Всяко правителство, което идва на власт след 10 ноември 1989 г. си има своите черни дни с поръчкови убийства. Каквото и да отричат, каквито и заклинания да правят управляващите от "Позитано" - безспорен факт е, че след трудното раждане на кабинета Станишев поръчковите екзекуции не закъсняха.
Мнозина си задават днес въпроса: защо Емил Кюлев и за да не се тръгне и в посока и защо точно сега - от парламента и кабинета дружно се надигнаха щатни викачи и разяснители на разстрела на собственика на ДЗИ, че видите ли било, за да бъдем посрамени пред Европа! Като че ли е възможно повече да бъдем дискредитирани. Даже пресният Доклад на ЕС бе взет и развян за по-убедително. Истината обаче не е в дискредитацията, а още по-малко пък в негативния Доклад за България. Отговор на въпроса: защо бе убит Емил Кюлев трябва да се търси в много посоки, назад във времето и единствено с безспорни аргументи. Ето някои от тях:

Началото

Малцина помнят или са наясно, че бившата банка на Кюлев "Туристспортбанк" бе регистрирана на 3 юни 1991 г. с уставен капитал от 50 млн лв. Още по-малко са запознатите с имената на първите акционери в ТСБ, а сред тях са: Емил Кюлев /100 хил лв/, Недим Генджев /5 млн лв/, Метим Тургут /3 млн. лв/, Георги Агафонов /3 млн лв/. След регистрацията на ТСБ, общо събрание на акцонерите решава да увеличи капитала до 150 млн лв, като нови акционери стават: фирма "Исмет Тюркмен" на бащата на убития преди време Фатик - бел мои/, Роберт Стамбули, БКК, и още. Към акционерите се присъединяват "Прайм инвестмънт Тръст" ООД със съдружници Любомир Гибински, Николай Златев, Светослав Божилов и др.
Две години след регистрацията на банката е отчетена брутна печалба и уставният капитал е увеличен на 200 млн лв., сменени са хора от управата. Запознати твърдят, че сред експертите е близка на Филип Димитров - Е. Д. Създава се консорциум: от ТСБ, Минералбанк, Капиталбанк, Пощенска банка и банка "Славяни". Името на ТСБ тогава се свързва с финансиране на в. "Рикошет", издание на синдикалиста Константин Тренчев и Центъра за нова политика на Димитър Луджев.
Интерес представляват приятелствата на Кюлев: като това с Луджев, споменава се, че бившият секретар на МВР, по-късно и министър на вътрешните работи, Богомил Бонев пък е получавал добри хонорари за юридически консултации, както е първоначални 150 хил. за посрещане на неотложни нужди, твърдят хора от ТСБ. ТСБ се консултира и от Таня Градинарова - бившата съпруга на Богомил Бонев.
Името на Емил Кюлев бе споменато редом с това на Исмет Шабан в разпространената в парламента Справка за Богомил Бонев по голяма сделка с пистолети, пушки и автомати от складовете на МВР и МНО, изнесени за Канада за продажба на колекционери. Плащанията по тази сделка твърдят недоброжелателите на Бонев от Справката се осъществявали с кредит по сметки в ТСБ. Във въпросната сделка се цитират още и имената на зам.-министъра на отбраната от кабинета на Филип Димитров - Никола Даскалов и Пиер Табаков - съветник на президента Ж. Желев. В печата тези факти не бяха опровергани от нито един от цитираните лица.
Известно време акционер в ТСБ е "Макулан холдинг" - Австрия, който кредитира дългосрочна програма на банката за подпомагане на малкия и среден бизнес в туризма и спорта. В банката работи и Александър Новков, бивш зам.-директор на Националната следствена служба. Изгражда се звено за сигурност, ръководено от В. Иванов, бивш служител на Шесто управление.
В младостата си, Кюлев работи известно време в отдел "Тежки убийства", откъдето се познава и Богомил Бонев и частния детектив Янко Димов, убит в първите години на демократичния преход при неизяснени обстоятелства. По-късно банкерът е съветник на Румен Георгиев /председател на "Минералбанк/. Заедно със Степан Ерамян /бивш отговорен секретар на в. "Работническо дело"/ Кюлев създава издателска къща "Еркюл" и издава вестниците "О кей", "Куриер 5", "Новинар", "Струма" и "Марица". След време Кюлев прехвърля дяловете си в "Еркюл" на пловдивската икономическа групировка на Христо Александров, любимият сервитьор на Андрей Луканов.
В бизнеса с недвижими имоти Кюлев е съдружник с и Дилян Буновски - Дорон. В едно от дружествата около ТСБ се появява името и на Владимир Жеглов /журналист от "Работническо дело", акционер в "Биохим", известно време в управата на "Нефтохим", икономически съветник на премиера Жан Виденов, получава доверието да води преговори с "Топенерджи"/.
Когато в края на 1993 г. Александър Томов /бивш вицепремиер в кабинета на Димитър Попов/ решава да се откъсне от БСП, той цитира името на Емил Кюлев като на човек, от когото ще бъде поискана финансова подкрепа за ГОР.

Опит за финал

След всичко споменато по-горе трудно би могло да се определи на коя власт точно е бил човек убитият Емил Кюлев и дали е представлявал определени тесни политически интереси. Безспорно обаче е друго: когато в България натрупаш милиони, перспективата е: убиват те, или те убиват. Все още. Независимо на колко души си дал работа, дали си развил бизнес, кого познаваш и с кого си работил в различните периоди от бизнескариерата си. Затова след убийството определени хора ще побързат да надникнат в касата на жертвата, където се предполага, че има бележки за отпуснати заеми. Другото, което предстои да се случи след убийството е, да се проследи дали и в каква посока ще се източат капитали от фирми на Емил Кюлев - традиция след всеки поръчков разстрел. Третото, което също ще е интересно за разследващите тази ненавременна смърт е, ще го последват ли в небитието бизнеспартньори на Кюлев?

Послепис

Без връзка с тази смърт припомням как бащата на убития банкер бе сред водещите полицаи и разследва една твърде спорна смърт - тази на генерал Кашев, бивш шеф на УБО. В зората на прехода нелогично и необяснимо си отиде и още един генерал - Савов. И по двете кончини вече 16 години се мълчи и разследванията събират прах в архива. Версиите за самоубийство на тези двама мъже едва ли ще бъдат приети някога от близките им.