"О, господарю, той ми разтопи
душата със молби и аз накрая
под просбата му сложих неохотно
печата твърд на меката си воля..."
/Шекспир, "Хамлет", I действие/

Оруел го е написал за животните, но ние ще го цитираме за хора, когато пристъпваме към описанието на един почти полувековен период от най-новата българска история: "Едни са равни, а други по-равни".

Десетилетия след 1944 година, те, по-равните, макар и шепа люде бяха тъй непосредствено до сянката до Величието, че слънчасваха. /След падането на Живков нещата се повториха - с тази разлика, че ако преди 1989 имаше една партия, след ноември 89 партиите бяха безброй. Колкото до номенклатурите им и привилегиите - всичко си остана по старому./ Но да продължа за Живковото време - престолът му им бе както близък, така и в тяхна услуга. Разликата бе, че събитията не са от времето на Шекспир.

Властта на Първия, Тодор Живков ги облича в права, за които простосмъртните можеха само да сънуват. Защо предприема /даже с нормативни актове/ това толериране на един партиен елит той - за да е сигурен, че ще го гледат и приемат ласкаво, за да е спокоен, че никой от приближените няма да е недоволен от неговите лични привилегии да решава еднолично и да живее недосегаемо. И те, приближените му го правят, държат се и вършат точно това, което се очаква от тях - търпят го. Търпят го с цената на привилегиите си, привилегии, които им осигуряват възможност да живеят нормално, човешки, да живеят без догмите на социалистическото общество - догми, задължителни за обикновеното население на народната република България. Някакви си няколко хиляди срещу осем милиона.

Една е крачката от трагичното до смешното - да я извървим заради децата си, които не познават тези 45 години. Да я извървим, за да не се повтори това време. И ако отново някой някога реши отново да върне нравите от тези дни - да живеят младите предупредени, за да могат го спрат!

"Моля да ми разрешите по реда на изключенията…!"

Фразата е точна и е взета от официално писмо до министър, но преди да стигнем до тези вълнуващи вопли - ще го ударим на аритметика: 1 милион български граждани имаха безлихвени вноски за леки коли и чакаха с години чудо, за да кацне птичето на късмета на рамото им. Друг начин да се сдобиеш с возило ПРЕДИ 10 НОЕМВРИ 1989 г. - в България нямаше и не съществуваше! Освен ако си Някой и като такъв се помолиш на министъра на търговията за бележка - тогава е можело и да те огрее кола. 4 000 български граждани са взелите леки коли с бележки срещу 1 милион чакащи с десетки години с безлихвена вноска в банката. От тези 4 000 се натъкнах на изключителни късметлии, поискали и получавали бележка за лек автомобил по 2, 3, че даже и 4 пъти. 4 000 от цял народ - не е лошо, даже кочанът с бележки е почервенявал от ...смях.

Притеснения около гърнето с мед

Месеци преди падането на Живков в милиционерските редици се засили желанието за борба с привилегиите и корупцията. Случи се така, че попаднах на хората от МВР, които изучаваха схемата за получаване на разрешение за покупка на лек автомобил с "късане на бележки от кочана". Уточнявам, че кочанът бе министерски, а молещите не са били хора случайни. Погледнато реално, това действие си попадаше като нищо под два-три текста на Наказателния кодекс за "злоупотреба със служебно положение", но...Блажени бяхме ние - някакъв си репортер и двама-трима оперативни работници и юристи, че ще успеем да привлечем вниманието на прокурора! Вярно - разчитахме на кампанията против корупцията в номенклатурните редици, завила се като вихър в самия Съветски съюз, но също така е истина и друго, че и в Съюза и в България с подобни акции се хвърляше прах в очите на масите, за да не видят очевадните несполуки на социалистическия строй.
В интерес на истината, проверка прокуратурата започна, за да зацикли... и спре след време. Днес като се връщам към писмата-молби за получаване на бележки за леки коли, виждам такива невероятни спотанни изблици, че ще е грехота, да не спомена някой и друг бисер!

И така: какво се съдържаше в официалната кореспонденция на двама министри и търговията и един техен заместник:

С пот през сълзи и тъга...

"...въпреки многото мъки и терзания, които преживях, сега съм на 94 години. Другарят Живков ме награди с много ордени и медали...Имам трима сина и три пълнолетни внука с шофьорски книжки, но всички казват: купи кола, ние ще те возим..."

"...баща ми е участвал в Деветоюнския преврат/фашистки - бел. Л. М./ и като ятак 1941 - 1944 г. е признат..."

"Уважаеми другарю министър,
Моля за разрешението Ви да закупя лек автомобил. В сражение съм ранен и имам определена група инвалидност - 55 процента загубена работоспособност..." -

"Уважаеми другарю Караманев,
Моля по изключение да ми бъде възложена покупката на лек автомобил, марка Лада..."

"Заболях тежко още като дете. Направени са ми няколко операции на ухото. По лекарско предписание не трябва да ползувам обществени превозни средства, поради опасност от инфекции... Като имате в предвид горното и за да мога да изпълнявам служебните си задължения, моля..."

"Моля да ми разрешите да закупя лека кола за собствени нужди. Обещавам, че ще отдам всичките си сили и умение националният отбор да се класира на финалите през 86 година в Мексико, да издигна равнището на българския футбол на световно равнище..." А. С. - футболист.

Съпровождаща бележка към молба на един доктор:
"Драги Христо: /Христо Христов - бивш министър на търговията - бел. моя/

Това е молбата от името на бъдещия ми свекър, който ще купи колата на бъдещия ни зет /бъдещ лекар, ако учи/. С това ще задоволя желанието на дъщерята, а аз лично вярвам да намаля поне с 30 процента разходите за бензин, понеже сега се возят само с нейната, на денонощна езда, т. е. на повече от две смени, съобразно новите изисквания за натоварване на машинния парк. Твой Иван Славков"

"Молим да ни разрешите да купим лека кола "Жигули комби", защото старата е вече на 5 години и дава много дефекти". К. К., писател.

"Моля предайте на секретарката си дали е положителен или не Вашият параф. Ако дойдете до нашия театър, ще ми бъде радостно да зная, че играя за Вас. Бъдете здрав!" - Й. С., актьор.

"Моля да ми разрешите...Разрешението Ви ще остане като скъп спомен за мен от работата ми в търговията".

" По мнението на съветските лекари не трябва да пътувам с обществен транспорт..."

"...нашият служител... нуждата от него като специалист... В изпълнение на решенията на Партийната конференция, същият разработи машина за скубане на грах и фасул... Ние се чувстваме задължени...

Молбата за бележка за лека кола е придружена от писмо със следното съдържание:
"Другарю Тодоров, /зам.-министър на вътрешната търговия Петко Тодоров - бел. моя/

Аз не Ви познавах преди да дойда при Вас. Ако не бяхте ми казали, че сте от Бургас! Вие така ме посрещнахте, че аз излязох с просълзени очи от радост и вълнение. Даже ми казахте как да редактирам молбата си. Ако разрешите, ще ни стоплите сърцата... Молим зачертнете Дача и пишети Лада 2107. В този момент, когато има толкова много коли и ни се откаже, това ще е един голям новогодишен плесник. Смъртни присъди се отменят, а при нас се иска малко..."

"Децата ни А. и Б. ще сключават гражадански брак...Решили сме да направим подарък - лека кола на младите..."

"Вече 27 години правя мостове и ходя по тях пеша..." Д. Т.

"Синът ми има шофьорска книжка и желанието му да има кола се е превърнало в страдание, водещо до редица други неприятности..."

"Имам нужда от лека кола, за да може да бъда улеснен, особено при отиването си във вилата... ще се получи икономия на време, което ще ползувам за работата по обществени и други въпроси..." - С. Д. зам.-председател на Националния съвет на ОФ.

"Обръщам се към теб с една лична молба /ще си кажеш защо писмено? Боя се , че по телефона пак няма да ме свържат./ Досега не съм имал лична кола, пък и на служебна отскоро се возя. Но както личи апетитът идва с яденето, ще си кажа предпочитанията..."И. Д., проф, министър.

"Кмет съм и живея на село... И майка ми, и баща ми са ятаци на бригада "Чавдар". В нашия дом те построиха прословутото партизанско скривалище, в което намираха подслон известните чавдарци... Имам голяма нужда от лека кола...

"...във връзка с разширяване на постигнатите резултати /в областта на кинологията - бел. моя/ е необходимо на някои от хората / в разградски окръг - бел. моя/ непосредствено свързани с кинологията да притежават лични МПС 8 леки коли/ за осъществяване на тренировъчна дейност. Ето защо Ви молим за съдействие за закупуване от другарите..."

"Творческият ми живот на писател протича в една горска къща /с голямо напъване може да се нарече вила/ в Средна гора, на 50 км от София... До тази къща има само един разровен горски път, по който не може да се стигне с обикновена кола..." /Известен български писател./

Той беше артист и на него му беше неимоверно трудно

Един от тримата, раздавали леки коли с бележки от кочана бе посланик в южната ни съседка - Гърция. Още след първата публикация, в която се съдържаше предложение за прокурорска проверка започна горещ телефонен маратон Атина - София - кабинета на гл. редактор на в. "Народна младеж" в който вестник работех тогава.

Когато това не помогна, посланическият мерцедес изскърца в снега пред входа на полиграфическия комбинат "Д. Благоев". Разноските за бензин, както се досещате бяха от държавата. - бел. мои/. Последваха заплахи, изявления по телевизията, срещи с въпросния посланик, Георги Караманев, с министър Христо Христов и прочие обидени началници. Откъде може да ви гъделичка паметта името на Караманев - това е същият, който организираше новогодишно задръстване на софийския булевард "Ал. Стомболийски в отсечката - бул. Хр. Ботев - площад Св. Неделя. То не бяха чевермета, то не беше пушек и винолеене. В автентичен обор даже бяха докарани живи овчици. Та оттогава датира и следната случка: палави и находчиви момци със сини престилки пристигнали с лекотоварен превоз и откарали животинките, уж за ветеринарен контрол - но без обратно връщане! Милицията така и не намери тези социалистически хъшове, а откраднатата стока положително се е завъртяла, без отлагане над въглените - само че на друго място.

Та така угасна етнографският ентусиазъм на този ту търговец, ту любител на артистичните емоции, ту дядо Коледа за мераклии за леки коли. Овце и чеверме в София повече така и не се завъртя! Поне докато не свалиха Живков - след това, както е известно всичко стана възможно...