Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

Продължение от 23 ноември

Премиерът, който е предложен след свалянето на кабинета на СДС, е икономическият съветник на президента Желев - Любен Беров. Той обаче влиза в болница и така начева политическия хаос, в който единственото ясно е, че Желев продължава да се меси на изпълнителната власт. Този път той заявява: "Не министър-председателя Беров, а правителството е болно, застрашава се националната сигурност.
Според държавният глава, БСП "подкокоросвала" армията. Какво всъщност се случва - решено е близо 3 хиляди офицери да бъдат пенсионирани. Младите офицери аплодират това решение, но генерал Любен Петров заговаря за "военен метеж". Анкета, огласена в седмичното телевизионно предаване "Панорама" показа, че младите в армията подкрепят министъра на отбраната Валентин Александров.
Друг трус е и решението на правителството, взето на закрито заседание да удовлетвори искането на ООН за еднократен ж. п. коридор за преминаване на техника на сините каски до Македония. Членове на кабинета отричат да е даван такъв коридор и се оправдават, че са се съгласили да преминат бронетранспортьори.

ДПС и социалистите са решени да сменят седем министри и открито в пресата говорят за слабостите им. Държавният глава Желю Желев изчаква да се закрепи здравословно премиерът Беров в болницата и започва срещи в президентството с кандидати за евентуални премиери, ако събитията се развият така, че Беров стане неспособен да управлява. Болният министър-председател е възмутен и това прониква в пресата, но Желев контрира бившият си съветник с тезата, че се правят опити за начало на война на институциите...
Желев опитва да заглади отношенията си поне с ДПС, и когато лидерът на Движението вдига поредната си сватба, той, заедно със съпругата си се озовава на тържеството със съответният подарък и букет цветя, като дори се хваща да води хорото.
Беров е свален и след служебното правителство на Ренета Инджова, БСП печели парламентарно мнозинство, а лидерът на партията Жан Виденов оглавява правителство. За държавния глава не остава нищо друго освен да напада и този премиер, като темата в случая е бъдещо влизане на България в НАТО.
"Аз мисля, че няма нищо лошо в това едно правителство, чиито сто дни изтичат, да иска да покаже външнополитическа активност, популярност, да прави външнополитически демаршове - коментира Желев нормалните дипломатически стъпки на премиера и кабинета в интервю за програма "Хоризонт" и предаването "Разговор с вас" на 28 април 1995 година. - ... Онова, което придава малко комичен оттенък на целия този маратон е, че всичко беше направено много бързо, много прибързано, за да не кажа пожарно бързо, преди да бъде свикан Консултативния съвет... БСП се почувства силно изолирана във вътрешен и международен план във връзка със Закона за земята и по въпроса за членството на България в НАТО..." Повтаря се вече игран неведнъж сценарий, държавният глава да се опитва да диктува и надзирава правителството, което за разлика от другите две - на Филип Димитров и Любен Беров не се поддава на президентските номера.
"... Трябва да се отговори категорично на въпроса, съгласна ли е БСП с кандидатурата на България още сега за членство в НАТО, това, което правят и другите страни в Централна Европа" ...заявява в интервюто по БНР с журналистката Лили Маринкова Желев.
Всъщност истината е друга - в НАТО липсва към момента готовност да приеме България и какво разсъждава президентът, или раздвоява премиера не е от значение за Североатлантическия пакт. Приемът се осъществява едва девет години по-късно /на 29 април 2004 г./, а през 1995, пред Виденов стои проблемът да свикнат избирателите на БСП с идеята, за приема в тази организация, както и дали на територията на България ще се разполагат военни бази или не.

"До нас има военни конфликти, които за съжаление, за голямо съжаление е много вероятно да се разгорят и в по-голям военен пожар" - предупреждава Желев, въпреки, че той самият е този, който поиска във Вашингтон удари срещу сърбите! За да не остава в сянка Желев стига дотам да обяви, че "всякакви опити на което и да било правителство да поставя интересите на страната, нейната сигурност, нейната външна политика в зависимост от интересите на друга страна, каквато и да е тя, близка или далечна, голяма или малка, според мен е равносилно на национално предателство" - не мирясва Желев в разговора с Маринкова.
Той трябва да се самоизтъква, да се представя като значима политическа фигура във външно- и вътрешнополитически план - независимо от цената и начините за постигане на това: "Ето, при моето пътуване за кажем в Съединените щати, аз взех трима министри от кабинета и ги легитимирах и пред Клинтън, и пред Кристофър, и пред военния министър Уйлям Пери, където самостоятелно никога не биха могли да отидат. Или да кажем при моето пътуване, официално държавно посещение в Република Корея, а след това и в република Монголия, аз също взех трима души от правителството, защото смятам, че така трябва да се работи... За съжаление не срещам същото от обратната страна... господата действат почти като конспиратори, правят си срещи с разни гости без да информират какви разговори са водени, какви договаряния има и т. н."

Президент да легитимира министри? Къде се е чуло и видяло? Но Желев е неуморим и спрямо това, правителство: "Аз съм се обръщал досега три пъти и към Народното събрание съм се обръщал в специално обръщение за престъпността и за нуждата от спешни и много енергични мерки... Тогава много от господата решиха, че президентът по този начин търси популярност, тъй като темата е много важна за обществото и се отнесоха с нехайство към тези въпроси."
Излиза, че Желев с някакви обръщения се бори ефективно срещу престъпността, а тези, които са в изпълнителната власт - щом не дават интервюта и не правят обръщения - не се борят!
Държавният глава говори за прехвърляне на топката от институция към институция, без държавни институции да поемат своята отговорност и да я носят, както били задължени по Конституция! Борбата с престъпността не се състои единствено в поемане на отговорност и даване на интервюта на ляво и на дясно - Желев прекрасно съзнава това, но ако мълчи, той просто ще бъде забравен до изтичане на мандата. Затова напада, поучава, самоизтъква се и назидава управляващите - като единствен и проверен начин за напомняне на своето съществуване...
Той, главно командващият говори за изземване на незаконно притежавано оръжие, забрана на охранителни фирми с престъпен характер, чистка на полицията и държавния апарат от корумпирани елементи, а когато неговото протеже Димитър Луджев издава заповед за безсрочна ликвидация на Организацията за съдействие на отбраната /ОСО/, за безсрочна ликвидация на ГИУ /Главно инженерно управление/ - държавният глава мълчи. А в ОСО има и оръжие, и самолети и боеприпаси, и най вече имоти - затова ликвидацията е обявена за безсрочна и започва едно - куче влачи - диря - няма.
В ГИУ пък има милиони на отбраната, които потъват, но и тук ликвидацията е без срок - кой взема, как и къде прелива - остава тайна от гражданството, въпреки че милионите са в долари.
И за двете ликвидации държавният глава, който е и главнокомандващ - мълчи, въпреки че на бял свят излизат факти и данни за пилеене на милионите от отбраната и ОСО. Желев обвинява парламента, че не е показал хъс за борба с организираната престъпност, като че ли с един хъс нещата могат да се решат! Няколко дни преди интервюто е убит президентът на ВАИ холдинг Васил Илиев. "Извинявам се за примера - коментира Желев по радиото погребалната процесия на Илиев - но отново ще стане дума за тази погребална церемония вчера. Звучи страшно едно общество, което търпи тези демонстрация - на униформените хора, с техните маски, демонстрация на сила и безнаказаност." Погребална церемония като демонстрация на сила? - какво ли не е длъжен да чува човек, докато е жив. За Желев погребението, показано в средствата за масова информация, особено от телевизията, едва ли не е героизация на този свят, което е доста пресилено - обществото само е шокирано от единството на приятелите и близките на поредната жертва на поръчково убийство - но чак като героизация и демонстрация на сила е твърде пресилено да се определя траурната церемония.
В."24 часа" дава трибуна на д-р Михаил Николов, доброволец при босненските сърби, които възприема като братя, дава интервю за държавния глава Желев, в което казва: "Преживях най-големия си шок и срам като българин, когато един ден видях по сръбската телевизия нашия далновиден президент да призовава НАТО да бомбардира сърбите. - разказва д-р Николов. - Тогава спонтанно седнах и за една нощ му написах писмо, което беше публикувано масово в сръбската преса..."
Лекарят е работил 6 години в Либия, уличил шефовете на "Медексим" в корупция и през 1988 заминал за САЩ, откъдето, от студиото на "Свободна Европа" продължава обвиненията срещу външнотърговската фирма...
Началото на конфликта в Югославия го заварва в САЩ като лекар в частна клиника, чете в американската преса за хиляди изнасилени от сърбите мюсюлмански жени и е потресен. По-късно осъзнава, че срещу сръбския народ се е подела кампания, за да бъдат оневинени, тези, които я бомбардират. "Сърбите са жертва на сговор между запада и исляма" - пише българският лекар, доброволец в Босна.
Войната вече е факт и Желев се обръща към развитието на собствената си политическа кариера - задават се президентски избори и той иска отново да се кандидатира, но издигнат от кого? Това е въпросът. Държавният глава коментира, че е в по-особено положение, тъй като е хем действащ президент, хем въпросът с кандидатурата му е на дневен ред. Тук Желев играе с познати карти, като обявява, че ще се кандидатира, за да спре настъплението на социалистическата партия във властта. Само че този път номерът му не минава - десните запазват мълчание и не дават никакъв знак, че биха го поканили отново за техен кандидат за държавен глава. Каквото е могъл по време на мандата си, Желев е изиграл против тях, играл е и против социалистите - никой не го иска да кандидат. В началото на януари 1996 г. Желев събира 50 интелектуалци, и писателят Георги Данаилов го призовава да се кандидатира за следващ президентски мандат от името на група интелектуалци. Този вариант за тогава не е печеливш и Желев го съзнава добре.

За да намали негативизма към личността си, Желев отговаря в пресата на въпросите на тези интелектуалци, въпроси за свалянето на правителството на Филип Димитров и Боянските ливади, за кандидатурата на Любен Беров за премиер, за това как според Желев ДПС се опитвало да върне в изпълнителната власт СДС и как от синята централа отхвърляли непрекъснато тези опити... На тази среща /стенограма от която публикува в. "Труд" - бел. Л. М./президентът пренаписва историята на събитията, случили се по време на неговия мандат като държавен глава.
"На пресконференцията в Бояна посочих основните грешки в политиката на СДС и специално на правителството на Филип Димитров. Те се поддадоха на провокацията на пресата и започнаха война срещу нея... започна война и с двата синдиката. Някой им беше внушил, че трябвало да се провежда политиката на Тачър, да се игнорират синдикатите... започна и война с Църквата, която пък беше най-голямото безумие, най-голямата глупост - казва пред интелектуалците Желев. - Горе-долу същата история беше и с извънпарламентарните демократични сили, което още повече изолира СДС... когато си позволих на Боянската пресконференция да кажа всичките тези неща и да предупредя, че те ще доведат неизбежно до катастрофални последици, това беше един последен вик, тревожен камбанен звън за реалната опасност, която е надвиснала. Преди това съм имал разговори с Филип, със Соколов в тази зала... Всичко се правеше, за да се избегнат сблъсъците между институциите... И след като всичко това не помогна, аз прибягнах до последното - откритата пресконференция в Бояна.
За съжаление, влиятелните лидери на СДС и ръководството реагираха тогава много остро и вместо да стане разговор, да се обсъждат тези проблеми сериозно, започна война и срещу президентската институция. Нататък последствията ги знаете много добре... Може би това не е било най-подходящата критика, но аз просто нямах друга възможност, всичко бях изчерпал...Никой не е карал СДС да иска вот на доверие, никой не ги е принуждавал. Те искаха вот на доверие, водени от някакво честолюбие..."
"За правителството на Жан Виденов съм казвал много по-жестоки неща, обвинявал съм го и в държавно предателство, но то не падна" - сравнява Желев двете ситуации. Той е готов на всичко само и само да бъде издигнат за кандидат за президент за още един мандат.

Желев разказва как Филип Димитров е издигнат и за следващ мандат, как самият той, държавният глава призовал да се гласува в подкрепа на следващото синьо правителство. Разказва как гласуването минава негативно и от ДПС отиват при него и му казват: "Говори със СДС. Готови сме да им отстъпим нашия мандат. Ако искат да направят чисто правителство на СДС, ако искат да направят коалиционно..." Нито дума за "Оня списък", за нападките на Бриго Аспарухов, за нападките на Ани Крулева не споменава Желев - той е в бяло и е готов да обича и СДС, само за да бъде издигнат за кандидат за президент. И тук идва една версия, която днес разсмива: "До последния момент не знаех, че ДПС ще се спре на Беров. И когато в тази зала дойде цялата парламентарна група да каже кой е техният кандидат, аз бях буквално изненадан... След това разбрах откъде е станала връзката. Съпругата на Беров и един от лидерите на ДПС, Юнал Лютфи са били заедно в Комитета по култура, оттам се познават, и оттам е дошло предложението..."

Нерде съпруга, нерде бивш Комитет за култура - излиза, че Лютфи, заради колегиалното познанство със съпругата на Беров, го е предложил за премиер! Въпреки че далеч по-лесно е било Лютфи да предложи Беров за премиер, защото го е виждал и познава от поста му на съветник на президента Желев! Но защо да е просто, като може да е много сложно?
Оказва се, че Желев говорил против кабинета на СДС, без да иска да го сваля от власт, след което правителството на сините паднало без никой да го желае? Тогава кой опря дулото на Желев до слепоочието, за да събира на Боянските ливади журналисти? С дуло на пистолет Желев е страдал може би, когато вицепрезидента му, Блага Димитрова се оттегля от поста? А истината е, че Желев си работеше по-добре с Атанас Семерджиев като президентска двойка.
Не СДС смени областните си управители а Беров, Желевият съветник ги уволни.
Желев предупреждавал, но не свалил кабинета на СДС е версията в пренаписаната история на прехода от философа марксист.
Дали е вярно, че Желю Желев е държал на България повече от колкото на всякакви партийни интереси? Всъщност Желев държеше на своите интереси.

В навечерието на Желевите напъни да го издигнат от някъде за кандидат тръгна версията на шегобийци, че държавният глава се кандидатира отново, за да разедини пак опозицията и осигури победа на БСП...

Следва продължение, в което ще продължа с факти за пренаписването на историята на прехода от Желев в стремежа му да стане президент още един мандат. Ще стане дума и за това, как Желев определяше като последна инстанция кои са дисиденти и кои - не. Както и защо обявиха вицепрезидента на Желев, Атанас Семерджиев за агент на КГБ.