Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

Продължение от 20 октомври

В самото начало на 1994 година се случиха събития, които показаха, че за президента Желев Конституцията е някакъв задължителен основен закон, който не винаги му върши работа в амбициите да определя, решава и реди външнополитическите си лични пасианси. Припомням тази особеност от дните на държавния глава Желев в президентството по повод писмото, което турският президент Сюлейман Демирел му бе написал, с искане за подкрепа в югоконфликта. Това бе единственото, което излезе като новина от екипа на президента Желев, тъй като се оказа, че никой не е запознат с въпросното писмо, а още по-малко пък с отговора му. Отговорът на Желев бе отнесен от министъра на външните работи Станислав Даскалов, без народ, депутати и който и да било да бъде уведомен какво точно е написано вътре. Единственото, което бе сигурно от тази история бе, че часове след вестта за Демиреловото писмо разузнавачи, отговорни за националната сигурност, както и редови български граждани гадаеха какво си пишат двамата президенти. Като капак на всичко и президентският пресцентър заяви, че Желев нямало да прави изявления по повод писмото на Сюлейман Демирел - като че ли не ставаше дума за писмо от президент на чужда държава, а драсканици, разменяни между другарчета от отделенията.
Истината е, че във външната политика, по Конституция президентът няма правомощия да се бърка, което не попречи на Желев да отиде до Брюксел, за да подпише рамковия договор на "Партньорство за мир".

От пресата тогава се разбра, че Желев е получил писмото на Демирел и е седнал да му отговори - какво е получил и какво отговорил - така и не бе дадено обяснение. Като че ли Желев бе избран, за да си води тайна кореспонденция с други президенти и то в момент, когато на Балканите вреше и кипеше всичко, когато на запад от страната ни се водеше война. Само за миг си представих как един президент на САЩ като Бил Клинтън например си позволеше да си води тайна кореспонденция и какво би му се случило след това... Няма спор, че ако Клинтън си позволеше волността да се откаже от партията, която го издига за президент и се обърнеше да я оплюва наляво и надясно, ако си водеше тайна кореспонденция с президент на друга държава - то той със сигурност би се оказал до булката си, Хилъри, безработен и то след добър скандал.
Желев искаше всичката власт - всякаква власт: и изпълнителна, и законодателна, той се размечта за президентска република. Той си издаде указ №269 за статута на военния си кабинет, замислен по царски модел, въпреки, че от историята е известно, че подобна ситуация усложняваше отношенията царски военен кабинет и ръководство на Генералния щаб. Кой щеше да взема отговорни решения за отбраната на страната, за участието на Република България във военни формирования? Създаваше се прикрита двойственост, обслужваща монархията. Скандали, писма с претенции за компетентност на военния кабинет на президента - парламентът бе игнориран и научаваше отговорните решения постфуктум. В парламентарната ни република по Конституция.

Интерес по темите, цитирани по-горе представлява едно мое интервю в Румен Воденичаров за действията на Желю Желев. Разговорът е воден през пролетта на 1993 година. Румен Воденичаров: "Забележете къде отиде Желев напоследък, госпожо! - В Скопие и в Тирана!? Веднага след него отиде там Йозал /Тургут Йозал - президент на Турция от 9 ноември 1989 г. до 17 април 1993 г. - бел. Л. М./ в същата посока. Защо не отиде в Атина и в Белград? Защо не прави север-юг, Желев, ами я прави изток-запад? Явно е, че всичко е съгласувано-между американците, нашето Президентство и Йозал!
Всичко, което мога да кажа сега за Жельо съм го предрекъл точно преди една година. Тогава искахме да предупредиме хората за едно явление, което се нарича "Желевизъм", т. е. как, за да оцелее един човек е способен да предаде националните интереси! - Какво точно имате предвид все пак?
Румен Воденичаров:- В момента Жельо Желев предава националните интереси. Той няма СДС зад гърба си, той няма БСП зад гърба си, той има единствено ДПС! Това е неговата президентска партия. А макерета като Петко Симеонов, като Арнаудов /Димитър Арнаудов от Общонароден комитет за защита на националните интереси, където е членувал и бъдещият лидер на БСП и президент, Георги Първанов - бел. Л. М./ ,за съжаление приятели сме, но трябва да го нарека така/ са готови да изиграят ролята на Президентска партия. И всичко това което става сега: отлюспването на либералите от Български демократичен център /БДЦ/, целите тези напъни да се направи някакъв центристки блок, е да се направи нещо като президентска партия! На която да се опре Желев! Ето, той девет месеца мълча и накрая каза две-три думи на Боянската ливада, които предизвикаха всички тези вълнения!
- И все пак, с изявлението си Желев скъса с СДС!
Румен Воденичаров:- Не-е-е, той не къса със СДС, ето вижте, той твърди, че правителството на президентския съветник Беров ще изпълнява програмата на СДС! Не можеше Желев да не го направи това изявление: Пушкаров уволни 2000 директори, от които 1000 са си гледали работата! Луджев разби военно-промишления комплекс, научно-техническото разузнаване, разби военното контраразузнаване - гръцки и турски шпиони започнаха да шетат из казармите! До май месец бяха тези двамата - след това бяха принудени да си отидат! Външната ни политика е на сателитна държава - използват ни като изкуствена патица... обвиняваха правителството, че е проамериканско, а сегашното е още проамериканско?!
- Така излиза. Имаше известно разминаване между Желев и Стоян Ганев по признаване на Македония. На Желев му трябваха още 20-30 000 гласа, за да спечели изборите за президент и затова побърза да признае Македония! Някой да я е признал оттогава: Македония е призната само от България и Северо Кипърската република, Турция, Филипините и накрая от Русия. И то Елцин доколкото знам пиян в самолета са го накарали да подпише, та сега се чуди защо го е подписал. За да може една страна да се признае международно някой пръв трябва да я признае. Ние признахме Босна и Херцеговина един месец преди референдума им за суверинитет! Тук е огромната грешка на Жельо - прави го по внушение на съветниците си. Вижте кои са му съветниици: Луджев, Георги Спасов, Петко Симеонов и Ивайло Трифонов. Това са четирима души, които седят зад Жельо и вземат решения!
- Упорито се говореше за връзка на Желев с Луканов...
Румен Воденичаров:- Луканов отдавна е разочарован от Жельо Желев и Луджев! Имаше контактни групи преди Кръглата маса на БСП и СДС. Луджев се тикаше навсякъде, Луджев е човекът, който правеше връзка между Луканов и СДС! Той обаче изигра изключително непочтено ролята си, той предаде Луканов, ако мога така да се изразя - не може да може да имаш контакти с един човек и след това да стоварваш всичко на него!
- И все пак: да се върнем към Жельо Желев и СДС. Листите за изборите, кой ги прави и какво последва?
Румен Воденичаров:- За първите избори листите ги правиха: Петко Симеонов, Георги Аврамов, Стефан Гайтанджиев и направиха много бели. Проф. Ораховац беше на 15 място, знаете че влизаха до 24-то място, в София за малко и Лиана Панделиева /бивша секретарка на журналиста Иван Гарелов в БНТ, избрана за лице на СДС - бел. Л. М./ щеше да влезе! Преместиха професора /от Демократическата партия/ на 25-то и отпадна. Сега пак стана така...
Голямата беда не е в листите - хората мислят, че гласуват за личности, а тези личности са предварително избрани от някакъв нечестивец като Тренчев и неговото обкръжение.
- Как Вие от СДС станахте кандидат на БСП за вицерпрезидент?
Румен Воденичаров:- Вижте - това беше обречена работа: самите комунисти не ни подкрепиха. Хората не знаят, че една Елена Поптодорова говори против нас с Велко /проф. Велко Вълканов - депутат от БСП - бел. Л. М./ в Габрово и там загубихме! И Соня Младенова и Александър Томов агитираха против нас... Комунистите си избраха и първия, и втория път Желю за Президент - как си представяте по първия избор Желю идва и казва веднага: "Семерджиев е виципрезидент!" На втория избор Доган подкрепи Желев и така стана изборът му. Нас ни подкрепиха комунистите, защото бяха твърде разочаровани от партията си. После аз тръгнах към избори с изявлението, че ще се кандидатирам, само ако ме подкрепи някоя голяма политическа сила. А политическите сили /големите/ в България са две: СДС и БСП и двете не искат да ме видят. Третата е ДПС. Аз критикувам и хора от БСП, и хора от СДС.....
- Смятате ли, че президентът ни, който е с доста орязани правомощия се меси реално в управлението?
Румен Воденичаров:- Не бих казал. Вижте - той е президент марионетен тип, той не си използва правомощията дори такива, каквито му ги дава Конституцията. Той има огромното преимущество на обръщенията към нацията. Той трябва да се занимава с националната сигурност, с престъпността... А вижте го какво прави..."

Датата е април 1993 г., правителството е на Любен Беров, който е избран да състави кабинет от социалистите и ДПС с влияние от самия президент. Беров е просръбски настроен, но това не пречи на Желю Желев да отиде в САЩ и оттам да обяви, че войната срещу бивша Югославия е неизбежна!
"Западът трябва да нанесе въздушни удари срещу сърбите" заявява в фонд "Карнеги" Желю Желев и е цитиран от много авторитетни чуждестранни информационни агенции, като Асошиейтед прес например. Според журналистката от АСП, Джийн Креймър българският президент е заявил, че "външна военна интервенция срещу сръбския експанзионизъм изглежда неизбежна. Въздушни удари срещу сръбски предприятия, съоръжения и доставки ще прекъснат силите, които подхранват военната машина, използвана срещу Босна".
Да се приема, че Желев сам, по свое собствено усмотрение е предприел самоинициативата за подобни изказвания, би било, меко казано, наивно. Явно от американското посолство са използвали и употребили българския държавен глава за свои собствени и бъдещи намерения. Даже парламентът и правителството на България не бяха уведомени за това какво ще говори в САЩ Желев!
Желев стига и по-далече в изявлението си: "Ако не бъде прекратено сръбското етническо прочистване, което е просто друг израз за геноцид с военни средства, може да бъде предизвикана опасна верижна реакция на етническо превземане на други територии и районът на Балканите и Черно море, може да бъде тласнат в религиозна война между мюсюлмани и християни "поророкува" Желев.
"Аз не предлагам интервенция, но изминалите две години показаха, че никакви политически, икономически и дипломатически усилия не успяха да възпрат неокомунистическата, шовинистична политика на сръбския президент Слободан Милошевич - казва Желев. - Следователно, според мен военна интервенция е неизбежна... Страхувам се, че няма да можем да минем без нея" добавя той в отговор на въпроси, зададени му във фонда за подпомагане на общия мир "Карнеги". - "Въздушните удари трябва да бъдат предприети от западните държави под егидата на ООН" - съветва Желев американците!

Той говори за отмяна на оръжейното ембарго на ООН срещу Босна и Херцеговина, говори за съществуваща опасност войната да се разпространи в Косово и Македония, след което другите балкански държави щели да бъдат принудени да се намесят в конфликта.
Желев стига и по-далече, като заявява, чу Унгария може да предяви претенции за територии в Румъния, а България - в Гърция и бившата югославска република Македония. "Страхувам се от религиозен обрат на войната - признава Желев, който на всяка цена трябва да бъде избегнат". Желев посочва, че Ислямският съвет се намесвал все по-енергично, а панславянските настроения се засилвали след православните държави като Русия, Сърбия, България, Македония и Гърция. И тук Желев прави вече поредица от грешки, като обърква религиозно противопоставяне и етноцивилизационно противопоставяне. Погледнато реално, противопоставянето повече между католицизъм и православие, и това противопоставяне върви успоредно с другите, породени от разпада на бивша Югославия.
В България подобни изявления, като това в "Карнеги" Желев до този момент не е правил, правителство и парламент бяха меко казано изненадани от думите на държавния ни глава... Летописци на мандата на Желев в президентството отбелязаха как той в рамките на 24 часа отложи и насрочи отдавна планирано посещение в Германия. Отлагането Желев оправда с правителствена криза, всички срещи, включително и с новоизбрания президент Роман Херцог път предварително уговорени, бяха анулирани по дипломатичен път, съобщиха запознати с гафовете от президентството и МВнР. Би Би Си не пропусна да коментира създалата се ситуация като конфузна, в Бон отказът на Желев бе преценен като гаф. И след като скандалът бе налице, от президентския пресцентър пуснаха съобщение за това че президентът ще направи кратко неофициално посещение в Германия по покана на председателя на германския Бундестаг, г-жа Рита Зюсмут! Сякаш не бе имало вече отлагане на това същото посещение...
Така пет години след свалянето на Живков не се намери политически потенциал за създаване на национална доктрина. Причината за това бе, че при наличие на подобна доктрина, президентът не би могъл да импровизира във външната или във вътрешната политика на България.
Според протежето на Желев, Димитър Луджев той бе "българският де Гол". А че вицепрезидентът Блага Димитрова си подаде оставката - за това не се пишеше и говореше много- много из пресата.
На 2 септември 1994 Любен Беров, бившият съветник на Желев предпочетен за премиер след падането на кабинета на СДС, си подаде оставката. БСП отказа мандат за съставяне на правителство и на 26 септември Желев даде мандат на Димитър Луджев! На 6 октомври бе отхвърлен кабинетът "Луджев" и след служебния кабинет на Ренета Инджова се тръгна към парламентарни избори.

В телевизионно обръщение от 17 декември Желев призовава да се гласува за малки партии и разумно. Изборите спечели партията на социалистите с абсолютно мнозинство в парламента, а това бе и началото на края на президентстването на Желю Желев.

Следва продължение