Неизвестни моменти от срещи и контакти между НКС, парламентарната група на СДС и държавния глава Желев

Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

Продължение от 16 ноември

"Излизането от комунизма, ще трае колкото самия комунизъм" - каза Збигнев Бжежински, политологът и геостратегът, съветникът по национална сигурност на президента Джими Картър.
Това твърдение на Бжежински като че ли намества пластовете на очакванията за продължителността на българския вариант на демократичен преход. И този преход имаше доста странни моменти, които ще се опитам тук да обясня.

Връщам се в годините назад... Шепа заптиета придружаваха арестувания Дякон по пътя за бесилото! Останалата част от българското население - кротко спеше.
Куршумът в главата на Христо Ботев не е бил турски - загина на връх Вола, но от чия ръка? Българската психология е нещо странно: трябва да си Христос, за да не се откажеш. Синът Божи знаеше, че ще бъде предаден, мнозинството от българите, заели се с политика и оцелели в нея нямаха това усещане...
В началото на времето, което по-късно щеше да се окичи с названието "български преход", в списание "Общество и право" излезе "потресаваща" статия "Не зачерквайте Ленин!" Разгневената му авторка размахваше пръст на към цензурите на най-"великия", пропуснала в гнева си, че лагерите датират от 1919 и че "някой" е спонсорирал в онези години издаването на "Правда". Че възвеличаваният Ленин е унищожил физически опонентите си, а това, което не успява да свърши, го продължава Сталин. Няма как да се започва с отрицание на Сталин, с Ленин зад гърба на "прозрелите".

В един миг обществото трябваше да бъде поразено от ...кощунството, че ръка редакторска се е вдигнала да зачерква най-"великият", велик но в унищожение на хората. Мнозина се смутиха, извършителите редактори - също, как щяха да се чувстват, ако са проумявали, че с промяната в Лениновите трудове, те се превръщат в революционери? Начеваше времето на дисидентите в родината...
Не мина много и към "подвига" да се скараш на висшите цензури се прибави и скандалното обявяване на Комитета за спасение на Русе, към който Комитет неслучайно присъединилите си бяха повече от случайно попадналите в него. Неслучайните, "пренебрегнаха" обществено положение, постове, докато редом с тях бяха искрено присъединилите се в протеста. Обругаха ги, изключиха ги,, отлъчиха ги, следяха ги - вярно. Но също така е вярно, че в средата на 1991 година например екологичната обстановка в Русе продължаваше да е непроменена - дисидентите на Живков си мълчаха.
Обгазяването на Русе беше катастрофа, но нима редом с нея нямаше и национална икономическа катастрофа? Нима външният дълг не бе нараснал главоломно и то от управлението на една партия, която имаше в биографията си: лагери в Скравена, Белене и Ловеч, една партия, което имаше зад гърба си убийства на свои и чужди - или информационна пелена закриваше познанията на въпросните русенски дисиденти?

Един бегъл анализ на събитията няколко години преди и няколко години след 10 ноември 1989 г. говореше за добре обмислена Голяма имитация за промяна. И тази промяна извършиха реално не други, а именно бившите съратници на Живков с идеологията си, която оневиняваше тези, които убиваха свои и после ги реабилитираха като идеологическа грешка. Или цинизмът да ограбваш собственото си население, като непрекъснато му повтаряш, че го водиш към светло бъдеще? Йезуитщината да грабиш, покрив и блага, наричайки жертвите си врагове.
"Само малка част от искрено стремящите се към демократизация във вътрешнопартийния живот членове на комунистическата партия, и оттам на цялата система, можеше да бъде посветена в операция "Клин" и да й се възложи специална задача. - написа четири години след 10 ноември 1989 г. проф. Милен Семков в статията "Българският вариант на операция "Клин", излязла във в. "Демокрация" на 10 ноември 1993 година. - По-голямата част членове щяха да бъдат увлечени в движението за смяна на системата поради наивността им и отначало нямаше да проумеят, че са слуги на червените хайдуци, а ентусиазмът на някои от тях щеше да бъде съответно добре поощрен с финикийски знаци".
Защо се връщам към тези времена от първите мигове на прехода, защото точно тази заложена Имитация доведе до там, десетки нови партии да прегърнат идеологията на бившите комунисти и да управляват по техен Образ и Подобие.
"Старата опозиция, която беше резултат на предишното време, и която се опълчи на комунистическия режим, беше смазана от него - заяви 1997 година Желю Желев във в."Сега". - Как да си обясним иначе факта, че на всички стари опозиционери, които се появиха едва през 1989-1990 г. 30 години от биографията им липсваха?" Това Желев казва "смело" чак през 1997, а не, когато се образува СДС или когато на първо време той го оглавява. Причината е, че той има нужда от тези стари опозиционери за собствения си имидж.
"Не знам, кой ги е познавал. Все пак претендирам, че познавам българската опозиция и съм един от създателите на новата българска опозиция от дисидентската вълна..."
"Драги Желю, пише до Желев проф. Добрин Митев /преподавател и нееднократен рецензент на Желев - бел. Л. М./ в "Приятелско писмо до политически противник" - "Твоето назначаване на работа в Института за култура стана поради силния натиск на "либерални комунисти" и без никакви компромиси от твоя страна. Така се стигна до разрешеното от Людмила Живкова публикуване на "Фашизмът"...

... Това събитие аз посрещнах с истинска радост... И сега имам право да се смущавам както от крайните апологии на последователите ти, така и от началните симптоми на твоя собствена, неадекватна самооценка... Ти стана най-влиятелният лидер на опозицията. На тази нова орбита те изведоха пак твои приятели комунисти - от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството... Добрин Митев цитира леко видоизменени стихове на Христо Радевски:

"Къде, къде да съм излитнал вече,
но тоталитаризмът ми попречи!"

"Д-р Желев не присъства на самото създаване на СДС, което стана на 7 декември 1898 г., и не в мазето на Института по социология, а в заседателната зала на втория етаж - признава Ивайло Трифонов, дългогодишен съратник на Желев в интервю за в. "24 чака". - "Той дойде малко по-късно, тъй като заедно с други членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството беше на среща в партийния дом с Джуров, Георги Атанасов, Луканов. Поставиха въпроса, че единственият път да не се стигне до кръвопролитие в България, това е да се отиде на една Кръгла маса...
Двамата, Желев и Луканов се видяха в ресторант "Крим" два пъти след като започна Кръглата маса. И на двете срещи съм присъствал аз.... Те бяха /срещите/ поискани от Луканов и дадоха възможност на д-р Желев да постави проблема за материалната база на СДС, за работата на правителството, което трябва да извършва обещаните реформи...

... да се нарече фарс Кръглата маса, значи да се подиграеш с историята на СДС и демократичните промени - твърди Трифонов в това интервю. - Кръглата маса легитимира пред българската общественост СДС. Докато траеше три месеца тя постави в отбрана комунистическата партия. И ако ние не бяхме отишли на Кръглата маса, какво щяхме да правим тогава? - пита Трифонов. - Без да имаш структурите, без да имаш създадена организация. Кой щеше да изкара хората на площадите и в името на какво? Българинът не излиза току така, за този, дето клати гората. - дава свой поглед на събитията Трифонов."
И така стигаме до думите на Желю Желев, които той казал на БСП: "А, има и едно последно ваше условие - аз няма да се кандидатирам /за президент - бел. Л. М./." Трифонов, Желев и сие твърдят, че Желев не е приемал никакви условия от социалистите около избора за президент.

"През есента на 1990 г., забравяйки с поразително лекомислие за поетите ангажименти при избирането му за президент, Желю Желев не само не си помръдна пръста да защити обществото от поредните напъни за дестабилизация и парализиране на жизненоважни производства... пише в "Дума" на 1 март 1995 г. Андрей Луканов." Оказва се, че май е имало поети ангажименти при избора на Желев за президент.
Проф. Милен Семков прибавя и други свои щрихи за случилото се около и след 10 ноември 1989 година: "Официално "операция" Клин" в България започна на 9 ноември 1989 г. с решението на политбюро на БКП да смени Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК. Беше осъществен един типичен "дворцов преврат", подготвен от няколко най-висши номенклатури по съвет на Горбачов и осъществен под контрола на КГБ чрез съветския посланик Виктор Шарапов.
В България политбюро и централният комитет се опитаха да спасят кожите си, след като комунистическата флота катастрофира в рифовете на икономиката и вече потъваха корабите Полша, Унгария, ГДР, Чехословакия. "
"Клубът за гласност и преустройство за малко не получава името на Горбачов!" - припомня проф. Милен Семков.

В лятото на 1990 година Желев обяви, че изборите са фалшифицирани и малко по-късно се отказа от твърдението си! Какво го накара да постъпи така? Желев мълчи вече 18 години и едва ли някога ще даде обяснение за случилото се.
"Желев пръв атакува от телевизионния екран легитимността на изборния резултат и даде сигнал в нощта на 10 срещу 11 юни 1990 г. за едно противоконституцонно настъпление срещу обществения ред, което продължи няколко месеца и по същество погреба положителните резултати и духа на Кръглата маса" - припомни Андрей Луканов този момент от "политическата биография" на Желев, момент, който Желев не обича да обяснява и се връща към него.

Случайно ли загърби фалшифицираните избори от юни 1990 г. и цяла година не поиска изнасянето на резултатите Желев? Случайно ли, след като последва изборът за президент, в който избор Желев се превърна в държавен глава.
"Изборът на президент беше, за да се спаси парламентът" - каза Велислава Дърева, като под парламента тя имаше в предвид неговото комунистическо мнозинство. С това свое признание Дърева отреди на Желю Желев "декоративни функции"! Декор на представление по чужда свирка или българският "Хавел" изведнъж се превърна в завеса на сцената на политическите събития! Това Дърева не уточни...
Той спря да иска търсене на вина за поредната национална катастрофа в икономиката. Спря да се интересува и от добре демонстрираната до избора му за президент, готовност да се вслушва в гласа на масите. Убеждението му, че изборите са манипулирани - изчезна и повече не бе обсъждано... Тогава се появи строго секретен доклад на българското контраразузнаване за истинската същност на Движението за права и свободи...

Доган реагира светкавично, и пусна писмо до премиера и президента Желю Желев, в което написа: "Господа,
С изненада се запознахме с публикацията "ДПС- в секретните доклади на контраразузнаването" - в. "Земя"... В нея се излагат необосновани обвинения и клевети срещу една парламентарна политическа сила като ДПС. Ние не бихме обърнали внимание на тези, лишени от всякаква аргументация твърдения, ако те не са представени като "строго поверителен", официален документ на държавна институция, каквато е службата българско контраразузнаване. Ето защо се обръщаме към вас да излезете с официално опровержение на тези преднамерени долнопробни клевети.
Този материал не съдържа абсолютно никакви факти и доказателства в подкрепа на твърдението на неговите автори, а има общ пропагандистки и декларативен характер. Редакцията на в. "Земя" специално се бе погрижила да осигури достатъчно количество от отбелязаните броеве на вестника в сградата на Народното събрание, с което цели да повлияе, ако е възможно на народните представители..."
Доган изпусна нервите си. Той прекрасно знаеше, че публикуваният Доклад на контраразузнаването е истински. Президентът Желев си замълча по доклада, но затова пък в телевизионен диспут с Велко Вълканов, съзнавайки значението на гласовете на българските мюсюлмани, които с всичка сила бяха подложени на турцизиране, определи ДПС като "демократична организация".
В началото на управлението на кабинета на СДС, на 28 януари 1992 г. президентът на КТ "Подкрепа", Константин Тренчев поиска оставките на министрите Иван Костов и Иван Пушкаров. От синдикалната централа поискаха и да се отмени в Конституцията текстът, който отнема правото на синдикатите да си поставят политически цели.

"Правителството ще издържи, докато реши парламентарната група" - бодро пророкува депутатът Георги Марков, който нападаше президента Желев публично, след което се обърна на 180 градуса и притихна в мълчание. Това бе оценено от Желев и Марков се озова съдия в Конституционния съд.
В "Ди прессе" министърът на отбраната Димитър Луджев обяви, че в България се готви военен преврат! Главнокомандващият Желев отново замълча и не реагира на думите на Луджев.
Раздухан бе скандалът с "оня списък". Доган не отрече, че е влизал в турското посолство, но заяви, че от това не следва, че е агент на турското разузнаване. Съратникът му Юнал Лютфи даде безпрецедентно разяснение по случая пред журналисти: "Защо Ахмед Доган ще предава списъци на турския посланик, а няма да нареди на своя шофьор да предаде папката на градинаря на турското посолство? Така би постъпил Доган в условията на конспирация".

Проф. Николай Генчев, рецензент на книгата "Фашизма" заяви: "Ахмед Доган е един политик на османска Турция, пласиран на българска почва... Неговата главна цел е дезинтеграцията на България и липсата на стабилитет в нея! Ахмед Доган ще се срещне с Дявола, стига да може да наложи влиянието си и осъществи задачите си тук."

Следва продължение