Продължение от 26 май
Откъс от готовата книга за печат: БЕЗ МЯСТО В ИСТОРИЯТА, където се изнасят документални, неизвестни факти и свидетелства на очевидци за убийството на Горуня, какво бе скрито в края на саморазправата с Трайчо Костов, убийството на полковник Пантев, оправдан от т. нар. Народен съд и рухването на една голяма лъжа от книгата "В името на народа", нови факти от т. нар. история на комунистическата партия и опозицията в неяот годините на управлението на Тодор Живков, за истините и неистините по преврата срещу грузинския президент Гамсахурдия, личните ми срещи с грузинския патриарх, как бе убита една вице световна шампионка на България по биатлон и как съдът оправда убиеца, за да го достигне ръката на възмездието - и още, и още лични съдби на хора, станали жертва на времето, в което живеят.

Присъдата на Професора	Факсимилета на Протокола за разпит на свидетеля Любен Беров в отдел "Следствен" - Държавна сигурност

Не мина много време от вълненията около публикациите ми за съдбата на Професора. От пропуска в редакцията ми позвъни, жена, която не се представи и ми съобщи, че оставя някакви папки, в една от които се оказа част от оригиналния архив на Комитета за българите в чужбина. Непознатата ми обясни, че ми подарява този архив, като каза, че ще открия неочаквани и твърде интересни неща в него. Имаше право - в този архив попаднах на книжка донос, на който съавтор бе Премиера. Този път доносът му беше срещу българската емиграция в Австралия... Ето историята:

Политически парадокси определяха съдбата на българите след падането на кабинета на СДС

Спомням си, че около тези вълнения по публикацията, столичен вестник публикува интервю с Румен Беров, син на българския премиер Л. Беров. От справката към интервюто се разбираше, че младежът, избягал в Австралия през 1989 г. със съпругата си, но сега отскочил до родината, за да навести боледуващия си баща. Австралия не бе случаен епизод от семейната история на фамилията Берови - пет години преди да забегне, Беров-младши, бащата посещава този континент за един месец /15 януари - 14 февруари 1984/, командирован от Комитета за българите в чужбина /КБЧ/. В резултатите от тази командировка има необичайни неща, ето защо ще ги разкажа.
Сред оригиналните документи от архива на закрития Комитет за българите в чужбина /КБЧ/ открих и оригинален екземпляр на книга, наречена "Българите в Австралия". Произведение, издадено в 300 броя тираж, за "Служебно ползване". Към книжката намерих и "Докладна записка до председателя на КБЧ тогава, поетът Павел Матев, с копие до Любен Гоцев /зам.-министър на външните работи, с висок чин, действащ политик и след 1989 г. - бел моя/. Ето по-интересното от тази докладна:
"Уважаеми другарю председател,
"В изпълнение на плана за научноизследователската дейност на Центъра за демографски изследвания към Президиума на БАН, в продължение на един месец бяхме на посещение в Австралия. Макар официално да декларирахме, че заминаваме с цел да съберем материали за написване на книга върху историята и съвременното икономическо състояние на Австралия във връзка с двеста годишнината от заселването й от европейците /1788/, фактически главната ни задача беше да извършим проучвания върху демографското, политическото, икономическото и културното състояние на българската колония в тази далечна страна."

Проучвал ли е или е разузнавал в 1984 г. в Австралия премиерът Любен Беров средите на българската емиграция? Ето още какво бе записано в докладната му до Павел Матев:
"...срещнахме се с представители на всички политически групировки, в това число и с такива известни с контрареволюционната си дейност лица като: Димитър Вацов, Иван Денчев, Виктория Забуковац и др. Положението ни на научни работници ни даваше възможност да водим разговори на всякакви теми..." пишат Беров и другият професор.

С претенции за научен принос или уклон към "оня" тип приноси може да причислят и следните пасажи от докладната на двамата командировани при завръщането им от Австралия. За това как "контрареволюционерът" Иван Денчев - така е по оригинал - бил обвинил секретарката на Австралийско-българското дружество Ирина Кръстева в шпионаж чрез България в полза на СССР. За този инцидент имало даже дело, рапортуват проучвателите на председателя на КБЧ, Павел Матев.
Не е за пренебрегване и следният пасаж: "Както е известно - пишат командированите от КБЧ професори, - председателят на църковното настоятелство в Аделаида е Иван Денчев, бивш офицер, активен монархист, лично свързан със Симеон II. На негова страна са такива заклети врагове на социалистическа България като Хаджииванов, Сава Савов, Петър Петров и др. Именно те опитали да изнудят свещеника Александър Манасиев да се откаже от "комунистическия Свети синод, който го е изпратил в Австралия и да премине към Американската православна църква..."
Командированите "намерили" и "програсивно настроени дейци на колонията". "Главната причина за активизирането на контрареволюционната емиграция трябва да се търси в общото изостряне на напрежението в международните отношения, в желанието й да използва случая "Антонов" за дискредитиране на българските власти" - разсъждават още пратениците на КБЧ в Австралия. - "Има възможност да се отнеме радиочасът от групата на Денчев, която го използва за нападки против България - препоръчват докладващите Беров и Дамянов в писанието си. - "...най-добре знаят родния си език децата на вражески настроената към България емиграция, на хората, които са известни в Австралия като "националисти.""

"Макар това да не влизаше в нашите функции и задължения, ние си позволихме да посъветваме приятелите от Австралийско-българското дружество да не скъсват връзките си с църквата с цел в даден момент да се подготви необходимата промяна на съотношението на силите и църковното настоятелство, за да се изземе от ръцете на "главорезите" - там така наричат Хаджииванов и неговата група". Защо главорези и какво изземване църковно се е подготвяло - това така и не става ясно. Затова пък двамата професори алармират след мисията си в Австралия: "Горят трудове на Живков!" и продължават: "Ръководството на КБЧ вероятно знае, че книгите, които се изпращат на библиотеката при църковния хол в Аделаида, се подлагат на щателна проверка от църковното настоятелство и онези от тях, в които е споменато името на др. Тодор Живков или се говори нещо за успехите на социалистическа България, незабавно се унищожават."

Деликатен човек, с пагубна страст за работа - така описа пристигналият Беров младши своя родител премиер. Доколко деликатен е бил Беров в случаят с показанията при разпита по обвиненията против задържания Професор няма необходимост да се коментира.

"Написаното остава" е казал древен мъдрец.

Послепис.
Разказах две истории за донос и откровено топене на човек в следствието на Държавна сигурност, за да припомня, че в страна като България подобни изяви не са от значение. Професорът си отиде от този свят, а Премиер стана този, който се опита да го злепостави пред следователя. Живот!

---

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. "Министерство на вътрешните работи, отдел "Следствен" - Държавна сигурност". Протокол за разпит от 31 май 1976 г. на свидетеля Любен Беров по сл. дело 115 от 1976 г. с обвиняем проф. Румен Янакиев. Личен архив.
2. Сведение от 8-ми РК на БКП - София, 29 юни 1967 г. за проф. Румен Янакиев. Личен архив.
3. Наказателно дело от общ характер 4629/1976 на СРС. Присъда 385 от ... декември 1978 г. Препис и записки - личен архив.
4. Решение 170 на Върховния съд на НРБ от 12 юни 1990 г. Препис - личен архив.
5. Аудиокасети с интервюта със съпругата на проф. Янакиев. Личен архив.
6. В. "Вести", бр. 3, 1990 г., "Милувките на режима", Л. Манолова.
7. В. "Демокрация", брой 113 от 18 май 1993 г., "Българин, експерт на ООН, бе оправдан посмъртно", Л. Манолова.
8. В. "Демокрация", брой 114 от 19 май 1993 г., "Свидетелят Любен Беров е унищожил невинен човек", Л. Манолова.
9. "Българите в Австралия" , проф. д-р Симеон Дамянов, проф. д-р Любен Беров, отпечатана в печатницата на издателство на БАН, поръчка 2104, 1986 г., оригинален екземпляр.