Спомените на свидетели за убийството на Иван Тодоров - Горуня, по заповед на негови съпартийци продължават

Продължение от 11 октомври 2006 година

"Зло - добро, добро и зло,
все едно са потекло..."
"Макбет", У. Шекспир

В поредица от публикации, продължила няколко години аз се опитвах да разнищя и събера всичко, което се отнасяше до смъртта, погребението, предателствата и разкриването на заговора, версиите по края на члена на ЦК на БКП, Иван Тодоров - Горуня, като се срещах и разговарях с много хора, съпричастни на случилото се. И тъкмо когато с големия син на жертвата, Тодор стигнахме и до най-трудния момент - да изрече имената на извършителите на убийството, получих яростно писмо от Цвятко Божков, /автор на статия с "предсмъртното" писмо на Горуня"/. В писмото си Божков наричаше публикацията ми "груби грешки и измислици".

Синът на Иван Тодоров - Горуня

"Цвятко Божков - доколкото зная, той уволни леля ми, сестрата на Горуня - това бях чула дотогава за опонента си от Тодор Тодоров, големият син на Горуня - бел. моя.

Каква е историята с това предсмъртно писмо:

За причините за настъпването на смъртта на Иван Тодоров - като основен аргумент се размаха придобилото след 10 ноември голяма известност, така наречено "предсмъртно писмо". /Годината е 1990 и все още близките му - двамата синове Виктор и Тодор не проронват и дума за този "документ", а майка им, съпругата на жертвата отдавна се е преселила в отвъдното. - бел. Л. М./

Три години по-късно, като че ли всичко вече е казано и нищо ново не се очаква да изскочи по случая "Горуня"...

Предсмъртни писма от отвъдното

Какво написа Цвятко Божков до мене: "Веднага след 10 ноември 1989 г. се образува ново следствено дело - написа Цвятко Божков, /има предвид прокурорската проверка на Мечков - бел. Л. М./, в писмо до мен след публикацията ми по убийството на Горуня. - Постановлението на ПВС /Прокуратура на въоръжените сили/ за самоубийството широко бе огласено в печата. С Решение на Върховния съд от 15 юни 1990, Военната колегия отмени по реда на надзора влязлата в сила присъда от 19 юни 1990 г. по отношение на всички подсъдими сподвижници на Горуня. През януари 1990 г. Горуня и всичките му съратници са реабилитирани политически напълно от висшите партийни и държавни инстанции - продължава Божков изреждането на ритуалите, които бяха предприети, за да изчистят неизличимите петна върху партийната памет. - Кощунство с паметта на Горуня е тежко оскърбление за другарите му, както и писаното от Манолова. Напротив, без да го смятат за светец, такива няма, другарите на Горуня се гордеят с него, като един от безстрашните борци против фашизма и тоталитаризма /през 1965 г. - е интересно какво точно може да се нарече фашизъм и тоталитаризъм - бел. и размисли Л. М./, за обновлението на партията и за напредъка на България, на които той отдаде всичко."

Според писмото на този гражданин до мен: "Истината за гибелта на Горуня е напълно изяснена с публикуваните в книга архивни документи: съдебно-медицински акт 34/1965 г., почеркова експертиза на предсмъртното му писмо, Заключение на експертна комисия, провела ексхумация на трупа и вече цитираното от мен по-горе постановление на ПВС /Прокуратура на въоръжените сили/ по сл. дело 3 /1990 г.

Препис-извлечение от Акт за смърт, издаден от община "Красно село" на 7 април 1993 г.

"Бедата от дезинформацията на читателите за случая Горуня - продължава Божков - щеше да бъде половин беда, резултат от пренебрежителното отношение на авторката /т. е. Люба Манолова/ към архивните документи, ако тя не си беше позволила да направи някои груби тенденциозни политически изводи, с цел да очерни и злепостави БСП, което не мога да отмина с мълчание."

* * *

Няма да губя тук времето на читателите си и да влизам в спор с един толкова убеден защитник на тезата за самоубийството на Иван Тодоров - ще дам думата на сина на Горуня, ще изнеса и други свидетелства, които ще повдигнат още повече завесата на трагичната разправа с един човек, която е проведена по заповед от партията, към която принадлежи.

Според Цвятко Божков "документи доказват, че Горуня е бил поставен в безизходно положение от органите на ДС, в знак на протест против авторитарния режим на Т. Живков и неговото обкръжение. На 8. IV. 1965 г., към 4 часа сутринта, със собствения си пистолет ТV 2708/1948 г. в апартамента си на бул. "Д. Благоев" 2 прострелва главата и почива към 5 часа в "Пирогов", където е откаран. За това свидетелствали и последните думи от предсмъртното му писмо: "Блокиран съм! Умирам, но не се предавам!"

Краят на първото предсмъртно писмо на Горуня

Как си представяше моят опонент Цвятко Божков последните минути на Горуня: току що прострелян той оставя пистолета и хваща писалката, за да може да напише предсмъртните си думи - това ще оставя на фантазията на Божков.

Предсмъртни писма от отвъдното

На 9 септември 1993 г., синът на жертвата, Тодор Тодоров продължи да изяснява трагичното събитие в разговор с мен:

- Какви веществени доказателства изтъкнаха Държавна сигурност и Военна прокуратура по време на следствието от 1990 година?
- Единственият и най-важен документ, с който Държавна сигурност и Военната прокуратура мотивираха тезата си за "самоубийството" баща ми беше така нареченото от тях "Предсмъртно писмо". Тези органи и бившите им държавни слуги размахваха това писмо като единствен и най-важен документ, пред когото немееха всички останали веществени и други факти и свидетелства. Органите на ДС разчитаха на феномена "предсмъртно писмо" и за да заблудят всички интересуващи се хора, но са се престарали и написват за по-сигурно не едно, а две предсмъртни писма! Първото кратко писмо централите и личните врагове на Горуня /които никак не са малко/ многократно го публикуваха.
- Господин Тодоров, Цвятко Божков много възмутено и настървено ме нападна за публикацията на смъртния акт на Горуня. Както Ви е известно той е един от най-запалените автори на версията за самоубийство с оставено предсмъртно писмо...
- Виждал съм това предсмъртно писмо, то няма нищо общо с почерка на баща ми. Аз и съпругата ми имаме съхранени оригинални документи с почерка на баща ми. "Предсмъртното" писмо, което размахва Божков е един фалшификат - това е, което мога да съобщя засега по лансираната версия за самоубийство на Горуня...

Второто предсмъртно писмо

Трябваше да минат три години на срещи и разговори, за да се породи доверие между мен и близките на Горуня, три години, за да събере смелост единият от синовете му да ми донесе нещо, което, както се оказва е пазил дълго - това бе второ предсмъртно писмо, са което намерили, подхвърлено до леглото на баща му.

3 години по-късно /31 години след убийството/, от него чух още невероятни факти и неочаквани истини - за трите години познанство, срещи, разговори и публикации доверието на Тодор Тодоров към мен растеше и отстъпваше място на наслоения от годините и преживяното страх - синът на убития Горуня добавяше все нови и нови подробности към това, което се бе случило в ранните утринни часове в бащиния му дом на 8 април.

Шести разговор по случая с убийството на "Горуня"

26 януари 1996 г., София, продължавам разговора със сина на Горуня по темата "предсмъртно писмо на Горуня", започнат преди 3 години. Тодор Тодоров се обади и дойде при мен със съпругата си. Неочаквано изниква новина! - Говорехте за второ предсмъртно писмо, оставено от баща Ви, но преди 3 години не казахте нищо повече?
- Има второ "предсмъртно" писмо на Горуня. Досега не съм го казвал на всеослушание, но вече мога да го съобщя. Второто писмо, което агентурата на ДС подхвърли в квартирата на баща ми имаше ясна и точна цел - да хвърли съмнение в нас и да ни отклони от търсенето на истинските причини и виновниците за това злодейско убийство. 30 години вече аз правя разследване, за да установя истината.
- Кой, кога и къде намери второто предсмъртно писмо на баща Ви?
- Писмото бе намерено от съпругата ми Диана в нощното шкафче до леглото, поставено в една зелена папка, която пазим и досега. Това писмо намерихме осем или десет дни след убийството на баща ми. Спомням си, че ден или два след като го намерихме, органите на ДС проведоха у нас официален обиск, с поемни лица от кооперацията, където живеехме.
- Как опазихте досега тайната за това писмо?
- След като съпругата ми го намери, ние тримата с брат ми Виктор започнахме да го четем, но тъй като почти нищо не разбирахме от почерка, спряхме. Все още беше силен шокът от преживяното от нас и изненадата от находката.
В едни момент осъзнах, че тримата едва ли ще сме в състояние да опазим тайната по намирането на това писмо. Викнах един ден съпругата ми и й казах, че ще имитирам изгарянето на писмото. Взех кариран лист, смачках го и отидохме тримата към печката. Аз казах тогава, че е опасно да задържим това писмо и запалих празния лист. Жена ми ме подкрепи, а брат ми остана с убеждението, че писмото е изгорено.
- Огласявате една тайна, пазена близо три десетилетия...
- Бих казал с твърда убеденост, че това е вторият пореден фалшификат, изфабрикуван от органите на Държавна сигурност. Ще посоча няколко момента: първо, след като изчетохме това така наречено "предсмъртно писмо" се разбра, че то е смесица от неясни фрази за партията и Тодор Живков, които не са в стила и душевността на баща ми.
Второ, на съчинителите явно не са били известни някои лични, познати само на семейството ни обръщения. Баща ми, както и всичките в семейството казвахме на малката ми дъщеря Саша, а в писмото е написано Светла.

Трето, макар и да го наричаха Горуня, баща ми никога не се подписваше с това име. В първото писмо, органите на ДС поне се бяха постарали да фалшифицират подписа му. И още: не е логично човек да пише две писма преди смъртта си и те да не са адресирани, да нямат конкретно обръщение до никого. Баща ми ни обичаше безкрайно много и ако той е писал тези писма щеше да се обърне поименно към нас. Поне така постъпваше докато беше жив.

И накрая искам да Ви обърна вниманието върху един много съществен факт - писмото е написано /датирано - Л. М./ на 18 април, т. е. 10 дни след смъртта му... ... - Искате да кажете, че човек, който е решил да са самоубие би трябвало поне датата на предсмъртното писмо и самоубийството си да направи в един и същи ден, но в никакъв случай писмото да следва с 10 дни закъснение слез смъртта...

- Защо не предоставихте намереното от Вас второ предсмъртно писмо, на възобновеното дело за смъртта на Горуня от Военна прокуратура?
- От начина, по който военният прокурор, полковник Мечков води делото разбрах, че няма за цел да разкрие истината за убийството на баща ми, а по-скоро стремежът е да прикрие посочените от мен неопровержими факти и обстоятелства. Да, на разпита той ме попита няма ли други писма оставени от баща ми, от което аз си направих окончателно извода, че тиражираните писма са работа на органите на ДС.

До този момент, август 1994 никой, никъде не е споменал за второ "предсмъртно" писмо, никой никъде не цитира разкритията, подобни на направените от сина на Горуня, Тодор. Всички, които са били свидетели или запознати със смъртта на Горуня, се държат така, като че ли изобщо не е изричано, а още по-малко пък писано и публикувано в пресата, че Иван Тодоров е бил убит от другарите си.../

По-големият син на Горуня - Тодор Тодоров донесе "Бележки за развитието на земеделието", написани от ръката на баща му, за да съпоставим почерците с така нареченото Предсмъртно писмо - двата почерка действително нямаха нищо общо./

Опит за финал

- Защо все пак убиха баща Ви?
- Истината е, органите на ДС бяха най-сигурния и свиреп защитник на тоталитарния режим на Живков. Всеки, който дръзнеше и дръзна да се противопостави с каквито и да било средства срещу този режим, та бил той и член на ЦК го очакваше жестока разправа.
БКП /БСП е една тоталитарна партия, която властваше само с насилие и никога не позволяваше и на своите най-отговорни членове да изразяват друго становище, различно от общоприетите догми. Баща ми беше човек със задълбочени икономически знания, голям стопански опит и изключително сърдечни отношения с широк кръг хора. Той не само проумя, че между неговите мечти и действителността няма никакво покритие, но открито се противопостави на тоталитарния режим. Това стана и причина за края му.

* * *

Историята за смъртта на Горуня за мен, започна преди 4 години от невинна публикация съобщение за това, къде е починал и с каква диагноза.

Горуня, зам.-министърът на земеделието на член на ЦК на БКП умира убит в дома си, в собственото му легло, по решение на свои другари, съпартийци. В дните на моите публикации, излезли 30 години след престъплението /1995 г- бел. Л. М./- единият убиец е на свобода и все още е сред живите, но никой не го търси, тъй като убийството е обявено за самоубийство.

По-големият син на жертвата - Тодор Тодоров бе поканен да влезе в парламента от Андрей Луканов като народен представител. След време, Тодоров решава да напусне парламента, отвратен от безочието на Прокуратурата, който си е позволила да ексхумира трупа на баща му, без да го уведоми. Тогава Андрей Карлович провежда с Тодор разговор, в който споменава, че сам той, Луканов е трябвало да оглави СДС!

Това бе партията на Луканов, партия, която не се спря пред опозоряването на мъртвия си вожд Димитров като му приписа писмо-фалшификат против Трайчо Костов. Това бе партията на Луканов, която издаде чрез върховния си ръководител смъртна присъда на заговорниците против Живков и уби жестоко единият от тях- Горуня.

Партията на Луканов бе част от неговия живот и всичко, което се случваше в нея бе свързано и с него. Луканов направи опит да промени тази партия със свалянето на Живков от власт, но само смяна на Първия не помогна. В дните преди смъртта му, Луканов бе депутат, но не беше в ръководството на социалистическата партия. На 2 октомври бе убит, на улицата, от наемен убиец. Политическо убийство или екзекуция, свързана с икономически интереси в енергетиката? Това въпрос остана да виси без отговор. Убийци - не са заловени, няма разкрит заговор около разстрела. 15 минути след изстрелите, на мястото на екзекуцията е пристигнал руският посланик Авдеев. Докато работят оперативните работници, водоноска измива мястото на убийството. В политиката започнаха процеси, някои от които, ако беше жив Луканов нямаше да бъдат осъществени. Властта поеха хора, които без да бъде елиминиран Луканов, нямаше да виреят в етажите на управлението на държавата. Близък на убития министър-председател оповести, че Луканов е бил против политическата полиция - в скоро време ще публикувам случай, който опровергава това твърдение.

---