Желю Желев и СДС крачеха по различни пътища още преди избора му за президент през януари 1992 г. * Неизвестни моменти от срещи и контакти преди президентските избори между НКС, Парламентарната група на СДС и държавния глава Желев

Насън човек и хвърковато става...
Йордан Радичков

На 9 януари 1994 г., по Националното радио Желю Желев дава интервю, в което казва: "Няма да се кандидатирам за следващ мандат. А и за тоя мандат нямах намерението да се кандидатирам, но когато дойде времето за кандидатиране, дойдоха много хора и от СДС, и от други места и ми казаха: "Защо оставяш нещата? Нищо не е направено." Ние все пак се ангажирахме с една определена програма".

Как бе избран Желев за кандидат на СДС по вторите президентски избори? Единственият кандидат ли беше той за коалицията? Всичко ли около избора му беше гладко и без проблеми? Откъде и кога започнаха различията между Желев и СДС - все пак СДС в началото и това в коалицията от 1992 г. бяха различни.
Желю Желев обича да твърди, че е един от създателите на СДС, но на онази коалиция първоначалните "бащи" са и Чавдар Кюранов, Анжел Вагенщайн, Продев...
Да не забравяме, че в интервю за в. "Демокрация" синът на Горуня, Тодор Тодоров изнесе признанието на Андрей Луканов, че е имало вариант той да оглави СДС! Онова същото СДС, което Желев твърдеше и твърди, че е създал - изброих по-горе с кого. Така всъщност тръгнаха и различията Желев - СДС...

Но да се върна към дните преди вторите президентски избори:

Как се стигна до кандидатурата на Желев ...

27 октомври 1991 г. В Националния координационен съвет /НКС/ се обсъжда въпросът за предстоящите президентски избори. Общото становище е:
1. Желев да потвърди пред делегация на СДС /Ф. Димитров, Ал. Йорданов и Николай Василев/, че приема да бъде издигнат за кандидат на СДС
2. Вицепрезидентът, началник-канцеларията и политическият съветник на бъдещия кандидат да бъдат от СДС и посочени от НКС. /Само тогава да се поддържа кандидатурата на Желев/. Стоян Ганев предлага Блага Димитрова за вицепрезидент. Николай Колев - Босия и Иван Куртев настояват да алтернативна кандидатура за вицепрезидент.
31 октомври 1991 г. Изявление на Желю Желев по радиото, че ще се кандидатира като представител на цялата бивша опозиция, става повод за изключително остри коментари и изказвания по него адрес. Георги Марков, Стоян Ганев, М. Стоянов и най вече Михаил Неделчев са категорични: СДС трябва да заяви на д-р Желев, че ще се подкрепи кандидатурата му, само ако тя е издигната от СДС! Иван Куртев предлага СДС да оповести, че ще издигне свой кандидат за президент, без да посочва име. Би могло да бъде и д-р Желев, при положение, че приеме условията на СДС - в противен случай СДС да се яви на изборите със свой /т. е. друг/ кандидат.
17 ноември 1991 г. Кеворк Кеворкян кани Иван Куртев - двамата разговарят на четири очи, по различни теми от политическия живот. Кеворкян и Желев по това време са много близки и от споделеното в този разговор се предполага, че журналистът е сондирал мнение, необходимо като информация за самия Желев.
На тази среща Кеворкян изразява резерви по възможностите и характера на Блага Димитрова като евентуален кандидат за вицепрезидент. Иван Куртев "неволно" споменава, че има предложение за него самия да бъде другият кандидат за евентуален вицепрезидент. Кеворкян не е изненадан от чутото. В края на тази среща Куртев изразява надежда, че президентът Желев ще бъде уведомен за становището му по разискваните въпроси.
19 ноември 1991 г. Отново заседание на НКС - коментира се въпросът за вицепрезидент и Йордан Василев обяснява, че вижда на този пост по-скоро една центристка фигура: назовава името на Иван Куртев. Преобладава мнение в полза на кандидатурата на Блага Димитрова.
27 ноември 1991 г. Основният въпрос, обсъждан в НКС са предстоящите президентски избори. На повечето лидери в СДС им се струва, че единствената кандидатура е тази на д-р Желев. Тя се поддържа от повечето политици в НКС. Само Христофор Събев и Тренчев предлагат алтернатива - Стефан Савов. Правят го едва ли не като противопоставяне - Савов на Желев, въпреки многократните декларации на самия Савов, че няма да приеме такова противопоставяне.

Необяснимо защо Желев дълго време не се явява на "Раковски" 134, не се обажда по телефона - стои настрана, като че ли не се обсъжда неговата кандидатура в коалицията! Това естествено дразни повечето лидери в СДС, внася смут сред привържениците на коалицията. Христофор Събев се е явил по телевизията с изявление, че Стефан Савов ще е евентуален кандидат на СДС и че този въпрос не е бил решен в НКС. Същото Събев повтаря и в печата. Това не отговаря на истината, тъй като въпросът за Желев е бил вече решен. Още повече, че Стефан Савов е категоричен, че няма да приеме издигането на кандидатурата му.
29 ноември 1991 г. Желю Желев идва в НКС, за да си предложи кандидатурата за президент. Васил Михайлов, Щерев, Чулев, като изразители на позицията на "Подкрепа" се опитват да прокарат отново предложение за кандидатурата на Ст. Савов - акт, напълно безсмислен и ненужен. Това изнервя обстановката: все пак след дълго увъртане, мълчание и стоене настрана от СДС, Желев е дошъл в НКС! "За мен е естествено като един от основателите на СДС да бъде издигната кандидатурата ми за президент - казва Желев на тази среща. - Няма да крия обаче, че ако кандидатурата ми не бъде издигната от СДС, има други, които искат да ми предложат." Желев не уточнява коя е тази друга политическа сила пред НКС. Казаното от Желев разгневява присъстващите и най вече представителите на КТ "Подкрепа". Бойко Пройчев става и заявява: "Според нас д-р Желев не разполага с необходимите интелектуални качества, за да бъде издигнат за кандидат за президент".
След това Стефан Савов съвсем обосновано и за пореден път отказва да се кандидатира, като се мотивира добре. /Лидерите в СДС са наясно с мълчаливите ходове на Желев около бъдещата му кандидатура. Наясно са, че излезлите от СДС Петко Симеонов и сие са му предлагали да издигнат те кандидатурата му. Най-добре си е изяснил безпредметността на това да се явява на друго място и от друга партия като кандидат самият Желев. Това всъщност е и причината той да се появи в СДС/.

Повечето от хората в СДС не са убедени, че точно д-р Желев е човекът, който трябва да стои начело на държавата. Поводи за това са реакциите му на отминалите събития като: свалянето на Луканов и студентската стачка, Града на истината, протеста на 39-те и излизането им от Народното събрание - при всички тези протести Желев не е имал ясна позиция, стоял е настрана. Той просто не е приемал тези политически актове, като в същото време постът на президент му е бил твърде удобно алиби да не взема отношение.
Желев добре разбира, че ролята на президента постепенно ще намалее и ще се вмести в рамките, определени от Конституцията - а те са твърде тесни за неговитеамбиции. Разбира се, това би могло да се промени от един президент - дейна личност.

Къде и как ще продължи своята политическа кариера - това всъщност е главното, което връща Желев в СДС като кандидат за президент. Неслучайно той си избира Блага Димитрова, разчитайки на това, че тя не е толкова активна политически и в същото време е толерантна и лоялна. Не са малко хората в СДС, които усещат, че издигнатата двойка ще е с проблеми в бъдеще.
В НКС, лидерите на политически партии и движения остават с впечатление при срещата на 29 ноември с кандидата си Желев, той е далеч от реалността. Той се втурва да говори за някаква помощ, която очаква от други сили, извън СДС, за организиране и провеждане на предизборната кампания. На тази среща Желев прави опит да отхвърли синята бюлетина! Иван Куртев става и говори, като обръща внимание на заблудите на Желев: казва му, че изборни екипи, които да проведат избори в национален мащаб имат само СДС и БСП. Казва му се на Желев също така, че хората, които ще посещават предизборните митинги в кандидат президентската кампания ще идват със сини знамена! Желев е предупреден, че ако допусне около себе си по време на предизборната кампания политици от СДС-тиретата /така се наричат тогава петкосимеоновци и сие/, тогава той ще бъде освиркван! Желев се опитва да поиска да не идват избиратели чак със знамена, но отново му се разяснява, че хората ще дойдат спонтанно, като на митинг на СДС на срещите си с него. И, ако, не дай си Боже, Желев поведе някой си Каракачанов или Петко Симеонов със себе си на предизборни митинги, то той рискува да бъде освиркван на предизборните събрания. Докторът по философия обаче не е убеден в това все още...

19 декември 1991 г. Президентът отива при парламентарната група на СДС, за да координира предизборната си кампания с депутатите. Тук той отново прави намеци, че ще иска да бъде кандидат и на извънпарламентарните партии, явно още не е разбрал, че тези партии са без влияние и възможности!
Налага се Александър Йорданов отново да му разяснява, че ако се афишира с подкрепата на "люспите", има реална опасност да бъдат загубени гласове от твърдия електорат на СДС...
На 12 януари 1992 г. Желев е избран за президент със синята бюлетина. Начело на страната е правителство на СДС. Започват да излизат на бял свят разногласията президент-СДС.
11 февруари 1992 г. Конфликтът на парламентарната група на СДС с Желев се задълбочава. Президентът е върнал в Народното събрание Закона за конкуренцията /имало искане за промени, които Желев не е приел/. Говори се, че ще върне и Закона за реституцията. Президентът Желев е отказал да приеме премиера Филип Димитров и Димитър Коруджиев в президентството като представители на НКС на СДС. Настроението на депутатите е за ответни остри действия срещу Желев. С усилията на Иван Куртев се внася известно успокоение, за да не стават публично достояние разногласията - Желев - парламентарна група на СДС.
24 февруари 1992 г. В 10 часа сутринта се провежда среща при Стефан Савов /председател на НС тогава - бел. Л. М./на: Филип Димитров, Снежана Ботушарова, Едвин Сугарев, Златка Русева, Иван Костов, Георги Марков, Иван Куртев, Александър Джеров, Венци Димитров, Михаил Неделчев, Асен Мичковски, Ахмед Доган, Кадир Кадир, Константин Тренчев, Бойко Пройчев и Радослав Ненов. Освен някои текущи проблеми като кризата с енергетиката е обсъден и ударът, насочен срещу Стоян Ганев.
Случаят, според разказите на Филип Димитров, М. Неделчев и Ст. Савов е следният: на 12 февруари президентът Желев е поканил на вечеря Ал. Йорданов и му е казал, че разполага с доказателство, в това число и видеокасета, че Стоян Ганев е предал на Ахмед Доган списък на български агенти в посолствата на България, който Доган е дал на турското посолство в София. Тези сведения Желев имал от специалните служби. Становището на Георги Марков, Стефан Савов, Иван Куртев и Венци Димитров е, че провокацията е дело на президента или той е подведен, но я използва за атака срещу Стоян Ганев и парламентарната група на СДС и индиректно срещу правителството и парламента! Целта вероятно е коалиционно правителство, споделят тези депутати, вероятно начело с Луджев, или нови избори!
/През февруари Стоян Ганев и Желев са в много изострени отношения. Този конфликт се изглажда чак когато двамата отиват заедно в Латинска Америка няколко месеца по-късно. Почти сигурно е, че по това време даже комунистите не искат избори, това по-скоро изглежда като желание на президента и още повече на "люспите" бел. Л. М./.
На срещата при Желев се разисква скандалната информация, наречена от мнозина провокация, да бъде огласена, а не да се чака поредната бомба в печата и след това да се реагира. Само Ф. Димитров се колебае. Решава се същата вечер Филип Димитров и Стефан Савов да се срещнат с президента и да поискат в тяхно присъствие шефовете на специалните служби да представят "доказателствата си". Решено е и да се иска уволнението им.
Обсъдена е и необходимостта от прехвърлянето на специалните служби от президентски надзор към МВР, както и необходимостта от изясняване с президента на неговите правомощия. За първи път е поставен въпросът за необходимостта от парламентарен контрол над тези специални служби, като повод е компроматът срещу Стоян Ганев и Ахмед Доган.
6 март 1992 г. След като парламентарната група на СДС е решила да прехвърли разузнавателните служби към МВР, президентът е изчакал четири дни и чрез говорителя си оповестява своя декларация. С нея той открито се конфронтира с парламентарното мнозинство /СДС и ДПС/, и то без да е провел консултации с тях. В края на декларацията си Желев заявява патетично, че ще търси подкрепата на народа /без да е ясно обаче срещу какво/. Как ще се осъществи тази подкрепа, без да се нарушава Конституцията - това президентът Желев "пропуска" да обясни.
Няколко дни по-късно са се появили декларации от легия "Раковски" и Соломон Паси в подкрепа на президента - на хората все още не е ясно срещу кого го подкрепят и от какво го предпазват. Препоръките на излезлите с декларации звучат като ултиматуми! Това става повод НКС да реши и да проведе среща на НКС с президента, съвместно с ръководството на парламентарната група на СДС. Иван Куртев обръща внимание върху някои "пропуски" от страна на президента, които са направили недобро впечатление. /Става дума за приема на 3 март в резиденция "Бояна", за който са били пренебрегнати Демократическата партия, Екогласност и други организации от СДС. Ръководството на парламентарната група на СДС и извънпарламентарните партии, подкрепящи СДС и правителството, също не са били сред удостоените с покана за приема в "Бояна".- бел. Л. М./.
На срещата на НКС с президента в президентството на 6 март, три дни след приема, Желев оставя дошлите да го чакат повече от 20 минути. Появява се строг и официален. Без да сяда, той започва веднага да говори, води се Стенограма...

За тези събития в книгата на Желю Желев "Моята политическа биография" няма и ред - кой как го издига за президент, как се е пазарил да не бъде кандидат на СДС, но пък да бъде издигнат от сините, липсват описани събитията по "оня списък" и суетенето около Тефик на Желев, Савов и други политици. А Тефик е човекът, придружил Доган в турското посолство - за много събития, неудобни за самия бивш марксист-ленинец и философ - няма и ред в мемоарите му.

Следва продължение