Тези дни бе рекламирано излизането на бъдещата книга на американската журналистка Клеър Стърлинг в България. За малцина е тайна, че Стърлинг е журналистка, която изпълнява задачи на ЦРУ... Ето как е била "обвързана" страната ни с този скандал. Днес и утре публикувам в две части глава от готовата книга за печат "Без място в историята", която съдържа документални разследвания на известни събития от историята на България.

"Тези, които знаят тайни, не говорят,
а тези които говорят - не знаят тайни".
Китайска мъдрост

Продължение от 15 юли 2006

Друг факт, широко коментиран по време на кампанията срещу България и т. нар. "българска следа" в атентата срещу папата е, че по време на престоя на Агджа в хотел "Витоша - Ню Отани" на същото място попада и турският гражданин Бекир Челенк. "На 11 юли съм влязъл в България, а на 15 съм я напуснал" - ще уточни по-късно Челенк на въпрос на италиански журналист, зададен на пресконференцията в парк-хотел "Москва". - "Агджа не познавам и не съм виждал - потвърди пак там Челенк. - Основах фирма в Мюнхен за внос и износ на 14 юни, като 15 на сто участие в нея има Аталай Сарълай." Бекир Челенк е в списъка на обвинените от Римската магистратура, но той така и не заминава за Рим. Тук в България той е разпитан от пристигналия следовател, д-р Карло Палермо, по най-големия процес, тогава, за трафик на дрога и оръжие в Тренто, Италия. Начело на списъка с обвиняемите по този процес е името на Бекир Челенк, когото българите не пускат, но канят следователя да дойде и да го разпита на наша територия.

Съдружникът, за когото говири Челенк, Аталай Сарълай е арестуван от източногерманската полиция през 1962 г. и през 1968-а пак е арестуван, този път в Истанбул, с 5 килограма хероин. Сарълай е в близки отношения с водача на "Сивите вълци", Тюркеш, /с когото има в Мюнхен игрален дом - бел. моя./ Та каква излиза тя - съдружникът на Челенк е близък със "Сивите вълци", самият Челенк пребивава по едно и също време в един хотел с Агджа. "Случайно е" - ще обясни Челенк. Случайно е и задържането във Франкфурт по време на следствието по покушението на лидера на крайнодясна организация, Муса Сердар Челеби - човек, който признава, че също се е срещал с Агджа! Пак случайно, със същия Муса Сердар Челеби, Бекир Челенк се запознава и обядва... Брънки, брънки - само българската връзка и българската разработка за поръчка за атентат липсва.

Та покрай проучванията си по дейността на Господин Николов, Терзиев, човекът, който Стърлинг споменава в книгата си, попаднах на името на турската фирма "ИНТКО", занимаваща се с търговия с цигари, пловоде, минерална вода и уиски. През 1991 г. в София тя отговаряше на телефон 72-39-97. Мюнхенският представител на тази фирма, на когото също позвъних се наричаше... Йомер Марсан! Човекът, когото Агджа споменава, че му е дал фалшивият паспорт. Така стигнах до Йомер Марсан, човека, разпитван по следствието по покушението срещу папата, съдружника на Господин Николов или Терзиев /както е било подадено на Клеър Стърлинг/,. Бизнесът си е бизнес - откритото от мен, съвпаденията, случайностите изобщо не водеха до доказано участие на България в организиране на заговор. Според турския печат от 1982 година, Йомер Марсан също е имал връзка с Бекир Челенк. Както е известно сирийският гражданин Йомер Марсан, човекът, който дава фалшивия паспорт на Али Агджа и с който паспорт Агджа е арестуван на площад "Свети Петър" в Рим, минути след покушението. Паспортът е на името на индийския гражданин Йогиндер Сингх, а според Боян Трайков, шефа на БТА тогава, българската страна е имала данни, че през 1980 г. 18 граждани с това име са пресекли българската граница.

Тайнственият Терзиев, за когото Клеър Стърлинг пише в книгата си "Времената на убийците" не пожела да се срещне с мен през 1990 година, нито през 1991 г.. Затова пък след много чакане Терзиев бе сниман от фоторепортера на сп. "Български дневник", в което лаботех през 1991 г. Оказа се, че Терзиев действително е бил и следовател и инспектор в казино и е работил в държавна фирма "Кинтекс", за която целият български народ знае, че се е занимавала с търговия с оръжие. А може би ЦРУ не е съдействало за оръжейни доставки във всички точки по света, в които САЩ са имали интереси? Има ли разлика?

"Портиерът на казиното нямаше каталог със снимки на терористи или бъдещи такива, та да ги спира и предава на властите!" - каза в годините, когато отново бе извадена на бял свят "издъхналата версия за българска следа" един от шефовете на "Интерхотели". Казаното от него бе по повод коментар на книгата на бившия служител на казиното Ботев. Един човек, стремящ се към сензации в мътното време след 10 ноември 1989 г. и който даже не си бе направил труда да научи рождения ден на Кралица Елизабет Втора...

Новите факти по фабрикуването на "българската следа" даде Асен Марчевски

Интересен акцент и много подробности по версията за така наречената "българска следа" дава Асен Марчевски в книгата си "Италиански потайности". Името на Марчевски, който е работел като преводач в посолството и по време на процеса бях слушала нееднократно от адвокат Александър Доспевски, българският защитник на Сергей Антонов. Според Марчевски, Клеър Стърлинг спокойно може да бъде наречена майката на "българската следа", тъй като в "Рийдърс Дайджест" излиза нейната книга "Времената на убийците" - журналистическо разследване върху международния тероризъм. "Рийдърс Дайджест" излиза тогава на 14 езика по цял свят, това издание отпуска на Стърлинг за написването на книгата неограничен бюджет и тя пътува из Турция, страни от Близкия изток, Германия, САЩ, Франция и Италия /само не в България - бел моя/. Стърлинг е американска журналистка, която живее във Франция, често пътува и престоява в Италия, където живее в луксозна вила във Флоренция. Именно Марчевски обръща внимание за връзката на Стърлинг с Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър, на генерал Александър Хейг, работил е със Збигнев Бжежински. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба супер СИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито, и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя/. Та на процеса срещу генерал Музумечи, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг. В написаното от Стърлинг има и действителни факти, които ловко тя примесва с манипулирани и неверни, непроверени твърдения. Тя твърди, че Агджа е престоял в софийския хотел "Ню Отани" 33 дни, че се е срещал с Бекир Челенк и други шефове на турската мафия. Бекир Челенк не отрича, че е бил в хотел Ню Отани, в периода, който съвпада с прибиваването на Али Агджа, но самият Агджа, както Челенк твърди, той не познава. Вярно е също така, че съдружникът на Челенк във фирмата му, Аталай Сарълай е м близки отношения с водача на "Сивите вълци" Тюркеш. Но лична връзка на Челенк със "Сивите вълци" не се доказва.

Муса Сердар Челеби - лидер на крайнодясна организация признава, че също се е срещал с Агджа, Челеби е обядвал и с Бекир Челенк, но това все още не е връзка на Челенк с Агджа, не е връзка и на Агджа с българските тайни служби, както внушава Клеър Стърлинг в книгата си.

Затова пък Стърлинг охотно сътрудничи на съдия-следователя Иларио Мартела, получава от него данни от материали по следствието. За издялканата представа за болшевишка България, която е вменена на Стърлинг говори и примерът, който Асен Марчевски дава в книгата си "Италианските потайности". На някакъв прием той дразни нарочно с шега Стърлинг, която се обръща към него с думите:" Тогава Вие сте едно електронно чудовище за преводи, програмирано в подземията на КГБ в Москва!" Стърлинг умира от загадъчна болест през 1995 година, съобщава Марчевски - факт, който не се нуждае от коментар, след като се има в пред вид дейността й като журналист и задачите, които е поемала.

Какво излиза реално след многото разговори и срещи, които проведох 1990 и 1991 г. - Бекир Челенк е имал фирма с човек, близък до "Сивите вълци", така нареченият Аталай Сарълай. Челенк е обядвал и се е познавал много добре с Йомер Марсан - сириецът дал паспорта на Агджа. Във фирмата на Челенк се завъртя и името на българин, работил в "Кинтекс". А самият Челенк се оказа по едно и също време с Агджа в хотел Ню Отани. Ето защо тогава се направи връзка на Челенк с Агджа, която до 2000 г. се отричаше от българската страна. Тази връзка изобщо не доказваше, че България е в дъното на заговора за убийство на папата, или, че българските тайни служби са се доверили на Агджа за извършител на убийството на папата, но важното тогава бе ние да отричаме.

Същото се случи и с паспорта на съпругата на Антонов - Росица. Паспортът е бил взет и унищожен в София - от едното престараване. Когато обаче паспортът е дотрябвал на защитата, за да докаже, че Росица и дъщеря й не са били в Рим, във време, посочено от Агджа за проведени негови срещи със съпругата на Антонов - защитата е оставена в крайно затруднено положение и тогава влиза в употреба търсенето на други доказателства и свидетелства, което възбужда силно недоверие у италианците. Но така или иначе съмненията се изчистват.

По време на процеса питат Сергей Антонов как е името на съпругата му и той, намиращ се в състояние на силен стрес отговаря че не си спомня! Това разказва Асен Марчевски в книгата си, като не пропуска да отбележи и факта, че от страна на комунистически издания в братски страни - България не среща никаква подкрепа в дните на оборване на тежкото обвинение. От България очакват Сергей Антонов да се държи като Димитров пред Лайпцигския процес, но не преценяват, че този българин е с крехка психика, твърде затормозен от абсурдността на обвинението и съвсем не е в състояние да се държи като комунистическия водач Димитров. Така че когато Агджа заявява: "Не познавам Антонов, спецслужбите в Рим ме накараха да го натопя" - белята вече е сторена отдавна и последствията ще се изчистват с години.Никого не грее признанието на турския терорист, че бил заставен да си измисли българската следа в покушението срещу папата.

Бекир Челенк - част от преиграването на българската страна

Човекът, за когото министърът на външните работи на Турция, поиска по време на свое посещение в България да бъде екстрадиран за контрабанда на мед и валутен трансфер. Българската страна тогава обявява, че Главна прокуратура проверява случая с контрабандата и още не е взела отношение. т. е. България не желае да екстрадира Челенк, а на пресконференция и среща на главния директор на БТА, Боян Трайков с български и чуждестранни журналисти на 4 март, 1983 г. Трайков или отбягва отговори за Челенк, или обяснява, че той е под "наш контрол", като не изяснява какво точно би могло да значи това. Всъщност Челенк е арестуван от българските власти и затворен в някаква вила на службите. Според думите на Трайков тогава, Челенк не е замесен в заговора по българската следа. По-късно Челенк умира от инфаркт - и оставя подозрението, че му е помогнато да се пренесе в отвъдното. Чак в 2000 г. Йордан Орманков в прав текст, съобщава че Челенк е бил свързан с Али Агджа.

Толкова по повод престараването от българска страна, което донася много неприятности и затрудения на защитата.
Българското посолство не изтегля Сергей Антонов година и половина след атентата срещу папата, но това изобщо не помага на защитата на обвинения в чудовищно престъпление българин. Агджа изрече пред следствието 116 лъжи, от които по-късно се отрече и замени с нови показания. Още в Иран, след бягство от строго охраняван затвор Мехмед Али Агджа заплашва, според писмо написано тогава, че ще убие папата. Агджа изпраща писмото до турския в. "Миллиет", където то е публикувано незабавно. Годината е 1979, две години преди самия атентат.

В началото на 2000 г. в интервю на журналиста Станимир Въгленов, публикувано във в. "24 часа" следователят Йордан Орманков обяснява, че Агджа вероятно не е искал да застреля папата, тъй като пистолетът му "Браунинг" е бил скорострелен, с двоен, 14 заряден пълнител, което предполага, че при желание турористът би могъл да направи на решето главата на римокатолическата църква. Всъщност Агджа само ранява папата, от което той с много усилия се възстановява. Но това във времето на процеса не се разисква - неизвестно защо.

А сега за един друг българин, човек, неподходящ за сензации

Един български президент, Желю Желев, поиска на висок глас: да се проверят някои съмнения от американска страна по опита за покушение срещу папа Йоан Павел Втори... По това време, годината е 1990, пролетта, чрез адвоката Александър Доспевски, се срещнах със сестрата на Сергей Антонов. Човекът, когото всички много чакахме и когато се върна в родината - всички бързо забравихме.

Таня Георгиева, работеше тогава като инженер в софийско предприятие. Посрещна ме притеснена: "Сергей не е човек, който би направил това, за което го обвиниха. най-малко той би направил подобно нещо. Не е подходящ за сензации...

За ареста на Сергей научихме от свои близки - чули го от Би Би Си. Тогава неофициално всеки слушаше тази радиостанция. Обадиха ми се и аз, заедно със съпруга си се запътих към майка, за да й кажем. По-добре беше да го научи от нас, отколкото от радиото /все пак можеше да получи шок, не ми се ще да предвиждам какво би могло да стане с нея/."

От срещата с Таня, научих, че никой не потърсил сестрата и майката на Антонов след ареста му - търсили само Росица, съпругата му. По това време тя защитава дисертация и работи в радиото.

Сергей се оказава сам в Италия. Картичките и писмата от близките му не достигат до него. Чак след официалното съобщение по радиото, майката и сестрата на Сергей са потърсени... - Какво беше първото, което Ви казаха? - започвам аз своя разгвор със сестрата на Сергей Таня.
- Съобщиха ни, че е предявено обвинение на брат ми, от Главно следствено управление също ни потърсиха, изглежда и оттам са си провели собствено проучване. Спомням си едно име, Марин Петков, той най-често се срещаше с нас, не зная къде е на работа сега.
- А след съобщението как вървяха събитията? - Месеците се изнизваха, четяхме, че Сергей е невинен, но той беше в затвора в "Ребибия"... След време към обвинението се прибавиха имената и на Тодор Айвазов, Жельо Василев и Росица, съпругата на брат ми!
- Но спомням си, че най-характерното около това обвинение бяха абсурдите и недоказаните факти...
- Да, оказа се, че даже не е имало език, на който да разговарят Сергей и Агджа. Доказано бе и че по време на обявените "срещи" на Агджа със Сергей, Росица е била в България! Човекът на снимката от площада пък се оказа американски турист, а не брат ми...
- Но всичко това, което излезе като оборване на признанията на Агджа отне време...
- Да, отне месеци, през които здравето на Сергей се е влошавало все по-силно! Докато на 3 януари 1983 излетяхме с мама за Рим. И това като че ли поуспокои малко брат ми. Самите ние получихме по-добра информация за него, видяхме се, беше много отслабнал, пуснал си беше брада, научихме, че за известно време е гладувал...
- Не получи ли надежда от срещата си с Вас, след толкова месеци раздяла, тревоги и неизвестност.
- Всъщност се видяхме само веднъж - срещата беше трудна. Искахме да му дадем сили... След това, когато беше и под домашен арест - не разговаряше на тази тема.
- Спомням си, че за известно време Сергей беше пуснат под домашен арест и после отново прибран в затвора...
- Да. Да, пуснаха го, но за кратко и тогава аз заминах, а с мама се сменяхме. След това го върнаха за втори път в затвора - тогава аз бях при него. Брат ми не беше добре със здравето, професор ди Вичентис бе категоричен, че не бива да го връщат в затвора, но това изобщо не повлия. Цял месец, всяка седмица се повтаряше едно и също - ходех при съдията Мартела за разрешение, виждах се с брат си веднъж седмично и това траеше от 30 до 40 минути. Не разрешаваха да се водят записки при срещите ни, присъстваше и карабинер. Допускам, че е имало и друг вид наблюдение на свижданията ни, защото веднъж си водих на малко листче записки - човек се старае на такива срещи да чуе и запомни колкото се може повече. На входа обаче ме спряха и взеха точно това листче, на което си бях записвала.
- Имате ли усещането, че в България разбираха правилно драмата с брат Ви?
- Възможно е там да са приемали с присмех чуствата му, някои хора трудно могат да си обяснят как Сергей в полунощ, със сако се изправяше и слушаше химна. Това не всеки може да схване добре и днес. И истината е, че Родината и близките бяха нещата, които го крепяха в онези ужасни минути.

Стъпването на родна земя за Антонов е съпроводено с шок - Росица го е напуснала. Посрещането е някак трудно - на летището присъстват всички, но никой не обяснява на Антонов, че са настъпили промени. Така в деня на завръщането си Антонов е принуден да се прибере при майка си. След време изтича отпуска му и той се връща на работа. Приятелите един по един са се оттеглили... Останал е споменът от Италия, дните прекарани с майка му и сестра му и най-прекрасните мигове - срещите с малката Ани.

- Докато беше в Италия, Сергей чакаше Росица - първоначално казваха, че няма гаранции за безопасното й пребиваване. След това съдията Мартела устно потвърди, че гарантира, писмено обаче нямаше нищо... Росица така и не отиде в Рим - обясни Таня, сестрата на Сергей Антонов.

/В дните, в които разговарях със сестра му, Таня /1990 г. - бел моя/, Ани, неговата дъщеря беше вече студентка.

- Спомням си как Сергей поръчваше от затвора да й осигурят кукла за Нова година - връща се събеседничката ми пак към онези трудни дни. - След време Ани го посети с дядо си в Италия и много вестници публикуваха снимката на брат ми с детето. Следващият шок бе забравата, не че продължаването на темата около покушението след завръщането на Сергей в България би било в полза на възстановяването му. Нещо ново ли можеше да се каже?

- Какви бяха условията около така наречения домашен арест?
- Човек трябва да е видял какво беше, за да почувства нещата. Жилището беше обградено от карабинери и тайна полиция. Долу на улицата стоеше камионетка - пред вратата на апартамента - тайна полиция. Четири пъти в денонощие се правеха проверки дали Сергей е в апартамента. Докато траеше домашният арест, двете с майка ми се сменяхме, веднъж ме викнаха на разпит във връзка със сигнал, че искали да го отровят. Излезе забрана някой друг освен мама и мен да не купува и внася храна за брат ми.
- А каква беше обстановката на самия процес?
- На откриването на процеса бяхме и двете с мама. Сградата е строена за един друг процес, този срещу Червените бригади. ... По-късно здравето на брат ми се влоши и той не пресъстваше на процеса. След повторното връщане на Сергей в затвора състоянието му се влоши, виждах го как рухва. Не ми удължиха визата и трябваше да замина. Получи се период, когато при Сергей нямаше никой от нас, близките. По-късно казваше, че са му правени някакви изследвания, даже и на главата. Оттогава не пие лекарства всяко нещо мие и премива внимателно.

* * *

В деня, когато сестрата на Сергей Антонов се прибира в България произнасят присъдата. Той остава за няколко дни в българското посолство и на 1 април се прибира в родината.

Интересно бе и това, което чух от адвоката Александър Доспевски, участвал в подготовката и защитата на Сергей Антонов от месец декември 1982 г до окончателното завършване на процеса. Доспевски работи по делото заедно с италианските си колеги проф. Консоло, Ларуса, Роси Манфреди и екип от български колеги. "Изстрелите от 13 май 1981 г. във Ватикана и последвалите ги една година по-късно "сензационни разкрития" на атенататора Али Агджа за "българска следа" върнаха света във времето на Студената война."

Мехмед Али Агджа, Орал Челик, Бекир Челенк, Муса Сердар Челеби, Омер Багджъ, Йомер Марсан - са имената на част от хората, срещу които е образувано наказателно произвдство. Имена, за които чувах по проверките около казино "Витоша - Ню Отани". По един или друг начин тези разпитани лица бяха свързани - в дните, когато търсех, срещах се с различни хора и разговарях, докато пишех по темата, по телефона ми позвъни някакъв мъжки глас с определено чужд акцент. Мъжът не се представи, но ме уведоми, че чужденец, замесен в операцията около покушението е пребивавал на Витоша, в хотел "Морени" с паспорт, на името на Осман Чеби. Същият глас ме посъветва да проверя всичко, свързано с Зеки Меджит, ареста, на негови бизнеспартньори ливанци и братовчед на Зеки, на име Ахмед Ануер, който в момента се намирал в Женева. Нямах време да се занимавам с тези данни, още повече, че те бяха твърде оскъдни, за да мога да тръгна да ги проучвам. В първите две години след свалянето на Живков всеоще нямаше достъп до подобни материали. В хотел "Морени" не се пазеше информация от времето на тези събития, а за останалите имена информацията или липсваше или бе твърде оскъдна.

- Как се получи така, че следствието по покушението срещу папата дълго време повярва и проверява "сензационните" разкрития на Агджа? - попитах аз г-н Доспевски.

- "Разкритията" на Агджа намериха временна опора в следствието, но истината е, че то не изпълни прецизно своята задача за разкриване на истината. Това доведе и до наказателния процес, на който бе блестящо организираната защита на несправедливо обвинените български граждани. не мога да не спомена тук и високия професионализъм на италианския съд. Защитата и съдът именно разплетоха невероятния възел от престъпни връзки на Агджа. Даже мога да Ви кажа, че съдийската съвест на съдията Сантиапики заглуши предубежденията - надделяха истината и справедливостта - стигна се до оправдателна присъда за Сергей Антонов и другите българи. Общо валиден принцип в правото е правилото, че съдът признава подсъдимия за виновен само тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Несъвършенството на италианския Наказателно-процесуален кодекс, създаден по времето на Мусолини и одобрен с формулировка за невиновност и отделно, поради недостатъчност на доказателствата, бе отстранена след приключването на процеса. Със Закон 447, влязъл в сила на 24. 10. 1989 г.. Според сега действащия член 530 на италианския НПК, следва да се счита, че Сергей Антонов е признат за невинен, тъй като не е участвал в подготовката и изпълнението на покушението срещу папата.

Една страница от най-новата ни история се затвори - история, в която намерих и драма от несправедливост, и измяна на близки и скъпи хора, и много, много обич и надежда. Срещах болка и забрава - рани, които времето би трябвало да затвори. Съдбата пресече на неочаквани места и по невероятен начин мигове от живота на хора, които даже не са се познавали.

Ще дойде ли време, когато на бял свят да излезе истината за причините, които изправиха невинния българин Сергей Антонов на подсъдимата скамейка? Време, когато поне дъщеря му да научи кой е дърпал невидим и много отвисоко конците в цялата скалъпена история.

Дали ще се случи? И още нещо: започнах разказа си с смехотворните истории за раздадени апаратаменти, за печени пилета и измислици за съучастие в атентата срещу главата на римокатолическата църква, за да предам духа на времето в първите години от демократичните промени. Време, в което криминалнопроявени се изписаха на репресирани - време, когато се пишеха нови биографии, с начало 10 ноември 1989 г. Те се представиха за разузнавачи, за хора, свързани с покушението и заплащането на парите за атентата! В тези първи години на демократични промени един български държавен глава си позволи да уличи отново страната ни в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, а не му мина през ума да се заинтересува как е Сергей Антонов, българинът, обвинен несправедливо за тома покушение. Беше време, в което бе премината границата от две исторически епохи - тази на комунистическото управление, в която България като член на СИВ бе принудена да върши специфични външнотърговски операции, за да набавя валута и време, в което цялото минало от 1944 година бе отречено и окачено на позорния стълб. Така е с революционните промени, даже, когато са безкръвни.