2 пъти смърт за хора, замесени с имената си с Агджа след атентата срещу папа Йоан Павел Втори *Агджа - между контрабандистите и "Сивите вълци" * Клеър Стърлинг - поръчковият журналист на ЦРУ и Паница

Посвещавам на Богдана Лазарова

Продължение от 17 март

В първата част на тази публикация стана дума за срещите на Агджа, пребиваването в България и два от паспортите, които е ползвал за създаване на някаква легенда около името си и замесването на държавата ни в атентата.

Най-интересното около тази история обаче, се съдържа във формулировката в един документ. Това е публичният Доклад на американския Сенат, който е бил направен във връзка с представянето на Робърт Гейтс /днешният министър на отбраната на САЩ и бивш шеф на отдел "Анализи и информация" в ЦРУ, от времето, когато шеф на разузнавателното управление е бил Джордж Буш - баща. Този Доклад е бил написан във връзка с кандидатстването на Гейтс за поста директор на ЦРУ. Отделен раздел на Доклада е посветен на участието на американското разузнаване и в този раздел прави впечатление следната формулировка: "съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". Т. е. справка: показанията на Агджа и писанията на Клеър Стърлинг.

Един от хората, с които Агджа прави връзка е Бекир Челенк. Челенк е човекът, който познава повечето от хората в контактите на Агджа, той е известен с това, че Орал Челик е работил за него. Челик /излежаващ под чуждо име присъда да наркотици във френски затвор и разпитан там от италианските следствени власти - бел. Л. М./, е познат с контрабандиста Абузер Угурлу. Челик е човекът, който съпровожда след бягството му от затвора Али Агджа с още един от "Сивите вълци". Тримата преминават през Истанбул, Анкара, Малатия и отиват в Невсехир, място, известно с професионалното изработване на фалшиви документи за самоличност. Челик е член на "Сивите вълци" крайно десен терорист, съгражданин на Агджа от Малатия, известен с голямата си жестокост, даже се твърди, че истинският убиец на Абди Ипекчи е самият Орал Челик.

Бекир Челенк, известен като търговец на оръжие е пребивавал в хотел "Ню Отани", но отрича да се е срещал с Агджа, отрича и да го е познавал. Челенк със съдружник във фирмата си, Аталай Сарълай, който е много близък с водача на "Сивите вълци", Тюркеш. Връзка на Челенк с човек от "Сивите вълци", който се е срещал и с Агджа, Муса Сердар Челеби обядва с Челенк, което не доказва връзка с Агджа.

Челенк се познава и с Йомер Марсан, който от обвиняем се превръща в свидетел по делото в Рим. Трябваше да мине време, за да стане ясно, че Челенк е част от преиграването на българската страна. Челенк е човекът, за когото министърът на външните работи на Турция настоява по време на едно свое посещение той да бъде екстрадиран за контрабанда на мед и валутен трансфер. Българската страна тогава обявява, че Главна прокуратура проверява случая с контрабандата и още не е взела отношение, т. е. България показва, че не желае за момента да екстрадира Челенк. На пресконференция от 4 март 1983 година, главният директор на БТА, Боян Трайков или отбягва отговори за Челенк, или обяснява, че той е под "наш контрол", като не се изяснява какво точно би могло да означава това. Всъщност Челенк е бил затворен в някаква вила на службите след ареста му от българските власти - Трайков твърди, че Челенк не е замесен в заговора по българската следа, което е вярно, тъй като така наречената "българска следа" е измислена от Стърлинг по формулировката на американските служби.

След време България предава Челенк на турските власти, където той е съден, осъден. В затвора в Турция Челенк след време умира от "масивен инфаркт", онзи удобен начин на убийство, който не оставя следи и дава автентична картина на получен инфаркт при аутопсия за патолозите.

Докато е в България, Челенк е разпитан от представители на италианските следствени власти по Договора за правна помощ между България и Италия.

Така срещите и връзките на Агджа около изработване на легендата за българско участие в бъдещото покушение срещу главата на римо-католическата църква се избистрят по следния начин: с контрабандистите: Абузер Угурлу, Кантер ал Байрак /чрез двата телефона, за които Агджа уж твърди, че на Държавна сигурност - бел. Л. М./, а от друга - с хора, близки до "Сивите вълци" и друга крайнодясна организация: Аталай Сарълай, Муса Сердар Челеби, както и индиректните връзки с Йомер Марсан /Агджа отива на среща с него като му се представя под друго име, Метин и му иска пари от името на Абузер Угурлу - бел. Л.М./, Орал Челик, Зеки Меджит /задържан в Швейцария и съден за наркотрафик - бел. Л. М./.

Имал ли е основание Агджа да убие папата? Това е въпрос, на който трудно някой би се наел да отговори в рамките на една публикация. Освен писмото, че ще убие папата, - друг знак на желанието на Агджа за това покушение така и не се намира. Той обикаля в продължение на пет месеца: Турция, Франция, Западна Германия, Австрия, Испания Тунис, Швейцария, Иран, Италия, България. След това за 480 дни преминава през три континента и девет държави, Агджа получава своя Браунинг от Йомер Багджъ, това е пистолетът, с който трябва да убие папата. От близко разстояние, с този пистолет неизвестно защо и как Агджа само ранява папата, което говори категорично и за друга версия. Агджа не е целял да убие папа Йоан Павел Втори, на поръчителите му е било необходимо само покушение, за да се вдигне антибългарската кампания, което се и случи.

"Съзнателно поддържане на недостатъчно обоснована теза за съветско участие в атентата, на база компилация на отделни факти". Идеалната изпълнителка на тази формулировка на ЦРУ се оказва, Клеър Стърлинг. Интересен акцент и много подробности в тази посока, за добре свършената работа по набедяване на България за покушението срещу папата дава Асен Марчевски в своята книга "Италианските потайности". С неограничен бюджет Стърлинг пътува из Турция, страни от Близкия Изток, Западна Германия, САЩ, Франция, Италия. Именно Марчевски обръща внимание на връзката Стърлинг - Майкъл Лейдън, също американски журналист, специалист по въпросите на тероризма и Камората. Лейдън е бивш сътрудник на Хенри Кисинджър /държавен секретар на САЩ от 22 септември 1973 г. до 20 януари 1977 г.- бел. Л. М./, на генерал Александър Хейг /държавен секретар при президента Рейгън - бел. Л. М./, работил е със Збигнев Бжежински /политолог, съветник на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност 1977-1981 г. - бел. Л. М./. Името на Лейдън се появява, когато на процеса срещу генерал Пиетро Музумечи /работил в засекретената служба суперСИСМИ, паралелна на военното разузнаване СИСМИ, ръководена от генерал Джузепе Сантовито и съвместно с Франческо Пациенца, масони от ложа П-2 - бел. моя Л. М./. Та на процеса срещу генерал Музумечи, генералът открито обвинява Лейдън, че е забъркал кашата с българската следа заедно с Клеър Стърлинг.
Стриктно спазваща формулировката на ЦРУ, Стърлинг смесва действителни факти с манипулирани и неверни твърдения.

След смъртта на Орал Челик /спомената в първата част на тази публикация - бел. Л. М./ и Бекир Челенк, следващата, свързана с покушението срещу папата, която се отправя в небитието е Клеър Стърлинг. Тя умира през 1995 година от загадъчна болест.

Без отговор остават въпросите:

• Защо ЦРУ поема пътя към дискредитиране на България с вменяването на вина за покушението срещу папата?
• Как Агджа е преминавал спокойно турската граница по време на управлението на военните там, когато всичко е под контрола на специалните служби?
• Как успява да избяга от затвора Агджа и да обикаля спокойно Истанбул, Анкара, Малатия, Невсехир без да бъде заловен от турските власти?
• Защо Агджа се е регистрирал в столичните хотели "София", Новотел "Европа", Парк хотел "Москва", Гранд хотел "Балкан", а прави срещи във "Витоша Ню Отани"?
• Защо не бе поискано от Дими Паница, издател на Рийдър Дайджест по времето, когато се тиражира така наречената "българска следа" от Клеър Стърлинг, да се извини на българите? За това, че е предоставил трибуна за тиражиране в милиони на една голяма лъжа, която дискредитира България?

Вместо финал

По твърде нелеп и смешен начин, един българин, кмет на столичен районен съвет, съден и осъден за измами, опита да се впише в историята със замесването на нашата държава в атентата срещу папата. Този кмет, Константин Караджов разказваше словоохотливо как, минавайки през България Агджа бил обучен от Тодор Айвазов и Жельо Василев - къде, в какво, Караджов не пожела да уточни "разкритията" си! Другото "признание на Караджов бе, че на околовръстното на Рим, Айвазов броил два милиона на Агджа, за да убие папата! Тази история, която аз пародирах бе заинтригувала мои колеги от полската телевизия, които бяха дочули тук, в България, че Константин Караджов е човек от Държавна сигурност! Чудни са делата ти, Господи!

Навикът да се вадят скелети от гардероба, даже, когато ги няма там все още витае сред някои представители на журналистическата колегия. Истината е, че и да има човек с името Караджов, служил в бившата Държавна сигурност, той няма нищо общо с напъните на този районен кмет, който пожела да влезе в историята бос, на куц крак! Този Караджов, ако го има, не е онзи, който твърди, че Айвазов дал два милиона на Околовръстното на Рим на Агджа, за да убие папата!

Все още се намират и други колеги, които величаят усилията на Клеър Стърлинг да набеди България за атентата срещу папата. За жалост. Историята, фактите и най вече формулировката в Доклада на американския Сенат пукнаха и този сапунен мехур.

Останаха лошите спомени, разбиването на живота на Сергей Антонов и наградите за български журналисти, които радетелят на "българската следа" Дими Паница раздава всяка година. Награди, които оставят горчив вкус и омерзение.

Аз бях сред номинираните за тази награда на първото раздаване, но слава Богу, славата от ръцете на човек, като Паница ме отмина... И то след разговор, на който бях поканена да се явя в някаква фондация с американски пари, изводът е бил, че не съм благонадеждна...

---

*Публикациите за "българска връзка" с атентата са от 15 и 16 юли 2006 година, повод за тях е излязлата и появила се на българския пазар книга на американската журналистка Клеър Стърлинг "Времената на убийците". Тези публикации са под заглавие "Покушението срещу папа Йоан Павел Втори - печени пилета, малко апартаменти и истории с казина" - бел. Л. М.