"Едните не желаят нищо да знаят,
защото това вече е минало,
другите - защото все още не е минало".

Из книгата на дисидента Владимир Буковски
"Един дисидент сред архивите на Кремъл"

Напоследък се намират все по-"големи" "смелчаци", които започват да отгръщат както им е изгодно спомени от близкото минало, едни в поредица на в. "Труд", други - в поредица на в. "24 часа", трети в предавания в сутрешни телевизионни предавания. А всъщност мнозинството от събитията, които сега отприщва смелостта на набелязани "юнаци" присъства в Доклад на Димитър Луджев, от времето, когато е министър на отбраната - един документ, създаден след като бившият премиер Димитър Попов създава Правителствена комисия по ръководството на Луджев, на която е възложено да извърши няколко проверки.

Ето някои от тези проверки:

• на издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 до 31 март 1991 г., т. е за времето на наложения мораториум от Великото Народно събрание.
• на извършени задгранични инвестиции и най вече под формата на задгранични дружества с българско участие
• на дейността на някои външнотърговски и стопански фирми.

В състава на Комисията под ръководството на Димитър Луджев са били включени отговорни служители от министерствата на финансите, индустрията и търговията, на вътрешните работи, на бившето Министерство на външноикономическите връзки и на Главно управление "Митници".

От Живкови бодигардове до Константин Чакъров, от ревизор по дело №1 до някакъв полковник Стефан Лилов - текат ли текат спомени, признания и за случило се и за не случило се - край няма!

Ето какво "си спомня" полковник Лилов по "контраразузнавателното обезпечаване" на някои събития от времето на Живков в предаването на "Здравей България":

"Стефан Лилов: Тук може би се е получило някакво недоразумение или е неточен изразът. Имаше сигнали в нашата структура, в поделението, което работих аз, във външна търговия, отдел девети, който обслужваше външна търговия, външнотърговските дружества и "Кинтекс". Това беше предметът на нашата дейност за контраразузнавателно обезпечаване на тази дейност. И там постъпваха сигнали... за Георги Вутев и Живко Попов. За мен те бяха достатъчно високо ниво, защото бяха..."

И по-интересното, което казва този полковник Лилов и на което никой не обръща внимание е за това как Юрий Андропов дошъл за два часа при Живков, но не, за да сигнализира за кражби в милиони около дъщеря му Людмила Живкова, а за нещо друго!

Така свидетелите от студените досиета /студени - за вече мъртви хора - подобно на известния криминален сериал - бел. Л. М./хем се напъхват в някакви истории, хем после се оплитат като патета с кълчища и оставят смехотворните си твърдения насред път. Полковник Лилов признава, че Юрий Андропов имал свои структури във всяко поделение на системата на МВР, това били така наречените му съветници, и посланикът, в съответното чуждо посолство /в случая съветското - бел. Л. М./, който посланик винаги бил един от представителите в пенсия от КГБ!

Ето това е интересното, за което новопоявилият се полковник Стефан Лилов спомена мимоходом - съветниците на Андропов от КГБ! При наличие на Андропови хора в цялата система на МВР под формата на съветници, тогава странно ли е, че самият Андропов е дошъл само за два часа при Живков? Изобщо не е странно, но затова пък е необяснимо как това твърдение за съветските съветници е изоставено, за да се съсредоточи вниманието на хората върху пердетата на Ангелина Горинова, телевизорите на сина й идруги близки до висшите етажи на властта хора.

Чул за идването на Андропов за два часа - полковникът и днес скача като ужилен и отрича да е имало подобно експресно идване!

Контраразузнавателното обезпечаване на отдел трети на "Кинтекс", който неизвестно защо полковникът Лилов нарича отдел, след като това е Трета дирекция на "Кинтекс". Но това са подробности и то незначителни в сравнение с работата, която "са разгръщали" подчинените на Стефан Лилов - ето свидетелството на един от хората, участвали пряко във вербуването на така наречения Б. Божилов - Боби Бец, вербуване, което е станало на основание т. 9 от Инструкцията за работа с нещатни сътрудници. Един капитан и един подполковник поемат Б. Б. под крилото си, още повече, че Б. Б. сам помолил за високо доверие.

"Забелязаха го органите на МВР /ДС/- разказа ми навремето този свидетел, запознат отблизо с историята на Б. Б. - прецениха, че ще имат не само служебна полза, но и шанс за лични услуги от контактите на Б. Б. с Вили Бец.... тогавашният министър на транспорта Васил Цанов, по човешки се нуждаеше от западни дреболии, които Б. Б. умееше да му поднася...

По предложение на полковник Славил Тодоров, старши работник в Държавна сигурност, Б. Б. е взет на превъзпитание и ръководство. Извършват се проверки и на неговата честност - той получи картата на нещатен служител на ДС към Второ главно управление /контраразузнаването/ на МВР /ДС/. Линията му беше разработена от полк. Славил Тодоров, генерал-майор Кирил Величков, утвърден бе и от първия зам.-министър на МВР Григор Шопов... С една дума - без спецслужби търговията не може."

След време, - след уволнението от СО "МАТ" на Б. Б.-Бец, той си спретва своя идентична фирма, като натъпква в нея отбор служители от Държавна сигурност и следствието: ген. М. Михайлов, подп. С. Спасов, полк. Андрей Русинов, Тома Илчев, следователят от Главно следствено Тончо Тончев...

Това са резултатите от контраразузнавателното обезпечаване на полковника Стефан Лилов - отговарят, следят някого неговите колеги и хоп! отиват на работа с добри заплати при разработвания от тях човек. Това им е било обезпечаването, което осигури добро бъдеще на колеги и подчинени на Стефан Лилов след свалянето на Живков от власт.

И тъй като главното, върху което се спряха извадените от нафталина свидетели за злоупотреби в разграбването на държавата бе така наречената служба "Културно наследство", ще се спра на записаното в Доклада на Димитър Луджев.

Под точка 19 във въпросния Доклад на Луджев е записано буквално следното:

"19. Особено характерен е случаят със служители и сътрудници от служба "Културно наследство" при Министерството на външните работи, свързани с фонд "1300 години България". През месец март 1982 г. състав на Върховния съд - Военна колегия е осъдил лицата:
Живко Попов - кандидат-член на ЦК на БКП, бивш служител на ДС, зам.-министър на МВнР и посланик в ЧССР - по чл. 203, ал. 1 и 2 /присвояване/ във връзка с чл. 20, а. 2 и чл. 26, ал. 1 на 20 години лишаване от свобода.
Въло Горанов - собственик на австрийската фирма "Улпия" - по чл. 203, ал. 1 и 2 и във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 на 18 години лишаване от свобода.
Кръстю Мутафчиев - първи секретар при МВнР - /изброяват се съответните членове/ на 15 години лишаване от свобода.
Кирил Башлиев - специалист при МВнР - /изброяват се членовете/ и други текстове за документни престъпления на 10 години лишаване от свобода.
При предварителното и съдебното разследване е било установено - пише Димитър Луджев- че посочените лица са били в различни периоди от време служители на "Културно наследство". Службата "Културно наследство" е създадена в изпълнение на Решение №367 на Секретариата на ЦК на БКП от 19 април 1975 г. за тържествено честване на 1 300-годишнината от създаването на българската държава, на подчинение към МВнР. Задачата й е била да издирва материали и документи, свързани с историята на България, да закупува ценни произведения на изкуството от различен произход, с оглед увеличаване фонда на художествените галерии и музеите. Валутно и в лева, службата е била обезпечена чрез МВнР от държавния бюджет. Като допълнителни източници на средства са използвани дарения от българи, живеещи зад граница и отчисления от разходите на български външнотърговски централи.
От 19 май 1975 г. до месец май 1980 г. за разпоредител с финансовите средства на службата е бил определен Живко Попов. Под претекст за набиране на допълнителни средства, същият е ангажирал службата с дейност, не съответстваща на целите и задачите й. Провеждана била търговска, посредническа и контрабандна дейност. В нарушение на действащата тогава в страната нормативна уредба били създадени и регистрирани фирми във Виена - "УЛПИА" и ЕРКОНА", като издръжката им била за сметка на службата. Без разрешение на Министерството на финансите /МФ/ и Министерство на външната търговия били организирани със средства на службата, контрабандни покупки и доставени в страната големи количества златна бижутерия, част от които лично присвоени от Попов. Използвайки условията за безотчетност, посочените лица, незаконно се обогатявали или облагодетелствали други лица. Съставени били фалшиви документи за закупуване на картини или платени суми на сътрудници. Извършен бил незаконен трансфер. Под прикритието на безпринципното отношение на Мирчо Спасов - по това време член на ЦК на БКП /въпреки закритите лагери в Белене и Скравена преди близо 30 години, Спасов продължава да си е член на ЦК на БКП - бел. Л. М./, Живко Попов и служителите от "Културно наследство" се ползвали с изключителни права. Не били редки случаите и на лично облагодетелстване и на Мирчо Спасов.

По време на следствието, наред с извършените от Попов и неговите съучастници престъпления, са получени данни и за други лица, които е трябвало да носят наказателна отговорност. Впоследствие на съд е бил предаден за тази дейност само Емил Александров. Осъждането на бившия зам.-министър на външната търговия /оправдан след 10 ноември 1989 поради липса на доказателства - бел. Л. М./, Георги Вутев не е свързан с дейността на "Културното наследство", въпреки че по време на следствието са получени данни в тази насока.

Така например от извършената финансова ревизия, на база отчетни документи, е установено, че от предоставените бюджетни средства и дарения в периода м. май 1975 - юни 1981 г., на обща стойност 9 356 745 валутни лева, изразходените суми се разпределят както следва:

1. За закупуване на произведения на изкуството - 2 931 806 вал. лева.
2. За командировки в чужбина - 2 005 719 вал. лева.
3. За закупуване техника и стопански инвентар - 976 154 вал. лева
4. За обеди, вечери, хонорари, бакшиши и други "непредвидени" разходи - 3 003 567 вал. лева.

По време на ревизията са били събрани като неправилно изплатени 448 498 вал. лева.

Не е била търсена наказателна отговорност на следните лица:
1. Мирчо Спасов - под предлог, че изпълнява задачи на служба "културно наследство" Спасов е получил материални средства, част от които е отчел с актове, а други безотчетно получил от Попов и Мутафчиев, като за периода 1978-1980 г. е получил: за командировки в чужбина - 1427 щ. долара, равностойни на 2 462 лева, за други цели, отчитани с актове - 2 999, 50 щ. долара,"

И прочие и прочие разходи, като сред тези разходи намирам посещения на атракционни заведения в Париж, получени безотчетни от Живко Попов, получени безотчетни от Мутафчиев, закупени за лично ползване: цветен телевизор, видеомагнетофон, бойлер, резачна машина, обувки, облекла и прочие предимно лични вещи. За горните разходи същият не е давал обяснения пише Димитър Луджев до премиера Филип Димитров. Спирам дотук, тъй като записаното в доклада на Луджев вече бе изнесено със значителни съкращения в печата. Годината на връчването на този Доклад е 1992, месецът е март.

Какво прави впечатление? Едни лица са разпитвани по аферата "Културно наследство" - други - не са. Наблягам на това, че Мирчо Спасов не е разпитан, както и на това, че близо 30 години след закриването на лагерите в Белене и Скравена, Спасов продължава да е член на ЦК на БКП, за да стане ясно, че за Живков и другари - е било без значение какво е правил в тези лагери Мирчо Спасов и над него е бил разперен здрав комунистически, партиен чадър!
За Георги Вутев, за когото полковник Стефан Лилов и Живко Попов си спомнят /Попов дава интервю и в седмично жълто издание - бел. Л. М./ и неслучили се събития, в доклада на Луждев е записано още, че той е получил и отчел за командировки и други разходи 3 202 щ. д. и 2000 лева. Получил и отчел, без да е набеден за виновен по тези разходи.

Следва продължение по Доклада на Димитър Луджев до премиера Филип Димитров с данни за външната търговия, по която към днешна дата липсват документи