Tag:южен поток
|
Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов. Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува! Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори: „За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно. Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес. Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация... Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин. Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст 13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента
Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година. {edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs} ==================
Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не. Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя... Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа. Днес Радио и телевизия Войводина публикува призив на опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ президентът Борис Тадич да се извини на „Газпром”! От Демократическата партия на Тадич определиха призива като срамен.
Въпросната Зорана Михайлович-Миланович скочи на президента Тадич още когато стана ясно, че Сърбия може да се включи в изграждането на българската АЕЦ „Белене”: „Президентът Борис Тадич мами премиера и правителството с тази инвестиция в АЕЦ „Белене“, а тя няма нито икономически, нито енергийни критерии, каза Зорана Михайлович. - Ако тази централа се изграждаше в Сърбия, трябва да бъде премахнат мораториума за изграждане на централи от 1986 година, който изтича през 2015 година, а гражданите може да поискат и провеждането на референдум, защото подобно строителство, има не само икономически, но и политически рискове“, опонира още опозиционната лидерка на СПП. - Състоянието на страната, проблемите със сигурността в южната част в държавата, неразрешеният проблем с границата с Косово…..Всичко това са рискове при този проект. А при подобен проект той трябва да бъде подкрепен от Москва, Брюксел и Вашингтон“, допълни още тя, цитирана от сръбската преса. Каква е позицията на българската страна? Интересна и странна приумица на Георги Лозанов /вероятно/ пуска всеки делничен ден камерите на Българската национална телевизия в радио и така зрителите слушат радио, гледайки го! Както се казва – липса само една печатна машина, да изкарва на вестник, това, което говорят гостите в студиото пред тв-камерите и в радиоефира... Тази сутрин министър-председателят Бойко Борисов го снимаха с тв-камери в студиото на Дарик радио. Ще използвам от разговора му една част, в която той коментира разговорите си със сръбския президент Борис Тадич и обявената промяна на трасето, за която двамата политици се договориха преди 6 дни в резиденция Евксиноград:
Темата за промененото трасе не слиза вече трети ден от страниците на руския, сръбския и български печат. Започна я в. „Коммерсант”, който излезе със заглавие, че България и Сърбия са се договорили зад гърба на Газпром...
„Не искаме да коментираме това, което са говорили Борис Тадич и Бойко Борисов. Това са техни желания. Решението за трасето на „Южен поток” ще зависи само от техническо-икономическите параметри”, заявили от „Газпром”, цитирани от “Blic”. Според тях продължавали консултациите с всички участници в „Южен поток” и предстояло да бъдат разгледани всички фактори. „Със сигурно ще бъде разгледано и мнението на Сърбия, но окончателното решение ще бъде взето от „Газпром””, изтъкнали от компанията. Душан Баятович, генерален директор на „Сърбиягаз” от своя страна уточнил, че в момента се прави проучване за строителството на газопровода през територията на Сърбия и засега той трябва да мине през Заечар. „Техническите параметри не са променени, но окончателното решение все още не е взето. Трасето, което ще минава през България също не е договорено”, изтъкнал Баятович. Според него трасето през Димитровград е по-скъпо, но Сърбия в този случай, би печелела повече пари от такси.
Удължаването на трасето и съответно, оскъпяването на проекта е коментирано като сръбски вариант на шантажа, който приложила София към Москва като първоначално отказала участие в „Южен поток”. Utrinski Vesnik повтаря изнесените от другите сръбски издания факти, като допълва, че в
„Тадич наруши авторитета на Сърбия, тъй като заедно с българския премиер се опитаха да променят трасето на „Южен поток”.
„Тадич подписа енергийно споразумение между Сърбия и Русия и тогава можеше да преговаря и нещо да се промени, ако е необходимо”, изтъкнала говорителката на СПП, Зорана Михайлович. В интервю за радио „Фокус” Никола Йованович, завеждащ отдел "Новини" в сръбския вестник "Блиц" заяви, че „България е в по-добра позиция от Сърбия за преговори за "Южен поток"”, тъй като „Южен поток” задължително трябва да мине през България… Сърбия е заинтересована газопроводът да минава през Сърбия, а от друга страна „Газпром” иска с колкото се може по-малко разходи да прекара газопровода. Това се преговори, които протичат в момента, но президентите ще се питат, без значение какво казва „Газпром”, тъй като все пак се строи върху държавна земя… … Това е стратегически въпрос за Сърбия. Ако газопроводът минава през Димитровград ще минава през по-голяма територия и означава много за Южна Сърбия. Ако влезе през Зайчар ще мине директно през горната част на Сърбия и ще струва много на страната за газифициране на страната. Значи не става дума за инат, а за финансови ползи.”
Това тепърва има да се случва и научаваме. Още повече, че САЩ успяха да натиснат Европейския съюз, за да размести приоритетите на двата газопровода: „Набуко” и „Южен поток”. Може ли да избяга Европа от Русия в енергийните доставки? Картата наречена „Газопроводите на Русия” дава някаква представа за отговор:
Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - заяви председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет. На срещите „Газпром” – българско правителство днес е било обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението. „Газпром” ще работи активно по реализацията на всички останали участъци на проекта, увери Милер домакините и присъстващите журналисти, като оцени преговорите си с българската страна като много резултатни.
Очакваното и предварително обявено от българската страна и лично от министъра на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков, предоговаряне на цените на природния газ, който страната ни получава от „Газпром” не е било тема на разговорите. България ще поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна у нас за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване, научи от източници в Министерство на икономиката „Хроники” вчера. В резултат на договореностите за местен добив и постигнатото с "Газпром" споразумение през лятото, от октомври синьото гориво поевтиня с 1 процент вместо да поскъпне с 13 на сто, подчерта Трайков по БНР: „И ако не бяха летните договорки по съществуващия договор, и ако не беше включването на местния добив, за който дадохме концесии, сега от 1 октомври щеше да има повишение около 13 процента, а сега има намаление един процент, значи разликата е 14 на сто". Не знам къде е учил математика министър Трайков и как му излиза сметката, че при очаквано поскъпване на газа с 13 на сто и постигнат едва един процент увеличение – има разлика от 14 процента. Всички слушахме през лятото как правителството на ГЕРБ е водило тежки преговори и постигнало намаление на цената на внасяния природен газ след срещите и преговорите, които се водиха в Евксиноград с руския вицепремиер Виктор Зубков и министъра на енергетиката на Русия – Сергей Шматко, но тогава планината роди мишка и от гръмките успехи, които бяха развявани като знаме от правителството - остана един процент увеличение. От друга страна, днес, неочаквано за българската страна, цената на природния газ изобщо не стана предмет на обсъждане, а по случилото се стана ясно, че и никой от руска страна е мислел да обсъжда цена на газа – поне във водените първи разговори с министър Трайков и хората от „Газпром”!? Според източници от руска страна, е имало идея да се обсъдят нови условия по доставките на природен газ, а не нови цени на получавания от Русия газ. Има разлика все пак... Като теглим чертата обаче – резултатът е, че е говорено предимно за „Южен поток” и нещо друго. По първоначална информация, часове след като разговорите приключиха. Симптоматично, информационна агенция ИТАР-ТАСС в деня на преговорите в София излезе с публикация, в която ясно и недвусмислено бе написано следното: „По предложение на местните медии, като допълнителен аргумент в защита на своята позиция българската страна разчита на газопроводите с Турция и Гърция, споразумения за строителството на които вече са подписани. Благодарение на това България ще може да осигури алтернативни доставки на газ в размер на две трети от потреблението в страната... ... На предстоящите днес в София преговори с председателя на Управителния съвет на руската компания "Газпром" Алексей Милер, България се надява да получи допълнително намаляване цените на природния газ. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че посещението на ръководителя на руската компания в София ще стане продължение на българо-руския диалог по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и параметрите по договора за доставката на газ.
Пасивността на България по отношение на строителството на газопровода „Южен поток” отново принуди „Газпром” да се обърне към Румъния, която може да замени „препъни камъка” в проекта, пише руският вестник „РБК Дейли”. Взето беше решение да бъдат подготвени техникоикономически разчети за преминаване на газопровода през румънска територия, съобщиха от пресслужбата на руския монополист. Ако, обаче новата заплаха подейства, за Русия да се договори с Букурещ също няма да бъде лесно. По време на посещение в Румъния ръководителят на „Газпром” Алексей Милер и генералният директор на „Трансгаз С.А” Флорин Косма подписаха меморандум за намерения за подготовка на техникоикономически разчети за преминаване на „Южен поток” през територията на Румъния. „Това споразумение ще стане политическа и международно-правова основа за по-нататъшна реализация на проекта в Румъния”, се казва в изявление на руската компания. По-рано в Румъния трябваше да премине разклонение на „Южен поток”, за което не трябваше да се подписва междуправителствено споразумение. Сега, очевидно, Румъния се разглежда като алтернатива на България, която не изпълнява своите задължения по проекта. България е пасивна по отношение на строителството на „Южен поток”, разклонение или алтернатива ще е преминаването на газопровода през Румъния, след като страната ни не изпълнявала своите задължения по „Южен поток” – някой да е чул или чел нещо по темите? „Газпром” подписа Меморандум с Румъния за „Южен поток” – българската страна чака. Какво? Какво още? Румъния ще може да внася газ от Унгария, след като на 14 октомври беше открит газопровод между двете страни, съобщи БТА. Досега Румъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".
България разчита на байпаси за газ с Турция и Гърция, но какво конкретно се прави по въпроса? Освен да се говори докато Румъния вече има и алтернатива, и участие в „Южен поток”. Към днешна дата е готова обосновката за морския участък на газопровода. За реализацията на сухопътната част има подписани междуправителствени споразумения с Австрия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения и Хърватия. В Европейския съюз с голямо внимание следят ситуацията с избора на маршрут за природния газ от Каспийския басейн. На финалната права са два маршрута – руският „Южен поток” и т. нар. западен „Набуко”, пише азербайджанското издание “Zerkalo”. По първоначален план руският тръбопровод трябваше да премине през България, но през 2009 г. там се смени правителството и новият премиер, Бойко Борисов, заговори за прекратяване на енергийните проекти с Русия, за извършване на анализ, припомня изданието. Преминаването на „Южен поток” през България оскъпява проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни. Сега, когато Румъния влиза в проекта, нещата не са толкова стабилни за България като партньор и нещо чудно да останем без този проект, разчитайки на „Набуко” който неизевстно кога ще започне, неизвестно откъде ще получава газ и неизвестно кога ще бъде построен. За никого не е тайна, че под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си прави оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получава потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи ще е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия сега. В този смисъл и нищо чудно сметките на някои от днешните управляващи да излязат криви, България за изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси. В тази посока е и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе вчера на сайта Regnum. "България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.
Българският енергиен холдинг удължи с шест месеца договора с руската компания „Атомстройекспорт” за строителството на АЕЦ „Белене”, съобщи Regnum. Срокът на новия договор изтича на 31 март 2011 година. „Създава се впечатлението, че България се опитва да печели време, а не предприема реални действия за развитието на проекта”, коментира пред агенция Регнум Сергей Кондратиев от Института за енергетика и финанси. „Българските власти в последно време много критично се отнасяха към всички проекти в сферата на енергетиката, при това не само атомната. Поставяха се всякакви немислими условия по отношение на реализацията на АЕЦ „Белене”, посочва Кондратиев. Според него без създаването на нови енергийни мощности, които да заместят затворените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, България може да стигне до енергиен колапс.
Още преди да стане ясно, че една от най-острите битки в каспийската „голяма игра” може съвсем скоро да приключи с победата на Москва, ситуацията за руския гигант „Газпром” изглеждаше по-добра от всякога. През април 2011 „Газпром” увеличи обема на газовите си доставки за Европа с над 21%, в сравнение с април 2010. През настоящата година, общият обем на приходите на компанията от износа на природен газ може да достигне умопомрачителната цифра 72,4 млрд. долара. Прогнозирайки ръста на доставките за Европа, ръководството на руския гигант започна реализацията на планове за почти двойно увеличаване вместимостта на подземните си хранилища. През 2015 обемът им трябва да достигне 4,9 млрд. куб. м, а още на следващата година – 6,5 млрд. куб. м. „Газпром” е оператор на газови хранилища в Австрия и използва под наем хранилища във Великобритания, Франция и Германия. Това се прави в очакване на мащабно нарастване доставките на руски газ по новите тръбопроводни системи „Северен поток” и „Южен поток”, които ще влязат в експлоатация в сравнително близко бъдеще. Увеличаването на обемите на хранилищата в Австрия ще осигури пазари в Словения, Хърватска, Словакия, Унгария, Германия и Италия. Новото газохранилище „Катрина”, което „Газпром” изгражда в Германия в рамките на съвместната си компания с немската VNG, ще гарантира доставките на газ за западноевропейските потребители. Междувременно, в партньорство със Сърбия, „Газпром” изгради още едно газово хранилище, предназначено да гарантира газовия износ за Сърбия, Босна и Херцеговина и Унгария. В момента се изготвя технико-икономическата обосновка за реализацията на аналогични съвместни проекти за газохранилища в Чехия, Франция, Румъния, Белгия, Великобритания, Словакия, Турция и Гърция. В тази връзка, „газовата карта” на Европа, която беше очертана, в основни линии, още през съветската епоха, със сигурност ще претърпи много сериозни промени. Укрепването на позициите на Русия като доминиращ и превъзхождащ всички останали доставчик на енергоносители (в момента тя покрива над 41% от газовите потребности на Европа) със сигурност ще доведе до трансформация на отношенията между Изтока и Запада, в средносрочна и дългосрочна перспектива, и ще се превърне в ключов фактор, влияещ върху трансатлантическата политика на САЩ. Засенчвайки „Набуко”
Изпълнителният директор на Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Митшек обяви наскоро, че проектът се отлага за 2017, т.е. осъществяването му ще започне три години по-късно, отколкото се планираше първоначално. Строителните работи ще бъдат отложени с поне една година, т.е. като минимум за 2013. Митшек очерта очарователна в своята неопределеност картина посочвайки, че газът ще тръгне по тръбите на „Набуко”, „веднага щом се появят достатъчно ясни данни за наличието на вече поети задължения за доставка на природен газ”. Както е известно, според първоначалния замисъл, по дългия 3900 км тръбопровод „Набуко” следва да се транзитира природен газ от Турция за Австрия. Обемът на газовите доставки от Близкия изток и Каспийския регион за европейските пазари трябва да достигне 31 млрд. куб. м годишно. Тръбопроводът ще заобикаля Русия, преминавайки през България, Румъния и Унгария за да достигне разпределителния „хъб” край Виена. По-нататък, газът ще се разпределя за страните от ЕС. В консорциума „Набуко” влизат германската енергийна компания RWE, австрийската ОМV, Българският енергиен холдинг и румънската Transgaz. Отлагането на сроковете за реализация на проекта, вероятно ще доведе и до увеличаване на стойността му. Така, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер предупреждава, че разходите могат да нараснат до 21,4 млрд. долара, докато преди проектът се оценяваше на само 11,2 млрд. Аналогични прогнози за ръст на разходите дава и ВР. Подобно рязко нарастване на стойността на проекта поставя голяма въпросителна за рентабилността на му. Основният проблем обаче е, че липсва газ за запълване капацитета на тръбопровода. Резервните обеми на Туркменистан, които биха могли да се насочат към „Набуко”, си остават под сериозен въпрос, тъй като Ашхабад не може да си позволи да води самостоятелна енергийна политика, игнорирайки руските интереси. На свой ред, Иран би могъл да стане идеалния източник за запълване на „Набуко”, но противопоставянето му със САЩ изключва подобна възможност. Така, единствената надежда за поне частично запълване на „Набуко” остават газовите доставки от азербайджанското находище Шах Дениз-2, чиято експлоатация може да стартира през 2017. Това газово находище, чиито запаси се оценяват на 1 трлн. куб. м, се разработва от консорциум, начело с ВР и норвежката петролна компания Statoil. Добивът в находището Шах Дениз-1 започна през 2006, като максималният му обем е 8,5 млрд. куб. м годишно. На втория участък, след въвеждането му в експлоатация през 2017, обемът на годишния добив трябва да достигне 16 млрд. куб. м. Междувременно обаче, се появиха два конкурентни тръбопровода, също претендиращи за азербайджанския газ – Interconnector Turkey-Greece-Italy (ITGI) и Трансадриатическият газопровод (ТАР). Освен това, Турция разчита директно да закупува част от газа, добит в Шах Дениз-2, като в началото на май подписа с Азербайджан споразумение за покупката на 6 млрд. куб. м газ от това находище, през 2017. Без съмнение, неуспехът на „Набуко” е изгоден за Русия. Както е известно битката между „Набуко” и „Южен поток” беше сред най-острите в Каспийския регион, като по важност отстъпваше само на тази за тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който администрацията на Бил Клинтън успя да наложи въпреки съпротивата на Москва. По онова време Турция действаше съвместно със САЩ, но днес Анкара и Москва си сътрудничат все по-тясно в енергийната сфера. „Газпром” има основание да бъде доволен, тъй като в сравнение с „Набуко” проектът „Южен поток” върви напред с пълна скорост. По този 900-километров тръбопровод, който ще бъде положен по дъното на Черно море, ще могат да се транзитират 63 млрд. куб. м газ за Централна и Южна Европа, като проектът може да бъде реализиран до края на 2015. И „Южен поток”, и „Северен поток” са дело и завоевание на руския премиер Владимир Путин. Те са в основата на неговото „наследство” и залог за развитието на руската икономикати завръщането на Русия на световната сцена. Путин водеше преговорите с европейските си партньори почти сам. Решаващият момент за „Южен поток” настъпи през март 2011, когато съгласие да се включи в проекта даде енергийната дъщерна компания на германския химически гигант BASF - Wintershall. Тя ще държи 15% от акциите на „Южен поток”. По време на церемонията при подписването на споразумението в Москва, Путин посочи, че „тази стъпка говори за стабилност и е изключително важна за целия енергиен пазар”. Той приветства подкрепата на Германия за този пазар, включително и „позицията на канцлера Ангела Меркел”. Всъщност, прословутата „немска връзка” на Русия е почти изцяло резултат от личните усилия на Путин и неговата неуморна дипломатическа активност. Да не забравяме, че Wintershall контролира и 15,5% от акциите на „Северен поток”, който свързва с подводна тръба по дъното на Балтийско море Русия и Германия. На свой ред E.ON Ruhrgas e партньор на „Газпром” в изграждането на този газопровод. Може да се очаква, че сега Русия ще заеме „позиция за стрелба” и веднъж завинаги ще погребе „Набуко”, като сключи през следващите две години нови договори за допълнителни газови доставки за Европа. „Южен поток” и „Северен поток” със сигурност ще променят енергийното уравнение между Русия и европейските държави. САЩ сплотяват „новите европейци”
Междувременно, „Южен поток” връща Русия като активен играч на шахматната дъска на Балканите (САЩ успяха за известно време да и отнемат тази роля, стимулирайки разпадането на Югославия). Сега Европа ще се сблъска с трудната задача, как да реализира плановете си за намаляване на газовите доставки от Русия. В същото време, „Северен поток” със сигурност ще издигне руско-германските отношения на качествено ново равнище на партньорство. Както можеше да се очаква, „Южен поток” и „Северен поток” силно тревожат САЩ и допълнително стимулират политиката им за разпалване на тлеещите чувства на антипатия, които някои централноевропейски държави (или по-скоро техните елити) изпитват към Русия, и която Вашингтон целенасочено провежда още от края на 90-те години насам. Така, в края на май, президентът Обама се появи във Варшава, където подписа с домакините си две споразумения за военни покупки и разполагане на подразделения на американските ВВС на полска територия. Първият документ "съкращава бариерите пред търговията в сферата на отбраната и облекчава военното сътрудничество", а вторият предвижда разполагането в Полша на изтребители бомбардировачи Ф-16 и военнотранспортни самолети С-130. Очевидно, САЩ отново активизират централноевропейския вектор на своята геополитика, по отношение на държавите, които държавният секретар по отбраната по времето на президента Буш-младши Доналд Ръмсфелд нарече „новите европейци”. Вашингтон вижда в тях своеобразен противовес на укрепването на руските енергийни позиции в Европа. В знаковата си реч, произнесена в Братислава през март 2011, заместникът на държавния секретар за Европа и Евразия Филип Гордън заяви, че централноевропейският регион, като блок, „играе изключително важната роля на американски партньор за прокарване на демокрацията отвъд европейските граници. Усилията ни за установяване на сътрудничество с Русия в никакъв случай няма да ограничат възможностите на САЩ и НАТО за разгръщане на системата за противоракетна отбрана и другите системи за колективна сигурност... целият прогрес, постигнат в хода на т.нар. „презареждане” с Русия, в никакъв случай не ерозира интересите на който и да било наш съюзник... ние работим в тясно взаимодействие с Европа по всички важни въпроси, както международни, така и вътрешноевропейски, а Централна Европа играе изключителна роля за реализацията на тези планове”. Разбира се, САЩ са наясно, че енергетиката е лоста, с чиято помощ Русия ерозира американската стратегия. Затова Америка също държи в ръкава си няколко коза. Тя активно изгражда терминали за втечнен природен газ на чуждестранните пазари, където той може да бъде продаден по-скъпо. При това именно Европа е главната и цел. Нещата опират до това, че САЩ са на път да постигнат ниво на пълно самозадоволяване с природен газ. В началото на май Financial Times публикува сензационен доклад за възможните промени в енергийната политика, благодарение на потенциалните запаси от шистов газ в Европа, които, според авторите му, могат радикално да променят картината на доставките, водейки до намаляване на зависимостта от Русия и близкоизточните държави. Само че това са твърде прибързани надежди, разпалени от неизбежната перспектива Европа да се окаже в много сериозна зависимост от Русия по отношение на енергийните си доставки за цялото обозримо бъдеще. За да стартира добивът от нетрадиционни източници, като находищата на шистов газ например, и той да стане реалност за европейския пазар, трябва предварително да бъдат решени маса проблеми и да се преодолеят безброй препятствия. Както посочва и Financial Times: „Шистовият газ се намира на голяма дълбочина (няколко хиляди фута) в скалните породи и може да бъде освободен оттам само чрез раздробяването на въпросните породи с големи количества вода под налягане. Тези технологии са известни като „хидравличен разрив на скалния пласт”. Течността и другите компоненти, като пясъка например, се подават под високо налягане в сондажния кладенец за да освободят шистовия газ от скалните породи. Най-сериозна загриженост сред еколозите предизвиква въздействието на тази технология върху нивото на грунтовите води”. За разлика от САЩ, в Европа липсват детайлни и заслужаващи доверие резултати от геологични изследвания, поради което е много трудно да се оценят реалните запаси от шистов газ на континента. Така или иначе, в крайна сметка, се очертава следната картина. Привържениците на „Набуко” стоически се приспособяват към реалностите на все по-неустойчивия глобален енергиен пазар, върху който оказват въздействие множество най-различни фактори, като например перспективите за добив на шистов газ, безредиците в Близкия Изток и, разбира се, гигантската вълна-цунами, в Япония, поставила под въпрос бъдещето на ядрената енергетика. Истината е, че всички тези фактори са в полза на Русия. И европейците са наясно, че е по-добре да се задоволят с питомното (т.е. с гарантираните руски газови доставки), вместо да гонят дивото, както ги призовават американците. Мощното възраждане на американската активност Макар че точните обстоятелства на американския ендшпил (т.е. заключителната част от операцията на САЩ) в Ирак и Афганистан си остават спорен момент, резултатът от него със сигурност ще е това, че Съединените щати, които, подобно на митичния Прометей, доскоро бяха „приковани” към тези две държави, сега постепенно се освобождават от ангажиментите си в тях и вече са по-свободни да действат и в други важни за тях направления. Напоследък сме свидетели на бурна американска активност, която сякаш идва да компенсира пропиляното време в Ирак и Афганистан: „едностранната” въоръжена интервенция в Либия, разполагането на ескадрила F-16 в Полша, създаването на военни бази в Румъния, реанимацията на плановете на Джордж Буш-младши за разполагане на елементи на системата за противоракетна отбрана в Централна Европа, възраждането на „сърдечното съгласие” от ерата на Тройния съюз сред „новите европейци”, заплахата за осъществяване на „хуманитарна интервенция” в Сирия, възобновяване на разговорите за евентуални военни действия срещу Иран, натискът с цел да се гарантира дългосрочно американско военни присъствие в Ирак и Афганистан, ускоряване процесите на разширяване на НАТО към Южен Кавказ и Централна Азия, нарушаване суверенитета и териториалната цялост на Пакистан, заплахата за „смяна на режима” в Шри Ланка и, накрая, декларираното в началото на юни разполагане на бойни кораби в Сингапур. Всичко това се случи за съвсем кратко време – около сто дни. В този смисъл беше практически неизбежно и, че „голямата игра” в Каспийския регион също ще бъде подновена от Вашингтон. След необяснимия „зимен сън” и практическото пълното бездействие откакто президентът Буш-младши напусна Белия дом, в началото на 2009, специалният пратеник на САЩ по проблемите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се завърна на сцената. Ако изказването му в края на май пред комисията по външна политика на американския Конгрес съдържаше някакво послание, то беше, че американската стратегия в сферата на евразийската енергетика остава „непроменена”, по отношение на основния си дневен ред, а именно отправянето на предизвикателство срещу потенциала на Русия и възможностите и да използва огромните природни ресурси и статута си на износител на енергоносители за да възроди своя имидж на велика държава на световната сцена. Връщането на реториката от времето на студената война На споменатото по-горе изслушване в Комисията по външна политика на Конгреса, геополитическият дневен ред на енергийната стратегия на САЩ в Евразия беше озвучен, с характерната за него откровеност, от известния експерт по Русия Ариел Коен. Вероятно той едва ли е изненадал някого с тезата си за руската „експанзионистична програма за действие”, която според него намира отражение в енергийната политика на Кремъл. С подобно твърдение може да се спори, но то заслужава специално внимание, защото представляваше фона на последвалото изказване на Морнингстар. Последният беше ограничен от нормите на дипломатическата практика и принуден да се въздържа от директни нападки срещу Русия, спрямо която сегашната администрация на Барак Обама се опитва да реализира т.нар. „политика на презареждане”. Това обаче не му попречи да акцентира върху следното: - Кремъл разглежда енергетиката като инструмент за осъществяването на самоуверена и настъпателна външна политика; - Нивото на зависимост от Европа от Русия, в енергийната сфера, е неприемливо високо; - Русия се опитва да изключи САЩ от играчите на централноазиатския и каспийския енергийни пазари; - Москва използва енергетиката за да върне в орбитата си Индия, Югоизточна Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка; - Русия кара съседните държави да осъществяват износа на свои енергоносители през руската система от тръбопроводи; - Недостатъчното „върховенство на закона” блокира достъпа на западните компании до руския енергиен сектор; - Русия остава незаинтересована от развитието на енергийните връзки със САЩ. Коен достатъчно откровено излага цялата геополитическа специфика. На първо място, както сочат прогнозите, европейското търсене на енергоносители ще продължи да нараства и това може да доведе до по-голяма зависимост в енергийната сфера от Русия, което пък би имало сериозни последици за връзките между Москва и Европа. Същността е, че САЩ предчувстват и се опасяват от това, че Москва може да използва разширяващите се енергийни връзки за да стабилизира отношенията си с държавите от Западна Европа, което пък ще ерозира евроатлантическия дух и постепенно ще отслаби трансатлантическото лидерство на Америка. На второ място, Германия взе стратегическото решение да се откаже от ядрената си енергетика и, вместо това, да увеличи вноса на енергоносители от Русия. От гледната точка на Вашингтон, постоянно разширяващите се и укрепващи руско-германски връзки имат не само определен исторически резонанс, доколкото стават все по-важни за европейската сигурност, но са и опасни за Америка, тъй като могат, в крайна сметка, да отслабят европейското единство и основите на НАТО, която САЩ използват като ключов инструмент за реализацията на глобалната си стратегия. На трето място, Русия се стреми да надрасне ролята си на обикновен износител на енергоносители за Европа и да се включи в енергоразпределителната мрежа на континента, както и в търговията на дребно с енергоносители на европейския пазар. В крайна сметка, Европа може „да се сблъска със суровия избор между цената и стабилността на енергийните си доставки и необходимостта да бъде заедно със САЩ по ключовите съвременни въпроси”. От друга страна, Коен очаква, че „докато цените на петрола растат, можем със сигурност да очакваме възраждането на руската самоувереност и дързост”. Всъщност, какво точно означава „дързост”? В геополитически план, това означава една по-самоуверена и активна Русия в глобалната политика. Между другото, Коен на няколко пъти споменава Индия като страна, чиято политика би трябвало също да безпокои САЩ. Тебеширените кръгове в Южна Азия Всъщност, държави като Индия, в които САЩ разчитат да укрепят позициите си като техен стратегически партньор, могат да предпочетат варианта да се превърнат в автономни, или „неприсъединили се”, ако Русия съумее да установи по-тесни връзки с тях в енергийната сфера. Що се отнася до Индия например, далеч отиващите последици са свързани с това, че ако Делхи се откаже от партньорството със САЩ, това много сериозно ще усложни азиатско-тихоокеанската стратегия на Вашингтон и политиката му на сдържане спрямо Китай. Интересно е, че Коен дава като пример в това отношение Сирия. Според него, Русия „се стреми към възраждането на вековния силов баланс в Близкия изток” и, че Сирия (също както Индия в Азиатско-Тихоокеанския регион) играе ключова роля в този регион и тъкмо поради това Москва възстановява военните си бази в Тартус и Латакия и „доставя на Сирия съвременно въоръжение”, както впрочем го прави и по отношение на Индия. На четвърто място, Русия работи за укрепване и разширяване влиянието на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) като изключителен прерогатив за сдържането на САЩ, особено в „енергийния клуб” на тази група. Както е известно, ШОС включва Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия, Таджикистан и Узбекистан. САЩ буквално се вбесяват, виждайки че ШОС се готви да приеме като пълноправни членове Индия и Пакистан, а дори и Афганистан, като наблюдател. До момента, САЩ залагаха на сдържаността, която демонстрираха Русия и Китай по въпроса за присъединяването на Пакистан и Индия към ШОС, но когато Москва и Пекин започнаха да променят позицията си по въпроса, във Вашингтон моментално обявиха тревога. Москва изпреварва Съединените щати, форсирайки връзките си с Пакистан. Критично важен вектор в усилващото се сътрудничество между двете държави са съвместните енергийни проекти. Така, Русия започна да обсъжда с Пакистан основите за участието му в проекта за газопровода ТАРІ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия). Страните възстановиха и въздушната връзка помежду си, проведоха две срещи на високо равнище в рамките на една година и започнаха тясно да координират подходите си по въпроса за стабилизирането на Афганистан (които също са част от изпълнението на проекта ТАРІ). Специалният представител на Русия за Афганистан Замир Кабулов (експерт на Кремъл по тази страна) посети Исламабад в началото на юни за да задълбочи консултациите между двете държави. Руският подход е насочен към разширяване стратегическата самостоятелност на Пакистан, така че той да може да се освободи от стриктната опека на Вашингтон. При това Москва разчита, че Пакистан ще и отговори подобаващо. Както посочва в един свой коментар руският експерт по Южна Азия Андрей Володин, „посещението на пакистанския президент Али Зардари в Русия показа, че Пакистан активно диверсифицира външноикономическите връзки и външната си политика. Като това се подкрепя и от основния и най-стабилен пакистански съюзник – Китай, който осъществява политика на „меко обратно сдържане” на САЩ в Азия, включително в Пакистан”. Краят на туркменистанската „газова мечта” Така, руско-китайската инициатива за привличане на Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС може, в перспектива, да нанесе съкрушителен удар по стратегията на САЩ, целяща американското „внедряване” в Азия. Основата на регионалната енергийна мрежа, концентрирана върху енергоносителите на Туркменистан, придава достатъчно стабилен характер на тази матрица. Истината е, че макар САЩ много да говорят за TАРІ, далеч по-интересен за тях е т.нар. Южен коридор за транспортиране на туркменистанските енергоносители към Западна Европа така че да се ограничи степента на руската доминация на европейския пазар. В момента Русия е на път „да убие с един изстрел два заека”. Насочвайки туркменистанския газ към ненаситните консуматори на енергоресурси от Южна Азия (Индия, потенциално, е един от двамата или тримата най-големи потребители на енергоносители през следващото десетилетие), Москва, от една страна, ерозира евразийската енергийна стратегия на САЩ за доставката на природен газ за Европа, а, от друга, съумява да съхрани силните си позиции на европейския енергиен пазар, недопускайки туркменистанският газ да и бъде конкуренция там. Във връзка с ТАРІ непрекъснато възникват два въпроса. На първо място, имаше известни съмнения за размерите на туркменистанските енергийни ресурси. Но потвърждението, направено от британската одиторска компания Gaffney, Cline & Associates в началото на юни, че Туркменистан разполага с второто по големина в света газово находище в Южен Йолатан, тотално променя досегашния сценарий. Неслучайно афганистанският президент Хамид Карзаи моментално долетя в Ашхабад, веднага след като чу съобщението на британците. Огромното находище Южен Йолатан е разположено на площ от 3,5 хиляди кв. км, което е повече от цялата територия на Люксембург и, както посочва високопоставен представител на британския одитор, „Южен Йолатан е толкова голям, че там едновременно могат да се разработват няколко негови участъка”. Казано накратко, Туркменистан разполага с потвърдени запаси, които могат да удовлетворят потребностите на Китай, Индия и Пакистан за дълги десетилетия и пак ще остане газ, който да се изнася в Русия. Това е шокираща перспектива за американските стратези, особено ако идеята за създаването на „енергиен клуб на ШОС”, лансирана от тогавашния руски президент Путин през 2005 (която по онова време изглеждаше не съвсем навременна) най-сетне се реализира на практика. Така че упоритите руски и китайски дипломатически усилия по отношение на Пакистан, целящи да го убедят да промени парадигмата в афганистанската си политика; нарастващото нетърпение на САЩ заради „непослушанието и упоритостта” на Исламабад; склонността на ШОС да се ангажира със стабилизацията на Афганистан; стремежът на САЩ директно да контактуват с Движението „Талибан”, а не чрез „оглавявания от Кабул” мирен процес; натискът на Вашингтон за установяване на дългосрочно военно присъствие в Афганистан; все по-ясното желание на Русия и Китай да привлекат Индия и Пакистан като пълноправни членове на ШОС; опитът на САЩ да формират такова партньорство с Индия, което американският държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс описа в речта си в Сингапур от 4 юни пред военните министри на държавите от региона (включително тези на Китай, Русия и Индия) като „неотменима основа за стабилността в Южна Азия и извън нея”; потвърдената от Гейтс американска привързаност към „стабилното, здраво и разширено” военно присъствие в Азия и, особено, в Малакския пролив – всичко това също представлява много важно „енергийно измерение”. Макар че споменатият по-горе Ариел Коен е експерт по Русия, той неколкократно спомена Централна Азия в изказването си пред Конгреса и призова американските конгресмени да обърнат специално внимание на това, че Москва се опитва „да изтласка” САЩ от Централна Азия вече е успяла да ограничи американското участие в новите каспийски енергийни проекти, изключвайки Америка от енергийния клуб на ШОС. Сдържането на Русия, като основа на американската енергийна стратегия В изказването си пред Конгреса, специалният пратеник по енергийните въпроси в Евразия Ричард Морнингстар, се придържаше към дипломатическия тон и внимателно заобикаляше геополитически моменти, акцентирайки върху детайлната презентация на евразийската енергийна стратегия на САЩ, която представи като продължение на политиката от ерата на Буш-младши, отчитаща обаче и новите реалности. Според него, принципните вектори на тази американска стратегия са следните: - Стремежът на САЩ да бъдат силно ангажирани с енергийната сигурност на Европа, никога не трябва да се поставя под съмнение, след като Европа е „наш партньор по всички основни глобални въпроси, от Афганистан до Либия и Близкия Изток и от човешките права до свободната търговия”. - САЩ ще работят за „енергийната диверсификация на Европа” както по отношение на източниците на доставка и маршрутите за транзит на енергоносителите, така и по отношение на видовете енергия – „диверсификация на доставчиците, диверсификация на транспортните маршрути и диверсификация на потребителите, както и концентриране на усилията върху алтернативните и възобновяеми технологии за „чиста” енергия, както и за нарастване на енергийната ефективност” (тук е мястото да напомня, че САЩ се явяват на европейския пазар като голям износител на шистов газ, който се конкурира с руския природен газ). - Целта на САЩ е да накарат Европа да формулира „балансирана и диверсифицирана енергийна стратегия, залагаща на многото източници на енергия и множеството маршрути за транзитирането им до пазара” (т.е. за намаляване на зависимостта от Русия, която в момента покрива над 1/3 от енергийните потребности на Европа). - САЩ ще поощряват и помагат на централноазиатските и каспийските държави „да търсят и намират нови пътища към пазара” (т.е., заобикаляйки руската територия и руските тръбопроводи). - САЩ ще работят за приватизацията на енергийния сектор, като за целта ще „изградят политическа платформа в постсъветското пространство, в чиито рамки да могат да просперират деловите и търговските проекти”. - Привързаността на администрацията на Обама към т.нар. Южен коридор, чрез който да се реализират доставките на природен газ от Каспийския регион за Европа, през Турция, а потенциално „и от други източници отвъд югоизточните граници на Европа”, е не по-малка от тази, демонстрирана от администрациите на Клинтън и Буш. САЩ активно ще прокарват три отделни европейски тръбопроводни консорциума – „Набуко”, IGTI и ТАР, и са „сигурни, че икономически жизнеспособният Южен коридор ще бъде реализиран, като инвестиционните решения, които ще направят това възможно, следва да бъдат приети до края на 2011”. - Вашингтон отделя специално внимание на превръщането на Туркменистан в голям доставчик на газ за Европа, чрез Южния коридор. - САЩ ще се стремят към интегрирането на балтийските държави в европейския енергиен пазар, така че да не бъдат зависими и уязвими от руските доставки и/или руския политически натиск. - САЩ ще се противопоставят на опитите на Русия да получи монополно влияние в украинския енергиен сектор. - Европа трябва да разработи и създаде единен енергиен пазар, за да не се допуска формирането на такъв тип двустранни отношения, като тези между Германия и Русия, Русия и Италия или Русия и Франция в момента. - Европа следва повече да се концентрира върху развитието на добива на шистов газ, който може да замени руския природен газ. - Европа трябва да реализира инициативи за „разделяне функциите за разпространение и доставка в енергийните компании”, така че руският гигант „Газпром” да се провали в усилията си да проникне в сферата на преработката и пласмента на природния газ. Това е евразийския хартленд, глупчо! На практика, евразийската енергийна стратегия на САЩ почти изцяло е концентрирана върху „сдържането” на изключителната и доминираща роля на Русия като енергиен доставчик на Европа и ограничаване на мащабното и влияние в централноазиатските и каспийските страни-доставчици на енергоносители. Коен говори за бъдещата роля на НАТО, като гарант за сигурността на „неруските тръбопроводи”, но не бива да се учудваме, че Морнингстар не отделя особено внимание на тази противоречива идея, зародила се в главите на членовете на предишната президентска администрация. В случая особено интересно е, че Морнингстар не споменава нищо за способността на Туркменистан или на централноазиатския регион, като цяло, да се превърне в енергиен доставчик за Южна Азия, макар че американските дипломати, посещаващи Делхи, неизменно демонстрират силен интерес към проекта ТАРІ. Тоест, излиза, че САЩ изцяло са концентрирали усилията си върху енергийната сигурност на Европа и върху доставките от Каспийския басейн, Централна Азия и Близкия Изток за европейския пазар и само на думи се интересуват от ТАРІ. Ясно е, че срещата на ШОС която се проведе в средата на юни в Казахстан, се превърна във важно събитие в контекста на енергийната геополитика. И в този смисъл за изслушванията в американския Конгрес две седмици преди това беше подбрано най-подходящото време. САЩ предчувстват промяната на парадигмата в динамиката на азиатската мощ. Шансовете все повече се обръщат срещу Америка, след като Русия и Китай умело трансформират политиката си в Южна Азия, чиято основна цел в момента е „хегемонизацията” на връзките им с Пакистан и Индия, в рамките на ШОС (включително чрез възможното присъединяване на двете държави към организацията, през 2012). Според директора на Института за международни изследвания в Университета Цинхуа Ян Сютън: „Ако съумеем да установим тесни отношения със съседните държави, както успяхме да го направим с държавите от ШОС, ще постигнем голям прогрес. Създаването на ШОС през 90-те години беше признато като една от най-успешните дипломатически стъпки на Китай. А целта на създаването на ШОС е да бъде отправено предизвикателство към стратегическото намерение на Америка да разшири военното си влияние в Централна Азия. С появата на ШОС отношенията на Китай с държавите от региона значително се подобриха. С цел да установи подобни отношения и с околните държави, които още не са станали членки на ШОС, Китай трябва да установи с тях истинско стратегическо партньорство. В противен случай те могат да се окажат в американската сфера на влияние ”. Действително, очертаващият се „край на играта” в Афганистан е вдъхновяващ момент за развитието на няколко направления в геополитиката на Евразия и Централна и Южна Азия. Някои от тях вече се реализират, други все още са в „спящо състояние”, някои са видими, а други все още недостатъчно различими за да започнат да се сближават. При всички случаи обаче фокусът им е един и същ – Евразия. Както е известно, великият британски географ и политик сър Халфорд Макиндер, който се смята за един от бащите-основатели на езотеричните дисциплини на геополитиката и геостратегията, базира прочутата си теория за „Хартленда” на предпоставката, че Евразия си остава „сърцевината” на международната политика. Очевидно, тя е валидна с пълна сила и днес. ---------------------------------------- * Авторът е индийски дипломат от кариерата, бил е посланик на страната си в Турция и Узбекистан **Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември „Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета” излиза с публикация за срещата на руския премиер Владимир Путин и италианският премиер – Силвио Берлускони миналата събота, когато е бил обсъден подводният маршрут на руския газ по този проект. Преди да коментирам публикацията ще припомня, че месец юли т. г. беше енергийният месец за правителството на ГЕРБ. Пред премиера Бойко Борисов стояха на дневен ред трите проекта: АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”... Какво се случи и какъв е резултатът към днешна дата, четете по-надолу: „Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”
Проектът за строителство на на газопровода се е натъкнал на на „някои” трудности констатирали двамата политици, като са обърнали внимание на факта, че е почти решен въпроса с Турция, която до ноември трябва да даде разрешение за преминаване на трасето на „Южен поток” в икономическата си морска зона. Оставала една страна от участничките в „Южен поток”, която Путин и Берлускони не назовали официално, която страна бавела реализацията на проекта. Експертите, с които „Независимая газета” се допитал били убедени, че в случая иде реч за главно препятствие, което била България, която непрекъснато излизала с все пови и нови увъртания и претенции, само и само, за да си спечели отстъпки. Към това „препятствие” се прибавяли напоследък и изискванията на Европейския съюз, които той постановил към страните-членки да работят за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от страна на Русия. По време на неофициалната среща на Владимир Путин със Силвио Берлускони, италианският премиер съобщил, че съвместните им усилия са дали резултат да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода „Южен поток” през нейни териториални води. „Сега вече остават няколко проблема, които касаят преминаването на този проект през територията на някои държави – уточнил Берлускони. – Вероятно ще ми се наложи да поработя от дипломатична гледна точка в въпросните страни, за да ги убедя да не продължават да създават трудности по реализацията на този проект.” Премиерът на Италия така и не назовал името на въпросната държава, с която възнамерява да „поработи” на дипломатическия фронт. Проведена била и работна среща на шефа на „Газпром” Алексей Миллер с главния изпълнителен директор на проекта „Южен поток” Марсел Крамер, в хода на която било изяснено че все пак остават неразрешени проблеми от рода на: предвижване нап роекта в ЕС, завършване на технико-икономическата обосновка /ТИО/ на „Южен поток”, подготовка ип риключване на националните ТИО, провеждане на оценка на околната среда и получаване на всички необходими за началото на строителството на газопровода разрешителни. Все пак не трябва да се забравя, че „Южен поток” предстои да се реализира като доставчик на природен газ на европейски потребители и предполага строителство през акваторията на Черно море в страните на Южна и Централна Европа. Предвижжда се, че неговата мощност ще нараства постепенно, като общата проектна производителност на морския участък ще достигне 63 млрд куб м годишно. Въвеждането в експлоатация на „Южен поток” е планирано за 2015 година. За реализация на сухопътния проект с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска, Австрия, Италия и други държави вече са налице подписани междуправителствени споразумения. „Независимая газета” припомняче след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била пренудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България. В началото на август сръбските партньори на Москва, се договорили с България дап роменят маршрута на газопровода, което било на крачка да създаде сериозни проблеми с реализацията на проекта в срок. Коментирайки настоящото състояние на проекта, експертите на руския ежедневник били убедени, че едно от основните препятствия за реализация на „Южен поток” е България. Неслучайно в един момент се появил и слухът за изграждане на маршрут, който заобикаля България като минава през Румъния. „В главата ми минава мисълта за една проблемна страна и това е България – заявил директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов – за „Независимая газета”. – В най-близко време българите ще поискат от Москва нови облекчения и така или иначе те ще се съгласят, за да получат някои преференции, както и облекчени кредити... Що се отнася до Европа, то тя би могла да се превърне в сериозно препятствие за „Южен поток”, ако не се тормозеше в реализацията на алтернативния проект за газопровод – „Набуко” /Nabucco/. Така че колкото и да му се иска на Брюксел да се диверсифицират газовите доставки на страните-членки – засега няма как да го направи. На дневен ред стои и проблемът с „Бургас-Александруполис” коментира партньорът на консултантската компания RusEnergy, Михаил Крутихин, като изтъква, че България очаква от Русия ясно послание за петролопровода. Все пак Москва има алтернатива, наречена „Самсун-Джейхан”, докато българските еколози се обявиха против проекта „Бургас-Александруполис”, вероятно в опит за извличане на максимална изгода. Нищо чудно,у коментира Крутихин официална София да купува на границата си природния газ от Русия, а след това, като транзитна държава – да го продава като свой собствен! „Газпром” продължава да се бори „Южен поток” да влезе в трансевропейската мрежа за енергийни доставки, което би променило в положителна посока статута на проекта. Доколко това е реалистично и кога ще се случи, ако въобще се случи – отговорът едва ли ще дойде бързо. Вярно е, че на „Северен поток” бе даден такъв статут и в мига в който това се случи, реализацията му продължи с рекордни темпове. Вярно е, че транзитиращите европейски държави има чисто материални затруднения около средствата по финансирането на националното участие в проекта за „Южен поток”, тъй като засега цената му е в размер на 23 млрд долара, но същото се отнася и до Русия, която въпреки че ще транзитира свой продукт, също ще трябва да вложи доста средства. Мрачните прогнози за „Бургас-Александруполис” не се сбъднаха... Още в първите дни на декември м. г. руският министър на енергетиката, Сергей Шматко прогнозира, че България ще създаде проблеми с настоятелното искане проектът да бъде подсигурен с компетентна експертиза, която да докаже, че няма да се появят еккологични проблеми. Тази прогноза Шматко изложи пред депутатите на Държавната дума в отговор на питане.
Интервю със Славка Бозуков в „Стандарт” Борисов: на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис. Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта. В друго интервю по темата руско-български енергийни проекти, премиерът Бойко Борисов бе още по-обстоятелствен: Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама” Водещ: Г-н Премиер, да започнем с енергийните преговори с Русия. Кой сега е по-щастлив - руският вицепремиер или американският посланик? Бойко Борисов: Аз мисля, че и двамата имат достатъчно основание за щастие. Водещ: Защо? Бойко Борисов: Защото ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм. Водещ: Това на деликатен език значи, че май сте го отписали този проект? Бойко Борисов: На деликатен език означава, че няма да стане, но аз го казвам, защото съм сигурен, че след Мексиканския залив няма еколог, който да си сложи подписа под този проект. По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесен 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”. Водещ: Значи не е само един гьол? Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен. Водещ: Даваме един гьол и един милиард... Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси. Водещ: Добре, има ли риск ние да сложим всичките си енергийни яйца в руската кошница? Бойко Борисов: Не, защото вие знаете преди няколко месеца ние подписахме с Турция споразумение да ползваме техният терминал за втечнен газ. Водещ: Да, но енергията отива на другите места, като че ли, защото активно преговаряме с Русия? Бойко Борисов: Тъй като с Русия не бяхме преговаряли и затова дойде първият вицепремиер и преговорихме проектите, а когато бяхме в Турция с Ердоган подписахме споразумението за втечнения газ. Президентът беше в Азербайджан, където имаме възможност също да диверсифицираме доставките на газ от Азербайджан. В момента министърът по еврофондовете Томислав Дончев разговаря в Брюксел да ползваме и евентуално да направим в Бургас наше си пристанище за втечнен газ. Работим по връзката с Гърция Комотини, Работим и по проекта да ползваме турските тръби и да вкараме газ от Египет, Иран, Ирак, разбира се, ако мерките и ембаргото там паднат един ден, така че ние работим много активно за диверсификацията на държавата. Но „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото. Водещ: Хората, които ни гледат вероятно се питат, вероятно за тях най-важния въпрос е да няма газова криза. Газът да не поскъпва, защото това ще ни срути по време на кризата. Бойко Борисов: Това е следващото. Водещ: Делегацията е в Москва. Бойко Борисов: Да. В момента делегацията е в Москва, в момента има наредени посредници доста, в които вие виждате и председателят на Борда на директорите на „Газпром” не знае колко пари и къде отиват, макар че всичките им дружества, които са посредници, участва и „Газпром” и затова аз съм поставил тези условия. Нашият „Булгаргаз”, който е държавният търговец, за вашите зрители го казвам, да сключи договора директно с „Газпром”. И на цената, на която „Газпром” дава газа за България, съответно да си сложи „Булгаргаз” процент и половина, което е нормално за държавно предприятие и крайните потребители – дали са индустрия, дали са граждани, дали са топлофикации да получат възможно по-ниска цена. Това сме направили. Водещ: Руската страна гарантира ли ви, че няма да използва газовата карта за шантаж върху България или за натиск, хайде така да кажем? Бойко Борисов: Руската страна е наясно, че ние не сме нито Украйна, нито Беларус, нито Грузия. По простата причина, че ние освен член на НАТО сме член на Европейския съюз (ЕС). А в нашият присъединителен договор към ЕС има клауза, която гарантира, че в проблемен, какъвто й да е, включително и военен конфликт – дали е газов, дали е икономически, няма значение се задейства т. нар. европейска солидарност. Така че аз имам възможността като държава, имам предвид, да искам Съвета на Европа, в който участвам да се произнесе по всяка една тема. И премиерът Путин много добре осъзнава това, че ние сме европейска държава. Член на ЕС. Живот и здраве догодина ще влезем в Шенгенското пространство и с нас се преговаря като с европейска страна от ЕС. Това е голяма разлика.
Към днешна дата, докато мъдрите се намъдруват... Унгарският премиер Виктор Урбан в разговорите си българския си колега – Бойко Борисов се договори заемите за проекта „Набуко” – алтернативният на „Южен поток” – бел. Л. М./ да не влизат в националния дефицит, което откъдето и да го погледне човек си е сметка без кръчмаря, тъй като в Брюксел никой от когото това зависи не е казал „да”. Вярно е, че Унгария поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари, но това далеч не означава, че всичко, което официална Будапеща си е мечтала в рамките на Съюза ще се сбъдне. В същото време, италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че се отнася положително към предложението за участие на германски компании в проекта „Южен поток”, предаде РИА Новости. На среща с италианския премиер руският премиер Владимир Путин е съобщил, че германски енергийни компании са изразили желание да се присъединят към проекта. „Бих искал да разбера твоето мнение по въпроса”, обърнал се Путин към италианския си колега. Берлускони от своя страна припомнил, че „Южен поток” е голям проект, към който Италия веднага се е присъединила още в началото. Докато САЩ и редица европейски държави се въртят в омагьосания кръг на проблемите с финансирането и как и кой да пълни тръбата на „Набуко”, /строителството на който трябва да започне в 2012 година – бел. Л. М./, руският президент Дмитри Медведев предприе средиземноморска обиколка, като темите в държавите на които гостува бяха свързани главно с енергетика и политика. За енергийния гигант на Северна Африка, Алжир СССР бе основен доставчик на оръжие и руският президент бе посрещнат със салют с 21 оръжия – най-високата чест за чуждестранен гост. Медведев преговаря с алжирския президент Абделазиз Бутефлика и други лидери на страната - да не забравяме, че Алжир е третият основен търговски партньор на Москва. Подкрепяният от ЕС и САЩ газопровод „Набуко” има за цел доставянето на природен газ от каспийския регион през Турция и България до Австрия, заобикаляйки Русия. Проектът е основен конкурент на руския газопровод „Южен поток” за доставка на руски газ за Източна и Централна Европа. По-късното започване на строителството малкият засега капацитет на евентуалните газови доставки, извадиха отдавна „Набуко” от зоната на пряка конкуренция с „Южен поток”. По другия „висящ” и „несигурен” енергиен проект, „Бургас-Александруполис”, нещата също се развиха не така, както очакваха българските управляващи и много дейният американски посланик Джеймс Уорлик. Преди седмица, на 4 октомври операторът на „Бургас-Александруполис” предаде екологичната оценка на проекта, която дава реална представа за влиянието върху екологията и социалната среда, както и че строителството и експлоатацията на проекта на петролопровода отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.
Оценката е подготвена от консултантите по проекта – „ILF Consulting Engineers” и “Environmental Resources Management (ERM)”. Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода явно се отлага, още повече, че както писа „Хроники” наскоро: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. става дума за петролопровод,, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето. То не беше тичане на американския посланик Уорлик из министерства и телевизии, то не бяха тържествени недомислици, изговорени от посланик Елена Поптодорова по проекта... Беше време, когато управниците ни твърдяха, че ще замразят „Белене” и ще се откажат от „Бургас-Александруполис” като екологично опасен проект, който щял да удари туризма!?!. В същото време България наля пари в „Бургас-Александруполис” и го трапоса на Симеон Дянков – най-яростният назначен, на заплата русофоб в правителството! Сега, след излизане на екологичната оценка, когато е ясно, че проектът „Бургас-Александруполис” не е свързан със сондиране, а с петролопровод и изобщо няма опасност за екологията и туризма - управниците мълчат и дума не обелват! Даже техният идеолог- Уорлик – и той загуби дар слово и спря да търчи по министерства и телевизии с рояк репортери след себе си. Дали Брюксел ще се съгласи парите за „Набуко”, които трябва да даде България - да се разглеждат като извънбюджетни, как ще се излезе от ситуацията с платения наполовина блок на „Белене”, докога ще се шикалкави за „Южен поток”, ще се свържат ли газопреносните системи на България с Турция - тези проблеми тепърва ще увиснат като облаци над кабинета „Борисов”.
На 30 септември, когато изтече контрактът между “Националната електричества компания“ /НЕК/ и “Атомстройекспорт“ за строежа на ядрената централа, от българската държавна компания съобщиха, че са отправили питане до собственика си – “Български енергиен холдинг“ /БЕХ/, за удължаване на споразумението с руснаците. По-рано се появиха неофициални информации, че удължаването може да е с една година.
Министърът на външните работи Николай Младенов обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция. В един момент производството на ток ще спре и тогава как ще се изпълняват договорите за износ на ток, след като строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало – това тепърва ще се решава..
На фона на енергичните решения на правителството и на Меркел, лично, шикалкавенето на българските политици доказва за пореден път колко далеч сме от деня, в който управниците ни ще работят единствено и само за националните интереси.
По традиция, в деня на пристигането на госта, официозът „24 часа” пусна интервю с Ердоган, в която той пусна твърдения на границата на лъжата, вземайки ни за умствено изостанали! Ердоган: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.”
Това „никога” е силно казано, тъй като Ердоган през 2008 година посети Търговище и Кърджали и тогава лидерът на „Атака”, Волен Сидеров негодуваше открито и на висок глас що ще един правителствен ръководител на чужда държава на посещения със селища с компактно мюсюлманско население, гласуващо за една от политическите партии в България – ДПС? Да не би Ердоган да е търсил халва или баклава?
Ердоган не скри причините и позицията си за срещата с мюфтията: Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема. По тази логика и членове на правителствата на Босна и Херцеговина, и на Албания трябва да направят пътека до нелегитимния мюфтия! Човек се чуди на кое отгоре се разрешава на един чужд премиер да си развява коня при посещение в страната ни с още по-развятото знаме на исляма! Що не се пробва Ердоган да каже същото и в Швейцария, след като там референдум забрани минаретата? Или във Франция, която прие Закон за бурките? Ако продължим в тази посока – не си спомням при посещението си в Турция в първите дни на февруари т. г. българският премиер Бойко Борисов да се е срещал с кюрдски водачи. Още по-малко пък българският премиер си позволи да пътува навътре в страната, в райони, населени предимно с кюрдско население! Другият случай, от който е видно, че Ердоган си позволи да не говори истината, като твърдеше, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално. За Ердоган може да е нормално, но за тези, които са запознати с турското законодателство – в Турция двойно гражданство не се разрешава и отношенията, които дразнят немалка част от българското население, не са фактите, че голяма част от българските мюсюлмани се преселиха в Турция и се идентифицираха като турски етнос, а по-скоро са връзките на официална Анкара с ДПС, които далеч не се определят като междуправителствени отношения. Как ще продължат съвместните енергийни проекти между Турция и България в контекста на проектите „Южен поток” и „Набуко”, ще бъде ли Турция един от инвеститорите на АЕЦ „Белене” – това ще бъде ясно още утре, след края на посещението Реджеп Тайп Ердоган. По какво си приличат и в какво се отличават двамата премиери?
От тогава не се намери нито един прокурор, който да привика Соломон Паси и да изпише една кофа мастило за това, как заради неговите лъжи България загуби над милиард и половина долара! Великобритания успя да изпрати един Тони Блеър да отговаря за участието на страната в тази война и то на основата на лъжите на Буш! Докато България се остави един измислен политик да си играе с външната й политика! Другият случай, който различава Турция от България са историите с обидите от страна на Израел: Тази година Турция отново нажежи двустранните отношения с Израел, след като израелски зам.-министър на външните работи унижи турския посланик в тази държава. Случаят бе разказан във в. „Сега”: „Зам.-министърът на външните работи, Дани Аялон привика турския посланик Ахмет Огюз Челиколиц, за да протестира срещу турски сериал, който се смята за антисемитски. Турският посланик е бил извикан не в зданието на МВнР, а в Кнесета, където Аялон е трябвало да участва в гласуването за вот на недоверие на правителството. Зам. външният министър накарал посланик Челиколиц дълго да чака в коридора, след което отказал да се ръкува с него. За срещата са били поканени и оператори на две израелски телевизии, както и представители на други медии. Турският посланик бил настанен на нисък диван, докато Дани Аялон и двама чиновници на израелското външно министерство седели на високи столове. Всички медии подчертават искането на Аялон операторите да снимат срещата така, че да се види, че той стои по-високо от посланика и на масата да е само израелски флаг. Присъствалите медии определиха тази сцена като "целенасочено унижение". Анкара заплаши, че ще отзове посланика си от Израел, ако в срок от 48 часа Израел не се извини. Дани Аялон навремето поднесе извиненията си на посланик Челиколиц в специална декларация. В него израелският дипломат отбелязал, че "той никога не е оскърбявал чуждестранните посланици и в бъдеще ще се опита да обяснява своята позиция с по-приемливи методи". Турция обаче не прие това извинение. „Ние смятаме израелската декларация за незадоволителна", съобщиха пред Анадолската агенция представители на турското МВнР, пожелали да останат анонимни.” Израелското външно министерство предаде официално извинение на Турция, А израелският външен министър Авигдор Либерман отправи призив към Турция да започнат нормални отношения след възникналото напрежение между двете държави. Тук ще вметна, че същият външен министър Авигдор Либерман обвини в израелската преса България и Босна и Херцеговина с Ал Кайда, че има връзки с Ал Кайда, но никой не му поиска обяснение, още повече, че премиерът Борисов бе на посещение в Израел след скандалното обвинение... Очакваше се при посещението си в Израел, българският министър-председател да поиска обяснение за тези твърдения тиражирани в медиите, но такова нещо не се случи. Нито пък бе поискано обяснение преди заминаването на Бойко Борисов от посланика на Израел, след привикване в МВнР. Босна и Херцеговина поиска доказателства или извинение – ние замълчахме като виновни. * * * И сега вече е време да припомня, че премиерът Бойко Борисов е добре приет от колегата му Ердоган, тъй като докато беше кмет на Столична община бе гласувано, че Турция не е провела арменски геноцид! При срещата на Ердоган с Борисов в Турция в началото на м. февруари, отново изплува контрастът между двамата политици и начинът им на водене на преговори и постигане на крайни цели. Тогава турската страна получи категорични уверения, че:
Срещу това:
По въпроса с болницата в Истанбул, която е един от 50-те екзархийски имота там, Ердоган заяви в интервюто за „24 часа”: „Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.” Т. е., според Ердоган, Бойко Борисов поставил преди седем месеца проблем, касаещ чужд имот, а не държавен? И защо пък този „чужд” имот държавата турция да не хързулне на изселниците – нещо като с чужда пита – помен!? * * * Най-скандално ясен и откровен е Ердоган в интервюто за часовия всекидневник по въпроса за имотите на изселниците, тема, която е болезнена за много от потомците на тракийските бежанци: Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия. С една дума – „Трай, Коньо, за зелена трева!” * * * В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Тогава Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз. „Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел. - Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”.” Това желание на турците за ирански газ засега не се урежда – под силния натиск на САЩ и санкциите, които наложи за пореден път на Техеран, държавите акционери в „Набуко” в един глад изчуруликаха, че не искат газ от Иран! * * * Типично за азиатския тип дипломат е да прави другите на луди и то с такава лекота, че на отстрещната страна да не остава нищо друго, освен да се скъсва да благодари и да се кланя! Малцина са тези, които помнят един срамен случай, който бе потулен от днешните управници. В центъра на историята, този път в Афганистан, бе българка, която го отнесе заради патриотизма си, но не като Спаска Митрова. Ето историята: майор Даниела Благоева, в знак на уважение към националния празник, 3 март, подготви отбелязването му в контингента. В резултат, български военни се огънаха пред капризите и униженията на някакъв турски генерал, по чиято историческа памет се бяха появили междувременно силни сърбежи! Скандалът с несъстоялото се честване на 3 март в контингента ни в Афганистан бе потулен в Министерството на отбраната. За висши военачалници се оказа неприемлив фактът, че българският офицер, Благоева, подготвила и разпространила във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул представяне, посветено на националния празник на България, 3-ти март. Мероприятието било спряно, а офицер Благоева, заплашена с наказание заради национализъм! Скандалът бе в апогея си, още щом се появи и по страниците на родните медии. Оказа се, че за да да тушират нещата, родни военни проведоха среща, в самия ден на Националния празник между командира на българския контингент, полковник Петко Лилов, който обяснил на ротационния командващ на обединените сили в Афганистан, бригаден генерал Левент Чолак, че в презентацията за 3 март е допусната терминологична грешка в текста на материала! На срещата става ясно, че генерал Чолак бил възмутен от употребата на израза „турско робство” в „мероприятието” за 3 март, а представители на българската част побързали да омаловажат и бламират честването на националния празник като обяснили, че в служебните задържения на майор Благоева не влизало да се занимава с това мероприятие! Така недоволството на генерал Левент Чолак било потушено... Не стига унижението в Афганистан, на което бе подложена България от турски генерал, ами мрънкането и недостойната позиция на Министерство на отбраната, съчетано с гъвкавия гръбнак на министър Аню Ангелов допълни резила от създадената ситуация! Как обясни специалистът термина „турско робство”? „Терминът „турско робство” е исторически термин. Във всички български документи от преди Освобождението” – навсякъде се говори за робство. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Георги Марков. По думите му този термин не е грешно да се употреби:... „защото става въпрос за Османска империя, но в нея господстващ народ са османските турци. Те са господстващият народ. Така че, може да се каже и „османско владичество”, и „турско робство” – продължава коментарът си проф. Марков. - Нищо обидно няма, но за съжаление през последните десет години в Турция скъсват с представата на Мустафа Кемал, известен като Ататюрк. Той казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. В последните десет години, особено ислямисткото правителство на Ердоган, реабилитира Османската империя както в политиката, така и в турската историография. Особено яростен неоосманист е външният министър на Турция Ахмед Давутоглу. Той миналата есен в Сараево заяви, че Османската империя всъщност е била една процъфтяваща империя, всички народи са живеели цветущо, по братски и едва ли не призова да се възстанови зоната на Османската империя. Това е една опасна тенденция в съседна Турция, защото там реабилитират тази Османска империя, което не може да се приеме от народите, които са били жертва на тази империя”.
Объркването на термините „робство”, „владичество” „турско” и „османско” винаги е пораждало суматоха в коридорите на властта. Така например Словото на президента Георги Първанов, по случай Националния празник на България през 2002 година, определи 3 март като: „...едно от събитията, което събира най-голямо въодушевление, което е източник на най-голямо национално самочувствие, е именно 3 март – Освобождението ни от османско робство, началото на възродената българска държава...” Но в това слово президентът определи днешния израз „владичеството” на МО като „робство”? През 2003 година, на връх „Шипка” президентът Първанов споменава в Словото си за „руско-турска освободителна война” – въпреки че в същата година на националния празник вече е казал, че сме се освободили от османско робство! Добре, че не въвежда израза „руско-османска освободителна война”! А е историк все пак... Така се получава в политиката: озовеш ли се на върха на държавата, „руското настъпление срещу турските войски при Арабаконак” и други тежки битки неминуемо довеждат до Освобождение от Османско иго. Робство или иго – във всички случаи пет века ни владеят турците. И ако при робство ние сме били пет века роби, то при иго – какви ще се наричаме - иговци? А при „владичество” както определят от МО отворковците чиновници – какви сме? Владичи люде по време на османско петвековно присъствие ли? И още: при петвековно турско, извинете, османско присъствие – какви се падаме в схемата? Другите присъстващи ли? Все някога това безумие в интерпретацията на политиците ни по историята ни трябва да свърши и да спре! Колкото и пъти да съм чела История на дипломацията – в нито едни двустранни отношения между държави не съм срещала случай – политици от съответната държава да спират честване на националния си празник и да увъртат ситуация като петвековно робство, като я назовават „владичество”. Такъв случай в световната история на дипломацията – няма! И ще повторя още веднъж: Еродоган каза: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения. Помните ли при посещението си в Турция как научихме, че Борисов поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказваха и протакаха... „Ако може да позволи, нещо, което пет години отлага – това ли е изразът на добросъседство на държава, която колчем се покаже български политик и връчва настоятелни искания за какво ли не? Нима не се е родил все още българският политик, който ще покаже на съседна Турция как се прави дипломация и се защитават национални интереси? Политиката на Турция е всичко, което политиката на България – не е. Затова е чухме: „Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – каза Бойко Борисов от гостуването си в Турция в началото на годината. Това вече сме го чували...
http://geopolitica.eu/actualno/1107-gazoprovodyt-nabuko-vse-po-skyp-i-vse-po-otdalechen-vyv-vremeto
В средата на октомври Агенция Франс прес цитира изявление на изпълнителния директор на австрийската петролно-газова компания ОМV Герхард Ройс, според който първите доставки на природен газ по газопровода „Набуко” ще бъдат осъществени не по-рано от 2018. Това означава, че въвеждането в експлоатация на газопровода, който трябва да свърже Европа с находищата на природен газ в Азербайджан („Шах Дениз”) и Централна Азия, а вероятно и с находища в Близкия Изток, заобикаляйки Русия, за пореден път се отлага (в случая с още една година). Причината е липсата на необходимите споразумения с потенциалните доставчици, които трябва да гарантират необходимото количество газ за запълването на тръбопровода. Впрочем, именно това беше и причината за посещението на Герхард Ройс в Централна Азия, както и за срещата му с турския министър на енергетиката Танер Илдъз, провели се в средата на октомври. Между другото, Танер Илдъз ясно заяви, че Турция не възнамерява сама да носи отговорността за реализацията на проекта „Набуко”, нито сама да търси доставчици на природен газ за запълване на бъдещия тръбопровод. В същото време, той се опита да шантажира Брюксел, посочвайки, че „ако ЕС не отвори нова глава „Енергетика” в рамките на преговорите си с Турция за присъединяването на страната ни към Евросъюза, Анкара няма да загуби нищо. Няма да се молим на никого за каквото и да било. Имаме своя стратегия, в рамките на която ще реализираме проектите си. При всички случаи, Турция няма да се окаже губещата страна”.
Газопроводите „Набуко” и „Южен поток” Досега се разчиташе, че първите доставките на природен газ по „Набуко” могат да се осъществят през 2017, а строителството на самия газопровод да започне през 2013. Дължината на газопровода е 3900 км, а максималният му капацитет е 31 млрд. куб. м природен газ. До момента обаче, само Азербайджан е обещал да доставя по него 16 млрд. куб. м газ годишно, като 6 млрд. куб. м ще остават в Турция, т.е. няма да стигат до европейския пазар. Неслучайно, инициаторите на проекта непрекъснато настояват потенциалните доставчици (Азербайджан, Туркменистан, Иракски Кюрдистан) да поемат конкретни задължения за бъдещи доставки на енергоносители, тъй като без подобни гаранции за достъп до необходимия обем природен газ, проектът рискува да си остане само на хартия. „Трябва да разполагаме с дългосрочни ангажименти за доставките на природен газ и тези трима доставчици следва ясно да заявят колко газ могат да ни продадат и кога” – посочва в тази връзка Стивън Юдиш, един от шефовете на германската RWE. Както е известно, австрийската компания ОМV e eдин от равноправните партньори в проектната компания Nabucco Gas Pipeline International, наред с германската RWE, турската Botas, румънската Transgaz, унгарската MOL и българската „Булгаргаз”.
Впрочем, това не е всичко. Според официалния представител на консорциума, който трябва да реализира „Набуко”, Кристиян Долезал, в момента се преразглежда и стойността на проекта. Както е известно, първоначално се смяташе, че капиталовите разходи по изграждането на газопровода се равняват на 7,9 млрд. евро. Долезал обаче посочва, че тази сума е била определена в хода на подготовката на технико-икономическата обосновка на проекта, а точната стойност ще стане ясна едва след приключването на детайлното инженерингово проучване. Малко по-късно се появиха съобщения, че стойността на проекта се е повишила до 10,7 млрд. долара Междувременно, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер прогнозира в средата на октомври 2011, че стойността на „Набуко” може да достигне 14 млрд. евро, т.е. почти два пъти повече от първоначално определената. Впрочем, предишният управителен директор на консорциума Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Мичек също нееднократно заявяваше, че стойността на проекта може да бъде преразгледана, при това към повишаването и, включително и заради увеличаване дължината на тръбопровода или динамиката на цените на природния газ. Проектът за газопровода влезе във фаза на техническото проучване (т.е. изготвяне на технически проект) през май 2009. В петте транзитни държави – Австрия, Унгария, Румъния, България и Турция бяха определени петима местни подизпълнители по проекта, които трябва да проучат и да дадат оценка за техническите детайли на маршрута на газопровода. Изготвянето на детайлния технически проект за изграждането на тръбопровода „Набуко” е възложено на британската компания Penspen. „Плановете за изграждането на газопровода „Набуко” не бива да се превръщат в безкрайна и безсмислена история” – заяви, в края на септември 2011 австрийският енергиен министър Рeйнхолд Митерленер. За целта, той реши да придружи президента на Австрия Хайнц Фишер при посещението му в Туркменистан, в средата на октомври, за да лобира пред правителството в Ашхабад да подкрепи изграждането на „Набуко” като гарантира необходимото количество природен газ за запълването му. Съобщенията за поредното отлагане на крайния срок за пускането в експлоатация на газопровода обаче, както и спекулациите за ново нарастване на предполагаемата му стойност показват, че лобистите на проекта едва ли са получили от Туркменистан, онова, на което са разчитали. * Център за прогнози и анализи в енергийната сфера Очакванията на русофобите, че на 1 септември в Полша, руският премиер ще посрещне българския си колега Бойко Борисов с нож и вилица и ще "се нахрани" с него изобщо не се сбъднаха. Цял ден се наложи на министър-председателят Борисов да чака за среща с Путин, което му отвори възможност да запълни времето си с фотосесия и срещи с други държавни ръководители в Гданск, но кой освен Сергей Станишев твърди, че да си министър-председател е лесна работа? В края на месец юли двама от новите български министри поставиха под съмнение реализацията на съвместните руско-български енергийни проекти, съобщи агенция РИА "Новости". Така България показа, че може да замрази строителството на АЕЦ "Белене" и преразгледа въпроса за изграждането на нефтопровода Бургас - Александруполис. "Ние не разполагаме с финансови ресурси, за да завършим тези проекти - призна тогава според "РИА "Новости" министърът на финансите Симеон Дянков, който в транскрипцията на информационната агенция бе наречен Симеон Джанков. В същото време министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков добави в стоп-листата и газопровода "Южен поток". Другият интересен факт, който изскочи от срещата Путин - Борисов бе, че стана ясно, че премиерът Борисов не е познавал добре и в детайли трите сключени междуправителствени проекта и е отишъл на разговора с Путин не съвсем подготвен. "Всички проекти, които сме разработвали към момента са били насочени и към това да подобрят позицията на България като значим енергиен център в Европа, като важна транзитна страна - е декларирал Владимир Путин пред колегата си Борисов. - Искаме да променим геополитическия статут на Вашата страна и да й дадем възможност да печели` от транзит. Ако в сила има каквито и да било причини, и определени анализи на Вашето правителство стигнат до извода, че един или друг проект не отговаря на интересите на българската страна, Ви уверявам, уважаеми г-н премиер, че няма да има никакви проблеми в междуправителствените ни отношения. Няма да осъществяваме проект, който не устройва България. Ще минем по друг път. Русия ще реши този проблем, но по друг начин, а с Вас ще намерим други възможности за сътрудничество, при това ще искаме и ще направим това без никакви проблеми и обиди, изхождайки от взаимните си интереси". Това най-изненадващо за българските скептици и черногледци е заявил Владимир Путин, като не е пропуснал да покаже добронамереността на Русия по отношение на България. "Не слагайте акцента само на една от срещите, които сме имали... опита се да поучава строго премиерът Борисов водещия на сутрешния блок на БНТ. -... в рамките на 6 часа ние успяхме да проведем срещи с премиерите на почти всички европейски държави и фигури, които пряко касаят България в Брюксел." Т. е. ако Борисов действително за 6 часа е прехвърлил всички премиери и висши политици, както действително се е случило, срещите с: Ангела Меркел, Силвио Берлускони, Доналд Туск, Йежи Бузек, Валдис Домбровскис, Тимошенко и прочие са минавали на бързи обороти - ръкостискане, поздрави за спечелените избори, пожелание за успешен мандат, снимка, дежурни протоколни фрази и сбогуване, с обещание за нови срещи и сътрудничество. Но да оставим настрана тези кратки срещи и да се върнем на личната среща разговор, която Борисов е имал с руския си колега, Владимир Путин. Ето неговия коментар, направен по БНТ, със съкращения: "...излиза, че сме отишли там, за да се срещнем с господин Путин, а то не е така. Това исках само да поправя във вашия анонс. Разбира се, че да разговаряш близо 30-40 минути с премиера на Русия, и то по такива проекти, е важно като информация и за двете страни. Смея да твърдя, понеже го слушах Петър Димитров досега в типичния див стил да говорят общо, неконкретно, в бъдеще време. Но до този момент старото правителство нито си е платило таксите по Бургас-Александруполис, нито е направило нещо по финансирането на АЕЦ "Белене" освен да опукат тези 250 милиона евро. Трябва да се има предвид, че това са близо половин милиард лева. И на практика от една поляна се е слагал бетон в Белене, правени са първи копки, след това втора трета първа копка са били, за да се разрушава бетонът и сега отново да имаме една гола поляна. Това е всъщност Петър Димитров, което е оставил за България... Водещ: Проектът ще го бъде ли?В едно от първите си интервюта за енергийните проекти бъдещият министър на финансите Симеон Дянков показа колко е бос в енергетиката. Другото обяснение за изречените от Дянков недомислици може да е, че той съвсем целенасочено и недобронамерено подходи към една жизнено важна тема за българската държава. "Основната ми задача е да се боря с кризата. Не мога да го направя, ако всяка година изскача по 1 млрд. разходи за проекти, от които няма смисъл", каза бъдещият министър Дянков. Именно това може да е причината за нерадостната съдба на "Южен поток" и "Бургас - Александруполис". "Трябва да си зададем въпроса дали 350 млн. е по-добре да бъдат дадени за един такъв проект или за здравеопазване и образование". Всъщност пари за "Южен поток" България няма как да се наложи да дава, а още по-малко пък един милиард, защото в този проект участието е на Италия и Русия и е 50 на 50. Така че, милиард тук не се налага да се дава като се лишават образованието и здравеопазването! По подобен начин стои въпросът и с участието в Бургас-Александруполис, откъдето пък редовно ще се печелят десетки милиони евро от транзитни такси. Гръцкият министър на развитието Костас Хадзидакис нарече Бургас-Александруполис "проект от национално значение за Гърция". "Той ще укрепи стратегическите позиции не само на Гърция, но и на всички участници, както и енергийната сигурност на страната ни". Хадзидакис предупреди България за шикалкавенето по Бургас-Александруполис! Единственият проект, по който налага да се дават пари е изграждането на АЕЦ "Белене", където германската компания RWE е с декларирано 49 на сто участие. Изнесена бе информация, че до този момент за АЕЦ Белене са похарчени 880 млн. лв., като едва 190 млн. са използвани за разграждане, изграждане. Всички останали пари са отишли за консултации. "Според мен проектът е нерентабилен и не бива да продължи", категоричен бе Симеон Дянков, който не поясни откъде идва неговата енергийна "компетентност". Според Дянков, по-добре било да спестяваме енергия, тъй като сега харчим 35 на сто повече от средното за Европа. Колкото е да спестяваме, колкото да е замряла икономиката ни и фалитите са хлопнали кепенците на редица фирми и предприятия - спестеното няма как да бъде колкото би произвеждала една АЕЦ! Това Дянков "пропуска". "...трябва да се направи бърз преглед на договорите за АЕЦ "Белене", "Бургас - Александруполис", "Южен поток", за да се види какви са неустойките, какво е поето като ангажимент и как тези проекти могат да бъдат спрени, обясни депутатът Мартин Димитров, който пък изобщо няма представа защо трябва да се спират тези проекти, но затова пък настоява да бъдат спрени... България губи вече няколко години по 2 млрд евро от спряната с измама от Гюнтер Ферхойген и родни негови "последователи" АЕЦ "Козлодуй". И не само губи тези два милиарда, но и няма откъде да компенсира тези огромни загуби. Три междудържавни договора за енергийни проекти: "Южен поток", Бургас-Александруполис и АЕЦ "Белене" са подписани. Днес Русия заявява, че няма проблем да отпадне единия от тях. "Южен поток" не предполага влагане на инвестиции, а единствено печалба от транзит. Така че отказ от "Южен поток" би бил абсурден, тъй като би означавал отказ от печалби за хазната. Бургас-Александруполис всъщност е тристранно споразумение между България, Гърция и Русия, което създава компания. В нея собствеността се разделя по следния начин - 51 на сто за Русия и по 24,5 на сто за България и Гърция. Какво би означавало отказ от този проект? Продажба на акциите? Неиздаване на строително разрешително? Компанията вече е подготвила необходимите документи и те са в МОСВ. Възможно е министерството да не даде оценка за въздействие, но на базата на какво? Така че да се говори, просто за отказ, е несериозно. Още повече, че ние сме само страна по договора, а трябва да има стратегия за развитие на нещата. Що се отнася до референдума по Бургас-Александруполис - то твърде заплетено юридически би могло резултатите от този референдум да провалят договора за Бургас-Александруполис. Сериозното е държавата да запознае руските специалисти, които ще пристигнат в България с резултатите от референдума. За да тръгне този проект би следвало да бъде доказано, че той няма да провали туризма в района, в който ще минат тръбите. А това е нещо, което предстои след като окончателният отговор на България се отлага вече седем години и няма каквато и да било яснота защо се шикалкави. "Петролопроводът Бургас-Александруполис може да се финансира в случай на необходимост и при съгласието на София от руските компании", заяви пред "РБК Дейли" Владимир Немцов, вицепрезидент на компанията оператор на проекта "Транснефт". Третият проект: изграждането на АЕЦ "Белене" далеч не е в мъртва точка. Досега са платени над 440 млн. евро за консултанти, за изработването на проекта от руската "Атомстройекспорт", за поръчано оборудване и разрушаване на съществуващото на площадката. За тези пари новият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков изтърси, че тези пари биха стигнали да се приложат мерки за енергийна ефективност на сградите в София! Има ли смисъл да питам дали Трайчо Трайков разполага с разчети, които да му посочват точно такава сума, да не говорим, че енергийната ефективност на сградите в София изобщо не влиза в приоритетите на едно правителство, и е по-скоро грижа на общината! В условия на криза в държавата, ако Трайчо Трайков има 400 млн евро и ги хвърли за енергийна ефективност на сградите в столицата ще трябва да се проверява дали въпросният гражданин няма нужда от медицинска помощ. Членове на новия кабинет често споменават подписаното междуправителствено споразумение за изграждането на "Набуко", тъй като то елиминира и заобикаля Русия като доставчик на газ. Откъде ще се вземат пари за "Набуко" никой не казва. От една страна "Набуко" ще се построи неизвестно кога и е подобен на "Южен поток", който няма да ни струва инвестиции. От друга страна: все още не е гарантирано пълненето на тръбата за "Набуко" от Иран, където е доста размирно и тегнат санкции от САЩ. Стабилността на транзита на руски газ през територията на Украйна продължава да предизвиква опасения у европейските потребители. В първите дни на август т. г. генералният директор на компанията "Сърбиягаз" Душан Баятович заяви, че на 6 август във Виена ще се проведат преговори между неговата компания, "Газпром" и германската газова компания Е.ОН за създаване на газови резерви в Унгария за нуждите на сръбския пазар. Стана ясно, че германската компания има техническа възможност за оказване на помощ на балканските страни за сметка на запаси от унгарските хранилища. През януари 2009 г. E.OH успя да организира неголеми доставки за замръзващите Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Словакия. От оказалите се в тежка ситуация единствено България не получи помощ поради липса на техническа възможност. Дали в края на лятото някой от управниците мисли за газохранилища? От новините е ясно, че не. Още миналата година Русия заяви, че щом Европа не иска нейния газ, то тя ще го насочи към Китай и веднага започна изграждане на газопровод на изток. Русия вече уреди изграждането на "Южен поток" през Сърбия. Три тръбопровода и една атомна централа - това бе темата на работното посещение на Владимир Путин в Анкара, докато българските министри говориха против зависимостта от Москва: изграждането на продължение на газопровода "Син поток - 2" до Израел, петролопроводът Самсун-Джейхан, газопроводът "Южен поток", изграждането на атомна централа и на депо за природен газ под езерото Туз гьолю. "Русия и Турция задълбочават енергийното си сътрудничество заради България" отбеляза гръцкият вестник "Вима". - Ходът с енергийната визита на Путин ход е следствие от основателните страхове, че България се оттегля от петролопровода Бургас-Александруполис, коментира изданието. Всичко изброено дотук показва, че балканските съседи на България: Гърция, Турция и Сърбия не са заразени от синдрома на русофобията, а работят усилено, за да осигурят енергийна независимост на своите държави. Дори германците проявяват по отношение на доставките на газ от Изтока много по-отговорен и непредубеден подход към Русия. Докато новите управници се чудят как да бламират трите енергийни проекта с Русия, България е на път да развали отношенията си с Гърция заради Бургас Александруполис. Що се отнася до Русия, Путин ясно заяви, че са готови да приемат отказ на българската държава от един от трите проекта, готови са и да изчакат българската страна да проучи за какво иде реч в тези проекти и да окаже помощ в това отношение както с предоставяне на документация, така и със сътрудничество на руски експерти. "Ако по някакви причини вашето правителство установи, че даден проект не е в интерес на България, уверен съм, че няма да има никакви проблеми в нашите отношения," увери Путин колегата си Борисов при срещата им в Полша. Руският премиер все пак настоя решението да се вземе бързо, като напомни, че Бургас-Александруполис се обсъжда от 7 години, а е едва 280 км. В същото време за 2 години Русия е изградила 1500 км петролопровод от Източен Сибир до китайската граница и скоро ще довърши 2000 км тръба до Тихия океан. "Кажете ни "не" и ще приключим темата. Същото важи и за останалите проекти Ще тръгнем по други пътища, Русия ще реши тези проблеми, но с други способи. А ние с Вас ще намерим други възможности за сътрудничество, при това ще направим това без всякакви проблеми, без обида, изхождайки от взаимните интереси."", категоричен бе Владимир Путин. Не един, а два са проектите, които биха искали някои хора от властта да отпаднат - АЕЦ "Белене" и "Бургас-Александруполис", но отпадането само на първия би лишило държавата от каквато и да било възможност някога отново да изнася ток и печели. Решението за енергийното бъдеще на държавата е важно и ако се вземе правилно би осигурило в близко бъдеще стабилна икономика и национална сигурност. Ето защо пишман политици като Мартин Димитров, Надежда Михайлова и прочие не трябва да бъдат слушани за енергийните проекти. Премиерът Бойко Борисов се срещна с Владимир Путин и постави началото на едни много важни за страната ни отношения. България търси пазари, България търси инвестиции, България иска туризмът да е печеливш - най-малкото заради това трябва прагматично да се подходи към бъдещото решение за българско участие в енергийни руско-български проекти. И далеч не става дума за някаква зависимост от Русия, защото ако се разсъждаваше така, турските политици нямаше да подписват енергийни проекти с Москва и то в момент, когато Турция се бори за приемане в Европейския съюз. Премиерът Борисов се срещна с колегата си Путин и очакванията, че ще бъде притискан, изнудван, рекетиран или изяден изобщо не се оправдаха...
На брифинг в Брюксел Митчек заяви, че трасето с дължина 3300 км ще бъде готово да се използва в края на 2014 - началото на 2015. Следователно графикът за строителството и пускането на тръбопровода се забавя с година в сравнение с плановете, одобрени в началото на настоящата година. Според тях, строителството на „Набуко” трябваше да започне през 2011, а първите доставки на газ за ЕС се очакваха в началото на 2014 г., припомня ИТАР-ТАСС.
Сръбския „Курир” публикува информация, че финансови институции са поели гаранциите по този проект.
След извършването на експертизите отпускането на средствата за проекта ще трябва да бъде одобрено и от съответните ръководни звена на всяка от банките. Окончателното решение за инвестирането в „Набуко” трябва да бъде взето най-късно до края на първата четвърт на следващата година, съобщиха от акционера OMV. Другите акционери в проекта за газопровод, който да намали европейската зависимост от руски газ, включват унгарската компания MOL, румънската Transgaz, българската Bulgargaz, турската Botas и германската RWE. В същото време ще припомня, че Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен. Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността. „Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз, заяви Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер. Така на практика проектът „Набуко” остана приоритетен за ЕС и пред подобния „Южен поток”, като разминавания между двата проекта вече има в началната дата на строителството, осигуреното пълнене на тръбата и финансирането. В първите дни на септември събитията около „Набуко” придобиха нова посока: от една страна се работеше по финансирането му, от друга - бе отложено началото на строителството с една година, а от трета – шансовете „Набуко” да се пълни с осигурен газ все повече се отдалечават... В същото време Русия строи и газопровод до Китай за когото газ също има. На 3 септември т. г. при посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Азербайджан бе договорено Азербайджан да продава авансово няколко милиарда газ на Русия.
„Азербайджан предложи обемът на доставките да бъде увеличен до 1 млрд. куб. метра газ. През 2011 година да стане 2 млрд., а през 2012 година – над 2 млрд. куб. метра газ”, съобщи ръководителят на „Газпром”. Вярно е, че Азербайджан има възможност да изнася много милиарди куб м газ, вярно е също така и това, че при посещението си в България Илхам Алиев обеща и на българските политици да доставя газ на България от 2011 година, но конкретно как ще се процедира и какво се върши, за да се превърне това обещание – реалност, няма кой знае какво сторено. Пълненето на „Набуко” и Южен поток”... Новата геополитика са ресурсите – осигуряването им и битката за тях. В последно време Русия направи няколко важни крачки, преди всичко при енергоресурсите в резултат на което САЩ претърпяха чувствително поражение в състезанието за газа на Каспийския район. Руският "Газпром" сключи с Туркменистан два крупни договора, очертаващи нова схема за доставките на туркменския газ – написа в „Строго секретно” Красимир Иванджийски. - Първият определя условията, при които Русия ще купува газа от Туркменистан през следващите 20 години, а вторият прави "Газпром" основен "донор" на туркменистанските енергийни проекти. Двата договора осигуряват на Русия контрола над износа на туркменски газ. Междувременно, Туркменистан и Афганистан подписаха рамково споразумение за изграждане на спрян проект за газопровод от богатата на енергийни източници бивша съветска република на изток. Още през 2002 г. страните се договориха за изграждане на дълъг 1 700 км газопровод от Туркменистан до Пакистан и Индия през Афганистан, но напредването на проекта беше преустановено заради конфликта с талибаните. Но проектът набра скорост след поредица от преговори на високо равнище между регионалните лидери. Рамковото споразумение е било подписано на среща в Кабул. Така и Туркменистан като вероятен основен доставчик на газ за „Набуко” отпадна. С третия възможен доставчик – Иран събитията се развиха още по-бързо... Ръководната комисия на проекта „Набуко”, предполагащ многомаршрутно газово обезпечение на Европа в обход на Русия, утвърди две линии на снабдяване на тръбопровода с газ, по време на завършило в понеделник заседание в Анкара, съобщи руският вестник „Независимая газета”. Става дума за напълване на системата от тръбопроводи с газ от находища в Азербайджан, Туркменистан и Ирак, и неговата доставка до европейските потребители през Грузия и същия Ирак. Главният резултат към момента е – окончателния отказ, по политически причини, от идеята за включване в проекта на Иран, чиито газ не би бил излишен за мащабния проект.
Изключвайки Техеран от проекта „Набуко”, комисията отново актуализира въпроса: ще стигне ли газа за напълване на грандиозния тръбопровод и обезпечаването на нуждите на всички потенциални потребители? В същото време ръководството на консорциума за газопровода „Набуко” съобщи, че проектът ще бъде захранван с каспийско гориво през територията на Грузия и Ирак. Компанията, ръководеща строителството на тръбопровода, консорциумът „Набуко газ пайплайн интернешънъл” одобри два маршрута за транспортирането на природен газ – през грузинско-турската граница и през турско-иракската граница. През територията на Грузия ще преминава газ от Азербайджан и Туркменистан съобщиха акционерите, без да си дават сметка, че и Азербайджан и Туркменистан имат договори с Русия за изкупуване на природния газ! Целта бе да се елиминира Иран като доставчик... Кой проект ще бъде готов най-напред? Руският министър-председател Владимир Путин обеща, че проектът „Южен поток” ще бъде построен толкова бързо, колкото и „Северен поток”, предаде РИА Новости. „Вече започнахме строителството на газопровода по дъното на Балтийско море, през следващата година газът ще потече по тази тръба. Правим всичко бързо, толкова бързо ще направим и „Южен поток”, коментира Путин в отговор на въпрос за съдбата на „Южен поток” и конкурентния проект „Набуко”. По думите на руския премиер „Набуко” има малки шансове за успех. „Главният проблем за „Набуко” е отсъствието на гарантирани обеми, необходимата продукция за тази тръба, няма източник за запълване на системата”, коментира Путин. „Русия няма да доставя нищо натам, в Иран тези находища още не са разработени, в Азербайджан обемите са малки, а освен това Азербайджан има подписан договор да доставя газ за Русия”, смята премиерът. „Там имаме и Туркменистан, но засега не са ясни възможностите за обемите, защото от територията на Туркменистан е положен газов маршрут към Китай с обем от 30 млрд. куб. м. газ годишно”. Освен това по думите на руския министър-председател има и други проблеми, които пречат на „Набуко. Съществува териториален спор между Туркменистан и Азербайджан за подялбата на Каспийско море и в тези условия, по мое мнение, полагането на тръбата е затруднено, дори говоря меко, за да не кажа, че е невъзможно”, допълни Путин. Русия ще удвои вноса на природен газ от Азербайджан, с което може да засенчи проекта за европейски газопровод “Набуко“, заяви в Баку президентът на “Газпром“ Алексей Милер. Т. е. „Газпром” действа във всички посоки – докато работи по осъществяването на проекта „Южен поток”, компанията прави всичко възможно да изкупи газа, който би пълнил тръбата за „Набуко”. Независимо колко струва това. Удвояването на изкупуваните количества природен газ от Азербайджан не носи кой знае какви преки ползи, според анализатори, цитирани от Ройтерс, няма преки икономически ползи за Москва, а цели да не се изгуби контрола на руснаците над газовия пазар в Европа. През това време акционерите на „Набуко” са под прожектора и контрола на финансови институции, осигуряват пари, които никой не знае как ще се изплащат в условията на криза. Но не работят по осигуряването на най-важното: пълненето на тръбата... И в цялата тази суматоха и ние, българите, под вещото ръководство на правителството сме в кюпа. Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес. „Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта. Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност. Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”! "Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик. Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи. Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство. Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов: "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик. Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни. Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име. Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество? Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави. Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя. Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание? Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”. Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.” След срещата Бойко Борисов - Виктор Зубков Изненада ли за пореден път премиерът Бойко Борисов партньорите и опозицията си с обявените резултати от срещата си с първия руски вицепремиер Виктор Зубков? Кой и как ще плати след тази среща: ГЕРБ, с очаквани обвинения от партньорите си за отстъпление от позициите си, потребителите за намалена цена на газа, който получаваме от Газпром, България, като спечели една стабилна икономика и връщане в играта с енергийните ресурси, Русия, като отстоя интересите си, без да засяга интересите на българската страна...
6 юли промени посоката на тези проекти, внесе яснота в цената на газа, който България получава от Газпром, на този ден се появи светлина в енергийното бъдеще на страната ни. Загуби ли България след срещата на първия вицепремиер Виктор Зубков с министър-председателя Бойко Борисов, ще бъде ли по-зависима от Кремъл, кой и какво надделя в разговорите Зубков-Борисов: прагматизмът, интересите на България, равнопоставеността в диалога между двамата партньори, или имаше натиск, диктат и обричане на финансово затъване за държавата ни, както предричаха САЩ и някои техни говорители сред политиците в страната. България седна на преговорите с Русия като страна-партньор, но и страна-членка на Европейския съюз, факт, който не може да бъде отречен.
С какво ще остане в икономическата история денят 6 юли, с добро, или с лошо? Каква оценка ще получи премиерът Борисов като политик, или като държавник за принципите, които е отстоявал в разговорите със Зубков? Тепърва ще се чуят мненията на експерти, политолози, икономисти, финансисти и политици по постигнатото в разговорите Зубков-Борисов. Верен на традицията да предава всички мнения и гледни точки от най-различни водещи европейски, руски и български информационни източници, сайтът „Хроники” дава трибуна на интервюта, мнения, анализи и оценки от днешната среща.
Министерски съвет, Агенция „Фокус” {edocs}zukov-b.b.doc,600,400,link{/edocs} България шантажирала Русия с енергийните проекти? Днес сръбската и руската преса коментират приключилите преди два дни неформални преговори между президента на Сърбия, Борис Тадич и премиера на България, Бойко Борисов, по време на които е станало дума за два от съвместните енергийните проекти на България с Русия: проектът „Южен поток” и проектът АЕЦ „Белене”.
Оказва се, че това решение оскъпява трасето за изпълнителя на газопровода, но така тръбите щели да минат почти през цялата територия на Сърбия. Докато вариантът трасето да мине при Зайчар, по-евтино и договорено с Москва, предизвика навремето недоволството на кметовете на сръбски селища, тъй като водел до това, цялата южна част на западната ни съседка да бъде откъсната, заедно с регионалния център град Ниш. Според публикацията в „Комерсант”, Душан Баятович, директор на Сърбиягаз - сръбския партньор на Газпром призна още през май м. г.: „Настоявахме тръбата да мине през Димитровград, но "Газпром" не бе съгласен, защото това удължава трасето и оскъпява газа за крайните потребители".
Белград, който дълго време се опитваше неуспешно да убеди "Газпром" за този вариант на път на трасето, се опита да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с възможен отказ да участва в "Южен поток", коментира вестникът. След срещата във Варна Борисов не скри, че на този вариант настоява президентът на Сърбия и че "в крайна сметка се договорихме". От своя страна Тадич е гарантирал участието на Сърбия в строителството на АЕЦ "Белене". „Комерсант” отбелязва в днешното си издание, че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропуска да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ. С много усилия премиерът Борисов по време на преговорите с руските партньори успял да промени позицията на България, като направил съществени отстъпки – „Южен поток” да се включи в газопреносната система на България, като тя ще остане собственост на София. Освен това Русия изразила готовност да сключи директен договор с "Булгаргаз" и да понижи цените на газа за България. „България има козове, каквито Сърбия няма", коментира тогава шефът на газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич. „Окончателният маршрут на "Южен поток" ще бъде определен след технико-икономическа обосновка", са коментирали от компанията пред "Комерсант", като напомнили, че автор на разработката на проекта е "Газпром". Според „Газпром”, другите участници в проекта могат да се договарят за каквото искат, но последната дума за избора на маршрута ще е на "Газпром". Дали? Промени сред партньорите в „Южен поток” и влиянието на ЕК и САЩ за бъдещия газопреносен пазар Не е за пренебрегване проблемът, че в последните дни, Европейската комисия заяви открито, че приоритет му е „Набуко”.
Южен поток При посещението си в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток". В изявления пред руски медии Йотингер заяви изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко". Междувременно стана известно, че италианската компания "Ени" /ENI/, основен партньор на "Газпром" в "Южен поток", търси начин да се оттегли от началния проект. "Ени" предложи да се намали капацитета на "Южен поток" до 15 млрд. куб. м. годишно и да се обедини с първата фаза на "Набуко" със същия капацитет, или общо 30 млрд. куб. м. годишно. Единният проект да се ограничи до едно трасе, от Турция през България към Виена, като се изостави планираното при "Южен поток" разклонение от България на юг към Италия. "Ени" обяви това свое предложение през април и въпреки публичните предупреждения от "Газпром", продължи да настоява на такова решение. Смяната на позицията от страна на "Ени" доведе до нарастване на доверието в "Набуко" за сметка на "Южен поток". За момента под влияние на САЩ, позициите на „Газпром” за „Южен поток” в ЕК, Италия, Германия и Турция бяха сериозно разклатени.
Германското правителство отказа политическа подкрепа за "Южен поток", както и обещания за финансиране, както Москва се надяваше. Точно обратното, политическите сили в Берлин изразиха притеснение от предложението на "Газпром" към германската RWE да се присъедини към "Южен поток" при положение, че компанията вече е в консорциума за реализацията на "Набуко". Малко след това канцлерът Ангела Меркел, при официалната си визита в Казахстан сондира възможностите за доставки на газ от страната за "Набуко". Успоредно с промяната на позицията на ЕК и някои държави-членки индивидуално към „Южен поток”, специалният пратеник на САЩ по евразийските енергийни въпроси Ричард Морнингстар продължи темата при посещението си в Астана, като наблегна на потенциала на Казахстан за добив и износ на местен газ. „Има пълна яснота по отношение на "Южен поток". Имаме достатъчно газ да осигуряваме 63 млрд. куб. метра всяка година от 2015 г. в продължение на 30-40 години", заяви президентът на Русия Дмитрий Медведев. „Газпром" има сигурни партньори по цялото трасе на "Южен поток", увери Медведев и добави: „Имаме уникален технически опит при полагането на газопроводи по морското дъно". Изказванията той направи на пресконференция, на която бе представен новият директор на "Газпром" - Германия Владимир Котонев, бивш руски посланик в Берлин. Друг нов момент в осъществяването на конкурентния на „Южен поток” проект „Набуко” бе новината, че през август в Анкара предстои да бъде подписано споразумение за подкрепа на проекта за строителството на газопровода „Набуко”. Документът трябва да бъде подписан от министрите на енергетиката на Турция, Австрия, Унгария, Румъния и България, съобщава агенция Регнум. В момента акционерите в „Набуко” водят преговори за доставки на газ с Азербайджан и Ирак, както и с Туркменистан, и Казахстан. В случай на успешно приключване на преговорите дължината на „Набуко” ще бъде увеличена от 3300 км на 4000 км, което ще доведе до повишаване на стойността на проекта с 10%. При така изброените обстоятелства руският монополист ще се справи доста трудно със съгласуваните позиции на двама от партньорите за промяна на трасето. Така че битката около балканския участък на газопровода предстои, смята "Комерсант".
По-рано от консорциума за „Набуко” обявиха, че окончателното решение за инвестициите трябва да бъде взето до края на 2010 година, но като цяло, проектът вече е имал няколко забавяния. Сред другите акционери в „Набуко”, освен OMV, са унгарската компания MOL, румънската „Трансгаз”, българската „Булгаргаз”, турската „Боташ” и германската RWE. Тези промени в битката за утвърждаване на газопреносния пазар в Европа явно направиха и Русия далеч по-сговорчива в София по отношение на съвместните енергийни проекти. Друг въпрос е, дали ЕК и САЩ ще осигурят тръбата на „Набуко” да се пълни, след като отношенията с Иран рязко се влошиха напоследък, а газа на Туркменистан се изкупува на добра цена от Русия. Каква бе цената на промяната на трасето на „Южен поток” от България през Сърбия? Неформалното договаряне между България и Сърбия за промяна на трасето на газопровода „Южен поток” и съгласието на българската страна тръбите да минат по по-скъпия маршрут, с който не е съгласен „Газпром” си имат своята цена: сръбският президент Борис Тадич е обещал да се включи в проекта на АЕЦ „Белене”, което вероятно ще му донесе проблеми в страната. Затова пък Белград успя да използва София, за да се наложи за пътя на трасето. Включването на Сърбия в изграждането на българската АЕЦ „Белене“ означава допълнително задлъжняване на страната – този път с още 350 млн.евро. Така коментираха сръбски енергийни експерти принципното съгласие на Тадич да обвърже Белград със строежа на тази атомна централа. Българският премиер Бойко Борисов съобщи, че Сърбия ще участва в изграждането на АЕЦ „Белене“, чиято обща стойност е между 6 и 7 млрд.евро, припомня белградската преса. Сръбското участие му бе потвърдено от президента Борис Тадич по време на визитата в България миналата седмица. „Когато намерим и европейски инвеститори и стане ясно цялостното финансиране на проекта, те ще участват в зависимост от това колко пари имат, с толкова проценти. Но имаме твърдото му „да”, че участват”, похвали се Борисов. „Тази сделка е пълна глупост“, коментира енергийният експерт Зорана Михайлович-Миланович в сръбския вестник „Ало”. „Какъвто и да бъде кредитният ангажимент, независимо дали става въпрос за Китай или някой друг, този заем трябва да се връща. Инвестицията е огромна и по всяка вероятност тя ще ни струва много повече от 350 млн.евро”, допълни Михайлович-Миланович.
Изданието цитира и министърът на енергетиката Петър Шкундрич, според когото в Сърбия има меморандум, който не позволява изграждането на АЕЦ, но затова страната може да участва заедно с България в АЕЦ „Белене”. Според него Сърбия трябва да участва в проекта, независимо от процента на участие. Според енергийни експерти участието на Сърбия в „Белене” е добра инициатива от енергиен и технологичен аспект, но също така са изтъкнали, че изграждането на АЕЦ не е икономически изгодно, заради големите разходи за съхранение на отпадъците и заради рисковете на капитала. Според секретарят на Сдружението за енергетика в Стопанската камара на Сърбия Слободан Петрович безспорно е това, че Сърбия трябва да участва в проекта и да вземе около 20-25 процента, за да може да подсигури достатъчно енергия за собствените нужди. В Сърбия има забрана за изграждане на АЕЦ, има експерти, които одобряват участитето на страната в проекта „Белене” и противници на това начинание. Кой ще надделее ще покаже времето, още повече, че вече се чуват гласове за провеждане на референдум за включването на Сърбия в изграждането на „Белене”.
Как ще реагира „Газпром” на договореностите между България и Сърбия, какво ще предприеме, за да не бъде изтласкан „Южен поток” от конкурентният „Набуко” – това тепърва ще узнаем. Дали ще се намерят европейски инвеститори за „Белене”, за да може Сърбия да се присъедини към изграждането на Атомната централа също предстои да се изясни. По третият българо-руски енергиен проект „Бургас-Александруполис” се очаква екологична експертиза, която да даде отговор на въпроса дали този петролопровод е опасен за българския черноморски туризъм. Тук коментарите на хора от българското правителство са доста фриволни и смехотворни: На заседание на правителството, министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод!
В същото време премиерът Борисов на няколко пъти припомняше екологичната катастрофа в Мексиканския залив и предупреждаваше, че той няма да позволи да се повтори това на българския бряг! Така и не се намери кой да разясни на Борисов, че има разлика между екокатастрофата от петролен разлив в Мексиканския залив и евентуална екокатастрофа на родното Черноморие е съществена. В Мексиканския залив разливът на петрол дойде от спукан петролен кладенец, докато от тръбопровода „Бургас-Александруполис” такъв разлив няма как да се получи, защото не е проблем в даден момент да се завърти кранчето и спре притокът на петрол... „България няма да плати 280-те милиона евро за АЕЦ „Белене” - увери Симеон Дянков. – Има различни начини за външно финансиране – каза Дянков, - ако няма външен инвеститор, т. е. европейски инвеститор, просто отиваме да се съдим с руснаците”. Това каза министърът на финансите в разговор с Цветанка Ризова в предаването на Нова телевизия „На 4 очи”. Защо Дянков не каза това докато беше в една зала с първия премиер на Русия Виктор Зубков, а чак сега го заявява? Стои ли премиерът Бойко Борисов зад тези думи на Дянков, или отново ще чуем: „Дянков ще говори само по неговите си теми и няма да се изказва по други”. Още не заглъхнали самохвалствата на хора от правителството след двудневните преговори в Евксиноград с министъра на енергетиката Сергей Шматко, че ще бъде намалена цената на газа и посредниците отпадат от схемата, без да са договорени конкретните параметри и ето ти новина! След тази новина, човек логично би си задал въпросите:
Днес в българския парламент ще бъде представена Енергийната стратегия на страната. Дали това не трябваше да се случи преди водените преговори за българо-руските енергийни проекти, за да не изпада страната ни и правителството, което е начело в момента, в конфузната ситуация – днес да преговаря, а утре да се отмята от казаното пред руските партньори? За Енергийната стратегия на България още преди две седмици писа едно руско издание:
„При новата стратегия страната няма да престане на зависи от вноса на енергийни носители, просто Русия вече няма да бъде главен доставчик. София иска да реши енергийните си проблеми с помощта на съседите си: Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. За „Южен поток” България преднамерено забравя, написа „Взгляд”, а за строителството на АЕЦ „Белене” се канят „западни инвеститори” с пари. България има намерение да намали зависимостта си от руските енергоресурси за сметка на строителство на нови газопроводи, които да я свържат със съседните страни. Това се казва в проекта за нова енергийна стратегия на българското правителство. „Действителното енергопотребление на България на 70 на сто се обезпечава за сметка на внос. Зависимостта от доставки на природен газ, суров петрол и ядрено гориво…традиционно е свързана с Русия”, се отбелязва с документа. До 2013 година София разчита да построи нови газопроводи, по които в България да бъде доставян газ от Азербайджан, както и втечнен прироедн газ от Алжир, Египет, Оман и Нигерия. Друго издание „Время новостей” написа на 6 юли:
„Время новостей продължава: „В последно време г-н Борисов си позволява публично да се изказва за замразяване само на два проекта - петролният и атомният. Подкрепя на думи „Южен поток” - партньор на „Газпром” по проекта е италианската компания „Ени”, а Силвио Берлускони не веднъж е казвал, че това е най-важният от негова гледна точка газопровод. След майското си посещение в Рим българският премиер неочаквано заговори позитивно за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че е обсъдил възможността за привличане на италианската „Енел” като стратегически инвеститор по проекта.” „По проекта за АЕЦ „Белене” бяха постигнати много положителни резултати. Фактически може да се каже, че проектът е приключен – подготвени са документите за осъществяване на този проект. Става въпрос за най-добре развитият проект в целия свят.” Това каза първият вицепремиер на Русия, Виктор Зубков, след срещата си с премиера Бойко Борисов. Преговорите между Виктор Зубков и Бойко Борисов бяха проведени в конструктивен дух и неяснотите бяха уточнени в детайли. „Постигната е най-високата възможна сигурност на обекта”, каза Зубков за АЕЦ „Белене”, след като разговорите приключиха. За 8 000 забележки руската страна дойде с отговори. „Руската страна е запозната, че на мястото на строежа на АЕЦ „Белене” има един гьол – каза премиерът Борисов след като приключи срещата си със Зубков. - В Пътната карта сме определили много ясно задачите, които имаме ние и те – привличане на европейски инвеститори, точна цена за след седем години, когато трябва да е пусковият срок, точен разчет на кой и по колко ще се продава електрическата енергия, финансирането по етапи, отговорник от българска страна – НЕК, а от руска „Атомстройекспорт”. Българската страна поиска за „Белене” окончателна цена и чу реското уверение, че всеки момент ще я получи. Пред журналисти от различни издания двамата политици, Зубков и Борисов дадоха пресконференция, на която отговориха на всички въпроси. В интервю от 9 юли в БНТ, предаването „Панорама” по случай една година управление на ГЕРБ, министър-председателят Бойко Борисов каза следното за проекта АЕЦ „Белене”:
България и Русия съгласуваха „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде ИТАР-ТАСС. Такива са резултатите от състояли се днес преговори с участието на българския премиер Бойко Борисов и първия руски вицепремиер Виктор Зубков. На пресконференция след преговорите Зубков отбеляза, че „преговорите преминаха в конструктивен режим и страните са доволни от техните резултати. Беше подчертано, че работата по „Южен поток” и АЕЦ „Белене” на равнище експертни групи ще бъде активизирана.”
На 7 юли изданието „Время новостей” съобщи, че Пътните карти за българския участък от газопровода „Южен поток” и строителството на АЕЦ „Белене” трябва да бъдат договорени и подписани утре / 8 юли – бел. Л. М./ при ответната визита на българска правителствена делегация в Москва. Българската правителствена делегация замина за Москва, но пътни карти за двата проекта не бяха подписани при това пътуване... Десет дни по-късно, при дълги и трудни преговори с министъра на енергетиката Сергей Шматко, министърът на икономиката и енергетиката на България, Трайчо Трайков обяви, че е подписана Пътна карта за „Южен поток”. Така въпреки че Проект за Пътна карта на „Белене” бе налице и готов, руската страна се съгласи той да бъде подписан през септември т. г.
Източник от „Росатом” коментира на 7 юли, че това че България не се отказва от АЕЦ „Белене” може да се смята за положително, но „пътната карта” не е реален напредък в реализирането на проекта.
Малцина обърнаха внимание на една фраза от новина на 7 юли по БНР, в която се казваше дословно: „Американският посланик изрази опасения дали поетите ангажименти на премиера Бойко Борисов за намиране на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене” и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени.” Точно в тази фраза, точно в тези опасения вероятно се крие отговорът за подновеното шикалкавене на хора от правителството по отношение на „Белене”. Съмнението на американския посланик „отключи” подобни емоции и при премиера Бойко Борисов. Същия ден, на въпрос на журналисти, дали страната ни ще има средства да плати първия реактор на АЕЦ „Белене” през септември, премиерът Бойко Борисов каза: „Нямаме”. „Тези, които са подписали договора, да са мислили откъде ще ги вземат. Аз не видях никъде в бюджета, и в предишния, и в по-предишния, да бъдат заложени тези пари”, каза той. „До септември има време. Търсим европейски съинвеститор. Търсим варианти. Имаме месец и половина. До тогава обаче искам да се изяснят цените на газа...” Точно с тези свои думи Борисов без да иска свърза различните руско-български енергийни проекти – свързване, зависимост, които по-късно се превърнаха в стил на преговорно поведение. Още при първото руско посещение, на първия вицепремиер Виктор Зубков по програма трябваше да се разискват проблеми единствено по Пътни карти на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Въпреки това, в разговорите бе намесена и темата за цената на газа, който България получава от Русия, както и за отпадането на посредниците в този внос и продажби до крайния клиент. Втори път цената на природния газ отново бе намесена при разговорите в края на миналата седмица с министъра на енергетиката на Русия, Сергей Шматко, въпреки че темата за тези преговори бе пътна карта за „Южен поток”... Стилът да се иска намаляване на цената на природния газ и отпадане на посредниците измести в преговорите със Зубков основната тема, и втори път пак беше вписан в програмата, при преговорите със Сергей Шматко. Руската страна прие да се преговаря по темата, въпреки че според предварително обявената програма, това не бе обявено за разискване нито при посещението на Виктор Зубков, нито при идването на Сергей Шматко. Тук ще припомня, че в момента би следвало да се води активен диалог за проекта АЕЦ „Белене” с ЕВропейската комисия по перспективите за строителството на атомната централа. Информация за продължаването на такъв воден активен диалог, заяви премиерът Борисов още на 6 юли. До този момент, две седмици по-късно такава новина не е съобщавана, което навежда на мисълта, че по всяка вероятност никой не води такъв диалог с ЕК. Примерът с „диалога” ми припомня, че по същия начин бе обявено, че се чака екологична експертиза за проекта „Бургас-Александруполис”, каквато експертиза също никой не бе чул да е поръчвана на когото и да било. Ще допълня, че този проект, по който тази седмица предстои българският премиер да се среща с гръцкия си колега, се намира под „опеката” не на друг, а на министъра на финансите Симеон Дянков! Т. е. намира се в задънена улица, от която едва ли ще има измъкване... Две изречения от една новина по Нова телевизия показаха тази сутрин как нагледно може първото твърдение в една новина да отрече второто. Ето двете изречения от въпросната новина: „Българската и руската страна се споразумяха по цената на руския газ и отпадане на посредниците при вноса му от „Газпром”. Конкретните параметри ще се договорят допълнително.” Т. е. „Празна Мара тъпан била”! Защото едно е да се споразумееш за нещо, друго е да уточниш параметрите по това споразумение, трето е тези параметри да са изгодни и отговарят на твърденията, че цената на газа ще е по-ниска, четвърто и пето е: всичко казано за по-ниски цени на газа и отпадане на посредниците да се случи и узакони в междудържавен договор! И при тази ситуация: министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че няма да даде пари за реактора на АЕЦ „Белене” и ако няма европейски инвеститори – ще се върви на съд с руснаците! Кой да припомни на Дянков, че парите за „Белене” не ги дава той от бюджета, а Националната електрическа компания, за по-кратко НЕК? Кой да му каже, че с държава като Русия никой не си играе, а още по-малко пък си позволява да се подиграва? Всяка една страна-членка на Европейския съюз би обяснила на този гражданин, че е така, поради простата причина, че повечето европейски държави внасят от Русия природен газ и се стремят да спазват добрия тон във взаимноизгодните си икономически отношения. Ще завърша с едно признаие на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков: „Още много нощи и нерви предстоят в преговорите с Русия...”
„АЕЦ „Белене” не ни трябва”, „България да подготви контраикс за „Белене”, „Токът от „Белене” е за износ и не ни трябва, „В бюджета няма пари за „Белене”, „Не прибързвайте с АЕЦ "Белене" – тези вопли на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров задръстиха пространството. Към тях Димитров прибави лъжите за „остаряла технология”, „зависимостта от Русия”, разсъждения ако Русия плати 2 млрд евро за строеж на Атомната централа, как ще иска срещу тях ток, и апокалиптични картини за заробване на българите в случай, че централата все пак бъде построена. Според синия политик, Димитров, пръст в исканията за строителство на „Белене” имала енергийната мафия, това бил „Октоподът,” който трябвало да бъде разследван, а единственият, който се държал мъжки бил министърът на финансите Симеон Дянков, който казвал, че няма пари за проекта. Всъщност един министър на финансите може да се изказва само за пари от бюджета, но за проекта „Белене” парите няма да са бюджетни, както например финансирането на спортната зала в столицата, строителството на АМ „Тракия”, което започва без да сме получили и лев от Брюксел, и прочие, и прочие. Тук му е мястото да кажа, че Русия няма да загуби от спирането на проекта „Белене”, а напротив – само ще спечели, тъй като поръчаното оборудване ще бъде пренасочено в други проекти, които Москва строи по света. Второто, което Русия ще спечели е, че ще ни осъди за неустойки и ще платим поне над 1 млрд евро, които Мартин Димитров, Иван Иванов и други синьоподобни няма да извадят от джоба си. Що се отнася до потребността от строеж на „Белене”: всички апологети на прекратяването на проекта прекрасно знаят, че с криминалното спиране на АЕЦ „Козлодуй” по причина лъжите на бившия еврокомисар Гюнтер Ферхойген, България губи всяка година над 500 млн евро от неосъществен износ на ток, което означава, че все пак от произведен ток държавата ни е печелела. Мартин Димитров поиска в предаването „На 4 очи” да се извърши проверка на похарчените суми досега в проекта „Белене”. Няма лошо, да проверява прокуратурата, но, за да са точни нещата: проверките трябва да започнат с причините за спирането на АЕЦ „Козлодуй”, с щетите от отказа от „Син поток” /по време на управлението на правителството на Иван Костов – бел. Л. М./, с проверки на командировките на Милко Ковачев и сие до Канада във фирма „Канду” /построила румънската АЕЦ – бел. Л. М./, с проверки на първопричините бившият еврокомисар М. Кунева да се намери добър доход от френската банка „Париба”, с проверки – как Ферхойген подмени доклада на ЕК за „Козлодуй”, за да заблуди българското гражданство и парламент, прокуратурата ще трябва да провери и къде изчезна подписката от половин милион подписи, скрита от бившия председател на парламента Огнян Герджиков – много проверки ще трябва да се направят май. Едно е да се проверяват социалисти и хора на ДПС, а далеч по-различно е да се проверяват царедворци по време на управленския мандат на ГЕРБ... Но, колкото провериха Иван Костов за продажбата на АК „Балкан”, колкото провериха Симеон Сакскобургготски за продажбата на БТК и приватизацията на Електроразпределителните дружества, колкото провериха Милен Велчев за външния дълг, толкова ще проверят и гореизброените лица за евентуални щети, нанесени на държавата в милиони. В петък миналата седмица двама от първите политици на държавата дадоха едновременно интерюта в две от телевизиите с национален обхват. Ето какво казаха те по темата за енергийните проекти: {edocs}premier-energy.doc,600,400,link{/edocs} {edocs}prezident-energy.doc,600,400,link{/edocs} Вторият енергиен проект, по който американофилите в политиката скачат е „Южен поток”. И тук нещата са на точката на замръзване, никой не говори с Русия за този проект, никой не повдига въпрос и ще участва ли България в него или не. По този проект печалбата засега е очевидна и тя може да бъде от транзита на газ, но това явно не привлича особено управниците ни.
„Убеден съм, че САЩ имат своята ясна стратегия на Балканите, свързана със стабилизирането на Турция като форпост в борбата срещу ислямизма и международния тероризъм. От тази гледна точка САЩ се стремят руските енергийни потоци да преминават през Турция”, заяви пред БНТ бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, цитиран от БГНЕС. Овчаров забрави една малко подробност: Турция има подписани договори с Кремъл за строеж на Атомна централа, Анкара се включи и към „Южен поток”, а общата цифра на руски инвестиции в турската енерегетика е 23 млрд евро. И тук странното е, че нито Белия дом, нито ЕС не скачат срещу това. Американският посланик в Анкара не тича по телевизии и радиа, за да съветва Ердоган да избягва икономически отношения с Кремъл, както това прави ден и нощ тукашният американски посланик, Уорлик. А това означава едно-единствено нещо: Турция използва геополитическато си положение, за да печели, да бъде независима и да не й диктува никой от големите държави. Нима България е по-неизгодно положение от Турция геополитически? * * *
Официално решенията за това все още не са взети. Но на практика България не финансира проектите от 2009 г.”
Миналата седмица „Газпром” заяви намерение да се присъедини към панарабския Изданието припомни, че руската компания „Стройтрансгаз” явяваща се като един от основните преносители на „Газпром” участва в част от строителството на панарабския газопровод. Този газопровод ще транспортира природен газ от Египет през територията на Йордания, Сирия, Ливан и Турция. Тук не ми остава нищо друго освен да запитам българските политици: дали Русия чака единствено и само на българското политичеуско благоволение да бъдат осъществени трите енергийни проекта: „Белене”, „Бургас-Александруполис” и „Южен поток”?
Дали при това положение тезата на Мартин Димитров е, че България ще си направи байпаси с Румъния и Гърция за газови доставки ще стане реалност? Само идиот би се хванал на тази въдица.
Но екодоклад май няма да има, поне според министъра на екологията Нона Караджова – тогава? „Българският премиер Бойко Борисов помага на Вашингтон в опита му да притисне Москва”, за да пристъпи към цялостни преговори със САЩ за преноса на енергийни ресурси, пише гръцкият вестник „Imerisia”, с което не скри виждането си, че България се е превърнала в маша на Белия дом на Балканите. „Имаме прагматични и нормални отношения с Русия”, поясни премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос дали с отказ от проекта „Бургас – Александруполис”, страната ни прави рязък завой, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Иначе излиза, че ние, българите, сме будали, които трябва да си дадем парите за нещо, без да знаем за какво. Ако не го направим – правим завой, така ли? Аз мисля, че вървим в правилната посока – такава, каквато трябва”, каза още премиерът. „Ние сме евроатлантическа държава. Този завой сме го направили, като сме влезли в НАТО, Европейския съюз и сме излезли от бившия Съветски съюз. Нашият път е евроатлантически”, коментира премиерът.
Министър-председателят на България Бойко Борисов заяви в петък, че страната се отказва от реализирането на петролопровода. Но думите му се оказаха изненада за министъра на енергетиката Трайчо Трайков, според когото официално решение за прекратяването на проекта не е взимано. „Напълно правилно е решението на премиера Бойко Борисов – България да се откаже от проектите „Бургас – Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Остава само да обяви също, че страната се отказва и от третия съмнителен руски проект, “Южен поток” и българската енергетика има шанс да бъде поставена на съвсем друга и много по-здрава база”. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Алекс Алексиев, научен сътрудник на Хъдсон Институт, Вашингтон D.C., без да спомене поне каква е тази „здрава база”. Един друг депутат, социалист и бивш министър на енергетиката и икономиката, Петър Димитров коментира в интервю за предаването на Нова телевизия, „Здравей, България!” позицията на правителството на ГЕРБ за съдбата на руско-българските енергийни проекти по следния начин: „Всичко, от което ние се отказваме, за да не бъдем будали, отива в Турция. Турция взеха „Син поток”, те правят „Самсун - Джейхан”, те правят нова ядрена централа с пет реактора”.
* * * „Единственият риск за разлив от съоръженията на „Бургас-Александруполис” е терористичен акт... Какво влияние може да има върху околната среда един резервоарен парк, където се съхранява нефт? Новите изисквания са такива, че на всички отдушници се поставят филтри и нищо не излиза навън”, беше категоричен в интервю за Агенция „Фокус” Пламен Русев, изпълнителен директор на българския клон на „Транс Болкан Пайплайн”.
„Влияние върху околната среда може да има при строителството на „Бургас – Александруполис”, но то ще бъде временно... Става въпрос за това, че при всяко строителство по някакъв начин се влияе върху околната среда. Понеже повечето съоръжения са под земята, затова казвам, че влиянието е временно. Всички земните маси, които се изкопават, ще се върнат на същото място. Ако има някакви отпадъци по време на строителството като части от тръби и други такива неща, има специален план, по който те ще се събират и ще се извозват до складовете за отпадъци, където да се пристъпи към вторичното им използване”, обясни Пламен Русев. По думите му - единствените съоръжения, които са над земята, са резервоарните паркове и помпените станции. „Резервоарните паркове ще бъдат два - един в България, един в Гърция. Помпените станции са две - в първия етап непосредствено до „Лукойл” ще има мощна помпена станция, а за разширението ще има допълнителна помпена станция в района на село Устрем, Тополовградско. Освен това има и малки помпени брегови станции - едната е на входната точка на петролопровода в района на нефтеното пристанище в Бургас, другата ще бъде на изходната точка в Александруполис”, каза Пламен Русев. В случая влиянието върху околната среда е несъществено. „Влиянието е точно толкова, колкото при изграждането на една малка фабрика...” * * * Оттук нататък за Русия нещата с енергийните проекти с България са ясни: страната ни се отказва от трите енергийни проекта. В тази посока е и коментарът на в. “Коммерсант”, „Южен поток” завива на север”. България, на практика отказала се от съвместните проекти с Русия за строителството на АЕЦ „Белене” и петролопровода Бургас-Александруполис, може да изгуби и проекта за газопровода „Южен поток”, написа вестник “Коммерсант” . „Газпром” обяви подготовката на техникоикономически разчет за алтернативен маршрут на газопровода през Румъния, коментира изданието. Според „Коммерсант” техническо-икономическата обосновка за подводния участък на „Южен поток” вече предвижда възможността тръбата да излиза от Черно море не в България, а в Румъния! Новина, по която управниците ни мълчат силно. Другият печеливш от загубата на България след отказа от енерийни проекти ще е Македония, която също очаква включване към „Южен поток”. „Газпром” се съгласи да включи Македония в проекта „Южен поток”, съобщи македонският президент Георге Иванов, цитиран от агенция ИТАР-ТАСС. Иванов отбеляза, че е провел в Санкт Петербург „положителни срещи с представители на „Газпром” и „Лукойл”.
В съобщение на руското правителство се посочва, че от 26 юни Александър Томилов се освобождава от длъжността на търговски представител на Русия в България. Какво означава една държава да изтегли своя търговски представител? Същото, което означава държава да отзове своя посланик.
„Ще се направи така, че ядрената енергетика да е изгодна за България, а не за комисионерите. Това е голямата разлика”. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов, според Агенция “Фокус”. Ако „изгодата на България” е: да не печели от производство на ток и транзит на газ и петрол – то можем да се доверим на премиера Борисов, че ядрената енергетика ще е „изгодна” за България. Така ще влезем в Книгата на Гинес – от Нищоправене да печелим. Това, което „пропускат” политиците ни е да обяснят и „печалбите” от неустойки по трити отказани енергийни проекта, „печалбите” от вноса на ток, „печалбите” от вдигане на цената на електроенергията, „печалбите” от свиването на руските пазари, „печалбите” от по-високата цена на внесения руски природен газ, „печалбите” от проблема къде да складираме отработилото ядрено гориво, което Русия няма вече да приема. Кой има полза от удара върху руски икономически проекти на Балканите? Европейския съюз – не. САЩ – определено, да. След „удара” върху плановете на Вашингтон за Украйна, Черно море, Грузия, Турция, Китай и редица арабски държави – скандалът с българския отказ от съвместни проекти с Русия, подейства като мехлем за наранената външна политика на Белия дом. Разликата в така създалата си ситуация е, че за Русия и другите балкански държави има алтернативи за енергийни доставки, докато за България те се свеждат до една куха похвала от американския президент Барак Обама. А както е известно – потупването по рамото – не носи пари, а само зачервени бузи за отличниците... След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява! Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов! Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно. За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него! Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов. Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни: „Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни: Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев. 26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?” ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков. ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи. „Нито петролопровод, нито АЕЦ”
„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът. Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков. Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”. Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект. Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”. Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.
В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.
Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден? Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни. За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване. Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”. „Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”. „Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС. България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров. Как ще реагира Гърция на този отказ, след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи. Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!
Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна. Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г. Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това. Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно. Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а. След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен... Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа. Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект. Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС. В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро. Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко. Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти. Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко. Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема: „Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава... ... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието. Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...” В традиционния стил две крачки напред – една назад минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата. Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности. Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом". Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение. Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс. След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес. В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година. Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери... Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.
Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България по енергийните проекти?
Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти. Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия. В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела. Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история. Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта: Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката. Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика. А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия! Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники” http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2010/979-energiiniqt-triygylnik-es-rusiq-turciq Енергията е движеща сила в отношенията между Русия, Турция и ЕС. Русия е най-големия световен доставчик на природен газ и втория най-голям доставчик на петрол, като разполага и с най-големите газови запаси, следвана от Иран и Катар. ЕС и Турция пък все повече се нуждаят от внос на енергоносители, като в момента ЕС получава около 1/3 от необходимия и петрол и 40% от газа от Русия, докато Турция получава оттам 25% от петрола и 65% от газа. В същото време, 80% от руския газ се изнася за ЕС, като около 80% от него се транспортира през Украйна. Освен това, Русия осъществява 40% от петролния си износ през пролива Босфор. Стремейки се да преодолее зависимостта си от газовия транзит през Украйна, Москва иска да го диверсифицира, изграждайки тръбопроводите „Северен поток” и „Южен поток”. В рамките на тази стратегия, Германия играе ролята на северен енергиен „хъб” за Русия, а Турция – на южен. Русия, Турция и ЕС все повече зависят един от друг, но следват различни концепции за енергийната си сигурност. Така, Турция и ЕС опитват да диверсифицират маршрутите на енергийния си внос, като по този начин намалят зависимостта си от Русия, докато Москва търси нови енергийни пазари, особено в Източна Азия. Засега, в отношенията между Турция, Русия и ЕС доминира двустранния подход, т.е. тристранният модел предстои да бъде изпробван на практика. Що се отнася по-специално до енергийния сектор, и тримата играчи зависят един от друг и сътрудничеството на тристранна основа би било от полза за всички тях. Затова ще се опитам да анализирам шансовете за постигане на общи позиции за енергийната сигурност в бъдеще, както и перспективите за тристранно сътрудничество в тази сфера.
За целта, първоначално ще разгледам промените в турската външна политика и руско-турското сближаване през последните години, формиращи основата на новите тенденции по южната периферия на ЕС. След това ще се спра на отношенията между Русия и ЕС в енергийната сфера и турската роля в тях. Накрая, разглеждайки геополитическите промени в резултат от руско-грузинската война през август 2008, ще се опитам да очертая перспективите за формирането на енергиен триъгълник с участието на Русия, Турция и ЕС. Промените в турската външна политика След идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002, Турция опитва да се превърне в ключова регионална сила, провеждайки по-активна дипломация и демонстрирайки конструктивна роля, като следва политика на добросъседство с всички околни държави. Това включва подобряване на отношенията с Иран, Сирия и Ирак, укрепване на икономическото сътрудничество с Русия и нормализиране на отношенията с Армения. Този нов подход е свързан с интереса на Турция за присъединяване към ЕС и ограничения успех на предишната и външнополитическа стратегия. След разпадането на Съветския съюз, Турция безуспешно опита да се превърне в ключов регионален играч в Централна Азия и Южен Кавказ. Анкара разчиташе да играе активна роля, по-специално, в процеса на държавното строителство в Централна Азия, опитвайки се да експортира там турския модел на демокрация, секуларизъм и модернизация. Турция обаче, така и не успя да осъществи достатъчно значимо икономическо и политическо проникване в региона, въпреки отслабването на руските позиции в него през 90-те. Появата на авторитарни и полуавторитарни държави в Централна Азия направи доста трудно налагането на турския политически модел. В същото време, пантюркистката идеология се възприе в региона като пряка заплаха за суверенитета на новите държави. Узбекистан и Туркменистан, в частност, много бързо прекратиха сътрудничеството с Турция, обвинявайки Анкара, че подкрепя местните политически дисиденти. Що се отнася до Южен Кавказ, Грузия, Армения и Азербайджан се оказаха по-ангажирани със собствените си проблеми и отношенията с Русия, отколкото с тези с Анкара, макар че Турция се превърна в основния търговски партньор и на трите държави (1). В географски план, Турция е близо до най-богатите на енергоносители региони в света, където се намират над 70% от световните петролни и газови запаси. Тя е заинтересована да се превърне в ключов енергиен транзитен „хъб” за транспортирането на природен газ от Каспийския регион, Близкия изток и Персийския залив към европейските пазари. В качеството си на такъв „хъб”, Турция би си гарантирала значителни приходи и такси, както и част от транзитирания газ, с която да покрие собствените си нужди. Освен това, Анкара се надява да намали зависимостта си от вноса на руски природен газ. Нещо повече, като ключова държава за петролния и газов транзит към ЕС, Турция разчита да подобри и шансовете си за присъединяване към ЕС. С изграждането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД), Турция вече се превърна във важна транзитна държава за транспортирането на значителни количества суров петрол, особено от Азербайджан. След руско-украинския газов конфликт от януари 2009, значително нарасна интересът на ЕС за изграждането на газопровода „Набуко” (с пропускателна спобосност 31 млрд. куб. м), който трябва да транспортира неруски газ за Европа. Турция е ключова транзитна държава за този проект, чиято реализация би позволила както на Анкара, така и на ЕС да станат по-малко зависими от вноса и транспортирането на газ от Русия. Руско-турските отношения След като турската роля на преден пост на НАТО в конфронтацията със Съветския съюз приключи, руско-турските отношения през последните двайсетина години преставляват комбинация от съперничество и сътрудничество. Така, в началото на 90-те, Турция и Русия действаха като съперници в рамките на новата геополитика в Кавказ и Централна Азия, докато икономическото сътрудничество между тях се задълбочаваше. На политическо равнище, ограничената турска подкрепа за интервенцията на САЩ в Ирак, през 2003, стимулира сближаването между Анкара и Москва. Руските стратези започнаха да възприемат Турция като геополитически играч, който става все по-независим от САЩ. В контекста на руското стратегическо мислене, Турция се разглежда като потенциален съюзник срещу американската доминация в Южен Кавказ. Посещението на руския президент Владимир Путин в Турция, през декември 2004, беше първото на толкова високо равнище от 32 години насам, като през следващите пет години Путин се срещна още десет пъти с турския премиер Ердоган. Безспорно, движещата сила в новото руско-турско сближаване е икономиката. Русия измести Германия като водещ търговски партньор на Турция, като обемът на търговията между двете държави достигна 38 млрд. долара през 2008. След 2006, Русия е най-големия доставчик на природен газ за Турция. През 2002, двете страни завършиха изграждането на газопровода „Син поток”, с капацитет 16 млрд. куб. м, който минава по дъното на Черно море. Освен това, Турция е третия най-голям вносител на руски въглища, след Украйна и Великобритания. Две трети от танкерите, пресичащи турските проливи Босфора и Дарданелите, превозват руски петрол и газ. На свой ред, Турция изнася в Русия предимно текстилни стоки, машини, автомобили, химикали и хранителни продукти. Турският строителен сектор е изключително активен в Русия, като през 2008 оборотът му достигна 29 млрд. долара. През същата година, около 15700 турски работници бяха изпратени в Русия от Турската служба за осигуряване на заетост, като повечето от тях са заети в строителството (2). Всяка година, около 3 млн. руски туристи посещават Турция, което е от голямо значение за местната икономика. Въпреки това, Русия тотално доминира в търговският баланс между двете страни, като през 2008, турският износ е достигнал 6,5 млн. долара, докато вносът от Русия е бил над 30 млрд. долара (най-вече газ, петрол и въглища). Във военната сфера, руснаците продадоха известно количество хеликоптери на Турция и снабдиха тази членка на НАТО с нови системи за въздушна защита. През 2008, Русия подписа договор за доставката на противотанкови ракети на обща стойност 80 млн. долара. За Русия, Турция не е само важен транзитен енергиен маршрут, но и алтернативен потребител, в рамките на усилията на Москва за намаляване на зависимостта си от доставките за европейските пазари. Турция е третия най-голям вносител на руски газ, след Украйна и Германия (23,8 млрд. куб. м, през 2008). Освен това, Русия разчита на сближаването с Турция за да укрепи позициите си в Източното Средиземноморие и ограничи влиянието на НАТО и САЩ в региона. Членството на Турция в НАТО не се смята за пречка за енергийното и партньорство с Русия. Благодарение на по-тясното си сътрудничество с Анкара, Москва разчита да намали влиянието на пакта в региона, като в замяна е склонна да отстъпи малко влияние и на Турция, доказателство за което бе и руската реакция на турско-арменското сближаване. Както Анкара, така и Москва смятаха американската политика в Южен Кавказ, по времето на Буш-младши, за дестабилизираща. Русия внимателно наблюдава трудностите на Турция при опитите и да се присъедини към ЕС и предлага на Анкара задълбочаване на икономическото сътрудничество, като своеобразна алтернатива. С посещението на руския премиер Путин в Анкара, през август 2009, и реализацията на договорите за „Южен поток” и задълбочаване на енергийното сътрудничество между двете страни, Русия съумя да интегрира Турция в своята политика и се опитва да укрепи позициите си в Черноморския регион. Москва е наясно, че може само да спечели от съпротивата на редица държави от ЕС срещу турската интеграция в Съюза. От друга страна, Турция се опитва да използва геополитическото си положение, като инструмент в пазарлъците с Русия и ЕС. Енергийните отношения между Русия и ЕС и мястото на Турция В момента отношенията между Русия и ЕС преживяват известна криза. Украинско-руският газов конфликт от началото на 2009, сериозно ерозира доверието между Русия и ЕС. Няма консенсус между страните-членки на Съюза за начина, по който следва да се развива сътрудничеството с Москва в бъдеще и, дали нарастването на икономическата взаимозависимост е правилния подход за гарантиране сигурността на Европа (3). През 2009, руският премиер Путин отказа страната му да подпише Договора за Енергийната харта (ЕСТ), който е сред най-големите приоритети на ЕС. От друга страна, руското предложение за ново рамково енергийно споразумение засега не поражда особен интерес в ЕС. Европейската комисия лансира политиката си на либерализация, особено по отношение на газовия пазар. Това включва разширяване възможностите за закупуване на енергийни компании и техните електрически и газови разпределителни мрежи, т.е разбиване на големите енергийни монополи. Желанието на „Газпром”, напротив, е да продължи да контролира цялата верига на енергийните доставки за европейския пазар. Руското правителство иска да се подсигури с дългосрочни договори с потребителите, така че да гарантира инвестициите си и да влезе на атрактивния европейски краен потребителски пазар, чрез нови споразумения за енергийно сътрудничество. В контекста на руско-европейските енергийни отношения, Турция се разглежда по два начина. От една страна, за Русия и някои европейски страни, тя представлява сравнително сигурен и независим транзитен маршрут, за разлика от Украйна например („Южен поток”). От друга страна, някои членки на ЕС виждат в Турция алтернативен маршрут за вноса на неруски енергоносители („Набуко”). ЕС и Турция се ангажираха с развитието на т.нар. „Южен енергиен коридор”, по който петрол и газ от Каспийския регион и Близкия изток ще достигат до Европа, наред със съществуващите маршрути за доставка на енергоносители от Русия, Норвегия и Алжир (4). Заради добрите си двустранни отношения с Русия и ЕС, Турция се приема като балансьор между тях, което увеличава геополитическото и значение в региона. Основното предизвикателство за Турция през следващите няколко години ще бъде да запази тази роля, особено в контекста на присъединяването си към ЕС. Последните промени в турското енергийно законодателство, приети през април 2001, бяха съобразени с енергийното законодателство на ЕС, като през същата година Турция подписа и ЕСТ. В миналото, по отношение на тръбопроводната политика, между Турция и Русия съществуваше известно съперничество. Така, Москва критикуваше турското участие в проекта „Набуко” и изграждането на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който бе първия важен петролопровод в региона, заобикалящ Русия. Подписването на договорите между държавите, участващи в проекта за тръбопровода „Набуко” в Анкара, през юли 2009, беше важна стъпка към реализацията му. Все още обаче е неясно, дали ще има достатъчно газ за запълването му. Анкара е заинтересована да остави вратата отворена за всички възможности за сътрудничество в региона, освен това „Набуко” би и дал възможност да стане по-малко зависима от Русия. Тук е мястото да напомня, че има и планове за свързване на Турция с Италия, чрез интерконектора Турция-Гърция-Италия (ITGI), с капацитет 12 млрд. куб.м, както и за т.нар. Трансадриатически тръбопровод с капацитет 20 млрд. куб. м. От ноември 2009 насам, по първия участък на ITGI вече се транзитира известно количество азербайджански газ за Гърция.
Южен Кавказ след грузинско-руския конфликт Грузинско-руският конфликт през август 2008 промени геополитическата ситуация в Кавказ. Турската стратегия за хармонични отношения с всички съседи бе изправена пред сериозно предизвикателство. Освен това, нарастващата зависимост на Турция от вноса на руски енергоносители ограничи свободата и за маньоври: в Анкара не се чуха сериозни критики срещу руската военна операция (7). Ситуацията допълнително се усложни от факта, че преди конфликта Турция оказа немалка подкрепа на армиите на Грузия и Азербайджан за приспособяването им към стандартите на НАТО. Анкара създаде военни академии в Баку и Тбилиси и участва в модернизацията на две грузински военновъздушни бази. Затова, веднага след конфликта, руските власти споменаха Турция сред страните, оказали военна помощ на Грузия. Първата реакция на Анкара на грузинско-руската война беше да предложи т.нар. Пакт за стабилност и сътрудничество в Кавказ (CSCP). Малко след края на войната, турският премиер Ердоган посети Русия, Грузия и Азербайджан за да популяризира идеята. Основната цел на CSCP бе да допълни регионалните институции и механизми за създаването на рамка за стабилност, доверие и сътрудничество, както и да се превърне във форум за диалог (8). Русия подкрепи инициативата, защото тя не ангажираше САЩ, НАТО и ЕС, а само държавите от региона. Засега обаче липсват конкретни стъпки за реализацията на турската инициатива и все още не е ясно, дали тя има някакви шансове за успех, поради съществуващите противоречия между държавите-участнички. Грузия например, няма никакъв интерес да преговаря с Русия в рамките на инициатива, която не включва САЩ или ЕС.
В контекста на конфликта, нарасна загрижеността за сигурността на тръбопроводите в Южен Кавказ и Турция. Стремежът на Анкара за превръщането на Турция в ключова транзитна държава беше поставен под въпрос от променената ситуация в сферата на сигурността в Южен Кавказ. От друга страна, конфликтът откри пред Турция възможност да подобри отношенията си с Армения (9). Това обаче повлия върху връзките и с Азербайджан, които през последните години бяха изключително тесни. В момента, Грузия е единствения сухопътен коридор, свързващ Турция с Азербайджан и Каспийския регион. Сигурността на турските енергийни инвестиции в тази страна обаче изглежда много съмнителна, ако грузинско-руските отношения не се подобрят. Междувременно, ако границата между Турция и Армения бъде отворена, това ще позволи създаването на нов сухопътен коридор към Каспийския регион, през арменска територия, което би имало стратегически последици за енергийния транзит в Каспийския регион, както и за Турция. Подобряването на отношенията между Русия и Турция оказа влияние и върху конфликта за Нагорни Карабах, в който турските и руски интереси са противоположни. Москва неофициално подкрепя Армения, а Турция – Азербайджан. Този баланс беше потавен под въпрос и от турско-арменското сближаване, както и от възхода на Азербайджан като производител на петрол и природен газ. Руските отношения с Азербайджан се определят от замразения конфликт в Нагорни Карабах и ситуацията с азербайджанския петролен износ. Със споразумението между Баку и Тбилиси от 2007 за доставката на петрол за Грузия и закупуването на грузинската преносна мрежа от азербайджанската държавна компания SOCAR, Баку отправи открито предизвикателство към руската роля в Южен Кавказ. Освен това, руските газови доставки за Армения минават през грузинската газопреносна мрежа, която вече е азербайджанска държавна собственост. Задълбочаващото се икономическо сътрудничество между Русия и Турция може да доведе до усилване на натиска върху участниците в Нагорнокарабахския конфликт, с цел той да бъде разрешен. И двете държави са заинтересовани от стабилността в региона, тъй като тя е важна предпоставка за търговията с петрол и газ. Добрите отношения между Турция и Русия са предпоставка и за сближаването на Анкара с Ереван. Но, ако арменско-турският проблем бъде решен без паралелното решаване и на нагорнокарабахския конфликт, Азербайджан може да прекъсне отношенията си с Турция и да стане по-сговорчив към Русия. Има ли перспективи за формирането на енергиен триъгълник между ЕС, Русия и Турция? Както показа острата руска реакциая на инициативата на ЕС за т.нар. Източно партньорство, Москва все повече възприема Съюза като конкурент в постсъветското пространство. Руския външен министър Сергей Лавров многократно критикува създаването на Източното партньорство без участието на Русия, определяйки го като опит за формиране „зона на влияние на ЕС в Източна Европа” (10). От гледната точка на руския политически елит, международните отношения са „игра с нулева сума”, т.е. в съперничеството между Москва и Брюксел в т.нар. руска „близка чужбина” не съществува ситуация, в която и двете страни да спечелят. Освен, наследения от СССР ядрен арсенал и постоянното място в Съвета за сигурност на ООН, енергоносителите са единственият сериозен инструмент на Русия за реализацията на нейните амбиции като велика сила. От друга страна, Русия е силно заинтересована от партньорството с ЕС за своята икономическо модернизация и се нуждае от европейски инвестиции в енергийния и инфраструктурния сектори, както и от техническо сътрудничество. Затова Москва следва да бъде интегрирана в реализацията на конкретни проекти от взаимен интерес в региона, в такива сфери като енергийната сигурност, опазване на околната среда и икономическото сътрудничество. ЕС едва сега започва да развива обща енергийна политика, тъй като това е сфера, в която продължават да доминират националните интереси на страните-членки. От една страна е налице свръхреакция на някои европейски държави по отношение на това, как Русия би могла да използва енергийната си мощ. За съжаление, политизацията на енергийните отношения между Русия и ЕС често се използва и от двете страни като инструмент за решаване на конфликти в други сфери. За ЕС, като цяло, е важно да формулира обща вътрешна и външна енергийна политика. Съюзът все още е най-атрактивния пазар за енергоносители в света, но му се налага да укрепи възможностите си за преговори, възприемайки обща енергийна стратегия. В момента, Русия е най-големия доставчик на петрол и газ за ЕС и ще си остане такъв в обозримо бъдеще. Русия разполага с необходимите ресурси, географска близост и тръбопроводна инфраструктура за да снабдява ЕС при достатъчно изгодни за Съюза условия. Само ако ЕС и неговите страни-членки съумеят в бъдеще да формулират адекватна обща енергийна стратегия и успеят да интегрират Турция, в този контекст, те ще могат да предложат на Москва и Анкара подходящи условия за формиране на енергиен триъгълник. Турция е европейската врата към Централна Азия и Близкия изток. Тя може да се превърне в изключително важен транзитен маршрут не само за енергийните доставки за ЕС от Русия, но и от Каспийския регион, Близкия изток и района на Залива. Бавният ход на преговорите между Анкара и Брюксел и липсата на значим прогрес може да се окаже пречка за задълбочаване на енергийното сътрудничество. В същото време, опитите да се използва проектът „Набуко” като разменна монета в преговорите с ЕС, които прави турският премиер Ердоган, едва ли са правилния подход за изграждане на доверителни отношения (11). Очевидно, Турция следва да балансира амбициите си на независим регионален играч и тези на бъдещ член на ЕС. Като член на ЕС, който е ключов играч в региона, тя ще може да играе значителна роля за укрепване позициите на Брюксел в Каспийския и Южнокавказкия региони, но за целта ще и се наложи да преформулира отношенията си с Русия. Междувременно, като основен конкурент на ЕС, Русия и Турция за ресурси и влияние в Каспийския и Централноазиатския региони се очертава Китай. Пекин опитва да гарантира петролните и газовите си потребности, инвестирайки например в Казахстан, Туркменистан и Русия. Първият етап от новия газопровод между Туркменистан и Китай беше завършен в края на 2009. След 2013, 40 млрд. куб. м газ ще се транспортират по този газопровод към Китай, заобикаляйки Русия. В резултат, Москва ще загуби транзитния си монопол по отношение на централноазиатските ресурси, докато ЕС, най-вероятно, ще бъде лишен от необходимите ресурси за реализацията на проекта „Набуко”. Китай притежава икономическата и политическа мощ за да наложи енергийните си интереси в региона, докато Москва и Брюксел продължават да спорят, дали следва да се изгражда газопроводът „Южен поток” или „Набуко”, или пък и двата. Енергийният триъгълник ЕС-Русия –Турция трудно може да бъде формиран, докато в отношенията между трите му страни продължат да доминират краткосрочните национални интереси. Налице е известно сътрудничество между руските, турските и европейските компании в енергийния сектор, но засега не се очертава обща визия или интерес за осъществяването на всеобхватно тристранно енергийно сътрудничество. Ако Турция все пак се присъедини към ЕС и Брюксел формулира обща енергийна политика, стратегическото сътрудничество с Русия в енергийния сектор става възможно. Лисабонският договор бе стъпка в тази посока. Само ако тримата играчи започнат да разглеждат тристранното енергийно сътрудничество като печелившо за всички участници, а не просто като инструмент при пазарлъците помежду им, енергийният триъгълник ЕС-Русия-Турция може да стане реалност. Бележки: 1. За търговските отношения на Турция с Русия и държавите от Южен Кавказ, виж Gareth Winrow, ›Turkey, Russia and the Caucasus. Common and diverging interests‹, Chatham House Briefing Paper, November 2009, p. 4. Available at: http://www.chathamhouse.org.uk/files/15211_bp1109 turkey.pdf (accessed on 8 March 2010). 2. Cf. Ahmet İзduygu, ›International migration system between Turkey and Russia: the case of projecttied migrant workers in Moscow‹, European University Institute, Florence, Research Report, 18/2009. Available at: http://cadmus.eui.eu/dspace/bitstream/1814/12254/2/CARIM_RR_2009_18.pdf (accessed on 8 March 2010). 3. Cf. Stefan Meister, ›Crisis in Russia–EU energy relationship‹, in: DGAPaktuell, June 2009. Available at: http://www.dgap.org/midcomserve аttachmentguid1de5434f928abf6543411de852ed7fabd3334ff34ff/200904_dgapaktuell_ruseu_ www.pdf (accessed on 8 March 2010). 4. Jose Manuel Barroso, ›New Silk Route‹, The Southern Corridor Summit, Prague, 8 May 2009. Available at: http://europa.eu/rapid/press releasesAction.do?reference=SPEECH/09/228&format=HTML&aged=0& language=EN&guiLanguage=en (accessed on 8 March 2010). 5. Saban Kardas, ›Russia joins the SamsunCeyhan Pipeline‹, in: Eurasia Daily Monitor, Vol. 6, Issue 195. Available at: http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews[tt_news]=35649&tx_ttnews[backPid]=7 &cHash=f1793bc6f4 (accessed on 8 March 2010). 6. ›Turkey’s radioactive waltz with Russia comes to an end‹, on Radio Free Europe / Radio Liberty, 17.12.2009. Available at: http://www.rferl.org/content/Turkeys_Radioactive_Waltz_With_Russia_Comes_To_An_ End/1885889.html (accessed on 8 March 2010). 7. Cf. ›Turkey cannot afford disruption in ties with Russia, says Erdoğan‹, in Hurriyet, 01.09.2008. Available at: http://www.hurriyetdailynews.com/h.php?news=turkeycannotafforddisruptionintieswithrussiasayserdogan20080901 (accessed on 8 March 2010). 8. Cf. Eleni Fotiou, ›Caucasus Stability and Cooperation Platform: what is at stake for regional cooperation?‹, ICBSS Policy Brief, No. 16, June 2009. Available at: http://icbss.org/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=622 (accessed on 8 March 2010). 9. Cf. Maciej Falkowski, ›Turkey’s game for the Caucasus‹, in: OSWCommentary, Issue 29, Centre for Eastern Studies, Warsaw, 5.10.2009. Available at: http://www.osw.waw.pl/sites/default/files/Commentary_29.pdf (accessed on 8 March 2010). 10. Източното партньорство, създадено през май 2008, цели да разшири и задълбочи съществуващата политика на добросъседство на ЕС по отношение на Беларус, Молдова и Украйна, както и на южнокавказките държави Армения, Азербайджан и Грузия. 11. Cf. ›Turkei stellt NabuccoPipeline in Frage‹, in: Handelsblatt, 20.01.2009. Available at: http://www.handelsblatt.com/politik/international/tuerkeistelltnabuccopipelineinfrage; 2129832 (accessed on 8 March 2010).
* Авторът е анализатор на Германския съвет за международни отношения Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия. Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително. Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха. Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава. Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.
|
„Тадич не е преговарял за това откъде да минава трасето на „Южен поток”, а е разговарял!” – опита се да защити държавния глава на Сърбия - Йелена Триван, говорител на Демократическата партия, цитирана от Радио Телевизия Войводина.
Агенция “Фокус” припомни, че Зорана Михайлович-Миланович от СПП на Томислав Николич е призовала Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците е преговарял с българския премиер Бойко Борисов къде да минава трасето на газопровода. Аргументите на Михайлович са, че много семейства, топлофикациите и заводи в Сърбия са зависими от „Газпром”.
Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода „Южен поток”, като се договориха, че тръбата ще пресече границата между двете страни в района на град Димитровград, отбелязва „Коммерсант”. „Газпром” вече се обяви против този вариант, изтъквайки, че той ще удължи забележително трасето и ще оскъпи проекта. Белград, който поначало бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони „Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в „Южен поток”, коментира вестникът.
Още на 11 август белградският вестник „Glas javnosti”, изданията „Blic”, „Политика”, коментираха настоятелното искане на сръбския президент Борис Тадич пред българския премиер Бойко Борисов, че за Сърбия е далеч по-добре газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар, тъй като вторият вариант, макар и одобрен от Газпром, реже почти цяла Сърбия от трасето.
“Blic” написа даже, че „ ...Сърбия и България може да представят свои идеи за „Южен поток”, но окончателното решение за трасето на газопровода е на „Газпром”, като се е позовал на пресслужбата на руския концерн. Изявлението е било направено в коментар на информациите, че Белград иска чрез България да прокара идеята, газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар. От „Газпром” не са пожелали да коментират срещата между сръбския президент Борис Тадич и българския премиер Бойко Борисов.
Сръбският в. „Политика” от своя страна изтъкна, че при съгласуването на трасето межзу Тадич и Борисов се е постигнала договорка, тръбата да пресече границата между двете страни в района на град Димитровград.
случай, че трасето неистина мине през Зайчар, то Южна Сърбия нямало да бъде изоставена, тъй като в момента вървяла усилена газификация на този район.
Както вече стана дума по-горе още вчера опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ на Томислав Николич поиска от Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците се е договарял с България, предаде радио Б92.
През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това каза днес председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи БНР. Очаква се още следващата седмица да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.
По-рано днес приключиха разговорите на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков с представителите на „Газпром” и се очакваше среща на премиера Бойко Борисов с Алексей Милер, съобщи Агенция „Фокус”.
Руският вестник 
Всъщност, добрите новини за „Газпром” съвсем не се изчерпват само с това. Последната от тях е, че газопроводът „Набуко”, известен като любимия проект на САЩ в тяхната каспийска енергийна дипломация, целяща намаляване на европейската енергийна зависимост от Русия, претърпя сериозен, може би дори фатален, неуспех.
Както е известно, „Южен поток” ще заобиколи Украйна, а пък „Северен поток”, чиито пуск се очаква** през октомври 2011, изключва от транзитния си маршрут Полша. В геополитически план, Москва вече може да преговаря с Варшава и Киев от позиция на силата, тъй като зависимостта и от тези две доста „темпераментни” страни по въпроса за стратегическите енергийни доставки за Европа значително намалява.
Запознати с искането на НЕК съобщиха за сайта Mediapool, че то е формално и в него не е посочен конкретен нов срок за действие на подписаното в края на 2006 г. споразумение с “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Всъщност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма движело нещата...
Германия ще удължи живота на 17 свои атомни електроцентрали средно с 12 години. Министърът по околната среда Норберт Рьотген съобщи, че решението е било взето след 12 часа разговори между високопоставени политици, за формирането на ключови компоненти от бъдещата енергийна политика на страната. Живота на старите АЕЦ да бъде удължен с осем години, а на новите с 14 години е било окончателното становище, предаде AFP.
Днес в страната пристига на еднодневно посещение турският премиер Реджеп Тайп Ердоган по покана на премиера Борисов. Турският премиер Ердоган ще се срещне също с лидера на ДПС Ахмед Доган и с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи. Съобщено бе, че премиерът Бойко Борисов ще посрещне госта още на летището.
При сегашното си посещение, Ердоган ще има среща с лидера на ДПС, Ахмед Доган – не с Яне, Янев, не с някой от „Атака”, а именно с Доган и като десерт и мюфтията Хаджи. Не върнатия от Върховния съд Недим Генджев, а Хаджи, което ако не е намеса и вземане на страна във вътрешнополитически процеси на чужда държава – здраве му кажи!
Да вземем Ирак и уреждането на външния дълг – тема, която изкуши и колеги от една телевизия с национален обхват. Ирак е държавата, която показа ясно разликите между двете държави: Турция успя да получи целия размер на външния си дълг от Ирак във вид на петрол, разбира се чрез посредничеството на САЩ.
Изразът „турско робство” в поздравителното послание към българските военнослужещи в Афганистан по случай Деня на обявяването на независимостта на България от Османската империя 3 март, който е национален празник, предизвика остра реакция от страна на турското командване тук, побърза да коментира турският вестник „Хюриет”. Българското министерство на отбраната излезе с изявление, че правилният израз в разпространеното поздравително послание по интернет по мрежата за вътрешна комуникация на ИСАФ трябва да бъде „османско владичество”.
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
Първоначално се планираше, че газопроводът ще бъде готов още през 2009. Отново поради липсата на гаранции от доставчиците обаче, сроковете за реализацията на проекта редовно се отлагат все по-далеч във времето. Всъщност, истината е, че в момента „Набуко” продължава да не разполага с необходимата суровинна база. Между другото, през май 2011 все още се твърдеше, че строителството на газопровода ще стартира през 2012, а транзитът на природен газ по него ще започне през 2015. Сега нещата за пореден път се променят.
Москва и Брюксел съобщиха, че началото на строителството на газопровода „Набуко” е отложено най-малко с една година до 2012 година. Това съобщи изпълнителният директор на компанията оператор „Набуко Газ Пайплайн интернешънъл” Рейнхард Митчек, цитиран от 
Финансови институции ще контролират проекта. От консорциума за изграждането на газопровода „Набуко” пък обявиха, че са подписали споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация към Световната банка (СБ), като банковите институции ще проучат отпускането на финансиране за проекта на обща стойност до 4 млрд. евро.
След края на срещата между президентите Дмитрий Медведев и Илхам Алиев, шефът на Газпром Алексей Милер съобщи, че е подписан уникален договор между Русия и Азербайджан. Документът не предвиждал лимит за доставките на газ, като базовото споразумение е за 500 милиона куб. метра.
Според в. „Комерсант”, Тадич и Борисов са договорили и в частност, съгласували зад гърба на „Газпром” - промяна на трасето на „Южен поток”, като решили то да мине в района на Димитровград, 100 км на север от досега договореното с руския енергиен гигант „Газпром”.
„Българите също поискаха "Южен поток" да се изгражда през Зайчар, защото това е най-късият маршрут", коментира темата откъде ще пресече българо-сробската граница газопроводът Душан Мракич от сръбското министерство на енергетиката. Тези изявления навремето предизвикаха огромен скандал в Сърбия. Кметовете на южните сръбски градове се разбунтуваха и дори заплашиха да обявят автономия на Южна Сърбия, ако "Южен поток" ги заобиколи.
Проект Набуко
Окончателното решение за инвестициите в проекта за газопровода „Набуко” ще бъде взето най-късно през първото тримесечие на 2011 година. Това съобщи на пресконференция във Виена директорът по газовите въпроси на OMV Вернер Аули, предаде агенция Ройтерс.
Още в събота, позовавайки се на българската телевизия bTV азербайджанското издание Trend News Agency в раздела 
Изданието коментира значението на този газопровод, който ще пренася руски газ през Черно море към Южна и централна Европа. Що се отнася до промяната на маршрута, която са договорили сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов в правителствената резиденция във Варна, изданието цитира Борисов: „За Сърбия Димитровград е най-удобният маршрут, докато за нас това не е толкова важно, още повече, че трасето на газопровода така или иначе ще мине през София. Аз се радвам – признал е Борисов, че успяхме да удовлетворим молбата на нашите съседи и да им помогнем с тази промяна”.
На 6 юли вестник 
„Древната аксиома „Приятелят на моя приятел е и мой приятел” приема причудливи форми в смесения с геополитиката международен енергиен бизнес...” Изданието обръща внимание, че българският премиер Бойко Борисов е близък с италианския си колега Силвио Берлускони, с когото руският премиер Владимир Путин се разбира чудесно, но това е не е помогнало Борисов да установи конструктивен контакт с Путин.
Борисов: По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесем 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.
наша позиция. И онзи ден, ако сте слушали внимателно, аз не случайно ви казах и за стенограмата, ние не сме казали нищо по-различно от това, което до този момент. И мога само да ви изброя. Не случайно казах, че когато разговарях с премиера Путин, той много по-бързо ме разбра, отколкото нашите политици тук в България от опозицията. Когато той ми зададе въпрос: защо след като се видяхме в Гданск и ти ми каза, че след няколко месеца ще имаш решение и ще направиш проверките, се забави близо година? Аз му отговорих: защото и ти ме подведе. Каза ми, че това е един много добре структуриран проект. Когато обаче отидох в Белене, видях един гьол. Това ли е добре структуриран проект – с два милиарда сме направили един гьол? Той вика: абсолютно прав си. Интересува ме каква е цената. Знаеш ли каква е цената, питам. Не я знам. Знам колко си ми струват реакторите, за които ти трябва септември месец да ми донесеш пари.
България и Русия съгласуваха пътните карти по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде руската редакция на 
„България и Русия са съгласували „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”
„Есента трябва окончателно да бъде решена съдбата на „Южен поток”. Турция трябва да даде окончателното си съгласие. И тогава вече ще започне неговото строителство. А ако то започне, ще бъде безсмислено да се търгува, коментира водещият експерт от руския Център за политическа конюнктура, Павел Салин, цитиран от електронното издание 
газопровод, за да доставя природен газ на Сирия и Ливан. За това съобщи "
Няколко дни след изказването на българския премиер Бойко Борисов, че София ще изостави „Бургас-Александруполис”, 
В края на миналата седмица, друг гръцки 
„България не знае как да постъпи с петролопровода „Бургас—Александруполис”, отбеляза руският вестник 
„Имаме подземна част, където при строителството ще има влияние и след това ще се рекултивира. Няма вредно влияние. Ако трябва да го сравня, тук няма производство. Не е като при „Лукойл Нефтохим”, където има постоянно производство, където има непрестанно влияние.”
Последните стъпки на България по енергийните проекти с Русия, нанасят удар върху осъществяването на руската политика за "енергиен диалог" с балканските страни, заяви руският експерт по сигурността Алексей Фененко. Действията на България се разминаха с руските интереси, казва Фененко в статия, публикувана в четвъртък миналата седмица в московския 
под това заглавие 
Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „
Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.
Междувременно, Русия прокарва алтернативния си проект за газопровода „Южен поток”, с първоначален капацитет 24 млрд. куб. м и окончателен – 63 млрд. куб.м, който пресича Черно море за да стигне до България, където се разделя на две линии, достигащи, съответно, до Италия и Австрия. „Южен поток” ще минава през турски териториални води. Анкара се опасява, че част от газа, който сега минава през турска територия, ще бъде отклонен към „Южен поток”. За да успокои страховете и и получи разрешение за изграждането на газопровода през турски териториални води, руският премиер Путин направи някои отстъпки на Анкара. Така, руският петролопроводен оператор „Транснефт” и петролната компания „Роснефт” се споразумяха да формират консорциум с италианската ENI и турската Calik Enеrgy за изграждането на нов петролопровод от турското черноморско пристанище Самсун до петролния терминал Джейхан на Средиземно море (5), с което бе обезмислено изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, през територията на България и Гърция. Основната цел на проекта е да се облекчи танкерния трафик през тесния пролив Босфор. Разширяването и развитието на пристанищата Самсун и Джейхан ще укрепи турската позиция като енергиен „хъб”. Тръбопроводът „Син поток” също стига до Самсун, като (в сътрудничество с ENI) доставя руски газ за турската национална газопреносна мрежа. Освен това, Русия се съгласи да участва в изграждането на допълнителен тръбопровод „Син поток-2” до Самсун, който ще снабдява с газ не само Турция, но и Израел, Ливан, Сирия и Кипър. Редица други сделки позволиха на „Газпром” да се включи в изграждането на газохранилища в Турция и завод за втечнен газ в Джейхан. Третият елемент – планът за изграждане на атомна електроцентрала, от руско-турски консорциум, в южния турски регион Акую, първоначално беше отхвърлен от турската страна, но през май 2010 все пак бе подписано споразумение за изграждането и от консорциум между руските компании „Атомстройекспорт“ и „Интер РАО ЕЕС“ и турската Park Teknik (6). Тези споразумения не само укрепиха установилите се турско-руско-италиански енергийни отношения, но и политическата и икономическа взаимозависимост между Анкара и Москва.