Фирма, търгуваща с оръжие, свърза минало с настояще в един и същи скандал.

Продължение от 9 август 2006 година

През 1994 година, избухна скандал по Йеменска оръжейна сделка. Тогава българското Министерство на отбраната продаде танкове, двигатели, хеликоптери и резервни части на единият Йемен със столица Аден. Държавната фирма "Кинтекс" пък продавала оръжие за Северен Йемен със столица Сана.

Скандалът тръгна след обвинения за неуредени сметки. Със случая се занимаваше военна прокуратура, но до присъди така и не се стигна. По онова време стана известно, че част от стоката е била взета от ОНД чрез руска фирма.

Пусната бе и версията, че руснаците били набъркани и в скандалите около т.нар Иракска сделка от началото на 1998 г. Тогава "Вашингтон таймс" обвини България, че е бил направен опит да се изнесат две чешки установки "Тамара" за Ирак. За тази техника се твърди, че може да открива "Стелт" и и американските разузнавателни самолетни системи "Ауакс". Не се изключваше възможността и разкритията за руснаците да са дошли след влизането на военна полиция и военното контраразузнаване в оръжейната фирма "Армимекс" преди месец. Тогава от офисите на "Армимекс" бяха иззети десетки папки документи по секретни сделки. Фирмата бе един от големите търговци на оръжие за африкански държави.

Няколко години преди това бях получила документи за регистрацията на смесена българо-турска фирма, създадена и регистрирана в разгара на изселването на българските турци. Според документите, служители на тази фирма, с название "СЕМА", са участвали пряко в уговарянето на транспорта по Йеменската сделка.

Фирма "СЕМА" се оказа регистрирана като филиал на турската "Тюркал туризъм ве тиджарет аноним ширкети" /по Указ 56/ на 13 юли 1989. Регистрацията се извършва на закрито заседание на Фирмено отделение на Софийски градски съд от българския гражданин Михаил Марков, който между другото е представител на "Балкан" в Истанбул. Като уставен капитал са внесени 20 000 долара, без да е ясно /от молбата на същия М. Марков до Софийски градски съд, Фирмено отделение/ кой точно дава парите за регистрацията на "СЕМА". Това, което сигурно се е случило пак според документите, които издирих е, че турските граждани Сема Шанлъгенчлер и Енгин Гюркан упълномощават представителя на "Балкан" да регистрира филиала на турската фирма "Тюркал туризъм ве тиджарет аноним ширкети", като вероятно му дават и парите за уставния фонд. Пълномощното за регистрация на филиала се оказа заверено в Генералното консулство в Истанбул. По случая намерих и Заповед №16 от 26. 06. 1989 г. /четири месеца преди свалянето на Тодор Живков - бел. Л. М./ на Министерство на икономиката и планирането /МИП/, като известени за това са били Стоян Овчаров и Андрей Луканов. Смесената българо-турска фирма е била регистрирана с удивителна скорост и то в лятото, в което над 300 000 български мюсюлмани потеглиха към турската граница. След пререгистрацията на филиалите на чуждестранни фирми в ЕООД, "СЕМА" става "СЕМА ЕООД", но дали собствеността на това ЕООД е частна или държавна - изясняването потъва във вихъра на промените.

И така през 1994 година шест години след регистрацията, стана ясно, че фирма "СЕМА" се ръководи от бившият офицер от военните спецслужби Пламен Динев, който според хора от военното контраразузнаване е бил близък на полковник Тодор Пометков,. Същият ръководител на "СЕМА" /през 1994 г. - бел мои/ П. Динев, пак според свидетелства на спецофицери бе човекът, участвал в друга скандална история. Той бе осъществил пряко оперативната разработка по разузнавача Димитър Димитров. /Д. Димитров е бил разстрелян по издадена смъртна присъда от скалъпено дело през 1986 г. Що се отнася до П. Динев, то той е призован като свидетел по така нареченото Генералско дело, което се води след 1989 г. във връзка със смъртта на разузнавача Д. Димитров. - бел. мои./

Според публикация на в. "24 часа" от времето на скандала с Йеменската оръжейна сделка, същият П. Динев е бил командирован в Узбекистан като изпълнителен директор на "СЕМА" заедно с полк. Пометков /началник на кабинета на военния министър Валентин Александров от правителството на Любен Беров - бел. мои/ за преговори по доставка на специална продукция. Около скандала, който се вдигна през 1994 г. около Йеменската оръжейна сделка и намесата на името на началник на кабинета на военния министър, внезапно на бял свят се появи и отговор за създадената смесена българо-турска фирма "СЕМА", която освен, че е била регистрирана с протекции от най-високо място, е била ръководена от хора от специалните служби. Хора от специалните служби, работещи там и преди и след 1989 г. Останаха без отговор въпросите: къде и за кого са били печалбите от подобни сделки? Кой е вземал решенията за участие в търговия в оръжие - официално или неофициално, кой е помагал да се извършват оръжейни сделки с протекции от високо равнище във властта, нарушили ли са въпросните сделки /между които и Йеменската/ национални интереси? По случая със "СЕМА" налице бе приемственост на специалните служби и използването на неясни валутни капитали в смесена българо-турска фирма, от 1989 към 1993, и от 1993 към 1994 г..

Официално никой от военното разузнаване, контраразузнаване и изпълнителната власт не обели и звук по публикуваното от мен през 1994 г. разследване. Явно бях на прав път, бях улучила неудобна някому истина. Единственото, което се случи около тази публикация бе едно обаждане на домашния ми телефон, в което анонимен мъжки глас, след като се увери, че разговаря с мен, ме посъветва бавно и отчетливо да го "давам по-спокойно, и да не правя произволни връзки с миналото".

Какво се случи с дълговете на други държави след свалянето на Живков?

Миналата седмица, журналистката Къдринка Кърдринова в седмичното списание "Тема" попита къде се изпариха дълговете към България. Една от дълбоко пазените тайни - нарича Къдринова тази тема, като набляга на факта, че както се знаело, че Никарагуа е третият ни доларов длъжник след Ирак и Либия, така данните за дълговете на тази държава се оказали изчистени дори от справките на Външно министерство, ведомството, което след Министерство на финансите би трябвало да е наясно с въпроса за дълговете и за действията за погасяването им. Отговорът на МВнР, който получила Къдринова бил, че няма данни за състоянието на дълга на Република Никарагуа към нашата страна. В същото време финансовият министър Пламен Орешарски отговорил, че дългът на тази държава се изплаща текущо в съответствие със Споразумение, утвърдено с Протоколно решение на МС на РБ и прочие и прочие документи. От колко на колко е бил редуциран дългът.

За този дълг и другите дългове на държави от Третия свят, търсех документи с месеци. В тези държавни дългове влизаха и дълговете, които съответните държави бяха натрупали към български инженерингови организации и фирми. Търсенето продължи с месеци, докато един ден не ми попаднаха автентични решения на Министерския съвет /МС/. От тях започна разплитането на историята за помощите, които изпълнителната власт в България, в лицето на Бюрото на МС е изпращала по поръка на управляващата българска комунистическа партия на различни държави по света. Четях за милиони долари, напуснали държавата ни в посока на страни от Азия, Африка, Латинска Америка. Данни за обратно връщане на тези милиони долари помощи не открих. Каква е била схемата: вземало се е Решение на Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП за отпускането на подобни помощи, кредити и доставки. С подобни решения Политбюро е снемало до Министерския съвет дознание на кого, по колко и какво да се отпуска. С подобни партийни тезиси са се давали инструкции за междуправителствени спогодби и трансфери. Също, както при намереното от Бунич, Владимир Буковски или Евгения Албац в архива на Кремъл.

И така, ето нищожна част от документираните /вече в моя личен архив/ факти:

С гриф "Поверително", Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП решава на 25 септември 1980:

• Да се отпусне кредит в размер на 102 млн щатски долара на НДР Алжир за изграждане на завод за електро- и мотокари, като се гарантира минимална възвръщаемост. Срокът на погасяване е бил определен на 10 години, като погасяването трябвало да започне 2 години след окончателното изграждане и предаване на обекта, при минимална лихва 7,5-8 на сто.
• Да се предостави кредит от 25, 2 на ОР Танзания за доставка на комплектен обект за производство на автомат "Калашников - АК47". Срокът на погасяване е бил определен на 12 години, с 2 години привилегирован период и 6 на сто годишна лихва.
• На НДР Йемен България отпуска кредит от 24 млн. валутни лева /т. е. долара/ за покупка на специално имущество. И отново облекчени условия на връщане на кредита и малка лихва върху сумата.
• Тази документирана благотворителност носеше подписа единствено на Гриша Филипов. Какъв е бил нормативният отзвук от това и други партийни решения? От два мои много надеждни източника на информация успях да се сдобия с преписи на решения на МС на НРБ за помощи и кредити към така наречените братски държави. Източниците ми явно искаха да спомогнат за разкриването на подарените от българската компартия държавни стотици милиони долари на десетки развиващи се страни, като ми предоставят решения на Бюрото на МС от периода 1980-1990 година, време, в което прогресивно увеличи външният ни дълг.
• С Решение 124 от 23 юни 1980 Бюрото на МС отлага погасяването на кредитите, предоставени на социалистически Виетнам. От този документ става ясно, че Виетнам е получил кредити, падежите на които е трябвало да изтекат през периода 1981-1985 година. Какъв е бил размерът на тези кредити, така и не успях да установя.
• С друго Решение, 216 от 30 декември 1983 г., Бюрото на МС предоставя безвъзмездно на Република Никарагуа 5 хил. тона пшеница за 750 000 лева, медикаменти за 1 млн лева. Пак с този документ са отложени с 1 година плащанията по кредити на обща стойност 4,5 млн щатски долара, като в същото време се е увеличил с още 5 млн щатски долара предоставеният търговски кредит за покупка на единични машини. С 15 млн. щ. долара е бил предоставен друг кредит за доставка на комплектни обекти. Българските министерства на транспорта, химическата промишленост и финансите поели навремето отговорността за изпълнение на това решение.
• На 15 октомври 1984 година, с Решение 161 отново Бюрото на МС отлага плащания по падежи на НДР Йемен. И така, решение след решение на Бюрото на Министерския съвет:
• Безвъзмездни хранителни стоки на Република Никарагуа за 4,5 млн валутни лева. Отложени плащания по главница и лихви за същата държава, а в същото време бил предоставен и кредит от 6,5 млн долара. /Решение 202 от 14 12 1984 г./
• За отсрочване за 1989 и 1990 на изплащането на дължимите суми от Ангола по предоставени й кредити. /Решение 21 от 19 01 1987 г./.
• За оказване на допълнителна помощ на Република Никарагуа, като помощта се изразявала в допълнителен кредит от 20 млн щ. долара за доставка на специално имущество, безвъзмездно се отпускали и по 5 млн валутни лева годишно за 1987 и 1988 г.
  
  Отлагани са били плащания по настъпили падежи. За първи път в един от тези документи прочетох и следното: "Министерство на финансите да осигури по бюджета за 1987 и 1988 необходимите средства във валута". /Указание, твърде сходно с фактите, които изнася Игор Бунич, когато разказва и коментира как от държавния бюджет на СССР са били осигурявани помощи за комунистически партии в целия свят и то в милиони долари./
  
  А във въпросното решение за Никарагуа намерих и текст, според който 300 ранени бойци от сандинистката армия е трябвало да се приемат за лечение и рехабилитация в България. Превозът от Манагуа до София и обратно бил за българска сметка. /Безплатно, като здравеопазването за българските граждани до 1989 г. - бел .моя/ /Решение 27 от 28 01 1987 г./. Следваха:
• Отлагане на всички плащания от страна на Никарагуа, увеличение с 20 млн щ. долара на кредитната спогодба за доставка на специално имущество. /Решение 103 от 24 април 1987 г./
• Споразумение между правителствата на България и Ангола за отлагане на плащания и промяна на кредитните споразумения. /Решение 123 от 3 06 1987 г./
• Оказана е била безвъзмездна помощ на НДР Етиопия за подпомагане на населението, застрашено от глад поради сушата, засегнала страната през 1987 г. /Решение 20 от 3 02 1988 г./
• Одобрение на резултатите от преговори с министър-председателя и първи вицепрезидент на ОР Танзания. Постигнато е било съгласие да се продължи действието на кредитна спогодба и се решава нов кредит в размер на 12 млн щ. д. Отсрочени са били плащания по предоставени кредити от около 6 млн. щ. д. /Решение 87 от 7 06 1988 г./
• Отпусната е била безвъзмездна помощ на Република Никарагуа по 2 млн лева годишно /при курс на щ. д. 0. 74 лв за долар/. Опростено е било заплащането на 13,6 млн долара, а погасяването на други задължения от страна на Никарагуа към България се отсрочвало.
• Решено било българският износ да надвишава никарагуанският износ с 6 млн долара всяка година, като от тези суми се намалявали 1,5 млн долара за 1989 г. и 2,5 млн долара за 1990 г., с които да се покрие приспадащата се част от никарагуански задължения, произтичащи от дебаланса, получен при предишен Протокол за стокообмен. /Решение 51 от 30 03 1989 г./
• Дадено било съгласие падежи по неразсрочени кредити, а и на просрочени, но непогасени други кредити за погасяване от Мозамбик, да се разсрочват до 15 години, при гратисен период от 5 години и лихва 3 на сто. /Решение 67 от 19 04 1989 г./
• Продължен бил срокът на валидност на Спогодба за предоставяне на правителствен кредит на Ангола. /Решение 120 от 28 07 1989 г./
  
  На 10 ноември 1989 Тодор Живков се оттегля, но инерцията за даване на помощи,в България както и в Съветския съюз продължава.
• Утвърждават се спогодби за предоставяне на стоков и паричен кредит на Никарагуа. Размерът на тези кредити липсва. /Решение 191 от 21 декември 1989 г./

Имало ли е предоговаряне на дълговете със страните длъжници и редуциране на тези дългове в замяна на незабавното им изплащане, дали тези вземания са били продадени на трети страни - информацията през годините беше повече от оскъдна. Строителство на хотели, стадиони, предприятия, - всичко това оформяше фирмените дългове, които се прибавяха към държавните вземания на страните от Третия свят. Държавните вземания и задължения са минавали през Българска външно-търговска банка, "Минералбанк" и "Балканбанк", както и някои други изкуствено създадени търговски банки с благословията на Андрей Луканов. Дълговете на страните от Третия свят, са част от историята на България преди 10 ноември 1989 г.
България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България - през това време динамично се сменяха парламенти, правителства, президенти, трудно бе дошлите на власт да успеят да обхванат цялата сложност на заварената ситуация. А пък съвсем немислимо бе да потърсят начини да я решат, още повече, че не горяха от желание да го сторят.

След промяна на законодателството и влизане в сила на нов икономически механизъм, авоари в затворени валути в развиващи се страни /с дълг към България - бел. моя/ започнаха да се водят по сметки на наши инженерингови организации, без да намират отражение в платежния баланс на страната. Икономическата самостоятелност на самоуправляващите се организации като: "Агрокомплект", Биоинвест", "Булгаргеомин", "Балканкаримпекс" и "Транскомплект", им осигури с въвеждането на новия икономически механизъм налични "затворени" /практически неконвертируеми/ валути в размер на 9 900 000 валутни лева съответно в Нигерия, Иран, Ирак и Мозамбик. Пари, които не могат да се трансферират свободно, в съответно конвертируеми валути. В същото време продажбата на тези валути беше трудна на западните пазари, тъй като курсовата разлика бе твърде голяма. В крайна сметка натрупаните активни салда в "затворени" валути непрекъснато се обезценяваха в резултат на негативната им валутна разлика... Проблемът със "затворените" нековертируеми валути беше реалност, за която бяха наясно само икономисти и банкери.

На 12 септември 1990 премиер вече бе Андрей Луканов и с Постановление 97 България стана член в Международния валутен фонд /МВФ/, в Международната банка за възстановяване и развитие /МБВР/ и в прилежащите към нея организации. Няколко месеца по-късно /16 януари 1991 г./, при премиера Димитър Попов бе създадена Междуведомствена комисия за съгласуване управлението на външния дълг. В нея участваха: Мариана Тодорова /председател, но и зам.-министър на външноикономическите връзки/, Иван Гарвалов /първи зам.-министър на външните работи, Венцислав Антонов /икономически съветник на президента Ж. Желев/, Емил Хърсев /изп. директор с ранг на зам.-председател на БНБ, Чавдар Кънчев /зам.-председател на БВТБ/ и Светослав Гаврийски /началник управление в Министерство на финансите/. От всички тези водещи за момента икономисти на промяната след 10 ноември, години по-късно, Гаврийски пое БНБ, Чавдар Кънчев ще оглави БВТБ до момента на приватизацията й, а другите икономисти поеха встрани от държавното управление на финансите.

България надена ярема на валутния борд и чак тогава започна стопяването на външния дълг. Повече от 10 години страната бе стояла на точката на замръзване по икономически и структурни реформи, след което към 2000 г. главниците по външните държавни вземания на България бяха над 3 млрд долара, а в средата на 2005т. те вече бяха около 2,5 млрд и намаляваха. Поне според официалните данни на изпълнителната власт.