• „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
• интегрирайки се в
• „Неоосманската доктрина” на Турция
• и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
• „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта

(Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те бяха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Ще си платим за тъпите игрички на министъра на финансите Симеон Дянков с Москва и зачеркването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис” – как скоро ще научим.

Лакърдиите за „работихме цяла година в Министерство на финансите за това”, „консултирахме се с международни правни кантори” минават пред някой друг, но не и пред нас!

На 8 декември научихме от пресата за това какво се задава като реакция от страна на Русия:

„Отказът на България от участието в проекта бе очакван след смяната на властта в страната”, отбелязват руски експерти, отбеляза вестник „Коммерсант”.

Според експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов от страна на България е некоректно да се отказва точно в този момент.

„Българската страна буквално преди дни одобри оценката за екологичното въздействие. България е натрупала задължения, които вече са над 6 млн. евро /7,3 млн евро/. Ако са мислили да се отказват, трябваше да го направят по-рано”, отбелязва експерта от „Финам мениджмънт” Дмитрий Баранов.

„След като в България властта се смени, нееднократно бе заявявано, че страната може да се откаже от проекта. Бяха посочвани екологични претенции, говореше се за икономическа нецелесъобразност. Така че, до голямата степен за Русия това не е изненада. Дори представители на „Транснефт” говореха, че проектът няма да бъде реализиран”, посочва ръководителят на аналитичния отдел на „Грандис капитал” Тимур Хайрулин.

Решението на България да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис може да извади на преден план алтернативните маршрути през Сърбия и Румъния. Това е заявил директорът на руския Национален фонд за енергийна сигурност Константин Симонов, цитиран от сръбската агенция ТАНЮГ. Симонов е заявил пред ИТАР-ТАСС, че отношенията с България в областта на енергетиката не са прости. По думите му - става дума за АЕЦ „Белене” и за „Южен поток”. Симонов е оценил, че България подхожда в сътрудничеството с Русия от политически интерес, а не от икономическа позиция, особено след идването на правителството на премиера Бойко Борисов, което се е съсредоточило към сътрудничеството със САЩ. Симонов е припомнил, че България е отказвала да поднови договора за доставка на руски газ и е заявила, че ще купува от Азербайджан, независимо от факта, че няма газова връзка между България и Турция.

Симонов уточнява, че Бургас - Александруполис е мислен като алтернатива на доставките на петрол през Русия. Според него петролопроводът Самсун - Джейхан не може да се нарече алтернатива, тъй като това е петролопровод от Турция до Турция, която през последните години също се показа труден партньор за Русия.

„Не съществува окончателна замяна на проекта Бургас Александруполис”. Най-краткият път е през България. Теоретично може да се разгледа маршрутът през Румъния и Сърбия, но този вариант ще е много по-дълъг”, посочва руският експерт. Според него българското отхвърляне все още не е погребало проекта, но разглеждането на алтернативи почти е невъзможно.

Под заглавие „Българският удар върху руския петрол” „Правда” пише:

„България взе решение да се откаже от проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това не е единственият случай, когато българските власти не желаят да изпълняват договорите си с Русия”, коментира изданието.

„Българските власти избраха много оригинален подход по въпроса за строителството на петролопровода. Първоначално те категорично не го приемаха, след това се стигна до екологичната експертиза. Преди около месец беше доказано, че няма никаква заплаха. „Бургас-Александруполис” беше признат за проект, отговарящ на интересите на страната, а сега окончателно решиха да се откажат от него. Очевидно е, че нито българите, нито гърците в момента имат пари. На Русия щеше да й се наложи да плаща за всичко”, посочва икономическият експерт от Центъра за политическа конюнктура Дмитрий Абзалов.

Но българите не са водени само от икономически съображения. Проектът за петролопровода, както и „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, първоначално не се харесваха не само на сегашните власти в България, но и на мнозина в Европа и в САЩ, по които Борисов и неговият екип се ориентират. Не е изключено на Запад „тихо да са поискали” да бъдат закрити руските проекти и българските власти започнаха да измислят все нови уловки, за да не изпълнят поетите ангажименти.

Споразумението, произтичащо от изграждането на газопровода с обща дължина от 280 км е от българското черноморско пристанище Бургас до гръцкото Александруполис.  Разходите по проекта се оценяват на един и половина милиарда долара. Петролопроводът имаше за цел да помогне за облекчаването на проливите Босфора и Дарданелите.

България блокира непостроени руски тръби?

"Страните се споразумяха за създаване на компания-оператор на Trans-Balkan Pipeline Б. V. Три руски компании ("Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт"), собственост на 17 процента, а България и Гърция разделлиха останалите 49 процента. Известно време след подписване тристранния договор, дойде финансовата и икономическа криза и Гърция можеше да намери средства за проекта, реално това се оказа трудно. Въпреки това гърците не се отказаха от проекта", смята „Комерсант”.

Споразумението в 2007 г., бе подписано на социалистическото правителство, оглавявано от един възпитаник на Московския държавен университет, Сергей Станишев.

През лятото на 2009 г. дойде друго време. Управлението бе поето от власт, начело с лидера на партия "ГЕРБ" Бойко Борисов. Програмата на правителството на ГЕРБ бе първоначално насочена към укрепване на сътрудничеството със Запада. Съответно, проектите с руско участие станаха второстепенни.

„Проекти като газопровода "Южен поток" и АЕЦ в Белене, първоначално не се харесаха не само на сегашните власти в България, но и много хора в САЩ и Европа, където Борис и неговият екип ориентирани. Не е изключено, ако от Запад "тихо съветват" българското правителство да отлага руските енергийни проекти, като  използват различни трикове и не изпълняват задълженията си. Какво е това - политика или прояви на антируски курс?”

"Българските власти са избрали много оригинален подход към въпроса за изграждането на газопровода „Южен поток”.

Първоначално те потвърдиха, че са съгласни, след това те поискаха оценка за въздействието на околната среда, която бе направена три пъти.

Преди около месец бе доказано, че тръбите на петролопровода не представляват заплаха за екологията и бе признато, че отговарят на интересите на страната. И най-накрая българите решиха да се оттеглят от проекта” обясни в интервю икономическия експерт Дмитрий Абзалов.

България разчита да получи газ от Турция, но той няма как да дойде до българска територия заради неизградена газова връзка и няма кой да пълни тази тръба, тъй като Иран заяви, че няма да продава газ на Европа заради санкциите.

Към тази ситуация се прибавя и фактът, че ЕК обяви на 7 декември, че няма да финансира газовите връзки на българите!

България, която цяла година бави решението си за започване на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис”, в крайна сметка реши да го изостави. А това бе претролопровод, който имаше за цел да заобиколи проливите Босфора и Дарданелите – написа „Взгляд”.

Хронология на бавенето на проекта

Защо нямало да строим „Бургас-Александруполис”?

Как ще реагира Гърция на този отказ,

Новина ли е оттеглянето от проекта „Бургас-Александруполис”?

„The Financial Times” пусна следната публикация:

България се оттегля от Бургас-Александруполис

06 юли 2010, 19:23

България вече не е заинтересована от изграждането на проекта Бургас-Александруполис. Това заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за „Файненшъл таймс”. Според изданието страната ни възнамерява да се изтегли от тристранния проект с Гърция и Русия заради опасения за околната среда.

„След нефтения разлив в Мексиканския залив, не мисля че ще бъде разумно и безопасно петролни танкери да разтоварват на терминал в морето, в зона на интензивен туризъм”, посочва Борисов.

По думите му тръбата ще носи на страната ни във вид на транзитни такси не повече от 35 млн. долара годишно, но би застрашила туристическа индустрия оценявана на 10 млрд. долара.

Борисов посочва още, че страната ни може да избегне плащането на неустойки по вече сключените споразумение, ако се позове именно на негативната екологична оценка на проекта.

Защо правителството наля пари в Бургас-Александруполис” след като не иска да участва в него? Това е непонятно за българския данъкоплатец. Както бе непонятно и защо Симеон Дянков бе определен за основен преговарящ по проекта, след като и кучетата знаят, че той не долюбва руско-българските енергийни проекти като един истински представител на американските интереси в България.

Наливането на парите се случи след заседание на правителството на 10 март т. г..

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

10 март 2010 г.

Заседанието започна в 10.10 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

....................................................................................

Точка 33

Проект на Решение за възлагане на заместник министър-председателя и министър на финансите на координацията и надзора по отношение на участието на Република България при реализирането на проекта за строителство и експлоатация на петролопровода Бургас – Александруполис

БОЙКО БОРИСОВ: Внасят заместник министър-председателят и министър на финансите и министърът на регионалното развитие и благоустройството.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Преди две седмици бяхме информирали Министерския съвет за това проекторешение. Идеята е да се проверят още веднъж всички договори и да се направи преценка и от гледна точка на опазване на околната среда и дали всичко това е в съответствие с европейските норми. След като се направи тази проверка от български и европейски експерти да се премине към евентуална работа по този проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се точка 33.

................................................................................

Ще припомня, че Казахстан искаше да участва в проекта, но след това предпочете Румъния вместо България.

Ще припомня и че Гърция държи на този проект, а Борисов се хвалеше наляво и надясно, че ще се прави връзка за доставки на газ с Гърция!

Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

На България като акционер в "Бургас - Александруполис" бе предложено до 20 март 2011 г. за погаси задълженията си  и да продължи финансирането на проекта. Това гласеше официалното съобщение след проведеното на 18 март в Рим заседание на Надзорния съвет и акционерите в компанията, която трябва да ръководи строителството на нефтопровода.

Според говорителя на „Транснефт" Игор Дьомин, България дължи 7,3 милион евро, а Гърция 1,269 милиона евро.

Гърция поиска и помощ от ЕС по проблема с българското шикалкавене. „Изграждането на тръбопровода Бургас-Александруполис вече не е въпрос между Гърция, България и Русия, а проблем на ЕС - Русия, след като засяга две страни-членки на ЕС и Русия” - каза гръцкият заместник-министър на екологията, енергетиката и климатичните промени Янис Манатис пред вестник "Ню Юръп".

Какви се очакваше да бъдат геополитическите „за” и „против” от изграждането на проекта „Бургас-Александруполис”

според Кап. І ранг, проф. д.в.н. Боян МЕДНИКАРОВ, Кап. І ранг о.р., доц. д-р Кирил КОЛЕВ?

Пълният текст на геополитическия и икономически анализ ще намерите тук

/със съкращения/

Предвижда се международната проектна компания „Транс Болкан Пайплаин" да изгради петролопровода до 2012 и през първото полугодие на 2013 той да премине през пробни изпитания. Работната експлоатация се очаква се да започне през втората половина на 2013, като на първия етап преносът на нефт да бъде в рамките на 35 млн. тона годишно. Половината от този нефт /17,5 млн. тона/ ще бъде т. нар. уралски нефт, произвеждан от руската нефтодобивна промишленост, а останалата половина ще бъде доставяна от Каспийския тръбопроводен консорциум /Caspian Pipeline Consortium – CPC/, в който са представени бизнес интерес на компании като British Petroleum, Shell, Shevron и др..

След достигането на крайния пункт на тръбопровода, около 50 на сто от петрола ще се доставя до пристанища на европейски страни от Средиземноморския регион – Италия, Франция, Испания, а чрез тях по наличната тръбопроводна мрежа ще достига и до Холандия, Белгия, Германия. Останалите 50 на сто, считани основно като продукция на Shevron, ще бъдат доставяни чрез VLCC танкери до САЩ.

На втория етап от експлоатацията на петролопровода се очаква удвояване на обемите доставяни от CPC, при което капацитетът на „Бургас-Александруполис” ще достигне до 60 млн. тона годишно.

На базата на тези разсъждения може да се направи категоричният извод, че петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/, чрез диверсификация на маршрутите за доставка на енергоресурсните доставки. Освен това, е налице и пряк интерес на основния трансатлантически европейски партньор – САЩ. В този контекст, той ще има и важно значение за защитата на националните интереси и утвърждаване ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор.

Този извод категорично отхвърля тезите на някои предубедени противници на проекта, като:

- Проектът обслужва преди всичко икономическите интереси на Русия.

- Проектът е антиевропейски.

- Проектът е антинатовски и пр.

Дискутирайки ролята на проекта по отношение на европейската енергийна политика, не може да се пренебрегне фактът, че в него има и трети партньор – Гърция, която притежава 24,5 процента в международната компания "Транс Болкан Пайплаин".

Гръцката страна има много високи очаквания от реализацията на проекта и подготви специален законопроект за признаване на нефтопровода като особено важен проект за ускоряване на процедурите по реализацията на петролопровода. Трудно е да се предвидят целият диапазон и дълбочина на негативните реакции на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последствия за България при евентуалното проваляне на проекта.Конкурентният нефтопровод с румънско участие е Констанца /Румъния/ – Панчево /Сърбия/ – Омишал /Хърватия/ – Триест /Италия/ /т. нар Паневропейски тръбопровод/. Той е с дължина 1400 км, има пропускателна способност 60 млн. тона и възможности за увеличаване до 90 млн. тона годишно. Негово предимство е съществуващата тръбопроводна връзка от Панчево /Сърбия/ до дълбоководния хърватски терминал Омишал и Трансалпийския нефтопровод от Триест /Италия/ към Австрия и Германия.

Турското политическо ръководство постигна първия си успех с нефтопровода Баку /Азербайджан/ – Тбилиси /Грузия/ – Джейхан /Турция/, чрез който се предостави алтернативен на черноморската проливна зона маршрут на каспийския нефт /казахски и азербайджански/ към Средиземно море.

Вторият етап на превръщането на Турция в регионален нефторазпределителен център се свързва с трансанатолийския тръбопровод Самсун-Джейхан, който e с възможности за нарастване на транзитирания нефт до 70 млн. тона годишно. Пристанище Самсун е най-близкия пункт от останалите алтернативни проекти на Черноморската проливна зона до пристанище Новоросийск и пристанище Супса.

Оценявайки значението на проекта „Бургас-Александруполис”, по отношение на енергийните интереси на Турция, може да се каже, че реализацията му, в най-голяма степен, накърнява интересите на турската страна, недопускайки превръщането на Турция в единствен и, до голяма степен, монополен регионален център за транзитиране на енергоресурси. От друга страна обаче, проектът решава изключително наболелия за Турция проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона.

От 2007 България е член на ЕС. Поетите ангажименти от българска страна по Глава 14 “Енергетика” от Договора за присъединяване на Република България към ЕС налагат изпълнение на изискванията на общоевропейското енергийно законодателство. Членството в ЕС налага определени задължения и хармонизиране на националната с наднационалната съвместна енергийна политика. България, Румъния и Гърция са подписали Енергийната харта, свързаният Транзитен протокол и Договора за Енергийна общност в Югоизточна Европа. Безспорно обаче, най-голямо значение ще има утвърждаването ролята на България като енергиен център и важен евроатлантически партньор чрез изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис”. Реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” решава изключително наболелия проблем, свързан с непрекъснато нарастващия трафик на танкери през проливната зона...

...нефтопроводът “Бургас-Александруполис” има своите предимства поради факта, че се изгражда на териториите на България и Гърция - страни-членки на ЕС, за който е характерно много по-високо ниво на сигурност и безопасност. Освен това, правилата за транзитиране на енергоресурси и процедурите при неговата експлоатация ще бъдат в съответствие с Договора за Енергийната харта и свързания Транзитен протокол. Нито един от останалите конкурентни нефтопроводи не преминава изцяло на територията на страни-членки на ЕС...

... енергийните аспекти на предизвикателствата пред националната сигурност на България, свързани с нефтопровода “Бургас-Александруполис” не трябва да се подминават и някои други ефекти, които би имала реализацията на проекта. Трябва да се отчитат и следните потенциални приходи:

- от заплащане на такси за ползване на местната инфраструктура, ;

- от танкерната комуникация в Черно море /става дума за три танкера до 150 хил. тона. – т. нар. Suezmax, и други три за около 90 хил. тона – т. нар. Aframax; има и вариант комуникацията да се осигурява от 6 танкера Suezmax/. Следва да се отчетат и възможността българската страна да поеме половината от тази комуникация фактът, че товарите са осигурени за десетилетия, както и, че дневната чартърна такса може да бъде от порядъка на 60-80 хил. $, а навлото за всеки танкер може да надхвърля 750 хил. $ за всеки рейс;

- от експлоатацията на малкия флот, който ще обслужва терминала;

- от откриване на поне 1000 работни места за изграждането на петролопровода и стотици работни места, свързани с експлоатацията му.

Петролопроводът „Бургас-Александруполис” се вписва напълно в европейската енергийна политика. Неговата реализация пряко ще защити европейските енергийни интереси /Гърция, Италия, Франция, Испания, Холандия, Белгия, Германия/ чрез диверсификация на маршрутите на енергоресурсните доставки. Възможният отказ на България за участие в проекта неминуемо ще доведе до силни негативни реакции от страна на Гърция, в това число и в европейските институции, и съответните последици за България, при евентуалното проваляне на проекта. Допълнителен утежняващ фактор в тази посока ще бъде и по-нататъшното приоритизиране на Турция като основен енергиен център в региона, поради наличната алтернатива за пренасочване интересите на руската страна и CPC към направлението Самсун-Джейхан.Не трябва да се изключва възможността Румъния да се възползва от създалата се ситуация и да търси възможности за реализиране на свой конкурентен проект.Отказът от реализацията на проекта „Бургас-Александруполис” ще спомогне за превръщането на Турция в единствен и в много голяма степен притежаващ монополна роля регионален център за транзитиране на енергоресурси.

Кой ще спечели от закриването и отказа на България от проекта „Бургас-Александруполис”?

Всички освен нашата страна.

България неминуемо ще плати немалка сума за отказа от този проект – едва ли вече може да се намери човек, който да повярва на един Симеон Дянков за неговите уверения, които както показа времето не струват пукната пара.

Крайно време е политиците да носят персонална наказателна и финансова отговорност за решенията си, независимо, че това решение за отказ от „Бургас-Александруполис” всички членове на заседанието на правителството са присъствали и го приели.

Танкери с петрол пътуват и разтоварват в Буергас за „Лукойл” но не съм чула това да пречи на туризма.

Да не говорим, че разливът от един танкер е по неовладяем отколкото пробив на тръба от петролопровод.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1202

Както е известно, именно Катар изигра една от ключовите роли за падането на стария си идеологически противник Муамар Кадафи. На пръв поглед изглеждаше, че разполагайки с армия от само 12 300 души, страната не може да разчита на успех във военен сблъсък. Разбира се, няколкото стотин катарски военни, изпратени в Либия в подкрепа на бунтовниците, нямаше как да прекършат армията на диктатора, без помощта на авиацията на НАТО. Впрочем, истината е, че участието им в либийските събития имаше второстепенно значение. Далеч по-важна роля изиграха дипломатическите усилия, финансовата подкрепа и умело осъществената от Доха информационна война срещу режима в Триполи. Така, въздушната операция на НАТО срещу Либия се предшестваше от замразяването на членството и в Арабската лига и то тъкмо по инициатива на Катар. Именно в Доха се обсъждаше стратегията за свалянето на Кадафи, там бяха съгласувани и промените в нея, след като стана ясно, че процесът ще се проточи.

Немалка роля изигра и катарската финансова подкрепа както за действията на бунтовниците, така и на Запада. За целта Катар се възползва от редица посредници, чиито услуги, както стана ясно по-късно, са били плащани именно от Доха. Между другото, едно от обясненията, защо, въпреки огромните разходи, НАТО нито за момент не намали темпото и мащаба на нанасяните въздушни удари срещу Либия, са именно катарските пари. Благодарение на тях, Алиансът покри част от разходите по свалянето на Кадафи. Освен това, именно Катар, с неговия телевизионен канал „Ал Джазира”, се превърна в един от основните центрове на информационната война срещу либийския диктатор.

Следващата мишена: Сирия?

В момента емирът на Катар Хамад бин Халифа ат-Тани, опитвайки се да използва набраната инерция, активно работи за свалянето и на сирийския президент Асад. Вече станахме свидетели на успешната реализация на първия етап от изолирането на Сирия в арабския свят. Ат-Тани е сред най-гръмогласните критици на масовите нарушения на човешките права в тази страна, опитвайки се да концентрира в собствените си ръце осъществяването на всички, насочени срещу режима в Дамаск, инициативи. Показателно е, че емирът не се поколеба лично да се появи в сирийската столица само за да предложи на Асад очевидно неизпълним ултиматум, обвързан с последващи „наказателни мерки” на Арабската лига. Целият спектакъл целеше да демонстрира значимостта на малкия Катар в арабския свят и да създаде впечатление, че именно той задава тона в региона. Показателно е също, че поне засега, Доха съумява да постигне целите си. По странен начин, дори държавите, чиито отношения с емира на Катар са, меко казано, сложни (като Алжир и Судан например) в случая играят по неговата свирка. Самият Ат-Тани въобще не крие, че е готов да финансира и свалянето на Асад, обявявайки готовност да отдели за евентуална военна операция срещу сирийския режим 100 млрд. долара.

Тоест, активността в Африка, съвсем не отменя ангажиментите на катарците и в Близкия Изток. В тази връзка си струва да припомня и финансирането на ХАМАС, чиито емисари (по молба на катарските си спонсори) усилено прехвърляха оръжие за либийските бунтовници, както и случващото се в Йемен, където Доха непрекъснато се самопредлага за посредник между управляващите и опозицията, като паралелно финансира протестиращите в Сана. Последното, разбира се, цели максималното ерозиране позициите на Саудитска Арабия, за която Йемен е нещо като васална държава. Тук обаче, както и в целия Близък Изток, освен със саудитците, Катар се сблъсква с друг много сериозен съперник в лицето на Турция. Доказателство за това е решението на водачите на ХАМАС да предпочетат покровителството на Анкара, автоматично прекъсвайки отношенията си с Доха. Което беше поредния сигнал за Катар, че трябва да се отнася по-внимателно към «националната специфика» в региона.

Напоследък, повечето анализатори предпочитат да акцентират върху евентуалния бъдещ сблъсък между двамата «гиганти» в Близкия и Среден Изток, в лицето на Турция и Иран, игнорирайки малкия, но изключително богат Катар. Разбира се, сред причините за това е неизмеримо по-големият военен потенциал на първите две държави, но, както вече споменах, през ХХІ век все по-важна роля играе финансовата мощ, особено ако е съчетана с правилно стратегическо мислене. Малките размери на Катар, както и недостатъчната му военна мощ, го принуждават да бъде изключително гъвкав при избора на своята стратегия и тактика, както и своевременно да ги трансформира, което дава на Доха определени предимства пред основните и конкуренти.

При всички случаи обаче, тази гъвкавост си остава ограничена от идеологията. За разлика от китайците например, които държат единствено на икономическата целесъобразност, катарците са прекалено обвързани от религиозните догми и изпитват патологичен страх от разширяване на шиитското влияние в региона. Затова те предпочитат да «инвестират» почти изключително в «Мюсюлманските братя», докато светските организации, в най-добрия случая, играят само спомагателна роля в стратегията им. Отлична илюстрация за това беше вече споменатото посещение на катарския емир Ат-Тани в Дамаск, където, по поръчение на Арабската лига, обсъжда механизмите за установяване на диалог между режима и опозицията. Доброто настроение на емира и оптимизма, демонстриран от него след срещата му с Асад, породи зле прикрито раздразнение сред сирийската опозиция. Всъщност причината за подобно поведение е проста: катарците са наясно, че в момента водеща роля в организацията на протестите в Сирия играят не просто «светските елементи», а най-вече комунистите и други местни левичари. Тъкмо това обяснява и примирителния тон използван тогава от Доха, където (както впрочем и в Ер Риад, и в другите монархии от Залива) залагат на съвсем други сили за свалянето на сирийския режим и изчакват те да наберат достатъчно мощ за да оглавят бунтовете.

„Британският модел” като основа на стратегията на Доха

Както е известно, в основата на катарския възход е не петролът, а природният газ. Залагайки върху производството на втечнен газ, страната се превърна в най-важния енергиен партньор за Запада. В същото време, наличието на гигантски финансови средства, получени от продажбата на „синьото злато”, подхранва амбициите на Катар да се превърне в лидер не само на арабския, а и на мюсюлманския свят.

Тази тенденция започна да се очертава още в средата на 90-те години. Оттогава насам катарският елит не само съумява правилно да инвестира в националната икономика, разчитайки в бъдеще да използва тези средства като политически лост, но и много умело внедрява челните западни постижения, включително в медийната сфера. Така, през 1996 Ат-Тани се сдоби с мощен собствен „рупор” в лицето на телевизия „Ал Джазира”. Създаването и развитието на този проект с помощта на британски мениджъри е сред основните компоненти на катарския успех. Телевизията се превърна в изключително мощно оръжие на информационните войни, водени от Катар, и днес внушенията и дори откровените фалшификации на „Ал Джазира” се приемат с доверие дори от онази част на арабското общество, която е скептично настроена към западните медии.

Тенденцията към превръщането на Катар в поредния силен регионален играч се засили още повече в началото на 2000-те, когато Доха активно започна да установява контакти и връзки с ръководството на Африканския съюз, както и с редица политически фактори в Близкия и Средния Изток.

Наистина, поне засега, непримиримите ислямисти продължават да смятат катарския емир за „слуга на Запада”, но това, което чуват и възприемат, докато гледат „Ал Джазира”, напълно отговаря на стремежите им. И, като последица от това, мнозина от тях биват принудени да се примирят с „прозападните тежнения” на катарския владетел. Впрочем, както е известно, пробен камък за това, доколко един или друг мюсюлмански лидер е повлиян от ислямизма, е отношението му към Палестина и Израел. В това отношение, позицията на Ат-Тани е показателна – ще припомня само установените през последните години тесни връзки с ХАМАС.

Впрочем, катарският елит поддържа такива връзка с мнозина военни командири и опозиционни лидери в държавите от Близкия и Средния Изток. Нещо повече, следвайки примера на Великобритания, Катар съзнателно превърна територията си в своеобразен „резерват” за всевъзможни политически имигранти, разчитайки да ги използва в бъдеще за реализацията на собствените си интереси. Както показа обаче, ликвидирането, преди няколко години, на един от водачите на чеченските ислямисти Зелимхан Яндарбиев, подобна политика може да провокира напрежение в отношенията на Доха с големите сили. В тази връзка ще припомня, че през 2004 Катар не само освободи руските граждани, обвинени за покушението срещу Яндарбиев, но и беше принуден да съгласува с Москва действията си в газовата сфера, където двете страни са конкуренти. Впрочем, имайки предвид, че газовият пазар е доста по-малък, отколкото петролния, Русия и Катар имат възможност съвместно да влияят върху ценообразуването на синьото гориво. В тази връзка си струва да си припомним и катарската инициатива за създаването на „газова ОПЕК”.

Катарските „модернисти”и саудитските „догматици”

Сред първите стъпки на Катар като самостоятелен играч в глобалната политика, беше сравнително неотдавнашният опит за отстраняване от власт на суданския президент Омар ал-Башир. И въпреки че всички поставени цели не бяха реализирани, все пак беше постигнат определен резултат: Катар демонстрира собствената си значимост не само в очите на арабския свят, а и на Запада, който не спира да критикува остро суданския лидер, обвинявайки го за кръвопролитието в Дарфур.

Катарските амбиции обаче, очевидно са в разрез с това, което прави Саудитска Арабия. Напоследък Риад се чувства все по-засенчен от Доха, благодарение на умелата и политика. Най-предизвикателните, от саудитска гледна точка, стъпки на Катар са дипломатическият му „флирт” с Иран, както и намесата в Йемен. Макар че на думи, Доха се представя за посредник в усилията за урегулиране на йеменската криза, истината е, че тя активно подкрепя местната антисаудитски настроена опозиция. При това не светската, от района на Таиз, а далеч по-радикалната от движението „Ислах”, която действа в столицата Сана.

Ат-Тани много умело се опитва да възседне ислямистката вълна в региона, разчитайки, че когато светските режими паднат, именно той ще може да обере лаврите, изпреварвайки Саудитска Арабия, и така да превърне страната си, ако не в главния, поне в един от главните центрове на арабско-мюсюлманския свят.

В същото време консерватизмът на саудитските лидери ги лишава от възможността да маневрират, както и от немалко потенциални съюзници. Разбира се, благодарение на невероятните си финансови възможности, саудитците продължават успешно да създават уахабитски „клетки” из целия мюсюлмански свят. За разлика от тях обаче, катарците не работят само с маргиналните елементи и опозицията. Практиката показва, че те са готови да търсят изгода както от контактите с ислямистката опозиция, така и с противопоставящите и се светски власти.

Тоест, Катар, на практика, работи с всички, които могат да са му от полза. За разлика от саудитците, Ат-Тани много лесно променя тактиката си в глобалната игра. За това например говорят тесните му връзки със сегашния светски режим в Алжир. На пръв поглед, алжирският президент Бутефлика не се различава особено от Кадафи или Асад, в очите на Доха. За откровения ислямист Ат-Тани, той би трябвало дори да е по-лош от тях, защото активно се бореше и продължава да се бори с ислямизма. Именно алжирската подкрепа беше сред факторите, позволили на Кадафи да се съпротивлява толкова дълго. Въпреки това, Ат-Тани усилено ухажва Бутефлика, като поне два пъти годишно го посещава лично и дори ходи с президента на лов със соколи, демонстрирайки „специалните си отношения” с него. Възниква въпросът, защо му е на емира да се унижава пред „узурпаторите” и враговете на „истинската вяра”? Ами защото Ат-Тани иска изгодно да инвестира в петролно-газовия комплекс на Алжир. В тази сфера, Катар може да се превърне в сериозен конкурент на стария си съюзник – Франция, която също силно се интересува от алжирските енергоносители.

Двата стълба на катарската експанзия

Ако в случая със спомената по-горе инициатива на Катар за създаване на т.нар. «газова ОПЕК» е налице откровен опит за конкуриране на саудитците (противоборството с които е сред основните принципи на новата катарска стратегия), този с появата на телевизията «Ал Джазира» демонстрира, че катарците в редица отношения вече са изпреварили «консерваторите» от Риад, които, до голяма степен, са загубили чувството си за реалност, заради закостенялата си обвързаност с религиозните догми. Всъщност, ако анализираме внимателно стратегията на Доха за превръщането на Катар в регионална суперсила, ще видим, че тя се основава на «творческата интерпретация» на стратегиите, формулирани и използвани навремето от водещите западни държави. Така, решението на катарците да осигурят убежище на толкова много опозиционни лидери от региона, силно напомня сходната британска практика (неслучайно в момента в Лондон спокойно си живеят огромен брой хора, обявени за международно издирване). В случая с «Ал Джазира» пък, няма как да не си припомним американската телевизия CNN, за която един известен политолог беше казал, че „е в състояние сама да спечели всяка война”. Същото се отнася и за „Ал Джазира”. Благодарение на гигантските финансови вложения и усилията на наетите от катарците британски мениджъри, тя се превърна в един от основните инструменти на катарската геополитика в мюсюлманския свят. На свой ред, същият този мюсюлмански свят се сдоби, в нейно лице, с първата в историята си „собствена” телевизия, излъчваща това, което иска да чуе и види огромното мнозинство араби, без значение, дали става дума за истинска или изкривена информация. От времето на американската интервенция в Ирак, „Ал Джазира” активно печелеше аудитория, което и позволи, с началото на „арабската пролет”, да се откаже от официално декларираната безпристрастност, ангажирайки се с откровено тенденциозна пропаганда. Впрочем, следва да се признае, че катарците съвсем точно бяха прогнозирали стремежите на огромната си телевизионна аудитория в арабско-мюсюлманския свят, характерно за която е изостреното чувство на „национално унижение и обида” по отношение на „коварните империалисти и ционисти”. Между другото, именно на него разчиташе и Ал Кайда, в чиито рупор, де факто, се беше превърнала за известен период от време „Ал Джазира”, тъй като през въпросния период именно „мрежата” на Бин Ладен съумя да обедини най-пасионарната част от арабския свят, готова да отправи открито предизвикателство към „новите кръстоносци”.

Пропагандата и финансите са двата стълба, на които се основава експанзията на Катар, който, поради малките размери и недостатъчната си военна мощ, не може да си позволи откритото „дрънкане на оръжие”. Всъщност, истината е, че силовите методи, като средство за разширяване на собственото си влияние, все повече остават в миналото, заедно с мнозинството арабски диктатори. Тоест, пред държавите, претендиращи за сериозна геополитическа роля, остават две възможности: или да се снабдят със собствено ядрено оръжие, или да разчитат на финансовата си мощ. За Катар, второто очевидно е за предпочитане, още повече, че местният елит силно се различава от саудитските си „братя” по своя почти „американски” бизнес нюх и прагматичност: катарците на наясно, че атомната бомба, освен че е много скъпа, трудно може да се използва в текущата политика, докато всеки има нужда от пари. През миналата 2011, като последица от т.нар. „арабска революция”, повечето режими от региона съвсем осезателно го усетиха на собствения си гръб. Оттук и стремежа към привличането катарски инвестиции в националната им икономика, тъй като мнозинството арабски държави не разполагат с достатъчно собствени енергоносители.

В същото време е ясно и, че парите не решават всичко, те могат да гарантират само краткосрочни изгоди и лоялност, докато в Доха оперират с такива понятия като „вечност”. Катарците съумяха много точно да схванат основната тенденция в развитието на политическата ситуация в Близкия Изток, където в момента се осъществява смяна на елитите. Всички т.нар. „революции” са само видимата част на фундаменталните политически трансформации, на които е подложен мюсюлманския свят и на чието начало станахме свидетели през 2011. При това, арабските държави са просто „първите лястовици”, защото е налице мащабен процес на замяна на авторитарните диктатури с не по-малко авторитарни „демокрации”, отразяващи интересите на новата възходяща сила – т.нар. „меки” или „умерени” ислямисти. Защото именно те са на път да сменят светските диктатори, които тотално се провалиха в опитите си за „органично съчетаване на европейските и ислямските ценности”. Горчивата истина е, че европейските ценности тотално бяха отхвърлени от мнозинството араби, които иначе са привързани към безплатното „социално подпомагане” и свободата на изразяване, но само за себе си, и никак не са склонни да толерират свободното изразяване на другите, нито да демонстрират толерантност към другите религии, също както и към правата на жените, например. Това за първи път изпита на гърба си иранския шах, в края на 70-те, и, както става ясно, през последвалите над 30 години нещата не са се променили особено. Оттук и необходимостта от нова „универсална идеология”, която да представлява своеобразен хибрид между „западната демокрация” и ислямските ценности. Именно тази идея се лансира днес от умерените ислямисти, в лицето на „Мюсюлманските братя”, а пък катарците се опитват да оглавят това движение.

Това впрочем, обяснява и противопоставянето между Доха и Риад, тъй като саудитците очевидно не са склонни да се променят и така сами си копаят гроба. Риад продължава да разсъждава с понятията на отиващия се арабския свят, опитвайки се да го „консервира”. Между другото, самият саудитски режим също е анахронизъм, характерен за отиващата си политическа епоха в арабския свят с всичките му диктатори, като засега го спасяват само огромните му финансови възможности. Само че, както показа либийският пример, то вече не е достатъчно за да му гарантира оцеляване. Следствие от това е изострящата се борба между прагматичните уахабити, в лицето на Катар и „ретроградните” уахабити, олицетворявани от Саудитска Арабия. На фона на тези нови процеси в мюсюлманския свят, ролята на Ал Кайда, която доскоро се смяташе за „острието на копието” на саудитците, рязко спада. Вместо радикалите, на преден план излизат умерените ислямисти, което дава определени предимства на катарците, тъй като умерените ислямисти са техни тактически съюзници. При това, Доха отчита негативния опит на саудитските си конкуренти и се старае максимално да завоалира „идеологическия аспект” в своята политика, съзнателно избягвайки публичната пропаганда на уахабизма и отказвайки се от компрометиралата се практика да се използват различни благотворителни организации за радикална пропаганда и превеждане на финансови средства за терористите в различни „горещи точки” на света. И, както изглежда, повечето европейски държави вече са се хванали на тази въдица.

Катар, като конкурент на Китай в Африка

Свалянето на Кадафи радикално промени ситуацията в Африка. Заплахите, свързани с ислямистите, нараснаха, достигайки качествено ново ниво. Както е известно, благодарение на старите си връзки с редица африкански политици и редовната финансова помощ, която им оказваше, либийският диктатор играеше доста важна роля на Черния континент. Там той подкрепяше светските режими, изповядващи панафриканизма, които след смъртта му се оказаха сами срещу „джихадистките” формации.

Имайки предвид, че през февруари 2011 беше свален друг недобре настроен към Катар политик – египетският президент Мубарак, Доха се оказа почти без съперници в арабския свят в опитите да си извоюва ключови позиции в иконономиката на Африка. Въпреки важната си политическа роля на континента, Алжир очевидно не може да се смята за сериозен конкурент на катарците в икономическата сфера. Не бива да се съмняваме обаче, че „нишата” освободена от Кадафи, съвсем скоро ще бъде запълнена. Защото катарският емир използва парите от продажбата на енергоносители не само в подкрепа на ислямските радикали и за свалянето на светските режими, а и ги влага в интересуващите страната му индустриални отрасли. И на първо място, в суровинния, за който Африка е своеобразна „обетована земя”.

Със свалянето на Кадафи и благодарение недалновидната позиция на някои западноевропейски държави, Доха спечели много важен „рунд” от битката си за Черния континент. Беше премахнат основният и конкурент в Африка, разполагащ с достатъчно ресурси за да „спонсорира” половината африкански държави. Заедно с либийския диктатор изчезна и основният му инструмент за влияние, в лицето на многобройните фондации и банки, чието място постепенно се заема от катарците. Вследствие на това можем да очакваме ускорената „ислямизация” на континента и усилване влиянието на Катар в Африканския съюз. Впрочем, африканската експанзия на катарците също ги отличава положително от саудитците. За разлика от тях, Доха не се съсредоточи единствено върху битката за стратегическите зони в Близкия и Средния Изток, а превърна в един от основните си приоритети именно Африка, имайки предвид гигантските запаси от полезни изкопаеми и логистичното бъдеще на континента. Намесата в Судан беше първата пробна стъпка на Катар, в хода на която започна да се формира и стратегията му по африканското направление. В резултат се появи и хибридният модел (съвместно с Африканския съюз) на т.нар. „катарска инициатива”, в чиито рамки, освен постигането на помирение между враждуващите страни в суданската провинция Дарфур, беше изпробван и механизмът на взаимодействие на Катар с африканските лидери. И след като именно по това направление Доха се сблъска със скритото противодействие на Кадафи, за катарците окончателно стана ясно, че докато „лудият полковник” продължава да управлява в Триполи, шансовете им за успех в Африка остават минимални. Те много бързо си направиха необходимите изводи, използвайки и натрупалите се в Европа антипатии към либийския диктатор. Междувременно (или по-скоро съвсем навреме) започна и т.нар. „арабска пролет”. Така, катарците набързо се отърваха от двамата си най-опасни конкуренти на африканския континент и днес са много по-свободни в действията си там.

Разбира се, остава им да преодолеят влиянието на „панафриканизма” сред сегашното ръководство на Африканския съюз, в лицето на Табо Мбеки (първият му председател през 2002-2003) и Жан Пинг (секретар на Комисията на АС в момента). До голяма степен, именно те провалиха опитите на Доха да стане посредник за разрешаването на дарфурската криза. Затова именно в тази посока ще се разгори основната битка. Като и тук можем да очакваме, че основни съюзници на катарците ще се окажат французите, а привържениците на „афроцентризма” вероятно ще се ориентират към Китай, тъй като той е най-големия инвеститор на континента, а в битката с Доха именно парите ще са от най-голямо значение.

Затова не бива да очакваме, че Черният континент ще се окаже лесна „плячка” за катарците. Китай, който притежава несравнимо по-големи възможности (включително финансови) и при това не е склонен да натрапва на своите африкански партньори собствената си идеология, очевидно разполага с по-печеливши позиции там, особено в дългосрочен план.

Сега нека разгледаме основните направления на катарската експанзия в Африка.

Суданското направление

В средата на октомври 2011 суданският президент Ал-Башир посети Катар, където се срещна и преговаря с емира Ат-Тани. Двамата обсъдиха тежката икономическа ситуация в Судан, както и военните действия в единствената петролна провинция на страната Южен Кордофан, на границата с обявилия независимост през 2011 Южен Судан. Те спорадично се прехвърлят и в съседната провинция Сини Нил, където през есента на миналата година се сблъскаха части на суданската армия и наскоро избрания за губернатор Малик Агар. В крайна сметка, правителството в Хартум въведе военно положение в провинцията и назначи на мястото на Агар генерал Яхия Мохамед Хеир за военен губернатор. Това кара мнозина експерти да смятат, че вероятността от нов въоръжен сблъск между Северен и Южен Судан е доста голяма.

Предвид всичко това, посещението на Ал-Башир в Доха трябваше да реши две задачи: Катар е готов да инвестира в суданската икономика 200 млн. долара, което е от голяма значение за Хартум заради сложната ситуация в страната. Освен това, инвестициите ще бъдат обвързани с определени гаранци, което пък ще позволи на Катар да подкрепи в бъдеще Судан, при евентуален конфликт с Южен Судан (да не говорим, че ще ерозира доминиращите китайски позиции в суданската икономика).

Алжирското направление

Въпреки че Алжир се отнася сдържано към новите либийски власти, като открито критикува легализирането в управленските структури на страната на бойци и водачи на „Ал Кайда в ислямски Магреб” (АКИМ), именно позицията на Катар, който осъществява сериозни инвестиции в алжирската икономика, смекчи отношението на Алжир спрямо либийския Преходен национален съвет. Разбира се, това не означава, че на неформално равнище Алжир няма да продължи да противодейства на ислямистите в ПНС.

Либийското направление

Позициите на прокатарските сили в новото либийско ръководство са доста сериозни. Към тях можем да причислим министъра на информацията Махмуд Шаман (член на Директорския съвет на „Ал Джазира”), както и правосъдния министър Мохамед Амалаки. Междувременно, с окончателния разгром на верните на Кадафи сили, с много голяма тежест се ползват военните командири от Бенгази, които още дълго време ще оказват изключително влияние върху разположението на политически сили в страната. Става дума, преди всичко, за водачите на т.нар. „Движение за отбрана 17 февруари” и подкрепящите го военни командири, които също са част от катарското „лоби”.

Накрая, да не забравяме, командващия въоръжените сили на ПНС Али Белхадж, за чиито тесни връзка с „Ал Кайда” отдавна предупреждаваха американските специални служби. Той произхожда от Мисурата и първоначално беше тясно свързан с британците, които подготвяха отрядите му. Радикалните възгледи на Белхадж обаче, поставиха под въпрос тези връзки и, според някои експерти, той най-вероятно ще се ориентира или към Анкара (имайки предвид турските корени на значителна част от населението на Мисурата), или към Катар, който е основния спонсор на всички радикали в Либия.

Туниското направление

Катар е доста активен и в Тунис. Неслучайно, именно след преговорите, които води с катарския престолонаследник принц Тамим Бен Хамад ат-Тани, началникът на туниския генерален щаб Рашид Аммар реши да се ангажира с доставките на оръжие за либийските бунтовници.

Активната, дори хиперактивна и агресивна външна политика на Катар в районите на Магреб и Сахел привлича вниманието на анализаторите върху това, какво точно се опитва да постигне емирът Ат-Тани в Северна Африка. Очевидно е, че амбициите му неминуемо ще се сблъскат с противодействието на европейците и най-вече на французите. Очевидно е също, че изтласканият временно от Либия Китай също няма да допусне това да му се случи и в други африкански държави. При всички случаи обаче, действията на Катар и политиката му през последната година впечатляват с мащабите и обхвата си.

Последиците от катарския възход за ЕС

Междувременно, Западът, който използва Катар, като „инструмент” за постигане на целите си в Либия, рискува да се сблъска с редица неприятни последици. Сега Доха се опитва да затвърди резултатите от победата си, което не може да не притеснява Европейския съюз. Защото след убийството на Кадафи, противниците му започнаха да се боричкат за властта в страната, а катарският емир се опитва да използва ситуацията за да подчини Либия, макар че това е в очевиден разрез с интересите на Франция, с която Катар е доста силно обвързан икономически.

Както е известно, в Либия Западът залага на „либералния” гръбнак на Преходния национален съвет, докато катарците предпочитат ислямистите. Доха продължава да ги финансира и снабдява с оръжие и ислямските радикали вече започват да концентрират в ръцете си все повече власт. Катарците обаче не се задоволяват с това и открито се месят във формирането на структурите на изпълнителната власт в Либия. След като техните протежета получиха ключови политически постове (това особено ясно си личи ако видим списъка на новото общинско ръководство в Триполи), Доха се опитва директно да ги поучава, как точно да изграждат „нова Либия”.

Разбира се, това дразни немалко хора в либийския Преходен национален съвет. Така, смятаният за „водач на либералите” и проводник на западните интереси в страната Али Тартуни директно даде да се разбере, че катарците, „трябва да се научат да чукат на вратата преди да влязат, а не обратното”. Това беше ясен сигнал за западните му покровители, които вече не можеха да гледат равнодушно, как Катар безпрепятствено утвърждава влиянието си в Либия. Неслучайно, през октомври 2011, френският президент Саркози се срещна тайно с катарския емир Ат-Тани за да му предаде желанието на западните държави занапред „да координира по-тясно действията си в Либия с Преходния национален съвет”.

Разбира се, емирът не може да си позволи тотално да игнорира интересите на Запада. В същото време обаче, той очевидно не възнамерява изцяло да се подчини на исканията, предадени му от Саркози. Още повече, че, на първо място, налице е взаимна зависимост между Катар и западните му партньори: Ат-Тани е напълно наясно, колко е важен катарският газ за ЕС. На второ място, конфронтацията между Катар и Запада изглежда най-малкото преждевременна, когато на дневен ред е свалянето на режима в Сирия.

В същото време, следва да признаем, че позицията на Катар очевидно е по-печеливша, отколкото тази на французите например. При това нещата не опират само до това, че на думи катарският емир може да обещае на Париж всичко, което се иска от него, но на практика да продължи тайно да подкрепя либийските ислямисти. В тази връзка, нека си припомним, че НАТО отдавна прекрати операцията в Либия, докато стотици катарски военни още се намират в страната и оказват сериозно влияние върху хода на събитията в нея. Всичко това обяснява и нарастващото безпокойство за случващото се в страната след падането на Кадафи, особено във Вашингтон. В това няма нищо чудно, тъй като, както вече посочих по-горе, „либийският проект”, поне до момента, е най-успешния в рамките на усилията на Доха за прокарване на своите политически и икономически интереси в Африка. При това, той не е само успешен, а и системообразуващ за цялата по-нататъшна външнополитическа активност на Катар.

В тази връзка си струва още веднъж да обърна внимание на «късогледата» позиция на същия този Париж, който се опитва да използва катарците като «таран» за прокарване на интересите на Черния континент, очевидно противопоставяйки този алианс, на разширяващата влиянието си Турция (френско-турските отношения напоследък силно се влошиха). Анкара, която доказва на практика привлекателността на своя модел на развитие, се предпочита от много мюсюлмански държави, които не са склонни да се подчиняват на уахабитските постулати. В същото време, усилвайки позициите на Катар (а заедно с това и тези на ислямистите) на африканския континент, Париж рискува появата на изключително обширна зона, враждебно настроена към всички принципи на «европейската демокрация». Тоест, катарският «зъл дух» всеки момент може да излезе от «бутилката», доказателство за което е и случващото се в Либия.

----------------------------------------------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.

Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!

САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

Турската агресивност срещу еврейската държава след провокацията с кораба „Мавви Мармара” от 31 май 2010 г. се развива напълно логично, вече и с подрънкване на оръжие

След като бе изпратена така наречената хуманитарната флотилия за Газа – която по същество бе задълбочено и в детайли обмислена турска провокация на която Израел даде твърд отпор, в добре познатия си и очакван стил – нещата получиха логичното си развитие. В говорилнята ООН назначиха специално разследване, под ръководството на бившия новозеландски министър-председател, което се влачи цяла година и стигна до закономерното и вълкът гладен и агнето наръфано. Ето ви фрагменти от заключенията на въпросния документ, който на всичкото отгоре „изтече” във в.„Ню Йорк таймс”:

Докладът на ООН, Джефри Палмър:

„Решението на Израел да поеме контрола на корабите от флотилията с такава сила, на голямо разстояние от зоната на морската блокада над ивицата Газа и без предварителни предупреждения, е прекомерно и неразумно…

Хуманитарната флотилия, съставена от шест кораба, е действала непредпазливо, като се е опитала да пробие морската блокада над ивицата Газа. Израелските командоси, извършили щурма, са срещнали организирана и яростна съпротива от група пътници.

Израел да излезе с декларация, в която по подходящ начин да изрази съжалението си за щурма срещу флотилията и да изплати обезщетения на семействата жертвите и ранените…

Израел е изправен пред една действителна заплаха за сигурността си от страна на въоръжените групировки в Газа. Морската блокада на ивицата Газа беше наложена като законова мярка за сигурност, така че да попречи на проникването на оръжия в ивицата по море. Налагането на морската блокада и спазването й става в съответствие на изискванията на международното право…

Загубата на човешки животи и нараняванията, произтекли от използването на сила от израелската армия обаче са неприемливи.”

* * *

Срещу витиеватото дипломатничене ревнаха всички:

Сами Абу Зухри, говорител на „Хамас“ определи доклада като несправедлив и небалансиран, „Той ще позволи на израелския окупатор да не поеме отговорностите си”.

Реджеп Ердоган, премиер на Турция: „Този доклад не означава нищо за нас”.

Израел изрази готовност да изкаже съжаленията си и да плати обезщетения на хуманна основа на близките на жертвите, но отказва да поднесе извиненията си, за да не изложи военните, участвали в щурма, на риск от съдебно преследване.

* * *

Така, изтеклият в медиите документ стана сигнал за следващия етап в развитието на турската позиция през отминалата седмица, като в нея заскрибуцаха метални нотки. Ето и част от изявленията на външния министър Давутоглу и министър-председателят Ердоган –

Ахмед Давутоглу:

„Турция ще замрази всички военни споразумения с Израел, ще експулсира израелския посланик от Анкара и ще понижи ранга на посолството си в еврейската държава до ниво втори секретар.

Престъплението, извършено от Израел не е обикновено престъпление. Израел извърши военно престъпление в международни води. Исканията на турската страна са известни (Турция иска извинение) и, ако не бъдат изпълнени, отношенията между двете държави няма да се нормализират.

Турция не признава законността на израелската блокада над Газа.

Ако Израел упорства да не се извинява за щурма, то отношенията ще се влошат още повече.”

Реджеп Тайип Ердоган:

„Турция замразява военно-търговските си отношения с Израел и увеличава турските морски патрули в Източното Средиземноморие.

Израел винаги се е държал като разглезено момче. Ние проявихме решителност спрямо тази страна, която упражнява държавен терор. Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там. Този процес ще бъде последван от много различни видове санкции.

Израел се лиши в лицето на Турция от регионален партньор за постигането на своите политически цели.

Докладът на комисията на ООН за случая от 31 май м.г. не отговаря и на израелските очаквания. Този доклад не означава нищо за нас.”

* * *

От цялата тая врява не стана много ясно, дали Турция налага икономически бойкот на Израел та се наложи турският министър на икономиката Зафер Чаглаян да обяснява, че „засега” Турция няма да прави нищо за промяна на икономическите отношения с Израел, т.е. блокира отношенията само в сферата на военните поръчки и договори (които между другото не са никак малки и ще засегнат болезнено доста израелски фирми).

Всичко това, разбира се, на пръв поглед изглежда доста постно и би могло и да мине за дребни зарзаватчийски свади, които не са кой знае каква рядкост в международните отношения, ако го нямаше вечното „Да, ама не!”

Защото край Босфора не са кукнали да готвят постен тюрлю-гювеч, а се заформя един доста мазен овнешки курбан в който за жертвен агнец е наречена еврейската държавица. И не по някакви сюблимни хуманитарни причини, с каквито одежди бе облечена миналогодишната ердоганова провокация с флотилийката за Газа, а защото това, което предупреждаваме от години вече е факт –

Задействана е „Неоосманската доктрина”

на ислямисткото правителство на Партията на справедливостта на Реджеп Ердоган. Да ви припомня в едно изречение, че според тази фундаментална доктрина за новите турски държавници след края на епохата на кемализма, т. е. в първото десетилетие на двайсет и първи век, сферата на жизнените интереси на Турция обхваща на практика границите на върховата експанзия на Османската империя от 1683 г.(виж картата). И в частност по отношение на югозападния вектор, този геополитически периметър включва Арабия. Дефинираният интерес тук се дублира, защото Арабия (и Магреба естествено) попадат в сферата на турските интереси един път като „историческото наследство” от османците и втори път, като ареал, интензивно населен с мюсюлмански народи. А както неведнъж съм изтъквал, ердоганова Турция освен, че се е прицелила в регионалното лидерство на базата на неоосманизма, трескаво и сладострастно мечтае и за глобална роля, като лидер на световното мюсюлманство.

Непосредствени впечатления за този експанзионистичен ламтеж ни даде патерналистичната турска позиция в провокираните през настоящата година социални сътресения в целевия регион, наричани Арабска пролет.

Всичко изложено, мисля, ни дава доста ясна представа, как така дългогодишния турски съюзник Израел изведнъж се оказа трън в петата на Анкара. Поначало, натрапен от обстоятелствата съюзник, чиято роля през втората половина на двайсти век – да обуздава просъветските арабски режими по южните граници на остро противостоящата се със СССР в тези времена Турция – бе от жизнено значение за анадолската държава, днес Израел, в качеството си на турски „приятел” обезмисля цялата турска пропагандна стратегия, както за регионална, така и за глобална доминация в мюсюлманския свят. За Турция по-нататъшната „дружба” с Израел би означавала геополитическо самоубийство и в Анкара това бе пределно ясно. Трябваше час по-скоро да се отърват от Израел и както виждате, дори не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално. Набързо скалъпената провокация с флотилията с хуманитарна помощ за Газа не би предизвикала комплиментите на никой фино мислещ стратег, но свърши работа, а еврейската държава попадна в клопката от която излизане няма.

За по-любопитните ще добавя и отговора на незададения им въпрос – САЩ не са пречка за подобно развитие, защото експедитивно се изнасят от региона, имат си невъобразимо количество главоболия както във вътрешен план, така и с предефинирането на собствената си геополитика, а и Израел вече не е онзи приоритет, какъвто беше преди 20 години.

Вместо финал ще ви цитирам думите на Ердоган, които може и да сте забелязали в цитираното му по-горе изказване – „Източното Средиземноморие не ни е чуждо и корабите ни ще започнат да се появяват по-често там”.

Чувате ли го? Подрънкването на оръжие? А помните ли гръмогласно прокламираната нова външна политика на проф. Ахмед Давутоглу за НУЛЕВИ ПРОБЛЕМИ СЪС СЪСЕДИТЕ?

Въпросът е, кога ние ще я засърбаме нулевата попара на професора…

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/1210

Досега Турция се опитваше да влезе в Европейския съюз, въпреки че само 3 процента от територията й е в Европа, а останалите 97 – са в Азия. Самостоятелната политика на Турция по отношение на израело-палестинския конфликт, търсената и неполучена от САЩ подкрепа за санкции за Иран, и икономическата й обвързаност с Русия дадоха напоследък повод процесът за присъединяване на Анкара към страните-членки на ЕС да върти на празни обороти.

В същото време Турция не спря да развива своята икономика, наука, медицина и да решава положително демографското си развитие. Независимо, че на турска територия се намира най-голямата американска база, това не попречи на турското правителство да обвърже икономиката си с руски енергийни проекти и даже със строеж на атомна централа. За разлика от България – нито един европейски политик не се опита да дава акъл на южната ни съседка, или да се меси във вътрешнополитическите й решения.

В момент, в който Гърция се оказа пред най-дълбоката икономическа криза за последните години, и с това предизвика основателна тревога сред лидерите на страните-членки на ЕС, германският вестник „Die Welt” излезе с коментар на своите страници по последните събития, в който показа, че Турция едва ли не се присмива на финансовата криза на Евросъюза!

В статия под заглавие „Да се поучиш от нелюбимия съсед” бе публикувано дословно следното: „Турците гледат на Гърция, Португалия, Испания и западащото като валута евро и не може да сдържи смеха си. Няма ли да бъде по-правилно ЕС да се поучи от Турция, вместо сегашното обратно положение?”

В публикацията на германската медия се изнася, че много от жителите на Турция в настоящия момент са доволни от това, че страната им не е част от ЕС.

„Възможно е Турция да не съответства на изискванията на Евросъюза – се казва в публикацията – но да вземем само икономическия ръст: Анкара очаква през 2010 година ръст на икономиката си до 6 процента, докато Европейският съюз е далече от подобна цифра”.

„Die Welt” цитира и мнение на специалисти, които прогнозират, че до 2050 година Турция може да изпревари богатите страни на Стария континент.

„Турците считат себе си за много трудолюбив народ, сравнени с гърците, се казва в статията. Очевидно вече става въпрос за млада и динамична нация”.

Бившият испански премиер Фелипе Гонсалес предупреди, че ЕС ще „загуби влияние” на международната сцена, ако се откаже от обещанието си Турция да се присъедини към блока, предаде АФП.

„Европа трябва да спази обещанието си”, коментира Гонсалес пред репортери, разкривайки Доклад за бъдещето на ЕС, поръчан от лидерите на страните-членки.

Факт е, че напоследък официална Анкара не крие своите антиизраелски и антиамерикански  виждания. Това доведе до гласуване в Комисията за външни работи на Камарата на представителите на САЩ, с което се прие резолюция, която се посочва, че избиването на арменци от турските сили в периода на Първата световна война трябва да бъде определяно като "геноцид".

В същата резолюция, която има съвсем необвързващ характер, се призовава президентът Обама да гарантира, че в политиката на САЩ тези избивания ще бъдат официално наричани "геноцид".

Турция веднага отзова посланика си в САЩ за консултации след гласуването, като заяви:

"Сериозно сме обезпокоени, че тази резолюция ще навреди на отношенията между Турция и САЩ, и на усилията за нормализиране на отношенията между Турция и Армения".

Реакцията на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган разколеба тогава Обама и урокът, който той искаше да даде на Турция не се състоя.

Геополитическата ориентация на Турция намери своята посока в момента, в който тя застана на пътя на големите енергийни проекти за транзит на газ, петрол и подписа с Кремъл договор за строеж на Атомна централа. Ако някой си прави илюзии, че Анкара все още държи на евроатлантическата си посока, но той е определено недалновиден. Новата посока, която сочи компасът на Анкара днес е Евразия: Русия, Иран и Китай, което определено е причина на стратезите на българската външна политика да им се завърти по една двойка.

В днешно време греши всеки, който свързва Турция единствено с исляма и изостаналостта. Съвременна Турция постепенно се измъква от хватката на Вашингтон и нищо чудно в близко време да престане да бъде основен геополитически партньор на НАТО в този район на света. Анкара се отдалечава от Вашингтон и ако изваденият кой знае от кой нафталин американски президент Обама не осъзнава това, проблемът нямя да е в Турция.

Усилията на САЩ да хванат влака с присъединяването на Великобритания към признаването на арменския геноцид едва ли ще е в състояние да помогне, тъй като днешните държавни ръководители на южната ни съседка гледат към нови хоризонти, включващи: Иран, Русия и Китай. А това вече е преориентиране на посоката към Евразия.

Усилията на Израел и САЩ за признаване на независим Кюрдистан и Северен Ирак, със залежите от петрол в Киркук, едва ли ще повторят балканския сценарий с бивша Югославия. Вървейки в тази посока, Обама и съветниците му трудно ще успеят да разположат на територията на Турция американска ПРО или ракети прихващачи.

На всички политолози и стратези е ясно, че Вашингтон изобщо не се вълнува от съдбата на кюрдите, а по-скоро гледа към петролните залежи в Северен Ирак. Илюзията, че един създаден Кюрдистан ще прегърне американските петролни компании, като им възложи залежите от черно злато засега ударя на камък.

Остаря и една овехтяла геополитическа стратегия на САЩ и НАТО за дестабилизиране на Южна Европа и Балканите. Освен България и Бившата югославска република Македония /БЮРМ/ едва ли някоя друга страна ще се върже на сметките на Белия дом.

За зла участ на вашингтонските стратези, Турция от месеци вече определено излиза от образа си на западаща ислямска държава. Светският характер на страната бе потвърден и от Конституционния й съд преди две години.

Малцина си спомнят все още как Абдурахман Ялчънкая, прокурор на Турския касационен съд депозира в Конституционния съд искане за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието, на премиера Реджеп Ердоган, заради действия срещу светския характер на държавата. Ялчънкая представи в Конституционния съд обвинителен акт, според който, партията на премиера Ердоган е станала огнище на действия, противоречащи на светския характер на държавата.

Поводът бе, че известната с ислямистките си корени Партия на справедливостта и развитието и една опозиционна партия гласуваха в парламента реформа, позволяваща носенето на ислямска забрадка в университетите – нещо, което беше забранено от десетина години в страната по силата на решение на Конституционния съд.

Турският Конституционен съд отмени решението на парламента да позволи на мюсюлманките да носят религиозни забрадки в учебните заведения на страната и нещата се успокоиха.

Да не припомням, че светски настроените кръгове от турското общество останаха доволни от конституционните съдии, тъй като голяма част от тях тълкуваха разрешението за носене на забрадки в университетите, като стъпка към повторно ислямизиране на страната, а в същото време, съпругата на Ердоган бе сред тези, които носят забрадки...

Според геополитическите сметки на Белия дом – загубата на Кюрдистан трябва да се компенсира с нефт от Егейско море. САЩ не крият, че разчитат и на албанските сепаратисти в Гърция и отделянето на части от Сирия и Иран, населени с кюрди.

Ако някой днес си прави илюзии, че Вашингтон ще направи всичко, за да се стабилизира финансово и политически Гърция, то той е на грешен път. Още бившата външен министър на Гърция Дора Бакояни късаше нервите на Буш-син с неотстъпчивостта си по проблема с името на БЮРМ.

Православието, неостъпчивостта на Атина по въпроса за името, енергийните й връзки с Русия – всичко това наливаше вода в мелницата на фактическото отдалечаване на Белия дом от проблемите на Гърция.

Доларът си отива, и дестабилизирането на страни от ЕС е единствената алтернатива за Вашингтон, да удари еврото и покачи американската валута от неговото падане.

Погледнато реално, екипът на Обама работи и срещу Анкара, и срещу Атина, и срещу Европейския съюз, като се стреми да срине валутата му и дестабилизира икономически Балканите.

Далеч съм от мисълта, че на Анкара нещата ще й се наредят по ноти. Ердоган вече има в ръцете си доказателства за участие на ЦРУ и Израел в антиправителствената организация Ергенекон. При посещението си в Турция Обама направи опит да пренасочи удара от целите и интересите на своята външна политика към Гърция – но и тук сметките му може да излязат криви. Нека не забравяме, че Турция е близка с православна Русия, която винаги ще защити православна Гърция. Вярно е, че енергийното сътрудничество на двете православни държави включва Турция, но Анкара показва, че го приема с охота.

Официален Вашингтон се намеси и в преговорите на Турция с Азербайджан по Набуко, като избута на преден план спорът за тарифите за транзит на газа, и така ги забави.

Към това се прибави и твърдението на австрийския енергиен гигант OMV, който като партньор в Набуко  сигнализира, че проектът може да остане само на хартия без сигурни доставки на природен газ.

Трудно ще е на Белия дом да преглътне имперските си навици на суперсила и да приеме, че доскорошният й партньор на Балканите - Турция е вече на енергийния кръстопът, свързващ Европа с Азия. Към това обстоятелство като се прибави и факта, че Турция е шестнадесета по икономическо развитие в света и шеста в Европа – напред излиза един конфузен резултат: докато Щатите са използвали своя доскорошен партньор в името и постигането на личните си цели и амбиции, Турция се развила, и е сменила посоката си, като от евроатлантическа – вече е определено: евразийска. Т. е. по-перспективната, като с предимство в плановете й вече са Русия, Иран и Китай.

Дали на тази Турция й е необходимо да влезе в сегашния Европейски съюз, където кризата е замразила и изместила перспективата?

Дали Турция ще продължи членството си в НАТО, след като Русия има два политико-икономически съюза за самозащита като ОДКС и ШОС? А страните-членки в тези два съюза са далеч от световната икономическа и финансова криза, нямат Голям брат и присъствието им е равнопоставено?

За сведение

ШОС – шанхайската организация за сътрудничество на 61 на сто се намира в Евразия. Нейни членки са: КНР, Руската федерация, Таджикистан, Киргизия и Узбекистан. А Иран и Индия имат статут на наблюдатели.

ОДКС - Организацията на Договора за колективна сигурност, включва Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

САЩ се опитват да правят геополитика на тръбопроводите, но явно това не им се отдава успешно. Ресурсите са важна част от политиката на подобни формирования. Ето защо изборът на Турция в посока Евразия, а не в посока на евроатлантическите държави е преценен от официална Анкара като далеч по-перспективен.

Тогава дали Турция ще носи гръцката обеца на ухото си от разразилата се криза в еврозоната или ще предпочете избора на свой, собствен път на развитие – предстои съвсем скоро ще научим.

Месеци наред Атина стачкува и протестите й имат мирен характер. Хвърлените бомби в банка, убили трима души дават повод за размисъл: дали покрай легитимните мерки за спасяване на еврото, спецслужби на ЕС, /все още нелегитимирани – бел. Л. М/, не се опитаха да провокират протестиращите гърци с кръвта на трима невинно загинали гръцки граждани? Да не забравяме, че загубите от въпросните стачки се измерват вече в милиони евро.

Гърция едва ли ще стане по-сговорчива след този удар върху мирния имидж на протестите. Едва ли ще се укроти след приетото решение за плана за финансова стабилизация от Брюксел, който бе обявен днес, на 10 май.

Неизвестните в бъдещето на Евросъюза са много и засега все още на Балканите. Португалия, и Испания са следващите в сценариите за дестабилизиране на еврото и съответно – покачване на долара.

Не е ли далеч по-продуктивно спецслужби от страни-членки на ЕС да се разровят в източниците на дестабилизация, още повече, че кризата за 27-те страни-членки тепърва се завръща.

Тъжният опит на ББ спрямо Ердогановия…

Тези дни в съпровод на тържествени маршови маанета турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган оповести решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в турския Държавен вестник, че на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, отнети през последните 75 години, съобщи кореспондентката на БНР в Турция Нихал Йозерган. Отделно, Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Всичко това разбира се е похвално. Защо обаче усещам как на Бойко Борисов му се стъжни?
Защото Ердоган го изпързаля. Съвсем друго щеше да е, ако първо беше направил тоя жест към Бойко при някоя от безчетните напоследък шушу-мушу срещи между двамата, та наш Бойко да може да си извади въздуха с тупане по гърдите, демек, видите ли как мойта подмилкваща политика към Турция, за която толкоз ме плюехте, даде резултат! И то какъв резултат!..
А сега, какво? Евреи, гърци, та включително и арменци (дето хич не са милозливи към турчина) и те си получиха имотите, при това доста повече от нашите. Като теглиш чертата се оказва, че цялото сгънато одве упражнение бойково нахалост е отишло и поврага!
При положение, че реално отнетите ни имоти, на тракийците само, са за над 20 милиарда долара, Тайип ни бил връщал „гробища и чешми”. Голям себап! Дума да не става – с хаир отвсякъде ни обгражда башбаканът. Което иде да докаже, че от политическо фелацио бойково – файда йок.
Та, те туй исках да ти рекна Боко, изправи се момче, Да се въртиш около ердогановия зад – полза никаква, ами поне опази някакво достойнство, ако още ти е останало. Защото едно само такова действие на Високата порта ясно показва, че цялата ти балканска политика е напълно несъстоятелна и само публично демонстрира, че ти си „нулев проблем” за анадолския конак. А нулевите проблеми, кой им обръща внимание, с нулевите проблеми – кой се съобразява? Те нали затова са нулеви, ще рече прах и пепел, нищо, вакуум.
Виж, ако почнеш да ръмжиш, че по никой от големите, наболели, нерешени проблеми между България и Турция нищо не помръдва – нито за тракийците, нито за Резово, нито за необезпокоявано шетащите по българските земи емисари на МИТ, може някое ушо в Анкара и да щръкне и да вземе да те локализира…

Векът на официалната измама

Халфорд Макиндер: “Онзи, който управлява информационното пространство, владее и геополитическото пространство.”

Помните ли, откъде тръгна голямото съмнение и до днес пълнещо страниците на конспиративните медии за това, че всъщност американците никога не са стъпвали на луната? Че цялото кацане и разходките по лунната повърхност е една бутафория и глобална измама и е снимано в някой холивудски кинопавилион?

И наблюдателните скептици имаха право. Поне донякъде. Поне по отношение на това, което дълго ни показваха по телевизиите и ние трябваше да ръкопляскаме. Това, което ни показваха беше фалшиво. Измама. Наистина бе снимано в кинопавилион, сред декори и на изкуствено осветление. При това, недообмислено. Непрецизирано докрай. Със сенки на астронавтите от повече от едно слънца и развяващо се от лунния вятър знаме…
Но те продължаваха да го показват, демонстрирайки тапегьозлък и инат. Минаха години. Десетилетия. И накрая почнаха да си признават. Парче по парче. С половин уста. Половината истина, т.е. че половината е измама.
Човекът се казваше Стенли Кубрик. Един от най-знаменитите американски кинорежисьори. Той го беше снимал. По поръчка на американското правителство. И никога не го призна. Така си и отиде.
А истината беше проста и глупава, по човешки. Прескъпите камери се скапали във вакуума и лунния студ. На земята се получили мътни с нищо не впечатляващи кадри. Как да ги излъчат! Излагация голяма. Проектът на века! Най-големият удар срещу смъртния враг СССР – и какво – нищо не говореща мътилка от сенки! Не и на американците тия! Да се повтори всичко! В кинопавилион! Да го направи най-добрият режисьор – цветно, ярко като американското знаме…
Това беше началото… Или може би още 50 години по-назад? Когато едно радиопредаване подлуди Америка с „Войната на световете”?
Няма голямо значение датата. По-важното е, че официалните носители на информацията – медиите станаха дотолкова вездесъщи, че заявиха, че могат да обръщат историята като палачинка. Дали го правят и днес? Ето ви истории от последния час. Може би в тях е отговора.

1.

ТУРСКАТА „БЪЛГАРСКА СЛЕДА”

Ярослава Танкова – топ-дезинформатора на в.„Комсомолская правда” наклевети България заради турски северно-кипърски фалшив алкохол-убиец и ужасяващото оттегляне на турската държава от контрола за здравето на хората!

През последната седмица българските медии оглушиха публичното пространство със „сензацията”, че фалшиво българско уиски е причинило смъртта на няколко руски туристи по турските курорти. Както обикновено става никоя от тези медии не си направи труда да се позарови по-надълбочко в темата, за да се увери, че писаното е истина. Дори и две-или три медии само, които все пак бяха се поразмърдали и открили факти, които много сериозно противоречат на сензацията, не направиха никакви изводи и не заявиха твърда позиция, че тази сензация е под много сериозен въпрос. Впрочем, това не е изненада за никой сериозен наблюдател, защото огромната маса от българските медии се правят от хора, които са на светлинни години далеч от журналистически професионализъм и намирайки си добре или зле платено място под слънцето, не успяват да надскочат интригантството и сплетните на един дълбоко вмирисан провинциализъм. Така се формира и националния нихилизъм у българина.

Предисторията

На 27 май 2011 голяма група руски туристи отива на увеселение на яхта край турския курорт Бодрум, което е част от закупения им туристически пакет. На борда обилно ги черпят с уиски марка „Мистър Бурдон”. Още на другия ден повечето от тях се чувстват зле, а 20 руснаци се озовават и в болница. Част от тях биват настанени в интензивното, а две от туристките умират. Последно, в началото на юли се спомина в турската болница и петата жертва от масовото метаноловото натравяне, младата красавица Виктория Николаева, която така и не дойде в съзнание, след като изпадна в дълбока кома.

Направеното веднага след случая разследване в което взеха участие и турските власти установи, че натравянето е вследствие на метилов алкохол, превишаващ 3 пъти нормата. Изследването на Министерството на земеделието на Турция установява, че въпросният метонол се е съдържал във фалшивото уиски, сервирано на борда на туристическата яхта. Според властите, турската фирма Жасмин е внесла уискито от Северен Кипър, окупиран от Турция. На свой ред фирмата Бирлик ГИДА, регистрирана в Анкара е продала 12 000 бутилки на местния пазар.

Според в.Хабер Тюрк турската полиция е установила, че посочения адрес на регистрация е фиктивен, а фирмата Бирлик ГИДА е фантом. Турският министър на културата и туризма пък изсипа люти закани пред в. Хюриет: „Турция започна разследване веднага след инцидента и виновните ще бъдат жестоко наказани.” Разбира се, нищо подобно не се случи. Една от „мерките” на министъра бе да се задължат местните туристически компании да уведомяват туристите за местата откъдето могат да си закупят качествен алкохол и храна. Както ще стане дума малко по-нататък, и това остана само празни приказки.

Междувременно, кореспондентът на в. Комсомолская правда в Никозия Кирилл Антонов полага огромни усилия да издири севернокипърската турска фирма Жасмин, производител на отровния алкохол, но удря на камък. В официалния списък с лицензирани производители такава фирма няма. Абсолютно непозната е и в търговската мрежа. По всичко личи, че това е една от множеството нелегални фирми за алкохол в Северен Кипър, споделя кореспондентът.

Така се стига до изпращането на специалната кореспондентка на Комсомолская правда – Ярослава Танкова в Турция за подробно разследване на трагедията. Танкова открила смъртоносното уиски в местните хотели, с което щедро били черпени туристите. Въпреки декларациите на турските власти, че отравянето на руснаците са „единични случаи“, турските продавачи и барманите в хотелите потвърдили, че употребата  на ментетата процъфтява заради високите данъци.

След емоционално описаната за пред читателите на тиражния московски вестник цяла мелодрама „под прикритие”, московската журналистка успяла да закупи от бара на турски хотел 4 бутилки (голям подвиг, няма що!?) от същото уиски-убиец с което обилно черпели руските туристи в хотела. Само че обилно го разреждали с… водка. Дали, заради по-голяма печалба или от страх, че могат да отровят още някого, не става ясно. И тук следва

„сензационното” разкритие:

На етикета на уискито пишело на турски „Mister Burdon/Blended whisky. Направено от малц, спирт и дестилирана вода. Произвежда се в България с разрешението на Министерството на земеделието №…“ (защо ли номерът на разрешение бива скрит от вестника!?) Течността била дадена за експертиза в московска лаборатория и резултатите излезли „сензационни“ според в. Комсомолская правда, без да съобщи подробности. Според Танкова с това „уиски“  българите са причинили смъртта на петима души от Русия.

Ето затова говорих в началото – провинциализмът в мисленето и липсата на професионализъм, не са патент само на българските медии. Това московско девойче Ярослава, явно не е и чувало, за основополагащия принцип на агенции като Ройтерс, че една новина се публикува само когато е потвърдена от три независими източника. Но къде ти…

Тъкмо обратното.

Първо самите турски власти на базата на официалната търговска документация посочват ясно и категорично като страна на произхода Северен Кипър.

Второ, турската полиция установява (а и собствения кореспондент на същия вестник!) че както вносителят, така и проиводителят са фирми фантоми, от добре известната с нелегалното си производство на алкохол Северно-кипърска турска република.

Трето, в България не се произвежда уиски с марка Mister Burdon , бе официално обявено от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки у нас. От Патентното ведомство също отрекоха подобно наименование да е регистрирано както у нас, така и на територията на ЕС. По данни на Агенция „Митници“ пък нито една каса с наше уиски не е изнесена за Турция.

Разбирате ли, какво означава простотия и психиатричен стремеж към сензация! На етикета пишело, че е произведено в България и хоп – цял свят гърми! Интересно, ако аз напиша в сайта си, че московчанката Ярослава Танкова, в тендежерата си под налягане е сварила и изяла 13 турски бебета, дали в. Комсомолская правда ще го публикува, като неоспорима истина?!

Майната й на Танкова и на Комсомолская правда и на нашите малоумни търсачи на сензации.

Turkish Connection

Това, което според мен е най-отвратителното в случая е друго – сигурно сте отбелязали, че когато се случва трагедията през м. май, никой не търси „Българска следа”. Следователно, по това време на етикета на въпросното уиски все още не е пишело, че е произведено в България. Как така се оказва, че само след два месеца, същото уиски продължава спокойно да се разпространява из турските курорти, леейки се като из ведро, но вече с надписа „Произведено в България” ?!? Лудият му „български” производител е решил да обере лаврите за петимата мъртви руснаци, самообявявайки се на всеослушание?

Или пък някой в Турция (със или без мълчаливото съгласие на хора от секретни организации) е решил да пренасочи вниманието от и без това окаяната в международна изолация северно-кипърка турска република към „българската следа”. Доста по-логично, нали! А и при наличието на орди от дупедавци и национални охрачватели в псевдо-българските медии, колко му е…

Светът и без това е свикнал с „българските следи”. Онази с папата, всъщност, откъде тръгна? Ще ме подсетите ли? Не беше ли пак от Турция?! Отврат…

2.

НАТО срещу Либия

Без да се впускаме в коментари, какво точно става в Либия, в частност в Триполи, бих искал да ви насоча внимание към нещо, което не се съмнявам сте схванали още в края на миналата седмица. Изведнъж, така наречените бунтовници от Бенгази се разшаваха и за нула време превзеха цяла Либия, за още едно нула време се втурнаха в Триполи, Убиха един-двама синове на Кадафи, арестуваха още няколко и проникнаха в резиденцията на полковника, където разбира се, него го нямаше. Специалистите по пиар на НАТО пък изчислиха, че Либия е превзета от бунтовниците на 98.5%, а най-клакьорските медии неистово заквичаха: Кадафи паднаааа!..

После в понеделник се оказа, че то не било танкове, а било компоти и не биле за износ, а за внос…, както се казваше в прочутия виц за Радио Ереван. Триполи, дето беше съвсем превзет, се оказа, че малко не е съвсем, после стана много не съвсем. А във вторник арестуваният според единомислието и единогласието на бунтовниците и уж сериозна институция като Международния съд в Хага, син ан Кадафи Сейф ал Ислам се появи пред възторжена тълпа столичани и за голямо нещастие на натовските медийни стратези и пред камерите на агенция Ройтерс и предложи да се разходят заедно по улиците на Триполи за да се опитат да намерят заедно бунтовници…

Както се казва – нищо ново под слънцето. Обикновени информационни войни, в които лъжата е обърната в истина чрез авторитета на традиционните медии. Тук сме ви подбрали няколко информации, които най-добре ще ви покажат за какво точно става дума и може би защо! Да ви обяснявам повече ще обидя интелигентността ви. Приятно четене.

Какво „ГОВОРИ МОСКВА”?

Руските телевизии отказват да покажат видеокартина от Триполи от независими източници, дори и да им е предоставена безплатно!

„Ние показваме картина от Либия, единствено от потока, който разпространяват западните информационни телеагенции. Руски оператори там няма. Дори ни е забранено да ползваме картина, която могат да ни изпратят наши местни кореспонденти” – са заявили пред Ал. Григориев от Аргументы.ру хора от един от най-големите руски телеканали.

По думите на отговорен редактор във въпросния канал „буквално преди няколко дни ни позвъни човек от когото винаги сме получавали картина и кратък текст за новините и ни предложи безплатно да ни прехвърли чрез спътник свой видеосюжет. Обясни ни, че в центъра (на Триполи) всичко е спокойно, на Зеления площад няма никакви опозиционери, само местни жители и то без оръжие.”

„Когато доложих за това на ръководството, ми бе заявено, че „категорично вземаме само западен видеоматериал. Това е политиката ни!”. Наложи се да се откажа” – завършва редакторът.

От друг федерален телеканал, също са потвърдили пред Аргументы.ру, че „ние купуваме само картина с победи на опозицията. Други кадри ни е забранено да вземаме, дори и безплатно. Забранено ни е да вземаме и кадри с убити и ранени по време на авионападенията на НАТО над Триполи”. Редакторът е подчертал, че с такава цензура не се е сблъсквал от времето на втората война в Чечения.

Валентин ВАЦЕВ пред БНР:

Обсадата на Триполи от опозиционните сили е медийна постановка. Това заяви преподавателят по геополитика Валентин Вацев в предаването „Преди всички“ на БНР.

Това е било много нервен и смел опит от страна на френски, британски и може би американски командоси да предизвикат съответния информационен повод, а ако могат и да убият Кадафи – още по-добре. Това е работата на командосите, а завземането на град не е работа на командоси, а на армия. Никаква армия не е влязла в Триполи, каза още Вацев.

Той беше категоричен, че Кадафи и синовете му не са убити, макар че не се знае къде са. Не са арестувани. Ако бяха арестувани щяха да ги покажат досега 48 пъти, каза преподавателят по геополитика.

Запада живее много отдавна в т.нар. общество на спектакъла. В Катар е изграден макет на центъра на Триполи и там се снимат окървавени трупове и ликуващи младежи, каза Вацев.

Експертът обясни, че в Триполи не може да има опозиция. Триполи, като столичен град, е очистен много отдавна от всякаква възможност за съпротива срещу Кадафи. В Триполи са активирани дълбоко законспирираните бойни групи на НАТО – 6-7 групи от по десетина командоси. Това са бойни групи, които имат специални цели, специални обекти. Възстановиха интернета и потекоха огромно количество видеоматериали, така да се каже с медийни средства се ловува много удобно. НАТО бърза да свърши войната в Либия до средата на другия месец. Най-късно до другия месец Съвета за сигурност на ООН трябва да даде мандат на НАТО за наземна намеса в Либия за уреждане на въпроса, обясни Вацев.

Той заяви, че около Триполи има плътна информационна завеса. Правителството на Кадафи живее в 19 век. Те нямат усет за медийна война, те дори не опровергават много често, обясни Валентин Вацев.

Според Вацев предстои световният видеобмен да покаже окървавени и разчленени трупове, дело на кръволока Кадафи, който продължава да унищожава народа си. Преходното демократично правителство на въстаниците отправя отчаян призив към световната демократична общественост за военна помощ, което ще даде възможност на ръководството на НАТО, със съгласието на САЩ, да поискат спешно преразглеждане на последната резолюция и приемането на нова резолюция, която ще даде възможност на силите на НАТО, които вече са в Триполи, да работят законно. А целта е да се присвои петролното поле около Бенгази. Това ще стане вероятно, но за тази цел трябва да намерят Кадафи реално, а не на макет в Катар, да го убият и по някакъв начин да се разберат с племената, които го поддържат твърдо и категорично. Ще стане това, че либийският петрол ще стане достъпен, съвсем достъпен и безплатен, предимно за Франция, каза Вацев.

Сейф ал Ислам пред агенция Ройтерс:

„Първо искам да отрека всички слухове. НАТО и Западът имат модерни технологии и блокират и заглушават комуникациите. Изпращат съобщения към либийския народ чрез мрежата. Спряха излъчването на държавната телевизия, създадоха медийна и електронна война за да разпространят страх и хаос в Либия. Те също докараха саботьори по море и с цивилни коли за да създадат неразбории Виждате как либийския народ се надига за да прекъсне гръбнака на бунтовниците, предателите и бандитите. Сега ще минем през горещите точки в Триполи за да видите, че ситуацията е добра и всичко е наред. Искаме да уверим света, че ситуацията в Либия е отлична, слава богу. Сега ще обиколим тези части на Триполи, където се твърди, че се водят боеве.”

Този видеоматериал на агенция Ройтерс бе публикуван на 23.08.2011 в 10:47 на сайта dnes.bg, до редакционното приключване на настоящата публикация 24.08.2011 в 20:00 ч. няма нито кадър от видеорепортаж от Триполи. Вместо него се появи следното съобщение:

Верни на Муамар Кадафи военни държат насила в хотел в Триполи 35 чужди журналисти, сред които и от арабските страни, съобщи телевизия „Ал Арабия“.

Журналистите са блокирани в хотел „Риксос“ още от предишната нощ – понеделник срещу вторник, след като синът на Кадафи Сейф ал Ислам се появи публично.

Журналистите казаха, че им е било разрешено да излязат заедно със Сейф ал Ислам на улицата, да го снимат и да предадат информацията за това.

След това на журналистите е било предложено да се върнат в хотела.

Оттогава те не могат да излязат от сградата.

Те твърдят, че всеки, който се опита да излезе от хотела, попада под автоматичен огън.

И така, държат ги насила вътре, но няма проблеми да излязат навън, защото иначе няма как да знаят, че всеки, който излезе навън попада под автоматичен огън.

Изключително удобна „новина”, защото иначе ще се наложи да обясняват защо няма кадри от улиците на Триполи…

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1197-nabuko-e-myrtyv-zamenqt-go-s-tanap

От нийде взорът газ не види...

Ако беше жив поетът, щеше да възпее недомаслените действия на правителството по отношение на осигуряването на природен газ за страната в близко бъдеще.

В началото бе мълчанието след завръщането на новоназначения министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев от Москва – тогава той премълча, че намалението на цената на получавания природен газ е само за девет месеца и само за 30 на сто от количествата! Но какво да очакваме от един пореден Послушко, който имал диплома на бакалавър по изкуствата от някакъв си провинциален университетът Уеслиан в САЩ. – /Данните са от печата, след спор по образователния ценз на Добрев – бел. Л. М./.

Имало е защо да мълчи за газа Добрев – човек като постигне нищо – по-добре да си трае.

За несъстоятелните твърдения на властта, че в „Белене” ще се прави газова централа няма смисъл да отварям дума, тъй като добивът на електроенергия бе бъде в пъти по-скъп и то от нещо, което съществува единствено в приказките и сънищата на правителствените висши чиновници!

И докато в коридорите на властта цареше суета и приказки на вятъра – на 4 април бе приета знакова точка в дневния ред на заседанието на Министерския съвет!

Правителството обяви миража „Набуко” за национален обект?! Ето как се е случило това:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

4 април 2012 г.

Заседанието започна в 10.25 часа и беше ръководено от министър-председателя Бойко Борисов.

Точка 30

Проект на Решение за одобряване на газопровод „Набуко“ в отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България за национален обект.

ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин премиер, колеги предоставянето на статут на национален обект съществено би облекчило процедурите по придобиване на вещни права за изграждане на газопровода. В най-голяма степен този статут би повлиял на възможността, които законът предоставя за отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите за изграждане на национален обект.

Газопроводът „Набуко“ в неговата си част основно ще се изгражда по учредяване на сервитути по реда на Закона за енергетиката, за площадковите обекти обаче съществува вероятност да възникне необходимост от отчуждаване на частни недвижими имоти в случай, че не се постигне съгласие със засегнатите собственици за придобиване на право на собственост или учредяване на право на строеж.

Отчуждаването в подобни случаи се извършва с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Проектът „Набуко“ е в интерес на държавата. Ние го подкрепяме и сме го подкрепяли с междуправителствени споразумения и ратификации в Народното събрание.

Това е една стъпка, която ще облекчи процедурите по изграждане на газопровода на територията на България.

БОЙКО БОРИСОВ: Приема се единодушно точката, защото газопроводите са най-изгодни за България, и „Набуко“ е приоритет и днес го поставяме в приоритет на още по-висока степен като национален обект. По същия начин и „Южен поток“, това са екологично чисти проекти, които не замърсяват околната среда. Донасят от такси много големи приходи за държавата и по този начин България с тези два газопровода „Набуко“ и „Южен поток“ се превръща в основен газоразпределителен център на Балканите. Разбира се, работим активно и по други такива проекти, но това са двата големи проекта към момента, за които сме дали абсолютен шанс да се развиват бързо и успешно.

Приема се точка 30.

Делян Добрев дръпва една прочувствена защита на предложението за „Набуко”, но в нея прозират и други интереси – да се отчуждава земя без проблеми от МС:

„...колеги предоставянето на статут на национален обект съществено би облекчило процедурите по придобиване на вещни права за изграждане на газопровода. В най-голяма степен този статут би повлиял на възможността, които законът предоставя за отчуждаване на имоти частна собственост за нуждите за изграждане на национален обект.

Премиерът Борисов пък направо видя при минаването на двата газопровода „Набуко” и „Южен поток”, как България се превръща в основен газоразпределителен център на Балканите! Дали си вярва?

Но животът неведнъж е показвал, че едно са илюзиите, друго действителността! България прие „Набуко” за национален обект и стана за смях, меко казано! Това решение на МС бе прието след като САЩ обявиха, че считат проекта "Набуко" за все по-малко изпълним!

Междувременно дойде и най-голямата изненада: на 24 април, Унгария се отказа от проекта „Набуко” и хвърли в силен смут клакьорите за неговата важност за Европа!

Унгарската компания МОЛ /MOL/ напуска проекта за строеж на газопровода "Набуко", заяви унгарският премиер Виктор Орбан, цитиран от агенция Блумбърг във вторник.

В изявление пред Европейския политически център в Брюксел Орбан отбелязва, че проектът среща трудности при реализацията и във връзка с това унгарската МОЛ излиза от него.

Орбан направи завой към руския конкурент на "Набуко" – "Южен поток", който също трябва да мине през Унгария. Премиерът каза, че Русия става все по-активна в реализацията на "Южен поток" и за Унгария "съществуват прости икономически причини" в полза на участието в руския проект.

Турция, чиято държавна компания БОТАШ също участва в "Набуко", в края на януари заяви, че дава приоритет на собствения си проект за газопровод "Транс Анадолу /TANAP/ пред "Набуко"!

И в тези условия МС прие „Набуко” за национален обект!  Въпросът ми е: в това правителство няма ли анализаториу няма ли стратези, които да го предпазват от подобни несъстоятелни решения, за да не ставаме за смях пред света?!

Интересен момент в газовия правителствен хаос привнесе и посещението на председателя на Европейския съвет, Херман ван Ромпой, който бе докаран в София, за да присъства на откриването на някаква метростанция.

По време на пресконференцията си Ромпой призна, че Унгария се е отказала от „Набуко”, което поставя под въпрос финансирането и осъществяването на целия проект!

Още по-интересно бе признанието на Бойко Борисов, че той също имал резерви към „Набуко”, тъй като, за да участва страната ни трябвало да вземе 4 млрд заем и това щяло да я фалира!

Газовите пътувания на Борисов – прах в очите

В Грузия:

„С президента Саакашвили и премиера Ника Гилаури имахме възможност да направим няколко проекта, по които да работим заедно с Европейската комисия", каза Борисов. По думите му - ако Грузия успеят да направят терминал на тяхното пристанище на Поти, те имат граница с Азербайджан, там има огромни находища на газ, които могат да бъдат транспортирани през Грузия, Черно море до България и съответно – до Европа.

„Да направим няколко проекта”, изречено от Борисов трябва да означава – говорихме между другото за някакви евентуални проекти за пренос на газ...”

Освен това – с Европейската комисия никой нищо не работи заедно, защото налице са само намерения и то в нечия българска височайша правителствена глава... Черно на бяло никой за нищо все още не е работил!

И тук започват дузината „АКО”:

"Ако баба ми беше мъжка..." извинете, това беше поговорка...

При посещението на Борисов в Азербайджан песента беше друга:

„На 25 април в София ще бъде президентът на Европейския съвет г-н Херман ван Ромпой, аз ще го запозная с тази идея. Защото, въпреки хилядите приказки, които съм чувал относно диверсификация на доставки на газ, аз лично не виждам на практика друга реалност, освен тази” – каза тогава Борисов.

Няма проекти, няма работим по проекти с ЕК!

„Хубаво е, че ние в България вече сме възложили предпроектно проучване за пристанището в Бургас за изграждане на терминал за втечнен газ” – каза Борисов. „На 26 и 27 април в Азербайджан имаме среща по тази тема с колегите там. Ще запозная и Европейската комисия и ще искаме оттам помощ – и експертна, и финансова. В зависимост от отговора ще ми стане ясно дали в Европа реално някой иска да има диверсификация на газа или това са само лозунги” – каза Борисов.

„Ще запозная и ЕК и ще искаме помощ оттам” – звучи ли ви като „...имахме възможност да направим няколко проекта, по които да работим заедно с Европейската комисия"?

„Това би бил забележителен проект – да се доставя газ в Батуми, а оттам в Бургас...”

Би бил забележителен проект, би бил!

Борисов отиде в Азербайджан да договаря някакви виртуални намерения за още по-виртуални проекти...

Ето какво изявление направи премиерът Борисов от Азербайджан:

„България високо цени проекта за доставка на газ от Азербайджан в Европа през територията на Грузия. Това би бил забележителен проект! Да се доставя газ в Батуми, а оттам във Варна или Бургас! В момента България няма възможност да реализира газопровода „Набуко”...”

А решението на правителството от 4 април „Набуко” да стане национален обект?!

Агенция Новости-Азербайджан съобщи следното:

Премиерът на България ще представи в Баку идеята за диверсифициране на газовите доставки

Премиерът на България Бойко Борисов в хода на започващата днес двудневна официална визита в Азербайджан ще представи идеята за диверсифициране на доставките на азербайджански газ в Европа, предаде Новости-Азербайджан.

„Ако Грузия построи терминал за сгъстен газ в пристанището Кулеви, тогава азербайджански газ ще може да бъде доставян през Грузия и Черно море в България и по-нататък за другите европейски страни”.

След отказа на Унгария от „Набуко”, където стана ясно, че българското участие би струвало 4 милиарда, гражданството бе засипано с пожелателни проекти, виртуални намерения на правителството и нищо черно на бяло и реално.

„Набуко” беше добро като намерение, но след промяната на европейските страни под американски натиск към Иран проектът се разпадна в движение. Единствен доставчик остана Азербайджан за „Набуко”, но да пълни единствен „Набуко” – Азербайджан все още не е приемал, тъй като не са разработени находищата там!

Азербайджан доставя газ на Турция и Русия, т. е. за „Набуко” няма газ засега!

Освен това не е ясна обстановката около Иран и желанието на Запада да води война с Техеран.

Интерконекторната връзка на България с Турция пропадна, защото проектът на САЩ тя да бъде изградена с пари от Световната банка заяви бившият шеф на „Булгаргаз”, Васил Филипов. Тази връзка е била провалена, тъй като въпросният вариант е бил американски, и от българска страна е бил направен опит да бъде пробутана фирма, която да изгради тази връзка, след което проектът е отпаднал като вариант!

Засега такава връзка, финансирана и разрешена от ЕК, не се задава на хоризонта!

Турците започнаха да шикалкавят като опитаха да успокоят българската страна, че ако Русия спре газоподаването, то турската страна ще доставя газ за България! Но по какво ще вървят тези доставки, след като интерконекторна връзка с Турция няма и няма шанс да бъде изградена.

„Целта на България е да купува газ на най-ниски цени” заяви Борисов в Грузия, с което даде за пореден път знак, че може и да не взема природен газ от „Газпром. – Ако Русия сваля цените, газ ще се взема и оттам, ако това не се случи – възможността за диверсификация ще бъде стратегическа за страната ни...”

„За първи път виждам някаква възможност за реална диверсификация за доставка на газ – обяви от Грузия българският премиер Бойко Борисов! – Това е абсолютно реално да стане, тъй като отникъде втечнен газ не може да влезе в Черно море”.

Изпуснал питомното от Русия, Борисов подгони дивото. „Това нито има смисъл, нито може да се реализира – обясни Васил Филипов в телевизионно предаване. – Това е бръщолевене за хвърляне прах в очите, защото не могат да се отчетат никакви конкретни резултати... Ние евтин газ няма да можем да внесем, няма да имаме възможност за намаляване на цените, нито пък да отидем на преговори за доставки, защото ние си отрязахме сами пътя от юг! ...Ние се проиграхме сами. Сега могат да фантазират най-различни варианти, кой от кой по-глупав, и нереализируем...”

Нищо няма да се случи – нито има с какво, нито има с кого.

„България може да взима по 1 млрд. куб м газ от Азербайджан като изгради връзките с Турция и Гърция – но тези връзки засега не се очертават като реалност, поради липса на средства, поради липса на съгласие на Турция, и най вече поради липса на достатъчно природен газ, от разработено находище в Азербайджан.

„Азербайджан има различни инициативи за това - как да се доставя азербайджански газ в Европа; в момента има четири газопровода, които съединяват страната с други държави и всички тези газопроводи се използват. Сътрудничеството на Азербайджан с европейските държави има добри перспективи - каза президентът Илхам Алиев по време на гостуването на Борисов в неговата страна. - Страната добива голямо количество газ, очаква се, че ако се разработят и находищата, които са открити през 2011 година, ще може да се говори за още по-големи количества. Затова Азербайджан смята, че през следващите десетилетия ще може да осигурява енергийната сигурност на своите партньори.

Следващите десетилетия като перспектива за газови доставки от Азербайджан – това звучи меко казано несериозно, на фона на енергийната неосигуреност на България.

Двамата висши политици – Илхам Алиев и Бойко Борисов са присъствали на подписването на Меморандум за сътрудничество и разбирателство за разширяване на взаимноизгодното сътрудничество в сектор природен газ и в областта на доставките и търговията с нефтопродукти между “Български енергиен холдинг” ЕАД /БЕХ/ и Държавната нефтена компания на Азербайджанската Република /SOCAR/. Но...

Меморандумът е документ за намерения, а природен газ с намерение няма как да се доставя и получава в България!

Затова пък:

„исторически” спомен от посещението на Борисов в Азербайджан ще остане полагането на венец на гроба на националния лидер на Азербайджан Гейдар Алиев, бивш член на Политбюро на КПСС.

А премиерът на Азербайджан Артур Расизаде призна пред премиера Бойко Борисов, че е почитател на Лили Иванова!

За това ли летя Борисов до Азербайджан? И това ако не е туризъм за сметка на данъкоплатците – здраве му кажи!

„България ще е първата страна в ЕС, която ще получи газ от Азербайджан” заяви президентът на Азербайджан, Илхам Алиев.

„За това се договори премиерът Борисов” – допълни една телевизия с национален обхват.

При приказки с „ако”, „ в случай, че”, и подписан Меморандум – дали ще получим поне малко газ?

Дали – едва ли.

Лошият Георги Първанов и диверсификацията на енергетиката

На страницата на президентството има един любопитен текст, той е за посещението на бившия държавен глава Георги Първанов в Азербайджан – страници, които никой от ГЕРБ не е разгърнал досега, защото ГЕРБ пише историята, и от него започва всичко:

България от години има принципна договореност с Баку да получава поне 1 млрд. куб. м евтин азерски газ годишно, или близо една трета от потреблението ни през 2011 г. Това е едно от постиженията на предишния президент Георги Първанов. Но изнервящото е, че засега няма начин този газ да се докара до България. Турция все още не предлага услугата „транзитен пренос на газ" по нейните тръби в посока към България. физически нямаме и газопровод от Турция към нас. Имаме връзка, но тя е за пренос на руски газ от България към Турция. Светъл  пример  в търсенето на диверсификация (разнообразяване на доставките) е Гърция. Тя постигна тристранна договорка   с   Азербайджан и Турция за внос на азерски газ. Условията по тези доставки и главно търговската надценка, която Турция си слага, са дълбока тайна.

По покана на президента Илхам Алиев българският държавен глава е на официално посещение в Азербайджанската република на 14 и 15 ноември 2011 г.

Президентът Илхам Алиев посрещна своя български колега Георги Първанов с официална церемония пред президентския дворец “Зугулба”.

Двамата президенти проведоха среща “на четири очи”, след което ръководиха пленарните разговори на официалните делегации на двете страни.

Водещ акцент по време на срещата бе енергетиката. Президентите Първанов и Алиев изразиха взаимно удовлетворение от подписаната в началото на тази година декларация за сътрудничество между ЕС и Азербайджан в изграждането на Южния газов коридор. Посочено бе, че присъединяването на Азербайджан към усилията за диверсификация на източниците на енергоресурси за ЕС създава допълнителни стимули и за задълбочаване на българо-азербайджанското сътрудничество в тази сфера.

Президентът Алиев потвърди постигнатата с президента Първанов договореност за износ на 1 млрд. куб. метра природен газ за България годишно, след построяването на междусистемни връзки между газопреносната мрежа на страната ни и тези на нейните южни съседки – Гърция и Турция.

Съвместна пресконференция на президентите на България и Азербайджан Георги Първанов и Илхам Алиев

14-11-2011, Баку

Илхам Алиев: (както е преведено)

Още веднъж добре дошли в Азербайджан.

Вие сте много добър приятел на Азербайджан и всеки пък, когато се срещаме с Вас, винаги констатираме факта, че личните приятелски отношения между нас стимулират отношенията между нашите държави.

........................

Сред въпросите, които обсъдихме днес беше въпросът за нашето сътрудничество в сферата на енергетиката. Този въпрос постоянно стои в нашия дневен ред и когато ние си разменяме мнения по него, това изпълва нашето сътрудничество с ново съдържание. Защото азербайджанските енергоресурси са изнасят вече в Европа, азербайджанският нефт се продава в Европа. Същевременно, за да бъде доставен азербайджанският газ на европейските пазари, трябва да бъдат предприети определени мерки. И благодарение на транзитните споразумения в сферата на газта правим това по-реално. И съм сигурен, че в близките години връзките между България и Азербайджан в сферата на газта ще станат по-интензивни и тези отношения ще се задълбочават.

.....................

За да реализираме Южния газов коридор, Азербайджан ще направи всичко, което зависи от него. Имаме много богати газови находища, които ще засилват енергийната сигурност не само на Азербайджан, но също така и на нашите партньори и съседи. Аз съм сигурен, че през следващите години в тази област ние ще разширим нашето сътрудничество. Същевременно, за да развиваме отношенията между Азербайджан и Европейския съюз, България има своя принос в тази област.

.......................................

Георги Първанов:

Госпожи и господа,

...........................................................

Енергетиката си остава изключително важна тема в нашите отношения, в отношенията между Азербайджан и Европейския съюз. Без съмнение, онова, което Азербайджан прави в последните години, последните месеци създава нови възможности, нови перспективи за т. нар. Южен газов коридор. Но България има своето място на активен фактор в рамките на тези отношения, които могат да изпреварят дори отношенията Европейски съюз – Азербайджан с реализацията на някои от идеите, които ние отдавна сме задвижили.

Често на такива форуми, на такива пресконференции припомняме нашата договорка за онзи един милиард, който сме договорили преди години и който вече може да мислим как ще се реализира чрез построяването на междусистемните връзки Гърция – България, Турция – България. И в този смисъл, на базата на казаното досега, аз бих изразил очакването, за което стана дума и в хода на разговорите, такива мощни фирми като „СОКАР” да имат своето присъствие на българска територия. Има възможности, предпоставки за едно добро партньорство и това е част от голямата идея за диверсификацията, за разнообразяването. Ние трябва да направим един малък пробив, да покажем на Европа как може да стане и след това, разбира се, ще стане много по-голямото, много по-мащабното в рамките на всичките тези идеи и намерения за Южния газов коридор.

В делегацията на държавния глава бяха министрите на икономиката, енергетиката и туризма и на труда и социалната политика Трайчо Трайков и Тотю Младенов, заместник-министърът на външните работи Константин Димитров, председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията г-жа Цвета Маркова. Президентът бе придружаван и от бизнес делегация.

Никой от ГЕРБ не пожела да припомни тази визита на Първанов, защото в навечерието на конгреса на БСП ГЕРБ решително помага на Станишев да остане лидер, като най-удобен.

ГЕРБ не направи нищо по резултатите от това посещение на бившия държавен глава...

„Сърбия не може да стане член на ЕС, ако не реши въпроса с българската общност в западните покрайнини” заяви вицепрезидентът Маргарита Попова на връх Великден, когато официално откри Международния детски Великденски фестивал в Босилеград. - Сърбия ще стане член на ЕС, обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това, бе категорична Попова пред сънародниците ни.

В същото време вицепрезидентът замълча силно по случая от 9 април, с унизителното отношение от валията на Одрин Гьокхан Сьозер към свещеника в българската църква „Свети Георги” и "Св. Константин и Елена", Александър Чъкърък. Случай за който съобщиха телевизия СКАТ и Агенция "Фокус".

Чакърък не бе приет умишлено в официалния протокол по време на обществена проява в центъра на града.

Над хиляда души се събраха в Одрин на 9 април, за да обърнат внимание на проблемите на джамията „Селимийе”, която е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Между присъстващите са били, както валията на Гьокхан Сюзер, така и други официални лица. Отец Александър заедно с имамина на джамията Нади Ерсой отишъл, за да подкрепи инициативата, но валията не пожелал той да застане до него, в официалния протокол и попита дали в България, официалните лица приемат мюфтията или ходжата да застане до тях...

За този случай Маргарита Попова замълча и спотаи патриотичния си устрем, но и не се сети, че България не трябва да подкрепя и приемът на Турция в ЕС, за което има далеч по-сериозни причини.

Що се отнася до въпроса на Одринския валия – нелегитимният Главен мюфтия в България присъства в официалния протокол на честването на 3 март и никой не го унижи с отстраняване от официалните лица...

Светият Синод си замълча по скандала в Одрин, но трябва ли да сме изненадани, след като за пореден път, дни по-късно традиционно, без заплати, посрещнаха Великден свещениците в Българската православна Църква?!

И това се случваше докато пловдивският митрополит Николай, галеникът на правителството на ГЕРБ, готвен за следващ патриарх, отлетя за Йерусалим с правителствения фалкон и донесе Благодатния огън от гроба Господен?!

Няколко дни по-рано, преди скандала в Одрин, премиерът Бойко Борисов не спомена като българи деца от Западните Родопи заради религията им. Като „приятели на България“ бяха определени и младежите от българските малцинства в Молдова, Сърбия и Македония.

Различната позиция на правителството и президентството по определянето на българите от Западните покрайнини смущава и прави твърде неубедителна общата държавническа позиция, която би следвало да имат най-високопоставените български политици.

От друга страна, Министерството на външните работи замълча по изявлението на Попова, въпреки че виждането на премиера за прием на Сърбия в Европейския съюз е твърдо и декларирано „за”.

Немаловажен е случаят и с отец Герена, по Великден:

Скандалният свещеник от Кърджали Петър Гарена, за пореден път си позволи да оскверни празника, като отново се подигра с отбелязването на един от най-светлите християнски празници – Великден, прочитайки литургията на турски език!

За това своеволие на отеца Светия Синод отново замълча и се направи, че такъв случай не е имало, което още повече унизи християните.

Тук ще припомня, че едва ли мюсюлманите ще позволят някога Корана да се чете на български и то на техен религиозен празник...

Вярно е, че в защита на славянското писмо и обвиненията, че трябва да чете религиозните книги на латински, гръцки и еврейски, преди векове философът Константин Кирил отговорил:

„Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички?

И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други...”

Всеки въздава слава на Бога на своя език, но на своя Бог да се въздава слава с езика на друг етнос и религия, и  когато това се прави целенасочено и с умисъл – нещата изглеждат различно!

Български християни едва ли ще зачетат Свещената книга на мюсюлманите на църковно-славянски!

Тънка е границата между допустимо толерантното и допустимо злонамереното, така както е тънка границата между намесата във вътрешните работи на една чужда суверенна държава и защита на правата на етнически малцинства без да бъде сътворена подобна намеса!

Достатъчно си патим от вмешателството на турската държава в делата на България, в това отношение даже отиваме в другата крайност – да търпим унижението и демонстрираната липса на уважение от страна на Турция при пътувания на депутати от турския парламент, при афиширани участия на турски политици в мероприятия на политици от Движението за права и свободи!

Всички тези вмешателства и унижения остават без последствия заради близките отношения на Анкара с официален Вашингтон!

Каква суверенна държава си въобразяваме, че сме след като Турция пази небето ни, турски и израелски граждани, с протекциите на САЩ изкупуват земята ни, а предстои и държавното БТК да се продаде евтино на Турция!

В България политиците ни продадоха интересите и правата на тракийските бежанци и замълчаха след като турски политик декларира, че нямаме право на претенции за заграбените земи и имоти в милиарди!

Показателно е, че вицепрезидентът Маргарита Попова не показва чувствителност към Турция и непрекъснатите й намеси във вътрешните работи на страната ни, докато се заканваше в Босилеград на Сърбия за бъдещия й прием в ЕС.

За Турция и намесата на тази държава в българските дела в страната ни, вицепрезидентът мълча, удобно, за да не разсърди Големия брат САЩ и нейната любима Турция!

Не е ли чувала Маргарита Попова, че до Резово Турция без да поиска българско становище си позволява да строи атомна централа – на 15 км от българската граница, в район, който е резерват и чиста, девствена природа!

По време на официалната визита на турския премиер Ердоган в Китай, от Турция бе съобщено, че се обмисля турците да възложат на Китай строежа на бъдещата Атомна централа на Черноморския бряг!

За нарушени между съседски права между две държави, и искано съгласие от българска страна – засега не се чува нищо!

Мандата си на вицепрезидент, Маргарита Попова започна с клетва в Конституцията. Там все още не е записано, че вицепрезидентът има право на двоен аршин в действията си, или да проявява предпочитания в изявленията си спрямо чужди държави.

Спонтанно или преднамерено Попова тръгна по пътя на редица други политици преди нея, в посока обратна на премиера, председателя на парламента, и други политици от мандата на ГЕРБ с изявленията си в Западните покрайнини? Тя прекрасно знае, че едно е да каже нещо, второ и – да се случи заявеното, трето и четвърто е от думите й да има полза в интерес на двете съседни балкански държави – Сърбия и България.

Да не отварям дума за това, че едва ли някой в Брюксел ще се съобрази с мнението на вицепрезидента на България при приема на Сърбия в ЕС...

Колко нелепости са принудени да вършат и да говорят политиците в прекомерната си страст да кажат нещо ново!

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

„Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна: "Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?". Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва: “Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим.” В началото на 90-те години той допълва тази своя идея: “Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя”.

Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…”

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо...

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството - 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

{edocs}nova zora2.doc,600,400,link{/edocs}

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. "Нова Зора", който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, "Хроники" успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

{edocs}nova zora1.doc,600,400,link{/edocs}

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края...

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство - /обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив - Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия/.

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”...

... като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути...

...докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост...

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

• Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;
• В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;
• Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;
• Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;
• 70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?

Пътеводител, съставен от българи определя страната ни, съвременна България, като „Османска България”!

Авторите Димана Транкова, Антони Георгиев и проф. Христо Матанов, бивш шеф на Дирекцията по вероизповеданията, представят забележителности в различни градове и места, като изданието е съставено, за да бъдат улеснени бъдещите туристи в България.

Авторите на изданието показват старинни джамии, мостове, чешми и сгради, построени през 500-те години, времето, през което страната ни е част от Османската империя.

Богато илюстрирана с фотографии, тя разкрива любопитните, понякога шокиращи детайли за съдбата на османското наследство във Варна, Узунджово, Гоце Делчев и Кюстендил и отвежда до непознати за туристите места като Суворово и Текето. От нея научаваме малко известни факти като например този, че църквата “Свети Седмочисленици” в центъра на София е била първоначално построена като джамия.

В. „Труд” запознава читателите си със скандалното издание, на което адекватно засега са реагирали единствено в интернет форумите с въпроси от рода на:

“Османска България няма. Идиоти. България или е “Българска”, или я няма изобщо!”

Помним как се променяха във времето тезите за така наречения възродителен процес, как мнозина от изселниците се върнаха, получиха български пенсии, въпреки,че са с постоянно местожителство в Турция.

Никъде по света религията не определя етноса – в България това стана възможно...

Помни се все още как идеолозите на ДПС работиха в посока: чрез използването на религията да променят етноса. Така мюсюлманите бяха наречени „български турци”, осигуриха им се учители по турски език, повечето смениха имената си, а ДПС трайно се настани на политическата сцена.

Първоначално от партия на етническа основа – постепенно ДПС се промени, превърна се в балансьор на политическото присъствие, и дойде момента, в който с вътрешна и външна подкрепа се присъедини към либералите в Европейския съюз, бягайки от етническата си същност.

В учебниците на българските ученици бяха вкарани промени за „турско присъствие”, като петвековното турско робство излезе от обръщение.

Никой от българските политици не се противопостави на всички тези срамни явления.

Всяка една политическа сила от вътрешно политическия спектър си сътрудничеше, съюзяваше се, флиртуваше, съобразяваше се в различните парламентарни мандати и местни избори с балансьора ДПС.

Президентите, които се сменяха на поста си на държавен глава не изостанаха от политиците.

В България официалният език е българският, но в парламента и по предизборни митинги се говори на турски! Не са малко случаите, когато турски политици обикалят страната като че ли им е още бащиния и говорят на населението на турски език!

В надпреварата да си сътрудничат с ДПС, политиците се съобразяваха и съобразяват с мненията на посланици на САЩ, като този, който е в момента в София, Уорлик, си позволи да отиде на конференция на ДПС и нелегитимният Главен мюфтия, въпреки че Върховният съд призна легитимността на стария Главен мюфтия – Неджим Генджев.

В днешно време мюсюлмани демонстративно надуват по краен предел уредбите от джамиите и минаретата и виковете на местния мюфтия огласят села и малки градчета.

В столицата София, мюсюлмани се нареждат върху молитвените си килимчета за молитва нат ротоара в центъра на града, въпреки че молитвите са личен акт и не се навират в очите на хора, изповядващи друга вяра чрез излизане от храма.

Под формата на неправителствени организации и фондации, в България нахлуха членове на ислямски движения, някои, от които – твърде радикални.

Деца на мюсюлмани се изпращат да учат в Ислямски институти или училища – някои от тях не се завръщат в родината и съдбата им не е известна на българските спецслужби.

Правителството демонстрира благосклонно отношение към турски фирми при конкурси и те имат значително присъствие в страната на най-големи строителни обекти, но работниците които се наемат от руските фирми не са българи, да не говорим, че често те са с ниска квалификация.

Междуселищните маршрути също са в ръцете на турски фирми, като рейсовете са стари, неремонтирани, рециклирани и често катастрофират по пътищата.

Още е пресен споменът от катастрофата на магистрала „Тракия” – като дни наред никой не знаеше кой е реален собственик на фирмата – въпреки жертвите при тази катастрофа!

Никой не чу да се задържи собственикът, да се разпитва и търси вина за трагедията.

Да не отварям дума за случаят с кораба „Хера” чийто екипаж изчезна мистериозно и турската държава не позволи на български следователи да се вдигне коребът на повърхността и се проведат елеменетарни следствени действия!

В същото време в Турция няма понятие за изселниците като „български турци” – те са единствено и само - турци.

За да не се дразни Турция Бойко Борисов прокара Декларация за признаване на арменския геноцид да се не приема!

През 2008 година, докато Бойко Борисов беше столичен кмет, два дни преди Великден, в Столична община избухна скандал. Причината бе, че групата общински съветници на ГЕРБ изтегли подписите си под предложението на ДСБ София официално да признае и осъди геноцида над арменския народ в рамките на Османската империя. За разлика от общините Пловдив, Русе, Бургас и Силистра, които признаха арменски геноцид и го осъдиха, Столична община не допусна приемане на Декларация за осъждане на геноцида...

"Аз не искам да се конфронтирам с Турция" - призна по-късно Бойко Борисов. Истинската причина за това поведение на Борисов бе, че Турция е приятел на САЩ, а САЩ са държавата, която столичният кмет много уважава.

Официално правителствени лица афишират подкрепа за приема на Турция в Европейския съюз, въпреки пренебрежението, което демонстрират турски държавни ръководители към нас българите.

По време на посещението на настоящия премиер Бойко Борисов в Турция, турската страна е получила категорични уверения, че:

Срещу това:

Получило се като в онзи виц, в който две мутри делят парите от рекет и единият разпределял:

-        На мен, на теб, на мен, на теб, на мен, на мен, на мен...

Докато другият попитал:

-       А на теб?

„... ако действително се окаже, че трябва да бъдат изплатени тези компенсации на тракийските бежанци, то тогава ще бъдат предприети съответните мерки” каза на пресконференция във връзка с посещението на премиера на България Бойко Борисов турският му колега, Ердоган. Брилятен пример как трябва да се увърта и отказва дипломатично, като се оставя насрещния партньор с празни ръце.

В същото време, българският премиер Борисов изтъкнал пред турския си колега Ердоган, че като управляваща партия са се отказали от провеждането на рефенрендум за новините на турския език. Това изобщо не впечатлило домакина, след като турски новини вървят вече по Евронюз...

„Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – коментира в типично свой стил отношенията си с Ердоган, Бойко Борисов.

Всичко припомнено дотук е само върхът на айсберга от продължаващата безпринципна политика от редица български политици в изминалите 22 години преход.

Тогава защо се изненадваме, че в някакво издание с български автори страната ни е наречена Османска България?

Както е е тръгнало с отношенията с южната ни съседка, предлагам депутатите да пуснат производство на забрадки, да въведат сюнета /обрязването/ на българите и да се заемат с изучаване на турски език с Корана под мишница.

Първи по „заслуга” са политиците на прехода. Нека те да минат по реда си...

За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдуллах Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропаганда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

АЕЦ „Белене” - „Бургас-Александруполис”, АЕЦ „Белене” – „Бургас-Александруполис” – там го стяга чепикът така нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров, а не да речем – да си е стегнал багажа след позорното представяне на изборите и да му видим гърба!

„Представяте ли си един танкер в Бургаското пристанище? – пита Димитров ресорните репортери, дошли на редовната му пресконференция. – Това е по-лошо от случилото се в Мексиканския залив!”

Къде е петролопровод – получил оценка от еколозите, че не е опасен за околната среда, къде е сонда, която няма как да се спре?

Не стига, че се сгромоляса с гръм и трясък с тъпото си предложение за кандидат за президент, който отдалече се виждаше, че е неизбираем, не стига, че напоследък се върти като вентилаторът на  Байпешовата кръчма и винаги заема възможно най-абсурдната позиция, ами като му свършат темите, отново и отново се втурва да говори безсмислици, които няма да минат и на женския пазар!

Това ли му е на Мартин Димитров проблемът – двата енергийни проекта с Русия? Това ли му е идеологията – да се хвърля на амбразурата в стремеж да провали  всички енергийни проекти с Москва?!

Това ли са проблемите на деня в държавата за Димитров – как да останем без ток и газ, а не например липсващите пари и лечебна апаратура за раковоболни, а не скандалната замяна на неизпитани лекарства върху трансплантирани българи, която ги застрашава задържането на присадения орган и прави все по-реална смъртта им?

Как не се сбърка Димитров да попита за липсващите милиони от НОИ, как не коментира тревожната прогноза на „Блумбърг”, че „...икономиката ни, БВП е „замръзнала през третото тримесечие”, че тази година ще фалират с 40 на сто повече фирми от миналата година, как Димитров отмина с мълчание силно намалените пари за земеделие в бюджета, че инвестициите са намалели с 50 процента, как така нареченият син лидер не обели и дума за скандалния факт, че всеки месец 550 българи губят имота си – нали е учил в Университета за национално и световно стопанство?

Докога ще повтаря АЕЦ „Белене” – „Бургас-Александруполис” като мантра, това да не му е Евангелистката църква към която принадлежи?

Като е толкова смел Мартин Димитров – що не запорира срещу искането да отпаднат българо-руските енергийните проекти – собствените си имоти, банковите си сметки – като е толкова безпогрешен?

Не е ли чул Димитров, че нарочената за фалит – БДЖ претъпква вагони, с цел икономии?

Не е ли чул Димитров, че България е втора по най-слаба индустрия?

Пропуснал ли е публикацията на „Сънди Телеграф”, че газопроводът "Набуко" отпада тъй като проектът няма да е нужен в следващите 10-15 години заради пускането в експлоатация на "Северен поток"?

Не мога да не цитирам  и едно твърдение на българския премиер: „Имаме осигурено финансиране за „Набуко” – призна българският министър-председател, но „Набуко” все пак трябва да бъде подсигурен с газ...”

Пускането на „Северен поток” не бе нелегално – кранчето завъртяха германският канцлер Ангела Меркел и руският президент Дмитрий Медведев? Или и това е пропуснал Димитров покрай ушите си?

СДС нямало да приеме Бюджет 2012, но пък приемало авторът му министърът на финансите Симеон Дянков да остане на поста си?

Чува ли е някой по-абсурдно твърдение и то не от Мунчо в селския магазин, а от някакъв двукратен депутат в българския парламент, какъвто се явява Мартин Димитров?

Ако Димитров харесва Дянков не като финансов министър, а в някаква различна битност, то това не е тема за обществото все пак. Да не харесваш един бюджет, а само да държиш на автора му – как трябва да го разбираме, освен като поредната тъпотия на клеясали от липса на адекватна мисъл мозъци?

Дано си струват напъните на Димитров да говори вечно със засилване против евентуални българо-руски енергийни проекти – все пак едва ли тези действия и твърдения на синия лидер са продиктувани от една гола платонична емоция!

Ще припомня едно емблематично изказване на Мартин Димитров в парламента по тема „Енергийни проекти” от 26 февруари 2010 година:

{edocs}aez-martin-cdc.doc,600,400,link{/edocs}

От 3-4 милиарда цената в едно изказването на М. Димитров скача към края на 20 милиарда – как и на какъв принцип на изчисление – изобщо не е ясно!?

Да не говорим, че и неговият също син съратник Иван Костов – мине се не мине отваря дума против проекта „Белене” и то при положение, че Русия заяви, че е готова да го завърши без България да даде стотинка!

Тук за хиляден път уточнявам, че парите за „Белене” не идват и никога не са идвали от бюджета на държавата, а от Националната електрическа компания!

Ето защо и рефренът „Докато аз съм министър, няма да има държавни гаранции за „Белене” на саморекламиралия се за „голям” финансист Симеон Дянков издиша, като пукната гума.

Ако някой някъде е подписал междудържавни договорености за „Белене”, то за това парламентът е гласувал и Дянков не е нивото, което би разтрогнало междудържавни договорености!

Тук вече е време да обърна внимание и на факта, че за „Набуко” няма пари от ЕС, няма и газ да години напред – така че да се зачеркват с лека ръка възможностите да се печели от транзит на газ по „Южен поток” е повече от авантюристично и недалновидно – престъпно е даже, според действия в България Наказателен кодекс!

Британският седмичник Sunday Telegraph /"Сънди телеграф"/ го е публикувал :

„С пускането в експлоатация на газопровода "Северен поток", доставящ руски газ непосредствено за Европа по дъното на Балтийско море, и мощното развитие на световния пазар за втечнен природен газ, необходимостта от газопровода "Набуко" автоматично отпада. Тази теза на енергийните брокери в Лондон е била цитирана от изданието за разбирачи като Дянков и Мартин Димитров!

Седмичникът отбелязва, че проектът "Набуко", подкрепен от лидерите на ЕС и САЩ, е все още на етапа подготовка на документация. Въпреки това стойността му продължава да се увеличава и достига 20 млрд. долара. "Газопроводът Набуко в момента е в тежко положение", заключава "Сънди Телеграф", цитиран от сайта LIVEBIZ.BG

Оттук нататък полезни ходове на българското правителство е да тегли чертата и да преосмисли участието на страната ни в „Набуко”, дали си струва да останем участници в проект, който непрекъснато се оскъпява и няма никаква сигурност за ресурсно обезпечаване.

Колко е платила дотук България за „Набуко”, колко са платени за „Бургас-Александруполис”, който проект е под личното наблюдение на Симеон Дянков?

Само за справка ще цитирам дипломацията на една съседна на България държава, която е класически пример на защита на национални интереси:

Миналата година Турция демонстрира, че има една важна отлика в своята дипломация: тя не изоставя интересите и приятелите си.

В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

“Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел.

„Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”...

В началото на февруари миналата 2010 година, когато българският премиер Бойко Борисов беше на посещение в Турция пое ангажимент България да окаже натиск в ЕС за „Набуко”, където Турция да е основна транзитираща страна – към днешна дата, когато „Набуко” все повече се превръща във фикция, за кое точно България ще оказва натиск в ЕС, свързано с Турция?

Днес ситуацията е коренно различна, но съм сигурна, че Анкара няма да изостави интересите си и ще ги гони и преследва докато е възможно – за разлика от дипломацията на управляващите от ГЕРБ, която се свежда до саморазрушение на държавата и погазване на интересите и суверенитета й.

Накратко казано - политиката на Турция е всичко, което политиката на България не е, но това е друга голяма тема.

За финал ще припомня на Мартин Димитров следното, за да не се излага и спре вече да се изказва неподготвен:

Според Доклада на ООН за глобалното затопляне е посочено, че най-чистата и щадяща природата енергия е ядрената. Това бе повод и много страни да активизират своите ядрени програми.

България няма Енергийна стратегия, но Европейският съюз – има. Има я черно на бяло. Документът е озаглавен "Нова енергийна стратегия на ЕС", приета на 10 януари 2007 г., т. е. 10 дни след влизането на България в ЕС.

В Приложение №1 към тази Стратегия от 7 март 2007 г. се отменят всички разпоредби, касаещи ядрената енергетика в тези 27 страни, членки на ЕС. Ето какво се казва в т.11, абзац 1:

"Европейският съвет потвърждава, че всяка държава-членка на ЕС, може да развива своята ядрена енергетика така, както намери за добре, без да иска никакво разрешение от ЕК, стига да се спазват изискванията за безопасност, съхраняване на РАО".

Това е точката, която от 7 март 2008 година ни даде право да си отворим спрените блокове на централата в Козлодуй. Още помним как един от виновниците за затварянето на блоковете, Соломон Паси изпадна в истерия, когато видя, че парламентът ще гласува за пускането на блоковете и започна да говори, че ще се доставя енергия от Северния полюс и от Космоса.

Едва ли някога ще се разплете аферата „Спиране на Козлодуй”. Брюксел трудно ще понесе такъв скандал, ако тази афера се разплете, още повече, че в нея дейно участие имат Гюнтер Ферхойген, Меглена Кунева и прочие не случайни имена. В нея, според канадски депутат, са разиграни 40 милиона долара. Румънската централа, която струва 2 милиарда, бе дадена с договор-гаранция от французите, че ще се изплати с продажбата на ток, а комисионните на французите бяха определени на 10 процента от тази сума.Това е истината, не искат да отворят блоковете и се оправдават, че ще се наруши Договора, че ще получим санкции. Крайно време е някой да ни покаже на базата на какъв документ България ще получи санкции...

В света съществуват непоправими неща, но дали фактът, че СДС си купи навремето сградата на „Раковски” 134 означава, че не трябва да сменят лидера си при явен провал на избори и то по негова персонална вина!

За изявленията му нямам думи – да бъркаш танкер с петроловпровод далеч не е по-различно от това да издигнеш неизбираем човек за бъдещ президент на страната, а след това да си стоиш на лидерския пост – ни лук ял, ни лук мирисал.

Остава ни едно-единствено нещо като надежда: няколко по-яки СДС-младежи да вдигнат Димитров и го изнесат от партийната централа, където отдавна не му е мястото.

Ще припомня и какво каза българският премиер на 18 юни 2010 в Нова телевизия, предаването "Здравей, България" за енергийните проекти на България – изказване, което е нагледен пример как никога в политиката един премиер не може да е сигурен какво ще се случи:

Водещ: А сега какво казвате, да се върнем на енергийните проекти?

Бойко Борисов: Да, защото виждам, че Ви интересуват. Какви проекти заварихме ние енергийни в България, големи? „Цанков камък”, „Бургас-Александрупулис”, „Южен поток”, „Белене”, „Набуко” като приоритети. По „Набуко” нямаме проблеми, всичко което е трябвало да се направи, да мине през парламента е минало, „Южен поток” нямаме проблем. В момента преговаряме в руснаците старите тръби, които са 100 процента български какво да ги правим. Ще минава ли газ, няма ли да минава, ще ги ползваме ли или не.

Водещ: Накъде отиват нещата?

Бойко Борисов: Просто това са чисто търговски преговори и всяка една от страните гони своя интерес. „Бургас-Александрупулис”, чакаме международна екологична оценка. Толкова години не се е случило нищо по този проект, защото ако някой отиде сега с багерите в Бургаския регион да започне да поставя тръби, просто хората ще го бият с камъни и всички сме наясно, че това там няма да го позволят хората да се случи. Всички сме наясно, че след Мексиканския залив много, много еколозите ще бъдат в пъти по-внимателни, когато пускат петрол в едно малко пристанище каквото е Бургас, в едно бурно море, каквото е Черно море, и аз съм казал, че „Бургас-Александрупулис” най-вероятно няма да получи международна екологична оценка и няма да стане, защо трябва да храним някакви празни надежди? Да не говорим, че със сигурност няма да има и петрол за тази тръба, но това надали колегите от Русия ще си го признаят или гърците, че няма да имат пари да го направят. Приемаме, че чакаме международната екологична оценка и тогава говорим на тази тема, но аз съм убеден какъв ще е изхода и съм бил и честен с избирателите в Бургас, и с хората. По „Южен поток” няма проблем, „Бургас-Александрупулис” казах, остава...

Водещ: „Белене”.

Бойко Борисов: „Цанков камък”. Ще започна с „Цанков камък”, защото той ни препраща към „Белене”. Един проект, който е за много малко, 80 мегавата, ще излезе...

Пак грешка – петролопроводът не е танкер с петрол, а още по-малко път сонда в океана – на претролопровода все пак мое да му се врътне кранчето, докато разлив от сонда трудно ще спреш!

Та преди година по „Набуко” нямаше проблеми, сега има липса на газ и липса на милиарди.

По „Бургас-Александруполис” нямаше екооценка – сега има и тя не е отрицателна – друг въпрос е дали населението в района иска този проект...

Що се отнася до алтернативата „Набуко” или „Южен поток”, няколко дни след това изказване на българския премиер Бойко Борисов, че София ще изостави „Бургас-Александруполис”, в. Kathimerini написа:

„... заместник-външният министър Марин Райков съобщи, че страната му гледа благосклонно на изграждането на газопровода „Набуко”, но не и на руския газопровод „Южен поток”. Развоят на събитията предизвика разбираемото разочарование на Атина, която е базирала на тези два енергийни проекта амбициите си да участва в геополитическите планове за транспортиране на суровини от Каспийския регион до Европа и да се превърне в енергиен възел за Изтока и Запада.

Това, което политиците не искат и не могат да решат – решава времето като дава отговори.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1167-iujen-potok-startira-prez-2012-nabuko-vse-oshte-e-samo-na-hartiq

Премиерът Бойко Борисов поднесе венец пред Мемориала на арменския геноцид, предаде специалният пратеник на Агенция “Фокус” Денка Кацарска. Борисов бе придружен от премиера на Армения Тигран Саргсян. Бойко Борисов поднесе венец. „Дълбок поклон пред жертвите на тази ужасна трагедия. Подобни трагични събития никога не трябва да се забравят”, написа Борисов в книгата на Музея на Арменския геноцид. Той засади борче в гората около Музея.

Всъщност "жертвите на тази трагедия" са 1 милион умишлено и нечовешки изкланите и избити арменци от младотурците...

И "тази трагедия" е един геноцид, какъвто мръсни политически сметки и интереси, долни игри и сделки, десетилетия по-късно не признават и отричат!

Премиерът Борисов се е срещнал и с Негово Светейшество Гарегин II, върховен патриарх, Католикос на всички арменци.

Що за безочие е да си кмет на Община, в която съпартийците ти общински съветници оттеглят подписите си от Декларация за признаването на арменския геноцид,  а ти се оправдаваш с довода: „Аз не искам да се конфронтирам с Турция"!

Има и един друг показателен момент - политическата сила ДСБ с лидер Иван Костов е автор на предложената Декларация в Столична община за признаване на арменския геноцид.

Същият Иван Костов в един и същи ден на позор в настоящия парламент предложи да се гласува Декларация за признаване на възродителния процес за геноцид.

В този ден бе гласувана и Декларация за непризнаване на арменския геноцид!

Що за безочие е след като и депутатите на партията, на която си лидер гласуват в парламента, че не е имало арменски геноцид - да отидеш да се поклониш в Мемориала на жертвите на тези кланета, а след това да се отбиеш при патриарха на Армения и да му целунеш ръка и то по време на Великденски пост?!

Не всички български градове отрекоха геноцида на 1 милион арменци, най-жестоко избити от младотурците, но столицата го отрече!

След признаването на арменския геноцид от община Бургас, представители на властта в Турция се опитаха всячески да притискат управата в Бургас заради приетата от местния парламент на 28 февруари декларация, с която бе осъден и признат геноцидът над арменците в Османската империя в периода 1915-1922 година. В поредицата от остри реакции от страна на южната ни съседка се включиха генералният консул Исмаил Юджеер и областният управител на Одрин Нусрет Мироглу.

Скандалът избухна преди няколко години с писмо от Мироглу до кмета на Бургас Димитър Николов, с което заплаши Одрин да прекъсне социалните, културните и икономически контакти с общината, докато решението за обявяване на 24 април за Ден на геноцида над арменците не бъде отменено.

В Пловдив след признаването на геноцида, проблемът бе пратен от областния управител в местният съд и съдът реши, че губернаторът няма право да се произнася до приети политически декларации.

В Бургас, Агоп Мовсесян, който е член на Координационния съвет на арменската общност в града коментира така проблема с признаването: "Дали е доказан геноцидът или не - има много информация, статии от световноизвестни журналисти, различни документи, ние не сме хората, които ще го докажем. Но ние знаем, че го е имало. И затова сме не само тук, но сме и пръснати из целия свят. Не приемаме изявления от типа: "Какво губим и какво печелим от признаването на геноцида?" Нима същият въпрос е бил поставен, когато става дума за евреите?"

По време на едно свое двудневно посещение в България, министър-председателят на Турция, Реджеп Ердоган си позволи да дава напътствия и да прави коментари по обявеното признаване на геноцида към арменците от страна на няколко общини: "Първо Пловдив, после общинските съвети в Бургас и Стара Загора приеха решения, които определят трагичните събития от 1915 г. като "геноцид". Тези декларации ни натъжиха и предизвикаха у нас разочарование. Неоснователните арменски твърдения във връзка със събитията от 1915 г. са тема, към която турският народ изпитва твърде голяма чувствителност... общинските съвети в една страна не са оторизирани институции за взимане на решения по спорни исторически въпроси, касаещи други страни. Международното право изрично посочва къде и кои може да се произнесе по подобни въпроси. Ако тези правила се престъпят и политически институции тръгнат да взимат решения, без да са оторизирани да го правят, това е погрешно, защото се потъпкват правните норми."

Какво ни каза историята за арменския геноцид

Ще припомня, че Арменският геноцид, наричан още Арменският холокост, е насилствената масова депортация и убийства на над милион и половина арменци от младотурските власти в периода 1915 и 1916 година в Османската империя. Той е факт и едва ли някой историк ще се намери да го оспори. Погром върху арменците в Турция е имало не един, а три пъти, сочат историци. През 1890 г. в Османската империя живеят 2,5 милиона арменци. Руската империя подкрепя арменската общност и техните опити за автономия.

През февруари 1915 година всички 60 000 мобилизирани арменски войници са затворени в трудови лагери и след това са избити. На 24 април в Цариград, както и в другите големи турски градове, са арестувани и убити всички арменски интелектуалци.

Общо около един милион арменци са били убити, а оцелелите след края на Първата световна война емигрират в руската част на Армения или Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Според британски източници, жертвите на арменския геноцид са над милион души, докато турските историци говорят за "няколкостотин хиляди", пострадали "в гражданска война, в която има жертви и от двете страни".

Какво е отношението на света към това варварско изтребване на живи хора от началото на миналия век? Канада е първата държава, която прие закон, според който отричането на арменския геноцид е наказуемо.

След като френският парламент прие окончателно закона, депутати от няколко политически партии сезираха Съда заради текста, който предвижда наказателна отговорност за отричането на актовете на геноцид, включително за избиването на арменци от турските власти през 1915-1916 година.

На 12 октомври 2006 френският Парламент също прие Закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид, според който всеки отричащ съществуването му подлежи на лишаване от свобода. Към януари 2007 в света остават едва няколко държави, непризнали официално арменския геноцид, освен Турция, сред тези държави е и България.

Френският Конституционен съвет отсъди, че законът за криминализиране на отричането на арменския геноцид е противоконституционен. Съдът се позова на това, че законът е в разрез със свободата на изразяване, предава АФП. Законът, предизвикал криза в отношенията на Франция с Турция, се ползваше с подкрепата на френския президент Никола Саркози.

Самият Саркози, който се намира в предизборна кампания, а и явно притиснат от Щатите замаза скандала и обеща да внесе „незабавно” нов текст, ако законът за арменския геноцид бъде отхвърлен от Конституционния съд на Франция.

Турция, която се ползва с отявлено американско покровителство, приветства отхвърлянето на френския Конституционен съд на проектозакон, криминализиращ отричането на арменския геноцид. Анкара заяви, че ходът е предотвратил "сериозна криза" в отношенията между двете страни.

"Конституционният съд направи правилното решение", заяви турският вицепремиер Бюлент Аринч, което прозвуча твърде имперски.

Комисията по външни отношения на Камарата на представителите в САЩ одобри проекторезолюция, в която масовите убийства на арменци от османските турци бяха окачествени като геноцид. А САЩ както е известно са голям приятел на Турция и турското правителство призова Конгреса да не дава ход на "безотговорния" текст, който "може да изложи на опасност" двустранните отношения между Турция и САЩ.

Турция, която Бойко Борисов толкова обича и e готов на всичко, за да си разваля отношенията с нея знае как да преследва интересите си на международното поле. Спомням си, когато Барак Обама бе току що избран за президент на Щатите, как турският президент Абдуллах Гюл заяви във връзка с негово непредпазливо изявление, че е възможно САЩ да признае арменския геноцид следното: „опитите "Турция да бъде накарана да признае нещо, което не се е случвало, може да създаде проблеми за Барак Обама".

С присъщото за турските управници имперско самочувствие и без никакъв проблем, президентът Гюл едва ли не заплаши Обама да внимава какво върши!

Турция има слабо място и това е нерешеният кюрдски въпрос, но това не й пречи да лавира дипломатично между САЩ и Израел от една страна и Русия, Иран от друга като не се спира да установява добри отношения с с палестинските политици, включително и с "Хамас"...

В същото време не следва да се пренебрегва факта, че Държавният секретар Хилъри Клинтън, която подкрепи нахлуването в Ирак, застана зад предложението Иранската революционна гвардия да бъде определена за терористична организация и нарече преките безусловни преговори с Техеран "безотговорни и откровено наивни".

В същото време Турция е втората страна с най-голяма армия в НАТО и наскоро тя позволи разполагането на радар на НАТО за ранно предупреждение на нейна територия.

Премиерът на Турция Реджеп Ердоган бе на визита в Техеран, където разисква с представители на иранската власт ядрената програма на Ислямската република и кризата в Сирия.

Защо изредих тези доводи за турско влияние в българската вътрешна и външна политика, защото на фона на Анкара, България изглежда твърде послушна, съобразяваща се и служеща на интересите на чужди държави.

Далеч съм от мисълта да оправдая действията и решенията на лидера на ГЕРБ и премиер на страната Бойко Борисов, но все пак достойното поведение на един държавен ръководител е нещо, което дава самочувствие и на гражданите на страната,в която той е министър-председател.

Аз и мнозина от българите нямаме причина за такова самочувствие при сегашната власт.

„Липсата на справедливост по отношение на непризнаването на Геноцида от много страни по света ни огорчава заявява в интервю за БГНЕС зам.-министърът на външните работи на Република Армения, Зохраб Мнацаканян по повод посещениено на българския премиер Бойко борисов в страната му. - Това не е само арменски, а общочовешки проблем. Не можем да забравим, че Османската империя е проявявала нечовешко отношение към нас. Актът на признаването е превантивна мярка срещу евентуалното негово повтаряне на други места на Земята....”

„Непризнаването на геноцида ни огорчава” сподели Зохраб Мнацаканян.

На фона на гласуваната Декларация от мнозинството на ГЕРБ в българския парламент за признаване на възродителния процес за геноцид – огорчението става още по-силно и за арменци и за българите, които знаят от историята какво са вършили турските поробители пет века в земите ни!

Що за очи има политик, който е отрекъл арменския геноцид, но се покланя на жертвите му?

И в политиката трябва все пак има малко морал, или греша?

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица „Financial times”.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският „Die Presse” написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

„Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз” – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник „Haaretz”.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

Белгия забрани бурките.
Във Франция има Закон за забрана на бурките.
В същото време турските първи двама мъже Премиерът Ердоган и президентът Аблуллах Гюл забраждат съпругите си!
Отстъпва ли светската държава в съседна Турция, или заветите на Ататюрк остават в миналото?
У нас откакто на власт е правителството на Бойко Борисов - се наблюдава необяснимо отстъпление от законите, в районите със смесено на религиозна основа население масово се забраждат жените!
По всичко личи, че официалната власт не желае да се съобрази с признаването на Недим Генджев за легитимен Главен мюфтия - американският посланик Джеймс Уорлик посети конференция на другия, нелегитимен мюфтия, въпреки че в неговата родина към мюсюлманите има една изострена чувствителност от спецслужбите след атентатите на двете кули в Световния център.
Касим Дал се готви да измести Ахмед Доган от лидерския пост в Движението за права и свободи, подкрепян от управляващата политическа партия.
Какво се случва? Какво предстои? Безобидно ли е да сеиграе с религиозните чувства на мюсюлманите и да стават обект на арабски и турски фондации и неправителствени организации?
У нас се говори за толерантност и търпимост, което звучи много добре. Наскоро чух, че Възродителният процес, като част от нашата най-нова история, трябва да влезе в учебниците и тук ще кажа, че преди да влезе, той трябва да бъде отново прочетен, а не да влиза с едностранно тълкуване.
Аз съм историк, когато се запознах с материалите по Възродителния процес, а това бяха над дузина документи от ЦК на БКП, много неща ми направиха странно впечатление. Първото е, а то продължава и до днес е, че преименуването се е провело през 1984 -1985 година, а възмущението от това преименуване, изразено в решението за масово изселване, идва пет години по-късно. Тоест между двете събития, връзката е цели пет години вакуум. Съгласна съм, това е бил начинът, по който са решили да реагират тези хора, но не мога да приема, че пет години е нормален срок след толкова драматично историческо събитие, за да се вземе подобно решение. До този момент никой не е коментирал този вакуум, той е неудобен – направо се свързва преименуването с изселването. Другото, което ми направи впечатление в този така наречен възродителен процес е, че много от документите, които аз извадих, ги има и в архива на ЦК на БКП, но тази партия, която се преименува, никога не показа тези документи. Даже Александър Лилов, непосредствено след свалянето на Живков от власт, заяви на едно съвещание, че няма нито един документ за участие по решения на върховете от БКП. Тогава аз бях принудена да публикувам тези документи и естествено Лилов замълча.
Третият момент е фактът, че осъзнах, че нещата не са спрели до връщането на имената - непосредствено след падането на Живков от власт те продължават да съществуват като проблем по един или друг начин и днес. Казвам проблем и ще Ви обясня какво имам предвид? През 1992 година множество сигнали принудиха парламента да състави комисия, която да провери тези сигнали. Тази Комисия излезе със становище, че има насилствено турцизиране на населението в смесените райони. Като казвам смесени райони, говоря за райони, в които живеят български граждани със смесено вероизповедание - християнско и мюсюлманско. Резултатите от работата на тази комисия бяха покрити, никой не пожела да говори по тях и никой не ги огласи. Ето защо, аз публикувах по-голямата част от документите на Комисията.

Проблемът с различните вероизповедания в България започна с фалстарт, тъй като етническа принадлежност на дадено малцинство български граждани бе определена във връзка с изповядваната религия, т. е. религията определи етноса, което звучи абсурдно! По-късно, това положение се утвърди с натиска за изучаване на турски език от българските мюсюлмани. Защо? Най-простият отговор е, защото Турция е съседна държава. Ако беше Сирия, това население сигурно щеше да бъде накарано да учи арабски и да се обособи като сирийско малцинство. Да се върнат имената на дадено население съобразно религията е едно, но когато към това се прибави усилено изучаване на турски език и то от български мюсюлмани, които изобщо не знаеха езика, даже се внасяха временно учители от ДПС, това беше вече нещо много по-сериозно и говореше за задачи с много по-далечен прицел.
Ще припомня само, че Ататюрк, който бе начело на Турция, сложи край на отживялата Османска династия и я замени с Конституционна република, забрани носенето на фереджета в обществени сгради и институции, установи равноправието на жените, направи училищата светски. Това са много важни неща, които удивляват сега, когато деца на така нареченото турско етническо малцинство, които изповядват исляма, клонят не към тази светска, характерна за Турция реформа, а към арабския ортодоксален ислям. И тук възниква въпросът арабски мюсюлманки ли са тези ученички, та носят забрадки, като символ на своята религия или са турско етническо малцинство, което изповядва арабски ислям?
Тук ще добавя, че Международна организация за борба с трафика на хора, името ще й спестя, то е известно на нашите спецслужби, беше установила, че в Босна и Херцеговина арабски емисари минавали през семейства, в които родителите са бедни, имат малко дете или чакат дете. Схемата била следната: емисарите разговарят с тези семейства и се разбират да им плащат докато детето навърши 5 - 6 години и тогава го взимат. Плащането продължава, за да може семейството да отглежда другите си деца, но взетото дете не се връща никога в семейството си. Характерно около тези деца, нарочени за вземане е, че тяхното раждане не се регистрира никъде. След дългогодишен труд на няколко специални служби от различни държави е било установено, че има канал за износ на такива деца, като тези деца са били ползвали не само за терористични актове, но и за углавни престъпления...

Различни чужди организации и фондации проповядват ислямски екстремизъм в България. Официалните ислямски институции в страната са финансово зависими от тях. Безработицата и дискриминацията улесняват проникването на радикалния ислям в една от най-мюсюлманските страни в Европа. Това се разбира от дипломатически доклад на посланик Джон Байърли от 2005 г. Грамата е с гриф СЕКРЕТНО//НЕ ЗА ЧУЖДЕНЦИ (най-високото ниво на класификация за каблограмите изтекли в Wikileaks) и разглежда опасността от ислямски екстремизъм в България.

Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически българи-помаци. Най-интересната “таргет група” за ислямските фундаменталисти е именно общността на етническите българи-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно и сривът на държавността, след промените ги е маргинализирал в българското общество, където те не могат да намерят реализация. Именно тези фактори превръщат помашката общност в особено предпочитана и податлива на външни религиозни влияния, сочи анализът на доклада.

В доклада ясно е очертана границата между традиционния толерантен ислям в България и вносните екстремистки тенденции, идващи главно със завръщащи се от обучение в арабските страни студенти по ислямско богословие. Стига се до истински "културен шок". "Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." - пише американският посланик. Съпротивата на българските мюсюлмани срещу опитите да се наложат нови тенденции, близки до “уахабизма” е очевидна.

САЩ са особено загрижени за финансовото влияние на вносния екстремистки ислям на фона на липсата на бюджетна финансова подкрепа за традиционния ислям в България. Според посланика, влиянието на ислямския екстремизъм в България ще намелее, "ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации."

Разузнаването на България и ЦРУ работят съвместно по локализирането и наблюдението на действията на ислямистките групи. Според получените данни, сред екстремистки групи, които действат във и през България, са терористични организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. От горното се разбира, че България е нещо като “свободен коридор” за придвижване на терористични структури. “Биволъ” разполага с оперативна информация за това как свързани с подобни организации лица се снабдяват лесно с български паспорти, посредством фалшива самоличност и така имат пряк и необезпокояван достъп до страните от ЕС.

Докладът на Байърли има определени неточности. Една от тях е бележката, че етническите турци "са концентрирани в югоизточна България по турската граница", което не е така.

Друга неточност е, че в грамата е цитирана неправителствената организация "Вафка", която обаче не съществува. Организации с подобни имена са·: "Дианет вакфъ", Международната фондация за ислямска култура, "Вакъф ал Ислями", саудитската "Ескар Вакфъ". Не е изключено анализът да визира станалата скандална организация “Хакикат Вакфъ”. Тази ислямска секта, която е забранена дори в Турция, нашумя с действията на своя активист Кадир Кадир от Хасково. Той бе даден под съд, по обвинение, че разпространява в джамиите идеи за Джихад. От дома на проповедника на “Хакикат Вакфъ” бе иззета фундаменталистка литература. Според разработка на българските служби и ДАНС тази литература насажда непоносимост срещу представители на другите религии. Адвокатите на Кадир обаче представят като доказателство мнение на Главна Прокуратура на Турция, че текстовете не били опасни.

Най-важното което става ясно от грамата е, че ситуацията с разпространението на радикален ислям в България е предмет с голяма важност и стои на вниманието на американските интереси. Определено САЩ не желае задълбочаването на подобни процеси в страна, която смята за съюзник и член на НАТО.

Биволъ публикува пълният превод, както и коментари на отбелязаните в доклада организации. Прави впечатление, че маркирането на параграфите за ниво на секретност не е еднородно. Някои от тях са некласифицирани (U), други конфиденциални (C), а само няколко са с грифа за секретност на грамата (S/NF)

Ислямът и ислямският екстремизъм в България

1. (S) РЕЗЮМЕ: Голямата мюсюлманска общност в България е с пребладаващи умерени и традиционни нагласи, макар в страната да са активни както чужди, така и местни ислямски екстремисти. Официално правителството на България е толерантно, но мюсюлманските малцинства и техните проблеми често се пренебрегват от държавната власт. Умереноцентристките ислямски институции са на ръба на фалита и не могат да си позволят да изплащат заплати на имамите или да финансират умерено религиозно обучение. Ислямските институции са финансово зависими на всяко ниво от слабо наблюдавани чужди ислямски фондации, част от които проповядват ислямски екстремизъм (ислямизъм). Екстремистката дейност в България включва набиране на средства, логистична подкрепа за терористични операции и рекрутиране на български мюсюлмани. Ширещата се безработица, отслабените умерени ислямски институции и дългогодишната дискриминация усилват уязвимостта на българските мюсюлмани за експлоатация с екстремистки цели. Референтна телеграма „С“ съдържа преглед на дейността на правителствата на САЩ и България с цел да се противодейства на екстремизма в България. КРАЙ

РЕЗЮМЕ: Ислямът в България

2. (u) България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически българи мюсюлмани (помаци). Също така има малка мюсюлманска общност, свързана с арабско-българския обмен на студенти от 60-те години.

3. (С) Етнически турци мюсюлмани са най-голямата малцинствена група в страната, като съставя приблизително 7 процента от населението на България. Те са концентрирани в югоизточна България по турската граница и близо до градовете Разград и Шумен в североизточна България. Компактното разпределение на турското население в България е благоприятствало продължителната употреба на турски език и развитието на силно чувство за общностна идентичност. Етническите турци са били изправени преди остра дискриминация от страна на бившето българско комунистическо правителство, включително пред провалил се опит от средата на 80-те да ги принудят да променят имената си с български. Въпреки това силното чувство на общностна идентичност на българските турци и тяхното относително икономическо благоденствие са ги направили по-малко възприемчиви за чужда ислямска пропаганда в сравнение с други мюсюлмански общности.

4. (С) Ромите мюсюлмани съставят втората по големина група мюсюлмани в България. Ромите мюсюлмани или така наречените „потурчени“ роми са наследници на роми, приели исляма по времето на Отоманската империя. Тези общности говорят турски, изповядват исляма и се идентифицират като турци, но обикновено не се приемат от повечето турци в България. Заради сложните въпроси свързани с идентичността на тази общност националните статистически данни не дават ясна картина за техния брой, но според приблизителни оценки на социолози броят им е между 200 и 400 хиляди. Ромите мюсюлмани са болшинство в градски ромски гета като Пазарджик, Столипиново и Хаджи Хасан махала. При все че ромите в България да са подложени на гонения и етническа дискриминация, условията в тези общности са особено безрадостни. Повечето роми нямат достъп до функциониращи училища, или възможности за работа, много от тях нямат достъп до електричество, или отопление през зимата. Референтна телеграма „D“ обсъжда политическите въпроси около общността на ромите в България. Крайната социална маргинализация и липсата на възможности за ромите мюсюлмани в тези общности може да увеличат тяхната възприемчивост за рекрутиране от ислямски екстремисти.

5. (S) Приблизително 200 хиляди помаци (мюсюлмани етнически българи) живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.

6. (S/NF) Досега помаците са получили много повече пари и внимание от чужди ислямистки групи отколкото турците и ромите мюсюлмани, в частност заради техния външен вид на светлокожи европейци. Според друга американска правителствена агенция желанието на терористични организации да привлекат „изглеждащи европейски“ помаци, е бил основният мотив за активността на ислямистките неправителствени организации в помашките региони на България. Бедността, изолацията и социалната маргинализация на помаците са направили част от тях податливи на експлоатация от подобни групи. Например българският помак Тони Радев (Миленов) е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март.

7. (S) Имигрантите са все по-влиятелна част от мюсюлманската общност в България. Първата вълна се появява през 60-те години – арабски студенти (основно сирийци, ливанци и палестинци), които учат в български университети. На тези, които се оженват за български граждани, се разрешава да останат и се превръщат в добре интегрирани членове на българското общество. Някой стават влиятелни бизнес-лидери, докато за други, основно сирийци, са установявани връзки с български организирани престъпни групи. Втората вълна от мюсюлмански имигранти в България идва след падането на комунизма. Сред тях има сирийци, ливанци и палестинци, но все по-голяма част от имигрантите и бежанците идват от страни като Йемен, Иран, Ирак и Афганистан. Като цяло броят на имигрантите от арабския и мюсюлманския свят, живеещи в България, се е увеличил повече от три пъти – от 5438 души през 1992-ра година до приблизително 17 хиляди през 2004-та. От тях 85 процента или около 14 500 са мюсюлмани. По-голямата част от тези имигранти са мъже на средна възраст от 37,8 години. Почти половината са сирийци, но значителна част от тях също идват от Ливан (14 процента), Ирак (10 процента) и Палестина (8 процента).

8. (S) Антропологическо проучване на имигрантите мюсюлмани в България посочва, че между 2 и 8 процента (около 300-1000 имигранти) изповядват Уахабизъм, или споделят други фундаменталистки или екстремистки виждания. Според изследването, „ядрото“ членове на тази група е приблизително 400 мюсюлмански имигранти, които проповядват и вербуват в местната мюсюлманска общност. Тези мисионери са най-силно представени сред около 2 процента от мюсюлманските имигранти (около 300 души), които живеят и работят в ромските гета, в градовете.

Екстремизмът в България

9. (S) Участието на България във водената от САЩ операция в Ирак и Афганистан увеличи вниманието към страната като потенциална мишена за ислямистки терористични групи. По настоящем обаче такива групи изглежда гледат на България основно като център за набиране на средства, транзитен пункт и логистична база за извършване на атаки в други страни. Екстремистките операции в България са благоприятствани от корупцията в институциите, връзките с организираната престъпност и силните традиции на мюсюлманското гостоприемство към чуждестранните гости, особено в помашката общност в Югоизточна България.

10. (S/NF) Според разузнаването на САЩ и България сред екстремистки групи, които действат във и през България, са ислямистките терористини организации като Ал Кайда, Ансар ал Ислам, Хизбула и чеченските бунтовници. Екстремисти, свързани с Ал Кайда, периодично преминават през България между звената в Западна Европа и Близкия Изток. Хизбула набира подръжници от българската арабска общност от експатриати, много от които подкрепят организацията финансово с приходи от легални бизнеси, трафик на наркотици, крадени коли и хора. Чеченските екстремистки групи са подкрепяни финансово в България чрез контрабанда и наркотрафик от чеченски организирани престъпни групи, докато светските кюрдски групи като KGK (Кюрдската работническа партия - бившата ПКК) също набират средства в България чрез кражба на превозни средства, наркотици и трафик на оръжия.

11. (S/NF) Източници на разузнаването на САЩ също отбелязват усилията на Иран да радикализира мюсюлманската общност, най-вече помаците. Тези усилия включват присъствие на ирански дипломати на срещи на помашката общност и официално насърчаване от страна на Иран на опитите да се формира религиозна помашка партия. „Вафка“ и „Евет“, две неправителствени организации, подкрепяни от Иран, са докладвани като активни сред мюсюлманските имигрантски общности в България, но не са свързвани с ислямския екстремизъм.

Ислямски фондации

12. (S/NF) От 90-те години насам чужди мисионери и международни ислямски неправителствени организации са активни в страната, някои от които изповядват вижданията на Уахабизма или други екстремистки идеологии. Тези ислямски организации са концентрирани основно сред помашките и ромските общности – и двете в по-силна степен маргинализирани социално и икономически уязвими в сравнение с по-многобройното турско етническо малцинство. Контролът над чуждите дарения е не особено ефективен, но значителни суми се дават за джамии в страни като Йордания, Сирия, Иран, Судан и Саудитска Арабия. По настоящем има три законно регистрирани ислямски неправителствени организации, които са активни в България.

13. (S/NF) Тайба (Таиба), поддържана чрез дарения от Саудитска Арабия, е регистрирана през 1995-та година като наследник на две неправителствени организации (Дар ал Иршад и Ал Вакф ал Исламия), които са били ликвидирани от българското правителството през 1994-та година заради подкрепяне на ислямския екстремизъм. Българските служби за сигурност докладват, че целта на организацията е да радикализира българското мюсюлманско население – отчасти чрез насърчаването на централни иституции като мюфтийството да станат финансово зависимо от техните дарения. Основателят на Тайба, Абдурахман Такан, е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. Бизнесите, свързани с Тайба, оперират като пунктове за парични трансфери към екстремистки групи в Близкия Изток и че председателят на Тайба Хюсеин Одех абу Калбаин е бил свързван с планирането на атаки срещу коалиционните сили в Ирак.

14. (S/NF) Недува (Недуба, Неуа, Недла), също подкрепяна от саудитски дарения, е регистрирана от сирийски гражданин през 1994-та година. Организацията финансира лагери и уъркшопове и спонсорира поклонения в Мека (хадж). Организацията Недува е свързана с нерегистрирано ислямско училище в помашкия град Сърница, наричано от българската преса “талибанско медресе“.

15. (S/NF) На организацията Ал Вакф ал Исламия, забранена през 1994-та година, е било разрешено да се пререгистрира в България през 2002-та година по новия закон за религиите. Финансово се подкрепя от холандска организация със същото име и е свързвана с Мюсюлманското братство (Организацията на мюсюлманските братя), забранената неправителствена организация Иршад, както и с нерегистрирана неправителствена организация Ал Манар.

16. (S/NF) Информацията за нерегистрираните и неформалните ислямски неправителствени организации е по-трудна за намиране, но най-голямата такава група (организация) е позната под името Игасе (Игаса, Ал Хаят ал Игатата). Игасе функционира като българския клон на базираната в Саудитска Арабия Международна организация за ислямска помощ. Възможни са връзки между Мюсюлманското братство, Ал Кайда и други екстремистки групи.

17. (S) Възможно е ислямски фондации да финансират две нови ислямски издания, които се появиха през 2005-та година. Изданията ( „Икра“ от района на Мадан и „Мюсюлманска общественост“), публикувани от Съюза за ислямско развитие и култура гр. Смолян, бързо еволюираха от примитивни бюлетини до сериозни издания с впечатляващо качество на съдържанието). И ако няма индикации, че те разпространяват екстремистки идеи, то сенчестият произход и неясното финансиране на тези издания повдигат съмнения, че са спонсорирани от чужди ислямистки групи.

Предизвикателства пред институциите

18. (S) Българското правителство следва официална политика на равенство и социално включване. Въпреки това напредъкът е възпрепятстван от дългогодишни предразсъдъци, липса на средства и политически междуособици. Начело на българската мюсюлманска общност стои главен мюфтия, който оперира чрез система от регионални мюфтии. Главното мюфтийство промотира умерен вариант на исляма, но авторитетът му се подкопава поради липса на средства и наскоро разрешен правен спор между двама претенденти за позицията главен мюфтия. Мюфтийството не контролира ефективно дейността на чуждите религиозни фондации. Всъщност то разчита на дарения от чужбина, за да попълни по-голямата част от бюджета си и често се състезава с чуждестранни спонсори за влияние на местно ниво.

19. (S) След падането на комунизма мюфтийството се изправя пред продължителна финансова криза. В скорошна среща със служители на посолството по политическите и обществени въпроси зам.-гл.-мюфтия Вдат Ахмед оцени приходите на мюфтийството от правителството на около 100 хиляди (62 500 долара) годишно, като голяма част отиват за реставрацията на джамии исторически паметници. Мюфтийството получава сходна сума от свои имоти (вакъф) и е принудено да попълва останалата от бюджета си чрез дарения от българската мюсюлманска общност и чужди спонсори. Мюфтийството, което се помещава в овехтяла сграда в пределите на центъра на София, разполага с ограничени ресурси и малко възможности за политическо влияние. То не може да си позволи да плаща заплатите на близо 1050-те имами и ходжи в България и има малка възможност да се наложи в борбата срещу екстремистки влияния в 1300-те джамии в страната.

20. (S) Други мюсюлмански институции на национално ниво включват Висшия ислямски институт в София и три официално признати мюсюлмански средни училища в Шумен, Русе и Момчилград. Тези институции са с умерени възгледи и дължат част от образователните материали и гостуващи преподаватели на ислямски институции от Турция (Дианет). Българският закон разрешава избираемото религиозно образование в държавните училища, но според зам.-гл.-мюфтия Ахмед ислям се преподава само в 35 държавни училища в България, почти всичките от помашкия регион. Някои местни преподаватели докладват, че са повече от сдържани по отношение на религиозното обучение заради страх от усилване на напрежението между ученици от различни вероизповедания.

21. (S) За съжаление, институциите за ислямско образование страдат от същите финансови проблеми, които има и главното мюфтийство. Правителството на България не признава Висшия ислямски институт или ислямските средни училища като обществени институции и не разпределя средства за тях. Финансовите затруднения са главната причина една трета от местата в ислямските средни училища да стоят непопълнени. Докато умерените ислямски институции в България атрофират, на все повече българи мюсюлмани им се налага да разчитат на нерегулирано ислямско образование, гарантирано от чужди фондации в местни джамии или в чужбина.

22. (S/NF) Интернет е все по-важно средство, както за радикалните, така и за умерените български мюсюлмани. Докато сайтове като www.islam-bg.net са най-популярни, по-малко известните, разпространявани от уста на уста, свързват български мюсюлмани с екстремистката ислямска идеология. По време на скорошно посещение на джамия в помашкия град Доспат местният ходжа ни каза, че без покрепа от мюфтийството му се налага да изземва учебни материали за часове по религия за деца за опаснотите на сатанизма и постиженията на ислямската наука. Той отказа да говори с подробности къде е изтеглил видео материалите, но посочи, че подобни материали са били разпространявани от ислямски екстремистки групи  „които насърчават самоубийството“.

Завърналите се от обучение в чужбина: уравнение с няколко неизвестни

23. (S/NF) Съвсем наскоро значителен брой български студенти започнаха да се връщат от продължително следване в арабския свят. Няма точни данни за броя на студентите, участващи в подобни програми, но се смята, че са хиляди. Тяхното завръщане разпали страхове за връзки с терористични групи и други екстремистки организации. Проповядването от страна на завръщащите се на „класически“ ислям, повлиян от арабския свят, също доведе до културни сблъсъци с по-възрастното население по въпросите на религиозната доктрина и местните културни традиции.

24. (S/NF) Повечето помашки имами в региона на централните Родопи ни казаха, че периодично забраняват завръщащите се да проповядват в джамиите и ги подлагат на неформално наблюдение от членове на общността. С подкрепата на българските служби за сигурност умерените имами също полагат усилия да проследяват чужди посетители в техните региони. В много случаи завръщащите се отхвърлят напълно местните джамии, като избират да се молят у дома или основават алтернативни места за молитва. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“, с нови, финансирани от чужбина джамии, които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва.

25. (S/NF) Българското разузнаване и това на САЩ са загрижени, че българските мюсюлмани, които се завръщат от религиозно обучение в чужбина, може да формират мрежа от децентрализирани екстремистки клетки, които биха били трудни за наблюдение и контрол.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

26. (S) КОМЕНТАР: Ислямският екстремизъм в България е съвсем реален проблем и мисията на САЩ е ангажирана с мащабни усилия за наблюдение и противодействие на екстремизма (вж. референтна телеграма „С“). Въпреки това, мнозинството български мюсюлмани са умерени и не са възприемчиви към радикалната идеология. Все пак сред някои субгрупи ислямският екстремизъм би могъл да процъфти заради липса на силни, адекватно финансирани умерени ислямски институции и отчуждаването на младите мюсюлмани чрез дискриминация и липса на възможности.

27. (S) Много програми, финансирани от американското правителство целят да подобрят етническата интеграция на българското ромско малцинство и да му дадат нови възможности. Посолството търси подкрепа за тези програми и разширяването им, с цел да решат спешните нужди на помаците и гетоизираните роми-мюсюлмани. Влиянието на ислямския екстремизъм в България също ще се ограничи, ако правителството на България успее да бъде убедено да субсидира ислямското образование, да върне оспорваните вакъфски имоти, или по някакъв друг начин да намали финансовата зависимост на централните ислямски институции от чужди ислямски организации.

Край на превода

Коментар

Изглежда, че американците са убедени в съпричастието към терористична дейност на "българския помак" Тони Радев Миленов. Според тях той "е познат заради участието си в терористичните атаки в Мадрид от 11-ти март". Миленов така и не беше задържан и съден в България поради липса на доказателства, но от Испания периодично постъпват информации, че разследването там не е изгубило интерес към личността му. По данни от МВР·към есента на 2010 г. местонахождението на Миленов е било известно и той се е водел на оперативен отчет.

Опровержение

"Определено грамата не съответства на истината!" - коментираха от сдружението "Евет", за което в грамата се посочват разузнавателни данни, че е финансирано от Иран. "Нашето сдружение работи основно с фондация "Конрад Аденауер", не сме имали каквито и да било взаимоотношения с Иран и или организации от там! Дейността ни може да бъде проследена много подробно и на страницата ни http://www.evetbg.org, както и във Facebook!" - твърдят още от централата на "Евет".

28 март. Тази дата ще се запомни с голямото предателство на националните интереси от самозабравили се политици, слуги на американската воля, които оставиха България да бъде зависима, бедна и икономически съсипана държава!

На свое заседание кабинетът „Борисов” взе решение да прекрати участието на страната ни в този енергиен проект, въпреки волята на мнозинството български граждани – централата да бъде построена! От Вашингтон министърът на финансите Симеон Дянков, който неизвестно по каква причина е там, съобщи, че решението да не се строи Втора атомна централа е взето още преди една година!

Ето стенограмата от правителственото заседание, на което бе взето решението да бъде спрян проектът „Белене”:

{edocs}stenogr.belene1.doc,600,400,link{/edocs}

Съдържанието на тази стенограма дава отговор защо Симеон Дянков внезапно реши, че би влязъл като министър на финансите и във второто правителство на ГЕРБ! Доскоро той бе категоричен, че за друг мандат той няма да се кандидатира за министър!

От стенограмата става ясно, че Дянков е изпълнил американското поръчение за спиране на „Белене”, като е написал Доклад за тази цел с новоизбрания министър Дилян Добрев!

Според лаиците от правителството на Борисов, е по-добре за страната ни руският реактор за „Белене” да бъде монтиран и заработи на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.

За крушката и опашката

Какво спечелихме и какво загубихме в третата година от мандата на ГЕРБ – изчерпване на фискалния резерв, паралелно с увеличаване на държавния дълг!

В края на 2000-та година фискалният резерв беше 2,4 млрд. лв., през 2005 г. достигна 4,4 млрд. лв., а в средата на 2009 г. беше около 8 млрд. лв. В настоящия момент фискалният резерв е на ниво от 4 млрд. лв., като имаме в предвид, че Сребърният фонд и фонд „Козлодуй” заемат около 3,5 милиарда от тези 4 милиарда!

Това са двата фонда, които са целеви и от които Дянков възнамерява да вземе стотици милиони за дупките в бюджета си!

Какво означава това: преди време „Хроники” написа, че в търсене на пари, Симеон Дянков е взел от Български енергиен холдинг /БЕХ/ – 182 млн. лв., за да пълни дупките в нескопосания си 2012 бюджет!

Предстои БЕХ да модернизира електро- и газопреносната мрежа на страната, от което ефективността на тези мрежи щеше да се подобри, а това както е известно влияе пряко върху формирането на себестойността на електроенергията. Т. е. Дянков и ГЕРБ бръкнаха директно в джоба на данъкоплатците, тъй като от неизвършените инвестиции цените на електроенергията скочиха и предстои да скачат още безброй пъти в обозримо бъдеще!

От 28 март нататък, парите, които НЕК щеше да даде за "Белене" ще отидат в ръцете на Симеон Дянков...

Другият русофоб, американският посланик Джеймс Уорлик каза в последното си интервю:

„Каквото и да се е случило, при всички положения, във връзка с това, което оповести премиера, аз чух, че „Белене” няма да бъде построена... Аз самия следя въпроса с „Белене”, откакто съм дошъл, вече повече от 2 години, и мисля че е дошъл момента да се вземе решение по отношение на този проект.”

На 28 март, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че спира проекта „Белене”, една от основните задачи на Уорлик, да се спре важния българо-руски енергиен проект е изпълнена!

Спира се „Белене”, прекъсва се възможността на България за изнася ток и се отваря пазар на другия американски приятел, Турция да изнася тока си за България!

Колко ще струва вариантът Седми блок в АЕЦ „Козлодуй” с реактора на АЕЦ „Белене”? Колко време ще отнеме тази история до началото на производство на ток?

„За да се получи електроенергия от евентуален нов VІІ реактор в АЕЦ "Козлодуй" са необходими около 12 години”, обяви по БНР изпълнителният директор на атомната централа Александър Николов.

Припомняме, една от идеите за реактора, поръчан за Белене - ако не се осъществи проектът, е той да бъде инсталиран в АЕЦ „Козлодуй". Вчера от Росатом обявиха, че поръчаният за Белене реактор ще е готов в средата на идния месец април, но не съществува проект за монтирането му на първата ни АЕЦ.

Пред БНР Николов обясни, че произведеният реактор за АЕЦ "Белене" може да заработи в "Козлодуй". Има определени и две площадки, на които има възможност за изграждане на нова ядрена мощност.

Той предупреди обаче, че след като се вземе решение от Министерски съвет за инсталиране на нов реактор в Козлодуй, трябва да се направят нови сеизмични анализи и оценка за въздействието на околната среда.

В началото на месец февруари действително министрите Дянков и Трайков са били в Москва, за да кажат на руската страна, че се отказват от проекта „Белене” и искат да продадат полуизплатения реактор на друга държава!

Странното е, че руската страна категорично заяви, че не е била уведомена за това!

Досега се криеше, тази командировка, така сега не се споменава, че руската страна е отказала да се съгласи с продажбата на полуизплатения реактор на друга държава и по тази причина сега се играе на вариант – ние ще поставим реактора в „Козлодуй”!

Отлагане с 12 години на началото на производство на ток от евентуален седми реактор в „Козлодуй”, трябва да се извърши успоредно със съгласие на Русия да се удължи живота на пети и шести реактор в Първа атомна централа!

А това изобщо не е сигурно, тъй като ще има реални проблеми с реализацията на удължаването на експлоатацията и модернизацията с руската страна.

Причината е, че за оценяването на възможностите за модернизация и експлоатация още 20-25 години на V и VІ блок е сключен договор с консорциум, който се води от руско-френски консорциум, а и тъй като двата блока са правени по руска технология основното мнение за удължаването на живота на реакторите ще има Москва!

Йордан Костадинов, бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй” заяви, че сме на път да сложим кръст на ядрената си енергетика. Ето какво каза още той в предаването „Здравей, България!”:

Йордан Костадинов, бивш директор на АЕЦ „Дотук България е дала един куп пари,Евгени Генчев, водещ на предаването площадката за „Белене” е лицензирана, имаме добър проект, който може да се реализира, и се поставя въпросът къде да се реализира в Белене или в Козлодуй.

Какво говорят „капацитети” по ядрена енергетика от ГЕРБ – взема се реактора и се поставя на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, което няма как да стане толкова лесно, най-малко защото площадката ще трябва да се лицензира от Агенцията за ядрена енергетика. /АЯЕ/

Процесът на лицензиране трае минимум пет години и този срок не може да се скъси. След като се лицензира площадката ще трябва да се изгради, къде ще се изгради, по всяка вероятност на мястото на първи и втори блок.

За целта ще трябва да се разрушат първи и втори блок като разрушаването ще ни струва минимум един милиард. Само разрушаването.

Откъде ще се вземат тези пари – единственото място откъдето може да се вземат тези пари е от Енергийният фонд, но той е целеви, в него има европейски пари и е част от фискалния резерв.

Кой ще разреши България да взема още пари от фискалния резерв, при положение, че той е на санитарния минимум, само за да се разрушат двата блока в АЕЦ „Козлодуй”?

Дотук цената на днешното решение да се спре „Белене” е:

Рентабилно бе новата мощност да се построи в „Белене” и без чакане, но кой се интересува от това!

„Винаги сме били за рестартирането на 4-те затворени реактора на АЕЦ „Козлодуй” и считаме, че днес решението на правителството е поредното голямо предателство спрямо българския национален интерес, заяви пред журналисти народният представител от ПГ на партия „Атака” Павел Шопов. - Вижте интересите на Турция, която работи по изграждането на четири ядрени централи, вижте Румъния, която явно ще продължи да развива своята ядрена енергетика... България ликвидира на практика своята последна висока технология. Това е сред най-големите грешки, която е правена в последните 20 г. от началото на демокрацията”, допълни Шопов.

„Гответе се за ежемесечно повишаване на цените на електроенергия в България, във връзка с повишаване на газа, каза на брифинг в парламента народният представител от ПГ на Коалиция за България Петър Димитров. По думите на Димитров - решението за спирането на проекта „Белене” е икономически неефективно. „В социален план решението е варварско и жестоко спрямо българите. Ние се закачаме допълнително сцените на руския газ, и заедно с покачването на цените на руския газ ще вървят нагоре и цените за българите”, допълни Димитров.

България реши да не строи АЕЦ „Белене” и официално ще съобщи на Русия своя отказ в четвъртък. Вместо атомната електроцентрала в град Белене ще бъде построена газова електроцентрала. Реакторът, който вече е построен за АЕЦ „Белене”, ще бъде поставен в нов блок на действащата АЕЦ „Козлодуй”, предаде агенция Росбалт.

„Имаше огромен проблем и правителството избра проевропейския път и го потвърди”, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов. По думите му това е изключително голямо решение, връща България към геополитическата орбита на Евроатлантическия съюз. Лидерът на ДСБ призова правителството да внесе решението за обсъждане в Народното събрание и така то да се потвърди по категоричен начин и да се затвори плътно вратата.

В деня, в който Борисов обяви, че се спира проектът „Белене” от Вашингтон, в телефонен разговор министър Симеон Дянков се закани, че също били готови да предявят претенции към руската страна... заради отлагането с години на проекта, изявление, което на фона на случващото прозвуча доста нагло!

България не е уведомила „Росатом” за отказа от проекта АЕЦ „Белене”, заяви пред РИА Новости официалният представител на руската атомна държавна корпорация Серегей Новиков. „Ние не можем да общуваме с нашите българските партньори само през медиите и предпочитаме да изчакаме официалното им уведомление за решението”, заяви Новиков.

Тепърва ще берем горчивите плодове от това злощастно за страната ни решение, но докато начело на властта в страната стоят политици, обслужващи интересите на чужди държави – последиците от техните действия ще са единствено пагубни за страната ни.

На 28 март 2012 година бе извършено едно голямо предателство на интересите на България! Един цял регион остана безработен от спирането на проекта „Белене”, а всички българи тепърва ще плащаме за слугуването на управляващите на една провалена в морално и икономическо отношение държава.

Поколения оттук нататък ще плащат с мизерия, бедност и търсене на нормален живот извън пределите на страната за решението, което правителството на ГЕРБ взе.

„АЕЦ „Козлодуй” бе спрян заради лъжите на един еврокомисар, Гюнтер Ферхойген и машинациите на политици като: Надежда Михайлова, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Миглена Кунева. Соломон Паси даже обяви, че „Козлодуй” е гнездо на Ал Кайда!

Нито един от тях не направи сметка колко загуби, и продължава да губи в милиарди, хазната от спирането на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй” – пари, които българската икономика не получи, и пари, които са една от причините в началото на 21 век да се увеличи бедността за мнозинството от българите.

Така нареченият лидер на СДС, Мартин Димитров, който ще остане в историята на българската политика, като лидерът, забравил да регистрира в съда партията си, сутрин става и вечер лягаше с лозунги против “Белене”, като не пропускаше да твърди, че хора на Държавна сигурност  са сред защитниците на “Белене”.

Амнезия ли хвана Бойко Борисов за „Белене”, след като говореше от парламентарната трибуна след цунамито в Япония:

„... Трагедията е огромна в Япония, и преосмислянето и проверката и преценката на всички ядрени реактори във всички държави в света бъдете уверени, че ще бъде подложено на много голями проверки, и то ще бъдат гледани под лупа. Но нито Франция, нито Германия, нито САЩ или дори Япония – ще си затворят ядрените централи. Бъдете убедени!

... Затова ние неслучайно и в писмото, което сме изпращали до руската страна, не случайно и нашата Агенция по ядрена енергетика не се е произнесла с категоричното си решение...”.

Днес, когато Борисов търсеше аргументи за спирането на „Белене” говори за земетръсния риск от планината Вранча, но пропусна нещо твърде съществено и аз ще му го изложа в следващите редове:

Опасността от радиация е на север от България

На 17 май 2007 година, от румънския вестник „Румъния либера” бе пусната следната публикация, която бе разпространена от БТА,  и e-vestnik. Ето какво бе написано там:

“Трима специалисти предупреждават, че пускането в експлоатация на новия реактор на атомната централа “Черна вода” в Румъния застрашава националната сигурност, но властите отричат тези твърдения. След проверки на чужди специалисти проектът на втори блок на централата претърпя 160 промени, а трети блок не получи лиценз.

Първи и втори блок на АЕЦ Черна вода в Румъния вече работят. Трима експерти твърдят, че те са потенциална опасност и може да причинят смъртта на милиони хора.

Трима експерти предупреждават, че пускането в експлоатация на втори блок на АЕЦ “Черна вода” застрашава националната сигурност. Всеки има различна хипотеза. Единият твърди, че във втори блок са монтирани стари части от 80-те години, които не са съхранявани съгласно процедурите. Факт, който би могъл да предизвика експлозия, подобна на тази в Чернобил, но двойно по-опасна за населението.

Другият уточнява, че не са взети предвид съмнителното качество на реакторите Канду 6 и фактът, че Румъния е страна на земетресения. Реакторите първоначално са били произведени за Канада, но такива не се монтират там от 97-ма година. В страната не е имало и силни земетресения. Последната хипотеза е на полковник от резерва, по професия инженер, който разказва за пукнатини, големи колкото юмрук при двата реактора.

И тримата специалисти са работили в първи блок на централата, а един от тях все още е в системата. В отговор Националната комисия за контрол на ядрената дейност /НККЯД/ твърди, че са спазени всички норми за съгласуване на лицензите за експлоатация, а в твърденията на тримата има само една истина - все още нерешеният проблем с трети блок на АЕЦ Черна вода.

От 1991 година тримата специалисти информират всички отговорни институции в държавата. Засега данните се анализират от спецслужбите. Тези дни втори блок на АЕЦ “Черна вода” беше пуснат в експлоатация, но ще заработи на пълна мощност наесен.

Милиони хора може да умрат

Нашият източник от ядрената система, който е с десетилетия опит и засега иска да запази анонимността си, е изпратил преди няколко седмици предупреждение до канцеларията на премиера Калин Попеску Таричану. Информацията е записана на лента и бързо е достигнала до специалните служби, които проверяват дали става въпрос за заплаха срещу националната сигурност. В заявление до “Ромъния либера” цитираният източник ни информира, че част от монтираните части са били купени преди 1989 година и не са съхранявани адекватно, “което повишава риска от експлозия, разпръскваща радиация, която би могла да бъде по-мощна от тази в Чернобил. Милиони хора може да умрат заради радиацията”.

Потенциална опасност

Преди 11 години полковникът от резерва Еуджен Захиу, инженер по професия, представя реферат, в който твърди, че според него АЕЦ “Черна вода” представлява “потенциална опасност”. “Бях при Йон Ротару, генерален директор на Нуклеарелектрика, и той се съгласи с мен, но ми каза, че политиката е подвела техниката и не можем да направим нищо”, твърди полковник Захиу. Той разполага с технически данни, които подхранват страховете, че в Черна вода нещо не е както трябва. “В обвивка номер 1, в която функционира ядреният реактор, бетонният корпус е напукан, защото е използван бетон, препоръчан от канадците. Според английска документация при потапяне от 12 см бетонът не става достатъчно плътен и в него могат да се появят пукнатини.

Проблемите са още от 1991 година

Полковник Еуджен Захиу твърди също, че проверка през февруари-март 1991 година на Националната агенция за атомна енергия във Виена е констатирала, че не е спазен проектът. “Под реактори 1 и 2 има пукнатини, колкото юмрук, които са били запълнени с бетон и са смалени до 5-7 мм”, казва Захиу.

Не са взети в предвид лъчение и земетресения

Инженер Валериан Команеску, друг специалист в тази сфера, е изпратил много предупреждения, касаещи два проблема: не е взета предвид възможността от земетресение при монтиране на реакторите и не е поставен проблемът за облъчването. “НККЯД няма норми за система за бързо спиране, както и норми за сеизмична квалификация. При първоначалният проект с реактор тип Канду 6 не е взето предвид и съществуването на високоенергийно фотонно лъчение. Освен това през 1988-89 г. сигнализирах, че апаратурата за радиозащита е несъответстваща”, твърди инженерът. Команеску подчерта, че не е взето предвид и че петте ядрени реактора са обградени, при критичен радиус по-малък от 30 км, от около 100 000 жители. Последиците са, че в Констанца хиляди пациенти имат ракови образувания, а много деца се раждат с малформации. Точна статистика никога не е обявявана публично, защото е “конфиденциална”, според чиновник от кметството в Черна вода.

Неправителствени организации за опазване на околната среда срещу ядрената енергетика

Изпълнителният директор на организация Terra Mileniului ІІІ Йонуц Апостол потвърди, че част от информацията на инженерите е достоверна. “Наистина ядрените реактори Канду в Канада имат катастрофална история по отношение на оперативната дейност, както и от гледна точка на радиоактивните емисии и липсата на сигурност на реакторите,” каза той и уточни, че редица страни са наложили мораториум върху ядрената енергия. Някои държави вече не строят и/или са определили период на живот на ядрените електроцентрали. Дори Канада се отказа през 1997 година от реакторите Канду. Директорът на Terra Mileniului ІІІ каза, че е поискал от министерството на здравеопазването данни за канцерогенното влияние в района на Черна вода, но не е получил отговор.

“Дори и да съществува изследване за здравния статус на населението, не вярвам, че някога ще бъде оповестено публично”, твърди Апостол, който акцентира и върху сеизмичния риск. “Черна вода е в зона на разлом и, разбира се, е подложена на сеизмичен риск.”

Отговорът на властите: няма проблем!

Румънските власти настояват, че ядрената централа Черна вода е безопасна, а двата блока отговарят на всички изисквания за качество.

НККЯД признава, че частите и оборудването, използвано в блок 2, са набавени в периода 1983-1990 година, но твърди, че са били съхранявани съгласно процедурите. В отговор от две страници НККЯД на практика казва едно нещо: няма никакъв проблем в двата блока. “НККЯД, в качеството си на национален орган за регламентиране и контрол в ядрената сфера, следи всички дейности по конструиране и монтаж да бъдат извършени от оторизираните фирми съгласно законовите разпоредби, а детайлите и оборудването да отговарят на специфичните изисквания за качество, наложени в ядрената сфера”, уточнява ръководството на институцията. Факт, заявен и в отговора на компанията Нуклеарелектрика.

Председателят на НККЯД Вилмос Жомбори заяви, че поема отговорността за нормалната работа на двата блока. “Съществува един проблем за трети блок, който не е получил и няма да получи лиценз, докато не бъде подобрен. Най-добрите специалисти от света идваха и констатираха, че всичко е наред, а след проверката им направихме 160 промени на втори блок,” каза още Жомбори. Заместник-кметът на Черна вода Вирджил Хемеш, бивш служител на първи блок за период от 15 години, твърди, че АЕЦ “Черна вода” е сигурна. “Радваме се и се гордеем, че втори блок беше пуснат в експлоатация. Оттук си вадим хляба”, заяви той. Не толкова категорична беше местната съветничка Мариана Мирча, която е шеф на комисията по околна среда: “Изобщо не е перфектна. Има доста проблеми. Освен това никога не е правен обществен дебат по тази тема, за да знаят местните хора какви са рисковете. Скоро ще ви кажа повече.”

Не ми остава нищо друго освен да попитам Бойко Борисов: за коя сеизмична опасност от Вранча за „Белене” говорихте днес, на 28 март, когато обявихте, че спирате Втората българска атомна централа!

А радиацията от румънската централа „Черна вода” – къде се изпарява, или не сте чули за нея, заети да слушате американските си господари?!