Турцизирането - игрите с Турция

Продължава от 15 януари

Истини и неистини за процеса на преименуване, защо изселването започна пет години след смяната на имената - събития и факти, за които никой не пожела 17 години да говори. Президенти на България затвориха очи пред нарушаването на Конституцията за еднонационалната същност на държавата. Това бяха темите вчера. Днес продължавам с така наречената политика на турцизиране на българските мюсюлмани, която бе провеждана последователно и усърдно от Движението за права и свободи в годините след отстраняването на Тодор Живков от власт, още в първите години на демократичния преход.

"Истина, превърната в мистерия" - нарича определенията и причините за възродителния процес проф. Орлин Загоров в едноименната си книга. - Версиите за осъществяването на тази идея са много: от пренасочване на вниманието на обществото от икономическата криза в последните години от управлението на Живков до престъпление спрямо сигурността на България и диверсия. Къде тук е ролята на Държавна сигурност, след като точно в този период преди 10 ноември 1989 година възниква и Турското национално освободително движение и са активирани агенти на ДС, които стават след свалянето на Живков политици в Движението за права и свободи.

Първите контакти на Доган и упълномощени от него лица с официални турски представители, датират от пролетта на 1990 година. Оттогава насам, чрез дипломатическите си представителства у нас, Турция фактически упражнява непосредствено политическо ръководство върху Централното оперативно бюро на Централния съвет на ДПС и парламентарната му група. Известни са 145 случая, при които 34 члена на Централния съвет на ДПС, активисти от регионален мащаб, са провели срещи със служители от посолството на Турция в София и турските генерални консули в Пловдив и Бургас.

На 12 юни 1990 година, пред политическия съветник Алев Калъч, Ахмед Доган казва: "Аз съм човек на делото, посветил съм се на борбата за права на турското население. По-скоро ще заложа главата си, отколкото да отстъпя и милиметър от постигането на тези права. Това е съдържанието на действията ми, първата ми мисия. Непосредствено свързана с нея е и втората ми мисия - да направя всичко, за да може у помаците да се изгради турско самосъзнание. Това са хора, изключително предани на своята религия и вярващи, че са турци"… "За своето съществуване... продължава Ахмед Доган пред Алев Калъч - за своята сила и постигнати успехи, ДПС е задължена на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция".

Да обясняваш историята си с географията си не е най-точния начин да разбереш истината казваше отишлият си без време Станислав Стратиев.

"Турци и мюсюлмани" - това е изразът, с който си служи през годините Юнал Лютфи и това не е случайно: едното е етнос, а другото - религиозно различие, нямащо нищо общо с определяне на етноса. Към днешна дата мюсюлмани има и сред българите, и сред циганите, но това изобщо не ги превръща в турци, тъй като те са български граждани и не говорят турски.

В далечната 1990 тази отлика не интересува никого и Ахмед Доган използва хаоса, за да заработи с всички сила за превръщането на българите мюсюлмани в хора определящи себе си като турци. Турци български граждани - това словосъчетание в годините бавно, но сигурно приема абсурдното наименование "български турци". Как става това?

"Това са хора изключително предани на своята религия и вярващи, че са турци, но има смущаващи особености, като тази, че мюсюлманите не знаят турски език. Религията вменява да се носят съответните турско-арабски имена, да се спазват обичаи и ритуали, характерни за исляма. От първия миг на своето политическо легитимиране Ахмед Доган започва да работи усилено, за да превърне българите мюсюлмани в турци.

След свалянето на Живков, българите мюсюлмани търсят и получават имената си, избират си и народни представители. След това идва безвремието - депутатите забравят съборените квартали, отнетите домове, безработицата започва да души точно тези райони. Част от мюсюлманите се обръщат към Христовата вяра, други остават с българските си имена. Тези с турски имена започват да учат усилено турски, опитвайки да вземат в ръце съдбата си. И тогава бумерангът се връща назад...

В навечерието на 20 май 1995 година в Джебел, лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Тероризмът за Доган е държавен, участие на държавата в поставените бомби и взрива няма, но това не интересува нито Доган, нито опонентите му. Само за 2 години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не се осмелява да разкаже подробности за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. По същия начин стои проблемът и със съобщения от Доган геноцид. "Аз съм български гражданини от турски произход, това означава, че по националност съм турчин" твърди лидерът на ДПС. Не по-различно звучи, когато в реч пред българския парламент, при посещението си на 4 и 5 юни 1995 г. турският президент Сюлейман Демирел нарича българите мюсюлмани свои сънародници. Меди Доганов / името на Доган до 1989 г.-бел, моя/ е причина за смяната на имената на мюсюлманите свидетелства бившият главен мюфтия Недим Генджев. Самият лидер на ДПС жонглирал с името си и когато живеел под наем преди 1989 г. при една арменка, писал на табелката на вратата си - Меди Догасян. "Може да поискам награда за това, което съм правил за България" - казва лидерът на ДПС в годините, когато вече се именува Ахмед Доган. - "Когато аз се борех срещу режима, други се бореха с любовниците си". Доган не е сам в това начинание, следва го подкрепата на други политически лидери.

Като премиер, на Петата национална конференция на ДПС, Симеон Сакскобургготски хвали Движението, че "не позволило след т. нар. възродителен процес българските турци да бъдат завладени от озлобление и реваншизъм". Под български турци Симеон има в предвид българите с мюсюлманско вероизповедание. За българите християни - премиера от Мадрид изобщо не обелва и дума.
Лидерката на СДС Надежда Михайлова пък в 2003 г. посочва в слово, че СДС и ДПС никога не са били изкушени да използват етническата карта за коз в политическата борба.

"Ако Европа иска етнически мир, да се бръкне в джоба... - използва умело ситуацията лидерът на ДПС. - Етническите демокрации поставят редица въпроси за нов поглед към някои конституционни текстове: изучаването на майчиния език, именна система и прочие". Ахмед Доган е наясно, че в Турция всички поданици са турци. Няма национално или етническо малцинство. Има един народ и една нация - турската. Няма и използване на майчин език от кюрдите например, да не говорим за новини по националната телевизия в Турция на друг език, освен на турски. На големия митинг за връщане на имената на българските мюсюлмани от декември 1989 г. Доганов липсва - години след това той вече изважда тази карта в претенциите за изучаване на майчин език и новини на турски по националната телевизия. Не минава много и той иска въвеждане на турски език и в армията и всичко това вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си за намаляване на безработицата и изкупуване на тютюна. "Ако го нямаше ДПС Босна е само един блед модел за онова, което можеше да стане в България" - обича да припомня Доган, като през 1994 г. настоява през 1994 г., да не отпада от дневния ред на Ислямската конференция проблемът с правата на мюсюлманското население в България.

Адем Кенан /лидер на Турската демократическа партия/ на 21 октомври 1993 обявява пред журналисти във Варна, че в България вече е поставено началото на административна автономия, тъй като на много места в райони на страната кметове и общински съветници са български турци. Мехмед Ходжа /известно време председател на окръжна организация на ДПС/ направо предлага на конференция да се гласува решение, с което да се обяви, че в България има турско национално малцинство. Доган ловко се дистанцира от тази прибързаност, тъй като отлично е запознат с международни и български правни документи.

Не е трудно да се приеме използването на турски език по предизборни митинги на ДПС. ДПС-депутати говорят помежду си на турски в българския парламент, ДПС избирателите се плашат със заплахи, че ако дойде в местната власт българин, ще затвори джамиите, ще махне сателитите, насочени към Турция. Истината е, че времето намести пластовете, отговори на проблемите и извади на дневна светлина много факти.

Турцизирането - историята трябва да се помни, за да не се повтаря

"Никога България", "Кръвта за Турция си давам" и "Да живее Турция" - за тези надписи по училищни чинове и стени на 21 януари 1991 е предупреден президентът на Република България, Желю Желев. Български граждани от Якоруда предупреждават Желев, че ДПС е бомба със закъснител, тъй като именно лидери на това политическо движение създавали напрежение между двете етнически групи. Желев остава глух и ням.

На 18, 19 и 20 април същата 1991 година, в района на Якоруда, на митинги, лидери на ДПС правят следните изявления:

Мелиел Удев: "Всички мюсюлмани трябва да се обединят, защото от 1912 г. досега християните са ги преследвали и мачкали. Но това повече няма да бъде. Мюсюлманите сега са сила и целият свят е с тях... На един от тези митинги се чуват викове и: "Вън от нашите гробища"!

На годишна отчетна конференция на ДПС в Якоруда Алия Али Юсуф от с. Юруково заявява: "И на най-добрия християнин, най-добрия, му нямам доверие, и най-близкия, и най-милия - чужд е, разберете го, чужд е, няма да стане кръв, няма да стане брат..."

Или казаното от Ибрахим Кадри, зам.-председател на окръжното ръководство на ДПС и член на УС: "Да не се заблуждаваме с думите демокрация, права, конституция и т. н....въобще не можем да направим деление комунисти и седесари. Това е един и същи народ. По националния въпрос имат една и съща политика. В цялата страна се работи срещу мюсюлманското население... Щом като ние доброволно, по желание сега си възвръщаме имената, това ще рече, че автоматично се задължаваме да научим турския език, става задължително и да посещаваме джамии. Ако нямаме масово участие в движението, ние няма да доведем борбата докрай, няма да се наложим в историята такива, каквито искаме."

26 февруари 1991. Хора от Якоруда изпращат на тази дата на Президента и Великото народно събрание един твърде тревожен документ, с копие от който успях да се снабдя и аз, въпреки че съдържанието му се криеше много строго. Ето извадки от този документ:

Атидже Османова /магазинерка/: "Аз лично ще отрежа главата на Гълабина Досева."

Сабия Кьорова /работничка/ на Цана Кундева: "Три каурски семейства сте в махалата, ще ви смирим за половин час" и още: "За три часа ще ви изколим всички кауре в Якоруда."

Ще продължа да цитирам извадките от документа, без имената на тези, които заплашват: "Твоят син Атанас ще бъде заклан", Ще заколим и тебе и твоя син, дето учи децата, че са българи", "Ще ви запаля бараката", ученик от 4-ти клас Ю. Д. И. пък казва: "Като дойде тука Турция, ще ви колиме като в Батак".

Пенсионерът Йордан Минев получава заплаха по телефона си: "Мюсюлманската секция ти е издала смъртна присъда. Сутринта ще ти изкопаем гроба", и т. н., и т. н.

Представители на политическите сили бяха подписали това изявление до президента Желев, като подчертаваха, че до този момент българи християни и българи мюсюлмани бяха живели в мир и любов. Годината бе 1991, много след смяната на имената и няколко години след изселването в Турция. Мнозина от заминалите българи мюсюлмани се бяха завърнали - тук, при корена си. Воюваха за покрив и работа, но с промените след 1989 се затваряха предприятия, и едните и другите оставаха без работа. На път бе налице създаването на трудноизлечима пропаст на верска и етническа основа - противоречия, които в много други държави ставаха причина за жестоки и дълги войни.

Лидерите на ДПС тогава твърдяха, че подписалите документа якорудчани са главно членове на БКП и служители на МВР, участвали в така наречения възродителен процес. В Изявлението такива данни липсваха, но затова пък в същото време, на 60 км на запад от българската граница се зараждаше безмилостен военен конфликт. Президентът Желев скри този документ и не го огласи, а така не получи гласност и това, което вреше и кипеше в Якоруда и други подобни селища със смесено население. 2003 година. Зам. областният управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед, поиска прогонване на християните от Родопите и заяви, че не признава Конституцията на България. Моллаахмед бе уволнен незабавно - Доган се пази от подобни изстъпления. Пази и Движението си. Той си дава сметка, че в Наказателния кодекс съществува член 162, ал. 1, по който е възможно да бъде повдигнато обвинението е "за подбуждане на расова или национална вражда" - такова обвинение никой никога не повдига. За лидерите на ДПС е удобно да се говори единствено за периода до 10 ноември 1989 година - за следващите години тези политици не са склонни да отварят дума.

В края на 1992 г. се събират достатъчно тревожни сигнали за обстановката в районите със смесено население. Избрана е Анкетна комисия в парламента, която да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област". За първи път е формулирано и явлението за нов възродителен процес, но вече в обратна посока. В Якоруда разговарям с кметицата Найле Саллих, която е забранила на 3 март да се вдигне българския национален флаг над общината. Годината е 1992.

- До 1972 г. са правени 5-6 пъти опити за смяна на имената тук - започва разговора ни Саллих. - Последната смяна на имена беше на 19 май 1972 година. Тогава, преди тази дата имаше един поход, който беше предприет от турското население.

- Турското население? - прекъсвам я изненадана аз.

- Населението, изповядващо исляма и говорещо турски език - някак набързо ми отговаря Саллих и продължава разказа си. - Те тръгнаха да отидат в София, да се оплакват, че искат да ни сменят имената. Тогава ги посрещат при Бели извор и беше убит един човек, Осенски. После партийният секретар и милиционери отишли да агитират в Буницево за доброволна смяна на имената. Говореше се, че са били нападнати с вили и брадви и тогава е убит Георги Цинцев, бивш партизанин... /Убийството извършват несъгласните да си сменят имената. - бел. моя/. Насилието ражда насилие - събеседничката ми спира за миг. - След време последва още едно убийство, на Емин Кафеджиев. Важното е, че нашето население можа да се съхрани тогава. Религията е по-силна тук, а моралът - също. Ето, във Велинград изглежда повече са ги насилвали, та са си обръщали и в домовете си на християнски имена. За разлика от нашите тук.

Някои от младите не искат да си връщат турско-арабските имена - разбирам аз след много срещи с хора от Якоруда. Много от хората тук, изповядващи исляма не знаят и дума турски. По този повод кметицата на Якоруда признава: "Асимилацията е много силна - след името и религията ще се измени... Не знам какво тревожно има, че хората се самоопределят като турци!? После не знам откъде идва това помаци, но е много обидно. Тук християнското население не ни приема за българи."

Следва продължение