Как продължава търсенето на парите и дълговете на задграничните дружества през годините на преход. * Как се разроиха те след 10 ноември и как със Закон им бе дадено правото да не се отчитат в България. *Версии за размера на изнесените пари зад граница, кой още нареди ревизии в ЗД, какво установи Костов, защо нямаше търсене на съдебна отговорност за щети след ревизиите. Още за така наречените неявни фирми и защо Главният ревизор на БНБ, Кольо Парамов не успя да намери пари и сметки на задграничните дружества

Продължение от 7 август 2006 година

Резултатите от проверките, които се извършват по нареждане на премиера Филип Димитров е трябвало да се очакват през есента на 1992 - точно по времето, когато неистовите организирани усилия за сваляне на това правителство са в апогея си. Колкото и да е невероятно - кабинетът на Ф. Димитров пада, заради съвет на финансовия му министър Иван Костов да поиска вот на недоверие. Факт, който Филип Димитров започна да отрича след това. Не правя пряка връзка, но не може да не се направи паралел между двете събития - проверките на задграничните дружества и падането на кабинета на СДС.

От 3 до 16 млиарда долара са изнесени от страната някъде от 1985 г. до 1997 г. - като финансовият експерт Иван Ангелов твърди, че изнесените пари са 2-3 млрд, докато синдикалният лидер Кръстьо Петков назовава цифрата 16 млрд. долара. Как, къде, от кога, по какъв начин - и двамата не казват. През 1991 е написана Бялата книга на Димитър Луджев, но тя така и не вижда бял свят, като за това като че ли има някакво съгласие между двете големи политически сили - СДС и БСП. Финансовият министър, Иван Костов от кабинета на Ф. Димитров нарежда да се извърши ревизия на още поне 17 задгранични дружества в чужбина, и то при положение, че броят им към този момент е 395. След 1990 г. всяко едно от тези задгранични дружества се разроява на по 3 до 5 нови и сметките и броят им вече трудно се хващат. Ревизията на Костов констатира отклоняване само на 3,5 млн долара.

Служебният кабинет на Ренета Инджова, създаден след края на управлението на кабинета "Любен Беров" задължава дружествата да се отчитат редовно в Министерство на търговията, но това става, когато вече трудно могат да се хванат всички следи и връзки с банкови сметки и трансфери, и то главно в чужбина. Министърът на търговията в друг служебен кабинет, този на Софиянски се опитва да започне приватизация на задграничните дружества, след него Иван Костов става премиер през 1997 и спира този процес, като предоставя съдбата на задграничните дружества в ръцете на зетя на тогавашния председател на парламента Й. Соколов - Христо Михайловски, който е назначен за зам.-министър на търговията. Какво установява Михайловски - никой не разбира, тъй като той не изнася официално констатации за задгранични дружества.

Още с приемането на Указ 56 е премахнат разрешителният режим по отношение на задграничното инвестиране - едно постановление от 1991 /№15 от 18. 02. - бел. Л. М../ въвежда някакъв частичен разрешителен режим. С него влиза в сила изискването, при превод на капитали от БНБ предварително да има съгласуване на целесъобразността му с Министерството на финансите и с МВиВ. В този смисъл и за периода 1989-1991 г. документално е доказано, че не е имало практически никакви ограничения и никакъв контрол от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Безконтролно и ненаблюдавано от български фискални органи изтичат валутни средства, национален капитал зад граница. В този период министър на финансите в две правителства е не друг, а самият Иван Костов.

През 1993 година е изпратен на проверка в град Бейрут, Ливан директорът на Финансово-счетоводна дейност на "Интеркомерс", Евгени Дончев, със задача да извърши финансова ревизия на дружество "Литекс". Дончев констатира, че не всички разходи се придружават с разходо-оправдателен документ, че не всички оправдателни документи са автентични, не всички разходи са били одобрени от директора преди осчетоводяване, липсват документи за изплатени бакшиши. Бакшиши се наричат задължителните комисионни, които се получават при сделка в някои държави от арабския свят. Дончев установява, че в периода 1987-88 година е бил оформен фиктивен заем в размер на 100 000 щ. д. за закупуване на офис. Сумата фигурирала като кредит във всички баланси на "Литекс", Бейрут чак до 1991 г. За този кредит обаче пари от страна на "Интеркомерс" не били превеждани. По-късно през 1993 година Дончев констатира "неправомерно" прихващане на кредита и го обявява за нищожен. При избухналите военните действия между Израел и Ливан офисът на "Литекс" е разбит, разбита е касата на дружеството, оказва се, че липсват пари. Апартаментът, който си наема един от директорите на дружеството, Плугчиев за срок от 99 години, след отпътуването му се оказва необитаем. Проверяващият Дончев предлага да се направи преценка за бъдещата съдба на това дружество. Наказани по констатациите няма.

През 1992 година, председателят на Икономическата комисия на Народното събрание, Асен Мичковски получава Паметна записка от икономическия експерт Начо Начев, който сигнализира за редица нарушения, извършени в "Интеркомерс" по времето на управлението на му от Иван Деев. Въпреки това нищо не е предприето - Деев утвърден за изпълнителен директор на "Интеркомерс", даже е включен в делегацията на президента Желев, който предстои да пътува до Бразилия и Аржентина, като разходите по пътуването му поема Президентството. Всъщност връзката на Деев с Аржентина е следната: фирмата на ръководената от Деев "Интеркомерс" в Аржентина, "Илекс" фалира по негова вина.

Ощетяването на държавата от задгранични дружества продължи и след 10 ноември 1989 година

Колкото повече събирах и проучвах документите и нормативните актове отнасящи се до задграничните дружества, толкова повече теми за размисъл изникваха. Непрекъснато повтарящият се отказ на хора от властта в годините на прехода да дадат каквито и да било обяснения за тези фирми бе повече от красноречив, че навлизам в нещо много сериозно. Ставаше дума за навлизане в забранена територия и имах сигурни сигнали, че точно това се случва. Кое бе неприятното, което някои хора на високи постове във властта не искаха да види бял свят - във времето, когато пишех за задграничните дружества и натрупването на външния дълг - не бях наясно за всичко. Минаха няколко години и събития около приватизацията дадоха някои отговори, образувани прокурорски проверки пък дадоха други...

Какво безспорно доказаха документите, които успях да събера за фирмите и капиталите, изнесени зад граница:

• След 1989 е липсвал контрол върху средствата на задграничните дружества от страна на държавата;
• Липсвала и организация, която да следи движението и оползотворяването на техните капитали въпреки че са били държавни;
• Отпаднало е задължението на директорите на дружествата да изпращат копия от ежегодните си баланси и отчети;
• Нямало е проблеми по прехвърляне на капитали от държавната фирма-майка на дружеството зад граница. Нямало е и контрол и дали при подобни прехвърляния парите са били отразявани като държавна инвестиция;
• Умишлено са били задържани и не са превеждани обратно в България печалби на дружествата;
• Външнотърговски организации създават паралелни частни фирми на своята дейност, като в тях безконтролно са започвали да работят добри професионалисти на ВТО-тата, ползвани са били връзки и пазари, както и клиенти на държавните външно-търговски организации /ВТО/.
  
  Оказа се, че е имало случаи на кредитиране на въпросните частни фирми от държавата. На практика, следите между държавна собственост и новосъздадена частна собственост в областта на външната търговия се размиваха, вследствие на което:
• се обезкървяваше тотално и фатално държавната външна търговия от извършени прехвърляния на печеливши дейности и кадри в частни паралелни дейности. Примери: "Изотимпекс", "Инсист" и др.;
• След закриване на МВиВ /от правителството на Ф. Димитров - бел. моя/ и отдел му "Задгранични дружества" не е ясна съдбата на документацията и отчетите на много дружества зад граница, както и техните сметки и валутни средства в чужбина;
• Много от държавните служители в дружества и фирми с българско държавно капиталово участие, останали без работа, в един момент продължаваха да работят като частни лица и да създават свои собствени, идентични фирми и дейности с капиталите на държавните задгранични дружества;
• Получаваше се парадокс: икономиката и държавата ни непосредствено след 10 ноември 1989 година се опитваха с неистови усилия да получат кредити, а по неведоми пътища се изнасяха капитали чрез и в български държавни дружества. И това се случваше в страни, от които България се опитваше да получи държавни валутни, животоспасяващи заеми;
• По неокончателни данни /към март 1992, когато започнах да пиша по темата констатирах от събраните документи и разкази на експерти по външна търговия, че под различни форми, български държавни фирми са инвестирали в задграничните дружества средства, в размер на приблизително 350 милиона щатски долара. Това е доказана цифра и обхваща само три години след отстраняването на Живков от властта;

Какви бяха по-крупните загуби за българската държава от задгранични дружества към март 1992 година в имена и цифри

Справки от разпиления архив на закритото МВиВ сочеха като загуби:

"Хохлойтнер" - Виена - 18 млн щатски долара, "Рьоперверк" - 69 млн. ДМ, "Сомиф" - 621 000 долара, над 20 млн. ДМ, 10 млн. долара, "Технимар Минералимпекс" - 7 млн. долара, "Ортман и Хербст" - изясняваше се в момента на публикацията, и т. н., и т. н.

Към времето, в което се заех с проучване на тази тема, в тежко състояние се намираха и почти всички дружества на "Балканкар". Управниците имаха информация за фалити на такива български фирми с държавно капиталово участие като: "Рекорд" - Англия, "Нордкар търг" - Дания. Тежко бе състоянието и на "Сибикар Карели Елеватори" - Италия, /констатираха специалисти с настояване за финансова проверка/, "Дантрък".

Безпокойство сред запознати експерти икономисти будеше състоянието на дружества като АЕП - Германия /на "Микропроцесорни системи" - Правец/, "Сетеф" - Франция, СТА - Венецуела /на "Технология на металите"/ и редица други фирми. Изводите и констатациите си тези експерти правеха, доколкото това бе възможно /поради ограничения достъп до документацията на задграничните дружества/ навреме и писмено до съответните висши държавни чиновници, но без резултат. Никой не даде знак, че се интересува от проблема.

/Поради деликатността на темата и катастрофалното положение, до което бяха доведени нещата - спестявам имената на тези експерти икономисти и специалисти по външна търговия, като цитирам само названията на част от документите, които съхранявам в личния си архив и с чиято помощ се оказа възможно да напиша десетки страници, влезли в книгата ми за "Външния дълг и 10 ноември 1989 г., а и в подготвящото се за печат нейно второ, допълнено и преработено издание.

В предишната част от това разследване стана дума за внесена Докладна записка на министър Румен Биков до министър-председателя Филип Димитров, до президента Желю Желев и до тогавашния председател на парламента - Стефан Савов. Никой от тези трима, стоящи през 1992 г. на най-високите постове в държавата не реагира на Докладната. Ето някои от най-важните изводи, които съдържаше тя:

• 353 са фирмите зад граница, с 350 милиона долара инвестиции.
• В несъстоятелната "Рьоперверк", донесла загуби от 100 млн. ДМ, директорът С. Алексиев си е откупил търговската част под името "Вебо", като си създава по този начин еднолична фирма.

Според Биков броят на дружества в съответните държави са:
Германия - 40, Англия - 22, Франция - 7, Италия - 10, Гърция - 25, Австрия - 20, Швейцария - 17, Испания - 6, САЩ - 9, Канада - 5, Япония - 6, Сингапур - 4.

Добре би било да се знае, че в Докладната си Румен Биков констатира и документира прехвърляне на валутни средства от страната в задграничните дружества, без сумите да са били отразявани в балансите на фирмите, и разбира се, без разрешение и знание на Министерството на финансите, на изпълнителната и съдебната власт. Биков установява и случаи на умишлено задържане на печалба в задгранични дружества. /Специалисти по външна търговия, с които разговарях поясниха, че въпросните неконтролирани фирми зад граница са водели и двойно счетоводство, и освен това са прехвърляли сделки и печалби на паралелно създадени частни фирми.- бел. Л. М./ Румен Биков прогнозира връщането на държавните капитали след време като частни валутни дивиденти при бъдещата приватизация на фирмите и предприятията вътре в страната. Нещо, което никой не чу да се е случило официално, но вероятно е имало и подобни действия.

Проектът за програма за връщане на изнесеното, който прилага към своята Докладна икономистът Биков, е всъщност едно добре аргументирано предложение, на което отново никой не обръща внимание.

Освен списъка, който прилага Биков към Докладната си, още по-интересна е Справката за състоянието на валутните кредити, предоставени от фонд "Финансиране на задграничните дружества с българско участие" към 30 ноември 1992 година, според която и след свалянето на Живков към задграничните дружества вървят преводи на десетки, стотици милиони долари, франкове, марки - източването на държавата продължаваше с пълна сила. Лесно са отпускани кредити - връщането е било трудно или е невъзможно, а това са държавни пари, и то валута. Вероятно точен ще се окаже един от експертите по външна търговия, който ми коментира това явление така: "Кредитите не са отпускани, за да бъдат връщани!"

Правителството на Филип Димитров не успя да реагира на така изнесените данни, тъй като броени дни след подготвянето на тази справка кабинетът на СДС се самосвали.

Какво съдържаха данните за износа на държавни капитали след 1992 г. в самата Справка към 30 ноември 1992 година:

Париж

"Софбим" - /кредитополучател "Балканкаримпекс"/, с кредит 333 400 френски франка /дълг - 1 063 218 в оригинална валута/.

"Софбим" - "Балканкаримпекс" - 166 600 фр. франка - 910 734 лева дълг.

"Софбим" - "Машиноекспорт" получава кредити от: 360 000, 500 000 и 333 200 фр. франка. Дълговете съответно са: 2 627 393, 3 309 085 и 2 499 882 лева.

"Софбим" чрез "Електроимпекс" получава - 360 000, 166 800 фр. франка и 300 000 долара, и още 333 4000 фр. франка.

"Технокар" - получава чрез "Балканкаримпекс" 865 000 и 175 000 фр. франка.

"Сетеф" чрез "Технология на металите" получава 4 750 000 фр. франка.

ФРГ и след това Германия

"Рьоперверк" получава чрез "Арсенал" 500 000 долара.
"Ортман и Хербс" - чрез "Хранинвест" получава 1 500 000 ДМ.
"Ирионкар" чрез "Балканкаримпекс" получава 370 000 ДМ, 80 000 долара, 350 000 ДМ.
"Булмаг" чрез "Машиноекспорт" получава 60 000 ДМ и 300 000 долара.

Италия

"Сибикар" - Рим получава чрез "Балканкаримпекс" и "Балканкар" 699 608 долара, 120 000 000 лири, 225 000 000 лири, 200 000 долара, 650 000 долара и 185 000 000 лири. В Гърция дружеството "Мевет" получава от "Машиноекспорт" 65 000 долара.

Номерата на валутните сметки по така посочените кредити изпратих след публикация по задграничите дружества във в. "Демокрация" и по-късно след отпечатването на книгата ми за външния дълг, с копие от използваните документи до Прокуратурата. Години след това не получих и най-малък знак, че някой се е погрижил да провери изнесеното и парите да се върнат.

Споменавам този факт, за да стане ясно, че България, в лицето на свои външнотърговски организации е кредитирала и е продължила да кредитира /поне към края на 1992 година/ задгранични дружества с държавно капиталово участие, въпреки липсата на данни за състоянието им, липса на годишните им баланси в Министерството на търговията, Министерство на финансите или Българска външно-търговска банка. По реакцията на високопоставените представители на три институции към Докладната записка на Румен Биков и по мълчанието от страна на Прокуратурата трябваше да се досетя, че темата, която съм засегнала не е приятна на мнозина от новопоявилите се политици по върховете на трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна.

Тайни или неявни фирми - какво разбрах за тях

В Решение №5 от 30. 09. 1986 г. на Партийно-държавната Комисия за икономическо научно-техническо сътрудничество се регламентира кой и какво да прави зад граница. Според т. 5 от това решение "валутните постъпления от дейността на неявните фирми от реализацията на проекти, следва да се натрупват в банкови сметки в чужбина. Банковите сметки да се поставят под контрола на МВР". Надзорът е поверен на Димитър Стоянов - член на Политбюро и Григор Шопов - първи зам.-министър на МВР. Оперативно, надзорът на неявните фирми зад граница се осъществява от генерал Савов - тогава шеф на Първо главно управление на ДС. С документ, под гриф "Строго поверително" е разпоредено на тайните служби "да координират и контролират движението на средствата зад граница". В този смисъл е вярно твърдението, че фирми зад граница са били създадени със средства на държавния бюджет и с решения на Политбюро на ЦК на БКП. Въпросните фирми са използвани и за цели на разузнаването, практика, позната по цял свят. От друга страна, фирмите, контролирани от разузнаването не са били негови, точното е, че те са управлявани от разузнаването. Същото външно разузнаване на България, на което една от основните дейности е била да обезпечава ръководството на държавата и с полезна външнополитическа информация.

В продължението четете още за тайните фирми на МВР зад граница, в обслужването на които са участвали и банкови клонове на "Москоу народни банк", създадена от КГБ. Къде се съхраняваха документи и решения около тяхното образуване и функциониране, които места бившият Главен ревизор на БНБ не подозираше. Кои депутати за последно попитаха в парламента за задграничните дружества и защо искането им за отчет и данни, както започна - така и замря. Данните за задграничните дружества бяха обявени за засекретени.