1976 година

ЛЮБА МАНОЛОВА
Откъс от готовата книга за печат: БЕЗ МЯСТО В ИСТОРИЯТА, където се изнасят документални, неизвестни факти и свидетелства на очевидци за убийството на Горуня, какво бе скрито в края на саморазправата с Трайчо Костов, убийството на полковник Пантев, оправдан от т. нар. Народен съд и рухването на една голяма лъжа от книгата "В името на народа", нови факти от т. нар. история на комунистическата партия и опозицията в неяот годините на управлението на Тодор Живков, за истините и неистините по преврата срещу грузинския президент Гамсахурдия, личните ми срещи с грузинския патриарх, как бе убита една вице световна шампионка на България по биатлон и как съдът оправда убиеца, за да го достигне ръката на възмездието - и още, и още лични съдби на хора, станали жертва на времето, в което живеят.

* /Върховният съд постановява: "Да бъде признат за ... жив! * Няма да намерите книгите на този достоен мъж и голям учен в родните институти и библиотеки - машината на комунистическата идеология грижливо е изтрила следите от житието му. Затова пък в големите библиотеки по света може да се попадне на 127 негови публикации и книги, преведени на 11 езика.

Този човек е бил професор, експерт от листата на ООН - сблъсках се с историята на неговия живот в навечерието на свалянето на Живков. Ето как се случи това:
Един ден, съвсем скоро след смяната на Тодор Живков, много известен столичен адвокат /вече не сред живите/ ме извика в кантората си, за да ми разкаже необикновен случай от практиката си. Разказа ми за защитата в процеса на виден български учен. /По-късно имах възможност да се срещна с дъщерята, съпругата, братът и хора, познавали този човек - разказите им допълниха историята.../ Събитията около тази история се развиха така, че два пъти писах и публикувах материали за трагедията, сполетяла учения.

Втория път се върнах към темата, защото попаднах на интересни документи от следствието му. Случи се през 1993 година, когато най-неочаквано в разговор по друга тема, узнах, че в историята е бил пряко замесен и управляващият по това време държавата министър-председател, Любен Беров. От този разговор научих, че по време на следствието в Държавна сигурност, което се е водело срещу учения, Беров е дал показания като свидетел и колега на набедения. В показанията си Любен Беров обвинил едва ли не Професора в шпионаж! /Въпреки че повдигнатото обвинение е било друго - за валутно престъпление и издаване на държавна тайна - бел моя/. Случи се така, че през 1993 всъщност само продължих историята, която бях започнала, като извадих на бял свят неизвестни факти за моралния облик на един действащ политик.

Проверих архива си и намерих бележника, в който все още пазех номера на делото - в бележника, отидох в Софийския районен съд. Този следобед валеше силен дъжд и таксите едвам се добра до сградата на съда. В канцеларията на съда попитах за делото. Нито една от служителките не можа да се сети за подобно дело и тогава се случи нещо неочаквано. В помещението нахлуха много клиенти и аз се отдръпнах към прозореца, за да изчакам да се оттече тълпата. Точно тогава до мен се приближи някаква жена - от служителките в деловодството, която ми прошепна на ухото да изляза навън в коридора. "Делото, което търсите е тук, но е заключено, каза тя с голям уплах в гласа си. - Познавам съпругата на професора, прекрасна жена е... Изчакайте, ще Ви дам каквото Ви трябва." След това жената ме остави и изчезна някъде. Когато се върна вече носеше ксерокопия от разпита на свидетеля Беров! Не можех да повярвам на очите си - в ръцете си държах документално доказателство за нещо, за което само бях слушала. С тези показания вече можех да напиша своя материал, тъй като в бележника си имах вече разказа на следователя...

Милувките на режима - три години по-рано

Беше 1990 година, седях в дома на Професора и слушах разказа на съпругата му. От думите й разбрах, че в детството на съпруга й е имало нещо твърде показателно за това как ще се развие житейския му път. С много труд и интелект професорът е вървял устремно нагоре в научните си постижения..."Не знаеше да се смее" - спомняше си съпругата му - учеше и работеше - само това знаеше."
Американски колеж, завършен с пълно отличие, Факултет по социални и правни науки и на 29 години той е вече доцент! През 1956 година българското правителство го изпраща в ГДР, където той основава Факултет по статистика. Пак там изключително ерудираният българин получава и титлата "доктор хонорис кауза". Идва 1962 г. и по линия на ООН Професора е изпратен в Гана, където лично поставя основите на държавната им статистиката. Следва курс за топмениджъри, спонсориран от Фордовата фондация към Колумбийския университет и отново покана за работа в ООН... В този момент той прави фатална грешка, като отклонява поканата: "Имам морално задължение да обуча кадри в своята страна". Този отказ променя фатално живота му...

Малшансът

Никой не подозира, че когато някакъв младеж от Кърджали идва в института на Професора и решава да вземе професура - точно тази амбиция ще се превърне в събитие с фатални последици за самия Професор. Какво се случва: на процедурата по присъждане на степента, най-неочаквано нашият герой се изправя и казва на младия си колега, че е е плагиатствал, като доказва как, какво и откъде е преписвал!
- Преди процедурата, колега на мъжа ми дойде в къщи и ме предупреди, че ако съпругът ми се противопостави на даването на степен /на младия кърджалиец - бел. мои/, то той ще си има работа с Държавна сигурност! - така си припомни по-късно този инцидент вдовицата на Професора. - Оказва се, че съпругата на този кандидат професор била близка с хора, силни на деня. - "Мъжът ми не се вслуша в предупреждението", с горчивина каза съпругата на Професора.

След провала на процедурата по присъждане на степен "професор" на кърджалийския младеж, без някой и да подозира за това, секретните служби започват оперативни действия по ежедневието на Професора. Разработката върви с пълна пара. Докато идват и фаталните последици... - Този ден - /денят на задържането на учения - бел. м./ съпругът ми трябваше да лети с ранен самолет за Осло - предстоеше му да изнесе там доклад на международна конференция. Таксито, предварително поръчано, дойде и го взе, а ние с децата си легнахме... Не мина много и на вратата се позвъни, нахлуха за обиск в дома ни! По-късно разбрахме, че в тези часове съпругът ми вече е бил задържан на летището. Един от дошлите у дома спомена, че е обвинен в шпионаж! Настръхнах... Копчето е натиснато, машината действа безотказно: разпити в Държавна сигурност, изключване от партията, отнета професура /и то на научна степен, взета в ГДР! - бел. м/. Идва денят на съдебния процес. В един от доверените на комунистическата власт вестници, "Отечествен фронт", доверен на режима журналист публикува ругателна поръчкова статия - сценарият върви като по ноти. Имаше поръчки отвисоко, които не беше безопасно да отклоняваш или отказваш... - До последно мъжът ми не вярваше, в това, което става - убеден беше, че е недоразумение - продължава разказа си съпругата на Професора.

И в този момент на сцената излиза бъдещият Премиер

, като свидетел по делото В протоколите от тези години, на пръв поглед показанията на бъдещия Премиер са кратки и несъществени.

"31 май, 1976 година, разпит на свидетеля ...

Следовател: Др. ..., призован сте в качеството на свидетел по следствено дело 115 от 1976 г. по описа на Държавна сигурност, обвиняем по което е лицето, проф....Познавате ли обвиняемия и в какви отношения се намирате с него?
Свидетел: Познавам Професора. Отношенията ни с него са добри. Съдебни спорове нямаме и не сме в роднински отношения.
Следовател: Поканвам ви по силата на чл. 98 от НПК да дадете показания по същество на делото...Какво ви е известно за Професора?
- ...През октомври-ноември 1972 г. аз бях изпратен по линия на БАН в колежа "Сент Антоний". Преди това Професорът беше ходил в този колеж и разговаряхме с него преди моето заминаване. По време на пребиваването ми в колежа - аз се убедих, че това е един разузнавателен център на Англия за Източна Европа... Това е икономическото разузнаване на Англия, които събират сведения от икономически характер на социалистическите страни. Ръководителят на центъра за Източна Европа към колежа, Кейзър е разузнавач от кариерата. Всички сътрудници от центъра за Източна Европа към колежа също бяха подбрани с оглед на тяхната принадлежност към специалните служби на Англия... ...През 1973 след моето завръщане от Англия се видяхме с Професора и той ме попита дали имам покана от Английското посолство за прием, на който той бил поканен. Разговаряхме за колежа ... и аз му казах, че това е един бамбашка институт. Той не взе отношение към това мое мнение, но оценката му за този институт беше положителна.
На следващата година Професора ми каза, че се срещал с шефа на института Кейзър в Япония, където той е бил в служебна командировка. Предаде ми поздрави от него.
Горното продиктувах, четох, правилно е записано и за верността му се подписвам. Разпитът приключва в 10. 30 часа".
Следователят не повдига обвинение по тези показания, но няма и съмнение, че по казаното от бъдещия Премиер, обвиненията биха могли единствено да бъдат формулирани като "измяна на родината", "шпионаж". По някаква щастлива случайност, следователите оставят без последствие казаното в тези показания.

Присъдата е 4 години лишаване от свобода, глоба, конфискация, да заплати сума в размер на 30 000 лева.. Изпращат Професора в Старозагорския затвор, в килия с криминални. В затвора Професора е посетен от генерал Каракачанов, баща на зеления Александър Каракачанов, който бил потресен от скалъпената присъда. Молбите на учения за помилване остават без отговор. В борбата за освобождаването му се включва и Тинко Воденичаров, приближен на Людмила Живкова. Минават много дни, месеци - и най-сетне Указ за освобождаване!
- Идваше у дома, след като го пуснаха и с часове седеше и мълчеше - спомни си при срещата ни с болка братът на Професора /известният театрален критик Любомир Тенев- бел. м./. - Нещо ужасно преживяно и изстрадано в затвора го измъчваше и не му даваше покой. Не сподели с никого какво беше преживял в килията с криминални и рецидивисти. Отчаян бе от мълчанието по върховете, никой не бе в състояние да го извади от депресията... А тя бе дълбока.
И така цели две години - ден след ден. Дните и нощите нямат разлика - те са тревожни и отчаяни. Една сутрин, още по тъмно Професорът, не мигнал цяла нощ, сяда и пише писмо до най-скъпите си същества, в което иска прошка за решението да сложи край на живота си...
- Намерихме го в безсъзнание, задушен, лекарите в болницата се бориха пет дни за живота му! - споменът за кошмара още пареше със сълзи очите на единствената любима жена на Професора.

ЖИВКОВ ПАДНА...

и на 12 юни 1990 Върховният съд с решение 170 обяви: "Обвиняемият не е осъществил състава на обвиненията, за които е обвиняван и съден, от което следва да бъде признат за невинен." Да бъде признат за жив! - от това се нуждаеше Професора, а не от невъзможно оправдание и реабилитиране. Един невинен мъж, изживял достойно живота си и още по-решително достойно се бе отказал да живее със спомена за кошмара, преживян в килията - кошмар на човешката низост. Няма човешки съд, който да съживи с оправдание, за да оневини - след живота винаги идва смъртта, обратен път НЯМА!

Необходим финал

Публикацията за живота и смъртта на Професора през 1993 предизвика истинска бомба в дните след отпечатването. Излезе на първа страница на в. "Демокрация", под главата. На летището, при завръщане на управляващия премиер Любен Беров от някакво пътуване до чужбина, той бе запитан директно от колеги журналисти как ще оправдае свидетелството си спрямо човек, който впоследствие се е оказал невинен и оправдан! Човек, чийто живот бе разсипан и това бе довело при него смъртта твърде рано. Радиото и телевизията в централните си новини предадоха как премиерът Беров пелтечеше..., но не отрече изнесеното от мен.
И тогава, най-неочаквано за мен самата, в редакцията на "Демокрация", /при тогавашния главен редактор/ дойде дъщерята на Професора. Възмутена, че извличам политически дивиденти от случая със смъртта на баща й! В резултат на дъщерния гняв аз бях извикана тутакси в кабинета на главния редактор и ми бе забранено да отварям повече уста по темата. Не минаха и няколко дни от случилото се и за началник на един от националните телевизионни канали бе избран не друг, а съпругът на дъщерята на Професора, зетят на този достоен мъж. Тогава разбрах, че съм уплашила с публикацията си момчето и съм могла да проваля назначението му!
Минаха дни от инцидента с дъщерята на Професора и в коридора ме срещна главният редактор. Спря ме:
- И все пак, Манолова, така и не разбрах, защо реши да пишеш отново за този случай?
- Не бих го нарекла отново - обясних аз на началника си.- Написах продължение на история, отдавна начената от мен самата, тъй като в 1990, когато за първи път попаднах на случая с Професора - Любен Беров не заемаше някаква длъжност в обществото, а все още не знаех, че е бил свидетел по следствието. Докато днес, в 1993 нещата разговарях с хора запознати със случая, успях да намерия и протоколи от разпита на Беров от онова време... Затова отново се върнах към този случай. Не знаех, че зетят ще става шеф на една от програмите на БНТ...

Няма нищо случайно под слънцето

Имах ли лична причина да припомням епизод от житието на един учен, поел управлението на държавата - имах такава и то не една. Премълчах пред главния си редактор за това как намерих делото за Любенберовото свидетелство в Държавна сигурност, как то е било заключено и пазено в касата на един от шефовете на районния съд. Заключено, на специално пазене. Премълчах, но започнах да следя внимателно през годините как същият този магистрат започна да се издига стремглаво, без каквато и да било друга основателна причина, в съдебната йерархия - убедена бях, че един от доводите за това издигане е и това скрито в касата му дело.
Другият повод да извадя на светло и разкажа докрай историята със съдбата на Професора бе интервю с управляващият тогава, в момента на публикацията ми като премиер, Любен Беров. В него, на въпроса дали трябва да се върне смъртното наказание, той заяви: "Не само че трябва да се върне, но и трябва да предават екзекуциите по телевизията!" Изумена и потресена от чутото потърсих и говорих с мой познат психиатър, като му описах случая, без да уточнявам кой е поискал излъчване на екзекуции от синия екран, на живо... Ето отговора този психиатър:
- Не зная за кого ми говориш, но човек, казал подобно нещо, има сериозни причини да бъде прегледан, лекуван и проследяван от специалсти...
Това бяха моите лични причини, когато реших да продължа историята със смъртта на Професора, като главната беше: как един учен, който бе топил свой колега в следствието, стараейки се да го очерни, след години стана премиер на държавата.
Продължението за още "доклади" на Любен Беров, които някои биха нарекли откровени доноси
Продължение - 27 май 2006 година