Проф. Христина Вучева: Има нещо неясно и скрито около тези 16 млрд. лв.

Много е късно сега някой да пита въобще дали и защо трябва да поемаме този дълг. Тук става дума за задължения не от не знам колко си години, както се говори. Става дума за дълг от 900 млн. евро, направен от първото правителство на Бойко Борисов, чийто падеж е 2017 г., и за дълга от края на 2014 г. от 3 млрд. лв. за попълване на т.нар. гаранционен фонд за покриване на влоговете в КТБ. И 400 млн. евро, взети през декември от второто правителство на Борисов, вероятно да осигурят необходимите средства за плащане на земеделски производители и разбира се, да разполагат с необходимите средства за първите дни на годината. „Има един текст, на който не са обърнали внимание тези, които сега реагират много бурно, но малко със закъснение. Този текст дава право на Министерския съвет да сключва средносрочни споразумения за емитиране на дълг. В този общ текст няма число.“ Така проф. Христина Вучева коментира за ГЛАСОВЕ причините за избухналия скандал по повод исканите от правителството 16 млрд. лв. Проф. Христина Вучева е икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.

проф. Христина Вучева

- Проф. Вучева, трябва ли й на България заем от 16 млрд. лв.?

- В Закона за бюджета за 2015 г. изрично е гласувано от всички, които подкрепят бюджета и правителството, че ще има нов дълг през 2015 г. в размер на 8 млрд. лв. Всъщност това е сумата на новия дълг, който бюджетът е приел за 2015 г. Повече нищо няма прието досега.

Има обаче още един текст в Закона за бюджета за 2015 г., на който не са обърнали внимание тези, които сега реагират много бурно, но малко със закъснение. Този текст дава право на Министерския съвет да сключва средносрочни споразумения за емитиране на дълг. В този общ бланкетен текст няма число. Това означава, че ако сме държава, която иска да спазва законите, а ние имаме непрекъснато претенциите, че сме демократична държава и член на Европейския съюз, то всеки народен представител би могъл да гласува, независимо към коя партия принадлежи, нов дълг единствено в размер на 8 млрд.лв. Това е в Закона за бюджета.

- Но се предлагат 16 млрд. лв.?

- Оттук нататък някой трябваше да обясни много сериозно защо се предлагат тези 16 млрд. лв., тоест двойно по-висока сума. И ето че сега те са в този режим на обяснение и разбира се, парламентът е в правото си да гласува всичко, стига да бъде убеден. Аз като специалист се опитах да поясня, че нашите задължения, които имаме за погасяване, а това е нещо, което прави всяка държава, когато е поела стари дългове от предходни години, възлизат за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., какъвто е срокът за т.нар. средносрочно споразумение за дълг, на не повече от 10,8 млрд. лв.

Ето това с необходимите пояснения би могло да бъде гласувано, след като се споразумеят. Това е закръглената сума, а ако говорим в евро – някъде около 5-6 млрд. евро. Това би могло да позволи на правителството да посрещне падежи от дълг, взет в края на 2014 г. , който е краткосрочен, на няколко пъти, и един дълг на г-н Дянков от 2010 г., чийто падеж е 2017 г. Това са основните стари задължения, които са предстоящи за плащане и няма как да бъдат подминати. Останалото са дефицитите в трите години, каквито имаме по средносрочната програма, приета от правителството и по Закона за бюджета за 2015 г. И така дефицитът за 2015 г. по държавния бюджет можеше да бъде напълно  спокойно покрит от бюджета и от съществуващия в момента фискален резерв. Останалите две години – 2016 г. и 2017 г., пак – закръглено ще има 4 млрд. лв. дефицит, които спокойно влизат в това число, което съобщих.

Тоест старите падежи, плюс тези 4 млрд. лв. за 2016 и 2017 г. , представляват тези 10,8 млрд. лв., които правителството може да вземе, те вече са му дали това право да сключва с когото и както си иска да емитира този дълг от името на България. Въпросът е, ако парламентаристите желаят да разискват, само и единствено да се разберат за сумата, какви са таксите, какви са лихвите, комисионите и т.н. Всеки, който поема някакъв дълг към когото и да е, се интересува какво ще му струва.

Така стоят нещата според мен и много е късно сега някой да пита въобще дали и защо трябва да поемаме този дълг, а тук става дума за задължения не от не знам колко си години, както се говори. Става дума за дълг от 900 млн. евро, направен от първото правителство на Бойко Борисов, чийто падеж е 2017 г., и за дълга от края на 2014 г. от 3 млрд. лв. за попълване на т.нар. гаранционен фонд за покриване на влоговете в КТБ. И 400 млн. евро, взети през декември от второто правителство на Борисов, вероятно да осигурят необходимите средства за плащане на земеделски производители и разбира се, да разполагат с необходимите средства за първите дни на годината.

- С каква информация сте разполагали за вашия анализ?

- Това, което говоря, е съвсем официална информация и всеки може да я види на официалната страница на Министерството на финансите.

- Как си обяснявате тогава голямото разминаване в сметките и аргументите на политиците?

- Това не знам и ми е трудно да ви отговоря. Но вярно е, че има разминаване, може би защото самата тематика не е много достъпна за всеки. Но има и подценяване от страна на тези претенциозни хора и големи специалисти от „Реформаторския блок“. Те е трябвало да се проявят като специалисти в края на ноември и началото на декември, когато се е разисквал Законът за бюджета и когато влиза този текст, че се упълномощава правителството да сключва такова средносрочно споразумение. Но както изглежда, не са го и забелязали. А тогава му е било времето да питат какво значи средносрочно споразумение, защо средносрочно споразумение, по-евтино ли е, по-добро ли е.

Но тази дискусия тогава я няма, никой не говори за това. Такъв е изводът, до който стигам, и отговорът на въпроса, който ми задавате. Недостатъчно добро и професионално отношение от страна на управляващи и опозиция. И „Реформаторският блок“ сега задава някакви въпроси, като че ли не са били в парламента, когато тези неща са се обсъждали.

- Как си обяснявате тази разлика, която се получава от реалните нужди за погасяване на дълг и исканата сума от правителството?

- Сумата от 8 млрд. евро никак не е за подценяване. Явно има нещо, което го няма в официалната информация. Ако някой знае нещо повече от тази официална информация, нека да обясни. Но пак казвам, че това, което го има в официалната информация за плащане, не е повече от 6 млрд. евро. Лично аз съм смутена от това разноговорене и от толкова много неточности, които се изговориха, и мисля, че то не е полезно за България.

- А ако междувременно влезем в Еврозоната, този дълг как ще се отрази на икономиката?

- Ние междувременно не можем да влезем в Еврозоната, защото още не са ни приели в предверието, където трябва да престоим поне две години. А според моята оценка и като гледам как вървят нещата, ние скоро няма да бъдем там по много причини, но това е отделен разговор. Не дългът, който имаме в момента, и не този, който ще вземем до 2017 г. , може да бъде причина да не ни приемат, защото за отношението на дълга към брутния вътрешен продукт ние сме в много добра позиция.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене
Кой е тук?
В момента има 133 посетителя в сайта