1986 година

Точно преди 20 години пак имаше дела от особена важност и следователи по тези дела * По съветски образец и пример у нас е арестуван заместник-министър на външната търговия

Продължение 7 ноември 2006 г.

Събитията по тази история вървяха бавно през годините. Обвиненията по делото в нея бяха част от плана да се дискредитират хора от близкото обкръжение на Милко Балев. Така бе отстранен Петър Междуречки - столичен кмет, така бе игнориран и Огнян Дойнов с доноси и съмнения, така се стигна до третия от компанията - Георги Вутев. Вутев беше заместник-министър на външната търговия, когато бе задържан, обвинен и вкаран в затвора с присъда. Зад решетките бившият заместник-министър прекара с години по обвинение, което падна в съда веднага след 10 ноември 1989 г. Често чувах да ми казват: "Точно Вутев ли намери да защитаваш?"

Не ставаше и дума за защита, търсех истината за този процес, разговарях с Вутев в затвора, стигнах до времето, когато обвиненията паднаха и Вутев бе пуснат на свобода. Около мен се носеха приказки, че разправата с Вутев била лично инспирирана от служители на Шесто управление и под натиска на Андрей Луканов. За Вутев прочетох в Бялата книга на Луджев, за Вутев ме скастри колега от страниците на в. "Стършел" - през цялото време бях убедена в едно: ако Вутев е бил виновен, то за вината му не са били събрани стабилни доказателства. Тези, които бяха в 23-те папки по делото го оневиниха, поради абсурдността си... И така:

В телефонен разговор след минути със съпругата на Вутев, тя телеграфно ми обяснява къде мога да отида на среща.

Вратата ми отваря жена на средна възраст и ме кани вътре.

- Здравейте, аз съм Надежда Хайнаджиева! - подава тя ръка.
- А аз съм тази, която... - не довършвам фразата си.
- Вие чели ли сте делото от процеса на моя съпруг? - започва с въпрос разговора жената.
- Не, и няма как да съм го чела - отговарям аз. - То все още е засекретено.
- Как тогава публикувахте препис от присъдата?
- Публикувах го, защото това дело ме интересува. Не виждах друг начин да се запозная с някого от хората, запознати със съдебния процес или близки, приятели на Вутев.
- Като излезе един ден от затвора мъжът ми, ще увелича затворническата му снимка, дето сте му я турили във вестника и ще Ви я подаря в рамка! - ентусиазирано, но и видимо разгневена продължава съпругата на Вутев.

Мълча и чакам следващата атака...

Атака няма, но затова пък още същия ден следобед се озовавам при адвоката на Вутев - Александър Доспевски. Следват разговори, справки, 23 тома дело и искане за преглед по реда на надзора. Една неделя отивам и в поделението на затвора в Кремиковци, където дълго говоря със самия Вутев. Чантата си оставям отворена, касетофонът работи и записва изключително интересните признания на затворника Георги Вутев...

* * * *

Докато чета делото, Вутев е пуснат за малко на свобода, под домашен арест и в един седмичник неочаквано се появява разговор с него! След този разговор интервюираният тутакси отново е прибран в Кремиковци... "Андрей Луканов пипа внимателно, тъй като събитията от десетоноемврийския преврат са още пресни и като председател на парламентарната Комисия по деформациите е обещал да бъдат преразгледани делата на Живко Попов и Георги Вутев" - коментира мой познат, съвсем наясно със събитията около ареста, делото и присъдата на бившия зам.-министър на външната търговия. /Оглавяването на тази комисия от Луканов бе все едно да наемеш Добрият стар вълк да пази Седемте козлета. Като шеф на тази парламентарен орган Андрей Карлович събира и прибира надлежно всички сигнали срещу партията и нейните членове, а наивни хора - носят ли носят с надежда за промяна! - бел. а./ Обещание за разглеждане на делата - да, но не и обвинителни интервюта от Вутев и Попов може да преглътне Луканов. Широката общественост не трябва да се запознава в подробности с процесите. Точно в такава обстановка, без да подозирам идеите на Луканов, аз пускам във вестник "Диалог" /седмичното издание на "Народна младеж" в 200 000 тираж - бел. Л. М./още два материала за Вутев, по прочетеното в делото.

Какво всъщност се случва на Георги Вутев?

- Арестуваха ме на 27 април 1986, в наверечието на конгреса на БКП - разказа ми Вутев по време на свиждането в Кремиковския затвор. - После се разбра, че в бързината да се разправят с мен не са били готови със заповедта за арест и с разрешението за обиск в къщи...

- И къде Ви задържаха?

- Задържаха ме на улицата няколко цивилни, напъхаха ме в някаква кола и подкараха към Витоша - трудно можех да видя и се ориентирам накъде карат. Слязохме, в полите на Витоша беше, пред някаква вила, вкараха ме вътре. Без обяснения, и така 15 дни, само разпити, разпити и никакви обяснения.

/След като вече е на свобода, две години след пускането му от затвора, Вутев ще ме заведе до същата тази вила, в която е бил задържан незаконно. Най-после я беше открил след дълго обикаляне из полите на Витоша. Заведе ме до малка пристройка, в която са преспивали охраната и разпитващите. Позвънихме на вратата на вилата - отвори ни ... дъщерята на Добри Джуров - Аксиния! В първите мигове се направи, че не познава Вутев, но той не се стърпя и каза: - Здравей Аксиния! Не ме ли помниш? Когато беше малка, на плажа съм те държал на ръце, когато ходехме на море с вашите...

- Да - смутолевя Джуровата щерка и млъква очевидно доста смутена.

- Доведох моя близка журналистка тук, за да й покажа вилата, в която бях задържан незаконно навремето, за 2 седмици, - обяснява Вутев внезапната ни поява на сащисаната Аксиния и продължава да пита: "А, сега какво е тук"?

- На името на академик "Дуйчев", фондация е - работим тук сега - отвръща Аксиния.

Снимам вилата, пристройката, където е спяла охраната и си тръгваме с бившия арестант. Зад гърба ни остава обикновена постройка в полите на Витоша - съседите едва ли са знаели какво се върши наблизо.

Какво продължава да стряска хората от Държавна сигурност, вкарали Вутев зад решетките

Още от 1950 година той е служител на Държавна сигурност /ДС/, а от 1959 година е в разузнаването /с малки прекъсвания/. Като секретар на първия заместник-министър на МВР Апостол Колчев, Вутев е наясно с репресиите, с изселването на така наречените "бивши" хора, годни за остра вражеска дейност, особено след Унгарските събития от 1956 година. "Помня дати, имена, влакови композиции, черни затворени камиони, но засега е опасно за мен и Ви моля да изчакаме моето излизане на свобода" - пише до мен Георги Вутев, като се разписва на всяка страница на това, което си е спомнил. Бившият заместник-министър на външната търговия излезе от затвора, но събитията се завъртяха така, че никога след това не седнахме на такъв подробен разговор. И все пак лентата на касетофона и страниците са запазили интересни спомени...

Агентура и оперативен състав за ликвидиране на Георги Димитров - Гемето. На чужда територия са работили и отговорният оперативен състав са живи и здрави пенсионери - допуска Вутев. В мероприятието са участвали и съветници в българските служби за сигурност, изпратени от Съветския съюз - в спомените на затворника изплуват две имена: Владимир Киреев /съветник в Първо Главно управление, Четвърти отдел/ и Ляпунов - работил в същото звено.

Един министър на транспорта се е нуждаел от "западни дреболии на лукса" и хоп, шофьор /Божидар Божилов - бел. Л. М./от голямо транспортно предприятие му ги осигурява. Включва се и Държавна сигурност, като взема шофьора на ръководство, проверява качествата му, възлага му задачи - шофьорът се превръща в нещатен сътрудник на ДС към Второ главно управление. И когато се стига до съд и присъда за подкуп на този шофьор, лично първи заместник-министър на МВР отнася Указ на Тодор Живков за амнистия... Докато този възпитаник на ДС е бил в затвора, генерали и полковници всеки ден го посещават от страх той да не се разприказва. Преместват го и на обект с каравана, за да работи уж на някаква помпа... И така, до излизането на Указа...

Когато шофьорът се озовава на свобода - създава собствена фирма и взема в нея на работа доскорошния си следовател Симеон Спасов. Момент! Това е следователят и по делото "Вутев". Вутев е бил ресорният зам.-министър на външната търговия и полковник от ДС, който нееднократно е сигнализирал за шофьора: до зам.-министри от МВР, до Андрей Луканов, до генерални директори... Като дръпнем чертата - Вутев влиза в затвора, а шофьорът, нещатен сътрудник - излиза. Кръгът се затваря.

Вутев е свидетел как от най-добър дървен материал в Софийския затвор е работено за вилите на членове от семейството на първи зам.-министър на вътрешните работи. Същият, който е отстранил министър Ангел Солаков с интриги и сплетни на високо. Вутев е обвинен, че толерира любовник на Тодорживковата снаха Маруся Мирчевска - нещо, за което сам Живков го вика и хока. Вутев е бил принуден да носи на министъра си Христо Христов: костюм, ушит по поръчка в Западен Берлин, плат за костюм от Лондон, фино долно бельо, тънки копринени мъжки чорапи от Атина, Виена, Токио, Китай и Западен Берлин, колани от крокодилска кожа от Сингапур, специална хининова вода срещу косопад. Купувал, носел и записвал - със стойността барабар, докато министърът вземал и си траел. Един ден на Вутев му кипва и написва на Христов какво му е донесено и какво дължи - не минава време и съпругата на Вутев получава пощенски запис за дължимите пари!
Е как при такива спомени, услуги и информация да не бъде вкаран зад решетките?

В какво точно се състои престъплението на Георги Вутев?

- В началото е имало идея да му се спретне процес за шпионаж, но не са намерени достатъчно сериозни улики за повдигане на обвинения и този план бил изоставен - обясни ми близък приятел на Вутев, добре запознат със следствието.

Остава да се разиграе вариантът валутно престъпление и тогава се прави списък на стоки и предмети, закупени от "Кореком", Списъкът се вижда малък на обвинителите и е продължен с други стоки - цигари, уиски, парфюми и прочие... Откъде идват тези данни - внимателна проверка по делото показва, че са преписани от... тетрадката към Протокола на Министерство на външната търговия.

Протокол за претъсване и изземване по следствено дело 83/86 г. от 17 юни 1986 г. -личен архив на авторката

Как се е процедирало: Вутев е получавал като зам.-министър, в знак на уважение дребни подаръци, като сувенири, цигари, уиски и прочие. След като съответният гост си тръгнел, Вутев изпращал секретарката си, да занесе, предаде и впише в тетрадката на Протокола на външнотърговското министерство полученото. Та именно от тази тетрадка следователи и оперативни работници... сядат и преписват предаденото от Вутев и му го натрисат като валутно престъпление! /Подобна фалшификация говори само за едно - че делото е стъкмявано така арогантно, че даже не са правени и опити да се измисли нещо по-сериозно. Причината е много прозаична: никой в 1986 година не е допускал, че само след три години Живков ще бъде свален и че някой ще тръгне да преглежда и преразглежда делото на Вутев и ще иска отмяна на присъдата!

Преписани вещи и сувенири, нямащи нищо общо с Вутев. Съдът допуска противоречиви показания на свидетел, който изброява количества предмети за дълъг период от време - предмети, които били изпращани на Вутев. На въпроса в съда: - Как пресметнахте такива количества за толкова дълъг период от време? - свидетелят отговаря: - Допускам по дедуктивен начин...

Други свидетели не се явяват по много смешни причини: "не били намерени на посочените адреси, за да бъдат призовани!"

- От моята защита поисках да се явят посочени от мен свидетели - разказва ми Вутев, - направиха всичко възможно, за да не се осъществи това." Заличават се свидетели, като първоначално показанията им са взети като основен доказателствен материал, без да се даде възможност да бъдат разпитани от съда.

Протоколните вечери и обеди, които е имал с различни чуждестранни партньори Вутев, при работата си в Западен Берлин - съдът приема като "получаване на подкуп".

Вутев е прибран от улицата на 27 април - заповедите за задържане и предписанието за обиск и претърсване в дома му носят дата 11 април! Две седмици след реално проведените обиски и изземване.

Всичко е предварително решено - следствие с присъда за Вутев трябва да има - както става при съветските другари.

- На 11 април ме прехвърлиха на "Развигор" - разказа ми Вутев. - 220 дни прекарах там, в килия 25. Три силни лампи ме осветяваха непрекъснато, а за тоалет даваха сутрин 3 минути...

Присъда 02 от 10 декември 1986 г. на Върховния съд - военна колегия, произнесена в съдебно заседание при закрити врати - личен архив на авторката.

- В затвора, след присъдата беше ли по-леко?

- Да, там ме оперираха от язва. Доста брутално беше, като към затворник - но... махва с ръка, не ми се говори за това! Важното е да допуснат преглед по реда на надзора най-после!

Преглед по реда на надзора бе допуснат и в съдебно заседание съдията обяви, че пуска Вутев докато трае прегледът... След няколко съдебни заседания - обвиненията отпаднаха.

- Това, за което са били събрани доказателства за процеса срещу Вутев не може да се приеме като основателна причина за присъда - обясни ми адвокатът Александър Доспевски. - Не става дума за оправдание - ако е бил виновен - то поне да са си направили труда да съберат сериозни доказателства! Но не са го направили - явно не са очаквали, че Живков ще падне...

- Знаеш ли какво е да ходиш с четка за зъби и едни пликчета в чантата, очаквайки всеки момент да те арестуват и отведат? - ме попита съпругата на Вутев - припомняйки си преживяното в началото на лятото на 1986 година. - Приятелите изчезват веднага - никой не смее да позвъни по телефона! Обявиха го за престъпник преди следствието да е минало, преди съда! Един ден, докато отивах на работа, в полупразния тролей някакъв мъж, точно на спирката се блъсна в мен. Слязох и разбрах, че са ми откраднати ключовете от вкъщи!

Претършуваха, взели ми бяха паспорта. През 1990 г., 4 години след ареста и обиските - бел. мои./ ми се обади някаква учителка от детска градина:

- Вие ли сте Надежда Хайнаджиева - попита тя. - Намерихме в двора на нашата градина паспорта Ви! /Този, който беше изчезнал от къщи след кражбата на ключовете ми./ Отидох да си го прибера - един чистичък, нов - като че току що изваден от нечия каса или сейф. Имах усещането, че някой ме предупреди да мълча! Е, какво ли пък още има за казване - нали лошото мина...

Копие от бележката за намерените документи на съпругата на Вутев в детска градина

Остава само ужасът от преживяното - той не се заличава, носи се до живот. Едно е да го прочетеш, чуеш и запишеш - съвсем друго - да го преживееш.

Награждаването на Вутев по случай юбилея му - министър Христо Христов чете поздравлението, зад него са от ляво на дясно: Гриша Филипов, Георги Вутев, Тодор Божинов и Чудомир Александров - личен архив на авторката

За раздухваната легенда, че Вутев е имал пари в швейцарска банка, четете в: Разследвания - История за задгранична фирма, швейцарски банкови сметки и незаслужен затвор от 3 август 2006 г.