Продължение от 20 август

"Цели народи биха изпаднали в ужас,
ако бяха наясно какви жалки хора
ги управляват.
Талейран*

За по-голяма част от света датата 19 август 1991 се свързва с опита за преврат срещу Горбачов. Посветени в задграничните милиардни трансфери на съветската комунистическа партия обаче са наясно, че това е пределната дата за промяна на курса по икономическото нелегално стабилизиране на отречената КПСС. Четири дни след 19 август, партийното имущество, т. е. някаква останала твърде незначителна част от него, е блокирано и национализирано. КПСС и Руската компартия са официално забранени. Приключени са преливането и трансформацията на средства от безкрайното й имущество на КПСС. Кремълският финансист Кручина се хвърля от петия етаж на жилището си, подобна участ сполетява и предшественика му - Георгий Павлов - Максуел пада от яхтата си и е намерен три дни след това.

Горбачов си постави цели, които надхвърляха възможностите му. Остави бедствия, страх, разруха, нестабилност, парчета от една държава, всяко едно от които, с неразрешими тежки социални и икономически проблеми. Остави авантюрите в Третия свят, безизходицата в страните от Източна Европа, оставя разпиляно, като ненужно, огромно по своя обем, изключително скъпо и модерно въоръжение. Горбачов поднесе в дар една предизвестена нестабилност в сигурността на страните, бивши членки на социалистическия лагер и то във време на нарастващо превъзходство на Атлантическия съюз. Едностранно изтегляне на войски, едностранно съкращение на въоръжените сили и това само срещу: "Надяваме се, че Съединените щати и Европа също ще предприемат някои стъпки." /Реч пред ООН на 7 декември 1988 г. на съветския ръководител/.
Той впечатлява като високоинтелигентен, любезен и съсредоточен партиен лидер, съчетал в себе си космополита и провинциалиста. За жалост този политик демонстрира проницателност, която не притежаваше, качество, което ще се окаже фатално при готовността му да сътрудничи на Запада за налагане на нов световен ред
След странния преврат от август 1991 г., когато стана невъзможно да продължи, Горбачов бързо и акуратно бе заменен с Елцин.
Какво бе превратът? Опит за завземане на властта в СССР от консервативните комунисти. КПСС за 18 месеца, до юли 1991 г. загуби 4 млн. свои членове.

Тогава дойде и превратът от 19 август..

През пролетта и лятото на 1991 г. президентът и представители на 9 републики подготвят Съюзен договор, който да демократизира отношенията им в рамките на Съюз на Суверенните държави и да укрепи демократичните процеси в него. Декларацията за създаването на новата федерация е подготвена от деветте лидери на съюзни републики и президента на 25 април 1991 година. Подписването на договора за създаване на Съюза на суверенните държави е предвидено за 20 август с. г. Междувременно обаче консервативните сили в ръководството на СССР предприемат опит чрез близките до столицата военни поделения да спрат хода на реформите, които заплашват устоите на номенклатурната система. Водени от вицепрезидента Генадий Янаев, на 19 август 1991 г. те правят опит за държавен преврат.

За мнозина начина, по който протече превратът бе изключително драматичен, но впоследствие всичко се оказа една бутафория. Делегация на заговорниците отива в Крим, където Горбачов бе на почивка със семейството си и настоя той да подаде оставка или да подпише декрет за обявяване на извънредно положение. След отказа му КГБ го изолира и постави под домашен арест.
Рано сутринта на 19 август 1991 г. вицепрезидентът на СССР Генадий Янаев издаде Указ за отстраняване от длъжност на Михаил Горбачов поради "невъзможността да изпълнява служебните си задължения по здравословни причини" и за въвеждането на извънредно положение в някои райони на страната за срок от 6 месеца. Създаден бе Държавен комитет за извънредното положение. Същия ден в 6.05 часа Генадий Янаев разпространи съобщение, че поема функциите на президент на СССР. В 9.00 часа няколко колони танкове тръгват към центъра на Москва, заобикалят седалището на руския парламент, а конспираторите, сред които и Крючков /тогавашния шеф на КГБ -бел. Л. М./ обявяват, че властта е поета от извънреден комитет, поради заболяване на Горбачов. Извънредно положение е обявено в Москва и Ленинград, свободният печат е поставен извън закона... В 11.46 часа в обръщение на президента на Русия Борис Елцин, създаването на ДКИП се определя като опит за държавен преврат.

След време, министърът на отбраната Язов ще признае: "Нашата конспирация нямаше план... Ние не бяхме обмислили нищо предварително, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен план."
Ключови опоненти като Елцин не бяха изолирани или задържани, западните радиостанции, чрез които съветските граждани получаваха информация за случващото се в Москва не бяха заглушени. Тогава Елцин взе инициативата, тълпи обкръжиха седалището на парламента, издигнати бяха барикади.
У заговорниците се забеляза една двойственост - те хем действаха противозаконно, хем бяха нерешителни и нямаха крайна цел в действията си, в опит да избегнат кръвопролитията.
Въоръжените сили са някак раздвоени - една част от тях, танковете, разположени около Белия дом минават на страната на Елцин. Заповедта на Владимир Крючков подразделението "Алфа" да атакува парламента не е изпълнена. Така на 21 август, три дни след началото заговора, превратът завърши с провал. Войските бяха върнати в казармите, Върховният съвет на СССР обяви действията на Извънредния комитет за незаконни, водещите фигури бяха арестувани... Загинаха трима души. На 22 август 1991 г. Михаил Горбачов се върна в руската столица, където Елцин принуди Горбачов да прочете пред телекамерите стенограмите от заседанието на кабинета на 19 август, от които стана ясно, че от 20 министри, 18 са подкрепили и не са се противопоставили на преврата.
На 23 август Елцин обяви комунистическата партия на СССР, КПСС извън закона и тя прекрати дейността си в целия Съюз на 29 август. СССР остана в миналото, балтийските републики вече имаха своята независимост, през декември 1991 г. Русия, Украйна и Беларус формираха Общността на независимите народи, към която по-късно се присъединиха и други бивши съветски републики.

Всяко зло за добро

Борис Елцин изгря по време на така наречения августовски преврат или "пуч" - 19, 20 и 21 август 1991 г., когато той бе във вихъра на танца, топеше се в зенита на прожекторите и славата. Погледите на руснаците бяха обърнати към него като към спасител на нацията, най-вече в големите градове. Телевизията, радиото и печата го боготворяха като месия. Достолепието на Елцин изпъкваше на фона на организаторите на преврата, които се държаха пред телевизионните камери виновно, без никакво самочувствие, уплашено, с поведение на особи, извършили тежки простъпки, за които няма да има изкупление.
На 14 април 1993 г. започва процес срещу извършителите на преврата. На 23 февруари 1994 г. те са амнистирани с решение на Държавната дума на Русия.
Метежниците и Комитетът по извънредното положение изправиха армията срещу гражданите. Двудневната съпротива на московското население и спонтанните масови демонстрации в някои големи съветски градове, въздържането на армията провалиха замисъла на заговорниците и само след два дни те бяха арестувани.
Превратът бе неуспешен. Опитът да се подменят конституционните органи на власт с форма на диктатура ускори общата криза на съветското общество и държава. На 23 август 1991 г. Елцин издаде Указ за забрана на КПСС и на нейните структури.

*   *   *

Времето на Горбачов продължава да предизвиква нееднозначни оценки сред съвременниците в Русия и в другите страни. Особено интересни са различията при възприемането на събитията сред представителите на различните поколения на руското общество. Разрушавайки, Горбачов не мислеше да гради, не мислеше и за бъдещото преобразуване на системата - той не успяваше да спре, където и когато трябва. "Михаил Горбачов, - отбеляза Кисинджър в "Дипломацията" си - шести наследник на Ленин, израства в държава, чиято сила и престиж са безпрецедентни. Обречен да оглави разпадането на империята, построена с толкова кръв и богатства… начело на ядрена свръх сила, в състояние на икономически и социален упадък." За големия историк Дмитрий Волкогонов мнозина смятаха Горбачов за разрушител на тоталитарната система, но те грешаха. Михаил Сергеевич не разруши системата, той по-скоро не пречеше на нейното саморазрушаване. Едно от най-слабите места на Горбачов, Волкогонов видя в това, че той не призна никога честно своите грешки и слабости.
Първоначалното възхищение от генералния секретар на ЦК на КПСС се смени с една особено чувствителна критичност, предизвикана от това, че самият Михаил Сергеевич се е смяташе за забележителен!
Малко преди краха на румънския ръководител Николае Чаушеску, Горбачов го благослови и награди с орден "Ленин", факт, който удобно се избягваше от клакьорите на новото лице на съветската перестройка.

На Коледата на 1989 година световни телевизионни канали се надпреварваха да показват как в снега лежат простреляните трупове на двамата съпрузи Чаушеску, разстреляни без съд. Големите жертви от този преврат всъщност се оказаха 10 пъти по-малко. Извършена бе гигантска фалшификация и манипулация на румънските събития, но затова пък световните агенции и тв-канали не спираха да предават драматично, преследването и екзекуцията на семейство Чаушеску.

Берлинската стена падна толкова бързо, че източногерманският партиен лидер Ерих Хонекер даже не успя да си преведе пари за евентуално бягство зад граница, та се наложи верният му Ясер Арафат да му прехвърли куфар с долари /по всяка вероятност от онези съветските, за партийното строителство/.

В момента, в който преминава еуфорията от гласността, думите на Горбачов вече звучаха скучно и безсъдържателно. Резултатите, които очакваше Михаил Сергеевич от преврата от 19 август 1991 всъщност доведоха до това, на всеослушание да се твърди, че Държавният комитет за извънредното положение, който функционираше в дните на преврата е нито повече, нито по-малко - престъпление на комунистическия режим! Т. е. ефектът, който се очакваше от авторите на преврата бе с обратна сила.

"Хората обичат робството и кумирите - пише Волкогонов, но добавя - Историята не търпи грим, времето го изтрива безжалостно. Точно безжалостно изтрит грим остави след себе си Горбачов. Ето защо, не трябва да изненадва никого една анкета, която анализира примерите за живото възприемане на епохата на Горбачов от различните възрастови групи. Анкетата беше проведена предимно сред семейства от състава на средното звено на техническата и хуманитарната интелигенция /учители, лекари, научни работници/, жители на Москва.

Започвайки от 1994 г., около 60 на сто от населението стабилно оценява времето на перестройката като негативно, донесло на Русия "повече лошо, отколкото добро". Ключова тема при възприемането на тази епоха бе разпадането на СССР през 1991 г., след августовския преврат. Само най-младите, при оценяване на приоритетите поставят на първо-второ място катастрофата в Чернобил и извеждането на съветските войски от Афганистан. При по-възрастните поколения картината рязко се променя. В абсолютна доминанта се превръща разпадането на СССР, оценявано предимно негативно. Въпреки съществените различия в мненията, тези събития рядко се превръщат в тема за обсъждане и още повече за спорове в семейството. Аполитичността е особено характерна за най-младото поколение, което възприема това време не като съвременност, а като индиферентно минало.

---

* Шарл Морис дьо Талейран - Перигор /1754 - 1838 г./ Епископ, смятал да направи църковна кариера, от което по-късно се отказва в името на политиката. Депутат от Генералните щати /действащият парламент по време на революциите във Франция/. Работи известно време като дипломатически агент в Лондон, посещава САЩ, министър на външните работи в периода 1797-1807, по-късно напуска политиката, но 1814 се връща, за да стигне до своя връх - участието си във Виенския конгрес след краха на Наполеон, където за победена Франция извоюва редица дипломатически победи. Цитатът е взет от книгата на бившия ръководител на Службата за сигурност на президента Елцин - Александър Коржаков.