След взрива в Ингушетия дойдоха и отговори на много въпроси около смъртта на Шамил Басаев. * Още се помни предишният израело-ливански конфликт и ролята на САЩ него. * Интелектуалците на САЩ и Великобритания - безкритични ли са към военните авантюри на президентите си

Продължение от 19 юли 2006
С всеки изминал ден след унищожаването на терориста Шамил Басаев количеството на версиите расте, особено в руския печат. Авторите стигат до едно и също заключение, а именно, че Федералната служба за безопасност /ФСБ/няма да издаде тайната за ликвидацията на Басаев. Само няколко дни след елиминирането на чеченския лидер, сътрудник от следствената група на Генералната прокуратура с много внимание и предпазливост казва пред журналист на в. "Комсомольская правда", че все още не може да се твърди със сигурност дали загиналият терорист е именно Басаев, т. е. трябва да се дочака официалното потвърждение, че отломките от тялото, намиращи се в Ростовската хладилна камера на съдебна медицина са именно от човека, който руските специални служби издирваха 15 години. Няма спор, че криминалистите имат едно сигурно веществено доказателство - крака-протеза, която е именно като тази от ампутирания до коляно крайник на Басаев, съобщиха източници от следствието на пресконференция.

Какви версии изникнаха след убийството на чеченския сепаратист, наричан руският Бен Ладен?

Първата версия, която бе пусната в медийното пространство бе тази, че Басаев е загинал при нещастен случай, и която бе разпространена от сайта на чеченските сепаратисти "Кавказ-център". Обяснението, което дойде като противоположно по тази версия от страна на ФСС, бе, че чеченците имат нужда да вярват, че техният лидер - опитен в изработването на взривове и притежаващ животински инстинкт за самосъхранение не е загинал като банален некадърник по взривовете. А руските служби, според чеченците, се изключваха като съпричастни в елиминирането на Басаев. И все пак Басаев е бил професионалист в подготовката на взривове, тъй като в годините на съветския режим преминал подготовка в отряда за специално предназначение на Главно разузнавателно управление в Кавказ, а по-късно и сам ръководил нелегална школа за чеченски диверсанти. Той лично контролирал в краткия си жизнен път приготовлението на стотици бомби преди предстоящи терористични актове на бунтовниците.

Втората версия за "мина на пътя", веднага пораждаше въпроси: кой я е поставил, чеченците се изключваха, защото няма логика те да минават по пътища, минирани от тях самите. А ако елиминирането на Басаев е работа на разузнаването на Русия - това вече означаваше, че всичко е било добре планирано и обмислено. От кого - след като Басаев бе мъртъв и то без война, нямаше особено значение за специалните служби на Русия. Третата версия за ракета, изстреляна по лъч на мобилен телефон също отпадаше, тъй като съратниците на убития чеченски командир обясняваха в сайта, в нощта на акцията нито един руски самолет не е прелетял над Ингушетия. А и в същата нощ единственият самолет с далечно радиолокационно оборудване и специално въоръжение А-50 е бил на аеродрума в Моздоке. Четвъртата версия, за операция с помощта на безпилотен летателен апарат, който, оборудван с инфрачервено "виждане" е локализирал и изпратил взрив в заряда, който е бил монтиран предварително в камиона на бунтовниците. Но и тази версия, пусната в руския печат отпадна, тъй като от източници от ФСБ стана ясно, че федералните не използвали в тези райони подобни летателни апарати.

Пусната бе и пета версия за съвместна операция на руските и американски специални служби, и доставен пластичен взрив от Ирак за самия Басаев, който му е струвал живота? Но това предположение също не издържа, тъй като нямаше кой знае каква логика да се допусне, че е бил доставен взрив, който да е минал хиляди километри и през три държави, след като за Басаев доставката на тротил е била толкова лесна, колкото и да излезе и да си купи диня от местния пазар. Шеста версия изтъкваше предположението, че на Басаев е бил продаден миниран КамАЗ... Появата на всички тези версии за начина, по който е бил елиминиран Шамил Басаев стана възможна, заради факта, че от ФСБ държаха в неведение гражданството, а както е известно, неведението поражда версии и слухове. Обяснението на руските спецслужби бе, че не се налага да разкриват тайната на елиминирането на чеченския командир Басаев, тъй като провеждането на подобна операция можело да се използва и в следващи антитерористични акции.

Версията с поръчани взривни материали от чужбина и доставка с миниран камион се повтори в няколко руски издания, като към нея се прибавяха различни детайли. Как в една от леките коли зад камиона бил сам агентът, внедрен от ФСБ, който задействал взривното устройство. Или как веднага след взрива мястото било обкръжено от агенти и сътрудници на ФСБ, МВД и ГРУ, които открили главата на Басаев и я поставят в черен найлонов плик, от тези, които се ползват за изхвърляне на боклук, и след това главата на чеченския командир отпътувала веднага за Назрани, Владикавказ до специалната лаборатория в Ростов.

След акцията на силите със специално предназначение стана ясно, че част от 10-те милиона долара от обявената награда за информация за Басаев отишли за специалните агенти, които се съгласили и поели риска да работят под прикритие сред чеченците. След смъртта на Басаев останали около 40 формирования с чеченци всяко от по 15-20 души. В родината си Басаев имал голяма къща, която изгоряла още в първата чеченска кампания. Сам командирът имал няколко жени, една от които все още живеела в Чечения, със сменена фамилия, а също така и двама сина - на 14 и 16 години, три дъщери, братя, като всички носели други фамилии. Банковите сметки на Басаев в редица държави като САЩ, Полша, Грузия и Финландия били замразени по искане на Русия. След тези мерки Басаев по съвет на милионера емигрант Березовски преименувал няколко свои сметки в Англия и Грузия на други лица, така че в тези сметки продължавали постъпления на суми. Замразяване на точно тези сметки на трети лица било невъзможно по международните закони за банковото дело. Така че по данни на руските и чуждестранни специални служби Басаев останал с повече от 70 млн долара в различни банки. Една от жените на Басаев живее в Холандия - съобщи руският журналист Максим Чижиков след убийството на чеченския командир.

Операцията по елиминирането на Шамил Басаев, признава и самият шеф на ФСС, Николай Патрушев е била осъществена, благодарение на съвместните усилия на чуждестранни специални служби и най- вече в страните, където се е събирало и отправяло за Русия оръжието, с което се е снабдявал командирът на сепаратистите. Версията, че снабдяването с въоръжение чеченците са извършвали от военни складове на самата Русия не се е потвърдила, тъй като над складовете и наличното оръжие и боеприпаси е бил установен строг контрол и отчетност след идването на Владимир Путин на власт. Журналисти от в. "Известия" потвърждават сведения от свои източници, че в операцията по унищожаването на Шамил Басаев са взели участие както САЩ, така и Турция и Грузия. Кой задейства дистанционното за взрива на камиона, където, според специалисти били заложени 50-70 килограма тротил все още е в сферата на предположенията. Истината е, в сайта на чеченците, бойците признали смъртта на своя командир Шамил Басаев, което идва като потвърждение още преди да е приключила генетичната експертиза на останките на единия от намерените трупове на мястото на взрива.

В момента се очаква извършването на генетична експертиза, която по без спорен начин ще идентифицира дали загиналият при взрива мъж с протеза на крака е Басаев. Материал специалните служби нямат проблем да вземат от роднини, потвърди в. "Московский комсомолец" позовавайки се на сведенията на бивш сътрудник на ФСБ, участвал в не една и две антитерористични операции. Роднини на Басаев живеят в родното му Дишно Ведено. Освен това "МК" е успял да установи роднини на Басаев, които се намират в затворите в Русия, като арестувания шамилов роднина, 26-годишния Умар Вахидов, обвинен за доставки на наркотици в областта. През лятото на 1995 по време на престрелка загинали един от братята на Басаев - Хамид и сестра им Зинаида. По-малкият брат на чеченския командир на сепаратистите, Ширвани, за известно време комендант на град Бамут, по-късно ранен и обявен за федерално издирване, в момента на смъртта на Шамил Басаев се намира в чужбина. Първата съпруга на Басаев и негов син доскоро живеели в Абхазия. През пролеттта на 1994 г. Шамил се жени за втори път, като тази му съпруга - Анжела била от Абхазия - от този брак на Басаев му се ражда дъщеря. През февруари 2005 г. Басаев се жени за трети път, за потомствена казачка от Краснодарския край. Родителите на Басаев живеели във Ведено. Журналистите, извършили това трудно разследване за местонахождението на роднини и близки на убития Басаев чули, че има и друга дъщеря на Басаев, която живеела във Волгоградска област, в места, където навремето командирът се е подвизавал заедно с един от братята си.

"Ние добре разбираме, че терористичната заплаха все още е много голяма и не трябва да се отслабва вниманието в тази посока, необходимо е да се усилва и повишава ефективността на действията по това направление - каза веднага след смъртта на Шамил Басаев, руският президент Владимир Путин.

Проф. Ноам Чомски, за когото стана дума в предишната част от тази публикация, е един от безпощадните критици на действащия американски президент Джордж Буш и всички политици от Щатите, защитаващи държавно спонсорирания тероризъм. "Ако цитираме Шулц - беше казал проф. Чомски: "Преговори е равносилно на капитулация, освен ако сянката на мощта не се хвърли върху масата на преговорите". Той заклейми онези, които "защитават утопични правни средства като външно посредничество, ООН, Световния съд, а игнорират силовия елемент в уравнението". Няма да цитирам твърдолинейните. По това време САЩ демонстрираха силовия елемент в уравнението чрез наемниците, базирани в Хондурас, които нападаха Никарагуа." Мощ и сила, вместо преговори - тези мисли на професора едва ли се нуждаят от коментар.

Има нещо твърде отрезвяващо в мислите и тезите на проф. Ноам Чомски, когато припомня израело-ливанския конфликт, тъй като този конфликт бе възобновен с още по-голяма сила тези дни. Навремето, през март 1985 г. правителството на Шимон Перес провеждаше операциите "Железен Юмрук" в окупирания южен Ливан. Южен Ливан, тогава беше под военна окупация, в нарушение на предписанието на Съвета за сигурност за изтегляне, но пък с благословията на САЩ. Ето как коментира тези събития професор Чомски преди няколко години: "Операциите "Железен Юмрук" преследваха, както ги наричаше висшето командване, "селяните-терористи в южен Ливан". Това включваше кланета и зверства, отвличания на хора за разпит, воденето им в Израел и т.н. Достигнати бяха нови дълбини на планирана жестокост и произволни убийства, според един западен дипломат, запознат с региона, който е бил свидетел. Нямаше твърдения за самоотбрана, а беше съвсем открита политическа акция. И това дори не беше оспорвано. Това е чист пример за международен тероризъм, въпреки, че бихме могли да го наречем и агресия. Ще го нарека само международен тероризъм, в съответствие с принципа, че мислим в полза на правителството на САЩ. Това, разбира се, е операция на САЩ. Израел я провежда, защото САЩ са му дали оръжия и дипломатическа подкрепа. Та, приемаме, че това е само международен тероризъм, а не много по-сериозното военно престъпление - агресия. Същото, между другото, е в сила и за много по-страшните операции през 1982, когато Израел нападна Ливан и изби около 20 000 души. Отново, с решаващата военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на САЩ. САЩ трябваше да наложи вето върху две резолюции на Съвета за сигурност, за да продължат убийствата, осигури оръжията и пр. Ако трябва да сме честни, това е американско-израелско нападение. "Целта е да се установи приятелски режим в Ливан и да се изгони ООП, което би убедило палестинците да приемат израелското управление в Западния бряг и Газа". Това се случи в края на 20 век, в началото на 21 - не е по-различно случващото се в този взривоопасен район. Разликата е, че сега е живо поколението, което помни събитията от онези години и освен него - свидетели са и следващи поколения, на които е редно да се разкаже какво се е случило тогава.

Има ли някаква промяна от онези години и днес?

Без спор - има промяна и тя е в жестокостта на ударите и убийствата, които се подклаждат и от ливанска и от израелска страна. Тогава, в 1985 т., два дни преди Шимон Перес да пристигне във Вашингтон и да се присъедини към Рейгън в заклеймяването на бича на тероризма, същият Перес изпрати военновъздушните сили да бомбардират Тунис, в резултат на което бяха убити 75 цивилни разкъсани на парчета от умни бомби. "Това беше много точно и нагледно описано от един уважаван репортер на Хибрупрес в Израел и подкрепено от други източници - припомни Чомски. - САЩ помогна като изтегли Шести флот, т.е. не трябваше да уведомява съюзника - Тунис, че бомбардировачите са на път. Или, че вероятно се презареждат по пътя." След бомбардировките над Тунис като ответен удар е отвлечен самолет на TWA, отвлечен е и кораб "Ахиле Лауро", което довежда до убийството на Клингхофър, американски инвалид. "Насилието ражда насилие и ответните удари се връщат ту в едната страна, ту в другата - т. е. полза от жестокост и злодейства - няма. Жестокостта поражда жестокост, и това се повтаря като перпетуум мобиле, с тази разлика, че силата на ударите не намалява, а се увеличава и то във вид на нечовешки убийства, разрушения и унищожения.

Британският драматург Харолд Пинтър е още по-безпощаден към американската президентска администрация и политиката, която водят тя и правителството на Великобритания. При получаването на почетна степен от Университета в Торино Пинтър заявява: "... кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят." И Пинтър продължава: "Ако не сте с нас, сте против нас" - заяви Президентът Джордж Буш. " Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери." Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума. В момента Съединените щати разработват модерна система от "оръжия за масово поразяване" и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.
Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение Пинтър има в предвид въздушнте удари от 11 септември - бел. Л. М./. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.
Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.
Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива. Радиационните нива в Ирак са ужасяващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите - когато ги има - изтича само кръв…
Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити - деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.
Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.
Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде "нащрек" и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде "нащрек" - въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?
И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.
Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.
Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.
Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.
Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.
Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: "Ние не сме лекарите. Ние сме болестта." Това бе позицията на Харолд Пинтър, известен британски драматург. Така е и сега.

Четиридесет американски нобелови лауреати навремето подписаха декларация против евентуална война с Ирак. В нея те посочват, че едностранен удар ще подкопае сигурността на САЩ и ще има дългосрочни и пагубни последици. Буш, Пауъл, Ръмсфелд не чуха. Докато нобелисти, артисти (Джесика Ланг, Мартин Шийн),певци демонстрираха против бъдещото нападение над Ирак, президентът Буш произнесе майката на всички речи, с която трябваше да убеди всички американци от нуждата от война. "Буш трябва да бъде свален от власт, той е виновен за кървави престъпления извиси глас ексминистърът на правосъдието на САЩ Рамзи Кларк. Глас в пустиня. Както и гласовете и демонстрациите в Холандия, Франция, Лондон, Москва,Токио. Буш нападна Ирак без да е сигурен, че на територията му има от обявените опасни оръжия. Разрушени бяха грижливо пазени останки от най-древната цивилизация на света... Можеше би без тази война?

Четете продължението на тази публикация и ще научите за още критици на международния държавен тероризъм. Ще прочетете и дали си струва да се рушат останки от древни цивилизации, за да се постигне контрол върху цените на петрола.