1986 година

Точно преди 20 години пак имаше дела от особена важност и следователи по тези дела * По съветски образец и пример у нас е арестуван заместник-министър на външната търговия

Събитията по тази история вървяха бавно през годините. Обвиненията по делото в нея бяха част от плана да се дискредитират хора от близкото обкръжение на Милко Балев. Така бе отстранен Петър Междуречки - столичен кмет, така бе игнориран и Огнян Дойнов с доноси и съмнения, така се стигна до третия от компанията - Георги Вутев. Вутев беше заместник-министър на външната търговия, когато бе задържан, обвинен и вкаран в затвора с присъда. Зад решетките бившият заместник-министър прекара с години по обвинение, което падна в съда веднага след 10 ноември 1989 г. Често чувах да ми казват: "Точно Вутев ли намери да защитаваш?"

Не ставаше и дума за защита, търсех истината за този процес, разговарях с Вутев в затвора, стигнах до времето, когато обвиненията паднаха и Вутев бе пуснат на свобода. Около мен се носеха приказки, че разправата с Вутев била лично инспирирана от служители на Шесто управление и под натиска на Андрей Луканов. За Вутев прочетох в Бялата книга на Луджев, за Вутев ме скастри колега от страниците на в. "Стършел" - през цялото време бях убедена в едно: ако Вутев е бил виновен, то за вината му не са били събрани стабилни доказателства. Тези, които бяха в делото го оневиниха, поради абсурдността си... И така:

- Задържан е следователят Симеон Спасов! - съобщи ми по телефона една сутрин мой приятел. Годината е 1992 и към доскорошния следовател Спасов е повдигнато обвинение за предумишлено убийство на офицера от Държавна сигурност, Димитър Димитров. До този момент името на следователя Спасов бях срещала и по други дела. За повечето от българите, споменаването му не означава нищо, но за тези, които го бяха чували, срещали или познават, името предизвикваше неизлечими спомени. /По време на Живковото управление Симеон Спасов работи като следовател по дела "от особена важност". Дела, пряко свързани с указания от отдел "Военен" на Централния комитет на българската комунистическа партия и Велко Палин. Това са дела, наблюдавани лично от генералите от Държавна сигурност Григор Шопов и Тодор Радулов. Спасов е също така и един от работилите следователи по делото срещу генерала от УБО /управление за безопасност и охрана/ и бивш партизанин Хаджипенчев. Пак Симеон Спасов е слудователят, който участва и при следствието по делата срещу зам.-министъра на културата Живко Попов и зам.-министъра на външната търговия Георги Вутев.

Странни неща съпътстват кариерата на този следовател и съдбата на неговите подследствени: един от обвиняемите по делото "генерал Хаджипенчев" - Борислав Божилов - или известния в обществото като Боби Бец /днес, вече покойник/ изтърпява при интересни условия наказанието си ми разказваха запознати. Свидетели разказват как Божилов е бил настанен по време на изтърпяване на наказанието си в крайстоличното курортно място "Щъркелово гнездо". Там той заобикалял с бутилки уиски караваната си и канел минаващите служители на МВР да се почерпят... Изобщо не е било скучно изтърпяването на присъдата на Б. Б.
Същият този осъден, щом се озовава на истинска свобода, взе следователя си Симеон Спасов на работа в своята фирма "Комко"...

В тези редове ще стане дума за друг интересен следствен и обвиняем на следователя Симеон Спасов - зам.-министъра на външната търговия Георги Вутев. Работа и кариера, добре платени и признати, докато в един априлски ден са прекъснати от уличен арест...

За мен влизането в тази история започна с един незапълнен прозорец във вестника

Една вечер, /9 април 1990 г./, малко преди да изтече срокът за предаване на броя, дежурният редактор видя, че 45 реда във една от вътрешнополитическите страници стоят празни! Нямаше време за писане на какъвто и да било текст - тогава се сетих за ... съкратения препис от присъдата на Георги Вутев, който носех в чантата си, тъй като търсех свидетели, документи по делото срещу него. Извадих преписа и го дадох за печат. Материалът бе интересен, тъй като това дело бе обявено за секретно преди четири години /през 1986 г.-бел. Л. М./ и се гледаше при закрити врати. Освен зам.-министър, по време на ареста Вутев е и с чин полковник от Държавна сигурност. Друго също немаловажно обстоятелство бе и фактът, че по подобие на делата за корупция в СССР /след идването на власт на Горбачов/ и в България с "Делото Вутев" трябваше да се възпроизведе примерът на Големия брат.
И в СССР и в България, през 1986 г. времената са смутни - интелигенцията се е раздвижила, заражда се опасност за идеологията и оцеляването на социализма. И докато в Съюза са изпълнени и смъртни присъди по показните и нарочени дела за корупция, то в България процесът "Вутев" минава по-леко, само със затвор...

Защо делото се гледа при закрити врати?

- попитах аз, публикувайки преписа от присъдата на Георги Вутев през 1990 година - в близките дни никой не отговори. Аз вече бях разбрала, че Вутев е бил близък приятел с Милко Балев - човекът, който бе нарочен за дясната на ръка на Тодор Живков, след свалянето му от власт - бел. Л. М./. Семействата на Балев и Вутев са се събирали редовно с тези на приятелите им Огнян Дойнов /бъдещ приятел на Максуел и емигрант в Лондон - бел. Л. М./ и Петър Междуречки /известен кмет на столицата София - бел. Л. М./. Съдебната разправа с Георги Вутев е целяла да удари и М. Балев, О. Дойнов, П. Междуречки след недълго време - като хора от най-близкото обкръжение на Балев. Но разправа ли е било това дело, истинско правосъдие, или само едно повторение на руския пример за борба с корупцията, това предстоеше да науча?

*    *    *    *

В преписа от обиска от дома на бившия зам.-министър на външната търговия са описани конфискуваните му вещи. Сред тях прочетох: автомобил, цветен телевизор, радиокасетофон, стереоуредаба с две тонколони, фотоапарат, видео, видеокамера, златен часовник - за онова време, 1990 година, списъкът напомня на добре заредени витрини от стоки от "Кореком", но за един зам.-министър, член на висшата партийна номенклатура, работил и в чужбина, влязлото в описа не беше нищо особено.
И така: делото "Вуетев" се гледа тихомълком, всичко се върши внимателно, докато най-накрая се произнася присъда:

"С присъда от 1986 г. на Върховния съд на НРБ, Георги Нанев Вутев е признат за виновен... в условията на продължаваща престъпна дейност, в качеството си на зам.-министър не е изпълнявал служебните си задължения, а също така е превишавал властта си с цел да набави за себе си имотна облага... злоупотребява със служебното си положение, чрез изнудване приема дарове от чуждестранни фирми, които не му се следват... в големи размери на стойност 44 206 лева..." И пак припомням: в Съветския съюз е осъден висш член на правителството - в България примерът трябва да бъде последван. През 1986 година информацията за делото внимателно се прецизира и дозира, за да се поднесе на обществото. Нито с дума, слух или жест не трябва да се позволи да падне и сянка на съмнение, че с ареста и присъдата на Вутев се раздават справедливи, правосъдни ритници по високите етажи в БКП и правителството. Не трябва да има и помен от разправа между хора около Живков. Не бива да се създава впечатление за разправа от насочени и добре премерени удари срещу най-високопоставения приятел на Георги Вутев - Милко Балев. Ще трябва да минат цели четири години, за да стане ясно, че отстраняването на другия приятел на Вутев и Балев - Петър Междуречки, 17 дни преди ареста на самия Вутев е било част от добре премислена акция. Кандидат-членът на ЦК на БКП, ресорният зам.-министър на външната търговия, отговарящ за кадрите и изпращането на търговски преставители е в ръцете на правосъдието, барабар с чина си от Държавна сигурност на полковник. Секретарката му е разпитана в Държавна сигурност, най-строго и без пощада, въпреки че е в напреднала бременност! Всички около Вутев замръзват в мълчание и ужас.

С гледането на делото "при закрити врати" и под пагона на Военна колегия от съдебен състав са прикрити тонове информация за живота на висшия ешелон на партията и властта - ежедневие, неподозирано и скрито от очите на българската общественост. Кой от простосмъртните граждани на социалистическото общество е можел тогава, в 1986 година, да допусне, че арестуват от улицата, отвличат и скриват в някаква вила кандидат-член на ЦК на БКП? Кой от простосмъртните български граждани би могъл в това време да повярва, че на Вутев по време на следствието са му търсили цаката за шпионаж, че цивилен следовател внася показания във Военен съд и те са били взети под внимание въпреки процесуалното нарушение, или че поемно лице от обиските в дома на Вутев е същевременно и стенографка при разпитите и води протокол в съдебно заседание? /А участие на едно и също лице в следствена и съдебна фаза е недопустимо за която и да било съдебна система - бел. Л. М./

"Закрити врати" на съдебна разправа

получава току що удостоеният с орден "Георги Димитров" бивш ремисист, изключван от гимназия за комунистически убеждения, участник в бойни акции с партизани, ятак и прочие и прочие зам.-министър на външната търговия. Знак, че работата е дебела и не търпи огласяване са закритите врати на съдебния процес. В момент, когато е обществена тайна, че началникът на Вутев, министър Христо Христов е раздавал като семки скъпи подаръци от рода на английски ловни пушки и разбира се - цигари и парфюми. И от жеста му са се възползвали не други, а генерал Семерджиев, секретарят на ЦК Емил Христов, МВР-генерали като Аначков, Горинов, Владо Тодоров. Но едно е министър да погазва закона, а съвсем друго - заместникът му да е нарочен за мишена за разправа.

От многото разговори, които успях да проведа с Вутев по време на свижданията с него в затвора научих, че не друг, а именно Вутев е бил този, който е бил натискан да праща зетьове, синове, дъщери и снахи на партийни величия на задгранична търговска работа. С такива указания са били пратени зад граница съпругът на Лукановата сестра - Николай Попов, шофьорът на генерал Коцалиев пък е заминал за Милано, а дъщерята на същия генерал е водена на преглед в Западен Берлин - разбира се, безплатно. Ходатайствата пред Вутев са били за пенсионери, активни борци, /хора, без знание на западен език или понятие от външна търговия/. Как да се отворят вратите на съда за гледане на делото "Вутев", след като никой не е бил сигурен, че набеденият за курбан подсъдим няма да отвори дума за ходатайствата и натиска, на които е бил подложен? - Бай Георги, обади се на бате Милко да се видим във виетнамския /известен ресторант от 70-те и 80-те години в центъра на столицата София - бел. Л. М./ за обяд! - телефонирал често с молба не на друг, а лично на бъдещия подсъдим, самият Андрей Луканов. И бай Георги звънял, събирали се с бате Милко и Андрей десетки пъти, обядвали на раздумка, докато единият влязъл в затвора, другият, след свалянето на Живков - също, а Луканов поел "Кръста" на перестройчик и два пъти премиер...

Животът е като Виенско колело - казваше моя приятелка. - Днес си горе, а утре почваш да слизаш, но то не спира, върти се и все някога пак поемаш нагоре!

*   *    *    *

И така, връщам се в 1990 година. На другия ден след публикацията на преписа от присъдата на Вутев във вестник "Народна младеж", /заедно със затворническата му снимка/ - реакцията е мълчание, на следващия - също. Никой не реагира и по време на обсъждането на броя. Три дена по-късно главният редактор Евгени Петров ме извиква спешно в кабинета си:

- Какво е това! - размахва той броя, сгънат на страницата с материала за Вутев. - Защо не съм чул, защо не знам, че такова нещо ще излиза! Откъде имаш ти препис на присъда, от дело, гледано при закрити врати? Ти знаеш, че Вутев е виновен... и е още в затвора! Какви ги вършиш, бе жена? И снимка му пуснала... От теб, мога да полудея! - крещи Петров зачервен.

- Ами, имаше прозорец и изпускахме графика - започвам полека и отдалече аз оправданието си.

- А снимката? Как си дала оригинална затворническа снимка с номера на гърдите на изтърпяващ свобода, защото от цеха ми казаха, че са правили клишето от оригинална снимка, се е озовала у тебе, а след това се е изпарила от плика с оригиналите! Снимка от картотеката на затвора! - Мълча.

- А преписа? Искам да видя оригинала на този текст!

- Писан е на ръка...

- И слагаш рубрика "Не е секретно"! - главният редактор е извън кожата си и единственото, което в този момент е разумно да правя е, да си мълча.

- Откъде намери преписа - поне това ще ми кажеш!

- Намерих го, намерих го...на ъгъла на "Гурко" и "Раковски", ей така, на земята...в едни плик...- измислям бързо версия.

- И се будалкаш с мен... главният редактор вдига ръце, хваща се за главата и ми махва с ръка да хващам пътя.

/Датата е 12 април 1990 - време, в което аз /а и не само аз/ все още не сме наясно, че превратът и свалянето на Живков от власт преди 5 месеца са провели хора, които ще обявят за единствено виновни за тоталитаризма Тодор Живков и Милко Балев. Еуфорията на митингите замъглява мисленето, а именно Балев е човекът, с когото е бил близък Вутев - следователно, бившият зам.-министър трябва да продължи да е виновен. Обстановката в 1990 година е определено колкото сложна, толкова и неясна за мнозинството българи - антиживковистите /но не антикомунистите, за каквито ги смятаха мнозина - бел. моя./ са силни, те диктуват посоката на събитията, направляват мислите на хората. А аз, без да съобразя, съм извадила на показ скалъпен, съшит с бели конци съдебен процес, в който, макар и косвено има участие на хора, които току що са поели властта в държавата. Наистина беше безумно и скандално да се появи подобна публикация, но кой да ми каже?

След работа се прибирах и размишлявах за реакцията на Главния редактор, кое го караше така да избеснява на историята по делото "Вутев"? Най-простото обяснение, е че някои хора /отново отгоре - бел. моя/ са били недоволни и са си го изкарали на него/. Към това се прибавяше и съмнението ми, че Евгени Петров определено се дразнеше и от невъзможността да ми обясни защо конкретно не бива да се пише за този съдебен процес. Отново игри и комбинации на група хора от високите етажи - на властта или в специалните служби рикошираха върху печата. Говореше се и се тръбеше за независимост, а в същото време това бе последното, което управляващите можеха да позволят. Някой да пише без да съгласува предварително.

От Софийския затвор след публикацията до редакцията достигнаха още по-драматични вести: наказан бе шефът на затвора за изгубената снимка на затворника от картотеката Вутев, както и за публикувания препис от присъдата. Източниците ми изчезнаха от хоризонта - както ги бях помолила, не се обаждаха по телефона, не ме търсеха...

И точно тогава, една сутрин най-неочаквано, чувам как на вратата на дома ми се звъни продължително.
Отворих вбесена, без да проверя кой е нахалникът:

- Госпожа Манолова? - пред мен бе едър груб мъжага с дочени дрехи.

- Какво искате, кой сте? - питам смаяна, от появата на неочаквания посетител, аз.

- Аз съм от затвора, днес съм с камиона навън по работа и се отбих да Ви предам, че Вутев е чел това, което сте публикували и Ви моли да се свържете със съпругата му, на този телефон. - Чак тогава се взирам в мъжа и установявам, че е ... със затворнически дрехи! Благодаря, вземам листчето и бързо затварям вратата.

В телефонен разговор след минути, се свързвам със съпругата на Вутев и женски глас телеграфно ми обяснява къде мога да отида на среща и разговор. По тона на гласа усетих, че от другата страна на жицата също са ми гневни.

Продължение