Дело за преименуването така и не влезе в съда, заради политически игри, докато повечето от набедените се преселиха в отвъдното * Как бе писана първата историческа страница на ДПС? - свидетелите са живи

И не смесвайте истината с лъжата,
И не скривайте истината, когато /я/ знаете.
Корана, Сура 2. Ал-Бакара

Продължение от 6 април

Насилието при промените на имената на български мюсюлмани, игрите на политици и външните фактори, необходимост или некомпетентност - много са отликите на така наречения възродителен процес. Една от тях е и сливането на събития от 1984 и 1989 в едно, като никой не обясни причината за петгодишния вакуум в реакцията на българите, изповядващи исляма. Свалянето на Живков отприщи преиграване на събитията, като се стигна до обратни действия, свързани с турцизиране на българите мюсюлмани. На висок глас бе поискано да се търси вина в изпълнителите на промяната на имената - никой не проговори за вината по приобщаване на българите мюсюлмани към останалите български граждани - приобщаване на една религия - към друга. Тази "немарливост" костваше много на останалото население български граждани, непосредствено след смяната на Тодор Живков. В политическия живот на България се появи нова политическа сила, в нарушение на действащата българска Конституция. Представители на тази политическа сила, създадена на етническа основа започнаха да играят и прокарват свои интереси във вътрешнополитическия живот на държавата - интереси, далеч от нужните за останалото население. Протекции налагането на тази етническа политическа сила бяха налице както в страната от най-високо място, така и отвън, от посока южната съседка на България - Турция.

Преди по-малко от месец се появи и идеята да се вкара в учебниците темата на така наречения възродителен процес. Това е поводът отново да отгърна страници от близкото минало...

Всичко започна с регистрацията на ДПС

Ако нещо със сигурност няма да намери място в учебниците с темата за възродителния процес, то това е начинът, по който бе регистрирана и легитимирана тази политическа сила. Вината за тази "регистрация" и легитимация е равносилна на една друга вина - за начина, по който бе проведено преименуването. А тази друга вина бе заложена в действащия тогава Наказателен кодекс, където бе записано:

"Из "Наказателния кодекс и по-точно Глава трета, назована ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИТЕ". Престъпления против националното и расовото равенство. Първият член на тази глава на Наказателния кодекс, член 162, третира "проповядване и подбуждане на национална вражда".

Дали е било подбуждане или друго, по-страшно, геноцид - това трябваше да установи проверката на Главна прокуратура. За да има виновни, трябваше да са налице документи и решения на изпълнителната власт. Трябваше да има и извършители на конкретни действия, трябваше да се определи достоверно кога точно и какво точно се е вършило. И тук започнаха парадоксите - парадокси със загърбване на събития, парадокси, свързани с тероризъм и мъртви жени и деца, парадокси с изпращане в затвора или в лагер, заради различна религиозна принадлежност. Към разкритията се прибавиха и неадекватни действия на южната съседка на България - Турция - реакция, очаквана и логична, целяща дестабилизиране на държавата ни.

Какво се случи с реализацията на тази проверка - времето показа, че тя е невъзможна, тъй като политическата сила - приемницата на БКП, се оказваше по един или друг начин свързана в годините, в различните власти с етническото Движение за права и свободи.

Що се отнася до регистрацията - наскоро се появиха интересни свидетелства за начина, по който тя е била осъществена. Мястото на появата бе сутрешното предаване на Нова телевизия "Здравей, България!", което водещият Георги Коритаров започна с въпроса, който е тема и на тази публикация. А именно: "Как бе писана първата историческа страница на ДПС?" Гост на предаването бе бившият премиер на България, Димитър Попов, който преди това е бил секретар на Централната избирателна комисия /ЦИК за изборите за Велико народно събрание /ВНС/. Ето какво каза той в предаването - цитирам думите му с известни съкращения, както и някои от въпросите на водещия Коритаров:

"ДПС се регистрира като Движение за права и свободи, не като политическа партия. Регистрирано е по нареждане на покойния министър-председател Андрей Луканов... По това време аз бях не само секретар на ЦИК, но бях и председател на Софийски градски съд, в чието фирмено отделение е направена тази регистрация. Аз знаех, че няколко дни преди срока за заявяване на участие в избори за ВНС това движение не бе регистрирано и обърнах внимание на тогавашния ръководител на фирменото отделение... Илия Кокинов. Да направи проверка къде са дислоцирани организациите на това движение, персоналният им състав - има ли някаква етническа особеност, тъй като според тогавашната Конституция имаше забрана за регистрирането на партии на религиозна и етническа основа... Това винаги е съществувало у нас...
... Един ден, когато се върнах от заседание на комисията се оказа, че той е издал решение... Какво е проверил - не знам, но той ми каза: "Вижте, колега Попов, регистрацията е направена по нареждане отгоре", викам: "Какво значи това "нареждане отгоре". Той ми каза. Че нареждането е дошло от кабинета на Андрей Луканов. Един ден след това, по телефона ми се обади г-н Луканов. Попита ме дали мога да отида в МС... Разбира се нямах основание да откажа да отида в МС, още повече, че аз контактувах с МС, по въпроси свързани с изборите... Аз отидох в кабинета му. Той ме чакаше, там бяха още г-н Иван Велинов, председател на Върховния съд и тогавашният главен прокурор на Републиката проф. Мръчков... И ме запита г-н Луканов, дословно думите му бяха: "Г-н Попов, как се е получило регистрирането на това движение?", викам: "По ваше нареждане", а той: "Как?", "Ами по ваше нареждане"... Той замълча... Замълча и аз му казах: "Но, това е поправимо, това е поправимо". Той ме запита: "Как". Аз му отговорих: "Тук присъства главният прокурор на Републиката, Софийската градска прокуратура, която е паралелната структура може да обжалва това решение, да посочи какви пропуски са направени, да бъдат извършени проверки, защото решението не е влязло в сила, може да се обжалва". Тогава в разговорът се намеси Иван Велинов, неговата реплика бе приблизително следната: "Ние не сме Ви поканили, за да ни учите как се постъпва, а за да разберем какво е станало". Аз му казах, той не ме обичаше Иван Велинов, аз му казах: "Г-н Велинов, аз не се блазня от мисълта и не знам, че Вие сте ме поканили. Аз дойдох по поканата на министър-председателя на България и ще бъда тук, докато той има нужда от мен. Като свърши нашия разговор, ако той продължи, ще си отида"...
... Получи се едно конфузно положение при тях. Попитах Г-н Луканов дали съм свободен и си отидох, но разпоредих да се провери дали ще бъде подаден протест и да се обясни веднага изпращането на досието на... Прокуратурата не протестира...
Водещ: Как си обяснявате това раздвоение у Луканов - от една страна той се разпорежда, от друга страна Ви пита какво е станало?
Димитър Попов: Вероятно той се е нуждаел от някакво документиране на онова, което аз ще кажа с присъстващи личности. Нито г-н Велинов, нито г-н Мръчков са били случайни личности - единият е председател на Върховния съд, другият е главен прокурор, а съдът, в чиято структура е станала тази регистрация, не може да се самосезира.
Водещ: ... имаше ли международен натиск за регистрацията на ДПС, например от страна на...
Димитър Попов: Имаше и той бе много любопитен този натиск и той се осъществи една година по-късно... 1991 година, през лятото.
Водещ: За какво беше този натиск?
Димитър Попов: Искам да Ви припомня, че ние бяхме вече обявили крайната възможна дата за избори за Обикновено народно събрание, според приетата вече Конституция. Мое задължение беше, като министър-председател, да осъществя тези избори. Разбира се, с помощта на държавната машина.
Водещ: И какво стана?
Димитър Попов: Помня, че бе петъчен ден, от ВНС ме информираха, че едно писмо, адресирано до министър-председателя Димитър Попов, в превод, се раздава на всички велики народни представители... Писмото се твърдеше да е от тогавашния министър-председател на Република Турция Месут Йълмаз. Това писмо имаше странно съдържание: "Г-н премиер, ако искате да бъдат решени в кратко време и изгодно за Вас всички висящи въпроси, обявете, че ще приемете моята покана, ще дойдете в Турция, ще се разберем. Трябва да бъде регистрирано ДПС като политическа партия".
Водещ: От Месут Йълмаз получавате такова писмо?
Димитър Попов: Да.
Водещ: Проверихте ли какво се крие зад него?
Димитър Попов: Аз останах изненадан, защото писмото, което е предмет на нашия разговор, ако адресирано до мен трябва да го получа лично аз от МВнР. А то е отишло във ВНС в превод, твърдеше се чрез МВнР. Значи това е било една акция, която е подготвена. Веднага отидох, вземах писмото и се възмутих. Направих отговор, който първо прочетох пред състава на МС, а след това и пред ВНС. Накратко то гласеше: "Г-н премиер, такова писмо аз не бих си позволил да напиша и до моя слуга. По-добре е да забравите, че сте писал подобно писмо, а аз да забравя, че съм го прочитал", после разбрахме, че това писмо е било съставено с помощта на тогавашния посланик на Турция в България г-н Орал, един ловък дипломат.
Водещ: Ялчън Орал?
Димитър Попов: Точно г-н Коритаров. И аз му казах по-късно, че знам за това писмо, а той: "Абе някаква грешка е станала"... Писмото е писано в София. След това е изпратено в Турция.
Водещ: Йълмаз знаел ли е за него?
Димитър Попов: Не може да не е знаел...
Водещ: Писмото е писано в дипломатическия клуб в Горна баня.
Димитър Попов:Да, това го разбрах преди два дена - мястото, където е писано, но знаех, че е писано в София. Вижте, тогавашните ни служби за разузнаване работеха прекрасно... Във връзка с тази история, няколко дни по-късно, посланикът на Кралство Великобритания помоли да го приема, аз го приех и той ми предаде устно, че правителството на Нейно Величество кралицата на Англия ще бъде доволно, ако г-н Димитър Попов, като номинален председател на Софийския съд използва своето влияние в този съд, за да се получи регистриране на това движение като политическа партия... Бях премиер, моето място се пазеше в съда. Аз запитах посланика дали са му известни конституционните забрани да бъде направено това. Нашият разговор продължи около 20 минути. 10 пъти той ми повтаряше едно и също - "Правителството...", аз му казах, че това е невъзможно.
Водещ: Все пак, това стана.
Димитър Попов:Не е станало.
Водещ: Регистрация не стана ли?
Димитър Попов:Не, не, регистрация като политическа партия на Движението не е извършвана.


Така се извършва "регистрацията" и легитимацията на ДПС като политическа сила - в нарушение на действащата Конституция, с определен открит външен натиск. Събитията, за които разказва бившият премиер Димитър Попов показват колко крехък е бил суверенитетът на България в първите години на така наречения демократичен преход. Същите събития показват Попов, озовал се в центъра на въпросните събития - в една различна светлина,.

Тези събития със сигурност няма да влязат в трактовката на темата за така наречения възродителен процес в учебниците. И за това ще има много причини...

На 29 декември 1989 година ЦК на БКП провежда свой пленум, на който се решава да се върнат имената на българите мюсюлмани. Причина за това решение е и фактът, че някой съобщава на заседаващите, че навън са се събрали 50 000 души в очакване на това решение. Истината е по-различна: броят на събралите се е силно завишен и то в десетки пъти, но инерцията на събитията тогава е нещо, което трудно може да се спре.

Според Минчо Минчев, председател на Общонародният комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/ името на ДПС и решението за регистрацията му като политическа сила са "заслуга" на ръководителите на БКП. Пак според Минчев, Луканов се обръща към офицери от Първо главно управление /Външното разузнаване на Държавна сигурност - бел. Л. М./с въпроса дали ще е сполучливо да се създаде политическа сила на етническа основа от българските мюсюлмани.

Следва продължение