Tag:цру
|
Електронното издание abcnews.go.com/ На 2 май, сутринта, в престрелка, екип на американски спецчасти в Исламабад бе убит Осама бин Ладен, съобщи агенция Ройтерс. Така е бил поставен край на 10-годишния световен “лов” на мозъка на атентата от 11 септември. Катарската телевизия "Ал Джазира" съобщава, че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души.
Сайтът на "Ал Джазира" Тълпи от хора се събраха пред Белия дом след новината за смъртта на бин Ладен. “Извършена бе една справедливост” – обяви американският президент Барак Обама в специално обръщание към нацията смъртта на неуловимия лидер на Ислямското движение Ал Кайда, автор на редица смъртоносни терористични актове по света, съобщи Ройтерс.
Според Обама, смъртта на бин Ладен и нещо изключително като събитие, тъй като представлява повратен момент в световната история, както за мрежата от негови бойци, разпръснати по света, така и за събитията в Афганистан. Източник, запознат с операцията на спецчастите е потвърдил смъртта на бин Ладен и съобщил, че лидерът на Ал Кайда е бил прострелян в главата. По-късно смъртта на терорист №1 е била потвърдена и от длъжностни лица в Пакистан. С ликуване и национални знамена във Вашингтон и Ню Йорк посрещнаха новината американците. Като най-значима победа, постижение на американската нация, определи случилото се в обръщението си Обама.
Веднага след новината, последвалото покачване на долара и снижението на цените на суровия петрол, политически анализатори отблязаха, че събитието ще даде голям политически тласък на рейтинга на президента Обама преди изборите през 2012 година. Пакистанските власти официално не коментираха новината и запазиха мълчание, но въпреки това от американска страна бе съобщено, че Пакинстан е помогнал на ЦРУ да локализира обекта?! Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан тъй като Исламабад реагира остро на въздушни атаки в западната част на страната и арестува служител на ЦРУ, който уби двама пакистанци по-рано т. г. По този повод Обама уточни, че при операцията не са били убити американски граждани, тъй като частите са били инструктирани да внимават и избягват цивилни жертви. Американски представители казаха, че са уведомили пакистанските власти за атаката срещу Бин Ладен едва след края на операцията. Независимо от това Обама каза, че Пакистан е помогнал на Вашингтон да стигне до Осама бин Ладен, и подчерта, че е важно, че Исламабад продължава да сътрудничи в борбата с терористите. Противоречивите изявления на Обама навеждат на мисълта, че за пореден път ни се съобщава нещо, което не се е случило точно така. Получава се така, че хем пакистанските власти са били уведомени за операцията на ЦРУ след края й, хем Обама заяви, че Пакистан е помогнал на Щатите да стигнат до лидера на Ал Кайда! При операцията, срещу бин Ладен, траяла общо 40 минути, са били убити трима възрастни мъже, включително и син на бин Ладен. Двама от мъжете са били куриери на Бин Ладен, а за третия се смята, че е синът му. Убита е била и една жена, която е била използвана като щит от мъжете, предадоха Ассошиейтед прес, abc.news и Би Би Си. Кристиян Аманпур чете новината по abc.news
Според Катарската телевизия "Ал Джазира", че бин Ладен е бил убит при атака на американски безпилотни самолети в планините на границата между Афганистан и Пакистан. Заедно с него са били убити още 20 души. При нападението е пострадал и един хеликоптер, поради появил се механичен проблем. Екипажът на машината незабавно е бил евакуиран на безопасно място. Операцията срещу бин Ладен е била наблюдавана в реално време, на монитор, в конферентна зала в централата Лангли, Вирджиния от новия директор на ЦРУ, Леон Панета и други висши представители на американското външно разузнаване предаде АФП. Четири години проследяване на един от доверените куриери на Осама бин Ладен са локализирали местоположението на лидера на Ал Кайда – триетажен имот, в селището Аботабад, на 30 мили северно от столицата Исламабад, отличаващ се от другите в района, до който води черен път. Имотът бил поне 8 пъти по-голям от другите в района, като бил обграден със стени, обвити с бодлива тел за допълнителна сигурност и непрекосновеност на лицата, намиращи се в него. Достъпът е бил контролиран чрез два контролирани по сигурността входа. Осама бин Ладен не е имал интернет в имота или прокаран телефон, за да не бъде лесно локализиран. Съобщението за смъртта на лидера на Ал Кайда отлепи долара от тригодишното дъно, на което се намираше, а цената на суровия петрол падна. Въпреки видимия “резултат” по борсите, анализатори предупредиха, че отражението на новината за смъртта на бин Ладен върху пазарите ще бъде краткотрайно. Представител на американската админстрация е съобщил, че в петък, на 29 април президентът Обама е дал окончателната заповед за начало на операцията. Израел определи смъртта на терорист №1 за “огромен триумф” на Вашингтон и неговите съюзници. Други експерти като Рик Нелсън от Центъра за стратегически и международни изследвания засега са далеч по-предпазливи като припомнят, че Ал Кайда има филиали по целия свят и не е известно какво ще последва. Индия заяви своята загриженост от факта, че убийството се е случило в Пакистан, тъй като в тази държава терористи от различни организации имат убежища в тази държава е съобщило министерството на вътрешните работи в Ню Делхи. За идентифициране на трупа на убития ще се направят проверки с ДНК тестове, както и се очаква да бъдат приложени тестове за разпознаване на лицето, предаде Ройтерс. В 10.30 часа българско време CNN съобщи, че Осама бин Ладен е бил погребан на неназовано място в морето. Според мюсюлманската традиция, това трябва да стане 24 часа след смъртта. Тъй като не бе оповестен точният час на убийството, не може и да бъде преценено спазени ли са ислямските традиции за погребение. Защо спецслужбите са избързали да погребат убития – това е загадка, която едва ли ще получи своя отговор. Сайтът News. bg съобщи, че Държавният департамент на САЩ е предупредил всички граждани на страната за съществуващата опасност, която ги заплашва след ликвидирането на бин Ладен. Американските власти се опасяват от проявяване на насилие спрямо американските граждани и туристи и затова призоваха всички американци да бъдат с повишено внимание и внимателно да следят новините. Срокът на действие на предупреждението изтича на 1 август 2011 година. Дипломатическите представителства на САЩ може да бъдат поставени под временна закрила във връзка със заплахата от антиамерикански атаки. Дейността на американските посолства на местата с повишен риск ще продължи, но съществува възможност те да бъдат затворени временно или да преустановят предоставянето на услуги на гражданите, за да се обезпечи безопасността им. В тези обстоятелства американските посолства и консулства ще правят всичко възможно да предоставят екстремна помощ на американските граждани. Часове по-късно, президентът на САЩ Барак Обама съобщи на извънредна пресконференция в Белия дом, че тялото на убития бин Ладен е било открито от американски войници, предаде Ройтерс.
По-късно и NBC потвърди, че при операцията са задържани две от съпругите на Бин Ладен и шест негови деца. 54-годишният Осама има общо 19 деца. Тялото на Осама бин Ладен е било взето от американските войници и закарано в Афганистан. Пет часа след изявлението на президента Барак Обама, CNN съобщи, че "бин Ладен е погребан в Арабско море съгласно ислямските закони и традиции", като идентификацията на Осама е станала по чертите на лицето. Анализ на ДНК предстои да се прави, но резултатите ще бъдат ясни през следващите дни са съобщенията по този факт. Доколко сигурна е идентификацията на убития бин Ладен е твърде неясно, още повече необяснимо е защо толкова са бързали американците да хвърлят тялото на Осама в морето, при положение, че ислямската традиция повелява погребение да се извършва 24 часа след настъпване на смъртта. Затова пък радостта на Щатите бе помрачена от засилване на сигурността на посолствата на САЩ по света, както и извънредните мерки за сигурност, които трябва да предприемат съюзниците в Афганистанската война, тъй като се очаква Ал Кайда да отвърне на удара! Сайтът Медияпул публикува следното: “Обама предупреди, че Ал Каида ще продължи да атакува САЩ. Държавният департамент на САЩ издаде глобално предупреждение към всички американски граждани за повишен риск от антиамериканско насилие предвид скорошната контратерористична дейност в Пакистан. От Държавния департамент посочиха, че очакват вълна от насилие след ликвидирането на терорист номер едно. Интерпол също призова да бъдат предприети засилени мерки за сигурност, тъй като смъртта на Осама бин Ладен може да доведе до атаки на отмъщение по цял свят, съобщи Франс прес. Генералният секретар на Интерпол Роналд Нобъл призова за "допълнителна бдителност” на службите за сигурност заради повишен риск от атаки на Ал Кайда или на групировки, свързани с международната терористична мрежа, след смъртта на бин Ладен. Очакванията са Осама да бъде наследен на най-високия пост в Ал Каида от родения в Египет хирург Айман ал-Зауахири, който досега бе втори човек в организацията.”
Генералските скандали обаче не свършиха дотук. Номинираният за шеф на Централното В мюсюлманския свят вече се разпространява видео с думите на генерала, като изглежда поводът да се извади на светло този скандал е, че генерал Матис бе номиниран от министъра на отбраната Робърт Гейтс, да оглави Централното командване на мястото на генерал Дейвид Петреъс, който пое поста на генерал Стенли Маккристъл. Предстои кандидатурата на Матис да бъде утвърдена от Сената. Гейтс е цитиран от вестника да коментира, че генерал Матис е направил изявлението преди пет години и оттогава си е извадил поука.
Едно е да уволняваш и правиш кадрови промени, а съвсем друго и далеч по-сериозно е да се шири корупция, да се правят милиарди от войната, които да се изнасят извън страната, докато се пролива кръв. Преди седмица, „Таймс” коментира съобщението на АФП, че през последните три години, от летището в Кабул са били изнесени 4,2 млрд долара кеш. Тогава АФП свърза разкритието с корупцията в страната. Ето защо „Индипендънт” от 8 юли бе много точен, като написа: „Тежки и болезнени са времената за британските войски в безмилостния конфликт в Афганистан” и цитира мрачна статистика: броят на загиналите военнослужещи е достигнал 312, като до края на конфликта, който засега не е ясен във времето – очакванията са за по-голяма цифра жертви.
При смяната на властта на „Даунинг стрийт” съществуваха известни съмнения относно позицията, която ще заеме кабинетът на Дейвид Камерън – сега вече е ясно, че изтегляне преди 2014-2015 за британските части едва ли ще има. Преди месец българският контингент от 530 бе увеличен до над 600 души. Колко струва участието на България в тази война, на която не се вижда края, и чиято цел и стратегия определят други фактори – не е уточнено още. Факт е обаче, че има държави, които прецениха, че трябва да изтеглят войските си и го направиха. Ще припомня само един пример на държавническо отношение към проблема „Афганистан”: На 12 юни полският премиер Доналд Туск заяви, че неговата страна ще поиска от НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Полският премиер заяви във Варшава, че на насрочената за ноември тази година среща на върха на НАТО в Лисабон, Полша ще предложи на НАТО да изработи план за изтегляне на войските си от Афганистан. Да не пренебрегваме факта, че американският президент Барак Обама обяви по време на предизборната си кампания, че има намерение да започне изтегляне на войските от Афганистан през юли 2011 г., стъпка, за която бе подложен на остри критики от републиканците в Сената. Същия ден изпълняващият длъжността на полски президент и председател на Долната камара на парламента, Бронислав Коморовски заяви, че участието на полските войски във войната в Ирак и в Афганистан е голяма грешка.
Ако някой запита министъра на отбраната на България за ценностите, които защитават българските войници в Афганистан, единственото, което може да чуем от него като отговор е, че сме длъжни да бъдем до съюзниците си от НАТО... Човек трябва да внимава какво говори. Българите си имат пословица :”Език мой – враг – мой”. В края на миналата седмица в София пристигна шефът на Европол, Роб Уейнрайт във връзка с разкрита от българските специални служби на печатница за фалшива валута. В края на посещението на Уейнрайт, българският министър-председател даде пресконференция на която изненадващо заяви: „Когато станах главен секретар на МВР, Европол не желаеше да разговаря с България и на една паметна среща в Хага, благодарение на колегите от Сикрет сървис, които ме заведоха там им казаха: „Доверете се на тоя човек, този екип, той ще даде своите резултати, нещата се промениха. Мен ме командироваха американските служби, а имах министър, който четири години не получи виза за САЩ". Няма случай в световната история министър-председател на дадена държава да си признава, не, да се хвали, че е човек на чужди спецслужби, както чухме да го прави премиерът Бойко Борисов! Няма случай държавен служител, в качеството си на Главен секретар на министерство на вътрешните работи да бъде командирован от чуждо разузнаване и след време той да се гордее и хвали с това! Всяка държава има своя национална сигурност и тя е свързана пряко с националния суверенитет на страната. Каква зависимост има днешният български министър-председател от Сикрет сървиз или ЦРУ, след като е бил изпращан в командировка от едната от тях, а от другата – Сикрет сървиз е бил представен в Европол като човек, на който тази спецслужба на чужда държава имала доверие!? Централно разузнавателно управление, ЦРУ /Central Intelligence Agency, CIA/ е държавна американска разузнавателна агенция, събираща и обработваща информация за чужди правителства, организации, фирми и граждани. ЦРУ е служба на директно подчинение на американския президент и не се отчита или ръководи от Държавния департамент, Федералното бюро за разследване и Пентагона. Организацията се занимава с операции под прикритие и добиване и обработка на разузнавателна информация, главно зад граница. Сикрет сървиз /United States Secret Servise/ се грижи за охраната на Белия дом, където се провеждат заседанията на американското правителство, и където е работното място на щаба на президента на САЩ. Как точно спецслужбата, осигуряваща охраната на Белия дом и правителството на САЩ е препоръчала един Главен секретар на министерство на вътрешните работи на суверенна държава, каквато се предполага, че е България, като го е завела в Европол и посъветвала да му имат доверие? Според приетият Закон за защита на класифицираната информация „Национална сигурност е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверинитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива." Мерките, предприети за да се осигури националната сигурност, включват:
Специалните служби на дадена държава обработват поверителна информация, която следва да им бъде от полза в борбата за разкриване на заплахи, в поддържане на въоръжените сили и прочие, и прочие. Може ли да се твърди, че информацията от българските спецслужби /ДАНС, Външно разузнаване, Военно разузнаване, Военно контраразузнаване/ е поверителна, че е строго секретна информация за външни спецслужби, при положение, че човек, ползващ се с доверието на американските специални служби е начело на управлението на държавата! България се присъедини към Европол, която е полицейска агенция на Европейския съюз със седалище в Хага, Холандия и координира дейността на полицейските служби на европейските държави в предотвратяването и борбата им с тежката международна организирана престъпност. Акценти в работата на Европол са борбата с тероризма, превенция на нелегалната търговия с оръжие, борба с наркотрафика, детската порнография и прането на пари. Вярно е, че България като страна-член на НАТО /Организацията на Северноатлантическия договор - North Atlantic Treaty Organization/, участва в една международна организация за военно сътрудничество и е ангажирана със сигурността, и предпазването от терористични атаки на Алианса. Принадлежността на България към НАТО далеч не означава, че тайните и поверителната информация на българската държава следва да са на показ пред останалите страни-членки на Алианса. И все пак – България е суверенна държава и суверенитетът й не е отменен от парламента все още. Защо нито една медия, нито един политик не се впечатли от признанието на премиера Борисов, за „доверието”, с което се е ползвал сред чужди спецслужби. Такова признание е прецедент и във всяка една друга държава би предизвикало огромен скандал и оставки. У нас то се прие за нещо нормално! България е парламентарна република – не е ли редно парламентът да поиска изслушване на премиера Бойко Борисов по казаното от него за командировки от спецслужби на чужда държава и то докато е бил високопоставен чиновник в изпълнителната власт. Не е ли редно, въпреки парламентарното мнозинство на политическата сила, на която Бойко Борисов е лидер, да поиска изслушването му по признанието му за „доверието” с което се е ползвал в Сикрет сървиз и „американски спецслужби”? Докъде се простира едно подобно доверие и откъде започва и докъде свършва ангажиментът, който е израз на подобно доверие? Кой управлява Република България днес, в 2010 година, след като един посланик на САЩ си позволява да иска сметка на действащи министри за протекли междудържавни преговори? Кой управлява България днес, след като преди няколко години министър-председателят е бил доверен човек на чужди спецслужби? В България 20 години вече политиците действат и говорят каквото им дойде и никой не им търси сметка. Дребен факт за това е изнесеното от сайта Bulgaria news за пътуването на Бойко Борисов до Мадрид с правителствения "Фалкон", за да гледа мача Барселона-Реал на 9-ти април, факт, изнесен от евродепутата Кристиян Вигенин. Вярно е, че премиерът Бойко Борисов е бил придружаван от лидера на Испанската народна партия Мариано Рахой, но това е среща на лидери, и ако тази среща е оправданието министър-председателят да похарчи 13 495,15 лв., то тези пари е било редно да излязат от касата на ГЕРБ, а не от джоба на данъкоплатците! Ползван е бил правителствен самолет от партиен лидер –което също е нарушение, тъй като факонът не е партиен транспорт, а правителствен – независимо, че в случая функциите на премиер и лидер на партия са съсредоточени в едно лице. Хайде да се научат политиците ни да разграничават кое на кого е, и кой, в какво качество върши дадена работа, и за чия сметка... Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники” http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-6-2011/1185-obama-i-globalnata-dyga-na-nestabilnost
Разполагането на войски по цялата планета е само част от тази стратегия: Пентагонът и американските разузнавателни служби вече осъществяват тайни операции с използването на специални части, извършват шпионски действия и атаки с безпилотни летателни апарати, изграждат бази и тайни военни затвори, подготвят, въоръжават и финансират местните сили за сигурност и са ангажирани с маса други военни действия, включително участие в пълномащабни войни. Тоест, когато разсъждаваме за въпросната „дъга на нестабилност”, следва да сме наясно, че в нея едва ли има държава, в която САЩ да не се месят по един или друг начин. Пактът на дъгата на нестабилност „Свободата идва в Близкия Изток – заяви в една своя реч президентът на САЩ – Надеждата за освобождение вече достигна множество столици от Кабул до Багдад, Бейрут и т.н. Бавно но сигурно ние, американците помагаме за прехода на Големия Близък Изток от днешната дъга на нестабилност към бъдещата дъга на свободата”. И така, регионът върви към „дъга на свободата”. Нормално е да си помислите, че става дума за откъс от речта на президента Барак Обама, посветена на т.нар. „арабска пролет”, в която той декларира, че „политиката на САЩ ще бъде в подкрепа на прехода към демокрация”. Всъщност, цитатът е от реч на неговия предшественик Буш-младши. Така тайното става явно, а фразата „дъга на нестабилност” се оказва реторичен израз на визията за света на предишния президент и неговите неоконсервативни съветници.
Освен че се ангажира във все по-голям брой войни в държавите от „дъгата”, Белият дом следи и за разполагането в региона на все по-голям брой представители на специалните части, доставка или нарастване на продажбите на определени видове оръжие там, ускоряване на изграждането и разширяването на американските военни бази, както и подготовката на значителната част от местните въоръжени сили и снабдяването им с военна техника. Документите на Пентагона, както и достъпните източници на информация показват, че по тази дъга няма нито една държава, в която военните и разузнавателните служби на САЩ да не демонстрират повишена активност. Всичко това поставя въпроса за ключовата роля на Америка за нарастващата неустойчивост и дестабилизацията на региона. Пренасищането на дъгата Имайки предвид, огромното внимание, което администрацията на Буш-младши отделяше на „дъгата на нестабилност”, едва ли е учудващо, че именно тя започна войните в Афганистан и Ирак и, паралелно с това, нанесе удари по три други държави от „дъгата” – Йемен, Пакистан и Сомалия. Не бива да ни шокира и фактът, че пак тя разположи елитни военни сили и специални части на ЦРУ по цялото протежение на „дъгата”. В книгата си „Доктрината на единия процент” (The One Percent Doctrine), известният американски журналист Рон Съскинд анализира стратегията на ЦРУ /известна като „глобалната кризисна матрица”/, която започна да се реализира след 11 септември 2001 в рамките на „подробно разработените операции срещу терористите в близо 80 страни по света”. Горе долу по същото време, тогавашният държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд обяви, че САЩ са предприели „голям брой разнопосочни усилия, които вероятно ще засегнат около 60 държави”. Действително, в края на ерата Буш, Пентагонът вече беше разположил американски специални части в 60 държави по света. Истината обаче е, че именно сегашната администрация на Обама съумя много по-мащабно да реализира тази концепция, разширявайки обхвата и в региона. Така, през миналата 2010, „Вашингтон Поуст” съобщи, че САЩ са разположили свои специални части в 75 държави по света – от Южна Америка до Централна Азия. На свой ред, говорителят на Командването на силите за специални операции на САЩ полковник Тим Най сподели наскоро с мен, че в момента американските елитни части са ангажирани ежедневно в около 70 държави, като до края на 2011 броят на въпросните държави ще нарасне до 120. Тези сили са заети с най-различни мисии – от рейнджърите, участващи в сраженията с бунтовниците в Афганистан, до „морските тюлени”, ликвидирали Осама бин Ладен в Пакистан, и инструкторите от армията, флота, въздушните сили и морската пехота, действащи под Командването на силите за специални операции буквално на цялата територия на планетата – от Доминиканската република до Йемен. През последните години Съединените щати участваха във военни действия в шест от държавите, които са част от „дъгата на нестабилност”: Афганистан, Ирак, Либия, Пакистан, Сомалия и Йемен. Американски военен персонал е разположен в редица други държави от „дъгата”, включително в Алжир, Бахрейн, Джибути, Египет, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Мароко, Оман, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Тунис и ОАЕ. В някои от тези страни, като Афганистан, Бахрейн, Джибути, Ирак, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, са разположени и ключови военни бази на САЩ, а както твърдят някои медии, ЦРУ изгражда някъде в региона секретна база за безпилотни летателни апарати, които ще бъдат използвани в бойните действия в Йемен и Сомалия. За същите цели Управлението използва наличната инфраструктура в Джибути, Етиопия и ОАЕ и осъществява операции от тайна база в Сомалия, където набира местни агенти и провежда антитерористична подготовка на регионалните си партньори. Освен собствените си военни усилия, администрацията на Обама прокарва и мащабни оръжейни сделки с различни държави от целия Близък Изток, разположени в зоната на „дъгата”, включително Бахрейн, Египет, Ирак, Йордания, Кувейт, Мароко, Саудитска Арабия, Тунис, ОАЕ и Йемен. Тя подготвя и въоръжава местните си военни партньори по линия на различни международни военни и тренировъчни програми, реализирани под егидата на Държавния департамент и Пентагона. През миналата 2010, подготовка в рамките на подобни програми преминаха над 7000 „студенти” от 130 държави. „Акцентираме обаче върху Близкия Изток и Африка, защото сме наясно, че терористичната заплаха ще нараства, както и че уязвимите страни от тези два региона са отлична мишена за терористите” – заяви наскоро мениджърът на една от тези програми /Regional Defense Counterterrorism Fellowship Program/ Кей Джъдкинс. Според редица документи на Пентагона /публикувани през 2011, включително от Уикилийкс/, днес САЩ разполагат с персонал – понякога става дума за символично присъствие, а друг път за значителни контингенти, разположен в 76 държави, които обикновено се причисляват към „дъгата на нестабилност”. Независимо че арестът, в началото на 2011, на трийсетината членове на предполагаема шпионска организация на ЦРУ в Иран /както и предишните арести на хора, набедени за американски шпиони/ би могъл да се сметне за чисто пропагандна акция на режима в Техеран, преследваща определени вътрешнополитически цели, съмненията, че САЩ осъществяват тайни операции, включително срещу Иран, остават. Впрочем, съвсем наскоро „Уолстрийт Джърнъл” публикува данни за серия от подобни операции на ирано-иракската граница, осъществени от американските военни, и прогнозира бъдещи операции на ЦРУ, целящи пресичане контрабандата на иранско оръжие в Ирак. Всичко това навежда на мисълта, че вероятно няма нито една държава, разположена по „дъгата на нестабилност”, в която САЩ да не разполагат с военна база, с разузнавателен персонал, или поне със свои агенти, които продават там оръжие, осъществяват тайни операции или участват във военни действия. Дъгата на историята През 2009, непосредствено след като Обама зае президентския пост, тогавашният директор на Националното разузнаване Денис Блеър даде брифинг в сенатската Комисия по разузнаването. Акцентирайки върху „дъгата на нестабилност”, той очерта ситуацията в света по следния начин: „В огромния регион от Близкия Изток до Южна Африка са концентрирани много от проблемите, пред които САЩ са изправени през ХХІ век”. Оттогава насам, администрацията на Обама и американските военни предпочитат да избягват израза „дъга на нестабилност”, също както и отъждествяваното с Буш-младши клише за „глобалната война срещу терора”, като вместо тях използват по-обтекаеми и неопределени формулировки. Така например, в речта си на ежегодния симпозиум на Националната асоциация на отбранителната индустрия, посветена на специалните операции и конфликтите с ниска интензивност, провела се през февруари 2011, тогавашният шеф на Командването на силите за специални операции на САЩ (USSOCOM) адмирал Ерик Олсън, акцентира върху смътния образ на „тъмния” свят. Олсън, в частност, заяви, че до 11 септември 2001 „осветените части на планетата”, т.е. индустриалните държави от глобалния Север, се смятаха за нейните ключови региони. Оттогава насам обаче, 51 държави (почти всички от които са разположени по „дъгата на нестабилност”) придобиват по-важно значение. „Стратегическият ни център – обясни в тази връзка адмирал Олсън – се измести значително по на юг, разбира се най-вече в представите на аналитичната общност и хората, занимаващи се със специални операции, защото именно те са ангажирани със заплахите, генерирани от „тъмните зони” на планетата”. Съвсем наскоро в Школата за фундаментални международни изследвания „Пол Нитце” във Вашингтон, помощникът на президента по вътрешна сигурност и антитероризъм Джон О’Бренън очерта лансираната от Обама нова национална стратегия за борба с тероризма. В доклада си той отдели специално внимание на реализацията на мисията в „пакистанско-афганистанския регион” и акцентира върху „специфичните региони, включително т.нар. периферия, като например Йемен, Сомалия, Ирак и Магреб”. При това О’Бренън изрично настоява, че „това не изисква воденето на „глобална” война”. Действително, въпреки терминологията, използвана по времето на Буш, подобна война не се водеше. Така например, макар че планирането на атаките от 11 септември беше извършено в Германия, а терористът Ричард Рейд, опитал се няколко месеца по-късно да взриви самолет с експлозив, скрит в обувките му, е роден в Обединеното кралство, развитите западни нации никога не са били сред американските мишени. Освен това „дъгата” никога не е покривала целия Юг, принадлежащите към който държави се смятат за крайно нестабилни по самата си природа, а проблемите им могат да бъдат решени по пътя на външната военна намеса. Изграждането на „дъгата на нестабилност” През последните десетина години стана очевидно, че американските операции в зоната на „дъгата на нестабилност”, сами по себе си, имат дестабилизиращ характер. Така, в продължение на дълги години Вашингтон използваше военната помощ, дипломатическия натиск и откритата военна намеса за да ерозира позициите на правителството на Пакистан, стимулирайки противопоставянето между отделните фракции в неговите военни и разузнавателни служби, което само укрепи антиамериканските настроения сред местното население /според последните социологически проучвания, само 12 на сто от пакистанците се отнасят положително към САЩ/. Към многобройните недобре обмислени и още по-зле реализирани усилия на Вашингтон в тази страна следва да причислим и полутайната война, водена с помощта на безпилотни летателни апарати в граничните с Афганистан племенни територии, включително нанасянето на стотици ракетни удари и големите жертви сред цивилното население, което само допълнително поляризира общественото мнение. Впрочем, последните анкети сочат, че 97% от пакистанците се отнасят крайно негативно към действията на ЦРУ в страната им. В Йемен, дългогодишната подкрепа /под формата на финансова помощ, организиране на военни учения и доставка на оръжие, периодични въздушни удари или атаки с безпилотни летателни апарати/ за местния диктатор Али Абдула Салех, доведе до формирането на особени отношения между САЩ и йеменския военен елит, оглавяван от негови роднини. През 2011 командваните от тях специални части се превърнаха в основния инструмент за репресии срещу йеменските борци за свобода – именно те избиваха демонстранти и арестуваха офицери, отказали да стрелят срещу мирни граждани. Едва ли е учудващ фактът, че още преди в Йемен да възникне сегашния властови вакуум /след атентата, довел до раняването на президента Салех/, анкетите сред йеменските граждани показваха нещо невероятно – 99% от анкетираните се отнасят с неодобрение към връзките на американското правителство с ислямския свят, а само 4 процента демонстрират „частично одобрение” към сътрудничеството на Салех с Вашингтон. Вместо да ограничат операциите си в Йемен обаче, САЩ – напротив, удвоиха броя им. С подкрепата на саудитските разузнавателни служби, ЦРУ изпращаше местни агенти, както и смъртоносните си безпилотни летателни апарати срещу бунтовниците ислямисти. На свой ред, американските военни продължиха нанасянето на въздушни удари, както и да изпращат все повече инструктори за работа с местните въоръжени сили, а пък американските командоси – нерядко заедно с йеменските си съюзници – се ангажираха в очевидно незаконни тайни операции. Всички тези усилия подготвиха почвата за ръста на антиамериканските настроения и задълбочаването на политическата нестабилност, както и за нанасянето на евентуални ответни удари. Така, през миналата 2010, при атака с безпилотен летателен апарат на САЩ, случайно беше убит синът на един от йеменските племенни вождове шейх Али ал-Шабани /Джабра ар-Шабани/. За отмъщение, шейхът нареди да бъде атакуван един от най-големите тръбопроводи, минаващи през територията на страната, в резултат от което правителството с Сана загуби много милиони долари. В същото време, Ал-Шабани поиска от президента Салех да прекрати подкрепата си за американските въздушни удари. В началото на 2011 пък, продължителните усилия на САЩ в подкрепа на онова, което Вашингтон нарича „регионална стабилност” /посредством военни съюзи, оказване на финансова подкрепа, военна подготовка и оръжейни доставки/, претърпяха сериозен провал във връзка с появата на мощни народни движения, довели до свалянето на подкрепяните от Вашингтон диктатори в Тунис и Египет. Впрочем, подобни масови протести против сътрудничещите си със САЩ и въоръжавани от тях авторитарни режими избухнаха и в Бахрейн, Ирак, Йордания, Кувейт, Мароко, Оман, Саудитска Арабия и ОАЕ. Затова едва ли е учудващо, че на въпроса от една скорошна анкета, дали Обама е оправдал очакванията, породени от прословутата му реч в Кайро, в която той призова за „ново начало в отношенията между САЩ и мюсюлманския свят”, само 4% от египтяните отговарят положително /между другото, така мислят едва 6% от йорданците и само 1% от ливанците/. Друго социологическо проучване, проведено наскоро от агенция Zogby в шест арабски държави /Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Саудитска Арабия и ОАЕ/, показва, че Обама, чиито предшественик Буш-младши успя с политиката си да вдигне градуса на антиамериканските настроения в мюсюлманския свят до небивали висоти, вместо да ги смекчи, още повече ги е изострил. Неслучайно, днес голямото мнозинство от арабите във всяка държава от региона са убедени, че САЩ нямат никакъв принос за мира и стабилността в арабския свят. Нарастването на нестабилността в света Разбира се, американската намеса в зоната на т.нар. „дъга на нестабилност” не е нещо ново. Дори ако оставим настрана сегашните военни конфликти, няма как да забравим, че през изминалите сто години САЩ осъществиха военни интервенции по цялата територия на „глобалния Юг”: в Камбоджа, Конго, Куба, Доминиканската република, Салвадор, Египет, Гранада, Гватемала, Хаити, Хондурас, Ирак, Кувейт, Лаос, Ливан, Либия, Панама, Филипините, Мексико, Никарагуа, Сомалия, Тайланд и Виетнам. На свой ред, ЦРУ осъществяваше тайни операции в много от тези страни, както и в Афганистан, Алжир, Чили, Еквадор, Индонезия, Иран и Сирия /и това е само малка част от списъка/. Подобно на Джордж Буш преди него, Барак Обама очевидно се е вторачил в „неосветената част на света”, търсейки именно там корените на глобалната нестабилност и източника на постоянни заплахи за САЩ. И отговорът му на това предизвикателство е разполагането на американски военни части в колкото се може повече точки на света с цел притъпяване проявите на нестабилност, оказване подкрепа на съюзниците и защита на американските граждани. Въпреки ясния урок от 11 септември, а именно, че военните интервенции в чужбина водят до ответни удари вътре в страната, той продължи да провежда политика на военна намеса, макар че, както показват последните социологически анкети, мнозинството американци не споделят идеите на президента за това, как САЩ следва да действат в чужбина. Така например, 75 на сто от избирателите подкрепят тезата, че „САЩ не бива да използват своята мощ във военни действия извън техните граници, освен ако това не е жизненоважно за собствените им интереси”. Освен това, голямото мнозинство американци са против ангажирането в Афганистан, Ирак, Пакистан, Саудитска Арабия и много други държави, разположени в зоната на „дъгата на нестабилност”, дори ако въпросните страни са обект на нападение на други сили. След десетилетията на открита и тайна намеса на САЩ в различни държави от „дъгата на нестабилност” и последните десет години на постоянни войни с американско участие, мнозинството от въпросните държави продължават да са бедни, недостатъчно развити и, вероятно, дори още по-нестабилни. През 2011, списание Foreign Policy и неправителствената организация Peace Foundation поставиха в челната десетка на списъка на т.нар. „провалили се държави” (своеобразна класация на най-нестабилните страни на планетата) двете страни, в които бяха осъществени най-големите американски военни интервенции – Афганистан и Ирак. Пакистан и Йемен са на 12-то и 13-то място, а пък Сомалия /където САЩ осъществиха военни интервенции както по времето на Бил Клинтън, през 90-те, така и на Буш – през 2000, а също и при управлението на Обама/ има съмнителната чест да заема първото място. Всички дебати относно /въоръжените/ „усилия по държавното строителство” в региона ни водят до извода, че десетилетието на „държавно разрушаване” /защото това е по-точния термин в случая/ ще приключи едва, когато народите от страните, разположени в зоната на „дъгата на нестабилност”, съумеят да вземат бъдещето си в своите собствени ръце. Както сочат последните социологически проучвания в различни държави от зоната на „дъгата”, народите от глобалния Юг очевидно смятат, че САЩ по-скоро провокират или подкрепят нестабилността, отколкото работят за преодоляването и. Обективните оценки на анализаторите също подкрепят това мнение. Многобройните народни бунтове срещу авторитарни режими, доскорошни съюзници на САЩ, на които станахме свидетели напоследък, също са доказателство в подкрепа на тази теза. На фона на нарастващото нежелание на американците, страната им да се ангажира със защитата на държавите от „дъгата на нестабилност” и предвид ясните признаци, че военните интервенции на САЩ не водят до по-голяма стабилност, както и предвид дълбоката финансова криза, поразила самата Америка, остава само да видим какви аргументи ще се опита да намери администрацията на Обама за да оправдае провеждането на провалилата се политика, която очевидно само усилва нестабилността в света и подлага на все по-голям риск сигурността на американските граждани. ---------------------------------------------------------------- * Авторът е известен американски историк и външнополитически анализатор на Института „Нейшън” и на „Eйша Таймс”. Последната му книга е озаглавена „Аргументи за изтеглянето на САЩ от Афганистан”.
Тя, втори път посланик в САЩ, Елена Поптодорова е „успяла да разбие една много плътна и делова програма на министър-председателя...” Тя споделя пред сънародниците ни, че иска да каже три лични неща и се надява да бъде разбрана и извинена от премиера Борисов... Лични? Три? Иска разбиране? Надява се на извинение? Всъщност дали не й е достатъчно, че отново е назначена там, на този пост? Все пак и двамата са работили при Тодор Живков – Елена в по-ранен етап, Б. Борисов – години по-късно, когато Живков е свален и Елена от своя страна търси себе си в различни партии... Идва 2001 и Симеон Борисов, когото някои наричат цар, въпреки че е партиец и бъдещ министър-председател ги „събира”: Елена П. В ролята на дипломат и Б. Борисов – като главен секретар на МВР... Чудни са делата ти, „Господи!” казваше баба ми. Елена Поптодорова: „В друго измерение, министър-председателят Бойко Борисов беше ангажиран в същото усилие...” Тя е трогната от сърдечния прием, който е имала в Ню Йорк и в Америка!? Ню Йорк не беше ли в...? Не той беше в САЩ. Докъде може да доведе вълнението човек, особено ако е Елена Поптодорова, и още по-особено ако е втори път посланик! Да плаче ли човек, да се смее ли?
По нетрадиционен начин Елена П. представя хвалебствено гербаджията Радослав Точев: „...трябва да кажа колко се радвам, че започвам работа заедно с генералния консул в Ню Йорк и искам един аплауз за него (аплодисменти). Аз си представям г-н Радослав Точев като еманация, като символ или по-скоро практическа реализация на новото поколение в българската дипломация. Казвайки всичко това, се сещам за евъргрийна "Ню Йорк, Ню Йорк", в който се казва, че ако успееш там, успяваш навсякъде... ... България в Ню Йорк присъства с най-доброто, най-високо качество на своето можене.” Явно липсата на качествени успокоителни си е казала думата. Елена е неудържима: „...имах възможността пряко да съм свидетел на отношенията, които се развиха особено интензивно с различните специализирани служби на САЩ в областта на сигурността, и това беше по времето, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Това е най-интимната сфера в отношенията между двете държави. Не ми е работа аз да говоря в негово присъствие за обхвата, дълбочината и наистина необратимостта на тези отношения...” Най-после съдбата взема думата на Поптодорова! И започва да говори Той, министър-председателят! Да беше жив Живков – щеше да му завиди: „...Следобед бяхме при председателя на Организацията на обединените нации, заедно с посланика, нашия, който е в ООН, така че той може да потвърди моите думи. Истински ми беше приятно, когато човек на подобен пост констатира и явно беше добре брифиран, че и политическата обстановка, и особено в областта на борбата с корупцията България е направила много и се оценява в света... ... Понеже г-жа Поптодорова сподели за едно време, когато трасирахме пътя за работа между нашите и американските служби, само ще кажа един факт - за четирите години, докато аз бях главен секретар, тогавашният министър и главният прокурор не получиха покана да посетят САЩ. Оставям изводите на вас. Началниците ми не получиха 4 години покана да дойдат при своите колеги тук! Докато аз като идвах, г-жа Поптодорова беше пак посланик, се срещах в една седмица с директорите на ЦРУ, ФБР, Ди Ай Ей, Сикрет сървиз! С директорите! ... Знаете, преди изборите много ни подценяваха. Чудеха се какви ще ни бъдат експертите, какви ще ни бъдат министрите. Виждате, че ние събрахме млади хора, експерти, завършили навънка, работили навънка, с такъв манталитет... знаете, че най-важното, най-трудното, което се постига, това е МАНТАЛИТЕТЪТ... ... като вземеш готови хора с подобен манталитет отвън, много по-бързо се налагат в изпълнителната власт. Трябва да ви кажа, че десетки са тези, понеже г-жа Поптодорова даде пример с Ради Точев или с Ники Младенов. Знаете, той 16 години Ради Точев беше във Франция, френски възпитаник, в техното финансово министерство. Взехме го, понаучихме го (бурен смях) и го пратихме в Ню Йорк да се оправя с вас. Дано се оправя! ... Няма българин, който закъсва някъде по света и да не сме пратили превоз да го докара. И да не сме се отзовали на негова мъка. Това, според мене, е много показателно за отговорността и за това, че се опитваме да помогнем на тези сънародници, които са извън пределите на страната. Ако имате някакви въпроси, ще ви отговоря. За да не е така монолог...
{edocs}b.b.-ny-2010.doc,600,400,link{/edocs} Коментарът е излишен. Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедентНа 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция. Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх. Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало. Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес. От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост. СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка. След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари". След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може. През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева. В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад". Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид. Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи. 1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма! В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението. Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България. Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово". Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат! Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията. Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово. "Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов. "В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията. Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война. В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели! Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива. Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат. Следва продължение Европейския съюз праща гражданска мисия в Косово * Готвят се тържества, без да е налице законно основание за независимостПродължение от 11 януариСърбия е на операционната маса. За кой ли път. Опитът от страна на Европейския съюз и САЩ да й се даде упойка, за да протече спокойно операцията с отделянето на Косово се увенча с неуспех. Ще се реже на живо, което прави болката от загубата силна, а бъдещето, заредено с много напрежение и неясно. Новоизбраният сръбски президент Борис Тадич отправи последен апел към световните лидери да се въздържат от плана за признаване на независимостта на Косово от Сърбия, което се очаква да бъде обявено в близките дни. Тадич, предупреди, че очакваното признаване на независимостта от 100 държави, водени от САЩ, намалява шансовете на водените трудни преговори и заплашва да възобнови старите и да създаде нови конфликти в региона. Според него единственият начин това да бъде избегнато е да се постигне решение чрез преговори, подкрепено от Съвета за сигурност на ООН. Германският министър на отбраната Франц Йозеф Юнг преди броени дни заяви, че "без участието на Русия в момента в Европа и в света нито един сериозен проблем не може да бъде решен". Но Русия не е сред поддръжниците на това изнасилено еуфорично признаване на независимост. Не са и Кипър, Словакия, Румъния, Испания, Китай - позицията на България не е съвсем ясна. Вместо липсващите държави от членките на ЕС, в признаването изплува абрувиатурата НАТО, което далеч не е държава, а Пакт на някои европейски държави и САЩ, и твърде лош исторически спомен за населението на Косово. Китай няма да бърза с признаването - стана ясно наскоро. Истерията по признаването и струпването на журналисти, дипломатически представители, хората, които изпрати ЕС, организирането на концерти и други тържествени мероприятия от страна на премиера Хашим Тачи ескалира с всеки изминал ден след приключване на изборите за президент в Сърбия. Всекидневно се говори за бройки държави, одобряващи бъдещия статут на Косово. Съвета за сигурност на ООН засега не дава признаци на живот. Никой от дипломатите и висшите служители в държавите, обявяващи, че ще признаят независимост не желае да обръща внимание на действащите международни нормативни документи, а още по-малко пък иска да си спомня какво се случи в Косово преди 10 години. Белград обяви, че "Косово не се продава", с което Сърбия даде ясен знак, че няма да признае независимостта. Сръбската православна църка също няма да признае отделянето. Православни на Балканите освен Сърбия са Гърция и България, но засега ръководствата на тези църкви запазват мълчание ще имат ли позиция еднаква с тази на политиците. Неясно е все още в какви отношения ще бъдат въвлечени православните църкви на балканските страни и православната църква на Русия. Косовска Митровица, доминирана от сръбско население, се готви да създаде свой сръбски парламент. Висши дипломати допускат, че има такъв вариант като част от сръбския екшън-план за недопускане на пълен суверенитет на Прищина над косовската територия. Хашим Тачи логично не присъства на 44-ата Международна конференция по сигурността, която току що завърши в Мюнхен, но това не му пречи да има самочувствието да повтаря като развалена плоча, че Косово било страна на всички, живеещи в сръбската провинция. ЕС се позова на Резолюция 1244 на ООН от 1999 г., разрешаваща международното присъствие в Косово, когато стана ясно, че Брюксел ще разположи около 1800 души в територията на провинцията. Политическа мисия на ЕС, ръководена от холандския дипломат Питър Фейт, се очаква да поеме част от задълженията на администрацията на ООН. Европейският съюз, който няма все още Конституция реагира спрямо апетитите на Тачи и сие под откровената диктовка на САЩ - в това едва ли някой вече се съмнява. Всички са наясно, че признаването на независимост на Косово ще е едностранно в интерес на премиер Хашим Тачи, президента Фатмир Сейдиу и председател на парламента - Якуп Красничи. Обявяването на независимост и реакцията на Сърбия - това са двата тежки дипломатически хапа, които България ще е принудена като съседна на Сърбия държава и като страна-членка на ЕС да преглътне. България засега няма полезен ход, освен да изчаква след обявяване на признаването на независимост на Косово. Т. е. изчакването и предпочитанието да не се бърза също е позиция, която не бива да се пренебрегва. В състояние ли ще е изпратената гражданска мисия от ЕС да запази Балканите от непредвидими, екстремни ситуации - засега това никой не може да гарантира, въпреки, че еврочиновници и пригласящите им задокеански стратези се бият в гърдите за предварителен успех. Интересна позиция зае вчера пред репортер на Агенция "Фокус", Иван Пенков, бивш зам.-директор на Военното разузнаване по добиване на информация до 2002 година: "Ако изръкопляскаме на независимостта на Косово, ще трябва да сме в готовност да поемем политическата отговорност да го направим и при евентуална независимост на Западна Македония, Войводина, Трансилвания, Източна Румелия… Независимостта на един народ е съдбоносен исторически акт и прави чест на този народ, който я е постигнал, както и на международния фактор, че го е подкрепил. В случая обаче става въпрос за етнос при наличие на съседна държава-майка", обясни Иван Пенков. Той посочи, че рисковете за националната сигурност на България при обявяване на независимо Косово са свързани с неминуемо последващо усложняване на отношенията със Сърбия. Изчакването от страна на България не е проява на неувереност или слабост. Това е по-скоро инвестиция в бъдещото запазване на сигурността и стабилността в този район на Балканите и всеки, които твърди обратното, тласка страната ни към поредната дипломатическа и стратегическа погрешна авантюра. Войните на Балканите, които водеше НАТО в последните години бяха далеч от националния интерес на България - това едва ли някой от сегашните поддръжници на бъдещо независимо Косово би отрекъл. Тези войни оставиха горчив исторически спомен в паметта на редица балкански държави и позволиха на Русия да играе опозиция, както на НАТО, така и САЩ. Сега към субектите, на които Русия е опонент се прибави отчетливо и част от ЕС. Решиха ли проблемите с международния тероризъм САЩ, с войните, които водиха? Категорично не. Всъщност към съществуващите проблеми бяха прибавени нови, като администрацията на Белия дом въвлече в последните си авантюри и ЕС. Но това е администрацията, която е на път да си отиде безславно след изборите за президент в Щатите, а тази перспектива определено придава твърде несигурен облик на поддръжката, каквато някои държави не се свенят да демонстрират. Бившият върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа, генерал Уесли Кларк призна в мемоарите си, как трябвало да се бори за участието в акции, като например онази,по времето, когато руски десантни части превзеха летището в Прищина. Тогава възникна силна конфронтация между Кларк и британския генерал Майк Джаксън, който отказа да изпълнява заповеди на Кларк и открито постави въпроса за авторитета му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на НАТО в Европа. По-късно се оказа, че идея да се направи десант на летището в Прищина са имали и французи, но руската изненада ги отказала от подобна възможност. "Военните не могат да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на политиците" - проповядва Кларк в мемоарите си "Воденето на модерна война: Босна, Косово и бъдещето на битката". Днес приблемът за Косово след напъните да бъде обявена едностранно независимост е да не се случи така, че политиците да прехвърлят цялата отговорност в ръцете на военните. "В Косово на Балканите е необходимо политическо решение и присъствието на НАТО на Балканите трябва да бъде намалено" - твърдеше бившият държавен секретар на САЩ, Хенри Кисинджър в интервю за руската Обществена телевизия. Пак Кисинджър твърдеше, че САЩ трябва да осъзнаят, че не са в състояние да управляват целия свят. - Аз лично бях против военната операция в Косово още преди тя да започне..." /Да не забравяме, че Кисинджър бе държавен секретар на САЩ по времето на президентите Ричард Никсън и Джералд Форд - време, в което САЩ далеч не бяха миротворци в различни точки по света. - бел. Л. М./. Югоизточна Сърбия, районът, който граничи с Косово, преди години бе арена на насилие между албански сепаратисти и сръбски сили. След появата на Армията за освобождение на Прешево, Медведжа и Буяновац /АОПМБ/ през януари 2000 година се дадоха жертви от сръбска и от албанска страна. Тогава АОПМБ настояваше за присъединяването на района към "независимо Косово". По силата на договор, подписан през юни 1999 г. между НАТО и Белград югославската армия нямаше право да навлиза в буферната зона, където право на достъп имаха само патрули на сръбската полиция. Командващият АОПМБ Шефкет Хасани бе на мнение, че "само оръжията могат да оправят положението". По негови твърдения армията му, наброяваща 200 души би могла да мобилизира от 18 до 20 000 души. "Обстановката в Прешево, Медведжа, Буяновац може да излезе извън контрол", предупреди тогава югославският държавен глава Воислав Кощуница в интервю за Би Би Си. По същото време лондонският "Гардиън" публикува признание, че албанските партизани се обучават от специални части на Запада и под носа на КФОР и Съвета за сигурност на ООН. Официално, Вашингтон осъди нападенията на албански екстремисти срещу сръбски войници в Южна Сърбия, съобщи и Ройтерс тогава. "Ние остро осъждаме всякакви опити за разпалване на напрежението в буферната зона и съседните райони" заяви представител на Държавния департамент, но анонимно. Вашингтон оцени факта, че югославските и сръбските власти са се въздържали от военни репресии в отговор на нападенията във и около буферната зона между Косово и Южна Сърбия. ООН поиска разоръжаване на екстремистките групи на етнически албанци и незабавното им изтегляне от буферната зона. АОПМБ бе базирана в петкилометрова буферна зона, поставяйки си за цел присъединяването към Косово на три села и прилежащия им район, населен предимно с етнически албанци. Във връзка с ескалацията на напрежението в Южна Сърбия, Съвета за сигурност на ООН свика спешно заседание. Самата АОПМБ също поиска международно посредничество за прекратяване на насилието в Южна Сърбия - напрежение, което самата АОПМБ предизвикваше непрекъснато. АОПМБ поиска в декларация, изпратена на АФП, международната общност да окаже натиск над Югославия, за да се постигне политическо решение на проблемите в Южна Сърбия. Тогавашният специален пратеник на ООН за Балканите, Карл Билд призна пред БИ Би Си, че обстановката в Прешевската долина е "най-сериозната заплаха за стабилността на Балканите". Билд имаше в предвид, че в тази долина се готвят от специални части от Запада бойци на АОПМБ, които да се обучават, въоръжават и действат необезпокоявани. Въоръжени албанци стреляха срещу британски войници от КФОР, които бяха пратени там да запазят мира в тази част от Сърбия, която албанци в Косово желаеха за себе си. "Гардиън" изнесе как британският командир от КФОР, Стивън Килпатрик се е срещнал с лидери на бунтовническите групировки в размирния район, за да бъдат избягвани други, следващи нападения над войници от КФОР... Това се случваше в края на януари 2001 г... Седем години по-късно в Косово, бившият лидер на АОК, Хашим Тачи вече е премиер и подготвя всичко, за да се осъществи час по-скоро признаването на независимост на сръбската провинция. ЕС праща там свои граждански части, предстои да се обяви нов статут на Косово - главно от САЩ и страни-членки на ЕС. НАТО също напира за това признание. "Независимостта не е единственият вариант за решаване на проблема. Западът ни призовава да потърсим компромис, но единственият избор който ни дават е капитулация", каза епископ Рашко-Призренски Артемий, глава на православната църква в сръбската област. Това, което се случва днес в Косово, съвпада с Великата доктрина за Албания, публикувана през 1998 година, предвиждаща разширение на страната. Проблемът е деликатен, защото това признаване на Косово би могло да предизвика "ефекта на доминото" за много държави, които имат проблеми с малцинствени групи. Сърбия готви жалба пред Международния съд в Хага срещу страните, признали независимостта едностранно. Резолюция 1244 на ООН за Косово е на път да остане в историята като ненужна... Следва продължение Кой и защо продаде Алексей Петров, за да го закопчаят и да опитват 8 месеца да му скалъпят обвинение? Отговорът естествено е извън нашата държава, но с него е свързано и нежеланието на бившия главен прокурор Никола Филчев да се завърне в родината си, тъй като Филчев и Петров бяха свързани... идейно, да речем на първо време тази обвързаност. Към двойката се прибавя и бившият министър на вътрешните работи, Георги Петканов, когото американците недолюбваха и това бе разказано няколко пъти напоследък от днешния премиер Бойко Борисов в история с неиздадена виза за САЩ. Разногласията с Петканов се усещаха във въздуха още по времето, когато Бойко Борисов бе главен секретар на МВР. Тогава се стигна дотам: подадена информация за снимки на яхта в Монако на хора от правителството на Сакскобургготски, с хора, уличени в криминално минало да не хванат декиш! Едно не може да отрече днешният премиер Бойко Борисов: американците го подкрепяха непрекъснато и всячески му помагаха в пътя му нагоре към министър-председателския пост! Тази подкрепа продължава и сега, - под една или друга форма... 8 месеца прекара Алексей Петров в ареста и лекари излязоха с експертиза, че той се нуждае от три спешни операции! Алексей Петров излезе от ареста с медицински експертни препоръки за три операции, но въпреки очакванията да постъпи веднага в болница – той се хвърли в политиката! Диагнозите и необходимостта от операции останаха в близкото минало и както всички медии и повечето управляващи се вълнуваха от „престъпника” Петров, така никой не зададе въпрос на бившата барета: „А, защо не влезе да се лекуваш, Петров?” – повечето се отдадоха на мълчание, воглаве с премиера Борисов. На фона на този незададен, но съвсем логичен въпрос, се изляха сведенията за шестте апратамента на Цветанов и получените от него хонорари от консултантски договори - неизвестно с кого, и за някакъв милион, изчезнал в Столична община, от времето на Цветанов като зам.-кмет. Достатъчно скандали да падне правителството, даже да изчезне от сцената, но говорим за България, а не за Япония, Германия, Великобритания или която и да е друга държава – така че смяна на властта няма да има. Борисов произнесе крилатата фраза за „заставането” отзад на Цветанов, докато Алексей Петров демонстрираше толерантно държание с Борисов, като ограничи нападките си върху министъра на вътрешните работи. Яне Янев – обикновено критичен към властта, също показа колко толерантен може да бъде към министър-председателя Бойко Борисов. Даже пуснатия пореден компромат за сексуалните му предпочитания не го ядоса или впечатли? „В ГЕРБ мъжете обичат жени, а жените обичат мъже. Финансирането на партията е публично. Приходите са обявени на сайта на Сметната палата. Разпоредил съм и проверка и ако се окаже, че в годините назад има нещо нерегламентирано, парите ще му се върнат”. Дискриминационно, брутално, но казано от премиера Борисов - не подлежи на коментар. Обвиниха Цветанов - дали Ехото ще заглъхне? Министърът на вътрешните работи бе обвинен, че част от имотите си е купил с пари с неясен произход. Министър Цветанов от своя страна отказа да обясни за парите, като ги определи като консултантски, но не уточни кого и за какво е консултирал. Същият министър бе набеден, че по негово време, докато е бил зам.-кмет в Столична община са изчезнали над един милион... По това Цветан Цветанов пак запази мълчание. Всеки втори данъкоплатец е убеден, че ГЕРБ се бори с наследството на Тройната коалиция. Всъщност от коалицията, премиерът бори единствено БСП и е необяснимо толерантен към другите две политически сили: ДПС и НДСВ. Оказа се, че фирмата, снабдила Цветанов с въпросните му апартаменти е на един съдружник на човек от ДПС, Рамадан Аталай и фирма „Юнион Ивкони”, за когото Цветанов побърза да признае, че са дългогодишни семейни приятели. В предаването „Сеизмограф”, Татяна Дончева поясни, че ГЕРБ и ДПС са си в дружба за векове и от векове. Що се отнася до човека Тодор Бояджиев /известен в Хасково/, семейния приятел на Цветан Цветанов, Дончева припомни следното: през 2000 година има един изключително дързък магистрален грабеж, на тирове с цигари от Булгартабак-Благоевград в района между Хасково и Стара Загора. В този магистрален грабеж участват и действащи полицаи. Времето е в управленския мандат на правителството на Иван Костов. Полицията издирва авторите на грабежа, накрая ги намира, но също така се натъква на един любопитен факт, че тези цигари от магистралния грабеж са закарани в складове на семейния приятел на сегашния министър на вътрешните работи – Тодор Бояджиев. Случаят е документиран, но изключително скандално е, че човекът, в чиито складове са закарани цигарите от ограбения ТИР. По време на грабежа хората са заковани с белезници и са намерени на следващата сутрин... Обирът е изключително дързък, участвали са действащи полицаи, а човекът, укрил цигарите се оказва изненадващо свидетел по делото! 2000 година е грабежът, а 2003 година е делото в съда. Дончева припомни, че си струва делото да се извади отново и да се преразгледа, още повече, че човекът в Хасково е Тодор Бояджиев, и в неговия хотел в Хасковски минерални бани са отсядали хора ог ГЕРБ преди да дойдат изборите. Бояджиев се оказва и човекът, който подпомага партията в пътя й към властта. Иван Петров, днешен депутат от ГЕРБ е и бивш шеф на полицията в Хасково. Той събира молбите за членство в ГЕРБ, той действа с Тодор Бояджиев докато се учредява партията в района, в мероприятията участва и дъщерята на Тодор Бояджиев, семейният приятел на Цветанов, онзи в чийто склад са намерили цигари от магистралния грабеж от 2000 година. Това е същият Бояджиев, който е продал имоти на Цветанов...Изгодно. Даже много изгодно. „Интересен е бизнесът на Тодор Бояджиев, още по-интересно е и как областният управител на София от ДПС, Росен Владимиров, му е дал атрактивен имот срещу компенсаторки”... Въпросът е принципен: как може с министерска заплата може да се купят за две години апартаменти от 200 квадрата и два гаража, да летуваш на „Фламинго” на Албена, където нощувката е между 350 и 600 лева, а да обясняваш, че ядеш хляб, сол и лук – някак не върви – коментира Дончева в студиото на „Сеизмограф”. Факт е, че Алексей Петров и групата около него се старае всячески да пази Бойко Борисов – само Цветанов не стопля защо се случва това. Случващото се удря в сърцето част от българските граждани, които са наясно, че тези, които ги управляват са прости, но са същите – работата става много тежка. Начинът, по който тръгват да бранят Цветанов ще рефлектира в ГЕРБ. Ранни мутренски периоди, политически договорки, кой на кого какво е обещал – това тече вече 20 години, но то трупа негативизъм в българското общество. „Бойко Борисов, Алексей Петров са едно и също нещо. И Слави Бинев” - заяви шефката на гражданското "Движение 21" Татяна Дончева в предаването „Сеизмограф”. По думите й обществото пожелало да бъде управлявано от тези, които в ранния преход от 90-те години се биели в дискотека „Дескрим” и разпределяха рекета по „Витошка”. „Това са некомпетентни и неграмотни хора, а обществото не прощава меркантилността - коментира тя. – Цветан Цветанов не е единственият с черпака до казана” – заключи Дончева. Налага се едно саморазрушително чувство в обществото на българите, за да допуска такива хора да влизат във властта. Цветанов и пак Цветанов... В предаването „Отпечатъци” на Мира Баджева Велислава Дърева бе още по-конкретна: „Министър Цветанов влезе в спиралата на обясненията и няма скоро да излезе оттам. Голяма част от българите не се притесняват, че ги управляват едни хора, които са представители на подземния свят, не се притесняват, че ги управлява човек, който е прочел една книга, защото голяма част от българите и те толкова са прочели. Не се притесняват, че вътрешният министър мисли, че домашният арест е нещо като домашен отпуск, това не ги вълнува. Напротив, те изключително много се радват, когато всяка вечер застават пред телевизора и гледат поредната серия от поредния арест, много добре разбират, досещат се, че това всъщност не е битка с организираната престъпност – целта е да бъдат дискредитирани политическите противници... Всъщност, те /българите/не се притесняват от разбирането за правосъдие от страна на ГЕРБ, а това разбиране е следното: ти арестувай един човек, може да не го арестуваш, само го обвини, окепази го, издай присъда чрез медиите, през медиите с презумпцията за виновност, пък после той нека да се оправя. Това не ги притеснява. Това обаче, което ги притесни и изведнъж избухна като някаква бомба, се оказаха апартаментите на Цветан Цветанов. Значи те са склонни да приемат, че ги управляват неграмотни хора, но когато стане дума за 6 апартамента или за вземане на някакъв хонорар, това вече прави впечатление. Т. е. под удар е смисълът на морала на цялото управление на ГЕРБ, защото първо Цветан Цветанов е строителят на тази партия. Всички хора, които ние виждаме по конгресите на ГЕРБ, които са депутати, които са разставени на различни места, в администрацията, тези хора са подбирани персонално от Цветан Цветанов, той ги е харесал по някакви свои критерии.. Освен това, като министър на вътрешните работи, той е стожерът на това управление – основната задача на това управление е битката с корупцията и с организираната престъпност, и когато този стожер се оказва прогнил, и разяден от молци, тогава започва да става страшно за цялото управление – само по себе си.” Нищо не се знае по консултантските договори на Цветанов, но и той не счита за нужно да обясни каквото и да било. Остава единствено неизвестността дали времето на мълчанието ще стигне, за да се преведат във вид смилаем за публиката въпросните договори, поръчители и прочие, или нещата ще се замажат, умъглят с неясни обяснения и нови компромати срещу противниците на ГЕРБ. Да се „разсейва” гражданството с показване на някакви огромни палати в различни краища на България, /някои от които нищо чудно да са издигнати в нарушения на закона и с недекларирани доходи – бел. Л. М./- тези въздушни набези не са отговор на въпросите – колко компетентен е Цветанов, та да дава консултации по синхронизиране на законодателството със завършената си спортна академия. Видео-”разкритията” не са отговор и на въпроси за забогатяването на министъра на вътрешните работи и надиплянето на шест апартамента в имотното му състояние. Отговор трябваше да се даде веднага – трябва да се даде рано или късно, както и обяснение защо министър Цветанов твърди, че е плащал по банков път, а нотариалните му актове, публикувани във в. „Галерия” говорят за „плащане кеш”. Това, че парламентарната група на ГЕРБ го игра един колективен Матросов и запуши амбразурата с въпроси без отговор, далеч не остави впечатление за компромати и умишлено клатене на правителството. Не-даването на адекватни отговори събори ГЕРб от столчето на морален стожер – каза го лидерът на тъмносините, Иван Костов, каза го и президентът Георги Първанов – единодушни, без да са се сговаряли. Димо Гяуров пък не се поколеба да сравни Цветан Цветанов с Ахмед Доган – но не по оправдаването му от съда, а по обвиненията за пари от неясни консултантски хонорари. Не може повече от година да повтаряш – бившите са крали, бившите са за затвора, бившите са обвинени, и ще бъдат осъдени – а в същото време да имаш зад гърба си подобни действия с неясни доходи и ощепо-неясно придобиване на имоти... Ситуацията е между : „Който нож вади – от нож умира” и „Не прави това, което не искаш да те сполети” – бумерангът на житейската логика го извади на бял свят. Дали Доган и Цветанов са огледално съвпадение на казуса с получаване на консултантски хонорари – това никой не се старае да прецезира. Повтаря се формулата за неясни доходи, за неизяснен конфликт на интереси и това за широката публика е напълно достатъчно. Арестите и предварителното обявяване на присъди – се оказа неработещо и тепърва ще дава горчивите си плодове за пред България и Европа. Доган се измъкна от ръката на закона заради липсата на закон за конфликт на интереси към момента на подписване на договора за консултации, но затова пък е известна фирмата, която му го възлага, както и размера на хонорара. Човек не може да бъде съден за Закон, който тепърва ще се създаде... При Цветанов е различно: той категорично отказа да назове консултираните фирми, а и дали посочените 130 000 са единственият хонорар от подобна дейност, или има и други случаи? И докато Цветан Цветанов лееше интервю след интервю за това, как е изплащал заеми, си спомних един дребен факт: в последните дни на месец юни бе пусната информация, че премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Цветан Цветанов са заличили ипотеките, направени през пролетта на 2009 година преди изборите, в полза на ГЕРБ за по 440 000 лева. Това ставало ясно от декларациите, подадени пред Сметната палата от лицата, заемащи висши държавни длъжности за имуществото, придобито през 2009 година. Кой може да провери министъра на вътрешните работи? МВР, Прокуратурата – те са под властта на ГЕРБ... Парламентарна комисия – тя беше отхвърлена от депутатите на ГЕРБ... Каква е причината за отхвърлянето? Та нали цяла България и Европа са уведомени, че ГЕРБ е политическата сила, която е толкова чиста, че даже не трябва да се подлага на проверка? Всъщност срещу организираната престъпност, срещу Алексей Петров ли се води битка в държавата докато излизат компромати срещу Цветанов? Истината е, че отдавна – не се води битка срещу Алексей Петров. Алексей Петров бе в ареста и престоят му там създаваше впечатление, че или го чакат да го пречупят, за да признае необходимото за обвинителите и повтори каквото те – Цветанов и сие, или ще си загине зад решетките от тормоз, побой, влошено здравословно състояние... Кои са тези „ и сие” – разбира се, сънародниците на американския посланик Джеймс Уорлик, които със съгласието на хората в Израел, които крепяха бившата барета – го продадоха на колегите си от Вашингтон... Защо? В услуга на...еди кой си от властта в България и за да не расте повече рейтингат на Цветанов. Само Цветан Цветанов не разбра, какво се случва и продължи да върти на празни обороти неговите си тези за „Октопода” – на фона на мълчанието на Бойко Борисов, който се задоволи да произвесе единствено „заставам зад Цветанов”. Когато някой от върховете на властта застане зад някого – това не винаги е на добро, защото доста изненади идват именно от заставанев гръб.
Посоката на вятъра на промяната Американският посланик Джеймс Уорлик се умъгли в така създадената ситуация, като измърмори, че в други страни специализираните съдилища работели добре, но България трябвало сама да реши какво ще прави и дали ще създаде такива съдилища... Яне Янев събра над 200 000 подписа за промяна на Конституцията и превръщането на България от парламентарна в президентска република. Бойко Борисов иска да бъде следващият президент - и Цветанов трябва да не е добре с главата, ако си въобразява, че лидерът му ще го пусне да заеме поста на държавен глава. Това е основното в събитията, които се случват в родината напоследък... Това е посоката, причината за събитията, които се случват напоследък. Никакъв Октопод, никаква организирана група, някой метна кокал на Цветанов да се заиграе с Алексей Петров и той, по своему „отработи” темата с видеоарести, закопчаване на легнали мъже, викове и прочие евтини милиционерски номера, които съчетани с десетки интервюта, обвинения срещу корумпираните съдии и произнесени предварително присъди заформиха евтин сериал за гражданството, който следваше да измести от вниманието на данъкоплатците: бюджетните неволи, гаврата на Дянков с лекари, учени, студенти и прочие... Основният американски човек във властта, министърът на финансите Симеон Дянков разгневи в последните дни на 2009 съдиите и навлече гнева им върху правителството със „случайно” спиране на коледните им надбавки! Оттук нататък, след това упражнение на Дянков – съдиите започнаха гледат под лупа обвиненията, които внасяха хора от прокуратурата по Цветанцветановите акции и мнозинството от задържаните се озоваха на свобода. В мига, в който стана ясно, че едни 10 тона цирконий, пристигнал от Беларус /според неотречена информация от ДАНС/, стоял на „отговорно” пазене в някакъв склад, и след това се изпарили незнайно къде, като оставили сериозно раздразнени ЦРУ, МИ5... Яне Янев побърза да съобщи подхвърлената му информация за циркония, побъзра да се похвали и че в Тел Авив го ценят, след което Алексей Петров се озова зад решетките, а на Яне парламентарната група придоби символични размери. 1993 година – не един, не два килограма, а 10 тона изчезнал цирконий и раздразнени ЦРУ и МИ5 – как да не опере някой пешкира? Кой е бил свързан с това изчезване, кога, срещу какво – историята мълчи и ще мълчи, но това обстоятелство не изключва да падне някоя и друга жертва. И жертвата е добре подбрана – Алексей Петров: бивша барета, добре подготвен, умен, прикрит, свързан с определени хора от чужди спецслужби от една приятелска на САЩ държава. Свързан и верен, даже толерантен към Борисов, но това не го спасява от хвърлянето му на кладата, която не е запалена, но всеки момент може някой да драсне кибрита. Нито циркония, нито историята с изчезналите милиони на Сретан Йосич, нито разследване на Филчев ще се чуе в близките години. Израел, който има нужда от официален Вашингтон жертва Петров и го даде на американците /респ. Борисов и Цветанов/, но не съвсем. Т. е. Петров хем бе отстранен, хем няма за какво да го обвинят сериозно, така че да отнесе присъда. Понякога нещата са толкова сериозни, че няма как да стигнат до съда – казваше един приятел, който вече не е между живите. Седмичен вестник публикува нотариалните актове за апартаментите на Цветанов, в един, от които е записано, че е платено в брой! А ето и отговора на уличения МВР-министър: Цветанов: Това са апартаменти, които... всичко, което се е случвало по тяхното закупуване, е минавало по банков път и просто там е напълно прозрачно за всеки един, който би могъл да си направи труда да го провери. Които, което, който в едно изречение си е върха! Не всеки го може този изказ – факт! Тогава как Господин Който, което, които са платени парите? Който лъже – да вдигне ръка! Ако изобщо това е най-важното и същественото в случващото се. Дали е виновен Алексей Петров в това, в което го обвиняват? Само Едвин Сугарев може да се хване на тази въдица, той притежава свойството винаги да съзира вината. Даже, когато я няма в зле скалъпено обвинение. Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последицитеПродължение от 12 януариДве събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич. Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово. Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово. Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа. Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост. Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница. В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс. Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел. Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право. Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост. Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е. Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия. След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят. "В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите. В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта". Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите. През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия. Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности? 500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване. Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./. 70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание. Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци. Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност. В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК. Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите. Следва продължение Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”
На 8 декември 2011, няколко дни след като бяха обявени резултатите от парламентарните избори в Русия, демонстрирали спад в популярността на партията на премиера Владимир Путин „Единна Русия”, самият той обвини САЩ и, най-вече, държавния секретар Хилари Клинтън, че оказват подкрепа на демонстриращите от руската опозиция и протестите им срещу изборите. Тогава Путин заяви, че „държавният секретар (на САЩ) много бързо даде оценка на изборите, обявявайки ги за нечестни и несправедливи, още преди да получи материалите от Бюрото за демократичните институции и човешките права (т.е. от международните наблюдатели на изборите от ОССЕ – б.а.)” (1).
Големите западни медии предпочетоха или да пренебрегнат значението на изявлението на Путин, или пък почти изцяло да се концентрират върху тезата за разрастващото се опозиционно движение в Русия. Всъщност, беглият анализ сочи обратното, т.е., че Путин по-скоро е премълчал за истинската степен на наглата намеса на американското правителство в политическите процеси в страната му. Защото не става дума за Тунис, Йемен или дори за Египет, а за втората в света ядрена суперсила, макар че в икономическа план Русия отстъпва на САЩ. Тоест, Хилари си играе с „термоядрения огън”. Демокрация или нещо друго?
Сега нека се опитаме да проверим обвиненията на Путин, че САЩ се намесват в изборния процес в Русия. Ако се вгледаме внимателно, ще видим очевидни доказателства за това в годишния отчет (от август 2011) на базиращата се във Вашингтон неправителствана организация с безобидното название Национален фонд за демокрация (National Endowment for Democracy - NED), от който се вижда, че тя присъства на цялата територия на Русия. Така NED финансира Международния пресцентър в Москва, където около 80 неправителствени организации могат да провеждат пресконференции на всякакви теми. Пак той финансира многобройните семинари за „младежката активност в борбата за повече права”, както и семинарите за активисти с цел „да се помогне на младите хора да станат политически активни”. Всъщност, през 2010, фондът официално е похарчил над 2,783 млн. долара за реализацията на десетки подобни програми из цяла Русия. Разходите за 2011 ще бъдат публикувани по-късно, през 2012 (4). NED финансира ключовите руски агенции за „независими” сондажи на общественото мнение и наблюдателите на изборите – изключително важен елемент, ако решиш да обявиш за допуснати изборни фалшификации. Пак той финансира частично регионалната гражданска организация за защита на демократичните права и свободи „ГОЛОС”. Според годишния отчет на NED, финансовите средства са отишли за „подробен анализ на изборите през есента на 2010 и пролетта на 2011 в Русия, което включва мониторинг на пресата, мониторинг на политическата агитация, дейността на избирателните комисии и други елементи на използването на изборното законодателство в рамките на дългосрочната подготовка за избори” (5). През септември 2011, няколко седмици преди парламентарните избори през декември, NED финансира конференция във Вашингтон, участниците в която бяха специално поканени, като сред съорганизаторите беше руската „независима” социологическа агенция „Левада-Център”. Спред уеб-сайта на NED, „Левада-Център”, който също е бенефициент на средства от фонда (6), е осъществил серия от социологически сондажи, което е стандартния метод, използван на Запад, за анализ на настроенията на гражданите. Те дават представителна извадка за „настроението на електората в подготвителния период на изборите за Държавна дума и президентските избори, как се приемат отделните кандидати и партии, както и за доверието на избирателите към системата на „управлявана демокрация”, създадена през последните десет години”. Сред участниците във вашингтонската конференция беше Владимир Кара-Мурза, „член на Федералния съвет на руското „демократично” движение „Солидарност” и съветник на парламентарния опозиционен лидер Немцов” (според NED). Друг докладчик беше десният неоконсервативен Институт Хъдсън (7). Немцов, който е сред най-известните фигури в днешната антипутинска опозиция, е и съпредседател на „Солидарност”, чието име, следва да отбележим, е заимствано от ерата на студената война, когато САЩ почти открито финансираха полската опозиция, в лицето на работническата „Солидарност” на Лех Валенса. Впрочем, на Немцов ще се спра подробно по-нататък. На 15 декември 2011, пак във Вашингтон, точно когато стартираха подкрепяните от САЩ протести против Путин, оглавени от „Солидарност” и някои други организации, NED организира още една конференция под наслов „Младежката активност в Русия: може ли новото поколение да пречупи ситуацията?”. Основният доклад на нея изнесе Тамерлан Курбанов, който, според NED, „съвсем доскоро беше координатор на програмите на московския офис на Националния демократичен институт за международни отношения, където се занимаваше с разработката и разширяване възможностите на политическите и граждански организации; съдействие на гражданското участие в обществения живот и най-вече за привличането на младите хора” (8). Между другото, Националният демократичен институт е филиал на NED. Тъмното минало на Националния фонд за демокрация Оказване на подкрепа за политическата активност на младите хора – тъкмо с това се занимаваше NED в Египет през последните няколко години, в хода на подготовката за свалянето на Мубарак. Според информирани източници, NED е изиграл важна роля и в подкрепяните от САЩ „цветни революции” през 2003-2004 в Украйна и Грузия, довели на власт проамерикански и про-НАТО настроени политици. Пак NED активно подкрепяше „борбата за човешки права” в Мянма, Тибет и богатата на петрол китайска провинция Синцзян (9). Както показва внимателния анализ на „оранжевата революция” през 2004 в Украйна и многобройните други, финансирани от САЩ цветни революции, контролът върху гласуването и способността да се оказва влияние върху международните медии, особено на такива големи телевизионни канали като CNN или BBC, е много важен компонент на вашингтонските планове за дестабилизация. Има достатъчно основание да смятаме, че „Левада-Център” играе изключително важна роля в това отношение, публикувайки резултати от сондажите, показващи недоволство от режима. Според собственото си официално представяне, NED представлява „частна некомерсиална фондация, работеща за разширяването и укрепването на демократичните институции по целия свят. Всяка година, с финансовата подкрепа на американския Конгрес, NED спонсорира над 1000 проекта на различни неправителствени организации в чужбина, работещи „за утвърждаване на демокрацията” в над 90 държави” (10). Всичко това звучи благородно и възвишено. Само че, NED предпочита да не споменава за истинската си история. А та е следната. В началото на 80-те години, тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси, убеждава президента Роналд Рейгън да създаде, под формата на частна неправителствена организация - Национален фонд за демокрация, за да съдейства на глобалните планове на Вашингтон с други средства, т.е. без прякото ангажиране на ЦРУ. Това беше част от процеса на „приватизация” на американските разузнавателни служби, с цел работата им да стане „по-ефективна”. През 1991, Алън Уейнстийн, който помага при разработката на законопроекта за създаването на NED, заяви в интервю за „Уошингтън Поуст”, че: „много от това, което фондът прави днес, се вършеше тайно от ЦРУ преди 25 години” (11). Интересно, нали! Както е известно, по-голямата част от финансовите средства за NED идва от американските данъкоплатци чрез Конгреса на САЩ. В същото време, NED, във всяко отношение и под всякаква форма, е ресурс на разузнавателната общност и американското правителство. И така, NED e създаден при управлението на Рейгън за да функционира като фактически филиал на ЦРУ, „приватизиран” с цел да осигури на Управлението по-голяма свобода на действие. Членовете на ръководството на NED обикновено идват от Пентагона или разузнавателната общност на САЩ. Сред тях беше бившият командващ силите на НАТО генералът от резерва Уесли Кларк, който ръководеше бомбардировките срещу Сърбия през 1999. Сред ключовите фигури, свързани с тайните операции на ЦРУ, които са участвали в ръководството на NED, са Ото Райх, Джон Негропонте, Хенри Сиснерос и Елиът Абрамс. През 2008, председател на Съвета на директорите на NED беше Вин Уебър, основател на ултраконсервативната организация “Empower America” и специалист по набирането на средства за предизборната кампания на Джордж Буш-младши. Днес, председател на NED e Джон Бон, бивш президент на скандалната рейтингова агенция Moody’s, която изигра доста двусмислена роля за краха на американските ценни книжа (процес, продължаващ и днес). В сегашното ръководство на NED влиза и известният неоконсерватори и бивш посланик на САЩ в Ирак и Афганистан Залмай Халилзад, който е от афганистански произход (12). Добре подготвената антипутинска опозиция Сега нека обърнем по-сериозно внимание на водещите опозиционери, които, излязоха на преден план в Русия напоследък. За сегашната руска опозиция и, особено, за западните медии, в любим герой и въплъщение на опозиционно настроената руска младеж, се превърна блогърът Алексей Навални, чиито блог се нарича LiveJournal. Навални играе ролята на псевдо-мъченик на протестното движение, след като прекара 15 дни в загвора заради участието си в забранена демонстрация. По време на голямата протестна акция, свикана навръх Коледа, на 25 декември 2011, в Москва, Навални, вероятно опиянен от гледането на прекалено много романтични филми на Сергей Айзенщайн за Руската революция от 1917, заяви пред събралата се тълпа: „Виждам тук достатъчно хора, за да тръгнем още сега срещу Кремъл и Белия дом (резиденцията на руския президент – б.а.)…” (13). Водещите западни медии действително са заслепени от Навални. Така британската телевизия ВВС го нарече „може би единственият сериозен опозиционер, появил се в Русия през последните пет години”, а американското списание „Тайм” го определи като „руския Ерин Брокович” – странен паралел с героинята от холивудския филм, изиграна от Джулия Робъртс, превъплътила се в образа на активистка от нюйоркска правна фирма. По-важното обаче е, че Навални премина подготовка в елитния американски университет в Йейл, на Източното крайбрежие (където, между другото, живее и семейство Буш), като стипендиант на „световната стипендиантска програма на Йейлския университет” (14). Харизматичният Навални също получава, или е получавал, средства от вашингтонския Национален фонд за демокрация (NED). Според постинг, публикуван в собствения блог на Навални – LiveJournal, през 2007-2008 той е бил финансиран от NED (15), (16). Подобно на Навални, и други ключови фигури от антипутинското протестно движение са свързани със „Солидарност”, основана през декември 2008 от Борис Немцов, Владимир Рижков и други. Впрочем, Немцов едва ли е най-подходящия борец с корупцията. Според руското издание на „Бизнес уик” от 27 септември 2007, именно Немцов е свързал руския банкер Борис Бревнов с Гретхен Уилсън, американска гражданка и сътрудник на Международната финансова корпорация (финансов филиал на Световната банка). По-късно двамата сключват брак. С помощта на Немцов, Уилсън успява да приватизира Балахнинския целулозно-хартиен комбинат за изключително изгодната цена от 7 млн. долара. Предприятието е източено и след това продадено на инвестиционната банка от Уолстрийст CS First Boston. Твърди се, че годишният оборот на комбината е достигал 250 млн. долара (17). Между другото, оказва се, че именно банката CS First Boston е финансирала пътуванията на Немцов на изключително скъпия Световен икономически форум в Давос. Навремето, когато Немцов става член на руското правителство (1997-98), неговото протеже Бревнов е назначен за продседател на Единната енергийна система на Русия (ЕЕС). Две години по-късно, днешният „борец с корупцията” Борис Немцов използва цялото си влиание за да „защити” Бревнов от обвиненията за прахосваане на милиарди от активите на ЕЕС (18). Немцов е бил финансиран и от намиращият се в момента в затвора руски олигарх Михаил Ходорковски през 1999, когато последният използва милиардите си за да се опита да подкупи руския парламент – Думата. През 2004, Немцов участва в тайна среща с милиардера-олигарх Борис Березовски, на която присъстват и други руски олигарси, избягали от страната си. Когато руските власти решиха да разпитат Немцов във връзка с обвиненията, че новата му политическа партия „За Русия без беззаконие и корупция” се финансира от чужбина, американските сенатори Джон Маккейн, Джо Либърман и Майк Хамър от Съвета за национална сигурност към президента Обама, моментално се обявиха в подкрепа на Немцов (19). Близкият приятел на Немцов, Владимир Рижков, който е член на „Солидарност”, също е тясно свързан с швейцарските „давоски” кръгове и дори основа т.нар. Сибирски Давос. Според съобщения в руските медиии от 2005, през 2003 Рижков формира т.нар. „Комитет 2008” с цел да „привлече” финансови средства от пратения в затвора Ходорковски и, едновременно с това, да набира такива средства от „олигарсите в изгнание”, като Березовски, и от чужди фондации, като Фондацията Сорос например. Официално декларирана цел на всички тези усилия е обединяването на „демократичните” сили срещу Путин. На 23 май 2011, Рижков, Немцов и неколцина други внесоха документи за регистрация на нова Партия на народната свобода, уж да да издигнат чрез нея кандидат-президент, който да се противопостави на Путин през 2012 (20). Друго известно лице от неотдавнашните антипутински демонстрации е бившият световен шампион по шах, превърнал се междувременно в „десен” политик, Гари Каспаров, който също е сред основателите на „Солидарност”. Преди няколко години стана ясно, че Каспаров е член на ръководството на един вашингтонски аналитичен център. През април 2007, той призна, че е член на Консултативния съвет за национална сигурност – „некомерсиална, непартийна организация, работеща в сферата на националната сигурност, специализирана в прокарването на необходимите политически мерки, действия и ресурси, жизнено важни за гарантиране сигурността на САЩ”. В самата Русия, Каспаров е скандално известен с някогашните си финансови връзки с Леонид Невзлин – бивш вицепрезидент на „Юкос” и партньор на Михаил Ходорковски. Междувременно, Невзлин избяга в Израел, след като в Русия беше обвинен в убийство и използване на наемни убийци за ликвидиране на „неудобни хора”, докато е бил вицепрезидент на „Юкос” (21). През 2009, Каспаров и Борис Немцов бяха удостоени със среща с Барак Обама с цел обсъждане състоянието на руската антипутинска опозиция. Тя беше по лична покана на американския президент и се проведе във вашингтонския хотел „Риц Карлтън”. На нея Немцов призова Обама да се срещне с опозиционните сили в Русия, посочвайки, че: „Ако Белият дом се съгласи с предложението на Путин да се срещна само с представители на пропутинските организации, това няма да бъде само победа за Путин, но ще означава и, че Путин окончателно ще се убеди в слабостта на Обама”. По време на въпросното посещение в САЩ, Немцов беше поканен да направи презентация в нюйоркския Съвет за международни отношения (CFR) – може би най-влиятелния американски аналитичен център в сферата на външната политика. И, което е особено важно, Държавният департамент на САЩ, както и подкрепяните от Вашингтон политически неправителствени организации, като NED, не само наляха милиони във формирането на антипутинската коалиция в Русия, но в този процес се включи и самият американски президент (22). Рижков, Немцов, Навални и бившият финансов министър на Путин Алексей Кудрин участваха в организацията на антипутинската демонстрация в Москва, на 25 декември, събрала, според опозицията, 120 000 души (според Вътрешното министерство, участниците са били под 30 000) (23). Защо Путин? В случая, много важен е въпросът – защо Путин и защо сега? Не се налага да търсим много за да открием отговора. Истината е, че Вашингтон и, най-вече, администрацията на Барак Обама, не се вълнуват особено, дали Русия е демократична страна или не. Тревогата им е свързана с това, че новия президентски мандат на Путин ще се превърне в преграда за реализацията на плановете им за „пълен спектър на доминация” на планетата. Според руската Конституция, президентът на Руската Федерация е държавен глава и върховен главнокомандващ, т.е. това е човекът, който на практика управлява страната и изцяло контролира нейната външна и отбранителна политика. Тук е мястото за се запитаме, каква ще бъде тази политика? Очевидно е, че предприемането на сериозни мерки за противодействие на откритото обкръжаване на Русия с военни бази на Вашингтон (някои от които ще разполагат с балистични ракети) ще бъде сред приоритетите в дневния ред на Путин. „Презареждането” на Хилари Клинтън окончателно ще бъде изпратено на боклука, ако не е вече там. Можем да очакваме също, че Русия ще използва по-агресивно енергийната карта, с помощта на т.нар. „дипломация на тръбопроводите”, за да укрепи икономическите връзки с такива европейски членове на НАТО, като Германия, Франция и Италия, което, в перспектива, ще отслаби подкрепата на ЕС за агресивните мерки на НАТО срещу Русия. Можем да очакваме също, че Русия ще обърне поглед към Евразия, особено към Китай, Иран и, вероятно, Индия, за да укрепи все още нестабилната основа, върху която се гради съпротивата срещу плановете за Нов световен ред на Вашингтон. За да бъде елиминирана Русия, ще е необходимо нещо много повече, отколкото само няколко демонстрации в замръзналите Москва и Санкт Петербург, водени от такива корумпирани и съмнителни опозиционни лидери, като Немцов или Каспаров. Затова е очевидно, че Вашингтон ще продължи да оказва усилващ се натиск по всички фронтове – в Иран и Сирия (където Русия разполага с жизненоважна морска база), срещу Китай, срещу самата Русия, както и върху държавите от Еврозоната, начело с Германия. Тоест, ще станем свидетели на последния опит за ендшпил на вече клонящата към упадък супердържава. Днес САЩ, де факто, представляват фалирала ядрена супердържава. Ролята на долара като световна резервна валута все повече бива поставяна под съмнеиние, като никога досега от подписването на Бретънуудските споразумения, през 1944. Тази роля, наред с поддържането на статута на САЩ като неоспорим глобален военен лидер, бяха в основата на хегемонията на Америка и на т.нар. Американски век, от 1945 насам. Отслабвайки ролята на долара в международната търговия и, в крайна сметка, като световна резервна валута, Китай вече възнамерява да не използва долари в търговията си с Япония, заменяйки ги с йени и юани. Русия предприема подобни стъпки в отношенията с основните си търговски партньори. Всъщност, основната причина Вашингтон за започне истинска война срещу еврото, през 2009, беше предупреждението за нарастваща заплаха, че Китай и други държави ще се откажат от долара в полза на еврото, като резервна валута. А това е изключително сериозна заплаха. Защото Вашингтон, на практика, финансира войните си в чужбина (в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия и другаде) благодарение на това, че Китай и другите държави с положителен търговски баланс инвестират излишните си долари в американски ценни книжа. Ако тази ситуация се промени драстично, лихвеният процент в САЩ моментално ще скочи и финансовият натиск върху Вашингтон ще придобие колосални измерения. Сблъсквайки се със заплахата от ерозия на своя неоспорим досега глобален статут на единствена супердържава, Вашингтон, както изглежда, все по-често ще използва груба военна сила за да го запази. А за да успее, ще трябва да неутрализира Русия, също както и Китай, и Иран. И тъкмо това ще бъде първата точка в дневния ред на следващия американски президент, който и да е той. Бележки: 1. Alexei Druzhinin, Putin says US encouraging Russian opposition, RIA Novosti, Moscow, December 8, 2011 ------------------------------------------------------------ * Авторът е известен американски геополитик, който през последните години живее и работи в Германия, статията е публикувана в канадското издание Globalresearch
Във Вашингтон тя прави интервю с проф. Мелвин Гудман, който разкрива цялата схема на създаването на фалшива българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Интервюто излезе във в. “24” часа, но днес е забравено. Алексения бе така любезна да предостави интервюто на сайта “Хроники” днес, когато двама чуждестранни журналисти излязоха с потвърждение на вече разкритото от нея. Ето какво каза навремето професорът пред Алексения: Проф. Мелвин Гудман: Българин даде българската следа на ЦРУ “Напуснах, защото доказателствата не бяха сериозни, казва екс анализатор в шпионската централа”
или Има секретни документи, които оспорват участието на България в атентата срещу папата
АЛЕКСЕНИЯ ДИМИТРОВА Вашингтон-София
Гудман бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" в офиса си във Вашингтон.
- Вие сте един от хората в ЦРУ, които не вярват, в българската следа. Защо, проф. Гудман? - ЦРУ имаше много добро разузнаване в България. Но българската връзка бе дискутирана само от един източник. - Един-единствен? - Да. - А не екип от анализатори и дезинформатори, както се смяташе дълги години в България? - Ако имаше план той беше на тогавашният директор на ЦРУ Бил Кейси и заместника му Робърт Гейтс. И се правеше тайно в отдела за съветски анализи от тримата анализатори, които докладваха директно на шефа на отдела Дъглъс Макийкин. - Как точно се появи българската връзка? - Тезата се базираше на 1 доклад 4 години след атентата. Източникът бе заведен при Кейси и той заповяда строго секретно и ограничено разпространение на тази разузнавателна оценка. Неговият заместник Робърт Гейтс създаде екип от 3-ма души и този екип не се консултира с експертите, които се занимаваха с тази тема от години. - Защо не повярвахте на доклада? - Защото той бе от източник, който не бе в такава позиция, че да има тези доказателства, за които докладваше. Бил Кейси повярва в българското участие в атентата срещу папата, независимо от слабия доклад, и дори го използва, за да спори, че СССР и България имат участие в атентата срещу папата. Кейси просто игнорира съкрушителните доказателства, че нито руснаците, нито българите имат пръст в атентата. - Кой беше източника, подхвърлил българската следа? - Не мога да коментирам повече източниците и методите. - Кажете поне жив ли е, къде живее, промени ли своите възгледи? - Не мога да коментирам. - Но сигурно не е тайна дали беше българин или не? - Да, беше българин. - Той сам ли беше в своята теза? - Да, докладът, който лансираше българското участие в атентата, бе от 1 човек, който докладваше от свое име и името на своята организация. - Защо Кейси му повярва - заради общите им политически възгледи, заради идеологическите си предразсъдъци към комунизма, или защото имаше задача от горе да прокара високопоставен план за разгром на комунизма? - Може би второто ви предположение е вярно - Кейси имаше фикс-идея, че СССР е източник на всички беди на САЩ. Той бе подкрепян от наюйоркският сенатор Д'Амато, който също вярваше, че руснаците имат пръст в атентата. И двамата имаха много разговори с Клеър Стърлинг, антисъветска журналистка, която също бе убедена в това. Тя дори публикува някои откъси в Ню Йорк таймс, което не беше лесно, така че и някой от там явно подкрепяше нейната теза. Тези хора вярваха, че има българска и съветска връзка и искаха ЦРУ да го каже, въпреки липсата на доказателства. За Кейси това бе лична идеология. За Гейтс - кариеризъм и начин да се издигне в ЦРУ, ръководено от Кейси. От тримата автори, които бяха определени, само 1 бе убеден в съветското участие, въпреки че не познаваше съветската материя. - Има ли в ЦРУ документи, които категорично да отрекат, че България има участие в този заговор? - Да, има поредица от документи, които категорично оспорват съветско и българско участие. - Преди 2 години "24 часа" поиска от ЦРУ да отвори такива документи, но ЦРУ даде на редакцията само 20 документа. - Те трябва да бъдат разсекретени. Но ЦРУ има свои правила за свобода на информацията и разсекретяването, затова мисля, че трябва да чакате дълго време за тази информация. В същото време не мисля, че тази информация е така важна. Най-важното е, че това бе един източник и един доклад и че хората, които работеха по този проблем, знаеха, че това е лош доклад и се противопоставяха той да бъде разпространяван. Но той някак си стигна до Кейси в суров вид и той форсира огласяването му, понеже той съответстваше на неговите идеологически убеждения. Аз съм свидетел на всичко това. - Показахте ли своето несъгласие с измислянето на българската връзка още тогава? Това противопостави ли ви на вашите шефове в ЦРУ? - Не само, че се противопоставих на това, отивайки при моите непосредствени шефове и при авторите на заключението, но избрах да напусна ЦРУ през 1986 г. заради споменатия доклад и отидох да преподавам в Националния военен колеж. През 1990 г. подадох оставка по принципни съображения. През 1991 г. свидетелствах пред Сенатската комисия, която се занимава с избора на шефове на специални служби, срещу номинацията на Робърт Гейтс за директор на ЦРУ, заради това, че политизира и потъпква разузнаването, както и създава въображаемо разузнаване. Оттогава непрекъснато пиша по тази тема. - Не ви ли набедиха за комунист? - Единственият човек, който говореше зад гърба ми, че съм комунистически симпатизант бе зам.-директорът на ЦРУ Робърт Гейтс, който през 1991-1992 г. стана за кратко директор. - Колко души в ЦРУ анализираха ситуацията отвъд желязната завеса по време на Студената война, професоре? - Около 200 от средите на политическите, икономическите и военните специалисти. Икономическите анализатори се справиха най-зле. Те пропуснаха провала на съветската икономика и последствията от огромните харчове във военната промишленост. Военните аналитици разполагаха с данни от всички сфери, но преувеличиха съветската военна сила и силата на Варшавския договор. Политическите анализатори пропуснаха важността на Горбачов и Шеварнадзе и никога не описаха как точно ще рухне СССР. - Чии прогнози се оказаха най-близо до истината? - Имаше шепа аналитици, и аз бях в тази малка група, които точно описаха слабостта на Съветския съюз и краха на съветската политика за сигурност, но не успяха да предскажат разпадането на СССР. - Не очаквахте провала на комунизма? - В своите анализи отбелязах слабостта на Съветския съюз и важността на Горбачов, но не очаквах пълен колапс на СССР и особено внезапността на този процес. - Коя бе най-голямата ви изненада? - Че колапсът настъпи без насилие. - Мнозина спорят за Горбачов и перестройката? Вашето мнение? - Горбачов не беше революционер или голям икономически реформатор. Неговият икономически дневен ред беше нещо случайно. Но той бе наясно, че трябва да се реформира икономиката и имаше мнозинството да го направи. На практика обаче бе далеч по-боязлив и икономиката бе в по-лошо състояние, отколкото той предполагаше. В резултат не направи нищо по-добро, а някои неща дори се влошиха. - Как оценявате сегашните взаимоотношения между някогашните суперсили САЩ и Русия? - Тя не е толкова добра, колкото много американци си представят в момента. Путин разумно отговори на терористичните атаки от 11 септември с цел да привлече вниманието на Вашингтон за по-добри връзки между двете страни. Но администрацията на Буш изглежда твърде анти-руски настроена, за да схване това и да се отнесе трайно към този подход. Разполагането на ракетите за въздушна отбрана бе голяма грешка. Оттеглянето от споразумението за антибалистичните ракети е също грешка. - Какви са очакванията ви за руско-американските отношения? - Цялостният подход на администрацията на Буш към оръжейния контрол е погрешен. Той няма да помогне на руско-американските отношения за дълъг период от време. - А прогнозите ви? - В близко време очаквам руско-американските отношения да останат относително равновесни. Не очаквам подобрение, защото ключовите играчи в администрацията на Буш - Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и Пол Уолфовиц са антируски настроени и се опариха в международните отношения по време на Студената война. Но не очаквам и обтягане на отношенията, защото в интерес и на Москва, и на Вашингтон е да избегнат проблемите. Нещо повече, те ще продължат да се кооперират по въпросите на антитероризма. Москва се нуждае от мълчанието на Вашингтон за Чечня и администрацията на Буш ще остане мълчалива. В същото време Вашингтон се нуждае от мълчаливата подръжка на Москва във войната срещу тероризма. - Има ли разделяне на интереси между САЩ и Русия на Балканския полуостров? В коя сфера попада България? - Няма. САЩ се стремят да ограничат своята роля на Балканите. Те предпочитат източноевропейците да организират мироопазването в района. За радост европейците са много кооперативни. Това е една от причините секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд да не бъде така неопрадвано критичен към старите европейци. - Какво мислите за разширяването на НАТО на изток? - Винаги съм бил поддръжник на "Партньорство за мир" и никога на разширяването на НАТО. Никога не съм намирал смисъл да се тегли разделителна черта между изтока и запада, дори близо до руската граница в края на Студената война. Твърдо вярвам, че Русия трябва да бъде приобщена към западното общество и да не бъде изключвана от структурите на НАТО. Изключването на Русия от Европейския съюз и от Световната търговска организация не е част от дългосрочния дневен ред за стабилност в Европа. Защо се върнах към това интервю – защото чак в Индия отразиха съобщеното от Марко Ансалди и колегата му, а в България, само две-три издания пуснаха превод на публикуваното от изданията “Гардиан” и “Република”.
Ето какво публикува индийското издание: “Нова книга разкрива, че американското Централното разузнавателно управление (ЦРУ) се е опитало да очерни България за опита за убийство на папа Йоан Павел II през 1981 г., с цел да дискредитира комунизма, позовавайки се на публикации от “Дейли телеграф”. В книгата "Убийте Папа: Истината за атентата срещу папа Йоан Павел II", се твърди, че ЦРУ е фалшифицирало версията за комунистическата конспирация след като американски топ дипломат се е обърнал с молба към управлението за дискридитиращи материали срещу комунистическия блок.
Йоан Павел ІІ бе сериозно ранен след като бе прострелян четири пъти от близко разстояние от турчина Мехмет Али Агджа на 13 май 1981 г. Въз основа на версията за посещенията на Агджа в София, която е била фриволно свързана с догадки, че българските тайни служби или дори руският Комитет за държавна сигурност /КГБ/ стоят зад покушението, ЦРУ подготвя история, която се появи около година и половина след атентата и досега бе сред основните версии по това престъпление. Това авторите на книгата, раследвали 20 години случая и ходили в шест държави, за да научат истината, напълно отхвърлят като твърдения пише индийското електронно издание. "Няма доказателства, че България има нещо общо с атентата срещу папата", "Телеграф" цитира Марко Ансалдо, журналист от италианския вестник La Repubblica, който е съавтор на книгата с турската журналистка Ясемин Таскин след проучванията, на които двамата са посветили толкова много време. Ансалди пише: Българската връзка е създадена от Александър Хейг, тогава държавен секретар, който е поискал от ЦРУ да намери всичко, което може да бъде използвано срещу комунистите. ЦРУ е знаело за “Сивите вълци” и вързката им с лица от българската организирана престъпност, както и че Агджа е посещавал България много преди да тръгне да убива папата. Точно това стратези от ЦРУ изпълзват умело при създаването на фалшивата българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Майкъл Лейдин, американски експерт, който и друг път се е занимавал с подобни фалшификации задейства италианските тайни служби в сътрудничество с ЦРУ да принудят Агджа да признае връзката си с българи по атентата. Въпреки изнесеното към днешно време, италианският магистрат Фердинандо Импозимато, който бе един от следователите ръководили разследването отхвърли новопоявилата се книга, наричайки я “боклук” с твърдението, че комунистите са стояли зад покушението срещу главата на римокатолическата църква. Следва продължение по темата за броя на изстреляните куршуми срещу Йоан Павел Втори и други факти, за които се мълчи
В предаването „60 минути” на телевизия Си Би Ес Обама каза за операцията с хеликоптери срещу имението на Бин Ладен, че това са били „най-дългите 40 минути в живота” му с изключение може би на времето, когато една от дъщерите му била болна от менингит като бебе. Наблюдавайки операцията на „морските тюлени” от „кризисната” стая в Белия дом, Обама и най-високопоставените му помощници сякаш усещали физически стрелбата и експлозиите и разбрали, когато единият от хеликоптерите кацнал непредвидено.
Почти по същото време, когато Обама, вдъхновен от собственото си красноречие намигаше съзаклятнически на американците с изтъркани каламбури, че ако някой се бил съмнявал, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябвало да отиде на лекар, швейцарският министър на отбраната Уели Маурер каза в интервю за в. „Зонтаг”, че не е работа на американския президент Барак Обама лично и на живо по телевизията да съобщава за смъртта на Осама бин Ладен. „За мен е проблемно президент да обявява такава новина. Правейки това, той се поставя на същото равнище като терориста”, заяви министърът. „Това наистина превръща бин Ладен в мъченик”, добави Уели Маурер, според когото смъртта на водача на „Ал Кайда“ е трябвало да бъде оповестена от говорител или писмено. Маурер смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама, но поставя на едно и също ниво една терористична организация и президента на най-могъщата държава в света. От цялата тази краварска история останах с гъделичкащото усещане, че някой се прави на голям умник и някой някого се опитва да прави на глупак. Но веднага трябва да кажа, че не е задължително умникът да се казва Обама. Поне не в този случай и не на този континент. Защото, така както е тръгнало сигурно някой ден ще ги стигнем американците по наивност и изпрани мозъци, но това няма да е днес със сигурност. Така че в никакъв случай не ще пропусна възможността да направя един бърз семантико-лингвистичен анализ на бараковия изтъркан каламбур за съдбата, съмнението и лекаря. Да, може би на маса, на две ракии, преминали вече изцяло на политиката (освен ако някой не е отворил торбата с казармените истории), аз и вие можем в екзалтирана възмута примерно от трите хиляди жертви в световния търговски център да треснем по масата с юмрук – демек, що не пратят тюлените да му светят маслото на тоя терористичен грозник… Можем ли? Можем. А може ли Барак на маса, на две ракии да удари с юмрук по масата? Не, не може. Не може, защото първо, той вероятно не пие ракия (освен, ако Боко вместо рунтава каракачанка не му е проводил две шишета скоросмъртница), второ, защото неговата маса е в Белия дом и трето, защото Белият дом е резиденцията на американските президенти, а самият Барак, не е просто Барак, а президентът на Съединените американски щати г-н Барак Обама. Това е, просто и ясно. Другото би било всичко друго, но не и демокрация. И тогава, г-н Барак Обама щеше да е Негово Величество Барак І, император на Задокеанската империя… Но понеже всички, и най-вече самият Обама непрекъснато се плюнчат на тема демокрацията като основна ценност на западната цивилизация, то не може на две ракии на овалната маса в Белия дома, Обама да удари по масата и да прати тюлените да пръснат мозъка на Осама, защото основната ценност в самата демокрация като такава е върховенството на закона, изразено още в римското право в знаменитата правна сентенция: Невинен до доказване на противното, което разбира се бива установено единствено и само от справедлив съд със съдебни заседатели, обвинители и защитници, а не от тюлени, обществено мнение или дори от президента на САЩ. И тук стигаме до малък, но съществен парадокс. Президент Обама не е нито съд, нито апелативна инстанция, но си е позволил да се превърне и в първото и във второто. Позволил си е да се превърне накрая и в палач. Ние пък от своя страна стигаме до тихичък, но съществен въпрос – къде остана демокрацията? Какво се случи на всеобщата харта за правата на човека? Нещата добиват особено неприятна воня, ако се вслушаме в заключението на швейцарския министър Маурер, който смята, че съобщението за смъртта на бин Ладен е добро за кампанията за преизбирането на Барак Обама. Нещо, на което много наблюдатели, включително моя милост обърнаха внимание още в първите минути след изявлението на Обама за убийството на Осама. Нещо повече, зададохме въпросът защо след като местонахождението на саудитецът е било известно още от 2008 г. едва сега американците го нападнаха? Ето, затова е добре да се вслушаме в думите на швейцарския министър, защото те обясняват кристално ясно за какво иде реч. Швейцарците ги знаят тия работи, те затова са швейцарци, а не незнам си какви. От всичките тези анализи и обяснения обаче, не ни става ни с грам по-леко, защото наученото е повече от горчиво. То е отровно, това, което научаваме: американският президент публично се похвали, че е заповядал и лично наблюдавал убийството на човек без съд и присъда; тази заповед, според авторитетното швейцарско мнение цели не толкова нуждите на американското национална сигурност, колкото удовлетворяване на лични интереси на самия Обама, сиреч преизбирането му за президент. Има и още едно малко, но остро препъни-камъче, на което не мога да не се спра вниманието ви, па макар и само с няколко изречения. И това е още по-голямата лъжа, повторена в последната седмица многократно от американския президент. Лъжата, че Осама бин Ладен е главният виновник за терористичната атака срещу световния търговски център. Фактите за това са много, т.е. липсата на факти. Цялата световна говорилня по темата се крепи на една-единствена видеокасета с изключително лошо качество и много съмнителна хронологически бъркотия. В същото време, същата тази касета очевидно не е оставила у разследващите екипи на ФБР нужното впечатление, защото години след атентатите в Ню Йорк, ФБР продължава да обвинява на сайта си за най-търсените престъпници Осама бин Ладен за всякакви други грехове, но не и за събарянето на кулите, вижте копието от сайта на ФБР, където всеки може да отиде и да прочете, че „Осама бин Ладен е търсен във връзка с атентатите срещу посолствата на САЩ в Дар ес Салам, Танзания и Найорби, Кения на 7 август 1998 г. … В допълнение, бин Ладен е заподозрян за терористични атаки по целия свят.” И нито дума за атентатите срещу Световния търговски център или Пентагона…
Впрочем на сайта пък на Си Ен Ен, с дата 16 септември 2001, също може да се види в интернет, е публикувана декларация на самия бин Ладен, в която той отрича каквото и да било участие в подготовката и осъществяването на атентатите от 11 септември! Защо ли, при положение, че всяка наказателна операция на терористите винаги е предназначена не толкова и само да причини физически щети, колкото да вдигне шум и паника в публичното пространство и да сплашва правителства и народи!..
Вероятно защото бившият агент на ЦРУ (има ли „бивши” шпиони!?) достатъчно добре познава тайните на господарите си и отлично знае кой и защо организира 11 септември. В дните около Христовото Възкресение, в няколко от европейските медии се появиха няколко публикации – на пръв поглед любопитни, а въсщност – не съвсем: В италианският вестник “Република” излезе много интересна публикация, която с едно изречение разби окончателно всички митологеми досега: ЦРУ изфабрикува българската следа;
А “Дейли Телеграф” написа: ЦРУ се опита да обвини България за покушението срещу папа Йоан Павел ІІ.
“Разкрития опровергават досегашните хипотези за атентата срещу Йоан Павел”. Това изречение на италианското издание обвини италианската съдебна система и ЦРУ, като разби на пух и прах българската следа в атентата! В навечерието на съобщението, че предстои папа Йоан Павел Втори ще бъде обявен за блажен на 1 май.
В навечерието на съобщението, че предстои папа Йоан Павел Втори ще бъде обявен за блажен на 1 май. След като години наред четяхме: Полското разузнаване знаело, че се подготвя атентат срещу Йоан Павел ІІ; СССР стои зад опита за убийство на папата или Али Агджа твърди, че Ватиканът му наредил да убие папата се появи и поредната обновена версия за невинността на България и Сергей Антонов. Нови документи и показания опровергават досегашните хипотези за атентата срещу папа Йоан Павел Втори, написа в обширно журналистическо разследване италианският всекидневник "Република". "Атентата срещу Йоан-Павел II, крайната истина и тайната на трети куршум”, под това заглавие във в. “Република” категорично бе опровергана под перото на журналиста Марко Ансалди ширещата се досега версия за покушението срещу главата на римо-католическата църква! Броят на стрелците, действителната самоличност на поръчителите на извършеното преди 30 години покушение срещу папа Йоан Павел Втори – разследването на Марко Ансалди е продължило 20 години и е проведено в шест държави,събрани са нови документи и свидетелски показания, които разбиват на пух и прак досега известните и тиражираните версии. Заключенията на Ансалди са, че няма други подбудители на атентата освен турската дясноекстремистка организация "Сивите вълци", които са и негови извършители, а "българската следа" е изфабрикувана от ЦРУ, стоящо в сянка зад тиражирането й. Кои бяха вдъхновителите? Около този въпрос се върти вече 30 години нерешената загадка за покушението срещу Йоан Павел Втори на площад "Свети Петър" на 13 май 1981 година. 30 години е закъснението на появата на тази истина, че България е чиста – късно се появи, Сергей Антонов не дочака, но дъщеря му, сестра му – приятелите му, тази които го познаваха и ценяха – я дочакаха! Ансалди го разследва, а италианският “Република” го написа: “Отговорността не е нито на българите, нито на КГБ. Тя не е и на ЦРУ, а още по-малко на Ватикана, както твърдяха някои други хипотези. Вдъхновителите са самите извършители. Замисълът, планирането и осъществяването на атентата срещу Карол Войтила са на турските, ултранационалистически и проислямистки "Сиви вълци", които са противници на Запада и на църковния глава, който според тях го представлява”, се изтъква в разследването. Ансалди обръща внимание върху нещо много любопитно - загадката около третия куршум, изстрелян срещу папата и останал в продължение на години във Ватикана, извън обсега на разследването на италианската магистратура, извън етапите в заговора на "Сивите вълци" и техните мотиви, както и извън на ролята на ЦРУ и американската администрация по това време, във фалшивата "българска следа" и на провала на италианското правосъдие да разкрие истината по време на следствието и на съдебните процеси. И все пак... "Ако Ватикана беше проговорил... Светият Отец, този блажен човек, ни скри дори куршума, който хората от охраната бяха намерили на пода на папския автомобил. Ние, съдиите, дълго време, години наред бяхме държани в неведение, въпреки че се касаеше за уникален и решаващ за следствието елемент. По-късно, по повод една от ранните годишнини от атентата, папата отиде в Португалия, за да постави куршума върху короната на Мадоната от Фатима", са цитираните спомени на съдията-следовател Иларио Мартела. След първия процес по съкратената процедура /срещу атентатора Мехмет Али Агджа - бел. кор./ Иларио Мартела води второто следствие за може би най-сензационния терористичен акт на 20 век, заедно с убийството на Джон Фицджералд Кенеди в Далас. Това е уникален елемент, който би могъл да се превърне в решаващ за разследването, който днес възрастният магистрат си спомня редом с другите - не по-малко важни. Трите изстрела на площад "Свети Петър", а не само известните два, които улучиха папата - могат да допринесат за повдигане на завесата около мистерията с покушението срещу папа Йоан Павел Втори, пише Марко Ансалди в “Република”. Третият куршум. Вероятно може да се тръгне оттук, от този трети куршум, от тази най-укривана подробност, от един от скритите детайли от вече приключилото разследване, за да се опитаме да възстановим механизма на събитията, довели до изстрелите на 13 май 1981 година. Истината е, че нито следствието, нито двата съдебни процеса успяха да съберат достатъчно доказателства за разкриване на вдъхновителите на атентата, пише Марко Ансалди в “Република”. В навечерието на Великден стана ясно, че куршумът, положен върху короната на Мадоната от Фатима, е бил съхраняван във Ватикана до 1984 година и никога не е бил изследван от експерти на независимата магистратура. Точно този куршум може да разкрие доста неща, например, дали е бил изстрелян от самия Агджа или, ако не съответства на неговото оръжие, то той тогава е бил изстрелян от нечий друг пистолет, отбелязва изданието. Съдия-следователят Иларио Мартела потвърждава, че този трети куршум, като липсващ елемент в следствените действия е в състояние да наведе на нови следи – разкрива в публикацията си в “Република” италианският журналист Марко Ансалди. Допълнителният /трети, и неизследван/ куршум може със сигурност да докаже присъствието на втори убиец, ако е изстрелян от друго оръжие, а не от това, от което са изстреляни първите два. Този факт обаче не се счита за нужно да бъде изследван от следователите Фернандо Импозимато и Розарио Фиоре. Чак след прецизното изследване на този липсващ елемент би могло с категоричност да се заключи дали става дума за бойна група и конспирация, или за действия на един убиец. Така, с липсата на този трети куршум, държан, неизвестно защо във Ватикана, е възможно да се срине тезата за самотен убиец, поддържана накрая от Али Агджа, който след 20 години в италиански затвор беше екстрадиран в Турция, след като беше възприета неговата версия, че е действал самостоятелно пише Ансалди. Според журналиста, на база на “разрешените” досега заключения от самото разследване и съдебния процес, операцията за покушението е била замислена от атентатора и споделена с неговите съкилийници, още когато Йоан Павел Втори предприема официалното посещение в Турция от 28 до 30 ноември 1979 г. Само четири дни преди това посещение, с помощта на "Сивите вълци" и на турски военнослужещи, е било организирано бягството от затвора Картал Малтепе на младия убиец Ахмед Али Агджа, който по това време лежи с обвинение в убийството на главния редактор на левия всекидневник "Милиет" Абди Ипекчи. Агджа изпраща на същия вестник “Миллиет” писмо със заплахата "Ще убия главата на християните". Минава година и половина от изпращането на писмото, докато Агджа пристъпва към изпълнение на намеренията си в Рим – пише “Република”. - Помогна му фракцията, начело с лидера на младежката организация на "Сивите вълци" Абдулах Чатълъ, който е бил свързан както с политици от десноцентристки политически партии и с полицията в Турция. Това се разбира след автомобилната катастрофа в Сусурлук през 1996 г., при която той загина и която предизвика колосален политически скандал с разкритията за връзки между организираната престъпност и държавни институции. "Сивите вълци" бяха използвани от генералите за създаване на обществени безредици и извършване на убийства, довели до военния преврат на 12 септември 1980 г., след което бяха отритнати и преследвани за техните престъпления пише Ансалди. Побягнаха в Германия, Франция и Австрия, където искаха да покажат на какво всъщност са способни за постигане на по-високи цели на международно ниво, тъй като бяха изпълнени с чувство за мъст не само към турските военни, за които смятаха, че са ги предали, но и към Запада въобще, защото не им оказваше поддръжка. През периода 1980-81 г. обсъждат възможностите за атентати срещу видни личности в световната политика - кралицата на Англия, генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, председателката на Европейския парламент Симон Вейл. Папата, като набелязан обект на покушение олицетворява всичко, което противоречи на ултранационалистическите възгледи на "Сивите вълци". "Замисълът /за убийство на папата/ бе на самия Али (Агджа) и този план разцепи нашата членска маса," признава сега бившият "сив вълк" Доган Йълдъръм. Накрая планът е одобрен и финансиран от групата. Няма вдъхновители отвън, защото "Сивите вълци" сами организират акцията Няма и документация по въпроса, защото никога не е имало такава, с изключение на записките на атентатора. Проектът е в чисто криминален стил и е групов заключава италианският журналист. Идеята ЦРУ е да се намеси година и половина след атентата, датира от края на 1982 г., и е подготвена от малка група на ЦРУ, която преценява, че трябва да лансира българската следа като фалшификат. Този проект за операция е подготвен от следните хора: в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон се обособява тесен кръг, начело с Майкъл Лейдън, същият анализатор, който през 2003 година ще измисли сделката с обогатения в Нигерия уран, продаван в Ирак, за да бъде използван от Буш-баща като мотив, за да нападне Саддам Хюсеин. Т.е. този човек е виновен и за “българската” следа, която е фабрикувана по този начин в този кръг, и за така наречената ядрена следа по отношение на Саддам Хюсеин довела до инвазията на американско-британската коалиция през м. март 2003 година. Под натиска на Държавния секретар на САЩ, генерала от запаса Александър Хейг, групата на Лейдън раздухва историята, с така наречената “българска следа”, не толкова, за да уязви София, колкото да отприщи обвинения срещу тогавашния Съветски съюз, който по това време се е разглеждал от администрацията на Рейгън като Империя на злото. Малко отклонение в интерес на истината и професионалната етика
Алексения Димитрова от живеещата във Франция журналистка, Румяна Угърчинска в книга. Книга, която Италия досега отказва да публикува! И неочаквано тази версия за невинност и липса на съпричастност на българската държава в атентата бе потвърдена от един италиански колега и се появи във в. “Република”! В годините версията за “създадена” изкуствено българска следа се лансираше и допълваше с нови и все по-фрапиращи факти и обстоятелства! Например, има обаче разлика в нюансите на разследването на Марко Ансалди и Румяна Угърчинска – за разлика от Угърчинска Ансалди отрича отговорността на Ватикана, докато Угърчинска я посочва аргументирано... ЦРУ измисли българската следа и това вече е факт и то неоспорим. Факт е и че “Сивите вълци” са извършителите също е неоспоримо, но турците едва ли са били сами в това покушение бе категорична във версията си Румяна Угърчинска. “Не забравяйте, че това е публикация в Италия”, - обърна внимание Угърчинска в предаването на Велизар Енчев на 21 април. Даже фактът, че се дава гласност в Италия и вече голяма крачка напред! Журналистката Румяна Угърчинска получи наградата “Черноризец Храбър” за книгата, написана от нея по разследване на така нареченото “участие” на България в атентата срещу папа Йон Павел Втори. Но да продължа с публикациите в “Република” и Дейли мейл” Нов и значим принос в разследването на Ансалди внасят архивите на ФРГ в Берлин, които през последните години събират и подреждат парче по парче, с помощта на най-модерни компютри и технологии остатъците от документи, унищожавани от комунистическите служители в драматичните часове на падането на Берлинската стена. Операцията, според откритото в ЩАЗИ, започва в 17 часа и 19 минути и папата е улучен с три куршума, четем в протокол на Министерството на държавната сигурност /Ministerium fur Staatssicherheit – MfS/, известно като ЩАЗИ, или тайните служби на Източна Германия. "Българската следа" е фалшификат. Тя е операция с късмет и голям успех, която и до днес поддържат някои политици и магистрати особено в Италия, но е изфабрикувана – пише Ансалди. Ето още какво публикува “Република” дословно /тази част от превода е от сайта “Vesti”.bg – бел. Л. М./:
“Дейли Телеграф” излезе с подобна публикация под заглавие: ЦРУ се опита да обвини България за покушението срещу папа Йоан Павел ІІ. Тук ще припомня, че през 2006 година пак същият “Дейли Телеграф” коментира поръчковите убийства в България и другото издание “Сънди телеграф” припомни убийството на Георги Марков и покушението срещу папа Йоан Павел Втори! 30 години България бе сочена с пръст, че организира убийства, но дочакахме да чуем от италиански и английски всекидневник, че България всъщност е невинна за атентата на площад “Свети Петър” срещу главата на римо-католическата църква! “Дейли Телеграф” всъщност коментира издадената наскоро книга на италианския журналист Марко Ансалди и турската журналистка Ясемин Таскин “Убий папата. Истината за покушението на Йоан Павел Втори”, по която “Република” пусна материала за папата. Според книгата Йоан Павел Втори е бил сериозно прострелян с четири куршума от близко разстояние. /Тук не мога да не спомена, че първоначално в полицията Агджа говори за два изстрела, което някои от свидетелите потвърждават в полицията, а други твърдят, че са чули повече изстрели. По-късно става ясно, че са ранени и две американски туристки, което вече увеличава броя на куршумите. Интервю с тези туристки направи журналистката Алексения Димитрова, но ще го пуснем за читателите на “Хроники” в продължението по темата – бел. Л. М./. Въз основа на посещенията на Агджа в София, теорията, че българските тайни служби или дори руският Комитет за държавна сигурност (КГБ) стоят зад нападението, се появи около година и половина след инцидента и досега бе сред основните версии, но авторите на книгата напълно отхвърлят тези твърдения. Българската връзка е създадена от ЦРУ – са категорични Марко Ансалди и Ясемин Ташкън. Посещенията на Агджа в България според Ансалди се дължат по-скоро на разцвета на връзките между “Сивите вълци” и българската организирана престъпност, но това се е знаело от ЦРУ и е било ловко използвано за лансиране на българската следа в атентата срещу главата на римо-католическата църква. Александър Хейг, тогавашен държавен секретар е поставил задача на ЦРУ да намери всичко, което “може да бъде използвано срещу комунистите”. Според Ансалди, италианските тайни служби, в сътрудничество с ЦРУ са принудили Агджа докато е в затвора “да признае” за “българската връзка”. Съдия Импозимато, пише Ансалди, цитиран от “Дейли Телеграф”, който е магирстрат ръководил разследването на атентата отхвърля новопоявилата се книга като “глупост”! В интервю за полския вестник “Република” /”Rzeczpospolita”/ магистратът твърди, че комунистите са стояли зад атаката, тъй като са се опасявали от полския произход на папата и утвърждаването на полската опозиция в родината му под негово влияние. Следва продължение
Честно казано, в началото не обърнах сериозно внимание на прекалено явното съвпадение на революциите с нежни имена проведени като спецоперации на соросовото „Отворено общество” в Източна Европа и започналите бунтове в Магреба, бързо разпространили се в доста страни от арабския свят. Поне при повърхностен прочит нещата изглеждаха стихийни, подети от народните низини, и движени както обикновено в такива случаи от студентите. В момента в който реших да се поразровя по-надълбоко, от разровеното блато тутакси завоня непоносимо на Сорос…
 Ето какво изскочи най-напред от информационния поток, датата е 3 април 2010:
В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”… И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите! Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното: На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000 По-нататък: И още: След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист… Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите? Отговорът е много интересен. Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”. Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде? Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението. Въпросът сега е, дали „Мюсюлманските братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара. Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата. Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел… Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му. Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.
Емигрантът Паница захвърли почетното членство в БАН, заради това, че Комисията по досиетата огласила агенти на бившата Държавна сигурност там? А той, Паница, на кого служеше, за да даде всичко от себе си и вкара Сергей Антонов в гроба! Да не би на „Булгарплодекспорт”?
Известно е, че в дъното на създаването, раздухването и истерията с българската следа беше ЦРУ – дойде време и оттам си признаха, че са знаели, че българите нямат никакво участие в този атентат! Т. е. оказа се, че ЦРУ си призна, макар и с половин уста, а Паница даже не счете за нужно да се извини на българската държава, за оклеветяването на която плащаше на Стърлинг! Нямам обяснение защо определят Паница като родолюбец едни двама бивши президенти – Желев и Стоянов, но пък от друга страна като се върна към „родолюбието” на тях самите – то в техните очи Паница си е отвсякъде родолюбец! За Паница за първи път чух от дядо си, който добре познаваше това лице – в онези години той не изгаряше от желание да говори за Паница, но едно помня и не забравих - думите му: „Дими Паница не е човек, с когото да е чест да общуваш!” Ако за Желев приносът на Паница за следването на дъщеря му е акт на родолюбие – то тогава няма как да го оспоря, въпреки че за мнозина да подпомогнеш едно момиче да учи би се приело по-скоро като лична услуга на семейството – но, нейсе... Интересен фрагмент от биографията на Паница е свързан с януарските събития от 1997 година, което малцина знаят или помнят. „Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари?” попита журналистката от в. „Труд” Светлана Джамджиева бившият министър на вътрешните работи, Николай Добрев на 9 януари 1998 година. "Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия..." - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили." Добрев сподели тогава пред Джамджиева, че има справка за финансирането на протестите, която справка той й показа: "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница"... Та днес, когато по причина кончината на Паница някои псевдородолюбци се опитаха да му създадат някакъв идеалистичен образ – то не можах да се въздържа да не запитам: „Каква работа имаше един, свързан с оклеветяването на България емигрант, да спонсорира протести пред парламента, които ескалираха и в самия парламент? Откъде накъде точно не друг, а Паница спонсорира деяние, което бе нав сичкото отгоре и наказуемо според действащото законодателство? Протестите, в чието плащане се включи финансово и Паница се осъществиха с много наляти пари, въпреки, че още в края на м. декември 1996 премиерът Жан Виденов си бе подал оставката и като министър-председател и като лидер на социалистическата партия. Т. е. причина за протести реално нямаше, тъй като бе налице оставка на премиера! Но да се върна към най-големия грях на Паница – този, който разби живота на един невинен българин и го прати без време в гроба...
Тук дойде и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да? Защо припомних връзката на Паница с ЦРУ? Защото в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия, Ленко Ленков, от фондацията на Паница каза: "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година". В същото предаване тогава Ленков поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца... Само че в момента на предявяване на претенции към вземане на архива, Ленков не бе служител в нито една от изброените институции, а що се отнася до понятието „канцелария на двореца” – такова не съществува в българския правен мир още от поне пет десетилетия. Аз самата съм историк по образование и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история имаше нещо много смущаващо. Защо точно Паница тръгна да се занимава с изискването и получаването на тези архиви - на този въпрос никой не се нае да отговори. Защо архивите му се оказаха толкова жизнено важни, че даже спретна подписка за връщането им? И за това не се чуха причини. В навечерието на визитата на Владимир Путин, Д. Паница даже оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава. За сравнение ще припомня, че оригиналът на „История славяноболгарска” се намира в Гърция, тъй като така нареченият бивш президент Петър Стоянов си позволи да върне една от най-ценните реликви на България. В Лондон, в Британския музей се намира българското безкрайно ценно "Четвероевагелие" на Иван Александър, но никой не си го е поиска в годините на прехода...И на фона на тази липса на интерес в родината да се върнат безценни реликви – внезапно емигранта Паница се изписа събирач на архиви! Един друг интересен момент от дейността на Паница научих една неделна утрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването „Отпечатъци”. По повод филма, по който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови, да се забрави как бе опозорено името на България и да си остане така за историята и за поколенията! Въпреки огласяването на съдържанието на Доклада на ЦРУ, който оневини, макар и със закъснение България, години минаха, а въпросният Паница така и не намери в себе си приживе сили, време и достойнство лично да се извини за мръсното дело, с което увенча живота си – да спонсорира оклеветяването на родината му. Лошото е и друго: нито един политик не поиска от Паница да се извини на страната ни за позора, който й нанесе, спонсорирайки Клеър Стърлинг – „откривателката” на така наречената българска следа в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Това ли е родолюбие, това ли прави един човек възрожденец – да плащаш, за да се клевети родината ти? Съмнявам се, че френският президент Жак Ширак е бил наясно на кого дава званието Рицар на Почетния легион, когато удостои с него Паница. Съмнявам се, че и в Съвета на Европа са били наясно когато награждават Паница с почетен педал „Pro Merito” за заслугите му за демократизацията в Източна Европа. Лошото е, че един български президент, Петър Стоянов си позволи да награди Паница с най-високото отличие „Стара планина” първа степен, но не трябва да се пропуска фактът, че след тази награда идват другите за Паница: на Съвета на Европа и на френския президент! Международният институт за стратегически проучвания /IISS/, който се занимава с политико-военните конфрикти в света едва ли случайно бе взел за свой член точно Д. Паница, като един от многото български емигранти. Паница бе член на Борда на Нов български университет, а проф. Богдан Богданов, като президент на Нов Български Университет бе оповестен като сътрудник на Шесто управление на Държавна сигурност! Е, как така Паница прие този факт, а спрямо БАН и огласени сътрудници на ДС там, се отказа от почетното членство? "Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", написа Димитър Паница в писмото си до акад. Съботинов по повод оттеглянето си от почетното членство в БАН. Той поиска покаяние, той поиска извинение!? Той потърси гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени!? Той, който отдавна трябваше да се покае пред майка България! Той, който отдавна следваше да поиска извинение за позора, с който покри родината си, спонсорирайки една клевета? Той, който не намери достойнство да се извини и покае? Има събития, които карат човек губи дар слово... Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес. „Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта. Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност. Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”! "Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик. Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи. Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство. Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов: "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик. Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни. Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име. Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество? Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави. Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя. Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание? Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”. Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.” • Водещи коментатори и журналисти, са убедени, че с операцията си „УикиЛийкс” ЦРУ и Мосад отварят нова страница в информационните кибер-войни • И ви моля да не се стряскате от появата на вездесъщия Джордж Сорос и в този криминален сюжет! След първоначалното задоволство от новият модел на прозрачност и информационно общество, което Джулиан Асандж и водената от него УикиЛийкс заявиха, особено през 2010 г. чрез публикуването на зашематяващи масиви от почти 500,000 класифицирани документи на Пентагона за войните в Афганистан и Ирак, дойде дълго рекламираното „изтичане на нова партида информация – основно грами на Държавния департамент на САЩ. Но тази кампания донесе много повече разочарование и почти пълна липса на смислена информация.
ЗАГЛОЖДИ МЕ СЪМНЕНИЕ В света на матрицата, в който живеем, пред всяко сензационно разкриване на информация за кукловодите на планетата, задължително минавам рутинните въпроси: 1) Това информация ли е? Има и още критични въпроси, но и тези стигат. И щом започнах да се ровя и анализирам пропуснати преди това дребни факти и най-вече логически несъответствия, яко изглеждащата китайска стена на Асандж започна да се пропуква и разпада. Какво се случи? Първото което ми изскочи подсъзнателно бе, че историята разказвана от австралиеца Асандж изглежда прекалено красиво, за да е истина. Организацията имала над 10,000 преки помощници и ятаци по цял свят, които съхранявали копия от базите данни. Зад УикиЛийкс стоели най-добрите хакери. Анонимността на източниците се гарантирала от самия модел на структуриране на организацията… После се запитах, как така без никакви проблеми американците практически блокираха дейността на Уикилийкс при третото изтичане на информация, но не го направиха при второто?! И това, след като при първото изтичане, вече са били наясно, че сайтът има капацитет, а не отправя празни заплахи. И естествено дойде ред и на въпроса, как така, янките претрепаха един цял народ заради несъществуващи оръжия за масово поразяване и доутрепват сега още един, заради това, че уж криел из пещерите си Осама бин Ладен, а се държат като на дворцов бал с човек, който уж вадел на показ целият архив на националната им сигурност!? И вместо да му спретнат един хубав инфаркт, му устройват паркетни изпълнения със смехотворни обвинения за изнасилване и прочее и прочее. И в този момент схванах, че Уикилийкс понамирисва не, ами направо вони на глобална манипулация. Потърсих мнения на сериозни коментатори и изследователи и никак не се изненадах, да открия, че и други си мислят за същото. Тук ви предлагам изказвания на двама души, чиято репутация е безупречна и в чието мнение винаги е добре да се вслушаш внимателно – изключително популярния телевизионен водещ и коментатор от едно от най-високорейтинговите предавания в Русия „Однако” – Михаил Леонтиев и известният американски разследващ журналист Уейн Мадсън. Прочетете и тях и помислете сами върху казуса. Колкото до мен, не съм изненадан от най-новото „оръжие за масово поразяване” разработено за информационните войни на двайсет и първи век, но е истина, че ще съм дълбоко разочарован, ако съмненията ми се потвърдят от времето. Колко хубаво би било, ако ние, обикновените граждани на земята можехме да вземем нещата в свои ръце, така, както сладкодумно разказваше Джулиан Асандж…  Михаил ЛЕОНТИЕВ, водещ на руското тв-предаване „Однако”:От статията му „УИКИЛИЙКС” … Друго нещо е Асанж. Този тип отсега нататък ще го наблюдаваме много внимателно. В момента той преживява върха на своята кариера, въпреки, че изглежда в тия неща няма предел за мащабите в които можеш да се разгърнеш. Т.е., Асанж вече е арестуван (най-малкото е с електронна гривна за проследяване), сметките му са блокирани (кои от сметките му?) при това без съдебно разпореждане. При което е арестуван по смехотворно обвинение (за секс без презерватив). При това американците, обявили го за обществен враг номер едно, веднага заявиха, че нямат намерение да искат екстрадицията му! Откога Америка доби навика да не преследва престъпници, представляващи, на всичкото отгоре, заплаха за американската държава и живота на американските граждани?! По същество Джулиан Асанж представлява точно такава заплаха за действащия световен ред, каквато е Ерик Кантона за банките. По същество това е цирк. И най-забавното в цялата история е, че по този цирк се прехласнаха почти всички. Дори тези, които не можеше да не забележат очевидните несъвпадения в историята с УикиЛийкс, в същото време не можаха да превъзмогнат съблазънта да се полакомят за продуктите на асанжевата помия. Т.е. едната половина от задачата е вече изпълнена. УикиЛийкс днес се ползва с най-голям кредит на доверие по света. При това той е в състояние да използва за разпространение на своите материали практически всички световни медии. Т.е., фактически това е е най-грандиозният медиаинструмент в историята. И както вече сме го казвали, може би е използван за най-мащабната медийна провокация. Това, че днешните войни са войни информационни е баналност, която само ленивият го мързи да повтаря. Обаче, обстоятелството, че всяка война е свързана с появата на нови, по-съвършени оръжейни системи, в това число и за масово поразяване, неизвестно защо предизвиква удивление. УикиЛийкс е само и единствено логично развитие на оръжията на информационната война.. Въобще, смисълът на информационната война е в това, че няма смисъл да се стреля в човека, ако е възможно да измениш неговото отношение към самия себе си. Тогава, той сам ще се застреля. Т.е., страната станала обект на успешна информационна атака, би трябвало сама да се застреля.  Уейн МАДСЪН, американски разследващ журналист собственик на сайта „Wayne Madsen Report”:От статията му „ЦРУ, Мосад и Сорос са зад УикиЛийкс” Гъмжи от подозрения, че УикиЛийкс е част от американските кибер-военни операции. През януари 2007 г., Джон Янг, който ръководи Криптом, сайт, публикуващ класифицирана информация, напусна Уикилийкс, обявявайки, че тази организация е фасада за операциите на ЦРУ. В подкрепа на твърдението си Янг публикува над 150 е-мейла изпратени от активисти на УикиЛийкс до Криптом… Стана известно също така, че в консултативния съвет на УикиЛийкс членува Бен Лори, някогашен програмист на Гугъл, който наскоро подписа договор с Националната агенция за сигурност на САЩ и е обвиняван от Китай, че е е бил част от екипа на американската кибер-шпионска кампания спещу Китай… Съществуват основателни съмнения, че УикиЛийкс е още една от финансираните от Сорос операции под „фалшив флаг”. WMR научи, че след като бившият сенатор Норм Коулман решил да се противопостави на соросовата кандидатура Марк Мълок Браун (бивш зам. генерален секретар на ООН) за президент на Световната банка, Сорос привежда УикиЛийкс на високи обороти. Германският резидент на УикиЛийкс – Даниел Шмит – хаква списъка с поддръжниците на Коулман, открадвайки информация за кредитните карти и адреси, като публикува откраднатото на сайта на УикиЛийкс. По този начин кандидатът на демократите Ал Франкин, мощно подкрепян от Сорос, побеждава Коулман на следващите избори. Според други източници стана известно, че Сорос стои зад операцията по преместването на Уикилийкс в Исландия, за да добие сериозна тежест там във връзка с овладяването на банковите операции и завладяване на неразработаните ресурси в Гренландия… ______________________________________________________________________ Не мога да не отбележа, че не един и двама читатели на първоначалната ми публикация за УикиЛийкс изказаха обосновано съмненията си. Не отричам, че аз също имах съмнения, но някак си надеждата, за решителна промяна в нашата, заплашена от погибел цивилизация взе връх. Ето някои от читателските мнения: ralph_m Не ви ли се струва че прекалено големия шум който се вдигна говори за постановка. Съмнително е например че това се случва точно около гласуването за съдбата на интернет: http://svobodnaplaneta.com/story/6957 При това „изтичане“ на информация не се разбра почти нищо ново (кой бил алкохолик, имало корупция, щатската армия издевателтва и мародерства над окупираните от нея територии и хора,….) кое беше новото което незнаеха масите не се разбра. С единната реакция на всички правителства относно „изтичането“ на информация заради WikiLeaks май е ясен резултатът от гласуването за ограничаване на свободата за распространение на информация в мрежата. Просто им беше показано че ако не ограничат с вота си достъпа до инфо в интернет може там да намерят къде по големи тайни заради които като нищо тълпата някоя революцийка да спретне и да помете цялата лицемерна система. Изтеклото инфо беше доста внимателно подбрано и изчистено за да не предизвика огромни вълнения и реакции сред тълпите, а господарите им да бъдат насочени към правилния вот. asdasd Авторе, съжалявам за надеждите ти, но цялата игра е да се сложи ръка върху интернет. Много им пречи на евроатлантиците , да ги наречем така. „Хулиганът“ всъщност е „наше момче“… Ще бъдем ли отново разочаровани до болка? Ще се окаже ли, че поредната надежда за справедливост и прозрачност в нашия свят е била поредната манипулационна операция? Предстои ни да си го изясним в следващите няколко месеца. Важното е, че започваме да развиваме интуиция към многоходовите комбинации в матрицата, а това макар и мъничка стъпка, е все пак стъпка, активна съпротива. Важното е да не се примирява, да не позволяваме с тоягата и моркова да ни вкарат в кошарата, защото това ще е краят на цивилизацията ни. Президентът е фактор във външната политика на нашата страна.
 Въпреки това той, Росен Плевнелиев все още не е влязъл в час в първата седмица от своето президентстване, си позволи да говори безсмислици по важен проблем, който народните избраници сътвориха.На въпрос на репортерката от НТ СКАТ как ще коментира приетата Декларация на българския парламент, с която се осъжда възродителния процес като форма на етническо прочистване, Плевнелиев каза: - Що за въпрос ми задавате, извинете! След като Народното събрание категорично се е произнесло по този казус, аз мисля, че няма нужда от допълнителни коментари. Плевнелиев замълча, когато го попитаха имало ли е етническо прочистване. Имало ли е етническо прочистване, имало ли е депортация – депутатът Иван Костов го обяви от трибуната на парламента. Президентът Росен Плевнелиев отговори с най-тъпото възможно питане: Що за въпрос ми задавате след като парламентът се е произнесъл по този казус. Че утре парламентът може да обяви война – това означава ли, че президентът пак ще пита: „Що за въпрос ми задавате?” Господин президент,  Не задаваме въпрос за имплантите за гърди менте – не Ви питаме и защо един министър като Цветан Цветанов, който все още се бори със словореда и продължава да не знае значението на думите в българския език, като оставя недовършени изречения - отговаря и одобрява полицейско насилие!Утре на турските политици ще им скимне да дадат България в Международния наказателен съд в Хага – пак ли ще питате „Що за въпрос ми задавате?” Какво етническо прочистване е така наречения възродителен процес, след като от живите заминали, повече от половината се връщат в България? Във връзка с какво се случва това – във връзка с етническото прочистване, при което реално живи заминават и повече от половината живи се връщат? Или е налице депортация, при която половината „депортирани” се връщат по родните си места? Нима Росен Плевнелиев не е чул, или чел за емисарите от Анкара, които са агитирали, плашили и принуждавали български мюсюлмани да заминават масово за Турция? Да не би по това време точно бъдещият Баща на нацията, Плевнелиев да е спал по пейките в Германия и е пропуснал събитията? Май това със спането беше от по-късен период. Третият вариант е, да си мислим, че го е страх да се еманципира от дивотиите на депутатите. А да е чувал случайно президентът за Ангорския договор и изселниците от Източна Тракия и Одринско, чийто наследници все още чакат да им се изплатят милиони от турската държава? Нали той декламираше, че ще е президент на всички българи?! Представя ли си Плевнелиев как казва на френски репортер подобно нещо – и наясно ли е какво ще последва от думите му във Франция? Ще му припомня арабските вълнения във Франция преди няколко години, когато френската държава прие забрана на бурките – тогава разумът надделя и лидери на тези араби, станали френски граждани обявиха: Няма да окървавим нашите забрадки! Вълненията приключиха и протестиращите се прибраха, уважавайки закона на страната, която бе станала тяхна втора родина. Но Франция уважават човекът в президентската институция... Защо идва Хилъри Клинтън?  Държавният секретар идва на 5 февруари, за да окаже натиск върху българското правителство за шистовия газ – да се промени закона, за да може Шеврон да няма проблеми с проучването и добива на шистов газ.Клинтън идва, за да е сигурна, че България няма да изтегли войниците си от Афганистан, след като френският държавен глава Никола Саркози и афганистанският му колега Хамид Карзай призоваха за изтегляне на всички войски на НАТО през 2013г. - година по- рано от плануваното. Така поне написа британският в. „Гардиън”. Френският президент Никола Саркози заяви на 27 януари, че френските военнослужещи ще напуснат Афганистан в края на 2013 г. и Париж ще предложи на НАТО всички чуждестранни военни операции в Афганистан да прекратени през следващата година, една година по-рано от плановете на Алианса. В същото време британският премиер Дейвид Камерън предупреди другите членове на НАТО, че скоростта на изтеглянето на чуждите войски трябва да зависи от това, дали афганистанските сили за сигурност са готови да поемат отговорността за обезпечаването на сигурността в страната. Кога ще се изтеглим от Афганистан, на фона на решението на още 6 европейски държави, които започнаха процедура по изтеглянето – ще припомня, че в Афганистан НАТО претърпя първия си военен, политически и морален провал! Въпрос към Плевнелиев на репортерка от НТ СКАТ: Има ли намерение като върховен главнокомандващ на българската армия да изтегли българските войски от Афганистан, след случая с убийствата на войници от Франция. Отговорът бе: „Аз поех предизборен ангажимент България да изпълнява своите конкретно поети ангажименти по мисии в чужбина. Като върховен главнокомандващ нямам никакво намерение да променям ангажиментите, които съм поемал – България ще бъде солидарен и активен член в нашата организация за сигурност НАТО и ще изпълни ангажиментите си по договор и така, както са поети. Разбира се, сигурността на нашите войници за мене е важна и аз съм убеден, че се вземат всички мерки в тази посока”. В България въпросът с изтегляне от силите на НАТО на българските войници не стои – нашите политици си падат по изказване на съболезнования на близки на загинали, по посрещане на ковчези, но да изневерят на НАТО – Пази, Боже – такова нещо няма как да се случи! Така че нашите войници ще трябва да останат още три години в Афганистан, но не това е най-страшното! Очаква се официално г-жа Клинтън да поиска от българското правителство предоставяне на американските бази в България, за използване от американските войски и ВВС при евентуална военна операция срещу Иран! Ето част от коментара на Боян Чуков в официоза „Стандарт”, назован „САЩ ни вкарват в орбитата на Турция”: „През последните 2 г. ние имаме една от най-проамериканските външни политики в целия ЕС. По-скоро сме имали конфликти с Германия, с Франция и с много други водещи европейски страни. Има още един важен момент, който не се усеща в България. Ние в момента сме в изключителна международна изолация. Последната визита на министър-председателя в Германия бе шумен провал. От друга страна, още една голяма държава в ЕС като Великобритания на практика не ни обръща никакво внимание. И ни остава единствено някаква подкрепа от Вашингтон. Така посещението на Хилари Клинтън има смисъл в това да се покаже, че Вашингтон стои зад сегашното правителство...” Е, как ще излезем от ситуацията на изолация – със слугинаж през Белия дом и неговите авантюри? Едва ли – лошото е, че един от факторите за външна политика, президентът Росен Плевнелиев само ще се съгласява и усмихва на Хилъри Клинтън! Дали някога и в каква степен Росен Плевнелиев ще се разграничи от антибългарската политика, която води правителството на ГЕРБ? Първото изявление, които даде президентът Росен Плевналиев след встъпването си в длъжност бе доста смущаващо, още повече че то бе дадено под зоркия поглед на премиера Бойко Борисов: „Като президент няма да бъда коментатор на всяка случка, всеки ден, която се случва в тази държава! От друга гледна точка искам ясно да заявя, че президентът отговаря за процеси, за модели. Да, аз ще следя конкретни казуси, но в тяхното развитие, а не просто – ден за ден и всяка случка да ги коментирам. Радвам се, че изпълнителната власт вече взе мерки, радвам се, че има наказани, надявам се и в този конкретен случай, в края на процеса, да видиме и промяна в процедурите, или в начина, по който се адресират, ще го кажа в прав текст: оценката на риска е важна, т. е. какъв е рискът за една акция. Но аз, като президент ще изчакам да видя всички действия, ще изчакам да видя промените в нагласата на работа, и ако видя, че има подобрение – ще го кажа. Ако видя, че не се учиме от големи, малки грешки и продължаваме да действаме по същия начин – също ще го кажа.” Моделиер на изчакване, поредният политик, който ще говори и нищо няма да казва, или поредният инвентар в президентството, който ще се държи правилно, ще си отваря устата, само ако не го застрашава нищо и ще бъде зрител на горещи и скандални събития в страната. Българският избирател отново изтегли късата клечка с този избор. Като се страхува от вътрешния министър Цветанов – по-добре ще е Плевнелиев да си мълчи, или да пътува зад граница, вместо да прави подобни изявления! Не твърдя, че ще му е лесно в менгемето „Борисов-Цветанов”, но унижението на което ни подлага с Нищоговоренето си, или пороя от клишета - не говоря за унижението, на което той самият се подлага, та ситуацията с внимателното поведение и говорене, съчетани с неочаквано избухване идва в повече за националното ни самочувствие! Това бе позицията на президента за убийство на 17-годишно момиче, това бе неговият коментар по „самопрострелването” с полицейски пистолет на единствения знаещ нещо за въпросното престъпление, това бе неговата позиция за грубото нахлуване на 25 полицаи в дома на граждани, за да задържат едва 5 кутии цигари, това е неговото отношение към продължаващите опити от страна на министъра на вътрешните работи да хули съда, това бяха реакцията и отношението на президента Плевнелиев по разразилия се срамен скандал, който предизвика МВР-министъра от парламентарната трибуна. Бащата на нация, държавният глава на България – много пъти ако, ако, ако. На подобно говорене народът казва: „Страх лозе пази” и „Дрън-дрън!” Посланиците – Плевнелиев не решава, а подписва чужди решения? Посланиците на Република България – определят ги хора на САЩ, Борисов козирува, а президентът Плевнелиев само ще изпълни спуснатите отгоре кандидати за дипломатически постове. Защо генерал Никола Колев бе предложен официално за посланик в Кралство Холандия, след като Холандия е твърдо налага вето и е категорично против влизането на България в Шенген заради организираната престъпност и нехайството на правителството по тази престъпност. Тук изключвам празните приказки, клишета и лозунги, операциите на Цветанов с измислени от него имена и сриването на обвиненията в съда. В Кралство Холандия където коалиционен партньор на властта е Партията на свободата, точно там пращаме един военен, без никакъв дипломатически опит, човек, но затова пък с интересна биография Борисов лично защити и утвърди тази кандидатура, въпреки че непрекъснато обвиняваше предишния президент в безпринципна политика, а както знаем, един началник на кабинета, какъвто беше Колев стои в основата на много от събитията, в политиката, която водеше Георги Първанов! „Генерал Колев беше началник на Генералния щаб на Българската армия – отговори премиерът на репортерка от НТ СКАТ. – Един прекрасен офицер, и затова заслужава да отиде посланик в Холандия и съм си дал съгласието. Колев не е бил от Държавна сигурност...” Генерал Никола Колев е завършил съветска генералщабна академия преди 10 ноември 1989 година. А това е Академия, в която достъпът става само с одобрението на Политбюро на ЦК на КПСС, курсантите се обучават от преподаватели на Главно разузнавателно управление на съветската армия– /ГРУ/, което всъщност е Военното разузнаване. Тези сведения в такъв порядък изнесе Велизар Енчев с коментара, че спокойно можем да кажем, че генерал Колев е обучаван от преподаватели на съветските тайни служби преди 1989 година.  Другият интересен момент бе, че миналата година Уикилийкс, и лицензираното му издание сайта Биволъ изнесе следното:И този генерал, днес толкова уважаван от Бойко Борисов, който преди 10 ноември 1989 г. бе в съветска генералщабна академия учил с преподаватели от ГРУ /същото ГРУ, чийто офицер бе и избягалия на запад Виктор Суворов – бел. Л. М./, а след 10 ноември е бил информатор на американското посолство, отива за посланик в Кралство Холандия! Защото нямал нищо общо със специалните служби! Бих попитала: със специалните служби на коя държава смята Борисов, че генерал Колев няма принадлежност и затова заслужава да отиде посланик в Кралство Холандия? Тук ще припомня и следното, след публикуване на въпросната шифрограма от Биволъ, генерал Колев даже не намери за нужно да каже и дума в свое оправдание! Друга непонятна кандидатура е предложения за посланик в ООН, Стефан Тафров. Велизар Енчев припомни в своето предаване „Дискусионно студио” следното: 2003 година, начало на Иракската война, на заседание на Съвета за сигурност на ООН, Стефан Тафров е единственият дипломат в СС на ООН, който се съгласява преди ударите, заедно със САЩ, че Ирак не оказва активно сътрудничество на оръжейните инспектори. В Съвета за сигурност, единствено Тафров застава зад американската позиция, че не е необходимо да се чака нов доклад на оръжейните инспектори на ООН, които търсеха химическо оръжие и ядрени материали при Саддам Хюсеин – „тъй като – заяви тогава Тафров – налице е липса на сътрудничество от страна на Багдад”. На 1 юни вечерта, по време на тържествената заря-проверка, пред паметника на поета революционер Христо Ботев държавният глава Георги Първанов отново говори за самозабравилите се във властта, за родоотстъпниците и примирените и задрямалите духове... Eто какво каза в своето слово държавният глава пред паметника на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България: {edocs}prezident-botev.doc,600,400,link{/edocs} Първанов цитира великия поет е революционер: “Да се попитаме” - възкликва Ботев, - в състояние ли е което и да е правителство да ограничи мисълта и да й тури деспотическа юзда? Цели милиони исторически факти доказват, че колкото една мисъл се преследва повече, толкова тя се и разпространява по-лесно и по-бързо”. Напоследък отношенията изпълнителна власт – президент се изостриха още повече. Стигна се дотам, министър-председателят Борисов демонстративно да не отиде на тържествения прием по случай празника на светите братя Кирил и Методии, а да предпочете да бъде публика в телевизионно шоу. Сам премиерът Борисов заяви, че повече няма да обръща внимание на президента и че няма да го приема насериозно, и ще говори за него по име! "Свидетели сме на една последователна кампания за натиск върху медиите. Този закон сам по себе си не е чак толкова значим, но той е стъпка да насади страх у медиите и да се каже, че каквото си е наумило мнозинството, това ще стане, с цел да бъдат уплашени определени медийни среди”, отбеляза държавният глава. При посещението си в пернишкото село Витановци за освещаването на новопостроения храм "Вси светии" президентът коментира и вдигналата на крак управниците публикация в британското списание „Икономист”, че в България се поражда страх от полицейска държава. Пред седмицата сп. "Икономист" публикува статия, в която сравняваше България с полицейска държава. „За коментарите си за полицейщина в държавата списание „Икономист” ползва източници от България. Но аз мога да ви цитирам много статии, които казват, че правителството се справя добре”, заяви Бойко Борисов. Той призова „ние да си гледаме нашата къщичка”, а това, което прави правителството е достатъчно. "Един държавен глава не може да говори по този начин", възнугодува Борисов пред БНТ, като подчерта, че той нямал намерение да коментира критиките на Първанов, като ги окачестви на нападки. "Откакто неговите амбиции да свали правителството и да се върне на бял кон в БСП, заедно с ДПС, станаха ясни за мене... Сами виждате, че това изказване няма грам истина, факт или нещо, което човек да стъпи, за да го коментира. Това е поредното му внушение срещу правителството". "Мен ме интересува какво казват сериозните хора в света", посочи Бойко Борисов, като припомни оценката, дадена от директора на ЦРУ Леон Панета за борбата с корупцията и организираната престъпност. След срещата си с премиера в МС преди два дни шефът на американското разузнаване определи като успешни усилията на правителството за установяване на по-голяма сигурност в България. По повод полицейщината в държавата, за която писа и списание „Икономист”, президентът каза следното: "Стават странни неща, не може да не ви прави впечатление на всички, че покрай онези необходими действия на полицията, които трябва да респектират престъпността, успоредно с това сме свидетели на доста радикални действия, които прехвърлят границата и са част точно от този стремеж да се внуши и създаде страх в обществото”, каза Първанов. "Първанов да не иска да запазим мутрите?" попита раздразнен премиерът от факта, че президентът не спря да коментира и критикува властта. "Действията ни наистина са доста по-радикални, отколкото през последните 20 г., но тогава нямаше достатъчно политическа воля за борба с престъпността. Ако президентът иска да запазим статуквото на мутрите, на лихварите, на Октоподите, на Наглите, окей, нека да защитава тази теза" - така МВР шефът Цветан Цветанов отговори на изявлението на държавния глава."Един държавен глава не може да говори по този начин", каза Борисов пред БНТ. "Откакто неговите амбиции да свали правителството и да се върне на бял кон в БСП, заедно с ДПС, станаха ясни за мене... Сами виждате, че това изказване няма грам истина, факт или нещо, което човек да стъпи, за да го коментира. Това е поредното му внушение срещу правителството". Има ли натиск върху медиите? Този въпрос бе зададен на главни редактори на издания от кабинета на премиера. А какво е да каже по телефона в централните новини на живо един министър-председател: "Два часа предавате директно президента, а мен ме включвате по телефона!” Сайтът „Хроники” вече написа, че доста сервилно, повечето главни редактори на издания се затичаха да рапортуват, че никой не ги притиска какво и как да пишат! Такава реакция може да се получи единствено, когато в медиите има страх от нещо. Докъде се простира свободата на словото у нас и има ли теми табу за журналистите? Подобни въпроси приковаха вниманието на обществото в последните няколко дена и провокираха предаването „Референдум” да излъчи темата вечерта на 1 юни. Ето какво си казаха журналисти в предаването, изведено на сайта на БНТ: Известният телевизионен журналист Иван Гарелов каза, че в момента не може да се говори за 4-та власт като обособена или действаща самостоятелно. "Мина времето, когато президентът Желев в ООН казваше, че България вече не е комунистическа страна, защото има совбодни медии... Аз мисля, че медиите като цяло са част от големия Октопод. Те участват заедно с другите власти - изпълнителна, съдебна и т.н. в общата схема, в която се обогатяват едни или други хора. Днес, ако трябва да кажа на кого трябва да вярваме в медиите или не, аз бих казал следното: Не вярвайте на нито една медия, но взети в купом можете да намерите истината, защото все пак те са различни." Журналистът Иван Михалев от в.”Дневник” обясни, че полемиката, започната от президента Първанов, на която премиерът Борисов отговори с искане главните редактори да кажат има ли управжянван натиск върху тях, е много важен дебат за това кое пречи повече на медиите - външен натиск или вътрешна недостатъчност. Според него медиите у нас не са това, което трябва да бъдат, но няма как да е по-различно при тях при положение, че на практика в нито една сфера нещата не са наред. Според Виза Недялкова, известна радиожурналистка от близките години, медиите вече не са четвърта власт и са загубили това свое положение в лицето на своите главни редактори. Виза Недялкова се обърна към зрителитеу колегите си и публиката в студиото: - Въпросът има ли натиск върху журналистите. Добре, примерно аз вярвам на тези главни редактори, които казват, че няма никакъв натиск и т.н. В такъв случай остава подозрението, че те се натискат сами. Тя обясни, че медиите са се отнесли към Бойко Борисов като към продукт, който продава и това не е натиск. Натиск е това, което оказва самият издател върху журналистите, защото имат бизнес извън вестникарския, който е обвързан по някакъв начин с държавата. Много малко вестници се издържат само от продажбата си. Рекламата е най-големият натиск, според нея. "Ресорът е убиец на свободата за мен, във всяка една медия!" Тук ще спра, за да попитам: защо няма работа за журналисти, доказали своя професионализъм през годините като Иван Гарелов и Виза Недялкова днес? Нима това не е самоцензура на главните редактори? И още: малцина знаят, че Виза Недялкова спечели делото по уволнението си от БНР, но нито един генерален директор, като се започне от Поля Станчева, не посмя да я върне на работа. Журналистката Велислава Дърева подчерта, че разговорът за свободата на словото трябва да се води професионално и не публично, в средата на всяка медия, а не по повод на "някакво писмо". Тя заяви, че е изумена от факта, че всички главни редактори са отговаряли под строй като на "вечерна проверка" и нито един от тях не е изхвърлил въпросното писмо в кофата. "Това е драстично, безогледно изнудване на медиите и това е злоупотреба първо с медиите и още по-първо с най-свещеното нещо - свободата на словото” определи изпратеното писмо от Министерския съвет Дърева. Тя цитира последния доклад на Фрийдъм хаус за свободата на словото, в който се казва, че медиите у нас са "относително несвободни". Журналистът Веселин Стойнев зае позицията, че не мисли, че има нужда от някакво сплашване, защото в случая медиите няма за какво да бъдат натискани, тъй като те "сами се натискат". Той подчерта, че сплашването не е само в момента и каза, че предишното правителство е наляло много пари в медиите. А ето как завършва Христо ботев своя „Смешен плач”: „... кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? ... И ще бъде ден - ден първий. Дали ще доживеем Ден първий? Кой ни го завеща? Един поет, тръгнал на саможертва пред олтара на Отечеството. Убит в гръб от неизвестна ръка на душманин, докато четниците му си почивали... За кого загина Ботев, застрелян в гръб? Заради овчарите чакащи пари за храната и хляба, който давали на четниците, или за тези, които залоствали здраво вратите на домовете си, в уплах да не им влезе някой от хората на Ботев в дома?
Това са думите, с които Борисов се обръща към Румен Овчаров от 27 май 2011 г.. Някой да е чул и запомнил тази крилата фраза, произнесена от трибуната на парламента от диктатора премиер Бойко Борисов, под чийто режим живеем в момента! Едва ли, запазил го е единствено Стенографският протокол от Народното събрание. То не беше трудно детство, то не беше събиране с кофа на помия от санаториумите в Банкя, за да се храни прасето, то не бяха зайци, то не бяха кокошки, то не беше чудо! Щастливецът го е казал: „Пази, Боже, сляпо да прогледа!”
Пак сме виновни, че Борисов е останал сирак, като че ли е единственият, на когото трябва да даваме дан за трудно детство! Кой му е помогна ли – ами да му опресня паметта на Борисов: американците му помогнаха, помогнаха му чужди спецслужби, помогна му „Отворено общество”, а това го знаят и децата в училище! Нали така нареченият ни премиер се хвалеше с американската подкрепа, когато в София пристигна шефът на Европол, Роб Уейнрайт във връзка с разкрита от българските специални служби на печатница за фалшива валута. В края на посещението на Уейнрайт, Бойко Борисов даде пресконференция на която изненадващо заяви: „Когато станах главен секретар на МВР, Европол не желаеше да разговаря с България и на една паметна среща в Хага, благодарение на колегите от Сикрет сървис, които ме заведоха там им казаха: „Доверете се на тоя човек, този екип, той ще даде своите резултати, нещата се промениха. Мен ме командироваха американските служби, а имах министър, който четири години не получи виза за САЩ". Няма случай в световната история министър-председател на дадена държава да си признава, не, да се хвали, че е човек на чужди спецслужби, както чухме да го прави премиерът Бойко Борисов! Няма случай държавен служител, в качеството си на Главен секретар на министерство на вътрешните работи да бъде командирован от чуждо разузнаване и след време той да се гордее и хвали с това! Но както ни показа така нареченият демократичен преход, там, където са минали американците /и по специално техни политици, или спецслужби – бел. Л. М./- трева не никне! Затова слушаме за скъсани гуменки, за филии с мас, за кофи с помия за прасето... Затова не трябва да се изненадваме тези дни на поведението и думите на Борисов, които не бяха нищо друго освен обогатяване на диктаторския му репертоар:
Уважаеми безработни лекари, инженери – отивайте да пасете! – така препоръча прекаралия трудно детство Борисов. "Аз съм свидетел как след всяко откриване на нова църква лицата на хората се променят и те започват да гледат по-оптимистично в бъдещето", заяви пак премиерът.
Вие гладни и болни, знаете ли, че премиерът Бойко Борисов беше сравнен в събота, на 18 юни, с княз Борис I Михаил – Кръстителят на българския народ, от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, след като министър-председателят изнесе лекция за бъдещето на България в село Падина?
Той не си крие лицето – единственото, което виждаме са циркове, демонстрации, болезнено стискане на властта, гневни изблици, които се заменят с услужлива амнезия! „Не знам дори, че има вот... Просто - това са наглеци - да искат вот на недоверие, като знаят възможностите си. И да направят, ако мине този вот, държавата в насипно състояние. Тогава - нали трябва да направят правителството, защото, естествено, аз няма да дам ГЕРБ да направи с никой от тях; говоря хипотетично - БСП, ДПС и Синята коалиция трябва да направят правителство. Сиреч, те искат да разбият държавата вместо всеки ден – виждате как се радват кметове от всички цветове. Правим пътища, пречиствателни станции, усвояваме в пъти това, което са им спрели на тях. През 2005 година този път е спрян. А сега сме средата на 2011-а. Този път ние го направихме за осем месеца. Българите е трябвало да карат по този път през 2006 година и той не е станал, защото са крали, както и автомагистрала „Тракия” не е станала и която и да е друга... Благодарение на нас сега хората карат коли. Тях това ги дразни и искат да се върне старото и да не се строи нищо”, каза Борисов в часовете преди вота, въпреки че прекрасно знаеше, че е уредено вотът да не мине в парламента! Тогава кому бе нужен този пошъл театър? Не е ясно... На следващия ден – настроението беше коренно различно - “Уважавам депутатите. Ето, на вота на доверие стоях през цялото време. Сега какво щяха да ми кажат?” Пита се: къде стоя Борисов по време на вота, та никой не го видя? И как така „уважава депутатите” след като твърди по всички централни новинарски емисии, че не може да ги гледа и, че не са му приятни”?! То бива някой да се прави на оригинален, то бива някой да фамилиарничи с гражданството, но когато чуем, че начело на държавата ни е човек, който сменя често настроението си с коренно противоположно, когато слушаме по случай настъпващия му рожден ден: „С ужас си мисля за понеделник. Първо съм казал на партията – нито искам някого да виждам, нито подаръци...Накрая ще се заключа някъде или ще избягам на 13-ти. Преди да имам рожден ден ми беше любимото нещо. Аз си правех рождените дни в НДК горе. Има ли по-хубав ден от тоя? Идваха всички. А сега вече не искам никого да виждам!“, заявява премиерът Бойко Борисов в интервю за “Труд“, публикувано на 11 юни, в събота. На 13 юни – понеделник, Борисов ще навърши 52 години.
Борисов уточнява, че ако черна котка му мине пътя, докато е в правителствената кола - казва на шофьорите да завият обратно и да минат по друга улица. “По принцип вярвам си в Господ. Сутрин, като стана три пъти се прекръствам и казвам: “Боже, ти напред, аз след теб“. Това го знам от майка и това правя... ... Молитва не знам. Макар че сега от толкова откривания вече знам наизуст: “...На овчи порти се намира къпалня по еврейски наречена Витезда” (Евангелие от Йоан 5:2 – бел. ред.). Мога да я изкарам цялата като поп.” Докато съм на власт, ще давам пари за църкви... Свои пари ли дава Борисов за църкви? И защо толкова набляга на това дарителство – за да получи опрощение Свише? „Ние даваме, даваме, всеки ден...” – това е новият рефрен, който ще слушаме докато баби и дядовци, маки и бащи на безработни българи лягат гладни, намаляват с по едно или две храненията си и са се отказали от лечение... Неправомрено взетите майчински ще се връщат без лихва! – обяви Борисов. И какво е това: капка в морето на недоимъка и мизерията на над 2/3 от българите. Преди време, президентът Георги Първанов съобщи, че е опростил дълговете към НОИ на 14 родители, които трябва да връщат неправомерно надвзети обезщетения за гледане на малко дете. Разгледаните молби са 24 от общо 157 подадени. За всички жалби е задействана административната процедура, която обаче продължава няколко месеца, уверяват от президентството. Всеки случай се разглежда индивидуално, тъй като за да бъде уважена молбата за опрощаване, трябва да има неоспорими доказателства, че задължените лица са неплатежоспособни. "Смятам, че не бива младите майки да плащат част от цената на кризата", заяви Първанов. Хем нямало пари в държавата – хем отложиха с една година свързването на касовите апарати с данъчните служби? Ще вдигнат пенсии и заплати когато заработи икономиката – „Трай, Коньо!” казва народът в такива случаи. Безумно било да бъде питан или да се иска вот на недоверие за антикризисните мерки на правителството?! Не е безумно когато гражданството изнемогва от глад, безработица, липса на възможност за лечение – да се режат лентички, да се подаряват сметала в парламента... В предаването „Тази сутрин” Бойко Борисов даде поредното си пространно интервю: {edocs}boko.b-vot.doc,600,400,link{/edocs} Щастлив бил премиерът, че най-сетне бил избран съдия! Това подигравка ли е или някакво пожарникарско чувство за хумор? Та приятелката на МВР-министъра Цветан Цветанов мина метър и при предишния си избор, когато ВСС назначи в нарушение, без конкурс цяла група съдии! „Казах му да отива при Сашо Диков...” Борисов казва кой къде да отива за интервю. Той казва и какво да дава една телевизия, той обещава да прати в телевизия човек за интервю! Да му да лиска менчета с вода, да целува ръка на попа и да чупи хляба, а залците да ги тика в устата на момичетата с носии! В България няма цензура, но:
че пътят на коката минава през България – не се говори; говори се за операция „Лунна светлина”, в която е участвал Борисов като Главен секретар! Бойко Борисов си води американския посланик по пресконференции, благодари му в парламента за подкрепата, след нападки в Уикилийкс... Така че, хайде да не пита Борисов кой му е помогнал на него, сирака!
„Българите гласуваха мускулестият бивш полицейски началник Бойко Борисов да им стане премиер. Той им бе обещал, че няма да жали никого и нищо в борбата с организираната престъпност. Със сигурност успя да постигне нещо различно...” Така започва статия за България на британското списание “Икономист” под заглавие “Да пазиш пазителите”. И продължава с извода, че „цената на борбата с корупцията може да се окаже лошо управление от друг порядък, все още слабо върховенство на закона и дори наченки на полицейска държава”. Факт е, че борбата с престъпността донесе очаквани дивиденти, тъй като в България има натрупан много негативизъм по отношение на престъпността, Друг въпрос е начинът, по който тази борба се води, тъй като всяка стъпка накриво девалвира резултата и предопределя крайния очакван ефект за строго, справедливо наказание на престъпилите закона. А предозирането на така щедро афишираната борба с престъпността, замени основната политика, с която се очакваше да занимава кабинета „Борисов”. Има ли смисъл да питаме дали България е полицейска държава, след като сам министър-председателят заяви: „Хората ме избраха защото съм полицай и за да съм полицай”, което на практика натовари двойно сигналите, които излъчва правителството за полицейски действия, методи и начини на комуникация. А в едно правителството се сблъскаха двама с функции на вътрешен министър. Получи се прецедент за гласувалите за ГЕРБ, нещо като в онази реклама: гласуваш за едно, получаваш две... Изземането на чужди функции се превърна в типична за властта вирусна инфекция: сам министър-председателят си позволи да разследва и води разпити в кабинета си на чиновници от държавната администрация като ги караше да подписват показания и прочие. В същото време МВР-министърът, вицепремиерът Цветан Цветанов реши да кадрува в съдебната система като сипеше обвинения и съмнения в лоялност, срещу магистрати. Избирателите на ГЕРБ получиха нагледно учебно помагало, което социологът Андрей Райчев формулира в предаването на Мира Баджева „Отпечатъци” пос ледния начин: „Властта е страшна, престъпността намалява и се покрива”, но дали това издържа в съда? Времето показва, че не. Заловените по време на полицейски акции с видеокамера, викове, просване на пода и поставяне на белезници, рано или късно излизат от ареста и причините, които са ги вкарали на топло не издържат в съда. Следващата серия на властта започна с разговора на пристигналия в страната, прясно избран шеф на ЦРУ, Леон Панета, който, стъпвайки на българска земя забрави, че е шпионин и в основата на работата му са тайните, и секретите на Белия Дом и тръгна да дава публични интервюта като току що пръкнала се холивудска звезда! Арогантност или непринудено весело поведение показа Панета пред журналистите? Панета обърка протокола, като предаде на българското правителство много поздрави от президента Барак Обама! Конфузната ситуация шеф на ЦРУ да предава на политически ръководител на една държава, политически поздрави от президента на САЩ се нареди до поредния прецедент от мандата на това управление. А в същото време аджамиите на ГЕРБ в изпълнителната власт ръкопляскаха с едва сдържано вълнение, потни длани и влажен поглед! O sancta simplicitas! /О свещена простота! – бел. Л. М./. Errare humanum est. /Човешко е да се греши. – бел. Л. М./, но дали това бе грешка? Трябва ли да се учудваме, че именно демократът Панета, избран преди броени дни за шеф на ЦРУ остави при гостуването си в България дузина гафове, след като именно Панета бе шеф на кабинета на Бил Клинтън, когато Клинтън имаше неблагоразумието да се сближи с Моника Люински! А от това „сближаване” стана световен скандал в администрацията на Белия дом... В неделя, в предаването „Отпечатъци” проф. Михаил Константинов припомни как навремето главният прокурор Никола Филчев донесъл поздрави от Владимир Путин, което е почти толкова, но далеч не толкова скандално. Тогава журналистите викнаха в хор срещу тази история – сега, след като стана дума за ЦРУ и САЩ гилдията замълча и едва ли не замърка в краката на властта? Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика, гласи латинска сентенция. /Quod licet Jovi, non licet bovi. – бел. Л. М./. Важното е да се открие причината на случващото се, и защо така се случват нещата – оттам нататъка е лесно. В. „Труд” се позова на свой източник, присъствал на разговора на 27 май между Панета и Борисов, според когото “по време на срещата е станало дума и за политическия проект на президента Георги Първанов”. Това предизвика съответните трусове във властта:
На питането от президентството за това, дали е обсъждан българският президент на срещата „Панета-Борисов”, началникът на кабинета на министър-председателя Румяна Бъчварова, която не е присъствала на разговорите „Борисов-Панета” отговори така: „Аз не виждам с какво шефа на ЦРУ може да се заинтересува от проекта на президента. Посещението от страна на ЦРУ е знаменателно. Толкова време се отправяха критики към България, че не се справя с корупцията, с организираната престъпност, а сега се каза, че вече има напредък и това се отчита". Напредък в кое? В наименованието на полицейските акции, в арестите без налични доказателства, в тиражирането на видеофилми от арестите по телевизиите? Другото твърдение на Бъчварова по темата бе доста арогантно и безпочвено: „...това, че Панета не се е срещнал с българския президент, може би е симптоматично, "може би няма за какво да разговаря с него". Как с едно минаване за два дни шеф на ЦРУ променя облика на България и тя вече се приема като „страна, която се справя с корупцията” е въпрос с повишена трудност, даже за екснотаруис, настоящ депутат и шеф на Правна комисия, Фидосова. Та досега няма нито един осъден, нито един задържан с крясъци и заплахи, който да не е излязъл от ареста, няма нито един от истинските виновници за икономическото състояние на държавата в последните поне 10 години, който да е вкаран на топло! Но мълчи, сърце, както е казал Поетът. Босото откъм протоколни знания правителство, во главе с премиера, даде следния отговор на медиите по темата „Гостуване на шефа на ЦРУ”, воден от принципа „Казах това и с това спасих душата си”: “Досега няма случай директор на ЦРУ да бъде два дни в една страна и да се съгласи да говори пред медиите.” – похвали се премиерът Борисов. Ще отмина без коментар този факт и ще се спра на въпроса: имаше ли намеса във вътрешната политика на България от страна на висши служители от ЦРУ по време на посещението на Леон Панета или не. Ще дам два факта и ще оставя читателите сами да си направят изводите... “Ти си лидерът на България и си сред най-добрите политици в Европа - казал шефът на ЦРУ Леон Панета на премиера Бойко Борисов по време на срещата им. - Ти си лидер, който ни трябва! Искаме да те подкрепяме максимално.” В същото време директорът на службата по събиране на тайна информация в ЦРУ - Майкъл Сълик, директно заявил на Борисов: “Ти си бъдещето, кажи как да ти помагаме. Всичко друго /в смисъл като вътрешнополитическа конфигурация - б. р./ е опасно в този момент.” Странно е министър-председател на страна-членка на Европейския съюз да се радва като дете на подкрепа идваща от ЦРУ и САЩ! Но пък от друга страна как да не си изкара Леон Панета една уникална мускатова ракия от личната колекция на Борисов за такива думи? Наясно ли е шефът на ЦРУ, че в България полицаите все още работят с папки, без база данни до всеки служител, без високи технологии при разкриването на престъпления, без връзка: митница, данъчни, съд, прокуратура, МВР, общини, нотариат например? Заведе ли министър Цветан Цветанов Панета в районно управление на МВР, за да види при какви условия полицията бори бандитите? Защо, вместо да водят Панета на кръчма с пари от нашите данъци, не поясниха на шефа на ЦРУ, че България има крещяща нужда от апаратура, софтуер, компютри – а в бюджета на Дянков няма пари? Защо вместо от Пентагона да ни пращат стари замразени меса със син оттенък при подмяна на хранителния резерв на американската армия, „приятелите” ни от Щатите не вземат да изпратят техника, ноу хау за бързо създаване и идентифициране на базите данни за пръстови отпечатъци и характеристики на автоматично оръжие, налично на територията на страната?
Натискам ли Ви, попита чрез началника на кабинета си Борисов медиите. А нима такъв въпрос не е натиск? Очакването бе да се отговори правилно и в срок. „Натискам ли ви?” попита българският министър-председател Борисов след като преди броени дни каза: „... снощи /вечерта на 5 май - бел. Л. М./ "Шоуто на Слави" беше отвратително. Толкова помия се изля по мен в национална телевизия - аз можех отдавна да го приключа, но считам, че не е демократично"... Шефът на ЦРУ и премиерът си говорили за „Октопод” научиха медиите. Не каза ли журналистът Сашо Диков преди време, че „Октопод” в съдебната зала нямало? Нямало връзки между отделните арестувани, нямало данни за организирана престъпна група... Тогава за какво са си говорили апропо шефът на ЦРУ и премиерът? Каквото е казано от двете страни, официално. Нещо като онзи стар виц: „Колко е 2+2”? и отговорът, „Колкото каже Ватикана...” „Посещението на шефа на ЦРУ показва мнението и високата оценка, която се дава на правителството” – заяви Румяна Бъчварова, въпреки че посещение на ЦРУ в други случаи, в други точки на света през годините, обикновено е имало летален изход за местното население... По американския закон, има изискване от Държавния департамент да се разсекретява и осигурява свободен достъп до архивите след 30-годишен период. Най-новата история показва, че навремето администрацията на президента Рейгън блокира едно такова решение, защото не е искала обществото да научи какво се е случило в Гватемала през 1954 г. и в Иран през 1993 г. А превратът в Гватемала, според Стивън Шлезинджър, един от авторите на книгата „Горчив плод”, е един от най-черните периоди в историята на ЦРУ. В Гватемала ЦРУ е действало като управление на Белия дом, при провеждането на акции с „приемлива опровержимост” смята Шлезинджър. При доказана вина, традицията е винаги да се намерят престъпни елементи в управлението, които да отнесат последствията от случилото се, шегува се на границата на истината авторът на „Горчив плод”. От друга страна не е далеч от истината съмнението, че ЦРУ и Белия дом са различни и разделено далечни институции. Почти няма операция на ЦРУ, в неговата история, която да е извършена без одобрението на Белия дом, така че Панета можеше да поздрави Борисов от Обама, но не и да се съобщава това публично предвид разностранния характер и функции на двете институции.
Изправен пред съда в Хага, Милошевич не можа да бъде обвинен за геноцид, тъй като администрацията на Белия дом даже и с помощта на ЦРУ не можа да открие директни заповеди, свързващи Милошевич с най-големите престъпления, извършени някога на територията на Босна.
Лошото е друго, че историята понякога се подиграва със съдбата на населението на дадена държава, като поставя на най-високи постове не толкова интелигентни политици. Президентът на САЩ, Роналд Рейгън смяташе, че построено летище в Гренада „може да бъде тълкувано единствено като проекция на съветска и кубинска власт в региона”. Както коментира проф. Чомски този случай: „Човек, който може да повярва, че въздушна база в Гренада може да бъде изпозвана за атака срещу САЩ не е достоен и за посмешище”.
Кой ни похвали и от какво са радостни и щастливи в Министерския съвет? „... да започнеш и да провеждаш агресивна война означава да имаш моралните качества на най-отявлен престъпник”. Казал го е в своята реч при откриването на Нюрнбергския процес главният американски обвинител, Роберт Джексън. Думи, за които в последните години изреклият го щеше да отговаря пред съда в САЩ.
Замисля ли се някой от властта в българската държава кой днес ни е Големият брат? Във „Форийн Афеърс”, /журнал на Министерството на външните работи – бел. моя Л. М./, Семюел Хентингтън /авторът на „Сблъсъкът на цивилизациите”-бел. Л. М./ написа, че по-голямата част от света гледа на Съединените щати като на „престъпна суперсила” и „единствената най-голяма заплаха за техните общества”. Бори ли се с реалните престъпници ГЕРБ? Ще отговоря с едно сравнение: ГЕРБ се бори с истинските престъпници толкова, колкото правоохранителните органи в САЩ се изправиха срещу корпорациите Халибъртън и Бехтел, подпомогнали унищожаването на Ирак с парите на американските данъкоплатци. И след това започнаха да го възстановяват със същите източници на финанси! За агресията в Ирак навремето авторите и участниците в тази война можеха да бъдат съдени в един Нюрнберг, докато за същата агресия американците по днешните стандарти се самоопределиха като миротворци? Агресия за ресурси, или агресия за установяване на демокрация. По-скоро причината за нахлуването в Ирак бе първата, като на САЩ не беше достатъчно да владее и разработва петролните залежи, на САЩ бе нужно да ги управлява! Колкото някой намери и осъди крадците на Пенсионния фонд в България, толкова и Великобритания осъди бившия си министър-председател Тони Блеър за това, че подкрепи Буш в лъжите за наличие на оръжие за масово унищожение в Ирак! А Ирак не беше заплаха за сигурността на САЩ и не разполагаше и с оръжия за масово унищожение! Ако продължим по тази линия стигаме до Осама бин Ладен и причината той да се превърне в антиамериканец около 1991 година. Една от основните причина за това дава проф. Чомски: САЩ и Саудитска Арабия отказаха на Бин Ладен да води джихад срещу Саддам Хюсеин по време на Първата война в Залива!? И пак да запитам: страна-членка на Европейския съюз ли сме, или поредният американски щат на Балканите? Посещението на шефа на ЦРУ показва мнението и високата оценка, която се дава на правителството – заяви Румяна Бъчварова. Както обичаше да казва баба ми: хак ни е!
Известният френски геополитик Аймерик Чопрад е роден през 1969. През 1993 завършва политически науки в парижкия Сорбона. Преподава геополитика в редица авторитетни висши учебни заведения, включително в Колежа по отбраната (2002-2009), а от 2009 е професор в Университета на Нюшател, Швейцария. Периодично чете лекции и във Висшия кралски военен колеж в Мароко. Директор е на годишния геополитически сборник Revue française de géopolitique. Професор Чопрад се смята за представител на новата френска реалистична геополитическа школа, формирала се около Международната академия за геополитика, чиито секретар е той. Привърженик е на тезата за многополюсния свят и за изграждането на „силна Европа на нациите” (без участието на Турция), която да поддържа добри отношения с Русия и да балансира между другите големи световни „полюси”, като САЩ и Китай. Аймерик Чопрад е автор на 11 книги, по-известни измежду които са „Геополитиката: константи и променливи в хода на историята” (2007) и „Хроники на цивилизационния сблъсък” (2009). - Напоследък много се говори за т.нар. „презареждане” в американско-руските отношения. Смятате ли, че става дума за трайна тенденция? - Всъщност, истината е, че в Русия изпитват известни опасения, че тази американска политика може да се промени в негативна посока. Още повече, че републиканците, или поне част от тях, не крият враждебното си отношение към постигнатото на руско-американските преговори. И това касае не само договора за стратегическите настъпателни оръжия, но и други въпроси. - Как можем да обясним поведението им? Какви са причините? Тъй наречената „чаена партия” е доста необичайно и ново за САЩ движение, което при това, очевидно стои на неоконсервативни позиции. - Действително проблемът с „чаената партия” е, че тя представлява своеобразна антифедерална, т.е. насочена срещу федералната власт реакция, при това мотивите, от които се ръководят членовете и, са доста разнообразни и враждебността към Русия не се споделя от всички. Всъщност, това, което чуваме, са гласовете на само някои членове на „чаената партия”, а не на всички сенатори, т.е. става дума за отделни хора, недоволни от развитието на отношенията между Русия и САЩ. Според мен, не може да се твърди, че републиканците, като цяло, са враждебно настроени към Русия. Трябва да подхождаме по-балансирано към онова, което виждаме и чуваме. - И все пак, по традиция, известна враждебност към Москва досега демонстрираха най-вече демократите. - Истината е, че най-голямо внимание на въпросите за човешките права действително отделят именно демократите. Републиканците, априори, се смятат за по-прагматично настроени. Често съм чувал, че правителствените кръгове както в Москва, така и в Пекин, са изразявали по-големи опасения от поведението на демократите, отколкото от това на републиканците. Аз обаче се отнасям доста скептично към този, често използван напоследък аргумент, че сегашното републиканско мнозинство може да навреди на бъдещите отношения между Вашингтон и Москва. При това не бива да не отчитаме и вътрешнополитическия фактор. В период на съвместно съществуване на президент-демократ и доминиран от републиканците Сенат, е нормално републиканското мнозинство да се опита да усложни работата на президента и да попречи на провежданата от него външна политика. Впрочем, да не забравяме и за причините, довели до появата на т.нар. „чаена партия”. Тук нещата въобще не опират до Русия, а до вътрешната политика, икономиката и изключително тежката криза, която преживяват американците. Тя е продължение на ипотечната криза, породила това влиятелно обществено движение. Тоест, ръстът на опозиционните настроения срещу Обама може да бъде обяснено с вътрешната му политика, а не с договора за СНВ или със сближаването на руската и американската позиция по иранския въпрос например. - Като споменахте Иран, как оценявате ситуацията в този регион? Тук има трима големи играчи: Турция, Иран и Русия. И, както знаем, Турция има големи амбиции по отношение на Кавказ и Балканите, които някога са били част от империята и. Нима това не е проблем? Защото Русия не направи нищо за да попречи на Турция да се върне в играта, в която именно руснаците бяха привилегирования партньор на Иран. - Без съмнение, това оказа влияние върху решението на Русия. Ако анализираме особеностите на близкоизточната политика, там се очертават двама големи играчи. В Близкия изток, и особено, в арабския свят, това са преди всичко Иран и Турция, които преследват както общи, така и съперничещи си и дори противоположни интереси. Така например, те си съперничат за контрола над ХАМАС, или за влияние върху палестинската съпротива, като цяло. Напоследък Турция си извоюва голяма популярност в сектора Газа, което никак не радва Иран. От друга страна, сегашното ислямистко правителство на Турция, съумя да намери редица допирни точки с Иран, като в тази връзка следва да споменем споразуменията на Техеран с Турция и Бразилия, което говори за осезаемо сближаване между Турция и Иран. Тоест, тези двама играчи доста бързо успяха да се договорят по цял ред важни въпроси, затова на Русия се налага да напомни на Техеран за традиционно добрите му отношения с Москва. Както и, че следва по-предпазливо да подхожда към развитието на отношенията с Анкара. - Да се спрем на ситуацията в Кавказ. Наскоро руснаците направиха официални изявления за присъствието на чужди специални служби в региона, подкрепящи севернокавказките ислямисти. Как бихте коментирали подобни твърдения? - Много е трудно да се получи достатъчно точна информация по този въпрос, тъй като подобни изявления от руска страна се правят доста рядко. И, ако те наистина са направени, това означава, че руснаците са се опирали на достатъчно точни данни от разузнаването си. В този смисъл, възможно е това да е своеобразно предупреждение – Русия би искала да напомни, че в тази зона ислямизмът представлява много сериозен проблем, независимо дали става дума за Чечения или за Дагестан, и затова трябва да престанат тези игри с огъня, т.е. заиграването с ислямистите в името на съперничеството и класическата борба между интересите на различните големи сили. Ясно е, че грузинските специални служби например, са се занимавали с това. Добре известно е, че Грузия дълго време изпълняваше ролята на тилова база за операциите на чеченските сепаратисти. - А Турция? Както е известно, братята на лидера на чеченските ислямисти Доку Умаров намериха убежище именно там. - Разбира се, Турция също е замесена в това, да не говорим, че е налице и определена връзка с други специални служби, включително американски... Струва ми си, че след като руснаците си позволяват публично да правят подобни заявления, което, общо взето, не е типично за тях, това вероятно е знак най-вече към САЩ. - Наистина ли смятате, че Москва иска от САЩ да прекратят скритата подкрепа за радикалните ислямистки движения в региона? - Традиционен и доста сериозен проблем за САЩ е наличието в тази страна на голям брой различни специални служби, разполагащи с огромен щат от сътрудници. Тук е мястото да си зададем и въпроса, кой всъщност определя политиката на САЩ – Държавният департамент, ЦРУ, или президентът? Струва ми се, че ако действително има подобни действия, мотивацията им не е свързана с президента или Държавния департамент. По-вероятно става дума за собствена игра, която води ЦРУ в Кавказ, както впрочем и в Афганистан. Което се отнася, в частност, за проблема с хероина – доста се коментираха мерките за защита на маковите полета в Афганистан, предприети от ЦРУ и шокирали мнозина американски военни, които вече не разбират, за какво всъщност се сражават в тази страна, след като не им дават да унищожат маковите насаждения. Тоест, когато говорим за американската политика трябва да сме наясно за различията между основните играчи в нея. - От думите ви излиза, че смятате САЩ за нестабилна политическа сила. За разлика от Русия например, чиято политика, общо взето, е достатъчно ясна, особено на фона на нарастващото и влияние в постсъветското пространство. Тоест, можем с голяма степен на достоверност да прогнозираме, какво възнамеряват да предприемат в Москва. Според Вас обаче излиза, че не можем да кажем нищо определено за САЩ. - Възможно е на някои ваши читатели това да се стори парадоксално, но мисля, че руската външна политика се контролира много по-стриктно. Руската държава знае какво иска, а онези, на които е възложено да реализират на практика тази политика, действат въз основа на ясна централизирана стратегия. Което не може да се каже за американския случай, и тъкмо това, поне според мен, е големия проблем на американската политика. Припомнете си за американското поведение по толкова много сложни въпроси. Тази ситуация несъмнено е свързана с наличието на голям брой играчи, при определянето на стратегията на САЩ. - След като споменахте Афганистан, не може да не си припомним, че след серията от нападения в Хайберския проход, по-голямата част от американския транзит вече минава през Русия: от балтийските държави, с железница, до Афганистан. Всъщност, дали „отварянето” на НАТО към Русия, на което сме свидетели напоследък, не е свързано именно с това? Защото едва ли може да смятаме, че в Москва внезапно са решили да прегърнат политиката на пакта. Какво мислите Вие? - Не Русия започна сегашната война в Афганистан, макар че през 2001 тя подкрепи въвеждането на санкции срещу режима на талибаните. Освен това, Русия отлично знае, колко е трудно (да не кажа невъзможно) да бъде постигнат успех в Афганистан. Лично аз смятам, че НАТО нищо не може да постигне в тази страна без руска подкрепа. С други думи, Русия е ключът към решаването на афганистанския проблем. Разбира се, не става дума за въвличането и в афганистанското блато, а за установяване на плодотворно сътрудничество с нея. В случая, двете страни имат общи интереси. Москва не би искала Афганистан да се превърне в пример за успеха на САЩ, макар че, като цяло, в момента там се случва точно обратното, тъй като талибаните завладяват все по-големи територии. Освен това, Русия никак не е заинтересована в Кабул отново да бъде установен ислямистки режим, тъй като подобно развитие би имало крайно неблагоприятни последици за самата нея. - Добре, нека оставим на мира Централна Азия и погледнем на север, където големите играчи вече имат нови цели. Да вземем например Арктика, към която специален интерес имат и Русия, и САЩ, и Канада, и ЕС. Бихте ли ни разяснили целите и отношенията между големите сили в този регион? - По цял ред причини Арктика представлява стратегически приоритет за руснаците. Като нещата опират най-вече до това, че (според повечето оценки) в тази част на света са концентрирани между 20% и 25% от всички световни запази от петрол и природен газ. Освен това, както следва от повечето теории за глобалното затопляне, можем да очакваме отварянето на нови транспортни маршрути в региона, като сред основните задачи пред Русия е да си гарантира контрола над Северния морски път, позволяващ да се съкрати сегашния маршрут между Китай и Ротердам с близо 4 хиляди километри. На второ място, Русия полага гигантски усилия да получи международно признание за правата си върху това морско пространство и, в частност, да докаже, че хребетът Ломоносов е продължение на сибирския континентален шелф. Подобни стъпки биха могли да и помогнат да получи признанието на международната общност за правата върху значителна част от Арктика. През последните години тя успя да постигне определени резултати в тази посока. В частност, през септември 2010, Русия подписа договор с Норвегия, а в момента преговаря с трима други играчи в региона: Канада, Дания и САЩ. Да, налице са определени проблеми, но те не ограничават отношенията на Москва с другите играчи, тъкмо обратното, проблемите между САЩ и Канада например, са дори по-сериозни от тези между САЩ и Русия. По въпроса за Арктика и т.нар. „морски въпрос” Русия е изпреварила останалите и ще направи всичко за да постигне успех в този регион, както впрочем и в Антарктика. Днес сме свидетели на възстановяването на руските позиции в света, откриване на военноморски бази във Виетнам и в сирийското пристанище Тартус. Това завръщане на Русия като велика морска държава вече е придобило доста значими измерения, достатъчно е да си припомним изказванията на руския президент Путин от 2002-2003. Още тогава той очерта тези руски намерения, а днес просто отбелязваме приемствеността в политиката на Русия и при президента Медведев. Според мен, това укрепване на руските позиции в Световния океан, доказва, че Русия съвсем сериозно се стреми да се превърне в един от ключовите глобални играчи на утрешния ден, включително и намесвайки се в съперничеството между САЩ и Китай за контрол над Тихоокеанския регион. В Москва отчитат изострянето на американско-китайските противоречия, както и сложността на въпроса за Курилските острови. Тоест, като цяло, Русия е решена да бъде активен участник в този процес. - В някои ваши статии говорите за система за европейска сигурност без участието на САЩ, което има допирни точки с проекта на Дмитрий Медведев, според който не е нормално, че сигурността на Европа се обвързва с две неевропейски държави: Канада и САЩ. Според Вас излиза, че като алтернативна система за Европа трябва да се приеме именно руският проект, според който сигурността на континента ще се гарантира най-вече от самите европейци, включително и от Русия? - Напоследък много се говори за многополюсния модел, но мултиполярността е само преходен етап, настъпил след като американската глобална хегемония навлезе в период на упадък, макар че САЩ запазват огромната си военна мощ и почти половината от световните инициативи в сферата на отбраната са техни. Въпреки това, Америка не може да контролира света в геополитически и икономически план, защото именно тук е налице реална мултиполярност. Сега нека опитаме да анализираме двата основни проблема, с които са обречени да се сблъскат европейските нации и които свидетелстват за необходимостта от формирането на устойчив съюз между Западна и Централна Европа и Русия. Първият проблем е Китай, тъй като макар в исторически план той да не е осъществявал агресивни проекти, неговата демографска, икономическа, а в бъдеще и военна тежест, както и възможността да претендира за господство в Тихоокеанския регион, означават, че европейците следва да се ориентират към сближаване с Русия и вече не могат да разчитат на САЩ за да гарантират сигурността си. Защото САЩ тепърва ще се сблъскват със собствени проблеми и в резултат от това, могат дори да се окажат изолирани от Евразия. Струва ми се, че съдбата на Европа тясно се преплита с тази на Русия, без значение дали става дума за цивилизационни връзки, енергийна комплиментарност или за нарастващата тежест на Китай. Вторият проблем, който би трябвало да ни сближи с Русия, е проблемът с исляма. През следващите десетилетия, той ще се изостри още повече по демографски причини, заради ръста на радикалните настроения и постепенното падане на съществуващите режими в арабския свят, които бяха „ориентирани” към сдържане на ислямизма, но в повечето случаи вече са напълно амортизирани. - Какви държави по-конкретно визирате? Африканските, централноазиатските или, може би Пакистан? - Виждаме какво става в Северна Африка и Арабския свят, но Пакистан също представлява много сериозен проблем. В тази връзка бих обърнал внимание на факта, че Индия наскоро поръча (между другото именно в Русия) над сто изтребители. Тази сделка е пряко свързана и със страховете от случващото се в Пакистан. Пакистан е държава, която безпокои всички: там ислямският радикализъм вече е достигнал такова равнище, че можем да очакване формирането на подобен на талибанския режим още през следващите години. Имайки предвид конвенционалния и ядрения потенциал на тази страна, тя няма как да не поражда изключителна тревога. Много по-голяма, отколкото тази, свързана с Иран, защото, поне според мен, с Техеран все пак можем да се споразумеем и да установим някакъв прагматичен диалог.
Назряло е времето да поставим един кардинален въпрос, който, както изглежда, малцина американски държавни чиновници и политици, се решават да зададат. И той е, дали създаването на практически неразрушима глобална система, включваща над хиляда военни бази и предни постове, няма да се окаже фатална геополитическа грешка на САЩ? Както е известно, тази система беше създадена с цел да се укрепи американската национална сигурност, но дали на практика резултатът не се оказва точно обратния? Ами ако тя, вместо това, е съдействала за провокирането на конфликти и само е задълбочила несигурността, за чието преодоляване трябваше да помогне?
Случайната империя Сегашното глобално военно базиране на САЩ не изглежда резултат от някакъв съзнателно формулиран план, но то не може да се приеме и като следствие от нечия небрежност. Отчасти, то е пряка последица от безконтролната активност на бюрократичния апарат. Непосредствено след края на Втората световна война, стремителният демонтаж на американското базиране от военния период беше преустановен от стартиралата междувременно студена война. По-късно интервенцията във Виетнам доведе до нарастване броя на базите в Югоизточна Азия. Неуспехът на американските въоръжени сили в региона обаче, предопредели решението армията да се откаже от участие в антибунтовнически операции и да се върне към основната си задача – подготовката за евентуални класически военни действия в Европа, в случай на съветска агресия.
Глобалното базиране и неговата добре обмислена рационализация бяха резултат от възстановяването на самочувствието и увереността на американските въоръжени сили, които бяха силно ерозирани след Виетнам. По време на управлението на президента Бил Клинтън, Америка се стремеше да избягва военните интервенции, докато войните в бивша Югославия не я тласнаха към осъществяването на още една кратка и успешна съвместна операция на САЩ и НАТО. Пентагонът се възползва от случая за да укрепи позициите си и да завоюва нова „територия” за сметка на гражданската бюрокрация, както и да се сдобие с нова голяма база в Косово. Както посочва Дана Прийст в бестселъра си „Мисията”, глобалното военно разширяване, до голяма степен, оставаше извън фокуса на внимание на медиите и обикновените американски граждани. Традиционно щедро финансираните въоръжени сили винаги са били под прякото разпореждане на президента, докато вечно изпитващите финансов глад дипломатически институции и ЦРУ, при възникване на неявни извънредни ситуации в международен план, обикновено предлагаха лишени от въображение или просто неподходящи решения. За разлика от тях, решенията на военните винаги са се отличавали с позитивност, оперативност и еднозначност, още повече, че в армията не е прието заповедите да се обсъждат. Тоест, именно те олицетворяваха, както вътре в страната, така и в чужбина, американската мощ и глобално лидерство. От всичко това логично следваше укрепването на ролята на военните във външната политика. Така, на Централното военно командване в Тампа (щат Флорида) и на тогавашния му шеф - амбициозният и притежаващ умение да убеждава събеседниците си генерал Антъни Зини, бе възложено решаването на военните проблеми в Близкия изток. Скоро беше създадена цяла система от регионални командвания за останалите части на света, оглавени от самостоятелни командващи със собствен щаб и необходимия оперативен потенциал. Така се появиха военните „проконсули” на САЩ – отлично финансирани, неотчитащи се никому и достатъчно силни регионални „главнокомандващи” (CINCS), поддържащи директни контакти с политическите и военните власти в регионите, за които отговарят. Естествено, те твърде бързо концентрираха в ръцете си още по-голямо влияние и възможности, отколкото посланиците на САЩ, а регионалните правителства започнаха да виждат именно в тях истинските представители на Америка. Това имаше изключително силно отражение върху външнополитическата активност на Вашингтон. Държавният департамент и дипломатическият корпус загубиха значителна част от дотогавашното си влияние, а вътре в самата военна система функциите на отделните командващи се оказаха сведени до малко привлекателните аспекти на администрирането, ученията и доставките, вместо традиционната им роля на командващи съответните войски.
Нахлуването в Афганистан, през 2001, където бяха използвани американски части за специални операции, снабдени с най-модерни оръжия, авиацията и силите на т.нар. „Северен алианс” (доминиран от етнически таджики), беше отличен пример за това, как Ръмсфелд си представяше бъдещите военни действия. По онова време той беше окачил в кабинета си известната фотография на офицер от американските специални части – самотният конник препускаше по афганистанското плато, сякаш прокарвайки за туземните спомагателни части пътя към победата, насочвайки, паралелно с това, и въздушните атаки на бомбардировачите В-52. Хаосът, последвал интервенцията в Ирак, непосредствено след успешно проведената операция „Шок и ужас” и превземането на Багдад, остави тази страна и нейното възстановяване изцяло в ръцете на Департамента по отбраната. В крайна сметка, вариантът на класическата схема за борба с бунтовниците, предложен от генерал Дейвид Питреъс, а след това редактиран и лансиран от Департамента по отбраната под формата на доктрина, наред със субсидиите за племенните групировки, стимулиращи действията им срещу бунтовниците, и военния „скок” от 2007, подготви и условията за националните избори в Афганистан, през март 2010. Впрочем, страната все още няма стабилно правителство.
Провалът на антибунтовническите усилия на Вашингтон в Афганистан, за първи път стана достатъчно широко известен на американската общественост през април 2010, след изтеглянето на войските от долината Коренгал в Източен Афганистан. Основната база и пет предни поста около нея бяха изоставени след аналогичното изтегляне, по същите причини, от два други района, през 2007 и 2008. Както е известно, „Ню Йорк Таймс” вдигна голям шум около събитията в долината Коренгал, подчертавайки факта, че американските войски са били там пет години, загубвайки 42 души. Когато американците за първи път се появиха в тази местност, през 2005, местните жители не демонстрираха особена враждебност към тях. „Само отвреме навреме някой бунтовник-талибан или член на Ал Кайда се появяваше за кратко там – посочва в книгата си, посветена на тези събития майорът от американските специални части Джеймс Фасъл – но местните жители не демонстрираха никакво желание да се присъединят към бунтовническото движение”. Американското военно присъствие в района обаче много бързо ги превърна в бунтовници. И то не защото симпатизираха на талибаните, а просто защото бяха против чуждестранната окупация. Генерал Стенли Маккристъл, дал заповедта за изтегляне на войските от долината, заяви през април миналата година пред „Ню Йорк Таймс”, че присъствието там на американските предни постове по-скоро е съдействало за появата на бунтовниците, отколкото за тяхното поражение. Подобно на частния случай с Коренгалската долина в Афганистан, глобалната система от бази на САЩ беше изградена за защитата на американските интереси в чужбина и осъществяването на глобални интервенции (а, при необходимост, дори за водене на световна война). На теория, тази система беше предназначена за предотвратяването на война, но още от самото начало, тя осигуряваше средствата и възможностите и стимулираше военните намеси на САЩ в други държави. Митичният сблъсък
Прогнозата на Хънтингтън се оказа погрешна, както впрочем и аналогичният аргумент на президента Джордж Буш от 2001, че именно омразата към западните свободи е вдъхновила радикалните ислямисти да осъществят терористичното си нападение срещу Америка. Всъщност, възходът на радикализма и растящата подкрепа на идеята за завръщане към законите на шериата с неговото строго тълкуване на Корана, бяха резултат от дълбоката вътрешна криза в исляма. Задачите на ислямисткото движение са пречистване на религията и обичаите на мюсюлманите и отстраняване на западното влияние, а не завоюването на Запада. Ислямското възраждане в съвременните мюсюлмански държави, до голяма степен, е сходно с политическия национализъм, но, за разлика от него, то няма единна национална база. Ислямският свят винаги се е смятал за духовно образувание, подчинено на общата религия, но беше достатъчно тази общност да се почувства застрашена, за да се породи политическа съпротива. Освен това, ислямското възраждане е резултат от по-широката културна криза в исляма, свързана със загубата на водещите позиции в Средиземноморската цивилизация, които той заема от началото на Средните векове до епохата на Ренесанса. Ислямът загуби позициите си не вследствие на военно поражение, а под въздействието на вътрешни исторически сили, проявяващи се активно както в ислямския, така и в западния свят. На първо място, става дума за разделянето на религиозната и политическата власт на Запад (между папата и императора, всеки от които е легитимен в своята област), както и за отделянето на богословието от философията в християнския, аристотелов Запад. Тези две събития правят възможна появата на светския рационализъм и научната мисъл, на вълната на Ренесанса и в епохата на Просвещението, както и зараждането на западната светска държава. Ортодоксалният ислям обаче е застинал и продължава да съществува в една тотално пропита от религията интелектуална вселена. Ал Кайда е продукт на стечението на редица обстоятелство: възраждането на фундаменталистката ислямска мисъл през ХХ век; провалът на усилията на арабските държави за създаване на успешна обединена „арабска нация” в годините между двете световни войни и след това, в отговор на разпадането на Османската империя по време на Първата световна война; следвоенната имперска подялба на Източното Средиземноморие между Британската империя и Франция; спорното разделяне на Палестина и създаването на Израел. Политиката на Вашингтон след Втората световна война превърна Саудитска Арабия и Иран в клиенти на САЩ. Смяташе се за нещо, подразбиращо се от само себе си, че ислямът е остарял начин на живот, който неизбежно ще бъде заменен от онази версия на модернизацията, която се е наложила в съвременния Запад. Подобен извод се базира на погрешната предпоставка, че всички цивилизации се движат към обща цел, както и, че САЩ и съюзниците им са изпреварили с много всички останали по този път. Смята се, че прогресът, характерен за науката и техниката, е също толкова характерен и за културата и политическите системи. Историята обаче ни учи, че възходът на суровия Рим става за сметка на високоразвитата гръцка цивилизация, а и двете са предшествани от високоразвитите култури на Египет, Месопотамия и Персия. Разбирането на историята като постъпателно движение към „спасението”, придаващо смисъл на всичко предшестващо го, се прокарва още от Библията. Така е заложена основата на онази форма на светския миленаризъм (т.е. учението за неизбежното настъпване на хилядолетното Божие царство на земята, преди края на историята – б.р.), получила развитие в епохата на Просвещението и след нея. Именно подобни схващания доминират в американската външна политика от времето на Удроу Уилсън насам. Вярата, че съдбата е отредила на САЩ да дарят демокрацията на света (която преди няколко години демонстрира на страниците на „Форийн Афеърс” и тогавашният държавен секретар Кондолиза Райс), донякъде също е сред причините за прекаленото разширяване влиянието на военните в управлението и политическата култура на САЩ. Само че е невъзможно да се провежда разумна външна политика въз основа на предпоставката, че сегашната роля и място на САЩ в международната общност представляват естествена кулминация в общественото и политическо развитие на човечеството. Древните гърци, които са били наясно с този проблем, наричали това „хюбрис” (т.е. опасна надменност). Новият милитаризъм Известният историк Ендрю Басевич твърди, че именно тази „опасна надменност” на САЩ стимулира развитието на новия американски милитаризъм. По време на студената война, политическата идеология на страната се превърна в сантиментална и опростена имитация на марксизма, с който по онова време се бореха Съединените щати. В рамките на тази идеология се предполагаше, че демократичните ценности и идеали на Вашингтон се ползват с повсеместно признание извън пределите на комунистическия блок. А американците за първи път разбраха, че това няма нищо общо в действителността по време на виетнамската война. Както посочва Басевич, след поражението във Виетнам американците „ стигнаха до извода, че мечът, т.е. военната мощ, е най-големия им шанс за сигурност и спасение”. Уверени, че „светът, в който живеят днес, е по-опасен от всякога, те вече не се съмняваха, че следва да удвоят усилията си в тази посока”. В резултат, идеята за глобалната проекция на сила се превърна в „стандартна практика и нормално състояние, което уж няма приемливи за Америка алтернативи”. Днес Съединените щати, в известна степен, демонстрират черти, присъщи на класическата милитаризирана държава. Големия историк Алфред Фагс (1892-1986) характеризира милитаризираната държава като общество, в което доминират изискванията на военната и вътрешната сигурност и в чието политическо въображение витаят гигантски заплахи, които тепърва предстои да се реализират. Фагтс посочва, че милитаризмът означава „възлагането на изключително тежко бреме върху нацията и постигането на определени военни цели за сметка на нуждите в социалната сфера и културата”. Милитаризмът, подчертава той, „съществува и като граждански, и като военен феномен”. Макар че редица аспекти на милитаризма са присъщи на европейските професионални армии още през „пред-вестфалския период”, самото понятие придобива определено негативно значение в съвременния политически речник, също както и „империализмът” по време на Втората империя във Франция (1852-1870). Според Фагтс, от ерата на Наполеон ІІІ насам, съвременните милитаризирани държави, по правило, страдат от прекален нарцисизъм, като това обвинение лесно може да бъде предявено днес и на американските въоръжени сили. Американските ВВС буквално са обсебени от идеята да притежават такива самолети, като например бомбардировача В-1 и изтребителя F-22, които са толкова съвършени технически, че трудно могат да бъдат използвани в съвременните войни, просто защото бяха проектирани за да противодействат на съветските системи. Едва ли има нужда да споменавам за планирания свръхзвуков суборбитален бомбардировач, предназначен за операции в горните слоеве на атмосферата, който следва да бъде взет на въоръжение през 2035. Както посочва известният американски военен теоретик Уйлям Линд, американските военноморски сили разполагат с 11 мощни флота от самолетоносачи, продължаващи да кръстосват морските простори и „построени навремето за сражения с императорския японски флот”, въпреки че за противодействие на съвременните военни заплахи подводниците са много по-важни. Така, Съединените щати все по-често се оказват в ролята на изпълнен с добри намерения лидер, склонен да дава власт на хора, имащи (по израза на бившия вицепрезидент Дик Чейни) „съвсем други приоритети”. Ирак например, беше обявен, най-вероятно с напълно необоснован оптимизъм, за независима демокрация, от която САЩ скоро ще изтеглят и последните си 50 хиляди „съветници”. Както изглежда, изтеглянето на войските се превръща в основна грижа за администрацията на Обама и по отношение на Афганистан, докато Пентагонът изгражда там нещо като „несъкрушим” комплекс от военни бази, способен да изпълнява ролята на център на стратегическа мощ в региона. В началото на 2010, афганистанският президент Хамид Карзаи заяви, че САЩ имат планове, касаещи суверенитета на страната му. В тази връзка той намекна за евентуални намерения на Вашингтон да създаде постоянни военни бази в Афганистан и да използва територията му за прокарването на тръбопровод, по който централноазиатският петрол и природен газ ще се доставят до пристанищата на Арабско море, като алтернатива на сухопътния маршрут през постсъветските републики. Тези твърдения съвпаднаха с посещението на президента Барак Обама в Кабул, целящо да стимулира борбата на местното правителство с корупцията, която, както смятат във Вашингтон, допълнително укрепва позициите на талибаните. Селиг Харисън и редица други американски експерти по Афганистан твърдят, че урегулирането, което ще позволи на САЩ да се измъкнат оттам, е възможно само ако подобно споразумение бъде подкрепено от Китай, Иран, Пакистан, Русия и някои държави от региона, които са силно разтревожени от разпространяването на мрежата от американски бази в непосредствена близост до границите им. На свой ред, талибаните превърнаха пълното изтегляне на силите на САЩ и НАТО в предварително условие за всяко мирно урегулиране. Това беше и основния въпрос в процеса на преразглеждане на афганистанската политика от администрацията на Обама, стартирал през декември 2010. Срещу изтеглянето на американските войски обаче, ще се обяви и Пентагонът, и Републиканската партия, и вътрешната популистка опозиция на Обама. Глобалната система от бази се оказва фундаментално препятствие пред постигането на каквото и да било урегулиране в този регион. Системата от контролни механизми и противотежести Съединените щати, чиито въоръжени сили надхвърлят по численост и мощ тези на всичките им съперници и съюзници, взети заедно, започнаха като нация, у която самата мисъл да притежава постоянна армия поражда отвращение. Проблемът с настаняването на британските войски се превръща в много сериозен дразнител в отношенията с Великобритания, в средата на ХVІІІ век, а данъкът за издръжката на армията на Негово Величество в американските колонии е сред главните причини за предреволюционното недоволство, в продължение на почти трийсет години, завършили с прогласяването на Декларацията за независимостта, през 1776. „Билът за правата”, включващ 10 поправки към Конституцията на САЩ, приета през 1787, съдържа прословутата постановка, че „тъй като създаването на добре организирано народно опълчение се налага за сигурността на свободната държава, правото на народа да съхранява и носи оръжие не бива да се нарушава”. Но, за федералната армия не се споменава чак до осмия раздел на член 1 на Конституцията. Там се казва, че Конгресът има правото „да сформира и издържа армии, но средства за тази цел следва да се отпускат за не повече от две години”. По-нататък, в същия раздел има един параграф, предвиждащ мобилизацията на народното опълчение на щата „за гарантиране изпълнението на законите на Съюза, потушаване на бунтове и отблъскване на чуждестранни интервенции”, но пълномощията за назначаването на офицери от народното опълчение (милицията) се предоставят на отделните щати, като подготовката на тези подразделения от щатите следва да се провежда „в съответствие с правилата, установени от Конгреса”. В чл. 2 на Конституцията, касаещ изпълнителната власт, се посочва само, че президентът „е главнокомандващ на армията и флота на САЩ и на мобилизираното народно опълчение на няколко щата”. Въпреки мобилизацията, осъществена от съюзното правителство в периода на американската Гражданска война, през ХІХ век, и довела до появата на първата голяма армия в ерата на индустриализацията (която след края на войната бързо бива демобилизирана), общественото мнение в САЩ чак до средата на ХХ век остава враждебно настроено към идеята за създаването на постоянна армия. В навечерието на Втората световна война, американската армия се състои от 175 хиляди професионални военни, включително военната авиация. Стремителната следвоенна демобилизация се забавя от началото на студената война и оттогава до края на войната във Виетнам американските въоръжени сили си остават наборна армия (което е прецедент в американската мирновременна история). Така военните служби на САЩ си остават „териториални войски”, а офицерският корпус включва голям и влиятелен личен състав от запасни офицери и офицери, отново повикани на срочна служба. Най-важният резултат от последвалата замяна на „териториалната армия” с професионална беше създаването на такъв инструмент на държавната власт, който не се отчита пред нацията. В периода на управлението на Буш-младши, а донякъде и при администрацията на Обама, този инструмент се използва по такъв начин и с такива методи, които биха били неприемливи в миналото. Така, професионалната армия – допълнена с почти същия брой цивилни наемници – която е пряко подотчетна единствено на Пентагона, служи, преди всичко, за укрепване мощта на военно-индустриалния комплекс – нещо, за което президентът Дуайт Айзенхауер предупреждаваше с тревога още преди много години. Днес индустрията, обслужваща нуждите на отбраната и сигурността, е най-важния компонент на американския производствен сектор, а корпоративните и интереси са в състояние да подчинят и Конгреса, и неопитната сегашна администрация. Без дае преувеличаваме особено, можем да кажем за САЩ същото, което навремето са казвали за Прусия – това не е държава с армия, а армия, която си има държава. В периода между началото на студената война в Европа и сегашната война в Афганистан се водиха войните в Корея и Виетнам, осъществиха се нахлуването в Камбоджа, интервенциите в Ливан, Гренада, Панама, Доминиканската република, Салвадор (косвено) и Сомалия (под формата на операция на ООН, последвана от подкрепата за етиопската интервенция в тази страна), както и двете войни в Ирак и тази в Афганистан. От тях само Първата война в Залива може да се смята за победоносна. Миленаристичните представи на САЩ за предназначението на американската нация и поразилият американското общество милитаризъм станаха причина за серия войни, в които Вашингтон не спечели кой знае какво или пък просто нищо не спечели, но пък беше подложен на сериозни изпитания и причини огромни страдания на мнозина. В пределите на своите граници САЩ са неуязвими за конвенционалните оръжия, но това не може да се каже и за техните въоръжени сили, разположени в другите райони на планетата. Американската сигурност вероятно би могла да се гарантира много по-лесно чрез провеждането на външна политика на ненамеса, насочена към постигане на споразумения за изтеглянето на военните части от Афганистан и Ирак, без след тях там да останат военни бази на САЩ. Тоест, външна политика, освободена от необходимостта да се осъществява военна намеса в други държави, като те получат възможност сами да решават проблемите си. Подобна рязка промяна в политиката на Вашингтон няма да е възможна без много сериозни „политически разходи”, както вътрешни, така и външни. Въпреки това, за онези, от които зависи формулирането на американската политика, вече е крайно време да се замислят за евентуалната промяна на досегашния и курс с диаметрално противоположен.
* Авторът е известен американски експерт по международни отношения и анализатор на „Форийн Афеърс” Фондация „Отворено общество” на милиардера Джордж Сорос, с участието на местни олигарси, грижливо подготви и постави Бойко Борисов на власт В първата част на публикацията спряхме вниманието ви на това кой е Джордж Сорос, какви са целите на неговата мрежа от фондации „Отворено общество”, както и на действията на българския им аналог в първото десетилетие след 10-ти ноември 1989 г. Отделихме специално внимание и на отпора, който Николай Хайтов и съмишленици дадоха на соросовата резидентура и съдбата на Жан Виденов, който се вслуша в гласовете на българските интелектуалци и спря държавната субсидия от над 40 милиона годишно за „Отворено общество”, вследствие на което с парите на Сорос и компания бе спретнат януарския пуч от 1997 г. и законното правителство бе свалено. Сега ще се концентрираме върху събитията в първото десетилетие на новия век и най-голямата манипулация, извършена върху съдбата на българския народ в ново време – проектът на Сорос и „Отворено общество” – „Бойко Борисов”.
След голямото осиране на Костов и синята агитка на Сорос, запратени с мощен шут от българите в най-отдалечения ъгъл на политическото пространство, откъдето не могат да се измъкнат и до днес, за да се разбърка окончателно българското политическо покер-тесте от нищото се появи царят, който яхна българския политически гняв. Разбира се и той набързо се оака, след което във властта бе монтиран странния политически сурогат „тройна коалиция”. Последното бе ярка манифестация на отчаяната политическа недостатъчност в страната. И двата политически естаблишмента, независимо от вътрешните си характеристики, сложиха прът в колелата на „Отворено общество” и рязко забавиха изпълнението на плановете на Джордж Сорос. Очевидно бе настъпило време за „евристични” действия, защото нито сценарият от януари’97 бе вече възможен, нито напълно дискредитираните субекти от наложената до момента в България фалшива политическа класа имаха потенциал да разчистят оперативен простор за геополитическите планове на Сорос на българска почва. И тогава се роди сюжетът „Бойко Борисов”. Това бе един откровен проект-заговор за извършване на преврат срещу политическата система в Република България. Замисълът на Сорос, който няма нищо общо с класическите схеми за въоръжени ударни групи, мълчалива или активна подкрепа на военните и/или полицеските сили, бе базиран изцяло и единствено на авангардните постижения на социалния инженеринг и политическият маркетинг, а преки извършители станаха медиите с най-активна подкрепа и намеса на САЩ и мълчаливото съгласие на ЕС!...
Дневен ред на заговора в дати: 2002 (ноември) – Учредено е сдружението „Глобална България” 2005 (ноември) – Регистрирана е фондацията „Типинг пойнт” 2008 (май) – Стартира национален телевизионен канал Re:TV 2009 (юли) – Проектът „Бойко Борисов” е осъществен
2002 – „Глобална България”. Всичко започна с наполеоновия комплекс на една странна фигура пръкнала се заедно с царя от нищото. Бойко Борисов – неосъществен таен агент на ДС, осъществен пожарникар, охранител, мутрафон, каратист, бодигард, но с впечатляваща лична харизма и невероятна вродена способност за системно изграждане на собственото си „лице за публиката”, талант, работещ денонощно, вероятно дори и когато спи. И късметлийското съжителство с една жена, за която сп.Тема отбелязва: „Там, където има пари, Цветелина Бориславова винаги има готов проект.” В този смисъл вероятно има значителна доза истина в твърдението на мнозина коментатори, че Бойко Борисов е проект на Цветелина Бориславова. Шефката на СИбанк, чиято бурна биография предполагам е добре позната на читателите ни, при първи прочит не показва признаци на обвързаност с „Отворено общество”. Но само на пръв прочит. След придобиването на СИбанк от костовия ковчежник Славчо Христов, новата собственичка има за председател на УС на банката прословутия Георги Прохаски, шеф на „Отворено общество”- България през 90-те. Далеч по-съществен е обаче фактът, че личният й съветник и партньор в банката – Светослав Божилов, е бил член на УС на „Отворено общество”. Ето я връзката между Сорос и „общността от личности”, както е обявено пред медиите създаването на сдружението „Глобална България”. Това е първият етап от разгръщащият се заговор и в него доста еднозначно се идентифицират групите и интересите, които той обслужва. Към банковото лоби, представлявано от хората от СИбанк, трябва да добавим и Левон Хампарцумян - шеф на Булбанк, едно от най-свежите лица на синята агитка, традиционно поддържана от Сорос. Зам. министър на икономиката при Костов, председател на Агенцията за приватизация. Рядко умерен човек, който признава: „Никога не губя контрол”. Какво прави Хампарцумян в тая дружина? Можем вероятно да се опрем на шеговития афоризъм, че арменците са другото лице на евреите – заради вроденото си умение да се пласират на точното място, по точното време... Другото лице от банковото лоби липсва: Франк Бауер – шеф на Българо-американския инвестиционен фонд и доскоро директор на Българо-американската кредитна банка. Ликът му липсва и от нашата диаграма Кой кой е в „Глобална България”. Въпреки че живее в България и заема ключови позиции от над 15 години, не можахме да намерим нито една негова снимка, дори и в интернет, въпреки че е бил обявяван и за банкер на годината! Дали не е така, защото фондът, който ръководи, респективно банката, са създадени със заповед на президента на САЩ, т.е. представляват в България икономическа резидентура на американски държавни служби? И особено на едни, дето не обичат да се снимат, но пък имат вродено влечение към конспирации... Тези, които не са изненада в сплотената групичка от личности, са байгънестите от масова популярност неприкрити американски лобисти Иван Кръстев, Красен Станчев и Огнян Шентов – все директори на „центрове”, прехранващи се без всякакво прикритие на соросовите ясли и тичкащи през месец-два във Вашингтон да рапортуват каква са я свършили. Последната група в „Глобална България” е еднозначно определена – това са четирима представители на най-едрия български бизнес: Валентин Златев, Сашо Дончев, Красимир Гергов и Иво Прокопиев – които, ако елиминираме конспиративните теории, би могло спокойно да приемем, че са в играта просто заради стратегическите си лични бизнес интереси. Според тиражираните в медиите слухове Златев, който е близък приятел на Цветелина и Бойко, е бил поканен от банкерката да се присъедини, той на свой ред предложил да участва и братовчед му Краси Гергов и приятелят му от газовата индустрия Сашо Дончев. Ами какво пък, склонен съм да го приема това движение по чехли из махалата, поне донякъде и поне отчасти... Колкото до Иво Прокопиев, чиято бизнес кариера е плътно и детайлно свързана със синята агитка на Костов, няма съмнение, че на дневен ред са и други мотивации, а и връзките с „Отворено общество” прозират. И накрая на списъка, така както е даден за публикуване от общността, е кой мислите! Той е, да, вярно е: Стефан Попов – актуалният шеф на „Отворено общество” – България. Скромност, какво да се прави. В такива случаи винаги се сещам за един любим ред в една любима поема на един любим поет - „Последните станаха първи!”. И така, щаб квартирата на заговора е дислоцирана, щатовете запълнени, идва ред на инструментариума.
2005 – „Типинг пойнт”. В края на 2005-та е регистрирано нещо с гъделичкащото заглавие "Типинг пойнт". Нещото е фондация, а учредителите му са част от нашите герои от „Глобална България” - Цветелина Бориславова, Светослав Божилов, Иван Кръстев плюс Александър Божков, чиято поява в тази компания не е изненадваща, тъй като връзките му с „Отворено общество” са обществена тайна, а и той е съвсем официално член на настоятелството на Нов български университет – създаден и функциониращ с помощта на Джордж Сорос и фондация „Отворено общество”. Типинг пойнт (Tipping point) в превод от английски означава „повратна точка” и е добил гражданственост покрай една много хитроумна книга-бестселър на американския журналист Малкълм Гладуел. Тук няма да се занимаваме в детайли с книгата, поради ограничения обем, но който се интересува за повече подробности, може да ги намери в интернет, където включително на български се изписа маса електронно мастило по въпроса. Накратко, книгата на Гладуел след пространни разсъждения и много примери дава ясна рецепта за модерното социално инженерство и в частност за манипулацията на общественото мнение, при което с изключително ограничени ресурси се постига огромен ефект – примерно как от един Бойко Борисов да се изработи супергерой на една нация (да кажем – българската), след което въпросната нация да го въздигне за свой министър-председател без за целта да се харчат милиарди за PR, реклама и политически маркетинг... Въобще няма да си правя труда да ви убеждавам, че рецептата на Гладуел работи... Тук обаче възниква един страничен въпрос, който би възмутил и най-невъзмутимите. Че заговорниците са имали нужда от организация, която да се възползва от въпросния инструментариум и да проведе нужните последователни стъпки, базирани на трите принципа на Гладуел, за да може без излишно бързане или бавене да изведе проекта си докрай, т.е. да издигне на власт Бойко Борисов е несъмнено. Прямият въпрос е защо трябваше въпросната фондация да бъде наречена „Типинг пойнт”, сиреч да се огласи гръмогласно с каква технология точно ще бъде извършен преврата!? И прямият отговор е, защото на хората от соросовата дружинка не им пука, а още по-неприятният вариант е, че очевидно са изпитвали перверзно удоволствие да се надсмеят над всички нас, демонстрирайки ни, че като стадо добитък сме набутани в капана и мърдане няма... 2008 – Re:TV. През месец май 2008-ма стартира програмата си цитираната телевизия. Нищо особено – още един национален канал, ако не бе една особеност. Учредители на фондация "Граждански медии", която е едноличен собственик на Re:TV, са... Светослав Божилов, Иван Кръстев и Иво Прокопиев. С други думи «Глобална България» и соросовият проект за директно вземане на властта в България вече са на предизборни обороти. Програмата «Типинг пойнт» си действа, но да имаш и една напълно контролирана електронна медия за целта не е излишно. Казвам неслучайно «за целта», защото с Re:TV случаят е точно такъв – употребена за целта (т.е. предизборен проект) и веднага след изборите закрита (още няколко месеца влачи жалко съществуване с намален състав и финансиране). Защото вече е минал юли 2009-та и властта с мнозинство е у хората на Сорос.
2009 – Проектът е осъществен. Цветелининият съжител е министър-председател. Най-безцеремонно са назначени за министри бивши програмни директори и вътрешни хора на „Отворено общество”: Николай Младенов, министър на външните работи - Програмен директор на фондация "Отворено общество" - София (1996-1998) Томислав Дончев, министър за еврофондовете - От 2000 до 2004 г. е главен секретар на Клуб “Отворено общество”- Габрово, Програмен директор на фондация "Отворено общество" (2004 -2007) Сергей Игнатов, министър на образованието – Ректор на соросовия Нов български университет. За връзката Сорос – Световна банка – министри, няма да коментирам, сещайте се, не сте деца.
Знам, че не ви се вярва за тази чудовищна манипулация, на която бяхме подложени всички! Знаете и че не ви лъжа, защото го преживяхме заедно. Добре дошли в матрицата!
(Анализът е публикуван в седмичника в.Десант)
Кой ще прогони това лице, което опозори България, плати, за да бъде съсипан животът на един невинен човек като Сергей Антонов с платените лъжи, които сипеше Клеър Стърлинг срещу Антонов и България? Ще се извини ли италианското правосъдие, ще се извини ли Книгата на Стърлинг италианската държава за това, че поддържаше толкова години жив мита за това, че българин има пръст в атентата срещу главата на римо-католическата църква?
Един от най-гласовитите, който тръбеше, че има българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори бе Калин Манолов. Етот какво написа той по темата и оставям на читателите да преценят към днешна дата как звучат думите на този така наречен журналист поз заглавието “Мъртвите не пеят”: “Това е отговор на статията на Кеворкян в "Труд" от преводача на книгата "Времето на убийците" Огнян Дъскарев. Той дори не си е правил труда да я предлага на "Труд"- статията му излезе в електронното издание на "Демокрация днес" този понеделник. Публикувам я на моя блог с негово съгласие заради безспорното й качество и допълнителната информация, която дава по случая "Антонов".
Клеър Стърлинг световните медии. Те цитират неназовани източници на ЦРУ и другите западни тайни служби, освен италианските, които, отхвърлят българо-съветското участие в атентата срещу папата. На 9 ноември 1982, ден преди смъртта на Брежнев, заместник-резидентът на ЦРУ в Рим заявява на италианския вътрешен министър, че италианските власти “нямат доказателства” за българската следа. В следващите месеци в “Ню Йорк таймс”, “Кориере дела Сера”, “Нюзуик”, “Лос Анджелис таймс”, “Ла Република”, Би Би Си, лондонския “Таймс”, се появяват серия от статии и съобщения с една цел – да оневинят и омаловажат обвиненията срещу КГБ и КДС за участие в покушението. На 6 януари 1982 “Ил Джорнале” съобщава, че официалните власти във Вашингтон, Лондон, Париж и Бон считат, че е “абсолютно немислимо Съветския съюз да действа толкова нагло и безразсъдно”. Причината за това е една – целият Запад, с изключение на Италия, си е затворил очите за вероятните извършители и поръчители на покушението, за да не бъде провалено започналото разведряване. Точно заради това г-н Кейси произнася думите, които толкова много харесват на г-н Кеворкян. Трябва да отбележа, обаче, че други видни личности, необременени с власт, твърдят нещо друго. Бившият директор на ЦРУ Ричард Хелмс твърди, че “атентатът срещу папата има всички белези на операция на КГБ”. Збигнев Бжежински казва на Клеър Стърлинг през май 1983 в Рим, че “трябва да си фанатик” да вярваш, че българските тайни служби не са го направили. По-нататък в статията г-н Кеворкян дава думата на Клеър Стърлинг, която в края на 1989 заявява,че пълното разследване на случая ще изчисти името на българския народ. Съвсем вярно и точно изявление. Защото българският народ няма нищо общо с вероятните българо-съветски автори на атентата. Точно толкова общо има и арменският народ от АССР /Арменската съветска социалистическа република/, която беше в състава на бившия СССР. Но г-н Кеворкян не е доволен – той очевидно иска да бъде изчистено и името на КДС и КГБ. Затова дава думата на бившият висш служител и известен противник на българската следа, Мелвин Гудман, който, разбира се казва, че такава няма... Кой е Мелвин Гудман и каква е историята му: Мелвин Гудман е бил старши и главен анализатор към отдела за работа със Съветския съюз на ЦРУ. Бил е и старши анализатор на Бюрото за разузнавания и изследвания към Държавния департамент, както и съветник по разузнаването на преговорите за ограничаване на стратегическите оръжия във Виена и Вашингтон. Експерт по Източния блок. Генерал от ЦРУ. По онова време, в момента на интервюирането му, месец юни 2003 година – професор Гудман е старши сътрудник и директор на проекта за национална сигурност към Центъра за международна политика. Председател на катедра по международни отношения към Националния военен колеж на САЩ. Наблюдаващ професор на правителството към Американския университет. Професор доктор в Университета в Индиана. Съавтор на книгата „Войните на Едуард Шеварнадзе”. На 18 май 2003 година в телевизионен мост с Балтимор, американският писател Том Кланси заяви във „Всяка неделя”, че вероятно българите са замесени в атентата срещу папата. Но да вървим по реда на аудиозаписа:
Проф. Мелвин Гудман: ...Работих в ЦРУ от 1966 до 1990 година. След като завърших висшето си образование, учих руската проф.Мелвин Гудман дипломатическа история и американската външна политика, работих по дисертация по руско-американските отношения... тогава реших, че е уместно да работя като аналитик в ЦРУ за няколко години, които по-късно очевидно станаха 24.
Проф. Мелвин Гудман: По онова време Ричард Хелмс беше директор на ЦРУ... наскоро излязоха мемоарите му, почина преди три години...той е един от по-противоречивите Журналистът Кеворк Кеворкян директори така да се каже всъщност... К. Кеворкян: Проф. Гудман, на 18 май разговаряхме с многоизвестния писател Том Кланси. В новата му книга “Червеният заек” той твърди нещо..чуйте го: Т. Кланси: Това е книга за покушението срещу папата. К. Кеворкян: В книгата си ти казваш следното, шеф на КГБ казва, когато някой трябва да умре, обикновено българите поемат задачата вместо нас. Това изглежда невероятно... Кланси: Ами тук се смята...защо според Вас да е невероятно? Кеворкян: Ами ЦРУ например би ли поръчало на съюзническа секретна служба да извърши убийство? Кланси: Ами като позастаря КГБ, струва ми се, че не можеше да се справи с тия работи, пък и станаха по.добри... Затова прехвърляха мръсната работа на други... Тука хората смятат, че КГБ е поръчала на България да извърши тия неща! Кланси не е чувал за проф. Мелвин Гудман, а що се отнася до твърдението на Гудман, че българия не е замесена в покушението срещу папата, Кланси казва: Може и така да е, но нека да не забравяме, че аз пиша романи, а не история! Книгите на Том Кланси имат големи тиражи, следователно лъжата, че България е замесена в атентата срещу папата продължава да се разпространява – обръща се към Гудман К. Кеворкян. Проф. Мелвин Гудман: Мисля, че за това трябва да се съжалява. Както каза г-н Кланси, неговият свят е свят на художествената измислица...Той разказва истории! Гудман е в студиото, след като е излязло интервю с него, осъществено от журналистката Алексения Димитрова от в. “24 часа”. В това интервю проф. Гудман казва, че не вярва в българската следа. Със същия въпрос се обръща към професора и водещият Кеворкян: Кеворк Кеворкян: Не вярвате или Сте сигурен? Проф. Мелвин Гудман: Не, не вярвам..
Проф. Мелвин Гудман: Да, това беше главната причина, От сведенията от 1981 до 1985 година, ЦРУ разполагаше с много солидни сведения, че България не е участвала, нито Съветския съюз! Все пак Алексения Димитрова директорът по онова време Уйлям Кейси и неговият заместник Роберт Гейтс поръчаха документ или паметна записка, в който българите и Съветите се посочват един вид като заговорници за убийството на папата. Всичко това се е извършило в тайна, аз не бях уведомен. Когато научих за тази Докладна записка, официално протестирах пред г-н Гейтс с аргумент, че всичко това нарушава етиката на разузнавателната работа и разузнавателния анализ. Затова и реших да се оттегля... Една година по-късно Роберт Гейтс беше посочен за директор на ЦРУ за втори път, от президента Джордж Буш-старши и аз свидетелствах пред Комисията на Сената, която трябваше да утвърди назначението на Роберт Гейтс, настоявах за това той да не бъде назначен, тъй като човек, който изопачава истината, който лъже – не би следвало да заеме такъв пост! Знакът, мотото на ЦРУ, който е изписан над вратата е цитат от Библията: Истината освобождава” Г-н Кейси не се интересуваше, г-н Гейтс не се интересуваше от истината, че те никога не би трябвало да попадат на този пост! Твърде прискърбно е, че те са заемали този пост и така възникват редица въпроси и за днешното положение – за Ирак, за оръжието за масово унищожение... Можем ли да вярваме на онова, което казва правителството на Съединените щати? Тръгнеш ли по този път на изопачаване на истината, дори с малко, не можеш да спреш. И загубиш ли един път доверието на хората – компрометираш ли честта си, проблемат става сериозен. Това стори американското правителство през 80-те години – чрез ЦРУ, а сега ставаме свидетели как самото президентство, самият Бял дом... попада под такива обвинения за изопачаване на истината. Ал. Димитрова: Вие казвате, черз 1985 година е поръчан този Доклад... На кого беше поръчан? Проф. Мелвин Гудман: Докладът беше поръчан от директора на ЦРУ Уйлям Кейси, а той е дал на своя заместник, Роберт Гейтс, а Роберт Гейтс се обърнал към своите аналитици и поръчал да напишат този Доклад с указания – материалът да бъде разпространен само сред хората, които работят по него, т. е. трима експерти, които трябвало да докладват пряко на своя ръководител, който пък на свой ред да докладва на Роберт Гейтс. Виждате, това е една разработка, направена при пълна тайна – не така работи ЦРУ, твърде необичайна е такава практика дотогава за ЦРУ. Ал. Димитрова: Преди няколко весеца Вие ми казахте, че Българин е донесъл в ЦРУ българската следа... Проф. Мелвин Гудман:... имало е български източник, че българите са участвали в ...това не е било особено надежден източник. Оперативната дирекция на ЦРУ е знаела това, че източникът не е надежден и въпреки това официално е докладвала...но директорът на ЦРУ се запознал с Доклада в чернова и оттам нататък, може би това, което той е очаквал да прочете... е поръчал Справката... Този българин обаче не е участвал в изготвянето на самата Докладна записка, той не е виждал, не е разговарял с хората, които са я изготвили... Той е един източник, който е използван, таен източник, с която информация се е злоупотребило... Гудман не е виждал този източник, не така се е работило... Алексения пита дали професорът е наясно с екипа на Центъра за международни стратегически изследвания, в който са били и Алекс Алексиев, и Пол Хенци, и който екип е бил ръководен от Збигнев Бжежински. Професорът пояснява, че човек в ЦРУ работи по преките си задължения и информацията, с която разполога касае точно и само тези задачи и задължения. Ще цитирам останалата част от разговора с Гудман във “Всяка неделя”, публикуван в рубриката, която води Кеворкян във в. “Труд”, под заглавие “Приказки за телевизията” - СЕЗОННИ ДУПЕДАВЦИ/И убийци с думи: К.Кеворкян: Има ли връзка между този доклад и разследването по-късно на Клеър Стърлинг? Проф. Мелвин Гудман: В началото на 80-те години Стърлинг твърдеше, че Съветският съюз отговаря за всички терористични актове в Европа. Много от твърденията в нейната книга са буквално черна пропаганда…Бил Кейси си купил екземпляр от книгата на Стърлинг/ Бел.: „Мрежата на терора”/ и запитал своите сътрудници: „Добре, защо ние не пишем такива анализи, каквито ги пише Клеър Стърлинг?” Няколко години по-късно тя вече конкретно написа за атентата срещу папата, обвинявайки българите и руснаците. И до голяма степен тази работа беше свързана с инициативата на Кейси. „Ню Йорк таймс” подхвана нейната история… Имаше един нюйоркски сенатор тогава – Д Амато, също човек с особена подозрителност и антисъветски настроения, и той рекъл: „Ами, ако „Ню Йорк таймс” смята, че руснаците са се опитали да убият папата, какво върши ЦРУ?” И тогава Уилям Кейси подхвана тази следа, защото трябваше да свърши нещо, понеже сенаторът се бил ядосал. Но както ви казвам, Клеър Стърлинг е силно дискредитирана авторка, голяма част от онова, което тя пише, е чиста пропаганда… К.Кеворкян: Но защо директорът на ЦРУ попада в този капан? Жертва на каква доктрина всъщност става той? Проф. Мелвин Гудман: Бил Кейси не попада в капан. Недейте го изкарва някакъв наивник, добряк, който може да бъде използван за чужди цели. Самият Бил Кейси гледа на историята като на конспирация. Той е идеолог…Той категорично смяташе, че Съветският съюз отговаря за всяко световно бедствие и до голяма степен се противопоставяше на усилията на тогавашния държавен секретар Джордж Шулц за постигането на някаква разведряване между Америка и Съветския съюз. Смятам, че Бил Кейси поръчва тази докладна записка, за да може да я поднесе след това на президента и да изобличи държавния секретар Джордж Шулц като наивник, и оттам да тръгнат нещата с „империята на злото”… К.Кеворкян: Да се поставим на мястото на Кейси. Какъв успех е имала тази операция през неговата оптика, по какъв начин е поразила България? Проф. Мелвин Гудман: Едно нещо трябва да знаем – Бил Кейси не е имал намерение да удари България. С тази докладна записка той всъщност се прицелва в Кремъл… А това, че от дългосрочна гледна точка ще пострада престижът на ЦРУ, е абсолютно без значение. Неговата лоялност не е към ЦРУ, а към самия себе си. К.Кеворкян: Може ли да се каже, че в този случай ЦРУ е било нещо като идеологически инструмент? Или поне Кейси? Проф. Мелвин Гудман: В повечето случаи ЦРУ твърде добре си върши работата. С изключение на този случай на оценка на атентата, за който отговарят двамата – Гейтс и Кейси. Тогава бе извършена манипулация на цялото ведомство от директора и неговия заместник… И, все пак, не бих преценявал ЦРУ по този един-единствен случай. Очевидно тогава анализът е бил твърде компрометиран, твърде безчестен, но в сравнение с цялостната работа на ЦРУ това може да се нарече изключение…” Не стига, че бе доказано категорично участието на ЦРУ в изфабрикуването на българската следа, нещо, в което малцина българи се съмняваха, днес Паница има наглостта да раздава награди за гражданска доблест! Той, който плати за опозоряването на Антонов и България, и се хвалеше, че е спонсорирал излизането на книгата й за българската следа! Едва ли ще дочакаме ЦРУ да се извини на нашата държава за тази мръсна инсинуация, която съсипа живота на един абсолютно невинен българин, Сергей Антонов, като го прати преждевременно в гроба. Сергей Антонов умря забравен, сам, с тотално съсипан живот. Едва ли ЦРУ ще поднесе извинения и на днешния си евроатлантически партньор в НАТО, България, за това, че е знаело за клеветите около това покушение срещу папата. Обикновено САЩ не се извинява за нищо причинено, а най-малко за раздухани клевети и убийства. Тогава защо да очакваме ЦРУ да се извини и да губим време? Соломон Паси, който плака за НАТО, все още не е проронил и дума за реабилитацията на България! И едва ли ще го направи... За него бе достатъчно да ни натика в НАТО, да доведе папата на посещение в България... и толкова! Не се намери и няма да се намери мъж сред политиците ни, който да поиска извинение от ЦРУ, американската администрация, Италия и италианското правосъдие! В края на миналата година двама български министри – Роден Плевналиев и Трайчо Трайков бяха въвлечени от лицето Паница да връчват награди “Най-добър корпоративен дарител”! На страницата на създадения от американците Нов български университет има в менюто и за Фонд “Дими Паница”! От това учебно заведение и по-точно от въпросната фондация се пазаруват журналисти и се тровят душите на младите хора с рекламата на едно лице, платило да се опозори държавата ни! Една от наградите за гражданска доблест “Паница” бе присъдена от жури в състав: д-р Желю Желев, Боряна Димитрова, Валентин Чиликов, Валери Запрянов, Георги Господинов, проф. Ивайло Знеполски, Меглена Кунева, Михаил Иванов и Хари Харалампиев. Да се спрем само на няколко имена от това жури: Желю Желев – бивш президент, усъмнил се във вината на България по атентата срещу папа Йон Павел Втори; Меглена Кунева – снаха на члена живковото политбюро Иван Пръмов, дъщеря на един от буфосинхронистите, предала интересите на България при водене на преговори за присъединяване към ЕС на тъмно. Същата получи дивидентите си от услугата по затварянето на АЕЦ “Козлодуй” с назначението си в банка “Париба”. Работила е и в Българско национално радио, но никой не помни днес това нейно присъствие там! “Паница бе и в дъното на искането за българските архиви от Москва” – защо и като какъв така и не бе обяснено. "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия Ленко Ленков, от фондация "Дими Паница". Кои са тези “ние” и каква е връзката им с дейността на Д. Паница по пускането на така наречената “българска следа” и опозоряването на един невинен като Сергей Антонов? Сега вече, когато архивите са в ръцете на министъра на финансите?!? Симеон Дянков, те като нищо ще бъдат в услуга на американците, още повече, че около това лице нещата не са съвсем ясни. Къде е бил самият Дянков, след като от Световната банка са го натирили и то месеци, преди да се появи у нас... Все пак нека да не забравяме, че Симеон Дянков е човекът, който си прави каквото си иска и никой не му държи сметка за това. Ще припомня заради книгата на Стърлинг, позоряща България "Времето на убийците", държавата ни дълго време бе сочена с пръст като терористична държава, организирала покушението на главата на римо-католическата църква. Историята около Паница и Стърлинг е интересна с това, че преди време излезе публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща - бел. Л. М./. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел направи впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, за известен период от време - министър-председател на Италия. Та Андреоти написа кратко и ясно: "България няма участие в покушението." На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата пред журналистката Алексения Димитрова, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти. /По необходимото уточнение кой и кога написа пръв в печата потвърждение на “създаването на българската следа”, как и пред кого Гудман подробно разкри историята с измисленото участие на на България в атентата срещу папата – четете в продължението – бел. Л. М./ Тук идва и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да? За един друг интересен момент от дейността на Паница научих една сутрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването на Мира Баджева „Отпечатъци”. По повод филма, който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови и да се забрави как бе опозорено името на България! В публикация, излязла в “Хроники” бе изнесено, че с неограничен бюджет, благодарение на Джон Паница, журналистката Клеър Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се оказа днес - това е факт, както е неоспорим факт и следното, върху което обръща внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности".
Разузнаването на Щатите се възползва от журналистическите материали на Клеър Стърлинг, публикувани в изданието на Паница “Рийдър Дайджест”. NBC и Стърлинг са били направлявани от Пол Хенци, шеф на резидентурата на ЦРУ в Анкара. И така: стриктно спазваща формулировката на ЦРУ, Стърлинг смесва действителни факти с манипулирани и неверни твърдения в книгата си, платена от Паница и България е опозорена! По време на гостуването си у нас Йоан Павел призна, че българите не са замесени с половин уста и никой не разнищи това негово признание! Според папата това би следвало да се приеме и за извинение! Нито президентът Желев се извини за съмнението, че България може би е участвала в този атентат, нито Петър Стоянов го направи. Сега, след като излязоха на бял свят нови данни и се потвърдиха фактите от интервютата на Алексения Димитрова и Кеворк Кеворкян с проф. Мелвин Гудман – министърът на външните работи Николай Младенов трябва да поиска Италия и италианското следствие да се извинят на дъщерята и сестрата на Сергей Антонов! То други роднини не останаха... Очаквам президентът лично да поиска извинение за позорното петно, което ни лепнаха ЦРУ, Паница чрез Клеър Стърлинг, италиански магистрати, журналистически продукти на Паница и прочие. Става дума за извинение към българската държава и един неин невинен гражданин, а не да това кой кога ходи на лов и дали има трофеи! Няма да призовавам премиера Борисов да иска извинение, тъй като той има слабост към ЦРУ... Става дума за умишлено опозоряване на държавата ни и един неин невинен гражданин и в този ред на мисли се надявам някой да се намери и разпореди да ударят черния печат на Паница, за да разбере, че е нежелан в тази страна! Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.
Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към гей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода. Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е - атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света. През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от Третия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри... Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.
Какво е „Отворено общество”? Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление), шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход? „Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките - Асоциация "Интегро", Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата "Студии Романи", Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация "Джендър проект в България", Фондация "Етнокултурен диалог", Фондация "Етнопалитра - Трубадури", Фондация "Здравни проблеми на малцинствата", Фондация "Либерална интеграция", Фондация "Междуетническа инициатива за човешки права", Фондация "Център на неправителствените организации" - Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет "Цион", Еврейски център "Хабад", Женска независима ромска организация Кармен - Разград, Женско ромско сдружение "Добра Майка" - с. Вардун, Инди-Рома-97..., да ги изредим всички ще отнеме полоин страница! Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес... Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”... В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото... А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища. Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат... Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко
Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги... Коментарът е излишен. Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата - фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: "приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.” В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера. Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриотично” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима. Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : "Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона". Американският президент Барак Обама покани гости в чужда къща, в отсъствието на домакините. Така най-кратко може да се формулира срещата от 8 април в Прага. Много се изписа за срещата на американския президент Барак Обама с лидери на държави от Централна и Източна Европа в Прага от 8 април т. г.. Почти навсякъде бе пропуснато едно немаловажно събитие: литовският президент и бивш еврокомисар Далия Грибаускайте отказа на Обама да отиде в Прага се срещне с него! Ще припомня, че в Литва /население малко над 3,7 млн-бел. Л. М./в началото на годината имаше скандал с външния министър - Вигаудас Ушаскас, който се оттегли от поста си, след възникнало остро противоречие между него и президента - Грибаускайте за това, дали страната е държала политически затворници в таен затвор на ЦРУ. За скандала съобщи в края на януари т. г. Euobserver. Историята със скандала за затвори на ЦРУ на територията на Литва започна през декември, когато по време на парламентарно изслушване се установи, че националните тайни служби са управлявали затвори заедно с ЦРУ, от 2002 г. до 2006 г. Въпреки това, разследването не установи дали наистина са държани затворници или единствено са съществували сградите. Остана хъсът на Грибаускайте да чисти името на Литва от не толкова законни вмешателства на САЩ в държавата, на която е начело. Та тази жена, президент на Литва си позволи, за разлика от други свои колеги, да откаже на американския президент да се срещне с него в Прага! Литовските политолози не повярваха на ушите си, някой допуснаха, че става дума за първоаприлска шега – но след първоначалния стрес стана ясно, че грешката е вярна и че Грибаускайте няма да отиде на срещата с Обама, тъй като не желае да се среща с Обама в тарапаната с другите ръководители на държави от Централна и Източна Европа, тъй като е под нейното достойнство. По-скоро Грибаускайте би приела лична среща с Обама, а не като част от организираната от Белия дом масовка, и то в името на уважението, което нейната държава заслужава. В крайна сметка стана ясно, че такова е разбирането на Грибаускайте за уважението, което една държава като САЩ дължи на Литва. ИА Регнум призна в свой коментар по повод отхвърлената покана, че досега е било много трудно някой само да си представи, че една малка държава като Литва, ще се осмели да отхвърли покана от президента на една от най-могъщите държави в света, държава, която е и верен партньор на родината на Грибаускайте. След този скандален отказ да отиде на срещата в Прага, анализатори на дипломатическите събития около Белия дом прогнозираха, че дълго време Грибаускайте няма да получи покана за визита във Вашингтон, щом личното желание на Обама да се срещне с нея, й е прозвучало като унижение и тя изпратила на груповото мероприятие в Прага да я замести премиера на Литва, Андрюс Кубилиус, като се включи в масовката. Същата карта Грибаускайте изигра и по повод поканата за честването на 9 май в Москва, като подсказа на хората на президента на Русия, че при отправена покана за лична официална визита, тя непременно ще присъства на тържествата в Москва. Нещо, на което руснаците не противоречиха и уредили, още повече, че Медведев „пропусна” честването на 20 –годишнината от независимостта на Литва на 11 март т. г. Експретите по дипламатически събития прогнозират, че САЩ непременно „ще отмъстят” на Литва, било то с финото й игнориране в рамките на ЕС и НАТО, било то с някакъв вид изолация. Не е възможно президент Грибаускайте да не си е дала сметка какво ще последва оттук нататък, но явно резултатът от всички „за” и „против” не я е спрял да откаже на Обама. Честно казано – за американския президен Барак Обама, на 8 април вечерта бе по-важно какви новини идват от Киргизстан, където САЩ имат военна база, а не какво сервират на вечерята му с лидерите на десетина източноевропейски държави, които той на конвейер прие набързо. Какво е могъл да каже в определените му две минути българският премиер Бойко Борисов на президента Барак Обама? Две минути за хората от администрацията на Белия дом може да са много, но за един протоколен разговор между ръководители на две суверенни държави – дали е достатъчно? Та в рамките на тези две минути: Обама препоръчал да му се прокара телефонна връзка с българския премиер, представена му е била старата/нова посланик Елена Поптодорова, благодарил на премиера Борисов за това, че ще приемем затворник от Гуантанамо, а премиерът Борисов пък имал време да оцени, че „Обама добре познава България. По темите, по които говорихме, показа, че познава нещата от региона в детайли”... Всичко това да се развие в рамките на две минути, си и било направо като разминаване” в коридора на Обама и Борисов! Това е причината да започна анализа си с отказа на литовския президент, Далия Грибаускайте да отиде на срещата с Обама в Прага. Направила го е, за да не е част от масовката, направила го е, за да покаже, че в политиката малките държави не трябва да се пренебрегват, и че уважението към една страна не се съизмерва с големината на територията й. На Обама не му върви с европейските жени-лидери на държави. Нека си спомним как германският канцлер Ангела Меркел, веднага след като спечели изборите обяви три важни приоритета в политиката си: намаляване на безработицата, увеличаване на производството и премахване на американските бази от територията на Германия. Това беше обещала, това и изпълнява сега. Не сравнявам тези две жени с мъжете лидери в Централна и Източна Европа, но все пак: нека, що се отнася до нас, като малка балканска държава, добре разположена стратегически на пътя Азия-Европа, нека да запазим достойнство, /поне това, което ни е останало-бел. Л. М./ при такива срещи и да не се радваме като малки деца, че президентът на Америка ни стиснал ръка и обелил две думи с нас! Както премиерът на България потвърди, че нашата страна трябва да е активната по въпросите за създаване на противоракетна отбрана, така е странно, че не му направи впечатление, на него и на външния министър Николай Младенов, че на тази среща в сърцето на Европа, сред поканените не са Херман ван Ромпой, президентът на Европейския съвет и Катрин Аштън, върховен представител за външната политика на ЕС. Въпреки че ставаше дума американския президент, който се среща с държави-членки на Европейския съюз. /Друг въпрос е, че преди месеци Бойко Борисов говореше една за ПРО, а сега чухме друго, но за това ще стане дума някой друг ден.-бел. Л.М./. В Прага не беше и генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен? А НАТО е по-свързано с ПРО, отколкото САЩ. Поне досега беше така. От всичко казано дотук вече е време за запитам: що щеше един президент на държава отвъд океана, в сърцето на Европа да си върши своя работа и да кани на среща държавни лидери на страни от Централна и Източна Европа, и страни членки на ЕС, за да им снема своите указания за разполагане на ПРО на територията на Стария континент. Защо Обама проведе тази среща в отсъствието на висши ръководители на ЕС и НАТО? Утешителна награда е, че на вечерята в Прага, премиерът Борисов е попитал за Афганистан: какво следва за общата сигурност, ако в Афганистан НАТО изгуби войната по същия начин, както Съветският съюз, и се изтегли оттам? Ето точните му думи: „... за Афганистан тревогата на всички е, че след като Съветският съюз загуби войната, вече години наред гинат войници на НАТО от всички държави. Резултат не се вижда... ... Общото мнение е, че трябва да се строи инфраструктура, болници, училища. „Да бъдат изпратени инструктори за полиция и армия, а не само войници. За да може, когато си тръгнат войските на НАТО, местното самоуправление да е факт. Има горчив опит с Ирак. Много са проблемите, всяка една държава участва, всички ние декларирахме солидарност, че участваме там – но аз зададох този въпрос – докога това ще го правим? Години наред – 5 – 10 – 20? Местното население усеща ли, че има шанс да се подобри положението след войната, или чака просто тя да свърши. И както си замина Съветският съюз, да си замине и НАТО.” Естествено отговор не е последвал, тъй като в дипломацията може да питаш нещо и да не получиш отговор, а само разбиращ поглед и мълчание. Другата тема, покоято е говорил премиерът Борисов пред останалите лидери е била Иран. „Иран вече произвежда и има 20 на на сто обогатен уран, който става за ядрено оръжие; отказва да пусне проверки. В целия свят вече има единно мнение, което става все по-консолидирано – че това ще продължи като темп и като стратегия - да произведат ядрено оръжие.... ...Ако се говори изобщо за ПРО, то ние трябва да сме активната страна. Защото в момента - не искам да говоря - но България, включително и централите ни, нямат никаква защита. Не знам дали знаете - хубаво е да не знаете. НАТО трябва да съумее да защити териториите на всички свои членки”, е заявил Борисов и допълнил: за да бъдем защитени и ние. За разлика от популистите в България, които, като се каже Противоракетна отбрана, си представят – оръжие за нападение, то е точно обратното. Ако продължат с този темп, ако сега ракетите им летят на 1200 километра, могат да направят на по-голямо разстояние. Както президентът Обама каза – надпреварата в това въоръжаване вече е явна. Ние трябва да мислим за следващите години” – обясни Борисов. Съгласие по доста теми далеч не означава еднакво мислене. Още повече, когато иде реч за спор, за производство на оръжие и за натиск за налагане на санкции. Не знам кой е внушил на премиера Борисов, че българите бъркат ПРО с оръжие, а не са наясно, че това са съоръжения за противоракетна отбрана, та да го говори на журналистите. И още нещо: напоследък съседна Турция демонстрира подкрепата си за Иран и се обяви против каквито и да било санкции. Как ще се отрази новата позиция на премиера Борисов на турската подкрепа за Иран? Обама използва присъствието на ръководителите на държавите от Източна и Централна Европа, за да изтъкне, че е изпълнил обещанието си за разоръжаване. Остава само да уточни от коя година са оръжията, които предстои да бъдат унищожени – да не би да са от ерата на Хрушчов и Кенеди, както се промъкна в някои чуждестрании елекронни медии? Ако оръжията са от тези години, то в никакъв случай не би могло да се говори за ефективно ограничаване на стратегически нападателни оръжия. На 8 април в двореца Храдчани, и в американската резиденция в Прага пиле не можеше да прехвръкне, без да го спрат отговарящите за сигурността на американския президент. А ако погледнем в по-лежерен план вечерята с Обама: премиерът Борисов обяви, че отива гладен и след това чинно докладва на журналисти менюто от вечерята: „Много хубаво беше менюто. Имаше и първо, и второ, и трето, даже две втори имаше. Имаше и пържола, и риба. Питателно беше...” Поне да не го мислим. Ако има Приказка, че царят е гол, то тук ще стане ясно, че царят е съвсем гол! Докъде я докарахме, уважаеми сънародници! Емигрантът Паница да рита почетното членство в БАН, заради това, че Комисията по досиетата огласила агенти на бившата Държавна сигурност там? Човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде българска следа в атентата против главата на Римо-католическата църква, изрази възмущение от това, че в БАН работели хора, свързани с бившата ДС! Е, те поне са работили за националните интереси за разлика от Паница, който плати да се развие истерията около уличаването на България в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Има известна разлика все пак. Известно е, че в дъното на истерията с българската следа беше ЦРУ – дойде време и от там си признаха, че са знаели, че българите нямат никакво участие в този атентат! Т. е. оказа се, че ЦРУ си призна, макар и с половин уста, а Паница даже не счете за нужно да се извини на българската държава, за оклеветяването на която плащаше на Стърлинг! Едва ли ще дочакаме ЦРУ да се извини на нашата държава за тази мръсна инсинуация, която съсипа живота на един абсолютно невинен българин, Сергей Антонов, като го прати преждевременно в гроба. Едва ли ЦРУ ще поднесе извинения и на днешния си евроатлантически партньор в НАТО, България, за това, че е знаело за клеветите около това покушение срещу папата. Обикновено САЩ не се извинява за нищо причинено, а най-малко за раздухани клевети и убийства. Тогава защо да очакваме ЦРУ да се извини и да губим време? Ще припомня историята с формулировката в един документ. Става дума за публичния Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато пък шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща.- Л. М./. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел прави впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". С други думи казано, за справка: показанията на Агджа и писанията на Клеър Стърлинг. ЦРУ така и не счете за нужно да обясни по каква причина е бил поет пътят към дискредитиране на България с вменяването на вина за покушението срещу папата? А с кого бе близка, платената от Паница и „Рийдър дайджест” кампания по разследване и написване на книга - Клеър Стърлинг? С Майкъл Лейдън. Тук ще спомена, че Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала. Но да се върна към споменатия по-горе Майкъл Лейдън. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. Л. М. /. Та на процеса срещу самия него, генерал Музумечи открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, за известен период от време - министър-председател на Италия. Та Андреоти написа кратко и ясно: "България няма участие в покушението." На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти, и дезинформация в оценките в Доклад на ЦРУ за Белия дом, като по този начин във въпросната провокация изкуствено са били замесени СССР и България. Признанието на Гудман също остана глас в пустиня. Интересен фрагмент от биографията на Паница е свързан с януарските събития от 1997 година. Въстание или преврат беше случилото се на 10-11 януари пита журналистката от в. „Труд” Светлана Джамджиева Николай Добрев на 9 януари 1998 година. "Протестът на хората беше продиктуван от икономическите и социалните условия... - отговаря Добрев. - Друг е въпросът, че върху справедливия протест на хората започнаха да паразитират псевдосиндикални групи и политически сили." Добрев споделя, че има справка за финансирането на протестите, която показва на Джамджиева. "Ето я справката. Средства са получени от фондация "Джон Паница"... Що ще един свързан с оклеветяването на България емигрант, да спонсорира протести пред парламента, които ескалират и в самия парламент? Що ще да спонсорира деяние, което е наказуемо според действащото законодателство? Протестите, в чието плащане се включва и Паница са наляти много пари, въпреки, че още в края на м. декември 1996 премиерът Жан Виденов си е подал оставката и като министър-председател и като лидер на социалистическата партия. Т. е. причина за протести е нямало, тъй като е била налице оставка на премиера. Втори източник, Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Междувременно никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво е констатирал Мелвин Гудман. Тук идва и логичният въпрос отнасящ се до Паница: след като спонсорираш разработка на ЦРУ по дискредитиране на една държава, дали си свързан с ЦРУ или – да? Един друг интересен момент от дейността на Паница научих тази сутрин от журналистката Румяна Угърчинска в предаването „Отпечатъци”. По повод филма, който тя правила за атентата срещу папата, Угърчинска се срещнала с Д. Паница, който се опитал да я откаже от целта да разкрие истината за дискредитирането на България покрай атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Паница обяснил на колежката Угърчинска, че няма смисъл от такова разследване! Т. е. минало е време, да не се рови и да се забрави как бе опозорено името на България! Какво друго би могло да се очаква от Паница, след като той е плащал на Клеър Стърлинг за мръсната й работа по „разследване” на българската следа и написване на книгата „Времето на убийците”? Друг въпрос е дали тези сребърници са били негови или на господарите му отвъд океана... С неограничен бюджет, благодарение на Джон/Димитър Паница, Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия, за да може един ден да издаде своята книга-клевета за родината на спонсора си! Набедяването на България в книгата на Стърлинг е умишлено се доказа в днешно време – и върху този неоспорим факт обърна внимание писателят Асен Марчевски в книгата си "Италианските потайности", където извади на светло истината за контактите на Стърлинг с Майкъл Лейдън. Защо Паница поиска съветските архиви за и на България? По-точно като къкъв ги поиска? "Ние искаме от Русия да ни върне архивите на държавни институции, които са отнети непосредствено след 9 септември 1944 година" - каза в предаването "Здравей, България" на Нова телевизия, Ленко Ленков, от фондацията на Паница. Ленков поясни, че това са архиви на Министерство на отбраната, на Министерството на външните работи, на МВР, на канцеларията на двореца... Само че в момента на предявяване на претенции към вземане на архива, Ленков не е служител в нито една от изброените институции, а що се отнася до „канцелария на двореца” – такава не съществува още от 9 септември 1994 година. "Исканата от Русия документация е свързана с влизането на България във Втората световна война и касае съветската страна - контрира по време на спора Ленков, Боряна Бужашка, председател на Главно управление на архивите към МС. - Това не са документи, свързани с дейността на България, а с участието й във войната. След 1944 година в страната ни работи Съюзническа комисия и първоначално част от документите са предадени на тази комисия. Не очаквам сензации или преобръщане на нашите представи за онези години от тази документация, обясни Бужашка. Има документи, които са създадени от българските институции, но има и такива, към които българските изследователи имат интерес, но те не са дело на българските институции - например разпитите на тримата регенти са съветска документация, въпреки че касаят български исторически личности." Аз самата съм историк по образование и всеки нов автентичен архивен документ за мен е откритие, но тук в цялата тази история имаше нещо много смущаващо. Защо точно Паница искаше да се занимава с изискването и получаването на тези архиви - на този въпрос никой не се нае да отговори. Защо архивите му се оказаха толкова жизнено важни, че даже спретна подписка за връщането им? В навечерието на визитата на Владимир Путин, Д. Паница даже оглави инициатива, с откровени нападки срещу Русия за връщането на архиви на България от руската държава. „История славяноболгарска” се намира в Гърция, тъй като един президент си позволи да върне една от най-ценните реликви на България. В Лондон, в Британския музей се намира българското безкрайно ценно "Четвероевагелие" на Иван Александър, но никой не си го е поиска в годините на прехода... Вярно е, че човек докато е жив – какво ли не чува и вижда. Медийното пространство често бива изпълнено с какви ли не глупости! Така научихме как бившият председател на Комисията по досиетата, Методи Андреев разказал пред италианския "Кориере дела сера", че тайните от атентата срещу папата се пазят в бункер в София! Остава да попитаме: кога от Държавен архив ще влязат в бункера на Андреев, за да разкрият тайните от това печално събитие! Папата дойде в края на живота си в България и каза, че страната ни няма пръст в опита за убийство. Веднага се намериха хора, които нарекоха този жест - учтивост. Може и да е така, но едва ли наместникът на Христос ще седне да се заиграва в толкова сериозно събитие от живота му и ще говори неистини за покушението, което беше извършено срещу самия него! Въпреки огласяването на съдържанието на Доклада на ЦРУ, който оневини, макар и със закъснение България, толкова години вече, въпросният Паница така и не намери в себе си сили, време и достойнство лично да се извини за мръсното дело, с което увенча живота си – да спонсорира оклеветяването на родината му. Ако иска да го броим за българин, Паница дължи извинение не само към България, но и към паметта на един мъченик, който си отиде забравен от този свят - Сергей Антонов. Защо не бе поискано никога, от никого в държавата ни Дими Паница, човекът на Рийдър Дайджест по времето, когато се тиражира така наречената "българска следа" от Клеър Стърлинг, да се извини на българите? Защо не се намериха държавници, които да настояват Паница да се извини за това, че е предоставил трибуна за тиражиране в милиони на една голяма лъжа, която дискредитира България? Вместо това, Паница учреди награда на фондацията си „Свободна и демократична България” за гражданска доблест? Той ли е примерът за гражданска доблест? Събуди се, народе! Май сериозно сме го закъсали... Кой е Димитър Паница? За него чух за първи път от своя дядо, роден в Охрид, който с четата на Яне Сандански заминал да сваля султана. /Има го в архива на Велико Търново – бел. Л. М./. Бях едва шестгодишна когато загубих дядо си, но баба, колчем станеше дума за Паница придобиваше странно изражение на лицето и стисваше устни в гневно мълчание. Нямаше навика да разказва докъде може да падне някой. От мига на излизането на Тодор Живков от властта, Паница запретва ръкави да лъсне своята биография, в която днес позорният факт за спонсорството на Клеър Стърлинг липсва! А от това спонсорство точно България бе опозорена като автор на атентата срещу България в продължение на десетилетия! Вижте сегашната биография на Паница: http://fdbfoundation.org/bg/cv.html, в която биография са налети доста пари и са осребрени реални дивиденти… Съмнявам се, че френският президент Жак Ширак е бил наясно на кого дава званието Рицар на Почетния легион, когато удостоява с него Паница. Съмнявам се, че и в Съвета на Европа са били наясно когато награждават Паница с почетен педал „Pro Merito” за заслугите му за демократизацията в Източна Европа. Лошото е, че един български президент, Петър Стоянов си позволи да награди Паница с най-високото отличие „Стара планина” първа степен, но след тази награда идват другите: на Съвета на Европа и на френския президент! Международният институт за стратегически проучвания /IISS/, който се занимава с политико-военните конфрикти в света едва ли случайно е взел за свой член Д. Паница, като един от многото български емигранти. Другите членства на Паница са много показателни, за да си даде обяснение човек защо му се дава най-високия орден на България, без да се предявят никакви претенции от страна на държавата за извинение от Паница.
Паница не искал вече да е почетен член на БАН? Ура! Сетил се емигрантът Димитър Паница, че е почетен член на Българската академия на науките, в която комисията по досиетата посочила лица, свързани с бившата Държавна сигурност. Ще си призная, че досега не бях чула за това, че Паница е почетен член на БАН, но явно сегашната му позиция е едно рамо за реформата на египтолога-образователен министър С. Игнатов по съсипване на родната академия на науките. Както се казва: Игнатов го играе ректор в Нов български университет, а Паница е член на Борда на това учебно заведение… Тогава какво му пречи на Паница, с такъв дълъг житейски стаж като спонсор на най-яростното оклеветяване на България, чрез Клеър Стърлинг, да помогне да бъде унижена и унищожена родната наука. В това също има стратегически интереси от страна на Големия брат зад океана. Вместо да купуват мозъци – с една съсипия на БАН американските храненици ще поднесат на безценица и на поднос изобретения, научни постижения и открития, за които трудно може да се определи каквато и да било цена. Завършвам с голяма радост и голяма горчивина. Радостта е от факта, че такъв като Паница няма да е сред почетните членове на БАН. Горчивината е от факта, че вече 20 години не се намери никой от високите етажи на българската власт, който да поиска сметка на Паница за приноса му в изфабрикуването на така наречената българска следа. "Липсваше покаяние, липсваше извинение, липсваше гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени", казва Димитър Паница в писмото си до акад. Съботинов по повод оттеглянето си от почетното членство в БАН. Той иска покаяние, той иска извинение, той търси гражданско достойнство да се направи крачка назад и да се даде път на неопетнени млади учени!? Той, който отдавна трябваше да се покае пред майка България! Той, който отдавна следваше да поиска извинение за позора, с който покри родината си? Той, който не намери достойнство да се извини и покае? Има събития, когато човек губи дар слово... Един призрак броди из главите на правителството – призракът на хора на бившата Държавна сигурност. Премиерът Борисов заяви на конгреса на КТ “Подкрепа”, че бившата ДС планирала преди 22 години да лаоти против него – да се отчае и да спре! “На ключови места има хора от бившата Държавна сигурност и във всяка една ситуация те могат съответно да измислят своята стратегия, тактика, и да влияят на обществото, каза премиерът Бойко Борисов. - И виждате сега, когато почнахме дори и посланиците да връщаме и да вземаме неотклонен курс – извадихме включително от кабинета единствения министър, който имаше досие, каква яростна съпротива отвсякъде се появи срещу правителството, каза Борисов. По думите му – „неслучайно навсякъде са си поставили хора във всички места, които да спират устрема на държавата, на обществото, да прекършват всички инициативи". Преди 22 години това е било планирано – да се отчаем и да спрем. Неслучайно и днешни водещи и то вдясно политици тогава са казали - трябва така да се конструираме, така да се обединим, че след време, когато се явят демократични партии и движения, да можем непрекъснато да ги връщаме в изходно положение, народът да се отчае и да си стане нашето, това, което сме си планирали”, каза премиерът. Властта в лицето на ГЕРБ е прегърнала параграф от Закона за досиетата /ЗАКОН ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ/ и така прикри действащи агенти на бившата Държавна сигурност, които в момента били действащи! Дилемата дали правителството на ГЕРБ предаде хора, работили за България, или Външно министерство и Министерство на отбраната се чисти от доносници изобщо не стои, след като беше изнесен и оповестен списък на агенти и сътрудници на бившата Държавна сигурност от комисията по досиетата на Евтим Костадинов. В този списък бяха сложени под един знаменател разузнавачи, секретни сътрудници, доносници, а бяха прикрити други, под чадъра на един текст от така наречения Закон за досиетата, който “пазел” агентите и служители на тоталитарните служби, които били все още шефове на отдели или сектори във военното или цивилното разузнаване, т. е. били на публични длъжности! Интересно на какви длъжности са действащи дипломати и консули, пълномощни министри на България, които работят в чужди посолства? Дали техните длъжности не са толкова публични като тези на прикритите агенти и сътрудници, дали техните длъжности не са толкова публични и сравнени с длъжностите на служители в МВР и областни управители? В Закона това е уредено с член 3, точка 23 и там е записано, че посланиците и консулите също са публични личности! Какво казва законът за това, кои са лицата, които не се обявяват: Чл. 30. (1) Не подлежат на публикуване данни за лице, което: 1. е починало; 2. е изразило писмено готовност да дава или е давало информация единствено до навършване на 18-годишна възраст; 3. в тридневен срок след писменото му уведомяване за резултата от предварителната проверка по чл. 27, ал. 3 оттегли кандидатурата си за заемане на публична длъжност или извършване на публична дейност. (2) Разпоредбата на ал. 1, т. 3 не се прилага за лице, регистрирано в избирателните комисии за участие в изборите. Ако за такова лице е установена принадлежност към Държавна сигурност или към разузнавателните служби на Българската народна армия, името му задължително се обявява в интернет страницата на комисията и се изпраща на съответната избирателна комисия не по-късно от 7 дни преди изборния ден.
Не отварям дума за етиката на членове на правителството, които лепиха етикети “Подлеци”, “мръсници”, “доносници” на всички хора, работили в една институция и за националната сигурност зад граница – всеки се направи съответните изводи в чий ръце е попаднала изпълнителната власт. Всички в един кюп и под един знаменател... почти всички Президентът предложи всяко досие да бъде внимателно прочетено и преценено – индивидуално и да не се поставят под общ знаменател доносници и разузнавачи. Членовете от кабинета “Борисов” не приеха. Бившият разузнавач ген. Тодор Бояджиев заяви в предаването “Нека говорят”: “Не може да се опозорява посланикът, който е извел българското посолство под мините на муджахидините и го е възстановявал при правителството на Иван Костов, който е в Етиопия по време на гражданска война, който е спасявал първите отвлечени български моряци от сомалийски пирати, който е в Белград, когато падат “Томахоук”-ракетите, който в е Прищина, когато е на ръба на гражданската война, който в младежките си години има три години във военното разузнаване и тръгва от най-ниското стъпало във Външно министерство – стигнал до поста посланик и някакви неясни политически интереси да му лепнат етикета “доносник” без каквито и да било доказателства и да го заплашат с връщане и отзоваване.” Нито една медия не отрази интервюто на Стефан Стоянов, бивш посланик в Гърция /2002 до 2006/ в предаването на Росен Петров “Нека говорят”, а разговорът бе меко казано скандален за днешното правителство и показа една достойна, интелигентна, принципна и мъжка позиция на този дипломат. Верен на принципите да публикува скрити и неафиширани факти и събития, сайтът “Хроники” публикува част от този разговор. Преди разговора с него, Росен Петров подчерта, че Стоянов не е бил член на БКП, не е имал принадлежност към бившата Държавна сигурност. Ето какво каза Стоянов, с малки съкращения:
Дали става въпрос за чистка, дали върви изпълнение на поръчка на нечия чужда държава и чуждо разузнаване, дали с изнасянето на списък с посланици и консули, с принадлежност към бившата Държавна сигурност правителството на ГЕРБ се опита да използва коза с досиетата, за да измести вниманието на гражданството от реални проблеми – това всеки може сам да прецени. Факт е, че днешното българско правителство разбива разузнаването, а няма подготвени кадри, които да заместят “опозорените” ни дипломати – тогава какво трябва да си мислим? Че има спусната задача отнякъде отвън задача, България да няма работещо, силно разузнаване? Нима никой не съзнава, че робувайки на партийни пристрастия, страната ни остава и без силна дипломация, без подплатена с разузнаване армия, не даже правителството няма да има и получава адекватна и професионална информация какво става извън границите на държавата ни? Как се нарича това освен безумие и предателство? В студиото на БНТ, министърът на външните работи заяви: “Решенията за съдбата на агентите на бившата Държавна сигурност трябваше да бъдат взети още през 90-те години, за да може да се появи ново поколение в българската дипломация, каза министърът на външните работи Николай Младенов в студиото на „Панорама". „Проблемът е, че 20 години след промените в България три неща станаха явни. Първо, че 50 % от хората, които са представлявали страната ни през тези 20 години, са били свързани по един или друг начин с Държавна сигурност. Второ, че през последните години техният брой се е увеличавал, но не е намалявал. И трето - зависимостите, които сега стават видими - кои кого е вербувал, кой кого е назначавал и т. н.", поясни Николай Младенов. - Нещо става със света в момента, а българската дипломация чете досиета – това парализа ли е? - ... разбира се, че има изход от ситуацията...тези, които са изпратени – трябва да се върнат... - Да, ама решат да не се върнат? - ... това ги дезавуира, какъв е изразът в момента точно не мога да кажа...Аз мисля, че когато в българската държава, която е парламентарна република има ясно изразена воля от Народното събрание, има ясно изразена воля от страна на правителството, ако не се съобразиш с тази воля значи други са причините поради които го правиш.... Това означава, че тези хора са загубили доверието на правителството и са загубили моето лично доверие. А това, което аз смятам да направя е в рамките на следващите седмици и месеци, да предложа на правителството и оттам на българския президент, кой, кого, къде да замести, смятам да го направя по един коректен начин, с ясни мотиви, се правят конкретни предложения...Нямам намерение да влизам в сделки, в разговори – тоза, ако няма да е, ще е другия... това е един процес, който в българското законодателство е сбъркан ние сме парламентарна република, а волята, политиката се формулира от правителството, което има доверието на избирателите, подкрепата на Народното събрание и то носи отговорността за това....” А ето как бе приета Декларацията за отзоваване на дипломатите в парламента: {edocs}diplomati-gaf-1.doc,600,400,link{/edocs} Провеждането на лустрация по отношение на български граждани, с принадлежност към бившата Държавна сигурност не се допуска от Закона. Въпреки това – правителството го прави, лустрира, и в науката и в дипломацията, но го прави избирателно, като не отстранява всички от хората на ДС от властта и посолствата. В същото време за членовете на кабинета “Борисов” е въпрос на чест да нападат президента по казуса с посланиците и те го правят неуморно. “Президентът не трябва за има право на окончателно вето” заяви министърът на отбраната Аню Ангелов. Той съобщи по ТВ7, че 17 души с досиета работят в момента в министерството. Двамата военни аташета с досиета ще бъдат отзовани. “Все още не съм взел конкретно решение за тези хора, но решението ще бъде еднакво за всички. Нямам намерения да преглеждам досиетата”, категоричен бе министърът.. Според него има две възможности за тях – да продължат да работят или да напуснат. Той даде за пример дипломатите с досиета, които след като се върнат от чужбина, ще продължат да работят в МВнР. “Няма какво да изчистваме с президента”, заяви пред Нова телевизия пак военният министър Аню Ангелов. Той бе запитан за отношенията му с Георги Първанов. „Ние не сме там, за да се обичаме. Въпросът е да имаме принципна позиция по различни въпроси. Моята позиция беше много ясна", каза министърът. „Мечтая следващият президент да бъде човек, който да защитава националния интерес", уточни генералът, с които думи едва ли не обвини държавния глава в действия против националните интереси! Не зная какъв му е проблемът на така нареченият външен министър Н. Младенов, но той май забрави, че приемащите страни, в които работят опозорените от него дипломати са били наясно с другата им дейност и въпреки това са им дали агреман! Младенов не отчете и факта, че тъпите му опити да опозори действащите ни дипломати в няколко десетки чужди държави може да се приемат като недружелюбен факт и съответните държави от своя страна също могат да привикат своите посланици “за консултации”! Прегърнал уравниловката като любим социалистически спомен, Младенов загърби и пренебрегна предложението на държавния глава да се разгледа всеки отделен случай от работата на съответния посланик! Защо и как си представят министърът на отбраната и премиерът изхода от кризата с българските дипломати, - четете в продължението. Както и: защо в момента имаме най-слабия министър на външните работи и най-слабия министър на отбраната. Какви ги забърка Младенов като военен министър и какви беди предстоят в близко бъдеще за дипломацията ни, в която се пратят неопитни, но верни служители на ГЕРБ – очаквайте в следващите дни. Крайно десни организации, мафии, специални служби, масонски обединения, паралелни на властта структури – това е кръгът , в който трябва да се търсят следи и съпричастие към отвличането на убийството на Алдо Моро, обесването на Роберто Калви, бързата смърт на папа Йоан Павел Първи и покушението над следващия папа – Йоан Павел Втори. По същия начин е неприемливо да смятаме, че по собствена инициатива Ли Харви Осуалд заминава на своя глава за Съветския съюз. Интересно е и познанството на Осуалд с Дейвид Фери, го представя на частния детектив Гай Банистър, бивш агент на ФБР, както и на ЦРУ, както и на високопоставения бизнесмен Клей Шоу, който както се оказва не е чужд на специалните служби. Джак Руби, сутеньор, заподрозрян в убийство на профсъюзен деятел, собственик на стриптийзбар. Всички тези имена имат връзка с мафията, ЦРУ, ФБР, и политици и едно неразкрито убийство. Всъщност Ли Харви Осуалд е арестуван по свидетелски показания като заподозрян за убийство на полицая Джи Ли Типет. И тъй като убийството се случва минути след покушението на Кенеди, докато линейката лети към болница Парк Лейн с президента, Осуалд вече е в ареста, без документи и с обвинение за убийство… От ареста той иска среща с назован от него поименно агент на ФБР… Директорът на ФБР Едгар Хувър звъни на Роберт Кенеди и му съобщава, че брат му е убит и е задържан някакъв мъж, Ли Харви Осуалд! Осуалд отрича да е стрелял по полицая или по президента. Полицията решава да го изведе от полицейското управление, а там чака Джак Руби, който застрелва Осуалд. Сега вече никой няма да твърди, че Осуалд е бил задържан за убийство на полицая Типет. На Осуалд гледат като на убиеца на президента Джон Кенеди. Разоръжаването, борбата с организираната престъпност, интересите на мафията в Куба, са сред основните причини двамата братя Кенеди да бъдат убити и смъртта им да остане неразкрита. Покушението – кой е свързан с него – пряко или косвено Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво е констатирал Мелвин Гудман. Интересен факт в тази история се съдържа във формулировката в един документ. Това е публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ – бел. Л. М./, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел прави впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". Събраните материали през годините в българското външно разузнаване по безспорен начин доказаха непричастността на България и на нейното външно разузнаване в покушението срещу папата. Потвърди го лично и Джулио Андреоти, тогава министър-председател на Италия, който написа: "България няма участие в покушението." На това изявление на политика и бивш премиер на Италия, Андреоти никой от политиците и журналистите в България не обърна внимание. Не бе взето в предвид и че бившият разузнавач на ЦРУ Мелвил Гудман призна в печата, че намесването на името на България в атентата е груба манипулация на факти и дезинформация в оценките в Доклад на ЦРУ за Белия дом, по който начин в тази провокация изкуствено са били замесени СССР и България. Признанието на Гудман също остана глас в пустиня. И досега няма ясен отговор на въпросите:
Сам ли е организирал всичко за покушението Агджа? Може ли да се приеме, че той е бил самотен терорист? Че не е бил свързан с никого от мафията, крайнодесни органицзации и спецслужби? По време на първите разпити в полицията, Али Агжда се колебае и не споменава, че на площада е бил Сергей Антонов. Защо, какво го е накарало да постъпи така и да „скрие” участието на българина? Защо е убит Абди Ипекчи? Защото е готвел публикации разследвания за връзките на турските специални служби с организацията „Сивите вълци”. Връзки, които с добавяне на високопоставени генерали и масони изплуват години по-късно след атентата срещу папа Йоан Павел Втори. Али Агджа е осъден на доживотен затвор за убийството на главния редактор на в. „Миллиет”, Ипекчи, и закаран в Картал малтепе – най-строго охраняваната част на затвор в Турция. Оттам Агджа успява да избяга и да се укрие докато си набави документи. Как сам човек, без ничия помощ бяга от най-охранявания затвор и след това пътува, необезпокояван от никого, докато му изготвят паспорт? Агджа не е бил сам, нито при бягството, нито след това, когато без да се притеснява пътува из Турция. Той е имал съучастник, или съучастници и при бягството, и след това – при пътуванията, за които са били необходими немалко пари. На Агджа му е била необходима и сигурност, която биха могли да му издействат негласно единствено спецслужбите. Т. е. Агджа не е бил сам. След това, ей така – внезапно Агджа сяда и пише писмо, че ще убие папата, и че е избягал, за да изпълни своята мечта! Писмото излиза в турския печат. Оръжие, пари и съучастник са осигурени на Агджа. След като избягва от затвора Агджа няма и понятие от български тайни служби и от Сергей Антонов. Годината е 1979-та. Той заявява, че ще убие папата, който се готви да посети Турция! „Сивите вълци” в атентата Али Агджа е „сив вълк”, адвокатът му – също. „Сивите вълци” осигуряват на Агджа оръжие и пари и му изпращат съучастник: Орал Челик – излежал под чуждо име присъда за наркотици във френски затвор и разпитан там от италианските следствени власти - бел. Л. М./. Челик бяга веднага след атентата и италианските власти не успяват да го разпитат. По-късно, те са принудени да го разпитат на място във Франция. Челик е член на „Сивите вълци”. Твърди се, че Челик е бил много жесток и мнозина му приписват убийството на Ипекчи. Челик е човекът, който измъква и съпровожда Агджа след бягството му от турския затвор в Истанбул, Анкара, Малатия и Невсехир. На процеса след атентата са показани снимки на бягащ мъж от площада и Агджа разпознава в него Орал Челик. „Преди да бъда арестуван във Франция ми бе казано, че трябва да обвиня българите и че за това ще получа много пари” – разказва Орал Челик пред съда. Абдулла Чатлъ, когото всички сочат за шеф на „Сивите вълци” в Европа, е човекът, който снабдява Агджа с паспорт. Чатлъ е изслушан като свидетел в съда, но полицията пред това не го е разпитвала. Йомер Багджъ потвърждава пред Угърчинска, че Чатлъ е шеф на групата, в която Агджа е важен функционер и изпълнител. Паспортът, който Чатлъ предава на Агджа е на името на Фарук Йозгун. Паспортът не е фалшив, а е бил изработен в администрацията като истински, на името на Йозгун, но със снимката на Агджа! След години става ясно, че Чатлъ е бил вербуван от турските тайни служби още преди атентата. „Сивите вълци” се явяват като войници на държавата? Абдулла Чатлъ загива в автокатастрофа, докато е пътувал с валията на Одрин и висш офицер от МИТ. У Чатлъ са намерени 6 лични карти, оръжие и служебна карта на полицейски служител с негова снимка. Чатлъ, шеф на група от „Сиви вълци” е бил свързан с турските тайни служби и осигурява паспорт на човека, който щял да извърши атентат срещу папата. Човек на „Сивите вълци” загива в катастрофа с човек на турските специални служби. И този човек, Чатлъ твърди, че му е било платено много добре, за да злепостави българите като им припише атентата срещу папата. Йомер Багджъ – е „сив вълк” и той осигурява оръжие на Агджа. На процеса Багджъ отрича, че е член на „Сивите вълци” и че е дал оръжие на Агджа – 9мм браунинг, оръжието на атентата. Багджъ признава след години пред Румяна Угърчинска, че Федерацията на „Сивите вълци” в Германия го е накарала да предаде на Агджа и пари. Отрича да е знаел за какво му е на Агджа оръжие. Само Агджа ли стреля срещу папата? От неговия пистолет, с който той е задържан са изстреляни два куршува, но трета гилза е намерена в колата. „Тази гилза никога не е била изследвана от следователите и експертите, защото Ватикана я обявява за свещена” – твърди журналистката Румяна Угърчинска. - Самият папа Йоан-Павел II, който многократно по-късно е обявявал, че дължи спасението си на Дева Мария от Фатима, дарява гилзата тъкмо на статуята на Дева Мария във Фатима. Днес това веществено доказателство е вградено в златната корона на статуята. Веществено доказателство, което може да даде отговор на въпроса от кое оръжие е изстрелян патрона, следователите оставят да бъде вградено в короната на една светица! По тялото на папата има три рани от куршуми, а са ранени и туристи от площада. Това няма как да се случи само с пистолета на Агджа, от който са изстреляни два куршума. В разговор с Румяна Угърчинска в Анкара, Орал Челик й казва: „“Забравете всичко, което сте чели за “българската следа” и други подобни. Агджа не беше сам на площада.” Челик е казал това и на съдия-следователя Приоре още по време на второто италианско следствие, когато кой знае какви следствени действия по свидетелството на Челик не са били проведени. Йомер Марсан – този, за когото Агджа твърди, че му е дал парите за покушението е свързан с Абузер Угурлу и е негов представител за България. Фамилията Угурлу е известна в Турция – като тримата братя и бащата са известни контрабандисти. При очната ставка с Марсан Агджа му се извинява, че е излъгал за негово съучастие в подготовката на атентата срещу папата. Марсан е роден в Турция, но със западногерманско поданство, тъй като съпругата му е германка. Марсан рабои във фирма „Интко” Гмбх,със седалище в Мюнхен. Марсан работи с братята Гюлтаж, сътрудничи си със Зеки Меджит, задържан в Швейцария и съден за наркотрафик. Представител на Йомер Марсан за България е Господин Николов Терзиев… Пред съда Агджа обяснява, че в стая 911 на българския хотел „Ню Отани”, е получил и втори фалшив паспорт, на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх. Документа му бил дал сирийският гражданин Йомер Марсан. Точно с този паспорт Агджа е заловен на площад "Свети Петър" в Рим. Покрай проучванията си по дейността на казината в страната, попаднах на човек, който Стърлинг споменава в книгата си, попаднах на името на турска фирма "ИНТКО", занимаваща се с търговия с цигари, плодове, минерална вода и уиски. През 1991 г. в офиса си в София, фирмата имаше телефон 72-39-97. Мюнхенският представител на тази фирма, на когото тогава позвъних се наричаше... Йомер Марсан - човекът, чието име Агджа споменава, че му е дал фалшивият паспорт. Бизнесът си е бизнес - откритото от мен, съвпаденията, случайностите изобщо не водеха до доказано участие на България в организиране на заговор. Тайнственият българин, за когото Клеър Стърлинг пише в книгата си по атентата не пожела да се срещне с мен през 1990 година, нито през 1991 г.. Оказа се, че българинът Господин Николов – Терзиев е бил следовател, инспектор в казино, работил е в държавна фирма "Кинтекс" и е бил представител на Йомер Марсан за България. Дотук имаме крайнодясна организация, „Сивите вълци”, мафия - Бекир Челенк, турски тайни служби – Абдула Чатлъ, а сега се прибавя и човек, който Клеър Стърлинк прегръща като факт с охота – човек, работил в казино и за „Кинтекс”, въпреки че местоработата не е доказателство за участие в атентат срещу папата. Бекир Челенк – на процеса Агджа твърди, че Беленк му е предложил награда от 3 млн марки, ако елиминира папата. Един от хората, с които Агджа прави връзка е Бекир Челенк. Челенк е човекът, който познава повечето от хората в контактите на Агджа, той е известен с това, че друг човек на Агджа, Орал Челик, е работил за него. Челик е познат с контрабандиста Абузер Угурлу. Абузер Угурлу - известния контрабандист е познат както на Бакир Челенк, така и на Агджа, на Йомер Марсан. Именно от името на Абузер Угурлу, Агджа се явява като непознат младеж под името Метин пред Марсан и му иска пари. По-късно, след атентата Марсан разпознава Агджа. Агджа дава два телефона в показанията си по делото в Италия, като телефони за връзка с българската Държавна сигурност. Всъщност телефоните се водят на друг контрабандист, Кантер ал Байрак, съдружник на Абузер Угурлу в търговията с забранени лекарствени средства и цигари. Челенк е човекът, за когото турският министър на външните работи поиска навремето да бъде екстрадиран за контрабанда на мед и валутен трансфер. Челенк отрича да е бил свързан по какъвто и да било начин с атентата и по тази причина не е осъден – поради липса на доказателства. Широко коментирано по време на кампанията срещу България и т. нар. "българска следа" в атентата срещу папата бе, че по време на престоя на Агджа в хотел "Витоша - Ню Отани" на същото място попада и турският гражданин Бекир Челенк. "На 11 юли съм влязъл в България, а на 15 съм я напуснал" - ще уточни по-късно Челенк на въпрос на италиански журналист, зададен на пресконференцията в парк-хотел "Москва". - "Агджа не познавам и не съм виждал - потвърди пак там Челенк. - Основах фирма в Мюнхен за внос и износ на 14 юни, като 15 на сто участие в нея има Аталай Сарълай." Съдружникът на Челенк, Аталай Сарълай всъщност е в много близки отношения с ръководителя на „Сивите вълци”, Тюркеш. Челенк е приятел на друг познайник от зората на демокрацията – Абдул Хамид Шамаа, или Виктор Матрин Радев. Челенк е бил известен като организатор на трафик на дрога и оръжие, известен е с това, че финансира „Сивите вълци” и че е съгражданин на самия Агджа от Малатия. Бекир Челенк бе в списъка на обвинените от Римската магистратура, но той така и не замина за Рим. Тук в България той бе разпитан от пристигналия следовател, д-р Карло Палермо, по най-големия процес, тогава, за трафик на дрога и оръжие в Тренто, Италия. Начело на списъка с обвиняемите по този процес бе името на Бекир Челенк, когото българите не пускат да излезе от България. По-късно, в Турция Бекир Челенк умира от масивен инфаркт. През 1985 година Челенк бе разпитан от съдия-следовател Карло Палермо. Първата връзка със „Сивите вълци” направих чрез Бекир Челенк твърди съдия Палермо във филма на Румяна Угърчинска за атентата срещу папата. – Според италианските следователи Бекир Челенк е бил подпомаган от „Сивите вълци”, за да подпомага трафика и контрабандата му в Италия. Според съдията, Бекир Челенк финансирал „Сивите вълци” и олицетворявал връзката на мафия с крайнодясна организация. Али Агджа е разговарял от хотела си четири пъти с един и същи номер установяват българските следователи. Агджа е телефонирал и на телефон 22-35-10 в Истанбул. Впоследствие става ясно, че телефонът на който е звънял Агджа е в район където са разположени служби на турското разузнаване МИТ, разузнаването, жандармерията и финансовата полиция. Под прикритието на фирма „Тунч Тиджарет” Мит е ползвал телефона. Йомер Марсан е разпитван от германската полиция по делото и е бил привлечен по делото в Рим като свидетел. Марсан е бил клиент на „Кинтекс” и е бил свързан с германските специални служби. Муса Сердар Челеби - лидер на крайнодясна организация признава, че също се е срещал с Агджа, Челеби е обядвал и с Бекир Челенк, но това все още не беше връзка на Челенк с Агджа, не беше връзка и на Агджа с българските тайни служби, както внушава Клеър Стърлинг*** в книгата си. Метин Тургут – с турско и българско гражданство, женен за българка, клиент на „Кинтекс”, личен приятел на Бекир Челенк. Зеки Меджит – работи с Йомер Марсан, сириец, за сделките си ползва господин Николов-Терзиев. Името му е съобщено от Агджа на италианските следователи като човек, който е бил сред хората, видели Агджа по време на престоя му в София. Повечето чужденци, които Агджа съобщава заради алибито си, че е бил в София, са турци, или граждани на арабски държави. Тургут е бил сътрудник на Абдул Хамид Шамаа, - Виктор-Мартин Радев, който през месец май 1989 г., когато са най-лоши отношенията на България с ислямските държави, получава българско гражданство с Указ на председателя на Държавния съвет, като в списъка е и старият Фатик Шабан-Тюркмен. Шамаа както повечето чужди граждани, имената на които изброих по-горе, са клиенти на ДФ „Кинтекс” и личен приятел на Бекир Челенк. Българските тайни служби са наблюдавали чужденците, които са работели по специфичните външнотърговски операции и реекспорта, и са ги водели на отчет. Турските тайни служби са имали внедрени хора в „Сивите вълци”. Българските им колеги са имали внедрени агенти в самите турски тайни служби. Другите субекти в покушението срещу главата на римо-католическата църква Ватикана. На мястото на атентата е поставена плоча, на която с римски цифри е написана датата на покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Архивът на папата все още е секретен и няма достъп до него. Мои колеги от чуждестранна телевизия направиха опит да получат разрешение за достъп до този архив, но им е бе отказано. Темата за покушението е тема, по която в коридорите на римо-католическата църква не се говори. Кой е искал така явно да нападне и рани папата? Защо? Високопоставени хора от Ватикана вдигат рамене, говорят учтиво, заобикаляйки темата, въпреки че би следвало да има интерес да стане ясно поне кой стои зад атентата. Личният архив на папа Йоан Павел Втори би дал много отговори, особено неговият дневник. Но както е известно, даже италианските съдия-следователи не са получили достъп до тези документи по време на следствието. Тайни служби, мафия и екстремистки организации Покушението срещу един папа е сериозен акт, и не е еднолично решение, нито е възможно еднолична организация да го проведе. А зад сериозните цели застават сериозни организации, които, за да не бъдат разкрити създават свои тайни структури. Така в Турция е създадена организацията „Контрагериля”, а в Италия – „Гладио”. Те са връзката с екстремистките структури и терористите, те са потокът от финанси за организацията и изпълнението на дадено начинание. Те имат силата на паралелна власт в държавата, в която действат. „Сивите вълци” са интергрирани в тайните служби, а тайните турски служби ги манипулират, подпомагат, съдействат и насочват. Едни тайни служби си сътрудничат с други тайни служби когато целта е обща. Кой е искал да убие папата? Кой е искал той да бъде отстранен? Предшественикът на Йоан Павел Втори е начело на римо-католическата църква малко повече от 30 дни и умира! Какво стои зад тази смърт – никога не е разследвано, защото едно съмнение за престъпление не може да бъде приписвано на Ватикана! Причината за елиминирането на папа Йоан Павел Първи явно придължава да съществува и за следващия папа. Пари, пране на пари, корупция във Ватикана, какво стои зад тези покушения? Толкова ли е сериозна причината, че поръчителите и организаторите на атентата не са разкрити? Генерал Пиетро Музумечи, /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. На процеса срещу него самия, генералът открито обвинява Майкъл Лейдън**, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг***. Генерал Музумечи е италиански таен агент, и заподозрян, и съществуват подозрения, че е замесен в атентата на гарата в Болоня. Та същият този генерал Пиетро Музумечи, свързан с италианската мафия, се заема със задачата да насочи Агджа по „българската следа”. Оказва се, че Али Агджа е лежал в един затвор с италианския мафиот Джовани Пандико, който е бил изслушан на процеса като свидетел. Пред съдиите Пандико заявява, че генерал Музумечи е поискал от него да накара Али Агджа да обвини българите и руснаците. Пандико се е видял с генерал Музумечи в затвора, където Музумечи е отишъл да убеждава Пандико да говори с Агджа да се съгласи да сътрудничи. Пред съда Пандико заявява, че Агджа е сключил сделка с Музумечи, а Абдулла Чатлъ потвърждава казаното от Пандико. Генералът скача и заявява, че никога не е срещал Пандико, нито е виждал някога Агджа. Самият Агджа е вбесен и не крие гнева си пред съдиите. Чатлъ свидетелства, че също е бил убеждаван – срещу 200 000 ДМ да потвърди участието в покушението над папата. * * * “Stay Behind” /“Стой отзад”/ е организация, която е създадена навремето по инициатива на американското ЦРУ, за да предотвратява засилването на влиянието на прокомунистически и леви сили в страни членки на Североатлантическия пакт. Това секретно командване функционира наднационално, практически извън всякакъв контрол, без знанието дори на президентите и премиерите на страните, в които развива дейност. С течение на годините то попада под влиянието и на местни кланове и интереси - мафии, масонски обединения, паралелни структури. С италианското му поделение, наречено “Гладио” /което означава “Меч”/, например са обвързани лица, замесени в скандалите с Ватиканската банка “Амброзиано”, с масонската ложа П-2, просто недоволни от папата. Съществуването на “Гладио” бе разкрито още през 1992 г. от Джулио Андреоти. „Гладио”, „Контрагериля” в Турция – за тях съобщава във филма си Румяна Угърчинска. „Тайна армия на НАТО”, която е действала в почти всички страни - членки на Алианса. Някои от тях са ползвали в Италия крайно десни терористи, манипулирали са в Турция и „Сивите вълци”, чийто член е Али Агджа. Днес “Stay Behind” е минало. Но нали точно миналото искаме да научим след толкова години лъжи, обвинения и съсипани човешки съдби? От централата на Алианса отричат всичко, но тогава кой направи връзката: крайнодесни-мафия-тайни служби? Нима политик от такъв ранг като Джулио Андреоти си измисля?
** Майкъл Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. Л. М. /. Та на процеса срещу самия него, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. *** Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала. |
"Осама бин Ладен не беше мюсюлмански лидер и САЩ никога не са водили война с исляма. Ликвидирането му трябва да бъде радост за всички, които вярват в мира", е заявил президентът Барак Обама. 
Очаква се тази операция да усложни отношенията на САЩ с Пакистан .
Източник от Белия дом съобщи пред "Скай нюз", че при акцията са загинали един от синовете на Осама, куриер на Бин Ладен, брат на куриера и една жена.
Пророческа публикация в британския вестник 
Трагедията с поредните разстреляни войници идва след скандалите с генерал Стенли Маккристъл, който отправи забележки към администрацията в Белия дом. Забележките бяха приети като обидни и неуместни, а генерал Маккристъл бе сменен с друг генерал - Дейвид Петреъс. За разлика от предшественика си генерал Петреъс се е научил да говори правилно, което му гарантира дълъг стаж на поста на сваления от длъжност Маккристъл – главнокомандващ международните сили в Афганистан.
командване на САЩ генерал Джеймс Матис провокира нов скандал с изказването си, че е „забавление да стреляш по хора” в Афганистан! Въпреки че Матис е направил изявлението си преди пет години и в него са визирани талибаните, които тормозели жените, които не ходят изцяло забулени – думите му са факт, който няма как да бъде прикрит. Още повече, че продължението на скандалното изявление е: „Дяволски кеф е да стреляш по такива типове, на които не е останало мъжко достойнство"...
В дискусията, която тръгна след скандалното изказване и номинацията на генерал Матис, колеги на Матис се опитват да го оправдаят, че генералът е имал в предвид талибаните, а не афганистанците и мюсюлманите като цяло.
„Индипендънт” припомни, че преди време британските войски бяха изтеглени от Сангин, където загинаха 99 британски военни, /една трета от всички дадени до тогава жертви/и контролът бе поет от американските военни части.
В средата на месец април тази година пакистанският генерал Хамид Гюл предупреди, че България трябва да изтегли войниците си от Афганистан, защото следващата година ще бъде кървава. На Гюл може да се вярва, защото той е смятан за създател на талибаните и преди да се обяви срещу САЩ, е работил с ЦРУ.
Случващото се напоследък ни кара да затаим дъх. Налице е целенасочената дестабилизация на това, което Джордж Буш-младши често обозначаваше като „глобалната дъга на нестабилност”. В нея влизат около 97 държави, най-вече представители на т.нар. „световен Юг”, по-голямата част от които представляват петролното сърце на планетата. Поразително голям брой от тези държави са обхванати от безредици и хаос и всяка от тях – от Афганистан и Алжир, до Йемен и Замбия, са обект както на открита, така и на прикрита намеса от страна на Вашингтон, независимо дали под формата на откровена военна намеса или на т.нар. „мирно урегулиране”.
Мечтата на САЩ по времето на Буш беше постиганeто на военна доминация по тази дъга, до голяма степен покриваща ключовите региони от Северна Африка до китайската граница, известни напоследък като Големия Близък Изток, а понякога и едно далеч по-голямо пространство – от Латинска Америка до Югоизточна Азия. Същата фраза се използва и при управлението на Обама и то именно, когато става дума за евентуалната употреба на военна сила от САЩ, което пък показва, че в това отношение сегашният ни държавен глава гледа да не изостава от предшественика си.
Ню Йорк, на 19 септември т. г.... Премиерът Бойко Борисов се срещна с българи, живеещи в Ню Йорк:
Важното е, че Елена П. е прозряла /за разлика от Тодор Живков навремето/, че „стратегическия характер на отношенията с Америка и други държави..., специално тези със САЩ, са уникално необходими и полезни за бъдещето на България.
Пълния текст на срещата препечатваме от в. „Сега”:
Както изглежда, Вашингон е решил да приключи с руския лидер Путин. За Хилари Клинтън и кръга около нея, вероятният следващ президент на Русия Владимир Путин е основната пречка пред реализацията на техните планове. Малцина обаче са наясно, защо това е така. Всъщност, истината е, че днес Русия, в тандем с Китай, и донякъде с Иран, формират основата (макар все още доста крехка) на единствената ефективна глобална ос, способна да отправи предизвикателство пред хегемонията на самотната световна супердържава.
Путин несъмнено не е образец в практикуването на това, което мнозинството на Запад смята за демокрация. Съобщението, направено от него преди няколко месеца, че се е разбрал със сегашния президент Медведев да сменят постовете си след президентските избори на 4 март 2012, стресна дори някои руснаци, оценяващи го като политика на силата и сключване на задкулисни сделки. Въпреки това обаче, действията на Вашингтон по отношение на Русия са нещо повече от нагла намеса. Същата тази администрация на Обама, която съвсем наскоро прокара закон, позволяващ и да предприема мерки, които, на практика, анулират Била за правата (приетите през 1791 първи 10 поправки на Конституцията на САЩ – б.р.), т.е. конституционните норми, гарантиращи правата на американските граждани (3), сега се опитва да заеме позата на глобален върховен съдник, определящ кой е демократ и кой не.
Сега е моментът да бъде припомнено, че българската журналистка Алексения Димитрова първа намери свидетел за измислянето от ЦРУ на така наречената българска следа в атентата срещу папа Йоан Павел Втори.
Индийското електронно издание 
И кой се готви за наближаващите президентски избори в САЩ без оглед на средствата, с откровени лъжи и манипулации, разчитайки на късата памет на хората в Америка и по света
„Но не можехме да получим ясна информация за това, което се случва в комплекса”, посочи той. Обама призна, че се е притеснявал много по време на операцията с кодово име „Джеронимо”, но „не си е загубил съня” от мисълта, че Бин Ладен може да бъде убит. „Ако някой се съмнява, че терорист номер едно заслужава съдбата си, трябва да отиде на лекар”, каза той. Обсъждайки своята роля, той каза, че решението да заповяда операцията е било много трудно отчасти защото не се е знаело със сигурност дали Бин Ладен е бил в къщата, а също и поради рисковете за „тюлените”. „Но в крайна сметка имах огромно доверие в способностите на нашите момчета да извършат мисията и усещах, че над рисковете надделява възможността да пипнем най-после нашия човек”, подчерта президентът на САЩ.
Ансалди не е първият, който стига до извода за съпричастност на ЦРУ в лансирането и раздухването на така наречената “българска следа”. Аз лично за първи път прочетох за тази версия от публикации на българската журналистка Алексения Димитрова и водещия на телевизионното предаване “Всяка неделя”, Кеворк Кеворкян. Версията, бе изказвана неведнъж от мен през годините, а и бе повторена с нова доказателства от разследвания и 
Нямам представа какво накара един водещ в БНТ, Бойко Василев да определи починалия Димитър Паница като възрожденец – вероятно има своите аргументи, и дано да са добре мотивирани, защото за мен лично, последното, което би могло да се каже на този емигрант е, че е бил възрожденец!
Човекът, който щедро плати на Клеър Стърлинг, за да създаде българска следа в атентата против главата на Римо-католическата църква, изрази възмущение от това, че в БАН работели хора, свързани с бившата ДС! Е, те поне са работили за националните интереси за разлика от Паница, който плати да се развие истерията около уличаването на България в покушението срещу папа Йоан Павел Втори. Има известна разлика все пак – да не говорим, че в опозоряването на България няма нищо възрожденско!
Мелвин Гудман, /старши анализатор в съветския отдел на ЦРУ от 1966 до 1990 г./ още през 90-те години на миналия век заявява в американския Сенат, че “българската следа” е манипулация, измислена от ЦРУ. Междувременно никой не си направи труда от страна на новия Голям брат, след 1989, да съобщи на България какво бе констатирал и съобщил на щатските сенатори Мелвин Гудман.
„Аз тук, в пожарната, а ти – в Москва. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Не ви е срам!”
Новият рефрен е: „Кой ми помогнал на мене, сирака, да стана кмет, премиер?”
„Аз съм против изкуственото мотивиране, никъде нищо не се дава даром. Когато имах охранителна фирма, за да не стане някой проблем, 5 г. сам съм си карал колата, сам я миех. Кой ми е помогнал на мен, сирака, да стана кмет, премиер? Имало безработни? Търсят се овчари! Агнешкото месо и зеленчуците вървят и навън”...
А как се изменят лицата на хората, когато нямат пари за ядене, когато не могат да се лекуват, когато си лягат гладни – какво да правят в такива случаи: да четат „светлите” Му мисли? Или да му направят една икона и да си палят свещи, докато все още дишат полугладни и гърчещи се от болка...
Той ни поучава, той ни дава насока в живота, той ни се кара, той е усвоил лексиката на циничното и безпардонно политическо говорене: “Животът е точно бизнес и политика, госпожице! Демокрацията не е измислила нищо по-добро от партиите, чрез тях народът определя на кого да даде властта... Чуете ли, че някой е независим или надпартиен, това означава, че е много зависим, но не иска да си покаже истинското лице”, обясни Борисов на репортерка, оказала се близо до него.
На рождения си ден премиерът няма да се бръсне, да си реже ноктите и да дава пари, става ясно още от интервюто. На въпрос какво има на ръката Борисов отговаря: “Червено конче. Против уроки. От кака ми е. Вързала ми го е през януари. Да ви кажа има неща, които още от майка ги знам и ги правя. Например като ти мине някой път и е по-добре да се върнеш. Който ще да е. А в понеделник не се бръсна! Така съм решил. В понеделник не се бръсна, не си режа ноктите и не давам пари“.
Какво съдържаше 
Да не забравяме, че Щатите си печатат долари, и външният им дълг се измерва в трилиони, а ние сме във Валутен борд!
Не твърдя, че на администрацията на президента на САЩ е било в различни случаи лесно без ЦРУ – да вземем случая „Милошевич”, в който този политик бе раздухан като сатрап, престъпник, и едва ли не замесен в масови убийства!
Едно е Държавният секретар Хенри Кисинджър да каже: „Бий по всичко. Всичко, което лети, върху всичко, което се движи”, а съвсем друго – да беше намерен поне един документ с подписа на Милошевич за унищожение на мирно население в Босна.
Да не забравяме, че днешното мото на Белия дом е „Престъпленията са нещо, което другите извършват, а не ние”.
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”
Най-убедителните аргументи против съществуването на тази система от глобални бази имат политически и практически характер. Американските военни бази се превърнаха в причина за предпазливо отношение, враждебност и страх по отношение на Съединените щати и съдействаха за напразните, ненужни, неизгодни и обречени на провал войни в Афганистан и Ирак, а сега, както изглежда, ще стимулират разширяването на американската интервенция в Пакистан, Йемен и в Африканския Рог. Според Бин Ладен, терористичните нападения от 11 септември са били провокирани от самия факт на съществуването на американски военни бази на свещените територии на Саудитска Арабия, което може да се оцени единствено като „кощунство”. Тоест, глобалната система от военни бази, както изглежда, демонстрира тенденция към генериране и усилване на същата онази несигурност, която се използва като оправдание за съществуването и.
Впоследствие това помогна за блестящото осъществяване на „блицкрига” срещу Ирак (по време на Първата война в Залива), организиран в рамките на „доктрината Пауъл” за осигуряване на обществена подкрепа, превъзхождаща сила, ясно поставени задачи и бързо изтегляне на войските.
С идването на власт на администрацията на Джордж Буш-младши, открито предизвикателство към американската военна култура отправи новоназначеният държавен секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, който бе пълен с решимост да защити „гражданския контрол над военните” от амбициите на прекалено раздутия, според него, и крайно неефективен бюрократичен апарат на Пентагона. Нещо повече, той очерта и другите „вътрешни врагове” на провеждания от него нов курс: парламентарния и съдебния контрол над изпълнителната власт; Държавния департамент и ЦРУ (смятани от Ръмсфелд за неефективни), както и (което можеше се очаква) непроявяващия особено склонност към рискови решения Комитет на началник щабовете.
Оттогава насам, антибунтовническата програма на Питреъс се прилага в Афганистан, но без забележим успех. Международният контингент, предназначен за постъпателното „прочистване и удържане” на територията, контролирана от талибаните, съумя да се справи с първата задача, но не успя да удържи вече завоюваната територия и да предотврати повторното проникване на бунтовниците, като по този начин спре похода на талибаните към властта.
През 1993, Самюел Хънтингтън привлече вниманието на международната общественост, предричайки, на страниците на списание „Форийн Афеърс”, че „следващата световна война” няма да бъде сблъсък между държави, а между различни цивилизации. Като хипотетичен пример, той посочи войната между западната и ислямската цивилизация за глобална господство. Според прогнозите му, арабите (т.е. „ислямската цивилизация”, съгласно терминологията на Хънтингтън) ще започнат борба на живот и смърт със Съединените щати („западната цивилизация”), защото смятат, че САЩ представляват фундаментална заплаха за мюсюлманската религия и общество. И то, въпреки че огромното мнозинство мюсюлмани са азиатци и африканци, а не араби, и нямат никакви видими причини да се интересуват от арабските междуособици. Хънтингтън твърдеше също, че китайците („конфуцианската цивилизация”) ще действат като съюзници на арабите, снабдявайки ги с оръжие и боеприпаси.
Христоматиен пример за неоколониализма на ХХІ век в действие бе разигран най-безсрамно в задния двор на Европа от един международен аферист и неговия български слугинаж.
Защо мълчи и къде се скрие продуктовото позициониране на Димитър Паница наречено Татяна Ваксберг и Калин Манолов, които участваха активно в хулите срещу Антонов и България и поддържаха измислиците като платените американски клакьори, че българската държава, и в частност Сергей Антонов са в дъното на това покушение?
К. Кеворкян: Кой беше директор на ЦРУ тогава?
Забележете: Марчевски обръща внимание на връзката Стърлинг - Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и Камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър /държавен секретар на САЩ от 22 септември 1973 г. до 20 януари 1977 г.- бел. Л. М./, на генерал Александър Хейг /държавен секретар при президента Рейгън - бел. Л. М./, работил е със Збигнев Бжежински /политолог, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност 1977-1981 г. - бел. Л. М./. Името на Лейдън се появява, на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. Та на този процес, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. Генералът пропуска името на щедрия спонсор Паница, който има навика много да се засяга, когато стане дума за неговото "родолюбие".
Кой е Сорос?
