Един глас който ни връща спомена за тембъра на великия Борис Христов с мекотата и дълбочината си, един глас, който ни връща към времето на световните оперни величия Николай Гюзелев и Николай Гяуров прозвуча по време на концерта по случай завършването на класа по пеене на проф. Александър Йосифов от Нов български университет.

Гласът принадлежеше на един млад певец, когото познаваха засега, единствено изкушените от оперната магия. Самата аз с музикално образование, бях изумена от младия певец, басът Стоян Бончев, когато научих, че е извървял немалък път до концертния подиум, нелек път до мига, в който запя известни и тежки за изпълнение арии от оперната класика: Зарастро от „Вълшебната флейта” на Моцарт, дон Базилио от „Севилският бръснар” на Росини и крал Филип от Вердиевия „Дон Карлос”. Певецът пя след тежък, недоизлекуван грип, който го притесни, но присъстващите изобщо не усетиха неразположението му.

{saudioplayer}SarastroViara.mp3{/saudioplayer}

Пътят към сцената, път към една мечта

133 Руска Езикова Гимназия “А. С.Пушкин” – София, Първа Английска Езикова Гимназия – София, Университет по национално и световно стопанство, Нов Български Университет – това е малка част от пътя на младия Стоян Бончев, извървян до мечтата за опера. Нищо от изброените учебни заведения не е подсказвало, че един ден магистърът по икономика, със специалност „Международни икономически отношения” ще защити и магистратура със специалност „Класическо пеене”!

Нищо не е показало, че от „Обучаващ мениджър”, „Търговец” и „Експерт в отдел  „Международна Правна Помощ” с руски, немски и английски езици във ведомства като: Институт по публична администрация към Министерски Съвет, Metal Technology Group – “Angel Balevski”, Главна Прокуратура на Република България – Стоян Бончев ще предпочете, избере и поеме трънливия път на оперното пеене.

В годините, когато Стоян заляга над обучението на служители от държавната администрация по правни теми, в годините когато той набляга над международната търговия и е зает с международна дейност в Главна Прокуратура на Република България  - сърцето, умът и мислите му са другаде. В музиката.

Бавно и прецизно Стоян подготвя арии от Моцарт, Верди, Пучини, Росини, Мусоргски и други композитори. В годините тихо и упорито той гради партиите на

Зарастро, Великият Инквизитор и Филип Втори, Tимур, Командора.

Участва в концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин. Пее във Виена, Ница, Цюрих, Женева, Милюз, Брюксел, като винаги след финалния акорд го изпращат бурните аплодисменти на публиката и одобрителните критики на музикалните редактори от чуждоезични издания.

Днес, като се обърне назад певецът не може да не си спомни за срещите с блестящата рокпевица от близкото минало Ани Лозанова, негова приятелка от детските години. Не може да забрави отец Георги от столичната църква "Св. Петка Самарджийска", който на младини е обикалял света като оперен певец и все още обучава начинаещи. При срещата си със Стоян, отец Георги е категоричен – пътят на певеца е към оперните сцени!

Тук вече трябва да спомена много важната родителска подкрепа, която получава Стоян от майка си Маргарита, лекар в известна столична болница и от баща си, бившият депутат Веселин Бончев. Без тази подкрепа, училият толкова много далечни на музиката и пеенето специалности продължава уверено напред. И ако отец Георги е направил прощъпулника на тази невероятна творческа кариера, то влизането му в класа на проф. Александър Йосифов завършва следващия етап от гласовата и артистичната му подготовка. Докато учи пеене при професора, Стоян се среща с известния български тенор Бойко Цветанов, който е в постоянната артистична листа на Цюрихската опера, а освен това изнася и рецитали в различни точки на света. С тенора Стоян Бончев уточнява какъв е гласът му при наличния широк диапазон, който му е дала природата:

„Не само че си бас, ами си и истински черен бас", категоричен е Бойко Цветанов. От този паметен ден през 2005 г. започва голямото приятелство и сътрудничество на маестрото и младия певец. Стоян често ходи до Цюрих на уроци при маестро Цветанов, обучава се и при престоите на маестрото у нас. Идват и първите покани за концерти. Миналото лято младият певец изнася рецитал във френския град Милюз пред пълна зала. На следващия ден местният вестник публикува ласкава статия за него.

„Публикацията ме зарадва, защото това беше първата ми премиера извън България", споделя певецът пред в. „Стандарт”.

Друга знаменателна среща на Стоян Бончев е с Вили Клаас, бивш генерален секретар на НАТО. Миналата година Клаас гостувал на родната опера, където дирижира концерт на баритона от Миланската Скала Анджело Веча и тенора Бойко Цветанов.

„Оказа се, че нотите, които Клаас бе получил предварително, са малко по-различни от нотите, които ще се пеят на концерта. Казах му, че имам истинските ноти и той дойде вкъщи и почнахме да просвирваме композициите и да уеднаквяваме разликите", разказва Бончев за срещата си с Клаас. Диригентът бил очарован от Веча и Цветанов, както и от гласа на младия бас. Концертът се превърнал в музикално събитие за певците, публиката и самия Клаас.

Операта е елитарно изкуство, но в последно време билетите за представления се изкупуват месеци напред, а спектаклите минават пред препълнени зали и възторжените почитатели на това изкуство, сподели Стоян.

„Мечтата да пее, мечтата за музика заведе Стоян във Варна, където предстоеше премиерата на операта „Ернани” от Верди. Там големият български тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, изпълни главната роля в премиерната постановка на „Ернани” от Джузепе Верди.

Международният музикален фестивал „Варненско лято” и Варненската опера представиха на публиката си този Вердиев шедьовър. Забързани в столичното безвремие, заето от присъствието единствено на политици, някак встрани оставихме събитието „Варненско лято” и премиерата на „Ернани”.

За да види спектакъла бял свят са помогнали: Министерство на културата, Община Варна, Гранд-хотел „Димят”, хотел „Сплендид” и медийните партньори: ТВ Черно море, TВ Варна, Радио Варна, Радио Дарик, в. Черно море, в. Народно дело и електронните издания dariknews.bg, ida.bg, dnesplus.bg, varna-sport.com. Световноизвестни звезди присъстваха в програмата на спектакъла: Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздаде перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов - желан гост на големите оперни сцени, бе Дон Карлос, а в ролята на Елвира бяха готови да пеят сопраните Линка Стоянова /16 юли/ и Елена Баръмова /17 юли/.

Освен това бе обявено, че големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов, бе обявено, че ще пеят и в двете премиерни вечери на спектакъла.

Стоян остана за представленията, за да чуе още веднъж музиката на великия Верди и като дубльор на един от изпълнителите в "Ернани".

{saudioplayer}aslong.mp3{/saudioplayer}

Във време, когато пари за култура няма, във време, когато така нареченият министър на културата Вежди Рашидов се мъчи да сътвори „малка пластика” от родната култура като съединява театри с опера, или оперета с балетна трупа, във Варна, морската ни столица мина премиерата на операта „Ернани” от Джузепе Верди с цяла плеяда от златни гласове.

Сред певците, макар и като дубльор бе младият български бас Стоян Бончев. запомнете този глас - тепърва ще чуваме за него по света!

„Не лъжи!” е една от десетте Божи заповеди. Лъжа на унгарския премиер Ференц Дюрчани възпламени протести в Будапеща, които го принудиха да признае, че е излъгал и след време си стегна куфарите и изчезна от властта.

В момента един министър от кабинета също бе уличен за това, че е говорил на границата на лъжата – министърът на образованието Сергей Игнатов. Това фриволно и говорене  на границата на лъжата стана повод от БАН, да поискат оставката на Игнатов с Декларация на Общото събрание.

Искането за оставка бе с дата 2 февруари, докато на 6 същия месец, министър Игнатов се позволи да се държи безпардонно и арогантно, като обвини учените от БАН, че Общото им събрание не е гласувало искането за неговата оставка. Това изявление Сергей Игнатов направи в предаването „Сеизмограф” на Светла Петрова.

„Вътрешно умирам от смях от това искане, защото то не е гласувано на общо събрание”, поясни министърът. Негови приятели, членове на общото събрание  на БАН, му разяснили, че това искане е дописано. Всъщност това искане присъства в публикуваната на сайта на БАН Декларация, която за пореден път постави Игнатов в неловката ситуация да говори отново на границата на лъжата.

Каква е историята с тази оставка?

Всичко, тръгва от една лъжа,

изречена в Цюрих и цитирана в интервю за в. „Труд”.

„Институтите /на БАН/ трябва да станат част от университетското пространство! Това е пътят и той бе очертан на срещата в Цюрих, където се обсъдиха плановете за наука и образование в ЕС. Всъщност там промених позицията си. Казано бе в прав текст, че академии в този вид няма да има в Централна и Източна Европа. Защото изследователските звена ще са част от вузове. Това е европейската политика.”

БАН контактува с представители на институциите, които формират и управляват европейската политика в областта на научните изследвания и веднага е било направено запитване, дали цитираното от министъра действително е „новата европейска политика”.

Оказва се, че в Цюрих се е провело събиране на шефове на национални фондове за научни изследвания от европейските страни, т. е. /Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети /EUROHORCs/. Но едно е да се е случило нещо, друго е да се предаде достоверно, трето и четвърто е да се манипулират фактите и да се говори на границата на лъжата. Та точно този повод, че е пътувал до Цюрих е използвал министър Игнатов, за да се върне в България и да говори каквото му скимне!

Все едно да заминеш за Лондон, и да се върнеш с твърдението, че кралицата те е приела и е изразила загриженост за изядените муфлони и сърнички от помияри в Зоопарка в столицата! Както се казва, кралицата може да изрази загриженост за изядените животинки, но най-много да си я чул от новините по телевизията! Както се казва – пътуването зад граница не може да бъде повод за едни или други неверни твърдения!

И тук вече песента на птичките се усилва до кресчендо... Скандалът „БАН” придобива ново посока:

Оказва се, че министърът е пропуснал да предвиди, че хората от БАН ще се свържат с колегите си и ще попитат дали действително академии в страните от Централна и Източна Европа няма да има в този вид, в който понастоящем е БАН, а академиите ще се трансформират в изследователски звена като част от сега съществуващите университети!

Ръководството на БАН на 1 февруари 2010 г. се обръща към организатора и домакин на срещата на 16-17 януари 2010 г. в Цюрих - Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети /EUROHORCs/, с въпрос дали изказването на министъра отразява официалната позиция на форума и какво точно е дискутирано на този форум.

Отговорът, получен в БАН от Президента на организацията на 2 февруари 2010 г. гласи:

„Ролята на Академиите не е била главен въпрос за разглеждане на работната среща на високо равнище в Цюрих, но е имало достатъчно време за дискусии, по времето на които този проблем може и да е бил засегнат. Като се има пред вид характера на работната среща, не са били водени протоколи и няма да бъдат подготвяни официални документи.”

А ето и самата Декларация на Общото събрание на БАН:

ДЕКЛАРАЦИЯ

на Общото събрание на БАН

02 февруари 2010

На 29 януари 2010 г. министър Сергей Игнатов заяви пред вестник „Труд”: „Институтите /на БАН/ трябва да станат част от университетското пространство! Това е пътят и той бе очертан на срещата в Цюрих, където се обсъдиха плановете за наука и образование в ЕС. Всъщност там промених позицията си. Казано бе в прав текст, че академии в този вид няма да има в Централна и Източна Европа. Защото изследователските звена ще са част от вузове. Това е европейската политика.”

Това изказване идва на фона на започналото в Общо събрание на БАН обсъждане на проекта за нова структура на Академията, внесен от Управителния съвет. Съдържанието на това изказване, обезсмислящо какъвто и да е дебат по този въпрос, породи съмнение в думите на доц. Игнатов, тъй като в честите контакти на БАН с представители на институциите, които формират и управляват европейската политика в областта на научните изследвания, никога не са изказвани подобни тези. Поради това Ръководството на БАН на 1 февруари 2010 г. се обърна към организатора и домакин на срещата на 16-17 януари 2010 г. в Цюрих - Асоциацията на ръководители на европейски научни съвети /EUROHORCs/, с въпрос дали изказването на министъра отразява официалната позиция на форума и какво точно е дискутирано на този форум. Отговорът на Президента на организацията, който получихме на 2 февруари 2010 г. гласи: „Ролята на Академиите не е била главен въпрос за разглеждане на работната среща на високо равнище в Цюрих, но е имало достатъчно време за дискусии, по времето на които този проблем може и да е бил засегнат. Като се има пред вид характера на работната среща, не са били водени протоколи и няма да бъдат подготвяни официални документи.” От това става ясно, че министър Игнатов е дезинформирал  и подвел българската  общественост  за целите и характера на дискусиите на срещата в Цюрих с манипулативно становище в ущърб на БАН, внушавайки че значими европейски институции провеждат целенасочена политика на закриване на Академиите от този вид в Централна и Източна Европа. Така той иска да вдигне отговорността от себе си за последователната си политика против БАН, вместо да осигури нормална среда и подкрепа за предприетите тежки реформи. Това е неприемливо поведение на един министър, отговарящ за развитието на научните изследвания в България.

Ето защо, Общото събрание, избрано от учените на БАН, настоява за оставката на министър Сергей Игнатов."

Утре очаквайте мнението на академик Александър Петров, носител на Медала “Фредерикс” /2004/ и на наградата на МОН ”За особен принос в науката” /2007/. Публикацията е озаглавена:

БЪЛГАРСКАТА  НАУКА  И  ЯВЛЕНИЕТО  ДЯНКОВ

Що се отнася до министър Сергей Игнатов, то към него имам въпрос:

При желание от страна на министър Сергей Игнатов ще публикувам и неговата позиция по темата, стига тя да е в рамките на добрия тон и възпитание, и не е арогантна и безпардонна, каквато бе в предаването „Сеизмограф”.