Полска телевизия ще снима сериал за покушението срещу папа Йоан Павел Втори * Каква бе далечната цел на атентата на площад "Свети Петър"

Посвещавам на Богдана Лазарова

Няма българин, който да не е чувал или чел за атентата срещу главата на римо-католическата църква на площад "Свети Петър" в Рим. Неочаквана среща преди няколко дни ме провокира да се върна и потърся още отговори и детайли от това покушение. Бях поканена на разговор с колеги от полска телевизия, които имат амбицията да снимат сериал за този акт, и тъй като в електронната страница тук бях публикувала мое разследване, колегите ми от Полша имаха въпроси, относно написаното и случилото се в далечните 1980 и 1981 година в София.

Какво допълних към събраното вече от колегите ми на Полската телевизия?

В България на 9 декември 1982 година е образувано следствено дело №179 по описа на тогавашното Главно следствено управление на МВР срещу гражданина Мехмед Али Агджа по действащия тогава член 98, ал. 2 от Наказателния кодекс за подбуждане в Италия към враждебни действия против България и член 286 от НК - за наклеветяване пред италианските съдебни органи на български граждани в извършване на атентат срещу папа Йоан Павел Втори.

През месец март 1985 година следственото дело е приключило с мнение за явяване на съд на Агджа, но наказателното производство е спряно поради отсъствието на обвиняемия от страната.
На 13 март 1991 г. във в. "Подкрепа" излиза материалът "Октопод" V" с твърдения за съпричастност на български граждани в подготовка на опита за убийство. По тази публикация, по-точно по опровержението й с документи и факти аз направих на времето свое разследване*, което с годините се допълваше с нови данни. Името, споменато в това мое разследване е на лицето Константин Караджов, бивш кмет на Димитровски районен народен съвет, човек попаднал в затвора около скандала и разкритията навремето с измами при раздаването на жилища. Няколко години след падането на Живков Караджов отново попадна в ръцете на Темида - този път по контрабанда с цигари.

Та името на Константин Караджов някой тук, в България бе пошепнал на полските ми колеги, че е на човек от висшите кръгове на бившата Държавна сигурност и те търсеха истината и връзката на ДС с атентата. Такава връзка - няма и е нямало. А самият герой Караджов се оказа дребен калибър исторически "герой", което може да се установи както от двете ми публикации, появили се на тази електронна страница, така и от документите, които бях ползвала, за да ги напиша. Той е искал да влезе в историята, но така и не успява.

Ето защо бях принудена да разсея недоразумението на полските си колеги като им кажа, че всъщност въпросният Караджов далеч не е някакъв началник от спецслужбите от времето на Живков, а само столичен районен кмет, съден и осъден за измами.

След свалянето на Живков от власт, с Постановление от 12 юни 1991 година на Главна прокуратура следственото дело по намесата на името на България в покушението е възобновено. Сам президентът Желю Желев поиска да бъде установена истината за българско участие, въпреки че такова участие е нямало. Свежа струя в цялата тази история и напъни на някои висши следдесетоноемврийски политици да се намери българска следа в покушението срещу папата внася най-неочаквано и категорично един Доклад на Американския сенат във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешен министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация в ЦРУ" по времето на Джордж Буш старши - бел. Л. М/. Този Доклад е излязъл във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел от въпросния Доклад, посветен на участието на американското разузнаване в "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". Тази формулировка срива до основи всичко съчинено и измислено от Клеър Стърлинг и поддръжниците на нейните тези от изданието "Рийдър Дайджест". Тази формулировка обяснява хъса, с който Стърлинг оклеветява нашата държава.

Срещите на Агджа свързани с пребиваването му в България

Службите в България тогава са категорични, лице с името Агджа не е преминавало границата и не е установен негов престой в страната през 1980 година. Същевременно от разпитите на турски граждани, пребиваващи в България в годините 1980-1981 години става ясно, че те не са срещали Агджа в този период. Защо е оставено такова впечатление у турските граждани, след като мнозина българи са чували за срещата на Агджа с Йомер Марсан в столичния хотел "Витоша Ню Отани", среща, която потвърждава и самият Марсан, когато е бил разпитан по делото.

Агджа е бил в полезрението на българското разузнаване от 1979 година, във връзка с убийството на турския журналист Абди Ипекчи, като фигура, твърде "интересна" и "перспективна" за използване за задачи от различни чужди разузнавателни централи. Съществували са подозрения в лица от различни ведомства в България, че Агджа е преминал през специална подготовка /военна и разузнавателна/, но къде и от кого проведена, това така и не бе оповестено никога. Предположенията са били за палестинска връзка в подготовката на убиеца на Ипекчи, но пак подчертавам - категорични данни за това така и не са огласени.

Срещите, които прави Агджа са в две посоки - с хора, известни като контрабандисти и с хора, членове на крайнодясната организация "Сивите вълци". И едните, и другите, заради дейността си и преките си контакти и връзки с институции са имали възможности да набавяне на безпроблемно преминаване на граници, изработване на фалшиви документи за самоличност и още подобни преимущества, твърде удобни за човек като Агджа.

Интересна е връзката на Агджа с Абузер Угурлу /потвърдена и от Йомер Марсан при разпит от италианските съдебни следователи - бел . Л. М./. Угурлу е от известна фамилия контрабандисти в Турция - трима братя и баща. Той е ползвал Орал Челик за свои дейности заключават италианските следователи, за което са знаели и намиращите се в България турски граждани от 1980 и 1981 години.

Челик под чужда самоличност излежава присъда за трафик на наркотици във френски затвор. Италианските следствени власти отиват и разпитват по делото за атентата на място Челик, който е известен като десен терорист, член на "Сивите вълци", работил за Бекир Челенк. Орал Челик е съгражданин на Агджа от Малатия, познат на различни специални служби като много жесток, даже се чуват твърдения, че той е бил истинският убиец на Абди Ипекчи.

Челик и още един от "Сивите вълци" съпровождат Агджа след бягството му от турския затвор в Истанбул, Анкара, Малатия и Невсехир /място, известно с изработването на фалшиви паспорти - бел. Л. М./. Тримата обикалят, докато не намират надеждни фалшиви документи за самоличност на Агджа.

След освобождаването му от затвора Орал Челик издава книгата "Тайната на тайната" и се кандидатира за независим депутат от Малатия - родния град на Агджа. "Преди да бъда арестуван във Франция ми бе казано, че трябва да обвиня българите и че за това ще получа много пари" твърди Орал Челик. /След време Орал Челик загива в автомобилна катастрофа в Турция, като в колата е бил валията на Одрин и висш офицер на МИТ, по-точно, един от началниците на службата. - бел. Л. М./.

Българското следствие достига до следния факт, че Агджа, по време на своя престой в хотел "София" е разговарял 6 пъти с Истанбул, като е звънил на телефон 22-35-10. За това е съобщено и в документален филм на телевизия Би Ти Ви. В него се съобщава за въпросните шест обаждания в Истанбул. По следственото дело се прави проверка и е установено, че телефонът, на който е звънял Агджа е в район, където са разположени службите за разпити на турското разузнаване - МИТ, разузнаването на турската жандармерия и финансова полиция. Под прикритието на фирма, наречена "Тунч Тиджарет", телефонът всъщност е ползван от МИТ /турското разузнаване - бел. Л. М./.

В друг документален филм, журналистът отива на разговор с Агджа, в Турция, но на разговора се появява адвокат на Агджа, за който по-късно се установява, че е войникът, с чийто дрехи Агджа бяга от турския затвор, където излежава присъдата по убийството на турския журналист Абди Ипекчи.

Връзката Агджа - Йомер Марсан - според Агджа, Марсан му е дал парите за покушението и това той твърди пред италианските следователи. По този повод Марсан е арестуван в Германия за разпит, като при очната ставка Агджа му се извинява, че е излъгал за негово съучастие при подготовката на атентата срещу папата. Арестуваният Марсан е задържан от германската полиция, но по-късно е привлечен само като свидетел по време на процеса в Италия. Марсан е роден в Турция, но е със западногерманско гражданство, тъй като съпругата му е германка. Марсан е търговец и работи във фирма "Интко" Гмбх със седалище в Мюнхен. През 1991 година позвъних в офиса на Марсан на фирма "Интко" /занимаваща се с търговия с плодове, цигари, минерална вода и уиски - бел. Л. М./на телефон 72-39-97 и разговарях с Марсан на немски. Той потвърди, че негов съдружник е господин Николов - Терзиев, българин, работил в "Кинтекс", известно време като следовател и финансов инспектор в казино.

Марсан, е бил също близък с Абузер Угурлу, даже е негов представител в България. През 1980 година Йомер Марсан работи и като служител на фирма "Вардар" - Мюнхен, собственост на братя Гюлтаж, като в България Марсан си сътрудничи и със Зеки Меджит. Самият Меджит е задържан през 1988 година в Швейцария и съден за наркотрафик.

Това са хората около Агджа и Марсан. В разпита си по българското следствено дело Марсан твърди, че през август 1980 година е бил посетен в хотел "Витоша Ню Отани" от младеж, представил се под името Метин. Тази Метин поискал от Марсан, от името на Абузер Угурлу пари, за да замине за чужбина. След проверка в Турция Марсан му дава сума от 2000 немски марки. Чак след като Агджа извършва атентата срещу папа Йоан Павел Втори, Марсан вижда и разпознава във вестниците и по телевизията, в появилия се пред него Метин самият Агджа!

Друга връзка на Агджа с Абузер Угурлу се установява от дадените пред италианските следователи показания по делото за два телефона в София, като телефони за връзка с българската Държавна сигурност. Всъщност и за двата телефона се установява, че се водят на една квартира, заемана в периода 1980-1983 от Кантер ал Байрак, друг, още по-мащабен турски контрабандист, близък на Угурлу. Т. е. под извинението, че се е свързвал с Държавна сигурност, Агджа е звънял на Ал Байрак.

Според заявеното в един от разпитите на Агджа, той е престоял в България 50 дни, като при влизането си е ползвал фалшив индийски паспорт. Известно време Агджа прекарва и в хотел "Витоша Ню Отани", където в стая 911 получил автоматичен пистолет "Браунинг" и друг фалшив паспорт, който уж му дал Йомер Марсан. Последното твърдение по-късно е изоставено от Агджа.

Името на Бекир Челенк, търговец на оръжие, се появява около Агджа, когато се установяват с точност дните, в които Агджа пребивава в България. В твърденията си за датите, в които той влиза в нашата страна Агджа така нагласява нещата, че някои от датите да съвпаднат с пребиваването и на Челенк. /11-15 юли/ 1980 година. Според Агджа той е получил оръжието от Бекир Челенк, което по-късно се потвърждава. Самият Челенк е човек, който италианското следствие установява, че е обядвал в Муса Чердар Челеби - лидер на крайнодясна организация, Челеби се е срещал и с Агджа, но връзката между тези тримата е по-скоро "Сивите вълци", отколкото бъдещото покушение срещу папата.

Паспортите на Агджа

По линия на съдебна поръчка италианците изпращат на българското следствие копие от паспорт на името на Фарук Йозгун - един от паспортите, с които Агджа е преминавал българската граница. /на 30 и 31 август1980 г. - бел. Л. М./. Ксерокопието е предадено и приложено към първото следствено българско дело по случая с покушението. Римското обвинение приема, че Агджа е влязъл в България на 2, 3 или 4 юли 1980 г. доказано обаче е негово влизане за 23 юли с. г. Върху паспорта на Йозгун има печат, че е посетил страната ни на 30 август 1980 г. през ГКПП Капитан Андреево и е излязъл на 31 август с. г. При извършената проверка се установява, че на копието на паспорта и на печата върху него липсват секрети, което е потвърдено и от Справка към делото от Второ Главно управление /контраразузнаването - бел. Л. М./. Според същата справка, лице под името Фарук Йозгун няма регистрация за транзитно преминаване на българската граница.

По следственото дело в ГСлУ на МВР тогава е приложен и оригинален граничен статистически картон на името на Йогиндер Сингх. Лица под същото име преминали българската граница се откриват поне 18 на брой, но само едно от тях отговаря на описанието и данните на Агджа.

Върху статистическия картон на името на Йогиндер Сингх има печат за пристигане през нощта на 23 срещу 24 юли в страната. Тогава лицето се настанява в хотел "София". След пребиваването си в този хотел, Сингх се мести последователно в "Парк -хотел "москва" /от 1 до 15 август/, Новотел "Европа" /от 15 до 22 август/, Гранд хотел "Балкан" /от 22 до 31 август/ и напуска страната на 31 август същата година. Това лице, регистрирало се под името Йогиндер Сингх всъщност е Агджа.

И тук възниква въпросът: в големите хотели на столицата тогава са пребивавали и са били посещавани от турски и арабски граждани. Необяснимо е как нито един от тези граждани, разпитани по делото на българското следствие не свидетелства да е виждал или срещал Агджа. А само Йомер Марсан го вижда, под името Метин, когато Агджа му се явява в "Ню Отани" и му иска пари!

Защо САЩ действат по злепоставяне на България?

Моето обяснение след толкова години и разследвания по износа на капитали и провеждането на специфичните външнотърговски операции е, че проблемът, предизвикал това злепоставяне далеч не е идеологически - за вярата на България в комунизма. Всъщност такава вяра са имали единствено членовете на номенклатурата, техните семейства и поне едномилионните членове на БКП. Но това не е повод да се злепоставя България, не е мотив, не е убедително.

Тезата ми по това злепоставяне е, че провежданите специфични външнотърговски операции, чрез които са били снабдявани със специална продукция страни от арабския свят, са пречели на печалбите на щатския военно-промишлен комплекс, пречели са определено на влиянието на САЩ в тези арабски страни, за сметка на увеличаващото се влияние на Съветския съюз и страните от соцлагера. Пречело се е на геополитическите планове на САЩ и точно ударът, който се нанася върху името на една от верните на СССР държави, България е имал за цел да разклати доверието в социалистическото политическо влияние и помощи.

Следва продължение

---

*Публикациите за "българска връзка" с атентата са от 15 и 16 юли 2006 година, повод за тях е излязлата и появила се на българския пазар книга на американската журналистка Клеър Стърлинг "Времената на убийците". Тези публикации са под заглавие "Покушението срещу папа Йоан Павел Втори - печени пилета, малко апартаменти и истории с казина" - бел. Л. М.