Tag:франция
 „Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечносттаМалкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция геноцид е нацисткият холокост. В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон. Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен. В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят. В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Симеонов прие декларация за геноцида над арменците… Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно. Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули. Защо „мракобесен“? Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина! Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба! Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба! Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи! Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“. Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуригу, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил… Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите. Няма зло, което да трае вечно, Продължение от 12 август
 На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози. Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС. На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия. "Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина". След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера. Шестте стъпки към мира
Както е било обяснено по-късно на Саркози, завръщане на грузинските войски на изходни позиции, означава, да се върнат в казармите. Всичко това Саркози е отлетял, за да обясни на Саакашвили след срещата си в Кремъл. "Най-главното е, че ние постигнахме своите цели, ние защитихме гражданите на Руската федерация, живеещи в Южна Осетия, - заяви след срещата Медведев в излъчената на живо пресконференция. - Второ - ние възстановихме статуквото, защитихме реда на онези международни съглашения, които са били подписани още през 1992, и през следващите години, на базата на които се осъществява редът в тази зона. С това ние напълно реализирахме мандата на миротворческите сили - в разширен може би вариант, както го поставиха обстоятелствата. Що се отнася до уверенията на грузинския президент, че вече от два дни се наблюдава прекратяване на огъня - то това са лъжи. Грузинските сили обстрелваха миротворци и за съжаление и вчера има загинали от тях. И това грузинците извършиха с артилерийскто и стрелково оръжие. Или казано с други думи - никакво прекратяване на огъня от грузинска страна нямаше. Както е известно хората, които са готови на всичко се отличават от нормалните хора и щом почувстват мириса на кръвта, на тях им е много трудно да се спрат и тогава се прибягва до хирургически методи. Но днес всички наши условия за реализация на нашата мисия са изпълнени и това създаде възможност да се върнем към обсъждане на основния въпрос - въпроса за мира, основан на тези принципи, които ние току що с господин президента, с моя колега - зачитаме и уважаваме - заяви Медведев. На пресконференцията след срещата на двамата президента и Путин, един от ключовите въпроси е бил, този за териториалната цялост на Грузия - нито Медведев, нито Саркози дадоха конкретен отговор. "Въпросът за териториалната цялост е много сложен въпрос, който не се решава на митинги, нито даже в парламенти, или на срещи с лидери. Това е желанието на хората да живеят в една държава. И тук вие правилно задавате въпроса си - могат ли и желаят ли осетинците и абхазците да живеят в състава на Грузия? Този въпрос трябва да бъде зададен на самите тях и те ще дадат на него своя недвусмислен отговор. На този въпрос не трябва да отговаря нито Русия, нито която и да било друга държава. Това трябва да се определи в строго съответствие с нормите на мужденародното право, въпреки че международното право в последните години изобилства с много сложни примери на самоопределине на народи и възникване на нови държави на картата. Нека си спомним примера с Косово" - призова Медведев. "До кризата съществуваха сили, които действаха на основание на международен мандат, и които бяха разположени на тези две територии - поясни Саркози пред журналистите. - Това бяха миротворчески сили, и това означаваше, че там има проблеми, които следва да бъдат разрешени. Проблемите, които се задълбочиха в последните дни, съществуваха и по-рано" - напомни Саркози. Двамата президенти потвърдиха на пресконференцията, че на срещата далеч не са си поставяли условия за изход от ситуацията, което същестува далеч не е от вчера или онзи ден. "Що се касае до етническите чистки, то естествено този проблем съществува и ние с цялата твърдост по сериозността му, ще продължаваме да го повдигаме и поставяме пред тези, които отговарят за разрешаването му - заяви Медведев - въпреки че отделни наши партньори молят този въпрос да не се повдига, даже и в конфиденциални разговори. Стесняват се може би. Този въпрос, който се квалифицира в международното право като престъпление или убийство носи названието геноцид. Друго название няма и не може да има. Получава се някак странно, веднъж един персонаж, извършил хиляди убийства, се характеризира като терорист, а в друг случай - като законно избран президент на суверенна държава! Международното право няма възможност да използва двойни стандарти - твърдо подчерта Медведев пред събралите се журналисти. - Да не говорят за етнически чистки и геноцид руските власти, помоли държавният секретар на САЩ. Вероятно по този начин помолиха да не обръщаме внимание на следваните от тях принципи на приложение на двойни стандарти. Световният ред се основава на системата на международното право и колкото по-добре осъзнаем това и го запомним, толкова по-просто ще бъде всичко, толкова по-малко проблеми ще има. Международните съглашения, по които действат миротворците в тези райони, където възникна конфликтът, бяха формулирани още през 1992 година. Със съответните документи. Те остават да действат и нашите миротворци ще продължат да изпълняват своите функции. Именно по тази причина те са и ключовият фактор за осигуряване на сигурността в Кавказ" - подчерта Медведев. "Въпросът за отношенията между Русия и Европа - това е въпрос стратегически в такъв смисъл, че ние искаме да имаме добри отношения с Русия - поясни Саркози. - Даже нещо повече, ние искаме да укрепим отношенията на Европа и Русия." Планът за регулиране е временна мярка, която няма ограничена рамка заявиха двамата държавници. Причината за това е, че никой не може да предположи колко време ще е нужно, за да бъде изпълнена на сто процента всяка от шестте точки от подписаното споразумение. Съгласуваните между президентите на Русия и Франция принципи за регулиране на южноосетинския конфликт ще бъдат представени на външните министри на страните-членки на ЕС - заяви по-късно президентът Никола Саркози. Саакашвили промени договореностите На пресконференция в Тбилиси часове по-късно, френският държавен глава е уточнил, че при срещата му с Михаил Саакашвили са били внесени определени промени в текста. По думите на Саркози, след одобрението на европейските външни министри на документа, той ще се превърне в резолюция, която ще има юридическа сила. Саркози е съобщил, че внесените поправки в текста се състоят в това, че от документа са били премахнати думите за международно обсъждане на бъдещия политически статут на Абхазия и Южна Осетия, и акцентът е бил прехвърлен на международните преговори, с цел да се осигури стабилността и сигурността в тези райони на Грузия. Както предаде ИТАР-ТАСС, Саакашвили на свой ред е изразил удовлетворение за постигнатите договорености по прекратяване на огъня и е настоял за необходимостта на интернационализация на процеса по подсигуряване на сигурността и стабилността в зоната на южноосетинския конфликт. Той е подчертал, че след премахването на някои фрази от първоначалния вариант на текста, въпросите за международното обсъждане на статута на Абхазия и Южна Осетия, като териториална цялост на Грузия - са неизменен принцип и по тази причина, не се налага да се води дискусия по тази тема. Каква е разликата с подписаното в Москва и редактираното в Тбилиси? В Москва бе подписано, че трябва да бъде договорен статутът на Южна Осетия и Абхазия в съответствие с международното право. В Тбилиси Саакашвили е настоял, вместо "в съответствие с международното право" да се впише "като част от териториалната цялост на Грузия". Коментари от Кремъл по тези редакци все още не са известни. Ситуацията в Южна Осетия коментира вчера за "Вести" и директорът на полския отдел на Европейския център за геополитически анализ, политологът Матеуш Пискорски. "Вашингтон и някои страни от Евросъюза считаха президента на Грузия Саакашвили "за европейски образован човек, с опит". Оказа се съвсем друго. Този човек няма никаква отговорност, този човек в бъдеще, на запад ще сравняват един ден с Караджич и Милошевич. Аз се надявам, че международните експерти и журналистите в това число, ще заработят в Южна Осетия и ще поговорят със свидетели на тези събития. Така ще докажат на всички, какво реално се е случило, какви в действителност са жертвите от страна на мирните жители на Цхинвали. Аз се надявам, че след няколко дни и ние ще имаме известни резултати от подобни изследвания в Цхинвали. Според мен, днес не съществува единна Европа, в смисъл на членуващите 27 страни, 27 държави в състава на Евросъюза. У всяка една от тези държави има съвсем различни точки на виждане - даже в Полша съществуват три позиции. От една страна у нас президентът има виждания съвпадащи с тези на президента на САЩ и президента Буш. Но ние имаме и правителство, на което позициите съвпадат с тези на Саркози и Евросъюза. А и съществува обществено мнение, на гражданите на Полша." Що се отнася до това, дали случилото се в Южна Осетия попада в понятието "геноцид", Пискорски е отговорил, че изясняването на този проблем зависи от това кой ще дава определение на тези събития: "Резултатите от изследванията, резултатите от работата на съда зависят от това, кой влиза в състава на този съд. В случай, че системата е обективна... Аз лично съм убеден, че там действително е бил извършен геноцид." Броени часове след срещата на Саркози с Дмитрий Медведев, късно снощи, посланикът на Грузия в НАТО, Реваз Бешидзе е помолил за спешни доставки на военно оборудване! Това той е поискал по време на среща в щаб-квартирата на Алианса с посланици на 26 държави членки на НАТО. "На първо място ние помолихме за ново радиолокационно оборудване на станции, които да заменят разрушените. Поискахме и други видове военно оборудване - пояснил Бешидзе, но не уточнил конкретно какво още военно снаряжение е поискала Грузия. Посланикът на Грузия в НАТО е заявил, че неговата държава е получила съгласувана поддръжка от страните членки на Пакта, като в същото време изразил съжаление, че позицията на държавите членки на НАТО е много далечна и различна от съгласуваната позиция на други европейски държави, предаде ИТАР- ТАСС. Снощи премиерът на Русия Владимир Путин е разпоредил на Министерството на извънредните ситуации и на финансовото министерство да изготвят проект за решение за компенсации на всички пострадали и семействата на жертвите от южноосетинския конфликт, съобщи РИА Новости. Бившият президент Михаил Горбачов е излязъл с предложение за създаване на система за сигурност и стабилност в Кавказ, която да предотвратява и изключва възможност да повторение на провокации, като тази от нападението на Грузия, съобщава в. "Росийская газета". "Създаването на подобна система е много сложна задача и може да бъде осъществена единствено от съседните на района държави - пояснява Горбачов. - "Държави извън тези региони могат да бъдат допуснати при създаването на подобна система единствено, ако имат обективна и непредубедена позиция... Решението на сегашното държавно ръководство на Грузия да хвърли войски срещу мирното население на Южна Осетия не се вмества в рамките на здравия разум. Предполагам, че президентът Саакашвили се е решил на тази безотговорна авантюра, чувствайки подкрепата и поддръжката на САЩ, които би следвало да извлекат важни поуки от случилото се - коментира Горбачов. - Смятам, че решителният отпор, който срещнаха грузинските войски следва да накарат да се замислят и други ръководители на западни държави. Обявявайки Кавказ, който се намира на хиляди километри от американския континент, за зона на свои национални интереси, Щатите извършиха поредната грешка. Мирът в тези райони е в интерес на всички, но елементарният здрав смисъл трябва да признае, че Русия е свързана с Кавказ от обща география и столетна история, въпреки че в същото време Русия няма териториални претенции в тези райони." "Международният постоянен наказателен съд в Хага вероятно ще започне разследване на военните действия на Грузия в Южна Осетия - заяви Главният прокурор Луис Морено-Окампо, който не изключва подобна възможност. По казаното от него става ясно, че сведения за хуманитарната катастрофа вече постъпвали в съда. В този съд към днешна дата членуват 108 държави и той е признат и от Грузия. Русия засега не е ратифицирала договора за съдаване на Съда и като така, тя не се явява страна-участничка. В компетенциите на този съд са включени разследвания на военни престъпления и такива против хуманността и геноцида. Вчера стана ясно, че руските войски не само, че не са доближавали Тбилиси, но не са и влизали в Гори. "Победоносният Кремъл се съгласи на прекратяване на огъня в Кавказ при условия, които омаломощиха Грузия и нейните западни партньори", коментира в днешния си брой британският вестник "Таймс". "След шест дни на война, отнела живота на мнозина, надигащата се Русия смаза непокорния съсед, усмири САЩ и ЕС и демонстрира още веднъж, че е сила, от която трябва да се страхуват", пише в днешния си брой британският вестник "Индипендънт". Грузия обвини Русия в продължаване на военните действия, а Москва определи грузинския президент като лъжец, поставяйки под въпрос неговото психично здраве. Правителството на Саакашвили в Тбилиси каза, че руските сили са окупирали и разрушили пристанището в Поти, убивайки 100 мирни граждани, и добави, че "кланетата" на етническите грузинци в Южна Осетия продължават. Тези твърдения бяха отхвърлени от Москва. "Целта на операцията бе постигната", отбеляза Медведев. "Агресорът е наказан и претърпя доста значими загуби", поясни той. "Миналата нощ Кремъл диктуваше унизителните условия за мир на Грузия в качеството на награда за спирането на руската инвазия в малката черноморска държава и четиридневния разгром на грузинските въоръжени сили, съобщава британският вестник "Гардиън". Руската страна е недоволна от доставките на американско оръжие в Грузия и се надява, че САЩ ще преразгледат позицията си по отношение на тази страна във военната сфера", заяви руският посланик в ООН Виталий Чуркин, предаде агенция Ройтерс. Днес в 05:00 часа московско време от Алагир към Цхинвали е отпътувала автоколона. Тя ще достави в Цхинвали 12 генератори, храни и други вещи от първа необходимост. Към Цхинвали са отпътували и група психолози на руското министерство на извънредните ситуации, които трябва да окажат помощ на жителите на града, пострадали от военните действия на Грузия. Това е третата автоколона, която руското министерство на извънредните ситуации изпраща в Цхинвали предаде ИТАР-ТАСС. Това са част от най-актуалните новини от грузинско-осетинската война. Западът изостави колебанията си и се намеси в конфликта с готовност за мирното му разрешаване. Вчера стана ясно, че единият от задържаните за шпионаж грузинци е с ранг на зам-началник на Външното разузнаване на Грузия. Съобщени бяха и имената на всички задържани, които са събирали данни за руски военни обекти и са готвели терористични актове за Русия. Вчера се разбра, че грузинските средства за масова информация са объркали своите войски с руски и затова са подали информация, че в Гори има руски войски! На срещата си със Саркози, Саакашвили е заявил, че ако Грузия е получила пътна карта в Букурещ за прием в НАТО, то Русия нямало да посмее да нападне грузинските войски и тогава Грузия е щяла да възстанови териториалната си цялост, както било записано в предизборните обещания на самия грузински президент! Освен това Саакашвили е поискал, със санкции на Съвета за сигурност на ООН, миротворческия контингент в районите на конфликта да се интернационазилира. Ще се върнат ли нещата в Южа Осетия и Абхазия, такива, каквито бяха преди агресията на Грузия? Това ще стане ясно в следващите дни и седмици. Очаквайте продължението с обещаните репортажи, статии и интервюта за това:
Няма зло, което да трае вечно, С интерес прочетох късно снощи, че войната между Русия и Грузия е била предречена още през 2001 г. от известния US писател Том Кланси в сценарий за видеоигра. В книгата си, авторът предрича с голяма точност времето на началото на началото на конфликта в компютърната игра Ghost Recon, предаде Нюз.ру. Във версията на Кланси, Русия поддържа "южноосетинските сепаратисти", през август 2008 г. напада Грузия и окупира нейна територия. На помощ на грузинците идват войници на САЩ и НАТО.Спомних си, че в едно от предаванията на "Всяка неделя" писателят Кланси призна, че има някаква връзка между книгите му с материали на ЦРУ и оттам вероятно се получава това "предричане на дадени събития". Спирам дотук, тъй като става дума за осъществена художествена измислица - а само времето ще покаже, дали тази художествена измислица е случайна. Вчера беше ден на траур за жертвите от грузинско-осетинския конфликт, но траур бе обявен само в Южна Осетия, Северна Осетия, Русия и Абхазия. В Грузия траур нямаше, въпреки че и там погребваха своите жертви, както правят от няколко дни в изброените държави. Според грузинското държавно ръководство, не трябва да се скърби, а трябва да се празнува - какво, в Тбилиси едва ли са наясно. Има логика в това да се отбелязва подписаното от Дмитрий Медведев споразумение от шест точки, но това не може да бъде повод за празник, тъй като зад него са гробовете на много жертви - застреляни, загинали от артилерийски снаряди, смазани от танкове, горени, доубити. Чии са тези жертви, кой заповяда в 21 век да се проведе такове зверско кръвопролитие, за да се утвърдят някакви измислени ценности и териториални претенции - това тепърва ще бъде тема на публикации, тук в този сайт. Хората се различават от животните по това че говорят, общуват, търсят разрешение на проблемите, дискутирайки. Пет дни бяхме свидетели на това, че вместо дискусии, спорове на дипломатическата маса, един съвременен диктатор тръгна да решава проблемите си с оцеляването във властта с убийства. Той с лека ръка разруши домовете на невинни, мирни граждани - преобърна живота им, като им отне всичко. Не знам дали е лесно да дадеш заповед да се убиват хора. Не знам как, след като си разрушил живота на десетки хиляди, убивал си с нареждания, можеш да прегърнеш трите си деца и съпругата си. Не знам как е възможно това да направи цивилизован човек, не знам и не го разбирам. Кой унищожи столицата Цхинвал, кой остави десетки хиляди жени, деца и старци без дом, кой нахлу в нощните часове в чужда държава с танкове, бомбардировачи и артилерия и прогони от домовете им жителите на Южна Осетия? Кой стреля срещу руски миротворци или доубиваше ранените от тях? Нека Европа и САЩ да проверяват и си направят съответните изводи. Вчера освен ден на траур, бе и първият ден след спирането на огъня. Случиха се много събития, ето по-важните от тях: Жертви, помощи, бежанци, реакции Вчера бяха изнесени предварителни данни за последиците от петдневната война на Грузия срещу Южна Осетия: над 1600 убити, 34 хиляди останали без дом, цял град е сринат до основи. Това са предварителните данни.Вчера Световната банка обяви, че няма да отпусне допълнителна помощ на Грузия, във връзка със събитията в Кавказ. Грузия ще продължи да получава до година траншовете от предварително одобрен заем от Световната банка, в размер на 300 милиона долара и това ще стане в близките 12 месеца. Заемът е за поддръжка на икономическата реформа, развитие на образованието и инфраструкрутата и е бил одобрен преди да се разрази войната. Помощ обаче Световната банка няма да отпуска. Вчера в Ростовска област са пристигнали и настанени 500 бежанци, половината от които са деца, съобщи телеканал "Вести". Лекарите, които са прегледали децата са констатирали, че преживяното от тях не е по силите на възрастта им и затова с децата са започнали да работят психолози. След подписаното примирие, президентите на Абхазия и Южна Осетия, Сергей Багапш и Едуард Кокойта заявиха, че нямат намерение да водят каквито и да било преговори с Грузия и нейното държавно ръководство. "Повече никакви преговори с Грузия няма да има - е заявил пред Интерфакс Багапш, като добавил - държавните престъпници трябва да бъдат съдени, а не да се водят преговори с тях." Кореспондентката Мария Моргун разказа вчера за съдбата на няколко деца от Южна Осетия: "Седемгодишен малчуган се е събудил и бил принуден да бяга с майка и и сестра си, когато през нощта грузинските войски са започнали да обстрелват Цхинвал с артилерия. Изплашеният му поглед и ужаса в очите са се превърнали в документ за войната, затова и снимката му станаизвестна в много сайтове. Той не говори, в шок е, и все още не осъзнава какво точно се е случило, защо са бягали без дрехи в тъмното, през нощта. Семейството на Джераси Кулумбегов се е добрало до манастир, където е било приютено с четирите им деца. Това, което са запомнили децата са самолети с кръстове, които са хвърляли бомби. "Избягахме от къщи и тръгнахме с всички през гората, после излязохме на пътя, вървяхме пеша, дълго, с часове, докато ни не качи един камион. Децата са изплашени и не говорят, нервни са - не се хранят, само пият вода. В Цхинвал останаха съпругът ми и брат му и и не знаем още какво се е случило с тях. Къде са" - разказва на Моргун съпругата на Кулумбегов. Лолита Габисова също се е добрала до манастира: "Нямаха жал нито към децата, нито към старците. Пред очите на една майка разстреляха двете й деца - не разбрахме защо! Дълго се крихме в подземията, докато дойдоха и ни казаха, че можем да излезем оттам. След това тръгнахме по някакъв път и така стигнахме дотук. Децата се стряскат на сън, викат, много са изплашени от снарядите и стрелбата." Държавните служители от Подмосковието са приели и настанили вчера 58 деца-сираци от петдневната война в Южна Осетия, съобщи "Вести", като излъчи репортаж от мястото на събитието. Децата са били настанени в рехабилитационно-оздравителен център, където за тях ще се грижат лекари и психолози до възстановяването им. Разследването, разрухата, възстановяването "Вчера започнаха разпитите на грузински военнопленници, които привеждат до Владикавказ. Разпити провежда Следственият комитет към Главна прокуратура на Руската федерация", съобщи пред Интерфакс официалният представител Владимир Маркин."Освен това голяма група от 100 души следователи продължава да събира доказателства за престъпните действия на грузинските власти, а също така и да разпитва пострадали от Цхинвал и други населени места на Южна Осетия" - поясни Маркин. - Извършват се и други следствени действия. Това се провежда от Главно следствено управление в рамките на наказателното производство, започнало по факти за убийства на мирни граждани в зоната на грузино-осетинския конфликт." При разпитите на някои от задържаните грузински войници те са потвърдили, че не са искали да воюват, а по-скоро са били заставени да го правят, тъй като били мобилизирани като запасняци. Разпитаните са признали, че при отстъплението си са изоставяли свои убити и ранени. Изпод развалините на разрушения Цхинвал продължават да извличат пострадали. Тежко ранените се изпращат със специален самолет за Москва, за да бъдат оперирани в нормални условия. Както вече стана дума в предишни публикации, болницата на Цхинвал бе една от първите сгради която бе разрушена от артилерийски снаряди. Решено е сградата да остане така и да се превърне в музей на случилото се. В момента в подземията й има легла с ранени и все още продължават да работат лекари, и да извършват операции. "Цхинвал вече не съществува - разказаха пред камерите на "Вести" негови жители, които в момента се намират в бежански лагери. - Всичко е в развалини, там не може да се живее." Председателят на Държавната дума, Борис Гризлов заяви пред агенция Интерфакс в деня на траур: "За всички граждани на Русия случилото се превърна в лична трагедия. Всеки един от нас съпреживява с осетинския народ страданията му. Продължаваме хуманитарната помощ като така се стремим да помогнем на бежанците. Руската федерация ще продължи да изпълнява своя дълг на миротворец". Исковете, миротворците, промяната на отношението на Запада към Русия Вчера официално бе съобщено, че Грузия е внесла иск в Международния съд в Хага за етническо прочистване и геноцид за периода 1992-2008."Агресорът трябва да заплати за разрушенията в Цхинвал - заяви вчера министърът на външните работи на РФ, Сергей Лавров. - Предстояща задача е да се възстанови Цхинвал и околните селища, в Южна Осетия, но това не изключва отговорността и агресорът да заплати за стореното и нанесените щети." "Хуманитарна помощ, медицинска и психологическа помощ са сред първите приоритети на нашето правителство", заяви Лавров по телеканал "Вести", като изтъкна, че грузински миротворци в Южна Осетия вече няма да има. "Няма принципно изменение на въпроса за миротворчеството на територията на Южна Осетия и не се предвижда. Единствената промяна касае това, че грузинските миротворци, които бяха част от контингента се оказаха просто предатели и страхливци и в един момент започнаха да стрелят в своите другари, руските миротворци. Поради тази причина те, в състава на миротворческия контингент повече няма да се появят." Вчера, след подписване на документа за спиране на военните действия неочаквано тонът на редица западни медии се промени. "Грузинско-осетинският конфликт нанесе удар по Запада и укрепи позициите на Русия", "Разбита Грузия заплати твърде скъпа цена за мира" - това са само част от заглавията на пресата, излизаща на запад. Според английският The Times грузинският народ се е превърнал в неволен заложник на ситуацията. Вместо радост у населението на Тбилиси, изникват въпроси, доколко състоятелна е сегашната власт на Грузия - попита вестникът. Подобно виждане е изразил и The Guardian. Кореспонденти на вестника са присъствали на митинга, свикан от Саакашвили след срещата му със Саркози. "Хората които бяха дошли тук недоумяваха защо и на какво се радва толкова техния президент и сътрудниците му. Самото решение за нападение на Южна Осетия участници в митигна определили пред коресподнети като "глупав и амбициозен план, предварително обречен на провал". В друга статия в същото издание се коментира току що завършилата война по следния начин: "Страна, която има подобни проблеми с държавния си глава, не може да принадлежи на НАТО и отново следва да се постави въпросът дали изобщо трябва да се дава възможност на Грузия да се присъедини към Алианса. Грузия показа, че е в състояние да вземе в плен целият Алианс и да започне Трета Световна война." Оценка на събитията даде вчера и CNN. "Саакашвили си направи криво сметката. Той се надяваше че европейците отчасти и западния свят ще го подкрепят и се заблуди. Малко вероятно е през декември, на срещата на министрите на външните работи на НАТО отново да бъде поставен въпросът за присъединяване на Грузия към Алианса." В някои от изданията на запад се появиха и публикации със съмнения за душевното здраве на Саакашвили, но часове по-късно тези публикации изчезнаха от Интернет. Подобна участ сполетя и анкетата, проведена в глобалната мрежа, която проведоха някои западни информационни агенции. Вчера CNN предложиха на участниците в анкетата да отговорят на въпроса: "Русия - агресор ли е или миротворец?" След като повече от 98 на сто от 160 000 гласували са отговорили, че е миротворец, сайтът мигновено е изчезнал от Мрежата. В рамките на петдневната война, в Южна Осетия са загинали 71 миротворци, 117 са ранени, а 19 са водят за безследно изчезнали. Това е съобщил като данни зам.-началникът на Генералния щаб на руските въоръжени сили, Анатолий Ноговицин пред телеканал "Вести". Ноговицин е потвърдил също така, че предстои да се проведе размяна на пленени и убити войници между Русия и Грузия. Външният министър на Франция, Бернар Кушнер е бил разведен из бежанските лагери и болниците с ранени и убити. Кушнер е научил за разрушените гробища в Цхинвал и за това как хората са принудени да погребват близките си в собствените си дворове. След завръщането си от Южна Осетия и Москва той е заявил, че не изключва възможността ЕС да прати в тези райони свои наблюдатели. Кушнер е изтъкнал също, че са необходими "неопровержими доказателства за действията на Грузия, за да се откаже скрита или явно подкрепа на тази страна". Вчера анонимен представител на правителството на САЩ е съобщил в CNN, че Щатите обмислят варианти за оказване на натиск върху Русия след края на конфликта, от своя страна и от страна на ЕС и НАТО. На извънредното заседание на Съвета на министрите на външните работи на страните-членки на ЕС вчера в Брюксел са избухнали разгорещени спорове по проблема с Грузия, съобщха информационните агенции в Русия. Обсъждани са били варианти дали да се осъдят действията на Русия или да се предприеме една по-мека позиция, като не се търсят виновници за случилото се в Южна Осетия, а усилията на ЕС се съсредоточат главно върху хуманитарното възстановяване на района след петдневната война. "Излизането на Грузия от състава на ОНД е политическо позьорство - заяви в интервю за Интерфакс зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин. - Това е преди всичко безотговорно решение на грузинския президент, което предизвиква чувство на съжаление. Тази стъпка означава, че за Михаил Саакашвили това по-скоро е политическо позьорство и борба за лично оцеляване". Карасин е подчертал, че Саакашвили не умее да предвижда дългосрочните интереси на своя собствен народ, което очевидно стана ясно след разгърнатата от него агресия против Южна Осетия". 24 часа по-рано, президентът на Грузия обяви, че страната му излиза от ОНД, вероятно, за да впечатли западните си партньори, в чийто очи той вече започна да усеща, че авторитетът му се срива. Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е провел телефонен разговор с грузинския си колега Ека Ткешелашвили, в който разговор са били обсъдени практически варианти за осъществяване на мерките от подписания документ от двете държави, както и хуминатирното подпомагане на пострадалите от районите на военния конфликт. Президентът на САЩ, Джордж Буш, който изрази подкрепата си на Грузия съобщи, че изпраща държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс във Франция, а след това и в Тбилиси, като в същото време е дал задача за провеждане на хуманитарна мисия на шефа на Пентагона, Роберт Гейтс. "Аз дадох указание да се предприемат сериозни мерки, които да демонстрират солидарността ни с грузинския народ и да доведат до мирно разрешаване на този конфликт - каза Буш в излъчено на живо изявление пред CNN. - Изпращам Кондолиза Райс във Франция, където тя ще има среща с президента Никола Саркози, а след това ще замине за Тбилиси, където тя лично ще предаде американската подкрепа на демократичното правителство на Грузия. Също така дадох указания на министъра на отбраната Роберт Гейтс да започне хуманитарна мисия за народа на Грузия" - заяви Буш. От казаното от него стана ясно, че САЩ ще задействат военната си авиация и флота за доставки на хуманитарна помощ в Грузия. Буш е направил това изявление след разговор с грузинския президент Саакашвили. Подробности за разговора не са били съобщени - предаде снощи РИА Новости. Тежко ранените отлетяха за Москва, следствието продължава... Вчера специалният самолет, който излетя с шестима тежко ранени кацна в Москва. Пътуването е било твърде рисково, поради което на борда на самолета е имало реанимобил и 18 души лекари, които са се грижили за ранените по време на пътуването им. Репортаж на "Вести" показа 23-годишния Шалва Бибилов, който обясни как е попаднал сред ранените. "Пътувахме трима в моя камион, когато ни улучи снаряд. Другите двама загинаха на място, а аз, бях изхвърлен от кабината с разтрошена ръка. Тук се надявам лекарите да успеят да спасят ръката ми, макар че ще им се наложи да събират костите част по част." Спасил го някакъв непознат мъж, когото иска много да издири и му благодари. До вчера Бибилов не бе успял да се свърже с майка си, и чак като пристигна му бе осигурен телефон и успя да чуе гласа й.В съседната реанимационна палатка камерата показа американски журналист, Фитърли Уинстън. В Южна Осетия той попаднал по задача от редакцията Newspaper Message. На 22 години е, но не си спомня ясно събитията от последните дни. Първото, което попитал лекаря, когато дошъл на себе си било коя дата е днес. Ранен в Цхинвал на 8 август, той успял да стигне до Владикавказ, където му е била извършена операция. От там той бил изпратен в Москва. С огнестрелна рана в крака, той отново загубил съзнание, но лекарите изразиха надежда, че очакват да дойде в съзнание, когато се подобри състоянието му. Друга от ранените, 46-годишната Наталия разказа как в нощта на обстрела избягали мъжът й с децата, когато започнали снарядите да рушат дома им. Съпругът й завел децата до подземието и след това се върнал за нея, но при стрелбата била тежко ранена. Предстоят й няколко операции. Разпределили руините на условни квадрати, следователите криминалисти вчера изследваха Цхинвал и покрайнините му. Свидетели ги насочили към мястото на първоначалния сблъсък на грузинския спецназ със защитниците на Южна Осетия. Всеки детайл, който показа на живо камерата на "Вести" е важен и ще влезе в протокола с бъдещи обвинения в престъпления, извършени против граждани на Русия. "Преди всичко ние сме длъжни да изясним, какво се е случило тук, какви бойни действия са се водили, откъде и накъде е била насочена стреблата, от какви оръжия е стреляно. Още е рано за изводи, явно тук се е водила ожесточена битка" - каза старши следователя по особено важни дела на Главно следствено упарвление на СКП РФ, Владимир Соловьов. "Нормите на международното право позволяват на руските юристи да съберат доказателства за престъпления, извършени против граждани на Русия, в това число и на територия на друга държава - обясняваха на журналисти, военни следователи. - Обемът на работа е огромен, трябва да се пресъздаде обективна и безпристрастна картина на войната против мирното население." В селището Хетагурово грузинските снаряди не са оставили здрава нито една къща. Предстоят срещи на следователите с местните жители. Всеки, който е оживял сега е вече потърпевш и затова всеки трябва да бъде разпитан. Едновременно с огледа на градските улици е започнала работа и с граждани, чийто роднини са загинали от обстрела, тъй като не са успели да се доберат до подземията. Турция също промени позицията си, Лавров критикува сътрудниците на Буш Вчера настъпи промяна и в позицията на Турция по конфликта. Пристигналия в Москва турски премиер Ердоган се е срещнал с президента Дмитрий Медведев и е изразил пълна подкрепа и готовност да окаже помощ в преодоляване на последиците от конфликта в Южна Осетия. Ще припомня, че в началото на конфликта Турция подкрепяше и осъждаше действията на Русия, като член на НАТО и съюзник на САЩ. След като в позицията на част от страните членки на ЕС настъпи промяна в отношението към Русия и конфликта, Турция, която е най-близкия съсед на Грузия и Русия, най-неочаквано изпрати своя премиер на първа среща с държавния глава на Русия.Буквално няколко часа след въпросната среща, се е провел и телефонен разговор на президента на Турция, Абдуллах Гюл с руския му колега, Медведев, което дойде в потвърждение за промяната на отношението на Турция към Русия. Късно снощи Сергей Лавров обвини сътрудниците на Буш, които подготвят речите му в професионална некомпетентност. "Не мога да не се удивлявам за пореден път на квалификацията на сътрудниците на американския президент - каза Лавров в новините на "Вести". Фактите в речите на Буш изобщо не съответстват на реалността. През 2002 и 2003 година, когато американците в осъществяване на своя програма доставяха въоръжение и инструктори на Грузия, ние ги предупредихме, че това е много опасна игра, и че не изключваме възможността с тяхната помощ Грузия да предприеме някаква авантюра в бъдеще. Тогава американците ни уверяваха, че няма да допуснат подобно нещо да се случи. Освен това в последните години ние се опитвахме да подпишем неведнъж съглашение за неупотреба на сила и тогава пак Щатите ни уверяваха, че контролират ситуацията и няма да позволят на никого да започне война. За съжаление това, за което предупреждавахме - се случи. "Сега ни обвиняват, че сме завзели и се намираме в Поти, а това не отговаря на истината" - изтъкнал Лавров пред събралите се журналисти в замъка "Майндорф" в Подмосковието. По думите му, въоръжени формирования на РФ имало в околностите на Гори и Сенаки, но това се наложило, за да бъдат обезвредени огромни арсенали с оръжие и военна техника, които били оставени без надзор, тъй като тези, които ги охранявали вече били избягали. Министърът разказал как в Гори в момента всички представители на местната власт били напуснали града и жителите му били оставени на произвола на съдбата. Те, от своя страна, всекидневно се сблъсквали с хуманитарни проблеми и руската войска в момента организирала за тях осигуряването на партида от хуманитарна помощ. "В речта на американския президент Буш за Южна Осетия нищо не бе казано за това, какво точно се е случило там в нощта на 8 август. Тогава фактически цяло денонощие западните лидери на държави мълчаха, и то докато Цхинвал бе подложен на масови бомбардировки. Западният политически елит се оживи чак когато руското ръководство реши да не оставя миротворците на произвола на съдбата, както това се случи по време на етническата чистка в Сребреница. Ние разбираме, че сегашното държавно ръководство на Грузия присъства в специален проект на САЩ, че САЩ преживява съдбата по оцеляването на този проект, но сега вече е ясно, че на Белия дом ще се наложи да направи свой избор - между престижа на някакъв виртуален проект и реалното партньорство по въпроси, които изискват действително колективни действия" - подчертал Лавров пред събралите се журналисти. Очаквайте продължение и друга документална поредица за зверствата по време на грузинско-осетинския конфликт, в които ще прочетете репортажи и интервюта за това:
Няма зло, което да трае вечно, Той е роден на 21 декември, на една и съща дата със Сталин. Където е удобно го споменава, където не е - го пропуска. Името му е Михаил Саакашвили и е президент на Грузия. На въпрос дали грузинския президент трябва да си подаде оставката, след това, което извърши в Южна Осетия, министърът на външните работи Сергей Лавров отговори миналата седмица: "Аз съм убеден, че Саакашвили не може да бъде вменяем партньор на преговори, след като в последните дни, това, което говори този човек не съответства на фактите." За пет дни война загинаха много хора. Мнозина от живите загубиха домовете си, близките си - живота си. Защо загинаха тези хора - досега никой не се нае да отговори на този въпрос. Защо и в името на какво? Как се казва това, в чието име десетки хиляди преобърнаха съдбата си - жестоко, безумно и непонятно. Как започна тази страшна авантюра и как завърши? Завърши ли? Изпълнителят на нечий анонимни заповеди и планове пое ролята на клип с ораторстване, който се появява непрекъснато навсякъде. Промени ли се нещо от началото на войната? Промени се мнението на повечето медии и държавни ръководители, промени се отношението на дипломати и всички тези промени бяха с положителен знак за Русия. Саакашвили може да дъвче вратовръзката си от телевизионния екран, колкото му душа иска, но вече е в ъгъла и никой не брои до 10, докато се изправи отново на тепиха - защото няма значение. Хуманното отношение към хората с психологически и психически проблеми е задължително за цивилизованите общества, но в случай, че въпросните ощетени от природата хора, са начело на държава и решават кой да живее и кой да умре - хуманността не върши работа. Идва ред на законодателството, идва ред на съда, който трябва да прецени събрани доказателства и се произнесе. Това предстои - рано или късно. В една война няма победители - всички губят, тъй като разрушенията на човешки съдби, убийствата и сриването на домове, църкви, болници, детски градини и училища не може да минат в графата "победи". Малцина са наясно, че докато траеше войната, Саакашвили е направил опит за самоубийство, предотвратен от охраната му. Вестта за това се появи в информация от Елена Денисова в електронния сайт REGNUM.ru и не само, че не изненада никого, но бързо бе пренебрегнат Малцина знаят, че докато траеше петдневната война с Южна Осетия, днешният президент на Грузия бе напуснат от съпругата си, холандката Сандра Рулофс, която взе децата си и замина за Украйна. Както съобщиха азербайджански източници, Сандра е завела децата си при съпругата на украинския президент, Катерина Ющенко в държавна вила в провинцията. Сандра стоя до съпруга си доста време, за да не повтори грешката си от близкото минало, когато замина бременна за родината си, при своите родители и Саакашвили туткси се обзаведе с любовница, също бременна от него. Преди броени дни Сандра даде интервю на холандски седмичник, в което заяви, че съпругът й има намерение да потвори традицията на силните грузински лидери, Сталин и Берия! Всъщност през ноември миналата година Саакашвили започна своя поход към властта в подножието на паметника на Сталин, в Гори. Това не смути изобщо западните средства за масова информация които продължиха да говорят за демократичните заслуги на Саакашвили. Това даде повод на президента на Грузия да коментира по-късно, че не вижда смисъл в присъствието в парламента на опозиционните депутати. На последните избори, резултатите от които кой знае защо все още не са достъпни като документация, Грузия фактически се превърна в еднопартийна държава, а знаме на партията си Саакашвили направи националния флаг! Лесно и удобно. Когато се сетя за тези избори ми идва на ум една мисъл на Сталин: "Не е важно кой и как е гласувал, важно е кой брои резултатите". В ефира на телеканала Би Би Си президентът на Грузия нервно дъвка вратовръзката си. Да се присмива на това човек е грешно, той като са налице явни признаци на нервно разтройство: в ефира на най-голямата телекомпания Саакашвили не успя да се вземе в ръце и дъвка собствената си вратовръзка! Даже бе готов да я погълне! В последните дни Саакашвили все по-често се държи неадекватно пред публика: по време на интервю със западни журналисти, президентът на Грузия се хвърли на земята, тъй като му се сторило, че чува звук на бомбардировачи. Всъщност самолети изобщо не се появили в небето, но гафът си останал... Михаил Саакашвили все по-често нервничи и излиза извън себе си. Явно му е необходима помощ, коментират психиатри. "Става дума за психическа непълноценност", още миналата година известният психиатър-криминалист Михаил Виноградов предупреждавал, че Саакашвили се нуждае от специализирана помощ, но никой не му обърнал внимание. "Хапейки устни, докато слуша събеседника си - Саакашвили показва, че е една неуравновесена и неуверена в себе си личност - може би инфантилна? Вечното момче, което не е в състояние да анализира своите постъпки и чака възрастните и умни хора да го погалят по главата и да му прощават непрекъснато белите, които върши... По правило подобни хора са невъзприемчиви - отбелязва Виноградов и твърде трудно променят собственото си поведение. Това, че си дъвче вратовръзката пред чуждите кореспонденти говори за висока степен на тревожност. Може да се говори дори за загуба на контрола на поведение, комбинирана с огромен страх, който владее сега този психически непълноценен човек" - е заключението на лекаря. Въпреки че не се чу, на президента на Франция Никола Саркози едва ли му е било лесно да убеждава Саакашвили да подпише примирието, което Медведев вече бил подписал в Кремъл. Наблюдатели, познавайки манталитета и навиците на грузинския президент, подозират, че на Саркози му се е наложило да заплашва Саакашвили с оставка, за да го убеди, че ако не сложи подписа си под въпросното примирие си отива. Русия и Грузия подписаха документ за примирие и спиране на огъня, като първа стъпка към спиране на военните действия, извеждане на войските си от районите на конфликта и започване на преговори за бъдещия мир, който трябва да регулира положението в Южна Осетия и Абхазия, свързано със статута им. Предстои генералният секретар на ООН Бан Ки Мун да проведе закрити преговори с посланиците на САЩ, Русия и Грузия, предаде в неделя "Грузия-Новости", позовавайки се на чиновник в ООН, пожелал анонимност. Освен това, се очакваше в Съвета за сигурност на ООН да се проведат консултации, по време на които Франция да представи за одобрение проекторезолюция относно ситуацията в Кавказ. Както стана известно, американският президент Джордж Буш направи в съботния ден изявление от ранчото си в щата Тексас, в което се похвали с някакъв постигнат напредък в разрешаването на грузинската криза, предаде Ройтерс. Фактът, че Русия и Грузия са подписали договор за прекратяване на огъня е "обнадеждаваща стъпка", изтъкнал Буш. По думите му Южна Осетия и Абхазия били част от Грузия и изобщо нямало място за дискусии по този въпрос. Южна Осетия трябва да решава миротворци от какви страни да пристигнат в зоната на конфликта, побърза да му опонира руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС. "Решение взима преди всичко Южна Осетия", подчерта Лавров, което е точно обратното на заявеното по-рано от американския президент. Президентът на САЩ Джордж Буш изпрати държавния секретар Кондолиза Райс в Брюксел за обсъждане на ситуацията в Грузия със съюзниците в НАТО, предаде ИТАР-ТАСС още на 16 август, събота. Според разпореждане на руското министерство на извънредните ситуации от 16 август 2008 г., подразделения на министерството са започнали извеждането на етническите грузинци от Цхинвалски регион, като за по-голяма техна, лична безопасност, те се откарвали в посока към град Гори. Това съобщи агенция "Фокус", цитирайки агенция Грузия Онлайн. В своя коментар по случая, от грузинското министерство на извънредните ситуации заявиха, че "това е нова вълна на етническа чистка, която се извършва в условията на военно-окупационния режим". В събота бяха погребани 49 военнослужещи на Грузия в Южна Осетия, а патриархът на Грузия Илья Втори Католикос отиде в Гори, откъдето прибра с помощта на руски военнослужещи телата на убити грузински войници, както и грузински пленници. Западът, който в началото на военния грузинско-осетински конфликт критикуваше остро Русия,в последните дни ис лед подписаното примирие се обърна към проблема с по-друг поглед. Причина за това бяха личните посещения на западни дипломати и ръководители на държави в района на Южна Осетия. "В близко време международната общност ще окаже необходимата помощ на бежанците от Южна Осетия, съобщи генералният секретар на ОССЕ Марк Перен дьо Бришамбо, цитиран от РИА Новости. "Надявам се, че в близко време ще видите по-широка подкрепа от страна на международното общество. От страна на международната общност ще бъде оказана цялата необходима помощ", заяви генералният секретар на ОССЕ на пресконференция във Владикавказ. Той отбеляза, че по време на посещението си се е запознал със ситуацията, който се очертава около бежанците в Южна Осетия. "Резултатите от тази визита ще бъдат подложени на обсъждане в Хелзинки и във Виена, за да получим отговор на това, какво ще се случва по-нататък". Изненадващо и за разлика от позицията на Ангела Меркел, бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви в интервю за германското седмично списание "Шпигел": "Перспективите за приемане на Грузия в НАТО се отдалечиха още повече, "Моментът, който постави началото на военната конфронтация, беше маршът на Грузия в Южна Осетия", заяви Шрьодер. Той изрази съмнения, че Вашингтон не е бил информиран за тези планове на Михаил Саакашвили, който той нарече "хазартен играч", тъй като САЩ имат своите военни съветници в Грузия и са неин съюзник. Бившият канцлер на Германия е категоричен, че Русия не провежда политика на анексиране в Кавказ. "Не вярвам, че Русия провежда политика на анексиране и също така не вярвам, че ще има завръщане към предишното статукво по отношение на Южна Осетия и Абхазия. Това се изключва" коментира пред авторитетното издание бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Точно обратното говори и твърди обаче неговата приемничка Ангела Меркел, която има комсомолска закваска и източногермански корен на поведение и реакция. Според Меркел, Грузия трябва да влезе в НАТО, и Москва спешно да изтегли войските си. Дали под изтегляне на войските си, Меркел включва и руските миротворци засега е неясно, но затова пък самата тя се скъса да лети до Тбилиси, за да успокоява Саакашвили и да му вдъхва кураж по отношение на Кремъл. Агресията, която проявиха грузинските военни заплаши и живота на не един и двама журналисти. Под грузински обстрел попадна снимачна група на телеканала "Вести", а военният кореспондент Александър Садков получи куршум в крака, докато операторът Леонид Лосев - отнесе два куршума в ръката. Ранен бе и кореспондентът на Комсомольская правда, както и продуцентът на НТВ. Съобщения в средствата за масова информация от зоната на грузинско-осетинския конфликт бяха за двама убити журналисти, заминали с грузински войски в Южна Осетия - Александър Климчук, кореспондент на ИТАР-ТАСС, на 27 години и Григол Чихладзе. Саможертвата на един майор спаси живота на кореспондента на Комсомольская правда, но пък остави неутешими родители, вдовица и деца. "Майорът, който ми спаси живота не успя да стигне до болницата" - това написа специалният кореспондент на "Комсомольская правда" Александър Коц. Ето какво разказа Коц, вече ранен, по пътя от Владикавказ към Москва: "Пристигнахме в Цхинвали на бетеера на командващия 58 армия, за да отблокираме обкръжените в Южна Осетия руски миротворци и журналисти... Обстрелваха ни жестоко и ние решихме да минем по друг път, през гората. Внезапно видях при спрял танк двама грузинци, огледах се, зад всеки стълб на дърво стояха грузинци с автомати. Казах на стоящия до мен боец какво виждам и той закрещя: "Грузинци!" Затичахме силно обратно към бетеера, но през това време започна неистова стрелба и само чух заглушителната стрелба и трясък. Заедно със Сладков от "Вести" специален кореспондент, и неговият оператор, с още двама други журналисти бягахме към бетонно укритие. Падахме. "Боже, ранен съм викна операторът, не си усещам ръката" - погледнах го, ранен беше в рамото. Грузинците подпалиха две наши машини, стреляха отвсякъде, падаха хора, и наши и грузинци. Боят се водеше на не повече от десет метра дължина, виждах как разстрелваха в упор, когото достигнат. Колоната се разпръсна на различни страни, разгръщайки се на около 500 метра. Решихме да бягаме обратно към града, отпред тичаше някакъв генерал, погледнах го как изчезна в някакъв дим. В тази секунда се взриви бетеера, към който се връщахме с тичане. Пред мен изскочи грузинец отнякъде, "Аз съм журналист!" - успях да извикам. "А аз съм убиец!" извика онзи и хвърли нещо по мен. Витя Сикорко от Московский комосолец ми каза по-късно, че хвърленото по мен било граната. Усетих силен удар в ръката си и се свлякох на земята. Очаквах да ме доубият в гръб, но никой не ме доуби. Обърнах глава - грузинецът лежеше мъртъв. С нас е бил и един майор, който го свалил. Така лежахме като че ли сме трупове - аз, Витя, двама бойци и този майор. Майорът беше улучен в главата и коляното. И така - лежим ние с Витя лице с лице, а аз му казвам: "Витя, изтича ми кръвта". Ръката ми беше безчувствена но след това пламна като запалена. "Дръж се, всичко ще бъде наред" - успокои ме Витя. След това някой хвърли от три метра граната - тя се взриви, раненият майор бе застрелян - изобщо огън от всички страни... Някакъв снайперист стреля над главите ни, продължавахме да лежим, казах на Витя: "Сега вече ще ни улучат!", "Каквото е писано, ще се случи" отвърна ми той и след това скочи и затича към идващите части: "Спрете, тук има ранени!" Не можех да се вдигна, появи се машина, трябваше да успеем да скочим в нея. Взеха ни и така излязохме от опасната зона. А майорът, който ми спаси живота, не доживя до болницата - почина." Денят е бил 10 август. Междувременно вестникът започна да издирва кой е бил майорът спасил техен журналист, жертвайки живота си. В съботния ден, на 16 август, във Волгоград погребваха героя на Русия, Денис Ветчинов, който спаси живота на специалния кореспондент на Комсомольска правда. Той остави 25-годишна вдовица и малка дъщеря, Маша. На погребението, бабата на военния си припомнила как е воювала при Сталинград, положила цветя до внука си и се разплакала. "Той беше кръстник на моята дъщеря - споделил негов приятел, също военен. - Когато Денис тръгна в зоната на конфликта, аз също помолих да бъда изпратен, но той ме спря: "Къде си тръгнал? Имаш четири деца и бременна жена" - сега неговата дъщеря ще расте без татко! Знаете ли, такива хора като него са единици!" Бащата на спасения журналист също отишъл да се прости с човека, който върна сина му от войната жив. Чул се разказ как журналистите се запознали само час преди стрелбата с Денис. - "Той беше винаги такъв - безстрашен и смел, отиваше на война за да спаси живота. Благодарение на него много майки не носят днес черно" - споделил друг приятел на загиналия майор пред пратеника на вестника в деня на погребението. На погребението жураналистите научили и че предложението за присвояване на звание "Герой на Русия" от Денис е вече подписано от президента Дмитрий Медведев. Съпругата на майора и дъщеря му живеели с Денис под наем, но сега, когато той вече не бил между живите, те оставали на улицата. Администрацията на Волгоградска област обещала да помогне на вдовицата с жилище, а губернаторът бил отпуснал вече помощ от 100 00 рубли... "Саакашвили има големи проблеми с психиката. Срещал съм се с него и съм видял това лично - заяви кметът на Москва Юрий Лужков пред журналиста Никита Миронов. - Саакашвили решава проблемите си с унищожение на хора. Той устрои такъв дивашки масов геноцид, че която и да било операция от времето на Втората световна война бледнее в сравнение с това, която бе извършено в Южна Осетия по заповед на Саакашвили". Според Лужков Саакашвили трябва да бъде "излекуван" от трибунала в Хага.
Всичко това ще намерите в "Грозното лице на войната", което ще бъде публикувано в близките дни. Край  Някак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.Това гласуване показа, че мнозинството от народните представители действат машинално и не са достатъчно исторически и геополитически грамотни. Тук, на този и мейл адрес можете единствено да намерите и прочетете имената на депутатите, гласували унизителната и позорна Декларация, с която се заявява, че е имало етническо прочистване. Имената бяха пуснати единствено от НТ СКАТ. Безобидно ли е да си съсед на Турция и да служиш на нейните интереси? Че Турция е далеч от понятието правова държава е известно отдавна – обвиненията в нарушаване на човешки права от Амнести интернешънъл по отношение на политиката, която водят различни турски правителства са много и не спират през годините. В тази граничеща с България държава няма малцинства – в нея не можеш да си друг освен турчин. Прословутата Рамкова конвенция за малцинствата не е подписана от Турция. В същото време официална Анкара вдига много врява когато отвори дума за българите мюсюлмани и използва всеки един удобен момент да информира световното обществено мнение, че у нас има огромни малцинства от „турци”, които били дискриминирани. С Турция като първа опора на НАТО в региона нито един български външен министър не смееше през така наречения демократичен преход да се държи като представител на суверенна държава. За разлика от водената политика „изуй гащи” по отношение на разузнаването и дипломацията ни, Турция се подигра на малоумието на българските решения за осветляване на дипломатите разузнавачи, но продължи да държи своите у нас. В България работеше Мехмед Гюджюк, като посланик, кадрови офицер на турското разузнаване МИТ, и то по времето, когато сегашният турски президент Абдуллах Гюл бе външен министър /2006 година/. По негово време Турция не спря да се меси безнаказано във вътрешните работи на България и чрез своите хора в политическата сила ДПС да прокарва своите интереси. 2006 година Абдуллах Гюл бе в София на натовски форум и използва случая да покани на таен обяд в столицата бившия земеделски министър Нихат кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Касим Дал, като демонстративно игнорира поканата на лидера на ДПС Ахмед Доган в боянската му къща. През главата на Доган, Гюл отиде в Кърджали на среща, на която присъстваха само трима турски журналисти! В Кърджали Гюл покани скрити и явни врагове на Доган сред които Раиф Мустафа - - зам.-вътрешен министър, Хасан Азис тогава кмет на Кърджали, Бахри Юмер – кмет на Джебел и областен шеф на ДПС, както и депутати, показали разграничение от лидера си.  В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис, Лютфи Местан и Касим Дал, на която среща той е разяснил новата посока, която поема Анкара спрямо нейните хора в българската политика Снимката е от в. "Монитор" Защо припомням този случай, разказван на времето във в. "Монитор" от Добромир Задгорски – на този обяд и на друга среща в София, в конспиративна квартира на турска фирма, Гюл разяснява на българските си протежета, че с апетитите си за постове компрометират усилията на турското правителство да поддържа своя сигурна „пета колона” в България. Гюл не пропуска да обясни, че за неговото правителство в Анкара се очертава нова перспектива – да работи с чисто български лобита на Анкара, като по този начин се завоалират не само ДПС, но и агентурният апарат на турското посолство в София. Не е тайна, че Турция среща реални трудности с приема в Европейския съюз, 2012 година започна за официална Анкара с много трудности. Босненско сръбският лидер Милорад Додик обяви, в последните дни на 2011, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.  В своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт. На фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година. В момента, в който Франция обяви, че предстои да приеме и гласува Проектозакон за арменския геноцид, официална Анкара предприе безпрецедентни мерки френската държава.  Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.„Този проектозакон е насочен пряко срещу Турция, турската нация и турската общност във Франция и ние го приемаме като враждебен”, заяви Ердоган е писмо до френския държавен глава. „Искам да стане ясно, че ако тези усилия стигнат докрай, последствията за отношенията ни с Франция във всички области ще бъдат тежки и непоправими”, предупреди още Ердоган. Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви още през октомври 2011 г., че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му. Така се почна... Турският президент Абдуллах Гюл отправи призив към Франция да отмени законопроект за арменския геноцид колкото е възможно по-скоро, предаде АФП. Гюл заяви, че планираното законодателство е неприемливо. „Не е възможно за нас да приемем този законопроект, който ни отрича свободата да отхвърляме несправедливостта и неоснователните обвинения, насочени срещу страната и народа ни”, гласеше част от изявлението на Гюл. Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви: „Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”. Френските депутати приеха Закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа турският вицепремиер Бюлент Арънч, предаде АФП.  Реджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швейцария забраниха носенето обществени места на бурки и никаб като част от традиционното мюсюлманско облекло. В България се правиха неистови усилия да се разреши забулването на жени, изповядващи исляма, но Комисията по дискриминация спря този процес по редица заведени дела. За никого не е тайна, че разграденият двор на разузнаването ни, съчетан с усилията на правителството на Ердоган да върне Турция към исляма. Гласуваната Декларация от българския парламент, предложена лично от Иван Костов предстои да създаде редица проблеми на българската държава – нещо, което народните избраници едва ли ги вълнува. 122 000 изселници от България в Турция имат право да съдят българската държава за социални права, пенсии и други обезщетения, които им се предлагат след срамното приемане на Декларацията от 11 януари. България се самоосъди и даде международно-правна легитимация на всички, които желаят – дали ще е Организацията Ислямска конференция при определени условия, дали ще е Република Турция при евентуално обтягане на двустранните отношения да сезират Трибуналът в Хага за извършване на етническо прочистване. 18 февруари 2010 година, Бойко Борисов отговори на въпрос дали ще гласуват депутатите от ГЕРБ идеята на Иван Костов за възродителния процес, след като Комисията по правата на човека в българското Народно събрание вече я бе приело: „Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме в тези мракобесни времена, те нищо няма да ни донесат. Най-много някоя съдебна процедура в съда в Страсбург...” Борисов не е наясно, че Трибуналът в Хага се занимава с такива престъпления като етническо прочистване, геноцид и прочие, а не съда в Страсбург... Национално самоунижение „Избиването на 500 000 арменци е някъде далече в историята” – каза Иван Костов. А изгонените българи от Източна Тракия? А българските бежанци – колко години трябва да минат, за да се намери българско правителство, което да уреди дължимите милиони на изгонените български бежанци? След приемането на тази Декларация тракийските бежанци едва ли ще могат вече да получат каквото и да било от Република Турция. Потъпкана бе българската история, документирано бе национално унижение. Изселниците в Турция имат двойно гражданство – българско и турско – в Турция българското гражданство не им се признава, но в същото време турската държава прекрасно си дава сметка за това, че с тези свои граждани тя има свои хора в Европейския съюз, където тя лично не е приета. Откъде дойде изведнъж предложението за гласуване на срамната Декларация? Ще припомня, следното: веднага след приемането на позорния документ, Франс прес съобщи, че САЩ се надяват Франция и Турция да намалят ескалацията на скандала след приемането на френски закон, забраняващ отричането на арменски геноцид. Това предаде АФП, позовавайки се на високопоставен американски дипломат. „Ние очевидно искаме да видим, че има добри отношения между Франция и Турция, надяваме се те да разрешат различията помежду си. И двете страни са силни партньори и съюзници на НАТО”, заяви анонимният представител на САЩ. Въпреки този призив, след вота на френския Сенат, Анкара незабавно прекрати военните отношения между двете страни и предупреди за „непоправими щети” върху двустранните отношения. Отзвукът от гласуваната декларация На специална пресконференция на 24 януари 2012 година, председателят на федерация „Справедливост – България” Сезгин Мюмюн, и представители на изселническата организация Бултюрк подкрепиха декларацията, с която НС осъди възродителния процес като форма на етническо прочистване. От своя страна представители на партия НФСБ и журналисти от ТВ СКАТ изразиха своето несъгласие с антибългарската декларация. На пресконференцията присъства посланикът на Република Турция и тя се проведе часове след гласуването от френските депутати на Проектозакона за арменския геноцид! Пълен видеозапис на пресконференцията може да видите и чуете на първа страница на „Хроники”. На тази пресконференция, умишлено информационно затъмнена от целия български печат и електронни медии, изселнически организации благодариха от името на Турция на Иван Костов и Бойко Борисов за гласуваната в интерес на Анкара Декларация, с която се определя така нареченият възродителен процес като етническо прочистване! България бе уличена в етническо прочистване – и то с гласуване на български депутати в българското Народно събрание на една позорна Декларация! “Искаме извинение от България заради Възродителния процес“, обяви на въпросната пресконференция председателят на Федерация “Справедливост – България“ Сезгин Мюмюн. Мюмюн допълни още, че години наред е търсил политик който е “истински патриот, и който да прокара декларацията в парламента“. „Няма да позволим на някои политически партии и някои медии да злоупотребяват с това, което ние искаме” – заяви водещият пресконференцията Сезгин Мюмюн. „Няма да позволим”, „няма за позволим”, „няма да позволим” повтаряше Мюмюн, неизвестно в какво качество! Кой е Сезгин Мюмюн и как Иван Костов стигна дотам да допре до неговите услуги Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на Движение "Демократично крило" /ДДК/. 2007 година „През годините Сезгин Мюмюн гравитираше около ДПС, ГЕРБ, а сега се е присламчил към ДСБ, на Иван Костов... ... Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден, коментира бившият депутат от ДПС, Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). - Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари”, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай в пресата. През 2007 година Бойко Борисов присъства на учредяването на федерацията на Сезгин Мюмюн. Мюмюн бе авторът на скандалните изявления, че ДПС са финансирали предизборната кампания на „Атака". 7 февруари 2009 Районният съд в София постанови наказателна присъда срещу Сезгин Мюмюн за клевета – глоба от 7500 лв. и порицание. Присъдата на Мюмюн е в резултат на съдебен иск на партийния лидер Волен Сидеров. Сидеров заведе дело за клевета след публикация във в. “168 часа“ в началото на 2007 г., в която Сезгин Мюмюн твърдеше, че партия “Атака“ е получила 1 600 000 лв. от ДПС. Ръководителят на Националния защитен център “Справедливост“ Сезгин Мюмюн твърдеше, че в пощенската му кутия е пуснат документ, в който се посочва, че ДПС е дало 1.6 милиона лева на “Атака“ преди последните парламентарните избори. Стана скандал, оказа се, че документът е фалшив, и така името на Мюмюн навлезе трайно в публичното пространство с факта, че документът не само бе огласен, но и бе даден на Прокуратурата като... сигнал! До този човек допряха Иван Костов и Бойко Борисов, за да увеличат своето електорално влияние и спечелят благоволението на съседна Турция! „Днес вече българските турци могат да бъдат спокойно, че никой няма да посегне на свободите им” – прочете на пресконференцията някакъв документ Сезгин Мюмюн. С Декларацията парламентът върна политическите права и свободи на българските мюсюлмани – заяви Мюмюн. Самият Иван Костов се оказа на въпросната пресконференция в небрано лозе, нещо, което се вижда от видеозаписа. Той мълчеше и се оглеждаше гузно. "Защо когато имаше цялата власт в ръцете си 1997-2001, той не прокара тази Декларация, а го прави чак сега" – попита на пресконференцията Стефан Солаков, журналист от НТ СКАТ. „Етническо прочистване” – този термин присъства в гласуваната Декларация. Във така наречения възродителен процес загинаха няколко души, докато едно етническо прочистване сочи за избиване на огромен брой мирно население. „Има ли знак за равенство на в броя на жертвите в едно действително етническо прочистване и това, което се споменава в Декларацията?” запита журналистът Велизар Енчев. „Държим да се действа в рамките на законите на двете страни" – обясни представител на изселници от Турция. Законите в Турция и България са твърде различни – както вече споменах - Турция не е приела Рамковата конвенция за малцинствата, докато в България тя бе приета. „Нещата могат от различни ъгли да се гледат и различно да се тълкуват, така че подробностите ще покаже времето – обясни изселник. – Ако се има в предвид физическата действителност разбира се – не. Но психологическите травми, които се получиха през това време – разбира се дадохме и жертви, но като бройка...може да са малко. Но не можем да отричаме една действителност, която сме живели...” Изселникът отмина с мълчание въпроса на Енчев защо не се разграничат от формулировката „етническо прочистване” като невярна и заяви запъвайки: „Ние сме за прочистване на предразсъдъците между различните етноси – ние сме за да се повиши доверието между хората, така че да могат хората спокойно да заживеят съвместно! Така че ние сме за просперитета на България. Ние искаме да живеем в България такива, каквито се чувстваме...” Кой не живее от българските мюсюлмани спокойно? Да не би у нас да има Арабска пролет, да не би тълпите да са на площада? Или срещу тях има насочени танкове? В Турция не е възможно български журналисти да отидат и направят пресконференция по въпроси, които касаят арменци и тракийски бежанци и кога най-сетне турската държава ще изплати дължимото на наследниците на тези прогонени от земите си хора. Тази декларация е едно доказателство, че България е достатъчно правова държава – заяви представител на изселническа организация. Външното министерство на Турция побърза да коментира след гласуването на Декларацията от българския парламент, че възродителният процес е престъпление срещу човечеството „С тази Декларация ние махаме тежестта на българския народ – обясни Мюмюн. Защо трябва да отричаме това, което се е случило в миналото?” Ще искат извинение от България обясниха изселниците на пресконференцията, използвайки гласувания документ от някои български депутати. А дали турските терористични организации ще се извинят на жертвите и близките им от атентата на гара Буново? Мюмюн не пожела да коментира и приетият от Френския парламент закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид – в българското народно събрание в един ден беше гласувано отхвърляне на арменския геноцид и по-късно бе приета Декларацията, която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване! Иван Костов мълчеше, турският посланик и неговите придружители мълчаха, обявеното присъствие на турския депутатът Рафат Саид, бивш офицер от Генералния щаб на турската армия, специалист по психологически операции и медии така и не се състоя. Костов слушаше до известно време пресконференцията, докато в един момент стана и си тръгна без да каже и дума, оставяйки нещата в ръцете на Сезгин Мюмюн и изселниците от Турция. Разтегливото понятие „възродителен процес” в годините Иван Костов бил математик – как да повярвам като една проста сметка показва, че не може да смята до 10! Пример: в края на 1984 и 1985 година сменят имената на българските мюсюлмани. Пет години те чакат, за да се възмутят 1989 година и да поемат към Турция! Пет години дупка в понятието „възродителен процес”, какво и как ще обясни Костов това? Второ: 1992 година – ДПС внася учители по турски за българските мюсюлмани, защото те не го знаят! Така България става единствената държава в света, в която религията определя етноса – абсурд, който никой не изследва! Парламентът излъчва Временна анкетна комисия, която проверява сигналите за турцизиране на българските мюсюлмани, но Докладът е спрян и събраните в него документи и свидетелства не виждат бял свят! Анкетната комисия в парламента е избрана да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област". Българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./. Ето кой от депутатите какво изрече в парламента по време на дебата по предложената от Иван Костов Декларация за възродителния процес, че бил етническо прочистване! {edocs}stenogr-dps-1.doc,600,400,link{/edocs} Преди да се гласува Декларацията, депутатите от партия „Атака” напуснаха залата. Тук ще попитам следното: Нима никой от така наречените ни политици не е чувал, че турският политик Тургут Йозал наричаше бежанците от България в лагера Гебзе „свине”? На митинги Сюлейман Демирел призоваваше "Войската да тръгне към София!" Тиражираха се слухове за разрушени джамии, за трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварваха да излъчват "достоверни" данни! Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен. След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън". Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза. Изселническата вълна от лятото на 1989 г. бе спряна няколко месеца по-късно от отказа и невъзможността на самата Турция да поеме огромния човешки поток. И тогава започна обратната вълна - връщането по родните места, есента на същата 1989 бе белязана от пътуването на десетки бивши изселници, на цели семейства от Турция към България. През октомври 1989 г. Турция затвори границите си за изселници - мнозина, продали всичко останаха в България. Държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския. Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./. Така на практика се получи парадокс: хем сме еднонационална държава, хем се сдобихме с някакво, признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство. Най-подробно документално разследване за така наречения възродителен процес ще намерите в сайта: Жестоки игри – от първа до седма част За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история Ще научите и колко са жертвите от двете страни в този така наречен възродителен процес. Ще прочетете, че на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата. Ще научите и за жертвите, дадени от страна на български християни и български мюсюлмани. Твърде малко се говори за това, че още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове. Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Още малко история за неграмотните ни депутати За да има ефект орезиляването на страната, се раздухваха скандали в различни европейски градове. С големи усилия бяха неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/. В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани. Само за две години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/. При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарече българските турци свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбеляза в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за някакво турско малцинство в нашата държава - бел. Л. М./. Защо точно сега и защо Иван Костов се хвана за темата „възродителен процес”? С този ход лидерът на партийката ДСБ изпревари управляващите от ГЕРБ и другите политически сили като ДПС пред Анкара. С един куршум Костов улучи два заека – той се превърна в доверено лице както на Щатите, така и на Анкара, а това е важен фактор в бъдещото му оцеляване като депутат в България! Иван Костов показа, че е последният от българските политици, който се интересува от защита на националните интереси на държавата. А защо депутатите от ГЕРБ се хванаха на неговата въдица като инициатор на позорния документ – това тепърва предстои да научим. „За да стане господар, политикът се прави на слуга.“ – пише генерал Шарл дьо Гол. В случая с Иван Костов той имаше избор да предаде страната или избирателите си – избра своето оцеляване.  Депутати от българския парламент приеха на 12 януари Декларация, с която осъдиха така наречения възродителен процес и пратиха с гласуване българската държава, директно в съда в Хага!Декларацията, която определи така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване беше внесена от Иван Костов. Кой бе Иван Костов – един бивш министър-председател на Република България. Към дата 12 януари Иван Костов тръгна за пореден път да играе своя, собствена игра, излагайки интересите на българските граждани и България за срам и позор! Турската преса определи гласуваната Декларация като „пълен триумф”, всички турски вестници поставиха на първите си страници новината за тази срамна Декларация на българския парламент, В. Тюркие Историческа стъпка на на съседите В. Радикал Българският парламент отхвърли проекторешението за признаване на геноцида над арменците  122 000 изселници от Турция от 1989 година получиха правото да съдят държавата за социални права, пенсии и други обезщетения, които би следвало да им се полагат след този срамен и позорен акт на българския парламент! На практика Народното събрание на Република България прие с гласуване Декларация, която изцяло обслужва интересите на Република Турция, като на същото заседание отхвърли Декларация за признаване на арменския геноцид! С две думи ще припомня какво нарекоха историци и политици на прехода „възродителен процес” В края на 1984 и началото на 1985 година българското комунистическо правителство тръгна към промяна на имената на българските мюсюлмани. Пет години по-късно мюсюлманите „се възмутиха” от това преименуване и тръгнаха, подклаждани от емисари на Турция да напускат страната. Това неслучайно инспирирано и закъсняло цели пет години възмущение бе една от брънките, която трябваше да подсили дворцовия комунистически преврат в политбюро на БКП и свалянето на Тодор Живков. Редица български мюсюлмани напуснаха родината си и се запътиха към съседна Турция през 1989 година. По-късно голяма част от тях се завърнаха и останаха в България. Тази така наречена тогава "екскурзия" се прибави към добре организираните и отдалеч планирани "демократични промени" от комунистически стратези на прехода, промени, които предстоеше да се проведат и обособят в България: като дисидентски екологични протести, дисидентски синдикат в противовес на казионния до този момент профсъюз, както и етническо дисидентство. Какъв е приносът на управляващата в 1984-1985 година в провеждането на преименуването на българските мюсюлмани – това са запазили партийни документи в архива на ЦК на БКП, които документи, аз цитирах още докато работех във в. „Демокрация”. Тогава нито един от така наречените днешни демократи, даже и Иван Костов не пожела да обърне внимание на цитираните документи. Причината към днешна дата за мълчанието на Костов в 1992 година бе, че нито един от външните му спонсори и господари не му бе поискал тогава, в 1992-1993 г. да работи по тази тема, както стори това лидерът на ДСБ към днешна дата. През 1991-1992 година в районите, където живееше население от български мюсюлмани бе извършено откровено турцизиране, като за целта бяха осигурени учители по турски език за тези хора.  Временна анкетна комисия от българския парламент извърши проучване по многобройните сигнали за турцизиране на малцинството от български мюсюлмани и внесе Доклад за депутатите.С усилията на тогавашния президент Желю Желев този Доклад бе спрян, бе не дебатиран и остана единствено в архива на Народното събрание. Документи от този Доклад аз проучвах и публикувах през годините, но нито един от гласувалите на 12 януари в парламента политици тогава не понечи да вземе отношение към работата и свършеното от тази Временна анкетна комисия.  Друг български президент, Петър Стоянов, подписа Рамковата конвенция за малцинствата, пренебрегвайки Конституцията на България. В българския парламент започна все по-често да се чува как депутати от ДПС да говорят за мултиетническа държава, но такава в Европа няма, а и в Конституцията ни няма текстове, които да дават основание България да се приема за такава държава.Според законите в съседна Турция, създаването на малцинство е престъпление. Забраната се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства. Ще отбележа само, че и други държави като Франция и Гърция имат резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението, като двете държави, цитирани по-горе са и членки на Европейския съюз.  Реално погледнато, България се оказа първата държава, в която религията определи етноса – феномен, който е нечуван в други страни по света. Т. е. щом граничим с Турция, а новият Голям брат САЩ иска да подари на южната ни съседка още геополитическо влияние – то българските граждани, изповядващи исляма ще са български турци!По същата логика ако граничехме с друга ислямска държава като Сирия, Тунис или Египет вероятно щяхме да имаме български сирийци, български тунезийци или български егитяни! Двойният аршин на Запада В страни като Франция, САЩ - всеки гражданин, изповядващ будизъм, мюсюлманство или каквато и да било друга религия си остава, и е единствено, и само французин или американец. Необяснимо остана защо спрямо България, същите тези държави застанаха на "демократични" позиции по отношение на така наречения "възродителен процес" в първите години на прехода. През годините след 1989 г., чувството за национална принадлежност и идентичност бяха и са обявени от блюстителите на нов световен ред, САЩ, за "национализъм", "шовинизъм", за останки от "тоталитарното минало", останки, отживели, ограничаващи свободата на хората. Реално погледнато, точно силното чувство за национална принадлежност и идентичност на редица държави от Източна Европа и Балканите се оказаха препъни камъка на новите проповедници и сторонници за световен ред. Да вземем съседна Сърбия и провокираните там четири войни и позицията на члена на НАТО Гърция, която категорично отказа да участва в Косовската авантюра. Днес малцина от българите са чували, че професорът от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнер, ръководител на Института по национализма и свободата твърди, че чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият учен използва в своите трудове и доклади вместо понятието "национален интерес", думи като "хомогенизация", твърдейки, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи. Още припомняне за „възродителния процес” С медийни манипулации в първите години на така наречения демократичен преход, бяха слети различни събития, случили се в различно време, докато се стигна дотам, че малцина от българите към днешна дата да си задават въпроса: защо едва пет години след преименуването на част от българските граждани, изповядващи исляма започнаха "протестни" събития. Защо преименуването от 1984-1985 г. и напускането на страната от българи, изповядващи исляма от лятото на 1989 г. се сляха изкуствено в медиите в едно събитие, наречено възродителен процес? „Възродителният процес” бе употребен и в схемата по създаването на политически дисиденти, за използването им в евентуален бъдещ политическия живот. Тези изкуствено създадени, но прокламирани с далечен прицел отвън етнически /!?!/ дисиденти постепенно и целенасочено бяха прокарани, макар и незаконно /според Конституцията на България/ за трайно пребиваване в политическия живот на държавата. Логично дойде и резултатът, че мнозинството от същите обявени и афиширани пред обществото хора за етнически дисиденти, по-късно се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност, изпълняващи нейни задачи сред мюсюлманското българско население. Промяната, преминаването на етническото самосъзнание в национално и то на религиозна основа - това бе целта, която си поставиха някои високопоставени управници от най-новата вълна политици в България, вероятно, но и явно подкрепени на много високо равнище от съответните външни разузнавателни централи и правителства. Стремежът им като че ли бе мюсюлманската религиозна общност, към която принадлежеше част от българското население да получи силно рамо за формиране /вменяване/ в един по-късен етап на компактна част от това българско население на турска национална принадлежност, т. е. принадлежност, идентична с тази на съседна на България държава. Що се отнася до начините, които бяха използвани в дните, когато се проведе преименуването /1984-1985 г./- то безспорно налице бе едно явно погазване на човешките права на българите мюсюлмани. Лошо бе, че жертви и страдания понесоха и българи християни. Пет години по-късно, в лятото на 1989 г. насилствено бе провокирана "екскурзия" на няколко стотин хиляди българи мюсюлмани, както от разузнаването на съседна Турция, така и от нелегално действащи групи и лица на българската Държавна сигурност и то предимно мюсюлмани. Обратно на случващото се в България – в Турция изселниците изобщо не бяха наречени турски българи. Напротив: Турция, която очакваше и очаква да влезе в Европейския съюз, има една националност в рамките на своята територия - турската и други етноси, като българските мюсюлмани или кюрдите например, не се приема, че съществуват. Да не отварям дума за факта, че в САЩ малцинството индианци са в резервати и се наричат от завоевателите си „коренно население”. В края на 2007 година индианците лакота обявиха своя Декларация за независимост от Съединените щати, като заявиха, че повече не са граждани на Америка. Това се случи в католическа черква във Вашингтон и съобщението за събитието бе повторено от редица американски, канадски, френски, британски и руски издания. Сред съобщилите сензационната новина имаше и няколко български медии. Индианците настояваха за излизане от техните земи на въоръжените сили на САЩ, както и това да бъде наблюдавано от представители на ООН. От публикуваното стана ясно, че делегацията с представители на лакота е връчила Декларацията си и на Държавния департамент на САЩ, като са обявили, че прекратяват и се оттеглят от всички договори, подписани с американското правителство. Естествено тази инициатива на индианското население бе потушена тихомълком от правителството на Буш и повече за права на индианци не се чу и дума! В САЩ, по чийто модел се стремят да управляват българските политици на прехода има милиони етноси от китайци, италианци, латиноамериканци, жители на Африка, поляци и прочие, но тези етноси са наричат американски граждани, а не американски китайци, американски италианци, американски поляци и прочие. Няма да се впускам в подробности по темата, тъй като тя е широко застъпена в различни разследвания през годините както в първата част на книгата ми: „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”, така и в разследвания и анализи, публикувани на този сайт:
Самоосъждането на една държава! На практика с гласуването на Декларацията за „етническо прочистване” депутатите в националния български парламент поставиха позорно страната ни в небрано лозе, тъй като дадоха сериозно основание и международно-правна легитимация на всички, които желаят - от Организацията Ислямска конференция до Република Турция да дадат на Трибунала в Хага България за „извършване на етническо прочистване”. Странното в историята с това гласуване, е че именно Иван Костов „забрави” как наричаше лидера на ДПС Ахмед Доган – „проклятие”, но явно към дата 12 януари 2012 година приоритетите на Костов са други. Ще припомня следното  На 18 февруари 2010 година българският премиер Бойко Борисов, в отговор на въпрос на репортер на НТ СКАТ ще гласува ли ГЕРБ Декларация за възродителния процес отхвърли тази възможност!„Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме към тези мракобесни времена – те нищо няма да ни донесат – отговори Борисов. – Най-много някоя процедура в съда в Страсбург или в Брюксел...” Не се изненадвам, че Борисов не е информиран, че Трибуналът в Хага е този, който се занимава с престъпления като етническо прочистване. От 18 февруари 2010 година до 12 януари 2012 г. Борисов промени мнението си и с парламентарното мнозинство на партията му, чийто лидер е той самият, гласува предложената от Иван Костов Декларация! Да уточня каква е дефиницията за „етническо прочистване”:  „Етническото прочистване или етническа чистка е процес на планирано и координирано изтребване или насилствено изселване на даден етнос от неговото землище.”Ясни примери за етническо прочистване са: Арменският геноцид, проведен от младотурците в началото на 20 век, когато 1,5 милионна арменци на турска територия са поголовно избити, без значение на техния пол или възраст в продължение само на 2 месеца. Друг пример за етническо прочистване е Изселването на тракийските българи в началото на 20 век и заграбването на имотите им от турската държава, имоти, които и до днес не са върнати или компенсирани на наследниците им/. Най-актуалният пример за етническо прочистване са позаглъхналите насилствени опити, включващи заплахи и убийства, от страна на косовските албанци за изселване на другите малцинства от Косово. В случая с позорната Декларация на депутатите от 41 Народно събрание, еднозначна присъда на възродителния процес би означавало да се оневинят терористичните действия на определени лица свързани с Държавна сигурност и носещи мюсюлмански имена. По тяхна вина загинаха деца и жени от взрив на гара Буново. Еднозначна присъда, означава да се поругае паметта на загиналите от взрива от вагона на "Майки с деца", нещо за което мнозинството от българските политици се оказаха глухи. Що за политик се оказа Иван Костов? Единствената телевизия, която показа подробен репортаж от срамното гласуване в парламента и изказването на Иван Костов бе НТ СКАТ и то благодарение на агенция БГ НЕС. Водещият на Дискусионно студио, Велизар Енчев посвети на този срамен акт голяма част от предаването си на 12 януари. От парламентарната трибуна Иван Костов заяви: „На практика това, което проведе режимът на Тодор Живков беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране на несъгласните и принудително изселване на хора от български произход, а по този начин те бяха лишени от основни техни човешки права и свободи. Това не е Армения, това не е далечна история, това не са въпроси на други нации, това е въпрос на българското общество, на българската държава, на нас като наследници на тази държава, който ние трябва да приключим. И трябва да приключим по този начин, назовавайки все още това, което се нарича „възродителен процес” с неговото собствено име! Това от една страна. Освен това, трябва да наречем с истинската международна дефиниция, това, което е направено. Това е опит, донякъде полувинчато неуспешен, за етническо прочистване – това е било сърцевината на политиката, която е проведена...” „Това е национално самоунижение, тогава когато се действа под натиск на външни сили и нашите политически... управляващата върхушка, се поддава на този натиск, това е национално самоунижение и нищо друго.” - определи акта на Иван Костов и депутатите професор Борис Колев. Споровете на Франция и Турция по арменския геноцид На 22 декември Долната камара на френския парламент прие криминализирането на отричането на геноцида, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Проектозаконът заплашва с присъда за затвор всеки, който отрича, че масовите убийства на арменци през 1915 г. от войски на отоманските турци се равняват на геноцид. Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция. Членовете на Френската търговска камара в Турция обявиха седмица по-късно в Истанбул, че ще окажат натиск над френските сенатори да не приемат проектозакона за криминализирането на отричането на арменския геноцид, който беше приет от Долната камара на парламента, предаде АФП. „Ще предприемем решителни действия пред сенаторите, за да им покажем колко големи щети може да нанесе тази инициатива в страна, в която франкофилията и франкофонията са особено силни”, заяви председателят на Камарата Зейнеб Неджипоглу. "Турските репресии срещу френски предприятия в отговор на приемането на закона, криминализиращ арменския геноцид, биха били „незаконни”, тъй като са в разрез с правилата на Световната търговска организация /СТО/". Това предупреди в отговор френският държавен секретар за външната търговия Пиер Льолуш, цитиран от АФП. „Не бих искал турците да тръгнат по този път, тъй като това би било напълно незаконно”, заяви Льолуш, като добави, че не вярва, че турците ще наложат ответни мерки срещу френските компании. „Те са членове на СТО, подписали са договор за свободна търговия с ЕС и е извън всякакво съмнение, че някой ще дискриминира френските предприятия. Разчитам на мъдростта на турските управници”, подчерта Льолуш. Френското правителство ще впише в дневния ред на Сената за 23 януари гласуването на Проектозакона за криминализиране на отричането на законово признатите актове на геноцид, заяви пред в. „Фигаро” френският министър, отговорен за връзките с парламента, Патрик Олие. Първоначално, след гласуването на Проектозакона от Долната камара на френския Сенат на 22 декември Турция изтегли посланика си от Париж, но по-късно обяви, че ще той върне. В същото време, босненско-сръбският лидер Милорад Додик заяви, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. Това предаде АФП, позовавайки се на изказване на Додик, който е президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Той заяви, че партията му ще предложи нов закон, който ще забрани отричането на геноцида срещу арменците през 1915 г. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик. Защо Костов точно сега изви ръцете на депутатите с гласуване на Декларацията за „етническо прочистване”?  В навечерието на окончателното гласуване на Проектозакона за криминализиране на отричането на арменския геноцид, на Република Турция бе необходима една външна подкрепа и тази подкрепа, неизвестно защо, знаково й оказа българският парламент с гласуването на Декларация за обявяване на така наречения „възродителен процес” за етническо прочистване!В очакване на гласуването в Сената на Франция на Проектозакона за арменския геноцид, Иван Костов и едно предателско парламентарно мнозинство обслужи интересите на Турция! Декларацията отлежаваше цели две години в парламента, но сега, най-неочаквано бе извадена и гласувана! Двойно по-голямо бе предателството на гласуващите народни представители на тази Декларация, тъй като едновременно с нея, в същото заседание на парламента, бе отхвърлена друга Декларация за признаването на арменския геноцид! Геноцидът над арменците е признат в 22 държави. Повечето от страните на ЕС са признали този геноцид. С приемането на тази срамна за България Декларация, че "възродителния процес" представлявал етническо прочистване, парламентът се обърна и срещу волята на редица общини в страната. Много общински съвети в страната приеха декларации, осъждащи геноцида над арменците. В много общински съвети – в Пловдив, Бургас, Стара Загора, Шумен, Русе, Добрич, Ямбол, Плевен, те бяха гласувани. В същото време, в мандата на кметуване на сегашния български премиер Борисов, Столична община отхвърли приемането на такава Декларация и така показа верноподаничество на южната ни съседка!  Нито дума не отрони Костов по време на дебатите около гласуването на Декларацията за възродителния процес за атентата на гара Буново и жертвите от този атентат. Костов удобно „пропусна” факта и за дълга от 8- до 10 милиарда, които Турция дължи на тракийските бежанци и техните наследници, както и неблагоприятните последици, които ще има това гласуване върху претенциите за наследниците на бежанците. А изселването на бежанците от Тракия също е етническо прочистване. На 12 януари 2012 година парламентарно мнозинство в 41-то Народно събрание, с гласуване на Декларация, осъждаща така наречения „възродителен процес” като етническо прочистване, призна нещо, което не е реално и обслужва интересите на чужда държава. На 12 януари бе затворена страницата с признаване от политиците на България на исковете за компенсации и права на тракийските бежанци, прогонени от Тракия, Одринско и Мала Азия както, и претенциите им за обезщетяване от изселването им. На 12 януари 41-ото Народно събрание престана да бъде национален български парламент от морална гледна точка. 12 януари и гласуването на Декларацията за възродителния процес бе триумф както за ДПС, и политиците му, така и за Република Турция. Със 112 гласа за, трима въздържали се и нито един против Народното събрание прие декларация за осъждане на "възродителния процес", предложена от Иван Костов и група депутати. Двойният стандарт По повод отхвърлената на същото заседание на парламента Декларация, осъждаща арменския геноцид, зам.-председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан заяви от парламентарната трибуна, че 41-ото Народно събрание в България не би трябвало да се занимава с тази тема, още повече, предложена от „Атака”. „Парламентът приема актове, с които разписва общозадължителни норми на поведение. С проекта за решение, се опитвате да разписвате задължителна посока на мисленето. Парламентът е законодателен орган, който не може да присвоява територията на храма на науката. Парламентът не е орган, който да раздава исторически истини като последна инстанция. Това не е във функциите на един парламент”, аргументира се Лютви Местан. С две думи: едно може- друго – не може. Радостта на турската преса от предателството на българските депутати „България призна официално асимилацията”, под това заглавие вестник „Миллийет” посочи, че приетата декларация е много важна, защото е първият документ, с който официално се приема асимилацията против турците. „Историческо решение от България”, е заглавието на вестник „Сабах”, който цитира думите на Иван Костов: "Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно, тече и в момента и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съда да направят необходимото, за да се завърши делото”. „Сабах” обърна внимание на думите на Лютви Местан, че Декларацията има правна, политическа и морална страна. „България осъди асимилацията срещу турците”, бе заглавието на вестник „Заман” по темата. Изданието коментира, че българският парламент е приел декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани. Вестник „Хюррийет” съобщи новината по заглавие „Решение от България за осъждане на асимилацията”. Всекидневникът написа, че според документа, прогонването на над 360 хил. български граждани от турски произход през 1989 г. е форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим.  За върналите се 170 000 български мюсюлмани в "Хюрриет" нямаше и дума. За инсинуацията на "Хюрриет", че става дума за български граждани от турски произход – коментарът ще оставя на читателите. За уникалното по своя характер определяне на етноса по религия – също никой нито в турската преса, а още по-малко в българската не си направи труда да коментира. Реакциите от гласуваната Декларация и мигновените претенции за обезщетение След като българският парламент прие Декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, организациите на българските изселници в Турция заявиха, че ще искат обезщетение за пострадалите по време на „възродителния процес”. Председателят на Федерацията на изселническите дружества „Бал-гьоч”, проф. Емин Балкан, заяви, че са доволни от приетата от Народното събрание Декларация за осъждане на насилствената асимилация, но според него пострадалите от този процес трябва да получат обезщетение. Председателят на федерацията „Бал-гьоч” подчерта, че приемането на подобна Декларация е знак за добрите отношения между България и Турция. Председателят на „Бултюрк” Рафет Мурат коментира, че приетата Декларация е тласък за добросъседките отношения, но е закъсняла. „Хиляди наши хора бяха травмирани психически и физически, време е тези хора да получат обезщетения... Благодарни сме на Иван Костов, че предложи декларацията, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани да се приеме в българския парламент, а също така и на всички депутати, които гласуваха за нея", каза Мурат. В свое изявление турското Външно министерство също заяви, че Декларацията е закъсняла и в нея не се споменава за обезщетения. „Декларацията е закъсняла но уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си", гласи официалното заявление на турското Външно министерство. Искаме да вярваме, че вече е настъпил моментът виновниците за предприетата жестока кампания, причинила, както се отбелязва във въпросната декларация, вид етническо прочистване с изгонването през 1989г. на повече от 360 хиляди български граждани от турски произход, да бъдат предадени на правосъдието, като в същото време ще бъдат предприети конкретни действия за всестранно и пълно обезщетение на всички потърпевши”. Национална телевизия СКАТ единствена съобщи, че от дружеството за култура и солидарност на Балканските турци /BALTURK/ са заявили, че спрямо България може да се приложи "Кипърския пример", основаващ се на практиката за завеждане и спечелване на дела в Европейския със за правата на човека /ЕСПЧ/ от прогонените след военната окупация на Северен Кипър гърци. До момента били заведени 2830 дела срещу Турция за изплащане на парични компенсации заради изоставените и заграбени от анадолските нашественици имоти и други материални активи. Турция била осъдена да заплати на потърпевшите кипърски гърци общо 130 млн. евро и тази практика следвало да бъде възприета и по отношение на България. Т. е. това, за което е била осъдена Турция, сега, след предателството на българския парламент трябвало да даде повод на Турция да се приложи към България! Навеждането продължава  Приемането на декларацията беше веднага последвано от посещение на турския посланик в София Исмаил Арамаз в Кърджали. На срещата с Иванка Таушанова - областен управител от ГЕРБ, е била обсъдена в "груби и предварителни рамки" планираната на м. март 2012 година официална визита на турския премиер Ердоган, която трябваше да се състои през втората половина на м. ноември м. г. Визитата ще премине под знака на решенията за новата балканска политика на Анкара, приети на съвещанието на външния министър на Турция, Ахмет Давутоглу с турските посланици /Одрин, 28 и 29 декември 2011г./ и обявяването от Турция за "ново летоброене в общата история, от която трябва да бъдат заличени лошите спомени и предрасъдъци, за да гледаме заедно в общото бъдеще". С "парламентарния подарък" правителството на Борисов и неговите депутати изпратиха послание до Ердоган, че София стриктно изпълнява указанията на Белия дом и Анкара за "ново летоброене" и не са останали никакви "спорни, нерешени и висящи въпроси" в двустранните отношения. Интерес представлява и информацията на крайно консервативния, проислямистки вестник "Йени Акит", озаглавена "Мисионерската опасност в България". Авторът Айхан Демир започва своето изложение със задължителната при подобни "теми" ретроспекция на събитията от времето на Тодор Живков, когато "в течение на 33 години било направено всичко възможно за обезличаване на живеещите в България мюсюлмански народи /турци, помаци, и роми/”. "Йени Акит" напада и отец Боян Саръев, като пише, че един поп, с родители помаци-мюсюлмани, през 1985г. завършил полицейско училище и започнал работа за българското разузнаване в качеството си на "религиозен служител". Вестникът ловко обърква МВР с разузнаване. Та според това издание, Боян Саръев живеел в Кърджали и като председател на движението "Свети Йоан Предтеча" развивал мисионерска дейност най-вече сред турците и помаците. Раздавал много пари като помощ и така събирал около себе си онези, които "забравяли своята мюсюлманска религия". В същото време Саръев привличал за своята кауза мюсюлмански деца от сиропиталищата, като ги подлагал на "кръщаване в църква според православния християнски ритуал". Проявявал голям интерес към домовете за изоставени деца и сираци в Хасково и Кърджали. Нещо повече - пак по негова инициатива и с неговото участие се изграждали църкви в мюсюлманските села, където нямало нито един християнин...  Това ни чака оттук нататък след позорната Декларация, гласувана в българския парламент за обявяване на „възродителния” процес за етническо прочистване...Питам: докога български политици ще унижават родината ни и защо други медии, освен НТ СКАТ и сайта „Хроники” не дадоха подробности за гласуването на позорния документ и реакциите, и евентуалните последици от него за България? Цензура или автоцензура спряха темата за други български медии? Арменският геноцид
Днес, на 23 януари се очаква Френският Сенат да гласува Проектозакон, който предвижда криминализиране на отричането на геноцида, както и признаване на арменския геноцид. На 22 декември 2011 година Долната камара на Сената одобри въвеждането на наказателна отговорност за публичното отричане на законово признат геноцид, включително този на арменците, извършен от турските власти през 1915-1916 година. Приемането на текста предизвика бурна реакция от страна на Турция.  Турция заплаши Франция с нови санкции, заради проектозакона за криминализиране отричането на арменския геноцид, докато френският Сенат се готви да гласува документа, предаде АФП. „Ние по-рано твърдо решихме да предприеме постъпки, ако законопроектът бъде окончателно приет. И никой не трябва да се съмнява в това”, каза външният министър Ахмет Давутоглу. Официална Анкара поиска от френските сенатори да отхвърлят законопроект, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Очакваме президентът Никола Саркози, партията му и френският сенат да уважат европейските ценности преди всички друго. Тези, които експлоатират историята, ще пострадат от тази експлоатация”, заяви турският външен министър в телевизионно обръщение. „Приканваме всеки френски сенатор да спре за момент и да помисли отвъд политическите интереси”, заяви Ахмет Давутоглу, цитиран от АФП. “Ако законопроектът бъде приет, той ще бъде черно петно върху френската интелектуална история. И винаги ще напомняме за това петно”, добави Давутоглу, в типичния за турските политици агресивен стил. В сряда, на 18 януари, Комисия в Сената на Франция отхвърли законопроекта, криминализиращ отричането на арменски геноцид. Ходът обаче е слабо вероятно да спре финалния вот за законодателството. Законовият текст предвижда затвор до една година и глоба от 45 хиляди евро за всеки, който отрича публично законово признат геноцид. В момента Франция признава два геноцида – избиването на евреите по време на Втората световна война и това на арменците през 1915-1916, но досега предвиждаше наказание само при отричането на еврейския геноцид. Френският президент Никола Саркози поиска от турския премиер Реджеп Тайип Ердоган да даде приоритет на разума и диалога във връзка с френския проектозакон за криминализиране на публичното отричане на геноцидите, включително и този на арменците, извършен от турските власти в началото на 20 век, предаде АФП. „Бих искал да успеем да дадем приоритет на разума и да поддържаме нашия диалог, както подобава на две приятелски и съюзнически страни”, заяви Саркози в писмо до Ердоган след бурната реакция на турското правителство срещу закона за арменския геноцид, който предстои да бъде гласуван във френския Сенат. Кои страни в света признаха арменския геноцид, за разлика от България Що се отнася до европейските ценности, към които призова да се обърнат френските политици външният министър на Турция Ахмед Давутоглу, ще припомня, че Арменският геноцид официално е признат от: Европейския парламент, от Комисията по външни отношения на Камарата на представителите на САЩ, от Комисията по външни отношения на Конгреса на САЩ, от държавите: Аржентина, Австралия, Армения, Белгия, Ватикана, Венецуела, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Чили, както и от регионите: в Австралия - щатите Южна Австралия и Нов Южен Уелс, в Бразилия - Сеара и Сао Пауло, във Великобритания - Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, в Италия - много общини гласуват признаването на геноцида, в Испания - Страната на баските и Каталуния, в Канада - Онтарио и Квебек, в Украйна - Крим. В САЩ 42 от 50-те щата са признали официално арменския геноцид, а именно: Аляска, Аризона, Арканзас, Калифорния, Северна Каролина, Южна Каролина, Колорадо, Кънектикът, Северна Дакота, Делауеър, Флорида, Джорджия, Хавай, Айдахо, Илинойс, Канзас, Кентъки, Луизиана, Мейн, Мериленд, Масачузетс, Мичиган, Минесота, Мисури, Монтана, Небраска, Невада, Ню Хемпшир, Ню Джърси, Ню Мексико, Ню Йорк, Охайо, Оклахома, Орегон, Пенсилвания, Роуд Айлънд, Тенеси, Юта, Върмонт, Вирджиния, Вашингтон, Уисконсин. В Турция лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук заяви в печата, че: "Никой не смее да го каже, но аз го казвам - турците са избили 1 000 000 арменци и 30 000 кюрди." През 2008 г. 200 турски интелектуалци подписаха Петиция с която се извиняват за етническото прочистване на арменците в Първата световна война, подписана за кратко време от още 29 000 души. Не без значение е фактът, че Канада през 2004 г. и Франция през 2006 г. приеха закони, които криминализират като престъпление отричането на геноцида над арменците. Във Закона, приет от Френския парламент съдебното наказание е 1 година затвор плюс 45000 евро глоба. В Швейцария, турският историк Юсуф Халасоглу бе осъден през 2004 г. за нарушаване на този закон по време на лекция, изнесена във Винтертур. Отказът на Турция да признае арменския геноцид е отклонение от принципа на Мустафа Кемал Ататюрк за разграничаване на съвременна Турция от наследството на Османската империя, но в същото време, това е открито защитена тенденция на политика, водена в сегашния мандат на правителството на премиера Ердоган, която вече никой не оспорва. На фона на тази Справка звучи непонятно защо  депутатите от 41 Народно събрание отхвърлиха арменския геноцид като историческо събитие! Нима България няма депутати в Европейския парламент?На 11 януари 2012 година парламентарната група на партия „Атака” предложи да се гласува Декларация, осъждаща арменския геноцид. Ето Стенограмата от това заседание, която дава с документална точност какво се случи в българския парламент при дебата за арменския геноцид, както и кой народен представител какво изрече: {edocs}stenogr.armenzi.doc,600,400,link{/edocs} Мнението на българското Министерство на външните работи по темата е било, че въпреки че геноцидът над арменците да попада в обхвата на понятието „геноцид” по смисъла на Конвенцията на ООН за преследване и наказание на престъплението „геноцид” от 1948 г., по която Турция е страна, тази конвенция няма обратна сила за събития, настъпили преди влизането й в сила. Между Република България и Република Турция съществуват множество отворени двустранни въпроси и евентуалното приемане на решение по арменския геноцид ще затрудни преговорите ни по нерешените въпроси и ще влоши двустранните отношения. Странно изказване направи по време на дебатите депутатът Лютви Местан от ДПС, който заяви, че не е работа на парламента да дава историческа оценка като европейска държава! Тунчер Кърджалиев от ДПС допълни: .... това проекторешение по същество интерпретира манипулативно подбрани исторически факти и на тази основа прави сама по себе си историческа генерална оценка на тези събития от името на нашата държава, то не трябва да бъде подкрепяно. Още повече, че тази тема не засяга по никакъв начин Република България, а две държави, между които има, забележете, отчетлива тенденция за нормализиране, дори за сприятеляване – говоря за отношенията между тези две държави. Първата теза за отхвърлянето е свързана с категоричното становище на Министерството на външните работи – то е твърдо отрицателно. В становището се отбелязват няколко аргумента. Аз ще Ви ги цитирам само. Изреждат се като хипотези притеснения за двустранните отношения между двете държави, визирам България и Турция, евентуална остра реакция, негативни последствия в политически и икономически аспект, втвърдяване, забележете, на позицията по отворени въпроси, включително и тези, които са в ход, а именно имотите на тракийските и малоазийските българи. Всеки може да прочете публикуваната Стенограма от дебатите по предложената Декларация за признаване на арменския геноцид – същият ден парламентът отхвърля жертвите от бомбардировките над София от американската авиация през януари 1944 година. Председателят на парламента Цецка Цачева отхвърля предложението тези жертви също да бъдат признати и почетени с аргумента, че не е нито кръгла годишнина, нито има някакъв повод за подобно гласуване!  Ще припомня, че американското посолство направи паметник на своите летци бомбардирали българската столица на 5 ноември 2010 година. Верноподанически Столична община разреши да бъде направен и открит паметник на американските летци, жертви от тази бомбардировка – също без годишнина и без конкретен повод и кметството на София в лицето на сегашната кметица Йорданка Фандъкова не обели и дума за тази подигравка с паметта на загиналите софиянци над 900 души цивилно население – жени, деца и старци. Няма друга столица в света, която разрешава на държава, убивала в бомбардировки мирно население да си издигне паметник! Същият ден, в който българският парламент гласува отричането на арменския геноцид, депутатите гласуваха Декларация, предложена от Иван Костов за така наречения възродителен процес и това, че той представлявал етническо прочистване! В края на дебата системата за електронно гласуване на парламента отчете: гласували 103 народни представители: за 14, против 30, въздържали се 59. Очаквайте по-късно подробности от днешното гласуване във френския Сенат. Утре ще четете – защо депутатите ни са удобно неграмотни, както и Стенограмата от дебата и гласуването на предложената от Иван Костов Декларация за признаване на така наречения възродителен процес за етническо прочистване.
Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно? “Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.
До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото ген. Аню Ангелов не е съгласувана с НАТО! Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни! По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...
Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина... В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство. В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/. Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.
И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев. Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел. При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.
Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"... Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен. Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол. Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция. Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози. Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой. Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.
Турско-френските ритници под масата Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия! Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!
САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия. Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето. Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев. В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция! Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество! Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не смеят да обелят и дума по проблема. Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии. Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция. Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.
С какво разполага Либия като военен потенциал? Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение. Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай. До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ. Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика. Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.
Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73, но никой не обръща внимание на това скандално положение. Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!
Готова ли е адекватно България за участие във военни действия? Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения. Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й? Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия! Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си! Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...
Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО? Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов. А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти. Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия. Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове! Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?
Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса. А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки. Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа. След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.
Франция, Италия и други европейски държави имаха в края на лятото миналата 2010 година, големи проблеми с цигани от България и Румъния, които в крайна сметка бяха върнати в държавите им. Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие. Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”. Къде са циганите в цялата тая картинка? Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се оказа най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума. Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.
Цигани от България и Румъния бяха върнати скандално от няколко европейски държави в страните си, тъй като генерирали престъпност Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%. Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор. Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми. С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани. Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха
България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет. В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени. И с това темата, като че ли се изчерпва… Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето? Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук. А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор: Джордж Сорос Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011: „Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.” Неправителствени организации, занимаващи се с циганите: (тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!) Асоциация “Интегро”, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата “Студии Романи”, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение “Добра Майка” – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество “Изгрев – Столипиново”, Младежко ромско сдружение “Нов път – 98″ – Търговище, Национален ромски център “Свети Георги”, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет “Купате”, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение “Амалипе-Приятелство” Сдружение “Бъдеще за ромите” – гр. Дупница, Сдружение “Нево Дром” – Кюстеднил, Сдружение “Организация Дром”, Сдружение “Развитие и подкрепа на ромските жени и деца” – Лом, Сдружение “Романи Бах” – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца “Надежда”, Сдружение с нестопанска цел “Свят без граници”, Фондация “Андрал”, Фондация “Дайвърсити”, Фондация “Джендър проект в България”, Фондация “Дъга” – Стара Загора, Фондация “Етнокултурен диалог”, Фондация “Етнопалитра – Трубадури”, Фондация “Здравето на ромите” – Сливен, Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, Фондация “Интеграция и развитие на малцинствата”, Фондация “Либерална интеграция”, Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, Фондация “Равен достъп”, Фондация “Рома – Лом”, Фондация “Романи Бах”, Фондация “Ромска солидарност” – Петрич, Фондация “Ромско бюро – Монтана”, Фондация “Саворе” – Самоков, Фондация “Център на неправителствените организации” – Кърджали, Фондация “Шам”, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик”, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – Велико Търново Общо ромските неправителствени организации са над 300! Един глас който ни връща спомена за тембъра на великия Борис Христов с мекотата и дълбочината си, един глас, който ни връща към времето на световните оперни величия Николай Гюзелев и Николай Гяуров прозвуча по време на концерта по случай завършването на класа по пеене на проф. Александър Йосифов от Нов български университет.
{saudioplayer}SarastroViara.mp3{/saudioplayer} Пътят към сцената, път към една мечта 133 Руска Езикова Гимназия “А. С.Пушкин” – София, Първа Английска Езикова Гимназия – София, Университет по национално и световно стопанство, Нов Български Университет – това е малка част от пътя на младия Стоян Бончев, извървян до мечтата за опера. Нищо от изброените учебни заведения не е подсказвало, че един ден магистърът по икономика, със специалност „Международни икономически отношения” ще защити и магистратура със специалност „Класическо пеене”! Нищо не е показало, че от „Обучаващ мениджър”, „Търговец” и „Експерт в отдел „Международна Правна Помощ” с руски, немски и английски езици във ведомства като: Институт по публична администрация към Министерски Съвет, Metal Technology Group – “Angel Balevski”, Главна Прокуратура на Република България – Стоян Бончев ще предпочете, избере и поеме трънливия път на оперното пеене. В годините, когато Стоян заляга над обучението на служители от държавната администрация по правни теми, в годините когато той набляга над международната търговия и е зает с международна дейност в Главна Прокуратура на Република България - сърцето, умът и мислите му са другаде. В музиката. Бавно и прецизно Стоян подготвя арии от Моцарт, Верди, Пучини, Росини, Мусоргски и други композитори. В годините тихо и упорито той гради партиите на Зарастро, Великият Инквизитор и Филип Втори, Tимур, Командора. Участва в концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин. Пее във Виена, Ница, Цюрих, Женева, Милюз, Брюксел, като винаги след финалния акорд го изпращат бурните аплодисменти на публиката и одобрителните критики на музикалните редактори от чуждоезични издания. Днес, като се обърне назад певецът не може да не си спомни за срещите с блестящата рокпевица от близкото минало Ани Лозанова, негова приятелка от детските години. Не може да забрави отец Георги от столичната църква "Св. Петка Самарджийска", който на младини е обикалял света като оперен певец и все още обучава начинаещи. При срещата си със Стоян, отец Георги е категоричен – пътят на певеца е към оперните сцени! Тук вече трябва да спомена много важната родителска подкрепа, която получава Стоян от майка си Маргарита, лекар в известна столична болница и от баща си, бившият депутат Веселин Бончев. Без тази подкрепа, училият толкова много далечни на музиката и пеенето специалности продължава уверено напред. И ако отец Георги е направил прощъпулника на тази невероятна творческа кариера, то влизането му в класа на проф. Александър Йосифов завършва следващия етап от гласовата и артистичната му подготовка. Докато учи пеене при професора, Стоян се среща с известния български тенор Бойко Цветанов, който е в постоянната артистична листа на Цюрихската опера, а освен това изнася и рецитали в различни точки на света. С тенора Стоян Бончев уточнява какъв е гласът му при наличния широк диапазон, който му е дала природата: „Не само че си бас, ами си и истински черен бас", категоричен е Бойко Цветанов. От този паметен ден през 2005 г. започва голямото приятелство и сътрудничество на маестрото и младия певец. Стоян често ходи до Цюрих на уроци при маестро Цветанов, обучава се и при престоите на маестрото у нас. Идват и първите покани за концерти. Миналото лято младият певец изнася рецитал във френския град Милюз пред пълна зала. На следващия ден местният вестник публикува ласкава статия за него. „Публикацията ме зарадва, защото това беше първата ми премиера извън България", споделя певецът пред в. „Стандарт”.
„Оказа се, че нотите, които Клаас бе получил предварително, са малко по-различни от нотите, които ще се пеят на концерта. Казах му, че имам истинските ноти и той дойде вкъщи и почнахме да просвирваме композициите и да уеднаквяваме разликите", разказва Бончев за срещата си с Клаас. Диригентът бил очарован от Веча и Цветанов, както и от гласа на младия бас. Концертът се превърнал в музикално събитие за певците, публиката и самия Клаас. Операта е елитарно изкуство, но в последно време билетите за представления се изкупуват месеци напред, а спектаклите минават пред препълнени зали и възторжените почитатели на това изкуство, сподели Стоян.
Международният музикален фестивал „Варненско лято” и Варненската опера представиха на публиката си този Вердиев шедьовър. Забързани в столичното безвремие, заето от присъствието единствено на политици, някак встрани оставихме събитието „Варненско лято” и премиерата на „Ернани”. За да види спектакъла бял свят са помогнали: Министерство на културата, Община Варна, Освен това бе обявено, че големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов, бе обявено, че ще пеят и в двете премиерни вечери на спектакъла. Стоян остана за представленията, за да чуе още веднъж музиката на великия Верди и като дубльор на един от изпълнителите в "Ернани". {saudioplayer}aslong.mp3{/saudioplayer} Във време, когато пари за култура няма, във време, когато така нареченият министър на културата Вежди Рашидов се мъчи да сътвори „малка пластика” от родната култура като съединява театри с опера, или оперета с балетна трупа, във Варна, морската ни столица мина премиерата на операта „Ернани” от Джузепе Верди с цяла плеяда от златни гласове. Сред певците, макар и като дубльор бе младият български бас Стоян Бончев. запомнете този глас - тепърва ще чуваме за него по света! През 1918 година, британският министър на външните работи лорд Джеймс Балфур казва: "Единственото, което ме интересува от Кавказ, това е ж. п. линията, по която нефтът от Баку го доставят в Батуми. Местните жители могат да се режат един друг на късчета - това мен не ме вълнува!" Твърде малко се е променила геополитиката от времето на Първата световна война. Това е причината и в този район да няма мир, въпреки че се лансира строеж на нефтопровод от Баку в Джейхан - за това ще трябва да минат години, докато се осъществи. Когато нефтопроводът вече бъде факт, нефтът ще бъде насочен изключително и само за американския пазар. Към днешна дата отношенията на Грузия с автономна република Аджария не са толкова прости, въпреки че Аджария за разлика от Южна Осетия и Абхазия никога не е обявявала независимост от Грузия. Медиите се надпреварват да описват демократично избрания президент на Грузия като опонент на лидера на Аджария - Аслан Абашидзе. Близкият съратник на Михаил Саакашвили, бивш министър на отбраната Ираклий Окруашвили предупреди преди година, че президентът на Грузия има план да превземе Цхинвали. Окруашвили бе задържан веднага и обвинен в корупция, поръчани убийства и погроми, като бе вкаран в затвора. Срещу огромната сума от 6 милиона долара, внесена като гаранция, той излезе от ареста и замина зад граница. С малка операция, без големи загуби поясни точно преди година Окруашвили, държавният глава Михаил Саакашвили е възнамерявал да върне Южна Осетия в състава на Грузия - съобщи Окруашвили в телевизионно интервю, след което той е бил задържан и хвърлен в затвора. До освобождаването на Окруашвили се стигна, когато той, пак в телевизионно обръщение призна, че е оклеветил президента и че сторил това под натиска на Бадри Патаркацишвили?! Самият Патаркацишвили /лидер на опозицията, близък до Березовски и олигарх/ побягнал веднага в Лондон с частен самолет, изплашен от чутото. В първото си интервю Окруашвили призна, че президентът Саакашвили е имал план да бъде убит водача на опозицията в Грузия Бадри Патаркацишвили, който по-късно действително почина при съмнителни обстоятелства в Лондон. От затвора, Окруашвили даде ново интервю, в което се разкая за казаното и бе освободен с марка за неотклонение, гаранция от 6 млн долара. Водачът на опозицията Патаркацишвили почина в Лондон по неизяснени причини. Този който протежира и проправи път на Саакашвили към върха, премиерът на Грузия Зураб Жвания пък бе намерен мъртъв заедно с любовника си в някаква квартира... Ирина Саришвили-Чантурия, съпруга на разстреляния от "терористи" на 3 декември 1994 година лидер на Национално-демократическата партия, Гия Чантурия също стана жертва на политическия терор в Грузия. Оказа се, че по Ирина Чантурия е била открита стрелба, съобщиха тогава средствата на масова информация и в резултат на нападението, тя е била ранена... Защо давам тези примери? Защото те разкриват манталитета на действие на "демократично" избрания президент Михаил Саакашвили спрямо опонентите му. Ноемврийската революция на розите беше един спектакъл, поставен от американците, което призна и сам президентът Саакашвили, като не пропуска да изтъква, че без американска помощ неговият преврат едва ли щеше да успее. Сам аджарийския Абашидзе, в дискусия с посланика на САЩ в Грузия, Ричард Майлс се убедил, че без одобрението на Белия дом нищо не се върши в Грузия. Москва подписа примирието за спиране на военните действия и изтегляне на войските от районите на действия, подписа го и Грузия. След това стана ясно, че Грузия е подписала друг текст, различен от този, който е бил предложен на Москва, подготвен от президентите на Франция и Русия. Това съобщи руският министър на външните работи Сергей Лавров, цитиран от РИА Новости. "Ние сме озадачени от факта, че документът подписан от Саакашвили се отличава от този, който бе съгласуван от президентите на Русия и Франция, така че този въпрос подлежи на уточняване по дипломатическите канали", посочи дипломатът Лавров пред журналисти, като уточни, че в документа, който бе подписан от грузинската страна напълно отсъства уводната част, в която се уточнява, че "приведените по-долу принципи се подкрепят от президентите на Русия и Франция и президентите на Русия и Франция призовават страните да подпишат този документ". Вероятно това ще се превърне в прецедент в съвременната история на дипломацията, с начина, по който един държавен глава, като Саакашвили подходи към такъв сериозен акт, като примирието между страните, участнички в конфликта. 24 часа по-късно, обяснение за случилото се или коментар не последваха нито от страна на Вашингтон, нито от страна на Тбилиси или ЕС. Още на третия ден от войната, САЩ обещаха в едно от заседанията на Съвета за сигурност да изготвят и внесат проекторезолюция за осъждане на действията на Русия. Вместо да поемат инициативата да съставят план като този на Саркози и Медведев за подписване на примирие между враждуващите страни в грузино-осетинския конфликт, Щатите демонстрираха ненужно и в тази организация любовта и привързаността си към грузинския президент. От първия ден, в който започнаха военните действия в грузинско-осетинския конфликт дневният режим на Белия дом се промени и започна да включва ежедневно и задължително: обаждания от Саакашвили, уверения на Вашингтон пред грузинския държавен глава, че САЩ ще ги подкрепят в инвазията им в Южна Осетия и Абхазия, заплахи от Буш или Кондолиза Райс към Москва, че ако не спре противопоставянето на грузинските щения, ще бъде санкционирана, ще бъде изолирана, ще има неприятни последствия за двустранните отношения САЩ-Русия. На непослушните кремълски ръководители размахваха пръст от Европейския съюз, от НАТО, от кандидатите за президенти на САЩ и от кой ли не още. Въпреки, че Москва подписа договора за примирие и спиране на огъня. Всъщност ето точките на това примирие: 1. Да не се прибягва до насилие. Защо Белият дом е раздразнен? От решенията на президента Дмитрий Медведев ли - едва ли. Раздразнението идва от факта, че не териториалните претенции на Грузия са в дъното на грузинско-осетинската петдневна война, а неща далеч по-различни и сериозни. Като създаване на подходящ международен климат за безапелационно разполагане на американските оръжия за противоракетна отбрана в Полша. Вашингтон се устреми към пресичане на претенциите на Русия по разполагането на ПРО и на други места в Източна Европа и най-важната причина за раздразнението на Белия дом от сериозността, с която Кремъл подходи към пробема с Южна Осетия - това е слагане на ръка на суровини като нефт и газ от страна на Вашингтон в размирните райони. Белият дом реши веднъж завинаги да скъса със зависимостта на Европа от руски газ, но начинът, по който започна това свое начинание бе твърде лошо подбран. Зле подбран се оказа и изпълнителят - Михаил Саакашвили, който като образец на демократично избран президент трябваше, според ЦРУ-медийната пропаганда във водещи западни медии, да бъде еталон за държавен глава, който се противопоставя на Русия. Всичко като планове на хартия явно е било прекрасно, но в действителност реализацията бе тотален неуспех на Белия дом и ЦРУ. Първоначалното заблуждение, че стремежът на Саакашвили да присъедини териториите на Южна Осетия и Абхазия е истинската цел на нападението в нощта на 7 срещу 8 август се оказа погрешно. Твърде вероятно е, САЩ да са обещали на Грузия като бонус присъединяването на тези територии, ако проведе военните действия според плановете на САЩ, но това е друг въпрос. Изпълнителят на волята на Вашингтон обаче обърка конците и първоначалното критично отношение на западните държави към Русия се променяше с всеки изминал ден. Обратът започна с посещението на Саркози в Москва, където президентът Медведев твърдо, но обосновано постави изискванията по едно бъдещо примирие. Твърде различно е протекло посещението на Саркози в Тбилиси и впечатленията му и тези на френския външен министър Кушнер от посетените бежански лагери, от разрушения Цхинвал, от размерите на хуманитарната катастрофа, която е видял с очите си. И така: примирие между Грузия и Русия е налице, но дали то ще донесе мир и спокойствие в районите, засегнати от войната? Очакванията са: след подписаното примирие спорът да се пренесе в дипломатическите кръгове на западните държави и САЩ, а там нещата ще продължат дълго, с месеци може би. Очаквания има и да спрат провокациите на различни военни формирования, да се изтеглят руските войски, според договореното, а грузинските войски да се върнат на местата, където са се намирали преди конфликта. Лесно ли бе на Москва да подпише веднага примирие? Примирието бе подписано независимо от това, че САЩ използваха масираната медийна световна кампания против Кремъл и разположиха своите ПРО в Полша. Примирието бе подписано от Москва: Президентът Дмитрий Медведев зададе на журналистите три въпроса: и поясни.: "Ако си отговорим на тези въпроси, много неща ще ни станат по-ясни". Вярно е, че САЩ умело използваха безвремието около подписването на примирието и спирането на военните действия, за да изпълнят една от основните си цели на войната, която започна Саакашвили: започнаха разполагането на ПРО в Полша. Вярно е и, че подготовката медиите в различни държави да настроят общественото мнение против Русия бе много добра, но затова пък не изтрая дълго. Примирието в Осетия - войната, която няма да свърши Войната струваше на Русия, по груби изчисления милиарди долари. По време на бойните действия в Южна Осетия, изходящият капиталов поток от Русия е бил в размер на 7 млрд. долара, предаде Интерфакс, като се позова на министъра на финансите на Русия Алексей Кудрин. "Шест млрд. долара в петък /8 август/ и един млрд. долара в понеделник /11 август/ - това е изтеглено като валута от Русия", заяви Кудрин.Дали примирието означава мир и край на военния конфликт? Ще се реши ли бързо този проблем от дипломатите и държавниците от ЕС и САЩ? Русия подписа примирието, Грузия - също, въпреки, че в Тбилиси да премахнали част от текста, подписан в Москва. Под същия документ са се подписали и ръководителите на Абхазия и Южна Осетия, съобщи РИА Новости вчера. След посещението на турския премиер Ердоган и срещата му с президента Дмитрий Медведев, след разговор на турския президент Абдуллах Гюл с руския му колега по телефона, Турция не пусна американски кораби в Черно море за изненада на САЩ, тъй като двете страни са близки в НАТО и на едни позиции по отношение на кюрдите. Изведнъж Турция отказа да пусне американски плавателни съдове, разбрала в Кремъл, че всъщност исторически и геополитически тя и Русия са силните държави в района. Освен това Турция се включи в "Южен поток", което много разочарова Щатите, но когато става дума за природни богатства - приятелството отстъпва на заден план. Дали България ще спази договорката и също ще се включи в "Южен поток", за Турция и Русия е все едно. Ако нашата страна не вземе участие в този проект, "Южен поток" ще мине направо през Гърция и родните ни политици единствено ще гледат как ни заобикаля газопроводът и отново ще дават акъл да страним от проекта, за да не сме зависими от Русия. Неочаквана е и далечната цел, която отново застана на дневен ред и очаква своето разрешение: дали някои държавници на страни-членки от Европейския съюз трябва да се разграничат от Русия под американска диктовка и интереси, или нещата ще си останат непроменени. След сключване на примирието нещата от петдневната война преминаха от бойното поле върху дипломатическите ходове и решения. Защо обаче наблюдатели на случващото се в районите на конфликта смятат и очакват нещата да се проточат? И дали това удължаване на започнатото по време на войната, ще продължи много? Русия подкрепи официално идеята за изпращане на наблюдатели в Южна Осетия и Абхазия от ОССЕ и ЕС, докато Саакашвили поиска на глас от западните държави да накажат Русия за случилото се! Русия гори, Русия руши, Русия не изтегля войските си - алармираха на всеки половин час от различни медии зад граница, повлияни от поведението и думите на президента Михаил Саакашвили. "В зоната на грузинско-осетинския конфликт трябва спешно да се изпратят международни миротворчески сили", заяви външният министър на Франция Бернар Кушнер, цитиран от Грузия Онлайн. Ситуацията в региона "продължава да предизвиква безпокойство", посочи министърът. Прекратяването на огъня остава неустойчиво. Трябва да продължим да оказваме необходимия дипломатически и политически натиск коментираха от френското министерство на външните работи. Командващият руските сили около грузинския град Гори заяви, че руски миротворци са започнали да сменят редовните армейски части, окупирали по-рано града, предаде АФП. "Руските войски започнаха да се изтеглят и на тяхно място пристигат руски миротворци," обясни пред АФП генерал Вячеслав Борисов. - Миротворците са там, а войските се изтеглят постепенно," е казал пред АФП, Борисов. Мнозинството от германците са против участие на страната им в мирна мисия в Кавказ, написа германският вестник "Билд ам Зонтаг". В запитване на института за изследване на общественото мнение "Емнид" за изданието 56 на сто от анкетираните са отхвърлили подобен германски ангажимент, 37 на сто са били съгласни с него. Половината от запитаните освен това са на мнение, че Германия не трябва да участва във възстановяването на региона. "Русия обмисля да върне балтийските си ядрени бойни глави за пръв път след края на Студената война", написа британският вестник "Сънди Таймс", позовавайки се на високопоставени военни източници. Този ход, който идва в отговор на американските планове за разполагане на противоракетен щит в Европа, само ще увеличи и без това немалкото напрежение, предизвикано от достигането на руските войски на 20 мили от Тбилиси. Дали САЩ ще спрат скоро да обвиняват Русия във всички смъртни грехове. Дали в Европейския съюз и НАТО са осъзнали, че като завоевател на територии в 21 век, Михаил Саакашвили им създава единствено проблеми и прави невъзможна защитата му пред Русия. По тези проблеми засега мненията в ЕС са поляризирани и трябва да се изчака да мине малко време, за да премине шока и външните министри на страните членки на ЕС да осъзнаят за какво иде реч. Още повече, че на политическата сцена в районите на Източна Европа Михаил Саакашвили, или както го наричат шегобийците в Тбилиси - Сабакашвили /нещо като кучи син - бел. Л. М./, увлича в безумията си Украйна и някои от бившите съветски републики. "Грузия направи сериозни грешки в преценката на кризата с Русия, но реакцията на Москва е просто прекалена," каза френският външен министър Бернар Кушнер в интервю за френския седмичник "Журнал дьо диманш", предаде Ройтерс. В същото време Кушнер заяви, че Европа трябва да поддържа контакт с Русия и изрази известно разбиране към руската позиция по отношение на скорошното споразумение на Полша със Съединените щати. Френският външен министър Бернар Кушнер заяви, че "прекратяването на огъня е крехко", предаде АФП. "Прекратяването на огъня е крехко, каквото е всяко прекратяване на огъня, но е абсолютно задължително да настояваме и да продължим дипломатическия и политически натиск. Заели сме се," добави френсият министър. Федералната служба за сигурност на Русия /ФСБ/ обяви, че е арестувала зам.-шефа на управлението за външно разузнаване на Грузия. По данни на руските спецслужби, грузинският агент е трябвало да създаде в южната част на Русия бандитски формирования за оказване на въоръжено съпротивление на властите. Той също така е имал за задача да следи дейността на президента на Южна Осетия Едуард Кокойта, както и да събира данни за руските военни и Федералната служба за сигурност на Русия, да наблюдава движението на руските войски в Северен Кавказ и изучава социалнополитическата обстановка. САЩ излязоха с предложение да бъде отказано на Русия да проведе следващата олимпиада. Очаква се Конгресът на САЩ да излезе със становище по внесеното предложение. Абхазия и Южна Осетия ще поискат със сигурност своята независимост и уточняване на статута им като държави. САЩ и Грузия са категорични, че това "не подлежи на обсъждане", докато Русия вече декларира своята подкрепа и желание двете държави да имат правото да избират своето бъдеще. Рано или късно Саакашвили ще трябва да напусне поста си, тъй като това, което сътвори е нечувано за действия на един държавен глава и няма оправдание. Москва бе категорична по този въпрос: "Човек, дал заповед за извършването на военни престъпления, в резултат на които загинаха хиляди души, не може да бъде считан от Русия за партньор", заяви министърът на външните работи Сергей Лавров. Така че колкото и да разговарят с грузинския президент Буш и Кондолиза Райс, те би трябвало вече да са разбрали, че в тази игра са заложили на куц кон и е крайно време да престанат да се вживяват в ролата на психоаналитици, а да принудят тихо протежето си Саакашвили да си събере багажа и да напусне поста. Защото няма логика нито НАТО, нито от ЕС да приемат в редиците си един неуравновесен човек, пък бил той и президент. В петте дни на война и след това, в поведението на САЩ и някои западни държави прозря желанието им да скарат и направят непоносими отношенията на Дмитрий Медведев с бившия президент, сега примиер Владимир Путин. Съмнявам се нещо толкова елементарно като ход да успее, но времето ще покаже най-добре какво ще излезе от цялата тази, съшита с бели конци поредна авантюра на ЦРУ. И нещо за идеята на Щатите да разположат своите ПРО в Полша и други страни от Източна Европа. Не зная дали е от умората или от предстоящия край на мандата, но едва ли в Белия дом са пропуснали да разгледат и анализират при симулации, възможността - Русия да отговори на американските ПРО със свои, във Владивосток. А от Владивосток - Западното крайбрежие на Щатите се вижда като на длан. Нима си струва риска да се дразни Кремъл с подобни недалновидни решения? Не зная как провеждат симулации за евентуални реакции по свои бъдещи решения от ЦРУ, но съм наясно, че не е толкова еретична и невъзможна идеята Русия да се заеме и образува друга система за колективна сигурност - например в държави от Евразия, като в нея се включат освен Русия и Китай, Северна Корея, Индия и някои от мюсюлманските държави в Европа. Тогава как биха се чувствали Щатите? А НАТО и Европейския съюз? Един такъв съюз би обезсмислил присъствието на САЩ в Афганистан, както и претенциите към Иран. "Не прави това, което не искаш да ти се връща" - казват старите хора, но дали някога сегашният обитател на Белия дом и държавният му секретар са чували тази поговорка? Следва продължение Танкове, мародери и избягали затворници, протестиращи, над 100 души убити, От Кайро за БНТ разказа Анатолий Нанков, който е помощник-треньор на футболен отбор ЕНППИ: “...Тук където живеех има охрана... Банките са затворени, който можа изтегли пари от банкоматите и напазарува... Не напускаме домовете си... Хората дежурят на групички, никой не смее да излиза... имаме връзка с нашето посолство, имаме уверенията на нашия външен министър, че има вероятност да се организира един самолет, един полет за всички живеещи българи... по наши данни около 300 човека живеят и работят в Египет... би било хубаво да се приберем в България докато положението не се успокои....” Ще евакуира ли МВнР българските граждани от Египет? От включване на министъра на външните работи Н. Младенов в предаването на БНТ научихме, че цял ден заседавал на 30 януари кризисен щаб, МВнР имало план за евакуация на нашите сънародници от Египет, съобщи министър Младенов. “Предстои да има още едно съвещание и да в координация с останалите страни от Европейския съюз вече да преценим дали има нужда да се вземе решение за евакуация на българските граждани... след два часа аз съм в Брюксел, където започва заседание на Европейския съвет на министрите на външните работи, където много внимателно ще обсъдим ситуацията в Египет... При какви обстоятелства ще се задейства кризисния план за екакуация на българите от Египет попита Жени Марчева министъра. Младено отговори с неясно мрънкане, че полицията вече действала на места, но движението все още е ограничено поради полицейския час... Кога и как ще се пристъпи към процес на евакуация да бъде зависело от много фактори, включително и от възможността да бъде изпратен самолет на място, включително и да бъдат придвижени българските граждани, които биха искали да се върнат в България... Младенов посъветва българите да установят връзка с българското посолство, тъй като от 30 януари започнал процес на регистрация... така щяло да се види колко българи искат да се завърнат в България... Предстоял нов преглед на ситуацията и тогава щяло да се вземе окончателно решение... А липсата на възможност за комуникация, телефонните връзки са нарушени, интернетът е спрян, как си представя Младенов, че българите, намиращи се в Египет ще могат да се свържат с посолството и как в случай, че все пак се свържат – ще имат възможност да се придвижат до посолството на България? Истината е, че Младенов и сие
Какво чака Европа да се случи в Египет? В тази посока се случва поредица от показателни събития:
В съобщението израелските лидери подчертават, че „интересът на Запада” и на „целия Близък изток е подкрепата за стабилността на режима в Египет”. „Затова трябва да се спрат публичните критики срещу президента Хосни Мубарак”, подчертава съобщението, което е било изпратено в края на миналата седмица. Военното радио на Израел коментира съобщението като критика към САЩ и Европа, които не подкрепят режима в Египет.
Правителствата в Европа имат интерес от това северноафриканските режими да продължат да съществуват от гледна точка на икономиката и сигурността, пише австрийският вестник „Ди Пресе”, което предопределя очакванията за срещата на външните министри на ЕС на 31 януари в Брюксел, т .е. само време и пари ще губят дипломатите в обсъждане на ситуацията в африканската държава. Президентът Хосни Мубарак назначи ново правителство и смени шефа на разузнаването – а това са действия, които не се вършат на изпроводяк. В същото време ситуацията в Египет се усложнява от факта, че египетските военни вече показват, че не искат да подкрепят режима на Мубарак. Основните пътища в Кайро се контролират от бронирана техника, военните се опитват да спрат грабежите, но не пречат на действията на опозиционерите, които искат оставката на президента. Египет вече беше напуснат от много представители на политическия и бизнес елит, като само в Дубай в неделя, на 30 януари са кацнали 19 частни самолета от Кайро. Появиха се съобщения и за спешното напускане на страната на Гамал Мубарак, син на президента и негов най-вероятен приемник, коментира “Независимая газета”. Докато се правят опити да се укрепи режима на Мубарак, излезе информация в английския “Гардиан”, че телевизия “Ал Джазира” е забранена в Египет. Шестима журналисти от телевизия “Ал Джазира” са били арестувани, като са им били взети камерите и другите уреди за излъчване, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденцията на сателитния канал ТВ Обединени Арабски емирства, от кореспондента Дан Нолан, който също е бил задържан, но успял да пусне в Twitter информацията си за ареста.
“Четирима войници влязоха в нашата стая...” – започва кореспонденцията на Нолан, който пише, че е било сигурно, че арестуваните журналисти ще бъдат депортирани от Египет. Шестима от арестуваните журналисти са били изведени от хотел “Хилтън” навън, като са им е била иззета апаратурата. Часове по-късно бе съобщено, че журналистите са освободени, но апаратурата им е задържана, съобщи отново “Ал Джазира”, която има английски вариант на сайта си. Египетските власти обвиниха телевизя “Ал Джазира” в подстрекателство към бунтове и я спря за територията на страната. “Ал Джазира” описа спирането си като акт, предназначен за ограничаване на свободата на словото, и като цензура за заглушаване на гласа на египетския народ. Телевизията направи всичко възможно това да стигне до различни държави по света. “Ал Джазира”, която е собственост на емира на Катар предаде вълненията и протестите, които избухнаха в страната обективно. “Гардиан” съобщава, че неговия репортер Джак Шенкер е бил нападнат и арестуван миналата седмица, докато кореспондента на “Таймс”, Джеймс Хилдер и бил бит и също задържан миналата седмица, през уикенда. Повече от дузина журналисти са били арестувани в Египет във връзка по време на протестите, цитира данни и организацията “Репортери без граница”. Закриването на “Ал Джазира” е нагло нарушение на основното право на египтяните да получават информация за кризата в своята страна е заявил Мохамед Абдел Дайем, програмен координатор за Близкия Изток и Северна Африка в Комисията за защита на журналистите. * * * “Бъдещето на Близкия Изток ще се решава в Кайро” пророкува “Индипендънт”. Промените в кабинета, които обяви египетският президент Хосни Мубарак в събота са козметични – смененият ръководител на разузнаването стана вицепрезидент, а бившият министър на военновъздушните сили стана премиер, пише изданието. И точно тези двамата положиха основата на военен режим, наред със съществуващото извънредно положение и улични протести.... Ако армията и президентът бяха обединени, те щяха да бъдат обединени в безсилието си – пише “Индипендънт”. Защото както и в Тунис, забележително за протестите е, че нямат лидер – фокусът е върху враждебността към продължителното управление на Мубарак, коментира вестник "Индипендънт", пренебрегвайки, че един от лидерите на опозицията е Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, бивш генерален директор на международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. Именно ел Барадей заяви пред протестиращите, че опозицията не презнава решенията, които е взел на 25 януари Мубарак със смяната на кабинета. “Ние искаме падането на режима” написаха на плаките протестиращите. Много от излезлите на улицата обявиха, че са против връзките на Гамал Мубарак, сина на президента с милионери и политици магнати, тъй като зад тези връзки прозират амбициите Гамал да наследи президентството от своя баща. Президентът назначи нов кабинет в опита си да потуши продължаващите улични протести, съобщи Ал Джазира. – Египетското въстание заплашва Израел коментира “Ал Джазира”. Опозицията призова на протест за вторник, 1 февруари, но тази нестабилност стана причина САЩ и ЕС да настояват за реформи пред новото правителство, сформирано от Мубарак и народното въстание, което вече е факт, тъй като страната е парализирана, има убити, армията не се намесва, а полицията работи вяло и на места. В тази обстановка, позицията на ЕС и САЩ, да се предупреждава за опасност от екстремизъм си е чиста проба ослушване в ситуацията. Инвеститори прехвърлят стотици милиони долари от страната от началото на протестите отбеляза “Ал Джазира” – предстои общонационална стачка. Египетският президент Хосни Мубарак отговори на милионите, искащи оставката му, като заповяда на армията да въведе ред на всяка цена. И веднага в обхванатите от безредици египетски градове започнаха да стрелят снайпери. Кръв заля бреговете на Нил, пише „Российская газета”. Въпреки комендантския час, войниците не само не разгониха тълпата, но на места се сдружиха с нея. Властта все по-осезаемо се изплъзва от ръцете на Мубарак. Въпреки суетенето на Аштън, която не за първи път показва, че е фигурант в европейската дипломация, който чака сигнали от САЩ, баронесата демонстрира и че е безсилна да реагира на сериозен международен проблем... Посолството на Германия в Кайро евакуира част от персонала си и други германски граждани, живеещи в Египет, съобщава радио „Дойче веле”. Около 140 германци са били откарани на летището североизточно от Кайро, което през последните дни е пълно с чужденци, искащи да напуснат страната. Рано тази сутрин от летището във Франкфурт е излетял самолет, който да прибере германците от египетската столица. Френските компании „Франс телеком”, „Лафарж” и „Креди Агрикол” са започнали евакуация на своите служители от Египет, където вече седмица продължават протестите с искане за оставката на президента Хосни Мубарак, предаде РИА Новости. В неделя строителната компания – производител на цимент „Лафарж”, реши да евакуира част от чуждестранните си служители заедно с техните семейства. В египетския отдел на компанията работят около 70 чужденци от 25 страни. Банка „Креди Агрикол” в неделя започна да връща във Франция своите служители и техните семейства. Около 10 души са останали в Египет, за да може банката да продължи своята работа. Днес „Франс телеком” обяви, че започва евакуация на служителите си. Около 2400 американци са поискали да бъдат евакуирани от Египет, предаде АФП. Първите 42-ма американци, които бяха евакуирани ня 31 януари с чартърен полет, са пристигнали в Кипър. САЩ и още няколко страни от ЕС са поискали Кипър да служи за транзитен център за евакуираните граждани. В момента няколкостотин американци се намират на летището в Кайро. Италианският производител на цимент „Италчементи груп”, най-големият производител в Египет, прекрати производството си и в петте си завода в Египет, поради растящото напрежение в страната, предаде АФП. „Производството временно е спряно. Фабриките са обезопасени, а компанията продължава да следи ситуацията”, съобщава представител на фирмата. „Италчементи груп” през почивните дни е евакуирала около 100 свои служители и членовете на техните семейства. Пет самолета на турските авиолинии бяха изпратени в Епгипет, за да евакуират турските граждани, за да приберат турските граждани, желаещи да напуснат страната. Няма шикалкавене, няма условие за регистрация в посолството на Турция, за да се преценяло колко турци искат да се върнат от Египет... Не една или две европейски държави-членки на ЕС и държави, които не члевуват в общността изтеглят свои граждани, работещи в Египет. Гърция и Швейцария вече го сториха. В същото време баронеса Аштън се ослушва е не е наясно как трябва да се реагира на кризата в Египет. Тя призова новото правителство на Мубарак за преговори с опозицията – което засега означава, че Аштън приема новия кабинет за легитимен. А от Брюксел ослушването мина в редиците на българското МВнР и поради тази причина само слушаме за заседания на кризисен щаб, подкани за регистрация на постоянно пребиваващите в българското посолство в Кайро, но самолетите още не са излетели за египетската столица. В 18 часа българско време външният министър съобщи, че евентуално на 1 февруари ще излети за Египет самолет, за да прибере българи, които са изявили желание да се върнат в родината.... Продължение от 18 август Водачът на радикалните интелектуалци Сун Ят-сен прави едно много интересно признание: "Добре организираните държави броят гласовете от избирателните урни. Лошо организираните държави броят телата на мъртвите по бойните полета." Сун открива, че в Китай, за да постигнеш нещо трябва да имаш армия, но Сун е живял в началото на миналия век. А по това време в Китай много се е говорило за световната революция. Когато комунистите в Кантон въстават, жителите не пожелали да ги последват и в рузелтат били избити много мирни граждани, както и повечето сътрудници на съветското консулство. По този повод, един от сътрудниците на Джугашвили, Бородин се връща възмутен в Москва и му казва: "Следващият път, когато китайците извикат "Да живее световната революция!", изпратете там ОГПУ". Сталин замълчава, но след време нарежда Бородин да бъде осъден на смърт. Човек трябва да знае кога и къде какво да казва. В края на миналия век е било нормално да се разчита на армията, за да се постигне нещо, но в началото на 21 век - това навежда по-скоро на мисълта за зле организирана държава. "Америка много я уважават в Грузия и между впрочем, това е бе една от причините, да тръгнем на нападение." Как след едно подобно изказване САЩ да бъдат щастливи, след като от години са прегърнали тезата на миротворци по всяка една точка от света? Няма как, но когато се заложил на любовта си на трудно дете, каквото се явява Саакашвили за Буш и Райс, няма накъде да се мърда. Изборът не е голям, още повече, че залогът опира до петрол, геополитика и косвено противопоставяне на Русия. Вчера се случи така, че държавният секретар на САЩ, Кондолиза Райс, при пряко включване на канадската телевизия СВС, на въпрос защо е имало цензура по Фокс нюз, когато се е излъчвал разговор с осетинско момиче, разказващо за зверствата, вместо да отговори Райс - връзката прекъснала! А това е бил и отговорът, по-скоро, поуката - да не се задават неудобни въпроси на държавния секретар на САЩ. Вчера не можа да се осъществи началото на размяна на военопленници, тъй като от Тбилиси решиха, че има нещо, което не е както трябва в списъците и бройката на пленените грузинци. А това на езика на дипломацията означава, че около размяната на военнопленници ще има предявени и още куп искания от страна на Грузия. Как се работи с медиите или кой организира черният медиен PR срещу Русия? Във вчерашния ден се проясни и този въпрос, за PR-успехите на грузинската страна срещу Кремъл. Оказа се, че главният "войник" на Грузия, PR-консултантът в информационната война бил не друг, а Патрик Уорм, сътрудник на съответната компания Aspect Consulting, принадлежаща на някой си Джеймс Хънт. Щаб-квартирата на въпросната компания се намирала в Брюксел, което я правело много удобна за сливането на правилната информация. Данните за тази история били публикувани от журналистите Волфганг Хансън и Матиас Карлсон в шведския вестник Aftonbladet.Както се отбелязвало в статията, "Кой организира черната PR-атака срещу Русия, въпросният Патрик Уорм се стараел да не привлича внимание, седейки в хотел "Мариот Руставели" в центъра на Тбилиси, облечен в розова риза, и сандали, сред кълба цигарен дим. Оттам той "управлявал" западния фронт в информационната война срещу Русия, с лаптопа си. От сутрин до вечер Партик седял под простичката табела "Пресцентър на правителството" и изпращал съобщения до западните средства за масова информация. "Част от парите по нашия последен договор трябваше да бъдат приведени когато започна войната, но сега касата ни е на минус, споделил Уорм с шведските журналисти, които го открили." По данни на журналистите, в офис на втория етаж на някаква сладкарница в центъра на Брюксел работели десетина колеги на Патрик. Някои от тях в миналото били журналисти, други имали опит от работа в политически партии. Нито един от въпросните колеги не бил грузинец. Aspect Consulting работела за президента Саакашвили от ноември миналата година. В близкото минало сред клиентите на компанията били такива транснационални гиганти като Exon, Bridgestone и Akzo Nobel съобщавали шведските журналисти в статията си. "На гол корем - чифте пищови" - би казал българинът на тази история... Какво се случва, какво предстои "ГЩ на РФ допуска, че ще има още провокации от страна на Грузия - това предупреди вчера представителят на РФ в НАТО, Дмитрий Рогозин. - Много от държавите, които водят сериозен политически диалог с Русия са наясно, че в Тбилиси те имат работа с един авантюрист. Те знаят, че началото на най-тежката криза бе дадено, когато Саакашвили даде заповед да се открие огън по мирния спящ град... И разбира се, абсюлютно неприемливо за нас е да се правят изказвания за това как Русия е употребила непропорционална сила - като че ли нищо друго не се е случило, а Грузия може да разчита на атлантическа перспектива - отбелязал Рогозин. - Ние нямаме намерение просто така да седим и да слушаме неща, които изобщо не съответстват на действителността". Според Рогозин, Западът допускал историческа грешка, забърквайки се в авантюристичната политика на Саакашвили, цел на която е, вътрешният конфликт с южноосетинците и абхазците да се превърне в международен.Зам.-министърът на външните работи на РФ, Григорий Карасин е имал среща с военния аташе на САЩ с когото са били изяснени както редът на изтегляне на войски, така и продължаващата хуманитарна помощ, която се оказвала на засегнатите от войната райони. Присъстващият на срещата зам.-началник на ГЩ на ВС на РФ, Анатолий Ноговицин представил на американеца "повременен график" за това кога е започнала агресията, кога било прието решение за защита на миротворците, на какъв политически фон се е случило всичко, а също така и последствията, прогнозирани от руска страна, в случай, че не се бе намесила в конфликта. Две години продължила акцията, под всички форми на бойна и оперативна подготовка за грузинската армия, за да се мине в подходящия момент към агресия в Южна Осетия - обяснил на пресконференция вчера Ноговицин и показал иззети топографски карти, на които ясно се виждали постовете на миротворците, разстановка на руските и грузински сили, както и обозначения на грузинска бойна техника за нанасяне на удар в подходящия момент. В телефонен разговор между Медведев и Саркози ставало дума не за извеждане, а за отвод на руски войски, тънкост, на която първоначално никой не обърнал внимание, затова били критиките, че Русия не изтегля войските си, както е обещала! Скандал разтърси вчера и Германия. Оказало се, че грузинският спецназ бил въоръжен с щурмови винтовки немско производство. За това съобщил първи канал на обществената германска телевизия, APD. Оказало се, че телеканалът разполагал със снимки на грузински военнослужещи в Южна Осетия, с винтовки "Хеклер и Кох". При разследването на телеканала, министерството на икономиката и новите технологии уверило телевизията, че разрешение за експорт на този вид стрелково оръжие в Грузия, официално не е било издавано. От своя страна представители на концерна "Хеклер и Кох" отказали да коментират ситуацията и да дадат пояснение за това, как произведени от тях винтовки са се озовали в кризисния район! Вчера руски сапьори са успели да разминират мост по жп линията Кутаиси-Тбилиси. Началникът на щаба на инженерните войски от Северо-кавказкия военен окръг, Бахтияр Набиев обяснил на журалисти, че заложеният заряд бил с голяма сила. Освен това, на 500 м от въпросния мост бил открит команден пункт, от който трябвало да бъде осъществен взрива с дистанционно устройство. В пункта били намерени и униформи, на която на английски били написани фамилиите на техните собственици - Багалишвили и Хизанишвили. На едно от първите заседания на Съвета за сигурност, представителят на Русия, Виталий Чуркин зададе въпрос: "Това, което се случва в Южна Осетия - етническа чистка ли е или не? Съответства ли на понятието геноцид или не? А когато от 120 хидално население в първите часове загинат 2000 души мирно население - това геноцид ли е, или не?" В статия на естонския "Posttimes" от 11 август, авторът Ахто Лобьякас написа "Вратата на Ада Саакашвили отвори със собствените си ръце. Военното нахлуване в Южна Осетия беше груба грешка". Какъв бе Адът в Цхинвал? Една бивша столица, превърната в мъртъв град, с неприбрани трупове от улиците с дни, с полуоблечените старци, жени и деца, които се завръщат по домовете си без нищо, без документи, без дрехи, без каквото и да било. Само живи. "Те влизаха в подземия, където се бяха скрили старци, деца и жени и на място ги разстрелваха" - разказва на журналиста Михаил Солодовников местен жител. Понякога грузинците са мятали гранати в подземията, разказват други осетинци. Разрушили са църквата, гробищата, а са православни - има убити свещеници. "В моргата непрекъснато докарваха трупове, а тя отдавна вече нямаше как да ги побере" разказват жители на Цхинвал. И тогава започват да погребват близките си в дворовете на къщите си, тъй като гробища няма. А само руини с повалени и разтрошени паметници. Защо Саакашвили извърши това в собствените си територии, със собственото си население, както твърдеше той за Южна Осетия и осетинците. Кои бяха враговете му сред старците, децата и жените? Къде точно видя той опасността - в църквите, в детските градини, в болниците, в домовете? Нима там имаше танкове или стреляха бетеери? За любов се плаща ИА Регнум обърна внимание миналата седмица на следното: как в обръщение към нацията по време на войната, президентът на Грузия Михаил Саакашвили заявил: "Русия искаше да ни обвини в геноцид, но на това никой не повярва. Днес целият свят счита нас за прави. Вчера кандидатът за президент Джон Маккейн каза, че той е грузинец, а такива неща просто така не се говорят.Кандидатът за следващ президент на САЩ, Маккейн, с когото Саакашвили често си говори по телефона наистина каза: "Аз съм грузинец!", което на езика на предизборната пропаганда означава - подкрепяме ви, имате нашата поддръжка. Впоследствие от Associated Press стана ясно, че Маккейн е получил един милион долара, за да произнесе знаменателната фраза! Един милион от демократично избрания президент на Грузия. Не е ли това най-скъпо произнесената фраза напоследък? Оказва се, че главният съветник по международните въпроси на кандидата за президент на САЩ, Джон Маккейн и негов бизнес-партньор, Ранди Шьонеман, за последните три и половина години е получил стотици хиляди долара от правителството на Грузия написа Associated Press. Агенцията назова лобистките сделки с правителството на Грузия, по които били получени съответно 200 000 и 800 000 долара. Е, тогава как да не възкликне човек "Аз съм грузинец!" * * * Репортаж на "Гардиън", в който Цхинвали бе наречен "адът на земята" и в който се описва как под прицела на снайперисти, рискувайки да попаднат под бомби или артилерийски снаряди, тичали жени с деца и полуоблечени старци впечатли много западните държави.Неочаквано сходна с руската характеристика на действията на Тбилиси даде и експертът по Кавказ, Томас де Ваал в "Обзървър". "Да оставим всички геополитически съображения и да помислим за хората, които пострадаха най-много в този конфликт - етническите осетинци и грузинци. Струва ми се, че Саакашвили в много малка степен се интересува от живота на тези хора, независимо дали живеят на територията на Грузия или не. Иначе в нощта на 7 срещу 8 август нямаше да даде заповед да започне масиран артилерийски обстрел на Цхинвали, където практически няма нито един военен обект. Това бе вопиющо нарушение на международните хуманитарни норми - обобщава експертът в "Обзървър". "Знаменит любител на риска" - така нарече същото издание Саакашвили и написа как се опитал да поръча на Запада поддръжка още през 2004 година. Де Ваал припомни, че заемащият тогава поста държавен секретар на САЩ, Колин Пауъл призовал Саакашвили да не погубва в реализация на своите цели целостта на Грузия. В същия смисъл речи произнесли тогава в Тбилиси и Джордж Буш и потенциалният му приемник, Джон Маккейн, като в същото време им били връчени ордени "Свети Георги", които са най-високите отличия в самата Грузия. Сега Буш се старае доколкото е възможно да си остане акуратен към грузинското си протеже, но въпреки това го прикани да спре огъня и му даде да разбере, че няма да победи във война срещу Русия. Грузия се надяваше да разиграе картата на мълчаливата помощ на Запада, която карта тя все още нямаше у себе си. В резултат, Тбилиси сериозно провали репутацията си на надежден бъдещ член на НАТО. Дали Саакашвили разчиташе на това, че олимпийските игри могат да му бъдат прикритие, или се надяваше на заетостта на Владимир Путин в Пекин - така и не стана ясно, но всички днес знаят, че броени часове преди агресията Саакашвили обяви примирие и веднага заповяда на войските си да нахлуят в Южна Осетия. Мнозинството страни членки на НАТО засега е скептично настроено, относно бъдещото членство на Грузия в Алианса, докато малцинството от страните членки продължава да твърди, че Грузия трябва да бъде приета час по-скоро, изтъквайки какви ли не аргументи срещу Русия. Засега Щатите декларират, че приемат Гузия като най-надеждния свой партньор сред страните бивши съветски републики, но в същото време Белият дом не забравя, че няма да се справи с Иран без подкрепата на Русия. Ето защо е наивно да се очаква САЩ да прибегнат към каквото и да било военно вмешателство срещу Русия заради безумията на Саакашвили. Да се очаква САЩ да намесят НАТО в отношенията Грузия-Русия също е губене на време за Тбилиси и крещяща недалновинност на неговите ръководители. Нещата далеч не опират до това дали Грузия или Южна Осетия е дала повече жертви. На масата на геополитическите кроежи, такова поляризирано становище не върши работа и не се приема от никого. Жертвите и хуманитарната катастрофа са работа на съответните международни организации и заинтересовани държави - ще се отчитат, ще се разследва, ще се повдигат обвинения. Дали е била проведена етническа чистка в Грузия или в Южна Осетия също е оставено на съответните прокурорски проверки и съдилища. Кой коя страна ще заеме, кой ще одобри и кой ще осъди Грузия или Русия в ЕС, НАТО и редица други международни организации също не е приоритет. Медиите на запад вече разбраха за какво иде реч, някои държавни глави и министри - също. Главното е какво предстои оттук нататък и как ще завърши този уж притихнал конфликт, тъй като това е заложено в причините той да избухне. Дали ще получат независимост Абхазия и Южна Осетия, кога и на каква цена - това ще е един от крайъгълните камъни по пътя на мира, който поеха подписалите примирието Русия и отчасти Грузия. Дали в един момент няма да избуят реваншистки настроения в управниците на Украйна срещу Москва, дали други бивши съветски републики ще последват Киев около бъдещето разширяване на НАТО? Как ще продължи разполагането на ПРО в Източна Европа, по което Кремъл засега не дава индикации, че ще остави нещата така, без съответно противодействие. Войната завърши, за да продължи с други средства в сключеното примирие. Сега е моментът Русия да оцени кой е приятел и кой - не. Сега е моментът и Грузия да размисли дали едни предсрочни президентски избори няма да й се отразят добре на доста компрометирания й образ пред Европа и света. И всичко изброено дотук ще се осъществи върху паметта на убити мирни старци, жени, деца и воини. За тях политиците ще забравят скоро след като са изпратили поредната хуманитарна помощ. Ирина Саришвили - Чантурия, съпруга на известния грузински политик Гия Чантурия, убит на 3 декември 1994 година /и който аз имах щастието да срещна за да разговарям с него, по време на една от командировките ми в Грузия - бел Л. М./, каза преди няколко години: "Саакашвили е глупак, който все още е екстаз..." След тези нейни думи по нея също стреляха в опит да я убият, но за разлика от съпруга си, тя оживя. "Посланикът на САЩ, Ричард Майлс се държи по-зле и от втори секретар на ЦК" заяви Ирина Чантурия, обосновавайки се с факта, че Майлс се бърка открито във всичко и диктува на президента неговите стъпки, като че ли Грузия не е държава, а колония! Засега Ирина е все още жива, въпреки че такива думи не се прощават в Тбилиси... Зад кулисите на хиляди убити, загинали, изгорени, смачкани от танковете на грузинския спецназ започна следващото действие от войната. Войната в сянката на мира. Съученици на днешния грузински президент Саакашвили разказват как в училище той получил ролята на Гробаря в Шекспировия "Хамлет". Съдбата определи тази роля той да продължи да играе и в живота - след години, вече като държавен глава... Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 г.. От 2006 година има авторски сайт- “Хроники”
Фокус: Г-жо Манолова, една от темите, по които най-често пишете, е етническият модел в България като история, проблеми и перспективи. Защо? Люба Манолова: У нас се говори за толерантност и търпимост, което звучи много добре. Наскоро чух, че Възродителният процес, като част от нашата най-нова история, трябва да влезе в учебниците и тук ще кажа, че преди да влезе, той трябва да бъде отново прочетен, а не да влиза с едностранно тълкуване. Тъй като има паметници на терористите, а на жертвите на този възродителен процес, сред които са и мюсюлмани и християни не малко, тепърва ще се издига паметна плоча, което говори за една липса на почит и то от много високо място в държавата към съдбата на тези хора. Питате защо тази тема е предпочитана от мене? Първо аз съм историк, после когато се запознах с материалите по Възродителния процес, а това бяха над дузина документи от ЦК на БКП, много неща ми направиха странно впечатление. Първото е, а то продължава и до днес е, че преименуването се е провело през 1984 -1985 година, а възмущението от това преименуване, изразено в решението за масово изселване, идват пет години по-късно. Тоест между двете събития, връзката е цели пет години вакуум. Съгласна съм, това е бил начинът, по който са решили да реагират тези хора, но не мога да приема, че пет години е нормален срок след толкова драматично историческо събитие, за да се вземе подобно решение. До този момент никой не е коментирал този вакуум, той е неудобен – направо се свързва преименуването с изселването. Другото, което ми направи впечатление в този така наречен възродителен процес е, че много от документите, които аз извадих, ги има и в архива на ЦК на БКП, но тази партия, която се преименува, никога не показа тези документи. Даже Александър Лилов, непосредствено след свалянето на Живков от власт, заяви на едно съвещание, че няма нито един документ за участие по решения на върховете от БКП. Тогава аз бях принудена да публикувам тези документи и естествено Лилов замълча. Третият момент, който ме накара да се заема с това, е фактът, че осъзнах, че нещата не са спрели до връщането на имената - непосредствено след падането на Живков от власт те продължават да съществуват като проблем по един или друг начин и днес. Казвам проблем и ще Ви обясня какво имам предвид? През 1992 година множество сигнали принудиха парламента да състави комисия, която да провери тези сигнали. Тази Комисия излезе със становище, че има насилствено турцизиране на населението в смесените райони. Като казвам смесени райони, говоря за райони, в които живеят български граждани със смесено вероизповедание - християнско и мюсюлманско. Резултатите от работата на тази комисия бяха покрити, никой не пожела да говори по тях и никой не ги огласи. Ето защо, аз публикувах по-голямата част от документите на Комисията. Освен това бях възмутена в парламента, когато Васил Гоцев, един бивш депутат от СДС, заяви, че било убито бебе на някакъв митинг, по време на Възродителния процес. Всъщност историята не е такава - майката отива с няколкомесечното си бебе на митинга, и когато тълпата мюсюлмани, сред които има и християни, я повлича, тя изпуска бебето и тълпата го стъпква. Така че да се обвиняват християни за убийство, аз не приемам, тъй като се разминава с истината. Именно това изопачаване на събитията непрекъснато, по всякакъв повод ме накара да се заема с тази тема. Както и последните събития около така нареченият проблем със забрадките в училищата, който е отново в новините. Фокус: Споменахте проблема с носенето на забрадки в училищата. Бихте ли конкретизирали какво имате предвид? Люба Манолова: Фактите са следните. Обединението за ислямско развитие и култура или така нареченото ОИРК сигнализира Комисията за защита от дискриминация за това, че има дискриминация в едно училище. Какъв е точно случаят? Между другото този случай сега се повтаря с три ученички от Смолян. Странното в цялата история е, че министърът на образованието и науката Даниел Вълчев, се обърна на 180 градуса и зае днес точно обратната позиция по казуса за разлика от предишния път. Как завърши тогава случаят със забрадките? На 27 юли 2006 година беше постановено Решение на комисията, което цитира Закона за защита на детето /ЗЗД/ и Правилника за приложение на Закона за народната просвета /ППЗНП/, в които изрично се забранява религиозна дейност в светското училище. Ще пропусна момента, че молбите на трите ученички, които по същество са лични, са подадени от ОИРК. Не са подадени дори от техните родители, а много добре знаем, че в бележника на един ученик се разписва неговият родител или настойник. Другият по-съществен момент е, че те обявяват себе си за турско етническо малцинство. Ще припомня само, че Ататюрк, който бе начело на Турция, сложи край на отживялата Османска династия и я замени с Конституционна република, забрани носенето на фереджета в обществени сгради и институции, установи равноправието на жените, направи училищата светски. Това са много важни неща, които удивляват сега, когато деца на така нареченото турско етническо малцинство, които изповядват исляма, клонят не към тази светска, характерна за Турция реформа, а към арабския ортодоксален ислям. И тук възниква въпросът арабски мюсюлманки ли са тези ученички, та носят забрадки, като символ на своята религия или са турско етническо малцинство, което изповядва арабски ислям? Нещо не се връзва – губи се логиката. Фокус:От кога се появи всъщност този проблем? Люба Манолова: Проблемът с различните вероизповедания в България започна с фалстарт, тъй като етническа принадлежност на дадено малцинство български граждани бе определена във връзка с изповядваната религия, т. е. религията определи етноса, което звучи абсурдно! По-късно, това положение се утвърди с натиска за изучаване на турски език от българските мюсюлмани. Защо? Най-простият отговор е, защото Турция е съседна държава. Ако беше Сирия, това население сигурно щеше да бъде накарано да учи арабски и да се обособи като сирийско малцинство. Да се върнат имената на дадено население съобразно религията е едно, но когато към това се прибави усилено изучаване на турски език и то от български мюсюлмани, които изобщо не знаеха езика, даже се внасяха временно учители от ДПС, това беше вече нещо много по-сериозно и говореше за задачи с много по-далечен прицел. От ОИРК проповядват поведение, според редица районни мюфтии, което е далеч от обичаите на традиционното турско мюсюлманско вероизповедание. В същото време тези мюфтии се боят да застанат с имената си зад тази констатация. Известно е, че на мероприятията на ОИРК не може да се влезе без покана. Наскоро по телевизията показаха как един мюсюлманин взриви кола в Ирак, кола с деца близо до Американското посолство, което е и тревожно и показателно. Тук ще добавя, че Международна организация за борба с трафика на хора, името ще й спестя, то е известно на нашите спецслужби, беше установила, че в Босна и Херцеговина арабски емисари минавали през семейства, в които родителите са бедни, имат малко дете или чакат дете. Схемата била следната: емисарите разговарят с тези семейства и се разбират да им плащат докато детето навърши 5 - 6 години и тогава го взимат. Плащането продължава, за да може семейството да отглежда другите си деца, но взетото дете не се връща никога в семейството си. Характерно около тези деца, нарочени за вземане е, че тяхното раждане не се регистрира никъде. След дългогодишен труд на няколко специални служби от различни държави е било установено, че има канал за износ на такива деца, като тези деца са били ползвали не само за терористични актове, но и за углавни престъпления, но в момента, в който се “осветят”… Фокус: Какво означава да се “осветят”? Люба Манолова: Означава самоличността на дадено дете да стане известна. Това се случва, ако участва в обири или други криминални престъпления и бъде разкрито. Тогава това дете вече се смята за “осветено” от съответната терористична организация, към която то е причислено. И това дете в повечето случаи изчезва. Един от вариантите, който се допуска в тази Международна организация за борба с трафика на хора е, че тези деца са използвани за донори на органи при трансплантации. Тук резонно идва въпросът: какво прави българската държава, осъществява ли и как контрол върху деца в страната, от районите със смесено вероизповедание, които са от бедни семейства и се изпращат да учат в арабски религиозни институти. Проследява ли се какво се случва с тези деца и каква тяхната съдба? Твърдо мога да заяви, че отговорът е “не”. Напуснат ли България, много от тези деца не се връщат. И никой не се интересува къде са пратени и в какво са ги обучавали. Организацията ОИРК провежда пленери за Коран курсове за жени. Наскоро една телевизия с национален обхват, която е чужда собственост, пусна документален филм за тези жени, сред които се вижда как момиче, посещавало тези курсове, след това е като зомбирано. Разговарях с психолози, специалисти по училищна и детска психология и те обясниха, че съществува опасност децата да изпаднат като в психически вакуум, ако бъдат изкарани от това състояние след курсовете. Вакуум, който е психологически, поведенчески, даже се допуска, че те могат да посегнат на живота си. Тоест решенията им да станат непредвидими. В голям български град има случай, в който дете отказва да учи на друго място само, защото не е прието в религиозно училище. Детето е на български граждани, бащата в семейството се самоопределя като българин, в семейството не знаят нито дума турски или арабски. Момичето не е прието в религиозно училище, защото не знае турски език, но е било на курсове на ОИРК. След което бащата започнал да я моли да ходи без забрадка, но тя категорично отказала. Думите на бащата са: Няма значение какво е вероизповеданието ми, аз съм българин, семейството ми не знае нито дума турски или арабски. И това дете никъде не учи, заради това, че не е прието в религиозно училище. Фокус: Тоест вие твърдите, че в България има почва за действия на ортодоскалния арабски радикален ислям? Люба Манолова Разбира се, че има почва. Знаете за разбитите сайтове. Известно е, че съществува конфронтация между турците, които изповядват исляма и тези, които принадлежат на арабския ортодоксален ислям. Както потвърди един районен български мюфтия, ислямът, който навлиза в България, е чужд. За съжаление той помоли да не се споменава името му. По въпроса за забрадките – министър Даниел Вълчев очевадно играе в момента, по мое мнение, за да се хареса на Доган. Днес той е на обратно мнение по проблема за забрадките и аз допускам, че това е на база на възможността да се отиде на пазарлък - личи от действията и бездействията на Вълчев. Той имаше формално основание да направи необходимото, за да не се повдига повече въпросът за забрадките в училищата. Нищо не му костваше да издаде една заповед на базата на предписанията на КЗД и да се ликвидира веднъж завинаги проблемът. Към днешна дата обаче Вълчев торпилира решението на КЗД, което навремето аплодира. А трябваше само да внесе текст в ППЗНП, в който да пише, че тъй като училищата са светски, в тях не може да присъстват религиозни символи, имам предвид всякакви. Вместо това Даниел Вълчев си направи комисия, с което на практика отложи решаването на проблема след този правителствен мандат. Основание той можеше да потърси и в Закона за закрила на детето, където е записано, че децата в училище не могат да бъдат използвани за политическа, синдикална или верска дейност, каквато забрана има и в Закона за народната просвета. Има на какво да стъпи Даниел Вълчев, още повече, че в Конституцията е записано, че по този въпрос се дава предимство на множество международни актове в тази насока. Към днешна дата и специалните ни служби са твърде плахи. Обявено беше, че се пише Стратегия за националната сигурност и единственото, което може да очакваме от тях е, те да останат безмълвни и да чакат съдбата си. Фокус: Как се справят другите европейски държави с този проблем? Люба Манолова Между другото в случая с тези забрадки ОИРК бяха записали, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието търпимост и то в Декларация за принципите на търпимостта, утвърдена на Конференция на ЮНЕСКО, според която търпимостта означава възприемане, уважение и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми за себеизразяване, на способите за проявление на човешката индивидуалност. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир. Търпимостта също не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизация на истината. Защо ви цитирам тези текстове толкова подробно? Защото съм убедена, че и в Агенцията за защита на детето и в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта в Парламента хал хабер си нямат от тези международни документи. Твърдя това, тъй като в решението на КЗД не бе цитирано тяхно становище, нито взето отношение по така възникналия проблем със забрадките. А в Закона за закрила на детето у нас е записано, че всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо и психическо, нравствено и образователно развитие. Фокус: Има ли примери от други държави, в които съществуват подобни проблеми? Как е в Турция, например. Люба Манолова: Европейската комисия по правата на човека, по жалба на студентка срещу Турция, изрично е подчертала, че изборът на жалбоподателката да следва в светски университет по необходимост води до подчинение на определени университетски правила, поради което правилата за обличане, които забраняват носенето на фереджета, не накърняват свободата на религия на жалвалата се студентка. Сред изброените основания са: защита на обществения ред, морала, и защита на правата и свободите на другите. Тези три основания са включени изрично в чл.37. ал.2 на Конституцията на България. Европейският съд по правата на човека приема, че обществен ред, като понятие, в съответствие с чл.9, ал.2 на Европейската комисия за защита правата на човека всъщност се отнася до понятието “ред на местата, достъпни за всички”. Очевидно е, че светското училище е място, достъпно за всички, в което е недопустимо създаването на напрежение и нестабилност чрез външна демонстрация на религиозна принадлежност и религиозен възглед. Фокус: Тоест в какво се корени проблемът с носенето на забрадки според вас? Люба Манолова: Решението бе, че се отхвърля като неоснователна жалбата на ОИРК поради отсъствие на дискриминация и се установява, че жалбоподателите, т.е. ОИРК са извършили действия, които се определят като подбуждане към дискриминация по смисъла на параграф 1, т. 5 от допълнителна разпоредба за Закона за защита срещу дискриминацията. Наложени бяха административни наказания, имуществена санкция съответно, и предписание на представителя на ОИРК, да се въздържа в бъдеще от създаване на предпоставки за дискриминация. Фокус: А какво се случи във Франция? Люба Манолова: Интересен е случаят, който възникна във Франция. Там направо беше приет закон за забрана. Според официални лица, движението на радикалния ислям “изпробва” републиката и държавата, но тя не отстъпи от задължението си да гарантира духовно неутрална, обществена сфера. Чувството за криза около публичната изява на мюсюлманската идентичност не бива да бъде подценявано. Тя достигна кулминационната си точка при мащабното отразяване от медиите. Седмици след терористичните нападения на 11 март в Испания последваха редица експулсирания на френски имами и след окончателното приемане от френския Сенат на Закона за забрана на носенето на очебийни религиозни символи в началните и средни училища. Френските власти даже чакаха с нетърпение да наложат комплект общи разпоредби за модел на поведение и интеграция на граждани мохамедани. Това специално становище се появи непосредствено след декларираната опозиция на Франция против войната в Ирак. Със забраната на забрадки за момичетата в началните и средните училища никой не можеше да твърди, че френското правителство се опитва да изтръгне арабски симпатии. Всъщност, с тази своя забрана Франция беше поставена в положение да загуби международна подкрепа от някои държави от мохамеданския свят. Франция се очерта като терористичен обект от момента, когато Законът за забрадките бе приет през месец март 2004 г. Тогава Айман ал Зауахири обяви мярката за доказателство за омраза на кръстоносците срещу мюсюлманите. Писмената заплаха беше изпратена по поща до вестник "Льо Паризиен", където той нарече закона “обявяване на война срещу мюсюлманския свят”, което вече бе много силно. Фактът, че чалмите на сикхи, еврейските ярмулки и християнските кръстове са включени във френската училищна забрана, се оказа недостатъчен за много наблюдатели, загрижени, че мохамеданите биват несправедливо набелязвани и стават изкупителна жертва в актуалната политическа атмосфера. През февруари имаше изолирани митинги. Проучвания показаха обаче, че съвсем малка част от френските мюсюлмани са против. На тези изолирани митинги присъстваха не повече от няколко хиляди души. През месец септември на същата година, в която беше приет законът, американски новинарски екипи се готвеха да заемат позиции около училищата във френските емигрантски квартали, с надежда да присъстват на бунт, но останаха разочаровани от липсата на събития. 635 момичета се явиха на училище със забрадки, повечето от тях, с изключение на стотина, се съгласиха да свалят забрадките в първите един-два дена. До 15 октомври министерството на просветата обяви, че учителският състав из цялата страна е успял да убеди останалите неподчинени носителки на забрадки да ги свалят. Два фактора помогнаха за успокояване на духовете във Франция. На първо място бе фактът, че носенето на забрадки никога не е било масово явление там. През есента на годината преди забраната /2003 г./, Вътрешното министерство във Франция изнесе информация, че от общо 250 000 мохамедански момичета в началните и средни училища, по-малко от 1500 са носили забрадки, т.е. по-малко от 1%, а това е по-малко от максималния брой. Официалният посредник по забрадките в Министерството на просветата на Франция установи 150 случаи със забрадки. Така този конфликт се оказа буря в чаша вода. Вторият фактор за сравнително мирното разрешение на кризата във френските училища бе взимането на двама френски журналисти като заложници на 19 август в Ирак. Похитителите поискаха като откуп вдигане на забраната на забрадките във Франция. При това положение дори опонентите на забраната, които бяха организирали протестни митинги, се включиха в единодушен общонационален апел към всички ученички да спазят новия закон. Мюсюлмански лидери във Франция заклеймиха това вмешателство отвън в техните вътрешни работи. Те доказаха своята лоялност към Френската република, като нарекоха условията на похитителите “отвратителен шантаж” и прокламираха гръмко мотото “Няма да има кръв по моята забрадка”. Винаги може да се намери мирно разрешение, стига да се търси такова, а не да се оставят нещата и проблемите да се натрупват, докато се стигне до момент, когато тяхното решаване вече ще е почти невъзможно. Тоест всички тези, които смятат, че за политическата сила ДПС, която винаги е традиционният балансьор в българската политика и участва в много правителства в годините на прехода, всичко е безоблачно – дълбоко грешат. Това не е така. В момента в ДПС за тези, които умеят да четат и разбират, а там безспорно има умни хора, се борят две тенденции, които са на религиозна основа - на изповядването на традиционния турски ислям и настъплението на арабския ортодоксален ислям. Така че тепърва ДПС ще трябва да се самоопределя към кое ще принадлежи. Чужди посолства сред които и българското в Атина станаха мишена на бомбени нападения в Гърция в последните два дни. Сапьори от гръцката полиция предизвикаха контролирана експлозия на колет-бомба, адресиран до руското посолство в Атина, предаде AFP. По обяд експлозия избухна пред посолството на Русия в гръцката столица Атина, предаде АFP.
До момента няма информация за жертви и щети. Малко по-рано в други две чуждестранни посолства в гръцката столица бяха открити подобни пратки, заявиха от гръцката полиция. Гръцката полиция обезвреди подозрителен пакет, адресиран за германското посолство в Атина, съобщи агенция Ройтерс. Пратката е била обезвредена в офиса на куриерска компания, малко след избухването на взрив пред швейцарската дипломатическа мисия. Подозрителен пакет бе изпратен и в българското посолство. Пратката за германското посолство е била върната в куриерската служба, тъй като не е имало посочен подател. По-рано бяха открити два подозрителни пакета за чилийската дипломатическа мисия. Единият от колетите бе взривен пред парламента, а във втория се е оказало, че няма експлозиви. Подозрителен пакет, изпратен до българското посолство в Атина, е бил обезвреден с контролирана експлозия, предаде АFP, позовавайки се на съобщение на гръцката полиция. Междувременно взрив избухна пред швейцарското посолство в гръцката столица, като експлозията е била слаба и при нея няма пострадали. Вчера гръцката полиция осуети опит да бъдат изпратени колети-бомби до френския президент Никола Саркози и до три чуждестранни посолства в Атина –на Мексико, Белгия и Холандия. Час по-късно информационна агенция „Фокус” съобщи, че съмнителният пакет, получен в българското посолство, е съдържал взривно вещество, потвърдиха от МВнР. В съобщението на българското външно министерство се казва още, че властите в Гърция са извършили контролиран взрив на пакета, който беше по-рано бе изпратен в българското посолство. Експертите са открили взривно вещество в пакета, като все още не е ясен неговия вид и количество. По-рано днес българското посолство алармира гръцката полиция за съмнителна пратка, която е реагирала на проверка за метал. Освен това при контакт с нейния изпращач, той е отрекъл да е изпращал пакет към българското посолство. Министърът на външните работи Николай Младенов разговоря със своя гръцки колега Димитрис Друцас и му благодари за бързата и професионална реакция на гръцките сили за сигурност. Три от водещите гръцки вестници – „Елефтеротипия”-/Elefterotypia/, „Имерсия” -/Imerisia/, „Катимерини” -/Kathimerini/ и „Та неа” -/Ta Nea/публикуваха на първите си страници в електорнните издания информации за взривовете и взетите мерки от гръцките власти. Всичко това се случва след няколко знакови събития, на които не бе обърнато достатъчно внимание:
Дали всички държави вземат наобходимите мерки за противопоставяне на евентуални терористични атаки в Европа? На 22 октомври АFP предаде: България може да е цел на „Ал Кайда”, предупреди ислямистка групировка. България се е превърнала в потенциална цел за „Ал Кайда” заради участието си в Ирак и Афганистан, е заявил говорител на ислямска екстремистка група във вестникарско интервю, съобщи АFP. Вътрешният министър Цветан Цветанов настоя, че са предприети „всички необходими мерки”, за да се предотвратят всякакви потенциални атаки. „Кажете на българското правителство, че ги съветваме да изтеглят военнослужещите от Ирак и Афганистан преди да е станало твърде късно или вашите войници ще се върнат у дома в ковчези”, посочва шейх Абу Шариф, говорител на групировката „Асбат ал Ансар” , пред вестник „24 часа”. Коментирайки предупреждението, министър Цветанов още веднъж повтори: „Мога да ви уверя, че сме предприели нужните мерки”. България има около 600 свои войници, военни инструктори и медици в Афганистан. 13 български войници загинаха по време на мисията в Ирак. Дотук по всичко личи, че мерките на правителството на ГЕРБ по отношение на евентуални терористични атаки в България и спрямо мирни български граждани засега се изчерпват с изявленията на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов. Да не припомням, че американският посланик в София, Джеймс Уорлик поиска от страната ни да изпрати още войници в Афганистан само пет дни след предупрежданието на ислямистите, а министърът на отбраната Аню Ангелов се похвали, че "7 на сто от военния бюджет отиват за българското присъствие в Афганистан”, а страната ни, за разлика от други държави не е посочила краен срок на изтегляне на войските си от Афганистан. „Достатъчно ли е присъствието на 580 български войници в Афганистан? Би ли могла България да направи повече? Несъмнено би могла.” - заяви американският посланик в България, Джеймс Уорлик при откриването на тридневния форум “Европа за Афганистан - от разбирането към подкрепа”, организиран от Атлантическия клуб с президент Соломон Паси. Възможното завръщане на Русия в Афганистан След катастрофарла 10-годишна окупация в Афганистан и двадесетгодишна липса на присъствие в тази размирна държава, според „Индипендънт”, Русия има явен интерес от гледна точка на националната си сигурност Афганистан да бъде стабилен. Москва не иска хаос на юг, когато силите на НАТО си тръгнат от Афганистан. Освен това сделката е базирана на политика, основана на практически съображения. Като компенсация за услугата на Русия се очаква НАТО да замълчи за подкрепата си за Грузия и освен това ще овладее амбициите си за разширяване в Източна Европа. Това ще бъде горчив хап за НАТО коментира изданието, но тези, които молят, не могат да избират. В момента НАТО е в изключително слаба позиция в Афганистан. Америка ще започне да изтегля своите военнослужещи през следващото лято, въпреки натиска от страна на американски военни командири мисията да остане с отворен край. Британският премиер Дейвид Камерън категорично заяви, че иска британските войски да са напуснали Афганистан до 2015 година. Други страни от НАТО още отдавна дадоха да се разбере, че не искат да увеличават военните си контингенти в централноазиатската страна. А някои, като Холандия, вече изтеглиха своите войници, други предстои в най-къс срок да я напуснат... Докато се коментираше евентуалното завръщане на Русия в Афганистан, бе иосъден на смърт вицепремиерът на Ирак, Терик Азис, Ватикана поиска помилване на дясната ръка на Саддам Хюсеин, а Русия призова иракските власти да анулират екзекуцията на бившия вицепремиер на Ирак, Тарик Азис. Излязоха коментари в световната преса, че смъртната присъда е невалидна, а адвокат на осъдения коментира: „Смъртната присъда беше обявена от съд в страна без правителство. Наказателният кодекс на Ирак изисква смъртната присъда да бъде потвърдена както от президента, така и от член на правителството”, поясни адвокатът на Тарик Азис. Ирак все още не е сформирал правителство от парламентарните избори на 7 март насам. Руското министерство външните работи призова в един от последните дни на октомври САЩ да проведат „щателно разследване” на извършените в Ирак престъпления, за които американските сили са си затваряли очите, но които са били огласени от сайта „Уикилийкс”, предаде AFP. Последният съветски лидер - Михаил Горбачов, предупреди НАТО, че победата в Афганистан е невъзможна. Той заяви в интервю за BBC, че САЩ нямат друга алтернатива освен изтеглянето на силите си, ако искат да избегнат втори Виетнам. Под каква форма ще е помощта на Русия в Афганистан? Русия постигна съгласие със Запада за доставката на хеликоптери в Афганистан. Параметрите на споразумението ще бъдат обнародвани на срещата на НАТО в Лисабон, написа „Независимая газета”. От щабквартирата на Алианса коментираха, че не искат от Русия да изпраща войски в Афганистан. Така или иначе руското присъствие в страната може да бъде разшерено в случай на подписване на договори за доставка на хеликоптери и подготовка на афганистанци. Заплахите към Франция Лидерът на международната терористична мрежа „Ал Кайда”, Осама бин Ладен, е отправил ново предупреждение към Франция, предаде АФП, позовавайки се на информация на телевизия „Ал Джазира”. В аудиозапис Бин Ладен говори и за френските заложници, които наскоро бяха отвлечени в Африка. Искането на „Ал Кайда” към Франция е изтегляне на военните части от Афганистан. „Ако Франция може да забранява на свободните жени да носят воал, не можем ли и ние да изгоним вашите мъже-нашественици, като ги обезглавяваме?”, се казва в изявлението. В изявлението си лидерът на „Ал Кайда” иска още от Франция да изтегли военните си части, разположени в Афганистан. „Единственият начин да осигурите безопасността си е да се оттеглите от войната на Джордж Буш в Афганистан”, се казва в запис, части от който са разпространени от телевизия „Ал Джазира”. В момента около 3750 френски войници участват в операциите в Афганистан. „Докато убивате, и вие ще бъдете убивани. Докато вземате затворници, и вие ще бъдете взимани в плен. Както вие застрашавате нашата сигурност, така и ние ще застрашаваме вашата”, е заявил глас, разпознат като гласа на Бин Ладен, в изявление, наречено „послание до френския народ”. Изтеглянето на френските и на други съюзнически сили от Афганистан може да започне в началото на 2011 година. Това заяви днес френският министър на отбраната Ерве Морен, като подчерта, че това няма „абсолютно нищо общо” със заплахите на Осама бин Ладен срещу Франция, предаде АFP. „Има насрочена дата в рамките на новата стратегия на НАТО и това е началото на 2011 година, тъй като през 2011 година ще предадем сигурността на няколко области в ръцете на афганистанските сили”, заяви Морен пред френското радио РТЛ. „В този период може да започне първото връщане на съюзническите сили от Афганистан. Това е предвидено и в календара, изготвен от Барак Обама, който планира да започне изтеглянето на американски части в началото на 2011 година”. Заплахите и бомбите Преди три дни президентът на САЩ, Барак Обама, заяви, че САЩ ще упражнят силен натиск по „унищожаването” на групите и активистите в Йемен, които поддържат връзки с международната терористична мрежа „Ал Кайда”, предаде AFP. Не минаха и часове и на борда на два товарни самолета в Дубай и Великобритания с посока Йемен-САЩ бяха открити два подозрителни пакета. Колети бомби, подобни на тези, които днес бяха, открити в Атина пдигнаха нивото на безопасност в редица държави. „Заради откритието в двата самолета на подозрителните пакети, идващи от Йемен, и заради отправянето на международно предупреждение от страна на САЩ”, от Френската гражданска авиация призоваха всички въздушнотранспортни компании да прекратят приемането на стоки от Йемен! Германия ще блокира товарния трафик от Йемен, като министърът на вътрешните работи Томас де Майциере го обяви официално. Великобратания също преустанови приемането на товари и самолети от Йемен. Представители на силите за сигурност заявиха, че взривните устройства, укрити в колети на борда на самолети, пътуващи за САЩ през Дубай и Лондон, е трябвало да свалят летателните апарати като експлодират във въздуха, потвърдиха от британското правителство. Според експерти в разузнаването използването на устройствата, укрити в кутии на принтери на борда на самолети, пътуващи към Чикаго, представляват промяна в тактиката на терористите коментираха експерти антитерористи за „Обзървър”,/ The Observer/. Бомбеният заговор подсказва за „засилваща се вълна” на тероризма коментира атентатите израелският премиер Бенямин Нетаняху. Нетаняху заяви, че пакетите, съдържащи експлозивни материали, които бяха адресирани до две синагоги в Чикаго, са знак за нарастващата вълна от ислямски тероризъм, предават световните агенции. „Фактът е, че няма значението дали това е атака срещу синагога в Чикаго, или влакова гара в Мадрид, или Лондон, или Мумбай, или Бали.”, е заявил Нетаняху по време на събрание на кабинета си в Ерусалим. Така днес, на 2 ноември 2010 година реална бомбина терористична заплаха вече бе факт на българска територия! Докато политиците ни си броят апартаментите и се занимават със скучни компромати, докато премиерът Борисов след изкъсо строежа на магистрали – България бе поставена на пангара на терористите и ни бе доказано недвусмислено, че заплахите от ислямисти от края на октомври може да се осъществят и далеч не са празна работа! Президентът отиде на събрание в БАН и коментира мизерията, до която доведе министърът на финансите родната наука. Защо се стигна до попадането на пакета с взрива на територията на българското посолство? Три фактора обусловиха днес, на 2 ноември пакет с бомба в българското посолство в Гърция да свари по бели гащи родните спецслужби.
При това положение няма как да се разчита на информация на служители от Националната разузнавателна служба, тъй като един разузнавач се създава с години, с десетилетия.
Бежанците, предимно от Африка и Афганистан, използват турско-гръцката граница, за да преминат нелегално на територията на ЕС. На 30 октомври Съветът за национална сигурност на Турция утвърди Стратегията за национална сигурност на страната за следващите 5 години. В документа сред страните, представляващи заплаха за Турция, е включен Израел. В списъка вече не попадат страни като Армения, Грузия, Сирия и България. Къде е българската стратегия за национална сигурност? Защо проспаха службите подготовката за пакета с бомба на територията на българското посолство в Гърция? И то не ДАНС, а именно НРС е службата, която трябваше да е в състояние да сигнализира за готвената атака. Вместо това средствата в бюджет 2011 за подслушване на територията на страната се драстично увеличени – от българска територия едва ли ще дойде сигналът за подготвяни терористични атаки. Странно е, че цял ден нито един депутат, служител от спецслужбите, министър или даже държавният глава не направи изявление по изпратената бомба в българското посолство в Атина. Странно и скандално е и друго, че след като предстои САЩ да изтеглят войските си от Афганистан, след като Италия и Франция започнаха сериозно да го правят – българският министър на отбраната Аню Ангеловстои и слуша усмихнат посланика на САЩ, Джеймс Уорлик, че трябва да пратим още жива сила в Афганистан!
Всички тези събития бяха „гарнирани” с източване на милиони евро от държавата, подписване на ненужни договори за допълнителни плащания – също за милиони и възлагане на ненужни оценки и експертизи и най-накрая: подписване на договор, осигуряващ опасно замърсяване на природата на поне ¼ от територията на страната и реално опасност от предизвикване на земетресения. На 1 юни в. „Индипендънт” съобщи, че британските власти разследват връзката между добива на шистов газ и земетресенията в района на Блекпул.
Земетресението в района на Блекпул, на 27 май 2011, съвпадна по време със старта на нагнетяването на големи количества вода под налягане, осъществено от енергийната компания „Cuadrilla Resources”, с цел да се извърши хидравличен разрив на съдържащите шистов газ сложни хоризонтални слоеве. Този процес, известен като “fracking”, е заимстван от британските компании от САЩ, където обаче използването му провокира сериозни спорове сред специалистите. Експертите от Британската геологическа служба (BGS) предполагат, че земетресението с магнитуд 1,6 по Рихтер, регистрирано в края на май, е сходно с регистрираното месец по рано в същия район, което беше с магнитуд 2,3, както и, че двете могат да бъдат свързани с експерименталния хидравличен разрив при добива на шистов газ в района на Прис Хол, по бреговете на Флайд. Скандалът беше огромен, авторът на публикацията Стив Конър отбеляза: „ Както е известно, промишленото прилагане на метода “fracking” е забранено във Франция, както впрочем в американските щати Ню Йорк и Пенсилвания. Местни жители, живеещи в близост до зоните, където се е използвал този метод, установяват силно замърсяване на питейната вода с метан. Д-р Браян Бапти от Британската геологическа служба поясни: „Изглежда много вероятно, че между двете неща действително има връзка няколко наши датчици, разположени в близост с тази зона, фиксираха, че и двете земетресения са станали на едно и също място и на неголяма дълбочина. Времето и мястото на двете земетресения, във връзка с използването на метода „fracking”, показват, че те могат да бъдат свързани едно с друго”. Той добавя: „Добре известно е, че подобно сондиране може да провокира неголеми земетресения”. Този процес е свързан с нагнетяването под земята на милиони галони вода, смесена с различни химически вещества, разтварящи планинските породи, за да бъде осъществен хидравличен разрив с цел да се освободи съдържащият се в пластовете природен газ.” BGS коментира по следния начин предишните земетресения в района на Блекпул: „Всеки процес, който изисква нагнетяването на вода под налягане в дълбоките породи с цел тяхното разрушаване, може да доведе до земетресения. Добре известно е, че нагнетяването на вода или други течности, при добива на петрол и геотермалното инженерство – като добива на шистов газ например, могат да доведат до повишена сеизмична активност. Наистина, обикновено земетресенията са прекалено слаби, за да бъдат усетени, но има и примери за по-сериозни земетресения” пише анализаторът на „Индипендънт” Стив Конър. Да се наложи мораториум върху проучването за шистов газ в България докато се изготви независима екологична оценка от български учени за това дали такива действия са безопасни за гъсто населени територии, настояха от “Коалиция за България“. В противен случая от левицата обяви, че възнамеряват да инициират местни референдуми по въпроса. Това заявиха пред журналисти в парламента депутати социалисти. Георги Божинов от БСП отбеляза в кулоарите на парламента, че се е консултирал по въпроса с български учени, според които не само добивът на шистов газ е опасен, но и проучванията, тъй като в използваната смес, с която се атакуват подземните слоеве, има вода, пясък и токсични вещества. Методът на проучване е опасен, както за замърсяване на подпочвените води, така и за предизвикване на земетресения, затова и в САЩ подобни проучвания се извършват само в пустинни територии, отбеляза Божинов, който в предишното Народно събрание бе председател на комисията по околна среда и води. Колегата му Янаки Стоилов настоя Министерството на околната среда и водите да възложи независима експертиза преди започване на всякакви проучвания. Не бих искал за 30 милиона да продадем бъдещето на нашия народ, допълни той. {edocs}schistov gaz-3.doc,600,400,link{/edocs} В същото време, избягвайки какъвто и да било дебат, българското правителство реши да даде 5-годишно разрешително на американската компания „Шеврон” за проучване и добив на шистов газ в Североизточна България, предаде Ройтерс. На самото заседание на правителството министър Трайков издекламира каква е законовата процедура по даване на разрешение за сондажи в търсене на шистов газ – но това все още не е факт. Министърът на външните работи Николай Младенов, адмирира това разрешение тъй като се дава на американска фирма, а той както е известно е свързан със Световната банка и Отворено общество на Сорос. Борисов набързо нарежда за другия ден да му бъде написан отговор по темата, тъй като имало към него парламентарно питане. Това парламентарно питане не се осъществява, тъй като в същия ден, 17 юни петък освен парламентарен контрол е гласуван и вот на недоварие и Борисов ходи от обект на обект да реже лентички, обявява, че не може да ги гледа и не са му приятни депутатите от опозицията, поискали вот на недоверие, но така и не влиза в залата. Официално България обяви, че именно „Шеврон” е фирмата спечелила търга за експлоатацията на полето край Нови Пазар. Българският министър на енергетиката Трайчо Трайков обясни пред медиите, че компанията ще подготви 5-годишна програма на стойност 50 милиона евро. „Шеврон” ще плати 30 милиона евро на държавата, за да започне да търси газ в скалните образувания, чийто потенциал е изчислен между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ. „Всички рискове за това дали ще се намери газ и при какви условия, какво ще покаже оценката за въздействие върху околната среда, са за сметка на компанията”, обясни министърът. Т. е. подписано бе с Шеврон без екологична оценка! Депутатите от левицата поискаха още преди заседанието на кабинета премиерът да наложи мораториум за експлоатацията на шистов газ на територията на Североизточна България. Това стана ясно на брифинг на депутатите Георги Божинов, Янаки Стоилов, Петър Димитров в парламента. Янаки Стоилов настоя министерството на екологията да направи екологична оценка и независимо експертно становище за рисковете. Петър Димитров заяви, че на места може да умре не само земеделието, но и хората. „Проблемът не търпи отлагане. Проведен е търг за проучване и добив на шистов газ. Днес изтича срокът за подписване на договора с американската фирма, която е спечелила търга. България в часа на подписването ще има бонус 30 млн. долара”, посочи Божинов. Журналистката Десислава Антова написа: „В ход и в много ускорен темп са процедурите за още две полета, посочи Божинов. Ние се обръщаме към партиите, обществото – да бъде наложен мораториум във връзка с експлоатацията и проучването на шистов газ, заяви той. Божинов посочи, че докато не се проведе достатъчно представителна и сериозна експертиза – не се ангажира научния потенциал на България, трябва да се наложи мораториум. По думите му - става дума за нещо изключително сериозно – едно стародавно геоложко равновесие е застрашено. Последствията могат да бъдат катастрофални. Колкото е опасен методът за получаване на шистов газ, точно толкова опасен е и методът на проучване. Шистовият газ не е в естествени геоложки образования, посочи Божинов. Шистовият газ не е в негазова фаза, застинал от стари времена. Този метод е опасен и със замърсяване на подпочвени води. Той заяви, че такива проучвания в САЩ се извършват на територии, където няма живот. Той заяви, че започва разследване на предизвикани замърсявания на подпочвени води в Еквадор. Освен това там са нанесени щети върху здравето на хората за 8 млрд. долара”. Безполезно. Божинов припомни, че в Англия е преустановена работа в това направление. Уникалността в България се състои в това, че над шистовия газ е разположено най-голямото сладководно образувание - водоносен хоризонт. Едно замърсяване на това водно тяло, значи нарушаване на условията, при които е възникнал и съществува живота на една четвърт от територията на България.
Евентуалният добив на шистов газ в България ще доведе до понижаване на цените на синьото гориво у нас. “Надявам се до 5 години да имаме обнадеждаващи резултати”, каза енергийният експерт Христо Казанджиев, който по време на правителството на Иван Костов стоеше и пазеше празния кабинет на Иван Шиляшки, да не би някой да влезе в него, докато Шиляшки е излязъл! Днес като една американска креатура Казанджиев отхвърля слуховете, че при проучванията и добива на шистов газ се предизвикват микроземетресения и казва: „Имаме само една тръба за внос на газ - от Русия. Затова плащаме по-скъпо от други потребители в ЕС”. С разработването на технологията за извличане на природен газ от образувани джобове в скалите – т.нар. шисти се замърсява околната среда и подпочвените води. Безвреден ли е шистовият газ? Редица български он лайн издания пуснаха публикация, свързана с американско изследване на проблема, цитирано от Би Би Си.
|
Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.
Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.
Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!
Как се прави номерът със асо пика в ръкава
Гласът принадлежеше на един млад певец, когото познаваха засега, единствено изкушените от оперната магия. Самата аз с музикално образование, бях изумена от младия певец, басът Стоян Бончев, когато научих, че е извървял немалък път до концертния подиум, нелек път до мига, в който запя известни и тежки за изпълнение арии от оперната класика: Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт, дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини и крал Филип от Вердиевия „Дон Карлос”. Певецът пя след тежък, недоизлекуван грип, който го притесни, но присъстващите изобщо не усетиха неразположението му.
Друга знаменателна среща на Стоян Бончев е с Вили Клаас, бивш генерален секретар на НАТО. Миналата година Клаас гостувал на родната опера, където дирижира концерт на баритона от Миланската Скала Анджело Веча и тенора Бойко Цветанов.
„Мечтата да пее, мечтата за музика заведе Стоян във Варна, където предстоеше премиерата на операта „Ернани” от Верди. Там големият български тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, изпълни главната роля в премиерната постановка на „Ернани” от Джузепе Верди.
Гранд-хотел „Димят”, хотел „Сплендид” и медийните партньори: ТВ Черно море, TВ Варна, Радио Варна, Радио Дарик, в. Черно море, в. Народно дело и електронните издания dariknews.bg, ida.bg, dnesplus.bg, varna-sport.com. Световноизвестни звезди присъстваха в програмата на спектакъла: Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздаде перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов - желан гост на големите оперни сцени, бе Дон Карлос, а в ролята на Елвира бяха готови да пеят сопраните Линка Стоянова /16 юли/ и Елена Баръмова /17 юли/.
Преди броени месеци 
“Очаквам брутални и кървави дебати “за” и “против” шистовия газ в Европа. Те ще се водят не само по печатните и електронните медии, но дори и чрез филми.” Това прогнозира във Варна министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков преди още да стане факт правителственото решение.