Продължава от 17 януари

Турцизирането на българи, асимилацията на мюсюлманите и превръщането им в турци бяха тема на вчерашния откъс от темата за ДПС, Държавна сигурност и лидера Ахмед Доган. В годините Доган губеше единствено избиратели, но за сметка на това той, съратниците му и Движението не изпитваха финансови проблеми от мига, в който навлязоха във властта. Гъвкавостта му на политическата сцена бе за сметка на намаляването на броя на избирателите му.
17 години в България се работеше тихомълком по учението на професора от Кеймбриджския университет Ърнест Гелнър, според който чувството за национална принадлежност е историческа отживелица. Същият Гелнър твърди в своите трудове, че понятието "народ" е опасно, тъй като води до диктатури и преследване на етнически групи. Подобно на Сорос, в чийто инструментариум бе заложено създаването на тотален контрол върху държавата, с цел "правене на история", а и дестабилизиране на някои държави. Стигна дотам, приближен на Доган, Юнал Лютфи да твърди, че едно мултиетническо общество като българското след 10 ноември 1989 г. следвало да има и съответна Конституция, т. е. мултиетническа. Това не се случи, но кутията на Пандора бе открехната.
Лютфи замълча за факта, че бе използвана религията на мюсюлманите, за да бъдат заставени да изучат турски език. В резултат, религията определи етноса, а апологетите на Движението за права и свободи продължиха в поетата посока, като тръгнаха да превръщат етноса в национално малцинство. Не в религиозно, не в етническо, а в национално, най-малкото, защото подобна тенденция бе безкрайно удобна на съседна Турция. Етносът навлезе в политиката чрез създаденото на етническа основа Движение - в противоречие с Конституцията на България, но пак повтарям - в интерес на съседна Турция. Така на практика се осъществи класическия израз на без време отишлия си от този свят български писател Станислав Стратиев: "Да обясняваш историята си само с географията си не е най-точния начин да разбереш истината". Но на членовете на ДПС не им е необходима истина, на тях им е нужно да сбъдват целите, интересите на една чужда държава и нейните специални служби. И това бе възможно благодарение на безхаберието и бездействието на редица депутати, правителства, президенти в държавата.

Тенденциозните действия на хората от ДПС често се съпровождаха с инцидентни. Такъв е случаят от времето на управление на правителството на Любен Беров, с подписката за признаване на "голямата екскурзия" за трудов стаж, искане , което ДПС тутакси забрави и остави в миналото неосъществено.
Малцина днес си спомнят как в далечната 1994 година Доган сподели, че се е срещнал либийския лидер Кадафи и му е благодарил за позицията, която Кадафи заел по време на "възродителния процес". Тук възниква въпросът: след като Доган е толкова близък с Муамар Кадафи, защо не отрони и дума по проблема, възникнал с обвиненията към българските медици, обвинения, възникнали шест години по-късно. Проблем, който продължава и днес. Доган мълча и продължава да пази мълчание, въпреки кризата по казуса "Либия", след обявяването два пъти на смъртни присъди.

В същото време, докато политици от други партии в България крият контактите си с криминално проявени лица, то Доган, за да защити Ерджан Рашид - Роко най-безцеремонно нападна навремето правораздавателните органи с развяване на етническата карта. На Роко бе осигурен добър и добре платен адвокат като Хари Харалампиев /защитник на двамата полицаи от Пазарджик застреляли гъбар и участник в защитата за известно време на българските медицински сестри - бел. Л. М./.
Самият Ерджан Рашид заяви, че вярва в българското правосъдие! Роко бе пуснат под гаранция, а след излизането на Богомил Бонев от системата на МВР вече никой не посегна на Роко. Самият Доган с годините се поукроти и вече не афишира публично пристрастията си с хора с криминални прояви и присъди, още повече, че около приемането на България в Европа темата за борбата с организираната престъпност бе и все още е болна за политическия ни елит.

След като премина през различни етапи на развитие, ДПС засвети със своя естествена светлина в политическите интриги на управлението на държавата, където под една или друга форма Движението неизбежно вземаше участие. Още повече това стана възможно след като ДПС умело се отдалечи от етническото си минало и се регистрира при европейските либерали.

Затворите са труден изход за житейски старт твърдят потърпевши, но не за всички. Доган се оказа едно голямо изключение на това твърдение. И причина за това се оказа неговата навременна ответна реакция. Така докато Доган отричаше етническата същност на Движението си получи орден "Стара планина" за принос в утвърждаването на етническия мир в България. Смехотворно е, но ще припомня следния факт. Халифатът бе премахнат в Турция, но това не достигна до съседна България, след като името на султана все още се споменава при религиозните служби на мюсюлманите. Ататюрк промени религиозното облекло - в България то все още се използва. Тогава защо да се чудим на механичното приемане на сценария за турския произход на българите мюсюлмани, с който Доган и ДПС пробиха в политическото пространство.

Трудно е да не сме нули, но винаги започваме от нулата казваше писателят Стратиев. Стигна се до парадокса: това, което се приема и лансира у нас, в Турция да е извън закона. Така в Турция няма други национални или етнически малцинства освен турското. Езикът, който е разрешен е турският и друг език в средствата за масово осведомяване, в системата на образованието и културата не е приет и ползването му е извън закона. Докато в България, вместо да решава конкретните проблеми на избирателите си Ахмед Доган се съсредоточи върху искане за използването на турски език в новините на обществената телевизия и в армията.

Ако някой тръгне да търси логика и последователност в действията и изявленията на лидера на ДПС, Доган, само ще си изгуби времето. Доган излъчваше и продължава противоречиви сигнали към политици от всякакъв калибър. След огромната подкрепа през годините от страна на президента Желев, през 1996 Доган му обърна гръб, за да подкрепи опонента му Петър Стоянов. Тази подкрепа не го спря да заяви на 12 юни 1997, че СДС минирал етническия мир в държавата.

Как Доган "пазеше" етническия мир

Професионалният философ марксист определи социалния си статус като на казионен идеолог на социалистическия строй. Като такъв Доган използва случая с пристигането на турския президент Ахмет Сезер през 2001 година и да обяви, че ДПС от опозиционна ще стане управляваща партия. И това се случи след избора на монархистите ДПС са да им партньор в изпълнителната власт. Случи се и когато Доган без притеснение обяви: "Дай Боже, да имаме подкрепа от Турция като влезем във властта". Изявление, на което не реагираха нито политици, нито прокурори, а още по-малко пък от българските специални служби като контраразузнаването например, които са оторизирани да работят за защита на националната сигурност. Точно обратното се случи: българският президент тогава, Петър Стоянов отзивчиво подписа Рамковата конвенция за националните малцинства, което няма оправдание пред действащата Конституция, но затова пък е в услуга точно на Доган и целите, които предследват хора от Движението му. Пак Стоянов притисна СДС да се сближи с Доган и то по време, когато лидерът на ДПС провеждаше срещи и разговори с опозицията на социалистите. Самите социалисти се опъваха известно време на приемане на Конвенцията и най-накрая 22 души от тях поддадоха и гласуваха за нея. Нима в името на запазване на етническия мир Доган настоя да не отпада от дневния ред на Ислямската конференция проблемът с правата на мюсюлманското население в България? И то след като бе налице признание на турския президент Демирел, външният министър на Турция, Хикмет Четин и видния политик Али Динчер, че правата на това религиозно малцинство в България са възстановени.

В смесените райони ДПС извършваше геноцид над българските фирми, но никой не посмя да реагира и защити. Стигна се дотам един изселник, който бе продавал джинси на българо-турската граница да получи от ДПС няколко безмитни бензиностанции и днес вече да е банкер! Човек, за когото печатът написа, че е изгорил българския национален флаг на големия митинг в Анкара - факт, документиран в списание "Йокта" от 1989 година. Този човек получи всички блага за спонсориране и подпомагане на политическото Движение за права и свободи.

Лидерът на ДПС бе персона нон грата за изселниците в Турция след като бе изнесено, че е бил съпричастен на Държавна сигурност. Мина време и това бе удобно забравено. От Турция за гласуване в избори продължиха да пътуват изселници, за да подкрепят с гласа си ДПС и Доган. До последните избори, в които с гласовете на ДПС бе преизбран за втори мандат държавният глава Георги Първанов. Поне според изявления на самия лидер на ДПС - Ахмед Доган.

Така присъствието на Доган на политическата сцена доведе до парадокса нито един избор за заемането на важен пост не се осъществява без ДПС, нито едно правителство не е стабилно без ДПС. Доган се оказа съвестта на времето на преход, на което всъщност липсваше съвест.

Тази реалност наведе лидера на Движението на мисълта, че вече е в състояние да атакува любимата си крепост - специалните служби с дебат на кого да бъдат подчинени те. Тази реалност доведе и дотам - да се реши отваряне на архивите на бившата Държавна сигурност, без значение дали става дума за действащи или бивши разузнавачи. Без значение дали въпросните разузнавачи работят в България или зад граница. Така Доган освен, че се готви да диктува дневния ред на събитията в държавата, е със самочувствието че политическата му сила е готова вече самостоятелно да участва в изборите, които се задават тази 2007 година. Така лидерът на ДПС е на път да докаже на политическите си партньори, че са се оказали на дъното без да са го достигнали. Той показа, че непотребните могат да са непрекъснато потребни.

Подробност за Доган е обстоятелството, че авторитетът на държавния глава ще бъде ударен чувствително. Незначителен факт е, че националните специални служби ще бъдат доразбити. За Доган това ще бъде добре дошло, тъй като пред него ще се открие възможност да изпрати в опразнените служби след пълното разсекретяване на архивите свои доверени хора. А тази стъпка ще бъде оценена по достойнство от турските специални служби, тъй като с политически средства и интриги Доган ще свърши тяхната работа. През беззъбите уста проблемите минават много по-леко.

Така Доган "запази" етническия мир и съхрани националните интереси на страната. За политиците, които имат лошата съдба да са му партньори остава да си ближат раните, с надежда да заздравеят по-скоро.

Имало ли е връзка на ДПС и Доган с Държавна сигурност - както се казва, лъжата не се отличава от истината по нищо, освен по това, че не е такава.

Утре четете как се отрази близостта на Доган на президенти и политици.