Какво пишело в писмото на Георги Димитров? * Авторът на българската перестройка трябвало да оглави СДС? Той прибра във властта синовете на две от жертвите на своята партия * Според следовниците му животът му е бил безупречен, според събития от най-новата история - не винаги е било така

Продължение от 8 октомври 2006 година

"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир

3. Какво пишеше в Писмото на Димитров, според в. "Работническо дело" от събота, 30 декември 1949 година

Из необнародваните писма на другаря Георги Димитров до Политбюро на ЦК на БКП

Характеристика на предателя Трайчо Костов

На пленума на 10 май т. г., във връзка с пленума на ЦК на БКП, на който Трайчо Костов бе изключен от състава на ЦК, другарят Георги Димитров написа писмо до Политбюро на ЦК на БКП. В него между другото пише:
"Голямо утешение през време на изключително мъчителното мое лечение е успешното изобщо провеждане от вас на редица важни партийни и държавни мероприятия, които още веднъж свидетелствуват за твърдостта и зрелостта на вашето партийно ръководство... Пленумът към трайчокостовисткия въпрос е минал много добре и партията се е отнесла изключително зряло към решенията на пленума, но въпросът с Трайчо Костов и тия, които в Партията мислят също като него не считайте за ликвидиран. След като прочетох протокола на пленума и особено дългата реч на Трайчо Костов, аз окончателно се убедих, че ние имаме работа не само с един интелигентен индивидуалист и безогледен кариерист, но и с един лукав, рафиниран, изпечен подлец, на който не може да бъде мястото в една действително болшевишка партия, каквато ние от все сърце искаме да бъде нашата партия...Тр. Костов е преизпълнен от низка злоба и държи камък в пазвата си с надежда да дочака такова трудно време за Партията, когато отново ще изплува на повърхността със своята неподражаема подлост и коварство..."

Писмото на Димитров

Подчертавам още веднъж, че въпросът с Трайчо Костов е разгледан подробно едва на Юнския пленум Политбюро на ЦК на БКП, когато първа точка е темата с Трайчо Костов. След този пленум Димитров коментира решенията му, но по първа точка не обелва нито дума, което говори само едно: на него не му е било известна тази разгледана първа точка за съдбата на Трайчо Костов. След пленума, чак на 20 юни Трайчо Костов е арестуван, т. е. на 10 май, когато е датата на писмото на Димитров, Трайчо Костов е все още член на ЦК на БКП и чак след Юнския пленум на 20 юни е задържан и хвърлен в ареста.

Друга изумителна подробност в тази история е, че Майски пленум на Политбюро на ЦК на БКП изобщо не е имало, което говори, че авторите на писмото са били доста припрени в писането и не са съобразили датите с пленумите, та поне това изречение в така нареченото писмо на Димитров да е достоверно!

Това е историята на унищожението на един верен член на БКП, човек, унищожен и качен на бесилката от своите другари, които стигат дотам да фалшифицират писмо на вожда си Димитров, за да оправдаят послушанието си пред Сталин, Берия и Маленков. През 1947 г. Трайчо Костов е онзи, който най-твърдо държи да се изпълни смъртната присъда над Никола Петков, защото е дръзнал да въстане срещу просъветската ориентация на България. Две години по-късно самият Трайчо Костов не се съобразява с правото на Съветския съюз да знае всичко, което става в България, и заплаща за това с живота си.

В деня на изпълнение на присъдата му, се събират хора отвън, които като чуват вестта за екзекуцията започват да танцуват - толкова голяма омраза е сеела БКП в душите на обикновените хора! Колкото до в. "Работническо дело", според писателя Георги Марков в броя му от 21 декември 1949 година името на Сталин е споменато над 300 пъти?

Синът на Трайчо Костов - Бойко бе депутат в парламента след 10 ноември. Андрей Луканов държеше по този начин да покаже приемственост и някаква що годе реабилитация на убития от друго поколение комунисти - Трайчо Костов.

Другата Луканова история за реабилитация е със сина на Иван Тодоров - Горуня, който е избран за депутат от БСП във парламента

"Няма защо да напускаш партията - извика ме един ден в коридора на Народното събрание Андрей Луканов. - Аз трябваше да оглавя СДС!" неочаквано заявява депутатът Луканов пред сина на убития Горуня, Тодор, в деня, когато той огласява, че напуска разочарован парламентарната група на социалистите. Това ми разказа пред касетофона синът на жестоко умъртвения Иван Тодоров - Горуня. Това признание на Луканов за времето си, 1993 година звучеше доста еретично, трябваше да минат още години от прехода, за да стане ясно, че има известна истина в думите на авторът на родната перестройка.

Бях чула доста разкази и свидетелства на хора, запознати със смъртта на Горуня и всички те навеждаха на мисълта за убийство. Живков не беше фактор в държавата, а още по-малко неговите хора, но все още никой от очевидците на тази зловеща история не се осмеляваше да застане с името си зад това, което знае и помни по случилото се. Въпреки тези обстоятелства бях убедена, че отнякъде трябва да се започне, още повече, че единият от синовете на Горуня бе избран за депутат от листата на преименуваната комунистическа партия. Син на жертва на БКП бе станал народен представител от листата на същата партия? Какво трябваше да означава това - партийно покаяние на съпартийците на Горуня или демократични напъни за нов, различен образ на БКП?

В желанието си за разгадая историята за тази смърт и съвременното й отражение, на първа страница на в. "Демокрация"/ се появи публикация със заглавие "Горуня е починал в "Пирогов". Подобна версия излезе за първи път в печата, но затова пък твърденията ми бяха документално подплатени. Това бе мой ход: аз знаех, че написаното в Акта за смърт, който съм намерила и получила от една столична община не отговаря на истината. Публикацията ми провокира по-големия син на жертвата и той дойде при мен в редакцията със съпругата си.

От тази среща до днес се навъртяха много, много ленти на касетофона ми. Именно от тази среща започнаха да излизат на бял свят неизвестни подробности от случилото се. В същото време започнах да получавам и упреци, че се занимавам с историческо събитие, отнасящо се до човек, който е бил партизанин, а не използвам силите и времето си да потърся сметка на бивши партизани, убивали след 9 септември 1944 свои сънародници.

Ето разказа, за едно убийство, необичайното, в което е, че и в нашата страна, както в останалите други държави от социалистическия лагер, съпартийци от комунистическата партия унищожаваха свои другари - така, както го е завещал навремето на пролетарските тълпи и вождовете им, в зората на октомври 1917, руският зъл гений Владимир Улянов - Ленин. Патентът се оказва добре усвоен - колкото до самата история - в учебниците тя липсва. В необятната Страна на Съветите ликвидацията на хора е била някак лесна - влизат, вземат те и изчезваш - в лагер или в някой набързо изкопан ров - просто те няма. Но Съветският съюз бе огромна страна - а в малка България - къде и как да скриеш някой убит? В случая с "Горуня" родните следовници на Ежов и Берия в България, задминаха руснаците - те просто са нахлули в дома на жертвата, убили са я, след което излизайки с окървавени ръце обявяват поредното "самоубийство"…

Според гражданския регистър на столичната община "Красно село" Иван Тодоров - Горуня е починал на 8 април 1965 година в "Пирогов". Като причина за смъртта е посочена и записана диагноза "контузио церебри" /контузия на мозъка, определение, доста абстрактно според лекари/. Час и минута, причина за смъртта в регистъра липсват. На 7 април 1993, без проблеми получавам от общината преписа-извлечение от Акт за смърт и това като че ли на пръв поглед би следвало да увенчае края на моето дългогодишно разследване на тази кончина. Събитията, които се разиграват след тази дата обаче ме опровергават, оказва се, че съм в началото на много неизвестни факти за една трагична смърт.*

Според официалната информация на редакция "Справочна" в държавната Българска телеграфна агенция - смъртта на Иван Тодоров - Горуня е настъпила "при неизяснени обстоятелства". Докато търсех и събирах документи и свидетелства на съвременници и свидетели на тази история, ми направи впечатление фактът, че в няколко книги, издадени непосредствено след падането на Тодор Живков от власт не намерих и ред по убийството или пък в други, бе отделено твърде малко за събитията и участниците, свързани със заговора "Горуня".

В своята "КГБ: поглед отвътре", авторите Кристофър Андрю и Олег Гордиевски не споменават и дума за Горуня и готвеното от групата му. Книгата на двамата автори събира "тайната история на чуждестранните операции на КГБ от Ленин до Горбачов". Явно заговорът "Горуня" не може да бъде разглеждан като преврат, извършен под диктовката на КГБ, нещо, което и не му е отредило място в произведението на историка на тайните разузнавателни служби във Великобритания - Андрю** и бившия служител на КГБ Гордиевски***. Затова пък в това писание, не са пропуснати: други подобни "предателства", като тези на Дубчек /ЧССР/, Тито /СФРЮ/, Мао /Китай/, Ходжа.

8 април 1965 година, денят на убийството
4 и 15 сутринта, София, бул. "Д. Благоев 2"
На тротоара пред къщата на Горуня цари необичайно оживление, въпреки ранния утринен час. Мъже с еднакви шлифери и костюми - цивилни агенти на Държавна сигурност, трескаво влизат и излизат от входа на кооперацията. Част от тях са се разположили по стълбището, асансьорът е блокиран, за да не се пречи на акцията, на това, което предстои да се случи.

Първи разговор със свидетел

- Баща ми беше предложил да замина със съпругата ми за село Дойренци, - връща се към този ден синът на Горуня. Спомням си, че тогава, на 8 април, тъкмо преспахме и дойдоха и ни казват да тръгнем веднага обратно за София. /У дома ни, по време на трагедията с баща ми са били само брат ми Виктор и майка ми. - бел. Т. Т./ Пристигаме и гледаме - вратата на кооперацията, в която живеем зее широко отворена, а отвътре се чуват писъци...

- Защо бяхте отишли на село - имаше ли някаква причина или това бе най-обикновено пътуване? - Татко явно е усещал нещо, тъй като още предната вечер, на седми април ни извика и ни каза, по-скоро настоя да заминем със съпругата ми и децата в нейното село. Два-три дни по-рано бях забелязал, че самият той изобщо не беше спал, работеше нещо, беше неспокоен. - Кога точно е станало убийството на баща Ви? - Убийството е станало между три и четири часа сутринта на 8 април. Брат ми Виктор ми каза, че са се събудили с мама от шум, от борба, твърде необичаен и необясним. Двамата скочили и се втурнали към стаята при татко, откъдето идвал шумът.

- Какво точно е видял брат Ви, всъщност, той е този, който пръв намира баща Ви?

- При гледката още тогава брат ми Виктор изпада в шок, и оттогава досега нито веднъж не пожела да се върне към трагедията по убийството на баща ни.

- И все пак някога сигурно се е случило и е споделил нещо пред вас, най-близките...

- При влизането на Виктор баща ми е бил още жив и със знаци с ръце е искал да му каже нещо, мятал се е, сочел е някъде, но така и не е успява да произнесе и дума.

- Какво става след изстрела, известно е, че баща Ви е бил прострелян в главата?

- Когато се втурва в стаята на татко, брат ми вижда, че той е ранен и бързо изтегля чаршафа, на който лежи, като увива главата му, която е била обляна в кръв. Куршумът на убийците всъщност минава плитко през главата, без да заседне никъде и се забива в стената. По-късно някой го изчопли оттам, а ние видяхме само останалата следа от него.

- Какво заварихте Вие след връщането си от село и какво разбрахте за края на баща си?

- Пристигнахме с жена ми и гледаме: агенти, навсякъде - по улицата пред кооперацията, по стълбището, у дома, вратата, на който заварихме широко отворена. Мама - припаднала и я откарали в "Пирогов". "Какво е станало тук", питам аз, а сърцето ми вече свито. Всички ми повтарят: "Баща ти се самоубил".

- Повярвахте ли на тези думи?

- Как ще повярвам? Влязох в стаята, където спеше татко - чаршафът го нямаше, а дюшекът, върху който направо лежеше - цял в съсиреци от кръв. По средата.

- Каква представа остави у Вас видяното, за това, което се е разиграло в последните минути с баща Ви?

- За по-сигурно, след изстрела, убийците виждат, че баща ми е още жив, и моята версия е, че те са се нахвърлили с ножове върху него, за да го довършат. От тези рани е явно е текла кръвта, която аз видях върху дюшека. Един изстрел, който преминава без да се забие в главата, не може да залее цял дюшек с кръв!

---

* На 8 април 1965 г. рано сутринта, около 4 часа, в дома си и в присъствието на близките си - по-малкия син Виктор и съпругата си - Горуня е убит зверски в леглото си. 25 години след това престъпление в България все още бе забранено да се говори открито по случая.
** Кристофър Андрю е преподавател по история в Кеймбридж. Автор е на "Тайните служби: създаването на британската разузнавателна общност".
***Олег Гордиевски е назначен за главен резидент на КГБ в Лондон, но от 1974 г. работи за британските тайни разузнавателни служби, известни като МI6, като внедрен в КГБ агент. През лятото на 1986 Гордиевски прочита книгата на Андрю, свързва се с него и заработват заедно върху "КГБ - поглед отвътре".

---

Следва продължение