Турцизирането - игрите с Турция * Отношенията на Доган с политическите партньори - най-сигурна е несигурността

Продължава от 16 януари

Турцизирането на българи мюсюлмани, мълчанието на президентите в периода на преход стабилизира политически Движението за права и свободи и неговия лидер Ахмед Доган. За тези събития бе разказът вчера.

Днес продължавам с констатациите на Анкетната комисия, създадена по получените сигнали за турцизиране на населението в смесените райони в 1992 година и след това. Както и с игрите и неприемливите контакти на лидера на ДПС, с примери за някои неговата лоялност през годините към всеки от политическите партньори.

За българите мюсюлмани ДПС осигури учители по турски език, самият Доган не криеше още в първите години след отстраняването на Тодор Живков от власт, че си е поставил за цел да превърне в турци българите мюсюлмани, като им помогне да изучат турски език, осигури им работа и бъдеще - на тях и децата им. Асимилация - това е точната дума на събитията в района на Родопите, които се развиваха бързо, в нарушения на закони и защитени от мълчанието на законодателна, изпълнителна и съдебна власт.

В Якоруда, за да се чества националния празник на 3 март кметицата Найле Саллих бе поискала молба за разрешение. И тъй като молба не е била подадена, тя забранява даже да се издигне националния флаг на Република България на сградата на кметството.

Членовете на Анкетната комисия от българския парламент по сигналите за турцизиране се натъкват на ученическа тетрадка, в която е записано дословно следното: в съчинението на един първокласник, по темата "България", в ученическата тетрадка: "България, моето отечество е най-хубавата земя на света! Аз се гордея с моята хубава земя! Аз се гордея, че съм роден в нея! Гордея се и я обичам! Аз обичам Турция!"

От работата на комисията и срещи и разговори със свидетели стават ясни и други факти:

• На 20 април 1992 г. в 5 "д" клас в Якоруда, в час по немски език, учителката казва на учениците, че родината им е България и трябва да я обичат. Същата вечер, директорът на училището Юруков предупреждава тази учителка, че ако още веднъж повтори подобни твърдения, ще бъде уволнена!
При определяне на народността на учениците, учителят Живко Сахатчиев разказва, че единият ден ученик донесъл декларация от родителите си, че е българин, а на следващия ден се появил с друга декларация, че е турчин!

Анкетната комисия констатира, че хората от районите със смесено население се страхували да признаят, че върху тях се упражнява натиск от определени политически сили /ДПС/ или отделни лица по повод самоопределението им.

Стига се дотам, зам.-министър на образованието Таня Костадинова /от кабинета на Любен Беров, избрана с гласовете на ДПС в парламента - бел. моя/, на съвещание в град Гоце Делчев да издаде устно разпореждане за провеждане на политика на турско национално самоопределение на учащите се и за задължително изучаване на турски език в българските училища. Това според тази госпожа щяло да бъде условието един ден България да може да бъде приета в Европа!

Някои от учителите, смутени от заповедта поискват писмено нареждане, но Костадинова им отговорила, че нейното устно разпорежане е достатъчно.

В крайните констатации на Анкетната парламентарна комисия, създадена по сигнали за турцизиране на българи мюсюлмани имаше и случай за един кмет, на име Юсуф Джуджо. Този кмет присъства в доклада на Анкетната комисия, заради поправките, които е извършвал лично, на своя глава в молбите за преименуване. В тях той прибавял турско-арабски окончания в имената на гражданите, като зачерквал характерните български наставки - -ов и -ев. Притиснат от сигналите на гражданите, чийто имена си беше позволил да променя, Джуджо излъгва в писма до Министерство на правосъдието /изх. - 04. 14 - 1 от 1 юли 1992 г./, че "гражданите доброволно и свободно са направили поправки по заявленията си"! Това остава без последствие, тъй като бюрократичната машина се задвижва твърде бавно, а след броени месеци на същата година кабинетът на СДС пада от власт и е създаден кабинет, подкрепен от ДПС, начело с премиер, проф. Любен Беров.

Местен учител доказва пред Комисията, че в 1912 г. в Якоруда не е имало турци, тъй като фамилните имена на известни местни в градския регистър родове са български. В същото време, пред комисията било оповестено становището, че българите мюсюлмани трябва да знаят турски, за да четат Корана, тъй като той не може да се преведе на български според местни властници в Белица.

В Сатовча за тези, които не желаят да променят имената си от български на турски администрацията противопоставила уволнения и тормоз.

400 души от Сатовча заявяват, че ще се идентифицират като китайици и ще изпратят документ до китайското посолство в София с искане да бъдат защитавани като китайски граждани. Кампания за целенасочена асимилация на българи и български граждани с мюсюлманско вероизповедание констатират от внесени документи, членове на Анкетната комисия.

В с. Вълкосел е бил замразен строежът на училището, заради издигането на джамия. Свиване на българското културно присъствие и в същото време подпомагане на ислямизирането на българи с мюсюлманска религиозна принадлежност - това са част от констатациите на анкетиращите в Софийска област. Стига се дотам, че мюфтийството в две села издава разпореждане да не се погребват български граждани /християни/, щом не са си сменили българските имена!

Анкетиращите констатират, че местните управи в редица селища в Софийска област работят срещу българските институции и законност. Те са изправени пред засилваща се тенденция на въздействие за турцизиране на духа и дейността на българския етнос с неговите устои: език, култура, образование. Усложнена етническа ситуация е крайното заключение на Анкетната комисия, но Докладът й с всичко констатирано и документирано е прибран и... забравен. А проведеното турцизиране остава факт и с годините действително промени постепенно самосъзнанието на мнозина българи мюсюлмани, като ги превърна в български граждани, назоваващи и определящи себе си като турци.

"Изпитвам удовлетворение от вида на жертвата" казва лидерът на ДПС при политически двубой със свои опоненти. През годините той се коалира със социалисти, демократи, монархисти и отново със социалисти и монархисти.

Напоследък Иван Костов подскача срещу манталитета в политическото поведение на Ахмед Доган, което е странно, тъй като не друг, а именно днешният лидер на ДСБ, докато беше премиер /1997-2001 г./ подписа в Анкара, че съседите ни ще купуват ток от България, само ако парите от това "сътрудничество" се насочат в турски фирми, на които ще се възложи съвместно изграждане на инфраструктурни и енергийни проекти, т. е. ток срещу строителство.

А българските фирми и интересите им? Костов замълча. Строяха ли наши фирми в Турция? Категорично не, тогава в чий интерес Костов подписа договора в Анкара? След време Доган изрече: "Костов трябва да изпие докрай горчивата чаша и си взе билет за първия ред, за да наблюдава падението на синия премиер.

Докато в парламента с мнозинство на сините /1997-2001 г./се караха и словоблудстваха за даване на въздушен коридор на НАТО, лидерът на ДПС, който рядко се вясваше в Народното събрание заяви от парламентарната трибуна: "Щом сме казали "а", трябва да кажем и "б", обяснявайки, че с въздушния коридор България вече е страна във войната.

Отношенията на Доган със социалистите в началото на прехода преминаха от предложението му да бъде забранена партията им, до това, да се коалира с тях.

Спектърът на политически инициативи на лидера на ДПС е голям и разнороден, но далеч от проблемите на избирателите му и политическата обстановка в държавата. В инициативите му винаги се говори на политически език и привидно логически, но в крайна сметка те, след гръма, който произвеждат при обявяването заглъхват в ехото на поредната популистка бутафория. Когато играе своята игра Доган забравя защо е избран в парламента, но дойде ли време да се определя позицията на ДПС по даден проблем, той си измива съвесттас оправдание за желанието и вижданията на електората си.

Във всеки един момент Доган работеше за своите и на Движението си интереси, като не пропускаше да играе и за интересите на Турция и нейните специални служби.

Характерно за Доган е да хвърля "бомби", изчакал кротко и мълчаливо своя момент. В далечния 4 ноември 1991 г. ДПС-лидерът поиска от парламентарната трибуна забрана на БСП и то във време, когато избирателите му едва оцеляваха. Спомням си изявлението на един от съратниците на Доган: "Когато видиш магаре и тютюн - там живеят турци", изявление, което казваше всичко за избирателите на Доган и Движението му.

През февруари 1992 г. Доганян - Доганов - вече се наричаше Доган и се превърна в център на политически скандал, продължил половин година. Шефът на контраразузнаването тогава, Чавдар Петков докладва на президента Желев, че, според оперативни данни на службата, Доган е предал на турския посланик Списък с имената на български разузнавачи, действащи в чужбина под дипломатическо прикритие. Ударът разтърси из основи и разузнаването, и дипломатическите среди - отвори се удобна врата за Желев да подмени посланици и разузнавачи. Доган оцеля, а шефката на Националното следствие, Ани Крулева раздипли пред журналистите смехотворни аргументи и версии за скандалния случай.

Докато СДС-управници се пробваха в упражняване на изпълнителната власт и воюваха с президентската институция и специалните служби, Доган не губеше време и въпреки, че бе искал забрана на БСП, се срещна с Нора Ананиева и Чавдар Кюранов/БСП/, след което, на специално подготвена пресконференция хвърли обвинение за "син фашизъм"!

Последва сваляне на председателя на парламента Стефан Савов, на 7 октомври 1992 г. Доган се срещна в ресторант "Крим" с премиера Ф. Димитров, не с контруктивни предложения за потушаване на трусовете в управлението, а за да го преслуша. Не закъсняха и изявленията на лидера на ДПС, че е необходим "депесарски шут" на СДС-кабинета, че е необходим "ляв завой" в управлението на държавата. Така след като кабинетът на СДС се самосвали с искан вот на недоверие, Доган влезе активно във властта по време на мандата на следващия, този на Любен Беров.

Две несъвместими събития кореспондират в биографията на Доган в неспокойната 1997 г. В България той бе огласен за сътрудник на Държавна сигурност и разузнавач срещу Турция. В същото време Турция го награди с медал за заслуги към падането на Живковия режим.

Така се оказа, че Доган хем не бил лидер на етническа партия, хем получи най-високото държавно отличие за запазване на етническия мир в държавата. И друго: от една страна се лансираше версията, че лидерът на ДПС имал принос в утвърждаването на етническия мир в България, от друга той без проблем, цинично заяви: "Ако Европа иска етнически мир, да се бръкне в джоба... Етническите демокрации поставят редица въпроси за нов поглед към някои конституционни текстове: изучаването на майчиния език, именна система и прочие". Ако някой се сетеше да попита, абе, къде и кои са етническите демокрации на Доган в Европа, то тогава той едва ли би имал отговор, но на него, лидера на ДПС никой не задаваше неочаквани въпроси, т. е. такива, за които той да няма готов отговор.

Хлъзгав, непрекъснато променящ позициите си - безпардонен - това бе главното в поведението на Ахмед Доган. В такъв случай твърде странно бе за него да се говори единствено колко велик политик и стратег е. "Странно", не е точната дума за определение - журналисти и политици изграждаха образ на Доган, такъв какъвто той искаше да бъде изграден.

Според едни политици и журналисти, "Доган е национално богатство" /шефът на Националната следствена служба-бел. моя/, а според други, той бе определен като "проклятие за България" /Иван Костов - бел. моя/. Преди Доган да се превърне в "проклятие" за Костов, СДС се опита да го приласкае към себе си за поредните местни избори с цел да отдалечи БСП от местната власт. Тогава ДПС обяви, че не се хваща на уловките на сините и показа мускули. Още се помни денят, в който ДПС поиска специална среща със СДС заради Конвенцията за малцинствата и след светкавичното съгласие на сините и появата на премиера Костов в парламентарните кулоари, лидерът на ДПС изобщо не се появи! Той вече бе провел сондажи за подкрепа на конвенцията с лидери на БСП и Евролевицата тогава.

"Ако аз нямам допълнителен ход, не бих играл и първия", казва Доган, коментирайки действията си в политиката. Вярното, е че първия ход Доган играе за някого, но следващите винаги бяха за него.

Ахилесовата пета на Доган

бе желанието му да сложи ръка на силовите министерства. Стремеж, на който според силите си в годините и различните мандати се противопоставяха политици от партии, негови партньори. Чак с последния мандат тази цел на Доган като че ли започна да се осъществява. Министърът на вътрешните работи, макар и от БСП всъщност се оказа доверен човек на лидера на ДПС. Съратник на ДПС, в лицето на Касим Дал изготви Проекта за Закон за отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност. На дневен ред е отнемането на специалните служби от влиянието на държавния глава и преминаването им към изпълнителната власт - акция, в която Доган не участва пряко, а със свои маши. Изключително точна е преценката на столичния кмет, генерал Бойко Борисов за Ахмед Доган. Ето какво каза той: "Уважавам изключително неговата възможност и начин да се изважда от ситуациите, в които попада", каза генерала. Според него Доган се надсмивал на политиците и играел с по два-три хода напред. "И онзи ден ги беше строил - даде пример генералът - цялото ръководство на БСП во главе с премиера и шефа на парламентарната им група и един час им чете лекции и те чинно записваха... Г-н Миков си пишеше в един тефтер какво е обръч, а Доган им чертае каца", обясни Борисов. Според генерала, лидерът на ДПС се забавлявал с българските политически партии.

През 1995 и 1999 Доган подкрепи столичния кмет Стефан Софиянски за изборите, но когато настъпи време за третия му мандат, Доган обяви, че София има нужда от ново лице.

"Няма ляв и десен цар" - коментира Доган местоположението на НДСВ в политическото пространство, като не пропусна да присъедини царистите към ДПС, т. е. към либералният център. Това явно не се хареса на Симеон Сакскобургготски и отношенията на двамата лидери охладняха - Симеон още не бе забравил извиването на ръце от ДПС в приватизациите на Булгартабак и БТК, както и всяко отиване на Доган в Министерския съвет, което се приемаше от медиите като събитие.

"Те ще ми играят тази игра, дето аз си я играя от години! Няма да стане!" фучал в кабинета си Доган след отказа на НДСВ за ремонт на кабинета. Лидерът на ДПС не се укроти тогава от елегантния комплимент на Симеон, че е "ловък и обигран държавник". "Полезно е обсъжданията в една коалиция да стават на четири очи, а не чрез медиите", опита се да отвърне на удара на Доган Симеон Сакскобургготски. Впоследствие Доган премина от "Ще назова министри за смяна" до "Нямам никакви идеи за ремонт на кабинета". Охлаждането на отношенията между коалиционните партньори в изпълнителната власт бе факт.

Грешките на ДПС в политическото партньорство заздравяваха позициите му, тази реалност бе факт, и то благодарение на бързите реакции на лидера на ДПС, Ахмед Доган. Доган диктуваше, определяше, оставаше недосегаем от всеки гаф на своите довереници. Определяха го като баланьор и партньор, а всъщност лидерът на ДПС 17 години не спря да "играе" на политическата сцена, превръщайки я ту в пазар, ту в борса. Недосегаемостта му бе застрашена само в един момент, когато американският посланик Джеймс Пардю обяви, че българската турска общност е достатъчно голяма и силна и може да има повече от един лидер. Само в този случай за малко Доган загуби дар слово и се сниши, като запази мълчание докато думите на Пардю бъдат забравени.

В продължението четете как се отрази близостта на Доган на президенти и политици.