"Цели народи биха изпаднали в ужас,
ако бяха наясно какви жалки хора
ги управляват.
Талейран*

16 години ни делят от деня, в който Горбачов, бащата на така наречената перестройка бе арестуван от шепа заговорници. 16 години - възрастта на един юноша, възраст, която трябва да доведе съзнателното мислене и действие, но и възраст, която предполага знания и умения за навлизане в живота.

Днешните юноши и девойки, родени през 1991 година едва ли са запознати в подробности с августовския преврат, времето, в което започна разпадането на Съветския съюз. За тях почти нищо не означава фактът, че в пролетта на 1991 СССР още съществува, а в съветското Политбюро седят бъдещите автори на августовския преврат.

10 г. след пуча в Москва половината руснаци не помнят водачите му

Да не говорим, че в годините след преврата, бившият президент на СССР Михаил Горбачов изрази съжаление, че не е обуздал амбициите на наследника си в Кремъл Борис Елцин още през 80-те години и не го и изпратил посланик. "Трябваше да го изпратя посланик някъде. Светът е толкова голям!" - разкайва се години след преврата Горбачов.
За трите августовски дни на 1991 г. са изписани толкова много спомени, анализи, коментари, разкази, че няма смисъл да повтарям вече известните факти. На 18 август Елцин с антуража си се намира в Казахстан при президента Нурсултан Назърбаев. На връщане самолетът на Елцин каца с четиричасово закъснение в Москва. Нищо не предвещава предстоящите събития.
Рано сутринта на 19 август близкия до президента на Русия, Борис Елцин, Коржаков е събуден от човек от приемната на правителството със съобщението, че е станал държавен преврат. Разузнавачи долагат, че навсякъде в града има танкове. В Архангелское е изпратена личната кола на Борис Николаевич Елцин, която пътува с голяма скорост към столицата. Едва по-късно хората на президента узнават, че зад дърветата са били следени от сътрудници на подразделението "Алфа", което е трябвало да арестува самия Елцин, като в случай на съпротива се е допускало да се стреля.

На 19 август 1991 г. група заговорници - комунисти, от КГБ и армията извършват преврат с опит да свалят Михаил Горбачов. В Москва руският президент Борис Елцин се обявява против превратаджиите. Те пък заповядват на "Алфа" да залови Елцин и да арестува министрите от руското правителство. Групата обаче пропуска кортежа на Елцин и министрите. Втора засада няма - никой не предполага, че "Алфа" може да не изпълни задачата. За следващия ден е определен щурмът на руския парламент - Белия дом, където са правителството и Елцин. Генерал Карпухин строява подчинените си и им предава заповедта за бъдещото нападение. Всички стоят унили и мрачни.
Генералът приема мнението на бойците си. Два часа преди атаката Карпухин звъни на началника на въздушнодесантните войски генерал Грачов: "Прецених обстановката и взех решение... Няма да участвам в щурма." Грачов отвръща: "Аз също изведох моите от Москва. И няма да им позволя да се върнат." Още същата вечер превратаджиите се обръщат към Елцин с предложение за преговори. Неочаквано бойците от антитерористичната "Алфа" не се подчиняват на заповедите на превратаджиите и не предприемат нищо срещу Борис Николаевич, а само наблюдават преминаващия кортеж.

10 години след провалилия се пуч в Москва от 19 август 1991 г. бившият президент на СССР Михаил Горбачов даде оценките си за неуспешния преврат в интервюта пред Ройтерс и АП. Той обвини за случилото се "номенклатурчиците", които се страхували от неговата перестройка, "защото властта се изплъзваше от ръцете им". Горбачов остро разкритикува и бившия руски президент Елцин, който се възползвал от лаврите си при потушаването на пуча, наложил авторитарен стил, ликвидирал СССР, изкривил замислените от него реформи и тласнал руснаците към бедност. "СССР не можеше да продължи да съществува в предишния си вид, но не биваше да бъде разрушаван," смята първият и последен съветски президент.

Според Горбачов Елцин бил "комарджия", "човек на хазарта, интригант". "Той притежавал две непреодолими желания - неутолима жажда да бъде на власт, и то на самия връх, и разбира се, страстта към слава и почит," сочи бащата на перестройката. Все пак Михаил Сергеевич признава заслугата на Елцин за неутрализирането на пуча, избухнал, докато самият лидер на СССР бе на почивка в Крим.

16 години по-късно, половината от руснаците не си спомнят кои са били водачите на пуча от 1991 г., сочи анкета на социологическия институт ВЦИОМ. В пуча участваха тогавашният съветски вицепрезидент Генадий Янаев, министрите на вътрешните работи и на отбраната и шефът на КГБ. 47на сто от анкетираните пък смятат, че биха живели както сега или дори по-добре, ако превратът беше успял.

Дали всичко, което се пише по преврата е било толкова лесно и просто? Бързият и лесен провал на опита на т. н. "Комитет за извънредното положение" през август 1991 год. да внесе свои промени в ситуацията, също може да бъде разглеждан като още едно доказателство за масовата преориентация на тогавашния "елит" в полза на Елцин и към капитализма. А това, че в един такъв критичен момент нито масите, нито "елитът" - всеки от тях поради свои собствени причини - не оказаха подкрепа нито на Горбачов, нито на ръководителите на августовския "пуч", предопредели, в крайна сметка, политическия крах както на едните, така и на другите.
Превратът учудващо не приличаше на преврат смятат някои автори - неочаквано започна и още по-неочаквано свърши. Войници декоративно окупираха входовете на метрото, появиха се в централните зони и най-вече на Червения площад, но това с нищо не промени маршрутите и движението в столицата, напротив, даже на Червения площад момчетата с червеноармейски кепета по-скоро се забавляваха, седнали върху танковете си, отколкото да изпълняват военен план. Те свободно общуваха с гражданството, прегръщаха се със случайни момичета, покачили се на машините, липсваше напрежение, което, според книгите, съпровожда подобно събитие.
Невероятен преврат, организиран от превратаджии, които треперят пред своите неприятели, начело с Елцин! Те не блокират Белия дом, не спират нито за миг тока и водоснабдяването, а през нощите, когато край Парламента остават стотина души, не правят опит за атака. Човек остава с впечатлението, че помежду враждуващите страни съществува негласно споразумение.
Гротеската приключва с "ареста" и "насилственото" докарване /"освобождаване"/ на Горбачов със самолет в Москва, което подсигурява крайната победа на антиметежа. На финала, в парламента, бившият кандидат-член на най-висшето ръководство на КПСС и шеф на могъщата й Московска организация оповестява декрета си за забрана на същата партия, и то пред своя партиен колега Михаил Горбачов, лидера на КПСС. Горбачов, президентът на СССР, чинно и с плаха благодарност изслушва заповедта на новообявилия се първи президент на Руската федерация, като обещава да изпълни всичко поискано.

В редица медии се прокрадна тезата, че реалният, а не мнимият преврат беше извършен не от "пучистите", а от Борис Елцин. Но както е известно, победителите пишат историята и тях не ги съдят. Това не трябва да ни изненадва. Борис Елцин по природа бе силов играч, който не обича да се церемони с демократичните правила. Той бе самовластен ръководител, склонен по стара руска привичка да не уважава чуждото мнение.

Ръководното тяло на Съветския съюз през изминалите десетилетия се беше обособило като привилегирована каста, чието битие се отличаваше силно от битието на съветските хора. Привилегиите постепенно изработиха порочни механизми на управление, въз основа на заместване на цялото с неговата част: народът с класата, класата с партията, партията с нейното ръководство, ръководството с вожда. Преял от власт, държавният и партийният апарат, който все още функционираше като съветски, като съюз на "съветите", клонеше вече към преобразуване в капиталистическа.

Младите съвременници няма как да се сетят да потърсят фактите около преврата, но затова пък трябва да знаят, че дни преди него, Максуел, /с когото Горбачов често се среща и събеседва в чужбина, същият Максуел, който помни шифри и пази цифри от банкови сметки с комунистически пари - бел. Л. М./, мистериозно ще падне от яхтата си, а трупът му ще бъде открит чак след три дни. Максуел, или капитан Боб, когото галено са наричали първи секретар на Лондонския обком е извършил мисията си и вече е ненужен. Във вълните намира смъртта си човекът, който е в дъното на трансферите на милиарди долари от Русия на запад. Трансферът е приключил и вече е време да бъде забранена компартията. А това свършва Елцин веднага след "овладяване" на преврата.

16 годишните, родени в годината на августовския преврат не са и чували за фирма "Нордекс", който има 8 000 служители и 3 млрд долара годишен оборот. Според "Тайм" "Нордекс" е била създадена, за да се превъртят парите на КГБ и на елита на КПСС на Запад по времето на Горбачов. Сам Григорий Лучански твърди, че "Нордекс" е създадена по поръчение на Горбачов. През есента на 1991 г., след августовския пуч в Русия, "Нордекс" бързо разширява дейността си в Русия след включването си в създадения в Русия Международен фонд за подкрепа на приватизацията и чуждестранните инвестиции.

Следва продължение

---

* Шарл Морис дьо Талейран - Перигор /1754 - 1838 г./ Епископ, смятал да направи църковна кариера, от което по-късно се отказва в името на политиката. Депутат от Генералните щати /действащият парламент по време на революциите във Франция/. Работи известно време като дипломатически агент в Лондон, посещава САЩ, министър на външните работи в периода 1797-1807, по-късно напуска политиката, но 1814 се връща, за да стигне до своя връх - участието си във Виенския конгрес след краха на Наполеон, където за победена Франция извоюва редица дипломатически победи. Цитатът е взет от книгата на бившия ръководител на Службата за сигурност на президента Елцин - Александър Коржаков.