Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. От 2006 година има авторски сайт - “Хроники”, lubamanolova.info, който има над 400 000 посещения до момента.

- Госпожо Манолова, в последните месеци депутатът Яне Янев непрекъснато осведомява обществото за някакви далавери? Някои го определят като пощенска кутия... Какво е вашето мнение?

- Естествено, че някой му я подава информацията на Яне Янев, в противен случай той би бил човекът ДАНС, човекът ФБР, а чак такъв феномен не ми прилича да е този индивид. По-интересен е въпросът кой му я подава и защо се подава в такъв избирателен вид? Защо нищо не му подадоха за сделката на кабинета и Ирена Кръстева, няма нищо за разсипаната съдебна система, за това, че беше разрушено следствието като години преди това следователите бяха оставени със закон да бездействат...

- А откъде според вас идват поръчките на Яне Янев?

- Депутатът Яне Янев мълча, мълча, мълча в парламента и изведнъж разви такава страхотна „дейност” ума да ти вземе! Моето мнение е, че той изпълнява поръчка! Предполагам и чия поръчка изпълнява!

- Поръчката от партийна централа ли е?

- Не, не е от партийна централа, свързана е с една личност с много пари... Бизнесмен с мно-о-о-го пари! Много богатите като този човек, имат и съответните връзки в партийните политически среди... Янев е не само пощенска кутия, той е един изпълнител, той е и реквизит в една много слаба пиеса. Трябва да гледаме само какво ще стане от „разкритията” му – всичко ще се види...

- За кого работи този бизнесмен?

- Има много добри контакти с една от партиите в тройната коалиция! На най-високото равнище!

- Какво може да предположим? Че обещават на Янев да влезе отново в парламента?

- Парите могат всичко – дори да направят един Яне Янев политик!

- А защо избраха точно него?

- Много е изпълнителен и послушен човекът. През 1997 година той ходеше на три стъпки след Мозер – беше нейна сянка. Това, което правят чрез Янев в момента е да ангажират вниманието на хората и да не се обръща внимание на резултатите от сегашното управление.

- Разкритията за Мургина бяха много впечатляващи, не смятате ли, че имаше полза?

- Нищо няма да се случи с Мургина! Просто временно е отстранена, това не значи, че нещо ще й се случи, или че ще й бъде потърсена някаква отговорност. Всеки здравомислещ човек е наясно, че

Мургина знае много, за мнозина...

- А за аферата с изчезналите 10 т цирконий?

- Думичката цирконий аз лично я знам и съм я срещала във връзка с фалиралата в началото на 2000 г. Балканска универсална банка и един завърнал се изгнаник през август 2005 година, когато БСП спечели властта - Васко Нинов, бивш пиколо от Новотел “Европа”, който мина границата под “чуждо име и вънкашност чужда”, както е казал поетът, защото го търсеше Интерпол. Та той беше споменал около вземането на лиценза за банката си за цирконий. Когато го подпряха сериозно да каже какво му осигурява лиценза в БНБ, се оказа, че двата обявени от него изумруда са на границата и не могат да влезат, защото са с „неясен” произход, а “цирконият” се оказа оградна тел, която се намери в касата на една госпожа, член на неговия Надзорен съвет... Смехории.

- Как ще коментирате атаките срещу Бойко Борисов, свързани със Сретен Йосич?

- Бойко Борисов беше двигателят на задържането на Сретен Йоцич. Когато е говорил за протекции, с които се е ползвал, Сретен Йоцич е споменал, според сръбската преса освен Бойко Борисов и Николай Гигов, но икой не говори за Николай Гигов. Защо?

Защото това е човек, който е участвал в много от сделките с оръжие, свързани с хора от предишния и от сегашния кабинет – затова се спира само до Бойко Борисов! А Гигов се пропуска...

- Какво мислите за самоубийството на началника на кабинета на Доган - Ахмед Емин?

- Мехмед Реджеб, първият началник на кабинета на Ахмед Доган, каза две изречения в студиото на Нова телевизия и предаването „Здравей, България!”: „Причината за случилото се с Ахмед Емин е известна на ДАНС” и „Доган е бил на косъм от смъртта, преди да проехти фаталният изстрел в главата на Емин”. В тези две изречения е всичко. Каза го Реджеб и всички вкупом млъкнаха. Защо? Защото. Тук бих попитала: Защо никой не обясни за какво става дума? Бих попитала и спасил ли е лидера си Емин със своята смърт? Кой е искал да отстрани Доган и защо? Кой заплашва живота на лидера на ДПС, че непрекъснато го охраняват?

Защо изчезна с месеци Доган след тази смърт?

Защо не каже Яне Янев, който „знае” всичко, защо се охранява толкова Ахмед Доган? Защо никой не отговори защо толкова време не е премахната заплахата за живота на лидера на ДПС? Защо не е решен този проблем? Защо Доган не идва в парламента, пък все го избират за депутат?

- Защо ДАНС не реагира на твърденията на Мехмед Реджеб?

- ДАНС е една удобна институция. Не се знае те какво вършат и това, което вършат, реално досега няма кой да го провери. Преди време там се изсипаха няколко депутати без да имат право на това...

Напъните и цялата работа около ДАНС беше да се закрият спецслужбите,

да се изземат от президента и да се дадат в ръчичките на изпълнителната власт.
Малцина си спомнят, че при една автомобилна катастрофа преди няколко години зам.-министърът на земеделието Нихат Зия беше ранен и изпадна в кома. Според твърдения в печата на волана е бил шефът на финансовото разузнаване Васил Киров. Някой да е чул за последствия? Съдят ли Киров за тази катастрофа?

- Кои политици сгафиха по време на българския преход?

- Всички.

- Правителството на Виденов ли беше най-калпавото правителство?

- Защо точно Виденов? Виденов не го месете. Виденов направи много грешки – това е вярно, но Виденов си подаде сам оставката. И тук аз бих искала да попитам – след като изкуствено беше предизвикана инфлацията по времето на Виденов как така изведнъж след това инфлацията беше „овладяна”? С какви механизми? Това е някакъв феномен! Правителството на Виденов не беше свалено, той сам си подаде оставката. Не мога да разбера защо непрекъснато повтаряме, че Виденов бил свален?... Колцина премиери сами имат доблестта да се оттеглят от властта? Защо никой не говори за управлението на Любен Беров? То също нанесе много вреди на държавата...

- Виденов си отиде под натиска на народното недоволство...

- Не, моля ви се! Когато започнаха синдикалните протести от средата на м. декември 1996-та година, защото всичко започна така и тогава - Йордан Соколов, Васил Гоцев, Александър Божков казваха: „А-а-а, това са синдикални протести – ние не се месим!” След това изведнъж Надежда Михайлова се включи в първите редици на недоволстващите синдикално лекари, учители, интелигенцията – всички, които бяха доведени до просешка тояга... но нещата започват много преди това – свидетел съм, случваха се пред очите ми. В края на 1995 година Петър Стоянов беше изпратен в Лондон да научи английски, защото го готвеха за президент и на “Позитано” някои червени политици бяха съгласни – да има син президент и Виденов да продължи да си управлява или да се мине на вариант – коалиционно правителство...

През 1996 година, в средата на лятото, по неизвестни причини, аз и 6 мои колеги бяхме уволнени от в. ”Демокрация” и то по време, когато Иван Костов беше в Америка – така става обикновено. Надежда Михайлова си позволи да каже, че съм ченге. След това проф. Розалия Ликова с още една възрастна интелектуалка беше отишла да ме защитава при Костов и той попитал секретарката си:

„Какви са тези баби? Я, да се махат!”

- Каква беше причината за уволнението?

- Не мога да кажа. Или мога да кажа, че пишехме против правителството на Виденов, а от червената централа бяха поискали медийно спокойствие от Костов. Невен Копанданова, тогавашната главна редакторка, креатура на ЦК на БКП, се скри в кабинета си. Митко Цонев прати екип от БНТ да заснеме новината и да има коментар, но тя не отключи! Представяте ли си какъв цирк се разигра?

- Никой ли нищо не ви каза?

- Преди това Иван Костов ме извика на стълбите на СДС, където явно не е имало микрофони и ми каза:

„Не е времето сега да се сваля Виденов!”

Събитията след това показаха, че действително не е било време да се сваля Виденов – поне в сметките на някои псевдодемократи и по тази причина не беше удобно да се пише против правителството на Виденов, в което член беше Николай Добрев. А Николай Добрев и Иван Костов са се срещали през това време и са си говорели за коалиционен кабинет. Владимир Манолов от НСС мисля, че се споменаваше в едно издание, им е съдействал да се виждат... Моето обяснение е, че е имало някаква уговорка между двамата. На 2 октомври 1996 година бе убит Луканов...

След това Костов замина за Будапеща, срещна се със Сорос и с “Отворено общество”, върна се окрилен и започва да работи само за себе си. Костов престана да се вижда с Добрев, престанаха всички тези разговори...

Николай Добрев бе безкрайно разочарован, разбра, че е излъган – това беше голям стрес за него и той се разболя... Но друго интересно имаше в моето уволнение – спомням си, че 111 депутати се бяха подписали в наша защита, срещу уволнението ни и в „Красно село”, в една зала се състоя много любопитно събрание на депутатите и ръководството на СДС, барабар с бъдещия президент Стоянов. Тогава Светослав Лучников, Бог да го прости, стана и каза: върнете журналистите! В президиума на събранието бяха се наредили Костов, Стоянов, Михайлова, но само пред Костов имаше микрофон! Това бе характерно за периода на Костов в СДС. Стана Петър Стоянов и каза: „Ако ги върнете, ще ми провалите предизборната кампания! Ако върнете Люба Манолова – ще ми провалите... и така нататък... А, аз това лице не го познавах отблизо, за Стоянов говоря... По време на вътрешните избори за излъчване за кандидат за президент в СДС. Стоянов се състезаваше с Александър Йорданов и Асен Агов мисля. Тогава той беше дошъл в редакцията и на въпроса ми да пиша ли кой е баща му, се ядоса и каза: антикомунист, само това ще пишете! А той се е страхувал някой да не се сети, че атко му, като областен управител беше пратил полицията да бие селяните в Цалапица!

После се сетих...

Та стана Лучников тогава, на това събрание и каза: не стига, че от нищо те правим президент, ами...
Така си беше. Кой познаваше добре тогава Стоянов – някакъв си бракоразводен пловдивски адвокат, зам.-министър на правосъдието? Почти никой. Я попитайте на улицата дали някой познава зам.-министри от това или други правителства – хората не ги знаят... Та Стоянов се беше взел много насериозно и за да го опознаят хората, 10 месеца му правиха предизборна кампания за президент. По американски образец. Първо имаше вътрешнопартиен избор в СДС, след това Стоянов се изправи срещу Желев, което си беше предизвестен успех след гафовете на Желев към сините... И чак към октомври 1996 беше истинското гласуване за него. Социалистите услужливо тогава подадоха Маразов за кандидат-президент, когото пък никой не пожела да избере... Това беше тяхното рамо към избора на Стоянов.

- Искате да кажете, че по това време се е уговаряло коалиционно правителство между БСП и СДС?!.. С премиер кой?

- Доколкото знам говорено е било с Кръстьо Петков, въпреки че той отрича...

- По вашата логика защо съдейства Добрев за връщането на мандата след събитията през 1997 година?

- А какво да направи? Желю Желев започна да протака и да не дава мандата след обявената оставка на Виденов, тогава той си отмъсти на СДС с това изчакване. Чак Петър Стоянов като дойде като президент се договориха нещата да вървят напред...

- Имало ли е периоди, в които сте се страхувала за живота си?

- До 1996 година имаше две влизания с взлом в къщата ми.

Имала съм и неприятни обаждания по телефона. За последното обаждане с установен телефонен източник, прокуратурата 3 пъти започваше разследване в продължение на няколко години и все искаха отново и отново да давам показания. Накрая им казах да си гледат работата... Това е нашата родна прокуратура в действие!

Колкото до въпроса ви за заплахите: по-страшно е да оставиш един човек без прехрана, както ми уредиха сините другари на Иван Костов с уволнението, но аз се мобилизирах, имам много качествени приятели. Седнах и написах книгата си за външния дълг, която се изчерпа за пет дни! Според тогавашна класация на списание „Тема” даже бяха я поставили начело на търсените книги. Хората искат да знаят за случилото се в последните 20 години и годините преди това. А аз го написах документално и с факти и свидетелства. Сега вече и Богдана Лазарова седна да пише и прави предавания по написаното от мен за каналите на Държавна сигурност, и един бивш колега, Христо Христов писа по същите теми, преписвайки директно от дело №4... Документацията ми е автентична, от времето на управлението на Живков и малко след това, и не ми я подаваха услужливо от архивирани папки.

Едно е да ти плащат от „Отворено общество”, а далеч по-различно да ровиш и търсиш сам. Платената журналистика някак олеква в моите очи. Говорят колеги за свобода на словото – един приятел каза: Ти имаш лукса да пишеш каквото мислиш в сайта си!” колцина от колегите имат тази възможност?

- Как виждате бъдещето на вестниците?

- Ще останат много малко след изборите. От тези, които купи Ирен Кръстева повечето ще бъдат закрити, уви. Някои ще продължат като он лайн издания. Много от колегите ще се озоват на улицата, а това е много лошо, и то в условия на криза.

Продължение от 17 март

Дълго преди Жан Виденов да бъде принуден да си подаде оставката, във в. "Демокрация" на първа страница излизаше реклама на Мултигруп. Групировката, която след третото си влизане във властта Иван Костов се опита да отстрани и елиминира, въпреки че заедно с Красимир Стойчев - Мулти бе един от двамата спонсори на президентската кампания на Петър Стоянов. По-късно Стойчев предостави вестник "Стандарт", за да бъде в услуга на сините и това продължи, докато го емнаха прокурори. Тогава той напусна - и вестника си, политиците и дълговете, които бе натрупал междувременно.

Няма ненаказано добро - казват старите хора, и са прави. Друг въпрос е дали всички са чували тази народна мъдрост.

Разкриваемостта на престъпленията – Ахилесовата пета на всяка власт

1998 година - само за седмица от Следствието напускат 68 следователи. Премиерът тогава, Иван Костов, съзря в лавината от оставки саботаж. Опозицията пък нарече кризата разправа и страх от работа в разкриването на престъпления. Националната следствена служба грабна приза за най-голямо текучество в Европа - ако през 1986 г. в България е имало 1080 следователи, а делата са били 59 000, то през 1992 г. следователите са вече 560, при четири пъти повече дела. Така суетенето на изпълнителната и законодателната власт нанесоха най-големия удар по разкриваемостта на престъпления в годините на преход. Другият удар дойде от закриването на направление "Икономическа престъпност" в Националната служба за сигурност - контраразузнаването. За една година от 1991 до 1992 беше извършена чистка в следствието, и през 1993 следователите наброяваха 590 души за 1300 щатни места. Делата, които бяха образувани наброяваха 256 500. Арестите бяха препълнени, следствието не разполагаше с бюджет да издържа арестантите, да плаща на експерти и вещи лица.

Двама души бяха посочени като главни спонсори на кандидат президентската кампания на Петър Стоянов - Илия Павлов и Красимир Стойчев. Защо споменаването на тези факти предизвиква раздразнение в сините редици? Най-малко поради събитията, които се разиграват след като сините вземат с мнозинство изпълнителната власт и решават да скъсат с опашката си. Това съвпада с края на първия етап от първоначалното натрупване на капитала, който съвпада и с края на двете групировки - СИК и ВИС.

Няма спор, че парите са свързващият елемент между власт, престъпност, реакции на различни институции по явленията в сенчестата икономика. Организираната престъпност е там, където мафията се обвързва във всички етажи на властта. Престъпността далеч не е явление, което може да се решава с прости уравнения - защото една контрабанда, която започва и набира скорост и запазена територия в качеството си на стокова, е отражение на реалността в държавата, където тя се развива.

Съществува Доклад на американската разузнавателна общност, в който се твърди, че в по-слабо развитите държави организираната престъпност вече има по-силна власт от тази на официалната власт.

За 20 години преход гражданството навикна на бодряшките заглавия от родния печат, от рода на: "Качват мафията на харддиск", „МВР, прокуратура и следствие се заканват на бандитите с "пресинг", "МВР вади списък на канали за контрабанда", "Прокурорите отчетоха 1138 дела срещу мафията", "НСБОП спипа оръжие на мафията". Недобре прозвуча и признанието в пресата, че: "От нашата мафия по-дивашка е само албанската". Авторът му бе полк. Кацаров, от направление "Терор" на НСБОП.

Един от важните елементи за успеха на дейността на групировките бяха банките - институции, които колкото и да работят в тайна, без спорно биха могли да съдействат на разследващите органи, ако сигнализират за трансфер на големи парични потоци в или извън страната. Нямаше нужда да пътува до Швейцария шефът на национална агенция по приходите Красимир Стефанов, за да търси сметки на българи в Швейцария – та тези сметки бяха от пари преведени от страната. Банките бяха тези, които биха могли да съобщават и за вноса на големи суми пари, чийто произход не е ясен, да искат проверка при обмен на големи суми във валута. Защото обемът на операциите на сенчестата икономика далеч вече не се вместваше в куфарчета с пари - и за печалбите от контрабандата, за рекета и други операции извън рамките на закона, групировките задължително следваше да имат и ползват доверена банка и то не една, която да обслужва тази етап от операциите им.

По 30 000 на ден е печелел Константин Димитров от преминаването на негови товари на вдигната бариера, бе потвърдено в печата. А за такава привилегия бе логично да се допусне, че се изисква плащане на няколко места - на ГКПП, на митничари, на полицаи, на местни партийни фактори от управляващата в момента политическа сила – и ако в един момент това бе БСП, в следващия бе СДС, или ДПС, което винаги участваше във властта като партньор, а поредните избори водеха на власт и хората на НДСВ. Въпросните, цитирани от мен плащания, не се водеха на отчет, тъй като вървяха и куфарчета директно към партийните централи. Връзки с бившата Държавна сигурност, контрабанда с цигари, търговия с оръжие - това се повтаряше при повечето от версиите по разкриването на поръчковите убийства от годините на прехода. Към тези фактори постепенно се прибавяха и контакти, познанства, бизнес и спонсорства с политици. Прилика в поръчковите убийства бе непрекъснатото повтаряне в медиите, че не убиват случайни хора. Къде бе причината за това, не следваше ли да се търси тя точно във връзките, финансирането, общия бизнес на жертви с политици. Времето и някои факти рано или късно даваха отговора на този въпрос.

Преди няколко години бившият главен секретар на МВР, по-късно кмет на София и днес – премиер на страната, генерал Бойко Борисов съобщи, че два месеца преди да бъде убит, Самоковеца е договарял ликвидирането му на среща в Солун с Методи Методиев - Илиянски и Христофорос Амантанидис - Таке. Самоковеца бе мъртъв, Илиянски изчезна, а името на Таке бе споменато около побой и изчезване в чужбина, тъкмо когато бе обявен за национално издирване.

Това прицнание не даде повод на Прокуратурата да го разследва, никой не го провери.

Другият задължителен елемент, който липсваше в противодействието на борбата с престъпността бе създаването и проследяването в компютърна база данни на промените в имотното състояние и движимото имущество на определени лица от сенчестия бизнес, властта и политиката. Всичко това пречеше законово да има яснота кой къде, кога и по какъв повод заминава или се връща, кого залавят с контрабанда, кой дължи данъци, кой не плаща данъци, кой е с висящи дела и проверки в прокуратурата, кой е с присъди и кой безнаказано продължава криминалната си дейност. 20 години тази компютърна мрежа така и не бе създадена и това бе законодателният принос на политиците в чадъра им над организираната престъпност в България.

Интересни контакти на власт и лица, действащи извън рамките на закона бе личното познанство на полк. Ботьо Ботев, началник сектор "Тежки престъпления срещу личността"- ДНСП с Иво Карамански. Ботев бе съпричастен към ликвидирането на трима издирвани ирански граждани, въпреки необходимостта от залавянето им живи, с оглед цялостно разкриване на престъпната им дейност и обслужван от тях наркоканал. По-късно Ботев се озова извън системата на МВР, а днес работи в Столична община, назначен там от премиера Борисов докато бе кмет на София.

Бившият шеф на "Гранична полиция" ген. Красимир Петров, бе командир на баретите през периода на мащабния контрабанден трафик на гориво и други стоки през западната граница в периода 1992 - 1995 г.. Петров осигуряваше охраната на ТИР-ове, пренасящи цигари по трасето Бургас - ГКПП Калотина. През 1995 - 1997 г. Петров като директор на СДВР, допусна и не предотврати януарския погром на парламента в зимата на 1997 г. По-късно Петров заработи към звеното за сигурност на БРИБ, назначен бе за шеф на охранителната фирма "ЛУКома" на "ЛУКойл-Нефтохим", чийто тръбопроводи се охраняваха от "Ипон".

Така прегледана бегло професионалната биография на Петров дава повод да допуснем, че той е познавал Алексей Петров, от времето на съдействието на баретите при охрана на ТИР-ове, пренасящи цигари. Петров е бил добре познат и на хората от БСП, и на тези от СДС, покрай погрома на парламента от януари 1997 г., когато хора на ВИС „помогнаха” на протестиращите. Петров е познавал бъдещият Главен секретар на МВР, столичен кмет и настоящ премиер – Бойко Борисов около охраната на „ЛУКойл- Нефтохим”.

Интересна връзка предполагаема връзка на власт със сенчестата икономика бе генерал Васил Василев - бивш директор на ДНСП, издигнат за зам.-началник на РДВР-София с протекцията на Александър Сталийски пред тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов. В печата се твърдеше, че генералът е поддържал е тесни връзки с Боян Петракиев "Барона" и Васил Илиев /ВИС/, които винаги би могло да се каже, че са били от оперативен характер. Отстранен от длъжност от системата на МВР през 1995 г., поради констатирани сериозни слабости в работата му, при извършена проверка от служба "Инспекторат" - МВР, генерал Василев премина на работа в служба "Сигурност" на "Тексимбанк" по линия на събирането на т. нар. лоши кредити. В този период Василев установява контакти и използва съдействието на силовите лидери Юри Галев, Георги Илиев /ВИС/ и др. за връщане на дългове към банката. Назначен след време отново за директор на РДВР- София през 1997 г. от Богомил Бонев, Василев се издигна за директор на ДНСП през 1998 г. с протекциите на Евгений Бакърджиев и Йордан Соколов. Брат му бе митничар на Калотина и вървеше версия, че Василев е един от организаторите на контрабандната дейност на ГКПП-Калотина, нещо, което не бе огласено или категорично доказано, тъй като нямаше прокурорска проверка.

Една от най-интересните фигури на сенчестата икономика бе Тодор Иванов Толев, който събра във фокус връзки и бизнес съдружие с политици от целия спектър. Едва след убийството на Толев става известно, че той е имал обща фирма с депутата от Коалиция за България Младен Червеняков /който е и министър на правосъдието и понастоящем член на ВС на БСП - бел. Л. М./ "Корал 21", за търговия с неспециализирани стоки. "Бил съм в съдружие с Тодор Толев за няколко месеца", призна социалистът Младен Червеняков. - "Това е единствената фирма, в която някога съм имал участие", каза Червеняков и обясни, че го направил като услуга - да помогне на свой клиент /Червеняков работи и като адвокат/ и приятел. Човекът имал да връща голям банков кредит, занимавал се със складове в Бургас. Взел заеми от различни хора, за да се издължи на банката, но не успял да ги върне. Тогава започнали да го натискат да продаде на безценица дела си във въпросната фирма "Корал", спомня си Червеняков след разстрела на Тодор Толев. Та, за да спаси клиента си, Червеняков решава да му помогне, като придобие временно дяловете му.

След екзекуцията на Толев, която се проведе в центъра на столицата, посред бял ден, става ясно, че жертвата е имала бизнес и със Славчо Христов, човек от кръга около Иван Костов. - "Имах бизнес отношения с Толев само няколко месеца. След това излязох от фирмата и повече от 3 и половина години не съм се виждал с него, нито пък съм го чувал" - коментира пред "24 часа" Славчо Христов.

Толев се оказа изключително близък с ген. Милчо Бенгарски, който бе главен секретар на МВР по времето на премиера Любен Беров. Той финансира различни бизнес инициативи, между които и фирмата за таксита "Софиятакси", която бе на Георги Шмугарски, бивш шеф на икономическото направление на контраразузнаването. "Съкрушен съм!" призна Шмугарски след убийството на бившия си партньор и потвърждава, че действително Толев е кредитирал бизнеса му. За жертвата се твърдеше, че преди смъртта си се е отдал и на бизнес с цигари и вероятно оттук е било познанството му с Косьо Самоковеца. За Толев се публикуваха данни за връзки с ДС и бившия шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения Антони Славински /бивш министър на Иван Костов-бел. Л. М./, чиято съпруга работела при Толев. Часове след разстрела Славински отказва коментар.

Името на застреляния публично Толев бе свързано и това на зетя на Иван Костов и то в бизнес отношения. Така на практика бе потвърден следващият етап от развитието на организираната престъпност и сенчеста икономика, етап, в който отделни личности се оказаха с директни и най-разностранни контакти с лица от политиката и властта, контакти, които се свързваха както с протекции, така и с приходи. Това обяснява и защо, когато нещата във връзката "сенчеста икономика - власт" се персонализираха, последва закриването от страна на МВР на службата "Икономическа вътрешна сигурност" в контраразузнаването, където неминуемо  съществуваше реална опасност политици да попаднат в разработки на подобни лица.

По странен начин, добре облечени бизнесмени взеха дипломи за по две и три висши образования в много кратки срокове, а някои и от затвора. Бивши крупиета и пикола се оказаха консултанти в телекомуникациите и търговията и то не коя да е, а международната. Убитият в Амстердам Константин Димитров се бе хванал да учи публична администрация в УНСС, въртейки няколко фирми, две от които в Лондон.

След убийството на Константин Димитров - Самоковеца гръмна следващият бушон в мрежата на контрабандата: на 10 октомври 2005 г., в джип тойота, около 9 часа сутринта бе застреляна Шинка Манова, директор на дирекция "Последващ контрол" в агенция "Митници", и шофьорът й. Шинка Манова умира на място, а 25 -годишният Йордан Герговски, на път за болницата. Йордан Герговски се оказа криминално проявен, но след разстрела на Манова. Веднага след убийството бе изнесено, че името на Шинка Манова фигурира в разработка на НСБОП по повод осуетена контрабанда на ВИС в Бургас, от което не бе последвала никаква прокурорска проверка.

Интересен момент от живота на Манова бе времето, когато става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. /мандатът на управление на кабинета "Костов" - бел. Л. М./ потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалният контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника.

Тировете преминаваха през граничните митници неразпечатани и се обмитяваха на вътрешното митническо бюро в Горубляне и Самоков. Веднага след разстрела на Манова, бе публикувано, че връзките на жертвата не са били тайна за никого, като документално нещата се потвърждаваха от присъствието й в управата на футболен клуб "Искър", чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Маймуняка беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев. Маймуняка бе взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. На практика Шинка Манова се оказа частната митничарка на ВИС-2, свидетелстваха запознати с делата й полицаи, но анонимно. Не е известно тогава защо по тези контакти и дела и Шинка Манова и Самоковеца не бяха започнати следствени действия.

След смъртта на Манова стана известно, че в Доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца е било отбелязано, че в сим-картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. Не бяха взети мерки за проверка на лица от политиката и властта, които се ползваха от печалбите на контрабандата.

Интересно е да се припомни, че на НСБОП е било забранено да разработва и Шинка Манова, и Косьо Самоковеца. Както при правителството на Иван Костов (1997-2001 г.), така и при правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005 година). Но тази хипотеза, така и не бе доказана, тъй като забраните са били устни.

Интересен момент по изясняване на проблема контакти „власт - сенчест бизнес”, е когато на 22 май 2003 година директорът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров заявява, че Агенцията е изпратила на Върховна касационна прокуратура свои разработки, свързани с бизнесмените Иван Тодоров и Константин Димитров. На 2 юли същата година, в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, директорът на Дирекция "Национална служба "Полиция", генерал Васил Василев докладва, че преди повече от половин година ДНСП е предоставила на прокуратурата данни за участието на Константин Димитров и Иван Тодоров - Доктора в контрабанда. Следва опровержение от страна на прокуратурата, че материали не били постъпвали за нито един от двамата.

В същото време, случайно или не, в Доклад на МВР излязоха на бял свят връзки на Косьо Самоковеца с тогавашния апелативен прокурор Иван Петров и ръководителя на Софийската военно-окръжна прокуратура, Трендафил Трайков. /Тези дни прокурорът Иван петров бе освободен от длъжност – бел. Л. М./. Оказа се, че са документирани множество разговори на апелативния прокурор Иван Петров с Константин Димитров - Самоковеца, цитирани са засечени десетки телефонни разговори между двамата, на което тогава Петров безцеремонно отговори: "Обаждах му се, за да ми каже, какво е времето на Боровец...".

За Трайков службите на МВР твърдяха, че направо е работил за Доктора. На заседание на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред в 39-тия парламент, тогавашният директор на НСБОП Румен Миланов разкри подробности за тези контакти. Присъствалите на заседанието на комисията научиха, че тогавашният Главен прокурор Никола Филчев е бил уведомен за действията на подчинения си военен прокурор Трендафил Трайков, година преди атентата срещу Доктора. През 2002 г., по жалба на Иван Тодоров, прокурорът Трайков образувал дело срещу Сергей Дамянов - шеф на сектор в НСБОП, съобщи Румен Миланов на депутатите. Жалбата на Доктора до прокуратурата била заради разработването му от антимафиотската служба, което става по-късно повод Тодоров да не получи поданство в Монако. Стана ясно, че след като образувал делото, Трайков изпратил "поменик с въпроси" на НСБОП, които нямали връзка с конкретния случай, но имали връзка с други разработки, свързани с контрабандата в България и можели да разкрият агентурната мрежа на антимафиотите, т. е. ако са били огласени, то биха дали възможност да се блокира нормалната работа на службата. Този случай тогава стана причина Миланов и Бойко Борисов /в качеството му на Главен секретар на МВР – бел. Л. М./ да отидат в кабинета на Никола Филчев и да го уведомят за действията на подчинения му прокурор.

"Ще видим", казва тогава Филчев. След тази среща делото срещу антимафиота Сергей Дамянов е прекратено, но Трайков остава на поста си.

На 23 април 2003 г. Филчев привиква цитираните в Доклада прокурори Трендафил Трайков и Иван Петров и ги приканва да подадат оставки, двамата отказват и отричат да са замесени в нещо. Малко по-късно зам.-главният прокурор Христо Манчев обявява, че шефът му Филчев изобщо не е получавал нищо от МВР, дори и като докладна записка и че нямало никакви конкретни данни срещу конкретни хора, за конкретни прегрешения.

В началото на 2006 г. бившият главен прокурор Филчев предлага прокурор Трайков за повишение. С гласуване и 13 гласа против, Висшият съдебен съвет отказва да приеме повишението. Това е органът, за когото днес вицепремиерът Цветан Цветанов, приел ролята на Велико народно събрание се изказва през ден, че са корумпирани и трябва да се променят със структурни промени, премахване на политическата квота и намаляване числеността на състава...

Един магистър от Националната спортна академия със специалност „учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика”, придобил следдипломна квалификация по право в УНСС за някакви си две години тръгна на война срещу съдебната власт под претекст, че се бори с организираната престъпност!

Дали обявявайки война на магистратите Цветанов ще направи по-годни събраните по време на шумните арести доказателства, иззети при филмираните обиски на МВР? Или силовият министър има квалификацията, опита и правомощията да прави законодателни и конституционни промени вместо парламента?

Връзката власт - организирана престъпност

се оказва най-здравия брак в държавата. Законодателно цели 20 години никой не си направи труда да реши проблемите, на изпълнителна и съдебна власт да могат да работят без проблеми в борбата с бандитите. Даже с нищоправенето по отношение на законодателството, държавата даде своя принос в този брак, като остави чадъра над групировките и родените от тях олигарси недосегаем и стабилен.

Година след убийството на Фатик държавният глава тогава, Желю Желев заяви, че: "Държавните институции все още са свързани с подземния свят" - изявление, което събуди недоумение, как точно стигна Желев до този извод, след като хал хабер си нямаше от подробности и факти по темата.

Следва продължение

* Президентът Първанов пак сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите * Прокуратурата все още дреме

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

Групировките и протестите

Генералгубернаторът Уорлик пак го игра премиер! Не зная точно колко потопи са минали без Ной, но съм наясно, че нашият потоп няма да се случи без присъствието на американския посланик Джеймс Уорлик. Та преставителят на Щатите Уорлик призова днес правителството да спазва строга фискална дисциплина! Нещо като Елена Поптодорова да призове Барак Обама, че е удължил извънредното положение за терористична заплаха и при спадащия му рейтинг да не дразни избирателите си в продължаване на някои допълнителни пълномощия, които му дава извънредното положение!

Тази сутрин Татяна Дончева обяви, че в България е налице работническо-селска власт, което не е точно така. Бившата депутат Дончева пропусна нещо твърде съществено, че е налице власт, която все повече бяга от имиджа си на страна-членка на Европейския съюз и се насочва директно към имиджа на балканска държава, пореден американски щат.

Няма да се уморя да повтарям, че след като гражданинът Уорлик има свободно време, то вместо да дава съвети – далеч по-добре би било или да посещава половинката си Мери Уорлик, която се труди като посланик на Щатите в съседна нам държава, или да се пробва със съветите си да впечатли президента си Обама и да реши проблемите с високата инфлация, огромния външен дълг, възлизащ на 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара!

И това е цифрата малко преди средата на месец юли т. г. Реално САЩ с производството на 20 на сто от БВП на планетата, консумира 40 на сто от БВП на планетата – съобщи колегата ми Валентин Фъртунов.

Т. е. САЩ, най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи!

От търчане по седенки на политически сили, Уорлик явно е пропуснал да прочете данните на проф. Йохан Голтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир, за когото няма данни да е близък до Кремъл, или до Северна Корея...

В интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи и част от него, цитирана от Валентин Фъртунов четем следното:

Галтунг: Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.

Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898, навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.

Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?

Галтунг: Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването /на имперските позиции/ – специални части, увеличаващи присъствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.

Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..”

Тогава на кое отгоре Уорлик си позволява да ни учи на висок глас как да постъпваме с икономиката си?

Това, което си позволява американският посланик минава всички граници на нормалното. Ако се върнем в близката история назад, даже съветниците на СССР бяха по-дискретни, въпреки че заради отказана информация на един от тях, политическият секретар на БРП /к/ и върл сталинист, Трайчо Костов увисна на бесилото, сковано от другарите му по партия!

Трайчо Костов отказва информация на съветски специалисти за цените на тютюна, и не само това, но посъветвал служителя Шабански, от Плановата комисия и колегата му Кочемидов от Външната търговия, да се въздържат да дават информация на съветски специалисти, съгласно влезлия вече в сила ЗОДТ.

А Великото народно събрание е приело Закон за опазване на държавната тайна /ЗОДТ/ /обнародван в Д. в., бр. 227 на 28. 09. 1948 г. - бел. а./.

И тогава един колега на днешният Уорлик, съветският посланик в България Бодров, който бил убеден, че страната ни е 16 република на СССР, /на 28 ноември – бел. Л. М./ след разговор с Трайчо Костов по телефона, праща телеграма до Москва с оплакване за тревожен прецедент: някой в България си е позволил да откаже нещо на Съветския съюз - скандалът е в ход...

От тази телеграма нататък събитията следват шеметно. На срещата си в Москва, /в началото на декември 1948/ с Димитров, Червенков и Трайчо Костов, Сталин избухва без повод пред българската партийна тройка:

"Не искате да ни издавате своите тайни, вървете по дяволите и без вас ще минем? Какво, вие ни смятате за простаци, за наивни глупаци, а вие сте европейци, вие имате връзки с Европа. Искате да бъдете независими? Не искате ние да знаем по какви цени продавате? Ние и без това знаем всичко. Ние ви се доверяваме, а вие пазите тайните си от нас. На другите по-евтино продавате? Не искате, тогава ни кажете. Обърнете се към нас като държава към държава. Не, вие това не правите. Трябва непременно да унизите нашите хора. Какая-то злоба? С това започна Тито. Точь в точь. Пазете вашата независимост, за създаването, на която ние сме съпричастни. И без вас ще минем."

След тази яростна тирада Сталин се обръща за миг към Димитров с обвинението: "Не знаете какво се върши у вас! - и продължава да излива злобата си към Трайчо Костов: - Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим."

След завръщането на високопоставената тройка комунисти е събран активът, за да се даде информация за пътуването до Москва. Тогава В. Червенков изрича нещо твърде показателно за бъдещата съдба на Тр. Костов: "Че известни цени са скривани от Съветския съюз, ти не призна. Това ти призна едва на заседанието на Политбюро, след като се върнахме от Москва и то след като др. Добри Терпешев съобщи за това."

Нападението на В. Червенков, както ще покажат събитията по-късно, не е случайно. В този момент той отлично е знаел, че Костов е обречен.

Разказвам този епизод от нашата близка история, за да стане ясно на по-младите читатели, че днес, след 20 години промени политиците ни отново са се навели пред посланик на „суперсила” и са разтворили „бузи” в благоговейно очакване да бъдат уважени!

Ако Джеймс Уорлик се задоволи само да участва в заседанието на Националния изпълнителен съвет на СДС по покана на лидера на партията Мартин Димитров – няма да е кой знае какво! Ще бъдем свидетели на поредната намеса на чужда държава в идеологическото безсилие и поведение на партия. Но тук става дума за огласяване на съвети от чужд посланик към управляващите, и то от трибуната на СДС!

Какво му стана на Мартин Димитров, та прибегна дотам, някакъв си посланик да го държи за ръчицата и подсилва критиките към властта! Нима той не може сам да изрече това, което каза Уорлик? Или Димитров използва Уорлик, за да впечатли министъра на финансите Симеон Дянков и премиера Бойко Борисов? Предварително го предупреждавам, че е сгрешил.

„Имаме идеи, които трудно достигат до правителството. Поради тази причина ние ще потърсим широка международна подкрепа за своите предложение", каза Мартин Димитров.

Логично, но точно с посланика на тази страна ли трябваше да започне СДС? Толкова ли не намери европейска държава с по-подходяща икономика и външна политика за подкрепа?

Колкото до Уорлик – неговите появявания и намеси във вътрешните работи на държавата вече взеха да добиват епидемичен характер...

Станислав Йежи Лец имаше една мисъл, която бих цитирала на лидера на СДС, Мартин Димитров: „Молим да правите разлика между леката муза и музата с леко поведение”.

Продължение от 16 март

Късата памет на гражданството, и услужливо късата памет на политици от прехода оставиха без отговор важни въпроси като:

С какви пари Иван Костов искаше да се купи за СДС банката на Атанас Тилев когато го предложи официално? Защо от Движение СДС, той направи партия, която се разпадна на не обединими части? Най-близките до Костов хора от ръководството на СДС – Христо Бисеров и Йордан Цонев днес са в ДПС.

Следват още въпроси за: Константин Димитров – Самоковеца, за братя Джанкови, за Славчо Христов, за продажбата на Мобилтел на Майкъл Чорни, за Красимир Стойчев, за предложения за Главен прокурор, лично от Иван Костов, Никола Филчев, за нощта на 11 януари 1997 година, в която бяха изкарани хората на улицата с една лъжа: че ще свалят правителството на БСП. Истината е, че Жан Виденов си беше подал още в края на декември 1996 г. оставката - тогава що чинеха протестиращите на площада пред парламента?

Трябваше да се нагнети напрежение, за да се вдигнат процентите на „всенародно” одобрение за СДС.

Синдикалният протест, започнал организирано на 19 декември 1996 г. бе яхнат от кого ли не в синята партия, независимо, че междувременно премиерът Виденов се бе отказал от властта.

Организираните публикации срещу Румен Спасов и факта, че той бе оставен спокойно в България без никой да го потърси до деня на заминаването му в нощта на изборите 1997, които доведоха СДС на власт. На власт, с определения от Костов като „проклятие за България”, Ахмед Доган.

„Сапио” бе изпратен по давност в архив, благодарение на Филчев, 150 милиона получени от Световната банка потънаха неизвестно къде и остана само Осман Октай, да разказва за тях. Парламентарната комисия за намирането им, ръководена от Вержиния Велчева – „не” намери нищо за тези 150 милиона.

През 2005 година излезе Открито писмо на Едвин Сугарев към Иван Костов.

Въпросите зададе Едвин Сугарев, посланикът, който прекрати преждевременно мандата си заради избора на Георги Първанов за президент. Ако нещо е сигурно за Сугарев, то е, че не е комунист, нито ченге, както би се изразил самият Костов.

За прехода може да се задават всякакви въпроси, само не и въпроси, насочени срещу Иван Костов. Тук, в сайта „Хроники” продължава публикуването на Откритото писмо на Едвин Сугарев, човекът, който преди пет години излезе с неудобни въпроси към бившия асистент по политикономия на социализма. Това бяха въпроси, които трябваше услужливата памет на гражданството да е спряла да си задава.

Бележка: в оригиналния текст на Едвин Сугарев се среща изписано в скоби „/приложение.../”. Приложенията, които бяха автентични документи, уличаващи синия лидер бяха свалени от Интернет и никога не бяха пуснати вече в он лайн- пространството. Оставям оригиналния текст на Сугарев без намеса, а защо бяха изтрити документите към различните приложения – това може да обясни единствено авторът на писмото, който неизвестно защо в последно време оглушително мълчи:

СТРАШНО Е ДА ЗАСТАНЕШ ОЧИ В ОЧИ С ИЗЛЪГАНАТА ВЯРА

ОТКРИТО ПИСМО ДО ИВАН КОСТОВ

II.

Преди месец лично Вие, г-н Костов, заявихте пред БТВ, че не сте корумпиран. В същото време много от сделките по време на Вашето управление са белязани от злоупотреба с власт и корупция – и именно повече от странната Ви търпимост към подобни явления е причината за катастрофалния резултат на изборите през 2001 г. Между най-мащабните и публично известни примери са следните:

1. Приватизацията на БГА “Балкан”

Приватизационният договор за продажбата на 75% от акциите на националния превозвач е утвърден с Вашия подпис в РМС № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г./ приложение 1/ Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна – и дo днес са известни имената на само трима Ваши министри, които със сигурност са го подписали: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински. Степента на секретност е наистина изумителна – до март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на новия министър на транспорта Антони Славински, който се обръща към Вас с писмо от 06. 03. 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора.

За сметка на това е известно, че само пет от единадесетте члена на специалната експертна комисия, създадена от АП за оценка на този именно договор, са положили подписите си под решението БГА “Балкан” да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от резонни, което е видно при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати. “Улрих Бентелер” например предлага запазване на всички съществуващи дестинации, авиофлот от 28 самолета, запазване на всички работни места и дори плавното им увеличаване, цена от 400 000 долара и инвестиции от 300 млн. долара. При Зееви съответно цената е 150 000 долара, 100 млн. долара инвестиции, съкращение на персонала с повече от 1000 души, авиофлот от 11 самолета и съкращение на 50% от дестинациите – като на практика съкратените обхващат всички дълги полети и предполагат пълен бойкот на арабския свят, където БГА “Балкан” развива традиционно печеливша дейност. /прил.2/

При подобно разминаване в офертите изборът на Зееви е просто престъпен; да не говорим за това, че когато се реализира сделка с подобен мащаб, детайлна проверка на репутацията и бизнес-профила на евентуалния купувач е директно задължение на всяко правителство – включително чрез възможностите на външното разузнаване. В случая никой не си е направил труда да установи дори елементарния факт, че става дума за компания, която се занимава не с оздравяване на предприятия в тежко финансово състояние – а за точно обратното – компания, чиято основна дейност е ликвидацията на фалирали предприятия.

Абсурдите обаче не приключват, а започват тук. 75% от акциите на БГА “Балкан” са продадени на “Зееви холдинг” и “Аркиа холдинг” за 150 000 долара – днешната цена на един добър апартамент. Скоро след това “Аркиа холдинг” престава да е акционер – парадоксът обаче е, че и държавата престава да се държи като такъв въпреки напълно валидното си акционерно участие от около 20%. На практика държавата абдикира от БГА “Балкан” веднага след подписването на приватизационния договор – тъй като в органите за управление на компанията просто няма неин представител. Тоталното й харизване на Зееви очевидно е било предопределено, след като според тогавашния шеф на Надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров самият приватизационен договор е съставен от юристите на Зееви, а българския превод е вторичен. Текстовете съдържат капани с непредивидими последствия – няма как да се обясни например по каква логика в един договор за продажба на българска компания е приет арбитраж в Париж.

Въпреки всичко Захари Желязков успява да убеди и УС, и НС на АП, че тази оферта е най-добрата. НС се опитва да внесе корекции – членовете на надзора настояват вместо 10% глоба за случаите, в които при продажба на собстеност получените суми не се реинвестират, да се впишат 50%. В крайна сметка остават десетте процента, което се оказва фатални при последвалото вампирско изсмукване на активите на “Балкан”.

Най-големият парадокс е, че към самия договор е прикачена секретна документация, чрез която на практика се предоговарят при облекчени условия задълженията на куповача към кредиторите на БГА “Балкан” – и опрощения на дълговете му за сметка на данъкоплатците. Част от тази документация е писмото на финансовия министър Муравей Радев от 22. 06. 1999 г., в което държавата поема задължения да покрие различни задължения на БГА “Балкан” в размер на около 13 млн. долара – сума към осем пъти по-голяма от цената, която Зееви е платил. /прил.3/ Предвижда се например главницата по дълга на “Балкан” от 15,199 млн. долара да бъде разсрочена за срок от 20 години с 5% гратисен период, при лихва 1% за целия период; опрощават се задължения към кредитори и около 5 млн. към бюджета; държавата поема задълженията и към РВД в размер на 1,6 млн. долара; дава се обещание за държавно съдействие /неясно какво/ пред република Югославия за уреждане на равностойни насрещни вземания. Подобна щедрост след подписването на един толкова странен договор е необяснима – в крайна сметка част от тези обещания не са изпълнени и според експерти това неизпълнение е едно от юридическите основания за заведения от Зееви иск пред арбитражния съд в Париж, възлизащ на скромната сума от 230 млн. долара.

Другият голям абсурд е, че според клаузите на договора Зееви има право да променя неговите условия, ако се появят нови, неизвестни към момента на подписването задължения на “Балкан”. Очевидно такива е имало, ако се съди по дългия списък кредитори в “приложение 13” към договора /прил.4/, очевадно разминаващ се с мнението на адвокатите на Зееви, според които общите задължения към държавата са 27 870 000 долара. Свръх всичко се оказва, че акциите на “Балкан” в Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите /CITA/ не са 410 000, както се твърди в информационния меморандум, а 320 000 – като разликата е от порядъка на близо 10 млн. долара.

Тези дребни гафове служат като индулгенция за скоростното и безогледно източване на авиокомпанията – осъществено в пълен разрез с договорените условия. Например противно на договорените 55 дестинации, новият собственик запазва по-малко от 20 – като повечето от запазените са преотстъпени в полза на други авиокомпании – с което отново се нарушава клауза в договора, според която “Балкан” трябва да бъде национален превозвач в течение на 12 години. Всъщност става дума за основния актив на всяка авиокомпания, който често далеч надхвърля по стойност материалните й активи. За илюстрация -  преди време само за слота за кацане в Ню Йорк АК “Балкан” е платила 5 млн. долара.

Разпродадено е огромно по стойност имущество и акции на авиокомпанията в SITA. Съгласно договора, такива акции не могат да се продават без съгласие на продавача – а при постигане на такова с парите трябва да бъдат покривани дългове на БГА “Балкан”. Трудно може да се провери с точност какви пари са получени от продажбата на тези акции – като се има предвид, че според справка на “Балкан” компанията е имала сключени договори със SITA за ползване на цели 14 резервационни и информационни системи /прил.4/ - като естествено продажбата на акции много рязко ограничава експлотационните й възможности. Във всеки случай, според строго секретна справка, акционерното участие на “Балкан” в SITA към януари 1999 се е изразявало в 520 000 акции. Предполага се, че сумата, получена от тези акции, е около 17 млн. долара. Вероятно не по-малка сума е получил Зееви от разпродажбата на задграничните имоти на “Балкан”: според справка от 21.10.1998 г. компанията притежава 37 недвижими имоти в чужбина: собствени офиси, апартаменти и гаражи в Европа, Близкия Изток и Африка. /прил. 5/ Някои от тях са доста скъпи – например имотите в Париж са на стойност  1 366 994 долара, в Мадрид – на стойност 828 102 долара, в Амстердам – на стойност 949 920 долара. Всичко това се разпродава и от тези разпродажби нито лев не отива за погасяването на дълговете на БГА “Балкан” – които дългове са и основния аргумент националният превозвач да бъде продаден за жълти стотинки. Компанията има банкови сметки във 55 държави /прил. 6/, само че постъпленията не отиват в тях, а в сметка № 020050992 в Ингбанк – Амстердам. И оттам – в джоба на Зееви.

Редом с активите са приватизират и дейностите. Регистрирана е нова фирма – ZBI – която поема най-печелившата дейност на “Балкан” – чартърните полети. Изпълнителен директор става Филип Мустаков, предпоследният изпълнителен директор на компанията, управлявал я около две години и по време на Вашето управление, г-н Костов. Споменавам това не само защото ZBI играе ключова роля в схемата за източване на “Балкан”, но и защото съвсем не е без значение въпросът кой, как и защо е докарал компанията до такова дередже – и как една от най-печелившите дейности в света се е оказала непечеливша на българска почва. Ако за партньора на изгонения от България Майкъл Чорни /срещу двамата има заведено дело в Израел – за съвместния им опит да придобият монополни позиции чрез изкупуването на акциите на държавния телеком “Безек”, осъществено от Гад Зееви и финансирано от Чорни/ българските служби не успяха да научат нищо, то за Филип Мустаков и по тяхна, и по административна линия има доста сигнали. Например:

1. Според информация от 5 март 1999 г. Филип Мустаков и търговския директор Петър Петров са подготвили договор за лизингуване на два еърбуса А 310 – 324 от AIR RENT S.A.R.L. – Люксембург с представител Вили Рен. В проектодоговора липсват набор от сертификати за сключване на подобна сделка, отнасящи се до историята и моментното състояние на машините; не се споменава цената на рентата, която се договаря; отсъства дори опит за финансово проучване и търговско-икономически план за експлоатация на самолетите; като посредник по сделката се посочва представителя на АК “Балкан” във Франкфурт, който всъщност е търговския директор П. Петров – и който се оторизира с изключителното право да оперира с всички текущи оперитивни документи и контролира цялата финансова и организационна дейност и отношения между страните. /прил. 7/

2. Според информация с гриф “Строго секретно” същият Петър Петров само за периода декември 1998 – януари 1999 е нанесъл щети на българската държава на стойност около 90 000 долара, а освен това съзнателно и целенасочено “руши позициите на националния авиопревозвач в региона на най-печелившата му дейност: Близкия и далечен Изток и САЩ”. Споменава се също за близките му бизнес-контакти с бившия изпълнителен директор на АК “Балкан” Б. Ботев, който към момента е представител на Мултигруп в Ню Йорк. /прил.8/

3. Информация с гриф “Строго секретно”, според която без разрешение от Борда на директорите и в състояние на финансова изолация на предприятието Филип Мустаков е продал акции от световната резервационна система СИТА на стойност 4 млн. долара, като същите не са заприходени, а преведени по сметка на представителството на “Балкан” в Ню Йорк. /прил.9/ С около два милиона от тази сума Мустаков се разпорежда пряко, като лично и отново без знанието на борда на директорите нарежда плащания, някои от които за суми от стотици хиляди долари /прил. 10/. Според справката с останалите се подготвя заплащане на предстоящ лизинг по договореностите чрез Роузгруп, с посредничеството на бившия транспортен министър Васил Цанов и сина му – за два броя Еърбус 310.

Всичко това става, г-н Костов, по време на Вашето управление, тъй че публично изразената Ваша версия, че за източването на “Балкан” бил виновен  бащата на Милен Велчев, отговаря само отчасти на истината.

Паралелно с приватизирането на чартърните полети е ликвидиран и кетъринга, който обслужва всички компании, работещи или кацащи на наши летища. В същото време е създадена кетърингова фирма на сина на тогавашния транспортен министър Краус. Това вероятно е цената за риска, поет от него при подписването на сделката за авиокомпанията.

И последното, по-скоро знаково, отколкото икономически изразимо нарушение на договора от Зееви е, че противно на неговите клаузи на мястото на националния флаг компанията изписва знакът Z...

Най-поразителното е, че цялото това разграбване става буквално пред очите на всички. Има десетки и десетки публикации в медиите, посветени на тази странна и срамна приватизация, пълни с подробности и за параметрите на сделката, и за щетите, нанасяни от Зееви на българската държава /и на националното ни достойнство, между впрочем/. На 05.12.2000 г. министъра на труда и социалната политика Иван Нейков изпраща писмо до Агенцията за приватизация, в което посочва не само неспазването на Колективния трудов договор, но и намалението на дестинациите, разпродажата на самолети, акции и материални активи, неспазването на ред възлови клаузи от приватизационния договор – и настоява новото ръководство на агенцията да го разгледа комплексно. /прил. 11/ Подобни докладни пише впрочем и Вашия вицепремиер Александър Божков. Каква е обаче Вашата реакция – и официалната реакция на Вашето превителство? Ето каква: през май 2000 г. медиите цитират министър Славински и неговият заместник Апик Гарабедян да казват, че не е задължително България да има национален превозвач. Цитираха и Вас персонално, отлитайки нанякъде с правителствения “Фалкон” – да казвате, че “няма проблем да се ликвидира “Балкан”...

И сигурно не е имало проблем – доказахте го.

Почти по същото време пилотите започват протест срещу видимото и с просто око разграбване на компанията – “временното” закриване на полетите до Казабланка, Бейрут, Дубай, Дамаск, Хараре, Йоханесбург, САЩ и др.; съкращенията на персонала, разпродажбата на акции, самолети и имоти.  В същото време първият “Боинг”, внесен на лизинг от Зееви, се разхерметизира веднага след кацането си на софийското летище, но продължава да фигурира в самолетния парк.  На 8 май 2000 г. Гад Зееви завежда иск в СГС срещу протестиращите пилоти – за незаконни стачни действия и блокиране работата на авиокомпанията. С невероятна за българското правосъдие скорост искът е разгледан само два дни по-късно – на 10 май в зала “Тържествена” на Съдебната палата. Съдия Емил Марков казва в началото на заседанието: “Трябва да ви е ясно, че сроковете, по които се разглежда това заседание, представляват голямо изключение от общите правила на процесуалния кодекс.” И има право – тъй като призовките са разнасяни през нощта със служебен транспорт на “Балкан”, а други раздавани по стълбите на Съдебната палата или пред залата в деня на заседанието. На него впрочем не присъства представител на държавата – за сметка на това пък след заседанието част от обвиняемите пилоти са привикани от зам. министъра на транспорта Апик Гарабедян.

На 9 март 2001 г. Вие отговаряте писмено на актуалния въпрос на народния представител Петър Димитров относно одобряването на приватизационната сделка за Авиокомпания “Балкан” от Министерския съвет. Отговаряте кратко и съдржано: като посочвате двете решения на МС, които могат да бъдат прочетени в Държавен Вестник, и обяснявате на любознателния депутат, че “Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания “Балкан” ЕАД – София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора.” /прил. 12/ Тъй де, тайната си е тайна.

Изглежда тайната си е тайна и за Вашите министри – включително и за принципала на “Балкан”. Това личи много ясно от писмото на министър Антони Славински до Вас от 6 март 2000 г., изпратено по повод получено в неговото министерство Открито писмо от стачния комитет в БГА “Балкан”. В него дословно се казва: “Предвид обстоятелството, че до момента в МТС не е представен договорът за приватизация на 75% от акциите на “Балкан” ЕАД, не е възможно да се изрази становище относно действията на собственика, касаещи съкращаване на работници и служители на авиокомпанията.” /прил. 13/

На 13 март 2001 г. Петър Димитров внася ново питане – този път към Вашия заместник Петър Жотев /прил. 14/. В него се прави предположението, че не е имало заседание на МС за БГА “Балкан” – решението е било взето “чрез подпис”, за което говори факта, че част от министрите не са били открити дори за подпис. Според него министрите не са и виждали договора – и не биха могли да го видят, тъй като в него и днес липсват приложения 2, 4, 5, 6, 7 и 8 – а в екземпляра за МС не е имало нито едно приложение. По-интересен обаче е цитатът от докладната на  изпълнителния директор на АП Захари Желязков до МС, в която този достоен служител пише буквално следното: “...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни”. За какво Ви говори подобна свъхсекретност, г-н Костов? Лично на мен тя ми говори само за едно – за корупция.

Още по-интересно е обяснението защо приватизационният договор е гласуван два пъти, като разликата между двете гласувания е един месец. Договорът е подписан на 30 юни – още същия ден Захари Желязков вече подписва Споразумение за промяна на договора; след 15 дни подписва второ такова, а на 21 юли подговя трето, което внася за одобрение в МС – който с решение № 554 одобрява тези изменения – като в резултат на това в АП и до днес не знаят дали договорът има анекси или не. Че става дума за реалности, а не за депутатски измислици, личи от цитираното становище на Съвета по законодателство при Министерството на правосъдието, написано от Васил Гоцев: “Към проекта са приложени три споразумения – от 30 юни, от 15 юли и от 21 юли... в докладната записка не се посочва изрично кое от споразуменията се предлага за одобряване... От приложеното извлечение от заседанието на НС на АП също не личи кои точно изменения на текстовете на приватизационния договор са одобрени”.

През март 2001 г. изборите вече чукат на вратата и на Петър Жотев му се налага да е по-словоохотлив в своя отговор. Той заявява, че България ще предяви иск срещу “Зееви холдинг” пред арбитражния съд в Париж. Посочва пет клаузи в приватизационния договор, нарушени от Зееви:

1. че “Зееви холдинг” не е представил инвестиционна програма за “Балкан”, каквато е трябвало да има в срок от 6 месеца след подписването на договора – санкцията за това нарушение е 30% от предвидените 100 млн. долара инвестиции за период от 5 години;

2. че към този момент /а и към никой след това/ израелската компания не е откривала акредитив от 2,4 млн. долара в полза на авиокомпанията – неустойката за което е 1 млн. долара;

3. че са разпродадени акциите на “Балкан” в СИТА и на имоти на компанията без разрешение на АП – неустойката за което също е 1 млн. долара /а би трябвало да бъде много пъти повече!/;

4. че не е спазено изискването да не се прехвърлят акции на “Балкан” на други компании – тъй като през 2000 г. 26% от акциите са станали собственост на ZBI, Зееви дължи неустойка също от 1 млн. долара.

Всичко това звучи добре, но никак не е ясно внесен ли е наистина такъв иск и какви са резултатите от него. При огромния и натоварен с корпуционни подозрения интерес към тази сделка правителството несъмнено би се похвалило, ако бе предприело реална стъпка в тази посока. А имам лошото чувство, че подобен акт липсва в Календара на успехите на Вашето правителство, г-н Костов. И още една дребна, но според мен много важна подробност. Внасянето на акредитив е предварително условие за осъществяването на една приватизационна сделка, а не последващо задължение на придобилия собственост. Как прочее при това положение договорът изобщо е бил сключен?

На 15 февруари 2001 г. във Вашия кабинет се е състояло тричасово заседание, посветено на кризата /или по-точно – на фалита/ на БГА “Балкан”. Решението, което оповестихте пред медиите, беше свързано с разпореждане АП да предаде на Върховна касационна прокуратура материали за нарушения по сделката от страна на “Зееви груп”. Дадохте срок от седем дни и Левон Хампарцумян го спази – на 19 февруари обяви, че сигналът за това, че “Зееви холдинг” е водил умишлено авиокомпанията към фалит, е пратен лично на главния прокурор, придружен от документите, които са се намирали в агенцията.

Безкрайно интересно е дали сред тези документи фигурира личното писмо на Гад Зееви до Вас – в качеството Ви на премиер на България. То е написано в сдържан и добронамерен тон, обяснява действителното положение на нещата и изрично предупреждава, че компанията е пред фалит./прил. 15/  И Вие – в качеството си на премиер на България – чисто и просто не отговаряте на предупреждението, нито пък вземате каквито и да било мерки. Сродно писмо е написано от адвокатите на “Зееви холдинг” Херцог, Фокс и Нийман на 18 октомври, с адресат Захари Желязков, изпълнителен директор на АП, но с копие до Вас, до финансовия министър Муравей Радев и транспортния министър Антони Славински. В него много подробно се описва ситуацията в “Балкан”, юридическите основания за действията на Зееви и тревожната перспектива за фалит на компанията. Нито Вие, нито Вашите министри реагират по какъвто и да било начин. /прил. 16/ Последното предупреждение е от 23 ноември, отново адресирано до Захари Желязков и копие до вас и съответните министри. /прил. 17/ В него адвокатите предупреждават, че “Зееви Груп” не би искала компанията да изпадне в колапс и хиляди хора да останат без работа, но ако българските власти продължат да отхвърлят техните предложения за споразумение, до такъв резултат неуминуемо ще се стигне и “Зееви Груп” ще бъде принудена да заведе иск срещу АП.

И при това повече от ясно предупреждение нито Вие, нито който и да било друг от адресатите не благоволява да отговори – все едно че БГА “Балкан” просто не съществува. Знам, че обичате мълчанието, но в този случай то просто е престъпно  предателство срещу националния интерес. Защото просто следва фалита на националния превозвач – и повдигането на юридически издържан иск от страна на Зееви пред Парижкия арбитраж – на стойност 230 млн. долара.

Странно и защо никой и до днес не е научил нищо за делата по този въпрос от иначе словоохотливата по подобни поводи прокуратура. А в същото време главният прокурор Ви прави безплатен PR, повдигайки срещу Вас комични обвинения от рода на това, че сте събирали по сметка на СДС дарения за ремонт на културен дом за сънародниците ни зад граница.

В същото време сделките на Зееви продължават. На 12 февруари 2001 г. авиокомпанията продава хотел “Плиска” заедно с терена под него за 9 019 000 лв. /равняващи се приблизително на данъчната оценка на хотела/, на паралелната фирма ZBI, която от своя страна го препродава десет дни по-късно, но без терена, за почти същата сума на офшорната Юнивърсъл Авиейшън Сървисиз Лимитид – без да преди това да декларира тази си собственост в данъчната служба, както се изисква по закон. На 13 февруари 2001 г. “Балкан” продава на ZBI 13-етажната си офис-сграда за смешната сума от 1 440 000 лева, като на 22 февруари е повторена схемата със същата офшорка. По същия принцип е продаден и хотел “Космос” в Бургас. Паралелно с това, вместо старите дългове да бъдат покрити от новия  собственик, компанията систематично се сдобива с нови такива – които според публикации, позоваващи се на документи на Мишнистерството на финансиите, задълженията достигат 245 милиона лева. Част от тях са външни заеми, давани на “Балкан” от регистрираната в Холандия “Балкан холдинг, също собственост на Зееви. В крайна сметка синдиците, които влизат в компанията след фалита й, разкриват схемата, по която се действа – от една страна “Балкан Холдинг” прибира парите, изкарвани от авиокомпанията, от друга страна й дава заеми със солидни лихви, като вземанията се прехвърлят с цесия на ZBI по схемата дълг срещу собственост. По този начин Зееви се превръща в един от най-големите кредитори на “Балкан”.

Схемата е перфектна, източването – също. Но нека се върнем към Вас, г-н Костов – и към Вашата отговорност. И към още една дребна, но много красноречива подробност. Финалната част от цитирания вече въпрос на Петър Димитров към Вашия вицепремиер гласи следното: “Барух Сабат Чакъров, изпълнителен директор на “Балкан” до 18 януари т.г., изпълнителен директор на “Зет Би Ай” и “Зет Би Ай Ей” – фирмите, източили Балкан... фигурира ли в списъка на спонсорите на Фондация “Бъдеще за България”?”

Петър Жотев очевидно не е имало как да отговори на този въпрос. Но реалният отговор е: да, фигурира. На два пъти е направил своя личен финансов жест: на 07.06.1999 г. – с приходен касов ордер № 52 на стойност 4 000 000 тогавашни лева, и на 13.07.1999 г. – с приходен касов ордер №68 на стойност 8000 сегашни лева./прил. 18/ Сигурно е имало защо – очевидци твърдят, че е бил едва ли не всеки ден във Вашия кабинет. Значително по-интересна е друга една благотворителна акция, осъществена вече не от неговия джоб и не фигурираща в никакви списъци: чрез БГА “Балкан” се осигурява присъствието на участниците на “Българският Великден” – чрез чартъри и гратисни полети. Една компания в изолация и на ръба на фалита е осигурила вашия своеобразен реванш на президентския събор в Рожен, жертвайки хиляди долари за наистина полезна цел – все пак по този начин една немалка част от сегашните министри се докоснаха до родината. Как се нарича в цивилизования свят това, г-н Костов? Не знам Вашата дефиниция, но обикновено го наричат корупция.

Позволих си да се спра по-подробно на приватизацията на БГА “Балкан” като най-красноречив пример за Вашите действия и бездействия в качеството Ви на министър-председател на България, нанесли на държавата ни щети в размер на стотици милиони. Следващите примери ще бъдат по-лаконични – което не означава, че при необходимост не могат да бъдат анализирани също толкова подробно – или че са по-безобидни и маловажни. Напротив – някои от тях нанасят направо съкрушителни удари върху икономиката ни – най-убедителен пример в това отношение е

2. Договорът за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД

Ще започна с един личен спомен. В отговор на официално искане от ВСС на 5 декември 2002 г. внесох при министър Антон Станков 105 документа в качеството им на доказателствен материал към Откритото писмо, с което поисках оставката на главния прокурор Никола Филчев. Два от тях бяха приложени като доказателство, че прокуратурата и лично главният прокурор не предприема никакви действия по обосновани жалби – независимо от мащабите на визираното престъпление. Единият бе жалба на сдружение “Морал и чест за България” /неправителствена организация, занимаваща се с корупцията в съдебната система/ от 05.06.2001 г. – с настояване персонално до главния прокурор за образуване на предварително производство срещу тогавашния премиер Иван Костов и бившия вицепремиер Евгений Бакърджиев за причинени загуби на България в особено големи размери /около 200 млн. долара/./прил. 19/ Няколко дни по-късно Вие ми се обадихте по телефона и ми крещяхте дълго и несвързано – как съм можел, какво съм си позволявал, прокуратурата сега щяла да заведе дело срещу Вас, нямало никакво престъпление и това било установено – и прочее. Това бе и последният ми разговор с Вас – запомнил съм го не толкова поради съдържанието му, колкото заради непривичния тон – тон на безкрайно уплашен човек.

Както и можеше да се предположи, прокуратурата и до днес не е завела дело срещу Вас по този повод. А би трябвало – тъй като посочената от “Морал и част за България” сума е повече от скромна. Реално щетите са доста по-големи.

Протоколът, въз основа на който са сключени договорите за доставка и транзитиране на природен газ между “Газпром” и “Булгаргаз”, е подписан през април 1998 г.  в Москва. Водещи фигури са Евгений Бакърджиев и тогавашния президент на “Газпром” Рем Вяхирев. Официални членове на българската делегация – като президентския съветник Владимир Филипов например – изобщо не са допуснати до участие в преговорите. Известно е, че Бакърджиев на няколко пъти е прекъсвал разговорите, за да се консултира с Вас по GSM. Историята мълчи за това в каква степен би следвало да се разпредели вината за ефектите от тези преговори между вас двамата – но тъй като става дума за ключов фактор и в българската икономика, и в националната сигурност на страната ни – Вие просто не можете да избегнете собствената си отговорност или да я прехвърлите “по компетентност” на своя вицепремиер.

Протоколът е подписан, а Бакърджиев – посрещнат в правителствения ВИП с фанфари и аплодисменти. Смята се, че с тези подписи е ознаменувана “победата” в т. н. “газова война” между България и Русия. Месеци по-късно вече е ясно, че подписаният на базата на този протокол договор е изгоден преди всичко за “Газпром” и “Мултигруп” – но националният интерес не е защитен и България е обвързана за цели десет години с крайно неизгодни и направо заробващи клаузи.

Може би най-точният коментар на неговото съдържание принадлежи на експерта на Световната банка Рей Томкинс, който изчепва впечатленията си с една дума: “Horrible!” Проблемът е, че ужасното има много измерения. На първо място е клаузата take or pay – според която България се задължава да плаща 80% от стойността на договорените, но неизползвани количества. Предвижда се – и то за срок от десет години – годишна доставка от 6 милиарда кубически метра газ при годишно потребление от 3 – 3,5 милиарда – като невзетите количества трябва да бъдат платени с парите на данъкоплатците. Другият тежък проблем е с транзитните такси. Договорът предвижда транзитна такса от 1,67 долара за всеки 1000 кубически нанометра газ за всеки сто километра. Преди този договор същата тази такса е 2,57 долара. В същото време страната ни заплаща за транзита през Румъния такса в размер на 2,67 долара. За целия десетгодишен период страната ни би загубила около 200 милиона долара приходи само от транзита. Допълнителна подробност е обстоятелството, че договореността за транзит на газ предполага налягане при гръцката граница от 55 атмосфери, докато на румънската налагането е 40 – България харчи милиони за електроенергия и поддръжка на компресорните станции – според специалисти само поддържането на 1 атмосфера струва на страната около 1 млн. долара годишно.

Дежурното обяснение за “газовата война” и за трудностите при договарянето с “Газпром” се свързват с опасността газопроводите да бъдат дадени на концесия с преобладаващото участие на “Газпром” и “Мултигруп” / чрез “Топенерджи”/ - една опасност, с която България наистина се размина на косъм. Преди време г-н Бакърджиев се опита да си припише заслугата за спасяването на българските газопроводи, като я свърза с преговорите с Рем Вяхирев през март 1998 г. Само дето това изобщо няма нищо общо с реалността. Решението за отдаване на газопроводите по концесионен договор, взето зад гърба на Жан Виденов под натиска на Румен Овчаров и Кирил Ерменков, е отменено с едно от първите решения на служебния кабинет на Стефан Софиянски – нито Бакърджиев, нито Вие имате нещо общо с това. За последен път този въпрос е повдигнат от руския вицепремиер Лобов по време на сесията на междуправителствената комисия на 10 и 11 март 1997 г. в София и е срещнал достоен отпор от наша страна – както ясно личи от изпратеното до Вас становище на изпълнителния директор на “Булгаргаз” Васил Филипов /прил. 20/, подписания от двамата вицепремиери протокол /прил. 21/ и изказването на Петър Събев от името на “Булгаргаз” /прил. 22/.

Но ако тръбите са спасени, веригата за продажба на природен газ на България си остава същата: “Газпром” –  “Газекспорт” – “Овергаз” – “Топенерджи” – “Булгаргаз”. Благодарение на сключения от Вашето правителство договор и тази схема, която всъщност продължава да пълни джоба на “Мултигруп”, в България се продава най-скъпата природна газ в света. За илюстрация: през второто тримесечие на 2000 г. цената на 1000 кубически метра с мито и ДДС е 135,44 долара – само година по-рано същата е 75,86 долара. /Две години по-късно положението е същото: цената в България е 130 долара, а в Румъния примерно е 84 долара./ В същото време с постановление № 259 от 30.12.1999 г. Държавната комисия по енергийно регулиране определя пределни цени на 1000 куб. м. газ за потребители – достигащи до 346 лв. – най-високите, регламентирани досега. /прил.23/

В резултат дълговете на “Булгаргаз” растат, тъй като много предприятия не си плащат скъпата газ; “Химко” и останалите химически комбинати, които използват природната газ като суровина, спират производствата си, тъй като продукцията им става неконкурентноспособна; България губи традиционните си пазари за азотни торове; от предвидените за газификация по Програма 2001 на Вашето правителство 150 000 еднофамилни жилища не е газифицирано нито едно. Получава се порочен кръг, в който “Булгаргаз” убива своите клиенти – поради което и сам затъва – и не може да изпълнява инвестиционните си програми – за което с основание негодува “Газпром”. Вместо да се потърсят възможности за диверсификация на доставките, преразглеждане на газовия договор и даване възможност на големите потребители сами да договарят доставки и да оперират на газовия пазар, държавата се впуска да спасява националния монополист, изливайки в него пари, които изчезват като в каца без дъно. Например:

- През 1999 г. по предложение на МС парламентът опрощава на “Булгаргаз” 370 млн. лв. – с равностойност около 200 млн. долара.

- Дава се възможност на “Булгаргаз” да изразходва за свои нужди част от приходите от  транзитни такси и по-ниски цени на газа, получаван по Ямбургската спогодба. За 1999 и 2000 г. общата сума, отстъпена за сметка на бюджета, се равнява на над 145 млв. долара.

- От началото на 1999 г. вносът на природен газ е освободен от мито – вследствие на което бюджетът се е лишил от постъпления в размер на около 28 млн. долара за 1999 и 2000 г.

- От април 1998 до края на 1999 г. Комитетът по енергетика редовно е утвърждавал за “Булгаргаз” по-високи цени за вътрешния пазар от тези, които са се получавли по методиката за образуването им. Поради което българските предприятия – включително и топлофикациите – са обременени с надценка, равняваща се за двете години на над 55 млн. долара.

- От 01. 07. 1998 г. Министерският съвет увеличава надценката в цената на природния газ за потребителите ва вътрешния пазар от 4 на 11%. Което струва на въпросните потребители около 30 млн. лв.

Рекапитулацията от тази спасителна акция е следната: само за сметка на бюджета в “Булгаргаз” са налети 373 млн. долара. Ако прибавим към това сумите от по-високи цени и надценки, крайния резултат е 458 млн. долара. При което “Булгаргаз” приключва 1999 г. със счетоводна загуба от 55 млн. лв., а 2000 г. – със загуба от 96 млн. лв. Този баланс маркира реалната цена на договора, сключен от Вашето правителство и приветстван с фанфари на Софийското летище. Плюс бастисването на голяма част от химическата ни промишленост.

Като икономист Вие вероятно знаете, че няма безплатен обед. Че ако държавата влива някъде пари, тя трябва и да ги вземе отнякъде. Че когато дотираш за сметка на бюджета едно предприятие, го правиш с парите на данъкоплатците и – образно казано – бъркаш в джоба им. В случая с “Булгаргаз” мащабите на този акт се измерват с няколко десетки долара, взети от джоба на всеки българин. И също така – оказва се – безплатни обеди все пак има. Сред основанията за т. н. “газова война” беше и очакването, че ако се стигне до концесия с участието на “Мултигруп”, строежът на газопроводите ще бъде оскъпен чрез монополни доставки на тръби и раздуто оценяване на дейности. След “победата” на Бакърджиев положението е същото – само че вместо фирмите на “Мултигруп” действат приватизираните по РМД – схеми и контролирани от него и Антоан Николов “Газстроймонтаж” и “Газстрой”: те осигуряват вноса на тръби и прибират комисионните от това; пак те печелят всички търгове за  поддържащите и строителни дейности.

Още нещо за безплатните обеди? Ето един такъв: с протокол № 39 Съвета на директорите на “Булгаргаз” ЕАД, под председателството на Антоан Николов, възлага на главния изпълнителен директор да подпише договор с агенция “Прима” в размер на 150 млн. /тогавашни/ лева и утвърждава бюджет на дружеството за рекламна дейност в размер до 1 милиард лева. /прил. 24/ Дребната подробност е, че “Прима” е собственост на секретарката на Антоан Николов, а “Булгаргаз” няма защо да харчи и стотинка за реклама, тъй като е стопроцентов монополист на българския пазар.

Мога веднага да си представя Вашите възражения: аз освободих Бакърджиев, “моят отговор на всички обвинения в корупция са смените в моя министерски кабинет” – както казвахте и тогава; Бакърджиев не е с нас, а с вас... Не, г-н Костов. Няма да видите това лице в сините листи, а ако случайно се появи отнякъде, мен никой няма да ме види повече в СДС. Само че той е Ваш избор: от Ваше име и по Ваше време се разпореждаше и в Столична община, и като втори човек в държавата. Вие го назначихте за шеф на предизборния щаб, за да прави колоритни умозаключения като “избори се печелят с пари и с бой”. Вие му поверихте ръководството на най-голямата организация в СДС, благодарение пак на Вас той и до днес си е депутат – въпреки доклада на НСС, където неговото име фигурира сред политическите лобисти в полза на Майкъл Чорни.

Ще си позволя още един личен спомен: след големия скандал, който избухна покрай моето изявление в предаването на Явор Дачков – че Бакърджиев, Бисеров и Йордан Цонев нямат място в СДС – аз реших все пак да продължа атаката. Междувременно Богомил Бонев поиска Вашата оставка, а Бисеров и Йордан Цонев бяха изключени от СДС – тъй че прицелът бе ясен. Написах една голяма статия за Бакърджиев в “Капитал” и дадох едно интервю за “24 часа”. Няма да си кривя душата – тогава все още Ви вярвах и смятах, че Ви помагам.

В деня преди излизането на интервюто ми се обади лично Надежда Михайлова. По Ваше разпореждане: да съм изтеглел незабавно материалите срещу Бакърджиев. Как можех да го направя от Индия, не беше ясно – предложих на Надежда да подам оставка като посланик – тя отказа и притеснено ми обясни, че не споделя Вашите виждания. Обадих се на зам.главния редактор на “Капитал”, Станка Тошева и успях да спра статията; опитах чрез приятел да преговарям с “24 часа”, но оттам само се изсмели – вестникът вече бил навъртял 25 хиляди от тиража си. Накрая се обадих във Вашия кабинет – нямаше Ви, но помолих секретарката да Ви предаде, че поемам лично отговрността за казаното и съм готов незабавно да напусна поста си. На другия ден – 02. 03. 2001г. – Бакърджиев разпространи по медиите Открито писмо, в което се настояваше премиерът и външния министър да реагират. И Вие реагирахте – и то като лидер на СДС: Димитър Абаджиев заяви на пресконференция от името на ръководството следното: “Сугарев не подпомага ръководството на СДС. Не е хубаво СДС да се вкарва в дебат, който не е дебат на обществото.”

Следва продължение

На пресконференцията на президента Георги Първанов от 12 март т. г. чухме следното:

Валерия Касиян: Г-н Първанов, трябва да прочета нещо, заради това не ставам. Малко преди брифинга в интервю за „Би нюз” и вестник „Стандарт” вътрешният министър Цветан Цветанов каза за вас следното, цитирам – „Гоце е морално дискредитиран. Първанов да отговори защо убиха неговия съветник Емил Кюлев”. Как ще коментирате тези думи? Валерия Касиян, „Би нюз”.

Георги Първанов: Това е речникът на вътрешния министър. Добре. Ще отговоря, разбира се, не с такъв речник. Аз понеже имам добра памет, помня, че той ме попита в разгара на предишната криза, дали познавам братята Маргини и аз казвам, понеже днес го превърнахме в един диалог, в един изпит, и аз се надявам да издържа, не, не съм им виждал очите на Маргините. Но ако иска, г-н Цветанов може да попита някой друг, който е по-близо до него, може да попита г-н Костов дали познава тези личности. Но не става дума за това. Понеже се споменават много имена в последните няколко дни и то разбираемо, спекулативно подхвърлени, без да цитирам самите имена, с внушенията, видите ли, че аз съм срещал някого някъде, който бил на прием или на рожден ден в присъствието на хиляда души, отклонявам този подход. Никой от моя екип или от охраната ми не проверява присъстващите на едно публично мероприятие. Големият въпрос е обаче тези имена, т. нар. олигарси, кога станаха такива. Затова е всъщност и този скандал, уважаеми дами и господа, който се разгаря в момента. Всички мълчат, обаче ключът е идеята за икономическите досиета. Обясняват как нямало икономически досиета, разбира се, че няма подредени в библиотеката такива, но би трябвало някъде в компетентните органи, в службите, да има събрана информацията, която да покаже кой на кого какво е дал.

Къде има информация за така наречените „икономически досиета на прехода”?

Като журналист, който разследва икономическите престъпления на периода след 10 ноември 1989 г., веднага ще кажа: информация за тези така наречени „досиета на прехода” има в:

С данни от тези институции вече може да се тръгне към разследване на икономическите досиета на прехода. Много важно е да се разследва при големи сделки, кой от държавния апарат на изпълнителната власт е вземал комисионните.

С данните от Сметната палата – кой от политиците как е влизал във властта и как след това е пребивавал и излизал от властта, ще стане ясно за какво иде реч.

Трябва ли да се обижда Иван Костов, че се споменава името му покрай групировки и приватизационни сделки? Та кой в българската политика е бил по-дълго в изпълнителната и законодателната власт от самия него? Костов беше два пъти министър на финансите и веднъж премиер в държавата.

Не аз предложих на СДС да купи банката на Атанас Тилев, а един син политически лидер, който всичките си гафове остави СДС толкова разцепено, че никога да не се обедини. С какви пари щеше да купи една партия цяла банка?

И след като свърши толкова грешки, той възкръсна като Феникс от пепелта на бившата синя идея, обявявайки се за тъмносиня идея.

Не отричам, че въпросният политик е добър математик, не отричам, че е добър стратег, и че често има добри предложения за родната икономика. Но това са моментни и неслучайни състояния и събития от биографията му. А останалото? Той най-добре си го знае.

Ще издържи ли премиерът Борисов на натиска на своите поддържници в парламента? Съмнявам се, защото всеки от „Атака” и ДСБ гони свои цели. За СДС не отварям и дума, тъй като след като я пое сегашният й лидер тя се превърна в придатък на ДСБ.

Тук публикувам част от една стенограма, която дава доста поводи за размисъл. Дискусията е по повод спрените 220 млн евро от Европейския съюз по време на правителството на Сергей Станишев:

ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ

София, сряда, 26 ноември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

26.11.2008

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Нина Чилова и Станчо Тодоров

.............................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: От името на Парламентарната група на „Атака” има думата народният представител Станислав Станилов.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА): Явно спирането на парите от Европейския съюз предизвиква в България политическа криза. Тези изявления тук ние от „Атака” разглеждаме като върха на лицемерието по една много проста причина. Всички, които са участвали в управлението на България от промяната насам, са виновни за настоящото положение. Всички, които са вземали решение да се управлява България по тази философия, също трябва да понесат отговорност.

Къде беше Европа, когато се грабеха българските активи и когато за жълти стотинки се разпродаваха БТК и БГА „Балкан”? Тя си мълчеше, когато се ограбваха българските активи. Сега, когато започнаха да се грабят европейските активи, се разприказва. (Шум и реплики.) И като се разприказва, какво излиза? На Европа не й се дава нейните пари да бъдат ограбвани. Могат да бъдат ограбвани само българските пари, но нейните пари не бива да бъдат ограбвани. Мисля си, че крадливата Европа се сърди на крадливата България. Нямат никакви основания да спират парите, защото там положението е горе-долу същото. Там горе-долу по същия начин се ограбват пари. (Шум и реплики.) Но сега ние сме на мерника.

Ревете, ревете! Ревете, ревете! Корупцията в Европа е документирана. Има я в списания, вестници, има я документирана в решения на различните комисии. И там ловят непрекъснато крадци и измамници както тук, но тук никой не ги съди. За това беше нашата дума. Затова ние смятаме, че трябва да има нов обществен договор, с който да се смени начинът, по който се управлява държавата. Трябва да се ревизира всичко, целият този грабеж, извършен досега, за да се очисти политическата класа! Нямаме какво друго да ви кажем. (Ръкопляскания от КА. Реплики.)

150 000 долара бе цената и на подарената от правителството на Иван Костов национална авиокомпания "Балкан" на еврейския уж бизнесмен - Гад Зееви. Само срещу заплатата си за седмица /150 000 паунда/ Бербатов можеше да стане собственик на националния превозвач и да му останат пари, ако продажбата се бе случила във времето, след като „Манчестър Юнайтед” го купи!

Продажбата на „Балкан” – всички се изказваха и никой не направи необходимото

В началото на мандата си на вътрешен министър Румен Петков заяви, че ще бъде разкрита истината за приватизацията на БГА "Балкан", която бе извършена при управлението на правителството на Иван Костов. В края на октомври 2005 година, в прокуратурата бяха предадени 9 папки с документи по случая, след което Главният прокурор Борис Велчев поясни, че законът му връзва ръцете и няма как да се търси колективна наказателна отговорност.

"Досиетата на актовете за приватизационния договор на Авиокомпания "Балкан" ЕАД - София, съдържат информация за субекти на частното право и обстоятелства, свързани с търговската тайна. Те не могат да бъдат разпространявани без изричното съгласие на страните от договора."

Около документите по Приватизационния договор витаеше тайнственост и гъста мъгла. Като слух вървеше предположението, че не е имало заседание на кабинета за БГА "Балкан", а по-скоро решението е било взето "чрез подпис". Факт е обаче, че част от министрите от кабинета не са били открити дори за подпис и според вицепремиера Петър Жотев министрите всъщност не са и виждали договора. Към датата на депутатско питане към Жотев за тази скандална приватизация, в Договора липсват приложения номера: 2, 4, 5, 6, 7 и 8, а в екземпляра за Министерския съвет не е имало нито едно приложение! Това става ясно около зададения въпрос в деня за парламентарен контрол. В този смисъл интерес представлява цитатът от Докладната на изпълнителния директор на Агенцията по приватизация, Захари Желязков до Министерския съвет, в която той пише буквално следното:

"...да се изключи всяка възможност за узнаването по какъвто и да е начин... на фактите, сведенията и документите... във връзка с договора... да не се допуска изготвянето на копия от предоставените материали и разгласяването на съдържащите се в тях данни".

Степента на секретност по съдържанието на Договора за приватизация на АК "Балкан" и Допълнителното споразумение към него е наистина изумителна - до месец март 2000 г. неговото съдържание не е известно дори на следващия министър от правителството на Иван Костов, който поема транспорта и съобщенията, Антони Славински. По този повод Славински се обръща към премира Костов с писмо от 6 март 2000 г., с което се търси съдействие Агенцията за приватизация да му предостави пълния текст на договора!

Приватизационният договор за продажбата на 75 на сто от акциите на националния превозвач АК "Балкан" е утвърден с подписа на Иван Костов в две Решения на Министерския съвет № 466 и 554 от 29 юни и 30 юли 1999 г.. Как е протекло обсъждането и гласуването на този договор е грижливо пазена тайна - но затова пък са известни имената на само трима министри от правителството на Обединените демократични сили /ОДС/, които със сигурност са го подписали. Това са: вицепремиерът Александър Божков, транспортният министър Вилхелм Краус и министърът на държавната администрация Марио Тагарински.

В същото време, само пет от единадесетте члена на Специалната експертна комисия, създадена от Агенцията по приватизация за оценка на този договор, полагат подписите си под решението, 75 на сто от АК "Балкан" да бъде продаден на Гад Зееви. Резервите на неподписалите са повече от сериозни, тъй като е видно, че при сравнение на офертата на Зееви с тези на другите кандидати, предложеното от Зееви сериозно издиша.

Тук спирам, защото историята с тази скандална приватизация донесе огромни загуби на България и всякакви извинения и оправдания че нищо не може да се направи – не отговарят на истината. Написах го още в края на ноември 2006 година.

Още докато Петьо Блъсков беше главен редактор на в. „Монитор” пуснах номера на банковата сметка в чужбина, в която е било наредено от собствениците на „Балкан” да бъдат превеждани всички пари, постъпващи от продажби на билети, сделки, и продажби на имоти. За разлика от колегите си подходих към темата от друг ъгъл – а именно, че има възможност да се потърси отговорност за „Балкан”, но няма желание от страна на Прокуратурата за това.

Повече ще намерите в следните публикации:

1.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

2.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

3.Най-добре е Главният прокурор да се заеме с "Балкан"

1.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

2.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

3.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

4.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

5.Авиокомпания "Балкан" - фиаското на правосъдието или как един национален превозвач се превърна в спомен

„Социалистическата партия е виновна за провала по отношение на кризата през 1997 г.”, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия на тема „Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана от фондация Институт „Николай Добрев”, което определено ме изненада.

Социалистическата партия, както и повечето управлявали партии в последните 20 години има вина, но тя не е тази, за която споменава президентът Георги Първанов.

Амнезия или къса памет е причината за тези думи на държавния глава?

Няма да изследвам „забравата” на Георги Първанов, а ще припомня някои факти, които обясняват много събития от лятото на 1996 до зимата на 1997.

Още през лятото на 1996 година Жан Виденов като премиер заговори за въвеждане на Валутен борд, но днес на никого не му изнася да си спомни за това. Спомням си, че Надежда Михайлова – днешна Нейнски и Йордан Соколов, тогава се обявиха против Валутния борд. Даже Михайлова даде пресконференция по този повод.

В самата социалистическа партия мнозина и от опозицията на Виденов, и от подкрепящите го бяха против въвеждането на Валутния борд. Факт, който няма как да бъде отречен, тъй като свидетелите на тези събития са все още живи.

Истината е, че инфлацията, която принуди Виденов да подаде оставка от поста на лидер на БСП и от премиерското място бе изкуствено предизвикана и след това – неизвестно как овладяна – не от друг, а от Стефан Софиянски като министър-председател на служебното правителство.

„Изкуствено предизвикана” бе инфлацията и мои източници ми съобщиха, че заем от Световната банка е ибл изнесен на няколко транша, за да се сринат финансите на страната. По този факт всички мълчат – не обясняват даже как един икономист, със  специалност "Статистика" като Софиянски бе в състояние да овладее инфлацията, а обяснението би могло да бъде, че изнесените пари бяха върнати.

Освен това, голяма помощ в овладяването на инфлацията бе проведената от Иван Костов деноминация, с която мярка бяха ограбени българите. Само като пример ще кажа, че внесени суми в банките по жилища, от провеждащата се реституция – за една нощ останаха без три нули. Така цената на един тристаен апартамент и внесените по нея 13, 100 лева – се превърна в 13 лева и 10 стотинки!

Една от десетки хилядите потърпевши бях и аз – и от сумата за жилището ми, което бях изплатила и върнах на държавата, за да получа имот от дядо си – струваше колкото чифт маратонки!

Днес със същата цел се готви въвеждане на еврото, при което обоселият и мизерстващ български данъкоплатец отново ще олекне с много, много пари, субсидирайки държавата!

Като продължение на разследването на дните от 4 февруари 1997, следва и третата част от това разследване, съдържащо неизвестни факти и данни от събитията тогава.

3. Четвърти февруари - едно събитие - много истини

* Президентът Първанов сгреши, като съзря в Петър Стоянов държавник * Групировките и протестите – на ръба на закона* Прокуратурата все още дреме

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник.

Ще се върна към периода 10 януари – 4 февруари 1997 година и следите, които оставя той. На 9 януари номинираният от левицата за министър-председател Николай Добрев дава първата си пресконференция, на която прави експозе с 4 акцента: благодари за доверието на партията си, обещава заедно с коалиционните си партньори и подготвени експерти да състави програма за действие, обещава да създаде силен екип и най-накрая съобщава, че е с амбицията с екипа и програмата да извърши радикални реформи в социално-икономическата сфера на базата на финансова стабилизация, преструктуриране, създаване на п редпоставки за оживление и растеж.

Това се случва на 9 януари 1997 година. Много важно е да припомня, че преди тази дата, на 21 декември 1996, на проведения извънреден 42 конгрес на БСП, Жан Виденов обявява, че подава оставка като министър-председател на България и като председател на БСП. Причина за оставката е дълбоката криза, в която страната изпада вследствие на двугодишното управление на правителството, ръководено от него. За председател на партията е избран Георги Първанов.

Оставката на правителството е гласувана на 28 декември 1996 на извънредно заседание на 37 Народно събрание. Т. е. няма никакъв повод да се протестира на 10 януари срещу Виденов или неговото правителство, които са в оставка и то гласувана от парламента. Въпреки събитията, Съюзът на демократичните сили /СДС/ предлага "Декларация за национално спасение" от "националната катастрофа", към която правителството на Жан Виденов води България.

Кое правителство на Виденов – това с подадената и гласувана от парламента оставка ли? Очевидно СДС закъснява с действията си и то ги прави смешни и ненужни. След отказа и на президента с изтичащ мандат, Желев да даде на БСП мандат за съставяне на правителство, СДС обявява национална политическа стачка!? Тук вече е и манипулацията: под претекст, че се протестира срещу Виденов и кабинета му, които са в миналото, са организирани хора около парламента, които трябва в комплект с предизвиканата инфлация да попречат да бъде съставено правителство. Това е целта на опозицията, това са и средствата, които тя използва. И докато бъде получен мандат за второ правителство, както е по Конституция, започват протести против Виденов и правителството му. Президентът Желев бездейства и с това показва, че няма да изпълни правомощията си, като връчи мандат, тъй като неговият мандат на държавен глава вече изтича. Това е безвремието, в което се протестира срещу премиер и правителство, които е в оставка – предизвиканата инфлация качва безумно цените. Според световните агенции, в столицата на България обстановката е революционна. Изпратена е /осигурена от хората, които са обещали на десните подкрепа – бел. Л. М./ репортерката Кристиян Аманпур от Си Ен Ен, известна с това, че там, където тя се появи следват големи политически промени. Аманпур набляга в репортажите си на протестите и инфлацията, но не обелва и дума за това, че премиер и правителство са си подали оставките, че действащият в последните дни от мандата си президент Желев не връчва мандат и изчаква да изтекат докрай дните му на държавен глава. Аманпур е много далече и от това да се запита като как изведнъж се отприщва инфлация, все пак Виденов успява да погаси 2,1 млрд долара от външния дълг на страната. Това са събитията, чийто втори план остава без коментар.

Кабинетът в оставка се събира, за да умува как може да се заведе прокурорска преписка за опит за държавен преврат. Всичко е снимано, Ясно е кой е организатор.

На заседание на парламентарната група на Демократичната левица от 21 януари 1997 г. Николай Добрев обяснява на другарите си по партия:

“Сядайки на масата, ние можем да предложим на първо място това, което и тук сме си говорили – правителство с мандата на БСП, представено от експерти от политически сили или безпартийни. Това вече много трудно ще върви. Второ – правителство с мандата на БСП, но главата на правителството може да не бъде член на БСП... И чак третата възможност, която пък съвсем е суспендиране на Конституцията – някакво служебно правителство на квотния принцип, възприемано от всички политически сили, с период не по-малък от шест месеца. Естествено – гласуван от парламента.

Казвам вариантите. Те не са мои варианти. Казвам ви вариантите, които битуват и при опонентите... в случая ви предлагам да мислим за две неща: за благото на страната и за това как в тази тежка ситуация партията може да бъде прегрупирана, подготвена, че да бъде спасена и при най-тежки и социални, и политически удари...”

Добрев продължава и разговорите си с лидери на опозицията, както за вариантите за кабинет, така и за това ситуацията пред парламента да бъде овладяна. Ето какво признава той месеци след януарските събития:

“Към 8 часа на 10 ти /януари – бел. Л. М./ последователно говорих по телефона с Костов и със Софиянски. Казах и на двамата, че ме тревожи получената информация. И двамата ме увериха, че всичко е наред и че са взели нарочни мерки протестите да бъдат мирни. В случая критикувам и Костов и досегашния кмет Софиянски, че системно и преднамерено подстрекаваха протестиращите. Вътре в парламента бяха загрижени, признаваха, че тълпата е извън контрол и трябват съгласувани действия и на организаторите, и на полицията. А вън говореха друго, подстрекаваха и на импровизираните митинги, и чрез ефира.

Нещо повече – президентът Стоянов и Софиянски гарантираха, че ще осигурят проход за извеждане на депутатите. Чак тогава шефът на СДВР Красимир Петров разпореди да влязат джиповете в оградената зона. Те го подведоха, поеха отговорността, че ще отстранят хората, а после се каза, че това е бил провокативният акт.”

Тук Добрев пропуска, че Петров вече е поел ангажименти пред опозиционните лидери – нещо, което той тогава не подозира.

Как Костов, Софиянски, Стоянов – нарушиха закона

“Всички икономически групировки плащаха като попове да бъде свалено правителството на Жан Виденов от власт и да не се състави ново соцправителство. Те плащаха на тези, които демонстрираха през януари и февруари."

- казва на 8 април 1997 Николай Добрев, МВР-министърът от кабинета, планиран за сваляне. След пет дена Добрев продължава за разкрива какво всъщност и защо се е случило пред парламента. Ръководители от МВР са обикаляли силови групировки и са искали съдействие за така наречения “черен петък”, онзи януарски ден, в който тълпа нахлу в парламента и чупи и вандалства безнаказано. За това съобщава Николай Добрев на 13 април 1997 година в интервю за в. “24 часа”. Ето още от казаното тогава от Добрев:

“ Няколко пъти разговаряхме/с Костов – бел. Л. М./. Аз му казах, че той и другите лидери от СДС трябва да излязат и успокоят хората и да ги накарат да се разотидат. Някъде в късния следобед той беше много потиснат, почти отчаян, като основната му теза беше: “Изпуснахме духа от бутилката, положението е вън от контрол, оправяй се.”

Протестите вземат такъв обрат, че е известна и друга фраза, изпусната от бъдещия премиер Иван Костов към протестиращите в студените януарски нощи на 1997 пред парламента: "Я сега да ви видя, господа революционери, какво ще правиме?” Костов е смутен от внезапно покачения висок градус на напрежение, който се повишава от скока на инфлацията и изчакването на Желев.

Добрев изнася няколко месеца след погрома над парламента и още факти:

“Не такова беше поведението и на Софиянски след 22 часа, когато му казах: “Г-н кмете, има закони, вижте Закона за събранията и митингите.” Той ми заяви: “Аз нося отговорност, оправяйте се вие”.... Подчертавам, че поведението на Петър Стоянов, който от ранния следобед се намираше в сградата /на парламента – бел. Л. М./, бе лицемерно. Грижейки се за своя имидж пред вандалите, той като новоизбран президент на България не направи очакваното от политически мъж като него, за да приглуши конфликта и да овладее еднозначните закононарушители. Защо всички предпочитат да забравят, че при влизането си в сградата на раменете на полицаите Стоянов извика по мегафона към тълпата: “Останете по местата си!”

“Стоянов днес се държи като партиен лидер, а тогава – като истински държавник” – каза в интервю за в. “Труд” днешният държавен глава Първанов, с което за пореден път сгреши. Човек, който пред колегите си политици говори едно, а навън пред парламента върши точно обратното не може да бъде окачествен като държавник. Това ли виждането на Георги Първанов за държавник?

В дните и нощите на мразовитата зима на 1997 политици подстрекават тълпата да свали правителството на Виденов. Данни за конкретни персонални действия е имало, и има. Малко по-късно някой нарежда да бъдат спрени следствията по случая с погрома над парламента. Някой дава на прокуратурата картбланш да се дистанцира от събитията и да не проверява погрома и лицата, които са го предизвикали. Независимата съдебна власт се подчинява на изпълнителната, в лицето на служебното правителство с премиер Стефан Софиянски, и редовното, след изборите – с премиер – Иван Костов. Третото действащо лице в тези бурни събития бе току що избраният президент – Петър Стоянов. Срещу тези трима политици – закон и разрушен парламент се оказват безсилни.

Групировките и протестите

Националната политическа стачка, която обявява СДС окочателно разрушава договореностите, които са обсъждали Добрев и Костов. Добрев е толкова омерзен от лицемерието на опонента си, че пред близките си казва: “Иван Костов е лъжец!” След това прозрение нещо у Добрев се пречупва, стресът е силен и само след броени месеци заболява фатално. Така тръгва болестта му, която за две години го отвежда в гроба. Въпреки случилото се тогава, днес, 10 години по-късно Иван Костов признава, че Добрев се е отказал от мандата, за разлика от съшитите с бели конци версии на запътилия се към Европа Стоянов, според които той е бил човекът отказал да приеме мандата! Заслуга на БСП е в това, че от партията показаха, че Българската социалистическа партия не е в състояние да проведе необходимите реформите в страната. Те единствено предизвикаха тежка криза и разбраха, че не могат да управляват”, подчертава днес Иван Костов. - Но това разбра преди всичко Николай Добрев... Страната беше в национална стачка и беше блокирана, а единственият начин да се продължи напред, беше да се предизвика насилие и затова Добрев се отказа от мандата”, коментира в наши дни лидерът на ДСБ. По думите му е трябвало да се вземат хуманни решения и те са били взети от Николай Добрев тогава.

Тези твърдения на Иван Костов и версиите на Петър Стоянов за личен принос по предотвратяване на насилието в зимата на 1997 година влязоха в противоборство, като показаха една от причините за разделението на десницата. В нея едни пренаписват биографиите си, а други – съобщават фактите, такива, каквито са били. Ето защо погрешно би било да се обяснява, че БСП и СДС са влезли в конфликт по повод събитията януари-февруари 1997 година. Конфликтът е между ДСБ и СДС: реалността пред амбицията да се изписват значими биографии. На въпрос дали групировката “Мултигруп” е плащала за протестите, бащата на Илия Павлов обясни красноречиво следното:

“Не, не е имало такова нещо. “Мултигруп”, специално за нас, смятам, че и останалите, всички, които са си изпълнявали задълженията като корпорации, като хора, които са имали някакъв бизнес, когато успешно са си изпълнявали задълженията и са си..., това може малко така да прозвучи травиално – са си плащали на хората както трябва, не са създавали напрежение по време на което и да било управление на политическа партия, това е нашият принос бил за държавата и за управляващите.”

Плащали са си на хората както трябва, не са създавали напрежение – но на кого са плащали и защо? Доколкото е известно: корпорациите са длъжни да плащат данъци, а в това признание на Найденов “плащането” не звучи точно така.

Не е имало изнудване за подкрепа, не е имало натиск за оказване на финансова помощ, но е имало “плащане на хора”.

На границата на лъжата прозвуча твърдението на Стоян Денчев, /бивш главен секретар на кабинета “Беров” – бел. Л. М./: “Аз нямам представа какви са били групировките преди 4 февруари 1997 г., тъй като съм нямал досег до бизнеса въобще. Но бих могъл да кажа, че 4 февруари внесе едно успокоение в бизнеса, не заради друго, а заради факта, че основните икономически индикатори изведнъж се подобриха. Инфлацията спря, доларът започна да...”

Всъщност истината за Денчев е, че той взе дейно участие в заграбването на държавния винен експорт и преминаването му в частни ръце. Амнезията на Денчев не му позволи днес да вдене и че в периода януари-февруари 1997 е имало предизвикана инфлация, която да подсили ефекта от обявената от опозицията национална политическа стачка. Той заговори направо за преодоляването на инфлацията – а как, с какви механизми – Денчев замълча!

В студиото на Нова телевизия водещите Лора Крумова и Коритаров бяха поканили Стоян Денчев, Павел Найденов, Красимир Райдовски на разговор за 4 февруари и групировките. Единственото, което стана ясно от този разговор, бе, че “Мултигруп” е финансирала политици още от 1992 година, че Денчев не “помни” предизвиканата инфлация, а единствено нейното “героично” преодоляване. В студиото бе критикуван Виденов, а протекциите на кабинета му и изпращането на Илия Павлов в Москва на преговори с “Газпром” като представител на властта – това бе удобно “пропуснато”.

Странно за предизвиканата инфлация не обели дума и Красимир Райдовски, а той би следвало да има представа от това, че бе предизвикана такава и, че бе преодоляна. Как, от кого – вече 10 години никой не смее да обясни.

В студиото на Нова телевизия беше казана и една истина, че събитията януари-февруари 1997 са били провокирани, за да се продължи преразпределението на икономиката. Днес 10 години по-късно е ясно, че това преразпределение включи приватизацията, която проведе кабинетът “Костов”, това преразпределение включи и игнорирането на мощни корпорации като “Мултигруп” и застрахователните компании на ВИС и СИК. И най-сетне: в студиото на Нова бе дадена оферта от Стоян Денчев към следващите управляващи за поредно влизане в политиката. “Ще кажа за себе си, че за неблагополучието на българската политика по това време, а може би и сега, е факт, че държавното управление се използва за място, където някои се учат на управление. Не е нормална тази постановка, не е нормална. Не може човек да отиде и да тръгне жизненият му път на министър-председателско място.”

Вярно е казаното от Денчев по отношение на премиера Станишев, но защо чак сега забеляза той колко зелен влезе в голямата политика днешният министър-председател? Този избор и присъствие са вече с година и половина давност! Защо досега Денчев мълча? Или и той е прегърнал максимата “Закъснялото изричане на неудобни, страшни истини, често ги прави безстрашни”.

И така: при получаване на мандата за второ правителство Добрев прави изявление, в което казва:

“Халът на държавата и на хората е такъв, че такова поведение /да се робува на теснопартийни интереси – бел. Л. М./ ще бъде най-малкото национално безотговорно... трябва да спрем да си играем на политика, на всекидневни митинги и разрушителни стачки. Пред нас се срива всичко – и веществените, и духовните ценности.

Трябва да спасим България, и то сега, и то веднага. Нека направим това чрез съгласие, разбирателство и сътрудничество. Противопоставянето и омразата сега са пагубни и самоубийствени за всички ни.”

Днес Петър Стоянов обяснява така събитията: “Да се откажеш да управляваш, когато няма кого да управляваш, не е героизъм. Народът беше на улицата и ги замеряше с камъни.”

В продължението следва края на тази история, с родените след 10 години лъжи за събитията

Какви избори ни предстоят? Имаше една статия на Ренате Флотау в ""Der Spiegel", която бе озаглавена: "От мафията в България ще излязат новите политици"...

Бившият вече заместник на Ахмед Доган, Касим Дал изпробва да извърши преврат в ДПС, от което го изключиха тези дни, по почина на северно-африканските “протести”!

Не че е възможно, не че ще му мине номерът, човекът просто пробва да отцепи от избирателите на ДПС и да оглави нова политическа формация за предстоящите местни и президентски избори!

Дали Касим Дал бе аблудената овца, отлъчила се от ДПС и остана с пръст в уста да ближе раните си и да анализира къде точно е сбъркал – на 27 март стана ясно, че всичко случило се с Касим Дал не е случайно, а началото на повторното му лансиране на политическата сцена.

Човекът, който 25 години следваше Доган внезапно получи “просветление”, че било много лошо, дето мидерът му имал принадлежност към Държавна сигурност!

В първото си интервю по bTV пред Анна Цолова и Виктор Николаев след изключването му от ДПС, Дал обясни, че написал Отворено писмо за ДПС, защото бил възмутен, че не се спазва Устава на партията!

При положение, че хората нямат какво да ядат, в момент когато безработицата и проблемите на мизерията ги е стиснала за гърлото, а тютюнопроизводителите блокират пътища – Дал даде заявка за влизане в политиката като чисто нов, целият в бяло и необременен от съратничеството си с Ахмед Доган!

Като за начало във Фейсбук се появи “спонтанно” група “Аз подкрепям Касим Дал” която набра бързо над 4000 членове. Създадена беше и контра-група с името „Аз подкрепям Ахмед Доган”, в която към събра над 9000 членове.

В слънчевия неделен ден, фейсбукците на Касим Дал се събраха в НДК и доста скъпарско мероприятие, а основна тема на първата среща на живо беше агентурното минало на Ахмед Доган и хора в ръководството на ДПС! Иди кажи, че могат без да споменават Доган?!

Дал бе представен не от кой да е, а от говорителката на Комисията по досиетата – вездесъщата Екатерина Бончева! Тя излезе и с апломб повтори гуша втръснали тези за лошата Държавна сигурност и добрите хора като Касим Дал, които не попаднали в нея!

Самият Дал бе обявен и поканен да излезе нас цената твърде смехотворно и вземайки микрофона обяви, че разбрал чак през 2010 година, че Доган е принадлежал към Държавна сигурност!

Изключеният от ДПС Касим Дал се обяви за промяна в партията "отдолу-нагоре". Той обяви това по време на срещата на негови привърженици във Facebook.

„Големите ги е страх много, ние родихме този страх. Аз за първи път ще кажа, че много колеги се събирахме преди да обявя истината и да кажа защо напускам. Накрая останахме трима. Предстоят местни избори. Тези хора са принудени заради едното кресло да мълчат, да траят, но на изборите хората ще ги накажат. Ще видите от урните какво ще излезе”, заяви бившият зам.-председател на ДПС.

"Правим последен опит отдолу нагоре да променим ДПС. Хората искат да извървим този път. Нашата партия е твърде ценна, защото е изстрадана и с много болка е изградена", заяви още Касим Дал пред “приятелите си от Фейсбук. Той помоли присъстващите да работят много сред хората и да бъдат търпеливи.

Самият Дал държа напоителна реч за неведението си, че 25 години така и не разбрал, че Доган е от ДС!

Нито дума не обели Дал за своята присъда и за какво попадна в затвора преди 10 ноември 1989 година!

В момента Касим Дал е депутат, но въпреки че бие тъпана, че е честен и почтен – след изключването му от ДПС не напусна депутатството, което му осигури именно партията на Доган!

Кой е Касим Дал, какво направи през годините на прехода – това е тема на разследването на “Хроники”.

/Винаги съм се старала да бъда обективна по отношение на ДПС, лидера й, и събитията, които се случиха с българските мюсюлмани както пов ремето на Живков, така и след това. За това мое твърдение говорят публикациите в този сайт, както и тези през годините на прехода.

Дали е законно ДПС като политическа сила, как това Движение се легитимира през годините – всичко може да се прочете от тези от читателите ни, които се интересуват от проблема- бел. Л. М./.

Пробутват ни май нескопосана легенда за Касим Дал...

Понесен на крилете на партийната йерархия, бившият строителен техник Касим Дал, за когото само един вестник написа във визитката при представянето му, че е завършил международни отношения, съчини /?!?/ Законопроекта за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Нерде строителство, нерде тероризъм, нерде – Законопроект за разсекретяване на досиетата?

Та какво се оказа, че същият Касим Дал от село Николаевка, както си работил по специалността в АПК-град Суворово, 1986 г. и в АПК - Вълчи дол изведнъж става един от основателите през 1985 г. на Турското национално освободително движение в България /ТНОДБ/. Припомням, че ТНОДБ бе нелегална организация в районите със смесено /по вероизповедание/ население.

Осъждан по политически причини и лежал в затвора 1986-89 г. е записано в биографичните данни на Дал - вероятно след амнистията, която даде на подобни борци президентът Желю Желев.

/Да ми бяха казали преди години, че по инициатива на ДПС и един съден за тероризъм срещу държавата политик, парламентът ще приеме негов Закон, с който да отвори архивите на Държавна сигурност - нямаше да повярвам! То не е и за вярване, тъй като за писане на такъв Закон е необходима доста добра подготовка и професионална квалификация по право и спецслужби – каквато Касим Дал няма! Т. е. Някой му написа Закона и му го даде, за да го пробута като свое творение! – бел. Л. М./

След приемането на Закона, който внесе Касим Дал, за Доган не остана нищо друго освен да седне на първия ред и да се наслаждава на тоталното доразбиване на българските спецслужби и още по-тоталното изваждане на светло на разузнавачи и служители, включително и чужденци? На тази комбинация, която ДПС изигра брилянтно, манипулирайки коалиционните си партньори от БСП и НДСВ и безпринципните политици от така наречената опозиция - на тази комбинация Движението за права и свободи със сигурност е получило  отлична оценка от МИТ /турското външно разузнаване/.

В политиката нищо не се случва случайно или на шега

Мнозина са забравили, че след “самоубийството” на служителя на Националната разузнавателна служба /НРС/Божидар Дойчев, трима депутати от парламентарната вътрешна комисия - Борислав Българинов, Атанас Атанасов, Касим Дал, както и председателят Николай Свинаров бяха допуснати във Военна прокуратура, за да се запознаят с делата за самоубийството на Божидар Дойчев и Иван Раков от НРС.

А тази смърт бе настъпила доста необяснимо: фрапиращ факт, според депутата от ДСБ, Атанас Атанасов, бе липсата на каквито и да било отпечатъци по пистолета.

Да не говорим, че в България новината стана известна от сайта на Би Би Си, където съобщил човек от Европейската комисия, пожелал анонимност. Но този човек, съобщавайки е уточнил, че става дума за убийство в НРС? Питаше се в медиите - откъде е разбрал източникът на ЕК новината за трагедията - все пак от ЕК едва ли имат възможност да прихващат разговорите от телефон 166.

Лошо впечатление остави твърдението, че Дойчев е посегнал на себе си по семейни причини и то преди да бяха разпитани близките му.

Директорът на НРС, Кирчо Киров поясни още, че няколко часа след откриването на застреляния Дойчев, той лично е информирал президента, премиера, главния прокурор и представителите на американското и британското разузнаване.

Тогава защо се чудим откъде е изтекла служебна, строго секретна информация, след като сам директорът на разузнаването е звънил на шефове на чужди разузнавателни служби? От тези служби до ЕК пътят не е кой знае колко дълъг - тогава няма място за удивление как представител на ЕК е съобщил за случилото се в НРС, като го е квалифицирал като убийство.

Спомням си, че Директорът на НРС, Кирчо Киров каза по Би Ти Ви: "Това е уникален случай. Първо, някой да дойде да търси свой роднина, както се е получило в случая, и второ, да звъни някой от НРС на телефон 166."

Защо припомням този позабравен случай – защото точно за него бе избран Касил Дал да отиде с колеги депутати от други политически сили във военна прокуратура, за да провери какво е е наред!

Той бе доверено лице Някому.

Крити ли бяха досиета, фабрикуваха ли се документи за принадлежност към бившата Държавна сигурност, унищожена ли бе ачст от архивите на бившата ДС?

На сбирката на така наречените приятели на Касим Дал във Фейсбук Екатерина Бончева си позволи да излезе и да заяви, че е лъжа, че архив е бил унищожаван!

Всъщност лъжата е казаното от въпросната Бончева и ще цитирам случаи, които през годините опровергаваха това твърдение...

Факт първи. Според бившия директор на Външното разузнаване Димо Гяуров, голяма част от архива на бившата Държавна сигурност е бил унищожен още в началото на прехода. В интервю за предаването "Неделя 150" с Лили Маринкова, Гяуров отхвърли твърденията, че преди да бъдат унищожавани досиетата са били микрофилмирани.

Факт втори. В. "24 часа" написа: "Петима депутати бяха скрити по искане на спецслужбите, имаше един нелегал от Пето управление, който не е обявен, две народни представителки от Седмото велико НС, които преминават на друга работа - и те не са обявени, един министър, много колоритен в едно първо правителство, също не е обявен, защо така?

Евгени Димитров опонира на вестника: 17 са не са пет, 17 са скрити, те са в рамките на този доклад, много, много са..."

Факт трети. В интервю пред в-к "24 часа", публикувано на 24 октомври 1997 г., генерал Богомил Бонев, изрично и достатъчно ясно каза, че "някои от оперативните работници навремето са си измисляли вербовки".

/Такова твърдение и то на генерал няма как да е измислено!- бел. Л. М./

Факт четвърти. Интересен и много важен момент бе този, в момент, когато се разкриват архивите на Държавна сигурност, кой ще търгне да провери следното твърдение: всяка специална служба е разполагала с арсенал от умения и техники за изработване на фалшиви документи. Източници на “Хроники” свидетелстваха, че по този проблем, преди 10 ноември 1989 г. е имало проект на текст, на строго секретен Указ на Държавния съвет, съгласно който Указ, Държавна сигурност е получила правото да изготвя и да използува в дейността си специални документални фалшификати, легитимирани като автентични.

Тук е логично да попитам: каква част от документите в архива на Държавна сигурност са истински, автентични и каква част от тях са брилянтно изработени фалшификати?

Факт пети. “Има Резолюция на Съвета на Европа и тя много добре засяга тази тема. Тя категорично обявява, че не може да се обявяват категорично лица за принадлежност към репресивни апарати, когато липсват каквито и да било доказателства за изразена от тях лична воля. Ние част от Европа ли сме или не?" - попита депутатът от БСП Георги Юруков от телевизионния екран.

Факт шести. Един бивш депутат и професор, Янко Янков, след 14 години настояване да му бъде даден достъп до така нареченото му агентурно дело, получава такъв достъп. Ето какво ми написа той за случилото се след като той и графологът експерт Димитър Генадиев Костов са се запознали с делото му на 4 август 2003 г. "...текстовете, намиращи се в посоченото дело, не са писани и не са подписани от Янко Янков, тоест, въпросното "Агентурно дело" е фалшификат”.

Едва ли този случай е единственият, след като за Държавна сигурност е било практика от работното ежедневие да се изработват фалшиви документи.

Питах: кой ще изследва при възникнали съмнения досиетата, за които се смята и твърди, че са фалшификати. И защо при налични съмнения за достоверността на документалния материал в едно агентурно дело първо не се говори с лицето, а след това да се обявява публично неговата принадлежност или сътрудничество към ДС?

Отговор нито на единия въпрос, нито на другия – симптоматично не получих!

С Постановление на военния прокурор от 2 февруари 2004 г. е било образувано следствено дело № ХVІ-3/2004 г., по което е прието за установено, че "неизвестно лице" от МВР е извършило "манипулации с документи", с цел да причини и е причинило вреда на гражданското лице Янко Николов Янков, но че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като отговорността е погасена поради давност. Така завърши 15-годишното ходене по мъките за един бивш депутат, репресиран и лежал в затвора преди 10 ноември 1989 г.

Факт шести. Покрай излезлите списъци с имена на депутати бе направено и интересно разкритие:

"... ДПС, които претендират, че са се борили срещу възродителния процес, а се оказва, че всъщност са помагали - разкри в интервю за електронната страница "Новото време", бившият човек на НДСВ, Емил Кошлуков. - Единственият човек от ДПС, за когото мога да кажа, че наистина е работил за турците, лежал е в затвора, е Ахмед Доган. Само Доган от тях може спокойно да каже, че не е бил доносник. Колкото и да не харесвам политиката на ДПС - не мога да си изкривя душата. За останалите съмнението, че са помагали на враговете на своя етнос, остава. Това е тежък удар по етническата партия, разбива устоите й."

Що се отнася до Касим Дал - ние сме първата държава, която е съдила някого за действия, нарушаващи сигурността и след това същият този осъден бива облагодетелстван с доверието да създаде Закон за разсекретяване на целия архив на специалните служби!

И като капак на всичко, след този закон, му се гласува отново доверие да работи и по разрушаването чрез нормативен акт на действащите специални служби!

Странни събития, съвпадение и обстоятелства

Никой не даде обяснение как така именно Николай Свинаров бе адвокат на Ахмед Доган по делото преди 10 ноември и как така пак Свинаров стана в съда защитник на генерал Владо Тодоров - директора на Националната разузнавателна служба, обвинен и осъден за това, че по негово време са унищожени документи на Държавна сигурност!

Николай Свинаров, Червеняков и Касил Дал станаха автори на Закон за Новата спецструктура /ДАНС/, с което на практика щеше да се закрие контраразузнаването в държавата.

Емблематично е едно изявление на Касим Дал, човекът, който на 27 март се разграничи от държавна сигурност: "Политиката създаде първичния пазар за търгуване на държавната тайна" заяви от трибуната на парламента Дал.

За какъв пазар на какви тайни говореше Дал, след като той бе в основата на пълното разрушаване на специалните служби със създаването на Комисията по разкриването на архива на бившата Държавна сигурност?

И още: как така един строителен техник се оказа толкова компетентен и навътре в материя, свързана с бившите и вероятно и настоящите спецслужби?

Мнозина вероятно са забравили как Касим Дал хвърли бомбата с твърдението, че България е загубила доверието на Европейската комисия! Веднага след това изявление Дал обяви в ефира на Дарик радио, че ДПС може да оглави специалната парламентарна комисия, която да контролира службите! Да не забравяме все пак, че Дал бе не само заместник на Доган, но и зам.-председател на парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност.

Още от времето на обсъждането на предстоящите правителствени промени в Катарино, ДПС даде заявка за по-високо присъствие в сектора на специалните служби. Тогава това остана някак си без последствие.

Тези, които са проследили пътя на Ахмед Доган са наясно, че лидерът на ДПС не допускаше до себе си хора, на които няма доверие, които не е проверил и които ще предприемат солови акции.

Касим Дал отиде и по далече в акцията си “пробев в спецслужби” като припомни аргументите си, че в системата на националната сигурност не се допускат назначения на представители на други етнически групи, но каза, че не е негова работа да окачествява това като дискриминация.

Дал изобщо не се притесни да идентифицира ДПС с етническа група. Това, което ДПС след влизането си в либералните европейски структури уж отричаше и загърби, днес отново е на дневен ред. Все пак ДПС бе и е политическа сила на определена етническа група...

В предаването по БНР "Преди всички", Тахир спомена за икономически групировки около Доган, Емел Етем и Касим Дал. А както знаем - икономическата власт води до политическа. Въпросът ми е: цитираните три имена ли държаха в минали мандати властовите центрове в ДПС?

За имоти и бизнес на Доган се писа и говори, Емел Етем изчезна от прожекторите – за икономическите интереси на Касим дал обаче никой никога не отрони и дума – той бе държан ненапразно встрани от вниманието на медиите.

Внесения проект за Закон на МВР  в парламента в един друг мандат предвиждаше службите за следене и подслушване да бъдат обособени в Агенция, но под шапката на МВР, нещо, с което от ДПС изобщо не бяха съгласни. ДПС не криеше, че иска тази бъдеща Агенция да е извън ведомството на МВР. "В МВР трябва да се пипа с ръкавици" - заяви двусмислено Касил Дал, но не поясни, ръцете под ръкавиците български ли са или турски.

ДПС се месеше в кадруването на магистрати

Ще припомня един позабравен случай, по който се шумя много:

Това е случаят с разследването на трима души от Русе и двама от Бургас за измами с големи количества дизелово гориво. Сделката бе разкрита още през 2004 година, като сред заподозрените бяха богат бизнесмен и двама русенски политици. Ставаше дума за продажба на 107 т леко корабно гориво, за което не се плаща акциз. От офисите на повече от 10 фирми и бензиностанции в Русе бяха иззети стотици папки с документи, които уличаваха престъпна група от 11 души в крупна измама с над 100 тона леко корабно гориво, продадено като дизел, както и 25 тона фалшив бензин А-92 и А-95. В дъното на аферата стояха хора от обкръжението на бившия лидер на СИК в града Илиян Пенев, по-известен като Мацола /същият, с когото бяха засечени телефонни разговори на прокурора Николай Ганчев, – бел. Л. М./.

Още 2004 г. МВР обяви, че "бандата има близки отношения с полиция, прокуратура и съд и е навлязла вече в местния общински съвет за собствените си престъпни цели". Година и половина след началото, скандалната афера излезе от русенското следствие със смехотворното обвинение за измама с мерки и теглилки, за което се предвижда затвор до 2 години или пробация. Въпреки че само от задържаните количества контрабандно гориво по време на полицейската акция държавата е щяла да загуби 70 000 лв. Единствената по-едра фигура сред обвинените бе Цветан Стефанов, известен като Цецо Гербера. общински съветник от СДС от 2001 г. Заедно с него бе обвинен и шефът на офиса на "Европетрол", един от шофьорите на цистерни.  Петият бе пълномощникът на бургаската фирма "Бургас бункер", която е трябвало да изнесе горивото. Схемата бе класическа - фирмата даваше нефт за преработка на ишлеме на "Нефтохим", след което изтегляше количествата произведени бензини и леко корабно гориво, за да ги изнесе извън страната за зареждане на кораби.

Вместо това фирмата се оказа, че е продавала горивата на русенска фирма, която ги натоварвала на цистерни и ги доставяла на бензиностанции в града край Дунав. Сред документите, които откриха полицаите е имало договори за зареждане на кораби в открито море, митнически декларации за износ и дори документ на контролен орган, че количеството е натоварено на кораби и отплавало. Така чрез фиктивен износ е било избегнато плащането на акцизи и ДДС за горивото, установяват разследващите.

Така от една връзка на прокурор с бос на местна структура излязоха хора, свързани със СДС, а в засечените разговори по телефона се споменаваха имената на двама лидери от ДПС – Ахмед Доган и Касим Дал, като хора, които биха могли да окажат давление за кадрово решение в Прокуратурата.

Разследването бе на журналистката от в. "Монитор", Борислава Радоева.

В спецразработка на ГДБОП бяха засечени прокурорите Николай Ганчев и Люлин Матев. Това стана ясно от 16-те папки със сигнали за корупция, като е било засечено, че прокурор Люлин Матев е бил свързан с русенския бизнесмен Мацола, а прокурор Николай Ганчев /бивш шеф на Военноапелативната прокуратура е бил близък и до бившия главен прокурор Никола Филчев - бел. Л. М./

По този случай течеше проверка срещу Ганчев, за това как е обсъждал с Илиян Пенев - Мацола въпросът с лобирането за избора на прокурора Люлин Матев. Оказа се, че и двамата прокурори са говорили с Мацола по телефона, като в подслушаните записи се чували изрази от рода на "това е скъпа работа", "оферирай". Преизбирането на Люлин Матев за окръжен прокурор явно е вълнувало много хора в Русе, тъй като в един от засечените и записани разговори на зам.-председателя на Софийска апелативна прокуратура, Николай Ганчев, Мацолата изброява имената на кандидатите за поста окръжен прокурор на града и завършва с думите: "Е..х му мамата, тука целия град иска да стават окръжни прокурори". От своя страна Ганчев нарича Илиян Пенев – “Мацолини", а самият Пенев се обръща към прокурора Люлин Матев често с въпроса "Какво правиш, шефе". В един от разговорите с него, той му разказва: "Касим /депутатът Касим Дал/ се обади и Ахмед /Доган/ на Филчев".

"Аз съм местният бандит!" казваше за себе си Мацола. Той бе известен като един от възловите хора в Русе на разпадналата се през годините групировка СИК, собственик бе в 17 фирми, показва справката за него в "Дакси" - като дейността е - от търговия с газ и горива, през залагания и хазарт до ресторантьорство, търговия с храни, напитки и цигари, посредничество за намиране на работа, производство на дрехи, аксесоари и рекламна дейност.

Този случай показа, че нещата с разчистването и поставянето на място на магистрати, престъпили закона - предстои да бъде трудно. Налице бяха събрани доказателства за безспорни връзки на магистрати с лице, обвързано с бившата групировка СИК, намерени бяха и данни за разговори, които говореха за съпричастност на прокурорите към уреждане на една или друга работа, като назначение, водено дело, намеса при проведен обиск и то в рамките на нерегламентирани служебно контакти.

Налице бяха събрани и безспорни доказателства прокурори да строят хотели, прокурори да изпращат човек да свърши определена работа при шефа на Митницата. Споменаваха се имената на политици по намеса в работата и назначенията в прокуратурата, с цел оказване на влияние върху нея.

Налице бяха доказателства за натиск, оказване на влияние, диктат от политици на прокурори. А връзката на политическата власт с нерегламентирани лица бе в основата на мафията, в основата на явлението, което трудно се доказва - корупция на висши етажи на съдебната, изпълнителната и законодателната власт.

Засегнатите нарекоха без каквото и да било притеснение разработката и подслушването, засечените разговори, доказващи връзки и вина - "тъпо милиционерско мероприятие". Не се притесниха от наличието на замесени имена на политици. Всъщност от тези имена никой не се притесни - никой не обърна и внимание, политиците не бяха разпитани за фактите от подслушването.

Наличието на имената на тази политици даде сила на набедените прокурори и отстраняването им от прокуратурата, докато тече проверка и вземане на решения за наказание, това отстраняване, се оказа невъзможно, непосилно за новия Главен прокурор. Борис Велчев се спъна в тази разработка, спъна се в две имена на политици - той поиска отстраняване единствено на прокурорите. Що се отнася до политиците - Велчев замълча докато нещата утихнат. Това даде ясен сигнал, че България е още много далеч от времето, когато ще се търси сметка на политици за техни контакти с висши магистрати. Все пак по Конституция съдебната власт е независима! Още по-независими и недосегаеми се оказаха Ахмед Доган и Касим Дал - никой не посмя да ги притесни за констатираните контакти и евентуална намеса. Никой. В момента когато тези факти бяха огласени - двамата политици от Движението за права и свободи бяха част от тристранната управляваща коалиция.

Дал бе близък с Доган, негов най-доверен човек...

В продължението утре ще прочетете за споменаванто на името на Касим Дал около една спорна смърт – тази на Ахмед Емин.

Най-малкото защото смъртта на Емин съвпадна с рождения ден на Касим Дал...

-------------------------------------------------

* Касим Дал - депутат от Движението на права и свободи, роден в село Николаевка,  Строителен техникум във Варна 1981 г., строителен техник в БКС-град Вълчи дол, в АПК-град Суворово. Един от основателите през 1985 г. на Турското национално освободително движение в България (ТНОДБ)- нелегална организация в регионите със смесено население. Осъждан по политически причини и лежал в затвора 1986-89 г.

Член-основател на ДПС от 1990 г. Депутат от ДПС е в 38-мото, 39-ото, 40-ото и сегашното Народно събрание. Данни за образованието му няма, както не е показано и къде е работил преди да влезе в политиката.

През 1996 г. участва в Управителния съвет на фондацията "Първа победа", която организира предизборната кампания на Петър Стоянов. Член на Управителния съвет на Политическата академия за Централна и Източна Европа. Член на Комисията за противодействие на престъпността и корупцията в 38-то НС. Един от депутатите, които никога не са говорили от парламентарната трибуна през 4-годишния си мандат в 38-то НС. Хоби: семейството; цветя. В електронната страница на парламента, за биографията на Дал не са показани данни за професия и специалност, а единствено, че знае турски и руски език.

Дал е бил заместник-председател в Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред на 40-ото народно събрание и член на Парламентарната асамблея за черноморско икономическо сътрудничество.

Тази сутрин денят започна с поредното словесно ошамарване на опонентите на правителството, на ГЕРБ и лично на премиера. Още се помни как министър-председателят Бойко Борисов обясни на журналисти преди време, че напердашил приятелят на дъщеря си, тъй като заварил момичето да плаче. И така решил проблема…

Но това се случва с младежи, които сбъркват стъпката и настъпват мотиката в личното пространство на генерал Бойко Борисов, понястоящем премиер в държавата. За народ закърмен с хайдути и борби срещу поганци подобно поведение е върха, за Европа, е, за Европа като смелят там ошамарването – ще го преглътнат. Къде ще ходят?

Тази сутрин водещият Витомир Саръиванов и екипът на програмната директорка Олга Лозанова за пореден път бяха поставени на изпитание с интервюто на премиера. За Витомир Саръиванов, който в момента го играе водещ, тихото съгласие с кротки въпросчета към премиера Борисов, за да отбива топката леко от наказателното поле на медията вече не е проблем. Той произнася правилните въпроси към събеседника си от рода на:

Витомир Саръиванов, отблясъци от въпросите му към премиера Борисов:

И знаменателната част със следния диалог „премиер-Витомир Саръиванов”, която става повод тутакси да се подмени снимката, на фона на която се провежда интервюто:

Водещ: Добре. Много Ви  благодаря, г-н премиер за отделеното време.

Бойко Борисов: Исках да помоля, ако може, все пак имам доста снимки, в които не съм на футбол...

Водещ: Не Ви чух, извинявайте.

Бойко Борисов: Не съм на футбол и съм бръснат, така че можеше да изберете снимка, в която да не съм от свободното си време. Ако не е умишлено.

Водещ: Извинявам се от името на колегите. Ще им направя забележка, обещавам.

С костюм и вратовръзка. Това е изискването за снимка на премиера, когато с него се говори по телефона. Твърде вероятно е да се върнем към времената, в които в ЦК на БКП се одобряваха снимките на членовете на Политбюро, които може да се използват. Даже е имало следните случаи със снимки на вождове:

При правене на броя на в. „Вечерни новини” на висок печат, клишето с цинка от снимка на Вълко Червенков било от снимка, в която всички останали партийни и държавни ръководители били с шапки, а само Червенков бил без шапка. Настъпва суматоха и поставят шапка и на Червенков. Скандалът станал след това, когато се оказало, че Вълко Червенков е с една шапка на главата и друга в ръката!

Вторият случай със снимките на вождове е от издателство „Септември”, където се печатаха ликовете на членовете на Политбюро на ЦК на БКП. Колегата, Бог да го прости, беше взел и метнал поръчката за работа, без да му мине през ум, че може да стане гаф. След като портретите бяха готови се оказа, че размерът на главата на Добри Джуров е по-малък от размера на главата на Тодор Живков например. Като погледнаха всички портрети на членове на Политбюро, наредени един до друг, нямало един с един, с еднакъв размер на главата – всички били различни! Настъпи мълчание /обсъждането се проведе в стаята на техническите редактори на издателството – бел. Л. М./и тогава колегата каза: „Откъде да знам как и откъде докъде започва и свършва главата на един Добри Джуров или Станко Тодоров!

Отново всички замълчаха и тогава се реши да се направят с художника на поръчката отсечки за увеличение и така Политбюро на ЦК на БКП излезе с еднакви глави на членовете си на потретите!

Разказвам тези епизоди, за да припомня, че за да нестъпва суматоха и днес може да се одобрят снимки на премиера и членове на кабинета и само те да се дадат на медиите за публикуване! Но да продължа с тазсутрешния разговор:

Минута и половина по-късно след забележката на премиера за снимката на фона на която той говори, фотото бе сменено и водещият Витомир Саръиванов вметна:

Водещ: Направихме веднага поправка, не знам дали виждате…

Бойко Борисов: За което Ви благодаря.

Водещ: За да видите, че не е умишлено. Така вече е добре, нали?

Бойко Борисов: Можеше така да започнете.

Тъй ако води Саръиванов интервютата с премиера – със сигурност няма да остане без работа!

Каво бе характерното, което чуха зрителите на Нова телевизия от страна на министър-председателя Бойко Борисов в разговора в „Здарвей, България!” тази сутрин:

Бойко Борисов:

Ето цялото интервю, за тези, които не са успели да го чуят…

{edocs}borisov.ntv.doc,600,400,link{/edocs}

Като теглим чертата остава въпросът: ще спечели ли премиерът Бойко Борисов рейтинг, като се обръща срещу повечето политически партии и остава само с „Атака” като партньор? Война на няколко фронта, и то по време на криза. Как, докога и докъде ще продължи това?

ЗАЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МИ СЕ ГАДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ!

• Защото елементарната справедливост изисква или в Германия цигарите да струват 20 лв или в България да струват 1.60 лв
• Същото се отнася до алкохолните напитки, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.
• Всичко това е последствие от така наречените „минимални нива на акцизите” в евросъюза, които и бързо и сигурно убиват българската икономика и вече доведоха народа до просешка тояга.

Справка: Минимални нива на акцизите в ЕС – Директива 92/12/EC

Стока                                         акциз
етилов алкохол                          550 евро/хектолитър чист алкохол
цигари                                       1.28 евро на кутия
оловен бензин                           421 евро/1000 литра
безоловен бензин                      359 евро/1000 литра
дизел                                        302 евро/1000 литра

„Тази година правителството трябва да повдигне въпроса за промяна на общата политика за акцизите на ЕС и задължително минималните прагове на акцизите трябва да останат в историята“. С тази позиция излезе НИС на СДС. Според партията, ако отпаднат минималните прагове на акцизите, това ще доведе до по-ниски цени на горивата за домакинствата и бизнеса, ограничаване на контрабандата на цигари, горива и алкохол, по-конкурентна икономика и по-високи доходи на гражданите. „Ще поискаме България да направи коалиция, заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа за това всяка страна в ЕС сама да определя акцизното си облагане. В противен случай ЕС ще изостава от останалия цивилизован свят. Ако европейските страни не са склонни на подобна стъпка, от СДС предлагат акцизът да зависи от средната работна заплата в дадена страна. Средната заплата в Германия е 5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, така че и минималният акциз в България трябва да е 5 пъти по-нисък от този в Германия.

АЙДЕЕЕ, ОТКРИХМЕ ТОПЛАТА ВОДА!

В лето 2011-то синята кохорта от голямото болшевишко роене’90 изведнъж откри, че близане на евро задници усмъртява народа. Не става ясно обаче, защо „Тази година” правителството трябвало да повдигне въпроса за акцизите в ЕС. Тази години, господа е 2011, а ситуацията не беше по-различна и по времето, когато иванкостовото правителство с комсомолски плам в сърцата устремно дърпаше България да я навре в ЕС. Въпросната директива за минимални нива на акциза, както е видно и от заглавието й е от далечната 1992-ра! С други думи, всички правителства, които ударно тласкаха родината ни към новото й неоколониално битие са били великолепно информирани какво точно ще се случи след влизането ни в ЕС – влизане осъществено без всякакви условия и без нито един акт на адаптиране и на европейското законодателство към специфичните условия на България.
Знам, че надутите и надупени евролизачи гръмогласно ще пробват тутакси да се изхилят в байганьов стил, сиреч – я, какъв съм невежа! – и ще почнат много важно да обясняват, че това са смехории – ЕС не си адаптира законодателството към някой си! Който иска да влиза в евросъюза се нагажда към европейските правила…

Така ли? Ами тогава защо въобще трябваше да кандидатстваме за влизане в ЕС? За да харчим процентно в пъти повече за производство, отопление, транспорт и прочее при една напълно демонтирана икономика!? За да се превърнем окончателно в бананова република, на която опъват конците от презиращата я метрополия?

Повече от очевидно. И тук отново ще се върна на същината на попадането ни в ЕС.

ТЕ ПРОСТО НИ ЗАВЛАДЯХА

Вследствие на десетилетно промиване на мозъците с помощта на предателската ни политическа класа и комерсиалните медии, европропагандата създаде в мисленето ни стереотипи, които дори пред лицето на третата ни национална катастрофа, продължават да поддържат в масовото съзнание една лъжа, която днес не стои дори върху един-единствен аргумент. Лъжата за огромното щастие, което ни е налегнало вследствие на еврочленството ни. И независимо, че липсва и един дори аргумент, огромна маса българи и до момента като зомбирани повтарят, това което пералнята за мозъци им е инфилтрирала дълбоко в подсъзнанието – ние сме европейци, ние имаме привилегията да сме членове на Европейския съюз, ние пътуваме свободно в евросъюза (не чак толкоз свободно в шенгенската зона, ама карай!), ние можем да работим по Европа (в повечето случаи полунелегално), ние сме граждани на света…

В този зомбиран напев, разбира се, има толкова истина, колкото в напредничавата европейска максима – слънцето изгрява от Запада. Ние наистина сме европейци,

НИЕ СМЕ ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ

Защото римската провинция Европа е създадена преди две хилядолетия в нашите южни земи и тъкмо тя дава името на континента.

Защото свободното пътуване, не е въпрос на членство, а въпрос на договаряне и сделки – може би трябва да съобщим на разпалените евроатлантици тъжната вест, че скоро и руснаците ще пътуват безвизово в Европа – успешно се водят преговори.

И защо, пита се в задачката, трябва да работим по Европа? Да, някой знаменит български професор може да ходи и да ограмотява по европейските университети, гениален български инженер да строи мостове над европейските долчинки, но защо стотици хиляди учители, строители, шофьори, преводачи, техници, граждани и селяни трябва да ходят да берат ягоди в Испания и марулки в Холандия и да ринат на говедата в Англия? Не е ли това случайно вследствие на факта, че същата тази Европа, с ентусиазираното участие на българските си маши, в това число и най-вече на сините правителства унищожи до корен българското земеделие и българската индустрия? Или в България не са расли приказни ягоди, без да бъдат поливани с бром и урина? Или е неизвестна в географския ни пояс марулята и никога не сме виждали говедо, та ако случайно го зърнем ще го сочим с ококорени очи, издавайки пъшкащи гърлени звуци?

Това е, уважаеми госпожици, госпожи и господа, тежката историческа участ на един народ, който не може да се отърве от навика си винаги да чака някой друг да дойде и да му реши проблемите, един народ, който не дръзва с един замах да обрише мръсната политическа пяна, която срамотно е полепнала по лицето му, замъглила е погледа му и къде с хитринка, къде с озъбване и най-вече с непоколебимо чувство на национално достойнство да озапти мерака на големите да му изпият кръвчицата.

Но се случи. А когато се случи подобно съдбовно надвиване, няма защо да се чудим, че половината народ продължава да е кьорав за простотиите борисови – когато си заврян в калта и ти натискат сурата в помията, хич не ти е до това дали те управлява пожарникар, милиционер или филанкишията; или някъде отстрани някъв синкав чакал се върти на сто и осемдесет градуса и уж съкрушено вие, че не трябва с подкован ботуш – такова, по врата на народа, по хубаво било с нещо по-меко, нещо – гуменка, пък може и домашен терлик…

• Архив за ‘Убий българина!"

Договорите за доставка на газ от „Газпром” ще бъдат внесени при главния прокурор още в понеделник, каза премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос, свързан с изказване на Румен Овчаров, че Борисов трябвало да проведе операция „Плямпачите”, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Борисов каза още, че точно със същото име ще бъде внесен докладът при главния прокурор. Борисов се надява, че Прокуратурата ще се произнесе до няколко месеца. Министър-председателят заяви, че е водил разговори с експерти на „Газпром” и подробният доклад отива в прокуратурата.

Първото за което се сеща човек е, че с вдигането на цената на природния газ от днес, 1 юли животът поскъпва с 30 на сто, тъй като скачат цените на храни, стоки, услуги, транспорт, парно. Производството, които е на газ е изправено пред две алтернативи или да фалира, или да претърпи огромни загуби, произвеждайки скъпи по себестойност продукти и пак да фалира. Това е новината, с която България започва втората половина от 2010 година и единадесетия месец от управлението на правителството на Бойко Борисов.

Различни мнения бяха пуснати на гражданството за поредното, този път шоково поскъпване на живота. Ето как коментира шоковото поскъпване нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров в сутрешното предаване на bTV „Тази сутрин” пред водещия Виктор Николаев:

„Две неща будят сериозно безпокойство Първото е, че по неясни за нас причини предишният кабинет се отказа от страшно изгоден за България договор. Това е все едно да спечелиш от тотото много пари и да кажеш – „Не, не ги искам. Отказвам се”. Това е договор, подписан СДС и носеше на България ползи и ниска цена на природния газ до 2010 г. Заради отказа страната ни загуби 1 млрд. лева.” Това заяви в студиото на „Тази сутрин” съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров.

Депутатът Петър Димитров, от „Коалиция за България” и бивш министър на икономиката и енергетиката сподели различна позиция, от тази на Димитров:

„Цената на газа зависи от това, което ни се подава на входа на България и ние няма как да въздействаме по друг начин, освен чрез политически разговори. Ако искаме да намалим тази цена, трябва да преговаряме с Русия и с „Газпром” - не с работодателите у нас и със синдикатите”, посъветва управляващите Димитров.

"Политиците, които говорят за тайни договори, са ги чели, защото сме ги сложили в секретната секция на парламента да ги разглеждат. Ако тези неща станат публични и се сложат на масата, няма да има спекулации", припомни социалистът Петър Димитров. С неясни мотиви, мнозинството отхвърли неговото предложение за изваждане на търговските договори на сайта на министерството, въпреки че Петър Димитров потвърди че, в Договора, който подписа Евгений Бакърджиев имало клауза за конфиденциалност, която била включена в Споразуменията с „Газпром” навремето.

Според министър Трайчо Трайков:

„Разбира се, това повишение е много голямо. По никакъв начин не може да помогне на индустрията, напротив много е неблагоприятно. Не може да се предвижда, а и предприятията да си направят правилен хоризонт и план за това как ще се движи цената на газа. Нашата цел е в следващия договор, който ще сключим с "Газпром", тези процеси да бъдат много по-предвидими и управляеми.

Това заяви в предаването на БНТ „Денят започва” от 29 юни т. г., действащият в момента министър на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков.

Трайков обвини бившия министър на енергетиката, Румен Овчаров за наложителността сега да се вдигне цената на природния газ:

„Ако не беше променен договорът от 2006 г., до ден днешен... щяхме да получаваме една четвърт от газа, който потребяваме, с цена около 70 процента по-ниска от сегашната. Тези условия и този договор са неизгодни за България, които са били преподписани по времето на Румен Овчаров.  Бяха преподписани в много по-неизгодна посока за България. Така че, за съжаление в момента с това повишение, то не удря толкова пряко домакинствата, тъй като не сме в отоплителен сезон, но пък удря индустрията и то тази, за която природният газ е суровина...”

Какво се очаква след драстичното поскъпване на цената на природния газ? От бизнеса прогнозират фалити, затваряне на предприятия, съкращаване на служители, вдигане на цени, инфлация. Това е същият бизнес, на който все още не е платено за извършени миналата година услуги от страна на държавата.

Поскъпването на природния газ ще доведе и до загуба на конкурентноспособността на предприятията, които използват природния газ за суровина. Това е същият бизнес, който има официално 100 милиарда междуфирмени задължения и за които задължения министърът на финансите Симеон Дянков се изказа доста арогантно:

За фирмите, които не са съгласни да получат парите си чрез схемата на Българската банка за развитие /10 на сто-по-малко за всяка сума, 7 на сто фирмите да оставят в банката и да не се изплащат лихви за просрочено изплащане на дълг – бел. Л. М./, Дянков се закани да върне парите чак догодина. Той заяви: "Ако могат да издържат над една година, разбира се, има и такава възможност, чак в средата на следващата година, тези бизнеси по някакъв начин ще си получат парите".

„Увеличението на тока, парното и газа ще бъде убийствено за най-бедните български граждани”. Това каза на брифинг в парламента Явор Куюмджиев, председател на Съвета по икономика и енергетика към Националния съвет на БСП, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Това е недопустимо в момент на криза и ще увеличи значително разходите на българските домакинства.

След шоковото вдигане на цената на природния газ - накъде?

Причина за вдигане на газа е липсата на междусистемни връзки, не се работи по алтернативи за доставка на природен газ, и като капак на всичко: формулата по която се извършва ценообразуването на стойността на природния газ.

Единадесет месеца вече само се говори за евентуално изграждане на междусистемни връзки с Гърция и Турция, но всичко остава в сферата на приказките и нищо конкретно не се върши. След отказа на България от „Бургас-Александруполис” Гърция едва ли ще е благосклонна за изгражда връзки за газопровод с България, да не говорим, че цената на газа, който ще получаваме все още е неясна, но във всички случаи ще се определя от партньор, който е бил вече преметнат от български политици. Засега се знае, че ще има отклонение Гърция-България, но трасето все още не е уточнено. Политиците ни не трябва да забравят, че по време на Олимпиадата гърция поиска от България ток, което пък не й попречи по-късно да гласува „за” затварянето на АЕЦ „Козлодуй”.

През зимата на 2009 г., докато бяхме в газова криза, политиците ни говореха за изграждане на терминал за компресиран газ, или пък за връзка с терминал за втечнен газ. Такова нещо не ни се случи реално и нещата останаха единствено в сферата на изговореното.

В същото време Гърция предпочита да получава гориво от няколко източника: природен газ от Азербайджан, а втечнен – от Алжир и други страни– ние все още дремем, тъй като политиците ни са заети с това да се бият в гърдите какви приятели са на САЩ. Но от тупане по гърдите инвестиции не идват, най-много да се посиниш...

Да не отварям дума да проваленото и несъстояло се включване на България в „Син поток” по време на управлението на Иван Костов.

Предстоят преговори за преподписване на договорите за доставка на природен газ, към тях ние сме се запътили с факта, че Русия изтегли търговския си представител, което на езика на дипломацията означава демонстрация на каквато и да било липса на търговско-икономически интереси с България.

Нека си признаем, че няма защо да се лъжем - България е на открита конфронтация с Русия в лицето на сините от СДС и ДСБ и самите управляващи от ГЕРБ. А формулата за постигане на някакви успешни икономически резултати от междудържавни преговори е: конфронтацията винаги е обратно-пропорционална на постигнатите резултати.

Факт, по който малко се говори е, че с договора, който подписа вицепремиерът от правителството на Иван Костов Евгений Бакърджиев от 1998 година, България се е съгласила и предвидила на всеки 3 години да се променят цените на природния газ.

Какво може да очаква правителството от Русия при евентуални преговори за цената на природния газ, след като час по час мени позицията си за енерийните проекти с тази държава?

„Бургас-Александруполис” отдавна не е проект, за който отговарям аз – призна министър Трайчо Трайков в студиото на БНТ. - Той е в Министерство на финансите, защото от българска гледна точка не е енергиен проект, но разглеждайки "Южен поток" и газа, те са взаимносвързани, искаме или не искаме. Договорите, новите договори за газ и "Южен поток", особено що се отнася до транзита, но при транзита нещата са изключително взаимно обвързани и затова преговорите по "Южен поток" изискват от наша страна такива точни разчети, както и ние имаме нужда от много точна информация от руската страна за това как ще се отрази, по какви трасета какво ще минава...”

Лидерът на СДС, Мартин Димитров коментира, че Русия свързва преговори между сегашното правителство с "Газпром" за доставки на газ с реализацията на другите три големи енергийни проекта точно заради неофициалните обещания на кабинета "Станишев". Къде е тук нарушението на закона? Или Димитров има нещо друго  пред вид като говори за връзка на преговорите за газа с енергийните проекти с Русия?

Какво е истината за цената на природния газ и подписаните договори с Русия?

И накрая какво каза в предаването „Здравей, България!” на 1 юли 2010 г. бившият министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров:

{edocs}energy-zeni.doc,600,400,link{/edocs}

Цената на газа ще наложи още една актуализация на Бюджет 2010 г.

„При тези цени на енергоносителите, най-вероятно ще се наложи още една корекция на Бюджет 2010 г. Това каза пред Агенция “Фокус” експертът на КТ „Подкрепа” Мика Зайкова. Бюджетът на МТСП за 2010 г. едва ли ще издържи, ако трябва да изплаща помощи за отопление в увеличен размер, а какво ще се случи през 2011 г. ме е страх да прогнозирам по простата причина, че вместо да излезем от кризата, ние май ще я задълбочим, което ще се отрази още по-зле на Бюджет 2011 г., каза закова. По думите й бюджетът на социалното министерство и сега е в много тежко състояние. „Ако сега г-н Младенов използва прехвърлянето на част от енергийните помощи през следващата година, тогава ще му бъде още по-трудно, защото 2011 г. нещата ще бъдат по-лоши, отколкото са през 2010 г...”

Докато висши политици от кабинета са правят на дръж ми шапката, от Брюксел дойдоха две новини: ЕК започна процедура срещу страната ни за превишен дефицит и ни отнеха лиценза за търговия с емисии.

От прилагащия орган по Протокола от Киото са съобщили за намерението да отнемат акредитацията на България за участие в системата за обмен на емисии парникови газове.

Брюксел готви глоба за България заради липса на план за търговия с емисии

Министър Караджова обясни, че не го е обявила, защото до последно от кабинета са се надявали на положителен отговор.

Акредитацията на България ще бъде отнета вероятно на 30 юни

Приказките, че сме най-добре в Европа, с които премиер и финансов министър ни заливат, даже не будят смях.

Международният валутен фонд слага под контрол бюджетният дефицит на България до края на тази година.

Европейската комисия представи Доклада си за България. В него се сочи, че бюджетният дефицит на България по изключение е надвишил референтната стойност в резултат от драстичен икономически спад. Комисията отбелязва също така, че държавният дълг на България /14.8 на сто/, който е вторият фискален критерий, е много под референтната стойност от 60 на сто от БВП.

Крайното решение за започване на наказателна процедура ще бъде взето на заседанието на ЕКОФИН през юни. Предстои Икономическият и финансов комитет /ИФК/ да приеме становище относно доклада на Комисията.

В случай, че мерките за ограничаване на дефицита не доведат до желания резултат, Съветът на ЕС започва да прилага още по-стриктни мерки, които варират от засилване на мониторинга върху засегнатата държава-членка до финансови санкции. До момента не се е стигало до финансови санкции за нито една държава-членка на ЕС.

Както е известно, правителството обяви, че скритият дефицит в държавната хазна, наследен от предишния кабинет, е близо 2,2 млрд. лв. От скрити анекси и договори, наследени от предишния кабинет. Така дефицитът нарасна от 1,9 до 3,9 на сто от БВП. Впоследствие експерти поясниха, че от подисани, необезпечени договори, по които сегашният кабинет не е правил разплащания - няма как да се повиши бюджетният дефицит. От опозицията реагираха остро и попитаха министър Дянков – къде са похарчени над 2 млрд от бюджета, след като в него няма подобни заложени разходи. Въпрос, на който Симеон Дянков не успя да отговори...

Ако дефицитът не намалее дълго време, от ЕК може да ни наложат сериозни глоби. Освен това, Европейската Инвестиционна Банка, позната като банката на Евросъюза, също ще преразгледа политиката си да ни кредитира с евтини заеми. Пред Ройтерс, финансовият министър Симеон Дянков заяви, че България е в състояние да съкрати дефицита си за 2010 г. до под 2 процента от БВП, в усилията си да изпълни критериите за присъединяване към еврозоната. Не е ясно как Дянков се хвалеше в края на 2009, че бюджетният дефицит на страната е един от най-ниските в Европа, а сега става ясно, че е бил налице свръхдефицит?

При таван от 3 на сто, българският бюджетен дефицит за 2009-а е 3.9 на сто от БВП. Очаква се тази година да падне под 3 на сто, но това е само прогноза. Инфлацията също е проблем - при 1 процент референтна база, България има само до март инфлация от 1.7 процента, а до края на годината се очаква цифрата да нарасне още. Дългосрочните лихвени проценти също не са в крак с европейските - при 6 на сто таван, в България те възлизат на 6.9 на сто!

„Приходите в бюджета са ниски, защото трябва да се направят разплащания” – за подобно твърдение в универистета пишат двойка на изпит!

Евростат преизчислява бюджетните дефицити на касова основа – нещо, което Дянков отричаше. Некомпетентност и хаос, неяснота какво да сеп рави и какво се случва, за да се стигне до срив на приходите в хазната.

Абсурда и недомислиците на решенията, които налага на кабинета Дянков явно не кореспондират с данните на ЕК и Евростат. Истинските данни обаче Дянков все още не дава на никого.

Процедурата по свръхдефицит предполага, на първо място, засилен мониторинг на фискалната политика от страна на ЕК и останалите държави-членки от ЕС. Това съобщи пресцентърът на Министерството на финансите по повод медийният интерес относно процедурата по свръхдефицит, която Еврокомисията ще започне срещу  20 страни от ЕС.

От министерството посочват, че тази процедура включва поредица от действия от страна на ЕК и Съвета на Европа, които имат за цел да подпомогнат засегнатата да коригира прекомерния си.

Процедурата сама по себе си не представлява наказателно действие. Тя се превръща в такова, единствено ако държавата-адресат на поредица препоръки за коригиране на дефицита не реагира своевременно, за да консолидира публичните си финанси, уточняват от ведомството на Симеон Дянков.

„Въпреки стартиралата процедура за свръхдефицит срещу България, няма риск да се предприемат наказателни действия срещу страната ни”, коментира еврокомисарят Кристалина Георгиева случилото се.

Според еврокомисар Георгиева правителството здраво държи бюджета и дори и с 3,9 на сто дефицит, сме далеч от страните, които се намират в сложно фискално положение. Чисто логично, щом сме на трето място по фискална дисциплина, едва ли ни ние сме тези, за които трябва да се притеснява ЕК или Европейската банка, успокои Георгиева гражданството след новината за свръхдефицита и започналата наказателна процедура.

Дянков трябваше да бъде спасен – авторитетът на Борисов – също...

Премиерът Бойко Борисов днес се скара на лидера на СДС Мартин Димитров за изявленията му, че правителството няма да се справи с бюджетния дефицит. Помолен да коментира днес думите на синия председател, Борисов отвърна, че това си е мнение на Димитров и не вижда смисъл да му отговаря. След това той традиционно се върна към миналото, за да извади аргументи за сегашното безсилие и грешки на кабинета:

"При тяхното управление не бяха направени магистралите и не бяха проектирани дори, а в момента ние проектираме, строим и аз съм обещал, че 2012 до Бургас ще се идва по магистрала. Още тази година 32 километра ще направим на „Марица”, в края на година ще завършим „Люлин”, Северната тангента, Южната дъга на София, „Меден рудник” кръстовището в Бургас, „Качица”-Търново, на Варна голямото кръгово кръстовище и много такива още по памет мога да изброя, но ще му отделим прекалено много внимание. Така че приемам и винаги съм приемал, че те имат възможност да коментират и приказват, а в края на краищата отговорността за хората я носим ние и затова допускаме този малък дефицит отгоре, за да могат да станат и пътищата и в същото време да оцелеят хората”, каза Борисов.

„Аз съм убеден, че с няколко мерки, които предприемаме, ще попълним и фискалния резерв , който е към 6,3 милиарда и той именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, а да се ползва.Ето къде са похарчени парите от фискалния резерв. Тя е проста сметката”, разясни Борисов.

След като опозицията се е докарала дотам, да се моли в парламента за данни за реалното състояние на бюджета и какви мерки ще провежда правителството, не е чудно, че три седмици след вестта за започналата наказателна процедура не издържаха нервите и на лидера на сините, Иван Костов, който не скри скептицизма си по отношение на възможностите на Дянков да се справи с свръх дуфицита в бюджета.

Ето какво се чу в парламента, една седмица след като ЕК обяви, че започва наказателна процедура:

ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 30 април 2010 г.

Открито в 9,06 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Екатерина Михайлова

Секретари: Петър Хлебаров и Митхат Метин

................................................................

ГЕОРГИ ПИРИНСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Уважаема госпожо председател, процедурният ми въпрос е по чл. 86 от нашия правилник, който изисква министрите задължително да отговорят в 14-дневен срок на зададено към тях питане. По правилник те имат право да отсрочат със седем дни своя отговор, но ако прехвърлят и този срок, вече изпадат в тежко нарушение. Съгласно ал. 3 от чл. 86 в 10-дневен срок от просрочието лично министърът е длъжен да се яви в Народното събрание и да даде лично обяснение защо отклонява отговора на даденото питане.

Моето питане към министър Дянков е по данъчната политика на правителството, както е формулирана в Конвергентната програма, и по онова, което в момента се върши. Считам, че причините, поради които господин Дянков отсъства вече втори път, неуважително, са недопустими.

На сайта на Министерството на финансите беше обявено, че на 22 април т.г. той е на работно посещение в Лондон за среща с експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие. Днес – на 30 април 2010 г., се съобщава, че заминава на работно посещение в Република Македония. Без да омаловажавам важността на отношенията с Македония, смятам, че днес той задължително трябваше да е тук.

Госпожо председател, предложението ми е следното. Следващата седмица ще имаме пленарно заседание на 5 май - в сряда. Предлагам в програмата, която Вие ще предложите, половината от времето да бъде за парламентарен контрол. Разбирам, че господин Дянков не е отговорил и на седем актуални въпроса на наши колеги. Считам, че е задължително, ако той наистина гледа отговорно на своите задължения, да се яви в парламента и да даде тези отговори.

Предлагам в предложението, което ще внесете за сряда – 5 май 2010 г., задължително да има парламентарен контрол – както сме постъпвали в предишни Народни събрания: да има и извън петъчния ден парламентарен контрол. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Пирински, съгласно чл. 38 от нашия правилник редовните пленарни заседания се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9 до 14 ч., като времето за парламентарен контрол е предвидено за петък от 11 до 14 ч. Алинея 2 казва, че Народното събрание може да промени времето за редовни заседания, в това число и за Парламентарен контрол. Да разбирам, че по същество процедурата Ви е по чл. 38, ал. 2 – искате да подложа на гласуване Народното събрание да вземе решение в сряда да има парламентарен контрол? Остава да конкретизирате предложението си от колко часа да бъде това.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ГЕОРГИ ПИРИНСКИ: Или сега, или в сряда, когато се приема програмата, Вие да предложите това като, разбира се, потърсите подкрепата на парламентарната група.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че в момента нямате процедура за подлагане на гласуване? Благодаря Ви.

..........................................................................................

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА:.... Господин Миков – декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.

Уважаеми господин министър-председател, господин вицепремиер, госпожо министър, уважаеми дами и господа! Изтече срокът на първите антикризисни обещания на ГЕРБ, които бяха поети от правителството през октомври миналата година.

Какви са резултатите днес?

Провал на бюджетната политика на правителството. Най-добрият бюджет в историята на страната, според господин Дянков, има дефицит от милиард и половина само за четири месеца.

Лоша събираемост на приходите. За първото тримесечие на 2010 г. приходите са намалели с 23% спрямо миналата година, а събираемостта на ДДС – с около 50%. Контрабандата на цигари се шири. Приходите в „Митниците” от увеличения акциз спадат на по-ниско равнище, отколкото при предишния акциз. Има индикации за провеждана политика за покровителство на контрабандата. (Реплики от ГЕРБ.)

Данъкът се вдига, и той се анонсира вчера, заради липсата на капацитет за управление, заради провала на тези антикризисни мерки, заради управленска безпомощност в определени сектори.

Здравеопазването е в колапс и събраният от гражданите почти един милиард резерв за здравеопазване отива за подкрепа на финансовата политика на господин Дянков. В същото време болниците са в хроничен финансов дефицит, на гражданите се готви такса върху рецептите за безплатни лекарства. Сума – пренебрежимо малка, с оглед на събрания от тях милиард, който се държи като резерв за подкрепа на фискалната политика.

Болничните листове и неизползваните отпуски се превърнаха в най-големият проблем на държавата, проблем иначе решим с малко повече управленска воля и действия – всеки ръководител на държавно ведомство да въведе мерки по използване на натрупаните дни отпуск.

Свидетели сме на поредните панически съобщения в публичното пространство и противоречиво говорене на отделни членове на кабинета.

Силно сме обезпокоени от заявените през последните 24 часа намерения за увеличение на данък добавена стойност. Какви ще са последиците?

По-високият ДДС ще доведе до увеличение на цените, а оттам и до инфлация, до свиване на и без това свитото вътрешно потребление. Това увеличение ще се понесе от крайните потребители. Ще поскъпнат стоките от първа необходимост – хляб, мляко, лекарства, транспорт, всичко, което всеки българин ползва всеки ден. В условия на замразени доходи това е политика на отнемане на доходи от всички български граждани.

Най-големият удар ще се стовари върху нискодоходните и уязвимите групи, без да са предвидени компенсиращи мерки за това. Хората с по-високи доходи ще понесат данъка, но много ще се лишат от ежедневните си нужди.

Увеличението на ДДС ще увеличи още повече и без това сивия сектор.

Ние от Коалиция за България настояваме:

Най-сетне правителството, именно то, да представи пред българския парламент реалистична оценка за финансово и социално-икономическото състояние на страната.

Правителството да престане само да говори, доста често и противоречиво. Необходими са мерки и действия, написани и подписани от тези, които носят отговорността за следващите месеци и години. Необходимо е, освен мерки и действия, и широко съгласие за излизане от кризата.

За какво настояваме и искаме?

Деблокиране на средства от резерва на Здравната каса и спешно изплащане на задълженията на здравните заведения. Защото, когато това ще се случи, може да не изиграе никаква роля.

Актуализация на бюджета и започване на нейното обсъждане още сега, за да не започнем обсъждането й тогава, когато може да мине и без нея.

Увеличаване на средствата за действия по заетостта, за активни политики на пазара на труда за заетост и подкрепа, насочена към предприятията в затруднение.

Ускорено усвояване на средства по оперативните програми – едно обещание, което беше основен приоритет на днешното правителство.

Като временни мерки:

- въвеждане на данъчни стимули за работодатели, които разкриват нови работни места и увеличават средносписъчната численост на персонала;

- поради високата безработица е необходимо за хората с увреждания да се предвиди в предприятия, в които заетите лица са хора с увреждания и представляват не по-малко от 50%, намаляване на дължимия данък;

- увеличаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2400 лв., за да може да има истинска справедливост в поемането на тежестите от кризата;

- допълнителна семейна помощ за детски ясли или градини за семейства, в които и двамата родители са безработни. Следва да проявим загриженост за потенциала на нацията, като социалните помощи за деца се превърнат в задължителна социална инвестиция в условията на криза.

Уважаеми дами и господа, уважаеми господин министър-председател! Днес България има нужда от политически диалог и сериозна парламентарна дискусия, а не от ежедневни идеи, търкалящи се в публичното пространство, чиято годност е от 24 часа до три дни. Има нужда от цялостна визия за следващите месеци и години, има нужда от яснота кой и защо поема тежестите на кризата, кой и за какво носи политическата отговорност. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – Стоян Мавродиев.

СТОЯН МАВРОДИЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател

Уважаеми господин министър - председател, уважаеми господин министър на вътрешните работи, уважаеми колеги! Отново слушаме Българската социалистическа партия, която говори за икономика и за антикризисни мерки години, след като тя трябваше да предприеме такива мерки, но някак си се разсея, пропусна, или просто не знаеше какви мерки може да предприеме, за да съживи икономиката на страната във важния момент, в окото на кризата през 2007, 2008 и 2009 г.

Аз си спомням как кабинетът Станишев прие две странички антикризисна програма, в които нямаше никакви антикризисни мерки, освен огромно ударно харчене на средства, които впоследствие наляхте в проекти, които нямат или никаква ефективност, или не носят нищо положително на българските граждани, с нулев публичен ефект за българските данъкоплатци. Над милиард евро похарчихте в Белене, тоест два милиарда лева. Похарчихте над един милиард лева за „Цанков камък”. Похарчихте огромни пари за електронно правителство, което не съществува. За националната мрежа на държавната администрация – близо 200 млн. лв. Такава все още не функционира, господа! Да не изброявам всички проекти, за които българските граждани вече знаят вашето отношение към средствата на данъкоплатците. Това е прахосване. (Реплики от КБ.)

Явно не сте чели внимателно, въпреки дебатите миналата седмица, доклада на Комисията „Станишев”, която мисля, че подробно изброяваше всичките ви успехи в кавички в различните сфери на обществения живот.

Господин Миков говори за усвояване на евросредства. Вие, господа, сте усвоили 0,05% от евросредствата . Това ли са грандиозните успехи на социалистическия кабинет?

Когато говорите за икономика, отново ще ви цитирам нещо, което ви казах миналата седмица. Госпожа Маргарет Тачер, говорейки за социалистите, беше казала – ще го перифразирам – на социалистите не ви отива да говорите за икономика, защото това е все едно Ченгиз Хан да говори за човешки права. (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) Така че просто спрете да говорите по тази тема.

Ще припомня още веднъж това, което пак ви казах миналата седмица – бившият премиер Станишев през 2005 г., преди изборите, много усилено и яростно обещаваше в едно интервю пред Ройтерс как ще премахне Валутния борд. Слава Богу, че не изпълни тази своя прекрасна програмна декларация, защото сега щяхме да имаме една фалирала финансово-икономическа система. Сигурно и банки щяхте да фалирате, както през 1997 г., при вашия отново виден социалист Жан Виденов.

Нека да припомня и на господин Миков – може би той трябва да благодари на премиера Борисов и на вътрешния министър Цветанов за акцията във Видинско, която се състоя наскоро в неговия избирателен район, и за поредната престъпна група, разбита точно в района, в който господин Миков е избран. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.) И за всички останали акции на МВР и на службите, които затварят пробойните в бюджета и спряха краденето на държавните средства!

Господа социалисти, спрете да говорите за икономика, защото е нелепо, смешно и не ви отива. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК. Народният представител Михаил Миков иска думата от място.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Миков, ако искате думата за лично обяснение, няма да я получите, защото името Ви беше споменато само за това, че сте народен представител, избран от този избирателен район. Оспорвате ли го това? Оспорвате ли го това? (Оживление, шум и реплики от КБ.)

...................................................................................

В момент, в който лидерите на Синята коалиция говорят за спешно справяне с бюджетният свръхдефицит, в момент, в който до юни месец трябва да имаме реални резултати за справяне със свръхдефицита, в момент, в който дойде и съобщението, че Брюксел ни отрязва и от търговията с емисии, от което страната ни губи автоматично 500 млн евро приход, на който разчиташе като антикризисна мярка,

И това се прави в деня, в който парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за академичния състав...

Как ще финансират бюджетният дефицит – управляващите нямат ясна представа? За какво от ГЕРБ изхарчиха над 2 млрд от бюджета? Никой не дава разяснения. В същото време е налице реална опасност държавните миноритарни дялове да бъдат продадени на безценица, а от отдаването на концесии да не влязат кой знае колко приходи в Дянковия Бюджет 2010.

Чули за парите, които ЕС отпуска на Гърция, хора от властта тутакси си поискаха и те 1 млрд евро за... запълване на дупки!

Проф. Стив Ханке обяви, че е разочарован от бавните реформи – все пак от нас по-зле в ЕС е само Латвия. Поне на Ханке Борисов не се нахвърли с обвинения.

В момент на стачки и нестихващи протести, Гърция намали пенсиите, държавните заплати и броя на общините като антикризисна мярка.

Рефренът на правителството на ГЕРБ: „Къде бяхте, когато...?” и обвинителните завръщания към миналото не вкараха приходи в хазната. Арестите – също.

Данък лукс от който ГЕРБ си направи PR-кампания засега няма да се въвежда. Заплатите ще падат, но не и тези на депутатите.

Официално 300 000 души са си загубили работата, като само от началото на 2010 броят им е 64 000.

Скокът на акцизите наду инфлацията, повиши се и контрабандата, а приходите от митниците се очаква да спаднат.

Икономиката ни затъна с 4 на сто. До края на годината, според Министерство на финансите дефицитът може да достигне 4, 4 на сто, което е сигурен знак, че ни очакват и парични санкции от ЕК.

Остава само пак да ни заплашат с предсрочни избори...

Нашият път е към Европейския съюз и НАТО – с тези думи представи така нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров издигнатия кандидат на СДС за президент.

Какъв Европейски съюз – какво НАТО, след като ние сме си там? А що се отнася до пътищата – хората не смеят да отидат до магазина или на лекар, камо ли да се запалят по някакви пътища, които вече сме извървели. Пътища, от преминаването по които изобщо на редовия българин не му е станал по-добър животът!

Кого предложи СДС след тайно гласуване: един бивш зам.-министър на земеделието, който освен това е бил съветник на двама изключително слаби президенти, и далеч не е харизматична личност.

С това предложение тутакси се изяснява въпросът за кого няма да гласува българинът, тъй като като чуе “земеделие” или имената на двамата президенти, които имат голям дял в провала на СДС – избирателят тутакси ще потърси друга кандидатура.

Какво направи впечатление на пресконференцията по представянето на Румен Христов – Мартин Димитров беше недоволен и не успя да го прикрие.

Дали заради отказа на прочулата се с хранене на журналистите Надежда Михайлова, сегашна Нейнски да се кандидатира за държавен глава, или поради факта, че Христов явно не е негова кандидатура!

Кой да му каже на Мартин Димитров, че не си струва да се притеснява, тъй като докато той е лидер на сините, числеността на СДС ще е изключително семпла по ред причини.

Първата реакция на български граждани след обявяването на кандидатурата бе – напъване да си спомнят за кого иде реч, а това е много показателно за бъдещия резултат от гласуването.

Не за първи път СДС предлага неизбираем кандидат за президент. Марксистът Желю Желев бе назначен или ръкоположен, но за него нямаше пряко гласуване.

Вторият му мандат, след непълния първи вече бе с гласуване, но тогава все още витаеше призракът на промяната и хората все още не се бяха окопитили.

Същото се случи и с Петър Стоянов – никой не се сети за него, тъй като от провинциален бракоразводен адвокат той бе назначен за зам.-министър на правосъдието. Изборът му бе успешен, заради фалшивите протести срещу Жан Виденов, който си бе подал оставката от партията и правителството и с помощта на много пари!

Фактите сочат, че Румен Христов бе опонента на Мартин Димитров когато се избираше лидер на партията. Тогава бе преценено, че Христов няма да е удобния на Иван Костов коалиционен партньор и Христов не бе избран.

Привидно днес е било проведено гласуване между Христов и Н. Михайлова-Нейнски, но предварително е било известно, че Михайлова не е убедена, че трябва да се кандидатира за държавен глава и е предпочела сладкото евродепутатство.

Надежда Нейнски, която е бивш външен министър и бивш лидер на СДС, гласно заяви готовност да участва в надпреварата за президентския пост, но това не бе убедително.

Единствената причина Мартин Димитров да се съгласи Румен Христов да мине на предварителен избор е американската връзка на “вечния зам.-министър на земеделието”, както го наричат в СДС.

Какво направи впечатление на пресконференцията на Румен Христов – той изрече две погрешни тези:

Първа теза – че СДС е партията, която е имала двама президенти в 20 годишния демократичен преход;

Втора теза – че Миглена Кунева не е подходяща за бъдещ държавен глава.

Двата акцента са верни и вредни.

Президентите на СДС не оставиха добра следа след мандатите си и днешния хал на партията – да се съберат в телефонна кабина за конгрес, до голяма степен е и тяхна заслуга.

Вредното в тези думи на Христов бе, че Меглена Кунева е с големи грехове към българите, но не е сега моментът това да се изтъква. Както се казва – да беше изчакал да спечели вътрешните избори в коалицията!

Не винаги нападението над опонента носи дивиденти пред избирателите – дано да се намери някой, който да му го набие в главата на безпричинно самоуверения кандидат за президент!

Тръгнал от село Борово Румен Христов е специализирал в САЩ, по покана на американското правителство, за практическото приложение на тази специализация обаче никой досега не е разбрал, освен роднините му.

Да специализираш заради биографията, а не за да бъдеш полезен на страната си – това е твърде типично за следдесетоноемврийските политици, от които както разбираме не се различава и настоящият кандидат на СДС – Румен Христов.

Почетен гражданин е на два американски града – столицата на Кентъки Луивил и на град Фрийпорт, Илинойс.

Румен Христов е носител на няколко ордена, връчени му от Швеция, Дания и Малта. Член е на Ротари клуб, като две години е бил президент на софийския клуб. За трети мандат е вицепрезидент на фондация „Св.Св. Кирил и Методий“, член е и на УС на швейцарска фондация за биоземеделие.

Биография, натъкмена отвъд океана, от което никой в родината не е видял минимална полза досега, но явно спонсорите на биографските му данни са инвестирали и са го готвили за даден пост!

И нещо, което зелените глави на политиците ни не научиха: българинът иска кандидатът с претенции за президент да е бил пред очите му, на светло, а не съпартийците му да го вадят от ръкава преди избори!

Мина времето, когато българите се впечатляваха от надиплени биографии, мина времето, в което българите не четяха биографиите на политиците си...

В 2011 година последните неща, които вълнуват безработните и мизерстващи българи са: почетното гражданство на кандидат за президент в американски градове, ротарианство на кандидата, членство във фондация по биоземеделие...

Засега е сигурно едно:  хората на Иван Костов няма да приемат Румен Христов да е общият кандидат на коалицията по ред причини, някои, които изложих дотук.

Освен това днес хората на Костов издигнаха социолога Светослав Малинов за свой кандидат! Млад, с приятна външност, но далеч от представите на избирателите за човек, който да е подходящ за държавен глава!

Оттук нататък е сигурно още едно: СДС и ДСБ ще отидат на вътрешни избори, а кандидатът им няма да е следващият държавен глава.

Какви хора избираме вече 20 години - разквартирувани служибно от услужлива ръчица отвъд океана!