Tag:сащ
|
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
Неочаквано обаче, през февруари 2012, ExxonMobil обяви, че проучванията и не са потвърдили наличието на достатъчно големи запаси от шистов газ, за да започне промишления му добив. На този фон отново се заговори, че запасите от шистов газ в Европа могат да се окажат недостатъчни за да може ЕС да ограничи експанзията на руския газов гигант „Газпром”. Впрочем, експертите от ExxonMobil са предпазливи в коментарите си по темата, посочвайки, че добивът на шистов газ в Европа може да стартира едва след пет години и то не в Полша, а в Германия. Колко и на каква цена?
Освен това, до 2006, практически никой не се занимаваше с индустриален добив на шистов газ, тъй като това беше твърде скъпо. Тоест, знаеше се за съществуването му, а в САЩ дори се осъществяваше добив на шистов газ, но в съвсем незначителни количества. Ситуацията се промени радикално след въвеждането на метода на хидравличното разбиване на пласта и хоризонталното сондиране. Тези методи, вече изпробвани в традиционния петролно-газов сектор, позволиха да се намали себестойността на шистовия газ. Тя обаче си остана доста висока, и въпреки държавната подкрепа за добива на шистов газ, не гарантираше сериозна печалба. Между другото, въпросът за стойността на добива си остава ключов и днес. Според съществуващите оценки, дори в САЩ, т.е. в най-благоприятната зона за добив на шистов газ, този показател се колебае в границите на 150-200 долара. При това, европейските експерти са единодушни, че на Стария континент добивът на шистов газ ще бъде по-скъп , отколкото в САЩ. На всичкото отгоре, за разлика от обикновените газови находища, където могат да бъдат добити до 80% от запасите им, при тези на шистов газ могат да бъдат добити не повече от 20%. В същото време, изтощаването на находищата на шистов газ става много по-бързо (за 1-2 години), при това плътността на сондирането в шистовите слоеве е доста по-висока, отколкото при традиционния газов добив. С други думи, добивът на шистов газ е истинска златна мина за производителите на сондажно оборудване. Тоест, непрекъснато повтарящите се лозунги за необходимостта от гарантиране на „енергийната сигурност” и „противопоставяне на руската газова експанзия” просто прикриват съвсем реални икономически интереси, които обаче не са тези на държавите-вносителки на природен газ. И тъкмо поради това, Франция, Германия и Великобритания не бързат и, на практика, избягват гръмките декларации по въпроса за добива на шистов газ.
Проблемите с шистовия газ Истината е, че ситуацията с шистовия газ никак не е проста. От една страна, американските експерти се опитват да отговорят на основния въпрос, касаещ екологията – опасно ли е хидравличното разбиване за околната среда. Този въпрос е изключително важен, да не говорим че е особено актуален именно за нас, европейците. Налице са предупреждения на експерти, както и доказателства за замърсяването на почвата и грунтовите води с веществата, използвани при хидравличния разрив (тук е мястото да припомня, че през 2005-2008 някои американски компании използваха за тази цел дизелово гориво). Неслучайно еколозите, а и не само те, толкова яростно протестират против добива на шистов газ. Както е известно, френската Национална асамблея забрани този добив на територията на страната, а в Германия и Великобритания се проведоха многобройни протестни акции срещу него. Правителството в Берлин планира да разработи изключително сложни правила и норми за добива на шистов газ. Те ще включват забраната на хидравличното разбиване във вододайните зони, като нови разрешения за добив на шистов газ няма да се издават докато не бъде направена оценка на всички, свързани с този добив, рискове. Впрочем, компанията Wintershall прогнозира, че разработката на шистов газ в страната едва ли ще стартира преди 2020. Междувременно, излишъкък от „обикновен” природен газ на американския пазар доведе до резкия спад на цената му, която на моменти стигаше до 70 долара за хиляда куб. м, т.е. 2-3 пъти по-ниска от себестойността на добива на шистов газ. В резултат от това, американската компания Cheasapeake Energy Corp (вторият най-голям производител на газ в САЩ и най-активния играч на пазара на шистов газ) обяви, че ще намали производството с 8%, а капиталовите си разходи за нови сондажи – с цели 70%. На свой ред, Statoil съобщи, че ограничава инвестициите си в най-голямото шистово находище в САЩ Марселъс (смятано за едно от най-добре проучените и богати на шистов газ в света). Златното дъно В самото начало на т.нар. „газова революция” се очакваше, че добивът на шистов газ ще доведе до свръх предлагане на енергийния пазар, в резултат от което цените ще тръгнат надолу и това ще удари по традиционните енергоносители (и техните производители и вносители). Никой тогава не си задаваше въпроса, как, при подобно развитие, много по-скъпият (в пъти) шистов газ ще може да избегне ценовия шок. Смяташе се, че технологичният прогрес ще направи шистовия добив по-рентабилен. Това обаче засега не се случва, затова се използват други – в това число политически, механизми. Така, през февруари 2012 държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и специалният пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се появиха у нас, включително и за да накарат правителството в София да преразгледа наложената забрана върху добива на шистов газ (първите признаци, че това действително е на път да се случи, вече са налице). Истината е, че (като изключим чисто геополитическите им съображения, свързани с ограничаване активността на руските енергийни компании в Европа и извън нея) САЩ просто искат да гарантират печалбите на своите сервизни компании, значителна част от чиито капацитет напоследък не се използва (и то именно заради спукването на „шистовия балон” в самата Америка). Ако Полша, Украйна или България наистина решат някой ден да пристъпят към индустриален добив на шистов газ, за целта ще им е необходимо и оборудване, и специалисти, и химикали? Които веднага ще им бъдат предложени от САЩ, срещу съответното заплащане разбира се. --------------------------------------------------------------------------- * Център за национална енергетика Продължение от 11 август  "Инициатор на агресията е била именно Грузия! А отговорност за случващото се носи грузинският президент" - с този неочакван коментар The Times разкри, че няма единство в позицията на западните държави.Изданието призна факта, че инициатор на агресията е била именно Грузия в опитите на държавното й ръководство да си върне със сила Абхазия и Южна Осетия, което е поставило Русия и Грузия фактически пред опасност от избухване на война. Журналистите от The Times допускат, че Саакашвили, започвайки кампанията се е надявал на поддръжка от страна на Великобритания и САЩ. За първи път в този коментар открито бе назована причината, която заставя западни държави да поддържат Грузия. И тук не ставало дума за демокрация, а за икономика, тъй като на територията на Грузия преминавал газопровод, неконтролиран от Русия. Министърът на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд призова Русия вчера, да приеме предложението на Грузия за незабавно прекратяване на огъня от двете страни. Това предложение е било предадено в посолството на Русия като нота, съобщил на РИА Новости по телефона пресаташето на посолството, Алескандър Савинов. През това време на усилени дипломатически контакти Грузия не спря огъня в Южна Осетия и от страна на руските войски също бе даден отпор. Вчера в ранните часове на деня бе съобщено, че във Владикавказ вече погребват телата на загинали в бой за Цхинвал доброволци и опълченци. Към осем часа московско време в Цхинвал все още не спираше стрелбата по руски миротворци, предаде Вести ру. Вчера стана ясно, че президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта в телефонен разговор са се договорили в най-близко време да се обърнат към международната общност с молба да бъде призната независимостта на двете републики. "Колко осетинска кръв още трябва да се пролее, за да признаят нашата република? Бил въпросът, който отправили към Европа и САЩ двамата президенти. Редица западни наблюдатели обърнаха внимание на това, че грузинското настъпление на 7 срещу 8 август е било обмислено подбрано така, че да съвпадне с началото на Опимпиадата в Пекин, когато цялото внимание на света ще бъде насочено към това събитие. "Очевидно е, че Грузия е планирала тази операция и я е задържала, за да върне контрола си над Цхинвал - счита Томас де Ваал, експерт по Закавказието от научен Институт в Лондон. - При това грузинският президент Михаил Саакашвили не го вълнуват живите хора, а само възможността да утвърди със сила, че живеят на грузинска територия, а не на осетинска. В противен случай Саакашвили не би предприел масирано артилерийски обстрел на град Цхинвали в нощта на 7 срещу 8 август..." В нощта срещу понеделник, след силен артилерийски обстрел са загинали още трима миротворци, а други 18 са били ранени съобщиха руските средства за масова информация, до които нямат достъп обикновените грузинци. В понеделник, директорът на ФСБ, Александър Бортников съобщи за задържането на девет агента от грузинските специални служби, които са извършвали разузнаване на военни обекти и са готвили терористични актове в това число и в Русия. Вчера командващият миротворческите сили генерал-майор Сергей Чабан съобщи пред Интерфакс, че миротворците са предложили на грузинските войски да спрат военните действия, което останало глас в пустиня. Саакашвили предпочете да се обърне към западните държави с искане да принудят Русия да изтегли войските си от Южна Осетия и да прекрати едностранно огъня. Британският вестник "Гардиън" публикува вчера анализа на историка от полски произход, Марк Олмонд, който разговаря в неделя и с френския президент Саркози, с надежда да промени позицията му по грузинско-осетинския конфликт. Публикувам го днес с малки съкращения:
Вчера цитирах грузинската телевизионна водеща Тина Канделаки, която бе написала лични впечатления в блога си за Саакашвили. Днес ще цитирам и нейния спомен от срещата й с президента. "Ние се видяхме за първи път твърде късно, въпреки че имахме много общи познати... Саакашвили призна, че е израстнал, слушайки моите предавания, но аз все пак съм достатъчно възрастна, за да се контролирам и не се въодушевявам при такива отзиви. Още тогава той ме убеждаваше, че е исторически равностоен на Давид Строителя, а аз му отвръщах, че Давид Строителя е строил...". "Сега Сакашвили разрушава. Дълго спорихме и аз го наблюдавах в продължение на четири часа. Не съм психиатър, за да поставя диагноза, но хипертрофирано тщеславие, съчетано и умножено с хипертофирано самолюбие - меко казано не говори за устойчива нервна система... Няколко години след тази среща Михаил Николаевич пристигна в Москва и в негова чест и визитата му, бе дадена закрита вечеря в бара. Аз още веднъж се убедих, че желанието му да бъде значим е много по-важно, от колкото съдбата на грузинския народ например. Още тогава той с доста голямо самохвалство ми заяви, че за Грузия още много ще се говори. Можех ли да си помисля тогава, че тези думи ще се материализират по такъв начин, както това, което се случи тези дни?" "Започна едно безсмислено и безумни кръвопролитие - коментира за информационна агеция Регнум, телеводещият Отар Кушанашвили. - В очите ми и очите на моето семейство има сълзи, защото загиват хора. Никой не говори за гробовете на грузинските младежи. А жертви има и от двете страни. Нито един човешки живот не струва да бъде жертван за нечие самоутвърждаване. Това, което се случва с Грузия и как се интерпретира ме изпълва с ненавист. Трябва да се прекрати войната и да се седне на масата за преговори". Вчера Саакашвили обяви, че Русия е агресор и Грузия е жертва на нейната агресия. А по-късно, след като подписа примирие, продължиха военните действия на грузинската армия. "Цинизъм е агресорът да обявява себе си за жертва на агресия - заяви премиерът на Русия, Владимир Путин. През целия ден вчера продължиха дипломатическите усилия за спиране на военните действия от страна на западни държави, като те пренебрегваха, това, което се случва в Цхинвали. В столицата на Южна Осетия грузински военни части взривиха водопровода и наводниха подземията, където се укриваха жители на града. Продължи стрелбата и по колоните от бежанци и руски миротворци. "На фона на събитията в Осетия и Грузия едва ли е уместно да се изпада в еуфория по повод успехите на Олимпиадата - сподели тъжно актьорът Михаил Боярски. В. "Известия" публикува признанието на грузински войник: "Никога не съм си мислел, че ще стрелям в руснаци!" Горещи репортажи от различни руски медии държаха вниманието на темата на деня. "За какво да воюва моето момче - заради Саакашвили? Няма да стане!", коментира една грузинка войната. А ето и отражението на войната в чуждата преса:
Журналистът от "Първи канал" на руската телевизия, Михаил Леонтиев коментира вчера за агенция "Фокус": "Вече знаем какво представлява Саакашвили. И да се учудваме на това, за което се говори много пъти, не виждам изобщо смисъл. Оказа се, че още по-малко основания имаше за това, да се учудваме от прословутия "двоен стандарт" на западните ни партньори. Въпреки това тук може да се отбележи зашеметяващият размер на безсрамието и цинизма. Всеки може да провери, че образцовата телевизия Си Ен Ен показа кадри, представящи грузинския обстрел над Цхинвали за руска агресия?! Ако някому е нужна нагледна илюстрация за участие на прословутите независими западни медии в информационната война - това е именно Си Ен Ен. Ако на някой му е нужно доказателство за това, кой е насъскал Саакашвили, кой подкрепи неговата авантюра, акуратно започнала с откриването на Олимпиадата - това е именно тя. На бесния грузински фюрер гарантираха прикритие: информационно, политическо…а сега, естествено той разчита на военно прикритие. Грузинският президент Михаил Саакашвили и ценностите "Не става въпрос толкова за Грузия, а за Америка и ценностите й". Ето това са американските ценности. Хиляди загинали мирни граждани, войници - миротворци, които между другото изпълняваха дълга си, основаващ се на мандата на ООН. Особено в представата за "американските ценности" се котират и убитите руски войници. Колко трупове трябва да бъдат показани, за да ни признаят за жертва? И ще ги признаят ли труповете за наши?! Саакашвили е прав: не става въпрос за това, а за това, кой го настройва срещу нас. Имаме отличен шанс да разберем кой е "гаднярът" и кой е станал "гадинка" след предизвикването му. Това е единственият шанс да не се проиграе главната, собствена, информационна война, която не случайно се води именно на английски език. И освен това всички официални грузински лица, от Саакашвии до последните чиновници, озвучават всичките си сентенции на английски. Както и се полага на щатните сътрудници на американските телевизии. Всъщност по повод необичайно големите загуби от наша страна: в Афганистан нашите се удивяваха по какъв начин дивите муджахидини поразяват от един път целите, за което на нашите им трябваха поне десет изстрела. Сега е известно, че огънят се е направлявал от американски спътници. Сега, когато американците финансират, въоръжават и обучават грузинската армия, те говорят за прекратяване на огъня - просто е нужно да се помни това. Крайно време е да се спре с хленченията, че не ни обичат и разбират. Няма никакъв резон да се заблуждаваме за кадрите на Си Ен Ен - няма да ни оценят. За да преживеем, трябва да забравим, и то навреме, за съществуването на така наречената "международна общност". Няма я. Длъжни сме да правим това, което ни диктуват съвестта и дългът. Владимир Путин и ситуацията "Действията на грузинските власти в Южна Осетия - това, разбира се, е престъпление. И преди всичко престъпление против собствения народ. Затова бе нанесен и смъртоносният удар по териториалната цялост на самата Грузия… Отприщилата се агресия доведе до многобройни жертви, в това число и сред самото мирно население. И предизвика в цялост настоящата хуманитарна катастрофа. И това вече е престъплението срещу осетинския народ. Това, че Саакашвили е криминален тип - не е новост. Но сега той е вече и пълноценен военнопрестъпник. И той е длъжен безусловно да отговаря пред съда. Не само пред този в Страсбург или Хага, а пред този в Тбилиси. Това е и общата ни задача с грузинците и осетинците. Престъплението е непростимо. Не трябва да се отменя с резолюция. Ето тук нашите европейски приятели - ЕС - огласиха резолюция с призив "за връщане на ситуацията в положението преди започването на конфликта". Първото нещо, което трябва да се направи, е да се махнат на Саакашвили всички "зъби", връчени му любезно от "американския стопанин", така че да не може да се храни. Колкото по-бързо направим това, толкова по-лесно ще ни бъде да разговаряме с непосредствения му господар. Защото едва ли ще ни устрои друга преговорна позиция." * * * Политиците ни изчакват реакцията на Брюксел и Вашингтон, за да я повторят като своя собствена, а докато тя дойде, не спряха да обвиняват Русия за грузинската агресия, с изрази от времето на студената война. "Америка много уважава Грузия и това е причината да тръгнем на това нападение" - призна вчера Саакашвили. По-късно грузинският президент поясни, че след като Грузия е изпратила свои войски в Афганистан и Ирак, то би следвало и Запада да й помогне в Южна Осетия против Русия и руските миротворци... Коментарът е излишен.
Стотици хиляди секретни документи на САЩ, разпространени чрез сайта „Уикилийкс”, бяха предадени на американския вестник "Ню Йорк таймс", британския "Гардиън", немското списание "Шпигел", френският в. "Монд" и испанския "Ел Паис". Документите дават възможност да се надникне отблизо в дипломацията на САЩ и предлагат нелицеприятни оценки за различни чуждестранни лидери, съобщиха световните агенции. Както винаги и този път сайтът „Уикилийкс” отказа да разкрие източниците си. Документите бяха разпространени въпреки острото възражение от САЩ, които настояха, че те са получени незаконно и трябва да бъдат върнати. Американски дипломати, включително държавният секретар Хилари Клинтън не спряха през последните дни да влизат във връзка с различни държави, за да предотвратят евентуални дипломатически неприятности, посочи Асошийтед прес. Предварителна информация за очакваното публикуване на секретните документи на сайта на „Уикилийкс” изнесе и „Ел Паис”.
Няма държава, с която Щатите да имат дипломатически отношения и днес да не чете с омерзение какво се е случвало зад кулисите на американската дипломация. Не че това е нещо ново за скритите ходове на дипломацията, а още по-малко пък може да се намери някой, който да твърди, че само САЩ се държат така зад сцената на голямата международна политика. От Кремъл заявиха във връзка с разпространените секретни документи на американската дипломация, че не са намерили нищо интересно или заслужаващо коментари в материалите, публикувани на сайта „Уикилийкс”. Това съобщи днес, в деня на публикациите говорителят на руския президент Наталия Тимакова, предаде РИА Новости. „Изпитваме съжаление и неловкост, тъй като ровенето в дипломатическото бельо не е особено приятно занятие”, са заявили пред агенция Интерфакс източници от дипломатическите кръгове. В Москва се надяват, че материалите на сайта „Уикилийкс” не поставят под заплаха руските оценки на политическите процеси. Отбелязва се, че в руската столица не са били изненадани от нищо, което фигурира в документите. Тази реакция на толерантност и разбиране на официална Москва за пореден път показва, че в голямата политика няма място за дребнави изпълнения и демонстрации. Ще припомня, че когато американският президент Барак Обама бе поздравен от лидери от цял свят когато го избраха за държавен глава на САЩ, на Русия той демонстративно не благодари за поздравленията и добрите пожелания. Тази реакция на Обама показа не само ненужно високомерие и лош тон, но и днес закачи на Обама обеца как трябва да се държи лидерът на една държава, претендираща за световна суперсила. Какви бяха събитията, в навечерието на Големия теч?
Асанж отхвърли обвиненията срещу себе си и и заяви, че в случая са замесени сили, недоволни от публикуването на секретни документи в „Уикилийкс”. Шведската прокуратура ще издаде международна заповед за арест срещу Джулиан Асандж, след като съд в Стокхолм постанови, че той трябва да бъде разпитан по дело за изнасилване, написа „Гардиън”. „... събрахме всичката информация и я изпратихме до различните системи”, по-точно Шведската система, Информационната система на Шенген и Интерпол”, заяви представител на шведската полиция. По-късно от Интерпол съобщиха, че са получили и заповед за екстрадиране на Асандж. Нито арестът, нито екстрадирането се случиха... Председателят на обединените генерални щабове на американската армия адмирал Майк Мълън разкритикува поредното публикуване на документи от войната в Ирак на сайта „Уикилийкс”, заявявайки, че то поставя под заплаха човешки животи, предаде АФП. „Още едно безотговорно публикуване на откраднати класифицирани документи от страна на „Уикилийкс” излага животи на риск и дава на враговете ценна информация”, коментира Мълън от своя профил в социалната мрежа „Туитър”. Противно на Мълън, британският вицепремиер каза, че обвиненията за насилие над затворници и убийства на цивилни, съдържащи се в придобили известност военни документи, са изключително сериозни и трябва да бъдат разследвани. Ник Клег каза пред телевизия Би Би Си, че разказите за насилието в Ирак „са тежки за четене и много сериозни”. Според Клег, не е работа на Великобритания да казва на САЩ как да реагира, но всички обвинения за насилие от страна на британските военни „трябва да бъдат разгледани”. Вчера, на 28 ноември 2010 г. Американският държавен департамент призова ръководството на сайта „Уикилийкс” да преустанови публикуването на секретни материали на американското правителство, до които компанията е получила достъп призова CNN който излъчи кратък репортаж с юридическия съветник на Държавния департамент Харолд Кох, предаде Си Ен Ен. „Ако сте заинтересовани да предотвратите нанасянето на щети от действията ви, трябва да прекратите публикациите в „Уикилийкс” на всички секретни материали на американското правителство и да унищожите тези документи от базата с данни на „Уикилийкс” се посочва в писмото на представителя на държавния департамент. „Няма да участваме в никакви преговори, засягащи по-нататъчното разпространение на секретни материали на правителството на САЩ, получени по незаконен път”, заявява още Кох по CNN. Това се случи в навечерието на публикуване на секретните документи на сайта на Уикилийкс. Пет дни по-рано САЩ показаха, че са наясно със съдържанието на бъдещите документи, предназначени за публикуване и реакциите, които те неминуемоще предизвикат. „САЩ са загрижени във връзка с предстоящото публикуване на нови класифицирани документи на сайта „Уикилийкс”, като в случая се очаква да става въпрос за дипломатическа кореспонденция”, заяви говорителят на американския държавен департамент Филип Кроули, предаде АФП. „Поддържаме контакт с мисиите си по света. Те са започнали да информират съответните правителства, че изтичане на документи е възможно в близко бъдеще”, коментира Кроули.- „Подготвени сме за най-лошото”, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Филип Кроули, коментирайки възможното ново изтичане на секретни документи в сайта „Уикилийкс”. Говорителят допълни, че публикуването на документите е „вредно за националната ни сигурност. То действително излага на риск човешки животи и заплашва национални интереси”. „Уикилийкс” може да покаже как САЩ са помагали на терористи публикува „Сидни Морнинг Хералд”.
Очакването бе публикуваните нови документи да покажат, че САЩ са помагали на турската сепаратистка групировка ПКК, която води сепаратистка война срещу правителството в Анкара от 1984 г, според вестник „Сидни Морнинг Хералд”. САЩ се подготвят за най-лошия сценарий след новите публикации на „Уикилийкс” написа канадският вестник „Ла прес”, очакването от публикуването на които било както да настроят чуждестранните правителства срещу начина на водене на политика на Белия дом с чуждестранните съюзници или партньори, така и да разгърнат завесата в работата на американските сили в чувствителните зони в Ирак. В Багдад американският посланик заяви, че американската мисия е „притеснена”, тъй като публикациите спъват работата на американските дипломати в близкоизточната страна. Неласкави квалификации както за американските противници, така и за съюзниците на САЩ По традиция дипломатите са известни с приветливите си публични изявления, но изтекли от американското правителство документи показват, че при закрити врати американските представители могат да бъдат безмилостни в оценките си, съобщава АФП днес, след поредното публикуване на секретни документи на сайта на „Уикилийкс”. В документите и според сп. "Шпигел", може да се прочете как американски дипломати определят афганистанския президент Хамид Карзай като "слаба личност, обладана от параноя и конспиративни теории". Американски дипломати в Рим докладват през 2009 г., че Путин поддържа изключително близко приятелство с италианския премиер Силвио Берлускони, което включва размяна на щедри подаръци. В документите се твърди, че Берлускони се утвърждава все повече като "устата на Путин в Европа". Италианският премиер Силвио Берлускони например е наречен „безполезен, суетен и неефективен като модерен европейски лидер”. В друг документ премиерът е определен като „физически и политически слаб”, като е направена бележка и за нощните му празненства, заради които не си почива добре. Афганистанският президент Хамид Карзай е описан като „изключително слаб” и с уклон към конспиративни теории. В обмяната на информация с Вашингтон американската дипломатическа мисия в Москва казва за президента на Русия Дмитрий Медведев, че „играе ролята на Робин”, докато премиерът Владимир Путин е сравнен с Батман. По отношение на германския канцлер Ангела Меркел дипломатите казват, че тя бяга от риска и е „рядко изобретателна”, а на външния министър Гидо Вестервеле му липсват външнополитически познания. Френският президент Никола Саркози пък е наречен „обидчив и авторитарен” дори към обкръжението си. „Уикилийкс” може да възпламени дипломатическа криза коментира „Дейли телеграф” На сайта на изданието бяха публикувани секретни документи на правителството на САЩ, разкриващи съобщения, които американските посолство по цял свят са изпращали във Вашингтон.
Кралят на Саудитска Арабия е искал от САЩ да нападнат Иран с цел унищожаването на програмата му за ядрени оръжия. Това разкриват американски дипломатически съобщения, разпространени от сайта „Уикилийкс”. В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в същото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън. Телеграмите от Вашингтон към дипломатите включват искания за „специално разузнаване” за британски депутати. След всички тези разкрития над света надвисна заплаха за дипломатическа криза, а отношенията на Америка с Европа и Близкия изток са поставени под въпрос, коментира вестникът. В изтеклите документи става ясно, че американски дипломати са сравнявали президента на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, с Адолф Хитлер, а президентът на Франция Никола Саркози е наричан „император без дрехи”. Германският канцлер Ангела Меркел е описана като прекалено предпазлива, а руският премиер Владимир Путин е наречен „алфа куче”. Афганистанският президент Хамид Карзай пък е представен като параноик. Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”. 11 септември за световната дипломация нарича Фратини новите публикации Приятелството на Силвио Берлускони с Владимир Путин притеснява САЩ и го прави рупор на руската политика в Европа се казва в американски дипломатически доклади, разсекретени от сайта „Уикилийкс”, коментира руското електронно издание „Live News”. Изданието цитира италианския външен министър Франко Фратини, според когото, „изтичането на дипломатически доклади в сайта „Уикилийкс” е равностойно на 11 септември за световната дипломация. САЩ са дали нареждане на дипломатите си по света да изпълняват по-голяма разузнавателна роля, като шпионират и събират информация, като например номера на кредитни карти на чуждестранни високопоставени лица, съобщава АФП, позовавайки се на изтеклите секретни документи на американското правителство. Секретни телеграми разкриват, че държавният департамент на САЩ е искал от дипломатите си да събират твърде лична информация за представители на ООН и на различни страни по света. Телеграмите, които напомнят по-скоро за работата на ЦРУ или други разузнавателни служби, са били изпратени на американските посолства в Африка, Близкия изток, Източна Европа, Латинска Америка и до мисията на САЩ в ООН. САЩ са информирали Великобритания, Австралия, Канада, Дания, Норвегия и Израел за очакваното изтичане на нови секретни американски документи от "Уикилийкс", съобщи самият сайт, цитиран от Ройтерс още в петък. Няколко дни преди публикациите, "Уикилийкс" съобщи, че американски дипломати са уведомили предварително правителствени служители в шестте съюзнически държави за изтичането на документите, което се очаква да стане в следващите няколко дни. Новите разкрития вероятно ще включват дипломатически грами, съдържащи обвинения в корупция срещу политици в Русия, Афганистан и други централноазиатски страни, изразиха своите предположения източници, запознати с грамите на Държавния департамент, държани от "Уикилийкс". Обвиненията са достатъчно тежки, за да злепоставят сериозно чужди правителства, добавиха източниците. Някои правителства изглежда се готвят за последиците от разкритията, отбелязва Ройтерс. Близкия Далечен изток през погледа и коментарите на Белия дом Според „Уикилийкс” Иран е получил от Северна Корея серия съвременни ракети, създадени по руски образец, чийто обсег позволява да се нанесе удар както по столиците в страните от Западна Европа, така и по Москва, съобщава „Ню Йорк таймс”, позовавайки се на материалите от сайта „Уикилийкс”. От телеграма, датирана от 24 февруари 2010 г., става ясно, че Иран е закупил от Северна Корея 19 ракети от серията “R-27”, чиято мощност значително надвишава официално обявената от Вашингтон. Иран не е получавал от Северна Корея ракетно въоръжение, заяви днес иранският посланик в Москва Махмуд Реза Саджади, цитиран от ИТАР-ТАСС. „Не разполагам информация за получаване на севернокорейски ракети в Иран”, посочи той. „Изхождайки от потребностите на нашата отбрана, днес нямаме необходимост от подобна военна услуга”, допълни той. Документите разкриват редовните контакти между Държавния департамент и посолства и консулства в около 270 държави. Много от тях са с рутинно съдържание, но други съдържат подробности и коментари, които може да се окажат неудобни за американската външнополитически администрация. Вашингтон е заявил пред Франция, че Израел би могъл да удари Иран и без американска военна помощ, но операцията може да бъде неуспешна, съобщава АФП, позовавайки се на разпространената от „Уикилийкс” информация. На 8 февруари в Париж американският министър на отбраната Робърт Гейтс е изразил това мнение пред френския си колега Ерве Морен, което е било отразено в протокола на срещата. От своя страна сайтът „Уикилийкс” е успял да намери достъп до поверителния документ. На въпрос на Морен дали Израел има възможността да нападне Иран без помощта на САЩ, Гейтс е отговорил, че „не знае дали Израел ще може да извърши успешни действия, но би могъл да проведе операцията сам”. Все пак американският министър е омаловажил последствията от атака срещу Иран, заявявайки, че „всеки удар с конвенционално оръжие от която и да е страна само ще забави плановете на Техеран с 1-3 години, докато успее да озлоби иранския народ още повече срещу нападателя”. Едни от най-сериозните твърдения, които бяха разкрити в документите, са за това, че кралят на Саудитска Арабия, Абдула, нееднократно е призовавал САЩ да нападнат Иран. За саудитския лидер пише, че „често е приканвал Вашингтон да атакува Иран, за да сложи край на ядрената му оръжейна програма”. В документите се говори за неадекватно поведение на член на британското кралско семейство, като в съшото време се отправят критики към военните операции на Великобритания в Афганистан, както и към премиера Дейвид Камерън. Балканите в „Уикилийкс” Гръцкият министър на външните работи Димитрис Друцас е връчил протестна нота на американския посланик в Атина Даниел Смит, с искане Вашингтон да възпрепятства обявяването на тайни документи от разузнаването на сайта „Уикилийкс”, предаде македонската телевизия Канал 5, като се позовава на собствени източници. Според Друцас документите може да навредят на Атина. Ден по-рано, лидерът на опозиционната Демократическа партия на албанците (ДПА) Мендух Тачи заяви, че сайтът „Уикилийкс” ще обяви „страшни документи” за настоящото правителство. Според Тачи, „Уикилийкс” щял обяви и документи, които показват намеса на Гърция в конфликта в Македония през 2001 г. и сътрудничеството на Атина с албански структури в страната. „Посланикът на САЩ в Атина вчера беше при министърът на външните работи на Гърция Димитрис Друцас. Обясни му какви документи ще излязат, които много точно ще представят ролята на Гърция в конфликта през 2001 година”, обяснил Тачи. В броя си днес, от 29 ноември "Гардиън" отбелязва, че понякога директивите до посолствата са свързвани с предстоящи дипломатически задължения на държавния секретар. „В грама до посолството в София през юни м.г. пет месеца преди Хилари Клинтън да приеме българския външен министър във Вашингтон, първата молба била свързана с корупцията в правителството и връзките между организираната престъпност и правителствени и чужди органи, наркотрафик и трафик на хора, злоупотреби с кредитни карти и компютърни престъпления, включително детска порнография", пише вестникът, който публикува пълният текст на телеграмата. Вашингтон искал също да научи за "корупция сред високопоставени служители, включително извънбюджетни финансови потоци в подкрепа на висши ръководители...подробности за отбранителната индустрия, включително планове и усилия за сътрудничество с чужди страни и действащи лица", съобщава "Гардиън". Единственият засега пълен документ, публикуван за България, който може да бъде видян на сайта на "Гардиан" показва следното, цитирано днес от Агенция „Фокус”: На 16 юни 2009 г., няколко дни преди изборите, в секретна телеграма се определят главните приоритети на американското разузнаване за България в месеците преди срещата на държавния секретар Хилари Клинтън с българските й колеги. Тези приоритети са правовият ред, корупцията, престъпността сред националните елити, освен това енергийната сигурност; отношенията на България с Русия; финансовата и икономическа стабилност; демографската картина, малцинствата и правата на човека; национална сигурност и НАТО. Американските служби са се интересували от корупцията сред утвърдените официални лица, включително извънбюджетни финансови потоци за поддръжка на лидерите; източници за финансиране за политическите кандидати и правителствените планове за да се осигури прозрачност във финансирането. Сред темите, от които се е интересувал Държавния департамент на Щатите, са влиянието на корупцията и престъпността върху управлението, подробности за организирани престъпни групи и техните лидери, връзки с правителството и с чуждестранни групи, трафик на наркотици и хора, измами с кредитни карти, компютърни престъпления, включително детска порнография, фалшификация на документи. Изискана е била и информация за отношенията между президента, премиера, министрите, съвета за национална сигурност и отбрана, разузнаването и службите за сигурност, парламента, главния прокурор и съдебната система. САЩ проявили интерес към преценката, характера, уязвимостите, финансовата, здравната и биометрична информация за настоящи и новопоявяващи се лидери и съветници. Любопитно е, че подобни данни, но по-подробно разписани (ДНК, пръстови отпечатъци и т.н.) се изисквали също за лидерите на някои африкански страни . За американците са много важни всички енергийни въпроси свързани с разнообразяването на енергийните източници, отношението и волята да се развива Европейската стратегия за сигурност, обявените и секретни договори с Русия, Иран и други страни от Каспийския басейн. Интерес представляват и подробности за хората, които взимат националните енергийни решения, ключови търговски фигури в сектора и техните отношения с други национални лидери; планове и усилия във връзка с българската зависимост от руска енергия; фактори, включително корупция и външно влияние, засягащо взимането на правителствени решения по ключови енергийни въпроси; участие на организираната престъпност в енергийния сектор. Искани са подробности относно личните отношения между българските лидери и руските власти или бизнесмени, висши чиновници, сътрудници на разузнаването; уязвимост на министерско ниво от руското влияние; усилия да се сътрудничи или да се противопоставя на Русия в подкрепа или срещу американската политика. Направени са и следните изводи: наблюдават се руските усилия да повлияят на европейската политика чрез България, опитите на Русия да експлоатира историческите и актуални връзки, за да повлияе на вътрешното развитие и напредъка на руските интереси в България и региона. САЩ се интересуват от България и в областта на злоупотребите с еврофондове и финансови помощи. По отношение на национална сигурност е изисквана информация за плановете, усилията и възможността да се поддържат разходите за отбрана, стратегия и усилия да се спечели обществената подкрепа за тези разходи, действия за изпълняването на процедурите и методите на НАТО. В сферата на интерес са се оказали и плановете за военното сътрудничество с другите страни, подробности за военната индустрия, програми за развитие на оръжейните фирми, правителствената и обществената нагласа спрямо операциите на САЩ, включително в рамките на войната срещу тероризма. Сред другите приоритети е събирането на официална и лична информация – телефонни номера, факсове, имейли на важни цивилни и военни лидери. Още за Сърбия, Индия, Балканите, Далечния изток, и новите опасности за Асанж ще бъдат публикувани, както и всички отзиви, или преводи на изнесените от сайта"Уикилийкс" секретни документи. Тук ще намерите в следващите дни и реакциите на български и чужди политици по изнесеното от секретните документи на "Уикилийкс". Документална история или скандални разкрития на ръба на закона - как приемате изнесеното от Асанж и източниците му. Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
Руският подход Русия продължава да акцентира върху необратимостта на появата върху политическата карта на Черноморско-Кавказкия регион на две нови държави, чиито народи са се възползвали от исконното си право на самоопределение и собствена държавност. На сегашния етап, руската позиция по отношение грузинско-осетинския и грузинско-абхазкия конфликт се заключава в признаване независимостта на Южна Осетия и Абхазия и оказване на сериозна помощ за изграждането на новите им държавни структури, дори ако (както например в случая с Южна Осетия) впоследствие народите им предпочетат да вземат други политически решения относно политическия си статус. В принципния подход на Москва към необратимостта на новия южноосетински и абхазки политически статут извън рамките на държавния суверенитет на Грузия можахме да се убедим за пореден път на 7 май 2012, т.е. в първия ден от новия шестгодишен мандат на руския президент Путин. В издадения от него указ „Относно мерките за реализацията на външнополитическия курс на Руската Федерация” се съдържа препоръка към Министерството на външните работи „активно да съдейства за утвърждаването на Абхазия и Южна Осетия като съвременни демократични държави, укрепване на международните им позиции и гарантиране на сигурността и социално-икономическото възстановяване на двете държави”. Впрочем, Русия не се задоволява само с издаването на подобни укази, формулиращи доктриналните външнополитически постановки, няколко месеца преди презентацията на новата версия на Концепцията за руската външна политика. Москва активизира контактите си на най-високо държавно равнище с Абхазия и Южна Осетия, което, в частност, намери израз в срещите на президента Путин с президентите на Абхазия и Южна Осетия, на 11 и 12 май 2012. Знаковият характер на тези срещи беше подчертан не само в разговорите между държавните глави на трите държави, но и на фона на руските планове за интеграцията на Абхазия и Южна Осетия в междудържавните структури, действащи в постсъветското пространство, и в навечерието на проведената в Москва на 15 май 2012 юбилейна сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКС (Организация на Договора за колективна сигурност, в която членуват Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан), посветен на 20-годишнината от подписването на Договора за колективна сигурност и 10-годишнината от създаването на самата организация. Грузинският подход
Интересно е да отбележим и, че грузинските власти започнаха да употребяват дипломатически клишета, като споменатата по-горе „едностранна конструктивност”, едва след като изминаха няколко години от разпалената от самите тях война през август 2008, завършила с поражението им. Когато въпросната „конструктивност” трябваше да се демонстрира на практика, а не само на думи, като не се допуска бомбардирането на мирно население (и то през нощта) или обстрелът с тежка военна техника на позициите на руските миротворци в зоната на конфликта, Тбилиси предпочиташе да използва друг тип реторика, наблягаща на „силовото възстановяване на конституционния ред на собствената си територия”. В тази връзка, прагматична разсъждаващите грузински политици (най-вече от опозицията) с основание отбелязват, че „не може да се говори така с Русия” и, че „трябва да си знаем цената и мястото” (според бившия председател на грузинския парламент, а днес водач на опозиционното „Демократично движение – Единна Грузия” Нино Бурджанадзе). Американския подход Що се отнася до САЩ, те следват един по-скоро прагматичен курс по отношение на руско-грузинския спор, който обещава да се проточи. Прагматизмът на Вашингтон се изразява в изключването дори на намеци за евентуална конфронтация с Москва заради грузинските претенции спрямо Абхазия и Южна Осетия. Наистина, партньорските отношения с Тбилиси задължават Вашингтон и съюзниците им да призовават от време навреме Москва да преразгледа решението за признаване независимостта на бившите грузински автономни републики, както и да ограничи военното си присъствие в Абхазия и Южна Осетия. САЩ обаче не възнамеряват да отидат по-далеч от това, нито пък са склонни да прибягват до „окупационната реторика”, използвана от Тбилиси. Тоест, опитват се да действат рационално. Във Вашингтон са съвършено наясно, че една държава, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и ядрена суперсила, никога няма да се откаже от взетото решение по такъв принципен въпрос, като признаването независимостта на Абхазия и Южна Осетия. Освен това американците разбират, че призивите към Москва да премахне руските военни бази на териториите на двете нови кавказки държави нямат шанс за успех, предвид сегашния баланс на силите и влиянието в региона. Прагматизмът на САЩ цели реализацията на собствените им интереси за създаването в Южен Кавказ на постоянен фактор на дразнение за Русия, без обаче да бъде провокирана руската страна да използва силови методи за премахването на въпросния фактор. Американците много сериозно инвестираха (както във външнополитически, така и в чисто материален план) във формирането на „грузинския фактор”, като постоянен дразните на Русия, за да преразгледат този си подход, без да получат равностойна (или близка до това) компенсация в региона. Именно това, на практика, обяснява и активната PR-кампания на грузинския режим по руското направление. Евроатлантическите партньори възлагат на сегашното управление в Тбилиси задачата да действа като дразнител на Москва и цялата външнополитическа реторика, както и конкретните действия на кръга около президента Саакашвили са подчинени на тази задача. Прагматизмът на САЩ изпъква и в контекста на категоричния отказ на официален Вашингтон (поне на сегашния етап) да подкрепи грузинските опити за ускоряване евроатлантическата интеграция на страната и очертаването на каквито и да било конкретни срокове за това. Това неведнъж беше заявявано от САЩ на грузинското ръководство, но очевидно обстоятелствата изискваха публичното акцентиране на американската позиция и тъкмо това обяснява недвусмислените изявления по този повод на редица представители на Държавния департамент, направени само няколко дни преди поредната среща на НАТО в Чикаго. САЩ не са готови да обсъждат конкретни срокове за присъединяването на Грузия към НАТО, но ще продължат да подпомагат Тбилиси в усилията му да покрие критериите за членство в пакта, както заяви на 10 май 2012 в Комисията по външна политика на Сената помощникът на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия Филип Гордън. Той напомни и за предишните изявления на американската администрация, че на срещата на НАТО в Чикаго (на 20-21 май) няма да се обсъжда членството на Грузия в Алианса. Заключение Общата схема на руско-грузинското взаимно противопоставяне в региона и на заинтересованото участие на САЩ, като ангажиран наблюдател, преследващ собствени геополитически интереси в Черно море и Южен Кавказ, може да се сведе до запазването на статуквото, установено в резултат от военната ескалация в региона през август 2008. Нито Русия, нито САЩ са склонни към реално преразглеждане на това статукво, тъй като са наясно за несъизмеримо по-големите рискове от подобно преразглеждане, в сравнение с потенциалните външно- и военно-политически печалби, което то би могло да им донесе. На практика, Русия няма да спечели кой знае колко от евентуална промяна в баланс на силите и влиянието в региона, макар да е очевидно, че оставането на власт на сегашните откровено антируски настроени управляващи в Тбилиси няма как да не поражда раздразнение в Москва. На свой ред, САЩ в още по-голяма степен не са заинтересовани от преразглеждането на статуквото в северната част на Южен Кавказ, защото то би могло до доведе пълния провал на възприетия от тях курс към изграждането на линия, ограничаваща руското влияние в зоната между Черно и Каспийско море (Румъния и Турция – Грузия - Азербайджан) и загубата на инвестираните в „грузинския фактор” външнополитически и финансов капитал. ----------------------------------------------------- * Авторът е известен арменски геополитически експерт Няма зло, което да трае вечно, Продължение от 12 август
На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози. Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС. На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия. "Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина". След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера. Шестте стъпки към мира
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл. "Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата. Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев. На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор. "Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев. "До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози. Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден. "Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има. Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава! Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти. Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев. "Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия." Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение. Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози. Саакашвили промени договореностите На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия. Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема. Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни. Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски. "Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич. Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали. Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша." Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид." Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО. "На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия. Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС. Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости. Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони." "Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида. Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори. "Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс". "След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават. Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той. "Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън". Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс. Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС. Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване. Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия. Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски! На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент! Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира. Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици. Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
Тадич е заявил, че най-сетне Сърбия доказа, че сътрудничи на Трибунала за военни престъпления. Белград - Преди няколко часа в тайна операция, е арестуван мъж, под името Милорад Командич, заподозрян, че под това име се крие издирваният от толкова време Ратко Младич съобщи информационна агенция „Фокус”, позовавайки се на сръбски медии. Информацията е била потвърдена и от радио Б92. В момента се извършват спешно ДНК-тестове на задържания.
Според сръбското електронно издание Blic, Ратко Младич е бил арестуван около 8 сутринта българско време от агенти на разузнавателната служба БИА. Според Blic, Младич е бил арестуван в Сърбия и е ползвал фалшиви документи на името на Милорад Комадич.
Часове по-рано информацията, бе публикувана от хърватския вестник "Добро утро", която се позовава на полицейски източници от Сърбия.
Репортер на Б92 в момента е в полицията и се опитва да провери тази информация. Представител на полицията е уточнил пред радио Б92, че за пълната проверка на ДНК-анализа са необходими три дни. Според сутрешно издание в Загреб, специално звено на сръбското министерство на вътрешните е работило по тази тайна операция в Сърбия, която е довела до ареста на въпросния Милорад Командич. Мястото, където е бил извършен ареста засега не се посочва.
По време на секретна операция на територията на Сърбия е бил арестуван човек, който прилича на бившия командващ на армията на босненските сърби Ратко Младич, предаде руската информационна агенция /РИА/ Новости. РИА Новости припомня, че Трибуналът в Хага повдигна задочно обвинения срещу Младич за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина 1992-1995 година.
Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир. Досега ареста на Младич, бе изтъкван като причина от ЕС, за да започнат преговори със Сърбия. Генералът се укрива успешно 15 години, но след намесата на ЦРУ и агенция от САЩ, името на която наш източник засега се въздържа да съобщи, най-после командващият армията на босненските сърби бе задържан. Разбираемо е бързането на президента Тадич да потвърди, че задържания е Младич, въпреки че за прецизна и сигурна ДНК експертиза са необходими поне три дни - негова цел е влизане на Сърбия в Евросъюза.
Продължава прилагането на двойни стандарти по отношение на престъпленията, извършени по време на тази война - един друг престъпник, косовският политик Хашим тачи все още е на свобода, въпреки че бившият Главен прокурор на Трибунала написа книга с данни за търговия с човешки органи, извършвана от територията на Косово. Миналата година Дик Марти внесе Доклад в Съвета на Европа, в който доказа, че в тази жестока търговия е бил замесен и Хашим Тачи и затова са били наясно както в ООН, така и в Брюксел. В резултат Тачи остана недосегаем, Докладът на Дик Марти продължава да се пренебрегва както от ООН, така и от ЕС и САЩ. Очакват се подробности по данните за ДНК-експертизата. Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос
Прогнозата ми отпреди година, че
Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши. През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване. Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста: „Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012) 
Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя) След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“. Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието. Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт. След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите. Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“. В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им. „Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността. „Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят. Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет. Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“. На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно. „Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)
Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата. Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията. Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция. Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат: Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 ) САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона. „Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл. И така – Какво се случи? С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене? Така ли е наистина? Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?! Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”. Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна. Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък: Започва периодът на Ислямският неолиберализъм. За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например. Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите… Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а! Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде… Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
Според Бонифас, на срещата на НАТО в Чикаго (20-21 май 2012) са били дискутирани стари проекти, чието начало можем да открием още през 60-те години на миналия век. Тогава Москва и Вашингто създават системи за прехващане на балистични ракети на противника (АВМ), от които обаче се отказват след сключването на Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (САЛТ-1) през 1972 заради огромната цена, свързаните с тях опасности и нереалистичността им, като цяло. Същия проект беше реанимиран през 80-те години от американския президент Роналд Рейгън, под названието „стратегическа отбранителна инициатива”, придобила впоследствие популярност като „звездни войни”.
„Истината е, че тази програма на САЩ означава възобновяване на надпреварата във въоръжаването и е безполезна, скъпоструваща и опасна – подчертава авторът в статията си в Le Nouvel Observateur – Тази система влиза в противоречие с идеята за сдържането, тъй като изхожда от презумпцията, че заплахата от предприемането на ответни действия е неефективна, в качеството си на средство за сдържане на потенциалния противник, и затова се налага да се създават системи за прехващане на ракети и защита”. „Противоракетният щит никога няма да бъде абсолютно надежден. За да имаме пълна гаранция, трябва да сме сигурни, че нито една ракета на противника няма да го преодолее. От друга страна, откъде накъде Иран би изстрелял ракети срещу европейската или американската територия? Това би било самоубийство, имайки предвид възможните ответни мерки от страна на Запада – подчертава Паскал Бонифас – Целта на иранските лидери не е да загинат като мъченици, а да останат на власт, колкото се може по-дълго. Нима наистина се налага да се ангажираме с толкова скъпа и ненадежда програма, която при това отново ще породи напрежение в отношенията ни с Русия? По този въпрос не си струва да следваме сляпо онези кръгове в САЩ, които заиграват със страховете на хората, а трябва да разсъждаваме стратегически и да осъзнаем, че няма никакъв смисъл да работим за интересите на американския военно-индустриален комплекс”. Бележки: * Българско геополитическо дружество Няма зло, което да трае вечно, С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна. Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно. Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт. Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко. Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам. Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи. Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях: Жертви, помощи, бежанци, реакции Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска. Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози. След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях." Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта. Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов. Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата." Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им. Разследването, разрухата, възстановяването "Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин."Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт." При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени. Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее." Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец". Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008."Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети." "Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят." Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад. Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът. Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал". В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война." Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса." В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата. В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия. Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна". Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО. На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война. "Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия". 24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт. Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс. "Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости. Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава... Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му. Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции. Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов. "Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население." В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията. Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия. Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи. "Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали. Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ. "В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница. Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти. Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
Електронното издание abcnews.go.com/ На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември. Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.
Сайтът на "Ал Джазира" Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен. “Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.
Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан. Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата. По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан. С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.
Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година. Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?! Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г. По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви. Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията. Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите. Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда! При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си. Кристиян Аманпур чете новината по abc.news
Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души. При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място. Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП. Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа. Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран. Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно. Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията. Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници. Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва. Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи. За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс. В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение. Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор. Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен. Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините. Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година. Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки. Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани. Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.
По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца. Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт. Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта. Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара! Сайтът Медияпул публикува следното: “Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ. Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан. От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно. Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес. Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен. Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”
„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“ Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възторжени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица. Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият. В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори. Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!” Сбогом, демокрацийо! Амин! ————————————
„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“ Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу… ————————————
Прочетено във в. „Индипендънт” Цената на новата демокрация? „Голдман Сакс“ завладява Европа Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация
Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“. Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини. Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос. В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия. Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той. Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“. Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането. По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на страната. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти. Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото. Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия. Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“. Брокерите на банката разработиха редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.
„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“. Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“. Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус. „Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън. Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ. Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират. Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери? Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники” http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1178
Предишните опити за разрешаване на проблема През предишния период на по-сериозни опити за разрешаване на палестинския проблем (1998-2000), които бяха предприети от администрацията на Бил Клинтън, на практика, беше разработен американско-израелски план за създаването на палестинска държава. Тя трябваше да представлява разпокъсано държавно образувание, разделено на четири обособени части, без да включва Йерусалим и без да разполага с каквито и да било сериозни водни източници и материална база за съществуването си. Американците и израелците залагаха на това, че палестинците постепенно ще се приспособят към пространството, включено в границите на автономията и с фактически оформилите се васални отношения с Израел.
Този подход трябваше да „освободи” САЩ от отговорността за развиващите се процеси, което пък да намали напрежението между Вашингтон и арабските държави. Предложенията на Буш-младши за „временната” палестинска държава целяха и създаването на по-благоприятни условия за бъдещата война с Ирак. Съзнавайки несъвместимостта на временните формати с политическата сложност на палестинския и иракския проблеми, САЩ не разглеждаха палестинския проблем, като ключов ограничител в реализацията на операцията им срещу Ирак. В случая, Вашингтон целеше създаването на нов политически фон, позволяващ въвличането на мнозинството арабски страни, европейските държави и Русия в съвършено безперспективния, нереалистичен процес на урегулиране, който обаче трябваше поне частично да намали напрежението в региона и враждебността на арабите към САЩ. Тези подходи напълно устройваха Израел, който, на практика, получи възможност да продължи реализацията на плановете на Ариел Шарон в Палестина, свеждащи се до максимално ограничаване мощта на въоръжените палестински формации и тяхната инфраструктура, стимулиране масовата емиграция на палестинците и, в крайна сметка, склоняването на палестинската общност към сътрудничество с Израел. Неслучайно, предложението на Буш-младши беше предварително съгласувано с Шарон, а лансирането му стана възможно едва след като САЩ потвърдиха гаранциите си за сигурността и запазване военно-техническото превъзходство на Израел в региона. Това предложение показваше, че Вашингтон продължава да не гледа по един и същи начин на отношенията си със Израел и на тези с арабските държави и смята Израел за свой приоритетен геостратегически партньор в Близкия Изток. След известното объркване, настъпило в еврейската общност в САЩ след трагичните събития от 11 септември, тя отново мобилизира значителните си лобистки възможности и изигра важна роля за приемането на въпросното решение от Буш-младши. Освен това, президентът не искаше да влиза в безпричинна конфронтация с еврейската общност, помнейки че навремето това имаше негативни последици за политическата кариера на баща му – президентът Буш-старши. И все пак, не еврейското лоби изигра основната роля за инициативата на Белия дом по палестинския въпрос, а ред други причини. Въпросното предложение на Буш-младши доста преди това и достатъчно детайлно беше осмислено и анализирано от водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ и не представляваше някакъв принципно нов и оригинален подход. По същество, цялата политика на администрацията на Буш-младши през 2001-2002 беше насочена към реализацията именно на този подход. По-нататъшната американска политика, на практика, способства за забавянето на процеса на палестинското урегулиране, но след като вече бяха преминати всички възможни етапи, на президента Барак Обама се наложи да довършва несвършената от предшествениците му работа. Защо Обама иска палестинска държава Несъмнено политиката на Обама използва вече натрупания опит по урегулирането на палестинския проблем на администрациите на Клинтън и Буш-младши. Обама и американските демократи, като цяло, са напълно наясно, че създаването на палестинска държава с приемливи граници, територии и на приемливи политически условия е единствения изход от създалата се ситуация, която може да доведе до катастрофа в отношенията между САЩ и ислямския свят. При това, най-радикално настроени за бързото решаване на палестинския проблем са не толкова арабите, колкото съвсем други държави, които имат определени трудности в отношенията си с арабския свят, т.е. Иран, Пакистан и Турция. От времето на Никсън и Кисинджър (чиято политика доведе до помиряването на Египет и Йордания с Израел, като Тел Авив се съгласи на сериозни – най-вече териториални, отстъпки към Кайро) насам, САЩ за първи път оказват толкова силен натиск върху еврейската държава, особено по въпроса за изграждането на нови израелски селища, чието решаване е сред най-важните предварителни условия за създаването на палестинска държава. Следва да отбележим, че мнозина приятели на Израел и САЩ, представляващи влиятелни обществени групи и организации, включващи привърженици както на Демократическата, така и на Републиканската пария, заемат по палестинско-израелски проблем позиция, предполагаща значителни отстъпки от страна на Израел и създаването на палестинска държава. Известно време изглеждаше, че политиката на Барак Обама се базира на стремежа проблемът да се реши, без да се отчитат интересите на онези, които традиционно се ползват с подкрепата на американските лобита, и затова е обречена на провал. Впрочем, възможно е тя наистина да бъде провалена, или заради действията на Израел, или пък на арабите и техните партньори, но истината е, че сегашната американска администрация е по-твърдо настроена от предшествениците относно необходимостта проблемът най-сетне да бъде решен. При това, не си струва да търсим в палестинската политика на Обама аналогии с политическите подходи на Клинтън или на Буш-младши, защото такива просто няма. САЩ са твърдо настроени да решат проблема и да създадат палестинска държава. От друга страна, на власт в Израел са ако не радикално, то умерено консервативни, по отношение на външната политика, сили. Съчетанието между двама такива политици, като Бенямин Нетаняху и Авигдор Либерман, въплъщава позицията на израелските „реалисти”, които са убедени, че този процес няма да гарантира мирното съществуване на Израел. Тези сили не са склонни да допуснат нито спирането на процеса на колонизация на Палестина от еврейските заселници, нито създаването на пълноценна палестинска държава. Израел обаче може да избегне последиците от палестинската политика на Обама само по два начина – или в резултат на война (при това, на мащабна война), която радикално да промени етническата карта на Палестина, или вследствие смяната на властта във Вашингтон. На свой ред, администрацията на Обама вероятно смята, че в резултат от промените в хода на т.нар. „арабска пролет” (особено ако, след либийския, падне и режимът в Сирия) САЩ са постигнали оптималните рамки във взаимодействието си с арабските държави и по-нататъшното сближаване с тях едва ли е възможно. В момента, единственият сериозен проблем за Вашингтон в региона си остава Иран. В същото време, самата идея за евентуална атака срещу Иран изключва възможността за сериозно понижаване градуса на напрежението в Близкия Изток, не е реално да се разчита и, че арабските държави биха склонили да сътрудничат със САЩ за реализацията подобна операция. Навремето те направиха максимално възможното, като се отказаха да участват в антииракската коалиция, но в същото време не подкрепиха и Ирак, т.е. на практика одобриха намерението на САЩ да осъществят военна интервенция срещу тази страна. Евентуални допълнителни отстъпки от страна на САЩ към арабските държави, без решаването на палестинския проблем, изглеждат безсмислени и само отслабват позициите на Израел. Тоест, това не само че не открива пред американците някакви нови стратегически перспективи, но и вреди на военно-политическия потенциал на Израел, води до дестабилизирането на израелското общество и до ръст на антиамериканските настроения в страната, както и в цялата еврейска диаспора по света. Затова, за да могат да продължат да подкрепят Израел и занапред и, в същото време, да решат проблемите си с арабите, Съединените щати трябва да създадат някаква палестинска държава и, както се надяват във Вашингтон, по този начин да сложат точка на проблема. Както е известно, през цялото управление на предишната американска администрация, водещите аналитични и изследователски центрове в САЩ, както и мнозина видни политолози и наблюдатели в американските и европейски медии, се отнасяха доста скептично към ползата от подобни инициативи. В момента обаче, водещите американски партньори несъмнено подкрепят курса на Обама, макар да не демонстрират особен ентусиазъм по този повод. Междувременно, американската администрация проведе достатъчно широки консултации с европейските държави и Русия, опитвайки да си осигури безусловната им подкрепа и, в общи линии, действително я получи, макар че не всички сили в Европа са заинтересовани от урегулирането на палестинския проблем на всяка цена и под каквато и да е форма. Заключение В основата на предложението на Обама е концептуалната постановка за принципната невъзможност за осъществяване на диалог или установяване на отношения с организации, държави и политици, изповядващи или практикуващи, екстремизъм, радикализъм и тероризъм. А имайки предвид огромния потенциал от екстремизъм в Близкия Изток, пред САЩ стои трудната задача този потенциал постепенно да бъде намален и в крайна сметка ликвидиран. Американците се сблъскаха с проблемите, породени от екстремизма и радикализма в Афганистан, което беше важен урок за тях, демонстрирайки опасността и безперспективността на сътрудничеството с политически движения и режими, разполагащи с независими от Западната общност източници на финанси и въоръжение. Затова борбата с тези явления придобива огромно значение за САЩ. На този фон, дори толкова сложни и мащабни проблеми, като палестинския, придобиват съвършено локален, частен характер. Именно това, т.е. локализацията на подобни проблеми, които не са свързани пряко с проблемите на националната сигурност на САЩ, е една от задачите на американската външна политика. Нещо повече, Вашингтон се опитва, поне донякъде, да прехвърли част от бремето на отговорността за този тип проблеми на европейските си съюзници и на арабските държави. Идеалният вариант за САЩ би бил максималното локализиране на палестинския проблем и свеждането му до нивото на израелско-палестинските отношения, на фона на съвършено безсмислените, при това положение, действия и ангажираност на европейците, арабите и, може би, на Русия. --------------------------------------------------------------- * Авторът е ръководител на Аналитичния център „Кавказ” в Ереван, Армения Няма зло, което да трае вечно, Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите." За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли? Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде. Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия. Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи". Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията. Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него. Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия! Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати. На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно. Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите". В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне! В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал... Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри. "Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание. "Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря. Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива. Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им. Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност. Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ. Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс. Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос. Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент. Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота. Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн. В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим". В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници. Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия. "В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости. "Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия. "Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък". Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник. Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл. Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ. Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе. Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца. "Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва: "Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!" Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното. И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!" Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август. Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си. В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала. "Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!" Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението. На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли... "Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили". Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни. Край Димата Руснака бил американски гражданин
Биволъ.бг Сайтът е получил изключителните права да публикува секретните грами на американските дипломати от Уикилийкс  В некласифицирана грама от 21 април 2005 г. [05SOFIA766] посланик Джеймс Пардю се безпокои от предстоящото спиране на финансирането от САЩ за реформата в българската съдебна и правоохранителна система. Пардю предлага програмата за съдействие от САЩ да продължи и изтъква няколко аргумента за това.
Българската криминална дейност вече има директно и нарастващо отражение върху САЩ, което ще продължи след присъединяването. Българската организирана престъпност оперира в САЩ в няколко сфери: трафик на дрога, трафик на хора и проституция. Част от българския бизнес, който е свързан с организираната престъпност и с прането на пари също проявява активност в САЩ. Високопоставени бизнесмени, за които се смята, че са продължение на българската организирана престъпност и индивиди, за които има данни, че са на водещи позиции в българската мафия непрекъснато търсят начин да влязат легално в САЩ - подчертава Пардю. Не е сигурно, че след 2007 г. ЕС ще е чувствителен към американските интереси в сферата на престъпността. Присъединяването не е панацея и реформите трябва да продължат, смята посланикът. Той изтъква, че над 30 поръчкови убийства са извършени за последните две години, а властите показват слаби възможности за намеса. Двама от убитите са американски граждани: Илия Павлов и основателят на СИК Димитри Минев (Димата Руснака).
Представители на посолството настойчиво са притискали българското правителство да вземе мерки, а посланикът публично е изказвал притеснения за слабостите на българската правоохранителна система и е критикувал прехвърлянето на отговорността за провалите между полицията, съда, разследващите и прокурорите. Шест години по-късно и три години след ефективното членство на България в ЕС, критиките към България продължават да са същите. Тази седмица в Брюксел външните министри на 25 държави от ЕС остро критикуваха България и Румъния за несправяне с организираната престъпност и корупцията на високо ниво.
До този момент нито един от големите босове на организираната престъпност изброени в доклада на Пардю не е в затвора. Нещо повече, одиозни фигури като босовете на ТИМ и Васил Божков - Черепа се радват на държавни протекции и са недосегаеми за правосъдието. Фирмите на Васил Божков директно усвояват пари на европейските данъкоплатци, получавайки обществени поръчки в строителството на пътища, което е финансирано от Европа, а фирмите на ТИМ осъществяват общи проекти с европейски грандове като Луфтханза и Фрапорт. ---------------------------------------------- Няколко изречения за коментар Не само Димата Руснака е имал чуждо гражданство и любимецът на американското посолство днес, министър Цветан Цветанов би следвало да знае това. Интересно защо никой не пише за един друг чужд гражданин - Н. Г., който е гражданин на Франция 4 също е любим на американската администрация, тъй като получава съдействие в износа на оръжие? Този "французин" се превърна в класика на прехода, тъй като стана любим на всички правителства - но никой не пише за това, освен в началните материали, които публикуваха "Гардиан", "Телеграф" по грами на WikiLeaks... "Хроники" Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники” http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1206
Известният американски политолог и специалист по международни отношения Арън Фридбърг е роден през 1956. Завършва Харвардския университет, а от 1987 е преподавател в Принстънския университет, където става професор през 1999. През различни периоди е член на Норвежкия нобелов институт и председател на Националното бюро за азиатски изследвания.. През 2003-2005, професор Фридбърг е съветник по националната сигурност към кабинета на американския вицепрезидент Дик Чейни. През 2006 е назначен в Консултативния съвет за прокарване на демокрацията към държавния секретар на САЩ. Автор е на книгите „Ослабеният гигант: Британия и нейния упадък” и „В сянката на гарнизонната държава: американската голяма стратегия през студената война”. В последния си труд „Китай, Америка и битката за власт в Азия”, Фридбърг твърди, че САЩ не са в състояние да реагират достатъчно бързо на китайския възход, както и, че Пекин използва икономическото сътрудничество с Вашингтон за да укрепи своята стопанска и военна мощ, като целта е постигане на превъзходство в Азия.
- В последната си книга, посветена на отношенията между САЩ и Китай, лансирате понятието congagement (съчетаващо думите containment, т.е. „сдържане”, и engagement, т.е. „взаимодействие” – б.р.). Бихте ли обяснили, какво точно имате предвид? - Всъщност, това понятие беше лансирано от Залмай Халилзад (бивш посланик на САЩ в Афганистан – б.р.). Наистина думата не е много благозвучна, но отразява същността на реалната стратегия на САЩ през последните две десетилетия. Основната идея е, че следва да продължим политиката, съчетаваща двата елемента: взаимодействието (дипломатическо и икономическо) и, в същото време, дори не толкова „сдържането” (като това по време на студената война), колкото „балансирането”, т.е. работата по поддържане на такова силово равновесие в Източна Азия, което е благоприятно за Америка и съюзниците и. В книгата си пиша за това, как тези два елемента се развиваха паралелно след края на студената война. Разположихме голямо количество войски в Тихоокеанския регион, укрепихме отношенията с традиционните си съюзници, като Япония и Южна Корея, а от 90-те години започнахме да формираме квази-съюзи с други държави, споделящи загрижеността ни по отношение на Китай. Тази американска стратегия има органичен характер: нейните два основни елемента се развиха отделно един от друг, но с течение на времето се преплетоха. В същото време съществува сериозен проблем относно точната и правилна пропорция, в която следва да се съчетаят тези два елемента. - Как САЩ успяват да намерят правилния баланс в тази политика? Как следва да действат за да не провокират Китай? - Всъщност, всеки стратег би следвало да си зададе въпроса: ако може обективно да се формулира идеалната политика, каква трябва да бъде тя?. В същото време обаче, той следва да е наясно, че вътрешните политически процеси могат да дебалансират и най-идеалната стратегия и то по много вреден и дори опасен начин. Според мен сме длъжни да продължим взаимодействието си – което, в общи линии, е много позитивно – но е необходимо да усилим ролята на противовеса в тази стратегия.
Правителството на САЩ отново започна да го разглежда сериозно в края на първото десетилетия на ХХІ век, само че тогава се случи друго неочаквано събитие – кризата от 2008, което отново затрудни мерките за съхраняването на благоприятния за Америка военен баланс. Междувременно, Китай непрекъснато укрепва във военно отношение, което е открито предизвикателство към американската позиция и съюзите, подкрепяни от САЩ. Затова следва да укрепваме нашата страна в силовия баланс, тъй като китайците не спират за укрепват своята. Това е динамичен процес, в чиито рамки се налага да уравновесим мерките, които те предприемат, в името на стабилността и ограничаване на рисковете от неправилни оценки и конфликт. Ако ме питате за влиянието на вътрешната ни политика върху стратегията на САЩ, лично аз съм загрижен по-скоро от обратното: тревожа се, че правим твърде малко за да поддържаме баланса и, че вътрешните ни политически процеси усилват тази тенденция. При всички случаи взаимодействието е по-лесно, отколкото уравновесяването. Още повече, че политиката на взаимодействие с Китай се ползва със сериозна подкрепа в деловите, академичните и дипломатическите кръгове. Всички те подкрепят политиката на взаимодействие както по съвсем разбираеми стратегически причини, така и (в някои случаи) водени от тясно користни интереси, защото да си привърженик на взаимодействието обикновено се оказва по-изгодната позиция. От другата страна на това „уравнение”, не можем да открием кой знае колко привърженици на балансирането както в правителството на САЩ, така и извън него. Междувременно, през последните 15 години Китай направи много за да разработи стратегия за успешно противодействие на нашите възможности. Китайците създадоха сравнително евтини асиметрични отговори на американската мощ. Те действаха умно и днес възможностите им са достигнали ниво, при което вече представляват сериозно предизвикателство към нашите позиции и провокират сериозни въпроси относно адекватността на сегашната ни доктрина. Дискусията за т.нар. въздушно-морска война представлява началото на наистина мащабен отговор на Департамента по отбраната на китайските действия. Налага ни се наново да обмислим основите на военната си стратегия и този процес едва започва. - Как влияе несигурността в американската икономика на страха, който изпитва Вашингтон от възхода на Китай? И дали загрижеността на САЩ от китайската военна мощ не е просто отражение на страха им от нарастващата икономическа мощ на Пекин? - Сред известна част от американски елит е налице тенденция, без да се мисли, да се противодейства на всяка политика, която, според тези хора, би могла да разгневи Китай. Тоест, те се противопоставят на онова, което, според тях, би навредило на политическите ни отношения с Пекин, включително на някои мерки, които според мен следва да предприемем за да съхраним благоприятния за Америка силов баланс с Китай. Връщайки се към въпроса ви, дали не се страхуваме да изгубим позициите си в света и дали не реагираме прекалено остро, водени от този страх, струва ми се, че потенциално подобен проблем действително съществува. Все пак, повече ме безпокои това, че загрижеността ни от китайските успехи на икономическия фронт е много по-силна и при това е по-зле обоснована, отколкото загрижеността ни от случващото се на стратегическия фронт. Политическата реклама в хода на изборната кампания през 2010, представяща Китай като нещо подобно на Япония от 80-те години, е добър пример за това. Ако американската икономика продължи да нараства с 1,5% годишно, при запазване на сегашния висок процент безработица, още повече американци ще започнат да се страхуват от Китай, но не заради това, от което наистина би трябвало да се боим, и да тласкат правителството към провеждането на безполезна и дори вредна политика. При подобно развитие, това действително би могло да се превърне в проблем. При всички случаи, протекционизмът не е решение на икономическото предизвикателство, отправяно ни от Китай. Лично аз виждам проблема по-скоро в стратегическата част на американско-китайския баланс. Да, действително следва да подредим собствения си дом, да балансираме бюджета, да харчим повече средства за научно-изследователски и опитно-конструкторски дейности и т.н. В същото време обаче, Китай още в съвсем близка перспектива ще се превърне в много сериозно военно предизвикателство за Америка. Разбира се, не бива да изпадаме в паника и да преувеличаваме китайските възможности, но следва много сериозно да се замислим как да отговорим на нарастващата мощ на Китай. Виждам, в частност, че загрижени от все по-увереното поведение на Пекин през последните години и неговите дългосрочни намерения, другите азиатски държави много внимателно следят, как точно ще реагират САЩ. Отговорът на този въпрос засега е неясен. Според мен, ни е необходим скъпо струващ и потенциално труден за самите нас отговор, тъй като в противен случай азиатските лидери ще се изкушат да преразгледат ползите от съюза си със САЩ. Навлизаме в много важен период. Очевидното предизвикателство от страна на Китай е отправено в момент, когато Америка трудно би могла да му отговори адекватно. Укрепването на китайската военна мощ и нарастващото самочувствие на Пекин съвпадат с период, в който собствените ни действия са затруднени от икономическата ситуация и войните, в които САЩ се забъркаха, далеч от своите граници. Въпреки това, при всички случаи бих предпочел да играем със собствените си, а не с китайските карти. - Защо, според Вас, американците следва да се безпокоят за „активите” си в Тихоокеанския регион? - Способността на САЩ да използват военна сила далеч от своите граници е от ключово значение за нашите съюзи. Развитието на китайските възможности може да неутрализира или значително да намали ползата от разположените извън страната американски военни контингенти и по този начин да ерозира вярата в съюзническите ни задължения. Защо трябва да се съобразяваме с това? Ами защото Азия вече се е превърнала в най-бързо развиващия се икономически регион на планетата. Там имаме приятели и съюзници, които подкрепяхме през последните 50-60 години, и присъствието ни се основава на политическите ни съюзи с малка група азиатски държави. Мощта ни в региона силно зависи от нашите отношения с Япония, Австралия, Южна Корея и някои други страни. Ние сме им необходими, те ни предоставят бази, благодарение на които поддържаме мощта си. Бихме могли да действаме и от разстояние, например от Хавайските острови и Гуам, но ако наистина искаме да играем важна роля в Източна Азия, се налага да присъстваме на място. В случая, едното подкрепя другото: за да присъстваме са ни необходими съюзи, а за да съществуват съюзите е необходимо да присъстваме в Азия. Опасявам се, че ако военните ни позиции в региона бъдат ерозирани, съюзите ни ще отслабнат. Защото тези съюзи се базират на обещанията да защитим другите участници в тях и навремето те бяха приети сериозно, тъй като никой не се съмняваше в американската мощ. Но, ако представата за американската мощ се промени, нашето присъствие в региона може да отслабне, също както и влиянието ни върху хода на събитията. При подобно развитие, като най-вероятен кандидат да замени САЩ в ролята на доминираща сила в Източна Азия се очертава Китай. Той няма да се опитва да завоюва съседите си, но ще разполага с решаващо влияние в региона, а това би имало много отрицателни последици за нашата сигурност и просперитет. Не бихме искали да живеем в свят, в който Китай ще може да „огради” за себе си значителни части от този динамично развиващ се регион, затруднявайки възможностите за инвестиции на американските компании. Не искаме да живеем в свят, в който китайците ще са в състояние да наложат претенциите си практически върху целия район на Южнокитайско море и т.н. Очертаващите се в момента тенденции не са никак благоприятни за САЩ. Боя се, че твърде късно осъзнаваме сериозността на проблема и отговорът ни може да провокира конфликт. Китай може да се изкуши от фалшивата представа за американската слабост, ние пък можем да реагираме на това по начин, който бързо ще доведе до ескалация на напрежението и открит сблъсък. Затова бих искал да сме нащрек и максимално мобилизирани, защото смятам, че именно това е най-добрия начин да бъде запазен мирът. В миналото неведнъж сме се забърквали във войни, именно защото не сме изпращали достатъчно ясни сигнали за своята сила и решителност. В миналото, САЩ неведнъж са влизали във войни, защото нашите лидери, постфактум, са решавали, че даден регион или страна са прекалено важни за да ги оставим под контрола на някоя враждебна държава. Отличен пример за това е Корейската война. Преди избухването и, САЩ бяха обявили линията, която са готови да защитават, и която не включваше Южна Корея. Между другото това беше сред причините Китай и СССР да поощряват Северна Корея да нападне Южна. Но, когато това се случи, Вашингтон заяви, че то е недопустимо и отговори със сила. - Наивни ли са онези американски политици и анализатори, които призовават Вашингтон да се отнася с доверие към Китай? И, ако е така, защо? - Онези, които смятам за най-компетентни по отношение на Китай, не твърдят, че трябва да му вярваме, а че имаме много общи интереси. Да, ние не обичаме китайците, но сегашният китайски режим е предпазлив и предпочита стабилността. Затова е необходимо да работим по-активно в сферата на сходните интереси и така да интегрираме Китай в съществуващата международна система, което пък ще го направи заинтересован от нейната стабилност. Именно тази идея беше поставена в основата на концепцията за Китай като „отговорен акционер”, лансирана навремето от администрацията на Буш-младши. Самият аз определям това, като „укротяването на Китай”, т.е. да накараме китайците да искат това, което ни е необходимо. Съмнявам се обаче, че ще успеем да го направим, отчасти защото не сме постигнали другата цел на американската стратегия – да съдействаме на тенденциите, водещи до вътрешната политическа либерализация на Китай. Преди двайсетина години мнозина смятаха, че икономическото развитие бързо ще доведе до осъществяването на фундаментални политически реформи, но политиката на Китай не се промени сериозно. Не мисля, че интересите на укрепващия авторитарен Китай ще съвпаднат с нашите, напротив, смятам, че, на практика, интересите ни се разминават. Пекин с готовност си сътрудничеше с Америка, когато беше много слаб, но днес вече виждаме един Китай, осъзнаващ силата и възможностите си и затова склонен да постави под въпрос статуквото. Ще ви дам три примера. Първият е старата китайска теза, че присъствието на САЩ в региона е нелегитимно и не е вечно. В крайна сметка, китайците биха искали САЩ или да се изтеглят, или значително да ограничат присъствието и влиянието си в него. Което би било голяма промяна на статуквото. На второ място, те искат да променят статуквото по отношение на Тайван. Ако това стане по мирен път, може би няма да е чак толкова страшно. Но китайското ръководство може да реши, че вече няма нужда да се примирява със съществуването на независим Тайван. Третият проблем са претенциите на Пекин за Южнокитайско море. Китайското ръководство все по-открито и настойчиво декларира претенциите си в региона. Ако китайците постигнат това, което искат, тази част на света силно ще се промени. Пекин лансира собствена интерпретация на морските граници, твърдейки, че му принадлежи акваторията на 200 мили (332 км), а не само на 12 мили от брега. В този смисъл, Китай не е държава, подкрепяща статуквото, тя претендира за промени, които никак няма да се харесат на нас, американците.
По какво се различава една забогатяла страна, увеличаваща своя военен потенциал, в хода на общата си модернизация, от онази, която мобилизира мощта си в името на някакви тъмни цели? Нерядко, за Китай се разсъждава именно по този начин: страната бързо увеличава мощта си и модернизира въоръжените си сили, и в това няма нищо чудно, имайки предвид икономическия му възход. Всичко това е истина, но то не означава, че няма основания за тревога. САЩ например, не изпитват подобна тревога по отношение на Индия, която също увеличава мощта си, а причината е, че Индия е демократична държава. Тревожим се за Китай, защото там управлява авторитарен режим и не знаем, как той се готви да използва мощта си. Тази държава не е прозрачна, а подобни режими са склонни към агресия и се стремят да контролират обкръжението си, използвайки средства, които могат и да не ни харесат. Вчера руският президент Дмитрий Медведев подписа указ за признаването на Абхазия и Южна Осетия, за което самият той съобщи в специално телевизионно обръщение. Окончателното решение за това държавният глава на Русия взе след заседанието на Съвета за национална сигурност на Русия. Подписването на Указа признава независимост и ще бъде последвано от двустранни договори за сътрудничество и взаимопомощ. Русия ще разположи свои военни бази в признатите държави, но новопризнатите държави и Русия са наясно, че няма да последва присъединяването им. За това съобщи в ООН на специална пресконференция постоянният представител на Русия в ООН, Виталий Чуркин.
Този акт на признание дойде, след като опитът на Съвета за сигурност на ООН да се изготви резолюция относно Грузия се оказа неуспешен, предаде АФП. Британският посланик в ООН Джон Сауър призна, че делегацията му е работила с други членове на Съвета за изготвянето на резолюция относно Грузия, но отказът на Русия да признае териториалната й цялост е попарил надеждите за постигане на консенсус. Указът на Медведев бе подписан, след гласуване в държавната дума и след като Абхазия и Южна Осетия поискаха Кремъл да признае независимостта им. След подписване на примирието от шест точки от Русия и Грузия. Русия изтегли войските си от зоните на конфликта, като в същото време стана ясно, че ще бъдат поставени контролни пунктове, съгласно руския план за буферна зона в близост до Южна Осетия. Докато Русия изтегляше войските си, НАТО използва хуманитарната помощ за Грузия като "прикритие" за увеличаване на морските си сили в Черно море. Това съобщи и зам.-началникът на Руския генщаб Анатолий Ноговицин. "Испански, немски, полски и US военни кораби са минали Босфора", обърна внимание той. НАТО потвърди, че провежда отдавна планирано учение, докато САЩ подложиха рамо на увеличаване на плавателните съдове в района, като изпратиха няколко кораба с помощи за Грузия, водени от US ескадрен миноносец "МакФол-74". Съсредоточаването на кораби в Черно море, бе извършено успоредно с едно разделение на мненията "за" и "против" действията на Русия в защита на Южна Осетия. НАТО декларира, че ще окаже помощ при възстановяването на отбранителната способност на Грузия, на първо място противовъздушната й отбрана и отбранителната инфраструктура. Това заяви специалният представител на Генералния секретар на Североатлантическия алианс в Централна Азия и на Южен Кавказ, Роберт Симънс, цитиран от РИА Новости. "Америка трябва да направи своя избор между Грузия и Русия, заяви на 20 август пред "The Wall Street Journal външният министър Сергей Лавров. - Русия, както и преди конфликта, държи на мирното разрешаване на проблема в Кавказ. В някои страни на Запада, по повод неотдавнашната криза от грузино-осетинския конфликт, се представяше съвършено различна картина на събитията. Изявленията на американските официални представители създаваха впечатление, че кризата е започнала, когато Русия е отправила своите войски в Южна Осетия. Русия е настроена да продължи позитивното развитие на отношенията си със САЩ. Такава концепция е заложена във външната й политика, в рамковите документи от която се излагат основни направления на руската външна политика, утвърдена от президента Дмитрий Медведев, подчерта Лавров пред вестника. -... Симптомите днес са зловещи. Американците отмениха редица съвместни военни учения, а сега Вашингтон намеква, че корабите на нашия военно-морски флот няма да участват в предстоящата операция в Средиземно море, целта на която бе борбата с тероризма и разпространението на оръжието за масово унищожение. Вашингтон също така заплаши, че ще затрудни нашия диалог по въпросите на стратегическата стабилност." Южна Осетия и Абхазия и Косово - приликите Какво сочат документите Според международното право, самообявяването на Косово за независима от Република Сърбия държава бе противозаконно и представляваше най-безотговорно потъпкване на основополагащите принципи и норми на това международно право.
Необходимо е да се признае и днес, че обстановката в Косово по никакъв начин не може и не бива да бъде определяна като уникална. С погазването на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, която гарантира териториалната цялост на Република Сърбия като суверенна държава, член и основател на ООН, се създаде прецедент, който абсолютно задължително щеше доведе до верижното обявяване на независимост на други, непризнати държави в света. След прецедента на признаването на независимостта на самообявилата се държава Косово, абсолютно неизбежно щеше бъде признаването един ден и на други сепаратистки режими и непризнати държави, което от своя страна щеше доведе до налагане на принципите на двойните стандарти в международните отношения. След признаването на Косово, имаше държави, което отправиха категоричното искане да не се допуска едностранно признаване на самообявилата се и противоречаща на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, Косовска държава, както и на общоприетите принципи и норми на международното право В същото време, използувайки правата си на консултативен член на Икономическия и социален съвет на ООН, България следваше да се обърне към Генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун и към ръководителите на държавите - постоянни членове на Съвета за сигурност - Владимир Путин - президент на Руската Федерация, Джордж Буш - президент на САЩ, Никола Саркози - президент на Френската Република, Ху Дзинтао - председател на Китайската Народна Република и Гордън Браун - министър-председател на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, с категорично искане, да сторят необходимото за анулиране на незаконния акт за провъзгласяване на независимост от страна на ръководителите на самообявилата се Косовска държава, тъй като подобно погазване на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на основополагащите принципи и норми на международното право, неминуемо щеше да доведе до подриване на основите и разрушаване на ООН и на цялата система от междудържавни и международни договори и споразумения. България направи точно обратното: тя призна самопровъзгласилата се за независима държава Косово, под натиска на ЕС и САЩ... Грузия също като Сърбия е международно призната, суверенна държава, съгласно Устава на ООН. Южна Осетия, на осетински: Хуссар Ирыстон; на грузински: Самачабло, /по името на управлявалия тези земи княз Мачабели - бел. Л. М./, бе историко-географска област в Северна Грузия. От 1920 до 1990 година тя образува Южноосетинската автономна област, а след това, върху част от нейната територия бе разположена непризнатата държава - Република Южна Осетия. Грузия отказваше дълго време да признае автономията на този район и използваше в официалните си документи названието "Южна Осетия". В последно време, докато грузинските власти наричаха Южна Осетия - "Цхинвалски регион", по името на столицата Цхинвали, Русия раздаде руски паспорти, в резултат на което, над 90 на сто от негрузинското население в непризнатата държава получи руско гражданство. На 10 ноември 1989 г. Съветът на народните депутати на Южноосетинската автономна област на Грузинската Съветска социалистическа република прие решение за преобразуването и? в автономна република. Върховният Съвет на Грузинската ССР постанови, че това решение е неконституционно, след което отряди на грузинските националисти обкръжиха Цхинвали в кръгова блокада, която продължи четири месеца. До въоръжени сблъсъци тогава не се стигна. На 20 септември 1990 г. парламентът на Южна Осетия провъзгласи Република Южна Осетия. На 10 декември 1990 г. Върховният Съвет на Грузинската ССР прие решение за прекратяване на осетинската автономия. На другия ден, 11 декември 1990 г., в град Цхинвали, в междуетнически сблъсъци загинаха трима души, след което Грузия въведе в Цхинвали и Джавския район на Южна Осетия извънредно положение. През нощта на 5 срещу 6 януари 1991 г. в Цхинвали бяха въведени подразделения на милицията и националната гвардия на Грузия. След сблъсък със съпротивата на осетинските отряди за самоотбрана и местната милиция, грузинците бяха принудени да напуснат града. Въоръжените сблъсъци продължиха през цялата 1991 г., в резултат на което тръгна поток от бежанци към Северна Осетия на руска територия. Грузинските сили контролираха стратегическите височини около Цхинвали и осъществяваха обстрел на града, причинявайки множество разрушения и жертви, но не успяха да установят контрол над административния център на Южна Осетия. Осетинците, които от своя страна не разполагаха с достатъчно оръжия и боеприпаси, бяха принудени да действат нелегално, чрез малки, диверсионни групи. След разпада на СССР, Грузия получи военна техника и въоръжение от Закавказския военен окръг, което и? даде военно преимущество над осетинските бунтовници. Бойните действия между Южна Осетия и Грузия бяха прекратени едва след подписаните Дагомиски съглашения между Русия и Грузия на 14 юли 1992 г. В зоната на конфликта бяха въведени миротворчески сили, състоящи се от три батальона - руски, грузински и осетински. Дагомиските съглашения предвиждаха прекратяване на огъня и създаване на орган за урегулиране на конфликта - Смесена контролна комисия /СКК/, в която влязоха грузинската, южноосетинската страни, Русия и Северна Осетия. В началото на август 2008 година конфликтът в този район отново ескалира. На 3 август Русия предупреди за опасност от конфликт, но ЕС, НАТО и САЩ не обърнаха внимание на руското предупреждение, като САЩ продължи с Израел да провежда военно обучение на грузинската войска, НАТО бе готово да приеме Грузия за свой член, а предица държави, сред които и България снабдиха Тбилиси с оръжие. След продължилите с месеци откъслечни нападения и провокации, в нощта на 7 срещу 8 август грузински войски навлязоха в Южна Осетия и в главния град на областта Цхинвали, за да възстановят контрола над областта. Според версията на грузинската мисия в НАТО, на 8 август, докато боевете продължавали, грузинските власти обявили едностранно примирие за периода от 15 до 18 часа?, за да бъде дадена възможност на цивилното население да се изтегли от града. Такова нещо не се бе случило... След масирания артилерийски обстрел на столицата Цхинвали от грузинските войски, руски миротворци и Русия се намесиха и наложиха мир в района на конфликта. Реакции от признаването на независимост на Южна Осетия и Абхазия "Фактът, че много страни признаха независимостта на Косово не може "да служи като оправдание" за решението на Русия да признае Южна Осетия и Абхазия, заяви косовският президент Фатмир Сейдиу, според РИА Новости, цитирана от Агенция "Фокус".
"Винаги сме казвали, че Косово има особени характеристики. То е уникален случай, който не може да бъде прецедент за останалите конфликтни зони, територии и региони", каза Сейдиу. Той отбеляза, че по въпроса за независимостта на Южна Осетия и Абхазия косовските власти "са на страната на водещите страни в света". Според Сейдиу, признаването на сепаратистките грузински републики няма да има негативни последствия за темповете на признаване на Косово от други страни по света. От своя страна, Министерството на външните работи на Сърбия обяви, че следи със загриженост развитието на ситуацията в Кавказкия регион след като бе обявено признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Това информира Gazeta.ru "Официалните лица в Република Сърбия постоянно предупреждаваха, че едностранното провъзгласяване на независимостта на Косово и Метохия, както и признаването на този нелегален акт, може да има прецедентен характер и да дестабилизира други региони по света, се казва в разпространено изявление на сръбското външно ведомство във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия от страна на Русия. Сръбското външно министерство със съжаление констатира, че тези прогнози се сбъднаха". "Грузия ще създаде коалиция за противодействие на Москва, но с дипломатически, а не с военни средства" - обяви постоянният представител на Грузия в ООН, Ираклий Аласания, цитиран от радио "Ехото на Москва". Аласания съобщи, че скоро ще има среща с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, на която ще бъде обсъдена ситуацията в Грузия, която се усложни след признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия. Според него Русия е нарушила всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН, признаващи териториалната цялост на Грузия Разделение на мненията съществуваше и преди признаването на независимост "Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на Руската федерация, заяви в интервю за вестник "Комерсант" посланикът на САЩ в Москва Джон Байърли.
На въпрос на изданието, че никой от първите лица на САЩ като президента Джордж Буш и държавния секретар Кондолиза Райс, никога не е критикувал обстрела на град Цхинвали и дали това им поведение и реакция е свидетелство, че Вашингтон подкрепя подобни действия, Байърли отговори: "Фактът, че ние много настойчиво убеждавахме грузинската страна да не предприема тази стъпка, ясно показва, че ние не желаехме всичко това да се случи." Дипломатът припомни, че САЩ и Русия съвместно са се опитвали дълги години да разрешат замразените конфликти на грузинска територия. "Ние не желаехме да се премине към насилие и да се използва сила - САЩ ясно изразиха тази позиция. Ние виждаме, че руските войски напълно обосновано отговориха на нападението срещу миротворците на РФ в Южна Осетия. Но сега тези сили са преминали на грузинска земя и териториалната цялост на Грузия е поставена под заплаха", каза посланик Байърли. На 15 август в "Индипендънт" Мери Дежевски написа: "Русия е злодей? Кой се опитва да прави Запада на луд?", след което отбеляза: "Крайно време е да се научим да възприемаме постсъветските лидери на Русия като отговорни възрастни хора, представляващи законния национален интерес, а не да предполагаме най-лошото, ръководейки се от стереотипите..." "Това, което се случи не бе история на руската агресия, а на американската експанзия - написа в "The Guardian", Сюмъс Милн. - В момент, когато гръмогласно се осъждаше руския империализъм и непропорционалния му отговор, вицепрезидентът на САЩ, Дик Чейни, на когото предано козируват Гордън Браун и Дейвид Милибанд, заяви, че руската агресия не трябва да остава без отговор и осъди Русия за това, че е навлязла в съседна суверенна държава и заплашва демократично правителство... Тези лидери, не са ли същите, които в 2003 г., по странно стечение на обстоятелствата, заедно с Грузия, под лъжлив предлог навлязоха в суверенен Ирак и го окупираха с цената на хиляди жертви..." "Приемът на Грузия в НАТО носи в себе си голям риск, предупреди министърът на външните работи на Белгия, Карел де Гюхт в интервю за вестник "Soir". - Действията на Грузия не винаги изглеждат под контрол. Всичко, което се случи е потвърждение за това - подчерта де Гюхт. - Да се приема държава, която от време на време показва, че е способна на неконтролируеми действия, това е голям риск". Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Дали предупреждението, че Косовският синдром ще повлече след себе си като прецедент ефекта на доминото и в други точки на света? Защо държавите, които признаха Косово, днес се нахвърлят против Русия за същото действие, което сториха заедно със САЩ тази пролет? Как Саакашвили попречи на бъдещите планове на САЩ за Иран с агресията си в Южна Осетия? Какво следва, ако Русия затвори небето си за американските самолети към Афганистан? Ще има ли нови съюзи за сигурност и сътрудничество, след замразяването на отношенията Русия - НАТО и каква ще бъде тяхната посока, геополитически? Накъде ще бъдат насочени и къде ще бъдат разположени новите ПРО от суперсилите САЩ и Русия? Настъпва ли ера на въоръжаване - връщаме ли се назад? Как ще реагира ООН, след като Русия ясно заяви, че няма да признае Косово? Кой и кога ще последва признанието на Южна Осетия и Абхазия - Нагорни Карабах, белгийските провинции, или други територии от суверенни държави? Как ще реагира на признаването Китай, след като има проблем с Тибет? Къде в новото преразпределение на силите ще бъдат някои държави от Азия и Африка? Всички тези въпроси ще търсят своите отговори в следващите дни. Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”. Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост". Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение. Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани. Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:
Част втора.
Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове. Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава. Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г., която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:
В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония. В практиката на международното право се прилагат два подхода:
Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:
Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава. Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония. Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката. Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.
САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.
Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България. Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия. Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят. От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.
Европейският съюз и Аштън
В декларацията на Катрин Аштън се казва още:
Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън. Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово
Наблюдатели и тълкувания Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.
Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.
Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае. Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива". Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово. Становището на Международния съд, което има консултативен и необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия. В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".
Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti. Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН. Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение. Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич. „Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава. Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92. „Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.
Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”. Продължение от 27 август Две важни събития белязаха вчерашния ден след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия: срещата на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/ в столицата на Таджикистан, Душанбе и припомнянето на Договора от Монтрьо 1936 година на САЩ и НАТО, който е официалният документ, уреждащ нормативно движението на плавателните съдове през Босфора и Дарданелите. И двете събития оправдават предупреждението на министъра на външните работи на Великобритания, Дейвид Милибанд, заявено по време на посещението му в Киев, че Западът не трябва да се стреми към изолация на Русия, тъй като това ще бъде "контрапродуктивно". "Изолацията няма да бъде приемлива", каза още Милибанд, допълвайки, че "Русия е тясно свързана със световната икономика". Тази сутрин лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан започнаха работа по неформалната среща, както бе обявено предварително. Темата на срещата е ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия. На пленарното заседание към дискусията се очаква да се присъединят и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президента на Афганистан, а също и представители на международни организации. По темата ще се дискутират въпроси на сигурността и социално-икономическото сътрудничество, съобщи телевизионният канал "Вести". Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели. ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки бе записано като цели и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, полагане усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далечноизточната алтернатива на Североатлантическия пакт. Има основание Милибанд да бъде неспокоен! Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. Въпреки това ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която започна тази сутрин в Душанбе се предвижда да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширавяне на системата на международните връзки на ШОС. Тук си струва да припомня и че през април 2006 година ШОС анансира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление. Интересен акцент преди започването на сегашната среща на страните-членки на ШОС бе пускането на руско-китайски разговорник! Сегашният президент Дмитрий Медведев да първи път участва в качеството си на държавен глава на форум на ШОС. Медведев вчера вече има среща с председателя на КНР, Ху Дзинтао, съобщи снощи късно ИТАР-ТАСС. На тази среща Медведев е информирал Ху Дзинтао за ситуацията около Южна Осетия и Абхазия, като не пропуснал да поздрави Дзинтао за прекрасната организация на Олимпийските игри в Пекин, които току що завършиха. На фона на току що започналата неформална среща на ръководители на страните-членки на ШОС, твърде гротескно прозвуча съобщението, че грузинският президент Михаил Саакашвили не е бил поканен на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия... Предложението на Полша и прибалтийските републики да бъде поканен президенът на Грузия Михаил Саакашвили на извънредната среща на ЕС, посветена на ситуацията в Грузия, беше отхвърлено от председателстващата ЕС, Франция, съобщи ИТАР-ТАСС, позовавайки се на неназован сътрудник на Секретариата на Евросъвета. Срещата на държавни глави и ръководители на правителства на 27 страни-членки на ЕС се свиква по инициатива на френския президент Никола Саркози и темата е обстановката в Южна Осетия и Абхазия, съобщиха руски информационни агенции. Българската агенция "Фокус" напомни, че в интервю за германското издание "Билд", грузинският лидер заявил, че няма намерение да напуска пределите на страната, защото се опасявал, че Русия няма да му позволи да се върне обратно. Саакашвили е изказал пред "Билд" предположение, че Русия може да затвори въздушното пространство на Грузия, така че той да не успее да се добере до Тбилиси. Именно поради това, е обяснил той, извънредната среща на ЕС ще бъде без негово участие! Няма да коментирам неясните послания на Саакашвили и параноята му - за това си има психиатри и квалифицирани медицински специалисти, но опитът му да се измъкне от неловката ситуация да бъде отхвърлен от ЕС за кой ли път го направи смешен в очите на всички. Докато в Душанбе, заседават лидери на страните-членки на ШОС, в Черно море се създаде ситуация, която твърде много напомня на кризата в Карибите от времето на Хрушчов и Кенеди. НАТО показа, че планира да създаде групировка от кораби в Черно море, която да превъзхожда потенциала на руския Черноморски флот. Върху това обърна внимание вчера бившият първи заместник на главното командване на ВМФ на Руската федерация, адмирал Игор Касатонов пред Интерфакс. Той коментира, че ако се наложи, Русия е в състояние да задейства всички видове въоръжени сили, в това число и авиацията си, но в същото време адмиралът е убеден, че насочването на кораби на НАТО в Черно море е по-скоро политическа стъпка, след която няма да последват военни действия. "Възможността за нова Студена война между Запада и Русия е заплашително близо след вчерашните предупреждения от страна на Кремъл относно "пряк сблъсък" между американските и руски военни кораби в Черно море, пише днес вестник "Таймс". Агенция "Фокус" цитира говорителя на Владимир Путин, Дмитрий Песков, който заяви, че Русия "взема предпазни мерки" срещу американските и натовски военни кораби. "Надяваме се да не забележим сигнали на търсен пряк сблъсък," е добавил Песков в "Таймс". "САЩ не могат да увеличават повече своята група морски съдове в Черно море бе категоричен вчера на пресконференция и зам.-началникът на Генщаба на въоръжените сили на РФ, генерал-полковник Анатолий Ноговицин. Максимално допустимият сумарен тонаж за флот на нечерноморски държави е 45 хиляди тона, според Договора от Монтьро от 1936 година. Ноговицин е обърнал внимание, че НАТО вече има в североизточния сектор на Черно море, десет кораба с близък до тази пределна граница сумарен тонаж и че поради тази причина не може да увеличава повече своето присъствие в района. Черно море стана арена на противостояние на военноморските сили на най-големите държави в света, обръщат внимание много средства за масова информация. "Руските кораби изпълняват задача по поддържане на мира и стабилността в Абхазия и нейните териториални води - съобщи вицеадмирала и командир на новорусийската морка база, Сергей Меняйло. Същевременно втори американски кораб, "Далас" навлезе вчера в пристанище Батуми на Грузия. Преди няколко дни в това пристанище пристигна и друг, трети американски плавателен съд, който САЩ изпратиха към бреговете на Грузия. Това бе флагмана на Шести американски флот на ВМС на Щатите, напуснал италианското пристанище Гаета, където са дислоцирани и други кораби на Шести флот, готови за направление към бреговете на Черно море. В момента в черноморски води се намират общо 10 кораба на военноморските сили на НАТО, към които са причислени и испанския "Адмирал Хуан де Борбон", полския "Генерал Пуласки", немския "Любек" и други. Генерал-полковник Ноговицин обърна внимание на пресонференцията вчера, че в условия на нарастване на групировката на ВМС на страни-членки на НАТО, руският флот пристъпва към проследяване на действията на натовските кораби и техния тонаж, най-малкото, за да се спазва Договора от Монтрьо от 1936 година. Черно море и столицата на Таджикистан - това са двете точки, в които е съсредочотен тези дни интересът на световната политика, след като Русия призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. В Душанбе на неформалната среща на страните-членки на ШОС, са събрани ръководители на държави на територията на които живее повече от половината население на земята, а това е факт, който няма как да бъде пренебрегнат от НАТО, ЕС и САЩ. От позициите и заключителния документ, с който предстои да излязат лидерите на ШОС зависи много. Това е първото послание, с което няма как да не се съобразят страните от Запада. Вярно е, че Китай не скри тревогата си от признаването на независимост на двете държави от кавказския район, но да не забравяме, че Китай има проблеми със статута наТибет и нямаше как да заеме друга индивидуална позиция. Дали едноличното становище на Пекин ще е различава от това на страните-членки на ШОС, сред които е и Китай - това тепърва ще стане ясно. Китай не може да не си дава сметка, че докато се готвеше за Олимпиадата, САЩ и Европа излизаха с призиви да се бойкотира събитието. Обикновено на срещите на ШОС - повечето от разговорите са за икономика и финанси. Китай очаква газ от Узбекистан, темата за осигуряване на водни запаси също е важна за страните от Централна Азия. "Действията на Русия само засилват напрежението и усложняват дипломатическите преговори, но аз смятам, че решението й за признаване на Южна Осетия и Абхазия е необмислено" - заяви амекиранският президент, Джордж Буш. - Ние очакваме от Русия да продължи да се придържа към международните си задължения и преразгледа своето необмислено решение". Дали обаче някой в Душанбе, на неформалната среща на страните-членки на ШОС ще обърне внимание на тези призиви на американския държавен глава - силно се съмнявам. Федералният канцлер на Германия, Ангела Меркел продължава своето турне в Прибалтика и във всяка държава тя коментира ситуацията в Кавказ, като не пропуска да напомни нормите на мужденародното право. А къде бе Меркел, когато САЩ признаха Косово и Косово се самообяви за независима държава? Къде бяха "нормите на международното право", когато територия от суверенна Сърбия бе отделена чрез самопровъзгласяване в отделна държава? Маркел последва САЩ в тази авантюра и именно заради това днес тя не бива да говори за норми на маждународното право. Някои особено емоционални западни политици призоваха към различни санкции спрямо Русия, но все по-често и все повече в официалните изявления на западни политици се промъкват тенденции да не се избързва и да се премислят реакциите спрямо Кремъл. "Отношенията между Русия и някои основни европейски институции сега са особено крепки. В течение на 20 години ние ги създавахме, изграждахме, като преодолявахме много комплицирани ситуации и именно затова трябва да ги защитаваме" - заяви Франко Фратини, министър на външните работи на Италия. "Да се приема, че отново вървим към нова Студена война не е приемливо, защото ситуацията е различна и подобна аналогия не помага - отбеляза и депутатът от Европарламента, Джулието Киеза. Министърът на външните работи на Германия, Франк-Валтер Щайнмайер, въпреки че подкрепя Ангела Меркел, си позволи да бъде откровен: "Диалогът с Русия трябва да продължи, нищо друго не ни остава". Защо цитирам тази промяна в някои западни държави към Русия, най-малкото защото тя е твърде показателна за това, че ЕС е показал на грузинския президент Саакашвили, че вече няма да е толкова подкрепян и 27-те са приели да обсъждат ситуацията в Южна Осетия и Абхазия без него. "А какво щеше да бъде ако в последните десетилетия нас не ни съсипваше критиката? Тя ни заливаше даже тогава, когато ние отстъпвахме и ни говореха -вие сами нямате право на историческа инициатива. Даже когато ни поставяха тройка в атестата за зрелост на цивилизованост - коментира Наталия Нарочницкая, ръководител на отдел във Фонда "Институт за демокрация и сътрудничество" в Париж и президент на Фонда за историческа перспектива. - Повече на такъв език с Русия няма да може да се говори!" Нещо се промени в света след признаването на Южна Осетия и Абхазия. Така например вчера някак незабелязано мина новината, че Северна Корея е спряла изваждането от строя на своите ядрени обекти. Такова решение срещна осъждането както на САЩ, така и на Русия. А подобни проблеми, по които позициите на двете страни съвпадат и по които те си сътрудничат не са малко. И сега, ако САЩ покажат, че не желаят това сътрудничество да продължи, те не дават друг избор на Кремъл, освен да постъпва като счете за необходимо, в защита на своите интереси. "Контингентът на НАТО в Афганистан не може да работи успешно без подкрепата на Русия - счита постоянният представител на РФ в Алианса, Дмитрий Рогозин, съобщи вчера телеканал "Вести". - Без нашето съдействие предстои пълен провал, фиаско на тази кампания - предупреди на пресконференция в Москва, Рогозин. В същото време той отбеляза, че Русия е направила всичко възможно, за да съхрани това сътрудничество. - Ще бъде безумие, ако НАТО продължи да влошава отношенията си с Русия, подчерта Рогозин. Той напомни, че в момента всички товари на НАТО в Афганистан минават през Пакистанска територия, което е свързано с определени рискове и до 40 на сто от товарите или се губят или се ограбват по пътя. - Русия няма да сключва договори с НАТО за съглашение по използването на руската военно-транспортна авиация в интерес на Алианса - заяви постоянният представител на Русия в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Договорът за това Съглашение бе готов на 90 процента. Но как можем сега ние да вървим на такава договореност, ако след това се разбере, че нашите военно-транспортни самолети ще доставят така наречената "хуманитарна помощ", която сега доставят в Грузия военни кораби на САЩ? Тук ще припомня, че от руска страна неведнъж обърнаха внимание на САЩ и НАТО, че са налице данни за "доставяне на хуманитарна помощ" с военни кораби, морски пехотинци и ракети "Пейтриът" и "Томахоук" на борда, което меко казано е неприемливо. "Да се съсредоточава военна ескадра, това е демонстрация на сила, и затова руска авиация няма да сътрудничи както досега" - бе коментарът на Розогин. Енергокомпаниите на страните-членки на ШОС да увеличат сътрудничеството си е призовал Медведев в Душанбе. Руският президент е благодарил за подкрепата на страните-членки на ШОС по отношение на признаването от Кремъл на Южна Осетия и Абхазия. Това са първите новини от неформалната среша на ШОС. Два огромни ядрени арсенала, повече от четири милиона военнослужещи - това са едни от поводите западната преса да определя ШОС като Анти-НАТО. Когато коментирах, че с действията си Саакашвили ще попречи на американските планове за Иран, явно не съм взела в предвид обстоятелствата, че една такава пречка е най-малкото, което предстои след агресията, която Грузия предприе в Южна Осетия и Абхазия. Днес вече се проясняват и други проблеми, които предстоят на НАТО, САЩ и ЕС. Това са бъдещето на САЩ в Афганистан, енергийното бъдеще на Европа, справянето на Запада със световната инфлация и икономически срив и това, както се оказва ще е само началото на трудностите, които се изправят пред Запада заради държавния глава на Грузия. "Никой няма да може да разговаря вече с Русия както досега" - предрече Наталия Нарочницкая и е права, защото вече не става дума само за Русия, а и за други държави, чието значение за световната икономика и сигурност са от особено важно значение. Може би Южна Осетия и Абхазия не са точно Косово като последици за света? Не убийството на прокурора Николай Колев, а убийството на Андрей Луканов е делото, от което ще трябва да се тръгне, за да се отговори на много въпроси след ареста на Алексей Петров. Причина за това е, че от принципен в отряда на баретите, Алексей Петров се промени с годините, изкачвайки се нагоре в йерархията на специалните служби. Малцина ще се сетят днес, че Андрей Луканов бе охраняван от бивши барети, на които имаше голямо доверие. Другият факт около този разстрел е, че преди да бъде елиминиран и то показно, лично Луканов настоява охранителят му Чунгата, от бившите барети да се оттегли и да го остави сам. Така още в Плевен, където Луканов е за последен път преди смъртта си, е без охраната на бившата барета. В София – той също е без охрана! Отново ще припомня, че бившите барети от антитерористичния отряд напуснаха в знак на протест поделението във Враня и създадоха свой Съюз. Точно тези бивиши барети не допуснаха виновниците за двойния разстрел в кв. „Белите брези” – министър Виктор Михайлов и антуража му до погребението на своите другари: Марин Чанев и Георги Георгиев. Днес малцина ще върнат лентата на събитията толкова назад, за да свържат охранителната фирма на бившите барети, Алексей Петров и допуснатия гаф с убийството на Андрей Луканов. Факт е, че след като Луканов бе убит нито една от неговите верни барети не пророни и дума за това убийство и как Луканов е аргументирал искането си, да бъде оставен без охраната на бившите барети. Персонално Алексей Петров също не е казал нищо по темата и до ден-днешен, което най-малкото е странно. Почти два дни преди смъртта си, Андрей Луканов е в Плевен и проверява нагласите там за издигането на кандидатурата на Георги Пирински за президент. Луканов е бил наясно и не е скрил от хората в града, сподели мой източник от Плевен, че правителството на Жан Виденов си отива преди края на мандата. С тази убеденост, че без смяна на Виденов няма да се размине, Андрей Луканов си тръгва от Плевен. На следващия ден Луканов е имал среща с американския посланик Ейвис Боулън във връзка с предстоящото му пътуване за Щатите. В САЩ Луканов е планирал да остане повече от месец, сподели моят плевенски източник. За смяната на Виденов Луканов е разговарял с Николай Добрев. Освен това, от показанията на бившия шеф на плевенския завод "Електрон" Петьо Пенков по делото за убийството на Андрей Луканов се разбра, че през септември 1996 г. бившият премиер се изказал против членството на България в НАТО и определил Иван Костов и Стефан Софиянски като "разумни хора". Чуждите служби – месят ли се в българската политика? Едва ли някой ще направи днес и връзка с едни други събития: как навремето лично Луканов ходатайствал пред бившия съветски външен министър Едуард Шеварднадзе - американският държавен секретар Джеймс Бейкър да дойде у нас. В резултат на тази визита, Андрей Луканов закрива само за няколко дни външнотехническото разузнаване. Малцина са посветени на факта, че Андрей Луканов се е познавал лично с Павел Тренев, свързан с изчезването на 6 млн долара на Майкъл Чорни. Освен това Луканов бе политик, който контактуваше свободно както с руските, така и с американските и израелските специални служби. По този повод вървеше слух, че руснаците не били доволни от това и даже се опитвали да го подслушват. Да не говоря за бързината, с която руския посланик Авдеев пристигна на мястото на разстрела на бившия премиер! Само за някакви 15 минути! Този „интерес” на руския посланик слез разстрела вероятно е бил продиктуван и от отстраняването на Луканов от „Топенерджи” и влизането в дружеството на хора на Илия Павлов. Два дни преди убийството, се провежда среща в „Шератон” на Луканов с бивш резидент на западна разузнавателна централа, който го предупредил в прав текст, че се готви убийството му и то в най-скоро време! Доброжелателят предупредил Луканов, че най-добре за оцеляването му било да замине за по-дълго време зад граница, съвет, на който Луканов не обърнал необходимото сериозно внимание. Кирил Цочев, вицепремиер на Жан Виденов припомни преди време как е бил изумен, че Андрей Луканов, зад гърба му регистрирал „Топенерджи”, а Жан Виденов попитал руския посланик Авдеев, дали може да поканят и вицепремиера Кирил Цочев на свой разговор! Малко предистория На 8 май 1993 година, малко след полунощ в Бургас пристига танкерът "Панега", нает от фирма "Стартс", известна като контрагент на близкия до Андрей Луканов Марк Рич в България. Митничари проверяват танкера и той се отправя към "Атия", където разтоварва около 3 000 тона гориво. Налице се оказа подписан договор между "Стартс" и капитан първи ранг Иван Нанков, шеф на "Атия". Договор не е бил одобрен от Генщаба на българската армия. Името на въпросния капитан бе замесено и около аферата с кораба "Вати", плаващ под хондураски флаг. "Вати" бе разтоварил нелегално в "Атия" 70 тона вносни цигари марлборо и кинг. Офицерът бе уволнен от министъра на отбраната Валентин Александров заедно с петима офицери. Когато отново избухна скандал, свързан с база "Атия", хора от Генералния щаб се опитаха да увъртат, че горивото в "Атия" не било контрабанден внос, а даден за временно съхранение в базата. Вярно е, че към датата на скандала с горивото на "Стартс" действаше наредба на министъра на отбраната, съгласно която в базите на БА се разрешава съхранение на горива на държавни и частни фирми, стига да има проведен конкурс и сключен договор за това”. Марк Рич, контрабанда след свалянето на Живков от власт, закриване на външнотърговските дружества и Министерство на външната търговия, познанство с Павел Тренев, енергийни интереси, прекрояване на вътрешно-политическата карта на държавата, регистрация на ДПС извън закона- дълъг е списъкът на делата, които държеше в свои ръце и под свой контрол Андрей Луканов. Към това неизбежно ще се наложи да прибавя и връзките му с чужди разузвателни служби, с политици от висок ранг зад граница... И пак казвам: не зная колко години хората на Алексей Петров охраняваха Андрей Луканов. Не е ясно и дали са подозирали какво му се готви. Но каквото и да е: ако някой иска да намери отговор на всички въпросителни около личността на Алексей Петров, ще се наложи да се върне още в онези години на създаване на Съюза на бившите барети, времето, когато бивши барети охраняваха Андрей Луканов, та чак до неговата неизяснена смърт. Помните ли кой обвиняваше Иван Драшков и защо? Един от най-яростните му критици бе не друг, а Алексей Петров. В онези дни, когато всички сили на ДАНС бяха насочени, за да ударят Драшков, аз направих връзката, че това са не други, а хората, които са близо до Майкъл Чорни, когото НСС прогони от страната, именно и с усилията на Драшков и колегите му. Защо се връщам към тези събития? Причината е, че критиците на Драшков, днес са критици и на неговите врагове в ДАНС – Алексей Петров и сие. Човек като слуша и гледа понякога се чуди на повратливостта на някои политици... Та, в зората на демокрацията, един превод на 2 млн долара от сметка в Американ Експрес, Виена, влиза в сметка на търговската банка "Биохим" в София. Преводът е бил извършен от името на фирма Феста ООД, Варна, като парите са от общата сума, получена от измамата на група лица, руски граждани, които прибират пари за недоставена стока в милиони от клиенти. Сред лицата бе името на Майкъл Чорни, а парите, преди да се озоват в България минават през Виена, през сметка на името на родения в Разград, Димитър Димитров - Митко Шашмата. Същият, чиято американска виза е била издадена с протекциите на самия Чорни. Американската страна, която първа сигнализира за подобна връзка допуска, че декларираната цел на превода на тези 2 милиона е била покупка на петрол от Феста, но дали това се осъществява - данни така и не постъпват. Около тези събития стана дума за богатството на двамата братя Чорни - Лев и Майкъл, чието богатство се натрупва при приватизацията на производството на алуминий в Русия, от което братята придобиват 60 на сто. В годините на възход на Майкъл Чорни, немският журналист, от Дойче Веле, наблегна на факта, че двамата братя са били свързани със Солнцевската групировка и нейния бос Сергей Михайлов - Михас. За тази своя връзка Майкъл Чорни заявява в свое интервю за "Дарик радио", че вероятно става дума за друг човек, а не за него, колкото до познанството му със сенчестия бос Вячеслав Иванков - Япончик, Чорни заявява, че го знае от книжките на писателя Христо Калчев! Тук идва ред и на една друга история: Отношенията между България и империята "ЮКОС" се изострят от 2000 г., когато със заповед на шефа на Националната служба "Сигурност" от страната са изгонени Денис Ершов и Майкъл Чорни. Ершов е собственик на "Юкос Петролиум Лондон". Компания, която притежава 75 на сто от "Юкос Петролиум България" с по-късно име, "Нафтекс Петролиум България", както и на "Нафтекс груп" - Виена. Смята се, че пряко или косвено участие в "Юкос петролиум" е имал и Чорни. Дни преди Агенцията за приватизация да реши възникналите проблеми около продажбата на "Петрол", местата между основните конкуренти отново са размемени. Причината за поредното разместване е изненадващото пристигане на руския зам. министър на горивата и енергетиката Сергей Чижов. Той каца в София за няколко часа, за да съобщи, че "Роснефт" ще кандидатства за "Петрол" чрез варненската "Юкос петролиум". Изборът на варненската "Юкос петролиум" имаше логично обяснение. Фирмата бе една от пощенските кутии, през които минаха парите на руския бизнесмен Майкъл Чорни, използвани от приятелския кръг "Орион" за създаването на Българска промишлена и земеделска банка. Въпреки това обаче тя не изпадна в немилост след краха на банката и смяната на властта от червени на сини. "Юкос" поема контрола върху Международната ортодоксална банка "Св. Никола", което се случи с решителната подкрепа на БНБ и по непотвърдени данни с парите на Чорни. Появи се финансова институция, назована "Нефтинвест". Имат ли пръст западни спецслужби в ареста на Алексей Петров? Натрапчивото отричане ме навежда на мисълта, че с подобни служби са проведени консултации при пътуванията на премиера Бойко Борисов зад граница. Едва ли посещението на Борисов в Израел е било само заради Стената на плача – да не забравяме, че именно от Мосад бяха експертите, които пристигнаха преди месеци в България, за да се срещнат с Яне Янев, лидер на РЗС, политическата сила, близка до задържания днес Алексей Петров. Надявам се, че никой не очаква днес някоя западна разузнавателна или контраразузнавателна служба да излезе и потвърди, чрез посланика си, че е била дадена зелена светлина за акцията срещу Алексей Петров! Кога се промени Алексей Петров – кога стана внезапно много богат и от какво? Не завиждам на разследващия екип за работата, която му предстои.
Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно? “Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.
До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото ген. Аню Ангелов не е съгласувана с НАТО! Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни! По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...
Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина... В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство. В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/. Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.
И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев. Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел. При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.
Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"... Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен. Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол. Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция. Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози. Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой. Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.
Турско-френските ритници под масата Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия! Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!
САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия. Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето. Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев. В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция! Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество! Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не смеят да обелят и дума по проблема. Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии. Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция. Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.
С какво разполага Либия като военен потенциал? Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение. Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай. До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ. Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика. Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.
Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73, но никой не обръща внимание на това скандално положение. Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!
Готова ли е адекватно България за участие във военни действия? Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения. Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й? Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия! Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си! Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...
Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО? Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов. А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти. Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия. Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове! Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?
|
Още в самото начало на т.нар. „шистова” революция Полша беше обявена за водещата държава в прогнозирания от мнозина бум на добива на шистов газ в Европа. Редица компании демонстрираха интерес към нейните запаси, а някои, като 
Всъщност, проблемът с полските „супернаходища” е в това, че всички оценки на запасите от шистов газ в отделните райони на света дълго време се базираха на един единствен доклад от 1997, озаглавен „An Assessment of World Hydrocarbon Resources”.При това, авторът му – германският учен Ханс-Холгер.Рогнер, изрично подчертава, че цитираните в него данни са съвсем приблизителни. За да можем повече или по-малко точно да разсъждаваме за годните за добив (!) запаси от шистов газ на планетата, се налага да се инвестират милиарди долари за геологически проучвания. Тоест, нивото на геологическата яснота относно находищата на шистов газ беше и си остава твърде ниско.
Между другото, някои полски, а и български медии, обявяват всички противници на добива на шистов газ в Европа за „агенти на Газпром”. Дори на шефа на полския филиал на 
Преди десет дни Шведски съд удовлетвори искане на прокуратурата на страната за издаване на заповед за арест на основателя на сайта „
След това стана ясно, че прокуратурата ще иска международна заповед за арест на 39-годишния австралийски гражданин. По данни на шведския вестник „Дагенс Нюхетер", Асандж е заподозрян за съпричастност към 5 престъпления - изнасилване н град Йоншьопинг, два случая на сексуален тормоз и незаконно принуждаване. Според изданието, всички случаи са извършени само за два дни през август, когато Асандж бе на работно посещение в Швеция.
Както е известно, отношенията между Русия и Грузия продължават да се намират в състояние на своеобразна студена война, в чиито рамки двете страни отстояват правата и интересите си по основните регионални проблеми. Така, грузинското ръководство, в характерната за него 
В същото време, на сегашния етап, външнополитическите действия на Грузия имат демонстративно-пропаганден характер, в чиито рамки в лексикона на управляващите в Тбилиси са се утвърдили такива стереотипни изрази като „руската окупация на Абхазия и Южна Осетия” или „руският окупационен режим на грузинските територии”. Сегашните управляващи в Грузия прекалено често използва термина „окупация”, превръщайки го в една от външнополитическите си постановки, целящи да бъде убеден Западът в правото на режима да възстанови суверенитета си в „сепаратистките региони”. Разбира се, тези опити са напълно в прерогативите на Тбилиси, но истината е, че те не осигуряват на Грузия никаква реална полза, поне що се отнася до основната и цел – преразглеждането, от страна на заинтересованите играчи, на досегашните им позиции.
Освен това, грузинското ръководство използва в дипломатическата си реторика по отношение на Русия понятия като „едностранна конструктивност”, с която се обозначават такива слабо значими на практика инициативи, като отмяната на визовия режим за руските граждани, при влизането им на грузинска територия. При това обаче, съзнателно се премълчава фактът, че в съответствие с грузинското законодателство, властите в Тбилиси могат да привличат към наказателна отговорност граждани на други държави, позволили си да посетят Абхазия или Южна Осетия без предварителното разрешение на грузинското Външно министерство. Между другото, тази санкция в грузинското законодателство произтича от един закон с много показателно наименование – „За окупираните територии”.
Преди минути, в 14 часа българско време, сръбският президент Борис Тадич съобщи пред медии в президентството, че арестуваният мъж е издирваният 15 години Ратко Младич, съобщи изданието Курир.
Според кореспондента на Б92 в Загреб, хърватската полицията е потвърдила ареста на един от най-издирваните за военни престъпления сърбин.
Според хърватското издание, новината за ареста е дошла, след съобщение за сходни физически данни на задържания мъж с Младич.
Съобщено бе, че сръбският президент Борис Тадич ще даде пресконференция за представители на пресата в 14.00 часа /българско време/в президентството.
Международният трибунал за бивша Югославия, понякога наричан накратко Хагският трибунал, е структура на 
Американската система за противоракетна отбрана (ПРО) ще доведе до възобновяването на надпреварата във въоръжаването, твърди в един от последните броеве на 
В края на 90-те години пък,т.нар. „отбранителни ракети” трябваше да се противопоставят на севернокорейската заплаха. Според професор Паскал Бонифас, сегашната американска идея за защита от евентуална иранска ракетна атака поражда много въпроси, а недостатъците и натежават над предимствата от нейното създаване.
"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама. 
Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .
Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.
Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС
Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.
Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.
Както е известно, САЩ и в миналото са предприемали опити за създаването на палестинска държава, затова, анализирайки тези опити в техния достатъчно широк диапазон, можем да отбележим, че независимо от различните подходи на Вашингтон към решаването на този проблем, американците винаги са били наясно, че създаването на палестинска държава е най-ефективното решение на проблемите пред САЩ в региона. В същото време, не решаването на този въпрос е фактор както на американската, така и на арабската политика.
Въпросната „държава” включваше три анклава на Западния бряг и сектора Газа, в които живеят над 3,4 млн. души от общо 4,2 млн., живеещи на цялата територия на Палестина – т.е. в Израел и в автономията. Американско-израелските планове предполагаха и връщането в Палестина на не повече от 50 хиляди палестински бежанци, в рамките на определен период от време. Основните източници но вода, т.е. Тивериадското езеро и другите водоизточници, оставаха под контрола на Израел. Предвиждаше се палестинската държава да няма правото да разполага с пълноценни въоръжени сили, а само с въоръжена гвардия. На територията на предполагаемата палестинска държава не можеха да се заселват по-значително количество бежанци. В резултат от това, Палестинската държава би се оказала обречена на икономическа, а след това и на политическа интеграция с Израел, а населението и щеше да продължи да изпълнява ролята на източник на работна ръка за израелската държава. Освен това, арабският и ислямският свят биха загубили интереса си към нея, в качеството и на авангард, отстояващ мюсюлманските интереси в Йерусалим.
Сегашната администрация на Барак Обама, в която присъстват доста от хората на Клинтън, които няма как да бъдат подозирани в антипатия към Израел, вече е на финалната права на процеса по създаването на арабска държава в Палестина. Във всеки случай, водачите на палестинската автономия и мнозина други палестински политици, както впрочем и Израел, никога досега не са изглеждали толкова сигурни в тези намерения на САЩ. Впрочем, въпросните намерения бяха декларирани и от Джордж Буш-младши през 2001, непосредствено след влизането му в Белия дом. Предложението на Буш за създаване на „временна” или „преходна” палестинска държава дори бе изтълкувано навремето като опит за промяна в политиката на САЩ, в посока към нейната активизация и отказ от предишните „изолационистки” намерения на републиканската администрация. В същото време, това предложение потвърждаваше обявеният преди това от Белия дом курс към максимално дезангажиране от решаването на регионалните конфликти, ако те пряко не касаят американската национална сигурност. Въпреки че е доста трудно да вместим политиката на държава като САЩ в някакви тесни концептуални рамки, както и, че Съединените щати трябва активно да участват в световната и регионална политика, независимо от това коя е управляващата партия, все пак администрацията на Буш-младши поне първоначално показваше принципно отношение към външнополитическата стилистика, опитвайки се демонстрира традиционния републикански изолационизъм по много регионални проблеми. Следвайки този подход, САЩ се отказаха от концептуалните постановки на администрацията на Клинтън, т.е. отказаха се да станат активен участник в процеса на урегулиране, поемайки на практика цялата отговорност за резултатите от него. Вместо това Вашингтон даде възможност на Израел и палестинците сами да стигнат до някакво споразумение в резултат от продължителната и непродуктивна въоръжена конфронтация и ограничавайки американското участие до минимум.
Информация от институционален източник, че Димитри Минев е гражданин на САЩ не беше излизала досега в публичното пространство.
През юли 2005 посланик Пардю изпраща 
Американските стратези започнаха сериозно да разсъждават, как точно да направят това на границата между миналия и сегашния век. В книгата си цитирам четиригодишния преглед на отбраната от 2001, който трябваше да бъде публикуван скоро след 11 септември. В общи линии, той беше посветен на променящото се положение на САЩ в света, като в него голямо внимание се отделяше на предизвикателството, отправено от Китай. Според мен обаче, събитията от 11 септември промениха визията и отклониха вниманието ни от този задълбочаващ се проблем.
САЩ вложиха много средства и усилия в сферата на неразпространението на ядреното оръжие, разчитайки, че Китай ще им помогне да не допуснат Северна Корея да се сдобие с такова оръжие. Представата, че китайските интереси могат да съвпаднат с американските, се оказа погрешна. Впрочем, Китай би могъл да изиграе важна роля и за блокирането на иранската ядрена програма, но няма да го направи, защото интересите му са различни от нашите. Пекин има собствени интереси, в конкретния случай енергийни, които са по-важни за него от неразпространяването. В тази връзка ми се струва, че напоследък сред американските експерти по Китай се наблюдава промяна – мнозина от тях са все по-песимистично настроени и разтревожени от китайското поведение през последните години.
Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.
След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.
„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.
Днес 
Според 
Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.
„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.
„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде 
„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.
Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.
Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.
Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!
Само ден след като държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън направи неочаквано посещение в Триполи и заяви: „Надяваме се, че Кадафи в най-скоро време ще бъде заловен или убит, за да не се страхувате повече от него” - полковникът е мъртъв!
Новините за залавянето и последвалата смърт на полковник Кадафи се е появила веднага след като станало ясно, че началникът на въоръжените сили на Кадафи, Абу Бакр Юнис също е бил убит в атаката, а неговият бивш говорител Муса Ибрахим, е бил заловен.
Кореспондентът на
Американският държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че не може да потвърди или отхвърли информацията за смъртта на бившия либийски лидер Муамар Кадафи, но ако това е вярно, то тя би въздъхнала с облекчение, защото още едно препятствие е преодоляно, написа в. 
Арабската телевизия 
Публикува се с любезното съдействие на
списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
Характерна за 2011 беше системната активност, демонстрирана от САЩ, Великобритания, Франция и глобалните мрежови структури и насочена към преформатиране на Близкия Изток. В резултат бяха свалени (Хосни Мубарак, Бен Али) и дори ликвидирани (Муамар Кадафи) лидери, които до последния момент се смятаха за големи приятели на Запада и се ползваха с пълното му доверие и благоразположение. Съществуващата доскоро система за колективна сигурност, под егидата на ООН, вече едва ли може да се смята за реално функционираща. Защото, през миналата 2011, дори и „мирните” санкции се оказваха основание за бомбардировки, а ерозиращият държавните устои ислямски тероризъм, открито биваше финансиран и подкрепян от редица водещи държави в Западна Европа и Близкия Изток.
Бившият вътрешен министър Румен Петков няма право да влиза на територията на САЩ. От посолството заявиха, че анулират визата на Петков въз основа на "информация, появила се във връзка с провеждано криминално разследване", без да се уточнява точно кое. Самият Петков отказа да коментира темата, но заяви, че дава съгласие да му бъде свален депутатският имунитет и усетил, че има сериозен медиен интерес към него и предложи да даде брифинг, но без право на въпроси...
„Има ответен удар от страна на Борисов и Цветанов срещу Румен Петков”
В края на декември 2011 американската армия приключи отстъплението си от Ирак. Тепърва ще обобщаваме последиците от това, като анализът трябва да засегне и потенциала за мащабно изместване на силовия баланс в региона, където Иран стремително се трансформира от маргинална в доминираща сила.
Междувременно, Техеран и Дамаск формираха дългосрочен стабилен алианс, който продължава да съществува и днес. По отношение на сегашното въстание в Сирия, и саудитците, и турците, да не говорим за американците, заеха откровено враждебна позиция към режима на президента Башар ал-Асад, докато Иран е единствената регионална сила, която продължава да подкрепя сирийското правителство.
Пророческа публикация в британския вестник 
Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.
В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.
„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.
В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.
Българският посланик в САЩ Елена Поптодорова и зам.-министърът на отбраната Соня Янкулова са информирали дискретно американския посланик Джон Байърли в края на март 2008, че България ще изпрати още 50 войници в Кандахар. Това е станало два месеца преди правителството да вземе официално решение през юни 2008 г.
Снимка на Елена Поптодорова от годините, когато работеше като преводачка на Живков.
Като знаем как в затвора Гуантанамо Щатите държаха няколко хиляди затворници, заподозрени във връзки с тероризма и как на тези затворници бе отказвано години наред правосъдие – подобна американска позиция е последното нещо, което би било логично да приемем като меродавно.
