Забранено за учебника по история

"ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА МИНАВА ПРЕЗ БОСФОРА!"

Продължение от 31 май 2006 г.

"ПЪТЯТ КЪМ ЕВРОПА МИНАВА ПРЕЗ БОСФОРА!"
"патриотично" се изхвърли лидерът на ДПС Ахмед Доган и то на всеослушание. Годината е 1991. Занизват се митинги, и един следобед, на пресконференция, Ахмед Доган пуска бомбата, като нарича управляващите от СДС "сини фашисти"!

На друга пресконференция пак Доган възкликва, че: "Досиетата трябва да се изгорят на голям, хубав огън, на площада!" /Ще минат 7 години, и тогава ще стане ясно на цялото българско общество защо ДПС-лидерът настоява за огън на площада. През 1998 вече надлежно прочистените на няколко пъти досиета ще бъдат размахани от МВР-министъра Б. Бонев. В по-голямата част от извадените имена фигурират хора от ДПС. - бел. моя/

В смутните месеци на края на 1991 и 1992 в парламента постъпва искане на главния прокурор Иван Татарчев на основание чл. 70 от Конституцията на Република България, за снемане на имунитета на социалистическия депутат Димитър Велев. Повод за това искане на Татарчев бе разрушаването на хасковския квартал "Хисар".

Повече от месец продължава и запознаването с документите по делото за възродителния процес на бившите членове на Политбюро Пенчо Кубадински, Петър Младенов, Димитър Стоянов, Георги Атанасов. Към четящите събрания доказателствен материал след време се присъединява и Тодор Живков. Сред бъдещите обвиняеми по това дело не се чуват имената на генерал Григор Шопов, на Велко Палин... Член 162, ал. 1, по който се очаква да бъде повдигнато обвинението е "за подбуждане на расова или национална вражда", за което присъдата е 3 години лишаване от свобода или обществено порицание. Не че трите години зад решетките или общественото порицание ще върнат от небитието безвреме отишлите си българи християни и българи мюсюлмани...

В политическите си игри депутатите от ДПС стигат дотам, че гласуват рамо до рамо със социалистите, тези, които доскоро са обвинявали едва ли не в геноцид! Сметките за игри във властта оставят зад гърба на ДПС-лидерите и насилствената смяна на имената и изселването на компактни маси българи мюсюлмани към Турция. Назад остават и тревогите на населението от смесените райони за работа, оцеляване, покрив, хляб. И тогава идва началото на 1993, когато

ПОСТЪПВАТ СИГНАЛИ ЗА НОВ ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите със смесено население. Избрана е Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област". За първи път е формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока. Докато излезе докладът от Анкетната комисия, заминавам за Якоруда...

- До 1972 г. са правени 5-6 пъти опити за смяна на имената тук - започва разговора ни кметицата Найле Саллих. - Последната смяна на имена беше на 19 май 1972 година. Тогава, преди тази дата имаше един поход, който беше предприет от турското население.
- Турското население? - прекъсвам я изненадана аз.
- Населението, изповядващо исляма и говорещо турски език - някак набързо ми отговаря Саллих и продължава разказа си. - Те тръгнаха да отидат в София, да се оплакват, че искат да ни сменят имената. Тогава ги посрещат при Бели извор и беше убит един човек, Осенски. После партийният секретар и милиционери отишли да агитират в Буницево за доброволна смяна на имената. Говореше се, че са били нападнати с вили и брадви и тогава е убит Георги Цинцев, бивш партизанин... /Убийството извършват несъгласните да си сменят имената. - бел моя/. Насилието ражда насилие - събеседничката ми спира за миг. - След време последва обще едно убийство, на Емин Кафеджиев. Важното е, че нашето население можа да се съхрани тогава. Религията е по-силна тук, а моралът - също. Ето, във Велинград изглежда повече са ги насилвали, та са си обръщали и в домовете си на християнски имена. За разлика от нашите тук.
- И сега някои от младите не искат да си възстановят турско-арабските имена - репликирам аз кметицата на Якоруда.
- Много малко са тези случаи - махва тя с ръка.
- Имам чувството, че като говорим сега двете, сме от различни държави, а всъщност само религията ни е различна - опитвам се да спра монолога на Саллих. - Много от хората тук, изповядващи исляма не знаят турски.
- Асимилацията е много силна - след името и религията ще се измени - Найле Саллих продължава разказа си. - Не знам какво тревожно има, че хората се самоопределят като турци!? После не знам откъде идва това помаци, но е много обидно. Тук християнското население не ни приема за българи.
- Населението не знае турски - повтарям аз, тъй като не съм получила отговор на това свое твърдение.
- Някои знаят, някои не знаят - имаме затруднения с учителите. Заминават за Турция от нашите, нямат гаранции, че пак няма да им се посегне на името!

Какво от ставащото в Якоруда достига до Анкетната комисия.

Дружество "Т. Александров" иска от кметицата Саллих да отбележи честването на 80-годишнината от освобождението на града от турско робство.
- Трябваше да поискат писмено разрешение за честването - оправдава се Саллих. - Не го внесоха и аз им обясиних, че ако проведат честването без разрешение, ще трябва да понесат пълната отговорност и строгост на закона.
/Питам се, какво би се случило, ако във Франция, част от гражданите на тази република, с протекциите на кмет на даден град започнат да се наричат другояче, а не французи. Във всички случаи кметът няма да е повече кмет, а действията на онази част от гражданите, решили да не се самоопределят като французи биха били обявени като заплаха срещу националната сигурност и интереси на страната. - бел мои/.
Друг случай на констатирано объркване сред част от населението на районите със смесено население е съчинението на един първокласник. По темата "България", в ученическата тетрадка е било записано дословно следното: "България, моето отечество е най-хубавата земя на света! Аз се гордея с моята хубава земя! Аз се гордея, че съм роден в нея! Гордея се и я обичам! Аз обичам Турция!"

Оставям този пример без коментар. Както без последствие останаха и другите факти за преименуване на улица "Бузлуджа" в "Осман паша". Започнало бе разпространението на версията, че българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./

Анкетната комисия по проверка на сигналите за турцизиране на част от българското население провежда редица разговори със свидетели, събира много документи за това явление. От работата на комисията стават ясни и други факти:

• Така например на 20 април 1992 г. в 5 д клас в Якоруда, в час по немски език, учителката казва на учениците, че родината им е България и трябва да я обичат. Същата вечер, директорът на училището Юруков предупреждава тази учителка, че ако още веднъж повтори подобни твърдения, ще бъде уволнена!
• При определяне на народността на учениците, учителят Ж. Сахатчиев разказва, че единият ден ученик донесъл декларация от родителите си, че е българин, а на следващия ден се появил с друга декларация, че е турчин!

Анкетната комисия констатира и че хората от районите със смесено население се страхували да признаят, че върху тях се упражнява натиск от определени политически сили /ДПС/ или отделни лица по повод самоопределението им.

Стига се дотам, че зам.-министър на образованието Таня Костадинова /от кабинета на Любен Беров, избран с гласовете на ДПС в парламента - бел. моя/ на съвещание в град Гоце Делчев издава устно разпореждане да се провежда политика на турско национално самоопределение на учащите се и за задължително изучаване на турски език в българските училища. Това според тази госпожа щяло да бъде условието един ден България да може да бъде приета в Европа!

Някои от учителите, смутени от заповедта поискват писмено нареждане, но Костадинова им отговорила, че нейното устно разпорежане е достатъчно. Историята бе изнесена от мен, но никой не се зае да провери случая.

Зам.-министърката на образованието по това време бе съпруга на депутата от СДС Христо Иванов, много близък с лидера на ДПС Ахмед Доган. След няколко години Доган и Хр. Иванов се събраха в една парламентарна група, но това предстоеше...

Случва се друго, един кмет, на име Юсуф Джуджо, изпраща писмо по разпореждането на зам.-министърката на образованието - за изпълнение. Същият този кмет присъства и в доклада на Анкетната комисия, заради поправките, които е извършвал в молбите за преименуване - той прибавял турско-арабски окончания в имената на гражданите, като зачерквал характерните български наставки - -ов и -ев. Притиснат от сигналите на гражданите, чийто имена си беше позволил да променя, Джуджо излъгва в писма до Министерство на правосъдието /изх. - 04. 14 - 1 от 1 юли 1992 г./, че "гражданите доброволно и свободно са направили поправки по заявленията си"! Това остава без последствие, тъй като бюрократичната машина се задвижва твърде бавно, а след броени месеци на същата година кабинетът на СДС вече не е на власт.

СИГНАЛИ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ

Доклада на Анкетната комисия по повод сигнали за турцизиране на българското население в Софийска област, обхваща и възникналото етническо напрежение там. В него се изнасят следните доказани, проверени от анкетиращите данни:
- ръководството на община Якоруда е изцяло от мюсюлмани и членове на ДПС се твърди пред Комисията, като се подчертава, че икономическото състояние и безработицата са факторите, които създават социално напрежение. Към това местните ръководители прибавят: вражди, конфликти, междуличностна нетърпимост и прочие битови източници на напрежение.

Проверката на Комисията обаче установява, че именно общинското ръководство е факторът за източник на напрежение с политиката си на толериране на турцизиране и на немюсюлманите. Местен учител доказва пред Комисията, че в 1912 г. в Якоруда не е имало турци, тъй като фамилните имена на известни местни в градския регистър родове са български.
Българите мюсюлмани трябва да знаят турски, за да четат Корана, тъй като той не може да се преведе на български смятат местни властници в Белица.
В Сатовча пък за тези, които не желаят да променят имената си от български на турски започват уволнения и тормоз от страна на кмета и негови приближени.
1992 година, на националния празник 3 март в общините на Софийска област не се издига българския национален флаг, не са зачетени и държавните символи констатира комисията.
Емисари на кмета Джуджо обикалят домовете на българи мюсюлмани и ги заплашват, че ако не се самоопределят като турци, ще бъдат покръстени с християнски свещеник като християни. "Наложително е, според комисията, да се сезират висшите държавни органи за еднозначното решаване на проблема на народностния белег по езикова и религиозна принадлежност." 400 души от Сатовча заявяват, че ще се индефицират като китайици и ще изпратят документ до китайското посолство в София с искане да бъдат защитавани като китайски граждани. Кампания за целенасочена асимилация на българи и български граждани с мюсюлманско вероизповедание констатират от внесени документи, членове на Анкетната комисия.
В с. Вълкосел е замразен строежът на училището, заради издигането на джамия. Свиване на българското културно присъствие и в същото време подпомагане на ислямизирането на българи с мюсюлманска религиозна принадлежност - това са част от констатациите на анкетиращите в Софийска област. Стига се дотам, че мюфтийството в две села издава разпореждане да не се погребват български граждани /християни/, щом не са си сменили българските имена!
В Сатовча на кмета Джуджо гостува Михаил Иванов - съветник по националните въпроси на президента Желю Желев. Самият Джуджо също отскача често до високите етажи на властта в София. Анкетиращите констатират, че местните управи в редица селища в Софийска област работят срещу българските институции и законност. Налице е засилваща се тенденция на въздействие за турцизиране на духа и дейността на българския етнос с неговите устои: език, култура, образование. Усложнена етническа ситуация е крайното заключение на Анкетната комисия - всичко констатирано и документирано е прибрано и... забравено. От най-високо, като се почне от държавния глава Желев и се стигне до изпълнителна, законодателна, съдебна и местна власт. Единствените, които не останаха безучастни към това, което се случваше в районите със смесено население бяха журналистите.

ОСТАНАХА МНОГО ВЪПРОСИ…

От възхвала до отрицание - оценките на учени, държавници, политици варират между двата полюса. За БКП още преди да смени името си, отношението към възродителния процес е пълно отричане и дистанциране от тези събития, до оневиняване. "Късно", "прекалено радикално", "незаконно партийно решение, взето без съгласуване с Министерски съвет, Народно събрание", осъждане като подход и метод, "закономерен аспект за национална консолидация на българския народ", "уникална асимилаторска кампания срещу турското етническо малцинство в България и българите мохамедани", "концентриран израз на комунистически национализъм" - всичко изброено тук да оценки на различни личности от политическия, научния, властовия, партийния спектър. Може би най-прав е бившият служител на Държавна сигурност Бончо Асенов, който казва: "Възродителният процес е една реалност в нашата най-нова история." Реалност, с потърпевши, с изводи, с последици.

Днес, 12 години след смяната на Живков от върха на властта, след повече от 20 години, в тези райони, цари спокойствие - дай Боже да е завинаги...

КРАЙ

---

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. По следите на насилието, С. 1987 г., проф. Петър Петров
2. Пътувания по България, С., 1974 г., К. Иречек
3. Възрожденският процес в България, С., 1992 г. Ст. Михайлов
4. Пантюркизмът и европейската идея, С., 1995 г., Н. Йорданов.
5. В. "Работническо дело" от 30 12 1989 г., Ал. Лилов. "За преодоляване на допуснатите извращения сред тюркоезичното и мюсюлманско население в страната.
6. Възродителният процес и Държавна сигурност, С., 1996 г., Бончо Асенов.
7. Възродителният процес. Теза и антитеза. Отрицание на отрицанието. С., 1993 г., Орлин Загоров.
8. Вторият етаж, С., 1990 г., Костадин Чакъров.
9. Турските терористи и аз, един от Шесто, С., 1991 г., Г. Сотиров.
10. По коридорите на властта, С., 1991 г., Георги Милушев.
11. Срещу някои лъжи, С., 1993 г., Тодор Живков.
12. Животът - плюсове и минуси, С., 1991, Петър Младенов.
13. Другият етнос, С., !995 г., Георги Фотев.
14. "Шеста година ме въртят на грила", интервю с Георги Джагаров, в. "24 часа" от 22 септември 1995 г.
15. Интервю на Илиана Беновска с Ахмед Доган, С., 1992 г.
16. ДПС в сянка и светлина, С., 1991 г., Паунка Гочева.
17. В. "Демокрация" - Етапи и решения във висшия ешелон, в четири последователни броя, разследване, 1992 г, Мила Маркова.
18. В. "Демокрация", Бумерангът на "възродителния процес" отнема депутатски имунитет, 22. 09. 1992 г. Л. Манолова.
19. В. "Демокрация" - Нов възродителен процес ли? от 2. 02. 1993 г. Л. Манолова.
20. В. "Демокрация" - Зам.-министър на образованието прави антибългарска пропаганда. 29. 01. 1993 г. Л. Манолова.
21. В. "Демокрация" - Доган се хвърли в прегръдките на възродителите, 24. 09. 1992 г., Л. Манолова.
22. В. "Демокрация" - Има документи за Джуджо, 22. 05 1993 г., Л. Манолова.
23. В. "Демокрация", Отново звучаха лъжи, 29. 05. 1992 г., Л. Манолова.
24. В. "Демокрация", Плодовете на злото, септември, бр. 233 от 1992 г., Л. Манолова.
25. Сп. "Български дневник", бр. 4, от 1991 г., С., Забранено за учебника по история. Л. Манолова.
26. Сп. "Български дневник", бр. 5 от 1991 г., С., Жестоката игра, Л. Манолова.
27. Аудиокасети със записи от интервюта в Родопите, Асеновград, Долни Воден и Горни Воден, Хасково, парламента. Личен архив.
28. Изпълнителни листове от съдебни решения за изваждане на български мюсюлмани от домовете им след завръщането от Турция - Личен архив.
29. Доклад относно: сигнали за турцизиране на българското население в община Сатовча, Софийска област. Приложени документи като доказателства за изнесеното в доклада и констатациите на анкетиращите. Личен архив.
30. Факс от МОН до регионалния инспекторат за часове по майчин език от 1992 г. Личен архив.
31. Лични молби за оставане в собствените жилища след завръщане от Турция на български мюсюлмани от Асеновград и Хасково. Личен архив.
32. Доклад от Анкетна комисия по повод сигнали за турцизиране на българското население в Софийска област, както и за създаденото етническо напрежение. С., 1993 г.
33. Изявление на политическите сили в Якоруда от 1991 г. Личен архив.
34. Отворено писмо до Президента на Републиката от Живко Сахатчиев, учител от Якоруда. Личен архив.