Tag:сдс
|
от Биволъ. бг
==================== Като "отчаян брак по сметка" анализира създаването на Синята коалиция през 2009 г. посланик Нанси Макълдауни. Според нея този акт, макар и позитивен, няма да доведе до драматични изборни промени, нито ще реши проблемите, породени от интензивното съперничество между двете десни формации. Повечето дрязги се завихрят около "поляризиращия характер" на лидера на ДСБ Иван Костов, смята посланикът и предрича скандали и трудни моменти в новосформираното дясно политическо семейство. Въпреки, че споделят общи ценности, двете партии са "като олио и вода", според думите на лидер от десницата, цитиран от посланика. Бракът по сметка е израз на разбирането, че без тази коалиция класическата десница няма да премине изборната бариера за представителство в парламента. Затова се наложило "днес да преглътнем горчилката" - коментирал Мартин Димитров, който е описан като добър контакт на посолството, поддържащ политиката на САЩ в парламента по темите за енергийната сигурност и затварянето на безмитните магазини. На Димитров, който е уважаван икономист му липсва чар, пише Макълдауни в кратка биографична бележка за синия лидер. Факторът Костов
"Макълдауни, Макълдауни, я кажи..."
Вътрешните борби в Синята коалиция обаче ще продължат дори тя да влезе в парламента и да стане част от управляващо дясно-центристко мнозинство, което пък може да стане дестабилизиращ фактор - резюмира ситуацията Макълдауни. date: 3/13/2009 15:23 refid: 09SOFIA104 origin: Embassy Sofia classification: CONFIDENTIAL destination: header: VZCZCXRO8961 OO RUEHDBU RUEHFL RUEHKW RUEHLA RUEHNP RUEHROV RUEHSR DE RUEHSF #0104/01 0721523 ZNY CCCCC ZZH O 131523Z MAR 09 FM AMEMBASSY SOFIA TO RUEHC/SECSTATE WASHDC IMMEDIATE 5830 INFO RUEHZL/EUROPEAN POLITICAL COLLECTIVE IMMEDIATE RHEHAAA/WHITE HOUSE WASHINGTON DC IMMEDIATE RHEHAAA/NATIONAL SECURITY COUNCIL WASHINGTON DC IMMEDIATE RHEFDIA/DIA WASHINGTON DC IMMEDIATE RUEAIIA/CIA WASHINGTON DC IMMEDIATE C O N F I D E N T I A L SECTION 01 OF 02 SOFIA 000104 SIPDIS PASS TO EUR/CE TOM YEAGER E.O. 12958: DECL: 03/13/2019 TAGS: PGOV, PREL, BU SUBJECT: BULGARIA: CENTER-RIGHT'S DESPERATE MARRIAGE OF CONVENIENCE Classified By: Ambassador Nancy McEldowney for reasons 1.4 (b) and (d) Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, lubamanolova.info, който има над 400 000 посещения до момента. Продължение от 26 май Откъс от готовата книга за печат: БЕЗ МЯСТО В ИСТОРИЯТА, където се изнасят документални, неизвестни факти и свидетелства на очевидци за убийството на Горуня, какво бе скрито в края на саморазправата с Трайчо Костов, убийството на полковник Пантев, оправдан от т. нар. Народен съд и рухването на една голяма лъжа от книгата "В името на народа", нови факти от т. нар. история на комунистическата партия и опозицията в неяот годините на управлението на Тодор Живков, за истините и неистините по преврата срещу грузинския президент Гамсахурдия, личните ми срещи с грузинския патриарх, как бе убита една вице световна шампионка на България по биатлон и как съдът оправда убиеца, за да го достигне ръката на възмездието - и още, и още лични съдби на хора, станали жертва на времето, в което живеят.
Не мина много време от вълненията около публикациите ми за съдбата на Професора. От пропуска в редакцията ми позвъни, жена, която не се представи и ми съобщи, че оставя някакви папки, в една от които се оказа част от оригиналния архив на Комитета за българите в чужбина. Непознатата ми обясни, че ми подарява този архив, като каза, че ще открия неочаквани и твърде интересни неща в него. Имаше право - в този архив попаднах на книжка донос, на който съавтор бе Премиера. Този път доносът му беше срещу българската емиграция в Австралия... Ето историята: Политически парадокси определяха съдбата на българите след падането на кабинета на СДС Спомням си, че около тези вълнения по публикацията, столичен вестник публикува интервю с Румен Беров, син на българския премиер Л. Беров. От справката към интервюто се разбираше, че младежът, избягал в Австралия през 1989 г. със съпругата си, но сега отскочил до родината, за да навести боледуващия си баща. Австралия не бе случаен епизод от семейната история на фамилията Берови - пет години преди да забегне, Беров-младши, бащата посещава този континент за един месец /15 януари - 14 февруари 1984/, командирован от Комитета за българите в чужбина /КБЧ/. В резултатите от тази командировка има необичайни неща, ето защо ще ги разкажа.Сред оригиналните документи от архива на закрития Комитет за българите в чужбина /КБЧ/ открих и оригинален екземпляр на книга, наречена "Българите в Австралия". Произведение, издадено в 300 броя тираж, за "Служебно ползване". Към книжката намерих и "Докладна записка до председателя на КБЧ тогава, поетът Павел Матев, с копие до Любен Гоцев /зам.-министър на външните работи, с висок чин, действащ политик и след 1989 г. - бел моя/. Ето по-интересното от тази докладна: "Уважаеми другарю председател, "В изпълнение на плана за научноизследователската дейност на Центъра за демографски изследвания към Президиума на БАН, в продължение на един месец бяхме на посещение в Австралия. Макар официално да декларирахме, че заминаваме с цел да съберем материали за написване на книга върху историята и съвременното икономическо състояние на Австралия във връзка с двеста годишнината от заселването й от европейците /1788/, фактически главната ни задача беше да извършим проучвания върху демографското, политическото, икономическото и културното състояние на българската колония в тази далечна страна." Проучвал ли е или е разузнавал в 1984 г. в Австралия премиерът Любен Беров средите на българската емиграция? Ето още какво бе записано в докладната му до Павел Матев: "...срещнахме се с представители на всички политически групировки, в това число и с такива известни с контрареволюционната си дейност лица като: Димитър Вацов, Иван Денчев, Виктория Забуковац и др. Положението ни на научни работници ни даваше възможност да водим разговори на всякакви теми..." пишат Беров и другият професор. С претенции за научен принос или уклон към "оня" тип приноси може да причислят и следните пасажи от докладната на двамата командировани при завръщането им от Австралия. За това как "контрареволюционерът" Иван Денчев - така е по оригинал - бил обвинил секретарката на Австралийско-българското дружество Ирина Кръстева в шпионаж чрез България в полза на СССР. За този инцидент имало даже дело, рапортуват проучвателите на председателя на КБЧ, Павел Матев. Не е за пренебрегване и следният пасаж: "Както е известно - пишат командированите от КБЧ професори, - председателят на църковното настоятелство в Аделаида е Иван Денчев, бивш офицер, активен монархист, лично свързан със Симеон II. На негова страна са такива заклети врагове на социалистическа България като Хаджииванов, Сава Савов, Петър Петров и др. Именно те опитали да изнудят свещеника Александър Манасиев да се откаже от "комунистическия Свети синод, който го е изпратил в Австралия и да премине към Американската православна църква..." Командированите "намерили" и "програсивно настроени дейци на колонията". "Главната причина за активизирането на контрареволюционната емиграция трябва да се търси в общото изостряне на напрежението в международните отношения, в желанието й да използва случая "Антонов" за дискредитиране на българските власти" - разсъждават още пратениците на КБЧ в Австралия. - "Има възможност да се отнеме радиочасът от групата на Денчев, която го използва за нападки против България - препоръчват докладващите Беров и Дамянов в писанието си. - "...най-добре знаят родния си език децата на вражески настроената към България емиграция, на хората, които са известни в Австралия като "националисти."" "Макар това да не влизаше в нашите функции и задължения, ние си позволихме да посъветваме приятелите от Австралийско-българското дружество да не скъсват връзките си с църквата с цел в даден момент да се подготви необходимата промяна на съотношението на силите и църковното настоятелство, за да се изземе от ръцете на "главорезите" - там така наричат Хаджииванов и неговата група". Защо главорези и какво изземване църковно се е подготвяло - това така и не става ясно. Затова пък двамата професори алармират след мисията си в Австралия: "Горят трудове на Живков!" и продължават: "Ръководството на КБЧ вероятно знае, че книгите, които се изпращат на библиотеката при църковния хол в Аделаида, се подлагат на щателна проверка от църковното настоятелство и онези от тях, в които е споменато името на др. Тодор Живков или се говори нещо за успехите на социалистическа България, незабавно се унищожават." Деликатен човек, с пагубна страст за работа - така описа пристигналият Беров младши своя родител премиер. Доколко деликатен е бил Беров в случаят с показанията при разпита по обвиненията против задържания Професор няма необходимост да се коментира. "Написаното остава" е казал древен мъдрец.Послепис.Разказах две истории за донос и откровено топене на човек в следствието на Държавна сигурност, за да припомня, че в страна като България подобни изяви не са от значение. Професорът си отиде от този свят, а Премиер стана този, който се опита да го злепостави пред следователя. Живот! ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 година. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, който има над 400 000 посещения до момента. Партьор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.
Ако трябва с няколко думи да опишете българския преход кои биха били те? Труден период, с умишлено и дълго време не приемани закони, с умишлено не работещи ефективно прокуратура и съд. Време, в което бе заложено комунистическата номенклатура да поеме икономическите лостове в държавата – което се и случи. Друг въпрос е колко загуби от това самата държава и доколко законно бе извършено това. Факт е, че по време на българския преход се случи и първоначалното натрупване на капитали и то в не случайни хора. Всичко това даде един криминален цвят и характер на българския преход, откъдето и дойдоха големият брой убийства, умишлени фалити на работещи и печеливши държавни икономически структури. Трудно бе да се откъсне България икономически от Съветския съюз и членството си в Съвета за икономическа взаимопомощ. Но Горбачов, с арогантното си решение разплащането между страните членки да става във валута, улесни това откъсване на страната ни от СИВ и самия разпад на тази икономическа общност. България се откъсна и от Варшавския договор, което обаче се изтълкува и прие погрешно от дузина висшестоящи политици и те се обърнаха на 180 градуса, към САЩ, от които нямаше какво реално да получим освен потупване по рамото от време на време. Но най-страшното за мен от изминалия български преход си остава настаняването на бездуховността в обществото. Разрушени бяха изконни ценности в областта на културата, образованието, възпитанието на младото поколение. Днес учителят е подложен на унижение от своите ученици. Лекарят гледа джоба и финансовите възможности, а не диагнозата на пациента. Младите интелигентни хора дръпнаха към други държави, където рискуваха да започнат от нулата, но да заживеят в свят на законност и порядък, в свят на нормално заплащане на труда. От там те едва ли ще се върнат, най- малко от призивите на един Станишев. Българинът вече няма уважение към по-възрастните и нуждаещите се, няма милосърдие, няма желание да се труди и с труд да изкарва прехраната си. Израства едно объркано и в по-голямата си част жестоко поколение, което е недотам грамотно, но затова пък с амбиции за просперитет. Поколения вече не четат, заливани са с американски филми, имаше отстъпление и от театъра, оперното и изобразителното изкуство станаха приоритет на елитарна част от българите. Но елитарната част от интелигенцията не се покри реално с финансово стабилната част и оттук също изникнаха маса противоречия. В България сериозно са разклатени моралните устои на нацията и ако една икономика рано или късно се вдига на крака, то моралните и духовни ценности на една нация трудно се връщат и възстановяват. Още повече, когато цели поколения израснаха с изкривени представи за добро и зло, за красиво и пошло. Как гледате на политиката ? На политиката гледам като на необходимото зло, но и на терен в който няма място за аматьори, печалбари и комплексирани хора с амбиции, надхвърлящи реалните им възможности и интелектуален багаж. Второто уточнение, което правя е, за да подчертая колко много има да се наваксва, да се учи, да се прочиства така наречения политически елит. Елит се създава с години и традиции, а у нас нямаше нито време, нито традиции. В началото на прехода налице бяха единствено един гол ентусиазъм, нежелание на стари кадри да напуснат сцената и нахлуване на не случайно избрани, даже подставени лица. В политиката ми липсват добрите експерти, които работят за една национална кауза за просперитет, а не за лично облагодетелстване както е сега. Но постигането на това е въпрос на много години труд и учение, на много грешки и на много преглътнати неуспехи. Реално в българската политика се броят на пръсти личностите, които са там заради интересите на България. Абсурдно звучи, но на такива хора засега не се гледа с добро око от останалото мнозинство, така наречени политици. Какво беше и в какво се превърна СДС? СДС беше един всеобщ народен ентусиазъм, едно движение на различни политически сили от миналото и настоящето, но създадено и контролирано от хора от Българската комунистическа партия. Зная, че мнозина ще се засегнат от този мой отговор, но с думите си съм далеч от мисълта да твърдя, че всичко е било конспирация, или че всички са били в играта, ако мога така да се изразя. Спомнете си първият митинг на 18 ноември 1989 година. На него се говореше срещу Живков, но не и срещу комунизма. Той бе поръчан и организиран от вътрешнопартийната опозиция на БКП, та от трибуната Радой Ралин четеше някакво послание и още помня думите на Радой: “Другарю Младенов”, и така нататъка... нямахме истинска опозиция, повечето от дисидентите ни бяха одобрени от Луканов и негови хора, марксисти, антиживковисти, за които изключването от редиците на БКП бе огромна лична драма. Луканов държеше хора от СДС в ръцете си и когато те тръгнеха да стават самостоятелни – се появиха досиета! Елементарно. Така че за много българи СДС беше надежда за друг, различен живот – дали това се осъществи – времето показа, че надеждите на повечето привърженици на СДС бяха излъгани. И от слабото управление на правителството на СДС, и от внедрени хора, които работеха против синята идея. Имаше личности в СДС, но те бяха изтикани от други политици. В същото време, когато Иван Костов пое СДС, той направи нещо, което на пръв поглед бе добро, но впоследствие разруши синята магия. Той подчини СДС на себе си и си създаде синя партия, в която имаха място, хора, послушни и хора безлични, за да има Костов думата. Това единоначалие, тази авторитарност съсипа СДС и Костов, и отломките едва ли някога ще се обединят като единна политическа сила вдясно. Тук не мога да отрека, че Костов е добър икономически експерт, но в 1996 у него надделя амбицията да стане лидер и премиер. Фалшът на един Петър Стоянов го задържа само един мандат за президент и впоследствие го игнорира от политическата сцена. Същото се случи и с Надежда Михайлова – едно е да превеждаш добре, а съвсем друго да те бива за политик от голям ранг. А какво е ДПС и в какво ще се превърне според Вас? ДПС тръгна с фалстарт и бабуване от много посоки – от страна на Луканов, от страна на Турция, от страна на САЩ и Великобритания. Характерното за ДПС е да не се замесва в скандали и да не се стига до там Движението да търпи негативи, даже, когато скандалите са свързани с действия или бездействия на негови членове. Доган бе политически партньор на много правителства и рамо на избора на всички президенти след Петър Младенов. Това той инкасираше много добре в годините, в полза на ДПС. Независимо, че винаги политическата сила на която партнираше, по-късно биваше предадена от него и губеше. Това е характерното за ДПС и Доган. Реално Движението за права и свободи е политическа сила, създадена на етническа основа, но едва идеята ДПС да се обвърже с европейските либерали го измъкна и легитимира пред Европа в друга светлина. За разлика от много мои колеги, аз не твърдя че Доган е голям политик, защото по моите разбирания големият политик е почтеният политик, работещ за националните интереси на държавата. Това, което прави в момента ДПС е да укрепне политически и икономически. Работи се на тъмно и малцина са наясно какво се случва с и около ДПС. Това също е една от характеристиките на Движението – конфиденциалността на вътрешно партийните назначения и икономическите апетити на партийния елит на Движението – не толкова в личен план, колкото в полза на самата политическа сила. Доган е голям политик с това, че мълчи, че прави изявления, когато той реши. Тази страна в неговото поведение му носи много точки, защото в никакъв случай не може да се каже, че той омръзва на избирателите или пък, че той говори по всякакви поводи. Доган печели с мълчанието си. Не винаги, когато проговори той е толкова печеливш. Спомнете си как в една “Панорама” лидерът на ДПС обяви, че напуска политиката! Той направи ефектно изказване, но след това изобщо не напусна политиката. Да не говорим, че и никой не попита защо ги наговори такива в “Панорама”. Доган плаща добре за вярност в ДПС, той иска срещу това работа и лоялност и ги получава. Доган готви ново поколение политици за Движението, които ще бъдат пуснати в обръщение в подходящия момент. Доган отминава всичко, което е неудобно и насочено срещу него с мълчание. Той печели от неизвестността около Движението и мълчанието по плановете на елита му за бъдеща реализация. Доган е уязвим в едно: икономическите му амбиции да сложи ръка на туризма, силовите структури в държавата и да бъде балансьор в което и да е правителство. Но как да се отиграе тази негова слабост, на другите политици все още не е ясно как точно трябва да се осъществи. ГЕРБ се очертава, като новият хегемон на политически небосклон у нас. Как гледате на тази партия и лидерът и? Хегемон е силно казано. ГЕРБ има осезаемо присъствие в политиката, което далеч не е за пренебрегване. И то преди негови хора да се влезли в парламента. Това, което работи против ГЕРБ е загубата на инерция, повторението на модела партия с един лидер и без популярни и реализирали се личности. Тази слабост на ГЕРБ ще изиграе лоша услуга при следващите избори, той като представителите му няма да са известни и утвърдени с делата си хора. В този смисъл мога да твърдя, че ГЕРБ повтаря модела НДСВ, но в никакъв случай не бих сравнила Бойко Борисов със Симеон. Тук е налице една амбициозна, отворена за идеи личност, която говори това, което хората очакват да чуят. Борисов отликва там, където има проблем, или е на път да се появи, както бе в случая с АЕЦ “Козлодуй”, “Кремиковци” и прочие подобни. В същото време той се дистанцира вероятно в името на една професионална лоялност от скандалите в МВР. А когато разбра, че неговият човек генерал Танов губи мярката, овреме го дръпна от сцената. Покрай качествата си и правилните ходове Борисов има и слаби места и моменти като всеки човек. Такива са мълчанието му по отношение на поведението на Симеон около претенциите му за имоти. Това мълчание е обяснимо, защото като Главен секретар на МВР от мандата на НДСВ Борисов е в известна степен уязвим. Той получи с това присъствие във властта добър старт в политиката, но и стана уязвим от близостта си със Симеон и хората около него. Друга слабост на Борисов са съветниците му – един Георги Ангелов, който твърди, че разбира от икономика, е капан за бъдещето на Борисов и ГЕРБ, тъй като засега Ангелов е полезен единствено да себе си и комплексите си на голям икономически експерт. А точно от това Борисов и ГЕРБ нямат нужда. Бойко Борисов се държа и твърде витиевато около гласуването от общината по въпроса за арменския геноцид, с което загуби гласовете на много хора. Друг слабост на Борисов е пълната му вяра в САЩ, което не кореспондира винаги с националните интереси на страната. Дали ще преодолее това Борисов времето ще покаже, но образът му на безкомпромисен политик, и политик, който е вечно на пулса на събитията може да повехне, ако Борисов овреме не подбере внимателно хората около себе си. Как виждате Георги Първанов и каква е ролята му днес? Засега Георги Първанов е един залязващ политик в кариерата, тъй като след края на втория му мандат в Президентството, за него няма полезен ход в реалната политика. Все пак Първанов не е Путин. Да не забравяме, че историкът Първанов претърпя странна метаморфоза – от член на ОКЗНИ /Общонароден комитет за защита на националните интереси/, той се превърна в симпатизант и поддръжник на ДПС. Това се помни и не се оценява положително. Положителен и силен момент за Първанов бе отстояваната от него позиция да останат спецслужбите към институцията на Президентството, но нещо го пречупи и накара да се откаже от вижданията си. Що се отнася до ролята му днес, по важните и актуални проблеми Първанов не винаги взема навреме отношение, или ако го направи, то позицията му не се приема добре. Така бе в случая с децата сираци, така е по изнесените случаи с насилие върху деца сираци. Първанов мълчи за рекета върху населението от страна на енергийните дружества. Първанов мълчи и ширещата се корупция и бързото забогатяване на политици. Първанов мълчи за лошото здравеопазване, за непосилните за оцеляване цени на живота. Това мълчание има причини, но резултатът не е в полза на държавния глава. Все пак той се ашифира като социалният президент! Наясно съм с обстоятелството, че е деликатно да кажеш, както вече се случи на съпартиеца си Сергей Станишев, че греши като поставя в бордовете свои хора, но това ли е съществената грешка на Станишев? Не е ли по-важна грешката на Станишев да обвинява Европа за българските управленски гафове и провали? Не е ли по-важно щом отваря уста да говори, президентът Първанов да бъде по-конкретен и по-критичен – не само към Станишев , но и към Доган и Симеон? Вярно е, че влиянието върху Тримата другари не е вече в ръцете и силите на държавния глава, но това не може да става повод той да говори, за да каже нещо си, когато страната е ударила дъното. Да отваря дума за радикална промяна на модела в държавата президентът, без да бъде конкретен, е нещо, което той можеше и да ни спести засега, тъй като какъв ще е политическия модел в момента не стои на дневен ред. Това е все едно на гладуващите сираци да се подаряват играчки... Контрапродуктивно е. Каква е прогнозата ви за следващия политически сезон в България? Ще започна с нещо неочаквано – в следващия политически сезон много неща ще са различни. Големите политически сили отсега се “снабдяват” със свои медии, информационни агенции, телевизии, ако щете, тъй като това е далеч по-рационално и удобно за тях, за да въздействат върху избирателите. Все още не съществува сигурност, че в рамките на този мандат няма да има предсрочни избори. Това все още го поставям под въпрос. Стремежът на политическите лидери засега е да афишират самостоятелно участие на бъдещите парламентарни избори, но за да се осъществи това се изисква време и много практическа работа. В този ред на мисли, изобщо не е сигурно, че една предизборна кампания, начената година по-рано ще донесе добър резултат на дадена политическа сила, както разчитат социалистите. На бъдещите избори ще се яви и ГЕРБ, но в зависимост от времето и събитията до кампанията е трудно да се прецени дали ГЕРБ ще може да разчита на сегашното си влияние. Времето за ГЕРБ е нож с две остриета: то им дава възможност да постигнат още много но и ги изправя пред реалната опасност да загубят от досега спечеленото доверие. В същото време, в следващия политически сезон много от известните партии ще слязат от сцената, поради слаб изборен резултат. Сред тях на първо място бих поставила НДСВ и отцепниците БНД. Съществуват и партии от опозицията, които трудно ще минат бариерата за влизане в парламента. Известни личности, също няма да успеят да попаднат в следващия парламент, тъй като няма с коя партия да се явят на избори. Финансовите възможности на партиите са единственият спасителен пояс за следващите избори според стратезите им. С много пари политическите им анализатори търсят засега начини да осигурят победа на предстоящия вот, но дали ще намерят правилната формула за това – все още е под въпрос. В следващите избори много от досегашните политици ще отпаднат от политическата сцена. В БСП има тенденция за подмладяване на политическите личности, в ДПС също се работи усилено по банката кадри, като на съвсем нови лица се дава възможност да вземат още образователни дипломи и то в европейски колежи и университети. В НДСВ всичко започва и свършва със Симеон, неговите лични интереси, и амбиции, а това е фатално за оцеляването на една политическа сила. Бойко Борисов е скритият коз на царедворците, но едно обединение с жълтите ще донесе единствено негативи на генерала. Какви книги четете? Имате ли любим автор? Обичам предимно мемоарната и аналитична литература. Литературата – прогноза, литературата - история. Харесвам Шекспир, Чърчил, Хенри Кисинджър, Дмитрий Волкогонов, драматургът Харолд Пинтър, Кърт Вонегът, Гор Видал, Гари Ка, Пол Джонсън, Самюъл Хънтингтън, чета Бжежински, но не мога да твърдя, че след “Извън контрол” все още го харесвам толкова. Чета с интерес Евгения Албац, Станислав Говорухин, Игор Бунич, арабистът Чуков, Булгаков, Бердяев, Владимир Буковски, Валентин Распутин, Чехов, Илф и Петров, Михаил Жванецки, Василий Шукшин, Достоевски. С удоволствие чета и препрочитам пиесите и разказите на Йордан Радичков, всичко на Станислав Стратиев, стиховете на Петко Братинов, това, което пишеше Димитър Яръмов, стиховете на Иван Радоев, комедиите на Бранислав Нушич, Ярослав Хашек. Да не забравя и Дейвид Балдачи, Роберт Лъдлъм, Фредерик Форсайт, цялата художествена класика – българска, руска и чужда. Наскоро открих като публицист и то много интересен – Любиша Георгиевски. Удоволствие е да откриваш нов, интересен автор. Интересен за моите разбирания и очаквания. Обичах да чета кратките готварски рецепти, очерците на моя приятел Цаньо Сърнев, обичах да чета Серафим Северняк, за когото малцина от днешните млади журналисти са чували. А бате Серо, както го наричахме ние ценеше доброто слово. Уви и двамата вече не са между нас. Обичам да чета списанието на The Economist – “intelligent life”, което спечели голямата награда за издание, на току що приключилия медиен фестивал в Албена. Не приемам мълчанието на колегията по тази напълно заслужена награда. Това е едно умно списвано и много добро списание, каквото липсваше на нашия пазар. Не приемам никой да не отдели и ред за качествата на това списание, което е явление в нашия периодичен печат – това не кореспондира с представите ми за колегиална етика. Другото списание, което също чета и се радвам, че вече е на пазара е и “L Europeo”. Това са две много добри попадения в морето от лековати и бляскави, жълти издания, които не ти дават нищо. Любими са ми всички изброени автори, които мога да чета и препрочитам непрекъснато. Не мога да назова само един любим автор. Сигурно, като изброявам горните имена съм пропуснала някого. * Лесно се измисля, когато опонентът ти е мъртъв * Комисар Красимир Петров прояви въображение за случилото се преди 10 години * На Евгени Бакърджиев му се привидяха джипове с депутати и оръжие * За събитията около погрома на парламента и връщането на мандата от Николай Добрев Петър Стоянов говори на границата на лъжатаКак се нарича смяната на властта чрез погром на парламента? Отговорът е прост: престъпление. В Действащия Наказателен кодекс, Глава втора, раздел първи е дадено ясно определението за престъпление. Цитирам го:
Чл. 9. (1) Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. "Евегени Бакърджиев:
"Като председател на софийската организация на СДС и ръководителите на щаба на протестите целия ден бях около и в парламента с тези повече от 300 000 българи /цифрата е 10 пъти по-ниска - бел. Л. М./, които обградиха парламента, блокираха го и в един момент не издържаха и се хвърлиха към него... Като човек, който пряко отговаряше за организацията, мога да кажа, че на хората наистина им беше писнало и направиха каквото им дойде от сърце... Имаше мигове на напрежение. Но това бяха реакции на битов елемент... Когато се пробиха загражденията и се щурмува северният вход на сградата /на парламента - бел. Л. М./докараха от някъде десетина бронирани джипа, с които да изкарат депутатите. Когато пробихме кордона, първата ни работа бе да изпуснем гумите на тези джипове. След това напънът стана такъв, че почнахме да се катерим по покривите им. Аз през цялото време бях на тавана на един от тях /от джиповете - бел. Л. М./и оттам се координираше работата. Но никога не споделихме, че в един от тези джипове, в които бяха някалко депутати от БСП... Представям си какво им е било да седят вътре часове, а върху тях са тропали краката на всички протестиращи... Те са преживели страха на цялата парламентарна група... Та в този джип под нас имаше оръжие. Никой не си позволи да отвори тези джипове и слава Богу..." Непредпазливите деяния са наказуеми според действащия Наказателен кодекс. Действията на Бакърджиев не са продиктувани от неизбежна отбрана, не са и действия, извършени при крайна необходимост, за да се спасят държавни, обществени интереси. Бакърджиев, като ръководител на тези изстъпления си е давал сметка за обществено опасните последици от действията на хората, които е ръководил. Участие или съучастие имат Бакърджиев, Петър Стоянов, Стефан Софиянски и Иван Костов в събитията от 10 януари до 4 февруари - това е следвало да установят двете следствия - от страна на Националната следствена служба и другото - от страна на Военна прокуратура. Бакърджиев, Костов, Стоянов, Софиянски и разбира се - Крамисир Петров са наказателно отговорни лица, в състояние на вменяемост, когато участват активно в събитията около парламента в периода 10 януари - 4 февруари. Участие или съучастие в погрома на парламента, вредите и последиците са безспорни, налице са свидетели, доказателствен материал. Само че двете следствия са са прекратени тихомълком от прокуратурата и така търсенето на вина се отлага. Наказателен кодекс на Република България: Измяна Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Който с цел да бъде съборена, подровена или отслабена властта в републиката участвува в извършването на опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в бунт, или във въоръжено въстание, се наказва с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна. Тук има реални възможности да бъде потърсена отговорност от ръководителите на погрома над парламента, както и да бъде направена проверка на МВР за действията на нейните служители по време на същия този погром. В тогава действащия Наказателен кодекс е било записано:
Раздел III Длъжностни престъпления Чл. 387 /1/ Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до три години. Какво се случва всъщност пред парламента - Стоянов, Костов и Петров В материалите по следствието за погрома над Парламента, има пет касети, в които ясно се чува как Иван Костов призовава хората около парламента: "Елате, стойте тук, докато социалистите /кабинет и депутати - бел. Л. М./ не се съгласят с нашата позиция!" 8 часов филм с всички кадри, направени от БНТ и от кинолюбители. На него ясно се виждало какво правят някои кметове, много служители на столични общини. Нито едно от тези доказателства не е използвано и всичко е прибрано в архив.
Петър Стоянов, намирайки се върху гигант полицай вика на тълпата "Останете тук!" а вътре на Председателския съвет твърди, че ще направи всичко възможно, за да приглуши конфликта и хората да се разотидат. Макар и 10 години по-късно, всички помним как през януари и февруари 1997 година Петър Стоянов призоваваше събралата се тълпа пред парламента да не си отива, докато Жан Виденов не се откаже от властта. Изпочупени коли, дим и разруха пред парламента бяха част от последиците на тези призиви - блокирана зимна София, но уви в България нямаше Прокурор, който да потърси отговорност за подобно поведение. Все още бяхме далеч от това - държавни мъже да отговарят през закона за нарушаването му. "Погромът бе замислен от лидерите на ОДС, но те изпуснаха контрола - заяви в интервю за в. "Труд" днешният комисар Красимир Петров. - Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран. Бяхме подготвили план за специализирана операция." Всички си спомнят и как сегашният Главен комисар Красимир Петров пази с тялото си Николай Добрев, участва в спирането на набезите към парламента, и прочутата му фраза: "Нека политиците не си мият ръцете с полицията!" 21 януари 1997 година, на събрание на парламентарната група на Демократичната левица, Добрев прави изказване: "Въпросът не е в студентските и други митинги. Въпросът е какво се готвят да направят синдкатите "Промяна". Имали са среща с Иван Костов, който е развил варианта: при социалистическо правителство искам да парализирате енергетиката, транспорта, съобщенията и градския транспорт в София, така че то да падне на 15-ия или 20-ия ден. Срещу това аз ви предлагам: първо - промяна в Кодеска на труда с две изменения - соцалистите не могат да бъдат на държавна работа по никакъв начин и вие ще имате основната кадрова функция и второ - ще преразпределя профсъюзното имущество." Иван Костов уговаря хората от синдикат "Промяна" да водят тълпата, джипове с оръжие и депутати се привиждат на Евгени Бакърджиев, линейки с камъни пък съзира Красимир Петров около парламента. Всъщност Красимир Петров има голяма вина за това, че въпреки предупрежданията и сигналите за бъдещ погром, не блокира подстъпите към парламента и така дава възможност на тълпата да чупи, пали, нахлуе в Народното събрание, дава възможност и да се обръщат коли, да се скача върху коли. Всичко това си е чист състав на престъпление, тъй като е виновно бездействие от страна на този, който отговаря за реда в София. "Колегите ни бяха докладвали, че на 10 януари парламентът ще бъде блокиран - признава Петров, с което доказва, че е знаел какво предстои да се случи и не е взел необходимите мерки, излагайки народни представители от всички парламентарни групи, хора около парламента на опасност, застрашавайки живота им. "Не искам да цитирам имена на бъдещи по това време министри от ОДС, които стоейки на прозорците на втория етаж на парламента, насъскваха множеството" - проявява завидна "смелост" Петров след 10 години с това признание! - В един последващ момент постъпи информация, че много линейки, които навлизат в площада, за да окажат бърза помощ, всъщност са докарвали камъните". Защо Петров не подсигурява подстъпите на парламента с един кордон още от университета, преди да се събере тълпата, след като е имал информация за това какво предстои да се случи - остава неизвестно и до днес. Затова пък са налице догадки, като едната сочи пряка връзка на Петров с близкия до Иван Костов - Александър Божков. Не друг, а именно Петров качва на раменете си Петър Стоянов, който с мегафон подканва тълпата да не се разотива, докато Виденов не сдаде властта. Работа ли е на един избран за държавен глава да сваля правителство чрез уличен натиск! Днес, 10 години по-късно Красимир Петров излиза с версия, че даже не познавал шефовете в СДС! Не се срещал с Петър Стоянов след събитията, Костов не искал да го вижда. Само Бакърджиев след време му благодари: "Господин Петров, благодаря Ви за това, че не допуснахте да се стигне до кръвопролития"! Откъдето и да го погледне човек - Красимир Петров си е работил не за службата, която е оглавявал, а за хората от СДС! След отказа на мандат от Николай Добрев Красимир Петров постъпва в Българо-руската инвестиционна банка, където Александър Божков е в ръководството. Оглавява службата за сигурност в банката, с повече от добра заплата. След срива на Туристспортбанк и и задържането на членове на управата на банката, свидетели потвърдиха, че Красимир Петров всеки ден отскачал до прокурора Михаил Дойчев /същият, който пусна Дорон от ареста, та се наложи после Интерпол да го издирва - бел. Л. М./. По каква причина е било това всекидневно виждане на Петров с прокурора Дойчев? Виновното бездействие на шефа на Столичната ДВР полк. Красимир Петров да не предприема никакви мерки за спиране на безредиците остана безнаказано. Смехотворно звучат думите му - организаторите на митинга да усмиряват хората, след като това не е било нито в техните правомощия, нито в техните възможности. Странно е един началник на полицията в столицата на държава да се прави на ударен и за друга част от НК, наречена Престъпления против Републиката, където има описани действия като: бунт, подронване на властта, създаване на затруднения /блокиране на пътни магистрали и спиране на транспорта, каквито имаше в София по време на януарските събития/. Палеж, наводнение, обстрелване с камъни по прозорците на Народното събрание се наблюдаваха около сградата на българския парламент. Странни събития - така може да нарече всеки, запознат със Закона / Наказателния кодекс на страната/ това, което се случи в студените януарски нощи около сградата на българското Народно събрание. Демонстранти нарушават закона - ранени са депутати, без значение към коя политическа сила принадлежат. При наличие на престъпление, Законът дава това право на силите на реда и прокуратурата да изпълнят своите задължения и въведат ред и законност. Никой от страна на Прокуратурата не си прави труда да даде съответните разпореждания за въвеждане на ред и сигурност за гражданите в столицата на България. Градоначалникът не сезира прокуратурата, тъй като пряко участва в събитията. "Най-опасно е за държавата да продължат безвласието и агонията казва Николай Добрев, когато се стига до съставяне на кабинет и получава мандат от президента Стоянов. По случая 10 и 11 януари вървяха две следствени дела - на Националната следствена служба срещу действията на протестиращите и другото на Военна прокуратура, която разследваше действията на полицията и ръководството на МВР. "Имам достатъчно материал, който показва кои са нарушителите на закона - казва три месеца по-късно Добрев в интервю. "Не можем да подкрепим онзи, който с незаконни средства търси властта, който държи заложници народни представители. И като го питаш вътре в парламента какво става, той като зомбиран казва: "Ами аз изпуснах контрола, не знам - оправяй се!"
"Абе, кой в 3 часа ще те пусне тебе в Народното събрание да тропаш и да биеш, и да палиш? И каква е тая политическа сила, която на визитката й фигурира понятието "тероризъм"? - разсъждава Добрев. - Защото това е тероризъм, нищо друго. И къде са сега независимите съдебни магистрати, та да отидат и да видят каквото им е дало МВР и да кажат: "Ето ти, Иване, си подстрекател. Ти подстрекаваше хората към беззакония. Ти, Стефане /Стефан Софиянски - бел. Л. М./ през цялото време тука се мотаеше да не спасиш най-ценната сграда, Народното събрание в София, в тоя град, на който си кмет... Да отидат и да оберат бюфета на Народното събрание. Ти тука, еди-кой си - да не казвам кой - сега се занимаваш с обществения ред и сигурността, ти фактически доведе тука бандитите. Ти, кмете на Пловдив, си заобиколен с човек, когото МВР търси от две години за много тежко престъпление, обявен за национално издирване. Ти, кмете на районния народен съвет в Панчарево, скачаш върху колата на Службата за национална сигурност". В дните на безвластие и подклаждани безредици - прокуратурата не взема мерки да спре хаоса - не прави нищо, за да влезе в ролята си и да приложи закона. В 2 часа през нощта, на работното си място Николай Добрев намира факс от Главния прокурор тогава, Иван Татарчев, който иска да му се изпратят всички заповеди, разпореждания, инструкции - писмени и устни по случая. Добрев пита министъра на правосъдието тогава, кой може да заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат? За случаи на мародерство следователи работят вече, тъй като всичко е снимано, ясно е кои са организаторите. На 4 февруари 1997 г. председателят на БСП Георги Първанов и кандидатът за министър-председател Николай Добрев, номиниран на 8 януари 1997 г. от парламентарната група на Демократичната левица, връщат мандата за съставяне на правителство. До това се стига след политическа криза, преминала през окупация и нападение на българския парламент, национална политическа стачка, гражданско неподчинение, протестни шествия... Жестът на Николай Добрев беше високо оценен от всички политически сили. Десет години по-късно Добрев получи посмъртно почетен медал на МВР "Правосъдие, свобода, сигурност". Решението преди десет години и връщането на мандата от страна на БСП промени историята на България. Това каза вчера Петър Стоянов, председател на СДС, в предаването "Реално" по БТВ. Той допълни, че нито реформаторите в БСП, нито Георги Първанов, тогава председател на социалистическата партия, са спасили България от по-големи проблеми на управлението. Според бившият президент БСП прави опит да пренапише историята и определи събитията тогава като "закъсняла Пражка пролет". Петър Стоянов бе категоричен, че истинските герои тогава са били българските граждани, а не водачите на социалистите. Следва продължение Продължение от 27 юни
"Уважаема г-жо Манолова, Около това повикване в парламентарната Комисия ми се случи нещо доста любопитно: не знаех, че в редакцията е получено писмото покана от парламента, докато няколко дни преди датата на заседанието, в което трябваше да бъда изслушана ми позвъни секретарката на Комисията, за да потвърдя, дали ще се явя на посочената дата. Крайно изненадана, аз проверих дали секретарката на главния редактор Панайот Денев е чувала за такова писмо и покана от Народното събрание. В първия момент тя вдигна рамене и се направи на изненадана, но след по-малко от час намерих на бюрото си писмото от Комисията по корупция, подхвърлено там, неизвестно от кого! На 7 юни 1994 година, в два часа следобяд се явих в Комисията по корупция, от стоящите вън двама депутати разбрах, че Комисията бе започнала разговор с Андрей Луканов. Пред вратата на същата Комисия чакаше Иван Костов. В този момент в коридора встрани забелязах проф. Тодор Вълчев, управителят на БНБ. Запътих се към него, тъй като усетих, че иска да ми каже нещо. Професорът ме покани в някаква стая, и затвори внимателно вратата: - Знаете ли какви неприятности си имах, госпожо Манолова, с онази Ваша публикация за изнесените 2 милиарда долара? * * * За пълна ревизия на всички плащания за периода януари-март 1990 настоява проф. Т. Вълчев в Докладна до Иван Костов. Костов се разпорежда ревизията да се извърши. Проверката за износа на тези два милиарда не довежда до нищо съществено. /През 1989 и през следващата 1990 България е с пасивен платежен баланс - потвърждаваха пред мен и банкови експерти, и документи от БНБ, и правителствената кореспонденция от този период, която имах възможност да проверя. Двата милиарда са отписани набързо - повечето от хората, с които успявах да се срещна и разговарям искаха анонимност при използване на изявленията им по скандалния случай. Ето по-интересното, до което успях да се добера:Свидетелите - Плащанията са към чужбина - поясни висш банков служител, добре запознат с историята. - В кои банки са били преведени милиардите - тук, в България го има само като информация. Отговор би могла да даде насрещна проверка, като се отиде до съответните банки в чужбина, като се проверят фирми там и тук. За целта са нужни много средства, много специалисти и време. Като пак няма да има гаранция, че ще се стигне до истината. Минали са 4 години от изчезването на двата милиарда - само проверката по нареждане на Костов като финансови министър е отнела към година. Не се правеше нищо по резултатите от констатациите. Пак година. Много време е, а това са прехвърляния, преводи, откриване и закриване на сметки и фирми - не вярвам да му се хване края - бе убеден събеседникът ми." Друг банков експерт допълни картината, като още в началото изрази песимизъм относно намирането на тези два милиарда: "Пишете ги отишли тези близо два милиарда, не че са се изпарили, но за държавата като наличност вече няма да ги има. По време на обявяване на Мораториума се чу, че на Луканов като на премиер са били обещани по един милиард от Съюза и от ГДР. Тези пари впоследствие не ни бяха дадени." Твърде любопитно бе и казаното от трети висш банков експерт: "Валутният резерв съществуваше само на книга, разберете! На практика са харчени пари, които всъщност сме нямали!" В търсене на истината около това драматично събитие за съдбата на българската държава, попаднах на поверително писмо, което премиерът Андрей Луканов получава на 15 февруари 1990. Писмото е от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на БВТБ В. Ранков. С него те информират министър-председателя за тревожното състояние на задълженията на страната към момента. Двамата банкери правят предложение БВТБ, като носител на държавния дълг да преустанови плащанията по ползваните кредити от чужбина. Авторите на писмото предлагат също така да се възложи на Министерството на външноикономическите връзки да уведоми за бъдещия мораториум правителствата на страните, от които са ползвани, гарантирани от тях кредити за внос на инвестиционни и други стоки. Да се водят преговори за договаряне на условията за разсрочване на плащанията по задълженията предлагаха Ранков и Драгневски на премиера Андрей Луканов и той предприе пътувания и срещи зад граница. В Париж и Москва Луканов преговаря с правителствени ръководители за нови кредити, нужни именно за погасяването на текущите плащания на България. За евентуален бъдещ, даже предстоящ мораториум не се обелваше все още и дума... Каквото и да се казваше по случая - едно бе безспорно - 1 млрд и 723 милиона долара бяха напуснали реално страната! С името си се съгласи да говори единствено началникът на управление на БВТБ г-н Диньо Кайраков, с което внесе допълнителна светлина по изчезването на американската валута: "Банката посочва разход за стоки, а дали стоките са доставени - това нас не ни интересува и не е наша работа да го проследяваме. В този смисъл и сме извършили плащанията, а дали срещу нашите операции има действителни инвестиции, финансиране, кредитиране и стоки - това трудно може да се установи. Ревизията мина, там всичко е посочено, но вече две години мълчат и на нас нищо не са ни отговорили по този случай! Плащано е за внос и оборудване - поясни Кайраков - фуражни заводи, радомирските заводи - отдавна беше, смътно си спомням, за да бъда точен. Цели камари дадохме на ревизорите да проверяват". Началникът на отдел "Ревизии" при БНБ Румен Симеонов пък контрира макар и задочно предишният ми събеседник: "Това, което разбирам, че са Ви отговорили, не го приемам за сериозно. Те /БВТБ -б.а./ имат Доклада на ревизията и по някои пунктове даже са ни отговорили. Докладът е връчен срещу разписка на 4 май 1993 на Чавдар Кънчев, изпълнителния директор на БВТБ". На 4 май 1993 година правителството на Филип Димитров бе вече свалено и на власт бе кабинетът "Беров" с подкрепата на ДПС и БСП. За доклада на ревизорите нищо повече не се чу. Проверка от Прокуратурата или действия по скандала след публикацията ми също не последваха, но затова пък година по-късно, един журналист от "Свободна Европа" /Георги Коритаров/ реши да си прави предаване по изнесеното от мен, канейки различни бивши премиери и величия. Вдигнах телефона и го наругах, като му казах, че е длъжен в името на елементарната колегиалност да цитира името ми и вестника, изнесъл пръв скандала, тъй като оригиналните документи по случая са в мен. За моя голяма изненада Коритаров дотърча в редакцията и ми нареди /първо чрез главния редактор, Иво Инджев, а след това и лично/ да му копирам и предам документите по случая! От уважение към читателите ще премълча какво му отговорих. Въпреки това, след доволно преседяване в кабинета на главния, Коритаров успя да пробута за печат във вестника интервюто си с Чудомир Александров /вицепремиер по време на правителството на Луканов/, по темата на разследването ми за изнесените близо два милиарда долара. На мен ми бе "позволено", от главния редактор Инджев, да направя малък коментар към интервюто! Ето по-същественото, изречено от Чудомир Александров в това интервю: На въпроса как ще коментира публикувани документи, според които преди обявяване на мораториума по плащанията на външния дълг на България, от страната са изтекли близо 2 милиарда долара, Чудомир Александров отговори:Баба ми казваше докато беше жива: не говори, като не знаеш! Но кой да каже на Чудомир Александров, че трябва да си мълчи като не е наясно с нищо? От казаното от Чудомир Александров пред Коритаров излизаше, че май не се е налагало да бъде свалян Тодор Живков заради натрупан външен дълг от над 10 милиарда... Странното бе друго, че един толкова високопоставен политик, който е бил не друго, а вицепремиер в правителството на Луканов, ту не знаеше точния размер на валутния резерв, ту пускаше на публиката някакви цифри. Както се прави в кръчма, на маса... В крайна сметка по случая с изчезналите 1 млрд и 700 млн щатски долара удари гръм - във високите етажи на властта се усети някакво раздвижване и толкова. Документите по случая бяха пратени на Главна прокуратура два пъти - веднъж от мен, след излизане на материала и втори път от парламентарната Комисия по корупция. Резултатът бе нулев. Никой не пое нещата, никой не извърши прокурорска проверка - даже и след приключилата на 4 май 1993 ревизия на банката. Тодор Вълчев, Андрей Луканов, депутатите от Комисията за корупция се съгласиха, че е имало износ на такива пари и че след изчезването им са били спрени плащанията по външния дълг... Автентичността на документите разтревожи Луканов, стресира Вълчев, и създаде суматоха, но всичко свърши дотук. Освен интервюто с Чудомир Александров, Коритаров покани в студиото на радио Свободна Европа на разговор самият Луканов, пред когото той се ви и извива. От ефира направо си се лееше мъзга. По едно време чух как все пак Андрей Луканов успя да вземе думата от Коритаров: - Господин Коритаров, преди година, ако не греша, този случай бе изнесен в пресата за първи път от колежката Ви Люба Манолова, за което ме викаха и разпитваха и в Комисията по корупция към парламента...От неочакваната защита на Луканов Коритаров бе разбит - отиде му славата да открива вече открити неща - до края на предаването продължи да мрънка, увърта - абе, грозна работа! Та във въпросното предаване тогава, Луканов разказа в радиоефира следното: "Моят уважаван колега, премиерът Димитър Попов неотдавна заяви - и аз съм сигурен, че това /износа на двата милиарда/ не е направено от злонамереност..., как той /Д. Попов - бел. а./ е наследил резерв от 50 милиона долара. Това са просто смешни цифри - възкликна Луканов по радиото. Резервът, който аз вече заварих като министър-председател беше равен на около 500 млн. долара плюс златото." Всъщност цифрата, която съобщи Луканов не бе точна сочеха документите, които бях намерила. Няма да коментирам казаното от Андрей Луканов в радиопредаването. Интересното в случая бе това, че той отново не каза истината по изнесените пари зад граница, а копия от документите по плащанията бе получил и от Комисията по корупция, в заседание на която бе викан на 7 юни 1994, както стана дума по-горе... Мораториумът
Ту свобода, ту робство. Информационна брошура "Един ден от живота на европееца" ще обяснява на българите по какъв начин политиките на европейските институции се отразяват в ежедневието на европейските граждани. Това стана ясно на пресконференция в централата на БСП, на която присъстваха лидерът на партията Сергей Станишев и зам.-председателят на Партията на европейските социалисти Ян Маринус Виерсма, предаде репортер на Агенция "Фокус". В брошурата е проследен животът на едно европейско семейство - от сутринта до вечерта и в нея се показва, че всяка една дейност е обвързана с политиките на Евросъюза. Брошурата започвала със ставането рано сутрин - за тези, които си лягат сутрин Европа не се предвижда! "Още със закуската започваме да участваме в процес, който е пряко свързан с Брюксел, добави и зам.-председателят на ПЕС Ян Маринус Виерсма, който е в България, за да подкрепи кампанията на социалистите, с което даде да се разбере, че и в Европа са имали съкратено детство и нереализираните игри и забави. Чудни са делата ти, Господи. Книжката, харесала се на Вигенин и Станишев проследявала живота на едно средно европейско семейство - от сутринта до вечерта и показвала, как всяка дейност е обвързана с политиките на Евросъюза. Вътре се описвали бащата, майката, сина, даже гаджето на дъщерята, разказа Вигенин. Хит ще бъде друга книжка за живота на едно българско семейство и ако Вигенин иска да стане прочут може да се запретне и да я напише и издаде за страните-членки на ЕС. Какво може да отрази в брошура Вигенин? Как колегите му в дясно се чудят каква щуротия да изрекат и решат, или как колегите му вляво управляват като че ли им е за последно? Все пак глупостта не освобождава от мислене. По-добре ще е номерът с брошури да се отложи за друго време все пак. След като стана ясно, че Петър Стоянов, лидерът на СДС изтегли участието на партията му в Комисията по досиетата, дойде и следващата новина, че лидерът Стоянов поиска да бъде създадена паралелна независима комисия на тази Комисията по досиетата, в която да са интелектуалци и репресирани. Според него този орган очевидно нямало да бъде законово регламентиран, но ще може да отправя въпроси, на които чрез медиите да бъде търсен отговор от Комисията по досиетата. Нещо като играта на развален телефон, а те питам, ти не чуваш, той съобщава - ако пожелае. Вярно е, че понякога по бракоразводните дела се правят нетрадиционни експерименти при подялбата на тенджери,тигани, ниви и бюфети, но в живота да се мине към игри и забави - нещо не се връзва с логичния краен резултат. Не стига, че предложи смехотворен вариант за работа по архива на ДС, но Стоянов не се спря, а допълни, че само паралелна Комисия щяла да накара истинската да заработи публично! Как, се пита в задачата, след като никъде в приетият Закон не се твърди, че ще има публичност или че някой може да направи публична дейността на Комисията по разсекретяване на архива на ДС? Стоянов не поясни и замълча загадъчно. Идеята си Петър Стоянов коментира така: "Това е един добър начин институционализираната комисия да дава публични отговори". Ако партийка като СДС може да създава институция, то Стоянов ще трябва отново да си отвори учебниците по право и да залегне сериозно над тях. Вместо да се съсредоточи върху предстоящото изключване на сините от ЕНП, след като се видя, че там не се церемонят и отсвириха земеделците на Мозер, Стоянов се захвана със създаване на паралелна Комисия по досиетата. За хаотичните и непрекъснато появяващи се нови и нови занимания и изяви на синия лидер, психолозите имат интересно обяснение - струва си съпартийците на Стоянов да го потърсят. Да погледне Мозер все пак съпругът на Антонина - от ЕНП я изключиха - но тя не вярва още, което си е чиста проба шоково състояние с партиен уклон. Други политици, като Яне Янев пък обявиха, че ще търсят отговорност в Страсбург за ЦИК, ако не вземе решение за регистрация на българските медици за изборите за евродепутати! Ех Янев, ех Железчев - как ще съдите ЦИК, след като парламентът прие Закона за избори на евродепутати, а Янев е член на този парламент. Нима човек може да съди себе си? Иван Костов се направи великденски, или вероятно поради Страстната седмица на Добрия самарянин и потвърди, че ще подложи рамо на Стоянов около изключването на СДС от ЕНП и че ще подкрепи идеята за създаване на паралелна комисия по досиетата. Пази се от данайците, когато ти правят подаръци, Стоянов и мисли! Мисли защо Костов те подкрепя - ами защото нищо не губи, но пък печели. Защото знае, че и двете идеи са загубени и несъстоятелни, но пък е решил да не води война, засега. СДС е партията с най-малко комплекси, заяви лидерът на сините Петър Стоянов на кръгла маса "Накъде върви Европа". Така е, но и други категории граждани нямат комплекси, тях ги лекуват в отдалечени заведения, с решетки на прозорците. "Членството в Европейския съюз вдъхна на българите вяра" - окрилен заяви лидерът на социалистите, Сергей Станишев, но почти никой не обърна внимание на думите му. На това народът му казва "Понякога трябва да млъкнеш, за да те изслушат!" Изборите за евродепутати са шанс за социалдемократите - заяви софийският им шеф Виктор Серов. Всъщност, това че хората, за които говори Серов са социалдемократи се разбира по надписите над президиумите на техни партийни сборища, както и от командировките им в чужбина и литературата, която си кътат в къщи. Друго социалдемократическо засега не се забелязва. Даже малцина знаят, техен представител в кабинета е министърът на външните работи Ивайло Калфин. Същият, който не можа да се наложи и Паси надделя при избора на Гергана Грънчарова за член на правителството - Грънчарова, която общо, взето няма кой знае какво да върши. Присъствието на Калфин във властта само веднъж успя да направи добро впечатление - когато се изказа адекватно по македонските нападки срещу България. Всичко друго, сътворено от него се оказа непопулярно или недомислено, да не кажа по-тежка дума. В този смисъл изборите за евродепутати за социалдемократите действително би могло да се приемат като шанс. Общо взето кандидатите за евродепутати и от ляво и от посока на царедворците се оказаха или неизвестни, или слаби като кандидатури. Изявени в политиката членове на НДСВ и БСП не успяха да влязат на избираеми места. Неизвестна евротуристка и полиглот, протеже на Николай Василев бе нарочена за водач на жълтите, като остави след себе си един далеч по нормален избор като Антония Първанова например. Стигна се дотам, в листата на царедворците да се появи от нафталина и бивша синя креатура, така нареченият Аспарух Панов, за когото няма кой знае какво забележително да се каже. Халал да й е на Враня Панов, халал да й е протежето Василево! Вярно е, че става дума за избор на чиновници в бюрократичния апарат на Евросъюза, но все пак е редно да се използва някакъв критерий. Тези дни научихме, че в ДПС имало аристократ от османския род Агушеви в Родопите. Имаме и набеден монарх при жълтите политици, който доказа, че и луксозно облеченият цар може да бъде гол. Отляво са комунистическите/социалистически аристократи, които червеният преход роди. Идеалистите от шумата дочакаха материализация на борбата си за равенство! От дясно - са криворазбраните аристократи на демократичните промени. Направо си е като едно Княжество Люксембург. Даже архонт се пръкна откъм Рим! А зли езици твърдят, че сме нямали хай общество - от завист ще е. През първите три дни на Страстната седмица богослужението е наситено - в същите дни няма и минута без да се чуе я някоя глупост, я някой каламбур от политици. Не всеки може да танцува в такт с музиката на бъдещето, това определено препъва и води до падане и нараняване, колкото и да е бурно морето на равнодушието. Защо ли се занимаване с дребни и непотребни неща - след два се очаква САЩ да нападне Иран. Поне така прогнозираха. А това вече е много сериозно. И страшно, и опасно - за нас, за държавите близки до Близкия Изток. САЩ са зад океана. Кой европейски политици и кои български експерти премериха сили на бойното поле по спасяването на "АЕЦ "Козлодуй" * Изборът на Кунева за еврокомисар е фаталният завършек и гаранция за неуспех централата да не оцелееПродължава от 24 октомвриМинистърът по европейските въпроси Меглена Кунева ще бъде предложена за първия български еврокомисар. Това научи Дарик от добре информирани източници, пожелали анонимност, след което новината бе повторена от няколко медии. По-късно стана ясно, че решението е било взето на среща между лидерите на партиите от управляващата коалиция - Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган. Номинацията на Меглена Кунева бе издигната от НДСВ. Снахата на бившия земеделски министър на Живков на земеделието, жена, която винаги казва "да" при преговори, другарката -Пръмова-Кунева, преобразила се в монархистка, за да влезе в политиката, заминава да представлява България в Европейския съюз! Каква ирония - жената, която води преговори по отделните глави по приемането на България в ЕС на тъмно, без да се знае какво се иска от България, какво се договаря и какво ни очаква конкретно по всяка една област след 1 януари 2007 г. - същата тази жена отлита за ЕС като еврокомисар и оттук нататък всички тегоби по присъединяването ще бъдат изключително на наш, български гръб! Ако има някакъв голям грях на политик, това е позицията, която си позволиха да заемат по съдбата на АЕЦ "Козлодуй" набедени политици като: Надежда Михайлова, Румен Овчаров, Соломон Паси, Миглена Кунева. Единственият, който остана да се бори за спасяването на "Козлодуй", бившият депутат Веселин Бончев припомни много от събитията по този скандал в най-новата ни история. "Изграждането на АЕЦ "Белене" и затварянето на АЕЦ "Козлодуй" са две събития, които са свързани помежду си. "Затваряне на АЕЦ "Козлодуй" би могло да се осъществи, след като в България има изградена и работеща друга атомна централа, такава като "Белене" - каза Бончев, но го чуха единствено журналистите, пишещи в ресор енергетика. - Преди да е изградена "Белене", да затваряме "Козлодуй" е безумие и политическа безотговорност. Докато работеха 1 и 2 блок, България изнасяше ток за Турция, Гърция, Македония за суми между 300 до 500 млн. долара. Стигна се дотам Македония да настоява пред Брюксел България да не затваря АЕЦ "Козлодуй"! Ще Ви припомня още едни факт: през февруари 2002 г. бившият вече премиер Симеон беше на среща с румънския си колега Нъстасе в Синая. Тогава много внимателно слушах Евронюз - румънският премиер каза дословно следното: "Радостен съм, че в скоро време ще започнем да изнасяме ток за Турция през България /Румъния е пуснала един голям реактор от над 600 мегавата, скоро ще пусне втори, а е започнала строежа на трети/". Т.е. това, което печелехме от износ на ток за Турция, ще го печели вече Румъния. А ние ще получаваме за преносната ни мрежа само някакви жълти стотинки. По-опасно е другото - Нъстасе каза още, че няма да е далече времето, когато ще започнат да продават ток и за България."В навечерието на затваряне на 3 и 4 блокове на централата, не съществува нито един документ, който да уличава нашата АЕЦ, че е в лошо техническо състояние. Всички проверки, които бяха направени от Международната агенция за атомна енергетика, показват, че АЕЦ "Козлодуй" е на абсолютно високо техническо ниво. Що се отнася до препоръките за затваряне на АЕЦ "Козлодуй", то само МААЕ може да прави такива препоръки, тъй като само този орган има право да контролира сигурността на реакторите. Най-малката незначителна авария в света да стане, моментално се съобщава за това в МААЕ. Според договореностите, които "постигнаха" политици като Паси, Михайлова и Кунева, това затваряне трябва да започне на 1 януари 2007 г. - след малко повече от два месеца. Евроекспертите за "АЕЦ "Козлодуй" Още се помни инфарктното гласуване в Европарламента през 2004г. В стенограмата, изпратена от един от най-големите ядрени специалисти в Европа и света г-н Петер Кошел, пишеше: "Никой в Брюксел не можа да разбере грешната интервенция относно Козлодуй и България. С едни малки разходи можехме и все още можем да променим това и много милиарди национален доход за бедстващото българско население да бъдат спасени. Може да се каже, че Брюксел принуди България на тази жертва поради липсата на готовност, смелост и желание на българското правителство да се застъпи за националното ви богатство пред европейските партньори със всички средства. Тази негова пасивност доведе до големи и ненужни вреди за България."Питър Хауг, изпълнителен секретар на Европейската ядрена индустрия заяви на 2 април 2004 г. като обръщение към българите: "Не само не затваряйте 3 и 4 блок, но отворете незабавно 1 и 2 блок." ...Виждам, че българското правителство не желае да се противопостави на европейските институции за запазването на блоковете, въпреки че представителите на европейската ядрена индустрия и на МААЕ са твърдо за запазването на АЕЦ "Козлодуй".Кенет Брокман - директор на Дирекция "Ядрена безопасност" в МААЕ, още преди преди т.нар. партньорска проверка беше по-лаконичен: "Козлодуй" е безопасна!" През 2004 г., 2 месеца след гласуването в Европарламента, в София беше проф. Андре Майсьо, президент на Световната асоциация на ядрените оператори. Тогава той написа в писмо до премиера Сакскобургготски и енергийния министър Милко Ковачев: "Затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" е технически и политически скандал. Къде е логиката - Европа се нуждае от вашата атомна централа. Затварянето на 3 и 4 блок ще бъде повече от политически и икономически скандал и ще донесе огромни загуби от милиарди за българския народ." И Македония защити АЕЦ "Козлодуй" "Македония ще поиска да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй", защото страната е застрашена от енергийна криза." Това обяви директорът на електрическата компания на Македония Трайче Черепналковски. "След затварянето на централата Скопие няма да може да внася достатъчно електроенергия и има опасност страната да остане на тъмно точно през зимата - от януари до март 2007 година," обясни той. - "Фирми от Швейцария, Германия, Румъния, България, Англия, Чехия и Сърбия и Черна гора подадоха оферти на търга за внос на ток, но те не могат да предложат 2,6 милиарда мегаватчаса, колкото са нужни на Македония. Предложили са 30 на сто по-малко от необходимото количество. Увеличена е била и цената, на която компаниите били готови да продават електроенергията. Тя е била от 23 до 43 евро за мегаватчас нощна тарифа, а за дневна, от 44 до 69 евро за мегаватчаса, каза още директорът. Според Трайче Черепналковски в региона нямало достатъчни количества свободна електроенергия, затова Македония била готова да поиска от Европейската комисия да не се затваря българската АЕЦ "Козлодуй".Интересен бе разговорът на Емилиян Лилов с министъра на европейската интергация, Миглена Кунева и председателя на Агенцията за атомно регулиране Емил Вапирев по съдбата на АЕЦ "Козлодуй", проведен на 18 ноември 2002 г. в студиото на радио "Свободна Европа" - разговор, който едва ли слушателите си спомнят. Докато Вапирев в студиото бе лаконичен, че "...проверката на АЕЦ "Козлодуй" е политически, а не технически проблем" /става дума за назначаване на бъдеща партньорска проверка - бел. м./, Кунева отговари: "...ние не бихме могли да ангажираме 15-те страни, ако те не са се съгласили на тази проверка". В деня за парламентарен контрол, на 61-вото заседание на Народното събрание, петък, 9 декември 2005 г. стенографските протоколи за запазили една любопитна дискусия по съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Депутатът Минчо Христов се обръща към министър Кунева с остри въпроси и нападки. Ето част от тях: "...Бързането на предишното правителство да затваря преговорни глави и приемането на всички условия на Европейския съюз Ви спечелиха името "мадам "Йес" - човек, който винаги казва "да". Дори един румънски премиер констатира, че Вашият екип "буквално си е свалил гащите пред емисарите от Европейския съюз". Не мога да подмина и резултатите от тези договорености. Според мен, госпожо Кунева, Вие и Вашият бивш колега господин Соломон Паси, както и господин Симеон Кобургготски трябва да отговаряте за закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй". Това обаче не е само мое мнение. Вашият сегашен коалиционен партньор господин Любен Корнезов публично призна, че господин Паси трябва да влезе в затвора по чл. 103 и чл. 282 от Наказателния кодекс - общо между 11 и 23 години затвор, заради затварянето на глава "Енергетика". През м. февруари 2004 г. Вие съветвате: "Нека мислим за нова АЕЦ, а не за тази от миналото". На друго място Вие казвате: "Не е необходимо да се преговаря за АЕЦ "Козлодуй", защото ядрената енергетика няма перспектива"... "...Аз не съм против Европейския съюз, госпожо Кунева, и Вие добре го знаете. Аз съм против влизането в Европейския съюз по този начин - без 3 и 4 блок, и сериозно казвам - без 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй". Те трябва да бъдат защитени. Ще Ви цитирам нещо, госпожо министър: "Не може хората, които доведоха България до тази ситуация, които на практика отказаха да защитават националните интереси, да се занимават със защитата на тези интереси. Мисля, че тези хора оттук нататък нямат право да водят преговорите с Еврокомисията. Става дума за Соломон Паси и Меглена Кунева", край на цитата. Това не са мои думи. Това са думи на господин Румен Овчаров, естествено преди да стане Ваш колега и коалиционен партньор. Според мен тези думи са доста точни и уместни. Жалко, че господин Овчаров се отказа от тях и днес позицията му е друга. Наистина е жалко, че той се отметна и от други свои думи, казани на 10 януари 2003 г., а именно: "Необходим е референдум за АЕЦ "Козлодуй", заяви той. И още: "Не е редно политическите сили да говорят едно, парламентът да приема друго, а министър Паси да си приказва и да подписва нещо трето.". Това мисля, че се отнася и до Вас, госпожо министър. Ако трябва да бъда искрен, това се отнася и до самия господин Овчаров. Само преди месеци господин Овчаров беше за отварянето на Глава "Енергетика" и предоговаряне на закриването на 3 и 4 блок. Днес той вече е против. Благодаря ви." Отговорът на Миглена Кунева е ясен - тя не е против ядрената енергетика, но "Козлодуй" ще трябва да се затвори, защото бъдещето му е било решено от редица български правителства от 1993 г. насам. В изказване през юни 2004 г. - 2 месеца след гласуването на доклада, Соломон Паси заяви: "Ще затворим "Козлодуй", защото това е гнездо на Ал Кайда." Цитатът е на бившия депутат Веселин Бончев в интервю, което Паси не опроверга. Тук няма нужда от коментар. "Няма технически причини трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" да не работят още 10 години" заяви и президентът на Световната ядрена асоциация (WNA) Джералд Гранди, който бе на посещение у нас и посети атомната ни централа. "Политиците в Брюксел никога не са посещавали атомната централа и не искат да осмислят реалното й състояние" бе убеден Гранди. Според него България е затворила глава "Енергетика" от преговорите с ЕС на базата на информация от преди десет години. Целта на посещението си у нас той определи като опит да "насърчи правителството да застане зад атомната централа". АЕЦ осигурява значителни постъпления и създава заетост в район с недобре развита икономика, посочи Гранди. - "България трябва да заяви на висок глас, че ще продължи да експлоатира 3-ти и 4-и блок на атомната централа в Козлодуй. Страната ще се присъедини към Европейския съюз със сигурност и то по определения график, добави Гранди. Според него новото отваряне на преговорната глава "Енергетика" няма да забави този процес, бе убеден при посещението си експертът. "...политици като Костов, Станишев излъгаха очакванията на хората, че ще се справят с АЕЦ "Козлодуй". Когато цял свят отваря енергийните си програми, когато Русия затяга кранчетата на газа и на петрола, а световният петрол се вдига до небето, ние затваряме Ш и IV блок догодина" бе категоричен в позицията си и софийският кмет, Бойко Борисов. Миналата, 2005 г.,в български вестник Миглена Кунева призна: "Във Виена щяха да ме разкъсат за АЕЦ "Козлодуй"! Призна, но не обясни защо. Утре четете за края на тази предварително обречена битка * Не сделка и две срещи между Иван Костов и Николай Добрев, а поредица от срещи и договорености са осъществени преди протестите * Смъртта на Андрей Луканов инжектира смелост у Костов да вземе нещата в свои ръце* Предизвиканата инфлация, за която всички мълчат оглушителноПродължение от 4 февруариТелевизионните екран и вестниците тези дни бяха затрупани от информация за датата 4 февруари 1997 година. Внезапно "просветление" озари Петър Стоянов и той се засини да обяснява какъв юнак е бил по време на мразовитата зима преди 10 години и как ако не е бил той България е нямало да бъде спасена. " Не давах интервюта, защото съм изумен от лъжата, тиражирана усърдно през последните години - че този ден е на Николай Добрев и на .добрите" в БСП. Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Те бяха принудени да сторят това. Нещо повече - и двамата по онова време бяха част от проблема - единият бе вътрешен министър в кабинета на Виденов, а другият -председател на партията. Отстъпиха, защото категорично отказах да приема предложението им за второ правителство на БСП. И защото никога дотогава българският народ не бе показвал толкова недвусмислено волята си за промяна. Отстъпиха, но техният отказ от мандат не може да бъде опакован в героична романтика. Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замерваше с камъни." Така "се събуди" паметта на Петър Стоянов за събитията и 10-годишната му "амнезия" бе излекувана, за да му проправи път към избора за евродепутат. Просто и от сърце. Скучаещите напоследък българи се оживиха, след като разбраха, че не друг, а Петър Стоянов сам взел на крехките си плещи решението за недопускане на втори мандат на правителство на БСП! За което в СДС знаели, а предишният държавен глава, Желю Желев не посмял да поеме отговорност! Лесно се говори, когато зад гърба ти са два гроба и мъртвите не могат да станат и да ти натрият носа... А казват, че мъртвите отваряли очите на живите! Ето защо оттук нататък ще се позова на спомените и свидетелствата от онези дни, факти, които са залегнали в готовата ми книга за печат "Без място в историята". Какво се случи през 1996 година Моите спомени начеват с едно дълго изчезване на Петър Стоянов, който бе пратен в Лондон да учи английски - немски си знаеше от гимназията. В СДС за това не се говореше, не се питаше. В тези месеци аз работех все още във в. "Демокрация".
Тук ще спра, за да уточня, че далеч не само две срещи е имало между Иван Костов и Николай Добрев, а поредица от срещи, като моето предположение е, че в дъното на уреждането на тези контакти нищо чудно да е бил Андрей Луканов. Като политик, който е бил с амбиция да си върне властта в БСП и като перестройчик, който е имал влияние над Иван Костов - въпреки, че Командира днес яростно отрича това. Така че срещите Николай Добрев - Иван Костов са били повече, като някои от тях са се провели в конспиративна квартира, каквато е предоставило неофициално контраразузнаването. Тук, около тези срещи, контраразузнавачи, работещи тогава в НСС поясниха, че е имало съдействие и на бившия служител от НСС, Вл. М. На тези срещи първите договорености /а не сделки - бел. Л. М./ са за това: СДС да поеме Президентството, а БСП да продължи да управлява, макар и с промени в кабинета. Това е причината, споделиха същите колеги на Вл. М. от НСС тогава, на Петър Стоянов да се проведе 10-месечна кампания за президентските избори, която да го направи разпознаваем за гражданството. Идеята за това е американска. /Преди тази кампания Стоянов беше зам.-министър на правосъдието, което далеч не прави чиновникът, заемащ подобен пост известен. Сам Светослав Лучников твърдеше, че Стоянов е непознат, а на събрание в залата на "Красно село" на ръководството на СДС и парламентарната група, достолепният юрист се ядоса от недомислиците, които се вършат като се уволняват журналисти от вестник "Демокрация" и се провикна: "Не стига, че те правим от Нищо президент!", след което възмутен напусна събранието. Присъствах на това срамно заседание, тъй като аз бях една от шестимата уволнени журналисти от вестника. Уволнение, което дойде след разговор с Иван Костов, който ме извика на стълбите на редакцията и ми заяви: "Не е време сега да се пише срещу Жан Виденов!" Беше няколко дни преди 24 юни 1996, денят на моето уволнение. Аз естествено онемях от това, тъй като разследванията за зърнената криза и СПИН-заразяването на хемофилици със заразен кръвен продукт - фибриноген, ми бяха отнели доста сили и време. След разговора, по Костовски обичай, лидерът на СДС замина за САЩ, а мен и колегите ми ни уволниха. Дълго време не можех да намеря обяснение на този разговор с Иван Костов, но минаха месеци и нещата заеха своите места - бел. Л. М./ 10-месечната кампания на Петър Стоянов започна с вътрешен избор за кандидат президент между Александър Йорданов, Асен Агов и Петър Стоянов, избор, който бе предизвестен. След него последва избор между демократичните кандидати: Желев и Стоянов, който Стоянов също спечели. Така дойде есента на 1996 година, аз получавах информация за срещи на Иван Костов с Николай Добрев, на които договореността е била вече за съставянето на експертен кабинет на широка политическа основа, с който е бил запознат и Андрей Луканов. Има версии, че сам Луканов е имал предложение за кабинет, на който начело като премиер е бил Кръстьо Петков. Но това все още не е разказано от запознатите с варианта за правителство. Президентството на Стоянов е осигурено. Според договореностите БСП предлага кандидати /Георги Пирински и Иван Маразов/, които за този етап са неизбираеми. Това действие на ръководството на "Позитано" бе навежда на мисълта, че и хора от висшето ръководство на БСП са били наясно с договореностите, направени на срещите Иван Костов - Николай Добрев. Нещата вървят добре, докато на 2 октомври застрелват Андрей Луканов. Този ден е повратната точка в договореностите Костов - Добрев. Срещи и договорености, в които аз лично не виждам нищо срамно, а по-скоро това са нормални контакти между политици, каквито се правят навсякъде в развитите държави. Ако тези срещи са били необявени, то това е било вероятно за да се осигури без проблеми осъществяването на правителствените промени. След смъртта на Андрей Луканов Иван Костов разрежда срещите, даже ги спира. В едни от последните срещи Иван Костов вече предлага съвсем друго нещо: 100 дни да се дадат на БСП, за да минат някои важни закони и след това да се проведат парламентарни избори. След като Луканов вече го няма Иван Костов е много зает. Той заминава тайно, до Будапеща, където се среща с хора от "Отворено общество". Според публикация на в. "24 часа" там Костов договаря заем от 25 милиона за излизане от зърнената криза - пари, за които след Жорж /Георги/ Прохаска никой не обели и дума. Срещу парите на Сорос от ръководството на опозицията в България, в края на 1996 е дадено обещание да се следват икономическите му препоръки в бъдещото правителство на малката балканска държава. Освен това в Будапеща Иван Костов получава обещание за подкрепа при евентуална смяна на властта. След завръщането си от Будапеща Костов споделя в много тесен кръг, че нещата са се променили и те, като опозиция трябва да вземат властта. А не да я споделят с БСП на експертно равнище, каквито са били договореностите докато Луканов е бил жив. Добрев все още не знае за промененото "виждане" на Костов. На 19 декември 1996 от НДК до храм-паметника "Александър Невски" започват всекидневни протестни шествия на лекари, медици, учители, интелигенция, безработни, шофьори, ученици, студенти, пенсионери, хора, недоволни от управлението на Жан Виденов. Хора от ръководството на СДС се дърпат и твърдят, че нямат нищо общо с тези протестни шествия, тъй като те били синдикални. Иван Костов, който дотогава е твърдял: "..."неслучайно не влизам в партии - наистина не искам политическа кариера, нямам желание да бъда лидер. Това не е моето ниво на ефективност", вече е лидер на СДС и поведението му трябва да бъде като на водач на най-голямата дясна политическа сила. Запазила съм едно интересно изявление на Ренета Инджова от 22 октомври 1996 г. /служебен премиер от октомври 1994 до януари 1995/: "Никакви коалиции не могат за изместят трайното съглашение между СДС и БСП /опозиция и управляващи - бел. а./. Лидерите на СДС казват например, че "Сегашното правителство /на Жан Виденов/ е най-доброто социалистическо правителство, а ако има следващо правителство, то няма да се ползва с такава подкрепа." Йордан Соколов /адвокат по граждански дела, стигнал до поста председател на Парламента/, на 6 декември 1996 заявява: "Още не е назрял моментът за внасяне на вот срещу Виденов." Според Александър Божков протестните шествия са синдикални и политиците нямат работа в тях. Това увъртане продължава до приближаване на датата, на която Петър Стоянов трябва да встъпи в длъжност за държавен глава. Междувременно в първите редици на шествията вече се забелязва Надежда Михайлова, Иван Костов и други партийни функционери на СДС. Тогава идва моментът на предизвиканата инфлация. Заем от чужда банка, след като е бил отпуснат се озовава в няколко банкови сметки на друга европейска държава потвърдиха банкери от това време. Виденов е бил викнат и му е било съобщено това. Оказва се, че той изобщо не е в час. Но след това действие вече нищо не може да задържи протестиращите и в първите дни на януари 1997 те окупират, вече организирани и ръководени от хора на СДС парламента. Хората започват да теглят парите си от банките, настава хаос... Напрежението нараства успоредно с предизвиканата инфлация. Инфлация, за което нито "смелият" Петър Стоянов, нито интервюираните Стоян Денчев, Красимир Райдовски и Павел Найденов не обелиха и дума вчера в предаването на Нова телевизия, "Здравей България". Зимата на януари и февруари 1997 година. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Живеем в чудно време, когато политици от нищо правят сериали. И това изглежда е причината Нищото в политическия живот да придобие смисъл. С Нищо се спасяват стара партийна слава и минало, с Нищо, от ранна сутрин се запълват часове в телевизионните предавания. Два вида избори предстоят в летните месеци - за европейски чиновници в парламента в ЕС и за местна власт в държавата. И за политиците и управниците те се оказват по-важни от ниските пенсии, от рухналото здравеопазване, от неспиращата престъпност, от безработицата, от инфлацията на духовността, от повишаването на детските престъпления и жестокост, и най-накрая, от трайно настанилата се в държавата корупция. Като погледне човек - кажи-речи от всичко значимо, което съпътства българите в ежедневието им. Явно са прави тези, които твърдят, че хуманизмът ще надживее човешкият род. Нервни хора от ляво задръстиха медийното пространство с версии как от президента Георги Първанов ще направят по калъп ляв Петър Стоянов, като го върнат в политиката и в партията след края на мандата му. И то след като вече втори мандат бившият червен лидер е надпартиен. Намират се хора, които направо говорят за създаване на президентска партия - т. е. след два мандата почивка и партийна карантина сегашният държавен глава да се запретне и да го удари на партийно строителство, като се хвърли назад във времето по подобие на Стоянов. Не за първи път социалистическата партия има проблеми - да не отварям дума, че на този хал са и другите две политически сили от управляващата коалиция: монархистите и хората на Ахмед Доган. Разликата е в мълчанието. НДСВ и ДПС мълчат - едните, защото няма какво да кажат, а другите, защото работят тихо и с мисъл за далечна перспектива, но и двете, защото си дават сметка, че пребиваването им в тройната коалиция намалява цената им на пазара за политическа перспектива. А търсене на този пазар винаги ще има - предлагане - също няма да липсва, въпросът в близкото бъдеще е, какво ще предпочетат да изберат гласоподавателите: стари, сигурни и ясни, не носещи изненади партийни субекти или нови, целите в бяло, с неизвестни възможности и много обещания партийни формации. В цялата тази ситуация постоянна величина е единствено многообразието на партийни политически сили, многообразие, твърде задръстващо за малка България, постоянно обременена с различни тежки проблеми. Да се засили някой да заяви, че неговата политическа сила е в състояние да реши съществуващите проблеми, като извади поредните кандидати за слава от хастара на липсващата си идеология - това е стар филм и никой няма да се хване за зрител. Ако не друго, за последните 17 години избирателите осъзнаха едно, че партиите не решават проблеми, а по-скоро ги създават с дейността и присъствието си в трите различни власти. Има една известна фраза, изречена от политик "Ако това управление не се научи на диалог с опозицията, със синдикатите, с професионалните неправителствени организации, ако не се замисли за състоянието на хората, и 240 депутати да имате, те ще имат безславен край". Фразата е изречена от Сергей Станишев на 8 февруари 2002 година, по повод вот на недоверие към правителството на Симеон. Ако не бях уточнила времето, поводът и мястото на изричане на тези думи, човек спокойно би ги поставил в устата на някой съвременен политик от опозицията, като атака към кабинета "Станишев". "Станишев не се дистанцира от Овчаров и това ще има последствия" се изстъпи синът на стария партиен кадър Тодор Божинов, Илия, в интервю преди няколко месеца. Нито Станишев се дистанцира, нито се появиха последствия - димките на Божинов се разсеяха като зимна мъгла при изгрев слънце и толкова. Потресът на негови партийни другари, че ще изнесе данни за корупция от хора, от високите етажи на "Позитано" отмина с лек шок - Божинов нищо не изнесе, а по-скоро започна уж да търси и събира въпросните данни. Така червените се спасиха с лека уплаха, поради гузна съвест и всичко завърши щастливо и безоблачно. Обръчите от фирми не се показаха, Овчаров чакаше да му потърсят сметка, но с времето стана ясно, че Божинов не може да даде данни за разправа със заместника на премиера - бурята в чаша вода стихна и се изпари. По Живково време за подобни изцепки сваляха от висшите партийни органи, прибираха апартаменти и вили, и пращаха в дипломатическо заточение в далечна държава. В наше време - единствената последица от заканите на Божинов бе, че щом го срещнат съпартийци му се усмихват по-широко от допустимото. Даже министърът на вътрешните работи Румен Петков, който бе извикан на пленум да си записва данните от Божинов така и остана с празен бележник. Не зная чия е тази слаба драматургия, която се пробутва на публиката от гласоподаватели, но по знаците напоследък личи, че точно преди вота за европейски чиновници в тамошния парламент, редовните "будители" на червена съвест ще ни замерят с нови постановки и сценарий. "Много хора са недоволни и настояват проблемите им да бъдат решени по-скоро" - заяви синдикалният лидер Константин Тренчев. В отговор Станишев обяви, че членството в Европейския съюз вдъхнало на българите вяра и предрече проспериращо бъдеще за страната си. От Президентството дръпнаха социалдемократа Бойко Радоев в обкръжението на Първанов, което тутакси бе изтълкувано като предстоящо създаване на президентска партия със социалдемократически уклон. При държавния глава започна работа и Венцислав Димитров - това знак за каква партия е - гадателите на бъдещите стъпки на държавния глава не поясниха. А Венцислав Димитров е единствено прагматик, добър финансист, потенциал, който може да бъде добре оползотворен. Членът на лявото крило в лявата БСП Павел Писарев, заяви наскоро във в. "Труд", че отливът от социалистическата партия никак не е малък. Писарев допълни и, че листата на червените за евродепутати не е най-добрата, не е и толкова авторитетна. Лявото крило на лявата партия показа нагледно, че е приютило едни от критиците на сегашното ръководство - след яловите изцепки на Илия Божинов, на сцената се появи и Писарев. И какво от това? Точно в това крило е хванала паяжина и дреме една носталгия по недостатъчното използване на теоретика на левицата - Александър Лилов. В негово лице връстници и млади все още виждат голяма фигура с принос по модернизирането на социалистическата партия. ""Позитано" не иска различните тенденции в партията да са представени в евролистите" - разкри младият следовник на Лилов, Янаки Стоилов пред в. "Труд". Кой ще води, кои ще са на челни позиции - в партията на социалистите се разгоряха силни страсти и спорове. Дали едни или други социалисти ще се превърнат в европейски депутати в голямата чиновническа машина на ЕС - на твърде стопения брой избиратели им е все тая. На тях ще им представят листа и те ще трябва да гласуват, а партийната дисциплина и сред избирателите на БСП е постоянна величина и не се е променила кой знае колко. Да не говорим, че гласуващите за червените едва ли имат представа за кого точно дават гласа си във въпросната листа. И дали се вдигат леви лозунги, а се прави дясна политика - това са тънкости, които не достигат до мислите на червените гласоподаватели. Тезата, че левите водят дясна политика отново са извадени от нафталина, отръскани са добре, за да се усети, че на "Позитано" дисциплината е отстъпила на свободните изяви на течения, интереси и неосъществени бивши социалистически величия. Колкото и да е неприемливо - рамо на определено фриволните действия на хора от "Позитано" дават непрекъснато, силно разединените десни, които отдавна са предали инициативата в ръцете на дългогодишните си опоненти в ляво. Към това положение се прибавя и фактът, че апаратните игри на червените за пореден път се възраждат, което особено силно се прояви при подреждане на листата за евродепутати. На слабостта и вегитирането на десните със сигурност може да се разчита - показват последните няколко години. От друга страна - липсата на силна опозиция на БСП отприщи действията и раздвижването на вътрешнопартийната опозиция в столетницата. "На БСП й трябва диалог с народа" - пусна в ход поредните си заклинания Костадин Паскалев в навечерието на изборите за евродепутати. В случая досадна подробност е, че хала на народа няма нищо общо с това, кой и колко от червените ще заминат в Европейския парламент, за да се превърне в поредната чиновническа бурмичка на голямата машина на Европейския съюз. "Оценката на обществото за политическия елит е слаба" - призна Паскалев. Оправданието, че БСП не управлява сама също започва да се изтърква от употреба. Дали тази партия ще преосмисли политиката си или не - всеки един избирател е наясно, че подобна надежда е загубена кауза. На пленумите на социалистите се гласува правилно, в парламента - също се вземат правилните решения. И тримата коалиционни партньори загубиха като спечелиха гласувания вот за здравеопазването. Писмото на 19-те недоволни социалисти от края на 2006 г. мина в архив и едва ли ще види някога бял свят. Датата за провеждане на партиен конгрес непрекъснато се променя и измества. Социалистите управляват и това намалява чувствително твърдия им електорат, което рано или късно ще се върне и удари силно отборчето на Станишев, което върти на малкия си пръст мнозинството от партията. Изборите за евродепутати няма да бъдат повод за силен трус на "Позитано", но следващите - тези за местна власт, със сигурност ще дадат ясна представа кой къде е и колко е. Още отсега опозиционни лидери се точат за мига от изборната загуба на червените на местния вот, като предричат при загуба предсрочни парламентарни избори. Засега е ясно само едно: в социалстическата партия дреме вътрешнопартийна опозиция, но и дебне "Открития форум" на Красимир Премянов, дебнат и изчакват своя миг - лявото крило в лявата партия. Премянов, който уж изчаква и твърди, че му е рано да се връща в политиката, предлага едва ли не сътрудничество с ГЕРБ-а на Бойко Борисов! Предложение, което звучи твърде еретично и скандално за ушите на Овчаров, Петков, Татяна Дончева и други противници на вземане-даване с генерала. Ако Илияна Йотова замине за Страсбург, а следващите двама от листата останат във властта, Премянов ще трябва да влезе в парламента - т. е. не е далечно неговото завръщане в политиката. За всеки, който следи политическия пасианс в държавата е ясно, че да се размахва като аргумент пред избирателите членството на БСП в Партията на европейските социалисти /ПЕС/ си е чиста загуба на време, управленско безсилие и идеологическа немощ за червените. Партийният ексибиционизъм е познат с това, че показва това, което няма. Да се припомня, че създалите и работилите за държавата в последните 4-5 десетилетия са низвергнати и това е несправедливо - също отдавна не върши работа в полза на социалистическата партия. Нестабилността в БСП пролича в истеричните пристъпи на премиера лидер, когато коалиционният партньор - монархистите, гласуваха най-неочаквано различно и против някои от членовете в Закона за изборите за евродепутати. Непремерените реакции и изявления на Станишев, че видите ли той бил готов да си отиде от властта и че нямало нищо лошо в това да се мине към предсрочни парламентарни избори показаха нестабилността и липсата на зрялост на младия социалист, които излязоха на светло в критични ситуации. Светкавични сделки и съвещания с Доган и Симеон, сделки и уговорки успокоиха сина на бившия член на Политбюро Димитър Станишев - Сергей. Дали реално е налице вътрешнопартийна опозиция, или разделението в БСП е на принципа: фракция на бащите, фракция на децата на бащите, и фракция бивши управлявали в последните 17 години на преход - това тепърва ще се изясни и то в реална обстановка на избори, действия и решения. Засега е ясно едно - мнозина са готови да легнат в Прокрустовото ложе и да се разделят с която и да е част от себе си - само и само да се докопат до ръководни постове в социалистическата партия. Все пак не бива да се забравя, че една партия е силна и цяла, докато поддръжниците й не решат друго. Дали държавният глава ще се върне в стария си политическия коловоз, за да повтори печалния пример на своя предшественик Стоянов с партийно строителство и политическа дейност - това времето и личната му преценка ще покажат. Лошото е друго - че когато в социалистическата партия действителният, а не огласявания рейтинг падне под критичния минимум, се намират юнаци, които поемат и развяват като свое знаме днешния президент в името и употребата на повишаване на авторитета на БСП. Хора разни, идеали разни. Все пак не бива да се забравя, че от върха се пада единствено в ниското и от падането боли, особено, ако падналият се озове в пропастта. Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно. Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост. Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт 1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица. Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС. Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива. Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт. За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП. Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им. По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос. Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване. Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери. Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България. Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София. Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон". Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”. Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка. Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му. След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов. Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар. Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица. По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон. След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка. Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника. Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия. След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата. Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни. Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата. В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...". За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор. "Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си. На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения. В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава... Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност! Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента? Връзката власт - организирана престъпност се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен. Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата. Следва продължение * Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дремеПродължение от 5 февруари“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж. Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов. Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България. Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар. Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор. На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия: “Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента. Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...” Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития: “Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира. Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.” Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира. Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона “Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари." - казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев: “ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев. Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти: “Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!” “Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник? В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни. Групировките и протестите Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! “Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното: “Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.” Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така. Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”. На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...” Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча! В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”. Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни. В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.” Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”. И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва: “Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности. Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.” Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.” В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията „Някой изпреварва събитията със слухове” – заяви премиерът в кулоарите на парламента, по повод изтеклата от Министерство на финансите антикризисна програма с изключително рестриктивни мерки, който вероятно предстои да бъдет въведени. Запитан кой пуска слуховете, Бойко Борисов отговори: "Тези, които са засегнати", и обясни, че "това са открадналите милиони от "Белене". Ако погледнем прагматично съдържанието на документа – засегнатите са 2 млн пенсионери, 150 000 държавни служители, майки в майчинство, представителите на свободните професии – и прочие, и прочие. Т. е. близо 3 милиона българи при положение, че населението на страната е около 7, 5 милиона. Точно тези „засегнати” едва ли пускат слухове – тук премиерът Борисов не е прав. А и мерките действително предизвикват потрес с цинизма, който съдържат до известна степен. Колкото до „Белене” и неговите милиони – то крайно време е да се престане с празните приказки и да се говори конкретно: строежът на Атомната централа в Белене бе спрян пов реме на правителството на Филип Димитров и крайно време е това действително да се разследва, тъй като донесе загуби в милиони. Милиони от престоя с години в складовете на пристанище Братислава на поръчания и изработен реактор, за който само са плащани по 30 000 месечно за наем! Към това ще прибавя поскъпването на строежа със замразяването на проекта – като се вадеха доводи – от сеизмично опасен, до прекалено обвързващ с Русия. Цялото време на отлагане на това строителство донесе и носи загуби при всяко едно правителство, което само е говорело против проекта и не започваше строителството му. България губи милиони от непроизведен ток, от басните, че няма да има на кого да продава електроенергията, която ще произвежда. Само за сведение ще спомена мимоходом и че в София преди години се състоя една среща на балкански енергийни министри, на която среща министрите на македония и Албания настояха да не се закрива „Козлодуй”, а по-късно Гърция спаси провеждането без проблеми на олимпиадата си, като вкара допълнителни количества ток от България. Но да се върна към документа, който „изтече” от Министерство на финансите и разтресе страната с ужасяващите си мерки за финансови рестрикции - всъщност документът май не е толкова неистински, след като зам.-министърът на финансите Ани Михайлова обясни, че това е работен документ, който бил в процес на обсъждане! Истината е, че бе разпространен работен вариант с антикризисни мерки на правителството, който съдържа доста крайни идеи – от намаляване на срока на платеното майчинство, облагане на брутната заплата, данък върху пенсии ... и все от този род рестрикции. Парламентарният съратник на ГЕРБ, Иван Костов обяви, че пускането на документа е провокация и саботаж – но кое точно е провокацията той не уточни: изтичането на скандалния документ като информация, или съществуването му... Няма бъдеще без да сме прочели страницата на миналото – днес публикувам края на Откритото писмо на Едвин Сугарев до Иван Костов с надеждата монизина отново да си припомнят кой беше бившият лидер на СДС:
П. с. Тези дни Иван Костов каза, че фондацията на жена му е проверявана много пъти. А държавните предприятия, които й бяха спонсори - проверявани ли са? А физическите лица, които внасяха в тази фондация - какво получиха срещу спонсорството си? това също ле бе проверявано? тогава само един въпрос бих задала тук: как Иван Костов прие двукартното спонсорство в "Бъдеще за България" от Барух Чакъров - един от преките виновници за съсипването на АК "Балкан"? И още нещо: ако изнесените скандални факт в писмото на Едвин Сугарев са лъжа - защо Иван Костов не го осъди за клевета? Край Генералгубернаторът Уорлик пак го игра премиер! Не зная точно колко потопи са минали без Ной, но съм наясно, че нашият потоп няма да се случи без присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик. Та преставителят на Щатите Уорлик призова днес правителството да спазва строга фискална дисциплина! Нещо като Елена Поптодорова да призове Барак Обама, че е удължил извънредното положение за терористична заплаха и при спадащия му рейтинг да не дразни избирателите си в продължаване на някои допълнителни пълномощия, които му дава извънредното положение! Тази сутрин Татяна Дончева обяви, че в България е налице работническо-селска власт, което не е точно така. Бившата депутат Дончева пропусна нещо твърде съществено, че е налице власт, която все повече бяга от имиджа си на страна-членка на Европейския съюз и се насочва директно към имиджа на балканска държава, пореден американски щат. Няма да се уморя да повтарям, че след като гражданинът Уорлик има свободно време, то вместо да дава съвети – далеч по-добре би било или да посещава половинката си Мери Уорлик, която се труди като посланик на Щатите в съседна нам държава, или да се пробва със съветите си да впечатли президента си Обама и да реши проблемите с високата инфлация, огромния външен дълг, възлизащ на 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара! И това е цифрата малко преди средата на месец юли т. г. Реално САЩ с производството на 20 на сто от БВП на планетата, консумира 40 на сто от БВП на планетата – съобщи колегата ми Валентин Фъртунов. Т. е. САЩ, най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи!
В интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи и част от него, цитирана от Валентин Фъртунов четем следното:
Тогава на кое отгоре Уорлик си позволява да ни учи на висок глас как да постъпваме с икономиката си? Това, което си позволява американският посланик минава всички граници на нормалното. Ако се върнем в близката история назад, даже съветниците на СССР бяха по-дискретни, въпреки че заради отказана информация на един от тях, политическият секретар на БРП /к/ и върл сталинист, Трайчо Костов увисна на бесилото, сковано от другарите му по партия! Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ. А Великото народно събрание е приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./. И тогава един колега на днешният Уорлик, съветският посланик в България Бодров, който бил убеден, че страната ни е 16 република на СССР, /на 28 ноември – бел. Л. М./ след разговор с Трайчо Костов по телефона, праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент: някой в България си е позволил да откаже нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход... От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Трайчо Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка:
След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като др. Добри Терпешев съобщи за това." Разказвам този епизод от нашата близка история, за да стане ясно на по-младите читатели, че днес, след 20 години промени политиците ни отново са се навели пред посланик на „суперсила” и са разтворили „бузи” в благоговейно очакване да бъдат уважени! Ако Джеймс Уорлик се задоволи само да участва в заседанието на Националния изпълнителен съвет на СДС по покана на лидера на партията Мартин Димитров – няма да е кой знае какво! Ще бъдем свидетели на поредната намеса на чужда държава в идеологическото безсилие и поведение на партия. Но тук става дума за огласяване на съвети от чужд посланик към управляващите, и то от трибуната на СДС! Какво му стана на Мартин Димитров, та прибегна дотам, някакъв си посланик да го държи за ръчицата и подсилва критиките към властта! Нима той не може сам да изрече това, което каза Уорлик? Или Димитров използва Уорлик, за да впечатли министъра на финансите Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов? Предварително го предупреждавам, че е сгрешил. „Имаме идеи, които трудно достигат до правителството. Поради тази причина ние ще потърсим широка международна подкрепа за своите предложение", каза Мартин Димитров. Логично, но точно с посланика на тази страна ли трябваше да започне СДС? Толкова ли не намери европейска държава с по-подходяща икономика и външна политика за подкрепа? Колкото до Уорлик – неговите появявания и намеси във вътрешните работи на държавата вече взеха да добиват епидемичен характер... Станислав Йежи Лец имаше една мисъл, която бих цитирала на лидера на СДС, Мартин Димитров: „Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение”. * Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дремеПродължение от 6 февруариНа 30 януари 1997 г. в. "Труд" пита Николай Добрев как ще коментира заплахите на Иван Костов, че опозицията ще насочи натиска си върху него, а не върху БСП за да върне мандата. Прогнозата на Костов е, че кабинет на Добрев ще устои само два месеца.
"Защо Иван Костов иска да повтори нашите грешки и грешките на Филип Димитров и в тази сложна ситуация иска цялата власт, и то веднага? - пита Добрев в отговор на нападките и изявленията на сините. - "...даже да се откажа от мандата, това не е гаранция, че проблемите на България ще бъдат решени." "... В откровение ще Ви кажа, че много ми влияят, без да ме разстройват незаслужените свирки по улицата - коментира Добрев поведението на демонстрантите. - Това не е въпрос на самоувереност и хладнокръвие, доказал съм, че в известна степен притежавам тези качества... Не се чувствам много добре, когато ме освиркват, но съм готов да разговарям със студентите..." На 3 февруари, президентът Стоянов, на летището, след пристигането си от Брюксел апелира към Николай Добрев да върне мандата за формиране на правителството. Добрев все още смята, че трябва да се изгради едно широко представително коалиционно правителство, което да отработи законите за Борда, да приеме бюджет на страната, да приеме съгласувани с всички политически сили антикризисни мерки. На 4 февруари Добрев вече е на мнение, че интересите на България стоят над всичко. Той е готов да представи състав на Министерския съвет, както му е било възложено от президента при връчването на мандата. В конституционния срок, в който е трябвало Николай Добрев да състави кабинет, общественият ред и икономическото положение са се влошили рязко - факт, който е осъзнал и самият Добрев. Лидерите на опозицията отказват диалог със социалистическата партия. Към това се прибавя и подклаждане на напрежението, поощряване на грубо нарушаване на закона, създаване на обстановка за гражданско неподчинение, блокиране на важни производствени звена и пътни артерии в страната. Добрев и Първанов влизат при президента Петър Стоянов, Добрев носи две папки и прочита предварително написан тест. Ето част от него: "Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състава на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат." - това пише в писмо до президента Николай Добрев от 4 февруари. Добрев е разбрал, че няма полезен ход и връща мандата. "Правилно бяха затворени някои банки, но не мога да разбера защо кредиторът, т. е. банката е фалирал, а длъжникът строи 15 училища в центъра, примерно - на Пловдив." - Това свое наблюдение Добрев споделя пред Мира Баджева от в. "24 часа". За него случващото се с финансовата система на държавата е необяснимо - предизвиканата инфлация е налице, но все още не е ясно, че са създадени изкуствено. Чак след като служебното правителство на Стефан Софиянски успява да овладее тази предизвикана инфлация !?!, у политици и финансисти се поражда подозрението, че нещата са били създадени изкуствено, за да се подсили напрежението от улицата. "Влязоха при мен с една папка - обяснява днес Петър Стоянов връщането на мандата от Николай Добрев. - Днес Николай Добрев не е сред живите и двете папки, за които знаят всички присъствали, а и тези, които са отвън, близките му, журналисти, тези две папки, 10 години по-късно се оказват вече само една. И то една със състав на правителството. Всъщност Добрев показва двете папки и обяснява, че има два варианта в тях: в едната - предложението за кабинет и за отказ от мандат, но това Стоянов е "забравил", за да може да се превърне в герой. Така става възможно лидерът на СДС днес да пусне версията, че той не е приел папката с правителството и е насрочил заседание на Консултативния съвет за национална сигурност /КСНС/. Всъщност един от присъствалите вътре си е жив и и здрав и това е днешният държавен глава Георги Първанов. Той обяснява, как са влезли с две папки и Николай Добрев е обяснил, че има готовност за кабинет, но е готов да се откаже от този вариант, в случай, че бъде свикан КСНС! Стоянов разчита на десетте години, за да пусне своята версия, но забравя една подробност: преди влизането в кабинета му много хора са видели, че Добрев държи две папки. Близките му също са наясно, че е тръгнал към президентството с двете папки. Тогава, Стоянов остава да обясни къде е изпуснал втората папка Добрев - някъде по пътя, или? Решението за връщане на мандата Добрев и Първанов вземат заедно, имало и е решение на органите на БСП за същото. На двамата е възложено да поискат свикване на КСНС, което и правят. "Това бяха най-тежките часове в живота ми" - простенва драматично днес Петър Стоянов. Но ако е истина твърдението му, то логично изниква въпросът - къде беше тези 10 години Стоянов, та не разкри какъв юнак е бил на 4 февруари! Още при явяването му на изборите за президент, вместо да размахва секретен Доклад на НСС, можеше да разкаже за тези свои най-тежки часове например. Но не, той мълча като партизанин на разпит - да си чуди човек защо? Според лидера на СДС, свикването на КСНС било, за да упражни Стоянов за втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет! Тогава защо при свикването на КСНС Първанов заявява: "Ние имаме готовност да представим състава на новия кабинет на Демократичната левица." Т. е. те не са го представили, но имали готовност да го представят, защото Добрев е държал в ръцете си папката. Ех Стоянов, ех избори за евродепутати - кой не иска да си изпише брилянтна биография и да отиде за няколко години в Брюксел, за да не плаща данък общ доход например? Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари пита Светлана Джамджиева Добрев на 9 януари 1998 година. "Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия... - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили." Добрев има и справка за финансирането на протестите, която показва на Джамджиева. "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница", 2 млн. ДМ от Емил Кюлев - Българо-руската инвестиционна банка /тази, в която седесарите уреждат Красимир Петров за шеф на охраната - бел. Л. М./, от "Трон чрез "Мобилтел", от "Отворено общество", от бизнесмена от Кюстендил, Валери Ненов и много други. Координатори са били разположени на последния етаж на ЦУМ. Персоналът на клуб "Радиосити Ню Йорк", създаден от американската фирма "Континентал информейшън" и нейният представител Филип Харолдфей са подготвяли пакети с храни, които наред с топли напитки ежедневно са били раздавани на протестиращите... В нощта на 10-и срещу 11-и са получени данни за сграда и места в София, с разположени центрове на ръководството на екстремистки групи. Такова място е например клуб-кафенето на гърба на Художествената академия." Това признание с година закъснение Добрев не огласява по-рано, защото това е била оперативна информация, която е подлежала на допълнителна проверка, според неговите думи. С насилие и терор не се решава нито един проблем на обикновените протестиращи. Те се прибират от улиците, доларът пада, но животът им не става по-добър. Баретите влизат в парламента няколко секунди след като в него са проникнали хора, които рушат и чупят - баретите освобождават сградата. Въпреки това, през прозорци и през кабинети са пускани хора от улицата - някой отвътре им помага да проникнат по този начин в сградата на Народното събрание. В кабинета на тогавашния председател на Народното събрание Благовест Сендов се срещат Добрев, Костов, Стоянов и Софиянски. Стоянов и Софиянски обещават да направят коридор за излизане на депутатите, които са се намирали в Народното събрание. Стоянов излиза, опитва се да изпълни обещаното, но тълпата не го слуша. Чуват се викове "Желю! Желю!", с които хората искат да го уязвят. Евгени Бакърджиев през цялото време говори - ще носим оръжие, ще затворим държавата. Други хора признават, че са ги докарали с рейсове от провинцията и са ги свалили на "Александър Невски", там организатор им давал чуждестранна валута. Студенти разказват, че са си заработили стипендиите за една година. Добрев се среща със нововъзникналия синдикат "Промяна", след това два пъти се вижда с Тренчев, с Кръстьо Петков, за да ги убеди че да се подсилва напрежението по улиците е пагубно. Прогнозите на Андрей Луканов са се сбъднали: блокирана банкова система, смачкано производство, рязко намалели доходи, остри конфликти. Това прогнозирал Луканов в разговори с Добрев преди да бъде убит. Тогава Добрев гледа на него повече като на опонент на Виденов, отколкото като човек, загрижен за съдбините на България и след време си признава това свое заблуждение. След смъртта на Луканов напрежението ескалира. Мишел Камдесю, шеф на Международния валутен фонд пише в писмо, в което ясно и категорично настоява да се снеме напрежението от улиците, да се направи антикризисна програма, да се сформира правителство на по-широка основа. На 10 януари Желев казва, че няма да даде мандат, Добрев го определя тогава не като политик, не като държавник, а като дребен амбулантен антикомунист. /В. "Дума", интервю с Велислава Дърева - бел. Л. М./. Налице е срив, Второ правителство на БСП не би имало никакъв кредит на доверие - нито морален, нито политически, нито вътрешен, нито външен. Две папки: едната с евентуален проектокабинет , а другата - с текста, с който се отказва от мандата. В пресата се появяват заглавия: "Добрев - краят дойде преди началото", "Добрев се спъна на старта". На 2 февруари 1997, пред Висшия съвет на БСП Добрев признава: "Всяка вечер, без една съм разговарял по мобифона с Костов и съм го питал, молил съм го, настоявал съм да разговаряме. Той използваше като броня решенията на НИС и че не бил свободен лидер, а зависи много от колективния орган. И второ, ще седне да разговаряме, ако върнем мандата... Те са решили на всяка цена да вземат властта - независимо дали ще я вземат върху руини или върху пустиня." Добрев съобщава, че няма зърно до другата реколта, и цената на хляба няма как да бъде запазена. Няма да бъде намалена цената на тока... Плаша се от това, че след 20 дни ще започнат да разбиват вилите на баровците и ДСК ще трябва да се пази с бронетранспортьори..." На 4 февруари Николай Добрев говори два часа с Жан Виденов и на въпроса му: "Имахме ли друга възможност?" получава отговор: "Не". По-късно Виденов се отмята от думите си. След връщането на мандата Добрев и Първанов се връщат на "Позитано" и Добрев заявява: "Отрежете ми главата. Аз съм предател. Но това трябва да го разбираме и да не храним излишни илюзии. Ето, отиваме с двете папки...И, моля, дайте да не си играем... Никакви гласувания не може да има, когато ние ще бъдем малцинство...Аз също съм партийно мислещ колкото вас - сега ли да се срутим или да се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко..." На 7 февруари на закрито заседание на ВС на БСП Добрев пояснява: "Аз неколкократно обяснявах на праламентарната група, че правителството няма ресурси да работи. Не съм извивал на никого ръцете. Да, Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Аз моля обаче да се изслушваме и да не нараняваме личното си достойнство. Защото Минчо /Минчо Минчев - бел. Л. М./, аз ако почна, не знам как ще се почувстваш. Не знам просто как ще се почувстваш." Въ вътрешнопартийното противопоставяне се стига дотам, че от Открит форум на Красимир Премянов, в деня на погребението на Николай Добрев заявяват: "Най-голямата грешка на Николай Добрев е, че върна мандата, а не, че умря!" това записва журналистката от "Новинар" Сима Владимирова в свой коментар, в който доказва, че политиката не бива да изключва морала от нравствените си категории. Това записах за студената зима на 1997 година. Имам още много бележки, документи, свидетелства, но смятам, че засега мога да поставя точка тук. За поредицата бях провокирана от думите на един бивш президент, който реши зад гърба на един мъртъв човек да сътвори своя героична биография. Единственото, което ще кажа е, че този бивш президент отново направи голяма грешка, тъй като за събитията, които той си позволи да коментира и променя има много живи свидетели, документи и спомени. От началото на излизане на поредицата, аз получих много писма от читатели, но тъй като нямам тяхното съгласие да ги публикувам, ще цитирам едно-единствено свидетелство, анонимно. Мнение: "Искам само да разкажа само един факт от онова време.Бяхме около Нар.събрание - по-точно между входа на БАН и Нар.Събрание.По едно време, всички бяха настръхнали и от студ и от напрежение, между нас дойде от някъде млад мъж-30-35 годишен, който носеше раница от типа еднодневки(преметната през едното му рамо). Поогледа се след което отвори раничката си, извади от там заледени предварително камъни (с наша приятелка бяхме много близо до него и видяхме пълната с такива камъни еднодневка) и започна да ги мята към прозореца на НС от тази страна.След като свърши камъните,той си тръгна без да каже нещо или да извика нещо. Според нас това си беше чиста проба провокация, подготвяна от по- рано, за да се обвини след тава тълпата." Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като: С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС. Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента? Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС. Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта. Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган. „Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона. През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов. Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов. За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава. Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:
| ||||||||||
Нищо ново под слънцето – само до болка познатото старо...
Премиер Иван Костов извърши исторически реформи, за да постави България на пътя на пазарните демокрации и присъединяването към ЕС и НАТО. Но мъчителните икономически реформи, подозренията в корупция и диктаторският персонален стил на Костов, с прякор Командира, довеждат СДС до политическо поражение през 2001 г. Упадъкът на СДС продължава сред корупционни скандали и сблъсъци на его, кулминирали през 2004 г. с напускането на Костов и неговите поддръжници, създали ДСБ. Характерът на Костов и страхът на лидерите на СДС, че той ще ги засенчи и ще превърне партията в "еднолично шоу", са пречка за последващо обединение. От друга страна поддръжниците на Костов го виждат като истински спасител на демокрацията, единственият, имащ силата да удържи България в правилния път.
И Костов и Димитров са се консултирали с посланика в процеса на преговорите за създаване на Синята коалиция - става ясно от грамата. Костов е поискал от Макълдауни да окаже натиск над СДС да приеме неговите условия, а СДС са питали докъде да стигнат в компромисите. Посланикът е разяснил в отделни срещи с Костов и Димитров, че обединението е ключово за оцеляването на център-дясното и че двете страни трябва да вземат трудни решения за бъдещето.




От търчане по седенки на политически сили, Уорлик явно е пропуснал да прочете данните на проф. Йохан Голтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир, за когото няма данни да е близък до Кремъл, или до Северна Корея...