Магистрати разпоредиха с Решение Президентството да огласи Стенограма от срещата на държавния глава Георги Първанов с Владимир Путин от преди две години. Оказва се, че имало мълчалив отказ на Главния секретар на президента за достъп до обществена информация по жалба на журналиста от националния седмичник „Десант“ – Лъчезар Лисицов.

Административният съд София-град се произнесе, че решението му може да се обжалва, но до обжалване така и не се стигна! Президентството публикува и Стенограмата и Паметната бележка за срещите на Путин и Първанов от 2008 година и въпреки очакванията на някои люде – скандал не се образува!

Казусът със Стенограмите на президента се появи след скандала, който предизвика министъра на финансите Симеон Дянков – тогава, на 12 март, водещият от телевизия Канал 3, Сашо Диков зададе въпрос на Георги Първанов дали винаги се правят стенограми. Държавният глава отговори:

„За всички разговори, уважаеми господин Диков, с държавните или правителствени глави в рамките на пленарните заседания се водят стенограми. Ако Иван Костов или някой друг премиер не го е правил, той е бил в грешка, защото той няма чувство за институционална памет. Тези стенограми се водят по цял свят, за да се знае трима президенти след мен какво съм правил аз, какви са били аргументите ми и какво в крайна сметка е договаряно.

Аз много бих искал да публикуваме стенограмите от разговорите с Путин като президент и една година по-късно с президента Медведев и с премиера Путин, вече в различно качество. Няма да има по-силно доказателство, вярвайте ми, ще се видим сигурно след много години пак с Вас, за това, че не само аз, че българската делегация е отстоявала националния интерес.

Оставям настрани факта, че тези стенограми, че тези разговори сами по себе си са достатъчно дипломатични, за да крият някаква интригуваща информация...

Тук публикувам Стенограмата от самите разговори, както и Паметната бележка от водените разговори Първанов-Путин, ги разпространи агенция „Фокус”. От двата документа става ясно, че тогава, преди две години са се водили разговори между двамата президенти по сътрудничеството по енергийни теми, строителство, връщането на архивите от страна на Русия на България, проблемът с лицензионните режими, евентуална модернизация на самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО, - теми, повечето от които бяха и предмет на разговорите между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега – Владимир Путин.

Стенограма от разговорите на делегациите, водени от Георги Първанов и Владимир Путин на 18 януари 2008 г. – пълен текст

13 ноември 2010 | 14:32 | Администрация на президента

Администрацията на президента публикува текста на стенограмата от пленарните разговори на делегацията на Република България, водена от президента Георги Първанов, и делегацията на Руската федерация, водена от президента Владимир Путин, проведени на 18 януари 2008 година.

{edocs}putin-parvanov2008g.doc,600,400,link{/edocs}

==================

Паметна бележка от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

Администрацията на президента публикува паметната бележка, изготвена от началника на кабинета на Президента на Републиката Никола Колев, от срещата на президентите на Република България и Руската федерация Георги Първанов и Владимир Путин, проведена на 18 януари 2008 г.

ПАМЕТНА БЕЛЕЖКА

Относно: Среща на Георги Първанов, президент на Република България с Владимир Путин, президент на Руската федерация

На 18 януари 2008 г. от 10.30 до 11.30 ч. в Зеления салон на АП Георги Първанов, президент на Република България, проведе среща с Владимир Путин, президент на Руската федерация. Срещата бе в рамките на официалното посещение на руския президент в България по повод 130-годишнината от Освобождението на България и възстановяване на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България.

На срещата присъстваха :

- от българска страна: Ивайло Калфин, зам.-министър-председател и министър на външните работи и Никола Колев, началник на кабинета на президента;

- от руска страна: Сергей Лавров, министър на Външните работи на Руската федерация, Сергей Приходко, помощник на руския президент и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Руската федерация.

Във встъпителните си думи президентът Георги Първанов приветства руския президент с "добре дошъл" в България, като подчерта значението на визитата преминаваща под знака на 130-годишнината от Освобождението на България, възстановяването на българската държавност и откриването на Годината на Русия в България. Домакинът също така отбеляза значението на подготвените за подписване документи.

Президентът Владимир Путин:

- благодари за поканата да посети България и отбеляза като продължение на разговорите в Загреб огромния личен принос и лична ангажираност на българския президент за развитие на двустранните отношения.

- Изрази удовлетворение от избора на изпълнител за строителството на АЕЦ "Белене" и че руската страна ще отчете желанието на България за ускоряване на изпълнението на проекта. Приветства постигането на договореност по изграждането на газопровода "Южен поток". Изрази учудване, че много европейски страни молят Русия да строи газопроводи през тяхна територия, Русия предлага на България, но се намират хора, които не могат да отчетат националния интерес от това предложение.

- Отбеляза положителните тенденции в нарастването на стокооборота между двете страни. Посочи, че потребностите от газ в Европа растат, растат обемите на доставки и в тази връзка диверсификацията на трасетата снижава рисковете за доставките и съответно – за потребителите. Изрази сериозна загриженост от лошото състояние и липсата на поддръжка на газопроводите на територията на Украйна и растящите рискове за доставките поради тази причина.

- Подчерта, че решенията за изграждане на "Южен поток" и "Бургас- Александруполис" кардинално променят статута на България на европейската политическа и икономическа карта.

- Отбеляза за растяща диверсификация във формирането на БВП на Русия (от 7-те процента ръст на БВП, 5-те не са от енергоносители).

- Отправи покана български строителни компании да се включат на конкурентна основа в изграждането на Олимпийския комплекс в Сочи, за където са предвидени повече от 7,5 млрд. дол. инвестиции. Посочи, че турски компании изпълняват в Русия строителство за 20 млрд. дол.

- Отбеляза значението на малкия и средния бизнес особено в производството и търговията на хранително-вкусова и селскостопанска продукция и вино. Подчерта, че 70 на сто от снабдяването с храни на 10-милионна Москва се внася, като отправи покана българските компании по-активно да се включват в този процес.

В отговор на изразеното очакване от президента Първанов, че руската страна ще реши по-бързо организационните въпроси, свързани с провеждането на Годината на Русия в България, президентът Путин информира, че е определен председателят на организационния комитет (Сергей Наришкин, зам.-председател на правителството). И двамата президенти споделиха надеждата, че форумът Русия-България и неговото ръководство ще се активизира и ще допринесе за цялостното развитие на двустранните отношения.

Георги Първанов сподели, че е направил опит да направи равносметка на двустранните отношения. Като цяло тя е положителна - вече са факт много от намеренията, които са обсъждани през последните 6 години. Оцени високо подхода на двете страни в развитието на двустранните отношения. Въпреки трудностите, благодарение на разума и прагматизма и взаимното зачитане на интересите, резултатите са налице.

За европейското измерение на проектите президентът сподели, че имаме готовност да развием формата и инициативите от срещата в Загреб. Идеята е в България да се проведе среща на високо равнище с участието на ЕС и Черноморските държави, на която да се обсъдят координацията при реализацията на големите енергийни и транспортни проекти, проблемите, свързани с диверсификацията на източниците и трасетата на енергоносителите. Без участието на Русия е несериозно да се провежда такъв форум.

Президентът Путин заяви, че при добра подготовка ще приемат да участват на високо равнище.

Георги Първанов изрази становище, че има сериозни позитивни стъпки в икономизацията на отношенията. Строителството на олимпийските съоръжения в Сочи е добра възможност да се разширят възможностите за подобряване на търговския баланс като се развие обмена на стоки срещу услуги, в т. ч. строителни. Благодари за готовността на руската страна да приеме участие на български строителни компании в Сочи на конкурентни начала. Информира, че около 4500 фирми имат смесен българо-руски капитал, което е сериозен потенциал за развитието на икономическите отношения. България също така има стари традиции и нови амбиции в областта новите технологии и в тази област също предлагаме сътрудничество. Президентът отбеляза, че и туризмът се развива успешно. Освен това той добави, че очакваме да се решат окончателно въпросите с дълга на Русия към България.

В отговор президентът Путин заяви, че в скоро време въпросът с дълга ще се реши.

Президентът Първанов постави въпроса за връщането на българските архиви, иззети след Втората световна война.

След обсъждане на въпроса с външните министри президентът Путин заяви, че ще започне работа на експертно ниво по въпроса и руската страна ще се отнесе доброжелателно към проблема. За да стартира процеса е необходимо молбата да се формализира чрез МВнР. Същевременно той постави въпроса за лицензионните режими. Според него проблемът може да бъде решен при наличие на добра воля, тъй като по-голямата част от лицензите са за стари образци и много малка част са все още актуални. Заяви готовност Русия да възстанови и модернизира самолетите МиГ-29 по стандартите на НАТО. Президентът Путин се спря на ситуацията в Грузия и ролята на Саакашвили. Обърна внимание на генезиса на проблемите в Осетия и Абхазия, които не са населени с грузинци и се борят за независимост от Грузия, както и ролята на чеченците в конфликта в Абхазия. Сподели, че Саакашвили не трябва да се поощрява силово да решава проблема. САЩ го сдържат донякъде, но в същото време му помагат да изгражда армия, в който процес участва и България.

Министър Калфин предложи експертна група да се занимае специално с проблемите на лицензите, като се ползва опита, приложен с Унгария.

В отговор президентът Путин заяви, че от руска страна ще бъдат поставяни реалистични изисквания. Президентът Първанов се ангажира да проведе специален разговор с премиера и да има обратен сигнал.

Министър Виктор Христенко информира за договореностите по "Южен поток", който ще бъде обявен като тристранен проект на Газпром, ЕНИ и Булгаргаз. Капацитетът ще бъде 31 млрд. куб. м на година, като част от газа ще остава за потребление в България, а останалата част ще се транзитира. Даде за сравнение сегашния газопровод, който има капацитет 17 млрд. куб. м годишно и се експлоатира на ръба на възможностите си. Информира, че данъците в България са най-ниски, на което Владимир Путин заяви: "Значи, регистрация в България". Христенко продължи с информация за проблема между ЕС и Русия по доставката на гориво за АЕЦ, поради което няма да се подпише един от документите.

Ивайло Калфин обясни българската и на ЕС позиция по проблема, но руската страна счете, че проблемът е между ЕС и Русия и не се поставят под въпрос доставките на ядрено гориво за България.

Георги Първанов отправи въпрос към В. Христенко за мястото на Сърбия в проекта.

Владимир Путин отговори, че Русия се отнася положително към участието на Сърбия и въпреки, че няма още окончателно решение, вероятно газопроводът ще мине през Сърбия за Унгария, Австрия и Северна Италия и може би и по-нататък. Вероятно ще има клон за Гърция като краен потребител. Засега Русия задържа решението за Сърбия, за да не се намесва в предизборната президентска борба и да не се изтълкува като вземане на страна, каза президентът.

Разговорите се проведоха в дух на откровеност и взаимно уважение, на български и руски.

Преводач от българска страна беше Димитрий Кузмин, от руска страна -Владимир Климов.

Водил бележки: Никола Колев - Началник на кабинета на Президента

Изготвил:

Никола Колев

Началник на кабинета на Президента на Републиката

21. 01. 2008 г.

Всеки от читателите може да прочете и направи за себе си изводи отстоявал ли е президентът Първанов националния интерес в срещата си с руския президент тогава Владимир Путин, или не.

Фактът че нито един от малобройните десни политици не коментира двата излезли документа показва, че търсенето на сензация в Стенограмата Първанов-Путин така и не се състоя...

Към днешна дата, две години по-късно отношенията НАТО-Русия са на коренно различна плоскост – НАТО прави всичко възможно да си сътрудничи с Русия и по проблемите с Афганистан, и по проблемите с разполагането на ПРО в Европа.

Днес Радио и телевизия Войводина публикува призив на опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ президентът Борис Тадич да се извини на „Газпром”!

От Демократическата партия на Тадич определиха призива като срамен.

„Тадич не е преговарял за това откъде да минава трасето на „Южен поток”, а е разговарял!” – опита се да защити държавния глава на Сърбия - Йелена Триван, говорител на Демократическата партия, цитирана от Радио Телевизия Войводина.

Агенция “Фокус” припомни, че Зорана Михайлович-Миланович от СПП на Томислав Николич е призовала Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците е преговарял с българския премиер Бойко Борисов къде да минава трасето на газопровода. Аргументите на Михайлович са, че много семейства, топлофикациите и заводи в Сърбия са зависими от „Газпром”.

Въпросната Зорана Михайлович-Миланович скочи на президента Тадич още когато стана ясно, че Сърбия може да се включи в изграждането на българската АЕЦ „Белене”:

„Президентът Борис Тадич мами премиера и правителството с тази инвестиция в АЕЦ „Белене“, а тя няма нито икономически, нито енергийни критерии, каза Зорана Михайлович. - Ако тази централа се изграждаше в Сърбия, трябва да бъде премахнат мораториума за изграждане на централи от 1986 година, който изтича през 2015 година, а гражданите може да поискат и провеждането на референдум, защото подобно строителство, има не само икономически, но и политически рискове“, опонира още опозиционната лидерка на СПП. - Състоянието на страната, проблемите със сигурността в южната част в държавата, неразрешеният проблем с границата с Косово…..Всичко това са рискове при този проект. А при подобен проект той трябва да бъде подкрепен от Москва, Брюксел и Вашингтон“, допълни  още тя, цитирана от сръбската преса.

Каква е позицията на българската страна?

Интересна и странна приумица на Георги Лозанов /вероятно/ пуска всеки делничен ден камерите на Българската национална телевизия в радио и така зрителите слушат радио, гледайки го! Както се казва – липса само една печатна машина, да изкарва на вестник, това, което говорят гостите в студиото пред тв-камерите и в радиоефира...

Тази сутрин министър-председателят Бойко Борисов го снимаха с тв-камери в студиото на Дарик радио. Ще използвам от разговора му една част, в която той коментира разговорите си със сръбския президент Борис Тадич и обявената промяна на трасето, за която двамата политици се договориха преди 6 дни в резиденция Евксиноград:

Бойко Борисов: ... Всеки, който се занимава с политика знае кой е Борис Тадич, какви са му възможностите, какви са надеждите в Сърбия, пък и в Европа и Америка.

Водещ: Подразнихте обаче "Газпром" с него.

Бойко Борисов: "Газпром" е една частна корпорация.

Водещ: Както казвате, ще чекнете ли с Путин този проблем кой определя трасето?

Бойко Борисов: Аз мисля, че когато особено Путин си определя геополитиката, тогава и "Газпром" са му малки. Проблемът е, че това трасе е по-скъпо. На Зайчер ни е по-евтин, на Димитровград ни е по-скъпо. На Димитровград минава през цяла Сърбия. Тук затова "Газпром" скача. Ние сега ще пуснем предпроектното проучване, знаете, че се работи, каква ще е разликата в цената, за да може част от нея да си я поемат и сърбите. И съответно общото дружество. Затова "Газпром" като чуят за парите, веднага реагират. Защото те са частна корпорация, която това ги интересува. Аз мисля, че въпреки демокрацията, премиерът Путин има власт над тях. Така си мисля, може би греша.

Темата за промененото трасе не слиза вече трети ден от страниците на руския, сръбския и български печат. Започна я в. „Коммерсант”, който излезе със заглавие, че България и Сърбия са се договорили зад гърба на Газпром...

Сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов съгласуваха трасето на газопровода „Южен поток”, като се договориха, че тръбата ще пресече границата между двете страни в района на град Димитровград, отбелязва „Коммерсант”. „Газпром” вече се обяви против този вариант, изтъквайки, че той ще удължи забележително трасето и ще оскъпи проекта. Белград, който поначало бе заинтересован от такъв маршрут, но не успя да склони „Газпром”, се опитва да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с отказ от участие в „Южен поток”, коментира вестникът.

Още на 11 август белградският вестник „Glas javnosti”, изданията „Blic”, „Политика”, коментираха настоятелното искане на сръбския президент Борис Тадич пред българския премиер Бойко Борисов, че за Сърбия е далеч по-добре газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар, тъй като вторият вариант, макар и одобрен от Газпром, реже почти цяла Сърбия от трасето.

“Blic” написа даже, че „ ...Сърбия и България може да представят свои идеи за „Южен поток”, но окончателното решение за трасето на газопровода е на „Газпром”, като се е позовал на пресслужбата на руския концерн. Изявлението е било направено в коментар на информациите, че Белград иска чрез България да прокара идеята, газопроводът да минава през Димитровград, а не през Зайчар. От „Газпром” не са пожелали да коментират срещата между сръбския президент Борис Тадич и българския премиер Бойко Борисов.

„Не искаме да коментираме това, което са говорили Борис Тадич и Бойко Борисов. Това са техни желания. Решението за трасето на „Южен поток” ще зависи само от техническо-икономическите параметри”, заявили от „Газпром”, цитирани от “Blic”. Според тях продължавали консултациите с всички участници в „Южен поток” и предстояло да бъдат разгледани всички фактори.

„Със сигурно ще бъде разгледано и мнението на Сърбия, но окончателното решение ще бъде взето от „Газпром””, изтъкнали от компанията.

Душан Баятович, генерален директор на „Сърбиягаз” от своя страна уточнил, че в момента се прави проучване за строителството на газопровода през територията на Сърбия и засега той трябва да мине през Заечар.

„Техническите параметри не са променени, но окончателното решение все още не е взето. Трасето, което ще минава през България също не е договорено”, изтъкнал Баятович. Според него трасето през Димитровград е по-скъпо, но Сърбия в този случай, би печелела повече пари от такси.

Сръбският в. „Политика” от своя страна изтъкна, че при съгласуването на трасето межзу Тадич и Борисов се е постигнала договорка, тръбата да пресече границата между двете страни в района на град Димитровград.

Удължаването на трасето и съответно, оскъпяването на проекта е коментирано като сръбски вариант на шантажа, който приложила София към Москва като първоначално отказала участие в „Южен поток”.

Utrinski Vesnik повтаря изнесените от другите сръбски издания факти, като допълва, че в случай, че трасето неистина мине през Зайчар, то Южна Сърбия нямало да бъде изоставена, тъй като в момента вървяла усилена газификация на този район.

Както вече стана дума по-горе още вчера опозиционната Сръбска прогресивна партия /СПП/ на Томислав Николич поиска от Тадич да се извини на „Газпром”, тъй като зад гърба на руснаците се е договарял с България, предаде радио Б92.

„Тадич наруши авторитета на Сърбия, тъй като заедно с българския премиер се опитаха да променят трасето на „Южен поток”.

„Тадич подписа енергийно споразумение между Сърбия и Русия и тогава можеше да преговаря и нещо да се промени, ако е необходимо”, изтъкнала говорителката на СПП, Зорана Михайлович.

В интервю за радио „Фокус” Никола Йованович, завеждащ отдел "Новини" в сръбския вестник "Блиц" заяви, че „България е в по-добра позиция от Сърбия за преговори за "Южен поток"”, тъй като „Южен поток” задължително трябва да мине през България… Сърбия е заинтересована газопроводът да минава през Сърбия, а от друга страна „Газпром” иска с колкото се може по-малко разходи да прекара газопровода. Това се преговори, които протичат в момента, но президентите ще се питат, без значение какво казва „Газпром”, тъй като все пак се строи върху държавна земя…

… Това е стратегически въпрос за Сърбия. Ако газопроводът минава през Димитровград ще минава през по-голяма територия и означава много за Южна Сърбия. Ако влезе през Зайчар ще мине директно през горната част на Сърбия и ще струва много на страната за газифициране на страната. Значи не става дума за инат, а за финансови ползи.”

Това тепърва има да се случва и научаваме.

Още повече, че САЩ успяха да натиснат Европейския съюз, за да размести приоритетите на двата газопровода: „Набуко” и „Южен поток”.

Може ли да избяга Европа от Русия в енергийните доставки? Картата наречена „Газопроводите на Русия” дава някаква представа за отговор:

През 2015 г. ще потекат първите количества природен газ по газопровода „Южен поток” за Европа, това каза днес председателят на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер след среща в Министерски съвет, съобщи БНР. Очаква се още следващата седмица да бъде подписано споразумение за предпроектното проучване на българския участък от „Южен поток”, а през ноември да бъде създадена съвместната българо-руска компания, свързана с реализацията на проекта за газопровода „Южен поток”.

Постигнат е сериозен прогрес за ускоряване на работата за създаване на съвместно българо-руско предприятие за българския участък на газопровода „Южен поток” - заяви председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер след като разговаря с премиера Бойко Борисов в Министерски съвет.

На срещите „Газпром” – българско правителство днес е било обсъдено ускоряването на реализацията на проекта, което според руската страна е била и основната цел на посещението.

„Газпром” ще работи активно по реализацията на всички останали участъци на проекта, увери Милер домакините и присъстващите журналисти, като оцени преговорите си с българската страна като много резултатни.

По-рано днес приключиха разговорите на министъра на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков с представителите на „Газпром” и се очакваше среща на премиера Бойко Борисов с Алексей Милер, съобщи Агенция „Фокус”.

Очакваното и предварително обявено от българската страна и лично от министъра на икономиката и енергетиката, Трайчо Трайков, предоговаряне на цените на природния газ, който страната ни получава от „Газпром” не е било тема на разговорите.

България ще поиска от председателя на Управителния съвет на „Газпром” Алексей Милер, който пристигна у нас за преговори ново намаление на цената на природния газ в уточняване на договорите за доставка на синьо гориво, и по-нататъшно съгласуване по проекта „Южен поток”, където нещата са доведени до работа по пътната карта, както и съгласуване на проектозаданието за предпроектно проучване, научи от източници в Министерство на икономиката „Хроники” вчера.

В резултат на договореностите за местен добив и постигнатото с "Газпром" споразумение през лятото, от октомври синьото гориво поевтиня с 1 процент вместо да поскъпне с 13 на сто, подчерта Трайков по БНР: „И ако не бяха летните договорки по съществуващия договор, и ако не беше включването на местния добив, за който дадохме концесии, сега от 1 октомври щеше да има повишение около 13 процента, а сега има намаление един процент, значи разликата е 14 на сто".

Не знам къде е учил математика министър Трайков и как му излиза сметката, че при очаквано поскъпване на газа с 13 на сто и постигнат едва един процент увеличение – има разлика от 14 процента.

Всички слушахме през лятото как правителството на ГЕРБ е водило тежки преговори и постигнало намаление на цената на внасяния природен газ след срещите и преговорите, които се водиха в Евксиноград с руския вицепремиер Виктор Зубков и министъра на енергетиката на Русия – Сергей Шматко, но тогава планината роди мишка и от гръмките успехи, които бяха развявани като знаме от правителството - остана един процент увеличение.

От друга страна,  днес, неочаквано за българската страна, цената на природния газ изобщо не стана предмет на обсъждане, а по случилото се стана ясно, че и никой от руска страна е мислел да обсъжда цена на газа – поне във водените първи разговори с министър Трайков и хората от „Газпром”!? Според източници от руска страна, е имало идея да се обсъдят нови условия по доставките на природен газ, а не нови цени на получавания от Русия газ. Има разлика все пак...

Като теглим чертата обаче – резултатът е, че е говорено предимно за „Южен поток” и нещо друго. По първоначална информация, часове след като разговорите приключиха.

Симптоматично, информационна агенция ИТАР-ТАСС в деня на преговорите в София излезе с публикация, в която ясно и недвусмислено бе написано следното:

„По предложение на местните медии, като допълнителен аргумент в защита на своята позиция българската страна разчита на газопроводите с Турция и Гърция, споразумения за строителството на които вече са подписани. Благодарение на това България ще може да осигури алтернативни доставки на газ в размер на две трети от потреблението в страната...

... На предстоящите днес в София преговори с председателя на Управителния съвет на руската компания "Газпром" Алексей Милер, България се надява да получи допълнително намаляване цените на природния газ. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че посещението на ръководителя на руската компания в София ще стане продължение на българо-руския диалог по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и параметрите по договора за доставката на газ.

Руският вестник РБК daily, който излиза в сътрудничество с Handelsblatt написа: „Газпром” отново заплашва България”, в която се коментира темата дали „газпром” ще замени в проекта „Южен поток” България с Румъния, версия, която сайта „Хроники” още преди месеци пусна... Ето какво написа изданието:

Пасивността на България по отношение на строителството на газопровода „Южен поток” отново принуди „Газпром” да се обърне към Румъния, която може да замени „препъни камъка” в проекта, пише руският вестник „РБК Дейли”. Взето беше решение да бъдат подготвени техникоикономически разчети за преминаване на газопровода през румънска територия, съобщиха от пресслужбата на руския монополист. Ако, обаче новата заплаха подейства, за Русия да се договори с Букурещ също няма да бъде лесно. По време на посещение в Румъния ръководителят на „Газпром” Алексей Милер и генералният директор на „Трансгаз С.А” Флорин Косма подписаха меморандум за намерения за подготовка на техникоикономически разчети за преминаване на „Южен поток” през територията на Румъния.

„Това споразумение ще стане политическа и международно-правова основа за по-нататъшна реализация на проекта в Румъния”, се казва в изявление на руската компания. По-рано в Румъния трябваше да премине разклонение на „Южен поток”, за което не трябваше да се подписва междуправителствено споразумение. Сега, очевидно, Румъния се разглежда като алтернатива на България, която не изпълнява своите задължения по проекта.

България е пасивна по отношение на строителството на „Южен поток”, разклонение или алтернатива ще е преминаването на газопровода през Румъния, след като страната ни не изпълнявала своите задължения по „Южен поток” – някой да е чул или чел нещо по темите? „Газпром” подписа Меморандум с Румъния за „Южен поток” – българската страна чака. Какво? Какво още?

Румъния ще може да внася газ от Унгария, след като на 14 октомври беше открит газопровод между двете страни, съобщи БТА. Досега Румъния внасяше газ единствено от Русия чрез газопровод през Украйна и Молдова. В средата на лятото от "Газпром" съобщиха, че планират да закрият тръбата след като изградят "Южен поток".

България разчита на байпаси за газ с Турция и Гърция, но какво конкретно се  прави по въпроса? Освен да се говори докато Румъния вече има и алтернатива, и участие в „Южен поток”.

Към днешна дата е готова обосновката за морския участък на газопровода. За реализацията на сухопътната част има подписани междуправителствени споразумения с Австрия, България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения и Хърватия.

В Европейския съюз с голямо внимание следят ситуацията с избора на маршрут за природния газ от Каспийския басейн. На финалната права са два маршрута – руският „Южен поток” и т. нар. западен „Набуко”, пише азербайджанското издание “Zerkalo”.

По първоначален план руският тръбопровод трябваше да премине през България, но през 2009 г. там се смени правителството и новият премиер, Бойко Борисов, заговори за прекратяване на енергийните проекти с Русия, за извършване на анализ, припомня изданието.

Преминаването на „Южен поток” през България оскъпява проекта, но руският газов гигант пренебрегна това обстоятелство и не спря да преговаря със страната ни. Сега, когато Румъния влиза в проекта, нещата не са толкова стабилни за България като партньор и нещо чудно да останем без този проект, разчитайки на „Набуко” който неизевстно кога ще започне, неизвестно откъде ще получава газ и неизвестно кога ще бъде построен.

За никого не е тайна, че под влияние на САЩ и техния посланик в София – Джеймс Уорлик правителството си прави оглушки по съвместните енергийни проекти с Русия. Срещу това София получава потупване по рамото, някакви неясни приказки за експлоатация на шистов газ от американска компания – при положение, че нито има находище, нито е съобщена цената, която във всички случаи ще е в пъти по-висока от тази на природния газ от Русия сега.

В този смисъл и нищо чудно сметките на някои от днешните управляващи да излязат криви, България за изпусне влака за „Южен поток” и да си осигури плащане на неустойки като накрая се окаже, че от бивш енергиен център на Балканите се е озовала на дъното със скъпо платена енергийна зависимост и внос на ток, газ и други енергоресурси.

В тази посока е и прогнозата на руския енергиен експерт, която излезе вчера на сайта Regnum.

"България може да се сблъска с енергиен колапс" е заглавието на публикацията, в която руският енергиен експерт Сергей Кондратиев коментира енергийното поводение на страната ни.

Българският енергиен холдинг удължи с шест месеца договора с руската компания „Атомстройекспорт” за строителството на АЕЦ „Белене”, съобщи Regnum.

Срокът на новия договор изтича на 31 март 2011 година. „Създава се впечатлението, че България се опитва да печели време, а не предприема реални действия за развитието на проекта”, коментира пред агенция Регнум Сергей Кондратиев от Института за енергетика и финанси.

„Българските власти в последно време много критично се отнасяха към всички проекти в сферата на енергетиката, при това не само атомната. Поставяха се всякакви немислими условия по отношение на реализацията на АЕЦ „Белене”, посочва Кондратиев.

Според него без създаването на нови енергийни мощности, които да заместят затворените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, България може да стигне до енергиен колапс.

• Вярна ли е прогнозата на Кондратиев;
• защо в София "Газпром" преговаря по свой сценарий;
• ще има ли уточнения по условията за доставките на природен газ;
• ще има ли промяна на цената на газа, или ще остане на сегашната си стойност;
• какво предстои да се случи с проекта "Бургас-Александруполис" след като еколозите се произнесоха, че не е опасен;
• и как ще върви строежа на АЕЦ "Белене"

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”

излиза с публикация за срещата на руския премиер Владимир Путин и италианският премиер – Силвио Берлускони миналата събота, когато е бил обсъден подводният маршрут на руския газ по този проект.

Преди да коментирам публикацията ще припомня, че месец юли т. г. беше енергийният месец за правителството на ГЕРБ. Пред премиера Бойко Борисов стояха на дневен ред трите проекта: АЕЦ „Белене”, „Южен поток” и  „Бургас-Александруполис”...

Какво се случи и какъв е резултатът към днешна дата, четете по-надолу:

„Български камък попадна в „Южен поток”. Под това заглавие днес в. „Независимая газета”

Проектът за строителство на на газопровода се е натъкнал на на „някои” трудности констатирали двамата политици, като са обърнали внимание на факта, че е почти решен въпроса с Турция, която до ноември трябва да даде разрешение за преминаване на трасето на „Южен поток” в икономическата си морска зона.

Оставала една страна от участничките в „Южен поток”, която Путин и Берлускони не назовали официално, която страна бавела реализацията на проекта. Експертите, с които „Независимая газета” се допитал били убедени, че в случая иде реч за главно препятствие, което била България, която непрекъснато излизала с все пови и нови увъртания и претенции, само и само, за да си спечели отстъпки. Към това „препятствие” се прибавяли напоследък и изискванията на Европейския съюз, които той постановил към страните-членки да работят за диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от страна на Русия.

По време на неофициалната среща на Владимир Путин със Силвио Берлускони, италианският премиер съобщил, че съвместните им усилия са дали резултат да убедят Турция да разреши преминаването на газопровода „Южен поток” през нейни териториални води.

„Сега вече остават няколко проблема, които касаят преминаването на този проект през територията на някои държави – уточнил Берлускони. – Вероятно ще ми се наложи да поработя от дипломатична гледна точка в въпросните страни, за да ги убедя да не продължават да създават трудности по реализацията на този проект.” Премиерът на Италия така и не назовал името на въпросната държава, с която възнамерява да „поработи” на дипломатическия фронт.

Проведена била и работна среща на шефа на „Газпром” Алексей Миллер с главния изпълнителен директор на проекта „Южен поток” Марсел Крамер, в хода на която било изяснено че все пак остават неразрешени проблеми от рода на: предвижване нап роекта в ЕС, завършване на технико-икономическата обосновка /ТИО/ на „Южен поток”, подготовка ип риключване на националните ТИО, провеждане на оценка на околната среда и получаване на всички необходими за началото на строителството на газопровода разрешителни.

Все пак не трябва да се забравя, че „Южен поток” предстои да се реализира като доставчик на природен газ на европейски потребители и предполага строителство през акваторията на Черно море в страните на Южна и Централна Европа.

Предвижжда се, че неговата мощност ще нараства постепенно, като общата проектна производителност на морския участък ще достигне 63 млрд куб м годишно. Въвеждането в експлоатация на „Южен поток” е планирано за 2015 година. За реализация на сухопътния проект с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Хърватска, Австрия, Италия и други държави вече са налице подписани междуправителствени споразумения.

„Независимая газета” припомняче след като е бил разрешен проблемът с Турция по отношение на проекта, се обострил проблем с България, където през юли 2009 година дошло на власт ново правителство, което заплашило да скъса всички договорености, сключени от предшествениците му с Москва по енергийните въпроси. За да се достигне до съгласие да се върне към реализацията на проекта „Южен поток” дадено през юли 2010 година, българският премиер Бойко Борисов, Москва е била пренудена да направи компромиси, в това число и намаление на цената на доставяния природен газ за крайния български потребител, както и транзит на газа в Турция и Гърция, като се използват елементи от старата газотранспортна система на България.

В началото на август сръбските партньори на Москва, се договорили с България дап роменят маршрута на газопровода, което било на крачка да създаде сериозни проблеми с реализацията на проекта в срок.

Коментирайки настоящото състояние на проекта, експертите на руския ежедневник били убедени, че едно от основните препятствия за реализация на „Южен поток” е България. Неслучайно в един момент се появил и слухът за изграждане на маршрут, който заобикаля България като минава през Румъния.

„В главата ми минава мисълта за една проблемна страна и това е България – заявил директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов – за „Независимая газета”. – В най-близко време българите ще поискат от Москва нови облекчения  и така или иначе те ще се съгласят, за да получат някои преференции, както и облекчени кредити... Що се отнася до Европа, то тя би могла да се  превърне в сериозно препятствие за „Южен поток”, ако не се тормозеше в реализацията на алтернативния проект за газопровод – „Набуко” /Nabucco/. Така че колкото и да му се иска на Брюксел да се диверсифицират газовите доставки на страните-членки – засега няма как да  го направи.

На дневен ред стои и проблемът с „Бургас-Александруполис” коментира партньорът на консултантската компания RusEnergy, Михаил Крутихин, като изтъква, че България очаква от Русия ясно послание за петролопровода. Все пак Москва има алтернатива, наречена „Самсун-Джейхан”, докато българските еколози се обявиха против проекта „Бургас-Александруполис”, вероятно в опит за извличане на максимална изгода.

Нищо чудно,у коментира Крутихин официална София да купува на границата си природния газ от Русия, а след това, като транзитна държава – да го продава като свой собствен!

„Газпром” продължава да се бори „Южен поток” да влезе в трансевропейската мрежа за енергийни доставки, което би променило в положителна посока статута на проекта. Доколко това е реалистично и кога ще се случи, ако въобще се случи – отговорът едва ли ще дойде бързо.

Вярно е, че на „Северен поток” бе даден такъв статут и в мига в който това се случи, реализацията му продължи с рекордни темпове.

Вярно е, че транзитиращите европейски държави има чисто материални затруднения около средствата по финансирането на националното участие в проекта за „Южен поток”, тъй като засега цената му е в размер на 23 млрд долара, но същото се отнася и до Русия, която въпреки че ще транзитира свой продукт, също ще трябва да вложи доста средства.

Мрачните прогнози за „Бургас-Александруполис” не се сбъднаха...

Още в първите дни на декември м. г. руският министър на енергетиката, Сергей Шматко прогнозира, че България ще създаде проблеми с настоятелното искане проектът да бъде подсигурен с компетентна експертиза, която да докаже, че няма да се появят еккологични проблеми. Тази прогноза Шматко изложи пред депутатите на Държавната дума в отговор на питане.

Интервю със Славка Бозуков в „Стандарт”

Борисов: на няколко пъти казвам: Путин ме разбира по-добре заради  това, че съм твърд в преговорите, отколкото тези в България, които казват: ама  той замрази "Белене" или спира "Южен поток", или затвори Бургас-Александруполис.  Дори вицепремиерът Зубков каза: и най-малката опасност да има за екологията в  Бургаския регион, не правим проекта. А тук ме натискат да го правя. Българите от  БСП, от ДПС. Те ме карат да правя проекта.

В друго интервю по темата руско-български енергийни проекти, премиерът Бойко Борисов бе още по-обстоятелствен:

Бойко Борисов за първата година от управлението на ГЕРБ, дадено на 09 юли 2010 по БНТ, в предаването „Панорама”

Водещ: Г-н Премиер, да започнем с енергийните преговори с Русия. Кой сега е по-щастлив - руският вицепремиер или американският посланик?

Бойко Борисов: Аз мисля, че и двамата имат достатъчно основание за щастие.

Водещ: Защо?

Бойко Борисов: Защото ние работим активно по проектите, към които имаме интерес като държава в тях, преструктурирарни, така че да са в полза на България. Руската страна го разбира. По „Бургас – Александруполис” чакаме международната екологична оценка, защото е видно, че след Мексиканския залив това е изключително опасно да се направи такъв петролопровод в нашия най-красив край на България, където е основният туризъм.

Водещ: Това на деликатен език значи, че май сте го отписали този проект?

Бойко Борисов: На деликатен език означава, че няма да стане, но аз го казвам, защото съм сигурен, че след Мексиканския залив няма еколог, който да си сложи подписа под този проект. По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесен 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна. Що се касае по „Южен поток”, там имаше един основен проблем. Знаете, че в момента има тръби, които са 100 процента българска собственост и по тях се транизитира газът за Турция и Гърция. По договора с „Южен поток” те трябваше да останат настрани, а съответно цялото количество газ да минава по новите тръби, които обаче са 50:50 собственост на Русия и България. Това, което г-н Зубков, дори на пресконференцията аз няколко пъти го попитах, за да го потвърди и пред българските медии, каза, че са съгласни и се надявам сега, когато дойде вицепрезидентът на „Газпром” г-н Медведев, в четвъртък ще бъде тук на преговори, този четвъртък, който идва, ще подпишем пътна карта, съответно „Булгаргаз” и „Газпром”, в която ще остане да се транзитира толкова газ, колкото до момента по старите тръби, където България печели между 100 и 105 млн. долара, разликата ще минава вече нагоре по новите тръби, където ще разделим печалбата 50:50. Няма да се ползват около 90 км старите тръби по простата причина, че новият газопровод ще излезе някъде на Провадия и всъщност сега това, което е като отсечка от 90 км, което идва от Румъния, просто няма да я има. И още едно важно нещо, в договора по „Южен поток” е записано до 31 млрд. куб. м газ, да транзитира „Южен поток”, а руснаците искат да транзитираме 63 млрд., което, разбира се, ние го приемаме с голямо удоволствие, защото ще получим двойно повече транзитни такси.

Водещ: Добре, има ли риск ние да сложим всичките си енергийни яйца в руската кошница?

Бойко Борисов: Не, защото вие знаете преди няколко месеца ние подписахме с Турция споразумение да ползваме техният терминал за втечнен газ.

Водещ: Да, но енергията отива на другите места, като че ли, защото активно преговаряме с Русия?

Бойко Борисов: Тъй като с Русия не бяхме преговаряли и затова дойде първият вицепремиер и преговорихме проектите, а когато бяхме в Турция с Ердоган подписахме споразумението за втечнения газ. Президентът беше в Азербайджан, където имаме възможност също да диверсифицираме доставките на газ от Азербайджан. В момента министърът по еврофондовете Томислав Дончев разговаря в Брюксел да ползваме и евентуално да направим в Бургас наше си пристанище за втечнен газ. Работим по връзката с Гърция Комотини, Работим и по проекта да ползваме турските тръби и да вкараме газ от Египет, Иран, Ирак, разбира се, ако мерките и ембаргото там паднат един ден, така че ние работим много активно за диверсификацията на държавата. Но „Южен поток” е газът, който отива към Западна Европа и само получаваш за инвестиция от около 400, даже по малко, милиона долара. Общата инвестиция е 835 млн. долара за България и Русия. След това докато сме живи за Западна България и много поколения, разбира се, след нас ще получават транзитни такси от този газ. Няма нищо общо едното с другото.

Водещ: Хората, които ни гледат вероятно се питат, вероятно за тях най-важния въпрос е да няма газова криза. Газът да не поскъпва, защото това ще ни срути по време на кризата.

Бойко Борисов: Това е следващото.

Водещ: Делегацията е в Москва.

Бойко Борисов: Да. В момента делегацията е в Москва, в момента има наредени посредници доста, в които вие виждате и председателят на Борда на директорите на „Газпром” не знае колко пари и къде отиват, макар че всичките им дружества, които са посредници, участва и „Газпром” и затова аз съм поставил тези условия. Нашият „Булгаргаз”, който е държавният търговец, за вашите зрители го казвам, да сключи договора директно с „Газпром”. И на цената, на която „Газпром” дава газа за България, съответно да си сложи „Булгаргаз” процент и половина, което е нормално за държавно предприятие и крайните потребители – дали са индустрия, дали са граждани, дали са топлофикации да получат възможно по-ниска цена. Това сме направили.

Водещ: Руската страна гарантира ли ви, че няма да използва газовата карта за шантаж върху България или за натиск, хайде така да кажем?

Бойко Борисов: Руската страна е наясно, че ние не сме нито Украйна, нито Беларус, нито Грузия. По простата причина, че ние освен член на НАТО сме член на Европейския съюз (ЕС). А в нашият присъединителен договор към ЕС има клауза, която гарантира, че в проблемен, какъвто й да е, включително и военен конфликт – дали е газов, дали е икономически, няма значение се задейства т. нар. европейска солидарност. Така че аз имам възможността като държава, имам предвид, да искам Съвета на Европа, в който участвам да се произнесе по всяка една тема. И премиерът Путин много добре осъзнава това, че ние сме европейска държава. Член на ЕС. Живот и здраве догодина ще влезем в Шенгенското пространство и с нас се преговаря като с европейска страна от ЕС. Това е голяма разлика.

Към днешна дата, докато мъдрите се намъдруват...

Унгарският премиер Виктор Урбан в разговорите си българския си колега – Бойко Борисов се договори заемите за проекта „Набуко” – алтернативният на „Южен поток” – бел. Л. М./ да не влизат в националния дефицит,  което откъдето и да го погледне човек си е сметка без кръчмаря, тъй като в Брюксел никой от когото това зависи не е казал „да”. Вярно е, че Унгария поема ротационното председателство на ЕС от 1 януари, но това далеч не означава, че всичко, което официална Будапеща си е мечтала в рамките на Съюза ще се сбъдне.

В същото време, италианският премиер Силвио Берлускони заяви, че се отнася положително към предложението за участие на германски компании в проекта „Южен поток”, предаде РИА Новости. На среща с италианския премиер руският премиер Владимир Путин е съобщил, че германски енергийни компании са изразили желание да се присъединят към проекта.

„Бих искал да разбера твоето мнение по въпроса”, обърнал се Путин към италианския си колега. Берлускони от своя страна припомнил, че „Южен поток” е голям проект, към който Италия веднага се е присъединила още в началото.

Докато САЩ и редица европейски държави се въртят в омагьосания кръг на  проблемите с финансирането и как и кой да пълни тръбата на „Набуко”, /строителството на който трябва да започне в 2012 година – бел. Л. М./, руският президент Дмитри Медведев предприе средиземноморска обиколка, като темите в държавите на които гостува бяха свързани главно с енергетика и политика. За енергийния гигант на Северна Африка, Алжир СССР бе основен доставчик на оръжие и руският президент бе посрещнат със салют с 21 оръжия – най-високата чест за чуждестранен гост. Медведев преговаря с алжирския президент Абделазиз Бутефлика и други лидери на страната - да не забравяме, че Алжир е третият основен търговски партньор на Москва.

Подкрепяният от ЕС и САЩ газопровод „Набуко” има за цел доставянето на природен газ от каспийския регион през Турция и България до Австрия, заобикаляйки Русия. Проектът е основен конкурент на руския газопровод „Южен поток” за доставка на руски газ за Източна и Централна Европа. По-късното започване на строителството малкият засега капацитет на евентуалните газови доставки, извадиха отдавна „Набуко” от зоната на пряка конкуренция с „Южен поток”.

По другия „висящ” и „несигурен” енергиен проект, „Бургас-Александруполис”, нещата също се развиха не така, както очакваха българските управляващи и много дейният американски посланик Джеймс Уорлик. Преди седмица, на 4 октомври операторът на „Бургас-Александруполис” предаде екологичната оценка на проекта, която дава реална представа за влиянието върху екологията и социалната среда, както и че строителството и експлоатацията на проекта на петролопровода отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.

Оценката е подготвена от консултантите по проекта – „ILF Consulting Engineers” и “Environmental Resources Management (ERM)”.

Прогнозираният „апокалипсис” по проекта за петролопровода явно се отлага, още повече, че както писа „Хроники” наскоро: в Мексиканския залив разливът беше от сонда и трудно бе овладян, докато при „Бургас-Александруполис” /който ще бъде използван за транспортиране на руски и каспийски петрол от пристанището на Бургас в Черно море до пристанището на Александруполис в Егейско море – бел. Л. М./. става дума за петролопровод,, при който притокът на петрол може да бъде прекъснат с едно завъртане на кранчето.

То не беше тичане на американския посланик Уорлик из министерства и телевизии, то не бяха тържествени недомислици, изговорени от посланик Елена Поптодорова по проекта...

Беше време, когато управниците ни твърдяха, че ще замразят „Белене” и ще се откажат от „Бургас-Александруполис” като екологично опасен проект, който щял да удари туризма!?!. В същото време България наля пари в „Бургас-Александруполис” и го трапоса на Симеон Дянков – най-яростният назначен, на заплата русофоб в правителството!

Сега, след излизане на екологичната оценка, когато е ясно, че проектът „Бургас-Александруполис” не е свързан със сондиране, а с петролопровод и изобщо няма опасност за екологията и туризма -  управниците мълчат и дума не обелват! Даже техният идеолог- Уорлик – и той загуби дар слово и спря да търчи по министерства и телевизии с рояк репортери след себе си.

Дали Брюксел ще се съгласи парите за „Набуко”, които трябва да даде България - да се разглеждат като извънбюджетни, как ще се излезе от ситуацията с платения наполовина блок на „Белене”, докога ще се шикалкави за „Южен поток”, ще се свържат ли газопреносните системи на България с Турция - тези проблеми тепърва ще увиснат като облаци над кабинета „Борисов”.

На 30 септември, когато изтече контрактът между “Националната електричества компания“ /НЕК/ и “Атомстройекспорт“ за строежа на ядрената централа, от българската държавна компания съобщиха, че са отправили питане до собственика си – “Български енергиен холдинг“ /БЕХ/, за удължаване на споразумението с руснаците. По-рано се появиха неофициални информации, че удължаването може да е с една година.

Запознати с искането на НЕК съобщиха за сайта Mediapool, че то е формално и в него не е посочен конкретен нов срок за действие на подписаното в края на 2006 г. споразумение с “Атомстройекспорт“ /АСЕ/. Всъщност Министерството на икономиката, енергетиката и туризма движело нещата...

Министърът на външните работи Николай Младенов обеща ток на Ирак, и то в момент, когато страната ни подновява износа на електроенергия за Турция. В един момент производството на ток ще спре и тогава как ще се изпълняват договорите за износ на ток, след като строителството на АЕЦ „Белене” изобщо не е започнало – това тепърва ще се решава..

Германия ще удължи живота на 17 свои атомни електроцентрали средно с 12 години. Министърът по околната среда Норберт Рьотген съобщи, че решението е било взето след 12 часа разговори между високопоставени политици, за формирането на ключови компоненти от бъдещата енергийна политика на страната. Живота на старите АЕЦ да бъде удължен с осем години, а на новите с 14 години е било окончателното становище, предаде AFP.

На фона на енергичните решения на правителството и на Меркел, лично, шикалкавенето на българските политици доказва за пореден път колко далеч сме от деня, в който управниците ни ще работят единствено и само за националните интереси.

Днес в страната пристига на еднодневно посещение турският премиер Реджеп Тайп Ердоган по покана на премиера Борисов. Турският премиер Ердоган ще се срещне също с лидера на ДПС Ахмед Доган и с главния мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи. Съобщено бе, че премиерът Бойко Борисов ще посрещне госта още на летището.

По традиция, в деня на пристигането на госта, официозът „24 часа” пусна интервю с Ердоган, в която той пусна твърдения на границата на лъжата, вземайки ни за умствено изостанали!

Ердоган: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.”

Това „никога” е силно казано, тъй като Ердоган през 2008 година посети Търговище и  Кърджали и тогава лидерът на „Атака”, Волен Сидеров негодуваше открито и на висок глас що ще един правителствен ръководител на чужда държава на посещения със селища с компактно мюсюлманско население, гласуващо за една от политическите партии в България – ДПС? Да не би Ердоган да е търсил халва или баклава?

При сегашното си посещение, Ердоган ще има среща с лидера на ДПС, Ахмед Доган – не с Яне, Янев, не с някой от „Атака”, а именно с Доган и като десерт и мюфтията Хаджи. Не върнатия от Върховния съд Недим Генджев, а Хаджи, което ако не е намеса и вземане на страна във вътрешнополитически процеси на чужда държава – здраве му кажи!

Ердоган не скри причините и позицията си за срещата с мюфтията:

Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема.

По тази логика и членове на правителствата на Босна и Херцеговина, и на Албания трябва да направят пътека до нелегитимния мюфтия! Човек се чуди на кое отгоре се разрешава на един чужд премиер да си развява коня при посещение в страната ни с още по-развятото знаме на исляма!

Що не се пробва Ердоган да каже същото и в Швейцария, след като там референдум забрани минаретата? Или във Франция, която прие Закон за бурките?

Ако продължим в тази посока – не си спомням при посещението си в Турция в първите дни на февруари т. г. българският премиер Бойко Борисов да се е срещал с кюрдски водачи. Още по-малко пък българският премиер си позволи да пътува навътре в страната, в райони, населени предимно с кюрдско население!

Другият случай, от който е видно, че Ердоган си позволи да не говори истината, като твърдеше, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално.

За Ердоган може да е нормално, но за тези, които са запознати с турското законодателство – в Турция двойно гражданство не се разрешава и отношенията, които дразнят немалка част от българското население, не са фактите, че голяма част от българските мюсюлмани се преселиха в Турция и се идентифицираха като турски етнос, а по-скоро са връзките на официална Анкара с ДПС, които далеч не се определят като междуправителствени отношения.

Как ще продължат съвместните енергийни проекти между Турция и България в контекста на проектите „Южен поток” и „Набуко”, ще бъде ли Турция един от инвеститорите на АЕЦ „Белене” – това ще бъде ясно още утре, след края на посещението Реджеп Тайп Ердоган.

По какво си приличат и в какво се отличават двамата премиери?

Да вземем Ирак и уреждането на външния дълг – тема, която изкуши и колеги от една телевизия с национален обхват. Ирак е държавата, която показа ясно разликите между двете държави: Турция успя да получи целия размер на външния си дълг от Ирак във вид на петрол, разбира се чрез посредничеството на САЩ.
За разлика от Турция, България, пак чрез влиянието на официален Вашингтон загуби много голяма част от външния си дълг от Ирак, който без лихвите възлизаше на 2, 2 млрд долара! И това стана след пламенните речи на Соломон Паси, който разправяше наляво и надясно, че само с участието във войната в Ирак ще си осигурим изплащането на външния дълг! Едно абсурдно твърдение, което постави страната ни в положение да загуби този външен дълг завигани, но пък да се кичи с етикета „приятел на САЩ!”

От тогава не се намери нито един прокурор, който да привика Соломон Паси и да изпише една кофа мастило за това, как заради неговите лъжи България загуби над милиард и половина долара!

Великобритания успя да изпрати един Тони Блеър да отговаря за участието на страната в тази война и то на основата на лъжите на Буш! Докато България се остави един измислен политик да си играе с външната й политика!

Другият случай, който различава Турция от България са историите с обидите от страна на Израел:

Тази година Турция отново нажежи двустранните отношения с Израел, след като израелски зам.-министър на външните работи унижи турския посланик в тази държава. Случаят бе разказан във в. „Сега”:

„Зам.-министърът на външните работи, Дани Аялон привика турския посланик Ахмет Огюз Челиколиц, за да протестира срещу турски сериал, който се смята за антисемитски. Турският посланик е бил извикан не в зданието на МВнР, а в Кнесета, където Аялон е трябвало да участва в гласуването за вот на недоверие на правителството. Зам. външният министър накарал посланик Челиколиц дълго да чака в коридора, след което отказал да се ръкува с него. За срещата са били поканени и оператори на две израелски телевизии, както и представители на други медии. Турският посланик бил настанен на нисък диван, докато Дани Аялон и двама чиновници на израелското външно министерство седели на високи столове. Всички медии подчертават искането на Аялон операторите да снимат срещата така, че да се види, че той стои по-високо от посланика и на масата да е само израелски флаг. Присъствалите медии определиха тази сцена като "целенасочено унижение". Анкара заплаши, че ще отзове посланика си от Израел, ако в срок от 48 часа Израел не се извини.

Дани Аялон навремето поднесе извиненията си на посланик Челиколиц в специална декларация. В него израелският дипломат отбелязал, че "той никога не е оскърбявал чуждестранните посланици и в бъдеще ще се опита да обяснява своята позиция с по-приемливи методи". Турция обаче не прие това извинение. „Ние смятаме израелската декларация за незадоволителна", съобщиха пред Анадолската агенция представители на турското МВнР, пожелали да останат анонимни.”

Израелското външно министерство предаде официално извинение на Турция, А израелският външен министър Авигдор Либерман отправи призив към Турция да започнат нормални отношения след възникналото напрежение между двете държави.

Тук ще вметна, че същият външен министър Авигдор Либерман обвини в израелската преса България и Босна и Херцеговина с Ал Кайда, че има връзки с Ал Кайда, но никой не му поиска обяснение, още повече, че премиерът Борисов бе на посещение в Израел след скандалното обвинение...

Очакваше се при посещението си в Израел, българският министър-председател да поиска обяснение за тези твърдения тиражирани в медиите, но такова нещо не се случи. Нито пък бе поискано обяснение преди заминаването на Бойко Борисов от посланика на Израел, след привикване в МВнР.

Босна и Херцеговина поиска доказателства или извинение – ние замълчахме като виновни.

*        *        *

И сега вече е време да припомня, че премиерът Бойко Борисов е добре приет от колегата му Ердоган, тъй като докато беше кмет на Столична община бе гласувано, че Турция не е провела арменски геноцид!

При срещата на Ердоган с Борисов в Турция в началото на м. февруари, отново изплува контрастът между двамата политици и начинът им на водене на преговори и постигане на крайни цели.

Тогава турската страна получи категорични уверения, че:

Срещу това:

По въпроса с болницата в Истанбул, която е един от 50-те екзархийски имота там, Ердоган заяви в интервюто за „24 часа”:

„Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.”

Т. е., според Ердоган, Бойко Борисов поставил преди седем месеца проблем, касаещ чужд имот, а не държавен? И защо пък този „чужд” имот държавата турция да не хързулне на изселниците – нещо като с чужда пита – помен!?

*        *        *

Най-скандално ясен и откровен е Ердоган в интервюто за часовия всекидневник по въпроса за имотите на изселниците, тема, която е болезнена за много от потомците на тракийските бежанци:

Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия.

С една дума – „Трай, Коньо, за зелена трева!”

*        *        *

В началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Тогава Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

„Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел. - Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко”, когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”.”

Това желание на турците за ирански газ засега не се урежда – под силния натиск на САЩ и санкциите, които наложи за пореден път на Техеран, държавите акционери в „Набуко” в един глад изчуруликаха, че не искат газ от Иран!

*        *        *

Типично за азиатския тип дипломат е да прави другите на луди и то с такава лекота, че на отстрещната страна да не остава нищо друго, освен да се скъсва да благодари и да се кланя!

Малцина са тези, които помнят един срамен случай, който бе потулен от днешните управници. В центъра на историята, този път в Афганистан, бе българка, която го отнесе заради патриотизма си, но не като Спаска Митрова.

Ето историята: майор Даниела Благоева, в знак на уважение към националния празник, 3 март, подготви отбелязването му в контингента. В резултат, български военни се огънаха пред капризите и униженията на някакъв турски генерал, по чиято историческа памет се бяха появили междувременно силни сърбежи!

Скандалът с несъстоялото се честване на 3 март в контингента ни в Афганистан бе потулен в Министерството на отбраната.  За висши военачалници се оказа неприемлив фактът, че българският офицер, Благоева, подготвила и разпространила във вътрешната информационна мрежа на ИСАФ в Кабул представяне, посветено на националния празник на България, 3-ти март. Мероприятието било спряно, а офицер Благоева, заплашена с наказание заради национализъм!

Скандалът бе в апогея си, още щом се появи и по страниците на родните медии. Оказа се, че за да да тушират нещата, родни военни проведоха среща, в самия ден на Националния празник между командира на българския контингент, полковник Петко Лилов, който обяснил на ротационния командващ на обединените сили в Афганистан, бригаден генерал Левент Чолак, че в презентацията за 3 март е допусната терминологична грешка в текста на материала!

На срещата става ясно, че генерал Чолак бил възмутен от употребата на израза „турско робство” в „мероприятието” за 3 март, а представители на българската част побързали да омаловажат и бламират честването на националния празник като обяснили, че в служебните задържения на майор Благоева не влизало да се занимава с това мероприятие! Така недоволството на генерал Левент Чолак било потушено...

Не стига унижението в Афганистан, на което бе подложена България от турски генерал, ами мрънкането и недостойната позиция на Министерство на отбраната, съчетано с гъвкавия гръбнак на министър Аню Ангелов допълни резила от създадената ситуация!

Как обясни специалистът термина „турско робство”?

„Терминът „турско робство” е исторически термин. Във всички български документи от преди Освобождението” – навсякъде се говори за робство. Това каза пред Агенция „Фокус” историкът Георги Марков. По думите му този термин не е грешно да се употреби:... „защото става въпрос за Османска империя, но в нея господстващ народ са османските турци. Те са господстващият народ. Така че, може да се каже и „османско владичество”, и „турско робство” – продължава коментарът си проф. Марков. - Нищо обидно няма, но за съжаление през последните десет години в Турция скъсват с представата на Мустафа Кемал, известен като Ататюрк. Той казва, че Република Турция няма нищо общо с Османската империя. В последните десет години, особено ислямисткото правителство на Ердоган, реабилитира Османската империя както в политиката, така и в турската историография. Особено яростен неоосманист е външният министър на Турция Ахмед Давутоглу. Той миналата есен в Сараево заяви, че Османската империя всъщност е била една процъфтяваща империя, всички народи са живеели цветущо, по братски и едва ли не призова да се възстанови зоната на Османската империя. Това е една опасна тенденция в съседна Турция, защото там реабилитират тази Османска империя, което не може да се приеме от народите, които са били жертва на тази империя”.

Изразът „турско робство” в поздравителното послание към българските военнослужещи в Афганистан по случай Деня на обявяването на независимостта на България от Османската империя 3 март, който е национален празник, предизвика остра реакция от страна на турското командване тук, побърза да коментира турският вестник „Хюриет”. Българското министерство на отбраната излезе с изявление, че правилният израз в разпространеното поздравително послание по интернет по мрежата за вътрешна комуникация на ИСАФ трябва да бъде „османско владичество”.

Объркването на термините „робство”, „владичество” „турско” и „османско” винаги е пораждало суматоха в коридорите на властта.

Така например Словото на президента Георги Първанов, по случай Националния празник на България през 2002 година, определи 3 март като: „...едно от събитията, което събира най-голямо въодушевление, което е източник на най-голямо национално самочувствие, е именно 3 март – Освобождението ни от османско робство, началото на възродената българска държава...”

Но в това слово президентът определи днешния израз „владичеството” на МО като „робство”?

През 2003 година, на връх „Шипка” президентът Първанов споменава в Словото си за „руско-турска освободителна война” – въпреки че в същата година на националния празник вече е казал, че сме се освободили от османско робство! Добре, че не въвежда израза „руско-османска освободителна война”! А е историк все пак...

Така се получава в политиката: озовеш ли се на върха на държавата, „руското настъпление срещу турските войски при Арабаконак” и други тежки битки неминуемо довеждат до Освобождение от Османско иго.

Робство или иго – във всички случаи пет века ни владеят турците. И ако при робство ние сме били пет века роби, то при иго – какви ще се наричаме - иговци?

А при „владичество” както определят от МО отворковците чиновници – какви сме? Владичи люде по време на османско петвековно присъствие ли?

И още: при петвековно турско, извинете, османско присъствие – какви се падаме в схемата? Другите присъстващи ли?

Все някога това безумие в интерпретацията на политиците ни по историята ни трябва да свърши и да спре! Колкото и пъти да съм чела История на дипломацията – в нито едни двустранни отношения между държави не съм срещала случай – политици от съответната държава да спират честване на националния си празник и да увъртат ситуация като петвековно робство, като я назовават „владичество”. Такъв случай в световната история на дипломацията – няма!

И ще повторя още веднъж:

Еродоган каза: Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.

Помните ли при посещението си в Турция как научихме, че Борисов поискал, ако може турската държава да позволи втори оглед на кораб „Хера”, нещо, което турските власти вече пета година отказваха и протакаха...

„Ако може да позволи, нещо, което пет години отлага – това ли е изразът на добросъседство на държава, която колчем се покаже български политик и връчва настоятелни искания за какво ли не? Нима не се е родил все още българският политик, който ще покаже на съседна Турция как се прави дипломация и се защитават национални интереси?

Политиката на Турция е всичко, което политиката на България – не е.

Затова е чухме: „Имаме обща сходна кариера с премиера Ердоган – кметове, спортисти... Разбрахме се с него да си говорим на малки имена” – каза Бойко Борисов от гостуването си в Турция в началото на годината.

Това вече сме го чували...

Москва и Брюксел съобщиха, че началото на строителството на газопровода „Набуко” е отложено най-малко с една година до 2012 година. Това съобщи изпълнителният директор на компанията оператор „Набуко Газ Пайплайн интернешънъл” Рейнхард Митчек, цитиран от Росбалт и ИТАР-ТАСС.

На брифинг в Брюксел Митчек заяви, че трасето с дължина 3300 км ще бъде готово да се използва в края на 2014 - началото на 2015.

Следователно графикът за строителството и пускането на тръбопровода се забавя с година в сравнение с плановете, одобрени в началото на настоящата година. Според тях, строителството на „Набуко” трябваше да започне през 2011, а първите доставки на газ за ЕС се очакваха в началото на 2014 г., припомня ИТАР-ТАСС.

Сръбския „Курир” публикува информация, че финансови институции са поели гаранциите по този проект.

Финансови институции ще контролират проекта. От консорциума за изграждането на газопровода „Набуко” пък обявиха, че са подписали споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация към Световната банка (СБ), като банковите институции ще проучат отпускането на финансиране за проекта на обща стойност до 4 млрд. евро.

След извършването на експертизите отпускането на средствата за проекта ще трябва да бъде одобрено и от съответните ръководни звена на всяка от банките.

Окончателното решение за инвестирането в „Набуко” трябва да бъде взето най-късно до края на първата четвърт на следващата година, съобщиха от акционера OMV.

Другите акционери в проекта за газопровод, който да намали европейската зависимост от руски газ, включват унгарската компания MOL, румънската Transgaz, българската Bulgargaz, турската Botas и германската RWE.

В същото време ще припомня, че Брюксел отказа да обяви “Южен поток“ за приоритетен. Това бе предложението на премиерите на България и Гърция Бойко Борисов и Георгиос Папандреу, газопроводът да стане приоритетен за общността.

„Газовият проект "Южен поток" не може да стане приоритетен за Европейския съюз, заяви Марлене Холцнер, говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Така на практика проектът „Набуко” остана приоритетен за ЕС и пред подобния „Южен поток”, като разминавания между двата проекта вече има в началната дата на строителството, осигуреното пълнене на тръбата и финансирането.

В първите дни на септември събитията около „Набуко” придобиха нова посока: от една страна се работеше по финансирането му, от друга -  бе отложено началото на  строителството с една година, а от трета – шансовете „Набуко” да се пълни с осигурен газ все повече се отдалечават...

В същото време Русия строи и газопровод до Китай за когото газ също има.

На 3 септември т. г. при посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Азербайджан бе договорено Азербайджан да продава авансово няколко милиарда газ на Русия.

След края на срещата между президентите Дмитрий Медведев и Илхам Алиев, шефът на Газпром Алексей Милер съобщи, че е подписан уникален договор между Русия и Азербайджан. Документът не предвиждал лимит за доставките на газ, като базовото споразумение е за 500 милиона куб. метра.

„Азербайджан предложи обемът на доставките да бъде увеличен до 1 млрд. куб. метра газ. През 2011 година да стане 2 млрд., а през 2012 година – над 2 млрд. куб. метра газ”, съобщи ръководителят на „Газпром”.

Вярно е, че Азербайджан има възможност да изнася много милиарди куб м газ, вярно е също така и това, че при посещението си в България Илхам Алиев обеща и на българските политици да доставя газ на България от 2011 година, но конкретно как ще се процедира и какво се върши, за да се превърне това обещание – реалност, няма кой знае какво сторено.

Пълненето на „Набуко” и Южен поток”...

Новата геополитика са ресурсите – осигуряването им и битката за тях.

В последно време Русия направи няколко важни крачки, преди всичко при енергоресурсите в резултат на което САЩ претърпяха чувствително поражение в състезанието за газа на Каспийския район.

Руският "Газпром" сключи с Туркменистан два крупни договора, очертаващи нова схема за доставките на туркменския газ – написа в „Строго секретно” Красимир Иванджийски. - Първият определя условията, при които Русия ще купува газа от Туркменистан през следващите 20 години, а вторият прави "Газпром" основен "донор" на туркменистанските енергийни проекти. Двата договора осигуряват на Русия контрола над износа на туркменски газ.

Междувременно, Туркменистан и Афганистан подписаха рамково споразумение за изграждане на спрян проект за газопровод от богатата на енергийни източници бивша съветска република на изток.

Още през 2002 г. страните се договориха за изграждане на дълъг 1 700 км газопровод от Туркменистан до Пакистан и Индия през Афганистан, но напредването на проекта беше преустановено заради конфликта с талибаните.

Но проектът набра скорост след поредица от преговори на високо равнище между регионалните лидери. Рамковото споразумение е било подписано на среща в Кабул.

Така и Туркменистан като вероятен основен доставчик на газ за „Набуко” отпадна.

С третия възможен доставчик – Иран събитията се развиха още по-бързо...

Ръководната комисия на проекта „Набуко”, предполагащ многомаршрутно газово обезпечение на Европа в обход на Русия, утвърди две линии на снабдяване на тръбопровода с газ, по време на завършило в понеделник заседание в Анкара, съобщи руският вестник „Независимая газета”. Става дума за напълване на системата от тръбопроводи с газ от находища в Азербайджан, Туркменистан и Ирак, и неговата доставка до европейските потребители през Грузия и същия Ирак. Главният резултат към момента е – окончателния отказ, по политически причини, от идеята за включване в проекта на Иран, чиито газ не би бил излишен за мащабния проект.

Изключвайки Техеран от проекта „Набуко”, комисията отново актуализира въпроса: ще стигне ли газа за напълване на грандиозния тръбопровод и обезпечаването на нуждите на всички потенциални потребители?

В същото време ръководството на консорциума за газопровода „Набуко” съобщи, че проектът ще бъде захранван с каспийско гориво през територията на Грузия и Ирак.

Компанията, ръководеща строителството на тръбопровода, консорциумът „Набуко газ пайплайн интернешънъл” одобри два маршрута за транспортирането на природен газ – през грузинско-турската граница и през турско-иракската граница. През територията на Грузия ще преминава газ от Азербайджан и Туркменистан съобщиха акционерите, без да си дават сметка, че и Азербайджан и Туркменистан имат договори с Русия за изкупуване на природния газ!

Целта бе да се елиминира Иран като доставчик...

Кой проект ще бъде готов най-напред?

Руският министър-председател Владимир Путин обеща, че проектът „Южен поток” ще бъде построен толкова бързо, колкото и „Северен поток”, предаде РИА Новости.

„Вече започнахме строителството на газопровода по дъното на Балтийско море, през следващата година газът ще потече по тази тръба. Правим всичко бързо, толкова бързо ще направим и „Южен поток”, коментира Путин в отговор на въпрос за съдбата на „Южен поток” и конкурентния проект „Набуко”.

По думите на руския премиер „Набуко” има малки шансове за успех. „Главният проблем за „Набуко” е отсъствието на гарантирани обеми, необходимата продукция за тази тръба, няма източник за запълване на системата”, коментира Путин. „Русия няма да доставя нищо натам, в Иран тези находища още не са разработени, в Азербайджан обемите са малки, а освен това Азербайджан има подписан договор да доставя газ за Русия”, смята премиерът. „Там имаме и Туркменистан, но засега не са ясни възможностите за обемите, защото от територията на Туркменистан е положен газов маршрут към Китай с обем от 30 млрд. куб. м. газ годишно”.

Освен това по думите на руския министър-председател има и други проблеми, които пречат на „Набуко. Съществува териториален спор между Туркменистан и Азербайджан за подялбата на Каспийско море и в тези условия, по мое мнение, полагането на тръбата е затруднено, дори говоря меко, за да не кажа, че е невъзможно”, допълни Путин.

Русия ще удвои вноса на природен газ от Азербайджан, с което може да засенчи проекта за европейски газопровод “Набуко“, заяви в Баку президентът на “Газпром“ Алексей Милер.

Т. е. „Газпром” действа във всички посоки – докато работи по осъществяването на проекта „Южен поток”, компанията прави всичко възможно да изкупи газа, който би пълнил тръбата за „Набуко”. Независимо колко струва това.

Удвояването на изкупуваните количества природен газ от Азербайджан не носи кой знае какви преки ползи, според анализатори, цитирани от Ройтерс, няма преки икономически ползи за Москва, а цели да не се изгуби контрола на руснаците над газовия пазар в Европа.

През това време акционерите на „Набуко” са под прожектора и контрола на финансови институции, осигуряват пари, които никой не знае как ще се изплащат в условията на криза.

Но не работят по осигуряването на най-важното: пълненето на тръбата...

И в цялата тази суматоха и ние, българите, под вещото ръководство на правителството сме в кюпа.

Едва дочакал да съмне посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, който се изживява и като генералгубернатор е цъфнал най-неочаквано при министъра на икономиката Трайчо Трайков съобщи Българското национално радио днес.

„Какво стана с диверсификацията? Разнообразяването на източниците за доставка на суровина е въпрос на национална сигурност не само за България, но и за региона" изнервено попитал Уорлик министър Трайков. Причината за душевните изблици на посланика е завършилата среща на премиера Бойко Борисов с първия вицепремиер Виктор Зубков по енергийните проблеми и проекти между двете страни, на която среща двамата държавни мъже разрешиха редица от въпросителните и проблемите. Явно това е втресло Уорлик, за да си изпусне нервите и да се впусне да споделя опасенията си, че българският министър-председател Борисов току виж намерил стратегически инвеститор за строежа на АЕЦ „Белене”, пренебрегвайки предупрежденията на Уорлик за икономическа необоснованост на проекта.

Какво му влиза в работата на Уорлик българската национална сигурност и сигурността на региона – не е ясно. Явно посланикът е „забравил”, че в същия този регион САЩ изсипа бомби върху територията на бивша Югославия, без и пет пари да дава, че войната и убийствата също се нареждат сред понятието за нарушена сигерност.

Така нареченият дипломат Джеймс Уорлик, който често изоставя дипломатичното поведение и влиза в ролята на портиер на ЦРУ, си позволил, според БНР да припомня и набляга на факта, че правителството на ГЕРБ обещало повече прозрачност в енергийната тематика. Точно тук Уорлик си поискал „повече прозрачност” по споразуменията с „Газпром”!

"Българите сигурно искат да разберат защо цената на газа се повишила с 30 на сто и дали няма през следващите 5 или 6 години да поскъпне още. Ние обаче не можем да знаем това, защото договорите са тайни", допълнил Уорлик.

Разбирам един Херман ван Ромпой да се интересува от енергийните споразумения между Русия и България, след като сме страна-членка на Европейския съюз, но такова нещо не се случи.

Отново бе играна старата пиеса: Големият задокеански брат иска сметка за всяко действие и решение на българското правителство. По-рано предшествениците на Уорлик поне бяха дискретни и никога не показваха така явно, че се имат за господари на страната ни и че пет пари не дават за суверенитета и националното ни достойнство.

Кое изкара този път извън нерви Уорлик: съобщението че правителствата на Русия и България ще подпишат Пътната карта за изпълнението на проекта "Южен поток", а също така и другите съобщения - че първият руски вицепремиер Виктор Зубков заяви след срещата си с министър-председателя Борисов:  "Ще смятаме, че имаме пълното разбиране от страна на българското правителство, неговият ръководител потвърди, че България влиза в Южен поток". Като капак на всичко Русия и България се договориха и по Пътната карта за строителството на АЕЦ "Белене", което вече явно му е дошло в повече на г-н Уорлик.

Посланикът на Щатите си позволи да обяснява, че за него сключените енергийни споразумения с Русия са тайни, но българското общество имало право да знае какво точно са се договорили двете страни.

Въпросът е: откога Уорлик взе да се изживява и като „българското общество”, та да говори от негово име.

Нима държавните договори в Щатите се огласяват пред тамошното общество?

Досега Уорлик се изживяваше като генералгубернатор и си позволяваше да се меси и диктува на правителството как да си върши работата. Явно вече има нов момент в драмата: посланикът на Щатите вече не крие и „ревността си” от Русия при междуправителствени контакти на двете държави.

Има една поговорка: „На всяка манджа мерудия”, та и с Уорлик нещата са същите от първия миг, в който стъпи на българска земя.

Ето защо е време да попитам: защо Обама не си вземе Мерудията и да си я върне в родината зад океана, а тук да прати нещо, по-читаво, което да се съобразява и действа в рамките на доброто възпитание?

Любимият ми американски писател Кърт Вонегът казваше: „Големият проблем с тъпите копелета е, че те са толкова тъпи, че не могат да повярват, че човек може да бъде умен”.

Или ако перефразирам Вонегът ми идва една друга негова мисъл: „Има много налудничави неща, които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-4-2011/1112-vashington-i-moskva-prekroqvat-energiinata-karta-na-evraziq

**Северен поток бе открит междувременно на 8 ноември

След срещата Бойко Борисов - Виктор Зубков

Изненада ли за пореден път премиерът Бойко Борисов партньорите и опозицията си с обявените резултати от срещата си с първия руски вицепремиер Виктор Зубков?

Кой и как ще плати след тази среща: ГЕРБ, с очаквани обвинения от партньорите си за отстъпление от позициите си, потребителите за намалена цена на газа, който получаваме от Газпром, България, като спечели една стабилна икономика и връщане в играта с енергийните ресурси, Русия, като отстоя интересите си, без да засяга интересите на българската страна...

Денят, който донесе много отговори – така накратко може да се окачестви 6 юли, денят, в който много въпросителни по съвместните руско-български енергийни проекти намериха своя отговор.

6 юли промени посоката на тези проекти, внесе яснота в цената на газа, който България получава от Газпром, на този ден се появи светлина в енергийното бъдеще на страната ни.

Загуби ли България след срещата на първия вицепремиер Виктор Зубков с министър-председателя Бойко Борисов, ще бъде ли по-зависима от Кремъл, кой и какво надделя в разговорите Зубков-Борисов: прагматизмът, интересите на България, равнопоставеността в диалога между двамата партньори, или имаше натиск, диктат и обричане на финансово затъване за държавата ни, както предричаха САЩ и някои техни говорители сред политиците в страната.

България седна на преговорите с Русия като страна-партньор, но и страна-членка на Европейския съюз, факт, който не може да бъде отречен.

Дълго време ще се анализират постигнатите резултати от тази среща, ще се гадае дали Борисов защити българската икономика, или я свърза трайно с Москва, както между впрочем са свързани малко или много редица страни-членки на Европейския съюз. Ще има похвали, ще има и критики по позицията на премиера на България, отстоявана на преговорите с първия вицепремиер на Русия, Виктор Зубков.

С какво ще остане в икономическата история денят 6 юли, с добро, или с лошо? Каква оценка ще получи премиерът Борисов като политик, или като държавник за принципите, които е отстоявал в разговорите със Зубков?

Тепърва ще се чуят мненията на експерти, политолози, икономисти, финансисти и политици по постигнатото в разговорите Зубков-Борисов.

Верен на традицията да предава всички мнения и гледни точки от най-различни водещи европейски, руски и български информационни източници, сайтът „Хроники” дава трибуна на интервюта, мнения, анализи и оценки от днешната среща.

Пресконференция на министър-председателя Бойко Борисов и руския вицепремиер Виктор Зубков в Министерски съвет. /Със съкращения/

Министерски съвет, Агенция „Фокус”

{edocs}zukov-b.b.doc,600,400,link{/edocs}

България шантажирала Русия с енергийните проекти?

Днес сръбската и руската преса коментират приключилите преди два дни неформални преговори между президента на Сърбия, Борис Тадич и премиера на България, Бойко Борисов, по време на които е станало дума за два от съвместните енергийните проекти на България с Русия: проектът „Южен поток” и проектът АЕЦ „Белене”.

Според в. „Комерсант”, Тадич и Борисов са договорили и в частност, съгласували зад гърба на „Газпром” - промяна на трасето на „Южен поток”, като решили то да мине в района на Димитровград, 100 км на север от досега договореното с руския енергиен гигант „Газпром”.

Оказва се, че това решение оскъпява трасето за изпълнителя на газопровода, но така тръбите щели да минат почти през цялата територия на Сърбия. Докато вариантът трасето да мине при Зайчар, по-евтино и договорено с Москва, предизвика навремето недоволството на кметовете на сръбски селища, тъй като водел до това, цялата южна част на западната ни съседка да бъде откъсната, заедно с регионалния център град Ниш.

Според публикацията в „Комерсант”, Душан Баятович, директор на Сърбиягаз - сръбския партньор на Газпром призна още през май м. г.:

„Настоявахме тръбата да мине през Димитровград, но "Газпром" не бе съгласен, защото това удължава трасето и оскъпява газа за крайните потребители".

„Българите също поискаха "Южен поток" да се изгражда през Зайчар, защото това е най-късият маршрут", коментира темата откъде ще пресече българо-сробската граница газопроводът Душан Мракич от сръбското министерство на енергетиката. Тези изявления навремето предизвикаха огромен скандал в Сърбия. Кметовете на южните сръбски градове се разбунтуваха и дори заплашиха да обявят автономия на Южна Сърбия, ако "Южен поток" ги заобиколи.

Белград, който дълго време се опитваше неуспешно да убеди "Газпром" за този вариант на път на трасето, се опита да постигне своето с помощта на София, която до неотдавна шантажираше Москва с възможен отказ да участва в "Южен поток", коментира вестникът.

След срещата във Варна Борисов не скри, че на този вариант настоява президентът на Сърбия и че "в крайна сметка се договорихме". От своя страна Тадич е гарантирал участието на Сърбия в строителството на АЕЦ "Белене".

„Комерсант” отбелязва в днешното си издание, че след като властта в София се сменила и управлението на страната било поето от Бойко Борисов, отношението на София към "Южен поток" рязко се сменило. Новият премиер, /за когото изданието не пропуска да уточни в текста под снимката, че е бивш телохранител – бел. Л. М./, замразил всички съвместни енергийни проекти с Москва и пратил в прокуратурата договорите за доставка на газ.

С много усилия премиерът Борисов по време на преговорите с руските партньори успял да промени позицията на България, като направил съществени отстъпки – „Южен поток” да се включи в газопреносната система на България, като тя ще остане собственост на София.

Освен това Русия изразила готовност да сключи директен договор с "Булгаргаз" и да понижи цените на газа за България.

„България има козове, каквито Сърбия няма", коментира тогава шефът на газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич.

„Окончателният маршрут на "Южен поток" ще бъде определен след технико-икономическа обосновка", са коментирали от компанията пред "Комерсант", като напомнили, че автор на разработката на проекта е "Газпром".

Според „Газпром”, другите участници в проекта могат да се договарят за каквото искат, но последната дума за избора на маршрута ще е на "Газпром".

Дали?

Промени сред партньорите в „Южен поток” и влиянието на ЕК и САЩ за бъдещия газопреносен пазар

Не е за пренебрегване проблемът, че в последните дни, Европейската комисия заяви открито, че приоритет му е „Набуко”.

Южен поток

При посещението си в Киев на 28 юли, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕК "е заинтересована от по- рентабилен бизнес проект", какъвто е според ЕК „Набуко”, а не от "Южен поток".

В изявления пред руски медии Йотингер заяви изрично, че "Южен поток" не се вписва в интереса на ЕС за директен достъп до каспийски газ, какъвто има при газопровода "Набуко".

Междувременно стана известно, че италианската компания "Ени" /ENI/, основен партньор на "Газпром" в "Южен поток", търси начин да се оттегли от началния проект. "Ени" предложи да се намали капацитета на "Южен поток" до 15 млрд. куб. м. годишно и да се обедини с първата фаза на "Набуко" със същия капацитет, или общо 30 млрд. куб. м. годишно. Единният проект да се ограничи до едно трасе, от Турция през България към Виена, като се изостави планираното при "Южен поток" разклонение от България на юг към Италия.

"Ени" обяви това свое предложение през април и въпреки публичните предупреждения от "Газпром", продължи да настоява на такова решение. Смяната на позицията от страна на "Ени" доведе до нарастване на доверието в "Набуко" за сметка на "Южен поток".

За момента под влияние на САЩ, позициите на „Газпром” за „Южен поток” в ЕК, Италия, Германия и Турция бяха сериозно разклатени.

Проект Набуко

Германското правителство отказа политическа подкрепа за "Южен поток", както и обещания за финансиране, както Москва се надяваше. Точно обратното, политическите сили в Берлин изразиха притеснение от предложението на "Газпром" към германската RWE да се присъедини към "Южен поток" при положение, че компанията вече е в консорциума за реализацията на "Набуко". Малко след това канцлерът Ангела Меркел, при официалната си визита в Казахстан сондира възможностите за доставки на газ от страната за "Набуко".

Успоредно с промяната на позицията на ЕК и някои държави-членки индивидуално към „Южен поток”, специалният пратеник на САЩ по евразийските енергийни въпроси Ричард Морнингстар продължи темата при посещението си в Астана, като наблегна на потенциала на Казахстан за добив и износ на местен газ.

„Има пълна яснота по отношение на "Южен поток". Имаме достатъчно газ да осигуряваме 63 млрд. куб. метра всяка година от 2015 г. в продължение на 30-40 години", заяви президентът на Русия Дмитрий Медведев.

„Газпром" има сигурни партньори по цялото трасе на "Южен поток", увери Медведев и добави: „Имаме уникален технически опит при полагането на газопроводи по морското дъно". Изказванията той направи на пресконференция, на която бе представен новият директор на "Газпром" - Германия Владимир Котонев, бивш руски посланик в Берлин.

Друг нов момент в осъществяването на конкурентния на „Южен поток” проект „Набуко” бе новината, че през август в Анкара предстои да бъде подписано споразумение за подкрепа на проекта за строителството на газопровода „Набуко”. Документът трябва да бъде подписан от министрите на енергетиката на Турция, Австрия, Унгария, Румъния и България, съобщава агенция Регнум.

В момента акционерите в „Набуко” водят преговори за доставки на газ с Азербайджан и Ирак, както и с Туркменистан, и Казахстан. В случай на успешно приключване на преговорите дължината на „Набуко” ще бъде увеличена от 3300 км на 4000 км, което ще доведе до повишаване на стойността на проекта с 10%.

При така изброените обстоятелства  руският монополист ще се справи доста трудно със съгласуваните позиции на двама от партньорите за промяна на трасето. Така че битката около балканския участък на газопровода предстои, смята "Комерсант".

Окончателното решение за инвестициите в проекта за газопровода „Набуко” ще бъде взето най-късно през първото тримесечие на 2011 година. Това съобщи на пресконференция във Виена директорът по газовите въпроси на OMV Вернер Аули, предаде агенция Ройтерс.

По-рано от консорциума за „Набуко” обявиха, че окончателното решение за инвестициите трябва да бъде взето до края на 2010 година, но като цяло, проектът вече е имал няколко забавяния.

Сред другите акционери в „Набуко”, освен OMV, са унгарската компания MOL, румънската „Трансгаз”, българската „Булгаргаз”, турската „Боташ” и германската RWE.

Тези промени в битката за утвърждаване на газопреносния пазар в Европа явно направиха и Русия далеч по-сговорчива в София по отношение на съвместните енергийни проекти. Друг въпрос е, дали ЕК и САЩ ще осигурят тръбата на „Набуко” да се пълни, след като отношенията с Иран рязко се влошиха напоследък, а газа на Туркменистан се изкупува на добра цена от Русия.

Каква бе цената на промяната на трасето на „Южен поток” от България през Сърбия?

Неформалното договаряне между България и Сърбия за промяна на трасето на газопровода „Южен поток” и съгласието на българската страна тръбите да минат по по-скъпия маршрут, с който не е съгласен „Газпром” си имат своята цена: сръбският президент Борис Тадич е обещал да се включи в проекта на АЕЦ „Белене”, което вероятно ще му донесе проблеми в страната. Затова пък Белград успя да използва София, за да се наложи за пътя на трасето.

Включването на Сърбия в изграждането на българската АЕЦ „Белене“ означава допълнително задлъжняване на страната – този път с още 350 млн.евро. Така коментираха сръбски енергийни експерти принципното съгласие на Тадич да обвърже Белград със строежа на тази атомна централа.

Българският премиер Бойко Борисов съобщи, че Сърбия ще участва в изграждането на АЕЦ „Белене“, чиято обща стойност е между 6 и 7 млрд.евро, припомня белградската преса. Сръбското участие му бе потвърдено от президента Борис Тадич по време на визитата в България миналата седмица.

„Когато намерим и европейски инвеститори и стане ясно цялостното финансиране на проекта, те ще участват в зависимост от това колко пари имат, с толкова проценти. Но имаме твърдото му „да”, че участват”, похвали се Борисов.

„Тази сделка е пълна глупост“, коментира енергийният експерт Зорана Михайлович-Миланович в сръбския вестник „Ало”. „Какъвто и да бъде кредитният ангажимент, независимо дали става въпрос за Китай или някой друг, този заем трябва да се връща. Инвестицията е огромна и по всяка вероятност тя ще ни струва много повече от 350 млн.евро”, допълни Михайлович-Миланович.

Изявлението на официални лица в Белград, че Сърбия би могла да участва в изграждането на АЕЦ „Белене” отново актуализира въпроса с изграждането на атомни електроцентрали, пише днес сръбският вестник ”Политика”, в текст озаглавен „Атомните електроцентрали никнат като гъби в света”.

Изданието цитира и министърът на енергетиката Петър Шкундрич, според когото в Сърбия има меморандум, който не позволява изграждането на АЕЦ, но затова страната може да участва заедно с България в АЕЦ „Белене”. Според него Сърбия трябва да участва в проекта, независимо от процента на участие. Според енергийни експерти участието на Сърбия в „Белене” е добра инициатива от енергиен и технологичен аспект, но също така са изтъкнали, че изграждането на АЕЦ не е икономически изгодно, заради големите разходи за съхранение на отпадъците и заради рисковете на капитала. Според секретарят на Сдружението за енергетика в Стопанската камара на Сърбия Слободан Петрович безспорно е това, че Сърбия трябва да участва в проекта и да вземе около 20-25 процента, за да може да подсигури достатъчно енергия за собствените нужди.

В Сърбия има забрана за изграждане на АЕЦ, има експерти, които одобряват участитето на страната в проекта „Белене” и противници на това начинание.

Кой ще надделее ще покаже времето, още повече, че вече се чуват гласове за провеждане на референдум за включването на Сърбия в изграждането на „Белене”.

Още в събота, позовавайки се на българската телевизия bTV азербайджанското издание Trend News Agency в раздела Trend Capital съобщи за българо-сръбските неформални преговори по промяна на маршрута на газопровода „Южен поток”.

Изданието коментира значението на този газопровод, който ще пренася руски газ през Черно море към Южна и централна Европа. Що се отнася до промяната на маршрута, която са договорили сръбският президент Борис Тадич и българският премиер Бойко Борисов в правителствената резиденция във Варна, изданието цитира Борисов: „За Сърбия Димитровград е най-удобният маршрут, докато за нас това не е толкова важно, още повече, че трасето на газопровода така или иначе ще мине през София. Аз се радвам – признал е Борисов, че успяхме да удовлетворим молбата на нашите съседи и да им помогнем с тази промяна”.

Как ще реагира „Газпром” на договореностите между България и Сърбия, какво ще предприеме, за да не бъде изтласкан „Южен поток” от конкурентният „Набуко” – това тепърва ще узнаем.

Дали ще се намерят европейски инвеститори за „Белене”, за да може Сърбия да се присъедини към изграждането на Атомната централа също предстои да се изясни.

По третият българо-руски енергиен проект „Бургас-Александруполис” се очаква екологична експертиза, която да даде отговор на въпроса дали този петролопровод е опасен за българския черноморски туризъм. Тук коментарите на хора от българското правителство са доста фриволни и смехотворни:

На заседание на правителството, министърът на финансите Симеон Дянков обърка проекта  като нарече „Бургас-Александруполис” газопровод, вместо петролопровод!

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!

ЗАСЕДАНИЕ

на Министерския съвет

на 14 юли 2010 г.

 

Заседанието започна в 10,35 часа и се ръководи от министър-председателя Бойко Борисов.

...................................................................................................

Точка 21

Проект на Постановление за предоставяне на средства от републиканския бюджет за придобиване на акции от държавата във връзка с увеличаването на капитала на търговско дружество

БОЙКО БОРИСОВ: Внася заместник министър-председателят и министър на финансите.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Знаете, че с предишно Постановление на Министерски съвет проекта Бургас-Александруполис премина към Министерството на финансите. Вече юридически всичко е организирано и за да има самостоятелно юридическо лице предлагаме увеличение на първоначалния капитал с още 150 хил.лева, това са акции по сто лева номинал. Така че вече да може напълно самостоятелно да представя България и нашите интереси в проектната компания „Транс-Балкан Пайплайн” и за в бъдеще каквито теми излязат по този газопровод.

БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме точка 21.

В същото време премиерът Борисов на няколко пъти припомняше екологичната катастрофа в Мексиканския залив и предупреждаваше, че той няма да позволи да се повтори това на българския бряг!

Така и не се намери кой да разясни на Борисов, че има разлика между екокатастрофата от петролен разлив в Мексиканския залив и евентуална екокатастрофа на родното Черноморие е съществена. В Мексиканския залив разливът на петрол дойде от спукан петролен кладенец, докато от тръбопровода „Бургас-Александруполис” такъв разлив няма как да се получи, защото не е проблем в даден момент да се завърти кранчето и спре притокът на петрол...

„България няма да плати 280-те милиона евро за АЕЦ „Белене” - увери Симеон Дянков. – Има различни начини за външно финансиране – каза Дянков, - ако няма външен инвеститор, т. е. европейски инвеститор, просто отиваме да се съдим с руснаците”. Това каза министърът на финансите в разговор с Цветанка Ризова в предаването на Нова телевизия „На 4 очи”.

Защо Дянков не каза това докато беше в една зала с първия премиер на Русия Виктор Зубков, а чак сега го заявява? Стои ли премиерът Бойко Борисов зад тези думи на Дянков, или отново ще чуем: „Дянков ще говори само по неговите си теми и няма да се изказва по други”.

Още не заглъхнали самохвалствата на хора от правителството след двудневните преговори в Евксиноград с министъра на енергетиката Сергей Шматко, че ще бъде намалена цената на газа и посредниците отпадат от схемата, без да са договорени конкретните параметри и ето ти новина!

След тази новина, човек логично би си задал въпросите:

Днес в българския парламент ще бъде представена Енергийната стратегия на страната. Дали това не трябваше да се случи преди водените преговори за българо-руските енергийни проекти, за да не изпада страната ни и правителството, което е начело в момента, в конфузната ситуация – днес да преговаря, а утре да се отмята от казаното пред руските партньори? За Енергийната стратегия на България още преди две седмици писа едно руско издание:

На 6 юли вестник „Взгляд” излезе с публикация наречена „Стратегия без Русия”, в която публикация изданието съобщава за готвената нова енергийна стратегия , която да позволи на страната да стане по-малко зависима от доставките на петрол и газ от Русия.

„При новата стратегия страната няма да престане на зависи от вноса на енергийни носители, просто Русия вече няма да бъде главен доставчик. София иска да реши енергийните си проблеми с помощта на съседите си: Сърбия, Турция, Гърция и Румъния. За „Южен поток” България преднамерено забравя, написа „Взгляд”, а за строителството на АЕЦ „Белене” се канят „западни инвеститори” с пари.

България има намерение да намали зависимостта си от руските енергоресурси за сметка на строителство на нови газопроводи, които да я свържат със съседните страни. Това се казва в проекта за нова енергийна стратегия на българското правителство.

„Действителното енергопотребление на България на 70 на сто се обезпечава за сметка на внос. Зависимостта от доставки на природен газ, суров петрол и ядрено гориво…традиционно е свързана с Русия”, се отбелязва с документа. До 2013 година София разчита да построи нови газопроводи, по които в България да бъде доставян газ от Азербайджан, както и втечнен прироедн газ от Алжир, Египет, Оман и Нигерия.

Друго издание „Время новостей” написа на 6 юли:

„Древната аксиома „Приятелят на моя приятел е и мой приятел” приема причудливи форми в смесения с геополитиката международен енергиен бизнес...” Изданието обръща внимание, че българският премиер Бойко Борисов е близък с италианския си колега Силвио Берлускони, с когото руският премиер Владимир Путин се разбира чудесно, но това е не е помогнало Борисов да установи конструктивен контакт с Путин.

„Время новостей продължава:

„В последно време г-н Борисов си позволява публично да се изказва за замразяване само на два проекта - петролният и атомният. Подкрепя на думи „Южен поток” - партньор на „Газпром” по проекта е италианската компания „Ени”, а Силвио Берлускони не веднъж е казвал, че това е най-важният от негова гледна точка газопровод.

След майското си посещение в Рим българският премиер неочаквано заговори позитивно за АЕЦ „Белене”. Оказа се, че е обсъдил възможността за привличане на италианската „Енел” като стратегически инвеститор по проекта.”

„По проекта за АЕЦ „Белене” бяха постигнати много положителни резултати. Фактически може да се каже, че проектът е приключен – подготвени са документите за осъществяване на този проект. Става въпрос за най-добре развитият проект в целия свят.” Това каза първият вицепремиер на Русия, Виктор Зубков, след срещата си с премиера Бойко Борисов.

Преговорите между Виктор Зубков и Бойко Борисов бяха проведени в конструктивен дух и неяснотите бяха уточнени в детайли.

„Постигната е най-високата възможна сигурност на обекта”, каза Зубков за АЕЦ „Белене”, след като разговорите приключиха. За 8 000 забележки руската страна дойде с отговори.

„Руската страна е запозната, че на мястото на строежа на АЕЦ „Белене” има един гьол – каза премиерът Борисов след като приключи срещата си със Зубков. - В Пътната карта сме определили много ясно задачите, които имаме ние и те – привличане на европейски инвеститори, точна цена за след седем години, когато трябва да е пусковият срок, точен разчет на кой и по колко ще се продава електрическата енергия, финансирането по етапи, отговорник от българска страна – НЕК, а от руска „Атомстройекспорт”.

Българската страна поиска за „Белене” окончателна цена и чу реското уверение, че всеки момент ще я получи. Пред журналисти от различни издания двамата политици, Зубков и Борисов дадоха пресконференция, на която отговориха на всички въпроси.

В интервю от 9 юли в БНТ, предаването „Панорама” по случай една година управление на ГЕРБ, министър-председателят Бойко Борисов каза следното за проекта АЕЦ „Белене”:

.................................................................

Борисов: По „Белене” стана ясно, че така конструиран проектът не може да се случи, защото нито имаше ясно финансиране от къде и как и колко, нито имаше ясно доказано като акционери кои ще участват и нито имаше ясно казано на кого колко ще продаваме електрическия ток, когато стане централата. И не на последно място, допълнително колко пари ще трябват за електропресносната мрежа от централата нататък, което е около един милиард между другото. Същото време, за вашите зрители да са наясно, че към този момент са похарчени много пари за тази централа, предплатен е първият реактор, някъде от порядъка на 300 млн. евро. Сега средата на септември трябва да внесем 280 млн. евро, което е над 500 млн., над половин милиард, паралелно с това до 2012 година май месец плащаме по 10 млн. на всеки три месеца лихви по кредита, който е взело предишното правителство. И тук трябва много ясно да се знае, че май 2012 година ние строейки или не строейки АЕЦ „Белене” ще платим над половин милиард лева кредит, който е взет за „Белене”.

Водещ: Значи не е само един гьол?

Бойко Борисов: Така че за толкова пари всъщност имаме само един гьол. За толкова пари всъщност имаме един гьол и премиерът Путин се съгласи с мен.

Водещ: Даваме един гьол и един милиард...

Бойко Борисов: Два милиарда, над два милиарда и затова, когато с американския посланик е говорил и Трайков, а и аз говорех, за нашата бедна държава не е безразлично дали ще потънат в земята няколко милиарда лева. Това е по АЕЦ „Белене” и затова са толкова тежки, трудни преговорите и ситуацията мисля, че е ясна...

В друг разговор, в предаването „Тази Сутрин” на bTV, премиерът Борисов също засегна темата „Белене”:

.....................................................................

Бойко Борисов: В нашата партия е така. Има други, където предпочитат по друг начин да се отнасят с водещите. Другото е АЕЦ "Белене".

Водещ: ...Какво се случи между вашата реплика, че се замразява проекта, тогава имаше включително индиректна реакция от руска страна, до онзи ден?

Бойко Борисов: Ето виждате как реагират Щатите и Русия на всяка една наша позиция. И онзи ден, ако сте слушали внимателно, аз не случайно ви казах и за стенограмата, ние не сме казали нищо по-различно от това, което до този момент. И мога само да ви изброя. Не случайно казах, че когато разговарях с премиера Путин, той много по-бързо ме разбра, отколкото нашите политици тук в България от опозицията. Когато той ми зададе въпрос: защо след като се видяхме в Гданск и ти ми каза, че след няколко месеца ще имаш решение и ще направиш проверките, се забави близо година? Аз му отговорих: защото и ти ме подведе. Каза ми, че това е един много добре структуриран проект. Когато обаче отидох в Белене, видях един гьол. Това ли е добре структуриран проект – с два милиарда сме направили един гьол? Той вика: абсолютно прав си. Интересува ме каква е цената. Знаеш ли каква е цената, питам. Не я знам. Знам колко си ми струват реакторите, за които ти трябва септември месец да ми донесеш пари.

Водещ: То няма пари и за първия реактор.

Бойко Борисов: Разбира се, че няма. Никъде не са ги предвидили. А 250 милиона евро, които е взело предишното правителство, половин милиард лева за Белене, са ги похарчили. И не само са ги похарчили. Сега на всеки три месеца плащаме по 10 милиона лева лихва в кризата по този заем. А на 17 май 2012 г. ще платим половин милиард лева – ще върнем. Заради този гьол. И аз го попитах господин Путин: ако ти си на мое място, ще ги пратиш ли в Сибир тези хора? Ще ги пратиш. А ние само сме си позволили да ги дадем на прокурор и да проверим тези проекти. Това сме направили. Затова искам да знам цена на АЕЦ "Белене", която да я знам.

Водещ: Нали е 6 или 7 милиарда? Нали това излезе от вашите думи?

Бойко Борисов: За разлика от... Когато аз правя един проект, както метрото, както магистрала „Тракия”, аз искам да знам колко реално пари ще струва това на данъкоплатеца. И затова сега сме си дали срокове, направили сме пътна карта, да знаем колко ще струва АЕЦ "Белене" днес и то толкова трябва да струва и след 7 години, когато завърши проекта. На кого и по каква формула ще продадем електрическия ток тогава. И не случайно миналия четвъртък, даже той беше в Ню Йорк, президентът Тадич на Сърбия разговаря за трети път по тази тема, да влезе с един-два процента миноритарно в проекта сръбската държава, което веднага да ни гарантира сръбския пазар когато стане тази централа.

Водещ: Седем милиарда ли ще излезе според вас?

Бойко Борисов: Колкото излезе, ще изляза и ще ви кажа. От сметките изблиза, че тази централа примерно 2017 година, след седем години ще струва еди колко си милиарда евро.

Водещ: Референдум трябва ли да има за АЕЦ "Белене"?

Бойко Борисов: Той е излишен този референдум. Всеки, ако го питаш искаш ли ядрена централа, с изключение на няколко екологични движения, ще кажат: разбира се, че искам.

България и Русия съгласуваха „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде ИТАР-ТАСС.

Такива са резултатите от състояли се днес преговори с участието на българския премиер Бойко Борисов и първия руски вицепремиер Виктор Зубков. На пресконференция след преговорите Зубков отбеляза, че „преговорите преминаха в конструктивен режим и страните са доволни от техните резултати. Беше подчертано, че работата по „Южен поток” и АЕЦ „Белене” на равнище експертни групи ще бъде активизирана.”

България и Русия съгласуваха пътните карти по въпросите на строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, предаде руската редакция на Би Би Си.

На 7 юли изданието „Время новостей” съобщи, че Пътните карти за българския участък от газопровода „Южен поток” и строителството на АЕЦ „Белене” трябва да бъдат договорени и подписани утре / 8 юли – бел. Л. М./ при ответната визита на българска правителствена делегация в Москва.

Българската правителствена делегация замина за Москва, но пътни карти за двата проекта не бяха подписани при това пътуване...

Десет дни по-късно, при дълги и трудни преговори с министъра на енергетиката Сергей Шматко, министърът на икономиката и енергетиката на България, Трайчо Трайков обяви, че е подписана Пътна карта за „Южен поток”.

Така въпреки че Проект за Пътна карта на „Белене” бе налице и готов, руската страна се съгласи той да бъде подписан през септември т. г.

„Едновременно с „пътната карта” за „Южен поток” България и Русия съставиха и аналогичен документ за проекта за АЕЦ „Белене”, написа вестник “Коммерсант”. Изданието коментира, че по думите на премиера Бойко Борисов, „пътната карта” включвала привличането на европейски инвеститор, определяне точната стойност на централата, определяне схемата за реализиране на електроенергията, нужните обеми на поетапното финансиране. Националната енергийна компания на България и „Атомстройекспорт” трябва до септември „да отговорят на всички въпроси”.

Източник от „Росатом” коментира на 7 юли, че това че България не се отказва от АЕЦ „Белене” може да се смята за положително, но „пътната карта” не е реален напредък в реализирането на проекта.

„България и Русия са съгласували „пътни карти” по въпросите за строителството на газопровода „Южен поток” и АЕЦ „Белене”, в хода на преговори с участието на българският премиер Бойко Борисов и първият руски вицепремиер Виктор Зубков”, предаде РИА Новости.

Малцина обърнаха внимание на една фраза от новина на 7 юли по БНР, в която се казваше дословно: „Американският посланик изрази опасения дали поетите ангажименти на премиера Бойко Борисов за намиране на стратегически инвеститор в АЕЦ „Белене” и за икономическа обоснованост на проекта ще бъдат изпълнени.”

Точно в тази фраза, точно в тези опасения вероятно се крие отговорът за подновеното шикалкавене на хора от правителството по отношение на „Белене”.

Съмнението на американския посланик „отключи” подобни емоции и при премиера Бойко Борисов.

Същия ден, на въпрос на журналисти, дали страната ни ще има средства да плати първия реактор на АЕЦ „Белене” през септември, премиерът Бойко Борисов каза: „Нямаме”. „Тези, които са подписали договора, да са мислили откъде ще ги вземат. Аз не видях никъде в бюджета, и в предишния, и в по-предишния, да бъдат заложени тези пари”, каза той. „До септември има време. Търсим европейски съинвеститор. Търсим варианти. Имаме месец и половина. До тогава обаче искам да се изяснят цените на газа...”

Точно с тези свои думи Борисов без да иска свърза различните руско-български енергийни проекти – свързване, зависимост, които по-късно се превърнаха в стил на преговорно поведение.

Още при първото руско посещение, на първия вицепремиер Виктор Зубков по програма трябваше да се разискват проблеми единствено по Пътни карти на „Южен поток” и АЕЦ „Белене”. Въпреки това, в разговорите бе намесена и темата за цената на газа, който България получава от Русия, както и за отпадането на посредниците в този внос и продажби до крайния клиент.

Втори път цената на природния газ отново бе намесена при разговорите в края на миналата седмица с министъра на енергетиката на Русия, Сергей Шматко, въпреки че темата за тези преговори бе пътна карта за „Южен поток”...

Стилът да се иска намаляване на цената на природния газ и отпадане на посредниците измести в преговорите със Зубков основната тема, и втори път пак беше вписан в програмата, при преговорите със Сергей Шматко.

Руската страна прие да се преговаря по темата, въпреки че според предварително обявената програма, това не бе обявено за разискване нито при посещението на Виктор Зубков, нито при идването на Сергей Шматко.

Тук ще припомня, че в момента би следвало да се води активен диалог за проекта АЕЦ „Белене” с ЕВропейската комисия по перспективите за строителството на атомната централа. Информация за продължаването на такъв воден активен диалог, заяви премиерът Борисов още на 6 юли. До този момент, две седмици по-късно такава новина не е съобщавана, което навежда на мисълта, че по всяка вероятност никой не води такъв диалог с ЕК.

Примерът с „диалога” ми припомня, че по същия начин бе обявено, че се чака екологична експертиза за проекта „Бургас-Александруполис”, каквато експертиза също никой не бе чул да е поръчвана на когото и да било. Ще допълня, че този проект, по който тази седмица предстои българският премиер да се среща с гръцкия си колега, се намира под „опеката” не на друг, а на министъра на финансите Симеон Дянков! Т. е. намира се в задънена улица, от която едва ли ще има измъкване...

Две изречения от една новина по Нова телевизия показаха тази сутрин как нагледно може първото твърдение в една новина да отрече второто. Ето двете изречения от въпросната новина:

„Българската и руската страна се споразумяха по цената на руския газ и отпадане на посредниците при вноса му от „Газпром”. Конкретните параметри ще се договорят допълнително.”

Т. е. „Празна Мара тъпан била”! Защото едно е да се споразумееш за нещо, друго е да уточниш параметрите по това споразумение, трето е тези параметри да са изгодни и отговарят на твърденията, че цената на газа ще е по-ниска, четвърто и пето е: всичко казано за по-ниски цени на газа и отпадане на посредниците да се случи и узакони в междудържавен договор!

И при тази ситуация: министърът на финансите Симеон Дянков обяви, че няма да даде пари за реактора на АЕЦ „Белене” и ако няма европейски инвеститори – ще се върви на съд с руснаците!

Кой да припомни на Дянков, че парите за „Белене” не ги дава той от бюджета, а Националната електрическа компания, за по-кратко НЕК? Кой да му каже, че с държава като Русия никой не си играе, а още по-малко пък си позволява да се подиграва? Всяка една страна-членка на Европейския съюз би обяснила на този гражданин, че е така, поради простата причина, че повечето европейски държави внасят от Русия природен газ и се стремят да спазват добрия тон във взаимноизгодните си икономически отношения.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1107-gazoprovodyt-nabuko-vse-po-skyp-i-vse-po-otdalechen-vyv-vremeto

„АЕЦ „Белене” не ни трябва”, „България да подготви контраикс за „Белене”, „Токът от „Белене” е за износ и не ни трябва, „В бюджета няма пари за „Белене”, „Не прибързвайте с АЕЦ "Белене" – тези вопли на така наречения лидер на СДС, Мартин Димитров задръстиха пространството. Към тях Димитров прибави лъжите за „остаряла технология”, „зависимостта от Русия”, разсъждения ако Русия плати 2 млрд евро за строеж на Атомната централа, как ще иска срещу тях ток, и апокалиптични картини за заробване на българите в случай, че централата все пак бъде построена.

Според синия политик, Димитров, пръст в исканията за строителство на „Белене” имала енергийната мафия, това бил „Октоподът,” който трябвало да бъде разследван, а единственият, който се държал мъжки бил министърът на финансите Симеон Дянков, който казвал, че няма пари за проекта.

Всъщност един министър на финансите може да се изказва само за пари от бюджета, но за проекта „Белене” парите няма да са бюджетни, както например финансирането на спортната зала в столицата, строителството на АМ „Тракия”, което започва без да сме получили и лев от Брюксел, и прочие, и прочие.

Тук му е мястото да кажа, че Русия няма да загуби от спирането на проекта „Белене”, а напротив – само ще спечели, тъй като поръчаното оборудване ще бъде пренасочено в други проекти, които Москва строи по света.

Второто, което Русия ще спечели е, че ще ни осъди за неустойки и ще платим поне над 1 млрд евро, които Мартин Димитров, Иван Иванов и други синьоподобни няма да извадят от джоба си.

Що се отнася до потребността от строеж на „Белене”: всички апологети на прекратяването на проекта прекрасно знаят, че с криминалното спиране на АЕЦ „Козлодуй”  по причина лъжите на бившия еврокомисар Гюнтер Ферхойген, България губи всяка година над 500 млн евро от неосъществен износ на ток, което означава, че все пак от произведен ток държавата ни е печелела.

Мартин Димитров поиска в предаването „На 4 очи” да се извърши проверка на похарчените суми досега в проекта „Белене”. Няма лошо, да проверява прокуратурата, но, за да са точни нещата: проверките трябва да започнат с причините за спирането на АЕЦ „Козлодуй”, с щетите от отказа от „Син поток” /по време на управлението на правителството на Иван Костов – бел. Л. М./, с проверки на командировките на Милко Ковачев и сие до Канада във фирма „Канду” /построила румънската АЕЦ – бел. Л. М./, с проверки на първопричините бившият еврокомисар М. Кунева да се намери добър доход от френската банка „Париба”, с проверки – как Ферхойген подмени доклада на ЕК за „Козлодуй”, за да заблуди българското гражданство и парламент, прокуратурата ще трябва да провери и къде изчезна подписката от половин милион подписи, скрита от бившия председател на парламента Огнян Герджиков – много проверки ще трябва да се направят май.

Едно е да се проверяват социалисти и хора на ДПС, а далеч по-различно е да се проверяват царедворци по време на управленския мандат на ГЕРБ...

Но, колкото провериха Иван Костов за продажбата на АК „Балкан”, колкото провериха Симеон Сакскобургготски за продажбата на БТК и приватизацията на Електроразпределителните дружества, колкото провериха Милен Велчев за външния дълг, толкова ще проверят и гореизброените лица за евентуални щети, нанесени на държавата в милиони.

В петък миналата седмица двама от първите политици на държавата дадоха едновременно интерюта в две от телевизиите с национален обхват. Ето какво казаха те по темата за енергийните проекти:

{edocs}premier-energy.doc,600,400,link{/edocs}

{edocs}prezident-energy.doc,600,400,link{/edocs}

Вторият енергиен проект, по който американофилите в политиката скачат е „Южен поток”. И тук нещата са на точката на замръзване, никой не говори с Русия за този проект, никой не повдига въпрос и ще участва ли България в него или не. По този проект печалбата засега е очевидна и тя може да бъде от транзита на газ, но това явно не привлича особено управниците ни.

Междувременно "Газпром" и Румъния започнаха преговори за възможното участие на страната в газопровода "Южен поток", съобщиха от руския газов гигант. Вече се състоя среща между председателя на "Газпром" Алексей Милер и министъра на икономиката на Румъния Адриан Видяну.

„Убеден съм, че САЩ имат своята ясна стратегия на Балканите, свързана със стабилизирането на Турция като форпост в борбата срещу ислямизма и международния тероризъм. От тази гледна точка САЩ се стремят руските енергийни потоци да преминават през Турция”, заяви пред БНТ бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, цитиран от БГНЕС.

Овчаров забрави една малко подробност: Турция има подписани договори с Кремъл за строеж на Атомна централа, Анкара се включи и към „Южен поток”, а общата цифра на руски инвестиции в турската енерегетика е 23 млрд евро. И тук странното е, че нито Белия дом, нито ЕС не скачат срещу това. Американският посланик в Анкара не тича по телевизии и радиа, за да съветва Ердоган да избягва икономически отношения с Кремъл, както това прави ден и нощ тукашният американски посланик, Уорлик.

А това означава едно-единствено нещо: Турция използва геополитическато си положение, за да печели, да бъде независима и да не й диктува никой от големите държави. Нима България е по-неизгодно положение от Турция геополитически?

*        *        *

„В края на миналата седмица, българският премиер Бойко Борисов заяви, че страната му се отказва от мащабни проекти с Русия – АЕЦ „Белене” и петролопровода „Бургас-Александруполис”, написа руският вестник „Коммерсант”.

Официално решенията за това все още не са взети. Но на практика България не финансира проектите от 2009 г.”

„Есента трябва окончателно да бъде решена съдбата на „Южен поток”. Турция трябва да даде окончателното си съгласие. И тогава вече ще започне неговото строителство. А ако то започне, ще бъде безсмислено да се търгува, коментира водещият експерт от руския Център за политическа конюнктура, Павел Салин, цитиран от електронното издание „Финам”.

Миналата седмица „Газпром” заяви намерение да се присъедини към панарабския газопровод, за да доставя природен газ на Сирия и Ливан. За това съобщи "Al Jazeera",  като съобщението съвпадна с посещението на руския президент Дмитрий Медведев в Сирия.

Изданието припомни, че руската компания „Стройтрансгаз” явяваща се като един от основните преносители на „Газпром” участва в част от строителството на панарабския газопровод. Този газопровод ще транспортира природен газ от Египет през територията на Йордания, Сирия, Ливан и Турция.

Тук не ми остава нищо друго освен да запитам българските политици: дали Русия чака единствено и само на българското политичеуско благоволение да бъдат осъществени трите енергийни проекта: „Белене”, „Бургас-Александруполис” и „Южен поток”?

Няколко дни след изказването на българския премиер Бойко Борисов, че София ще изостави „Бургас-Александруполис”, в. Kathimerini написа: заместник-външният министър Марин Райков съобщи, че страната му гледа благосклонно на изграждането на газопровода „Набуко”, но не и на руския газопровод „Южен поток”. Развоят на събитията предизвика разбираемото разочарование на Атина, която е базирала на тези два енергийни проекта амбициите си да участва в геополитическите планове за транспортиране на суровини от Каспийския регион до Европа и да се превърне в енергиен възел за Изтока и Запада.

Дали при това положение тезата на Мартин Димитров е, че България ще си направи байпаси с Румъния и Гърция за газови доставки ще стане реалност? Само идиот би се хванал на тази въдица.

В края на миналата седмица, друг гръцки вестник Imerisia, публикува новината за 15 депутати от Нова демокрация, внесли питане в парламента във връзка с опасността за осуетяване на проекта „Бургас-Александруполис” след изказванията на премиера на България Бойко Борисов, който заяви в петък, че София ще се оттегли от проекта по екологични причини.  Впоследствие, според вестника, Борисов преформулирал позицията си, заявявайки, че проектът не е икономически рентабилен и, че окончателното решение ще бъде взето след като стане ясен екодокладът.

Но екодоклад май няма да има, поне според министъра на екологията Нона Караджова – тогава?

„Българският премиер Бойко Борисов помага на Вашингтон в опита му да притисне Москва”, за да пристъпи към цялостни преговори със САЩ за преноса на енергийни ресурси, пише гръцкият вестник „Imerisia”, с което не скри виждането си, че България се е превърнала в маша на Белия дом на Балканите.

„Имаме прагматични и нормални отношения с Русия”, поясни премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос дали с отказ от проекта „Бургас – Александруполис”, страната ни прави рязък завой, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

„Иначе излиза, че ние, българите, сме будали, които трябва да си дадем парите за нещо, без да знаем за какво. Ако не го направим – правим завой, така ли? Аз мисля, че вървим в правилната посока – такава, каквато трябва”, каза още премиерът.

„Ние сме евроатлантическа държава. Този завой сме го направили, като сме влезли в НАТО, Европейския съюз и сме излезли от бившия Съветски съюз. Нашият път е евроатлантически”, коментира премиерът.

„България не знае как да постъпи с петролопровода „Бургас—Александруполис”, отбеляза руският вестник “ РБК daily”.

Министър-председателят на България Бойко Борисов заяви в петък, че страната се отказва от реализирането на петролопровода. Но думите му се оказаха изненада за министъра на енергетиката Трайчо Трайков, според когото официално решение за прекратяването на проекта не е взимано.

„Напълно правилно е решението на премиера Бойко Борисов – България да се откаже от проектите „Бургас – Александруполис” и АЕЦ „Белене”. Остава само да обяви също, че страната се отказва и от третия съмнителен руски проект, “Южен поток” и българската енергетика има шанс да бъде поставена на съвсем друга и много по-здрава база”. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Алекс Алексиев, научен сътрудник на Хъдсон Институт, Вашингтон D.C., без да спомене поне каква е тази „здрава база”.

Един друг депутат, социалист и бивш министър на енергетиката и икономиката, Петър Димитров коментира в интервю за предаването на Нова телевизия, „Здравей, България!” позицията на правителството на ГЕРБ за съдбата на руско-българските енергийни проекти по следния начин:

„Всичко, от което ние се отказваме, за да не бъдем будали, отива в Турция. Турция взеха „Син поток”, те правят „Самсун - Джейхан”, те правят нова ядрена централа с пет реактора”.

*        *        *

„Единственият риск за разлив от съоръженията на „Бургас-Александруполис” е терористичен акт... Какво влияние може да има върху околната среда един резервоарен парк, където се съхранява нефт? Новите изисквания са такива, че на всички отдушници се поставят филтри и нищо не излиза навън”, беше категоричен  в интервю за Агенция „Фокус” Пламен Русев, изпълнителен директор на българския клон на „Транс Болкан Пайплайн”.

„Имаме подземна част, където при строителството ще има влияние и след това ще се рекултивира. Няма вредно влияние. Ако трябва да го сравня, тук няма производство. Не е като при „Лукойл Нефтохим”, където има постоянно производство, където има непрестанно влияние.”

„Влияние върху околната среда може да има при строителството на „Бургас – Александруполис”, но то ще бъде временно... Става въпрос за това, че при всяко строителство по някакъв начин се влияе върху околната среда. Понеже повечето съоръжения са под земята, затова казвам, че влиянието е временно. Всички земните маси, които се изкопават, ще се върнат на същото място. Ако има някакви отпадъци по време на строителството като части от тръби и други такива неща, има специален план, по който те ще се събират и ще се извозват до складовете за отпадъци, където да се пристъпи към вторичното им използване”, обясни Пламен Русев.

По думите му - единствените съоръжения, които са над земята, са резервоарните паркове и помпените станции. „Резервоарните паркове ще бъдат два - един в България, един в Гърция. Помпените станции са две - в първия етап непосредствено до „Лукойл” ще има мощна помпена станция, а за разширението ще има допълнителна помпена станция в района на село Устрем, Тополовградско. Освен това има и малки помпени брегови станции - едната е на входната точка на петролопровода в района на нефтеното пристанище в Бургас, другата ще бъде на изходната точка в Александруполис”, каза Пламен Русев.

В случая влиянието върху околната среда е несъществено. „Влиянието е точно толкова, колкото при изграждането на една малка фабрика...”

*        *        *

Оттук нататък за Русия нещата с енергийните проекти с България са ясни: страната ни се отказва от трите енергийни проекта. В тази посока е и коментарът на в. “Коммерсант”, „Южен поток” завива на север”.

България, на практика отказала се от съвместните проекти с Русия за строителството на АЕЦ „Белене” и петролопровода Бургас-Александруполис, може да изгуби и проекта за газопровода „Южен поток”, написа вестник “Коммерсант” . „Газпром” обяви подготовката на техникоикономически разчет за алтернативен маршрут на газопровода през Румъния, коментира изданието. Според „Коммерсант” техническо-икономическата обосновка за подводния участък на „Южен поток” вече предвижда възможността тръбата да излиза от Черно море не в България, а в Румъния! Новина, по която управниците ни мълчат силно.

Другият печеливш от загубата на България след отказа от енерийни проекти ще е Македония, която също очаква включване към „Южен поток”.

„Газпром” се съгласи да включи Македония в проекта „Южен поток”, съобщи македонският президент Георге Иванов, цитиран от агенция ИТАР-ТАСС.

Иванов отбеляза, че е провел в Санкт Петербург „положителни срещи с представители на „Газпром” и „Лукойл”.

Търговският представител на Русия в България, чието ръководство през миналата седмица обяви излизането си от проекта „Бургас-Александруполис” и замразяването на строителството на АЕЦ „Белене”, е освободен от длъжност, предаде РИА Новости.

В съобщение на руското правителство се посочва, че от 26 юни Александър Томилов се освобождава от длъжността на търговски представител на Русия в България.

Какво означава една държава да изтегли своя търговски представител? Същото, което означава държава да отзове своя посланик.

Последните стъпки на България по енергийните проекти с Русия, нанасят удар върху осъществяването на руската политика за "енергиен диалог" с балканските страни, заяви руският експерт по сигурността Алексей Фененко. Действията на България се разминаха с руските интереси, казва Фененко в статия, публикувана в четвъртък миналата седмица в московския вестник "Независимая газета".

„Ще се направи така, че ядрената енергетика да е изгодна за България, а не за комисионерите. Това е голямата разлика”. Това каза пред журналисти министър-председателят Бойко Борисов, според Агенция “Фокус”.

Ако „изгодата на България” е: да не печели от производство на ток и транзит на газ и петрол – то можем да се доверим на премиера Борисов, че ядрената енергетика ще е „изгодна” за България. Така ще влезем в Книгата на Гинес – от Нищоправене да печелим.

Това, което „пропускат” политиците ни  е да обяснят и „печалбите” от неустойки по трити  отказани енергийни проекта, „печалбите” от вноса на ток, „печалбите” от вдигане на цената на електроенергията, „печалбите” от свиването на руските пазари, „печалбите” от по-високата цена на внесения руски природен газ, „печалбите” от проблема къде да складираме отработилото ядрено гориво, което Русия няма вече да приема.

Кой има полза от удара върху руски икономически проекти на Балканите? Европейския съюз – не. САЩ – определено, да.

След „удара” върху плановете на Вашингтон за Украйна, Черно море, Грузия, Турция, Китай и редица арабски държави – скандалът с българския отказ от съвместни проекти с Русия, подейства като мехлем за наранената външна политика на Белия дом.

Разликата в така създалата си ситуация е, че за Русия и другите балкански държави има алтернативи за енергийни доставки, докато за България те се свеждат до една куха похвала от американския президент Барак Обама. А както е известно – потупването по рамото – не носи пари, а само зачервени бузи за отличниците...

След девет месеца и половина шикалкавене, министър-председателят Бойко Борисов най-после призна по време на среща с посланици на страни от ЕС в София, че неговото правителство няма да се включи в проекта „Бургас-Александруполис” като се отказва от изграждането му, и че строежът на АЕЦ „Белене” се замразява!

Няколко часа по-късно Правителствената „Пресслужба”, ръководена от Румяна Бъчварова се втурна да замазва гафа на министър-председателя с урок :как трябва да се тълкуват думите на Бойко Борисов!

Защо и как правителствената Пресслужба ни учи как да тълкуваме думите на премиера, - четете в коментар тази вечер, по-късно.

За „Южен поток”, който вече е на старт за строителство от руска страна, Борисов замълча, но вероятно кабинетът на ГЕРБ ще се откаже и от участие в него!

Защо няма да строим „Бургас-Александруполис”? Обяснението на премиера Борисов бе следното: „Това е проект, който не се иска от населението на Бургаски регион. Второ – всички видяхме какво стана в Мексиканския залив. Обясних на посланиците колко е бурно морето, колко е тесен заливът, какво означава всеки ден да влиза танкер там, какво означава разлив на танкер там. Освен това трасето минава през „Натура”. Не на последно място ефективността на проекта е в десетки години напред, би могъл да се изплати някога. И какво налага в условията на криза да го говорим това, каза премиерът Бойко Борисов.

Що се отнася до „Белене”, обясненията бяха още по-пространни:

„Всеки, който ми даде цената и да обсъждаме цена и откъде ще вземем парите, сме готови веднага да седнем да говорим с него иначе това си е само голи приказки, каза Борисов и допълни:

Правих им елементарната сметка – 26 млрд. евро струват 4 реактора при подписания договор между колегата Ердоган и Медведев.

26 като го разделиш на 4 се получава по 6.5 млрд. евро, което като го умножиш по две, сиреч същите нашите реактори от „Белене”, прави 13 млрд. евро. Ако някой ми каже днес откъде да извадя 26 млрд. лева, за да построя „белене” и след колко години ще си върна парите от тях, тогава нека да ме обвини, че бавя проекта. Това е сметката. Станишев говореше за четири милиарда, за два реактора. Турция подписва за 6.5 млрд. евро на един. Не се е променило нищо. Кой ме кара да задължа държавата с 26 милиарда, без ясен план, кога ще ги върна тези пари?”

ИТАР-ТАСС съобщи новината по странен начин със следното заглавие: „България не е приемала решение за отказ от проекта „Бургас-Александруполис”, цитирайки изненадата на министър Трайчо Трайков.

ИТАР-ТАСС цитира още, че „По думите на Борисов проектът е „неизгоден и вреден за страната”. Проектът „Бургас-Александруполис” предвиждаше строителството на петролопровод от България до Гърция, за да се избегнат натоварените турски проливи.

„Нито петролопровод, нито АЕЦ”

под това заглавие „Московский комсомолец” коментира новината за провала на двата руско-български енергийни проекта.

„България, традиционно верен съюзник на Русия на Балканите, нанесе неочакван удар по икономическите интереси на Москва в региона. „Братушките” се отказаха едновременно от два мащабни съвместни проекта”, написа вестникът.

Странното след двете новини, бе, че министърът на енергетиката Трайчо Трайков опроверга своя министър-председател в кулоарите на парламента, като каза, че решение за спирането на „Бургас-Александруполис” не е било вземано от кабинета! „Не мога да повярвам, че го е казал", „Не сме решавали, че няма да участваме нито в единия, нито в другия проект”, каза министър Трайков.

Запитан дали е изненадан от изказването на премиера, министърът отговори: „Изненадан съм от вашето твърдение”.

Странно и необяснимо е, че след като на 10 март бе обявено, че Министерството на финансите поема координацията и контрола по българското участие в проекта „Бургас-Александруполис”, и то с решение на правителството, след като бе одобрено отпускане на 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД. Два месеца по-късно премиерът сви платната и отстъпи от този проект.

Преди два месеца бе съобщено, че прехвърлянето на собствеността на проекта за нефтопровода към финансовото министерство има за цел да подобри управлението и финансирането на българското участие в проекта, а днес стана ясно, че това са били действия за хвърляне нап рах в очите на Русия и Гърция. Българското дружество е собственик на 24,5 процента от капитала на компанията „Транс Балкан пайплайн”, която е ангажирана с проучването, проектирането, строителството и експлоатацията на нефтопровода. Какво ще се случи с парите, които държавата е вложила в тома дружество, защо бяха изплатени 50 000 лева от държавния бюджет за придобиване на 100 процента от капитала на дружеството „Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис” от „Техноекспортстрой” ЕАД, чие решение е оттеглянето и отказът от проекта – това са въпроси, които премиерът така и не разясни. Но тези обстоятелства правят напълно нормална реакцията на изненада с която министър Трайков реагира на новината за спирането на „Бургас – Александруполис”.

Или за тези, които помнят случилото се в последните 20 години – мога да сравня реакцията на министър Трайков с тази на един бивш външен министър, Стоян Ганев, който слезе от самолта, за да научи, че без него, България е признала първа Македония за държава.

Минути след съобщението на Борисов, електронното издание на „Газета ру” пусна новината със заглавие „България се отказа от строителството на нефтопровода „Бургас-Александруполис”.

В публикацията се подчертава, че отказът бил продиктуван от липсата на икономическа изгода на проекта.

Със същото заглавие съобщи новината и РИА Новости, като за разлика от „Газета ру” тук бе подчертано, че отказът от строежа на нефтопровода бил съобщен след среща на българския премиер с поланиците на страните-членки на ЕС. Що се отнася до причината, Борисов се оправдал с отказа на жителите на Бургас от този проект и заявил, че случилото се в Мексиканския залив с разлива от платформата на „Бритиш петролеум” също оказало своето въздействие при вземането на това решение от негова страна.

Колко ще ни струва „подаръкът”, който си направи премиерът за рожедния си ден?

Новините за замразяването на „Белене” и отказа от „Бургас-Александруполис” бяха разпространени след срещата на Борисов с посланици на страните-членки на Европейския съюз, която се състоя днес, на 11 юни в резиденцията на испанския посланик. Символично казано, Борисов си „подари” отказа от съвместен бизнес в енергетиката с Русия за рождения ден, който е след два дни.

За „Бургас-Александруполис” още от средата на март беше ясно, че нищо няма да излезе, тъй като русофобството на министър Дянков и преминаването на проекта „Бургас –Александруполис” към Министерство на финансите го обрече още преди два месеца на провал и закриване.

Бившият енергиен министър в кабинета „Станишев”, сега депутат от Парламентарната група на Коалиция за България Румен Овчаров заподозря, че проекта „Бургас - Александруполис” се спира, а АЕЦ „Белене” се замразява, за да се удовлетворят американските интереси, предаде репортер на Агенция “Фокус”.

„Някои хора в България така и не разбраха, че България има собствени национални интереси и тези интереси не могат да бъдат управлявани от които и да било други държави. В момента действията, които предприема правителството, добре е че най-после ги предприема, защото това стоене в разкрачено положение беше по-опасно и по отношение на АЕЦ „Белене”, и по отношение на „Бургас-Александруполис”.

„Тази агония завършва – коментира Овчаров. - Тази агония обаче е изключително вредна за България. Надявам се, че министър-председателят схваща за какви загуби става дума, както политически, така и геополитически, а и чисто икономически. България ще заплати 2 млрд. евро, за да приключи проекта „Белене”, вместо да даде 2 млрд. евро, за да имаме работеща най-евтината АЕЦ в целия ЕС.

България се отказва от един проект, който сега очевидно ще бъде реализиран в Турция. В крайна сметка си мисля, че може да бъде удовлетворявано всяко желание на американските ни партньори, но поне мъничко трябва да бъдат съобразявани и нашите национални интереси”, каза Овчаров.

Как ще реагира Гърция на този отказ,

след като гърците засилиха работата по този проект и разчитат на транзитните такси, които ще получават от нефтопровода. Със сигурност – първата гръцка реакция ще е силно негативна към България и след време, когато България ще поиска газ от Гърция и включване на байпас към гръцката част на „Южен поток”, тогава ще научим и колко скъпо струва газа, и какво сме загубили, като сме забили нож в гърба на южните ни съседи.

Защо трябваше правителството на ГЕРБ да „преноси”, вместо да даде отговора си за руските енергийни проекти, едва ли някой ще тръгне за проверява и търси отговор. Точна на 1 септември миналата година Борисов не даде ясен отговор на Владимир Путин как смятат да реализират вече подписаните междудържавни енергийни проекти. Девет месеца и половина /времето за едно раждане – бел. Л.М./ след тази среща, Борисов изплю камъчето и призна, че кабинетът му няма никакво намерение да участва в „Бургас-Александруполис” и, че замразява строежа на АЕЦ „Белене”!

Точно в деня, в който от руския газов концерн „Газпром” съобщиха, че са готови да започнат строителството на „Южен поток”, българският премиер се изхвърли като съобщи, че с другите два съвместни с Русия проекти нищо няма да се случи.

Ден преди Бойко Борисов да съобщи тези две новини, руският енергиен министър Сергей Шматко призова българските акционери в петролопровода „Бургас-Александруполис” да вземат решение до есента на 2010 г., тъй като в противен случай той щял да бъде замразен до изясняване на позицията на българската страна.

Руската компания "Атомстройекспорт" също била готова да започне строежа на АЕЦ "Белене", заяви днес вицепрезидентът й Генадий Тепкян, който добави, че работата по проекта не изостава, въпреки отсъствието на стратегически инвеститор и съответно на финансиране. На строителната площадка имало необходимата инфраструктура и първият блок на централата можел да бъде готов през октомври 2017 г.

Тук не мога да не задам въпроса и защо председателят на парламента Цецка Цачева разизграваше руския енергиен министър Сергей Шматко като се напъна да говори „компетентно” с него за българо-руските енергийни проекти при посещението си в Москва също от средата на март. Русия не е страна, с която някой може да си играе и шикалкави и много скоро управниците ни ще усетят това.

Спомням си, че в Гданск на срещата на Борисов с руския премиер Владимир Путин, Путин го попита от кой от проектите бихме се отказали. Тогава премиерът не каза нищо ясно и конкретно.

Колкото до „Белене”, Борисов позволи един посланик като Уорлик да тръби как ни съветва да загърбим „Белене” и то на всеослушание с лъжи за сеизмичност на терена за АЕЦ-а.

След това се игра на вариант „търсене на инвеститори и консултант”, който вариант бе изоставен и не бе довършен...

Междувременно три компании останаха в надпреварата за консултант на АЕЦ „Белене”, а сред фирмите, които кандидатстваха в конкурса бяха HSBC, "Сосиете женерал", "Магуайър", "Ротшилд”. Министър-председателят пък обяви, че проектът за АЕЦ „Белене” е най-напредналият технически и юридически проект в Европа.

Освен руснаци, България разигра и чужди компании като шикалкавеше и губеше авторитет, докато неизвестно защо отлагаше във времето тази проект.

Заговори се, за консервиране на площадката на АЕЦ „Белене”, съобщена бе и цената за това консервиране – 7,5 млн евро. Замразяването на „Белене” било, защото нямало яснота кога ще се върнат парите, съобщил днес премиерът на посланиците от страните-членки на ЕС.

В резултат пред страната ни стои проблем с дело за неустойки на стойност над 800 млн евро, лихви, милиони за замразяване, за поръчано и неизползвано оборудване – цената на това съобщение на Борисов може да ни донесе иск за около милиард евро.

Възможното прекратяване на проекта “Бургас-Александруполис” вероятно ще тласне Русия към Турция, която предлага алтернативен нефтопровод, за да доставя руски и каспийски суров петрол на средиземноморския пазар, включително за Южна Европа, добави Шматко.

Русия има нужда от нефтопровод, за да доставя собствения си суров петрол и да продава транспортни услуги на Казахстан, който планира да увеличи производството от гигантските нефтени находища в Каспийско море, които се разработват от международни петролни гиганти.

Комбинирани с намерението на Турция да ограничи трафика на танкери през тесните проливи, които свързват Черно и Средиземно море, поради екологични причини очакваното повишение в петролната търговия прави строежа на надземна линия от жизненоважно значение, подчерта Шматко.

Новината за замразяване на проекта „Белене” дойде ден след като президентът Георги Първанов отправи приветствие по тази тема:

„Необходима ни е повече оперативност по проекта „Белене”, оценяван от международните експерти като съвременно технологично решение с най-високи показатели за ядрена безопасност в света към момента. Това се казва в приветствие на президента Георги Първанов, отправено към организаторите и участниците в Международната ядрена конференция на БУЛАТОМ, съобщиха от прессекретариата на държавния глава...

... Трябва да сме по-експедитивни, защото повишеният интерес към ядрените технологии вече значително повишава цената на новите атомни централи в световен мащаб. Доколкото съм информиран, цената на единица ядрена мощност в аналогичния на Белене проект за изграждане на АЕЦ в Турция вече е 2,5 пъти по-висока, се казва в приветствието.

Според държавния глава, - няма никакво съмнение, че трябва да запазим стратегическия приоритет на ядрената енергетика в електропроизводството. "Много са причините за това - световните енергийни баланси, екологичните стандарти, скокът на цената на електроенергията след 2012 г., когато ще приложим принципа “замърсителят плаща”. Поради повишените изисквания към серни и азотни емисии, голяма е вероятността след 2016 г. постепенно да се разделим с почти всички наши ТЕЦ, работещи на въглища...”

В традиционния стил две крачки напред – една назад

минаха и намеренията на правителството да търси инвеститор за построяването на един или два нови блока на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Естествено, след пушилката, към днешна дата, тези планове се оказаха в застой заради оттегляне на досега заявения инвеститорски интерес към потенциалния проект съобщи журналистката от Медияпул”, Владислава Пеева в свое разследване по темата.

Застоят станал ясен и от думите на Рашо Първанов, главен инженер на изведените от експлоатация І-ІV блок на централата, чиято инфраструктура се очаква да бъде използвана за бъдещите мощности.

Рашо Първанов представил възможностите за нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" по време на дискусия в четвъртък пред Международния ядрен форум, организиран от "Булатом".

Според Пеева, в началото на годината, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма спешило ръководството на АЕЦ "Козлодуй" да внесе доклад за необходимостта от нови мощности на централата, но докладът сега отлежавал и не се внасял в Министерски съвет за одобрение.

Документът включвал около десетина варианта на технологии, сред които руски, американски, японски и др., както и предпроектното проучване за икономическата ефективност на нови мощности от по 1000 МВ в централата. Проучването било изготвено от испанската "Ибердрола", която имала и инвестиционен интерес, а това било и условието за откриване на процедура за избор на компания, която да изгради и експлоатира съоръженията. По неофициална информация обаче, испанците вече не били заинтересовани от проекта, което спъвало обявяването на търг или конкурс.

След посещението на енергийния министър в САЩ през април т. г. от министерството съобщиха, че американски компании проявяват интерес към нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Същото твърдеше и американският посланик у нас Джеймс Уорлик, но до момента от страна на Щатите така и не бил обявен реален инвеститорски интерес.

В резултат на всичко случило се до този момент, Русия логично поиска по-високи такси за прием на ядрените ни отпадъци! Според евродиректива, България трябва да спре да изнася в други страни ядрените си отпадъци още до края на настоящата, 2010 година.

Тук следва логичният въпрос, работи ли някой от правителството по проблема с осигуряване на хранилище за бъдещото складиране на ядрени отпадъци! Такава информация от министерството на Трайчо Трайков никой не успя да намери...

Преди два дни министър Трайчо Трайков коментира коментира, че инвеститорите предпочитат компании, които да са стабилни и да имат потенциал за нагоре. „Приватизация трябва да има, защото това ще донесе свеж финансов ресурс на държавата. За да има и стабилност, и потенциал за развитие нагоре, трябва да се намери обединение - например на АЕЦ “Козлодуй”, ВЕЦ-овете на НЕК и Марица-Изток – съобщи Трайчо Трайков. - Това ще е компания мечта, от която и 10% да продадем, постъпленията ще са огромни. По-добре да продадем малка част от нещо голямо, отколкото много от нещо по-малко”, категоричен бе икономическият министър.

Ще загуби ли Русия от отказа и шикалкавенето на България

по енергийните проекти?

Според електронното издание „Время новостей” от 9 юни, в близките години се очаквало „Росатом” да стане наистина глобална корпорация. Директорът на държавната компания Сергей Кириенко обяви планове за реализиране на проекти в целия свят, съобщи преди два дни в-к „Время новостей”.

Постигането на тези амбициозни цели може да бъде осуетено заради съкращения във финансирането. Освен това бъдещите договори ще зависят от готовността на руската страна да се откаже от приоритета си да използва само оборудване собствено производство, коментират експерти.

Програмата на „Росатом” е действително мащабна. В Близкия изток през август ще бъде пусната иранската АЕЦ „Бушер”, започна изграждането на АЕЦ в Турция. Корпорацията ще участва в търга за изграждане на първата ядрена централа на Египет, готови са и плановете за снабдяване с ядрена енергия и на Сирия.

В Далечния изток „Росатом” помага в изграждането на АЕЦ в Тайван, както и за завършването на първата подобна централа във Виетнам. Амбициозни са и плановете за Новия свят, където текат преговори с Аржентина, Бразилия и Венецуела.

Защо точно днес премиерът Борисов съобщи за отказ по проекта „Бургас-Александруполис” и замразяване на АЕЦ „Белене”? Посланиците на страните-членки на ЕС едва ли имат пръст в тази история.

Засега виждам две причини в избора на време за съобщаване на решение по двата енергийни проекта:

Първата е, че вчера президентът Георги Първанов поиска в присъствието на срещата „Булатом”, че не трябва да се чака, а да се действа в енергетиката.

Втората причина е, че САЩ ще дадат червена точка на Борисов затова, че след налагане на санкциите на Иран, в които участва и Русия, Кремъл загуби позиции в Близкия изток, като трябваше да се откаже и от продажбата на ракети на Иран и се дистанцира от подкрепата на Турция за Иран. Иран от своя страна се обиди на Китайи Русия, което пък намали рейтинга на Турция във воденето на самостоятелна политика.

А какъв по-удобен момент за удар от този щеше да получи Белия дом в борбата си за връщане на изгубени позиции в Евразия? Един приятел на Русия като България да нанесе икономически удар върху съвместни българо-руски енергийни проекти и то след като предстои разполагане на ПРО на българска територия!

Пресконференцията на президента Георги Първанов бе дадена веднага след гласуването в парламента на искането за отстраняването му от поста. Тя започна в точно определения час на бул. “Дондуков” 2 и бе излъчена пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия.

Пресконференцията на държавния глава съвпадна по време с обсъждането на антикризисните мерки в парламента. Вицепремиерът Симеон Дянков поиска това обсъждане да бъде излъчвано пряко по БНТ и БНР, което бе явен начин да се отреже от ефира президента и това, която ще каже на пресконференцията сидържавният глава. Депутатите гласуваха предложението на финансовия министър за излъчването положително.

Минути по-късно стана ясно, че БНТ и БНР излъчват на живо не Дянков, а президента – това като че ли мотивира Дянков да прочете набързо краткото си експозе по антикризисните мерки и да напусне залата и Народното събрание, без да остане и изслуша дебатите на народните представители по пакета антикризисни мерки, които синдикати и работодатели му написаха.

Предлагам Стенограма на пресконференцията на президента, така, както бе публикувана на страницата на държавния глава.

Какво се случи след това, и какви бяха реакциите по самата пресконференция и факта, че тя, а не Дянков бяха излъчени на живо от националните медии ще научите в продължението на темата днес на сайта.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,

Уважаеми дами и господа,

Драги сънародници,

Днес ще взема отношение по представените от антипрезидентската коалиция мотиви, както и по основните тези от вчерашния парламентарен дебат.

Първо, още няколко думи по стенограмата от разговора ми с министър Дянков, която вече коментирах на предишната пресконференция.

Това, което искам сега да подчертая, е, че авторите на мотивите за моето отстраняване неточно, защото не мога да си представя, че е недобросъвестно, предават стенограмата относно характера на срещата. Там има един миг, в който говоря в лично качество, защитавайки името на фамилията. Това е точно едно изречение, след което допълвам, че после ще говоря институционално. И така - до края.

Вижте текста, уважаеми журналисти, и ако греша, коригирайте ме, съдете ме, ако не, някой от авторите на мотивите трябва да понесе отговорността за манипулацията.

Впрочем, в самите мотиви мнозинството отбелязва повода в самото начало на документа, цитирам - „Проведената среща между президента на Република България и вицепремиера и министър на финансите”, затварям скобата и цитата, тоест в самите мотиви се подчертава институционалният характер на срещата. Във въпросния разговор не се засяга нито едно обстоятелство от личния живот на г-н Дянков. Така че, позоваването на чл. 32 от Конституцията е крайно неуместно.

„По начина на водене на разговора и чрез огласяването на стенограмата е накърнено достойнството на г-н Дянков” - пише строго в мотивите.

Какво точно обиди г-н Дянков? Защо той така и не си го каза? В този разговор - отново подчертавам - няма нито една обидна дума. Той бил „конструктивен” - по публичното признание на самия министър след срещата. Но отново поставям основния въпрос - кой ще защити достойнството на стотиците хиляди наши сънародници, обидени, огорчени и от обвинения, и от политиката спрямо тях? И толкоз по стенограмата.

Огромната част от „аргументите” срещу мен се намират - забележете - в пресконференцията, проведена след обявеното от тях намерение да искат импийчмънт.

Смятам, че това е малко постничко. И искам да обърна внимание, че моята „вероломна” - по израза на самия премиер дейност - датира много отдавна. Бихме могли да предоставим на вниманието на авторите на бъдещи мотиви много други пресконференции, интервюта, изявления, мои позиции, в които многократно съм критикувал министри, инициативи, политика на предишните две правителства. Но за това по-късно, ако, разбира се, има интерес.

Ние направихме един контентанализ на дебата и, очаквано, най-често срещаната дума във вчерашната парламентарна дискусия беше „конституция”. Но смятам, че конституционният дебат така и не се получи, по-скоро той беше деформиран.

Когато стана дума за Конституция, има едно нещо, което бих искал да ви припомня. Слушайте внимателно текста на цитата. „Президентът да издаде Указ за прекратяване мандата на това правителство и да назначи служебен кабинет.” Това да ви звучи познато, госпожи и господа от ГЕРБ? Не беше ли това писмото на председателя Цветанов от юли 2008 г.? Припомням го, защото това е не просто пример на едно крещящо непознаване на българската Конституция, а защото това е подбудителство към едно от най-тежките нарушения, които държавният глава може да извърши по отношение на Конституцията. Едно такова нарушение, което, както отбеляза виден български конституционалист, би било вече наистина сериозно основание за отстраняване на президента.

И тогава не бяха чели Конституцията, и сега очевидно не е сред настолните им четива. Впрочем, това законотворчество през главата на парламента и на президента е само един щрих в подобна политика и дейност - публикуването на неприети текстове, имам предвид, директно в "Държавен вестник". Не знам как ще завърши тази сага, но тя наистина е показателна.

Всъщност в мотивите, които вчера не бяха дискутирани кой знае колко, дебатът беше насочен в друга посока, но аз съм длъжен да взема отношение към тях. В тези мотиви най-важното, целта на дебата и на самото искане за отстраняването според четворната коалиция е да се определят - забележете - „границите на легитимното президентско говорене”.

А така! Кой определя границите? Мога ли да ползвам като образец на легитимно политическо говорене вчерашния парламентарен дебат? Той ли задава критериите за изисканост, за стил, за аргументираност на позициите? Мога ли, дами и господа, да използвам в своето политическо говорене думи от речника на премиера и неговите заместници? Сигурно мога и трябва. Мога, но не искам. Защото мисля за авторитета на институцията. Защото мисля, че отидохме твърде далеч в това огрубяване на политическия речник, което няма аналог в цялата над 130-годишна история на българския парламентаризъм, на модерния политически живот.

Слуховете, че съм бил архитект на тройната коалиция са силно преувеличени. Но без преувеличение може да се каже, че са вдъхновение на новата, ако не четворна, то „4 минус” коалиция. Защото единственото, което ги обединява, е агресията и злобата срещу мен. Защото как ви звучи това изказване на един от сините лидери - не ви харесваме антикризисната политика, но ще я подкрепим, ако вие участвате срещу похода срещу Първанов? Цитирам по памет, това е смисълът.

Впрочем, аз не съм забравил, че сам премиерът определи това обединение през есента, още далеч преди да обсъждаме всякакви стенограми, определи го като „коалиция на мразещите”.

Никой държавник – нито президент, нито премиер, нито който и да е – има право на политика и изказвания, разделящи и подбуждащи към омраза. Законодателят го е записал като норма на Конституцията и на редица закони на страната. Време е да се стреснем. Да сложим край на това говорене с омраза. Защото това дори не е път назад. Това е път към хаоса, път за никъде.

Авторите на мотивите твърдят, че тази процедура на обвинение пред Конституционния съд за първи път ще покаже какви са границите на правомощията и отговорностите по смисъла на Конституцията на Република България. Справедливостта изисква да припомня, да обърна внимание, че този въпрос обстойно е обсъждан и тълкуван с Решение №25 от 1995 г. на Конституционния съд. Преди това има и други решения, но обръщам вниманието ви точно върху този документ.

От вниманието на авторите на мотивите е убягнал един текст, който има пряко отношение към повдигнатия въпрос за легитимното президентско говорене. Цитирам: „Държавният глава има политически функции и има право на политически изявления. В тях той може да изразява свои становища по държавни, обществени или политически въпроси. Конституцията на Република България е включила и такива правомощия на президента, при които той може да се ръководи и от своите политически убеждения.” Текст, достатъчно категоричен, който, както казах, не е подготвен в президентската администрация. Този текст е основанието и за решението на Конституционния съд.

По-надолу четем: „Националното единство не означава политическо единомислие. Президентът, въпреки че представлява и олицетворява нацията като цяло, може да прави изявления и извършва действия с различно политическо съдържание.” А от мен ще допълня, че очевидно при нас има едно разделение на труда – президентът отговаря за единството, премиерът отговаря за единомислието.

Когато произнасях първата си президентска клетва на 19 януари 2002 г. в сградата на парламента, аз заявих: „Впрочем, вие, народните представители, вероятно няма да сте съгласни с всичко, което произнасям и отстоявам, както и аз едва ли ще приема всичко чуто и направено от Народното събрание, от другите власти. Но аз винаги ще уважавам вашата позиция и ще държа на активния диалог. Ще споделям риска и дори негативите от непопулярните мерки.”

Неведнъж мои идеи са били оспорвани и дори отхвърляни. Помните ли, когато имаше вето по Закона за трансплантациите, колко остра беше реакцията на тогавашното парламентарно мнозинство и как бях обвинен - същите думи, които и сега чувам – че губя парламентарно време? И сега съм удовлетворен не за себе си, за хората, които го чакат, да видят, че това правителство реализира политиката, позицията, която аз съм отстоявал. Но трябваше да мине много време, за да се стигне дотук.

Разбира се, не става дума само за говоренето. Не е въпросът за формата, а за съдържанието. Става дума за един опит да се стесни политическата територия на президентската институция. Още от момента на своя избор аз обявих своята департизация, без законът да го изисква, защото президентът не може да бъде член на ръководството на партия, не може да бъде редови член на отделна партия. И останах верен на този свой ангажимент. Аз не съм се клел във вярност по партийни форуми. А двойният стандарт отдясно е очевиден. Защото, надявам се, мнозина помнят как възторжено ръкопляскаха на думите „Аз съм седесар”, изречени от моя предшественик. Аз самият съм се старал да бъда президент не само на онези, които са ме избрали, но и на онези, които яростно са ме отричали. Оставам верен на ангажимента да работя в рамките на конституционните си правомощия. Но именно заради Конституцията, заради прекия избор на президента, ще се противопоставям на всеки опит за посегателство върху авторитета на институцията.

Няма да приема обезличаването на президентската институция, свеждането на президентските функции до чисто протоколни, до декоративни. Българският президент няма да бъде церемониал-майстор. Днес, не много преди края на втория си мандат, аз ще водя тази полемика с цялата си енергия, с опита си, не за себе си, а за тези, които ще дойдат след мен, за да защитя конституционното разбиране за държавния глава и за отношенията между институциите. Винаги съм бил за това държавният глава да не е силов, да е силен със своята компетентност, почтеност и разум. Българите няма да приемат амбициите на управляващата коалиция да поставят под, своего рода, стъклен похлупак държавния глава. Те искат активен и ангажиран президент.

Личните отношения, уважаеми дами и господа журналисти, влияят върху политиката. Въпросът е те да не бъдат определящи. Лошо е, когато емоцията зачерква политиката. Важно е в принципните дебати да не се горят мостовете. Нерядко се налага събиране на непримиримости. За тези 20 години в политиката на мен ми се е случвало много често. И обратното, ако полето на сближението е минирано от тежки думи, това обрича усилията.

Българската конституция е така направена, че президент и премиер не трябва да са конкуренти. Силата им се удвоява от взаимодействието. Има немалко примери в това отношение. Тези, които са очаквали, че със серия инициативи за отстраняването ще ми затворят устата, ще видят, че бъркат зле. Тези, които очакват, че аз ще се радикализирам, че ще направя държавата заложник на лични амбиции, очевидно не ме познават. Независимо от това, което се случи вчера, президентската институция ще продължи да бъде фактор на стабилността и спокойствието.

През всичките тези месеци се натрупаха доста конфликтни ситуации между институциите. Чул съм доста реплики по адрес на президента, но в нито един от тези случаи напрежението не е тръгвало от “Дондуков” 2. От направения анализ на експерти, от близо 300 изказвания на мнозинството по адрес на президента 14 са с позитивно съдържание, над 200 са отрицателни, останалите неутрални.

Помня добре първите 9 месеца на 2006 г., когато се разгоря мощна кампания под надслов „Как да бутнем Първанов”. Мотивите, които вчера прозвучаха в рамките на дебата от началото до края, не бяха по-различни от това, което сме чували и тогава. Но това очевидно е едно говорене, което разчита на кратката ни памет.

Силата на един президент не е в преките правомощия, а е в неговия авторитет и влияние. И преди мен, и убеден съм, далеч след нашата двойка с вицепрезидента Марин, хората ще виждат в държавния глава национален лидер. По силата на прекия избор към институцията има високи, бих казал, понякога свръхочаквания. А това изисква ясна и категорична позиция по основни въпроси от целия дневен ред на българските граждани, на обществото.

Не само че много пъти съм говорил, образно казано, без позволение, много са случаите, в които аз съм се намесвал в търсенето на убедителни, трайни решения на социални конфликти. Вчера много грубо беше пресъздаден един такъв епизод от новата ни социална история - учителската стачка. Един период, един социален конфликт, чието решение тук се търсеше много активно, преговорите бяха водени действително тук и завършиха с едно достойно решение. Впрочем, има позиция на ръководството на учителския синдикат по този въпрос. И така ще бъде и в бъдеще, защото, убеден съм, социалният мир е задължително условие за изхода от кризата, за успеха на реформите. Но той не е нещо веднъж завинаги дадено. За него трябва да се работи с всяко управленско решение. Още повече че ние така и не изработихме ефективни механизми за решаване на социални конфликти.

Имаше в тези мотиви и обвинения към вицепрезидента г-н Ангел Марин, които, забележете, се основаваха на дейността на висши държавни служители. Служители, които са в изпълнителната власт. При целия процес на предоставяне на българско гражданство указът на президента, в случая на вицепрезидента, е поставен в зависимост от предложението на министъра на правосъдието. Това е една много дълга процедура, в която участват толкова много звена от изпълнителната власт, че дори на мен ми е трудно да ги преброя. И в крайна сметка вицепрезидентът предоставя българското гражданство по предложение именно на министъра на правосъдието. Така че и тук отговорността е потърсена не на правилното място.

А що се отнася до контрола, нищо по-лесно от това парламентът да осъществи контрол върху изпълнителната власт. Това е един конституционно решен въпрос.

Искам да кажа, да повторя, защото това съм го казвал и друг път - може би някои се дразнят прекалено много от доброто ми, бих казал, перфектно взаимодействие с вицепрезидента г-н Марин вече девета година, за разлика от онова, на което бяхме свидетели в предишните години на прехода.

Но понеже стана дума за парламентарния контрол, да кажа още две думи. В това число и чрез подготвяните вчера правила, специални правила за провеждането на дебата, някой се опита да вкара държавния глава в рамките на разбирането за парламентарен контрол. Грешите. Оставям настрана факта, че мнозинството не може да осъществи, да осигури парламентарен контрол дори по отношение на министрите, защото помня добре последния петък, 11 питания към министри бяха отклонени.

И сега, няколко думи по кризата.

Първо, да повторя, защото преди малко го казах и на друго място, аз подкрепям пакета от антикризисни мерки, от онова, което видях в медиите, не успях да проследя представянето на този пакет пред българския парламент, то съвпадна почти по време с нашата пресконференция. Но съм длъжен да споделя няколко неща.

Първо, да призная, че премиерът Борисов видно не се справя в битката с кризата. Икономическият екип излъчва непрекъснато противоречиви, взаимно изключващи се сигнали. Отдавна не е имало правителство, което така често, непрекъснато да сменя правилата. А разберете, уважаеми дами и господа, сигурността, съзнанието за перспективата, каквато и да е тя, е едно от най-важните условия за социалната подкрепа на антикризисната политика, която се провежда в момента. Хората трябва да имат анализа, да имат представа какво им предстои до края на годината, в следващите години, за да могат да направят собствените си антикризисни мерки. Казвам това със съжаление, защото ние, екипът на президента, икономистите, които работят заедно с нас, инициирахме през септември антикризисен дебат, в резултат на което набързо бяха направени предишните антикризисни мерки и те така и не проработиха. Затова сега е видим неуспехът от тяхното приложение. На практика бяха загубени 8 месеца за ефективно противодействие срещу кризисните процеси. И това е така, защото кабинетът се осланяше на прекалено оптимистичните, да не кажа, бодряшките прогнози, направени от финансовия министър.

По-голямата част от т.нар. антикризисни мерки всъщност бяха прокризисни. И сега имам подобно усещане от първия прочит на онова, което ни се предлага. Защото вниманието продължава да е концентрирано върху фискалната цел, поставена още в средата на миналата година, независимо от динамиката на събитията, независимо от нещата, които се случиха с бизнеса, които се случиха в сферата на заетостта, в социалната сфера като цяло.

Другото ми опасение, дано да бъда опроверган, е, че това са по-скоро краткосрочен тип мерки. И се опасявам, че няма да е далеч времето, може би лятото, най-късно началото на есента, да се достигне до нова актуализация, до търсенето на нов пакет от антикризисни мерки, които, надявам се, да бъдат още по-дълбоки и работещи. Прави впечатление, че не се предвиждат достатъчно мерки за повишаване събираемостта на приходите, за активизирането на основните реформи в публичния сектор.

И най-сетне, нека да кажа и това – в Европа, когато се прави поредният антикризисен пакет, всичко е подчинено на идеята за визията, за стратегията до 2020 г., на това на какъв приоритет ще се заложи, кои ще са основните механизми и средства. При нас този дебат отсъства. И мисля, че това като че ли предопределя и крайния резултат от изпълнението на тези мерки. Иначе аз съм убеден, така както съм бил винаги през тези 20 години, за което много пъти съм бил заклеймяван, в необходимостта от една много по-активна роля на държавата. Става дума за роля не администрираща, потискаща, а за една по-активна регулираща роля, която държавните институции трябва да имат в създаването на условия, стимули като фактор за спазването на правилата, за гарантирането на балансите на обществени интереси, за търсенето на работа на гражданите и на бизнеса.

И най-сетне, отново ще кажа - изходът от кризата предполага действено управление, силни и взаимодействащи си институции. Взаимната критичност е едно от средствата за оздравяването на управлението. Имаме нужда от здрава и стабилна държава, което означава повече ефективност, по-малко ефектност в работата на институциите, на всички нас.

Благодаря ви.

Емилия Караабова, вестник „Труд”: Господин Президент, как ще коментирате днешните заглавия, или поне част от тях, че „Яне спаси президента”, като става въпрос не толкова до спасяване от импийчмънт, а до това, че с решаващите гласове на него и на депутатите му изобщо не се стигна до Конституционния съд.

И вторият ми въпрос е малко встрани, но понеже не сме чували Вашия коментар до момента, огромният хонорар, който получи лидерът на ДПС за консултантските си услуги по 4 проекта и писмото, което прати до журналистката Валерия Велева.

Благодаря Ви.

Георги Първанов: Да чуем повече въпроси.

Надежда Василева, БНТ: Господин Президент, казахте, че президентът и премиерът не трябва да бъдат конкуренти. Вие какво бихте направили след всичко, което се случи, за да бъде възстановен диалогът между „Дондуков” 1 и „Дондуков” 2? Конкуренти ли сте вие двамата в сегашната ситуация?

Георги Първанов: Казах не.

Виктория Петрова, бТВ: Моят въпрос е сходен. Казахте на предишната пресконференция – ако не бъде прекратена процедурата по импийчмънт, ние просто ще работим в друг режим. Какъв режим предвиждате сега?

Нели Тодорова, БНР: Добър ден. Господин Президент, моят въпрос е свързан с първия, но се чуха странни спекулации за връзки, ако мога, ще цитирам точно, от депутати от ГЕРБ. Връзката е Президент - Държавна сигурност - Яне Янев - ДАНС и уж тази връзка всъщност е задържала депутатите от РЗС и Яне Янев извън залата.

И другият ми въпрос е може би за по по-важното – икономическата програма. Вие казахте, че я подкрепяте, когато четохме за нея вчера. Но тя залага 1 милиард и 600, а днес, преди мъничко, стана ясно, че дупката в бюджета е 1 милиард и 400. Достатъчно ли е това или трябват някакви по-решителни стъпки? В смисъл според мен дупката ще се отвори значително повече от това, което показват онези сметки.

Диана Кънчева, вестник “24 часа” : Господин Президент, чуха се гласове за промяна в закона така, че да пише изрично: „Президентът да не е бил сътрудник на Държавна сигурност.” Бихте ли подкрепил една такава поправка?

И вторият ми въпрос – бихте ли изяснили историята с указа на вицепрезидента Ангел Марин, дали има втори указ от втория мандат, който да делегира правомощията?

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, вчера Мартин Димитров подчерта факта, че Вие сте единственият държавен глава в Европейския съюз, който се ползва с 50 на сто неодобрение от страна на депутатите. Преведено като оценка от страна на най-важната институция в България за работата на президентската институция как го разчитате Вие?

И вторият ми въпрос е какъв според Вас ще бъде отзвукът от това напрежение между институциите на международната политическа сцена?

Георги Първанов:

Ще се опитам да обединя някои от въпросите, защото част от тях са съвместими. Аз не знам дали г-н Яне Янев е по-агресивен към някой друг, отколкото към мен. Помня много тежки думи. Има много оценки, които са прозвучали през цялото това време - и след формирането на новия кабинет, и преди това.

Защо и как не се разбраха? Това са някакви семейни скандали, които аз не искам да коментирам.

Що се отнася до намесването на ДАНС, едва ли на вас трябва да ви припомням кой и как създаде ДАНС. ДАНС беше създадена със специално заложени буфери по отношение на президентството. ДАНС е най-отдалечената служба от президента и по отношение на законодателството, и по отношение на формирането на нейното ръководство и дейност. Така беше, така е и сега. Има специална парламентарна комисия, която наблюдава поведението на ДАНС, докато президентството няма практически никакви пълномощия. И аз не се опитвам да надскоча това законово положение. Искам ДАНС да работи спокойно, да работи по очакванията на българските граждани, на българското общество. И дано да не се допусне по никакъв начин политизирането нито на ДАНС, нито на която и да е от службите.

Що се отнася до хонорара на Доган, доколкото знам, има два сигнала до прокуратурата. Не е редно като държавен глава да коментирам нещо, което се намира по пътя към съдебното или прокурорското изясняване на този случай.

Не би трябвало да коментирам такива отделни разменени реплики, каквото е това писмо на г-н Доган до г-жа Велева. Но ще кажа две думи. За съжаление много от политиците бяха демонизирани през годините на прехода. И това е едната страна на явлението. Второ, аз със сигурност съм бил обект на много тежки писания, може би най-много от всички. Аз не бих написал такова писмо.

Как да възстановим диалога? Тук и Националната телевизия, и бТВ питат в една посока.

Вижте, ние, президентството и правителството, и досега изпълняваме конституционните си ангажименти, например по изпращането на посланиците. Преписката върви, изпращаме четирима посланици, без за това да са необходими някакви демонстрации на топли дружески отношения. Но това е рутинната част от работата. Аз добре съзнавам, че това не може да продължава дълго, защото има възлови въпроси от дневния ред на българина, по които президент, премиер, председател на парламента и всички онези, които са натоварени с народното доверие, трябва да седнем на една маса и да работим заедно. Аз оставам отворен за това.

Много често ми се е налагало да преглътна подобни лични неудовлетворения, обиди, за да продължим напред. И сега заявявам, че съм готов на това, подчертавайки отново, че това не може да бъде за сметка на полемиката, която ние ще водим по принципни въпроси.

Вече казах, че очевидно така набелязаните мерки няма да са достатъчни за онова, което предстои като изпитание от кризата. Твърде вероятно е - това го казах и миналия път, да не се повтарям - да се наложи актуализация на бюджета, която ще очертае реалната картина на приходите, на разходите, и тогава ще може да се търсят - да се надявам да не сме закъснели прекалено много - някакви нови допълнителни средства. Но нека да не тичаме пред вятъра, нека да видим, и пак казвам, да съдействаме за изпълнението на тези, настоящите мерки. Защото всеки един от нас, говоря от премиер и президент до гражданите, които ще са може би най-потърпевши, както обикновено става, трябва да поеме своята споделена отговорност за излизането от кризата. Въпросът е така да правим нещата, че да скъсим дистанцията между нас и Европейския съюз. Затова аз приветствам идеята, и тя дано да се реализира, много отдавна апелирам за това бързо да бъде осъществено разплащането с бизнеса. Защото оттам по веригата могат да станат много позитивни неща.

Мисля, че леко са надценени, и се изказвам предпазливо като държавен глава, възможностите, които има по отделните мерки, онова, което е записано като очаквани приходи. Но ще се радвам, ако и тук има опровержение на тази моя прогноза.

По отношение на т.нар. досиета - отдавна съм изказал своята позиция. Направете справка с лекцията ми по национална сигурност от лятото на 2006 г. Там съм коментирал и онази прословута папка, за която вчера отново си говореха отдясно, подчертавам, далеч преди изборите, преди президентската кампания от 2006 г. Далеч преди обявяването, преди решението на прословутата комисия на Евтим Костадинов. Тоест хората са видели моята папка в сайта на президентството или са я прочели във вестниците, защото вие бяхте любезни да я отразите. И на базата на тази информация хората са определили съотношението 76:24.

Когато става дума за вицепрезидента, по мнението на моите юридически експерти втори указ не е необходим, защото няма нито за миг прекъсване на нашето присъствие тук, в президентската институция. Но ако в. "24 часа" или която и да е друга медия проявява интерес, моите правни експерти са на линия, те биха могли да коментират и по-подробно този въпрос.

По тезата за това, че след като „половината от депутатите са "против", значи президентът няма парламентарното доверие”. Вижте, става дума за едно парламентарно мнозинство. Ако искате, го разделете на три или на четири, ако искате, го разделете на 155. Става дума за едно парламентарно мнозинство.

На мен ми стига фактът, че ето, в една импровизирана подписка, буквално за ден и половина, не повече от два, са се подписали 185 000 души. И съм сигурен, че тази подписка щеше да бъде десет пъти по-голяма, ако днес не преустановихме нейния ход, просто защото въпросът беше етапно решен. Казвам етапно, защото имам усещането, че ще имаме и следващо действие, независимо какъв ще е поводът за това. Нямат умора моите опоненти.

Що се отнася до международния отзвук, чуха се такива странни тези, в това число и за някакво старо, псевдоидеологическо разделение на ориентацията на институциите - „Парламентарното мнозинство е за Запада, а пък президентството е за Изтока”. Само че, може да не помниш какво е станало през първия мандат, когато посетихме всички страните - членки на Европейския съюз, когато трябваше да осигурим членството ни в Евросъюза и в НАТО, всички може би без една, когато имаше 7-8 посещения в Брюксел, но поне трябва да си спомняш, че преди две седмици бях в Брюксел, срещайки се с всички лидери на институциите, с всички лидери на парламентарните формации, с много от комисарите.

Това е изкуствено деление. В Брюксел никой не мисли така за отношенията с Изтока. Имам една теза, която пак ще повторя тук. Аз не се притеснявам от това да бъда застъпник за това да има на наша територия американски бази, полигони за съвместно действие и да има руски тръбопроводи. Защото от това България печели. Печели икономиката, енергетиката, печели сигурността на България. Ние твърде много сме загубили в своята политика и за своята перспектива от тази преднамерена идеологическа ориентация.

Отново ще кажа, дами и господа, имам чувството, че някои хора избиват закъснели комплекси. Ако са се противопоставили, да са водили битка срещу Съветския съюз, Русия сега е друга. Нашият прагматичен интерес изисква взаимодействие с Русия, което не означава изневяра на нашите стратегически интереси, на стратегическото ни партньорство, на съюзничеството ни със страните от НАТО и Европейския съюз. Напротив, ние сме много коректен и точен партньор.

Милена Минчева, вестник “Стандарт”: Господин Първанов, искам да Ви питам съгласен ли сте с критиките, които ГЕРБ вчера в пленарна зала Ви отправи за това, че не сте проследил и не сте се възпротивил на разпродажбата на военни имоти като върховен главнокомандващ и това да го коментирате в контекста на това, което казахте преди малко в зала „Мати”, че може би е настъпило времето да се увеличат президентските правомощия. Бихте ли искал да имате законодателна инициатива и президентското вето да се преодолява с повече гласове?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, не искам повече правомощия за себе си и няма да предприема нищо до края на моя мандат. Но в тези два - три пункта, в които аз вече съм говорил - за начина на преодоляването на президентското вето с по-голяма депутатска подкрепа, за правото на президента да предизвика референдум без да пита за това парламента, с всички произтичащи последствия, ако предизвиканият от него референдум се окаже неуспешен, и евентуално за правото на законодателна инициатива, по което може да се спори - засега аз съм 50 на 50. Но това е тема за друг дебат. Сега, в условията на криза, мисля да не се занимаваме с този въпрос.

Чух доста странни изказвания от страна на депутати от ГЕРБ, които проявиха забележителна активност, доколкото успявам да следя работата на парламента. За първи път парламентарната група на ГЕРБ изчерпа времето си до последната секунда. Това дано да не е за последен път или дано да не е до следващото искане за отстраняване на президента.

Прозвучаха тежки думи по отношение на армията като цяло. Не само по отношение на предишните политически ръководства. Категорично възразявам срещу постановката за тежко падналия морален авторитет на Българската армия, защото знам как стои Българската армия днес, първо, в очите на населението. Знам го, защото за разлика от същия този депутат, който се изказваше, аз съм бил с нашите бойци тогава, когато те тръгнаха да спасяват хората от наводненията по река Дунав и в редица други случаи. Впрочем, пак да кажа на един друг депутат, който изказа една интересна теза в друг дебат - това е единственият случай, в който аз съм си превишил правата. Тогава, когато в 2005 г. нямаше реално действащ кабинет, когато вълната по Дунав вървеше със страшна сила, аз се обадих от Тутракан, за да разпоредя на началника на Генералния щаб да изпрати бързо една част и да предотвратят наводненията.

Ако има престъпления, извършени от министерствата в предишните им два състава, то нека прокуратурата да се произнесе безмилостно по тях. Ако има проблеми с процеса на модернизация, с някоя сделка, то също тя нека да бъде дадена на прокурор. Ние сме обсъждали в Консултативен съвет по национална сигурност проблема за модернизацията на Българската армия. Оттам-нататък президентът няма право и аз не бих си позволил да потърся повече права. Аз ли ще определям какви самолети, вертолети или танкове да бъдат закупени? И сега не го правя, както не съм го правил и тогава.

Да не говорим за безумното твърдение, че президентът носи отговорност за това, че няма концепция за националната сигурност. Два пъти е обсъждан въпросът в Консултативен съвет по национална сигурност по моя инициатива. Но това е работа на изпълнителната власт. Тук, при нас, може да се координира тази дейност. Нека да се разберем. Но имам чувството, че тук мнозинството е гузно и затова иска да прехвърли вината не където й е мястото, защото ние имаме най-ниския бюджет, отпускан за нуждите на Българската армия, на въоръжените ни сили от началото на прехода за 2010 г. Има срив даже в това отношение. И да не говорим за тази наша полемика, която беше изкривена, но по която, надявам се, военнослужещите са добре информирани, полемиката за решаването на социалните проблеми. Да забраниш със закон правото на военнослужещия да получава жилище! Ако няма фонд, няма да дадеш. Но на кой друг от администрацията забраняваме подобно нещо? Защо е тази рестрикция по отношение само на военнослужещите?

Има и други въпроси, разбира се, но вероятно аз ще имам своята годишна лекция по националната сигурност и съм готов да коментирам и тях.

Впрочем, понеже вчера в дебата имаше и повдигната отново темата за службите, аз много отдавна апелирам да има законодателно, модерно уреждане на проблема с българските специални служби, но не бива да се пипа дилетантски. Дали е вярно или не, но в медиите се появи интересна информация, че ще се съберат НРС и НСО. Ако някой изобщо е могъл да го помисли, той просто не е наясно за какво става дума.

Най-важното обаче е да не свеждаме отношението към тези служби до кадровите промени. Трябва да има стабилност, трябва да има развитие и да не ги правим заложник на политическите ни ежби.

Йовка Йовчева, Дарик радио: Ще Ви върна към антикризисните мерки, господин Президент, които вие подкрепихте, тези, които бяха огласени сега от кабинета. Вие констатирахте обаче, че Бойко Борисов видно не се справя с кризата и се усъмнихте в дългосрочния ефект на тези мерки. Виждате ли в близък хоризонт опасност от трансформация на тази икономическа криза в реална политическа? Вече видяхме една министерска оставка, макар и по друг повод, но в този смисъл едни промени в правителството биха ли сложили край на противоречивите сигнали, които се пускат по отношение на икономическата политика?

И ако позволите, още един въпрос, понеже стана дума за случая с "Държавен вестник". И днес парламентарният председател Цецка Цачева попита къде сте бил Вие като държавен глава през онези 10 години, когато са били онези 11 случая, при които е имало гафове с подобни публикации на текстове в "Държавен вестник". Според нея казусът се използва чисто популистки. Вашата проверка какво показа? Става ли дума наистина за един лобистки текст, има ли нарушение и какво може да се направи по темата, като промени в законодателството имам предвид?

Георги Първанов: Вижте, не бива и, даже мога да кажа, няма да допусна политическа криза. Аз не мога да давам рецепти за това как министър-председателят ще решава своите кадрови въпроси. Позволих си да реагирам в един-единствен случай, защото наистина той дълбоко ме засегна. Тази реакция на онзи етап смятам, че провокира изясняването на въпроса. Но оттук-нататък премиерът решава с кого и как да работи.

Не знам какви са тези промени, които са направени през 10-те години. Нека да се съберат експертите, да прочетат. Ако става дума за запетайки или за корекции на думи, които не променят съдържанието, няма проблем. Ако обаче някой в друг период си е позволил подмяна на текст, създаващ двусмислие, създаващ терен за лобизъм, тогава ще върнем лентата назад и всеки ще си понесе отговорността, ще си получи заслуженото. Но в случая очевидно не става дума за запетайки и за редакторски грешки. Даже в случая не е ясно за какво става дума. Знам, че има нова законодателна инициатива, но на мен не ми е ясно какво точно ще прегласува българският парламент.

Има опасност от един проблем да влезем в друг. И независимо от тези подозрения, които имам, аз търся коректното, работното изясняване на въпроса. Защото най-лесното беше, както е модерно в последно време, да събера листата в една папка и да ги изпратя в прокуратурата. Само че аз искам работещи институции, не искам показност. Това е.

Анелия Цветкова, БТА: Господин Президент, как ще коментирате тезата, че със станалото в последните дни се очертавате като единствена алтернатива на управлението? Виждате ли се в такава роля? И също, бихте ли коментирал ролята на премиера и неговото мълчание след дебата по искането за импийчмънт?

Благодаря.

Георги Първанов: Не, аз нямам амбиция да бъда алтернатива. Още по-малко опозиция, както някои твърдяха. Но със сигурност ще отстоявам своята позиция, когато имаме различия.

Що се отнася до мълчанието на премиера, понеже днес е особен ден, аз няма да коментирам пряко този въпрос. Ще ви припомня историята за древния владетел на Юдея, за известния Пилат Понтийски, който като одобрил присъдата на Христос, си измил ръцете и се пречистил. Нямам повече коментари.

Йордан Мичев, списание „Тема”: Господин Президент, нееднократно заявявате, че след две години, когато изтече мандатът Ви, нямате намерение пряко да се занимавате с политическа дейност. Виждате ли се все пак един вид като гуру на една гражданска мрежа, на една структура от граждански организации, които на един по-късен етап да се включат в политиката?

Благодаря.

Полина Паунова, вестник “Монитор”: Добър ден, господин Президент, имам два въпроса към Вас. Първият, казахте, че личните отношения влияят отчасти на политиката. Това, че вчера не се появихте в парламента, лично отношение ли беше?

И вторият ми въпрос е – снощи оставиха Алексей Петров в ареста. Намеква се за срещи между Вас и него от ДСБ, имало ли е такива срещи, ще публикувате ли стенограми?

Георги Първанов: Първо, на въпроса на списание „Тема”. Аз не мисля, уважаеми дами и господа, че гражданските мрежи или гражданското общество има нужда и позволява гуру. Това е малко нонсенс. Много бих се радвал, ако имаме все по-развито гражданско общество, защото има нужда от това отчетливо да се чува гласът на отделните граждански структури, така както беше примерно по голямата тема за генномодифицираните организми. Ето един случай, в който управляващите отстъпиха именно под натиска на гражданското общество, както впрочем и в много други случаи, след което това се представя като победа на правителството, но няма значение. Важното е, че е станало нещо позитивно. Така че, аз ще работя за това, без да имам претенцията за някаква определяща роля.

За Алексей Петров трябва да питате много хора в парламента. Много от вас са и парламентарни репортери. Аз не съм имал фирма с Алексей Петров. Аз съм казал - ако някъде съм се засичал с Алексей Петров в качеството му на служител на ДАНС, не на четири очи, това не означава, че имам отношения с него.

Отговорите за Алексей Петров ги дължи този, който му е имал доверието да направят съвместна фирма, който му е отишъл на крака по времето на атентата срещу него. Отговорите ги дължи този, който го е назначил в ДАНС, и този, който е бил началник на ръководителя на ДАНС и който сега се опитва да бъде ментор на обществото. Някой трябва да очертае истинските схеми на октопода. Защото ако някъде едно пипало е засегнато, аз искам да видя, обществото ни трябва да види къде е възелът, къде е мозъкът на всичките тези схеми. Някой да си спомня приятелския кръг „Олимп”? Някой да си спомня как Маргините бяха съпричастни към дейността на този кръг – това от едната страна. От другата страна кой беше? Поинтересувайте се, има специалисти.

Хайде да видим на следващия етаж какво става. Октоподът не е само това, което днес ни се представя. И тук има твърде много работа. Аз приветствам, отново да повторя, и го казах още в първите дни след информацията за операцията „Наглите”, приветствах тази операция. Оцених позитивно операцията „Октопод”. Оттам-нататък имам чувството, че нещата почват да се размиват. „Лапачи”, „Факири”, не е необходимо да има такава показност, когато става дума за акция на улицата с джебчиите. Не аз съм го казал това. Марк Грей – говорителят на Еврокомисията каза в едно изказване, което доста съзнателно беше скрито, видях го само в една медия: „По-малко популизъм, повече честни доказателства.” Цитирам по памет, разбира се. Ето за това става дума.

Диана Радева, ПРО БГ: Добър ден, господин Президент. Всъщност Вие казахте, че премиерът е запазил мълчание. Той като че ли си позволи да го наруши в един момент, когато каза, че когато 162-ма депутати от Народното събрание искат импийчмънт на един президент, може би и той трябва да помисли дали няма мъничко вина. Вие чухте ли, открихте ли у себе си такава „мъничко вина”?

И вторият ми въпрос е по повод антикризисните мерки – въпросната 60-а мярка. Подкрепяте ли и нея, тъй като вчера се появиха коментари, че тя сериозно ще натовари работодателите, за да разтовари разплащането на НОИ? Благодаря.

Георги Първанов: Вие сега ме изпитвате, но, доколкото помня, това е мярката на Дянков, приносът на Дянков за болничните.

Вижте, не може да си 20 години в политиката, да си девета година президент и да не си грешил. И аз имам своите грешки. И съм готов спокойно, обстойно да разговаряме по тях. Разбира се, сега, в такава напрегната ситуация, не искам да наливам вода във воденицата на моите опоненти. Но никога не съм грешил от користни цели, никога не съм и не бих си позволил да пристъпя конституцията. Първо, защото това не е в моята природа и, второ, защото имам перфектен юридически екип, който следи за всяко мое действие. Защото на всеки могат да му поднесат грешен документ, подвеждащ текст и т. н. Слава Богу, това при мен не се е случило.

Тази прословута мярка, както реагираха и социалноангажираните организации, и работодателите, очевидно, че може да се превърне в един проблем, без тя да носи особено значим приход, доколкото разбирам от онова, което ми беше съобщено като сметки. Но все пак, признайте на г-н Дянков правото „да отбележи гол в продължението”, след като отсъстваше по време на целия мач и синдикатите и работодателите му сглобиха един материал, с който правителството да излезе.

Веселка Венкова, вестник “Дума”: Струва ми се за пръв път казахте антипрезидентска коалицията „четири минус”. Затова тя вчера се опита да изиграе първия си мач от кандидатпрезиеднтската кампания 2011. Според Вас, успешна ли беше тази първа нейна стъпка?

И вторият ми въпрос е във връзка с Вашето изявление в зала „Мати”. Защо сега, по време на криза, е неразумно да се свиква Велико народно събрание. Вие казахте: защото може да се състои от неподходящо мнозинство. Въпросът ми е – кога у нас може да има подходящо мнозинство? Защото май и през 1990 г. не беше подходящо, но взе важни решения на онзи етап. Благодаря.

Георги Първанов: Става дума за това, че няма да има достатъчно консолидирано мнозинство, за да изработи сериозни поправки в Българската конституция. Българският политически живот, дами и господа, е много парцелиран, той е прекалено много фрагментиран. Една част от него е доста радикализирана. Като цяло, визията на отделните партии е трудно съвместима, когато става дума за елементарни въпроси. А когато опре въпросът за преустройването на държавата, защото Великото народно събрание предполага една такава стъпка, дано не греша в терминологията, тогава наистина това си е голям риск.

А когато става дума за криза, представете си, че ние затваряме кепенците в момента, тръгваме на избори за Велико народно събрание, което ще има основна, да не кажа единствена цел, да изработва не закони, не антикризисни мерки да одобрява, а ще се занимава единствено с промени в конституцията, това е излишен лукс. Аз не коментирам по същество промените, които би трябвало да се направят.

Няма никаква гаранция това дали една антипрезидентска коалиция сега може да се превърне в президентска, с оглед на изборите 2011 г. Много динамика има в политическия ни живот. Вероятно много от партиите по различни начини ще осъзнаят своите интереси в тази година и половина. Защото няма съмнение, че някои от партиите, които са петото колело в коалицията, не искам да им правя реклама, като ги назовавам, ще се изгубят като образ, като политика, като присъствие в българския политически живот, респективно на изборите съотношението ще бъде доста променено. Така че това ще бъдат наистина интересни избори. Но отново подчертавам, защото съм го казвал – тези избори ме интересуват преди всичко като гражданин. Разбира се, не ми е безразлично това дали ще има стабилност в институциите, но аз по никакъв начин не бих взел отношение към характера, към същността на самата кампания.

Валерия Касиян, BNEWS: Господин Президент, споменахте операциите на МВР. Как ще оцените операция „Медуза”, при която бе арестуван общинският лидер на БСП Борислав Гуцанов?

И още нещо, току-що научавам, че е арестуван министър Николай Цонев от тройната коалиция, заедно със съдията, който е подкупвал. Тройната коалиция, която, както сам припомнихте, по слуховете Вие сте неин архитект. Благодаря.

Георги Първанов: Може ли да Ви задам един въпрос за доизясняване, той е към цялата аудитория? Да знаете един факт, който да потвърждава моето отношение като на архитект на тройната коалиция, освен даването на мандата?

Валерия Касиян: Споменавам го, защото Вие сам го напомнихте в началото на изложението си. Затова казах по слуховете, които ….

Георги Първанов: Аз Ви благодаря. Това беше важно уточнение. Такива факти няма. Но когато нещо се изрече стотици и хиляди пъти, то може да се приеме за даденост.

Не мога да коментирам нито арестуването на общински съветник, нито на бивш министър, нито на настоящ министър. Вървят едни процеси, много динамични, за които аз се информирам от медиите. Нямам друга специфична информация. И ще мога да коментирам тогава, когато има решение на съда, с което се доказва, че един човек е виновен или обратното. Всяко друго намесване в процеса би било не просто некоректно, но и даже с елементи на неконституционност.

Мария Цветкова, телевизия „СКАТ”: Господин Президент, бихте ли посочили конкретни аргументи в подкрепа на думите Ви, казани преди малко, че премиерът Борисов не се справя с кризата?

Как ще коментирате някои от твърденията, които се появиха, че конфликтът между Вас и правителството е само привиден и всъщност целта е да извлечете политически дивиденти след като Ви приключи мандатът на президент, създадете собствена партия? Все пак голяма част от хората не одобряват нападките срещу Вас.

И ако позволите, един страничен въпрос, понеже не сте го коментирали - как оценявате поведението на българската дипломация по отношение на случая “Спаска Митрова”, не се ли действаше постфактум?

Благодаря.

Георги Първанов: Вижте, отново искам да кажа, че изводът, който направих по отношение на премиера и икономическия екип, изразява и моето съжаление, и моите очаквания. Фактите са всеки ден в статистиката, те са около вас. Имаме много тежки темпове на нарастване на безработицата. Това е при положение, че в Европа и в САЩ, впрочем, темата заетост е №1 в антикризисните програми и политики на правителството. Аз искам да видя тук много по-активна политика. И бих подкрепил намерения в тази посока.

Да не говорим за състоянието на бизнеса. Вие знаете колко фирми, особено дребни и средни, бяха принудени да прекратят своята дейност. Това малко ли е? На този фон да се правят такива оптимистични заключения, каквито буквално и преди минути чух от вицепремиера, мисля, че е просто неуместно.

Казвате, че има привиден - аз не бих го нарекъл конфликт, но има сблъсък на позиции, разбира се. А как изглежда истинският? Това е отговорът ми, няма какво да коментирам повече. Надявам се по-скоро да може да се приберат шпагите и да преминем в един реален диалог, не привиден, а реален диалог. От мен няма да видите нито привиден конфликт, нито пък ще участвам в привиден диалог.

Що се отнася до случая “Спаска Митрова”, аз самият съм разговарял три пъти с македонския президент на тази тема. За разлика от някои други, не излизам да го коментирам пред медиите, защото се надявах, че тази наша активност - не само на мое ниво, аз съм свидетел и на това, което правиха Външното министерство, не бих казал, че е закъсняло. От самото начало те държаха една висока активност. Но трябва да се признае, със съжаление, че македонската страна, дипломацията от Скопие в случая не прояви никакво разбиране. И както виждате, това е един от многобройните факти, далеч не единственият, които оформят една не особено перспективна картина в нашите отношения. Това при положение, че България винаги е била основен застъпник за европейското членство на Македония, за нейното европейско бъдеще, ние сме им подавали ръка в най-трудните моменти и, въпреки всичко, от другата страна няма никакъв ответен жест. Затова и българската позиция към момента е твърда и категорична.

Пламена Тодорова, вестник “Телеграф”: Само един уточняващ въпрос. Казахте, че Вашите юристи са Ви казали, че не е нужно да се подписва втори указ. Но на какъв нормативен акт стъпват те, защото със сигурност в момента други юристи пък смятат, че вторият указ за делегиране на права към г-н Марин при втория Ви мандат е бил нужен?

Георги Първанов: Аз вече казах, нека да спорят юристите, аз съм убеден в правотата на това експертно мнение, което моите юристи са ми дали. Актът е указът от 2002 г.

Ангел Марин: Аз естествено от правна гледна точка пред вас няма да пояснявам как стоят нещата. Само ще преведа един житейски истински случай.

През 1998 г. бях уволнен по дисциплинарен ред от Българската армия с указ на тогавашния президент. Завърши мандатът на предишния президент. Да сте чули този указ, с който бях уволнен, да е прекратил своето действие, аз да съм възстановен в армията и да съм получил заплатите, от които бях лишен? И досега не е станало това.

Юристи, които се занимаваха с моя случай тогава обясниха, че действието на този указ на тогавашния президент може да се прекрати с друг указ, който да отмени действието на предишния. Повече не искам да коментирам.

Георги Първанов: Ако искате, можем да дълбаем, макар че този въпрос е малко измислен. Указът от 2002 г., дами и господа, е безсрочен, там не съм записал „от - до”. Ако някой иска да спечели служебна победа, това е друг въпрос.

Всякакви деловодни въпроси ми бяха поставяни в хода на този дебат. Имаше, например, нека да го кажа и това, една инсинуация на г-н Асен Агов, който разви твърде активна дейност сред дипломатите, твърдейки, че няма записано в Държавния протокол правото да провеждам звукозаписи на срещите си. Няма и забрана за това. Но когато го видя г-н Агов, ще го изпратя при стенографката Богдана, която е такава от времето на Петър Младенов, през д-р Желев, през Петър Стоянов, която е работила през всичките тези, сигурно 25, години по едни и същи правила и г-н Агов е гостувал десетки пъти, не толкова на мен, колкото на предишните президенти, и знае добре тези правила. Но това са едни такива дребни инсинуации, които трябва да създават шум в пространството.

Силвия Георгиева, вестник “Сега”: Искам да Ви попитам защо не направихте специална пресконференция и да реагирахте така остро, когато, например, тройната коалиция бе наказана със спиране на евросубсидиите или пък когато харчеше пари в края на мандата си, когато кризата беше в разгара си в останалите страни и се очакваше и у нас?

И още един въпрос, свързан с Вашето желание да бъдат проверени хората, които са се облагодетелствали през прехода и са направили големи дарения на фамилните фондации на политиците. Защо се ограничавате само до тях и ще поискате ли проверка и на Вашите спонсори?

Благодаря.

Георги Първанов: Моите спонсори са качени на сайта от президентската администрация, ние сме ги направили публично известни. И съм сигурен, че който трябва, проверява, сериозно проверява. Искам да видя, и то не само за фондациите, но защо поне този морален жест, тази морална стъпка не я направят хората с фамилни фондации. Да качат на сайта на съответната фондация имената на своите дарители. Нищо повече. Да видим наистина дали сред тях няма хора, които са получили крупни имоти и други състояния. Ето, сега предстои нов процес на раздържавяване, да се върнем към опита от 90-те години. Ако аз греша, чудесно, значи те са чисти.

За тройната коалиция аз съм се изказвал многократно и както Вашият вестник е отразявал, в т.ч. и с идеята, че има война между президента Първанов и премиера Станишев. Помня добре такива тези. Тезата, че ето - Първанов критикува, защото иска да се върне в БСП, или пък, че иска да създаде нова партия, тази теза върви от години наред. Кой пръв разкритикува формулата 8-5-3 на разпределение на постовете!?

Аз съм се изказал остро против разпределението на излишъка. Вие сте го забравили, но нека да го припомня, защото имаше един момент, в който така, на око, бяха разпределени около стотина милиона. Стотина милиона бяха разпределени на око по незнайно какви критерии на общините. Аз бях този, който най-рязко критикува. Да не говорим за случаите, когато налагах вето. Имаше закони, чието спиране беше посрещнато много остро от тогавашните управляващи. Ами случаят с премиерските съветници, с участието им в бордовете? Нека да не изреждам всичко, но има много случаи на такова противопоставяне.

Идеята, че има война между институциите върви от август 2002 г. до края на 2008 г., най-малко. Мога да ви дам цялата хроника, защото поддържам добре архива си.

Мария Матеева, вестник “Класа”: Господин Президент, остро критикувате правителството, но време ли е за неговата оставка и има ли алтернатива евентуално?

Георги Първанов: Критикувам не остро, конструктивно, съзидателно. Отново ще кажа това, което повторих и миналия път - по-скоро правителството трябва да бъде подкрепено и окуражено в неговите усилия да излезе от кризата. Защото не ми се струват достатъчни тези усилия, освен че са забавени. Искам по-радикално действие.

Между другото, имаше наистина много радикални идеи, които отиваха по-далеч и може би на един определен етап трябва да бъдат обсъждани и от работодателите, и от синдикатите. Това е един компромис. Но истинското лидерство означава в един момент да се каже - освен това, е необходимо да се направи и друго.

Никола Лалов, “Медиапул”: Искам да Ви попитам Вие като главнокомандващ удовлетворен ли сте от състоянието на сектора на отбраната и модернизацията, която е извършена до момента?

Имате ли някаква визия за мястото на НСО и НРС и защо до момента не изпълнихте обещаното от Вас настойчиво поставяне на въпроса за приемането на закон за двете служби?

Георги Първанов: Аз смятам, че имаме Българска армия, която е в състояние да защити военната сигурност на страната и, второ, коректно, точно - както го и прави, даже в много по-голяма степен от някои членове на НАТО - да изпълнява своите съюзнически ангажименти.

Има още много какво да се направи за Българската армия.

Първо, за личния състав. Продължавам да смятам, че темата за мотивацията, за социалната политика вътре в армията не е тема, която трябва да бъде пренебрегната, само защото е имало злоупотреби при предишния кабинет. Защото ако искаме да имаме качествени бойци и командири, трябва да инвестираме в тях социално.

Второ, модернизацията не бива да бъде преустановявана. Искрено се надявам да бъдат намерени формули, които да наложат по-гъвкави решения. Но разберете, че един вакуум от няколко години ще бъде много тежък за Българската армия. И без това в момента не сме армията с най-добра техника сред съюзниците.

Трябва да се чете повече Конституцията. Аз преди малко ви казах, а вие пак като депутатите от ГЕРБ - защо не предприехте законодателна инициатива? Как да я предприема? Аз апелирам, аз настоявам да има закони за двете служби, но законодателната инициатива трябва да дойде от кабинета. Можем да съдействаме с нашия екип, както сме го правили, моите експерти са участвали в обсъжданията на различни варианти и тези варианти са в касите. Просто някой трябва да ги извади, да ги прочете, да ги редактираме съобразно съвременната обстановка и новите предизвикателства и да ги задействаме.

Но разберете, има нещо, което трябва да си дадем думата да бъде основен критерий. Това проблемът на чие подчинение да бъдат службите да не тормози, да не затруднява създаването на модерно законодателство, защото всеки път като седнем да правим такива закони, първият въпрос, който се задава, е дали ще има промяна в статуквото. Дали да бъдат повече към президента, или повече към Министерския съвет. Това е една грешна постановка. Нека да намерим най-работещия вариант в България.

Мария Цънцарова, Нова телевизия: Господин Президент, да Ви попитам кога ще публикувате стенограмите от разговорите за създаването на тройната коалиция и от разговорите на високо ниво за АЕЦ „Белене” и другите стратегически енергийни проекти?

Георги Първанов: Ще ги публикувам тогава, когато се успокои обстановката, защото не искам сега да бъдат предмет на дебат. Отново искам да кажа, с риск да стана досаден, понеже го казах и миналия път, няма интрига в процеса, воден тук, на президентска територия, на създаването на коалицията, на воденето на тези преговори. Те са рутинни преговори. Те имат едни опорни точки, които са свързани с изпълнението на законодателството, и толкова.

Що се отнася до международните преговори, там е по-сложно. Аз много бих искал да ги публикувам, но трябва да знаете, че конкретните параметри тук не са обсъждани. Оттатък, в другата сграда, сигурно има документи, в които са обсъждани конкретните ангажименти. Тук е обсъждано дали да има „Белене”, дали да има „Южен поток” и „Бургас -Александруполис” и толкова. И когато това е договорено, просто сме изразили своето взаимно удовлетворение. Нищо повече няма да откриете.

Но тези отдясно, които толкова натискат да публикуваме тези документи, трябва да са наясно, че ще скочи една група отляво, които ще поискат да публикуваме други документи, свързани с разговорите ни за членство в НАТО, със съюзнически ангажименти. И тях ли ще публикуваме? Там има едни закони за класифицирана информация, има едни общи правила, общи не само за един определен съюз, в който ние сме влезли, които са общи за световната дипломация. Аз не съм ги измислил тези закони. Това, което може, аз съм готов да го публикувам буквално в следващите седмици.

Надявам се това да е голямото разнообразие в медийния и в политическия живот. Да нямаме други събития, които да предизвикат обсъждания на президентската институция.

Емилия Караабова, вестник “Труд”: Господин Президент, към днешна дата може ли да кажете имаше ли момент, в който изгубихте увереност, че сте бил прав в решението си да качите стенограмата от разговора Ви с министър Дянков, че си е струвало това и че доведе, включително, и до прецедент, като искането за импийчмънт?

Георги Първанов: Първо, искам да припомня, че публикуването на стенограми не е прецедент. Аз съм публикувал стенограми. Защо никой не скочи, когато публикувах 4 февруари? На 4 февруари сме си говорили много по-интересни неща. Но 4 февруари го публикувахме заради обществения и заради медийния интерес. Имаше ли обществен и медиен интерес към срещата ни с вицепремиера Дянков? Категорично да. Същият брой журналисти, може би дори и повече, бяха на входа на президентството. Как можеше да се даде точната, прецизната, пълната информация за тази среща? Да изляза и да разкажа, след което ще излезе някой – ако не вицепремиерът, то някой от неговите PR-и – и да каже: не, това не е точно; интонацията не е правилна или словоредът не е същият. Затова най-добрият начин е да се публикува едно към едно казаното. И нито за миг не съжалявам. Ако сега трябваше да решавам този въпрос, пак бих го решил по същия начин.

Благодаря ви.

Приятен ден на всички.

Повече от половин година Русия чака ясен отговор на правителството за бъдещето на АЕЦ „Белене”. И повече от половин година се шикалкави и се играят  някакви игрички, като отговорни управници се крият зад Европейския съюз и дават витиевати обяснения.

България има вопиюща нужда от инвестиции, но руски инвестиции – не желае. В момент, в който големи инвеститори напускат страната, в момент, в който всеки долар инвестиция е капка въздух за предаващата Богу дух икономика – кабинетът отхвърли протегнатата ръка за руски инвестиции, докато се намерят други, независимо, че проектът изостава.

Интересен е въпросът как така държави като Италия, Румъния, Китай, Индия, Турция, Франция, Австрия, Гърция, Германия може да приемат руски инвестиции в енергетиката, а България не трябва да приема. Някой определено ни будалка и то едва ли, за да ни откъсне от Русия, като ни засипе с инвестиции в икономиката.

Правим сметка без кръчмаря как с изградени байпаси към Гърция ще имаме газ, но не калкулираме, че гърците ще търсят всяка възможност, за да си преодолеят кризата с високи цени в подобна сделка.

Правителството на Борисов започна една игра на нерви с надежда, че Русия няма да издържи и ще постави остро въпроса за плащане на неустойките по този договор. В същото време дадоха контрола на проекта „Бургас-Александруполис” на Симеон Дянков, което означава, че такъв проект няма да види бял свят, тъй като Дянков е известен като русофоб.

По „Южен поток” също се шикалкави, въпреки че от този проект, с малко участие България ще получи гарантирани милиони евро годишно от транзитни такси. Докато политиците ни се упражняват в управление на държавата – Русия направи газопровод към Китай, подписа енергийни проекти с Индия за строеж на атомни централи, и със съседна Турция сключи енергиен Меморандум за Атомна централа, газопровод и петролопровод!

Преди месеци още предупредих, че нито един от подписаните международни договори за енергийни проекти няма да се осъществи. Някои от управляващите с недомлъвки полуотрекоха.

С всеки изминал ден прогнозата ми се превръща във факт. Единственото, все още възможно гарантирано перо за постъпления в хазната от износ на ток и транзитни такси от „Южен поток” вече е в миналото и то с титаничните усилия на министъра на финансите Симеон Дянков да ни изтрие от картата на енергийните държави.

Ето какво бе разисквано в парламента по темата „енергетика” преди 10 дни:

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък,19 март 2010 г.

Открито в 9,05 ч.

19.03.2010

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Лъчезар Иванов

Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

..................................

Преминаваме към питане на народните представители Сергей Станишев и Петър Димитров към министър Трайчо Трайков относно развитието на ядрената енергетика в контекста на енергийната стратегия на България.

Заповядайте, господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Госпожо председател, тъй като господин Станишев е болен днес, то само аз ще направя питането.

Уважаеми господин министър, да оставим калния терен на мини „Марица Изток” и да минем към ямата в Белене.

Аз искам да Ви попитам три неща, за да не стане така, че няма да ми стигне времето.

Първият ми уточняващ въпрос е: кога ще бъде стартирано строителството на І и ІІ блок на АЕЦ „Белене” и в какви срокове предвиждате това строителство да приключи?

Знам, че ми отговаряхте на този въпрос. Знам, че не ми отговорихте и затова Ви го задавам отново, като ще Ви дам три причини, поради които Ви го задавам отново.

Знаете ли, че цената, с която „Атомстрой” спечели, тя е около 4 млрд. евро, се индексира? И тя се индексира от януари 2007 г., тоест часовникът на ескалацията на цената е пуснат, искаме или не искаме. Колкото повече протакаме проекта, толкова по-скъп ще става, при това там има сериозен спор кое да се прилага – инфлацията в България, инфлацията в Европейския съюз - 27, в Еврозоната и така нататък. Това беше една от причините, поради която поразвалихме малко отношенията с руснаците и донякъде се задържаха преговорите. Това са реалностите.

Второ, пуснат е часовникът на конкуренцията. Всичко е тръгнало да прави ядрени централи – Албания с Хърватска, Гърция, Турция, Румъния знаете, че има интензивна програма. Тоест, ако ние там изпуснем колелото на историята, просто ще ни изхвърли тази история и няма да ни има в ядрената енергетика.

Трето – обаждат се точно тези, за които искам да напомня – върви явно лобиране „Белене” да не стане, да нямаме ядрена енергетика, тъй като всички разбираме, че ако „Белене” стане, това ще изтласка по-скъпите и по-неефективни източници на енергия от пазара. И естествено тези, които се страхуват това да се случи, е да работят срещу „Белене”.

Втори въпрос, който искам да задам: смятате ли да стартирате проучванията и процедурата за даване на разрешение за VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй”? Писано е „лиценз”, но лицензът е накрая при изграждането. Само напомням: през 2002 г. актуализираме проучването за „Белене”; през 2004 г. има принципно решение на Министерския съвет; през 2005 г. – решение по същество; през 2006 г. – одобряване на площадката; през 2007 г. – нотификация пред Европейската комисия; и на 7 декември 2007 г. имаме становище на комисията. Сега проектът дреме. Тоест минали са 8 години оттогава. Ако стартираме VІІ и VІІІ блок, ще минем през тези срокове. Вие разбирате за какви срокове си говорим. И ако нищо не се прави в тази посока, тъй като отново от полууправляващите има намеци, че VІІ и VІІІ блок ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, времето Ви изтече.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Задавам въпроса: смятате ли, че тези два проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

За отговор на питането – министър Трайков, имате думата.

МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, тежка е тази тема. За съжаление е тежка. Казвам - за съжаление, защото по начина, по който е бил управляван този проект, сте го докарали до задънена улица.

Лобиране има наистина – и за това да не стане, и за това да стане. Лобиране има отвсякъде.

Часовникът на ескалацията за съжаление е пуснат съвсем не навреме, когато това не е трябвало да става. Имало е други неща, които да се договарят. Ние обаче се опитваме да го спрем.

Сега да ви представя общата законова рамка, в условията на която се реализират коментираните проекти. Както е добре известно, по отношение на изграждането на нови мощности за електропроизводство в страната действа либерален режим. Това означава, че реализацията на такива проекти е зависима единствено от намеренията и оценките на инвеститорите, които съответно ще понесат рисковете или ще извлекат печалби от своята инвестиция. Новата директива за вътрешния пазар на електрическа енергия, която предстои да бъде транспонирана и в българското законодателство, потвърждава този режим.

Когато говорим за ядрени мощности, прилагат се и разпоредбите на специален закон – този за безопасното използване на ядрената енергия. Съгласно този закон предварително условие за изграждане на ядрена централа е вземането на решение от Министерския съвет по предложение, внесено от мен в качеството на министър. От своя страна условие за влизане в сила на издадена по силата на Закона за енергетиката лицензия е издаването на всички необходими разрешения и лицензии от страна на Агенцията за ядрено регулиране, предвидени в Закона за безопасното използване на ядрената енергия.

Относно политиката на досегашното правителство по ядрените проекти. Нашите твърди намерения са решенията да се основават на икономически принципи и енергийна сигурност, за което от особено значение е прозрачността в политиката и широката платформа за дискусии. От тази позиция трябва да е ясно, че ще придадем европейско звучене на бъдещото развитие на ядрената енергетика в страната. Това означава хармонизиране на позициите ни по проекта „Белене” с тези на европейските институции, стриктно спазване на европейските стандарти за безопасност и сигурност, модифициране на възможностите за партньорство с руската страна от гледна точка на качеството ни на държава – членка на Европейския съюз, и полагане на всички усилия не само в „Белене”, но и във всеки друг потенциален ядрен проект основните ни партньори да са от Европейския съюз.

Към конкретните Ви въпроси.

Строителството на „Белене” може да започне веднага след като се изпълнят посочените по-горе предварителни условия за това. Откъм срокове – технически възможно е ако строителството стартира в рамките на тази година, І-ви блок да бъде в експлоатация в края на 2015 г. Разбира се, това е при условие, че изпълнителят остане същият и спази сроковете с офертата, с която спечели търга за избор на изпълнител на проекта.

По отношение на това дали смятаме да стартираме проучване и процедури за разширяване на мощностите на АЕЦ „Козлодуй” – да, имаме такива намерения. Както вече казах, предварително условие за изграждане на ядрена мощност е наличието на решение на правителството. Нашата политика е насочена към създаване на условия за конкуренция и прозрачна среда, в която печелят икономически най-целесъобразните решения и проекти. По тази причина възнамеряваме да дадем зелена светлина за потенциални инвеститори и по отношение изграждането на нови блокове на площадката на АЕЦ „Козлодуй”, най-малкото поради наличието на благоприятни технически предпоставки за това и заявен интерес.

Тук отново ще подчертая, че и този проект, както и „Белене”, ще зависят от инвеститорите. Нямаме никакви намерения да ангажираме държавата като гарант или източник на финансов ресурс.

Двата проекта могат да се развиват едновременно и независимо един от друг. Ако бяхме установили липса на мощност за покриване на вътрешното електропотребление, съответно ДКЕВР беше обявила конкурс, тогава двете потенциални мощности щяха да са конкуренти. Случаят обаче не е такъв, тъй като в страната няма прогнозиран дефицит. При това положение от интереса на инвеститорите, възможностите им и оценките за рискове и ползи ще зависи дали едната или и двете централи ще могат да бъдат изградени. Така или иначе, съответните собственици на централите сами ще трябва да търсят пазар за реализация на продукцията си. Ако се намери пазар за толкова енергия, тогава не виждам пречки да се развият и двата проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Трайков.

За два доуточняващи въпроса – господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Благодаря, господин министър. Аз неслучайно споменах за пуснатите часовници. Затова уточняващият ми въпрос е: кога все пак ще обявите позицията на България? Ще строим ли „Белене” или няма да го строим? Кога ще го обявите еднозначно и непротиворечиво? Докога една седмица единият министър ще казва едно, другата седмица ще казва друго, а премиерът ще казва нещо трето? Това е уточняващият ми въпрос: кога това ще стане ясно в рамките на стратегията, която се прави? Календарно кога ще се случи?

И вторият въпрос, който не мога да Ви спестя – при посещението с в „Белене” премиерът показа изкопаната яма и каза, че тук са заровени 800 милиона. Молбата ми е да разясните как е станало това заравяне, тъй като тези приказки просто не са истина и са безотговорни. Добре е министърът на икономиката, който отговаря, да каже колко са отишли за изкопаването на дупката и за разрушаването на мощностите, да каже, че точно тези пари са останали в България и те са стимулирали икономическото развитие на региона, а не са хвърлени на вятъра, да кажете какво е отишло за поръчването на оборудване в Русия с дълъг срок на изготвяне, за техническия проект, за инженер-консултанти и т.н. Иначе приказките просто са голи.

В тази връзка на мен ми е непонятно кой беше даден на прокуратурата?! Вие знаете, че всички работи, в това число и разрушителните, минават през „Атомстройекспорт”. „Атомстройекспорт” ли дадохме на прокуратурата? По времето, когато госпожа Цачева водеше преговори с господин Шматко, който преди по-малко от две години беше изпълнителен директор на „Атомстройекспорт”, ние заявяваме, че там най-вероятно са вървели корупционни процеси и ще дадем „Атомстройекспорт” на прокуратурата. Не мислите ли, че с тези приказки само нагнетяваме ...

Това само по себе си е повод за скандал между България и Русия и влошаване на статута на проекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.

Господин Трайков да отговорите на двата въпроса, които бяха зададени допълнително.

МИНИСТЪР ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димитров, отговорът на това каква е позицията на България, на правителството по отношение на проекта „Белене” беше даден някъде през септември миналата година. Той е, че ние ще дадем шанс на този проект да се случи съгласно принципите, които ние смятаме за икономически целесъобразни. А те не свързват участие на публични средства в проекта. И когато това се разбере добре, е ясно, че няма никакво противоречие с мнението на тези колеги от правителството, които казват, че няма да бъде дадена нито стотинка по проекта. Надявам се това да е ясно.

По отношение на прокурорските проверки. Това е позиция, която споделихме с руските си партньори, още в началото на разговорите ни през лятото и есента на миналата година – че този проект може да се случи, но трябва да се случи по ясен и прозрачен начин и който е нарушавал правилата, трябва да понесе отговорността си за това.

Проверките не са насочени към проекта като такъв, напротив, точно обратното, господин Димитров, смятаме, че когато държавата е встъпила в правата си, заявила е позицията си, поставила е ръка върху проекта, казала е, че няма да се разреши да се харчат пари, които след това да натоварват и потенциалния инвеститор, точно това създава доверие и надеждност на проекта и интереса на инвеститорите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За отношение – господин Димитров.

ПЕТЪР ДИМИТРОВ /КБ/: Благодаря, госпожо председател.

Господин министър, може би някой не разбира, но с това, което се каза за публичните средства, просто казваме „не на Белене”. И то го казваме окончателно. „Белене”, държавната му част не може да получи кредити без държавни гаранции. Кой ще му даде, за какво ще му ги даде?

И пряко свързано с това, което казвате, Русия в момента предлага 2 млрд. евро. Ние сме в тежка криза, разкъсвани от тази криза. Вместо да вземем мерки от тези 2 милиарда половината да останат в България, това е изключително ефективна антикризисна мярка. Но трябва да се направи предприятие „Белене” и българската държава да каже: моята част като собственост аз ще си я гарантирам като държава. Затова избяга RWЕ, понеже българската държава в лицето на господин Дянков каза: няма да има държавни гаранции! И като няма да има държавни гаранции, няма да си собственик, тъй като по какъв начин едно предприятие, което го няма, което не произвежда, което няма гаранции, че ще бъде завършено, някоя банка ще му даде кредит? RWE ще заложи авторитета си, за да получи този кредит.

И отново ви връщам, изпълнението на тези дейности, за които се говори, минават през „Атомстройекспорт”, той носи отговорността, той възлага, той подбира изпълнителите. Кого проверявате? Ако има нещо нередно между „Атомстройекспорт” и изпълнителите или изпълнителите правят нещо, което „Атомстройекспорт” не одобрява, това е друг въпрос.

Същата схема наблюдаваме и по отношение на „Цанков камък”. Ще проверяваме „Алпине бау”, което ни е препоръчано от австрийското правителство и по Спогодба с австрийското правителство. Тоест трябва да има реализъм. И в тази ситуация на кризисно напрежение вместо да създаваме консенсус, в това число и между политиците, ние търсим умишлена конфронтация. Не знам докъде ще ни доведе тази конфронтация. Аз се страхувам, че антиядреното лоби на България ще унищожи не само проекта „Белене”, няма да има и седми и осми блок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да благодарим на господин Димитров за това отношение.

Още по темата четете анализи, коментари и разследвания излизали в сайта „Хроники”:

1.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

2.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

3.Много са виновните за Козлодуй, но Главният прокурор мълчи

Най-добре е Кунева да замълчи за "Козлодуй"

Газ от Украйна за България? По коя тръба?

Петрол и газ - отговорът на много въпроси...

Секретна заповед на властта затвори АЕЦ "Козлодуй" завинаги!

Борисов във Франция – пак ни взеха на къс пас!Вместо енергиен център ни направиха за смях!

Властта е наясно, че ни изхвърлиха от „Южен поток”! Енергийното ни бъдеще е пуснато на пързалката!

Путин не "изяде" Бойко Борисов

Азербайджан май ще остави „Набуко” на сухо

В каква държава замина премиерът Борисов?

Енергийни проекти? От три стола – та в скута на Мартин Димитров

Равнопоставена ли е България в Европейския съюз?

АЕЦ „Белене”? Дебат за това как да прогоним руснаците...

1.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

2.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

3.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

4.Синият период на договорите с Русия за пренос на газ

1.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

2. АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

3.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

4.АЕЦ "Козлодуй" - кой какво каза в парламента...

Честито, пак си имаме конфликт на интереси във властта!

Сергей Станишев няма да отвори АЕЦ „Козлодуй"

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2010/979-energiiniqt-triygylnik-es-rusiq-turciq

Енергията е движеща сила в отношенията между Русия, Турция и ЕС. Русия е най-големия световен доставчик на природен газ и втория най-голям доставчик на петрол, като разполага и с най-големите газови запаси, следвана от Иран и Катар. ЕС и Турция пък все повече се нуждаят от внос на енергоносители, като в момента ЕС получава около 1/3 от необходимия и петрол и 40% от газа от Русия, докато Турция получава оттам 25% от петрола и 65% от газа. В същото време, 80% от руския газ се изнася за ЕС, като около 80% от него се транспортира през Украйна. Освен това, Русия осъществява 40% от петролния си износ през пролива Босфор. Стремейки се да преодолее зависимостта си от газовия транзит през Украйна, Москва иска да го диверсифицира, изграждайки тръбопроводите „Северен поток” и „Южен поток”. В рамките на тази стратегия, Германия играе ролята на северен енергиен „хъб” за Русия, а Турция – на южен.

Русия, Турция и ЕС все повече зависят един от друг, но следват различни концепции за енергийната си сигурност. Така, Турция и ЕС опитват да диверсифицират маршрутите на енергийния си внос, като по този начин намалят зависимостта си от Русия, докато Москва търси нови енергийни пазари, особено в Източна Азия. Засега, в отношенията между Турция, Русия и ЕС доминира двустранния подход, т.е. тристранният модел предстои да бъде изпробван на практика. Що се отнася по-специално до енергийния сектор, и тримата играчи зависят един от друг и сътрудничеството на тристранна основа би било от полза за всички тях. Затова ще се опитам да анализирам шансовете за постигане на общи позиции за енергийната сигурност в бъдеще, както и перспективите за тристранно сътрудничество в тази сфера.

За целта, първоначално ще разгледам промените в турската външна политика и руско-турското сближаване през последните години, формиращи основата на новите тенденции по южната периферия на ЕС. След това ще се спра на отношенията между Русия и ЕС в енергийната сфера и турската роля в тях. Накрая, разглеждайки геополитическите промени в резултат от руско-грузинската война през август 2008, ще се опитам да очертая перспективите за формирането на енергиен триъгълник с участието на Русия, Турция и ЕС.

Промените в турската външна политика

След идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002, Турция опитва да се превърне в ключова регионална сила, провеждайки по-активна дипломация и демонстрирайки конструктивна роля, като следва политика на добросъседство с всички околни държави. Това включва подобряване на отношенията с Иран, Сирия и Ирак, укрепване на икономическото сътрудничество с Русия и нормализиране на отношенията с Армения. Този нов подход е свързан с интереса на Турция за присъединяване към ЕС и ограничения успех на предишната и външнополитическа стратегия. След разпадането на Съветския съюз, Турция безуспешно опита да се превърне в ключов регионален играч в Централна Азия и Южен Кавказ. Анкара разчиташе да играе активна роля, по-специално, в процеса на държавното строителство в Централна Азия, опитвайки се да експортира там турския модел на демокрация, секуларизъм и модернизация. Турция обаче, така и не успя да осъществи достатъчно значимо икономическо и политическо проникване в региона, въпреки отслабването на руските позиции в него през 90-те. Появата на авторитарни и полуавторитарни държави в Централна Азия направи доста трудно налагането на турския политически модел. В същото време, пантюркистката идеология се възприе в региона като пряка заплаха за суверенитета на новите държави. Узбекистан и Туркменистан, в частност, много бързо прекратиха сътрудничеството с Турция, обвинявайки Анкара, че подкрепя местните политически дисиденти. Що се отнася до Южен Кавказ, Грузия, Армения и Азербайджан се оказаха по-ангажирани със собствените си проблеми и отношенията с Русия, отколкото с тези с Анкара, макар че Турция се превърна в основния търговски партньор и на трите държави (1).

В географски план, Турция е близо до най-богатите на енергоносители региони в света, където се намират над 70% от световните петролни и газови запаси. Тя е заинтересована да се превърне в ключов енергиен транзитен „хъб” за транспортирането на природен газ от Каспийския регион, Близкия изток и Персийския залив към европейските пазари. В качеството си на такъв „хъб”, Турция би си гарантирала значителни приходи и такси, както и част от транзитирания газ, с която да покрие собствените си нужди. Освен това, Анкара се надява да намали зависимостта си от вноса на руски природен газ. Нещо повече, като ключова държава за петролния и газов транзит към ЕС, Турция разчита да подобри и шансовете си за присъединяване към ЕС. С изграждането на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД), Турция вече се превърна във важна транзитна държава за транспортирането на значителни количества суров петрол, особено от Азербайджан. След руско-украинския газов конфликт от януари 2009, значително нарасна интересът на ЕС за изграждането на газопровода „Набуко” (с пропускателна спобосност 31 млрд. куб. м), който трябва да транспортира неруски газ за Европа. Турция е ключова транзитна държава за този проект, чиято реализация би позволила както на Анкара, така и на ЕС да станат по-малко зависими от вноса и транспортирането на газ от Русия.

Руско-турските отношения

След като турската роля на преден пост на НАТО в конфронтацията със Съветския съюз приключи, руско-турските отношения през последните двайсетина години преставляват комбинация от съперничество и сътрудничество. Така, в началото на 90-те, Турция и Русия действаха като съперници в рамките на новата геополитика в Кавказ и Централна Азия, докато икономическото сътрудничество между тях се задълбочаваше. На политическо равнище, ограничената турска подкрепа за интервенцията на САЩ в Ирак, през 2003, стимулира сближаването между Анкара и Москва. Руските стратези започнаха да възприемат Турция като геополитически играч, който става все по-независим от САЩ. В контекста на руското стратегическо мислене, Турция се разглежда като потенциален съюзник срещу американската доминация в Южен Кавказ. Посещението на руския президент Владимир Путин в Турция, през декември 2004, беше първото на толкова високо равнище от 32 години насам, като през следващите пет години Путин се срещна още десет пъти с турския премиер Ердоган.

Безспорно, движещата сила в новото руско-турско сближаване е икономиката. Русия измести Германия като водещ търговски партньор на Турция, като обемът на търговията между двете държави достигна 38 млрд. долара през 2008. След 2006, Русия е най-големия доставчик на природен газ за Турция. През 2002, двете страни завършиха изграждането на газопровода „Син поток”, с капацитет 16 млрд. куб. м, който минава по дъното на Черно море. Освен това, Турция е третия най-голям вносител на руски въглища, след Украйна и Великобритания. Две трети от танкерите, пресичащи турските проливи Босфора и Дарданелите, превозват руски петрол и газ. На свой ред, Турция изнася в Русия предимно текстилни стоки, машини, автомобили, химикали и хранителни продукти. Турският строителен сектор е изключително активен в Русия, като през 2008 оборотът му достигна 29 млрд. долара. През същата година, около 15700 турски работници бяха изпратени в Русия от Турската служба за осигуряване на заетост, като повечето от тях са заети в строителството (2). Всяка година, около 3 млн. руски туристи посещават Турция, което е от голямо значение за местната икономика. Въпреки това, Русия тотално доминира в търговският баланс между двете страни, като през 2008, турският износ е достигнал 6,5 млн. долара, докато вносът от Русия е бил над 30 млрд. долара (най-вече газ, петрол и въглища). Във военната сфера, руснаците продадоха известно количество хеликоптери на Турция и снабдиха тази членка на НАТО с нови системи за въздушна защита. През 2008, Русия подписа договор за доставката на противотанкови ракети на обща стойност 80 млн. долара.

За Русия, Турция не е само важен транзитен енергиен маршрут, но и алтернативен потребител, в рамките на усилията на Москва за намаляване на зависимостта си от доставките за европейските пазари. Турция е третия най-голям вносител на руски газ, след Украйна и Германия (23,8 млрд. куб. м, през 2008). Освен това, Русия разчита на сближаването с Турция за да укрепи позициите си в Източното Средиземноморие и ограничи влиянието на НАТО и САЩ в региона. Членството на Турция в НАТО не се смята за пречка за енергийното и партньорство с Русия. Благодарение на по-тясното си сътрудничество с Анкара, Москва разчита да намали влиянието на пакта в региона, като в замяна е склонна да отстъпи малко влияние и на Турция, доказателство за което бе и руската реакция на турско-арменското сближаване. Както Анкара, така и Москва смятаха американската политика в Южен Кавказ, по времето на Буш-младши, за дестабилизираща. Русия внимателно наблюдава трудностите на Турция при опитите и да се присъедини към ЕС и предлага на Анкара задълбочаване на икономическото сътрудничество, като своеобразна алтернатива. С посещението на руския премиер Путин в Анкара, през август 2009, и реализацията на договорите за „Южен поток” и задълбочаване на енергийното сътрудничество между двете страни, Русия съумя да интегрира Турция в своята политика и се опитва да укрепи позициите си в Черноморския регион. Москва е наясно, че може само да спечели от съпротивата на редица държави от ЕС срещу турската интеграция в Съюза. От друга страна, Турция се опитва да използва геополитическото си положение, като инструмент в пазарлъците с Русия и ЕС.

Енергийните отношения между Русия и ЕС и мястото на Турция

В момента отношенията между Русия и ЕС преживяват известна криза. Украинско-руският газов конфликт от началото на 2009, сериозно ерозира доверието между Русия и ЕС. Няма консенсус между страните-членки на Съюза за начина, по който следва да се развива сътрудничеството с Москва в бъдеще и, дали нарастването на икономическата взаимозависимост е правилния подход за гарантиране сигурността на Европа (3). През 2009, руският премиер Путин отказа страната му да подпише Договора за Енергийната харта (ЕСТ), който е сред най-големите приоритети на ЕС. От друга страна, руското предложение за ново рамково енергийно споразумение засега не поражда особен интерес в ЕС. Европейската комисия лансира политиката си на либерализация, особено по отношение на газовия пазар. Това включва разширяване възможностите за закупуване на енергийни компании и техните електрически и газови разпределителни мрежи, т.е разбиване на големите енергийни монополи. Желанието на „Газпром”, напротив, е да продължи да контролира цялата верига на енергийните доставки за европейския пазар. Руското правителство иска да се подсигури с дългосрочни договори с потребителите, така че да гарантира инвестициите си и да влезе на атрактивния европейски краен потребителски пазар, чрез нови споразумения за енергийно сътрудничество.

В контекста на руско-европейските енергийни отношения, Турция се разглежда по два начина. От една страна, за Русия и някои европейски страни, тя представлява сравнително сигурен и независим транзитен маршрут, за разлика от Украйна например („Южен поток”). От друга страна, някои членки на ЕС виждат в Турция алтернативен маршрут за вноса на неруски енергоносители („Набуко”). ЕС и Турция се ангажираха с развитието на т.нар. „Южен енергиен коридор”, по който петрол и газ от Каспийския регион и Близкия изток ще достигат до Европа, наред със съществуващите маршрути за доставка на енергоносители от Русия, Норвегия и Алжир (4). Заради добрите си двустранни отношения с Русия и ЕС, Турция се приема като балансьор между тях, което увеличава геополитическото и значение в региона. Основното предизвикателство за Турция през следващите няколко години ще бъде да запази тази роля, особено в контекста на присъединяването си към ЕС. Последните промени в турското енергийно законодателство, приети през април 2001, бяха съобразени с енергийното законодателство на ЕС, като през същата година Турция подписа и ЕСТ.

В миналото, по отношение на тръбопроводната политика, между Турция и Русия съществуваше известно съперничество. Така, Москва критикуваше турското участие в проекта „Набуко” и изграждането на тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който бе първия важен петролопровод в региона, заобикалящ Русия. Подписването на договорите между държавите, участващи в проекта за тръбопровода „Набуко” в Анкара, през юли 2009, беше важна стъпка към реализацията му. Все още обаче е неясно, дали ще има достатъчно газ за запълването му. Анкара е заинтересована да остави вратата отворена за всички възможности за сътрудничество в региона, освен това „Набуко” би и дал възможност да стане по-малко зависима от Русия. Тук е мястото да напомня, че има и планове за свързване на Турция с Италия, чрез интерконектора Турция-Гърция-Италия (ITGI), с капацитет 12 млрд. куб.м, както и за т.нар. Трансадриатически тръбопровод с капацитет 20 млрд. куб. м. От ноември 2009 насам, по първия участък на ITGI вече се транзитира известно количество азербайджански газ за Гърция.

Междувременно, Русия прокарва алтернативния си проект за газопровода „Южен поток”, с първоначален капацитет 24 млрд. куб. м и окончателен – 63 млрд. куб.м, който пресича Черно море за да стигне до България, където се разделя на две линии, достигащи, съответно, до Италия и Австрия. „Южен поток” ще минава през турски териториални води. Анкара се опасява, че част от газа, който сега минава през турска територия, ще бъде отклонен към „Южен поток”. За да успокои страховете и и получи разрешение за изграждането на газопровода през турски териториални води, руският премиер Путин направи някои отстъпки на Анкара. Така, руският петролопроводен оператор „Транснефт” и петролната компания „Роснефт” се споразумяха да формират консорциум с италианската  ENI и турската Calik Enеrgy за изграждането на нов петролопровод от турското черноморско пристанище Самсун до петролния терминал Джейхан на Средиземно море (5), с което бе обезмислено изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, през територията на България и Гърция. Основната цел на проекта е да се облекчи танкерния трафик през тесния пролив Босфор. Разширяването и развитието на пристанищата Самсун и Джейхан ще укрепи турската позиция като енергиен „хъб”. Тръбопроводът „Син поток” също стига до Самсун, като (в сътрудничество с ENI) доставя руски газ за турската национална газопреносна мрежа. Освен това, Русия се съгласи да участва в изграждането на допълнителен тръбопровод „Син поток-2” до Самсун, който ще снабдява с газ не само Турция, но и Израел, Ливан, Сирия и Кипър. Редица други сделки позволиха на „Газпром” да се включи в изграждането на газохранилища в Турция и завод за втечнен газ в Джейхан. Третият елемент – планът за изграждане на атомна електроцентрала, от руско-турски консорциум, в южния турски регион Акую, първоначално беше отхвърлен от турската страна, но през май 2010 все пак бе подписано споразумение за изграждането и от консорциум между руските компании „Атомстройекспорт“ и „Интер РАО ЕЕС“ и турската Park Teknik (6). Тези споразумения не само укрепиха установилите се турско-руско-италиански енергийни отношения, но и политическата и икономическа взаимозависимост между Анкара и Москва.

Южен Кавказ след грузинско-руския конфликт

Грузинско-руският конфликт през август 2008 промени геополитическата ситуация в Кавказ. Турската стратегия за хармонични отношения с всички съседи бе изправена пред сериозно предизвикателство. Освен това, нарастващата зависимост на Турция от вноса на руски енергоносители ограничи свободата и за маньоври: в Анкара не се чуха сериозни критики срещу руската военна операция (7). Ситуацията допълнително се усложни от факта, че преди конфликта Турция оказа немалка подкрепа на армиите на Грузия и Азербайджан за приспособяването им към стандартите на НАТО. Анкара създаде военни академии в Баку и Тбилиси и участва в модернизацията на две грузински военновъздушни бази. Затова, веднага след конфликта, руските власти споменаха Турция сред страните, оказали военна помощ на Грузия.

Първата реакция на Анкара на грузинско-руската война беше да предложи т.нар. Пакт за стабилност и сътрудничество в Кавказ (CSCP). Малко след края на войната, турският премиер Ердоган посети Русия, Грузия и Азербайджан за да популяризира идеята. Основната цел на CSCP бе да допълни регионалните институции и механизми за създаването на рамка за стабилност, доверие и сътрудничество, както и да се превърне във форум за диалог (8). Русия подкрепи инициативата, защото тя не ангажираше САЩ, НАТО и ЕС, а само държавите от региона. Засега обаче липсват конкретни стъпки за реализацията на турската инициатива и все още не е ясно, дали тя има някакви шансове за успех, поради съществуващите противоречия между държавите-участнички. Грузия например, няма никакъв интерес да преговаря с Русия в рамките на инициатива, която не включва САЩ или ЕС.

В контекста на конфликта, нарасна загрижеността за сигурността на тръбопроводите в Южен Кавказ и Турция. Стремежът на Анкара за превръщането на Турция в ключова транзитна държава беше поставен под въпрос от променената ситуация в сферата на сигурността в Южен Кавказ. От друга страна, конфликтът откри пред Турция възможност да подобри отношенията си с Армения (9). Това обаче повлия върху връзките и с Азербайджан, които през последните години бяха изключително тесни. В момента, Грузия е единствения сухопътен коридор, свързващ Турция с Азербайджан и Каспийския регион. Сигурността на турските енергийни инвестиции в тази страна обаче изглежда много съмнителна, ако грузинско-руските отношения не се подобрят. Междувременно, ако границата между Турция и Армения бъде отворена, това ще позволи създаването на нов сухопътен коридор към Каспийския регион, през арменска територия, което би имало стратегически последици за енергийния транзит в Каспийския регион, както и за Турция.

Подобряването на отношенията между Русия и Турция оказа влияние и върху конфликта за Нагорни Карабах, в който турските и руски интереси са противоположни. Москва неофициално подкрепя Армения, а Турция – Азербайджан. Този баланс беше потавен под въпрос и от турско-арменското сближаване, както и от възхода на Азербайджан като производител на петрол и природен газ. Руските отношения с Азербайджан се определят от замразения конфликт в Нагорни Карабах и ситуацията с азербайджанския петролен износ. Със споразумението между Баку и Тбилиси от 2007 за доставката на петрол за Грузия и закупуването на грузинската преносна мрежа от азербайджанската държавна компания SOCAR, Баку отправи открито предизвикателство към руската роля в Южен Кавказ. Освен това, руските газови доставки за Армения минават през  грузинската  газопреносна мрежа, която вече е азербайджанска държавна собственост.

Задълбочаващото се икономическо сътрудничество между Русия и Турция може да доведе до усилване на натиска върху участниците в Нагорнокарабахския конфликт, с цел той да бъде разрешен. И двете държави са заинтересовани от стабилността в региона, тъй като тя е важна предпоставка за търговията с петрол и газ. Добрите отношения между Турция и Русия са предпоставка и за сближаването на Анкара с Ереван. Но, ако арменско-турският проблем бъде решен без паралелното решаване и на нагорнокарабахския конфликт, Азербайджан може да прекъсне отношенията си с Турция и да стане по-сговорчив към Русия.

Има ли перспективи за формирането на енергиен триъгълник между ЕС, Русия и Турция?

Както показа острата руска реакциая на инициативата на ЕС за т.нар. Източно партньорство, Москва все повече възприема Съюза като конкурент в постсъветското пространство. Руския външен министър Сергей Лавров многократно критикува създаването на Източното партньорство без участието на Русия, определяйки го като опит за формиране „зона на влияние на ЕС в Източна Европа” (10). От гледната точка на руския политически елит, международните отношения са „игра с нулева сума”, т.е. в съперничеството между Москва и Брюксел в т.нар. руска „близка чужбина” не съществува ситуация, в която и двете страни да спечелят. Освен, наследения от СССР ядрен арсенал и постоянното място в Съвета за сигурност на ООН, енергоносителите са единственият сериозен инструмент на Русия за реализацията на нейните амбиции като велика сила. От друга страна, Русия е силно заинтересована от партньорството с ЕС за своята икономическо модернизация и се нуждае от европейски инвестиции в енергийния и инфраструктурния сектори, както и от техническо сътрудничество. Затова Москва следва да бъде интегрирана в реализацията на конкретни проекти от взаимен интерес в региона, в такива сфери като енергийната сигурност, опазване на околната среда и икономическото сътрудничество.

ЕС едва сега започва да развива обща енергийна политика, тъй като това е сфера, в която продължават да доминират националните интереси на страните-членки. От една страна е налице свръхреакция на някои европейски държави по отношение на това, как Русия би могла да използва енергийната си мощ. За съжаление, политизацията на енергийните отношения между Русия и ЕС често се използва и от двете страни като инструмент за решаване на конфликти в други сфери. За ЕС, като цяло, е важно да формулира обща вътрешна и външна енергийна политика. Съюзът все още е най-атрактивния пазар за енергоносители в света, но му се налага да укрепи възможностите си за преговори, възприемайки обща енергийна стратегия. В момента, Русия е най-големия доставчик на петрол и газ за ЕС и ще си остане такъв в обозримо бъдеще. Русия разполага с необходимите ресурси, географска близост и тръбопроводна инфраструктура за да снабдява ЕС при достатъчно изгодни за Съюза условия. Само ако ЕС и неговите страни-членки съумеят в бъдеще да формулират адекватна обща енергийна стратегия и успеят да интегрират Турция, в този контекст, те ще могат да предложат на Москва и Анкара подходящи условия за формиране на енергиен триъгълник.

Турция е европейската врата към Централна Азия и Близкия изток. Тя може да се превърне в изключително важен транзитен маршрут не само за енергийните доставки за ЕС от Русия, но и от Каспийския регион, Близкия изток и района на Залива. Бавният ход на преговорите между Анкара и Брюксел и липсата на значим прогрес може да се окаже пречка за задълбочаване на енергийното сътрудничество. В същото време, опитите да се използва проектът „Набуко” като разменна монета в преговорите с ЕС, които прави турският премиер Ердоган, едва ли са правилния подход за изграждане на доверителни отношения (11). Очевидно, Турция следва да балансира амбициите си на независим регионален играч и тези на бъдещ член на ЕС. Като член на ЕС, който е ключов играч в региона, тя ще може да играе значителна роля за укрепване позициите на Брюксел в Каспийския и Южнокавказкия региони, но за целта ще и се наложи да преформулира отношенията си с Русия.

Междувременно, като основен конкурент на ЕС, Русия и Турция за ресурси и влияние в Каспийския и Централноазиатския региони се очертава Китай. Пекин опитва да гарантира петролните и газовите си потребности, инвестирайки например в Казахстан, Туркменистан и Русия. Първият етап от новия газопровод между Туркменистан и Китай беше завършен в края на 2009. След 2013, 40 млрд. куб. м газ ще се транспортират по този газопровод към Китай, заобикаляйки Русия. В резултат, Москва ще загуби транзитния си монопол по отношение на централноазиатските ресурси, докато ЕС, най-вероятно, ще бъде лишен от необходимите ресурси за реализацията на проекта „Набуко”. Китай притежава икономическата и политическа мощ за да наложи енергийните си интереси в региона, докато Москва и Брюксел продължават да спорят, дали следва да се изгражда газопроводът „Южен поток” или „Набуко”, или пък и двата.

Енергийният триъгълник ЕС-Русия –Турция трудно може да бъде формиран, докато в отношенията между трите му страни продължат да доминират краткосрочните национални интереси. Налице е известно сътрудничество между руските, турските и европейските компании в енергийния сектор, но засега не се очертава обща визия или интерес за осъществяването на всеобхватно тристранно енергийно сътрудничество. Ако Турция все пак се присъедини към ЕС и Брюксел формулира обща енергийна политика, стратегическото сътрудничество с Русия в енергийния сектор става възможно. Лисабонският договор бе стъпка в тази посока. Само ако тримата играчи започнат да разглеждат тристранното енергийно сътрудничество като печелившо за всички участници, а не просто като инструмент при пазарлъците помежду им, енергийният триъгълник ЕС-Русия-Турция може да стане реалност.

Бележки:

1. За търговските отношения на Турция с Русия и държавите от Южен Кавказ, виж Gareth Winrow, ›Turkey, Russia and the Caucasus. Common and diverging interests‹, Chatham House Briefing Paper, November 2009, p. 4. Available at: http://www.chathamhouse.org.uk/files/15211_bp1109 turkey.pdf (accessed on 8 March 2010).

2. Cf. Ahmet İзduygu, ›International migration system between Turkey and Russia: the case of projecttied migrant workers in Moscow‹, European University Institute, Florence, Research Report, 18/2009. Available at: http://cadmus.eui.eu/dspace/bitstream/1814/12254/2/CARIM_RR_2009_18.pdf (accessed on 8 March 2010).

3. Cf. Stefan Meister, ›Crisis in Russia–EU energy relationship‹, in: DGAPaktuell, June 2009. Available at: http://www.dgap.org/midcomserve аttachmentguid1de5434f928abf6543411de852ed7fabd3334ff34ff/200904_dgapaktuell_ruseu_

www.pdf (accessed on 8 March 2010).

4. Jose Manuel Barroso, ›New Silk Route‹, The Southern Corridor Summit, Prague, 8 May 2009. Available at: http://europa.eu/rapid/press releasesAction.do?reference=SPEECH/09/228&format=HTML&aged=0&

language=EN&guiLanguage=en (accessed on 8 March 2010).

5. Saban Kardas, ›Russia joins the SamsunCeyhan Pipeline‹, in: Eurasia Daily Monitor, Vol. 6, Issue 195. Available at: http://www.jamestown.org/single/?no_cache=1&tx_ttnews[tt_news]=35649&tx_ttnews[backPid]=7

&cHash=f1793bc6f4 (accessed on 8 March 2010).

6. ›Turkey’s radioactive waltz with Russia comes to an end‹, on Radio Free Europe / Radio Liberty, 17.12.2009. Available at: http://www.rferl.org/content/Turkeys_Radioactive_Waltz_With_Russia_Comes_To_An_

End/1885889.html (accessed on 8 March 2010).

7. Cf. ›Turkey cannot afford disruption in ties with Russia, says Erdoğan‹, in Hurriyet, 01.09.2008. Available at: http://www.hurriyetdailynews.com/h.php?news=turkeycannotafforddisruptionintieswithrussiasayserdogan20080901 (accessed on 8 March 2010).

8. Cf. Eleni Fotiou, ›Caucasus Stability and Cooperation Platform: what is at stake for regional cooperation?‹, ICBSS Policy Brief, No. 16, June 2009. Available at: http://icbss.org/index.php?option=com_docman&task=doc_download&gid=622 (accessed on 8 March 2010).

9. Cf. Maciej Falkowski, ›Turkey’s game for the Caucasus‹, in: OSWCommentary, Issue 29, Centre for Eastern Studies, Warsaw, 5.10.2009. Available at: http://www.osw.waw.pl/sites/default/files/Commentary_29.pdf (accessed on 8 March 2010).

10. Източното партньорство, създадено през май 2008, цели да разшири и задълбочи съществуващата политика на добросъседство на ЕС по отношение на Беларус, Молдова и Украйна, както и на южнокавказките държави Армения, Азербайджан и Грузия.

11. Cf. ›Turkei stellt NabuccoPipeline in Frage‹, in: Handelsblatt, 20.01.2009. Available at: http://www.handelsblatt.com/politik/international/tuerkeistelltnabuccopipelineinfrage;

2129832 (accessed on 8 March 2010).

* Авторът е анализатор на Германския съвет за международни отношения

Едни вечерят в Париж и Лондон, други в Банкя и Бояна. Ресурсите определят съдбата на една държава и хората й. Това за пореден път доказаха Азербайджан, Туркменистан, Русия, Иран, Китай, след като в началото на януари, Азербайджан започна да доставя газ в Русия в обем от до 1 милиард кубични метра годишно. Още по-интересното в случая е, че в Средносрочния договор, подписан между Държавната петролна компания на Азербайджан СОКАР и „Газпром” в Баку на 14 октомври 2009 г., е отбелязано, че има възможност за удължаване за покупко-продажбата на азербайджански газ. Договорът обхваща периода от 2010 до 2014 г. Според подписаното в него, азербайджанската страна е задължена да доставя в Русия не по-малко от 500 милиона кубични метра годишно, като не се уточнява максималния обем за доставките на газ, т. е. възможно е Русия да изкупува големи количества азербайджански газ.

Тези дни стана ясно, че през 2010 г., "Газпром" възнамерява да изкупува всичкия газ на Азербайджан, предназначен за износ. "Газпром" вече започна да купува газ от Баку, съобщи председателят на ЕС на газовия концерн Алексей Милер, цитиран от Ройтерс.

В навечерието на Нова година от Държавната петролна компания на Азербайджан съобщиха, че двете страни са се разбрали за удвояване на количествата, а следващото съобщение бе, че в двустранния договор няма горна граница на обемите закупувана суровина.

В Азербайджан, интересът на "Газпром" е към находището "Шах Дениз", което е със запаси от 1.3 трилиона куб. метра. Въпросното находище се разглеждаше доскоро като ресурсна база за "Набуко", като Азербайджан се считаше досега за потенциален доставчик на газ за „Набуко”, алтернативния газопровод на „Южен поток”. Но това не е новина, тъй като официален Баку, недоволен от позицията на Турция по въпроса за транзита на азербайджански газ към Европейския съюз, обяви, че е готов да преориентира доставките си, като се отказва от ролята на главен енергиен съюзник на Брюксел в Каспийския регион.

Не трябва да забравяме, че в началото на 2009 година, Турция заплаши да обвърже проекта "Набуко" с евроинтеграцията си. Анкара предупреди, че може да преразгледа позицията си спрямо новия стратегически газопровод до Европа, който трябва да заобикаля Русия, в случай, че бъдат блокирани преговорите за присъединяване на Анкара към Европейския съюз.

“Ако бъдем изправени пред ситуация, в която енергийната глава е блокирана, тогава можем да преразгледаме позицията си” спрямо “Набуко”, каза премиера Реджеп Тайип Ердоган по време на пресконференция в Брюксел.

„Искаме ирански газ да достига до Европа по „Набуко” когато условията са изпълнени. Смятаме, че е възможно един ден да предлагаме руски газ за европейските потребители чрез „Набуко”. Всъщност е възможно дори Катар да вземе участие в проекта”, добави турският премиер.

На свой ред държавният министър и главен преговарящ на Турция с ЕС Егемен Багъш заяви, че „Набуко” не е само проект за газопровод, но и проект за стабилността и мира.

Всеки може да си помечтае, дори на европейска среща по важни енергийни проекти...

Ще има ли изобщо някога „Набуко”?

Проблемите със сигурността на източниците на газ напоследък помрачават реализацията на „Набуко”, и то след като на 14 декември бе даден стартът на газопровод, който свързва Туркменистан и Китай.

Китайският президент Ху Дзинтао, заедно с президентите на Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, символично даде старт на проекта в Самандепе в Туркменистан. Дългият 7000 км газопровод е важна победа за Пекин, за получаване на влияние над стратегическите енергийни ресурси в региона, традиционно доминирани от Москва. Извън територията на Китай тръбопроводът е дълъг около 1800 км и преминава от Туркменистан, Узбекистан и Казахстан преди до достигне западния китайски Синцзян-уйгурски регион, след което продължава още над 5000 км на китайска територия. Новината дойде като студен душ върху еврочиновниците, тъй като богатият на газови ресурси Туркменистан също като Азербайджан трябваше да бъде основен източник на газ за проекта „Набуко”.

Освен с Азербайджан, на 11 януари, „Газпром” се договори за възобновяване покупките на туркменски газ от началото на 2010 г. в обем до 30 млрд. кубически метра годишно. А Туркменистан е втората държава, на която се разчиташе за газови доставки за бъдещия проект на ЕС „Набуко”. Газовите доставки от Туркменистан за Русия бяха спрени през април 2009 година и възобновяването им даде коз в ръцете на Кремъл за проговори и отстъпчивост на ЕС по отношение на „Северен поток” и „Южен поток”. До възобновяване на газовите турменистански доставки се стигна след среща на руския президент Дмитрий Медведев с неговия колега Гурбангули Бердимухамедов три дни преди Рождество Христово.

Къде е разковничето за сегашния скандал Баку-Анкара, който поставя под голямо съмнение захранването на бъдещия „Набуко”? Нещата за „Набуко” се влошиха от момента, в който Турция поиска от официален Баку да й се продава газа на по-ниски цени. В същото време Туркменистан се преориентира да продава синьото гориво на Китай и Индия. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев заплаши да продава газа си на Индия, Русия, както и да се присъедини към проекта за газопровод от Туркмения през Узбекистан и Казахстан за Китай, чиято бързо растяща икономика изисква все повече енергоресурси.

Междувременно, ИТАР-ТАСС предаде, че Южнокорейската корпорация „Ел Джи” сключи сделка за строителството на завод за преработка на природен газ в Туркменистан, като стойността на договора с държавната компания „Туркменгаз” е 1,5 милиарда долара. Туркменистан бе другият доставчик на газ, на който се разчиташе за пълененето на газопровода „Набуко”. Туркменистан бе и държавата, която в лицето на своя президент обеща да изнася газ за България. Но това беше преди близо две години...

Досега „Газпром” се гордееше с дългосрочните си споразумения с Туркменистан за увеличаване на вноса на газа до 80 милиарда кубични метра, което бе подписано преди кризата от руския президент Владимир Путин. Днес нещата се промениха: предстои нова договореност с Ашхабад, който се съгласи да намали обема на вноса на газа до 30 милиарда кубични метра. Въпреки промените, Москва е заинтересована да запази газовото си влияние върху Ашхабад, което в перспектива може да помогне за насочването на туркменския газ към руските газопроводи, а не към конкурентния „Набуко”, който заобикаля Русия.

Друг ракурс към газовите отношения Москва-Ашхабад даде директорът на Института за национална енергетика, Сергей Правосудов. Според него коригираният руско-туркменски договор, а също и съгласуваните обеми газ за доставка в Китай и Иран практически лишават Ашхабад от ресурси за проекта Набуко”.

Така на практика Туркменистан и Азербайджан вече не са сигурните доставчици за газовата тръба на „Набуко”. Отношенията на САЩ и Великобритания с Иран сложиха прът в колелото на „Набуко” и за получаване на газ от Техеран, което вече и сигурен знак за бламиране на алтернативния газопровод. Иран продължи да отказва предложенията на Запада за ядрената си програма, като това се превърна в сериозен източник на напрежение между Ислямската република и ЕС и САЩ, а това постави в непреодолима ситуация сигурността по захранването на „Набуко” с природен газ.

Китай получава руски газ и от Русия и там политиците не дават сметка на никого за някаква зависимост от Кремъл, за разлика от родните политици...

Афганистан влиза в енергийния маршрут с начало Каспийския район и посока останалия свят. Маршрут, който заобикаля Русия и се движи в посока: Туркменистан, Афганистан, Пакистан. Откакто САЩ свалиха талибаните от власт в Афганистан няма мир и спокоен живот. А всъщност САЩ подкрепяха талибаните да завземат властта в Афганистан. Муджахидините, на които Щатите пратиха оръжие на стойност 1 милиард днес също са най-големите врагове на Белия дом.

Вече няма съмнение, че Буш и САЩ измамиха останалия свят за някакви химически, биологически и ядрени оръжия, които имал Ирак. Всъщност Ирак имаше и има петрол. Оттук нататък започва и свършва всичко, което касае Ирак.

Най-краткият път на петрола от Каспийския басейн - Азербайджан и Туркменистан до петролните терминали на персийското крайбрежие минава през Иран. Иран, с когото Америка е лоши отношения заради ядрената й програма. Но това не пречи същата Америка да иска да разчита на иранския газ за „Набуко”. Как да се случи това? Май няма как, поне засега.

Международната политика винаги опира до поредица от сделки и проекти, свързани с ресурси. Международната политика си затваря очите пред авторитарни режими, щом са стъпили на природни ресурси или са важно незаменимо трасе за транзита им.

Така никой от Европейския съюз не смее да упрекне президента на Казахстан Нулсултан Назърбаев в авторитарност, корупция и семейственост. Достъпът до голямото нефтено находище Тензиг пълни тайни сметки на властта, но ЕС си затваря очите. 75 на сто от Тенгиз се оказва в ръцете на американските Chevron и Exxon Mobil. Назърбаев печели над 90 на сто от гласовете при избори. В Казахстан се намират две трети от суровия петрол на Каспийския район, затова и на САЩ, и на ЕС им се струва, че семейната диктатура в тази държава е симпатична. Петролът затваря очите и устите на демократите в ЕС и Щатите за диктатурата, за култа към личността, за убийствата на опозиционни лидери, даже за това, че братът на президента Назърбаев плаща 20 милиона долара за апартамент в Ню Йорк. Казина, бутици с маркови облекла на световни дизайнери се срещат в Казахстан, който спокойно би могъл да мине и за монархия.

Основателят на династията в днешен Азербайджан, Гайдар Алиев пък има восъчна фигура в Музия на мадам Тюсо. А Алиев бе бивш шеф на КГБ и бивш член на Политбюро, но за ЕС и Щатите това бе без значение, след като създава международен пертолен консорциум, ръководен от „Бритиш Петролеум”. За Алиев няма проблем да бъде близък както с Кремъл, така и с официален  Вашингтон, никой не го упреква, никой не му диктува какво да прави, никой не му определя политиката, никой не смее да го критикува. Илхам Алиев започва като зам.-шеф на държавната нефтена компания, след това е премиер, а след смъртта на баща си Гайдар е президент, и то несменяем.

В Азербайджан няма много политически партии, няма натиск да членуват където и да е, за Алиеви партийната идеология се изчерпва с думите „Бритиш Петролеум” и „Шел”. Тези две думи обезсмислят опозиция на правителството, обезсмислят и разследване на огромните суми, които проиграва в казината Илхам Алиев. Петролът, природният газ отварят врати, затварят усти и даряват обич и вечност във властта. На среща на върха на НАТО, съпругата на Илхам Мехрибан бе обявена за Мисис НАТО. Никой не се сети за връзки с КГБ, за връзки с бивши комунистически висши структури. Алиев и официален Баку са тези, които решават и диктуват. Зад тях са петролът и природният газ и това изчерпва всичко. И ако за българският премиер Бойко Борисов не е проблем да вечеря с финансовия си министър Симеон Дянков, за Алиев не е проблем да вечеря в Париж със семейство Ширак, не е проблем да отлети за което си иска кътче на Европа, докато баща му стои в Музея на мадам Тюсо.

Какъв ти „Набуко”? Какви ти газопроводи и петролопроводи...

Страната ни ще внесе 12,5 млн. евро в бюджета на "Набуко". Толкова е вноската на всеки от участниците, а за 2010 г. общият бюджет на проектната компания е в размер на над 74 млн. евро. Все още не са окончателно определени количествата газ, транзитирани по "Набуко", на които България ще може да разчита. Те са различни за всяка година и ще зависят от конкретните търговски договори, които предстои да бъдат сключени за доставки на природен газ.

„Набуко”, макар и неуточнен е далечна перспектива, по-близката и по-евтината беше „Южен поток”, по който нашите политици все още вяло казват „да”. В същото време, Румъния заяви, че е готова да замени България като участник в проекта за газопровод на „Газпром” „Южен поток”, предаде електронното издание „Пайплайнс интернешънъл”. Според официалната позиция, заявена от румънското министерство на икономиката, тръбопроводът може да тръгне от черноморското пристанище Констанца и да се раздели на два клона – до Сърбия и до Унгария.

Новината дойде след изказванията по-рано този месец на заместник-главния изпълнителен директор на „Газпром” Александър Медведев, че компанията разполага с други алтернативи, ако България преосмисли участието си в проекта.

Още помним как френският президент Никола Саркози попита Бойко Борисов за отношенията ни с Русия, и как нашият премиер взе да обяснява кое как и защо е. Това не пречеше на Франция да влезе в „Южен поток”, за да печели икономиката й...

Въпрос на самочувствие. Ако България не е богата на природни ресурси, то тя е геополитически удобна за диктуване на условия и извоюване на позиции. Стига да има кой да го проумее.

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/2010/broi32010/921-2010-08-05-07-42-24

Световната икономическа криза от последните две години най-често се асоциира със зрелищните банкови фалити в САЩ. По същото време обаче, в сферата на търговията с природен газ се случиха промени, които могат да се окажат дори по-драматични от събитията, преобразили сектора на финансовото посредничество.

Добра илюстрация за това, което се случва в световната газова търговия, е цитираният от списание. „Икономист” пример с терминала за втечнен газ край канадското градче Китимат. То се намира на брега на Тихия океан, недалеч от Аляска. Преди около пет години въпросният терминал бе замислен от инвеститора „Апачи корпорейшън” като пункт за внос на втечнен газ в Канада. Днес бизнес планът се преобърнал с главата надолу. Терминалът наистина ще е необходим, но не за внос, а за износ на природен газ. Северна Америка, в която допреди година-две имаше голям газов недостиг, сега е на път да задоволи потребностите си почти изцяло със собствено производство. Основна причина е рязко нарасналият добив на т. нар. „неконвенционален газ” – добиван от въглищните и най-вече от шистови пластове (shale gas).

Наличието на газ в пластовете от шисти е известно отдавна. В САЩ първият сондаж в шистови скали е направен още през 1821, но резултатите са незадоволителни. Идеята за добив на нетрадиционния газ набира скорост през 70-те години на миналия век, когато петролът поскъпва рязко, но угасва още в следващото десетилетие, когато нефтените котировки тръгват надолу.

Най-голямата технологична новост в шистовия газодобив е изпробвана едва през 2002 в Тексас. Тогава е направен първият хоризонтален сондаж, който е много по-ефективен от вертикалния. Впоследствие технологията бързо е усъвършенствана и така е отстранена главната пречка за добива на газ от шисти – високата себестойност. Тези промени съвпадат с непрестанното повишаване на световните цени на природния газ, достигнали своя връх в средата на 2008. Така, към американския шистов газ се насочват все по-големи инвестиции като резултатите стават особено видими през последните 10-15 месеца. През 2009 САЩ дори успяват да задминат дотогавашния безспорен световен лидер в газодобива Русия. Нарастването на американското производство идва основно от шистовия газ. Към средата на миналата година той дава 14% от добива в страната, докато през 2000 този дял е бил само 2%. Еуфорията около новото газово чудо се подсилва от факта, че то идва изненадващо. През последните няколко месеца, в САЩ, влизат в експлоатация терминали за внос на втечнен газ, чието строителство е започнало в самото навечерие на бума с шистовия газ. Те вероятно ще останат губещи, защото само за година-две нуждата от внос се е изпарила.

В началото на 2010 вълната на ентусиазъм около газа от шисти прехвърли океана, достигайки Европа и дори Китай. Залежи на шистов газ има в почти всички европейски държави като най-големи са в Полша, която сега е силно зависима от вноса от „Газпром”. Все по-често в медиите се появяват фантастични прогнози за световните запаси от неконвенционален газ, които можело да се окажат няколко пъти по-големи от тези на конвенционалния. Въз основа на това се предрича крах на руската газова империя „Газпром” и се правят прогнози, че в скоро време газът ще измести въглищата като основно гориво за електро- и топлоцентралите.

Реалната ситуация на газовия пазар

Успоредно с това се чуват и по-трезви гласове, според които газът от шисти е PR-балон, раздуван от две-три американски компании с големи инвестиции в този бизнес. Най-често се сочи Chesapeake Energy, която твърди, че себестойността на нейния шистов газ е $130 за 1000 куб. м и може да падне дори до 99 долара. В същото време обаче, финансовите отчети на компанията показват скромни резултати, макар че тя  присъства много силно в бизнеса с  шистов газ още от 2005. Към началото  на 2009, Chesapeake Energy има дългове за $14,4 млрд. Което означава, че или себестойността на нетрадиционния газ не е толкова ниска или поне, че този бизнес изисква огромни първоначални инвестиции, изплащащи се след много години.

Според повечето специалисти, реалистичната долна граница за средната цена на нетрадиционния газ е $180-200 за 1000 куб. м. За сравнение – през лятото на миналата година цените на природния газ на спотовия пазар в един момент паднаха до $120 за 1000 куб. м, към март 2010 на американския газов хъб Хенри се доставяше суровина по $154 за 1000 куб. м, а прогнозата на Департамента по енергетиката на САЩ е, че през 2011 газът ще струва средно по $192 за 1000 куб. м. Но, в същото време, цената, по която сега „Газпром” продава суровината си в Европа, по дългосрочните договори, е около $300 за 1000 куб. м. А само допреди две години газът на спотовия пазар беше много по-скъп от този, който вървеше по тръбопроводите на „Газпром”. Това означава първо, че световният газов пазар е много динамичен и второ, че той все още си остава географски сегментиран, защото тръбопроводните доставки доминират над танкерните.

Има няколко фактора, определящи песимистичния тон на прогнозите за възможно повторение на  американското чудо с газа от шисти в Европа. Първо, трябва да е ясно, че газът в шистовите пластове е силно разпръснат и там, където концентрацията му е под определена граница, добивът просто става икономически неизгоден, макар че е възможен. Тоест, трябва да се прави разлика между налични и извлечими запаси от  тази суровина. Второ, голяма част от сондажите в шистовите пластове са предприятия за сезонна и дори еднократна употреба. Газовият дебит в тях пада много бързо и ако в началото на експлоатацията находището изглежда много печелившо, с течение на времето картината се променя. Максималният живот на един сондаж в шистови скали е 8-12 години.

Освен това между Америка и Европа има фундаментални различия по отношение на условията за добив на шистов газ. Територията на САЩ е огромна, почти колкото тази на цяла Европа, от Атлантика до Урал, и е по-слабо населена. В гъстонаселените европейски държави просто няма свободно място, където да се разгърне мащабен газодобив от шистови пластове, защото той крие сериозни екологични рискове. Газовите пластове се изтласкват с помощта на големи количества вода и пясък, плюс химикали. Понеже скалите са порести, химикалите проникват в подпочвените води, което в един гъстонаселен регион индиректно ще ги отведе и в източниците за водоснабдяване. Нагнетяването на хиляди тонове вода и пясък в пластовете крие и опасност от свлачища и дори от техногенни земетресения.

Освен това САЩ имат по-развита газотранспортна система от Европа, с множество частни оператори, работеща в доста либерален законов режим. Поради това разходите за пренос на газа от шисти са близки до нула. Накрая, трябва да отчетем и факта, че шистовият газодобв е високотехнологична дейност, за която извън САЩ все още няма достатъчен брой квалифицирани и опитни специалисти.

Все пак, имайки предвид, че в последните месеци към инвестиции в добива на неконвенционален газ се насочват почти всички големи световни играчи в газовия бизнес (без „Газпром”), ясно е, че това не е безперспективна дейност. Но центърът и ще си остане в Северна Америка. Според прогнозите, на Европа ще й трябват най-малко 10 години за да може добиваният в ЕС неконвенционален газ да стане реален фактор, влияещ до известна степен върху пазара. Същото важи за Китай и Индия. Към средата на 2009, шистовият газ от САЩ и Канада е около 3% от общия световен добив на „синьо гориво” – приблизително колкото производството на Катар или на Алжир. В световен мащаб това е малко, но в регионален – не.

Другите два основни фактора, натискащи цената на газа надолу, са спадналото потребление, в резултат на икономическата криза, и увеличаването на производството на втечнен природен газ, чиято себестойност, с напредването на технологиите и увеличаване броя на производителите, става с все по-ниска. Експертите на Международната енергийна агенция смятат, че свърхпредлагането на световния газов пазар ще се запази поне до 2015. Има обаче и други прогнози – че пазарът ще бъде доминиран от потребителите най-малко до 2030 и производителите ще преживеят много тежки времена.

Засега е ясно, че „газов ОПЕК” под формата на познатия картел, контролиращ световните цени на петрола, няма и не може да има. Защото, за разлика от нефта, който се превозва предимно с танкери (т.е. там почти целият пазар е спотов), газът се доставя главно на базата на дългосрочни договори, които трудно могат да се анулират. Освен това, двете криви – на динамиката на нефтените и на газовите цени, се разминават все по-драстично и, както изглежда, сме на прага на епохата на окончателното отвързване на газовите котировки от нефтените.

Перспективите пред газовите проекти с българско участие

Как тези световни тенденции ще се отразят върху европейския газов пазар и по-конкретно върху проектите за газопроводи, в които участва България? Според статистиката на Eurogas, потреблението на природен газ в ЕС, през 2008, е било 517 млрд. куб. м, а през 2009 кризата го сваля на 484 млрд. – спад от 6,4%. Намалението в страните извън ЕС, като Русия и Украйна, е още по-голямо. Според най-реалистичните прогнози, търсенето на природен газ в Европа ще се възстанови на нивата отпреди кризата най-рано към 2013-2015.

Още по-интересно е какво се случва със съотношението на силите между основните доставчици на газ за ЕС. През 2008, собственото производство е било 39% от потреблението, а през 2009 пада на 36%. Надолу върви и делът на руския доставчик „Газпром” – от 25%, през 2008, до 22%, през 2009. Дяловете на Норвегия (съответно 18% и 19%) и на Алжир (10% и в двете години) остават почти непроменени. Най-значимо нарастване има при доставчиците на втечнен газ, като Катар и Нигерия. Това се дължи на факта, че количествата втечнен газ, които доскоро са насочвани към Америка, сега се преориентират към Европа и Източна Азия и появилото се свръхпредлагане натиска цените надолу.

При новата ситуация втечненият газ, който преди служеше най-вече като застраховка срещу рисковете от срив на тръбопроводните доставки, се превръща в реална алтернатива, която потребителите могат да изберат, дори и когато няма никаква криза в снабдяването. Промяната би трябвало да повлияе върху енергийните стратегии на страни като България и Румъния, за които съвсем доскоро втечненият газ не бе реална опция, защото не са достатъчно богати, за да платят такава скъпа застраховка като газовия терминал.

Промените в световния газов пазар поставят в нов контекст въпроса за строежа на трите големи тръбопровода, замислени да пренасят суровина от Русия и Каспийския регион до Европа. Това са „Северен поток”, „Южен поток” и „Набуко”. С първия от тях нещата вече са ясни – всички геополитически пречки пред реализацията му паднаха в края на миналата година и строежът на съоръжението е в ход. Съдбата на „Южен поток” и особено на „Набуко” остава несигурна. Като конкуренцията между тези два проекта става още по-ожесточена. Досега тя беше главно за източниците на суровината – т. е. дали каспийският газ ще потегли към „Набуко” или, през Русия, голяма част от него ще влезе в „Южен поток”. Но при положение, че потреблението на газ в ЕС падна доста под прогнозите отпреди 3-4 години, в краткосрочен и средносрочен период, на „Южен поток” и „Набуко” може да се наложи да си оспорват и клиентите, които ще купуват суровината в Европа.

През последните няколко месеца се случиха важни събития, довели до  преориентация на газовите потоци в Каспийския регион и влияещи пряко върху перспективите за реализация на „Южен поток”, но най-вече на „Набуко”. През декември 2009 бе открит газопроводът от Туркменистан до Китай, пресичащ територията на Узбекистан и Казахстан. Тръбопроводът поставя началото на нова епоха в газовия експорт на централноазиатските републики, който за първи път тръгва на изток и получава излаз на огромния китайски пазар. Споразумението за изграждането на газопровода е сключено през април 2006, а строителните работи започват през 2007 и завършват за по-малко от три години. Това е рекордно кратък срок имайки предвид, че дължината на съоръжението, само от Туркменистан до китайската граница, е 1800 км, а оттам суровината може да достигне чак до отстоящото на още 4500 км пристанище Гуанджоу на брега на Тихия океан. Зад тази оперативност стои мощното финансиране от Пекин. Предвижда се първоначално по новия тръбопровод да се транспортирани по 13 млрд. куб. м газ годишно, а през 2013 да бъде достигната пълната мощност на съоръжението от 40 млрд. куб. м годишно. От тях 30 млрд. куб. м ще осигурява Туркменистан, а 10 млрд. – Казахстан и Узбекистан. За целта китайците вече са сключили 30-годишен договор с доставчиците.

В началото на 2010 бе открит и вторият  втория газопровод между двете съседни страни Туркменистан и Иран, който тръгва от гигантското находище Довлетабад. Така туркменистанският износ за северните ирански провинции ще се увеличи от досегашните 8 млрд. куб. м годишно до 14, а впоследствие и до 20 млрд . куб. м. Всъщност, ускоряването на проектите за нови направления на туркменистанския газов износ бе провокирано от запушването на основния експортен маршрут, насочен към Русия. През 2003 президентите Путин и Бердимухамедов подписаха газово споразумение, предвиждащо нарастващи доставки на Туркменистан за „Газпром”, като през 2007 те трябваше да бъдат 60-70 млрд. куб. м, а след 2009 да се увеличат до 80 млрд. куб. м годишно. В действителност, през 2007 и 2008 руснаците са купили по 42 млрд. куб. м туркменистански газ (по други данни – 50 млрд.). Това обаче бе над 90% от износа на централноазиатската република, която по това време не разполагаше с други експортни маршрути, ако не броим един тръбопровод с малък капацитет към Иран. През април 2009 стана сериозна авария на построения още по съветско време тръбопровод Централна Азия-Център, по който туркменистанския газ течеше към Русия. След това „Газпром” за дълго прекрати вноса от Туркменистан. Причината бе резкия спад в търсенето и цената на газа на европейския пазар. За „Газпром” стана крайно неизгодно да реекспортира туркменистанската суровина, особено имайки предвид договорената с Ашхабад твърде висока цена. Най-сетне, на 22 декември 2009, президентите Медведев и Бердимухамедов все пак се споразумяха и доставките бяха възобновени от януари 2010. Сега обаче, апетититът на „Газпром” за туркменистански газ е значително по-умерен. Договореното количество е максимум 30 млрд. куб. м годишно, но руснаците вероятно ще купят доста по-малко.

През 2009 стана ясно, че Турция, която Баку смяташе за свой близък съюзник, е по-скоро пречка, отколкото мост за азербайджанския газов износ към Европа. Многомесечните преговори между Анкара и Баку зациклиха и през пролетта на 2010 бяха прекратени. Двете страни не могат да постигнат пакетно споразумение за цената на азербайджанския газ, който Турция получава от 2007 насам, както и за количествата и условията на транзита му към европейските пазари. При това положение Баку започна да се оглежда за алтернативи на север, към Русия, и на юг, към Иран. И с двете страни бяха сключени споразумения за износ на азербайджански газ от 2010. На първо време, към Русия тръгват по 1 млрд. куб. м годишно. С Иран Баку има краткосрочен договор за доставка на около 100 млн. куб. м (незначително количество) извън суаповите доставки за азербайджанския анклав Нахичеван. Техеран пък заяви, че е готов да купува до 10 млрд. куб м годишно от Азербайджан, но съществуващият тръбопровод не позволява преноса на такова количество. Сега се правят проучвания за строеж на нова тръба до Иран с капацитет 6,57 млрд. куб. м годишно. Планира се строежът да завърши през 2012 и да се финансира от ГНКАР. Споразуменията с Москва и Техеран могат да трасират пътя на по-сериозния азербайджански газов износ, който се очаква, когато проектът за разработването на голямото находище Шах-Дениз навлезе във втората си фаза.

През април 2010 обаче, Азербайджан обяви, че проектът Шах-Дениз 2 се отлага за пореден път и няма да стартира преди 2017. Мотивите са неуспешните преговори с Турция и липсата на окончателно инвестиционно решение за строежа на „Набуко”. Подобна обосновка показва, че Азербайджан не смята да продава всичкия си газ само на Русия и Иран и иска на всяка цена да присъства на турския и най-вече на европейския пазар. Иначе „Газпром” вече предложи да купува всичкия азербайджански газ, включително и този от Шах-Дениз 2. Но предложението среща мълчаливия отказ на Баку. Друг е въпросът, че самият „Газпром” едва ли разчита офертата му да бъде приета. Очакваният добив от Шах-Дениз 2 е 20 млрд. куб. м годишно – количество, което е съвършено излишно на „Газпром” в момента и сигурно ще е излишно и след 5-6 години. Възможно е зад анонсираното отлагане на Шах-Дениз 2 да стоят и други мотиви от стратегически характер. Сега почти всички експортни приходи на Азербайджан идват от нефта, а след 2015 се очаква т. нар. нефтен пик в страната да бъде преминат и общото количество на добивания петрол постепенно да започне да намалява. Точно в този момент стартът на Шах-Дениз 2 може да донесе компенсиране на част от загубените нефтени приходи,  чрез продажбата на газ, и да запази бюджетната стабилност на Азербайджан.

Изглежда странно, че в консорциума за „Набуко” няма нито една компания, която реално да добива газ в Каспийския регион. В последно време този ключов недостатък се опитва да отстрани германската RWE, която влезе в проекта през 2008 – доста след останалите акционери. Германците са активни и на източния и на западния бряг на Каспийско море. В Туркменистан те получиха концесия за разработване на нефтено-газов блок в морския шелф, но реален добив не може да има преди 2018-2020. В Азербайджан RWE подписа договор за проучването на газовото находище Нахчиван, където според прогнозите може да има до 300 млрд. куб. м газ. Смущаващо е, че през 1997 въпросното находище вече е било давано на концесия на консорциум от американската ExxonMobil и азербайджанската държавна компания ГНКАР. След направените сондажи обаче, американците го оценяват като безперспективно и през 2002 го изоставят, като дори плащат компенсация от 30 млн. долара. Разбира се, работата на RWE може да е по-успешна, но дори и при оптимистичен сценарии на германците ще им трябват поне няколко години преди да успеят да добият газ за „Набуко” от Нахчиван.

Така или иначе, отлагането на Шах-Дениз 2 засега маркира 2017 като най-оптимистичния (но малко вероятен) срок за влизането на „Набуко” в експлоатация. Проектът за построяването на този газопровода бе извикан на дневен ред от три основни предпоставки: нуждата на Европа от внос на допълнителни количества газ по тръбопроводи, необходимостта от диверсификация на доставчиците и на маршрутите, по които газът идва до ЕС и наличието на свободни, недоговорени от никого, количества газ в Каспийския регион. Прозорецът на възможностите за реализация на проекта е отворен най-широко, когато силата на въздействие на тези три фактора достигне своята връхна точка, по едно и също време. Но дали този момент вече не е отминал?

След есента на 2008 нивото на потребление на газ в Европа започна да намалява поради общия икономически спад и засега не се е възстановило. Успоредно с това, втечненият газ поевтиня и стана равностоен конкурент на тръбопроводния. Факторът ”необходимост от диверсификация на газовите доставки в Европа” действаше най-силно между януари 2009 и февруари 2010. След победата на Виктор Янукович на президентските избори в Украйна и сключената от него пакетната сделка „евтин газ срещу база за Черноморския флот” с Русия,  все повечето политици и анализатори в ЕС смятат, че поне до 2015 повторение на руско-украинската газова криза от началото на 2009 вече е невъзможно. Следователно, нуждата от диверсификация на маршрутите на газовите доставки намалява. Повратна точка в това отношение би станало началото на строежа на „Южен поток”, който може да даде почти пълна гаранция за диверсификация на маршрута на руските газови доставки за Югоизточна и Централна Европа.

Наличието на недоговорени количества газ в Централна Азия и Азербайджан бе най-очевидно до края на 2009. Действието на този трети движещ фактор за реализацията на „Набуко” значително отслабна след като Туркменистан отвори път за своя газ към Китай, възстанови износа за „Газпром” и пусна в експлоатация нов газопровод към Иран, а пък Азербайджан започна газов износ към Русия и Иран. Изводът е, че прозорецът на възможностите за реализация на „Набуко” бе най-широко отворен в края на 2008 и през първата половина на 2009. Втори такъв шанс може да се появи едва след няколко години, когато потреблението на газ в Европа и добивът в Туркменистан ще бъдат на значително по-високи нива от днешните.

* Българско геополитическо дружество

Публикува се с любезното съдействие на списание "Геополитика", партньор на сайта "Хроники"

http://geopolitika2.hit.bg/13/geo-1-10-Baranchik.htm

Напоследък сме свидетели на стремителни промени в геополитическия и геоикономически пейзаж на планетата. При цялата нееднозначност на този процес и наличието в него на маса скрити препятствия, той, като цяло, има позитивен характер както за Европа, така и за Евразия.

Глобалната роля на САЩ: първи сред равни

Очевидно е (и това неведнъж е било коментирано), че идването на власт на президента Обама и сегашната политика на „меката сила” на американската администрация са обусловени от неспособността на САЩ да реализират със силови методи проекта за Pax Americana. При това, стремително развилата се икономическа криза сериозно ерозира финансовите възможности на Америка да поддържа статута си на единствен глобален играч. Продължаването на предишната политика на силата най-вероятно би довело САЩ до политически и финансова крах. По-важното обаче е, че Съединените щати биха били отхвърлени на периферията на световните икономически процеси. Подкрепилите Обама кръгове в американския елит съвсем правилно оцениха осъществяващите се в света промени, стигайки до извода, че ако процесът вече не може да бъде спрян, поне трябва да бъде оглавен от САЩ. И това е реалното положение на нещата – в момента никой от останалите глобални играчи не само че не е готов, но и не иска да поеме бремето на единствена глобална държава, тъй като това е свързано с огромни разходи за поддържането на този статут, а нито Китай, нито Европейският съюз, нито Русия могат да си ги позволят. В резултат от което сме изправени пред следната ситуация. От една страна, САЩ сериозно понижиха статута си на последната в света „свръхдържава”, озовавайки се в една и съща редица с останалите световни играчи. Това означава, че Вашингтон вече не може сам да налага както силови, така и определящи, по отношение на един или друг регион, геополитически решения, противоречащи на позициите на основните регионални играчи. Така, САЩ бяха принудени да започнат да се вслушват в мнението на другите силове центрове, тоест делегираха им съществена част от влиянието си, при вземането на решения на регионално равнище.

Съединените щати вече са загубили статута си на последна свръхдържава, т.е. станали са просто „първи сред равните”. Би трябвало да оценяваме позитивно този процес, тъй като, тъй като той, на първо място, рязко намалява рисковете от възникване на глобален конфликт заради прекалено силните позиции на една от страните, а на второ – рязко ограничава рисковете от регионална дестабилизация, тъй като вече ще се вземат по-премерени решения, максимално отчитащи и позициите на другите регионални играчи. Както вече споменах по-горе, тази конфигурация напълно устройва другите силови центрове, тъй като те вече могат да решават проблемите си за сметка на САЩ (в прекият смисъл на този израз), укрепвайки регионалната сигурност.

От друга страна, намаляването на разходите за поддържане на регионалната политическа стабилност позволява на останалите глобални играчи да отделят по-голямо внимание на икономическия ръст, което също води до намаляване ролята на Америка в глобалната икономика.

Тоест, можем да се надяваме, че светът е достигнал в развитието си до фаза на относителна стабилност. Ако бъде решен въпросът с ядрената програма на Иран, това би имало положителен ефект и за постигането на консенсус по палестинско-израелския конфликт и пътищата за преодоляването му, както и за севернокорейската ядрена програма. Във всеки случай, анализът на последните събития в света показва, че водещите глобални играчи демонстрират определена готовност да решават комплексно всички най-остри и актуални въпроси на световния дневен ред.

Обединяването на Европа

Както неведнъж посочваха редица авторитетни анализатори, от известно време насам Европа престана да бъде глобален политически играч, концентрирайки се върху въпросите на вътрешното си развитие. Именно това обяснява и защо Русия например, в своите контакти с Европа, предпочита да развива двустранните отношения, преди всичко с Германия, Франция и Италия. В този контекст, предстоящото обединяване на Европа (след влизането в сила на Лисабонския договор, на 1 декември 2009) в единен политически механизъм с общ президент и обща външна политика, следва да се възприема, като несъмнено позитивен процес. От една страна, общата външна политика означава, че Европа се превръща в един играч, с който е много по-добре и по-лесно да развиваш отношенията си, отколкото с трийсетина големи и малки играчи, всеки със свои собствени амбиции. За Русия този процес е важен и защото означава край на непрекъснатите опити на Източна Европа да пречи на нормалния диалог между Обединена Европа и Русия – за последната ще бъде много по-лесно да развива отношенията си с ЕС, в качеството му на също такава „империя”, каквато е и тя самата.

В този контекст е очевидно, че успешното завършване на такива грандиозни проекти, като Северен и Южен поток, както и на „Набуко”, няма алтернатива, защото именно те, до голяма степен, ще гарантират суровинната независимост на Европа (в качеството и на единен геополитически и геоикономически механизъм) от САЩ.

Сдобивайки се с нови „енергийни опори” и завършвайки процеса на политическото си обединение, за което континенталният европейски елит (от Наполеон до Бисмарк и от Дьо Гол до Франц-Йозеф Щраус) винаги е мечтал, занапред Европа ще се позиционира по нов начин и в световните политически отношения, което пък ще се окаже поредното сериозно ограничаване на възможностите на САЩ отново да се ориентират към едностранно силово решаване на глобалните проблеми, тъй като Обединена Европа вече ще има ясно изразени собствени интереси и в Централна Азия, и в Близкия изток, и в Африка, още повече пък в Русия.

Русия като център на Евразия

Следва да посочим, че днес, както впрочем и в миналото, Русия се развива като предимно суровинна държава - т.е. модернизацията и се осъществява най-вече за сметка на износа на ресурси. Тази ситуация си остава една и съща от времето на Иван Грозни и Петър Велики до ден днешен. Въпреки това, суровинната зависимост никога не е пречела на Москва да бъде сред водещите световни държави. А по време на т.нар. „индустриален скок”, осъществен от режима на Сталин, и въпреки демографските и икономически загуби в резултат от Втората световна война, дори да се превърне във втората световна икономика (след американската). Очевидно е също, че от гледна точка на руските интереси, тази ситуация следва максимално бързо да се промени. В същото време, трябва да е ясно, че в условията на обвързаност с долара, Русия в момента не разполага с други сериозни източници на валутни постъпления за модернизацията на страната, освен износа на суровини – неслучайно, докато ОПЕК обяви, че намалява обемите на добивания от нейните членки петрол, Русия дори увеличи петролния си износ.

Разбира се, износът на суровини, сам по себе си,  не представлява заплаха - дори и САЩ например, скоро ще станат един от водещите износители на втечнен природен газ. Проблемът е, че износът на суровини не би трябвало да е основния източник на валутни постъпления за една държава. Руското ръководство е наясно с проблема и предприема сериозни стъпки за преодоляването на тази негативна за икономиката на страната схема. Но, въпреки суровинния характер на икономиката си, Русия беше и си остава водещ играч в Евразия, което пък позволява по радикално нов начин да очертаем и геополитическите и позиции в света. Както е известно, руските и световните експерти отдавна се опитват да отговорят на вечния геополитически въпрос, какво всъщност представлява Русия? Дали тя е част от Запада или от Изтока? Според мен, отдавна трябваше да излезем извън тази дихотомна схема, тласкаща ни в задънена улица, тъй като Русия, нито е част от Запада, нито пък от Изтока (в чистия им вид). Геополитическата роля на Русия е да бъде Север. Разбира се, това е тема за отделен и то обширен анализ. Въпреки това, всички предпоставки за подобно позициониране на Русия отдавна са съзрели и появата на новото и геополитическо обозначаване просто ще отрази реалната картина на съвременния многополюсен свят.

В този контекст, от особено значение е разширяването на енергийното сътрудничество на Русия с азиатския регион и, най-вече, с Китай и Япония. Това сътрудничество е съществено и необходимо допълнение към руската енергийна стратегия, позволяваща и да ускори превръщането на Евразия в единно цяло, в което Русия ще заема централно място. Само че енергийната стратегия, сама по себе си, очевидно е недостатъчна за това. Тя би трябвало да се допълни от сериозна логистична стратегия и инвестиции в развитието на транспортната инфраструктура, от китайско-руската граница до тази между Русия и ЕС, и най-вече на товарните превози. На практика, енергийното сътрудничество и създаването на развита инфраструктура на енергийните потоци е предварително и необходимо условие за превръщането на руската територия в основната търговска магистрала на Евразия. Решаването на тази задача ще помогне и за изграждането на равномерно разположена и развита (по модела на онази в европейските страни и САЩ) жилищна и производствена инфраструктура в Русия.

Краят на лимитрофите

Цялата неособено дълга история на Източна Европа, след разпадането на т.нар. „социалистически блок”, за пореден път ни демонстрира, че елитите на държавите от региона, които обикновено се дефинират като „лимитрофни” (от лат. Limitrophus, т.е. „граничен” – б.р), не са в състояние да провеждат самостоятелна външна политика. В тази връзка, те не могат да се разглеждат като сериозни партньори на Русия, към които тя следва да се отнася с необходимото уважение. Следователно, руският подход към тях трябва да е изключително „потребителски”, т.е. аналогичен на американския. В тази връзка и в контекста на намаляването на геополитическото значение на Източна Европа, значението на проектите за газопроводите Северен и Южен поток е изключително голямо, тъй като ще помогне да бъдат ерозирани очертаващите се лимитрофни връзки в триъгълника Беларус-Полша-Украйна. От тази гледна точка, можем дори да предположим, че краен резултат от реализацията на проекта Северен поток биха могли да станат няколко „транзитни трансформации”, които съществено да променят  и опростят геополитическата картина в Източна Европа. На първо място, прекратяването на основния газов транзит през териториите на Беларус и Полша, т.е. фактът, че Беларус вече ще получава природен газ предимно за покриване на вътрешните си потребности (при положение, разбира се, че се запазят сегашните негативни тенденции в процеса на формиране на т.нар. „съюзна държава”, обединяваща Русия и Беларус). На второ място и вследствие на това,  Полша ще започне да получава руския газ не през територията на Беларус, а от Германия, което би я превърнало от транзитна държава в краен получател на руски природен газ. Подобна схема на газовите доставки за Полша би съдействала за по-адекватното възприемане на геополитическите и геоикономически реалности от полския елит. На трето място, съответно, реализацията на Северен поток ще позволи на Германия не само да стане краен получател на руски природен газ, а и (на практика) основната транзитна държава, което значително ще укрепи геополитическата връзка между Русия и Германия и ще стимулира реалното обединяване на Евразия в единен финансово-икономически организъм.

Аналогично на Северен поток, проектът Южен поток ще въведе необходимия ред в газовия транзит през Украйна, чието значение като транзитна държава рязко ще намалее и ще съответства на реалната и геополитическа тежест.

В резултат от всичко това, Германия и Русия ще успеят да ерозират икономически очертаващият се транзитно-лимитрофен триъгълник Беларус-Полша-Украйна и да накарат елитите на тези държави, които в момента оглавяват този процес, да осъзнаят реалното съотношение на силите в Източна Европа. Подобно решение на проблема е възможно само, ако Беларус престане да бъде транзитна територия за руския петрол и природен газ, значението на Украйна в транспортирането на руските енергоносители значително намалее, а Полша започне да получава газ от Германия. В такъв случай всичко ще си отиде на мястото. Резултат от успешната реализация на Северен и Южен поток ще стане рязкото намаляване на геополитическата роля на Източна Европа (и, съответно, нарастване ролята на Югоизточна, през чиято територия ще минава Южен поток), в контекста на интеграционните процеси в Евразия, което вероятно би съдействало и за отказа на САЩ да залагат на лимитрофните държави, опитвайки се да ерозират формирането на една наистина обединена Европа, както и за установяването на по-продуктивен диалог с ключовите държави от региона.

* Авторът е ръководител на Информационно-аналитичния център към Академията за управление при президента на Беларус