Държави срещу неясни терористични цели, режими и предположения за разположено оръжие и къде са интелектуалците, когато президентите воюват в чужди държави

На 7 юли Горната камара на руския парламент /Съветът на федерацията/ единодушно одобри закон, с който на президента Владимир Путин се дадоха правомощия да изпраща специални части за ликвидиране на терористи в чужбина, съобщи Асошиейтед прес. Прието бе, че в бъдеще, решение, за изпращане на военни части в чужбина ще се взема еднолично от президента, без да е необходимо одобрението и на руските сенатори. Новият закон влезе в сила веднага. Решението на Съвета на федерацията узакони издадената седмица по-рано заповед на президента Путин, с която на специални подразделения бе наредено да открият и унищожат убийците на четиримата руски дипломати, отвлечени в Ирак. Тогава в заповедта си Путин не уточни кои подразделения ще се заемат с изпълнението на президентската заповед. По-късно министърът на отбраната Сергей Иванов обяви, че задачата е била възложена на руски командоси. Още тогава Асошиейтед прес предположи, че вероятно става дума за екип на Главното разузнавателно управление към Генералния щаб на руските въоръжени сили.

Защо се наложи тази мярка? Оказа се, че при разигралата се неотдавнашна трагедия с руски дипломатически служители в Ирак, руските специални служби са били принудени да стоят встрани от мястото на отвличането и да не правят нищо, влизайки в ролята на пасивни наблюдатели, призна тогава председателят на Комисията по външните работи на Съвета на федерацията Михаил Маргелов. След трагедията, чеченският сепаратист Шамил Басаев благодари на иракските бойци, убили четиримата руски дипломати. В телеграма до медиите той заяви, че кавказките муджахедини изразяват огромната си благодарност към тези, които унищожиха в Ирак руските дипломати-шпиони.

Само четири дни след приемането на Закона за правомощията на президента да изпраща специални части за ликвидиране на терористи в чужбина, при операция на специалните служби в Ингушетия бе убит и самият чеченски бунтовнически лидер, 41-годишният Шамил Басаев,. Ръководителят на руската Федерална служба за сигурност /ФСС/ Николай Патрушев съобщи, че Басаев е бил убит заедно със свои сподвижници, докато подготвял атентат в съседната на Чечения руска република Ингушетия. След акцията е бил уведомен и руският президент Владимир Путин. Съобщено бе, че Басаев е загинал в резултат на взрив на камион с експлозиви, съпровождан от колона леки автомобили, в един от които се е намирал и той самият. Тялото на терориста е било обезглавено при експлозията, но разпознато благодарение на характерните белези", като брадата и протезата на крака. Впоследствие силите за сигурност са идентифицирали със сигурност тялото на Шамил Басаев. Николай Патрушев уточни, че чеченските бунтовници са се надявали "да окажат политически натиск над руските ръководители" по време на предстоящата среща на Г-8 под председателството на президента Путин. "Убийството на Басаев е заслужено възмездие за серия терористични нападения, включително тези в Беслан и Будьоновск, за които Басаев пое отговорност - заяви тогава руският президент.

"Русия никога няма да преговаря със субекти на федерацията, включително с Чечения, за дезинтеграция, каза по-късно Владимир Путин по време на интернет конференция, която се състоя в Кремъл. Отговаряйки на въпрос, дали не би трябвало да се даде независимост на Чечения, Путин тогава отбеляза, че въпросът е постъпил от Ирландия, която е в сложни отношения с Лондон. Никога в своята история Великобритания не е преговаряла с Ирландия, Шотландия и Уелс за дезинтеграция, и ние няма да водим такива преговори, изтъкна руският президент. По-време на тази пресконференция президентът Путин припомни, че не Русия е измислила атомната бомба и че никога не е използвала оръжия за масово поразяване. Той отбеляза, че разходите за отбрана на Русия са 25 пъти по-малко от тези на САЩ. "Москва ще се стреми към "асиметрични" форми за отговор на възникващите предизвикателства, отчитащи високия научен и кадрови потенциал", поясни президента Путин и уточни, че е за многополюсен свят, в който държавите да търсят взаимно приемливи решения и компромиси.

По данни на ФСБ ликвидирането на Басаев е станало възможно благодарение на това, че е била събирана информация в страните, от които се е изпращало оръжие за бунтовниците на територията на Руската федерация. Не е изключено в оръжията, които са превозвали бойците, да са били заложени взривни вещества, съобщиха тогава от news.ru. Източници от службите не конкретизираха за кои страни става дума. От ФСБ съобщиха също така, че сред убитите сътрудници на Басаев е и възкръсналият след щурма на Беслан Али Тазиев-Магас, който е известен и с фамилията Евлоев и по свидетелски показания е бил сред похитителите на децата в Беслан, впоследствие обявен от следователите за убит. Той "възкръсна", след като месеци по-късно пое отговорността за убийството на заместник-вътрешния министър на Ингушетия Джабраил Костоев. От федералната служба уточниха, че сред разпознатите тела след взрива са тези на известните участници във въоръжени незаконни формирования Тархан Ганижев и Иса Кущов.

Коментирайки съобщението за смъртта на Басаев, руските информационни служби уточниха, че остава само една значима фигура, която предстои да бъде унищожена и това е Доку Умаров, заел мястото на Абдул Халим Садулаев. Самият Садулаев, също лидер на чеченски бунтовници се бе самопровъзгласил през март м.г. за президент на Ичкерия /както сепаратистите наричат Чечения/, беше убит при спецоперация на местните сили за сигурност и акция в град Аргун. Лидерът на сепаратистите Садулаев планирал операция срещу силите за сигурност в Аргун, но бил предаден от свой съратник наркоман срещу 1500 рубли /55 долара/, с които да си купи дрога, стана ясно след операцията.

"Ликвидирането на терорист, подобен на Басаев, който пое отговорност за чудовищни терористични актове, представлява добро дело", заяви Кристина Галах- говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана.

Кой бяха тези чудовищни терористични актове?

Отвличането на пътническия Ту - 154 в град Минералние води, Басаев бе командащ и на т. наречения "абхазки батальон" с чеченски доброволци,воювал от началото на гражданската война в Чечения на страната на Джохар Дудаев /лидер на чеченски сепаратисти, за когото слухове и след смъртта му твърдят, че е видян в Йордания, Саудитска Арабия и Турция, но всъщност е убит при непредпазливо ползване на сателитна телефонна връзка вечерта на 21 април 1996 г., когато се установява за лагеруване недалеч от чеченското село Гехи-Чу-бел. Л. М./, нападението на болницата в Будьоновск, Ставрополски район, нападението на училището в Беслан. През февруари 2000 г. Басаев е тежко ранен при опит да напусне Грозни, попада на мина и е ампутиран крака му, но още през октомври същата година Басаев заявява готовността си да изпрати 150 от бойците си в Близкия Изток за участие в свещената война за освобождението на Йерусалим. Басаев бе издирван от следствените власт на МВД в Русия, както и от Интерпол. Това е само част от биографията на сепаратиста Басаев, терориста за когото председателят на ОССЕ, Карел до Гухт и министър на външните работи на Белгия заяви, че съобщението за смъртта му е една добра новина. И докато от Белия дом, говорителят Тони Сноу правеше изявления, че не разполагат с информация от независими източници, която да потвърждава, че Шамил Басаев е бил ликвидиран, от ОССЕ припомниха, че именно Басаев пое отговорността за една от най-трагичните терористични акции - атаката преди две години на училището в Беслан, която отне живота на стотици деца и майки.

Войната е страхливо бягство от мирновременен проблем беше казал големият писател Томас Ман. За чеченските бунтовници Шамил се превърна в "шахид" - мъченик по волята на Аллаха.

Има ли нужда от войни, винаги ли войната е единственият изход за решаване на даден проблем или има и други начини за противопоставяне на тероризма? Тук си припомням посланието на президентът Буш, когато обяви на народа на Афганистан, че "ние ще ви бомбардираме докато не предадете хората, които ние подозираме за терористичните атентати, въпреки, че отказваме да представим доказателства и отказваме да влизаме в каквито и да било преговори за екстрадиране и предаване". Същото ли е като конфликта Чечения - Русия? Или чист пример за международен тероризъм, както го нарече професор Ноам Чомски. "Помнете САЩ е мощна държава, не е като Либия. Ако Либия иска терористични акции, тя наема Карлос Чакала или някой такъв. САЩ наемат държави - терористи" каза Чомски в беседа в Университета Харвард на 6 февруари 2002 г..

"Пиша за тероризма вече 20 година -призна по време на беседата критикът на американски президенти проф. Чомски. ... 1984 г. беше времето когато Рейгъновата администрация обяви война на тероризма. По-специално, те наричаха държавно подкрепяния международен тероризъм "чума, разпространявана от покварени врагове на цивилизацията, които искат да върнат примитивизма в новото време". Цитирам Джордж Шулц, който беше най-умерения в администрацията... "Неговата /на президента Роналд Рейгън - бел. Л. М./администрация незабавно обяви, че войната срещу тероризма ще бъде в центъра на външната политика на САЩ и определиха два региона като източник на чумата на покварените врагове на цивилизацията - Централна Америка и Близкия Изток. По това нямаше противоречия и през 1985 г., например, всяка година редакторите на АП избират най-важното събитие на годината и през 1985 г. победител беше тероризмът в Близкия Изток. Така решиха. Точно преди края на 1985, Шимон Перес, израелският премиер, дойде във Вашингтон и Рейгън. и Перес осъдиха този бич - тероризма, като говореха за Близкия Изток. Учените и специалистите също бяха съгласни. Доста се изписа през последните 20 год. за тероризма, особено за държавно подкрепяния международен тероризъм..."

"Кой печели наградата за най-жесток терористичен акт в Близкия Изток през 1985 г.? - попита проф. Чомски и поясни - Сещам се за трима кандидати. Вие бихте могли да предложите други. Единият кандидат е кола-бомба в Бейрут през 1985. Колата е била оставена пред джамия. Бомбата е трябвало да избухне когато хората са излизали, с цел да убие максимален брой. Според "Вашингтон Поуст" са убити 80 души. Ранени са над 250, предимно жени и момичета, които са излизали. Експлозията е била голяма и е вдигнала във въздуха цялата улица, убити са били бебета в креватчетата си и т.н. Бомбата е била предназначена за мюсюлмански шейх, който избягал. Поставена е от ЦРУ, при съдействието на Британското и Саудитско разузнавания и с благословията на Уилям Кейси, според Боб Удуърдс, "Историята на Кейси и ЦРУ". Това е пример за международен тероризъм."
Война с държави в коалиция срещу евентуална терористична заплаха - това ли е най-верният изход при решаване на задачи от рода на "притежание на оръжия", "залавяне на особено опасен терорист като Осама Бин Ладен", "смяна на диктаторски режим"? И кой бе редно да върши това - държави, обединени в коалиция или вътрешни сили? Международни антитерористични коалиции от държави, които водят война срещу терористите или международен тероризъм срещу мирни жители в името на унищожаването на някакви оръжия, режими и терористи. Кое е правилното, кое всъщност изпълни преследваните цели?
Събитията от преди седмица доказаха, че преследването на елиминирането на терористи може да стане със специални подразделения и специализирани акции на добре обучени антитерористи. Така бяха убити преди години и Джохар Дудаев, Аслан Масхадов, Салман Радуев, Залимхан Яндарбиев и сега лежат в неизвестни гробове, някои от тях, обозначени единствено с плочка с номер, или плочка с име и дати на раждане и смърт, като мястото е известно само на правоохранителните органи. Единствено вдовицата на Дудаев се осмели да каже в интервю : "Аз никога и на никого няма да кажа, къде е гробът на съпруга ми". За какво бе всичко това? Това ли бе висшата цел в живота на тези мъже - на кого служиха те в краткия си земен път. Кому бе нужна кървавата диря, който оставиха след себе си?

"Мирът е добродетелта на цивилизацията, а войната - нейното престъпление - бе казал френският класик Виктор Юго.

Четете продължението, в което са дават отговори на много въпроси около смъртта на Шамил Басаев. Припомням предишния израело-ливански конфликт и ролята на САЩ него. Интелектуалците и журналисти на САЩ - безкритични ли са към военните авантюри на президентите си