Приносът на Валутната комисия към износа на милиони, още решения, подписани от Г. Атанасов за увеличаване на капитала на задгранични дружества, фирми зад граница, и прочие, и прочие събития, останали в документи и спомени на свидетели

Продължение от 29 юли

Валутната комисия - с принос към външния дълг

11 души от най-висшето партийно ръководство, министри и на последно място, председателят на БНБ - това е съставът на Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП с председател Тодор Живков. През 1986 се създава и Комисия на Министерския съвет по валутните въпроси с председател Георги Атанасов и членове: О. Дойнов, Ст. Марков, А. Луканов, Иван Илиев, К. Зарев, Хр. Христов, Б. Белчев, В. Коларов. Кои по-важни решения и действия на тези две комисии имат принос към външния дълг на страната, какво е състоянието му, вследствие на тези решения?


Към 28 февруари 1994 година, /времето на първите публикации по темата в "Демокрация"/, картината е следната:

60 действащи правителствени спогодби по кредити за 28 развиващи се страни, 74 на сто от кредитите са със специално предназначение, т. е. оръжие;

Размерът на погашенията, договореностите по отпусканите с решения на Валутната комисия кредити, не се осъществява по размер и време в съответствие с погасителните договорености. Тенденция към трайно увеличаване на обема на просрочените и отсрочените плащания по дълговете на развиващите се страни - това е горчивата констатация на експертите. Обемът на просрочените задлъжнялости от тези страни към България тогава е 20 на сто от общата ни задлъжнялост. Има държави, които нямат позиция по отношение на сроковете и начина на уреждане на плащането.

От 60 млн. долара, кредитите към развиващите се страни са нараснали на 400 млн долара годишно, и то в резултат на различни решения на Валутната комисия. Това показваха документите, изпратени в Комисията към Великото народно събрание - доказателства, които така и не видяха бял свят. Имах професионалния шанс да се сдобия с копия на някои от най-важните. Според тях:

България водеше сред страните от СИВ по натрупани задължения към себе си. Към 1988 г. като най-големи длъжници се очертаваха: Ирак /822 млн щ. д./, Либия /216 млн./, Никарагуа /126 млн./, Нигерия /78 млн./, Алжир /73 млн/, Сирия /55 млн/, НДР Йемен /54 млн./, Ангола /45 млн./. Известно време /няколко години след 1989 - бел моя/ от тези длъжници се търсеше бартер или други начини за погасяване на дълговете им към България - през това време динамично се сменяха парламенти, правителства, президенти, трудно бе дошлите на власт да успеят да обхванат цялата сложност на заварената ситуация. А освен това съвсем немислимо бе да потърсят начини да я решат, още повече, че не горяха от желание, не проявяваха и интерес да го сторят.

След промяна на законодателството и влизане в сила на нов икономически механизъм, авоари в затворени валути в развиващи се страни /с дълг към България - бел. моя/ започнаха да се водят по сметки на наши инженерингови организации, без да намират отражение в платежния баланс на страната. Икономическата самостоятелност на самоуправляващи се организации като: "Агрокомплект", Биоинвест", "Булгаргеомин", "Балканкаримпекс" и "Транскомплект", им осигури с въвеждането на новия икономически механизъм налични "затворени" /практически неконвертируеми/ валути в размер на 9 900 000 валутни лева съответно в Нигерия, Иран, Ирак и Мозамбик. Пари, които не можеха да се трансферират свободно, в съответни конвертируеми валути. В същото време продажбата на тези валути е била трудна на западните пазари, тъй като курсовата разлика е била твърде голяма. В крайна сметка натрупаните активни салда в "затворени" валути непрекъснато са се обезценявали в резултат на негативната им валутна разлика...

Проблемът със "затворените" нековертируеми валути е бил една реалност, за която са били наясно само икономисти и банкери. Това е била поредната пробойна, където са изтичали милиони долари държавен капитал - пробойна, която години не можеше да бъде запушена от адекватни мерки на вечно сменящи се управници в България. Тези пробойни натрупваха щети и във фирмите, през които се водеха на сметка, фирми изцяло държавни като собственост.

Какви решения още подписа Георги Атанасов?

Интересно е подписаното от Георги Атанасов решение за увеличение с 5,4 млн. ДМ на основния капитал на фирма "Ортман и Хербст" -Хамбург, но при запазване на дяловото участие между акционерите.
С подписа на Атанасов се учредява и канадското дружество на "Балканкарподем" с основен капитал 300 000 канадски долара. За увеличаване на капитала на задгранични дружества с българско участие, Атанасов подписва и следните решения: на дружеството на "Химимпорт" - "Булхимекс" ФРГ с 2 млн ДМ; на "Елпром", пак във ФРГ с 300 000 ДМ; на "Технология на металите" в Българо-венецуелското "С. Т. А." от 1 120 000 щ. д., като се запазва участието 60 на 40 в полза на венецуелския партньор. Тук ще спомена и участието на "Техноимпортекспорт" в увеличението на основния капитал на българо-турското "Умсмаш" на 1 440 млн. турски лири. Необходимите 233 100 000 турски лири равностойни на 305 000 щ. д. се осигуряват чрез друго Стопанско обединение, което тегли целеви валутен заем от Българска външнотърговска банка.

В решенията, носещи подписа на Атанасов е и съгласието на МС за увеличаване на основния капитал на "Рьоперверк" - ФРГ от 11 000 на 20 000 ДМ. "Рьоперверк" е собственост на СО "Металхим", СО "Металорежещи машини и роботи", Банката за стопански инициативи и ТД "Машиноекспорт". Точно "Рьоперверк" закупува дял във френската "Осборн" възлизащ на 3 млн френски франка.

Подписът на Г. Атанасов носи и учредяване на българо-западногерманска банка с първоначален капитал 20 млн ДМ, в която българското участие е било 40 на сто - още един повод за износ на капитали от страната.

Сред решенията с подписа на бившия премиер и перестройчик е и това за закупуване от италианската фирма "Илса Виола", на употребяван прокатен стан за валцуване на ламарина от специални стомани, като сумата, цитирана в решението на Министерския съвет е 10 150 000 валутни лева. А най-тиражираният виновник за прокатния стан от "Илса Виола" в медиите години наред след 10 ноември 1989 г. бе Огнян Дойнов!

* * * *

Неоспорима щета е налице и когато Валутната комисия на Политбюро на ЦК на БКП решава и са отпуснати 8 млн. валутни лева за закупуването на двете западногермански обединени фирми. Резултатът е бил нулев.

Други 22 милиона валутни лева са били отпуснати като кредит на Държавния комитет по туризма за закупуване на два речни кораба. След време корабите са продадени на безценица. Докато издирвах документи по тази история попаднах на Докладна записка от А. Луканов до Гриша Филипов, в която последният дава благословията си за отпускане на кредита.

Щедростта на Луканов /по това време кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам.-министър на външноикономическите връзки - бел. мои/ е станала повод да отпадне задължение на ВТО "Агрокомерс" в размер на 160 000 валутни лева. С резолюцията "Смятам, че организацията има основание...", отправена до Георги Пирински и до генералния директор на "Агрокомерс" Г. Георгиев. Министерство на външно-икономическите връзки в лицето на началник-управление "Координация и контрол" Лъчезар Спасов /син на генерал Мирчо Спасов/ научава за това по-късно.

Пробойна по натрупването на външния дълг, с благословия и на Комисията по валутните въпроси при МС е станалият нарицателен с недалновидността си договор, с италианската фирма "Илса Виола" за закупуването на употребяван прокатен стан за валцуване на ламарина от специални стомани. За целта, първоначално се отпускат 10 милиона долара.

Друг поучителен случай е този със Завода за дискови запаметяващи устройства /ДЗУ/ в Стара Загора. В решението по този случай е било възложено на Огнян Дойнов, Димитър Стоянов и Христо Христов да създадат организация и механизъм за функциониране. Причината в оторизираните лица да присъства името на Димитър Стоянов /вътрешен министър - бел. моя/ е, че научно-техническото разузнаване е доставяло по списък технологии, оборудване, образци и изделия. Естествено е водената от българските управляващи политика да бъде държана в секретност, тъй като тя е била насочена против ембаргото на САЩ и други индустриални държави. Ембарго, засягащо държавите от така наречения социалистически лагер, ембарго върху износа на съвременни технологии за комунистическите режими.

За "Нева и "Монблан" се изписа много,

аз ще добавя само това, за което намерих документи и то след четиригодишно-издирване /1993 г. -бел. моя/. Ситуацията в България е била така сложена, че партийно-държавна Комисия по научно-техническа политика при ЦК на БКП /с председател Тодор Живков/, е приемала решения и давала насоки, както по бъдещата политика, която предстояло да бъде водена, така и по валутното финансиране на отрасли, които поради ограниченията на КОКОМ били от секретен характер.

При изпълнение на проектите /където е провеждано промишлено разузнаване в развити страни/ "Нева" и "Монблан" се е предвиждало /според документи/, средствата, натрупвани от дейността на неявни фирми, да се използват за създаване на нова, неявна фирма в Австрия с предмет на дейност разработване, производство и сервиз на запаметяващи дискове. В банкови сметки в чужбина се е трупала валута от дейността на неявните фирми, както и от реализацията на двата проекта. Немаловажен момент, е фактът, че валутните постъпления от проекта "Нева" не са били включени във валутните постъпления на България и не се облагали с данъци. Контролът върху банковите сметки е бил възложен на МВР. Машини, съоръжения и материали по двата проекта са се внасяли безмитно. Два милиона долара е била сумата, с която на Дискови запаметяващи устройства /ДЗУ/ е било разрешено от високо да участва във фирма "Дейта магнетикс". Банкови заеми пък осигурили валутни средства по конкретното участие на ДЗУ зад граница в различни дружества. Според едно строго поверително решение на МС /120 от 29 юли 1988 г./ проблемите, свързани с неявните фирми на ДЗУ е трябвало да се съгласуват с двама министри - на икономиката и планирането и министъра на външноикономическите връзки.

Падна Живков и от финансова ревизия се разбра, че все още не е ясно колко на брой са неявните фирми на ДЗУ, още по-малко пък някой знаеше на колко възлиза капиталът на ДЗУ - само едно бе сигурно: щетите се измерваха в милиони долари.

В този ред на мисли намирам записки в бележника си, за това как в едно априлско утро на 1987 г. на Тодор Живков позвънил Николай Рижков /тогава премиер на СССР-бел. Л. М./. Живков трябвало да изслуша неприятната забележка-съобщение, че в Кремъл имали данни как той продава България на Запада. Дадени му били примери със завода в Радомир и договорените връзки с японци за бъдещи сделки. Предполагам, че след подобна строга другарска намеса е пропаднала офертата на "Рено", като е била заменена с коопериране за производство на "Запорожец".

Според документи и управленски решения, по Стопанския комбинат "Организационна техника" в Пловдив са били хвърлени 19 218 000 щатски долара. Краят от тази "инвестиция" е познат - няма печалби, виновникът Бисер Димитров е бил за миг в ареста и оттам, директно заминава завинаги зад граница - САЩ, Франция, където му душа пожелае!

Смехотворни подробности от тази история изникват при проверка, която открива как в резиденция "Марково" е изпит алкохол за 11 000 лева /във време когато бутилка водка или уиски е лев и нещо/ или записаното в една фактура, като изядено за една вечер - 22 кг краве масло. Около "Организационна техника" намерих потрошени пари за закупената от индийска фирма негодна конструкторска документация за 340 000 долара или изплатените 250 хиляди долара на "Спрингер технолоджи" - САЩ, без да е била свършена каквато и да било работа. Тук се прибавят щетите от доставените за 2 млн долара детайли и възли, както и закупените за 1 млн валута материали и елементи, открити залежали и неизползвани за 27 млн лв. Осигурена била и линия за монтаж на печатни платки, срещу 615 хиляди долара - и още, и още стотици хиляди и милиони, са били хвърляни с лека ръка на вятъра...

Морално остарели и ненужни закупени лицензи все още се помнят и плащаме. Печалби около сделките им разбира се е имало, но те отивали при отделни лица, пряко ангажирани със сключването на сделките. Дизелови двигатели "Перкинс", корабни двигатели "Зулцер", лицензи от фирмата "Фанук" с фирмата "МАН". Преговорите с "МАН" води Емил Дойнов /брат на члена на Политбюро Огнян Дойнов/, генерален директор на ВТО "Техника" тогава, а след това частен консултант в чужбина.

България плаща лиценз и за 19 модела двигатели, след като е било ясно, че до 1990 ще усвоим само един. До усвояването на останалите те остарявали морално и това се знаело от експертите, но... имало комисионна! А с парите от комисионни Виена се превръща след ноември 1989 г. като едно прекрасно родно място за членове и кандидат-членове на Политбюро!

Лицензионната политика, която са водили някои хора, добре поставени при Живков прибавя към външният дълг на България милиони долари, хвърлени на вятъра.

* * * *

Твърде непонятно за мен, а и други българи е как, след като по върховете на партията и управлението са били наясно с банкрута на държавата, точно в навечерието на слизането на Живков от политическата сцена, Политбюро утвърждава план-програма /август 1989 г. - бел. Л. М./ за етапно преминаване на българския лев към конвертируемост! Като отговорници за тази задача тогава са посочени: Андрей Луканов, Стоян Овчаров и Васил Коларов.

От 3,2 милиарда през 1985 година външният дълг на България в края на 1989 е вече 9,2 милиарда щатски долара. Интересни наблюдения по този банкрут на държавата ни дадоха едва през 1992 година трима експерти: Р. Биков, Н. Начев и М. Мицев. Ето какво е тяхното заключение:

Пет последователни години приключване с отрицателно салдо на външнотърговския и платежния баланс в конвертируема валута;

В същия петгодишен период брутните външни задължения на България нарастват трикратно;

Нараства размерът на годишното обслужване по дълга и достига до 3 млрд;

В края на 1989 се стига до неплатежоспособност;

През 1990 сумата по обслужване на дълга е 3,6 - 4,4 млрд долара, което е 117 до 141 на сто спрямо експортните постъпления в конвертируема валута.

"... общите годишни плащания за основния дълг и за лихвите по кредитите от чужбина на страната вече са прекалено големи" - прочита в дадена Справка от БНБ Тодор Живков. Датата е 13 октомври 1987. И въпреки предупреждението, две години по-късно идва желанието на Живков да прави лева конвертируем!

Какъв е механизмът по нарастване на дълга?

Валутните разходи годишно са били около 4 млрд долара при 2,5 постъпления за 12 месеца. Оттук следва и натрупването на пасивно салдо - по 1,5 млрд щ. д. за всяка година. Банките са информирали и устно, и писмено за проблема по натрупване на дълга.

Тодор Живков е свален. Обявен е Мораториум по плащането на външния дълг от страна на България.

Мораториумът

На 19 март, при посещения в Москва, правителствена делегация на България, начело с премиера Луканов води разговори с молба за предоставяне на България на 1 милиард долара депозити, с оглед на излизане от ситуацията;

Минава седмица и идва вест от Съюза, че Горбачов отказва помощ;

На 23 март 1990 година валутният резерв на държавата е вече само 284 милиона долара;

Три дни по-късно, на 26 март се провежда среща при Андрей Луканов за валутното състояние на страната. Взето е решение: БВТБ да подготви телекс до банките кредиторки за временно прекратяване на плащанията по кредитите, като се покриват само лихвите;

Чуждестранни експерти от банка "Лазар Фрер" заключават: "Размерът на финансовия недостиг и факторът време ни карат да направим извода, че алтернатива за разсрочване на дълга не съществува." Споменава се "разсрочване", а не "прекратяване на плащанията по дълга" - разликата е очевидна;

На 29 март 1990 кабинетът на Андрей Луканов обявява мораториум върху плащанията на външния дълг на България. Обявяването на мораториума по плащанията на външния дълг предизвиква остра реакция на банките кредиторки. Като ответен жест е прекратено финансирането на вноса на страната. "Не беше възможно да се предупредят предварително всички партньори" - казва по-късно Луканов и изтъква, че е съществувала реална опасност да се изтеглят депозитите на нашите и чуждите банки.

Това са събития от много близки години. Те вече са история. За тях малко се говори, все още липсват в трудовете на историци - младите българи, родени малко преди и малко след 1989 г. не са и чували за тях. Не са чували, ни познават и не са чели за събития и лица от годините на Живковото управление и събития и лица, непосредствено след 10 ноември. За много от младите имената в тази история не означават нищо. Те знаят и усещат, че живеят трудно, те и техните родители, изнесеното тук е една стотна частица от причината България днес да е обрулена, да зависи от външни фактори, да е бедна. Изнесеното тук е причина няколко поколения българи да мизерстват и оцеляват в третата си възраст. Събитията и престъпленията са факт - виновници не се намериха, а това е реалност, която не се нуждае от коментар.

В следващите дни ще продължа да изнасям факти и събития за технологията за възникване на задгранични дружества, къде, колко и с какви държавни капитали. Показателното в тези истории е, че след свалянето на Живков нито едно правителство не пожела да провери фактите, изнесени от мен в книгата ми за "Външния дълг". В мандата на правителство на Симеон Сакскобургготски бях канена в парламентарна комисия по тези проблеми, но отказах да се явя. Отказах, защото осъзнах, че и царските депутати, както и тези от редиците на социалисти, и десни искаха едно единствено нещо: да им се дадат координати и данни за тези дружества зад граница, създадени с държавни милиони. Координати, защото и там можеше да се краде още...