„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция геноцид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Симеонов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуригу, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

Няма зло, което да трае вечно,
няма добро, което да не свършва.
Бразилска пословица

Продължение от 12 август

На безпрецедентна среща, за която бе обявено предварително, че ще продължи около час, президентите на Франция и Русия разговаряха в продължение на повече от четири часа. Бяха договорени и подписани предложение от шест точки за спиране на военните действия в Южна Осетия и Абхазия.

Вчера президентът на Русия, Дмитрий Медведев, в продължение на своето заявление за прекратяване на операцията по принуждаване на Грузия към мир, огласи шестте принципа за регулиране на грузино-осетинския конфликт. Това се случи в Кремъл, след срещата на Дмитрий Медведев с президента на Франция, Никола Саркози.
Както е известно Франция председателства в момента Европейския съюз. За последните няколко дни, Медведев и Саркози са провели няколко телефонни разговора - съобщи ИТАР-ТАССС.
На пресконференцията тонът на Медведев бе рязък. "Сега ние можем да обсъдим въпросите за окончателно регулиране на проблемите, при обезпечение, както ние вече говорихме - заяви Медведев в излъчената на живоп ресконференция по телеканала "Вести". - Две условия: завръщане на всички грузински войски на изходните позиии преди нахлуването, и разоръжаване на тези военни части. Второто условие - това е подписване на съответстващо юридическо задължение за неизползване на сила. Това е, над което работи и френската страна" - поясни президентът на Русия.

"Светът се нуждае от Русия - заради мира и сигурността - каза в отговор в Кремъл Саркози. - Заявлението за прекратяване на военните действия от руска страна - това е новина, която ние очаквахме, това е много добра новина".
След повече от четири часа преговори, към които се е присъединил и премиерът Владимир Путин, са били постигнати шест точки за съгласие - шест крачки към мира, стана ясно към 18.30 часа московско време вчера.
Шестте стъпки към мира

Саакашвили промени договореностите

• Колко журналисти загинаха в грузинско-осетинския конфликт в първите дни и как бе спасен кореспондентът на Комсомолская правда?
• Какво разказаха очевидци за зверствата на грузинския спецназ?
• Свидетелства на очевидци, достойни за Международния съд
• Има ли интереси Русия в Кавказ?
• Направи ли опит за самоубийство Саакашвили?
• Жените, децата и старците в тази война
• Дали САЩ щяха да се намесят в конфликта, ако Грузия бе член на НАТО? И при това положение трябва ли Грузия да бъде приемана в Пакта?
• Саакашвили учи Европа как да се държи с Русия и моли за защита на своята държава
• Развалиха ли се сметките на грузинския президент?
• Моргите са препълнени с неидентифицирани трупове...

На сайта "Хроники" очаквайте интервюта и анализи, публикации от руската и западна преса, които други издания не публикуват.

Следва продължение...

Световните финансови пазари се сринаха през изминалата нощ. Това се случи след обявяването на резултатите от първия тур на президентските избори във Франция и падането на холандското правителство. Оповестяването на данните за производството също предизвика недоверието на инвеститорите.

Уолстрийт затвори с 0,8 на сто надолу. Германските борси се сринаха с 3,4 процента, френските - с 2,8 процента, а британските - с почти 2 процента. До тук се стигна след като френският президент Никола Саркози получи по-малка подкрепа от опонента си социалиста Франсоа Оланд.

Докато действащият държавен глава на Франция настояваше, че са необходими мерки за съкращения в глобален мащаб, то социалистът Оланд твърди, че само стимулиране на растежа е достатъчен за излизане от кризата.

Данни от експресно проучване, сочат, че производителността в Германия през април е достигнала най-ниското си ниво от 4 години насам. Испанската национална банка съобщи, че икономиката на страната се е свила с 0,4 на сто за първите три месеца на годината. С това страната вероятно се връща към рецесията, коментираха анализатори.

С безпрецедентен вот от 22 април 2012 година френските избиратели поставиха на карта посоката на бъдещото развитие не само на Франция, но и на Европейския съюз!

С 28,63 на сто в своя подкрепа на първи тур от президентските избори във Франция, кандидатът на социалистите Франсоа Оланд изпревари настоящия президент Никола Саркози, който получи 27,08 на сто от гласовете, и отбеляза почти рекорден резултат за кандидат на левицата, коментира френският вестник „Монд”.

Кандидатът на националистите Марин льо Пен би рекордното представяне на баща си по време на президентските избори през 2002 година и получи 18,01 на сто подкрепа и третото място в резултатите от изборите от първия тур!

След вота, по време на пресконференцията си в неделя вечерта, Марин льо Пен заяви, че „каквото и да се случи през следващите две седмици, битката за Франция е в самото си начало”.

„Разбихме монопола на двете основни партии на банките, парите, международните фирми, примирението и безхаберието и извисихме повече от всякога надеждите на националните идеи”, посочи пред привържениците си Льо Пен.

Резултатът беше определен като безпрецедентен както за кандидата на левицата, така и за президента с изтичащ мандат, тъй като за първи път на президентски избори във Франция, действащ държавен глава губи вот.

Въпреки че разликата между Франсоа Оланд и Никола Саркози се оказа по-малка от първоначалните прогнози /28,63 на сто срещу 27,02 на сто/, анализатори и социолози подчертаха, че никога досега президент с изтичащ мандат не е бил изпреварван от съперника си на първия тур от президентските избори във Франция, коментира в. „Паризиен”.

Саркози и Оланд ще вземат участие в балотажа на 6 май. Те разполагат с две седмици, за да успеят да привлекат на своя страна поддръжниците на отпадналите кандидати. Решаващ за крайния резултат може да бъде телевизионният предизборен дуел между двамата, който ще се състои на 2 май.

Преди втория тур на президентските избори на 6 май социалистът Франсоа Оланд и действащият държавен глава Никола Саркози ще водят изключително яростен дебат, коментира германският вестник „Ханделсблат”.

За Саркози ще бъде още по-трудно да мобилизира своите поддръжници за решителния втори тур. Въпреки че резултатът все още не може да се прогнозира, най-вероятно новият президент на Франция ще бъде Франсоа Оланд.
Всички сондажи сочат засега Оланд за бъдещ президент на Франция и то с чувствителна преднина.

Саркози изрази готовност да приеме гласовете на крайнодесните избиратели на Льо Пен.

Победа на Оланд ще обърка плановете на европейската финансова политика, тъй като социалистът обеща преди вота да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел.

За сегашното статукво на ЕС проблемът е в това, че лидерът на френските социалисти, който спечели първия тур на президентските избори и се очаква да победи и на балотажа, обеща да преразгледа условията на бюджетния пакт, иницииран от Саркози и Меркел. Франсоа Оланд заяви по време на предизборната си кампания, че по принцип е против сегашната идеология за разрешаване на дълговата и финансовата криза в ЕС. Според него, страните в Европа не се нуждаят от „фискален терор”, а от стимулиране на икономическия ръст.

В същото време, ако Париж настина се откаже от подкрепата си за пакта, то Еврозоната ще бъде заплашена от нов етап на кризата, с непредсказуеми последици – преди всичко по психологически причини. Наличието на относително съгласие за бюджетния пакт би позволило да се успокоят пазарите, тъй като щеше да се създаде впечатление, че е намерен начин да се решат проблемите.

В момента Европа се бори с кризата в Еврозоната и от действащия президент Никола Саркози зависи успеха на бюджетния пакт – планът за затягане на финансовата дисциплина в страните, ползващи единната валута, който се смята едва ли не за последен шанс за спасяване на валутния съюз.

Десният Никола Саркози

През 2007 година лидерът на партията „Съюз за народно движение” Никола Саркози буквално нахлу в Елисейския дворец като победи тогавашния лидер на социалистите Сеголен Роаял. Преди пет години Саркози беше подкрепен както от десни, така и от леви избиратели. „Всички повярваха в обещанията за радикални промени. Особено се хареса идеята „работи повече и печели повече” в рамките на програмата за увеличение на стандартната работна седмица.

В опит да повтори успеха си през 2007 година Саркози усили антиимигрантската реторика през последния месец, като призова за ограничаване на притока от чужденци и за намаляване на социалните помощи за имигрантите. Експерти смятат, това няма да проработи втори път.

В момента популярността на Никола Саркози е толкова ниска, че не е изключено на втория тур избирателите да се ръководят от принципа „да се гласува за всеки друг, но не и за Саркози” и да подкрепят неговия съперник Оланд. В загубата на действащия държавен глава са уверени не само социалистите, но и другите кандидати.

„Саркози ще загуби тези избори. След 2007 година той не изпълни множество обещания, а сега лъже избирателите, че за всичко е виновна финансовата криза и дава нови обещания…- предупреди казва представителят на „Националния фронт” Людовик де Дан.”.

Саркози вече стана първият действащ президент, който не печели първия тур на изборите. Ако загуби и втория, ще е първият президент от 1981 г. насам, който управлява само един мандат и единадесетият държавен ръководител в ЕС, паднал от власт по време на кризата.

Социалистът Франсоа Оланд

Ако Франсоа Оланд победи, Франция ще стане единствената голяма европейска страна начело със социалист /във Великобритания, Германия и Испания на власт са консерваторите, а в Италия начело е дясноцентристка коалиция/. Експертите са предпазливи в прогнозите си за резултатите от гласуването. Ръководителят на отдела за политически изследвания „Opinonway” Брюно Жанбар посочва, че това са най-непредсказуемите избори след 1981 година. Тогава страната за първи път бе оглавена от социалист – Франсоа Митеран, чиято реторика срещу финансовите магнати сега старателно се копира от Оланд.

При победа на балотажа, Оланд ще бъде вторият ляв президент в Петата република след Франсоа Митеран. "Моята крайна цел - и аз знам че ме гледат отвъд нашите граници - е да върна Европа на пътя на растежа и заетостта", заяви социалистът пред избирателите си в Тюл, югозпадна Франция.

Предоговаряне на фискалния пакт на Еврозоната и девет държави извън нея – а към рамките и санкциите за дълга и дефицита да бъдат прибавени клаузи, поощряващи растежа – това бе заявеното от Франсио Оланд в предизборната му кампания.

Опонентите и другите страни-членки на ЕС

Франция, за разлика от Германия изгуби върховия си кредитен рейтинг заради влошени макроикономически показатели, а последвалият вот обоснова политически тази рискова промяна. За разлика от стабилната Германия на Меркел, Франция на Саркози се оказа далече по-радикализирана, тъй като крайните партии вляво и вдясно взеха една трета от гласовете на вота от 22 април.

Агенция Ройтерс коментира, че надпреварата на изборите за френски президент  била мотивирана предимно от това, че избирателите не харесват показния управленски стил на Саркози, както и неспособността му да се справи с безработицата, а не толкова от политическите му различия с опонента социалист Франсоа Оланд.

Социалистът Оланд обеща не толкова драстични бюджетни съкращения като Саркози. Той освен заяви, че възнамерява да обложи богатите с по-високи данъци, с които приходи да финансира създаването на нови работни места. Предложението е 75 на сто данъчна ставка на доходи над 1 млн. евро годишно.

Темите, върху които бе концентрирана кампанията на управляващия президент Никола Саркози, са оказаха категорично надясно в политическия спектър, като той акцентира върху сигурността, имиграцията и ислямът, с надежда да привлече част от електората на крайната десница.

Десният Саркози обеща да намали огромния бюджетен дефицит на страната и да наложи данъци на хората, които напускат страната заради високи данъци.

Вечерта в деня на вота, площадите на Париж се изпълниха с млади хора и емигранти, които скандираха в подкрепа на социалиста Оланд.

Саркози заплаши в навечерието на вота, че страната ще излезе от Шенгенската зона, ако останалите членове не ограничат имиграцията, изявление, което възмути останалите страни-членки на Евросъюза.

Един от основните аргументи на Саркози е, че неговият опонент няма представа от управление на държава. За разлика от действащия президент, който е работил на различни постове от регионално до правителствено ниво, Франсоа Оланд е типичен партиен функционер. Той е направил кариера в централния апарат на Социалистическата партия, в това число работейки с единствения президент социалист на Петата република до момента Франсоа Митеран.

Опозореният бивш директор на МВФ Доминик Строс-Кан гласува на първия тур на президентските избори във Франция, надпревара, за която се смяташе, че му е в „кърпа вързана” преди да бъде замесен в секс скандал в САЩ, предаде АФП.

Социологическите допитвания, преди шефът на МВФ да бъде арестуван по обвинение за изнасилване в хотел в Ню Йорк, показваха, че Строс-Кан ще победи президента Саркози. Делото срещу него беше прекратено, но му коства президентската номинация на социалистите.

Кандидатът на Зелените във Франция даде подкрепата си за Франсоа Оланд, докато Марин льо Пен обяви Националния фронт за „единствената опозиция” на левицата във Франция, след като събра рекордните над 17 на сто процента на първия тур.

„Саркози едва втори, но изненадата е Льо Пен” – написа „Ди Велт” след първия тур.

Оланд победи, но Льо Пен триумфира бе общата оценка на европейските издания за първия тур.

Отзвукът от вота разтърси не само Франция, но и други страни в ЕС - трусовете

Бъдещето на европейската интеграция зависи от това как ще се развият отношенията между лидерите на двете основни страни – Франция и Германия след вота за президент на Франция.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази безпокойството си от силното представяне на крайнодясното на изборите във Франция. На първия тур на президентските избори лидерът на „Национален фронт” Марин льо Пен спечели 18 на сто от гласовете, предаде АФП.

„Този висок резултат е тревожен, но очакваме, че този проблем ще отзвучи на втория тур”, заяви говорителят на Меркел Георг Щрайтер.

Френските избори могат да доведат до край на алианса Меркози коментира изданието „Обзървър” след като бяха обявени резултатите от първия тур.

В същото време холандският премиер Мартин Рюте подаде оставката на своето правителство на кралица Беатрикс, след правителственото разцепление с крайно дясната „Партия на Свободата”.

На 23 април, премиерът на Холандия, Марк Рюте свика извънредна среща, след като крайнодесният лидер Херт Вилдерс, чиято партия осигуряваше парламентарна подкрепа на коалиционното правителство, напусна разговорите по пакета икономии. Вилдерс заяви, че управляваната от него формация отхвърля изискванията на ЕС и това ще доведе до предсрочни избори в Холандия.

Предстоят избори във финансово стабилната Германия, но дали Ангела Меркел ще ги спечели не е ясно. В Германия назряват сериозни конфликти, свързани с присъствието на излямисти в страната.

Група наречена „Истинската религия” раздаде 300 000 копия на Корана на „информационни центрове” в търговските райони. Въпросната група има намерение да раздаде 25 милиона екземпляра в немскоезичната Европа. Разузнавателните служби са нащрек, а политиците осъдиха плана. Печатница дори отмени сключения договор. „Общественият натиск е твърде голям”, обясниха от фирмата.

„Истинската религия” изповядва салафизъм – фундаменталистко разклонение на исляма. Нейният лидер Ибрахим Абу Наги е палестинец, живеещ с Кьолн, с нетолерантни възгледи и със стремеж да накара и другите да ги приемат – отбеляза „Икономист”. - Няма нищо лошо в това да се разпространяват религиозни текстове, каза депутатът християндемократ Гюнтер Крингс. Но според него, това „агресивно действие” смущава религиозния мир. Салафизмът ще замени „суверенитета на хората” с теократична държава, обяви вътрешният министър на Северен Рейн-Вестфалия Ралф Йегер. Агенцията за вътрешно разузнаване наблюдава Абу Наги. Мнозинството от мюсюлманите се обявиха срещу превръщането на Корана в инструмент.

Нестабилната финансово и икономически Европа се тресе и от назряване на религиозни конфликти. Там, където е налице финансова стабилност в Еврозоната, идват религиозните различия, за които няма готовност те да бъдат приети толерантно.

В същото време, в държава като Холандия се наблюдава точно обратният процес – правителството бе принудено да прибегне до подкрепата на крайни националисти, за да оцелее. Тази стабилност се оказа не толкова дълготрайна и Кралството е пред предсрочни избори.

Ще наклони ли олевяваща Франция кораба на Брюксел, и как това ще се отрази на изборите в единствено стабилната Германия тепърва предстои да научим.

В същото време наливането на милиарди в Еврозоната досега не доведе до финансова стабилност на Гърция, Испания и Португалия.

Неминуемо е икономическата и финансова криза в ЕС да доведе до смяна на посоката на политиката в много страни-членки.

Победата на Оланд ще сложи край на съществуващата макар и относително европейска финансова стабилност. ЕС ще трябва тепърва да пренасочва политическите си приоритети, за да намали щетите на задаващата се поредна рецесия.

Даже и да победи на балотажа на 6 май, френският президент Никола Саркози може да остане самотен с европейските икономически и финансови проблеми, с растящата безработица и нестабилността на еврото, тъй като не е ясно в безспорно стабилната Германия дали Ангела Меркел ще бъде преизбрана на предстоящите избори. В последната година, недоволството от водената от нея политика вече е очевидно.

Евросъюзът се тресе от проблеми и е в очакване на предстоящите.

Нищо чудно да се стигне дотам десните в Брюксел да бъдат принудени да отстъпят водещата политическа роля на Евролевицата, което от своя страна нито ще намали безработицата, нито ще спре притокът от бежанци от Северна Африка, а още по-малко ще спре рецесията или стабилизира еврото.

Все по-осезаемо се усеща в Брюксел, че партньорството с Щатите далеч не води Евросъюза в добра посока.

Ислямът настъпва както в Европа, така и на Балканите. Турция търси своето място в границата на два континента: Европа и Азия, където се бори за лидерство с Израел.

Албания се стреми към възраждането на Велика Албания, без да се съобразява с границите на страните, към чиито територии има претенции.

Въпреки всичко изброено и случило се досега, навикът, че големите световни конфликти започват от Балканите, този път може и да не се повтори. Но... да изчакаме балотажа във Франция на 6 май като за начало.

Докато измъченият български гражданин ставаше със словото Борисово, че не участваме във войната в Либия, и лягаше пак с неговото слово и убеждение, че участието ни вече бе сигурно – високите цени, Цветановите пари и имоти, гневните зърнопроизводители, тютюнопроизводители, лекари, тежко болни, безработни и прочие забравиха мизерията и глада.

Какво по-истинско шоу от един менящ мнението си премиер, на когото министрите не успяват да насмогнат с Ехото да го цитират авторитетно?

“Ако военната операция в Либия продължи повече от 90 дни, ще изпратим там фрегатата „Дръзки”. Към страната ни няма отправени искания за участие във военните действия на този етап”. Това обяви премиерът Бойко Борисов пред „Нова телевизия”. По-рано и военният министър Аню Ангелов съобщи, че България може да се включи в операцията на по-късен етап с изпращане на фрегата за подпомагане на оръжейното ембарго срещу Джамахирията.

Досега българското държавно ръководство /разбирай ГЕРБ/беше изолирано от военната операция и това явно нанесе поражения върху самочувствието на някои политици в правителството.

До вчера операцията бе закъсняла, тъй като трябвало да се проведе докато българските медици са били в затвора. Три дни по-късно и премиер, и президент в един глас обявиха, че операцията е подранила, защото

ген. Аню Ангелов

не е съгласувана с НАТО!

Гражданството стана разногледо: подранила – закъсняла, авантюра – не авантюра – участваме - не участваме! Само човек с начални ментални проблеми би могъл да понесе, ако преживява всичко с ум и сърце случващото се в родината ни!

По-безвредното е да подминем с тих, горчив смях гафовете на властта...

Първият сигнал за суматохата в редиците на управниците даде без да иска военният министър Аню Ангелов, който в промеждутъците, когато не го возят и катастрофира с кортежа, пусна ясното вече на всички умозаключение, че НАТО трябва да поеме нещата в свои ръце, тъй като не се знаело кой е центърът и откъде се управлява военната операция срещу Кадафи. С това изявление, без да иска, Ангелов удари една здрава, дружеска критика на Франция и Великобритания за самоволните им действия срещу Либия!

Явно Ангелов има проблеми с получаването на актуална и достоверна информация докато се вози в правителствената лимузина...

В Национална телевизия СКАТ, в предаването на журналиста Велизар Енчев гостува полк. Ангел Тюфекчиев, който даде професионални разяснения за случващото се в Либия и обърна внимание на подробности, които определено убягват както на управниците, така и на редовото гражданство.

В 21 век, вече имаме втора колониална война, инспирирана от САЩ след Иракския провал на президента Барак Обама – тази в Либия. /конфликта в Афганистан не го броим за война, тъй като там имаше някаква Резолюция на Съвета за сигурност/.

Засега това, което може да се каже е, че в първата фаза на военния конфликт срещу Либия, България не участва, или както се изразиха разочаровано някои пишманполитици – не бе поканена.

И най-лошия мир е по-добър от най-добрата война

цитира известната мисъл о. з. полк. Ангел Тюфекчиев.

Военната операция показа неразбирателство, както в Европейския съюз, така и в Съвета за сигурност и НАТО. В същото време не се знае кой кой е в тази война, защо трябваше да започва, защо се провежда и каква е крайната цел.

При това положение случващото се след приетата Резолюция 19-73 е по-скоро убийства, разрушения в една държава, чрез военни действия.

Reuters показа сваления американски самолет на 22 март - свален по "технически причини"...

Аргументът, че се тръгва срещу Кадафи, защото той избивал мирни граждани не върви, тъй като вече няколко месеца стотици мирни граждани бяха избивани по време на протести и в Тунис, и в Бахрейн, и в Египет, и в Йемен.

Разликата в избиваните мирни граждани в Либия и избиваните мирни граждани в останалите Североафрикански държави е в едно-единствено нещо и то се нарича петрол.

Само Либия изключиха от Международната организация за правата на човека, само в Либия не може да се избиват мирни граждани, само за Либия Съветът за сигурност излезе с Резолюция – за другите държави с избивани мирни граждани нямаше нито санкции, нито резолюция, нито военна операция.

Но да се съсредоточим в Либия, където бомбите няма как да разграничат мирни от въоръжени граждани и всичко е под прицел на касапницата. Това няма как да не е ясно на “миролюбците” Бан Кимун, Обама, Камерън, Саркози.

Кой може да гарантира, че бомбите избирателно целят въоръжени, а не невинни деца, жени старци? Едва ли ще се намери някой.

Защо се приема, че мирните граждани на Либия са беззащитни? Защото по презумпция военните са обучени как да се предпазят и покрият, докато за цивилното неселение това са не толкова известни похвати.

Турско-френските ритници под масата

Докато НАТО бе блокиран от ветото на Франция и ветото на Турция за участие в конфликта, военният министър Аню Ангелов настоя НАТО да се намеси във войната в Либия!

Независимо, че френският външен министър Ален Жупе заяви, че е против влизането на Пакта в конфликта и поемането на командването, тъй като според него НАТО било компрометирано в този район на света, и далеч по-добре би било Франция да ръководи военните действия!

САЩ елиминираха Турция в стоплените двустранни отношения по развитието на израело-палестински конфликт. САЩ “си върнаха” на Турция и заради икономическото и геополитическо сближаване на Анкара с Кремъл. Това вероятно е и една от причините Турция да наложи вето в НАТО за Либия.

Ердоган бе основата на това Арабската лига да се откаже от първоначално заявената си подкрепа за удари срещу Кадафи и Либия, а след това отново Ердоган зае противоположна позиция по военния конфликт и блокира решението на НАТО с вето.

Ердоган е амбициран да се хареса на арабските държави и успя! Турският премиер е на път да реализира неоосманските имперски амбиции в Африканския рог и е на път да успее- коментира турската позиция в НАТО журналистът Велизар Енчев.

В същото време Ердоган удря Франция с позициите си по Либия, тъй като Франция е решителен противник на влизането на Турция в Европейския съюз – т. е. ако Париж има намерение да постави Кадафи на колене, то Анкара е готова да направи всичко възможно това да не се случи, поне не с принос и усилия на Франция!

Само преди две седмици Саркози бе за няколко часа в Анкара и унизи турската страна, като им каза в очите, че те няма да станат пълноправна страна-членка на Европейския съюз и предложи някакво алтернативно черноморско сътрудничество!

Засега Ахилесовата пета на официална Анкара е кордското малцинство, което наброява 20 млн души, и живее лишено от права, и държава в планините на Турция. Това най-голямо малцинство в света е потискано също като опозицията на Кадафи, но Западът и Щатите си затварят очите засега и не  смеят да обелят и дума по проблема.

Турция се отнася към кюрдите точно както Кадафи се отнася към протестите на опозицията си – с палки, бой, военни, сила и репресии.

Турция е наясно, че и Испания, и Германия са против приема на Турция в ЕС, така че ветото в НАТО може да се приеме и като ответен удар на отношението на някои европейски държави към официална Анкара. Решението на проблема с кюрдите е едно от условията, които Ердоган трябва да реши, за да седне на масата на преговори с ЕС, но той няма никакво намерение да отдели независим Кюрдистан в държава като го откъсне от територията на Турция.

Другото условие за Ердоган е да освободи територията на Северен Кипър, която в момента е окупирана – нещо, което официална Анкара едва ли ще се съгласи.

С какво разполага Либия като военен потенциал?

Либия е въоръжена изключително с руско оръжие сред което и самолети МИГ-29, но Либия няма кадри, които да воюват в това въоръжение.

Преди няколко години е имало договореност либийски летци да заминат за Русия, за да бъдат обучени да си служат с руското въоръжение, но тогава се намесва Франция с обещание да продаде на Триполи доста по-евтино въоръжение и сделката с обучението пропада и не е проведена докрай.

До този момент никой не съобщи, че Либия, единствена в арабския свят разполага с 203,2 мм гаубици /тежка артилерия, която изстрелва снаряди с ядрени бойни глави – бел. Л. М./. А тези гаубици могат да изстрелват ядрен заряд – обърна внимание о.з. полк. Тюфекчиев в студиото на телевизия СКАТ.

Либийците имат и ракети “земя-въздух” и “въздух-въздух”, най-съвременни зенитни установки, но досега това въоръжение не е използвано от либийската страна, вероятно заради липса на добре обучен персонал, който да води професионално военни действия – с подходяща подготовка по стратегия и тактика.

Засега няма обяснение защо хората на Кадафи не дават отпор на Коалицията на желаещите.

Така наречената Коалиция на желаещите не спазва Резолюция 19-73,

но никой не обръща внимание на това скандално положение.

Самолети на Франция и Великобритания атакуваха либийски танкове, но танковете нямат крила – т. е. те не летят и в този смисъл няма никакво основание да бъдат бомбардирани от т. нар. Желаещи!

Готова ли е адекватно България за участие във военни действия?

Какво се получи – Ангелов настоя, последван от премиера Борисовq България да участва в военния конфликт, въпреки че НАТО се оказа блокиран за вземане на решения.

Какъв политически дивидент гонят в обърканите си мисли премиерът и военният министър след като в един момент “дивидентът” ще се обърне срещу България и по-специално срещу сигурността на населението й?

Какъв политически авторитет и военен потенциал има България в момента, та ще тръгват политиците ни да се намесват в събитията в Либия!

Самият факт, че сутринта на 21 март премиерът направи изявление, което изненада мнозинството българи с прагматичността си и разума, а вечерта той се обърна на 180 градуса и унизително зае обратната позиция по отношение на военния конфликт – само този факт е достатъчен, за да се почувстваме унизени като нация от премиера си!

Кой срещна Борисов в този промеждутък от броени часове, кой му се обади та да смени той толкова бързо мнението си, едва ли ще узнаем някога...

Ставаме ли с фрегатата “Дръзки” за намеса във военен конфликт с НАТО?

Ние ще участваме във втората фаза с фрегата и в третата фаза с хуманитарна помощ каза след 11 часа Борисов.

А може ли България да участва адекватно във военния конфликт в Либия, след като фрегатата бе закупена на старо от Белгия и има проблем в батериите, и все още не е прооборудвана напълно по американските и натовските стандарти.

Най-сигурно и безопасно е фрегатата да отиде на разходка, но не и да патрулира в блокадата по море на Либия.

Информационната система на “Дръзки” е абсолютно несъвместима с натовските стандарти, цитира военни експерти Велизар Енчев – т. е. комуникация е абсолютно невъзможна и “Дръзки” не е в състояние да установява контакт с другите морски съдове!

Тогава къде е тръгнал Аню Ангелов, къде отива Бойко Борисов?

Как се прави номерът със асо пика в ръкава

Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса.  А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.

Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.

След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.

Франция, Италия и други европейски държави имаха в края на лятото миналата 2010 година, големи проблеми с цигани от България и Румъния, които в крайна сметка бяха върнати в държавите им.

Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.

Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.

Къде са циганите в цялата тая картинка?

Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се оказа най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.

Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.

Цигани от България и Румъния бяха върнати скандално от няколко европейски държави в страните си, тъй като генерирали престъпност

Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.

Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.

Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.

С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.

Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха

България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.

В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.

И с това темата, като че ли се изчерпва…

Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?

Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.

А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:

Джордж Сорос

Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:

„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”

Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:

(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)

Асоциация “Интегро”, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата “Студии Романи”, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение “Добра Майка” – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество “Изгрев – Столипиново”, Младежко ромско сдружение “Нов път – 98″ – Търговище, Национален ромски център “Свети Георги”, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет “Купате”, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение “Амалипе-Приятелство”

Сдружение “Бъдеще за ромите” – гр. Дупница, Сдружение “Нево Дром” – Кюстеднил, Сдружение “Организация Дром”, Сдружение “Развитие и подкрепа на ромските жени и деца” – Лом, Сдружение “Романи Бах” – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца “Надежда”, Сдружение с нестопанска цел “Свят без граници”, Фондация “Андрал”, Фондация “Дайвърсити”, Фондация “Джендър проект в България”, Фондация “Дъга” – Стара Загора, Фондация “Етнокултурен диалог”, Фондация “Етнопалитра – Трубадури”, Фондация “Здравето на ромите” – Сливен, Фондация “Здравни проблеми на малцинствата”, Фондация “Интеграция и развитие на малцинствата”, Фондация “Либерална интеграция”, Фондация “Междуетническа инициатива за човешки права”, Фондация “Равен достъп”, Фондация “Рома – Лом”, Фондация “Романи Бах”, Фондация “Ромска солидарност” – Петрич, Фондация “Ромско бюро – Монтана”, Фондация “Саворе” – Самоков, Фондация “Център на неправителствените организации” – Кърджали, Фондация “Шам”, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик”, Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” – Велико Търново

Общо ромските неправителствени организации са над 300!

Един глас който ни връща спомена за тембъра на великия Борис Христов с мекотата и дълбочината си, един глас, който ни връща към времето на световните оперни величия Николай Гюзелев и Николай Гяуров прозвуча по време на концерта по случай завършването на класа по пеене на проф. Александър Йосифов от Нов български университет.

Гласът принадлежеше на един млад певец, когото познаваха засега, единствено изкушените от оперната магия. Самата аз с музикално образование, бях изумена от младия певец, басът Стоян Бончев, когато научих, че е извървял немалък път до концертния подиум, нелек път до мига, в който запя известни и тежки за изпълнение арии от оперната класика: Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт, дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини и крал Филип от Вердиевия „Дон Карлос”. Певецът пя след тежък, недоизлекуван грип, който го притесни, но присъстващите изобщо не усетиха неразположението му.

{saudioplayer}SarastroViara.mp3{/saudioplayer}

Пътят към сцената, път към една мечта

133 Руска Езикова Гимназия “А. С.Пушкин” – София, Първа Английска Езикова Гимназия – София, Университет по национално и световно стопанство, Нов Български Университет – това е малка част от пътя на младия Стоян Бончев, извървян до мечтата за опера. Нищо от изброените учебни заведения не е подсказвало, че един ден магистърът по икономика, със специалност „Международни икономически отношения” ще защити и магистратура със специалност „Класическо пеене”!

Нищо не е показало, че от „Обучаващ мениджър”, „Търговец” и „Експерт в отдел  „Международна Правна Помощ” с руски, немски и английски езици във ведомства като: Институт по публична администрация към Министерски Съвет, Metal Technology Group – “Angel Balevski”, Главна Прокуратура на Република България – Стоян Бончев ще предпочете, избере и поеме трънливия път на оперното пеене.

В годините, когато Стоян заляга над обучението на служители от държавната администрация по правни теми, в годините когато той набляга над международната търговия и е зает с международна дейност в Главна Прокуратура на Република България  - сърцето, умът и мислите му са другаде. В музиката.

Бавно и прецизно Стоян подготвя арии от Моцарт, Верди, Пучини, Росини, Мусоргски и други композитори. В годините тихо и упорито той гради партиите на

Зарастро, Великият Инквизитор и Филип Втори, Tимур, Командора.

Участва в концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин. Пее във Виена, Ница, Цюрих, Женева, Милюз, Брюксел, като винаги след финалния акорд го изпращат бурните аплодисменти на публиката и одобрителните критики на музикалните редактори от чуждоезични издания.

Днес, като се обърне назад певецът не може да не си спомни за срещите с блестящата рокпевица от близкото минало Ани Лозанова, негова приятелка от детските години. Не може да забрави отец Георги от столичната църква "Св. Петка Самарджийска", който на младини е обикалял света като оперен певец и все още обучава начинаещи. При срещата си със Стоян, отец Георги е категоричен – пътят на певеца е към оперните сцени!

Тук вече трябва да спомена много важната родителска подкрепа, която получава Стоян от майка си Маргарита, лекар в известна столична болница и от баща си, бившият депутат Веселин Бончев. Без тази подкрепа, училият толкова много далечни на музиката и пеенето специалности продължава уверено напред. И ако отец Георги е направил прощъпулника на тази невероятна творческа кариера, то влизането му в класа на проф. Александър Йосифов завършва следващия етап от гласовата и артистичната му подготовка. Докато учи пеене при професора, Стоян се среща с известния български тенор Бойко Цветанов, който е в постоянната артистична листа на Цюрихската опера, а освен това изнася и рецитали в различни точки на света. С тенора Стоян Бончев уточнява какъв е гласът му при наличния широк диапазон, който му е дала природата:

„Не само че си бас, ами си и истински черен бас", категоричен е Бойко Цветанов. От този паметен ден през 2005 г. започва голямото приятелство и сътрудничество на маестрото и младия певец. Стоян често ходи до Цюрих на уроци при маестро Цветанов, обучава се и при престоите на маестрото у нас. Идват и първите покани за концерти. Миналото лято младият певец изнася рецитал във френския град Милюз пред пълна зала. На следващия ден местният вестник публикува ласкава статия за него.

„Публикацията ме зарадва, защото това беше първата ми премиера извън България", споделя певецът пред в. „Стандарт”.

Друга знаменателна среща на Стоян Бончев е с Вили Клаас, бивш генерален секретар на НАТО. Миналата година Клаас гостувал на родната опера, където дирижира концерт на баритона от Миланската Скала Анджело Веча и тенора Бойко Цветанов.

„Оказа се, че нотите, които Клаас бе получил предварително, са малко по-различни от нотите, които ще се пеят на концерта. Казах му, че имам истинските ноти и той дойде вкъщи и почнахме да просвирваме композициите и да уеднаквяваме разликите", разказва Бончев за срещата си с Клаас. Диригентът бил очарован от Веча и Цветанов, както и от гласа на младия бас. Концертът се превърнал в музикално събитие за певците, публиката и самия Клаас.

Операта е елитарно изкуство, но в последно време билетите за представления се изкупуват месеци напред, а спектаклите минават пред препълнени зали и възторжените почитатели на това изкуство, сподели Стоян.

„Мечтата да пее, мечтата за музика заведе Стоян във Варна, където предстоеше премиерата на операта „Ернани” от Верди. Там големият български тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, изпълни главната роля в премиерната постановка на „Ернани” от Джузепе Верди.

Международният музикален фестивал „Варненско лято” и Варненската опера представиха на публиката си този Вердиев шедьовър. Забързани в столичното безвремие, заето от присъствието единствено на политици, някак встрани оставихме събитието „Варненско лято” и премиерата на „Ернани”.

За да види спектакъла бял свят са помогнали: Министерство на културата, Община Варна, Гранд-хотел „Димят”, хотел „Сплендид” и медийните партньори: ТВ Черно море, TВ Варна, Радио Варна, Радио Дарик, в. Черно море, в. Народно дело и електронните издания dariknews.bg, ida.bg, dnesplus.bg, varna-sport.com. Световноизвестни звезди присъстваха в програмата на спектакъла: Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздаде перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов - желан гост на големите оперни сцени, бе Дон Карлос, а в ролята на Елвира бяха готови да пеят сопраните Линка Стоянова /16 юли/ и Елена Баръмова /17 юли/.

Освен това бе обявено, че големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов, бе обявено, че ще пеят и в двете премиерни вечери на спектакъла.

Стоян остана за представленията, за да чуе още веднъж музиката на великия Верди и като дубльор на един от изпълнителите в "Ернани".

{saudioplayer}aslong.mp3{/saudioplayer}

Във време, когато пари за култура няма, във време, когато така нареченият министър на културата Вежди Рашидов се мъчи да сътвори „малка пластика” от родната култура като съединява театри с опера, или оперета с балетна трупа, във Варна, морската ни столица мина премиерата на операта „Ернани” от Джузепе Верди с цяла плеяда от златни гласове.

Сред певците, макар и като дубльор бе младият български бас Стоян Бончев. запомнете този глас - тепърва ще чуваме за него по света!

Танкове, мародери и избягали затворници, протестиращи, над 100 души убити,

От Кайро за БНТ разказа Анатолий Нанков, който е помощник-треньор на футболен отбор ЕНППИ: “...Тук където живеех има охрана... Банките са затворени, който можа изтегли пари от банкоматите и напазарува... Не напускаме домовете си... Хората дежурят на групички, никой не смее да излиза... имаме връзка с нашето посолство, имаме уверенията на нашия външен министър, че има вероятност да се организира един самолет, един полет за всички живеещи българи... по наши данни около 300 човека живеят и работят в Египет... би било хубаво да се приберем в България докато положението не се успокои....”

Ще евакуира ли МВнР българските граждани от Египет?

От включване на министъра на външните работи Н. Младенов в предаването на БНТ научихме, че цял ден заседавал на 30 януари кризисен щаб, МВнР имало план за евакуация на нашите сънародници от Египет, съобщи министър Младенов. “Предстои да има още едно съвещание и да в координация с останалите страни от Европейския съюз вече да преценим дали има нужда да се вземе решение за евакуация на българските граждани... след два часа аз съм в Брюксел, където започва заседание на Европейския съвет на министрите на външните работи, където много внимателно ще обсъдим ситуацията в Египет...

При какви обстоятелства ще се задейства кризисния план за екакуация на българите от Египет попита Жени Марчева министъра.

Младено отговори с неясно мрънкане, че полицията вече действала на места, но движението все още е ограничено поради полицейския час... Кога и как ще се пристъпи към процес на евакуация да бъде зависело от много фактори, включително и от възможността да бъде изпратен самолет на място, включително и да бъдат придвижени българските граждани, които биха искали да се върнат в България... Младенов посъветва българите да установят връзка с българското посолство, тъй като от 30 януари започнал процес на регистрация... така щяло да се види колко българи искат да се завърнат в България... Предстоял нов преглед на ситуацията и тогава щяло да се вземе окончателно решение...

А липсата на възможност за комуникация, телефонните връзки са нарушени, интернетът е спрян, как си представя Младенов, че българите, намиращи се в Египет ще могат да се свържат с посолството и как в случай, че все пак се свържат – ще имат възможност да се придвижат до посолството на България?

Истината е, че Младенов и сие

Какво чака  Европа да се случи в Египет?

В тази посока се случва поредица от показателни събития:

В съобщението израелските лидери подчертават, че „интересът на Запада” и на „целия Близък изток е подкрепата за стабилността на режима в Египет”. „Затова трябва да се спрат публичните критики срещу президента Хосни Мубарак”, подчертава съобщението, което е било изпратено в края на миналата седмица.

Военното радио на Израел коментира съобщението като критика към САЩ и Европа, които не подкрепят режима в Египет.

Правителствата в Европа имат интерес от това северноафриканските режими да продължат да съществуват от гледна точка на икономиката и сигурността, пише австрийският вестник „Ди Пресе”, което предопределя очакванията за срещата на външните министри на ЕС на 31 януари в Брюксел, т .е. само време и пари ще губят дипломатите в обсъждане на ситуацията в африканската държава.

Президентът Хосни Мубарак назначи ново правителство и смени шефа на разузнаването – а това са действия, които не се вършат на изпроводяк.

В същото време ситуацията в Египет се усложнява от факта, че египетските военни вече показват, че не искат да подкрепят режима на Мубарак.

Основните пътища в Кайро се контролират от бронирана техника, военните се опитват да спрат грабежите, но не пречат на действията на опозиционерите, които искат оставката на президента.

Египет вече беше напуснат от много представители на политическия и бизнес елит, като само в Дубай в неделя, на 30 януари са кацнали 19 частни самолета от Кайро. Появиха се съобщения и за спешното напускане на страната на Гамал Мубарак, син на президента и негов най-вероятен приемник, коментира “Независимая газета”.

Докато се правят опити да се укрепи режима на Мубарак, излезе информация в английския “Гардиан”, че телевизия “Ал Джазира” е забранена в Египет.

Шестима журналисти от телевизия “Ал Джазира” са били арестувани, като са им били взети камерите и другите уреди за излъчване, съобщи изданието, позовавайки се на кореспонденцията на сателитния канал ТВ Обединени Арабски емирства, от кореспондента Дан Нолан, който също е бил задържан, но успял да пусне в Twitter информацията си за ареста.

“Четирима войници влязоха в нашата стая...” – започва кореспонденцията на Нолан, който пише, че е било сигурно, че арестуваните журналисти ще бъдат депортирани от Египет.

Шестима от арестуваните журналисти са били изведени от хотел “Хилтън” навън, като са им е била иззета апаратурата.

Часове по-късно бе съобщено, че журналистите са освободени, но апаратурата им е задържана, съобщи отново “Ал Джазира”, която има английски вариант на сайта си.

Египетските власти обвиниха телевизя “Ал Джазира” в подстрекателство към бунтове и я спря за територията на страната. “Ал Джазира” описа спирането си като акт, предназначен за ограничаване на свободата на словото, и като цензура за заглушаване на гласа на египетския народ. Телевизията направи всичко възможно това да стигне до различни държави по света.

“Ал Джазира”, която е собственост на емира на Катар предаде вълненията и протестите, които избухнаха в страната обективно.

“Гардиан” съобщава, че неговия репортер Джак Шенкер е бил нападнат и арестуван миналата седмица, докато кореспондента на “Таймс”, Джеймс Хилдер и бил бит и също задържан миналата седмица, през уикенда.

Повече от дузина журналисти са били арестувани в Египет във връзка по време на протестите, цитира данни и организацията “Репортери без граница”.

Закриването на “Ал Джазира” е нагло нарушение на основното право на египтяните да получават информация за кризата в своята страна е заявил Мохамед Абдел Дайем, програмен координатор за Близкия Изток и Северна Африка в Комисията за защита на журналистите.

*       *       *

“Бъдещето на Близкия Изток ще се решава в Кайро” пророкува “Индипендънт”.

Промените в кабинета, които обяви египетският президент Хосни Мубарак в събота са козметични – смененият ръководител на разузнаването стана вицепрезидент, а бившият министър на военновъздушните сили стана премиер, пише изданието. И точно тези двамата положиха основата на военен режим, наред със съществуващото извънредно положение и улични протести.... Ако армията и президентът бяха обединени, те щяха да бъдат обединени в безсилието си – пише “Индипендънт”.

Защото както и в Тунис, забележително за протестите е, че нямат лидер – фокусът е върху враждебността към продължителното управление на Мубарак, коментира вестник "Индипендънт", пренебрегвайки, че един от лидерите на опозицията е Мохамед ел Барадей, египетски дипломат, бивш генерален директор на международната агенция за атомна енергия /МААЕ/. Носител на Нобелова награда за мир за 2005 г. заедно с МААЕ. Именно ел Барадей заяви пред протестиращите, че опозицията не презнава решенията, които е взел на 25 януари Мубарак със смяната на кабинета.

“Ние искаме падането на режима” написаха на плаките протестиращите. Много от излезлите на улицата обявиха, че са против връзките на Гамал Мубарак, сина на президента с милионери и политици магнати, тъй като зад тези връзки прозират амбициите Гамал да наследи президентството от своя баща.

Президентът назначи нов кабинет в опита си да потуши продължаващите улични протести, съобщи Ал Джазира. – Египетското въстание заплашва Израел коментира “Ал Джазира”. Опозицията призова на протест за вторник, 1 февруари, но тази нестабилност стана причина САЩ и ЕС да настояват за реформи пред новото правителство, сформирано от Мубарак и народното въстание, което вече е факт, тъй като страната е парализирана, има убити, армията не се намесва, а полицията работи вяло и на места. В тази обстановка, позицията на ЕС и САЩ, да се предупреждава за опасност от екстремизъм си е чиста проба ослушване в ситуацията.

Инвеститори прехвърлят стотици милиони долари от страната от началото на протестите отбеляза “Ал Джазира” – предстои общонационална стачка.

Египетският президент Хосни Мубарак отговори на милионите, искащи оставката му, като заповяда на армията да въведе ред на всяка цена. И веднага в обхванатите от безредици египетски градове започнаха да стрелят снайпери. Кръв заля бреговете на Нил, пише „Российская газета”.

Въпреки комендантския час, войниците не само не разгониха тълпата, но на места се сдружиха с нея.

Властта все по-осезаемо се изплъзва от ръцете на Мубарак.

Въпреки суетенето на Аштън, която не за първи път показва, че е фигурант в европейската дипломация, който чака сигнали от САЩ, баронесата демонстрира  и че е безсилна  да реагира на сериозен международен проблем...

Посолството на Германия в Кайро евакуира част от персонала си и други германски граждани, живеещи в Египет, съобщава радио „Дойче веле”.

Около 140 германци са били откарани на летището североизточно от Кайро, което през последните дни е пълно с чужденци, искащи да напуснат страната.

Рано тази сутрин от летището във Франкфурт е излетял самолет, който да прибере германците от египетската столица.

Френските компании „Франс телеком”, „Лафарж” и „Креди Агрикол” са започнали евакуация на своите служители от Египет, където вече седмица продължават протестите с искане за оставката на президента Хосни Мубарак, предаде РИА Новости.

В неделя строителната компания – производител на цимент „Лафарж”, реши да евакуира част от чуждестранните си служители заедно с техните семейства. В египетския отдел на компанията работят около 70 чужденци от 25 страни.

Банка „Креди Агрикол” в неделя започна да връща във Франция своите служители и техните семейства. Около 10 души са останали в Египет, за да може банката да продължи своята работа.

Днес „Франс телеком” обяви, че започва евакуация на служителите си.

Около 2400 американци са поискали да бъдат евакуирани от Египет, предаде АФП.

Първите 42-ма американци, които бяха евакуирани ня 31 януари с чартърен полет, са пристигнали в Кипър. САЩ и още няколко страни от ЕС са поискали Кипър да служи за транзитен център за евакуираните граждани.

В момента няколкостотин американци се намират на летището в Кайро.

Италианският производител на цимент „Италчементи груп”, най-големият производител в Египет, прекрати производството си и в петте си завода в Египет, поради растящото напрежение в страната, предаде АФП.

„Производството временно е спряно. Фабриките са обезопасени, а компанията продължава да следи ситуацията”, съобщава представител на фирмата.

„Италчементи груп” през почивните дни е евакуирала около 100 свои служители и членовете на техните семейства.

Пет самолета на турските авиолинии бяха изпратени в Епгипет, за да евакуират турските граждани, за да приберат турските граждани, желаещи да напуснат страната. Няма шикалкавене, няма условие за регистрация в посолството на Турция, за да се преценяло колко турци искат да се върнат от Египет...

Не една или две европейски държави-членки на ЕС и държави, които не члевуват в общността изтеглят свои граждани, работещи в Египет. Гърция и Швейцария вече го сториха. В същото време баронеса Аштън се ослушва е не е наясно как трябва да се реагира на кризата в Египет. Тя призова новото правителство на Мубарак за преговори с опозицията – което засега означава, че Аштън приема новия кабинет за легитимен.

А от Брюксел ослушването мина в редиците на българското МВнР и поради тази причина само слушаме за заседания на кризисен щаб, подкани за регистрация на постоянно пребиваващите в българското посолство в Кайро, но самолетите още не са излетели за египетската столица.

В 18 часа българско време външният министър съобщи, че евентуално на 1 февруари ще излети за Египет самолет, за да прибере българи, които са изявили желание да се върнат в родината....

Чужди посолства сред които и българското в Атина станаха мишена на бомбени нападения в Гърция в последните два дни. Сапьори от гръцката полиция предизвикаха контролирана експлозия на колет-бомба, адресиран до руското посолство в Атина, предаде AFP.

По обяд експлозия избухна пред посолството на Русия в гръцката столица Атина, предаде АFP.

До момента няма информация за жертви и щети.

Малко по-рано в други две чуждестранни посолства в гръцката столица бяха открити подобни пратки, заявиха от гръцката полиция.

Гръцката полиция обезвреди подозрителен пакет, адресиран за германското посолство в Атина, съобщи агенция Ройтерс. Пратката е била обезвредена в офиса на куриерска компания, малко след избухването на взрив пред швейцарската дипломатическа мисия. Подозрителен пакет бе изпратен и в българското посолство.

Пратката за германското посолство е била върната в куриерската служба, тъй като не е имало посочен подател.

По-рано бяха открити два подозрителни пакета за чилийската дипломатическа мисия. Единият от колетите бе взривен пред парламента, а във втория се е оказало, че няма експлозиви.

Подозрителен пакет, изпратен до българското посолство в Атина, е бил обезвреден с контролирана експлозия, предаде АFP, позовавайки се на съобщение на гръцката полиция.

Междувременно взрив избухна пред швейцарското посолство в гръцката столица, като експлозията е била слаба и при нея няма пострадали.

Вчера гръцката полиция осуети опит да бъдат изпратени колети-бомби до френския президент Никола Саркози и до три чуждестранни посолства в Атина –на Мексико, Белгия и Холандия.

Час по-късно информационна агенция „Фокус” съобщи, че съмнителният пакет, получен в българското посолство, е съдържал взривно вещество, потвърдиха от МВнР. В съобщението на българското външно министерство се казва още, че властите в Гърция са извършили контролиран взрив на пакета, който беше по-рано бе изпратен в българското посолство.

Експертите са открили взривно вещество в пакета, като все още не е ясен неговия вид и количество.

По-рано днес българското посолство алармира гръцката полиция за съмнителна пратка, която е реагирала на проверка за метал. Освен това при контакт с нейния изпращач, той е отрекъл да е изпращал пакет към българското посолство.

Министърът на външните работи Николай Младенов разговоря със своя гръцки колега Димитрис Друцас и му благодари за бързата и професионална реакция на гръцките сили за сигурност.

Три от водещите гръцки вестници – „Елефтеротипия”-/Elefterotypia/, „Имерсия” -/Imerisia/, „Катимерини” -/Kathimerini/ и „Та неа” -/Ta Nea/публикуваха на първите си страници в електорнните издания информации за взривовете и взетите мерки от гръцките власти.

Всичко това се случва след няколко знакови събития, на които не бе обърнато достатъчно внимание:

Дали всички държави вземат наобходимите мерки за противопоставяне на евентуални терористични атаки в Европа?

На 22 октомври АFP предаде: България може да е цел на „Ал Кайда”, предупреди ислямистка групировка.

България се е превърнала в потенциална цел за „Ал Кайда” заради участието си в Ирак и Афганистан, е заявил говорител на ислямска екстремистка група във вестникарско интервю, съобщи АFP.

Вътрешният министър Цветан Цветанов настоя, че са предприети „всички необходими мерки”, за да се предотвратят всякакви потенциални атаки.

„Кажете на българското правителство, че ги съветваме да изтеглят военнослужещите от Ирак и Афганистан преди да е станало твърде късно или вашите войници ще се върнат у дома в ковчези”, посочва шейх Абу Шариф, говорител на групировката „Асбат ал Ансар” , пред вестник „24 часа”.

Коментирайки предупреждението, министър Цветанов още веднъж повтори: „Мога да ви уверя, че сме предприели нужните мерки”.

България има около 600 свои войници, военни инструктори и медици в Афганистан. 13 български войници загинаха по време на мисията в Ирак.

Дотук по всичко личи, че мерките на правителството на ГЕРБ по отношение на евентуални терористични атаки в България и спрямо мирни български граждани засега се изчерпват с изявленията на вицепремиера и министър на вътрешните работи, Цветан Цветанов.

Да не припомням, че американският посланик в София, Джеймс Уорлик поиска от страната ни да изпрати още войници в Афганистан само пет дни след предупрежданието на ислямистите,

а министърът на отбраната Аню Ангелов се похвали, че "7 на сто от военния бюджет отиват за българското присъствие в Афганистан”, а страната ни, за разлика от други държави не е посочила краен срок на изтегляне на войските си от Афганистан.

„Достатъчно ли е присъствието на 580 български войници в Афганистан? Би ли могла България да направи повече? Несъмнено би могла.” - заяви американският посланик в България, Джеймс Уорлик при откриването на тридневния форум “Европа за Афганистан - от разбирането към подкрепа”, организиран от Атлантическия клуб с президент Соломон Паси.

Възможното завръщане на Русия в Афганистан

След катастрофарла 10-годишна окупация в Афганистан и двадесетгодишна липса на присъствие в тази размирна държава, според „Индипендънт”, Русия има явен интерес от гледна точка на националната си сигурност Афганистан да бъде стабилен. Москва не иска хаос на юг, когато силите на НАТО си тръгнат от Афганистан. Освен това сделката е базирана на политика, основана на практически съображения. Като компенсация за услугата на Русия се очаква НАТО да замълчи за подкрепата си за Грузия и освен това ще овладее амбициите си за разширяване в Източна Европа.

Това ще бъде горчив хап за НАТО коментира изданието, но тези, които молят, не могат да избират. В момента НАТО е в изключително слаба позиция в Афганистан. Америка ще започне да изтегля своите военнослужещи през следващото лято, въпреки натиска от страна на американски военни командири мисията да остане с отворен край. Британският премиер Дейвид Камерън категорично заяви, че иска британските войски да са напуснали Афганистан до 2015 година. Други страни от НАТО още отдавна дадоха да се разбере, че не искат да увеличават военните си контингенти в централноазиатската страна. А някои, като Холандия, вече изтеглиха своите войници, други предстои в най-къс срок да я напуснат...

Докато се коментираше евентуалното завръщане на Русия в Афганистан, бе иосъден на смърт вицепремиерът на Ирак, Терик Азис, Ватикана поиска помилване на дясната ръка на Саддам Хюсеин, а Русия призова иракските власти да анулират екзекуцията на бившия вицепремиер на Ирак, Тарик Азис. Излязоха коментари в световната преса, че смъртната присъда е невалидна, а адвокат на осъдения коментира: „Смъртната присъда беше обявена от съд в страна без правителство. Наказателният кодекс на Ирак изисква смъртната присъда да бъде потвърдена както от президента, така и от член на правителството”, поясни адвокатът на Тарик Азис. Ирак все още не е сформирал правителство от парламентарните избори на 7 март насам.

Руското министерство външните работи призова в един от последните дни на октомври САЩ да проведат „щателно разследване” на извършените в Ирак престъпления, за които американските сили са си затваряли очите, но които са били огласени от сайта „Уикилийкс”, предаде AFP.

Последният съветски лидер - Михаил Горбачов, предупреди НАТО, че победата в Афганистан е невъзможна. Той заяви в интервю за BBC, че САЩ нямат друга алтернатива освен изтеглянето на силите си, ако искат да избегнат втори Виетнам.

Под каква форма ще е помощта на Русия в Афганистан?

Русия постигна съгласие със Запада за доставката на хеликоптери в Афганистан. Параметрите на споразумението ще бъдат обнародвани на срещата на НАТО в Лисабон, написа „Независимая газета”.

От щабквартирата на Алианса коментираха, че не искат от Русия да изпраща войски в Афганистан. Така или иначе руското присъствие в страната може да бъде разшерено в случай на подписване на договори за доставка на хеликоптери и подготовка на афганистанци.

Заплахите към Франция

Лидерът на международната терористична мрежа „Ал Кайда”, Осама бин Ладен, е отправил ново предупреждение към Франция, предаде АФП, позовавайки се на информация на телевизия „Ал Джазира”.

В аудиозапис Бин Ладен говори и за френските заложници, които наскоро бяха отвлечени в Африка. Искането на „Ал Кайда” към Франция е изтегляне на военните части от Афганистан.

„Ако Франция може да забранява на свободните жени да носят воал, не можем ли и ние да изгоним вашите мъже-нашественици, като ги обезглавяваме?”, се казва в изявлението.

В изявлението си лидерът на „Ал Кайда” иска още от Франция да изтегли военните си части, разположени в Афганистан. „Единственият начин да осигурите безопасността си е да се оттеглите от войната на Джордж Буш в Афганистан”, се казва в запис, части от който са разпространени от телевизия „Ал Джазира”.

В момента около 3750 френски войници участват в операциите в Афганистан.

„Докато убивате, и вие ще бъдете убивани. Докато вземате затворници, и вие ще бъдете взимани в плен. Както вие застрашавате нашата сигурност, така и ние ще застрашаваме вашата”, е заявил глас, разпознат като гласа на Бин Ладен, в изявление, наречено „послание до френския народ”.

Изтеглянето на френските и на други съюзнически сили от Афганистан може да започне в началото на 2011 година. Това заяви днес френският министър на отбраната Ерве Морен, като подчерта, че това няма „абсолютно нищо общо” със заплахите на Осама бин Ладен срещу Франция, предаде АFP.

„Има насрочена дата в рамките на новата стратегия на НАТО и това е началото на 2011 година, тъй като през 2011 година ще предадем сигурността на няколко области в ръцете на афганистанските сили”, заяви Морен пред френското радио РТЛ.

„В този период може да започне първото връщане на съюзническите сили от Афганистан. Това е предвидено и в календара, изготвен от Барак Обама, който планира да започне изтеглянето на американски части в началото на 2011 година”.

Заплахите и бомбите

Преди три дни президентът на САЩ, Барак Обама, заяви, че САЩ ще упражнят силен натиск по „унищожаването” на групите и активистите в Йемен, които поддържат връзки с международната терористична мрежа „Ал Кайда”, предаде AFP. Не минаха и часове и на борда на два товарни самолета в Дубай и Великобритания с посока Йемен-САЩ бяха открити два подозрителни пакета.

Колети бомби, подобни на тези, които днес бяха, открити в Атина пдигнаха нивото на безопасност в редица държави.

„Заради откритието в двата самолета на подозрителните пакети, идващи от Йемен, и заради отправянето на международно предупреждение от страна на САЩ”, от Френската гражданска авиация призоваха всички въздушнотранспортни компании да прекратят приемането на стоки от Йемен!

Германия ще блокира товарния трафик от Йемен, като министърът на вътрешните работи Томас де Майциере го обяви официално.

Великобратания също преустанови приемането на товари и самолети от Йемен.

Представители на силите за сигурност заявиха, че взривните устройства, укрити в колети на борда на самолети, пътуващи за САЩ през Дубай и Лондон, е трябвало да свалят летателните апарати като експлодират във въздуха, потвърдиха от британското правителство.

Според експерти в разузнаването използването на устройствата, укрити в кутии на принтери на борда на самолети, пътуващи към Чикаго, представляват промяна в тактиката на терористите коментираха експерти антитерористи за „Обзървър”,/ The Observer/.

Бомбеният заговор подсказва за „засилваща се вълна” на тероризма коментира атентатите израелският премиер Бенямин Нетаняху.

Нетаняху заяви, че пакетите, съдържащи експлозивни материали, които бяха адресирани до две синагоги в Чикаго, са знак за нарастващата вълна от ислямски тероризъм, предават световните агенции.

„Фактът е, че няма значението дали това е атака срещу синагога в Чикаго, или влакова гара в Мадрид, или Лондон, или Мумбай, или Бали.”, е заявил Нетаняху по време на събрание на кабинета си в Ерусалим.

Така днес, на 2 ноември 2010 година реална бомбина терористична заплаха вече бе факт на българска територия! Докато политиците ни си броят апартаментите и се занимават със скучни компромати, докато премиерът Борисов след изкъсо строежа на магистрали – България бе поставена на пангара на терористите и ни бе доказано недвусмислено, че заплахите от ислямисти от края на октомври може да се осъществят и далеч не са празна работа!

Президентът отиде на събрание в БАН и коментира мизерията, до която доведе министърът на финансите родната наука.

Защо се стигна до попадането на пакета с взрива на територията на българското посолство?

Три фактора обусловиха днес, на 2 ноември пакет с бомба в българското посолство в Гърция да свари по бели гащи родните спецслужби.

• 20 години след излизането на Тодор Живков от властта, бяхме свидетели как се разбиваше националната сигурност, агентурата в страната и зад граница, като се стигна дотам да излизат списъци с резиденти на външното разузнаване, да се пускат имената им в медиите и тези хора, мнозинството от които работили в интерес на националната сигурност, а не на управляващата българска комунистическа партия бяха низвергнати, сочени с пръст и се хвърлиха за храна на медиите.

При това положение няма как да се разчита на информация на служители от Националната разузнавателна служба, тъй като един разузнавач се създава с години, с десетилетия.

• Участието на България в Афганистан и Ирак също е фактор, който засилва терористичната опасност за България. Войната в Ирак показа, че с война може да се подклажда тероризъм, а не и да се унижощи;
• Не религията, а именно войната е факторът,  който захранва тероризма и никакви колективни сили за сигурност не са в състояние да предотвратят бомбени атаки и терористични атентати.
• Европейският съюз планира да помогне на Гърция да контролира по-добре границата си с Турция, съобщr Би Би Си. От известно време гръцките власти не могат да се справят с наплива от нелегални имигранти на границата с Турция, поради което се наложи ЕС да изпрати части на „Фронтекс”.

Бежанците, предимно от Африка и Афганистан, използват турско-гръцката граница, за да преминат нелегално на територията на ЕС.

На 30 октомври Съветът за национална сигурност на Турция утвърди Стратегията за национална сигурност на страната за следващите 5 години. В документа сред страните, представляващи заплаха за Турция, е включен Израел. В списъка вече не попадат страни като Армения, Грузия, Сирия и България.

Къде е българската стратегия за национална сигурност?

Защо проспаха службите подготовката за пакета с бомба на територията на българското посолство в Гърция? И то не ДАНС, а именно НРС е службата, която трябваше да е в състояние да сигнализира за готвената атака.

Вместо това средствата в бюджет 2011 за подслушване на територията на страната се драстично увеличени – от българска територия едва ли ще дойде сигналът за подготвяни терористични атаки.

Странно е, че цял ден нито един депутат, служител от спецслужбите, министър или даже държавният глава не направи изявление по изпратената бомба в българското посолство в Атина.

Странно и скандално е и друго, че след като предстои САЩ да изтеглят войските си от Афганистан, след като Италия и Франция започнаха сериозно да го правят – българският министър на отбраната Аню Ангеловстои и слуша усмихнат посланика на САЩ, Джеймс Уорлик, че трябва да пратим още жива сила в Афганистан!

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1174-evropa-mejdu-konservativniq-i-radikalniq-islqm

Известният американският писател и учен от холандски произход Ян Бурума е роден през 1951 в Хага. Завършва китайска литература в Лайденския университет, после специализира в Университета Нихон, в Токио. Известно време чете лекции в холандски, американски и британски университети, а от 2003 е професор по политология в нюйоркския колеж Бард.

През 2008, Бурума получава наградата Еразмус, присъждана за „особено важен принос към културата, обществените или социалните науки в Европа”. Две години по-късно списание Foreign Policy го включи в списъка на стоте най-влиятелни световни мислители.

Автор е на десетки статии в най-известните американски и западноевропейски списания, както и на 17 книги, включително нашумялата „Убийство в Амстердам: либерална Европа, ислямът и границите на толерантността”.

Интервюто с професор Ян Бурума публикуваме с любезното съдействие на Д.Узланер и РЖ.

-   Мнозина в Европа смятат, че ислямът е несъвместим с демокрацията, много популярна е и тезата за опасността от „ислямския фашизъм”, лансирана навремето от Фукуяма. В книгите си, Вие очевидно не споделяте тази гледна точка. Всъщност, с какво в нея не сте съгласен?

-  Тезата за несъвместимостта на исляма и демокрацията в Европа се прокарва още от ХІХ век насам. Така, Алексис дьо Токвил лансира вече христоматийното твърдение, че Коранът регулира всички аспекти на живота, докато Библията апелира към личните отношения на човек с Бога, което означава, че християнството оставя пространство за демократичните институции, докато ислямът неизбежно влиза в противоречие с тях. Няма да коментирам, доколко Токвил въобще би могъл да се смята за специалист по исляма, но той забравя да спомене за Стария завет, който е пълен с най-различни политически и правни предписания, освен това, същите онези американски християни, които Токвил описва в книгата си „Демокрацията в Америка”, са се придържали към много ирационални и, меко казано, „непросветени” схващания. Което обаче не им е попречило да започнат да живеят по правилата на демокрацията. Тогава, защо мюсюлманите трябва да бъдат изключение? Впрочем, и днес демокрацията не може да се смята за нещо нетипично и неприемливо за мюсюлманите. В Индия например живеят около 150 милиона мюсюлмани, при това тази държава – въпреки всичките и недостатъци – разполага с истинска демократична система. Или пък Турция – пак независимо от всичките и особености – е една съвсем демократична страна.

Онези, които ни плашат с „ислямския фашизъм” и разсъждават за недемократичната природа на исляма, смесват няколко различни проблема, всеки от които заслужава специално внимание и отделно решение.

Първият проблем е свързан с наличието, вътре в исляма, на радикални групи, способни да упражняват насилие. Не мисля, че те могат да провалят демокрацията, но несъмнено и вредят. Решението в този случай е просто: с международния тероризъм следва да се занимават само политиците, полицията и разузнавателните служби.

Вторият проблем са социалните настроения сред най-консервативните ортодоксални мюсюлмани в западните общества, чиито възгледи за ролята и мястото на жената, хомосексуализма и други въпроси са несъвместими с либералния консенсус на тези общества. Не е задължително обаче, консервативно настроените хора да се превърнат в революционери. Към тях би трябвало да се подходи по съвършено различен начин: всяка страна следва да решава задачата за интеграцията им в обществото и създаването на достатъчно широко пространство за предоставяне на права на религиозните общности. Лично моето мнение е, че можем да се отнасяме търпимо към най-широк кръг от мнения и действия, но само докато хората не решат да престъпят закона.

Истината е, че мнозина просто са заслепени от страх и не виждат, че на практика сме изправени пред два съвършено различни проблема.

-  Тоест, ясно разграничавате консервативния ислям и радикалния ислямизъм, подобно на известния френски политолог Оливие Роа, според който радикалният ислямизъм е съвременен феномен, откъснат от традициите и бита на мюсюлманите?

-  Точно така. Анализът на фактите сочи, че популярната теория за „сблъсъка на цивилизациите”, формулирана от Бернар Луис и популяризирана от Самюел Хънтингтън, не издържа никаква критика.

Хората, преселили се в Европа през 60-те години на миналия век от Турция и Северна Африка, наистина са били от друг свят. Първото поколение гастарбайтери се придържа към традиции и обичаи, изглеждащи много странни за европейците. Тоест, в това отношение действително е имало почва за конфликт, но новопристигналите имигранти са били напълно доволни от възможността да припечелят пари и да пратят част от тях на семействата си. По онова време, те не са представлявали заплаха за никого. След това обаче, самите европейци им позволяват да доведат и семействата си. Пристигането на огромен брой мигранти в районите, населени предимно с работници, неизбежно провокира конфликти, за които държавните чиновници предпочитат да си затварят очите. Впрочем, тези сблъсъци също едва ли представляват някаква заплаха за демокрацията, да не говорим за бъдещето на западната цивилизация.

В истинска заплаха обаче се превръща неофундаментализмът, който при това не е проява на традиционната култура или традиционната цивилизация, а представлява съвременен глобален феномен. В книгите си, Оливие Роа показва, че неофундаментализмът процъфтява там, където бива загубена културната идентичност, както и че новите млади радикални ислямисти се оказват напълно „уестърнизирани”.

Тези радикали разглеждат исляма не като културен артефакт, а като религия, имаща универсален и глобален характер и излизаща извън рамките на която и да било конкретна култура. В този смисъл, в своето послание към света радикалният ислямизъм силно наподобява евангелизма или петдесетничеството. Той предлага на последователите си „да се преродят”, т.е. предлага им съвършено нова идентичност, основана на разпространяваното чрез Интернет и имаща малко общо с традиционното тълкуване на исляма от уахабитските теолози. Така че, в лицето на ислямизма, се сблъскваме с едно съвсем съвременно явление. И да разчитаме на ислямската традиция в този случай е съвършено безсмислено.

-    Какво знаем за радикалните ислямисти, извършващи убийства и терористични нападения? Дали те са „уестърнизирани” в достатъчна степен? Как са стигнали до радикалната идеология, как са осмисляли принадлежността си към традицията и към културата на своите семейства?

-   Достатъчно подробно успях да анализирам няколко характерни истории на подобни хора. Така, Мохамед Буйери, убиецът на холандския режисьор Тео ван Гог (през 2004), е роден и израсъл в Амстердам. Докато е бил тинейджър, религията въобще не го е интересувала. Познанията му за исляма са били съвсем повърхностни, обичал е да пие и да се закача с момичетата. Като много други младежи на неговата възраст е бил много чувствителен към проявите не неуважение и отказите, които е получавал. Като член на едно презирано малцинство е бил дори прекалено чувствителен. Напълно отчужден от селската култура на собствените си родители, Буйери се оказва лесна жертва на предложената му нова идентичност, обещаваща чистота, нравствено превъзходство и власт. За първи път се запознава с идеите на радикалния ислям от един скитащ проповедник, прогонен от Сирия, след което ролята си изиграва и Интернет. Основната част от това, което Мохамед знае за своята вяра, за пуританския брутален ислям, той намира именно в Интернет, от различни уеб-сайтове (при това англоезични), специално предназначени за хора като него – разочаровани и търсещи да се приобщят към някаква обща кауза. Ако беше руснак от началото на ХХ век, този човек сигурно е щял да стане анархист. Ако пък е живеел в Германия, през 70-те, би могъл да се присъедини към Фракция „Червена армия”. Но тъй като е мароканец, живеещ в Холандия в началото на ХХІ век, става „прероден” участник в джихада за налагане на ислямската утопия.

На свой ред, Мохамед Сидик Хан, оглавил групата, организирала терористичното нападение в Лондонското метро (през 2005), израства в имигрантското предградие на Лийдс – Бистън. Мнозина от живеещите там имигранти идват от т.нар. „племенни зони” в Пакистан. И той не е мразел западната култура по рождение – напротив, имал е много бели приятели. Завършвайки гимназия, Мохамед се опитва да получи бакалавърска степен в Университета на Лийдс, където се запознава с жена си и сключва брак с нея, въпреки волята на родителите си. Тоест, подобно на Буйери, и той е чувствителен и напълно „уестърнизиран” младеж, който също се оказва привлечен от уахабизма – сектантски финдаменталистки вариант на исляма, спонсориран от Саудитска Арабия. Семейството му опитва да го отклони от пътя на радикализма, апелирайки към неговата собствена културна традиция, но напразно. По времето, когато Хан, заедно с двамата си приятели от Бистън, осъществява самоубийствения си терористичен акт, той вече е скъсал всички връзки с роднините си.

-   Кои, според Вас, са причините за популярността на уахабизма?

-   Уахабизмът привлича хората, откъснали се от корените си, със своето пуританство, с това че не е свързан с каквато и да било традиция или култура. Така, за споменатия по-горе Хан, проповедниците, говорещи на традиционния за собствената му култура език урду, са били без каквото и да било значение, още повече, че той, самият едва ли е говорил този език. Освен това, като човек роден и израсъл в Йоркшир, е съхранил съвсем повърхностни връзки с племенната си култура. Ислямизмът обаче му дава нова идентичност. Все по-достъпен, благодарение на Интернет, той не изисква от човек да бъде пакистанец или британец. Тоест, можеш да бъдеш какъвто си искаш и където си искаш – новата ти идентичност винаги ще бъде достъпна за теб, давайки ти усещането за принадлежност към глобална общност. Освен това, Хан открива в ислямизма не просто религия, а и революционна кауза – борбата за обетованата световна ислямска държава. Тоест, политическият ислям предлага на чувствителните младежи революционна идеология, която е привлекателна за тях дори не толкова в теологичен план, колкото по социални и политически причини.

-  Мнозина ви смятат за убеден привърженик на мултикултурализма. Всъщност, какво, според Вас, е мултикултурализмът?

-  Преди всичко, трябва да правим разлика между мултикултурализма, като идеология, и мултикултурализма, като онази реалност, която ни заобикаля днес. За мен, мултикултурализмът е даденост на съвременните европейски общества, т.е. става дума за това, че населението на европейските държави е доста разнородно, че хора с различни културни и етнически корени, в една или друга степен, биват асимилирани в тези общества и, че тези общества се отличават с много по-голямо разнообразие, отколкото преди половин век. Що се отнася до идеологията на мултикултурализма, чиято същност е, че трябва с всички сили да поддържаме културните различия, тя ми се струва доста несвързана и безперспективна. Трябва да се стремим да дадем на хората правото и достатъчно широки възможности да живеят добре, просперирайки в обществото, а за целта те трябва да знаят съответния език, да имат добро образование и т.н.

-  Само че това, което определяте като идеология на мултикултурализма, доскоро беше много популярно. Мнозина смятат, че тази популярност се дължеше на чувството за вина, изпитвано от някогашните колонизатори към онези, които навремето са колонизирали.

-  Това е вярно, ако става дума за идеологическия мултикултурализъм, който превръща в постулат необходимостта от съхраняване на собствените културни корени и смята всеки опит за асимилация за проява на неоколониализъм – тази идеология действително е изцяло пропита от чувството за вина. Неслучайно, мултикултуралистката идеология е особено силна в бившите имперски метрополии, където постколониалната интелигенция изпитва остро чувство на вина всеки път, когато си има работа с незападния свят. Антиимпериализмът и антирасизмът се запазват като основни течения в следвоенната европейска левица дори и след като влиянието на марксистката идеология, бавно но сигурно, отслабва.

Днес обаче, привържениците на идеологията на мултикултурализма не са много. Ако се постараете повече, действително можете да ги откриете, но те едва ли представлява значима политическа сила на Запад.

-  Нямате ли усещането, че мултикултурализмът, пък макар и в най-мекия му вариант, влиза в противоречие с либерализма: нали либералите акцентират върху свободата на личността и автономията на индивида, докато мултикултурализмът отново извежда на преден план принадлежността към групата, т.е. груповата идентичност. Не виждате ли противоречие в това?

-  Всъщност, подобно противоречие се появява, едва когато груповите права започват да доминират. Ако идеолозите на мултикултурализма твърдят именно това, не мога да се съглася с тях. В същото време съм сигурен, че в либералното общество могат да съществуват както групови, така и индивидуални права. Всеки отделен гражданин е равен пред закона, но групите също могат да разполагат с някакви особени права. Така например, в много европейски страни гражданите могат да пращат децата си в църковни училища, в някои страни подобна практика дори се ползва с подкрепата на държавата – например в Германия. В САЩ пък, малцинствата дори имат правото съвсем да се обособят от обществото, създавайки свои собствени общности. Но, ако такива права се дават на едни групи, те следва да бъдат предоставени и на всички останали. Мюсюлманите имат правото да строят училища и джамии, но това съвсем не означава, че всеки роден в мюсюлманско семейство е длъжен да спазва обичаите и традициите на тази религиозна група. Например, ако някой мюсюлманин реши да се откаже от вярата си, а други мюсюлмани се опитат да го накажат за това, от тяхна страна това ще бъде нарушаване на закона и ние следва да отстояваме правото на гражданина-мюсюлмани да се откаже от вярата си, ако го иска. Тоест, тук не би трябвало да има какъвто и да било конфликт или противоречие.

-  Има и друго възражение срещу мултикултурализма. Същността му е, че в крайна сметка мултикултурализмът води до нарастване на национализма. Логиката е проста: ако малцинството, като група, има правото да се отличава от мнозинството, то и мнозиството, по същия начин, може да поиска да се сьблюдава правото му на различие, на обособено съществуване без малцинства и други разнородни елементи.

-  Не виждам никаква опасност в опита за създаване на общност на основата на културните традиции. Важното е, никой да не се стреми да наложи собствената си култура и обичаи на другите. Но, когато мнозинството започва да се държи по този начин, това е проява на безсмислена параноя от негова страна. На мнозинството може да се струва, че малцинствата го лишават от собствената му идентичност, но това не е вярно. Разбира се, всичко е възможно. В Западна Европа, някои радикално настроени мюсюлмани искат да въведат шариата и да създадат там мюсюлманска държава. Но, на първо място, това никога няма да се случи, а на второ – подобни хора са нищожно малцинство. Те са толкова малко, че не представляват никаква заплаха за мнозинството. Впрочем, винаги има демагози, склонни да спекулират със страховете на хората.

-  Тоест, на практика, Вие се обявявате за максимална свобода: докато никой не нарушава закона, може да прави каквото си иска?

-  Ако хората не нарушават закона, не убиват и не нараняват (например собствената си сестра или дъщеря) те трябва просто да бъдат оставени на мира. Но, ако се случва нещо подобно, извършителите следва да си понесат наказанието. Само в този случай няма да става дума за намеса във вътрешните работи на религиозните общности, а просто за прилагане законите на страната. Не мисля, че в задълженията на държавата влиза намесата в мирните религиозни обреди докато не бъде нарушен законът. По същия начин не бих искал държавата да се меси в личния ми живот.

-  Само че, как следва да се действа в случаите, когато религиозните закони влизат в конфликт, ако не със светските закони, то поне с това, което Вие самият определяте като „либерален консенсус”? Да вземем например скандалите с карикатурите на пророка Мохамед в Дания, или убийството на Тео ван Гог в Холандия. На практика, става дума да бъде забранено богохулството, което влиза в противоречие с либералните представи за свободата на съвестта...

-  Освен мюсюлманите, има и немалко християни, придържащи се към подобни схващания – те също искат закони срещу богохулството. Смятам, че вярващите имат пълно право да искат приемането на такива закони, но заплахите и убийствата на хора са абсолютно незаконни. Именно тук минава чертата между хората, които подкрепят приемането на нови закони, необходими на различни общности (не само на мюсюлманите, както вече споменах), и онези, които използват насилие или заплахи. Първите действат в рамките на закона, а вторите – не.

-  Тоест, смятате за допустимо появата на закони срещу богохулството в съвременните светски държави?

-  Лично аз не смятам така, но онези, които го искат и имат аргументи в подкрепа на приемането на подобни закони, са в правото си да се борят за това. Ако съумеят да убедят с демократични средства по-голямата част от обществото да приеме тези закони, значи ще живеем в демократична държава със закони срещу богохулството.

-  От 16 септември 2011 във Франция влезе в действие забраната на уличните молитви. Всъщност, това е продължение на политиката за премахване на религията от публичното пространство – преди това беше забранено носенето на „хиджаб” на обществени места. Как се отнасяте към френската политика на лаицизъм? И доколко оправдан е този стремеж да се подчертаят светските републикански ценности, чрез изместването на религията в личното пространство?

-  Френските закони за лаицизма са продукт на Френската революция, която, сама по себе си, е въстание и срещу всемогъщата Римокатолическа църква. Не бих казал обаче, че ценностите на лаицизма се приемат безспорно от французите. Далеч не всички френски граждани се обявяват за забраната на всички религиозни символи в публичното пространство. Собствената ми позиция е следната: каквото и да си мислим за секуларизма, като официална идеология на Франция, потискането на мюсюлманските религиозни практики в публичното пространство съвсем не е задължително, да не говорим, че се осъществява прекалено деспотично. Ислямският тероризъм е очевиден проблем, но потискането на всяка мюсюлманска активност  в публичната сфера, едва ли е най-доброто решение на проблема. Много малко жени носят паранджа (гъста черна мрежа за лицето, която върви в комплект с бурката, покриваща цялото тяло на жените – б.р.). Впрочем, самите мюсюлмани едва ли представляват такава заплаха за демокрацията, каквато навремето е представлявала Католическата църква. Както е известно, църквата, наред с монархията, е сред двете най-могъщи институции на дорепубликанска Франция. Мюсюлманите нямат централизирана религиозна организация и в такава страна, като Франция, те, на практика, нямат никаква власт.

Какво трябва да е мястото на религията в публичното пространство, следва да се решава според всеки конкретен случай. Но, докато това не носи никаква вреда на околните, такова пространство, пък макар и с максимално скромни размери, би трябвало да има.

-  В дискусията за мултикултурализма в Западна Европа имаше една интересна особеност: мнозина левичари активно подкрепяха „борбата на мюсюлманите за техните права”, тълкувайки я като борба с колониализма и израз на еманципация. Съществува ли още тази тенденция на сближаване между левите и ислямските активисти?

-  Не, тази тенденция остана в миналото. В момента подобни левичари са твърде малко и не си струва да им обръщаме внимание, защото става дума за маргинали. По-интересно е друго, мнозина хора с леви убеждения застават на силно консервативни позиции, демонстрирайки при това изключителна враждебност към предишните си левичарски възгледи. Това е сравнително ново явление. Все по-често опитите да се установят по-тесни отношения с мюсюлманите, да се намери някаква обща основа, да се отнасяме търпимо към възгледите им, които нерядко не се съчетават със съвременната либерална визия, биват сравнявани с опитите на Чембърлейн да „умиротвори” Хитлер. За онези, които се опасяват от ислямския фашизъм, Европа сякаш отново е в 1938.

-  Защо левите все по-често разсъждават като консерватори, когато става дума за ислямския фактор?

-  Да започнем с това, че левите традиционно заемат антиклерикални позиции. Освен това, много от онова, за което левите се бореха през 60-70-те години (правата на хомосексуалистите, еманципацията на жените и т.н.) беше постигнато към края на века и някои сметнаха, че това е достатъчно. Впрочем, имаше и няколко знакови случая, обърнали настроенията сред левицата. Най-скандалният беше този с романа „Сатанински строфи” на Салман Рушди, появил се през 1988. Именно той накара мнозина мултикултуралисти и антирасисти да се присъединят към консерваторите в борбата им срещу ислямизма.

Както е известно, Рушди е роден в Индия в богато семейство, завършва Кембриджкия университет и става видна фигура сред лявоориентираната интелигенция на метрополията. Той е истински постколониален литературен герой, непрестанно изобличаващ западния империализъм, във всичките му форми. Вместо пуританската религиозна идентичност, Рушди предпочита свободата да избира между различните култури, които познава. Романът му „Сатанински строфи” атакуваше не толкова исляма, колкото фанатичния етнически, културен или религиозен  пуританизъм. Лекомисленото му неуважително отношение към религиозните текстове – стиховете, продиктувани на пророка от Сатаната – беше най-лошата от всички възможни нападки срещу фанатиците, много по-лоша дори от откритата атака срещу вярата им. Но когато книгата му започнаха да горят не само фанатиците, но и обикновените британски поданици-мюсюлмани, израснали в предградията на индустриалните градове, това се оказа грандиозен шок за лявата интелигенция. Защото Рушди не просто беше част от тази интелигенция, според левите той беше на страната на същите онези хора, които сега горяха книгите му – т.е. на страната на унижените и бедни хора от постколониалния свят. Младежите, вдъхновени от примитивните проповеди на имамите, започнаха да горят книгите му, без да са прочели и ред от тях. Всичко това моментално възкреси в съзнанието на изплашените либерални интелигенти 1933 и характерните за онова време образи на нацистките щурмоваци, горящи шедьоврите на „дегенератското” изкуство.

Друга подобна знакова фигура беше Аян Хирси Али – сомалийка, получила убежище в Холандия. Докато живее в Кения, тя възприема фундаменталистките възгледи: започва да носи хиджаб, да симпатизира на режима на аятоласите в Иран и да призовава за убийството на Салман Рушди заради богохулния му роман. Нещата обаче радикално се променят, когато се опитват насила да я омъжат за далечен роднина, живеещ в Канада (баща и е много консервативен по отношение на семейството). На път към Канада, тя бяга в Холандия, където иска политическо убежище, като бежанка от гражданската война в Сомалия. Там научава холандски и постепенно се освобождава от религиозните ограничения, след което започва борба за правата на жените, притеснявани от своите мъже-мюсюлмани, обявява се за затваряне на ислямските училища и за ограничаване на мюсюлманската имиграция. Когато обявява пророка Мохамед за „извратен тип” и „тиранин” местната мюсюлманска общност се опитва да я съди за богохулство. Постепенно, Аян Хирси Али се превръща във все по-публична фигура и, в крайна сметка, и предлагат място в холандския парламент, като начин да бъде защитена от ислямистите, заплашващи я с убийство. Именно тя е автор на сценария на десетминутния филм „Покорност”, заснет от режисьора Тео ван Гог през 2004, в който цитати от Корана за подчиненото положение на жените се проектират върху голите тела на покрити с воал жени. Скоро след премиерата на филма, Ван Гог беше убит. В резултат от серия скандали Аян Хирси Али беше принудена да замине за САЩ, но в Европа тя се превърна в символ, около който се завихри една от битките в новата европейска културна война между мултикултуралистите, от една страна, и секуларистите – от друга.

-  Не присъства ли тук и елемент на разочарование: борихме се за правата на малцинствата, а днес някои от тези малцинства се превърнаха в истински чудовища?

-  Да, това е друг аспект на проблема. Левите винаги са били на страната на малцинствата и нерядко се отнасят към тях като към жертви, нуждаещи се от опекунство. Затова бяха шокирани от факта, че „жертвите” се оказаха толкова неблагодарни. Когато, през 1982, дванайсет млади мюсюлмани от Брадфорд, бяха изправени пред съда заради направените от тях самоделни бомби с цел да се защитят от местните расистки банди, мнозина британски либерали застанаха на тяхна страна и те бяха оправдани. Но когато седем години по-късно, същите брадфордски мюсюлмани публично изгориха книгата на Рушди, усещането за предателство беше много силно. Впрочем, това не става за първи път – спомнете си разочарованието на либералите от движението на чернокожите за граждански права, когато вместо Мартин Лутър Кинг САЩ се сблъскаха с „Черните пантери” и уличните бунтове.

-  Твърдите, че отделните общности трябва да имат максимална възможност да живеят така, както искат, ако спазват законите. Как следва да се реализира този принцип в международните отношения? Какво мислите например за хуманитарните интервенции срещу държавите, нарушаващи международните норми? Трябва ли те да имат правото да решават своите проблеми, съобразно законите на собствената си култура?

-  Никога не бих използвал културни аргументи против хуманитарните интервенции. Когато в Саудитска Арабия екзекутират хора за оскверняване на Корана, трябва да протестираме. Проблемът обаче е, че интервенциите не са само философски или етичен, а и чисто практически въпрос. Днес се отнасям много по-скептично към практиката на т.нар. „хуманитарни интервенции”, защото те могат да донесат повече вреда, отколкото полза. В някои ситуации, интервенциите са допустими, на само когато е налице безусловна подкрепа от страна на населението, което се опитваме да защитим, и ако сме сигурни в успеха на операцията. В случая с Либия например, Западът нахлу в тази страна, прикривайки истинските причини за действията си. Нямаше да имам нищо против, след като има решение на Съвета за сигурност на ООН и е налице решимост да бъде свален Кадафи, прекратявайки по този начин гражданската война. Но да се прави това под предлог да се защити цивилното население и да се прикрива с хуманитарни доводи е съвършено погрешно. В този смисъл, Либия беше лош предецент.

Продължение от 28 юни

Преди броени месеци сайтът „Хроники" предупреди, че правителството на Бойко Борисов няма да пусне нито един от българско-руските енергийни проекти. Стъпка по стъпка това вече се осъществява: американската „Уестингхаус” се намеси в атомната ни енергетика, изкуствено се задържа проектът „Бургас-Александруполис”, вместо да се финализират процедурите по „Южен поток” България беше вкарана в проекта „Набуко”, което е далеч по-скъпо от участието в „Южен поток” и накрая, като за капак – проектът „Белене” беше замразен, въпреки реалната угроза от плащане на неустойки!

Всички тези събития бяха „гарнирани” с източване на милиони евро от държавата, подписване на ненужни договори за допълнителни плащания – също за милиони и възлагане на ненужни оценки и експертизи и най-накрая: подписване на договор, осигуряващ опасно замърсяване на природата на поне ¼ от територията на страната и реално опасност от предизвикване на земетресения.

На 1 юни в. „Индипендънт” съобщи, че британските власти разследват връзката между добива на шистов газ и земетресенията в района на Блекпул.

Земетресението в района на Блекпул, на 27 май 2011, съвпадна по време със старта на нагнетяването на големи количества вода под налягане, осъществено от енергийната компания „Cuadrilla Resources”, с цел да се извърши хидравличен разрив на съдържащите шистов газ сложни хоризонтални слоеве. Този процес, известен като “fracking”, е заимстван от британските компании от САЩ, където обаче използването му провокира сериозни спорове сред специалистите.

Експертите от Британската геологическа служба (BGS) предполагат, че земетресението с магнитуд 1,6 по Рихтер, регистрирано в края на май, е сходно с регистрираното месец по рано в същия район, което беше с магнитуд 2,3, както и, че двете могат да бъдат свързани с експерименталния хидравличен разрив при добива на шистов газ в района на Прис Хол, по бреговете на Флайд.

Скандалът беше огромен, авторът на публикацията Стив Конър отбеляза: „ Както е известно, промишленото прилагане на метода “fracking” е забранено във Франция, както впрочем в американските щати Ню Йорк и Пенсилвания. Местни жители, живеещи в близост до зоните, където се е използвал този метод, установяват силно замърсяване на питейната вода с метан.

Д-р Браян Бапти от Британската геологическа служба поясни: „Изглежда много вероятно, че между двете неща действително има връзка няколко наши датчици, разположени в близост с тази зона, фиксираха, че и двете земетресения са станали на едно и също място и на неголяма дълбочина. Времето и мястото на двете земетресения, във връзка с използването на метода „fracking”, показват, че те могат да бъдат свързани едно с друго”. Той добавя: „Добре известно е, че подобно сондиране може да провокира неголеми земетресения”. Този процес е свързан с нагнетяването под земята на милиони галони вода, смесена с различни химически вещества, разтварящи планинските породи, за да бъде осъществен хидравличен разрив с цел да се освободи съдържащият се в пластовете природен газ.”

BGS коментира по следния начин предишните земетресения в района на Блекпул: „Всеки процес, който изисква нагнетяването на вода под налягане в дълбоките породи с цел тяхното разрушаване, може да доведе до земетресения. Добре известно е, че нагнетяването на вода или други течности, при добива на петрол и геотермалното инженерство – като добива на шистов газ например, могат да доведат до повишена сеизмична активност. Наистина, обикновено земетресенията са прекалено слаби, за да бъдат усетени, но има и примери за по-сериозни земетресения” пише анализаторът на „Индипендънт” Стив Конър.

Да се наложи мораториум върху проучването за шистов газ в България докато се изготви независима екологична оценка от български учени за това дали такива действия са безопасни за гъсто населени територии, настояха от “Коалиция за България“. В противен случая от левицата обяви, че възнамеряват да инициират местни референдуми по въпроса. Това заявиха пред журналисти в парламента депутати социалисти.

Георги Божинов от БСП отбеляза в кулоарите на парламента, че се е консултирал по въпроса с български учени, според които не само добивът на шистов газ е опасен, но и проучванията, тъй като в използваната смес, с която се атакуват подземните слоеве, има вода, пясък и токсични вещества.

Методът на проучване е опасен, както за замърсяване на подпочвените води, така и за предизвикване на земетресения, затова и в САЩ подобни проучвания се извършват само в пустинни територии, отбеляза Божинов, който в предишното Народно събрание бе председател на комисията по околна среда и води.

Колегата му Янаки Стоилов настоя Министерството на околната среда и водите да възложи независима експертиза преди започване на всякакви проучвания. Не бих искал за 30 милиона да продадем бъдещето на нашия народ, допълни той.

{edocs}schistov gaz-3.doc,600,400,link{/edocs}

В същото време, избягвайки какъвто и да било дебат, българското правителство реши да даде 5-годишно разрешително на американската компания „Шеврон” за проучване и добив на шистов газ в Североизточна България, предаде Ройтерс.

На самото заседание на правителството министър Трайков издекламира каква е законовата процедура по даване на разрешение за сондажи в търсене на шистов газ – но това все още не е факт.

Министърът на външните работи Николай Младенов, адмирира това разрешение тъй като се дава на американска фирма, а той както е известно е свързан със Световната банка и Отворено общество на Сорос.

Борисов набързо нарежда за другия ден да му бъде написан отговор по темата, тъй като имало към него парламентарно питане. Това парламентарно питане не се осъществява, тъй като в същия ден, 17 юни петък освен парламентарен контрол е гласуван и вот на недоварие и Борисов ходи от обект на обект да реже лентички, обявява, че не може да ги гледа и не са му приятни депутатите от опозицията, поискали вот на недоверие, но така и не влиза в залата.

Официално България обяви, че именно „Шеврон” е фирмата спечелила търга за експлоатацията на полето край Нови Пазар.

Българският министър на енергетиката Трайчо Трайков обясни пред медиите, че компанията ще подготви 5-годишна програма на стойност 50 милиона евро. „Шеврон” ще плати 30 милиона евро на държавата, за да започне да търси газ в скалните образувания, чийто потенциал е изчислен между 300 милиарда и 1 трилион кубически метра шистов газ.

„Всички рискове за това дали ще се намери газ и при какви условия, какво ще покаже оценката за въздействие върху околната среда, са за сметка на компанията”, обясни министърът. Т. е. подписано бе с Шеврон без екологична оценка!

Депутатите от левицата поискаха още преди заседанието на кабинета премиерът да наложи мораториум за експлоатацията на шистов газ на територията на Североизточна България. Това стана ясно на брифинг на депутатите Георги Божинов, Янаки Стоилов, Петър Димитров в парламента.

Янаки Стоилов настоя министерството на екологията да направи екологична оценка и независимо експертно становище за рисковете.

Петър Димитров заяви, че на места може да умре не само земеделието, но и хората. „Проблемът не търпи отлагане. Проведен е търг за проучване и добив на шистов газ. Днес изтича срокът за подписване на договора с американската фирма, която е спечелила търга. България в часа на подписването ще има бонус 30 млн. долара”, посочи Божинов.

Журналистката Десислава Антова написа: „В ход и в много ускорен темп са процедурите за още две полета, посочи Божинов.

Ние се обръщаме към партиите, обществото – да бъде наложен мораториум във връзка с експлоатацията и проучването на шистов газ, заяви той.

Божинов посочи, че докато не се проведе достатъчно представителна и сериозна експертиза – не се ангажира научния потенциал на България, трябва да се наложи мораториум. По думите му - става дума за нещо изключително сериозно – едно стародавно геоложко равновесие е застрашено.

Последствията могат да бъдат катастрофални. Колкото е опасен методът за получаване на шистов газ, точно толкова опасен е и методът на проучване. Шистовият газ не е в естествени геоложки образования, посочи Божинов. Шистовият газ не е в негазова фаза, застинал от стари времена. Този метод е опасен и със замърсяване на подпочвени води. Той заяви, че такива проучвания в САЩ се извършват на територии, където няма живот. Той заяви, че започва разследване на предизвикани замърсявания на подпочвени води в Еквадор. Освен това там са нанесени щети върху здравето на хората за 8 млрд. долара”.

Безполезно.

Божинов припомни, че в Англия е преустановена работа в това направление. Уникалността в България се състои в това, че над шистовия газ е разположено най-голямото сладководно образувание - водоносен хоризонт. Едно замърсяване на това водно тяло, значи нарушаване на условията, при които е възникнал и съществува живота на една четвърт от територията на България.

“Очаквам брутални и кървави дебати “за” и “против” шистовия газ в Европа. Те ще се водят не само по печатните и електронните медии, но дори и чрез филми.” Това прогнозира във Варна министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков преди още да стане факт правителственото решение.

Евентуалният добив на шистов газ в България ще доведе до понижаване на цените на синьото гориво у нас. “Надявам се до 5 години да имаме обнадеждаващи резултати”, каза енергийният експерт Христо Казанджиев, който по време на правителството на Иван Костов стоеше и пазеше празния кабинет на Иван Шиляшки, да не би някой да влезе в него, докато Шиляшки е излязъл!

Днес като една американска креатура Казанджиев отхвърля слуховете, че при проучванията и добива на шистов газ се предизвикват микроземетресения и казва: „Имаме само една тръба за внос на газ - от Русия. Затова плащаме по-скъпо от други потребители в ЕС”.

С разработването на технологията за извличане на природен газ от образувани джобове в скалите – т.нар. шисти се замърсява околната среда и подпочвените води.

Безвреден ли е шистовият газ? Редица български он лайн издания пуснаха публикация, свързана с американско изследване на проблема, цитирано от Би Би Си.

Шистовият газ е сочен за по-чиста алтернатива на нефта и въглищата, но според американско изследване, цитирано от Би Би Си, парниковите газове, които се произвеждат в резултат на добива му, са 20 на сто повече спрямо въглищата.

Учени от Корнелския университет установиха, че кладенците за шистов газ изпускат значително количество метан. Затова за климата той е много по-вреден от обикновения газ, а вероятно е по-вреден и от въглищата. Извличането на шистов газ от земята става чрез т. нар. хидравлично разбиване – правят се сондажи в скалите и под налягане се вкарва вода, примесена с химикали, за да се изтласка газът. Именно инжектирането на химикали на хиляди метри дълбочина носи риск от заразяване на близките водоеми.

Природозащитниците, които категорично се противопоставят на добива на шистов газ, се позовават на филма на Джош Фокс от 2010 г. "Gasland" ("Земя на газа"), който разказва за екологичните рискове, свързани с новия начин на добиване на газ от земята. Един майски ден на 2008 г. режисьорът получава писмо от газова компания с предложение да предостави земята си под наем срещу 100 000 долара. Любопитен да разбере защо е толкова ценна земята му, той обикаля райони в САЩ, където се правят проучвания или вече се добива шистов газ, и става свидетел на ужасяващи картини – заразени води и въздух, умиращ добитък, тежки заболявания. Особено стряскаща е гледката на горящата вода заради примесването й с метан.

„Различията между САЩ и Европа в областта на добива на шистов газ са големи” -обяснява Катинка Бариш от Центъра за европейска реформа.

В Европа законодателството е по-строго, което се дължи и на факта, че континентът е гъсто населен - по 250 - 400 души на квадратен километър, докато в САЩ средната гъстота е 80 души/кв. км. Експертката посочва и още едно голямо различие – в Америка, който притежава терена, става собственик и на ресурсите под него. В страните от ЕС ресурсите под повърхността обикновено принадлежат на държавата. "Затова и в Европа няма да се появят разкази за бедни селяни, превърнали се в милионери от шистов газ", отбелязва тя. Освен това производството на шистов газ в Европа ще струва два - три пъти по-скъпо, отколкото в САЩ поради по - малкия обем на добива и недостига на инфраструктура и познания, предупреждава Бариш.

Проблемът с добива на шистов газ е много актуален и у нас, след като неотдавна американската компания "Шеврон" получи 5-годишно разрешение за проучване на шистов газ на територията на Североизточна България.

В петък, на 24 юни министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви в парламента, че компанията няма да прави екологична оценка за въздействието върху околната среда. Като се направи откритие, тогава ще се направи изследване за въздействие върху околната среда, бе категоричен Трайков.

Няма опасност за питейната вода в Североизточна България при проучването на шистов газ в блок „Нови пазар”. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” професор д.г.н. Кристалина Стойкова, ръководител на научна група за изследване на шистов газ от Геологическия институт при Българската академия на науките.

Как професор Стойчева разбра, че няма опасност за питейната вода при положение, че не бе направен ОВОС и експертиза преди да се стигне до подписването на договора с Шеврон?

В същото време, в парламента премиерът Бойко Борисов отговори: „Няма построена нито една междусистемна връзка със съседните страни на България. Няма построено второ находище на природен газ в Галата – няма реализирани, дори – подписани проекти за доставки на компресиран газ или на втечнен природен газ. Не е започнало разработването на находището на шистов газ в Добруджа. Нямаме договори за доставка на газ дори от монополиста „Газпром”; имаме сведения, че руската страна иска да пакетира този договор с друг, неизгоден договор за страната ни – договора за АЕЦ „Белене”.”

Министър Трайков се включи в работата на Комитета за наука и технологии на Парламентарната асамблея на НАТО, където представи българския поглед към енергийната сигурност. Според министъра, шистовият газ е един от вариантите за диверсификация на източниците на суровини и маршрути, към която България се стреми. Отбелязвайки засилващия се интерес на американски компании, които вече разполагат с необходимите технологии, към добива на шистов газ в Европа /Полша, Франция, сега и България/, Трайков прогнозира, че скоро може да се очаква отпор от традиционните производители на газ. Той не посочи каква ще е тематиката на “бруталните и кървави дебати”, но опитът от САЩ показва, че прицелната точка са екологията и замърсяването на подпочвените води – написа Николай Петров.

Всъщност Трайков излъга – в средата на м. април т. г. френското правителство подкрепи проектозакон, който ще забрани сондажите за шистов газ в страната, съобщи ЕурАктив. Аргументът е, че методът създава огромен риск за качеството на водите.

В същото време в Канада 3000 канадци протестираха в Монтреал срещу добива на шистов газ, който изисква технология, енергично оспорвана и отричана от екологичните организации. Демонстрантите минаха през центъра на града, скандирайки срещу плановете за доби на този вид газ в провинция Квебек.

Великобритания спря добива на шистов газ, защото той може да доведе до земетресения. Американският щат Ню Йорк също се отказа от шистовия газ, поне докато не бъдат въведени стандарти срещу замърсяването на водите.

В България никой не се интересува от решенията на правителството, никой не отваря да чете за какво се дебатира в парламента – гражданството разчита на информацията от централните новинарски емисии, но те са адаптирани съобразно спокойнствието на властта и това ги прави недостоверни.

Две години управление на ГЕРБ не е изградена нито една междусистемна връзка на България с някоя от съседните страни, не е преподписан и договорът с доставчика „Газпром” – а в същото време правителството уреди българия да заплати милиарди за проекта „Набуко”, който в най-добрия случай ще започне през 2017 година.

В Брюксел еврокомисарят Гюнтер Йотингер и цялата дирекция, министър Трайков, и отговорникът от руска страна – Шматко за „Южен поток” договориха - вече Европейската комисия да преговаря с руската страна по „Южен поток”.

„Ако има шистов газ, това би могло да бъде резерв за следващи поколения – никой не е казал, че ще го ползваме сега, каза премиерът Бойко Борисов при посещението си във Варна, предаде репортер на Радио "Фокус" - Варна в отговор на въпрос дали не е опасно да се използва този газ. - Въпросът е да знаем, че имаме такъв газ и в едни преговори, това би могло да бъде сериозен коз за България”, смята Борисов. Той обясни, че всъщност проучванията ще покажат - дали има наличие на шистов газ и това не пречи на никого.

Жителите на шуменското с. Жилино се безпокоят от последиците при проучвания за шистов газ в района. Това каза за радио „Фокус” – Шумен Даниела Миронова, зам.-кмет в община Нови пазар. Тя уточни, че по настояване на жителите, в селото е било проведено общо събрание, на което мнозина са се обявили категорично против започването на проучвания, чули са се гласове и за организирането на референдум. Безпокойството на жителите на Жилино се подклажда от противоречивите мнения на специалисти и експерти относно ползите и вредите от подобни сондажи и проучвания, на разнопосочните публикации в медиите, в интернет. Опасяват се да не започне изселване, да не се допусне замърсяване на водата, тъй като в селището се намира дълбокия сондаж, който захранва 35 процента от водата на Нови пазар, а в близост минава и газопровода, каза Даниела Миронова. Тя уточни, че по време на срещата й със заместник-министър Делян Добрев в София е станало ясно, че т.нар. терен "Блок 1 Нови Пазар" с прогнозни залежи на шистов газ е в размер на 4422 кв. км и засяга територията на пет области - Шумен, Варна, Добрич, Силистра и Разград. Предвидено е в рамките на 5 годишния проучвателен период да се извършват четири сондажа, без да се знае къде ще бъдат точно те, за да се установи реалността на залежите и техния обем.

Докато събирах информация за договора с Шеврон се изумих от безхаберието и безпардонността на упарпвляващите от ГЕРБ! Да подписват договор и след проучване и сондажи – да се прави Оценка за въздействие на околната среда /ОВОС/– това надминава всякакво безочие!

Следва продължение

Турският президент Абдуллах Гюл призова своите сънародници в Германия да станат част от германското общество. В интервю за “Suddeutsche Zeitung” Гюл посочи, че турците в Германия трябва да участ немски език.

По информация на списание „Фокус” турският президент е конкретизирал седем основни точки, важни за интеграцията. Според него интеграцията би трябвало да започне още в детската градина.

В същото време Абдуллах Гюл коментира изказването на френския министър на външните работи, Бернар Кушнер, който обвини Турция в провал в изпълнението на необходимите реформи, които забавят преговорите за присъединява на страната към ЕС.

Без да засяга обвиненията на Кушнер, президентът на Турция обвини европейските политици и интелектуалци в липса на визия за мястото на Турция в ЕС, предаде AFP. Гюл призна, че на Турция й предстои работа, свързана с реформите, но обърна внимание, че бавната скорост на преговорите е по вина на Европа.

„Основната причина за забавянето на мирните преговори е липсата на визия и на стратегическо мислене на европейските политици и интелектуалци”, заяви Гюл.

Според турския президент, членството на Турция ще подсили европейската сигурност, сектора на енергетиката, както и много други сектори.

ЕС „трябва да мисли в перспективата на 25, 50 или 100 години”, е завил още Абдуллах Гюл и типично по азиатски се измъква от обвиненията на Брюксел - Ако се мисли само за днешния ден, процесът ще бъде блокиран, е изтъкнал той.

Осем от общо 35 преговорни глави на Турция с ЕС остават замразени до момента, заради срещу липсата на реформи в Турция засега – факт, който Гюл изобщо не коментира и не взема в предвид.

Ще припомня, че преди две години Ердоган се изказа срещу асимилацията на турските граждани в Германия -  повтори настояването си за откриване на турски гимназии в тази страна.

„Не приемам за добра идеята, че всички турски ученици в Германия трябва да посещават турски гимназии”, контрира Меркел премиера на Турция про време на посещението си в тази държава. Тя посочи във видеопослание на официалния си сайт, че ще настоява пред Анкара да окаже помощ за интеграцията на турските имигранти в германското общество, което е щекотлив проблем, тъй като Германия не позволява двойно гражданство.

Докато страни-членки на Европейския съюз разсъждават дали да седнат на масата на преговорите с Анкара или да изчакат някои промени в Турция преди присъединяването, външните министри на богатите на енергийни ресурси монархии в района на Персийския залив и Турция започнаха нов кръг преговори, които целят да засилят политическите и икономически връзки, както и да бъдат подписани споразумения за свободна търговия, съобщи AFP.

Външният министър на Кувейт Шейх Мохаммад ал Сабах, чиято държава е ротационен председател на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, с шест държави-членки, заяви, че поставянето на нови и нови условия между двете страни по време на преговорите бързо нараства. Ще припомня, че преди две години държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и официална Анкара подписаха Меморандум за стратегическо партньорство във всички сфери.

Не без значение е и фактът, че гореизброените събития протичат на фона на стремителен срив на щатския долар продължи спрямо основните световни валути, като очакванията за намеса на Федералния резерв в икономиката продължават да държат инвеститорите встрани от долара, коментира AFP.

Доларът се срина спрямо повечето основни валути в четвъртък, предизвиквайки опасения, че слабостта на основната резервна валута на планетата може да дестабилизира световната икономика и да принуди други страни на ответни девалвации, за да облекчат износа си, коментира в края на миналата седмица „Financial times”.

Европа също не процъфтява финансово в момента. Старата енергийна мрежа в Европа се нуждае от ремонт за 1 трлн. евро. Наложителният ремонт на електрическата и газовата инфраструктура, както и инвестициите в технологиите за улавяне и съхранение на въглероден двуокис при производството на електроенергия се определят на 1 трлн. евро. Това пише в проектодоклад на Еврокомисията относно енергийните приоритети на ЕС. Рано или късно Брюксел ще се наложи да вземе решение по този проблем въпреки тежкото икономическо и финансово положение на повечето от страните-членки.

Преди десет дни австрийският „Die Presse” написа, че турският министър по европейските въпроси Егемен Багъш е подложил на критика правителствата на страните в ЕС, като припомнил, че пет години след началото на преговорите за членство на Турция в ЕС са се появили политически интриги,  каквито не се е сблъсквала нито една преговаряща до този момент държава.

Багъш изтъкнал, че всички тези събития са създали силно негативно отношение в нагласите на турското общество и действително социологически проучвания показвали, че все по-малко от турците подкрепят влизането на страната им в ЕС.

Преди да пристигне в България германският канцлер Ангела Меркел отиде в Турция с посланието, че по време на посещението ще повтори идеята си за привилегировано партньорство с Турция. По-късно изявлението й бе: „Преговорите за присъединяване с Турция очевидно продължават, но това е процес с открит край, което означава, че той няма да завърши автоматично с пълно присъединяване”, бе цитирана от "Hurriyet" Меркел.

От 35 преговорни глави, по които една страна кандидат води преговори за членство в ЕС, Турция трябва да води преговори по 27 или 28, за да си осигури специално партньорство с ЕС, посочи Меркел пред друго издание - "Milliyet".

Анкара отговори на Меркел категорично: „За Турция не съществува никаква друга възможност освен пълноправно членство”.

„Не сме говорили за присъединяването на Турция към Европейския съюз” – бе последователна във виждането си Меркел на пресконференция след срещата си с премиера Бойко Борисов.

След месец предстои да се проведе и среща на високо равнище на страните-членки на НАТО, какъвто Турция е. На тази среща ще се обсъжда проблема с европейската сигурност и изграждането на противоракетен щит.

Идеята за противоракетен щит първоначално бе на Щатите, но в последствие тя се проеобразува в идея на НАТО. Турция, която е държава на исляма засега успешно лавира между Брюксел и Вашингтон в проблемите на Близкия изток, но нищо чудно да изпадне в особно положение, тъй като от няколко седмици насам редица европейски държави работят по съобщения за евентуална заплаха от терористични актове на ислямисти.

Интересът на САЩ и ЕС към Турция се развива засега твърде еднозначно. И двете страни наблягат на възможността да оказват натиск на официална Анкара по един или друг проблем. САЩ – за да запазят верността на своя съюзник на Балканите, който е далеч по-стратегически важен отколкото една България да речем. Това не пречи на официален Вашингтон да взема страната на Израел и да проявява „безсилие” в близкоизточните проблеми, даже когато Тел Авив демонстрира незачитане на елементарни норми на намаляване на агресията си спрямо редица арабски държави и Иран.

В същото време Щатите са факторът, който държи на час по-скорошното приемане на Турция в ЕС и притиска Брюксел в това начинание, без да се интересува дали Анкара и покрила необходимите критерии за членство в ЕС, и дали провежда очакваните реформи.

Само споменаването на една позиция, по така наречения арменския геноцид е достатъчен аргумент за Франция да не желае Турция за член на ЕС. Към този казус се прибавя и отношението към бурките, за което Париж прие нарочен закон.

Позицията на Турция към Кипър пък изостри вниманието на Атина към официална Анкара, тъй като Турция отказа да отвори пристанищата си за Кипър.

"Ислямът е част от Германия" - тези думи на федералния президент породиха дискусии. По повод изказването му, първоначално заваляха хвалби, а след това се изсипаха куп критики. Колко ислям е допустим, питат се германците, не особено въодушевени от прииждащите гастарбайтери от Турция.

„Група от 25 млади хора, обучени за сражения” след пътуване от родните им места в Европа до региона, считан за „развъдник” на насилствен екстремизъм, планират да се върнат обратно най-вероятно през Турция”, съобщи преди време източник от разузнаването пред AFP. По думите му, американското разузнаване също е информирало колегите си от спецслужбите в Европа за действията на групата и предупреждението е било повторено от британските власти.

Европейски антитерористични официални представители заявиха, че в Европа има над 100 „опасни ислямисти”, пише израелският вестник „Haaretz”.

Франция арестува 12 заподозрени за тероризъм заради предупреждения за план на „Ал Кайда”, антитерористичната полиция пресече мрежа с връзка към заловен в Италия мъж, занимаващ се с производството на бомби, а САЩ посъветваха гражданите си да не пътуват във Великобритания заради повишена терористична заплаха.

Само в Германия „броят на опасните ислямисти е над 100”, заяви Конрад Фрайберг, председател на основния германски полицейски съюз, като допълни, че около 40 от тях са преминали обучение по експлозиви.

Страните-членки на ЕС имат не само икономически и финансови проблеми. В самата структура на Съюза, проблем представляват такива казуси като национален суверенитет и тълкуването за понятие като „национално малцинство”.

Британското правителство съобщи преди десетина дни, че ще приеме нов закон, който да предпазва суверенитета на парламента на страната от ЕС, още преди края на годината, съобщи AFP.

По този повод външният министър Уилям Хейг разясни, че ходът ще „препотвърди веднъж завинаги суверенитета на нашия древен парламент”.

Дясноцентристкото консервативно правителство на премиера Дейвид Камерън е евроскептично и коалицията обеща да не предава повече власт в ръцете на ЕС.

Малцина са наясно, че Кралство Холандия, Турция, Гърция, Франция и други държави в Европа – членки или не на Европейския съюз не са подписали Рамковата конвенция за защита на националните права на малцинствата. До момента България все още не е определила съдържанието на термина „национални малцинства“  във вътрешното си право. Тоест, де факто политиката ни е като френската - съгласни сме с Рамковата конвенция, в които държави има национални малцинства, да я прилагат.

Българските политици по традиция се държат твърде безпринципно към Турция, като изобщо не следят какво се случва в тази държава. Арменският геноцид, по който Анкара твърдо се отстъпва създаде раздори в американския Конгрес, след като Обама се опита да го разиграе като коз в противопоставянето на турската външна политика към Израел.

Трябва да си даваме сметка, че ако днес на Турция се каже „не” на членството в Европейския съюз, това може да има много негативни последици за вътрешната политика в страната, каза европейският депутат от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин, член на Комисията по външна политика в Европейския парламент. Получи се ситуация като в пословицата „Видяла жабата, че подковават коня и тя вдигнала крак”! Нерде членство на Турция в ЕС, нерде отражение на неприемането за вътрешната политика на България! Ами нали точно Анкара се дистанцира от впечатлението, че е свързана чрез ДПС с вътрешнополитическите процеси в страната ни?

В Турция Конституционният съд се произнесе за някои промени в основния закон на страната. В България никой не си даде сметка за какво иде реч и че с това Решение на Конституционния съд светска Турция прави крачки назад по отношение на реформите, заложени още от Кемал Ататюрк!

ВМРО поднови въпроса с провеждането на Референдум по приема на Турция в ЕС и то след като лидерът на „Атака” излезе на трибуната на парламента и дръпна реч по въпроса. И едната и другата политическа сила постъпи „безпринципно”, тъй като своевременна и ясно изразена позиция по въпроса с решението на турския Конституционния съд за промени трябваше да предхожда евентуални искания за провеждане на Референдум в България по приема на Турция в ЕС.

Времето минава, а проблемите не се решават и се задълбочават. Анкара заяви преди броени дни, че е готова да постави под въпрос участието си в американско-европейския проект за газопровод „Набуко”, ако продължават пречките и отлагането на преговорите й с Брюксел за прием в ЕС!

Турция води самостоятелна и твърда политика по важни за нацията й проблеми, докато САЩ и ЕС смятат, че те са факторите, които диктуват развитието на събитията.

Повече от девет седмици трябваха на помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите за международния наркотрафик и правоприлагането Дейвид Джонсън, за да намери свободно време и да напише, и изпрати писмо, с което да благодари за проведената на 8 юни среща в София между премиера Бойко Борисов и него! Човек остава с впечатление, че и в администрацията на Обама са направени съкращения а`ла „Дянков” и затова с такова закъснение са успели да напишат въпросното писмо! Дето се казва: американците напуснаха даже Ирак и чак тогава се получи писмо с благодарности за визита от преди 9 седмици и половина...

Преглътнахме, че Белият дом ни прати чиновник между осмата и деветата дупка на кавала за среща с министър-председателя Борисов, сега ще преглътнем и че девет седмици бавиха благодарностите си – явно на новия Голям брат изобщо не му е до България на фона на корейските, иранските, йеменските и афганистанските аватюри, щом за среща с главата на изпълнителната власт в държавата ни пробутаха едва помощник държавен секретар!

Самият Джонсън пък явно не чете достатъчно, защото тогава щеше да е наясно, че в повечето случаи на полицейски акции и арести, съдът пуска задържаните след ден-два поради непредставяне на достатъчно убедителни доказателства.

В писмото си до Борисов помощник държавният секретар Джонсън изразява желанието на правителството на САЩ за задълбочаване на близкото сътрудничество с българското правителство и за съвместна работа по реформата в областта на отнемане на незаконно придобитото имущество, прозрачността и отчетността в съдебната система. Помощник държавният секретар подчертава и ангажимента на САЩ да подпомага България в развиване върховенството на закона и превръщането й в модел за региона.

САЩ имат различна съдебна система, която изобщо не може да бъде сравнявана с българската. Поне така е по все още действащата Конституция.

От друга страна, традициите на САЩ в правораздаването далеч не са толкова блестящи, но затова пък са известни с някои позорни обстоятелства. Да вземем примера с базата в Гуантанамо, изграден и силно охраняван военен затвор, наречен "Лагер за затворници в Гуантанамовия залив". Там доскоро бяха задържани над 400 затворници, заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември от 40 държави, но предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен.

Забележете, че казвам заподозрени, а не осъдени с влезли в сила присъди…

През 2006 година САЩ заявиха, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война, и по тази причина не попадали под защитата на Женевската конвенция, тъй като не са били считани за военнопленници, а за „вражески бойци“.

САЩ държаха там затворниците без право на следствие, затворените в Гуантанамо единствено по подозрение в тероризъм, така и не получиха в годините на престоя си съдебен процес и издадени, и влезли в сила присъди – т. е. държаха ги незаконно в нарушение на правата им!

На задържаните бе отказана правна помощ от страна на Щатите, a разпитите се осъществяваха чрез спорни методи - физическо насилие, забрана за сън, излагане на силен шум, задържане под вода, и то в продължение на месеци и дори години. По данни на американския вестник "Ню Йорк таймс" от ноември 2007 г.

официално обвинение е било повдигнато само срещу 10 задържани от затвора в Гуантанамо, а осъден е бил един австралийски гражданин.

Част от затворниците от Гуантанамо бяха предложени на различни държави, които пък от прекалена криворазбрана демокрация ги оставиха на свобода, докато техните „събратя” по съдба бяха въдворени при строг режим, в строго охраняваната Изправителна база „Томсън”?

Факт е, че не всички държави взеха затворници от Гуантанамо – например Норвегия, страна-учредителка на НАТО обяви, че няма да взема затворници от строго охранявания затвор в кубинската провинция.

Запитан след закритото заседание на Комисията за външна политика, защо страната ни трябва да решава вътрешнополитически проблем на друга държава Цветанов поясни, че „не трябва да разрушаваме стратегическото си партньорство с Вашингтон” и каза на народните представители: „Приемете го като знак на солидарност”.

Добре е да се произнасят фрази като „стратегическо партньорство”, но още по-добре е произнасящият ги да е наясно със смисъла им... Все пак в България има и хора, със средна до висока интелигентност и те са наясно, че „стратегическо партньорство” не означава да разрешават вътрешнополитически проблеми на една държавата като САЩ и то в случаи, когато иде реч за държани с години и измъчвани хора в строго охраняван затвор, без присъди!

„Приемете го като отговорност на българското правителство” – уточни Цветанов.

„Знак на солидарност”, „отговорност на българското правителство” – нима Норвегия не желае да бъде солидарна с Вашингтон и още по-малко от нас държи да бъде „отговорна” в случая с вземането на арестанти от Гуантанамо?

Припомних случая „Гуантанамо”, защото точно виновната за незаконно задържане на граждани в строго охраняван затвор днес, чрез някакъв третораряден чиновник от администрацията си ни предлага Щатите да ни помогнат за оправяне на съдебната система.

Вече чухме, че официален Вашингтон настоява да имаме и специален съд, за да не излизат при липса на доказателства арестуването при акциите на министър Цветанов с мерки за неотклонение „подписка” и под гаранция…

Сега какво ще извадят от ръкава стратезите от Белия дом? Лагер открит тип за задържани в специализирани полицейски акции, може би? Или въдворяване без присъди и без право на съд, нарочени за виновни бандити!

Хайде всеки да си гледа собствената съдебна система, а България като страна-членка на Европейския съюз да търси съвети от Европа, а не от САЩ, ако на вътрешния министър не му излизат сметките в борбата с организираната престъпност!

Що не пробват в Щатите министър да нарочва съдиите за „свързани с бандитите” и тогава да гледат какво ще се случи?

Същото може да се изпита и в Стария континент – вътрешен министър на Франция или Германия да нарочва и обижда съдии, защото не му играят по свирката? Дали този министър ще си остане дълго на поста?

Какво още се крие зад “възхода” на Дал?

Кое дава сили на Касил Дал, доскорошният заместник на лидера на ДПС, Ахмед Доган да се отлъчи от ръководството на Движението? Дали това е лична приумица и добре премерен ход, предизвикан от международната обстановка в Европа, Балканите и Северна Африка и позицията на Турция в тези събития?

Тези, които следят внимателно случващото се в Либия станаха свидетели как Турция бе тази, която извиваше ръцете на Франция в НАТО цели десет дни, А както е известно Франция бе тази, която претендираше за ръководна роля в либийската офанзива и ударите срещу Муамар Кадафи.

В един от последните дни на месец март, 29 март, външният министър на Турция Ахмед Давутоглу извоюва, Турция да се наложи НАТО да поеме командването на операцията, което предстоеше да се случи.

Франция бе елиминирана, а в тази дипломатическа офанзива, както стана ясно малко-по-късно - Турция е имала подкрепа на много високо политическо равнище от България – нещо, по което управляващите запазиха мълчание!

Случайно или по традиция Турция се изправи срещу Франция?

Ден по-рано пред Давутоглу да произнесе своята голяма реч, в Турция mисателят Орхан Памук бе признат за виновен в оскърбление на турския народ от съда в истанбулския район Шишли, заради негово изявление, че в Турция са били убити милион арменци и 30 хил. кюрди, но това не вълнува никого. Думите на писателя бяха публикувани в цюрихския вестник “Тагес Анцайгер“ и това бе използвано от петима души, които заведоха иск срещу писателя още през 2005 г.

Според съда, лауреатът на Нобеловата награда за литература Орхан Памук трябва да плати глоба от 6 хил. турски лири или 3.8 хил. долара на жалбоподателите...

В същото време е известно, че Франция прие Закон, с който призна арменския геноцид, и който направи възможно лишаването от свобода при отричане на геноцида срещу арменците.

Твърдението на арменската държава за проведен геноцид над арменците в Османската империя е прието и от международната общност в лицето на ООН и Европейския парламент.

Геноцидът над арменския народ е признат от парламентите на Аржентина, Белгия, Венецуела, Холандия, Гърция, Италия, Канада, Кипър, Ливан, Литва, Полша, Русия, Словакия, Уругвай, Франция, Швейцария и Швеция, както и от 40 щата на САЩ.

Българското Народно събрание отхвърли декларация за осъждането на арменския геноцид, а в София, докато Бойко Борисов /днешният български премиер/бе кмет, Столична община гласува, против приемането на избиването на арменците в Османската империя за геноцид. За разлика от столицата, общини като Бургас, Пловдив, Стара Загора, Лясковец, приеха геноцида над арменците и ни на-малко не се смутиха от критиките на Ердоган, който по време на официлната си визита в България си позволи да разкритикува тези общини. А това, откъдето и да го погледне човек си е вмешателство във вътрешните работи и волята на народа.

Точно преди година, Турция отзова посланика си Зергюн Корутюрк от Швеция и отмени посещение на премиера Реджеп Ердоган в скандинавската страна. Това стана, след като с драматичен вот в четвъртък вечер шведският парламент призна геноцида над арменците от 1915 година.

И на фона на тези отношения, Касим Дал реши за възкръсне от пепелта и да се самообяви за лидер на ДПС! Естествено една от причините за това негово действие е и посещението на турския премиер Ердоган минатала година в средата на месец октомври, когато гостът знаково отказа да се срещне с лидера на ДПС, но прие Касим Дал! Някои анализатори изтълкуваха това поведение на Ердоган като знак от Турция, кой да наследи Ахмед Доган!

Този факт от посещението на Ердоган бе изтъкнат от Касим Дал през януари тази година, когато той реши да се отлъчи от ръководството на ДПС!

Но да се върна към един “пропуснат” от международните журналисти в българския печат факт, за който единствен съобщи анализаторът на национална телевизия СКАТ, Велизар Енчев: това бе фактът за Давутоглу и речта, която той произнесе по случай 100 годишнината на една турска екстремистка организация “Турски огнища”, по време на която Давутоглу категорично и открито заяви, че в следващите десетилетия Турция ще има водеща роля не само на Балканите, където според официална Анкара е традиционна турска територия за геополитическо, културно и етническо влияние, но ще има решаващо стратегическо, военно-политическо влияние в Либия, в африканските държави и в събитията в Близкия изток?!

Давутоглу припомни в речта си и за нападението на Италия преди 100 години над Османската империя, когато бе отнета територията на двете провинции Киренайка и Триполитания /всъщност територията на днешна Либия в така наречената Триполитанска война – бел. Л. М./, като свърза това нападение със сегашното над Либия! Според турския външен министър случващото се сега било един вид реванш спрямо Европа, която преди век е отнела тази територия от Османската империя!

За Давутоглу, случващото се сега е един вид завръщането на старата Османска империя в своите бивши африкански владения!

“Турците трябва да бъдат доловни от факта, че вече имат водеща роля във военната операция – /централният щаб на командването на НАТО се намира в Измир/, Турция ще участва във военноморската блокада и ще вероятно ще получи правото да управлява пристанището и летището в град Бенгази – седалището на бунтовниците срещу режима на Кадафи!

Турският дипломат №1 припомни в тази реч и за Балканската и Междусъюзническата война, като изтъкна, че в Междусъюзническата война Анкара също получи своя реванш, тъй като победите от Балканската война бяха обезсмислени след Междусъюзническата.

Важното, което Давутоглу изтъкна във въпросната реч бе, че сега Турция се връщала в люлката на бившата империя в Близкия изток и изкуствената стена, която “ни разделяше от Сирия, Иран и Кавказ постепенно ще пада” ...

Т. е. Турция не крие, че е предприела поход в Близкия изток и на Балканите на фона на липсата на ясна стратегия в действията на Коалицията на желаещите!

В дните от седемгодишнината от приема на България в НАТО – геополитическите амбиции и събития предприеха определено непредсказуема посока. Още преди да се намеси НАТО и да поеме командването, изпълнението на резолюцията на ООН придоби доста уродлив вид...

На фона на тези обстановка, проблемът с националната сигурност стана отново актуален, въпреки нежеланието на управляващите да го забележат и признаят. Досега управляващите ни внушават непрекъснато колко може да сме спокойни за националната си сигурност, тъй като евроатлантическите ни партньори и Доктрината за колективната отбрана ни гарантират неприкосновеност на териториалните граници, гарантират ни суверенитет!

Тези дни вестник “Джерусалим пост” публикува интервю с израелския посланик в САЩ, д-р Майкъл Орен, в което той отбеляза, че промяната на ориентацията на Турция по посока към Ориента, е събитие с историческо измерение.

И другото, върху което обърна внимание Орен бе, че политиката на Белия дом спрямо Турция се забелязва голяма промяна.

Колкото и да е парадоксално, в момента в Близкия Изток Турция е единственият съюзник!

В края на юни м. г. Турция отмени 21 военни споразумения с Израел! Израел правилно прецени кой разполага с повече военна мощ – Иран, който се следи под лупа заради ядрените си разработки от много държави, или Турция, която разполага с най-голямата и модерно въоръжена армия, трета по големина в света. В предаването на Национална телевизия СКАТ с водещ Велизар Енчев, полковник Ангел Тюфекчиев припомни, че турската армия е по-голяма от армиите на Великобритания, Германия и Франция, взети заедно!

Но тази преценка на ИЗраел е временна, както повечето неща в политиката напоследък – един ден нищо чудно Иран и Турция да се обединят и като военна мощ ще бъдат вече един много опасен фактор както за Близкия изток, така и за Европа!

Есента предстоят избори в Турция. Първото пътуване на Обама бе в тази страна, а това бе и е твърде показателно, тъй като именно Турция е военно-политически фактор за района на Евразия, но в тази част.

Турция направи смешна Франция с агресивната си външна политика при спора в НАТО, като със самочувствие тропна по масата и постави редица условия!

В 21 век едни външен министър като Давутоглу си позволи да напомни миналото и отнемането от Италия на нейните земи преди 100 години! Нито Обама, нито Аштън, нито който и да било друг си позволи да направи забележка на този агресивен турски външен министър!

Така, както никой не смее да укори Турция за отношението й към кюрдите, където официалната власт не се държи по-различно от един Кадафи към това многомилионно население!

Слепи или наивни са българските политици, които смятат, че демонстрирайки приятелство към Турция печелят спокойствие и сигурност?

Подобна недалновидност е в състояние да нанесе големи поражения на националната ни сигурност, но в никакъв случай няма да спечелим овации от Израел или от САЩ!

Като потвърждение на случващото се и опасенията на обявената като намерение подкрепа на България за членство на Турция в Европейския съюз е скандалният договор, за който писа на 4 април Диян Моркин във в. “Сега”. За какво иде реч?
”Министерството на отбраната подготвя договор, с който изтребителите на Турция ще влизат без предупреждение във въздушното пространство на страната ни. Документът ще трябва да бъде гласуван от Министерския съвет. България вече постигна такава договорка с Гърция да пази небето ни от терористични атаки по програмата Air Policing пише Моркин в “Сега”. - ... Военни експерти коментираха, че това е първата крачка към обединяване на военната мощ на държавите от региона, за която се говори отдавна... Военният министър Аню Ангелов пък обясни наскоро, че където техниката и оръжието са скъпи, трябва да се търси обединение на няколко армии....”.

Едно е съюзническо сътрудничество, второ е членство в ЕС, а съвсем различно е една държава да пази своя суверенитет! И Турция, и Франция са членове на НАТО, но това не попречи на официална Анкара да тропне по масата и постави условия командването на съюзническите войски на Алианса да бъде поето от НАТО, а Франция да отстъпи назад!

И в Турция, и в България предстоят избори – разликата е в старта на управляващите за този вот: Ердоган консолидира държавата, полека-лека изменя светския й характер, като я тласка към ислямизма, докато българският премиер Бойко Борисов играе някакви игрички, които очевидно са непонятни даже и за него самия, но действа против националната сигурност, суверенитета на страната ни, и даже е готов да приеме Доклад, с който небето на България да се отвори за военните самолети на Турция!

Но да се върна към избрания момент, и защо точно сега Касим Дал да даде оферта за участие в изборите:

Тайнственият плик с восъчен печат

След като Ахмед Емин бе намерен мъртъв, в студиото на Нова телевизия, Мехмед Реджеб, бившият началник на кабинета на Доган, обясни:

"И в един плик г-н Методи Андреев, вчера го обясни подробно, бившето НСС /контраразузнаването/ пише мотивиран доклад, за да не се разкрие самоличността, примерно да кажем на г-н Реджеб или на г-н Иванов, и вътре, в това досие, в една папка, ние видяхме един плик е червен печат с восък. Освен че ген. Атанасов пише от '90-а година този функционер какъв е до '96-а година, той моли нашата комисия, поради съображения за националната сигурност, да не разкриваме еди какво си име."

За първи път гражданството научи, че Реджеб е уведомил своевременно Ахмед Доган за тайнствения плик и за съществуването на агент, висш функционер в ДПС, за когото не трябва да се разкрива нищо! Реджеб съветва Доган да говори с Националната служба за сигурност /НСС/.

Реджеб предполага, че Доган е провел разговора за агента от ДПС, висш функционер на специалните служби...Но само предполага.

Защо Реджеб извади точно тази история с тайнствения плик, запечатан с червен восък по време на разговора след смъртта на Емин? Причината за това е, че според Мехмед Реджеб въпросният висш ДПС-функционер е работил и по Ахмед Емин за спецслужбите.

От всичко казано дотук – трябва ли да си мислим, че този тайнствен и толкова важен агент на спецслужбите е шантажирал по някакъв начин Ахмед Емин?

Това е въпросът, но това би могло да бъде и отговорът на много въпроси.

Да не би в смъртта на Емин да е бил намесен фактът, че той е бил разработван от специалните служби? Разработван заради самия него, или разработван заради Ахмед Доган и всичко, които Доган върши и се случва в ДПС?

Къде се е намирал този агент на ДПС в деня на смъртта на Емин - в сараите, или на рождения ден на Касим Дал? Сами ли са били Доган и Емин в сараите, когато куршумът се забива в главата на Емин?

Научил ли е Доган кой е агентът на спецслужбите в ДПС?

Изпълнява ли съвета на Реджеб лидерът на ДПС да говори с НСС за битността на своя висш функционер, чиято самоличност е била скрита? И да е говорил, в което се съмнявам силно, едва ли някой в НСС би престъпил волята на генерал Атанасов и би разкрил самоличността на този агент и едновременно с това, много висш фунционер на ДПС, който явно е трябвало да остане засекретен.

Според Реджеб, генерал Атанасов свързвал неразкриването на самоличността на агента от ДПС с висши интереси на националната сигурност? А това вече звучи доста сериозно...

..............................................................

В един момент обаче Реджеб казва "работел уж за националната сигурност". Уж. Казва го неслучайно. Чуват го над два милиона зрители. Чува го и Който трябва.

Факта с разработката на Емин и следенето му, и другият факт - с добре прикрития агент на специалните служби от висшето ръководство на ДПС не са отделени един от друг те са свързани. Въпросът е как и чрез кои лица и събития: минали, настоящи и бъдещи.

Агентът, твърди Мехмед Реджеб е имал отношение към разработката на Емин. А смъртта на Емин е свързана с факта, че е бил обект на разработка. И всичко това се завърта около Ахмед Доган - като в центрофуга. Бясно, човек не може да различи в бързината на въртенето кой кой е, къде е, с кого е, против кого е - какво се случва точно. Като резултат от това бясно въртене на събития и обстоятелства в един момент излита мъртвия Емин и то в дома на Ахмед Доган. А довереният човек на Доган - Мехмед Реджеб твърди в интервю, че убитият е трябвало да бъде Доган, тъй като е бил "на косъм от смъртта"!

Доган е трябвало да бъде убит, но Доган е бил много и добре охраняван, заради съществуваща опасност за живота му. Резултатът е - намерения мъртъв Ахмед Емин в дома на Доган. Застрелян се оказва Емин, а не Доган.

Свидетели твърдят, че двамата не се срещнали този ден - даже Емин чакал Доган. Дали е така?

Емин е погребан, скандалът е голям и дълго ще държи влага на лидера на ДПС. А в същото време някакъв дълбоко скрит, заради националната сигурност агент във върхушката на ДПС продължава да си работи като агент. Или не продължава? Но във всички случаи остава неосветен – заради бъдещето може би – своето лично бъдеще, бъдещето си в политиката, или?

Всъщност тук му е мястото да запитаме – не дойде ли мигът, в който този дълбоко засекретен агент на НСС да бъде осветен и използван в политиката?

ДАНС е наясно със смъртта на Емин

каза Межмед Реджеб. Това може да означава само едно - ако ДАНС е наясно със смъртта на Емин то тогава, че никога няма да узнаем истината за тази смърт. Такива са правилата.

Но ако ДАНС е наясно със смъртта на Емин, това означава и друго, че тази смърт не е резултат на лични проблеми и депресия. Каквото и да е - няма да го научим никога. Нещо ще ни подхвърлят от Прокуратурата - и толкова. Правилата са такива, когато спецслужбите са наясно с нечия смърт и когато мъртвият е бил обект на разработка.

Цялата комисия на Методи Андреев и самият Атанас Атанасов са знаели според Мехмед Реджеб, че в ДПС има много скрит агент, който продължава да работи за спецслужбите, но никой не е посмял да даде и един знак, кой би могло да бъде той. Въпрос на национална сигурност било. Така че, и ние не искаме да се нарушава сигурността на страната и ще оставим тази следа.

Атанасов - мълчи. Методи Андреев - мълчи. Членовете на Комисията "Андреев" - мълчат. Всъщност никой от тях не знае за кого иде реч, но мълчат. Известно става само, че добре скритият агент в ДПС е работил и по Емин. По намерения мъртъв Емин. И че този свръхсекретен агент има псевдоним "Морски".

Смъртта на Емин и изчезването на Доган

Разработването на Емин от спецслужбите и отношението на агента "Морски" в тази разработка е възможната причина да са го тласнали да посегне на себе си. Това е тезата на Реджеб, това излиза като логическа връзка и от обясненията му в студиото на Нова телевизия.

Тогава къде е тук застрашеният живот на Доган и как се връзва с фактите убеждението, че Доган е трябвало да бъде убит в деня, когато е намерен мъртъв Ахмед Емин? Застрелян в главата, на входа на банята. Твърде наобичайно и неудобно място за самоубийство межу другото, според експерти.

Да не отварям дума, че човек, който обикновено си служи с лявата ръка, твърде необяснимо и неудобно би се застрелял в дясното слепоочие!

"ДАНС знаят истината за смъртта на Емин" е убеден Реджеб, даже го повтаря няколко пъти. Но ДАНС мълчат. Дали разработката на даден човек умира с него? Вероятно не, ако е заплетена с друга разработка, на дълбоко засекретен действащ агент и тя продължава. Особено, ако нещата с агента все още са актуални и са свързани с националната сигурност.

Остава да се запитаме тогава: дали Емин умря в името на националната сигурност? Дали животът на Ахмед Доган е бил и продължава да бъде застрашен и от какво конкретно? Свързана ли е заплахата за живота на Ахмед Доган с националната сигурност по един или друг начин?

Дали смъртта на Емин не остави жив Доган? Защото наведнъж два трупа от посока на мандатоносителя биха дошли в повече...

Дали ще се изясни някога тази смърт?

Едва ли. Както няма да се изясни в близките десетилетия и кой е агентът "Морски" и как е работил за националната сигурност във върховете на ДПС. Още повече, че той продължава да работи, според твърденията на самия Мехмед Реджеб.

Времето и интереси от сферата на националната сигурност ще покрият със забрава Емин и трагичният му край. От всичко казано дотук от различни функционери в ДПС мога спокойно да направя заключението, че смъртта на Емин в сарая, обитаван от Ахмед Доган не е акт на лична воля, а сложно стекли се трагични обстоятелства. Подтикването към самоубийство за трагичния край на този млад мъж е една от възможните версии, но далеч не единствената.

Сигурно обаче е друго: причина за изчезването на лидера на ДПС от публичното пространство е и тази смърт. От нея започна обратното броене за лидера на ДПС в политиката. Направени бяха опити за оневиняване на Доган, за дистанцирането му от тази смърт, за хвърляне на вината единствено върху Емин, но опитите се провалиха и Доган бе принуден да изчезне.

Ако една от причините за трагедията с Емин е била да се елиминира по някакъв начин Доган като лидер - то може да се приеме, че е осъществена.

В същото време, когато се елиминира политик от такъв калибър, то задължително хората, замесени в това е трябвало да имат резервен вариант за лидер, който да оглави ДПС. След няколко години стана ясно, че аспирации за поста на доган е имал Касим Дал.

След смъртта на Емин

Трябва да се изясни какво се случва в ДПС - заяви един депутат в парламента. Всъщност то си беше ясно. В ДПС бе налице подмолна борба за власт, която показа, че предстои "смяна на караула".

Не казвам, че ДАНС са си поставяли за задача някога промяна в политическите процеси в държавата – но от всичко събрано дотук, трябва да си мислим, че агент във върхушката на ДПС е продължавал да работи в името на интересите на националната сигурност. Все пак е поел ангажимент за това и освен това неговата самоличност е била пазена като най-дълбока тайна години наред.

Тогава кой е по-силният в ДПС -лидерът Ахмед Доган или въпросният агент "Морски"?

Дали има истина в горните редове? Фактът, че всички вкупом млъкнаха при споменаването на псевдонима на агент "Морски" - и генерал Атанас Атанасов, и Методи Андреев, и Осман Октай, и Гюнер Тахир и всички отворковци, които се бяха заели със задачата да ни разказват истории от ДПС, за да ни разсейват след смъртта на Ахмед Емин. Този факт на всеобщо настъпило мълчание говори достатъчно ясно, че има истина в изложеното по-горе.

Какво се промени в ДПС след смъртта на Ехмед Емин? Елементарно е:

В ДПС не се тревожеха за това, че Ахмед Емин бе намерен мъртъв в сараите, а защото бе намерен мъртъв и то там.

От мига, в който си отиде Емин, започна обратното летоброене на лидерството на Доган.

Дълбоко засекретеният агент от ДПС така си и остана тайна, а няколко години по-късно един от заместниците на Доган, Касим Дал, най-близкият до него, този, който въпреки битността си на строителен техник се занима в парламента със Закони за досиета и националната сигурност.

Освен това Дал е човекът на Турция в България и то в момент, когато официална Анкара диктува и е фактор както в Близкия изток, така и в Европа, и НАТО.

Стартът му към лидерството бе неуспешен – засега...

Защо абсолютно никой в тази държава не произнесе гласно простата истина за оставането ни зад шенгенската бариера?

Българите остават второразредни граждани на Европейския съюз. Отпадането на шенгенската граница за нас се отлага за неопределено време. Това е темата на седмицата – колкото външно политическа, толкова и вътрешно политическа. Цялата медийна машина бълва глупотевина след глупотевина, изфабрикувани от пропагандните щабове, както на управляващи, така и на опозиция. За да се закърпи набързо най-грандиозния провал на правителството на Бойко Борисов от идването му на власт досега, но не само неговият. Защото мощният европейски шут беше старателно „подготвен” да се случи и от правителството на тристранната коалиция, а че и от това на величеството, да не се връщаме по-назад.

Да започнем анализа на ставащото с няколко от многобройните изключително ясни индикации в информационния поток, че България и бързо и сигурно се превръща в черната овца на Европа и то по една-единствена причина – едно след друго правителствата ни демонстрираха един откровен и пристрастен проамериканизъм, сякаш България е 51-ия щат на САЩ, а не държава-член на ЕС. Ако към това прибавим историческите политически каламбури с давност 20 и кусур години за 16-та република на СССР, напълно разбираемо е как традиционното раздразнение на европейските грандове се обърна в ожесточена решителност да наврат побърканата балканска държавица в миша дупка, да не споменавам едно друго още по-злачно място.

Късчета от мозайката

в. Ди Велт: „Мнозинството граждани на Германия са против членството на Турция в ЕС, съобщи в. „Ди Велт“, като се позова на резултатите от допитване до общественото мнение, направено от социологическия институт „Емнид“.
69% от германците са против приемането на Турция в ЕС.”
От документите на Уикилийкс: „…В разговор с европейски дипломати представители на САЩ са добили впечатлението, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е напълно безнадеждна. Отдавна Вашингтон се застъпва за Турция по този щекотлив въпрос, което дразни европейците.”
БТА/Дарик: Запитан за коментар на позицията на доскорошния френски посланик у нас относно приемането на Турция в ЕС, Борисов посочи, че посланиците понякога многократно надвишават правата си. Ако нашият посланик отиде и каже на президента Никола Саркози какво да прави, ще бъде изгонен от Франция, заяви Борисов, цитиран от БТА.
В края на мандата си френският дипломат призова България да сподели със своите партньори в ЕС официалната си позиция дали е „за“ или „против“ еврочленството на Турция, припомня Dariknews.bg.

Потокът от подобни съобщения в последните години е огромен, но дори да вземем само цитираните три, вече имаме достатъчно здрава база за солидни заключения.

Ще започна отзад-напред.

Борисов посочил, че посланиците понякога многократно надвишавали правата си. Ако нашият посланик бил отишъл да каже на президента Никола Саркози какво да прави, щял да бъде изгонен от Франция…
Нека да не се смеем, защото въпросът е прекалено сериозен, независимо, че аналогията с каубоя Уорлик, посланик на САЩ в България е направо утрепваща. Независимо, че въпросният американски амбасадор непрекъснато дава акъли наляво и надясно и най-вече на самия Бойко Борисов – да сте забелязали да е изгонен от България? Няма и да станете свидетели на подобен акт, независимо какви поучителни истории на тема „френският посланик” Борисов изключително охотно разправя на медиите. И тъкмо в тази проста ситуация в която политическият гьонсуратлък на българският премиер, двойният му политически аршин и вдъхновено нахалство са ни последната грижа, се крие разковничето на това, което ни се случва понастоящем.

За съжаление в ограничения обем на една статия не мога да представя и хилядна от аргументите на които се базирам, така че по-скоро ще изредя телеграфически основните стъпки на логическата верига от геополитически ходове, които доведоха до тези и много други събития.
След разпада на Съветския съюз, Ялтенските договорки за разпределение сферите на влияние бяха изконсумирани напълно. И дойде време за Малта – там бе начертано новото геополитическо разпределение. Русия се оттегли, а САЩ и Европа получиха България. След това последва нов пазарлък, като американците отстъпиха България на Европа, без съмнение с някакво условие – примерно, запазване на военно-стратегически позиции. Лавинообразното разширение на ЕС на изток промени визията в Европа по отношение на разпределението на стратегическите отговорности в полза на европейците, а приемането на България за член на ЕС беше ясен знак, че европриоритети у нас стават стопроцентови.

Но не би. Както подготвящата влизането ни в ЕС царска партия, така и тройната коалиция продължаваха за всяка своя стъпка да се допитват до Вашингтон. Това надупване пред американците при Бойко Борисов се превърна в пандемия.. И то не е особено изненадващо като се има предвид, че самата поява на ББ на политическата сцена бе един добре обмислен, ресурсно окапацитен предизборен проект на соросовия институт Отворено общество, реализиран на няколко етапа в периода 2002 – 2009 година, който успешно приключи с издигането на Борисов на власт през юли 2009-та. Т.е. ГЕРБ и ББ са чиста американска креатура. Оттук нататък, всичко е много просто и обяснимо. Под американско внушение и диктат цялата външна политика на България в последните година и половина се развива в хармония с американските, а не с европейските директиви. Това не се набива особено на очи, по простата причина, че в повечето сфери, американските и еропейските позиции съвпадат или са много близки.

В повечето, но не във всички! Няма да изреждам цял поменик от конфликти, а директно ще се спра на полюсно противоположните позиции, които това правителство зае спрямо членството на Турция в ЕС спрямо обединената позиция на Франция и Германия.

При сложната геополитическа игра, която двете държави – гръбнак на ЕС – водят по отношение на Турция, за всеки грамотен наблюдател бе ясно, че Турция е допускана до ЕС с привилигеровани икономически позиции, но – дотам. И Париж и Берлин многократно дадоха ясни сигнали, че за пълноправно членство на Турция в съюза и дума не може да става.

На фона на тази уморителна позиционна шахматна партия на големите играчи, Бойко Борисов и външният му министър започнаха да се надпреварват по повод и без повод да правят изявления и у нас и в чужбина, че България безрезервно подкрепя турското пълноправно членство в ЕС.

Тук няма да се спирам на катастрофалните аспекти от подобни декларации върху националните интереси на страната, това е друга тема. Въпросът е, каква бе причината ББ и правителството му да се пречкат като самоубийци в краката на европейските грандове, водейки не просто несъгласувана с Европа външна политика, но външна политика противоположна на европейската? Отговорът е повече от ясен – изпълняваха като троянски кон американска поръчка. Какво целеше тази американска поръчка съм писал нееднократно – безрезервна американска подкрепа за турското членство в ЕС, не заради босфорски сантименти на Вашингтон, а за да се поддържа нестабилност в евросъюза. Защото в крайна сметка, атлантическото приятелство си е приятелство, но на геополитическата сцена САЩ и ЕС са конкуренти във всяко отношение и съперничеството им с времето няма да намалява, а напротив ще расте.

И стигаме до крайната точка на този анализ – последствията не закъсняха – Бойко Борисов и сие завряха страната в мелницата на геополитическите гиганти, ставайки предатели на европейската си идентичност, вследствие на което България остава извън вътрешното пространство на ЕС, лишена тотално от доверие, а и сурово наказана.

Съчувствам на румънците, които го отнесоха единствено по причината че бяха придвижвани като процедура в пакет с нас.

Това е причината да се препънем и останем извън Шенген. Всичко останало са неграмотни медийни бръщолевения или още по-вероятно откровена и груба манипулация за да се скрие фактът че царят е гол.

Е да, ама той си е гол, с лъжи не можеш го облече!

Двайсет години след студената война атлантическият пакт е на път да слезе от сцената, изправен пред неразрешими противоречия

Асошиейтид прес съобщи, че Русия обмисля предложението на НАТО да се включи в разработвания от САЩ проект за противоракетен щит в Европа. След разговори във френския курорт Довил с президента на Франция Никола Саркози и с германската канцлерка Ангела Меркел президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че неговата страна „прави оценка на идеята“, но все още се тревожи. Решение по този въпрос ще бъде взето през следващия месец на срещата на върха на НАТО в Лисабон, в която ще участва и президентът на Русия, каза самият Медведев.

Сирене по тарикатски…

Едва ли има истински българин, който да не знае и да не обича прословутото блюдо, т.е. гювече „Сирене по шопски”, което по мои наблюдения се пръкна някъде в края на 60-те години на ХХ век в световноизвестния ни тогава курорт Слънчев бряг. Беше просто и ясно и поради това много вкусно нещо – слагаш в съдинката половин пакетче краве масло, две плочки сирене на колибка върху маслото, всичко покрито с дебели резени домат и печеш на силен огън… Опа, чушката, лютата, да не забравя, боцната по средата. Велико!
Така се роди и НАТО – светът, разделен на две след Втората световна война през самия център на Европа – от запад, капитализмът със свободния пазар и десни идеологии, от изток, социализмът с плановата икономика и левите идеологии. Две настръхнали една срещу друга системи, дебнещи се ежесекундно. СССР, големият победител във войната, свръхвъоръжен, с огромна, калена с цената на милиони жертви армия, и немислимо танково превъзходство, не без основания изглеждаше в очите на западните хора като ужасяваща гилотина, надвиснала злокобно над живота им. Това породи НАТО. Западна Европа без САЩ би била смляна дори не за месеци…
1992-ра, Елцин се покатери на БТР ли беше, танк ли беше, и разглоби Съветския съюз, в цяла Източна Европа бяха вече демонтирали соцсистемата, от големият враг на НАТО – Варшавският договор, и помен не остана…
В цялата тая суматоха, къде от престараване на новоизлюпените частни ресторантьори, къде от обикновена хитринка, изведнъж се нароиха немислими версии на простото и прекрасно нещо „Сирене по шопски”. Почнаха с добавките – чукнаха му едно яйце най-отгоре да е като циклоп – с едно око. Почнаха да добавят туй-онуй, докато по морето не се наложи поредната измишльотина – ръгнаха вътре саламчета, гъби, та чак и царевични зърна… и ето ти го ново блюдо „Сирене по тарикатски”! Що така, не знам, но тарикатският тюрлюгювеч се позадържа в по-смотаните капанчета.
Така се получи и с НАТО след края на студената война. Дали от алчност, или от реваншизъм, но натикаха в блока куцо и сакато и тюрлюгювечът се заформи.

За да е напълно ясна ситуацията на обречения военен съюз, ще ви представя съвсем накратко класификацията на трите ясно очертани групи по интереси, в чиито геостратегически изгоди отсъства общ азимут:
• АТЛАНТИЦИ – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Дания. Водени от Съединените щати, атлантиците поставят на НАТО свръхзадачи, като изместват традиционния фокус на съюза от Стария континент към неевропейски театри на военни действия. Типичен пример е Афганистан и нетрадиционните заплахи за сигурността, като киберсигурността и тероризма. Те настояват също така континенталните европейски сили да поемат по-сериозен ангажимент по разходите за отбрана, реформиране на системата за вземане на решения, включително елиминиране на възможността за вето на отделна страна в някои случаи, качествено разширяване на правомощията на генералния да действа без да се допитва до националните правителства, което обслужва САЩ, тъй като ръководителят на НАТО традиционно е от страна-атлантик.
• КОНТИНЕНТАЛНИ СИЛИ – Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Стара Европа, предвождана от Берлин и Париж, изисква повече контрол и рамкови ограничения за всякакви неевропейски операции на съюза, възможност при нужда от орязване на военните разходи, дори и под официалната зона от 2 % от националните бюджети. Най-характерното е тясно сътрудничество и баланс с Русия, съгласуваност с ООН, с цел ограничаване международно неоторизираните самостоятелни американски интервенции, както и неохота към демонстративни военни учения.
• ИНТЕРМАРУМ (Балтийско-черноморска дъга) – основно новите членове на съюза от Централна и Източна Европа, водени от Полша, които особено държат на препотвърждаването на чл. 5 (при нападение над една страна-член, всички останали да се ангажират в конфликта автоматично), включително и чрез демонстрационно дрънкане на оръжия (в противоречие с континенталните сили); привързаност към европейския фокус на заплахи за сигурността (в противоречие с атлантиците). Тази група държи в новата стратегия на НАТО да се запише черно на бяло, че Русия е сила, на която не може да се има доверие (в противоречие с проруските настроения на континенталните сили), както и за по-нататъшно разширяване на съюза на изток (разбирай Украйна и Грузия), срещу което на този етап възразяват и атлантици, и континентални сили, а дори и някои източноевропейски членове.
Към това „Сирене по тарикатски” без съмнение можем да добавим и „особеното мнение” на Турция по почти всички възлови теми от бъдещата стратегия на НАТО, поради мощно развиващата й се хиперекспанзионистична неоосманска доктрина, неафишираната борба за надмощие вътре в континенталния лагер между Франция и Германия и абсолютно хаотичните външнополитически вектори на вътрешно неустойчиви държави като България.

Във всички случаи обаче, посоката към засилване сътрудничеството с Русия в момента надделява и новината за евентуалното й включване в ПРО, с която започнах анализа, е най-доброто доказателство за това. Ще се случи ли тази сензация в Лисабон след около месец? Скоро ще разберем, но в този момент възниква епохално-фундаменталния въпрос:

Защо ни е НАТО?

За какво и срещу кого ще служи тази скъпоструваща на членовете си организация, ако Русия вземе, че стане участник в противоракетния щит? Та нали НАТО бе създадено единствено и само заради и срещу Русия (в ония времена СССР), за да я сдържа и да се крие стара Европа под американския ядрен чадър? Може би за да гони талибаните из скалистите зъбери на Афганистан? Голямо гонене падна, та чак дойде време гонили-недогонили ги, натовци безсилни да се прибират вкъщи.
Има ли смисъл от съществуването на хартия на военен съюз, в който една страна членка (Турция) е записала в националната си доктрина за сигурност, като потенциални заплахи за собствената си безопасност – други страни-членки (България и Гърция)? Впрочем, същото се отнася за Гърция, а би се отнасяло и за България, ако последната въобще имаше доктрина за национална сигурност.
Ще завърша с цитат от един доклад на американската частна разузнавателна агенция Стратфор, тясно свързана с Пентагона. Откъс, който е повече от изчерпателен: „По време на студената война, НАТО беше военен съюз с дефиниран противник и цели. Днес се превръща в група от приятелски държави със съвместими военни стандарти, които могат да създават „коалиции по желание” на ад хок база (за специални случаи), както и на дискусионни форуми. Това ще даде на членовете й удобна структура за провеждане на многостранни полицейски акции, като преследване на сомалийските пирати или опазването на реда в Косово. Като се имат предвид вродените противоречия в изконните интереси на страните-членки, въпросът е – каква фундаментална заплаха ще обедини НАТО в следващото десетилетие? Отговорът е далеч от всякаква яснота. На практика, той е забулен от несъвместимите възприятия на страните-членки за глобалните заплахи, което ни кара да се чудим дали ноемврийското заседание в Лисабон, не е фактически началото на края на НАТО”.
Ще поживеем – ще видим, но извън всичко казано съм любопитен, как ще реагират на тази логична развръзка американските атлантически мекерета в България, предвождани от онзи, с трабанта? Всъщност, няма място за любопитство, защото те си получиха трийсетте сребърника за предателството, а ние се изправяме пред непознатите предизвикателства на 21-ви век напълно разоръжени, без армия и никаква визия за националната си сигурност. Бог да ни е на помощ, но едва ли ще е този, в който вярват американците!*

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1046-geopoliticheskiq-fon-na-libiiskata-operaciq

Най-тъпият въпрос за анкета в медия бе зададен в деня на Победата – 9 май т. г. от телевизията на брата на бившия президент Петър Стоянов – Емил. В момента Емил е евродепутат от ГЕРБ и така спаси фамилията от проверки – за това, как се промени социалния статус на фамилия Стоянови: синът на Петър Стоянов да учи в Лондон в скъпо учебно заведение с такса, достатъчно висока, за да се сети човек, че не е от заплатата на държавния глава.

От както влязоха в политиката Стоянови, братът на президента – се сдоби с телевизия, Петър и Антонина Стоянови – придобиха жилище в центъра на столицата, и прочие, и прочие. При това положение, единственият начин да избегне проверки за промяната на социалния статус на фамилията бе, президентския брат да яхне новопръкналата се партия ГЕРБ.

Ето въпросът, който зададе на своите зрители на 9 май, тв Европа. Това е въпросъту който спокойноможе да оглави класацията за най-тъпо питане на деня:

Въпросът на деня

РЕДНО ЛИ Е В ДЕНЯ НА ЕВРОПА ПРЕЗИДЕНТЪТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ДА Е НА ПОСЕЩЕНИЕ В МОСКВА?

•          ДА / 55%

•          НЕ / 45%

За да отговорите на Въпроса на деня и да дадете вашия отговор, изпратете SMS на номер 1915 за всички мобилни оператори в страната с текст DA или NE (Цена на SMS с ДДС: 1,20 лева).

Всяка седмица един от всички участвали с отговор на Въпроса на деня ще спечели голяма награда от ТВ Европа. Всеки понеделник в предаването "Под Лупа " се тегли победителя. Наградата тази седмица е:

ЛУКСОЗЕН МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН

Кой да обясни на напъналите се да се харесат на ГЕРБ и Щатите така наречени телевизионери, че президентът Първанов не беше на посещение, а бе поканен на тържествения Парад на победата?

Както се казва със същия апломб телевизия Европа можеше да запита:

Явно според телезивия Европа, ако не е канен премиерът Борисов, а е предпочетен президентът – всичко, което се случва трябва да се приема като нередно?

Явно в телевизия „Европа” не са чували, че тържествено заседание в чест на 65-та годишнина от Победата над фашизма се проведе в Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Решението за това бе прието още на 3 март, когато Общото събрание одобри, по инициатива на Русия, резолюция, за провеждането на заседанието. Съавтори на резолюцията станаха повече от 70 делегации, в това число държавите от ОНД и всички страни от антихитлеристката коалиция.

В този ред на мисли, тв Европа например можеше да попита: редно ли е САЩ да дължат на ООН стотици милиони долари и да се разсейват?

Хубавото на Парада на победата бе фактът, че военнослужещи от четири страни, членуващи в НАТО /Великобритания, Франция, САЩ и Полша/, маршируваха по Червения площад за първи път по време на най-големия военен парад след рухването на СССР.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви пред АФП, че Израел ще издигне „монумент на победата” в чест на усилията на Червената армия за победа над нацистка Германия.

Вярно е, че френският президент Никола Саркози отмени посещението си в Русия за отбелязване на годишнината от победата във Втората световна война, за да се концентрира върху финансовата криза в ЕС, както е вярно и, че с няколко дни размишления едва ли Саркози ще е човекът, който ще оправи батака в ЕС.

Със същото извинение и италианският премиер Силвио Берлускони не се появи на Червения площад, въпреки, че доскоро тичаше към Кремъл, даже и неканен, колчем станеше дума за преговори за газ.

За сведение на тв Европа:

на 9 май, в Москва държавни глави и премиери на различни държави застанаха на трибуната до президента Дмитрий Медведев и премиера Владимир Путин. Сред тях бяха: германският канцлер Ангела Меркел, израелският президент Шимон Перес, президента на Сърбия – Борис Тадич, на Азербайджан – Илхан Алиев, на Китай – Ху Дзинтао, президентите на Абхазия, България, Виетнам, Гърция, Латвия, БЮРМ, Монголия, Полша, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора, Чехия, Естония, Южна Осетия.

В марш на Червения площад преминаха военнослужещи от Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан, Туркмения, Украина и Молдова. След тях дойде ред на поляци, американци, британци и французи. Тук бе и легендарната ескадрила "Нормандия-Неман", както и американско съединение на сухопътните войски, бойния път на което е свързан с легендарната среща на съюзниците на река Елба и откриването на втори фронт.

От Великобритания в руската столица маршируваха гвардейците на елитния Уелски полк, олицетворяващ военния контингент на Обединеното кралство, който е взел преди 65 години участие в бойните действия на Втората световна война. Достолепно се отличаваше и ротата на почетния караул на Въоръжените сили на Полша.

Всички участници в Парада на победата бяха преветствани с бурни аплодисменти от ветерани от войната, дипломатическия корпус в Москва, официалните лица на десетки държави, пристигнали специално за честването на 65-годишния юбилей и от зрители...

Но къде ти някаква махленска телевизия, слугуваща на властта, ще отрази обективно подобни събития от новините?

Съвсем в тон с русофобското поведение на въпросната медия бяха и репликите на премиера Борисов по време на разговора му с Диана Найденова в „Опасно близо” на bTV:

Б. Б.: Къде са тези четири милиарда? Вие виждали ли сте ги някъде?

Д. Н.: Белене?

Б. Б.: А, в оня гьол там!

Д. Н.: Гьол ли е?

Б. Б.: Гьол. Един гьол.

Д. Н.: Какво ще правиме с тоя гьол, впрочем?

Б. Б.: Два милиарда са за този гьол.

Д. Н.: Ама, какво ще правиме?

Б. Б.: Нищо. Това е на Орешарски и Станишев...

Д. Н.: Да де, обаче, руснаците искат да им кажем „да” за Белене...

Б. Б.: „Да” за какво?

Д. Н.: ... за да го строим...

Б. Б.: ... с какво?

Д. Н.: Не знам, Вие кажете, нали чакахме един европейски инвеститор...

Б. Б.: Нали много знаете? Нали много знаете и ме питате, какво щели да кажат Орешарски и Станишев? Това значи да включиме още два милиарда, за да почнеме да го строиме. Откъде?

От първи септември 2009 г., седем месеца Москва чака правителството на ГЕРБ да каже: ще се строи ли „Белене”, или се отказваме. На срещата в Гданск преди седем месеца Бойко Борисов каза на руския премиер Владимир Путин, че ще се запознае с енергийните проекти, въпреки, че прекрасно е знаел за какво става дума.

Оттогава седем месеца кабинетът „Борисов” шикалкави и не дава еднозначен отговор на руската страна за енергийните проекти, които не само че са подписани на междудържавно равнище, но и носят неустойки при отказ от реализацията им.

Големия брат, САЩ натисна управниците ни и започнаха увъртанията – не искаме руската страна да ни дава два милиарда, мълчим за поръчаното от руснаците оборудване, което сега ще се наложи да се пренасочва към други строежи на руски атомни централи по света, увъртаме, че чакаме европейски инвеститори...

За „Бургас-Александруполис” нещата се решиха още щом проектът мина към министерството на Дянков – и тутакси стана ясно, че няма да го бъде.

За „Южен поток” също мълчахме, докато Австрия Франция, Сърбия, Турция, Румъния и кой ли още не се включи към него. Заради тази Андрешковска хитрост ще плащаме 800 млн евро неустойки на Русия за Белене, при положение, че нямаме пари. Ще се наложи да се свързваме с байпаси към Гърция и Сърбия за газ, но колко по-скъпо ще ни го продават: за това силно се мълчи.

„Белене” е одобрена от Европейския съюз. Проектът е доста напреднала фаза и оттук насетне ни започват неприятностите. Кой ще ни спаси от плащане на неустойки? Дянков, Световната му банка, Сорос, или еврокомисията? Само ще припомня, че не напразно навремето Белград и Москва прогониха Сорос заради негови машинации.

И на децата е ясно, че към днешна дата Европейският съюз е обърнал страницата и не желае да се конфронтира с Русия. Единствено атрактивният президент на САЩ се опитва да го прави от време на време, но нещо не му се получава.

Когато ГЕРБ се появи на политическата сцена – никой не изясни идеологията на тази политическа сила. Сега, след 10 месеца управление можем убедено да кажем, че една от отликите на ГЕРб е русофобството...

Дано поне си струва напъните на новоизлюпилите се политици...

Двама консултанти по “Белене” – една цел! Защо се дублират бъдещите действия на банка HSBC /британска банка/. Никой ли не мисли, че такова дублиране ще ни излезе скъпо!? Никой не коментира, че се разиграва поредното тъпо театро, за да си измие някой от много високо в държавата ръцете като Пилат Понтийски?

А кой е най-високо в изпълнителната власт, кой е най-високо в управлението на държавата – един-единствен човек, министър-председателят Бойко Борисов и неговият стил на поведение.

Почти никой не обърна внимание на думите на Борисов след края на пресконференцията от подписването на Меморандума с “Арева” – “...и чак тогава Трайков ще отиде в парламента и ще обясни...”. Т. е. докато не приключат консултациите с тримесечен срок на действие – никой, при никакви обстоятелства няма да дава обяснения за “Белене” на депутатите!

Не ви ли прилича това на ситуацията около вота на недоверие, когато ГЕРБ “изпревари” с процедурни хватки опозицията и поиска вот на доверие?

Какво се наби на очи около тези договорености с "Арева" - Меморандумът не бе огласен, не бе разяснен, а бе парафиран като документ, написан на коляно, набързо и не случайно!

“2006 година българското правителство е взело решение за АЕЦ “Белене”... и разбира се това решение е грешно!” Това бе същината на внушението, което ни направи премиерът Борисов по отношение на бъдещото строителство на Втора атомна.

Отново се питаме – иска ли Борисов, възнамерява ли той да строи “Белене”, или си играе на загрижен и решен да осъществи проект, от който търси начин да се откаже?

Защо точно сега бе подписан Меморандум с френската “Арева”?

Защо досега не бе споменато, че това предстои? Защо мадам “Арева”, както наричат Ан Льовержон някак мимоходом мина покрай страната ни да положи подпис, а от българска страна също не всички бяха подготвени за подписването на въпросния Меморандум?

Причината е, че от няколко месеца френският енергиен гигант “Арева” е подложен на жестоки ревизии както в Германия, така и във Франция, заради “корпоративни корупционни практики” , а в Германия и Франция са извършени и арести.

Сериозно вървят даже слухове, че “Арева” ще прекрати дейността си в Германия!

Защо Борисов ще плати един процент върху крайната цена на “Белене” на лондонската банка плюс 2 млн за услугата й, след като в същото време се подписва Меморандум с друг , втори експерт?

“България без пети и шести реактор просто ще фалира” – каза Борисов. – На нас ни трябва и лоби, и защита, когато се вземат решения в Брюксел, обясни премиерът, визирайки именно френската “Арева”.

Във Франция работят 60 реактора, а в момента се изгражда още един в непосредствена близост до Париж, който е предназначен за френската столица.

“Тази абсолютно безплатна за нас..помощ..” каза Бойко Борисов, но какво имаше в предвид той не уточни и конкретизира, а започна да обяснява нещо съвсем друго.

Борисов благодари на външния министър Н. Младенов и на посланиците на двете страни за подготовката на този Меморандум, което е повече от смехотворно! Да приготвиш документ за подпис и да не се уточни цената на услугите, параметрите на сътрудничеството и още куп подробности е работа на двойкаджии.

Премиерът Борисов допусна груба грешка

като заяви, че по “Белене” ще работи и “Сименс”, и “Арева” – нима Борисов не бе чул, че “Арева” и “Сименс” се развеждат и то на фона на големи скандали?

“Арева” ще бъде подизпълнител на руския изпълнител в строителството на “Белене”.

“Арева” ще даде съвет какво решение да вземе българското правителство по отношение на строителството на Втора атомна.

След подписването на Меморандума Борисов изрече една сензационна неистина,

той благодари на Франция за това, че ни е подкрепяла в борбата да спасим АЕЦ “Козлодуй”, въпреки че беше точно обратното! Именно Франция бе ЗА спирането на атомната централа в “Козлодуй”, за да тръгне румънската Черна вода, построена с френска поддръжка от канадската фирма “Канду”!

“Искам да благодаря на “Арева” и френската страна да благодаря, за това, че бяха от най-големите противници на затварянето на първите четири блока на “Козлодуй”.

Кой внуши тази лъжа на премиера? Разбира се, че българският посланик във Франция, Марин Райков, който по време на затварянето на “Козлодуй” не направи нищо за спасяването на “Козлодуй” и за защита на националните интереси на България!

Велизар Енчев цитира в. “Сега” от 22 февруари 2002 година, когато под заглавие “Франция вече пита кога ще затваряме 5 и 6 блок на АЕЦ “Козлодуй”?

В статията е публикувано следното: “Председателят на международната организация на ядрените оператори WENRA и на френския регулаторен орган Пиер Ла Кост задал въпроса кога България смята да затвори 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", тъй като за останалите реактори било вече ясно. След известно дебатиране присъстващите на обсъжданията стигнали до заключението, че са се събрали да обсъждат технически аспекти на безопасността на ядрената централа, а не експлоатацията й. Становището на френския представител било подкрепено единствено от турския.”

В. “Монитор” от 19 декември 2003 година, пише:

АЕЦ Козлодуй жертва на некомпетентни еврочиновници

19-12-2003 /със съкращения/

Министър Меглена Кунева и шефът на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев бяха наградени преди две седмици от Европейския съюз /орденът е френски, а не на ЕС –бел. Л. М./ с "Ордена на почетния легион". При поздравлението си в Брюксел за високото отличие министърът по европейските въпроси на Франция, депутат в Европарламента (ЕП) госпожа Ноел Льоноар изтъкна големите заслуги на министър Кунева за успешно провежданите преговори. Покрай ласкавите оценки представителката на Франция "пропусна" да посочи една малка подробност: чии интереси бяха успешно защитени - на България, на ЕС, или на Франция, но не пропусна да заяви, че проговорите за удължаване срока за експлоатация на III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй" не трябва да се провеждат, защото те били с технически слабости, а тя помнела последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ през 1986 г.

Как няма тези преговори да се оценят от госпожа Ноел Льоноар за успешни, като при провеждането им по въпроса за срока - 2006 г., за затваряне на двата блока, бяха защитени не нашите, а интересите на някои европейски финансови кръгове и преди всичко на френските. На нашата общественост е известно, че изграждането на румънската атомна електроцентрала "Черна вода" се извършва с участието на френски капитали, а за просперитета на тази централа няма да бъде без значение съществува ли АЕЦ "Козлодуй". На европейските финансови кръгове не е безразлично коя страна ще бъде енергиен център на Балканите, коя ще продава електроенергия на Гърция, Турция, Македония, Сърбия и т.н. Нашата или на страната, чиято централа се изгражда с френски капитал...

... При второто си изявление в София, при връчване на ордените, госпожа Ноел Льоноар заяви: "Не съм специалист нито по ядрената енергетика, нито по ядрената безопасност. Знам само, че европейските стандарти за безопасност са много стриктни, защото все още помним травмата от аварията в Чернобил…".

... тази госпожа е следвало да проучи и оценките на легитимните световни организации в областта на радиационната безопасност за последиците от аварията в Чернобилската АЕЦ, за да не плаши сега европейските народи с нашата централа, както някои наши специалисти след ноември 1989 г. плашеха целия ни народ. Необходимо е било да се запознае и с оценките на Световната здравна организация, Международната агенция за атомна енергия и Международния комитет за радиационна безопасност, в които е записано, че облъчването на населението в Европа, в това число и нашето, е далеч под допустимата доза, която напълно осигурява необходимата безопасност...

... Тези оценки не са наши, а са на европейските и световни организации и би следвало, щом взема отношение по въпросите на радиацията, представителката на Франция да се запознае с оценките на институциите, в които е отразено становището на собствената й страна. Аргументите на Ноел Льоноар по отношение безопасната експлоатация на АЕЦ "Козлодуй" и последиците от аварията в Чернобил не съответстват на световните и европейски стандарти и оценки.

Но бедата не е само в неоснователните изявления на госпожа Ноел Льоноар. В много по-голяма степен е в това, че нашето правителство води преговорите на базата на неграмотните и неоснователни аргументи на някои европейски комисари, без да се постарае да проучи фактите по спорните въпроси. Изглежда много по-удобно е да се стремят да не разсърдят европейските представители, отколкото да изложат обективно становището си с езика на европейските институции, легитимни по въпросите на преговорите.

...Как да си обясним поведението на министър Соломон Паси, който след завръщането си от Брюксел заяви, че при затварянето на глава "Енергетика" е било уточнено въпросите за III и IV блок да се решат след съвместна експертна оценка, а министърът на енергетиката казва, че в подписания документ няма такъв момент. На какво основание премиерът /Симеон Борисов – бел. Л. М./ни убеждава във формулата "или АЕЦ "Козлодуй", или Европейския съюз". Според тази постановка излиза, че ЕС не преговаря, а само ултимативно диктува условията. Но примерите с Полша, която постави условие на ЕС да й бъдат увеличени лимитите за износ и присъединителните фондове и този с Литва, относно удължаване срока за експлоатация на атомната й електроцентрала показват, че когато преговарящите страни настойчиво и солидно аргументирано защитават националните си интереси...

Очевидно е, че министър-председателят е против преговорите за удължаване срока за експлоатация на III и IV блок, а ръководените от него министри само му пригласят. Мотивът за такава позиция е, че предшественикът му е предрешил проблема. Ако е така, та нали затова предшественикът му бе отхвърлен от българския избирател през 2001 г. и бе избран нов, който да изправи допуснатите слабости...

...Да се остави въпросът в сегашното му състояние е безотговорно поведение. Нека имаме предвид, че европейската ядрена организация "Форатом", в която членуват 17 европейски страни, е изпратила писмо до Еврокомисията и Европейския парламент, в което е записано, че III и IV блок са модернизирани до степен на пълна безопасност за експлоатация и до ново проектно-техническо състояние.с писмото си настоява да бъде преразгледано решението за предсрочно затваряне на двата блока и определено е заявено, че организацията ще лобира в ЕС за удължаване срока за експлоатацията им...

Освен това питам, както стори и Велизар Енчев на 13 април в своето предаване "Дискусионно студио":

за какво благодари премиерът Борисов на Франция? Кой го насади за пореден път на пачи яйца да се излага и да благодари за неща, които са нарушили чувствително националните интереси на България?

След подписването на меморандум за сътрудничество между френската компания "Арева" и Българския енергиен холдинг/БЕХ/ стана ясно, че българското правителство вече е подписало и консултантския договор с HSBC за проекта "АЕЦ Белене". Това съобщи на 13 април лично премиерът Бойко Борисов.

Преди дни стана ясно, че за консултантската си услуга HSBC ще получи твърд хонорар от 2 млн. евро и отделно комисиона от 0.95% от привлеченото външно финансиране.

“Ние даваме легален подкуп, за да може фирмата консултант, банка HSBC, за да каже, че АЕЦ “Белене” е изгоден. Въпросната банка трябва да докаже, че проектът е икономически обоснован, тя ще получи 1 процент от крайната цена на атомната централа. Това прави 65-70 млн евро за консултанта, която освен това е и заинтересована да даде крайна по-висока цена на централата, защото ще получи по-висок процент” – заяви журналистът Велизар Енчев в предаването си “Дискусионно студио” от 13 април.

Кой сключи такъв договор, според който банката освен 2 млн за услугата, да получи и един процент от крайната цена? Комисионната ще вземат хора от българска и руската страна.

Валентин Златев ще вземе руската комисионна, като официален консултант, а министър Трайчо Трайков обясни, че фирма на Владимир Каролев от българска страна, е екипът, ангажирал тази банка за консултант от българска страна. Пред журналиста Велизар Енчев, Каролев обяснил, че все още няма подписан договор между банката и неговата фирма.

Министър Трайчо Трайков: “Правилният въпрос е колко ще спести българският данъкоплатец от работата на консултанта... Не може да се каже в момента /колко ще струва консултацията на банката като услуга – бел. Л. М./,    тъй като възнаграждението на консултанта в нефиксираната си част ще зависи от това каква структура на финансиране е привлечена за осъществяването на проекта! ... Фиксираната е около 2 милиона евро...”.

Фиксираната сума е около 2,5-3 млн евро, ако тази банка си свърши работата – коментира в предаването си на 12 април журналистът Велизар Енчев.

Нефиксираната е в зависимост от крайната цена, а това може да е 6,9-7 млрд евро засега.

Към тази цена, наричана “фиксирана”, банката ще прибере и 0,95 на сто от крайната цена на проекта “Белене”, което е далеч повече от фиксираната цена!

И пак задавам въпроса: кой реши да се подпише този договор, дублиращ действията на “Арева” и кой се съгласи на двукратното заплащане на лондонската банка, което вече е към 65-70 млн евро?

Кой ще вземе и комисионната по сделката за консултации? И защо са необходими дублирани консултации на една лондонска банка и на една фирма гигант в енергийния бизнес: на американско-английското лоби и на френско-руското лоби?

Дали пък премиерът не е дал зелена светлина на този вариант – да се направи двойна консултация, независимо, че е много скъпа, за да се подсигури и пред двете страни за “Белене”? Но двойното подсигуряване бави крайните договорености и строителството на Втора атомна – дали пък премиерът не цели точно това – руснаците да загубят търпение, докато пак отй си е осигурил алиби, той формално да е направил всичко с една-единствена грижа да провери няколко пъти рентабилността на сделката, и накрая руснаците да изгубят търпение и да поискат арбитраж?

Какво се случва около проекта “Белене” – това ще научим накрая,

когато ще трябва да плащаме сметката.

Всъщност в последните събития около “Белене” премиерът Борисов изрече две истини: че 2006 година е подписано проектът да се състои, и втората истина, че “България без пети и шести реактор просто ще фалира”.

Към днешна дата, като теглим чертата какво имаме?

Трайчо Трайков не би следвало да е вече министър на икономиката, енергетиката и туризма защото премиерът му показа два жълти картона! А както знаем – втори жълт картон е изгонване от мача!

В предаването на Канал 3 Сашо Диков търпеливо изчака Румен Овчаров и това, което излезе от разговора им бе следното:

Диков: За две години никой не направи крайна цена на “Белене”!

/Две години откакто Симеон Дянков държи сметките на държавата, а проектът “Белене” се оскъпи с два милиарда!/

Овчаров: Има цена за “Белене” и тя е 3 млрд 997 млн щатски долара. Тройчо Трайков, Мартин Димитров обявяваха през ден – 8, 9, 10 млрд... Изведнъж се изненадаха, когато руснаците заковаха на 6, 3 млрд! А защо се изненадаха? Нали до този момент те приказваха за високи цени на проекта? Нали проектът само от чакане и отлагане се оскъпи с 2 милиарда?

... Има една-единствена логика – правиш цената на база инфлационен индекс – премиерът Борисов обяви, че ние не щем такава цена, а твърда цена за проекта.

/Руснаците погледнаха тавана, сложиха си всички възможни и невъзможни рискове и им спретнаха цена от 6, 3 млрд долара!/

В един момент руснаците казаха, добре, вие не искате да плащате определената цена – кажете каква цена бихте платили? Българската страна замълча повече от година!

Диков: Година и 4 месеца премиерът Борисов говореше, че цената е най-важното, на 13-тия месец, при Диана Найденова той обясни, че руснаците плащат.../

Овчаров: ... Тези, които се обявяват против проекта “Белене” не проумяват, че в момента се играе това, което Русия иска... Кои руснаци плащат, руснаците не плащат... и всички, които се упражняват да се изказват “за” или “против” АЕЦ “Белене” явно не си дават сметка за тази ситуация.

Русия вече е заинтересована от провала на този проект, тъй като тя ще си вземе нейните пари, даже още повече – от неустойки, лихви и разноски по делата, като ни осъдят.

България освен 700-те милиона евро, които е платила, е поела ангажименти за още над милиард евро. Основно оборудване и по ангажименти към германски и френски фирми за около 300 милиона. Ще получим и два реактора, които няма какво да правим!

Заинтересована е България, която след затварянето на ТЕЦ “Варна”, ТЕЦ “Бобов дол”, 5 и 6 блок от АЕЦ “Козлодуй” наистина ще изпадне в жестока криза и днешното икономическо и финансово положение на страната ще ни се види цветущо в сравнение с това, което ни предстои: внос на ток, на много високи цени.

Очакваното посещение на френския вътрешен министър Клод Геан вгорчи началото на Страстната седмица на българския министър и негов колега – Цветан Цветанов. Геан се измъкна от обещание за политическа подкрепа по влизането на България в Шенген, но думите му бяха чисто протоколни и не означават кой знае какво като промяна в настроението на Франция към нашата страна. А както е известно Франция не е страната на САЩ в ЕС! С две думи казано: това, че американците протежират някои хора от ГЕРБ нямаше как да повлияе положително на идването на Клод Геан!

“Не е до убеждаване, посещението му има една единствена цел – да го запознаем с всичко, което сме направили както по темата Шенген, така и по механизма за оценка” опита се да замаже нещата Цветанов след срещата по повод днешното посещение на френския му колега Клод Геан в страната ни. МВР-шефът потвърди, че Франция има притеснения относно присъединяването на България и Румъния в зоната. По думите му резервите били продиктувани не само от имиграционния поток, който е проблем в международен план, заради размириците в Тунис и Либия. “Не само” – призна най сетне Цветанов!

Миналата седмица вътрешният министър даде едно интервю, в което между другото каза:

Водещ: Трябва ли да се дава трибуна на френския и на германския външен министър, които не ни искат в Шенген? Въпреки изпълнените технически критерии.

Водеща: Те май ще идват тук, вътрешните министри.

Цветан Цветанов: В понеделник ще бъде тук вътрешния министър на Франция. Надявам се, че с това, което ще представим и това, което беше докладвано и в Европейския парламент от докладчика по Шенген – господин Коельо, мисля че той много ясно и категорично заяви какво е постигнато и има критерии, които са заложени...

Водещ: Какъв е проблемът?

Водеща: Защо никой не ни иска? Както... Цитирам Орбан.

Цветан Цветанов: В момента има доста сериозни проблеми. На последния съвет на министрите на вътрешните работи – темата „Италия”, темата „Тунис”. 30 000 са влезли в Италия към 5 април. Сами разбирате, че тези хора създават допълнителен проблем на ЕС.

Водещ: А защо това рефлектира върху нас?

Водеща: /.../ те смятат, че ние не можем да се справим с евентуален поток от Италия насам ли, бежанци?

Цветан Цветанов: Не, просто в момента има допълнителни аргументи за налагане на някакви промени.

Водещ: Там проблемът е между Италия, Германия и Франция, които дори възнамеряват да си въведат, отново, по-строг контрол на границите. Защо това рефлектира към България, която уж твърдим, че е изпълнила техническите критерии? А нямаме никаква политическа подкрепа, както признава унгарското председателство – Виктор Орбан.

Цветан Цветанов: Вижте, аз мога да кажа, че политическа подкрепа имаме./подчертаното е на Л. М./

Водещ: Той каза – няма.

Цветан Цветанов: Може би, за да постигнем пълния убедителен резултат, трябва да потърсим и трябва да поработим още, за да можем действително да я получим тази политическа подкрепа.

Водеща: Защо унгарците са скептични?

Цветан Цветанов: За мен това, което е важно, че когато страната ни декларира готовност за влизане в Шенгенското пространство, годините за това, което сме изпълнили и това, което вече имаме като резултат от докладите на всичките мисии, които бяха направени, страната ни покрива технически изискванията за влизане в Шенгенското пространство.

Водеща: Технически, да.

Цветан Цветанов: Политически е решението, което дава възможност на...

Водещ: Да не би да /.../ в борбата с организираната престъпност и корупцията, и това да е шамар и към вас, и към правосъдието едновременно?

Цветан Цветанов: Има и подобна обвързаност, която искат някои страни да наложат. Защото знаете, че и България, и Румъния са единствените новоприети членки в ЕС от 2007 година, които с влизането беше наложен механизма за оценка. Сами разбирате, че когато имаш 2007, 2008, 2009 година тежки доклади – с липса на политическа воля, никаква реална борба срещу организираната престъпност, неформирана съдебна /.../. Днес имаме доклади, които в общи линии говорят за политическа воля и за реални резултати в борбата с организираната престъпност. За съдебната система, мисля че започнахме с нея, ни бих искал разговора да го приключваме с нея.

Политическа воля имаме – каза Цветанов. Да, ама ЕС не се задоволява само с политическа воля – иска реални резултати.

А такива резултати – не са налице! Борбата с организираната престъпност, според физкултурните разбирания на министър Цветанов е нещо, което в Брюксел не забелязват! А когато нещо като успехи в борбата с организираната престъпност и корупцията е невидимо – това може да означава само едно – то не съществува в реалния свят!

Цветанов явно не си дава сметка и за друго, че Франция винаги ще подкрепи Румъния, но на нас, ще ни се наложи да почакаме и да се постараем още много!

“Франция е убедена, че Румъния трябва да се присъедини към Шенгенската зона и френските власти са готови да помогнат на страната да изпълни всички технически критерии”. Това заяви френският министър на вътрешните работи Клод Геан след срещата си с румънския си колега Траян Игаш в Букурещ, съобщи агенция Медиафакс, цитирана от българската агенция “Фокус”.

Геан беше в Букурещ, а след това кацна в София, а там министрите обсъдиха присъединяването на Румъния към Шенген и полицейското сътрудничество между двете страни.

Геан посочи, че френското правителство е готово да помогне на Румъния да изпълни техническите изисквания, като една от възможностите е изпращането на екип от френски полицаи в балканската страна.

“Това посещение има една-единствена цел – да запознаем френския колега с всичко, което сме направили, както по темата Шенген, така и по механизма за оценка – обяви министър Цветанов пред репортери по повод срещата с френския му колега, Геан.

Оказа се обаче, че министър Клод Геан ще инспектира границата ни от София и няма да посети нито един пропускателен пункт.

“Времето е много кратко, няма да има такава възможност, но сме отворени – с негови експерти или депутати, които имат притеснения за техническата ни готовност за Шенген, да посетят всяка една точка или ГПП, което пожелаят”, уточни Цветанов. Той се похвали, че е поканил и френски депутати, които могат да посетят страната ни и лично да се уверят, че България е изпълнила всички критерии по отношение на техническата обезпеченост на границата ни.

А има ли някой от френска страна притеснения за нас, че не сме изпълнили техническите критерии за Шенген, или Цветанов пак си говори ей така!?

Какво означава за една работна среща, за която предварително се знае програмата “времето е малко”?

Ех, Цветанов, ех, мъка! Френският ти колега не пожела да го разхождате из ГКПП-тата, а ти ни говориш, че времето на посещението му било кратко и че си щял да поканиш друг път, в друго време, експерти на Геан, които да не откажат да ги водите по ГКПП-тата!

Нима след като контактите министър на вътрешните работи на България с министър на вътрешните работи на Франция не са дали резултат, контактите МВР-министър Цветанов – експерти на МВР на Франция са йерархично еднакви! Или, за да получи червена точка Цветанов е готов откъм френската страна да свалят равнището, но да се съгласят да ги развежда и убеждава, че сме отличници!?

И тук му е мястото да обърна вниманието на читателите върху едно твърде необяснимо, меко казано, изречение на Цветанов след срещата му с Геан:

“България към 15 март изпълни своя ангажимент да покрие технически готовността за влизане в Шенгенското пространство. За влизане в Шенген компромис не се прави със сигурността, България не направи компромис“, заяви още Цветанов.

Да не би на Цветанов да му се е причуло, че Франция настоява за компромис със сигурността, та се изказва по този нелеп начин!?

Ето какво пише днес за бежанците и Шенген италианският "Ла Стампа":

В предаването си “Дискусионно студио” на 17 април, журналистът Велизар Енчев съобщи за непотвърдени сведения, че премиерът води преговори с френския вътрешен министър и вероятно е предложил сделка на Геан – ако България приеме определена квота бежанци от Северна Африка, това да се приеме благосклонно от ЕС и да паднат пречките пред България по влизането й в Шенген!

Истината е, че досега нито един бежанец от Африка не пое пътя към България, а всички се насочиха към Италия, и Франция. Както се казва – и бежанците не ни искат за убежище...

Ален Жупе и Гидо Вестервеле – двамата външни министри на Франция и Германия, се срещнаха в Берлин и по време на разговора си са направили следния извод: България не е готова за членство в Шенген! Това се е случило по инициатива на френския външен министър Ален Жупе, който категорично е заявил: България и Румъния в момента не изпълняват политическите изисквания за членство в Европейския съюз!

Кадър от репортажа на френския Canal+

Германският външен министър се е присъединил към становището на френския си колега – Жупе.

Този звучен шамар прозвуча във вечерните часове на 14 април и единствено Национална телевизия СКАТ се коментира пространно.

По всичко казано дотук си личи, че в посолствата на двете държави в България има разумни и интелигентни хора, които си дават сметка, че в нашата страна нещата далеч не са така розови и гладки. Тези дипломати са дали своето мнение и информация и са наясно с проблема кои са хората, които държат властта – а това е започнало още когато излезе статията в “Конгрешънъл Куотърли”, публикация, в която се разгромяваше излюзията за кандидата на премиер или президент Бойко Борисов и неговия минал бизнес и контакти.

Правилната реакция на Борисов след това решение за България бе да отстрани на мига своите министри на външните работи, на вътрешните работи и на земеделието, но той запази мълчание и отмина скандалната новина.

Не се изненадвам и на реакцията на опозицията, която незабавно трябваше да намери начин да се появи в някоя електронна медия и да поиска обяснение и оставки. Нищо такова не се случи – беззъбата заради лидера си социалистическа партия замълча, а така наречените десни изобщо не си направиха труда да реагират на новината.

Последното, което си спомням за приема на България в Шенген е, че преди месец министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов излъга на всеослушание, че Германия е дала съгласие за приема на България в Шенген и бариерите пред нашето членство са паднали, тъй като ние сме били заслужили и на техническо, и на политическо равнище да бъдам приети в Шенген! Тогава германското вътрешно министерство реагира много остро, уличавайки Цветанов в неверно твърдение – достатъчен повод за една страна като Япония уличеният в подобна лъжа да си направи харакири, но България не е Япония!

Само преди седмица Виктор Орбан открито лобираше за България и приемът й в Шенген,казваше, че технически сме готови и България може да отваря бутилките с шампанско, но вчера бе различен в мнението си: “Липсва политическа подкрепа за присъединяването на България и Румъния към Шенген”, обяви унгарският министър-председател Орбан, цитиран от БНР.

В “Дневник” днес пише: “Според него /Орбан/, Румъния вече е технически готова за Шенген, а България ще бъде до началото на май. “Няма обаче никаква политическа подкрепа сред останалите в Евросъюза и затова засега двете страни не могат да се присъединят. Блокирани сме на политическо ниво”, каза Орбан.

Преди два дни министър Цветанов се разля в интервю и по темата “Шенген” каза:

Фокус: За Шенген какви сигнали получихте?

Цветан Цветанов: За Шенген имах възможност да разговарям с холандския си колега Иво Опстелтен. Запознах го с всичко, което сме изпълнили. Той даде висока оценка и поздравления. Отчетохме добри резултати в съвместната ни дейност в борбата с трафика на хора. Еврокомисар Малмстрьом и унгарския министър Пинтер ги информирах, че на 18 април в България се очаква посещение на френския министър на вътрешните работи. Разговорите бяха свързани с това, че технически България е покрила критериите за готовност и оттук-нататък трябва да се вземе политическото решение за приемането на страната ни в Шенгенското пространство.

Фокус: Кога очаквате френския и германския министър на вътрешните работи в България?

Цветан Цветанов: На 18 април в понеделник френският министър на вътрешните работи Клод Геан ще пристигне в България за няколко часа. С него ще имаме работна среща, а след това ще имаме среща и с премиера на страната. Ще може да се покаже, чисто експертно това, което е свършено от Министерството на вътрешните работи, а със срещата с премиера да се покаже и политическата воля на страната да следва критериите. Така вътрешният министър ще може да запознае след това и президента на Франция Никола Саркози в детайли. С германския колега все още съгласуваме програмата, която ще му позволи да посети България в най-скоро време.

Фокус: Само Франция и Германия ли останаха държавите с недоверие към готовността на България и Румъния за членство в Шенгенското пространство?

Цветан Цветанов: Не бих казал недоверие, защото за влизането в Шенгенското пространство има конвенция, в която са заложени много ясно и категорично критериите...

...

Затова има няколко експертни мисии, които бяха дошли в България, и приключиха успешно....

Фокус: На срещите с Европейската народна партия – кой беше основният акцент?

Цветан Цветанов: Имах възможност да проведа срещи с генералния секретар на Европейската народна партия Антонио Лопес, с председателя на Парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол, с докладчика по Шенген – г-н Коелю. Имахме възможност да обсъдим реалните политики, които реализира българското правителство. Част от разговорите бяха водени и по темата Шенген. Получихме положителен анонс от разговорите, които проведохме; те са на база това, което докладчикът по Шенген г-н Коелю е запознал колегите от ЕНП. Вчера в Брюксел имах възможност да проведа и чисто работни срещи с представители на Европейската комисия по конкретни казуси и предстоящи операции....

По време на това интервю, Цветан Цветанов реши, че вместо да обяснява за трудностите по влизането в Шенген, трябва да си прави собствена  PR-кампания:

“...имах възможност да проведа неформални разговори с министъра на вътрешните работи на Унгария – Шандор Пинтер, с министъра на вътрешните работи на Холандия Иво Опстелтен, еврокомисар Сесилия Малмстрьом, с която обсъдихме резултатите от приключилата среща на Съвета на министрите преди два дни. Проведохме работни срещи с Джанет Наполитано, секретар по вътрешна сигурност на САЩ, както и с Ерик Холдър, главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ. Темите бяха свързани със сътрудничеството между България и Европейския съюз и САЩ. Бяха дадени изключително високи оценки на съвместното сътрудничество по линия на противодействието на трансграничната и организирана престъпност. Специално бяха отбелязани добрите резултати по линия на борбата с наркотиците, фалшивите кредитни карти, фалшивите пари, както и за някои конкретни предстоящи и течащи в момента разследвания на територията на Съединените щати, подпомагани от българската съдебна система...

и още хвалби:

Имах възможност да проведа срещи с генералния секретар на Европейската народна партия Антонио Лопес, с председателя на Парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол, с докладчика по Шенген – г-н Коелю. Имахме възможност да обсъдим реалните политики, които реализира българското правителство. Част от разговорите бяха водени и по темата Шенген. Получихме положителен анонс от разговорите, които проведохме; те са на база това, което докладчикът по Шенген г-н Коелю е запознал колегите от ЕНП".

Кой да му каже на Цветанов, че щом е в Брюксел ще се среща с тези хора и това е е успех а протоколна подробност?

Кой да му каже на Цветанов, че приемът в Шенген не зависи от Европейската народна партия, а е резултат на политическо решение на министри от съответните държави!?

И най вече: кога ще спре Цветанов да изрича неистини за “добри” резултати по линия на борба с наркотиците, след като една европейска държавата като Италия публикува Доклад на нейната Дирекция за борба с организираната престъпност, в който Доклад са казваше, че българската мафия си сътрудници с италианската Ндрагента /териториална мафиотска групировка/ в наркотрафика?

Кога ще спре Цветанов да изрича неистини за някакви успехи в борбата с наркотрафика, след като Доклад на ООН публикува данни за сериозното присъствие на България в наркотрафика към Европа?

Фактът, че не говори за това не означава, че такива унищожителни доклади за неговия провал като министър не съществуват!

А ето и как коментира скандалното отхвърляне на България от прием в Шенген министър Цветан Цветанов 12 часа след новината в телевизия bTV, предаването “Тази сутрин” с водещи Анна Цолова и Виктор Николаев:

Водещ: Трябва ли да се дава трибуна на френския и на германския външен министър, които не ни искат в Шенген? Въпреки изпълнените технически критерии.

Водеща: Те май ще идват тук, вътрешните министри.

Цветан Цветанов: В понеделник ще бъде тук вътрешния министър на Франция. Надявам се, че с това, което ще представим и това, което беше докладвано и в Европейския парламент от докладчика по Шенген – господин Коельо, мисля че той много ясно и категорично заяви какво е постигнато и има критерии, които са заложени...

Водещ: Какъв е проблемът?

Водеща: Защо никой не ни иска? Както... Цитирам Орбан.

Цветан Цветанов: В момента има доста сериозни проблеми. На последния съвет на министрите на вътрешните работи – темата „Италия”, темата „Тунис”. 30 000 са влезли в Италия към 5 април. Сами разбирате, че тези хора създават допълнителен проблем на ЕС.

Водещ: А защо това рефлектира върху нас?

Водеща: /.../ те смятат, че ние не можем да се справим с евентуален поток от Италия насам ли, бежанци?

Цветан Цветанов: Не, просто в момента има допълнителни аргументи за налагане на някакви промени.

Водещ: Там проблемът е между Италия, Германия и Франция, които дори възнамеряват да си въведат, отново, по-строг контрол на границите. Защо това рефлектира към България, която уж твърдим, че е изпълнила техническите критерии? А нямаме никаква политическа подкрепа, както признава унгарското председателство – Виктор Орбан.

Цветан Цветанов: Вижте, аз мога да кажа, че политическа подкрепа имаме.

Водещ: Той каза – няма.

Цветан Цветанов: Може би, за да постигнем пълния убедителен резултат, трябва да потърсим и трябва да поработим още, за да можем действително да я получим тази политическа подкрепа.

Водеща: Защо унгарците са скептични?

Цветан Цветанов: За мен това, което е важно, че когато страната ни декларира готовност за влизане в Шенгенското пространство, годините за това, което сме изпълнили и това, което вече имаме като резултат от докладите на всичките мисии, които бяха направени, страната ни покрива технически изискванията за влизане в Шенгенското пространство.

Водеща: Технически, да.

Цветан Цветанов: Политически е решението, което дава възможност на...

Водещ: Да не би да /.../ в борбата с организираната престъпност и корупцията, и това да е шамар и към вас, и към правосъдието едновременно?

Цветан Цветанов: Има и подобна обвързаност, която искат някои страни да наложат. Защото знаете, че и България, и Румъния са единствените новоприети членки в ЕС от 2007 година, които с влизането беше наложен механизма за оценка. Сами разбирате, че когато имаш 2007, 2008, 2009 година тежки доклади – с липса на политическа воля, никаква реална борба срещу организираната престъпност, неформирана съдебна /.../. Днес имаме доклади, които в общи линии говорят за политическа воля и за реални резултати в борбата с организираната престъпност. За съдебната система, мисля че започнахме с нея, ни бих искал разговора да го приключваме с нея.

Какво излиза според Цветанов, бежанците му създавали допълнителен проблем, за да не може България да влезе в Шенген!

Съществували в момента някакви допълнителни аргументи за налагане на някакви критерии...

НО – според него, политическа подкрепа България имала!

Що за нахалство, един министър, който получава заплата от нас, за да си върши работата добре, да ни прави на луди, като ни изсипва един кош с лъжи!

Като заяви, че имаме политическа подкрепа за прием в Шенген, защо този път Цветанов пропусна да цитира и имена на държави, или защото такава политическа подкрепа няма за това да влезем в Шенген, или защото той знае, че веднага ще го обвинят в лъжа от вътрешното министерство на съответната европейска държава!

Какъв малшанс за България! Да ни управлява един човек, който освен, че се изказва неясно, освен, че ни засипва с неистини, на всичкото отгоре и ни губи времето с басни за успехи и политическа европейска подкрепа!

В събота вечер френският Canal+, трети по гледаемост във Франция излъчи репортаж под заглавие “В България властва  мафията” изнесе данни, как управляващите мачкат медиите, кадри от показни арести, как пазаруват притиснатите от глада и безработицата българи, как  управляващите се разправят с опозицията, как атакуват телевизии, които подлагат на критики властта, как се водят телефонни разговори с шефа на митниците, за да се толерира сенчестия бизнес, как се спестяват данъци, как се е увеличила контрабандата – нима този репортаж, за който журналистът Велизар Енчев отдели на 14 април част от своето “Дискусионно студио” не влияе на формирането на мнението на Франция за приема на България в Шенген.

“Работят повече, за да печелят по-малко” – твърди журналистката за българите в репортажа.