затова свалянето на Асад се оказва критично важно за САЩ. Това би променило и ситуацията, и играта. Само че подобна „операция” е изключително сложна и пълна с рискове.

Така или иначе, днес сме във финалната сцена на иракската драма и тя се оказва много по-болезнена за САЩ, отколкото можехме да си представим. А пък, ако прибавим към това и задълбочаващата се европейска криза, тезата за наличието на системна криза на глобалния модел започва да изглежда съвсем реалистична.

------------------------------------------------------

* Авторът е сред най-известните съвременни американски геополитици, президент на Агенцията за стратегически анализи и прогнози „Стратфор”

 
Продължение от 1 септември

Две събития съпътстваха провеждането на извънредното заседание на 27-те страни-членки на Европейския съюз, но останаха някак встрани от основните новини: Русия обяви, че ще затвори газопровода "Ямал", по който природният газ достига до Западна Европа. Газопроводът ще спре работа за повече от ден, като според Москва, ставало дума за "рутинна поддръжка", съобщи германският вестник "Berliner Mogenpost".

Второто събитие бе съобщението, че Русия e спечелила търг за строеж на жп. линия в отсечката Триполи-Сирт, на стойност 2 млрд и 200 милиона евро. Отсечката, която Русия ще строи е около 500 км, а Русия е победила с офертата си другия участник в наддаването, Франция.

Трите точки на Паси

"План от три точки би решил трудния казус "Южна Осетия и Абхазия" - съобщи в интервю пред Агенция "Фокус", бившият външен министър, Соломон Паси. Трите предложения на Паси включвали: спешно приемане на Грузия и Украйна в НАТО, подписване на двустранен договор "НАТО-Китай" и отпускане на поне 10-12 милиарда евро, с които да се търсят природни богатства, за да се изплъзне ЕС от руска зависимост. За такива случаи, като предложенията на Паси, народът е казал: "На бодлива крава, Бог рога не дава".

И вълкът - сит, и агнето - цяло. Европа се държа неясно и уклончиво

Извънредната среща на страните-членки на Европейския съюз в Брюксел завърши. На нея бе дискутирана ситуацията В Южна Осетия и Абхазия след грузинската агресия, и отношението на страните-членки на ЕС към Русия.
След края на срещата временно председателстващият ЕС, френски президент Никола Саркози и председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Дурао Барозу, побързаха да се похвалят колко хубаво са провели срещата на 27-те лидери на страните-членки. След това Саркози отговори на въпроси на специална пресконференция, на която обяви, че въпросът за членството на Украйна и Грузия в Евросъюза не стои на дневен ред. "Грузия не ни е молила за спешно приемане в ЕС, а на нас ни предстои огромна работа по укрепване на връзките с Украйна" - това изтъкна като аргументи за оставането извън ЕС на двете държави, Никола Саркози.

"Ние недвусмислено осъждаме непропорционалната реакция на руснаците към действията на Грузия, но в същото време, в Европа осъзнаваме необходимостта от диалог с нашите руски съседи" - заяви Саркози по време на прякото излъчване на въпросната пресконферениця, което осъществи телеканал "Вести". - "Употреба на непропорционална сила" бе определението, което дадоха на руския отпор на грузинската агресия Барозу и Саркози, но в същото време, те предпазливо не я определиха като агресор, каквито бяха очакванията на някои от държавите-членки, а и на самата Грузия.

На пресконференцията, след извънредното заседание на 27-те, Саркози разказа на журналистите как Обединена Европа натиснала Буш, за да може грузинският президент, Саакашвили да подпише мирния план. За целта Буш изпратил държавният секретар, Кондолиза Райс в Тбилиси, за да убеди Саакашвили, че на всяка цена трябва да сложи подписа си под шесттте точки на плана за примирие, още повече, че Москва вече го била подписала. Въпреки това грузинският президент не подписал всички точки от Споразумението, той не подписал текстовете, които предвиждат да се определи бъдещият статут на Южна Осетия и Абхазия! /Досега по този въпрос от страна на САЩ и ЕС се пазеше мълчание, но реакцията на Саакашвили не е нещо, което може да се скрие, въпреки че в Тбилиси пристигаха и заминаваха не един и двама лидери на западни държави. Днес се оказва, че и Ангела Меркел, и Саркози са били наясно със своеволието на Саакашвили... - бел. Л. М./.

"Инцидентът в Южна Осетия не може да се използва за нова Студена война" заяви Саркози снощи, като заедно с Хавиер Солана, потвърдиха, че след действията на руските миротворци и Русия в Южна Осетия, няма повод, причини, Европейският съюз да наложи санкции на Русия.
Пред журналистите Саркози разказа, как Вашингтон настоявал пред ръководството на ЕС за много по-остър вариант на решение във връзка с кризата около Грузия. Но, добави френският президент, "...случилото се не може да става повод за демонстрация на мускули и за разрив в отношенията на ЕС с Русия. "Санкции против санкциите - кой от подобна ситуация може да излезе победител? Аз не мисля, че решението носи военен характер, аз не мисля и, че решението на казуса се намира в ръцете на НАТО" - заяви Саркози по време на пряко предаваната пресконференция. За първи път в Брюксел френският президент нарече държавното ръководство в Тбилиси - "режим на Саакашвили", като определи действията на този режим като деструктивни.
След края на извънредното заседание стана известно, че вторият етап на преговори по повод на съглашението за партньорство между ЕС и Русия може да бъде отложен до извеждането на руските войски от Грузия, на позиции, преди 7 август. "Евросъюзът има нужда от Русия, но и на Русия й е необходим Европейският съюз. Студената война отдавна свърши и днес не може и дума да става за някакво противопоставяне - потвърди Саркози през събралите си журналисти. - На 8 септември ние, Жозе-Мануел Барозу, Хавиер Солана и аз ще заминем за Москва и ще проведем консултации с руското държавно ръководство за това, какво предстои оттук нататък. След това ще посетим и Тбилиси." - съобщи френският президент.

Що се отнася до казуса "Абхазия и Южна Осетия", Европейският съюз осъди признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия и призова останалите страни да не правят това, предаде ИТАР-ТАСС. Съглашението, подписано от Москва и Тбилиси предвижда международна дискусия за статута на тези територии, и той да бъде обсъден в присъствието на Грузия. Русия ще има право за изрази своята позиция по отношение на двете държави. "На нас ни бе казано от руска страна по повод статута и признаването на двете държави - а как стана с Косово? ... решението на Русия не бе предшествано от преговори. Нека да започнат преговорите, пък ще видим" - каза Саркози, подчертавайки, че всеки е длъжен да бъде последователен в съблюдаването на правото на самоопределение. - "Ние направихме това, което трябваше да направим" - подчерта френският президент.
"Президентът на Грузия допусна сериозна грешка, започвайки операция против Южна Осетия - каза пред лидерите на 27-те страни-членки, председателят на Европарламента, Ханс-Герт Пьотеринг, започвайки своето встъпление. Въпреки това, стореното от Грузия не оправдава действията на Русия...".
Говорейки за отношенията с Русия, Пьотеринг призова вчера "Да не се затваря вратата за диалог с Русия. - "На нас ни е необходимо продължение на стратегическото партньорство с Русия, на нас ни е нужен диалог, основан на съблюдаване на международното право и правата на човека" - заяви председателят на Европарламента цитиран от ИТАР-ТАСС.
200 души наблюдатели, изпратени от ЕС, оказване на помощ на Грузия са също част от Окончателните решения на на 27-те. В същото време, от руска страна бе отправен призив до Брюксел да не се преговаря със сегашното грузинско държавно ръководство за каквото и да било, тъй като е основният виновник за конфликта.
Докато вървеше извънредното заседание на 27-те, вицеговорителят на Държавната дума, Владимир Жириновски даде интервю на живо за телеканал "Вести": "В никакъв случай, никакви санкции по отношение на Русия не могат да бъдат приемани. Санкции се приемат, само по отношение на агресор. Както например когато Ирак нападна Кувейт. В случая ние бяхме на различна позиция, на защитник от агресора. Ние никъде не сме нахлували, ние принудихме агресора на мир. Ние спасихме осетинците... тях предстоеше да ги унищожат напълно, и осетинците, и абхазците, но ние ги спасихме....
... Много пъти предупреждавахме и Европа, и Америка че се подготвя агресия - Европа прекрасно знаеше всичко. Тя можеше да изпрати там свои сили, ние ги каним, но те не идват, защото се страхуват. Саакашвили извърши международно престъпление - той даде заповед да се унищожи един мирен град през нощта, но и в началото на деня на откриване на Олимпийските игри! Ние предотвратихме по-нататъшната ескалация на насилие...
... Днес Стара Европа не желае да изостря отношенията си с Русия. А в новата - има ненавист към нас, затова е напълно логично, че те ще отидат на изостряне на отношенията си с нас. Британия е традиционно против Русия, но те нямат болшинство...
... В Америка нашите пари са 10 трилиона... А ако ние не бяхме дали тези пари - какво щяха да правят там?... Русия трябва да бъде уважавана, да ни плашат, ние няма да позволим!... 8 август бе начало на новата история на Русия, нов формат на международните отношения... В Европа има трилиони свободни пари, те чакат да бъдат вложени в Русия..."
В деня на срещата в Брюксел, Генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун предложи ООН да бъде посредник между Русия и Грузия, но това руската страна даде знак, че едва ли ще приеме предложението, тъй като в правото, посредник означава, поне една от страните да е съгласна с посредничеството.

Ще се погребе ли Русия досегашната водеща роля на Щатите в света? Тук ще припомня, че сам американският президент Буш настоя Русия да отхвърли искането на Южна Осетия и Абхазия за признание, но седмица по-късно Кремъл "отговори" утвърдително на желанието на двете държави, т. е. случи се обратното на това, което очакваше американският държавен глава.

Мирът, сигурността и новата Русия

Предстои на територията на Южна Осетия да бъдат разположени три руски военни бази, докато Абхазия засега се въздържа от подобни мерки за сигурност. Много от държавите-членки на ЕС си дават сметка, че приемайки Грузия в НАТО и в случай, че Брюксел разреши на Алианса да се намесва в решаването на казуса, то в тази част на Европа ситуацията коренно ще се промени, като сигурността и мира вече няма да бъдат толкова възможни.
  • Заздравяването на позициите на Русия в рамките на Шанхайската организация за сигурност - ШОС;
  • сигурният приток на енергийни милиони в руската хазна, който се увеличи чувствително след скока на цените на петрола;
  • членството на Русия в организацията Ислямска конференция;
  • възможността Кремъл да реагира реципрочно и разположи както направиха САЩ свои ПРО във Владивосток, срещу западното крейбрежие на Америка.
Всички тези фактори са само малка част от причините за променено самочувствие на Москва в отношенията й с Европейския съюз, НАТО и САЩ. Досега САЩ диктуваха безапелационно своята политическа воля, в която и да било точка на земното кълбо. Оттук нататък едва ли ще се запази досега съществуващото положение на доминираща сила на Щатите в глобален мащаб. Да не припомням и, че в новата ситуация, САЩ едва ли ще бъдат в състояние да продължат да диктуват както досега в ЕС какви решения да се вземат, както това се случва в НАТО например.
Грузия излезе от ОНД, без да си даде сметка какво би се случило с нейните над милион и половина граждани, които живеят в границите на Русия и други държави от бившия Съветски съюз.
От друга страна, в същите държави от бившия СССР, живеят руски граждани, с руски паспорти и тяхната защита си остава в приоритетите на Русия.

Знаели ли са наблюдателите на ОССЕ за подготвяната агресия на Грузия?

Още на 21 август Интерфакс съобщи, че Генералният щаб на Руската федерация е обвинил наблюдателите на Организацията за сигурност и сътрудничество /ОССЕ - бел. Л. М./от зоната на грузино-осетинският конфликт за това, че те са скрили от руските миротворци информацията за готовността за бъдещото нападение на Грузия над Южна Осетия. "
Според зам.-началника на Генщаба на въоръжените сили на Руската федерация, генерал-полковник Анатолий Ноговицин, още преди началния стадий на конфликта, ОССЕ са били предупредени от грузинска страна за това, че предстои нахлуване в района на Южна Осетия. В същото време, руските миротворци не били нито уведомени, нито предупредени за бъдещите действия на грузинските войски. Ноговицин изтъкна на брифинг, че щом от ОССЕ са знаели за това какво предстои и са си замълчали, то означава, че те всъщност са скрили от Русия какво възнамерява да направи Саакашвили.

Уместно ли е външният министър на Великобритания Милибанд да си играе с огъня? - попита лорд Скиделски, наблюдател на руския вестник "Ведомости. - Лордът е и почетен професор по политикономия на университета в Уоруик.

Войната на Грузия всъщност бе апогей на опитите на Запада да изолира Русия. "Русия не се страхува от Студена война" - заяви президентът Дмитрий Медведев, във връзка с твърденията на различни западни политици, наблюдатели и експерти, че случващото се в Южна Осетия напомня на разгръщането на една нова Студена война.
"Русия не крие, че се стреми с всяка своя външнополитическа стъпка да възстанови влиянието на потенциала на велика държава - коментира лорд Скиделски. - Москва бе убедена, че САЩ се стремят да вземат под контрол "изоставените" от Русия територии като трофеи на своята победа в Студената война, като използват НАТО като оръжие, а на Британия са отредили да обезпечи моралистичната димна завеса.
Не отсега Москва показва, колко неприятно й е разширението на НАТО до руските граници, което предприеха САЩ и западните държави. Въпреки това никой не спря в осъществяване на намеренията да бъде "притисната" Русия, както чрез границите с НАТО-вски държави, така и от разполагането на ПРО в близост, под фалшивия претекст, че съществува опасност от Иран!

Нескритата демонстрация на англо-американските държави за готовност да приемат Грузия и Украйна в редиците на Алианса засилиха опасенията, че действително се провежда натиск върху Кремъл и блокиране на възможностите му да осигури своята безопасност. Това бе прието като безцеремонно действие от страна на държавите-членки на Североатлантическия пакт, или действие, което силно напомня на игра с огъня, която провокира бъдещ регионален конфликт.

Практиката досега е показала, че една малка държава-съсед на голяма и мощна, би следвало да бъде много внимателна и да осъзнава добре своето място в международния механизъм на глобалната геополитика, за да не провокира провал на възможностите за мирно съвместно съществуване. Докато в следвоенните години, една Финландия съумя да запази своята независимост даже под мрачния поглед на Сталин, без да се изживява героично или романтично. Днес Финландия показва единствено, че тя притежава политическа зрялост да бъде рамо до рамо с големите.

Двойнственият суверенитет

Какво направи Михаил Саакашвили? Той нахлу в Южна Осетия с желание да превърне теоретическия суверенитет в практически и да присъедини територията на тази държава към своята територия. Историята от последните десетилетия сочи, че в рамките на Устава на ООН и действащото международно право, някои държави получиха привилегията да са повече суверенни от други. Това разбира се не кореспондира с равнопоставеността пред международното право и интересите на Русия, която показа, че няма намерение да се възползва от тези "норми" на силата и икономическото господство, които САЩ без проблем и нагледно демонстрираха в походите си в Косово и Ирак.

"Косовският казус" се превърна в нагледен урок за Русия и за това колко относителен характер може да има прилагането на международното право в посткомунистическите години.
Приемът на Грузия в НАТО щеше да бъде без смисъл, тъй като едва ли щеше да бъде в състояние да защити нейният суверенитет показаха събитията от началото на август в Южна Осетия. По-сигурното последствие щеше да бъде, едно влошаващо се международно положение, в което Русия и Китай щяха да се сближат в името на повече сигурност и стабилност в геополитическото пространство.
Ето защо първоначалните реакции на Дейвид Милибанд спрямо Русия бяха колкото яростни и нападателни, толкова и агресивни, с цел сплашване на Кремъл по повод неговата намеса в конфликта в Южна Осетия. Доколко думите на Милибанд стреснаха някои кръгове на Запад, Москва показа единствено спокойната реакция на нейното държавно ръководство и твърдото му решение да продължи по пътя, който е поела.

Ако има област, в която най-много е нужно да се мисли, смята, преценява и предвижда - то това е дипломацията на голямата геополитическа сцена. В този смисъл и не действията и заповедите на един объркан, необуздан, и движен от други сили политик са важни за мира и сигурността, а трезвата преценка, изнасянето на истини и факти, и свалянето на масата на всички карти, за да бъдат предотвратени евентуални, по-страшни последици от случилото се в петдневната война.
 

Пророческа публикация в британския вестник „Индипендънт” повдигна завесата за случващото се в Афганистан, което никой вече не иска да коментира официално на глас в Щатите. На 8 юли „Индипендънт” написа: Афганистан: Вече е война на Америка. И като че ли пророкува днешно съобщение на Ройтерс, в което се казва следното: войник от афганистанската армия е разстрелял трима британски пехотинци, като според местните въоръжени сили, инцидентът е станал по време на съвместно патрулиране на войници от НАТО и афганистанци в провинция Гилменд.

Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.

Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...

В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.

В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.

Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв.

Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната.

Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.

„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.

При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има.

Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха.

Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан.

Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената.

Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.

В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.

Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО...

 
Биволъ. бг, 10 Септември 2011,
Сайтът е получил изключителните права да публикува секретните грами на американските дипломати от Уикилийкс

Българският посланик в САЩ Елена Поптодорова и зам.-министърът на отбраната Соня Янкулова са информирали дискретно американския посланик Джон Байърли в края на март 2008, че България ще изпрати още 50 войници в Кандахар. Това е станало два месеца преди правителството да вземе официално решение през юни 2008 г.

В отделни срещи с посланика двете дами са подчертали, че както решението, така и моментът на обявяването му са чувствителна информация. В дипломатически доклад на Байърли от София, който е класифициран като секретен е записано, че Поптодорова и Янкулова трябва да бъдат стриктно защитени (strictly protect) [08SOFIA185].

Официалният анонс вероятно ще бъде направен на срещата на върха на НАТО в Букурещ, започваща на 2 април 2008, но засега България "пази решението строго секретно" - уточнява Байърли.

Макар, че има още време докато Министерски съвет формално гласува и не е изключена вероятността "да се стъпи накриво", американците не вярват, че България ще се откаже да изпрати още войници след получения позитивен анонс от посланика и зам.-министъра.

Решението за увеличаването на контингента в Кандахар с 50 души в крайна сметка не беше обявено на срещата на върха в Букурещ, а два месеца по-късно. Правителството на Тройната коалиция взе решение на подпис на 10 юни 2008.

Американски официални лица са оказали продължителен натиск над правителството, за да увеличи контингента в Афганистан. Тази политика се отплаща сега - пише още посланикът и прави подробен преглед на българския ангажимент в Афганистан с жива сила и техника.

В края на грамата Байърли хвали Станишев, Калфин и Първанов за "истинското лидерство", което са демонстрирали с одобряването на новата мисия и поддържането на курс "про-НАТО" в управляващата коалиция.

В публикуваните от Wikileaks 251 хиляди дипломатически телеграми указанието "strictly protect" се среща 1881 пъти. В докладите изпратени от София то се открива 8 пъти, като само в три грами източниците, подлежащи на стриктна защита, са български официални лица.

Името на посланик Поптодорова се появява като източник, който трябва да се защити и в друга конфиденциална грама, свързана с преговорите за проекта Южен Поток [07SOFIA611]. Поптодорова и други официални лица са изказали притеснение, че България се ангажира в още един двустранен енергиен проект с Русия.

От по-рано публикувана грама [03SOFIA88] стана ясно, че през 2003 г. тогавашният шеф на Генералния щаб и сегашен шеф на президентския кабинет, ген. Никола Колев е предоставил на САЩ секретен доклад за корупция в Министерството на отбраната няколко месеца преди докладът да стигне до прокуратурата. Посланик Родерик Мур отбелязва, че Колев трябва да бъде стриктно защитен. След разкритието Никола Колев отказа коментар, но от ДАНС съобщиха, че проверяват случая.

Пред Биволъ посланик Поптодорова заяви, че се е запознала с текста на грамата и няма коментар по него. Соня Янкулова, която беше заместник в Министерството на отбраната, а после стана заместник-министър в МВР не беше открита за коментар.

Потърсен за коментар Сергей Станишев каза, че "правителственото решение е взето когато е взето, през юни", а преди това е имало обсъждане и консултации на различни нива. Той не си спомни правителството да е дало мандат на Поптодорова и Янкулова за такова "ранно уведомяване" на американците, но не изключи тяхната инициатива да е одобрена от преките им ръководители по това време: Ивайло Калфин и Веселин Близнаков. Станишев изказа задоволство, че правителството му се е показало като предвидим и надежден партньор на мисията на НАТО в Афганистан, като в същото време е положило максимални усилия да запази живота и здравето на българските рейнджъри, които за разлика от румънските им колеги не са участвали в бойни действия.

Биволъ се свърза и с Ивайло Калфин, но до редакционното приключване на публикацията не беше установена обратна връзка, за да коментира съдържанието на грамата.

S E C R E T SOFIA 000185 
 
SIPDIS 
 
SIPDIS 
 
E.O. 12958: DECL: 03/27/2017 
TAGS: PGOV PREL MARR BU
SUBJECT: BULGARIANS TO ANNOUNCE NEW AFGHAN DEPLOYMENT AT 
NATO SUMMIT 
 
REF: 07 SOFIA 1371 
 
Classified By: Charge d'Affairs, a.i. Alex Karagiannis for reasons 1.4 
(b) and (d) 
 
¶1.  (S)  Summary: Bulgaria is set to announce a decision to 
deploy an additional 50 soldiers to take over the Entry 
Control Point Number Four mission at Kandahar Airfield.  It 
is keeping this decision under tight wraps for now.  We 
expect the formal decision will  be made just before the NATO 
Summit, and the announcement itself probably in Bucharest by 
the Prime Minister.  Both Ambassador Poptodorova in 
Washington and Deputy Defense Minister Yankulova (strictly 
protect) have foreshadowed this outcome and the sensitivity 
of the decision and announcement timing.  The new deployment 
will increase the number of Bulgarian troops in Kandahar to 
270 and the number in Afghanistan to 467.  Taking 
responsibility for Entry Control Point Number Four will be 
the Bulgarian's first mission in Regional Command - South 
(RC-S) outside a protected perimeter.   Possible additional 
contributions such as Operational Mentor and Liaison Teams 
(OMLT) and/or a Role Two Military Medical Treatment Facility 
are unlikely to be included in this round, but remain 
possibilities for 2009.  End Summary. 
 
A DIFFICULT DECISION 
--------------------------------------------- -------- 
 
¶2.  (S)  U.S. officials have exerted steady pressure on the 
Government of Bulgaria for months to increase its Afghan 
contribution with a sizable new contingent.  It is now paying 
off.  While a formal decision is not yet taken, the signs 
point to the deployment of an additional 50 soldiers for the 
Entry Control Point Number Four mission at Kandahar Airfield. 
 Both Bulgarian Ambassador Poptodorova and Deputy Defense 
Minister Yankulova have acknowledged this in separate 
meetings with U.S. officials.  The decision must be formally 
approved by the Council of Ministers before it is official. 
This is lined up for just before the NATO Summit. 
 
¶3.  (S)  The decision to accept this new mission in 
Afghanistan demonstrates significant political leadership by 
Prime Minister Sergei Stanishev and his Deputy Prime Minister 
and Minister of Foreign Affairs Ivailo Kalfin.  Current 
deployments to Afghanistan are unpopular and the ruling 
coalition is under increasing pressure to focus its energy 
and resources on domestic concerns.  Having more than 
quintupled its troops in Afghanistan in 2007, many in the 
Bulgarian government had said further increases were 
impossible.  Moreover, the Bulgarian Armed Forces itself is 
in a state of transition: this is its first year as a fully 
professional military and it was recently announced that 
approximately 8,000 positions and three bases will be 
eliminated in an effort to streamline and modernize the 
military.  Short of funds and under pressure from the 
populist GERB party, the ruling Bulgarian Socialist Party has 
tried to hunker down to avoid or delay additional commitments 
to Afghanistan.  Steady U.S. and NATO engagement, combined 
with Bulgarian leaders, commitment to meet NATO obligations 
and be seen as a reliable partner in international security, 
were instrumental in turning that around. 
 
EXPANDING COMMITMENT TO REGIONAL COMMAND - SOUTH 
--------------------------------------------- -------- 
 
¶4.  (S)  Currently, the bulk of Bulgaria's 417 soldiers in 
Afghanistan are in RC-S where a 219-soldier infantry company 
guards the inner perimeter of Kandahar Airfield.  The 
additional 50 troops, who will be responsible for one of the 
two main entry control points to the Airfield, will be able 
to work in complement with the soldiers of the infantry 
company already manning the perimeter watch towers. 
 
¶5.  (U)  The remaining 198 Bulgarian soldiers in Afghanistan 
consist primarily of a mechanized company and a mechanized 
platoon operating in Kabul, two military medical teams in 
Herat and one in Kabul, and two Land Forces officers embedded 
in the Hungarian PRT in Pol-e Khomri. 
 
¶6.  (U)  In September 2006, Bulgaria provided a 70-person Air 
Traffic Control contingent at Kabul International Airport, 
which was eventually relieved by a Czech contingent.  In 
2004, Bulgaria donated T-62 tank ammunition, D-30 artillery 
ammunition, machine guns and military compasses to the Afghan 
National Army. 
 
 
MORE TO COME? 
--------------------------------------------- ------ 
 
¶7.  (S)  Besides the Entry Control Point mission, we have 
consistently pressed Bulgaria to contribute two Operational 
Mentor and Liaison Teams (OMLTs) and a Role Two Military 
Medical Treatment Facility.  Both of these options are still 
on the table, but it appears unlikely that the Bulgarians 
will volunteer next week to take on either of these new 
missions in addition to the ECP.  Intensified NATO engagement 
with the Bulgarians in the form of high-level contact or 
working-level OMLT briefs would help bring Bulgaria closer to 
acceptance of these new roles. 
 
COMMENT 
--------------------------------------------- ------ 
 
¶8.  (S)  While a formal decision is still days off, and there 
is still some scope for a mis-step, we would be surprised if 
Bulgaria does not come through.  Too much is at stake after 
they signaled positively.  Approval for the ECP mission shows 
genuine leadership by the PM and Deputy PM/FM (and President 
as commander in chief who has to sign off on any overseas 
deployments) to sustain the pro-NATO course of the ruling 
coalition on security affairs.  It will also signal to the 
public that last year's troop increases were not a one-off 
event, but part of long-term and deepening commitment to ISAF 
and Afghanistan.  End Comment. 
Beyrle

Коментар на "Хроники"
Коя е Елена Поптодорова - дъщеря на един професионален търговец,
Борислав Поптодоров, който почина, работейки в едно магазинче метър
на метър
и слагаше капси на колани, за да си изкара някой и друг лев към пенсията.
Преводачка на Живков, Огнян Дойнов и Луканов, омъжена от Живков
в тогавашния хотел
"Балкан", днес "Шератон"...
Борислав Поптодоров беше към Първо Главно управление на Държавна
сигурност - и за да избяга от тази негова част от биографията, Елена от БКП
се прехвърли в НДСВ и след това в ГЕРБ!
Мнозина си спомнят как Поптодорова се хвърляше да целува генерал Колин
Пауъл из коридорите на Белия дом, засвидетелствайки верност и преданост
към Щатите - нещо, което нито един посланик над руга държава
не си позволяваше!
Тя поддържа добри контакти и с републиканци и с демократи, защото ...не се
знае кой ще отиде в Белия дом при следващите президентски избори!
Досега не се е чуло Поптодорова е е направила нещо добро в полза на
родината си, от позицията на посланик в САЩ...
Какъв е изводът за днес - премиер ни е бодигардът на Тодор Живков,
а преводачката му е посланик в САЩ!
Снимка на Елена Поптодорова от годините, когато работеше като преводачка на Живков.
Снимката е взета от:

http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=7843

 

В днешния брой на авторитетния „Ню Йорк Таймс” авторите на публикацията „Безизходица в България с организираната престъпност” – Матю Бръуосър и Дорийн Карвахал са наредили един до друг по отношение на съвпадение в биографиите – министър-председателят Бойко Борисов, пуснатите наскоро от затвора, братя Галеви и известният Златомир Иванов-Баретата.

Според изнесеното днес в „Ню Йорк Таймс” организираната престъпност си битува в българската криминална действителност и съдебната система.

Анализът на „Ню Йорк таймс” не е лишен от наивност и неинформираност и представвява някаква странна смесица от преразказ на вече излезли публикация в българските медии и изводи, твърде близки до тези на посланика на САЩ в България, Джеймс Уорлик за случващото се в разследването и съдопроизводството.

Сайтът „Медияпул” пусна превод на публикацията, в който между другото се казва:

„Когато новият широкоплещест премиер на България Бойко Борисов взе властта, той обеща да изкорени организираната престъпност. Но човекът, наричан Батман, сега е тестван от слабата съдебна система, която този месец произведе оправдателни присъди за двама мъже, считани за глави на престъпна група, и пусна от ареста друг, смятан за криминален бос, пишат авторите на статията Матю Брънуосър и Дорийн Карвахал.

Златко Баретата, популярен и като Златан, е описан като "много татуиран мъж към края на своите 30 години", който е обвинен в убийство и трафик на дрога. Той е под домашен арест, след като се оплака от стрес и инфекция на пикочните пътища. След това съдът насрочи ново дело, защото един от съдебните заседатели бе арестуван за детска порнография, пише вестникът.

По повод оправдателната присъда за братя Галеви, авторите коментира, че "това е най-новият случай на оневиняване и поредната проява на снизходително отношение към хора, обвинявани в участие в организираната престъпност в една страна, зарекла се да изкорени корупцията, за да си извоюва членство в ЕС през 2007 г.“.

Като знаем как в затвора Гуантанамо Щатите държаха няколко хиляди затворници, заподозрени във връзки с тероризма и как на тези затворници бе отказвано години наред правосъдие – подобна американска позиция е последното нещо, което би било логично да приемем като меродавно.

„Изданието не пропуска да отбележи, че знаковите дела са се превърнали в арена, където се води битката между изпълнителната и съдебната власт, която не е успяла да осъди дори един единствен по-важен заподозрян за престъпления в сферата на организираната престъпност.

Тъмният подземен свят на мутрите в България става неспокоен, пишат журналистите и се позовават на публикации в български вестници, че престъпна банда е обявила награда от 400 000 евро за главата на премиера. Заплахата дойде само два дни след като съдът в Кюстендил оправда Пламен Галев и Ангел Христов - братя Галеви, обвинени в тарторство на банда за измами и рекет. Случаят бе под зоркото око на европейските власти и премиера, който го обяви за "тест за нацията", отбелязва вестникът.

В статията се припомня, че Братя Галеви са бивши полицаи, станали нарицателно за "галевизацията"- "възможността престъпниците да действат безнаказано и да манипулират българската държава, политиците, общинските и съдебните власти“.

Припомня се още, че двойката бизнесмени е станала популярна през 2008 г., когато тогавашният вътрешен министър Румен Петков призна, че се е срещал с тях. По-късно полицията обискира домовете и офисите им, а те бяха арестувани, но след това пуснати, за да участват в изборите и да станат депутати. Законът позволява на кандидати за избори да преустановят съдебните процеси срещу тях по време на кампанията. Така направи и Александър Томов, известен с действията си в ЦСКА и "Кремиковци", отбелязва още изданието.

"Всички те не станаха депутати, но остана въпросът какво щеше да стане, ако бяха станали? Адвокатът на Галеви определи клиентите си като "двама бизнесмени и жители на Дупница, изправени пред всеобща завист".

„Никой не харесва успелите хора", обяснява защитникът, но Галеви са наричани "местни феодали", а журналистите, които ги разследват, се страхуват за живота си", завършва "Ню Йорк Таймс".

Да се развява ей така без никакви доводи и аргументи твърдението, че едва ли не България не е страна, която трябва да е член на Европейския съюз – е меко казано несъстоятелно.

Да се повтаря твърдението, че противопоставянето на изпълнителна и съдебна власт е причината за неуспеха на борбата с организираната престъпност е теза на вицепремиера Цветан Цветанов, който известно време водеше битката срещу магистратите.

Истината е, че досъдебното производство, разследването на задържани без да са налице годни доказателства за техни престъпни деяния е в основата на предизвестените провали на гръмко афиширани полицейски акции.

Внасянето на слаб и недобре конструиран Обвинителен акт в съда естествено обрича на неуспех крайния резултат с очаквани присъди.

Другият вариант е – държавата да бъде съдена и осъдена в Страсбург – нещо, което за нация като американската е непонятно.

В Европа, за разлика от драстичните случаи на нарушени човешки права с държавна благословия – човек е невинен до доказване на противното. В Европа има доказване и осъждане – а не държане в затвор без присъди.

Вестник „Ню Йорк Таймс” е име и авторитет, но явно това не е попречило на авторите над нешната статия да пуснат публикация от чуто-недочуто, обяснено-недообяснено, пречетено-неосъзнато. Този текст, който излезе днес е написан на равнище, което един български ученик от отделенията не би си позволил!

В стремежа си да изсипят факти и данни в общия кюп, без да се търси причинно-следствена връзка и логика, двамата автори на „Ню Йорк Таймс” са нарекли братя Галеви – бивши полицаи, при положение, че те са бивши барети?!

Възможно е, да имат някаква вина двамата дупнишки бизнесмени, но тогава защо полицията и прокуратурата не ги сълраха, за да бъдат убедителни в съда и да се стигне до присъда!

Ето, на този въпрос „Ню Йорк Тайс” не е дал отговор, а именно този въпрос е в основата на провалящата се борба с престъпността в България.

Ако вървя след събитията, така както американските журналисти са вървели по темата „Безизходица с организираната престъпност”, то спокойно мога да запитам:

  • Разбрали ли са изобщо за какво са се захванали да пишат Матю Брънуосър и Дорийн Карвахал в днешния „Ню Йорк Таймс”?
  • Защо в една статия, свързана с борбата с организираната престъпност не е споменато името на министъра на вътрешните работи, който живее с тази борба – Цветан Цветанов?
  • Безизходица в борбата с организираната престъпност в България има, но тя няма нищо общо с написаното в „Ню Йорк Таймс” днес.
  • Странно съвпада критиката на министър Трайчо Трайков към посланик Уорлик вчера и незабавната публикация днес в "Ню Йорк Таймс".
 

Най-бедната страна-членка на Европейския съюз прати самолет да извозва бежанци от Либия, тъй като еврокомисарката Кристалина Георгиева се обадила на премиера Бойко Борисов!

По думите на еврокомисар Георгиева, ЕС е изпратил в района 4 кораба и 16 самолета.

„Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, категорична е Кристалина Георгиева.

"Ще има ислямски джихад под носа ви, в Средиземноморието", предупреди либийският лидер Муамар Кадафи. - "Хората на Бин Ладен ще дойдат и ще почнат да искат откупи...” Той добави, че неговото правителство "се справя добре", въпреки въоръжената борба с опозицията и предупреди, че ако бъде свален от власт, бреговете на Европа ще бъдат залети от имигранти.

Какво се оказва: целият ЕС изпраща четири самолета, а бедна, мизерстваща България праща един самолет в района!?

Самолет на България Еър се включи в хуманитарна мисия в помощ на бежанците от Либия, съобщиха от Министерство на външните работи (МВнР) още в събота на 5 февруари.

Очаква се самолетът да транспортира около 400 египтяни от летището в град Джерба, Тунис до столицата на Египет – Кайро. Планът е самолетът Еърбъс 319 с 140 места на борда да направи 4 курса между двете страни. Първият полет ще се осъществи в събота вечерта, а в неделя ще има още три.  Два полета е извършил до момента българският самолет, който се включи в хуманитарната мисия на ЕС за транспортирането на хилядите бежанци на либийско-тунизийската граница, съобщи в Русе министърът на външните работи Николай Младенов. 50 на сто от разходите на полетите се покриват от ЕК, останалата част - от бюджета на страната ни, който бил за хуманитарна помощ и развитие, обясни министър Младенов, пред Дарик радио.

Истината е, че с чужда пита еврокомисар Георгиева помен прави. Страната ни е затънала в изключително тежка финансова и икономическа криза, безработица, фалити – 2/3 от населението мизерства, или живее на границата на бедността, а ние извозваме бежанци с пари от бюджета!

Решение на Министерския съвет за това – няма, решението е еднолично, на премиера Борисов след като лично е бил помолен за самолет!

Другата страна на тази мътна история е още по-неясна: оказва се, че в Европейската комисия нямат и най-малка представа какво се случва в държавата на Кадафи!

Самата Кристалина Георгиева призна: „Проблемът за нас, от хуманитарна гледна точка, е, че не можем да стигнем до вътрешността на страната. Има голямо информационно затъмнение, а от разказите на хората много трудно можем да добием представа за ситуацията. Без достъп на Червения кръст, които имат мандат да получават информация, ние трудно ще научим как стоят нещата”, посочи още българският еврокомисар.

Няма нищо по-хуманно и милосърдно български самолет да спасява хора, но това да се върши за смекта на бюджета, премиерът безпардонно само да ни уведомява какво е решил, министърът на външните работи да му приглася като ехо в подобни решения – някак не върви!

Да се праща хуманитарна помощ чрез Червен кръст е едно в подобни размирни райони, но както научихме от еврокомисар Георгиева – в ЕК даже нямат информация от Либия поради информационно затъмнение!

Още повече, че тя като еврокомисар по бедствия и прочие хуманитарни дейности си позволява да коментира политически какво трябва да се случи с режима на Кадафи и как!

Думите на Кристалина Георгиева: „Ако развитието на нещата в Либия тръгне към лошо, международната общност ще вземе мерки да помогне на хората там да се отърват от Кадафи”, прилягат на Катрин Аштън, но не и на нея!

Два американски военно-транспортни самолета транспортираха група египетски бежанци от Тунис за Кайро, които са избягали от безредиците в съседна Либия, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от АФП.

Да не би отново да изпълняваме някаква американска поръчка, пошепната на ухо и по тази причина да се бързаше толкова със самолета?

Русия, Испания и Италия изпратиха хуманитарна помощ за Либия,

Самата еврокомисар по въпросите на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева предупреди, че Европа трябва да очаква нови вълни от имигранти заради ситуацията в Либия. Комисар Георгиева посети района на тунизийско-либийската граница, за да се запознае на място със ситуацията с бежанците. Там завари около 165 000 души са напуснали Либия. Близо половината от тях са египтяни.

По време на посещението си в района на тунизийско-либийската граница еврокомисар Кристалина Герогиева обяви, че ЕК ще увеличи финансовата си помощ за бежанците от 10 милиона на 30 милиона евро. Освен това тя призова страните от ЕС да помогнат за справяне с наплива от бежанци, съобщи германският вестник „Зюддойче цайтунг”.

В Либия се води гражданска война, и ситуацията е много сложна. Докато към държавата на Кадафи са отправени хуманитарни помощи и спасителни мисии, се засилва и съсредоточаването на военни сили в района.

Ситуацията край бреговете на Либия много напомня развитието на събитията преди нахлуването на американските войски в Ирак. Тогава към Персийския залив бяха насочени огромни по качество и количество бойни сили на САЩ и Великобритания. И Багдад падна няколко денонощия по-късно. А съдбата на иракския диктатор Садам Хюсейн, без съмнение, е добре известна на Муамар Кадафи, пише „Российская газета”.

Последните няколко дни към района на Средиземно море плават самолетоносачи, ескадрени миноносци и крайцери с хиляди пехотинци на борда. Но на въпроса какво те ще правят край либийските брегове, в момента никой не може да отговори. Няма съмнение, че дори и президентът на САЩ Барак Обама засега не знае какви заповеди да даде.

От една страна, всички са съгласни, че Кадафи трябва да бъде спрян. Да се убиват хиляди граждани на страната в началото на ХІХ век е недопустимо. От друга страна, как той да бъде спрян? Настъплението на опозицията към либийската столица се препъна. Дори контролираните от Кадафи войски преминаха в контранастъпление.

Sky News показа спътникови снимки от бежанските лагери с уточнението, че “бежанци” не е точната дума за хората, тъй като много от тях са принудени да избягат заради насилието от собствената си родина, търсейки убежище другаде.

Сателитни снимки, публикувани на сайта на британiкия канал Sky news показват тълпи от хора, в полето, чиято единствена храна е хлябът, полето е тоалетна, одеялата са малко, а повечето са прекарали на открито и нощите, когато температурите рязко падат. Има хора в тези лагери прекарали повече от пет дни и са отчаяни. Това е положението по тунизийско-либийската граница.

Над 100 000 души са преминали границата през последните две седмици, съобщава Sky News. Най-големите групи са египтяни, а след това са цифрите на граждани на Бангладеш и Китай.

Заради струпването на тълпи от бягащи хора на тунизийско-либийската граница – Русия е пратила помощ в Тунис за тези компактни групи от бежанци.

Другата страна на медала

Единственото вярно нещо по отношение на Кадафи е, че той лесно няма да се предаде, ако изобщо се стигне до такава процедура.

Днес, на 6 март либийският лидер Муамар Кадафи заяви в интервю за френския седмичник „Журнал дьо диманш”, че би желал ООН или Африканският съюз да разследват безредиците в Либия.


„Бих искал в Либия да пристигне разследваща комисия на ООН или Африканския съюз. Ние ще се погрижим тази комисия да работи в страната безпрепятствено”, посочи либийският лидер.

Кадафи също така подчерта, че би предпочел Франция да координира и води разследването.

Докато ЕС се чуди как да овладее хуманитарната криза с бежанците, лоялните Муамар Кадафи сили си върнаха контрола върху градовете Раслануф, Мисрата и Тобрук, се посочва в съобщение на либийската държавна телевизия, цитирано от АФП.

Мисрата, върху който силите верни на Кадафи си върнаха контрола е третият по големина град, който още в края на минала седмица въстаниците срещу режима бяха завзели. Мисрата е и ключов петролен град, от който няма как Кадафи да се откаже!

Режимът на Муамар Кадафи поиска Съветът за сигурност на ООН да оттегли санкциите срещу либийския лидер, заради действията на властите срещу антиправителствените протести. В писмо на либийската страна се казва, че само е използвана „минимална” сила срещу опозиционните демонстранти и още, че правителството е „изненадано” от приетите миналата седмица санкции.

Либия настоява забраната за пътувания и замразяването на активите срещу Кадафи и неговите приближени „да бъдат отменени до установяване на истината”.

Писмото с дата 2 март е изпратено до Съвета за сигурност на ООН от Муса Мохамед Куса, ръководител на либийския Народен комитет за външни отношения и се явява първата официална реакция предадена на ООН, предаде АФП.

И докато Кадафи твърди, че се води война срещу тероризма в държавата му, ЕС далеч не е единен по ситуацията в тази страна.

Италианският вътрешен министър призова САЩ да се сдържат по отношение на ситуацията в Либия и да оставят Европа да се справи с либийската криза, предава АФП, позовавайки се на италианска медия. Според думите на Роберто Марони кризата в Либия крие риск от пораждане на ислямски фундаментализъм.

"Срутването на тези държави може да породи управления, подкрепяни от ислямски фудндаментализъм, с риск от внедряване на "Ал Кайда.", подчерта той Марони

"Трябва да сме сигурни, че Либия не се превръща в новия Афганистан, а американците ще направят добре, ако се успокоят.", заяви Марони по време на среща на анти-имигрантската партия Северна Лига, на която е член.

"Ние сме тук, Европа е тук, и е най-добре ние да се погрижим за нещата.", добави той.

Военната намеса в Либия, където от три седмици режимът провежда кървави операции срещу опозиционната съпротива, ще има „негативни последици”. Това заяви френският министър на външните работи Ален Жюпе по време на посещението си в египетската столица Кайро, цитиран от АФП.

„Франция, както и много от партньорските й страни, не подкрепят западната военна намеса в Либия, тъй като подобно действие ще има изцяло негативни последици”, заяви Жюпе по време на пресконференция в Кайро. „В случай че сраженията станат още по-смъртоносни, трябва да сме подготвени за действие, и затова приехме установяването на зона в Либия, забранена за полети”, уточни Жюпе.

В събота, на 5 март, френският външен министър Ален Жюпе заяви, че Франция иска резолюция от Съвета за сигурност на ООН за влизане в сила на зона без полети в Либия, предава АФП.

„Ние работим в Ню Йорк с британците, за да получим резолюция на Съвета за сигурност за влизане в сила на въздушна зона без полети за избягване на бомбардировки.”, заяви Жюпе в Бордо.

Великобритания, Германия и Франция затвориха посолствата си в Либия от съображения за сигурност.

Извънредна среща на външните министри на ЕС ще се проведе на 10 март в Брюксел, съобщи върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън. Министрите ще обсъдят ситуацията в Либия.

На 11 март, ще се проведе и извънредна среща на лидерите на ЕС заради ситуацията в Либия.

Не без значение е фактът, че евентуална военна намеса в Либия би имала катастрофални последици, съобщи Анадолската агенция.

Турският държавен министър по европейските въпроси Егемен Багъш посочи, че преди всичко решение на ситуацията трябва да бъде търсено с дипломатически методи.

„Светът трябва да се поучи от това, което се случи в Ирак. Най-доброто нещо за Либия е да се спре кръвопролитието. Компромис може да бъде постигнат чрез преговори”, казва турският министър в интервю за португалския вестник „Диарио де нотисиаш”.

Междувременно САЩ продължават от обсъждат със съюзниците си, включително и със страните от НАТО, възможностите за намеса в ситуацията в Либия, съобщи говорителят на Държавния департамент Филип Кроули.

„И както досега внимателно следим ситуацията в Либия и ни е известно, че сблъсъците между поддръжниците на Кадафи и опозицията продължават. САЩ продължават да правят оценка на начините, по които международната общност би могла да повлияе на ситуацията в Либия”.

В тази обстановка България да мери сили с целия ЕС в хуманитарни мисии, докато се тресе от икономическа и финансова криза, да подкрепя позицията на САЩ, която далеч не е единна за Брюксел е меко казано недалновидно, да не употребявам по-груби квалификации.

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпълнява служебните си задължения в ЕК, аргументът на премиера Борисов, че 15 000 египтяни били на границата с Либия, в невъзможност да пресекат границата е едно. Съвсем друго е, че поне 10 пъти повече българи бедстват в невъзможност да се изхранват, да се лекуват, да работят, да прехранват семействата си.

Едно е да бяха пратени храни, лекарства и одеяла, а далеч по-различно е да се харчат пари на данъкоплатците по еднолично решение на премиера!

Министърът на културата Вежди Рашидов награди еврокомисар Кристалина Георгиева с най-престижното отличие на Министерството на културата „Златен век”.

И защо? Да не би да е преписала Паисиевата история, а ние да не знаем? Какъв точно й е приносът на еврокомисарката към българската култура – след като тя работи в Европейската комисия по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи?

Управниците често ни повтарят, че са горди, че Кристалина Георгиева е еврокомисар на годината. А тя дали се е сетила да се гордее с родината си, или отдавна я е забравила?

Това че ни натриса Стоичков няма как да е принос на Георгиева за страната.

Или като кара премиера да се мери с 27-те богати европейски страни-членки като праща самолет за бежанци в Северна Африка.

Дали еврокомисарката си дава сметка, че половината пари за тези полети на български самолет са от бюджета на бедната ни мизерстваща държава?

 
Начало Предишна 10 9 8 7 6 5 4 3 2 1 .. Следваща Край
Powered by Tags for Joomla

Видео
You must have the Adobe Flash Player installed to view this player.
Да помогнем на Валя