Интелектуалци - критици на международния държавен тероризъм. * Струва ли си да се рушат останки от древни цивилизации, да се убиват деца и жени, да се изтриват градове от лицето на земята, за да се сложи ръка на петролни залежи и се постигне контрол върху цените му?

Продължение от 20 юли 2006
На 10 март 1968 година Ен Би Си завършва свое специално предаване, посветено на Виетнам със следните думи: "Като оставим настрана всички други аргументи, дошло е време да решим струва ли си да унищожим Виетнам в името на спасението му?" Няколко дни по-късно този въпрос се допълва от коментара на Мансфилд, политик от това време, който констатира: "Ние сме не където трябва и водим не войната, която трябва". Спомням си как британският драматург Харолд Пинтър отказа на бившия премиер Джон Мейджър предложението за рицарско звание - драматургът не пожела да получи признанието от ръцете на политик.

"Знаем как хората си създават несъществуващи врагове - писа и носителят на Нобелова награда за литература Гюнтер Грас. - Чували сме приказките за щети и жертви, които ни обясняват, че трябва да приемем като неизбежни. Свикнали сме с относително малкия брой на своите мъртъвци, които управляващата сила номер едно в света трябва да обяви и да оплаче, докато никой не брои и не оплаква масата вражески мъртъвци, включително жени и деца." Безцелни въпроси, на които арогантността на световната сила има отговори - каза Грас и цитира един поет: "Какво да сторя, ако в неспокойния ми сън се явят призраците на убитите, окървавени, бледи и изпити, и заридаят, какво да сторя?"

Буш е планирал смяна на режима в Ирак, преди да стане президент написа в шотландския "Сънди хералд" Нийл Маккей още февруари месец 2002 г. В статията си Маккей тогава съобщи, че е имало таен план за реализиране на стремежа за глобално господство на САЩ, според който президентът Буш и кабинетът му са съставили план за изпреварващо нападение срещу Ирак, с цел "смяна на режима", и то още преди Буш да стане президент. Планът, до който се добира авторът от "Сънди хералд" е бил разработен от: Дик Чейни - по-късно вицепрезидент, Донълд Ръмсфелд - министър на отбраната, Пол Уолфовиц -заместник на Ръмсфелд, по-малкия брат на Джордж Буш - Джеб и Люис Либи - шеф на администрацията на Чейни. Този план е бил съставен още през 2000 г. и от него става ясно, че Буш възнамерявал да осъществи контрол над района на Залива, независимо дали Саддам Хюсеин е на власт или не.

Докладът нарича военните сили на САЩ по света "кавалерията на новите американски граници". Определени са и важните съюзници на САЩ в една бъдеща военна експанзия и това са: Обединеното кралство, мироопазващи мисии, които да се ръководят политически от американци, а не от ООН.

След разпадането на Съветския съюз администрацията на САЩ осъзнава, че няма реален съперник и тогава анализатори и експерти се вторачват в Европа, като евентуален бъдещ опонент на Щатите. На Китай се определя ролята на кандидат за смяна на режима, като за целта е отбелязано да се ускори процеса на демократизация на тази държава. Като страни с режими, които представляват потенциална опасност в документа са записани: Северна Корея, Либия, Сирия и Иран.

След атаките от 11 септември 2001, американското правителство обяви война на световния тероризъм и обяви списък на държави, криещи или помагащи на терористи, според САЩ - в списъка тогава са включени Ирак, Иран, Северна Корея и Сирия. Скоро след това, осъзнавайки че имат необходимата подкрепа за военна намеса в Ирак, американските държавници започват да оказват натиск над режима на Саддам Хюсеин да позволи на оръжейни инспектори на Световната агенция за ядрена енергия да посетят няколко обекта в страната. ООН приема Резолюция №1441, която позволява на инспекторите да извършат необходимите проверки. През цялата 2002 г. и в началото на 2003 г. САЩ продължават да упражняват натиск и се опитват да накарат Ирак да се съобрази с изискванията, поставени в тази резолюция. На 6 март 2003 г. инспекторите публикуват доклад, в който обявяват, че не вярват, че Ирак - с настоящата си икономика и ниво на развитие - е в състояние да разработва или да поддържа програми за разработки на оръжия за масово унищожение. Въпреки това Ханс Бликс - ръководителят на екипа от инспектори - изразява съмнение, че Ирак няма такива запаси. Много точно е казаното от противника на войната в Ирак, Там Далиъл, член на парламента на Лейбъристката партия и доайен на Камарата на общините: "Това е куп безумия, родени от десни мозъчни тръстове, претъпкани с кокошкари - войнолюбци, които никога не са познали ужасите на войната, но са влюбени в идеята за война. Такива като Чейни, дезертьор от Виетнамската война... Това е разработка на начините за реализиране на световно господство на САЩ - нов световен ред, скроен от тях. Такива са изкривените мисловни процеси на американски фантазьори, които искат да контролират света. Ужас ме обзема при мисълта, че британският премиер-лейбърист се присъединява към хорото на банда с такъв морал."

През февруари 2003 САЩ и Великобритания се опитват да получат разрешение от Съвета за сигурност на ООН за инвазия на Ирак, но предупреждават страните-членки на ООН, че ще атакуват със или без нужната резолюция. Официалните причини, представени от съюзниците за инвазията, са, че правителството на Ирак и неговия водач, Саддам Хюсеин: нарушават човешките права, стигайки дори до форми на геноцид, не са представили категорични доказателства, че са прекратили програмите за разработка на оръжия за масово унищожение и че са унищожили наличните си запаси от биологични, химични, ядрени и други секретни оръжия. Освен тези обвинения, Щатите и Великобритания упрекват Ирак, че подкрепя и осигурява финансово терористи и терористични организации, които с действията си застрашават сигурността на САЩ и всички американци. След това вече целият свят бе наясно, че Ирак ще бъде нападнат, въпреки че това откъдето и да се погледнеше приличаше на авантюра с непредсказуеми последици. Авантюра, в основата на която лежеше конкретно и единствено петролният интерес на Щатите.

В дните след падането на Багдад, там се разразява абсолютен хаос. По улиците върлуват въоръжени банди, които обират магазини, банки, правителствени сгради и дори Националния музей на Ирак. До няколко седмици в града се възцарява сравнително спокойствие, но нанесените щети са твърде големи и градът не успява да се възстанови бързо от вандализма, грабежите и щетите. Няма да мине много време и експерти ще съобщят след щателна проверка, че от музея липсват много от изключително ценните 170 000-те експоната. От САЩ пристигат в Ирак агенти на ФБР, за да помогнат при издирването на изчезналите исторически експонати. От останалите 10 000, все още липсващи, едва няколко десетки са от основната колекция, но най-ценните екземпляри са намерени от американските агенти - голяма част от тях са върнати от крадците, в замяна на парично възнаграждение и опрощаване на извършените престъпления. Най-ценните експонати са открити скрити от управниците на музея в тайници в централната иракска банка и в самия музей - вероятно те са били преместени там броени дни преди началото на войната.

Инвазията и окупацията на Ирак бяха предавани по телевизията на живо. Докато света наблюдаваше безучастен как една многовековна цивилизация бе сведена до анархия. Преди началото на военните действия службата за реконструкция и хуманитарна помощ предава на Пентагона списък с шестнайсет изключително важни обекта, заслужаващи особено внимание и охрана, като на второ място фигурира Националният музей на Ирак. Като резултат от американските "грижи", музеят - пазител на антични културни свидетелства, не само е разграбен, но е и осквернен. За всеки, който е учил древна история днешният Ирак е част от древна Месопотамия - цивилизация процъфтявала по бреговете на Тигър и Ефрат, създала първата писменост, първия календар, първата библиотека, първия град и, по ирония на съдбата, първата демокрация. Вавилонският цар Хамураби за първи път в човешката история написва закони, които да регулират социалния живот на гражданите. Това бил кодекс, в който изоставените жени, проститутките, робите, дори животните имали права. Кодексът на Хамураби отбелязва не само раждането на правовия ред, но и зародиша на социалната справедливост. И точно тази територия, където всеки камък е пропит с история, американското правителство използва като терен, за да разгърне незаконна война, демонстрирайки явно пренебрежение към ред и справедливост. Ценни исторически пластове са унищожени най-безогледно с изливане на бетон, за да могат да кацат военните хеликоптери на миротворците на Буш. Този бетон изтрива завинаги възможността да се правят разкопки в различните исторически пластове и открития от археолози.

Когато чуем "Вавилон", свързваме го с Вавилонската кула, с висящите градини на Семирамида, с цар Навуходоносор... Какъв е бил градът преди 25 столетия, кое и истина и кое легенда, какво е ставало в страната, която наричаме люлка на цивилизацията, която древните евреи наричали Двуречие, гърците Месопотамия или Междуречие, а днес носи името Ирак.

Земята на Ирак е важна от историческа гледна точка, като област, където преди хиляди години във Вавилон е било прието не само първото законодателство, а там в Урук била изобретена първата писменост, преди около 5000 години. Ирак е важен и от културологична гледна точка: в продължение на много години той е център на Ислямската империя - Халифат и Арабската цивилизация. В Ирак процъфтява науката и културата, там се зараждат двете знаменити школи на арабския език в Куфа и Басра, възниква един от най-старите университети в света, този в Багдад. Там се намира и най-древната църква в света, основана от Тома, един от 12-те Христови ученици. На неговата територия са и многобройни ислямски светини - в Кербала, Наджаф, Багдад.

В Ирак се заражда световната цивилизация, тъй като Вавилон е бил първият град в историята на човечеството. Три знаменити съоръжения, които за онова време били истински чудеса, разнасят славата му: Вавилонската кула, мощните крепостни стени, около града и висящите градини на Семирамида. Повече от всичко обаче навремето поразявали висящите градини на царския дворец. С редките видове дървета и растения те са известни и като първата ботаническа градина в света. Легендата ги свързва с името на Семирамида, царицата на Асирия. Диодор и други гръцки историци разказват, че висящите градини във Вавилон били построени от нея. И върху тази древна земя се изсипват стотици бомби по време на американската инвазия, но с това проблемите с историческото наследство на Ирак не приключват - редица изтъкнати професори информират световната общественост, че на територията на древния град Вавилон американските ВВС са построили няколко хеликоптерни площадки, и заради мощните вибрации на машините през лятото на 2004 са се срутили покрива на храма на Нинма и една от стените на храма на Набу, и двата от 6 век преди Христа.

Когато войната приключва, в следвоенен Ирак започват проблеми с електрозахранването, което кара много експерти да считат, че редица ценни исторически ценности, нуждаещи се от постоянно охлаждане или поддържане на специфични условия, са застрашени от унищожение. Това е мрачната сянка на преследването да се сложи ръка върху едни от най-големите петролни залежи от военната машина на военна могъща сила като САЩ.

Още преди началото на войната, водещият операцията на оръжейните инспектори на ООН в Ирак Ханс Бликс споделя пред няколко водещи медии, че не вярва режимът да е бил в състояние да поддържа програми за разработка на оръжия за масово унищожение. Няколко месеца след началото на окупацията Бликс определено се съмнява, че в Ирак изобщо е имало такива оръжия, а в края на 2004 г. един от другите инспектори, Скот Ритър, казва че е абсолютно убеден, че в страната не е имало такива оръжия. На подобно мнение преди и по време на войната е и голяма част от международното общество, но САЩ продължават да подкрепят своята теза и твърдят, че имат неопровержими, но засега секретни доказателства за наличието на забранени оръжия.

След като основните бойни операции приключват, правителството на САЩ съставя специална група, която е изпратена в Ирак, за да търси отново оръжията. Неин водач е Дейвид Кей, който през есента на 2004 представя финалния си доклад. Според него в страната не са открити забранени оръжия и по всичко личи, че такива е нямало. Въпреки това инспекторите откриват различни елементи - затвор-лаборатория, вероятно използван за експерименти с биологични оръжия върху хора, няколко вида бактерии, открити в дома на високопоставен иракски учен, различни документи, оборудване за произвеждане на гориво за ракетите Скъд, планове и чертежи за ракети с голям обсег на действие, и дори кореспонденция със севернокорейски представители относно размяна на оръжейни планове и разработки. В доклада се споменава, че е възможно голяма част от оборудването и самите оръжия да са били скрити от режима малко преди инвазията на коалиционните сили, тъй като близо до Багдад бяха открити няколко заровени самолета, които са били годни за бой, но въпреки това са били крити от военновъздушните сили. Според Дейвид Кей голяма, но неопределена част от програмите за разработка на химически и биологични оръжия може да е била пренесена в Сирия в първите седмици на 2003, броени дни преди началото на войната.
На 2 март 2004 ООН оповестява Рапорт от оръжейните инспектори, в който те потвърждават, че Ирак със сигурност не е имал никакви оръжия за масово унищожение след 1994.
На 6 октомври групата, сформирана от правителството на САЩ, официално обявява своите разкрития - те не намират доказателства за наличието на забранени оръжия, и според тях е било невъзможно Ирак да произвежда каквито и да е било след наложените санкции от 1991.
На 12-ти януари 2005 американските войници в Ирак официално прекратяват търсенето на такива оръжия.

И така, без оръжия, без доказани връзки с терористите, извършили нападенията на 11 септември една държава е срината из основи. Военната машина не се спира пред древните останки от цивилизации, разграбват се музеи, изнасят се от Ирак древни експонати, бомбардировки заличават следи от древна култура. И защо? За да бъде сменен един диктатор. Нима това беше единственият начин за смяна на режима? Нима само свалянето на Саддам Хюсеин бе поводът да се изтриват най-безогледно останки от древни култури? Нямаше ли друг начин? Без война? И с наложения нов режим спряха ли нападенията и взривовете срещу войници от коалицията, в която за срам присъства и България, докато редица европейски държави отказаха участие.

Със САЩ сме заради дълга, и дългът ни щял да намалее заради войната" - надпреварваха се един през друг да говорят пред журналисти, политици. Не мина много и се чу, че всъщност това с намаляването на дълга не е сигурно, даже напротив: щели сме да получим едва една трета от него - но войната си остава, жертвите - също. В очакването САЩ да нападне Ирак, политиците ни се разминаха с дилемата на Хамлет: "Което е за сега, няма да остане за после, което не е за после, ще стане сега" и изтеглиха жребият да се върви напред, без връщане.

"Не подкрепям война и удари срещу никого" каза тогава писателят Йордан Радичков. "Много неща в случая ми напомнят думите на вълка към агнето: "Мътиш ми, не мътиш ми водата, ще те изям" прави сравнение със ситуацията поетът Валери Петров, като не забравя да припомни за опасността от планетарни сблъсъци и екологични катастрофи. Нямаше кой да се вслуша в гласовете на интелектуалците ни - политиците обичаха да се снимат с тях, да ги канят, ласкаеха се, че им дават награди - но никога не послушаха какво им казват двама големи поети. Може ли без войни? Може ли политиците да унищожават отделни терористи без да избиват в името на тази цел стотици жени, деца и старци, разрушавайки домовете и съдбите им?

За първи път Щатите бяха заляни от протести още преди да са започнали поредната война. Още преди да беше официално обявена. Проф. Ноам Чомски припомни: "Нюрнбергският трибунал, позовавайки се на Хартата на ООН, заяви, че подпалването на война, на агресия е "най-върховното международно престъпление, което се отличава от другите военни престъпления по това, че съдържа в себе си цялото натрупано зло". Времето след Втората световна война бе забравено.

Какво загубихме, след като като САЩ спечелиха в Ирак? Във войната всички са губещи бе казал Уинстън Чърчил. Нима може да се нарече печалба осеяното с трупове на жени и деца шосе, печалба ли има в разкъсаните тела на мирни жители, когато военната машина настъпва? Може ли без войни? Очевидно може, поне така показа Русия, с унищожаването на Шамил Басаев от група със специално предназначение. Струва си държавните лидери от коалицията, воювала в Ирак да се замислят, българските политици - също.